Втори търг за марка на „Балканкар“ Втори търг за продажбата на търговската марка на един от приватизаторите на „Балканкар“ е насрочен за 22 януари от пловдивски частен съдебен изпълнител. Първият беше на 8 октомври и тогава не се стигна до сделка за марката „Ромекс кар“, притежание на основния собственик на „Балканкар Мизия“. Едноименната фирма „Ромекс кар“ е създадена през 1992 г. в Пловдив и е с предмет на дейност производство и търговия с мото- и електрокари. По-късно дружеството купува „Балканкар Мизия“. През последните години дейността на „Ромекс кар“ запада и фирмата не успява да обслужва кредита си към Българо-американската кредитна банка. При първия търг цената на марката беше 74 250 лв., сега наддаването ще започне от 59 400 лв. „Ромекс кар“ нашумя през 2010 г., когато фирмата реши да закрие производството си в завода в Бяла Слатина, защото роми всяка нощ изнасяли оборудването.
Източник: Преса (06.01.2015)

Акционерно разместване в БАКБ Американският Gramercy Select Master Fund, който притежава малко над 35% от БАКБ, е прехвърлил почти целия си дял на регистрираното в американския щат Делауер LTBI Holdings. Това става ясно от седмичния бюлетин на Централния депозитар. Реално сделка и смяна на контрола обаче няма. "Информирани сме, че това е вътрешногрупово прехвърляне. Получено е разрешение от БНБ", каза Силвия Кирилова, главен юрист и член на управителния съвет на БАКБ. Gramercy е вторият по големина акционер в банката след Си Ес Ай Еф с близо 61.5%, което се контролира от председателя на надзорния съвет на БАКБ Цветелина Бориславова. Допреди сделката американският фонд притежава 8 642 643 акции, като на 5 март са прехвърлени 8 061 692 от тях. Сделката е станала извън борсовия пазар, като посредник по нея е била "Първа финансова брокерска къща", става ясно от разкрита информация на нейния сайт. Книжата са прехвърлени по 4.29 лв. за акция, или общо 34.67 млн. лв., което е под текущата пазарна цена. На 9 март имаше само една сделка на борсата с книжата на БАКБ на 4.61 лв. за акция. Засега не е ясна точната връзка между LBTI и Gramercy. Единствената публична информация за новия акционер е, че е регистриран в средата на миналата година в Делауер. БАКБ още не е получила официални уведомления от купувача и продавача. БАКБ е от сравнително малките играчи на българския банков пазар - с нейните 815 млн. лв. активи към края на 2014 г. тя се нарежда на 19-о място. Цветелина Бориславова влезе в кредитната институция през 2011 г., като купи дела от 49.9% на Allied Irish Banks за символичните 100 хил. евро (плюс ангажимент за рекапитализация и рефинансиране на задължения към досегашния собственик). Ирландската банка беше принудена да излезе от българската си инвестиция на огромна загуба (през 2008 г. тя придоби дела от Българо-американския инвестиционен фонд за 216 млн. евро) заради спасителния си план от държавата. От 2010 г. банката е постоянно на загуба, основно заради обезценки на натрупаните по време на кредитния бум експозиции към имотния и строителния сектор. За пет години тя е отчела общо 92 млн. лв. загуби, като за 2014 г. отрицателният резултат е най-нисък - 8.9 млн. лв.
Източник: Капитал (10.03.2015)

Вторият по големина акционер в Българо – американска кредитна банка Gramercy select master fund e прехвърлил 32.73% от капитала на банката, става ясно от съобщение на X3News. Купувач на дела е LTBI Holdings LLC. Сделката е осъществена на цена от 4.29 лв. за брой или за общо 34.67 млн. лв. Контролираната от председателя на надзорния съвет на БАКБ Цветелина Бориславова Си Ес Ай Еф притежава 61.5% от капитала на банката. Към края на 2014 г. активите на Българо – американска кредитна банка са за 815 млн. лв. Банката приключи преходната година със загуба от 8.9 млн. лв. спрямо отрицателен финансов резултат от 15.996 млн. лв. за година по-рано.
Източник: profit.bg (13.03.2015)

"Българо-американска кредитна банка" АД - София насрочи редовното си общо събрание на акционерите, което ще се състои на 28 април. То ще обсъди докладите на управителните органи за дейността на дружеството (индивидуален и консолидиран) и годишните финансови отчети за 2014 г. (индивидуален и консолидиран). БАКБ подобрява финансовия си резултат, но все пак остава на загуба, която в края на декември е в размер на 9.167 млн. лева. Така че акционерите отново ще останат без дивидент. За последно такъв е имало през 2006 г. - 0.75 лв. за акция и през 2007-а -1.50 лв. за един дял. Те ще изслушат и годишния отчет за дейността на Специализираната служба за вътрешен контрол (одит) за 2014 година. Общото събрание ще разгледа предложението за освобождаване на всички членове на Управителния и Надзорния съвет от отговорност за дейността им през миналата година.Преизбиране на членовете на Одитния комитет също ще се обсъди. Проектът за решение предвижда преизбиране на всички членове на комитета, а именно Мартин Ганев (председател), Евгени Иванов (член), Кирил Манов (член) и Райка Онцова (независим член), за нов мандат от три години. За проверка и заверка на годишния финансов отчет на БАКБ за 2015 г. се предлага на общото събрание на акционерите да избере специализираното одиторско предприятие, препоръчано от Одитния комитет, а именно: "Ърнст и Янг Одит" ООД - София. При липса на кворум събранието ще се проведе на 12 май на същото място и при същия дневен ред. "Сиесайеф" АД, зад който стой председателят на Надзорния съвет на БАБКБ - Цветелина Бориславова, остава най-големият акционер с дял от 61.425%, а Gramercy Select Master Fund държи 34.2552% от книжата с право на глас.
Източник: Банкеръ (26.03.2015)

Мебелни фабрики за продан Макар и бавно, мебелната индустрия в България се развива, но в последните години разчита повече на износа, отколкото на вътрешното потребление, сочат данни от сектора. Въпреки това някои предприятия очевидно изпитват затруднения напоследък, като в регистъра на публичните продажби само в последните 10 дни са качени няколко обявления за разпродажба на имущество на предприятия от сектора. Едно от тях е свързано с габровската „Солекс Инвестмънт“, която продава своите мебели под търговската марка MeBex. Частен съдебен изпълнител продава няколко складови помещения и административна сграда на компанията за сумата от 235 хил. лева. Продажбата е с цел да бъдат удовлетворени взимания на кредитора на компанията – Първа инвестиционна банка (ПИБ), става ясно от обявата. Производствените мощности на друга фирма от сектора – "Транс – 76" и отново находяща се в Габрово, пък са обявени за продан по искане на „Българо-американска кредитна банка“. Началната обявена цена в този търг е малко над 487 хил. лв. За малко над 550 хил. лева пък се продават три поземлени имота на петричкото предприятие „Рондиа“, произвеждащо основно столове и маси. Преди броени дни представители на дървопреработващи и мебелни предприятия коментираха предизвикателствата пред бранша, свързани основно с недостига на суровина. За проблема с липсата на дървесина призна и земеделският министър Десислава Танев в петъчния парламентарен контрол. Тя обаче коментира, че в момента причината са лошите атмосферни условия, които ограничават достъпа до горите. През миналата година износът на дървесина, която може да бъде ползвана за мебелната индустрия, е бил само 4% от общия износ, посочи Танева. В годините на кризата мебелните предприятия коментираха, че липсва търсене – както в страната, така и в чужбина, на техните продукти.
Източник: Инвестор.БГ (07.04.2015)

Повече сделки и чуждестранни купувачи След 4-5 години спад на пазара на сливания и придобивания в България и отлив на чуждестранни инвеститори тенденцията плахо започва да се променя. Първите малки сигнали за оптимизъм от края на 2014 г. постепенно се пренесоха и в 2015 г., като от началото на годината пазарът вече отбеляза около двайсетина сделки на фона на общо 69 за цялата минала година. Различно е и качеството на купувачите - в няколко сделки дружествата се придобиват от световни или европейски лидери от сектора. Тенденцията обаче е валидна за производствения сектор, докато във финансовия, търговията и недвижимите имоти все още интересът идва от местни икономически групи. Силно начало "Първото тримесечие на 2015 г. определено е едно от най-силните първи тримесечия за сливанията и придобиванията от доста време насам не само като мащаб, но и като качество на сделките", отбелязва Юлиан Гиков, който е управляващ директор на "Райфайзен инвестмънт" и директор за Югоизточна Европа. Гигантски сделки от мащабите, които имаше в годините преди кризата и на българския пазар, засега не се очертават. Така най-голямото придобиване от началото на годината е това на производителя на керамични плочки "КАИ груп" от страна на глобалния лидер в производството на подови настилки – американската Mohawk Industries, за около 195 млн. евро. Сделката е сред изключително редките случаи, в които най-големият световен играч в даден сектор инвестира в българска компания. В този смисъл съществен детайл за покупката е и фактът, че продавачът също е голямо американско дружество – инвестиционният фонд Advent. Сред знаковите сделки за първото тримесечие е и влизането на германската Paul Wesjohann & Co. (PHW) в разградския производител на "Лудогорско пиле" – "Амета". Германският купувач ще придобие 50% от българското дружество, което се оценява на общо около 56 млн. лв. Макар и доста по-малка като размер, сделката е сходна по значение, доколкото купувачът е най-големият играч в птицевъдния бранш в страната си. Към по-голям европейски инвеститор мина и фабриката за бентонит в Кърджали, като там промяната в собствеността дойде през сделка за досегашния гръцки собственик, придобит от френски гигант. Пак по международна линия се смени и собственикът на завода за хартия и велпапе "Дуропак Тракия". Все още малки Извън тези изключения сделките в България до момента остават доста по-малки, а и прогнозите не чертаят някаква промяна в това отношение. "Не очаквам особено големи сделки през годината, но работим по няколко по-малки проекта, като характерното при тях е, че преобладава интересът от страна на стратегически инвеститори", посочва Атанас Бангачев, партньор в българския офис на CMS Cameron McKenna. Известен интерес от страна на стратегически инвеститори отчита и директорът във фонда за дялово инвестиране Entrea Capital Димитър Узунов, който отбелязва, че влизането на играчи като Mohawk и PHW е положителен сигнал за българските компании, в които чуждестранните стратегически вложители очевидно виждат възможности за развитие. Обяснението за засилването на стратегическия интерес е просто – задържането на благоприятните условия на пазара в световен мащаб през последните месеци стимулира активността на инвеститорите. Рекордно ниските лихвени равнища позволяват на компаниите да набират евтино финансиране, а високите цени на акциите допълнително увеличават средствата, с които разполагат. "Стратегическите големи играчи знаят, че това е перфектният момент да навлязат на нови географски пазари или в нови продуктови линии", обяснява Гиков. Той обаче изтъква, че въпреки политическата стабилност от последните месеци, която определено е допринесла за активизирането на пазара и в България, страната все още не е достатъчно привлекателна по отношение на фактори като предвидимост, защита на интересите на инвеститорите и правна система. Оптимистични очаквания Съживяването на пазара в страната остава далеч от рекордните нива, наблюдавани в глобален мащаб – по данни на Financial Times, за първото тримесечие на 2015 г. стойността на сливанията и придобиванията по света се е увеличила с 21% на годишна база, а очакванията са активността да се запази висока. Положителното развитие на Запад обаче все пак дава основания и за по-оптимистични прогнози за българския пазар. Сред факторите за по-благоприятните очаквания са и по-стабилната политическа обстановка в страната, както и вече поизчерпаното търпение при отлагането на продажби. Събитията около Корпоративна търговска банка също предполагат промени в собствеността на още от дружествата от орбитата на финансовата институция, например при телеком лидера БТК. Не на последно място активност се очаква и от няколко фонда за дялово инвестиране, които трябва да вложат средствата си до края на годината. Вече традиционно за последните години сред секторите във фокуса на инвеститорския интерес са информационните технологии и ауторсинг индустрията. От началото на годината собствениците си вече смениха софтуерната компания "Страйпс" (виж на стр. 15) и дигиталната агенция "Деспарк", а в началото на април към сделките в сектора се добави и придобиването на мажоритарен дял в компанията - собственик на BG-Mamma – НЕГ.БГ, от страна на управляващия партньор във фонда за рисково финансиране LAUNCHub Любен Белов. Чрез борсово предлагане нови инвеститори ще влязат и в IT холдинга "Сирма". "Продължаваме да виждаме засилен интерес от чуждестранни стратегически инвеститори, които искат да отварят свои развойни центрове в България", отбелязва Узунов. "Също така новият собственик на "Софика груп" се очаква да раздвижи аутсорсинг сектора след наскоро обявеното намерение да търси растеж чрез придобивания не само в България, но и в региона", допълва той. През 2014 г. най-голямата българска аутсорсинг компания стана собственост на американския гигант TeleTech. Интерес има и към сектора на финансовите услуги, отчита Бангачев. През първото тримесечие "Евроинс" купи българския застрахователен бизнес на германската Talanx – "ХДИ Застраховане", а "Индустриален холдинг Доверие" има предварителен договор за Токуда банк, като сделката трябва да бъде одобрена от БНБ. Плановете за преструктуриране на гръцките банки също могат да доведат до продажби и на дъщерните им лизингови дружества и банки в България. Според Гиков 2015 г. определено ще бъде годината на промишлеността и на производствените предприятия. Узунов също отбелязва наличието на интерес от страна на италиански стратегически инвеститори към сектор "Производство". Сред по-големите сделки, които вероятно ще станат факт в следващите месеци, е продажбата на незавършения варненски Mall Galleria от страна на полската Globe Trade Center (GTC). По информация на "Капитал" преговори за покупка на имота е водил Петър Дудоленски, като последващата идея е обектът да бъде нает от "Сити клиник", в която миналата година като инвеститори влязоха фондът Empower Capital и финансовият инвеститор Александър Минов. След дълга зима в приватизацията и там е възможно леко раздвижване. За трети път държавата ще опита да приватизира Българската фондова борса (БФБ) заедно с Централния депозитар, ще бъдат предложени няколко дружества с имоти в актива им, минимален шанс има и за продажба на "БДЖ Товарни превози".
Източник: Капитал (20.04.2015)

Едва три от банките отчитат нарастване на отдадените кредити към домакинствата с повече от 10 млн. лв. за периода 1 януари – 31 март. Това са Банка ДСК, Сосиете Женерал Експресбанк и Централна кооперативна банка. Ръст отчитат също така и в СИБАНК, Първа инвестиционна банка, Българо-американска кредитна банка, Алфа банк и Токуда банк, която в края на миналата седмица смени собствеността си. Какви са лихвите по кредитите днес? Годишният процент на разходите (ГПР) по кредитите за потребление в левове през април 2015 г., в сравнение със същия месец на 2014 г., намалява с 1.14 процентни пункта до 11.50%, а по кредитите за потребление в евро с 1.92 процентни пункта до 8.91%. През април 2015 г. годишният процент на разходите по жилищните кредити в левове се понижава спрямо април 2014 г. с 0.92 процентни пункта до 6.59%, а по жилищните кредити в евро – с 0.52 процентни пункта до 7.17%. През април 2015 г., в сравнение с март 2015 г., годишният процент на разходите по кредитите за потребление в левове се увеличава с 0.05 процентни пункта, а по тези в евро – с 0.35 процентни пункта. При жилищните кредити в левове той спада с 0.15 процентни пункта, а по тези в евро – с 0.04 процентни пункта.
Източник: profit.bg (02.06.2015)

Пощенска банка купува клона на Alpha bank в България Българското дружество на гръцката Eurobank - Пощенска банка, купува бизнеса на Alpha bank в страната. Съобщението за сключеното споразумение е от петък, а сделката се очаква да приключи до края на годината след получаване на разрешения от регулаторите. Цената не се съобщава, но според гръцки медии и Reuters е 1 евро. Ефектът за Пощенска банка е, че ще порасне до четвъртата по големина банка в България, а за Alpha - че ще подсили бизнеса си в Гърция. Според източници на Reuters на нея ще й бъде позволено да репатрира около 100 млн. евро от българския й клон. Alpha Bank е единствената от гръцките банки, която оперира в България не чрез дъщерно поделение, а като клон. По тази причина депозитите там са гарантирани от гръцката схема за гарантиране на влоговете. През първото тримесечие тя, както и другите банки с гръцка собственост ОББ, "Пиреос" и "Пощенска", претърпя отлив на депозити. За Alpha той се измерваше в 6.85% спад на привлечените средства и 19% свиване на депозитите от домакинства до 580 млн. лв. Данните за второто тримесечие се очакват в края на юли. Към края на първото тримесечие активите на клона на Alpha са 3.4 млрд. лв., но данните за следващите месеци показват, че той е намалил задълженията си към централата с общо над 2 млрд. лв. Съответно от баланса се стопяват и 1.4 млрд. лв. корпоративни дългови книжа и около 400 млн. лв. корпоративни кредити. По информация на "Капитал" това са портфейли на централата в Атина, които чрез репо сделка се озоваха в баланса на клона й в края на 2012 г. и вероятно заради натиск от БНБ или в подготовка на сделката са изчистени. Така към момента активите Alpha са около 1.5 млрд. лв. Според официалното съобщение "придобиването ще обхване всички банкови дейности на Alpha, които са на обща стойност 500 млн. лв., както и кредити за 800 млн. лв." и след финализирането на сделката клоновата мрежа на Пощенска банка ще нарасне до над 200 локации в цялата страна, а персоналът й ще достигне 3000 хил. души. Няма информация до каква степен клоновите мрежи се припокриват и доколко ще има нужда от затваряне на клонове и оптимизиране на персонал. Но най-вероятно ще има поне частична оптимизация. Alpha е с мажоритарен собственик гръцката държава чрез фонда Hellenic Financial Stability Fund, докато при Eurobank той е миноритарен акционер. Преди малко повече от година гръцкият собственик на Пощенска банка увеличи капитала си и по този начин основният пакет от 65% стана собственост на американски и канадски инвестиционни фондове. За досегашните клиенти на Alpha теоретично не предстои никакво сътресение. Кредитополучатели и депозанти ще бъдат прехвърлени към Пощенска банка, като така защитата на вложителите вече ще бъде обхваната от българския фонд за гарантиране на влоговете. До приключването на сделката клиентите на Alpha ще могат да извършват всички операции в обслужващите ги финансови центрове, както и до момента, а след това на тяхно разположение ще бъде клоновата мрежа на Пощенска банка. Разбира се, някои от досега предлаганите продукти, както и лихвените условия няма да са същите. За Пощенска банка по собствените й сметки сделката вероятно ще означава издигането й до четвърто място по активи, които ще са над 6.3 млрд. лв. Към края на март тя заемаше шеста позиция с 5.88 млрд. лв., но беше само на 500 млн. лв. зад четвъртата ОББ и на 200 млн. лв. от петата Райфайзенбанк. Възможно е и през второто тримесечие двете гръцки институции, както и Alpha да са претърпели известен отлив на клиенти. Положителен ефект очакват в Пощенска банка и за финансовите си показатели. Сделката ще има позитивно отражение върху приходите преди провизии на Пощенска банка от втората година след придобиването и значително ще подобри коефициентите на покритие, капиталовата й адекватност ще бъде над 20%, а ликвидните буфери ще са значително над регулаторно изискваните, пише в прессъобщението. В него се припомня, че случващото се е по линия на одобрен от Европейската комисия още през 2014 година план за реструктуриране на Alpha Bank, по силата на който тя ще се фокусира върху основните си пазари. Дали сделката е продиктувана само от това не е напълно ясно. В началото на годината Alpha Вank инвестира в онлайн услугите си и до последно активно се рекламираше. По информация на "Капитал" излизането на Alpha от българския пазар е било планирано още миналата година. Причината - бизнесът й тук е малък. Преди месеци например е бил подготвян план за размяна на активи със собственика на ОББ - NBG. До сделка обаче не се стига. Тогава явно започват и преговорите с Eurobank. Консултанти по придобиването са били италианската Mediobanca за Eurobank и Citigroup за Alpha Bank. Намеренията са сделката да бъде завършена преди края на 2015 година. Тя подлежи на одобрение от институциите в България, Гърция, от Единния надзорен механизъм, Европейската централна банка и други. От страна на Българската народна банка (БНБ) са предприети предварителни действия, които създават предпоставки за своевременно финализиране на сделката, се казва в съобщение от институцията. "БНБ подкрепя консолидационните процеси и трансформацията на собствеността в банковата система, които са движени от пазарни мотиви и заедно с това допълнително укрепват капиталовата база и ликвидността, финансовата самостоятелност и операционната независимост от банкови системи на други страни", посочват още от централната банка. "Това е един изключително позитивен факт – пазарна консолидация, към която ние се стремим, в резултат на което се подобрява устойчивостта и финансовата стабилност в страната", коментира новият гуверньор Димитър Радев в петък вечер. През последните години в страната нямаше много банкови сделки, като преобладаваха придобиванията на местни групи, които купуваха бизнес от оттеглящи се чуждестранни собственици - например ПИБ и МКБ, КТБ и "Креди агрикол", фонд на Цветелина Бориславова - при БАКБ. Сега покрай кризата в южната ни съседка е много възможно сделки да започнат и за други дъщерни дружества на гръцки банки.
Източник: Капитал (20.07.2015)

Топудар! 3-етажната сграда с киното, кафе „Амони“ и залата по таекуонд-до стана собственост на банката на Цветелина Бориславова Триетажната сграда на площад „Георги Измирлиев-Македончето“ в Благоевград, в която се намира кино „Синемакс”, вече е собственост на Българо-американска кредитна банка, чийто основен акционер и председател на надзорния съвет от 2011 г. е Цветелина Бориславова Карагьозова. Недвижимият имот в топцентъра на Благоевград с разгъната площ от 940 кв.м бе обявен на публична продан за 920 902 лв. от частен съдебен изпълнител заради банкова задлъжнялост на собственика - дружество „Симол” ЕАД. Още през 2011 г в Районен съд - Благоевград е направен залог върху търговско предприятие със залогополучател Българо-американска кредитна банка, а през месец март върху него са наложени и 7 възбрани. Публичната продан бе определена за 29 май 2015 г., но до наддаване не се стигна и имотът бе възложен направо на Българо-американската кредитна банка. Тепърва ще се разбере какви ще бъдат инвестиционните намерения на банката собственик по отношение на кино „Синемакс“, което е единственото в Благоевград. До момента имотът се ползва под наем от братята Ангел и Владимир Ризови, които бяха и негови собственици чрез фирмата „Брат ВР“ ООД, но само за 4 години. През 2006 г. те прехвърлят кинозалата и обслужващите помещения към нея като апортна вноска в новата фирма „СМВ“ ЕООД. През 2007 г. година имотът е апортиран в новото дружество „Симол“ ЕАД, което разполага с капитал от 9 670 000 лв., а негов едноличен собственик е „Клавис Инвестмънтс“ АД. В съвета на директорите е акционерното дружество, както и Андрей Брешков и Николай Янков, като последният беше заместник на министъра на икономиката Николай Василев в периода 2001-2003 г. в кабинета „Сакскобургготски“. Николай Янков става бизнес ортак с фирмата на братя Ризови „Брат ВР” ООД в „Зона” АД, което учредяват през 2009 г. Любопитен факт е, че докато вървят процедурите за публичната разпродажба на кинокомплекса, „Симол“ ЕАД заведе дело в Окръжен съд - Благоевград, в което поиска да бъде признато за собственик на бар „Амони“. Горещата новина е, че от вчера те печелят делото, тъй като зам. шефката на Окръжен съд - Благоевград ги признава за собственици с мотива, че преди да стане кафене, това е било фоайе, което е част от обслужващите помещения към кинозалата. Това е установено от назначената експертиза по делото, която е изследвала цялата история по смяната на собствеността в триетажното тяло, което навремето е Дом на културата в Благоевград. Процесът на смяна на собствеността започва преди 23 години с една заповед на министъра на финансите от 7 май 1992 г., с която се нарежда да бъде иззета от КНСБ седеметажната административна сграда и културният дом, които са в един парцел на тогавашната улица „Станой Крекмански“ №22. През 1996 г. сградата е актувана като държавна собственост и предоставена на областния управител на Софийска област. Държавната фирма „Софис” АД предава на областния управител във владение високото тяло - 7-етажната сграда, партер и мазета, като е сключен споразумителен протокол на 19 февруари 1999 г. Само след 5 месеца със заповед министърът на регионалното развитие Евгений Бакърджиев нарежда на „Софис“ АД да предостави безвъзмездно на „Контролнозаваръчни устройства“ ЕАД триетажното тяло на административната сграда на ул. „Георги Измирлиев“ №3. След 2 дни областният управител Борис Маскръчки актува като държавна собственост ниското тяло - бившия Културен дом с мазе, партер, приземен етаж и първи етаж. През 2002 г. „КЗУ“ АД продава на „Брат ВР“ ООД триетажното тяло, включващо кинозала и обслужващи помещения. След 4 години имотът е прехвърлен и апортиран в „Симол“ ЕАД. Съдия Лилия Масева счита за безспорно установено, че именно те са собственици на кафене „Амони“, което е било част от обслужващите помещения. Със същия довод за собственост „Симол“ е признат за собственик на боксовата зала. За нея пък претендира държавата, която през 2011 г. завежда дело в Окръжен съд. Исковата молба е заведена от министъра на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев чрез областния управител Валери Смиленов против „Брат ВР“ ООД, представлявано от Владимир Ризов, „СМВ“ ЕООД, представлявано от Ангел Ризов, и „Симол” ЕАД, представлявано от Андрей Брешков и Никола Янков. Искът за собственост върху боксовата зала с площ от 218 кв.м на държавата е отхвърлен като неоснователен от съдия Лилия Масева. Регионалното министерство в лицето вече на министър Лиляна Павлова обжалва решението пред САС. „Симол” ЕАД печели битката за двата апетитни имота на първа съдебна инстанция, но губи войната, тъй като те преминават в активите на новия собственик Българо-американска кредитна банка.
Източник: Струма - Благоевград (30.07.2015)

Частен съдебен изпълнител Станимира Стефанова в Бургас е обявил за публична продан хотел в курорта "Свети Влас", собственост на обявената в несъстоятелност фирма "Мираж ХМ". Собственикът на дружеството Христо Недялков го е заложил пред Първа инвестиционна банка, за да обезпечи дълговете на фирмата си към нея. Цената, от която започва наддаването, е 280.8 хил. лева. Малки хотели на цена до половин милион лева се предлагат из цялата страна, особено в планинските и крайморските курорти. В повечето случаи става дума за фамилни хотели, които по различни причини не са успели да се развият и са попаднали в капана на невъзможността да обслужват задълженията си към банките. Но това, че имотите са в курортни местности, още не е гаранция, че имат достатъчен потенциал за печеливш бизнес. Това зависи от много неща - в това число и от местоположението на имота, от конструкцията и функционалността на сградата и, не на последно място - от инфраструктурата, с която е подсигурена - път, вода, канализация, електричество. Все важни детайли, които често при построяването на сградите не са доизпипани и впоследствие създават проблеми при правенето на успешен бизнес. Почти всеки месец на сайта се дават обяви за публичната продан на двадесет - двадесет и пет хотела в най-различни части на България. Общата им първоначална цена варира между 15 млн. и 20 млн. лева. Факт е също, че за разлика от 2010 и 2011-а, вече трудно могат да се видят обяви за продажби на големи хотели, чиито първоначални тръжни цени бяха за 10-15 и повече милиона лева. Тези имоти отдавна или са сменили собствениците си, или банките кредиторки са ги придобили и са ги предоставили някому за управление. Към момента най-големите търгове са за хотели с цени от 2 млн. до 5 млн. лева За септември са обявени четири такива търга. Първият е за хотелски комплекс "Долината на Орфей" в Пампорово, който е собственост на "Булгаре Дивелопмънт" ЕАД. Негов единствен акционер е Любен Славов. От Търговския регистър става ясно, че той е силно ангажиран в хотелиерския и туристическия бизнес. От хотелския му комплекс там, който е съставен от много на брой апартаменти (някои от които още не са дори изградени), огромната част е заложена в полза на няколко инвеститори, сред които има и чужденци. Най-много обекти и имоти обаче са заложени като обезпечение на Обединена българска банка, която явно е основният кредитор на фирмата. Първоначалната цена, от която ще започне наддаването, е около 4.82 млн. лева. Предвид на факта обаче, че повечето сгради в комплекса не са довършени, евентуалният инвеститор не само ще трябва да разполага със средства да плати на търга, но и с доста допълнителни пари, за да довърши комплекса и да го пусне в експлоатация. Другият голям търг през септември е за терен и сгради във вилна зона Килиите до София. Тя е собственост на държавното "ГУСВ" ЕАД, срещу което е открита процедура по несъстоятелност. Първоначално обявената цена, от която ще започне наддаването за имота, е 2.52 млн. лева. Дори да се намери инвеститор, който да я плати, тя ще е недостатъчна да покрие задълженията на дружеството, защото ипотеката само за този имот е за заем от 6 млн. лева. Четириетажен хотел в Банско пък се продава за пореден път. Първоначалната му цена е 2.16 млн. лева. Сградата е собственост на "Хермес Вакейшън" ЕООД, чийто единствен собственик е "Елпромснаб" ООД. Неговите собственици пък са Владимир и Костадин Камбанови. Впрочем те вече не са и собственици, тъй като "Елпромснаб" е в процедура на несъстоятелност поради свръхзадлъжнялост. Всички дружествени дялове в двете фирми, както и хотелът в Банско са заложени в полза на "Българо-американска кредитна банка". Четвъртата по-значима продажба, която ще се състои през септември, е за хотел в село Лозенец, на брега на Черно море. Той е притежание на "Индустриална корпорация Зелин", в която акционери са група жители на София. Първоначалната цена, от която започва наддаването, е 1.89 млн. лева. Върху имота има вписана възбрана, но съдебният изпълнител не е сметнал за нужно да обяви в чия полза е тя. Разликата с другите описани случаи е, че поне фирмата собственик на продавания имот не е в процедура по несъстоятелност. Но и тук - щом се е стигнало до принудителна продан на имота, явно бизнесът на тази фирма не върви добре. Изброените дотук примери са само малка част от всичките търгове за хотели, които съдия-изпълнителите проведоха през последните пет-шест години. Тук трябва да се върнем към един детайл, който споменахме в началото. Повечето от инвестициите в този бранш са направени чрез заеми, взети от банките в България. Не с кредити или инвестиции от чужбина, а именно със заеми от банките у нас. И след като хотелиерската еуфория, както се вижда, завършва с провал на цял един бизнес сектор у нас, тези кредити едва ли някога ще бъдат възстановени в пълния им размер. Дори ако всички имоти, с които са обезпечени, да бъдат продадени. Сега шест години след бурния икономически растеж в тази област се оказва, че хотелиерският и туристическият бизнес, заедно със строителството са сред секторите в икономиката, които бяха опасно надценени както от инвеститорите, така и от кредиторите в България. Заради тази липса на предпазливост и на коректна преценка сега и двете страни акумулират загуби в размер на стотици милиони левове.
Източник: Банкеръ (02.09.2015)

Пет банки привличат 77% от депозитите в последните 12 месеца Пет от опериращите в страната банки са привлекли 77% от депозитите на домакинствата през последните 12 месеца, сочат изчисления на Profit.bg на база данни от централната ни банка. Лидери в това отношение са Уникредит Булбанк и Първа инвестиционна банка, чиито депозити отчитат ръст от над 1 млрд. лв. - 1.522 млрд. лв. и 1.119 млрд. лв. С по повече от 800 млн. лв. растат спестяванията на Централна кооперативна банка и SG Експресбанк, а топ 5 се допълва от Банка ДСК. Следват Райфайзенбанк, Инвестбанк, Интернешънъл Асет Банк, СИБАНК и Алианц България, които заедно с БАКБ и Банка Пиреос добавят по над 100 млн. лв. нови влогове.Отлив на средства в разглеждания период се отчита при Алфа Банк (-257 млн. лв.), Пощенска банка (- 181 млн. лв.), Прокредит банк (-171 млн. лв.) и др. В края на третото тримесечие на 2015 г. депозитите на домакинствата в страната са 42.984 млрд. лв. спрямо 42.48 млрд. лв. за преди три месеца и 36.79 млрд. лв. за преди година. Разликата от близо 6.2 млрд. лв. спрямо 30 септември 2014 г. в голямата си част идва от депозитите на Корпоративна търговска банка, които бяха изплатени чрез Фонда за гарантиране на влоговете в България.
Източник: profit.bg (05.11.2015)

ББР стартира инициатива за синдикирани бизнес кредити Българска банка за развитие (ББР) стартира успешно нова инициатива за съвместно финансиране на бизнеса в партньорство с търговските банки, като изразява готовност да споделя до 50% от риска по отпуснатите кредити. Към момента рамкови договори са подписани с Алианц Банк, Българо-американска кредитна банка, Интернешънъл Асет Банк, Д Банк,Обединена българска банка, Централна кооперативна банка и Юробанк България, като се очаква към инициативата да се присъединят и други банки. Целта на програмата е осигуряване на съвместен ресурс за инвестиционното кредитиране, проектното финансиране за иновации, увеличаване на конкурентоспособността, административния капацитет, експортния потенциал на българския бизнес. ББР, в партньорство с търговските банки, ще осигурява финансиране също за кредити по Европейски програми и за реализация на проекти по фондовете на ЕС. Инициативата е насочена към юридически лица с частна, общинска или държавна собственост, еднолични търговци, частни земеделски производители, общини. ББР и банките-партньори по тази инициатива не са ограничени с предварително зададени параметри за бъдещото съфинансиране, като запазват своята автономност при вземането на всички решения, съпътстващи и предхождащи кредитния процес. Програмата позволява включването и на други банки, включително чуждестранни финансови институции или техни клонове, опериращи в България, като кредитори по конкретен синдикиран заем.
Източник: profit.bg (23.11.2015)