Утвърдиха 1,81% по-евтин природен газ за първото тримесечие С 1,81% по-ниска цена на природния газ за първото тримесечие, спрямо предходното утвърди на заседание днес КЕВР, съобщиха от регулатора. То бе във връзка с подаденото от „Булгаргаз” ЕАД заявление за утвърждаване на цени за първото тримесечие на 2020 г., по които общественият доставчик продава природен газ на крайните снабдители и на лицата с издадена лицензия за производство и пренос на топлинна енергия. Приетото решение е съобразено с последните промени в Закона за енергетиката, с които от субектите, купуващи природен газ от обществения доставчик по регулирани цени, отпадат клиентите, присъединени към газопреносната мрежа, с изключение на лицата, на които е издадена лицензия за производство и пренос на топлинна енергия. Отчетени са и други законови промени, с които се въвежда задължението на обществения доставчик да предлага за продажба на организирания борсов пазар количества природен газ на годишна база за периода 2020 г. – 2024 г., в съответствие със споразумение за изпълнение на програма за освобождаване на природен газ. Утвърдената от Комисията цена за I тримесечие на 2020 г. за продажба на природен газ на крайните снабдители на природен газ и и на лицата, на които е издадена лицензия за производство и пренос на топлинна енергия, е в размер на 44,04 лв./MWh (без цени за достъп, пренос, акциз и ДДС), което в сравнение с действащата цена за ІV тримесечие на 2019 г. е намаление с 0,81 лв./MWh или с 1,81%. В утвърдената цена на природния газ от 44,04 лв./MWh са включени компонента „цена на природния газ на входа на газопреносните мрежи“ в размер на 43,34 лв./MWh лв./MWh, компонента за дейността „обществена доставка“ по чл. 17, ал. 6 от НРЦПГ в размер на 0,56 лв./MWh и компонента за компенсиране на разходи, произтичащи от наложени задължения към обществото по чл. 11а, ал. 2 от НРЦПГ от 0,14 лв./MWh, покриваща разходите на "Булгаргаз" ЕАД за съхранение на количества в газохранилището Чирен в изпълнение на задължения по Плана за действие при извънредни ситуации. В цената на природния газ не са включени цени за достъп и пренос през газопреносната мрежа и клиентите следва да ги заплащат на крайните снабдители по реда на Методиката за определяне на цени за достъп и пренос на природен газ през газопреносните мрежи, собственост на "Булгартрансгаз" ЕАД. Компонентата „цена на природния газ на входа на газопреносните мрежи“ се образува от обществения доставчик като среднопретеглена стойност при отчитане на последно заявените прогнозни количества природен газ от внос за вътрешния пазар, от местни добивни предприятия и от запаси природен газ с цел продажба през следващия период, условията по договорите за доставка и за достъп и пренос на природен газ до българската граница. Отчита се и движението на цената на петрола и на алтернативните на природния газ горива на световните пазари за последните 9 месеца, както и промяната в осреднения валутен курс на БНБ на лева спрямо чуждестранната валута, в която се заплаща внасяният в страната природен газ, за период от четиридесет и пет дни, предхождащи месеца на внасяне на предложението за утвърждаване на цени. В правомощията на КЕВР е да установи единствено дали заявлението на обществения доставчик "Булгаргаз" ЕАД отговаря на изискванията на Наредба № 2 за определяне цените на природния газ и на договора за доставка между "Булгаргаз" ЕАД и ООО "Газпром Експорт". С утвърдената цена на природния газ за първото тримесечие на 2020 г. цените на топлинната енергия остават непроменени до края на отоплителния сезон. Без промяна остават и цените на електрическата енергия за битовите и небитовите потребители на регулиран пазар. Преди утвърждаването на решението за цената на природния газ за първото тримесечие, в съответствие с нормативните изисквания на 19.12.2019 г. КЕВР проведе открито заседание за обсъждане на изготвения доклад във връзка със заявлението на „Булгаргаз“ ЕАД. В съответствие с изискванията за публичност и прозрачност на институциите откритото заседание беше излъчено онлайн на интернет страницата на регулатора.
Източник: Монитор (02.01.2020)

„Булгаргаз“: България ще пести 81 млн. лева от новата точка за доставка на природен газ „Булгаргаз“ и руската „Газпром експорт“ сключиха допълнително споразумение към Договора за доставка на природен газ от 15 ноември 2012 г. С подписването на допълнението от утре, 1 януари, се променя пунктът на доставка – от „Исакча“ и „Негру-Вода“ на „Странджа 2/Малкочлар“, съобщиха от българската компания. Финансовите ползи от смяната на пункта на доставка се оценяват в приблизителен размер на 81 млн. лева. Тази икономия се дължи на отпадането на разходите за достъп и пренос през територията на Р. Румъния в приблизителен размер на 76 млн. лева, като същите няма да бъдат заплащани от „Булгаргаз“ ЕАД и от българския потребител на природен газ. В допълнение на това, „Булгаргаз“ ЕАД ще реализира положителен финансов резултат в приблизителен размер на 4.6 млн. лева от заплащане на по-ниските тарифи, обявени от „Булгартрансгаз“ ЕАД на вход „Странджа 2“, в сравнение с тези, които дружеството би заплатило на вход “Негру Вода/Кардам”. Част от икономията е отразена в предложеното намаление на цената на природния газ за І-вото тримесечие на 2020 г.
Източник: Труд (02.01.2020)

Газовата борса в България тръгна официално Започва да работи нова платформа за двустранна търговия с природен газ. Тя ще позволи на пряко присъединените към системата крайни потребители на газ да сключват договори за покупка на синьо гориво. "До една година всички сделки на газовата борса ще започнат да се извършват чрез тази платформа", съобщи за националното радио председателят на Съвета на директорите на газов хъб „Балкан“ и изпълнителен директор на "Булгартрансгаз" Владимир Малинов. "Както крайните потребители и бизнесът, така и търговците на природен газ ще могат да се възползват от услугите, които ще предоставя газов хъб "Балкан" и което считам, че ще допринесе освен за либерализация и за по-добри финансово-икономически условия за крайните потребители на природен газ", изтъкна Малинов. Сделки ще се сключват на краткосрочен, дългосрочен сегмент и чрез брокерска услуга. Краткосрочният сегмент ще предлага краткосрочни стандартизирани продукти "в рамките на деня" или "ден напред", продукти за балансиране на мрежата на операторите на газопреносни мрежи, а също комбинация от няколко поредни газови дни - например продукти "уикенд", отделни дни и комбинация от тях. Дългосрочният сегмент ще предлага продукти, които се търгуват на средносрочна и дългосрочна база на анонимен принцип. Те могат да бъдат месечни - до 60 месеца напред, тримесечни - до 20 тримесечия напред, или годишни - до 5 календарни години напред. Брокерската услуга пък ще дава възможност за сключване на договори за покупка на газ от крайни клиенти и снабдители, пряко присъединени към газопреносната система. За тях няма да има разходи за членство на платформата за търговия и те не е необходимо да получават право на достъп и пренос през мрежата.
Източник: Банкеръ (03.01.2020)

"Булгартрансгаз" очаква повече приходи от "Турски поток" Доставките на газ от Русия вече се осъществяват успешно през новата входна точка - "Странджа 2", през Турция. Този проект ни дава икономическа сигурност и това ще се отрази върху крайните цени и върху крайния потребител. С промяната на точката на доставка се спестяват и транспортни разходи, каза Владимир Малинов, изпълнителен директор на "Булгартрансгаз", по БНР. Той увери, че България ще остане на газовата карта на Европа." След изграждането на "Балкански поток" приходите на държавната компания ще се увеличат няколко пъти. Това, което очакваме с реализацията в по-голям мащаб на "Балкански поток", е приходът от пренос на "Булгартрансгаз" да достигне около 400 млн. лева на годишна база, коментира Малинов. Междувременно в края на миналата седмица се появи информация, че премиерът Бойко Борисов е поканен на среща с турския президент Реджеп Ердоган и руския държавен глава Владимир Путин на 8 януари в Истанбул, където ще бъдат обсъждани газовите доставки за България през газопровода "Турски поток" и строежа на българското отклонение "Балкански поток". Пътуването на Борисов до Босфора обаче още не е официално потвърдено. За 8 януари е потвърдена само срещата на Борисов със зам.-държавния секретар на САЩ Дейвид Хил в България. Сред темите за обсъждане ще са и проектите за нови газопроводи и хъба "Балкан", обясниха дипломатически източници. Само седмица по-рано американският президент Доналд Тръмп разписа закона за военния бюджет на САЩ за 2020 г., с който се налагат санкции на компании, замесени в осъществяването на руските проекти за газопроводи "Северен поток 2" и "Турски поток". Това породи опасения, че България също може да бъде засегната, защото "Балкански поток" реално е втора тръба на турския газопровод, по която ще влизат в България над 19 млрд. куб. м природен газ на година. Над 12 млрд. куб. м газ обаче ще излизат директно от България към Сърбия. Останалото количество ще остава в страната както за вътрешно потребление, така и за захранване на планирания от българското правителство газов хъб "Балкан", от който да се доставя гориво в Централна и Източна Европа. Ще спазим сроковете и газопроводът "Балкански поток" ще е готов в края на май, заяви премиерът Бойко Борисов при инспекция в петък на хода на строителните дейности на трасето на тръбата в участъка от кранов възел "Горни Дъбник" до кранов възел "Селановци". Той обяви, че наложените санкции срещу Русия от страна на САЩ засягат "Турски поток", но не и българското му продължение, наречено от правителството ни "Балкански поток", макар фактически да е част от "Турски поток" с резервирани 90 процента от капацитета на тръбата за доставки на "Газпром". Той дори се разсърди на журналистите, че го питат за строежа на "Турски поток" и обяви, че е забранил българското трасе да се нарича по този начин, тъй като в името "Балкански поток" имало много смисъл. Газопроводът свързвал Балканите, а как другите страни ще наричат проекта на своя територия си било тяхна работа.
Източник: Дума (06.01.2020)

На газовата борса: за два работни дни - 8 сделки За двата работни дни от началото на 2020 г. - 2 и 3 януари, на новосъздадената българска газова борса, която стартира от началото на годината, са сключени осем сделки. Това съобщи по БНР изпълнителният директор на “Булгартрансгаз” Владимир Малинов. “Сделките са доста под регулираната цена, одобрена на първи януари от Комисията за енергийно и водно регулиране. Това означава, че интерес към борсата има. Има регистрирани 14 ползватели. Ценовите сигнали, които се дават от тези сделки, показват, че има смисъл от борсата. Освен до либерализация това ще доведе и до по-добри финансови и икономически условия”, каза Малинов. “След изграждането на “Балкански поток” приходите на “Булгартрансгаз” ще се увеличат няколко пъти. Това, което очакваме с реализацията в по-голям мащаб на “Балкански поток”, е приходът от пренос на дружеството да достигне около 400 млн. лева, каза той. От началото на годината доставките на природен газ от Русия вече се осъществяват успешно през новата входна точка – “Странджа 2”, през Турция. “Плюсовете от реализирането на този проект са сигурност и икономическа целесъобразност. Това ще се отрази върху крайните цени и върху крайния потребител. С промяната на точката на доставка се спестяват и транспортни разходи. През “Странджа 2” газ получават и Северна Македония, и Гърция”, каза още изпълнителният директор на “Булгартрансгаз”. “Считано от 1 януари липсва поток на природен газ по трансбалканския газопровод. Независимо от това нашата система е готова да поеме такъв поток, ако има необходимост. Реверсивният поток, част от концепцията за вертикалния газов коридор, вече е отворен и когато пазарът има интерес и пазарните нива позволяват, може да се транспортира природен газ във всички посоки”, допълни Малинов.
Източник: 24 часа (06.01.2020)

Булгартрансгаз ЕАД ще придобие 20% от капитала на „Газтрейд” С.А. „Булгартрансгаз” ЕАД сключи Предварителен договор за покупко–продажба на 20% от акционерния капитал на „Газтрейд” С.А., проектното дружество, което ще реализира терминала за втечнен природен газ в близост до град Александруполис, Северна Гърция, съобщиха от дружеството. Документът бе подписан от изпълнителния директор на „Булгартрансгаз” ЕАД Владимир Малинов и основния акционер в „Газтрейд” С.А. Асимина–Елени Копелузу, в Министерския съвет в присъствието на заместник министър-председателя по правосъдната реформа и министър на външните работи г-жа Екатерина Захариева, енергийния министър Теменужка Петкова и Н.Пр. Херо Мустафа, посланик на САЩ в Република България. Участието на „Булгартрансгаз“ ЕАД в проекта за нов LNG терминал в Гърция е заложено в актуализираната Енергийна стратегия на България до 2020 г. „За надеждна, ефективна и по-чиста енергетика“ и е одобрено с решение на Министерски съвет, взето на заседание днес. С решението е одобрено и извършването от „Булгартрансгаз“ ЕАД на инвестиционни разходи за изграждане на съоръжението, съответстващи на акционерното му участие. Това е поредна значима стъпка за реализиране на цялостната концепция за газов хъб „Балкан“, която предвижда чрез изграждане и развитие на необходимата газопреносна инфраструктура да се свържат пазарите на природен газ на страните членки в Централна и Източна Европа. Реализацията на концепцията е необходима за утвърждаването на прозрачен, ликвиден и надежден пазар на природен газ не само в България, но и в региона. Проектът за терминал за втечнен природен газ край Александруполис, Гърция, е определен от Европейската комисия за проект от „общ интерес“ за страните-членки. Проектът е идентифициран от Групата на високо равнище за газова свързаност на Централна и Югоизточна Европа (CESEC), както и от Европейската стратегия за Енергиен съюз. LNG терминалът в Александруполис се реализира изцяло в изпълнение на политиката и приоритетите за изграждане на единен взаимосвързан общоевропейски енергиен пазар. С реализацията му ще се подобри сигурността на доставките и ще се осигури допълнителна диверсификация на източниците на природен газ в региона. Проектът за LNG терминал в Александруполис, като част от Газов хъб „Балкан“, е в синергия с други инфраструктурни проекти в региона, като интерконектора Гърция–България (IGB). Тези проекти, наред със съществуващата инфраструктура на „Булгартрансгаз“ ЕАД, ще подобрят достъпа на България и страните в региона до втечнен природен газ. Основни доставчици на LNG за терминала в Александруполис се очаква да бъдат компании от САЩ, Катар и др. Освен за диверсификация на източниците, реализацията на проекта ще насърчи конкуренцията между различните доставчици на природен газ в региона, включително между участниците на платформата на Газов хъб „Балкан“, на която вече се осъществяват сделки от редица търговски компании. Днешните решения са важни за реализацията на газоразпределителен център на територията на страната и ще позволят България да се възползва в пълна степен от новите възможности, които доставките на втечнен природен газ предлагат.
Източник: 3e-news (09.01.2020)

Придобиваме 20% дял от LNG терминала в Александруполис "Булгартрансгаз" ЕАД ще придобие 20% от капитала на "Газтрейд" - проектната компания за изграждане на терминала за втечнен природен газ край Александруполис, съобщи пресслужбата на кабинета. Това е регламентирано в решение на МС, взето на последното му заседание. С него е одобрено акционерното участие на българския газопреносен оператор. Проектът за изграждане на терминал за втечнен природен газ в Северна Гърция е изцяло в съответствие с актуализираната енергийна стратегия на България и е съществена стъпка за реализиране на цялостната концепция за газов хъб "Балкан", в основата на която е утвърждаването на прозрачен, ликвиден и надежден пазар на природен газ. Проектът за терминал за втечнен природен газ край Александруполис, Гърция, се реализира изцяло в изпълнение на политиката и приоритетите за изграждане на единен взаимосвързан общоевропейски енергиен пазар, се посочва в прессъобщението. Той ще съдейства за подобряване сигурността на доставките и диверсификация на източниците на природен газ в региона. Синергията на този проект с изграждането на междусистемната връзка Гърция-България (IGB) ще доведе до повишаване достъпа на България и останалите страни в региона до втечнен природен газ. Компании от САЩ, Катар и др. се очаква да бъдат основните доставчици на газ до терминала в Александруполис. По този начин проектът ще допринесе както за диверсифициране на източниците и трасетата за доставка на газ, така и за насърчаване на конкуренцията в полза на крайните клиенти. Проектът е идентифициран от Групата на високо равнище за газова свързаност на Централна и Югоизточна Европа (CESEC), както и от Европейската стратегия за Енергиен съюз. С днешното си решение МС одобри извършването от страна на "Булгартрансгаз" ЕАД на инвестиционни разходи за изграждане на съоръжението, съответстващи на двадесет процентното му акционерно участие. "Булгаргаз" ЕАД ще участва в обвързващата фаза на процедурата по пазарен тест за резервиране на капацитет от терминала за втечнен природен газ до Александруполис, като резервира до 500 млн. куб. м. на година, но не по-малко от 300 млн. куб. м. на година, за период от 3 до 5 години. За използване на резервирания капацитет, "Булгаргаз" ЕАД ще проведе преговори за реализиране на доставки на втечнен природен газ през интерконектора Гърция - България.
Източник: Монитор (09.01.2020)

"Булгартрансгаз" обяви поръчка за тръби за газифициране на Средногорието "Булгартрансгаз" обяви търг за доставка на тръби и друго оборудване за газифициране на няколко общини в Средногорието. Това е една от ключовите поръчки по проекта, който ще осигури по-екологично гориво на десетките индустриални предприятия в региона, както и на домакинствата. Заедно с разклоненията към Свищов и Разлог проектът се съфинансира от Международен фонд "Козлодуй". До края на годината трябва да започне и самото строителство. Обявената сега поръчка е за доставка на стоманени тръби, фитинги, газова арматура, оборудване за автоматични газорегулиращи станции, пускова и приемна станция и свързаните с това услуги, необходими за изграждането на преносните газопроводи. Предложения се приемат до 24 февруари през портала за електронни поръчки на ЕБВР. Очаква се договорът да бъде подписан в началото на април и да е със срок около 7 месеца. Според споразумението от фонда трябваше да бъдат отпуснати 11 млн. евро субсидия, а "Булгартрансгаз" трябваше да инвестира други 10.79 млн. евро. Проектът в Средногорието е особено важен за индустрията, тъй като там са съсредоточени големите медодобивни предприятия ("Асарел Медет" и "Елаците Мед"), металургичният завод "Аурубис" в Пирдоп, както и множество други производствени фирми.
Източник: Капитал (23.01.2020)

500 млн. куб. м газ влязоха в България през „Турски поток“ Около 460 млн. куб. метра газ са влезли в България през "Турски поток" към 27 януари 2020 г. Това става ясно от съобщение на руския газов холдинг. Руската компания „Газпром“ достави първия милиард кубически метра газ по газопровода „Турски поток“, се казва в изявлението. „Около 54% от този обем е доставен на турския пазар на газ, около 46% - на турско-българската граница“, става ясно от съобщението. Търговските доставки по газопровода започнаха на 1 януари 2020 г., а на 5 януари през новата компресорна станция „Странджа-2“ България транзитира газ за Гърция и Северна Македония по съществуващата вече мрежа за транзитен пренос. Официалното откриване на „Турски поток“ се проведе на 8 януари 2020 г. от президентите на Русия и Турция на церемония в Истанбул.
Източник: economic.bg (28.01.2020)

"Топлофикация София" вече купува природен газ от борсата "Топлофикация-София" ЕАД вече има първи сделки за покупка на природен газ на свободния пазар. До края на годината предприятието смята още да се еманципира от "Булгаргаз" и да си доставя над 50% от нужните количества синьо гориво чрез платформата за търговия на "Газов хъб Балкан". Това стана ясно на пресконференция днес. Столичната топлофикация подписа първите две успешни сделки на платформата за търговия с природен газ, обяви Владимир Малинов, председател на Съвета на директорите на "Газов хъб Балкан" и изпълнителен директор на "Булгартрансгаз". До края на седмицата всеки ден ще купуваме по 1000 мегаватчаса газ в сегмента "Ден напред", през следващите две седмици ще купуваме на седмична база, докато се стигне до момента, в който ще се купи количество приблизително 100 000 мегаватчаса за март, обясни изпълнителният директор на "Топлофикация София" Александър Александров. Той добави, че целта е чрез сделки на борсата дружеството да си осигури поне 50% от необходимите годишни обеми синьо гориво (успоредно с обвързващите договори с "Булгаргаз", които изтичат в края на годината). Първите покупки на топлофикацията на свободния пазар са на цени, които са с 12% по-ниски от доставките на "Булгаргаз". "Топлофикация София" се снабди с необходимите разрешения да участвата на газовата борса на 7 февруари. Така тя вече може да си доставя природен газ от мрежата на "Булгартрансгаз" с посредничеството на "Газов Хъб Балкан". Задълженията на столичното парно към "Булгаргаз" в момента са към 200 млн. лева. Те вече се обслужват редовно, 54 милиона лева са преведени на "Булгаргаз" само през януари, а до средата на годината дължимите суми ще бъдат изчистени, увери Александър Александров.
Източник: Сега (12.02.2020)

Отчуждават се имоти за техническа инфраструктура на КС „Лозен“ Части от имоти - частна собственост се отчуждават за държавна нужда за изграждане на технологична площадка на пускова станция „ПуС Лозен“ и на обслужваща техническа инфраструктура. Тя включва пътна връзка към технологичните площадки на компресорна станция „КС Лозен“, пускова станция „ПуС Лозен” и кранов възел „ПрС Нова Върбовка“. Те са част от обект „Разширение на газопреносната инфраструктура на „Булгартрансгаз” ЕАД паралелно на северния (магистрален) газопровод до българо-сръбската граница”. Имотите са в землищата на с. Лозен и с. Нова Върбовка, община Стражица, област Велико Търново. Средствата за обезщетяване на собствениците са за сметка на „Булгартрансгаз” ЕАД. Решението може да се обжалва пред административния съд по местонахождението на имотите в 14-дневен срок от съобщаването му на заинтересуваните лица по реда на Административнопроцесуалния кодекс, припомнят от пресцентъра на Министерски съвет.
Източник: 3e-news (20.02.2020)

„Булгартрансгаз“ започва процедурата за строеж на преносен газопровод до Свищов Държавното енергийно дружество „Булгартрансгаз“ ЕАД стартира открита процедура за възлагане на обществена поръчка за изграждане и въвеждане в експлоатация на обект „Преносен газопровод до Свищов“, съобщават от компанията. Обществената поръчка се провежда с цел разширяване на газопреносната мрежа на България чрез изграждане на нов преносен газопровод до гр. Свищов. С реализацията на новия преносен газопровод ще бъдат създадени условия и предпоставки за газоснабдяване на промишлени консуматори и обществено-административни потребители в района, както и за битово газоснабдяване на общините Свищов, Белене и др. Доставката на основни материали и оборудване за изграждане на газопровода до гр. Свищов е предмет на тръжна процедура, която „Булгартрансгаз“ ЕАД стартира на 13.01.2020 г. Дружеството е бенефициент по Договори за безвъзмездна финансова помощ, отпусната от Международен фонд Козлодуй за проект "Изграждане на преносни газопроводи с автоматични газорегулиращи станции до Свищов, Панагюрище, Пирдоп и Банско-Разлог". До края на месец февруари 2020 г. „Булгартрансгаз“ ще стартира и открита процедура за възлагане на обществена поръчка по реда на ЗОП за „Изграждане и въвеждане в експлоатация на обект „Преносен газопровод до Панагюрище и Пирдоп“.
Източник: Инвестор.БГ (20.02.2020)

Руска фирма влиза в строителството на Балкански поток Регистрираната в Белград руска компания IDC (Infrastructure Development and Construction), която беше главен изпълнител за изграждането на газопровода „Турски поток“ през Сърбия, ще бъде подизпълнител на българския участък от газопровода, предаде кореспондентът на БГНЕС от Белград. Както е известно, премиерът Бойко Борисов нарича "българската част" от газопровода Балкански поток. IDC ще изгради над 100 км газопровод от границата със Сърбия през територията на България в качеството си на един от подизпълнителите на строителството. Компанията ще използва машините и част от работниците, с които е построен „Турски поток” през Сърбия. Те ще подготвят терена, ще монтират и заваряват тръбите на тръбопровода, т.е. ще бъде извършена комплексна услуга. Разрешението за включване на IDC е дадено от саудитския консорциум „Аркад”( Arkad), който след обществена поръчка спечели изграждането на газовата тръба у нас. Държавното предприятие „Булгартрансгаз” възложи строителството на "Балкански поток" на "Аркад" с договор за 1,1 млрд. евро. . Оказа се обаче, че възложителят на българската част от големия газов проект - "Булгартрансгаз", не знае, че в изграждането е включена въпросната фирма IDC. Това се разбра от специално съобщение, изпратено от държавната газова компания до медиите. “Булгартрансгаз“ твърди, че не е уведомяван за привличането на подизпълнители за строежа на магистралния газопровод до българо-сръбската граница.
Източник: Сега (26.02.2020)

Нямало симптоми на коронавирус сред строителите на "Балкански поток" Няма работници и служители на саудитския консорциум "Аркад", строители на "Балкански поток", които да са със симптоми на коронавирус. Това заяви изпълнителният директор на "Булгартрансгаз" Владимир Малинов и нарече спекулации твърдения по сайтове, че заразата в Плевен може да е тръгнала от работник на компанията. Той поясни, че от 550 човека на терен, италианските граждани са 75, 25 от тях са пристигнали в периода от края на февруари до 8 март. Тези 25 са преминали през прегледа на летище София и здравните власти са ги пуснали. Останалите отдавна са минали карантинния период. Новодошлите италианци са на работа на терен. Всекидневно се прави мониторинг на всеки работник и служител, каза още шефът на "Булгартрансгаз". Малинов припомни, че при строителството на газопровода се работи на територията на 5 области - Плевен, Велико Търново, Ловеч, Враца и Монтана. Изпълнител е саудитския консорциум "Аркад", обектът е от национално значение, така че той помоли да се се спекулира с коронавируса.
Източник: 24 часа (10.03.2020)

ЕК задължи Румъния да отвори пазара си на природен газ за България Румънският газов оператор Transgaz ще трябва да предостави на регионалния пазар значителни гарантирани капацитети за износ на природен газ към съседни държави членки, по-специално България и Унгария. Това става ясно от изявление на Европейската комисия, която обяви, че е приела ангажиментите, предложени от компанията, съгласно анитръстовите правила на ЕС. Така Румъния няма да може да ограничава износа, което е стъпка напред към единен европейски енергиен пазар, се съобщава в комюнике на ЕК.През юни 2017 г. Комисията започна разследване, за да прецени дали румънската държавна Transgaz, която е технически оператор на румънската транспортна система, е нарушила антитръстовите правила на ЕС, като е ограничила износа на природен газ от Румъния. По-специално опасенията на Комисията, че Transgaz е прибегнала до подобни ограничения, се основаваха на факта, че: дружеството инвестира недостатъчно в изграждането на инфраструктурата за износ на природен газ или забавя изграждането на тази инфраструктура; прилагане на междусистемни тарифи за износ на газ, които са направили износа икономически нерентабилен; използване на неоснователни технически аргументи като претекст за ограничаване на износа. „Тези ограничения биха могли да създадат пречки пред трансграничния поток на природен газ от Румъния - един от най-големите производители на природен газ в ЕС - към Унгария и България, противно на целта за интегриран енергиен съюз, в който енергията циркулира свободно между държавит -членки въз основа на конкурентоспособност и възможно най-доброто използване на ресурсите.След започването на официалната процедура по разследване Transgaz предложи да поеме определени ангажименти в отговор на опасенията на Комисията. Впоследствие Комисията се консултира с участниците на пазар, за да провери дали предложените ангажименти ще премахнат проблемите с конкуренцията, установени от Комисията.
Източник: economic.bg (10.03.2020)

"Булгаргаз" ще резервира 500 млн. куб. м. природен газ за десет години от терминала за втечнен газ до Александруполис С решение на Министерския съвет се фиксират количествата втечнен природен газ, които "Булгаргаз" ЕАД ще резервира от терминала до град Александруполис, Гърция - 5 300 000 MWh/година (около 500 млн. куб. м. на година), съобщи пресслужбата на кабинета. С акта се удължава и периодът, за който се резервират количествата на десет години. Предвижда се крайният срок за подаване на оферти в обвързващата фаза на процедурата по пазарен тест за резервиране на капацитет в терминала да приключи до 10 март 2020 година.Българската страна, чрез "Булгартрансгаз" ЕАД ще участва като акционер в проектната компания "Газтрейд" С.А., която осигурява развитието на проекта за изграждане на новия LNG терминал до Александруполис. Участието на България в проекта е в изпълнение на политиката за диверсификация на източниците и маршрутите за доставка на природен газ с цел гарантиране на енергийната сигурност и постигане на конкурентни цени за българските потребители, се посочва в прессъобщението.
Източник: Дарик радио (11.03.2020)

"Булгаргаз" заяви 5 млрд. куб. м от терминала в Александруполис Държавният газов доставчик "Булгаргаз" да подаде оферта за резервиране на годишен капацитет от 500 млн. куб. м природен газ за десет години в търга за разпределяне на достъпа до бъдещия терминал за регазификация на втечнен газ край гръцкото пристанище Александруполис, реши правителството на заседанието си във вторник. Това прави общо 5 млрд. куб. м за целия период на доставки, На 10 март - в деня на решението, изтича срокът за подаване на обвързващи оферти за капацитета на съоръжението, което са планира да влезе в експлоатация през третото тримесечие на 2022 г.. Предишното решение на Министерския съвет бе за заявка на капацитет от 300 до 500 млн. куб. м годишно за период от три до пет години. Сега мизата се вдига, вероятно заради големия заявен интерес от страна на участниците в търга, заради което и бе удължен срокът за подаване на предложенията. Сега разпределянето на капацитета за терминала зависи както от количествата и срокът за доставки, така и от цената, която кандидатите ще предложат. Намеренията на "Булгаргаз" бяха да играе с минимални цени, което поставя под съмнение успеха за резервиран ена търсения капацитет, който е 1/6 от годишното потребления на страната от около 3 млрд. куб. м. В първата фаза на пазарния тест за резервирането на използваемия капацитет на терминала от 5.5 млрд. куб. м играха 20 дружества и внесоха заявки за 12.2 млрд. куб. м. Предстои да се види кои ще са предпочетените партньори, договорите с които са изключително важни за осигуряването на финансирането за строежа на терминала, в който 20 на сто ще придобие българският газов оператор "Булгартрансгаз". Макар да се очакваше през февруари да се подпише акционерното споразумение за включването на "Булгартрангаз" в капитала срещу 30 млн. евро, това още не е станало. Причината според започнати е изчакването на резултата от търга за капацитет, както и приключването на преговорите с пети потенциален акционер в проектната компания за терминала "Газтрейд". В момента 60 процента в дружеството държи гръцката фамилия Копелузу, от които "Булгартрансгаз" се е договорил да купи 20 на сто, а останалите по 20% са на гръцкия мрежови оператор ДЕПА и компанията с танкерна флотилия "ГазЛог". Предполага се, че в дружеството ще влезе голям търговец на природен газ, за да се осигури проектът от всички страни.
Източник: Медия Пул (11.03.2020)

"Булгартрансгаз" ще проучва интереса за допълнителен пренос на газ към Сърбия Държавният газов оператор "Булгартрансгаз" започва пазарно проучване за потенциален интерес за пренос на природен газ в посока от България към Сърбия. Става дума за останалия свободен капацитет по газопроовда, който е продължение на "Турски поток" през страната и преди година бе резервиран основно от "Газпром". В случая свободния капацитет през транграничната точка Киреево - Зайчар е под 20% или по-малко от 3 млрд. куб.м на година. В случай на проявен интерес "Булгартрансгаз" ще уведоми пазарните участници за точния размер на допълнителния капацитет. Той ще бъде предложен за резервиране според календара на Платформата за резервиране на капацитети, поясниха от компанията. Пазарното проучване е само за периода от 1 януари 2021 г. до 1 октомври 2021 година. Това става ясно от съобщение на компанията, която е отправила запитване до всички заинтересовани страни. Възможните доставчици са както държавната "Булгаргаз", която се очаква да започне да получава каспийски газ от следващата година, така и частни компании, които биха могли да пренасят количества по междусистемната газова връзка с Гърция или да правят сделки през виртуална търговска точка. Междувременно държавната компания обяви рекордно ниска цена, предложена на дългосрочния сегмент на газовата борса миналия петък с доставка за април - 26.00 лв./мВтч, или с 0.21 лв. по-ниска от прогнозната регулирана цена от 1 април след новите формули за ценообразуването по договора с "Газпром".
Източник: Капитал (17.03.2020)

"Булгартрансгаз" ще плати 1.5 млн. лв., за да мери колко газ влиза от Турция "Булгартрансгаз" е предвидил бюджет от 1.5 млн. лв. без ДДС за абонаментно поддържане на системите за измерване на количеството и качеството на природния газ, който минава през газоизмервателната станция "Странджа". Става дума за точката, през която постъпва природния газ от Турция - както за вътрешното потребление, така и за бъдещото продължение на "Турски поток". От обявената обществена поръчка става ясно, че поддръжката ще включва техническа помощ при повреди и отстраняване на дефекти без посещение на място. Предвижда се също и осигуряването на технически специалисти при нужда, доставка на оборудване, гаранционна поддръжка и др. Договорът с избрания изпълнител ще е за срок от 24 месеца, като от участниците се изисква да има подобен опит - да са изпълнявали дейности с предмет и обем, сходни с тези на поръчката, и то в последните три години. От регистъра на Агенцията за обществените поръчки обаче се вижда, че "Булгартрансгаз" досега не е обявявал търг за абонаментно поддържане на газоизмервателната станция. Иначе оферти ще се събират до 13 април.
Източник: Капитал (19.03.2020)

Изграждането на газовата връзка Комотини - Стара Загора продължава Коронавирусът не спря изграждането на газовата връзка Комотини - Стара Загора, съобщават гръцките медии. Европейската инвестиционна банка е отпуснала заем от 109 млн. евро за строителството на газовата връзка между Гърция и България. Въпреки разпространението на вируса успешно се извършва строителството и от двете страни на границата. Вестник "Етнос" съобщава, че само преди дни и въпреки извънредната обстановка на пристанището в Александруполис е пристигнала първата партида от тръбите, които са необходими за изграждане на трасето на интерконектора от гръцка страна. Гръцкият завод на "Коринт Пайпуъркс" ще произведе необходимите тръби. По междусистемната газова връзка Гърция - България ще се пренася природен газ между двете страни чрез свързване с националната газопреносна мрежа на "Булгартрансгаз" ЕАД, в близост до Стара Загора, и с газопреносната мрежа на "ДЕСФА" С. А. - Гърция в района на град Комотини. Проектът се реализира от смесено инвестиционно дружество "Ай Си Джи Би" АД, с акционери "Българският енергиен холдинг" ЕАД (50%) и гръцкото инвестиционно дружество IGI Poseidon (50%). Акционери с равни дялове в IGI Poseidon са гръцката DEPA и италианската Edison.
Източник: Банкеръ (30.03.2020)

Имот на "Летище Пловдив" бе даден под наем на "Аркад" Част от имот, собственост на "Летище Пловдив" ЕАД, да бъде отдаден под наем на ДЗЗД Консорциум "Аркад", разпореди правителството. Парцелът от 65 000 кв. м е част от малкото бивше "Летище Търговище", намиращо се в село Буховци, община Търговище. То е обособена част от "Летище Пловдив" ЕАД, което пък в момента е в процедура за концесиониране. Имотът ще се използва за складирането на тръби, необходими за изпълнението на проекта за разширение на газопреносната инфраструктура на "Булгартрансгаз" ЕАД паралелно на северния (магистрален) газопровод до българо-сръбска граница. С решението на правителството се дава възможност за по-бързото изграждане на "Балкански поток", който е обект от национално значение, както и се осигуряват допълнителни приходи за "Летище Пловдив" ЕАД. През септември миналата година "Булгартрансгаз“ подписа договор със саудитската фирма "Аркад“ за изграждането на продължението на газопровода "Турски поток", така нареченият "Балкански поток" към Сърбия и Европа. Този договор регламентира доставката на необходимите материали и оборудване, инвестиционно проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на разширението на газопреносната инфраструктура от турско-българската до българско-сръбската граница. Стойността на проекта е 1.102 млрд. евро, а срокът за реализиране - 615 календарни дни от датата на сключването му, като в първите 250 дни трябва да бъде изградена линейна инфраструктура от 308 километра. Продължението на газопровода "Турски поток" през територията на страната ни до границата със Сърбия е с приблизителна дължина 474 километра. Очакванията на правителството са строителството да бъде завършено до края на юни. Аванс от близо 250 млн. лева е платила вече държавната "Булгартрансгаз" за строителството на "Балкански поток". Трасето на "Балкански поток" е алтернативния маршрут за доставка на руски газ вместо през Украйна - през Турция. Капацитетът му е над 15 млрд. куб. метра.
Източник: Банкеръ (07.05.2020)

Италианската „Бонати“ изгради базата си за газопровода „Балкански поток“ в Горна Оряховица За мен е огромно удоволствие, че италианската фирма „Бонати“, която изгражда трасето на газопровода „Балкански поток”, избра Горна Оряховица за своя база, това е важно за икономиката на региона, която се намира в трудна ситуация, коментира за „Борба“ кметът на общината инж. Добромир Добрев. Офисите и техниката на компанията, която прави „Балкански поток“, вече са разположени в бившето поделение на Транспортни войски в железничарския град. В момента фирмата се подготвя за началото на активното строителство, което се очаква да започне до десетина дни. Италианците трябва да изградят трасето от Летница до Попово, като по график трябва да завършат работа до края на октомври. Началото на строителството се забави заради кризата с COVID-19. Всички специалисти на компанията преминават през 14-дневна карантина и ще започнат работа след поне два отрицателни теста. В базата са взети всички противоепидемични мерки и досега няма случай на заразен работник или специалист. Италианската фирма започна кампания за масово набиране на работници от България, за което „Борба“ вече съобщи. Търсят се стотици общи работници и специалисти, повечето от които са разквартирувани в старата столица и Арбанаси. С набирането на кадри за нуждите на „Балкански поток“ са ангажирани всички бюра по труда в региона, трудови посредници и дори кметствата в областта. По първоначални данни се търсят над 700 души, като възнагражденията им започват от минимум 1100 лв., но в зависимост от дейността има множество бонуси и социални придобивки. Италианската фирма „Бонати“ е сред най-големите изпълнители на проекти за полагане на тръбопроводи по целия свят.
Източник: Борба - Велико Търново (15.05.2020)

"Булгартрансгаз" отчита 104 млн. лв. печалба, но и 500 млн. по-малко наличности По-малко приходи, двойно по-голяма печалба, допълнителни заеми и близо половин милиард лева по-малко по сметките. Това отчита държавната "Булгартрансгаз" за 2019 г. Големите парични потоци на дружеството са свързани с изграждането на газопровода от турската към сръбската граница като продължение на "Турски поток" и необходимите компресорни станции. Реално харчовете на компанията, която се занимава със съхранение и пренос на природен газ, са над 1.1 млрд. лв. за миналата година, което е 17 пъти над резултата за 2018 г. В резултат на това наличностите по сметките на "Булгартрансгаз" намаляват от близо 517 млн. лв. до само 97 милиона, и то въпреки изтегления заем 391 млн. лева. Въпреки че приходите от оперативна дейност намалява с 15 млн. лв. - до 358 млн., дружеството отчита печалба 104 млн. лв. Това е двойно по-добър резултат от регистрираните над 47 млн. лв. за 2018 г., показва финансовият отчет на дружеството. Той се дължи отчасти на по-големите приходи от предоставени услуги по пренос на природен газ в България - от границата с Румъния до границите с Гърция, Турция и Македония, съхранение на природен газ в хранилището "Чирен" и балансиране на пазара на природен газ. Например приходите от пренос до Гърция, Турция и Македония през 2019 г. са достигнали 224.6 млн. лв. на фона на 202.8 млн. лв. година по-рано. Данните са за 2018 година и са по последния подаден отчет на дружеството. Сумите са в млн. лв. Разходите за външни услуги се увеличават от 7.5 млн. лв. на 10.9 млн. лв. Увеличение има и при разходите в графа "инспекция на газопровод", гражданските договори, абонаментния сервиз и др. Намаление обаче има при харчовете за автомобили и реклама. Миналата 2019 г. е рекордна за инвестиции на "Булгартрансгаз". Дружеството е придобило активи за почти 462 млн. лв. - различни газопроводни връзки, отклонение и компресорни станции, включително разширението на тръбата от станция "Страшимирово" до ТЕЦ "Варна", за която от компанията бяха съобщили пред "Капитал", че ще се финансира от собственика на централата, Ахмед Доган. Сега от отчета се вижда, че разходите от над 1 млн. лв. са поети от държавното дружество. Освен това 250 млн. лв. са платени като аванс на саудитския консорциум "Аркад" за изграждането на "Турски поток" през България. Общата стойност на проекта е 2.15 млрд. лв., но по-голямата част от финансирането ще бъде осигурена от строителя и "Булгартрансгаз" ще я изплаща в следващите 10 години от транзитните такси, които "Газпром" ще плаща. Други 140 млн. лв. са платени като аванс на обединението "Ферощал Балкангаз", в което водещ партньор е ГБС. То изгражда компресорните станции "Расово" и "Нова Провадия", без които няма да може да се транспортира газ от Турция към Сърбия. За да има средства за всички тези харчове, богатата по принцип държавна компания (с над 50 млн. лв. по сметките си допреди година) изтегли кредит в размер на 200 млн. евро. Това стана през октомври 2019 г., като финансиращите институции са Ситибанк Европа, ИНГ банк, Уникредит Булбанк, както и с Международната банка за икономическо сътрудничество. Въпреки че отчетът е за 2019 г., от дружеството изтъкват, че поради разпространението на COVID-19 в световен мащаб в началото на настоящата година са се появили затруднения в бизнес и икономическата дейност на редица предприятия и цели икономически отрасли. От компанията посочват, че ситуацията и мерките, предприети от властта, са изключително динамични и дружеството не може да оцени влиянието на пандемията върху бъдещото финансово състояние и резултатите от дейността му. В края на април стана ясно още, че дейностите по строителството на отсечката на "Турски поток" през България се бавят заради ограниченията, породени от COVID-19. Спазването на мерките затруднява осигуряването на квалифицирани кадри и пречи на строително-монтажните работи на обекта.
Източник: Капитал (26.05.2020)

"Булгартрансгаз" ЕАД ще кандидатства за съфинансиране по ОПИК за реализацията на газовата връзка България-Сърбия “Булгартрансгаз” ще кандидатства по Оперативна програма “Иновации и конкурентоспособност” (ОПИК) за междусистемната газова връзка България-Сърбия (IBS), съобщиха от дружеството. Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност”, управляващ орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност” 2014-2020 г. покани „Булгартрансгаз“ ЕАД да представи проектно предложение по процедура чрез директно предоставяне на безвъзмездна помощ на конкретен бенефициент: BG16RFOP002-4.003 „Техническа помощ за завършване на подготвителните дейности, необходими за старта на строителството на междусистемна газова връзка България–Сърбия“ по Приоритетна ос 4 „Премахване на пречките в областта на сигурността на доставките на газ“, Инвестиционен приоритет 4.1. „Подобряване на енергийната ефективност и сигурността на доставките чрез разработване на интелигентни системи за пренос на енергия“ на ОПИК 2014-2020. Поканата дава възможност „Булгартрансгаз“ ЕАД да кандидатства за съфинансиране на подготвителни дейности за актуализиране на подробния устройствен план за проекта, за изработване на инвестиционен проект, за извършване на археологически проучвания, придобиване на вещни права и други. В резултат от изпълнението на подготвителните дейности ще бъде завършен етапът на проектиране на междусистемната газова връзка между България и Сърбия и ще бъдат издадени необходимите разрешения за строеж. Средствата по поканата възлизат на 11 734 980 лева и са осигурени от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие и национално съфинансиране. Междусистемната газова връзка България-Сърбия (IBS) е от особена важност за гарантиране на сигурността на енергийните доставки както за България, така и за региона и за ЕС. Интерконекторът има статут на „проект от общ интерес“ за ЕС и е включен във всички списъци с проекти от общ европейски интерес, съставяни до момента. IBS е важна част и от реализацията на концепцията за Газов хъб „Балкан“. Газопроводът от Нови Искър в България до Ниш в Сърбия е с планирана дължина от 170 км., 62 км. от които на българска територия. След изграждането й, газовата връзка ще бъде с пропускателна способност 1,8 млрд. м3/г. като ще има възможност и за реверсивен поток. През м. май 2018 г. енергийните министри на Република България и Република Сърбия подписаха съвместна декларация относно изграждането на газовия интерконектор. „Булгартрансгаз“ ЕАД е определен за организатор на проекта и бъдещ оператор на интерконектора на българска територия. Поет е съвместен ангажимент от двете страни за изграждане и въвеждане в експлоатация на газопровода до м. май 2022 г.
Източник: 3e-news (02.06.2020)

Предоставиха на "Булгартрансгаз" поземлен имот за строеж в Свищовско Учредява се възмездно безсрочен сервитут на енергиен обект върху поземлен имот в полза на „Булгартрансгаз" ЕАД. Това съобщиха от пресцентъра на правителствената информационна служба. Правителството учреди възмездно безсрочен сервитут на енергиен обект върху поземлен имот в горска територия-публична държавна собственост, в полза на „Булгартрансгаз" ЕАД. Имотът се намира в землището на село Козловец, Община Свищов. Той е с площ на сервитутната зона 0,531 дка. Теренът попада в района на Териториално поделение „Държавно горско стопанство Свищов" към Държавно предприятие „Северноцентрално държавно предприятие" - Габрово. Имотът ще се използва за изграждане, експлоатация и ремонт на преносен газопровод за Свищов.
Източник: 24 часа (04.06.2020)

"Булгартрансгаз" търси 400 млн. евро за Балкански поток "Булгартрансгаз" ЕАД обяви, че набира оферти от банки за финансиране на оперативни разходи и за ключови инвестиционни проекти. Държавното предприятие иска да си осигури заем до 400 млн. евро със срок на изплащане 6 години и цената на финансирането да е под 3.9 процента. Средствата ще са необходими за реализацията на "Балкански поток", междусистемната връзка България-Сърбия, разширението на подземното газохранилище "Чирен". Ще е необходимо финансиране и за изграждането на преносни газопроводи за осигуряването на повече достъп до природен газ за промишлените и битовите потребители в България. Обявеният таван за цената на ресурса не е случайно избран. Такъв процент бе постигнат при договарянето с изпълнителя на две компресорни станции по пътя на "Балкански поток" - "Расово" и "Нова Провадия", обединението между ГБС и "Ферощал", (ДЗЗД "Ферощал Балкангаз") което осигури част от необходимите за строителството средства. В съобщението си за откритата процедура "Булгартрансгаз" подчертава, че инвестиционната му програма е насочена към позиционирането на страната като газоразпределителен център в региона. Срокът за представяне на офертите за участие в процедурата е до 17:00 часа на 30 юни 2020 г. Миналата есен "Булгартрансгаз" взе назаем 200 млн. евро за авансови плащания към изпълнителя на "Балкански поток" - консорциум, воден от саудитската компания "Аркад", припомня Дир.бг. На свой ред изпълнителят осигури по-голямата част от необходимите средства при договорена лихва от 4.1%. Само преди дни, на 1 юни, "Булгартрансгаз" съобщи, че е получил покана от управляващия орган на оперативната програма Иновации и конкурентоспособност" да кандидатства за финансиране на подготвителните дейности по изграждането на междусистемната газова връзка между България и Сърбия. Става дума за общо 11.735 млн. лв от европейския и българския бюджет. Газовата връзка България-Сърбия е проект от общ европейски интерес и е част от Газовия хъб "Балкан". Газопроводът от Нови Искър в България до Ниш в Сърбия ще е с дължина от 170 км, 62 км от които на българска територия.
Източник: Сега (08.06.2020)

"Булгартрансгаз" търси проектант на газовата връзка със Сърбия „Булгартрансгаз“ ЕАД обяви първите две обществени поръчки за реализация на газовата връзка България-Сърбия. Първата е за изработване на технически проект за интерконектора на българска територия и е за 540 хил. лв. без ДДС Оферти за участие в нея ще се приемат до 3 юли 2020 г. В рамките на втората процедура компанията ще търси консултант по проекта, който ще трябва да упражнява и строителен надзор. Прогнозната стойност на тази процедура е 320 хил. лв. без ДДС. Класирането на участниците и по двете поръчки ще се извършва на база на икономически най-изгодна оферта, която се изразява в оптимално съотношение качество/цена, съгласно обективни показатели като срок на изпълнение, ценови параметри и други. Междусистемната газова връзка България–Сърбия е обявена за проект от общ интерес за Европейския съюз. Нейната реализация е част от управленската програма на правителството в сектор "Енергетика", насочена към гарантиране на енергийната сигурност и диверсификация на източниците и маршрутите за доставка на природен газ. „Интерконекторът е от ключово значение за реализиране на концепцията за изграждане на газоразпределителен център в страната. Той е сред приоритетните проекти на Групата на високо равнище в рамките на инициативата за енергийна свързаност на Централна и Югоизточна Европа (CESEC).
Източник: 24 часа (16.06.2020)

"Булгартрансгаз" задвижи газовата връзка със Сърбия След като дълго време стоя "на трупчета", проектът за изграждането на газовата връзка със Сърбия най-накрая се раздвижи. Държавната компания "Булгартрансгаз" обяви първите две обществени поръчки, свързани с реализацията на газопровода, който няма нищо общо с продължението на "Турски поток", а цели да свърже мрежите на България и Сърбия, така че да има възможност за реверсивни доставки - например от Унгария към България. Пускането на газовата връзка обаче няма да бъде тази година, както се планираше, а чак след две години - през май 2022 г., става ясно от съобщение на държавното дружество. Но и това е под въпрос, тъй като поръчка за самото строителство все още не е обявена. Само преди дни стана ясно, че "Булгартрансгаз" кандидатства за близо 12 млн. лв. по програма "Иновации и конкурентоспособност", които ще бъдат използване за актуализиране на подробния устройствен план за проекта на интерконектора. Първата поръчка, на стойност 540 хил. лв. без ДДС, е за изработване на технически проект за интерконектора на българска територия. Оферти за участие в нея ще се приемат до 3 юли 2020 г. В рамките на втората обявена процедура държавното дружество търси консултант по проекта, който ще трябва да упражнява и строителен надзор. Прогнозната стойност на тази процедура е 320 хил. лв. без ДДС, а оферти за участие ще се приемат до 17 юли 2020 г. "Класирането на участниците и по двете поръчки ще се извършва на база на икономически най-изгодна оферта, която се изразява в оптимално съотношение качество/цена съгласно обективни показатели като срок на изпълнение, ценови параметри и други", обясниха от "Булгартрансгаз". От "Булгартрансгаз" изтъкват, че реализацията на газовата връзка е "част от управленската програма на правителството в сектор "Енергетика", насочена към гарантиране на енергийната сигурност и диверсификация на източниците и маршрутите за доставка на природен газ". В същото време проектът от години стои на пауза и на практика по него не се работи. Планирането му започна през 2012 г., но по различни причини (включително липса на финансиране от сръбска страна) той бе отлаган няколко пъти. За отсечката са предвидени почти 90 млн. лв. по програма "Иновации и конкурентоспособност". През годините това бе подложено на критики от страна на бизнеса, тъй като с пари по програмата за бизнеса ще се финансира държавен инфраструктурен проект. Дължината на трасето е 150 км (от Нови Искър до Ниш), от които 61 км на българска територия. Капацитетът ще бъде 1.8 до 5 млрд. куб.м годишно.
Източник: Капитал (17.06.2020)

"Булгартрансгаз" е осигурил необходимия капацитет за доставки на природен газ Доставките на природен газ през точката Странджа 2/Малкочлар са преустановени. Прекъсването се извършва съгласно годишните ремонтни програми на съседните газопреносни оператори. Това съобщиха от "Булгартрансгаз" във връзка с изпълнението на планово техническо обслужване и профилактични дейности на приемен терминал Къйкьой на вход в Турция в периода 23.06.2020 г. – 28.06.2020 г. През последните години „Булгартрансгаз“ ЕАД работи целенасочено за диверсификация на източниците и маршрутите за доставка на природен газ за България. В резултат на тези усилия беше увеличен капацитетът на точките Кулата/Сидирокастро (Гърция) до 6,1 млн. м3/ден и Русе/Гюргево (Румъния) до 2,5 млн. м3/ден. В допълнение към възможностите за диверсификация чрез доставка от алтернативни източници, повишаването на капацитетите на съществуващите точки на междусистемно свързване с Гърция и Румъния гарантира сигурността на доставките за потребителите в България и региона. За периода на техническо обслужване на приемния терминал в Турция „Булгартрансгаз“ ЕАД е осигурил необходимия капацитет за доставки на природен газ за Република България чрез реверсивните връзки на българската газопреносна система с Гърция (Кулата/Сидирокастро) и Румъния (Кардам/Негру Вода 1 и Русе/Гюргево). Това се отнася включително за количествата, планирани за нагнетяване в подземното газово хранилище „Чирен“. Цялостната политика на дружеството за диверсификация посредством увеличаване на съществуващите капацитети и изграждане на нова инфраструктура позволява и гарантиране на непрекъснатост на доставките на природен газ, както при подобни планови дейности, така и при възникване на извънредни ситуации. При промяна на потреблението на природен газ в Република България, за ползвателите на газопреносната мрежа на „Булгартрансгаз“ ЕАД е осигурен капацитет за пренос на допълнителни количества в тези точки на междусистемно свързване и възможност за подаване на коригиращи заявки на всеки час.
Източник: 24 часа (24.06.2020)

2.905 млрд. лв. ще инвестира „Булгартрансгаз“ в газопреносната система на България в следващите десет години. Това става ясно от новия „Десетгодишен план за развитие на мрежите на „Булгартрансгаз“ ЕАД за периода 2020 – 2029 г.“, внесен за одобрение в Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Общественото обсъждане на документа „от разстояние“ е насрочено за 10.00 ч на 7 юли, става ясно от съобщение на сайта на държавния регулатор. Прави впечатление, че 86.7% от тази огромна сума – а именно 2.563 млрд. лв., ще бъдат инвестирани само през първите три години от действието му – през тази и до края на 2022 г. Става въпрос за инвестиции, за които вече е взето решение и голяма част от които са в процес на изпълнение. Останалите 13.3% - 341.892 млн. лева, трябва да бъдат вложени в газопреносната мрежа на страната през всичките останалите 7 години от действието на плана – от 2023 до 2029 г. включително. Нещо повече – 97.8% от инвестициите, предвидени за първите три години от плана – 2.504 млрд. лв., ще бъдат вложени само до края на тази и през следващата година. За 2022 г. са заложени едва 58.977 млн. лева. Причината за хвърлянето на такива огромни инвестиции за наистина кратко време е спешната необходимост от гарантиране сигурността на доставките на природен газ чрез диверсификация на източниците и маршрутите им. За целта в плана е заложено довършването да края на годината на Междусистемната газова връзка Гърция – България и присъединяването й към националната газопреносна мрежа. До края на 2022 г. трябва да бъде готов и интерконекторът със Сърбия. Вече е взето и решение за придобиване на 20% дял от капитала на бъдещия регазификационен терминал в Александруполис, през който България ще може да получава природен газ от цял свят. В документа е заложена и модернизацията на 4 компресорни станции (КС) по транзитната и на 2 КС по националната газопреносни системи, както и на 2 автоматични газорегулиращи станции (АГРС) и 2 - газорегулиращи станции (ГРС) по националния газопреносен пръстен на страната. Сериозна реконструкция, рехабилитация и модернизация е заложена и за Подземното газохранилище (ПГХ) „Чирен“, включително и на телеметричната система на сондажите и други основни технологични инсталации там. Предвиден е и основен ремонт с подмяна на участък от преносния газопровод Вълчи дол - Преселка; подмяна на преносен газопровод Беглеж – Дерманци – Батулци - Калугерово; реконструкция на газопроводното отклонение „Враца 1” с подмяна на участъци и изграждане на приемна камера при ПГХ „Чирен”; увеличаване на капацитета на газопроводното отклонение към Търговище и пр. До края на 2021 година трябва да приключи и разширението на газопреносната инфраструктура на „Булгартрансгаз“ от българо-турската до българо-сръбската граница, а също и ремонтът на голяма част от северния полупръстен на магистралния транзитен газопровод чрез подмяна на големи тръбни участъци от него. Именно тук са и заложени най-големите инвестиции: 1.319 млрд. лв. за тази и 890 млн. лв. – за следващата година. За 2022 г. инвестициите, заложени за националната газопреносна система са 13.3 млн. лв., а за транзитната – едва 821 хил. лв. През всички останали години от 2023 до 2029 вкл. За транзитните газопроводи са заложени средно по малко над 4 млн. лв. инвестиции на година, а за националната газопреносна мрежа – между 5.3 и 10.8 млн. лева годишно. До края на 2022 г. трябва да бъдат изградени очистни съоръжения за газопроводните отклонения към Бургас, Димитровград, Девня и Перник. Заложено е изграждането на нови газопроводни отклонения, които да снабдят със синьо гориво нови потребители в общините Свищов, Панагюрище, Пирдоп, Банско и Разлог.
Източник: economic.bg (02.07.2020)

„Булгартрансгаз“ планира да инвестира 2.9 млрд. лв. за 10 години 2.905 млрд. лв. ще инвестира „Булгартрансгаз“ в газопреносната система на България в следващите десет години. Това става ясно от новия „Десетгодишен план за развитие на мрежите на „Булгартрансгаз“ ЕАД за периода 2020 – 2029 г.“, внесен за одобрение в Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Общественото обсъждане на документа „от разстояние“ е насрочено за 10.00 ч на 7 юли, става ясно от съобщение на сайта на държавния регулатор. Прави впечатление, че 86.7% от тази огромна сума – а именно 2.563 млрд. лв., ще бъдат инвестирани само през първите три години от действието му – през тази и до края на 2022 г. Става въпрос за инвестиции, за които вече е взето решение и голяма част от които са в процес на изпълнение. Останалите 13.3% - 341.892 млн. лева, трябва да бъдат вложени в газопреносната мрежа на страната през всичките останалите 7 години от действието на плана – от 2023 до 2029 г. включително. Нещо повече – 97.8% от инвестициите, предвидени за първите три години от плана – 2.504 млрд. лв., ще бъдат вложени само до края на тази и през следващата година. За 2022 г. са заложени едва 58.977 млн. лева. Причината за хвърлянето на такива огромни инвестиции за наистина кратко време е спешната необходимост от гарантиране сигурността на доставките на природен газ чрез диверсификация на източниците и маршрутите им. За целта в плана е заложено довършването да края на годината на Междусистемната газова връзка Гърция – България и присъединяването й към националната газопреносна мрежа. До края на 2022 г. трябва да бъде готов и интерконекторът със Сърбия. Вече е взето и решение за придобиване на 20% дял от капитала на бъдещия регазификационен терминал в Александруполис, през който България ще може да получава природен газ от цял свят. До края на 2021 година трябва да приключи и разширението на газопреносната инфраструктура на „Булгартрансгаз“ от българо-турската до българо-сръбската граница, а също и ремонтът на голяма част от северния полупръстен на магистралния транзитен газопровод чрез подмяна на големи тръбни участъци от него. Именно тук са и заложени най-големите инвестиции: 1.319 млрд. лв. за тази и 890 млн. лв. – за следващата година. За 2022 г. инвестициите, заложени за националната газопреносна система са 13.3 млн. лв., а за транзитната – едва 821 хил. лв. През всички останали години от 2023 до 2029 вкл. За транзитните газопроводи са заложени средно по малко над 4 млн. лв. инвестиции на година, а за националната газопреносна мрежа – между 5.3 и 10.8 млн. лева годишно.
Източник: economic.bg (02.07.2020)

Шест са кандидатите да строят газопровод до Панагюрище и Пирдоп Общо шест компании и обединения са подали оферти за изграждане на преносния газопровод до Панагюрище и Пирдоп. Поръчката на "Булгартрансгаз" беше обявена малко преди началото на извънредното положение през март, а оферти се приемаха до средата на април. Проектът е част от плановете за снабдяване на основни промишлени центрове с природен газ. Подобна поръчка за тръба до Свищов също привлече шестима кандидати, като част от компаниите са заявили желание да участват и в двата проекта. Засега строителите все още не са избрани.Трасето на газопровода до Панагюрище и Пирдоп е с дължина 62.6 км и минава през пет общини - Септември, Лесичово, Панагюрище, Пирдоп и Златица. Прогнозната стойност на проекта е 24.728 млн. лв. без ДДС. Тя не включва материалите и оборудването, които ще бъдат доставени от "Булгартрансгаз", за което има обявена отделна поръчка. Заедно с материалите общата стойност на проекта става 37.636 млн. лв. От кандидатите се очаква да предложат срок на изграждане най-много 400 дни, което означава, че самото строителство ще отнеме около година. Компаниите трябва да имат оборот от поне 20 млн. лв. за последните три години и да са изпълнявали сходна поръчка през последните пет. При оценката на офертите предложената цена ще има тежест 55 от 100 точки, останалите 45 точки ще се дават за качество (организация и срок на изпълнение).С изключение на "Главболгарстрой", която участва самостоятелно, останалите пет кандидата са обединения, като всички те включват и чуждестранни компании - от Италия, Канада и Македония. Първата оферта е подадена от "ЕГВ Пирдоп", в което влизат познатите от процедурата за тръбата до Свищов компании Eurotecnoimpianti - Италия (водеща в обединението с 94%) и "Газенерго 2001", а с минимален дял се включва и "Водоканалстрой Костови". За двата проекта кандидатства също и "Нова газ", в което с по 50% са представени "Атоменергоремонт" на Христо Ковачки и македонската "Рапид билд". Българо-италианското обединение "Евротрансгаз С.М." с водещ участник "Монолит София" (96.5%) и S.A.L.P. също наддава за двете тръби. Останалите два кандидата са нови. Единият е обединението "Монтажи-Про 2020", в което с по 35% влизат "Монтажи Ко" и "Про арм", македонската "Ел Те инженеринг" има 10%, а останалите 20% са на "Дател", която ще осигурява материали и оборудване, но няма да участва в строителството. Последното обединение е "Газстрой Панагюрище/Пирдоп", включващо българският клон на канадската Canpipe Industries International (50%), македонската "Чакар-Партнерс" (45%) и българската "Оскар-Ел". На практика от всички кандидати без "Главболгарстрой" комисията е поискала представяне на допълнително документи и уточнения. Победител засега не е избран.
Източник: Капитал (07.07.2020)

13 банки се състезават за кредитори на "Булгартрансгаз" Общо 13 български и чуждестранни банки са подали документи в конкурса на „Булгартрансгаз“ за избор на кредитор, който да осигури до 400 млн. евро заемно финансиране. В обявения срок - до 30 юни, са получени общо 10 оферти, като една от тях е подадена от обединение на три банки, съобщиха от държавното газопреносно предприятие. Средствата са необходими за осъществяването на големите проекти за транспортиране на природен газ. Кандидатите са: ING Bank N.V., „Ситибанк Европа“ АД, „Райфайзенбанк България“, "Уникредит Булбанк", "Обединена българска банка", International bank for economic co-operation, "Юробанк България", Банка ДСК, VTB Bank Europe SE и обединение на ББР, Международна инвестиционна банка и Общинска банка. От „Булгартрансгаз“ обясняват, че целта на процедурата е осигуряване на финансов ресурс за реализация на инвестиционната програма на дружеството, която трябва да повиши сигурността на доставките и да позволи България да се утвърди като газов хъб - разпределителен център в региона. В офертите лихвите варират за всяка от 6-те години на кредита, като най-ниският предложен процент е 1.35%, а най-високият – 3.5%., посочват от "Булгартрансгаз". Резултатите от проведената процедура са одобрени и предстои следващата стъпка - по уточняване на условията за сключване на договори с финансиращите институции. В процедурата е заложена възможност, ако дружеството получи изгодни оферти, да увеличи размера на кредитното финансиране. Събраните предложения са с по-ниски лихви в сравнение със заложените в договорите с Консорциум „Аркад“ и обединението „Ферощал Балкангаз“ - избрани за изпълнители на проекта „Балкански поток“. Благодарение на това „Булгартрансгаз“може да спести 65 млн. евро лихви, посочват от предприятието.
Източник: Сега (10.07.2020)

Цветанов пита кой ще поеме отговорността за заемите на "Булгартрансгаз" "От самото стартиране на разклонението на "Турски поток" през България, експертната общност изразява убеденост, че той ще попадне под ударите на санкции от страна на ЕС или/и от страна на САЩ. Второто вече е сигурно, първото е въпрос само на време." Това написа във Фейсбук председателят на Евро-атлантическия център за сигурност Цветан Цветанов. "Неясно остава единствено все още кой ще поеме отговорност за вече взетите от "Булгартрансгаз" 200 млн. евро заем през октомври 2019г. и предстоящия допълнителен заем от още 400 млн. евро. Така общият заем от страна на българското държавно дружество ще възлиза на 600 млн. евро, а средствата ще са вложени в проект, обречен на санкции и увеличаващ руското влияние в региона", подчертава бившият втори в ГЕРБ. Камарата на представителите на Конгреса на САЩ вчера единодушно одобри внасяне на поправки за затягане на санкциите срещу газопроводите "Северен поток 2" и "Турски поток" в проекта за бюджета за отбраната на САЩ за следващата финансова година, започваща от 1 октомври тази година.
Източник: Банкеръ (22.07.2020)

Канадско-македонски консорциум ще строи газопровода в Средногорието Консорциум с предимно чуждестранно участие ще строи преносния газопровод в Средногорието, който индустрията в региона очаква от години. ДЗЗД "Газстрой Панагюрище/Пирдоп", който включва местният клон на канадската Canpipe Industries International (50%), македонската "Чакар-Партнерс" (45%) и българската "Оскар-Ел", е определен за победител в процедурата, която "Булгартрансгаз" обяви в началото на март. Консорциумът предлага да завърши проекта за 280 дни, а офертата му е 23.6 млн. лв. без ДДС. До финала на процедурата са допуснати още двама кандидата, а три от предложенията са отхвърлени заради документални непълноти. Поръчката за избор на изпълнител на проекта за изграждане и въвеждане в експлоатация на преносен газопровод до Панагюрище и Пирдоп беше обявена на 9 март, малко преди началото на извънредното положение. Прогнозната стойност на проекта, който е с дължина 62.6 км и минава през пет общини, беше 24.728 млн. лв. без ДДС. В сумата не влизат самите тръби, които се предвижда да бъдат осигурени от "Булгартрансгаз". Максималният срок, за който трябва да се направи газопроводът, беше определен на 400 дни.
Източник: Капитал (23.07.2020)

КЕВР ще решава на 30 юли дали да одобри Десетгодишния план на „Булгартрансгаз“ На закрито заседание на 30 юли Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) ще реши окончателно дали да одобри Десетгодишния план за развитие на газопреносните мрежи за периода 2020-2029 г. на държавното енергийно дружество „Булгартрансгаз“ ЕАД, съобщава енергийния регулатор. Съгласно Закона за енергетиката КЕВР одобрява Десетгодишен план за развитие на преносната мрежа, внесен от дружеството, като наблюдава и контролира изпълнението му. Задължението за разработване на десетгодишни планове за развитие на мрежата от операторите на газопреносни системи на територията на Европейския съюз (ЕС) е предвидено в Директива на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. В Десетгодишния план на „Булгартрансгаз“ за развитие на мрежите за периода 2020-2029 г. се отбелязва, че наличието на организиран пазар на природен газ подобрява условията за поддържане на конкурентна, прозрачна и недискриминационна търговия и постепенно отпадане на регулираната цена на природния газ. Заедно с това със създаването на борсов пазар на природен газ в България се стимулира създаването на либерализиран пазар, реална конкуренция в сектора и постигане на конкурентни цени.
Източник: Инвестор.БГ (29.07.2020)

Държавната енергетика и военни заводи на печалба и в кризата Въпреки коронакризата държавната енергетика и военни заводи работят с печалба. Това показват резултатите за второто тримесечие на годината. АЕЦ “Козлодуй” за полугодието е на плюс 140,18 млн. лв., при 178,57 млн. за шестте месеца на 2019 г., което е с 21,5% по-малко. Централата е произвела 2,4 на сто повече ток. Една от причините за по-ниската печалба е повечето електроенергия за регулирания пазар с 53,8%. С 9% са спаднали приходите от свободния пазар и заради ниските цени на енергийната борса. Извънредното положение заради COVID-19 e довело до искане от страна на партньори на централата за предоговаряне на сключени сделки, както и отказ на договорени количества електроенергия. Газовият оператор “Булгартрансгаз” е на печалба от 60,9 млн. лв., при 45,64 млн. през полугодието на 2019 г. Заради коронавируса се отчита забавяне на доставките по проекта “Балкански поток”. През този период компанията има разрешение от правителството да стане акционер в гръцката “Газтрейд”, която ще изгражда терминала за втечнен газ в Александруполис, но акциите все още не са купени. 200 млн. евро кредит е теглен от 4 банки за изграждане на “Балкански поток”. В тези шест месеца е направена и обезценка 100% на вземане от КТБ за 4,8 млн. лв. И Електроенергийният системен оператор е на плюс с 30,28 млн. лв., при 7 млн. за шестте месеца на 2019 г. Традиционно ТЕЦ “Марица-изток 2” отчита загуба - 128,7 млн. лв., което обаче е с 46,7 млн. по-малко от същия период на 2019 г. За полугодието централата е дала над 130 млн. лв. за квоти въглеродни емисии. За въглища са платени 58,52 млн. лв., което е с над 50 млн. по-малко от същия период на 2019 г. Мениджмънтът на централата отново пише, че е създадена неравнопоставеност между производителите на електроенергийния пазар и че тецът не може да съществува без подкрепата на БЕХ. Мини “Марица-изток” също са на червено - с 9,6 млн. лв., при 1,75 млн. за първото полугодие на 2019 г. Ръст от 10,6% на активите отчита Българската банка на развитие - към края на юни те възлизат на 3,51 млрд. лв., докато в края на 2019 г. са били 3,17 млрд. лв. Дадените на бизнеса кредити чрез търговските банки са 151 млн. лв. 8,178 млн. лв. е печалбата на ББР за първите 6 месеца на годината. За същия период на миналата година е била 18,332 млн. лв., като понижението се дължи предимно на нарастването на разходите за обезценки и провизии, на увеличението на разходите за лихви и по-високата вноска във Фонда за преструктуриране на банките. София Тех парк отчита загуба от 1,2 млн. лв. за полугодието. Дружеството обаче очаква през септември да му бъдат изплатени европейски средства за вече изпълнени проекти по ОПИК. Националната компания “Индустриални зони” също има загуба - 1,47 млн. лв. ВМЗ отчита печалба от 11,892 млн. лв. към края на юни, което е подобрение спрямо миналата година с над 2 млн. лв. “Кинтекс” удвоява печалбата си до 12,5 млн. лв., но “Авионамс” отчита по-лоши резултати - печалбата за второто тримесечие е 1,14 млн. лв., докато преди година е била почти 3 млн. лв. Коронавирусът е ощетил “Летище София”. При планирана печалба от 5,4 млн. лв. за първото полугодие се отчита загуба от 586 хил. лв. Над половината от приходите на летището са от търговия на стоки в магазини. Приходите от продажба на самолетни билети са с 67 хил. лв. по-малко на годишна база, тъй като обслужените пътници са с 86% по-малко за периода април - юни и наполовина по-малко за януари - юни. РВД е на печалба от 5,66 млн. лв. при очаквана 6,2 млн. През пандемията са намалели пътуванията не само със самолет, но и с влак - “БДЖ - Пътнически превози” е на минус 12,549 млн. лв., като на годишна база загубата нараства с 2,577 млн. лв.
Източник: 24 часа (07.08.2020)

След руските фирми, и руски пари за "Турски поток" у нас След като три руски фирми вече строят като подизпълнители продължението на руския газопровод "Турски поток" в България, държавният газов оператор "Булгартрансгаз" ще вземе и руски заем за проекта, наричан у нас "Балкански поток". Компанията преговаря с европейския клон на руската "Външнотърговска банка" – "ВТБ Банк Юръп" (VTB Bank Europe SE), за финализирането на кредитното споразумение в рамките на обявената от държавното дружество процедура за търсене на кредити за този и други негови проекти. В началото на юли "Булгартрансгаз" съобщи, че са постъпили десет оферти от български и европейски банки и един консорциум за предоставянето на общо 542 млн. евро. Газовият оператор първоначално търсеше 400 млн. евро, но е решил да се възползва от целия предложен кредитен ресурс. В момента се договарят конкретните условия с финансовите институции, унифицират се общите показатели, срока за погасяване и лихвите. Договорите ще бъдат подписани най-късно до края на септември, а усвояването на средствата ще стане в края на 2020 г., когато се очаква да приключи първият етап на изграждането на по-голямата част от 474-километровата тръба и ще трябва да почне изплащането по фактурираната извършена дейност, обясни изпълнителният директор на "Булгартрансгаз" Владимир Малинов.
Източник: Медия Пул (18.08.2020)

„Булгартрансгаз“ ЕАД и „Газтрейд“ С.А. подписаха споразумение за покупко-продажба на акции за терминала за втечнен газ до Александруполис В Атина, в присъствието на премиерите на Република България г-н Бойко Борисов и на Република Гърция г-н Кириакос Мицотакис, изпълнителният директор на „Булгартрансгаз“ ЕАД Владимир Малинов подписа споразумение за покупко–продажба на акции от капитала на „Газтрейд“ С.А. с мажоритарния собственик госпожа Асимина – Елени Копелузу. Подписано бе и споразумение между акционерите DEPA Commercial S.А., Gaslog Cyprus Investments Ltd, „Булгартрансгаз“ ЕАД и проектното дружество Газтрейд С.А. Финализираните документи се последен етап от процеса, с който „Булгартрансгаз“ ЕАД става равнопоставен акционер в проекта за терминал за втечнен природен газ в изпълнение на решение на Министерския съвет от 08 януари 2020 година и сключен предварителен договор за покупко–продажба на 20% от капитала на Газтрейд С.А. Придобиването на участие в проекта за изграждане на терминал за втечнен природен газ край Александруполис е стратегически важно за диверсификацията и сигурността на енергийните доставки в България и региона. Терминалът ще бъде второто съоръжение за LNG в региона след този в Ревитуса, Гърция, до което България ще има достъп. Проектът допринася за реализиране на цялостната концепция за Газов хъб „Балкан“, която предвижда чрез изграждане и развитие на необходимата газопреносна инфраструктура да се свържат пазарите на природен газ на страните в Централна и Източна Европа. Той се реализира изцяло в изпълнение на политиката и приоритетите за изграждане на единен взаимосвързан общоевропейски енергиен пазар. Проектът „Независима система за природен газ „Александруполис“ е модерен високотехнологичен проект за плаващ терминал за приемане, съхранение и регазификация на втечнен природен газ (LNG). Планираният капацитет на терминала за регазификация и подаване към газопреносната мрежа на Гърция възлиза на 6,1 млрд. м? годишно. Капацитетът за съхранение е 170 хил. м? втечнен природен газ. Терминалът е в синергия с други инфраструктурни проекти в региона, като интерконектора Гърция–България (IGB) и разширението на подземното газово хранилище „Чирен“. Тези проекти, наред със съществуващата инфраструктура на „Булгартрансгаз“ ЕАД, ще подобрят достъпа на България и страните в региона до втечнен природен газ. Основни доставчици на LNG за терминала в Александруполис се очаква да бъдат компании от САЩ, Катар и др. По съществуващи и бъдещи газопроводи в България като IGB в региона може бъде доставян природен газ за потребители в България, Северна Македония, Сърбия, Турция, Румъния, Унгария, Молдова и Украйна. Освен за диверсификация на източниците, реализацията на проекта ще насърчи конкуренцията между различните доставчици на природен газ в региона в полза на крайните потребители. Същевременно терминалът ще подобри сигурността и гъвкавостта на доставките.
Източник: Труд (25.08.2020)

Синдиците на КТБ връщат нови 430 млн. лв. на кредитори Втори транш от 430 млн. лв. към кредитори на фалиралата КТБ ще започне да бъде изплащан от 8 септември чрез клоновата мрежа на Уникредит Булбанк. Това съобщиха синдиците на банката, след като през юли обявиха списъците с близо 7000 вложители - фирми и граждани, с негарантирани спестявания. Те ще получат суми от няколко стотинки до десетки хиляди лева от втората частична сметка. С малки изключения на някои компании и държавни институции ще бъдат възстановени суми за стотици хиляди и дори милиони левове. Най-голямата сума - 320.5 млн. лв . отива във Фонда за гарантиране на влоговете. Фондът е най-големият кредитор на фалиралата КТБ, след като изплати защитени влогове за 3.7 млрд. лв. Така за вложителите с негарантирани влогове сега се разпределят само 110 млн. лв. В списъка фигурират държавни и общински фирми като "Топлофикация София", която ще получи 7.8 млн. лв., "Булгартрансгаз" с 5.2 млн. лв., "Булгаргаз" с близо 440 хил. лв., АЕЦ Козлодуй с 392 хил. лв., ТЕРЕМ с 860 хил. лв. Агенцията за приватизация ще си възстанови над 930 хил. лв, а Агенция "Дипломатически имоти" - 172 хил.лв. ББР ще получи от събраните от синдиците активи на фалиралата КТБ 1.5 млн. лв., които са от междубанков кредит по програма за подпомагане на малки и средни предприятия. За втори пореден път в списъците на вложителите с негарантирани влогове е и почетният председател на ДПС Ахмед Доган. Този път той ще си върне малко над 60 хил. лв. При предишното възстановяване на средства Доган получи 78 хил. лв. Всеки кредитор на КТБ може да провери каква е разпределената му за получаване сума в Единния портал за заявяване на електронни административни услуги към Агенцията по вписванията: portal.registryagency.bg, раздел „Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел”, подраздел „Справки”, по партидата на КТБ - ЕИК:831184677, в раздел „Обявени актове по несъстоятелност”. При първото частично връщане на средства от КТБ през май 2019 г. бяха разпределени 570 млн. лв. И тогава по-голямата част от парите отиде във Фонда за гарантиране на влоговете - 418 млн. лв.
Източник: Сега (08.09.2020)

Над 1.396 млрд. лв. са приходите на фонд „Сигурност на електроенергийната система“ за 2018 г. Събраните средства във фонд „Сигурност на електроенергийната система“ през 2018 г. възлизат на 1.396 млрд. лв. Това е посочено в отчета на фонда за миналата година, одобрен на днешното заседание на Министерския съвет. По закон във фонда се събират по 5% от месечните приходи на производителите и вносителите на електроенергия в страната, както и на „Булгартрансгаз“ и „Електроенергиен системен оператор“. Средствата от търгове за продажба на квоти емисии парникови газове също постъпват във фонда. От 2018 г. във фонда постъпват и приходи от цената и/или компонентата от цената, чрез която всички крайни клиенти участват в компенсиране на невъзстановяемите разходи на енергийните предприятия или на разходи, произтичащи от наложени им задължения към обществото. Със събраните средства фондът покрива разходите на „Национална електрическа компания“, произтичащи от функцията й на обществен доставчик. Със средства от фонда се предоставят и премии на топлофикационни централи и когенерации, както и на производителите с обща инсталирана мощност 4 MW и над 4 MW по Закона за енергията от възобновяеми източници. Разходите за издръжка на фонда през 2018 г. възлизат на 442 хил. лв. За покриване на разходите на НЕК, произтичащи от статута й на обществен доставчик, са изплатени близо 987 млн. лв. Отчетът на фонда на електроенергийната система е приет от управителния му съвет през м. март 2019 г. и одитиран от Сметна палата.
Източник: Банкеръ (10.09.2020)

Десет банки ще кредитират "Булгартрансгаз" с 545 млн. евро Три месеца след като обяви, че търси кредит за финансирането на "Турски поток" през България, държавната "Булгартрансгаз" е в края на изборната процедура. Получени и оценени са били оферти на 10 банки за общо 545 млн. евро, съобщиха за "Капитал" от Министерството на енергетиката. Това е вторият голям кредит, след като в края на 2019 г. дружеството взе заем 200 млн. евро от четири банки (Ситибанк Европа, ИНГ банк, Уникредит Булбанк, Международна банка за икономическо сътрудничество), за да обезпечи авансовите плащания по проекта. Към момента са подписани договори с 8 банкови институции на обща стойност 455 млн. евро. Това са ING Bank, Банка ДСК, Ситибанк Европа, Райфайзенбанк България, Уникредит Булбанк, International bank for economic co-operation, Юробанк България, Обединение ББР - Международна инвестиционна банка. В процес на договаряне са условията по контрактите с руската VTB BankEurope SE и ОББ, като се очаква до края на септември и те да бъдат подписани. Предложените лихвени нива варират за всяка от 6-те години на кредитите, като най-ниският предложен лихвен процент е 1.35, а най-високият - 3.5%, т.е. изпълнено е ключовото условие на процедурата да се привлече финансов ресурс при икономически по-изгодни условия. Целта на "Булгартрансгаз" бе при постигането на по-ниска лихва то да намали разходите си по отсечката на "Турски поток" през България чрез предсрочно плащане на част от дължимите суми към саудитските изпълнители от "Аркад". Проектът за тръбата е с обща стойност 2.15 млрд. лв., отделно за компресорни станции разходът е 350 млн. лв. От отчетите на компанията се вижда, че за последните две години по проекта са платени около 800 млн. лв.
Източник: Капитал (18.09.2020)

Преносът на газ в България расте през 2019 г., доставките от Русия намаляват Преносът на природен газ по газопреносната система на България до националните изходни точки през 2019 г. достига 35 978 593 мегаватчаса (MWh), като тук са включени и количествата, пренесени за нагнетяване в хранилището „Чирен“. Това е увеличение спрямо предходната година с 1,19 на сто, става ясно от доклад за одобрение на бизнес план на държавната енергийна компания „Булгартрансгаз“ ЕАД за развитие на дейността й за периода 2020 - 2024 г. Документът е разгледан на открито онлайн заседание днес в Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). От дружеството допълват, че техническият проектен капацитет на националната газопреносна мрежа до основната част от потребителите в страната възлиза на 78 736 000 МWh. Количествата транзитиран природен газ през територията на България през 2019 г. общо за трите направления възлизат на 72 926 848 MWh, както следва: Турция - 45 993 769 МWh; Гърция - 23 797 596 МWh и Северна Македония - 3 135 483Wh. В бизнес плана се посочва, че Русия, в частност "Газпром Експорт", продължава да е основен доставчик на страната, но се наблюдава свиване на пазарния дял. За сравнение, ако доставките на руски природен газ през 2017 г. са били в обем от 33 516 GWh, или 98,65 на сто, а през 2018 г. са се увеличили на 31 630 GWh, или 99,84 на сто, през 2019 г. се наблюдава понижение до 24 802 GWh, или 81,4%. За сметка на това се увеличава вносът от други източници. Ако през 2017 г. няма такива, то през 2019 г. вносът възлиза на 5588 GWh. От друга страна местният добив намалява. От 459 GWh през 2017 г. се свива до 75 GWh и относителният дял е едва 0,25%, посочват от "Булгартрансгаз". По отношение на местния добив е отбелязано, че в страната има множество издадени концесии за търсене на природен газ, като най-сигурен източник е находището Каварна-Изток в блок "Галата", като се очаква "Петрокелтик България" ЕООД да увеличи месечния добив на газ от находище "Калиакра".
Източник: Инвестор.БГ (02.10.2020)

Променят проекта на „Балкански поток“ заради замътване на водата в Плевен Променят проекта за газопровода „Балкански поток“, след като заради строителните работи част от водата за Плевен стана мътна. Един от сложните етапи в проекта е преминаването на газопровода под река Вит край Плевен. „Когато установихме, че има проблем, ние спряхме работа веднага. Проблемът е, че под земната повърхност има голяма кухина. Когато установихме това, ние спряхме работа веднага – няма абсолютно никакво замърсяване“, разказва един от италианските инженери на обекта. Оказва се, че в кухината преминава подзема река, която пълни един от източниците на питейна вода за Плевен. „Един от водоизточниците, който подава вода за град Плевен, при извършване на строителни работи, подземно сондиране, са засегнали водоносния хоризонт и се получава замътване на водата. Тази вода не е постъпвала в мрежата. Взети са проби, прекратена е тази дейност на обекта и се чака техническо решение друго“, уточни директорът на местното ВиК дружество инж. Митко Спасов. Пробите доказват, че опасно замърсяване на водата няма. Но продължаването на строителството на газопровода по план е невъзможно, защото при пробиването се използва бентонит.
Източник: 3e-news (02.10.2020)

Газовата връзка България - Сърбия ще получи близо 28 млн. евро от Европа Управляващият орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ (ОПИК) одобри на 30 септември тази година отпускането на близо 5,5 млн. лева за завършване на подготвителните дейности до получаване на разрешение за строеж за българският участък на Междусистемната газова връзка между България и Сърбия (IBS). На 06.10.2020г. предстои сключването на административен договор между „Булгартрансгаз“ ЕАД, в качеството му на бенефициент и Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“, в качеството й на Управляващ орган на програмата. Финансовата подкрепа от ОПИК е насочена за завършване на подготвителни дейности до получаване на разрешение за строеж на интерконектора: довършване на теренни археологически проучвания, извършване на изменение, съгласуване и одобрение на ПУП-ПП, изработване, съгласуване и одобряване на инвестиционен проект във фаза технически проект, извършване на оценка на съответствие на техническия проект, придобиване на вещни права и учредяване на сервитут. Представителите на държавите членки приеха на 1 октомври (2020 г.) предложението на Европейската комисия да се инвестира близо 1 млрд. евро за реализацията на ключови енергийни инфраструктурни проекти. Близо 28 млн. евро от тези средства ще бъдат отпуснати за строителството на българският участък на междусистемната газова връзка България и Сърбия (IBS), като проектът е единственият от газовия сектор, за който са отделени средства.
Източник: 3e-news (05.10.2020)

България е променила срока на договора с Arkad за строителството на "Турски поток" Без каквото и да е публично обявление държавната компания "Булгартрансгаз" е подписала анекс към договора със саудитския консорциум Arkad за изграждането на "Турски поток" през България. С него са променени сроковете за изпълнение на проекта, решено е да няма неустойки за строителя за забавянето до тук и за капак - че България ще плаща лихви върху половината от цената, независимо дали сумата бъде платена предсрочно или не. Иначе общата крайна цена не се променя - 1.32 млрд. евро. Самото допълнително споразумение е подписано още на 2 септември, но се вижда публично едва тази седмица. По същия начин, с над месец закъснение, бяха публикувани и договорите с подизпълнителите на Arkad, които са основно руски и беларуски фирми. Смият консорциум Arkad пък вече се управлява от руския гражданин Юрий Швецов, който е подписал и анекса с "Булгартрансгаз". Според първоначалния договор с Arkad, подписан на 19 септември 2019 г., газопроводът от турската до сръбската граница трябваше да бъде завършен на два етапа. Първият - до 250 дни, така че да осигури техническа възможност за пренос на газ, използвайки наличната инфраструктура на "Булгартрансгаз", и вторият - до 615 дни, в който всичко трябва да е готово. Първият срок изтече на 4 юни 2020 г., тъй като самото възлагателно писмо за старт на строежа е от 24 септември 2019 г. И към момента обаче не е осигурена възможност за пренос на газ, като полагането на тръбите продължава, макар да няма официални данни на колко процента е изпълнението. С анекса двата срока са обединени в един нов - от 448 дни, до който Arkad се ангажира да изгради напълно продължението на "Турски поток" през България. Това означава, че новата финална дата е 15 декември. По-интересното е, че в допълнителното споразумение изрично е записано, че неустойки за закъснението по проекта, както и за промяната на сроковете няма да се налагат. Самият консорциум Arkad мотивира закъснението от първоначалния график с извънредната ситуация около коронавируса и забавени доставки на оборудване от Италия. Представят се и сертификати за форсмажор, но не става ясно кой е техният издател. Държавната "Булгартрансгаз" е обявила още, че за периода от 1 януари до 31 март 2021-а има допълнителен резервиран капацитет за газопровода на изходната точка при Сърбия, извън този на "Газпром" (но името не е публично обявено). Поради това е предвидено, ако има ново забавяне на строежа и няма как от Нова година да се осигури преноса на газ, неустойките, които държавната компания ще трябва да плати по този договор, да бъдат поети от Arkad. По отношение на договора с "Газпром" няма предвидени неустойки за забавяне при осигуряването на трасе за пренос на газ към Сърбия, което може да се обясни с факта, че именно руската компания стои зад изграждането на газопровода.По принцип, според проведената процедура, цялото финансиране за проекта трябва да се осигури от избрания строител - в случая Arkad, а "Булгартрансгаз" да изготви погасителен план със срок от 120 месеца и годишна лихва от 4.1% (предложена от изпълнителя). Средствата за месечните плащания към Arkad трябва да се набавят от таксите за пренос. Така, при офертна цена от 1.1 млрд. евро (2.15 млрд. лв.) без ДДС или 1.32 млрд. евро (2.58 млрд. лв.), като се приспадне платения аванс от 153 млн. евро, крайното плащане с оскъпяването (лихвата) трябваше да стигне до 3 млрд. евро с ДДС. Реално обаче "Булгартрансгаз" успя да осигури чрез кредити и собствени средства финансиране за предсрочно погасяване на дължимите към Arkad суми, за да намали оскъпяването. От подписаното сега допълнително споразумение става ясно, че предсрочно погасената сума ще достигне до 517 млн. евро и съответно за тази сума няма да се начисляват лихви от 4.1% от Arkad. Също така обаче е записано, че за останалата част от сумата (грубо около 660 млн. евро) общото оскъпяване, което Arkad няма да начисли се ограничава само до 3.8 млн. евро. Лихвата за период от 10 години върху тази сума обаче и била около 140 млн. евро, които "Булгартрансгаз" очевидно ще трябва да плати независимо дали плати предсрочно или не.
Източник: Капитал (23.10.2020)

КЕВР одобри 14% по-скъп природен газ за ноември Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР ) очаквано утвърди по-високата цена на природния газ за ноември, предложена от „Булгаргаз“. Регулаторът е приел цена от 28.21 лв./MWh (без цени за достъп, пренос, акциз и ДДС) за този месец при 24.72 лв./MWh през октомври. Одобрената цена е тази, по която общественият доставчик ще продава природен газ на крайните снабдители и на лицата, на които е издадена лицензия за производство и пренос на топлинна енергия. Окончателното ценово решение на Комисията е прието в съответствие с променените условия на договора между „Булгаргаз“ ЕАД и ООО „Газпром экспорт“. КЕВР е взела предвид и постъпилата отчетна информация за пазарните индекси на европейските газови хъбове за месец октомври 2020 г. и за средномесечния обменен курс за конвертиране на евро в щатски долари на Европейската централна банка за същия период. Независимо от увеличението на цената на природния газ, цените на топлинната енергия и на електрическата енергия остават непроменени, категорични са от регулатора. В утвърдената цена на природния газ от 28.21 лв./MWh са включени компонента цена на природния газ на вход на газопреносните мрежи, компонента за дейността „обществена доставка“ и компонента за компенсиране на разходи, покриваща разходите на "Булгаргаз" ЕАД за съхранение на количества в подземното газово хранилище „Чирен“ в изпълнение на задължения по Плана за действие при извънредни ситуации.
Източник: economy.bg (02.11.2020)

ТАСС: Изграждането на газопровода „Балкански поток“ е завършено Изграждането на газопровода „Балкански поток“ е практически завършено, българският участък от газопровода е свързан с газопровод в Сърбия. Това е съобщил пред ТАСС информиран източник, участващ в изграждането на газопровода, пише руската агенция. "Балкански поток е завършен, свързан е с газопровода в Сърбия, официални събития във връзка с завършването на газопровода няма поради пандемията на коронавируса, церемонията вероятно ще се състои по-късно", казал източникът. През октомври българският министър-председател Бойко Борисов обяви, че строителството на газопровода "Балкански поток" в страната е приключило, припомня ТАСС. Той подчерта, че „с изпълнението на проекта„ Балкански поток “България ще се превърне в регионален стратегически център за разпределение на газ и ще гарантира диверсификация на доставките на газ“. „Балкански поток“ всъщност е продължение на газопровода „Турски поток“ през територията на България. В официалните документи той се нарича „разширяване на газопреносната инфраструктура на компанията „Булгартрансгаз“ успоредно със северния главен газопровод до българо-сръбската граница“. Наименованието "Балкански поток" беше предложено от министър-председателя Борисов. Очакваше се линейната част на газопровода да бъде завършена до декември. Турски поток, който беше пуснат на 8 януари 2020 г., минава по дъното на Черно море от Русия до крайбрежието на Турция. Освен това, има сухопътна транзитна линия до границата със съседни държави, откъдето газът вече се изнася за Гърция, България и Северна Македония.
Източник: Труд (09.11.2020)

КЗК ще разгледа сделката на „Булгартрансгаз“ в Александруполис Комисията за защита на конкуренцията ще разгледа сделката на "Булгартрансгаз" и гръцката ДЕПА за придобиване на акции от капитала на "Газтрейд С.А.", става ясно от съобщение на антимонополния орган. Комисията ще извърши оценка на концентрацията и ще се произнесе с решение. Всяко трето заинтересовано лице може да представи информация или да изрази своето писмено становище относно сделката и въздействието, което тя може да окаже върху ефективната конкуренция на съответния пазар в страната. Становището следва бъде заведено в деловодството на КЗК в срок от седем дни от датата на публикуване на настоящото съобщение, като бъде подкрепено със съответни доказателства. Предварителната оценка на КЗК по нотификацията е, че сделката няма да окаже влияние върху пазарите, свързани с пренос, съхранение, разпределение, търговия и доставка на природен газ у нас. "Газтрейд" е притежател на плаващ блок за съхранение и регазификация, който се използва за втечняване на природен газ или за внос, разтоварване и регазификация на втечнен природен газ, и изграждане на терминал край Александруполис.
Източник: Банкеръ (18.12.2020)