Химимпорт АД е най-ликвидната компания на Българска фондова борса от началото на 2014 г., сочи справка на Profit.bg. По позицията са сключени 3893 сделки, което е двойно повече от следващия в подреждането - Централна кооперативна банка. Още три позиции също имат по повече от 1000 трансакции за първите 35 търговски сесии от началото на годината. Това са Първа инвестиционна банка, Зърнени храни България и Адванс терафонд АДСИЦ. В челото са още Софарма с 831 сделки, чиято стойност е за над 24.8 млн. лв. и Индустриален Холдинг България с 748 трансакции. Сделки за по над 1 млн. лева има при 12 борсови компании. Прави впечатление, че с по четири и три позиции тук фигурират компаниите от групата на Софарма (Софарма, Софарма Трейдинг, Българска роза – Севтополис и Софарма имоти) и Химимпорт (Химимпорт, Централна кооперативна банка и Зърнени храни България). Останалите най-търгуеми акции са Първа инвестиционна банка, Корпоративна търговска банка, Фонд за недвижими имоти България, Адванс терафонд АДСИЦ и Монбат.
Източник: profit.bg (20.02.2014)

Регионален бизнес Сливен: Събуждане на икономиката В една от първите сцени на българския филм "Мадам Бовари от Сливен" главната героиня Емилия Велева гледа към индустриалната зона на град Сливен. И тогава, и сега тези зони имат почти еднакъв изглед в повечето областни градове на България. Тази в Сливен, също като на много други места, показва още от пръв поглед как се е развила икономиката на града през последните 20 години. От огромен индустриален център с огромни дори за социалистическите стандарти предприятия Сливен е останал като град с малко индустрия, много емиграция и опити да се върнат позаличени в годините на прехода производства. Олекването на индустрията Тежката индустрия вече има малко представители, но пък леката с колебания се развива. Освен познатите "Домейн Бойар" и "Едоардо Миролио" в региона има и няколко по-малки изби, включително и такива, създадени в последните години. Производители на консерви и млечни продукти допълват сектора, като тук се намира и предприятието на "Тирбул", което произвежда продукти с марка "Олимпус". Огромните заводи отдавна са в историята, а преходът и пазарната икономика, доколкото е успяла да проработи, са оставили на тяхно място доста по-малки наследници. За сравнение – в годините на социализма най-големият работодател – текстилният завод "Георги Димитров", дава работа на 12 хил. души. Сега най-големият работодател в града е текстилната фабрика "Е. Миролио" с 1800 души персонал. Преди няколко дни от компанията обявиха, че планират нови инвестиции в три предприятия - в Сливен, Ямбол и Свищов, за общо 55 млн. лв. В Сливен ще бъде изграден нов цех за 25 млн. лв., с който ще се открият 140 нови работни места. За над 20 години преход населението на областта е намаляло с 19% до близо 200 хил. души при последното преброяване. Само в областния град то е по-малко от 92 хил. души. В последния си анализ на областта от Института за пазарна икономика (ИПИ) отбелязват сериозния отлив на хора, включително и към чужбина, "което говори за икономически проблеми в областта". Регионът има много висока раждаемост, но и много ниско ниво на образование, висок процент на децата, напускащи училище, и изобщо нисък процент на записващите се да учат. Нивото на бедност е високо, а в същото време анализът на ИПИ показва и трудно намиране на служители за индустрията. Разговорите ми с хора от града потвърдиха последното, но трябва да отбележа, че намирането на служители с технически специалности е трудно в цяла България. Последица от ниското образование е и липсата на предприемчивост и на малки предприятия в областта, показва проучването на ИПИ. Изводите им мога да подкрепя и с впечатления още преди отпътуването на екипа ни за Сливен – намирането на компании, с които да се срещнем в града, беше много трудно, много от хората, с които се свързахме, изобщо не желаеха да разговарят по темата условията за бизнес в областта или ако го направиха – това беше с изричната уговорка да не бъдат цитирани. Безработица и проблемно образоване "Бизнес тук почти няма – ние разчитаме само на износ, трудно се намират служители, много малки предприятия затвориха в последните години. Когато дойдете, ще видите, че и трудно ще срещнете българи по улиците", обясни представител на ръководството на една от по-големите сливенски компании. Думите се потвърдиха донякъде – факт е, че високата раждаемост, ниското ниво на образование, бедността и ранното отпадане от училище са обусловени от високия процент ромско население в областта. Концентрацията му в отделени квартали, големият му брой и трупаните с години проблеми затрудняват пътя между желаното подобрение на условията и реалното изпълнение. Анализът на ИПИ отбелязва много дълбоки социални различия и пропаст между бедни и богати. В града бедното население е доста видимо, но около обяд и в ранния следобед главната улица и околните далеч не са пълни само с безработни роми – преобладаващата част от разхождащите се и от посетителите на заведенията наоколо са си българи. В българските градове често можеш да познаеш как върви икономиката по един безпогрешен показател – ако в средата на работния ден кафенетата са пълни (обикновено с консумиращи кафе и безалкохолно в продължение на часове), значи нещо с бизнеса не е наред. Почистване на наследството Но да не хвърляме основната вина върху нежелаещите да се учат роми – престоят на бившия футболист Йордан Лечков като кмет на града направи съществуването на много фирми трудно, а управлението му стана синоним на местно феодалство и злоупотреба с обществени средства. Сегашният заместник-кмет на Сливен по икономическо развитие, проекти и международно сътрудничество Румен Стоилов казва, че в общината полагат големи усилия да изличат този лош имидж на града. Стоилов е част от екипа на кмета Кольо Милев (БСП), който влезе в общината след местните избори през есента на 2011 г. Зам.-кметът разказа, че са спрели много проекти, за които е имало съмнения за корупция и непрозрачност от предишното ръководство, като част от тях са били замразени от регионалното министерство, защото включват неразрешени рамкови споразумения. Това са договорки, при които разпоредителят на парите, в случая общината, обявява търг за принципни изпълнители на проекти за следващите няколко години. След избора на победители, обикновено 2 или 3 фирми, следващите поръчки по всеки отделен проект се обявя само между спечелилите, с което се спестява много време. "Категоричното становище на Европейската комисия е, че използването на рамкови споразумения по строителство не е допустимо. Ние прекратихме всички рамкови споразумения, които заварихме", коментира Стоилов. Сега продължава работата по водния цикъл на града – подновяване на водопроводи и изграждане и обновяване на канализация, а общината работи и по още около 30 по-малки проекта. Най-важният по думите на Стоилов е интегрираният план за градско възстановяване и развитие за 500 хил. лв. Според него работата по проектите с европейско финансиране тепърва би трябвало да се усеща от бизнеса в града. Една друга идея на общината трябва да насърчи икономиката – нов индустриален парк върху 600 дка. "В основата на идеята е да предлагаме атрактивни терени на потенциални инвеститори срещу ангажимент за нови работни места", обясни Стоилов. Проектът обаче е още в съвсем начална фаза. Повече откритост "Ръководството и на общината, и на областта имат съвсем различно отношение в сравнение с предишните. Сега смятам, че са изключително отворени", обяснява Кольо Колев, председател на Търговско-промишлената палата в Сливен. Той разказа, че от общината и областната управа имат много инициативи и срещи в подкрепа на бизнеса – дали се стига до продължение на контактите и договори вече е въпрос и на самите компании. Според Колев въпреки изминалите трудни години вече се усеща икономическо раздвижване. Преди няколко месеца "Язаки България" откри втория си български завод в Сливен. Първият е в съседния Ямбол и вече е един от най-големите работодатели в областта. В Сливен също има потенциал "Язаки" да увеличи заетостта – прогнозите са работните места да достигнат 1500 до края на годината по думите на зам.-кмета Румен Стоилов. Към края на миналата година те са били около 400. Като положително наследство от годините на огромните заводи Колев посочва възникването на няколко по-малки частни фирми на тяхно място. Например едновремешното предприятие за чорапи с 1000 служители сега е поне отчасти наследено от десетина малки дружества в същия бранш. В машиностроенето приватизацията е довела до затваряне на някои компании, но и запазването на други с обновени изделия. Пример е "ЗММ - Сливен", сега част от "Индустриален холдинг България", а поделението на завода "Победа" вече е самостоятелно дружество, което се е ориентирало към производство на автоматични линии за студено валцуване на профили. Отдавна затворен е заводът за електрически лампи, създаден още в началото на миналия век – до закриването си единствен на Балканите, разказва Колев. Причината за затварянето му е евтината нискокачествена конкуренция, която залива пазарите в началото на 90-те години. Съотнесено към покупателната способност в момента, някогашните сливенски лампи вече не изглеждат скъпи, защото междувременно китайските например са повишили цената си, но завода вече го няма, обобщава Колев. Според него съществуващите в момента предприятия в града ще продължат да работят, защото вече има създадена и достатъчно благоприятна среда в България, но опасенията му са за текстилната промишленост. Потенциал за развитие В хранително-вкусовата промишленост, изглежда, има добро развитие – наред с преработвателните предприятия за плодове и зеленчуци вече има и много насаждения от ябълки, череши и по-отдавна – прочутите сливенски праскови. Последните се виждат в районите край града и без да гледате агростатистиката, видимо поддържани и млади. Макар оценката на ИПИ за икономиката на Сливен да е "незадоволителна", с лоша инфраструктура и проблемно образование, като цяло условията за бизнес са оценени на ниво "добро". Това е значителен напредък за последните години. Друг положителен показател за областта е околната среда – в профила на региона тя е показана като "добра". Затварянето на големите заводи е направило региона благоприятен както за чисто земеделие, така и за туризъм. Всъщност последното е сред позабравените и неразработени ниши за областта. Целият регион има възможности за широка гама туристически посещения – от културен и исторически, през планински дестинации и балнеотуризъм. Замърсяването е в пъти по-малко, отколкото в съседната област Стара Загора, но пък липсата на канализация за много райони е проблем, се отбелязва в доклада на ИПИ. Като част от темата за туризма – до края на февруари тече срокът за гласуване на Европейско дърво на годината и на финалната права е 1100-годишният бряст в центъра на Сливен. Ако брястът спечели, областта ще има още едно предимство за развитие на туризма. И за да не говорим само с намерения – по данни от регионалната статистика през декември броят на нощувките е нараснал с 52% спрямо декември 2012 г., а приходите – със 131%. Силното увеличение обаче е от много ниска база – едва 5 хил. нощувки за месеца и 440 хил. лв. приход. Почти всички посетители са били българи, съвсем малко са турците, италианците и румънците. Образованието се оценява добре, макар че броят на студентите към броя на населението не е висок. Учениците рядко отпадат от училище, а представянето на матурите е добро. Според данните на ИПИ една четвърт от всички жители на областта живеят под линията на бедността, а в последните години икономическата активност в много семейства намалява.
Източник: Капитал (06.03.2014)

Регионален бизнес: "ЗММ - Сливен" - индивидуалните поръчки срещу масовата продукция За последните няколко години в разговорите с машиностроителните компании се прокрадваше един и същ страх – Китай, конкуренцията на Източна Азия с недостижимо евтината й работна ръка и липсата на инженери в България. Втората част на проблемите си е все същата и дори се задълбочава, без изгледи скоро да се разреши. Конкуренцията на евтина работна ръка и масово производство обаче се оказа предимство за много български компании. Машиностроителното предприятие "ЗММ - Сливен" е сред тези, които са успели да запазят и разширят производството си, като завоюват позиции там, където за китайските компании е трудно. "Китай може да ни бъде конкурент в универсалните машини от гледна точка на цената", обясни изпълнителният директор на предприятието инж. Георги Добрев. Отвъд ниската цена са минусите на мащабната продукция – първо, Източна Азия е далеч от транспортна гледна точка, и второ, като цяло качеството не е високо и производството е "конфекция", каза Добрев. Огромните фабрики могат да произвеждат много на брой машини, да правят икономии от мащаба и да разчитат на държавна подкрепа. Българските обаче могат да изработват индивидуални поръчки за всеки клиент и така всяка машина да бъде уникална. "Доколкото е в общата ни гама и ако не се променя техническото състояние, правим всичко по индивидуални изисквания на клиента. Това е един от големите ни плюсове", коментира Добрев. Същото всъщност разказаха и от леярната за чугунени отливки "Прогрес" в Стара Загора. Транспортът също не е фактор за пренебрегване – все още голяма част от пазара на машини се намира в Западна Европа, а транспортът от Китай е далеч по-бавен и сложен, отколкото в България. Руският пазар и тези от Близкия изток също са поле за продажби на много български машиностроители, а в много случаи заводите са по-близо до България, отколкото до Източна Азия. Предприятието в Сливен е част от "Индустриален холдинг България", както и "ЗММ - Нова Загора". Някога новозагорското предприятие е било поделение на сливенското, но след приватизацията са отделени като две дружества. Основната дейност в Сливен не е променяна от създаването на завода през 1971 г. - проектиране и производство на универсални металорежещи стругове. От обикновени машини струговете постепенно са се развили към продукти с цифрово управление, принадлежности и части за тях. Цикълът за продукция на компанията е от проектирането до крайния продукт и Георги Добрев казва, че ако искаш нещо да е добре изпълнено, най-добре е да го направиш тук, на място. Сега клиентите на машиностроителното предприятие са в 68 държави – буквално по целия свят. Миналата година "ЗММ - Сливен" е пуснало и две нови машини, една от които е единствената на Балканите. Инвестициите в тях са около 2.4 млн. лв., половината от които са осигурени с европейско финансиране по програма "Конкурентоспособност". За тази година инвестициите в завода ще са към ремонт на оборудването и специално на основните активи за производство. Служителите в завода са около 400, а до няколко месеца трябва да станат 410 души. "За тази година сме заложили 27-28% ръст на приходите", посочи Добрев. Повишението може да дойде от тип стругове с направляващо разстояние 760 - 1400 мм, от които печалбата е по-висока. За времето от приватизацията досега изработваната в "ЗММ - Сливен" продукция значително се е разширила. Добрев разказва, че около 1995 г. е имало 670 служители, които са произвеждали около 650 струга на година от пет вида. Сега 400 души персонал имат производство на над 40 апликации и модели стругове. Макар и с близо 20% безработица в града, намирането на служители в машиностроенето е трудно, разказват от "ЗММ - Сливен". Като цяло служителите в бранша са добре платени, с много социални придобивки като безплатна храна, но в сравнение с възможността да се разчита на социални помощи или пък да се работи с минимална заплата, като продавач например, заводите изглеждат доста по-трудно място за препитание. Добрев смята, че като цяло инженерната професия в България изглежда непрестижна – напълно погрешно разбиране, и няма нито политика за подкрепата на технически кадри, нито се прави нещо за по-доброто й представяне. Директорът има критики и към качеството на преподаване и в средното, и във висшето образование. Той коментира, че преди няколко десетилетия, завършвайки машиностроителен техникум, е получил много знания, които сега липсват дори на много от завършилите висше образование. В съседния Ямбол например машиностроителната "Хидравлични елементи и системи" сама се е заела със създаването на кадри, обясни председателят на Търговската палата в Сливен Кольо Колев, който е и служител в компанията. "Не може да получиш работници наготово, ако не положиш усилия да ги създадеш", коментира Колев. Той обясни, че от средното образование в региона са отпаднали училища, към които не е имало интерес, но професионална гимназия по машиностроене все още има.
Източник: Капитал (07.03.2014)

Две от търгуваните компании на Българска фондова борса са поскъпнали с повече от 100%, докато книжата на общо 15 дружества добавят над 50% от началото на годината. Лидер в това подреждане е Спарки Елтос, чийто акции добавиха 159% от началото на 2014 г., докато Интеркапитал Пропърти Дивелъпмънт АДСИЦ поскъпна със 125 на сто. Книжата на застрахователната компания Евроинс отчитат ръст от 84.24 на сто за периода от 1 януари – 14 март, докато ЦБА Асет Мениджмънт нарасна с 83.72 на сто. Петата позиция към момента се държи от Индустриален Капитал Холдинг, добавил 72.77 на сто към пазарната си капитализация, докато Първа инвестиционна банка бележи ръст от 69.92%, или с 1% повече от Хидравлични елементи и системи. В челото по ръст са още Енергони, Арома, Индустриален холдинг България, Доверие Обединен Холдинг, Трейс Груп Холд и Агрия Груп Холдинг. С над 50% повишения са още Свилоза и Проучване и добив на нефт и газ, която бе най-поскъпналата емисия за 2013 г. Вижте още: Акциите на 10 български компании поскъпнаха с над 100% за 2013 г. Между 40 и 50% повишения има при Енерго про Продажби, Топливо, Стара планина Холд, Централна кооперативна банка и Химимпорт. Най-голям спад от началото на 2014 г. има при книжата на Етропал, загубили 28.44 на сто от пазарната си оценка, както и Хидроизомат, Адванс Екуити Холдинг и Формопласт - всичките със загуби от над 20%. Двуцифрен спад има още при акциите на Слънчев бряг, Прайм Пропърти АДСИЦ, Ломско пиво и Булгартабак холдинг. От началото на годината SOFIX бележи ръст от 22.40 на сто.
Източник: profit.bg (18.03.2014)

През февруари 2014 г. Индустриален холдинг България АД не е извършвало сделки във връзка с взетото решение за обратно изкупуване на акции. Общият брой на придобити собствени акции през 2014 г. към 31.03.2014 г. е 6 125 броя акции при средно претеглена цена за 1 акция 0.840 лв. Общият брой на притежаваните собствени акции към 31.03.2014 г. е 973 266 броя акции.
Източник: Фирмена информация (31.03.2014)

На 31 март 2014 г. ИХБ предостави своя неконсолидиран годишен отчет за 2013 г. на обществеността, Комисия за финансов надзор и Българска фондова борса - София
Източник: Фирмена информация (31.03.2014)

ИХБ публикува повторно одитиран неконсолидиран Годишен финансов отчет за 2013 г. на Индустриален холдинг България АД поради допусната техническа грешка само в представените към отчета Форми на финансови отчети, одобрени от Зам. Председателя на КФН, и по конкретно в представения Отчет за доходите към 31.12.2013 г. – Предходен период. Други корекции не са правени.
Източник: Фирмена информация (02.04.2014)

БСК ще работи за съживяването на вътрешното търсене и социалната реформа В периода 2014 - 2018 година Българската стопанска камара (БСК) ще работи за съживяване на вътрешния пазар и засилване на ролята на България в международната търговия, за създаването на условия за постигане на ускорен и устойчив растеж, както и за стабилна регулаторна среда и намаляването на административния натиск. Приоритет ще бъде и ефективното функциониране на правораздавателната система, както и реформата на социалните системи – образование, здравеопазване и социално осигуряване. Това става ясно от думите на преизбрания председател на Управителния съвет на организацията Сашо Дончев пред участниците в 14-то Общо събрание на БСК. Той допълни, че устойчивото развитие и ефективното използване на природните ресурси, развитието на човешките ресурси и нулевата толерантност към корупцията, търговията с влияние и неформалната икономика остават основни принципи в работата на организацията до 2018 г. Дончев обясни още, че основен приоритет за периода ще бъде повишаване на ефективността на взаимодействие с държавните институции, социалните партньори и национални и международни организации. Целта е да бъде постигнат „радикален обрат в националната и секторната конкурентоспособност”, както и ускорен икономически растеж, допълни още той, цитиран от пресцентъра на БСК. По време на събранието днес беше преизбран и изпълнителният директор на организацията Божидар Данев. За първи път в историята на БСК в управителния съвет е избрана и дама – Виолина Маринова, която е председател на УС и главен изпълнителен директор на „Банка ДСК”. Сред новите членове на УС на БСК са още председателят на БАН Стефан Воденичаров, ректорът на Техническия университет Марин Христов, председателят на УМБАЛ „Св. Анна” в София Димитър Димитров, собственикът на „Дарик радио” Радосвет Радев и Петър Петров, директор „Корпоративни клиенти” в Мтел.
Източник: Инвестор.БГ (28.04.2014)

ИХБ представи на КФН, БФБ и обществеността Отчет към 31.12.2013 г. - окончателен за спазване на условията по облигационния заем емисия корпоративни конвертируеми облигации ISIN BG2100006134, издадени от Индустриален холдинг България АД
Източник: Фирмена информация (29.04.2014)

През април 2014 г. Индустриален холдинг България АД не е извършвало сделки във връзка с взетото решение за обратно изкупуване на акции. Общият брой на придобити собствени акции през 2014 г. към 30.04.2014 г. е 6 125 броя акции при средно претеглена цена за 1 акция 0.840 лв. Общият брой на притежаваните собствени акции към 30.04.2014 г. е 973 266 броя акции.
Източник: Фирмена информация (08.05.2014)

На 25.06.2014 година бе проведено редовно годишно Общо събрание на акционерите на “Индустриален холдинг България” АД /”Дружеството”/ при дневен ред, обнародван в Търговски регистър на 22.05.2014 г. На основание член 115в, алинея 2 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Ви уведомяваме, че по точка 4 от дневния ред, редовното годишно Общото събрание на акционерите приема решение за разпределение на печалбата на Дружеството за 2013 година, цялата в размер на 11 922 374.46 лв. (единадесет милиона деветстотин двадесет и две хиляди триста седемдесет и четири лева и четиридесет и шест стотинки), както следва: · 729 492.41 лв. (седемстотин двадесет и девет хиляди четиристотин деветдесет и два лева и четиридесет и една стотинки) да бъде отнесена във Фонд Резервен на Дружеството с цел попълване на пълния размер законово изискуеми резерви; · Остатъкът в размер на 11 192 882.05 лв. (единадесет милиона сто деветдесет и две хиляди осемстотин осемдесет и два лева и пет стотинки) да остане като неразпределена печалба на Дружество
Източник: Фирмена информация (26.06.2014)

През август 2014 г. Индустриален холдинг България АД не е извършвало сделки във връзка с взетото решение за обратно изкупуване на акции. Общият брой на придобити собствени акции през 2014 г. към 31.08.2014 г. е 6 125 броя акции при средно претеглена цена за 1 акция 0.840 лв. Общият брой на притежаваните собствени акции към 31.08.2014 г. е 973 266 броя акции.
Източник: Фирмена информация (02.09.2014)

Обратно изкупуване на акции на ИХБ През септември 2014 г. Индустриален холдинг България АД не е извършвало сделки във връзка с взетото решение за обратно изкупуване на акции. Общият брой на придобити собствени акции през 2014 г. към 30.09.2014 г. е 6 125 броя акции при средно претеглена цена за 1 акция 0.840 лв. Общият брой на притежаваните собствени акции към 30.09.2014 г. е 973 266 броя акции.
Източник: Фирмена информация (03.10.2014)

През октомври2014 г. Индустриален холдинг България АД не е извършвало сделки във връзка с взетото решение за обратно изкупуване на акции. Общият брой на придобити собствени акции през 2014 г. към 31.10.2014 г. е 6 125 броя акции при средно претеглена цена за 1 акция 0.840 лв. Общият брой на притежаваните собствени акции към 31.10.2014 г. е 973 266 броя акции.
Източник: Фирмена информация (03.11.2014)

"Индустриален холдинг България" ще издава нови облигации "Индустриален холдинг България" ще издава нова емисия облигации, с които ще погасява стари дългове и финансира нови инвестиции. Решението е било взето на общото събрание на 4 декември – те са одобрили изтеглянето на 50 млн. лв. заем, а пласирането на книжата ще е публично. Книжата са краткосрочни – падежът им е само след 3 години, а за да се смята емисията за успешна, трябва да бъдат записани облигации за поне 30 млн. лв. Лихвата ще е 5% за година, а плащанията ще са на всеки шест месеца. Облигациите не са обезпечени. Набраните пари ще се използват за погасяването на облигациите от предишната емисия конвертируеми книжа, както и за инвестиции. В последното влиза рефинансиране на вложения в "КРЗ Порт Бургас" и други проекти на дъщерни дружества. През април миналата година "ИХ България" издаде облигации за 30 млн. лв., с които отново рефинансира стар дълг и обяви, че ще използва останалите пари за инвестиции. Лихвата по тях беше 6.5%. С парите трябваше да се разшири пристанището "КРЗ Порт Бургас", да се плати строежът на кораба "Даймънд скай" и да се финансират няколко по-малки проекта. При предишна емисия облигации също беше обявено, че парите от нея ще се използват за пристанището. През 2010 и 2011 г. в него бяха направени ремонти и така капацитетът му за депониране на зърно се увеличи до 20 хил. тона. Основната му насоченост е обработка на зърнени товари. Пристанищната и транспортната дейност е едно от направленията на "ИХ България", като в активите на холдинга е и корабостроителницата във Варна. Холдингът има няколко машиностроителни компании, както и такива за сертификация в речния и морския транспорт.
Източник: Капитал (08.12.2014)

На 09.12.2014 г. Управителният съвет на Индустриален холдинг България АД, въз основа на овластяването, дадено с решение на ОСА на Индустриален холдинг България АД от 04.12.2014 г., прие следното решение: Определя Алианц Банк България АД за инвестиционен посредник, който ще обслужи извършването на подписката за публично предлагане на конвертируеми облигации, които ще бъдат издадени от „Индустриален холдинг България” АД, въз основа на решение на ОСА от 04.12.2014 г. Упълномощава Данета Желева – Главен изпълнителен директор да подпише договор с избрания инвестиционен посредник.
Източник: Фирмена информация (11.12.2014)

На 17.12.2014 г. беше финализирана сделка от „МАРЦИАНА ЛТД”, Република Маршалски острови, което дружество е еднолична собственост на „Приват инженеринг” АД, 100 % дъщерно дружество на „Индустриален холдинг България“ АД, за продажба на притежавания от дъщерното дружество моторен кораб „Марциана“ (Marciana). За посочената сделка дъщерното дружество е получило одобрение от Управителния съвет на Индустриален холдинг България АД, съгласно изискванията на чл. 114, ал. 3 и чл. 114а, ал. 3 от ЗППЦК. Комисията за финансов надзор е уведомена съгласно изискванията на чл. 114а, ал. 3 от ЗППЦК.
Източник: Фирмена информация (18.12.2014)