LNG терминалът в Александруполис влиза във фазата на изграждане Окончателното инвестиционно решение за изграждане на Независимата система за природен газ (INGS) Александруполис вече е гласувано от акционерите на проектната компания "Газтрейд" С.А. „Булгартрансгаз“ ЕАД притежава 20% от акционерния капитал на "Газтрейд". Окончателното инвестиционно решение е последният и най-важен основен етап преди навлизане във фазата на изграждане на проекта. Общото събрание единодушно е приело, че всички изисквания за реализация на проекта са осигурени и той се реализира съгласно графика. Изграждането на терминала за втечнен природен газ край Александруполис, Гърция, ще осигури нови количества газ за снабдяване на регионалните пазари в Югоизточна Европа. Компании от САЩ, Катар, Израел и други се очаква да бъдат основните доставчици на газ до терминала край Александруполис. По този начин проектът ще допринесе както за диверсифициране на източниците и трасетата за доставка на газ, така и за насърчаване на конкуренцията в полза на крайните клиенти. Очаква се терминалът да заработи до края на 2023 г., като договореният капацитет за регазификация вече достига 50% от техническия му капацитет от 5,5 млрд. куб. м. на година. Проектът е включен и за финансиране от Оперативна програма на Гърция „Конкурентоспособност, предприемачество и иновации 2014-2020” (EPAnEK), с публични средства в размер на 166.7 млн. евро. Плаващото съоръжение за съхранение и регазификация ще бъде свързано към Националната газопреносна система на Гърция посредством тръбопровод с дължина 28 км, по който регазифицираният втечнен природен газ ще се пренася до пазарите на Гърция, България и по-широкия регион - от Румъния, Сърбия и Северна Македония, чак до Молдова и Украйна. Изпълнителният директор на българския газопреносен оператор „Булгартрансгаз“ ЕАД Владимир Малинов също подчерта значимостта на решението. „Единодушното вземане на окончателно инвестиционно решение от страна на всички акционери е ключов момент за пристъпване към същинското изграждане на Терминала за втечнен природен газ в Александруполис, Гърция“. Според него участието на българската държава чрез "Булгартрансгаз" ЕАД като акционер в проекта ще допринесе за укрепване на пазара на природен газ в региона на Югоизточна Европа. "Достъпът до алтернативни доставки на природен газ, включително от САЩ, Египет, Катар и други, за България и съседните страни, ще гарантира конкурентни цени на пазара на природен газ. Нарастващата ликвидност чрез достъпа до втечнен природен газ ще ускори процеса по декарбонизация в България“, допълни Малинов.
Източник: Банкеръ (31.01.2022)

Бизнесът се закани да сезира ЕК, ако има отделна цена на газа за бита Трите най-големи работодателски организации се обявиха против намеренията на правителството да промени пазара на природен газ у нас и да има отделни цени за бита, топлофикациите и газоразпределителните дружества и за стопанските потребители. Според тях това ще доведе до дискриминация на промишлените предприятия, които са присъединени към газоразпределителната мрежа и които са вързани към газопреносната мрежа на "Булгартрансгаз". Така ще се стигне до забранено от европейското и българското законодателство кръстосано субсидиране, тъй като "Булгаргаз" ще образува отделни цени за различните си клиенти, при условие че получава природния газ от външни доставчици на единна цена за всички негови клиенти. Това се посочва в писмо на Българската стопанска камара, Асоциацията на индустриалния капитал в България и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, изпратено до премиера Кирил Петков и разпространено до медиите в понеделник. Бизнес организациите заявяват готовност да сезираме главна дирекция "Конкуренция" на ЕК за това намерение на правителството, анонсирано в последните дни не само от енергийния министър Александър Николов, но и от самия Петков. Те припомнят, че "Българският енергиен холдинг", "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" вече бяха осъдени от ЕК да платят 77 млн. евро заради отказ да осигурят достъп на частната "Овергаз" до газопреносната мрежа, което е злоупотреба с господстващо положение Работодателите отбелязват, че "Булгаргаз" като обществен доставчик има достъп до дългосрочни договори, до газохранилището в Чирен и тези ползи трябва да са за цялото общество, а "направените в публичното пространство изявления създават внушението, че индустрията не е част от обществото, а действа в негов ущърб". Те отбелязват, че индустриалното потребление на газ в страната е 37 на сто от цялата консумация и благодарение на тях "Булгаргаз" може да сключва дългосрочни договори за големи обеми и да постига максимално благоприятни условия по тези контракти. В писмото се обръща внимание, че бизнесът е редовен платец на газовия доставчик, без което той надали би успял да покрива плащанията си към "Газпром" предвид огромните системните дългове на другия най-голям консуматор на газ в страната – столичната топлофикация.
Източник: Медия Пул (01.02.2022)

LNG терминалът при Александруполис ще даде възможност за увеличаване на капацитета на IGB след старт на търговската експлоатация Терминалът за втечнен природен газ (LNG) близо до Александруполис - ключов проект за регионалната сигурност на доставките и диверсификацията на природен газ - вече има одобрено окончателно инвестиционно решение. Благодарение на стратегическата синергия между гръцкия проект и газопровода IGB, окончателното решение за реализацията на терминала ще стимулира допълнително пазарния интерес към IGB, създавайки нови възможности за увеличаване на капацитета на газопровода и осигуряване на обратен поток на природния газ в посока България-Гърция. Проектът, който предвижда плаващо съоръжение за съхранение и регазификация (FSRU) близо до гръцкия град Александруполис, ще се свързва с гръцката газопреносна система чрез 28-километров газопровод. LNG терминалът се разработва от Gastrade, където акционери са гръцкият национален газопреносен оператор DESFA, българският оператор „Булгартрансгаз“, кипърската компания GasLog, фамилията Копелузу и един от акционерите на ICGB – гръцката национална компания DEPA (част от IGI Poseidon с 50% дялове в проектната компания). Поради стратегическото местоположение на IGB в близост до LNG терминала, реализацията на двата проекта ще осигури технологични предимства при транспортирането на природен газ до потребителите в България, засилвайки позицията на страната на енергийната карта на региона. Освен това въвеждането в експлоатация на терминала за втечнен природен газ – предвидено за края на 2023 г., ще даде възможност за запълване на капацитета на интерконектора. Връзката между двата проекта ще създаде условия за транспортирането на по-големи количества природен газ до региона на Югоизточна Европа и възможност за ICGB да увеличи капацитета на интерконектора до 5 милиарда кубически метра годишно, осигурявайки реверсивен поток в посока България-Гърция. Това ще позволи доставки на газ от различни нови източници като САЩ, Катар, Алжир да достигнат до българските потребители на конкурентни цени.
Източник: 3e-news (02.02.2022)

Над 80 на сто от строителните дейности на газопровода между Гърция и България са изпълнени към края на януари Над 80 на сто от строителните дейности по реализацията на интерконектора Гърция-България са изпълнени към края на януари. Хидротестовете на територията на Гърция са изцяло завършени, а процедурата вече напредва и по българската част от трасето, съобщиха от смесеното инвестиционно дружество Ай Си Джи Би, което работи по проекта. Изпитанията на четири от общо 11 участъка на територията на България вече са приключени. Всички 53 пресичания на вече съществуващи инфраструктурни съоръжения - пътища, магистрали, ж.п. линии и др., по метода на шнеково сондиране също са приключени. Така общият дял на изпълнени хидротестове достига две трети от цялата дължина на трасето на газопровода. В края на януари е изпълнена и една от забавените доставки на кранове, необходими за изграждане на крановите възли по трасето. Монтажните дейности са започнали незабавно, като към днешна дата над 30 на сто от тях вече са завършени. Последната партида кранове от италианския доставчик се очаква през февруари, като изпълнителят на строителните дейности се е ангажирал да осигури пълна мобилизация на своите екипи, така че крановите възли да бъдат изпълнени максимално бързо и при спазване на всички професионални стандарти, пише в съобщението. Паралелно с довършителните дейности по линейната част на газопровода се работи и по наземните съоръжения. Това са две газоизмервателни станции (ГИС) - при Стара Загора и Комотини, както и диспечерски център близо до Хасково. ГИС "Стара Загора" е в напреднала фаза на изпълнение - над 70 на сто готовност - като предстоят хидравличните тестове на площадковите тръбопроводи и съоръжения. От началото на 2022 г. успешно са проведени и интегрирани приемо-приемателните тестове (FAT) на оборудването за системата за управление на технологичния процес (SCADA) и съпътстващите системи за комуникация, анализ и наблюдение. Всички съоръжения на газопровода ще се управляват и следят автоматизирано от операторите на смяна благодарение на модерните системи за дистанционен контрол. С оглед постигане на заложената дата за въвеждане на интерконектора в търговска експлоатация - юли 2022 г., проектната компания работи активно по варианти за оптимизация на сроковете по оставащите административни и сертификационни процедури. Проектът IGB (Междусистемна газова връзка Гърция-България) се реализира от смесеното инвестиционно дружество "Ай Си Джи Би" АД, регистрирано в България през 2011 г. с акционери "БЕХ" ЕАД (50 процента) и "Ай Джи Ай Посейдон" (IGI Poseidon - също 50 процента). Съакционерът "Ай Джи Ай Посейдон" e дружество, регистрирано в Гърция, с акционери гръцката публична газова корпорация "Депа" (DEPA S.A.) (50 на сто) и италианската енергийна група "Едисон" (Edison SpA) (50 на сто собственост). В съответствие с устава си, "Ай Си Джи Би" АД следва да бъде собственик на газопровода IGB, като извършва финансиране на реализацията му, разпределяне на преносния му капацитет и получаване приходите от преноса на природен газ. Газопроводът IGB се проектира да се свърже с гръцката национална газопреносна система в района на Комотини (Гърция) и с българската национална газопреносна система в района на Стара Загора. Планира се общата дължина на газопровода да е 182 км, и проектен капацитет до 3 млрд. кубически метра на година в посока Гърция-България. В зависимост от пазарния интерес към ползване на по-голям капацитет и възможностите на съседните газопреносни системи, капацитетът е проектиран да се увеличи до 5 млрд. куб. метра на година, позволявайки обратно подаване (от България към Гърция) с допълнително изграждане на компресорна станция. Налице е подписан Меморандум за разбирателство между "Аи Си Джи Би" АД и ТАП (TAP AG) относно съвместни действия във връзка с бъдещо свързване на газопровода IGB и с Трансадриатическия газопровод, пишат още от Министерството на енергетиката.
Източник: БТА (03.02.2022)

Ай Си Джи Би ще предлага на пазара свободния капацитет Ай Си Джи Би АД (ICGB) ще предлага на пазара свободния капацитет по интерконектора Гърция-България чрез Регионалната платформа за резервации (RBP), съобщиха от компанията. Проектната компания, отговаряща за реализацията на газовата връзка с Гърция, подписа договор с RBP - една от водещите европейски платформи за провеждане на търгове за капацитет. RBP предоставя услуги на общо 17 оператора на преносни системи и над 300 потребители. Jова е вторият договор на Ай Си Джи Би с платформа за търговия с капацитет, след като по-рано тази година проектната компания стана най-новият системен оператор в портфолиото на платформата ПРИСМА (PRISMA). "Като бъдещ независим системен оператор, ние сте стремим към това Ай Си Джи Би да предлага на пазара свободния капацитет по газопровода IGB по сигурен и прозрачен начин. Това ще осигури равен достъп на всички заинтересовани страни, които биха пожелали да резервират капацитет", отбелязаха изпълнителните директори на Ай Си Джи Би Теодора Георгиева и Константинос Караянакос. Чрез Регионалната платформа за резервации (RBP) Ай Си Джи Би ще извършва тръжни процедури в точката за междусистемна свързаност в България. Понастоящем половината капацитет на Ай Си Джи Би - или 1,57 млрд. куб. м/год., вече е резервиран в рамките на дългосрочни договори, сключени за срок до 25 години. Поради стратегическата си локация газопроводът има голяма синергия с планирания терминал за втечнен природен газ близо до Александруполис, Гърция. Въвеждането на терминала в търговска експлоатация в края на 2023 г. допълнително ще стимулира увеличаване капацитета на IGB до общо 5 млрд. куб. м/год., пише в съобщението Газовата връзка с Гърция е с планиран срок за въвеждане в търговска експлоатация през юли тази година.
Източник: БТА (16.02.2022)

Върнатият в битката за газовата връзка със Сърбия Ковачки все пак я загуби Върховният административен съд върна свързвана с енергийния бос Христо Ковачки фирма в надпреварата за изграждането на българското трасе на газовата връзка със Сърбия. Въпреки това ДЗЗД "Нова газ 2021" не успя да се пребори за поръчката и неин изпълнител остава "Интернешънал Газ" на "Главболгарстрой", а "Нова газ 2021" остава втора в обявената скоростно нова класация. Свързваното с Ковачки дружество бе върнато е процедурата с окончателно произнасяне на съда, отменящо решение на възложителя на обществената поръчка за строежа на трасето "Булгартрансгаз", с което миналия юни държавният оператор отстрани петима от общо 11-те кандидати заради нередности в офертите, класира останалите участници в процедурата и избира за изпълнител дружество на канадската "Кенпайп Интернешънъл" и българския ? клон. Трима от отстранените и двама от неуспелите участници обжалваха решението на "Булгартрангаз" пред Комисията за защита на конкуренцията. Претенции имаха отпадналите от надпреварата "Бонати С.П.А. - Клон България", "Интербел 99" и "Нова газ 2021", в която водещ участник е свързваната с Христо Ковачки "Атоменергоремонт". Другите участници, оспорващи класацията, бяха "Айбиес-Интергаз" ДЗЗД, която предложи най-ниската цена от 129 798 657.54 лв. без ДДС, но остана трета в класацията, и "Главболгарстрой" през дружеството "Интернешънал Газ", което остана на второ място с предложение за 139 777 777.77 лв. без ДДС. Антимонополната комисия не уважи претенциите и на петимата кандидати срещу избора на "Кенпайп" и спорът отиде във Върховния административен съд (ВАС). Междувременно пред октомври 2021 г. "Кенпайп" се отказа да сключи договор за поръчката и оттегли офертата си за 62-километровия български участък от газопровода от София през Калотина до Ниш. Така "Булгартрансгаз" (БТГ) промени решението си за избор на изпълнител и определи "Интернешънал Газ" за победител. Това обаче също бе обжалвано пред ВАС от "Бонати" и свързваното с Ковачки дружество. Така в средата на февруари 2022 г. ВАС излиза с решение, неподлежащо на обжалване, според което се отменя променената класация с избора на "Интернешъналгаз", а БТГ е осъден да плати правни разноски по воденото дело за 4500 лв. на "Бонати" и за 15 хил. лв. за ДЗЗД "Нова газ 2021". В началото на март съдът се произнася и по жалбите на ДЗЗД "Нова газ 2021", "Бонати" и "Интернешънал Газ" срещу решението на КЗК да не уважи исковете им срещу избора на "Кенпайп". ВАС установява, че антимонополната комисията не е преценила правилно и постановява отмяна на решението ? и на това основание нарежда да се върне процедурата на етапа класиране на участниците и определяне на изпълнителя. Също така съдът преценява, че "Булгартрансгаз" неправилно не е приел допълнително предоставени документи от страна на участника в "Нова газ 2021" – "Атоменергоремонт", и така го е отстранил от поръчката. Така в новото класиране БТГ трябва да вземе предвид и неговата оферта. За "Бонати С.П.А. - клон България" обаче правилно е било преценено и от БТГ, и от КЗК, че е налице несъответствие с критериите за подбор, поставени от възложителя, пише в решението на Така ВАС отменя решението на КЗК да остави без уважение жалбите на ДЗЗД "Нова газ 2021" и на ДЗЗД "Интернешънал Газ" срещу първоначалната класация и избора на "Кенпайп" за строител. Нея също я отменя и връща процедурата до момента, в който "Булгартрансгаз" трябва да провери за съответствие с критериите за участие свързваната с Ковачки "Нова газ 2021". Четири дни след решението на съда държавният газов оператор излиза с ново решение, базирано на ценова оферта на "Нова газ 2021", която остана неразкрита заради отстраняването ? по технически причини. Отново са класирни кандидатите, но без оттеглилата се "Кенпайп" и без тези с предложения, надвишаващи индикативната стойност на проекта. Поръчката бе за 143 559 450 лв. без ДДС. Консорциумът "Айбиес-Интергаз" ДЗЗД предложи най-ниската цена - 129 798 657.54 лв. без ДДС, но остана трети в отменената вече от съда класация, заради техническата част от предложението. С днешна дата обаче кандидатът не е потвърдил офертата си и отпада. ДЗЗД "Интернешънал Газ" на "Главболгарстрой" с оферта за 139 777 777.77 лв. първоначално дишаше във врата на "Кенпайп" с минимална разлика, а след оттеглянето на канадците бе избрано за изпълнител, какъвто остава в изготвената преди ден нова класация. Швейцарско-турският консорциум "ИнтерСиПиВи Консорциум" с ценова оферта за 142 989 789.69 лв., също не е потвърдил офертата си и е изключен от новата класация. Така ДЗЗД "Евротранс" и обединението ДЗЗД "ЧИС Газ – Климатроник" остават на трето и четвърто място с оферти, които обаче надхвърляха търсената от БТГ цена. Газопроводът от София през Калотина до Ниш е с дължина 170 км и годишен капацитет 1.8 млрд. куб. м. Макар че изборът на изпълнител за сръбското трасе да тръгна по-късно от процедурата в България, неговият строеж започна на 1 февруари 2022 г.. 109-километровият газопровод от Цариброд до Ниш ще струва 85.5 милиона евро, което прави около 170 млн. лв. Българският участък е с дължина 62 км и за реализацията му са предоставени безвъзмездно над 55 млн. лв. от европейската програма "Свързана Европа". Останалите средства "Булгартрансгаз" взе назаем.
Източник: Медия Пул (10.03.2022)

"Булгартрансгаз": Запълваме хранилището в Чирен с втечнен газ от Гърция и Азербейджан "Войната промени изцяло правилатра на играта. Има дни, в които на световните и европейски пазари цената скача с 60%, а на другия пада с 30-40%. Това не е нормално". Това каза в предаването "На фокус" в ефира на Нова Телвизия изпълнителният директор на "Булгартрансгаз" Владимир Малинов. "Съвместно с министъра на енергетиката предприехме мерки, които да гарантират сигурността на доставките на газ към настоящия момент. Ако президентът на Русия спре кранчето, имаме изработен план, според който в рамките на първите 48 часа отговорността е моя, за добро или лошо, да гарантирам потребителите с битово отопление и основополагащите предприятия", каза Малинов. По думите му потреблението в последните ни е достатъчно високо заради студеното време. "Хранилището в Чирен е запълнено на 20% от техническия си капацитет. Това е средноевропейско ниво. Затова активно започваме да работим по запълването на обема за следващия отоплителен сезон. освен това искаме да разширим двойно капацитета", посочи той. Владимир Малинов увери, че имаме достъп до два основни алтернативни източници на руския природен газ - втечнен газ от Гърция и Азербейджан. "Искрено се надявам да успеем до октомври да запълним хранилището в Чирен на 90 процента. Има възможност и за допълнително и количества от азербейджанския газ", добави Малинов.
Източник: 24 часа (14.03.2022)

Обявени са поръчки за над 300 млн. лв. за газохранилището в Чирен Две поръчки за разширението на газохранилището в Чирен е обявил държавния газов оператор "Булгартрансгаз", който управлява сегашното съоръжение за нагнетяване и добив на газовите запаси на страната. Едната е за доставка на материали и оборудване, изграждане и въвеждане в експлоатация на допълнителните наземни съоръжения, които ще позволят увеличаване на капацитета на газохранилището. Тя е за 300 млн. лв. без ДДС и оферти за изпълнението ? ще се приемат до 20 април. Втората е за изработване на инвестиицонен проект за построяване на газопровод, който да свърза хранилището със съществуващата газопреносна мрежа на "Булгартрансгаз" в близост до козлодуйското село Бутан. Тази обществена поръчка е за 820 хил. лв. без ДДС и предложения за участие се набират до 8 април. И двете поръчки са важни за изпълнението на проекта за разширяване на капацитета на газохранилището от сегашните 550 млн. куб. м на 1 млрд. куб. м, който бе финансиран в края на януари 2022 г. със 78 млн. евро по програмата Свързана Европа на Европейската комисия, тъй като е от стратегическо значение за Европа. Общо увеличаването на обема на съоръжението се оценява на 500 млн. евро, като "Булгартрансгаз" ще търси допълнителни заемни средства и финансиране, включително по инициативата "Три морета". Намеренията са новите съоръжения да влязат в експлоатация през юли 2024 г. и да може едновременно да се нагнетява и да се добива газ от запасите, докато в момента се прави само едното или само другото.
Източник: Медия Пул (16.03.2022)

Газохранилището в Чирен е запълнено на 18,03 процента, европейските - на 25,80 процента Обемът на природния газ, съхраняван в подземното газохранилище в Чирен (ПГХ "Чирен"), е 18,03 процента към 15 март или 1,0481 тераватчаса, показват данните на Асоциацията на европейските оператори на газохранилищата (Aggregated Gas Storage Inventory). Статистиката сочи, че преди месец - на 17 февруари - ПГХ "Чирен" е било запълнено на 22,09 на сто (1,2844 тераватчаса). Европейските подземни газохранилища са пълни на 25,80 процента или с 286,5956 тераватчаса природен газ към 15 март. На 17 февруари те са били пълни на 31,73 на сто или 352,4804 тераватчаса. В Европейския съюз (ЕС) най-запълнени са хранилищата в Португалия - на 73,56 процента. Най-малко природен газ се съхранява в австрийските хранилища - общо 13,64 на сто. На следващо място се нареждат газохранилищата в Белгия с 15,60 на сто. Българското ПГХ "Чирен" е на едно от последните места по запълненост с природен газ в ЕС, сочат данните на Асоциацията. Страните от ЕС трябва незабавно да започнат да попълват газовите запаси, за да се подготвят за идната зима и да осигурят защита при проблеми с доставките. Това се очаква да решат европейските лидери на срещата на върха идната седмица, съобщи Ройтерс вчера.
Източник: БТА (18.03.2022)

Гърция обмисля съхранението на природен газ в България Министерството на енергетиката на Гърция обмисля съхранението на природен газ в Италия и България, за да осигури достатъчно доставки за зимния сезон 2022-2023, предаде в. "Kathimerini". Европейската комисия изисква от всички държави-членки на Европейския съюз, които не съхраняват газ да сключат споразумения със страни, които имат хранилища. Срокът е до 1 ноември тази година и договорът трябва да е за количества, еквивалентни на 15% от годишното потребление на газ. В случая с Гърция годишното потребление на природен газ през 2020 г. е 5,8 милиарда кубически метра. България има съоръжение за съхранение на природен газ, към което е свързан гръцкият газопреносен системен оператор (Hellenic Gas Transmission System Operator (DESFA). Подземното съоръжение в България обаче има относително ограничен капацитет. Капацитетът на складовите съоръжения в Италия е от порядъка на 20 милиарда кубически метра. Гърция е свързана с тях чрез Албания и Трансадриатическия газопровод. В този случай необходимите количества могат да бъдат осигурени въз основа на споразумения за замяна.
Източник: Money.bg (30.03.2022)

"Булгартрансгаз" ЕАД стартира обществена поръчка за разширението на газохранилището в Чирен "Булгартрансгаз" ЕАД обявява още една открита процедура по реда на Закона за обществените поръчки във връзка с разширението на подземното газово хранилище "Чирен", съобщиха от дружеството. Проектът е от стратегическо значение за подобряване на енергийната сигурност и повишаване на конкуренцията и ликвидността на пазара на природен газ в страната и региона. В обществената поръчка за "Устройствено планиране, инвестиционно проектиране, доставка на необходимите материали и оборудване, изграждане и въвеждане в експлоатация на строеж: "Разширение на капацитета на ПГХ Чирен - сондажен фонд" са включени дейностите по проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на подземни съоръжения - десет нови експлоатационни и три наблюдателни сондажи, както и нови шлейфи, свързващи всеки един от експлоатационните сондажи с нова компресорна станция. Чрез изграждането на съоръженията ще се създаде техническа възможност за поетапно разширение на хранилището в Чирен, като ще се повиши експлоатационната му безопасност и ще се увеличат капацитетните му възможности. Прогнозната стойност на обществената поръчка е в размер на 133 694 000 лева без ДДС, се посочва в съобщението. За част от дейностите по изпълнение на договора е предвидено разсрочено плащане за 24-месечен период, като съответният процент на оскъпяване във връзка с него е лимитиран до 3 процента за всеки 12-месечен период и следва да бъде офериран от участниците в процедурата.
Източник: БТА (31.03.2022)

Още над 130 млн. лв. за разширяване на "Чирен" ще даде "Булгартрансгаз" Единственото българско газово хранилище - това в Чирен, е пълно на едва 17% (към 29 март), което е най-ниската стойност за това време на годината. Това означава, че запасите на България са критично ниски и евентуален проблем с доставките от Русия по-трудно може да се преодолее. Точно за това е изключително важно да се увеличат възможностите за съхранение на природен газ. Преди две седмици бяха обявени две процедури - за разширение на капацитета на хранилището, и за изграждането на допълнителен газопровод от него към газопреносната мрежа. А на 30 март бе пусната и нова обществена поръчка - за изграждане и въвеждане в експлоатация на подземни съоръжения, които да могат да се свържат с нова компресорна станция. Крайната цел е не само капацитетът за съхранение на газ да се увеличи значително - от сегашните 0.55 млрд. куб.м до над 1 млрд. куб.м, но и работния капацитет (нагнетяване и изпомпване), който за момента е 4.5 млн. куб. м на ден, да се удвои. Последното е важно, тъй като дори и да има достатъчно газ в "Чирен" той няма как да се изпомпа достатъчно бързо, за да задоволи по-голяма част от дневните нужди на страната, които са около 13 млн. куб. м. Стойността на новата обществената поръчка е 133.7 млн. лева без ДДС. Плащането обаче ще е разсрочено за 24-месечния период на изпълнение, като процентът на оскъпяване е лимитиран до 3% за всеки 12-месечен период и следва да бъде офериран от участниците в процедурата.
Източник: Капитал (01.04.2022)

Ковачки пак цака газовата връзка със Сърбия Свързваната с енергийния бос Христо Ковачки ДЗЗД "Нова газ 2021" за втори път цака обществената поръчка за изграждането на българското трасе от газовата връзка между България и Сърбия. Фирмата отново е подала жалба срещу избора на "Главболгарстрой" за изпълнител на проекта, препотвърден от "Булгартрансгаз" на 8 март 2022 г. след като Върховният административен съд нареди на държавната компания да отвори офертата на ДЗЗД "Нова газ 2021", да я оцени и да извърши ново класиране. Комисията за защита на конкуренцията е образувала на 29 март производство по случая, което ще забави реализацията на проекта с още незнайно колко. Поръчката бе обявена от "Булгартрансгаз" (БТГ) в края на януари 2021 г., а в началото на юни за победител в надпреварата бе обявен консорциумът "Кенпайп Интернешънъл". Това бе обжалвано от петима от неуспелите и отстранените кандидати, сред които и свързаният с Ковачки. КЗК обаче през юни отказа да уважи претенциите им и казусът отиде във Върховния административен съд. Междувременно през октомври "Кенпайп" се отказа от сключване на договор за поръчката и оттегли офертата си за 62-километровия български участък от газопровода от София през Калотина и сръбския Димитровград до Ниш. Така "Булгартрансгаз" (БТГ) промени решението си за избор на изпълнител и определи "Интернешънал Газ" на "Главболгарстрой" за победител. Това обаче също бе обжалвано пред ВАС от двама от претендентите, сред които и ДЗЗД "Нова газ 2021". В началото на март ВАС върна Ковачки в играта като отмени решението на БТГ за отстраняване на участниците и нареди на БТГ да направи нова класация. Операторът светкавично определи отново "Интернешънал Газ" за победител, независимо че офертата на ДЗЗД "Нова газ 2021" се оказа на по-ниска цена от това на победителя. Сложената на първо място е за 139 777 777.77 лв. без ДДС, а останалата втора – за 138 322 988 лв. без ДДС. Крайната оценка на дружеството на "Главболгарстрой" обаче е по-висока с близо пет точки от тази на дружеството, свързвано с Ковачки през единия от участниците в него – дружеството "Атоменергоремонт". Много по-високо е оценено техническото предложение на победителя за изработването на инвестиционния проект Какви са мотивите в новата жалба на ДЗЗД "Нова газ 2021", подадена на 21 март пред КЗК, не става ясно, тъй като макар да е образувано производство искът на дружеството не е публикуван на сайта на антимонополната комисия.
Източник: Медия Пул (01.04.2022)

КЕВР повиши цената на природния газ за април с 25,3 процента Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) прие решение, с което утвърди цена на природния газ от 1 април 2022 г. в размер на 142,59 лева за мегаватчас (без цени за достъп, пренос, акциз и ДДС), съобщиха от регулатора. Утвърдената от регулатора цена е 25,3 процента по-висока спрямо март, но е значително по-ниска от предложената в първоначалното заявление на "Булгаргаз" цена от 179,36 лева за мегаватчас. Причината за вдигането на цената на природния газ е повишената несигурност на доставките поради заплахите на Русия да прекрати подаването на газ, уточняват от КЕВР. През миналия месец е имало сериозно покачване на цените на европейските газови борси, като само през деня на откритото заседание на КЕВР на 30 март цената е нараснала с 15 на сто. Цените на природния газ на борсите продължават да бъдат силно зависими от хода на военния конфликт между Русия и Украйна, добавят от регулатора. Ситуацията е изключително динамична, налице са и други събития, които се очаква да окажат пряко влияние върху тях. Русия обяви, че от 1 април въвежда заплащане в рубли на доставяния природен газ, а Австрия и Германия активираха първо ниво на план за извънредни ситуации за осигуряване на доставките на газ. Всичко това води до повишаване на цените на природния газ, който България внася по договора с "Газпром". От КЕВР изтъкват, че Комисията е положила максимални усилия за намаляване на цената за април, като е използвала всички възможни количества от газохранилището в Чирен. Поради приключването на отоплителния сезон повишението на цената ще има минимално отражение върху сметките на битовите потребители, добавят от регулатора.
Източник: БТА (04.04.2022)

Правителството се е съгласило да раздроби БЕХ Правителството ще отговори на дългогодишните искания на Европейската комисия и ще извади две от държавните предприятията от Българския енергиен холдинг. Тази реформа е заложена с последните промени в Плана за възстановяване и устойчивост, одобрен от Комисията. За промените не бе съобщено предварително, но те вероятно са били част от условията на Брюксел да подкрепи документа. Става въпрос за двата оператора на преносните системи за природен газ и електроенергия – „Булгартрансгаз“ и Електроенергийния системен оператор (ЕСО). Според обясненията в Плана целта е да се подобри прозрачността и конкурентоспособността на държавните компании в енергийния сектор. Те ще бъдат обособени като отделни публични предприятия със 100% държавна собственост на капитала и принципал Министерството на енергетиката. В допълнение към това, на Европейската комисия ще се представя и „независим одитен доклад“, който да представя подробна оценка на пазарното съответствие относно кръстосаното субсидиране (т.нар. кроссубсидиране) между държавни или контролирани от държавата енергийни предприятия по отношение на производството на ток от въглища. В документа, представен публично от кабинета в сряда, не е уточнено кой ще подготвя въпросния одитен доклад, но е записано, че той ще се предоставя ежегодно спрямо предходната календарна година. Според времевите разчети на реформата тя трябва да приключи до 30 септември 2024 г.
Източник: economic.bg (08.04.2022)

Над месец върви смяна на собствеността на газа в Чирен Повече от месец собствеността на съхраняваните количества природен газ в хранилището в Чирен може да бъде сменяна анонимно в сделки през платформата за търговия на дружеството "Газов хъб Балкан", което е дъщерно на държавния оператор на газохранилището и на газопреносната мрежа на България – "Булгартрансгаз" (БТГ). Според някои играчи на българския газов пазар възможността фирми с такива запаси да могат да продават нагнетени количества на други компании с капацитет в хранилището позволява спекулации. Причината е, че евтините количества от запасите впоследствие могат да бъдат предоставени на посредници, които ги продават на борсата по-скъпо. Други обаче смятат за нормално да се търси купувач на вкарани в "Чирен" обеми по договори с прогнозни заявки, които след това по различни причини не са ползвани и остават излишък. Още повече, "Булгартрансгаз" иска в края на добивния сезон, който по изключение тази година е 30 април, а не 31 март, количествата да са на нула, за да започне запълването на съоръжението и капацитетът му да не се блокира от доставчици с цел манипулации на пазара. Те също допускат борсови спекулации в търсене на печалба от страна на ползвателите на газохранилището, които за отиващия си сезон за съхранение са били 13. Най-големият дял от съоръжението ползва държавният доставчик "Булгаргаз". Според ръководството на "Газов хъб Балкан" сделките по вътрешна смяна на собствеността на газа са "утвърдена във времето практика, удобен, бърз и ефективен начин, чрез който се преодоляват и редица административни спънки и чрез който се достига до максимална утилизация на хранилищата, при оптимални приходи за съответния оператор". От въвеждането на новия продукт на държавната газова борса на 28 февруари досега са сключени три сделки за смяната на собствеността на нагнетените в съоръжението запаси за 37 500 МВтч. Сред тях обаче не е "Булгаргаз", който е отговорен за снабдяването на промишлеността, топлофикационните и газоразпределителните дружества, заявиха от газовия хъб за Mediapool.
Източник: Медия Пул (08.04.2022)

Завършиха хидротестовете по цялото трасе на интерконектора с Гърция Цялото трасе на междусистемната газова връзка Гърция-България и всичките осем кранови възела вече са успешно хидротествани, съобщиха от "Ай Си Джи Би". Проектът "Ай Джи Би" (IGB) - междусистемна газова връзка Гърция-България, се реализира от смесеното инвестиционно дружество "Ай Си Джи Би" АД (ICGB). Хидротестът, известен още като хидростатично изпитване, е метод за проверка на целостта на газопровода след неговото изграждане. Тестът се прилага поетапно по цялата дължина на съоръжението и включва запълване на сегментите на газопровода с вода под налягане – по-високо отколкото природният газ някога би достигнал. Този метод позволява на проектната компания да потвърди безопасното работно налягане на газопровода и да гарантира, че изграденото съоръжение е структурно здраво, верифицирайки качеството му. "Финализирането на този процес е основна стъпка към завършването на интерконектора и към неговото въвеждане в търговска експлоатация. Проектът "Ай Джи Би" е стратегически и все по-важен не само за двете държави, които го осъществяват, но и за целия регион, така че разчитаме строителят да изпълни ангажиментите си възможно най-бързо, за да може съответните институции да задействат всички необходими административни процедури за въвеждане в експлоатация“, заявиха изпълнителните директори на проектната компания "Ай Си Джи Би" Теодора Георгиева и Константинос Караянакос. Двамата инспектираха на терен изпълнението на текущите строителни дейности както в България, така и в Гърция, за да оценят напредъка на строителната фирма по завършване на проекта. Към средата на април 91 процента от всички строителни дейности са завършени. Основните елементи, които следва да бъдат довършени от фирмата строител, са двете газоизмервателни станции при Стара Загора и Комотини, където работата напредва активно. По завършената линейна част вече стартира рекултивация – по проект цялото 182-километрово трасе на газопровода следва да бъде възстановено в съответствие с всички екологични норми. 31 км вече са напълно възстановени, се посочва в съобщението. В синхрон с екологичните ангажименти на "Ай Си Джи Би" и с изискванията, наложени от Европейската инвестиционна банка, която е финансираща институция за проекта, наскоро бе завършен и петият екологичен одит на интерконектора. Проверката бе извършена от независим външен одитор - РСК ООД. По време на одита не бяха установени съществени несъответствия.
Източник: БТА (15.04.2022)

ТЕЦ "Бобов дол" излиза на борсата с 9 млн. акции Комисията за финансов надзор е одобрила проспект за допускане до търговия на регулиран пазар на емисия акции, издадени от ТЕЦ "Бобов дол" АД, с. Големо село. Тя е в размер на 8 705 040 лева, разпределени в 8 705 040 броя обикновени, безналични, поименни акции с право на глас, с номинална стойност от 1 лев всяка една. Емисията вече е вписана в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа, воден от КФН, с цел търговия на регулиран пазар. През 2008 г. Консорциум „Енергия МК“ АД придобива 100% от капитала на ТЕЦ „Бобовдол“ ЕАД след сключване на договор за приватизационна продажба с Агенцията за приватизация. Централата има три блока с обща инсталирана мощност 630 MW, които са въведени в експлоатация през 1973-1975 година. Електроенергията се произвежда чрез изгаряне на лигнитни и кафяви въглища. Основните доставчици на въглища са "Мина Станянци", "Мини Бобов дол", "Мина Бели брег". През тази година дружеството започва изграждане на фотоволтаична централа на площ от 1343 322 кв. м с мощност 100 MWh, за което има необходимите документи. Предвижда се част от произведената от нея електроенергия да се съхранява в батерийно стопанство. От централата съобщават, че дружеството има сключен договор през миналата година с "Булгартрансгаз" ЕАД за присъединяване на Кондензационната топлоелектрическа централа към газопреносната мрежа в страната.
Източник: Инвестор.БГ (18.04.2022)

„Булгартрансгаз“ обяви процедура за разпределение на 6-месечен интегриран капацитетен продукт за търговско съхранение в ПГХ „Чирен“ Предвид останалия свободен капацитет за съхранение след проведена процедура за годишни интегрирани единици за газова година 2022-2023 г., "Булгартрансгаз" ЕАД, в качеството си на оператор на ПГХ "Чирен", обявява Процедура за разпределение на шестмесечен интегриран капацитетен продукт за търговско съхранение на природен газ в ПГХ "Чирен" за газова година 2022-2023 г. Процедурата за разпределение на шестмесечен интегриран капацитетен продукт за търговско съхранение за газова година 2022/2023 ще бъде проведена на RBP на 20.04.2022 г. в два етапа. В първата фаза стартираща от 11:00 ч. ще бъде направено разпределение на интегрираните единици, а във втората фаза започваща от 14:00 ч. ще бъде направено разпределение на капацитет за добив и нагнетяване по месеци в рамките на разпределените в първата фаза интегрирани единици, се казва в съобщение на дружеството. Информация за наличния шестмесечен интегриран капацитетен продукт за съхранение в ПГХ "Чирен можете да намерите тук. Базови насоки за провеждането на процедурата на платформата RBP можете да намерите тук. Изискванията към потенциалните клиенти, принципите и методологията за разпределение на капацитета са съгласно действащите към момента на подаване на заявленията Правила за ползване на подземно газово хранилище "Чирен". Право на участие в процедурата има всяко българско и чуждестранно лице със сключени и действащи Договор за достъп и пренос до газопреносна мрежа на „Булгартрансгаз“ ЕАД и Договор за покупка и продажба на природен газ за балансиране. За участие в процедурата всеки потенциален участник следва да предостави финансово обезпечение, съгласно изискванията по т.4.4 от Правилата за ползване на ПГХ „Чирен“. Търговете за неинтегрирани месечни капацитетни продукти за търговско съхранение за м. май и следващите месеци на газова година 2022/2023 и предварителни дневни капацитетни продукти за м. май 2022 г., ще бъдат проведени съответно на 21.04.2022 г. от 11:00 ч. и 28.04.2022 г. от 11.00 ч. Времето за провеждане на последващите търгове за разпределение на свободни неитегрирани капацитетни продукти ще бъдат публикувани в календара на Платформата за разпределение на капацитет (RBP).
Източник: 3e-news (19.04.2022)

Спряно е разширението на газохранилището в Чирен Поръчката за изпълнението на разширението на надземната част на газохранилището в Чирен на стойност 300 млн. лв. е спряна от Комисията за защита на конкуренцията заради жалба, а същото скоро ще се случи и с търга за подземната част на съоръжението, който е на стойност над 133 млн. лв. Причината е жалби на свързваното с енергийния бизнесмен Христо Ковачки дружество ДЗЗД "Нова газ 2021", което блокира с непрестанни жалби и проекта за изграждането на газовата връзка със Сърбия За третата поръчка, която е част от целия проект за увеличаването на капацитета на газохранилището от сегашните 550 млн. куб. м на 1 млрд. куб м – тази за изработването на технически проекти на газопровода, който ще свързва съоръжението в Чирен с газовата мрежа край козлодуйското село Бутан, играят трима кандидати, чиито ценови оферти предстои да се отворят. Поръчката за надземната част от хранилището бе обявена от държавния газов оператор "Булгартрансгаз" в средата на март, а срокът за подаване на офертите бе 20 април. На 1 април обаче в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) е внесена жалба от ДЗЗД "Нова газ 2021", чиито акционери са свързваното с Ковачки дружество "Атоменергоремонт" с 50%, както и "Рапид билд" (48%), а австрийската "Хабау" с остатъчните 2% явно е за ползване на безспорния ? опит. Претенциите на ДЗЗД "Нова газ 2021" са няколко. Дружеството се жалва, че всички публикувани като част от досието на поръчката документи са на английски език, макар възложителят изрично да посочва, че процедурата се провежда на български език. "Доколкото официалният език в Р. България е български, то за участниците в поръчката не съществува задължение да владеят какъвто и да е чужд език и в този смисъл наличието на документи на английски език, които са част от процедурата, е ограничаващо условие", аргументират се от фирмата. Според нея по този начин не е осигурен равен достъп на кандидатите до процедурата и се създават необосновани пречки за участие пред някои от тях. От ДЗЗД "Нова газ 2021" посочват също така, че възложителят е посочил конкретен модел оборудване, което трябва да бъде осигурено - газова турбина на американския производител "Солар Търбайнс" (Solar Turbines), който достави оборудване и за продължението на газопровода "Турски поток" през българска територия. Според жалбоподателя посочването на един единствен производител на оборудване, или конкретните параметри на това оборудване би било обосновано само в случай на вече изградена инсталация, пригодена именно за въпросното оборудване и/или съвместимостта на последното с вече доставено и монтирано оборудване, което не би могло да работи качествено при наличие на разлика в доставчика на останалата част от оборудването. Такава необходимост обаче не е посочена от "Булгартрансгаз", а на европейския пазар са налични достатъчно производители, предлагащи оборудване, което е подходящо за целите на разширяването, без да е необходимо да притежава абсолютно и точно параметрите на Solar Turbines, обосновава претенциите си фирмата. Според нея също така има непълнота в техническата спецификация, която е от съществено значение за точното изпълнение на поръчката. Оспорва се и методиката за комплексна оценка на офертите. ДЗЗД "Нова газ 2021" смята, че тя създава условия за субективност и не е гарантирана обективност на дейността на комисията, който ще провежда тръжната процедура.
Източник: Медия Пул (28.04.2022)

Българският антимонополен орган спира търга за разширяване на газовото хранилище Чирен КЗК съобщи, че е спрял обществена поръчка за разширяване на надземната инфраструктура в единственото българско газово хранилище Чирен, свикана от оператора на газовата мрежа Булгартрансгаз, след като се произнесе в полза на жалба, подадена от местната компания Нова газ 2021. Процедурата беше временно спряна за осигуряване на конкурентна среда, както и за спазване на законодателството за обществени поръчки, се казва в решението на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), публикувано миналата седмица. В средата на март Булгартрансгаз покани оферти за изграждане и въвеждане в експлоатация на надземни инфраструктурни съоръжения в Чирен - проект с прогнозна стойност от 300 млн. лева. Потенциалните кандидати могат да подадат офертите си до 20 април. Нова газ е съвместна собственост на компанията за поддръжка на оборудване за електроцентрали Атоменергоремонт, както и строителни компании Rapid Build и Habau. Компанията подаде жалба за конкуренция в КЗК в началото на април, според документи, публикувани на сайта на органа по конкуренция. От Нова газ възразиха, че определени технически параметри и условия на търга са ограничителни, като например изискванията на Булгартрансгаз за използване на газови турбини, произведени от американската компания Solar Turbines. В края на март Булгартрансгаз пусна и 133,7 млн. лв. за пробиване и изграждане на нови кладенци в подземното газово хранилище (ПХГ) Чирен. Местни медии съобщиха, че Нова газ е подала жалба и срещу тази процедура. През януари Европейската комисия отпусна 78 млн. евро на Булгартрансгаз за финансиране на разширяването на съоръжението в Чирен, което се смята за решаващо за сигурността на доставките на газ в региона на Югоизточна Европа.
Източник: SeeNews (29.04.2022)

Терминалът за втечнен природен газ в Александруполис ще започне да функционира до края на 2023 г. - Gastrade Гръцката компания Gastrade заяви, че нейният планиран плаващ терминал за втечнен природен газ (LNG) край град Александруполис трябва да започне да снабдява съседните страни в Югоизточна Европа (ЮИЕ) до края на 2023 г., след като строителството официално е започнало през май. Gastrade също се движи към разработването на втори LNG терминал в морето Александруполис, независимата от Тракия система за природен газ (Trace INGS), в Тракийско море, в най-северната част на Егейско море, Gastrade, в който българският преносен оператор Булгартрансгаз притежава дял от 20%. Второто съоръжение за плаващо съхранение и регазификация (FSRU) може потенциално да разшири доставките на втечнен природен газ за Молдова и Украйна. Терминалите за внос на втечнен природен газ се разглеждат като решаващо средство за гарантиране на алтернативни доставки на газ за ЮИЕ от САЩ, Катар, Египет и други места, засилвайки енергийната сигурност и независимостта на региона от руския газ, в момент, когато три страни от ЕС, включително България, са били прекъснати от доставките на Газпром. FSRU Александруполис е договорил до 60% от техническия си капацитет за преобразуване на LNG в природен газ, което възлиза на общо 5,5 милиарда кубически метра годишно. Строителството е финансирано с директна безвъзмездна помощ от ЕС в размер на 166,7 милиона евро. FSRU, който има капацитет от 153 500 м3 LNG, ще бъде свързан с Националната газопреносна система на Гърция (NNG?S) с тръбопровод с дължина 28 km, по който газифицираният LNG ще се пренася до пазарите на Гърция, България и по-широкият регион на ЮИЕ. Зелената светлина за изграждането на FRSU беше официално дадена от гръцкия премиер Кириакос Мицотакис и българския му колега Кирил Петков на церемония, на която присъстваха председателят на Европейския съвет Шарл Мишел, президентът на Сърбия Александър Вучич и премиерът на Северна Македония Димитър Ковачевски.
Източник: SeeNews (05.05.2022)

Газовата връзка със Сърбия ще е готова до края на 2023 г., договорът с ГБС е подписан След 10-годишно забавяне строителството на газовата връзка със Сърбия на българска територия най-после може да започне. Това стана възможно след като държавната компания "Булгартрансгаз" ЕАД подписа в четвъртък договора с ДЗЗД "Интернешънал Газ", в което влизат фирми на ГБС, за 140 млн. лв. без ДДС. Това стана в рамките на международна министерска кръгла маса в София, на която бе създадена регионална работна група, като част от платформата на ЕС за съвместно закупуване на енергоносители. Реализацията на интерконектора България - Сърбия е ключов проектза постигане на диферсификация на източниците и маршрутите на доставка и задълбочаване процеса на либерализация на енергийния пазар. Очакваният на енергийния министър Александър Николов са газовата връзка между България и Сърбия да е готова до октомври 2023 г. Интерконекторът ще разшири възможностите за достъп на страната ни до европейския газов пазар. Тя ще осигури на Сърбия и други страни от региона достъп до различни източници на газ през Южния газов коридор и терминала за втечнен природен газ край Александруполис. Проектът за газовата връзка със Сърбия Проектът за междусистемна газова връзка на територията на България се реализира от "Булгартрансгаз" ЕАД на основание подписаната през май 2018 г. съвместна декларация между българската и сръбската страна относно изграждането на газовия интерконектор.
Източник: Медия Пул (09.05.2022)

Преговаряме за свързване с газовата мрежа на Турция България е започнала преговори с Турция за осигуряване на трасе за доставка на природен газ като алтернативен маршрут. Това съобщи изпълнителният директор на “Булгартрансгаз” Владимир Малинов. Той посрещна депутати от енергийната комисия към парламента в Чирен. Въпреки намерението за изнесено заседание на комисията в Чирен, до такова не се стигна, тъй като много народни представители не откликнаха на поканата. Пред БНТ изпълнителният директор на “Булгартрансгаз” заяви, че компанията е готова да напълни хранилището до края на лятото и есента. “Към настоящият момент - в хранилището има над 113 млн. куб. м природен газ, което представлява около 21% от техническия капацитет за съхранение. За този период от годината това е един нормален обем. В сравнение с миналата година - това е с около 6% повече газ в хранилището. В момента сме в период на нагнетяване и на дневна база се нагнетяват около 1 милион куб. м. природен газ” - каза Малинов. При нужда хранилището може да заработи и през лятото, но в момента количествата са достатъчни за 30 дни и могат да осигурят около 40% от лятното потребление на природен газ. В събота е направена поредната проба на трасето между България и Гърция и е установено, че всичко върви по план, така че тръбата да бъде завършена в срок, каза още Малинов.
Източник: Труд (16.05.2022)

Изпитанията на газоизмервателната станция на интерконектора Гърция-България при Стара Загора завършиха успешно Строителните дейности по завършване на интерконектора Гърция-България напредват активно, като оставащите елементи за изпълнение са на финалната права. Газоизмервателната станция при Стара Загора ще бъде изцяло завършена през май, съобщиха от смесеното инвестиционно дружество "Ай Си Джи Би”. Линейната част на проекта е изцяло завършена. В първата половина на май е проведено и вътрешнотръбно изследване по дължината на целия газопровод посредством интелигентно инспекционно бутало, като този процес верифицира допълнително качественото изпълнение на линейното съоръжение. Линейната част е регистрирана от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) и предстои да й бъде издаден акт за първоначален преглед. Довършителни дейности се извършват по газоизмервателната станция при Стара Загора, която е завършена на 94 процента. Съоръжението е преминало успешно пневматични изпитания, които удостоверяват неговата якост и плътност. Тестовете са проведени при 1,3 пъти по-високо налягане от нормалното при експлоатация, като не са установени никакви несъответствия с изискванията и стандартите. Предстои провеждане на функционални тестове на станцията, включително с реални количества газ, което е сред задължителните изисквания преди потвърждаване на техническа готовност за експлоатация. През месец юни този процес следва да се повтори и при газоизмервателната станция до гръцкия град Комотини, чието изпълнение също напредва.
Източник: БТА (17.05.2022)

Луда надпревара за пренос на газ през Кулата-Сидирокастро за юни Спирането на доставките на руски газ за България от края на април доведе до огромен интерес от търговците на синьо гориво в региона за внос у нас, който резултира в заявки над възможностите на капацитета на газовата връзка с Гърция при Кулата-Сидирокастро за юни месец. Търгът на държавния газов оператор "Булгартрансгаз" за месечния капацитет на тази точка, който е 60 хил. МВтч дневно или 6 млн. куб. м, е предизвикал на 16 май (понеделник) заявки за 140 процента от възможността за пренос през юни. Това налага провеждането ден по-късно на наддаване за капацитета с премия от 20 процента над първоначално обявената от "Булгартрансгаз" цена за пренос през точката. Във вторник вече са договорени около 57 хил. МВтч природен газ, свободни са останали само 3 хил. МВтч, по данни на участници в търга. Дали освен държавния газов доставчик "Булгаргаз" има други компании, запазили възможността за пренос на газ през Кулата-Сидирокастро, не е ясно. На "Булгаргаз" капацитетът е необходим, за да внесе количествата азерски газ, които принципно би трябвало да влизат в страната през все още незавършената газова връзка Комотини-Стара Загора. За следващия месец те остават в намалените обеми. Пълните – но с по-близки цени до пазарните, а не по-евтините договорни тарифи, трябва да започнат да постъпват от 1 юли. Отделно се очаква през Кулата-Сидирокастро да постъпят и договорените юнски количества американски втечнен газ, за който преди дни премиерът Кирил Петков каза, че вече пътува с двата танкера за България. Според неговите думи тези обеми ще бъдат доставени на терминали за регазификация на втечнен газ в Гърция или Турция. Правителствени източници заявиха пред Mediapool миналата седмица, че алтернативните доставки ще дойдат на гръцкия терминал Ревитуса. За да влязат обаче оттам, "Булгаргаз" трябва да купи вече резервиран от други търговци капацитет за разтоварване на каргото. Затова, според други източници, все още не е изключена възможността за внос през турски LNG терминали, а не се посочва излично къде ще пристигнат танкерите, за да се избегне блокиране на входен капацитет от конкуренти играчи, много от които се опитват да пробият или засилят позициите си на българския пазар след оттеглянето на руската "Газпром" от него. Освен това, според запознати, правителството се опитва да избяга от необходимостта "Булгаргаз" да купува капацитет за терминала в Ревитуса от компанията "МЕТ Енерджи", в която работеше допреди назначението си шефът на "Булгаргаз" Людмир Йоцов. Държавното дружество в последните седмици е подложено на тежки атаки от страна на бившите управляващи от ГЕРБ, че МЕТ е след компаниите, които осигуриха експресно алтернативните доставки за май.
Източник: Медия Пул (18.05.2022)

"Булгартрансгаз" отчита печалба от 140 млн. лв., но дълговете са близо 3 милиарда През 2021 г. българският газопреносен оператор "Булгартрансгаз" е увеличил приходите си с 50%, а печалбата е удвоена спрямо предходната година и достига 140 млн. лв. към края на годината. Това е в резултат на по-големите количества транзитиран природен газ - основно заради пускането на "Турски поток", както и заради по-голямото вътрешно потребление след пандемичната 2020. Дружеството обаче продължава да задлъжнява, като банковите кредити са над 1 млрд. лв., а общо пасивите на компанията стигат 3 млрд. лв. Това пак е свързано с изграждането на "Турски поток" и другите проекти за разширяване и модернизиране на газопреносната мрежа през последните години. Засега "Булгартрансгаз" успява да обслужва дълговете си, като перспективите за увеличаване на приходите са добри - след пускането на газовата връзка с Гърция и сформирането на регионален център на ЕС за покупки на газ, през България може да започнат да преминават много по-големи обеми, най-вече в посока Украйна. Но заедно с това ще има и нови разходи - в разширението на газовото хранилище "Чирен", за изграждането на терминала за втечнен газ край Александруполис (компанията е акционер с 20%), както и за газовата връзка със Сърбия.
Източник: Капитал (27.05.2022)

Газовата връзка с Гърция започва да се пълни на 13 юни Бъдещият оператор на газовата връзка между България и Гърция обяви търг за запълването на тръбата от Комотини до Стара Загора с технически газ, което трябва да започне на 13 юни. Това е една от последните стъпки към провеждането на тестове преди въвеждането в експлоатация, за което всички усилия са да стане преди вече обявения последен срок – през септември 2022 г. Паралелно се работи по всички аспекти за завършването и търговската експлоатация на съоръжението. Миналата седмица енергийните регулатори на двете държави приеха скоростно проект за сертифициране на проектната компания "Ай Си Джи Би", чака се одобрението и на Еврокомисията за вземане на решението. В последните седмици е засилена работа по завършването на продължаващия 12 години строеж на интерконектора с Гърция, за да може по него България да започне да получава пълните обеми суровина по договора за доставки от азерското находище "Шах Дениз ІІ", които в момента са на цени доста под тези на борсовите газови пазари. Във вторник външният министър на Азербайджан Джейхун Байрамов, който се среща с българския си колега Теодора Ганчовска в София, увери, че когато бъде въведен в експлоатация този газопровод, България ще получи пълните обеми по договора. Преди седмици стана ясно, че Баку ще доставя на "Булгаргаз" допълнителни количества от 1 юли 2022 г., но те ще са на цени около пазарните, а не по договора. От "Ай Си Джи Би" и "Газов хъб Балкан" обявиха, че на 6 юни на държавната газова борса ще се проведе търг за необходими количества за първоначалното запълване на газопровода. Компанията търси общо 42 667 Мвтч или над 4 млн. куб. м, които да бъдат доставени от 13 до 16 юни включително, на точката на свързване на системата на интерконектора с тази на държавния газов оператор "Булгартрансгаз". При нужда търгът ще продължи на 8 или 10 юни, посочва се в условията на процедурата, обявена от "Ай си Джи Би". Оферти ще се приемат за пълното търсено количество за съответния от четирите дни, търговците могат да участват с повече от една оферта. Началната цена на търговете ще бъде утвърдената от енергийния регулатор цена за природния газ през юни, по която "Булгаргаз" ще продава на своите контрагенти. При повече оферти за даден ден, "наддаването" ще е в обратна посока – кандидатите ще намаляват цената си, ако искат да получат сделката. Всичко това означава, че се работи за по-скорошно от септември въвеждане в експлоатация на газопровода. Паралелно, от "Ай Си Джи Би" обявиха, че качеството и техническата изправност на 182-километровия интерконектор, свързващ газопреносните мрежи на Гърция и България, е препотвърдено с проверка с калибриращо инспекционно бутало по цялата дължина на съоръжението.
Източник: Медия Пул (01.06.2022)

"Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" планират заеми за над милиард лева Държавни гаранции за над 1 милиард лева, за да теглят по-евтини заеми държавните газови дружества "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз", са заложени в проекта за актуализация на бюджет 2022 г. Той бе публикуван в понеделник от Министерството на финансите, който в следващите дни ще бъде разгледан от Тристранката и Министерския съвет, преди да влезе за обсъждане и приемане от парламента. Предвидено е гарантиране на средства за енергийни проекти за 532 млн. евро. Държавният газов доставчик "Булгаргаз" се планира да тегли заем за 150 млн. евро или около 300 млн. лв. от Европейската банка за възстановяване и развитие. Средствата ще отидат за осигуряването на алтернативни количества синьо гориво след спирането на руските доставки в края на април, пише в обосновката на финансовото ведомство. Детайли не се дават, но дружеството наскоро обяви финансовите си резултати за първото тримесечие, според които е на загуба от 2.8 млн. лв. Отделно дълговете на "Топлофикация София" отново растат и достигат 250 млн. лв., а като цяло са се увеличили и неплащанията или забавените такива от други контрагенти. За държавния газов оператор "Булгартрансгаз" (БТГ) е предвидено да се издадат държавин гаранции за 382 млн. евро по три проекта.
Източник: Медия Пул (07.06.2022)

Европейските подземни газохранилища са запълнени почти наполовина, нагнетява се газ и в Чирен Европейските подземни газохранилища са запълнени почти наполовина или по-точно до 49,41 % - 542.1958 TWh, (52,4 млрд. куб м) сочат данните на GIE от 6 юни при темп на нагнетяване на синьо гориво от порядъка на 0,48%. Върху темповете на запълване на газохранилищата не се е отразило спирането на доставките за финландската Gasum, нидерландската GasTerra, немската Shell Energy Europe и датската Orsted заради отказа от разплащане в рубли. Както и по-рано най-запълнени са газохранилището на Полша - до 95,56 % или 34,794 TWh и Португалия – 93,88 % или 3,3516 TWh. След тях се нарежда Дания с ниво на запълване от 70,52 % или 6,4032 TWh. Възстановено е запълването на газохранилището в България (ПГХ Чирен) като според данните този процес е стартирал още на 1 юни при първоначален слаб темп, който се засилва след 3 юни. Така при темп на запълване от 0.59 % през последните дни, ПГХ Чирен нивото на запълване достига до 24,76 %. При спиране на нагнетяването на 31 май обемът на запълване на българското газохранилище е бил до 22,41% или 1,4365 TWh, сочат още обновените данни на GIE. Трябва да се отбележи, че за разлика от другите страни, спирането на газовите доставки от Русия за „Булгаргаз“ се отразява негативно. За сравнение, през миналата година към 7 юни ПГХ Чирен е било запълнено до 25,42 %, но при редовни доставки на синьо гориво от доскорошния доставчик „Газпром“. В момента страната ни разчита единствено на редовни доставки от Азербайджан, както и на договорен внос на LNG. Според изискванията на Европейската комисия газохранилището в Чирен трябва да бъде запълнено до 80 % към първи ноември тази година. За следващата година летвата се вдига до 90 %.
Източник: 3e-news (08.06.2022)

Кристина Лазарова: ТЕЦ “Бобов дол” получи разрешение за фотоволтаичен парк В края на декември 2025 г. ще бъде изцяло изграден, насочваме усилията си в посока производство на енергия от зелен водород, миксиран с биогаз и природен газ, казва съоснователката на Brown to Green „В ход е реализация на трансформация на ТЕЦ „Бобов дол“ и „Топлофикация Перник“. Това са двете големи предприятия от Югозападния въглищен регион. Като платформа имаме конкретна визия и проекти за реализиране на плавен и справедлив енергиен преход. Усилията се насочват в посока производство на зелен водород, миксиран с биогаз и природен газ за осигуряване на текущия електропроизводствен режим до 2030 г. и преминаване само на водород и ВЕИ след 2030 г.“Това заяви Кристина Лазарова, съосновател и представляващ платформата "Brown to Green" за преход към нисковъглеродна икономика на форума за Зелената сделка в София. В началото на своето изказване Кристина Лазарова представи накратко Платформата "Brownto Green". Тя сподели, че нейната основна цел е енергийната трансформация на двете големи предприятие от Югозападния въглищен регион – ТЕЦ „Бобов дол“ и „Топлофикация Перник“. „През последните две години беше изготвен конкретен проект за тези две дружества, за намаляване на техните мощности, както и за премахването на въглищата като основно гориво за производство на електроенергия.“, заяви Лазарова. По време на конференцията Кристина Лазарова представи конкретната визия и обобщи текущото и предстоящо развитие на двете дружества. Предмеждународната и българска аудитория тя представи новия интегриран 10 годишен Life проект на “Brown togreen” платформата за изграждане на капацитет и внедряване на интегрирани решения и нов проект на общини Перник и Бобов дол за надграждане на съществуващия капацитет в областта на климатичните политики и справедливия преход Съоснователят на Платформата заяви, че ТЕЦ „Бобов дол“ вече имат подписан договор с "Булгартрансгаз" за присъединяване към националната газова инфраструктурна мрежа и замяна на част от горивото с природен газ. Кристина Лазарова заяви, че предстоящото развитие на предприятието е свързано с нова инсталация, състояща се от комбиниран парогазов цикъл от 180 МВТ електрическа енергия и парна турбина като използваното гориво ще бъде природен газ и водород. "Предстои и инсталиране на електролизериза производство на водород от фотоволтаичен парк, намиращ се на 1400 дка, което е бившиятрекултивиран сгуроотвал. Вече има получено разрешение за строежа на фотоволтаичния парк. Очаква се през декември 2025 г. той да бъде изцяло завършен.", допълни Лазарова. "Съхранението на водорода ще се извършва чрез поставяне на батерии за съхранение на енергия от него. Ще бъде извършена и рекултивация на терените на мината в "Бобов дол" и на текущ сгуроотвал, използван от "Бобов дол", обясни съпредседателят на “Brown togreen”
Източник: 24 часа (13.06.2022)

Прекратени са всички поръчки за газохранилището в Чирен Държавният газов оператор "Булгартрансгаз" е решил да прекрати и трите поръчки за разширението на газохранилището в Чирен до 1 млрд. куб. м., две от които са блокирани от жалби пред Комисията за защита на конкуренцията още на етап подаване на офертите, а за третата се очаква същото. Така за тях ще се обявят нови обществени поръчки, които ще са по-различни от сега прекратените. Причините са в намерението на дружеството да преформатира финансовата част на обществените поръчки – осигуряването на средствата и начина на плащане, заради очакваната държавна гаранция за теглене на 207.6 млн. евро заем от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). Тя е заложена в актуализацията на бюджет 2022, която в момента се разглежда в парламента в условията на напуснал партньор от управляващата коалиция – "Има такъв народ", но очакванията са предвид важността на проекта за увеличаване на стратегическите газови запаси, текстовете за държавната гаранция за "Булгартрансгаз" да минат. Правителствената подкрепа ще позволи по-евтино кредитиране, а оттам и промяна на плащанията по поръчките по по-изгоден за газовия оператор начин. Прекратените процедури са за доставката на материали и оборудване, изграждане и въвеждане в експлоатация на надземната част от газохранилището с прогнозна стойност 300 млн. лв. без ДДС; за извършването на подземните сондажи, които да поемат новите количества, оценявана на 133 млн. лв. без ДДС; както и за изработване на технически проект за газопровод от съоръжението в Чирен до село Бутан край Козлодуй за свързване с газопреносната мрежа на "Булгартрансгаз". Последната поръчка бе за 820 хил. лв. без ДДС. Поръчката за наземната част от газохранилището бе обжалвана от свързваното с енергийния бизнесмен Христо Ковачки дружество ДЗЗД "Нова газ 2021", което имаше претенции и към процедурата за строежа на газовата връзка със Сърбия, но там в крайна сметка бе сключен договор с фирми на "Главболгарстрой". В мотивите на решението за прекратяването на поръчките за наземната част и за новите подземни сондажи от разширението на Чирен е посочено, че това се прави, защото в сегашните процедури е предвидено "Булгартрансгаз" (БТГ) да плаща разсрочено, защото няма наличните средства. Което означава, че изпълнителят вероятно ще трябва да тегли заем, за да работи и затова е предвидено кандидатите да искат до 3 процента оскъпяване. Междувременно обаче "Булгартрансгаз" е решил, че може да се възползва от одобрена от ЕБВР линия за финансиране на пряко или косвено засегнати от конфликта в Украйна дружества. Предложението е за пет до седемгодишни заеми с 2 години гратисен период и годишен лихвен процент 6-месечен EURIBOR + 1%. Единственото условие е държавна гаранция, каквато "Булгартрансгаз" се надява да мине с актуализацията на бюджета.
Източник: Медия Пул (14.06.2022)

Започна пробният трансфер на азерски газ за България по газовата връзка с Гърция Започна пробният трансфер на азерски газ от Гърция за България по интерконектора Комотини-Стара Загора, съобщават гръцките медии. До края на месец юни ще се подава по връзката пробно количество природен газ, а от 1 юли започва снабдяването с договорените от България количества, съобщава БНР. Със старта на интерконектора България обръща нова страница за енергийната си сигурност, подчертават гръцките експерти. Българската страна е акционер с 20% дял и в изграждащия се терминал за втечнен газ край Александруполис. Медиите припомнят и изявлението на българския премиер Кирил Петков от официалната церемония в Александруполис, че "икономическият шантаж на Кремъл срещу моята страна и Европейския съюз няма да успее". Газовата връзка при Комотини, както и терминалът до Александруполис, дават възможност на България и страните от региона да получават природен газ по Южния газов коридор, акцентират коментарите. Пренасяните за България количества природен газ от Азербайджан може да бъде увеличен до 3 млрд. куб.м годишно.
Източник: Инвестор.БГ (20.06.2022)

Хранилището за газ в Чирен пълно 32%, до новия зимен сезон трябва да стигне 80% Газовото хранилище в Чирен е пълно 32%, съобщи изпълнителният директор на “Булгартрансгаз” Владимир Малинов във вторник. В края на отоплителния сезон имаше 18% складирано гориво. Малинов смята, че до началото на новия зимен сезон хранилището ще се напълни изцяло. Последните изисквания на ЕС е да бъдат заети 80% от капацитета. За седмица обаче доставките на руски газ през “Балкански поток” от 21 юни са спрени. Причината е планов ремонт на подводната част на “Турски поток”. На 20 юни на входа на газопреносната система при “Странджа” - ден преди спирането, са отчетени 32 млн. куб. м газ, който е транспортиран по “Балкански поток” към Гърция, Сърбия, Унгария, Босна и Херцеговина и Северна Македония. Експерти припомнят, че и миналата година руският газ е спрял за седмица заради профилактиката на тръбата в Черно море и това няма общо със “Северен поток 1” и намалелите количества за Германия и Италия. Газови специалисти казват, че южният коридор не е за България и Гърция, двете страни били нещо като придатък по трасето, основният пазар бил Италия. “Булгаргаз” във вторник обяви втори търг за доставка на газ за юли. Той ще се проведе на държавната борса “Газов хъб “Балкан” в четвъртък. На първия от 20 юни не е имало кандидати да продават. При обявена оферта за купуване на 46 000 мегаватчаса на ден е направена оферта едва за 1000 мегаватчаса на ден. Новата обява е за купуване на 45 000 мегаватчаса на ден за целия юли. Началната цена се определя по формула, която включва индекса за юли на нидерландската борса TTF, публикуван в издание Argus European Natural Gas на последния работен ден, предхождащ датата на провеждането на търга, минус 5 евро за мегаватчас. Цената при фактурирането е по цитираната формула минус постигнатата в рамките на търга отстъпка, ако е приложимо.
Източник: 24 часа (22.06.2022)

Шефът на "Булгартрансгаз" за бъдещето на природния газ и водорода По отношение на диверсификацията на източниците на природен газ - с решението да се направи първата инвестиция на държавна компания извън територията на България с акционерното участие на "Булгартрансгаз" в терминала за втечнен газ, са поставени основите. Малинов е убеден, че терминалът за втечнен природен газ ще бъде готов за експлоатация най-късно от 1 януари 2024 г. и ще даде на България един различен източник, който ще бъде на конкурента цена. Другият проект - за разширението на подземното газово хранилище в Чирен, ще служи не само на България, но и на държавите от региона. Разширението, в симбиоза с инвестицията в терминала за втечнен природен газ, ще даде по-голяма стабилност на пазара. Същевременно с това трябва да се работи активно и за развитието на водорода, изтъкна изпълнителният директор на "Булгартрансгаз". Компанията има няколко проекта, като се работи съвместно и с гръцките колеги. Малинов уточни, че следващата седмица ще бъде в Атина, за да говори за тези проекти. Ще се работи за свързаността на мрежите на водород на двете държави. Той посочи, че изискването е на 1 януари 2025 г. да има минимум 5 процента свързаност, но са поставени по-амбициозни цели - до 10-15 на сто свързаност да се постигне в този период. Освен това се предвижда изграждане на изцяло нови мрежи, включително на водородопровод за Маришкия басейн. Има и съвместен проект, който да свърже София и Солун с водородопровод.
Източник: БТА (22.06.2022)

"Булгаргаз" е договорил танкер с втечнен газ от САЩ и за юли "Булгаргаз" е резервирала капацитет на гръцкия LNG терминал "Ревитуса" за частично карго от танкер с американски газ, за да достави 62 млн. куб.м на българския пазар. Това грубо може да покрие 25% от нуждите на страната. Освен това от началото на юли се очаква България да започне да получава пълните доставки по азерския договор, което може да покрие над една трета от нуждите на пазара. За останалите количества "Булгаргаз" е обявил търг на газовия хъб "Балкан", който ще се проведе на 23 юни. Според данни от платформата на гръцкия газов доставчик DESFA (еквивалент на "Булгартрансгаз") българската компания ще получи 650 хил. мВтч природен газ, което е приблизително 62 млн. куб.м. Те ще бъдат доставени с танкера OAK SPIRIT (под бахамски флаг), който побира 95 млн. куб.м. Или "Булгаргаз" е заявил 65% от него. Каргото ще пристигне на "Ревитуса" на 2 юли и след като се регазифицира, ще бъде транспортирано най-вероятно през газовата точка Кулата-Сидирокастро, за да може да влезе в мрежата на "Булгартрансгаз". Към 22 юни танкерът се намира на път за САЩ, където ще зареди американско гориво и след това ще се върне към Европа. При тази сделка няма да се минава през трети търговци, които да оскъпят цената. Но на каква точно цена обаче е купен не е ясно. Паралелно с това "Булгаграз" е обявил и търг за купуване на природен газ през българската борса газов хъб "Балкан". Той ще се проведе на 23 юни и е за 4.2 млн. куб.м на ден (45 хил. мВтч/ден) през юли. Като референция за цената ще се използват котировките на TTF Front Month July index за 30 юни, като стартовата цена на търга е -5 евро/мВтч.
Източник: Капитал (23.06.2022)

"Булгартрансгаз" ще получи 78 млн. евро грант за разширението на "Чирен" Българският държавен газов оператор "Булгартрансгаз" подписа грантовия договор за 78 млн. евро, чрез който ще се съфинансира проекта за разширението на газовото хранилище в Чирен. Средствата са част от Механизма за свързване на Европа (CEF) и беше обявен за приоритетен енергиен проект за газовата диверсификация в Югоизточна Европа, тъй като ще увеличи капацитета на хранилището от 0.55 млрд. м3 на 1 млрд. м3 - една трета от годишните нужди на България. Интересното е, че това се случва, след като и три обявени през тази година обществени поръчки за разширяването на газово хранилище в Чирен, бяха отменени от "Булгартрансгаз". Официалната причина за това е, че търговете ще се обявят наново и ще са с подновени финансови условия, свързани с планирания заем от малко над 200 млн. евро заем, който "Булгартрансгаз" ще изтегли, за да се финансира планираните проекти. Всичко това обаче означава, че разширението на газовото хранилище ще се забави още. По план проектите трябва да бъдат изпълнение за две години, но реално може да очакваме начало на дейностите през втората половина на 2023-а и въвеждане в експлоатация през 2026 г. Трите вече отменени търга за ПГХ "Чирен" бяха на обща стойност 434 млн. лв. без ДДС (521 млн. лв. с ДДС), а целта им - да се разшири капацитета на хранилището двойно (от 0.55 млрд. м3 на 1 млрд. м3), да се изгради допълнителен газопровод от него към газопреносната мрежа и да се въведат в експлоатация подземни съоръжения, които да могат да се свържат с нова компресорна станция. В предстоящата актуализация на държавния бюджет сумата, която ще се даде като гаранция на "Булгартрансгаз", е 207 млн. евро. Очаква се те да бъдат одобрени през тази седмица в Народното събрание. А целта въпросните средства да бъдат получени чрез заем от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР).
Източник: Капитал (28.06.2022)

Българският държавен газов оператор "Булгартрансгаз" подписа грантовия договор за 78 млн. евро, чрез който ще се съфинансира проекта за разширението на газовото хранилище в Чирен. Средствата са част от Механизма за свързване на Европа (CEF) и беше обявен за приоритетен енергиен проект за газовата диверсификация в Югоизточна Европа, тъй като ще увеличи капацитета на хранилището от 0.55 млрд. м3 на 1 млрд. м3 - една трета от годишните нужди на България. Интересното е, че това се случва, след като и три обявени през тази година обществени поръчки за разширяването на газово хранилище в Чирен, бяха отменени от "Булгартрансгаз". Официалната причина за това е, че търговете ще се обявят наново и ще са с подновени финансови условия, свързани с планирания заем от малко над 200 млн. евро заем, който "Булгартрансгаз" ще изтегли, за да се финансира планираните проекти. Всичко това обаче означава, че разширението на газовото хранилище ще се забави още. По план проектите трябва да бъдат изпълнение за две години, но реално може да очакваме начало на дейностите през втората половина на 2023-а и въвеждане в експлоатация през 2026 г. Трите вече отменени търга за ПГХ "Чирен" бяха на обща стойност 434 млн. лв. без ДДС (521 млн. лв. с ДДС), а целта им - да се разшири капацитета на хранилището двойно (от 0.55 млрд. м3 на 1 млрд. м3), да се изгради допълнителен газопровод от него към газопреносната мрежа и да се въведат в експлоатация подземни съоръжения, които да могат да се свържат с нова компресорна станция. В предстоящата актуализация на държавния бюджет сумата, която ще се даде като гаранция на "Булгартрансгаз", е 207 млн. евро. Очаква се те да бъдат одобрени през тази седмица в Народното събрание. А целта въпросните средства да бъдат получени чрез заем от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). С предвиденото разширение, газовото хранилище би могло да поема двойно повече количества и да осигури много по-голяма сигурност за страната през зимния период, която консумацията е двойно по-висока от лятото. Освен обема за съхранение ще се увеличи и капацитетът за изпомпване и нагнетяване. В момента той е 4.5 млн м3 на дневна база, а след ремонта ще бъде удвоен. Това означава, че двойно повече газ ще може да бъде нагнетяван или изпомпван на ден, което пък ще позволи да се покриват по-големи нужди на вътрешното потребление. При сегашната ситуация дори да имаме пълно до горе хранилище няма как през зимата да теглим от него по повече от 4.5 млн. м3 на, при положение че са нужни 12-15 млн. м3.
Източник: Капитал (28.06.2022)

„Булгаргаз“ и „Булгартрансгаз“ ще теглят нови заеми Държавата ще поеме гаранции за над 1 млрд. лева на „Булгаргаз“ и на „Булгартрансгаз“, за да могат да теглят нови по-евтини кредити. Депутатите от парламентарната Комисия по бюджет и финанси записаха това в проекта за актуализацията на държавния бюджет за 2022 година. Държавният газов доставчик смята да вземе заем за 150 млн. евро или около 300 млн. лева, с които да се осигури доставката на алтернативни количества природен газ след като Русия спря доставките. Вицепремиерът и финансов министър Асен Василев каза, че това се налага, тъй като при доставките от „Газпром“ част от сумата се предплаща, а останалите пари се плащат след доставката. При вноса на втечнен природен газ обаче цялото количество трябва да се плати авансово. Тегленето на нов заем се налага, тъй като като „Топлофикация-София“ вече дължи 300 млн. лева на газовия доставчик за получено гориво, но не плаща редовно и задълженията само растат. Държавният газов оператор „Булгартрансгаз“ ще получи държавни гаранции за 382 млн. евро, които ще използва за развитие на инвестиционните си проекти. Един от тях е разширението на ПГХ „Чирен“, като той е на стойност 285.5 млн. евро. От Брюксел вече сме получили безвъзмездно 78 млн. евро. Останалите пари обаче трябва да се набавят с теглене на кредит.
Източник: Банкеръ (29.06.2022)

Разширението на “Чирен” ще завърши до края на 2024 г. До края на 2024 г. се очаква да е готово разширението на газовото хранище в “Чирен”, а по проекта няма забавяне. Това става ясно от писмен отговор от енергийния министър в оставка Александрър Николов на депутатско питане. Проектът за разширение предвижда увеличаване на активния газ до 1 млрд. куб. м при 550 млн. сега. Дневния капацитет на нагнетяване се увеличава до 8 млн. куб. м на ден, а добивът - до 10 млн. куб. м. В момента дневният капацитет на добив е 3,82 млн. куб. м, а капацитетът на нагнетяване - 3,2 млн. куб. м дневно. Увеличаването на капацитета на хранилището се очаква да насърчи търговията и да подобри пазарната интеграция в Югоизточна Европа чрез стимулиране на конкуренцията и подобряване на ликвидността на газовите пазари в региона. Обектът е част от подадено проектно предложение за финансиране по програма “Механизъм за свързване на Европа”, за което има постигнато съгласие за съфинансиране и предстои подписване на грантово споразумение в размер на 78 млн. евро. От отговора на министъра става ясно, че към момента се извършва актуализация на техническата спецификация за строеж “Газопровод, свързващ Чирен” със съществуващата газопреносна мрежа на “Булгартрансгаз” в района на с. Бутан. Изготвя се и прогнозен паричен поток, както и нова концепция за начин на плащане към изпълнителите по трите инфраструктурни обекта. От министерството подготвят нова обществена поръчка съобразно изискванията на ЗОП.
Източник: 24 часа (05.07.2022)

Печалбата на „Турски поток“ е 83,5 млн. лв. Приходите от дейността на тръбопровода през 2021 г. достигат 212,8 млн. лева при общо условно разпределени оперативни и финансови разходи за периода на стойност 129,23 млн, лева. „Булгартрансгаз“ е изградил и експлоатира разширението на „Турски поток“, който е част от концепцията за европейски газоразпределителен център „Балкан“. Приходите, които дружеството реализира от проектите за разширение на газопреносната мрежа на страната, са в резултат както на сключените обвързващи договори за резервиране на капацитет за период от 20 г. от проведената съгласно общоевропейската законова рамка процедура Ореп Season, така и от предлаган свободен капацитет на междусистемните точки, обясняват от Министерството на енергетиката.БГНЕС припомня, че „Турски поток“ свързва Русия с европейския бряг на Турция по дъното на Черно море. Той се състои от две тръби всяка с капацитет по 15,75 млрд. куб.м. Първата тръба доставя директно „синьо гориво“ на Турция, а втората е предназначена за страните от Европа и Западните Балкани. В Европа тя влиза на българска територия, откъде пътят на газа отива в Сърбия и Унгария. Българската част от газопровода е известна също така като „Балкански поток“. От края на април България вече не внася газ от Русия заради сложната ситуация свързана с войната на Кремъл срещу Украйна. Въпреки това транзита на руски газ през нашата страна по „Турски/Балкански поток“ не е спрял. В периода от 21 до 28 юни „Турски поток“ беше в планирана годишна профилактика.
Източник: БГНес (06.07.2022)

Интерконекторът Гърция-България ще започне работа до края на юли Интерконекторът Гърция-България (IGB) на стойност 220 милиона евро, който ще бъде открит официално в петък в Комотини в присъствието на премиерите на двете страни Кириакос Мицотакис и Кирил Петков, ще започне да функционира до края на юли, заяви гръцкият министър на околната среда и енергетиката Костас Скрекас, съобщават АНА-МПА и БТА. Скрекас, който говори на конференция в Атина, организирана от сп. "Икономист", подчерта ролята на Гърция за засилването на енергийната сигурност в региона и Европейския съюз чрез инфраструктурата за втечнен природен газ (LNG), която вече е в експлоатация, както и планираните нови инсталации, Източносредиземноморския газопровод (East Med), модернизирането на междусистемната електрическа връзка с България, Албания и Италия и изграждането на междусистемна електрическа връзка с Египет. Той също така отбеляза, че терминалът за втечнен природен газ в Ревитуса вече покрива до 80 процента от дневните нужди на България. 180-километровият газопровод се изгражда от съвместно предприятие на българската държавна енергийна компания БЕХ, гръцката газова компания ДЕПА (DEPA) и италианската Едисон(Edison). Капацитетът му ще бъде 3 млрд. куб. м, който може да бъде увеличен до 5 млрд. куб. м.
Източник: 24 часа (07.07.2022)

Завърши строителната фаза на интерконектора Гърция-България Приключи строителната фаза на междусистемната газова връзка Гърция-България. Събитието беше отбелязано на газоизмервателната станция при гръцкия град Комотини, където интерконекторът се свързва с газопреносната мрежа на Гърция и с Трансадриатическия газопровод. Изпълнителните директори на ICGB Теодора Георгиева и Константинос Караянакос обявиха заедно финализирането на този етап от развитието на проекта IGB, като подчертаха огромното значение на газопровода отвъд националните граници на Гърция и България. Знаковото събитие бе уважено от министър-председателя на България Кирил Петков, министър-председателя на Гърция Кириакос Мицотакис, министрите на енергетиката на двете държави – Александър Николов и Костас Скрекас, министъра на енергетиката на Азербайджан Парвиз Шахбазов, високопоставени представители от Европейската комисия (EК) и от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и редица официални лица.От втората половина на месец юни интерконекторът е запълнен с тестови количества природен газ. Трасето и прилежащата инфраструктура са вече успешно тествани при пренос на природен газ в посока Стара Загора – Комотини, като от началото на юли станцията на Комотини също е загазена. Продължава интегрирането на системата за автоматизиран контрол и цялостно управление на газопровода (т.нар. SCADA система). SCADA отговаря за предаването на информацията и всички данни, необходими за безопасното функциониране на газопровода през комуникационната мрежа и ще осигури възможност на диспечерите да наблюдават и контролират цялото съоръжение от отдалечен централизиран контролен център. IGB е първият изцяло автоматизиран газопровод в България. В началото на месец юли ICGB бе успешно сертифицирана като независим преносен оператор. Това ще позволи на компанията да оперира търговски след старта на IGB. За тази цел в едномесечен срок ICGB следва да въведе изцяло нова вътрешна структура на управление с двустепенен контрол.
Източник: 3e-news (11.07.2022)

„Булгартрансгаз“ ЕАД обявява три открити процедури по реда на Закона за обществените поръчки във връзка с разширението на подземното газово хранилище „Чирен“. Първата обществена поръчка е прогнозната стойност на обществената поръчка е в размер на 300 млн., втората - за 133.694 млн. лв. и третата - за 83.915 млн. лв, без ДДС.Проектът е от стратегическо значение за подобряване на енергийната сигурност и повишаване на конкуренцията и ликвидността на пазара на природен газ в България и в региона.
Източник: Стандарт (15.08.2022)

ICGB: Интерконекторът с Гърция е свързан с българската газопреносна мрежа Интерконекторът Гърция-България вече е свързан с българската национална и транзитна газопреносна мрежа, съобщиха от проектната компания. Свързването на инфраструктурата на двата независими преносни оператора за България - Ай Си Джи Би (ICGB) и "Булгартрансгаз", е извършено близо до Стара Загора в периода 16-17 август. Процесът е изпълнен с три златни заварки. Златната заварка представлява заваръчен шев, който не се подлага на хидравлично изпитване, а вместо това преминава през задълбочен безрарушителен контрол, за да се гарантира, че заварката е без дефекти и изцяло в съответствие със приложимите стандарти за качество. По-рано тази година газопроводът се свърза с Трансадриатическия газопровод (TAP). Физическото свързване беше извършено при газоизмервателната станция на газопровода до гръцкия град Комотини. След завършването на задължителното безразрушително тестване на връзката с мрежата на "Булгартрансгаз" участъкът ще бъде засипан, с което всички механични работи ще бъдат завършени. Междусистемната газова връзка с Гърция е във финален етап на реализация преди старт на търговската експлоатация, планиран за началото на предстоящия отоплителен период. Газопроводът и всички прилежащи наземни съоръжения са завършени, технически годни и тествани с реални количества природен газ, съобщават от компанията.
Източник: Труд (19.08.2022)

Над два пъти по-голяма печалба отчита държавният газов оператор "Булгартрансгаз" за първите 6 месеца на тази година спрямо същия период на 2021-а - 115 срещу 55 милиона лева. Резултатът е донякъде изненадващ на фона на намалените руски доставки и ограниченото потребление в страната - има спад с 14%. Голяма част от положителния финансов резултат идва от предоставените услуги по балансиране, както и заради увеличен транзитен пренос към Сърбия по "Турски поток", макар че последното е по-скоро счетоводна операция, тъй като "Газпром" плати авансово таксите до средата на 2023 г. още миналата година. Положителен ефект има и от валутните курсове, най-вече от поскъпването на долара, тъй като част от депозитите на компанията са в тази валута. Приходите на "Булгартрансгаз" са се увеличили с внушителните 72% до 423 млн. лв. Това се дължи на ръст от 80 млн. лв. при постъпленията от транзитни такси, 65 млн. лв. за работен газ за компресорите (който обаче след това се отчита и като разход), както и 39 млн. лв. от услуги за балансиране. Последните две са свързани с цената на газа, която през периода е било в пъти по-висока спрямо миналата година. Дългосрочните задълженията към банки намаляват с почти 100 милиона, но въпреки това остават големи - са 936 млн. лв., а краткосрочните са още 242 милиона и растат със 72 млн. лв. Или общо само кредитите на "Булгартрансгаз" са 1.21 милиарда лева и остават почти непроменени. Като цяло обаче пасивите на дружеството се увеличават - от 2.65 млрд. лв. до почти 2.7 милиарда. Данните от отчета показва, че в страната "Булгартрансгаз" реално е доставил по-малко количества природен газ през първите 6 месеца на 2022 г. От миналогодишните 1.9 млрд м3 има спад с 14% и сега са били транзитирани 1.6 млрд м3. Най-голям спад (-27%) е имало през април, когато "Газпром" експорт спря подаването към България. През май и юни понижението е средно 18%. До голяма степен по-малкото количества може да обяснят с високите цени и оптимизациите, които потребителите правят. Освен това значително е намалял преносът на природен газ към всички страни наоколо, освен към Сърбия (през "Турски поток"). Например, към Гърция спадът е с 20%, а към Румъния - с над 50%. За сметка на това почти тройно се увеличило подаването към Сърбия (и към Унгария) - пускането на "Турски поток" се случи в началото на 2021 г., но до октомври същата година капацитетът му беше минимален, тъй като компресорите все още не работеха. Балансът на съхранението на газ в хранилището в "Чирен", очаквано е в полза на добитите количества за първото полугодие на 2022 г., когато е зимния пик (януари, февруари и март). Добити са 295 млн. м3, а са били нагнетени 224 млн. м3 (основно през май и юни) в хранилището, чийто капацитет 550 млн. м3. В сравнение с миналата година обаче нагнетяването е вървяло много по-добре и вече са съхранени повече количества въпреки спрения руски газ. Към момента хранилището е пълно на 65% и продължава да се запълва с добри темпове, което дава известно спокойствие за зимата.
Източник: Капитал (08.09.2022)

Хранилището в Чирен е запълнено на 67% Към днешна дата хранилището в Чирен е запълнено на 67% от техническия му капацитет и с темповете, с които върви нагнетяването, има вероятност до края на октомври да постигнем целта, заложена в регламента на ЕС за 80% запълняемост. Това заяви пред БНТ директорът на "Булгартрансгаз" Владимир Малинов. "Най-важното е в Чирен да бъдат съхранявани количествата за есенно-зимния сезон, защото тогава потреблението нараства значително и Чирен влияе съществено върху целия микс", каза той Досега пред най-студените зимни дни България е употребявала около 17-18 млн. куб. метра от Чирен. В момента техническият капацитет преди проекта за разширяване позволява при форсмажорни обстоятелства да добиваме 4-4,5 млн. куб. метра на ден. В проценти е около 15-16%, уточни Малинов. Разширяването на хранилището е одобрено от Европейската комисия, която е отпуснала финансова подкрепа в размер на 78 млн. евро. В момента "Булгартрансгаз" води разговори за останалата част от фиансирането с различни институции, включително с държавни финансови фондове от САЩ, каза още директорът на дружеството.
Източник: Труд (12.09.2022)

"Булгаргаз" готви търг за 10-годишни доставки на LNG терминала в Александруполис Държавният газов доставчик "Булгаргаз" ще заяви допълнителни 500 млн. куб. м годишен капацитет от строящия се в момента терминал за регазификация на втечнен природен газ (liquid natural gas – LNG) край гръцкия град Александруполис, с което ще вдигне възможността си за внос на синьо гориво от там на 1 млрд. куб. м годишно, след което ще обяви търг за десетгодишни доставки в рамките на този капацитет. Това реши правителството на редовното си заседание в сряда, което следва обявената в края на август принципна договорка за това на среща на президента Румен Радев с шефа на проектната компания "Газтрейд", реализираща проекта за терминала, в която 20 процента държи българският газов оператор "Булгартрансгаз". "Булгаргаз" вече има резервирани 500 млн. куб. м за десет години от бъдещото съоръжение, което се очаква да заработи в началото на 2024 г. По силата на този договор за капацитет може да поиска увеличаването му, което сега предстои да бъде направено официално. LNG терминалът има свободен капацитет, тъй като в процедурата за резервирането на мощностите за регазификация бяха запазени 2.6 млрд. куб. м от капацитета на терминала, който е 5.5 млрд. куб. м годишно.
Източник: Медия Пул (15.09.2022)

Интерконекторът на България с Гърция е получил Акт 16, който е необходим за да започне официално работа. Очаква се газовата връзка между Гърция и България да бъде въведена в експлоатация в събота (1 октомври). На официалната церемония по откриването на интерконектора се очаква да участва Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.
Източник: Дневник (29.10.2022)

България ще доставя по 500 000 куб. метра природен газ на ден на Северна Македония Споразумение за междусистемно свързване на газопреносната система на Република Северна Македония с тази на България подписаха Александър Арсич, изпълнителен директор на "Га-Ма" АД и Владимир Малинов, изпълнителен директор на "Булгартрансгаз". Точката за свързване е Кюстендил/Жидилово. Така Северна Македония ще получи възможност за диверсификация на газовите доставки. "Документът е плод на дългогодишен труд и се подписва в момент, в който Република Северна Македония ще има възможност за диверсификация на източниците и доставчиците на природен газ. Той е резултат от една пътна карта, която сме начертали заедно с нашите колеги. Те ще могат да доставят втечнен природен газ и да ползват нашето хранилище в Чирен", каза Владимир Малинов. Ще използваме действащата инфраструктура и според подписания документ ще пренасяме към нашите съседи по 500 000 куб. метра природен газ на ден, каза Малинов.
Източник: БТА (01.11.2022)

Подземните газохранилища в Европа вече са запълнени средно на 95 процента, българското - над 90 на сто Нивото на запасите от газ в подземните газови хранилища (ПГХ) в Европа е средно 94,95 процента към 1 ноември. Българското ПГХ в Чирен е запълнено на 90,41 на сто, сочат данните на Асоциацията на европейските оператори на газова инфраструктура. В Европейския съюз изцяло пълни са хранилищата в Португалия, Белгия и Франция, по данни на GIE. В Дания нивото на запълване е 99,27 на сто, а в Германия - 99,19 процента. Преди около два месеца по предложение на "Булгартрансгаз" и след решение на Комисията за енергийно и водно регулиране бе предприета пазарна мярка за стимулиране на съхранението на природен газ, с която бяха определени нулеви цени за достъп за входните и изходни точки от/към газохранилището за газовата година 2022/2023, считано от 1 октомври тази година.
Източник: БТА (04.11.2022)

„Булгартрансгаз“ търси финансов ресурс за газова връзка България-Сърбия "Булгартрансгаз" ЕАД събира оферти за банково финансиране под формата на кредит за финансиране на инвестиционни разходи на компанията във връзка с проект от Общ интерес за Европейския съюз (ПОИ) 6.8.3. Междусистемна реверсивна газова връзка България–Сърбия (IBS)“. В рамките на процедурата "Булгартрансгаз" има за цел да набере финансиране в размер на 49 млн. евро със срок на изплащане шест години. Средствата ще бъдат използвани за финансиране и рефинансиране на разходи по сключен договор през 2020 г. за изпълнение на „Инвестиционно проектиране - фаза работен проект, доставка на необходимите материали и оборудване, изграждане и въвеждане в експлоатация на обект: Междусистемна газова връзка България – Сърбия на българска територия”.Компанията предоставя държавна гаранция за гарантиране на задълженията съгласно изискванията от Наредба за условията, на които трябва да отговарят инвестиционните проекти, финансирани с държавни заеми, и проектите, кандидатстващи за финансиране с държавна гаранция, и за реда за тяхното разглеждане.
Източник: Банкеръ (07.12.2022)

България и още 11 държави от ЕС не са съгласни с ценовия таван за газа 12 страни членки на ЕС, сред които България, искат значително намаляване на предложения ценови таван на газа, предаде "Блумбърг". Искането е отправено два дни преди извънредния Съвет „Енергетика“ в Брюксел, на който държавите членки ще се опитат да постигнат споразумение по въпроса. Групата разполага с достатъчно гласове, за да го блокира, ако исканията ? не бъдат изпълнени, твърди дипломат от ЕС. Според предложението на Европейската комисия от ноември корекционният механизъм за пазара на газ ще бъде задействан, когато цената на сключените предния месец договори на хъба TTF надвишат 275 евро на мегаватчас и разликата между световните цени мине 58 евро. За България идеалният ценови таван е под 200 лева, каза министърът на енергетиката Росен Христов на предишния Съвет „Енергетика“. Заедно с България намаляване на тавана искат още Гърция, Италия, Белгия, Полша, Литва, Латвия, Словакия, Румъния, Хърватия и Словения и Малта.
Източник: БНР (12.12.2022)