“40 работници са на улицата, пропадат ни договори с чужбина, фирмата ни е почти пред фалит, защото в България да се занимаваш с производство е абсолютно самоубийство. Съдебните процедури са толкова тромави, че обричат на провал всеки опит да решиш проблемите си по законов път”, казва пловдивчанката Нина Генова, представител на фирмата за облекло “Ниадора”, която шие за световни марки като “Хлое”, “Бърбъри”, “Кашарел” и “Ан Фонтейн”. В края на декември Генова е подала две жалби в Районна прокуратура, в които твърди, че фирмата е жертва на изнудване. Обвиненията са насочени срещу Българо- американската кредитна банка и охранителна фирма “Зора Ком”, които не позволявали на “Ниадора” да изнесе от ипотекирана сграда машините, материалите и готовата продукция. Шивашката фирма няма отношения с банката, тя е само наемател на халетата. Шивашката фирма е създадена през 2012 година и производствената дейност се извършва в хале, наето в сградата на “Ния и Дорадо” на ул. “Орловец”, която доскоро е била собственост на фирма “Ен Ди”. Сградата е построена с кредит от банката, но заради непогасени вноски БАКБ завежда изпълнително дело и през октомври влиза във владение. “На 23 октомври помещенията бяха запечатани от хора от банката и помощник ЧСИ Георги Кисьов. Ние имаме договор за наем с “Ен Ди”, а наемът е платен още през септември до края на годината. Представихме договор и фактура. Въпреки това от банката ни поискаха 10 000 лева, за да можем да останем да работим. Имахме няколко спешни договора за ишлеме за Франция и всяко прекъсване бе свързано с големи неустойки. Бяхме принудени да внесем 5000 лева при частния съдебен изпълнител, за да ни разрешат да влезем и да работим по поръчките”, разказва Генова. Касов документ за парите тя не получила, има единствено подписан протокол от ЧСИ. Следващият епизод от сагата бил на 18 декември, когато от “Зора Ком” ги предупредили, че нямат право да изнасят готова продукция. “Работим за няколко световни марки. Всичко е договорено по дни. Неустойките са огромни. Трябваше служителите ми да изнасят продукция в чантите си като някакви престъпници, за да можем да изпълним договорите. Тогава подадохме и жалби до Районна прокуратура, защото това си беше чисто самоуправство”, разказва Генова. В София управителката и адвокатът є се срещат с председателя на Надзорния съвет на банката Цветелина Бориславова. “Тя самата бе много изненадана и след като є показахме документите, каза, че можем да изнесем и машините, и материалите. Предложи ни да останем, като плащаме наем, но отказах, защото нещата бяха отишли твърде далеч”, твърди управителката. Въпреки обещанията, на 28 декември обаче работниците на “Ниадора” не могат да влязат да работят, защото помещенията са запечатани. Ден по-рано от “Зора Ком” са подписали предупредителен протокол по Закона за МВР, но въпреки това шивачките не са пуснати до машините. Следва нова сага с полиция и прокуратура. Преди ден, в присъствието на представител на банката, машините и материалите все пак бяха изнесени. “Имаше процедури, които трябваше да бъдат спазени. В сградата има запорирано имущество на друга банка и тъй като ние носим отговорност за цялата сграда, нямаше как да се изнася каквото и да било, без да е направен опис на всичко”, заяви адвокат Диков. Според него договорът за наем между “Ниадора” и “Ен Ди” не е изряден, тъй като е подписан от Генова, която по документи не е управител на фирмата и няма пълномощно да подписва документи. Затова се е наложило от фирмата да платят наем за помещенията, като парите са отишли за погасяване на част от дължимата сума, която била в размер на 1,5 милиона. От фирмата нямат намерение да изтеглят жалбите, тъй като са претърпели щети в дните, когато не са работили. За продан Триетажната сграда на ул. “Орловец”, която преди години бе база на една от най-проспериращите български марки за дрехи “Ния и Дорадо”, сега е обявена за продан. “Кризата се отрази много сериозни на фирмите, които работят за вътрешния пазар. Не успявахме да обслужваме кредита в срок, натрупаха се задължения. Въпреки това имаше различни варианти нещата да се оправят и да продължим да плащаме, но в продължение на 9 месеца нямаше с кого да преговаряме. После вече беше късно, разказва единият от собствениците - Георги Генов, който вече е подал в съда молба за обявяване в несъстоятелност.
Източник: Марица (17.01.2014)

Фонд гарантира безплатно заеми за над 360 млн. лв. Националният гаранционен фонд (НГФ), част от групата на Българска банка за развитие, ще гарантира отпускането на кредити за бизнеса в размер на над 360 млн. лв. Това става възможно след подписването на споразумение с 10 търговски банки, които ще се възползват от гаранциите на фонда при отпускането на корпоративни кредити. Гаранцията, издавана от НГФ, е безплатна за предприятията и им помага да постигнат по-изгодни условия при кандидатстването за финансиране. Фондът ще издаде гаранции на обща стойност до 180 млн. лв., като ще гарантира не повече от 50% от всеки отпуснат от банките заем. Така общата сума на заемите, които може да се отпуснат с гаранция на НГФ, ще е най-малко 360 млн. лв. В случай, че по отделни заеми фондът покрива задължения в по-малък размер, а също и поради бързото изплащане на отделни заеми, общата сума на кредитите, отпуснати с гаранции по програмата, ще се увеличи. Гаранцията може да намали нужните движими и недвижими дълготрайни материални активи, които кредитоискателят трябва да заложи като обезпечение пред търговските банки. Заради понижаването на риска, който банките поемат, отпускайки заеми с гаранция от НГФ, се очаква и лихвите по кредитите да се намалят, съобщават от институцията. "Гаранционната програма е самостоятелен продукт на НГФ и той сам ще поеме риска по гаранциите, които издава. В същото време на банките не се поставят изисквания и условия да променят политиките си по оценка на проектите, които ще получат кредитиране", обясни Самуил Шидеров, изпълнителен директор на НГФ.
Източник: Стандарт (26.03.2014)

Край на високите лихви по депозити Фактически край на високите лихви по депозити може вече да бъде обявен. През март и последната банка (от по-големите и със значение за сектора и пазара), която привличаше средства на сравнително високи лихвени нива, е променила лихвената си политика. Корпоративна търговска банка (КТБ, четвърта по размер на активи към края на февруари 2014 г.) значително е влошила лихвените си условия за депозити по новосключени договори, става ясно от месечния обзор на банковия пазар за март на финансовия портал "Моите пари". Това показва и скалата на лихвените проценти на интернет страницата на банката. Друга банка на пазара, която е сред водещите по размер (трета по активи към края на февруари 2014 г.), предлагаща привлекателни лихви по депозити, е ПИБ, като тя също е намалила през миналия месец лихвените нива. Общо осем банки са понижили лихви по депозити – срочни и спестовни и безсрочни влогове, през миналия месец, показва обзорът на "Моите пари". Според анализаторите от "Моите пари" със значителното намаление на лихвените условия на КТБ на практика се слага край на възможността да бъде получен висок доход от депозит или сметка. До миналия месец банката предоставяше с няколко пункта по-високи лихви по срочни и безсрочни депозити, се посочва още в анализа им. До редакционното приключване на броя от банката не отговориха какви са мотивите за промяна на лихвената политика. Тенденцията за понижение на лихвите по депозити започна още през 2011 г., като се случва бавно и постепенно, но постоянно. По време на депозитната война от 2009-2010 г., когато банките трупаха ликвидност на висока цена, лихвите по депозити достигнаха дори двуцифрени нива на годишна база. След това започна успокояване на пазара и постепенно понижение на лихвите, като някои банки – основно с българска собственост, запазиха сравнително високи лихвените нива поради липсата на банка майка например за осигуряване на ресурс в случай на нужда. В крайна сметка предлаганите средно за пазара лихви паднаха до около 3-4% максимум за шестмесечни депозити в левове, като в евро обичайно лихвите са малко по-ниски. По данни на БНБ от лихвената статистика към края на февруари (за март данните ще бъдат публикувани в края на април - бел. ред.) средната за пазара годишна ефективна лихва по срочни депозити в левове е била 3.4%, а в евро 3.25%. Според новите лихвени условия на КТБ по шестмесечен срочен депозит в левове (над 1000 лв.) предлаганата годишна лихва е 4.25%, като за 36 месеца достига 6%. Преди понижението банката имаше срочни и безсрочни депозити с между 7% и 8.85% годишна лихва. Други банки, предприели поредно понижение на лихвените нива - по срочни депозити и спестовни сметки, през март според обзора на "Моите пари" са Прокредит банк (с около 1 процентен пункт за левове и с 0.25-0.50 пр.п. за евро), Сосиете женерал Експресбанк (0.10-0.20 пр.п.), Банка ДСК (0.30-0.60 пр.п.), Българо-американска кредитна банка (0.10-0.20 пр.п.), Търговска банка Д (0.25 пр.п.), ПИБ (0.10-0.20 пр.п.), Инвестбанк (0.25-0.50 пр.п.). За разлика от масовата активност при депозитите през март банките са проявили от слаба до умерена активност по отношение на офертите в кредитирането – потребителски и жилищни заеми. Само три банки са обявили промоционални условия за заеми за потребление – Тексимбанк, Общинска банка и Пощенска банка. При жилищните кредити Сосиете женерал Експресбанк излезе с нова оферта, Пощенска банка също, както и Банка Пиреос, Общинска банка и Алианц банк. Според наблюденията на жилищния пазар на кредитния консултант "Кредит център" през март търсенето на кредити е останало стабилно, но е било водено от очакваните промени в Закона за потребителския кредит. "Клиентите, които бяха набелязали даден имот и имаха финално договорена цена, пристъпиха към приключване на покупката, без да чакат влизане в сила на промените. Част от търсещите дом обаче съзнателно забавят процеса, за да изчакат кредитите, отговарящи на новите изисквания", се казва в анализа на "Кредит център". Те бяха окончателно приети от парламента в началото на април. Прогнозите в сектора са, че банките ще излязат с новите си предложения след около поне два-три месеца. Промените в закона влизат в сила на 22 юли тази година – три месеца след обнародването им в Държавен вестник. Друга тенденция, която се оформя на пазара, според кредитния консултант е увеличение на запитванията за финансиране на покупка на жилище в строеж, като в повечето случаи искането е за финансиране на етап Акт 15.
Източник: Капитал (25.04.2014)

Бориславова строи тузарски винен комплекс за ВИП гости в Каблешково Цветелина Бориславова, влага 200 млн. лева в супер баровски винен комплекс, разположен само на 7 километра от морския бряг. Тя е закупила 300 дка имот край Каблешково, където смята да стори шато само за ВИП гости. Мултимилионерката планира да вложи 100 млн. евро в туристическия комплекс, който ще си има и своя винарска изба. Районът около Ахелой е много подходящ за отглеждането на лозови масиви. Близостта му до Ахелой пък е гаранция, че шатото ще се пълни с баровци, готови да се разделят с по няколкостотин лева само за нощувка. Край Каблешково вече има друго такова шато – комплекс „Винярдс“. Около лъскавия комплекс ще се разпъне и парк с екзотични растения и цветя, които да галят очите на скучаещите ни новобогаташи. Отделно ВИП особите ще пръскат кеф в няколко магазина, изискана сладкарница и бутиков ресторант, пълен с вина от цял свят. Щерката на ДС генерала Борислав Карагьозов искала цялото това архитектурно чудо да бъде издържано във възрожденски стил. Туристическият бизнес в новата перла по Черноморието трябвало да се подпомогне от партньори на Бориславова, които въртели туроператорски фирми с позиции в Слънчев бряг. Те щели да включват в пакетите за чужденци и посещение на новото шато срещу определена сума. Така шефката на Българо-американска кредитна банка (БАКБ) щяла да си гарантира силен туристически поток през целия активен сезон. Основна цел на бизнес дамата обаче били родните богаташи, които умират да си мерят дебелината на портфейлите целогодишно. Напористата Цветелина вече строи подобен комплекс край Мелник. В края на август миналата година богатата като Крез софиянка купи срещу 2 млн. евро шатото на разстреляния Емил Кюлев край санданското с. Хотово, на 6 километра от Мелник. Броени дни след сделката тя бутна резиденцията на покойния банкер, която беше атракцията на селото. На разчистения терен Цветелина обмисляла да строи втори винен комплекс с хотелска част и ресторант. В имота от 500 дка остана само параклисът, построен по заръка на Ванга. В момента Цветанка Карагьозова е собственик на БАКБ, на част от Пампорово, като има дялове в още 38 фирми. Смята се, че богатството й възлиза на 1,5 млрд. лева. Краус и Петя Славова конкурират новата изба В Поморийско се намират избите на двама крупни лозари, които ежегодно печелят милиони от продажба на бутикови вина. Само на няколко километра едно от друго са шатата на известната банкерка Петя Славова, която държи „Черноморско злато“. По пътя от Поморие за Бургас пък са лозята на Вилхелм Краус. Само преди няколко седмици огромни масиви от тях бяха запалени и за малко не стигнаха до самото шато, разказаха свидетели. Бившият министър на транспорта държи едни от най-плодородните земи край Поморие, като виното от лозята му се слави в цялата страна. За палежа обаче местните подозират конкуренция във винения бранш.
Източник: Класа (07.05.2014)

Българо-американската кредитна банка е издала нова емисия облигации, с които ще финансира основната си дейност, съобщиха от финансовата институция. Ипотечните книжа са на стойност 5 млн. евро и са били пласирани при частно предлагане. От банката обясниха, че те са били записани изцяло от местни институционални инвеститори. БАКБ планира да използва набраните пари за общата си банкова дейност, а ипотечните облигации са една от възможностите, които е избрала "с цел диверсификация на източниците на финансиране", уточняват от банката. Емисията Книжата са пласирани на 25 септември, а падежът им е след пет години. Те са обезпечени с първи поред залог върху активи на БАКБ – ипотечни кредити от портфейла. Става въпрос за заеми, които са обезпечени от своя страна с ипотеки върху имоти в полза на банката. Лихвата върху облигациите е променлива – 6-месечен индекс Euribor с надбавка от 4.2%. Главницата ще се погасява постепенно заедно с лихвените плащания. Банката След като през 2011 г. БАКБ беше придобита от фонда "Сиесйаеф", тя се ориентира повече към финансиране на проекти с екологична насоченост, включително зелено земеделие. Банката финансира покупка на земеделски земи, има и програми за развитие на малкия и средния бизнес. Друго направление в кредитирането е подкрепата на европейски проекти, свързани с опазването на околната среда, енергийна ефективност, възобновяеми енергийни източници, земеделие, съобразено с природата, както и проекти за устойчива градска среда. Дружеството "Сиесайеф" е собственост на Цветелина Бориславова. Към края на юни активите на БАКБ са на стойност 743 млн. лв., от които 525 млн. лв. са кредити и други вземания. Приходите на банката от лихви са 16.45 млн. лв., а разходите – 11 млн. лв. Нетната загуба за първото полугодие е 8 млн. лв. БАКБ е публична компания, като последните сделки с акциите й са сключвани при цена 4.5 лв.
Източник: Капитал (29.09.2014)

Търговската марка на един от приватизаторите на „Балканкар“ е обявена за публична продан и търгът ще се състои на 8 октомври в Пловдив. Става дума за марката „Ромекс кар“, собственост на едноименното ЕООД, което е основният собственик на „Балканкар Мизия“. Фирма „Ромекс кар“ е създадена през 1992 г. в Пловдив и е специализирана в производството и търговията с мотокари и електрокари. След това купува „Балканкар Мизия“, но в последните години бизнесът на фирмата закъсва и тя не може да обслужва кредита си към Българо-американската кредитна банка. Така се стига до частен съдебен изпълнител. Началната цена на търговската марка, която е редовно регистрирана, е 74 250 лв. „Ромекс кар“ е и собственик на машиностроителния завод в Бяла Слатина и през 2010 г. реши да закрие производството си там, защото роми от града всяка нощ крадели и изнасяли оборудването. Когато камиони на фирмата се опитаха да изнесат оцелялата част от техниката, ромите направиха блокада, за да ги спрат, обяснявайки, че се прехранват с продажби на желязо от предприятието от 20 години.
Източник: Преса (07.10.2014)

Проекти на стойност близо 100 млн. евро са в процес на подготовка с Международната инвестиционна банка. Финансирането е за Спарки Елтос заедно с УниКредит Булбанк, за Еврохолд, за Виваком, за Технокороза, за Порт Бургас-запад, както и за кредитни линии за Българо-американската кредитна банка и Инвестбанк. София беше домакин на 102-рото заседание на Съвета на Международната инвестиционна банка (МИБ) в четвъртък и петък. Този форум може да се смята за ключов в новата история на институцията, коментираха присъстващи. На него бяха взети решения за разширяване, докато в последните години банката е губила членове. В София обаче беше подписано споразумение за връщането на Унгария като член на международната институция, както и за заем с унгарската Експорт-Импорт банк за 15 млн. евро. Така членовете на МИБ стават девет - Русия, Чехия, Словакия, Румъния, България, Унгария, Куба, Виетнам и Монголия. Беше взето и решение за откриване на регионален офис на институцията в Братислава. България има няколко проекта, които са финансирани от МИБ, на обща стойност 43,5 млн. евро. Заедно с руската ВТБ е сключен мостов кредит от 150 млн. евро за Виваком, в който МИБ участва с 10 млн. Инвестиции има в "Евролийз ауто" и "Марина Бей" в Кранево.
Източник: Стандарт (24.11.2014)

Взимаме нови заеми от МИБ за 100 млн. евро Проекти на стойност близо 100 млн. евро са в процес на подготовка с Международната инвестиционна банка. Финансирането е за Спарки Елтос заедно с УниКредит Булбанк, за Еврохолд, за Виваком, за Технокороза, за Порт Бургас-запад, както и за кредитни линии за Българо-американската кредитна банка и Инвестбанк. София беше домакин на 102-рото заседание на Съвета на Международната инвестиционна банка (МИБ) в четвъртък и петък. Този форум може да се смята за ключов в новата история на институцията, коментираха присъстващи. На него бяха взети решения за разширяване, докато в последните години банката е губила членове. В София обаче беше подписано споразумение за връщането на Унгария като член на международната институция, както и за заем с унгарската Експорт-Импорт банк за 15 млн. евро. Така членовете на МИБ стават девет - Русия, Чехия, Словакия, Румъния, България, Унгария, Куба, Виетнам и Монголия. Беше взето и решение за откриване на регионален офис на институцията в Братислава. България има няколко проекта, които са финансирани от МИБ, на обща стойност 43,5 млн. евро. Заедно с руската ВТБ е сключен мостов кредит от 150 млн. евро за Виваком, в който МИБ участва с 10 млн. Инвестиции има в "Евролийз ауто" и "Марина Бей" в Кранево.
Източник: Стандарт (24.11.2014)

В Търговския регистър са вписани промени в управлението на „Българо-американска кредитна банка“ АД от 19 декември. Седмица по-рано Надзорният съвет на „Българо-американска кредитна банка“ АД освободи Таня Илиева Керемидчиева като член на Управителния съвет и изпълнителен директор на банката. Заедно с това на нейно място е избрана и вписана Лорета Иванова Григорова, която попълва оперативното управляние на банката на Цветелина Бориславова. След одобрението на БНБ и вписване на тези промени, Управителният съвет на БАКБ се състои от четирима членове - Васил Стефанов Симов - председател и изпълнителен директор, Илиан Петров Георгиев - изпълнителен директор, Лорета Иванова Григорова и Силвия Кирилова Кирилова. „Българо-американска кредитна банка“ АД се представлява винаги заедно от двамата изпълнителни директори Васил Стефанов Симов и Илиан Петров Георгиев.
Източник: Банкеръ (23.12.2014)