Представители на Централна кооперативна банка извършват пълен финансов и правен анализ - т. нар. дю дилиджънс, на Българо-американска кредитна банка. След като резултатите за състоянието на БАКБ станат известни, мениджмънтът на ЦКБ ще реши дали да подаде оферта за придобиването на мажоритарния пакет акции от Българо-американска кредитна банка, които в момента са собственост на "Алайт Айриш Банк" и американския инвестиционен фонд "Грамърси имърджънт маркет". Стигне ли се до сделка, тя задължително ще мине през Българска фондова борса, тъй като и ЦКБ и БАКБ са листвани на нея. От ЦКБ обаче не смятат да участват в спекулативни наддавания за акциите на БАКБ. "Алайт Айриш Банк" притежава 49.9% от капитала на кредитната институция, а американският фонд - 29.96% от акциите й. Останалите около 20% постоянно сменят собствениците си вследствие на сделки на борсата. Ирландците придобиха контрола върху БАКБ през 2008-а, като платиха 216 млн. евро на Българо-американския инвестиционен фонд за пакета му акции, представляващ 49.9% от капитала на БАКБ. Същата година обаче световната финансова криза нанесе съкрушителен удар върху европейските икономики и ликвидността на кредитните институции. "Алайд Айриш Банк", както много други банки в Ирландия, трябваше да бъде спасявана с държавни пари, срещу които пък пое ангажимент да продаде своите мажоритарни и миноритарни участия във финансови институции в други държави. На 23 декември 2010-а правителството на Ирландия получи съдебно разрешение да инжектира 3.7 млрд. евро във втория по големина местен кредитор "Алайд Айриш бенкс". Капиталовата инжекция идва от Националния резервен пенсионен фонд. От края на 2009-а "Алайд Айриш Банк" се оглежда за купувач на своя дял в БАКБ, но до момента не е получила приемливи оферти.
Източник: Банкеръ (20.01.2011)

Печалбата на банките пада с 21% за година Банките в България приключиха поредната кризисна година с печалба, показват данните на БНБ към края на декември 2010 г. Финансовият резултат на целия сектор е 617 млн. лв., като намалява с 21% в сравнение с печалбата за предходната година. Основни причини за това са разходите, които банките правят за покриване на просрочията по кредити, както и ограничените приходи заради силно свитото кредитиране. Така въпреки отчетената печалба разходите за обезценка продължават да растат, като в края на годината достигат 1.317 млрд. лв. На годишна база се увеличават с 26.6%. Необслужваните заеми (с просрочия над 90 дни) също продължават да се увеличават, като в края на миналата година са 11.9% от кредитния портфейл (при 10.61% в края на септември и 6.42% в края на 2009 г.). Обемът им е 6.4 млрд. лв. От началото на 2009 г., когато започна по-осезаемото нарастване на просрочията, последното тримесечие на миналата година отбелязва най-голямо нарастване на необслужваните заеми като абсолютна сума - 1.012 млрд. лв. спрямо третото тримесечие, а за цялата година нарастването е с 3.2 млрд. лв. Това са освен кредити с просрочия над 90 дни и такива, които имат закъснение в обслужването над шест месеца (180 дни). Последните не са отписани окончателно и банките очакват в бъдеще да съберат някаква част от задължението. Така, ако все пак заради общите неблагоприятни икономически условия тези просрочия или част от тях се превърнат в отписани кредити, банките може да започнат да отчитат не само спад в печалбите си, но и реална загуба. На този етап от БНБ посочват, че "посредством генерираните доходи от основна дейност банките съумяват да покрият повишения кредитен риск и свързаните с него допълнителни разходи за обезценка". Централната банка заявява още, че "и през последното тримесечие на 2010 г. банковата система успява да съхрани формираните буфери (2.8 млрд. лв.) и в края на декември отчита добри финансови показатели". Освен това от БНБ допълват и че темпът на нарастване на необслужваните заеми се забавя през четвъртото тримесечие спрямо предходните периоди. Като процентно увеличение това наистина е така - от 138% годишен ръст през първото тримесечие в края на годината нарастването е 101%. Най-проблемни в момента по думите на банкери са фирмените заеми, като при тях се наблюдават най-много просрочия. Това се дължи според тях на забавеното възстановяване на икономиката. В момента страната е последната в Европа, която все още не е излязла от кризата, посочват те. И въпреки че минаха няколко вълни на преструктуриране на заеми, все още банките преструктурират кредити, които средно след около три месеца отново се оказват с просрочия. Първоначално прогнозите бяха, че именно през 2010 г. ще бъде пикът на проблемните кредити, но постепенно се изместиха за тази година. Очакванията са, че до шест-девет месеца ръстът им ще се стабилизира и те ще започнат да намаляват. В края на годината на загуба приключват шест банки – клонът на гръцката Алфа банк, Емпорики банк (част от френската "Креди агрикол"), клонът на словенската Нова Люблянска банка, който се продава, клонът на латвийската Регионална инвестиционна банка, който работи от една година у нас, клонът на турската "Те Дже Зираат" и Българо-американската кредитна банка, която също се продава в момента. Тези банки са малки по размер и като дейност с изключение на Алфа банк, която има малко над 2 млрд. лв. активи (най-голямата банка у нас Уникредит Булбанк управлява активи за 11.3 млрд. лв.). Почти всички останали банки отчитат спад в печалбите, включително и т.нар. системно важни банки. Ръст на финансовия резултат на годишна база имат само Корпоративна търговска банка, Българска банка за развитие, Централна кооперативна банка, Societe Generale Експресбанк и Пощенска банка (последните две са в топ десет по размер на активите).
Източник: Дневник (01.02.2011)

Рейтинговата агенция S&P вече няма да оценява Българо-американска кредитна банка (БАКБ). Оттеглянето е по молба на самата банка след като от агенцията съобщиха, че са понижили рейтинга й. Преди оттеглянето перспективата по оценката на банката е била отрицателна. "Предприетите действия са заради завишения ликвиден риск в банката, в резултат на относително слабите налични ресурси на фона на плащанията, които БАКБ трябва да направи през 2011 г.", обясняват от S&P. Фактор за понижаването на оценката са и влошеното качество на активите и рентабилността. До юли банката има за изплащане два облигационни заема за общо 60 млн. евро, а не е сигурно дали собственикът на 49.99% от нея – ирландската AIB, ще възобнови вътрешнобанковата си кредитна линия, допълват оттам. Заради проблеми на AIB в Ирландия от БАКБ се продават 80%, като целта е това да стане до март тази година. Един евентуален кандидат-купувач, който прави финансов и правен анализ в банката, е Централна кооперативна банка.
Източник: Дневник (02.02.2011)

Интересът към акциите на Трейс Груп Холд се задържа и днес, когато книжата на компанията добавиха нови 2.74% към стойността си и затвориха на 93.49 лв. за лот. Сделките по позицията бяха за 1 311 книжа. Всъщност интерес към книжата на Трейс Груп Холд се наблюдава от самото начало на 2011 г. Те скочиха с над 73% за малко повече от месец. Да припомним, че НКЖИ и консорциумът „Джи Си Еф - Ск 13 - Трейс рейлинфра" подписаха във вторник договора за рехабилитацията на жп. отсечката от Пловдив до Бургас. Водещ партньор в консорциума е италианската Джи Си Еффе Дженерале Конструциони Феровиарие (60% дял), а участието на Трейс е от 20%. Стойността на сключения договор е 317 млн. лв. без ДДС. Впечатление днес прави и разпродажбата при Тодоров, където се прехвърлиха близо 18% от капитала на винарската изба, или почти 606 хил. акции, срещу средна цена от 0.206 лв. Последната сделка се сключи на 0.212 лв. за лот, което е понижение от 11.67% за деня. С 3.76%, до 6.88 лв., поскъпнаха акциите на Монбат. Изтъргуваният в случая обем е 3 055 книжа. Да припомним, че КФН потвърдиха вчера проспекта на групата за допускане до търговия на регулиран пазар в Европейския съюз на емисия акции. Предстои от компанията да информират за избора на пазар, като листването може да е факт до края на лятото. Повишение има при книжата на Индустриален Капитал Холдинг (+9.89%, 5.00 лв.), Индустриален холдинг България (+2.97%, 1.11 лв.), Стара планина Холд (+1.65%, 3.63 лв.), Синергон Холдинг (+4.72%, 2.199 лв.). Рязко поскъпнаха и акциите на ХЕС (+8.70%, 10.00 лв.) и Алкомет (+4.89%, 6.70 лв.). Ръст има и при Елхим-Искра (+2.24%, 3.19 лв.). Висок за позицията на БАКБ бе изтъргуваният обем днес - 24 667 акции. Капитализацията на банката поскъпнаха с 3.33% и затвориха на 9.30 лв. Над 300 хил. акции на ЦКБ бяха изтъргувани в четвъртък. Цената на затваряне е с 0.30% под началната им стойност. Положителни остават новините и за акционерите на Агрия Груп Холдинг (+3.62%, 5.18 лв.) и Зърнени храни България (+1.85%, 0.715 лв.). На регулиран пазар в четвъртък се изтъргуваха ценни книжа за 6.78 млн. лв. В основата му бяха сделки с облигации за 5.11 млн. лв. и по-конкретно с тези на Хелт енд уелнес АДСИЦ. През деня се търгуваха 84 емисии акции. Повишение в цената има при 41 от книжата, а при други 11 няма промяна. Повечето от българските индекси успяха да се задържат над повърхността днес - SOFIX (+1.13%, 426.60 пункта), BG 40 (+0.01%, 130.11 пункта) и BG TR30 (+0.72%, 353.89 пункта). Единственото понижение е за BG REIT (-0.50%, 47.46 пункта).
Източник: profit.bg (11.02.2011)

Централна Кооперативна Банка придоби 18% от капитала на БЪЛГАРИЯ ОН ЕР, съобщиха от банката. В резултат на това ЦКБ стана съдружник в компанията с М Сат Кейбъл, ПОК Съгласие, ПОАД ЦКБ-Сила, Пловдивска Стокова Борса, ЗАД Армеец и България Ер. БЪЛГАРИЯ ОН ЕР е с предмет на дейност създаване и разпространение на радио и телевизионни програми, обработване и продажба на игрални и документални филми, инвестиционно-производствена дейност в областта на телекомуникациите, проектиране, изграждане, поддръжка и експлоатация на кабелни телевизионни мрежи и др. БЪЛГАРИЯ ОН ЕР ще предложи на пазара специализирана и насочена към нуждите на бизнеса телевизионна програма. Да припомним, че източник от ЦКБ съобщи за в. Банкеръ в средата на януари, че банката проявява интерес към придобиване на дял в БАКБ, като в момента се извършва правен и финансов анализ. Ръководството на ЦКБ ще реши дали да отправи оферта за закупуването на мажоритарен дял в БАКБ след като резултатите за цялостното състояние на банката станат известни. Екипът на Profit.bg потърси за коментар предствители на двете финансови институции, но оттам се въздържаха от такъв. Акциите на ЦКБ се радват от началото на годината на засилен интерес от страна на купувачите. За по-малко от месец и половина капитализацията на банката скочи с 68%, до 1.669 лв. цена на затваряне на 11 февруари.
Източник: profit.bg (14.02.2011)

Процедурите по придобиването на Българо-американска кредитна банка от Централна кооперативна банка (ЦКБ) протичат с пълна сила. Това съобщиха за EBF Business TV източници, пожелали да запазят анонимност. Ако сделката бъде сключена, това ще е първата покупка на банка с български капитали от 1997 г. насам. Основен акционер на ЦКБ е компания, свързана с широко коментирана в медиите варненска групировка, която пряко и чрез свързани лица, по смисъла на Закон за публичното предлагане на ценни цнижа, контролира над 70% от гласовете в общото събрание на акционерите. Акциите на ЦКБ АД, която е публична компания, повишиха цената на акциите си с малко над 40% - за януари 2011 спрямо декември 2010, и с около 27 % от началото на февруари, спрямо януари, като по този начин стойността им се покачи от 0.991 на 1.765 лв. само за календарната 2011. Българо-американска кредитна банка е учредена през 1996 г. Банката е реализирала печалба от 21 милиона лева за 2009 г., а капиталовата й адекватност за първото тримесечие на 2010 е 24.7%. Запознати със сделката коментират, че няма да има фактическо сливане на двете банки и те ще запазят мениджмънта си, както на средно така и на високо управленско ниво. Пламен Петков, директор по връзките с инвеститорите в Българо-американска кредитна банка заяви пред EBF Business TV, че не е в състояние да коментира тази спекулативна информация. Представителите на ЦКБ, с които се свързала телевизията отказаха да коментират.
Източник: econ.bg (17.02.2011)

Днес SOFIX записа първото си понижение, след седем последователни дни на растеж. Понижението на индекса в четвъртък бе от 0.59%, до 448.90 пункта. Да припомним, че SOFIX затвори над 450 пункта вчера - 451.56 пункта, за първи път от 4 декември 2009 г. Понижение за деня отчитат и BG 40 (-1.06%, 133.03 пункта) и BG TR30 (-0.76%, 362.96 пункта). В обратна посока отново е BG REIT (+0.95%, 49.13 пункта). Общият оборот на регулиран пазар надвиши в четвъртък 3 млн. лв. От тях 1.31 млн. лв. се дължат на прехвърлените по номинал 665 облигации на ХипоКредит. През деня се търгуваха 75 емисии акции. Повишение в цената има при 24 от книжата, а други 7 останаха без промяна. На извънрегулиран пазар се прехвърлиха близо 2% от капитала на Монбат - 750 000 книжа, срещу 3 млн. лв. (4.001 лв. за лот), както и други 500 000 акции на Енемона за 1 млн. лв. общо. Днес се изтъргуваха 307 202 акции на Еврохолд България. Последната сделка за деня се сключи при цена от 0.875 лв. за лот, което е понижение от 0.57%. С по над 2% поевтиняха и акциите на Холдинг Пътища (-2.35%, 0.83 лв.) и Трейс Груп Холд (-2.28%, 92.00 лв.). Утре в сградата на АПИ ще бъдат отворени ценовите оферти на строителите на Лот 1 „Оризово - Димитровград" на АМ „Марица". С близо 2%, до 76.00 лв. се понижи цената при КТБ. Общо изтъргуваният обем е от 462 книжа. Спад в цената има и при останалите три публични банки - ЦКБ (-1.15%, 1.799 лв.), ПИБ (-0.87%, 3.415 лв.) и БАКБ (-2.78%, 9.042 лв.). Рязко поскъпнаха днес акциите на Енергоремонт Холдинг (+13.68%, 14.21 лв.).
Източник: profit.bg (18.02.2011)

Българо-американска търговска банка АД заведе иск за несъстоятелност срещу фирмата “Агропрогрес – ВТ”. Неин собственик е скандално известният предприемач Иван Мутов. Пред “Българо-американска търговска банка” АД инвеститорът е ипотекирал продадените “на зелено” апартаменти от построения жилищен блок на ул. “Краков” 11. Вчера Великотърновският окръжен съд започна разглеждането на иска. Делото протича при закрити врати. Пред “Янтра ДНЕС” Мутов заяви, че оспорва несъстоятелността на “Агропрогрес – ВТ”. Той твърди, че има достатъчно фирмени активи, в това число недвижими имоти, които ще бъдат достатъчни за погасяване на задълженията към кредитора, без да се налага ликвидация на дружеството. Дали това е така обаче, ще трябва да реши Темида. В края на м.г. 25 семейства се оказаха на улицата заради жилищния предприемач. В началото на декември БАТБ започна да прибира закупените от тях апартаменти, които Мутов е ипотекирал предварително, за да изтегли заема за строителството на блока. До ден днешен кредитът не е погасен.
Източник: Янтра - Велико Търново (28.02.2011)

Варненски играчи влязоха в двубой за Българо-американската кредитна банка (БАКБ), която от няколко месеца е сложена на тезгяха. И двете групировки, които наддават за 49,99% от капитала на финансовата институция, са с регистрация в морската столица. Единият кандидат е Централна кооперативна банка, собственост на "Химимпорт". Нейните интереси към придобиването на банки са ясни още от миналата година - в края на 2010 г. тя купи мажоритарен дял от Тексимбанк. На банковия хоризонт обаче се появява нова звезда - групата "Експат" чрез инвестиционното си дружеството "Експат Капитал". Този играч също е отправил оферта към продавача. "Намеренията на "Експат" са абсолютно сериозни и компанията е твърдо решена да вземе трезора", става ясно от изявленията на Николай Василев, бивш трикратен министър в две правителства - на Симеон Сакскобургготски и на Тройната коалиция. За да отговорят на изискванията на БНБ, "Експат" решава да вдигне капитала си през февруари. За тази цел привлича строителната фирма "Евробилд", която се включва с 12 млн. лв. Банкери обаче твърдят, че БНБ, която има последната дума в разрешаването на сделката, е с резерви по принцип небанково дружество да купи трезор. Според информационната система "Апис" основател и едноличен собственик на "Експат" е варненският адвокат Камен Колев Киров. Освен адвокатската кантора "Колев Атанасов" той има множество фирми в морския град. Бил е член на управата на Български морски флот по времето, когато Василев е министър на транспорта. Пак по времето на кабинета "Сакскобургготски" прави първа копка заедно с царя на корейски завод за спагети. Киров участва в кметските избори през 2007 г. за Шабла (откъдето е родом) от името на сдружение "Нашият град". Ще се включи и в тазгодишните избори, твърдят запознати. "През 2009 г. продадох изцяло "Експат груп" на Николай Василев, с когото сме приятели", каза за "Стандарт" Киров. Дружеството обаче остава с регистрация във Варна и седалище в София. Както "Стандарт" писа, Николай Василев е един от тримата управляващи партньори в дружеството. Другите двама са Никола Янков и Хари Тилев, син на небезизвестния банкер от близкото минало Атанас Тилев. Янков пък е обичайният заместник на Василев в министерските постове. Николай Василев е от групата на юпитата, които се върнаха в България през 2001 г. по покана на току-що спечелилия изборите Симеон. В чужбина варненецът Василев бе работил в инвестиционната компания "Лазард Капитал Маркетс" - Лондон, и е специалист в инвестициите. Впоследствие последователно е министър на икономиката, на транспорта и на държавната администрация - цели осем години. Няма друг министър в най-новата ни история с толкова дълъг стаж. Пак според "Апис", "Експат груп" е регистрирана във Варна като еднолична собственост на Камен Колев Киров - притежател на адвокатска кантора и още няколко фирми в морския град. Впоследствие обаче собствеността се променя. В ръководния състав на "Експат" има и други познати имена от министерските кабинети на Николай Василев. Ще споменем само Мария Дивизиева, която беше негова заместничка, и шефката на кабинета му - Биляна Дякова - добре познати от пребиваването си в транспортното министерство. Друго познато име е Моника Йосифова, която очаква дете от премиера Сергей Станишев. Тя е съдружник в една от фирмите на групата.
Източник: Стандарт (09.03.2011)

Разпродават имоти на екскмета Борис Крумов Съдия-изпълнител разпродава общо 19 обекта, собственост на фирмата на бившия кмет на Велико Търново Борис Крумов “Строител 97”. Става дума за 3 апартамента, 2 офиса, 2 ателиета и 12 гаража, които се намират в блока на ул. “Димитър Рашев” 8. Парите от тях ще отидат за покриване на дълг на Крумов към “Българо-американска кредитна банка” в размер на 458 хиляди лева. Цялата кооперация е построена от фирмата с ипотечен кредит, взет през 2007 г. Обектите са обявени за продажба от частния съдебен изпълнител Ралица Касабова. Общата продажна цена на всички по първоначална стойност е 131 510 лева, като търговете трябва да приключат до 12 април. Касабова уточни, че подземните гаражи са на фаза груб строеж, без инсталация, поради което се разпродават на смешни цени от по малко над хиляда лева. Парите ще отидат за покриване на част от дълга на инвеститора, който имал проблеми с погасяването му. Още преди две години с изпълнително дело Районният съд в старата столица е наложил запор на част от обектите във въпросната сграда. Самият блок няма подробен устройствен план и по същество е незаконен, за което “Янтра ДНЕС” писа. Инвеститорът Борис Крумов е първият демократично избран кмет на В. Търново, след 1989 г. Той е и първият градоначалник в страната, излежавал ефективна присъда за длъжностно престъпление.
Източник: Янтра - Велико Търново (28.03.2011)

Съдебният спор за лифта в местността Картала в Рила, построен без задължителната по закон екооценка, приключи в полза на инвеститора – фирма "Прима инвест БГ" на благоевградския бизнесмен Илия Ризов. Това се случи заради изтърван срок от окръжната прокуратура в Благоевград за внасяне на жалба по делото срещу издадените строителни разрешения. От неправителствената коалиция "За да остане природа в България" посочиха, че по този начин лифтът е узаконен дни преди посещението на инспекторите от Брюксел в България по сигнали за нарушения в Рила и Пирин. Застрояването на Картала е един от казусите, за които Европейската комисия беше сезирана. Върховният административен съд миналата седмица е потвърдил определението на съда в Благоевград, че делото се прекратява заради изпуснатия от прокуратурата 14-дневен срок за обжалване на административен акт. Става въпрос за решение на Районната дирекция за строителен контрол (РДНСК – Благоевград) от лятото на миналата година, с която службата отказа да обяви за нищожни издадените от общината строителни разрешения за кабинковия лифт, който е част от изградения курортен комплекс "Бодрост" в Картала. Законният срок, в който окръжната прокуратура е трябвало да обжалва решението на РДНСК в благоевградския административен съд, е бил 10 август 2010 г. (вторник), но е внесла жалбата на 11 август. Природозащитниците смятат, че забавянето е умишлено, обяснявайки си го и с факта, че в окръжната прокуратура работи съпругата на инвеститора Илия Ризов – прокурор Евгения Стоянова. От обвинението в Благоевград коментираха като неоснователни подобни твърдения. "Прокурор Стоянова работи тук от 15 години, освен това единствено и само прокуратурата досега е предприела действия по законосъобразността на съответните актове", заявиха от институцията. Оттам обясниха, че жалбата срещу решението на РДНСК е била подготвена в законовия срок, но поради деловодна грешка е била предадена и заведена в съда след него. До редакционното приключване на броя "Дневник" не получи отговор от благоевградската прокуратура дали ще търси възможност наново да атакува разрешенията за лифта - с аргумента, че за обявяване на нищожност няма срок. Според експерти обвинението може отново да поиска отмяна на строителните визи. "Правото да иска нищожност на разрешенията е безсрочно и няма значение кога са издадени те", коментира Александър Дунчев от асоциацията на парковете. Разрешенията за строеж на лифта към ски пистата в местността Картала над Благоевград са издадени през 2006 г. от главния архитект на града. Общината държи 7% в дружеството инвеститор "Прима инвест", а мажоритарен собственик на фирмата е Ризов. Съоръжението е построено със заем от Българо-американска кредитна банка, която беше кредитор и на добилото популярност вилно селище "Златна перла" край с. Варвара на Черно море. То беше изградено по същата схема - без оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС), но след продължителна съдебна битка в крайна сметка на последна инстанция ВАС го обяви за незаконно. Въпреки това селището още не е разрушено, както изисква законът, заради подадени (в срок) жалби срещу заповедта на ДНСК за събарянето му. Същинското строителство на лифта започна през 2007 г. Съоръжението нашумя обаче през лятото на 2008 г., когато поканеният за официалното му откриване тогавашен премиер Сергей Станишев заседна в него за половин час заради авария. Тогава се разбра, че лифтът е изграден без изискваната от закона екооценка. После беше уточнено, че инвеститорът бил наел експерти по ОВОС, но не е дочакал доклада им, както и решението на екоинспекцията в Благоевград по него. Според Закона за опазване на околната среда и Закона за устройство за този тип съоръжения докладът по ОВОС е задължителен. Районната дирекция на строителния контрол обаче отказва да изпълни искането на прокуратурата да обяви за нищожни разрешенията за строеж на лифта с мотива, че те отговаряли на изискванията на Закона за устройство на територията. А забавената жалба на прокуратурата оставя в сила именно решението на РДНСК - Благоевград, с което на практика се узаконява строежът на съоръжението. Въпреки скандалите около това строителство премиерът Борисов откри официално миналата зима комплекса "Бодрост" в Картала.
Източник: Дневник (01.04.2011)

Все още заинтересовани купувачи правят анализ на Българо-американска кредитна банка (БАКБ) и продажбата й не е приключила, посочиха от банката в съобщение. През август миналата година стана ясно, че най-големият акционер в банката – ирландската Allied Irish Banks (AIB), ще се опита да продаде дела си в размер на 49.9% от капитала на БАКБ до март 2011 г. Засега обаче сделка няма, продължава процесът на правния и финансов анализ (due diligence) от заинтересовани купувачи. Покрай намеренията на AIB стана ясно и, че американската компания "Грамърси", притежаваща 30.92% от капитала на БАКБ чрез един от фондовете си (Gramercy Emerging Markets Fund), също ще се опита да излезе от инвестицията си в българската банка. От БАКБ съобщиха още, че на 30 март 2011 г. са изплатили на падежа петата си емисия ипотечни облигации в размер на 25 млн. евро. "Банката продължава да следва бизнес целите си за настоящата година, включително откриването на нов банков офис в София, финансирането на малкия и среден бизнес и отпускането на кредити за жилищни нужди".
Източник: Дневник (04.04.2011)

Има кандидати за 49.99% от капитала на Българо-американска кредитна банка АД (БАКБ), които в момента са собственост на ирландската Allied Irish Banks. Това потвърдиха официално от българския трезор, като уточниха, че процесът на правния и финансов анализ от страна на заинтересованите купувачи продължава. До момента желание да придобият акциите официално са заявили "Експат капитал" на бившия вицепремиер Николай Василев и Централна кооперативна банка (ЦКБ). БАКБ е изплатила на падеж на 30 март петгодишната си емисия ипотечни облигации в размер на 25 млн. EUR, съобщиха още от банката.
Източник: Пари (04.04.2011)

Започна масова продажба на жилища и търговски обекти от сградата на скандалния предприемач Иван Мутов на ул. „Kраков” N 11. Блокът веднъж е разпродаден на дребно с хвърчащи бележки, след което целият е заложен за кредит на Българо-американската кредитна банка. Докато взима милионите за обекта си, Мутов даже не трепва за съдбата на десетките собственици, които му броят на ръка парите за същите имоти. Схемата със строителната пирамида на фирмата на Мутов „Агропрогрес” гръмна по Коледа, когато обитателите на блока бяха уведомени, че трябва да напуснат, за да се извърши оглед на сградата от частен съдебен изпълнител. От банката кредитор обаче засега проявяват разбиране и не пускат за публична продан жилища, в които има хора, показа наша проверка. Засега се разпродават единствено празните апартаменти и магазини, които са останали непродадени. Вече са запечатани и обявени за продан и още два блока на Мутов, които се намират на ул. „Твер” N 8. Сградата е заложена също пред Българо-американската кредитна банка, а изпълнителният лист е за близо 3 млн. лв., разбра „Борба”. Иван Мутов, който продължава да се укрива от кредитори, е пласирал имоти на зелено срещу договори и разписки за внесените суми, след което, необезпокояван, е залагал същите апартаменти и магазини. За разлика от първия комплекс на Мутов на ул. „Краков”, блоковете на ул. „Твер” не са въведени в експлоатация. Според нормативите частният съдебен изпълнител назначава обитателите на сградата за пазачи на собствените си имоти. Те са длъжни да осигуряват достъп на всеки желаещ, който иска да си ги купи.
Източник: Борба - Велико Търново (11.04.2011)

Близо месец след крайния срок (31 март), в който ирландската Allied Irish Banks (AIB) трябваше да се раздели с българското си поделение Българо-американска кредитна банка (БАКБ), сделка все още няма. Соченият за най-вероятен купувач ЦКБ се е оттеглил от преговорите, "Експат капитал" чака отговор на офертата си, а в последният момент се е появил и трети кандидат. В момента финансовият и правния анализ (due dilligence) на БАКБ продължава, потвърдиха от банката. Именно това означава, че има нов потенциален купувач, след като предните два вече направиха оценки, на база на които са отправили своите предложения. Досега преглед на състоянието на кредитната институция са правили Централна кооперативна банка (ЦКБ) и "Експат капитал", компания на бившия министър от кабинетите "Сакскобургготски" и "Станишев" Николай Василев и Никола Янков, бивш член на кабинета на царя. "На този етап няма движение по офертата ни, тя е в сила и все още очакваме отговор от продавача", каза Николай Василев. ЦКБ, която е част от групата на "Химимпорт", от около месец се е оттеглила от надпреварата, въпреки че е имала сключен предварителен договор за покупко-продажба. Според двама от тях интересът на банката е охладнял заради липса на консенсус между нея и втория по-големина акционер в БАКБ - инвестиционния фонд "Грамърси имърджинг маркетс фънд" (Gramercy Emerging Markets Fund). Той притежава 29.98% от капитала на банката и вече обяви, че покрай продажбата на основния дял ще търси начин да продаде и своя. За разлика от AIB обаче, които са притиснати от началото на срока през юли, в който трябва да започнат да връщат държавната помощ, фондът няма подобен натиск да продава на всяка цена и има комфорт да търси по-добри условия за своя дял. Сочената за най-атрактивна оферта за БАКБ до момента е била именно на ЦКБ.
Източник: Дневник (26.04.2011)

Печалбата на трезорите наваксва спада от кризата Печалбата на банките у нас наваксват спада от разгара на финансовата криза. През първите три месеца на годината те отчитат положителен финансов резултат от 157 млн. лв. при 170 млн. за същия период на миналата година и 271 млн. през януари-март 2009 г., показаха данни на БНБ. Това прави по 1,74 млн. лв. на ден, а само за март положителният финансов резултат е 70 млн. лв. Натрупаният капиталов излишък е 2.9 млрд. лв., а общата капиталова адекватност – 17.66%, посочват още от централната банка. През март се потвърждава наблюдаваното от края на предходната година, а именно забавяне на растежа на класифицираните активи (необслужваните в срок заеми) – те нарастват с два пъти по-нисък темп от този за последните три месеца на 2010 г. Делът на тези с просрочие над 90 дни в брутните кредити (без тези за кредитни институции) се увеличава до 12.93%. За обезценка трезорите са заделили нови 299 млн. лв., а само през март – 85 млн. лв., сочи още статистиката. Реализираните през първото тримесечие финансови и оперативни приходи осигуряват покритие както на обезценката, така и на останалите разходи на банките. По отношение на пазарните дялове и активите в първата петица няма промени – УниКредит Булбанк, Банка ДСК, Обединена българска, Райфайзенбанк (България) и Юробанк И Еф Джи. В края на март те държат 53.9% от активите на системата. Все пак от БНБ коментират по-голямата активност на средните и малките банки, която отново засилва пазарните им позиции за сметка на групата на най-големите институции. От тримесечните отчети на публичните банки се вижда, че КТБ приключва периода на печалба от 15.01 млн. лева, което е с 29% под отчетеното година по-рано, Първа инвестиционна банка е реализирала 15% ръст на печалбата си на годишна база до 9,2 млн. лв., а Централна кооперативна банка реализира 16% спад до 4,6 млн. лв. БАКБ обаче е на загуба от 7,2 млн. лв. спрямо 6,8 млн. лв. положителен финансов резултат за първите три месеца на 2010 г. Активите на банковата система нарастват неравномерно от началото на годината, като през март е отчетен растеж от 285 млн. лв. (0.4%). През тримесечието те се увеличават с 0.7% (500 млн. лв.) и към 31 март възлизат на 74.2 млрд. лв. От началото на годината брутните кредити нарастват с 0.4% (241 млн. лв.) до 54.1 млрд. лв. За първите три месеца на 2011 г. растежът на корпоративния сегмент е 0.4%. Експозициите на дребно намаляват с 0.2% поради спада на потребителските кредити. Жилищните ипотечни заеми регистрират слаб растеж с 0.2%. Депозитите от граждани и домакинства се увеличават с 2.4% (667 млн. лв.). Основният лихвен процент за май е 0,21%.
Източник: Класа (02.05.2011)

Българо-американска кредитна банка е реализирала загуба в размер на 7 189 хил. лв. за първите три месеца на тази година, показва отчетът на трезора. Загубата за Q1 на 2010 год. е 6 836 хил. лв. За първите три месеца на 2011 год. БАКБ регистрира оперативна печалба от 4.1 милиона лева, се казва в отчета за дейността. Оперативната печалба на годишна база намалява със 68.5% от 13.1 млн. лв. към 31.03.2010 год. Спадът се дължи най-вече на промени в нетния лихвен марж вследствие на намаляващия обем на лихвоносните активи и конкуренцията на местния депозитен пазар. Нетният лихвен доход намалява с 55.1% или 8.7 млн. лв. от 15.8 млн. лв. година по-рано на 7.1 млн. лв. към 31 март 2011 год. Оперативните разходи се увеличават с 0.159 млн. лв. или 4.7%, главно в резултат на увеличаването на разходите за амортизация. Значителна част от тези разходи за амортизация са свързани с инвестиционните имоти на банката. През първото тримесечие БАКБ оперира със съотношение на разходи към приходи от 46%, което е съпоставимо със средното ниво в банковата система. Значителна част от оперативните разходи обаче се дължат на засилената рекламна активност. През първите три месеца са начислени провизии за обезценка на кредити в размер на 11.3 млн. лв. спрямо 5.5 млн. лв. за същия период на 2010 год. Към 31 март 2011 год. банката реализира нетна загуба от 7.2 млн. лв. главно в резултат на начисляването на провизии за обезценка на кредити, съчетано с намаляване на нетния лихвен доход и нетния доход от такси и комисионни. Консолидираната загуба на БАКБ за Q1 e 7 404 хил. лв., при 6 807 хил. лв. към 31.03.2010 год.
Източник: Money.bg (02.05.2011)

Цветелина Борисова купи 49,99% от акциите на Българо-американската кредитна банка (БАКБ). Инвестиционното дружество Clever Synergies Investment Fund (CSIF Jsc.) и Allied Irish Bank (AIB) подписаха договор за покупко-продажба на 49.99% от БАКБ. Договорът влиза в изпълнение след одобрение от БНБ и КЗК. CSIF e частно инвестиционно дружество, основано през 2005 г. Негови акционери са Цветелина Бориславова и фондацията й Credo Bonum. В началото на 2011 г. фондът е с внесен капитал над 72 млн. лева и активи на стойност 500 млн. лв. CSIF инвестира основно в сферата на възобновяемите енергийни източници, туризма, земеделието и иновациите. Намерението на CSIF е да развие банката технологично, да преструктурира кредитния портфейл и да привлече нови корпоративни клиенти. Според Цветелина Бориславова банката е иновативна, динамична, с висококвалифициран екип и добре таргетирана. "Щастлива съм, че успяхме да се договорим с Allied Irish Bank, и съм сигурна, че БАКБ ще допринесе за успешното осъществяване на много нови природосъобразни проекти", заяви Цветелина Бориславова. През декември 2010 г. Цветелина Бориславова получи 141 млн. лв. от продажбата на 16,1% от СИБАНК, а преди това тя продаваше и други пакети, като например през март 2009 г. получи 29 млн. лв. от продажбата на 3,94% от капитала на СИБАНК. През 2007 г. Цветелина Бориславова и инвестиционният фонд Novator продадоха 75% от СИБАНК на белгийската финансова група KBC за сумата от 295 млн. евро, като Цветелина Бориславова запази дял от 22,3% в банката. В момента Цветелина Бориславова е на икономически семинар в Сараево, Босна и Херцеговина, и се очаква да се върне в сряда, научи "Стандарт". Най-рано до края на месеца се очаква БНБ и КЗК да се произнесат по сделката и тя да бъде финализирана. "Няма да се изменя профилът на банката и тя ще продължи да работи както сега, тоест да се насочва към по-иновативни проекти", коментира ПР-ът на Бориславова Лена Вълчева. Другите желаещи да закупят близо 50% от капитала на БАКБ бяха Централна кооперативна банка и фирмата на ексминистър Николай Василев "Експат Капитал". "Желаем успех на Цветелина Бориславова. Знаехме за интереса й към БАКБ и бихме работили съвместно с нея в бъдеще", каза Николай Василев, който научи за финализираната сделка от в. "Стандарт". Надпреварата за покупка на банката не мина и без скандали. На 25 февруари 2011 г. в блога на Юрген Рот бяха публикувани неверни твърдения, уронващи доброто име и репутация на БНБ. Но след предупреждение, че от него може да се потърси отговорност за клевета, неверните твърдения бяха свалени.
Източник: Стандарт (17.05.2011)

Акциите на Българо-американска кредитна банка приключиха вчерашната борсова търговия с ръст от 11,5% спрямо началото на деня. Цената за една акция в края на сесията беше 7,81 лв. Така пазарната оценка на банката стана 98,6 млн. лв., като делът от 49,99%, който беше купен ден по-рано от Цветелина Бориславоваq се оценява на 49,3 млн. лв. В началото на вчерашния ден търговията отбеляза силен старт и акциите на БАКБ скочиха с около 24% до 8,70 лв. След това този ръст беше ограничен като търговията приключи с поскъпване от 11,5%. "Новината за продажбата на БАКБ изненада инвеститорите и последва силна реакция при отварянето на пазара", коментира финансовият анализатор Тамара Бечева от "ЕЛАНА Тейдинг". Въпреки това изтъргуваните акции са едва 4851 бр. за деня. "Цената на акциите беше нестабилна, тъй като участието беше със спекулативен интерес, а спредът между цена купува и цена продава беше около 20%", обясни Бечева. На каква цена ще бъде финализирана сделката между Цветелина Бориславова и Allied Irish Bank (AIB), след като БНБ и КЗК се произнесат, все още не е ясно. 5 месеца след като продаде дела си от 16% в СИБанк на белгийската група KBC за 141 млн. лв., Цветелина Бориславова се завръща в банковия сектор.
Източник: Стандарт (18.05.2011)

Известният архитект Йордан Нурков обяви в несъстоятелност фирмата си „Студио Нурков” ЕООД. Молбата му до Великотърновския окръжен съд е депозирана преди броени дни. „Исках да бъда коректен, кризата е голяма и я чувствам. Ако Симеон Дянков твърди, че тя си отива, аз казвам, че е факт. Има проблем с пазара на имоти и от това страдаме всички. Посочил съм задълженията си, но срещу тях стои много по-голямо обезпечение. Ще си довършим обектите. Коректен съм и към клиентите си”, бе категоричен самият арх. Нурков. Според запознати постъпката му заслужава адмирации, тъй като доста други предприемачи до последно крият дългове и структурират пирамиди с фиктивни продажби на едни и същи имоти на няколко човека, докато арх. Нурков остава лоялен докрай и не прибягва до такива схеми. НАД 4, 2 млн. лв. са задълженията на фирмата, основно към банки и държавния бюджет, сочат документи, предоставени на Агенцията по вписванията. Само с Българо-американската кредитна банка са парафирани 6 анекса към договори за заеми. Общият борч към тази финансова институция, деклариран от самия арх. Йордан Нурков, е 2 730 016, 93 лв., като 61 хил. евро от тази сума представляват лихви от забава, а последното обслужване на заема е от юли миналата година. Почти 800 хил. лв. е и заемът, който фирмата има от Уникредит Булбанк. Той пък не е обслужван от ноември 2010 г. От тогава не са плащани и вноски към третия кредит, който е в Банка ДСК. Дружеството е депозирало суми, представляващи части от задълженията му, но те не са достатъчни да покрият общия дълг. Над фирмата тегнат и неустойки за над 200 хил. лв., както и задължения към държавния бюджет за повече от 79 хил. лв. Така крупните борчове докараха фирмата на арх. Нурков до неплатежоспособност. Според официалните документи, които той е предоставил на Окръжния съд във Велико Търново, фирмата има сгради и земи с балансова стойност от 323 хил. лв. Декларирала е и незавършено строителство за 2, 3 млн. За временен синдик на дружеството е определен Драгомир Григоров. Той ще разпродава активи, за да удовлетворява кредиторите.
Източник: Борба - Велико Търново (25.05.2011)

Българо-американска кредитна банка АД - София свиква Извънредно общо събрание на акционерите на 05.07.2011. Дневният ред съдържа: промени в капитала на дружеството, промени в управителните органи на дружеството.
Източник: Агенция по вписвания (30.05.2011)

Печалбата на банките скочи с 19% на годишна база, сочат данни на БНБ. За април 2011 година регистрираната печалба възлиза на 57 млн. лева и така достига до 214 млн. лева от началото на годината. Това е лек спад от 1,7% на годишна база. Общите активи на банковата система у нас към 30 април се равняват на 74,2 млрд. лева, като се увеличават с 4,9% на годишна база и отстъпват с 0,03% спрямо същия период на миналата година. Въпреки възхода на банковия сектор у нас лошите кредити се увеличават през април със 140 млн. лева до общо 7,74 млрд. лева. Обезценките на банките също бележат ръст от 5,2% на годишна база, като от началото на годината сумата достига 404,2 млн. лева.
Източник: Стандарт (01.06.2011)

БАКБ вдига двойно капитала до 25,24 млн. лв.Българо-американска кредитна банка АД ще увеличи двойно основния си капитал от сегашните 12 624 725 лв. на 25 249 450 лв. Това предвижда точка от дневния ред на извънредното общо събрание на акционерите, което ще се проведе на 5 юли 2011 г., съобщи livebiz.bg. Увеличението ще стане чрез издаването на нови 12 624 725 броя обикновени, безналични, поименни акции с право на глас с номиналната стойност 1 лев всяка. Припомняме, че на 16 май ирландската Allied Irish Bank (AIB) продаде целия си дял от близо 50% в БАКБ на Цветелина Бориславова. Сделката беше извършена чрез инвестиционния фонд на Бориславова Synergies Investment Fund (CSIF). Засега цената по сделката все още не е обявена, но се очаква тя да не е висока заради задълженията на банката. В края на юли БАКБ трябва да погаси емисия облигации за 35 млн. евро. Освен това се предполага, че тя трябва да върне и 25 млн. евро, усвоени от кредитна линия за 75 млн. евро, отпусната от AIB. От 16 май до сега капитализацията на финансовата институция се е увеличила със 7,15%, като в момента тя се оценява на 94,7 млн. лв. За последно акциите на банката се търгуваха на 2 юни, като тогава цената им се повиши с 2,74% до 7,5 лв за брой.
Източник: Класа (06.06.2011)

Финансова инжекция ще получи Българо-американската кредитна банка, от която наскоро дял от 49,99% взе Цветелина Бориславова. Акционерите планират увеличение на капитала с 50% - от сегашните 12.62 млн. лв. до 25.25 млн. лева. Удвояването ще се гласува на извънредно общо събрание на 5 юли. Емисионната стойност на новите акции ще бъде 4 лева. На събранието ще се гласуват и новите членове на Надзорния съвет - Цветелина Бориславова и Мартин Ганев. Фондът на банкерката CSIF ще стане и кредитор на БАКБ, като договори заем от друга банка на стойност 35 млн. евро. Сумата ще потече към БАКБ на траншове с минимален срок 1 месец между всеки превод, но няма да може да надхвърля срока на финансирането, който ще е 12 месеца. Банката, която ще осигури кредита, ще е една от работещите на българския пазар. Кредитът е важен за банката и нейните акционери, защото ще даде допълнителен източник на финансиране в условията на все още затруднен достъп до местните и международните кредитни и капиталови пазари, пише в поканата за общо събрание на акционерите. Ако всичко това бъде прието на заседанието на 5 юли, то ще влезе в сила след официалното прехвърляне на 6 311 100 броя акции, или 49,99% от капитала на банката, от AIB към фонда на Бориславова CSIF. Комисията за защита на конкуренцията вече е готова с решението си за сделката, чака се становище на БНБ, която ще се произнесе след 20 юни.
Източник: Стандарт (07.06.2011)

Драмата с необслужваните кредити продължава да се задълбочава. На тези, които са склонни да се поддадат на някои оптимистични прогнози, правени най-вече от управляващите, препоръчваме да погледнат данните в сайта на Камарата на частните съдии-изпълнители. Неслучайно през април вестник "БАНКЕРЪ" обяви началото на нова класация - за десетте най-скъпи имота обявени за продажба на търг. В нея се включват само недвижимостите - земи, парцели, жилища, вили, магазини, фабрики, хотели и т.н., които съдия-изпълнителите продават, за да удовлетворят претенциите на банките кредитори. През април бяха обявени търгове за 1820 имота на обща стойност около 160 млн. евро. За май "на тезгяха" бяха сложени 1873 имота, чиято обща стойност надхвърли 200 млн. евро. За юни имотите вече са 2101, като общата първоначална цена само на първите 200 от тях е над 100 млн. лева. Най-високата първоначална цена - 6 млн. лв., е поискана за производствена база в район Искър на столицата. Става въпрос за много голям терен, на който има масивна сграда с около 3 хил. кв. метра разгъната площ. Първоначалното й предназначение е било за шивашки цех. Но според съдия-изпълнител Александър Бизов в момента в нея се помещава печатница. "За пръв път виждат такива големи машини като печатарските, които се намират в сградата. Те обаче не са предмет на този търг", заяви в разговор с репортер на в. "БАНКЕРЪ" съдия-изпълнителят. Имотът е собственост на компанията "Феаруей" ЕООД собственост на Николай Димитров, който самостоятелно или заедно с "Триас Холдинг" АД развива сериозен издателски, печатарски и рекламен бизнес чрез фирмите "Суперспринт" ООД и "Виртуал" ООД. Със свои фирми Димитров участва в консорциум "Медия Груп". Чрез дружеството "Рок Сити Интернешънъл" пък се занимава с производство на метални конструкции, а чрез компанията "ИНСБУЛ", в която притежава 34% от капитала, Димитров върти и бизнес в застраховането. Ако се съди по документите, приложени към делата на въпросните фирми, се вижда, че бизнесът на много от тях не върви добре, тъй като към тях има приложени доста на брой запорни съобщения. От кого са те и за какви суми става дума, е трудно да се провери заради крайно незадоволителното състояние на сайта на Търговския регистър. Това, което със сигурност се знае, е, че имотът е изнесен на продан заради запор на голямата софтуерна компания "Фадата" АД. Но истинската причина да включим имота в класацията е, че върху него има възбрана и от "Юробанк И Еф Джи България". Второ място в "класацията" получава поземлен имот от 12.580 хил. кв. метра в софийския район "Витоша". Той е обявен за продан с първоначална цена от около 5 млн. лв., като с парите, които ще бъдат събрани при евентуалната му продажба, трябва да бъдат погасени поне част от задълженията на компанията "Бояна Инвестмънт" ООД към "Банка ДСК". В случая става дума за провалил се проект на чуждестранни граждани за инвестиции в сектора на недвижимостите у нас. Собственици на дружеството са "Парк Кепитъл България" ООД и "Кепитъл Партнърс Инвестмънтс" ООД, които са собственост на Робърт Луси и на Дейвид Пиърс Лоу, както и на Бисер Дамянов. И тримата с други български и чуждестранни граждани участват в още няколко фирми с цел инвестиции в страната, като очевидно са акцентирали най-вече на сделките с имоти. Интересното е, че според регистрацията "Боян Инвестмънт" е имала доста солиден капитал - около 12.5 млн. лева. Но явно тези пари са били вложени в широкомащабни операции по сделки с имоти, а кризата е хванала собствениците на компанията в разкрачено положение. Така или иначе дружество е имало да връща 4 млн. евро на "Банка ДСК" и този ангажимент се оказал непосилен за него. Точно по тази причина сега земята, която е собственост на "Бояна Инвестмънт", отива на търг. На трето място се нарежда търгът за складова база "Средец" в района на град Средец, Бургаска област. Става дума за сериозна зърнена база със силози, кантари, работилници, пункт за гориво-смазочни материали и разтоварище с елеваторна кула, собственост на компанията "СИСП-Ин" ЕООД. Фирмата се занимава с търговия на зърно на едро и е на "Синтекс България" ЕООД, чийто едноличен собственик е регистрираното в Панама дружество "Синтекс Асет Корп". Въпросната "Синтекс България" притежава още няколко дъщерни фирми - "Зърнени храни - Изток" ЕАД, "Вайцман - България" ЕООД и "Камел - 2003" ЕООД, които се занимават с производство, съхранение и търговия на зърно и фуражи. Тази дейност обаче се е оказала не чак толкова доходоносна или пък просто е управлявана посредствено, защото "СИСП-Ин" не може да погаси дълга си към Обединена българска банка. Точно по нейно искане зърнобазата в град Средец е обявена на търг, като първоначалната цена е около 4 млн. лева. Фабрика за бутилки в град Елена пък се предлага за продан вече за втори път. Тя е собственост на "Интериор Глас" ООД, съдружници в която са Атанас Стоянов и Емил Ташков. Стоянов притежава ЕТ "САС Атанас Стоянов", както и 50% от събирателното дружество "Астра 6 Стоянов и Сие". Собственик на останалите 50% в него е Мария Георгиева Стоянова. Ташков от своя страна пък е собственик на "Дио Трейт" ЕООД и участва в управлението на "Винпром - 97" АД. В "Галата инвестмънт" ООД той е съдружник със Стоян Стоянов, който има бизнес с финансово-брокерски и инвестиционни компании. Що се отнася до стъкларския бизнес, там по всичко личи, че положението е тотално потрошено. Върху завода в Елена има запори по искане на "Национална компания железопътна инфраструктура", на Централна кооперативна банка (заради която включваме този търг в класацията), на "Е.ОН България Продажби", на Националната агенция за приходите и на Агенцията за държавни вземания. Както се вижда, става дума все за сериозни и непримирими кредитори. Техните претенции обаче едва ли ще могат да бъдат удовлетворени от евентуалната продажба на завода за бутилки, независимо че първоначалната цена, от която ще започне наддаването, е 3.16 млн. лева. При успех на търга най-вероятно парите ще стигнат само за покриване на претенциите на ЦКБ, защото тя държи ипотеката върху имота и има особен залог върху търговското предприятие "Интериор Глас". Поземлен имот в село Труд Пловдивско, също заема своето достойно място в нашата класация. Това е имот от 12 082 кв. метра, притежание на "Анастасов - 95" ЕООД. Дружеството е собственост на Димитър Анастасов, който има и още няколко други компании като например "Ратола - Пловдив" ООД и "Марица Инс" ЕООД. Какъвто и бизнес да развива през тях Анастасов, той явно не е достатъчен, за да покрие финансовите му ангажименти към кредиторите. А те не са малко. Претенции към него имат "Райфайзенбанк (България)" и "Райфайзен лизинг България". Точно по тяхно искане имотът в село Труд е обявен за продажба, като първоначалната цена, от която ще започне наддаването, е 2.88 млн. лева. Впрочем банката се е опитала да реши проблема със събирането на парите, като е продала вземането си на ЕТ "Металик - Иван Михайлов". Но пък това не са всички кредитори, които чакат парите, събрани евентуално от търга. Освен тях претенции към Анастасов има и "И Еф Джи Ауто Лизинг" ЕООД, което също е наложило възбрана върху имота. Вече стана дума за крехкото финансово здраве на "Синтекс България" и дъщерните му фирми. Доказателство за това е и търгът, обявен за продажбата на складова база и промишлени сгради, намиращи се в северния промишлен район на Бургас. Те са притежание на "Вайцман - България" ЕООД, чийто едноличен собственик е "Синтекс България". Наддаването ще започне от 2.7 млн. лв., като при успех получените средства ще бъдат използвани за погасяване на дълга на фирмата към ОББ. Голяма складова база в Пловдив заедно с механизираното оборудване в нея, както и прилежащият пункт за гориво-смазочни материали, ще бъдат предложени за продажба заради дългове към ОББ. Имотът е собственост на фирмата "Екопромет - В" ЕООД, която го е отдала за ползване с договор за пет години на "Белканто" ЕООД. "Екопромет - В" е управлявана от Мирослав Сиротов и е собственост на "Уестън Морланд Инк", която удобно е регистрирана в офшорната зона Панама. Едноличен собственик на "Белканто" пък е "Екопромет Груп". И докато ОББ се надява да се намерят купувачи за складови бази и зърнени силози, новият мажоритарен собственик на "Българо-американска кредитна банка" Цветелина Бориславова ще се занимава с кокошкарници Това, разбира се, е в кръга на шегата, но... не съвсем. От 7 юни до 7 юли е срокът за подаване на оферти за базираната в Поморие ферма за производство на яйца, която е собственост на "Поморие Чикън Къмпани" ООД. Двамата съдружници във фирмата са Живко Драгнев и Станимир Драгнев, като специално бизнесът на Станимир е закъсал доста сериозно, тъй като върху останалите две компании, които той притежава - "Поморие Трейд Къмпани" ЕООД и "Еко Бул Груп" ЕООД, има наложени запори от "Топ Микс" ООД, и то за суми от по няколко десетки хиляди лева. А пък върху фабриката за яйца освен БАКБ претенции имат и фирмите "Фарма Сис" ООД и "Вита Бел" ООД. Така или иначе, ако се измъти някой платежоспособен кандидат, който да участва в търга, той ще трябва да започне наддаването от 2 млн. лева. А от получената от продажбата сума (ако въобще има такава) БАКБ ще разчита да покрие вземането си в размер на 407.8 хил. евро и 75.3 хил. лева. Не по-лека задача има и Петя Славова, която продава ниви и силажни складове в село Червена вода, Русенско. По-точно продава ги съдия-изпълнителят по искане на ИНВЕСТБАНК, чийто собственик е Славова. Въпросните имоти са на фирмата "М.К. 2006" ЕООД. Тя е собственост на Мария Кунцева, която според Търговския регистър не участва в други дружества. Това е компанията, през която тя развива бизнеса си, но уви кризата не й е дала голям шанс и въпросната госпожа е задлъжняла към ИНВЕСТБАНК. Кредитната институция е предприела предвидените от закона процедури да си събере вземанията и чрез съдия-изпълнителя е обявила търг за имота на Кунцева в Русенско при първоначална цена от 1.84 млн. лева. "Емпорики банк България" пък си търси 1.3 млн. лв. от фирмата "Инвент" ЕООД. Фирмата е собственост на Иван Димитров, който се занимава с бизнес в най-различни сфери от търговия през строителство до ремонт на селскостопански машини и производство на кухненски мебели. Няколкото фирми, които притежава или е съдружник в тях, са в тези сектори на икономиката. Само че бизнесът на "Инвент" ЕООД очевидно е забуксувал и дружеството не може да обслужва заема си към "Емпорики банк България". И за да си го събере, кредитната институция налага запор върху имота му в Пловдив. Първоначалната цена, от която започва наддаването, е 1.69 млн. лева, което означава, че при успех фирмата ще може не само да погаси дълга си, но и да скъта някой лев, ако междувременно към нея не бъдат предявени претенции от други кредитори.
Източник: Банкеръ (13.06.2011)

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) разреши на дружеството на Цветелина Бориславова Си Ес Ай Еф да купи 49,9% от Българо-американската кредитна банка. Според решението на ведомството сделката няма да окаже въздействие върху ефективната конкуренция, тъй като не са налице пазари, върху които да повлияе. Причината е, че купувачът не упражнява контрол върху предприятия, опериращи на банковия пазар. Продавач по сделката е "Алайд айриш банкс", контролиран от министъра на финансите на Ирландия. От КЗК постановяват и незабавно изпълнение на решението
Източник: 24 часа (13.06.2011)

Сделката за Българо-американска кредитна банка (БАКБ) получи разрешение от Комисията за защита на конкуренцията. От антимонополния орган съобщиха днес, че са позволили покупката на банката от "Сиесайеф", след като не са установили, че сделката няма да повлия на пазара, тъй като дружеството не контролира други предприятия от банковия сектор у нас. "Сиесайеф" е собственост на банкерката Цветелина Бориславова, която преди няколко месеца продаде дела си в СИБанк на мажоритарния собственик - белгийската КВС. Дружеството е акционер във фирми за производство на електричество, за инвестиции в имоти, както и в такива от областта на туризма и ресторантьорството. Преди около месец от "Сиесайеф" обявиха, че са подписали договор за покупката на 49.99% от капитала на БАКБ от ирландската Allied Irish Banks (AIB). Сделката все още не е финализирана, а преди това освен КЗК позволение трябва да даде и БНБ. От централната банка до момента не са съобщавали, че са издали разрешение.
Източник: Дневник (17.06.2011)

Точно 100 000 евро, или около 3 стотинки на акция, струват 49.99% от капитала на Българо-американската кредитна (БАКБ). Това става ясно от съобщение на новия собственик на дела от банката Цветелина Бориславова до Комисията за финансов надзор и Българската фондова борса. В началото на 2008 г. ирландската банка Allied Irish Bank (AIB) купи дела срещу 216 млн. евро от Българо-американския инвестиционен фонд. На 17 юни, петък, AIB в продала 6 311 100 акции от БАКБ на фонда на Бориславова Clever Synergies Investment Fund (CSIF) за обща цена от 100 000 евро, пише в съобщението. Сделката е пряко сключена между страните извън регулирания пазар. Другият по-голям акционер в банката е инвестиционният фонд "Грамърси имърджинг маркетс фънд" (Gramercy Emerging Markets Fund), който притежава 29.98% от капитала. Останалият дял до 100% е публичен - 20.03%. Последната цена на акциите на борсата от петък е 5.40 лв. за акция. Още при обявяването за сключването на договора представители на финансовия сектор коментираха, че най-вероятно цената на сделката ще е ниска, но купувачът сигурно ще има ангажименти към задължения на банката, които предстоят да се изплатят. В края на юли БАКБ трябва да погаси поредната си емисия облигации за 35 млн. евро, трябва и да върне 25 млн. евро, усвоени от кредитна линия за 75 млн. евро, отпусната от AIB.
Източник: Дневник (20.06.2011)

Цветелина Бориславова придоби 49.99% от БАКБ за 100 хил. евроДружеството Clever Synergies Investment Fund (CSIF) на Цветелина Бориславова придоби 49,99% от акциите на Българо-американска кредитна банка на обща стойност 100 хил. евро, съобщиха от трезора. Продавач е ирландската Allied Irish Banks (AIB), а сделката е станала на 17 юни, петък, след като БНБ одобри придобиването. Инвестиционното дружество и AIB подписаха на 16 май предварителен договор, а на 16 юни бяха прехвърлени при условията за цесия всички вземания от БАКБ по междубанкова линия, предоставена от AIB на БАКБ, с усвоена главница в размер на 25 млн. евро, се казва в съобщението. Новият собственик на пакета ще подсигури финансиране на БАКБ под формата на кредитна линия в размер до 35 млн. евро и в качеството си на акционер, притежаващ 49.99% от капитала, ще подкрепи предложеното увеличение на капитала на обща сума над 50 милиона лева съгласно проекторешенията по дневния ред, които ще се гласуват на извънредното общо събрание на акционерите на БАКБ на 5 юли 2011 г. Акциите на банката приключиха петъчната търговия на цена от 5.40 лв. бройката. Сумата от 100 000 евро отговаря на цена на акция от 0.03 лв. Припомняме, че AIB придоби пакета в БАКБ срещу 423 млн. лв. през 2008 г. (67 лв. на акция).
Източник: Класа (20.06.2011)

В последния работен ден на седмицата БНБ издаде разрешение за влизане на нов собственик в още една банка на пазара у нас - на регистрираното в Холандия "Ти Би Ай Еф файненшъл сървисиз" (ТBIF Financial Services). Дружеството е звено за кредитиране на дребно на холандско-израелския холдинг "Кардан" и придобива всички акции от капитала на НЛБ банка - София. Тя е една от най-малките банки тук и досегашният й собственик е словенската Нова люблянска банка. Цената на сделката е 15 млн. евро. И Нова люблянска банка, както и собственикът на БАКБ се оказа, че се нуждаят от държавна подкрепа, срещу отпускането на която трябваше да преструктурират активите си и да продадат някои от поделенията си. Споразумението за покупко-продажбата беше постигнато на 4 април тази година. За окончателното финализиране на сделката трябваше да се получи одобрението на централната банка, както и на Комисията за защита на конкуренцията. Покупката е в тон със стратегията на "Кардан" да засили инвестициите си в България и Румъния чрез синергии с другите си бизнеси, посочиха тогава от компанията купувач. От изявлението им стана ясно, че се предвижда банковият й бизнес тук да се фокусира върху банкиране на дребно и финансирането на малки и средни предприятия. Това означава коренна промяна на бизнес ориентацията и профила на НЛБ банка - София, която в момента е бутикова корпоративна банка. И тя, както и БАКБ няколко поредни тримесечия приключваха на загуба, както и финансовата 2010 г. У нас TBIF е собственик на небанкови финансови компании, като с покупката на НЛБ банка - София групата се сдобива и с кредитна институция и влиза в банковия сектор, като затваря кръга от финансови институции и предлагани продукти. В холдинга на TBIF тук влизат компанията за потребителско кредитиране "Ти Би Ай кредит", небанковото дружество за ипотечно кредитиране "Кредитекс", ПОК "Доверие", "Ти Би Ай асет мениджмънт", ЗАД "Булстрад", "Ти Би Ай лизинг". Така, след като дълго време в банковия сектор не беше влизал нов играч (с изключение на приватизацията), се появи дори небанкова компания като купувач. В последните десетина години централната банка води консервативна лицензионна политика и освен големи международни групи като Банк Аустрия, белгийската KBC, унгарските ОТП банк и МКБ банк, които влязоха в сектора чрез банковата приватизация или вторична продажба от частни български акционери, небанкови компании не са допускани. След 2007 г., когато България се присъедини към ЕС и у нас важи правилото на единния паспорт, влязоха още румънското поделение на израелската Банка Леуми (която вече се изтегли оттук) и украинската Регионална инвестиционна банка чрез латвийския й клон. От началото на юли се очаква да заработи и клонът на най-голямата турска частна банка - Иш банк, която влиза тук чрез германското си поделение.
Източник: Дневник (20.06.2011)

Няколко месеца след като отпадна от играта за основния дял в Българо-американска кредитна банка, дружеството "Експат капитал" на бившия министър на държавната администрация Николай Василев в кабинета "Станишев", закупи 20% от капитала на "Еврохолд България". Сделката стана на борсата при цена 1.215 лв. за акция или за общо 26.4 млн. лв. Продавачи са мажоритарният акционер в Еврохолд – "Старком холдинг", и свързани с него лица. Според "Експат" "Еврохолд" е подценена в момента и очакват силен ръст в цената на нейните акции дори в краткосрочен план. Николай Василев, който е изпълнителен директор на дружеството купувач, заяви, че сделката е финансирана със собствени средства, които са набрани след увеличение на капитала с привилегировани акции. Основните лица, записали тези книжа, са той и Никола Янков, който е председател на съвета на директорите на "Експат капитал". Дружеството вече направи едно увеличение на капитала си с 60 хил. привилегировани акции за общо 12 млн. лв. през февруари (200 лв. на акция). Тогава почти всичките ги записа компанията от Бургас "Евробилд" с цел да се финансира придобиването на БАКБ. През май обаче е имало събрание на привилегированите акционери, откъдето става ясно, че тя е участвала само с 16% от гласовете. Именно на това събрание е променена целта на получените от привилегированите акции средства - те вече са покупка на дял в "Еврохолд".
Източник: Дневник (21.06.2011)

"Експат капитал" купи 20% от "Еврохолд" Дружеството с управляващ партньор бившия министър на държавната администрация Николай Василев „Експат капитал“ придоби 20% от акциите на „Еврохолд“ България. Това стана чрез сделка през борсата, съобщиха от холдинга. Продавачи са мажоритарният акционер на „Еврохолд“ - „Старком холдинг“, и свързани с него лица. Вчера бяха прехвърлени общо 21.8 млн. акции на холдинга на цена от 1.215 лв. за брой или за общо 26.5 млн. лв. След привличането на „Експат капитал“ като акционер „Еврохолд“ ще разполага с дългосрочна финансова подкрепа от всичките си по-големи инвеститори, което е важна предпоставка за пълното реализиране на инвестиционната програма на компанията, се казва още в съобщението до медиите. „Експат капитал“ от своя страна разглежда инвестицията като стратегическа и няма да излиза от нея в близките няколко години. Дружеството ще си сътрудничи с останалите големи акционери в холдинга за превръщането на компанията в една от десетте най-големи регионални корпорации в средносрочен план. Дружеството на Николай Василев счита, че периодът на затишие за българския капиталов пазар приключва и сега е моментът да се влезе със сериозни инвестиции в най-добрите подценени компании. „Експат капитал“ управлява три договорни фонда, два фонда за имоти и голям брой частни инвестиционни портфейли на обща стойност от около 50 млн. лв. Припомняме, че компанията имаше мераци да купи и дял от БАКБ, но фондът на Цветелина Бориславова ги надцака.
Източник: Класа (21.06.2011)

"Експад Капитал" АД, които бяха кандидати за придобиване на 49,99% от капитала на Българо-американската кредитна банка, купиха 20% от акциите на "Еврохолд България" АД. Сделката е извършена вчера на Българската фондова борса. Прехвърлени са общо 21,8 млн. акции за сумата от 26,5 млн. лв. Продавачът "Старком Холдинг" АД ще остане мажоритарен собственик на "Еврохолд България", тъй като след сделката акционерното му участие ще бъде над 51%. Ние сме сериозен инвеститор и след като не успяхме с БАКБ, продължихме напред, каза за "Стандарт" бившият министър в две правителства Николай Василев. Той е един от основните акционери в "Ескпад Капитал". Сделката е борсова и няма никакви допълнителни договорки. Финансирането е изцяло осигурено от собствения капитал на "Експад", обясни Василев. След нея механичният сбор на всички активи, които управляваме, става 49,7 млн. лв., разясни Василев. Според него най-лошото за българската икономика е отминало и подобен инвестиционен ход е стратегически с оглед перспективата пред дружество като "Еврохолд". "Еврохолд България" се занимава с финансови услуги, застраховане, продажба на автомобили и лизинг. То съществува от 2006 г., когато "Старком Холдинг" и "Еврохолд" се сливат, образувайки новата холдингова структура. Сред по-големите акционери са Leo Overseas, Salink Limited и Swedbank AS Clients. "Еврохолд България" е основен акционер в "Евроинс иншурънс груп", където влизат "Евроинс България" и застрахователни дружества в Румъния, Македония и Сърбия. Под шапката на "Еврохолд България" е и "Авто юнион груп", което обединява редица компании като "Ауто Италия", "Нисан София" и "Скандинавия Моторс". В холдинга влизат още "Евролийз груп" и "Евро-финанс".
Източник: Стандарт (21.06.2011)

Колко струва една банка? Андрей Георгиев, изп. директор на Финансова къща "Логос-ТМ" АД. Дългоочакваната смяна на собствеността на основния пакет от акции на Българо-Американската кредитна банка стана факт в края на миналата седмица, след като получи "зелена светлина" последователно от КЗК и БНБ. Сделката може да се определи като емблематична и с фундаментално значение, макар банката да не е сред големите кредитни институции в страната. За тези, които не следят банковия сектор отблизо, трябва да се припомни, че продавачът по сделката е на практика фалиралата вследствие на икономическата и финансова криза, и впоследствие национализирана ирландска банка Allied Irish Banks. Тя навлезе на българския пазар на банкови услуги през 2008 година, когато купи близо 50% от капитала на БАКБ от Българо-Американския инвестиционен фонд. Покупката се оказа в най-неподходящия момент, няколко месеца преди кризата да се разгърне с пълна сила в региона на Централна и Източна Европа. Тази грешка струва скъпо на ирландците, тъй като те загубиха почти цялото си вложение в България. От инвестираните над 216 млн. евро в акции на БАКБ в петък (17 юни) те получиха едва 100 хиляди евро от новия собственик - фонда Clever Synergies Investment Fund (CSIF), зад който стои бизнес дамата Цветелина Бориславова. Разбира се, ирландците все пак са щастливи, че извън горепосочената символична сума ще си върнат и допълнително вложените в родната банка под формата на кредитна линия 25 млн. евро. Едва ли Allied Irish Banks щеше да продава по този начин (притисната от времето и на всяка цена), ако не беше принудена от ирландските власти да подкрепи баланса си в кратки срокове, продавайки активите си в чужбина. Подобна сделка ирландците вече осъществиха през септември миналата година в Полша. Само че за тяхна радост банката Zachodni бе далеч по-апетитна за купувачите. За нея наддаваха някои от най-големите банки в Европа, а покупната цена от 2,9 млрд.евро, предложена от спечелилата своеобразния търг Banco Santander, надхвърли и най-оптимистичните очаквания. Испанската банка плати 2,8 пъти счетоводната стойност на акция. За сравнение банките в Европа се търгуват при средни нива на съотношението цена към счетоводна стойност на акция около и под единица. Тази сериозна премия се дължи на това, че полската икономика е единствената в ЕС, която остана на пътя на икономическия растеж в кризата, банковата система на страната е в изключително добра форма, като отбелязва силни и устойчиви растежи на кредитирането, а освен това самата банка разполага с много по-диверсифицирано и качествено кредитно портфолио в сравнение с БАКБ. За последната бе характерно агресивното и високо рисково кредитиране, което в добрите години за българската икономика я правеше най-рентабилната родна банка. Оценките на полските банки като цяло са в пъти по-високи от тези на българските и това се потвърждава и от сделката, при която "Райфайзен интернешънъл" закупи наскоро полското поделение на гръцката EFG Eurobank - собственик на българската Пощенска банка. Австрийската кредитна институция заплати 490 млн. евро за 70% от капитала на Полбанк И Еф Джи, или около 1,7 пъти счетоводната стойност на акция. И то при положение, че Полбанк е на загуба. На полския пазар се сключиха още две по-малки сделки, а пазарните оценки на полските банки, които се търгуват на Варшавската фондова борса, също са далеч над средните за Европа и България. Изводът от всичко това е, че ниската цена на сделката за родната БАКБ e не само следствие от това, че AIB е притисната до стената да продава. Когато продаваш здрава и рентабилна институция, конкуренцията между купувачите ражда и високи цени. Какво тогава ни показва цената от 100 хиляди евро за 50% от БАКБ? Първо, явно - собственият капитал на банката от близо 190 млн. лева по последен одитиран консолидиран отчет е далеч от реалността и от оценката на купувача. Другото, което несъмнено можем да кажем след тази сделка, е, че българският бизнес в случая се оказа далеч по-добрият играч. Новият собственик на БАКБ в лицето на Цветелина Бориславова продаде скъпо участието си в СИБанк на белгийската KBC преди години, за да се окаже години по-късно отново собственик на банка, но със значителна печалба от двете операции. Подобна тенденция, каквато наблюдаваме в развитието на банковата система у нас, вече е описана в сериозни научни изследвания. Първо мултинационалните банки навлизат на малкия и неразвит банков пазар, печелят бързо пазарен дял, инвестирайки много средства и вкарвайки натрупаното ноу-хау, но на по-късен етап, особено в условията на криза, банките със собственици резиденти са по-гъвкави и по-успешни, като в много случаи придобиват собствеността върху поделенията на мултинационалните финансови групи. Сделката с БАКБ е точно такъв случай. Дали можем да очакваме тази тенденция да се задълбочи? Защо не? В последна сметка към БАКБ интерес имаше само от местни играчи. Много вероятно е например гръцките банки у нас също да потърсят продажба на поделенията си. Със сигурност западните банки с интерес към нашия пазар ще срещнат конкуренцията на Корпоративна търговска банка, Първа инвестиционна банка, Централна кооперативна банка, а вероятно и някои други родни капитали. Споменатите банки с български собственици вече спечелиха значителен пазарен дял в годините на икономическата криза, демонстрирайки възможности да бъдат конкурентоспособни. Сделката за БАКБ, както и тази за малката НЛБ Банка София, закупена също през тази година от групата TBI, са само началото на новото мащабно преструктуриране, което предстои да се случи на българската банкова система след процеса на приватизация и последващите покупки и сливания преди повече от десетилетие. Това е тенденция в целия регион на ЦИЕ. Освен гореспоменатите сделки в Полша, в Румъния също няколко банки са обявени за продан. Най-голямата руска банка Сбербанк, която досега оперираше само в границите на бившия СССР, е пред покупката на Volksbank International от Die Osterreichische Volksbanken на предполагаема цена от 700-750 млн. евро. Като от сделката вероятно ще бъде изключено губещото румънско поделение на VBI. В съседна Гърция всички досегашни опити за окрупняване на банки бяха неуспешни въпреки натиска от страна на правителството. Рано или късно обаче големите гръцки банки ще трябва да се разберат помежду си за новото разпределяне на банковия пазар в страната, тъй като в противен случай рискуват да се сблъскат с неконтролируеми и неоценими по размер негативни последици от икономическата криза в страната. Как точно ще се развият консолидационните процеси и преструктуриранията в банковата система на България и на съседните страни, предстои да видим. Хубавото е, че банковият сектор у нас продължава да бъде в прилична форма въпреки проточилата се прекалено дълго криза, а процесите, които предстоят да се развият в структурата на собствеността, е много вероятно да съвпаднат и дори да подпомогнат възстановяването на икономиката.
Източник: Стандарт (27.06.2011)

Поредната животновъдна ферма в Бургаска област е изкарана на търг от частен съдебен изпълнител. Тя е за кокошки и принадлежи на „Поморие Чикън къмпани“. Дългът на търговското дружество е към Българо-американска кредитна банка, а началната цена, от която ще тръгне наддаването, е 2 003 112 лева без ДДС. Търгът е обявен от частен съдебен изпълнител Росица Стоянова и ще се проведе на 8 юли. Фермата за кокошки се намира в местността Хонят, в землището на Поморие и се състои от три обособени имота. Първият е с площ 2 622 кв.м, като селскостопанска сграда е със застроена площ 674 кв.м. В нея има машини и съоръжения - автоматизирана система за отглеждане на кокошки носачки, яйцесортировъчна машина и силоз за храна на птиците. Вторият имот е с площ 6 551 кв.м. Животновъдната ферма е с две сгради – 110 кв.м и 18 кв.м. Третата част от производствените имоти на „Поморие Чикън къмпани“ е с площ 6 068 кв.м. Сградите са две - 1 177 кв.м и 1 133 кв.м. Във всяка от тях има система за отглеждане на кокошки носачки – поилна система, система за хранене, вентилационна, кацалки, осветление, огради, стени на гнездата, яйцесъбирачна лента, 2 силоза за фураж. Всички сгради са ипотекирани от БАБК с ипотеки от декември 2006 г. и от март 2008 г. От февруари 2011 г. има учреден залог върху системата за отглеждане на кокошки. Общата сума на ипотеки и залог е 407 803 евро и 75 285 лева. Недвижимите имоти и съоръженията се продават заедно. Който иска да се сдобие с каквато и да било животновъдна ферма, може да следи не само обявите на частните съдебни изпълнители, но и на НАП. Така през март бе изкаран на търг краварник в карнобатското село Черково със застроена площ 440 кв.м, в стопанския двор в землището на селото, а първоначалната му цена е 5 000 лв. Стопани масово разпродават фермите си заради безпаричие още преди да ги е погнал съдебен изпълнител, съобщиха преди време от Асоциацията на млекопроизводителите. Сериозен проблем за хората е, че след като продадат фермите, няма с какво да се занимават. От асоциацията обвиняват страната ни, че не спазва европейски регламент, който защитава земеделците при фалити. Те трябва да получат финансова помощ от държавата, за да започнат нов бизнес.
Източник: Други (28.06.2011)

КЗК проверява за свързаност и съгласувани действия трима от акционерите в Българо-американска кредитна банка (БАКБ). Производството е образувано на 30 юни след самосезиране и сигнал от инвестиционното дружество на Цветелина Бориславова “Сиесайеф”, което купи 49,9% от банката, пише “24 часа”. Проверката е за евентуално нарушение от американските “Грамърси имърджинг маркет фънд”, “Грамърси селект мастер фънд” и “Дейтън инвестмънт холдинг”на изискването за уведомяване на комисията преди придобиване на контрол. От “Сиесайеф” алармират КЗК на 24 юни. В писмото им е посочено, че на последното общо събрание на банката на 1 юни трите дружества са действали съгласувано при решението за освобождаване на един от членовете на надзора. Освен това те блокирали предложените промени в устава на банката и в плана за капитализацията й. Дружествата притежавали общо над 33% от капитала. Това означавало, че имат блокираща квота. За утре е насрочено извънредно събрание на банката, на което ще се сблъскат две предложения за увеличаване на капитала. От “Грамърси имърджинг”, който държи 29,9%, предложиха капиталът да бъде вдигнат с 6,73 млн. акции и емисионна стойност 7,5 лв. за акция. Преди това управителният съвет на банката предложи двойно вдигане на сегашните 12624725 акции и цена от 4 лв. ма акция. “Сиесайеф” получи на 9 юни разрешение от КЗК да купи 49,9% от БАКБ. На 17 юни стана ясно, че фондът на Цветелина Бориславова е платил 100 000 евро и поема задълженията към досегашния му собственик - ирландската Алайд Айриш банкс. Те са с усвоена главница от 25 млн. евро. Другият голям акционер в е фондът “Грамърси имърджинг”, който държи 29,9%. Според изпратеното до КЗК писмо той, “Грамърси селект” и “Дейтън инвестмънт” към момента имат стабилно мнозинство от над 33%. От “Сиесайеф” посочват, че трите дружества се представляват от едно и също лице - Джейсън Кук, и се контролират от Робърт Кьонинсбергер.
Източник: 24 часа (05.07.2011)

Българо-американска кредитна банка ще увеличи капитала си двойно, а емисионната цена на една акция ще бъде 4 лв. Това става ясно вчера след проведеното Общо събрание на акционерите. Така предложението за двойно увеличение на капитала, което бе подкрепяно от дружеството на Цветелина Бориславова "Сиесайеф", се прие. "Сиесайеф" е основен акционер, след като купи 49,99% от БАКБ от ирландската AIB. Тяхно беше предложението за двойно увеличение, което впоследствие беше подкрепено от новия основен акционер. Друг от акционерите - "Грамърси", предлагаше капиталът да се увеличи с 53% при емисионна стойност от 7,5 лв. на акция. Ден преди Общото събрание обаче стана ясно, че Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) е започнала производство срещу "Грамърси" и още два малки акционера в банката за свързаност и съгласувани действия при вземането на решение от Общото събрание. "Грамърси Имърджинг Маркет фънд", "Грамърси Селект Мастер Фънд" и "Дейтън Инвестмънтс Холдинг" държат общо над 33% от капитала на банката. "Събранието мина много гладко. Научихме за образуваното от КЗК производство срещу "Грамърси" ден преди насрочената среща. Нямаше смисъл да отменяме събранието, тъй като постигнахме пълно съгласие с "Грамърси". Вече имахме препоръка от БНБ за увеличение на капитала и проведохме гласуване, което удовлетворява всички акционери", коментира за "Стандарт" Цветелина Бориславова. Представители на другия основен акционер - "Грамърси", не се явиха на събранието и с декларация заявиха, че ще подкрепят всички решения. Представителят на "Грамърси" Джейсън Кук заяви пред БАКБ: "Подкрепяме кандидатурите, предложени от "Сиесайеф" АД за членове на Надзорния съвет на БАКБ и се радваме, че на Общото събрание ще се приемат важни за развитието на банката решения, които ще заздравят сътрудничеството ни със "Сиесайеф" АД, пише в официалното съобщение на банката.
Източник: Стандарт (06.07.2011)

Българо-американската кредитна банка /БАКБ/ ще увеличи двойно капитала си при цена от 4 лв. за акция. Това решиха акционерите й на общо събрание, което се проведе в София. Увеличението на капитала и цената, по която ще се направи, стана по предложение на новия мажоритарен собственик в институцията, компанията "Сиесайеф" АД на Цветелина Бориславова. На събранието не участваше другият голям акционер - американският фонд "Грамърси имърджинг маркет фънд". Цената за акция при увеличението на капитала доведе до конфликт между "Сиесайеф" и "Грамърси имърджинг маркет фънд", който държи почти 30% от капитала на БАКБ. "Грамърси" настояваше за цена от 7.50 лв. при увеличението на капитала с 53%. В понеделник Комисията за защита на конкуренцията започна производство за неуведомяване за концентрация срещу "Грамърси имърджинг маркет" и още двама американски акционери в БАКБ - "Грамърси селект мастер фънд" и "Дейтън инвестмънтс холдинг". Заедно те тържат малко над 35% от акциите на банката и имат блокираща квота за стратегическите решения като увеличение на капитала или смяна на директори, които по устав трябва да се вземат с поне две трети от капитала на БАКБ. Според жалба на "Сиесайеф" от 24 юни до КЗК тримата американски акционери се контролират от едно лице - Робърт Кьонинсбергер, и вземат едни и същи решения на общите събрания на БАКБ. Според "Сиесайеф" така дружествата контролират банката, без да са уведомили за това антимонополното ведомство. Ако проверката на КЗК установи нарушение, може да забрани извършването на фактически и правни действия от страна на американските акционери. Затова и те не взели участие в общото събрание на 5 юли.
Източник: Труд (06.07.2011)

Инвестиционният фонд "Грамърси имърджинг маркетс" е внесъл уведомление в Комисията за защита на конкуренцията за дяловото си участие в Българо-американска кредитна банка. Това означава, че фондът или признава, че има контролен пакет в банката, или ще го придобие след вдигането на капитала й. Фондът е вторият най-голям акционер в банката след компанията на Цветелина Бориславова "Сиесайеф", която купи 49,9% от трезора. В понеделник стана ясно, че КЗК проверява "Грамърси" за нарушение на изискването да се иска разрешение за увеличаване на дялово участие и придобиване на контрол. Сигналът е подаден от "Сиесайеф". Производството по внесеното от фонда искане е образувано вчера - ден, след като общото събрание на банката взе решение за увеличаване на капитала й. Той ще бъде вдигнат двойно до 25,25 млн. лв.
Източник: 24 часа (08.07.2011)

Един от шефовете на СИБанк - Васил Симов, ще бъде изпълнителен директор на Българо-американската кредитна банка, стана ясно от съобщение на институцията. Другият изпълнителен директор ще е Таня Керемедчиева, като и двамата имат предварително одобрение от БНБ. Симов и Керемедчиева ще влязат и в управителния съвет на БАКБ, е решил надзорът му на свое заседание в петък. В момента Симов е изпълнителен директор на СИБанк, където допреди няколко месеца акционер беше Цветелина Бориславова. През май дружеството й "Сиесайеф" обяви покупката на 49.99% от БАКБ от ирландската Allied Irish Banks. Симов е и изпълнителен директор на Софийската стокова борса. Стойността на сделката беше 100 хил. евро, но срещу тази сума новият собственик поема и задължения на БАКБ. Наскоро общо събрание на акционерите реши капиталът на банката да се увеличи от 12.6 млн. лв. на 19.36 млн. лв., с издаване на нови акции. Ако всички бъдат пласирани банката ще набере около 50 млн. лв.
Източник: Дневник (26.07.2011)

Нови шефове влизат в БАКБ с решение на Надзорния съвет. За изпълнителни директори на банката са избрани Васил Симов и Таня Керемедчиева, съобщиха от кредитната институция чрез БФБ. И двамата идват в БАКБ от СИБанк. В момента Симов е изпълнителен директор на СИБанк, където допреди няколко месеца акционер беше Цветелина Бориславова. През май дружеството й "Сиесайеф" обяви покупката на 49,99% от БАКБ от ирландската Allied Irish Banks. Васил Симов в края на 1990 г. участва в създаването на Софийската стокова борса, а от 1998 г. досега е и неин изпълнителен директор.
Източник: Стандарт (27.07.2011)

Комисията за финансов надзор (КФН) издава лиценз на „Имоти Директ” АДСИЦ, София, за извършване на дейност като дружество със специална инвестиционна цел: инвестиране на парични средства, набрани чрез издаване на ценни книжа, в недвижими имоти (секюритизация на недвижими имоти). Основният пазар, на който дружеството ще оперира, е пазарът на недвижими имоти в България с търговско, административно или жилищно предназначение, в това число изграждане, отдаване под наем и покупко-продажба. С решението си КФН потвърждава проспект за публично предлагане на 60 000 броя обикновени, поименни, безналични, свободно прехвърляеми акции, с право на глас, с номинална стойност 10 лева всяка, които ще бъдат издадени от „Имоти Директ” АДСИЦ, гр. София, в резултат на първоначално увеличаване на капитала на дружеството. Учредители на дружеството са 2 юридически лица: „Българо-американска кредитна банка” АД (БАКБ), гр. София, представлява от Мария Шейтанова и Димитър Вучев, изпълнителни директори, със 105 000 акции на стойност 1 050 000 лв., в качеството си на институционален инвеститор, представляващи 70 % от капитала на заявителя. Другото юридическо лице е „Капитал Директ” ЕАД, София, представляво от изпълнителните директори Димитър Вучев и Едуард Франсис О’Хара, ирландски гражданин с 45 000 броя акции, представляващи 30 % от капитала. В Съвета на директорите влизат : Владимир Гюлев - изпълнителен директор; Даниела Ханджиева - председател на СД и Йордан Чомпалов - заместник-председател на СД.
Източник: Други (01.08.2011)

Осем банки с близо 53 милиона лева загуба Осем банки у нас отчитат 52,67 млн. лв. загуба в края на първите шест месеца, сочат данни на Българската народна банка (БНБ). Финансовите институции, които изпитват затруднения, са се увеличили с 3 спрямо година по-рано, а загубата е нараснала с 10,44 млн. лв., показва статистиката. В края на юни най-сериозни финансови затруднения е имала Алфа банк, която регистрира загуба от 25,545 млн. лв. Въпреки че отрицателният й резултат е най-висок в банковия сектор, в края на периода спрямо година по-рано загубата намалява с 11,9 млн. лв. На второ място по регистрирани финансови проблеми е Българо-американска кредитна банка с 14,06 млн. лв., следвана от Инвестбанк, която е на червено с 6,77 млн. лв. Сред трезорите с голяма загуба е и Емпорики банк. Кредитната институция отчита в края на юни 3,115 млн. лв. отрицателен финансов резултат, или с 1,3 млн. лв. повече спрямо година по-рано. Сред трезорите на загуба са още НЛБ банка (2,36 млн.лв.), ЧПБ Тексим (436 хил. лв.), Регионална инвестиционна банка (227 хил. лв.) и Зираат банк, клон София (149 хил. лв.). Общо банковата система отчита печалба 315 млн. лв. (35 млн. лв. само за юни). Това е добър резултат, въпреки че е с близо 30 на сто по-нисък от печалбата за същия период на миналата година, отчитат от БНБ. Индикатор за доверието в банковата система е нарастването на привлечените средства. Основен ресурс за банките остават влоговете на гражданите, чийто дял достига 45,6% от привлечените средства. За последните три месеца те са нараснали с 1,5% и в края на юни до внушителните 64,304 млрд. лв., сочи статистиката на БНБ. Само депозитите отчитат ръст от 2,1%. Интересна подробност е, че за вторите три месеца от годината по-осезаемият ръст е при евровите депозити. За първите 6 месеца родните финансови институции са успели да натрупат доход от основната си дейност, който според експерти е достатъчен да неутрализира основните рискове, свързани с проблемните кредити. Лошите кредити също увеличават обема си през второто тримесечие, но темпът им на растеж се забавя. Делът на експозициите с просрочие над 90 дни е 13,53% при 12,93% към 31 март. Междувременно Левон Хампарцумян, председател на Асоциацията на българските банки, коментира пред БНР, че банките са един от малкото бизнеси, които всъщност са финансовата инфраструктура на всяка икономика и затова те имат доста висока степен на регулация. Той обясни, че нашата банкова система е много по-стабилна от гледна точка на това, че “парен каша - духа”. Банкерът допълни, че лихвите по кредитите няма да паднат, докато не се постигне устойчиво развитие на икономиката. Основното, за да преодолеем кризата и лошите кредити, ще бъде предприемаческата активност и устойчивото развитие на икономиката, което в България трябва да дойде след кризата, допълни той. Хампарцумян обясни и големия размер от 29 млрд.лв. на депозитите на домакинствата. “Хората, докато не усетят икономически ентусиазъм за работата си и за бизнеса си, няма да харчат. Това е рационално поведение. Фирмите също са предпазливи в нови инвестиции. Именно затова краят на кризата е настъпил статистически, но реално не го усещаме”, обясни шефът на АББ. От своя страна Виолина Маринова, изпълнителен директор на Банка ДСК, коментира, че ликвидността у нас е висока - над 25%, а това е показател за добра стабилна банкова система. Хората са предпазливи все още, въздържат се по отношение на потреблението. Ако направим анализ на ръста на влошаване на лошите кредити, ръстът за второто тримесечие за 2011 г. спрямо първото тримесечие е 0,6%. Този процент е значително по-нисък от всяко едно тримесечие от 2010 г., поясни Маринова. Колкото по-бързо влезем в еврозоната, толкова по-добре, категоричен бе Хампарцумян. Той се дистанцира от становището на финансовия министър Симеон Дянков, че засега не бива да бързаме да влизаме в еврозоната. Според банкера политиката и бизнесът трябва да са поне на една ръка разстояние. Думите му изцяло подкрепи и Маринова.
Източник: Класа (01.08.2011)

Българо-американска кредитна банка АД (БАКБ) успешно изплати шестата си емисия ипотечни облигации в размер на 35 млн. евро. Операцията бе извършена на датата на падеж - 29 юли 2011 година, съобщиха от финансовата институция. БАКБ е 18-тата банка по размер на активите в България към края на този май. Банката е oснована през 1996 г. от Българо-американския инвестиционен фонд. От март 2006 г. БАКБ е публично дружество и акциите й се търгуват на БФБ-София. От средата на тази година основен акционер в банката е инвестиционният фонд на Цветелина Бориславова Clever Synergies Investment Fund. Акциите на БАКБ са търгувани за последно на борсата на цена от 4.48 лв. за лот.
Източник: profit.bg (01.08.2011)

На 15 август Васил Стефанов Симов и Таня Илиева Керемидчиева са вписани в Търговския регистър като членове на Управителния съвет и изпълнителни директори на ТБ "Българо-Американска кредитна банка" АД - София (БАКБ), съобщиха от трезора. От същата дата Управителният съвет на БАКБ се състои от петима члена: Васил Стефанов Симов - изпълнителен директор, Димитър Стоянов Вучев - изпълнителен директор, Таня Илиева Керемидчиева - изпълнителен директор, Янита Георгиева Загорова-Петрова - изпълнителен директор, и Силвия Кирилова Кирилова - член на борда. БАКБ ще се представлява от всеки двама от изпълнителните директори винаги заедно.
Източник: Банкеръ (16.08.2011)

Комисията за финансов надзор е потвърдила проспект за публично предлагане на акции, внесен от ТБ "Българо-американска кредитна банка" АД, съобщиха от надзорния орган днес (17 август). Емисията е в размер на 12 624 735 броя обикновени акции с право на глас с номинална стойност 1 лев. Емисионната стойност е 4 лева. Акциите ще бъдат издадени в резултат на увеличение на капитала на дружеството. Решение да се увеличи капитала на БАКБ от 12 624 725 лева на 25 249 450 лева беше взето от извънредното общо събрание на банката на 5 юли. Решението за увеличение на капитала влиза в сила след изпълнение на условието в "Централен депозитар" АД да се впише прехвърлянето на 6 311 100 обикновени, поименни, безналични акции с право на глас, с номинална стойност от 1 лев всяка от капитала на БАКБ от "Алайд Айриш Банкс" Пи Ел Си (Allied Irish Banks, p.l.c.) на "СиЕсАйЕф" АД, става ясно от поканата. Фондът спечели надпреварата за закупуване на дела на ирландската фирма.
Източник: Банкеръ (18.08.2011)

"И Ар Джи Капитал-1" ще продаде и търговския център "Орифлейм" "И Ар Джи Капитал-1" ще продаде търговския център "Орифлейм" в София за 1.63 млн. евро без ДДС, съобщиха от дружеството със специална инвестиционна цел. Купувачът на имота засега не се съобщава. Договорът за продажбата е предварителен и е възможно да не се стигне до окончателна сделка. От фонда посочват, че той е сключен при определени условия и ако те не бъдат изпълнени, може да се прекрати. Част от условията е и ремонт на търговския център за 30 хил. евро. Разходите по сделката ще се поемат от купувача. Търговски център "Орифлейм" се намира до кръговото движение на бул. "Цариградско шосе" в София, в началото на бул. "Г. М. Димитров". През март "И Ар Джи Капитал-1" продаде другия си инвестиционен имот - магазинът на "Практикер" в София на бул. "Цариградско шосе". Цената на сделката беше 10 млн. евро. Досега приходите на дружеството идваха от наеми на двата имота. Според доклада за дейността му към полугодието цялата печалба за тази година ще се разпределя като дивидент между акционерите. Към края на юни печалбата му е 9.84 млн. лв. Акциите на дружеството се търгуват публично на Българската фондова борса. "И Ар Джи Капитал" е създаден през 2004 г. и същата година придобива двете търговски площи. В момента акционери в него са "Българо-американски инвестиционен фонд" с 36.99%, Българо-американска кредитна банка с 9.99%, както и доброволният пенсионен фонд на "Алианц България" с 5.21%, както и Франк Луис Бауър с 9.24%.
Източник: Дневник (18.08.2011)

Българо-американска кредитна банка /БАКБ/, в която бившата половинка на премиера Бойко Борисов Цветелина Бориславова неотдавна придоби 49,09% от акциите, е фактическият собственик на ски център Картала”, изграден в съдружие между община Благоевград, която има 8% дял, и фирма “Прима инвест БГ” ООД на бизнесмена Илия Ризов. Причината за перспективата банката да вземе центъра е фактът, че кредитът от 4 125 200 евро, който Ризов теглил през 2006 г. с последвали осем анекса до края на 2008 г., не е погасяван според клаузите на договора и кредитополучателят е на път да загуби заложеното имущество.
Източник: Струма - Благоевград (19.08.2011)

Само BGREIT излезе на плюс БФБ изпрати поредната червена сесия. Три от индексите приключиха на отрицателна територия, като само индикаторът на имотните компании BGREIT завърши деня с минимален ръст. Индексът на сините чипове SOFIX олекна с 0.83%, до 376.19 пункта, равнопретегленият BGTR30 загуби 1.39%, до 310.38 пункта, а спадът за BG40 бе най-минимален - с 0.17%, до 118.95 пункта. Търговията беше тънка дори за летните месеци, като в рамките на сесията през регулирания пазар бяха прехвърлени 225 161 акции на обща стойност малко над 290 хил. лв. Оборотът на извънрегулиран пазар доближи 3 млн. лв., в това число близо 54% от капитала на „Ломско пиво“ за общо 1.9 млн. лв. Също на извънрегулиран пазар минаха 500 000 акции на „Енемона“ на цена от 2 лв. за брой. С най-активна търговия вчера можеше да се похвали Централна кооперативна банка. Собственика си смениха 26 575 акции на средна цена от 1.063 лв., или с понижение от 0.47%. При Българо-американска кредитна банка акциите паднаха с 3.60%, докато книжата на Първа инвестиционна банка поскъпнаха с 0.79%. Акциите на „Благоевград-БТ“ и „София БТ“ се качиха с 4.2% и 3.34%, а на целия „Булгартабак холдинг“ се оцветиха в зелено с близо 10.5%. Минималното повишение на BGREIT се дължеше на поскъпването на книжата на „Фонд за недвижими имоти България“ с 0.98%.
Източник: Класа (19.08.2011)

Кредитният портфейл на Българо-американска кредитна банка (БАКБ) се е влошил рязко през последната една година. Това става ясно от проспекта за увеличението на капитала на финансовата институция, който тя публикува във вторник. Документът беше потвърден от Комисията за финансов надзор на 17 юли. Според съдържанието му редовните кредити за последните 12 месеца спадат от 60.4% на 35% и са на стойност 214 млн. лв. Под наблюдение са 22.3% от заемите, или 136.1 млн. лв. Необслужвани са 13.9%, или 84.7 млн. лв., а като загуба са обявени 28.8%, или 176.2 млн. лв. Увеличението на капитала е по предписание на БНБ, а параметрите по него бяха зададени още от предишния собственик - ирландската AIB. При записване на всички нови акции - 12 624 725, при цена 4 лв. банката ще набере 50.5 млн. лв. Търгуването на правата за участие в увеличението ще започне на 31 август и ще продължи до 14 септември, а аукционът за неизползваните ще бъде на 26 септември 2011 г.
Източник: Дневник (25.08.2011)

СИЕСАЙЕФ АД е заявил за плащане своите 49,99% от правата за участие в увеличението на капитала на БАКБ. СИЕСАЙЕФ АД притежава 6 311 100 акции или 49,99% от капитала на банката след като ги купи от ирландската AIB в средата на годината. Общо до момента заявени за плащане са 6 325 118 права или 50,1% от всички издадени при минимален праг за успех на емисията от 45%. Тоест трябва да бъдат записани поне 5 681 126 нови акции от общо предложените за записване 12 624 725. Ако всички акции бъдат записани, увеличението на капитала ще е двойно до 25 249 450 акции. Правата за участие в увеличението на капитала се търгуват от 31 август 2011 г. до 14 септември, а аукционът за неизползваните права ще се проведе на 26 септември 2011 г. До момента са изтъргувани 533 058 права на цени между 0,05 и 0,5 лв. за брой, като на цената от 0,5 лв. за право са купени едва 18 861 права. Основен акционер в БАКБ с 30% са фондове на Gramercy. Ако те не запишат дела си, както и ако няма други големи участници в увеличението, е възможно делът на СИЕСАЙЕФ АД да достигне 75% от капитала на банката, разбира се в случай че СИЕСАЙЕФ АД придобие права на аукциона за неизползваните права или в свободната търговия с правата. За последните 12 месеца акциите на банката поевтиняват с 63% до 4,05 лв. за акция и 51 млн. лв. пазарна капитализация.
Източник: Инвестор.БГ (12.09.2011)

Българо-американска кредитна банка е набрала 48.27 млн. лв. от увеличението на капитала си, съобщиха от финансовата институция. Общо 95.58% от предложените книжа са били записани за цената от 4 лв. на акция. Банката търсеше от инвеститори 50.5 млн. лв. заради влошаването на кредитния си портфейл и по препоръка на БНБ. При публикуването на проспекта за увеличението в документа беше обявено, че 29% от кредитите на БАКБ са определени като загуба, малко над 22% са под наблюдение, а 14% са необслужвани. В проспекта се посочваше, че влошаването на кредитния портфейл и забавената реализация на активи са довели до спад на финансовия резултат и ограничаване на възможността за активно управление на ресурсите. Много от кредитите на БАКБ бяха отпуснати по време на строителния бум и бяха за изграждане на хотели и различни имоти. Предприемачите им обаче пострадаха от свиването на пазара, което предизвика проблеми в обслужването. В същото време понижената цена на имотите много затрудни продажбата им от банката, която се оказа собственик на част от тях. С продадените нови книжа акционерният капитал на БАКБ ще се увеличи почти двойно от 12.6 млн. лв. на 24.69 млн.
Източник: Дневник (14.10.2011)

Фондът на Цветелина Бориславова CSIF (СИЕСАЙЕФ) вече притежава 56,37% от акциите на БАКБ, показва списъкът с акционерите, записали акции от увеличението на капитала. Банката увеличи двойно капитала си преди месец, като преди това Бориславова притежаваше 49.99%, които купи в началото на лятото от ирландската банка AIB. Увеличението на капитала беше и едно от условията за сделката. CSIF е записал 7 608 554 акции, като заедно с купените през пролетта от Allied Irish Bank 6 311 100 акции вече притежава 13 919 654 акции, или 56.37% от капитала на банката. Другият голям акционер в банката – фондът Gramercy, е записал 3.78 млн. акции за 15.13 млн. лв. Общо от увеличението на капитала са набрани 48.26 млн. лв. Фактът, че CSIF държи повече от половината акции на БАКБ не гарантира абсолютен контрол над решенията, тъй като според устава има блокираща квота на 33.3% от останалите гласове. През май фондът на банкерката обяви, че е купил 49.99% от трезора, като цената не беше обявена. Пет месеца по-рано Бориславова продаде дела си в СиБанк на белгийската KBC.
Източник: Класа (26.10.2011)

Със 73% по-малка оперативна печалба за деветмесечието отчита Българо-американска кредитна банка (БАКБ). Към края на септември 2011 г. оперативният резултат на финансово-кредитната институция е 7.8 млн. лв. спрямо 29.3 млн. лв. година по-рано, показва отчетът на банката. Значително намаление се забелязва при доходите от лихви, които спадат с 64% - от 39.3 млн. лв. до 14.0 млн. лв. Оперативните разходи намаляват с 2.4% на годишна база главно заради свиването на административните разходи с 5.6%. Заради обезценка на кредити в размер на 25 млн. лв. обаче чистият финансов резултат на банката е загуба от 17.2 млн. лв. Това е ръст от 74% спрямо същия период на 2010 г., когато трезорът отчете загуба от 9.9 млн. лв. Кредитите с просрочие над 90 дни представляват 30.1% от кредитния портфейл, като делът им намалява от края на второто тримесечие. В резултат на принудителни изпълнения банката е придобила недвижими имоти на обща стойност 68 млн. лв., като сумата нараства с 25.1% от началото на годината. Общата капиталова адекватност на БАКБ към края на септември 2011 г. е 17.6%, което е над изискуемите от БНБ 12%. Коефициентът обаче намалява спрямо година по-рано, когато е бил 23.3%. Сериозен ръст се наблюдава при депозитите на клиенти, които нарастват с 34.5% до 425.5 млн. лв. С 22.3% се е увеличил и броят на клиентите. Нетните кредити обаче намаляват от 561.7 млн. лв. до 456.3 млн. лв. Въпреки това те продължават да формират основната част от активите на БАКБ (65.4%).
Източник: Дневник (02.11.2011)

От общо 31 банкови институции, регистрирани в България, девет банки отчитат загуба за дейността си през първите девет месеца на годината. Най-голяма, в размер на 30.443 млн. лева, е загубата на Алфа банк. Гръцкият клон има добри приходи от лихви – в размер на 91 млн. лв., но натежава обезценката на активи в размер на повече от 38.5 млн. лв. Малко под 6 млн. лв. е загубата на друг гръцки кредитор – Емпорики банк. Негативен също така е резултатът на Българо – американска кредитна банка /- 16.5 млн. лв./, на Инвестбанк /-6.844 млн. лв./, на НЛБ Банка София /- 3.7 млн. лв./, Тексим банк /-1.4 млн. лв./, Ишбанк, Регионална инвестиционна банка и Те Дже Зираат. Най-голямата печалба сред банките на пазар България постигна Уникредит Булбанк: 159 млн. лева. Двуцифрени са печалбите на Банка ДСК /61 млн. лв./, Райфайзенбанк /58.4 млн. лв./, Пиреос банк /47/ Корпоративна търговска банка /45 млн. лв./, Сосиете Женерал /38.64 млн. лв./, Първа инвестиционна банка /29.5 млн. лв./, ОББ /25 млн. лв./, Централна кооперативна банка /около 10 млн. лв/. Прави впечатление, че Българската банка за развитие отчита за първите девет месеца на годината 25.55 млн. лв., като нетният приход от лихви на държавната банка за развитие възлиза на повече от 47 млн. лв. Почти 1 млрд. лева /952 млн. лева/ е стойността на обезценените за първите девет месеца на годината активи от страна на банките в България. Общата им печалба възлиза на 545 млн. лв., а данъчният разход за периода леко надхвърля 60 млн. лв, което води до 484 млн. лв. печалба преди данъци. Резултатът е малко по-добър от този за същия период година по-рано. Активите на най-голямата българска банка Уникредит Булбанк надхвърлят 12 млрд. лева, което обяснява и голямата сума за обезценки, в размер на 125 млн. лева за периода. Повече активи обезцени Обединена българска банка – 143 млн. лв. при балансова стойност малко под 7 млрд. лв., което обяснява сравнително по-ниската печалба на големия кредитор. Първото място по обезценки е за Банка ДСК – над 250 млн. лева при балансова стойност от 8.4 млрд. лв., което говори, че близо 3% от банката са се стопили през последните 9 месеца.
Източник: Дарик радио (03.11.2011)

Фондът на Цветелина Бориславова - СИЕСАЙЕФ, е отправил търгово предложение за закупуване на всички акции от останалите акционери в Българо-американска кредитна банка АД, става ясно от съобщение до фондовата борса. В момента фондът държи 56,37% от банката. Този дял бе достигнат след увеличението на капитала на БАКБ с 12 624 725 до 24 691 313 акции. Преди това СИЕСАЙЕФ притежаваше 49,99 на сто. Така бе надхвърлена границата от 50% от капитала, над която по закон основният собственик трябва да направи търгово предложние. Предложената цена за изкупуване на дяловете на останалите акционери в БАКБ е при цена от 4 лв. за акция, каквато бе и емисионната стойност от увеличението на капитала.
Източник: 24 часа (05.12.2011)

Засега не предвиждаме отписване на банката от Българска фондова борса като публично дружество, не виждаме причина да го правим и това не е обсъждано между акционерите. Това заяви пред журналисти Цветелина Бориславова, собственик на 56.37% от капитала на Българо-американска кредитна банка (БАКБ) и председател на надзорния й съвет при представяне на новите насоки в развитието на кредитната институция. Бориславова обясни, че няма споразумение или договореност между нейния фонд CSIF, който е мажоритарният собственик в БАКБ, и инвестиционния фонд Gramercy за продажба на дела на Gramercy при направеното преди дни търгово предложение. Тя посочи още, че доколкото й е известно, в следващите няколко години инвестиционният фонд възнамерява да запази участието си в банката предвид подобряващото се финансово състояние. Освен това Gramercy е финансов инвеститор, който би искал да излезе от една инвестиция тогава, когато е реализирал печалба, допълни Бориславова. На този етап няма и сключено споразумение между CSIF и Gramercy за период и форма на сътрудничество като акционери в банката, каза още Бориславова. Тя обаче подчерта, че това е "засега". "Искам да ви уверя, че имаме консенсус и съгласие с Gramercy по всички важни въпроси за мениджмънта и управлението на банката и основните насоки в развитието й", посочи Цветелина Бориславова. По данни от Централния депозитар в момента делът на фондовете на Gramercy е малко над 34%. Банката смята да развива кредитиране по европейски програми, като си сътрудничи с международни финансови институции, съобщиха още от ръководството. Предвижда се продуктите да бъдат развити според отделните оперативни програми на ЕС и заедно с финансирането да се предлагат и консултации за целия период на съответния проект. Целта е кредитният портфейл на банката да бъде основно от финансиране на зелени и европейски проекти, вместо досегашните имотни. Освен това БАКБ смята да развива активно и интернет банкиране. Тези цели бяха посочени и като част от цялата програма, публикувана заедно с обявлението за търговото предложение за изкупуване на акции, което CSIF отправя към по-малките акционери.
Източник: Капитал (06.12.2011)

Специализирано звено за работа с европейските фондове ще бъде част от новото лице на Българо-американската кредитна банка. Намерението е да бъде предлагано съчетание от кредитни продукти и консултации, които да подпомагат фирмите, кандидатстващи за европари през целия проектен цикъл. Това стана ясно вчера в София, където председателят на Надзорния съвет на банката Цветелина Бориславова представи насоките за бъдещото развитие на БАКБ. Амбициите са тя да се превърне в "зелената банка" на България, като залага предимно на онлайн банкирането. Вече е създадено специално звено "Виртуална банка". БАКБ работи активно и за навлизане на външни пазари, като не става дума за страни от Европа, обяви Бориславова. От началото на годината БАКБ регистрира 36% увеличение на привлечените средства под формата на депозити. Някои от имотните обезпечения по лоши кредити, наследени от новото ръководство на БАКБ, са апортирани в два фонда, които ще ги продават. Вече е продадена офис сграда в София за 5 млн. евро на френска фирма, каза Бориславова.
Източник: Стандарт (06.12.2011)

„Нашата задача е да се превърнем в зелената банка на България.“ Така най-общо Цветелина Бориславова, председател на Надзорния съвет на Българо-американска кредитна банка (БАКБ), обобщи целите в стратегията на трезора. Фокусът в портфейла ще бъде преместен от недвижимите имоти и строителството към кредитиране на бизнес начинания, свързани със зелената икономика, европейските проекти, производство и услуги с устойчиво търсене. В бъдещото си развитие БАКБ ще разчита и на иновативни продукти и многофункционален интернет портал, които да бъдат в основата на създаването на виртуална банка. Така банката очаква да оптимизира разходите си, като в същото време постигне по-благоприятни условия за клиентите си. В най-близко бъдеще БАКБ ще започне да издава и банкови карти VISA и MasterCard. Създадено е и специално звено за европейските проекти и институции, което ще подготвя специфични финансови продукти, услуги по европрограми, кредити и консултиране на целия процес. ”Капиталовата адекватност на БАКБ през октомври е 21,6% при средни нива за страната от 17,5%. От началото на 2011 г. привлечените средства се увеличават с 36%, основно от влогове на домакинства и физически лица, където ръстът е с 47%”, посочи още Бориславова. Тя не се нае да прави мащабни икономически прогнози, но посочи, че е необходимо да се търсят алтернативи в посока нови пазари. Банката няма намерение да се отписва от борсата. Централният й офис вече е на „Славянска“ 2, където се помещаваше СиБанк, в която г-жа Бориславова имаше дял. Бившата централа на БАКБ на ул. „Кракра“ най-вероятно ще се даде под наем, отговори тя на въпрос на „Класа“. Вчера тя представи новото лого на банката и новия управленски екип. Амбициите на банката са през 2012 г. банката значително да намали загубите и през 2013 г. да излезе на печалба.
Източник: Класа (06.12.2011)

„Българо-Американската кредитна банка” информира, че има съществена промяна в акционерната структура. Става въпрос за вътрешногрупово разместване на собствеността в групата „Грамърси”. Грамърси Имърджинг Маркетс Фънд (Gramercy Emerging Markets Fund) е прехвърлило чрез сделка за продажба 7 566 422 акции от капитала на банката, в резултат на което дяловото му участие намалява от 30.64% до 0%. Акциите са придобити от Грамърси Селект Мастър Фънд (Gramercy Select Master Fund), като по този начин делът на фонда в капитала на финансовата институция нараства от 3.61% до 34.26% или 8 458 058 броя акции. По-рано през годината основният пакет акции в банката бе придобит от Сиесайеф – фонд на бившата водеща фигура в СиБанк, Цветелина Бориславова. Наскоро банката успешно увеличи капитала си с емисия на стойност над 48 млн. лева. В резултат на увеличението фондът премина границата от 50%, поради което в момента тече търгово предложение към останалите акционери на цена от 4 лева, каквато беше и емисионната стойност на една акция от последното увеличение. Акциите на БАКБ са едни от най-лошото представящите се през последната година с понижение от близо 57%.
Източник: БНР (08.12.2011)

Васил Симов, главен изпълнителен директор на Софийска стокова борса (ССБ), изп. директор на Българо-американска кредитна банка (БАКБ): Ще ни спасят бизнес контакти с държавите от Азия и Близкия изток - Г-н Симов, неотдавна заявихте пред медиите, че зърнопроизводителите в България въртят в сивия сектор около 400 млн. лв. Как стигнахте до тази цифра? - Това не е мое изчисление, а на журналистите от вестника, в който дадох интервю. Аз по-скоро помогнах да се направи анализ какъв е оборотът за една година от производството на зърно. Ако вземем реколта около 3,8 млн. тона или 4 млн. тона и при средна цена от 350 лв. на тон, може да се изчисли, че около 1,3 – 1,4 млрд. лв. е годишният обем на търговията със зърно. А като прибавим и търговията със слънчоглед, царевица и други зърнени култури, получаваме огромни обороти. Това са много големи суми и върху тях се начислява ДДС, плаща се данък печалба и т.н. Затова представлява едно голямо и интересно за бюджета перо, както и оборотът от търговията с горива или пък с метали. Колкото до сивата икономика, тя трудно може да се измери. Няма орган, който да каже – дотук е бяло, а оттук е сиво. По данни на много агенции, вкл. на Министерството на земеделието, около 30% е делът на сивата икономика в зърнопроизводството. И асоциациите на мелничари, хлебопроизводители, зърнопроизводители потвърждават това. Цифрата 400 млн. лв. изкуствено е сложена в моята уста. Аз заставам зад цифрите за количество произведено зърно и цената му, но какъв е делът на сивата икономика, никой не може да каже. - Колко процента от търговията със зърно минава през борсата? - Може би около 1%, а останалите 99% се сключват между търговците директно и надявам се, на борсови цени. Законът за борсите е достатъчно либерален и не задължава търговците да търгуват през борсата, а и не всички искат да се изложат на показ сделките им. Почти всяка седмица на ССБ се търгуват количества между 20 и 50 тона, което е незначителна част от сделките със зърно в страната. На борсата се наблюдава по-скоро цената, но не мога да кажа какви сделки се сключват на пазара и кои фирми стоят зад сделките. Зърнопроизводството е важен отрасъл в България и дано има все повече богати зърнопроизводители и всички да работят по правилата. Тази ориентировъчна цифра от 30% сив сектор не е мое мнение, тя се цитира от мнозина икономисти, но тя показва колко сме изостанали по отношение на излизане на светло на бизнеса, не само при зърното, а и при тютюна, и при търговията с дървесина. - Преди няколко години ССБ бе инициатор на идеята търговията с дървесина да става през борсата. Защо тя не проработи? - За да може търговията с дървесина да мине през борсата, земеделското министерство трябва да разработи нормативна уредба за регламентиране изсичането и продажбата на дървесина под формата на търг. - Кога в крайна сметка може да се случи това? - Имаме уверението, че през пролетта или в първите месеци на следващата година ще стартира. Ние сме в непрекъснат контакт с Министерство на земеделието и техните районни служби по горите по отношение на правилата за опериране и търговия на борсата. Надявам се това да стане скоро. - Доколкото си спомням, преди 5-6 години бяха направени първите пробни сделки за търговия на дървесина през борсата, но тази практика не продължи. - Тези сделки тогава много се харесаха на правителството и на министерството, но ни бойкотираха отделните горски стопанства, защото да си го кажем директно - засегнахме техните „сиви“ интереси. По принцип борсата винаги е мразена, когато някой иска да скрие сделки, да скрие оборот и затова вероятно през последните 5-6 г. имахме застой в търговията с дървесина. Сега виждам отново воля в Министерството на земеделието да се изкара на светло търговията с дървесина. Ние сме готови да помогнем. Срещу сивия сектор трябва да се борим всички. Не само държавата, НАП, борсата, но и самите браншови организации трябва да се самоконтролират и саморегулират. Затова се опасявам, че когато стартираме търговията на дървесина през борсата, ще има някакъв отпор за бягство от борсова търговия. Това се отнася и за търговията с електричество, и въобще на секторите, където има огромни обороти от много милиарди левове. Засега няма консенсус и как публично да стават търговете за електроенергия. Защото търг, който се прави в плик, с тръжна комисия, крие презумпцията в себе си за нещо нагласено. А когато търгът се прави в присъствието на хората, които се състезават и на принципа на аукциона наддават един пред друг, тогава всички виждат, че спечелилият наистина е дал най-висока цена. Аз съм 100% убеден, че при нас не може да стане манипулация на търга. Затова пък и много видове стоки бягат от борсовата търговия, защото не ги допускат за излязат на светло. - Забелязвате ли на борсата някакво увеличение на потреблението в края на годината? - Винаги в края на годината отчитаме някаква активност на борсата, но това е по една- единствена причина – че тогава се купуват горива за отопление. Договорите за цялата календарна година се сключват от предходната и затова през ноември и декември оборотът е най-голям заради големите сделки с горива. - Как оценявате цялата 2011 г. като активност на пазара в България? - Като цяло 2011-а, която вече изтича, беше по-слаба по отношение на активността на пазара, но при нас на борсата, забелязахме леко възраждане на броя и обема на сделките. За нас тя беше по-оборотна година, но като цяло за икономиката на страната бе по-трудна спрямо предходната. Отново най-оборотните стоки на борсата бяха горивата, основните хранителни стоки, зърното. Очакванията ни от стоки като ориз, боб, захар, които преди 10-15 г. бяха активни на пазара, не се потвърдиха и сега се търгуват извън борсата - в хипермаркетите и тържищата. За борсата останаха основни суровини, които не са за хранителна употреба – метали и горива. Друга тенденция, която отчитаме в условия на криза, е, че някои държавни предприятия решиха да си направят ревизия на складовите наличности. Те излязоха като продавачи на големи количества метали, с което си докараха допълнителни приходи. - Наблюдавате ли и тази година аномалии, като например цените на световните борси на някои стоки и суровини да намаляват, а в България да нарастват? - Това е нещо нормално. Примерно за борсова стока каквато е захарта. При големите държави-производителки една година може да е много добра, друга – много лоша, и цената може да варира в едната или другата посока, но докато стигне тази тенденция до България, минават месеци. Докато самата стока се транспортира, докато се преработи в българските заводи и стигне до пазара, при всички случаи може да има забавяне от няколко месеца. За други стоки пък реагираме веднага спрямо световните тенденции, например при петрола. Виждате основните разпространители на горива у нас променят цените си почти всяка седмица съобразно плаца на Средиземно море или други измерители на цената. Нормално е да има такива разминавания - дадена стока да поскъпва на международния пазар, а при нас да намалява, но това се наваксва в рамките на седмица-две до два-три месеца. Това са стоки, които са по-отдалечени от нас. - Това не изкривява ли пазарната ситуация? - Да, изкривява я, но ние сме подвластни на световните тенденции, като не можем да реагираме на момента. Ние сме малък пазар и докато стоката чисто физически дойде при нас, започва да влияе с цената си с месец-два закъснение. - Доскоро финансисти и макроикономисти твърдяха, че излизаме от кризата, а се оказа, че навлизаме в рецесия. Къде сме всъщност? - Никой не може да каже. Аз си мислех, че кризата е отминала, че през 2010-а и 2011-а излизаме, а сега се говори, че 2012 г. ще е по-трудна от тази. Няма един измерител, който да направи изчисления кога започва и кога завършва икономическият възход в страната. Виждам, че в Европа продължават финансовите проблеми, докато за други държави, вкл. САЩ, Азия и Далечния изток, за криза не се говори. Има много държави извън Европа, които не усещат криза и не отчитат безработица, а подем в производството и потреблението. Те могат да играят роля на спасител на европейските държави, ако започнем активни търговски взаимоотношения с тях. Затворени с ЕС, ние основно търгуваме помежду си, но всички сме в криза, а има държави в Азия и Далечния изток, които са икономически развити и в огромен подем. Те отчитат много добри икономически показатели. Може би ще ни помогне, ако родните търговци тръгнат към по-активни контакти с тях. Това се отнася и за банковия сектор. В Брюксел сега се водят преговори за стабилизиране на финансовия сектор на ЕС, Щатите също обмислят как да стабилизират икономиката си. Спасението ще дойде от по-добри контакти с държави, които не чувстват криза в момента. Пак казвам – това са държавите от Азия и Далечния изток. - Съгласен ли сте с твърдението на Нобеловия лауреат Джоузеф Стиглиц, че бюджетните икономии в Европа са форма на „самоубийство“? - Ние в България сме може би отличниците на ЕС по отношение на финансова стабилност. С бюджетен дефицит и инфлация стоим много добре в Европа, но пък трудността започна да се отразява върху фирмите, които нямат този подем, който очакваха през 2011 г. Обратното – държави, които имат много по-голям бюджетен дефицит, което се отчита като грешка по европейските стандарти, там бизнесът работи много по-спокойно. Нужно е да се намери по-добър баланс за бюджетен дефицит, така че да може и вълкът да е сит, и агнето - цяло. Хем да сме финансово стабилни и в Европа да не ни дърпат ушите, хем от друга страна, българските фирми да усетят разхлабване на финансовата примка, тъй като междуфирмената задлъжнялост в страната е много висока. Виждате, че има държави с над 10% бюджетен дефицит, но живеят много по-спокойно, отколкото ние в България. Затова както е казал Нобеловият лауреат, когато си отличник във финансово отношение, губиш в икономическо.
Източник: Класа (12.12.2011)