Да продаваш гориво на летище е като да си собственик на единствения магазин за хранителни стоки в отдалечено населено място. Без теб не може и логично бизнесът ти процъфтява. Поне до момента, в който на съседния ъгъл твой съсед не отвори втори магазин. Добре за жителите, лошо за теб. Така държавното "Летище София" е на път да се раздели с монопола си при зареждането на авиокомпаниите с гориво. До 1-2 месеца конкурент на софийския авиопорт ще стане не кой да е, а основният доставчик на керосин в България - "Лукойл". Производителят и дистрибутор на горива ще има възможността да затвори целия цикъл при обслужването на авиокомпаниите и да избегне настоящото посредничество на летището, за което то получава комисиона от 51 долара на тон заредено гориво, или бизнес от около 6 млн. лв. годишно. За "Летище София" това означава по-малко приходи от тази дейност, а за авиокомпаниите - възможност да избират между два доставчика на услугата и по-всяка вероятност по-добра цена при зареждане. От това би трябвало да спечелят пътниците. Европейските регламенти изискват щом пътникопотокът на дадено летище надхвърли 2 млн. души на година, да се допусне влизането на втори наземен оператор, т.е. още една компания, която да предоставя различните услуги по обслужването на пътниците и самолетите на авиокомпаниите. Потокът пътници на "Летище София" надхвърли 2 млн. души през 2006 г. Оттогава вече има още двама наземни оператори освен този на летището - швейцарската Swissport, която влезе в средата на 2007 г., и гръцката Goldair Handling, която предстои да започне дейност в близките месеци. Една дейност обаче остана все така монопол на летището - зареждането с гориво на самолетите. Аргументите на летищната администрация бяха, че липсва необходимата инфраструктура (най-грубо казано - втори кран), за да може да работи втори доставчик. Сега горивото се доставя от "Лукойл", съхранява се в специална зона, а впоследствие цистерните на летището зареждат самолетите. Липсата на инфраструктура обаче не е достатъчен мотив за ограничаване на конкуренцията. Така през януари 2010 г. Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" дава лиценз за обслужване на въздухоплавателните средства с гориво и смазочни материали на "Лукойл ейвиейшън България" (част от групата "Лукойл") и на втория наземен оператор Swissport. От "Летище София" коментираха, че от Swissport към момента няма постъпило искане за започване на тази дейност. От "Лукойл" обаче се надяват да заработят в близките месец - два. Източници, близки до подготовката, обясниха, че процесът е в напреднала фаза и най-вероятно се чака летището, което трябва да обяви обществена поръчка за извършване на необходимите технически подобрения в специалната зона за гориво. "Лукойл Ейвиейшън България" пък ще трябва да инвестира в цистерни и набирането на персонал. В момента летището обслужва всички самолети с десетина цистерни. Цената на една цистерна е от порядъка на 150 хил. евро. Колко техника ще е необходима на компанията зависи от плановете й за завоюване на пазарни позиции. Сега авиокомпаниите, които кацат на българските летище и извършват редовни или чартърни полети, имат договори с "Лукойл ейвиейшън България". Поделението на "Лукойл" има сключени търговски договори с повече от сто авиационни оператори - български и чужди авиокомпании, както и договори за зареждане на военни самолети и летящи горивозареждащи цистерни на силите на НАТО, обясняват от компанията. Летищата продават директно само когато има случайни полети, но в повече случаи получават комисионна от дистрибутора на керосин за съхранението и самото зареждане на самолетите. "Летище София" получава 51 долара на тон, като до средата на миналата година комисионата на летището е била аналогична, но в евро. За миналата кризисна година зареденото гориво е 57.5 хил. тона, като преди кризата количествата са били над 86 хил. тона. Или иначе това е пазарот около 6 млн. лв. на година при сегашния курс на долара. След директното навлизане на "Лукойл" летището едва ли ще е в състояние да предложи по-добри цени от самия производител на керосина. "Самият факт на появяването на втори и трети наземен оператор по този вид дейност предполага предлагането на конкурентни цени", коментираха от "Лукойл ейвиейшън". След навлизането на конкурента "Летище София" логично очаква по-малко приходи от агентско възнаграждение. Дружеството ще се опита да минимализира тези загуби, като започне да предлага собствено гориво(т.е. да не работи като агент, а да купува от някой) и директни договори на авиокомпании, извършващи редовни полети, а и посредством печалбата от наемите и услугите, които ще предлага на самата "Лукойл ейвиейшън". Столичното летище ще трябва да се нагоди бързо към присъствието на конкурент, който лесно ще му отнеме бизнеса. Един възможен ход е да намери нов доставчик на самолетно гориво от региона. Иначе авиокомпаниите могат да се сблъскат пак с монополист, но с друго име.
Източник: Капитал (25.10.2010)