Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ с решение от 1.IX.2006 г. по ф. д. № 594/2006 вписва промени за "Лукойл Ейвиейшън България" - ЕООД: вписва увеличение на капитала на дружеството от 5000 лв. на 500 000 лв.; вписва промени в учредителния акт.
Източник: Държавен вестник (12.10.2007)

Дружеството е регистрирано в ТД "Големи данъкоплатци и осигурители" към 30.04.2009 г.
Източник: НАП (30.04.2009)

Софийският градски съд на основание чл. 491а, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 146, ал. 4 ТЗ с определение от 4.VII.2007 г. допуска прилагането в търговския регистър по ф.д. № 594/2006 на проверения и приет годишен финансов отчет за 2006 г. на “Лукойл Ейвиейшън България” - ЕООД.
Източник: Държавен вестник (26.05.2009)

Да продаваш гориво на летище е като да си собственик на единствения магазин за хранителни стоки в отдалечено населено място. Без теб не може и логично бизнесът ти процъфтява. Поне до момента, в който на съседния ъгъл твой съсед не отвори втори магазин. Добре за жителите, лошо за теб. Така държавното "Летище София" е на път да се раздели с монопола си при зареждането на авиокомпаниите с гориво. До 1-2 месеца конкурент на софийския авиопорт ще стане не кой да е, а основният доставчик на керосин в България - "Лукойл". Производителят и дистрибутор на горива ще има възможността да затвори целия цикъл при обслужването на авиокомпаниите и да избегне настоящото посредничество на летището, за което то получава комисиона от 51 долара на тон заредено гориво, или бизнес от около 6 млн. лв. годишно. За "Летище София" това означава по-малко приходи от тази дейност, а за авиокомпаниите - възможност да избират между два доставчика на услугата и по-всяка вероятност по-добра цена при зареждане. От това би трябвало да спечелят пътниците. Европейските регламенти изискват щом пътникопотокът на дадено летище надхвърли 2 млн. души на година, да се допусне влизането на втори наземен оператор, т.е. още една компания, която да предоставя различните услуги по обслужването на пътниците и самолетите на авиокомпаниите. Потокът пътници на "Летище София" надхвърли 2 млн. души през 2006 г. Оттогава вече има още двама наземни оператори освен този на летището - швейцарската Swissport, която влезе в средата на 2007 г., и гръцката Goldair Handling, която предстои да започне дейност в близките месеци. Една дейност обаче остана все така монопол на летището - зареждането с гориво на самолетите. Аргументите на летищната администрация бяха, че липсва необходимата инфраструктура (най-грубо казано - втори кран), за да може да работи втори доставчик. Сега горивото се доставя от "Лукойл", съхранява се в специална зона, а впоследствие цистерните на летището зареждат самолетите. Липсата на инфраструктура обаче не е достатъчен мотив за ограничаване на конкуренцията. Така през януари 2010 г. Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" дава лиценз за обслужване на въздухоплавателните средства с гориво и смазочни материали на "Лукойл ейвиейшън България" (част от групата "Лукойл") и на втория наземен оператор Swissport. От "Летище София" коментираха, че от Swissport към момента няма постъпило искане за започване на тази дейност. От "Лукойл" обаче се надяват да заработят в близките месец - два. Източници, близки до подготовката, обясниха, че процесът е в напреднала фаза и най-вероятно се чака летището, което трябва да обяви обществена поръчка за извършване на необходимите технически подобрения в специалната зона за гориво. "Лукойл Ейвиейшън България" пък ще трябва да инвестира в цистерни и набирането на персонал. В момента летището обслужва всички самолети с десетина цистерни. Цената на една цистерна е от порядъка на 150 хил. евро. Колко техника ще е необходима на компанията зависи от плановете й за завоюване на пазарни позиции. Сега авиокомпаниите, които кацат на българските летище и извършват редовни или чартърни полети, имат договори с "Лукойл ейвиейшън България". Поделението на "Лукойл" има сключени търговски договори с повече от сто авиационни оператори - български и чужди авиокомпании, както и договори за зареждане на военни самолети и летящи горивозареждащи цистерни на силите на НАТО, обясняват от компанията. Летищата продават директно само когато има случайни полети, но в повече случаи получават комисионна от дистрибутора на керосин за съхранението и самото зареждане на самолетите. "Летище София" получава 51 долара на тон, като до средата на миналата година комисионата на летището е била аналогична, но в евро. За миналата кризисна година зареденото гориво е 57.5 хил. тона, като преди кризата количествата са били над 86 хил. тона. Или иначе това е пазарот около 6 млн. лв. на година при сегашния курс на долара. След директното навлизане на "Лукойл" летището едва ли ще е в състояние да предложи по-добри цени от самия производител на керосина. "Самият факт на появяването на втори и трети наземен оператор по този вид дейност предполага предлагането на конкурентни цени", коментираха от "Лукойл ейвиейшън". След навлизането на конкурента "Летище София" логично очаква по-малко приходи от агентско възнаграждение. Дружеството ще се опита да минимализира тези загуби, като започне да предлага собствено гориво(т.е. да не работи като агент, а да купува от някой) и директни договори на авиокомпании, извършващи редовни полети, а и посредством печалбата от наемите и услугите, които ще предлага на самата "Лукойл ейвиейшън". Столичното летище ще трябва да се нагоди бързо към присъствието на конкурент, който лесно ще му отнеме бизнеса. Един възможен ход е да намери нов доставчик на самолетно гориво от региона. Иначе авиокомпаниите могат да се сблъскат пак с монополист, но с друго име.
Източник: Капитал (25.10.2010)

Компанията "Лукойл Ейвиейшън България" ЕООД няма ексклузивни договори с летищата. Това се казва в съобщение на дружеството, изпратено до медиите. Във всеки договор е уговорена клауза за равнопоставеност на доставчиците. Пазарът на горива, включително и на авиационно гориво, винаги е бил либерализиран и при наличие на ресурс от гориво, клиенти и съответните специалисти, всеки може да участва в него на основата на пълна равнопоставеност. Всички летища са свободни да работят с неограничен брой доставчици, стига тези доставчици да имат съответните договори с авиокомпаниите и да гарантират необходимото качество на горивото, пише в съобщението, разпространен от БТА. По силата на сключени договори, "Лукойл Ейвиейшън България" ЕООД доставя авиационно гориво - производство на "Лукойл Нефтохим Бургас" АД, на повече от сто български и чужди авиокомпании, опериращи до българските граждански летища, за което плаща акциз и ДДС. На 30 юли 2011 г. в компанията са получили уведомление за разблокиране на 1397 тона от задължителните запаси на "Лукойл Нефтохим Бургас" АД. Тези запаси са купени по установения в закона ред и са били експедирани към летищата. Независимо от предприетите мерки, отчитаме, че ситуацията остава сложна, защото тези количества могат да задоволят нуждите само на летище Бургас при нормален режим на работа за около три дни, се посочва в съобщението, разпространено от БТА. "Лукойл Ейвиейшън България" ЕООД полага максимални усилия, за да осъществи внос в най-кратки срокове, допълват от компанията. Вносът на авиационно гориво през този сезон е силно затруднен поради голямото търсене. Всички производители, към които се фирмата се е обърнала, подобно на "Лукойл Нефтохим Бургас" АД, планират своето производство предварително. В момента в компанията проучват всякакви възможности за внос и изясняват сроковете, в които могат да доставим гориво до летищата в страната. На "Лукойл Ейвиейшън България" не е известно дали някой от останалите обявени над 420 вносители на горива е извършил такъв внос до сега. Тъй като потреблението на авиационно гориво през август се очаква да бъде равнозначно на това през юли, т.е. най-голямо за цялата година, в дружеството не споделят прогнозата, че страната разполага с достатъчно запаси от авиационно гориво, които да гарантират нормалното функциониране на летищата, пише в съобщението.
Източник: Банкеръ (01.08.2011)

Лукойл Нефтохим рестартира рафинерията Лукойл Нефтохим започна поетапно да възобновява нормалния технологичен режим на инсталациите на рафинерията в Бургас. Вече се осъществява и експедиция на горива. Това съобщиха от пресслужбата на дружеството. От днес след заповед на директора на Агенция "Митници" Ваньо Танов са премахнати митническите пломби по съоръженията в комбината и нефтеното пристанище "Росенец". Така вече е възстановен вносът на петрол и експедиция на горива. В същото време, премиерът Бойко Борисов коментира днес, че решението на Софийския административен съд, с което се спря предварителното изпълнение на решението на агенция "Митници" за отнемане на лицензите на Лукойл Нефтохим ще се обжалва на следваща инстанция. Освен това той припомни, че държавата има златна акция в бургаската рафинерия.
Източник: Дарик радио (03.08.2011)

Има ли злоупотреба с господстващо положение. Това е попитал Комисията за защита от конкуренция енергийният министър Трайчо Трайков. Неговите експерти са извадили писмото на българските авиопревозвачи от мотивите, с които съдът връща лиценза на "Лукойл". В него се казвало, че спирането на рафинерията на "Лукойл" спира доставките от съвсем друга компания - холандската "Лукойл Авиейшън". "Моят въпрос е дали този акт от "Лукойл Авиейшън", който провокира паника у авиопревозвачите, не представлява злоупотреба с господстващо положение", заяви Трайков. Министърът обясни, че в сигнала до КЗК не коментира другия мотив, с който САС пусна рафинерията. Съдът смята, че загубите, които "Лукойл" ще понесе от неустойки, заради неизпълнени договорите за доставка. "Коментирам само тази част, в която се казва, че ако не функционира рафинерията се поставя под заплаха пазара на авиационно гориво", допълни Трайков.
Източник: Стандарт (04.08.2011)

Дружеството "Лукойл България" не е злоупотребило с господстващото си положение на пазарите за търговия на едро на бензин А95 и дизелово гориво, реши Комисията за защита на конкуренцията след близо едногодишно разследване, образувано за установяване на евентуално извършена злоупотреба с господстващо положение през август миналата година. КЗК е проучила търговските отношения на дружеството с клиенти на едро, като е обърнала особено внимание на политиката на дружеството по предоставяне на отстъпки. Целта е била да се установи дали представляват отстъпки за лоялност, които обвързват клиентите да закупуват изключително от господстващото предприятие, като по този начин се постига затваряне на пазара. Анализът показа, че по време на разглеждания петгодишен период предоставяните от "Лукойл България" ЕООД отстъпки не са довели до подобен ефект, за което е показателен и сравнително високият и увеличаващ се дял на вноса на горива. Комисията установи, че "Лукойл Нефтохим Бургас" АД и "Лукойл ейвиейшън България" ЕООД не са нарушили Закона за защита на конкуренцията. Образуваното производство сочи, че дружествата притежават характеристиките на предприятия с господстващо положение на съответните пазари, но не са извършили злоупотреба с това положение, изразяваща се в необоснован отказ за доставка на авиационно гориво за летищата и авиопревозвачите на територията на Р България, твърдят от КЗК. Данните по преписката показват, че временните затруднения в доставката (от м. юли 2011 г.) са резултат от обстоятелства, които са възникнали независимо от волята на господстващите дружества, и цялостното им поведение не е насочено към съзнателно поддържане на настъпилите ограничения, а към тяхното преодоляване. КЗК одобрява предложените от „Лукойл България” ЕООД, „Ромпетрол България ”АД, „Нафтекс петрол” ЕООД и „ОМВ България” ООД задължения във връзка с предявените им твърдения за извършено нарушение. Поетите ангажименти целят възможно най-бързо и ефективно разрешаване на конкурентните проблеми и са адекватен и незабавен способ за предотвратяване на възможността за увреждане на конкуренцията на пазарите за търговия на едро на бензин А95 и дизелово гориво, произтичащи от установените практики за публично обявяване на цените на едро на горивата и използването на публично обявените цени на едро на „Лукойл България“ ЕООД при последващо ценообразуване от основните участници на пазара, заявиха от КЗК.
Източник: Класа (31.07.2012)

Изминалата 2013 г. донесе лек спад на средните приходи на най-големите компании в сектор горива и рекордни загуби на някои от водещите дружества. Бизнесът на познатите вериги остана относително стабилен и по-рентабилен от предходната 2012 г. Оборотите все така се реализираха на пазара на едро, а печалбите – от маржовете на дребно. Или на пръв поглед данните на най-големите в сектора не говорят за нещо драматично. Дори подредбата е същата. Скуката обаче е само на пръв поглед. Годината беше изпълнена със събития, резултатите от които тепърва ще си проличат. По-детайлен поглед показва, че общият спад е повлиян в голяма степен от няколко компании с основна тежест върху общата картина - най-вече от групата на "Лукойл" и от вносителя на "Петрол" - "Нафтекс Петрол", който по всяка вероятност няма да пребъде дълго във времето. Навлизането на нов голям играч на пазара в лицето на "Газпром нефт" скоро ще започне да размества пластовете. В началото на юни пък стана ясно, че между доскорошните не много добри приятели "Лукойл България" и "Петрол" вече има примирие, подкрепено с договор за продажба на едро. Или горивото на руската компания ще потече към бившата държавна фирма, което ще е предизвикателство за останалите играчи на пазара. Бъдещето на самата "Петрол" обаче за пореден път е неясно. След дългогодишните спорове между бившите съдружници Митко Събев и Денис Ершов от края на миналата година Корпоративна търговска банка (КТБ) чрез свързани лица взе контрола в компанията, а от началото на лятото председател на управителния съвет е Гриша Ганчев. След поставянето на КТБ под специален надзор Ганчев пое пряко контрола върху ключови активи на компанията, като ситуацията около дружеството се променя с дни. Победителите не ги съдят И тази година без никаква изненада лидер в класацията в сектор горива, а и в "Капитал 100" по размер на приходите е бургаската рафинерия "Лукойл Нефтохим Бургас" с недостижимите 7.639 млрд. лв. В сравнение със самата себе си обаче компанията е отчела спад с малко над 7% и огромната загуба от 241 млн. лв. Спадът на приходите е характерен за всичките дружества на групата. "Лукойл България бункер", предлагащо корабно гориво, свива приходите си през 2013 г. с 47.5%, а компанията, търгуваща със самолетно гориво - "Лукойл ейвиейшън България", има намаление с 13%. По нерентабилност в класацията рафинерията би могла да се конкурира с търговеца на едро и дребно от групата "Лукойл България", чиито приходи падат с 10%, а загубата, която макар и да намалява от тази през 2012 г. (70.9 млн. лв.), все пак е цели 54 млн. лв. Рафинерията има известно обяснение на поредните си негативни финансови резултати с огромната си инвестиция за 1.48 млрд. долара, която започна през 2012 г. и трябва да приключи в края на 2014 г., а през 2015 г. да започнат и тестовете на съоръжението. Инсталацията за хидрокрекинг на гудрон ще даде възможност да се преработва и най-тежката фракция на петрола, като това ще позволи да се извличат повече светли горива (бензин и дизел) от единица петрол. Това ще позволи на компанията да увеличи продукцията си за износ. В началото на тази година "Лукойл Нефтохим Бургас" получи кредитна линия в размер на 420 млн. евро от няколко европейски банки за проекта, като от компанията не обясниха как финансират останалата част. От рафинерията уточниха, че големият негативен резултат е свързан още със свиването на маржовете на преработката, с валутните разлики и със спада на потреблението и по-точно с намаляването на дела на "Лукойл" в него. Колкото до търговеца на едро и дребно "Лукойл България", представители от пазара обясняват свитите с 355 млн. лв. приходи с високите цени на едро на компанията за миналата година, което е дало възможност на други играчи да реализират повече оборот. Очакванията обаче са, че това няма да се повтори през 2014 г., тъй като "Лукойл" е предприела различна дистрибуционна и ценова политика, а именно по-агресивни цени на пазара на едро и премахване на високите изисквания към дистрибуторите за минимални количества на закупеното гориво на месец. Мерките ще доведат до ръст на приходите за руската компания и до свиване на бизнеса за други играчи. Краткият списък на растежа Най-растящата компания за 2013 г. сред първите 20 гиганта в подреждането от 50 компании е русенската "Булмаркет ДМ". Дружеството, което е вносител и търговец на пропан-бутан, има ръст на приходите си от 60%. Управителят Станко Станков обяснява растежа основно с по-големите продажби на газ пропан-бутан с около 40%, с по-големите маржове при дизела и битума и с ръст на пазарите в Румъния и Македония. Търговията с битум, използван в строителството, пък е нова ниша за компанията - започва от 2013 г. През изминалата година русенската фирма прикова вниманието и като обяви, че премества фабриката си за биодизел от Енс, Австрия, в България (по-точно в едно от халетата на бившия Комбинат за тежко машиностроене в Русе) заради по-голямата близост до суровини и пазари и по-ниските производствени разходи. Мероприятието беше описано от ръководството на компанията като сцена от филмите за преместване на заводи по Discovery. "Булмаркет ДМ" участва в класацията и с още едно свързано дружество – фабриката за биодизел в Сливо поле на "Астра биоплант", която през 2013 г. за разлика от предходните две излиза на печалба. Въпреки че за първите четири месеца на 2014 г. спрямо същите за 2013 г. има отново ръст на продажбите, очакванията на "Булмаркет ДМ" за тази година са по-скромни по отношение на финансовите резултати. Причината са свитите маржове в страната, които дружеството се опитва да компенсира с продажби в Румъния, където печалбите са все така добри. Другата голяма растяща компания в сектора е търговецът на едро "Сакса", който увеличава приходите си с 25% и те вече надминават 900 млн. лв. Ръстът се обяснява с досегашната политика на "Лукойл България" да държи високи цени на едро, което е дало възможност на останалите да продават повече. От известно време компанията се опитва да диверсифицира източниците си на приходи и да подобри още рентабилността си, като развива в по-голяма степен продажбите на дребно, които по традиция се радват на по-големи маржове за разлика от търговията на едро. Така през миналата година "Сакса" закупи две от бензиностанциите на "ОМВ България", които бяха под по-ниския бранд на веригата "Аванти". Обектите ще носят името "Круиз" - марката, под която "Сакса" развива ритейл сегмента, като обектите във веригата вече са над 15. От сделката плюсове извлече и продавачът "ОМВ България". Компанията се зае да оптимизира мрежата си и да се освободи от слабите си обекти, след като през 2012 г. излезе на загуба от 7 млн. лв. Успехът е видим от резултата през 2013 г., като търговецът вече е на плюс от 22.4 млн. лв. С четири от обектите на "ОМВ България" се сдоби и българското поделение на "Газпром нефт" "НИС Петрол". Руският гигант започна навлизането си в региона, след като през 2009 г. купи мажоритарния дял в държавната "Нафтена индустрия Сърбия" и инвестира в сръбската рафинерия в Панчево. Компанията започна да инвестира на българския пазар бавно от 2011 г. с единични покупки на бензиностанции и терени, противно на първоначалните очаквания, че ще закупи наведнъж сериозна бройка обекти от конкурент. Освен с рафинерия зад гърба си дружеството разполага с лицензиран склад в Костинброд (покупка от "Газтрейд") и около 35 бензиностанции и над 10 терена, предвидени за ново строителство, като плановете са до края на годината мрежата да е от около 50 обекта. Това обаче все още не е достатъчно и навлизането е все така бавно и трудно. По информация на транспортния бранш "НИС Петрол" е агресивна по отношение на отстъпките, които предлага на потенциалните си големи клиенти. Липсата на добре развита мрежа обаче все още е проблем за привличането на клиенти. Друга слабост е тромавата корпоративна машина, характерна за повечето руски компании. В бъдеще обаче "НИС Петрол" най-вероятно ще успее да вземе дял от конкурентите си като "Шел", "Еко", "Ромпетрол". Голямата неизвестна "Петрол" През миналата година неизменно присъстваше и големият въпрос на пазара – какво ще стане с бившата държавна компания "Петрол", която четири години се оказа блокирана в споровете на двамата собственици Дениш Ершов и Митко Събев. В крайна сметка малко преди да свърши 2013 г., основният кредитор Корпоративна търговска банка (КТБ) индиректно взе контрола в "Петрол" и така се появи нова порция за възможните сценарии пред бившата държавна компания. Бърза продажба на цяло, сделка за активи на парче или търсене на оперативна и финансова подкрепа за стабилизиране на бизнеса и намиране на купувач след години. През март дори беше обявено, че компанията ще набира рекорден капитал през борсата от 270 млн. лв. с минимален праг за успех 200 млн. лв. В началото на юни Гриша Ганчев, който има опит в горивата от 1990 г., стана председател на управителния съвет, в който влезе и Сергей Гиндич, бивш зам. генерален директор по доставките и продажбите на "Лукойл България". По думите на Ганчев тогава целта е "компанията да си върне реномето на сериозен играч". Това ще мине през процес на преструктуриране и консолидиране на бизнеса в "Петрол", което няма как да е добра новина за вносителя на групата "Нафтекс Петрол", чиято функция след подписването на договора между "Петрол" и "Лукойл България" на практика се обезсмисля и може би за последно е в челната петица на класацията. Новината е и предизвикателство за останалите играчи на пазара. "Петрол" заложи на внос през 2009 г., когато спря да купува гориво от бургаската рафинерия. "Нафтекс Петрол" държеше около 25-30% от пазара на едро и това е видно от сериозните му приходи в миналото. От финансовия резултат на компанията в последните няколко години обаче личи ликвидното задъхване на вносителя с тенденция към влошаване, като през 2013 г. загубата достига 151 млн. лв. Така от пазара е на път да изчезне една от алтернативите за внос на горива и на практика конкурент на пазарния лидер "Лукойл България", който по-всяка вероятност ще става все по-силен. След кратко затишие и след спирането на работата на КТБ и заминаването в чужбина на мажоритарния собственик Цветан Василев поредните движения около "Петрол" отново започнаха. През юли един от големите акционери с над 18% в публичната компания - "Корект фарм", беше придобит от световния шампион по борба Николай Гергов за 5000 лв., като зад сделката прозираха интересите на Ганчев. Освен това с решение на управителния съвет на "Петрол" от 15 август и последвало три дни по-късно одобрение от надзорния съвет бяха учредени особени залози върху търговското предприятие "Варна сторидж", което управлява петролна база в морската столица и неговите движими и недвижими активи в полза на "Литекс трейд". По този начин дружеството, контролирано от Гриша Ганчев, обезпечи свои вземания от "Варна сторидж", възникнали по силата на сделки за продажба на акции и недвижим имот. Седалището на "Варна сторидж" беше преместено в Ловеч, като за управител беше назначен председателят на спортния клуб по борба "Миньор-Перник" Методи Пенев. Той замени на поста изпълнителния директор на "Петрол" Георги Татарски, който влезе в структурите на дистрибутора на горива в края на миналата година, след като контролът беше овладян от Цветан Василев. Продължава обаче да не е ясно дали това, което се случва, е противоборство между Ганчев и Василев, или двамата действат съгласувано.
Източник: Капитал (13.09.2014)

Шест банки са в топ 10 на най-големите данъкоплатци у нас Шест банки са в топ 10 на най-големите данъкоплатци в България за 2015 г., става ясно от отговор на Министерството на финансите на депутатско питане. От информацията на бившия министър на финансите Владислав Горанов става ясно, че десетте най-големи корпоративни данъкоплатци за 2015 г. са „Юробанк България“, Централна кооперативна банка, „Лукойл Нефтохим Бургас“, „Уникредит Булбанк“, „Аурубис България“, НЕК, „Алианц банк България“, „Лукойл България“, „Банка ДСК“ и „Сосиете Женерал Експресбанк“. За 2014 г. най-големите корпоративни данъкоплатци са: „Юробанк България“, „Лукойл Нефтохим Бургас“, „Аурубис България“, „Централна кооперативна банка“, „Лукойл България“, НЕК, „Уникредит Булбанк“, „Банка ДСК“, „Булгаргаз“ и "Джи Пи Презастраховане“. Въпросът е зададен от депутатите Петър Славов, Мартин Димитров и Методи Андреев. Горанов уточнява, че за 2016 г. към момента не може да бъде предоставена информация, тъй като все още не е изтекъл срокът за подаване на годишните данъчни декларации. Данните за конкретния размер на декларираните приходи, печалбата и платения от тях корпоративен данък са данъчна и осигурителна тайна, пише още в отговора на Горанов. От годишния финансов отчет на „Юробанк България“ за 2015 г. става ясно, че финансовата институция е платила на държавата 9,4 млн. лв. данъци. За 2014 г. сумата е 773 хил. лв. Вероятната причина за драстичната разлика е, че през 2015 г. „Юробанк България“ стартира сделката по придобиване на всички банкови дейности на българския клон на „Алфа банк“. Според годишния финансов отчет на Централна кооперативна банка за 2015 г. кредитната институция е превела по сметките на Националната агенция за приходите (НАП) сумата от 1,918 млн. лв. „Уникредит Булбанк“ пък са платили 38,3 млн. лв. за данъци през 2015 г. Сумата за 2014 г. е 32,1 млн. лв. 36,4 млн. лв. пък е платила „Банка ДСК“ за 2015 г., става ясно от отчетите на групата. За 2014 г. сумата е била 28 млн. лв. „Сосиете Женерал Експресбанк“ пък са внесли в държавната хазна 8,7 млн. лв. данък върху доходите за 2015 г., за 2014 г. платеният налог възлиза на 6,8 млн. лв. От финансовия отчет за 2015 г. на „Алианц банк България“ става ясно, че финансовата институция е внесла в бюджета 1,215 млн. лв., а за 2014 г. - 2,467 млн. лв.
Източник: Инвестор.БГ (31.01.2017)

"Авиоотряд 28" иска нова дерогация за "Лукойл", за да пазарува евтино Държавният авиационен оператор, по известен като "Авиоотряд 28", е изпратил писмо до транспортния министър Георги Гвоздейков с искане за дерогация за доставката на авиационно гориво. В документа от авиоотряда сигнализират министъра, че изтича договорът за доставка на гориво от “Лукойл Ейвиейшън България”, и не могат да изпълняват задълженията си. Досега са доставяли гориво по договора с “Лукойл” на цена от 1009.53 американски долара на тон. От авиационния оператор изпратили писма до трите лицензирани наземни оператора - “Голдеър Хендлинг България”, “Соф кънект” и “Суиспорт България”, но получили отговор само от “Соф кънект”, които предложили цена от 3440 евро на тон и настояват за депозит в размер на 200 000 евро. Допълнително били проведени разговори с “Shell&MOH Aviation”, които отговорили, че не могат да доставят при посочените условия, а и смятат да замразят дейността си на българското летище. И този отговор е получен в последния момент - на 27 февруари. При тази фактология от авиооператора предлагат три варианта - дерогация за “Лукойл”, допълнителни преговори с “Shell” за временен договор до края на юни 2024, когато дружеството спира работа, или закупуване от “Соф кънект” на високи цени
Източник: Сега (05.03.2024)

„Роснефт“ и „Лукойл“ попадат под санкциите на OFAC САЩ въведоха на 22 октомври допълнителни санкции срещу руските петролни компании „Роснефт“ и „Лукойл“. Според публикувания списък на Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) става въпрос за 34 дъщерни компании. „Роснефт“ е вертикално интегрирана енергийна компания, специализирана в проучването, добива, производството, рафинирането, транспорта и продажбата на петрол, природен газ и петролни продукти. „Лукойл“ се занимава с проучване, производство, рафиниране, маркетинг и дистрибуция на петрол и газ в Русия и в международен план. Всички субекти, притежавани 50% или повече, пряко или непряко, от „Роснефт“ и „Лукойл“, са блокирани съгласно E.O. 14024, дори и да не са посочени от OFAC. Цялото имущество и интереси в собственост на посочените или блокирани лица, които се намират в Съединените щати или са във владение или контрол на американски лица, са блокирани и трябва да бъдат докладвани на OFAC. Всички образувания, които са собственост, пряко или косвено, индивидуално или съвкупно, 50 процента или повече от едно или повече блокирани лица, също са блокирани. Освен ако не е разрешено с общ или специфичен лиценз, издаден от OFAC, или не е освободено, разпоредбите на OFAC като цяло забраняват всички транзакции от американски лица или в рамките на (или транзитно преминаващи) Съединените щати, които включват имущество или интереси в собственост на блокирани лица. Нарушенията на санкциите на САЩ могат да доведат до налагане на граждански или наказателни санкции на американски и чуждестранни лица. OFAC може да налага граждански санкции за нарушения на санкциите на основата на обективна отговорност. Финансовите институции и други лица могат да рискуват да бъдат изложени на санкции за участие в определени транзакции или дейности с посочени или по друг начин блокирани лица. Чуждестранните финансови институции, които извършват или улесняват значителни транзакции или предоставят услуги, включващи военно-индустриалната база на Русия, включително всички лица, блокирани съгласно E.O. 14024, рискуват да бъдат санкционирани от OFAC. Участието в определени транзакции, включващи посочените лица, може да рискува налагането на вторични санкции на участващите чуждестранни финансови институции. OFAC може да забрани или да наложи строги условия за откриване или поддържане в Съединените щати на кореспондентска сметка или сметка за плащане на чуждестранна финансова институция, която съзнателно извършва или улеснява значителна транзакция от името на лице, което е посочено съгласно съответния орган. Силата и целостта на санкциите на OFAC произтичат не само от способността на OFAC да определя и добавя лица към списъка на SDN, но и от готовността му да премахва лица от списъка на SDN в съответствие със закона.
Източник: 3e-news (24.10.2025)

„Лукойл“ обяви, че ще продаде международните си активи Руската група "Лукойл" съобщи, че възнамерява да продаде международните си активи "поради въвеждането на ограничителни мерки срещу компанията и нейните дъщерни дружества от някои държави". Съобщението е публикувано на сайта на концерна. Започнато е разглеждането на оферти от потенциални купувачи, допълва компанията. Продажбата на активите се извършва съгласно лиценз за прекратяване на дейността, издаден от Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към министерството на финансите на САЩ. При необходимост компанията планира да подаде заявление за удължаване на лиценза, за да осигури непрекъснатата работа на своите международни активи, се допълва в съобщението. САЩ наложиха санкции на двете най-големи руски петролни компании "Роснефт" и "Лукойл" заради войната в Украйна миналата седмица.
Източник: Труд (29.10.2025)

"Лукойл" продава бизнеса си на ниво Виена на търговеца на суровини Gunvor "Лукойл" обяви, че е получил оферта от търговеца на суровини Gunvor Group, дни след като обяви, че ще продаде международния си бизнес. Руската компания е приела офертата и се ангажира да не преговаря с други потенциални купувачи. Gunvоr Grоuр e мнoгoнaциoнaлнa ?oмпaния зa тъpгoвия c eнepгийни cypoвини, peгиcтpиpaнa в Kипъp. Основният тъpгoвc?и oфиc на компанията е в Жeнeвa. Съобщението идва след като на 22 октомври американският президент Доналд Тръмп нанесе силен икономически удар срещу Русия, налагайки санкции върху двете най-големи петролни компании на страната "Роснефт" и "Лукойл". Продажбата ще се случи на ниво Виена, където е базирана Lukoil International, която държи всички активи в Европа, и евентуална сделка би прекъснала връзката със санкционираната майка ПАО "Лукойл". Не е ясно и дали сделката ще бъде припозната от ЕС и САЩ като допустимо решение. И ще има ли отсрочка на санкциите, докато тече една такава процедура. При това развитие на събитията продажба на ниво България няма да има. Разрешенията ще се дават от виенски или общоевропейски регулатор. Lukoil International е международно оперираща компания с десетки дъщерни дружества. В България руската ПАО "Лукойл" присъства с четири основни дружества - рафинерията "Лукойл Нефтохим Бургас", търговецът на едро и дребно "Лукойл България", търговецът с авиационно гориво "Лукойл ейвиейшън България" и "Лукойл България Бункер", занимаваща се с корабно гориво. Последните две са директна собственост на Lukoil International. В "Лукойл Нефтохим Бургас" и "Лукойл България" швейцарският трейдър Litasco пряко упражнява контрол, а непряко Lukoil International, като Litasco e по-надолу в европейската пирамида от дружества на "Лукойл". Рафинерията в Бургас е получила 6.6 млн. тона нефт през 2024 г.. Вносът на основните готови продукти - дизел, бензин, авиационно гориво и пропан-бутан, е около 1 млн. тона, а потреблението им в страната е близо 4 млн. тона (рафинерията има и износ). Тоест вносът е едва една четвърт от нуждите на местния пазар. Най-голямо е потреблението в страната на дизел - 2.6 млн. тона. Следва бензинът - 626 хил. тона, като през последната година и при двата продукта се забелязва ръст на потреблението тук. Вносът на авиационно гориво към момента е почти нищожен. Тоест снабдяването на авиацията е почти 100% с гориво от рафинерията, като "Лукойл ейвиейшън България" се занимава с доставките към летища и авиация. Следва пропан-бутанът. Той в по-голяма степен идва като внос на готов продукт, а не от производство в Бургас. При него се регистрира и лек спад на потреблението. Рафинерията е най-голямата компания в България на база приходи - 9.1 млрд. лв. при загуба 213 млн. лв. за 2024 г. Покупката на нефта се извършва от Litasco. Рафинерията "Лукойл Нефтохим Бургас" към края на 2024 г. има сключено споразумение за кредитна линия с мажоритарния си акционер Litasco с одобрен лимит 500 млн. евро, от които са усвоени 366 млн. евро. По линия на продажбите 88% от продажбите на "Лукойл Нефтохим Бургас" са към "Лукойл България", "Лукойл ейвиейшън България", Litasco, Швейцария, и Litasco Benelux. Търговецът на едро и дребно "Лукойл България" пък снабдява с горива почти всички вериги бензиностанции, търговци на едро и складодържатели. Разполага с верига от 220 обекта с малко над 6% пазарен дял на база брой обекти и 20% пазарен дял на база продажби. На Балканите най-атрактивният актив е рафинерията "Лукойл Нефтохим Бургас" с капацитет около 7 млн. тона суров петрол на година. Рафинерията в Румъния Petrotel в Плоещ е по-малка - с 2.4 млн. тона, като в момента е в ремонт. Горивата от Бургас снабдяват и веригата бензиностанции на "Лукойл" в други страни на Балканите, където групата има около 750 обекта. Освен 220 в България в Румъния те са 320, в Сърбия - 112, в Хърватия - 45, в Черна гора - 10, в Северна Македония - 40. Към тях се добавя и веригата в Молдова - 102. Групата притежава четири рафинерии в Русия (в Перм, Волгоград, Нижни Новгород и Ухта) и две рафинерии в Европа (в Румъния и България), както и 45% дял в рафинерия в Холандия с общ капацитет 65 млн. тона годишно, като тези в Русия представляват 75% от общия обем на производствения капацитет. Бензиностанциите на групата към края на 2024 г. са 5336 в 20 държави. От тях 2880 се намират в Русия, а 2456 извън Руската федерация, като на база милиони тонове 20% от продажбите се случват в Европа. Глобално "Лукойл" участва и в проекти в Азербайджан, Казахстан, Узбекистан, Ирак, Египет, Камерун, Нигерия, Гана, Мексико, Обединените арабски емирства и Република Конго.
Източник: Капитал (31.10.2025)

Румен Спецов е особеният управител на дружествата от групата "Лукойл" в България Правителството назначи изпълнителния директор на Националната агенция за приходите Румен Спецов за т.нар. особен управител на четирите компании на "Лукойл" в България. Великобритания е издала специален лиценз, чрез който временно изважда "Лукойл Нефтохим Бургас" и "Лукойл България" от санкционния си списък и разрешава бизнеса с тях за три месеца - до 16 февруари 2026 г. Аналогично решение с дерогация до 29 април 2026 г. за България дойде и от американската OFAC, която също така облекчи санкциите за "Лукойл" по още няколко линии - позволи бензиностанциите ? зад граница да работят и разреши транзакции, спомагащи преговори за евентуална продажба на международния ? бизнес. Направените промени в Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, бяха приети и влязоха в сила, като дават право на особения управител пълен контрол над дружествата и дори му позволяват да продава не само активи, а акциите и дяловете. А също така според разпоредбите на закона неговите действия не подлежат на съдебен контрол.
Източник: Капитал (17.11.2025)

Бившият изпълнителен директор на НАП Румен Спецов официално е вписан като особен търговски управител на четирите дружества (Лукойл Нефтохим Бургас АД, Лукойл Ейвиейшън България ЕООД, Лукойл-България Бункер ЕООД и Лукойл-България ЕООД) на „Лукойл“ в България, след като правителството го избра за поста. Румен Спецов ще е представител на бургаската рафинерия и неин оперативен шеф редом с Евгени Маняхин, руснак с швейцарски паспорт, председател на управителния съвет. Спецов ще напусне поста в НАП, тъй като двете длъжности са несъвместими, и на негово място е назначен досегашният заместник изпълнителен директор на Националната агенция за приходите (НАП) Христо Марков.
Източник: Капиталов пазар (18.11.2025)