АЕЦ “Козлодуй” отчете 106.31% изпълнение на плана за производство за 2007 г. Днес 5 и 6 блок на АЕЦ "Козлодуй" работят със 100% мощност в съответствие с графика на Централно диспечерско управление към Електроенергиен системен оператор – София, съобщиха от атомната централа. Оттам отчетоха, че до 31 декември на изминалата 2007 г. АЕЦ “Козлодуй” е произвела 14 643 081 100 kWh (киловатчаса) електроенергия. Планираното за 2007 г. електропроизводство от 13 774 520 000 kWh бе постигнато на 14 декември. До края на годината преизпълнението на съгласувания с диспечерския график план достигна 6.31%. Произведената от 5-и енергоблок електроенергия е 7 134 016 800 kWh, а от 6-и блок – 7 509 064 300 kWh. Коефициентът на използване на инсталираните мощности за 2007 г. е 83.58%. Тези постижения са рекордни за целия период на експлоатация на 1000-мегаватовите блокове.
Източник: Агенция Фокус (03.01.2008)

Оставането на голяма част от столицата без ток в събота вечерта е заради пожар, възникнал в трафопост на НЕК в Красно село в 20.50 часа вечерта в събота, или заради летни дъждовни бури. Това съобщиха вчера от ЧЕЗ, коментирайки оставането на цели части от столицата без ток в събота срещу неделя. Според компанията в кварталите Красно село, Бъкстон, Стрелбище, Павлово, Борово, Витоша и Драгалевци не е имало ток от 20.50 часа до 22.05 ч. заради пожар. В Мало Бучино, Банкя, Клисура и части от Суходол също не е имало ток, но заради авария в друга подстанция, която също е собственост на НЕК, казаха от ЧЕЗ, като се извиниха за неудобствата. Информацията за пожар обаче бе опровергана вчера от Иван Айолов, шеф на предприятието "Електроенергиен системен оператор" (ЕСО), което стопанисва всички съоръжения на НЕК. "Няма никакъв пожар, не мога да разбера какви ги приказват. Имало е авария, която е отстранена почти веднага. Освен това часовете, които ЧЕЗ съобщават, нямат нищо общо с действителността, но като ида утре на работа, ще знам с точност", каза пред "Сега" Айолов. Читатели на агенция "Фокус" сигнализираха вчера и за други части на столицата, останали по различно време без ток или със смущения. В Балша, Доброславци и Нови Искър ток не е имало от 19.30 ч. до 10 часа сутринта в неделя, когато е пуснат за 1 час и отново е спрян. От ЧЕЗ се оправдаха с авария, но жители на Балша твърдят, че това редовно се случва в събота и неделя. Около обяд в неделя за поредица от десетина слаби токова удара сигнализираха от столичната улица "Султан тепе", а читатели казаха, че след спирането на тока е спрян и сигналът на кабелната им тв.
Източник: Сега (11.08.2008)

Печалбата на създадения преди два месеца Български енергиен холдинг (БЕХ) се е увеличила с 22% за деветте месеца на 2008 г., съобщиха от холдинга. Той обединява ТЕЦ "Марица-изток 2", мини "Марица-изток", АЕЦ "Козлодуй", "Булгаргаз", "Булгартрансгаз", "Булгартел", Националната електрическа компания (НЕК) и Електроенергийния системен оператор (ЕСО). От холдинга обаче отказаха да посочат размера на печалбата, както и финансовите показатели на останалите дружества в структурата му. Най-печеливша компания от нея е АЕЦ "Козлодуй". "Булгаргаз" обаче отчита загуба от 35.4 млн. лв. от търговската дейност. Според ръководството на компанията причината са по-ниските цени на природния газ, определени от регулаторната комисия. В същото време търговецът "Булгаргаз" в нарушение на газовата директива продължава да получава транзитните такси от пренос на руски газ през България, вместо таксите да отиват в оператора "Булгартрансгаз". Очаква се до края на годината двете компании да подпишат споразумение за таксите.
Източник: Дневник (03.12.2008)

Един рекламен клип донесе огромна поръчка на частен здравен фонд. Дотук прекрасно. Проблемът е, че държавното енергийно дружество "Електроенергиен системен оператор" (ЕСО) не е обявило обществена поръчка, т.е. не е провело конкурс, а е избрало фирмата просто защото е видяло рекламата й. Печелившият е един от най-новите здравни фондове - "ДаллБогг: Живот и здраве", собственост на дистрибутора на лекарства "Търговска лига". За поръчката се разбра, след като Асоциацията на частните здравни фондове алармира министъра на икономиката и енергетиката и агенциите за държавна финансова инспекция и обществени поръчки за нарушението. Става въпрос за договор, който е сключен от дъщерното дружество на НЕК през декември. Срокът му е до избирането на здравен осигурител чрез обществена поръчка, което може да се случи най-рано през март. Това означава, че ако договорът се изпълнява януари и февруари, фондът ще получи 304 хил. лв., ако пък включим и март, сумата ще е 457 хил. лв. Сумата изглежда внушителна в сравнение с целия пазар - на него работят 20 частни здравноосигурителни дружества, които общо имат годишен премиен приход от около 26 млн. лв. Защо точно "ДаллБогг" До края на 2008 г. служителите на НЕК, включително и тези на ЕСО, бяха допълнително осигурени за здраве с тригодишен договор с фонда с най-голям пазарен дял "Дженерали Закрила". ЕСО обаче е самостоятелно дружество от началото на 2007 г. В края на 2008 г. ръководството решило да сключи нов договор. "Тъй като сме новосъздадено дружество и нямаме опит в избора на здравен фонд, подготовката на документацията за процедурата ни отне повече време", разказва Диана Апостолова, ръководител отдел "Човешки ресурси" на ЕСО. Първо, компанията решила да сключи анекс с досегашния осигурител. "Анексът също щеше да е нарушение на Закона за обществените поръчки, но бяхме наясно, че не можем да организираме процедурата до началото на годината. От фонда обаче ни предложиха цена от 43 лв. месечно на осигурен при досегашна 19.47 лв., и то без две от досегашните услуги", каза Иван Айолов, изпълнителен директор на ЕСО. "Дженерали Закрила" изпълни своите задължения по договора с НЕК/ЕСО на уговорената в него цена. Актуализирахме цените, защото пазарът се промени през годините", отбелязва Константин Велев, главен изпълнителен директор на "Дженерали Закрила Здравно осигуряване". След провала на преговорите с "Дженерали Закрила" от енергийната компания решили да преговарят с други здравни фондове. Директорът Айолов поканил за преговори здравния фонд на болница "Токуда", но те нямали национално покритие. "Научихме за "ДаллБогг: Живот и здраве" от телевизионните реклами и ги поканихме на среща", разказва Апостолова. Други фондове не са поканени за оферти, казаха от ръководството на ЕСО. По думите на Айолов обаче фондът е избран не само заради рекламата, а и "по разговори, цени, с кои здравни заведения има сключени договори и кои известни български медици работят за него". Сред известните имена, които наклонили везните, били кардиолозите проф. Младен Григоров, който оглавява Българския кардиологичен институт (дружество от групата на "ДаллБогг") и проф. Генчо Начев (директор на Университетската болница "Св. Екатерина" в София), обясни Айолов. Самият проф. Начев беше изненадан, че името му се намесва в случая. "Висока чест е, че са подписали договор благодарение на мен, но не познавам никого от ЕСО, нито имам нещо общо с "ДаллБогг: Живот и здраве". Болницата ни дори няма договор, че ще лекува осигурените в този фонд", каза той пред "Капитал". По принцип дружествата не са длъжни да сключват договори с частни здравни фондове. В колективния трудов договор на ЕСО обаче има такъв ангажимент към служителите. Айолов отбеляза, че е бил наясно с нарушението на Закона за обществените поръчки и ще си понесе санкцията за договора. "Спокоен съм, че това е направено за 4000 човека, не съм го направил за себе си", казва той. По думите му санкция в колективния трудов договор няма, но най-голямото наказание е недоволството на служителите. Единственият коментар на въпросите на "Капитал" от здравния фонд беше: "Процедура на пряко договаряне беше проведена от НЕК и ЕСО. Процедурата и договорите са сключени до провеждане на конкурс, които вече са обявени." От това изявление излиза, че и компанията майка също е сключила договор с фонда. Оттам не уточниха как са уредили въпроса с допълнителните здравни осигуровки до началото на февруари, когато се очакват да проведат процедура по избор на здравен фонд.
Източник: Капитал (19.01.2009)

Енергийният холдинг отчете печалба "Български енергиен холдинг" (БЕХ) отчете печалба преди данъчно облагане от 154 млн. лв. за 2008 г., сочат предварителните финансови резултати. Холдингът беше създаден през лятото на миналата година и обединява мини "Марица-изток", ТЕЦ "Марица-изток 2", АЕЦ "Козлодуй", НЕК, Електроенергиен системен оператор (EСО), "Булгаргаз", "Булгартрансгаз" и "Булгартел". БЕХ планира увеличение на печалбата през тази година до 471 млн. лв., а приходите ще нараснат с 292 млн. лв. до 5.9 млрд. лв. Планираме да приемем петгодишен бизнес план на холдинга, съобщи изпълнителният директор Галина Тошева. Резултатите за 2008 г. се дължат основно на увеличените приходи от продажби на електроенергия след поскъпването й и нарасналите приходи на НЕК, ТЕЦ "Марица-изток 2" и АЕЦ "Козлодуй" от свободния пазар. Задълженията по дългосрочни банкови заеми са 1.7 млрд. лв. Холдингът ще търси банкови заеми за осъществяване на инвестиционната програма за 2 млрд. лв. Ръководството му планира да обяви процедура за избор на рейтингова агенция.
Източник: Дневник (05.02.2009)

Дружеството е регистрирано в ТД "Големи данъкоплатци и осигурители" към 30.04.2009 г.
Източник: НАП (30.04.2009)

Три големи държавни компании в енергийния бизнес - Националната електрическа компания (НЕК), АЕЦ "Козлодуй" и Електроенергийният системен оператор (EСО), обявиха, че си търсят нови здравни фондове, които да осигуряват медицинското обслужване на над 7 хил. техни служители и семействата им. Търговете обаче са на път да скарат здравноосигурителните дружества и да предизвикат скандал в сектора. Това е и причината от НЕК да не обявяват победителя вече няколко месеца. Очаква се той да стане известен чак след изборите. Първите обществени поръчки бяха обявени от ЕСО и НЕК още през февруари. И двете компании в края на миналата година подписаха временен договор без търг или конкурс с "ДаллБогг: Живот и Здраве" на "Търговска лига". Само за временното обслужване на НЕК и дъщерното му дружество EСО досегашният осигурител е взел над 1 млн. лв. Сега същата компания загуби поръчката на системния оператор и оспорва процедурата в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). За победител в новата процедура беше избран фондът на енергийния бос Христо Ковачки "Общинска здравноосигурителна каса".
Източник: Дневник (16.06.2009)

Дърпат шалтера на “Кремиковци” на 1 юли Електроенергийният системен оператор (ЕСО) се подготвя да спре тока на металургичния комбинат "Кремиковци" на 1 юли. Това съобщи вчера изпълнителният директор на оператора Иван Айолов. Преди това обаче ЧЕЗ, което е обслужващо за Западна България дружество, трябва да осигури алтернативно трасе, по което да доставя енергия на останалите абонати в района на "Кремиковци", уточни той. Айолов припомни, че комбинатът дължи 130 млн. лв. на НЕК. Заради натрупани дългове от 4,5 млн. лв. към НЕК вчера в 14 часа трябваше да спре елзахранването на чугунено-леярния завод в Ихтиман. Екипите на ЕСО обаче не са били допуснати до дружеството и ще се търсят други начини съвместно с ЧЕЗ за прекъсване на захранването, съобщи още Айолов. Той определи случая като безпрецедентен. Без ток от три седмици е и хартиеният завод в Костенец, добави Айолов. Причината отново са неизплатени задължения.
Източник: Монитор (23.06.2009)

Късо съединение Когато една електрическа система спре да работи, първото нещо, което трябва да се направи, е да се провери дали някой бушон не е изгърмял или дали някъде инсталацията няма късо съединение. Ако е така, то трябва да се отстрани повредата и да се смени развалена част. Горе-долу такъв е процесът, който тече в момента в "Български енергиен холдинг" (БЕХ). Ръководството на компанията освободи в началото на седмицата досегашните изпълнителни директори на дъщерното си дружество "Мини Марица-изток" Иван Марков и Гочо Христов, след като направен одит откри "сериозни злоупотреби и нарушения на финансовата дисциплина, липса на контрол при планиране и изразходване на финансови средства на дружеството, както и липса на контрол при провеждане и финализиране на обществени поръчки". Според източници от БЕХ проверката е била назначена преди два месеца, след като ръководството на мините е поискало увеличаване на цената на лигнитни въглища, които добива. Одитът е бил извършен от новосъздадено вътрешно звено на БЕХ за контрол на риска. "Искането веднага ни накара назначим проверка в "Мини Марица-изток", коментира източник, запознат с проверката. Според него, въпреки че за първите три месеца на годината се увеличили продажбите на дружеството (заради януарската газова криза), печалбите на мините намаляват. Постарому Одитът е показал наличие на една от най-честите схеми за избягване на Закона за обществените поръчки, прилагани от държавните дружества. Част от тръжните процедури за строително-ремонтни работи са били разбивани на по-малки поръчки, за да се заобиколи прилагането на закона. В много от случаите липсвал и контрол на извършените строителни работи. Пред БНР председателят на борда на БЕХ Борис Пеков уточни, че при около 30 договора на мините за над 10 млн. лв. се установило, че са рискови за злоупотреби. Сумите може да се окажат и по-големи при "по-задълбочена проверка от по-специализираните органи", добави той. Със случая вече се е заела Държавната агенция "Национална сигурност", която поискала от енергийния холдинг резултатите от проверката. Прокуратурата в Стара Загора също се е сезирала по случая. Намеренията на ръководството на БЕХ за проверката на системата обаче няма да се ограничат само до въгледобивното дружество. Одит да бъде направен на всички останали компании - АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица-изток 2", "Булгаргаз", "Булгартрансгаз", Национална електрическа компания (НЕК), дъщерното й дружество "Електроенергиен системен оператор" (ЕСО) и "Булгартел". А "Белене"? Следващото дружеството, в което вече е започнала проверка е "Националната електрическа компания". Тя трябва да приключи до края на август. Поводът за одита са изявленията на представители на ръководството на НЕК, че само за първите четири месеца има загуби от 38 млн. лв. Отделно дружеството дължи 140 млн. лв. на производителите на ток. Източници от БЕХ признават, че част от лошите финансови резултати се дължат и на регулираните цени на тока, които пречат на компанията да работи нормално. В края на май ръководството на НЕК прогнозира, че ще отчете загуба от 60 млн. лв. за тази година от по-високите цени, на които купува електроенергията, произведена от топлофикациите, и от намаления износ. Със сигурност обект на проверката ще са и досегашните разходи по строежа на АЕЦ "Белене", който се управлява от НЕК. Разходите по проекта до този момент остават тайна, въпреки че става дума за държавни средства. Според евродепутата от ГЕРБ Владимир Уручев стотици милиони са потънали в разрушаването на старата площадка на централата. От ГЕРБ твърдят, че държавата е похарчила с над 500 млн. лв. повече за разчистване на площадката край Белене, докато за целта били достатъчни 250 млн. лв. Уручев посочи, че кредитът от 250 млн. евро, отпуснат от "БНП - Париба" за подготвителните работи, "потъна в земята и никой не разбра за какво бяха изхарчени парите". След одитите - преструктуриране Според източници от енергийния холдинг следващата стъпка след края на одитите на дружествата ще е преструктуриране на дейностите в част от тях. Това обаче ще стане в сътрудничество със синдикатите, за да няма социално напрежение. Не се предвиждат съкращения, а оптимизиране на дейностите, обясниха представители на холдинга. Една от идеите на БЕХ е част от работниците в "Мини Марица-изток" да се заемат с рекултивирането на площите, използвани за въгледобив. В момента това се прави от външни компании. Другата сериозна промяна ще засегне НЕК, която ще трябва да се раздели с дъщерното си дружество "Eлектроенергиен системен оператор", който управлява преносната мрежа, и то да стане самостоятелна компания в рамките на холдинга. Целта е да се гарантира по-добро управление. До този момент тази стъпка е била отлагана заради притеснения на част от банките – кредиторки на НЕК, разказаха източници от БЕХ. Те са обявили, че ако ЕСО бъде отделено, ще направят кредитите към електрическата компания незабавно изискуеми. Всички стъпки явно целят едно нещо - да се избегнат бъдещи случаи на късо съединение в системата, още повече, че бъдещето управляващо мнозинство даде ясно да се разбере, че ще започне промени в ръководството на енергийните дружества. За случващото се в холдинга обаче не бива да бъде упреквано само ръководството му, тъй като решаваща роля за определяне на енергийната политика на България и на държавните компании има Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. А тя през последните месеци взема само решения, лишени от всякакви пазарна логика. Факт е обаче, че ръководството на БЕХ можеше да започне с одитите на дъщерните си дружества още при създаването на холдинга.
Източник: Капитал (20.07.2009)

Националната електрическа компания (НЕК), дъщерното й дружество "Електроенергиен системен оператор" (EСО) и "Мини Марица-изток" са натрупали загуба от 98 млн. лв. за първите шест месеца на тази година. Данните са включени в огласения в понеделник консолидиран отчет на "Български енергиен холдинг" (БЕХ) за 2008 г., в чиято структура преди година влязоха дружествата. Допреди месец загубата на електрическата компания е била 42 млн. лв., на ЕСО - 37 млн. лв., а на държавните мини - 19 млн. лв. За сравнение - през цялата 2007 г. НЕК отчете нетна печалба от 34 млн. лв., а "Мини Марица-изток" - 8 млн. лв. Основната причина за лошите финансови резултати е неблагоприятната бизнес среда заради икономическата рецесия, се казва още в отчета на холдинга. НЕК, която има лиценз за търговия с електроенергия, е продала по-малко ток както в България, така и в региона. Износът е и на по-ниски цени от 2008 г. заради намаленото търсене в съседните страни.
Източник: Дневник (04.08.2009)

Приходите на Националната електрическа компания (НЕК) са се удвоили през последните две години заради поскъпването на преноса на електроенергия. Това каза пред журналисти председателят на ДКЕВР Константин Шушулов. Колко са увеличени разходите на компанията и защо финансовите им резултати са лоши, проверяват другите органи, не съм виждал отчетите на компанията. Както е известно, в средата на юли Българският енергиен холдинг съобщи за започване на финансова проверка в НЕК заради рязкото влошаване на резултатите от дейността на компанията. А в понеделник БЕХ съобщи, че НЕК, дъщерното й дружество "Електроенергиен системен оператор" и "Мини Марица-изток" са натрупали 98 млн. лв. загуба за първите шест месеца на тази година. Нетната загуба на НЕК е 34 млн. лв. Според холдинга загубите се дължат на рецесията, в резултат на която търсенето на елекроенергия у нас и в съседните страни намалява. Сред причините бяха визирани и на някои решения на ДКВР като увеличаването на изкупната цена на електроенергията от производителите, без да се променя продажната. Според Шушулов обаче НЕК има годишен оборот от около 3 млрд. лв. и едва 50 млн. лв. печалба, което означава, че разходите на НЕК са големи. Анализът на ДКЕВР показва, че НЕК трябва да има достатъчно пари, коментира Шушулов. Според него компанията има допълнителни разходи, които вероятно се разрешават от БЕХ и правителството. Шефът на регулатора намекна, че тези разходи може и да не са изцяло правомерни. И призова без политически заигравания да се направи опит за задържане на цената на тока.
Източник: Insurance.bg (05.08.2009)

До 10-15% от капитала на някои енергийни дружества ще бъдат продадени през фондовата борса. Според икономическия и енергиен министър Трайчо Трайков сред тях може да са БЕХ, НЕК, "Булгаргаз","Булгартрансгаз", "Булгартел" и други. Трайков обясни, че за целта първо трябва да бъдат изпълнени изискванията на Третия либерализационен пакет на ЕС за енергийния пазар за независимост на операторите. За целта ЕСО и "Булгартрансгаз" ще бъдат извадени съответно от НЕК и от енергийния холдинг. Не е сигурно, че листването на дяловете може да стане до края на първото тримесечие на 2010 г. , обясни министър Трайков. Според заместника му Мая Христова по-вероятно е това да се случи до средата на следващата година. Във връзка с идеите за раздържавяване на остатъчния дял от 33% в електроразпределителните компании ЧЕЗ, ЕВН и Е.ОN Трайков каза, че към момента не е работено по същество по този въпрос. За разлика от него по казуса със собствеността върху "Топлофикация София" вече има яснота. Според министър Трайков през декември неин принципал отново ще е Столична община. Държавата ще строи само още 2 индустриални зони, а не - както е планирал предишният кабинет - по няколко на година, съобщи още икономическият министър. Те ще са около Варна и Бургас. Те ще изграждат от Национална компания "Индустриални зони". Нейният капитал обаче ще бъде намален от 100 на 30 милиона лева. Останалите 70 млн. лв. ще бъдат върнати в бюджета. Към момента националната компания е собственик на свободните зони във Видин, Русе и Свиленград, а през лятото започна създаването на индустриална зона край Варна.
Източник: Монитор (11.11.2009)

Български енергиен холдинг 2.0 Ще го закрием - няма да закрием, ще го листваме на борсата - ще качваме само отделни дружества от него. Така накратко звучеше доста разнопосочният дебат около бъдещето на "Български енергиен холдинг" през последните месеци. Най-накрая той приключи, и то по начин, който можеше да се предугади още в самото начало - започване на реформа в холдинга. Първата стъпка в тази насока беше предприета от министъра на икономиката Трайчо Трайков, който в края на миналата седмица освободи цялото ръководство на БЕХ с изключение на изпълнителния директор Галина Тошева. Формалната причина за промяната е "подобряване оперативната работа на холдинга". Истинската: лошите резултати на дружествата в БЕХ. Отчетът за първото шестмесечие показа, че някои от тях са увеличили сериозно загубите си – "Мини Марица-изток", "Националната електрическа компания" и "Булгартел", а извършени одити показаха и наличие на злоупотреби в някои от дъщерните компании. Едва през последните месеци финансовите резултати на дружествата в холдинга започнаха да се подобряват. Индикациите за предстоящите промени в БЕХ имаше от няколко месеца, след като бяха сменени ръководствата на "Мини Марица-изток", "Национална електрическа компания" и АЕЦ "Козлодуй". На 19 октомври е бил избран и нов председател на съвета на директорите на "Булгаргаз" – досегашният член на борда Юлиян Генов. От резултата на одита на ТЕЦ "Марица-изток 2", "Булгаргаз", "Булгартрансгаз", "Електроенергиен системен оператор" (ЕСО) пък зависи и какви какви промени ще бъдат направени и в тези дружества. Предприетите реформи са част от по-дългосрочна стратегия. Според анализа, който е разработен от консултанта по създаването на БЕХ – "Делойт", предстои трансформация на холдинга от финансов, какъвто е в момента, в оперативен. Това означава, че най-накрая ръководството на БЕХ ще има възможност да осъществява реален контрол върху дружествата в компанията. Досегашна структурата на холдинга ограничаваше ръководството му до задаване на финансови цели на дъщерните компании и осъществяване на контролни функции. Механичното събиране на компаниите при създаването на холдинга през септември 2008 г., силната регулаторна среда и политическата намеса в работата на дружествата от кабинета "Станишев" обаче блокираха дори и тези ограничени правомощия на БЕХ. Новите планове предвиждат ръководството на холдинга да може да осъществява активен контрол върху "Мини Марица-изток", ТЕЦ "Марица-изток 2", АЕЦ "Козлодуй", "Булгаргаз", "Булгартрансгаз", "Булгартел", НЕК и ЕСО. На 17 ноември е приет и устав на компанията, в която това ясно е записано. Ръководството на БЕХ ще може да определя и почти всички важни политики в компанията - от инвестициите през провеждането на търговете и конкурсите до управлението на човешките ресурси. "БЕХ трябва да координира политиките, да наблюдава бизнес плановете на дружествата, да координира управлението на дъщерните фирми", обясни пред "Труд" министърът на икономиката Трайчо Трайков. По думите му не е редно министерството да се занимава с N на броя дружества. Източници от холдинга посочиха като възможна следваща стъпка на преструктуриране на дружеството тематично обединяване на различните дейности в него, като въгледобив и електропроизводство. Това ще подобри управлението на компаниите и ще намали на разходи за дублиращи функции. Според документа трансформацията на холдинга трябва да бъде съпроводена и от промяна в регулаторната среда. От министерството на икономиката вече дадоха заявка, че това ще се случи през следващата година. Управленската програма на правителство предвижда увеличаване на дяла на свободно договорените количества електрическа енергия на вътрешния пазар и той да достигне до 30% до 2013 г. До края на юни в Закона за енергетиката ще трябва да бъдат въведени изискванията на Третия либерализационен пакет на Европейския съюз. Това ще осигури независимост на операторите на преносни системи - "Бурлгаргаз" и ЕСО, за да може всеки производител, потребител и търговец да може безпрепятствено да ползва преносната мрежа. Европейските директиви предвиждат промяна и в правомощията на енергийния регулатор - той ще може да взема задължителни за компаниите решения, да предприема мерки в случаите на незадоволително функциониране на газовия и електрическия пазар, както и да налага санкции на компаниите в случаите на неизпълнение на правни ангажименти или решения на регулатора. Ще бъдат въведени и по-прозрачни правила за търговия и по-строги изисквания по отношение на изготвяне и публикуване на прогнози за потребление и снабдяване. Крайният резултат от започналото преструктуриране на енергийния холдинг ще бъде излизането му на борсата. Министерството на икономиката и енергетиката обяви миналата седмица плановете си да бъдат листвани 10-15% от БЕХ и дъщерните му дружества. Процедурата по листването би отнела месеци, затова е важно да започнем подготовката преди края на годината, коментира министър Трайков. Според заместничката му Мая Христова, цитирана от "Дневник", раздържавяването може да стане най-рано в края на 2010 г. Засега няма единно мнение дали това трябва да стане на българската или международна борса. Позицията на енергийните експерти е, че излизането на борсата трябва да стане задължително, след като компаниите в холдинга преминат оздравителна програма, за да бъдат по-атрактивни за инвеститорите. Тъй като програмата явно е започнала, остава следващите месеци да видим ново издание на "Български енергиен холдинг" - по-прозрачен и по-печеливш.
Източник: Капитал (23.11.2009)

Операторът на българската газопреносна мрежа Булгартрансгаз ще бъде първото държавно енергийно дружество, което ще бъде листнато на фондовата борса. Това каза министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков по време на кръглата маса на тема Енергийната стратегия на България до 2020 г., която се проведе в парламента вчера. Трайков отново потвърди намеренията на правителството първоначално на борсата да бъдат пуснати около 10-15% от акциите на енергийните компании в структурата на Българския енергиен холдинг. Булгартрансгаз и Електроенергийният системен оператор, който управлява електропреносната мрежа, обаче ще бъдат отделени от холдинга. Двете дружества заедно с преносните си активи ще бъдат обособени като самостоятелни юридически лица под прякото наблюдение на министъра. Това според Трайков ще се случи до края на 2011 г. Новият проект на енергийна стратегия на България до 2020 г., разработен от новото правителство, ще бъде готов до края на тази или началото на следващата година, съобщи Трайков. Основни цели в документа са стимулиране на енергийната ефективност и на дела на възобновяемата енергия. По думите му една от целите е България да преизпълни целите на ЕС за 16% възобновяема енергия, а към 2020 г. да спестяваме до 1 млрд. EUR годишно от енергийна ефективност. Предприятията и битовите потребители пък ще купуват по-евтин ток, ако използват енергоефективни мерки, каза председателят на енергийния регулатор Ангел Семерджиев. Това обаче ще може да стане до година-две. Бизнесът не скри своите критики към стратегията. Според председателя на Българската стопанска камара Божидар Данев кръстосаното субсидиране на потребителите и топлофикациите от бизнеса трябва да спре. Освен това трябва да бъде въведена по-прозрачна структура за определяне на енергийните тарифи, което не е заложено в стратегия­та. Според Данев трябва да бъдат отнемани и лицензите на газоразпределителните дружества, които не инвестират в развитие на газоразпределителната мрежа. Председателят на асоциацията на производителите на екологична енергия Велизар Киряков пък коментира, че анализите, върху които е базирана стратегията, са стари и не отразяват реалните тенденции.
Източник: Пари (24.11.2009)

Две от дружествата в БЕХ – операторите „Булгартрансгаз” и Електроенергийният системен оператор, ще бъдат отделени в кратки срокове от компанията. Това съобщи енергийният министър Трайчо Трайков на дискусия за енергийната стратегия на България до 2020 г. Трайков допълни, че държавата ще подкрепя инвестициите в екологична енергия. Двата мрежови оператора ще бъдат отделени от Българския енергиен холдинг с активите си като юридически лица под ръководството на енергийното министерство. Отделянето трябва да приключи задължително преди края на 2011 година, посочи министър Трайков. 15 процента от капитала на дружествата от холдинга ще бъдат листвани на борсата, посочи още министърът, като ще се започне от "Булгартрансгаз".
Източник: Дарик радио (24.11.2009)

Бизнесът настоя за по-ясни критерии при газификацията Да се отнемат лицензите за газоразпределение на компаниите, които са ги получили, но реално не инвестират нищо в мрежата. Това поиска вчера шефът на Българската стопанска камара (БСК) Божидар Данев по време на кръгла маса, организирана от парламентарната комисия по икономика и енергетика. На нея министър Трайчо Трайков представи вижданията на правителството за новата енергийна стратегия на България до 2020 г. "Не получих отговор от министъра дали ще се отнемат лицензите на фирмите, които не инвестират нито едно евро, а са седнали върху купата сено и не дават на другите. Никъде законът не забранява отнемането на лиценз", възмути се Данев пред журналистите. Данев напомни, че България трябва да изпълни европейската норма за газификация и до 2020 г. 30% от домакинствата трябва да имат достъп до синьо гориво. "В момента България е с 1.5% газифицирани домакинства, в съседна Румъния този процент е 90%, а общо за Европа - 48%. Никога няма да достигнем този процент, след като администрацията е седнала на правата", каза бизнесменът. Досега в България има два случая на неизпълнение на задълженията за изграждане на газова мрежа - в Шумен (от ЧТК) и в Благоевград (от "Рила газ" - консорциум между "Ачегаз" и "Конструкциони Донди"). И в двата случая ДКЕВР е почвала процедура по отнемане на лиценза, но след месеци протакане не е стигала до крайно решение. "Можем да преизпълним изискването за 16% енергия от възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) и дори да ги надхвърлим", похвали се министър Трайков. Освен това Трайков обеща до края на 2011 г. Електроенергиен системен оператор (ЕСО) и "Булгартрансгаз" да бъдат отделени от Българския енергиен холдинг (БЕХ), а дейността им да се контролира от енергийния министър. С енергийната стратегия са обвързани и промените в Закона за енергетиката, които се очаква да бъдат приети преди лятната ваканция на Народното събрание през 2010 година. До година-две потребителите на електроенергия ще могат да плащат тока по гъвкави тарифи, стана ясно от изказването на шефа на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) Ангел Семерджиев. Според него за стимулиране на енергийната ефективност може да се стигне до тарифи, при които цената на тока да е по-висока за потребители, които не пестят, каза Семерджиев.
Източник: Сега (24.11.2009)

Хилядамегаватовият шести блок на АЕЦ “Козлодуй” се спира за планов ремонт в неядрената му част, съобщиха вчера от централата. В 22 ч снощи са започнали технологични операции за изключване на мощността. Очаква се престоят да продължи до края на следващата седмица. През това време ще бъде ремонтиран клапан, който регулира разхода на пара към турбината на блока. Съоръжението е в конвенционалната част на блока - в машинната зала. За спирането АЕЦ е получила разрешение от диспечерите на “Електроенергиен системен оператор”. Уведомена е и Агенцията за ядрено регулиране. Клапанът трябваше да бъде сменен още по време на ремонтната кампания на шести блок през есента на 2009 г., съобщи в “Труд” служител на централата, пожелал да остане на работа. По неразбираеми за персонала причини обаче съоръжението не било поправено, а блокът бил пуснат. Макар че клапанът е в неядрената част, в една АЕЦ всичко е от значение, допълни служителят. Негов колега предположи, че проблемът е в липсата на пари - НЕК дължи на АЕЦ десетки милиони за електроенергия.
Източник: Труд (06.01.2010)

Престоят на VI блок на АЕЦ “Козлодуй” разрешен за отстраняване на повредата по клапан от Електроенергийния системен оператор, няма да доведе до загуби. Това се казва в официално съобщение от атомната централа. До материални щети няма да се стигне, защото задължението на АЕЦ да предостави ток на регулирания пазар в определения от ДКЕВР размер за период от 6 месеца ще бъде изпълнен. При разрешен от системния оператор престой за ремонт засегнатата страна не дължи обезщетения, тъй като тези престои са предвидени в годишния план, подчертават от АЕЦ.
Източник: Стандарт (08.01.2010)

На заседание на Съвета на директорите на Националната електрическа компания е избран нов Съвет на директорите на дъщерното дружество Електроенергиен системен оператор ЕАД, съобщиха от компанията. Той ще ръководи ЕСО в продължение на три години, а изборът му е наложен от изтичане мандата на предишното ръководство. Освободени са Иван Айолов и Валентина Христова. В новия съвет пък влизат: Диана Янева, която е и.д. директор на дирекция „Природни ресурси и концесии” в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма; Иван Йотов, който има 16-годишен стаж в НЕК, а от 2007-а до сега е ръководител Мрежови експлоатационен район – Плевен в ЕСО; Митю Христозов, дългогодишен директор на Централното диспечерско управление в ЕСО.
Източник: Дарик радио (16.02.2010)

Иван Йотов е новият шеф на държавната фирма “Електроенергиен системен оператор” (ЕСО), която организира свободния пазар на тока у нас. Тя стопанисва националната електропреносна мрежа. Бордът на НЕК е освободил вчера двама от членовете на ръководството на дъщерната компания ЕСО с мотив “изтичане на мандата”. Това са досегашният изп. директор Иван Айолов и Валентина Христова. Освен Йотов в новия борд влизат Диана Янева, и. д. директор на “Природни ресурси и концесии” в икономическото министерство, и Митю Христозов, дългогодишен директор на Централното диспечерско управление.
Източник: Труд (16.02.2010)

Иван Йотов е новият изпълнителен директор на Електроенергийния системен оператор, съобщиха от дружеството, чийто собственик е Националната електрическа компания. Преди дни от компанията освободиха от Съвета на директорите изпълнителния директор Иван Айолов и Валентина Христова. Агенцията по вписванията е регистрирала новия борд, в който освен Иван Йотов влизат още Дияна Янева – Рашкова и досегашният член Митю Христозов. Инж.Иван Йотов е със 16-годишен стаж в структурите на Националната електрическа компания ЕАД. От 2000 г. е на длъжността началник Електропреносен район - Плевен към предприятие Мрежи високо напрежение на НЕК ЕАД, а от 2007 г. е ръководител Мрежови експлоатационен район – Плевен в ЕСО ЕАД. Йотов е завършил ВМЕИ – Габрово със специалност Електроинженер и ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”, специалност „Финанси”. Диана Янева е и.д. Директор на дирекция Природни ресурси и концесии в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма от 16 ноември миналата година. Дипломиран юрист със завършени квалификации по минна индустрия в Шотландия и Япония. Инж. Митю Христозов остава като член Съвета на директорите на ЕСО ЕАД. Той е дългогодишен директор на Централното диспечерско управление към ЕСО ЕАД.
Източник: Дарик радио (18.02.2010)

Енергийните дружества да бъдат изкарани на борсата. Това искат осем организации на финансовия бизнес в писмо до Бойко Борисов, финансовия и икономическия министри Симеон Дянков и Трайчо Трайков. В него се казва, че заради неблагоприятното развитие на капиталовия пазар в България през последните години, както и неговото силно изоставане от пазарите в региона, се налага вземането на незабавни мерки за насърчаване на борсовата търговия и подобряване на бизнес климата в страната. Най-значителната мярка е да се пуснат за публично предлагане миноритарни държавни дялове от енергийните компании - Български енергиен холдинг, Булгартрансгаз, АЕЦ "Козлодуй", НЕК, "Булгаргаз", Електроенергиен системен оператор, ТЕЦ "Марица-изток 2", електроразпределителните дружества. Очакваме предлагането да привлече силен интерес от страна на чуждестранни инвеститори, като не бива да се подценява и чисто фискалният ефект от продажбата на пакети от цитираните дружества и генерирането на приходи в полза на бюджета, се казва още в писмото.
Източник: Стандарт (10.03.2010)

Частното здравно осигуряване продължава да бележи силен ръст, а дружествата от сектора са стопили загубата си от основна дейност през миналата година, показват предварителни данни на Комисията за финансов надзор. Към края на декември събраните премии от частните фондове са над 38.4 млн. лв., с 27% повишение за година. Ръстът идва предимно от единични договори, които компании от енергийния бранш сключиха миналата година. В края на 2008 г. един от новите фондове – "ДаллБогг: Живот и здраве" на "Търговска лига", сключи договори за осигуряване с Националната електрическа компания (НЕК) и с Електроенергийния системен оператор (ЕСО), които, въпреки че бяха оспорвани, продължават да са в сила и фондът получава премии по тях. Тъй като данните на надзора не са окончателни, няма обявени събраните премии на всяко отделно дружество, но към края на ноември за "ДаллБог" те са близо 2.6 млн. лв., което му отрежда над 7% пазарен дял. Това обяснява защо премиите се повишават, при условие че броят на здравно осигурените в частни фондове е спаднал наполовина в сравнение с 2008 г. Тогава клиентите им са били близо 357 хил. души, а сега са под 178 хил. Основната причина е икономическата криза, която принуди много частни работодатели и индивидуални клиенти да се откажат от социални придобивки, включително допълнително осигуряване. Изпълнителният директор на "Евроинс Здравно осигуряване" Калин Костов, коментира, че поне в тяхното дружество има повишен интерес и от частни, и от корпоративни клиенти. "Факт е, че в здравните заведения се доплаща и все повече хора осъзнават, че е по-добре да имат осигуровки в частен фонд, отколкото да разчитат само на държавните", каза Костов. Той прогнозира, че през тази година въпреки кризата ще има отново ръст на премиите, а само при тяхното дружество през миналата година те са се увеличили с 50% заради нови договори, а не заради по-високи цени. За пръв път от 2005 г. целият бранш отчита печалба за годината, но само от основната си дейност продължава да губи. Финансовият резултат за всички здравни фондове към декември е 1.3 млн. лв., а загубата само от предоставяне на здравни услуги е 135 хил. лв. Това е най-малката загуба за сектора също от 2005 г. Тогава годишният резултат от основна дейност е бил 44 хил. лв. и това е последната година, в която браншът е имал печалба от нея. Тъй като много от премиите в сектора са от сключени нови договори, ръстът на изплатените обезщетения изостава значително от тях. За миналата година те са нараснали с едва 1.34% до 21.4 млн. лв. От данните на надзора става ясно, че фондовете са заделили и по-малко пари за бъдещи плащания – резервите им са намалели с 6 на сто за година до 12.3 млн. лв.
Източник: Дневник (23.03.2010)

Нов енергиен холдинг ще бъде създаден около средата на годината, когато бъде разформирован БЕХ, съобщи зам.-министърът на икономиката, енергетиката и туризма Мая Христова. Както "Стандарт" вече писа, новото обединение ще включва в себе си само държавните електроенергийни компании НЕК, АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица-изток 2" и Електроенергийния системен оператор (ЕСО), които в момента се намират под шапката на БЕХ заедно с "Булгаргаз", "Булгартрансгаз", "Мини Марица-изток" и "Булгартел". Вероятно газовите дружества ще се съберат в друга подобна структура. Целта на обединението около НЕК е да се постигне икономически и финансов стабилитет на енергийните компании. Ако това не се случи, ще бъде много трудно дружествата да получат такава стабилност, обясни Христова. От своя страна пък НЕК много трудно ще получи желаното укрепване и ще стане водещ търговец на ток в България, каквато е и една от основните цели на подготвяното преструктуриране на холдинга, допълни зам.-министърът. Христова бе категорична, че още преди разформироването на БЕХ всичко около изграждането на новия холдинг с водещата роля на НЕК ще бъде уточнено до последния детайл. Това ще стане до средата на тази година. Инвестициите, за които БЕХ с шеф Галина Тошева е поемал ангажименти, са били без покритие, стана ясно още от думите на Мая Христова. Това е и причината по големите енергийни проекти да са давани обещания за плащане, но такива не е имало. Не е изчисляван добре балансът между инвестиционните намерения и приходите. Не е обърнато внимание и на възможността за привличане на външен капитал. Идеята приходите на БЕХ да се използват за тези инвестиции е била добра, но не е осъществена. Само за АЕЦ "Белене" инвестицията към момента се изчислява на около 8 млрд. евро, а общо активите на БЕХ са за около 4 млрд., каза тя. Относно участието на БЕХ в енергийните проекти Христова поясни, че след разформироването му те ще преминат към сьответните компании.
Източник: Стандарт (15.04.2010)

ЕСО губи десетки милиони, елмрежата е застрашена 42,7 млн. лв. е загубата за Електроенергийния системен оператор (ЕСО) за 2009 г., каза вчера изпълнителният директор на дружеството Иван Йотов. Той добави, че загубата на оператора за първите четири месеца на тази година е 5,9 млн. лв. Ако се приеме предложението за новите цени на тока от ДКЕВР, то ЕСО ще натрупа нови 37,5 млн. лв. загуби от дейността си. Според Йотов при това положение операторът няма да може да гарантира сигурността на системата. Той вече е натрупал дългове към ТЕЦ „Бобов дол“ и ТЕЦ-Варна. Председателят на комисията Ангел Семерджиев контрира, че в условията на криза няма как искането на ЕСО за увеличение на цената за достъп с 55,7% да се осъществи. От регулатора предлагат тази цена да се повиши с 39% от 6,39 лв./мвтч. на 8,88 лв./мвтч. Поскъпването се налага заради увеличаването на студения резерв, който трябва да се поддържа след влизането в експлоатация на ТЕЦ „AES Гълъбово“ (бившата ТЕЦ „Марица-изток 1“). От ДКЕВР предлагат и намаление на цената на тока по дългосрочния договор, по който НЕК трябва да купува енергията от новата мощност от 136 лв./мвтч на 104 лв./мвтч. До края на юни 2011 г. ТЕЦ „Марица-изток 2“ няма да продава ток на свободния пазар, предлагат още от регулатора. Така цялото количество енергия ще се изкупува от НЕК, което води до намаляване цената на микса на обществения доставчик. Според шефа на НЕК това ще създаде проблеми за компанията, защото няма къде да продаде допълнителните 2600 гвтч. енергия, които там ще произведат. Недоволни от новите цени са и от АЕЦ „Козлодуй“, според които от полученото повишение от 35% на практика почти нищо не остава за централата. Оттам поискаха квотата за свободния пазар да се вдигне с 5%, за да могат да изпълнят инвестиционната си програма. Трите електроразпределителни дружества – ЧЕЗ, ЕВН и Е.ОН, също не са удовлетворени от предложенията на комисията. По техни изчисления абонатите им ще трябва да заплащат с близо 150 млн. лв. повече за ток след юли, като почти нищо от тази сума не остава в компаниите, а се разпределя между НЕК и производителите. „Ако ДКЕВР се ръководи от това, кой какво иска по веригата като цена, щяхме да уплашим света“, коментира Семерджиев. -------------------------------------------------------------------------------- Добавете във : Име Коментар { Към статията има 1 коментар } #Eлектромечков2010-06-02 03:44:51 Отдавна писах,че този г-н Семерджиев е неправилния избор на г-н Борисов.Такава объркваща статия само допояснява,че хаоса в електроенергетиката е добре организиран и мафията там е непоклатима.Г-н Борисов,трябва непоколебимо да прекрати приватизационните договори с трите ЕРП-та и да възложи управлението на изградената мрежа на българските инженери,които освен,че имаха кадърността да я създадат,могат и много по-рационално и за държавата и за българския народ да я управляват. Виновните за тази престъпна приватизация да бъдат осъдени и да заплатят щетите ,които са нанесли на народа. Стига експерименти, трябва твърда,умела и умна ръка да сложи в ред нещата!?
Източник: Класа (02.06.2010)

ЕВН България днес пусна в експлоатация нова мобилна подстанция в района на община Поморие, съобщиха от дружеството, снабдяващо с електроенергия Южна България. Модерното съоръжение е на стойност 3,8 млн. лева. Новата подстанция е с мощност 12,5 мегаволтампера, като при върхови натоварвания може да достигне 16 мегаволтампера. Тя ще повиши допълнително сигурността на захранване с електроенергия в района на Поморие и Несебър през натоварения летен туристически сезон. От ЕВН допълват, че Националната електрическа компания (НЕК) и Електроенергийния системен оператор (ЕСО) са им помогнали за ускоряването на процедурите по въвеждане в експлоатация на подстанцията. Това е третата мобилна подстанция, която ЕВН България инсталира по Черноморието, с цел осигуряване на допълнителни енергийни мощности, особено по време на активния туристически сезон. Другите две съоръжения вече функционират в близост до Обзор (от 2006 г.) и в района на Слънчев бряг (от 2008 г.). Всяка от мобилните подстанции, които са доставени от Австрия, е на подвижни платформи, което позволява да бъде транспортирана до район, където има необходимост от допълнителни мощности. Общо трите подстанции са с инсталирана мощност около 38 мегавата. Инсталирането на мобилната подстанция е част от инвестиционната и ремонтна програма на ЕВН България за област Бургас, която за 2010 г. е над 10 млн. лева, посочват от компанията. Програмата за района на Бургас предвижда и изграждане на 134 км нови електропроводи средно напрежение, 234 км нови електропроводи ниско напрежение и 135 нови трафопоста и възлови станции. Общо за периода от 2006 г. до 2009 г. в област Бургас ЕВН България е вложила над 77 млн. лева в ремонти и модернизация, като отделно се влагат средства за нови присъединявания.
Източник: Инвестор.БГ (15.06.2010)

15% от Електроенергийния системен оператор, който управлява мрежата за високо напрежение, ще бъдат продадени през фондовата борса, каза министърът на икономиката Трайчо Трайков. Това обаче не е на дневен ред, а предстои да стане в бъдеще. Продажбата на миноритарния дял ще стане след преструктурирането на Българския енергиен холдинг. В този си вид той не е ефективна структура и ще бъде разпусната. В момента БЕХ е една шапка, която не помага на дружествата под него да увеличават приходите си. Напротив, те плащат на БЕХ излишни пари, за да им се преглеждат бизнес плановете, каза Трайков. Окончателното решение за бъдещето на дружествата ще бъде готово до няколко месеца. Новата структура ще гарантира максимално увеличение на приходите на компаниите. Дружествата ще бъдат обединени около услуги и дейности, които извършват. Вероятно става дума за обединение между преносни оператори като "Булгартрансгаз" и ЕСО, производители като АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица-изток 2", които правят ток, и Мини "Марица-изток". Възможно е и обединение на търговците в НЕК и "Булгаргаз".
Източник: Стандарт (29.06.2010)

Увеличава се търговията с ток на свободния пазар у нас Има тенденция да се увеличава количеството на електроенергията, която се търгува на свободния пазар у нас. Това става ясно от финансовия отчет на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) за 2009 г., публикуван на електронната страница на дружеството. За миналата година общото количество енергия, търгувана на свободния пазар, е било малко над 17 млн. мвтч. Година по-рано са били продадени 13,7 млн. мвтч, а през 2007 г. - едва 7,3 млн. мвтч. Досега за свободния пазар можеше да се търгува с електроенергия за седмица или месец напред. От началото на юли е възможна и дневната търговия, твърдят от ЕСО. Това е следващата крачка към либерализацията на пазара. Енергийният министър Трайчо Трайков обеща до края на 2011 г. у нас да бъде създадена електроенергийна борса. От оператора, който е дъщерно дружество на НЕК, отчитат намаление в потреблението на ток през миналата година с 5,2%. На практика е консумирана с 2 млн. мвтч по-малко електроенергия. Основната причина за спада е икономическата криза, която доведе до излишък на мощности и увеличи разходите на ЕСО, смятат оттам. Свит е и износът на електроенергия, отчитат от оператора. От страната ни са изнесени 286 хил. мвтч ток по-малко в сравнение с м.г., което означава намаление от 5,3%. Загубата на компанията през 2009 г. е 42,7 млн. лв. Година по-рано операторът е бил на печалба от 6,5 млн. лв. Причината за натрупаната загуба са регулациите на ДКЕВР, смятат от ЕСО. Разходите на дружеството за закупуването на разполагаемост на блоковете като студен резерв не са били напълно признати за предишния регулаторен период. Отчетената среднопретеглена цена за достъп до мрежата до юли 2009 г. пък е била 6,21 лв./мвтч и тя не е покривала напълно разходите на ЕСО, който са били 8,83 лв./мвтч. От системния оператор смятат, че през тази година от управлението на енергийната система ще имат приходи за около 15 млн. лв. За миналата от тази дейност ЕСО е загубил 55,1 млн. лв. 220,5 млн. лв. са приходите от цената за достъп до мрежата. Чрез системата през 2009 г. са били пренесени 35,5 млн. мвтч ток. Общите постъпления от управлението на елмрежата са 281,9 млн. лв. През миналата година за студен резерв от ТЕЦ операторът е поддържал 1129 мвт мощности. Общата закупена разполагаемост е за 9,8 млн. мвтч/г., а разходите за това са 186,7 млн. лв. За да се гарантира сигурността на работата на елмрежата, са сключили допълнителни договори с производителите по свободно договорени цени. Общата закупена разполагаемост по тях е била малко над 3 млн. мвтч/г., а разходите за това са за 79,2 млн. лв. Най-големи задължения за студен резерв ЕСО има към ТЕЦ-Варна - 20,3 млн. лв. Към ТЕЦ-Бобов дол борчовете са над 8 млн. лв. В отчета е записано, че за администриране на свободния пазар на ток от ЕСО са закупили специална система на германската компания „Сименс“, която струва 2,9 млн. лв.
Източник: Класа (12.07.2010)

Българският енергиен холдинг най-вероятно ще се раздели на две Българският енергиен холдинг (БЕХ) най-вероятно ще бъде разделен на два отделни холдинга, обясни икономическият министър Трайчо Трайков. По думите му, в първия ще влезе Електроенергийния системен оператор (ЕСО) и активите на преносните мрежи, във втория ще се обединят всички генериращи мощности. По думите на министърът това е една от най-обсъжданите идеи, въпреки, че има и още възможности. Трайков допълни, че планира малка част от холдингът обединяващ производствените компании, да бъде листната на борсата. Засега няма срок, кога това може да се случи. Министърът не коментира защо преди няколко дни е увеличил управителния съвет на компанията. Той обясни, че назначаването на втори изпълнителен директор всъщност ще спести разходи на министерството. "Ако трябваше да наемем Йордан Георгиев чрез компанията, в която досега работеше, трябваше да платим до 1 млн. лв. Сега той ще работи за заплата от 2500 лв.", каза Трайков. Той добави, че лично е убедил Георгиев да поеме поста. Самият Георгиев има австрийско гражданство и работеше в консултанското дружество "Ролан Бергер". Преди седмица Йордан Георгиев беше избран за втори изпълнителен директор на БЕХ. Той ще управлява заедно с бившия зам. икономически министър Мая Христова. Според запознати, назначаването на двама директори е знак за бъдещето разделяне на холдинга, като всеки от тях ще поеме различно обединение.
Източник: Дневник (02.08.2010)

Дават на съд разходите на Енергото за доставка на ток. Спорът с ЕРП по разкритите от ДКЕВР нарушения вероятно ще се пренесе в съда, заяви председателят на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране Ангел Семерджиев. Получих възраженията на Е.ОН и ЕВН върху констативните протоколи за извършените от тях нарушения, очаквам възражение и от ЧЕЗ, каза Семерджиев. Проверка за направените инвестиции на НЕК и Електроенергийния системен оператор (ЕСО) в електроенергийната мрежа през последните три години ще започне ДКЕВР. Председателят на комисията Ангел Семерджиев допуска, че е възможно да има злонамерено посегателство върху далекопровода на НЕК по морето, който остави без ток за дълго време туристите край Бургас. Разследването на НЕК за причините за авариите се очаква да бъде подадено в комисията.
Източник: Стандарт (04.08.2010)

Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) започва проверка какви инвестиции са направили НЕК и Електроенергийния системен оператор (ЕСО) в сигурността на мрежата през последните три години. Това съобщи председателят на ДКЕВР Ангел Семерджиев. Вече е започнала предварителна подготовка за проверката, която се очаква до края на седмицата или най-късно началото на следващата. Повод за нея е аварията в края на миналия месец, която остави без ток населените места между Бургас и Бяла за два дни. Председателят на ДКЕВР допусна, че е възможно аварията да е резултат от злонамерено посегателство върху мрежата на НЕК. За тази констатация на ДАНС съобщи вчера енергийният министър Трайчо Трайков. От ДКЕВР все още очакват подробните протоколи от електрическата компания за причините, довели до липсата на ток. След аварията НЕК е започна да преразглежда инвестиционния си бюджет за тази година в търсене на допълнителни около 20 млн. лв. за рехабилитация на основните електропроводи.
Източник: Дневник (04.08.2010)

През септември ще заработи регистър за ВЕИ проектите След средата на септември се очаква да бъде готов националният публичен регистър за проектите за възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), каза вчера пред „Класа“ председателят на Българската фотоволтаична асоциация Никола Газдов. Регистърът ще има интернет страница, в която всеки ще може да види реално случващото се в сферата на зелената енергия. В него ще бъдат вписани всички проекти, които се планира да бъдат построени у нас. Освен предстоящите да се изградят съоръжения, там ще бъдат вписани и вече изградените мощности. Според Газдов информация за проектите трябва да дадат и държавните НЕК и ЕСО, както и частните електроразпределителни дружества – ЧЕЗ, ЕВН и Е.ОН. Информация ще се изиска и от министерствата на енергетиката, земеделието и околната среда, както и от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Чрез създаването на регистъра ще има повече яснота колко реални са проектите и кои от тях могат да се изпълнят, уточни Газдов. На изготвяната карта се очаква да бъдат обозначени и местата, където елмрежата е претоварена и там не може да се присъединяват нови мощности. Очаква се в регистъра да е записано и върху каква земя е изграден (или се планира да бъде построен) даден проект. Чрез системата ще стане ясно какво е реалното отражение на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) върху преносната и разпределителните мрежи, както и какви инвестиции са нужни за развитие на енергийната инфраструктура като цяло. След като бъде създаден регистърът и започне да функционира, той ще бъде предоставен на държавата за ползване, каза Газдов. Той припомни, че съгласно евродирективите страната ни трябва да изготви такъв регистър, който тя да администрира.
Източник: Класа (06.08.2010)

На българската енергийна борса ще се търгуват и въглеродни емисии На българската енергийна борса ще може да се търгува не само енергия, но и квоти въглеродни емисии, каза Пламен Денчев, член на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. В момента ДКЕВР завършва проект заедно със скандинавската борса „Нордпул“ (Nord Pool ASA) за създаването на енергийна борса у нас. Скандинавците са предложили борсата у нас да се администрира от Електроенергийния системен оператор (ЕСО), който ще създаде отделна структура за това. ЕСО ще трябва да организира почасовите сделки, тези за пазара „ден напред“, както тези за балансиращия пазар, каза Денчев. Паралелно с това ще се създават условията за търговия с квоти парникови газове. По думите му на по-късен етап е възможно да има търгове за природен газ, но това може да стане, щом се диверсифицират доставките на гориво. В момента ЕСО има капацитет да администрира енергийната борса, смята Денчев. Операторът вече е закупил необходимия софтуер от „Сименс“, с който може да започне търговията. Дружеството, което сега е дъщерно на НЕК, трябва да бъде отделено до март 2011 г. съгласно евродирективите. За да се регулира дейността на борсата, ДКЕВР ще прави мониторинг на работата й. Регулаторът ще следи дали някоя компания няма монополно или господстващо положение на пазара, защото това би изкривило цената на тока. Заради това се предвижда един доставчик на ток да предлага до 30% от цялото количество електроенергия, което се търгува на борсата. Подобни ограничения за търговците засега не се предвиждат, каза Денчев. Очаква се първоначално борсата да работи само в България, а на по-късен етап да се интегрира с тези в Румъния и Словения, създавайки регионална борса за ток. Денчев обясни, че преди да започнат сделки на борсата, трябва да се тестват правилата за търговия с ток, което се прави в момента. Борсата ще стане факт от юли догодина, а първите сделки може да се очакват през декември 2011 г.
Източник: Класа (09.08.2010)

Иван Йотов, изпълнителен директор на „Електроенергиен системен оператор“ Близо 2% е спадът в потреблението на ток от началото на годината - Г-н Йотов, с оглед на лошото финансово състояние на дружеството ще се справите ли с поддръжката на мрежата? - Финансовият резултат на дружеството се формира само от дейността по лицензията - управление на електроенергийната система, и в тази връзка общото финансово състояние на дружеството няма пряко отношение към физическата поддръжка на мрежата. НЕК e собственик на електропреносната мрежа и с договор възлага на ЕСО дейностите по експлоатацията и поддръжката на елмрежата. Разходите, свързани с тези дейности, се покриват от НЕК, на база фактически извършени разходи. - Каква според вас е причината, че ЕСО е единственият системен оператор в Европа, който работи на загуба? - Факторите за това са два. От една страна - водената от ДКЕВР рестриктивна политика по отношение на цените, както и неблагоприятната ценова рамка за предходния период. Спецификата на лицензионнатата дейност на ЕСО позволява пряко да се контролират под 10% от разходите, което значително намалява възможността на ръководството да влияе на финансовия резултат. Приходите и разходите пряко се определят от потреблението на електроенергия и цените, утвърдени от ДКЕВР. От друга страна, влиянието на икономическата криза доведе до спад на потреблението и износа на електроенергия. Спадът на производството на електроцентралите намали приходите от достъп и увеличи разходите за разполагаемост за студен резерв и допълнителни услуги. Това доведе до финансов дефицит за ЕСО. От друга страна, утвърдените по-ниски приходи за достъп, в комбинация с неблагоприятната икономическа обстановка, доведоха до по-големи разходи и до натрупване на търговски задължения заради предоставянето на достъп до мрежата. - Увеличението на таксата за достъп до мрежата ли е единственият начин да се намали загубата ви? - Таксата за достъп покрива разходите на ЕСО за управление на електроенергийната система. Основна компонента в тези разходи – около две-трети е разполагаемостта за студен резерв и допълнителни услуги. Поради свиване на пазара на електроенергия в страната и региона производствените агрегати работеха на минимални мощности. Това доведе до неколкократно увеличение на разполагаемостта за допълнителни услуги, а от там и на разходите. - Колко мегавата трябва да бъде студеният резерв на страната след пускането в експлоатация на ТЕЦ „AES Гълъбово“ (бившата ТЕЦ „Марица-изток 1“)? С колко ще увеличи това разходите на ЕСО? - Необходимо е да има равновесие между загубите от недоставена електроенергия и за обезпечаването на студения резерв. Засега съществено изменение на студения резерв не се очаква. По отношение на разходите за резерва, то те зависят изцяло от регулаторната рамка, която определя ДКЕВР. Пускането в експлоатация на ТЕЦ „AES Гълъбово“ (бившата ТЕЦ „Марица-изток 1“) ще оскъпи с около една трета разходите ни. Компенсирането им е предвидено в решението на ДКЕВР за новия регулаторен период. - Защо системният оператор не е собственик на елмрежата? Това кога ще бъде променено? - През 2011 г. се очаква мрежите да преминат към системния оператор, каквато е практиката в повечето европейски държави. В момента операторът е дъщерно дружество на обществения доставчик. Това не ни дава възможност за организационна и финансова независимост. - Кога е възможно да започне отново търговията с ток с Турция? - Турската енергийна мрежа ще се присъедини през септември към нашата с два електропровода от 400 квт.. По същото време ще заработи далекопровод към Гърция със същия капацитет. През първия месец на едногодишната пробна паралелна работа ще се извършват определени изпитания и няма да се допуска търговски обмен на електроенергия. Чисто технически не можем да възобновим износа преди края на 2011 г. - Каква е тенденцията в момента при вътрешното потребление на ток и при износа на енергия от страната? - За изтеклата 2009 г. спадът в брутното електропотребление на страната спрямо 2008 г. беше с 5,2%. При износа на ток за 2009 г. също има спад от 5,3%. От началото на тази година до края на юни вътрешното потребление продължава да пада и вече е с 1,89% по-малко. За сметка на това има значителен ръст в износа. За съжаление този ръст е само като количества електроенергия, докато във финансово отношение поради спада на цените в региона ръстът на приходите е в значително по-малки обеми. Тенденцията е спадът у нас да затихне до края на тази година. След това ръст може да се очаква, ако икономиката дръпне напред. Очакваме експортът да остане стабилен, макар и при по-малки печалби. ЕСО започна успешно прилагането на двустранни съгласувани търгове на българо-румънската граница със системния оператор на Румъния - Тranselectrica, на годишна, месечна и дневна база. Съгласувани търгове ще започнат да се прилагат и на българо-гръцката граница от началото на 2011 г. Освен това предстоят сериозни промени в организацията на пазара и въвеждане на почасови сделки, включително и в регулираната му част. Все още в България не се определят публични цени на пазарен принцип, каквито обявяват пазарният оператор на Румъния OPCOM и системният оператор на Гърция HTSO. Операторите в региона проучват и техническите възможностите за съвместно използване на резервни мощности, което ще намали значително разходите за регулиране и поддържане на сигурността в отделните електроенергийни системи, а чрез мрежовите тарифи, до намаляване на крайната цена за потребителите. - Как ще се справи ЕСО, ако абонати на топлофикационни дружества се откажат от услугите им и преминат на отопление с ток? - Това може да доведе до аварии в жилищни блокове, които са проектирани за централно отопление, както и проблеми в мрежите на електроразпределителните дружества. Като цяло електропреносната система е достатъчно добре осигурена, но не мога да кажа същото за електроразпределителната. Едва ли в сградите, където е пресметнато, че отоплението трябва да се извършва с топлинна енергия, електрическата мрежа би издържала.
Източник: Класа (16.08.2010)

Националната електрическа компания обвини публично електроенергийното дружество EVN за проблемите с тока на север от Бургас. Според официалното изявление на НЕК, операторът на мрежата присъединявал клиенти, без да се съобрази с капацитета на мрежата високо напрежение, която е собственост на НЕК и се управлява от Електроенергийния системен оператор (ЕСО). Според двете електрически компании EVN сключва непрекъснато договори за присъединяване към мрежата с безбройните нови хотели и взема парите на клиентите си, след като е наясно, че електропреносната мрежа в региона няма такава мощност и не отговаря на всички технически изисквания за свързване на обекти на потребители. Повод за реакцията на държавните дружества е съобщение от вчера от електроразпределителното дружество. Според него мениджъра на компанията Йорг Золфелнер и вицепремиера Симеон Дянков са обсъдили проблемите с електрозахранването и стигнали до извода, че проблемите идват от мрежата високо напрежение и липсата на инвестиции в съоръженията в този регион през изминалите години от страна на НЕК. Според държавните фирми австрийската компания е инвестирала в изграждането на собствен електропровод и електроразпределителна инфраструктура, които трайно да решат проблема с повишената консумация на електроенергия в пръстена Бургас – Старо Оряхово.
Източник: Пари (18.08.2010)

От началото на месец август ТЕЦ Варна е произвела за енергийната система на страната 189 214 МВтч електроенергия. През първите две седмици на най-горещия летен месец, варненската електроцентрала продължава да работи с активирани допълнително блокове, предназначени за студен резерв, за да компенсира високата консумацията на електроенергия в страната. В зависимост от нуждите на енергийната система на България в ТЕЦ Варна работят 2 до 4 от енергийните блока. За периода 1 – 18 август 2010 г. производството на електроенергия от активиран студен резерв е общо 108 801 МВтч или 57.5% от общото производство за месеца. "Завишената консумация на електроенергия през летните месеци не е нещо необичайно. Поради тази причина ние винаги организираме работата си така, че да можем да отговорим на очакванията на ЕСО за активиране на студения резерв и осигуряване на сигурността на енергийната система на България.”, заяви Минчо Минчев, изпълнителен директор на ТЕЦ Варна. Варненската електроцентрала осигурява повече от 60% от резерва за българската енергийна система. „В момента, трите блока на ТЕЦ Варна предназначени за студен резерв, са от изключителна важност за работата на ЕСО. Благодарение на варненската електроцентрала, Операторът успява да осигури завишеното потребление на електроенергия в районите около Бургас и Слънчев бряг”, коментира ситуацията Митьо Христозов, директор на централното диспечерско управление на ЕСО.
Източник: Дарик радио (20.08.2010)

1,1 млрд. лв. трябва да инвестира НЕК в мрежата 1,1 млрд. лв. ще трябва да инвестират НЕК и ЕСО през следващите пет години, за да бъдат присъединени 2000 мвт мощности от възобновяеми енергийни източници. Това каза вчера председателят на Българския енергиен форум (БЕФ) Иван Хиновски. По думите му толкова са необходимите мощности, които страната ни трябва да построи, за да достигне целта си от 16% производство на ток от зелена енергия. Вече има подписани предварителни договори за присъединяване на 1400 мвт мощности, като те са основно от слънчеви и вятърни централи. Те ще повишат цената на тока у нас с 5%, изчисли вчера Антон Иванов, експерт от форума. По думите му повишението на тока може да е по-голямо, ако продължи да се увеличава консумацията на ток у нас. Това ще зависи от развитието на мерките по енергийна ефективност, които се предприемат у нас. Този сектор в момента има доста законови несъвършенства, което спира развитието му, заяви Хиновски. Правителството трябва да фокусира усилията си в три конкретни проекта, за да се диверсифицират доставките на природен газ, каза вчера енергийният експерт Христо Казанджиев. По думите му това са строителството на газова връзка с Турция, като чрез нея може да се получават доставки на газ от терминала Мармара – Ереглиси. Приоритетен трябва да е строежът на газопровода „Набуко“ както и изграждането на нов терминал за втечнен газ край Кавала, Гърция. От него не само България, но и другите съседни страни ще могат да получават газ, каза Казанджиев.
Източник: Класа (12.10.2010)

АЕЦ и “Марица-изток” под шапката на НЕК АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица-изток 2", както и миноритарният държавен дял от ТЕЦ "Енел Марица-изток 3" ще влязат под шапката на НЕК. Така ще се избегне декапитализацията на компанията и абсурдът НЕК да се конкурира с АЕЦ "Козлодуй" за износа на ток. Това е един от разглежданите варианти за преструктуриране на Българския енергиен холдинг, обясни депутатът от ГЕРБ и член на парламентарната комисия по икономика, енергетика и туризъм Валентин Николов. С тази промяна ще се осигури и достатъчно собствен капитал на НЕК, която изпитва финансови затруднения. Те се дължат най-вече на това, че последните години цялата инвестиционна програма на дружеството е била насочена към реализацията на проектите "Цанков камък" и АЕЦ "Белене", а не е обръщано почти никакво внимание на развитието на електропреносната мрежа, каза Николов. Той допълни, че се обсъжда и вариант БЕХ да се запази, но в него да влизат новата голяма НЕК, отделеният от нея Електроенергиен системен оператор, "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз".
Източник: Стандарт (19.11.2010)

Изнасяме ток за Турция от април НЕК ще стартира износа на ток за Турция в началото на април. От Електроенергийния системен оператор потвърдиха, че електропреносната система на югоизточната ни съседка ще бъде синхронизирана с нашата след малко повече от два месеца. Това е последната пречка пред старта на доставките на български ток за Турция, което трябваше да започне в края на миналата година. Междувременно турската Национална електрическа компаня изнесе доклад, според който до 2019 г. потреблението на ток ще нараства между 5 и 7,5% на година. Така още през 2016 г. Турция ще започне да изпитва сериозен недостиг на електричество. Това увеличава шансовете пред България да получава добри приходи от износа на ел.енергия, смятат родни експерти.
Източник: Стандарт (14.01.2011)

Електроцентралите ще бъдат задължени да играят на борсата за ток От началото на следващата година производителите на електроенергия в България ще са длъжни да продават определен процент от продукцията си на бъдещата борса за ток. Платформата за търговия вече е доставена от "Сименс". Инсталира се в "Електроенергийния системен оператор" (ЕСО), който ще получи допълнителна лицензия за администриране на борсова търговия, и от 1 април 2011 г. ще започнат тестовете с участниците, но без реални плащания. Това съобщи Eлисавета Михайлова, директор на дирекция "Енергийни политики, стратегии и проекти" в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ). По проекта за борса за електроенергия се работи от една година съвместно с експерти от Норвегия, тъй като там такъв пазар има вече 20 години и той е най-успешният в Европа, обясни Михайлова. Решено е да има българска борса с опция да се разширява към Румъния за последващо обединяване на двата пазара и създаване на регионален. При избора на модела са отчетени спецификите на родния отрасъл, където има редица дългосрочни договори за изкупуване на електроенергията от производители и регулирани цени за индустрията и бита. Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) обаче ще продължи да определя цените на тока за домакинствата и част от фирмите. Това предвиждат подготвяните поправки за Закона за енергетиката, които се очаква да бъдат одобрени от Министерския съвет до края на февруари и много бързо – до края на март – и от Народното събрание.
Източник: Медия Пул (25.01.2011)

Електроенергията вече ще се търгува в реално време На спот пазара на електроенергия може да се сключват основно сделки от един час до един ден преди реалната доставка, пише Investor.bg. Водеща роля при организацията на този вид пазар се предвижда да има електроенергийният системен оператор (ЕСО), тъй като той е наясно с наличностите и потреблението на електроенергия във всеки момент и съответно с излишъците (дефицита) и възможностите за пренасочването им. Този е и моделът, който се предвижда да започне да функционира у нас след няколко месеца - електроенергийна борса, на която се сключват сделки на спот пазара, т.е. тя ще бъде организирана от ЕСО, каза изпълнителният директор на ССБ Симеон Елазаров. Производителите и търговците на електроенергия (някои дружества съчетават и двете), които към момента се очертава да са основно трите електроразпределителни предприятия (ЕВН, Е.ОН, ЧЕЗ), Националната електрическа компания (НЕК) и някои електроцентрали, ще подават офертите си в даден ден за следващия. Офертите на продавачите ще съдържат количеството ток, което може да бъде продадено (за следващия ден), конкретното време на доставката и цената на електроенергията. „Тъй като разчетите към момента сочат, че заявената от купувачите електроенергия ще бъде сумарно повече от предлаганата, то на практика търгът ще се провежда на принципа на открит аукцион“, смята Симеон Елазаров. От своя страна ЕСО ще съгласува тези доставки технически, т.е. в зависимост от възможностите на електрическата мрежа, за да не се получи претоварване в даден момент по дадено направление. На следващия ден, по време на провеждането на самия търг, купувачите ще наддават по всяка подадена оферта на продавачите. В началото на функциониране на енергийната борса токът ще се продава по максималната предложена цена, достигната по време на наддаването, а не по т.нар. единна спот цена за дадения период (час или няколко часа), която представлява „равновесна“ цена за периода. Както може да се предположи, цената на електроенергията в пиковите часове на деня ще е най-висока, а през нощта – най-ниска. Форуърдни и фючърсни сделки с време на доставка от седмица до няколко месеца, дори до 2-3 години, биха могли да се сключват на ССБ, посочиха преди време от ръководството й. Това би дало на пазарните участници възможност за хеджиране на производството и потреблението на ток, а фючърсната цена на електроенергията може да служи и като ориентир за бъдещи периоди. Цените на енергийната борса обаче ще зависят и от броя участници с оферти за покупка на ток за даден период от денонощието, както и от сумарното количество ток, за което правят заявка. На практика това означава, че дори за два последователни дни борсовата цена на електроенергията за един и същ период от денонощието може да не е еднаква. Задача на ЕСО (НЕК) ще е да продава т.нар. балансираща електроенергия, по всяка вероятност на вече достигнатата цена на борсата за дадения период или по-висока, за да не остане нито един потребител без ток, коментират експерти от бранша. По този начин, т.е. на по-висока цена, ще бъде продавана електроенергия и на фирми, които поради някаква причина не са подали навреме заявки за закупуване на ток за следващия ден, а ги подават в деня на покупката. Пазарът на електроенергия у нас обаче няма да е изцяло либерализиран, докато не започне да функционира и „срочна“ енергийна борса, на която да се сключват форуърдни и фючърсни сделки и която ще е изцяло ликвидна. Следващата стъпка ще е обединение в единна енергийна борса за региона, базирана в София или Букурещ.
Източник: Класа (09.02.2011)

Изнасяме 400 мвт ток за Турция от юли До 400 мвт електроенергия ще се изнасят за Турция от България и Гърция след 1 юни, съобщиха от Електроенергийния системен оператор. Тогава ще започнат последните тестове за работа в паралел на турската енергийна система с общоевропейската преносна мрежа. От Турция за Европа пък ще може да се изнасят до 300 мвт ток, обясниха от ЕСО. 65,8 млн. лв. е печалбата на ЕСО за първото тримесечие на 2011 г., което е тройно увеличение спрямо печалбата на компанията за миналата година, съобщиха още от оператора. Това е записано във финансовия доклад на дружеството, обясняват от агенция „Лайвбиз“. Общите приходи на ЕСО за периода са се увеличили с 35,45% и са достигнали 144,735 млн. лв. за първото тримесечие на тази година. Близо 86 млн. лв. е брутната печалба за 2010 г. на дружеството, което е дъщерно на НЕК.
Източник: Класа (10.05.2011)

Износът на ток е отбелязал 70% ръст през първото тримесечие на годината спрямо същия период на 2010 г. Това става ясно от анализ на финансово-икономическото състояние на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) за същия период. Освен при експорта ръст се отчита и при вътрешното потребление на еленергия. За януари-март 2011 г. увеличението е с 3,19% спрямо първите три месеца на 2010 г. Като цяло от ЕСО отчитат, че пренесената енергия за същия период е с 12 на сто повече на годишна база. Само за март експортът на енергия е нараснал с 41,5%, а вътрешната консумация – с 5 на сто. Положителните тенденции в износа на енергия се наблюдаваха и през миналата година. През 2010 г. беше регистриран рекорден износ от 8,5 млн. мвтч. За разлика от експорта потреблението на ток в страната остана почти без промяна от нивата си от 2009 г. В резултат на увеличения износ, както и на по-високата цена за пренос, която ДКЕВР определи миналото лято, от ЕСО отчитат сериозно подобрение на финансовото си състояние. Приходите към края на първото тримесечие на системния оператор възлизат на 145 млн. лв., което е с 35% повече в сравнение със същия период на 2010 г. Спрямо бизнес плана на оператора ръстът е с близо 9,26 на сто. Пак в сравнение с него съществено увеличение бележат и приходите от пренос – с 13,66%. В сравнение с първото тримесечие на 2010 г. обаче ръстът им е двоен. За януари-март разходите на ЕСО са за близо 80 млн. лв., или с 8,5% по-ниски на годишна база. В резултат на това печалбата към тримесечието е близо 66 млн. лв. при 20 млн. лв. към март 2010 г. За цялата 2010 г. пък печалбата (преди данъци) на дружеството е 85,7 млн. лв. От отчетите на Националната електрическа компания пък става ясно, че към края на март тя е на плюс с 30,7 млн. лв. при положителен финансов резултат от 56 млн. лв. за първите три месеца на 2010 г. През 2010 г. НЕК е реализирала близо 110 млн. лв. печалба. За сравнение през 2009 г. нейният размер беше под 7 млн. лв. С много добри резултати завършва първото тримесечие и АЕЦ „Козлодуй” Печалбата на централата към края на март е близо 73 млн. лв. Което е над два пъти повече от тази за януари-март на 2010 г., когато са отчетени 42 млн. лв. Увеличението се дължи основно на по-големите количества енергия, продадени зад граница. А през 2010 г. положителният финансов резултат на АЕЦ „Козлодуй” е 67 млн. лв., сочат още отчетите на централата. На плюс с 24 млн. лв. приключва първото тримесечие и „Мини Марица-изток”. Това е значително подобрение, тъй като за цялата 2010 г. счетоводната печалба на въгледобивната компания беше малко над 11 млн. лв. От ТЕЦ „Марица-изток 2” отчитат 167 млн. лв. приходи към края на март при 133 млн. лв. за същия период на миналата година. Печалбата за януари-март е в размер на малко над 4 млн. лв. За 2010 г. приходите на теца намаляват с близо 10%, което е в резултат на намалението на цените на енергията от централата на два пъти през годината. Така печалбата й за миналата година възлиза на 12 млн. лв. Подобряване на финансовите резултати се отчита и за газовия оператор „Булгартрансгаз”. Той завършва първото тримесечие на 2011 г. с 21,7 млн. лв., което е с 4 млн. лв. повече в сравнение със същия период на 2010 г. Дружеството приключва миналата година със 125 млн. лв. на плюс. За „Булгаргаз” все още липсват данни, тъй като новият одитор на дружеството – Ърнст енд Янг, беше избран в средата на март. Такива ще има, след като бъде променен отчетът за 2010 г. Това се налага от постигнатото съгласие между „Булгаргаз” и одитора за промяна на счетоводната политика на дружеството. Ще бъдат променени и отчетите за 2007 г., 2008 г. и 2009 г.
Източник: Монитор (10.05.2011)

Енергетиката остава държавна Голяма част от енергийните предприятия у нас ще останат държавна собственост. За това се договориха синдикатите с премиера Бойко Борисов, вицето му и министър на финансите Симеон Дянков и министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков. От КНСБ и "Подкрепа" са поискали големите енергийни предприятия като НЕК, ЕСО, ТЕЦ "Марица-изток 2", АЕЦ "Козлодуй" и заместващата му мощност ПАВЕЦ "Чаира", за която е настоял лично Борисов, да останат собственост на държавата и тя да има доминираща роля в сектора. От правителството са подкрепили предложението. "Приватизация на голямо енергийно предприятие няма да има и подобни слухове са неверни", обяви след срещата Трайчо Трайков.
Източник: Стандарт (31.05.2011)

Приватизация на миноритарен дял от държавната ТЕЦ "Марица-изток 2" е възможна и това най-вероятно ще стане през борсата. Това стана ясно от думите на министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков, който днес заедно с премиера Бойко Борисов и вицепремиера Симеон Дянков участва в среща със синдикатите от енергийния и минния бранш. "Компаниите, които биха могли да бъдат листвани с миноритарен дял, са ЕСО (Електроенергиен системен оператор, част от НЕК – бел. авт.) и "Марица-изток 2", каза министърът в отговор на журналистически въпрос. Вицепремиерът Дянков допълни, че това може да стане и с електроразпределителните дружества.
Източник: Дневник (31.05.2011)

С над 16% трябва да поскъпне нощният ток. Това поискаха от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране някои топлофикации. Причината е, че разликата в цените през деня и през нощта не стимулира използването на парното, а кара хората да се греят на ток, което им излиза по-евтино, обясни председателят на Асоциацията на топлофикационните дружества и шеф на "Далкия Варна" Илия Николаев. "Тарифите в момента са заблуда към крайния потребител, че трябва да ползва ток за отопление", подкрепи мнението му шефът на "Топлофикация Плевен" Валентин Терзийски. Според Николаев сега нощният ток е с 25% по-евтин от дневния. Във всички европейски държави разликата е значително по-малка. За да има необходимия баланс, тя трябва да стане 10-15% вместо сегашните 25%, каза Николаев. За да поскъпне нощният ток до ниво 90% от цената на дневния, е необходимо увеличение от 16,5%, показват сметките. "Разликата в цените между дневния и нощния ток не се прави, за да се стимулират топлофикациите, а за да се стимулира потреблението късно вечер. Така се постига необходимият баланс по мрежата на Електроенергийния системен оператор (ЕСО)", заяви председателят на ДКЕВР Ангел Семерджиев. Той се съгласи, че нощната тарифа създава известни затруднения на топлофикациите, но те сами трябва да намерят начин за решаване на проблема. Вариант е оптимизиране на разходите чрез модернизация и високоефективно производство, допълни шефът на ДКЕВР.
Източник: Стандарт (01.06.2011)

България поставя 4 условия по договора за АЕЦ „Белене“ Страната ни е изпратила на 1 юни официално писмо до руския изпълнител на АЕЦ „Белене“, че не е постигната договореност по окончателния договор за изграждането на централата, и е поставила 4 условия. Това съобщи министърът на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков пред Нова телевизия вчера. Необходимо е да се отразят изискванията за безопасност в светлината на новите критерии, стрес тестове и т.н. в техническия проект. Преработването на проектодоговора има за цел в него да влезе и външен инвеститор. Освен това е необходим нов финансов модел, който включва осъвременено пазарно изследване, структура на финансирането и начин на определяне на цената. „Искаме и подробности за предложеното от Русия финансиране", подчерта Трайков. Министърът посочи, че задачата на консултанта HSBC е да привлече външни инвеститори за проекта, "а за да стане това, трябва да има договор, който е по международен модел, с който инвеститорите са свикнали да работят, какъвто настоящият не е". По повод доклада на гражданското сдружение „Не на АЕЦ „Белене“, който разкрива злоупотреби за 117 млн. евро около втората ни атомна централа, Трайков каза, че НЕК е платила застраховки за около 140 млн. евро и транспортните разходи до Русия за стария реактор на АЕЦ „Белене“, но за половината от тези пари няма документи. Този доклад не е нов и аз съм уведомил за него компетентните органи, уточни Трайков. Според него 107 млн. евро са платени за разчистване на строителната площадка. НЕК на практика не е получила почти нищо за стария реактор. Тя го е спазарила за 295 млн. евро, но е получила 210 млн. евро, като е платила с тях транспортните разходи до Русия и застраховките. Руският изпълнител „Атомстройекспорт” не е получавал предложение от българските власти за промяна на първоначалното споразумение за централата, каза вчера вицепрезидентът на компанията Генадий Тепкян, който присъства на международна конференция край Варна, организирана от „Булатом“. Според него консултантът по проекта HSBC не е споменавал нищо за промяна на първоначалното споразумение при преговорите. Тепкян допълни, че в момента 91% е готов договорът за изпълнение на централата. Той предупреди, че с всяко отлагане на проекта с по половин година той се оскъпява с 4,5-5%. Според него за момента няма основания за промяна на договора за строителството, който все още не е подписан. "В момента договорът се обсъжда, правим това от няколко месеца. Процесът на преговори продължава, ако получим официално предложение за промяна, ще го обсъдим и ще се опитаме да се договорим, това е нормален процес на сключване на договор”, обясни още Тепкян. В момента реалното строителство на централата може да започне най-рано през март следващата година. Според него е безсмислено да се удължава сегашното споразумение, защото от това няма да произтече нищо, а така само се харчат пари. Единствено руската корпорация „Росатом” ще решава дали да поиска неустойки за проекта след 1 юли, коментира още вицепрезидентът на „Атомстройекспорт”. Тепкян добави, че държавната НЕК все още няма позиция по каква методика да се определя цената на АЕЦ „Белене” – чрез фиксирана цена или да има ескалация. Русия ще гарантира безопасността на АЕЦ „Белене“ в съответствие с новите изисквания след катастрофата в японската централа „Фукушима1“, каза министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров по време на срещата с българския му колега Николай Младенов, който е на официално посещение в Москва. България ще започне проучвания в Черно море, за да определи откъде ще минава маршрутът на бъдещия газопровод "Южен поток", чиято цел е да доставя руско синьо гориво на Европа, заобикаляйки Украйна, съобщи още Младенов.
Източник: Класа (03.06.2011)

България ще продължи и днес да изнася аварийно ток за Гърция заради стачката на местната национална електрическа компания, съобщи изпълнителният директор на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) Иван Йотов. "За днес са поискани между 800 и 900 мегавата, което са около 100 мегавата на час", обясни шефът на ЕСО. Той допълни, че това е полезно за енергийната система на България, защото потреблението в страната е на минималните си нива. "Електроенергията няма да ни се заплаща, а ще очакваме да ни бъде върната в определен от нас момент. Тази помощ се връща в същите часови зони или в по-изгодни за нас, защото такива са международните договорености", обясни Йотов. От гръцкия електроенергиен системен оператор поискаха помощ от България на 20 юни, когато местната електрическа компания обяви стачка. За периода 20 и 21 юни към страната са прехвърлени 2200 мегаватчаса. От тях 1240 мегаватчаса България дължи на Гърция от октомври миналата година, когато нашата система е имала нужда от ток. Успоредно с аварийните доставки на ток продължава и стандартният износ за Гърция. Той е в рамките на 500 мегавата и се извършва според валидираните графици на ЕСО. В момента България изнася общо 1240 мегавата на час електроенергия, включително и за Турция, съобщи Йотов. "Само НЕК има график с Турция и той не е достатъчен, за да запълни разрешения капацитет. Има и електроенергия, която се транзитира от Турция към България за Гърция на двама-трима търговци", обясни шефът на ЕСО. От НЕК не отговориха какви количества електроенергия в момента продават в Турция. Разрешеният капацитет от и за Турция е 400 мегавата. От тях 200 мегавата се управляват от Анкара, а останалите 200 се разделят между България и Гърция.
Източник: Дневник (23.06.2011)

Токът за бизнеса поскъпва с 3,5 на сто, нощната тарифа - до 10% Бизнесът ще плаща с до 3,5% по-скъп ток от следващия месец, съобщи вчера пред БНР Ангел Семерджиев, шеф на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Нощната тарифа на тока за бита ще поскъпне с до 10% от 1 юли, уточни Семерджиев по-късно на кръгла маса за цените на тока, които ще влязат в сила от юли. Очаква се от другия месец токът за бита да поскъпне с около 1 – 1,5%. За да се повиши цената на тока през нощта, то дневната тарифа ще трябва да поевтинее минимално. Така ще се запазят и стимулите, за да продължат топлофикационните дружества да работят, и ще се улесни работата на Електроенергийния системен оператор. Близо 64% от цената на електроенергията, която плащаме, се формира от разходи на производителите – АЕЦ и ТЕЦ. По около 18% от разходите пък се падат на мрежовите оператори и налозите, обясни Иванка Диловска, директор на Института за енергиен мениджмънт. Тя препоръча да се увеличи конкуренцията при производството на ток между централите. От всеки потребител електроразпределителните дружества получават по 38,4 лв./мвтч енергия, като от тези пари 17,5 лв./мвтч. отиват в НЕК. От ДКЕВР обясниха, че нормата на възвръщаемост на централите у нас варира между 0,5 и 1%. Тя е по-висока за ТЕЦ „Бобов дол“ (12%), ТЕЦ-Варна (12%). За американската централа „AES Гълъбово“ нормата на възвръщаемост сега е 9,8%. При НЕК възвръщаемосттта е 6%, а на ЕСО е 10 на сто. За ЧЕЗ, ЕВН и Е.ОН нормата е 12%. Диловска коментира, че за момента притеснително много пари се отделят за производството на ток от когенерации, без да е ясно доколко всъщност е ефективно това производство. През последните три години освен цените на зелената енергия са се увеличили и дългосрочните договори за покупка на ток, обясниха експерти от регулатора. От системния оператор се оплакаха, че много малко средства от крайната цена на тока остават при тях. Компанията няма да има достатъчно средства, за да работи, след като бъде отделена от НЕК, каза шефът на ЕСО Иван Йотов. Той добави, че аварийният износ на енергия за Гърция е продължил до късно снощи, като всеки час са се изнасяли средно по 100 мвт. повече ток. Нормалният експорт за южната ни съседка продължава и той е около 500 мвт. По думите му това се отразява добре на нашата енергийна мрежа, защото в момента потреблението у нас е минимално. Общото количество изнасяна енергия е 1240 мвтч. За Турция в момента единствено НЕК експортира ток за две компании, но Йотов отказа да назове какви количества отиват за този пазар. Заради орязаните инвестиции ще се наложи електроразпределителното дружество „ЧЕЗ България“ да съкрати 212 човека, обявиха от синдикалната организация към предприятието. Оттам са започнали подготовка за стачка. Въпреки напрежението от ЧЕЗ отговориха, че ще успеят да осигурят снабдяването с ток на Западна България.
Източник: Класа (23.06.2011)

Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) ще обсъди на открито заседание днес дали да даде лиценз на още две компании за търговия с ток. За правото да купуват и продават електрическа енергия кандидатстват дружествата "Енерго-Про България трейдинг" и "Фючър Енерджи". Според становище на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) компаниите разполагат с необходимата техника, за да обезпечат търговията и работната група на ДКЕВР предлага да им бъдат предоставени лицензии. Окончателно решение ще бъде взето от енергийния регулатор на закрито заседание в края на юли. Компанията "Eнерго-Про България Трейдинг" е кандидатствала за правото да продава и купува ток в края на март. Капиталът на дружеството е 50 хил. лева, разделен на 5 000 (пет хиляди) обикновени поименни акции с номинална стойност от 10 (десет) лева всяка. Едноличен собственик е чешката компания "Енерго-Про". Дружеството "Фючър Енерджи" е кандидатствало за лиценз в края на април. Капиталът на фирмата е 2 лева, разпределен в 1 (един) дял, с номинална стойност 2 (два) лева. Едноличен собственик на капитала е "АКСИС 7" ООД.
Източник: Дневник (19.07.2011)

За 4 от общо 12 училища и детски градини в Благоевград, за които бе организирана открита процедура по обществена поръчка за прилагане на мерки за енергийна ефективност на образователната инфраструктура, не бе допусната нито една от фирмите, които бяха подготвили оферти. Няма допуснат участник за извършване на строително-монтажни работи в ПМГ “Акад. Сергей Корольов”, ОДЗ №4 “Първи юни” -централата и филиала, както и Пето СОУ “Георги Измирлиев”. Отстранените участници, които не са отговаряли на заложените предварителни условия в откритата процедура, са консорциум “ДЗЗД - Благоевград 2011”, “ДЗЗД Енерджи 2020, “Асфартинг”, “ЕИС-Строителна компания” ООД, “Бодрост-96” ЕООД и “Балканстрой” АД. За останалите осем учебни заведения най-добрите оферти са следните: за ОДЗ №2 “Детски свят” са се конкурирали две фирми - “Универсалстрой консулт” на бизнесмените Ганджов, Парашкански и Узунов е предложила цена на строително-монтажните работи 196 473,12 лв., втора е “Консорциум Системи за енергийна ефективност” с 241 250,69 лв. За ОДЗ №6 “Щастливо детство” има една-единствена оферта и тя е на “Електролукс Табаков и синове” ООД - 125 394,79 лв. Следват Четвърто ОУ “Димчо Дебелянов”, за което са се състезавали три фирми - ДЗЗД “Консорциум Пром Имсти 1” -305 567,70 лв., “Универсалстрой консулт” ООД - 268 874,49 лв., и “Електролукс Табаков и синове” ООД - 309 167,37 лв. За подобряване енергийната ефективност на Шесто СОУ “Иван Вазов” най-добрата оферта е на “Алексстрой”ООД - 272 313,76 лв. Това е фирмата, която извърши ремонта на Младежкия дом в Благоевград. За Седмо СОУ “Кузман Шапкарев” най-ниска цена е предложила “Универсалстрой консулт” ООД - 206 456,81 лв., за Осмо СОУ “Арсени Костенцев” първа е ЕТ “Маргарита-П-Петрун Костадинов” с цена 290 228,89 лв.Това е фирмата, която направи двата нови парка в квартал “Струмско”, както и новия Дом за стари хора. “Универсалстрой консулт” е победител и в позицията за Девето ОУ “Пейо Яворов”, тя е предложила цена от 439 924,62 лв. Единадесето ОУ “Христо Ботев” ще бъде ремонтирано от “Алексстрой” ООД за 276 522 лв. За свободните позиции вероятно ще се обяви нова процедура.
Източник: Струма - Благоевград (15.08.2011)

Повечето от компаниите в държавната енергетика дръпнаха напред с огромни печалби. Това става ясно от отчетите им за полугодието. Рекордьор изненадващо е Електроенергийният системен оператор, който има 91 млн. печалба, или ръст от 1337%. ТЕЦ "Марица-изток 2" пък се отчита с 597% увеличение, а АЕЦ "Козлодуй" е със "скромните" 75%. НЕК дръпва назад с печалбата и има само 49 млн. лв. На загуба е "Булгаргаз" с над 3 млн. лв. Българският енергиен холдинг, който управлява държавните енергийни компании, е натрупал от дивиденти 227 млн. лв., което е със 127 млн. повече от полугодието на 2010 г.
Източник: 24 часа (16.08.2011)

Депутат от ГЕРБ: НЕК да купува активи от енергийни компании в региона Националната електрическа компания(НЕК) да придобие активи от енергийни компании в Югоизточна Европа и да се превърне в играч в региона. Това предлага зам.председателят на парламентарната група на ГЕРБ и член на парламентарната комисия по икономика, енергетика и туризъм Валентин Николов. Пред 3Е той обясни, че електрическата компания може да купи дял от гръцката РРС. Заради кризата Гърция продава активи, които могат да бъдат придоби на по-ниска цена и българската държавна компания може да се възползва от ситуацията. Депутатът смята, че е възможно и създаването на дъщерни дружества в отделните страни от региона, които могат да кандидатства за лицензи за търговия с електроенергия.Депутатът изтъкна, че в момента НЕК изнася тока на по-ниска цена в сравнение с цената, по която го продава в България. Новите компании ще й позволят да получи по-голяма печалба от износа.В същото време Гърция купува ток от електрическата компания и го изнася в Италия. По думите му по този начин ще бъдат премахнати посредниците в търговията. За пореден път търговците на енергия се объркват с посредниците. Реализирането на идеята е по-скоро опит да се изтласкат търговците, които в ЕС са гръбнакът на търговията в либерализирания пазар на енергия. Повечето експерти разкритикуваха идеята на Николов като изтъкнаха, че НЕК може да купи незначителен дял заради ограничения паричен ресурс, с който разполага. Този дял няма да й позволи да участва при РРС. Те обаче признаха като евентуално предимство покупката на активи на по-ниска цена. „По- важното за НЕК е да предприеме действия за отделянето на Електроенергийния системен оператор(EСО), каквито са изискванията на третия енергиен пакет. Компанията трябва да инвестира в развитие и поддържане на инфраструктурата, за да гарантира сигурността на снадбяването, коментира Лъчезар Богданов от „Индъстри уоч“. Той допълни, че трябва да бъде решен въпроса дали компанията ще притежава водни централи и ще участва в строителството на АЕЦ“Белене“. „Държавата трябва да обяви стратегията си за развитието на компанията,изтъкна Богданов. По думите му до момента правителството не е обявило като стратегическа идеята за покупката на активи от енергийни компании в региона. Такива амбиции имаше преди време Българския енергиен холдинг, в чияо структура е НЕК. (3e-news.net)
Източник: Други (25.08.2011)

БЕХ,НЕК и ЕСО-трима са много Избраният национален модел за отделяне на преносните оператори от дейностите по производство и снабдяване изисква газовия (Булгартрансгаз) и електроенергийния оператор (ЕСО) да бъдат обособени като две самостоятелни и независими юридически лица, които да притежават и мрежовите активи. Наскоро приетата от Народното събрание Енергийна стратегия 2020 предвижда: контролът върху дейността на тези нови компании да се упражнява от техния принципал в лицето на министъра на икономиката, енергетиката и туризма преструктурирането да бъде завършено в най-кратки срокове, преди изтичането на крайния срок за това по директивите – 31 декември 2011 г. Когато тези намерения бъдат изпълнени, поне едната от двете големи държавни енергийни компании – БЕХ или НЕК – ще остане в историята. Каква е съществуващата корпоративна структура? Газовата преносна мрежа и нейния оператор са интегрирани в Булгартрансгаз – дъщерно дружество на енергийния холдинг. ЕСО пък е дъщерно дружество на НЕК, който, от своя страна, е дъщерно дружество също на БЕХ. Мрежовите електроенергийни активи са в преносното предприятие, което също е собственост на НЕК. С излизането на двата оператора заедно с мрежата БЕХ ще изгуби една дъщерна компания, голяма част от активите на втора дъщерна компания и единственото си “внуче”. Осиротелият холдинг ще остане с капитала на Мини Марица изток” и на две електропроизводствени дружества – ТЕЦ “Марица изток 2” и АЕЦ “Козлодуй”, а НЕК ще си запази само водните централи. Така, на практика, както БЕХ, така и НЕК ще притежават и управляват няколко централи. Как ще се избегне подобно дублиране - дали въглищната, ядрената централа и мината ще се влеят в НЕК или водните централи ще се влеят в БЕХ - е въпрос на технология. Ясно е обаче, че промените са неизбежни и че създаването на електропроизводствена компания (или електропроизводствени компании) от държавните централи ще върви паралелно с процесите на отделянето на независимите преносни оператори за природен газ и електроенергия. Дали това сериозно преструктуриране ще бъде съпроводено и с трансформиране на мрежовите компании в публични и емитиране на част от акциите им, каквито идеи имаше в първоначалните антикризисни програми на правителството не става ясно или поне не е упоменато в енергийната стратегия. Остава нерешен и въпросът с газовия и електроенергийния Обществен доставчик. Това са Булгаргаз и НЕК–Обществен доставчик. Тяхното съществуване е реминисценция на стария модел на Единствения купувач, когато един посредник централизираше търговията на едро на природен газ и електроенергия. Съществуването им засега е продиктувано най-вече от наличието на търговски договори, по които те са страна. Колкото по-бързи са процесите на либерализация, толкова по-бързо ще затихнат техните функции и те също ще преминат в историята на българската енергетика. (3e-news.net)
Източник: Други (02.09.2011)

Електроенергийният системен оператор(EСО), дъщерно дружество на НЕК, ще продължи да ограничава работата на вятърните паркове в района на Добрич, докато не бъде изграден електропровода Добрич-Маяк. Това стана ясно по време на заседание на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране( ДКЕВР), която разгледа искането за лиценз на „Хаос инвест 1“, която ще изгради 18 МВт вятърен парк във Витрово, в община Каварна. Дружеството е собственост на ТЕРНА Енерджи, собственост на гръцката компания ТЕРНА. Представителите на НЕК обясниха, че изграждането на нови електропроводи в региона ще продължи до 2014. В момента с намалена мощност работи вятърния парк“ Св.Никола“ на американската AES и Калиакра уинд пауър. За ограничаването на парко на AES, електрическата компания плаща неустойки на AES. Председателят на регулаторната комисия Ангел Семерджиев посъветва НЕК и инвеститора да заложат клаузи в договора, свързани с работата с намалена мощност. Регулаторът се усъмни и защо компанията за два дни е финализирала проекта след влизане в сила на новия закон за възобновяемите енергийни източници.
Източник: 3e-news (26.10.2011)

Електроенергийният системен оператор (EСО) ще бъде отделен от Националната електрическа компания заедно с преносната, но ще остане част от структурата на Български енергиен холдинг (БЕХ). Това предвиждат промени в Закона за енергетиката, представени от зам.министъра на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев. В момента операторът е дъщерно дружество на електрическата компания, но не е собственик на мрежата. Енергийният холдинг трябва да реши как да стане това, за да не се застраши финансовата стабилност на НЕК. За прехвърлянето на активите към оператора трябва да бъдат запитани банките-кредиторки на електрическата компания, която е взела кредити за стотици милиони евро и е гарант по други. Поправките позволяват дялове от Булгартрансгаз и ЕСО да бъдат пуснати за продажба включително и на борсата. Контролът върху операторите не може да бъде осъществен от производители и доставчици на електроенергия и природен газ като ЕВН, ЧЕЗ, RWE, EdF и "Газпром". Такива компании ще могат да вземат само миноритарни дялове от ЕСО и Булгартрансгаз и то след анализ и разрешение от регулатора. Предвижда се още възможността при системни нарушения на двата оператора - даване на преимущество на други дружества на БЕХ при достъпа до мрежите спиране на доставчици или изнасяне на вътрешна информация за свързани с тях лица - ДКЕВР да им отнеме лицензите за работа. Тогава ЕСО и Булгартрансгаз ще бъдат принудени да дадат мрежите си да ги управляват други компании, които отговорят на изискванията за независими оператори. Уличените в злоупотреби оператори ще трябва да изберат кой да поеме мрежите им и да договори срока и цената, срещу която ще им предостави за ползване активите си, обясни Явор Стоянов от дирекция "Енергийни пазари" в икономическото ведомство.
Източник: 3e-news (11.11.2011)

Рекорден износ на ток и ръст на потреблението в страната отчита системният оператор България ще изнесе над 10 млрд. киловатчаса електроенергия през 2011 г., което е с 30% над миналогодишния износ, съобщи шефът на централно диспечерско управление в Електроенергийния системен оператор (ЕСО) Митю Христозов. Причината за увеличението е по-слабото производство на хидроцентралите в региона заради недостига на воден ресурс. Според Христозов този недостиг се усеща и у нас и през тази година от водните централи ще бъдат произведени с над 30% по-малко енергия. Това обаче е компенсирано от по-голямото производство в АЕЦ "Козлодуй" и въглищните централи. По думите на експерта рекордно през годината ще е и вътрешното потребление - с 4% ръст спрямо 2010 г. Данните от предишни години сочат, че от 2000 г. досега увеличението на вътрешното потребление е било с 1- 1.5% годишно. Обяснението на Христозов е, че нараства консумацията на битовите потребители, а не че се съживява бизнесът.
Източник: Дневник (28.11.2011)

Домакинствата и малките фирми, особено в градовете, масово минават на отопление с ток. Заради тях консумацията на електроенергия през тази година е нараснала значително в сравнение с 2010 г., съобщи ръководителят на Централното диспечерско управление на Електроенергийния системен оператор (EСО) Митю Христозов. По неговите думи отчетеният от ЕСО ръст сега е 4%, докато предишните години увеличението е било максимум с 1-1.5%. Една от причините за рязкото повишение на използваното от домакинствата електричество е, че отоплението с ток вече излиза по-евтино от парното. Това поведение се стимулира и от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), която през последните години задържа тарифите. Така се изкривява пазарът и се стимулира отоплението с електроенергия, а от друга - потребителите нямат мотивация да я пестят, смятат енергийни експерти. По данни на Европейската енергийна обсерватория за второто тримесечие на тази година най-скъп е токът за домакинствата в Германия и Дания - съответно 29 и 25 евро за Квтч. България остава на едно от последните места с цена от 8 евро за Квтч. От ЧЕЗ Разпределение България обаче отдават увеличеното потребление на домакинствата през ноември по-скоро на ниските температури, отколкото на други фактори.
Източник: Сега (28.11.2011)

Търсят консултант за отделянето на системния оператор от НЕК Българският енергиен холдинг ще търси консултант, който да направи анализ на възможностите за отделянето на Електроенергийния системен оператор от структурата на НЕК. Това каза вчера заместник-министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев по време на форум "Въздействието на нисковъглеродните инвестиции върху икономиката". Отделянето на оператора трябва да започне до средата на следващата година. От ЕК бяха дали срок за това до края на март 2012 г., но това едва ли ще стане. Причината за забавянето е, че активите на ЕСО са заложени по кредити на НЕК. С подготвяните промени на Закона за енергетиката ще бъде регламентирано и отделянето на системния оператор, за да се отговори на европейските изисквания, обясни Добрев. Той очаква промените да бъдат разгледани в началото на декември в Министерския съвет, а до края на месеца законопроектът да бъде обсъждан и в Народното събрание. До средата на следващата година се очаква да бъдат предоговорени и клаузите по договора с „Газпром“ за транзит на природен газ през страната ни. Руската компания не желае да се обявява свободният капацитет на тръбите у нас, под предлог че това е търговска тайна. ЕС обаче започна дело срещу България заради липсата на свободен газов пазар. Според Добрев вече са изпълнени 90 на сто от изискванията на Европейската комисия, а още в началото на следващата година ще бъдат изпълнени и останалите. Догодина трябва да бъде подписан и нов договор за доставки на природен газ към страната ни, отново с „Газпром“. Преговорите за двата контракта обаче не са свързани, изрази увереност Добрев. Сегашният контракт за доставки на синьо гориво изтича в края на 2012 г., като преговорите по него се водят от „Булгаргаз“.
Източник: Класа (29.11.2011)

Частници взимат 49% от ТЕЦ “Марица-изток 2” Частен инвеститор може да вземе до 49% от най-голямата ТЕЦ у нас "Марица-изток 2", съобщи министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков. През следващата година различни по големина миноритарни дялове от държавните енергийни компании може да бъдат приватизирани, като в момента се изготвя стратегия как да стане това. Предвид плановете за изграждане на нови мощности в най-голямата ни топлоцентрала държавният дял може да намалее и до 51%, тъй като идеята е частник да инвестира в новите блокове. 100% в държавни ръце ще остане единствено АЕЦ "Козлодуй", категоричен е Трайков. В останалите по-големи енергийни дружества като НЕК, ЕСО, "Булгаргаз" може да бъдат продадени до 34% от акциите, тъй като държавата трябва да запази контрола си върху тях, поясни Трайков.
Източник: Стандарт (23.12.2011)

Държавата може да продаде до 15% от "Български енергиен холдинг" Възможно е до 10-15% от акциите на Българския енергиен холдинг (БЕХ), който обединява големите държавни компании в енергетиката, да бъдат продадени чрез фондовата борса, съобщи днес икономическият министър Трайчо Трайков пред журналисти. Вчера вицепремиерът Симеон Дянков коментира пред Capital.bg продажбата на държавното участие в двете дружества на доставчика на ток EVN и други предстоящи сделки с държавни активи. Дянков увери, че се подготвя приватизацията на миноритарни дялове в Електроенергийния системен оператор (ЕСО) и газовия оператор "Булгартрансгаз", които са в структурата на енергийния холдинг. ЕСО обаче все още не е отделна компания, а е част от НЕК. "Единият вариант е от тези две дружества да се предложат пакети от по 20-25%, а другият е да се листне малък пакет от целия БЕХ", обясни Дянков и допълни, че продажбата им трябва да се случи до края на 2012 г.
Източник: Капитал (23.12.2011)

Потребление от 6696 мегавата е отчетено на 31 декември 2011 г. в 19 часа, съобщиха от ЕСО. Прогнозата на диспечерите бе за 6476 мегавата. Брутното потребление на електроенергия на 31.12.2011 г. е било 130 530 мегавата при прогноза 122 329 мвт. Максималният товар в електроенергийната система на страната на 1 януари е бил в 20 часа, когато е отчетено потребление от 5261 мегавата, а брутното потребление на електроенергия през първия ден от 2012 г. е било 112 521 мвт при прогноза 111 560 мвт. На 2 януари потреблението на електроенергия се движи около 5000 мегавата. От "EVN България Електроразпределение"-Пловдив пък отчетоха близо 4 950 000 лева приходи за консумирана енергия на битовите абонати само за 31 декември. Регистрираното увеличение за този ден е 4 на сто и е за абонатите от 9-те области от Югоизточна България, които обслужва дружеството, съобщиха от електроразпределителното дружество в Пловдив. Увеличено електропотребление е регистрирано като цяло в периода 31 декември-2 януари 2012 година, като пикът е в последния ден на старата година.
Източник: Класа (04.01.2012)

Икономическото министерство решава какъв пакет акции на БЕХ ще пусне на борсата До седмици-две икономическото министерство трябва да реши миноритарни пакети от кои държавни енергийни компании ще се продават на борсата . Това заяви в интервю пред вестник"24 часа" вицепремиерът Симеон Дянков. Той посочва две възможности-пакет от Български енергиен холдинг или акции от "Булгартрансгаз" и Електроенергиен системен оператор. Преди Коледа икономическият министър Трайчо Трайков обясни, че се обмисля варианта за пускане на 15% от енергийния холдинг на борсата. Намеренията са държавата да си запази до 66% от големите енергийни дружества. Намеренията са продажбата на пакетите да бъде осъществена до края на 2012 година. "Мисля, че по-атрактивна ще е БЕХ, защото има диверсификация. Тогава нащи, и немски и австрийски пенсионни фондове ще бъдат заинтересовани", обяснява Дянков. Правителството ще се намеси агресивно в ценообразуването на стоки и услуги, за да защити потребителите. Вицепремиерът признава, че финансовото и икономическото министерство нямат особени права за това, но определени продукти са с по-високи цени без ясни причини. Той обаче не уточнява дали цените на тока, парно и водата, които се определят от формално независимата по закон Държавна комисия за енергийно и водно регулиране, ще бъдат обект на намесата. По думите му Комисията за защита на потребителите и Комисията за защита на конкуренция досега са се оправдали с липсата на капацитет да правят анализи.
Източник: 3e-news (05.01.2012)

Четири компании искат да консултират отделянето на ЕСО от НЕК Четири компании са подали оферти на каква цена и при какви условия ще консултират Български енергиен холдинг(БЕХ) за отделянето на Електроенергиен системен оператор от Националната електрическа компания(НЕК), съобщи зам.министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков. Срокът за подаването на оферти изтече на 10 февруари. Интерес към процедурата са заявили 9 компании. Добрев, който е председател на съвета на директорите на холдинга, отказа подробности. Оценката на офертите ще се забави със седмица и ще е готова през март.Консултантът ще преговаря с банките кредиторки на НЕК за преструктуриране на отпуснатите заеми. Това се налага,защото ЕСО ще бъде отделен заедно с преносната мрежа, която служи като обезпечение по кредитите. НЕК преговаря с БНП"Париба" за разсрочване с година на отпуснатите 250 млн. евро за подготовка на проекта за изграждане на АЕЦ"Белене", съобщи още Добрев. Падежът настъпва през май. След като бъде избран консултантът той ще се включи в преговорите. " Проектът "Белене" и 3 млн. лв. на ден си цъкат заради поетите ангажименти по проекта", коментира министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков обвинения на депутата от "Коалиция за България" и бивш енергиен министър Румен Овчаров за забавяне на решението и спиране на строителството му. Овчаров заяви, че страната губи по 3 млн. лв. дневно от забавяне на проекта, а консултатът за отделянето на ЕСО е ненужен.
Източник: 3e-news (17.02.2012)

Ако до два месеца България не започне преструктурирането на Българския енергиен холдинг, срещу страната ни ще бъде заведен иск пред Съда на Европейския съюз в Люксембург. Това съобщиха вчера от Европейската комисия. Искането на Брюксел е от структурата на БЕХ да бъдат отделени като собственост Електроенергийният системен оператор (ЕСО), който е дъщерно дружество на НЕК, и газовата „Булгартрансгаз“. Основният проблем в момента е с отделянето на ЕСО, защото мрежата, която трябва да оперира, е заложена по кредити на НЕК. У нас тепърва се търси консултант, който да започне преговори как да се направи отделянето. Очаква се той да бъде избран през март. По данни на НЕК трябва да се преструктурират кредити за около 1 млрд. лева. Брюксел настоява още седем други държави членки да въведат правилата от директивите за електроенергията и природния газ от третия енергиен пакет. Според него страните от ЕС трябваше до 3 март 2011 г. да разделят енергийните си активи, така че преносните мрежи да се управляват от независими компании, гарантиращи достъп на доставчиците до капацитета на инфраструктурата. Засега България, Кипър, Испания, Люксембург, Холандия, Румъния и Словакия не са информирали Брюксел за никакви мерки за транспонирането на директивата, а Естония не е внесла информация за промените в газовия си сектор. У нас са приети промените в Закона за енергетиката, в който е транспонирано европейското право, но документът е одобрен само на първо четене от икономическата комисия в парламента. Очакванията на управляващите бяха до края на миналата година законопроектът да бъде приет. Еврокомисията предупреди София през септември 2011 г., че започва наказателната процедура. Ако се стигне до съд в Люксембург, това ще е второто заведено от ЕК дело срещу България в областта на енергетиката. През ноември срещу страната ни бе започната процедура след сигнал на „Овергаз“, че не се осигурява равноправен достъп на доставчици до газовия си пазар. Междувременно руският премиер Владимир Путин вчера се обяви за създаване на единен енергиен комплекс ЕС - Русия. Това е написал той в седмата си предизборна статия, която излезе във в. „Московски новости“. Тя е посветена главно на външната политика, но в повечето акценти с отправка към интересите на руския бизнес. Трябва да се събере смелост и да се премахне Третият енергопакет, за който лобира ЕК, призовава още Путин. Директно ще заявя, че Третият енергопакет (за либерализиране на енергийния пазар на ЕС и отделяне на производството и доставката от преносимите системи – бел. ред. ) е насочен да притисне руските компании и той пречи на взаимоизгодните отношения между ЕС и Русия, пише Путин. Като се има предвид растящата нестабилност на алтернативните на Русия енергийни доставчици, този пакет още повече изостря риска за самата европейска енергетика. В разговори с мен много европейски политици осъждат този „пакет“ , твърди премиерът. За общия енергиен комплекс могат да помогнат строителството на газопроводите „Северен поток“ и „Южен поток“. Според Путин, когато те влязат в действие, Европа ще получава газ, който няма да се влияе от „политически капризи“. Путин подчертава заинтересоваността на Русия от силен ЕС „такъв, какъвто го виждат например Германия и Франция“. Русия активно се включи в международните мерки за подкрепа на пострадалите от кризата европейски икономики, не изключваме по принцип и възможността да окажем пряка финансова помощ в някои случаи, пише авторът. В статията открито се критикуват действията на САЩ и НАТО на международната арена и проектът за ПРО. Това потвърждава прогнозите, че след като Путин се върне в Кремъл, ще настъпи ново захлаждане в отношенията на Русия и Запада, отбелязва агенция „Нюзру“. Путин изразява съмнение в благородните цели на САЩ и НАТО към Арабската пролет и промените в Близкия изток. Той напомня, че в Ирак след свалянето на Саддам Хюсеин руските компании бяха изместени от фирми на страните, обявили се срещу режима. В международните отношения се създава морално правен вакуум, като ред въоръжени конфликти, оправдавани с хуманитарни цели, подриват принципи на държавния суверенитет, добавя авторът.
Източник: Класа (28.02.2012)

Нови играчи в търговията с енергия С приемане на промените в Закона за енергетиката ще отговорим на европейските директиви за либерализиране на газовия и електроенергийния пазар. Това каза зам.-министърът на икономиката Делян Добрев по повод предупреждението на Европейската комисия, че България не спазва правилата на ЕС и може да бъде санкционирана. Основната критика е, че още не е отделен НЕК от ЕСО, заяви Добрев. До месец може да има договор с консултанта по разделяне на дружествата. Срокът за отделяне е 9 месеца, като през първите три консултантът ще прави анализ кой е най-добрият вариант и как да бъдат преструктурирани активите и задълженията на НЕК. Следващите три месеца са за физическото разделяне, а последните три са за изчистване на забележки. Търговията на виртуалните капацитети по транзитните газопроводи пък предстои да се уточни с промяна клаузите по договорите с "Газпром", каза Добрев.
Източник: Стандарт (29.02.2012)

БЕХ и ЕСО да се преместят в Стара Загора, поиска кметът на града Българският енергиен холдинг и Енергийният системен оператор да се преместят в Стара Загора предлага кметът Живко Тодоров. Инициативата се подкрепя от Търговско-промишлената палата, Клуба на работодателя, представители на двата синдиката. Подкрепяме идеята за децентрализация, защото освен създаването на нови работни места, тя дава възможност за развитие на регионите, коментира старозагорският градоначалник. Предложението за пребазирането ще бъде направено веднага след празниците, обеща Тодоров. То ще бъде внесено официално заедно със снимки, с предложение за сграден фонд и финансов разчет. Освен БЕХ и Енергийният системен оператор в Стара Загора има възможност да се премести Агенцията за селекция и репродукция в животновъдството, Националната служба по зърното, Селскостопанската академия. Предстои да се направи сметка какви средства ще са необходими за ремонт на сградите, в които да се помещават държавните структури. Около един милион лева ще са необходими да се реконструират два корпуса от Тракийския университет. В тях биха се настанили земеделските агенции, а от местната администрация ще предложат централна общинска сграда за нуждите на Българския енергиен холдинг.
Източник: Дарик радио (28.05.2012)

Зелените мощности в България са под 900 мегавата До края на миналата година инсталираните мощности за възобновяема енергия в България са под 900 мегавата. От тях 607 са за производство на вятърна енергия и 254 мегавата от фотоволтаични централи. Това каза Митю Христозов, директор на Централното диспечерско управление в Електроенергийния системен оператор (ЕСО) по време на Международна ядрена конференция организирана от Булатом. По думите му, за да може страната ни да изпълни европейските изисквания за 20% дял от общото енергийно потребление, до 2020 г. трябва да бъдат инсталирани над 2500 мегавата мощности за възобновяема енергия. От тези мощности 1800 са предвидени да бъдат от вятър, 600 от фотоволтаични централи и 160 мегавата от биомаса. Точно толкова количества е допустимо да бъде присъединено и към електроенергоийната мрежа при сегашното и състояние, допълни още Христозов. Въпреки това от ЕСО вече имат програма за модернизацията й. Той обаче уточни, че тези стойности за възобновяеми енергини източници са изичислени при максималния сценарий за енергийно потребление, който предвижда през 2020 г. да бъдат използвани над 42 хил. гигаватчаса електроенергия. Според минималния сценарий обаче потреблението ще е 36 хил. гигаватчаса.
Източник: Капитал (31.05.2012)

Консорциум от четири компании ще консултира отделянето на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) от Националната електрическа компания (НЕК). Това съобщиха от Българския енергиен холдинг, който е собственик на двете дружества с общи активи за 6.5 млрд. лв. Операцията е част от третия либерализационен енергиен пакет, по който България има изоставане и беше заплашена със съд от Европейската комисия. От министерството на икономиката съобщиха, че договорът е сключен за срок от 9 месеца и е на стойност 4.3 млн. евро. В консорциума влизат инвестиционната банка Houlihan Lokey, адвокатското дружество White&Case, което отдавна работи с българската държава - делата около "Плама", по казус с обратното изкупуване на част от брейди облигациите по времето на Милен Велчев, както и при арбитража с руската "Атомстройекспорт", свързани с АЕЦ "Белене". Другите две фирми са българското адвокатско дружество Kamburov&Partners и Entrea Capital, която работи в областта на инвестиционното банкиране и корпоративните финанси в България. От консултантите най-малко известна в България е Houlihan Lokey. Името и се появи преди години покрай фалита на "Кремиковци", когато инвестиционната банка заедно с други облигационери оспорваха датата на ликвидация, присъдена от Софийския градски съд.
Източник: Капитал (31.05.2012)

Консорциум от 4 фирми ще разделя НЕК и ЕСОКонсорциум от три чужди и една българска фирма ще направи анализ за разделянето на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) от Националната електрическа компания, съобщиха от Българския енергиен холдинг. За услугата, която трябва да бъде извършена за девет месеца, държавната компания ще плати 4,3 млн. евро. Изборът на обединението между HoulihanLokey, White&Case, която съветва НЕК по арбитражните дела с "Атомстройекспорт“ за АЕЦ "Белене“, Entrea Capital и българската адвокатска фирма "Камбуров и партнърс“ бе обявен с два месеца закъснение, сочи в своя публикация Mediapool. А междувременно Европейската комисия в края на февруари предупреди България, че ще заведе дело срещу нея в съда в Люксембург, ако до два месеца не раздели електроенергийния и газовия си оператор в независими компании, каквито са изискванията на Третия енергиен либерализационен пакет на ЕС. Преструктурирането на НЕК и ЕСО се налага заради европейските изисквания за либерализация на пазара на електрическа и газова енергия, които не допускат един собственик на мрежа за пренос на енергия да се занимава и с нейната търговия. България реши да избере модела на независим преносен оператор. Това налага електропреносната мрежа, която сега е собственост на НЕК, да се прехвърли на ЕСО, а ЕСО да влезе директно в капитала на БЕХ.
Източник: Класа (31.05.2012)

Около 4,3 млн. евро ще струва отделянето на Електроенергийния системен оператор от НЕК. Това е цената на подписания вчера договор с консултанта, който ще помага на държавата в процеса. След проведен конкурс БЕХ е избрал консорциума "HoulihanLokey, White&Case, Entrea Capital и Kambourov& Partners". Разделянето на ЕСО и НЕК трябва да отнеме до 9 месеца. Разделянето на търговеца на ток и собственик на електроцентрали НЕК и оператора на електропреносната мрежа е изискване на Брюксел. По същата причина преди време "Булгартрансгаз" беше отделен от "Булгаргаз".
Източник: Стандарт (31.05.2012)

Компанията за строителство и инженеринг "Енемона" има 27 млн. лв. приходи от дейността си през април и май, стана ясно от съобщение на компанията. Това е почти колкото общите приходи за първото тримесечие, които бяха 30.7 млн. лв. в края на март. Прогнозата на ръководството е общата сума на приходите за второто тримесечие (април - юни) да стигне 40.5 млн. лв. Това ще бъде леко понижение спрямо същия период на миналата година, когато компанията имаше 42.6 млн. лв. приходи. Над половината от оборота на групата идва от строителство и от договори за енергийна ефективност. Малко над 40% се дължат на търговията с електрическа енергия и очакваният спад там е причина за по-слабите прогнози за приходи през второто тримесечие. За строителството и енергийната ефективност очакванията са за запазване на оборота на нивото от миналата година. Миналия месец "Енемона" е подписала нови договори за строителство и инженеринг на стойност 3.5 млн. лв. без ДДС. Най-големите от тях са с Електроенергийния системен оператор (ЕСО), с Медицински университет - София, и с германската Loibl Allen-Sherman-Hoff, поясняват от "Енемона". Компанията ще работи и по енергийната ефективност на многопрофилна болница "Св. Пантелеймон" в Пловдив. Към края на май обемът на вече подписани поръчки, които остава да се изпълнят, е 140 млн. лв., със 7% повече, отколкото преди година. Близо 90% от договорите на "Енемона" са за чужбина, а през миналия месец е нараснал делът на поръчките от държави и общини както български, така и чужди. Подобна тенденция само за българските обществени поръчки имаше и в предишните месеци, след спада им в края на миналата година. Обществените поръчки в чужбина "Енемона" е започнала да сключва от началото на годината, поясни Прокопи Прокопиев, директор "Корпоративна политика" в компанията. Все още обаче основната част от сключените договори на групата е с частни клиенти след участие в техни търгове, посочи още Прокопиев. "Енемона" е една от най-големите компании на Българската фондова борса. Тя е и сравнително ликвидна на фона на общия слаб оборот на пазара. В четвъртък изтъргуваните обикновени книжа на компанията надминаха 5 хил. броя, при което цената им се понижи с 0.2% до 3.01 лв. при последните сделки.
Източник: Капитал (15.06.2012)

Дават ток по милост на ОЦК Държавната Национална електрическа компания (НЕК) ще продължи да подава ток към ОЦК въпреки задълженията на дружеството. Това съобщи икономическият министър Делян Добрев. Той допълни, че двете дружества ще се разберат по каква схема ще се изплаща дългът от 125 хил. лева на комбината. Предприятието обаче дълго време не е плащало за доставките и ЕСО го е изхвърлил от пазара. Така компанията е прехвърлена към държавната НЕК, която по закон е обществен доставчик и е длъжна да доставя ток при липсата на друг. Дългът, който Оловно-цинковият комбинат е натрупал към ЕСО, за достъп до мрежата от февруари до края на юни е 386 хил. лв. Вчера сутринта 50 металурзи образуваха жива верига, за да спрат достъпа до двете индукционни пещи в завода. Намерението им бе да провалят планираното източване на общо 50 тона течен цинк от леяри, наети от банката кредитор.
Източник: Труд (25.07.2012)

Енергийната борса си търси банка депозитар Създаването на енергийната борса в България, на която ще се търгува електроенергия, вече е почти на финалната права. Едно от нещата, които Електроенергийният системен оператор (ЕСО) трябва да направи, е да избере банка депозитар, която да администрира финансовите потоци и да управлява финансовия риск по сделките. За целта в началото на седмицата от ЕСО обявиха публична покана към евентуалните кандидати, които задължително трябва да са банки, регистрирани в страна от ЕС. Останалите изисквания са да имат реализиран положителен финансов резултат за всяка от последните три години. Собственият капитал на банката също трябва да е не по-малко от 150 млн. лв. за последното тримесечие от подаването на офертата. Кандидатите трябва да имат и международен дългосрочен кредитен рейтинг с актуалната стойност не по-малка от ВВ- според FITCH и S&P или Ва3 според Moody's. Кандидатите могат да подават оферти до 26 октомври, като основният критерий за оценка ще бъде най-ниската предложена цена. Договорът с избраната банка ще бъде подписан за срок от 3 години. Според ЕСО банката депозитар трябва да бъде избрана до края на годината, след което борсата може да започне да работи. Все още обаче има някои законодателни промени, които трябва да бъдат синхронизирани, което най-вероятно ще отложи старта й за юни 2013 г., прогнозират от ЕСО.
Източник: Капитал (12.10.2012)

Държавният мастодонт “Български енергиен холдинг” (БЕХ) отчете невиждана за родните мащаби печалба. За деветмесечието държавната компания е на зелено с 560,851 млн. лв., показва отчетът й, публикуван на сайта на финансовото министерство. По всяка вероятност дружеството, което е собственик на АЕЦ “Козлодуй”, “Мини Марица-изток”, ТЕЦ “Марица изток-2”, Електроенергийния системен оператор, НЕК, “Булгаргаз”, “Булгартрансгаз” и “Булгартел”, ще удари и рекорд по годишна печалба в родната корпоративна история. За сравнение, през 2011 г. БЕХ имаше печалба от 183 млн. лева. Приходите на дружеството се формират основно от получаването на дивиденти от дъщерните му предприятия. Причината за мегапечалбата е взетото през юли решение дружеството да прибере 292,3 млн. лв. дивиденти от АЕЦ “Козлодуй” и “Булгартрансгаз” от натрупани и неразпределени печалби от минали години. По закон 80% от печалбата на БЕХ за 2012 г. след приспадането на резерви ще отидат в държавната хазна. Все още не е ясен нейният размер, но в бюджета за 2013 г. са разчетени постъпления от дивиденти за 317 млн. лева. Иначе за деветмесечието водещите държавни енергийни фирми влошават финансовите си резултати. В сравнение със същия период на 2011 г. приходите на АЕЦ “Козлодуй” намаляват с 2,4% до 655,161 млн. лв., като печалбата на атомната централа се свива с 21% до 142,636 млн. лева. За периода НЕК е натрупала загуба от 77,191 млн. лв. при печалба от 77,170 млн. лв. за същия период на м.г. Причината за това са ниските продажни цени на тока на регулирания пазар. Но след повишението на цените на тока от 1 юли за третото тримесечие НЕК излиза на печалба.
Източник: Труд (05.11.2012)

Този скъп, скъп, износ на ток Доскорошният основен мотив за развитието на нови мощности за производство на електроенергия в България - износът, в последните няколко месеца рязко пада. Данните от отчета на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) за деветмесечието на годината показват, че износът от България е намалял с 20.7% в сравнение със същия период на миналата година. Износът пада вече втора година. Една от причините е, че в момента излиза по-евтино да се доставя електроенергия за Турция не от евтината АЕЦ "Козлодуй", а от борсата в Унгария. Това стана ясно от думите на Румяна Георгиева, изпълнителен директор на "Енергия МТ", по време на конференцията "Електроенергиен пазар – инфраструктура и услуги", организирана от Българска федерация на индустриалните енергийни консуматори, която се проведе вчера. Георгиева даде пример с последния търг, организиран от АЕЦ "Козлодуй" за износ на електроенергия за Турция, на който постигната цена е била 64-66 лв. за мегаватчас. "Моята компания също участваше на търга, но не спечели, защото предложихме по-ниска цена", посочи тя. Вместо това обаче "Енергия МТ" е купила електроенергия от унгарската борса, за да я изнесе до Турция, което й е струвало с 1.17 евро по-евтино, отколкото щяло да струва, ако за южната ни съседка е била доставена електроенергия от АЕЦ "Козлодуй", коментира Георгиева. Причината от Унгария да се изнася ток на по-изгодна цена в сравнение с тази от АЕЦ "Козлодуй" не е в цената, по която централата продава, а в допълнителните такси, които се налага да бъдат плащани за износа на електроенергия от България. Става въпрос за добавките за зелена и кафява (електроенергията от топлофикациите) енергия, както и добавката за невъзстановяеми разходи, която се плаща заради работата на частните ТЕЦ "Марица-изток" 1 и 3, които влизат в цената за пренос. Всичко това добавя към цената на електроенергията над 9 евро, които правят цената за износ неконкурентна на регионалния пазар, коментираха търговци. Освен това се заплащат и такси за достъп и пренос, което качва цената на износа с около 16 евро на мВтч. Това потвърди пред "Капитал Daily" и изпълнителният директор на ЕСО Иван Йотов. По думите му тези такси действително са една от основните причини за намалелия износ. Според Георгиева заради намаления износ производителите на енергия се стремят да компенсират загубите, като увеличават цената за вътрешния пазар, на която купуват големите индустриални предприятия. "По този начин тяхната продукция също става неконкурентоспособна, което рефлектира върху цялата икономика", посочи тя. Асоциацията на търговците на електроенергия (АТЕ) отдавна алармира, че налагането на тези такси ще доведе до намаление на износа. В тази връзка от Европейската асоциация на търговците на електроенергия са били изпратени писма до Европейската комисия, до европейския енергиен регулаторен орган и българската комисия по енергийно и водно регулиране с искане таксата за пренос, която се плаща при износа на електроенергия от България, да отпадне. Според Иванка Диловска, председател на Института по енергиен мениджмънт, тези такси се плащат от всички потребители и ако една част от тях спрат да ги плащат, тяхната стойност трябва да се вдигне. От своя страна пък Йотов призна, че финансовите резултати на ЕСО биха се влошили, ако таксите за пренос и достъп заедно с всички добавки спрат да се плащат за енергията за износ.
Източник: Капитал (23.11.2012)

Електроенергиен системен оператор (ЕСО) и Националната електрическа компания (НЕК) работят на загуба. Това стана ясно на заседание на Парламентарната комисия по икономика и енергетика, на която се изслушват ЕРП-ата за готовността им за зимата. „В периода до края на октомври ЕСО от основната дейност е със загуба от 47 млн. лв. Въпреки тези финансови резултати дружеството продължава и изпълнява своите задължения”, каза изпълнителният директор на ЕСО Иван Йотов. Той заяви, че страната притежава достатъчно мощности да покрие вътрешното потребление и да осигури не по-малко от 1000 мегавата за износ. „Каквото и да направим всички сме в разпореждане на природата, това го доказва реакцията при кризи. Ние полагаме усилия, пък да става каквото ще”, каза Йотов. Той допълни, че при аварийни ситуации работят добре съвместно с ЕРП-ата. Директорът на НЕК Крум Анастасов не предостави данни колко е загубата на дружеството. Той заяви, че ще предостави на комисията отделен доклад за финансовото състояние. „НЕК е изпълнила всички изисквания за подготовката за есенно-зимния сезон. НЕК притежава необходимата организация и техника за работа в зимни условия. Всички ремонти по водноелектрическите централи са приключили”, заяви Анастасов. В ДКЕВР е известено, че НЕК и ЕСО не са с добро финансово състояние, но няма конкретни данни колко са загубите на дружествата. Това каза Стефан Герчев от ДКЕВР на изслушване в Парламентарната комисия по икономика и енергетика.
Източник: Дарик радио (23.11.2012)

За пета поредна година бяха наградени най-успешните ръководители на информационни технологии в България в три категории: "Мениджмънт", "Ефективност" и "Иновация". Наградата на победителя в категория "Мениджмънт" беше връчена на Пепа Колева, ИТ директор на УниКредит Булбанк. Победителя в категория "Ефективност" е Цветанка Георгиева, CIO в "ЧЕЗ България" ЕАД. Наградата в категория "Иновации" бе връчена на Атанас Марин, ръководител управление "ИТ и контрол", Електроенергиен системен оператор ЕАД. Традиционната специална награда, учредена в памет на Явор Димитров, един от основателите на клуба на ИТ мениджърите и член на УС на клуба, бе връчена на Денислав Ганчев, директор Data Management & IT в клиничната изследователска организация Комак Медикал ЕООД. Награда за цялостен принос за развитие и приложение на новите технологии в бизнеса получи Никола Райковски.
Източник: Капиталов пазар (14.12.2012)

"Полимери" е обявено в неплатежоспособност Химическият завод "Полимери" - Девня, е обявен в неплатежоспособност от Окръжния съд във Варна заради дълг от 36 хил. лв. към "Електроенергийния системен оператор" (ЕСО). Това става ясно от решението, качено в Търговския регистър преди дни. Самото решение е от 12 декември и от него се разбира, че "Полимери" е обявено за неплатежоспособно със задна дата, към 1 юни 2010 г. Това означава, че сделки, сключени след тази дата, може да бъдат обявени за нищожни. Съдът е назначил за синдик Иван Балабанов, който трябва да започне опис и разпродажби на активи, за да покрие дълговете към кредиторите на химическата компания. Основният акционер в "Полимери" Николай Банев коментира пред "Капитал", че смята да обжалва решението, но по думите му полза няма да има, защото съдилищата в страната работят с политически поръчки. Банев обясни, че "Български енергиен холдинг", в който е и ЕСО, има около 40 млн. дългове към "Полимери", които не иска да плати. Той добави, че това е причината от компанията да не погасяват дълговете си към ЕСО и вече имат спечелено едно дело по исковете си към БЕХ. Решението засега е на първа инстанция и е за 4.5 млн. лв., но ще има и други дела, посочи Банев. В решението на съда също се посочва, че компанията умишлено задържа плащането към ЕСО заради "неразбирателство с молителя и основания за извършване на прихващане на насрещни задължения". Според защитата на "Полимери" няма доказана невъзможност да се платят дълговете, а имуществото му е напълно достатъчно за покриване на задължения. Тези към ЕСО са за покупка на енергия през март 2011 г. Според представените пред съда данни към 8 юли миналата година дълговете на "Полимери" към ЕСО са 72 347 лв., като за една част от задълженията е признато, че трябва да има прихващане. Т.е. дълговете на "Полимери" да се покриват от парите, които ЕСО има да дава на компанията. Съдът е преценил, че има тендения рентабилността на завода да се влоши, а след анализ на финансовите резултати е напревен извод за невъзможност на "Полимери" да посреща текущите си дългове. От 2009 г. компанията е на загуба и според съда понижаващите се приходи вече не могат да покриват задълженията. Юристите са преценили, че "Полимери" има "необратими" затруднения. Според Николай Банев само заради споровете с дълга на НЕК дружеството има натрупани 20 млн. лв. дългове. Той обясни, че заводът работи "доколкото може" и продължава проблемът им с газовата когенерация. С нея трябваше да се намалят разходите за производството, като инвестицията в когенератора беше 15 млн. евро. От почти пет години обаче "Полимери" очаква разрешение за строителство на собствен газопровод и по думите на Банев това е причината инсталацията да не може да работи. Макар че е на загуба в последните години, преди няколко месеца ръководството на компанията предложи разпределянето на 10.22 лв. дивидент на акция или общо 54.4 млн. лв. Комисията за финансов надзор обаче спря гласуването на предложението и задължи компанията да публикува нов отчет за миналата година, в който да се отразят всички забележки на одиторите. Проверяващите завериха отчета с особено мнение, тъй като видяха много разминавания между числата в него и правилата на счетоводството.
Източник: Капитал (19.12.2012)

БЕХ очаква печалба от 36 млн. лв. за 2012 г. Българския енергиен холдинг (БЕХ) очаква да приключи 2012 г. с печалба от 36 млн. лв. Това заяви изпълнителният директор на холдинга Михаил Андонов, цитиран от БТА. В дъщерните компании има достатъчно финансови средства, за да може да оперират безпрепятствено, а освен това всички са готови за предстоящия зимен сезон, стана ясно от отчетите и коментарите на директорите на отделните предприятия. БЕХ разполага с активи на стойност 12.8 млрд. лв. и 8.840 млн. лв. капитал, а брутният приход от продажби за 2012 г. е 6.460 млрд. лв., отчете Михаил Андонов. Разходите на всички дружества за природен газ и елентроенергия са 3.640 млрд. лв., а оперативните им разходи и издръжката са на стойност 2. 790 млрд. лв., съобщи още той. "Булгаргаз" и НЕК отчитат значителна загуба, докато "Мини Марица-Изток", АЕЦ "Козлодуй" и "Булгартрансгаз" са с най-добри финансови резултати, показва обобщената справка. "Мини Марица-Изток" е с печалба от над 3 млн. лв. за настоящата година. От компанията са имали планове за ремонти и инвестиции на стойнот от около 66 млн. лв., но реалната инвестиционната програма на дружеството е от порядъка на 57-58 млн. лв., заяви Теодор Дребов, изпълнителен директор на дружеството, цитиран от БТА. По думите му през следващата година ще се произведат и реализират повече въглища, но това предполага и повече инвестиции в ремонтна дейност – нещо, което е предивдено в програмата за следващата година. Финансовият директор на ТЕЦ "Марица-Изток 2" Боян Боев посочи, че в дружеството са завършени два големи проекта - рехабилитация на блокове от 1-ви до 4-ти и изграждане на сероочистващите им инсталации. От 1450 мегавата мощностите на ТЕЦ "Марица-Изток 2" са били увеличени на 1600 мегавата. Дружеството излиза на печалба от 45 млн. лв., става ясно от представената информация. Изпълнителният директор на "Булгаргаз" Димитър Гогов пък отбелязва, че дружеството е имало огромни загуби през първата половина на 2012 г. "Успяхме да постигнем определени договорености с основния ни доставчик, които улесниха дейността ни през октомври и ноември, успяхме и да подпишем договор за доставка на газ от един доставчик", отчита Гогов. Въпреки това "Булгаргаз" ще приключи 2012 г. с финансова загуба. "Надявам се тя да е под 100 млн. лв., като спрямо 1 октомври 2012 г. има прогрес - тогава загубата беше 113 млн. лв.", посочи директорът на дружеството. Печалбата на "АЕЦ Козлодуй" за 11-те месеца на годината е в размер на 152 млн. лв. До края на ноември централата е произвела повече от планираната електроенергия, като за това е допринесло съкращаването на сроковете за планов ремонт на двата блока, заяви изпълнителният й директор Валентин Николов. Той посочи и че АЕЦ "Козлодуй" е дала много добри резултати при проверката на безопасността, извършена на всички ядрени централи след аварията във Фукушима и се нарежда между десетте най-добри централи в света. НЕК отчита загуба от 87 млн. лв. към началото на декември 2012 г. В същото време обаче изпълнителният директор на компанията Крум Анастасов уточни, че регулаторният период за цените на електроенергията е от 1 юли 2012 г. до 1 юли 2013 г. В края му тази загуба ще бъде минимизирана и дори може да се реализира печалба, прогнозира директора на НЕК. Изпълнителният директор на "Булгартрансгаз" Кирил Темелков посочва пък, че 2012 г. е била добра финансова година за дружеството, като реализираната печалба ще бъде около 115 млн. лв. По думите му следващата година ще бъде година на активно изграждане на газопроводи в страната, като целта е газоснабдяването да достигне до повече потребители. Електроенергиен системен оператор (ЕСО) очаква загуба от около 30 млн. лв., заяви изпълнителният директор на компанията Иван Йотов. На загуба ще бъде и най-малкото дъщерно дружество в холдинга - "Булгартел", като отрицателният му финансов резултат ще е в размер на около 300 хил. лв.
Източник: Капитал (21.12.2012)

Японци изграждат умни мрежи на НЕК Японските компании Mitsubishi и Hitachi ще изграждат т.нар. умни мрежи по електропреносната ни система. Това е договорено при посещението на министъра на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев в Страната на изгряващото слънце, съобщи изпълнителният директор на БЕХ Михаил Андонов. Вече се водят и преговорите между НЕК, ЕСО и японските дружества, за да се уточни кога и как ще започне работата по пилотния проект. Най-вероятното място ще бъде Североизточна България, където се намира ветроенергийният парк "Калиакра Уинд Пауър", собственост на Mitsubishi Heavy Industry, заяви Андонов. Целта на умните мрежи е да се намалят загубите по трасетата, както и произвежданият във всеки един момент ток да съответства на потреблението в страната и износа. Когато първият етап от проекта бъде реализиран, ще се анализира как работят нововъведенията и ще се реши как ще се процедира по-нататък за развитието на умните мрежи. БЕХ и дъщерната й НЕК вече преговарят с банките за преразглеждане на условията и предоговаряне на кредитите, получени от Националната електрическа компания. Това се налага поради предстоящото отделяне на Електроенергийния системен оператор от НЕК и превръщането му в самостоятелно дружество под шапката на БЕХ. Идеята е да се установи кои от заемите ще останат към НЕК и кои ще преминат към ЕСО, който ще ги изплаща, съобщи още Михаил Андонов.
Източник: Стандарт (21.12.2012)

През юни отделят ЕСО от НЕК Фактическото разделяне на електроенергийния системен оператор (ЕСО) от НЕК ще се случи до юни тази година. В началото на 2013 г. консултантът по разделянето ще представи своя анализ за това как конкретно да протече процесът. С това ще бъдат изпълнени всички изисквания на Третия енергиен либерализационен пакет, коментира министър Делян Добрев. Преди празниците шефът на енергийния холдинг Михаил Андонов съобщи, че е свършена 2/3 от работата по отделянето. Останалата една трета са преговорите с банките кредиторки. Срещу заемите, получени от НЕК, е заложена част от преносната мрежа, която след отделянето ще мине към оператора. В газовия сектор големи надежди се възлагат на местния добив, посочи още министърът. През 2012 г. производството на газ у нас е възлизало на 489 млн. кубични метра. През 2013 г. се очаква това количество да стигне 573 млн. куб. метра, което е със 17% повече. В момента у нас има четири действащи концесии за добив на синьо гориво – това са "Каварна", "Калиакра", "Каварна Изток" и "Галата", а концесионерът е "Мелроуз Рисорсиз". Министърът коментира и финансовото състояние на „Булгаргаз“. Според него с новите цени, определени на газовата компания от ДКЕВР, не може да се говори за възстановяване на недовзетия приход. Той възлиза на 200 млн. лв., а с новите цени се възстановяват 5,5-6 млн. лв. Както е известно, от вчера „Булгаргаз“ продава синьото гориво с малко под 10 на сто по-евтино. Парното в страната пък поевтинява с от 6 до 11 на сто, като за София процентът е малко над 7 на сто.
Източник: Монитор (02.01.2013)

Спирането на ТЕЦ-овете няма да поевтини тока Проф. Атанас Тасев, енергиен експерт Възможностите за намаляване на цените на електроенергията за крайните потребители в България е минимален. Звучи неприятно, но такива са фактите. Нека си представим какво ще се получи, ако НЕК наистина спре да купува електроенергия от ТЕЦ-овете на Христо Ковачки. Това е една многосвързана система, при която, ако се опитаме да решим един проблем, веднага ще си отворим няколко нови. Първо, ако изключим от електроенергийния микс на страната тока от ТЕЦ "Бобов дол", тази централа няма вече къде да го продаде, тъй като е скъп, и ще спре да работи. Като спре ТЕЦ "Бобов дол", спират и местните мини. И какъв ще е резултатът от това? Не ви ли прави впечатление, че сегашните масови протести, общо взето, са спонтанни, или поне така изглежда на повърхността. А ако излязат сред тях и миньорите с кирките, които са много добре организирани и вече неведнъж го доказаха, какво ще правим? Още повече, че тогава и синдикатите ще ги подкрепят, тъй като проблемът се превръща в социален. Защото синдикатите още не са си казали тежката дума. Какво ще правим тогава? На мене като експерт вече ми омръзна да повтарям, че у нас всяко действие трябва да се предприема след съответен ОВОС, като аз малко видоизменям абревиатурата - от Оценка на въздействието върху околната среда става Оценка на въздействието върху ОБЩЕСТВЕНАТА среда. Защото когато някой реши да прави нещо, трябва да моделира какво въздействие ще възпроизведе то в неговата многосвързаност. В случая със скъпите ТЕЦ-ове - да, много вероятно е ако тяхната енергия бъде изключена от електроенергийния микс на страната, цените за потребителите ще паднат с 1-2 на сто. Но какво ще си причиним с това? Освен това вече е ясно, че са изчерпани възможностите за намаляване на цената на тока по отношение Електроенергийния системен оператор (ЕСО). Защото със свое решение ДКЕВР вече оряза таксата за достъп с 16%. Оряза и таксата за достъп до електроразпределителните мрежи на ЕРП-етата с 23%. С 27% беше постигнато реално намаление на всички тези "скандални" добавки за зелена и кафява енергия и невъзстановяеми разходи само от факта, че през 2012 г. изнесохме 11.5 млрд. кВтч електроенергия. А за настоящата година очакваме количествата на износа на ток да намалеят до 1/3 от миналогодишните. Така че от 1 юли 2013 г. и тези 27% няма да действат като регулатор за задържане на цените за следващия регулаторен период - до 1 юли 2014-а. Освен това от началото на тази година ние вече трябва да плащаме и реалната добавка за зелена енергия, тъй като досега от нея бяха калкулирани много по-малки количества. Започваме да плащаме и емисиите въглероден двуокис от нашите топлоцентрали, които са около 29 млн. тона годишно. При средна цена от около 10 евро на тон това прави 290 млн. евро годишно. Всички ние ще плащаме тази солидна сума. Ами ако цените скочат, а те със сигурност не след дълго ще скочат? Заедно с Полша ние искаме дерогиране на това решение, като само 30% от количествата да са платими през 2013 г., а останалите - безплатни, като с всяка година процентът расте - до плащане на всичките 100% емисии през 2020 година. Това съвместно искане с Полша обаче не е прието, но дори и да се приеме, 30% от 290 млн. - пак ще трябва да платим 87 млн. евро. Малко ли са? Останалите две централи на Ковачки - "Брикел" и "Марица-3", могат да бъдат затворени, тъй като те и без това отдавна трябваше да бъдат спрени. Но ефектът ще е много малък, тъй като те самите са малки. Още повече че - повтарям, от 1 юли тези минус 27%, минус 23% и минус 16%, които споменах преди малко, вече няма да действат. Кое тогава ще допринесе не за намаляване, а за задържане цената на тока! Решението АЕЦ "Козлодуй" да продава цялата произведена електроенергия на регулирания пазар ще реши временно проблема и ще намали малко цените, но ще фалира Първа атомна. И за да не допусне това, следващото правителство така ще вдигне цените на тока, че сегашните протести ще ни изглеждат като детска игра!
Източник: Стандарт (19.02.2013)

НЕК мисли как да спести 20 млн. лв. данъци Разделянето на Националната електрическа компания (НЕК) и оператора на мрежите високо напрежение ЕСО трябва да стане по пазарна оценка, за да може компанията да спести 20 млн. лв. от данъци. Това стана ясно от думите на икономическия министър Делян Добрев. Той предлага това да бъде записано изрично в Закона за енергетиката. Такъв съвет е дал консултантът по разделянето на двете компании. В противен случай прехвърлянето на активите ще стане по балансова стойност, а това би ги увеличило многократно, обясниха от дружеството. Друга поправка, която министърът определя като спешна, е газопроводът "Набуко" да бъде вписан в закона за приватизация, така че да може част от него да бъде раздържавена и прехвърлена на консорциума "Шах Дениз 2", който ще осигурява азерски газ за Европа. ДКЕВР предлага в енергийния закон да бъде вписано, че НЕК и доставчиците на ток ЧЕЗ, ЕВН и Енерго про няма да плащат повече за зелен ток. Парите трябва да се осигуряват от специално създаден за целта фонд. В него ще влизат приходите от продажбата на въглеродни емисии, както и зелената добавка от сметките на потребителите. От бранша разкритикуваха предложението, защото то няма да им гарантира доходи. Междувременно вчера парламентът прие окончателно Закона за енергийната ефективност. Обществените сгради вече няма да могат да се продават без сертификат за енергийни характеристики. Изискването няма да важи за частните жилищни сгради. Това стана в отсъствието на депутатите от БСП. Те напуснаха още в началото заседанието с аргумента, че дневният ред на парламента драстично се разминава с проблемите на българите.
Източник: Труд (27.02.2013)

Спират ТЕЦ-ове заради силното слънце и слабия износ на ток. Електроенергийният системен оператор (ЕСО ЕАД) разпореди временно спиране на блокове 3, 4 и 5 в ТЕЦ "Марица-изток 2", както и на Втори блок в ТЕЦ "AES - Гълъбово" (бившата ТЕЦ "Марица-изток 1") и два от общо 4 блока в ТЕЦ "КонтурГлобал Марица-изток 3". Това се налага заради изключително ниския износ на ток, който е паднал заради топлото време в цяла Европа. Износът на 3 март е бил 130 мегавата при 950 мегавата на същия ден миналата година. Енергийната система е пред неуправляемост, каза пред Дарик Митю Христозов, директор в Централно диспечерско управление към ЕСО. По думите му заради вятърните и слънчевите централи, както и заради ниската консумация на ток топлоелектрическите централи или са спрени, или производството е ограничено до минимум. През последните дни потреблението на ток в страната е около 3600 мегавата през деня. Вътрешното потребление е паднало с 1200 мегавата спрямо 3 март 2012 г. Така заради топлото време намалява както износът, така и вътрешното потребление, а заради силното слънце фотоволтаиците работят на пълна мощност. В същото време досега не е имало толкова много слънчеви и вятърни централи. Средното производство само от соларни мощности на 3 март е било около 750 мегавата. В електроенергийната система на страната въобще не са включени мощности и от ТЕЦ "Варна" и ТЕЦ "Димитровград". На пълна мощност работят само АЕЦ "Козлодуй" и слънчевите централи. В петък от ЕСО са разпоредили на всички термични централи да разтоварят мощностите, защото няма потребление в България. Спрените мощности ще бъдат възстановени веднага щом потреблението на ток се покачи, а износът се върне в нормални граници. Временното спиране на мощностите няма да се отрази веднага на цената на тока, тъй като те са част от микса, който ДКЕВР определя.
Източник: Стандарт (04.03.2013)

Потреблението на ток се свива, спират централи Електроенергийният системен оператор спира централи заради ниското потребление на ток и рекордно нисък износ - 160 мегавата при капацитет от 1300. Заради топлото време има сериозен спад в консумация в страната - между 3500 и 3700 мегавата. За сравнение по Коледа и Нова година товарът е близо 7000 мегавата. Затова още от петък диспечерите са изключили четири блока в ТЕЦ "Марица-изток 2", централата, която е с втория по евтиния ток след АЕЦ "Козлодуй". Работят 450 от 1500 мегавата мощности. Изключени са още по 2 блока в скъпите "Марица-изток 1" и "Марица-изток 3". Не работят и тецовете "Варна", "Марица 3", а "Бобов дол" работи на минимум, тъй като подстанцията в Благоевград е в ремонт и диспечерите се застраховат. Работят и част от евтините водни централи на НЕК, с които се балансира системата. Спирането на част от евтиния ток стана повод за информации, че до крайния потребител ще стига скъп, който ще вдигне сметките. Вчера например в системата са влезли 750 мегавата от фотоволтаични паркове и 100 мегавата от вятърни. Освен това и токът на топлофикациите и заводските централи. НЕК е задължена по закон да изкупува произведеното от тях. Влизат обаче и 2000 мегавата от най-евтиния ток - на АЕЦ "Козлодуй". Всичко това не означава, че хората ще получат по-високи сметки за ток, тъй като цените са определени от ДКЕВР. А утре се очаква регулаторът да вземе окончателно решение и за поевтиняване на електричеството. Всъщност НЕК може да понесе и загуби. Източници от енергетиката казват още, че ДКЕВР е дала на енергийната компания с 24% по-високи квоти от централи, които тя е задължена да изкупува.
Източник: 24 часа (05.03.2013)

Както бе обявено, заради ограничения до минимум износ на ток и заради създаване на микс от уж по-евтина електроенергия, през уикенда бяха изключени три енергоблока от държавната ТЕЦ "Марица-изток 2", два блока от ТЕЦ "Контур Глобул - Марица-изток 3" и един блок от "АЕS - Гълъбово". Общото енергопроизводство от целия комплекс в събота е било 1500-1600 мегавата, в неделя - около 1000 мегавата, а вчера - 800-900 мегавата. ДКЕВР вече съобщи, че по различни причини това натоварване на мощностите в източно маришките централи засега оставало без промяна. Драстичното намаляване на енергопроизводството съвсем естествено повлече и Мини "Марица-изток", които доставят лигнитните въглища за централите. Събота и неделя въгледобивът в рудник "Трояново 3" е бил преустановен напълно, тъй като складовете на американската "КонтурГлобул" са били пълни с резервни въглища. В рудник "Трояново 1" пък от 35 хил. тона на денонощие въгледобивът е бил намален повече от 4 пъти - на 8500 тона. Най-малко е паднало производството в най-големия рудник - "Трояново-север", който снабдява със суровина основно държавната ТЕЦ " Марица-изток 2". Ежедневният производствен график в него е бил свален от 20 хил. тона въглища на 15 хил. тона. Цифрите показвали, че само за първите два месеца, в които имаше нормално потребление и износ, мините вече били назад с над 1,5 млн. т от годишния план, който е около 30 млн. тона. Какво ще стане, ако топлоцентралите продължат да работят с половината си мощности, никой не се наема да прогнозира. Напълно е спряна и работата в рудниците "Бели брег", "Чукурово" и "Станянци", съобщиха от "Въгледобив - Бобов дол". Откритите мини в Бобов дол и Перник са на намалени мощности. Засега поддържат работата в подземните рудници, защото затварянето им е необратимо. Принудителният престой е заради липсата на пласмент. Складовете в централите в двата града са пълни с въглища и затова копаенето на нови количества е спряно. Има индикации за самозапалване на склада в Бобов дол, твърдят от минната компания на Христо Ковачки. Депото е поставено под непрекъснато наблюдение. От дружеството отричат цената на тока да се влияе от 140-те мегавата, произвеждани в ТЕЦ-Бобов дол. Той работи само с един блок и на минимален товар. Обвиненията били спекулация, която застрашава работата на 5000 души, работещи в рудниците и ТЕЦ-овете на фирмата. "За разлика от енергетиците, които получават заплати и ако топлоцентралите не работят заради т.нар. студен резерв, миньорите вземат толкова, колкото изкопаят", припомни шефът на синдикалната организация на КНСБ в мини "Марица Изток" Веселин Вълканов. Колегата му от КТ "Подкрепа" Генчо Генчев пък беше категоричен, че ДКЕВР трябва да преразгледа всички разходи по цялата верига - от ТЕЦ-овете до ЕРП-тата, а не по най-лесния начин да дърпа шалтера без много да мисли. "В момента ние продаваме тон сурови въглища за 15 лв., а те ни струват 17 лв.", припомни друг абсурд от натиска към държавните дружества синдикалистът. За сметка на това, както многократно бе тиражирано, оказва се, че някои топлоцентрали плащат много по-скъпо за варовика в сравнение с въглищата - по 27 лв. на тон. Генчев припомни и с нищо не оправданата такса за пренос, която ни калкулират сега в сметките - по 17 евро на мегават, при 10 евро дори за богатите европейски страни. Синдикатите са категорични, че в стремежа се да свали цената на тока ДКЕВР трябва да преразгледа подобни необосновани разходи на производителите по цялата верига. Те не приемат и оправданието - "имаме сключени договори, трябва да ги изпълняваме", което се отнася и за двете американски топлоцентрали, и за фотоволтаиците и ветрогенераторите. Ако цената на тези договори са няколко хиляди съкратени миньори и енергетици, по-добро да ги развалим, не са далеч и от тази радикална мярка синдикалистите.
Източник: Стандарт (05.03.2013)

Икономическият министър Делян Добрев да се възползва от законовата си възможност да ограничава работата на ВЕИ-тата до 48 часа винаги когато прецени. Такава възможност съществува в закона за енергетиката. За това призоваха вчера директорите на БЕХ, НЕК и ЕСО. "Отправяме призив към тези, които произвеждат скъпата енергия, нека бъдат така добри да се самоограничат, за да помогнат на системата. Ние сме готови и да тръгнем към свободния пазар, в регулирания пазар ще останат само защитените - потребителите. Ако се пипат цените, това трябва да се прави за всички - както за производителите, за търговците, така и за потребителите", заяви шефът на НЕК Михаил Андонов. Той обяви, че двете американски централи "Марица 1 и 3" са обявили, че могат да си намалят цените, но искат гаранции от "легитимно правителство, че ако сега си редуцират цените, няма след 1 месец пак да поискаме да ги намалят". Според закона обаче за 48 часа може да се ограничава подаването на ток в извънредни ситуации или при недостиг на мощности. В него не е записано какво да се прави при сериозен излишък на мощности. Андонов бе категоричен, че енергийният сектор не е пред срив. Печалбата на АЕЦ "Козлодуй" е 114 млн. лв. за 2011 г. и 158 млн. лв. за 2012 г. НЕК обаче е на загуба от 102 млн. лв., а ЕСО - от 38 млн. лв., заради регулираните цени. Директорът на НЕК бе категоричен, че дружеството му не е в неплатежоспособност и плаща дълговете си. НЕК ще предложи студеният резерв да падне от 1040 мегавата на 840 мегавата от 1 април, защото в момента има излишък на мощности. След това ЕСО ще проведе търг за новите количества и тогава ЕСО може да изкупи по-евтиния резерв. "След търга за студения резерв дружеството ще си покрие част от загубата, но това няма да се отрази на крайната цена на тока", каза директорът на ЕСО Иван Йотов.
Източник: Стандарт (06.03.2013)

Инвеститори във вятърен парк се отказват от проекта си в България Опитите на управляващите и енергийния регулатор да стопират нови проекти за възобновяема енергия в България започнаха да дават видим резултат. В средата на декември 2012 г. компанията "В. Пауър" е подала заявления в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) за прекратяване на лиценза на дружеството за производство на електрическа енергия от вятърен парк "Милковица", издаден за срок от 25 години. Става въпрос за съоръжение с обща мощност от 80 мегавата в района на община Гулянци, Плевенско, инвестицията, за което е оценена на 247 млн. лв. през 2010 г. Заявлението за отказ от лиценза на компанията трябваше да бъде разгледано на открито заседание на комисията на 12 март, но по неизвестни причини беше отложено за края на месеца. Причината за отказа на "В. Пауър" от проекта е, че неговото присъединяване към електропреносната мрежа може да стане едва през декември 2017 г. Отлагането с 5 години се дължи на това, че в средата на 2012 г. НЕК обяви, че до края на 2016 г. няма да има свободен капацитет за нови присъединявания. Този срок беше съобразен спрямо 10-годишния план за развитие на мрежата, по който Електроенергийният системен оператор (ЕСО) и трите ЕРП-та определят график за присъединяване на всеки проект. Ако инвеститорите не са съгласни с определената дата, могат да се откажат от проекта, в замяна на което НЕК трябва да върне платените от тях гаранции. В случая с проекта за вятърна централа на "В. Пауър" НЕК трябва да върне 4 млн. лв., тъй като определената гаранция за паркове над 5 мегавата е по 50 хил. лв. на мегават. Въпросните графици за присъединяване пък трябваше да бъдат публикувани от ЕСО и разпределителните дружества 6 месеца след обнародването на последните промени в Закона за енергията от възобновяеми източници, което означава, че това трябваше да стане до 10 септември. Това обаче все още не се е случило. Пред "Капитал Daily" изпълнителният директор на ЕСО Иван Йотов коментира, че до края на април графикът ще бъде даден за одобрение на ДКЕВР, след което ще бъде публикуван. Когато това стане, би трябвало да има доста по-пълна информация какви проекти реално предстои да бъдат изградени до 2020 г. и дали чрез тях България ще успее да изпълни целите, поставени от ЕС по отношение на възобновяемата енергия. От "В. Пауър" коментираха, че предвид новите условия инвеститорите - китайска компания се отказва от проекта, въпреки че неговата реализация е на етап издаване на разрешително за строеж. За решението им влияние оказва и намаляването на преференциалната тарифа за вятърна енергия от средата на миналата година, което напълно променя техните бизнес планове. Вероятно налагането на такса достъп до електропреносната мрежа от ДКЕВР, с която се отнема до 40% от прихода на производителите на възобновяема енергия в допълнение с несигурната регулаторна и законодателна среда, също е повлияло на взетото решение. Според заместник-председателя на Българската ветроенергийна асоциация Мариана Янева тепърва ще има и много други стопирани проекти, просто "В. Пауър" са първите подали заявлението си за отказ от лиценз в ДКЕВР. По думите й има и такива, които са заявили, че ще изградят проектите си, но след въвеждането на такса достъп искат да се откажат. Законът обаче не урежда въпроса дали инвеститорите ще получат обратно внесените гаранции, което ги кара да заемат изчаквателна позиция.
Източник: Капитал (13.03.2013)

НЕК или чиновник с опит в енергетиката ще поемат управлението на мрежата на ЧЕЗ. Това ще се случи, ако се стигне до отнемането на лиценза на компанията. В събота главният прокурор Сотир Цацаров обяви, че вече е започнала процедурата по отнемането на разрешителните на ЧЕЗ и в крайна сметка това ще стане факт. В такъв случай законът повелява с оперирането на мрежата на ЕРП-то и обслужването на клиентите му да се заеме друго юридическо или физическо лице, което ще назначи ДКЕВР. Т.нар. особен управител няма да придобие активите на ЕРП-то, а само временно ще се разпорежда с тях. Неин собственик си остава компанията, която е останала без лиценз. Най-подходящата за особен управител компания е НЕК, смятат спецове в бранша. Възможно е обаче да възникне и проблем. Все още ЕСО не е изцяло отделен от НЕК, както изискват еврозаконите. Затова, ако на компанията се наложи да оперира и с мрежата на ЕРП-то, това би могло да създаде проблем. Алтернативният вариант е за особен управител на ЧЕЗ да бъде назначено физическо лице. В такъв случай най-подходящият избор би бил държавен чиновник, за да няма сблъсък на интереси, коментират специалистите. До отнемането на лиценза на ЧЕЗ обаче е твърде малко вероятно да се стигне, тъй като нарушенията, в които се обвинява ЕРП-то, не са толкова сериозни според родното законодателство, допълват експертите.
Източник: Стандарт (18.03.2013)

"Мини Марица-изток" свиват производството Свиване на производството и преминаване от четири- на двусменен режим на работа. Това е негативният ефект за комплекса "Мини Марица-изток" заради ограничените заявки за въглища от топлоцентралите в Източномаришкия комплекс и спада на износа на електроенергия. Заради създалата се криза днес предстои и заседание на браншовия съвет на синдикалните организации, за да се реши какво ще предприемат. В момента четирите централи "Марица-изток" работят при крайно намалени мощности - едва 20%. Част от блоковете в ТЕЦ-овете в комплекса бяха изключени от Електроенергийния системен оператор в последните две седмици заради ниското потребление на ток в страната и слабия износ. "Затова се налага част от миньорите да излязат в отпуск, а останалите да работят на двусменен режим вместо на 4-сменен", заяви председателят на "Подкрепа" в дружеството Генчо Генчев. Според КНСБ 1500 работници са пуснати в платен отпуск. Независимо от кризисната ситуация броят на персонала ще бъде запазен, а режимът на работа ще бъде коригиран незабавно при увеличение на заявките на въглища. Времето, през което се ограничава въгледобива, ще бъде използвано за ремонтни дейности. Заради създалата се ситуация синдикалните организации в мините настояват за среща с министъра на икономиката Асен Василев и с енергийния регулатор, за да се обсъдят спешни мерки за излизане от кризата. Според Веселин Вълканов, председател на КНСБ в "Мини Марица-изток", ситуацията в мините ще се подобри, ако бъде намалена цената на преноса и България възстанови износа на електроенергия. Синдикатите настояват още и за връщане на старата цена на въглищата. През 2010 г. цената на тон условно гориво беше намалена от 75 лв. до 71.5 лв. Ниското потребление на електроенергия в България и слабият износ оставиха голяма част от мощностите на въглищните централи на тих режим в началото на месеца. От Електроенергийния системен оператор (ЕСО) обясниха в началото на месеца, че принципно този период на годината е критичен за електроенергийната система заради ниското потребление. Според данните на ЕСО обаче тази година потреблението е значително по-ниско от това през същия период на миналата година. За първите два месеца понижението на годишна база е доста съществено - при потреблението в страната е малко над 18%, а при износа - почти 25 на сто. Ниското потребление естествено води и до намаляване на производството на електроенергия, а то - до спиране работата на въглищните ТЕЦ. Спирането на ТЕЦ пък предизвиква разходи, които в случая се покриват от ЕСО за балансиране на системата. Самите централи в случая имат пропуснати приходи, което се отразява на финансовите им резултати. От системния оператор вече обясниха, че ситуацията в момента допълнително се усложнява и от факта, че поради топенето на снеговете язовирите са пълни и ВЕЦ също произвеждат много електроенергия. От друга страна, задължителното изкупуване на електроенергия от останалите възобновяеми източници също не позволява тяхното спиране. Тенденцията за намаляване на износа на електроенергия се очертава още от миналата година. Според данни на Асоциацията на търговците на електроенергия в България спадът на износа за 2012 г. е 33% спрямо предходната година, а само за четвъртото тримесечие е отчетен срив от 40 на сто. Една от причините за това е слабото търсене в региона поради икономическата криза и високата такса за пренос от 17 евро, която се начислява на електроенергията, изнасяна от страната ни, които я правят неконкурентна. От Асоциацията на търговците вече многократно са настоявали за отпадане на такса пренос за износа. Подобни искания има и от индустриалните компании, които също плащат тези мрежови разходи. На същата позиция са и синдикатите - тяхното предложение е за намаляване поне наполовина на такса пренос, за да може да се стимулира износът и оттам - производството на електроенергия, което ще гарантира работа на миньорите.
Източник: Капитал (19.03.2013)

Австрийската ЕVN заплаши България с арбитраж Австрийската EVN, собственик на елекроразпределителното дружество, захранващо с електроенергия Югоизточна България, и "Топлофикация Пловдив", има намерение да започне арбитражно дело срещу България. Съобщението за това беше публикувано вчера на сайта на компанията майка. От него става ясно, че процедурата ще бъде задействана в съответствие с договора между България и Австрия за взаимно насърчаване и защита на инвестициите в сила от 1997 г., както и на основание на договора за енергийната харта. От дружеството изтъкват, че в следващите 3-6 месеца с българските институции ще бъдат водени преговори, в рамките на които ЕVN се надява да се стигне до взаимно разрешаване на спора. Говорителят на EVN Щефан Цах коментира, че това е първият етап от процедурата и все още няма решение за каква сума ще са претенциите, ако все пак се стигне до арбитражно дело. Това ще стане ясно на втория етап, ако по време на дискусиите не бъде постигнат резултат, допълни той. Според Цах все още не е ясно и къде ще се води спорът, но посочи, че в друг подобен случай е използван арбитражът в САЩ. От EVN посочват, че тяхното изявление идва в резултат на различни действия, предприети от страна на регулаторните органи в България, както и от други държавни институции, които компрометират дружествата им в България. "Тези действия намаляват приходите от продажба на електрическа енергия", посочват още оттам. Като пример те изтъкват намаляването на признатите разходи на компанията за заплащане на преференциалните тарифи за зелена енергия, както и решението на Върховния административен съд, с което цената за достъп, която ВЕИ централите плащат на електроразпределителните дружества и ЕСО, беше обявена за незаконна на първа инстанция. "От гледна точка на EVN AG резултатът от това решение представлява следващо нарушение на задълженията на България за защита на инвестициите", пише в съобщението на компанията. Цах допълни, че все някога трябва да бъде направена първата крачка за решаване на проблемите. От "ЕВН България" вчера не пожелаха да коментират намеренията на компанията майка за започване на арбитражно дело срещу България, но свикаха пресконференция, на която обясниха, че дружеството е в тежко финансово състояние. В тази връзка от ЕВН поискаха от енергийния регулатор ново преразглеждане на цената на тока, така че компанията да не трупа повече загуби. Според председателя на управителния съвет на ЕВН Йорг Золфелнер това може да бъде направено, без цената за крайните потребители да бъде засегната. За целта трябва да бъдат потърсени резерви по цялата верига на електроенергията, коментира той. "Настояваме за краткосрочно решение, нещо като бърза помощ, за да можем да продължим да изпълняваме задълженията си", допълни Золфелнер. Основният проблем за компанията е финансовата загуба на "ЕВН Електроснабдяване", която в рамките на периода юли 2012 – март 2013 г. достигна 100 млн. лв. Тези резултати не са изненада, като се има предвид, че само за юли - септември 2012 г. дружеството реализира загуба от 80.3 млн. лв. Както тогава, така и сега основната причина за тези лоши финансови резултати беше обяснена със задължението на ЕРП да изкупуват енергията от възобновяеми източници по преференциални цени. Проблемът се състои в това, че на територията на ЕВН има инсталирани около 600 мегавата възобновяеми мощности, за които от юли до септември от ЕВН са платили за преференциални тарифи 121.5 млн. лв. за зелена енергия. От тях обаче НЕК е възстановила само 18.6 млн. лв. (заради новата методика за компенсация на разходите, която беше приета от ДКЕВР в края на юни 2012 г.), а останалите 80.3 млн. лв. висят на дружеството, като до началото на март сумата набъбва до 100 млн. лв. Според Золфелнер по този начин компанията финансира енергийната система на страната както със собствени средства, така и с привлечен капитал, но няма повече ресурси да плаща тези разходи. "Дружеството не може да се задължи да плаща за екологичната политика на страната", коментира и Калина Трифонова, член на УС на ЕВН От компанията очакват до началото на юли 2013 г. допълнителна загуба от 40 млн. лв. От ЕВН се опасяват, че този резултат може да е още по-лош, ако ВАС потвърди решението си, че цената за достъп, която ВЕИ производителите плащат, е незаконна. Досега благодарение на нея ЕРП и ЕСО получаваха до 40% от прихода на зелените централи, което поне донякъде компенсираше загубите им. В същото време обаче трябва да се отчете фактът, че за 2012 г. другото дружество на ЕВН - "ЕВН Електроразпределение", което доставя електроенергията до потребителите, има печалба от 63.94 млн. лв. В нея не са отчетени приходите от такса достъп от ВЕИ, които за периода юли 2012 – март 2013 г. са в размер на 43 млн. лв. и които според компанията все още не са осчетоводени, тъй като се чака решение на ДКЕВР как да бъдат изразходвани. Ако ВАС не отмени такса достъп, от писмо на ЕВН до ДКЕВР става ясно, че до края на юли приходите от тази такса ще достигнат 83 млн. лв., с които на практика могат да се компенсират част от загубите на "ЕВН Електроснабдяване". Въпросът, на който трябва да се намери решение обаче, е как тези пари да бъдат прехвърлени от едното дружество в другото. "Случващото се с ЕВН е показателно, че в енергийната система на страната има проблеми, които заслужават вниманието на енергийния регулатор и служебното правителство", коментираха от компанията. Золфелнер обаче подчерта, че в момента не се мисли за вариант за изтегляне от България.
Източник: Капитал (20.03.2013)

Износ на изчезване Само допреди година (да не кажем месеци) определението, давано на България като основен износител на еклектроенергия за региона, важеше с пълна сила. За 2011 г. страната ни дори постигна рекорден износ от над 10 млрд. киловатчаса, или с 30% повече от предходната година. Това на практика означава милиони приходи не само за производителите на електроенергия, но и за енергийната система като цяло. Скъпият износ освен това финансира по-ниските цени за битовите потребители - 42-та лв. за мегаватчас на АЕЦ "Козлодуй" за регулирания пазар, което е под себестойността на произвежданата от централата енергия, са възможни благодарение на продажбите на свободен пазар и износ на цени от 69-73 лв. за мегаватчас. От средата на 2012 г. тази тенденция обаче се обърна и се появиха всички предпоставки рекордният износ и производството на електроенергия, носещи милиони приходи, да останат светъл лъч от миналото. Една от причините за този обрат е цената за пренос, в която влизат добавките - зелена, кафява и невъзстановяеми разходи, която се налага за всеки пренесен през мрежата мегаватчас електроенергия, включително и тази за износ. Проблемът е, че от юли миналата година тази такса беше увеличена с близо 75%, което направи цената на българската енергия неконкурентна на регионалния пазар. Разбира се, има и други обективни фактори като свитото потребление в региона и голямото производство от ВЕЦ, което задоволява нуждата от електроенергия на локално ниво. Така още в началото на тази година беше регистриран рекорден спад в износа на електроенергия от България и съответно на производството й от централите. Накратко ситуацията е следната. По данни на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) спадът в потреблението от началото на годината до 18 март 2013 г. спрямо същия период на предходната година е 13.07%, а при износа 22.5%, което ЕСО определя като драстичен спад. Според изчисления на Асоциацията на търговците на електроенергия в България (АТЕБ) във финансово изражение това означава пропуснати приходи от продажба на електроенергия от 60 млн. лв. само за първото тримесечие на годината. По-консервативните оценки са за 40 млн. лв., но сумата пак е съществена. Загубите за ЕСО от таксите за трансгранични капацитети също са значителни, като по данни на АТЕБ намалението на приходите от годишния търг за 2013 г. спрямо 2012 е 36 млн. лв., а само за първото тримесечие е 4.5 млн. лв. При производителите на електроенергия ситуацията не е много по-розова, тъй като организираните от тях търгове се провалят. На последния такъв обявен от АЕЦ "Козлодуй" за периода февруари-април почти не е имало желаещи да купят електроенергия, като за март и април процедурите са прекратени, тъй като централата е получила прекалено ниски ценови оферти, обясни изпълнителният й директор Валентин Николов. По думите му в момента себестойността на произвежданата от централата електроенергия е под 50 лв. при 53 лв. за мегаватчас в началото на миналата година. "Проблемът обаче е, че в момента смятаме, че не си заслужава при тези ниски цени да пускаме търг и даваме количествата на НЕК за регулирания пазар, като по този начин си изпълняваме квотата", посочи Николов. По думите му за централата би имало икономически смисъл да продава на цена от 56-57 лв. за мегаватчас (за сравнение, на миналогодишния търг, който се проведе през лятото, постигнатата цена беше около 73 лв. за мегаватчас). В момента обаче пазарните условия не позволяват да бъде постигната такава цена. За сравнение, на регионалната борса в Унгария електроенергията се търгува за около 38.50 евро за мегаватчас. От нея обаче трябва да се извади таксата за пренос в размер на 17.50 евро (която се плаща за всеки мегават изнесена електроенергия, но не и за тази, която се транзитира през България), както и такса за граничен капацитет, което прави общо около 20 евро, обясни Николов. Това означава, че за да може българската енергия да се конкурира с цените на регионално ниво, тя трябва да бъде продавана на 18-19 евро, което е абсурд, допълни той. От търговеца на електроенергия "Данс енерджи" пък коментираха, че в момента износът, който се реализира от България, е в рамките на около 100 мегавата и е за количества по вече сключени договори, които трябва да бъдат реализирани. "Ако имаше опция търговците да платят неустойка и да не продават тази енергия, биха предпочели първото и нямаше да има дори този износ, но централите не приемат", допълниха оттам. За момента АЕЦ "Козлодуй" намира спасение от ситуацията с излизането на 5-и блок в годишен планов ремонт, който ще продължи от 20 април докъм 20 май, заради което не се обявява нов търг за продажба на електроенергия. Самият Николов обаче изрази сериозно съмнение, че в следващите месеци ситуацията на пазара ще се промени. "Не знам защо изобщо го наричате пазар", посочи той. "Язовирите са прекалено пълни. Когато е слънчево, ще работят фотоволтаиците, а те трябва да се балансират от ТЕЦ-овете. Затова и да се отпуши пазарът, то ще е малко", коментира още Николов. Подобна е ситуацията и с ТЕЦ "Марица-изток 2", която в началото на тази седмица също проведе търг, на който според търговци на електроенергия не е взел участие никой. В същото време "Данс енерджи" обяви търг за покупка на електроенергия, като в условията изрично е записано, че не се приемат оферти над 55 лв. за мегаватчас. От компанията коментираха за "Капитал Daily", че в действителност са получили и много по-ниски предложения от тази цена. Обикновено важните неща в енергетиката в България се случват около датата 1 юли, когато енергийният регулатор, който все още има определяща роля за този сектор, решава какви да са цените на електроенергията и количествата, които ще се продават на регулиран и свободен пазар. Така още преди решението на ДКЕВР от миналата година да бъде взето, търговците на електроенергия предупредиха, че износът от България ще бъде блокиран. Като причина беше посочено увеличението на цената за пренос, която се плаща за всеки мегаватчас изнесена електроенергия от страната и която от юли 2012 г. беше увеличена от 11.70 евро на 17.52 евро (27.78 лв. за мегаватчас), което е нарастване от 74.72%. Едва ли проблемът с тази такса би бил толкова голям, ако тя се прилагаше във всички останали страни. Към момента обаче такса пренос за износ на електроенергия има само в Румъния и Гърция, но е значително по-ниска от българската. Това съвсем естествено доведе до неконкурентоспособност на българската електроенергия спрямо регионалната и е един от основните фактори за драстичния спад на износа от България, смятат търговци. Със задълбочаването на проблема от началото на тази година подобни мнения започнаха да се чуват и от производителите на енергия, които заради слабото търсене бяха принудени да намалят мощностите си. В писмо, изпратено от ТЕЦ "Марица-изток 2" до енергийния регулатор съвсем ясно се заявява, че високите такси са основната пречка за реализиране на износ на електроенергия, включително и от ТЕЦ "Марица-изток 2", предвид реалната себестойност на електроенергията от дружеството. Същевременно вътрешният пазар е свит и не предлага възможност за продажби. В тази връзка от ТЕЦ-а посочват, че смятат цената за пренос на НЕК и цената за достъп, която се плаща на Електроенергийния системен оператор (ЕСО), за неприемливо високи. "Те оказват влияние не само върху обема на търгуваните количества електроенергия на свободния пазар, намаляването им би се отразило и върху цените на крайните клиенти", коментират още от централата, като в тази връзка препоръчват на ДКЕВР да преразгледа тези цени, с което ще помогне да се отвори пазарът на електроенергия. И тъй като всички участници в енергийната система са като скачени съдове, от "Мини "Марица-изток", която снабдява с въглища централите от Маришкия басейн, обявиха, че намаляват производството си, а работниците са принудени да излязат в неплатен отпуск заради свитите поръчки от страна на централите. От КТ "Подкрепа" също коментираха, че мините вече работят под технологичния минимум и ако не се вземат спешни мерки, до края на март ще трябва напълно да преустановят производството си, а възобновяването му би отнело 6 месеца. На този фон в държавата все пак се заговори за намаляване на въпросните такси, но от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране официално заявиха за "Капитал Daily", че към момента подобен вариант не е бил обсъждан. "Съмнявам се някой в момента да обмисля нещо такова. По-вероятно е в момента да се търсят механизми за намаляване на цената на електроенергията, което означава, че ДКЕВР е далеч от мисълта за намаляване на цената за пренос за износа", заяви и Иванка Диловска, председател на Института за енергиен мениджмънт. Все пак би било твърде повърхностно, ако за създалата се ситуация, в която от България почти не се изнася електроенергия, бъде нарочена само цената за пренос. От една страна, съществуват съвсем обективни причини, свързани с климатичните особености. Както изпълнителният директор на ЕСО Иван Йотов вече коментира, в момента язовирите в региона са пълни и водноелектрическите централи произвеждат значителни количества енергия, които задоволяват нуждите на местно ниво. От друга страна, още от началото на миналата година износът към Гърция е почти блокиран заради лошото икономическо състояние на южната ни съседка и неплатежоспособността на гръцките търговци. Тази тенденция обаче се наблюдава и в целия регион, което пък води до значителен спад в цената на електроенергията. Според Тодор Ангелов от "Данс енерджи" дори таксата за пренос да бъде премахната или намалена, това би било "временно кърпене на дупки", което не би отпушило пазара в дългосрочен план. По думите на Ангелов проблемите са комплексни и енергийната система се нуждае от тотален реинженеринг. Това според него ще стане чрез пълна либерализация, така че дори битовите потребители да могат да купуват от свободния пазар. Според Ангелов НЕК или ЕРП-тата са излишен посредник по веригата, което допълнително натоварва цената на електроенергията. Това означава, че или НЕК трябва да отпадне като обществен доставчик и ЕРП да купуват директно от АЕЦ "Козлодуй", или НЕК да поеме тяхната функция и да доставя електроенергия директно на потребителите. Друга възможност е да не се плаща за студен резерв, защото при недостиг България винаги може да внесе електроенергия от някоя съседна страна, смята Ангелов.
Източник: Капитал (22.03.2013)

Мощността на АЕЦ Козлодуй падна със 700 MW Електроенергийният системен оператор (ЕСО) е разпоредил на АЕЦ Козлодуй да намали мощността на 5-и и 6-и блок, за да се предотврати срив на енергийната система. От преносния оператор са се мотивирали с ниското потребление и износ и голямото пълноводие, а оттам – и производство на ВЕЦ-овете. От ЕСО не отговаряха на телефоните, за да потвърдят или отрекат информацията. Както и за да пояснят дали освен най-евтиния производител на ток ще ограничат ВЕИ-та или други централи. Заповедта на ЕСО е била за намаляване на мощността на 5-и блок до 750 мегавата, а на 6-и – до около 550 мегавата, потвърди обаче шефът на АЕЦ Козлодуй Валентин Николов. Това прави общо намаление на мощността на АЕЦ със 700 MW. Той обясни, че мярката ще наложи плановото спиране на 5-и блок за годишен ремонт да закъснее с 2-3 дни. Вчера държавната ТЕЦ Марица-изток 2 работеше с под 430 мегавата на три от осемте си блока.
Източник: Монитор (04.04.2013)

Критично изключване Едва ли допреди година някой си е представял, че ще се стигне дотам мощностите на АЕЦ "Козлодуй" да бъдат ограничени, защото има свръхпроизводство на електроенергия, което няма къде да бъде реализирано. Този момент обаче трябваше да дойде рано или късно. В момента страната ни има инсталирани около 12 хил. мегавата мощности и потребление от 4300 мегавата, като разликата в капацитета и потреблението винаги е била покривана с износ. Износ обаче няма. В тази ситуация единствената възможност за управлението на системата е ограничението на всички мощности, за което допреди дни само се говореше, а от вчера вече е факт. "След изчерпване на всички други възможности, предприети досега, ЕСО налага ограничаване на производството на електрическа енергия на всички производители в страната, включително слънчеви, вятърни, както и топлофикационните и заводските централи с комбиниран цикъл на производство", пише в съобщението на Електроенергийния системен оператор (ЕСО), изпратено до медиите. От ЕСО обясниха, че предприетата мярка е във връзка със задължението за поддържане баланса между производство и потребление в енергийната система. "Ограничения има при всички ВЕИ-та, като тяхната мощност е намалена с 40%", стана ясно от думите на Митьо Христозов, директор на Централното диспечерско управление на ЕСО. Мощностите на АЕЦ "Козлодуй" от сряда също са намалени с 40%, като пети блок на централата работи със 750 мегавата, а шести с 550 мегавата. Според Христозов ще има и още намаление, като атомната централа ще работи в режим от 1300 мегавата до 22 април, когато пети реактор излиза в планов ремонт, който ще продължи до края на май. Намалението на мощностите обаче ще доведе до загуби за централата в размер на 19 млн. лв., коментира изпълнителният директор на АЕЦ "Козлодуй" Валентин Николов, цитиран от "Фокус". Ограничение на мощностите има и при тецовете, които първи усетиха ефекта от свръхпредлагането на енергия. Това доведе до излизането в отпуск на 1500 служители в "Мини Марица-изток" и заплахата на миньорите за гражданско неподчинение. Причините, които доведоха до тази ситуация, са комплексни. Със сигурност обаче основна роля изигра намаленият износ на електроенергия от България в последните месеци. Според Митю Христозов за първите месеци на годината става въпрос за спад от 31% спрямо същия период на миналата година. Тази тенденция всъщност е ефект от ниските регионални цени, срещу които българските централи се оказаха неконкурентни, плащайки за всеки мегават изнесена от страната ни електроенергия експортна такса от 17.50 евро. Според Христозов основният проблем в енергийната система се е появил през март. Причина за това са повишените температури, интензивното топене на снегове и голямото количество дъждове, което води до препълване на язовирите (виж карето) и съответно до по-голямо производство от ВЕЦ, въпреки че според Христозов в момента и те са ограничени до минимум. От друга страна, вътрешното потреблението на електроенергия също бележи спад, като за първите три месеца на 2013 г. то е с 13% по-ниско в сравнение със същия период на миналата година. "Интересно е обаче, че битовото потребление се запазва, но проблемът идва от намалението на индустриалното потребление", отбеляза Христозов. Спирането на всички възобновяеми мощности в страната започна вчера сутринта, като според нареждането на ЕСО всички централи е трябвало да намалят производството си до 40% в рамките от 10 до 17 часа на 4 април. От системния оператор допълват, че предприетите мерки са временни и ще се прилагат само при необходимост, като целта е осигуряване на баланса между потребление и производство и необходимата степен на сигурност. От две от електроразпределителните дружества – ЧЕЗ и ЕВН, също изпратиха съобщение, че са започнали изпълнението на заповедта. "Ограничителната мярка стартира от 10:00 ч. на 4 април 2013 г., като поетапно и временно ще бъдат изключвани 40% от общо инсталираните ВЕИ мощности, присъединени към мрежата на "ЕВН България", посочват от дружеството. Оттам допълват, че ограниченията се извършват пропорционално по определен часови график, кaто ще продължат до 17:00 ч. на 4 април 2013 г. "При последващо разпореждане от страна на ЕСО за промяна или продължаване на ограничителния режим компанията ще е в готовност да продължи с прилагането на тези мерки", допълват оттам. От "ЧЕЗ Разпределение България", която захранва с електроенергия Северозападна България, също съобщиха, че вчера от 10:00 ч. до 18:00 ч. са били изключени всички вятърни и фотоволтаични централи на териториите на областите София, Перник, Кюстендил и Монтана. От компанията обаче не уточниха за какво количество мощности става въпрос. От ЧЕЗ само допълват, че остават в готовност за изключване и на други ВЕИ централи през следващите дни. По повод на спирането на зелените централи още в сряда вечерта от Българската фотоволтаична асоциация (БФА) са изпратили писмо до президента, министър-председателя и министъра на икономиката, енергетиката и туризма. В него те изтъкват, че това е грубо нарушаване на действащото българско и европейско законодателство от страна на Електроенергийния системен оператор. "За пореден път БФА заявява, че не е възможно производители с капацитет от няколко киловата до няколко мегавата да повлияят на баланса в енергийната система на страната". В тази връзка от БФА подготвят сигнал до главния прокурор Сотир Цацаров, в който ще искат да се спре това нарушение от страна на ЕСО и разпределителните дружества. От ветроенергийната асоциация пък коментираха пред "Капитал Daily", че не са съгласни с начина, по който се изключват централите. Причината е, че за по-малките от тях, които нямат дистанционна система, се пристъпва към изключване директно от трафопоста, което оставя тези мощности без собствено захранване и може да доведе до технологични проблеми. Производителите дори не са уведомени предварително за въпросното спиране, а получават писма от ЕРП чак след това, обясниха от асоциацията. Според тях в някои от случаите това ще доведе до претенции в съда от страна на собствениците на паркове. Според законодателството ограничението на зелените мощности може да стане за максимум 48 часа, и то при положение че сигурността на електроенергийната система е застрашена. От бранша обаче се опасяват, че това може да се превърне в постоянна практика, тъй като в закона не е уточнено колко пъти по 48 часа могат да бъдат спирани тези мощности. Освен това липсва предвидимост за спиранията, тъй като всеки ден до 16 часа се взима решение кои мощности да бъда намалени на следващия ден, като самите производители не са уведомявани своевременно за тези планове. Освен на възобновяемите мощности ЕСО наложи ограничение и на производството на електроенергия от топлофикационните централи. От "Топлофикация - Бургас" обаче коментираха, че не са получавали заповед от ЕСО за спиране на когенерацията, но в сряда вечерта са получили писмо от диспечера с искане за получаване на данни за електрическия и топлинния товар от високоефективното производство по часове. Заместник-председателят на асоциацията на топлофикациите Валентин Терзийски също коментира, че вчера не е имало спиране на производството на електроенергия от топлофикациите, но посочи, че ако се пристъпи към такова, то ще е само за неефективното производство. По отношение на топлофикациите пък в закона не е описано, че производството на електроенергия от тях може да бъде ограничавано, което означава, че те могат да откажат да изпълнят нарежданията на ЕСО. Такъв случай вече имаше, когато въпреки нареждането на оператора на ЕСО "Топлофикация - София" беше отказала да намали производството си на електроенергия.
Източник: Капитал (05.04.2013)

Спират ВЕИ-централи в цялата страна, АЕЦ "Козлодуй" също е с намалена мощност Електроенергийният системен оператор (ЕСО) налага ограничаване на производството на електрическа енергия на всички производители в страната, включително фотоволтаични електроцентрали, водноелектрически централи, АЕЦ, топлофикационни и заводски централи с комбиниран цикъл на производство, съобщиха от пресслужбата на ЕСО в четвъртък. Ограничението се налага във връзка със задължението за поддържане на баланса между производство и потребление в електроенергийната система и след изчерпване на всички други възможности. С писмо на ЕСО ЕАД от 3 април 2013 г. са уведомени трите ЕРП-та, ДКЕВР и МИЕТ, че от четвъртък се предприемат мерки по ограничаване на генерациите от вятър и слънце. От днес е наредено на топлофикационните и заводски централи електрическият товар да бъде намален до необходимия топлинен товар. На 26 март министърът на енергетиката в служебното правителство Асен Василев оповести мярката за спиране на около 40 на сто от ВЕИ-централите. Мерките са временни и ще се прилагат само при необходимост, като целта е осигуряване на баланса между потребление и производство и необходимата степен на сигурност, съгласно правилата за работа в синхронна зона в Континентална Европа. Към 10.00 часа в четвъртък товарът в системата бе 4300 мегавата, а износът 250 мегавата. От 3 април е намалена мощността на Пети блок на АЕЦ „Козлодуй” на 750 мегавата и на Шести блок на 550 мегавата, съобщиха още от ЕСО. EVN България започна изпълнение на заповед от Електроенергийния системен оператор (ЕСО) за периодични ограничения на енергия от ВЕИ в Югоизточна България, съобщиха по-късно от дружеството. Затова EVN България започна дейности по временни ограничения на произведената електроенергия от ВЕИ (възобновяеми енергийни източници), присъединени към електроразпределителната мрежа в Югоизточна България. Ограничителната мярка започна от 10:00 ч. като поетапно и временно ще бъдат изключвани 40% от общо инсталираните ВЕИ-мощности, присъединени към мрежата на дружеството. Ограниченията ще се извършват пропорционално по определен часови график на 4 април 2013 г. При последващо разпореждане от страна на ЕСО, EVN България е в готовност да продължи с тези действия,. От ЧЕЗ също съобщиха, че по искане на ЕСО изключват всички вятърни и фотоволтаични централи на териториите на областите София, Перник, Кюстендил и Монтана. "ЧЕЗ Разпределение България" АД остава в готовност за изключване и на други ВЕИ централи/производители през следващите дни. В изпълнение на изискванията по Наредба РД 16-57 на ЕСО (за дейността на операторите на електроенергийната система и на разпределителните мрежи, както и на оперативния дежурен персонал от електроенергийните обекти и електрическите уредби на потребителите), при получаване на нареждане от Централното диспечерско управление, „ЧЕЗ Разпределение България” е длъжна да изключи ВЕИ мощностите за срок до 48 часа, уточняват още оттам.
Източник: Класа (05.04.2013)

EVN също спира 40% от инсталираните ВЕИ-мощности EVN България започна изпълнение на заповед от Електроенергийния системен оператор (ЕСО) за периодични ограничения на енергия от ВЕИ в Югоизточна България. Действията на EVN България следват оперативно разпореждане от страна на Централно диспечерско управление на ЕСО. Мярката се налага с цел поддържане на баланс между производство и потребление на електроенергия в страната. В тази връзка, следвайки разпореждането от ЕСО, EVN България започна дейности по временни ограничения на произведената електроенергия от ВЕИ (възобновяеми енергийни източници), присъединени към електроразпределителната мрежа в Югоизточна България. Ограничителната мярка стартира от 10:00 ч. на 4 април 2013 г., като поетапно и временно ще бъдат изключвани 40% от общо инсталираните ВЕИ-мощности, присъединени към мрежата на дружеството. Ограниченията ще се извършват пропорционално по определен часови график, кaто ще продължат до 17:00 ч. на 4 април 2013 г. При последващо разпореждане от страна на ЕСО за промяна или продължаване на ограничителния режим, EVN България е в готовност да продължи с прилагането на тези действия, целящи запазването на равновесието в цялата електроенергийна система на България. EVN България е предприела мерки за информация до ВЕИ производители относно изпъленението на оперативното разпореждане от ЕСО.
Източник: Money.bg (05.04.2013)

Дръпнаха шалтера на соларите и перките Спират фотоволтаици и ветропаркове заради слабото потребление и износ на ток. След като в последните седмици свръхпроизводството на ток принуди Електроенергийния системен оператор да изключи редица блокове или цели ТЕЦ-ове, а след това да намали мощността и на АЕЦ "Козлодуй", най-накрая дойде редът и на ВЕИ-тата. Вчера Централното диспечерско управление нареди на ЧЕЗ и ЕВН да ограничат изкупуването на ток от фотоволтаични и вятърни централи. Мощностите на всички електроцентрали в страната са около 12 000 мегавата, а натовареността на мрежата вчера беше около 4000 мегавата. Това наложи в Югоизточна България, където има най-много соларни паркове, производството им да бъде намалено с 40%. Ограничението важи от 10 и 17 ч и ще бъде в сила до нормализиране на ситуацията. На територията на Западна България, където оперира ЧЕЗ, бяха изключени всички зелени централи в областите София, Перник, Кюстендил и Монтана, където ВЕИ-тата няма да работят между 10 и 18 ч. В зависимост от ситуацията в близките дни може да бъдат спрени и още екоцентрали. Шалтерът обаче не беше дръпнат само на зелените централи. ЕСО нареди и на топлофикациите да ограничат мощностите си до нивата, чрез които да произвеждат само топлоенергия, но без ток, който се изкупува на преференциални цени. Същото разпореждане беше издадено и за заводите, които имат собствени когенерации. Предприетите мерки са временни и ще важат, докато бъде балансирано производството и потреблението по мрежата.
Източник: Стандарт (05.04.2013)

Проверяват енергийния оператор В ЕРП-тата има резерви, чрез които да не се позволи от 1 юли токът да поскъпне. Това стана ясно от думите на министъра на икономиката Асен Василев. Може да се намерят резерви при крайните снабдители, въпреки че всички те искат вдигане на цената, смята Василев. Инспекторатът към Министерски съвет започва проверка в Централното диспечерско управление на ЕСО по заповед на премиера Марин Райков. Целта е да се разбере защо приоритетно се купува токът от "скъпи централи" пред този от "евтините централи". Увеличение на цената на въглищата в "Мини Марица-изток", каквото искат миньорите, може и да няма. В момента икономическото министерство прави преглед на възможностите за преизчисляване на тарифата. "Преглеждат се всички разходи, които може да бъдат свити, има доста външни услуги, които може да бъдат оптимизирани", каза Василев. Същевременно Марин Райков призова миньорите да не предприемат стачни действия в този дъждовен сезон, защото после за отводняването на рудниците ще са нужни милиони.
Източник: Стандарт (11.04.2013)

ЕСО продължава спирането на ВЕИ ВЕИ централи ще трябва да ограничат производството си на 13 април съгласно разпореждане на Електроенергийния системен оператор. В изпълнение на получено оперативно разпореждане от Електроенергийния системен оператор (ЕСО), EVN България Електроразпределение ще разпореди на всички фотоволтаични и вятърни електрически централи в Югоизточна България, с присъединена мощност над 30 kW, да ограничат мощността си с 40% за времето от 11:00 до 17:00 часа в събота. Целта на ограниченията е поддържане на баланс между производство и потребление на електроенергия в страната, съобщиха от EVN. При установяване на неизпълнение на оперативното разпореждане от даден обект дружеството ще пристъпи към преустановяване на достъпа на този обект до електроразпределителната мрежа за времето на ограничението. От EVN припомнят, че същият принцип вече беше приложен на 6 април, когато отново бе получено оперативно разпореждане от ЕСО. При анализа на производството и товаровите профили на всичките 624 ВЕИ централи по време на ограничението за този ден, за 10 централи бе констатирано неспазване на ограничението, поради което те бяха изключени дистанционно до 17:00 часа на 6 април. Неспазване на разпореждането за ограничение беше констатирано и за 225 централи, които все още не са осигурили система за мониторинг на производството.
Източник: Дарик радио (15.04.2013)

След като вече месец електроенергийната ни система се тресе от проблеми, се оказа, че най-лошото тепърва предстои. Въпреки изключително ниските товари, които отчита Електроенергийният системен оператор напоследък, критичното и още по-ниско ниво ще бъде достигнато между 1 и 6 май, сочат прогнозите на компанията. Струпването на много почивни дни един след друг ще доведе до значителен спад в потреблението. През въпросния период се очаква дори да бъдат достигнати най-ниските товари по мрежата за цялата 2013 г., сочат прогнозите на ЕСО. Те ще бъдат дори по-ниски от абсолютния минимум към момента от 3003 мегавата, отчетен в 4 ч. на 11 март. От една страна, до това ще доведе затварянето на много офиси и предприятия. От друга се очаква доста нашенци да отидат да празнуват в чужбина. До някаква степен в помощ на системата ще бъде фактът, че през това време няма да работи една от мощностите на АЕЦ "Козлодуй". На 22 април блок 5 се изключва заради планов годишен ремонт. Той ще продължи около месец, което ще разтовари мрежата с 1000 мегавата. След пускането му в края на май обаче проблемите ще се появят отново. Очаква се дори през летните месеци, когато потреблението се вдига заради климатиците, ЕСО да изпитва известни затруднения с баланса на мрежата, пише вестник "Стандарт". Причината е във ВЕИ-тата и особено във фотоволтаиците. През тази част от годината заради горещото време и многото слънце по обяд тези централи достигат пик в производството си. За да се балансират тези мощности, се използват предимно помпите на помпено-агрегатни ВЕЦ. Произвежданият от тях ток обаче е с по-висока цена.
Източник: profit.bg (15.04.2013)

Спряно е търсенето на банков заем за погасяване ядрения дълг на НЕК “Българският енергиен холдинг“ (БЕХ) е прекратил процедурата по търсене на банка, която да предостави нов заем до 250 млн. евро за погасяване на дълга на “Националната електрическа компания“ (НЕК) от 195 млн. евро към банки, водени от френската БНП-Париба. Остатъкът от заема бе нужен на БЕХ, за да финансира инвестиционни проекти и за корпоративни цели. Кредит от 250 млн. евро бе взет през 2007 г. за подготовката на проекта за строеж на АЕЦ “Белене“, но по-голямата част от него бе похарчена всъщност за строежа на хидровъзела “Цанков камък“ и за текущи плащания на НЕК. Главницата трябваше да бъде погасена с еднократна вноска през май 2012 г., но тогава електрическата компания плати само 55 млн. евро към една от банките във финансовия синдикат чрез отпуснат й от БЕХ вътрешен заем. Остатъкът от 195 млн. евро бе разсрочен за 10 май тази година. Тъй като НЕК е в тежко финансово състояние, отчитайки загуба от около 80 млн. лв. за 2012 г., нейният собственик БЕХ реши да обяви две процедури за банков кредит и за структуриране на облигационна емисия, всяка от които за до 250 млн. евро. Обявеното в началото на март от шефа на БЕХ Михаил Андонов намерение бе със заема да се плати ядреният дълг, а след това с парите от пласираната емисия да се покрие това задължение. След като в определения от БЕХ срок – 8 април 2013 г., е внесена оферта за нужното финансиране само от лондонския клон на германската “Дойче Банк“, по която обаче не е платена изискуемата гаранция за участие, бордът на енергийния холдинг е решил да прекрати търсенето на този вид кредит. Така сега “Българският енергиен холдинг“ ще разчита до началото на май да се пусне облигационната емисия за другите 250 млн. евро, за да може да се разплати с банките, водени от БНП-Париба. Самият Андонов коментира преди месец, че пласирането на облигациите ще стане по-бавно заради необходимостта от избор на финансов и правен консултант, които да помогнат на холдинга да структурира необезпечената емисия със срок на изплащане от 5 до 7 години. Проблемът със срока на пласирането на облигациите обаче изглежда решен чрез поставеното в поканата за избор на инвестиционен консултант за емисията искане да се осигури краткосрочно мостово финансиране, “при положение, че времето за пласиране на емисията не е достатъчно за рефинансиране на дълг на дъщерно дружество през месец май“. “Става въпрос за краткосрочен кредит от 195 млн. евро, който ще бъде рефинансиран при пласиране на емисията“, обясняват на потенциалните си кандидат-консултанти от БЕХ. Така БЕХ получава шест предложения за инвестиционен консултант по сделка за емитиране на облигационната емисия. Те са на немската “Дойче банк“ (Deutsche Bank), френската “Сосиете Женерал“ (Societe Generale), американските “Голдмън Сакс“ (Goldman Sachs) и “Сити Груп“ (Citi Group), обединение на “Джей Пи Морган“ (JP Morgan) с българската “Първа финансово-брокерска къща“, както и британската банка HSBC, която бе консултант на БЕХ за оценка на рентабилността на проекта за строеж на АЕЦ “Белене“. Кандидатите да дават правни консултации за структурирането на облигационната емисия са били десет, две от предложенията са дисквалифицирани, тъй като не отговарят на изискванията за допустимост. Останалите осем ще бъдат разгледани и класирани. Сред тях е и фирмата “Уайт енд Кейс“ (White & Case), която консултира НЕК в арбитражния спор с руската “Атомстройекспорт“, предявила в Париж иск за над 1 млрд. евро заради спряния строеж на АЕЦ “Белене“. Останалите са Herbert Smith Freehills; Latham & Watkins, Clifford Chance, Ashurst; Allen & Overy; Cleary Gottlieb Steen & Hamilton и Freshfields Bruckhaus Deringer. Отстранените са обединението между Shearman & Sterling и Skadden, Arps, както и Slate, Meagher & Flom.
Източник: Медия Пул (16.04.2013)

Зелени централи работят напук 302 "зелени" централи от общо 624 на територията на ЕВН (49%) са нарушавали нареждането на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) за ограничаване на производството с 40% заради ниското потребление, сочи анализ на ЕВН. 27 от ВЕИ нарушавали нареждането и през трите дни с ограничения - 6-ти, 13-и и 14-и април. Останалите са правили нарушения само един или два дни. В изпълнение на разпореждания от ЕСО EВН нареди на всички соларни и вятърни централи в Югоизточна България с мощност над 30 КВт да ограничат мощността си с 40% от 11,00 до 17,00 часа през посочените дни. Целта е поддържане на баланс между производство и потребление на ток.
Източник: Стандарт (16.04.2013)

ЕСО: Увеличаваме износа на електроенергия към Турция България ще увеличи износа на електроенергия за Турция, като се позова на Електроенергийния системен оператор (ЕСО). В настоящия момент турската електроенергийна система се намира в период на пробна паралелна работа, при който пропускателната способност на междусистемните електропроводи (Network transmission capacity – NTC) от България към Турция и от Гърция към Турция e административно ограничена от ENTSO-E на 400 MW т.е. под реалната техническа стойност, от съображения за сигурност на паралелната работа. Тази стойност се разпределя, както следва: от България към Турция – 266 MW и от Гърция към Турция – 133 MW, уточняват от ЕСО. Турската енергийна система беше обсъдена по време на редовно заседание Регионалната работна група „Континентална Европа” на ЕNTSO-E (Европейска организация на електроенергийните системни оператори). Тогава предложението на ЕСО ЕАД и TEIAS (Електропреносна компания на Турция) беше одобрено, съобщиха тогава от оператора. В резултат максималната допустима мощност на изнасяната електроенергия от България за Турция се повишава от 266 на 366 MW. За да могат да влязат в действие новите стойности за пропускателна способност е необходимо ЕСО и TEIAS да извършат пренастройка на защитни устройства и противоаварийни автоматики, инсталирани в пограничните подстанции: ТЕЦ „Марица изток 3” и ТЕЦ „Хамитабат”. Работата по пренастройка вече е започнала и се очаква да завърши в най-скоро време, за което информация ще бъде публикувана своевременно. Припомняме, че износът на електричество към Турция беше сочен за вариант да бъде подобрено състоянието на енергийната система в периоди на понижено потребление.
Източник: Инвестор.БГ (22.04.2013)

Ново ценообразуване ще пази тока от поскъпване след 1 юли Цената на тока за домакинствата ще се запази след 1 юли, а тази за бизнеса може и да поевтинее. Това предвижда план за ново ценообразуване в комбинация с намаляване на разходите на държавните енергийни дружества с поне 239 млн. лева, представен в петък от служебния министър на икономиката Асен Василев. Василев обясни, че икономическото министерство и Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) работят денонощоно по нов модел на ценообразуване, от който да отпаднат добавките за кафявата енергия, плащани на топлофикациите за произведения от тях ток, за зелената енергия от възобновяеми източници и за невъзстановяеми разходи на Националната електрическа компания (НЕК) по дългосрочните договори за тока от американските централи в "Марица-изток". Добавките ще отпаднат за търговците на електроенергия и големите промишлени предприятия. Предложението тепърва ще се обсъжда с индустрията. Отпадането на добавките няма да се отрази на крайната цена на електрическата енергия за потребителите, но ще постави на пазарен принцип ценообразуването и ще отпуши износа ни, който в последните месеци силно намаля, уточни Асен Василев. Добавките за кафява и зелена енергия, както и добавката за невъзстановими разходи ще останат в сметките за домакинствата, но вече няма да се изписват отделно във фактурите, а ще са част от крайната цена на тока. Тя обаче няма да поскъпне след 1 юли, защото енергийните дружества ще пестят от добавките от сметките за индустрията и износа. По думите на Василев от ТЕЦ "Марица-изток 2" вече са внесени предложения за намаляване на разходите със 100 млн. лв., от АЕЦ "Козлодуй" - с 50 млн. лв., и от Електроенергийния системен оператор (ЕСО) – с 9 млн. лв. Заедно с обявените преди две седмици намалени с 80 млн. лв. разходи на Мини "Марица-изток" общо в държавните дружества са намерени резерви от 239 млн. лв. до момента, обясни министърът. "Останалите участници в енергийната система, включително и Националната електрическа компания, ще продължат да търсят възможности за намаляване на разходите си", каза Василев. Според него "в момента се движим в правилната посока и имам надежда, че цената на тока ще бъде запазена от 1 юли". Василев припомни, че от тази дата всички фирми, ползващи ток средно напрежение, трябва да излязат на свободния пазар, т.е. около 44 процента от общото електропотребление вече ще се осигурява на договорени пряко цени. Цената на електроенергията в България бе изкуствено намалена от 5 март тази година, за да се потушат протестите, довели до оставката на правителството и предсрочните избори на 12 май. Преди ДКЕВР да пристъпи към тази мярка, електроразпределителните дружества бяха изчислили, че токът трябва да поскъпне с двуцифрено число, за да се запази балансът в системата и да се продължи с инвестициите в мрежите. След като регулаторът направи точно обратното, електроразпределителните дружества обявиха, че трупат загуби в размер на стотици милиони левове.
Източник: Капитал (20.05.2013)

Мерките на ЕСО имат ефект, но не са достатъчни Производството на електроенергия през април се е свило с 16.8% на месечна база, до 3 104 ГВтч, благодарение на мерките на Електроенергийния системен оператор за ограничаване на продукцията най-вече от мощностите, ползващи възобновяеми енергийни източници. Данните на НСИ показват и че доставките на ток се понижават с 16.7%, до 2 701 Гвтч. Значителната разлика между обемът на производството и доставките показва наличието на свободен капацитет в системата. Въпреки понижението спрямо март, на годишна база, т.е. спрямо април 2012 г. производството, на електроенергия се увеличава с 12.8%, а доставките нарастват с 6.5%.
Източник: Дарик радио (31.05.2013)

Вдигаме износа на ток с нови кабели Износът на ток от България ще бъде увеличен и чрез изграждане на нови електропроводи към Турция и Гърция. Това стана ясно от думите на директора на Централното диспечерско управление към ЕСО Митю Христозов на конференция на тема "Българската ядрена енергетика". Изграждането на новите електропроводи е заложено в плана за развитие на ЕСО за следващите 10 години. Кабелът към Турция ще тръгне от Бургас и ще се свърже с местната електроенергийна система при Вербана в близост до Истанбул. Електропроводът към Гърция пък ще стига близо до Солун, при Неа Санта. И двата електропровода ще бъдат с мощност 400 киловолта. Още не е ясно кога ще започне изграждането им. От думите на Христозов обаче се разбра, че приоритетният проект ще бъде този към Турция. Още преди да бъдат изградени новите кабели, по съществуващите ще бъде увеличен капацитетът за пренос на ток към югоизточната ни съседка. Това ще стане около 1 юли, когато към сегашния административно ограничен капацитет от 266 мегаватчаса на час ще бъдат прибавени нови 100 мегаватчаса.
Източник: Стандарт (07.06.2013)

ЕСО отново ограничава зелените централи Производителите на екологична енергия поискаха спешна среща с министъра на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев, защото се опасяват от опити той да бъде "подхлъзнат". "По начин, по който успешно беше заблудено служебното правителство в началото на неговото управление, се правят опити "за подхлъзване" и на сегашния кабинет чрез неосведоменост на новия министър", се казва в съобщение на Българската фотоволтаична асоциация (БФА). Представителите на някои от асоциацииите на бранша на възобновяемата енергия (ВЕИ) се надяват до края на седмицата да имат възможност да обсъдят с министъра "продължаващия рекет върху бизнеса от страна на държавното предприятие "Електроенергиен системен оператор" (ЕСО). Според асоциацията ЕСО и някои "енергийни експерти" са в основата на поредното заблуждение у управляващите. "В публичното пространство отново се споменават понятия като колапс на електроенергийната система. В същото време ЕСО увеличава капацитета на работа на определени конвенционални централи (ТЕЦ)", предупреждава сдружението. Искането на ВЕИ бранша за среща с министъра идва в деня, в който от електроразпределителните дружества отново започнаха да ограничават мощността на фотоволтаичните и вятърните централи с 40% за времето от 10 до 17 ч. Ограничението е по разпореждане на ЕСО и е мотивирано с необходимостта от поддържането на електроенергийния баланс в страната. То е първото подобно разпореждане, след като на 29 май служебният министър на икономиката и енергетиката Асен Василев разпореди ЕСО да прекрати плановото ограничаване с 40% ден напред и прибягва до тази мярка само при наличие на невъзможност за поддържане баланса на електроенергийната система (чл. 73, ал. 1, г. 7 от Закона за енергетиката), която е реална и доказуема за всеки конкретен ден и час. Производителите от ВЕИ настояват за незабавна отмяна на ограниченията, които са в пряко противоречие с българските и европейски норми, както и за налагане на административни наказания за диспечерите, решили да въведат дискриминационните ограничения. Недоволството на производителите на възобновяема енергия е породено от това, че заради ниското потребление на електроенергия в страната и ниския износ от началото на пролетта по разпореждане на ЕСО производството на енергия от вятърни и слънчеви централи е ограничавано. Ограничението отначало не важеше само за зелените централи, като ситуацията наложи и намаляване на производството от АЕЦ, както и това на въглищните ТЕЦ-ове. От ЕСО обосноваха новото искане за ограничаване на ВЕИ мощностите с включването в електроенергийната система на пети блок на АЕЦ "Козлодуй", чийто годишен ремонт, започнал на 2 май, приключи. След като на обяд блокът беше натоварен в пълния си капацитет тестово, общата мощност на АЕЦ "Козлодуй" заедно с работещия в ограничителен режим шести блок постепенно достигна над 1450 MW. Разпоредбата на ЕСО е след приключването на теста на пети блок двата блока да продължат работата си в ограничителен режим и общото производство на централата ще бъде ограничено на 1100 MW. От ЕСО освен това обясниха, че продължаващата работа на някои топлофикационни централи се дължала на технологична необходимост да се поддържат включени минимални мощности. На срещата с министър Драгомир Стойнев представителите на ВЕИ бранша искат да обсъдят и други въпроси, като например желанието им от ЕСО да публикуват в реално време не само товара и съотношението в него на различните източници, но информация за реалното диспечиране на различните източници, за да се вижда например с колко се ограничава всеки при наличие на невъзможност за балансиране на системата. В момента ЕСО публика само натоварването по видове мощности (ТЕЦ, АЕЦ, ФЕЦ...), но не и натоварването на отделните производители. Това кара доста външни наблюдатели да подозират, че по този начин се прави опит да се прикрие кои точно централи се пускат. Дори и обобщените данни за работата на електроенергийната система започнаха да се публикуват от началото на април по настояване на ВЕИ производителите. Преди това ЕСО твърдеше, че това е много трудно. Отделно от Българската фотоволтаична асоциация коментираха, че се надяват да поставят и въпроса за приетите през април от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) общи условия за достъп до електропреносната мрежа за ВЕИ производителите. Според бранша тези условия са приети, без да бъдат обсъдени, и в разписаните правила не са защитени достатъчно техните права за сметка правомощията на ЕСО.
Източник: Капитал (11.06.2013)

98% от обществените поръчки у нас се печелят от 2% от фирмите Българите обедняват заради големите държавни предприятия. Това става ясно от анализ на Центъра за превенция и противодействие на корупцията и противодействие на организирана престъпност, известен като БОРКОР, представен от Елеонора Николова. Според анализа 98% от обществените поръчки се печелят от 2% от фирмите у нас. Най-големите нередности при тръжните процедури са установени именно при предприятията, чийто принципал е държавата. Сред тях са "Марица-1", "Марица-2", "Марица-3", АЕЦ "Козлодуй", Електроенергийният системен оператор (ЕСО), "Български държавни железници" (БДЖ), Национална компания "Железопътна инфраструктура". Според Николова обедняването на българина, невъзможността му да си покрива сметките се дължи на слабостите при работата на тези дружества. Тя уточни, че БОРКОР има идея какви промени в Закона за обществените поръчки трябва да бъдат предприети, за да спрат тези порочни практики
Източник: econ.bg (11.06.2013)

Търгове за 3 млрд. обяви държавата Обществени поръчки за над 3 млрд. лв. са обявени от началото на годината досега. Това показва справка в регистъра на Агенцията за обществени поръчки. Държавата и общините харчат с почти същата скорост както през миналата година. За цялата 2012 г. обществените поръчки са били за малко над 6 млрд. лв. Общо 8755 са обявените обществени поръчки от началото на годината до първата седмица на юни. Първенец по брой обявени обществени поръчки са здравните заведения. От държавните дружества най-напред в класацията е Електроенергийният системен оператор със 147 договора, а от министерствата първо е здравното ведомство със 123 договора. Най-активна сред общините е местната управа на Казанлък с 62 договора за обществени поръчки от началото на годината. Една от интересните обявени обществени поръчки е за изработване на нови правила за качеството на въздуха, светлината и защитата от шум на болници, училища и театри. Поръчка за изготвяне на правила за строеж на обществени сгради с европари е обявило строителното министерство.
Източник: Стандарт (12.06.2013)

Индустрията потребява 37% по-малко енергия Потреблението на ток от бита нараства. Но при индустрията за последните 15 години потреблението на електренергия е паднало с 37%, което се дължи най-вече на закриването на мощности. Потреблението на ток в България през 2050 г. ще бъде между 35 и 45 хил. гигаватчаса. Това каза по време на "Енергиен форум 2013", който се провежда край Варна, шефът на отдел "Енергийни режими" в ЕСО Стефан Сулаков. Той посочи, че ЕС има за цел намаляване на парниковите газове до 80% до 2050 г. По думите му това ще се постигне с висока енергийна ефективност, която трябва да намали електропотреблението с 41% до 2050 г., както и с други мерки.
Източник: Стандарт (14.06.2013)

Шефът на Българския енергиен холдинг /БЕХ/ Михаил Андонов бе освободен от поста. Министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев освободи Съвета на директорите на БЕХ - Михаил Андонов, Божан Стоянов и Тодор Шопов. Настоящи шефове на ТЕЦ "Марица-изток 2" поемат цялата държавна енергетика. Със заповед на Стойнев за членове на Съвета на директорите на Български енергиен холдинг са назначени Боян Боев и инж. Георги Христозов. И двамата нови шефове идват от най-голямата ни ТЕЦ "Марица-изток 2", която също влиза в състава на БЕХ. Георги Христозов е изпълнителен директор на централата от 2007 г. Боян Боев е финансист и също е дългогодишен служител на ТЕЦ-а. Досега беше финансово-икономически директор, като преди да поеме този пост последователно е бил счетоводител, зам. главен и главен счетоводител на ТЕЦ-а. Засега не е ясно кой от двамата ще стане изпълнителен директор на БЕХ и дали ще напуснат постовете си в "Марица-изток 2".
Източник: Стандарт (19.06.2013)

Жегите съживиха износа на ток Настъпването на летните жеги и пускането на климатиците вдигна потреблението на ток не само у нас, но и в съседните държави. Това повиши износа на ток и съживи закъсалата ни електроенергийна система. Промените в Закона за енергетиката, които предвиждат намаляване на таксата за пренос на енергия, с което ще се отпуши износът, все още не са факт, но експортът вече започна да расте. За последния месец износът на български ток се е увеличил с над 55%, показват данните на ЕСО за реализирания междусистемен обмен между България и съседните държави. В тези количества влиза и нетърговският пренос на енергия, който не се плаща, а се прави с цел балансиране на свързаните енергийни системи.
Източник: Стандарт (25.06.2013)

Бърз закон за новите цени на тока Намаляване цената на тока, отпушване на износа и създаване на нов механизъм за компенсиране разходите за зелена енергия са част от ефектите, които се надяват да постигнат управляващите с промените в Закона за енергетиката, които бяха гласувани от депутатите на второ четене в петък. Законодателните действия са в подкрепа на обявените от министъра на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев седем мерки, които според него ще доведат до намаление от 5% на цената на електроенергията. Сред основните промени, които Стойнев анонсира на 17 юни, са намаляването на студения резерв и изкупуването на тока от заводските централи по преференциални цени само за сертифицираното количество, надвишаващо собственото потребление на предприятието. Окончателните промени в законопроекта бяха гласувани на второ четене в четвъртък късно вечерта от комисията по енергетика, а на другия ден без никакъв дебат (но затова пък директно излъчени по телевизията) бяха приети с гласовете на 95 депутати. Измененият закон би трябвало да гарантира законодателната рамка за въвеждането на нов модел на ценообразуване от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). В парламента Драгомир Стойнев определи промените като "едно добро дело за енергетиката и българския народ". Министърът заяви, че цената за промишлеността нямало да се увеличи за сметка на бита. Законът за енергията от възобновяеми източници ще остане непроменен, а предвидените в него промени бяха преместени в Закона за енергетиката. Причината за решението на комисията по енергетика е, че в петък бе предвидено да се гласува само Законът за енергетиката, а депутатите бързаха да дадат законодателна писта за реализиране на новия модел на ценообразуване и обещаното намаление цената на тока. В името на това те решиха измененията да влязат в сила от деня на публикуването им в Държавен вестник, а не три дни след това. Председателят на парламента Михаил Миков апелира президентът в най-къси срокове да издаде указ за обнародването на закона. Неяснотата, която витае около новия модел на ценообразуване, както и бързината, с която законопроектът се придвижи за няколко дни до окончателното гласуване, предизвикаха реакции на неодобрение от страна на много от участниците в енергийния сектор. Общи обвинения са, че законът се приема прибързано, без обществена дискусия и без оценка на въздействието. Големите индустриални потребители предупредиха, че провеждането на непрозрачна политика ще доубие българската енергетика, ще доразруши българската индустрия и ще лиши страната от икономическа перспектива. ЕРП от своя страна изразиха недоволство, че промените ще върнат назад процеса на либерализацията. По отношение на либерализацията комисията донякъде се е съобразила със становищата на ЧЕЗ и ЕВН, в които те се обявиха срещу задължението на Доставчика от последна инстанция (ДПИ) да купува енергия за своите клиенти единствено от Националната електрическа компания (НЕК). ЕРП поискаха като компромисен вариант тази мярка, целяща да заздрави финансово НЕК, да бъде включена в преходните и заключителни разпоредби на закона с ясно фиксиран срок на действие. В противен случай според тях се създават условия за блокиране на либерализацията. Така в окончателния вариант на законопроекта вече е предвиден период от една година (ценовият период 2013-2014 г.), в който ДПИ ще има право да купува само от обществения доставчик. На заседанието на комисията Явор Куюмджиев допусна този период да бъде и две години. От текстовете в законопроекта не става съвсем ясно кога ще отпадне ограничението и съответно кога ДПИ ще има право да избира лица, различни от НЕК, от които да купува енергия. Единствено е уточнено, че това ще стане, след като ДПИ получи лиценз, както и надлежна регистрация от ЕСО на пазара на балансираща енергия. Притеснението на електроразпределителните дружества, които до дни ще получат лицензия за ДПИ, се базират на опасението, че НЕК може да продава енергия на ДПИ на по-ниска цена от тази, която е на свободния пазар. Това ще демотивира служебно разпределените към ДПИ клиенти да не търсят услугите на крайните търговци. При обратния случай – продажби на по-високи цени от тези на свободния пазар, клиентите биха се ориентирали към търговците и съответно НЕК няма да успее да реализира енергията, която е резервирала, и това ще доведе до нови дефицити в системата. Присъстващият на заседанието на комисията Иво Лефтеров, изпълнителен директор на НЕК, изрази притеснения, че с новия закон компанията се връща към периода до 2007 г., когато е изкупувала цялата енергия. Лефтеров не беше сигурен дали това не нарушава европейските директиви. Той пожела в новия закон да бъде изрично упоменато, че цената, на която НЕК ще продава по свободно договорени цени, не може да бъде по-ниска от регулираната. Шефът на НЕК поиска още да се запише в закона ДПИ да няма право да прави прихващане при тези продажби. И двете предложения на Лефтеров не бяха приети. Разходите за зелената енергия вече няма да са част от такса пренос под формата на зелена добавка, а ще бъдат компенсирани чрез два нови европейски инструмента. Първият приход ще бъде от търговете на квоти за емисии парникови газове. Това действие е предвидено по европейската Директива 29/2009 г. Досега въпросът кой има право да ползва тези приходи се решаваше от Министерството на околната среда и водите (МОСВ), което беше упълномощено от предишното Народно събрание чрез промените в Закона за климата да използва средствата за различни екологични проекти. Приходите за България до декември м.г. от търговията с емисии са били около 57 млн. евро, приведени по сметка в БНБ. Новият Закон за енергетиката ще фиксира използването на тези средства и очакванията са, че по тази сметка ще могат да се натрупат доста средства. Европейската директива допуска използването на приходите от търговията с парникови емисии както за директна помощ за енергийно бедните и за проекти за ВЕИ, така и за справяне с тежестта, която обществото поема заради зелената енергия. Т.е. чрез тази директива може да се избегне евентуално обвинение за държавно субсидиране, което не се разрешава от ЕК. Другите постъпления ще дойдат от продажбата на зелена енергия на други държави, членки на ЕС. Т.нар. статистическо прехвърляне на енергия, както се нарича продажбата на зелени сертификати, беше сред препоръките от доклада на Европейската комисия (ЕК) от месец май. След като новият закон го регламентира, осъществяването на търговия със зелени сертификати може да се извършва единствено с междуправителствени споразумения, каквито вече има в ЕС. България е достигнала междинната си цел за производството на зелена енергия към момента и това й дава възможност да продава зелени сертификати на страни като Полша и Великобритания, които още не са постигнали целите си. Според Явор Куюмджиев преференциалната цена за изкупуване на зелена енергия в България е една от най-ниските в съюза, което дава възможност на страната да се позиционира добре на този пазар, на който вече търгуват страни като Гърция и Италия. Тъй като това е нов подход за целия съюз, не е още ясно колко реално могат да бъдат приходите по тази линия, но за ВЕИ бранша промяната в закона е важна, защото дава механизма, по който правителството може да предприема действия за намаляване на напрежението, което зелената енергия създава като разход в системата. В новия закон от такса пренос се изваждат зелената и кафявата добавка, както и невъзстановяемите разходи. Целта е таксата да достигне нивата си от юни м.г., преди въвеждането на сега действащия модел на ценообразуване. Това по думите на Куюмджиев щяло автоматично да отпуши износа, вкарвайки в системата по различни оценки между половин и 1 млрд. лева свежи пари годишно. След отпадането на тези такси обаче се създава дефицит в системата, който в новия закон се предвижда да бъде покриван по няколко начина. Освен вече споменатите приходи от квоти и от продажби на зелени сертификати третата възможност се състои във въвеждането на такса, която да се плаща от стопанските потребители на високо и средно напрежение, които са излезли на свободния пазар, включително и от тези, които са разпределени служебно към ДПИ. В закона влиза текст, който регламентира плащането на тази такса и от онези потребители, които изберат да купуват вносен ток. Депутатите приеха решение за удължаване на ценовия регулаторен период до 31 юли 2013 г. вместо 1 юли. Рамадан Аталай мотивира това решение с необходимостта, ако по стечение на обстоятелствата законът не влезе в сила, ДКЕВР да има възможност при удължаване на ценовия период да не бъде обвинена в нарушение. Такъв казус би се създал, ако президентът Плевнелиев наложи вето върху закона. За това още преди приемането на законопроекта вече го призоваха в свое отворено писмо представители на индустрията. Прехвърлянето на тежестта на т.нар. цветни добавки от преноса към индустрията ще доведе според тях до фалит на останалите малко на брой големи индустриални предприятия.
Източник: Капитал (01.07.2013)

НЕК се намира в критично финансово състояние, като задълженията й са 1,9 млрд. лв. Това съобщи в неделя икономическият министър Драгомир Стойнев. Компанията дължи на БЕХ – 755 млн. лв., на АЕЦ Козлодуй – 320 млн. лв., на ТЕЦ Контур Глобал Марица изток 3 – 115 млн. лв., АЕS ТЕЦ Марица изток 1 – 115 млн. лв., на топлофикационни дружества – 60 млн. лв., на заводски централи – 40 млн. лв., на ВЕИ производители – 110 млн. лв., за доставки и услуги – 60 млн. лв. и други. За съжаление системата ще продължава да губи пари. Ще има и санкции срещу българската държава, каза той, като подчерта, че Електроенергийният системен оператор все още не е разделен от НЕК. Срокът да бъде извършено това изтича днес, припомни министърът. Надявам се да няма санкция заради ЕСО, но ние от утре нарушаваме европейското законодателство. По мои сметки глобата ще е около 900 000 лева, каза още той. Акциите на ЕСО не са вписани в полза на БЕХ, въпреки че още в края на месец април тази година те са отписани от НЕК, но не са предприети действия за прехвърлянето им. С Протокол на СД на БЕХ от 27 май 2013 г. - 2 дни преди да стана министър, е променен уставът на ЕСО и е освободен тогавашният Съвет на директорите, което реално е блокирало процедурата. Тази отговорност се носи изцяло от служебния кабинет. Тази седмица ЕСО ще предприеме процедура за вписване на новия устав и промяната на собствеността на акциите, с което ще стартира процесът по разделянето, и акциите ще бъдат прехвърлени на новия собственик – БЕХ. "В АЕЦ Козлодуй са провеждани търгове без предварително обявена долна граница и така са договаряни цени от порядъка на 55 лв. на Мвтч, а реално би следвало да бъдат 67 лв. Така определени фирми - търговци, които изнасят нереално евтин ток от България, са печелили на гърба на обикновения гражданин. Всички трябва да научат истината за случващото се в централата. Един и същ продукт от едно и също дружество се продава с разликата от 12лв/мвтч, от която се облагодетелстват определени фирми и свързаните с тях лица, подчерта енергийният министър. Централата трябва да продава на една и съща цена ел.енергията си за вътрешния и външния пазар, т.е. на пазарен принцип. В противен случай АЕЦ Козлодуй сваля изкуствено цена на ел. енергия, търгувана на българския пазар. На 22 май 2013 г. отново БЕХ, вместо НЕК, обявява търг за избора на Консултант за извършването на Консултантски услуги по изготвянето на анализ на дългосрочни договори на НЕК за изкупуване на електроенергия от американските централи ТЕЦ AES Гълъбово и ТЕЦ Контур Глобал Марица изток 3, съобщи той. Търгът е на стойност 2 млн лв и министърът е разпоредил да бъде спрян. Искам да Ви съобщя още един скандал: На 17.04.2012 г. Валентин Николов в качеството си на председател на СД на БЕХ е подписал договор за възлагане на управление на БЕХ с тогавашния изпълнителен директор Михаил Андонов. Според договора последният има право да се разпорежда с дълготрайните материални активи на БЕХ в размер на 10%, без да иска разрешение от Съвета на директорите на дружеството. Това е прецедент - това не се е случвало никога. На практика това му давало възможност да продаде всички язовири и каскади на НЕК. Той поиска бившият министър Делян Добрев да каже дали е знаел за това. Защо служебният министър Асен Василев не е реагирал, попита Стойнев и подчерта: Дори министърът на икономиката и енергетиката няма такива права. Министърът на икономиката и енергетиката е възложил проверка на договора на строителния надзор на АЕЦ Белене, който е в размер на 2 млн. евро. Договорът е сключен по време на служебния кабинет, при положение, че строителството на АЕЦ Белене вече бе замразено. Той поиска ДКЕВР да обърне внимание на така наречената добавка "Трайков", която ощетява всички потребители и най-вече стопанските. Според нея всички потребители на мрежи средно и ниско напрежение плащат такса достъп върху инсталирана мощност, а не върху потребление, както би било справедливо. Министърът ще покани следващата седмица ДКЕВР да дискутират въпроса. От тази трибуна бих искал да помоля ДКЕВР да обърнат внимание на една добавка, която се случва, докато министър е бил г-н Трайков, която ощетява всички потребители, най-вече стопанските. Според нея всеки потребител на средно и ниско напрежение плаща добавка на база достъп, а не на база това, което реално е потребил, каза Стойнев. „Ще настоявам за отговори и ще назнача проверки по надлежния ред”, каза още той.
Източник: Класа (01.07.2013)

Кабинетът „Райков” в далавера за €2 млн. в АЕЦ „Белене” Министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев е възложил проверка на съмнителен договор за строителен надзор на АЕЦ „Белене”. Контрактът е на стойност 2 млн. евро и е сключен от служебния кабинет, въпреки че изграждането на централата е замразено. Това обяви вчера самият Стойнев, който коментира злоупотребите в енергетиката. От думите му стана ясно още, че кабинетът на Марин Райков не предприел необходимите действия, за да покрие страната ни изискванията на Третия либерализационен пакет. В резултат на това Брюксел ще наложи солени глоби на България. Според европейските критерии Електроенергийният системен оператор (ЕСО) трябва да бъде отделен от Националната електрическа компания (НЕК). Срокът да бъде направено това е изтекъл вчера „За съжаление са налице недопустими забавяния от страна на предишното ръководство. Акциите на ЕСО не са вписани в полза на Българския енергиен холдинг (БЕХ), въпреки че са отписани от НЕК. Променен е и уставът на ЕСО и е освободен тогавашният Съвет на директорите, което е блокирало цялата процедура. Тази отговорност изцяло се носи от служебния кабинет”, констатира Стойнев. Икономическият министър пресметна още, че България най-вероятно ще дължи санкция от 9 хил. лв. на ден или близо 300 хил. лв. на месец, което се равнява на 2000 минимални пенсии. Стойнев обясни още, че правителството ще успее да направи промените за около три месеца, но гафът все пак ще струва на страната близо 900 хил. лв. Освен това министърът алармира, че НЕК е в критично финансово състояние Задълженията на компанията са 1,9 млрд. лв. От тази сума НЕК дължи към БЕХ 755 млн. лв., към АЕЦ „Козлодуй” - 320 млн. лв., към топлофикационните дружества - 60 млн. лв. Дълговете на НЕК към заводските централи са за 40 млн. лв., а към ВЕИ производителите - 110 млн. лв. Стойнев апелира президента Росен Плевнелиев да не се поддава на внушения и да не налага вето на енергийния закон, който е изключително важен за това служителите в сектора да могат да запазят работните си места. „Този законопроект е изключително необходим, трябва да се свалят маските на задкулисието. Енергийната система наистина е била източвана. Призовавам Плевнелиев да не се поддава на задкулисни игри. Да, тук има големи интереси и става въпрос за много милиони, затова има хора, които се организират и подклаждат протестите”, анализира ситуацията енергийният министър.
Източник: Монитор (01.07.2013)

Оглавявалият пет години “Електроенергийния системен оператор“ (ЕСО), а от над две години шеф на свръзано дружество с Корпоративна банка Иван Айолов е назначен за зам.-министър на икономиката и енергетиката, който ще отговаря за силно проблемния енергиен отрасъл. Айолов поема ресора в момент, в който държавата се опитва да свали цената на тока за бита с 5 процента със силно оспорвани от бизнеса промени в модела на ценообразуване, а страната ни е заплашена от съдебна процедура заради забавеното разделяне на ЕСО и “Националната електрическа компания“ (НЕК). Освен това управляващите от БСП дадоха заявка, че ще се изготвя нова енергийна стратегия на страната до 2020 г. 64-годишният Иван Айолов бе начело на ЕСО в периода ноември 2005 г., когато бе назначен от тогавашния министър на икономиката и енергетиката Румен Овчаров, до февруари 2010 г., когато бе сменен от Трайчо Трайков с настоящия шеф на преносния електрооператор Иван Йотов. Засега не е ясно дали Йотов ще бъде махнат покрай разделянето на дружеството от НЕК и вкарването му пряко в “Българския енергиен холдинг“ Айолов е завършил е ВМЕИ – София със специалност „Електрически централи, мрежи и системи”. Специализирал е в Стопанската академия в Русия. Има 37-годишен трудов стаж в системата на електроснабдяването, Министерството на енергетиката и НЕК. Бил е генерален директор на “Енергоимпекс”, изпълнителен директор на „Трафосервиз” АД и на ЕСО. От 2010 г. е изпълнителен директор на “Техенерго” ЕАД. "Техенерго" се притежава от “Енергоремонт холдинг“ и индиректно е свързана с шефа и мажоритарен собственик на Корпоративна търговска банка Цветан Василев, според справка на вестник “Капитал“. През 2003 г. при приватизацията на “Енергоремонт“ над 80% от капитала на дружеството са купени през Корпоративна банка за сметка на клиента й "Вивес", който е регистриран ва същия адрес като контролираното от банкера Цветан Василев ТЦ - ИМЕ и други дружества от групата му. Фирмата е еднолична собственост на Венета Николова, която участваше и в съвета на директорите на медийната група на Ирена Кръстева. Веднага след приватизацията "Вивес" раздробява дела си и прехвърля над 40% от капитала на "Енергоремонт" на регистрираното на същия адрес "Миления 77", което е на бившия енергиен министър Милко Ковачев, бившия шеф на АЕЦ "Козлодуй" Йордан Костадинов и Петър Манчев, син на енергийния бос и собственик на "Риск Инженеринг" Богомил Манчев. В момента изпълнителен директор на "Енергоремонт" е Теодор Росенов Осиковски, а пък Весела Росенова Осиковска е изпълнителен директор на “Хелт Енд Уелнес АДСИЦ“, щедро финансирано от КТБ и собственост на свързани банката фирми като Рема трейд, в т.ч. и близо 10% дял на самата КТБ. Други акционери там са Аквафинанс и Булит 2007, които също са свързани с КТБ
Източник: Медия Пул (02.07.2013)

До следващия юли към електропреносната мрежа няма да се присъединяват нови големи ВЕИ централи. Това става ясно от решение на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), с което тя обяви нова "нулева година" за ВЕИ-тата. Подобно ограничение имаше и в предишния регулаторен период - от 1 юли миналата година. Изключение ще се прави за ВЕИ с мощност до 30 kW, които се предвижда да бъдат монтирани върху покривни и фасадни конструкции на присъединени към мрежата сгради и недвижими имоти. Ще се пускат и инсталации до 200 kW върху покривни и фасадни конструкции на сгради за производствени и складови дейности. Изключение ще бъдат и ВЕИ до 1.5 MW за производство от биомаса. Още в началото на юни бившата шефка на ДКЕВР Евгения Харитонова предупреди, че вече няма място за соларни и ветропаркове. От регулатора обясниха, че по идея на системния оператор в някои райони се дава възможност за изграждането на минивецове и малки инсталации, работещи с биомаса, но не и за големи зелени централи. От ДКЕВР се опират на данните на националната статистика, според които делът на ВЕИ в брутното крайно потребление на енергия през 2004 г. е бил 9.2%, докато през 2011 г. вече е 13.7 на сто. Сегашното ограничение нямало да повлияе на евродирективата до 2020 г. 16% от тока у нас да идва от ВЕИ централи. Според зам.-шефа на Българската фотоволтаична асоциация Владимир Аличков обаче не бива да се спира с въвеждането на нови мощности в страната. "Трябва законово да се гарантират инвестициите - това е европейското бъдеще", заяви той. От асоциацията подкрепят промените в енергийните закони, но са резервирани към опитите за поевтиняване на тока. Според Никола Николов намалението на цените може да бъде само временна мярка. "Трябва да се работи с енергийно бедните семейства и да се намери начин да се помогне на тези хора да заплащат сметките си за електроенергия", заяви той. По думите му от сегашното намаление няма да се възползват само тези, които имат нужда, но и по-заможните, за които плащането на сметките за еленергия не е проблем. От сектора приветстваха идеята част от зеления ток у нас да се изнася към държави, които все още не са покрили изискванията за производство на екологична енергия. "В момента по този показател изостават Великобритания и Полша", уточни Николов. От бранша поискаха и държавна подкрепа за износа на зелен ток. ГЛОБИ От Европейската комисия отрекоха, че от вчера са започнали да се трупат глоби за България заради енергетиката. Ден по-рано икономическият министър Драгомир Стойнев обяви, че заради нелиберализирания пазар страната ни вече е в нарушение. От Еврокомисията посочиха, че не знаят за никакъв краен срок, който да е изтекъл вчера, съобщи кореспондентът на БНР в Брюксел. Комисията съди България за това, че не е привела законодателството си в срок и все още не е разделила ЕСО от НЕК, както и за несвободния пазар на природен газ. Искът за двете нарушения е за по 8448 евро на ден. Съдебно решение по случая обаче още няма. ДУЕЛ Ден след като икономическият министър Драгомир Стойнев обвини предшественика си Асен Василев в сключването на договор за строителен надзор на "Белене" за 2 млн. евро, служебният министър отрече информацията и призова Стойнев да покаже контракта. Той заяви, че е говорил с уволнения шеф на БЕХ Михаил Андонов и с бившия си заместник Божан Стоянов, който бе в управата на дружеството, но те са отрекли за съществуването на такъв документ. "Стойнев да покаже този договор и аз ще бъда също толкова възмутен, колкото е и той", заяви Василев пред БНР.
Източник: Сега (02.07.2013)

Бивш шеф на ЕСО и на свързана с КТБ фирма стана зам.-министър на енергетиката Оглавявалият пет години “Електроенергийния системен оператор“ (ЕСО), а от над две години шеф на свръзано дружество с Корпоративна банка Иван Айолов е назначен за зам.-министър на икономиката и енергетиката, който ще отговаря за силно проблемния енергиен отрасъл. Това съобщиха от пресслужбата на Министерския съвет. Айолов поема ресора в момент, в който държавата се опитва да свали цената на тока за бита с 5 процента със силно оспорвани от бизнеса промени в модела на ценообразуване, а страната ни е заплашена от съдебна процедура заради забавеното разделяне на ЕСО и “Националната електрическа компания“ (НЕК). Освен това управляващите от БСП дадоха заявка, че ще се изготвя нова енергийна стратегия на страната до 2020 г. 64-годишният Иван Айолов бе начело на ЕСО в периода ноември 2005 г., когато бе назначен от тогавашния министър на икономиката и енергетиката Румен Овчаров, до февруари 2010 г., когато бе сменен от Трайчо Трайков с настоящия шеф на преносния електрооператор Иван Йотов. Засега не е ясно дали Йотов ще бъде махнат покрай разделянето на дружеството от НЕК и вкарването му пряко в “Българския енергиен холдинг“ Айолов е завършил е ВМЕИ – София със специалност „Електрически централи, мрежи и системи”. Специализирал е в Стопанската академия в Русия. Има 37-годишен трудов стаж в системата на електроснабдяването, Министерството на енергетиката и НЕК. Бил е генерален директор на “Енергоимпекс”, изпълнителен директор на „Трафосервиз” АД и на ЕСО. От 2010 г. е изпълнителен директор на “Техенерго” ЕАД. "Техенерго" се притежава от “Енергоремонт холдинг“ и индиректно е свързана с шефа и мажоритарен собственик на Корпоративна търговска банка Цветан Василев, според справка на вестник “Капитал“. През 2003 г. при приватизацията на “Енергоремонт“ над 80% от капитала на дружеството са купени през Корпоративна банка за сметка на клиента й "Вивес", който е регистриран ва същия адрес като контролираното от банкера Цветан Василев ТЦ - ИМЕ и други дружества от групата му. Фирмата е еднолична собственост на Венета Николова, която участваше и в съвета на директорите на медийната група на Ирена Кръстева. Веднага след приватизацията "Вивес" раздробява дела си и прехвърля над 40% от капитала на "Енергоремонт" на регистрираното на същия адрес "Миления 77", което е на бившия енергиен министър Милко Ковачев, бившия шеф на АЕЦ "Козлодуй" Йордан Костадинов и Петър Манчев, син на енергийния бос и собственик на "Риск Инженеринг" Богомил Манчев. В момента изпълнителен директор на "Енергоремонт" е Теодор Росенов Осиковски, а пък Весела Росенова Осиковска е изпълнителен директор на “Хелт Енд Уелнес АДСИЦ“, щедро финансирано от КТБ и собственост на свързани банката фирми като Рема трейд, в т.ч. и близо 10% дял на самата КТБ. Други акционери там са Аквафинанс и Булит 2007, които също са свързани с КТБ, посочват още от “Капитал“.
Източник: Медия Пул (02.07.2013)

Изпълнителният директор на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) Иван Йотов ще бъде освободен от поста си, призна самият той. Има подадено искане в Търговския регистър за вписване на нов Борд на директорите на ЕСО и на НЕК, като това искане е станало след взето решение от Българския енергиен холдинг (БЕХ). След вписване в регистъра смените ще станат факт, коментира Йотов. Досегашният шеф на НЕК Иво Лефтеров става изпълнителен директор на ЕСО, а Владимир Инков ще поеме НЕК. Решенията за рокадите са били взети миналата сряда от борда на Българския енергиен холдинг (БЕХ). В новия борд на ЕСО освен Лефтеров влизат Камен Тодоров и Иван Айолов. Последният от вчера е зам.-министър на енергетиката.
Източник: Монитор (03.07.2013)

НЕК и ЕСО разменят шефове Българският енергиен холдинг (БЕХ), в чийто състав влизат НЕК и ЕСО, размени част от шефовете в двете компании, а им назначи и нови. Досегашният изпълнителен директор на НЕК Иво Левтеров поема същия пост в ЕСО, от който се освобождава Иван Йотов. В Съвета на директорите на мрежовата компания влиза и новият зам. енергиен министър Иван Айолов, който до 2010 г. й беше изпълнителен директор. От НЕК в управата на ЕСО се прехвърля и Камен Тодоров. За изпълнителен директор на НЕК пък е избран Владимир Инков, който досега беше в борда на ЕСО и паралелно водеше обществените поръчки в БЕХ. В Съвета на директорите на Националната електрическа компания е назначен още бившият зам.-министър на икономиката и енергетиката от кабинета на тройната коалиция Лъчезар Богданов.
Източник: Стандарт (03.07.2013)

Износът на ток скочи двойно Износът на ток е скочил двойно от началото на юли, показват данните на Електроенергийния системен оператор (ЕСО). Така зад граница вече се продават 600-650 мегавата българска енергия през деня и около 400 мегавата през нощта. За сравнение през юни експортът на еленергия едва стигаше 300 мегавата. Справка на сайта на ЕСО показва, че 366 мегавата се изнасят към Турция, а към Гърция количествата варират от 300 до 350 мегавата. Отпушването на износа в момента не се дължи на отпадането на добавките за зелена и кафява енергия, от които той беше освободен с поправките в Закона за енергетиката. Те влязоха в сила миналия петък, но за да се приложат на практика, трябва да се произнесе ДКЕВР. От регулатора казаха, че отпадането на тези добавки от износа ще бъде постановено от 1 август с новите цени на еленергията. Част от ръста на експорта се дължи на увеличения капацитет за Турция След решение на Европейската организация на преносните оператори той беше увеличен от 400 на 550 мегавата, като България ползва 2/3 от него. Наред с това настъпването на лятото и по-високите температури в Гърция увеличиха търсенето на български ток. Освен износа топлото време увеличи и вътрешното потребление и то скочи до около 4000-4200 мегавата през най-горещите досега делнични дни. От началото на месеца товарът в системата не е минавал 4000 мегавата, сочат данните на ЕСО. Преди да се затопли, преносният оператор едва успяваше да балансира системата заради ниското потребление. Това наложи ЕСО да ограничи 19 пъти мощността на зелените централи. Това предизвика недоволство на инвеститорите във ВЕИ, които дори заплашиха със съд. С последните промени в Закона за енергетиката операторът ще може да го прави абсолютно законно. Освен ВЕИ централите от ниското потребление сериозно „пострадаха” и АЕЦ „Козлодуй” както и държавната ТЕЦ „Марица-изток 2”. Атомната ни централа от доста време вече работи с намалена почти наполовина мощност. Към 15,30 часа вчера АЕЦ „Козлодуй” беше натоварена на 1377 мегавата, а ТЕЦ-овете – на 1500 мегавата. Междувременно вчера икономическият и енергиен министър Драгомир Стойнев коментира, че трябва да е ясно кой точно стои зад големите проекти за възобновяеми енергийни източници. Той каза още, че е подготвил доклад за сектора, който ще бъде представен в парламента. В него ще бъде обърнато специално внимание на ВЕИ проектите.
Източник: Монитор (10.07.2013)

Износът на ток забуксува в законова дупка Насроченият във вторник търг за електроенергия от ТЕЦ "Марица-изток 2" се е провалил, тъй като на него не се е явил нито един участник. Причината не е в цената, която е обявена от централата, а в неяснотата около таксите, които ще бъдат начислени върху нея от Националната електрическа компания (НЕК). Според обнародваните в петък в Държавен вестник промени в Закона за енергетиката се премахват добавките към такса пренос (общо 34 лв. на мегават) от количествата енергия, предназначена за износ. На практика обаче няма официално становище на НЕК дали считано от 5 юли компанията ще начислява добавки към такса пренос за експортната електроенергия. В понеделник от Асоциацията на търговците на електроенергия в България (АТЕБ) са поискали в официално писмо до НЕК информация как смята да процедира общественият доставчик. "Никой не смее да купи или продаде нищо, защото не знае какво ще му фактурира НЕК, обобщи създалата се ситуация Мартин Георгиев, председател на управителния съвет на асоциацията. Очакваме бърз отговор от страна на НЕК, за да може износителите на електроенергия от страната да се възползват от законовите промени и износът да бъде увеличен в най-кратки срокове, допълни той. До редакционното приключване на броя обаче от НЕК все още не бяха отговорили на писмото на търговците. На запитване на "Капитал Daily" от НЕК заявиха, че въпросът е в компетенциите на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). От енергийния регулатор пък ни отговориха, че добавките от таксите за износ ще паднат реално след 1 август, с влизането в сила на новите цени на електроенергията. С решение на парламента регулаторният период беше увеличен с един месец, за да има възможност ДКЕВР да разработи и въведе новия модел на ценообразуване. Така се създава законодателна дупка между 5 юли и 1 август, в която въпреки заявките на правителството за отпушване на износа на практика това няма как да се случи, защото фактически се запазва положението отпреди законодателните промени. Износ наполовина Износът от началото на юли действително е увеличен спрямо предходните месеци, когато едва достигаше 300 мегавата. Причини за повишения експорт са по-голямото търсене от страна на Гърция и нарасналият капацитет за Турция, който след решение на Европейската организация на преносните оператори беше увеличен от 400 на 550 мегавата. Според Мартин Георгиев обаче износът на българска електроенергия може незабавно да се удвои, ако НЕК потвърди, че няма да се фактурират добавките. Според търговците на електроенергия двойно по-малкото реализирано експортно количество от възможностите, които предлага в момента регионалният пазар, няма да позволи в българската енергетика да влязат десетки милиони свежи пари и да се осигури по-голямо производство за централите, които заради ниското потребление на вътрешния пазар в момента работят с намалени мощности. Така след първоначалното активизиране на пазара и повишения интерес след приетите промени в закона търговията отново замря. Изнесеното количество електроенергия през този "преходен" период преди фактическото реализиране на законодателните промени обаче може да се окаже проблемно. Ако във фактурите си за юли търговците на електроенергия открият, че от НЕК са включили и добавките, е твърде вероятно да бъдат заведени дела срещу обществения доставчик. Според Мартин Георгиев падането на добавките от цената за пренос ще направи българската електроенергия конкурентна на пазара и освен осъществяващия се в момента износ към Турция и Гърция България ще обърне потоците и ще има възможност да изнася по всички свои граници. В момента от страницата на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) е видно, че общият износ на българска електроенергия се движи около 400 мегавата през нощта и около 650 през деня. През юли миналата година тези стойности са се движили между 1100 и 1500 мегавата, а през 2011 г. България е изнасяла четири пъти повече електроенергия от сега. Понастоящем обаче през страната преминава значително количество транзитен ток, идващ от Румъния и Сърбия, който се движи около 550 - 750 мегавата. В понеделник самата НЕК също прекрати процедурата за продажба на електрическа енергия за периода 17 – 31 юли и обяви нов търг за периода от 20 юли до края на месеца. Към електроенергията, продавана от НЕК (произвеждана от собствените й ВЕЦ-ове), вероятно ще има по-голям интерес. Принципно това е по-скъп продукт и предпочитан от по-малки предприятия, които имат динамично потребление. Добавките към такса пренос бяха въведени, за да се набавят средствата, необходими за изплащане на преференциалните цени на производителите на енергия от възобновяеми източници (зелена добавка), топлофикациите и заводските централи (кафява добавка), както и невъзобновяемите разходи, произтичащи от плащанията по дългосрочните договори на НЕК с ТЕЦ "AES Гълъбово" и ТЕЦ "Контур Глобал Марица-изток 3". С тях обаче цената за пренос на енергия стана 34 лв. и това я направи непродаваема в чужбина. След направените промени в Закона за енергетиката разходите по тези пера всъщност остават, но вече се преместват в цената за електроенергия, а не в нейния пренос.
Източник: Капитал (11.07.2013)

"Столичен електротранспорт" търси електроенергия на свободния пазар Столичен електротранспорт" опитва да намали разходите си, като закупува електрическа енергия от свободния пазар. Това показва обява в Агенцията по обществени поръчки. Според разчетите през следващите две години дружеството ще се нуждае от около 100 хил. мегаватчаса, за които предлага 10 млн. лева без ДДС. Документи за участие ще могат да се подават до 16 септември, офертите ще бъдат отворени в 14:00 часа на 18 септември. Ще бъде избрана икономически най-изгодната оферта, като предлаганата цена е с тежест 75 точки, опитът на фирмата в продажбите носи 15 точки, а начинът на плащане и общият обем на елестрическа енергия носят по 5 точки. Кандидатите за изпълнители трябва да са изпълнили поне два подобни договора през последните 3 години и да притежават сертификати от Електросистемния оператор за количествата енергия, които доставя на свободния пазар, както и за общия оборот от електрическа енергия през последната календарна година.
Източник: Строителство Градът (15.07.2013)

Задава се вълна от ВЕИ жалби срещу ЕСО Заради временните ограничения, които Електроенергийният системен оператор (ЕСО) наложи на централите на ВЕИ през пролетта, може да има вълна от жалби и дела. Председателят на Българската фотоволтаична асоциация Никола Газдов заяви, че в съда и КЗК вече има внесени няколко жалби от производители на соларна енергия, а до края на работната седмица се очаква и други компании от фотоволтаичния бранш да направят това по различни казуси, възникнали покрай действията на ЕСО. През пролетта операторът беше принуден да ограничи мощностите заради дисбаланса между производството, от една страна, и ниското потребление и минималния износ на електроенергия - от друга. Тъй като държавата е длъжна да изкупува по закон цялото количество произведена зелена енергия, още при първите ограничения производители заплашиха със съд системния оператор. В края на май служебният министър на икономиката и енергетиката Асен Василев разпореди ЕСО да прекрати плановото ограничаване с 40% ден напред и да прибягва до тази мярка само при наличие на невъзможност за поддържане баланса на електроенергийната система, която е реална и доказуема за всеки конкретен ден и час. Ограничения обаче имаше и през юни, при новия министър Драгомир Стойнев, и реално спряха, след като температурите се вдигнаха и това увеличи потреблението в страната, както и износа на ток за Турция и Гърция. След промените в Закона за енергетиката, обнародвани на 5 юли, ЕСО вече може значително по-безпроблемно да пристъпва към тази мярка и това накара ВЕИ браншът да изрази опасения, че се създават условия за своеволия на оператора. Към момента обаче е по-актуален въпросът какво възнамеряват да правят ощетените от пролетните ограничения производители, които дадоха заявка, че ще съдят ЕСО. Жалба за злоупотреба с монополно положение заведе и "Калиакра уинд пауър" срещу ЕСО в КЗК. Искът на производителя на вятърна енергия е базиран на член 21 от Закона за защита на конкуренцията, който забранява злоупотребата с монополно или господстващо положение, което може да предотврати, ограничи или наруши конкуренцията и да засегне интересите на потребителите. От компанията се позовават на т. 5 в този член, която касае случаи на необоснован отказ да се достави стока или да се предостави услуга на реален или потенциален клиент, за да се възпрепятства осъществяваната от него стопанска дейност. След няколко уговорки по телефона с офиса изпълнителният директор на компанията Георги Петков така и не беше открит за коментар, но източници на "Капитал Daily" заявиха, че отказаният достъп на ЕСО е най-вероятната причина за жалбата. Ограничаването на ветрогенераторите обаче е практика от три години насам и е интересно за какъв период от време "Калиакра уинд пауър" завежда дело срещу системния оператор. Ограниченията след април бяха заради свръхпроизводство и обхванаха всички ВЕИ производители, както и кондензационните централи (като например АЕЦ "Козлодуй" все още работи с намалена мощност). За разлика от тях ограниченията, които се правят от три години на ветрогенераторите, са заради липса на капацитет на мрежата. В случая е интересно дали "Калиакра уинд пауър" е била компенсирана за предходните ограничения. След разсекретяването на договорите в енергетиката, което стана по инициатива на Асен Василев, стана ясно, че например на най-големия производител на вятърна енергия в България - "Ей И Ес гео енерджи" (с инсталирана мощност от 156 мегавата), е била изплащана неустойка в случаите на принудителен престой по вина на НЕК. От "Калиакра уинд пауър" обаче са отказали да разсекретят договора си с НЕК и не е ясно дали производителят е получавал такива компенсации. Вятърната централа на "Калиакра уинд пауър" има обща мощност от 35 мегавата и е третата най-голяма вятърна централа по инсталирана мощност (след "Ей И Ес гео енерджи" със 156 мегавата и "Ветроком" – със 72.5 мегавата). Тя е и първият вятърен парк, който заработи в района на Калиакра. Дела срещу ЕСО ще бъдат трудно доказуеми заради размиването на понятието "наличие на невъзможност за поддържане баланса на електроенергийната система", за което ще трябва да се разчита на експертите от самия оператор. Според Велизар Киряков от Асоциацията на производителите на екологична енергия по-реално е да се търси разумен компромис и заедно с Държавната комисия за енергийно и водно регулиране да се реши въпросът в диалог за постигане на еднакво отношение към всички производители.
Източник: Капитал (17.07.2013)

Всички срещу евтиния ток Почти всички дружества по веригата производство - пренос - разпределение на тока са против намаляването на приходите им, а респективно и на цената. Това стана ясно по време на общественото обсъждане на предложеното от ДКЕВР намаляване на цените от 1 август със средно 5%. Единствено държавната ТЕЦ "Марица Изток 2" нямаше възражения срещу предвидената цена за продажба на енергията й. Всички други, държавни и частни предприятия, заявиха, че орязването на приходите им ще ги доведат до декапитализация и финансов колапс. За 2012 г. ЕСО е отчело 38 млн. лв. загуби при пренос на енергията, а сега те ще се увеличат още, ако цените бъдат приети в този вид, предупреди изпълнителният директор на компанията Иво Лефтеров. Той допълни, че ЕСО се нуждае от 60 млн. лв., за да покрие натрупани загуби, а сега се очаква те да нараснат. От НЕК пък се оплакаха, че само за заплащане на зелена енергия ще им трябват по 50 млн. лв. на месец, а такива не са предвидени. В заложените им от ДКЕВР приходи липсват и 12 млн. лв. за ремонти. От ЕРП-тата реагираха още по-остро, а общото им мнение е, че с по-ниските цени ще "влязат в спешното отделение". От ЧЕЗ, ЕВН и "Енерго-Про" се обединиха и около силното намаляване на технологичните им загуби, които регулаторът предвижда. "Заложените цифри целят да ви стимулират да намалявате тези загуби", реагира Еленко Божков от ДКЕВР. Окончателното решение за новите цени ще бъде взето на 29 юли.
Източник: Стандарт (24.07.2013)

Шефът на ТЕЦ-Варна: С новия модел приходите ни се ограничават, а разходите растат С новия ценови модел, предложен от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, приходите на ТЕЦ-овете се ограничават значително, а разходите се увеличават. Това каза Минчо Минчев, директор на ТЕЦ „Варна". „През изминалите регулаторни периоди ДКЕВР определяше цена на енергията под себестойността и, което логично водеше до финансови загуби на централата. Те се покриваха от заплащането на студения резерв, при който три блока на централата са в постоянна готовност за работа. През новия регулаторен период обаче студеният резерв, определен за закупуване от ЕСО, беше намален драстично и предстои провеждане на търгове. Ние ще участваме в тях, но вече не съществува възможност за покриване на загуби за сметка на тези приходи. Това ни поставя в много тежко положение", каза Минчо Минчев.
Източник: Дарик радио (26.07.2013)

Новите цени на тока: Не 5%, а четири и нещо надолу Вместо очакваното намаление на цените на бита със средно 5%,окончателното решение на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) ги смъква с една идея по-малко. От 1 август тарифите за бита средно се намаляват с 4.54% за абонатите на ЧЕЗ, с 4.21% за ЕВН и с 4.21% за "Енерго-Про". Подобни са намаленията и за стопанските потребители. На проведеното закрито заседание на регулатора е решено цените да бъдат малко по-високи от тези, които бяха предложени преди седмица на обществено обсъждане. Основно това идва от мрежовите услуги по доставката на електроенергия. Трите ЕРП-та получават увеличение на средствата за поддръжка на мрежите, като то се изчислява в части от процента. Малко по-високо е то за НЕК и Електроенергийния системен оператор. Другото увеличение е нарастването на цената на въглищата, което е отразено в себестойността на електроенергията от ТЕЦ. Една от съществените промени в модела на ДКЕВР е увеличението на производствения дял на "Ей и Ес – 3С Марица-изток 1" и "Контур глобал Марица -изток 3". От регулатора обясниха това решение с необходимостта да се гарантира производството на въглищата от "Мини Марица-изток". Увеличението на квотата на двете частни централи в енергийния микс за бита е основно за сметка на АЕЦ "Козлодуй", която ще продава на регулирания пазар с 1 млн. мегаватчаса по-малко електроенергия спрямо количеството, предвидено в обсъжданото миналата седмица проекторешение. Двеста хиляди мегаватчаса по-малко ще продаде на регулирания пазар и ТЕЦ "Варна". Сумарно с редукцията на АЕЦ,това дава количеството, с което е завишена квотата на американските централи. Положителен ефект от това е, че така ще падне цената на тяхната електроенергия, тъй като ще се промени съотношението между цената за енергия и за разполагаемост (заради дългосрочните договори тя се плаща гарантирано, независимо дали има произведена електроенергия или не). Благодарение на увеличаването на тази квота цената на тока на двете централи пада средно с 16%. Така например, ако преди "Ей и Ес – 3С Марица-изток 1" е продавала един мегаватчас за 188 лв. преди, сега цената пада на 156 лв./мВтч. Въпросното намаление на цената на тока от двете централи обаче няма да може да компенсира в енергийния микс редукцията на квотата на значително по-евтината електроенергия от АЕЦ "Козлодуй", която ще продава на обществения доставчик на цена от 37.75 лв./мВтч. Затова има повишение в цената за задължение към обществото. В първоначалния вариант тя беше 15.20 лв. на мегаватчас, но в крайна сметка ще бъде 16.37 лв. Тази цена на практика заменя добавките за зелена, кафява енергия и за невъзстановяеми разходи (съответно 11.10 лв., 3.83 лв. и 3.38 лв. на мегаватчас), които в предишния модел на ценообразуване се начисляваха към цената за пренос и блокираха износа на ток. Освен че подсигурява работата на "Мини Марица-изток" чрез направените промени в квотите на централите, ДКЕВР е заложило и нова, по-висока цена на въглищата от комплекса. Тя влиза в цената на електрическата енергия и ще бъде определена със заповед на министъра на икономиката и енергетиката. Това увеличение вече е предвидено в цената на енергията от държавната ТЕЦ "Марица- изток 2", която е повишена с 2 лв. на мегаватчас спрямо предложението на регулатора от миналата седмица. Повече свобода и риск за АЕЦ-а Намалената квота за регулирания пазар на АЕЦ "Козлодуй" означава, че на свободния пазар дружеството ще може да продава по-голямо количество енергия. Това е добра новина за индустрията, която пазарува своя ток на нерегулирания пазар и така ще може да разчита на по-ниски цени. Ако обаче се запази настоящата тенденция ядрената централа да не успява да продаде на търговете си целия обем от предвидена за свободния пазар електроенергия и в същото време не се реализира очакваното отпушване на износа, АЕЦ "Козлодуй" може да се окаже в неизгодна ситуация. Това допълнително ще влоши финансовото състояние на дружеството, на което НЕК дължи над 360 млн. лв. за вече произведена енергия. Електроразпределителните дружества са в очакване да видят как ще заработи пазарът с новите правила и как ще се включат в него доставчиците от последна инстанция. В разпространено до медиите становище от ЕВН във връзка с утвърдените цени отбелязват, че остава открит въпросът как ще бъдат покривани разходите за енергийно балансиране и за енергийна ефективност. Според дружеството не е ясно и как през следващия ценови период ще бъде покрита разликата между реалните разходи на системата от задължителното изкупуване на енергия чрез добавката "задължение към обществото" и заложените в решението приходи. "Подобна разлика поставя сериозен риск пред целия сектор, независимо кое от дружествата ще понесе тежестта за ценовата 2013-2014 г.", се казва още в съобщението. Нагласите в електроразпределителните дружества са, че по-нататъшното задълбочаване на кризата с декапитализирането, в което се намират, може да се избегне само ако няма разходи за балансиране и с цената на по-ниски инвестиции в мрежата, което е следствие от по-ниските признати оперативни разходи от регулатора. Предупреждение на синдикатите Редица енергийни дружества (в т.ч. и електроразпределителните предприятия) смятат, че тенденцията към намаляване цената на тока ще има тежки последствия върху енергийния сектор. За това предупредиха след обявяването на новите цени в свое съобщение синдикалистите от КНСБ и КТ "Подкрепа". Стремежът към намаляване цените на тока не трябва да е самоцелен, а трябва да се вземе под внимание отражението на мярката върху енергийния сектор, се казва още в съобщението. Според синдикалистите миньорите се притесняват, че централите, които са затруднени да реализират произвеждания от тях ток, ще изкупуват по-малко въглища, което ще доведе до съкращения и орязване на работни заплати и социални придобивки. Двата синдиката ще организират още в първите дни на месец септември т.г. дискусия по темата "Енергетика", на които ще се обсъдят първите ефекти от новите енергийни цени и новия модел на ценообразуване.
Източник: Капитал (31.07.2013)

Само НЕК с по-висока цена Само НЕК получи одобрение от ДКЕВР за по-висока цена на тока, който ще продава на ЕРП-тата. Така цената на обществения доставчик се повиши с 21,05% от сегашните 79,18 лв. за мегаватчас без ДДС на 95,85 лв. Освен това от утре НЕК ще взима и с 2,53% повече пари за пренос на тока високо напрежение. В момента таксата за това е 9,47 лв. за мегаватчас, а от 1 август става 9,71 лв. За всички останали участници в електроенергийната ни система ДКЕВР реши да свали цените за сметка на орязване на разходи. Освен че ще продава по-скъп ток на ЕРП-тата, НЕК ще купува енергията по-евтино от производителите. Цената на енергията от АЕЦ "Козлодуй" пада с 10,76% от сегашните 42,30 лв. за мегаватчас на 37,75 лв. ТЕЦ "Марица изток 2" пък ще продава с 5,49% по-евтино. По-ниски цени регулаторът въведе и за ТЕЦ-овете "Бобов дол" и "Варна", където тарифите за изкупуване падат съответно с 19,55% и 3,34%. Енергията от когенерациите на всички топлофикации също поевтинява. Така преференциалните цени за високоефективното производство на ток от утре падат между 0,004% и 13,24%. Таксата за достъп до мрежата на ЕСО се намалява с 57,41% от 6,48 лв. на 2,76 лв.
Източник: Стандарт (31.07.2013)

ЕСО не е плащал на НЕК за резерва на американските централи Над 207 млн.лв. дължи ЕСО на НЕК за погасяване разходите за студен резерв на ТЕЦ AES-Гълъбово и ТЕЦ "Контур Глобал Марица Изток 3" за периода януари-юни 2013 г. И вместо да се разплати с двете дружества, операторът е насочвал парите към няколко топлоелектрически централи, сред които и ТЕЦ Варна. От публични изяви на изпълнителния директор на ТЕЦ Варна става ясно, че дружеството е осигурявало 60% от студения резерв на страната. И до ден днешен ТЕЦ-ът няма изградена сероочистваща инсталация. Едва вчера е проведена тръжна процедура за подбор на фирми за изграждането на сероочистваща инсталация за спазване на евро изискванията за околна среда. А такава инсталация се изисква от Директива 2001/80 на Европейския съюз. Въпреки това ЕСО е признавал фактурите за студен резерв приоритетно за сметка на американските централи. Оказва се, че разходите на ЕСО за студен резерв за 2012 г. са с близо 130% повече спрямо 2011 г. За периода януари-декември 2011 г. парите, изплатени от оператора за студен резерв, са в размер на 108 млн. лв. За същия период на 2012 г. сумата е нараснала до близо 250 млн. лв. В същото време ЕСО отчита и загуба след данъчно преобразуване в размер на 38 млн.лв., която в немалката си част се дължи и на огромните разходи за студен резерв.
Източник: Дарик радио (01.08.2013)

Неясно бъдеще за ТЕЦ "Варна" След няколко години обещания от собственика ЧЕЗ и очаквания за неминуемата модернизация и след като три от блоковете й са вече спрени, ТЕЦ "Варна" може би най-накрая ще бъде екологизирана. Това ще даде възможност на трите й останали блока да работят и след 2015 г. Обществената поръчка за набиране на оферти беше отворена миналата седмица, а три компании са изявили желание да участват в надпреварата за най-изгодно технологично решение. Това става на фона на влошена обстановка за ТЕЦ "Варна". Квотата й за регулирания пазар е силно орязана (приблизително един месец работа на пълна мощност), а от теца продължават да повтарят, че всъщност са на загуба от продажбите на електроенергия. Загубите се покриваха от плащанията за студен резерв, който обаче от средата на тази година се купува от Електроенергийния системен оператор на значително по-ниски цени. Тази икономическа среда отказваше ЧЕЗ от инвестиции, тъй като според компанията е нямало как да бъдат избити. В самата поръчка за модернизация също има въпросителни, които също могат да доведат до провал на планираната модернизация, което би означавало затваряне на цялата централа заради неспазване на европейските екологични норми. Така в рамките на пет години от енергийната система ще изчезнат малко над 1200 MW разполагаема мощност. България е длъжна да приведе всички топлоелектрически централи в съответствие с евродиректива 2001/80 за намаляване на емисиите от вредни газове като серни и азотни окиси, които се отделят от генериращите мощности в страната. В срок до 1 януари 2008 г. изхвърляните серни и азотни окиси от тецовете, а също и от индустрията, трябваше да се намалят съответно с 57 и 29 на сто спрямо показателите за 1990 г. Директивата допуска изключение, ако инсталацията уведоми компетентния орган, че няма да работи повече от 20 000 часа в периода 1 януари 2008 - 31 декември 2015 г. При преговорите за присъединяване към ЕС България договори дерогации за няколко горивни инсталации, сред които е ТЕЦ "Варна". От големите централи единствено най-модерната - ТЕЦ "AES Гълъбово", изпълнява тези норми, а в скоро време се очаква това да се случи и с ТЕЦ "Контур глобал Марица-изток 3". Срещу България вече има заведени дела от Европейската комисия заради нарушения на ангажиментите към ЕС по тази директива – заради "Брикел", който продължи да работи през 2010 г., въпреки че изчерпа тези 20 000 часа, които имаше право да ползва до края на 2012 г. Така че ТЕЦ "Варна" нямаше как да отлага. На 30 юли стана ясно, че само три кандидата са подали заявление за участие в обществената поръчка за изпълнител на екологизацията на централата, след като преди това общо 24 фирми купиха документите. Поръчката на стойност 65 млн. евро и със срок на изпълнение 29 месеца е за намаляване на серните и азотните окиси, както и на праховите емисии на блокове 4, 5 и 6 на централата. Ако това не се случи до края на 2015 г., ТЕЦ "Варна" ще бъде затворена, каквато ще е съдбата на всички големи горивни инсталации, които не покрият изискванията на евродиректива 2001/80. Сега предстои комисията по оценка и подбор да избере кои от кандидатите имат необходимия опит и отговарят на изискванията за извършването на технологичния процес. Одобрените от тях ще бъдат поканени да подадат и оферти с технически и финансови параметри. Всяка фирма, която премине през първото сито, ще предложи технология, която смята, че е подходяща, за да покрие ТЕЦ "Варна" европейските изисквания. От ТЕЦ "Варна" коментираха, че технологията на екологизацията все още не е избрана и при избора й водеща роля ще имат не толкова финансовите и технологичните показатели на офертите, колкото експлоатационните показатели за работата на теца през следващите 15 години, т.е. през целия жизнен цикъл на екологичното оборудване. Проблем пред варненския ТЕЦ ще бъде намаляването на азотните окиси, при което ще трябва да се използва метод, който изисква високи експлоатационни разходи. Желанието на собствениците на централата е с модернизирането на трите 210-мегаватови блока, въведени в експлоатация през 1977-1979 г., да се удължи животът им до 2030 г. Десетина години по-старите блокове 1, 2 и 3 обаче няма да имат същата съдба, макар че в първоначалните планове беше предвидено да се модернизира и един от тях. Така блокове 1, 2 и 3 ще имат възможност да работят по 700 часа на година съгласно отпуснатата от Европейската комисия дерогация и в края на 2015 г. ще бъдат спрени. Има обаче някои неща в обявената поръчка, които будят любопитството на експертите. На първо място, това е обявената стойност от 65 млн. евро. За тези пари трите блока трябва да се сдобият с оборудване за десулфатизация, денитрификация и обезпрашаване на отпадъчни газове. За сравнение, в момента в ТЕЦ "Контур глобал Марица-изток 3" тече модернизация на четирите й блока, които вече имат инсталирани сероочистки и прахови филтри. Понижаването на азотните емисии, което се прави от "Сименс", струва по около 25 млн. лв. на блок. Докато азотните окиси на работещите на лигнитни въглища блокове на "Марица-изток 3" трябва да се намалят два пъти, за да влязат в норма, то блоковете на ТЕЦ "Варна", работещи на черни въглища, трябва да намалят шест пъти своите показатели в това отношение, което ще оскъпи оборудването за денитрификация. От друга страна, при черните въглища серните емисии са значително по-ниски, отколкото при лигнитните, и сероочистките на са толкова скъпи. На въпрос на "Каптиал Daily" дали ще стигнат обявените в поръчката 65 млн. евро за модернизацията на блоковете от ТЕЦ "Варна" отговориха, че това ще стане ясно след получаването на финансовите оферти по-късно тази година. От централата уточниха, че смятат да финансират модернизацията със собствени средства. Финансовото бъдеще на централата обаче не е много розово. С началото на новия регулаторен период за ТЕЦ "Варна" идват финансови трудности. Досега те продаваха разполагаемост за студения резерв, но след направените промени студеният резерв вече ще се търгува, а и е намален наполовина. Твърде е вероятно централите, чиято собственост е свързвана с Христо Ковачки, да предложат по-добра цена на търговете за студен резерв по подобен начин, по който успяха да привлекат на свободния пазар част от клиентите на АЕЦ "Козлодуй. От ТЕЦ "Варна" коментираха за вестника, че са силно загрижени за бъдещето си след решението на ДКЕВР за новия регулаторен период. Според тях с новия ценови модел приходите на дружеството се намаляват значително, а разходите остават същите и дори се увеличават. "Особено ни тревожи фактът, че през тази година не се признават квотите за въглероден диоксид. Това ни поставя в много тежко положение на оцеляване и ни прави силно загрижени за стабилността на енергийния пазар в Североизточна България", заявиха от ръководството на централата. В момента ТЕЦ "Варна" има проблем с количествата въглища, които държи на склад, защото са купени за предходен период на по-висока цена (виж карето), но не са изразходвани заради кризата в енергетиката. Така на централата няма да се налага да купува въглища за по-ниските производствени заявки за новия регулаторен период. Проблемът е, че от ДКЕВР не им признават цената, на която са купени въглищата. В цената на тока от централата от комисията залагат като ценообразуващ компонент по-ниска цена, на каквато според тях се търгуват въглищата в момента на международните борси. През отминалия регулаторен период високата себестойност на енергията от ТЕЦ "Варна" и загубите от това се компенсираха от приходите от студения резерв, който почти изцяло се поддържаше от теца. В тази връзка изпълнителният директор на дружеството Минчо Минчев заяви на общественото обсъждане на новите цени на тока в ДКЕВР, че досега комисията винаги е успокоявала централата със студения резерв, който им покривал загубите. Сега обаче студеният резерв вече не е гарантиран. "Ако не ни бъдат признати разходите, това означава, че закриваме станцията", заяви тогава Минчев. На практика от работата на централата най-печеливши са доставчиците на въглища. Основен доставчик на централата вече няколко години е Александър Усачев, основно през фирмите си "Булминерал" и "Еуроквест груп" (по-късно "Евроквест енерджи". От 2009 г. той е съдружник със старозагорския предприемач Дечко Колев (един от големите енергийни играчи в Маришкия басейн). Синът му Иван Колев беше и депутат от ГЕРБ. Партньорството увеличава двойно приходите на фирмата същата година, а през 2010 те са вече три пъти по-високи спрямо тези от 2009 г. Тогава и фирмата мести седалището си от Перник във Варна, а Усачев поне видимо прекратява участието си, а новият партньор е офшорно дружество. Дейността е увенчана и с покупка на три въглевоза. Наскоро фирмата стана известна и с намерението си да сглобява в България китайски електрически автобуси. Вече няколко години дружествата са почти монополисти при доставките, като побеждават далеч по-големи международни играчи. От ЧЕЗ отричат всякакво фаворизиране, като казват, че компаниите около Усачев наистина доставят най-евтините и с най-ниско съдържание на сяра въглища. По-рано тази година журналистическо разследване на украинския вестник "Зеркало недели" посочи ТЕЦ "Варна" като една от крайните дестинации за добиваните нелегално черни въглища в Украйна. Част от тях се изнасяли на дъмпингови цени. Според изданието през 2011 г. 1.5 млн. тона от тези въглища са били доставени на варненската централа. Като един от организаторите на този трансфер украинското издание посочва Юрий Иванющенко (един от тройката най-силни олигарси в Украйна) и неговото доверено лице Александър Усачев. "Булминерал" обаче посочва, че има две мини в Западна Украйна. Всичко това може би обяснява конкурентните цени на доставяните въглища, а и тайната как ТЕЦ "Варна" продължава да работи, въпреки че ДКЕВР не признава на 100% разходите на централата за гориво. За интереса на доставчиците от модернизацията говори и поредната рокада в ръководството на ТЕЦ. Начело на централата като изпълнителен директор се завърна Минчо Минчев, който беше на същата позиция между 2008 и 2011 г. Междувременно е работил за доставчика на въглища.
Източник: Капитал (05.08.2013)

Износът на електроенергия достигна 1600 мегавата на час Количеството електроенергия, което България днес изнася, достигна 1600 мегавата на час. Това е в пъти повече от изнесената ел.енергия през месец май на 2013 г., когато са постигнати средночасово 128 мегавата на час, съобщиха от министреството на икономиката и енергетиката За последните три дни на месец август е изнесено толкова количество ел.енергия - 94 000 мегаватчаса, колкото през целия месец май - 95 500. Термичните централи през светлата част на деня са натоварени на близо 2600 мегавата. Вечер произведеното от тях количество ел.енергия надхвърля 3000 мегавата на час. Върховите товари на електроенергийната система се наблюдават в часовете между 13.00 и 15.00 часа под влияние на високите температури и нуждата от климатици. По експертна оценка тяхната инсталирана мощност е около 500 мегавата. Общото производство на ел.енергия от термичните централи за вчерашното денонощие бе 68 000 мегаватчаса. Това доведе до увеличение добива на въглища в страната и достигане стойности само за вчерашния ден от над 75 000 тона, което е добро количество за летните месеци. Данните са от „Електроенергиен системен оператор" ЕАД
Източник: Money.bg (08.08.2013)

Износът на ток скочи 2,3 пъти България започна да изнася над 2,3 пъти повече ток през този месец спрямо предходния. Това показват данните на Електроенергийния системен оператор. На 7 юли в 12 ч товарът от България към съседните държави е бил 693 мегавата. Вчера на обяд данните на ЕСО показват, че износът на ток възлиза на общо 1607 мегавата, което е над 2,3 пъти повече. Цифрите потвърждават и думите на министъра на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев пред "Нова телевизия", който каза, че за вчера се е очаквало износът на електроенергия да достигне 1600 мегавата, докато през юли той се е движил около 640 мегавата. За последните 3 дни на август България е изнесла толкова ток, колкото през целия месец май, когато положението беше най-тежко, съобщиха от ЕСО. Тогава експортът на ток е възлизал на 95 500 мегаватчаса, докато сега само за 3 дни сме изнесли 94 000 мегаватчаса.
Източник: Стандарт (08.08.2013)

НЕК се разплаща с мините и топлофикационните централи Националната електрическа компания (НЕК) ще изплати 1,5 млн. лв. на „Топлофикация Перник“, с което ще се изплатят задълженията към работещите в Мини „Открит въгледобив“– Перник и „Топлофикация Перник“. Тази договорка са постигнали представителите на КНСБ и Федерацията на независимите синдикати на миньорите при среща с директора на Българския енергиен холдинг (БЕХ) Боян Боев. За изплащане на дължимите суми към работещите в ТЕЦ „Бобов дол“, Мина „Бели брег“, Мина „Станянци“, Мина „Чукурово“ и Мина „Въгледобив Бобов дол“ ще бъдат преведени 1,755 млн. лева, съобщават от КНСБ. По време на разговорите от синдиката са поискали гаранция за изпълнение на записаното в Националната енергийна стратегия 40% от производството на електроенергия да става с въглища местно производство. За Investor.bg от КНСБ уточниха, че в момента между 20 и 30 на сто от електроенергията се произвежда от български въглища. Процентът варира в зависимост от динамиката на потреблението. От синдиката са категорични, че в момента е даден приоритет на възобновяемите енергийни източници и това е причината да не бъде изпълнено записаното в стратегията. Това решение е чисто политическо, няма законови или други пречки за изпълнението на зададените цели", смятат още от КНСБ. Припомняме, че заради тежкото състояние на мините у нас министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев обеща да бъдат увеличени цените на въглищата от есента. Той поиска от синдикатите малко време, за да се види как работи новия модел за цената на тока, който влезе в сила от 1 август. Решението на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) беше още от началото на август цената на въглищата да бъде повишена с 2,7 на сто. Какво ще предложи енергийното министерство от септември обаче все още е в сферата на предположенията и очакванията. На този етап надежда носи износът на електричество, който отново се повишава, а заради горещото време и потреблението на електричество е значително по-високо спрямо пролетта. На 5 май тази година беше поставен рекорд по отношение на ниско потребление на енергия – едва 2 хил. мегавата. Според данните в реално време на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) през последните седмици вътрешното потребление се колебае около 4-4,5 хил. мегавата. Данните сочат, че около 45% от произведената енергия идва от ТЕЦ-ове – и кондензационни и топлофикационни, няма данни обаче кои мощности са натоварени и кои от тях с какви суровини работят.
Източник: Инвестор.БГ (13.08.2013)

Делчо Бодуров е новият шеф на Централното диспечерско управление към Електроенергийния системен оператор. Той ще замени на поста Митю Христозов, който се пенсионира по болест, но ще остане на граждански договор като експерт в управлението. Бодуров е дългогодишен служител на компанията и досега е бил началник на отдел. Името му често се среща във връзка с обществените поръчки, които обявява компанията. Централното диспечерско управление ръководи цялата енергийна система на страната. Ексшефът Митю Христозов подаде оставка още през април, но досега тя не беше приемана.
Източник: Труд (23.08.2013)

Зелени централи заплашени с изключване В петък изтича крайният срок, който ЕВН даде на производителите на зелена енергия, за да подпишат договори за достъп до електроразпределителната мрежа на дружеството. ЕРП-то е предупредило централите, които не са изпълнили това условие, че ще бъдат изключени. В сряда от ЕВН съобщиха, че 63 производители все още нямат сключени такива договори. Съгласно Закона за енергетиката (ЗЕ) и Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) производителите на електрическа енергия са длъжни да сключат договори за достъп с мрежовите оператори при Общи условия, одобрени от ДКЕВР и влезли в сила от 1 юли 2013 г. Досега централите не са имали подобни договори, защото не е имало такова изискване и те са били присъединявани към мрежата с обикновени протоколи за съгласие с Общите условия. В началото на юли ЕВН изпрати покани до зелените централи на територията на компанията да сключат съответните договори. Крайният срок за подписването им беше 1 август 2013 г., но множество централи отказаха да го направят заради спорни текстове в Общите условия. Проблемът с договорите за достъп е с давност от почти една година. През септември 2012-та, малко след като ДКЕВР въведе такса достъп за ВЕИ производителите, електроразпределителните дружества започнаха публично обсъждане на тези договори, които трябваше да бъдат въведени съгласно промените в ЗЕ и ЗЕВИ. Тогава от Българската фотоволтаична асоциация (БФА) посъветваха никой да не сключва подобни договори не само заради дискриминационни условия, но и защото с тях директно се потвърждаваше такса достъп, която тази година съдът обяви за незаконна. Общите условия бяха приети малко преди да бъде сменен Ангел Семерджиев като председател на енергийния регулатор, като в работната група в ДКЕВР са участвали само ЕРП-тата. На обществените им обсъждания след това ВЕИ производителите възразиха срещу текстовете и Антон Роков, временно изпълняващ длъжността председател на ДКЕВР, заяви, че аргументите им са сериозни и текстовете трябва да се подобрят. Последваха нови кадрови смени в регулатора и през май месец правилата бяха публикувани, без да се взимат предвид забележките на производителите. "Получи се, че регулаторът вместо да защити от мрежовия монопол малките и средните предприятия, даде на ЕРП-тата и хляба, и ножа", коментира пред "Капитал Daily" създалата се ситуация Никола Газдов, председателят на Българската фотоволтаична асоциация. Според него приетите общи условия за достъп са изцяло в полза на мрежовите компании и в ущърб на производителите от ВЕИ и затова много производители са отказали да ги подпишат. Основните възражения на бранша срещу условията в договорите са, че там се дава възможност на ЕРП-тата да изключват централи без да дължат обяснение за това, както и че могат да събират такса за достъп, въпреки че тя вече е обявена от съда за незаконна. Сред множеството корекции по условията на договора, които ВЕИ браншът предлага, е доставката и монтажът на таблото за мониторинг да бъде за сметка на мрежовия оператор, както и самото осигуряване на предаване на данни в реално време за инсталации с над 30 киловата мощност да бъде за сметка на ЕРП-то. Производителите искат да отпадне и текст, според който мрежовият оператор не е задължен да плаща обезщетения за вреди в резултат на ограничаване или спиране на доставките на ток, освен когато дружеството има доказана вина за това. От БФА заявиха, че ВЕИ производителите са били принудени да подпишат договорите, защото им е било казано, че в противен случай ще им бъде прекратен договорът за изкупуване на електроенергията. При подписването някои производители били изявили желание да напишат коментари върху страниците – че не са съгласни с някои условия, но от ЕВН са им заявили, че така договорът ще се счита за нищожен и ще се пристъпи към изключване. "Отчитаме, че настоящият състав на регулатора е много по-отворен за диалог, но текстът вече е влязъл в сила, той е изцяло едностранен, в полза на монополистите и в ущърб на над 1600 малки и средни предприятия, което е абсолютно недопустимо", смята Газдов. Докато търсят диалог по проблема с ДКЕВР, от фотоволтаичната асоциация са препоръчали на компаниите да подпишат договорите, за да избегнат по-тежки последици. Междувременно от бранша са изпратили няколко писма до ДКЕВР с настояване общите условия по договорите за достъп да бъдат преразгледани и балансирани. "Определено трябва интересът на мрежовите компании да бъде защитен, но по същия начин трябва да бъде защитен и интересът на ВЕИ производители", коментира Газдов. От ЕВН уточниха за "Капитал Daily", че до момента над 1000 производители вече са сключили договори, а два дни след изпращането на последната покана от 20 август, още 13 централи са се присъединили към тях. Така под заплаха от изключване остават 50 централи. Вероятно от ЕВН ще удължат отново срока за сключване на договорите, но от компанията заявиха, че в някакъв момент със сигурност ще се стигне до изключване на неподписали производители. Притесненията на електроразпределителното дружество е, че от икономическото министерство, регулатора или от ЕСО може да им бъде потърсена сметка, ако изкупуват електроенергия от ВЕИ производители без задължителните по закон договори. Освен че е нарушение на нормативната уредба, от ЕРП-то смятат, че това поставя коректните производители в неравностойно положение.
Източник: Капитал (23.08.2013)

ЧЕЗ търси проектант за подмяна на кабелна линия в райони "Връбница" и "Илинден" на София Подмяната на 110-киловолтовакабелна електропроводна линия "Захарна фабрика" от подстанция (п/ст)"Орион" до п/ст "Боримечка" е един от планираните от "ЧЕЗ Разпределение" проекти за 2013 г. Той е част от програмата на София за реконструкцията и модернизацията на разпределителната мрежа на София. В тази връзка е обявена обществена поръчка за подмяна на маслонапълнена кабелна линия 110 кV от линеен ножов разединител 110 кV на п/ст "Орион" до разединител в п/ст "Боримечка" и частична реконструкция на разпределителни уредби 110 кV в двете подстанции, намиращи се в район "Връбница" и район "Илинден". Етапи на изпълнение: 1. Изготвяне на прединвестиционни проучвания и актуални предпроектни енергийни и електрически изследвания, включващи: принципни схеми, потокоразпределение, нива и токове на късо съединение, режими на работа и др.) - Технико-икономически доклад за енергийните обекти в засегнатия район, съобразен с въвеждането в експлоатация на нов сух алуминиев кабел 110 кV и реконструкцията в двата енергийни обекта 2. Изготвяне на работен проект за подмяна на маслонапълнена кабелна електропроводна линия 110 кV "Захарна фабрика". Съгласуването му с възложителя и със заинтересуваните централни и териториални администрации, със специализираните контролни органи и експлоатационни дружества, в това число НЕК ЕАД и ЕСО ЕАД, включително издаване на разрешение за строеж 3. Авторски надзор по време на изпълнение на строителните работи на обекта и изготвяне на екзекутивна документация. Критерият за оценка на офертите е икономически най-изгодна оферта, като се има предвид два показателя: цена (тежест 85) и срок за изготвяне на работния проект (тежест: 15). Срокът на договора с избрания изпълнител е 1 една година с възможност за удължаване с още 1 г. Крайният срок за получаване на документация за участие е 17.09.2013 г., а на офертите - до 27 септември т.г.
Източник: Строителство Градът (09.09.2013)

Смениха пак шефовете на електроенергийния оператор Държавният Електроенергиен системен оператор (ЕСО), който управлява основната електрическа мрежа в страната, ще има нови шефове, решиха от Българския енергиен холдинг.Това се случва само два месеца след като бяха назначени настоящите директори на дружеството. Постът изп. директор поема досегашният консултант на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране доц. Валентин Колев. Той е управител на инженеринговата компания „Елконтрол" ООД, която има лиценз за търговия с електроенергия до 2017 г. Колев поема поста шеф на ЕСО от Иво Лефтеров, който беше назначен на тази позиция през юли. Преди това Лефтеров управлява два пъти Националната електрическа компания - от март 2012 г. до август 2012 г. и от май 2013 г. до юли. Два месеца след като беше назначен в ЕСО от компанията си тръгва и Камен Тодоров. Неговото място ще заеме Северин Въртигов. Той е бивш брокер, който беше и финансов мениджър в Българския енергиен холдинг (компания майка на ЕСО). До 13 май Въртигов участваше в съвета на директорите на Държавната консолидационна компания, но постът му беше закрит от служебният министър на икономиката Асен Василев. Това са поредни смени в ръководството на ЕСО след като преди две седмици беше сменен и шефът на Централното диспечерско управление Митю Христозов. Постът му зае Делчо Бодуров.
Източник: Труд (10.09.2013)

Икономическият министър видя проблем за 390 млн. лв. в енергетиката Прокуратурата ще проверява дали Електроенергийният системен оператор (ЕСО) е изхарчил правомерно 230 млн. лв. за закупуване на студен резерв (виж карето) през 2012 г. Това стана ясно, след като министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев съобщи по ТВ7, че в понеделник ще внесе сигнала за това в прокуратурата. Стойнев заяви още, че от министерството вече са подали други три сигнала за общо 160 млн. лв. за източване на българската енергетика. От финансовия отчет на ЕСО се вижда, че въпросните 230 млн. лв. всъщност са цялата сума, която системният оператор е похарчил за студен резерв през 2012 г. Това на практика означава, че ще бъде проверявани не договори с конкретни производители, а цялостният механизъм, по който е работено. Източник от мениджмънта на ЕСО коментира, че е научил за предстоящата проверка на дружеството от телевизията, а от БЕХ заявиха, че трябва да се изчака да се види какво точно ще внесе в прокуратурата министърът, за да се правят коментари. В същото време енергийният министър от правителството на ГЕРБ Делян Добрев обяви, че въпросните 230 млн. лева, за които говори Драгомир Стойнев, всъщност са 236 млн. лева и не са за 2012-а, а за 2013 г. "Тези пари не касаят "студения резерв", а касаят т.нар. разполагаемост по дългосрочните договори за двете централи "Марица-изток 1" и "Марица-изток 3", които не сме подписвали ние." Според Добрев разполагаемостта се плаща от момента, в който са заработили двете централи, т.е. отпреди управлението на ГЕРБ, и не може да се търси отговорност от тях. Докато през 2012 г. ЕСО е похарчило за студен резерв 230 млн. лв., за 2011 г. разходите по същото перо на системния оператор са били 108 млн. лв. Експерти обаче коментираха, че двете години са много различни и не е коректно сравнението между тях заради силния износ през 2011 г. През следващата година обаче има някои нови фактори, които водят до увеличение на разполагаемостта за студен резерв - стачка в "Мини Марица–изток", намалелият износ и бездействащите заради това американски централи. Вероятно големият скок в разходите на ЕСО за студен резерв през 2012 г. се дължи на новопостроената ТЕЦ "АЕS Гълъбово", която заработи на пълна мощност през миналата година. Според дългосрочните договори с ТЕЦ "AES Гълъбово" и ТЕЦ "Контур Глобал Марица-изток 3" НЕК е длъжна да изкупува 100% от разполагаемостта на двете американски централи, дори и те да не работят. Проблемът се появи през 2012 г., когато ниският износ стесни вътрешния пазар и намали производството на американските централи, увеличавайки разполагаемостта им, и съответно оскъпи електроенергията им. Тъй като надбавката към цената на тока за невъзстановяеми разходи не покриваше изцяло тази разполагаемост, от НЕК се опитаха да прехвърлят част от нея към ЕСО като студен резерв. Затова и от НЕК твърдят, че ЕСО трябва да изплати 207 млн. лв. Три централи от години осигуряват студен резерв. Това е най-вече ТЕЦ "Варна", както и ТЕЦ "Русе" и ТЕЦ "Бобов дол". Първата е собственост на "ЧЕЗ България", а останалите две се свързват с Христо Ковачки. Всъщност и трите централи имат блокове, които имат право да работят само по няколкостотин часа годишно, тъй като не отговарят на екоизискванията. Това им позволява да дават доста ниска цена за студен резерв. В същото време останалите производители предпочитат да работят с пълен капацитет и да изнасят енергия, а не да държат в готовност неработещи мощности. Договор за резервиране на 200 мегавата до края на годината има и държавната ТЕЦ "Марица-изток 2", но централата предпочита да се възползва от нарасналия износ и не е заявявала желание да осигурява повече капацитет за студения резерв.
Източник: Капитал (16.09.2013)

300 млн. лв. за връщане на зелените централи Около 300 млн. лв. по оценка на бранша в момента са обект на спор между производителите на възобновяема енергия (ВЕИ), електроразпределителните предприятия (ЕРП), НЕК и ЕСО. Сумата се формира, след като преди година беше въведена такса достъп, която фотоволтаичните, вятърните и малките хидроелектрически централи започнаха да плащат по решение на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Три месеца след като излезе окончателно решение на Върховния административен съд (ВАС), обявяващо таксата за незаконна, не само че голямата част от зелените централи продължават да я плащат, но дори и онези централи, за които съдът вече се е произнесъл и не я плащат, не са наясно кога и дали изобщо ЕРП-тата ще им върнат някога събраните вече пари. Държавата засега е пас, тъй като в крайна сметка тези пари трябва да бъдат върнати от нея, а това не се връзва с опитите за постоянно намаление на цените на електроенергията. На 14 септември 2012 г. със свое решение Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) въведе временна такса за достъп до електропреносната мрежа за производители на зелена енергия, която трябваше да действа до утвърждаването на окончателни цени. По силата на това решение зелените централи трябваше да плащат между 2 и 40% от своя доход. Мотивите на ДКЕВР бяха, че така ще се покрият разходите, които зелената енергия предизвиква в енергийната система. Основната причина за таксата обаче беше дефицитът, който се получи заради разминаването в ценовия модел между прогнозните ВЕИ мощности за периода и значително по-високите реални мощности. Реално таксата беше изчислена не на базата на разходите, които ВЕИ-тата предизвикват, а така, че да бъде покрит дефицитът. Разлика дойде от прогнозите на електоразпределителните дружества (ЕРП), които ДКЕВР изисква в края на март и които до обявяването на новите цени на тока и структурата на цената в края на юни се нуждаеха от актуализиране заради удвояването на новоприсъединените зелени централи между април и юни. Такова актуализиране на заложените в модела данни обаче не беше направено - най-вероятно по този начин ДКВЕР искаше да ограничи нарастването на цените. Това обаче натовари ЕРП-тата, които плащаха преференциалните тарифи на ВЕИ-тата, без НЕК да може да им покрие след това разходите. Затова през септември ДКЕВР въведе таксата, която ВЕИ-тата трябваше да плащат на електроразпределителните дружества. Зелените централи атакуваха решението на регулатора в съда и бяха заведени дела по всичките 28 точки, които регламентират таксата за различните видове производители. През март 2013 г. на първа инстанция бяха разгледани първите заведени дела и таксата беше обявена за незаконна, което беше потвърдено за тези дела и на петчленка през юни. Вместо да се съобразят с решението на ВАС и да разрешат на ЕРП-тата да върнат събраната такса на ВЕИ централите, в началото на юли от ДКЕВР са поискали от ВАС да допълни първоинстанционните си решения, с което да се върне преписката на регулатора за нови указания. Предвид това, че ДКЕВР иска допълване на първоинстанционните решения, които са обжалвани, а не на решенията на петчленен състав на ВАС, които не подлежат на обжалване, едномесечният срок следва да се брои от дата на връчване на първоинстанционните решения, т.е. през март. Въпреки че този срок отдавна е изтекъл, ВАС се съгласява с искането на ДКЕВР и насрочва две заседания през 2014 г. по делата, по които вече има окончателно решение. Освен че регулаторът всъщност няма право да изисква такова преразглеждане на делата, защото са изпуснали срока за това, според юристи е спорно доколко изобщо имат подобно право, тъй като решенията на ВАС са по същество, тъй като не са били налице материално-правни предпоставки за издаване въобще на обжалваното решение на регулатора. Доводите на съда, с които бяха отменени точки от решението на ДКЕВР, бяха, че при взимането на решението комисията не е действала според административнопроизводствените правила и не е възможно да се извърши контрол за законосъобразност на определените цени, тъй като не са били изискани доказателства за произтичащите от дейността разходи. Още при излизането на окончателното решение за отмяна на таксата през юни от ЕВН коментираха, че парите, които са събрани от ВЕИ производителите, се пазят и дружеството има готовност да ги върне, ако се окаже, че решението на съда трябва да бъде тълкувано по този начин. Засегнатите централи веднага са изпратили покани до дружествата за доброволно изпълнение, с което се изисква връщането на парите. "ЕВН изпълнява указанията на държавните институции, които имат отношение към темата", беше отговорът на електроразпределителното дружество на въпрос на "Капитал Daily" три месеца по-късно във връзка с казуса. От ЕРП-то уточниха, че от влизането в сила на решенията на петчленния състав на ВАС за цена за достъп тя не се начислява за тези групи ВЕИ производители, за които има взето решение от съда. До този момент обаче пари не са връщани и мнението на представители на ВЕИ бранша е, че така директно се обогатяват ЕРП-тата. За последните обаче този висящ казус също е проблем и заради това годишните им финансови отчети все още не са заверени. Дружествата са изпратили официално писмо до ДКЕВР с въпрос какво да правят със събраната от ВЕИ-тата такса. Проблемът е, че събраните суми вече са декларирани като приходи и върху тези приходи дружествата са платили съответните данъци. Затова и въпросът от чия сметка и по какъв начин трябва да бъдат върнати парите е сложен. По-голям проблем обаче може да се окаже дали всички дружества са провизирали този свой приход. Вероятно в условията на огромни дефицити в компаниите на Българския енергиен холдинг Електроенергийният системен оператор (ЕСО), който също е събирал такса за достъп от зелени централи, е похарчил тези пари. Едно решение на регулатора за връщане на тези суми при подобен сценарий ще утежни още повече финансовата криза в енергетиката. Към момента петчленният състав на съда се е произнесъл по много малък брой от заведените дела и голямата част от тях предстои да бъдат гледани през септември, октомври и ноември. Решението на ДКЕВР съдържа 28 точки и досега са отменени само пет от тях, три от които са за фотоволтаици и две – за вятърни мощности. Би трябвало останалите раздели от решението на ДКЕВР, касаещи другите класове зелени централи, също да бъдат отменени по начина, по който е отменена таксата за онези производители, за които съдът вече се е произнесъл. Това ще гарантира непротиворечива практика на съда по един и същ въпрос. За приключените с окончателно решение през юни дела сега ВАС е насрочил открити заседания за разглеждането им на 12 февруари 2014 г. (за две от производствата). Това означава, че разрешаването на казуса ще се проточи доста напред във времето, особено за онези класове централи, за които решението на ДКЕВР все още е в сила. Междувременно те продължават да заплащат такса достъп на ЕРП-тата, която при по-голямото производство през лятото коства за някои ВЕИ централи до 40% от приходите им. Вероятно целта на ДКЕВР е да отложи въпроса с разплащането със зелените централи за следващия ценови период, за да не се задълбочава дефицитният натиск върху намалената цена на тока.
Източник: Капитал (17.09.2013)

Държавата не пуска ВЕИ инвеститорите да си ходят Повече от една година след като Националната електрическа компания (НЕК) обяви, че до 2016 г. няма да има свободен капацитет за нови присъединявания на мощности за производство на ВЕИ и това доведе до желание на много инвеститори да се откажат от проектите си, държавата не им дава тази възможност. Така се стига до абсурдната ситуация, при която, от една страна, политическата воля е категорично за преустановяване строежа на нови зелени централи, но в същото време НЕК и Електроенергийният системен оператор (ЕСО) отказват прекратяването на договорите за присъединяване на неизградените проекти и връщането на паричните гаранции по тях. Става въпрос за проектен обем от мощности от минимум 300 мегавата, а вероятно и доста повече, но колко са точно количествата е трудно да се каже, защото от НЕК отказват да предоставят тази информация. Причината за странното поведение на НЕК не е желанието проектите да се осъществят. По-скоро проблемът са гаранциите, които държавната компания е прибрала за изпълнението на тези проекти и които при прекратяването на договорите ще трябва да бъдат върнати обратно на инвеститорите. Като се има предвид, че за централи с над 5 мегавата мощност са събирани гаранции от 50 хил. лв. на мегават, става ясно, че в дъното на проблема стоят минимум 15 млн. лв., с които изпадналата в тежка финансова криза НЕК не иска да се раздели лесно. Или пък в настоящата ситуация на постоянни нападки никой не иска да поеме отговорност за нещо, за което после може да бъде обвинен, че е предизвикал щета за държавната компания - въпреки че в случая именно тя е неизрядната страна. Преди решението на НЕК да отложи през миналата година присъединяването на нови ВЕИ мощности, само вятърните проекти бяха за между 500 и 700 мегавата. Въпреки бума на новоприсъединени соларни мощности през първата половина на 2012 г. много проекти за слънчеви централи също бяха отложени за присъединяване след пет години и инвеститорите им се отказаха от тях. Мотивация за това бе и намаляването на преференциалната цена за нови мощности, която от тази година е 12 стотинки на киловатчас, и според бранша на практика вече не е преференциална. Фотоволтаиците като цяло нямат проблем и успяват да си приберат гаранциите от електроразпределителните дружества (ЕРП), към които е трябвало да бъдат присъединени. От ЕВН, където има най-много отложени проекти, заявиха, че нямат случаи на невърнати пари, когато инвеститорите са прекратявали договорите си независимо дали ЕРП-то е правило някакви инвестиции по присъединяването им. При централи под 5 мегавата гаранциите са по 25 хил. лв. за мегават. Какво е точното количество на отложените мощности не може да се каже, тъй като все още не е обявен графикът за потвърждаване на гаранциите, които са платени. Още в края на миналата година от ЕСО трябваше да го публикува на сайта си, но и до днес това все още не е направено. Затова и няма как да се разбере колко инвеститора реално са потвърдили гаранциите си и колко ще се оттеглят. От Българската фотоволтаична асоциация например са правили опит да изискат тези данни по Закона за достъп до обществена информация, но НЕК е отказала да ги даде. НЕК също така не отговори и на въпросите на "Капитал Daily" въпреки уверенията на пресслужбата им, че ще предоставят информацията. Така не става ясно колко от инвеститорите са потвърдили гаранциите си и колко не, както и дали всички от непотвърдилите са получили обратно парите си. Не е ясно и колко от блокираните от НЕК пари са под формата на банкови гаранции и колко са депозити в полза на компанията. По-интересен е обаче случаят с онези, които са потвърдили гаранциите си, но впоследствие са решили да се откажат изцяло от инвестициите си, тъй като проектите масово са прехвърлени за 2017-2018 г. Със сигурност инвеститори с проекти за минимум 300 мегавата в момента се опитват да си приберат гаранциите. Сред тях са световни компании като Iberdola, Mitsubishi и SWEG. Дупка в закона в момента позволява положението на тези инвеститори да стои висящо, тъй като в норматива не е уточнено какво се става, ако нито мрежата е изградена, нито строителството на ВЕИ реално ще стартира. Енергийният регулатор на практика отказа да коментира този казус. Становището на браншовите асоциации е, че е редно да се позволи на инвеститорите да се изтеглят по нормален начин от пазара, при положение че държавата драстично променя политиката си за развитие в този сектор, т.е. тя е нарушила договорите за присъединяване. Добре ще е поне в известна степен да се съхрани имиджът на България, тъй като специално в сектора на ВЕИ той е унищожен, коментира за "Капитал Daily" ситуацията Марияна Янева от Българската ветроенергийна асоциация. Според нея едва ли в близките няколко години ще има сериозен инвеститорски интерес в тази област. Проблемът обаче едва ли е само правен, тъй като и сега действащият закон позволява добронамерено тълкуване, чрез което да се решат нещата. Всъщност такова тълкуване е правено по изключение за отделни проекти, за които се твърди, че са получили гаранциите си обратно. Не е ясно обаче на какъв принцип НЕК прави преценка на кого да върне парите и на кого да ги задържи.
Източник: Капитал (25.09.2013)

Независим международен одит на БЕХ искат от фотоволтаичната асоциация За независим международен одит на Българския енергиен холдинг (БЕХ) и дъщерните му дружества НЕК и ЕСО настояват от Българската фотоволтаична асоциация (БФА). Повод за искания одит е писмото на енергийния холдинг, с което се предлага въвеждането на 30% данък на производителите на електрическа енергия от слънце и ограничаване на производството на всички ВЕИ производители. Това съобщи председателят на БФА Меглена Русенова, цитирана от БТА. Като "абсурдно и скандално" определя тя предложението на БЕХ парите от данъка да бъдат оползотворени за капитализирането на НЕК. Според нея наливането на пари в нереформираната държавна енергетика ще задълбочи кризата в отрасъла и няма да има никаква прозрачност в използването на тези средства в рамките на НЕК или БЕХ като холдинг. "Настояваме за такъв международен одит, който да препоръча мерки за преструктурирането на БЕХ, което е посочено и в доклада на Световната банка, официализиран у нас на 27 май 2013 г.", мотивира искането Русенова. По думите й отказът от реформи в държавния енергиен сектор всъщност е отказ от модернизация на сектора и нежелание да се следят световните тенденции за развитие на енергетиката. Пример за това е спирането от страна на дъщерни на БЕХ дружества като НЕК и ЕСО на старта на балансиращия пазар. Инвеститорите, членове на БФА, очакват правителството да излезе с официална позиция относно предложението на енергийния холдинг и едва тогава ще обявят по-нататъшните си действия.
Източник: Дневник (07.10.2013)

Искат международен одит на енергийния холдинг Българската фотоволтаична асоциация (БФА) настоява за независим международен одит на Българския енергиен холдинг и дъщерните му дружества НЕК и ЕСО. Това заяви председателят на БФА Меглена Русенова. Тя определи като "абсурдно и скандално" средствата от новия 30% данък върху производителите на електрическа енергия от слънце да бъдат бъдат оползотворени за капитализирането на НЕК.Наливането на пари в нереформираната държавна енергетика ще задълбочи кризата в отрасъла и няма да има никаква прозрачност относно използването на тези средства в рамките на НЕК или БЕХ като холдинг, заяви Русенова. Нуждата от международен одит за преструктурирането на БЕХ е посочен и в доклада на Световната банка от май, допълни тя.
Източник: Стандарт (07.10.2013)

Износът на ток скочи 16 пъти Износът на ток от България за съседните страни се е увеличил около 16 пъти в края на септември спрямо началото на юни, когато кризата в родната електроенергетика беше в разгара си. Това показват данните на Електроенергийния системен оператор за междусистемните физически потоци на ток между нашата страна и Сърбия, Македония, Гърция, Турция и Румъния. Причините за значителния ръст в износа на ток са комплексни, коментират експертите. От една страна е нараснало потреблението на енергия в съседните на България страни. Но съществен принос има и намаляването на таксата за износ на родна ел.енергия, което стана с предложените от кабинета "Орешарски" промени в Закона за енергетиката. В резултат на по-високия износ се натоварват с работа инсталираните в страната мощности за производство на ток, увеличават се приходите в отделните енергийни компании и в държавния бюджет, а се запазват и работни места.Точно с колко е нараснал износът може да се види от данните на Електроенергийния системен оператор. Между 18 и 19 ч. на 3 юни например от България към Гърция потокът на ток е бил в размер на 75 мегавата, а към Турция - близо 319 мегавата. В същото време обаче у нас са влезли 105 мегавата от Сърбия и още близо 188 от Румъния.
Източник: Стандарт (07.10.2013)

Електроенергийният системен оператор (ЕСО) ще плаща банковите заеми на НЕК, които са обезпечени с част от преносната мрежа на страната, съобщи вчера зам.-министърът на енергетиката Иван Айолов, който взе участие на енергийна конференция в София. Най-вероятно това ще стане след Нова година, когато се очаква да приключи процесът на отделянето на ЕСО от НЕК. С него от НЕК ще бъдат извадени далекопроводите и ще бъдат прехвърлени към ЕСО, който по изискванията на Третия енергиен либерализационен пакет ще бъде сертифициран като независим преносен оператор. Не е ясно каква част от мрежата е заложена за заемите на НЕК към банки, които са от порядъка на 500 млн. евро. Ясно е само, че банките, които са обезпечили вземанията си с част от преносната мрежа, са Европейската банка за възстановяване и развитие, Европейската инвестиционна банка и „Креди Суис”. Зам.-министърът обясни, че до този модел се е стигнало след поредица от срещи с кредитните институции, които са били на мнение, че дълговете трябва да следват актива. И трите банки са дали съгласие заемите на НЕК към ЕСО да бъдат прехвърлени заедно с активите. По време на конференцията Иван Айолов определи състоянието на енергетиката като много тревожно. По думите му това е породено от сметки, които не са направени добре. В България се получи бум на ВЕИ, когато беше завладяна от световната икономическа криза, посочи Айолов. И представи данни, според които само за първите три месеца на годината ръстът на производството на зелените централи е 51,2%, а за 2012 г. - 47 на сто. От 2009 г. до 2012 г. в експлоатация са влезли 1650 мегавата от ВЕИ централи. Над 80% от тях са заработили от януари до юни 2012 г. Това доведе до дисбаланс и проблеми в цялата енергийна система – наложи се ограничаване на работата на АЕЦ “Козлодуй”, включване и изключване на блокове на ТЕЦ-ове и оскъпяване на еленергията, обобщи Айолов. Запалването на 1-ви блок на конвенционална централа струва 60 хил. лв., допълни той.
Източник: Монитор (09.10.2013)

ЕСО започва отделяне от НЕК Положението в енергетиката ни е доста тревожно на този етап и правителството прави всичко възможно, за да се ребалансира системата, без да се вдигат сметките на потребителите. Това обясни заместник-енергийният министър Иван Айолов, по време на четвъртата конференцията „Енергийно развитие и интеграция на регионалните енергийните пазари“, организирана от Българския енергиен форум. Медиен партньор на събитието е 3eNews. Той представи и данни, според който производството на ток от възобновяеми енергийни източници за първите три месеца на годината е нараснало с 51%. За сравнение през 2012 г. е ръста в производството е бил 47%. Според заместник-министъра през миналата година са били включени в експлоатация 80% от всички ВЕИ централи у нас. В момента в страната има 1650 мвт. мощности от зелена енергия, като 976 мвт. е производството само от фотоволтаичните централи.
Източник: econ.bg (09.10.2013)

ЕСО се оттегля от енергийната борса ЕСО не иска да бъде оператор на електроенергийната борса, която трябва да заработи у нас. Компанията е оттеглила от ДКЕВР заявлението си за получаване на такъв лиценз, съобщи Еленко Божков, член на регулатора. Писмото за отказ е подадено миналата седмица лично от новия изпълнителен директор на ЕСО Валентин Колев. Според Божков оттеглянето на държавната компания от енергийната борса не е проблем, защото може да бъде заменена от всяко друго държавно или частно дружество, което отговаря на изискванията. Ситуацията към момента обаче може да забави въвеждането на борса за ток в България.
Източник: Стандарт (11.10.2013)

Облигациите на БЕХ са пласирани сред близо 200 инвеститори Облигационната емисия за 500 млн. евро на Български енергиен холдинг е била пласирана сред близо 200 инвеститори, като по-голямата част от тях са чуждестранни играчи, но има и участници от България. Това съобщиха източници, запознати с процедурата по предлагането, което се проведе на 31 октомври. Две трети от облигационерите са от Европа, а останалите участници са от САЩ и Азия. Близо половината от емисията са изкупили инвестиционни фондове, а останалите книжа са записали пенсионни фондове, застрахователни дружества и банки според неофициалната информация. Очакванията на пазара са били петгодишните книжа да бъдат пласирани при доходност под 4%, тъй като към момента на предлагането БЕХ не е отчитал големи задължения, съпоставено с активите му и постъпленията от дивиденти. Постигнатата доходност обаче бе малко по-висока, 4.287%, което показва, че участниците са калкулирали по-голям риск. Според банкер, занимавал се със сделката, цитиран от Reuters, за това са натежали притесненията около политическата обстановка в страната и дебютният характер на емисията. Дори и на това ниво специалисти от облигационния пазар окачествиха предлагането като успех за емитента на фона на резултатите от сравними емисии: през миналата година българските еврооблигации с 5-годишен матуритет бяха пласирани при доходност от 4.436%, а на последния аукцион за 5-годишни ДЦК през октомври постигнатата доходност бе 2.35%. Друго потвърждение на успеха за облигационната емисия дойде от ирландската и английската фондова борса, където книжата бяха качени за вторична търговия. В петък, когато пазарът вече бе научил, че БЕХ е договорил заем от "Газпром" за 620 млн. евро за участието си в газопровода "Южен поток", облигациите се търгуваха при доходност от 4.267%, което е по-ниско от постигнатата на аукциона. Това според експерт в търговията с такива книжа показва, че инвеститорите не са били неприятно изненадани от новината, сервирана едновременно с обявяването на резултата от предлагането, а също и че облигацията е била правилно оценена от банките, които я пласираха - Raiffeisen Bank International и Citigroup.Григорий Ананиев, началник ликвидност на Citibank за България и Румъния, декларира, че разочаровани от новината за "Газпром" е нямало. Поне това са показали разговорите, които той е повел с местните инвеститори, записали от облигациите на БЕХ. Имайки предвид, че книжата трябва да се платят до 7 ноември, може да се предположи, че ако все пак има недоволни сред облигационерите, те ще се откажат от сделката. Това обаче е с минимален шанс да се случи, коментират специалисти от пазара, които обръщат внимание на многото подадени заявки за покупки от емисията - те бяха пет пъти повече от предложеното количество от 250 млн. евро. Според тях инвеститорите не би следвало да са изненадани и от това, че на финала на предлагането бяха одобрени два пъти повече облигации за продажба, отколкото бе обявено в проспекта. Това е обичайна практика и е можело да се очаква, че ще се стигне дотам, тъй като по-голямата емисия се превръща в бенчмаркова и става по-видима за международните инвеститори. Енергийният холдинг подготвя излизането си на облигационните пазари от миналата година, за да осигури ресурс за покриване на задължения в групата. Едно от тях е заемът за 195 млн. евро, изтеглен от НЕК за финансиране на дейности по проекта АЕЦ "Белене". Той падежира през май тази година и бе рефинансиран с друг банков заем, който сега ще бъде върнат с постъпленията от облигационната емисия. С остатъка от средствата БЕХ ще може да изплати дължимия дивидент на държавата, който възлиза на 205 млн. лв. Крайният срок за внасянето му е 15 ноември. Така от изтегления милиард лева чрез продажбата на облигации дружеството ще остане с 413 млн. лв., които може да бъдат насочени към инвестиционни проекти, каквито са изграждането на газови връзки с Турция, Гърция, Сърбия и Румъния, както и удължаването на живота на двата работещи ядрени реактора на АЕЦ "Козлодуй". Това са все проекти, определени като стратегически и по които работата е започнала. Отделно със заема от "Газпром" БЕХ практически стартира дейностите по прокарване на "Южен поток", но отпусканите 620 млн. евро едва ли ще изчерпят цялата нужна инвестиция, с която държавната компания се ангажира пред руския партньор. Работата с него по проекта "Белене" вече показа как първоначалните сметки могат да се окажат сериозно сгрешени и в крайна сметка оскъпяването да е непосилно за българското дружеството. Ако се върнем пак към проспекта на облигационната емисия, в него се споменава, че във времето от 2013 до 2017 г. инвестиционната програма на БЕХ ще изисква по 700 млн. евро годишно, което е много повече от паричните потоци, които холдингът реализира. От отчета му към деветмесечието се вижда, че приходите му са малко над 250 млн. лв., а финансовото състояние и задлъжнялостта на дъщерните компании сериозно се влошават, което означава, че следващата година БЕХ най-вероятно няма да е в състояние сам да осигури 700 млн. лв. ресурс за инвестиции. Ето защо е много важно дали, след като взе лесните пари, дружеството ще се изкуши да се впусне в проекти, които не може да си позволи. Това гарантирано би го заробило с още дългове. Не бива да се забравя и че догодина предстои арбитражно дело с "Атомстройекспорт" за АЕЦ "Белене", което потенциално може да струва на холдинга 1 млрд. евро.
Източник: Капитал (04.11.2013)

Българска енергийна борса” иска да организира пазара на ток у нас „Българска енергийна борса” АД е компанията, която е заявила пред ДКЕВР, че иска да получи лицензия за организиране на борсов пазар на еленергия. Това съобщиха от самата компания, след като вчера председателят на ДКЕВР Анжела Тонева каза, че е постъпило такова, но не пожела да каже от коя фирма. Заявлението е било подадено на 1 ноември. Както и известно, неотдавна ЕСО оттегли своето заявление. Сред учредители са Камарата на строителите и енергетиците в България, генераторите и търговци на еленергия, както и от Европейската борса EPEXSPOT, ПВБ България, Terna S.p.A. - италиански енергиен оператор, и Edison S.p.A, се посочва в съобщението. В напреднала фаза са и преговорите за доставчик на IT платформата, на която участниците в енергийната борса ще извършват сделките си. Не е тайна, че номинираната компания за доставчик на платформата е ATOS SE, се казва в съобщението. Водени са преговори с МИЕТ, резултат от които е официална покана от „Българска енергийна борса” АД към енергийния системен оператор да се присъедини към акционерите и по този начин да изпълни вмененото от закона задължение, да администрира сделките на борсовия пазар на еленергия в Република България.
Източник: Монитор (07.11.2013)

Решават за лиценза на ЧЕЗ до месец Решението на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране за запазването или отнемането на лиценза на ЧЕЗ ще бъде готово до края на този или началото на следващия месец. Това каза председателят на регулатора Анжела Тонева. Вчера в ДКЕВР е било подадено заявление за отделянето на ЕСО от НЕК, съобщи още Тонева. За това преди време предупреди и зам.-министърът на енергетиката Иван Айолов. Според неговите думи компаниите трябва да се отделят окончателно около Коледа
Източник: Стандарт (07.11.2013)

Кандидат без опит и партньори поиска енергийната борса "Категорично нямаме нищо общо", "нито сме ги одобрявали, нито ги подкрепяме". Това бяха коментарите на две големи европейски фирми за приписваната им подкрепа за компанията "Българска енергийна борса". Регистрираната преди шест месеца фирма кандидатства за лиценз за оператор на енергийната борса в България, след като преди месец Електроенергийният системен оператор (ЕСО) ненадейно се отказа да създава борса. На 1 ноември "Българска енергийна борса" АД е подала заявление за лицензиране в енергийния регулатор, съобщиха от дружеството. Борсовата търговия трябва да повиши конкуренцията на пазара и да позволи неговото освобождаване, така че регулираният сегмент да намалее, а разходите за работата на енергийната система да бъдат осветлени. В момента на пазара се търгува само с дългосрочни договори, а дериватите са непознати. Първо за кандидата съобщиха от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), после той разпрати съобщение до медиите. Председателят на регулатора Анжела Тонева е разпоредила документите да се разгледат бързо и да се установи дали може да бъде издаден лиценз. "Българска енергийна борса" е с капитал 50 000 лв., показва справка в Търговския регистър. Учредителите са "Енергоремонт холдинг" (свързана с Богомил Манчев), която държи 30% от акциите, Камарата на строителите и енергетиците в България с 21% и Иван Жеков, който притежава 49%. Жеков е собственик на две фирми, които, поне по регистрацията си, се занимават със строителство и транспорт в Сливен. Освен него в управителния съвет на компанията влизат и Борислав Стоянов, Йорданка Тодорова и Борислав Лазаров, който е определен за представител на дружеството. В надзора на компанията участва и Асен Бабански, чиято фирма Би Ар Ди е свързана с финансово-брокерска къща "Фина-С" (собственост на "Бромак" на банкера Цветан Василев). От "Енергоремонт холдинг" коментираха, че участието им в компанията е възможност да разширят бизнеса си извън инженеринговата дейност като използват специалистите си в областта на енергийния пазар и управлението на енергийната система. От дружествата казаха, че дадат повече информация след получаване на лиценза за борса. "Очакваме решението на ДКЕВР. Ние сме отворена структура и към други акционери", поясниха за "Капитал Daily" от "Българска енергийна борса". Според съобщението кандидат-операторът на енергийния пазар се ползва с подкрепата и на европейската борса European Power Exchange (EPEX SPOT) и на три италиански компании. Едната е "ПВБ пауър България", която е член на камарата и изгражда руслови хидроцентрали по река Искър. Другите две са италианският системен оператор Terna и производителят на електроенергия, газ и въглища Edison. От "Българската енергийна борса" твърдят, че имат разработени практики за организиране на борсов пазар на електроенергия и енергийни деривати, които са доказани в Европейския съюз. В момента се водят преговори с френската IT компания Atos, която може да достави софтуерната платформа, чрез която да се сключват сделките. "Ние подкрепяме борсите в Европа и всеки друг инструмент, който подобрява работата на пазара. В този случай нямаме нищо общо с конкретната компания, която е нова на пазара", каза за "Капитал Daily" Ася Гекова, представител на италианската компания Edison в България. Другата цитирана компания в прессъобщението на "Българска енергийна борса" - European Power Exchange, също категорично отрече пред "Капитал Daily" да има нещо общо. "EPEX SPOT не може да потвърди твърдението на "Българска енергийна борса". Те никога не са се обръщали към нас. EPEX SPOT нито е одобрила, нито е подкрепила техните дейности." Случаят доста напомня за Global Power Consortium, които се опитваха да закупят проекта за АЕЦ "Белене" и които твърдяха, че зад тях стоят солидни играчи в ядрения бранш. По-късно две от тези компании - Exelon и Sargent&Lundy, категорично отрекоха да са чували за инвеститора. Новият кандидат за борсата изненада и бранша. "Сред търговците няма яснота около тази фирма, което предизвиква притеснения. По-голямо доверие би имало, ако държавна фирма е операторът", коментира за "Капитал Daily" председателят на Асоциацията на търговците на електроенергия Мартин Георгиев, който е и управител на "Алпик енерджи" за България. По думите му е нужно доверие и във финансовия клиринг на борсовия пазар. "Българска енергийна борса" съобщи, че за целта заедно "с партньорите си от ЕС" вече е създала дружеството "Българска клирингова компания". Прави впечатление, че компанията е основана два дни преди парламентарните избори тази година. Освен това за кратко в борда на ЕСО беше заместник-министърът на икономиката и енергетиката Иван Айолов. Айолов е шеф на ЕСО между 2007 и 2010 г. След това е изпълнителен директор - "Техенерго", собственост на "Енергоремонт холдинг". "Българска енергийна борса" обяви още, че официално е поканила Електроенергийния системен оператор (ЕСО) да стане акционер в новата фирма след проведени преговори с Министерството на икономиката и енергетиката. Според енергийния закон в страната може да има само един лицензиран борсов оператор. До редакционното приключване на броя "Капитал Daily" не се свърза с ръководството на ЕСО за коментар по отправеното предложение. От министерството отказаха да коментират темата преди решението на ДКЕВР. Очакванията бяха борсата да заработи от началото на 2014 г., но през октомври ЕСО изтегли документите си за оператор на търговската платформа. Тогава от системния оператор коментираха пред Reuters, че са чакали повече от 5 месеца за одобрение от ДКЕВР. ЕСО беше бенефициент на значителна финансова помощ от норвежкото правителство за изгражадането на борсата и в края на миналата година дори се твърдеше, че за започнали сухи тренировки. От своя страна регулаторът обясни, че е поискал допълнителна информация преди окончателното си решение, но вместо това ЕСО е изтеглил без обяснения заявлението си за лиценз.
Източник: Капитал (08.11.2013)

Започна отделянето на Електроенергийния системен оператор от НЕК Започнал е процесът на отделяне на Електроенергийния системен оператор от Националната електрическа компания. Свидетелство за това е подаденото заявление в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, заяви председателят на енергийния регулатор Анжела Тонева. Това означава, че е започнал процесът, при който НЕК ще предаде на ЕСО електропреносната мрежа и по този начин върху нея няма да тежат финансовите проблеми на Националната електрическа компания. Процесът е важен и за да се осъществи процесът за формиране на електроенергийна борса, която да даде нов тласък на свободния пазар, който от август тази година започна да право своите първи крачки. Очаква се до края на декември комисията да се произнесе по разделянето на ЕСО и НЕК, което би трябвало да завърши с прехвърлянето на електропреносната мрежа от НЕК към ЕСО.
Източник: Money.bg (08.11.2013)

Регистрираната преди шест месеца компания "Българска енергийна борса" е кандидатствала за лиценз да оперира енергийната борса в България. Заявлението е подадено в енергийния регулатор на 1 ноември.Преди месец Електроенергийният системен оператор (ЕСО) ненадейно се отказа да създава борса. Председателят на регулатора Анжела Тонева е разпоредила документите да се разгледат бързо и да се установи дали може да бъде издаден лиценз.Борсовата търговия трябва да повиши конкуренцията на пазара и да позволи неговото освобождаване, така че регулираният сегмент да намалее, а разходите за работата на енергийната система да бъдат осветлени. В момента на пазара се търгува само с дългосрочни договори, а дериватите са непознати."Българска енергийна борса" е с капитал 50 000 лв., а нейни учредители са "Енергоремонт холдинг" (свързана с Богомил Манчев), която държи 30% от акциите, Камарата на строителите и енергетиците в България с 21% и Иван Жеков, който притежава 49%. Жеков е собственик на две фирми, които според регистрацията им се занимават със строителство и транспорт в Сливен. В надзора на компанията участва и Асен Бабански, чиято фирма Би Ар Ди е свързана с финансово-брокерска къща "Фина-С" (собственост на "Бромак" на банкера Цветан Василев)."Очакваме решението на ДКЕВР. Ние сме отворена структура и към други акционери", поясниха за "Капитал Daily" от "Българска енергийна борса". Според съобщението кандидат-операторът на енергийния пазар се ползва с подкрепата и на европейската борса European Power Exchange (EPEX SPOT) и на три италиански компании.От "Българската енергийна борса" твърдят, че имат разработени практики за организиране на борсов пазар на електроенергия и енергийни деривати, които са доказани в Европейския съюз. В момента се водят преговори с френската IT компания Atos, която може да достави софтуерната платформа, чрез която да се сключват сделките."Ние подкрепяме борсите в Европа и всеки друг инструмент, който подобрява работата на пазара. В този случай нямаме нищо общо с конкретната компания, която е нова на пазара", каза Ася Гекова, представител на италианската компания Edison в България.Другата цитирана компания в прессъобщението на "Българска енергийна борса" - European Power Exchange, също категорично отрече да има нещо общо.Случаят доста напомня за Global Power Consortium, които се опитваха да купят проекта за АЕЦ "Белене" и които твърдяха, че зад тях стоят солидни играчи в ядрения бранш. По-късно две от тези компании - Exelon и Sargent&Lundy, категорично отрекоха да са чували за инвеститора.Новият кандидат за борсата изненада и бранша. "Сред търговците няма яснота около тази фирма, което предизвиква притеснения. По-голямо доверие би имало, ако държавна фирма е операторът", коментира за "Капитал Daily" председателят на Асоциацията на търговците на електроенергия Мартин Георгиев."Българска енергийна борса" обяви още, че официално е поканила Електроенергийния системен оператор (ЕСО) да стане акционер в новата фирма след проведени преговори с Министерството на икономиката и енергетиката. Според енергийния закон в страната може да има само един лицензиран борсов оператор. До редакционното приключване на броя "Капитал Daily" не се свърза с ръководството на ЕСО за коментар по отправеното предложение. От министерството отказаха да коментират темата преди решението на ДКЕВР.Очакванията бяха борсата да заработи от началото на 2014 г., но през октомври ЕСО изтегли документите си за оператор на търговската платформа. Тогава от системния оператор коментираха пред Reuters, че са чакали повече от 5 месеца за одобрение от ДКЕВР.
Източник: Дневник (11.11.2013)

Износът на ток спадна заради инфраструктурни ремонти Износът на електроенергия през септември е спаднал рязко спрямо август, когато експортът отбеляза пикови за годината стойности. Износът е по-нисък и от същия месец през предходните години. Така в традиционно силното трето тримесечие, когато търсенето в Гърция и Турция дърпа износа до най-високи нива, тази година се наблюдава сериозно намаление, показват данни на Националния статистически институт (НСИ). През септември са изнесени 378 хил. мегаватчаса електроенергия спрямо 1 млн. мегаватчаса през предходния месец. Спадът е много голям и спрямо продаденото в чужбина количество електроенергия през септември в предишните три години, когато износът варира между 860 и 940 хил. мегаватчаса. От 1 август отпаднаха добавките (с които се финансират енергията от възобновяеми източници, когенерации и по дългосрочните договори на НЕК, AES и "КонтурГлобал") в преноса на енергия при износ и това временно отпуши замрелия износ. Причините за необичайно ниските резултати през септември са няколко. На първо място са ограниченията за износ заради ремонти. Търговци на енергия обясниха пред "Капитал Daily", че резкият спад се дължи на ограничените капацитети за пренос, свързани с плановите ремонтите на енергийната инфраструктура по границите със Сърбия, Македония, Гърция и Румъния, които временно прекъснаха физическата възможност за експорт. "Това е най-съществената причина за силно ограничените износни капацитети", потвърди за "Капитал Daily" председателят на Асоциацията на търговците на електроенергия в България Мартин Георгиев. По думите му към Сърбия преносът на енергия е бил изцяло спрян за седмица. Справка в сайта на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) показва, че по план през септември и октомври се правят ремонти на 400-киловолтовите електропроводи към Ниш, Солун, Рахман, Ступина, Щип, Исакча и Хамитабат (Турция). Най-голям е интересът на търговците към износа за турската енергийна система. Това се вижда от клиринговата цена на мегаватчас, за която наддават участниците в търговете на ЕСО за преносен капацитет. За правото да изнесат 1 мегаватчас към Турция през ноември е постигната цена от 10.53 евро. За сравнение, за износа на ток от България през трасето с Македония клиринговата цена е 4.10 евро на мегаватчас. Високите цени и недостатъчните количества ток за свободния пазар, които електроцентралите предлагат, са основа пречка пред износа, коментира друг търговец. Така офертите на българските износители за клиентите им зад граница не са конкурентни. Българският ток захранва най-много клиенти в Турция, Гърция, Сърбия, които обаче имат и други алтернативи. Бавното излизане на Гърция от кризата и растящото енергийно потребление в Турция са също променили динамиката в износа. "Преди основна дестинация беше Гърция, за където се резервираха между 500 и 1000 мегавата, а сега са около 100", коментира един от търговците, пожелал анонимност. По думите му промените в регионалния пазар правят сравненията на износа през предходните години твърде условни. В друг неизбежен фактор за българските компании се превръща унгарската енергийна борса, в която ликвидността е голяма и участието на регионални производители от Централна Европа прави цените на енергията по-конкуренти. Реално транзитът на енергия оттам например към Гърция и Турция не облагодетелства с нищо българската енергийна система, защото за пренесената енергия не се начисляват транзитни такси. Те се плащат само за енергия, генерирана от български централи. Много често българската мрежа се използва само за транзит към Турция, Гърция, Македония, Сърбия и Румъния. По изчисления на търговци, за да бъдат конкурентни и да продават навън, те трябва да купуват енергията от българските производители за не повече 70 лв. за мегаватчас. В момента АЕЦ "Козлодуй" продава по едногодишните си договори мегаватчаса за 67 лв., но към тази цена трябва да се прибавят и разходите на търговци за балансиране. Според данните на НСИ през август, когато е отбелязан годишният пик в експорта, изнесената енергия е продавана за средно 83 лв./мегаватчас, а през септември цената е скочила до 96.5 лв. (тук са включени цената за пренос и капацитет). В момента почасовата натовареност за износ е около 1400-1500 мегавата, а 100 мегавата само се транзитират. За сравнение, преди отпадането на добавките се изнасяха само 200 мегавата български ток и се транзитираха около 500 мегавата от чужди производители. От регистрираните в България търговци в момента на пазара по-активно работят десетина фирми, сред които са "Акспо България", Alpiq Energy, Danske Commodities, "Енерджи съплай", "Енерго-про трейдинг" и "ЧЕЗ трейд България", показва сайтът на ЕСО.
Източник: Капитал (14.11.2013)

Вземанията на лизинговите дружества по финансов и оперативен лизинг в края на септември 2013 г. са общо 3.105 млрд. лв. (3.9% от БВП) при 3.369 млрд. лв. (4.3% от БВП) в края на септември 2012 г. В края на третото тримесечие на 2013 г. на годишна база те намаляват със 7.8% (264.3 млн. лв.), а спрямо юни 2013 г. нарастват с 0.6% (17.2 млн. лв.). Вземанията по финансов лизинг са 2.993 млрд. лв. в края на третото тримесечие на 2013 г. при 3.281 млрд. лв. в края на същото тримесечие на 2012 г. В края на септември 2013 г. на годишна база те намаляват с 8.8% (288.3 млн. лв.), а спрямо второто тримесечие на 2013 г. растат с 0.2% (6 млн. лв.). Делът им в общия размер на вземанията по лизингови договори се понижава от 97.4% в края на септември 2012 г. до 96.4% в края на септември 2013 г. Сключените през третото тримесечие на 2013 г. нови договори за финансов лизинг са в размер на 278.2 млн. лв. при 250.9 млн. лв. през същото тримесечие на 2012 г. Спрямо септември 2012 г. обемът им нараства с 10.9% (27.3 млн. лв.), а спрямо юни 2013 г. намалява с 5% (14.6 млн. лв).
Източник: profit.bg (18.11.2013)

Фонд "Козлодуй" и МИЕТ с договори за 85 млн. евро Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕТ) и донорите на Международния фонд „Козлодуй подписаха пет нови споразумения за безвъзмездна помощ за над 85 милиона евро в Лондон, съобщиха от икономическото ни ведомство. Фондът отпуска допълнителна финансова помощ от близо 35 милиона евро за нови машини, които да повишат ефективността на работата в "Мини Марица-изток" и за модернизация и разширение на централното диспечерско управление към електроенергийния системен оператор. Постигнато е и принципно съгласие за подпомагане на фонда за енергийна ефективност и възобновяеми източници и за изграждане на газопреносни мрежи с автоматични станции до Свищов, Панагюрище и Пирдоп, Банско и Разлог. Подписани са и две нови споразумения за безвъзмездна помощ за рехабилитация на хидроенергийния комплекс "Белмекен-Сестримо-Чаира". С другите близо 51 милиона евро ще се плати на работещите произвеждането от експлоатация на ядрените реактори в АЕЦ "Козлодуй" за периода 2014-2016 година.
Източник: Стандарт (18.11.2013)

Държавната метла стигна и ръководствата на БФБ и ЦД Съветът на директорите на БФБ-София АД свиква Oбщо събрание на акционерите на 14 януари 2014 г. с единствена точка „промени в състава на Съвета на директорите на дружеството“. Събранието се свиква по искане на Министерството на финансите което е акционер, притежаващ 3 292 000 акции, или 50,05% от капитала на БФБ-София. Подобно събрание ще бъде свикано и за акционерите на Централен депозитар АД, както и за всички фирми с преобладаващо държавно участие. Вече имаше промени в ръководствата на Електроенергийния системен оператор (ЕСО), на НДК, Булгаргаз и други. Все още поканата за свикване на Oбщо събрание на акционерите на БФБ-София не е представена както в Търговския регистър, така и на страницата на БФБ-София, което трябва да стане в следващия месец. От поканата може да стане ясно, кои са кандидатите за директори на БФБ-София.
Източник: Инвестор.БГ (19.11.2013)

"Енерго-про Мрежи" получи глоба от над 1 млн. лв. за злоупотреба с господстващо положение Комисията за защита на конкуренцията наложи санкция от 1 034 755 лв. на "Енерго-про Мрежи" АД заради злоупотреба с господстващо положение. Това се вижда от решение на комисията от 20 ноември, публикувано на сайта й днес. Комисията е установила, че дружеството е злоупотребило с господстващото си положение на пазара на разпределение на електрическа енергия, като е управлявало непропорционално производствените мощности, присъединени към мрежата. От решението се разбира, че на електроразпределителната компания е наложена и поведенческа мярка, която най-общо изисква присъединяването към мрежата на производствени мощности да става по критерии, които гарантират равнопоставеност между различните производители. Мярката предвижда още дружеството да се съобразява с ограниченията, наложени от Електроенергийния системен оператор (ЕСО), като ги прилага пропорционално между отделните производители. С това е свързано и нарушението, установено от комисията. Антимонополната комисия е образувала производство по искане на производител на електроенергия от възобновяеми енергийни източници, присъединен към разпределителната мрежа на "Енерго-про". Според КЗК едностранното поведение на дружеството е такова, че може да увреди конкурентната структура на пазара за производство на електроенергия, като възпрепятства определена категория производители да произвеждат и предлагат своята продукция в максимална степен съобразно стопанските си цели. Поведението е и в индиректна вреда за потребителите, като в дългосрочен план ги лишава от възможността да се ползват от преимуществата на развитието на конкуренция на енергийния пазар и диверсификацията на източниците на снабдяване - по-ниски цени и по-високо качество, е записано още в решението на комисията. То може да бъде обжалвано в 14-дневен срок пред Върховен административен съд. В изявление ръководството на компанията заяви, че категорично отхвърля твърденията за злоупотреба с господстващо положение, че стриктно спазва нормативните и законовите изисквания, че не е допускала неравностойно третиране и ще обжалва решението на антимонополния регулатор. "Компанията е длъжна в максимално кратки срокове да изпълнява разпорежданията на диспечерите от ЕСО за намаляване на товара в определени участъци на електропреносната мрежа, като за целта ограничава приема на енергия от производителите, присъединени в дадения участък. Неизпълнението в срок на тези разпореждания поставя под заплаха сигурността на енергийната система на страната и може да доведе до тежки аварийни ситуации", изтъква "Енерго-про". От дружеството уверяват, че в нито един момент не са ограничавали пряко производството на конкретен производител на ток от ВЕИ. "Производителите на електроенергия от ВЕИ имат сключени по тяхна воля и избор договори с оператор, който осъществява оперативно управление на централите за производство на енергия от ВЕИ, и с когото "Енерго-про мрежи" АД контактува в случай на наложен ограничителен режим от страна на ЕСО", посочват от компанията. Оттам уверяват, че в тези случаи ограничават всички оператори на пропорционален принцип. "Енерго-про мрежи" АД не разполага с информация и не може да влияе на това как операторът организира ограничаването на производителите в групата, която управлява, и дали прилага принципите на равнопоставеност и пропорционалност", информират от дружеството.
Източник: Агенция Фокус (26.11.2013)

Електроенергийният системен оператор още не е подал заявление за оператор на енергийната борса. Това заяви председателят на ДКЕВР Анжела Тонева във вторник в отговор на журналистически въпрос. Междувременно изпълнителният директор на ЕСО Валентин Колев съобщи за 3e-news.net, че не са се отказали да бъдат оператор на енергийната борса, но приоритет на този етап е старта на балансиращия пазар. "Има заявление от частна фирма – Българска енергийна борса, което е в процес на разглеждане", уточни днес председателят на ДКЕВР. По думите на Анжела Тонева в регулаторната комисия няма постъпили и документи за отказ от страна на първоначално обявените участници в лицето на италианският електроенергиен системен оператор Terna S.p.A., италианската електроенергийна и газова компания Edison S.p.A и Европейската борса EPEX SPOT. На 5 ноември председателят на ДКЕВР съобщи, че има кандидат за борсов оператор на електроенергийния пазар. Тогава стана ясно, че Българска енергийна борса АД е заявила на 01.11.2013г. желанието си за лицензия за организиране на борсов пазар на електроенергия. "Българската енергийна борса АД е учредител и на Българска клирингова компания АД, заедно с партньорите си от ЕС. Тя ще гарантира финансов и технически клиринг на Българския енергиен борсов пазар. В напреднала фаза са и преговорите за доставчик на IT- платформата, на която участниците в енергийната борса, ще извършват сделките си. Не е тайна, че номинираната компания за доставчик на платформата е ATOS SE. Водени са преговори с МИЕТ, резултат от които е официална покана от Българска енергийна борса АД към енергийния системен оператор, да се присъедини към акционерите и по този начин да изпълни вмененото от закона задължение, да администрира сделките на Борсовия пазар на ел. енергия в Република България", гласи официалното съобщение от началото на ноември.
Източник: Класа (27.11.2013)

Акционерното дружество "Българска енергийна борса", което на 1 ноември подаде заявление за издаване на лицензия за оператор на българската енергийна борса, очаква в най-скоро време да получи одобрение от ДКЕВР. Това коментира Борислав Лазаров, председател на УС на дружеството, цитиран от БТА. Лазаров посочи, че според европейските директиви ЕСО не отговаря на критериите за независим борсов оператор, защото дори и да бъде отделен от НЕК, ще остане в структурата на Българския енергиен холдинг и негов принципал ще бъде Министерството на икономиката и енергетиката, така както и на НЕК. Борсов оператор и системен оператор са две съвсем различни лицензии в енергетиката и не могат да бъдат смесвани, това ще доведе до санкции от страна на ЕК към България, заяви Лазаров. Той цитира извадка от европейските директиви, която гласи, че "за да се гарантира пълната независимост на експлоатацията на мрежите от свързаните с доставката и производството интереси и за да се предотврати обменът на поверителна информация, едно и също лице не следва да бъде член на управителните съвети едновременно на оператор на преносна система или преносна система и на предприятие, изпълняващо някоя от функциите по производство или доставка. По същата причина едно и също лице не следва да има правото да назначава членове на управителните съвети на оператор на преносна система или преносна система и едновременно с това да упражнява контрол или някакви права върху предприятие за производство или доставка". Всичко това поставя под съмнение дори и притежавания от ЕСО лиценз за системен оператор и възможността за ревизирането му, посочи Лазаров. Вземайки предвид ситуацията на енергийния пазар в България, най-подходящ модел на енергийна борса е акционерното дружество, с участие на производители, ЕРП-та, търговци на енергия, финансови институции ,неправителствени организации и ЕСО, заяви той. Още преди две години сме поканили ЕСО да участва като акционер в нашето дружество, каза Лазаров, който е и председател на Камарата на строителите и енергетиците в България, която е един от учредителите на "Българска енергийна борса". ЕСО може да участва в нашето дружество като акционер с миноритарен дял, готови сме да им прехвърлим дори и безвъзмездно акции, посочи Лазаров. Той подчерта, че според правилата на работа на ДКЕВР решение за лицензията трябва да излезе на 18 декември. Ако това не стане, ние ще поискаме издаване на лицензия от ЕК, защото в "Българска енергийна борса" акционер е и дружество, което е борсов оператор с европейски лиценз, поясни Лазаров.
Източник: Други (04.12.2013)

НЕК потъна в дългове Националната електрическа компания (НЕК) дължи над 800 млн. лв. за купена от централите електроенергия. Общите задължения към доставчици на държавната фирма са за 965 млн. лв., а за първите десет месеца на годината компанията отчита загуба от 96 млн. лв. Това показва справка, представена във вторник в парламентарната енергийна комисия от представители на НЕК. Компанията работи почти изцяло според регулациите на "независимия" енергиен регулатор и трябва да поддържа ниски цени за тока, както беше наредено от правителството. Но това означава няколко неща. Първо, цената на тока не може да се поддържа на това равнище (още по-малко да се сваля), без НЕК окончателно да падне жертва на популистките мерки на правителството. Разходите за зелена и кафява енергия рано или късно ще трябва да бъдат отразени в цената на тока, а забавените разплащания с енергийни производители трябва да се отпушат, иначе задлъжнялостта ще се пренесе върху цялата енергийна система. Второ, прогнозираните приходи от 498 млн. лв., които държавата трябваше да осигури от продажба на въглеродни квоти и които трябваше да покрият дефицита, са силно преувеличени. Реално тази година НЕК ще получи 85.6 млн. от тях, а догодина - около 40.3 млн. лв. Около 95% от дейността на НЕК е в регулирания пазар, който зависи от рамката на ДКЕВР, и от това зависи състоянието на дружеството, обясни Венцислав Марков, който оглавява управление "Регулация, икономика и бюджет" в държавната компания. По думите му НЕК иска да работи повече на свободния пазар и включване на зелените централи в балансирането на енергийната система е стъпка в правилната посока. В момента разходите по покриване на недостига или излишъка на енергия се покриват от НЕК и ЕСО. "Свалянето на цената на тока с 5% от август ще доведе до загуби на НЕК от 620 млн. лв. за този регулаторен период", предупреди бившият енергиен министър Делян Добрев по време на изслушването. Най-големи са задълженията към американските ТЕЦ "AES Гълъбово" ("Марица-изток 1") и "ContourGlobal Марица-изток 3", както и към фотоволтаичните централи (виж таблицата). В същото време НЕК ще търси около 680 млн. лв. компенсации (т.е. регулаторът да включи тази сума в бъдещата цена на тока). Това на практика е дефицитът от недовзети приходи заради по-ниските цени за бита, определени от регулатора, както и за изкупуване на енергия от възобновяеми източници и когенерации на топлофикациите. Във финансовата дупка са отчетени и близо 200 млн. лв., които държавата електрическа компания търси от Електроенергийния системен оператор (ЕСО) за студен резерв. През август и септември НЕК е платила още 76.8 млн. лв., които не са й признати от ДКЕВР. Тук влизат разходи, които е трябвало да бъдат покрити от продажбата на въглеродни емисии, както и покупката на допълнителен резерв от американските въглищни централ Извън дълга към производителите НЕК е дълбоко затънала и към банки, и към БЕХ и други свързани фирми - дължи им съответно 313 млн. и 1.34 млрд. лв. Накратко - държавната компания е финансово все по-зле. Това се признава и от ръководството в отчета към края на септември. "През деветте месеца на 2013 г. дружеството продължава да осъществява дейността си в условия на несигурна икономическа среда, поемайки целия търговски риск и финансов негатив на електроенергийния пазар", се посочва в доклада за дейността към отчета. Общата ликвидност (краткосрочни активи към краткосрочни пасиви) на дружеството е силно влошена - този показател е 0.381, при положение че международните банки кредиторки изискват той да не е по-нисък от 1.2-1.1. Всичко това означава, че НЕК се намира в състояние на лоша обща ликвидност, са констатациите в отчета. Задълженията към доставчици също растат значително. Едно от заключенията на ръководството в отчета е, че "и през 2013 г. компанията изпитва драстичен недостиг на парични средства и значителни затруднения при погасяване на задълженията си към доставчици". За ситуацията около НЕК вина имат основно политиците - извън популисткото сваляне на цена на тока през последните години дружеството трябваше да изхарчи и стотици милиони за "Белене" и "Цанков камък". Сега компанията е пред крах, а смислени промени за оздравяване на системата не се обсъждат.
Източник: Капитал (05.12.2013)

Кандидатът за оператор на енергийната борса очаква лиценза си до 18 декември Акционерното дружество "Българска енергийна борса", което на 1 ноември подаде заявление за издаване на лиценз за оператор на българската енергийна борса, очаква до 18 декември да я получи от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Срокът е изчислен според правилата за работа на регулатора, съобщи Борислав Лазаров, председател на УС на дружеството, пред БТА. "Ако това не стане, ние ще поискаме издаване на лицензия от Европейската комисия, защото в "Българска енергийна борса" акционер е и дружество, което е борсов оператор с европейски лиценз", коментира той. Лазаров посочи, че според европейските директиви Електроенергийният системен оператор (ЕСО) не отговаря на критериите за независим борсов оператор, защото дори и да бъде отделен от НЕК, ще остане в структурата на Българския енергиен холдинг (БЕХ) и негов принципал ще бъде Министерството на икономиката и енергетиката. "Борсов оператор и системен оператор са две съвсем различни лицензии в енергетиката и не могат да бъдат смесвани. Това ще доведе до санкции от страна на ЕК към България", заяви Лазаров. Лазаров цитира извадка от европейските директиви, която гласи, че "за да се гарантира пълната независимост на експлоатацията на мрежите от свързаните с доставката и производството интереси и за да се предотврати обменът на поверителна информация, едно и също лице не следва да бъде член на управителните съвети едновременно на оператор на преносна система или преносна система и на предприятие, изпълняващо някоя от функциите по производство или доставка". По същата причина едно и също лице не следва да има правото да назначава членове на управителните съвети на оператор на преносна система или преносна система и едновременно с това да упражнява контрол или някакви права върху предприятие за производство или доставка. "Всичко това поставя под съмнение дори и притежавания от ЕСО лиценз за системен оператор и възможността за ревизирането му", коментира още Лазаров. ЕСО оттегли от ДКЕВР документите си, с които кандидатства за лицензия да бъде оператор на енергийната борса.
Източник: Инвестор.БГ (05.12.2013)

"Финансовото състояние на НЕК е тежко. За десетте месеца на година е натрупана загуба от 96 млн. лв", заяви на заседание на енергийната комисия в парламента Венцислав Марков, зам.-председател на НЕК. Основната причина за загубите е, че ДКЕВР не признава на компанията голяма част от разходите. "Продължаваме да изкупуваме енергия от ВЕИ и тези разходи не ни се възстановяват. Всички негативи с новото решение на държавната комисия за ценообразуване се опитаха да бъдат компенсирани в цените на енергията, която продава НЕК. Бяха премахнати добавките. Всички тези разходи се вкараха в цената за енергия. Но за поддържане на относително стабилна цена се предвиди относително компенсиране на тези разходи с продажба на емисии от въглеродни търгове. За първите три месеца трябваше да бъдем компенсирани с 140 млн. лв. по този механизъм. За съжаление, към момента сме компенсирани само със 75 млн. лв. Тенденцията да купуваме зелена енергия продължава и към момента и за три месеца имаме отрицателен резултат от 63 млн. лв. приблизително”, каза Марков. Енергийният системен оператор /ЕСО/ също е в трагично състоние. "В края на миналата година в резултат на недобра експлоатация дружеството има 38 млн. лева загуба", каза Валентин Колев, член на Съвета на директорите и изпълнителен директор на ЕСО. „В състояние сме да покрием потреблението на България със съответния резерв и възможности за износ на електрическа енергия. За 2013 г. за септември имаме 867 000 мегават часа, за същия период на миналата година 872 000 мегават часа. За последните три месеца се забелязва значително увеличение на износа. Поради това, че в пролетния период износът беше ограничен, в годишен план имаме изоставяне”, посочи Колев.
Източник: Сега (05.12.2013)

НЕК си търси 104 млн. лв. от ЕВН Националната електрическа компания (НЕК) си търси 104 млн. лв. от енергото в Югоизточна България ЕВН. Това стана ясно по време на заседанието на енергийната комисия. На него бяха изслушани шефовете на НЕК и ЕСО за финансовото състояние на дружествата и за готовността им за зимата. Въпросните 104 млн. лв. са от прихванати плащания от страна на ЕВН за зелена енергия. ЕВН си прихващаше средства за зелена енергия, докато ДКЕВР разпореди тази практика да спре. Според НЕК от енергото не са възстановили тази сума. „Ако всички ЕРП-та предприемат този подход, НЕК трябва да се лиши от 390 млн. лв.“, коментираха от НЕК. От електрическата компания обясниха, че са били подготвили всички документи за завеждане на дело срещу ЕВН. Точно тогава обаче е излязло решението на ВАС, която отмени временната цена за достъп за зелените централи. Затова внасянето на иска е спряно и НЕК е попитала ДКЕВР какво да прави. Все още се чака отговорът на комисията. От ЕВН коментираха, че не са получили документи за заведено от НЕК дело. Както е известно обаче, самото енерго си търси сериозни суми от НЕК за зелена енергия. Става въпрос за около 300 млн. лв., заради което дори заведе арбитражно дело срещу държавата в Париж. За десетте месеца на тази година са на загуба от 96 млн. лв., отчетоха още от НЕК. Голяма част от тежкото състояние се дължи на непризнати разходи от предходния регулаторен период - за около 400 млн. лв. Добрата новина при НЕК е, че след отпадането на добавките за зелена и кафява енергия за износа той бележи сериозен ръст, след като през пролетта и началото на лятото беше почти нулев. За разлика от НЕК преносният оператор е на плюс с 2,4 млн. лв. към края на октомври 2013 г. Към края на миналата година обаче ЕСО е на минус с 38 млн. лв.
Източник: Монитор (05.12.2013)

Шефът на ДКЕВР Анжела Тонева е подала оставка Председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране Анжела Тонева е подала оставка, научи "Капитал" от няколко източника. Самата Тонева не беше открита за коментар. Причината за оставката най-вероятно е оказваният в последно време натиск върху ДКЕВР, да намери начин да намали цените на електроенергията от 1 януари 2014 г., въпреки че последното намаление от 5% вече оголи дефицити от няколкостотин милиона лева. Търсеното орязване на разходите е трябвало да дойде от Електросистемния енергиен оператор (ЕСО), който да намали таксата си за пренос с два лева (т.е. с 30%). Това обаче може да срути финансово и ЕСО и то да се нареди в редицата на държавни енергийни дружествата, които повече приличат на зомбита. Предишното намаление на електроенергията с 5% от август очевидно беше извършено под натиск от правителството и както се видя само два месеца по-късно, моделът се пропука. Тонева не изглеждаше много щастлива и от новата такса от 20% върху приходите на фотоволтаичните и вятърните централи. След дълго чудене от Министерството на икономиката и енергетиката, оказа се, че приходите от нея няма да отиват за попълване на енергийните дефицити, нито пък ще бъдат прехвърлени в бюджета на ДКЕВР (който после да се оправя със съмнителната откъм законност такса), а за плащания към социално слаби (каквато беше идеята на служебното правителство, но при облагане на всички енергийни дружества). Слуховете са, че за поста ще бъде предложен на сегашния изпълнителен директор на Българския енергиен холдинг Боян Боев. Това обаче е проблематично, тъй като има ограничение за бивши ръководители на енергийни дружества, които са подконтролни на независимия регулатор, да заемат длъжности в него. След като Боев (заедно с бившия си шеф от ТЕЦ "Марица Изток 2" Георги Христозов, който е председател на съвета на директорите) пое БЕХ, от холдинга излезе идеята за облагане на фотоволтаичните централи с 30%, както и започна усилено да се говори за нови големи енергийни проекти като 9 и 10 блок на ТЕЦ "Марица Изток 2" и 7-ми блок на АЕЦ "Козлодуй". Тонева на практика беше последният човек по висшите ешалони на енергетиката, който не беше сменен от управляващата коалиция (тя беше назначена по спешност за шеф на ДКЕВР през юни, малко след изборите). Другият е Кирил Темелков, изпълнителен директор на "Булгартрансгаз". Това завършва тоталната промяна на кадрите. Анжела Тонева пое ДКВЕР след като новото правителство освободи трима от седемте комисари на регулатора, а за първите месеци на годината бяха сменени трима шефа и един и.д. председател. Срещу комисията се водиха разследвания от прокуратурата, а преди това върху нея се оказваше натиск от правителството на ГЕРБ да понижи цените на електроенергията и да отнеме лиценза на ЧЕЗ като електроразпределително предприятие.
Източник: Капитал (11.12.2013)

Финансистът Иван Йончев е новият директор на Българския енергиен холдинг (БЕХ). Той заема мястото на Боян Боев, който пък се отказа от него вчера. Боев бе избран за председател на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) в сряда. Иван Йончев е член на Съвета на директорите на „Мини Марица-Изток". Там той бе назначен през октомври. Само преди няколко дни започнаха големите рокади в сектор енергетика. Първо председателят на ДКЕВР Анжела Тонева подаде оставка. Един от членовете на регулатора Михаил Димитров си тръгна след нея. Шефът на „Булгаргаз" Шишман Чаушев също подаде оставка през изминалата седмица. Той бе назначен на поста едва през ноември. На неговия стол сяда Дафинка Янкова, която е и завеждащ одита на БЕХ. Чаушев пък ще бъде директор на енергийните диспечери в Електроенергийния системен оператор.
Източник: Стандарт (16.12.2013)

Финансистът Иван Йончев е новият директор на Българския енергиен холдинг (БЕХ). Йончев ще заеме поста на Боян Боев, който в сряда беше избран за председател на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Иван Йончев е член на Съвета на директорите на "Мини Марица-Изток", където беше назначен през октомври, съобщи бТВ. Досегашният директор на БЕХ Боян Боев беше назначен на поста през юни. Преди дни стана ясно, че председателят на ДКЕВР Анжела Тонева е подала оставка. Освен нея от ДКЕВР си тръгна и един от членовете на регулатора Михаил Димитров. Назначеният през ноември шеф на "Булгаргаз" Шишман Чаушев също подаде оставка през миналата седмица. Неговото място ще заеме Дафинка Янкова, която е и завеждащ одита на БЕХ. След оставката си Чаушев става директор на енергийните диспечери в Електроенергийния системен оператор.
Източник: Новинар (16.12.2013)

Парите на БЕХ за "Южен поток" били за "конкретни действия" Вноската от 191 млн. лв. за българския участък на "Южен поток", която Българският енергиен холдинг (БЕХ) ще внесе в проектната компания, е за "конкретни действия", а лошото състояние на енергетиката е по вина на ГЕРБ и "благодарение на техните действия". В такива абстрактни обяснения изпадна министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев в изказване в четвъртък по повод изграждането на газопровода. Досега нито от икономическото министерство, нито от БЕХ или проектното дружество дадоха точни отговори за това как ще се финансира българската вноска и за какво ще бъдат похарчени парите, при положение че конкурсът за избор на главен изпълнител беше спрян и не беше съобщено кога ще започне нова процедура. Капиталът на проектното дружество "Южен поток - България" предстои да бъде увеличен от 15.6 млн. лв. на близо 400 млн. лв., става ясно от покана за общо събрание на акционерите БЕХ и "Газпром", публикувана в Търговския регистър. Холдингът и руският газов гигант ще внесат по 191 млн. лв. Пред журналисти в четвъртък Стойнев не каза дали парите са от част от заема от 620 млн. евро, който БЕХ трябва да получи от "Газпром" съгласно договореността от 31 октомври, но не пропусна да подчертае значимостта на проекта и да обвини кабинета "Борисов" в бездействие. "Трябва да има конкретни действия, ако искаме този проект да се реализира. Три години и половина се говореше само на думи как нещо се прави. В крайна сметка нищо не се направи. Приблизително 6 месеца откакто съм на този пост, имаме конкретни, реални действия. За да се постигне нещо, трябва да се действа, нали така", коментира министърът и добави, че човек не може да седи на бюрото си и да очаква, че нещо ще се случи. От ГЕРБ не закъсняха с реакцията. България дава първите близо 200 млн. лв. за "Южен поток", и то при положение че има огромна правна несигурност по осъществяването на проекта, каза бившият енергиен министър Делян Добрев, визирайки споровете между Брюксел и Москва по статута на газопровода. Добрев подчерта, че и предишното, и сегашното правителство са се ангажирали да не участват във финансирането на газопровода. Бившият министър от ГЕРБ сподели мнението, че вноската на БЕХ вероятно е част от облигационната емисия от 500 млн. евро. БЕХ я пласира в края на октомври заедно с "първата заварка" на "Южен поток" в България. Строителството на газопровода в страната започна формално на 31 октомври, след няколкочасови преговори между "Газпром", БЕХ и представителите на руското и българското правителство. На церемонията премиерът Пламен Орешарски обяви, че "българската страна няма да инвестира от бюджета нито лев в този проект, а в същото време параметрите са направени така, че те са изгодни за нашата страна". Тогава по повод заема от 620 млн. евро за БЕХ министър Стойнев гарантира, че "единственото обезпечение по този заем са дивидентите, които ще получава компанията от транспортирането на природен газ на територията на България". В четвъртък министърът не даде конкретно обяснение за "конкретните действия", които ще се финансират по проекта. Само ден по-рано в интервю за в. "24 часа" той се изумяваше как в енергетиката по времето на ГЕРБ са изчезнали 238 млн. лв., с които е трябвало да бъдат платени задължения към ТЕЦ "AES Гълъбово" и "ContourGlobаl Марица-изток 1" и с които сега се занимава прокуратурата. Парите естествено не са изчезнали, просто нито НЕК, нито ЕСО искат да ги платят. В същото интервю Стойнев разкри, че кадровите въртележки в енергетиката не били проблем. "Когато има работещ екип, на хора, които си разбират от работата, няма нищо лошо да им се сменят местата." И така всяко дружество почти всеки месец се озовава с нов шеф.
Източник: Капитал (20.12.2013)

Ново 20 за енергийната борса Държавата е регистрирала дружеството "Българска независима енергийна борса", която ще бъде оператор на борсовия пазар на електроенергия, твърди Стойнев в интервюто си за "24 часа". Справка в Търговския регистър показва, че дружество с такова име не е регистрирано. До редакционното приключване на броя от министерството на икономиката не отговориха на искане на "Капитал Daily" за повече информация по темата. Едно лице не може да назначава ръководствата на мрежовия преносен оператор и едновременно да контролира компании за производство и доставка на енергия, пишат в отворено писмо от частната фирма "Българска енергийна борса", като се позовават на евродирективи. Причината е, че се предполага, че новото дружество ще е в рамките на БЕХ. "Българска енергийна борса" твърдеше, че има опитни партньори като европейската борса European Power Exchange и италианската фирма Edison. И двете компании обаче отрекоха да имат някаква връзка с българската фирма. Валентин Колев, който до миналата седмица оглавяваше държавния Електроенергиен системен оператор (ЕСО), обясни, че само ЕСО може да е борсов оператор и че самата борса ще стартира след отделянето на ЕСО от НЕК.
Източник: Капитал (20.12.2013)

Доставчиците на ток ще обжалват по-евтината енергия за бита Регионалните доставчици на ток подготвят обжалване на последното решение на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), с което от 1 януари отново бяха намалени цените на електроенергията за домакинствата. Те разполагат с 14-дневен срок, в който да представят аргументите си срещу ценовата мярка. Според нея битовите потребители ще плащат с близо 1% по-малко за енергия, консумирана по дневни тарифи, и с 10% по-малко за потреблението през нощта. Това обаче едва ли ще доведе до значително по-ниски сметки през зимата въпреки всички опити на управляващите да избегнат уличните сценарии от миналата година. Орязването на дневните цени за бита е минимално - при дружеството ЧЕЗ, което обслужва Западна България, то е 0.9%, за "Енерго-про" (Североизточна България) – 0.8%, а за EVN (Югоизточна България) – 1.5%. Нощната тарифа пада с 10%. Обикновено при изчисляване на цените се приема, че съотношението между потреблението през деня и през нощта е 60:40. За последните десет месеца това е трето поред намаление на цените, по които ЧЕЗ, EVN и "Енерго-про" продават ток на домакинствата. За трите дружества това означава замразяване на инвестициите и допълнително съкращаване на разходите за поддръжка на разпределителните мрежи. На практика се получава, че по нощната тарифа компаниите ще продават с около 20% по-евтино енергията спрямо цените, по които я получават от НЕК и ЕСО. С решението си регулаторната комисия задължи ЕРП-тата да плащат общо 107.34 лв. за мегаватчас за енергията от Националната електрическа компания (НЕК) плюс преноса й и достъпа до мрежата, която вече е на ЕСО. В същото време дружествата трябва да я продават на битовите потребители по нощни тарифи от около 86 - 88 лв. за мегаватчас. Идеята на регулатора е да позволи на задлъжнялата НЕК да набере средства. До 31 декември цената на енергията от НЕК като обществен доставчик беше 96 лв. на мегаватчас, а от 1 януари стана малко над 100 лв. Неизбежно обжалване Миналата седмица от централата на CEZ в Прага обявиха, че подготвят атакуване на цените на ДКЕВР. "В момента анализираме конкретните въздействия върху нашата компания. Със сигурност ще трябва допълнително да ускорим програмата за пестене на разходи, която започнахме през есента на 2013 г. заради намаленията на цените", каза говорителят на чешката енергийна група Барбора Пулпанова, цитирана от местната агенция CTK. Още на обсъждането на цените преди Нова година от българското подразделение на ЧЕЗ предупредиха, че ще обжалват заради намаляването на признатите от регулатора технологични разходи, което може да има бумерангов ефект, т.е. неизбежно поскъпване на тока през 2014 г. От разпределителните дружества обаче отрекоха да обмислят общ иск за отмяна на ценовото решение и вероятно ще атакуват регулатора в няколко процедури. За да намали цените за бита, ДКЕВР понижи технологичните разходи на дружествата, които са признати и се калкулират в цените за домакинствата, с 2-3 процентни пункта до 8%. Само година по-рано тези признати разходи бяха 15% и рязкото им намаляване ограничава силно възможностите на ЕРП-тата да поддържат мрежата в адекватно състояние. Поради това в ЧЕЗ например очакват да натрупат дефицит от 24-25 млн. лв. Оспорването на регулаторното решение обаче не спира действието му и дружествата извършват извънредно отчитане на електромерите, така че в следващата фактура да влезе потреблението, направено и по новите, и по старите цени на тока. За целта дружествата са ангажирали допълнително служителите си.
Източник: Капитал (06.01.2014)

"Българска енергийна борса" подаде заявление за независим преносен оператор Българска енергийна борса“ е подала заявление в Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) за лиценз за независим преносен оператор на електроенергия. Искането е подадено на 27 декември. Независимият преносен оператор на електропреносната мрежа играе важна роля при балансирането на пазара. Според законодателството тези участници на енергийния пазар, както и операторите на електроразпределителните мрежи, закупуват електрическа енергия само за покриване на технологичните разходи в мрежите за всеки отделен интервал на доставка. Независимият преносен оператор обаче активира източници на балансираща енергия за поддържане на баланса и осигуряване на надеждната и безаварийна работа на електроенергийната система. Той администрира и пазара на балансираща енергия. Припомняме, че „Българска енергийна борса“ подаде искане за лиценз за енергийна борса в началото на ноември. Тогава държавното дружество „Електроенергиен системен оператор“ (ЕСО) изненадващо се отказа от плановете си да създаде енергийна борса. Енергийната борса е част от плановете за либерализация на енергийния сектор у нас. Целта е чрез прозрачната търговия с електрическа енергия постепенно да намалее регулирания сегмент на пазара. В момента цената на електричеството у нас се определя от ДКЕВР за т. нар. „защитени“ абонати – битови абонати и малки и средни фирми. Цената за всички останали потребители се определя на свободния пазар. Очакванията бяха енергийната борса да заработи още от началото на 2014 година. След като документите на ЕСО бяха изтеглени обаче, процесът се забави. Все пак новият председател на енергийният регулатор Боян Боев обеща в първата си официална пресконференция до средата на годината борсата да заработи. Към края на декември само „Българска енергийна борса“ е подала заявление за създаването на енергийна борса, обясни още той
Източник: Инвестор.БГ (06.01.2014)

ЕСО се отделя от ДКЕВР Електроенергийния системен оператор (ЕСО) се отделя от Националната електрическа компания (НЕК). Това става ясно от решение на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Енергийният регулатор разреши отделянето с решение, взето на 18 декември миналата година. Според него ЕСО получава 35-годишна лицензия за пренос на електрическа енергия. Той ще бъде сертифициран и като независим преносен оператор. Отделянето ще стане факт, след като бъде вписано в Търговския регистър. От НЕК към системния оператор ще преминат активи за около 2,1 млрд. лв. Цялото имущество, което се прехвърля, е свързано с дейността пренос на еленергия, посочват от ДКЕВР. Става въпрос за около 300 подстанции и 14 222 км далекопроводи високо напрежение. Освен това към ЕСО минават всички недвижими имоти, които са част от електропреносната мрежа или я обслужват, включително административни сгради, земя, открити разпределителни уредби и други. Освен придобитите активи, ЕСО става длъжник по всички заеми, отпуснати на НЕК за електропреносната система. За да изпълнява новата си роля, за периода от 2014 г. до 2018 г. ЕСО планира значителни инвестиции, става ясно от решението на ДКЕВР. В него обаче не са упоменати конкретни цифри. Преди да вземе решението си, регулаторът е направил анализ на финансовото състояние на ЕСО. От него става ясно, че през 2012 г. спрямо 2010 г. то се е влошило. На база обща балансова структура обаче ДКЕВР прави извода, че въпреки това то се запазва много добро.
Източник: Дарик радио (07.01.2014)

План 16:16 рестартира енергетиката План 16:16 ще рестартира българската енергетика. Той съдържа 16 мерки за стабилизиране на енергийния сектор у нас, които трябва да бъдат изпълнени до 2016 г. Документът е готов само в първоначален вариант и неговото обсъждане на експертно и политическо ниво тепърва предстои. След това ще бъде подложен на широка обществена дискусия. Планът бил разработен от широка група експерти в работна група към Министерския съвет и е първият елемент от подготвяната енергийна стратегия. Първата от мерките предвиждала отделянето на енергетиката в отделно министерство. За такава структурна реформа се говореше още при предишното правителство, но тя така и не бе реализирана. Според запознати вече дори била ясна бройката на заместник министрите Те щели да бъдат трима. Единият заместник щял да отговаря за стратегическото развитие на енергетиката, вторият – за газовия сектор, а третият щял да се занимава с въпросите на електроенергетиката и минния бранш. Сред 16-те мерки за рестарт на енергетиката били набелязани и такива, свързани с определянето на цените на електрическата енергия. Обмисляло се да се промени начинът на формирането на цените от сегашния разходо-ориентиран. Причината да се мисли за такива мерки било, че според европейските норми от 2015 г. пазарът на еленергия у нас трябва да се либерализира напълно. Това означава, че вече и домакинствата у нас ще могат сами да си избират доставчика на ток. Ускоряване на изграждането на енергийната борса също било сред набелязаните мерки. Наред с това имало предложения и за сериозни промени, свързани с държавните енергийни компании. Обмисляли се идеи за създаването на три нови холдингови компании. Едната щяла да бъде електроенергийна и в нея да се включат НЕК, ЕСО, АЕЦ „Козлодуй” и ТЕЦ „Марица-изток 2” и държавните мини. Към нея можело да бъде прехвърлен и делът на НЕК в американската „Контур Глобул Марица-изток 3”. Той е 27%. Засега е останал отворен въпросът за проектната компания за 7-и блок ­ „АЕЦ „Козлодуй” – Нови мощности”, която е собственост на АЕЦ „Козлодуй”. Втората компания, за чието обособяване се говори е хидроенергийна. Към нея можело да минат ВЕЦ-овете на НЕК, каскадите и всички язовири. В момента големите големите язовири у нас, които се ползват за производството на ток са собственост на дъщерна компания на НЕК. Към третата холдингова компания, която щяла да е газова, щели да влизат „Булгаргаз” и „Булгартрансгаз”. Не са единодушни мненията какво при така начертаното реструктуриране трябва да се случи се енергийния холдинг. Според едни от експертите собствеността на новите холдингови компании трябва да мине към новото министерство на енергетиката. Според отлично информирани източници обаче подобни идеи са само мечти на отделни хора. БЕХ няма да бъде закриван, каквито мераци имат някои, смятат запознати. Още повече че в момента компанията е акционер в ключови проекти като „Южен поток” и изграждането на българо-гръцката газова връзка, които са в процес на реализация. Мястото на проектните компании за въпросните проекти също остава под въпрос. Наред с всичко това се обмисляло и дали да не се създаде държавна консултантска компания, която да обедини най-добрите специалисти. Идеята била тя да обслужва реализацията на големите държавни проекти в енергетиката. Експерти обясниха пред „Монитор”, че планът на практика дава краткосрочната визия за сектора. В края на януари се очаква да е готов и проектът на новата енергийна стратегия до 2030 г. След това ще бъде представена и визията на страната за развитие на сектора до 2050 г.
Източник: Монитор (09.01.2014)

БЕХ регистрира дружество, което да управлява енергийната борса Българският енергиен холдинг (БЕХ) регистрира дружество, чиято основен предмет на дейност е „организиране на борсов пазар за търговия в областта на енергетиката”, показва справка в Търговския регистър. Дружеството, чието име е „Независима българска енергийна борса” ще се занимава с продуктите на електропотреблението като електричество, природен газ, въглища, емисии, зелени сертификати и система за търговия. Начело на новото дружество ще застане Константин Константинов, а капиталът е 100% собственост на БЕХ. В съвета на директорите влизат още Нина Чупарова и Вяра Маринова. От приложените в Търговския регистър документи става ясно, че уставът на дружеството е одобрен от Съвета на директорите на БЕХ в началото на декември 2013 година. Припомняме, че в началото на ноември Електроенергийният системен оператор (ЕСО) изненадващо изтегли документите си, с които кандидатства пред Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) за организиране на енергийната борса. Държавното дружество не посочи мотивите си за това свое решение. Така единственият на този етап кандидат е „Българска енергийна борса”. По време на първата си пресконференция за 2014 година енергийният министър Драгомир Стойнев обяви, че до месеци енергийната борса, чиято цел е по-добро функциониране на енергийния пазар у нас, ще заработи. Тя ще бъде управлявана от 100% държавно дружество, обяви още той.
Източник: Инвестор.БГ (13.01.2014)

Елекетроенергийният системен оператор ще се модернизира със средства от ЕБВР Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и Електроенергийния системен оператор (ЕСО) подписаха споразумение, предаде репортер на Агенция „Фокус”. От страна на ЕСО подписа изпълнителният директор Шишман Чаушев и от страна на Европейската банка за възстановяване и развитие - Винс Новак. Проектът предвижда модернизация и разширение на системите SCADA/EMS и софтуерно обезпечаване на Централното диспечерско управление на ЕСО.
Източник: Агенция Фокус (20.01.2014)

Две компании искат да управляват енергийната борса Едно държавно и едно частно дружество искат да поемат функциите на електроенергийната борса в България. Съгласно закона за енергетиката в страната може да бъде издаден само един лиценз за оператор на борсата, а кой в крайна сметка ще го получи, ще бъде ясно до два месеца. Новият председател на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) Боян Боев обяви, че регулаторът ще издаде лиценза до края на март. Изборът е между държавната "Българска независима енергийна борса" и частната "Българска енергийна борса". През декември Българският енергиен холдинг (БЕХ), който обединява най-големите държавни енергийни компании, е учредил дружеството "Българска независима енергийна борса" с капитал от 50 000 лв., показва справка в Търговския регистър. В съвета на директорите на компанията са назначени Нина Чупарова, Вяра Маринова и Константин Константинов, като последният е изпълнителен директор. "Капитал Daily" изпрати запитване до пресслужбата на БЕХ дали новото дружество е подало заявление в ДКЕВР за лиценз за борсов оператор, но до редакционното приключване на броя не получи отговор. За амбицията борсата да бъде държавна съобщи преди Коледа министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев. Идеята е новата компания да е само посредник не само при сделките за търговия с ток, но и при търговията с природен газ, въглища, квоти за емисии и зелени сертификати, става ясно от публикуваната в регистъра информация. Тъй като основна част от природния газ в България се доставя от Русия по дългосрочни договори, а въглищата са от държавните "Мини Марица-изток", които работят директно с големите централи , не е ясно дали биха се намерили други големи производители на тези горива, които да се включат в борсата. Зелените сертификати представляват гаранции за произхода на електроенергията и могат да се използват за покриване на екологичните ангажименти за дял на възобновяемите източници (ВЕИ) в потреблението, както и за насърчаването на инвестициите в зелена енергия. Този механизъм е по-близък до пазара в сравнение с преференциалните изкупни цени за зелените централи. Търговията със зелени сертификати беше предвидена като възможност в закона за ВЕИ и алтернативните източници и биогоривата, приет през 2007 г., но впоследствие повечето инвеститори искаха да работят само с преференциалните тарифи. Така въвеждането на зелени сертификати отпадна от новия закона за ВЕИ, приет през пролетта на 2011 г. В "Българска енергийна борса" акционери са "Енергоремонт холдинг", свързана с Богомил Манчев, (30% от капитала), Камарата на строителите и енергетиците в България с 21% и Иван Жеков с 49%. През ноември, когато се разбра, че новото дружество кандидатства за борсов лиценз, от "Енергоремонт холдинг" коментираха, че борсата е възможност да разширят бизнеса си, използвайки специалистите си в сферата на енергийните пазари. От "Българска енергийна борса" твърдяха, че имат европейски партньори с опит като европейската борса European Power Exchange и италианската фирма Edison. Впоследствие и двете компании отрекоха да имат някаква връзка с българското дружество. През ноември търговци на ток коментираха пред "Капитал Daily", че ще се чувстват по-сигурни, ако борсата се управлява от държавна компания. Очакваше се Електроенергийният системен оператор (ЕСО), също част БЕХ, да поеме борсата, но ЕСО оттегли документите си миналия октомври. В понеделник стана известно, че частното дружество обжалва решението на ДКЕВР, с което регулаторът даде лиценз на ЕСО за пренос на електроенергия. Аргументът е, че тъй като държавният холдинг БЕХ е собственик и на ЕСО, и на компании за производство и търговия с ток, това нарушава европейските правила за либерализиране на енергийните пазари. Самата "Българска енергийна борса" също подаде документи за преносен оператор в края на декември.
Източник: Капитал (21.01.2014)

След като в началото на миналата седмица ДКЕВР даде рекордно кратък срок от 3 дни на производителите на зелен ток да подпишат договори за участие в т.нар. "балансиращи групи", регулаторът реши да го удължи с още цели 4 дни - до 31 януари. Така до четвъртък ВЕИ централите ще трябва да имат контракти в тези групи, които ще покриват разликите между произведения и реално потребения ток. В момента тези разлики се покриват от Електроенергийния системен оператор. Проблемът за централите е, че много от тях на практика не са имали възможност да видят какво точно пише в договорите, които е трябвало да подпишат за броени дни. Те реагираха веднага срещу краткия срок, а решение за удължаването му ДКЕВР взе късно вечерта в петък. "Срокът трябваше да бъде поне 30-дневен, защото голяма част от производителите имат кредити и банките искат да бъдат информирани, ако нещо се променя в договорите на ВЕИ-тата. Сега ние на практика няма как да реагираме", обясни пред "Сега" шефката на фотоволтаичната асоциация Меглена Русенова. Все още не е ясно как ще бъде решен въпросът и дали ако ВЕИ-централите ще бъдат санкционирани, ако не успеят да се вместят и в новия срок. По данни на Института за енергиен мениджмънт става въпрос за около 2000 производители на ток от ВЕИ, включително и от когенерационни инсталации.
Източник: Сега (27.01.2014)

ВЕИ-тата плащат по 2,45 лв. на ЕСО за всеки произведен мегаватчас ток. Става въпрос само за фотоволтаичните и вятърните централи, присъединени към мрежата на ЕСО. Това гласи проекторешение на ДКЕВР за постоянни цени за достъп до електропреносната мрежа. Причината само соларните и вятърни електроцентрали да плащат тази цена е, че те натоварват с разходи оператора на мрежата високо напрежение поради непостоянната си работа, която зависи от метеорологичните условия, става ясно то доклада на ДКЕВР. Също така регулаторът не предвижда присъединените към мрежите на ЧЕЗ, ЕВН и "Енерго-Про" "зелени централи" да плащат такса. Анализът на ДКЕВР показва, че при 2 от ЕРП-тата разходите, които предизвикват ВЕИ-тата са калкулирани в цената на тока, а от третото дружество в ДКЕВР не е постъпила икономическа обосновка за поисканата цена. Докладът ще бъде обсъден на открито заседание на ДКЕВР на 6 февруари.
Източник: Стандарт (28.01.2014)

Германия търси 33,8 млн. лв. от ОЦК Германия си търси 33,8 млн. лв. от фалиралия Оловно-цинков комплекс (ОЦК). Федералната република е издала държавна гаранция по договор за кредит между френската банка БНП Париба и родното предприятие. Това става ясно от списъка на кредиторите на ОЦК, приет от синдика Александър Георгиев. Най-много пари от комбината има да взема БНП Париба - общо 106,5 млн. лв. Швейцарският клон на институцията е отпуснал 93,7 млн. лв. Още 12,82 млн. лв. са по договор за кредит с френската банка майка. Заеми на ОЦК е дала и Първа инвестиционна банка, която си търси 28 млн. лв. При осребряване на имуществото на комбината банките ще получат парите си с предимство, защото са обезпечили вземанията си с особени залози. По отчет към 31 октомври 2013 г. активите на ОЦК са на стойност 166,5 млн. лв., но при евентуална разпродажба постъпленията може да се окажат по-ниски. Сред другите по-големи кредитори на комбината са сейшел-ската „Уолдроп“ (72 млн. лв.), държавните фирми „Електроенергиен системен оператор“ (513 хил. лв.) и НЕК (493 хил. лв.). Националната агенция за приходите има да взема близо 3 млн. лв. от ОЦК за неплатени данъци, осигуровки, глоби и мита. Синдикът е приел вземанията и на 123 работници и служители на комплекса. Любопитно е, че на мажоритарния собственик и председател на надзорния съвет на ОЦК Валентин Захариев са присъдени 11 642 лв. неизплатени възнаграждения. Синовете му също са на опашката - Петър Захариев има да получава 7851 лв., а Кирил Захариев - 6133 лв. Преди ОЦК да бъде обявен за неплатежоспособен в края на миналата година, част от фирменото имущество беше разпродадено на публични търгове. През 2012 г. цинковото производство на комбината премина във фирма „Хармони 2012“, част от активите бяха купени от Първа инвестиционна банка. През ноември м.г. „Хармони 2012“ придоби още 44 дка земя. На друг публичен търг ПИБ купи хижа „Акация“ край яз. „Кърджали“.
Източник: Преса (29.01.2014)

Енергийна борса ще свали цената на тока Фирмите, които ползват средно напрежение, ще плащат по-малко за ток, ако заработи балансиращият пазар на електроенергия. Това ще бъде валидно само, ако цените се определят на пазарен принцип или токът се купува от енергийна борса. Това обясни председателят на УС на ЕВН-България Йорг Золфелнер. Сега цените за балансиране се определят от ДКЕВР. Така при заявено по-малко, но потребено по-голямо количество енергия, фирмата ще плати 186 лв./Мвтч. При обратната ситуация тя ще продаде излишната енергия по 29 лв. И в двата случая фирмата губи, а печели ЕСО, от който ЕРП-то купува тока, за да покрие небалансите. При работеща енергийна борса тези наказателни цени ще бъдат по-ниски. Енергийна борса трябва да бъде създадена до края на 2015 г.
Източник: Стандарт (05.02.2014)

НЕК и ЕСО си разделиха собствеността Вчера е била финализирана и последната фаза от процеса по разделянето на „Националната електрическа компания“ и „Електроенергийния системен оператор“ - извършено е отделянето по собственост на мрежата и прилежащите активи на двете дружества, съобщиха от Българския енергиен холдинг, под чиято шапка са НЕК и ЕСО. Правното, организационното и финансовото отделяне или преструктуриране на дейностите е последната стъпка за изпълнение на изискванията на Директива 2009/72/ЕО и националното законодателство. Отделянето на ЕСО като собственик на електропреносната мрежа ще позволи на дружеството да започне процеса по сертифицирането му като независим преносен оператор. Това ще бъде стъпка за развитието на конкурентен и финансово стабилен енергиен пазар, съобразно изискванията на Третия либерализационен пакет. Припомняме, че правителството на Бойко Борисов си постави за цел разделянето на НЕК и ЕСО до края на 2012 година. Една от основните причини за забавянето на отделянето обаче бяха активите на ЕСО, които бяха заложени като обезпечаване на кредитите на НЕК. Заради неизпълнение на изискванията на енергийната директива страната ни беше изпратена пред Съда на ЕС.
Източник: Инвестор.БГ (06.02.2014)

НЕК и ЕСО вече са разделени официално, съобщиха от БЕХ. Вече е финализирана последната фаза от процеса, а именно "Електроенергийния системен оператор" вече е собственик на мрежата високо напрежение и прилежащите активи. Това позволява на дружеството да стартира процеса по сертифицирането му като независим преносен оператор като последваща стъпка за развитието на конкурентен и финансово стабилен енергиен пазар.
Източник: Стандарт (06.02.2014)

"Електроенергиен системен оператор" търси изпълнител за ремонт на електропровод за 2.4 млн. лв. "Електроенергиен системен оператор" ЕАД обяви поредица от поръчки за ремонт на електропроводи. Най-голямата е за 2.4 млн. лв. без ДДС и е за съществуващото трасе на въздушна линия (ВЛ) 110 kV "Вишеград-Граничар" в участъка от стълб № 177 до стълб №218. Трасето на електропровода в посочения участък преминава през източните части на Сакар планина и се спуска северно от с. Мрамор, като изцяло попада на територия на община Тополовград. Поръчката предвижда демонтаж на съществуващите фазови проводници и мълниезащитно въже, демонтаж на 27 стоманорешетъчни стълба, монтаж на нови 24 такива, монтаж на нови фазови проводници марка, монтаж на ново мълниезащитно въже тип OPGW; на заземители и др. Изискванията към кандидатите са да имат оборот от ремонт на въздушни линии - подмяна на стълбове и проводници, от поне 2.35 млн. лв. за последните три години.
Източник: Капитал (24.02.2014)

България постигна целта за зелена енергия 8 години по-рано Осем години. С толкова България е избързала в постигането на целите за зелена енергия, които са част от екологичните ангажименти на страната в Европейския съюз. Преизпълнението беше очаквано, а в понеделник беше официално потвърдено от Евростат. Според данните на европейската статистическа служба през 2012 г. делът на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) е достигнал 16.3% от крайното потребление на енергия в България. Съгласно европейското законодателство междинната цел за страната за 2011-2012 г. беше 10.72%, а до края на 2020 г. делът задължително трябва да бъде 16%. За сравнение - през 2005 г. нивото е било 9.4%. Само още две държави в общността – Швеция и Естония, са постигнали предсрочно изискванията за ВЕИ. Данните опровергават инвеститорите в екоенергия, според които България може да не изпълни задълженията си и това да доведе до санкции от Брюксел. Информацията от Евростат е близка до скорошни оценки за напредъка по енергийните цели, според които става дума дори за по-голям напредък (17.7%). В края на декември Министерството на икономиката и енергетиката изпрати в Европейската комисия доклад за напредъка по целите, според който "зеленият" дял през 2012 г. е 16.4%. По закон след докладването на изпълнената цел новите ВЕИ проекти се лишават от субсидирани изкупни цени за електричеството си, както и от гарантираното му изкупуване и приоритетния достъп до електрическите мрежи. Икономическото ведомство вече е поискало от мрежовите компании да изпълнят тези разпоредби. Няколко са факторите в България, които допринасят за преизпълнението в България. Един от тях е значителният спад в потреблението на енергия, което означава по-голям дял на ВЕИ, дори и ако в абсолютно изражения тяхната роля не се увеличава. По данни на НСИ енергийната консумация е спаднала с 800 хил. т нефтен еквивалент (около 9.3 гигаватчаса) между 2011 и 2012 г. За същия период значително нараства производството на ток от слънчеви и вятърни централи, които на практика се явяват вторият важен фактор. През 2012 г. са генерирани 800 хил. мегаватчаса електроенергия от фотоволтаични централи, т.е. 8 пъти повече спрямо предходната година, показват отчетите на Електроенергийния системен оператор (ЕСО). Причината е в нарастването на фотоволтаичните мощности, които за година достигнаха над 1 гигават. За същия период при вятърните паркове увеличението е с около 50% до 1.2 млн. мегаватчаса. Нарастване има и при производството на ток от централи на биомаса и от вецове, за които пролетта на 2012 г. се оказа пълноводна. Статистиката на Евростат свидетелства и за солидния напредък в целия ЕС. През 2012 г. ВЕИ са покрили 14.1% от енергийното потребление в общността. Това е съществен напредък спрямо дял от 8.3% през 2004 г., когато за първи път се обобщават такива данни. Оттогава досега зелената енергия е увеличила реално ролята си във всяка държава членка. За разглеждания период най-голям ръст е отбелязан в Швеция (51% през 2012 г. спрямо 38.7% през 2004 г.), Дания, Австрия, Гърция и Италия. С най-малък дял на ВЕИ са Малта (1.4%), Люксембург, Великобритания и Холандия. През 2007 г. лидерите на ЕС се споразумяха до 2020 г. възобновяемите източници да осигуряват поне 20% от енергийния микс на общността, като същевременно парниковите емисии се намалят с 20% спрямо нивата им през 1990 г., а енергийната ефективност се подобри с 20%. Националните цели за ВЕИ, които заедно трябва гарантират общия ангажимент на ЕС, отразяват различните позиции, от които държавите започват политиката си за зелена енергия, както и различията в енергийния потенциал и икономическото развитие.
Източник: Капитал (11.03.2014)

ВЕИ-тата, ТЕЦ-овете и АЕЦ бяха ограничени от ЕСО да произвеждат по-малко ток от капацитета си за първи път през тази година. Мартенските жеги и намаленото потребление за отопление принудиха ЕСО да издаде заповеди за намаляване на мощности. Първо бяха ограничени ТЕЦ-овете и АЕЦ "Козлодуй". Това обаче не беше достатъчно за балансирането на мрежата и се наложи ограничения да бъдат въведени и на ВЕИ-тата. Така на зелените централи беше разпоредено да произвеждат еленергия с до 40% от капацитета си. От "ЕВН България", на чиято територия са съсредоточени над 80% от фотоволтаиците, предупредиха, че който не спазва разпоредбите на ЕСО, ще бъде изключен от мрежата за времето на ограниченията.
Източник: Стандарт (20.03.2014)

Заради хубавото време за втора поредна година държавният Електроенергиен системен оператор (ЕСО) започна да спира централи заради излишък на ток. Дружеството първо е наредило да бъде намалено производството на държавните АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ "Марица изток 2", а след това - и на зелените централи. От ЕСО не се ангажират с прогноза дали това ще продължи и следващите дни. Ако температурите останат високи, компанията обмисля предсрочно да спре един от двата блока в АЕЦ "Козлодуй", който по график трябва да излезе в годишен ремонт към края на април. Справка в сайта на ЕСО показва, че не само вътрешното потребление, но и износът се е сринал подобно на м.г. От около 1300 мегавата през януари, в момента страната успява да изнесе 527 мегавата, което е с 54% по-малко.
Източник: Труд (21.03.2014)

Енергийната борса най-вероятно ще е държавна Оператор на електроенергийната борса, която трябва да даде на компаниите повече избор за снабдяване с ток, най-вероятно ще е ново дружество, което е 100% собственост на държавния Българския енергиен холдинг (БЕХ). Алтернативният частен кандидат беше отхвърлен от работна група в Държавната комисията за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), според която липсват гаранции за финансовата му и материална обезпеченост. В петък енергийният регулатор обяви, че ще реши окончателно на кого да издаде борсовия лиценз на закрито заседание на 31 март. Съгласно закона за енергетиката в страната може да бъде издаден само един лиценз. Според по-ранна идея енергийната борса щеше да се администрира пряко от звено в Електроенергийния системен оператор (ЕСО), който отговаря за електропреносната мрежа в страната и за баланса на производството и потреблението на ток. Както всички големи държавни дружества в енергетиката, системният оператор също е част от БЕХ. От средата на 2010 до края на 2013 г. с тестовете на борсата се занимаваше именно ЕСО. Дружеството кандидатства за борсов лиценз, но миналия октомври без обяснение оттегли заявлението си. Държавата обаче не се отказа от борсовия лиценз. През декември министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев обяви, че е регистрирано дружеството "Българска независима енергийна борса". След вписването му в Търговския регистър стана ясно, че е то е с 50 000 лв. капитал и също е изцяло собственост на БЕХ. От един от последните доклади на ДКЕВР става ясно, че дружеството кандидатства за десетгодишен борсов лиценз. На практика то ще ползва специалисти и софтуер на ЕСО и финансова подкрепа от енергийния холдинг (чрез увеличение на капитала или отпускане на заем). ЕСО се е задължило да предостави на новото дружество софтуер за опериране на пазар "ден напред", каквато ще е търговската платформа. С други думи, борсата ще се върти от ЕСО, който се е "скрил" зад регистрацията на "Българска независима енергийна борса". Солидният гръб на холдинга е дал основание на експертите в ДКЕВР да счетат, че "Българска независима енергийна борса" има капацитет да администрира борсовия пазар и може да получи лиценз. През 2016 г. "Българска независима енергийна борса" планира да въведе пазар в рамките на деня чрез платформа за т.нар. market coupling, пише още в доклада на ДКЕВР. Платформата ще позволи и интегрирането на българската борса с тези в съседните държави. Наскоро беше премахната и друга спънка пред функционирането на борсата. ЕСО беше отделен като активи от Националната електрическа компания (НЕК). Разделянето е изискване съгласно евродирективите за либерализация на енергийните пазари, според които операторът на преносната мрежа, в случая ЕСО, не може да е и дружество доставчик или производител на ток, т.е. НЕК. През ноември 2013 г. дружеството "Българска енергийна борса" съобщи, че е кандидатствало за лиценз за борсата. Основни акционери са "Енергоремонт холдинг", сдружение "Камара на строителите и енергетиците в България" и Иван Жеков. От новата компания обявиха, че ще си сътрудничат с големи имена в енергийната търговия, сред които са борсата European Power Exchange (EPEX SPOT) и италианската група Edison. И от двете обаче отрекоха да имат нещо общо с българското дружество, показа тогава проверка на "Капитал Daily". В доклада на ДКЕВР също се отбелязва, че не са получили доказателства за парньорствата на дружеството, които са споменати в заявлението. "Бизнес планът ви е като за търговия с електроенергия, а не е за борсов оператор", обясни председателят на ДКЕВР Боян Боев в петък по време на открито заседание. Друга основна критика е свързана с разчетите за обема на търговията. "Българска енергийна борса" кандидатства за 35-годишен лиценз и според бизнес плана на дружеството до 2048 г. през борсата трябва да минават 100% от продажбите на ток в страната. Регулаторът обаче посочва, че европейските борси по принцип администрират 10-15% от общия търговски обем. "Борсовата търговия е само една малка част от общия електроенергиен пазар, където се включват регулиран пазар, търговия чрез двустранни договори, дългосрочни договори и т.н.", пише в регулаторния доклад. От документа става ясно и че дружеството е представило прогнози годишни финансови отчети за периода от 2014 до 2017 г., но за същия период липсват прогнозни обеми продажби и цени на енергията. Проблем се оказва и персоналът - "Българска енергийна борса" е наела едва трима енергийни диспечери, а за сравнение - държавното дружество разполага с 14 експерти.
Източник: Капитал (24.03.2014)

7 млн. лв. загуба от непроизведен ток Най-малко 7 млн. лв. са натрупаните само за пет дни загуби на АЕЦ „Козлодуй“ и на производители на зелена енергия. Причината е в намаленото потребление на ток и извънредните мерки за стабилизиране на системата. На 19 март държавният Електроенергиен системен оператор (ЕСО) въведе денонощни диспечерски ограничения върху натоварването на АЕЦ-а и ТЕЦ-овете. Производството на възобновяемите енергийни източници беше намалено драстично - с 60% за периода от 10 до 17 ч. Мярката засегна главно фотоволтаичните централи. При вятърните паркове върховото производство е призори и в ранните вечерни часове. Производителят на най-евтината електроенергия в страната - АЕЦ „Козлодуй“, губи приблизително 267 хил. лв. на денонощие заради намаленото с 30% натоварване на шести блок. Ако ограниченията продължат цял месец - до излизането на пети блок в планов ремонт, сумата ще достигне 8 млн. лв. За първите пет дни тя е 1,335 млн. лв. По-големи загуби търпи секторът на възобновяемите енергийни източници. Според някои оценки натоварването на фотоволтаичните паркове е намалено административно средно с 400 мегавата на час. При средна изкупна цена 48 ст. за киловатчас ограниченията носят 1,344 млн. лв. загуби на ден. От тях 20%, или 269 хил. лв., са парите, които няма да постъпят в хазната от новия данък върху зеления ток. Така за пет дни общата загуба за фотоволтаиците е около 5,6 млн. лв. Производителите на електроенергия от вятърните паркове от своя страна са се лишили от поне 300 хил. лв. „Търсенето на електроенергия в региона до 2035 г. ще се умножи по две. Така че имаме перспектива и за седми блок на АЕЦ „Козлодуй“, и за АЕЦ „Белене“, заяви икономическият министър Драгомир Стойнев пред Би Ти Ви вчера.
Източник: Преса (24.03.2014)

АЕЦ Козлодуй няма да разпределя дивиденти, за да трупа пари за модернизация АЕЦ „Козлодуй“ ще поиска признаване на разходите по държавно гарантираните заеми и те да се приспадат от печалбата преди разпределението на дивидентите, които дължи на държавата, съобщи изпълнителният директор на централата Иван Генов. „За миналата година печалбата на ядрената ни централа е 40 млн. лева, а плащанията по заемите към Евроатом по държавно гарантирания заем са годишно повече“, обясни той. С този ход ще бъдат набирани суми, необходими за удължаване на живота на пети и шести блок на централата. Генов отказа да даде прогноза колко ще струва това с мотива, че всичко е въпрос на преговори с фирмите, които ще извършат модернизацията на блоковете. „Така или иначе това са разходи, които ще обезпечат практически една нова централа – два хилядамегаватови блока с 30 години експлоатация напред“, допълни той. Генов не пожела да коментира и дали от новия регулаторен период ще се повишава цената на електричеството. Той обаче допълни, че АЕЦ „Козлодуй“ няма да иска повишаване на цената, а намаляване на квотата за регулирания пазар. Водят се разговори с Държавната комисия по енергийно и водно регулиране за преразпределение на квотата от новия регулаторен период. Според него разумното разпределение би било 40% за регулирания и 60% за свободния пазар. Генов уточни, че тази година квотата е 55% за регулирания пазар, където цените се определят от ДКЕВР. Според него централата може да продава на още по-ниска цена за защитените потребители, но квотите трябва да бъдат такива, че да бъдат реализирани. Не да се налага ние да пазим квотата за регулирания пазар, понеже имаме задължения по определените квоти от Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), и накрая да се окаже, че не може да се изкупят тези количества и ние трябва да разтоварваме“, обясни още директорът на централата. Той потвърди, че около 60% от приходите на АЕЦ „Козлодуй“ идват от продажбите на свободния пазар. Централата продава електричеството под себестойност за регулирания пазар, но успява да компенсира загубите с продажбите на свободния пазар. Припомняме, че топлото време и свитото потребление на енергия накара Електроенергийния системен оператор (ЕСО) да ограничи производството на електричество. Сред тях е и АЕЦ „Козлодуй“ - шест блок е с 300 мегавата намален капацитет. По тази причина и от централата ще отчетат нереализирани приходи от около 8 млн. лева и в крайна сметка печалбата за тримесечието от очаквани 67 млн. лева вероятно ще бъде към 63 – 64 млн. лева, прогнозира преди дни пред комисията по енергетика директорът на централата. Генов днес определи ситуацията като „ненормална“: „Централата, която произвежда най-евтин ток, трябва да се разтоварва, понеже НЕК трябва да изкупува скъпата електроенергия от ВЕИ, от Марица Изток 1 и 3, от топлофикационните и когенароционни централи“, коментира той. Според него АЕЦ „Козлодуй“ е можела да продаде количествата на свободния пазар и да не отчита пропуснати ползи.
Източник: Инвестор.БГ (25.03.2014)

Правят дружества за износ на ток В рамките на оздравителната програма на НЕК предстои да регистрираме съвместни дружества в чужбина - Сърбия и Румъния, за да подобрим условията за износ на ток. Това съобщи шефът на БЕХ Иван Йончев, който участва в честването на 50-годишнината на източномаришки рудник "Трояново 3". Това ще бъдат съвместни чуждестранни дружества по подобие на това, което имаме регистрирано в Гърция. Той съобщи още, че по предварителни данни за финансовата 2013 г. само две дружества в системата на БЕХ ще приключат със загуби. Едното е НЕК, преживяло тежка финансова година по обясними причини, а другото - Енергийният системен оператор, заради разделяне на дейността пренос с НЕК. "Мини Марица-изток", чийто председател на директорския борд е самият Йончев, ще отчете минимална печалба за 2013 г. Очакваме около 4,5 млн. лв. печалба преди облагането с данъци, уточни изпълнителният директор на въгледобивното дружество Георги Златев. Той добави, че минната компания има да получава около 100 млн. лв. за продадените въглища на ТЕЦ-овете и самата тя дължи около 30 млн. лв. на фирми и доставчици.
Източник: Стандарт (25.03.2014)

АЕЦ “Козлодуй” готова да свали цената за бита АЕЦ "Козлодуй" е готова да продава за бита дори и по-евтин ток отсега (който е най-евтиният у нас), но в замяна ще поиска от ДКЕВР да намали квотата й за регулирания пазар от 55 на 40 на сто от производството й. Това заяви пред БНР изпълнителният директор на централата Иван Генов. Високата задължителна квота за регулирания пазар е една от причините за наложеното от Електроенергийния системен оператор (ЕСО) ограничение на производството на ток поради спада на потреблението през последните топли дни, каза Генов. Ниската цена за регулирания пазар не е проблем на АЕЦ "Козлодуй", обясни Генов и допълни, че загубите от нея се компенсират от продажбите на свободния пазар. Квотата за регулирания пазар обаче трябва да бъде реализирана, а не както сега да я пазим и накрая да се окаже, че тя не може да бъде изкупена и ние да трябва да разтоварваме централата (б.р. - да намаляваме мощността), каза Генов. Той изчисли пропуснатите ползи за АЕЦ от намаляването на мощността й на 8 млн. лв. Ако квотата за регулирания пазар бъде намалена от 55 на 40%, тази електроенергия щеше да бъде продадена на свободния пазар и да реализираме приходи, обясни Генов. Той посочи, че сега от 45-те процента, които АЕЦ продава на свободния пазар, получава 60% от приходите си. Продължаваме да сме на печалба, но не е нормална ситуацията - АЕЦ "Козлодуй", която произвежда най-евтиния ток, да се разтоварва, понеже НЕК трябва да изкупува скъпия ток от ВЕИ-та, от "Марица-изток 1" и 3, каза Генов. АЕЦ "Козлодуй" ще поиска разходите по изплащането на държавно гарантираните заеми да се приспадат от печалбата преди разпределение на дивидента, посочи още Генов. За 2013 г. печалбата на АЕЦ е 40 млн. лв., а годишните плащания по заемите към "Евратом" са повече, обясни той. С този ход ще бъдат набирани суми, необходими за удължаване на живота на V и VI блок на централата.
Източник: Стандарт (25.03.2014)

Скок на износа на ток от България с 56% Износът на ток е нараснал с 56% на годишна база. Това съобщиха от Електроенергийния системен оператор (ЕСО) в отговор на запитване на за актуалната ситуация с експорта на електрическа енергия. Към 20 март 2014 година зад граница са продадени 1,691 милиарда киловатчаса енергия. Към същата дата на миналата година изнесената енергия е била малко над 1 милиарда киловатчаса. От ЕСО не коментираха на какво се дължи сериозното увеличение на износа на еленергия. Нееднократно обаче министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев е съобщавал за ефекта на отпадането от добавките върху износа, а именно – силно нарастване на експорта. Става въпрос за добавките за зелена и кафява енергия, които преди бяха бяха включени към цената за преноса, а от лятото на миналата година са в цената за енергия (но вече не като отделни добавки) и се плащат само на вътрешния пазар. До отпадането им износът спадна на рекордно ниски нива от 100 мегавата през миналия март.
Източник: Дарик радио (31.03.2014)

Слънчевите централи се жалват от ЕСО Производителите на електроенергия от слънце са поискали Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) да провери държавния Електроенергиен системен оператор (ЕСО). Причината - от една седмица дружеството ограничава производството на централите с до 60% заради ниското потребление на ток. Това е записано в писмо на Българската фотоволтаична асоциация, разпространено в медиите в неделя. Браншовата асоциация счита, че ограничаването на мощностите не е нужно, за да се баласира системата, както твърдят от ЕСО. "Това е поредно незаконно и дискриминационно ограничаване на работата на фотоволтаичните централи", се казва в съобщението на организацията. Оттам дават за пример потреблението за 30 март. Според асоциацията то е било като това на 25 и 28 март, а тогава мощностите не са били ограничени. Справка на страницата на ЕСО показва, че основната мощност, която работи през уикенда у нас, е АЕЦ "Козлодуй". Централата произвежда над 45% от електроенергията в страната при нормален дял от 33%. За сравнение слънчевите централи доставят между 5 и 7 на сто от енергийния микс при нормално съотношение от 11-12%. Рязко намаление обаче има при производството на ток от топлоцентрали като държавната ТЕЦ "Марица изток 2". Цената на тока е една от най-евтините, но мощностите работят с намален наполовина капацитет.
Източник: Капитал (31.03.2014)

ЕСО ограничи ВЕИ мощностите в Югоизточна България По искане на ЕСО днес ще бъде ограничено производството на електрическа енергия от възобновяеми източници на територията в Югоизточна България до 40% от инсталираната мощност за времето от 10 до 17 ч. Това съобщиха от ЧЕЗ и ЕВН. С оглед на краткия срок от получаването на разпореждането от държавния електроенергиен системен оператор до началото на неговото влизане в сила ЕВН България Електроразпределение предприе мерки за своевременно информиране на ВЕИ централите относно ограничението. Информацията е изпратена от ЕВН България Електроразпределение до ВЕИ централите в 09.33 ч., съобщиха от дружеството. При установяване на неизпълнение на оперативното разпореждане от страна на даден обект ЕВН България Електроразпределение ще пристъпи към преустановяване на достъпа на този обект до електроразпределителната мрежа за времето на ограничението. От „ЧЕЗ Разпределение България" напомнят, че разпорежданията на държавния "Електроенергиен системен оператор" са задължителни за изпълнение от оперативния персонал на ЧЕЗ и за оперативния персонал на производителите на електрическа енергия, присъединени към съответната електроразпределителна мрежа.
Източник: Преса (03.04.2014)

ЧЕЗ: Не искаме по-скъп ток ЧЕЗ не е предлагала увеличение на крайните цени на тока от 1 юли. Това се посочва в изявление на компанията по повод думите на председателя на ДКЕВР Боян Боев, че ЕРП-то е поискало 13-14% увеличение на дневната тарифа и около два пъти по-високо за нощната. В заявлението до регулатора от ЧЕЗ са поискали по-балансирано разпределение на дяловете на различните участници по веригата производство-пренос-разпределение, а не поскъпване. ЧЕЗ възнамерява да инвестира 130 млн. евро в ТЕЦ "Варна" за удължаване на живота му до 2030 г. Вече е проведен търг по Закона за обществените поръчки за избор на изпълнител на проекта и с него се преговаря. Паралелно се преговаря с различни институции и компании като Министерството на икономиката, ДКЕВР, НЕК, ЕСО и т.нар. за намиране на подходяща регулаторна рамка, която да позволи реализиране на инвестицията. От БЕХ пък заявиха, че не може да им се вменява отговорност за инвестиции в частна ТЕЦ, тъй като екологизацията се изисква от евродиректива.
Източник: Стандарт (04.04.2014)

до БЪЛГАРСКАТА ОБЩЕСТВЕНОСТ до ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ Жозе Мануел Барозу до ГЛ.ПРОКУРОР НА Р.БЪЛГАРИЯ Сотир Цацаров Ние „Камара на строителите и енергетиците в България“ и „ Българска енергийна борса „АД Представлявани от Борислав Димитров Лазаров , Председател на Управителния Съвет на “Камара на строителите и енергетиците в България”, като учредител на „Българска енергийна борса”АД и Председател на Управителния съвет и представляващ „Българска Енергийна борса”АД, тел.: 0877-112-010 ИНФОРМИРАМЕ Че с решенията си : № Р-205 от 18.12.2013 за издаване на лиценз на „ЕСО“ ЕАД за преносен оператор , Л-422 от 31.03.2013г и О-033 от 31.03.2013г засягащи организатора на борсовият пазар на електроенергия в Р.България . ДКЕВР дерогира Договора за функциониране на ЕС ,Конституцията на Република България както и Закона за енергетиката и подзаконовите му актове и правилници и правила Отказа за лицензиране на обществено контролираното дружество „Българска енергийна борса “АД и издаването на такъв на изцяло притежаваното от „БЕХ „ЕАД – „БНЕБ“ ЕАД нарушава не само Европейското и Българско законодателство и Конституцията на Р.Б. но и е постановено в състав на организираност: Драгомир Стойнев – министър на МИЕТ ,Еленко Божков комисар в ДКЕВР и Константин Валериев Константинов – Изпълнителен Директор на „БНЕБ“ ЕАД С решенията си ДКЕВР е въвлечена в съучастие с публичните изказвания на Драгомир Стойнев от 18.12.2013 г. и на члена на ДКЕВР Еленко Божков от 11.01.2014г , че ще издадат лицензия на дружеството – „Българска независима енергийна борса ”ЕАД … (преди регистрацията му?) – собственост на „БЕХ „ЕАД за което сме сезирали Прокуратурата на Р.Б за търговия с влияние и измама с вх.№ 449-14 от 22.01.2014г. и №553-14 от 27. 01.2014г. Както и с подадените документи с невярно съдържание представени от Константин Валериев Константинов пред ДКЕВР ,за което сме сезирали Прокуратурата на Р.Б с вх.№6 463-14 от 27.03.2014 г. в които се твърди че структурата на персонала е организирана в шест отдела, които по функционален признак се разделят на специализиран персонал, пряко свързан с организиране и развитие на борсовата търговия, администриране на пазара, маркетинг и пазарна интеграция. Разпределението на персонала в дружеството по групи е като следва: - ръководители – 7 броя ; - специалисти – 14 броя; - общо административен и помощен персонал – 7 броя. Справка в НОИ показва че „БНЕБ“ ЕАД има 0 броя назначен персонал…(приложена) -Срещу дружеството „БНЕБ“ ЕАД е в ход исково производство в СГС за де регистрация по ТЗ на основание нарушение на Закона за търговския регистър и неговата обвързаност с „БЕХ“ЕАД е в противоречие с европейските регулации и директиви! -В бизнес плана на „БНЕБ“ ЕАД има „ПЛАН „за закупуването вече платена но неработеща платформа за борсова търговия от „ЕСО„ ЕАД -„ЕСО“ЕАД няма лиценз за преносен оператор отново поради „професионализма“ на ДКЕВР ,която е издала лицензия при бъдещи не настъпили обстоятелства като лицензианта не отговаря на изискванията на нормативна база и дори не е влязла в сила според самото решение № Р-205 от 18.12.2013 г : цитираме : 5. Решенията по т. 2, т. 3 и т. 4 влизат в сила от датата на вписване на преобразуването в търговския регистър. (??? … до сега такова няма!) - ЕК отмени и лиценза и на „Булгартрансгаз“ ЕАД на същите основания на които“ ЕСО“ ЕАД никога няма да бъде сертифициран за такъв а именно – принадлежността към вертикално интегрираното предприятие „БЕХ“ЕАД - В Р. България в момента няма нито един независим преносен оператор именно поради пренебрегването на европейските директиви! -„Българска енергийна борса “АД е единственото дружество подало заявление за Независим Преносен Оператор и ….. отговаря на европейските регулации! - 4,2 милиарда лв. са задължения на дружествата в състава на БЕХ ЕАД, като само НЕК ЕАД дължи на НАП над 4 млн. лв. което незнайно защо не довежда до де регистрацията на БЕХ ЕАД и дъщерните му фирми от ДСС на основание чл.176 от ЗДДС - преки последствията от всички тези действия за обществото и държавата България са че по наши сигнали има заведени две процедури от ЕК в ГД „ЕНЕРГЕТИКА“ и ГД „КОНКУРЕНЦИЯ“ – СНАР 2014 00364 и СНАР 2014 00307 Цитираме – „ДИРЕКТИВА 2009/72/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 13 юли 2009 година относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО Свободите, които Договорът гарантира на гражданите на Съюза, inter alia, свободното движение на стоки, свободата на установяване и свободата на предлагане на услуги — са възможни единствено в условията на напълно отворен пазар, който позволява на всички потребители да избират свободно своя доставчик и на всички доставчици — да извършват свободно доставки на своите клиенти. Понастоящем съществуват препятствия пред продажбата на електроенергия в Общността при условия на равнопоставеност, без дискриминация и пречки. По-специално, все още не съществува недискриминационен достъп до мрежата и еднакво ефективно ниво на регулаторен надзор във всяка държава-членка. За да се гарантира пълната независимост на експлоатацията на мрежите от свързаните с доставката и производството интереси и за да се предотврати обменът на поверителна информация, едно и също лице не следва да бъде член на управителните съвети едновременно на оператор на преносна система или преносна система и на предприятие, изпълняващо някоя от функциите по производство или доставка. По същата причина едно и също лице не следва да има правото да назначава членове на управителните съвети на оператор на преносна система или преносна система и едновременно с това да упражнява контрол или някакви права върху предприятие за производство или доставка Всяка система за отделяне следва ефективно да отстранява какъвто и да е конфликт на интереси между производители, доставчици и оператори на преносни системи, за да се създадат стимули за необходимите инвестиции и да се гарантира достъпът на нови участници на пазара при условията на прозрачен и ефикасен регулаторен режим, както и следва да не създава прекалено тежък регулаторен режим за националните регулаторни органи. Вътрешният пазар на електроенергия страда от липсата на ликвидност и прозрачност, което пречи на ефикасното разпределение на ресурсите, предпазването от рискове и навлизането на нови участници на пазара. Съществува необходимост от укрепване на конкуренцията и сигурността на доставките чрез улесняване на интегрирането на нови електроцентрали в електроенергийната мрежа във всички държави-членки, по-специално чрез насърчаване на нови участници на пазара. Доверието в пазара, ликвидността му и броят на участниците трябва да се увеличат и по тази причина трябва да се засили регулаторният надзор над предприятията за доставка на електроенергия. Тези изисквания следва да не засягат действащото право на Общността по отношение на финансовите пазари и следва да бъдат в съответствие с него. Необходимо е регулаторите на енергия и регулаторите на финансови пазари да си сътрудничат, за да могат взаимно да си предоставят възможност за наблюдение на съответните пазари. Единствено отстраняването на стимулите за вертикално интегрираните предприятия да дискриминират конкурентите си по отношение на достъпа до мрежата и инвестициите може да осигури ефективно отделяне. Отделянето на собствеността, което предполага определянето на собственика на мрежата за системен оператор и неговата независимост от свързаните с доставката и производството интереси, е фективен и стабилен начин за разрешаване на вътрешно присъщия конфликт на интереси и за гарантиране сигурността на доставките. Поради тази причина в своята резолюция от 10 юли 2007г. относно перспективите за вътрешния пазар на газ и електроенергия, европейският парламент посочи отделянето на собствеността на равнище пренос като най-ефективния инструмент, чрез който да се стимулират инвестициите в инфраструктура по недискриминационен начин, равнопоставения достъп на нови участници до мрежата и прозрачността на пазара. Ето защо във връзка с отделянето на собствеността, от държавите-членки следва да се изисква да гарантират, че едно и също лице или едни и същи лица нямат право да упражняват контрол върху предприятие за производство или доставка, ако едновременно с това упражняват контрол или каквито и да е права върху оператор на преносна система или върху преносна система. Обратно, правото на контрол над преносна система или оператор на преносна система следва да изключва възможността за упражняване на контрол или други права по отношение на предприятие за производство или доставка. В тези рамки, предприятие за производство или доставка следва да може да има миноритарно дялово участие в оператор на преносна система или в преносна система“ и нарушава Договора за функционирането на ЕС, в противоречие с разпоредбата на чл.102 от договора, а именно: „Член 102 (предишен член 82 от ДЕО) Забранена като несъвместима с вътрешния пазар е всяка злоупотреба от страна на едно или повече предприятия с господстващо положение в рамките на вътрешния пазар или в съществена част от него, доколкото тя може да повлияе върху търговията между държавите-членки. Такава злоупотреба в частност може да се изразява в: а) пряко или косвено налагане на нелоялни покупни или продажни цени или на други несправедливи условия за търговия; б) ограничаване на производството, пазарите или технологичното развитие във вреда на потребителите; в) прилагане на различни условия по отношение на еквивалентни сделки с други търговски партньори, като по този начин ги поставя в сравнително по-неблагоприятно положение; г) поставяне на сключването на договори в зависимост от приемането на допълнителни задължения от другите страни, които по своя характер или в съответствие с търговската практика нямат връзка с предмета на тези договори.” „В Европейския съюз такова поведение не се толерира – ЕК глоби три енергийни борси за антиконкурентно поведение – Френската EPEX Spot и норвежката Nord Pool Spot са глобени с едно решение с общо 6 млн. евро, а румънската OPCOM – с над 1 млн. Евро за антиконкурентно поведение. Ограничаването на конкуренцията може сериозно да подкопае и изкриви пазарите на електроенергия и това може да доведе до неоправдани и ненужни допълнителни разходи за потребителите“. Заявяваме , че пътят който проправяме осигурява ефективност, прозрачност на енергийния пазар в интерес на бизнеса и потребителите и в този смисъл е изцяло в полза на държавността и полза на обществото . Съзнаваме и социалната отговорност на бизнеса, отговорност която се разпознава в последователните ни действия . Бихме желали да постигнем крайната цел – осигуряване на прозрачен , независим и социално ангажиран енергиен пазар в Република България. Борислав Лазаров Председател на УС на КСЕБ и Председател на УС на БЕБ АД
Източник: Други (04.04.2014)

ЕСО е поискал двойно по-висока такса пренос Електроенергийният системен оператор (ЕСО) е поискал над два пъти по-висока такса за пренос на електроенергия от 1 юли. Предложението, което е внесено за разглеждане в Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), е цената да скочи от 4.15 лв. на мегаватчас, колкото е в момента, до предишната си стойност, стана ясно от изказване на изпълнителния директор на ЕСО Шишман Чаушев на заседание на енергийната комисия в парламента. До края на миналата година тарифата за пренос беше 9.71 лв. на мегаватчас. Регулаторът обаче реши да я намали, за да стимулира износа на ток. В резултат на това продажбите навън нараснаха, което доведе до увеличаване на цените на свободния пазар в страната, на който купуват големите и средните фирми. "Направили сме разчети и сме подали заявление до ДКЕВР за корекция на цените в следващия регулаторен период и чакаме решение", каза Чаушев. На журналистически въпрос той отказа да коментира как ще се отрази това на цената на тока. "Цената не е само такса пренос, тя включва много компоненти - производители, обществено снабдяване и т.н.", каза Чаушев. Всичко обаче сочи, че от средата на годината токът ще поскъпне, въпреки че решението за това ще стане ясно до края на юни, т.е. след изборите за Европейски парламент. По-високи цени или по-голям дял в крайната цена вече поискаха и електроразпределителните предприятия. До средата на годината регулаторът ще трябва да намери и механизъм за компенсиране на разходите за зелена енергия през последните две години, които не са били отразени в цената. Окончателното отделяне на ЕСО от Националната електрическа компания (НЕК) е пред приключване. Очаква се ЕСО да поеме текущите кредити на НЕК от Европейската банка за възстановяване и развитие и Европейската инвестиционна банка, тъй като това са дългосрочни инвестиционни кредити, свързани с дейността пренос на енергия, каза Чаушев. Официално разделянето на ЕСО и НЕК приключи на 4 февруари 2013 г. То беше едно от условията за либерализация на енергийния пазар, според които собственикът на мрежата трябва да е различен от собственика на електроенергията и производствените съоръжения. Процедурата обаче закъсня значително и стана причина през 2012 г. Европейската комисия да започне наказателна процедура срещу България. Все още обаче остава да се уточнят някои въпроси по разделянето. Прехвърлянето на договорите с международните банки трябва да мине през процедура по одобрение, тъй като заемите са държавно гарантирани. Затова окончателното прехвърляне на кредитите ще стане след подписването на новация на договорите, каза изп. директор на НЕК Екатерина Истаткова. Все още не е готов и разделителният баланс на НЕК за дейността пренос на електроенергия, тъй като в момента се уточняват вземанията и задълженията между двете дружества, каза Истаткова. От този баланс ще стане ясно и колко от задълженията на НЕК ще поеме ЕСО.
Източник: Капитал (10.04.2014)

Искат двойна такса за пренос на ток Двойно да се вдигне таксата за пренос на ток са поискали от Електроенергийния системен оператор (ЕСО). Това стана ясно на вчерашното заседание на парламентарната енергийна комисия, на което бяха изслушани шефовете НЕК и на ЕСО за разделянето на двете компании. Сега таксата за пренос е 4,15 лв. за мегаватчас, а от ЕСО искат да се върне старата тарифа от 9,70 лв. Миналата година такса "пренос" бе намалена на два пъти - през август и през декември, когато бяха гласувани две от трите намаления на цената на тока за крайните потребители. Целта на ДКЕВР беше с намаляване на таксата да свали цената и да се възстанови износът на ток. В цената на тока не влиза само такса "пренос", коментира шефът на ЕСО Шишман Чушев. Какво влияние ще окаже такса "пренос" на цената само ДКЕВР може да каже, допълни той. Според експерти обаче връщането на старата тарифа ще вдигне цената с около 0,5 ст. на киловатчас заедно с ДДС. Поради отсъствието на депутати от левицата парламентарната енергийна комисия отхвърли промените в закона за запасите от нефт.
Източник: Стандарт (10.04.2014)

На 20 април в 2:22 часа 1000-мегаватовият пети блок на АЕЦ “Козлодуй” бе спрян за планов годишен ремонт (ПГР). В рамките на престоя ще бъдат извършени планираните ремонтни дейности и профилактика на оборудването и системите на блока, включително изпълнение на мерки от Националния план за действие след проведените стрес тестове. Реакторът ще бъде презареден със свежо ядрено гориво за своята 21 горивна кампания. Плановият годишен ремонт се предвижда да приключи в края на месец май. Шести енергоблок – другият 1000-мегаватов блок на АЕЦ “Козлодуй”, работи със 100% натоварване съгласно указанията на Електроенергийния системен оператор (ЕСО).
Източник: profit.bg (22.04.2014)

АЕЦ „Козлодуй“ не може да изнася ток за Турция АЕЦ „Козлодуй“ не може да изнася ток за Турция. Това заяви директорът на централата Иван Генов. Той уточни, че в момента Пети блок на централата е в ремонт и само Шести блок работи. "Ние имаме договори за свободния пазар до края на юни, до края на регулаторния период, а количествата, които са останали, са задължение на АЕЦ „Козлодуй“ към обществения доставчик – НЕК. Единственият, на който можем да продаваме ток в момента е НЕК, за регулирания пазар", заяви Генов. По думите му АЕЦ „Козлодуй“ няма право директно да сключва договори за износ на енергия. "Ние правим търгове, с които продаваме електроенергията на една и съща цена на търговци, а те дали я продават на вътрешния пазар или на външния – може да се разбере само от информацията в ЕСО. Това е изискване на ЕС – да не се разделят търгове на вътрешен и външен пазар. Нямаме възможност директно да продаваме електроенергия на Турция", коментира Генов пред БНР. Той допълни, че не трябва да се поставя под съмнение проекта за удължаване на експлоатационния период на Пети и Шести блок на централата. "България друг вариант в момента за поддържане на атомната си енергетика няма, освен с удължаване срока на Пети и Шести блок. Би било абсурдно да загубим такава възможност - с малко пари да обезпечим още 30 години работа на двата блока, които произвеждат най-евтината електроенергия в България. Работата върви, така че 2017 г. година да бъдем готови за получаване на лиценз за още 10 години експлоатация на Пети блок. Вече от 2021 г. това ще стане и за Шести блок", заяви Генов. По думите на директора на АЕЦ „Козлодуй“ продължават преговорите с „Уестинг хаус“ за Седми блок. "До септември трябва да бъде подписан договорът за първата фаза, ако всичко е нормално и финансовите условия са приемливи и да започнат реални действия по подготовка на площадката", обясни Генов. Той уточни също, че печалбата на централата за миналата година е 42 млн. лева, а за първото тримесечие на тази година - 64 млн. лева.
Източник: econ.bg (28.04.2014)

Енергийният холдинг раздал над 1,5 млрд. лева Финансовият възел в енергетиката продължава да се заплита и през тази година, показват отчетите на част от основните дружества в сектора. Над 1,5 млрд. лева е предоставил Българският енергиен холдинг (БЕХ) на своите дъщерни дружества, показва отчетът на холдинга за 2013 г. Половината от парите са отпуснати миналата година. Дружествата с повече от 50% държавно участие са длъжни всяка година до 25 април да изпращат годишните си отчети в Министерството на финансите, което ги публикува на сайта си. На него обаче липсват отчетите на най-губещата компания в държавната енергетика - НЕК, както и на централата ТЕЦ "Марица-изток 2". Схемата, по която БЕХ е разпределял парите в енергетиката, е да взема пари от печелившите дружества и да ги дава на губещите. Така през 2013 г. основната част от приходите на компанията идват от дивиденти - 235 млн. лева. Основни платци са АЕЦ "Козлодуй" и "Булгартрансгаз", които са превели съответно по 117,26 млн. и 77,5 млн. лева. Отделно газовият оператор е отпуснал кредит на БЕХ от 119,8 млн. лева през първото тримесечие на 2014 г. През миналата година БЕХ тегли голям облигационен заем от близо 1 млрд. лева. Основна част от парите са отишли за погасяване на задължения на Националната електрическа компания (НЕК). Тя дължеше близо 400 млн. лева на БНП Париба, изтеглени през 2006 г. за АЕЦ "Белене", но впоследствие изхарчени за строежа на хидровъзел "Цанков камък". Според обявени преди седмица данни от НЕК дружеството дължи близо 1 млрд. лева на производителите на ток в страната. По данни на АЕЦ "Козлодуй" неплащането от НЕК е сред причините за влошени финансови показатели на централата. За първото тримесечие на годината задълженията на електрическата централа към атомната са скочили с 32,7%. През миналата година АЕЦ-ът е успял да овладее големият дълг, след като е прехвърлил с цесия 200 млн. лв. от задълженията към БЕХ. Поредици от прехвърляния на дългове към БЕХ през миналата година е направила и "Булгаргаз". Става въпрос за близо 500 млн. лв. вземания от "Топлофикация София". Благодарение на прехвърлянето компанията е излязла на печалба от 62,1 млн. лева. С положителен финансов резултат годината завършат "Булгартрансгаз" - 94,58 млн. лв. и "Мини Марица-изток" - 3,23 млн. лв. Загуба от 13,4 млн. лв. отчита Електроенергийният системен оператор, собственик на елмрежата за високо напрежение.
Източник: Труд (07.05.2014)

Дълговото бреме върху държавната енергетика нараства Повече дългове, по-малко продажби, регулаторен натиск. Това показват финансовите резултати за миналата година и за първото тримесечие на повечето държавни енергийни дружества, след като отчетите им бяха публикувани на сайта на Министерството на финансите. От отчетите се набива на очи фактът, че спадащите приходи изострят още повече проблема със задлъжнялостта, която нараства, особено между свързани компании в сектора. Част от дружествата директно посочват като причина държавните регулации, която ги притиска да продават на по-ниски цени или изкуствено намалят техният пазарен дял. На практика шансовете за подобрение са свързани с покачването на общата икономическа активност в страната, което може да увеличи продажбите им, но не и с регулаторна намеса за повишение на цените. Така че прогнозите са по-скоро песимистични, като само в газовия сектор има позитивни очаквания за увеличаване на местния добив и развитието на преносната инфраструктура. Почти няма компания, която да не е намалила разполагаемите парични средства, като при някои спадът от март миналата година до края на март през тази е в пъти. До редакционното приключване на броя предстоеше да бъдат качени отчетите на "Булгаргаз" и "Националната електрическа компания" (НЕК) за първото тримесечие. По-малкото приходи на държавните енергийни дружества създава затруднения за извършване на задължителните ремонти и профилактики на съоръженията. Наред с това са пречка пред възможностите за изчистване на натрупаните от компаниите в сектора задължения. Характерното за тях е, че значителна част са вътрешни за системата, тоест, ако някой от участниците спре да погасява задълженията си, това би могло да блокира дейността на поне един друг по веригата. Предприятията имат практика да си помагат чрез дружеството майка - "Българският енергиен холдинг", който през миналата година получи 100 млн. лв. заем от дъщерното си дружество "Булгартрансгаз" за преодоляване на временни ликвидни затруднения. Разглеждайки задлъжнялостта по дружества (виж таблицата), прави впечатление размерът на текущите задължения, които трябва да бъдат погасени в рамките на една година. Според данните 85% от задълженията на "Булгаргаз" и 72% от задълженията на "Мини Марица-изток" са краткосрочни. Сред дружествата с най-чувствително свиване на приходите през миналата година е "Електроенергийният системен оператор" (ЕСО), при който намалението е с близо 25% до 406 млн. лв. Сред причините за това е драстичното понижение на износа, паднал с до 40% през първото полугодие на 2013 г. В отчета на дружеството се припомня за обилните валежи, които доведоха до покачване на произведената електроенергия от ВЕЦ с 20%. Ситуацията бе характерна и за останалите съседни държави и така на регионалния пазар имаше дъмпингови цени на тока, което допълнително затрудни износа на електроенергия, блокиран най-вече от добавките за пренос, достъп, зелена енергия. ЕСО продължава да страда от спад на приходите и през първото тримесечие те са намалели с 27% спрямо март миналата година. В доклада се посочва, че най-голямо влияние за загубата на дружеството има "силно ограничената ценова рамка, в която ЕСО извършва дейността си". Конкретно това означава намалението на таксата за пренос от 9.71 лв. на мегаватчас до 4.15 лв., утвърдена от ДКЕВР. От държавното дружество се надяват, че при новите цени за достъп, които трябва да действат от 1 юли, ще бъдат отразени действителните им разходи – за лицензи, инвестиции и покриване на натрупаната загуба. Нетната експозиция на ЕСО показва, че 24.5% от паричните му средства са в КТБ, а останалите са разпределени почти поравно между ЦКБ, Уникредит Булбанк и Сосиете женерал Експресбанк – във всяка по близо 25%. По-малко от 1% са в Юробанк И Еф Джи и в Алианц банк. Интересното е, че само месец по-рано, към края на февруари, в Алианц банк са били също 25% от парите на компанията, а в Сосиете женерал не е имало никакви. ЕСО разполага с общо 14.7 млн. лв. на депозити и сметки Климатичните аномалии са се отразили неблагоприятно и върху баланса на "Булгаргаз". По-високите температури през миналата година са довели до по-слаба консумация на газ от страна на топлофикациите и газоразпределителните дружества. Върху размера на приходите е повлияла също и ниската продажна цена на синьото гориво, пише още в отчета на дружеството. Свиването на приходите е характерно и за другите големи в енергетиката - "АЕЦ Козлодуй", "Мини Марица-изток" и "Булгартрансгаз", като за ядрената централа това е следствие на рекордно ниското производство за последните 7 години. Според данните дружеството е реализирало на пазара с 10% по-малко електроенергия спрямо предходната година заради по-слабото потребление и блокирания износ. В отчета му се посочва, че продължителната работа с понижен товар (по диспечерско нареждане) е довело до експлоатация на блокове с влошено полезно действие, работа на основно оборудване в нехарактерен режим с повишен риск за повреда, както и до неизпълнение на доставките за регулирания пазар. Диспечерските ограничения са довели до непроизведена и нереализирана на пазара електроенергия на ниска цена. Така регулираният пазар е бил лишен от такава за сметка на енергията от скъпи производители. Подобно е било положението на "АЕЦ Козлодуй" и през първото тримесечие – макар приходите му да са нараснали, печалбата му е намаляла. Спад е имало в произведената в централата електроенергия - с 1.09% на годишна база заради диспечерски натоварвания, се посочва в доклада. При нерегулирания пазар приходите от продажбите са се увеличили с 49%, а тези по регулирани цени са с 40% по-малко. Като причина за това от централата посочват промените в регулаторния период (цените бяха определени през август миналата година вместо през юли) . Данните от отчета показват, че паричните средства на "АЕЦ Козлодуй" в края на март са 46 млн. лв., почти двойно по-малко, отколкото година по-рано. Отчетът на "Български енергиен холдинг" (БЕХ) за първото тримесечие още веднъж потвърди сериозните затруднения, в които се намира дружеството. За първото тримесечие печалбата се е увеличила, но това е единствено благодарение на финансови приходи – 21.5 млн. лв. при 2.5 млн. лв. за първото тримесечие на миналата година. Основно благодарение на тях печалбата на компанията се повишава до 8.5 млн. лв. За финансовите приходи в доклада се отбелязва само, че ръстът им е "в резултат на предоставените заеми към свързани лица през втората половина на миналата година и първото тримесечие на тази". Останалите приходи на БЕХ са спаднали силно, като според обясненията основната причина е намаление на възнагражденията, които дъщерните дружества на холдинга му плащат. Към края на март БЕХ е изкупил близо 120 млн. лв. вземания на "Булгаргаз" от "Топлофикация – София" и е предоставил над 1 млн. лв. заеми на дъщерни дружества, показва докладът му. Близо 46 млн. лв. са приходите от подобни заеми за разлика от първото тримесечие на миналата година, когато такива не е имало. Дългът на "Топлофикация" е за получен, но неплатен газ и с него парното на столицата дължи на БЕХ над 360 млн. лв. Холдингът има сериозен спад на паричните средства само за три месеца – от 216.4 млн. лв. към 1 януари на 167.6 млн. лв. в края на март. От ръководството на БЕХ, в чиято структура е НЕК, директно признават за "влошената ликвидност на НЕК" и посочват, че са подготвили проект за споразумение за консолидиране на задълженията, което би трябвало да се отрази и на холдинга майка. На този фон в последната част от доклада от БЕХ посочват като част от бизнес програмата си придобиването на обявения в несъстоятелност и отдавна затворен торов завод "Химко" във Враца. Междувременно на посещение във Враца в сряда икономическият министър Драгомир Стойнев заяви, че с предприетите от сегашното правителство мерки са успели да стабилизират НЕК. Просрочени вземания, малко парични средства на разположение, но като компенсация – ръст в приходите и печалба. Това показват резултатите на "Мини Марица-изток". Паричните средства на компанията в края на периода са едва 3.2 млн. лв. при 39 млн. лв. година по-рано. До края на юли следващата година "Мини Марица-изток" трябва да погаси и заем, който БЕХ е отпуснал. От доклада става ясно, че той е отпуснат заради неплатени услуги и дивидент за предишни години. Заемът е предоставен през август миналата година и първоначално е бил 34 млн. лв., а към края на март остават да се върнат малко над 25 млн. лв. "Мини Марица-изток" има много просрочени вземания – общо 100 млн. лв., близо една трета от които са от "Контур глобъл Марица-изток", почти по толкова са от "АЕS Mарица-изток 1", а четвърт са дълг на ТЕЦ "Марица-изток 2". Останалите 20 млн. лв. са на "Брикел". Последният кредит, който мините са изтеглили, е 9 млн. лв. от КТБ, използван в периода 2010-2011 г. Той е за рехабилитация на багер в рудник "Трояново" и е със срок до октомври 2016 г. Компанията има заеми още от Уникредит Булбанк (8 млн. лв.), БНП Париба (4.9 млн. лв.) и консорциум "Биохим-Уникредит Булбанк", който трябва да е бил погасен през миналия месец.
Източник: Капитал (08.05.2014)

Как се фалира държавно дружество - естествен монополист Състоянието на НЕК към края на 2013 г., където провалът на държавното управление е най-ясно видим, все още е тайна, но отчетът на ЕСО (Електроенергийният системен оператор) вече е публичен и разкрива не по-малко притеснителна картина. Финансовият резултат на дружеството – нетна загуба от 4.6 млн. лв., е по-добър в сравнение с предходната година, когато тя е била 38.2 млн. лв. Подобрението обаче не се дължи на по-високите приходи, а основно на по-ниските разходи за разполагаемост, тъй като от началото на ценовия период 2013-2014 г. цените за разполагаемост на почти всички производители бяха намалени. Задълженията към свързани лица обаче се увеличават с 28.6 млн. лв., търговските - с 32.2 млн. лв., и за други данъци – с 3.9 млн. лв. С други думи, разходите за счетоводната година намаляват, но ако прибавим тези общо 64.7 млн. лв. задължения към текущите разходи на дружеството, представянето на ЕСО през 2013 г. се оказва значително влошено. От междинния отчет за първото полугодие, където няма голямо разминаване с данните от същия период на предходната година, става ясно, че огромната промяна във финансовото състояние на ЕСО през 2013 г. е концентрирана във второто полугодие. Именно в средата на миналата година ДКЕВР намали таксата за достъп, която дружеството събира, с 57.4%. Заедно с това бяха понижени и т.нар. цветни добавки към таксата за пренос, което стимулира износа и цялостния товар на мрежата, но е необходимо около двойно увеличение на товара, за да се компенсира загубата на приходи, което е невъзможно. Ситуацията през първото тримесечие на тази година е още по-притеснителна, тъй като в края на миналата регулаторът намали и таксата за пренос с 57.2%. Тогава писахме, че решението е не само необосновано, но и ще доведе до загуби за дружеството, както и самото то изтъква в своето становище до ДКЕВР. За трите месеца на 2014 г. приходите са 93.7 млн. лв. в сравнение със 122 млн. лв. за същия период на 2013 г., което е спад от близо 25%. Резултатът не е изненадващ – нетна загуба от 13.4 млн. лв. през първата четвърт на 2014 г. в сравнение с печалба от 29.8 млн. лв. за същия период на 2013. Към тази загуба трябва да се прибави и ръстът на задълженията към свързани лица – 16.8 млн. лв., и на други задължения - 37.8 млн. лв. На този фон намалението на търговските задължения с около 2 млн. лв. е малко успокоение. Така управляващите нагледно демонстрират как се фалира държавно дружество, което в същото време е и естествен монополист, тъй като е собственик на електропреносната мрежа на високо напрежение. Популистките решения от 2013 г. водят до сериозни загуби както за ЕСО, така и за цялата система. А липсата на ясен механизъм, както и перспектива за финансовото балансиране на системата води до регулаторен вакуум, в който нито държавните, нито частните компании могат да работят добре. Случващото се в сектора показва недвусмислено, че управляващите продължават да отричат фундаментални икономически зависимости и да вярват, че фиксирането на цените може да доведе до нещо добро. Всъщност ефектът ще е като да държат надуваща се топка под вода – рано или късно тя ще изскочи с непредвидими последици.
Източник: Капитал (19.05.2014)

ЕСО: Балансиращият пазар на електроенергия стартира от 1 юни Балансиращият пазар на електроенергия и нас ще стартира 1 юни, става ясно от обявено съобщение на страницата на Електроенергийния системен оператор. В него е записано, че независимият преносен оператор е обявил датата 1 юни за начална, на която условията за прилагане на Правилата за търговия с електрическа енергия спрямо всички координатори на балансиращи групи следва да бъдат изпълнени. От 1 юни брутните и нетни графици от координаторите на балансиращи групи, доставчиците на балансираща енергия и останалите търговски участници, следва да се подават в системата за администриране на пазара MMS, и заедно с отчетените данни от средствата за търговско измерване и регистрирана информация от диспечерските системи на оператора, ще служат за основа за финансови разплащания с „ЕСО“ ЕАД, обясняват от компанията. Оттам добавиха, че много важно условие за стартиране на пазара е изпълнението на всички оставащи действия и приключване на процедурите по регистрация на координаторите на балансиращи групи и доставчици на балансираща енергия в рамките на месец май 2014 г., както и финализирането на договорно-правните отношения между координаторите и вътре в балансиращите групи.
Източник: 3e-news (27.05.2014)

Над 50 фотоволтаични дружества подават жалба в Страсбург Над 50 фотоволтаични дружества са се включили в подготвяната жалба до Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), която е провокирана от предприетите през последните месеци от българската държава законодателни и икономически мерки, водещи до дискриминационно третиране, ограничаване на стопанската инициатива и накърняване на търговския имидж на производителите на електричество от слънчева енергия. Това съобщи за "Капитал дейли" адвокат Михаил Екимджиев, който подготвя жалбата. Известният правозащитник изброява трите основни акцента на жалбата: "Изменението в Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), в сила от 1 януари 2014 г., въвеждащо 20% "такса" върху цената на произведената от фотоволтаичните централи енергия, изменението в ЗЕВИ, в сила от 1 януари 2014 г., предвиждащо отпадане на задължението на държавата да изкупува на преференциални цени цялата произведена от възобновяеми източници електрическа енергия и ограниченията в производството на електрическа енергия, налагано от Електроенергийния системен оператор (ЕСО)." Последната мярка е базирана на текст от закона за енергетиката, който предвижда възможност за налагане на ограничения в количеството произвеждана зелена енергия при невъзможност за поддържане баланса между произвеждане и потребление в енергийната система. "Без да са налице такива обстоятелства, ежедневно ЕСО задължаваше слънчевите електроцентрали да ограничат с 60% произвежданото електричество", коментира адвокат Екимджиев. Според него с описаните мерки, които не преследват ясна легитимна цел, държавата пренебрегва основни принципи на конкуренцията и свободната пазарна инициатива и по този начин нарушават както българската конституция, така и правото на Европейския съюз и Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, която гарантира свободно и спокойно ползване от притежанията. В жалбата се излагат аргументи, че драстичните промени, наложени от държавата, нарушават европейските принципи за устойчивост и предвидимост на бизнес средата, както и за търсене на разумен баланс между индивидуалните права и обществения интерес. Според жалбоподателите всички средства за правна защита срещу държавната политика са изчерпани. Действително в КС има висящо дело, образувано по искане на президента Росен Плевнелиев да обяви за противоконституционни разпоредбите от ЗЕВИ. Дори и съдът да обяви текстовете за противоречащи на основния закон, претърпените от фотоволтаичните централни вреди не биха били възстановени. Това е така, защото решението на КС действа само напред във времето. "Националното право не предвижда репарация на вредите от действието на противоконституционен закон, настъпили преди прогласяването на неговата противоконституционност", коментира адвокат Екимджиев. "Освен делото пред ЕСПЧ и жалбите, подадени до Европейската комисия в началото на 2014 г., обмисляме възможностите за дело срещу Народното събрание за вредите от промените в ЗЕВИ, в сила от 1 януари 2014 г., които драстично се бият и с правото на Европейския съюз", добави адвокат Екимджиев и уточни, че "при завеждане на такова дело ще настояваме националните съдилища да отправят преюдициално запитване до съда на Европейския съюз в Люксембург за съвместимостта на разпоредбите от ЗЕВИ, ограничаващи правата на собствениците на слънчеви и вятърни централи с европейското право".
Източник: Капитал (31.05.2014)

Управата на държавния Електроенергиен системен оператор (ЕСО) се увеличи с трима души. Шефовете на дружеството нарастват двойно, тъй като и управлението му става двустепенна. Двама от новите влизат в управителния съвет. Това са дългогодишният шеф на "Тролейбусен транспорт" - Враца и бивш депутат от БСП Димитър Гъндев и Светлозар Величков, досега управител на фирми в Плевенско. В управителния съвет е и досегашният член на ръководството и изп. директор Шишман Чаушев. Северин Въртигов, финансов директор на БЕХ, и Сава Савов, съветник по енергийните въпроси на министър Драгомир Стойнев, които досега бяха в съвета на директорите, влизат в надзора на дружеството. Новото лице там е Андрей Живков, бивш кадър на "ЧЕЗ Разпределение".
Източник: Труд (31.05.2014)

"Електроенергиен системен оператор" ЕАД (ЕСО) се присъедини към инициативата на "Български енергиен холдинг" ЕАД и отпусна помощ за 20 000 лв. за бедстващото население, пострадало от наводненията в кв. Аспарухово – Варна и гр. Добрич. Екип на ЕСО посети засегнатия район в Аспарухово, където предаде консумативи от първа необходимост, съобщиха днес от дружеството. За да не се утежнява работата на Български червен кръст - Варна, доброволци - служители на ЕСО, помагаха в разтоварването на пристигащите дарения.
Източник: 3e-news (30.06.2014)

След като през миналата седмица обвиниха НЕК в манипулиране на балансиращия пазар на ток, от Българската фотоволтаична асоциация (БФА) внесоха жалба в ДКЕВР, с която оспорват начина, по който би трябвало да работи той. От асоциацията на Меглена Русенова твърдят, че държавната електрическа компания е коригирала подадените й от производителите прогнозни почасови графици за произвежданата от тях енергия с по-ниски стойности. От НЕК отрекоха нарушение и заявиха, че работят по Закона за енергетиката. Целта, според зелените фирми, е НЕК да си спестява пари от покупката на зелен ток за сметка на самите централи. Според правилата на балансиращия пазар зелените централи трябва сами да поемат разходите, породени в системата от непостоянното производство на ток, което зависи от слънцето, вятъра и водата. ВЕИ производителите трябва да дават прогнози какво количество енергия ще произведат и съответно - продадат на НЕК. В крайна сметка, ако произведат повече ток, цената му ще бъде много по-ниска от пазарната, а ако е по-малко, то тя ще скочи. И в двата случая тарифите се определят от "Електроенергийния системен оператор" (ЕСО), който според асоциацията няма законово право да управлява пазара. Причината е, че той е трябвало да бъде сертифициран по Закона за енергетиката след разделянето си с НЕК, но това не е станало.
Източник: Сега (08.07.2014)

Енергийният холдинг пак с нов началник Българският енергиен холдинг (БЕХ) отново има нов шеф. За изпълнителен директор на дружеството е назначен Жаклен Коен, който заменя досегашния Иван Йончев. Коен поема кормилото на държавния холдинг от борда на дъщерната АЕЦ "Козлодуй", където беше назначен през есента на 2013 г. Като причина за поредната рокада в родната енергетика бяха посочени здравословните проблеми на досегашния шеф на БЕХ Иван Йончев. Заради предстоящото му продължително лечение той депозирал молба за напускане. "След провеждането на редица консултации с лекари те единодушно ми препоръчаха да се подложа на операция. Тъй като възстановяването ми се очаква да продължи дълго време и това ще доведе до невъзможност да изпълнявам пълноценно служебните си задължения, подадох заявление до министъра на икономиката и енергетиката да ме освободи от заеманата длъжност", казва Йончев. След като лечението му приключи, той обещава да продължи да работи за реализацията на важните за България енергийни проекти, сред които и 7-и блок на АЕЦ "Козлодуй". Жаклен Коен ще заеме овакантената длъжност веднага след като бъде вписан в Търговския регистър, съобщават от БЕХ.
Източник: Стандарт (11.07.2014)

Поскъпването на тока за населението от 1 юли т.г. е почти два пъти по-голямо от обявеното от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Това стана ясно вчера от разясненията, които ЧЕЗ, ЕВН и „Енерго-Про“ започнаха да изпращат заедно с юлските фактури. Причината е въвеждането от регулатора на нова такса за „балансиране“. Тя е в размер до 2% от пълния разход за тока. Разделена е на две части - за разпределението (до 1,5%) и за снабдяването (до 0,5%). Затова е включена като два отделни реда. Разходите за балансиране са съществували винаги досега в цените на НЕК и Електроенергийния системен оператор (ЕСО). Обяснението е, че тази стока трябва да се произведе в момента на нейното потребление. С въвеждането на пазар на балансиращата енергия от 1 юни обаче електроразпределителните и електроснабдителните фирми се задължават да правят прогнози за потреблението. Когато реалната консумация се отклонява от тях, разликите се заплащат. Тези пари се предават изцяло на държавните НЕК и ЕСО.
Източник: Преса (23.07.2014)

Хладното време не е намалило потреблението на ток у нас. Напротив, консумацията на електроенергия е скочила с 6% през първите 23 дни на юли в сравнение със същия период на миналата година. Тогава в страната са били изхарчени 1,971 млрд. киловатчаса енергия, а този юли потребената еленергия надхвърля 2 млрд. киловатчаса. Това съобщиха от Електроенергийния системен оператор (ЕСО) .Въпреки усещането ни за доста по-ниски температури оказва се, че този юли е по-топъл от миналия юли. Според данните на ЕСО средната температура за 1-23 юли тази година е била 22,4 градуса, докато за същия период на миналата година тя е била 21,9 градуса. Или с 0,5 градуса по-висока. Това е и едно от обясненията за по-голямата консумация на електроенергия.От ЕСО коментираха, че се наблюдава ръст на потреблението от началото на годината. Отчетеното увеличение в консумацията през юлисе дължи на включването на климатиците допускат от оператора.За разлика от вътрешното потребление при износа има драстична разлика между този и миналия юли. Отново за периода от 1 до 23 юли се отчита 152% ръст на годишна база. Общото количество електроенергия, продадено зад граница до средата на миналата седмица, е 757,2 хил. мегаватчаса при 300,6 хил. мегаватчаса за същия период на миналата година.Данните на системния оператор показват още, че от началото на годината до 20 юли потреблението на ток в страната е скочило с 2,74% годишно до 20,744 млрд. киловатчаса. За същия период са произведени 25,278 млрд. киловатчаса, което е ръст с 15% в сравнение с първите седем месеца на миналата година. Съответно износът расте от 1,778 млрд. до 4,534 млрд. киловатчаса. Това е ръст от близо 155% и се обяснява с отпадането на добавките зелена и кафява енергия за експорта.За разлика от потреблението, което не пада в хладното лято, производството на зелените централи бележи съществен спадВЕИ-тата, вързани към мрежата високо напрежение, са произвели с 8,7% по-малко ток в сравнение с периода от 1 януари до 20 юли 2013 г. Спадът за зелените централи, присъединени към електроразпределителната мрежа, е 7%. Сумарно за периода ВЕИ у нас са произвели 1,472 млрд. киловатчаса. Най-голямо намаление на производството обаче се отчита за водноелектрическите централи – с близо 22 на сто до 2,5 млрд. киловатчаса. С почти същия процент е нараснало производството на базовите централи – АЕЦ „Козлодуй” и тецове. За въпросния период те са генерирали 21,303 млрд. киловатчаса.
Източник: Класа (29.07.2014)

ЧЕЗ: 150 млн. годишно са нужни за инвестиции За поддръжка и модернизация на електроразпределителната мрежа на Западна България по европейските стандарти трябва всяка година да бъдат влагани около 150 млн. лв., заявиха от централата на ЧЕЗ. От стъпването си в България досега от компанията са предлагали да бъдат признавани инвестиции в размер на 1,177 млрд. лв., но ДКЕВР одобри едва около 54% от тях. Водени от желанието си да изпълняваме задълженията си, ние сме вложили 88 млн. лв. над признатите инвестиции - общо 728 млн. лв., изчисляват от ЧЕЗ. В същото време приходите ни рязко намаляват, а делът ни в крайната цена на тока непрекъснато се понижава, отчитат от ЧЕЗ. Само през 2013 г. ДКЕВР понижи с 90% дела на ЧЕЗ, докато този на НЕК, ЕСО и производителите бе увеличен до 82,45% от крайната цена, отчитат от ЧЕЗ. Поради това за първото полугодие на 2014 г. "ЧЕЗ Електро" и "ЧЕЗ Разпределение" отчетоха обща загуба от 11,6 млн. лв. - над два пъти повече от същия период на 2013 г. "Въпреки това да говорим за режим на тока е преувеличено. Но мрежата, която ЧЕЗ стопанисва, е силно амортизирана, а в комбинация с кражбите създава опасност от аварии. Именно затова е необходимо тя да бъде модернизирана в най-кратки срокове", посочват от централата на ЧЕЗ.
Източник: Стандарт (13.08.2014)

БЕХ увеличава капитала си с 337 млн. лв. Българският енергиен холдинг (БЕХ) ще увеличи капитала си с 336.7 млн. лв. чрез издаването на нови акции за сметка на неразпределената печалба за миналата година. Така капиталът на дружеството, което управлява ключовите активи в държавната енергетика, ще се вдигне от 2.6 млрд. лв. на 2.9 млрд. лв. Решението е взето на 4 септември и е подписано от служебния министър на икономиката и енергетиката Васил Щонов, става ясно от документите, подадени за вписване в Търговския регистър. От министерството уточниха, че увеличението на капитала ще се извърши със средства от печалбата на холдинга, която на индивидуална основа е 396.9 млн. лв. Това е възможно, след като за БЕХ беше направен компромис да внесе в държавния бюджет дивидент от консолидираната печалба - 29.2 млн. лв., тоест в дружеството остана сериозна сума. От министерството не дадоха отговор с каква цел се прави увеличението и за какво ще се използват парите. Отговорът им беше лаконичен: "По-високият основен капитал на дружеството дава положителни сигнали към инвеститорите." Увеличението на капитала реално ще се капитализира БЕХ и ще има по-добри финансови показатели. През миналата година дружеството издаде облигационна емисия за 500 млн. евро, която бе пласирана на международните пазари.
Източник: Капитал (10.09.2014)

Близо една пета от произведения в България ток се изнася. Това показват данните на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) за първите девет месеца на тази година. Според тях към 7 септември производството на еленергия у нас възлиза на 31,222 млрд. киловатчаса, от които зад граница са продадени 5,9 млрд. киловатчаса. Към 20 юли износът беше 4,5 млрд. квтч. Въпреки че експортът на еленергия все още бележи съществен ръст – 84% в сравнение с деветмесечието на 2013 г., данните на ЕСО сочат, че той се забавя. Отчетеният процент на нарастване към 20 юли беше 155 на сто на годишна база. Точно на износа се дължи и увеличеното с 11,4% производство на еленергия за това деветмесечие спрямо миналото. Вътрешното потребление нараства скромно – с 2% за година до 25,3 млрд. киловатчаса. Със сигурност от нарасналия експорт най-доволни са базовите централи, като АЕЦ и ТЕЦ. За въпросния 9-месечен период те са генерирали 84% от цялата произведена енергия, или 26,3 млрд. квтч. На годишна база тяхното производство бележи близо 18% ръст. С обратен знак е положението при ВЕИ централи, които отчитат спад в генерацията, с изключение на тези, които произвеждат ток от биомаса. Междувременно от регионалното министерство съобщиха, че Световната банка има готовност да подкрепи България при реформирането на енергетиката. Банката ще подкрепи правителството при разработването на комплексен системен подход от мерки за балансиране на енергийната система и ще съветва Министерството на икономиката и енергетика и ДКЕВР по отношение на инструменти за анализ и взимане на дългосрочни решения. Това е станало ясно след среща на вицепремиера по икономическата политика в служебния кабинет Екатерина Захариева с новия постоянен представител на Световната банка в България Тони Томпсън и регионалния директор за Централна Европа и балтийските държави Мамта Мурти. Една от основните цели на тази подкрепа е сериозно да се подобри административният капацитет на регулатора ДКЕВР, както и политиките в сектора да се поставят на ясна и пазарна основа, посочват от регионалното министерство. Обхватът на дейностите, които Световната банка може да предприеме в подкрепа на сектора, ще бъде обсъден и от Енергийния борд, посочват още оттам. Мамта Мурти е заявила на срещата, че страната ни може да разчита на подкрепа от страна на Световната банка за справяне със ситуацията в енергетиката, посочват още от МРР. Към статията няма коментари. Напишете пъ
Източник: Класа (13.09.2014)

Аргументът, че проблемите в КТБ ще доведат до масови фалити и загуба на много работни места е несъстоятелен, заради структурата на актива и пасива на банката, се казва в статия на Капитал. Юридическите лица, които имат сметки в КТБ са около 6800, но тези с по над 10 хил. лв. по тях са под 1500, депозитите над гарантираните, са 412. От тях немалко са финансови, държавни ведомства, общини и реално става въпрос за 251 частни фирми, чиито влогове подлежат на гаранция. Общо депозитите на всички частни фирми са 640 млн. лв., на държавните – още 360 млн. лв. Звучи внушително, но от тях 620 млн. лв. са за десетте най-големи вложителя, които в голямата си част са известни – БТК, “Топлофикация София”, БЕХ, Булгартрансгаз. А две от тези 10 са в несъстоятелност и вътре синдиците държат пари от масата на несъстоятелността . вложители в КТБ
Източник: Капитал (15.09.2014)

Електроенергийният системен оператор (ЕСО) е с частично блокирани сметки. Конкретната сума е 3.6 млн. лв., а мярката идва, след като Софийският градски съд уважи молбата на "Ибердрола Ринюъбълс" за обезпечение на бъдещите искове на компанията. Причината е усвояването от ЕСО на гаранции по неосъществен вятърен проект на испанската фирма в България. Съдът е приел аргументите на "Ибердрола", че НЕК (чиито права са поети от ЕСО след фактическото разделяне на двете компании) вероятно е усвоил средствата без основание, тъй като проектът не е изграден и по него държавната компания не е направила никакви разходи. Тепърва испанската фирма трябва да съди ЕСО за връщане на парите. Вълна от още искове Обезпечителната мярка е само предвестник на по-сериозна вълна от искове, като вече са заведени такива за над 12 млн. лв. Гаранциите, които инвеститорите са предоставили на ЕСО, са за около 50 млн. лв. и не е известно каква част от тях са усвоени (от компанията отказват информация). Но дори и тези, които не са, трябваше отдавна да бъдат освободени. Държавната компания няма как да изпълни договорите си за присъединяване на тези обекти, след като още в средата на 2012 г. заяви, че в следващите четири години няма да има свободен капацитет. Неприятната ситуация за и без това финансово притисната ЕСО е резултат от спорове, които започнаха след замразяването на инвестициите във възобновяема енергия през втората половина на 2012 г. От средата на 2011 г. компаниите с ВЕИ проекти трябваше да потвърдят намеренията си, като внесат гаранции между 25 хил. лв. на мегават за малките проекти и 50 хил. лв. за големите. С парите трябваше да се покрият евентуални разходи на четирите дружества - ЧЕЗ, ЕВН, ЕОН и НЕК, за присъединяване на централите към съответната електрическа мрежа. Според закона авансът остава в полза на собственика на мрежата, в случай че обектът не бъде изграден в срока по договора, "когато неизпълнението е по причина, за която производителят отговаря" (чл. 29, алинея 2 от Закона за енергията от възобновяеми източници). Държавна безотговорност Според Министерството на икономиката и енергетиката обаче съществувала правна неяснота какво да се прави с гаранциите, ако проектите не се осъществят. И за това имало нужда от специална промяна в закона. Въпреки твърдението за законова празнота трите ЕРП-та върнаха почти безпроблемно гаранциите на зелените инвеститори, но не и НЕК. ЕСО вероятно все още може да се договори с инвеститорите. Опитът обаче показва, че преговорите и споразуменията не са силната страна на държавните дружества - мениджърите им не работят със собствени пари, слабо се интересуват кой плаща сметката и за тях по-важно (логично, като се имат предвид произволните действия на прокуратурата) е да не бъдат обвинени в неправомерни плащания. Ако обаче ЕСО се окаже виновна страна, ще трябва да върне парите не само от усвоените гаранции, но и с неустойки.
Източник: Капитал (18.09.2014)

ЕСО може да бъде засипан от искове за 50 млн. лв. Електроенергийният системен оператор (ЕСО) е с частично блокирани сметки. Конкретната сума е 3.6 млн. лв., а мярката идва, след като Софийският градски съд уважи молбата на "Ибердрола Ринюъбълс" за обезпечение на бъдещите искове на компанията. Причината е усвояването от ЕСО на гаранции по неосъществен вятърен проект на испанската фирма в България. Съдът е приел аргументите на "Ибердрола", че НЕК (чиито права са поети от ЕСО след фактическото разделяне на двете компании) вероятно е усвоил средствата без основание, тъй като проектът не е изграден и по него държавната компания не е направила никакви разходи. Тепърва испанската фирма трябва да съди ЕСО за връщане на парите.
Източник: Капитал (18.09.2014)

Миньори и производители на топло- и електроенергия се събраха на главен път Е-79 край с. Драгичево с искания към министерството на икономиката, НЕК и ДКЕВР. Твърдят, че недоволството им е предизвикано от налаганите ограничения от страна на НЕК относно производството на електроенергия. Те настояват за незабавна оставка на изпълнителните директори на НЕК и на Електроенергийния системен оператор (ЕСО), тъй като действията им не позволявали на миньорите да извършват нормално работата си, което пък води до загуби от производството, предаде БНР. Протестиращите настояват и Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, както и ресорното министерство, да предприемат спешни мерки и да преразгледат правилата за търговия с електрическа енергия. Протестиращите са срещу "избирателните действия от страна на НЕК по отношение на разплащането на енергийните дружества”, както се посочва в съобщение от "Топлофикация – Перник”. "Ние настояваме ДКЕВР И МИЕ да предприемат спешни мерки и незабавни действия за преразглеждане и промяна на правилата за търговия с електрическа енергия, както и преференциалните цени за дружествата, произвеждащи топло- и електроенергия по високо ефективен комбиниран способ”, се казва още в съобщението на пернишкото дружество. Подобни протести в сряда се провеждат още във Враца, Сливен, Русе, Плевен и Габрово. Освен главния път Е-79, бе блокиран и пътят Плевен-Русе.
Източник: Медия Пул (25.09.2014)

Още един запор, този път за 1.440 млн. лв., беше наложен от Софийския градски съд върху сметките на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) като обезпечение по бъдещ иск. Искането е от страна на дружеството "Ружица уинд" заради това, че е заплатило гаранция за присъединяването към преносната мрежа на вятърен парк, който не е бил осъществен. Това е поредният запор на сметките на системния оператор, който така или иначе не е в добро финансово състояние. До момента на ЕСО са наложени два запора съответно за 3.6 млн. лв. и 92 хил. лв. от страна на други две компании. Отделно заради въпросните гаранции срещу държавната компания има заведени искове за над 12 млн. лв., а общата сума, която компанията трябва да връща, е за над 50 млн. лв. Как се стигна дотук До тази абсурдна ситуация се стигна заради законовото изискване, въведено през май 2011 г., инвеститорите в зелена енергия да внасят гаранции съответно по 50 хил. лв. на мегават за по-големите проекти и по 25 хил. лв. на мегават за проектите до 5 мегавата. С тези суми НЕК и трите ЕРП трябваше да покрият разходите си по присъединяване на новите централи. Мярката беше предприета и с цел да се отсеят реалните от нереалните инвеститорски намерения, които блокираха капацитетите на ЕСО (тогава част от Националната електрическа компания) за присъединяване. В средата на 2012 г. обаче се оказа, че инвеститорските намерения са по-реални от очакваното, което накара НЕК да обяви нулев капацитет за присъединяване на нови мощности през следващите две години (2013 и 2014 г.). Това на практика блокира изпълнението на вече стартирали проекти, което предполагаше и връщане на взетите гаранции. Неяснотите в закона обаче позволиха на ЕСО да тълкува разпоредбите в своя полза и да задържи събраните суми и дори да започне да ги усвоява в своя полза. Интересно е, че от страна на електроразпределителните дружества, които отговарят за проектите до 5 мегавата, този проблем не съществува. Кой запорира сметките Задържането на гаранциите на инвеститорите обаче има двойствен ефект. От една страна, ЕСО си навлече куп съдебни дела, а от друга - реномето на страната ни като инвестиционна дестинация ще пострада още по-силно. Дружеството "Ружица уинд" например е собственост на Efacec, водещ португалски концерн, който се занимава с редица дейности в енергийната сфера, представена в над 60 страни в света. В България Efacec e имала договор с НЕК за модернизация на три от далекопроводите от мрежата високо налягане. Инвестиционното намерение на "Ружица уинд" за вятърен парк в област Шумен пък датира от 2010 г., като по план проектът е трябвало да бъде финализиран до октомври 2012 г. Другата компания, която запорира сметките на ЕСО за 3.6 млн. лв., е "Ибердрола ринюъбълс", която е най-голямата испанска енергийна група и четвъртата най-голяма ютилити компания в света.
Източник: Капитал (20.10.2014)

На 20 октомври 2014 г. завърши плановият годишен ремонт на шести енергоблок на АЕЦ “Козлодуй”. След извършена проверка и получено разрешение от Агенцията за ядрено регулиране, в 10 часа и 27 мин. блокът бе включен в паралел с електроенергийната система на страната. По време на годишния ремонт, започнал на 13 септември, успешно бяха изпълнени планираните ремонтни дейности, профилактика на оборудването и на системите на блока. В ремонтната програма беше включено изпълнение на дейности по проектите за продължаване на срока на експлоатация, мерки от Националния план за действие след проведените стрес тестове и за повишаване на топлинната мощност до 104%, както и значими допълнителни дейности, вследствие на установени след спирането дефекти по оборудването. В рамките на престоя реакторът на 1000-мегаватовия шести блок бе презареден със свежо ядрено гориво за следващата горивна кампания. Другият 1000-мегаватов пети енергоблок на АЕЦ “Козлодуй” – работи с пълно натоварване на мощността в съответствие със съгласувания график с “Електроенергиен системен оператор” ЕАД.
Източник: Фирмена информация (21.10.2014)

ТЕЦ "Варна" се опитва да се спаси от затваряне Два месеца преди да бъде затворена в началото на следващата година, ТЕЦ "Варна" предложи нов вариант за спасяването си. Директорът на дружеството Минчо Минчев обясни вчера, че при евентуална газова криза централата може да осигури част от енергийните нужди на България. Той видя изхода в подписването на два нови договора. Първият от тях е с ЕСО за поддържане на един блок като студен резерв. Вторият - с НЕК, която да се ангажира да изкупува определени количества енергия. С тях ще се гарантира работата на мощност от 120 мегавата. "През 2009 г., по време на газовата криза, благодарение на ТЕЦ "Варна" преживяхме леко зимата. Но оттогава, след включването на всички вятърни и соларни централи, реално няма активиране на студен резерв от ТЕЦ "Варна", обясни Минчев. В последните месеци въглищната централа и собственикът й - ЧЕЗ, се опитват да отговорят на екоизискванията за големите горивни инсталации. Стигна се дори до разговори с Българския енергиен холдинг за създаване на общо дружество, което да инвестира в модернизирането на централата, но все още не е ясно дали държавата ще се реши на подобен ход. ТЕЦ "Варна" може да получи зелена светлина и от ЕК, която в рамките на стрес тестовете сред държавите от ЕС в случай на газова криза обяви, че е склонна да позволи изключение от еконормите за работата на централата. Това обаче ще важи само за определен период от време, след което централата ще трябва да заработи по правилата.
Източник: Сега (28.10.2014)

580 млн. евро са нужни на ЕСО до 2020 г. 580 млн. евро са необходими за покриване на стандартите за безопасност на мрежата на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) до 2020 г., съобщи Стефан Солаков от дружеството на Петата енергийна конференция на БЕМФ. За да бъде изпълнена програмата за модернизации, са необходими общо 880 млн. евро, обясни Солаков. Трябва да се увеличи преносният капацитет в Североизточна България, за да бъдат обслужвани адекватно вятърните централи. Трябва да бъдат модернизирани подстанциите във Варна и Добрич и да бъде построено ново 400-киловолтово трасе между Пловдив и централите в Маришкия басейн. Компенсираме намаленото налягане на газа от Русия, като теглим газ от хранилището в Чирен, обясни енергийният министър Васил Щонов. Досега са изтеглени 2,5 млн. куб. м газ.
Източник: Стандарт (30.10.2014)

Най-голямото държавно предприятие в енергетиката - Български енергиен холдинг (БЕХ), продължава да задлъжнява, показва отчетът за първите 9 месеца на годината. Компанията е раздала кредити и има да взима от свързани лица и „Топлофикация София" общо над 1,75 млрд. лв. Към първото тримесечие на 2015 г. същият показател възлизаше на 1,5 млрд. лв. Голяма част от тази сума е осигурена от облигационната емисия на БЕХ, която е с падеж през 2018 г. По-голяма част от заемите са отпуснати на закъсалото дъщерно дружество НЕК (виж вдясно). Освен него в групата на БЕХ влизат Електроенергийният системен оператор, "Булгаргаз", ТЕЦ "Марица изток 2", "Булгартрансгаз", АЕЦ „Козлодуй", "Булгартел" и "Мини Марица-изток". Приходите в БЕХ (основно от дивиденти) за деветмесечието са със 148,6 млн. лв. по-малко заради лоши финансови резултат на дъщерните дружества на компанията. Холдингът е намалил и цената на услугите, които предоставя на фирмите в групата. От БЕХ отчитат и рекордно ниски нива на кешови наличности по сметките си. Голяма част от средствата на дружеството са блокирани в КТБ. От холдинга обаче уверяват, че малката налична сума за разплащане не пречи на работата. Задлъжнялостта расте и спрямо печелившата АЕЦ „Козлодуй". Компанията има да взима над 165,7 млн. лв. за неплатен ток от НЕК. Сумата щяла да е много по-голяма, но БЕХ е изкупил дълг на електроенергийното дружество към атомната централа за 200 млн. лв. АЕЦ обаче завършва деветмесечието на печалба от 89 млн. лв. при 13,9 млн. година по-рано. Със загуба от 11,3 млн. лв. към момента е Електроенергийният системен оператор. Обяснението - лоша регулаторна рамка на ДКЕВР. Заради регулацията страда и ТЕЦ "Марица изток 2". Компанията отчита загуба от 16,4 млн. лв. Причината е, че продава много малко ток на регулирания пазар, а на свободния не е конкурентоспособна.
Източник: Труд (03.11.2014)

ЕСО пак закъса за домакински уреди Въпреки че продължава да реализира сериозни загуби, "Електроенергийният системен оператор" (ЕСО) явно не може да ограничи неоправданите си харчове. В края на миналия месец дружеството, което е с крехко финансово състояние, отново е решило да си напазарува бяла и черна техника. Това показа справка на в. "Сега" в регистъра на обществените поръчки. Цената не е посочена, а от ЕСО не дадоха подробности около търга. Ясен е обаче изпълнителят - Кооперация "Панда". Това е същият доставчик, който в края на миналата година спечели друг търг на ЕСО, който също предвиждаше доставка на домакински уреди. Тогава срещу сумата от 200 хиляди лева без ДДС енергийното дружество се обзаведе с куп стоки за бита, сред които фритюрник, сокоизстисквачка, тостер, ютия, скара, кухненски робот. Поръчката включваше още телевизор, стойка за него, тонколони и дори ледогенератор. Поръчката тогава бе обявена на фона на замразени плащания към фирмите партньори заради липсата на пари. Любопитно е, че в началото на октомври точно тази кооперация попадна сред проверяваните фирми от Комисията за защита на конкуренцията. Сигналът в КЗК бе подаден от финансовия министър Румен Порожанов, който се усъмни, че дружеството участва в схема за нечестно елиминиране на конкуренти в търг на министерството. Пред в. "Сега" от КЗК заявиха, че все още работят по случая и са проверили документи от офисите на компанията. Окончателен резултат обаче все още няма. Освен от бяла и черна техника ЕСО има нужда и от сокове и газирани напитки. За целта е била пусната отделна поръчка за тонизиращи напитки на стойност 66 000 лв. без ДДС. Тя ще се изпълнява в рамките на 2 г., а мотивите за обявяването й остават неясни.
Източник: Сега (10.11.2014)

Износът на ток скочи с 57% С 2,86 млрд. киловатчаса енергия е скочил износът на ток от началото на годината до средата на ноември в сравнение със същия период на миналата година. В проценти увеличението е с близо 57 на сто до 7,9 млрд. киловатчаса. Това показват данните на Електроенергийния системен оператор (ЕСО).Това количество представлява близо една пета от цялата електрическа енергия, която е произведена от централите в страната до 16 ноември включително. По данните на ЕСО за този период производството у нас е скочило с 9,43% на годишна база до 40,1 млрд. киловатчаса. В същото време потреблението е отбелязало доста скромен ръст – от едва 1,87%. Това означава, че централите натоварват производствените си мощности основно, за да задоволят търсенето на българска енергия зад граница. Най-сериозно е увеличението на производството при базовите централи – АЕЦ „Козлодуй" и ТЕЦ-овете, показва още статистиката на системния оператор. То е нараснало с над 12% до 33,6 млрд. киловатчаса. След отпадането на таксите върху износа като цена тя е доста атрактивна зад граница. Това предизвиква честото недоволство от големите консуматори на свободния пазар у нас, тъй като те плащат въпросните такси, а в същото време липсата на капацитет на мрежата не им позволява да си внесат евтин ток отвън. Еленергията, произведена от зелени централи, намалява леко за същия период. Към 16 ноември тяхното производство е с около 5 на сто по-ниско на годишна база - до 2,35 млрд. киловатчаса. До средата на ноември битовите и стопанските потребители на регулирания и на свободния пазар да потребили общо 32,2 млрд. киловатчаса.
Източник: Класа (24.11.2014)

Масови смени започнаха в държавните енергийни фирми По-малко от месец след встъпването в длъжност на новия енергиен министър Теменужка Петкова в ръководствата на държавните дружества от сектора започнаха масови смени. С решение на Съвета на директорите на Българския енергиен холдинг (БЕХ) Георги Христозов и Георги Златев са били освободени от управата на "Мини Марица-изток". На тяхно място влизат бившият депутат от ГЕРБ Диян Червенкондев и Николай Диков. Андон Андонов запазва позицията си в борда на директорите на "Мини Марица-изток", а след като се събере съветът на директорите, ще бъде избран и директор на дружеството, съобщиха вчера от държавния холдинг. Освободена е и шефката на Националната електрическа компания Екатерина Истаткова. Новият шеф на НЕК е Петър Илиев, който и преди е бил част от компанията. Въпреки че финансовите показатели на НЕК продължават да се влошават и дълговете й да са около 3 млрд. лв., нито служебният енергиен министър, нито неговия предшественик от кабинета "Орешарски" се решиха да правят кадрови промени по-рано. Промяна има в управителния съвет на "Електроенергийния системен оператор", където отново влиза Иван Йотов. Към новия-стар екип се присъединяват и Димитър Вълчанов и Милко Милков. В най-големия замърсител в ЕС - ТЕЦ "Марица-изток 2" за член на съвета на директорите е избран Диян Димитров, който влиза на мястото на Михаил Митков. Промените в ръководствата на държавните дружества от енергийния сектор целят подобряване на тяхното управление и стабилизиране на финансовото им състояние, твърдят от принципала БЕХ.
Източник: Сега (27.11.2014)

В края на февруари 2014 г. Електроенергийният системен оператор (ЕСО) обявява поръчка с предмет "Транспорт, монтаж и демонтаж на силови трансформатори до 110 Kv" с прогнозна стойност от 400 хил. лв. Условията по нея са стандартни и изискват от кандидатите да представят документи за реализиран оборот за последните три години (от 2011 до 2013 г.) включващ транспорт, монтаж и демонтаж на силови трансформатори за най-малко 60 хил. лв. Участниците трябва да докажат и техническите си възможности да изпълнят такава поръчка, като предоставят списък с минимум два договора за извършване на услуги, включващи транспорт, монтаж и демонтаж на силови трансформатори, изпълнени през последните 3 години, придружен от препоръки за добро изпълнение. Поръчката е възложена през август 2014 г. на фирмата "Стройинженеринг – В", която е класирана от оценителната комисия на ЕСО на първо място пред останалите два кандидата – "Централна енергоремонтна база" (ЦЕРБ) и "Енергоремонт – холдинг". В решението на ЕСО за класиране на участниците, с което "Капитал Daiy" разполага, се вижда, че "Стройинженеринг – В" е избрана, защото е предложила най-ниска цена на извършен транспорт от 19.5 хил. лв. Останалите два кандидата са предложили съответно по 20.68 хил. лв. и 24.89 хил. лв. Как се заобикаля законът Ниската цена, която "Стройинженеринг – В" предлага, реално е единственият критерии, на който фирмата отговаря, за да бъде класирана на първо място. Проверка в Търговския регистър показа, че дружеството е регистрирано на 31 май 2013 г. в село Баните, Смолянско, и е с внесен капитал от 10 лв., с едноличен собственик на капитала и управител на дружеството 21-годишният Валери Солаков, а от базата ДАКСИ се вижда, че компанията има един служител на трудов договор. Дотук нищо нередно. Проверка на годишния финансов отчет на дружеството за 2013 г., публикуван в Търговския регистър, обаче показва, че "Стройинженеринг – В" има приходи от 7 хил. лв. от дейности в строителството, както и разходи на същата стойност. От тези финансови параметри е видно, че кандидатът няма как да отговори на изискването на ЕСО да докаже оборот от 60 хил. лв., което поставя въпроса защо този участник изобщо е бил допуснат в процедурата. От ЕСО не отговориха в продължение на седмица на поставените от "Капитал Daily" въпроси, като заявиха, че на този етап не могат да ни предоставят информация. Оценителната комисия на държавното дружество обаче допуска и друго нарушение при класирането на фирмата изпълнител. "Стройинженеринг – В" реално няма опит в дейности, включващи транспорт, монтаж и демонтаж на силови трансформатори, какъвто се изисква. Проверка на "Капитал Daily" показа, че през есента на тази година дружеството има спечелена поръчка за ремонт на джамията в община Ардино, като от решението на общината не става ясно защо "Стройинженеринг – В" е предпочетена пред другия кандидат в процедурата. Фирмата е спечелила поръчка и за ремонт на градинка в град Берковица, в която е предложена доста по-ниска цена от останалите участници от близо 54 хил. лв. От финансовия отчет на "Стройинженеринг – В" също се вижда, че фирмата няма технически възможности да се справи с подобна поръчка, тъй като не разполага с необходимите материални активи за демонтаж и транспорт на трансформатори, тежащи между 55 и 70 тона. Освен това в решението за възлагането на обществената поръчка е записано, че изпълнителят няма да ползва подизпълнители. Представителят на "Стройинженеринг – В" не беше открит, за да обясни как смята да осъществи транспорта на трансформаторите. "Капитал Daily" обаче се свърза с един от отстранените участници - "Енергоремонтна база", откъдето коментираха, че избраният изпълнител е направил запитване към тях да се включат като подизпълнител, но тъй като нямат внедрена система за управление на качеството, са му отказали. Подобно запитване е било отправено и към "Енергоремонт - холдинг". Първа доставка, първи инцидент Вероятно поръчката на ЕСО щеше да мине в графата успешно възложени, но вследствие на липсата на опит на фирмата изпълнител се случва неприятно произшествие. В края на октомври в съответствие с подписания договор с ЕСО "Стройинженеринг – В" трябва да транспортира чисто нов трансформатор KONCAR тип TRP 50000 – 123/F (чиято цена е между 800 хил. и 1 млн. лв.), който се намира на площадката на ВЕЦ "Алеко", близо до Пазарджик, и да го монтира в подстанция "Лазур" във Варна. При повдигането на трансформатора за неговото натоварване той се подхлъзва и пада. Резултатът е, че е сериозно деформиран и не може да влезе в експлоатация, ще трябва ремонт и щетите ще трябва да се оценят допълнително, става ясно от документ. Вероятно една от причините за инцидента е, че използваното транспортно средство не е отговаряло на техническите изисквания. Според експерти при превоз на товар, чийто обем е по-голям от този на превозващите ремаркета и влекачи, съществува реална опасност за застрашаване на живота както на превозващия персонал, така и на останалите участници в движението. В обществената поръчка на ЕСО обаче няма изискване за описание на техническото оборудване и мерките за осигуряване на качеството, както се изисква в Закона за обществените поръчки. Интересно е също така, че трансформаторът е бил товарен в 20.30 часа вечерта. Става въпрос за извънгабаритен товар, който тежи близо 70 тона, какъвто е забранено да се превозва през тъмната част от денонощието. Така единственото добро, което може да се извлече от тази история, е, че никой не е пострадал при падането на трансформатора. Друг е въпросът, че въпреки инцидента и нарушенията при избора ЕСО продължава да работи с фирмата. От целия казус личи, че трудно може да става въпрос за непознаване на закона, тогава съмненията са за договор с допълнителен интерес, не обществения.
Източник: Капитал (10.12.2014)

Правителството отново обмисля частична приватизация на енергийния холдингс Идеята част от акциите на Българския енергиен холдинг (БЕХ) и на дружествата в него да бъдат продадени на Българската фондова борса - София (БФБ), отново излиза на дневен ред. Това е една от набелязаните средносрочни мерки за стабилизиране на енергетиката, става ясно от документ, изготвен от Министерството на енергетиката. От ведомството коментираха, че това е работен вариант, в който са представени необходимите стъпки за стабилизиране на отрасъла. "Предстои на предложенията да бъде направен финансов анализ, който да даде ясна представа за отражението на всяко от тях както върху компаниите от енергийния сектор, така и върху крайните потребители", пише още в становище на министерството. Оттам допълват още, че все още не е ясно кое от предложенията ще бъде прието и кое не. Причината за тези спешни действия е тежкото състояние на сектора и натрупаните дефицити в НЕК, които бяха оценени на приблизително 3 млрд. лв., което поражда натиск от увеличение на крайните цени на електроенергията. А и управляващите, и опозицията дават ясни сигнали, че в годината на избори не желаят цените за населението да се увеличават. Идеята за продажба на част от БЕХ на Българската фондова борса - София, или някоя от чуждите борси не е нова. За първи път тя беше лансирана в края на 2011 г. по време на първото правителство на ГЕРБ. Първоначално плановете предвиждаха да се продадат 15% от БЕХ на Българската фондова борса или на чужд фондов пазар или да се предложат пакети от по 20 - 25% само на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) и газовия оператор "Булгартрансгаз". Впоследствие се оказа, че правителството има намерение да търси стратегически инвеститор за енергийния холдинг, като това трябваше да стане до края на 2012 г. С набраните средства от продажбата трябваше да бъдат покрити дупките в бюджета или да се покрие част от външния дълг на страната.
Източник: Капитал (09.01.2015)

Ударна продажба на части от осем сочни и апетитни държавни компании чрез борсата - това предлагат работодателски организации, пенсионните дружества и представители на инвестиционната общност. В писмо до премиера Бойко Борисов и до ресорни министри те съветват правителството как да намали бюджетния дефицит в хазната, като привлече бързо (до шест месеца) свеж паричен ресурс. По принцип сделките чрез борсата се смятат за прозрачни, а оценките - справедливи. Идеята на бизнеса е на тезгяха да бъдат изкарани миноритарни пакети (20-25%) от държавни компании, които биха привлекли силен инвеститорски интерес. Изброени са осем конкретни дружества, като акцентът е в енергетиката: Български енергиен холдинг (БЕХ), АЕЦ „Козлодуй“, „Булгартрансгаз“, Електроенергиен системен оператор (ЕСО), ТЕЦ „Марица-изток 2“. Към тях се добавят за цвят една финансова институция (Българска банка за развитие), едно летище (София) и 100 000 кв. м луксозни имоти, обединени под шапката на Агенция за дипломатически имоти в страната (АДИС). Авторите на идеята изтъкват следния мотив: от една страна, държавата има нужда от финансов ресурс. Заложеният в бюджет 2015 дефицит е 3% от брутния вътрешен продукт, или близо 2,4 млрд. лв. Изчисления на „Преса“ (виж горе) показват, че от продажбата на тези пакети може да се вземат около 2,5 млрд. лв. при интерес на борсата. От друга страна, в момента има много свободни пари в банките, пенсионните фондове, застрахователните компании и договорните фондове. И не на последно място - евентуалната продажба би привлякла и чуждестранни инвеститори в страната. Дава се пример с Румъния, която е събрала близо 2 млрд. долара от продажба на миноритарни пакети в енергийни компании след 2010 г. Не е тайна, че за повечето дружества от години се говори за приватизация (пълна или частична), но винаги неочаквани пречки осуетяват процедурите. Най-много пари биха се взели от сектор „Енергетика“, към чиито компании интерес има от наши и от чужди инвеститори. Перлата е Българският енергиен холдинг, чийто 25-процентен дял се оценява грубо на 838 млн. лв. Това е нетната стойност на активите, която се получава, като те се намалят със задълженията (пасивите) на холдинга. „Преса“ не претендира, че този метод е най-точният измерител. Разбира се, пазарът ще покаже на колко се оценява мастодонтът БЕХ. Дипломатическите имоти аха да бъдат продадени още при кабинета на Симеон Сакскобург­готски. „Миролио“ предложи 96 млн. лв. през 2003 г., но заради пропуски в документацията офертата бе отхвърлена. АДИС притежава близо 100 000 кв. м имоти, от които половината са жилища. Процедурата за концесия на летище София беше спряна заради проблеми с отчуждаване на земите. Кабинетът Борисов обаче я поднови и в момента се извършват предконцесионни анализи, съобщиха за „Преса“ от Министерството на транспорт
Източник: Преса (29.01.2015)

7-и блок на АЕЦ „Козлодуй“ ще заработи най-рано след 2025 г. 7-и блок на АЕЦ „Козлодуй“ може да заработи най-рано след 2025 г. Това става ясно от новия 10-годишен план за развитие на преносната мрежа относно най-оптимистичната прогноза за това кога планираният за изграждане реактор може да влезе в редовна експлоатация. Планът, обхващащ периода 2015 – 2024 г., е предложен от Електроенергийния системен оператор (ЕСО) предложи за обществено обсъждане. От ЕСО уточняват, че при прогнозата си са взели предвид дългите съгласувателни процедури по проекта, които тепърва предстоят. Очакванията им се подкрепят от тези на Европейската комисия, според която допълнителна ядрена мощност в България се предвижда едва след 2035 г. Затова в плана на преносния оператор не е предвиден вариант за развитие на мрежата, който включва 7-и блок на АЕЦ „Козлодуй”. Извън плановете за развитие на преносната мрежа остава и АЕЦ „Белене“, посочват още от ЕСО. Въпреки това от 10-годишния план на оператора става ясно, че до края на 2024 г. България може да се окаже с 2212 мегавата нови мощности. От тях 1489 мегавата са предвидени за ВЕИ централи. Останалите 622 мегавата са конвенционални централ. Сред тях са проекти за увеличаване на мощността на 5-и и 6-и блок на АЕЦ „Козлодуй” с 200 мегавата, изграждането на първата газо-парова централа у нас в Хасково (256 мегавата) и реализирането на проекта за хидроенергийната каскада „Горна Арда”.
Източник: econ.bg (09.02.2015)

С близо 300% е скочило производството на ток от биомаса от началото на годината до 8 февруари в сравнение със същия период на миналата година. Това показват данните на Електроенергийния системен оператор (ЕСО). Макар и малко на фона на общото производство на еленергия, увеличението при централите на биомаса е впечатляващо. Ако през първите пет седмици на миналата година те са произвели 1910 мегаватчаса, то за същия период на тази година това количество е скочило на близо 8000 мегаватчаса. Бумът в производството на тока от биомаса е резонен, тъй като само такъв тип централи биваха присъединявани към мрежата след бума на ВЕИ мощностите през лятото на 2012 г. За всички останали ЕСО определя нулеви години за присъединяване В началото на месеца Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) намали преференциалните цени на тока от отпадна дървесина с между 10 и 30 на сто, като се мотивира с поевтиняване на отпадната дървесина. Дотогава тези централи получаваха цени от порядъка 220-400 лв. за всеки произведен мегаватчас. С предстоящите промени в Закона за енергетиката ще бъдат премахнати преференциалните цени за тока за всички зелени централи, тъй като страната ни е постигнала националната си цел до 2020 г. Тя е за 16% дял на ВЕИ в брутното крайно потребление. Изключение се предвижда само за малките покривни инсталации с до 30 киловата мощност и за централите, които произвеждат от биомаса с най-малко 65% съдържание на животинска тор. Сериозен ръст според данните на системния оператор в началото на годината се отчита и за останалите ВЕИ централи. Тези, които са вързани към мрежата високо напрежение, са произвели с 40% повече ток на годишна база, а при тези, присъединени към разпределителната мрежа, увеличението е с над 50%. В същото време производството на базисните централи е намаляло с 6 на сто през въпросния период. Общо от началото на годината до 8 февруари в страната са произведени 6,195 млрд. киловатчаса енергия, което на годишна база е ръст с малко над 4%. От тях на базовите централи – тецовете и АЕЦ „Козлодуй”, се пада 82 на сто от производството. За разлика от производството потреблението от началото на годината е тръгнало надолу Процентът все още е символичен, но предстои да видим дали тенденцията на лек ръст от миналата година е обърната. На вътрешния пазар за въпросния период са потребени 4,992 млн. мегаватчаса. За сметка на това износът е нараснал с над 27% на годишна база до 1,2 млн. мегаватчаса и представлява близо една пета от общото производство. Тази година харчим 38 млрд. квтч Според прогнозите на ЕСО тази година потреблението на ток у нас ще бъде 38,590 млрд. квтч. За периода до 2024 г. операторът е разработил два сценария. Според максималния след 10 г. консумацията ще стигне 43,04 млрд. киловатчаса, като спрямо тази година увеличението ще е с 11,5%. При минималния сценарий се прогнозира ръстът да е с 6,5 на сто до 40,86 млрд. квтч. Според прогнозите на ЕСО и при двата сценария към края на 2024 г. страната ни ще се разполага с излишък на мощности от порядъка на 8-10 тераватчаса годишно. Това е една пета от една пета от общата мощност на централите у нас към 2024 г. Тук трябва да се има предвид, че ЕСО предвижда, че към тази година у нас ще заработят нови централи с обща мощност от 2212 мегавата. Близо 1500 мегавата от тях са нови зелени централи. Те към момента са с предварителни и окончателни договори за присъединяване. Дали тези проекти ще се реализират, след като отпаднат преференциалните цени, не е ясно. В 10-годишния си план за развитието на мрежата ЕСО не разглежда прекратения проект за АЕЦ „Белене”, както и за нов блок в АЕЦ „Козлодуй”, тъй като според оператора той може да заработи чак след 2025 г.
Източник: Монитор (16.02.2015)

Строят нови 1489 МВт "зелени" централи 1489 мегавата нови мощности за производство на ток от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) ще бъдат пуснати в експлоатация у нас до 2024 г. Това гласи прогноза в новия проект на 10-годишен "План за развитие на преносната електрическа мрежа на България за периода 2015-2024 г. Документът е изготвен от експертите на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) и ще бъде обществено обсъден на 5 март, след което ще бъде изпратен за утвърждаване в ДКЕВР, съобщи изпълнителният директор на оператора Иван Йотов. Само до края на тази година трябва да бъдат присъединени към електропреносната мрежа 124 МВт нови "зелени" централи, пише в плана. От тях 50 МВт ще са ветрогенератори, 42 МВт - фотоволтаици, 25 МВт - работещи с биомаса и 7 МВт - малки ВЕЦ-ове. Общо до края на 10-годишния период към мрежите на ЕСО и ЕРП-ата трябва да бъдат присъединени 680 МВт вятърни централи, 530 МВт - фотоволтаици, 195 МВт - ВЕЦ-ове и 85 МВт - биоцентрали. Включването на нови "зелени" мощности в проектоплана на ЕСО е в съответствие с новия Рамков пакет на ЕС "Енергетика и климат 2030", според който до 2030 г. делът на ВЕИ-тата трябва да достигне 27% от общия обем на електропроизводството във всички страни на ЕС. С новите мощности в края на 2015 г. делът на "зелените" централи" ще бъде 14,91%, а в края на 2024 г. ще достигне 19,11 на сто.
Източник: Стандарт (16.02.2015)

Само за две години необходимите инвестиции за модернизация и разширяване на електропреносната мрежа на България до 2024 г. са се стопили с 520 млн. лв. Това стана ясно по време на общественото обсъждане на проекта на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) за развитие на мрежата за периода 2015 - 2024 г., което се проведе вчера. Предстои планът да бъде разгледан на обществено обсъждане и в енергийния регулатор, който трябва да одобри документа. Към момента все още е в сила 10-годишният план на ЕСО за развитие на мрежата до 2020 г., в който фигурира изграждането на АЕЦ "Белене". В проектоплана до 2024 г. е предвидено да бъдат вложени 1.201 млрд. лв., които ще бъдат както собствени, така и привлечени средства, обясни изпълнителният директор на ЕСО Иван Йотов. В тази връзка той посочи, че цените за пренос и достъп, които ДКЕВР одобрява, само частично покриват инвестиционните разходи. Въпреки това от ЕСО се надяват да не искат увеличение на цените от юли. Йотов обаче посочи, че тепърва ще бъдат направени необходимите разчети. Обезсмислени инвестиции В предишния план на системния оператор до 2022 г. (който така и не беше одобрен от енергийния регулатор) бяха предвидени 1.721 млрд. лв., откъдето идва и разликата от над половин милиард инвестиции в сравнение с представения вчера документ. Тя се получава най-вече от факта, че инвеститорският интерес в Североизточна България към изграждането на вятърни централи значително намаля през последните три години, което обезсмисля изграждането на планираните подстанции "Видно" и "Свобода", както и на електропроводи на 400 киловолта в района. Според Йотов по-ниските инвестиции са и заради отказа на страната да изгражда АЕЦ "Белене", което щеше да наложи да бъдат вложени още 568.5 млн. лв. в израждане на подстанции и далекопроводи. Нова връзка с Гърция По отношение на изграждането на междусистемните връзки със съседните страни, които ще улеснят търговията с електроенергия в региона, ЕСО има намерение да изгради нов електропровод до Гърция. За реализацията на проекта ще бъде осигурено външно финансиране, като ще се търси и партньорството на Гърция, с която разходите да бъдат разделени пропорционално. Йотов заяви, че към момента няма проявен интерес от Македония и Сърбия за изграждане на подобни връзки. Нови мощности Йотов призна, че едва ли ще се случат предвидените в плана на компанията близо 1500 мегавата нови мощности за възобновяема енергия. По думите му става въпрос за сключени окончателни договори за изграждане на ВЕИ, които ЕСО е наследила от Националната електрическа компания (НЕК). След промените в Закона за енергетиката, които бяха приети преди седмица от парламента, новите ВЕИ мощности вече няма да получават преференциална цена, което според Йотов ще накара тези инвеститори да преосмислят бизнес плановете си. Вера Петрова от "Калиакра уинд пауър" също коментира, че вятърните проекти няма да се случат и че прогнозата за ръста на възобновяемата енергия е нереалистична. За да може данните на ЕСО да се приближат максимално до действителните, операторът ще поиска информация от инвеститорите с окончателни договори за това имат ли намерение да реализират проектите си, посочи Йотов. Според плана, при максималния сценарий потреблението на енергия към 2024 г. ще бъде 43 хил. гигаватчаса, като произведената електроенергия от ВЕИ ще бъде 19%, докато при минималния сценарий, който предвижда потребление от 40.860 хил. гигаватчаса, делът на зелената електроенергия ще надхвърли 20%.
Източник: Капитал (06.03.2015)

Скок в износа на ток с 31% тази година Износът на електроенергия от България се е увеличил с близо 31%, до 1,777 млрд. квтч, през първите два месеца на тази година в сравнение със същия период на 2014 г. Това става ясно от справка в "Електро-енергиен системен оператор", пише "Преса". Повишението се обяснява главно с януарските студове на Балканите. По това време на годината само България и Румъния изнасят електроенергия, а всички останали изпитват недостиг и внасят. Ниските температури са основния фактор и за увеличаването на вътрешното потребление на ток у нас с 3%, до 7, 629 млрд. квтч, през януари и февруари тази година. Нарасналото търсене в в България е изцяло покрито от възобновяемите енергийни източници. Заради обилните валежи производството на евтина енергия от ВЕЦ се е увеличило 2,5 пъти. Впечатляващо увеличение с 39% отчитат и при скъпата зелена енергия от слънце, вятър и биомаса. Скокът в общото им производство е от 362 на 503 млн. квтч за първите два месеца на тази година. В същото време натоварването на ТЕЦ-овете е намаляло с 4%. Новото ръководство на НЕК, назначено през декември, се надяваше чрез износа през 2015 г. да запълни част от дефицита в компанията, оценяван на близо 4 млрд. лева. Оказа се обаче, че 2, 361 млрд квтч за тази година са продадени предварително от от бившето ръководство на НЕК в периода септември-ноември 2014 г. Осемте договора по тези сделки са изпратени в прокуратурата.
Източник: Класа (09.03.2015)

Електроенергийният системен оператор (ЕСО) е прекратил доста спорната поръчка за транспорт, монтаж и демонтаж на силови трансформатори с фирмата "Стройинженеринг – В". Това каза за "Капитал Daily" изпълнителният директор на оператора Иван Йотов, който беше назначен на поста в края на ноември. През август 2014 г. дружеството, което няма опит, беше избрано да извършва тази услуга, но при първия превоз стана инцидент, при който беше сериозно деформимиран чисто нов трансформатор на стойност около 1 млн. лв. По думите на Йотов в момента ръководството на ЕСО преговаря със застрахователи за възстановяване на сумата за ремонта на трансформатора. Контролни органи в действие Освен инцидента с деформирания трансформатор обществената поръчка е скандална и с начина, по който изпълнителят е бил избран. В момента процедурата се проверява от икономическа полиция, посочи Йотов. Както "Капитал Daily" писа, единственият критерии, на който избраната фирма е отговаряла, е предложената най-ниска цена от 19.5 хил. лв. на извършен транспорт в сравнение с останалите двама кандидати - "Централна енергоремонтна база" и " Енергоремонт – холдинг". Крайната цена на поръчката обаче не е обявена в регистъра на агенцията за обществени поръчки, но прогнозната стойност, посочена от ЕСО, е 400 хил. лв. От годишния финансов отчет на избраната фирма за 2013 г., публикуван в Търговския регистър, се вижда, че тя не отговаря на изискването в поръчката да докаже оборот от 60 хил. лв., но въпреки това е класирана на първо място от оценителната комисия. На практика регистрираната в смолянското село Баните "Стройинженеринг -В" е с капитал от 10 лв. и приходи от 7 хил. лв. при реализирани разходи на същата стойност. Освен това "Стройинженеринг – В" няма опит за дейността, за която е избрана, какъвто се изисква. Фирмата също така няма и техническа възможност да се справи с транспорта и демонтажа на силови трансформатори, тежащи между 55 и 70 тона, тъй като не разполага с необходимата техника. Това ограничение не може да бъде избегнато и поради условието да не се ползват подизпълнители, въпреки че фирмата е направила такива запитвания към останалите два кандидата в поръчката. Последствията Впоследствие още при първия транспорт в края на октомври трансформаторът ONCAR тип TRP 50000 – 123/F, чиято цена според специалисти е между 800 хил. и 1 млн. лв., се подхлъзва при опита за натоварване и той е деформиран сериозно. Начинът и времето на извършването на транспорта също будят съмнения, тъй като според документи това е станало в 20.30 часа вечерта, когато е забранено да се превозват извънгабаритни товари. В крайна сметка в момента ЕСО не разполага с фирма, която да извършва транспорта и демонтажа на силовите трансформатори, а нова процедура все още няма. Проблемът обаче не е в това, а във факта, че от ЕСО не са спазили собствените си изисквания и са допуснали фирма без опит и технически възможности да спечели процедурата.
Източник: Капитал (10.03.2015)

И ЕСО не иска увеличаване на тока Няма да искаме увеличаване на цената на тока, заяви изпълнителният директор на ЕСО (Електроенергийния системен оператор) Иван Йотов, предаде БГНЕС. В момента таксата пренос е в размер на 1,36 лв. на мегават. Тази такса не е причина за драстично увеличение на цената на тока, обясни Йотов. "По-скоро смятам, че трябва да има преразпределение в самите дружества по веригата и така да се осигури подновяване на електропреносната система", коментира още той. Директорът на ЕСО посочи, че операторът е изготвил десетгодишен план за развитие и предстои той да бъде обсъден в КЕВР. Според изпълнителния директор на НЕК Петър Илиев трябва да се увеличат количествата енергия за регулирания пазар, произвеждани от собствени мощности на НЕК. Според Илиев трябва да се увеличат квотите на АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ "Марица Изток 2". От 5,7 млн. мегаватчаса, които АЕЦ "Козлодуй" продава на регулирания пазар на цена от 30 лв на мегаватчас, само 1,7 млн. мегаватчаса отиват в НЕК, а останалите в ЕРП-тата. Поне половината от енергията от АЕЦ "Козлодуй" за регулирания пазар трябва да преминава през НЕК, категоричен бе шефа на компанията. Трябва да се намали дупката в НЕК, в момента доставчикът продължава да губи. Текущият дефицит на НЕК е над 1 млрд. лева, като това са задължения към производителите, съобщи Илиев. Най-много са задълженията към двете американски централи, призна той. Петър Илиев посочи, че с промените в Закона за енергетиката вече законово решено е, че НЕК няма да е длъжна да изкупува произведената от ВЕИ и от заводските централи и топлофикациите енергия, която надвишава определените им годишни квоти. Досега някои централи са произвеждали до 75% повече енергия от определената им квота, която също е била задължително изкупувана, подчерта Илиев.
Източник: Преса (13.03.2015)

НЕК вдигна с 3,5% цената на тока за фирми НЕК повишава с 3,5% от април цената на тока за предприятията, които не се снабдяват от свободния пазар, а използват компанията като доставчик от последна инстанция. Увеличението е 17,422 ст. на 18,034 ст. на киловатчас без ДДС и без разходите за балансиране. Тези стойности са значително по-високи от цената, по която НЕК продава на енергото тока за населението - 12,532 ст./квтч. Целта е стопанските потребители да бъдат мотивирани да излязат на свободния пазар, където цените са по-изгодни. Очаква се от април да има повишение на тарифите и за по-малки фирми на средно напрежение, които използват енергото като доставчик от последна инстанция. Цялата преносна мрежа на НЕК беше прехвърлена м.г. към държавния Електроенергиен системен оператор (ЕСО). Комисията за енергийно и водно регулиране обсъди вчера нов десетгодишен план на компанията. Документът е необходим, за да може ЕСО да получи европейски лиценз за независим оператор. Инвестициите в преносната мрежа ще се увеличат от 76 млн. лв. през тази година до 131 млн. лв. през 2024 г. Общо за десетте години в съоръженията на ЕСО ще бъдат вложени 1,2 млрд. лв. Развитието на мрежата е свързано с преразпределянето на мощностите. След спирането на малките блокове на АЕЦ „Козлодуй“ се увеличи натоварването в комплекса „Марица-изток“ и на зелените централи. Очаква се през следващите десет години да бъдат присъединени нови 680 мегавата вятърни електроцентрали, 530 мегавата фотоволтаични паркове, 195 мегавата ВЕЦ и 84 мегавата на биомаса.
Източник: Преса (30.03.2015)

2,2 мегавата нови мощности до 2024 г. 2,2 мегавата нови енергийни мощности ще бъдат изградени на територията на страната в периода 2015-2024 г. По-голямата част от тях - 1,49 мегавата, ще бъдат от възобновяеми източници. Това е предвидено в плана за развитие на Електроенергийния системен оператор, разгледан вчера на обществено обсъждане в Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). В плана не са предвидени два нови блока в ТЕЦ "Марица-изток 2", защото няма издаден лиценз от енергийния регулатор, но се предвижда поетапното изграждане на каскадата "Горна Арда". Нова мощност в АЕЦ "Козлодуй" може да бъде въведена в експлоатация най-рано през 2025 г., уточняват от ЕСО. Още от тази година обаче ще се извършват дейности за подобряване на активната работна мощност на работещите блокове в централата. Блок 4 в ТЕЦ Русе ще бъде използван за студен резерв, предвижда още мрежовият оператор.
Източник: Стандарт (31.03.2015)

Българската енергетика счупи собствения си рекорд по износ на електроенергия точно в най-трудния сезон за този бизнес. От началото на годината досега доставките на електроенергия за съседни страни достигнаха общо 3,2 млрд. квтч, сочат данни на Електроенергийния системен оператор. Количеството надхвърли с 1 млрд. квтч, или с 44%, постигнатото през същия период на 2014 г. - най-успешната през последните 15 години. Страната ни е изнесла през м.г. 9,5 млрд. квтч. Повишеният износ през тази година се осигурява изцяло от възобновяемите енергийни източници (ВЕИ). Водните електроцентрали са произвели 2,7 пъти повече ток, или 2,5 млрд. квтч. При вятърните паркове увеличението е с 38% - до 600 млн. квтч, а при слънчевите централи с 12% - до 320 млн. квтч. ЕСО отчита от началото на тази година близо 11% скок в общото производство на електроенергия в страната - до 16,3 млрд. квтч. Вътрешното потребление се е увеличило слабо - с 4,7%, до 13,1 млрд. квтч. В същото време натоварването на АЕЦ и ТЕЦ е с лек спад от близо 2%. Пролетното снеготопене на Балканите през март, април и май наводнява регионалния пазар с евтина електроенергия от ВЕЦ. Браншът у нас още помни инфарктния март 2013 г., когато товарът за износ изведнъж падна до 120 мегавата. За сравнение сега е около 1500 мегавата. Страната ни изнася за всички съседни страни с изключение на Румъния. Рекордният експорт стана възможен, след като през лятото на 2013 г. държавата освободи тези сделки от такси за зелена енергия, за субсидиране на топлофикациите и на двете американски ТЕЦ. В резултат обаче големите печалби от износа на ток остават у търговците, докато българските потребители и НЕК продължават да плащат добавките. Сега министерството и енергийният регулатор обмислят връщане на таксите в цените на тока за износ.
Източник: Преса (27.04.2015)

Внасяме евтин ток, спираме наши ТЕЦ Евтин ток от Унгария и Румъния удари продажбите на българските електроцентрали, съобщиха пред „Преса“ търговци от бранша. Пролетното затопляне намали потреблението в региона и рязко свали цените на съседните борси. Електроенергията там сега се предлага по 23 до 29 евро за мегаватчас на фона на последния търг, който АЕЦ „Козлодуй“ обяви при минимална цена от 35 евро/мвтч. „Истината е, че българската електроенергия стана скъпа и неконкурентна“, обясниха търговците. От началото на месеца браншът все по-често внася електроенергия от чужбина, за да захранва български предприятия, които купуват от свободния пазар. По този начин през последните дни петимата най-големи търговци осигуряваха на клиентите си общо поне 250 мегавата. В същото време местни тецове се принуждават да изключват блокове заради намалялата консумация. Част от производствените електроенергийни мощности са спрени заради ниското потребление на ток в страната и малкия износ, съобщи вчера изпълнителният директор на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) Иван Йотов пред БНР. През деня натоварването на системата е между 3000 и 4000 мегавата, а износът е около 600 мегавата на час. За сравнение в края на април експортът ни достигаше 1600 мегавата на час. Сега се конкурираме дори с вецове от Албания, които изместват наши доставки за Сърбия. Електроенергията е стока, която не може да се складира. Производството винаги трябва да отговаря на потреблението. Затова „евентуално биха могли да се наложат ограничения на производствени мощности“, обясни Йотов. Централите в „Марица-изток“ вчера бяха натоварени едва около 50%. На 20 май трябва да приключи ремонтът на 1000-мегаватовия шести блок на АЕЦ „Козлодуй“. Заради ниското потребление обаче се очаква той да заработи също с намалена мощност - до 700 мегавата. Единственият изход е българските централи да възприемат пазарно поведение, смятат търговците. АЕЦ може да се конкурира със сегашните борсови цени в региона с цена около 27 евро/мвтч. При последния търг обаче тя била вдигната до 35 евро по настояване на компанията майка „Български енергиен холдинг“ (БЕХ) с мотив да се осигури пазар и за държавната ТЕЦ „Марица-изток 2“, която иска 36-37 евро/мвтч. В тези сложни условия единствено НЕК е получила разрешение от БЕХ да продава тока от големите водноелектрически централи на пазарни цени. Благодарение на това компанията понася по-леко спадналото търсене, като продава електроенергия на свободния пазар в рамките на 21-28 евро/мвтч. В „Марица-изток“ са подготвени „Няма изненада в рязкото намаляване на износа на електроенергия. Винаги сме знаели, че от края на април докъм средата на юни търсенето на пазара е ниско, а борсовите цени са изключително неизгодни за нас. Имаме дългосрочни договори и това е заложено в тях“, заяви за „Преса“ изпълнителният директор на държавната ТЕЦ „Марица-изток 2“ инж. Живко Динчев. В момента централата работи с половината от мощността си, като два от блоковете са в планов ремонт, а един е в студен резерв. Спадът в износа на енергия не е изненада и за миньорите, категоричен е изпълнителният директор на „Мини Марица-изток“ ЕАД-Раднево инж. Андон Андонов. Дневно от трите рудника се подават към трите топлоцентрали между 65 000 и 80 000 т въглища, част от добивните участъци са в ремонт. В петък на територията на комплекс „Марица-изток“ се поддържаше мощност от около 1650 мегавата което според специалистите е нормално за сезона. В ТЕЦ „Ей И Ес Марица-изток 1“ работят и двата блока с общо 462 мегавата от общо 600. В другата американска централа - „Контур Глобал Марица-изток 3“, са натоварени едва 200 мегавата от инсталираните 908 мегавата. Министерството на енергетиката: Спадът сега е нормален „Намаленото потребление на електроенергия е нормално за сезона. Няма опасност за електроенергийната система на страната“, коментираха вчера от Министерството на енергетиката пред „Преса“. Пониженият износ се обяснява с планови ремонти на електропреносната мрежа. Всяка година това се прави на междусистемната връзка с Гърция. В момента тече ремонт на междусистемния електропровод 400 киловолта „Пирин“ между Благоевград и Солун. Затова износът към Гърция през деня е нулев, а през нощта е силно ограничен. „Търговският обмен не е нарушен и не се налага въвеждането на компенсиращи мерки. Сигурността на електроенергийната система е гарантирана“, подчертаха от министерството.
Източник: Преса (18.05.2015)

В първите десет дни на май производството на електрическа енергия от водните централи се е увеличило със 122,6% спрямо същия период на миналата година, показа справка в оперативните данни на Електроенергийния системен оператор (ЕСО). От информацията става ясно, че в началото на май 2014 година производството на ВЕЦ-овете е било 1,3 млн. мегаватчаса, а през тази година количеството е почти 3 млн. мегаватчаса, съобщи investor.bg. Производството на базисните централи (АЕЦ и ТЕЦ-овете) намалява с 1,1% до 14,7 млн. мегаватчаса, като за намалението значение има и плановия ремонт на 5-и блок. През пролетните месеци силно се увеличава производството на електроенергия от ВЕЦ-овете. Причината е снеготопенето и пълноводните реки. В същото време обаче потреблението намалява и това наложи в последните години ЕСО да ограничава производството на базови и ВЕИ централи. Данните на системния оператор показват, че в началото на месеца потреблението е по-голямо спрямо миналата година – с малко над 4% до 14,9 млн. мегаватчаса. Прави впечатление и силният ръст на износа – с 41,6% до общо 3,7 млн. мегаватчаса. Основни пазари в последните дни са Сърбия, Македония и Турция. Преди дни директорът на ЕСО Иван Йотов уточни пред БНР, че износът към Гърция в момента е ограничен заради ремонт на далекопровод. Според плановете на ЕСО ремонтът на “Пирин”, по който България изнася електрическа енергия за Гърция (до Солун) трябва да приключи до края на май и износът да се нормализира.
Източник: Монитор (19.05.2015)

Електроенергийният системен оператор (ЕСО) издаде за двата почивни дни събота и неделя заповеди за рязко намаляване на производството на зелена енергия от слънчеви, вятърни и водни централи на територията на цялата страна. За времето от 10 до 17 ч. те имат право да работят с не повече от 40% от мощността си в системата. Причината е, че търсенето на електроенергия у нас и на Балканите продължава да намалява и ЕСО вече не може да поддържа баланса между производство и потребление, освен чрез ограничителен режим. Възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) са последните, които попадат под неговите удари. За конвенционалните мощности в АЕЦ „Козлодуй“ и тецовете ограниченията бяха въведени още в средата на този месец. Вместо с 2060 мегавата, вчера атомната електроцентрала произвеждаше около 1770 мегавата. В комплекса „Марица-изток“ са спрени половината енергоблокове. Общо тецовете в страната осигуряваха по същото време към 1400 мегавата, а топлофикациите - близо 200 мегавата. В други слънчеви дни фотоволтаичните паркове работят с 860-960 мегавата мощност, докато вчера бяха на 370 мегавата. Вятърните централи участваха с незначителните 16 мегавата, а тези на биомаса - с 13 мегавата. Потреблението на електроенергия вчера следобед в страната товареше около 3300 мегавата. Други 700 мегавата работеха за износ. България продължава да подава ток на всички съседи без Румъния, но точно в най-благоприятното време за слънчевите електроцентрали - между 8 и 16 ч., спират доставките за Гърция. За първи път ограничителен режим за производството на ВЕИ у нас беше въведен през март 2013 г. - заради ниско вътрешно потребление и почти спрян износ.
Източник: Преса (25.05.2015)

Ограничение на перки и солари с 50% за пореден ден наложи вчера със заповед "Електроенергийният системен оператор". Лимитираното производство на зелен ток се налага заради ниското потребление в периода 10-17 часа. То важи и за трите ЕРП-та - ЧЕЗ, ЕВН и "Енерго-Про". През изминалите почивни дни производството също бе ограничено - в събота с 60%, а в неделя - с 40 на сто. Целта е поддържане на баланса между производството на ток и неговото потребление.
Източник: Сега (26.05.2015)

"Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" държали над 25% от парите си в КТБ Общият размер на паричните средства в КТБ на Българския енергиен холдинг (БЕХ) и изборните дъщерни дружества възлиза на 132,839 млн. лева. Това каза в парламента министърът на енергетиката Теменужка Петкова. "По-конкретно за самия холдинг, общият размер на разплащателните сметки в КТБ възлиза на 44,073 млн. лева към момента на поставяне на банката под специален надзор. На 20 юни 2014 година АЕЦ "Козлодуй" е имал парични средства в КТБ в размер на над 4 млн. лева. Към 30 юни 2014 година изискването за нетна концентрация е спазена. НЕК е имал парични наличности в левове в КТБ в размер на над 14 млн. лева. Дружеството има сключен договор с банката след провеждане на процедура на Закона за обществената поръчка, обясни Петкова. Тя посочи, че изборът на банка е одобрен с решение на Съвета на директорите. Паричните средства на Електроенергийния системен оператор в банката са в размер на над 3 млн. лева. "КТБ е избрана за обслужваща банка по реда на обществените поръчки", уточни енергийният министър. Две държавни енергийния дружества обаче, са държали над 25% от парите си в КТБ, в нарушение на нормативните разпоредби, към момента, когато банката беше поставена под специален надзор - "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз", каза министър Петкова. Тя ще възложи на Държавната финансова инспекция да провери как са проведени обществените поръчки в двете дружества, с които банката е била избрана за обслужваща.
Източник: Преса (27.05.2015)

Ограничават ВЕИ мощностите на ЧЕЗ на 60% До 17:00 часа днес ще бъде увеличено ограниченото производството на електрическа енергия от възобновяеми източници на територията, обслужвана от ЧЕЗ. Териториалните диспечерски управления на "Електроенергиен системен оператор" ЕАД разпоредиха на "ЧЕЗ Разпределение България" АД да бъдат ограничени на 60% максималните работни мощности на всички производители на електрическа енергия от възобновяеми източници, присъединени към електроразпределителната мрежа, информират от компанията, цитирани от БГНЕС. По-рано ЕСО поиска ограничаване на ВЕИ мощностите на ЧЕЗ на 40%. "ЧЕЗ Разпределение България" АД напомня, че разпорежданията на оперативния персонал на Териториалните диспечерски управления на "Електроенергиен системен оператор" ЕАД са задължителни за изпълнение от оперативния персонал на ЧЕЗ и за оперативния персонал на производителите на електрическа енергия, присъединени към съответната електроразпределителна мрежа.
Източник: Преса (15.06.2015)

Производството на електроенергия расте с 9% през първото полугодие Ръст на производството, потреблението и износа на електроенергия отчете Електроенергийният системен оператор (ЕСО) през първото полугодие. Данните показват, че в периода са произведени 24,6 млн. мегаватчаса електроенергия, което е с 9,06% повече спрямо първите шест месеца на 2014 година. Потреблението расте с 3,4% до 19,3 млн. мегаватчаса. На този фон значително се увеличава износът на електроенергия – с почти 37 на сто до 5,22 млн. мегаватчаса. Производството на базовите централи се повишава с 0,55% до 19,1 млн. мегаватчаса. Производството от възобновяеми източници достига общо към 1,5 млн. мегаватчаса, като за същия период на 2014 година електроенергията от ВЕИ е била към 1,3 млн. мегаватчаса. В периода водещият ВЕИ производител са вятърните паркове - малко над 820 хил. мегаватчаса. Останалите количества са произведени от водните централи. Данните на ЕСО показват значително увеличаване на произведената от водните централи електроенергия. В периода януари – юни от ВЕЦ са произведени 3,87 млн. мегаватчаса електроенергия, което представлява ръст от почти 75 на сто. През тази пролет на няколко пъти на ЕСО се наложи да ограничава производството на ВЕИ производители заради невъзможност за балансиране на системата. Тази възможност е предвидена в Закона за енергетиката. От сайта на ЕСО става ясно още, че между 19 и 30 юни с 50 мегавата е бил увеличен преносният капацитет от българската към гръцката енергийна мрежа. Искането е било отправено от гръцката страна.
Източник: Инвестор.БГ (02.07.2015)

ЕК отпусна €33 млн. за нов далекопровод и за “Чирен” Европейската комисия отпусна 32,8 млн. евро за два български енергийни проекта. Единият проект е за 3D-проучвания за разширяването на газовото хранилище в Чирен. По него държавният газов оператор ще получи 3,9 млн. евро. 28,9 млн. евро ще получи пък Електроенергийният системен оператор (ЕСО) за изграждането на далекопровод между „Марица-изток 1” и Бургас. Финансирането е по линия на механизма „Свързана Европа”, като са одобрени общо 20 проекта на стойност 150 млн. евро. 11 от тях са в газовата сфера, а останалите – в електроенергийния сектор. Проектът на ЕСО за далекопровода е един от трите, които са за строителство. Тяхната обща стойност е 120 млн. евро. Над половината от тях – 62,6 млн. евро, са за изграждане на газов интерконектор между Чехия и Полша (Stork II). До 2020 г. за развитието на енергийната система в ЕС ще бъдат отпуснати 5,35 млрд. евро по механизма “Свързана Европа”.
Източник: Монитор (15.07.2015)

ЕСО и "Булгартрансгаз" може да участват в фонд "Сигурност на енергийната система" Има идеи да се разшири обхватът на вноската от пет процента, с която ще се попълва фонд "Сигурност на енергийната система", и тя да се събира не само от производителите на енергия, но и от системните оператори - ЕСО и "Булгартрансгаз". Това съобщи пред журналисти председателят на комисията по енергетиката в Народното събрание Делян Добрев. Той уточни, че все още не е е сигурно дали операторите ще бъдат включени в обхвата, но подчерта, че такива примери има в други европейски страни. До 18.00 часа утре е срокът за внасяне на предложения за промени в Закона за енергетиката преди второто четене на законопроекта, а на извънредно заседание на комисията по енергетика в понеделник законопроектът ще бъде разгледан на второ четене. В пленарната зала той трябва да бъде приет в сряда и до петък, 24 юли, трябва да е обнародван в Държавен вестник, така че да може КЕВР да се произнесе с новите цени до края на този месец, каза Добрев. В отговор на въпрос дали новата такса от пет процента за всички енергийни предприятия ще бъде включена в регулаторната рамка - тоест ще бъде призната за разход на дружествата, Добрев каза, че ще има предложения и в двете посоки, и какво всъщност ще бъде прието, ще стане ясно в понеделник. Засега няма идеи в обхвата на компаниите, дължащи 5-процентна вноска върху приходите си от продажба на еленергия, да бъдат включени и електроснабдителните дружества, заяви депутатът. „Трябва да се има предвид, че цялата тази енергия, за която е платена вноска във Фонда, веднаж е платена от производителя. Ако се пренесе тази вноска и на крайния снабдител, каквито са ЕРП-тата, то ще се получи вноска върху вноска", коментира Добрев. По думите му за преноса обаче не е така, там се събират такси от пренос, а не от чиста продажба.
Източник: econ.bg (17.07.2015)

Облекчават правилата при изграждане на инфраструктурни обекти в земеделски земи Облекчаване на правилата при изграждането на обекти от техническата инфраструктура (шахти, далекопроводи, трафопостове и други) в земеделски земи предвижда промяна в Закона за опазването на земеделските земи. Новите правила предвиждат да не бъде изисквано утвърждаване на трасетата и промяна на предназначението на земеделските земи, когато площта на съоръженията не надхвърля 15 кв. метра. В момента определената площ е 1 кв. метър. Предложението за промяна беше одобрено единодушно на първо четене в енергийната комисия към Народното събрание. Тя не е водеща по законопроекта, но депутатите се ангажираха да предложат промени между първо и второ четене на текстовете. Това, което притесни депутатите, беше площта за съоръженията. Според Валентин Николов (ГЕРБ) този размер е недостатъчен, предвид факта, че трансформатори могат да бъдат няколко пъти по-големи от определените площи. По тази причина и те настояват за увеличение на площите, за да не бъде спъвано развитието на малкия и средния бизнес при развитието на техническа инфраструктура. Николов припомни, че преди броени дни Европейската комисия одобри финансиране за изграждането на далекопровода от Маришкия басейн до Бургас, който ще бъде реализиран от Електроенергийния системен оператор (ЕСО) и изказа опасенията си, че промяната в закона може да засегне този проект. Председателят на комисията Делян Добрев се съгласи, че в градски условия може да има трафопостове, разположени на площи от до 15 кв. метра, но извън населени места съоръженията са по-големи, а процедурите по промяна на предназначението са тромави. Депутатът от Патриотичния фронт Валери Симеонов дори поиска да отпаднат всякакви ограничения при изграждането на обекти от техническата инфраструктура, за да не се спъва развитието на важни за България проекти. Това може да стане след описване в закона на точния тип и другите подробности около съоръженията, за да няма злоупотреби и неправомерно застрояване. Таско Ерменков от БСП Лява България припомни, че обектите с национално значение са обект на специално законодателство. От Министерството на земеделието и храните (МЗХ) бяха категорични, че са са определили площта на базата на своите наблюдения от подадени искания за промяна на предназначението на земеделски земи. Те се противопоставят на увеличаването на площите, за да бъдат опазени земеделски земи в страната.
Източник: Инвестор.БГ (17.07.2015)

Какво има в цената на тока Формирането на цената на електроенергията винаги е изглеждало шаманско начинание. В така наречения микс за регулирания пазар трябва да се включат всички видове енергия, които подлежат на задължително изкупуване от НЕК, а остатъкът да се разпредели между останалите производители. Така се получава, че с най-голям дял в цената на енергията са производителите на възобновяема енергия (ВЕИ), следвани от двете американски централи с дългосрочни договори за изкупуване - ТЕЦ "Ей И Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал Марица-изток 3" и топлофикациите и заводските централи с комбинирано производство на пара и електроенергия. Държавната АЕЦ "Козлодуй", която е и с най-ниската продажна цена от 30 лв. за мегаватчас, има съответно и най-малък дял в цената на енергията, която НЕК продава за битовите потребители на снабдителните дружества. Другото държавно дружество, ТЕЦ "Марица-изток 2", все пак ще участва на регулирания пазар въпреки първоначалните заявки да отпадне от него. Така централата ще си гарантира приход от 41 млн. лв. (613.200 мегаватчаса) за регулаторния период. Останалото количество електроенергия обаче дружеството ще трябва да реализира на свободния пазар. Цена "Задължение към обществото", която беше една от най-спорните през последния месец (тъй като се плаща от всички потребители), в крайна сметка беше намалена спрямо първоначалните планове до 37.90 лв. за мегаватчас. С нея се покриват разходите на НЕК за енергията с преференциални цени и дългосрочни договори. В нея отново ВЕИ държат най-голям дял, следвани от комбинираното производство и двете американски централи. В нея влиза и миналите разходите на НЕК за критична инфраструктура. Заради мерките, предприети от правителството през последния месец и създаването на фонд "Сигурност на електроенергийната система", в който се генерират по 5% от приходите на всички производители, цена задължение към обществото беше намалена с 118.414 млн. лв. Средното намаление на цената на електроенергията за бита е 0.11%. Тя се формира от мрежовите разходи за съответното електроразпределително дружество и Електроенергийния системен оператор (ЕСО) и цената на обществения доставчик НЕК. Отделно електроснабдителните дружества би трябвало да получават добавка в крайната цена, която КЕВР определя, но на практика те работят на загуба. Регулаторът им определя по-ниски цени на електроенергията, на които те да продават на бита, отколкото те я купуват от НЕК.
Източник: Капитал (04.08.2015)

Ще платим 2,5 млрд.лв. за скъпия ток Малко над 1 млрд. лв. от тях се падат на централите, които произвеждат еленергия от слънце, вятър, вода и биомаса. Други 935 млн. лв. ще бъдат платени на ТЕЦ "AES Марица Изток 1" и ТЕЦ "КонтрурГлобал Марица-изток 3", а почти 520 млн. лв. - на топлофикациите и заводските централи. Това показват данните от последното ценово решение на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) от 1 август. С него цената на тока за бита в страната беше намалена средно с 0,11%, но добавката "задължения към обществото" за бизнеса беше увеличена двойно. От документа става ясно още, че от въпросните 2,5 млрд. лв. некомпенсирани чрез цената на НЕК са 1,24 млрд. лв. Те ще се покрият през цената "задължения към обществото", която КЕВР реши да изравни за бита и бизнеса от 1 август на ниво от 37,90 лв. на мегаватчас. За да осигури потреблението на клиентите на регулирания пазар, на който вече са само битовите клиенти и най—малките фирми на ниско напрежение, НЕК ще купи и ще продаде на снабдителите ЧЕЗ, ЕВН и "Енерго-Про" до края на следващата година 15,1 млрд. киловатчаса при общо очаквано вътрешно потребление от 32,7 млрд. киловатчаса, включително от внос. В действителност НЕК ще купи 20 млрд. квтч, но разликата от 4,9 млрд. квтч КЕВР й е заложила да реализира на свободния пазар. Така, от общото количество, което НЕК ще трябва да плати, 92% се падат на същите "скъпи" централи – тези с дългосрочни договори и за които има задължително изкупуване. На тях се пада и 73 на сто енергията, която ще влезе на регулирания пазар през идните 11 месеца, или 13,5 млрд. квтч. По-конкретно 45% от тока, който бита ще потреби до 30 юни догодина е от двете американски централи, 18,8% - от ВЕИ и малко над 16% от заводските централи и когенерациите. Делът на АЕЦ "Козлодуй" е сведен до 7 на сто или едва 1 млрд. киловатчаса. Голямата изненада е, че КЕВР е променила първоначалното си решение държавната ТЕЦ "Марица Изток 2" да изпадне изцяло от регулирания пазар. С окончателното си решение тя й е определила да произведе за този сегмент 613 млн. киловатчаса, което дава 4% от енергията, която ще влезе на него. Според прогнозите клиентите на ЧЕЗ в Западна България ще потребят до началото на следващия юли 6,5 млрд. квтч, тези на ЕВН – 5,3 млрд. квтч, а тези на "Енерго-Про" – 3,3 млрд. квтч. Остава прогнозите за потреблението, спрямо които са смятани цените на регулирания пазар и добавката "задължения към обществото" да се сбъднат. Ако се съди по становищата на ЕРП-тата, цитирани в ценовото решение обаче, има опасност това да не се случи. ЕРП-тата са настояли КЕВР да занижи очакванията си за потреблението. Причината е наблюдаваното от тях засилено излизане на клиенти, основно малки фирми на свободния пазар и очакваната пълна либерализация от началото на следващата година. Тогава опасността е НЕК да трябва пак да плати повече за скъпия ток отколкото й е покрито чрез добавката и да трупа още загуби. От КЕВР обаче смятат, че опасенията на ЕРП-тата няма да се сбъднат и няма да се запази тенденцията за масово излизане на фирми от регулирания на свободния пазар. Те изтъкват, че за това ще допринесе изравняването на размера на добавката за двата сегмента на пазара. Досега бизнесът на свободния пазар плащаше двойно по-ниска добавка. Данните на НЕК за първите шест месеца на годината сочат, че закупената енергия от фирми на свободния пазар е скочила с 23%. В същото време продажбите на НЕК към т.нар. доставчици от последна инстанция (ЕРП-тата, но в друго свое качество) са паднали с 60 на сто на годишна база през първото полугодие. Доставчиците от последна инстанция снабдяват фирмите средно напрежение, които все още не са си намерили друг доставчик. До края на май по данни на ЕСО на свободния пазар имаше около 6000 потребители.
Източник: expert.bg (12.08.2015)

Commerzbank, SoGen и ББР ще вземат първи пари при осребряването на КТБ Германската Commerzbank, френската Societe Generale, както и Българската банка за развитие са банките, които първи ще успеят да си вземат парите при осребряването на активите на обявената във фалит Корпоративна търговска банка АД, показва списъкът, който Търговският регистър публикува в края на работния ден в понеделник. Трите банки ще вземат първи парите си въз основа на чл. 94. т. 1 от Закона за банковата несъстоятелност. Вземанията на двете чуждестранни банки и ББР са обезпечени. Германската банка има да взема 12,45 млн. лв. Основното вземане на френската Societe Generale пък е по договор за срочен заем за 41 млн. лева. Банката има да взема също така още 3,5 млн. лева. ББР също има вземания за повече от 46 млн. лева по програма за рефинансиране на банки и програмата на KfW, по която вземанията са за над 142 хил. лв. Общо обезпечените вземания възлизат на над 103 млн. лева. Списъкът на синдиците включва вложители, както и лица с вземания по гаранции, начислени обезщетения, заплати, развалени договори и др. С най-високи сума в списъка фигурират „Топлофикация София“ – над 90 млн. лева и „Дунарит“ с над 85 млн. лева. Сред другите интересни имена са „Телиш“, Нуртс и Холдинг БДЖ (3,8 млн. лв.) и други кредитори, чиито вземания са придобити в резултат на договори за цесия. В дългия 173 страници документ присъства и Българската фондова борса, която има да взема 271 072 лв.. Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол е имала 10,7 млн. лв. в банката, а НАП има да взема над 3,2 млн. лв. Агенция Митници също присъства в документа. Списъкът, който е съставен към 22 юни, не включва вземания, които са били изплатени, тъй като са в обхвата на гаранцията. Липсват имената на някои известни политици, в това число Иван Костов и Вежди Рашидов, които сами признаха, че са имали депозити. Същевмреннно почетният председател на ДПС Ахмед Доган присъства със сумата от 694 хил. лв. Фондът за гарантиране на влоговете, който встъпва в правата на вложителите, също е в списъка. Към 17 август той е изплатил 3,647 млрд. лв. Държавните болници МБАЛ Св. Анна София и МБАЛ Св. Анна Варна, както и МБАЛ Пловдив АД и МБАЛ Пловдив към ВМА София, също са в списъка на големите вложители, както и УМБАЛ Д-р Георги Странски ЕАД Плевен. В документа фигурират и редица държавни и общински предприятия. Както споменахме по-горе, с най-много пари виси „Топлофикация София“ – над 90 млн. лева, „Булгартрансгаз“ има 60 млн. лева, БЕХ – 14,7 млн. лева, НЕК – 15 млн. лева, ЕСО – 5 млн. лева, а АЕЦ Козлодуй – 4,5 млн. лева. Летище София има блокирани 28,6 млн. лева. Синдиците на КТБ Лазар Илиев и Росен Ангелчев на два пъти поискаха удължаване на срока, в който списъкът с кредиторите на банката трябваше да бъде готов и оповестен публично. Междувременно, преди да излезе във ваканция, парламентът прие законодателни промени, с които стана възможно всички списъци и актове по обжалвания, свързани с процеса по несъстоятелност на банката, да се качват в Търговския регистър и да са публично достъпни. Това ще улесни процедурата по обжалване на решението на синдиците, ако има претенции срещу реда на кредиторите и определените им вземания. Срокът за обжалване е 14-дневен, а след това синдиците имат още 7 дни да се произнесат по предявените претенции. БНБ затвори КТБ и я постави под специален надзор на 20 юни 2014 г., след като банката сама поиска това, неудържайки на масираното теглене от страна на фирми и граждани. По официален баланс преди да бъде затворена, от банката са били изтеглени 7,2 млрд. Лева
Източник: Инвестор.БГ (18.08.2015)

Списъкът с кредиторите на Корпоративна търговска банка бе публикуван в Търговския регистър днес, след като вчера синдиците Лазар Илиев и Росен Ангелчев го внесоха. Списъкът включва имената на кредиторите, основанието за приемането на вземането и размерът му, видът и размера на обезпечението и поредността на удовлетворяване на вземането, предаде БНР. В него са вложителите с над гарантираните от държавата 196 000 лева депозити. В списъка фигурират имената на хора и фирми с признати вземания от банката. Най-големият кредитор е Фондът за гарантиране на влоговете. От 4 декември 2014 г. до 17 ч. на 17 август 2015 г. той е изплатил 3 647 600 хил. лева на 109 230 вложители. Банки Извън Фонда, сред най-големите кредитори-банки, се оказват държавната Българска банка за развитие с 46 651 510.50 лева, следвана от Societe Generale, Париж – 44 325 903.67 лева, и Commerzbank AG, Франкфурт – 12 458 917,99 лева. Отделно, Българска банка за развитие е направила две цесии – за 8 400 000.00 и още 13 001 047.22 лева – и така си е прибрала общо 21 401 047,22 лева. Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол има 10 756 479,92 лева. Сред имената на хора в списъка, които се отличават, са почетният председател на ДПС Ахмед Доган, който има да взима 694 272 лева. Вътре е и евродепутатът Николай Бареков, който има само 50 лева в банката. Мажоритарният собственик на КТБ Цветан Василев също присъства в списъците - има да взима 189 833 лева. В списъка фигурират и фирми свързани с Василев като Бромак, които имат да взимат 11 млн. лева, Дунарит с 85 млн. лева и Нуртс с 3.5 млн лева. Commerzbank, Societe Generale и Българска банка за развитие ще получат първи парите си при осребряването на активите на фалиралата КТБ. Германската банка има да взима 12.45 млн. лева, Societe General – 41 млн. лева, а ББР – повече от 46 млн. лева. С една от най-високите суми в списъка фигурират „Топлофикация София” – 90 243 658 лева, „Булгартрансгаз” има 60 млн. лева, а АЕЦ Козлодуй 4.5 млн. лева.
Източник: 24 часа (18.08.2015)

Производството на електроенергия от зелените централи (вятър, слънце и биомаса) се е увеличило с 16,98% от началото на годината до края на август в сравнение със същия период на м.г. Това личи от справка на Електроенергийния системен оператор (ЕСО), който управлява електроенергийната система у нас. Най-голям среден ръст - 17,37%, има при малките възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Най-голямо увеличение бележат централите на биомаса, чието производство е скочило със 173,79 на сто, вятърните мощности пък са се вдигнали с 27,54%, а слънчевите с 6,67 на сто. При големите централи най-голям е ръстът на вятърния ток - 22,88%, а при слънчевите панели е 6,36 на сто. Леко увеличение от 2,22% има и при производството на ток от останалите електроцентрали - АЕЦ, ТЕЦ и ВЕЦ. В същото време потреблението в страната нараства с 3,29 на сто. Износът от своя страна забавя темпа си на нарастване, показват данните на ЕСО. Докато през май от страната са изнасяни с 40% повече електроенергия, сега се изнасят с 35% отгоре в сравнение със същия период на 2014 г. Същевременно справка в дневните данни на ЕСО показва, че държавните АЕЦ „Козлодуй“ и ТЕЦ „Марица изток 2“ не работят с пълни капацитети. Повече от половината ток у нас вчера по обяд се произвеждаше от топлоелектрически централи. Обикновено от тецове идва до 40 на сто от произведения ток. Производството на ядрената централа, която дава най-евтин ток у нас, е паднало под 30% от общия енергиен микс, показват още данните на оператора.
Източник: Труд (01.09.2015)

Проверяват трите ЕРП-та дали са готови за зимата ЧЕЗ, ЕВН, "Енерго -Про" и държавната компания "Електроенергиен системен оператор" ще бъдат проверени от енергийното министерство за това дали са готови за зимата. От сряда, 2-ри септември, до края на месеца ще бъдат проверени програмите за аварийно планиране и дейностите по материално-техническото осигуряване на зимната подготовка на енергийните дружества, съобщиха от министерството. За минимизиране на риска за българските потребители, Министерството на енергетиката ще изготви анализ на риска за работа на компаниите в кризисна ситуация и план за действие за неговото ограничаване. Ще бъде подробно разписана програма за есенно-зимната подготовка. Комисията от експерти на енергийното министерство ще следят и за неизпълнени дейности по отношение на подмяна на рискови или амортизирани съоръжения. След края на проверката ЕСО ще разработи анализ на риска за регионите с повишени товари, както и предложения за недопускане на аварии. С инициираните проверки Министерството на енергетиката цели да се избегнат аварийни ситуации като тази от месец март 2015 година.
Източник: Сега (02.09.2015)

EСО: Не се очакват проблеми с тока в курортите през зимата Електроенергийният системен оператор е изпълнил около 40 на сто от предварително планираните ремонти. Това каза изпълнителният директор на дружеството Иван Йотов пред БНР. По думите му останалата част от инвестиционната програма се изпълнява в момента и ремонтите на съоръженията ще приключат до края на годината. Електроенергийният системен оператор е завършил първото полугодие с печалба и има необходимите за ремонтите пари. Все още обаче няма трайно решение на проблема с опасните дървета, които са в близост до електропреносната мрежа. През март тази година, когато редица селища останаха без ток дни наред, авариите бяха предизвикани именно от подобни дървета. С разрешението на Земеделското министерство са били изрязани част от тях, които са извън сервитутните зони, но са много високи и при падане могат да причинят авария на електропроводите, каза Иван Йотов. Той успокои, че не се очакват проблеми с тока в зимните ни курорти в разгара на ски сезона.
Източник: Сега (03.09.2015)

Износът на ток е с 35 на сто ръст Износът на електроенергия се е увеличил с малко над 35 на сто за първите осем месеца на годината. Това показват данните на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) за производството и потреблението на ток. За периода януари – август 2014 г. от страната са били изнесени 5,6 млн. мегаватчаса електроенергия. За същия период на тази година са изнесени 7,7 млн. мегаватчаса. Основните пазари на българските производители са съседните страни - с най-голям дял е Гърция, както и Македония, Турция, Сърбия и Румъния. Нараства и производството на електрическа енергия, като увеличението е с 9,36 процента до 33,1 млн. мегаватчаса. Голяма част от енергията се използва в страната – 26,1 млн. мегаватчаса. Потреблението на ток нараства с 3,3 на сто, показват още анализите.
Източник: Новинар (03.09.2015)

С отварянето на електроенергийния пазар и възможността клиентите да избират сами доставчика си ролята на търговците на електроенергия започна да се откроява все повече. Тенденцията на постоянно растящите приходи на тези дружества се очерта още по-ясно с масовото излизане на фирмите на свободния пазар от средата на 2013 г. - първоначално присъединените към мрежата средно напрежение, но след това и по-малките, присъединени към мрежата ниско напрежение. Добрите финансови резултати се виждат и от счетоводните отчети на дружествата, които почти без изключение бележат ръст в приходите и печалбите си за 2014 г. Групата на динамичните Сред най-динамично развиващите се компании през 2014 г. ясно се открояват търговците на трите снабдителни дружества в страната – ЧЕЗ, ЕВН и "Енерго-про". Техните приходи значително са нараснали спрямо 2013 г. При ЧЕЗ увеличението е със 73%, като компанията се нарежда и на първо място по приходи през миналата година. При ЕВН, която е трета по приходи, увеличението е повече от два пъти, а при "Енерго-про", която е шеста, ръстът на приходите е 2.25 пъти. Изпълнителният директор на "ЧЕЗ трейд" Владимир Дичев коментира, че добрите резултати на дружеството се дължат най-вече на развитието на вътрешния пазар. По думите му фокусът на компанията е върху големите клиенти на средно и високо напрежение в цялата страна. Това са както молове и складове на едро, така и големите производствени предприятия. Според Дичев една от причините приходите на търговците на трите снабдителните дружества да бележат най-голям ръст е, че клиентите се обръщат към разпознаваемите на пазара. Друга обективна причина обаче е изискването, въведено в средата на 2013 г., всички фирми на средно напрежение да излязат от регулирания пазар, на който бяха обвързани само с един доставчик. Пред тях беше оставена и възможността да купуват от същия доставчик, но на много по-висока цена. "Вследствие на тези промени през втората половина на 2013 г. стотици компании започнаха покупки на електрическа енергия на либерализирания пазар", коментира Диана Чобанова, изпълнителен член на съвета на директорите на "EVN трейдинг Саут Ийст Юръп". По думите й през 2014 г. тези процеси са се задълбочили и по данни на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) 4867 индустриални потребителя вече са избрали доставчик на либерализирания пазар. За сравнение - към края на 2012 г. броят на клиентите на свободния пазар е бил едва 107, а към края на 2013 г. техният брой е бил 1666. "Това динамично развитие на пазара в резултат на регулаторните промени доведе и до очакван ръст на обемите при компаниите, търгуващи с електроенергия, сравнено с предишни периоди", допълва още Чобанова. Специално за ЕВН към момента доминира търговията с електроенергия на територията на България. Данните на компанията показват, че 73% от приходите през 2014 г. и 75% през 2013 г. са от продажби за крайни клиенти в страната. Според Дичев около 15% от приходите обаче са "паразитни", което включва такса задължение към обществото, която директно се превежда на Националната електрическа компания (НЕК). На тази основа през 2015 г. могат да се очакват още по-големи приходи заради увеличението на тази такса, допълни той. С по-бавен темп Увеличението на приходите, макар и не с темпа на трите снабдителни дружества, се наблюдава при всички фирми, попадащи в топ 10 на търговците на електроенергия. Така например на второ място по приходи (виж таблицата) се нарежда "Енергийна финансова група". В същото време печалбата на компанията за 2014 г. намалява над два пъти спрямо предходната година. Николай Вузев, който е в борда на директорите на дружеството, беше коментирал за "Капитал Daily", че очаква 2014 г. да е лоша за ЕФГ. Като причина за това той изтъкна, че на търговете за продажба на електроенергия, организирани от производителите, е имало чужди компании, които са вдигали изкуствено цената. Отделно в средата на годината кредитните линии на компанията в Корпоративна търговска банка (чийто лиценз беше отнет) бяха замразени, от което компанията е натрупала допълнителни пасиви. Компанията обаче разчита основно на твърдите си договори за износ към Гърция, Турция и Сърбия. През 2014 г. "Енергийна финансова група" е реализирала добри продажби от 250 - 300 мегавата и на вътрешния пазар заради излизането на фирмите на средно напрежение на свободния пазар. Единствената компания, която според данните реализира намаление на приходите за 2014 г. спрямо предходната, е "OET – Обединени енергийни търговци" ООД, която през 2013 г. беше първа по приходи спрямо останалите търговци на електроенергия. Управителят й Ангел Божилов обясни пред "Капитал Daily", че реално компанията е подобрила търговските си обеми, но това не може да се отрази във финансовите резултати на дружеството, тъй като то търгува вече изцяло на европейските борси European Energy Exchange и EPEX SPOT. Поради характера на фючърсните сделки има само финансов сетълмент (разплащането става според срока на контракта), което не позволява тези приходи да бъдат отбелязани веднага счетоводно, обясни той. По неговите думи компанията му подготвя излизането си от българския пазар от две години. Божилов обясни това решение с факта, че физическата търговия в България няма бъдеще. "Нашата система е с дълбоки проблеми и изкривявания. Опитват се да прехвърлят дефицитите в системата, които са основно в НЕК, и да ги вменят като отговорност другиму", коментира той, допълвайки, че по този начин търговците работят в една непредвидима среда, тъй като не е ясно кога и с колко ще бъдат увеличени таксите, които трябва да плащат. Сега компанията работи в седем страни в Европа, както и в Турция чрез свое дъщерно дружество. Сред останалите фирми, които влизат в първите десет, са "Енерджи съплай" на Соня Кадиева, която, въпреки че увеличава приходите, е единствената компанията в сектора, която реализира загуба за 2014 г. "Енерджи маркет", която се свързва с Борислав Лоринков, отстъпва пред снабдителните дружества по приходи. Като цяло през 2014 г. те също нарастват с 11%, което на фона на по-динамичните компании изглежда скромно. "Данс енерджи", в чието създаване е участвал Алексей Истатков, съпруг на доскорошния директор на Националната електрическа компания (НЕК) Екатерина Истаткова, също отчита увеличение на приходите с 20%, макар и не толкова значително както през 2013 г. Другите две в десетката - "Акспо България" и "Енерджи МТ", показват значително нарастване на постъпленията си за 2014 г. в сравнение с предходната, съответно с 37 и 49%. Извън класацията Интересно е изпадането на "Ген-и София – търговия и продажба на електрическа енергия", която през 2013 г. беше на второ място по приходи. Компанията е 100% собственост на словенската GEN-I, която е вторият по големина доставчик на електрическа енергия в Словения и функционира на територията на 18 страни в Европа. Дружеството стъпи на българския пазар през 2010 г. Логична причина за слабите й резултати (приход от 4.8 млн. лв. и загуба от 315 хил. лв.) вероятно е, че компанията осъществява търговията си изцяло на международните пазари. В отчета на дружеството за 2014 г. обаче се посочва, че плановете на групата за 2015 г. предвиждат да засили присъствието си на българския пазар, като първоначално ще се фокусира върху привличането на едри крайни клиенти, а впоследствие на средни и малки.
Източник: Капитал (09.09.2015)

ЕСО все още чака обезщетение за съсипано имущество за 1 млн. лв. Почти година след като съоръжение за близо 1 млн. лв., собственост на Електроенергийния системен оператор (ЕСО), беше напълно повредено от фирмата, избрана да го транспортира, платените неустойки на държавното дружество са едва 28.13 лв. и то заради неспазени срокове. Става въпрос за силов трансформатор, който през октомври 2014 г. трябваше да бъде закаран и монтиран в подстанция "Лазур" във Варна. Смолянската фирма "Стройинженеринг – В", която е избрана за изпълнител от ЕСО, въпреки че не отговаря на повечето от изискванията в конкурса, обаче не успява да го натовари, вследствие на което трансформаторът е напълно повреден. фирмата не е отговаряла нито на финансовите изисквания, нито на изисквания опит за извършването на дейностите и техническите изисквания. От сайта на Агенцията за обществени поръчки става ясно, че на "Стройинженеринг – В" са платени от страна на ЕСО малко над 14 хил. лв., като дори е посочено, че договорът е изпълнен на 97%, като вероятно става въпрос за проваления транспорт на трансформатора. От ЕСО коментираха, че от тяхна страна е предприето всичко необходимо, за да бъде защитен увреденият интерес на дружеството. Това на практика означава, че ЕСО е предявило искане за изплащане на тотална щета пред застрахователя "Булстрад", който все още продължава да извършва проверка. "След нейното приключване и изплащане на обезщетението ръководството на ЕСО ще обсъди възможността за евентуално предявяване на претенции към изпълнителя по съдебен ред", допълват още от ЕСО. В началото на годината изпълнителният директор на ЕСО Иван Йотов беше коментирал, че поръчката се разследва от Икономическа полиция. Интересно обаче е дали това се прави и от Агенцията за държавна финансова инспекция, която в последните месеци се захвана да разследва ВЕИ проекти. През май от от ЕСО са обявили нова обществена поръчка с предмет транспорт, монтаж и демонтаж на силови трансформатори. Този път тя е за три години и двойно по-висока обща сума от 800 хил. лв. в сравнение с предишната поръчка. В средата на септември обаче процедурата е прекратена, като мотивите за това са, че подадената оферта, "която отговаря на предварително обявените от възложителя условия", надвишава финансовия ресурс, който ЕСО може да осигури. Според информацията от регистъра на АОП най-ниската оферта е била за 115.300 лв., като вероятно това е сумата за един превоз.
Източник: Капитал (28.09.2015)

Започва пълна проверка на топлофикации и заводски централи Около 30 топлофикации и заводски централи, които работят на регулирания пазар на ток, ще бъдат проверени от експерти на енергийното министерство. Инспекцията започва от днес и ще продължи до петък. Целта е да се види колко от тях са монтирали уреди, с които в реално време ще се контролира производството им. Това съобщиха в отговор на в. "Сега" от Министерството на енергетиката. Освен експерти от самото министерство, в проверките ще се включат и техни колеги от Електроенергийния системен оператор (ЕСО) . Според последните нормативни промени от юли производителите на ток имат срок от три месеца да монтират уреди, чрез които производството да се следи в реално време. Срокът изтича на 15 октомври, но министерството иска отсега да е наясно кой докъде е стигнал и доколко се е съобразил с изискванията. Монтирането на уредите, по замисъла на законодателите, трябва да ограничи злоупотребите от страна на производителите, при които е възможно неефективен ток да се изкупува на високи преференциални цени. Това бе една от основните мерки за намаляването на дефицита в Националната електрическа компания (НЕК) - тя да купува само високоефективното производство, а останалото да се търгува на свободния пазар. Данните за произведения ток ще пристигат при диспечерите на трите ЕРП-та, диспечерските управления по места и централното диспечерско управление на ЕСО в София. Още през лятото от бранша обявиха срока за твърде кратък и допуснаха, че е възможно някои от централите да не успеят да се съобразят с него. "Срокът е малък, част от дружествата няма да се справят", коментира тогава председателят на Асоциацията на топлофикационните дружества Илия Николаев. От енергийното министерство не обясниха дали ще има санкции за производителите, които не монтират уредите в уречения срок. По закон обаче НЕК няма да изкупува тока, произведен по неефективен способ.
Източник: Сега (28.09.2015)

Износът на ток с над 31% ръст Към края на септември българските производители на електроенергия са изнесли 8,42 млн. мегаватчаса, сочат оперативните данни на Електоренергиен системен оператор (ЕСО). На годишна база износът се увеличава с 31,7%. Една от причините за ръста на износа е и увеличеният капацитет на мрежата за износ към Гърция до 700 мегаватчаса, което беше използвано в летните месеци с традиционно по-високо потребление. Данните на ЕСО показват и леко забавяне на ръста на износа – през първите осем месеца на годината темпът на растеж беше в рамките на 35 на сто. Това обаче е характерно за есенните месеци, когато потреблението традиционно се свива. За деветмесечието произведената електрическа енергия е с 8,8% повече – 36,5 млн. мегаватчаса, е видно още от справката. Потреблението също се увеличава, но с по-бавни темпове – в рамките на 3,4 на сто. За периода в страната са потребени малко над 28 млн. мегаватчаса електроенергия. ЕСО продължава да отчита ръст на производството на ток от водните централи. От началото на годината до края на септември са произведени 5,4 млн. мегаватчаса от ВЕЦ-овете в страната. Това е ръст от 54,5 на сто, сочат данните на ЕСО.
Източник: Инвестор.БГ (02.10.2015)

Износът на ток с над 31% ръст Българските производители на електроенергия са изнесли 8,42 млн. мегаватчаса към края на септември, сочат оперативните данни на Електоренергийния системен оператор (ЕСО). На годишна база експортът на ток се е увеличил с 31,7 на сто. Сред причините за ръста е и повишеният капацитет на мрежата за износ към Гърция до 700 мегаватчаса, което беше използвано в летните месеци с традиционно по-високо потребление. Данните на ЕСО показват и леко забавяне на ръста на износа през първите осем месеца на годината, когато темпът на повишение е бил 35 на сто. Това е характерно за есенните месеци, когато потреблението традиционно се свива, уточниха от ЕСО. За деветмесечието произведената електрическа енергия е с 8,8% повече до 36,5 млн. мегаватчаса. Потреблението пък се е увеличило с 3,4 на сто. За периода в страната са потребени малко над 28 млн. мегаватчаса електроенергия, показва още справката на ЕСО.
Източник: Новинар (02.10.2015)

Миньорите искат по-малък добив на въглища Да бъде рязко намален добивът на въглища от трите открити рудника в държавното „Мини Марица изток“ ЕАД-Раднево поискаха от КТ „Подкрепа“. От там вече са предупредили Министерството на енергетиката, НЕК и ЕСО, че през следващите 6 месеца могат да разчитат само на 14 млн т за трите топлоцентрали в комплекса.Тези количества ще стигнат за поддържането на не повече от 2 800 мегавата мощност, което ще наложи или спешен внос на еленергия или режим на тока. „Принудени сме на тази стъпка заради огромното изоставен на разкривката. Реална е опасност да срутим рудниците и да повторим пролетта на 1987-а година, когато България се превърна в огромна „дискотека“ !“, коментира лидерът на „Подкрепа“ в дружеството Генчо Генчев. Изоставането в разкриването на пластовете е заради тежкото икономическо състояние и спрените плащания от американските ТЕЦ „АЕS” и „Контур глобал Марица изток 3“. 450 млн лв има да получават миньорите , напомни президентът на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов. Той е категоричен, че държавата трябва да намери начин и да изкупи активите на двете централи.Същата идея се лансира и от КРИБ.
Източник: Монитор (15.10.2015)

149% повече ток от биомаса за 10 месеца 149,49% е ръстът на производство на тока от биомаса от януари до 25 октомври в сравнение със същия период на 2014 г., сочат данните на Електроенергийния системен оператор. Бумът се обяснява и с високите цени, на които се изкупува еленергията, произведена от оборски тор. Общо произведената еленергия в страната е 39 760 009 мвтч, което е ръст със 7,59%. Потреблението на ток в страната се е увеличило с 3,52%. Износът е увеличен с 24,45%, или за 10 месеца са експортирани 8,9 млрд. квтч. Продължава да расте производството на ток от ВЕИ. Освен бума с биомасата, със 17% е увеличението при вятърните централи, присъединени към мрежата на ЕСО, и с 20,86% - за присъединените към мрежата на разпределителните дружества. От решението за цените на тока от 1 ноември на КЕВР пък става ясно, че за еленергията на топлофикациите, ВЕИ-тата и на американските “Марици” за година трябва се платят над 2 млрд. лв. Средната цена на тези 13,5 млрд. квтч, които по закон се изкупуват, е 15,4 ст. за квтч, при 3 ст. за тока, АЕЦ “Козлодуй” и 6,79 ст. на “Марица-изток 2”. Втори ден сайтът на КЕВР не бе възстановен, а решението за цените влиза в сила след публикуването му на страницата на регулатора.
Източник: 24 часа (03.11.2015)

"Българската телекомуникационна компания" (БТК) е рекордьорът по сключени цесии с нейни сметки във фалиралата КТБ, следвана от фирмата на италианския бизнесмен Едоардо Миролио, Централния кооперативен съюз и "Българския енергиен холдинг". Сред частните лица с цесии в КТБ са съпругата на председателя на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България Кирил Домусчиев – Ирина, бившият зам.-главен прокурор на София Роман Василев и отново Миролио, сочи списък с цесиите, обявен от синдиците на КТБ и публикуван на сайта на Фонда за гарантиране на влоговете, който изплати 3.7 млрд. лв. за защитените депозити в банката. Синдиците публикуваха и списък с привилегированите влогове на физическите и юридическите лица в КТБ, от който става ясно, че държавната енергетика е държала милиарди левове за високи лихви по депозитни и разплащателни сметки и влогове, а отново БТК е компанията с най-много и най-пълни сметки с преференции. Според първия документ БТК е сключила 13 цесии за общо 128.688 млн. лв. Фирмата "Е.Миролио" ЕАД е спасила 31.7 млн. евро, а италианецът като частно лице – 920 хил. евро. "Централният кооперативен съюз" е договорил прихващане на 16.473 млн. евро, а на преференциални лихми е държал близо 20 млн. евро и почти 26 млн. лв. Компанията майка на всички държавни енергийни фирми – "Българският енергиен холдинг", е успял да си възстанови 21 млн. лв. и 4.256 млн. евро. Сред спасилите средства от фалиралата банка има университети и болници. "Българската фондова борса" (БФБ) е цедирала 1.7 млн. лв. Държавната консолидационна компания – 1.3 млн. лв., Централният депозитар – 1.155 млн. лв. Националната компания "Индустриални зони" е спасила 1.515 млн. лв. частната "Литекс" – 1.141 млн. лв. Застрахователната компания "Виктория" е договорила да получи 2.8 млн. лв. от блокираните при несъстоятелността на КТБ средства. В същото време "Виктория" е държала на привилегировани сметки 30.56 млн. лв. Съпругата на Домусчиев – Ирина, е спасила влог за 350 хил. евро, Роман Василев – 205 хил. евро и 21 хил. долара. В списъка с привилегированите влогове на физическите и юридическите лица в КТБ, по които са давани лихви в отклонение от обявените от КТБ условия за период от две години преди датата на неплатежоспособността, присъства Роман Василев с 286 хил. евро. Домусчиева е имала на такива сметки 600 хил. евро, а бившата шефка на дирекция във "Виваком" Михаела Калайджиева – 503 хил. лв. Дъщерята на бившия премиер Иван Костов – Мина, е имала на привилегирован влог 203 хил. лв. Самият Костов отсъства от списъка, но партията, чийто лидер беше – Демократи за силна България, е държала на преференциален влог над 1 млн. лв. Държавната енергетика рекордьор по привилегировани сметки Държавният газов доставчик "Булгаргаз" е абсолютен рекордьор по държани по сметки за високи лихви пари. Дружеството присъства в списъка с влогове за близо милиард долара - над 925 млн. долара, с 98.844 млн. лв. и 1.146 млн. евро. Следващата компания с преференциални сметки за най-много пари е БТК, която е държала в КТБ при особени условия 1.099 млрд. лв., над 20 млн. евро и 2.2 млн. долара. Газовият оператор "Булгартрансгаз", който получава парите от транзита на руски газ през наша територия, е имал на привилегировани сметки 413.603 млн. лв., 294.495 млн. долара и 142.49 млн. евро. БЕХ също се е радвал на доволно много сметки с преференции на сумата над 540 млн. лв., за 33.595 млн. долара и 27.6 млн. евро. Дъщерната му АЕЦ "Козлодуй" присъства с над 100 млн.. лв. в привилегировани сметки, а силно закъсалата финансово НЕК е имала подобни влогове за 142 млн. лв. и над 10 млн. евро. "Електроенергийният системен оператор", който също е част от БЕХ, е държал в банката 36.6 млн. лв. и 34 млн. евро. Близо 18 млн. лв. са били затворените за повече доходност пари на държавните "Мини Марица Изток". Строителят на АЕЦ "Белене" също в списъка Любопитна подробност е, че за високи лихви в КТБ пари е държал и регистрираният в Белене клон на руската компания "Атомстройекспорт", която трябваше да строи втората ядрена централа у нас. Става въпрос за близо 3.2 млн. лв. на преференциални сметки и 586 хил. евро. Влог с висока лихва, но за скромните 400 хил. лв., е имала и проектната компания за строежа на петролопровода "Бургас-Александруполис". Ръководството на въздушното движение е сложило за лихви 9 млн. евро. "Българските държавни железници" - над 1.4 млн. лв., а Националната компания "Железопътна инфраструктура" – 4.9 млн. евро. В списъка са още държавния оръжеен търговец "Кинтекс" с 9.8 млн. евро и 1 млн. долара., Държавен фонд "Земеделие" – с 3.6 млн. лв., Българската агенция за експортно застраховане присъства с привилегировани сметки за 3.3 млн. лв. Летище "София" присъства с привилегировани сметки в КТБ за 16.5 млн. лв., Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол е имала на влогове 10 млн. лв., а Югозападният университет 10 млн. лв. и 5.3 млн. евро. Националната кардиологична болница и Александровска болница са държали на привилегировани влогове съответно 15.6 млн. лв. и 5.6 млн. лв.
Източник: Медия Пул (04.11.2015)

Износът на български ток за Турция и Гърция се срина Износът на ток от България за Турция и Гърция е намалял наполовина към края на миналата седмица, в сравнение с два месеца по-рано. Това показват данните на държавния Електроенергиен системен оператор (ЕСО. Междувременно хубавото време свали и потреблението на електроенергия в страната, което през първия ден на уикенда спадна под 3500 мгвтч на час. Доскоро то беше над 4000 мгвтч. Според депутатите от енергийната комисия към парламента основната причина за срива на износа е неконкурентоспособността на българския ток. Повечето от търговците в момента купували от борсите в Унгария и Румъния, където електроенергията е по-евтина и изнасяли за южните ни съседки. Заради спада на експорта се забавя и ръстът на износа спрямо 2014 г., показват още данните на ЕСО. 2014 г. остана в историята като годината с най-нисък износ на електроенергия. Така докато към края на лятото износът растеше с 40% на годишна база, то към 8 ноември той е с 19,63 на сто по-висок от миналата година. За първите десет месеца на годината общото производство на ток в страната се е увеличило с 6,43%.
Източник: Труд (16.11.2015)

Енергийната борса започва тестово да работи на 11 декември Очаква се българската независима енергийна борса да започне тестова работа с реални участници на 11 декември. Това съобщи изпълнителният директор на борсата Константин Константинов. Ще бъде организирана демонстрационна сесия, в която ще се включат и регистрирани борсови членове. Към 1 октомври на пазара има 11 500 участника, в това число 70 големи търговски фирми, 11 производители и средни и малки предприятия, допълни Емилия Желязкова, аналитик в Електроенергийния системен оператор (ЕСО). По думите й вече са лицензирани и регистрирани около 150 търговци на ток. Само 40 от тях обаче са активни. Качеството на електроенергията не зависи от работниците, то се определя от степента на стабилност на мрежата, възрастта й и реализираните инвестиции, напомни енергийният омбудсман на ЧЕЗ Радослав Димитров. В Западна България мрежата е собственост на "ЧЕЗ - Разпределение", нейното качество не е много добро, в никакъв случай не е европейско, призна омбудсманът. Според него с направените досега инвестиции е обновена само една трета от цялата мрежа, стопанисвана от "ЧЕЗ - Разпределение - България".
Източник: Дневник (04.12.2015)

Износът на ток забавя темп към края на ноември С над 15,4% се увеличава износът на електроенергия в периода януари – ноември 2015 година на годишна база. Това показа справка в оперативните данни на Електроенергийния системен оператор (ЕСО). Спрямо данните за деветмесечието обаче темпът на износа се забавя. Към края на септември ръстът беше от над 30 на сто. През периода януари – ноември от страната са изнесени 9,66 млн. мегаватчаса електроенергия, става ясно от статистиката. Производството също се увеличава – с 5,15% до 44,3 млн. мегаватчаса. По-голямата част е реализирана на вътрешния пазар. Данните на ЕСО показват, че вътрешното потребление също се увеличава, макар и с по-бавни темпове – с 2,6% на годишна база до 34,6 млн. мегаватчаса. През периода базовите електроцентрали (ТЕЦ и АЕЦ) са произвели 35,7 млн. мегаватчаса, което представлява увеличение от почти 1,3% спрямо същия период на миналата година. Производството на водните електроцентрали се увеличава с над 31% до 5,82 млн. мегаватчаса.
Източник: Инвестор.БГ (07.12.2015)

Автомобили за ЕСО 0.8 млн. лв. "Електроенергиен системен оператор" ЕАД обяви поръчка за доставка на 30 леки автомобила с висока проходимост. Автомобилите трябва да бъдат нови, неизползвани, с технически данни, отговарящи на изискванията по всички позиции от таблиците с технически спецификации. Всички автомобили задължително трябва да бъдат с право на данъчен кредит на 100%. Автомобилите се доставят след регистриране пред органите на КАТ. За регистрирането на автомобилите в КАТ на упълномощено от изпълнителя лице ще бъде издадено пълномощно от възложителя. Автомобилите трябва да бъдат окомплектовани с универсални инструменти за поддръжка, крик и ключ за гуми, включително и резервна гума. Към документацията се прилага опис на инструментите. Автомобилите с висока проходимост трябва да бъдат произведени и изпитани за съответствие с изискванията на EURO 5 екологични норми (или еквивалент) или по-високи. Участникът да е изпълнил през последните 3 години, считано от датата на подаване на офертата, най-малко една доставка, еднаква или сходна с предмета на поръчката. Срокът за подаване на оферти е 5 януари.
Източник: Капитал (21.12.2015)

АЕЦ "Козлодуй" преизпълни производствения си план В 11:30 часа днес АЕЦ "Козлодуй" произведе 15 303 928 мегаватчаса електроенергия с което вече преизпълни производствения си план за годината, в съответствие със съгласувания с "Електроенергиен системен оператор" ЕАД график за натоварване. За постигането на този резултат, осъществен при спазване на всички изисквания за безопасност, допринесоха ефективната и стабилна експлоатация на ядрените съоръжения и високия професионализъм на персонала на атомната електроцентрала. До края на 2015 г. се предвижда натоварването на производствените мощности на АЕЦ - 1000-мегаватовите пети и шести енергоблок, да бъде 100%.
Източник: Дарик радио (30.12.2015)

Обратен ефект за такса достъп В навечерието на новата година - 29 декември 2015 г., Върховният касационен съд зарадва ВЕИ производител, като публикува окончателно си решение1, този път по същество, да му бъде върната събраната временна цена за достъп, въведена от ДКЕВР през септември 2012 г. Интересно е дали това решение ще сложи край на дългогодишните съдебни битки на производителите на енергия от възобновяеми източници срещу ЧЕЗ, "Енерго-про", ЕВН и ЕСО, в които залог станаха около 300 млн. лв.2 Заинтересованите по темата до болка познават историята на спорната такса достъп и обратите по казуса, забъркан първоначално от ДКЕВР. Държавният регулатор в областта на енергетиката (тогава ДКЕВР, а сега КЕВР) прие през септември 2012 г. решение Ц-33, с което задължи единствено ВЕИ производителите да заплащат временни цени за достъп до мрежата. В решение Ц-33 до такава степен липсваха мотиви на ДКЕВР и бяха произволно определени въпросните цени, че ВАС нямаше друг избор, освен да го отмени като незаконосъобразно година по-късно. Още в мотивите на отменителните си решения ВАС постанови, че отмяната има обратно действие, което насърчи ВЕИ производителите да претендират връщане на недължимо платената цена за достъп. Така някои от тях предявиха искове за обезщетение от държавата (в лицето на ДКЕВР), но административният съд реши в полза на регулатора с аргумента, че вредата, макар и да има връзка с отмененото решение, не е пряка. Бяха заведени над 1000 дела срещу мрежовите оператори (ЧЕЗ, "Енерго-про", ЕВН и ЕСО), повечето от които са все още висящи пред гражданските съдилища в София, Пловдив и Варна и пред последната инстанция - ВКС. Исковете се основават на правния институт неоснователно обогатяване, който следва закономерната житейска логика, че който се е обогатил без основание за сметка на друг, трябва да му върне полученото. Без дори да тълкуваме законовите разпоредби и съдебната практика, ще стигнем до извода, че справедливо би било мрежовите оператори да върнат събрани такси, които ВАС е постановил за незаконосъобразно определени от регулатора. Противното би довело до държавен произвол в енергийния сектор. Първа и втора инстанция в София, Пловдив и Варна обаче развихриха въображението си в усложнени правни теории и с едни или други аргументи и похвати (някои от които абсурдни), стигнаха до коренно противоположни решения относно основателността на исковете на ВЕИ производителите срещу мрежовите оператори. Това доведе до сезиране на ВКС по спора и от двете страни на барикадата. Касационният контрол в българското право е редовна, но не винаги възможна съдебна инстанция, тъй като ВКС преценява дали е допустим за всеки конкретен случай на лимитирани основания. Едно от тях е релевиран въпрос, имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Така още преди повече от година върховната инстанция беше сезирана да прецени дали е от такова същество въпросът за обратното действие на отмяната на решение Ц-33. През май 2015 г. ВКС не допусна касационно обжалване на ЕВН3, като изложи доводи, че вече е налице практика на съдилищата в страната, според която отмяната на индивидуален административен акт (какъвто е решение Ц-33) има обратно действие. За съжаление на ВЕИ производителите обаче това становище на ВКС не се сподели по част от делата, висящи пред първите две инстанции, най-категорично във Варна. Нещо повече - самият ВКС в други свои състави прецени, че същият този въпрос не е изясняван досега и съществува законова празнота, оставяща съмнение как трябва да бъде разрешен. Именно в решението си от 23 декември 2015 г. третата инстанция се произнесе за първи път по същество относно действието във времето на отмяната на временната цена за достъп. ВКС не само категорично заяви, че отмяната настъпва с обратна сила, но и обоснова решението си изцяло в съответствие с обществените отношения и нормативната рамка в сектора. В случая е било налице предварително изпълнение по невлязлото в сила решение Ц-33, което е установило само временни цени за достъп до мрежата, без все още да е налице окончателно ценообразуване. Според ВКС общото правило е, че отмяната на незаконосъобразен административен акт има обратно действие от момента на неговото издаване (изключение са нормативните актове), защото само акт, издаден в съответствие със закона, е годен да породи целените от издателя му последици. Последната съдебна инстанция отхвърля изрично и аргумент, често релевиран от мрежовите оператори, че можело да "се смята, че страните са се съгласили с цената, която обикновено се плаща по време на сключването на продажбата за същия вид стока и при подобни обстоятелства". Правилно ВКС констатира, че доколкото електроразпределителните дружества в страната ни представляват естествени монополи на съответния регионален пазар, в енергийния сектор не съществува правна възможност за свободно договаряне на цените при пазарни условия. Като допълнителен аргумент за осъждане в полза на ВЕИ производителя ВКС изтъква и последващото решение Ц-6 от март 2014 г. на ДКЕВР, с което регулаторът довършва административната процедура и определя окончателни цени на услугата достъп. Отбелязваме, че цената за достъп следва да е икономически обоснована, така че да възстанови разходите на оператора във връзка с управление на мрежата, т.е. трябва да отразява действителното му обедняване със сторените и прогнозните разноски във връзка с учредения достъп. В решение Ц-6 ДКЕВР констатира, че за съответния ценови период няма основания за признаване на експлоатационни разходи на електроразпределителните дружества (ЧЕЗ, "Енерго-про" и ЕВН) и затова приема, че за тези оператори цената за достъп на ВЕИ производители следва да бъде в нулеви стойности. Решението на ВКС е правно издържано и справедливо. Най-важно е, че като постановено по въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото то има задължителен характер за първоинстанционните и въззивните съдилища в страната. Оттук нататък София, Варна и Пловдив трябва да признаят обратния ефект на такса достъп и да уважават исковете на ВЕИ производителите. Единствено друг състав на ВКС може да не възприеме решението на колегите си и няма забрана да постанови свое решение в противоположен смисъл.
Източник: Капитал (05.01.2016)

През 2015 г. потреблението на ток в България се е повишило с 2,5% През 2015 г. потреблението на електроенергия в България се е повишило с 2,5 %. Тази година то е достигнало 37,813 млрд. кВтч. Това каза пред БНР Митю Христозов от Централното диспечерско управление. Това променя ситуацията от предходните 4-5 години, когато са отчитани намаления на потреблението. Той посочи, че тепърва ще се анализира на какво се дължи ръстът, тъй като средногодишните температури не са били особено различни спрямо предходни периоди. Износът на ток също се е повишил с около 10% и е достигнал 10,538 млрд. кВтч, основно за Турция и Гърция. Запитан дали икономиката е потребявала повече електроенергия през годината той отговори: „Склонен съм да приема тази хипотеза, защото битовото потребление по начало няма големи отклонения в годишен аспект. Така че този ръст или е от индустриалното производство, или от сферата на услугите“. Христозов отчете, че производството на ток за потребление в страната и експорт е нараснало с 3,9% през 2015 г. През изминалата година производството от водните централи е поставило абсолютен рекорд за цялата история на ВЕЦ-овете. Ръстът е бил с 22 на сто в сравнение с 2014 г. Това се дължи на повишените нива на водите през първата половина на 2015 г. „От друга страна, има традиционен пазар за тази енергия, тъй като тя е гъвкава и може да се продаде на високи цени“, каза експертът. Водните централи са достигнали 14 – 15% от общото производство на електроенергия в страната, което никак не е малко. В предишни години ВЕЦ-овете са допринасяли с 4 – 5% от общото производство, коментира експертът. Увеличено е и производството на ТЕЦ-овете в Маришкия комплекс – с 11,5% спрямо 2014 г. С по-голямо натоварване са работили т. нар. американски централи – AES Гълъбово (ТЕЦ Марица Изток 1) и КонтурГлобал (ТЕЦ Марица изток 3). „Не трябва да забравяме, че „Марица Изток 2“ традиционно работи на максимални мощности“, допълни Митю Христозов. „Очевидно по-интензивната работа на тези централи е по-изгодна за НЕК, защото цената за разполагаемост, когато те не работят, е висока и държавната компания е в неизгодна ситуация“, обясни експертът. АЕЦ „Козлодуй“ отчита за миналата година с 3,1% по-малко производство. Това се дължи на удължения срок за ремонт на шести блок, с цел той да достигне в бъдеще 1100 мВт. Вятърните и слънчевите централи също имат ръст на производството спрямо 2014 г. съответно с 8,7% и 11,5%. Биоцентралите имат незначителен дял от общото производство – едва 0,3 – 0,4%. При тях производството през 2015 г. е било с 53% по-високо спрямо 2014 г. Високоефективното производство на топлофикационни и заводски централи е намаляло съответно с 18% и 33%. Тъй като тази енергия е скъпа, това облекчава бюджета на НЕК, каза експертът. Намалението в това производство Христозов обясни със завишения контрол кое точно е високоефективно производство и решенията на КЕВР.
Източник: Инвестор.БГ (06.01.2016)

Експерти ще направят проверка на вецовете "Въча 1", "Въча 2", "Кричим" и язовирите "Кричим" и "Въча" заради липсата на вода в 196 къщи в Кричим от седмица насам. Решението беше взето на спешна работна среща в Министерския съвет, съобщи правителственият пресцентър. На срещата кметът на Кричим Атанас Калчев запозна със ситуацията вицепремиера Томислав Дончев, министъра на енергетиката Теменужка Петков и регионалния министър Лиляна Павлова. На срещата са присъствали още шефовете на Националната електрическа компания (НЕК), Електроенергийния системен оператор (ЕСО) и директорът на ВиК - Пловдив. По думите на кмета на Кричим Атанас Калчев проблемът е от години и касае взаимодействието между ВиК и НЕК, които стопанисват язовирите "Кричим" и "Въча".
Източник: Капитал (07.01.2016)

Износът на ток се срина с 40 на сто Докато през миналата година износът на ток растеше с двуцифрен темп, в началото на 2016 г. той се е сринал с 40 на сто. Това показват актуалните данни на Електроенергийния системен оператор (ЕСО). Според тях за първите десет дни на годината са изнесени 182,3 млн. киловатчаса електрическа енергия при над 300 млн. киловатчаса за същия период на миналата година. Едно от обясненията е сравнително топлото време доесега тази зима, както и спадът в производството на ВЕЦ-овете на НЕК. Заедно с експорта на еленергия спад бележи и общото производство и то с немалък процент – близо 8 на сто на годишна база до 1,5 млрд. киловатчаса, генерирани за първата десетдневка на януари. Спад, макар с половин процент се отчита и при потреблението на ток От най-голямо намаление на производството, на което се дължи и общият спад на генерацията, страдат ВЕЦ-овете. Там става въпрос с над 50% по-ниски количества в сравнение с първите 10 дни на миналата година. Причината ВЕЦ-овете (основно на НЕК) да произведат едва 112 млн. квтч е липсата на дъжд и сняг, които изпразниха язовирите до много ниски нива. С последните снеговалежи ситуацията ще се промени чувствително. През миналата година хидроцентралите произведоха рекордни количества, като достигнаха 15-процентен дял от общата генерация при обичайни около 5 на сто. При ВЕИ-тата намалението на производството в началото на годината е с над 20% за големите зелени централи които са вързани към мрежата високо напрежение и с една трета за тези, които са в мрежата на ЕРП-тата. Единствено базовите централи – АЕЦ „Козлодуй“ и ТЕЦ-овете, отчитат по-висока генерация, като процентът е 1,6%. За първите десет дни на 2016 г. те са дали 1,33 млрд. киловатчаса, което е 99,9 на сто от потреблението и 88% от общото производство. През миналата година ядрената централа генерира с 3,1% повече, а въглищните ТЕЦ-ове – с 11,5 на сто. През 2015 г. производството на ток у нас нарасна с близо 4%, а потреблението – с около два процента и половина до 7,813 млрд. кВтч. Износът отбеляза 10% скок (10,5 млрд. квтч), благодарение основно на продажбите за Турция и Гърция. Справката на „Булгартрансгаз“ пък показва, че от хранилището в „Чирен“ вече е извадена една трета от съхранявания в него газ. Наличните към началото на миналата седмица количества вече са 357,1 млн. кубически метра. Консумацията на газ от „Чирен“ започна в последната седмица на ноември от ниво 451,6 млн. куб. метра. До първата седмица на януари седмичните количества, които са били вадени от хранилището, не надминаваха 11,5 млн. куб. м. Само от 4 до 11 януари са извадени 23,4 млн. куб. м., като това се дължи основно на застудяването.
Източник: Монитор (18.01.2016)

Малко централи на биомаса хванаха последните високи цени Само осем централи на биомаса успяха да хванат последния влак на преференциалните цени в енергетиката. Привилегията окончателно отпадна от 1 януари тази година освен за най-малките покривни фотоволтаични инсталации, които обаче са блокирани по административен път. Така биомасата, която в последните две години се превърна в една от най-примамливите инвестиции, окончателно загуби привлекателността си със започването на 2016 г. Атрактивната за повечето инвеститори преференциална тарифа вече не съществува и решените да се занимават с подобен бизнес ще трябва да оцеляват на пазарен принцип. Те обаче едва ли ще са много. В края на 2015 г. след сериозна лобистка съпротива основно от ДПС парламентът одобри премахването на преференциите за централите, правещи енергия от оборски тор. Преди това през март бяха отменени и високите цени за всички останали централи на биомаса над 1.5 мегавата. Така много започнати проекти и такива, които са почти напълно завършени, не успяха да се възползват от високата цена. Други все пак успяха да се вмъкнат в кратките срокове, преди законодателните промени да бъдат окончателно приети. От изчисленията по подадената информация от електроразпределителните дружества излиза, че от средата до края на 2015 г. са инсталирани около 10 МВ. Близо 61 мегавата са всички присъединени централи на биомаса към края на 2015 г., сочат данните, представени в резултат на запитване на "Капитал Daily" от трите електроразпределителни дружества и Електроенергийния системен оператор (ЕСО). Числото не е никак малко, като се има предвид, че тези централи могат да работят 7500 часа годишно. При преференциална цена средно от 450 лв. за мегаватчас това ще струва на Националната електрическа компания (НЕК), а оттам и на хората и фирмите около 200 млн. лв. годишно. Трябва все пак да се има предвид, че в бройката вероятно влизат и централи, които са били присъединени, но не получиха преференциална цена заради законодателните промени, които ограничиха атрактивните цени само до оборския тор. През втората половина на 2015 г. на територията на ЕВН реално са успели да се присъединят три нови централи, с което в момента работят общо 17, става ясно от сравнението на данните, с които "Капитал Daily" разполага. Инсталираната мощност на новите мощности е близо 4 мегавата. Това не е изненада, тъй като след отнемането на преференциите за проектите над 1.5 мегавата атрактивни станаха именно малките централи, използващи оборски тор. Точно затова от самата ЕВН бяха информирали енергийната комисия в парламента, че повечето от проектите на тяхна територия са започнали да се трансформират, така че да отговорят на условията за преференциална цена. Между тях бяха и проектите, свързани с бившия депутат от ДПС Венцислав Каймаканов. От ЕВН коментираха, че имат още три проекта, които са в много напреднала фаза на присъединяване. От дружествата не дават информация за конкретните инвеститори, така че е невъзможно поименно да се види кой е успял в последната минута да получи от високите цени. При ЧЕЗ от средата на 2015 г. също са присъединени четири нови централи, с което техният брой вече е 12. Отделно дружеството има 13 обекта, които са в процес на изграждане, общо за 11.6 мегавата. При "Енерго-про" инсталираните мощности са най-скромни - от средата до края на 2015 г. има присъединена само една нова централа за 1.5 мегавата. Малко по-различна е ситуацията при ЕСО. Според данните на дружеството към тяхната мрежа има присъединени две централи. Едната за 3.2 мегавата, влязла в експлоатация през 2011 г., а другата е за 17.9 мегавата присъединена през 2013 г., която поради мащаба си вероятно е заводска централа. По план до края на 2017 г. към мрежата на ЕСО трябва да бъдат присъединени още две централи общо за 21.3 мегавата. Поради мащаба им вероятно също става въпрос за заводски съоръжения, но от ЕСО отказаха да предоставят допълнителна информация за проектите. Законодателните промени от последната година попречиха на много почти завършени проекти за биомаса да получат преференциална цена. Естествен резултат от това е, че инвеститорите имат намерение да съдят държавата. Такъв е случаят с централата на ЧЕЗ в Смолян, която е напълно завършена, но не работи. Нейната мощност е общо за 5 мегавата, два от които за електроенергия и три за производство на топлоенергия. Според Андрей Бъчваров, който е председател на Българската асоциация за биомаса и управител на проекта за биомаса на ЧЕЗ, компанията има намерение да съди държавата за пропуснати ползи. Той самият обаче признава, че опитът му с подобни проекти в други страни показва, че липсата на преференциални тарифи не е толкова лоша, тъй като те са дългосрочно зло и изкривяват пазара. В подобна ситуация е и централата на "Ебиос енерджи", в която основен дял държи "Електра холдинг". Основен акционер в последната е "Луксур енерджис" на испанеца Хосе Оскар Лейва Мендес и Камелия Рускова. Те има изградени две централи от по 5 мегавата край пловдивското село Строево, които обаче също не успяха да вземат преференциална цена. Според Андрей Бъчваров именно тези два проекта са били основният мотив за законодателните промени от март, които сложиха край на тарифите за подобни проекти. Със сигурност "Грийн форест проджект", свързана с "Белла България", има намерение да пусне централата си в Етрополе от 5 мегавата, след като модифицира технологията, за което "Капитал Daily" писа. Не е ясно дали тя е сред присъединените, но явно от компанията не са се отказали от намерението си, тъй като в средата на януари са публикували обява за работа, според която се търси биолог за работа в централата. При всички положения инвеститорите, които пропуснаха преференциалния влак, ще трябва да се справят с пазарните условия (освен ако не намерят вратичка в законодателството) като всеки друг бизнес.
Източник: Капитал (19.01.2016)

Загубата на НЕК пада до 220 млн. лв., АЕЦ „Козлодуй“ на плюс с 278 милиона Загубата на НЕК е паднала с 350 млн. лв. от отчетените през 2014 г. 586 млн. лв. Така по предварителни данни се очаква НЕК да приключи 2015 година на минус с 218 млн. лв. Това обяви вчера енергийният министър теменужка Петкова по време на годишната среща на бизнеса с правителството. Освен това за първи път НЕК е на печалба от продажбата на ток за регулирания пазар, подчерта тя. Електроенергийният системен оператор (ЕСО) пък ще завери отчетите си с тройно по-висока печалба от тази през 2014 г., или 73 млн. лв. На плюс ще завърши 2015 г. и държавният газов доставчик „Булгаргаз“, съобщи Петкова, но не посочи какъв е очакваният размер на печалбата. С печалба ще завърши и газовият оператор „Булгартрансгаз“, за който такъв финансов резултат е традиционен. За АЕЦ „Козлодуй“ предварителните данни сочат, че ще реализира печалба 278 млн. лв. от основна дейност. Държавните мини също ще са на плюс, но те имат сериозен ликвиден проблем заради липсата на плащания от централите в Маришкия район. Става въпрос основно за двата американски ТЕЦ-а, които дължат на мините 341 млн. лв. Те от своя страна не се разплащат с мините, защото повече от година не могат да си получат дължимия им близо 1 млрд. лв. от НЕК. За да може НЕК да се разплати с тях БЕХ в момента е в процедура на търсене на заем, след като първата такава се провали. До 26 януари ще приключат преговорите с 11-те банки, които проявиха интерес към втората процедура на пряко договаряне. До средата на януари ще има яснота какъв ресурс ще бъде отпуснат, от които банки и при какви условия, каза министър Петкова. БЕХ търси до 650 млн. евро заем, за да се разплати с американските ТЕЦ-ове. Ако БЕХ успее да намери пари и да изплати задълженията на НЕК ще влязат в сила споразуменията с тях за намаление на цените им за разполагаемост. От тях НЕК ще пести по 97 млн. лв. годишно в рамките на следващите 10 г. Срокът на тези споразумения веднъж вече беше удължен и новият изтича на 26 февруари.
Източник: Монитор (20.01.2016)

НЕК подобрява финансовите си резултати Националната електрическа компания (НЕК) е свила над два и половина пъти загубата си за 2015 г. в сравнение с предходната година. По предварителни данни финансовият резултат на дружеството е загуба в размер на 220 млн. лв. при 586 млн. лв. за 2014 г. Toва съобщи министърът на енергетиката Теменужка Петкова по време на десетата среща на бизнеса с правителството, организирана от "Капитал". Основна причина за това обаче са и парите, които постъпват от енергийния фонд, който беше създаден през август миналата година, като в него влизат приходите от 5% данък върху продажбите на електроенергия от производителите и парите, получени от безплатните държавни въглеродни квоти. По думите й положителната тенденция във финансовите резултати на НЕК се дължи основно на балансираното ценово решение на енергийния регулатор от началото на август 2015 г. Тя припомни, че за пръв път от години компанията реализира положителен резултат от своята регулаторна дейност в размер на 14 млн. лв. Положителна е и тенденцията в резултатите на Електроенергийния системен оператор, който е увеличил печалбата си за 2015 г. над три пъти в сравнение с предходната, достигайки 73 млн. лв. АЕЦ "Козлодуй" също традиционно е на печалба в размер на 245 млн. лв. "Булгаргаз", която за деветмесечието на 2015 г. отчете загуба от 22.6 млн. лв., също е успяла да излезе на печалба. Петкова обаче посочи конкретни цифри за компанията. От юли досега разходите в държавните енергийни дружества са намалели с 40 млн. лв., посочи още Петкова. Това беше една от обявените от правителството мерки за подобряване финансовото състояние в сектора.
Източник: Капитал (26.01.2016)

Износът на електроенергия се срива в началото на годината През януари износът на електроенергия се срива, показват оперативните данни на Електроенергийния системен оператор (ЕСО). През първия месец на годината намалява и производството, но за сметка на това вътрешното потребление расте. Според статистиката в периода 1 – 31 януари 2016 година от страната са изнесени 527 хил. мегаватчаса електроенергия, което представлява спад от 46,09 на сто на годишна база. В страната са произведени 4,7 млн. мегаватчаса електроенергия или с 5,41% по-малко спрямо началото на 2015 година. С почти 1,9% намалява производството на базовите централи и достига 4,07 млн. мегаватчаса, сочи още справката за енергийния баланс, изготвена от ЕСО. С 34,2% пък намалява електроенергията, произведена от водните централи. В началото на година ВЕЦ-овете са произвели 390,5 хил. мегаватчаса. В същото време има ръст на потреблението – от 4,56% до 4,17 млн. мегаватчаса. Едно от обясненията за по-голямото потребление са по-ниските температури в средата на месеца. Тогава в пиковите часове товарът на системата достигаше до 7 хил. мегавата.
Източник: Инвестор.БГ (03.02.2016)

НЕК е спестила 15.5 млн. лв. от заплати, кламери и хартия Над 42 млн. лв. от орязване на административните си разходи са спестили за шест месеца част от държавните енергийни предприятия. Мярката за 10% съкращаване на разноските бе разпоредена в средата на м.г. от енергийния министър Теменужка Петкова в опит да се намалят дефицитите в системата. Затъналата в дългове НЕК например е успяла да спести над 15.5 млн.лв. от командировки, външни услуги и материали, показва справка на министерството, изготвена за в. "Сега". Заедно с това компанията е започнала и оптимизиране на персонала. Става дума основно за прекратяване на трудовите договори с работещи пенсионери и с лица, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и за намаляване на щата. Така НЕК е намалила своя състав с повече от 120 души до края на 2015 г. И ТЕЦ "Марица изток 2" е приложила свиване на щата - с повече от 40 души, "Мини Марица изток" са освободили 13 души и т.н. ЕСО (Електроенергийният системен оператор) също е успял да намали разходите си с 1.7 млн. лв. Държавното предприятие прави огромен брой обществени поръчки всяка година за удивително разнообразие от стоки и услуги. В края на 2014 г. например само в един от серията търгове ЕСО обяви, че иска купи за 200 000 лева фритюрник, сокоизстисквачка, тостер, ютия, скара, кухненски робот, телевизор със стойка, тонколони и дори ледогенератор. Експертите на Теменужка Петкова изтъкват, че основната част от разходите, свързани с административната дейност на тези дружества, не влизат в цената на тока за бита. Все пак те са важни за цялостното състояние на системата и за намаляването на дефицитите в нея. От министерството обаче не посочват дали всяка от подопечните му фирми е спестила точно по 10% от административните си разходи, или има вариации. Освен това липсват данни за част от дъщерните дружества на Българския енергиен холдинг (БЕХ). Така не става ясно дали и с колко "Булгаргаз" и "Булгартел" са намалили харчовете си за материали, хартия, командировки и др. В справката не се посочва и дали "Енергийната инвестиционна компания", създадена преди 2 г. да купи "Ремотекс", също е намалила своите разходи.
Източник: Сега (08.02.2016)

Износът на ток спаднал наполовина С над 45% е спаднал износът на електроенергия от България за периода от 1 януари до 7 февруари тази година спрямо същия период на миналата, показват данните на Електроенергийния системен оператор, показа проверка на "Труд". Или от изнесени 1 177 930 Mwh през 2015 г., през същия период на 2016 г. тя е била едва 639 226 Mwh. В същото време производството на електроенергия също намалява с над 6 на сто. За периода от 1 януари до 7 февруари 2015 г. са били произведени 6 038 724 Mwh, а за същия период на тази година - 5 663 665 Mwh. По-студеното време в началото на годината е повишило потреблението на ток , нас, показват още данните на ЕСО. Спрямо началото на миналата година то се повишава с 3,37 процента – или от 4 860 794 Mwh на 5 024 439 Mwh. Увеличава се участието на енергия от ВЕИ в разпределителната мрежа с 9,53%. Най-високо е участието на биомасата, като процентното й увеличение в разпределителната мрежа е с над 58% . При фотоволтаичните централи увеличението е от 14,62 процента, а при вятърните - 2,99 процента.
Източник: Труд (16.02.2016)

Siemens България ще реализира проект за енергиен мениджмънт в "Монди Стамболийски" Siemens България подписа договор за изпълнение на нов проект в "Монди Стамболийски" ЕАД. Той ще бъде реализиран от направление Енергиен мениджмънт на компанията, като в процеса на работа ще се използват иновативни технологии, отговарящи на последните световни стандарти. Проектът, който ще бъде завършен "до ключ", включва проектиране, доставка и пускане в експлоатация на апаратура високо и средно напрежение, доставка на силови кабели за високо, средно и ниско напрежение и на система за автоматизация, обхващаща новоизградената мрежа. Изпълнението му е свързано с изграждането на връзка към 110kV мрежа на "Електроенергиен системен оператор" ЕАД на високо напрежение, главна подстанция 110/6kV и локални станции на средно напрежение. "За Siemens България е изключителна чест, че от "Монди Стамболийски" ЕАД отново се довериха на нашите технологии и ноу-хау. Като компания, която измерва своя успех чрез удовлетвореността и ползите за клиента, се радвам, че имаме възможност да предложим съществена добавена стойност за партньорите ни от Монди Стамболийски ЕАД благодарение на нашите интегрирани решения", коментира главният изпълнителен директор на Siemens България д-р инж. Боряна Манолова. След приключването си, проектът ще осигури надеждност на електрозахранването и допълнително ще подобри нивото на безопасност на електроразпределителната система на "Монди Стамболийски" ЕАД. Компанията ще има напълно автоматизирана енергийна система на ниво високо и средно напрежение. Същевременно операторите вече ще имат бърз и контролиран достъп до мрежата. В края на 2015 г. "Монди Стамболийски" ЕАД успешно изгради и пусна в експлоатация нова система за допълнително подсигуряване на процесите в содорегенерационния котлоагрегат. В реализацията, като основен доставчик на електрооборудване, участваха други две направления на Siemens – Дигитализирано производство & Процесни индустрии и Задвижвания. През последните 4-5 години "Монди Стамболийски" ЕАД инвестира значителни средства в обновяване на съществуващите производствени халета и административни сгради на територията на целулозния завод. По проекти на арх. Мария и Володя Стоянови се извърши поетапна реновация на фасадите на отделните сгради, и се започна тяхната вътрешна реконструкция и преустройство. Извършва се и мащабно благоустрояване на площадката на завода – озеленяване и нови дървета.
Източник: Строителство Градът (10.03.2016)

Над 100 милиона евро ще са пропуснатите ползи за хазната на годишна база от спада на износа на ток, заяви енергийният експерт проф. Атанас Тасев. По данни на Енергийния системен оператор само за първите три месеца на тази година спадът в износа на електроенергия е над 48%. Ако от януари до март миналата година са изнесени 1 921 218 МВтч, то през първите три месеца на тази година те са едва 995 025 МВтч. Тасев посочи причините за срива на износа: „На практика Гърция не работи. По-голяма част от количествата през Гърция отиваха за Италия, където обаче заради ниската цена на природния газ, започна собствено производство на ток”. В същото време Сърбия, Румъния и Албания имат солидно количество вода в язовирите и сега произвеждат евтина електроенергия от водоемите, допълни енергийният експерт. По думите му третата предпоставка за спадналия износ е меката зима, която свива потреблението на ток в съседните страни. Според него, докато не се промени геополитическата ситуация - кризата в Гърция и дори проблемът с бежанците, експортът на електроенергия ще продължи да спада. Основните играчи на пазара на електроенергия у нас са НЕК и ТЕЦ „Марица Изток” 2, подчерта проф. Тасев. Националната електрическа компания и без това е в остър дефицит, а намаленото търсене на ток ще задълбочи проблемите в енергетиката, категоричен е експертът.
Източник: Труд (10.03.2016)

Комисията за защита на конкуренцията отмени решение за откриване на обществена поръчка на изпълнителния директор на Електроенергийния системен оператор (ЕСО). Антимонополното ведомство смята решението за незаконосъобразно. То е от 22 декември 2015 г. и е за възлагане на обществена поръчка с предмет "Сключване на застраховка за пожар и природни бедствия и други щети на имущество за нуждите на ЕСО ЕАД". Проблемът, който съзира комисията, се състои в това, че от оператора изискват от бъдещия изпълнител автоматично да приема за застраховани, без допълнително начисляване на застрахователна премия, придобитите от възложителя активи в размер до и равен на 10% от общата застрахователна сума и без да е уведомен за придобиването на новите активи.
Източник: Капитал (10.03.2016)

ТЕЦ "Марица-изток 2" се бори за привилегии Либерализацията на енергийния пазар може да е добра крачка за потребителите, но за някои производители означава загуба на сигурен пазар за продажбата на електроенергия. В подобна ситуация е държавната ТЕЦ "Марица-изток 2", която от средата на миналата година остана с минимална квота за доставка на регулирания пазар, не може да разшири значително дела си на свободния пазар, а цената й е неконкурентна на обявяваните търгове за студен резерв. Така се оказа, че за централата е трудно да оцелява в пазарни условия и всячески се опитва да накара държавата да й подсигури нужните приходи. В този дух е и внесената в началото на март поправка в Закона за енергетиката от петима депутати от район Стара Загора, четирима от които от парламентарната група на ГЕРБ и един от БСП – бившият енергиен министър Драгомир Стойнев. От групата вносители само Стойнев е член на комисията по енергетика. Внесените за обсъждане текстове предвиждат да се даде право на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) да резервира допълнителни мощности за студен резерв с цел да се предотвратят тежки аварии. Според мотивите на вносителите така ще се разшири обхватът на мощностите, които имат необходимите технически характеристики да изпълняват функцията на резерв. Поправките предвиждат също разходите за тези допълнителни мощности да не се включват в цената, определяна от енергийния регулатор. В същото време обаче една от алинеите гласи, че тези мощности трябва да се купуват по регулирана цени за разполагаемост. Поправките поставят и куп технически характеристики пред допълнителните мощности за студен резерв, които според добре запознати източници водят конкретно към ТЕЦ "Марица-изток 2". Според източници от Народното събрание идеята всъщност е била на кмета на Стара Загора Живко Тодоров, за когото по обясними причини е важно да пази интересите на един от основните работодатели в региона. Поправките целели да осигурят на централата 250 мегавата за студен резерв, като така й гарантират нужния доход. Изискването този резерв да е по регулираната цена за разполагаемост пък означава ЕСО да плаща три пъти по-скъпо за тази услуга от цените, постигани на провежданите търгове. Причината е, че последната цена за разполагаемост, определена от КЕВР за ТЕЦ "Марица-изток 2", е 24.13 лв. за мегаватчас, а най-високата постиганата цена на търга за март 2016 г. е 8.42 лв. Това означава, че ЕСО трябва да плати около 40 млн. лв. повече, за да се осигури приход на държавния ТЕЦ, и то за своя собствена сметка, тъй като според поправките тези разходи няма да бъдат включени в мрежовите такси на дружеството, определяни от КЕВР. За опцията да продава студен резерв по цена за разполагаемост ТЕЦ "Марица-изток 2" настояваше още през миналата година в ценовото си заявление пред регулатора. То заедно с искането за задължително изкупуване на енергията й от Националната електрическа компания беше описано и във финансовите отчети на компанията за 2014 г. Там се посочваше, че ако тези условия не бъдат изпълнени, централата ще изпадне в тежко финансово състояние. На практика тя е в такова още от 2014 г., когато реализира загуба от 35 млн. лв., а от финансовия отчет за деветмесечието на 2015 г. се вижда, че то значително се е влошило, увеличавайки загубата си с четири пъти в сравнение със същия период на миналата година до 61.8 млн. лв. Засега изглежда, че предложението няма да мине през Народното събрание. То обаче е показателно за това как някои дружества се опитват да си извоюват привилегировано положение спрямо конкурентите си.
Източник: Капитал (18.03.2016)

Изнасяме с 1 млрд. киловатчаса по-малко ток Износът на ток от България се срина. За година той е намалял с над 1 млрд. киловатчаса, или наполовина. От това икономиката ни до момента губи суми от порядъка на 70-100 млн. лв. Според данните на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) от началото на годината до сега от страната са експортирани 1,064 млрд. киловатчаса електроенергия при 2,122 млрд. лв. за същия период на миналата година. Причината за близо 50-процентния срив е в липсата на пазар, обясни Митю Христозов от Централното диспечерско управление, което е част от оператора. „В момента експортът е паднал до 200-300 мегавата. Основното направление, по което се изнася еленергията е Гърция, малки количества стигат и до Турция“, обясни Христозов. По думите му причината са ниските цени в цяла Европа, които не стимулират търговията Те от своя страна се дължат на ниското потребление заради топлото време тази зима. Диспечерите прогнозират, че износът може да се раздвижи през лятото, ако се сбъднат очакванията за много топло време. Освен на ниските цени, сериозно спадналият износ на ток се дължи и на малкото вода в язовирите и от там – по-малкото производство на вецовете, смята Мартин Георгиев, председател на Асоциацията на търговците на електроенергия в България. Данните на ЕСО сочат, че производството на вецовете също е намаляло драстично – с близо 40 на сто на годишна база и към 13 март то е възлиза на 931 млн. киловатчаса, при над 1,5 млрд. квтч за същия период на миналата година. Според сметките на експерта тези над 1 млрд. квтч по-малко изнесена еленергия водят след себе си загуби от приходи от порядъка на 70 млн. лв. Ако към тях се включат всички такси, сумата набъбва до около 100 млн. лв. Един от проблемите за българския електроенергиен пазар е, че той е изолиран от всички останали в региона, посочи още Георгиев. По последни данни централите у нас са произвели 9,955 млрд. киловатчаса еленергия, което е с 11% по-малко от количеството за същия период на миналата година, като базовите централи са дали с близо 7 на сто по-малко. От ВЕИ-тата нараства генерацията на фотоволтаиците и на централите на биомаса, а на вятърните паркове пада. Най-сериозен е ръстът при биомасата, които са присъединени към мрежата на ЕРП-тата – с близо 70% годишно до 24,8 млн. киловатчаса. Потреблението на ток у нас също е намаляло заради по-топлото време. Този спад е с 1,75%, а цялото консумирано количество до момента е 8,891 млрд. Квтч Производството на вятърните и слънчевите централи през пролетта е предизвикателство за балансирането на електроенергийната ни система, особено около Великден. Затова през последните години в този период един от хилядниците на АЕЦ „Козлодуй“ се спира за планов ремонт и презарядка. Тази година това ще е 5-и блок, като се очаква това да стане в първата 10-дневка на април.
Източник: Монитор (21.03.2016)

„ВМЗ” Сопот разплати 12,5 милиона борчове Почти 12,5 млн. лева стари задължения погаси ВМЗ Сопот, съобщиха от дружеството. Това се е случило след решение на Съвета на директорите. На 28 март са били преведени средства за приоритетно издължаване към кредиторите на предприятието. Погасена е цялата главница по ревизионни актове на Националната агенция по приходите, трупани през последните почти 15 години. Погасени са изцяло борчовете на оръжейницата за местни данъци и такси към община Сопот. Плащания са направени и по сключени споразумения за издължаване към Електроенергийния системен оператор и Областна дирекция на МВР в Пловдив. „Тези плащания спират генерирането на големи наказателни лихви. Задълженията на ВМЗ драстично спадат, като продължаваме да работим и спазваме плана за погасяване. Паралелно с това продължава и работата на ръководството по инвестиционната програма - влагаме средства в машини, оборудване и технологично обновяване”, коментира изпълнителният директор на оръжейното предприятие инж. Иван Гецов.
Източник: Монитор (29.03.2016)

Износът на ток се свива с 54% през първото тримесечие Продължават проблемите за износителите на електроенергия, показват оперативните данни на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) за първото тримесечие. От тях е видно, че през периода износът на електроенергия от България намалява с 53,8% спрямо същия период на 2015 година. От януари до март 2016 година от страната са изнесени малко над 1,16 млн. мегаватчаса спрямо 2,52 млн. мегаватчаса година по-рано. Данните на ЕСО показват още и свиване на потреблението, както и на производството на електроенергия в страната. Причината за това може да бъде открита в по-топлото от обичайното време, а износът се срива и заради продължаващата криза в един от основните ни пазари – Гърция. През първото тримесечие в България са произведени 11,6 млн. мегаватчаса електроенергия. За сравнение година по-рано количествата са почти 13,2 млн. мегаватчаса. За година спадът е в рамките на над 12 на сто. Потреблението се свива по-ограничено – с 2,3% до 10,43 млн. мегаватчаса. Базовите централи са произвели 9,75 млн. мегаватчаса електроенергия, което е спад от почти 8 на сто на годишна база. Производството на водните централи намалява с 40% до общо 1,14 мегаватчаса, става ясно още от справката на ЕСО.
Източник: Дума (29.03.2016)

Износът на електроенергия се свива с 54% през първото тримесечие Продължават проблемите за износителите на електроенергия, показват оперативните данни на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) за първото тримесечие. От тях е видно, че през периода износът на електроенергия от България намалява с 53,8% спрямо същия период на 2015 година. От януари до март 2016 година от страната са изнесени малко над 1,16 млн. мегаватчаса спрямо 2,52 млн. мегаватчаса година по-рано. Данните на ЕСО показват още и свиване на потреблението, както и на производството на електроенергия в страната. Причината за това може да бъде открита в по-топлото от обичайното време, а износът се срива и заради продължаващата криза в един от основните ни пазари – Гърция. През първото тримесечие в България са произведени 11,6 млн. мегаватчаса електроенергия. За сравнение, година по-рано количествата са почти 13,2 млн. мегаватчаса. За година спадът е в рамките на над 12 на сто. Потреблението се свива по-ограничено – с 2,3% до 10,43 млн. мегаватчаса. Базовите централи са произвели 9,75 млн. мегаватчаса електроенергия, което е спад от почти 8 на сто на годишна база. Производството на водните централи намалява с 40% до общо 1,14 мегаватчаса, става ясно още от справката на ЕСО.
Източник: Инвестор.БГ (29.03.2016)

Топлофикациите на Ковачки с нарушения в поръчки за над 10 млн. лв. Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) е открила нарушение на закона за обществени поръчки за 10.7 млн. лв. в четири от топлофикациите, свързани с Христо Ковачки. Става въпрос за отоплителните дружества в Бургас, Плевен, Габрово и Велико Търново. Това са най-големите нарушители според проверката на агенцията извършена през първото тримесечие на 2016 г. И при четирите дружества поръчките са свързани с разходи за строителство, доставки и услуги. Установените нарушения са общо 45, а съставените актове - 89. От публикуваните данни не става ясно каква е тяхната стойност, но според закона за обществените поръчки за непровеждане на процедура глобата е 15 хил. лв. С най-много актове за нарушения е "Топлофикация – Габрово" - 31, а откритие нарушения са 15 общо за 2.7 млн. лв. С най-голяма стойност на поръчките, в които има нередности, пък е "Топлофикация - Бургас" - 4.9 млн. лв. Като наказателните постановления са 24. При "Топлофикация – Плевен" нарушенията са 13, общо за 1.4 млн. лв. С най-малко провинения от четирите е топлофикацията във Велико Търново, която има осем акта, а поръчките, в които са открити нарушения, са 6 за 1.545 млн. лв. Нарушения в топлофикациите на Ковачки бяха открити и в проверката на АДФИ за четвъртото тримесечие на 2015 г. Тогава при "Топлофикация - Сливен" имаше нарушения в 22 поръчки за 5.4 млн. лв. При "Топлофикация - Русе" пък бяха проверени поръчки за 878 хил. лв. и издадени два акта. В дружеството във Враца бяха открити проблеми при шест поръчки за 895 хил. лв. ТЕЦ "Марица 3" - Димитровград, който се свързва пак с Ковачки, също е получил 16 акта за поръчки на обща стойност 1.440 млн. лв. Проверката на АДФИ от първото тримесечие на 2016 г. е обхванала и други дружества от енергийния сектор, при които обаче не са констатирани никакви нарушения. Това са Електроенергийният системен оператор (ЕСО), Националната електрическа компания (НЕК) и "Булгартансгаз", които са 100% държавни. При две от дружествата агенцията е проверила само по една поръчка, като само при НЕК проверката е достигнала цели четири. При ЕСО това е поръчка за 20 млн. лв. Проведена е през 2014 г. за извършване на пропускателен режим и въоръжена охрана на техни обекти. Не е ясно обаче защо АДФИ не е проверила поръчка, обявена от ЕСО през 2014 г. за транспорт, монтаж и демонтаж на силови трансформатори, чийто изпълнител, както "Капитал Daily" писа, не отговаря на повечето от условията в процедурата и в крайна сметка доведе до унищожаването на техника за 1 млн. лв. Поръчките на НЕК, които са проверени от АДФИ, обхващат различни периоди и са за охрана на обекти на дружеството, за рехабилитация на ВЕЦ "Тополница" и ремонт на ПАВЕЦ "Белмекен". Последната проверка е за законосъобразност при отчитането на разполагаемия студен резерв към средата на 2013 г. Общата стойност на проверените поръчки е 5.4 млн. лв., като има един несъставен акт поради изтичане на давност. При "Булгартрансгаз" АДФИ е проверила поръчката за сключване на застраховки на служителите и имуществото на компанията, но в отчета на агенцията не е посочена нейната стойност. Проверка на "Капитал Daily" в регистъра на Агенцията за обществени поръчки показа, че нейната стойност не е показана и в обявлението за възложена поръчка, която е спечелена от "Застрахователно акционерно дружество Армеец". Индикативната й стойност обаче е за 4.8 млн. лв.
Източник: Капитал (11.04.2016)

Миньори искат нова цена на въглищата Нова, по-висока с около 9 лв за тон условно гориво цена на добиваните при тях въглища искат миньорите от „Мини Марица Изток“ ЕАД-Раднево. Мениджмънтът на държавното дружество е разработил нова бизнеспрограма за следващите три години, която предвижда добив от по 27 350 000 т. Това ще им позволи да наваксат изоставането в разкривката и да осъществят програмата си за модернизация и рехабилитация на тежките съоръжения. Програмата е върната от МЕ за допълнителнително детайлизиране. През последните години изостава драматично разкриването на пластовете за сметка на добива. Причината е в натоварването на двете американски топлоцентрали от страна на ЕСО ЕАД, призна в Стара Загора президентът на КНСБ Пламен Димитров. Той очаква да бъде подписано споразумението между БЕХ и банковият консорциум, което ще позволи енергетиката да получи заем от 1 млрд лв. С 900 млн лв ще бъдат разплатени борчовете към двете американски централи, които на свой ред най-после ще се разплатят с мините. Ситуацията в мините е сложна, но все пак има някаква светлина в тунела, коментира синдикалният лидер. Далеч по драматично било положението с държавната ТЕЦ „Марица изток-2“, където за поредна година се отчитат загуби от производството. Причината е в скъпите въглеродни емисии, които централата трябва да плаща заради подписаните от държавата международни договори. „При рекордни добиви на еленергия се генерират рекордни загуби въпреки намалените преки разходи за персонал и подръжка на съоръженията.“, отбеляза Пламен Димитров след посещение в държавната топлоцентрала. Заедно с колегата си от КТ Подкрепа“ Димитър Манолов той настоява за нова политика от страна на Министерството на енергетиката, която да доведе до промени в плъщанията за въглеродните емисии. Двата синдиката искат България да се присъедини към Полша , която иска от ЕС в рамките на последното споразумение от Париж за климата да не унищожава поне още 10 години тежката си индустрия. „Не го ли направим , не променим ли модела за търговия с въглеродните емисии през следващите 15-20 години ще трябва да затворим мините и топлоцентралите си.Това веднага ще увеличи зависимостта ни от външни доставчици на електроенергия“, категоричен е Димитров. Той припомни, че към момента енергийната зависимост на България е 33 на сто , при средна за Европа 54 на сто. Двата синдиката са инициирали съвместна конференция по темата, тя е насрочена за 18 май в София. На нея ще присъства и еврокомисарят по климата и енергетиката Мигел Канете. От КНСБ прогнозират социално напрежение в подземния въгледобив. След мина „Черно море“, където спря добива ред било на подземните рудници в комплекса Бобов дол.Причината била в сгрешения модел.
Източник: Монитор (18.04.2016)

Енергийният холдинг на плюс с 29,5 млн. лв. за 2015 г. Българският енергиен холдинг е завършил миналата година с консолидирана печалба от 29,5 млн. лв., съобщи енергийният министър Теменужка Петкова. За сравнение през 2014 г. беше отчетена загуба от 277,4 млн. лв. От девет компании под шапката на БЕХ четири са завършили на загуба миналата година. За енергийната борса и за „Булгартел“ данните не са изненада, защото първата стартира реална работа едва в началото на тази година, а за „Булгартел“ не е известно да развива някакви проекти. С най-голяма загуба, разбира се, е НЕК – 196,7 млн. лв. В сравнение с 2014 г. обаче тя е намалена с близо 390 млн. лв. Министър Теменужка Петкова подчерта, че това е станало благодарение на законовите промени и регулаторните решения. ТЕЦ „Марица Изток 2“ обаче влошава финансовия си резултат. Загубата й през миналата година е скочила двойно спрямо 2014 г. до 72 млн. лв. Петкова обясни, че това се дължи най-вече на големите разходи на централата за покупката на квоти за вредни емисии. Само за миналата година държавната ТЕЦ е платила 120 млн. лв. за вредни емисии. С най-голяма печалба миналата година е завършил „Булгартрансгаз“ – 93,1 млн. лв., което спрямо 2014 г. е ръст от 23 на сто. Следва го АЕЦ „Козлодуй“ с 82,4 млн. лв. и Електроенергийния системен оператор (ЕСО) с 63,1 млн. лв. ЕСО има рекордно увеличение на печалбата – с 221%. На плюс с 20,3 млн. лв. е завършил миналата година и „Булгаргаз“, а „Мини Марица Изток“ - с 2,6 млн. лв. Самият БЕХ отчита намаляване на собствената си печалба почти два пъти до 124,6 млн. лв. през 2015 г. Шефът на холдинга Петьо Иванов обясни, че това се дължи на обезценени вземания от „Топлофикация – София“ в размер на 130 млн. лв. Обезценката е направена през 2014 г.
Източник: Монитор (26.04.2016)

Тримесечната печалба на АЕЦ "Козлодуй" намалява с 42% Тежко първо тримесечие изпраща АЕЦ „Козлодуй“, е видно от отчета на компанията. Свиват се приходите, продажбите и производството, печалбата намалява с 42%, а разходите на централата растат. Данните са в противовес на оптимистичния отчет, който направи енергийният министър Теменужка Петкова само преди дни за състоянието на енергетиката в края на 2015 година. През първите три месеца на годината приходите намаляват от почти 228 млн. лева до 222,6 млн. лева. Печалбата преди данъци (EBT) е 36,8 млн. лева, спрямо 63,3 млн. лева година по-рано. В същото време обаче паричните наличности се увеличават с над 88% до 94,3 млн. лева. Направените разходи за периода са 185 млн. лева, което е с 13% повече спрямо първото тримесечие на 2015 година. Една от причините за това увеличение са по-големите разходи, направени за външни услуги. През отчетения период те са на стойност 26 млн. лева, или с 27% повече спрямо миналата година. Те обаче са свързани с изпълнение на договор за удължаване на срока за експлоатация на пети и шести блок. На енергийната борса ядрената ни централа е продала електроенергия за 9 млн. лева. През първото тримесечие централата записва намаление и на производството, и на продажбите. Понижението все пак е минимално – в рамките на 0,8% и за двата показателя. През периода ядрената централа е произвела 4,4 млн. мегаватчаса електроенергия и е реализирала продажби от 4,18 млн. мегаватчаса. Общото количество, което централата е предложила на нерегулирания пазар, е с 9,2 на сто по-малко спрямо същия период на миналата година. Всъщност данните на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) показват като цяло трудно начало на годината за енергетиката – в първите месеци потреблението намалява непрекъснато, а износът буквално се срива. Една от причините за това е по-топлата зима, както и продължаващата криза в южната ни съседка Гърция, която е един от основните пазари за българските износители на електроенергия. През първите три месеца на годината АЕЦ „Козлодуй“ е направила 14,3 млн. лева инвестиционни разходи, става ясно още от финансовия отчет. Основната част от тях – 11,5 млн. лева, са за машини и съоръжения. За изпълнението на стратегическата цел на централата – удължаване на срока за експлоатация на двата работещи реактора, през първите три месеца на годината са били отделени около 700 хил. лева за закупуване на части и допълнително 25 хил. лева за увеличаване на проектната мощност на двата блока. Изпълнени са и мерки за повишаване на безопасността в АЕЦ „Козлодуй“, включително и препоръки от проведените стрес тестове на съоръженията. За текущата поддръжка на пети и шести блок в ядрената ни централа са отделени 9,2 млн. лева. За първото тримесечие на годината за ремонти са похарчени 10 млн. лева, показва още справката.
Източник: Инвестор.БГ (05.05.2016)

Износът на ток се свива с 54% през първото тримесечие Продължават проблемите за износителите на електроенергия, показват оперативните данни на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) за първото тримесечие. От тях е видно, че през периода износът на електроенергия от България намалява с 53,8% спрямо същия период на 2015 година. От януари до март 2016 г. от страната са изнесени малко над 1,16 млн. мегаватчаса спрямо 2,52 млн. мегаватчаса година по-рано. Тенденцията продължава и през чевтъртия месец. Към 30 април 2016 г. износът на електроенергия намалява с почти 60% до 1,4 млн. мегаватчаса. Данните на ЕСО показват още и свиване на потреблението, както и на производството на електроенергия в страната. През първите четири месеца на годината производството на електроенергия се свива с почти 15% до 15,1 млн. мегаватчаса. За година спадът е в рамките на над 12%. Базовите централи в страната свиват производството си с 10,6% до почти 12,5 млн. мегаватчаса, отчита ЕСО. Производството на водните централи намалява с 40% до общо 1,14 мегаватчаса, става ясно още от справката на ЕСО. От данните е видно, че вътрешното потребление намалява с 3,63% до 13,6 млн. мегаватчаса. Причината е в по-топлото от обичайното време, а износът се срива и заради продължаващата криза в един от основните ни пазари - Гърция.
Източник: Дума (05.05.2016)

Депутати предлагат още две държавни компании ще внасят пари във фонда за НЕК Електроенергийният системен оператор (ЕСО) и „Булгартрансгаз“ да внасят 5% от приходите си във фонда за спасяването на НЕК. Това предлагат с промени в Закона за енергетиката депутатите от ГЕРБ Делян Добрев и Вланетин Николов. За ЕСО, който е собственик на мрежата високо напрежение тези отчисления ще се правят от приходите на компанията за достъп до мрежата и от приходите за пренос на еленергията по нея. „Булгартрансгаз“, която притежава газопреносната и газотранзитната мрежа у нас ще внася 5% от приходите си от достъп и пренос, но само по газопреносната мрежа. 5% вноска се въвежда и върху приходите на хранилището в Чирен за съхранение на синьо гориво. То също е собственост на „Булгартрансгаз“. Според вносителите допълнителните приходи във фонда „Сигурност на електроенергийната система“ ще са 30 млн. лв. годишно, като 17 млн. лв. от тях се очакват от ЕСО, а останалите 13 млн. лв. - от „Булгартрансгаз“. В мотивите си вносителите посочват, че въвеждането на вноската и за ЕСО, и „Булгартрансгаз“ няма да окаже влияние върху инвестициите им в модернизация на мрежата, защото компаниите са в добро финансово състояние. Предвижда се двата оператора да започнат да правят вноските от месеца, следващ този, през който промените на закона бъдат обнародвани. Вноската се въвежда с цел да се разшири приходната база на фонда с оглед либерализацията на пазара, пише в мотивите. В тях се посочва още, че в последната година се наблюдава спад на цената на тока на свободния пазар, което води до по-високи разходи за фонда за покриване на гарантираните цени на ВЕИ централите и на американските ТЕЦ-ове. В момента 5% от приходите си от продажби на еленергия внасят всички производители у нас, като вноските на ТЕЦ „AES Гълъбово“ и ТЕЦ „КонтурГлобал Марица Изток 3“ се правят от НЕК за сметка на компанията, както е предвидено в дългосрочните им договори. Такива вноски правят и вносителите. За първите три месеца на тази година фондът преведе на НЕК 68 млн. лв., като очакваните постъпления в него за цялата година са в размер на 290 млн. лв. (без тези от ЕСО и „Булгартрансгаз“). 140 млн. лв. от одобрения от кабинета бюджет на фонда трябва да дойдат от продажбата на въглеродни квоти, а 150 млн. лв. - от 5-процентната такса.
Източник: Монитор (19.05.2016)

Още две държавни компании ще внасят пари във фонда за НЕК Електроенергийният системен оператор (ЕСО) и „Булгартрансгаз“ да внасят 5% от приходите си във фонда за спасяването на НЕК. Това предлагат с промени в Закона за енергетиката депутатите от ГЕРБ Делян Добрев и Вланетин Николов. За ЕСО, който е собственик на мрежата високо напрежение тези отчисления ще се правят от приходите на компанията за достъп до мрежата и от приходите за пренос на еленергията по нея. „Булгартрансгаз“, която притежава газопреносната и газотранзитната мрежа у нас ще внася 5% от приходите си от достъп и пренос, но само по газопреносната мрежа. 5% вноска се въвежда и върху приходите на хранилището в Чирен за съхранение на синьо гориво. То също е собственост на „Булгартрансгаз“. Според вносителите допълнителните приходи във фонда „Сигурност на електроенергийната система“ ще са 30 млн. лв. годишно, като 17 млн. лв. от тях се очакват от ЕСО, а останалите 13 млн. лв. - от „Булгартрансгаз“. В мотивите си вносителите посочват, че въвеждането на вноската и за ЕСО, и „Булгартрансгаз“ няма да окаже влияние върху инвестициите им в модернизация на мрежата, защото компаниите са в добро финансово състояние. Предвижда се двата оператора да започнат да правят вноските от месеца, следващ този, през който промените на закона бъдат обнародвани. Вноската се въвежда с цел да се разшири приходната база на фонда с оглед либерализацията на пазара, пише в мотивите. В тях се посочва още, че в последната година се наблюдава спад на цената на тока на свободния пазар, което води до по-високи разходи за фонда за покриване на гарантираните цени на ВЕИ централите и на американските ТЕЦ-ове. В момента 5% от приходите си от продажби на еленергия внасят всички производители у нас, като вноските на ТЕЦ „AES Гълъбово“ и ТЕЦ „КонтурГлобал Марица Изток 3“ се правят от НЕК за сметка на компанията, както е предвидено в дългосрочните им договори. Такива вноски правят и вносителите. За първите три месеца на тази година фондът преведе на НЕК 68 млн. лв., като очакваните постъпления в него за цялата година са в размер на 290 млн. лв. (без тези от ЕСО и „Булгартрансгаз“). 140 млн. лв. от одобрения от кабинета бюджет на фонда трябва да дойдат от продажбата на въглеродни квоти, а 150 млн. лв. - от 5-процентната такса.
Източник: Монитор (19.05.2016)

Парламентът одобри на първо четене вноската от 5% във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ от приходите на ЕСО и Булгартрансгаз Народното събрание одобри на първо четене промените в Закона за енергетиката, с които се въвежда 5% вноска във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ от приходите на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) и Булгартрансгаз, предаде „Фокус” . На гласуването имаше 104 гласа „За”, 13 – „Против” и 11 – „Въздържал се”. На 17 май законопроекта е приет на първо четене в Комисията по енергетика. Негови вносители са народните представители от ПГ на ГЕРБ Делян Добрев и Валентин Николов. Като мотив за въвеждането му е отбелязано, че чрез вноската трябва да се разшири приходната база на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, с оглед либерализацията на пазара. Мярката се налага и заради това, че в последната година има намаляване на цената на свободния пазар на електроенергия, което налага по-високи разходи за фонда за да се покрият разликите между пазарната и преференциалните цени и цените по дългосрочните договори. Дружествата са в добро финансово състояние и промяната, твърдят вносителите й, няма да повлияе съществено върху финансовите им резултати.Очаква се допълнителните приходи във Фонда да са в размер на 17 млн. лв. от ЕСО и 13 млн. лв. от Булгартрансгаз. Въвеждането на такава вноска няма да окаже негативно влияние върху инвестициите на операторите в модернизацията и развитието на мрежата, смятат вносителите на законопроекта. Предвидените промени са подкрепени от Министерство на енергетиката и Комисията по енергийно и водно регулиране (КЕВР). Това увери народният представител Делян Добрев, който е сред вносителите на законопроекта. Според народният представител от ГЕРБ Валентин Николов, промените в Закона за енергетиката са добър начин да не се позволи повишаването на електрическата енергия за потребителите, малкия и среден бизнес. Против промените се обявиха от „БСП лява България”, а в изказване народният представител Таско Ерменков обяви, че парламентарната му група ще се въздържи при гласуването им. „За” промените се обявиха и от ДПС. Рамадан Аталай отбеляза че тези мерки не са идея единствено на ГЕРБ, които са вносители. В подкрепа на предложението се изказаха и от ПГ на Патриотичния фронт. Народният представител от ПФ Искрен Веселинов коментира, че те са израз на продължение на една устойчива линия за стабилизиране на държавната енергетика и изпълнение на една от основните цели ПФ – задържане на цените на електрическата енергия на поносими за потребителите цени.
Източник: Труд (27.05.2016)

Вземат 5% от печалбите на държавни енергийни дружества Държавните дружества "Булгартрансгаз" и Електроенергийният системен оператор да внасят 5% от печалбите си във Фонд „Сигурност на електроенергийната система". Това предвиждат промените в Закона за енергетиката, които бяха приети на първо четене в парламента. Идеята е да се разшири приходната база на фонда. В мотивите на управляващите пише, че в последната година се наблюдава намаляване на цената на свободния пазар на електроенергия, което налага по-високи разходи за фонда с цел покриване на разликите между пазарната и преференциалните цени и цените по дългосрочните договори. Според вносителите от ГЕРБ дружествата са в добро финансово състояние и вноската от 5% няма да има съществен резултат върху тях.
Източник: Дарик радио (27.05.2016)

Либерализацията на пазара на ток – от 2017-а Към пълната либерализация на пазара на ток ще може да се пристъпи едва в началото на 2017 година. Това коментира по БНР енергийният министър Теменужка Петкова. Най-първоначалният срок за това беше април тази година. За да се случи пълната либерализация първо трябва да е готов моделът за това, който се прави от Световната банка. Плановете бяха той да е факт до края на май. След това трябва да бъдат направени съответните законови промени. Министър Петкова припомни, че вече има вариант за подпомагане на бедните на свободния пазар. Както беше обявено те ще плащат е една трета по-ниска цена за първите 100 или 150 киловатчаса от консумирания от тях ток, в зависимост от това дали са на парно и газ, или са само на ток. Около 500 хил. домакинства ще могат да се възползват от това намаление. Енергийният министър съобщи още, че китайската делегация е на работно посещение у нас за изграждане на нова ядрена мощност. Сред условията на българската страна обаче е подобен проект да се развива само ако е икономически обоснован, ако не се изисква държавна гаранция, както и ако не се изисква миксиране на цената на 5-и и 6-и блок с цена на бъдещ седми или осми. България няма да отстъпи от тези си условия, увери Петкова. Междувременно стана ясно, че китайски компании обмислят инвестиции в луксозни имоти, летище и мина в България, които общо могат да достигнат над 2 милиарда евро. Това посочи в интервю за Ройтерс Илиян Скарлатов, управляващ партньор в Мейн Кепитъл. За да бъде привлечен китайски капитал, България трябва да структурира проекти на стройност над 100 милиона евро, които могат да започнат след година, посочи Скарлатов. "Всяка инвестиция в модернизация на газопреносната ни мрежа е инвестиция в надеждността на нашата система и в конкурентоспособността на икономиката", каза пък днес Петкова, след като инспектира работата на газорегулираща станция "Бургас", изградена от "Булгартрансгаз" ЕАД. Инсталацията захранва с природен газ производствените мощности за комплекс "Хидрокрекинг" на "Лукойл Нефтохим Бургас" АД. В инспекцията се включи и Сергей Караулов, заместник-председател на руската част на междуправителствената българо-руска комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество. Той е у нас заедно с руски компании, които проявяват интерес към десетгодишния план за развитие на Електроенергийния системен оператор ЕАД. Представителите на бизнес делегацията посетиха подстанции на ЕСО в района на Бургас. Енергийният министър припомни, че основните ползватели на проектите за модернизация на газопреносната мрежа са големите енергийни консуматори, както е в случая с "Лукойл Нефтохим Бургас". По нейните думи изграждането на газорегулиращата станция „Бургас“ допринася за минимизиране на производствените разходи и за повишаване ефективността на производството. В условията на силна конкуренция това е важен фактор за развитие на предприятието. "Продължаваме да изпълняваме програма за развитие на газопреносната мрежа, както за транзита, така и в страната", каза още енергийният министър. От въвеждането в експлоатация през октомври 2015 г. досега "Булгартрансгаз" е транзитирал към новата мощност на "Лукойл" над 510 хил. м3 природен газ. Изпълнителният директор на "Булгартрансгаз" Георги Гегов посочи, че благодарение на водените политики в енергийния сектор са създадени условия, при които всяка важна инвестиция, каквато е новата инсталация в рафинерията на "Лукойл", да бъде подкрепена от държавата. Регулиращите и измервателни линии за "Лукойл Нефтохим Бургас" АД са въведени в експлоатация през октомври 2015-та година. Общата стойност на проекта е в размер на близо 1.5 млн. лв., като цената за присъединяване на "Лукойл Нефтохим Бургас" АД към газопреносната мрежа на "Булгартрансгаз" ЕАД е в размер на 1.4 млн. лв. и финансови разходи, извършени от страна на "Булгартрансгаз" ЕАД, в размер на близо 100 хил. лв. Преди инспекцията в газорегулиращата станция "Бургас" министър Петкова посети производствените мощности на "Лукойл" в града.
Източник: Монитор (02.06.2016)

Законови промени ще спестят още 50 млн. лв. от сметката за тока Управляващите добавят нови законови текстове, които да ограничат разходите в енергетиката. От ГЕРБ ще предложат поправка, в която две централи - ТЕЦ "Видахим" и ТЕЦ "Свищов" ще спрат да получават високи цени. Ефектът ще е годишно спестяване от 50 млн. лв. или 1.5 лв. на мегават час, изчислиха енергийни експерти от партията. Промените ще минат по бързата писта - ще се предложат директно на второ четене към други изменения в Закона за енергетиката. Това е втори опит двете прикрити като заводски централи дружества да работят по пазарни цени. Първите рестрикции се обжалват и няма сигурност дали ще заработят и за колко време ще са валидни, затова сега се предлага ново решение. От поправките няма да пострадат топлофикациите, основен собственик на които е Христо Ковачки. Законовите поправки предвиждат заводските централи с над 5 млн. лв. годишен оборот, при които през последните три години приходът от продажбата на т. нар. високоефективна енергия е над 35% от общия, да не получават преференциална цена. Мярката няма да засегне централите, които доставят топлоенергия на битови потребители. Въпросните поправки ще бъдат внесени от депутати от ГЕРБ до дни и ще бъдат подложени на гласуване заедно с останалите промени в Закона за енергетиката, които в момента се обсъждат в парламента и предстои второ четене. Те предвиждат двете най-печеливши държавни дружества "Булгартрансгаз" и "Електроенергийния системен оператор" също да плащат 5% от приходите си във фонд "Сигурност на електроенергийната система" както всички производители на енергия. И двете законодателни промени се предлагат от председателя на енергийната комисия Делян Добрев и заместник-председателя Валентин Николов и двамата от ГЕРБ. Председателят на КЕВР Иван Иванов коментира, че е запознат с идеята за орязването на тарифите за заводските централи, като посочи, че производството на високоефективна енергия трябва да е спомагателна, а не основна дейност за тези дружества. Заводските централи, които ще бъдат засегнати от новата мярка са ТЕЦ "Видахим" и ТЕЦ "Свищов" (бившият ТЕЦ "Свилоза", който беше преименуван), собствеността на които чрез различни фирми се свързва с Борислав Лоринков, който притежава и една от големите фирми за търговия на електроенергия в страната "Енерджи маркет". Централата към едноименния завод за гуми във Видин - "Видахим", отдавна разчита основно на приходите от продажба на електроенергия. Според изявления на изпълнителния директор на дружеството Цветомир Лещарски за 2013 г. от общо приходи за 54 млн. лв. тези от продажби на енергия по преференциални цени са 51 млн. лв. Във финансовите отчети на дружеството обаче липсва разбивка на приходите. Подобна е и ситуацията в ТЕЦ "Свищов", която според данните във финансовите си отчети е дължи 91% от приходите си за 2014 г., които са общо 39.4 млн. лв., на продажбата на електроенергия. Подобна е и ситуацията през 2013 г. когато 86% от приходите на дружеството общо от 53.6 млн. лв. отново са били по това перо. За да бъдат намалени тези суми, които са за сметка на НЕК и потребителите, през миналата година бяха приети законодателни промени, които наложиха да се изкупува само тази част от енергията, която е високоефективна. Така КЕВР определи на двете дружества много по-ниски квоти. Сега обаче от "Видахим" отново искат съществено увеличение от 150% на тези количества, което да влезе в сила от 1 юли. То не е прието от регулатора, става ясно от ценовия доклад, който предстои да бъде одобрен в края на юни. Така количества остават същите като в предходното решение. От ТЕЦ "Свищов" не са посочили каква квота за високофективно производство искат, коментираха за "Капитал Daily" oт КЕВР. Дружеството не е представило финансовия си отчет за миналата година и на практика комисията е запазила миналогодишните параметри. Идеята за законодателните промени цели и да ограничи всякакви възможности в бъдеще двете централи отново да получат възможност да печелят за сметка на НЕК и потребителите. След тях ТЕЦ "Свищов" обаче може и да оцелее, тъй като предлага енергия за студен резерв, но "Видахим" вероятно ще спре изцяло. През миналата година дружеството е работило само до изпълнението на квотата си за електроенергия и е отчело загуба от 4.9 млн. лв.
Източник: Капитал (02.06.2016)

Фонд „Сигурност” вече ще се пълни и с пари от ЕСО и „Булгартрансгаз” Фонд "Сигурност на енергийната система", който бе създаден през миналата година с цел да спасява задлъжнялата НЕК, ще разшири обхвата си. Досега всички производители на енергия трябваше да внасят в него по 5% от приходите си за произведен и продаден ток. С промени в Закона за енергетиката, гласувани вчера на второ четене, депутатите задължиха такава такса да плащат и "Електроенергийния системен оператор" (ЕСО) и "Булгартрансгаз". Сметките показват, че с тази промяна във фонда могат да влязат още близо 30 млн. лв. - 13 млн. лв. от газовото дружество и още 17 млн. лв. от ЕСО. В мотивите на проекта вносителите от ГЕРБ, начело с депутата Делян Добрев, изтъкват, че разходите няма да влошат финансовото състояние на компаниите или да нарушат инвестиционните им разходи. В края на миналата седмица шефът на НЕК Петър Илиев коментира, че дружеството е на път да изпадне в поредната финансова криза. Повод за това са новите цени на тока, които КЕВР предвижда да остави без промяна от 1 юли. Само от поевтиняването на парното, чиято цена може да падне с до 16% пък годишните загуби на НЕК ще бъдат около 400 млн. лв., обясни Илиев. Според икономиста Калоян Стайков от Института за пазарна икономика идеята за включването на ЕСО и "Булгартрансгаз" е спорна. "Причината, поради която тези дружества трябва да внасят 5% такса, е, че са на печалба", коментира той. "Все още няма данни за дейността на фонда след март", обобщи Стайков. За първите три месеца на 2016 г. в него са влезли общо 83 млн. лева. Експерти допускат, че е възможно на следващ етап депутатите да задължат и ЕРП-тата да внасят 5% такса във фонда за спасяването на НЕК, макар че идеята среща сериозен отпор. ОГРАНИЧЕНИЯ С промените в Закона за енергетиката се ограничават и приходите от продажба на електроенергия на преференциални цени от заводските централи. Те ще получават пари по високата тарифа, ако годишните им приходи са над 5 млн. лв., а повече от 35% от тях идват от продажбата на ток. Предложението беше внесено между първо и второ четене от депутатите от ГЕРБ Делян Добрев, Валентин Николов и Александър Ненков и техния колега от РБ Мартин Димитров. Според техните изчисления това ще спести 40 млн. лева на НЕК. Новият текст дойде след остра декларация на национално представените работодателски организации от края на миналия месец. Тогава те изчислиха, че само на "Видахим" потребителите са надплатили 190 млн. лв., а продажбата на ток е 95% от приходите на дружеството. Не бе прието обаче предложението на депутата от ПФ Валери Симеонов горната граница на приходите от продажба на електроенергия да падне на 18%. Той настоява в ограниченията да бъдат включени и топлофикациите, които също имат преференциално високи цени за когенерациите си.
Източник: Сега (09.06.2016)

Н?С реши още две държавни компании да внасят във фонда за НЕК Електроенергийният системен оператор (ЕСО) и „Булгартрансгаз“ ще внасят 5% от приходите си във фонда за спасяването на НЕК. Това решиха депутатите с приемането на второ четене на поправки в Закона за енергетиката. За ЕСО, който е собственик на мрежата високо напрежение тези отчисления ще се правят от приходите на компанията за достъп до мрежата и от приходите за пренос на еленергията по нея. „Булгартрансгаз“, която притежава газопреносната и газотранзитната мрежа у нас ще внася 5% от приходите си от достъп и пренос, но само по газопреносната мрежа. 5% вноска се въвежда и върху приходите на хранилището в Чирен за съхранение на синьо гориво. То също е собственост на „Булгартрансгаз“. Според вносителите допълнителните приходи във фонда „Сигурност на електроенергийната система“ ще са 30 млн. лв. годишно, като 17 млн. лв. от тях се очакват от ЕСО, а останалите 13 млн. лв. - от „Булгартрансгаз“. Парламентът отхвърли предложението на депутата от БСП Таско Ерменков такива отчисления да правят и трите ЕРП-та, както и газоразпределителните дружества, които доставят газ на крайните клиенти. Според Ерменков така частните дружества се поставят в преференциално положение спрямо държавните. Ако има пари в ЕСО, по-добре да бъде намалена таксата за пренос, смята депутатът. Така ще бъде облекчена цената както за бита, така и за фирмите. На същото мнение се оказа и депутата от ДПС Рамадан Аталай, според когото така ще се постигне по-справедлива цена за обществото. Аталай припомни, че движението е предлагало диференциране на вноската, така че централите с по-високи цени да правят по-високи отчисления във фонда. Предвижда се двата оператора да започнат да правят вноските от месеца, следващ този, през който промените на закона бъдат обнародвани. Тоест, от юли. В момента 5% от приходите си от продажби на еленергия отчисляват всички производители у нас, като вноските на ТЕЦ „AES Гълъбово“ и ТЕЦ „КонтурГлобал Марица Изток 3“ се правят от НЕК за сметка на компанията, както е предвидено в дългосрочните им договори. Такива вноски правят и вносителите. За първите три месеца на тази година фондът преведе на НЕК 68 млн. лв., като очакваните постъпления в него за цялата година са в размер на 290 млн. лв. (без тези от ЕСО и „Булгартрансгаз“). 140 млн. лв. от одобрения от кабинета бюджет на фонда трябва да дойдат от продажбата на въглеродни квоти, а 150 млн. лв. - от 5-процентната такса. Парламентът реши още 100% от приходите на България от търговията с квоти за вредни емисии да влизат във фонда за НЕК. Досега 29% остваха в Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда.
Източник: Монитор (09.06.2016)

ЕСО: Затварянето на ТЕЦ Варна нанесе сериозен удар на енергийната система Затварянето на ТЕЦ Варна се оказва едно от сериозните предизвикателства пред управлението на електроенергийната мрежа, призна Венцислав Захов от Електроенергийния системен оператор (ЕСО). По време на своята презентация в рамките на международната ядрена конференция Булатом той посочи какви са основните затруднения в работата на оператора. Един от сериозните удари за системата е спирането на шесте блока на ТЕЦ Варна, защото това е наложило пренасянето на товара от региона към Маришкия басейн. По подобен начин се отразява и закриванито на първите четири блока в АЕЦ Козлодуй. ТЕЦ Варна затвори врати на 1 януари 2015 година тъй като не изпълнява екологичните изисквания на ЕС. Собственикът ЧЕЗ България потърси съдействието на правителството, за да извърши нужната модернизация, но до споразумение в тази насока така и не се стигна. Енергийната компания коментира, че е вложила 600 млн. евро за покупката и инвестиции в централата, но почти няма възвръщаемост на тези средства. По тази причина и не можа да осигури инвестицията за екологизация на мощностите. Венцислав Захов коментира и другите проблеми при диспечетирането на енергийната мрежа у нас. През последните години товарът се измества към големите градове, а и има и сезонно потребление - насочено към курортите. На фона на тези товари липсва денонощното промишлено потребление и това се вижда от големите разлики между минималното и максималното натоварване в различните части на денонощието. По тази причина и инвестициите в нови електропроводи са от същестмено значение, посочи още Захов. Той припочни, че при аварийната обстановка през зимата на 2015 година, са били прекъснати електропроводи и страната е била "на косъм" да разтоварва блоковете на АЕЦ Козлодуй, тъй като са били прекъснати всички съществуващи пътища на електроенергията. Като цяло мрежата в страната е в състояние да поеме вътрешното потребление и да обезпечи транзита, въпреки трудностите, категоричен е експертът. Той припомни, България е традиционен износител на електроенергия. През 2015 година ТЕЦ-овете на лигнитни въглища са държали най-голям дял в производството на електроенергия - малко над 44%, следва АЕЦ Козлодуй с 31,2% и секторът на възобновяеми източници със 17,8%, показват още данните на ЕСО.
Източник: Инвестор.БГ (16.06.2016)

Още 100 млн. лв. влизат във фонда за спасяването на НЕК Още 100 млн. лв. ще влязат във фонда „Сигурност на електроенергийната система“, парите от който покриват недостига в НЕК. Допълнителните средства ще дойдат след законовите промени, които парламентът направи преди седмица и които предстои да бъдат обнародвани. 30 млн. лв. от тях ще дойдат от двамата нови вносители на 5% от приходите си. Това са Електроенергийният системен оператор (ЕСО) и „Булгартрансгаз“. Досега такава вноска правеха само производителите на еленергия, както и вносителите. Остатъкът до 100 млн. лв. се очаква от приходите от търговията с въглеродни квоти, тъй като според промените в закона те вече ще постъпват на 100% във фонда за спасяването на НЕК. Досега от квотите влизаха 71 на сто от тези приходи. Към момента одобреният бюджет на фонда възлиза на 290 млн. лв., като 140 млн. лв. се очаква да се съберат по линия на квотите и 150 млн. лв. - от 5-процентната вноска. Според шефа на фонда Диан Червенкондев реално за тази година могат да се очакват приходи от порядъка на 350-390 млн. лв., като той е оптимист, че ще се постигне по-високата сума. В същото време в доклада си за новите цени на тока КЕВР е заложила приходи във фонда, от който ще се компенсира НЕК в размер на 434 млн. лв. Според Червенкондев в тях е отразена въпросната допълнителна сума, която идва в резултат на поправките в закона. Той коментира, че разминаването в очакванията на фонда и на КЕВР вероятно се дължи на прогнозната цена на тока на свободния пазар, която регулаторът залага. За първите пет месеца на годината във фонда са постъпили 126 млн. лв.
Източник: Монитор (20.06.2016)

Износът на ток е спаднал с над 51% за полугодието Производството на електроенергия за първите шест месеца на годината е намаляло с около 13% при спад на потреблението 2.4%. Причината за това е рязкото понижаване на износа на ток с над 51%, показват данните на Електроенергийния системен оператор (ЕСО). Към 26 юни в страната са произведени общо 21.3 млн. мВтч електроенергия в сравнение с 24.4 млн. мВтч за същия период на миналата година. Понижение на производството има както при базовите централи, така и при зелената енергия като цяло – между 9 и 10%. Най-голям спад в преносната мрежа има при вятърната енергия, където понижението надвишава 17%. Фотоволтаичните централи отчитат незначителен ръст, докато производството при централите на биомаса продължава да нараства – с повече от 20% в сравнение с първите шест месеца на миналата година. За пореден период намалява производството от водно-електрически централи. Понижението е повече от 30% до 2.6 млн. мВтч.
Източник: Капитал (01.07.2016)

Износът на електроенергия от България за Турция е намалял наполовина от няколко дни. Това показват оперативните данни на Електроенергийния системен оператор (ЕСО). Така от разрешен капацитет от 366 мгвт по час, се осъществява износ от 0 до 175 мгвт. От ЕСО обясниха, че няма планирани ремонти по трасето, нито са въведени ограничения, което на практика означава, че мрежата не е натоварена заради липсата на търговски интерес, съобщава БНТ. Общата преносна способност към съседните държави за износ на ток е 2000 мгвт. Оттях към момента се използват едва между 700 и 800 мгвт. Освен към Турция са намалени и обемите за износ на електроенергия към Гърция. Според данните на ЕСО спрямо миналата година общият експорт на електроенергия е намалял с 50 на сто. Потреблението в страната също е по-ниско от миналата година, с 2,25 на сто. От една седмица с намален капацитет работи и ядрената централа в Козлодуй. Тя е натоварена на близо 70%, показват данните на дружеството. В момента АЕЦ-ът произвежда най-евтината електроенергия в страната. Според последното решение на Комисията за енергийно и водно регулиране, цената, по която дружеството дава ток за бита е 30 лева за мгвтч. В сравнение цената, по която Националната електрическа компания продава своя ток предназначен за бита е 106 лева за мгвтч.
Източник: Blitz (06.07.2016)

Два ключови български енергийни проекта получават европейско финансиране Няколко проекта, ключови за изграждането на бъдещия енергиен съюз, получиха европейско финансиране по линия на Механизма за свързване на Европа. Държавите от Европейския съюз (ЕС) одобриха предложението на Европейската комисия (ЕК) да бъдат отпуснати общо 263 млн. евро за девет проекта в областта на газовата и на енергийната инфраструктура. Два от тях са български. Единият е за изграждането на далекопровод 400 киловолта между Добруджа и Бургас. Дължината на трасето е от 100 км, като то ще подобри сигурността на доставките на електроенергия в региона, посочват от Брюксел. Изпълнител на този проект е Електроенергийният системен оператор (ЕСО), а средствата, които отпуска ЕК за него, са малко под 30 млн. евро. Със 130 хил. евро пък ще бъде подпомогната работата по разширяването на газохранилището „Чирен“. Проектът се реализира от „Булгартрансгаз“. Най-голяма сума ще получи проектът за интерконекторна връзка между газопреносните мрежи на Финландия и Естония – малко над 187 млн. евро. Като цяло ЕК подкрепя пет газови проекта, ключови за реализирането на европейската политика в сектора на енергетиката, с 210 млн. евро. Част от тях е и проучване за строителството на компресорна станция в Гърция, която ще помогне за свързването на гръцката газопреносна мрежа с Трансадриатическия газопровод (TAP). По Механизма за свързване на Европа за енергийната сфера през 2016 г. са предвидени 800 млн. евро. През втората половина на годината ще бъдат избрани проекти с индикативен бюджет от около 600 млн. евро.
Източник: Инвестор.БГ (18.07.2016)

Държавните производители на енергия влошиха резултатите си Основните държавни компании, произвеждащи електроенергия - АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ "Марица-изток 2", и най-голямото минно дружество "Мини Марица-изток" влошават резултатите си през първото полугодие. Отчетите за периода показват, че приходите им намаляват и трупат сериозни загуби, като само атомната централа излиза на минимална печалба. В същото време Българският енергиен холдинг, който обединява всички държавни енергийни дружества, отчита увеличение на приходите и печалбата си. По-добрите резултати на БЕХ през първото полугодие - приходи от 172.5 млн. и печалба в размер на 129.7 млн. лв., се дължат на по-високия дивидент, изплатен от някои дъщерни дружества за миналата година. Енергийният холдинг е получил по това перо 115.4 млн. лв., което е с 24.4 млн. лв. повече в сравнение с шестмесечието на 2014 г. Най-голямото увеличение в тази посока е на Електроенергийния системен оператор (ЕСО), който е внесъл в БЕХ 24.3 млн. лв. при нулев дивидент за 2014 г. Това се дължи на повишението на печалбата на дружеството за 2015 г. с 221.5%. Финансовите приходи на БЕХ също се увеличават с 15.2%, достигайки 53.2 млн. лв. Те идват основно от лихвите по кредитите, дадени на дъщерните дружества, и от лихви върху вземания от "Топлофикация София". БЕХ отчита и увеличение на разходите за дейността си с 35.8% за полугодието. Това се дължи основно на платените разходи за консултантски услуги на Световната банка, която беше наета, за да консултира правителството как да либерализира енергийния пазар. Този доклад трябваше да бъде готов още през пролетта, но от Министерството на енергетиката все още не са представили резултатите от него. БЕХ отчита увеличение и на плащанията на адвокатски хонорари по делата, заведени от Европейската комисия срещу холдинга. Финансовите разходи на БЕХ също се увеличават с близо 54.3%, достигайки 33.7 млн. лв. Причина за това са лихвите по заема от 535 млн. лв., който беше взет, за да може НЕК да изплати задълженията си към производителите на енергия" През първото полугодие атомната централа отчита със 7% по-малко приходи в сравнение с година по-рано. Това се дължи основно на намалението с 63 млн. лв. (16%) на постъпленията от продажби на електроенергия на свободния пазар, където сделките са ставали на по-ниска цена. В същото време АЕЦ "Козлодуй" отчита съществено повишение на разходите с 45 млн. лв., което е с 13% повече спрямо същия период на 2015 г. Така разходите за външни услуги достигат 68 млн. лв., което е увеличение от 48%. Те са платени за обосновка за удължаването живота на 5 и 6 блок на централата с 60 години. Към средата на годината НЕК продължава да има сериозни задължения към атомната централа в размер на 135 млн. лв., от които 94 млн. лв. са с настъпил падеж. Държавната централа ТЕЦ "Марица-изток 2" е дружеството, при което тенденцията към влошаване на финансовия резултат трайно се запазва. Макар че намалението на приходите не е толкова съществено (7.87%), загубата продължава да се задълбочава, достигайки 46.4 млн. лв. за полугодието (виж таблицата). Най-голямо намаление на приходите идва от продажбите за регулирания пазар, които се сриват с повече от 50% в сравнение с полугодието на миналата година. Отделно компанията отчита и по-малко приходи от продажба на студен резерв. В същото време приходите от продажби на свободния пазар и продажба на електроенергия на борсата бележат увеличение, което изглежда странно на фона на по-ниските пазарни цени в региона в този период, с които централата трудно се конкурира. Oт дружеството обаче посочват, че реализираната средна цена е 71.99 лв. за мегаватчас, което е с 1.37 лв. по-малко от предходната година. В същото време дружеството, подобно на АЕЦ "Козлодуй", е продавало на енергийната борса на много по-ниска цена от 63.34 лв. за мегаватчас. От централата обясняват лошия си финансов резултат с нарастването на променливите разходи и отрицателните курсови разлики от преоценка на валутни салда в японски йени по дългосрочен банков заем от Японската банка за международно сътрудничество. От компанията допълват, че вноските в енергийния фонд са достигнали 13 млн. лв. за полугодието, което допълнително влошава финансовия резултат. Компанията обаче е платила с 22 млн. лв. по-малко за квоти за вредни емисии в сравнение с първите шест месеца на 2015 г. Към края на юни общият размер на просрочените задължения на дружеството е 204.6 млн. лв., от които 153.2 млн. лв. към компании от групата на БЕХ. "Мини Марица-изток" прави своеобразен обрат на представянето си, като отчита загуба за полугодието от 18.368 млн. лв. при брутна печалба за първото тримесечие от 10.7 млн. лв. От отчета на компанията става ясно, че загубата се дължи на по-ниските с 35.9 млн. лв. приходи на годишна база и увеличението на разходите за материали и външни услуги. В същото време централата на Ковачаки ТЕЦ "Брикел" и ТЕЦ "Марица-изток 2" продължават да увеличават задълженията си към минното дружество. Благодарение на изплатените от двете американски централи суми в размер на 356 млн. лв. обаче вземанията са намалели над четири пъти до 110 млн. лв.
Източник: Капитал (02.08.2016)

Лятото не влияе съществено върху износа на електроенергия Лятото не оказва съществено значение върху производството и износа на електроенергия, показват оперативните данни на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) за първите седем месеца на годината. Статистиката сочи, че към 31 юли износът на електроенергия намалява с 48% спрямо същия период на 2015 г. За първите седем месеца на годината са изнесени 3,3 млн. мегаватчаса електроенергия спрямо 6,5 млн. мегаватчаса година по-рано. През този период намалява и вътрешното потребление - с малко над 2% до 22 млн. мегаватчаса. Това се отразява и върху производството, което се свива с 12,7 на сто до общо 25,4 млн. мегаватчаса в периода 1 януари - 31 юли 2016 година. Експертите от месеци предупреждават, че ниската цена на природния газ е в основата на свиването на износа на електроенергията от българските производители. Заради евтиния газ в Гърция и Италия отново заработиха газовите електроцентрали. Допълнително обаче се свива и потреблението в региона. Данните на ЕСО показват още, че най-значително намалява производството на електроенергия от водните централи - с почти 31% до 3,11 млн. мегаватчаса до 31 юли. Производството на базовите централи се свива с 10 на сто. Намаленият износ и като цяло ниските цени на електроенергията в региона вече се отразяват и на финансовото състояние на предприятията в сектора. Печалбата на АЕЦ "Козлодуй" за полугодието се свива със 70 млн. лева до 236 хил. лева. Приходите намаляват със 7 на сто до 396 млн. лева,показва финансовият отчет на ядрената централа. ТЕЦ "Марица Изток" 2 отчита загуба от 51 млн. лева на годишна база за първите шест месеца на 2016 г. Като цяло от отчетите на енергийните предприятия се вижда, че печалбата на Българския енергиен холдинг (БЕХ) расте с 16 на сто до 131,2 млн. лева. Основната причина за това е ръстът на приходите от дивиденти и съучастия, както и увеличението на приходите от лихви по предоставени на дъщерни дружества кредити.
Източник: Инвестор.БГ (04.08.2016)

ЕК ще отпусне 29.9 млн. евро за строителството на нов 140-километров далекопровод между Добруджа и Бургас, реши комисията вчера. Подкрепата покрива 50% от необходимото финансиране. Съоръжението ще бъде построено от Електроенергийния системен оператор и ще започне работа до 2022 г. Средствата идват по финансовата линия "Свързана Европа", по която до 2020 г. са заделени общо 5.35 милиарда евро за приоритетни европейски проекти.
Източник: Сега (11.08.2016)

Енергийният системен оператор с печалба от 42 млн. лв. за полугодието Електроенергийният системен оператор, който притежава цялата електропреносна мрежа в страната, продължава да отчита добри резултати. Към средата на годината държавното дружество реализира печалба от 41.8 млн. лв., която е една от най-добрите в групата на Българския енергиен холдинг (БЕХ). Единствено газовите "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" отчитат по-добри печалби за полугодието - съответно от 48.9 и 43.5 млн. лв. В същото време приходите от продажби бележат незначително увеличение с 5.2 млн. лв., достигайки 287.7 млн. лв. Освен това приходите на компанията за придобиване на дълготрайни материални активи също се увеличават с 3.380 млн. лв. заради финансирания от фонд "Козлодуй" . Количеството енергия, за която ЕСО събира цена за достъп и пренос, се е понижило с 13.15%. Тази тенденция започна в средата на миналата година, което доведе до понижение на цените на електроенергията в Европа с 15 - 20%.
Източник: Капитал (26.08.2016)

Въведената в експлоатация преди 60 години подстанция "Карнобат" ще бъде реконструирана и модернизирана от "Енергоремонт Холдинг” АД за 6 млн. лв., съобщиха от компанията в сряда. Тя е спечелила обществена поръчка на "Електроенергийния системен оператор" (EСО). Обновяването на съоръжението е включено в плана за развитие на преносната система на България до 2024 г. Подстанцията захранва тягови подстанции на Националната компания "Железопътна инфраструктура”, БДЖ, подстанция ”Завет” и др. "Спечеленият нов проект показва стабилното развитие на "Енергоремонт Холдинг”, техническият и кадровият му потенциал да изпълнява важни и големи проекти от енергийната инфраструктура. Той е продължение на досегашното ни партньорство и опит, които имаме от работа с ЕСО. Всички материали и съоръжения, които ще бъдат монтирани и въведени в експлоатация, ще отговарят на европейските и международни стандарти, а изпълнените дейности ще бъдат с най-високо гарантирано качество", коментира председателят на Управителния съвет на холдинга и финансов директор инж. Иван Личев. Първият етап от реализация на проекта е свързан с проектиране и изработване на работен проект. Вторият обхваща доставка на оборудване, изпълнение на строително-монтажни дейности и електромонтажни дейности. Срокът за проектиране, доставка, изпълнение и въвеждане в експлоатация е 551 календарни дни. В момента подстанцията работи с две открити разпределителни уредби - 220 киловолта и 110 коливолта, и една закрита разпределителна уредба 20 киловолта . Експлоатационният ресурс на прекъсвачи, измервателни трансформатори, разединители и вентилни отводи е изтекъл и липсват резервни части за тях.
Източник: Медия Пул (04.11.2016)

Държавните производители на електроeнергия AEЦ "Козлодуй" и ТЕЦ "Марица-изток 2", както и добивното "Мини Марица-изток" продължават да влошават резултатите си в сравнение с миналата година, показват данните от публикуваните финансови отчети на дружеството за деветмесечието на 2016 г. Докато АЕЦ "Козлодуй" все пак остава на печалба, която е значително по-висока от тази през второто тримесечие, въглищната централа и доставчикът на суровината продължават да влошават резултатите си. В същото време Електроенергийният системен оператор (ЕСО) и Българският енергиен холдинг (БЕХ) отчитат повишение на печалбите си. АЕЦ "Козлодуй" увеличава разходите си Една от основните причини АЕЦ "Козлодуй" да отчете печалба от 39 млн. лв. за деветмесечието, която е с 87 млн. лв. по-малка в сравнение със същия период на миналата година, са увеличените разходи на централата. От данните се вижда, че те са нараснали с 15%, докато приходите намаляват с 1%. По-високите разходи се дължат на новото, руско ядрено гориво, което е по-скъпо, както и на дейностите за удължаване живота на 5 и 6 блок. В същото време въпреки по-ниската цена на електроенергията в региона централата отчита минимално намаление на приходите от продажби с 5 млн. лв. Това се дължи на увеличението на производството с 6.3% в сравнение с деветмесечието на 2015 г. Дружества на загуба ТЕЦ "Марица-изток 2" и "Мини Марица-изток" продължават да трупат загуба и за деветмесечието на годината. По-тежко е състоянието на централата, при която минусът е 78.2 млн. лв. Това е с 16.4 млн. лв. повече в сравнение със загубата на дружеството за същия период през 2015 г. Отрицателният резултат нараства и спрямо второто тримесечие на тази година. Основната причина за това са намаляващите приходи на дружеството заради по-малкото постъпления от предоставяне на допълнителни услуги на ЕСО и растящите променливи разходи, става ясно от доклада за дейността. Компанията отчита и по-малко приходи на свободния пазар, като една от посочените причини е по-ниската цена, постигната при продадените количества на енергийната борса. В същото време разходите на компанията намаляват с 11%. Най-големи икономии от 52% се наблюдават при разходите за емисии и парникови газове, които достигат 46.5 млн. лв. Държавната мина също отчита загуба от 11.4 млн. лв., което е значително влошаване спрямо резултатите на дружеството за същия период на миналата година – печалба от 58.2 млн. лв. Това се дължи основно на по-ниските приходи от продажба на въглища, които намаляват с малко над 20%, но почти напълно отговаря на направените прогнози. Според доклада за дейността на дружеството това се дължи на по-ниския добив на въглища. В същото време търговските вземания на мините намаляват значително до 153 млн. лв. спрямо миналата година, когато са били 455.9 млн. лв. Това се дължи на изплащането на забавени суми от двете американски централи ТЕЦ "Контурглобал Марица-изток 3" и ТЕЦ "AES Марица-изток 1", които пък нямаха плащания от НЕК. Просрочени задължения за деветмесечието към мините имат ТЕЦ "Марица-изток 2" (82.7 млн. лв.) и свързаният с Христо Ковачки ТЕЦ "Брикел" (18.4 млн. лв.). ЕСО и БЕХ с печалбата Единственото дружество, което подобрява резултата си в сектора на електроенергията за деветмесечието на годината, е Електроенергийният системен оператор. Компанията на практика увеличава резултата си с близо 2 млн. лв. спрямо същия период на миналата година. Това се дължи на ръста на приходите в графа "други" с близо 30 млн. лв., докато тези от продажби падат с 8 млн. лв. В същото време някои от разходите, например технологичните и за външни услуги, се увеличават, което води до оперативна печалба от 57.8 млн. лв., която е идентична с тази за деветмесечието на миналата година. ЕСО отчита и повече финансови приходи. "Български енергиен холдинг", който е принципал на всички държавни енергийни дружества, също отчита положителен резултат – печалба от 137.8 млн. лв., което е с 16.2% повече спрямо деветмесечието на 2015 г. Това се дължи най-вече на по-високите приходи от дивиденти от 116.6 млн. лв. при 92.6 млн. лв. за същия период на миналата година.
Източник: Капитал (07.11.2016)

Четири пенсионни фонда инвестираха 22 млн. лв. в борсовия фонд на "Експат" Пенсионните дружества "Доверие", "Алианц България", "ДСК Родина" и НН (бивше ING) са инвестирали 22 млн. лв. в борсово търгувания фонд Expat Bulgaria SOFIX UCITS ETF, съобщиха от управляващото му дружество. Това е най-голямата еднократна инвестиция досега в него, с което общите му активи стават 24 млн. лв. Поръчката е на първичен пазар, което означава, че това се отразява директно в инвестиции на БФБ - София. Това се усети още в понеделник, като оборотът на борсата достигна малко над 19 млн. лв. "Управляващото дружество на фонда води разговори за приобщаването и на други големи институционални инвеститори към този важен за българската финансова система проект", стана ясно от съобщението. Новата инвестиция си пролича веднага и на пазара, като по време на сесията бяха изтъргувани големи пакети от акции на "Софарма", "Монбат", "Химимпорт" и "Адванс терафонд", които имат сред най-големите тегла в ETF-a. Напливът на средства във фонда доведе и до поскъпване на акциите, като 13 от 15 емисии затвориха с ръст в цената. Лидери бяха "Индустриален капитал холдинг" (21.15%) и "Индустриален холдинг България" (7.78%). Емисиите на зелено и концентрираният оборот донесоха повишение от близо 4% при основния индекс на борсата. Той затвори търговията на 551.27 пункта, най-високата стойност от юли 2014 г.
Източник: Капитал (09.11.2016)

Данните за производството, потреблението и износът на ток продължават да са с отрицателни стойности за периода 1 януари – 13 ноември 2016 г. спрямо 1 януари – 13 ноември 2015 г.. В сравнение с публикуваните данни за предходния период се наблюдава леко подобрение, макар че засега то не е чувствително. Причините за запазващите се отрицателни стойности трябва да се търсят не толкова във външните фактори, колкото в икономическата ситуация в страната във всичките й аспекти, коментират експерти. Производството на електроенергия за периода 1 януари - 13 ноември 2016 г. намалява с 9.89% в сравнение със същия период на миналата година, става ясно от оперативните данни за енергийния баланс, публикувани от Електроенергийния системен оператор (ЕСО). Ако за времето от 1 януари до 13 ноември 2015 г. производството на електроенергия в страната и било в обем от 42 216 227 MWh, то през сравнимия период от тази година то намалява до 38 041 709 MWh. Леко подобрение се наблюдава при потреблението на електроенергия, което въпреки че остава отрицателно – минус 1,58% в сравнение със същия период на миналата година, се подобрява при съпоставка с по-ранни периоди. Вече отдавна не е изненада, че износът на електроенергия е отрицателен. Все пак, ако през лятото спадът надхвърляше 50 на сто, то сега остава на минус от 39.28%. Ако за времето от 1 януари до 13 ноември 2015 г. износът на електроенергия от България е бил в обем от 9 300 791 MWh, то сега възлиза на 5 646 993 MWh, става ясно още от данните на ЕСО. Участието на базовите централи също за пореден период е с отрицателни стойности – минус 7.50%. За времето от януари до 13 ноември 2016 г. тое е в обем от 31 313 271 MWh, като само година по-рано е било 33 853 788 MWh. По-добри са показателите при участието на ВЕИ в преносната мрежа, като в сравнение с лятото, когато достигаха до над минус 8-10%, сега спадат до минус 5.14%. Спадът за пореден път се дължи на участието на вятърните електроцентрали, докато при фотоволтаичните стойностите са леко на плюс (+ 0.38%), а при производството от биомаса достигат до положителните 10.15%. За сметка на това ВЕИ в разпределителната мрежа вече са с плюсови показатели - + 0.49%, въпреки че и тук производството на електроенергия от вятър остава на минус 6.36%, в сравнение с периода 1 януари – 13 ноември 2015 г. Както става ясно от данните положителните стойности се дължат на участието на биомасата в разпределителната мрежа, която нараства до (+) 52.33%, в сравнение с миналата година, при положение, че и производството от фотоволтаици е на минус 0.01 на сто. Участието на Водноелектрическите централи продължава да е отрицателно – минус 27.84%, като за сравнявания период намалява от 5 698 343 MWh до 4 111 829 MWh, сочат още данните на ЕСО.
Източник: 3e-news (16.11.2016)

Енергийните фирми масово не изпълняват инвестиционните си програми, показа отчет на енергийния регулатор пред депутатите от комисията за контрол на КЕВР. Към края на септември ЕСО е извършил 56 - 57% от дейностите, предвидени в инвестиционната програма за тази година. За ЕВН процентът е малко над 60, а за "Енерго - Про" той е 60 - 61 на сто. ЧЕЗ България е изпълнила под 30% от плана си. Причината е в забавен заем от ЕБВР. Парите са били предвидени за изкупуване на съоръжения.
Източник: Сега (16.12.2016)

Над 264 млн. лв. набрал спасителният фонд за енергетиката До края на октомври 2016 година във Фонда за сигурност на електроенергийната система са набрани 264,1 млн. лева, сочи справка на институцията. Направените разходи са в размер на 198,5 млн. лева. Фондът беше създаден със законодателни промени през юли 2015 година. В него внасят 5% от приходите от дейността си производителите и търговците на електроенергия, както и „Булгартрансгаз“, и Електроенергийният системен оператор (ЕСО). Във фонда влизат и приходите от търговия с квоти на въглеродни емисии. Събраните средства се използват за покриване на разходите, направени от Националната електрическа компания (НЕК) в качеството й на обществен доставчик. Фондът е спасителен за НЕК, но се оказва в тежест на други в държавната енергетика. В началото на месеца ТЕЦ "Марица изток" 2 съобщи, че за първите девет месеца на годината е внесла 33 млн. лева във Фонда. Очакванията са, че до края на годината вноската ще нарасне до 44 млн. лева. От централата поискаха заем от Българския енергиен холдинг (БЕХ), за да могат да плащат своите задължения, включително и към Фонда за сигурност на електроенергийната система.
Източник: Дума (21.12.2016)

Енемона Ютилитис АД е обявено в несъстоятелност. Решението на Софийски градски съд е от 16 декември 2016 г. Съдът постановява да започне осребряване на имуществото на дружеството, включено в масата на несъстоятелността, и разпределение на осребреното имущество. Енемона Ютилитис АД е основно дъщерно дружество на Енемона АД. Още през декември 2015 г. частен съдебен изпълнител предложи на търг централната сграда на компанията. Енемона Ютилитис АД търгуваше с електрическа енергия, като беше един от големите играчи на този пазар. По-големите признати кредитори на Енемона Ютилитис АД са Уникредит Булбанк с 13,8 млн. лв., Инвестбанк с 10 млн. лв., НЕК с 4,3 млн. лв., ТЕЦ Марица Изток 2 ЕАД с 1,94 млн. лв., ИНГ Банк Н.В. с 5,63 млн. лв., Електроенергиен системен оператор ЕАД с 939 хил. лв., Енерджи Съплай ЕООД с 2,35 млн. лв., НАП с 1,37 млн. лв. и други.
Източник: Инвестор.БГ (22.12.2016)

Само в рамките на една година износът на електроенергия е намалял с 39.1% до 6.41 милиона мегаватчаса, показват обобщените данни на "Електроенергийния системен оператор" (ЕСО). Спад в експорта имаше през цялата 2016 г. и дори топлите месеци, когато се ползват много климатици, не успяха да обърнат тенденцията, обобщава investor.bg. Причините за срива на износа на ток се крият в свитото потребление в целия регион, което се отрази и на цените, смятат експертите. В същото време заради ниската цена на природния газ отново бяха отворени газови електроцентрали в Гърция и Турция, които бяха традиционни купувачи на електроенергия от България. Наред с намаления износ енергийните дружества завършиха годината и с намалено производство на ток. Спадът е с 8.3% спрямо предходната 2015 г. до малко над 45 млн. мегаватчаса, показват още данните на ЕСО. Най-видим е спадът на производството от водноелектрическите централи - с 26.3% до 4.55 млн. мегаватчаса. Вътрешното потребление също не дава надежда, че ситуацията ще се промени - през миналата 2016 г. то се е повишило едва с 0.16% до 38.6 млн. мегаватчаса. Консумацията на ток не отбеляза сериозен ръст дори и през празничните дни. От ЕВН отчетоха, че потреблението на домакинствата се е увеличило леко, но като цяло остава на почти същите нива като през предходната 2015 г. Единствено от "Енерго -Про" съобщиха, че са регистрирали 5% по-голяма консумация на ток около Коледа и Нова година. Най-голямо повишение на потреблението е имало в област Велико Търново, а в Разград консумацията по време на новогодишните празници е била идентична с тази през същите дни година по-рано, показват данните на "Енерго-Про".
Източник: Сега (05.01.2017)

Борсовата цена на електроенергията в България се повиши неколкократно спрямо миналата седмица, като отбеляза абсолютен рекорд от 341,93 лв. за мегаватчас. По тази стойност днес по обед ще бъдат доставени 150 мегаватчаса, стана ясно от отчет на Българската независима енергийна борса. Предишната най-висока цена е била отчетена през декември миналата година – 162,94 лв./мвтч. Двойното поскъпване сега се обяснява с големите студове, които трайно превзеха България и Балканския полуостров. Своеобразен връх в производството на ток е отчетен около 19 часа в неделя. Тогава електроцентралите в страната са работели с небивало висока мощност – 7919 мегавата, от които 7475 мегавата са покривали националното потребление, а останалите са били за износ, показва справка на държавния „Електроенергиен системен оператор“.
Източник: Труд (10.01.2017)

България спира износа на електроенергия от 1 часа на 13 януари заради пиковото потребление в студа. Това гласи заповед на енергийния министър в оставка Теменужка Петкова, разпространена от пресцентъра на ведомството. Транзитът на ток през страната ни няма да бъде спрян. Наложеното ограничение се налага поради продължаващите екстремални зимни условия, водещи до дисбаланс между производство и потребление на електроенергия на регионално равнище. Заповедта ще важи до възстановяване на необходимите резерви за сигурна и надеждна работа на електроенергийната система. Припомняме, че гръцкият системен оператор обяви от 01:00 часа на 11-ти януари 2017 г. прекратяване на търговския износ към съседни страни, допълват от енергийното министерство. Заповедта предвижда „Електроенергийния системен оператор“ да прекрати достъпа до електропреносната мрежа на износителите на електрическа енергия, произведена в страната ни. Преустановяването на износа се налага с цел гарантиране сигурността на българската електроенергийна система. Във вторник министърът на енергетиката Теменужка Петкова обяви, че е надминат 20-годишен рекорд в потреблението на електроенергия, че Гърция е спряла износа си на ток и това се очаква да направят и други съседни държави, но България ще продължи да спазва договорите си за износ като се следи отблизо ситуацията с доставките на ток в страната. Директорът на "Електроенергийния системен оператор" Иван Йотов тогава допълни, че износът на ток ще бъде спрян при повишаване на аварийността по преносната мрежа и продължаващи проблеми със задействането на резервните генериращи мощности. Около 19.40 ч днес товарът на енергосистемата бе близо 7600 мегавата. 42.87% от тях се осигуряваха от тецовете, 26.12% от АЕЦ "Козлодуй", 22.56% - от водноелектрическите централи. Останалото е главно от топлофикационни централи с когенерация и заводски централи. България има инсталирани мощности от близо 12 000 мегавата. Около 2000 от тях са вятърни и фотоволтаични централи, които днес имат пренебрежим принос към енергосистемата.
Източник: Сега (12.01.2017)

Приходите на Фонда „Сигурност на електроенергийната система“ (ФСЕС) през цялата 2016 година възлизат на 355,4 млн. лева, показва справка на сайта на институцията. Направените разходи достигат 290,5 млн. лева. От данните е видно, че най-големи са приходите във Фонда през ноември – почти 69 млн. лева. В първите три месеца на 2016 година пък разходи не са правени. Най-големият разход е през април – 68 млн. лева. ФСЕС беше създаден с промяна в Закона за енергетиката през 2015 година. Целта му е да бъдат набрани допълнителни средства, с които общественият доставчик – Националната електрическа компания (НЕК), да покрие свои разходи. Във Фонда 5% от приходите от продажби внасят производители и търговци на електроенрегия, а от миналото лято и Електроенергийният системен оператор (ЕСО) и „Булгартрансгаз“ в качеството им на оператори на преносни мрежи. Във ФСЕС влизат и приходите от продажбата на квотите от въглеродните емисии. Фондът е спасителен за НЕК, но натежава на другите държавни дружества в енергетиката. ТЕЦ Марица Изток 2 например е внесла 44 млн. лева във ФСЕС, което принуди изпадналото във финансови проблеми дружество да потърси заем от "Българския енергиен холдинг" (БЕХ). Според изчисленията на бившия депутат от БСП Лява България Таско Ерменков около 2/3 от приходите във ФСЕС идват именно от останалите дружества от държавната енергетика.
Източник: Инвестор.БГ (07.02.2017)

Възстановяваме износа на ток Със заповед на служебния министър на енергетиката Николай Павлов ограниченията за износ на електроенергия с произход България се премахват, съобщиха от Министерство на енергетиката. Промяната влиза в сила от 01.00 часа българско време (00.00 часа CET) на 9 февруари 2017 г. Заповедта на министър Павлов е във връзка с писмо от Електроенергийния системен оператор. В него се изтъква, че резервите, необходими за нормалното функциониране на електроенергийната система на България, са възстановени и са в готовност да посрещнат предстоящото краткотрайно увеличение на електропотреблението. В съответствие с новите условия Електроенергийният системен оператор възстановява достъпа до електропреносната мрежа на износителите на електрическа енергия, произведена в страната. Забраната за износ на електроенергия от страната беше въведена на 13 януари 2017 г. със заповед на бившия енергиен министър Теменужка Петкова. Наложеното ограничение тогава беше мотивирано с продължаващите екстремно ниски температури, които доведоха до сериозен дисбаланс между производството и потреблението на електроенергия на регионално равнище.
Източник: Монитор (08.02.2017)

Възстановява се износът на електроенергия от България Със заповед на служебния министър на енергетиката Николай Павлов ограниченията за износ на електроенергия от България се премахват. Промяната влиза в сила от 01:00 часа българско време на 9 февруари. Заповедта на министър Павлов е във връзка с писмо от Електроенергийния системен оператор.В него се изтъква, че резервите, необходими за нормалното функциониране на електроенергийната система на Република България са възстановени и са в готовност да посрещнат предстоящото краткотрайно увеличение на електропотреблението. В съответствие с новите условия, Електроенергийният системен оператор възстановява достъпа до електропреносната мрежа на износителите на електрическа енергия, произведена в страната.Забраната за износ на електроенергия от страната беше въведена от 01:00 часа на 13 януари със заповед на бившия енергиен министър Теменужка Петкова. Наложеното ограничение тогава беше мотивирано с продължаващите екстремно ниски температури, които доведоха до сериозен дисбаланс между производството и потреблението на електроенергия на регионално равнище.
Източник: Дарик радио (08.02.2017)

ЕСО увеличи печалбата си до 69.3 млн. лв. Електроенергийният системен оператор (ЕСО), който също е част от структурата на Български енергиен холдинг (БЕХ), продължава да отчита все по-добри финансови резултати. За 2016 г. печалбата на компанията е 69.3 млн. лв., което е с 6.2 млн. лв. повече в сравнение с предходната година. От данните в отчета на дружеството се вижда, че през май 2016 г. капиталът му е бил увеличен с 24.3 млн. лв., с което е достигнал 90.3 млн. лв. В средата на август Европейската комисия одобри отпускането на 29.9 млн. евро на ЕСО за изграждането на далекопровода Добруджа – Бургас по схемата "Механизъм за свързване на Европа". Европейското финансиране ще покрие 50% от разходите. Останалото финансиране ще е със собствени средства на компанията. Това е вторият проект на ЕСО, който получава безвъзмездно съфинансиране от ЕК. През 2015 г. Брюксел одобри други 30 млн. евро за изграждане на електропровод от подстанция "Марица-изток" до подстанция "Бургас".
Източник: Капитал (16.02.2017)

Завърши проектът за създаване на пазар на ток в България Успешно приключи втората фаза на проекта за въвеждане на електроенергиен пазар в България, финансиран по програма „Енергийна ефективност и възобновяема енергия", обявиха от Министерството на енергетиката. По проекта беше създадена националната електроенергийна борса. Това беше отчетено от бенефициента по проекта – Комисията за енергийно и водно регулиране и партньорите–участници в него – Електроенергийният системен оператор (ЕСО) и Българската независима енергийна борса (БНЕБ). В заключителното събитие по проекта участва и зам.-министърът на енергетиката Константин Делисивков. По-нататъшното развитие на пазара на електроенергия в страната чрез въвеждането на организиран пазар „ден напред" за физически доставки на ток, предприемането на стъпки към интеграцията на пазара в България със съседните й зони и разработването на ефективни средства за наблюдение на пазара са сред основните цели на проекта. В рамките на неговата реализация бе направена оценка на развитието на вътрешния електроенергиен пазар в ЕС и беше оценено състоянието на българския електроенергиен пазар. КЕВР разработи структура и дейности за мониторинг и са направени първи стъпки за интеграция на пазара в България със съседните зони. Българската независима енергийна борса (БНЕБ) и ЕСО представиха предложения за промени в правилата за търговия с електрическа енергия. Тези изменения въвеждат нови пазарни сегменти и съдействат за бъдещото развитие на пазара в посока интегрирането му на регионално и европейско равнище. БНЕБ и ЕСО проучиха възможностите за организиране и въвеждане на експортна зона в рамките на пазара „Ден напред" като първа стъпка към пазарна интеграция. Като част от индикаторите за успешното завършване на проекта беше отчетено, че през 2016 г. на пазара „Ден напред" на БНЕБ са били изтъргувани 2 515 808 MWh електроенергия, или 5,5% от общото произведено количество в страната. Увеличават се и регистрираните участници на борсата – от 37 през април 2016 г. на 48 през декември 2016 г.
Източник: Стандарт (16.02.2017)

Потреблението на електроенергия се увеличава с 10.80%, износът се срива до почти 77% Производството и потреблението на електроенергия от 1 януари до 12 февруари 2017 г. спрямо същия период на 2016 г. се увеличават, но износът продължава да е на критично ниско ниво, съобщава 3e-news. Производството на електроенергия за първите 12 дни на 2017 г. бележи увеличение от 1.11% - от 6 345 092 MWh през 2016 г. до 6 415 636 MWh през посочения период на настоящата година. Това става ясно от оперативните данни за енергийния баланс, изготвян от Електроенергийния системен оператор (ЕСО). Потреблението на електроенергия бележи значителен ръст – от 10.80%. Ако през времето от 1 януари до 12 февруари потреблението на електроенергия е било 5 643 731 MWh, то през посочения период на настоящата година се увеличава до 6 253 431 MWh. Износът обаче продължава да е на критично ниско ниво – минус 76.87%. Изнесеният ток от началото на годината до 12 февруари е едва 162 205 MWh. За сравняваният период на 2016 г. той е бил в обем от 701 361 MWh. Не може да не се отчете, че причина за тези три основни показатели са продължилите значително дълго минусови температури. Заради студеното време по решение на Министерство на енергетиката бе въведен и ограничителен период за износа на електроенергия. Трябва обаче да посочим, че износът спрямо отчетения по-рано период бележи леко подобрение, като се покачва от минус 82% до минус 76%. Участието на базовите централи също е с положителен знак – плюс 4.35%. Продължителното застудяване доведе до по-голямо производство на електроенергия. Точно противоположна е ситуацията при участието на ВЕИ в преносната мрежа, което продължава да отбелязва спад – минус 14.58%. Най-значителното намаление е при участието на фотоволтаичните централи – минус 35.14%, следвани от това на вятърните – минус 18.21%. Положителното ниво (+ 75.58%) на участието на централите на биомаса не могат да компенсират в никакъв случай тези отрицателни показатели. Участието на ВЕИ в разпределителната мрежа също е отрицателно – общо минус 19.09%, като и тук спадът се дължи на производството от слънчеви панели (-36.68%) и от вятърни мощности (- 14.78%), въпреки положителните (+) 41.82% електроенергия, произведена от биомаса. За пореден път трябва да се отбележи и слабото участие на Водноелектрическите централи (ВЕЦ). Както става ясно от данните, за времето от 1 януари до 12 февруари 2017 г. производството от тях е в обем от 424 762 MWh, при 528 761 MWh за същия период на 2016 г., или като цяло спадът е от 19.67 процента.
Източник: econ.bg (20.02.2017)

Фондът "Сигурност в електроенергийната система" е изплатил 69.7 млн. лева през януари, а приходите му са 33.3 млн. лева, сочи статистиката на институцията. Фондът беше създаден, за да подкрепи НЕК, която е длъжна да изкупува скъпия ток, произведен от ВЕИ централи, американските тецове и въглищни централи. През миналата година фондът набра 355.4 млн. лева, а разходите му достигнаха 290.5 млн. лева. Той се пълни с вноски от по 5% от приходите на производители и търговци на енергия и на мрежовите оператори ЕСО и "Булгартрансгаз".
Източник: Сега (28.02.2017)

Спадът на износа на ток от началото на годината е 46% Въпреки студената зима и високото търсене на електроенергия в региона от началото на годината износът от България отчита спад от 46% към 12 март спрямо същия период на миналата година. Това показват оперативните данни за енергийния баланс на Електроенергийния системен оператор (ЕСО). Това все пак е възстановяване спрямо началото на февруари, когато заради забраната за износ на електроенергия от страната спадът в сравнение с година по-рано надхвърли 80%. Забраната беше наложена на 13 януари от бившия енергиен министър Теменужка Петкова заради опасения, че вътрешното потребление, което достигна рекордни нива в рамките на няколко дни заради студеното време, няма да може да бъде покрито. България обаче беше единствената страна в региона, която спря износа, и то за период от близо месец, тъй като забраната беше вдигната едва на 9 февруари от настоящия служебен министър Николай Павлов."През март цените на електроенергията в региона са по-ниски в сравнение с началото на годината, търсенето е ниско, а предлагането голямо", коментира председателят на Асоциацията на търговците на електроенергия в България (АТЕБ) Мартин Димитров. По думите му в момента електроенергията в региона се търгува средно за около 35 евро за мегаватчас. За сравнение - в средата на януари, когато беше най-студено и част от електроенергията за енергийната борса беше отклонена за нуждите на битовите потребители, цената достигна стойности от 246 лв. за мегаватчас. След налагането на забраната за износ, което доведе до свръхпредлагане на енергия в страната, имаше случаи, в които цената на борсата се срина до 27 лв. за мегатватчас. На 14 март цената, постигната за следващия ден за базов товар, е 62 лв. за мегаватчас.Така въпреки високото потребление, което отчита увеличение от близо 10% към 12 март спрямо предходната година, централите са произвели с 4% повече електроенергия спрямо същия период на миналата година. Това се дължи основно на така наречените базови централи – АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица-изток 2" и двете американски централи ТЕЦ "КонтурГлобал Марица-изток 3" и ТЕЦ "AES Гълъбово". В най-студените дни бяха активирани и централите, на които се плаща, за да поддържат мощностите си в готовност за работа в случай на необходимост, така наречения студен резерв. Това са основно централи, свързани с Христо Ковачки – ТЕЦ "Бобов дол", ТЕЦ "Марица 3" - Димитровград, "Топлофикация Русе" и "Брикел". В най-студените дни обаче две от тях – "Бобов дол" и "Русе", не сработиха, което беше и една от причините за създаването на истерия, че електроенергията в страната няма да достигне, вследствие на което беше наложена и забраната за износ. Държавната ТЕЦ "Марица-изток 2" също предоставя част от мощностите си за студен резерв. От данните на ЕСО се вижда също, че производството на електроенергия от ВЕЦ е с 29.8% по-ниско спрямо миналата година, което вероятно се дължи на по-малките водни запаси в язовирите. В най-студените дни обаче именно водните централи с помпи (ПАВЕЦ) осигуряваха потреблението на електроенергия в пиковите часове от денонощието.При възобновяемите енергийни източници се отчита намаление в производството спрямо същия период на миналата година. То е средно 1.95% за по-малките централи, присъединени към електроразпределителната мрежа, която е собственост на ЧЕЗ, ЕВН и "Енерго-про", и 1.28% при тези, които са присъединени към електропреноснaта мрежа на ЕСО. Това на практика е нормално, като се има предвид, че производството на енергия при тях е в пълна зависимост от метеорологичните условия. Увеличение между 30 и 71% има само при централите от биомаса, които, освен че не са толкова зависими от външните условия, вероятно отчитат ръст и заради инсталирането на нови мощности.
Източник: Капитал (15.03.2017)

Износът на български ток забавя спада си Износът на електроенергия от България забавя спада си и през първото тримесечие експорта на ток е намалял с 22.57 на сто спрямо същия период на2015 г., сочат оперативни данни на "Електроенергийния системен оператор" (ЕСО). Обръщането на тренда се случва след срив на износа на ток през 2016 г. с близо 40 процента и почти цял месец забрана на продажби на външните пазари в периода 13 януари – 9 февруари 2017 г. заради гарантирането на вътрешното потребление в студеното време. Заради ограничението, през януари износът стигна до антирекорд със спад над 80 процента. Според данните на ЕСО от 1 януари до 2 април 2017 потреблението на електроенергия се е повишило с 8.04 на сто, а производството – с 5.03 процента, спрямо същия период на 2016 г.. Водноелектрическите централи задържат темпа на спад на производството си и за тримесечието той е 31.11 на сто.
Източник: Медия Пул (04.04.2017)

Печалбата на "Булгаргаз" се е повишила с 80% до 36.7 млн. лв. през 2016 г. Печалбата на държавния газов търговец "Булгаргаз" достигна 36.7 млн. лв. за 2016 г., което е увеличение от 80.13% в сравнение с предходната година, когато резултатът на дружеството е бил в размер на 20.4 млн. лв. Това показва финансовият отчет на компанията, публикуван на нейния уеб сайт. "Това е най-добрият финансов резултат, постиган от "Булгаргаз" от създаването му", коментира служебният министър на енергетиката Николай Павлов, цитиран от "Фокус". По думите му тя идва главно от признаване на обезценката на природния газ в Чирен за близо 18 млн. лв. и от продажбата на вземания на "Булгаргаз" от топлофикационни дружества. Павлов допълни, че "Булгаргаз" ще изплати дивидент на БЕХ от около 17 млн. лв. От отчета на дружеството става ясно също, че то отчита повишение на разликата между средната продажна цена на природния газ и средно доставната цена, която е 30.78 лв. за 1000 куб. метра при 16.53 лв. през 2015 г.Дружеството отчита и намалението на общите разходи с близо 30%, от които основно перо е закупуването на природен газ от "Газпром". Само от това компанията е спестила 406 млн. лв. в сравнение с 2015 г. Това е резултат от движението на цените на петрола и долара на международните пазари. Усреднените стойности на техните котировки за девет месеца назад влизат във формулата, по която се изчислява цената, по която "Булгаргаз" купува от "Газпром". Точно затова разходите на българското дружество за закупуване на природен газ отчитат намаление от 30.4%. В същото време приходите на дружеството също намаляват с 27.6%. Това се дължи на намалението на цената на природния газ, която се определя от енергийния регулатор през миналата година. Основен дял от тях (98.5%) се формират от продажбата на природен газ. В тази графа намалението е 26.4%, което номинално е разлика от над 358 млн. лв. в сравнение с 2015 г. Най-голям спад - близо 66%, обаче дружеството отчита при приходи от неустойки от просрочени вземания, които са с 25 млн. лв. по-малко в сравнение с 2015 г. През 2016 г. намаление от близо 82% се отчита и в разходите на компанията за неустойки за забавени плащания, които през 2015 г. са били близо 1.1 млн. лв. Реално обаче това перо формира едва 0.02% от разходите на компанията. Намаление с 22% има и при финансовите разходи, които през 2016 г. са в размер на 7.3 млн. лв. Въпреки това дружеството отчита загуба от промяна на валутните курсове в размер на 2.6 млн. лв., което е 100% увеличение спрямо 2015 г. Компанията отчита намаление на разходите за лихви за просрочени данъчни задължения с малко над 9 млн. лв. (83%) спрямо предишната година.Към края на 2016 г. компанията има текущи вземания в размер на 128 млн. лв. за консумиран, но неплатен газ, което е намаление от 45% в сравнение с предходната година. Най-големият длъжник продължава да е "Топлофикация София" с близо 79 млн. лв. Останалите са четири от топлофикациите, свързани с Христо Ковачки, "Лукойл Нефтохим Бургас" и две газоразпределителни дружества. От дружеството отбелязват, че това намаление на вземанията се дължи на високата им събираемост през първата половина на 2016 г. и сключени договори за цесия с Националната електрическа компания (НЕК) и Електроенергийния системен оператор (ЕСО) за общо над 92 млн. лв. През миналата година "Булгаргаз" е продала с близо 15% повече газ в сравнение с 2015-а, което е малко над 3 млрд. куб. метра газ. Местните доставки в тях обаче се свиват с 90% и представляват само 0.17% от доставения от дружеството газ. Увеличението в потреблението пък се дължи най-вече на газоразпределителните дружества и сектор химия. Първото се дължи на факта, че най-голямото газоразпределително дружество - "Овергаз", се принуди да стане клиент на "Булгаргаз", след като в началото на годината "Газпром" спря директните си доставки за него. Сектор химия пък увеличи доставките си на газ, който е един от основните им производствени разходи, заради благоприятната му цена.
Източник: Капитал (06.04.2017)

КЗК не откри нарушение в спорни сделки на НЕК Продажбата на електроенергия от Националната електрическа компания (НЕК) за около 200 млн. лв. (размерът на сумата е по неофициална информация) без търг и конкурс и на определени фирми не е злоупотреба с господстващо положение, оповести решение на Комисията за защита на конкуренцията. Производството по случая беше стартирано през пролетта на 2015 г. след жалба на "ЕВН трейдинг", която е един от лицензираните търговци за търговия с електрическа енергия на свободния пазар в България. ЕВН претендира за дискриминационно поведение от страна на НЕК, която е предоставила на избрана група от търговци цялата си пикова енергия. В допълнение с извода, че възможностите за внос на такава енергия не са ограничени, а компанията има задължения и към регулирания пазар, за който е предназначена голяма част от енергията й, КЗК стига до извода, че дружеството няма господстващо положение на пазара и няма как да е злоупотребило с него.
Източник: Капитал (25.04.2017)

Павлов отчете работата си като служебен министър през последните три месеца. Той припомни, че е встъпил в длъжност в момент, когато България е преживявала най-тежката си зима за последните 20 години. Електроенергийната система беше „нажежена до червено заради студеното време“, но се справи “блестящо“ с нарасналото потребление през зимните месеци, подчерта министър Павлов. Той отчете и по-добро финансово състояние на повечето енергийни дружества през първото тримесечие на 2017 спрямо същия период на миналата година. "За първото тримесечие НЕК има печалба от 120 млн. лв. сравнение с първото тримесечие на миналата година, когато беше на 54 млн. лв.; АЕЦ "Козлодуй" - 54 млн. лв. печалба в сравнение с 37 млн. лв. за първото тримесечие на 2016; ТЕЦ “Марица-изток 2” - 5 млн. лв. печалба, след като за миналата година е била на загуба с 9 млн. лв.; ЕСО – 21 млн. лв. печалба за първото тримесечие на 2016 г., но сега имаме малко отстъпление - 6 млн. лв. Имаме подобрено финансово състояние на тези 4 дружества общо в размер 84 млн. лв. Това е добър резултат. По сметките на БЕХ като цяло имаме 130 млн. лв.", отчете министър Павлов. Печалба отчита „Мини Марица – Изток“ за първото тримесечие на 2017 г. 37 млн. лв. сравнено с 11 млн. лв. за предходния период на 2016 г. Единствено „Булгаргаз“ е регистрирал загуба през миналата година от 29 млн. лв., но дружеството е ликвидно и ще изпълни своите ангажименти: нагнетява се газ в хранилището Чирен и ще се обезпечи есенно-зимния сезон. „2016 г. беше най-добрата година за „Булгаргаз“ от 2007 г.“, подчерта енергийният министър и добави, че са събрани много взимания и неустойки, изплатени са над 150 млн. лв. просрочени задължения към НАП. „Изплатени са също така 37 млн. лв. заем към БЕХ и над 30 млн. лв. просрочени задължения към „Булгартрансгаз“ за пренос. Това беше едно отлично представяне и даде възможност държавата да си получи своите вземания и да разполага с повече средства, а „Булгартрансгаз“ със събраните средства да осъществява своята инвестиционна програма“, отбеляза министър Павлов. „Булгартрансгаз“ за първото тримесечие на тази година е на печалба с 26 млн. лв. спрямо 24 млн. през 2016 г. „Трябва да се отбележи, че двата оператора са стожера и гаранта на БЕХ. Благодарение на техните печалби се изплащат и дивиденти, и съответно в държавната хазна влизат пари от техните приходи“, заяви Николай Павлов. Той посочи, че всички дружества изпълняват инвестиционните си програми, дружествата нямат задължения към НАП, заплатите се изплащат редовно, подобрено е вътрешногруповата задлъжнялост, разсрочени са някои вземания от НЕК към АЕЦ „Козлодуй“ и от ТЕЦ-2 към „Мини Марица – Изток“. “Надяваме се тези ангажименти да бъдат спазвани стриктно“, добави министър Павлов. Министерство на енергетиката е положило огромни усилия за събирането на просрочените взимания и неустойки и към края на мандата всички ще бъдат събрани, каза Павлов. Той съобщи, че са съставени 15 искови молби и над 70 броя заповеди за изпълнение. От концесионните такси при приходите има ръст от 23,4%.
Източник: БГНес (28.04.2017)

От началото на годината износът на електроенергия забавя спада си, показват оперативните данни на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) за периода януари - април 2017 г. За първите четири месеца на годината износът намалява, но с малко под 11%. През миналата година операторът отчете срив на износа с почти 60 на сто. Сега секторът успява да навакса, въпреки забраната за износ в началото на годината, когато тежката зимна обстановка постави под изпитание цялата система в региона. От 1 януари до 30 април 2017 г. от страната са изнесени 1.27 млн. мегаватчаса електроенергия.
Източник: Сега (05.05.2017)

Потреблението на електроенергия нараства със 7.74%, производството - с 6.02% Електроенергийният системен оператор (ЕСО) продължава да отчита положителни данни за производството на електроенергия и потреблението. Участието на базовите централи и възобновяемите енергийни източници продължава да е положително, но отрицателните данни за водноелектрическите централи нарастват. Това става ясно от оперативните данни на ЕСО за периода 1 януари – 28 май 2017 г. спрямо 1 януари – 28 май 2016 г., съобщава порталът 3e-news.net. Производството на електроенергия за времето от 1 януари до 28 май 2017 г. нараства с 6.02% спрямо същия период на миналата година. Ако през посочения период на 2016 г. производството е било в обем от 17 913 322 MWh, то за същото време на 2017 г. нараства до 18 990 936 MWh, става ясно от данните на ЕСО. Ръст от 7.74 % за първите почти пет месеца на 2017 г. се отчита при потреблението на електроенергия, което нараства от 16 126 305 MWh през миналата година до 17 373 880 MWh. Износът на електроенергия, който започна да спада още през предходната 2016 г. продължава да е отрицателен, въпреки че през последните месеци отбеляза подобрение от няколко процента. Това се дължи в частност на експортните такси, които ще продължат да действат до обединението на пазара, като този процес се очаква да се случи през следващата 2018 г. Според данните на ЕСО, ако износът на електроенергия през времето от 1 януари до 28 май миналата година е бил от порядъка на 1 787 017 MWh, то за сравнявания период на тази година намалява до 1 617 056 MWh, което съставлява спад от 9.51%. Участието на базовите централи в производството, както и през останалите отчетни периоди се запазва на нивото от над десет на сто – 11.69%. Значително подобрение се наблюдава по отношение на участието на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) в преносната мрежа, което нараства до (+) 6.37%. В частност този положителните данни се дължат на подобреното производство от фотоволтаици, което нараства до (+) 2.51% и биомаса (+) 69.66%, докато произведеният ток от вятър намалява, макар и незначително - (-) минус 0.15%. Участието на ВЕИ в разпределителната мрежа за посоченото време през първите пет месеца на 2017 г. нараства (+) с 3.02 %, спрямо сравнявания период на предходната година. В частност производството от вятърни електроцентрали бележи ръст (+) от 2.79%, от фотоволтаици - (+) 1.24%, а от биомаса - (+) 15.85%. За пореден сравняван отчетен период от ЕСО отчитат значителен, а и нарастващ спад по отношение на участието на ВЕЦ в производството. Ако през времето от 1 януари до 28 май 2016 г. производството на ВЕЦ е било в обем от 2 107 466 MWh, то сега спада до 1 427 459 MWh, или (-) минус 32.27%. Досега адекватно обяснение за този срив няма и вероятно това е тема, която трябва да бъде обсъдена на експертно ниво докато е време.
Източник: econ.bg (01.06.2017)

ЕСО инвестира почти 1,3 млрд. лв. в мрежата Електроенергийният системен оператор (ЕСО) ще инвестира 1,27 млрд. лева в нови съоръжения и рехабилитация на съществуващата електропреносна мрежа до 2026 г. Това е записано в новия десетгодишен план за развитие на оператора. На този етап дружеството е успяло да привлече 150 млн. лева безвъзмездно от европейски фондове (например от фонд "Козлодуй") за развитие на мрежата. Очакванията на оператора са страната да няма нужда от нови енергийни мощности до 2026 г. при нормални условия и аварийност. Прогнозата на ЕСО е брутното потребление до 2026 г. да достигне 40,4 млн. мегаватчаса годишно.
Източник: Монитор (09.06.2017)

Заводи ще пестят ток срещу заплащане "Електроенергийният системен оператор" (ЕСО) преговаря с промишлени предприятия, които да осигурят ток при евентуална кризисна ситуация. За това съобщи вчера шефът на Централното диспечерско управление в ЕСО Пламен Герджиков в рамките на тазгодишното издание на форума "Булатом". Очаква се съгласие да бъде постигнато бързо, тъй като индустриалците настояха за това още през януари. Тогава системата стигна пиково потребление за последните 20 години, а износът на ток временно бе спрян, за да може да се задоволи търсенето в страната. Сега от федерацията на индустриалните енергийни консуматори смятат, че ЕСО може да избере чрез търг потребители на ток, които при евентуален недостиг ще намаляват консумацията си. Целта е така да се балансира пазарът. За икономисаната енергия обаче заводите ще получават пари. Какви ще са цените за спестената енергия, тепърва ще се обсъжда. Идеята е фирмите на доброволен принцип да оферират в търгове пред ЕСО количествата електроенергия, които са готови да спестят, ако това се наложи, предаде Медиапул. Според Герджиков при такъв механизъм няма да има нужда от още инвестиции в нови проекти като АЕЦ "Белене". Реализираният от началото на годината до 4 юни износ на ток е с 12.59% по-малко в сравнение със същия период на миналата година. Причината е във временното спиране на износа в началото на годината заради големите студове, коментираха специалисти. Най-атрактивната дестинация за експорт остава Гърция. ТРАНШ България ще поиска още около 30 млн. евро от ЕК за демонтажа на малките реактори на АЕЦ "Козлодуй". След последователното затваряне на четирите малки блока през 2002 и 2006 г. похарчените пари за дейностите по извеждането на мощностите от експлоатация и демонтажа им и за заплати от 2003 г. до края на 2016 г. са 535.534 млн. евро. По-голямата част от тях - около 340 млн. евро, са дошли от Брюксел през фонд "Козлодуй".
Източник: Сега (09.06.2017)

Разходите на фонд "Сигурност" изпреварват приходите му Разходите на фонд "Сигурност", който бе създаден с цел финансовото "спасяване" на НЕК, изпреварват приходите му. Данните са за първите пет месеца на годината и показват, че във фонда са преведени 194.2 млн. лева, а са разпределени общо 242.4 млн. лева. Тенденцията за повече разходи за сметка на приходите се е оформила още от началото на годината, предаде наскоро Инвестор. Все пак спрямо същия период на миналата година приходите във фонда растат. Разходите обаче също са повече. Данните показват, че парите за първите пет месеца на миналата година са били 126.7 млн. лева, а разплатените суми - 87.4 млн. лева. Справка на в. "Сега" показа, че само през май във фонд "Сигурност" са влезли 39.5 млн. лева, а разходите са били за 40.7 млн. лева. Фонд "Сигурност" бе създаден преди няколко години, като целта е той да прехвърля събраните пари към НЕК. Те се използват за подпомагане на електрическата компания при покупката на скъп ток от ВЕИ централите, американските тецове и когенерациите. Отчисления от 5% във фонда правят всички производители на ток, като това е особен проблем за държавните дружества. От АЕЦ "Козлодуй" и от самата НЕК, която заради вецовете дължи пари на себе си, неведнъж критикуваха петпроцентната лепта. Средствата се допълват и от приходите от продажба на емисии. Макар да не са производители, към фонда преводи правят и "Булгаргаз" и Електроенергийният системен оператор. За миналата година във фонд "Сигурност" са събрани 355.4 млн. лева, а направените разходи са 290.5 млн. лева.
Източник: Сега (10.07.2017)

БЕХ увеличи капитала на шест от дружествата си със 143 млн. лв. Българският енергиен холдинг (БЕХ) е увеличил капитала на шест от своите дъщерни дружества общо със 143.6 млн. лв. Става въпрос за "Електроенергиен системен оператор", "Булгартрансгаз", АЕЦ "Козлодуй", "Мини Марица-изток", "Булгаргаз" и Българска независима електроенергийна борса (БНЕБ). Това става ясно от решението на Министерството на енергетиката, което е едноличен собственик на БЕХ. То е взето в края на юни и вече е вписано в Търговския регистър. Увеличението на капитала на тези дружества е станало с неразпределената печалба за 2016 г. и с такава от предходни години. То е било гласувано на ниво БЕХ още в края на май, става ясно от регистъра. Подобно увеличение на капитала на част от държавните енергийни дружества, които са били на печалба, е имало и през миналата година, става ясно от Търговския регистър. Тогава общата сума на увеличението е била 114.6 млн. лв. Подобна стъпка беше предприета и за държавната ТЕЦ "Марица-изток 2", въпреки че завърши 2015 г. със загуба от 72 млн. лв. Тогава капиталът на централата беше увеличен с 49.550 млн. лв. чрез апортиране на вземане по заем от 65 млн. лв., предоставен от БЕХ през 2013 г. БЕХ обаче е намалил капитала на "Булгартел" през миналата година от 7.05 млн. лв. на 6.4 млн. лв. Най-голямо увеличение на капитала от 50 млн. лв. е получила "Мини Марица-изток". На следващо място е ЕСО с 37.9 млн. лв., а при мрежовия газов оператор "Булгартрансгаз" увеличението е с 29.8 млн. лв. Капиталът на АЕЦ "Козлодуй", която отчете рекордно нисък резултат от 1.6 млн. лв. за 2016 г., се увеличава с 8.4 млн. лв. При "Булгаргаз" увеличението е със 17.2 млн. лв., а на енергийната борса - с 201 хил. лв. В същото време приходите от дивиденти, изплатени от енергийните дружества на БЕХ за 2016 г., са 115.9 млн. лв., което е увеличение с 26.5% спрямо предходната година. Увеличението на капитала на държавните дружества на практика ще улесни взимането на нова емисия облигации през следващата година, за която съобщи изпълнителният директор на БЕХ Петьо Иванов пред Publics.bg. По думите му нейната цел ще е да замени емисията, падежираща през ноември 2018 г., която беше пласирана в края на 2013 г. на Ирландската фондова борса и беше в размер 500 млн. евро. Тези средства бяха необходими на БЕХ, за да се платят натрупаните задължения в групата. Най-голямото от тях беше заемът на Националната електрическа компания за 195 млн. евро, с който трябваше да се финансира изграждането на АЕЦ "Белене". Иванов е допълнил още, че въпреки че в момента условията на финансовите пазари са много изгодни за нова емисия, БЕХ няма да предприеме подобна стъпка до следващата година. През 2016 г. БЕХ пласира и друга емисия облигации на стойност 550 млн. евро на Ирландската фондова борса. Тогава парите бяха необходими на холдинга, за да се разплати с двете американски централи - ТЕЦ "Контурглобал Марица-изток 3" и ТЕЦ "AES Гълъбово", към които НЕК беше натрупала задължения за близо 1 млрд. лв.
Източник: Капитал (10.07.2017)

Варна е лидер по брой на обществени поръчки Общините Варна и Бургас и "Мини Марица-изток" са най-големите възложители на обществени поръчки от началото на годината досега. Те са сключили общо 543 договора, като само морската ни столица се е подписала под 226 приключили търга, показва справка на "Сега" в регистъра на Агенцията за обществени поръчки (АОП). В първата десетка влизат и няколко енергийни дружества като държавната ТЕЦ "Марица-изток 2" (145), "Електроенергийният системен оператор" (132) и ЧЕЗ (100). Фирми от сферата на енергетиката бяха "окупирали" първите три места на възложителите и през 2016 г. Тогава лидерството бе запазено за ЧЕЗ, ЕСО и ТЕЦ "Марица-изток 2". На каква стойност обаче са договорите, не става ясно от регистъра на АОП. На дъното - с най-малко поръчки от началото на тази година, са АЕЦ "Козлодуй" (64), ВиК-Бургас (66) и ИСУЛ (63), показват още данните. Само за юни са сключени 1486 договора. В сравнение със същия месец на м.г. това е значително по-малко. Тогава подписаните контракти са били над 1900. Традиционно най-много обществени поръчки се сключват в рамките на последните няколко месеца на годината, когато министерства, агенции, комисии и др. държавни органи са натрупали резерви и те трябва да бъдат усвоени в рамките на календарната година. Общата стойност на сключените контракти за 2017 г. досега надхвърля 3.1 млрд. лв., като отделно - с по-малки суми, са подписани и договори в евро, швейцарски франкове или британски лири. Без изненади - за най-много пари са парафираните документи за строителство, където има 17 договора за поръчки над 2.1 млн. лв. и още 81 договора до тази сума. Най-масови обаче са контрактите за суми до 200 000 лв. - от началото на годината техният брой е 101. ---------КОНТРОЛ Агенцията за държавна финансова инспекция пусна вчера традиционния си тримесечен отчет за приключилите проверки. В рамките на периода април-юни са били проверени 237 обществени поръчки за над 300 млн. лв. Засечени са били 45 случая на непроведени или неоснователно проведени търгове за 5.1 млн. лв. Вредите за бюджета са общо 386 050 лв., като по-голямата част от тях вече са възстановени. Най-интересна е проверката на търговете на МО за двигатели и части за старите съветски самолети МиГ­-29, ползвани от българските ВВС. Проверени са и трите обществени поръчки от времето на бившия министър на отбраната Николай Ненчев - за доставката на 10 нови и ремонтирани двигатели, за седем кутии за самолетните агрегати и за други резервни части. Общата стойност на проверените поръчки е 67.9 млн. лв. Инспекторите не са установили нито финансови вреди, нито непроведени обществени поръчки.
Източник: Сега (11.07.2017)

НЕК получила близо 291 млн. лв. от фонда за енергийна сигурност Общественият доставчик на ток "Националната електрическа компания" (НЕК) е бил компенсиран с 290.713 млн. лв. през 2016 г. за изкупената възобновяема електроенергия и тока по дългосрочните договор с американските въглищни централи. Парите са преведени от Фонд "Сигурност на електроенергийната система“, в който от средата на 2015 г. година влизат 5% от приходите от продажба на електроенергия от всички производители и вносители, както и от "Електроенергийния системен оператор" и газовия "Булгартрансгаз". Във фонда влизат и държавните приходи от продажба на парникови квоти. Така през миналата година във фонда са влезли над 355 млн. лв., от които отчисленията са в размер на 215.164 млн. лв., а от постъпленията от въглеродна търговия - 140.741 млн. лв. Разходите за издръжката на фонда през 2016 г. са били за близо 132 хиляди лева. След изплатените на НЕК близо 291 млн. лв., във фонда са останали над 64 млн. лв., към които вече се натрупват новите отчисления и приходи от парникови квоти.
Източник: Медия Пул (20.07.2017)

Производството и потреблението на електроенергия расте Производството и потреблението на електроенергия от 1 януари до 30 юли 2017 г. в сравнение със същия период на миналата година продължават да нарастват, сочат данните на Електроенергийния системен оператор за енергийния баланс на страната. Подобрение има и при износа на електроенергия, но най-голямо впечатление правят данните за увеличение на дела на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ), както и на запазващото се устойчиво участие на базовите централи. Производството на електроенергия за периода от 1 януари до 30 юли 2017 г. се увеличава с 3.74% в сравнение със същия период на 2016 г. За сравнение, ако през първите седем месеца на миналата година (без един ден) производството на електроенергия е било от порядъка на 25 316 769 MWh, то сега нараства до 26 263 182 MWh. В сравнение с по-ранни периоди увеличението е по-малко, но въпреки това остава окуражаващо. Потреблението на електроенергия също расте – от 21 976 884 MWh за сравнявания период на 2016 г. до 23 382 149 MWh през настоящата. Това е увеличение (+) от 6.39 %. За пръв път от доста дълъг период се наблюдава по-съществено подобрение при износа на електроенергия, въпреки че данните продължават да са отрицателни. За сравнение, ако през първите 7 месеца на 2016 г. износът на ток е бил в обем от 3 339 925 MWh, то през посочения период на 2017 г. е от порядъка на 2 881 033 MWh, което е спад (-) от 13.74%. Участието на базовите централи продължава да е положително – плюс (+) 8.59 %. За пореден път през сравнявания период се отчита ръст при участието на ВЕИ в преносната мрежа. За първите седем месеца на тази година дела на ВЕИ расте до 748 138 MWh, при 680 697 MWh през сравнявания период на предходната година – плюс (+) 9.91%. Най-сериозно е повишението в дела на мощностите от вятър - плюс (+) 6.61%, докато при фотоволтаиците увеличението е от едва плюс (+) 0.82%. Дела на биомасата съответно остава положителен (+) 66.77%. Подобрение има и при участието на ВЕИ в разпределителната мрежа, което се увеличава с (+) 3.37%. И тук най-голям е приносът на вятърните електроцентрали – плюс (+) 8.25 %, а на биомасата нараства (+) с 10.27%. В същото време дела на електроенергията от слънчевите централи е отрицателен – минус (-) 0.42 %. Няма подобрение в участието на водноелектрическите централи, което остава на ниво от 2 189 003 MWh през първите седем месеца на 2017 г. , в сравнение с 3 103 335 MWh за същия период на миналата година, което е спад (-) от 29.46 %.
Източник: Банкеръ (03.08.2017)

БЕХ с 30 млн. лв. по-малко дивидент от компаниите си Печалбата на “Булгаргаз” намаля със 140,9%, сравнено с 2016 г. С 30 млн. лв. по-малко дивидент е получил Българският енергиен холдинг (БЕХ) от държавните фирми в енергетиката през първото полугодие в сравнение със същия период на 2016 г. Тогава те са отчислили 115,46 млн. лв., а сега - 84,54 млн. Една от причините е сривът в печалбата на АЕЦ “Козлодуй”, която беше едва 1,4 млн. лв. Това е заради вложените пари в модернизацията на блоковете. За полугодието на тази година атомната централа има печалба от 33,88 млн. лв. БЕХ трупа приходи и от лихви. От дъщерните дружества те са 66,4 млн. лв. за полугодието. 21 млн. лв. е лихвата на НЕК по заема от холдинга от над 1 млрд. лв., с който бяха погасени дълговете към двете американски централи, чийто ток националната компания по закон е задължена да изкупува. 8 млн. лв. пък са лихвите, които плаща столичната топлофикация заради дълговете си към “Булгаргаз”, които бяха прехвърлени на БЕХ. От дружествата в държавната енергетика най-голям срив в печалбата има при “Булгаргаз” - от 35,4 млн. лв. през 2016 г. за полугодието на тази е на загуба от 14,5 млн. лв., или разликата е минус 140,9%. В същото време на пазара е продаден 1,758 млрд. куб. м газ, или има ръст от 10,84 на сто. Причината за лошия финансов резултат е - колкото повече продава “Булгаргаз”, толкова повече губи заради ценовите решения на КЕВР. През полугодието компанията е сключила цесии за дълговете на 7 топлофикации за 98 млн. лв. и ги е прехвърлила на НЕК и ЕСО.
Източник: 24 часа (04.08.2017)

Оглозганият „Полимери“ дължи над 27 млн. лв. на кредитори Оглозганият от приватизаторите си – скандалното семейство Евгения и Николай Баневи, завод „Полимери“ дължи над 27 млн. лв. на кредиторите си. Това става ясно от списъка на одобрените от съда вземания, публикуван в Търговския регистър. Последното допълнение към безконечния списък от фирми, на които завода на Баневи дължи пари, е допълнен преди месец с вземанията на НЕК и „Елетроенергиен системен оператор“ София, които са в размер на общо 163 750 лв. Въпреки документите обаче Евгения Банева не се посвени да лъже в ефир, че заводът бил едва ли не в цветущо състояние и бил обявен във фалит заради една сметка за ток от 30 000 лв. Проверка в търговските регистри показва, че наистина делото по несъстоятелност на завода е стартирало по жалба на „Елетроенергиен системен оператор“ София през 2012 г. До обявяването на фалит на фирмата обаче се стига, след като съдът установява, че дружеството буквално е оглозгано от Баневи, които няколко години назад инкасират все по-големи загуби, които се трупат, без по тях да върви разплащане. Точно с цел да се спре разграбването на останалите работещи активи на дружеството от съда назначават синдик. Неговата задача е да опише всички излъгани кредитори, които чакат да приберат парите си от Баневи, както и масата на несъстоятелността. Тя включва всички активи и авоари на завода, чрез чиято продажба да бъдат разплатени натрупаните задължения. Любопитна подробност е, че в системата за фирмено разузнаване „Дакси“ като представляващ „Полимери“ все още е посочена Евгения Банева. Самата скандална дама направи опит да прехвърли проблемите на завода върху синдика, чиято роля по закон обаче не е да замазва безчинствата на собствениците, натрупали загубите, а да предпази активите от по-нататъшно разграбване. В ефира на Нова тв Банева гузно премълча факта, че приватизираното през 1998 г. дружество „Полимери“ агонизира близо 15 години. В средата на 2010 г. то спира работа окончателно, а на 12 декември 2012 г. Варненският окръжен съд го обявява в неплатежоспособност, а за синдик на дружеството е назначен Иван Балабанов. Година преди това Банев и съпругата му Евгения без разрешение на общото събрание на „Полимери“ прехвърлят част от сградите, производствените инсталации и машини на компанията на обща стойност около 25 млн. лв. в новорегистрирано дружество „Полимери инвест“. До 7 септември 2011 г. негов мажоритарен собственик е публичното дружество „Полимери“. Семейство Баневи обаче апортират в новото дружество и други свои активи, като по този начин придобиват мажоритарния контрол върху компанията. Идеята е повече от ясна – в новото дружество са всички активи, а в старото остават пасивите с неуредените дългове към доставчици и неизплатените с месеци заплати на работниците. Стратегията за декапитализация на компанията е подготвена, преди тя да бъде фалирана, а изпълнението на плана започва през юли 2012 г. Тогава 168 сгради и съоръжения, собственост на „Полимери“, са апортирани в „Полимери инвест“. Веднага след това те са заличени от кадастралните и имотните регистри и по този начин са подготвени за събаряне, обясняват ситуацията запознати с престъпната далавера на семейството, претендиращо за представители на едрия индустриален бизнес у нас. През цялото време Баневи обвиняват държавата, че не прави нищо, за да помогне на частното им дружество, което на практика разрязват и разпродават всичко, което може да се продаде. Без цистерните с отровните химикали, които оставят на грижа на държавата. Евгения Банева обаче не престава да обяснява, че целта на операцията е да бъде изграден нов завод за сода каустик в Девня. Тя дори съобщава, че за тази цел е осигурена инвестиция от над 100 млн. евро. Само година по-късно става ясно, че „Полимери“ загива, но и тогава се хвърля прах в очите на хората. Комсомолският хъс и мегаломанските, но кухи проекти на Баневи сриват „Полимери“. От баланса на дружеството и публикувания с 4 месеца закъснение отчет става ясно, че за 2011 година „Полимери“ е на загуба от 10 млн. лв., а година по-рано е бил на минус 31 млн. лв. През юни тази година сагата с „Полимери” приключи, след като българска фирма купи предприятието за 15 млн. лева. В Девня са надяват на мястото на лунния пейзаж, останал след Баневи, да бъде построен нов завод, който да дава поминък на местните хора. „Полимери” не са единствената жертва на комсомолеца приватизатор Николай Банев. Същата съдба споходи и бившият завод „Елма”-Троян, където Банев се обяви за основен кредитор на предприятието. Нещо повече, той обвини работниците, че били ниско квалифицирани, а предприятието - социалистическо. Скандалите около други сделки показват също на какво е способен семейният дует – примери като „Русалка”, къмпингите „Градина”, „Каваците” и „Златна рибка”.
Източник: Монитор (09.08.2017)

Производството на ток е нараснало с 3,64% Производството на електроенергия за периода от 1 януари до 13 август 2017 г. е нараснало до 28 019 217 мегаватчаса, което с 3,64 на сто повече в сравнение с аналогичния период на 2016 г. Това показват оперативните данни на Електроенергийния системен оператор (ЕСО). Ръст с 6,25% се отчита и при потреблението на ток за същия период от време. От началото на годината са изразходвани 24 788 199 мегаватчаса при 23 330 168 мегаватчаса за същото време на миналата година. Спад от 12,8% е регистриран на износа на електроенергия, като зад граница сме продали 3 231 018 мегаватчаса електроенергия. От началото на годината базовите централи са генерирали 23 714 462 мегаватчаса електроенергия, което е с подобрение с 8,28% в сравнение с този период на 2016 г. Увеличение с 8.63 на сто се отбелязва в дела на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) в преносната мрежа на страната. Тяхното участие в разпределителната мрежа е с плюс 2.64 на сто. Участието на водноелектрическите централи (ВЕЦ) в производството на електроенергия е намаляло - минус 28,48%.
Източник: Монитор (22.08.2017)

ЕСО обявява търг за студен резерв Електроенергийният системен оператор (ЕСО) уведоми днес на сайта си, че обявява търг за закупуване на разполагаемост за студен резерв за периода от 00:00 часа на 01.04.2018 г. до 24:00 часа на 31.07.2018 г. Електрическите централи, които искат да участват в търга, могат да изтеглят нужните документи от интернет страницата на дружеството. Офертите се представят в деловодството на ЕСО в срок до 12:00 часа на 20 септември 2017 г. Същият ден от 14:00 часа в сградата на централното управление на ЕСО ще се осъществи и отварянето на предложенията. На 25 юли тази година също бе обявен търг за студен резерв, но тогава нито една централа не подаде оферта. Междувременно стана известно, че токът на Българската независима енергийна борса е бил търгуван при средната цена 76.72 лева за мегаватчас, сочат данните на борсата. Продадени са общо 13043.20 мегаватчаса при утрешен ден на доставка (12 септември). Най-ниската цена в рамките на днешната сесия е 44.04 лева за мегаватчас, постигната за 02:00 часа, а най-високата - 111.5 лева за мегаватчас за 20:00 часа.
Източник: econ.bg (12.09.2017)

Електроенергийният системен оператор (ЕСО) обявява допълнителен търг за закупуване на разполагаемост за студен резерв. Поръчката е за периода 01.04.2018 г. до 31.07.2018 г. или за Лот 3 от предстоящия период на целия търг. Операторът иска да допълни 124 MW от необходимата за периода електрическа мощност от 300 MW, обясниха пред Economic.bg от ЕСО. Между април и юли (Лот 3) са класирани да предоставят студен резерв четири централи - ТЕЦ „Бобов дол”, ТЕЦ „Марица 3”, „Биовет”, Топлофикация „Русе”. Електрическите централи, които искат да участват в търга, могат да изтеглят нужните документи от сайта на оператора в секция: Електроенергиен пазар > Спомагателни услуги > Търгове за студен резерв. През юли ЕСО обяви резултатите от проведените търгове за разпределението на студения резерв за периода от 1 август 2017 г. до 31 юли 2018 г. Тогава стана ясно, че седем централи, разпределени в три Лота, ще осигуряват студения резерв за този период - ТЕЦ „Бобов дол”, ТЕЦ „Марица 3”, „Биовет”, „Брикел”, Топлофикация „Перник”, Топлофикация „Русе”, ТЕЦ „Марица Изток 2”. В края на юли тази година имаше друг допълнителен търг за студен резерв от 83 MW, но за Лот 2 от посочения период. Тогава обаче нито едно централа не подаде оферта. От ЕСО коментираха, че липсващите мощности не са толкова фрапиращи и вероятно ще бъде обявен нов търг за допълване на количеството от необходимите 700 MW. Сред класиралите се за зимен сезон 2017/2018 са и тези централи, които през януари не успяха да активират мощностите си. Припомняме, че по време на големите студове през изминалата зима частните ТЕЦ "Брикел" и ТЕЦ-ове "Бобов дол" и "Марица 3"(Димитровград) не можаха да активират студения резерв, въпреки сключените договори за поддържането му. Предишният търг на ЕСО бе спечелен от общо шест компании ТЕЦ "Марица Изток" 2, ТЕЦ „Бобов дол“, ТЕЦ „Русе”, ТЕЦ „Марица 3” (Димитровград), ТЕЦ „Брикел” и „Биовет”.
Източник: Други (12.09.2017)

Ръст в производството и потреблението на ток Производството на електроенергия е нараснало с 3.36 на сто от 1 януари до 10 септември спрямо същия период на миналата година, сочат оперативните данни на Електроенергийния системен оператор (ЕСО). От началото на годината са произведени 31 361 720 мегаватчаса ток в сравнение с 30 343 383 мегаватчаса за аналогичния период на 2016 г. Потреблението на електроенергия също расте - от 25 919 269 мегаватчаса за сравнявания период на 2016 г. - до 27 427 968 мегаватчаса през настоящата година, което прави ръст от 5.82 на сто. Износът на електроенергия е с 11.08 на сто по-малко за разлика от първите девет месеца на миналата година. В производството на ток от централите на биомаса, присъединени към преносната мрежа, продължава да се отчита сериозен растеж. От началото на годината до 10 септември, в сравнение със същия период на миналата година, производството на ток от този вид централи е нараснало с 64.81 на сто. С 10.01 повече е участието на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) в преносната мрежа, докато в разпределителните мрежи ръстът е с 3.44 на сто. С 28.33 на сто по-малко е токът, произведен от водноелектрическите централи.
Източник: Банкеръ (13.09.2017)

Расте производството и потреблението на ток у нас Расте производството и потреблението на ток у нас. Това показват оперативните данни на Електроенергийния системен оператор (ЕСО). За периода от 1 януари до 17 септември 2017 г., съпоставимо със същия период на миналата година, производството на електроенергия се е повишило с 3.23 на сто. От началото на годината са произведени 32 185 209 мегаватчаса ток в сравнение с 31 178 902 мегаватчаса за аналогичния период на 2016 г. Потреблението на електроенергия също е нараснало - от 26 578 331 мегаватчаса за сравнявания период на миналата година - до 28 111 243 мегаватчаса през настоящата, което прави ръст от 5.77 на сто. Данните на ЕСО показват още, че износът на електроенергия е с 11.45 на сто по-малко разлика от първите девет месеца на миналата година. В производството на ток от централите на биомаса, присъединени към преносната мрежа, продължава да се отчита сериозен растеж. От началото на годината до 17 септември, в сравнение със същия период на миналата година, производството на ток от този вид централи е нараснало с 64.56 на сто. С 10.50 повече е участието на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) в преносната мрежа, докато в разпределителните мрежи ръстът е с 3.76 на сто. За сравнявания период с 28.45 на сто по-малко е токът, произведен от водноелектрическите централи (ВЕЦ).
Източник: 24 часа (20.09.2017)

Обществени поръчки за 4,5 млрд. лв. са сключени от началото на годината Обществени поръчки за около 4,5 млрд. лв. са сключени от началото на годината към момента, като почти половината от договорите са за различни доставки, следвани от тези за строителство, показват данните на Агенцията по обществени поръчки. Към момента договорите по 14 049 обществени поръчки в левове са за 4 457 226 516 лв., а тези в евро са 46 на стойност 16 678 130 евро. Има две поръчки за 6632 долара, една за 30 450 британски лири и една за 711 073 швейцарски франка. За различни доставки са сключени договори за над 2 млрд. лв., за строителни услуги са похарчени 1,578 млрд. лв., а останалите поръчки са в сферата на услугите. Най-скъпите поръчки са в строителството - сключени са 92 договора за по над 2,150 млн. лв. При доставките договорите надхвърлят 180 хил. лв., а при услугите - над 110 хил. лв. Най-много обществени поръчки през близо деветте месеца на 2017 г. са възложени от Община Варна с 281 сключени договора, следвана от "Електроенергийния системен оператор" с подписани 272 споразумения и държавните Мини "Марица-изток" с 220 договора. След тях са държавната ТЕЦ "Марица-изток 2" с 207 възложени поръчки и "ЧЕЗ Разпределение България" – с 201 договора. По данни на агенцията най-много пари за обществени поръчки са изхарчени през 2013 г. – близо 7,4 млрд. лв., 287 млн. евро, 260 млн. японски йени и 16,77 млн. долара. За миналата година са похарчени близо 6,2 млрд. лв., почти 124 млн. евро, около 2 млн. швейцарски франка и над 1,7 млн. долара.
Източник: Дума (27.09.2017)

Продължава спадът в износа на ток Износът на ток за първите девет месеца е в размер на 4,2 млн. мегаватчаса. Това показват оперативните данни на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) към 1 октомври. Данните показват продължаващ спад на износа на електроенергийните компании у нас. За цялата 2016 година износът беше 6,4 млн. мегаватчаса, което е спад от близо 40 на сто. Намалението за първите девет месеца е над 14%. Производството и потреблението на електроенергия обаче расте, показват данните на ЕСО. През първите девет месеца на годината в страната са произведени 33,7 млн. мегаватчаса електроенергия, което е увеличение от 2,66% спрямо същия период на миналата година. Така се покрива увеличеното с почти 5,7% потребление - до 29,4 млн. мегаватчаса. Основната част от електроенергията в страната е произведена от базовите централи - общо 28,6 млн. мегаватчаса. Производството от тези мощности расте с 6,44 на сто спрямо 2016 г. Същевременно водните централи намаляват своето производство - с 28,5% до 2,6 млн. мегаватчаса.
Източник: Дума (04.10.2017)

Подписахме с румънците договор за аварийна доставка на електроенергия "Електроенергийният системен оператор" на България и Националният преносен оператор на Румъния "Транселектрика" подписаха вчера договор за оказване на взаимна аварийна доставка на енергия. Документът бе подписан от изпълнителните директори на двете дружества в присъствието на българския енергиен министър Теменужка Петкова и румънския й колега Тома-Флорин Петку, съобщиха от Министерството на енергетиката. Срещата се проведе в рамките на четвъртото заседание на съвета за сътрудничество на високо равнище между правителствата на България и Румъния в Евксиноград, Варна. Подписаният договор гарантира обезпечаването на енергийните системи на двете страни в случай на аварии, които застрашават тяхната сигурност. Аварийната помощ ще се предоставя от реалновременните резерви, като това няма да оказва негативно влияние на енергийните им системи, съобщиха от Министерството на енергетиката. Договорът регламентира още, че аварийната помощ трябва да бъде осигурена до един час от поискването й, в случай на приемане на заявката от страната доставчик. Договорът влиза в сила от деня на неговото подписване и е валиден до 31-ви декември 2018 г.
Източник: Дума (04.10.2017)

ЕСО препоръчва изграждането на нови енергийни мощности до 2026 г. Електроенергийният системен оператор (ЕСО) препоръчва в своя десетгодишен план за развитие изграждането на базови мощности, които да балансират зелената енергия - като например газови централи, но след оценка на движението на цената на природния газ през годините. Към 2026 година присъединените към енергийната система вятърни и фотоволтаични централи ще имат обща мощност от над 2,5 хил. мегавата. Това ще направи труден баланса на енергийната система, пише в доклада на ЕСО. Документът е разгледан и приет по време на закрито заседание на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), предаде investor.bg. Като цяло от ЕСО не виждат недостиг на енергийни мощности към 2026 година и не очакват проблеми за мрежата при нормална аварийност. В плана не е записано строителството на АЕЦ "Белене", доколкото все още няма решение на правителството какво ще се прави в този казус. Предвидено е удължаването на срока за експлоатация на двата работещи блока на АЕЦ "Козлодуй", както и увеличаването на номиналната мощност на реакторите. Операторът посочва още, че при екстремална зима енергийните мощностите могат да не достигнат и при невъзможност за внос промишлените потребители могат да ограничават потреблението си в пиковите часове. В същото време обаче през лятото има излишък на произведена електроенергия. В плана е записано още, че към края на 2016 година към енергийната мрежа у нас са присъединени водни централи с мощност от 2300 мегавата, 700 мегавата вятърни паркове, 1014 мегавата фотоволтаични централи и 66 мегавата централи, използващи биомаса. След разговори с инвеститори от ЕСО залагат, че за следващите 10 години към мрежата ще бъдат присъединени общо 1100 мегавата нови мощности, използващи възобновяеми източници. Най-голям дял се пада на вятърните паркове - още 540 мегавата, и слънчевите панели - общо 490 мегавата.
Източник: Дума (13.10.2017)

Двете български борсови дружества на ЧЕЗ отчитат силни ръстове на печалбата през деветмесечието на 2017 г. спрямо същия период на 2016 г. на фона на новините за евентуална бъдеща продажба на активите на чешката група у нас. ЧЕЗ Разпределение България АД отчита 71% ръст на печалбата на годишна база до 27,08 млн. лв. за деветмесечието на 2017 г. Само за лятото печалбата е 8,4 млн. лв. при повишение с 58% на годишна база. Приходите от продажби на ЧЕЗ Разпределение се увеличават с 10,28% на годишна база до 312,7 млн. лв. Само за третото тримесечие повишението е с 12,57% до 96 млн. лв. ЧЕЗ Разпределение България АД притежава електроразпределителната мрежа в Западна България, с изключение на далекопроводите високо напрежение, които са собственост на ЕСО ЕАД. Печалбата на ЧЕЗ Електро България АД, което е търговско дружество, достига 38,8 млн. лв. при повишение със 127% на годишна база. Само за третото тримесечие обаче има спад с 60,26% на годишна база до 3,85 млн. лв. Приходите на ЧЕЗ Електро намаляват с 0,42% на годишна база до 939 млн. лв. за деветмесечието на 2017 г., но само през лятото има ръст с 0,37% до 254 млн. лв. Акциите на ЧЕЗ Разпределение поскъпват с 97% в последните 12 месеца до 274 лв. за брой и 528 млн. лв. пазарна капитализация. При ЧЕЗ Електро повишението е със 148% за година до 120 млн. лв. пазарна капитализация.
Източник: Инвестор.БГ (01.11.2017)

ЕСО получава 1.2 млн. лв. от ЕК за проекти в областта на интелигентните мрежи „Електроенергийният системен оператор“ ЕАД безвъзмездно ще получи над 1.2 млн. лв. в рамките на проекта „Трансгранично управление на непостоянните енергийни източници и инсталации за съхранение на енергия, позволяващи транснационален пазар на едро – CROSSBOW”на Европейската комисия. Основна цел на проекта е да предложи споделено използване на ресурси за насърчаване на трансграничното управление на непостоянните източници на възобновяема енергия. Общата му стойност е над 21 млн. евро, от които над 17 млн. евро е безвъзмездно съфинансиране. Идеята е финансирана със средства от програма „Хоризонт“ 2020“ на ЕК. Той се определя като един от стратегическите за Европейския съюз в областта на интелигентните мрежи. Министърът на енергетиката Теменужка Петкова обясни, че участието на ЕСО в проекта CROSSBOW ще се даде възможност на операторите в региона да обменят най-добри практики в процеса по управление на електроенергийната система. Тя допълни, че създаването на регионален координационен център в Югоизточна Европа, подобен на вече съществуващите в Западна и Централна Европа ще гарантира повишаване надеждността и ефективността на преносната система в региона. „Даваме началото на проекта именно в навечерието на първото българско председателство на Съвета на ЕС – ясен знак, че сме ангажирани с приоритета за приложение на законодателството „Чиста енергия за всички европейци“ и интегриране на електроенергийните пазари в Западните балкани“, Петкова по време на откриването на срещата в Министерството на енергетиката. Двудневната среща събира участници от 14 държави, сред които и 8 оператори на преносни мрежи - България, Румъния, Македония, Сърбия, Гърция, Босна и Херцеговина, Хърватия и Черна гора. ЕСО ЕАД има опит с разрешаването на експлоатационни проблеми, свързани баланса между производство и потребление на електроенергия. В тази връзка системният оператор ще участва в демонстрациите по CROSSBOW проекта с този актуален казус и предприеманите мерки. ПАВЕЦ Чаира би могла да разшири дейността си по балансиране на пазара в региона. Целта е CROSSBOW да анализира данните и помогне за използване на възобновяемата енергия на регионално равнище със съседните страни. Проектът „CROSSBOW“ се ръководи от ETRA GROUP и има за цел да предложи споделено използване на ресурси за насърчаване на трансграничното управление на непостоянните източници на възобновяема енергия и съоръженията за нейното съхранение. Това способства по-широко разгръщане на незамърсяващи енергийни източници, съкращаване на мрежовите експлоатационни разходи и увеличаване на икономическите ползи от екологично чистата енергия. Резултатите от проекта “CROSSBOW” ще бъдат анализирани от осемте оператори на преносни системи от Югоизточна Европа. Ще бъдат демонстрирани отделни случаи на справяне с транснационалните предизвикателства, пред които е изправена всяка от участващите в проекта страни.
Източник: econ.bg (10.11.2017)

ТЕЦ съхранявали в складовете си нормативно определените количества въглища Проверки от министерството на енергетиката и "Електроенергиен системен оператор" ЕАД на енергийни предприятия, за готовността им да осигурят студен резерв, са установили, че във всички въглищни складове на централите се съхраняват по-големи количества въглища спрямо нормативно утвърдените, съобщиха от енергийното министерство, цитирани от БТА. В периода от 1 до 10 ноември контролните органи са проверили на място складовете на ТЕЦ "Бобов дол" ЕАД; "Топлофикация-Перник" АД; "Топлофикация-Русе" ЕАД; ТЕЦ "Марица-изток 2" ЕАД, ТЕЦ "Марица 3" АД и "Брикел" ЕАД. Направени са били и проверки на централи по отношение на спазването на изискванията на Наредба 11 за резерви от горива на централите, които работят с основно гориво въглища, в предприятията: "Топлофикация-Сливен" ЕАД, "Ей И Ес-3С Марица-изток I", ТЕЦ "КонтурГлобал Марица-изток 3" АД. И при тези централи се е установило, че реалното количество въглища, които се съхраняват на склад, е по-високо от нормативно определеното в заповедта на министъра на енергетиката.
Източник: 24 часа (15.11.2017)

Първа стъпка към обединение на енергийните борси в България и Македония От началото на 2018 година ще има съвместни търгове за разпределение на преносни капацитети между електроенергийните оператори на България и Македония, съобщават от Министерството на енергетиката. Решението за това беше взето по време на съвместното заседание на правителствата на двете държави в Струмица. С новите тръжни процедури търговците от македонска страна ще участват съвместно с българските си партньори на дневните търгове, които Електроенергийният системен оператор (ЕСО) ще провежда от името на двата оператора. Споразумението е подписано на базата на съгласувани вече общи Правила за разпределение на преносни способности, обясняват от своя страна от ЕСО. Новите тръжни правила ще улеснят търговските участници, защото вече ще използват една платформа. Провеждането на търговете ще доведе до ръст на търгуваната електроенергия в региона и ще повиши ликвидността на националните енергийни борси, посочват още от ведомството, ръководено от Теменужка Петкова. Общите тръжни процедури са задължителна мярка за обединение на енергийните борси на Западните Балкани и в Югоизточна Европа. По време на заседанието в Струмица беше подписано и споразумение за извършване на предпроектно проучване за изграждането на нова газова връзка между двете държави. Страни по документа са българският газопреносен оператор "Булгартрансгаз" и акционерното дружество за извършване на енергийни дейности Македонски енергийни ресурси "МЕР АД Скопие". При анализите на маршрутите за изграждане на нова междусистемна газова връзка ще бъде взето предвид развитието на газопроводите Гърция-България и Турция-България, както и реализацията на концепцията за газоразпределителен център "Балкан". Работна група между Република България и Република Македония ще създава общ Балкански туристически маршрут, стана ясно по време на срещата на министъра на туризма Николина Ангелкова с Кочо Ангушев, вицепремиер по икономическите въпроси на Македония, допълват и от пресцентъра на Министерството на туризма. Двустранни разговори е добре да се проведат и между туроператори, които ще помогнат за реализиране на Балканския туристически маршрут, препоръча още Ангелкова. Македония е сред водещите туристически пазари за България в периода януари-септември у нас са пътували повече от 413 хил. македонски граждани, като се отчита 5,8% ръст спрямо същия период на 2016 г. По този показател Македония заема шесто място у нас. Традиционно македонските туристи идват у нас, за да посетят черноморските курорти, но също така има и сериозен интерес към зимни курорти като Банско, Боровец и Пампорово. Като ротационен председател на Съвета на ЕС България насочва вниманието на своите европейски партньори към Западните Балкани. Една от задачите, които си постави българското правителство, е намаляването на цените на роуминга. Първата стъпка в тази посока е направена след подписването на Меморандум за разбирателство между транспортните министерства на България и Македония по време на заседанието в Струмица, посочва БТА. Решението за този меморандум беше взето по време на заседанието на българското правителство в сряда. Документът предвижда страните да насърчат мобилните оператори за постигането на конкретни споразумения помежду си, които да доведат до трайното намаляване на международните тарифи на роуминг услугите. Цените на мобилните разговори между България и Македония са едни от най-високите в Европа. Те са между 2,99 лева и 6,99 лева на минута и около 25 лева на мегабайт. „Подписването на тази междуправителствена спогодба е израз на политическата воля, с която ще изпратим ясно послание, че интеграцията на Западните Балкани е от изключителна важност за приобщаването им към ЕС“, коментира министър Московски. Според него това ще мотивира операторите да сключат споразумения за реално намаление на цените за разговори в роуминг и за ползване на интернет. Очаква се на 6 декември да бъде подписано същото споразумение и със Сърбия.
Източник: Инвестор.БГ (24.11.2017)

Кандидат-купувачът на "ЧЕЗ България" - "Фючър енерджи", излиза от пазара на ток Само месец след като "Фючър енерджи", заедно с индийски партньор подаде най-високата оферта за закупуване на активите на ЧЕЗ-България, енергийният търговец изненадващо изпадна в неплатежоспособност. В края на миналата седмица той е поискал от "Електроенергийния системен оператор" (ЕСО) незабавно да бъде отстранен от пазара на електрическа енергия в България. От публичния регистър на търговските участници, регистрирани като координатори на стандартни балансиращи групи, се вижда, че "Фючър енерджи", която е била вписана в него още през 1 май 2013 г., ще излезе от пазара на ток в 00:00 часа на 2 декември. Изненадващото развитие (поне допреди няколко седмици нямаше данни за проблеми при търговеца) повдигна въпроси дали решението на "Фючър енерджи" да излезе от пазара на електроенергия не било предизвикано от конкуренти за бизнеса на ЧЕЗ. Или обратно, дали компанията не се е опитвала да се спаси от ликвидните си проблеми, придобивайки най-голямото като приходи енергийно дружество в България. Какво се случи на "Фючър енерджи" Засега отговорът е, че по-скоро дружеството е изпаднало в неплатежоспособност, тъй като прогнозите му за движението на енергийните цени не са сбъднали и търговецът не е можел да изпълни договорите с клиентите си. Според участници на пазара ключови доставчици са прекратили договорите си с "Фючър енерджи", като в същото време в балансиращата му група са натрупани огромни небаланси. За първи път сигнал, че има проблем в дружеството се появи на 24 ноември, когато стана ясно, че то не е погасило "Задълженията към обществото" (специална такса плащана от потребителите на електроенергия) към НЕК. Собственикът на компанията Валентин Христов не беше намерен за коментар, а други енергийни търговци твърдят, че докато не се преодолее кризата се въздържат да обсъждат случващото се на пазара. Така че засега е трудно да се дадат еднозначни отговори на въпроса за конкретната причина довела до неплатежоспособността на "Фючър енерджи". Както означава да фалира енергиен търговец Това не е първият случай, в който енергиен търговец излиза от пазара. Преди две години това се случи с "Енемона Ютилитис", която вече е обявена във фалит. Още няколко по-малки търговеца на ток бяха изкарани от пазара на балансираща енергия от ЕСО през последната година. По процедура клиентите на този търговец на ток автоматично са прехвърлени към доставчика от последна инстанция - НЕК. Т.е. те няма да имат непосредствени проблеми за снабдяването им с електроенергия. Според сайта на "Фючър енерджи" то доставя електроенергия на над 5000 компании. Цената на електроенергията, която закупуват от НЕК, обаче ще поскъпне, но клиентите относително бързо могат да си намерят нови доставчици. Кои са "Фючър енерджи" Компанията, чийто собственик е Валентин Христов, доставя електроенергия за България, Македония, Сърбия и Албания. Досега изглеждаше, че дружеството се представя добре на пазара на електроенергия. Според консолидирания отчет за 2016 г. приходите му са 52 млн. лв., а нетната печалба е 1.2 млн. лв. Новината е наистина изненадваща на фона на това, че в началото на този месец "Капитал" научи, че именно "Фючър енерджи" е бил одобрен за купувач на най-големия частен енергиен актив в страната - този на ЧЕЗ. Българският търговец беше подал оферта заедно с индийската India Power Corporation Ltd (IPCL), която е част от група с бизнес за около 10 млрд. долара. Ценовото им предложение за най-голямото електроразпределително дружество, което обхваща територията на Западна България и обслужва близо 3 млн. потребители - на снабдителното предприятие "ЧЕЗ електро" и търговеца на електроенергия "ЧЕЗ трейд", беше над 300 млн. евро. По информация на "Капитал" на кандидата е бил даден срок от 3 месеца - до януари,да постигне съгласие по договора за покупко-продажба. Сред конкурентите на "Фючър енерджи" и индийската компания беше Христо Ковачки и пазарджишката "Инерком", Energo-pro и консорциум между "Приста ойл" и турската STFA. Доколко сегашното искане до ЕСО може да се окаже решаващо за изхода на тази сделка засега не е ясно. Кой е Валентин Христов Що се отнася до бизнеса на самия Валентин Христов, до началото на 2016 г. той се занимаваше основно с хладилни инсталации главно за вериги магазини и бензиностанции. Компанията му "Магнум 7", с приходи от 18 млн. лв., стана собственост на австрийската Hauser. Той запази дял от 10% в дружеството. "Хладилните" му клиенти са и първите при дебюта му в търговията, която постепенно се разраства и в Сърбия, Албания и Македония. Машинен инженер по образование, всъщност Христов е сериен предприемач - сред начинанията му в миналото са минералната вода "Банкя" и компанията за дигитален широколентов печат "Типо принт".
Източник: Капитал (04.12.2017)

Фирмата, сочена за купувач на ЧЕЗ, отстранена от пазара на ток заради големи дългове към НЕК “Фючър енерджи” - фирмата, сочена за купувач на бизнеса на ЧЕЗ в България, е отстранена от пазара на ток, научи в. “24 часа”. От компанията са написали писмо до Електроенергийния системен оператор с дата 1 декември, че от 2 декември молят да бъдат отстранени от регистъра на координатори на стандартни балансиращи групи. Информацията бе потвърдена от ЕСО. Оттам уточниха, че от “Фючър енерджи” са посочили като мотив отпадането на ключови доставчици на електроенергия, поради което не могат да изпълняват задълженията си по договори. Писмото на “Фючър енерджи” е ЦУ-ПМО7100 - 01 12 2017. Получатели са “Електроразпределение Юг”, “ЕВН България”, “Енерго-Про мрежи”, “Енерго-Про продажби”, “ЧЕЗ Разпределение”, “ЧЕЗ Електро България”, НЕК, енергийната борса и КЕВР. В регистъра на търговците, координатори на стандартни балансиращи групи, срещу името на “Фючър енерджи” от късния следобед в петък се появи буквата S, което означава отстранен. Изненадващият ход е всъщност резултат от предупреждението, което ЕСО е изпратил в началото на ноември до три компании. Държавният оператор посочва търговците “Фючър енерджи”, “Енергийна финансова група” и “Аркадия сървис” със сериозни задължения към НЕК за такса задължения към обществото. На тях е бил даден срок до 23 ноември да се издължат. Според осведомени от тримата търговци “Фючър енерджи” са влезли в преговори за разсрочване, но очевидно се е стигнало до споразумение От НЕК заявиха, че оповестяват списък с фирмите, които не си плащат, но не могат да отстранят никой от пазара. Както и не могат да съобщят размера на дължимата сума. Справка на сайта на НЕК показва, че фирмите, които са с просрочие по плащането на “задължение към обществото” към 24 ноември, са 16. Срещу имената на “Тошел 92” “Ар Си пауър енерджи” и “Кей Ар Джи” е написано - отстранени от електроенергийния пазар. Другите длъжници са “Аркадия сървис”, “Гранд Енерджи Дистрибюшън”, “Дикс 2001-електроснабдяване”, “Джи Ви Ай”, “Ел Екс Корпорейшън”, “Енекод”, “Енергийна финансова група”, “Енерджи съплай”, “Еско сървисис”, “Мост енерджи”, “Сайт енерджи”, ТЕЦ “Марица-изток 2”, “Фючър енерджи”. за купувач на ЧЕЗ, на ток заради големи дългове към НЕК От ЧЕЗ заявиха, че тяхната компания “ЧЕЗ Електро” купува ток от “Фючър енерджи”, но работели и с други търговеци, от които купуват електроенергия. “Това са реалностите на пазара и ние се съобразяваме с тях”, съобщиха от компанията. Според закона, когато един търговец на ток спре да доставя електроенергия на клиентите си, те отиват при доставчика от последна инстанция в района, в който са. Ако са в София, това е ЧЕЗ, ако са в Североизточна България, е “Енерго-Про”, а за Югоизточна България е ЕВН. Те ще доставят електроенергията вместо търговеца, с когото фирмата или домакинството има договор. Това е, докато бъде намерен нов търговец. Токът на доставчика от последна инстанция е по-скъп. От сайта на “Фючър енерджи” става ясно, че фирмата има над 3500 клиенти Сред тях са компании като “Олинеза”, “Михалково”, Александровска болница, болница “Токуда”, “Джъмбо”, “Шарлопов хотелс”, “Макдоналдс”, Кей Еф Си. Всички те сега ще бъдат снабдявани от съответното енергоразпределително дружество. Търговци на ток заявиха, че с оглед на големите обороти всяка компания на този пазар ползва външно финансиране. Но нормативните изисквания били такива, че всяка сделка, която може да доведе до задлъжнялост, подлежи на одобрение от КЕВР. От регулатора заявиха, че досега на заседание на комисарите не е внасяно за одобрение искане за допълнително финансиране от страна на търговец на ток. В последните дни на ноември е имало и рязък спад на цените на енергийната борса За периода от 1 до 28 ноември тя е била 97,565 лева за мегаватчас. На 29 ноември пада на 68,29 лева, а на 30 ноември се срива на 44,26 лева. Търговци на ток коментираха, че причината е рязкото свиване в търсенето на ток - вероятно заради това, че определени търговци със задължения към НЕК не са могли да поддържат необходимите обезпечения към борсата. Поради това престанали да подават заявки за купуване на ток. Централното диспечерско управление на ЕСО. От компанията са отстранили и “Фючър енерджи” от пазара на ток.
Източник: 24 часа (04.12.2017)

Извънредна ситуация на пазара на ток: Заради "Фючър енерджи" 5 000 клиенти сменят доставчика си Във връзка с извънредната ситуация, свързана с отстраняването на „Фючър Енерджи“ ООД от пазара на електрическа енергия и преминаването на значителен брой клиенти към Доставчик от последна инстанция, срокът, в който електроразпределителните дружества ще приемат заявления за смяна на доставчика на тези клиенти, се удължава до 15 декември. Това съобщава Енергийният системен оператор на интеренет страницата си днес. Компанията, която доставя електрическа енергия на около 5 000 потребители, в края на миналата седмица е поискала сама да бъде отписана от списъка на търговците. Като причина за оттеглянето, според публикация във в. 24 часа, е посочила невъзможност да изпълнява договорите си заради отпадането на ключови доставчици на електроенергия. В писмото си до доставчиците от последна инстанция от 1 декември, (включително НЕК, БНЕБ и КЕВР), ЕСО информира за постъпило от „Фючър Енерджи“ ООД „искане за незабавно отстраняване от пазара на електрическа енергия, поради невъзможност да осигурява електрическа енергия за своите клиенти, прекратяване на договори с ключови доставчици и натрупване на огромни небаланси в балансиращата група. Във връзка с това постъпило искане „ЕСО ЕАД отстранява „Фючър Енерджи“ ООД от пазара на електрическа енергия, считано от 0:00 ч. На 02 декември 20017 г. Преките членове в балансиращата подгрупа на "ФЮЧЪР ЕНЕРДЖИ" ООД, част от стандартната балансираща група на "ЕВН Трейдинг Саут Ийст Юръп•• ЕАД, на които "ФЮЧЪР ЕНЕРДЖИ" ООД е и доставчик на електрическа енергия, ще бъдат причислени от "ЕСО" ЕАД в състава на специалната балансираща група на "НЕК" ЕАД, в ролята му на доставчик от последна инстанция, считано от 0:00 ч. на 02 декември 2017 r .. Непреките членове в балансиращата подгрупа на "ФЮЧЪР ЕНЕРДЖИ" ООД, част от стандартната балансираща група на "ЕВН Трейдинг Саут Ийст Юръп" ЕАД , следва да бъдат причислени от съответния мрежови оператор в състава на специалната балансираща група на доставчика от последна инстанция, считано от 0:00 ч. на 02 декември 2017 r. Операторите на електроразпределителните мрежи следва да уведомят непреки членове за настъпилите обстоятелства. Същите трябва и да отразят промяната в базата данни при тях и да извършат допълнително междинно отчитане на потребената електрическа енергия“, заключава ЕСО.. Преди “Фючър енерджи” от пазара бяха отстранени други 5 фирми - Кей Ар Джи, “Данс Енерджи”, “Енемона Ютилитис”, “Ар Си Пауър Енерджи” и “Тошел 92”. Три други компании са се оттеглили - “Гинмар съплай”, “Ват и ваолт”, “Ес и и пауър трейдинг”. Повечето от тях /“Енемона Ютилитис” и “Данс енерджи”/са в списъка с длъжници на НЕК, които не плащат на държавната електрокомпания дължимата вноска "задължения към обществото”. Тя е 5% от оборота на всеки производител и търговец на електроенергия. От електрокомпанията публикуват само имената на некоректните длъжници, без да съобщават конкретните суми на просрочените плащания. Според някои източници става въпрос за общи задължения от над 30 млн. лева, натрупани от десетки фирми, търговци на еленергия. Сред тях има такива, чиито дълг е около 6 млн. лева, стана ясно неотдавна. В списъка, който 3e-News публикува през изминалата седмица, са включени 16 търговеца на ток. Самата “Фючър енерджи” от месеци също фигурира в списъка с длъжници на НЕК. При отстраняването на “Фючър енерджи” компанията губи клиентите си и основния си бизнес, което на практика е фалит. Не е ясно при тази ситуация дали дружеството ще плати задълженията си към НЕК или, както се случва нерядко напоследък, фалитът ще се използва от компанията като трик, при който запазва получените милиони от потребителите, а не плаща дълговете си и така прехвърля загубите върху държавната НЕК. В същото време именно “Фючър енерджи” беше посочена като фаворит сред кандидатите да купят активите на ЧЕЗ в България. Сделката се оценява на минимум 300 млн. евро, а “Фючър енерджи” участва в състезанието в консорциум с неизвестни партньори от Индия, според някои медии това е India Power Corporation Ltd (IPCL). До финала на надаването стигнаха още двама български кандидати - “Енерго-Про”, която е доставчик на еленергия и управлява разпределителната мрежа в Североизточна България, ТЕЦ “Бобов дол”, която се свързва с бизнесмена Христо Ковачки, както и румънска компания. От ЧЕЗ в Прага все още не са коментирали ситуацията, но се предполага, че при създалата се ситуация с отстраняване на “Фючър енерджи” от пазара на ток тази компания ще отпадне от листата на купувачите поради липса на средства за заплащане на сделката. И ако наистина консорциумът с нейно участие е предложил най-висока цена, или индийският партньор в консорциума трябва да финансира сделката изцяло, или процедурата по продажбата на активите на ЧЕЗ ще трябва да започне от начало.
Източник: 3e-news (08.12.2017)

Защо "Фючър енерджи" дръпна шалтера Последните седмици за "Фючър енерджи" бяха като скоростно влакче в лунапарк. На хартия всичко изглеждаше солидно. Над 50 млн. лв. приходи, прилична печалба, изглед за мащабно придобиване с чужд стратегически партньор. Всичко това изчезна в петъчния следобед на 1 декември, когато стана ясно, че търговецът на ток се изтегля от пазара заради невъзможност да изпълни договорите си. Изненадващите проблеми на "Фючър енерджи", освен че поставиха под въпрос най-голямата енергийна сделка на годината - тази за електроразпределителния бизнес на CEZ - повдигнаха редица въпроси за свободния пазар на електрическа енергия в България. Има ли достатъчно електричество, трябва ли цялата електроенергия да се продава на енергийната борса, докога НЕК ще е единствен обществен доставчик? На практика съдбата на "Фючър енерджи" може да застигне почти всеки от търговците на ток. Причината е, че пазарът е ограничен откъм предлагане - не че има недостиг, просто електроенергията не се продава свободно и от време на време се получават изкуствени дефицити. И когато даденият търговец има договори за доставка към крайни клиенти, но няма откъде да намери нужните количества - губи. Щети може има и когато се продава дългосрочно на фиксирана цена, а електричеството се осигурява чрез къси позиции, без дългосрочни договори с производителите. Така е възможно покупната цена да се окаже по-висока от продажната, а ако това е за дълъг период - да изцеди финансовите ресурси на търговеца. През последните месеци например цените на регионалния пазар се повишиха значително - с над 20%, което е причина сметките на редица фирми да не излизат. Дефектите на либерализацията Безспорно е, че интересите при търговията с електроенергия са за стотици милиони левове. И точно затова либерализацията й, меко казано, не се случва бързо и гладко. Вярно, сега десетки хиляди фирми купуват енергия по свободно договорени цени, предимно чрез годишни договори. Но при предлагането положението е по-различно. Съществуват редица преференциални търговски условия (ангажименти за количества, цени, срокове, гаранции) за комбинирани производства, дългосрочни договори за изкупуване и т.н. Голяма част от електрическата енергия извън регулирания пазар, която не се търгува на борсата, пък се търгува, образно казано, под масата. В случая производителите на ток провеждат собствени търгове, без да се стига до енергийната борса. При тях често се явяват подбрани фирми, за които се говори, че се ползват с известни протекции, тъй като си осигуряват енергията на значително по-добри цени от борсовите. Проблемът в тези случаи е, че купувачите имат възможност впоследствие да препродават изгодно купеното електричество и да диктуват правилата. Всичко на борсата Всичко това естествено се знае на пазара, но за да се промени нещо, имаше нужда някой бушон да гръмне звучно. Явно тази роля се падна на "Фючър енерджи", защото дни след излизането й от пазара - на 6 декември, Асоциацията на организациите на българските работодатели (в която влизат големите бизнес организации КРИБ, БСК, БТПП и АИКБ) официално поиска всички сделки на свободния пазар да се сключват на енергийната борса. Според нейната позиция държавните компании АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица-изток 2", НЕК, БЕХ, Министерството на енергетиката и Народното събрание трябва категорично да подкрепят промяна в Закона за енергетиката, която да въведе това. "Само така ще се ограничат злоупотребите и пазарните манипулации. Сделките на една пълноценно функционираща борса са прозрачни и могат да бъдат проследени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Изкарването на всичките сделки на свободния пазар на енергийната борса е борба с корупцията на дело, а не на думи. Съпротивата поражда съмнения", пише в отвореното писмо на бизнеса, който впрочем е най-големият консуматор на електричество. Според работодателите това, което отсъства на свободния пазар, е прозрачността. Още същия ден депутатът Делян Добрев, който е председател на парламентарната комисия по енергетика, внесе в Народното събрание проект за законодателни промени, според които производителите на електроенергия с инсталирана мощност над 5Мв трябва да продават само на борсата. Идеята всички сделки с електрическа енергия извън регулирания пазар да се сключват на борсата не е нова. Още преди месец председателят на КЕВР Иван Иванов обяви, че подкрепя тази мярка като гаранция за повишаването на прозрачността, но предупреди още, че ще има и съпротива. За промяната се е изказвал и зам.-министърът на енергетиката Жечо Станков, според когото това ще доведе до повишаване ликвидността на борсата, като ще създаде по-изгодна "реперна цена". Схемата "всичко на борсата" е част и от предложенията на Световната банка за либерализацията на пазара у нас. Логиката е, че колкото по-ликвидна е енергийната борса, толкова по-малко манипулации биха могли да се правят. Хората от бранша, подкрепящи идеята, дават за пример януари тази година. Той беше рекорден по отношение на потреблението на електрическа енергия в България. И за да не се стигне до режим на тока, министърът на енергетиката Теменужка Петкова временно забрани износа. Причината за това е, че купената извън борсата енергия (на фиксирана в съответния момент стойност) може да се продава навън, щом цената в региона се повиши достатъчно. А когато всичко се търгува на борсата, твърдят поддръжниците, първо ще се задоволяват вътрешните потребности, тъй като цените ще са релевантни към дадения момент и дистрибуцията зад граница няма да е икономически оправдана. Съпротивата на търговците Неофициално "Капитал" научи, че енергийният министър Теменужка Петкова предпочита подобни промени да не се правят. Против искането всички сделки с електроенергия от свободния пазар да минават през енергийната борса официално се обяви Асоциацията на търговците на електроенергия в България. Нейният председател Мартин Георгиев коментира за "Капитал", че подобно нещо де факто се явява ограничение на свободата на търговия: както за производителите, които ще имат само един канал за продажба, така и за търговците, които няма да могат да управляват ефективно търговските си позиции. Според него това ще рефлектира и върху потребителите, тъй като техните доставчици ще поемат повече рискове, които ще бъдат принудени да ценообразуват в продажбите си. "Свободният пазар означава свобода на търгуването. А с тази идея се връща моделът на единствен продавач - в случая Българската енергийна борса. И от свободен пазарът отива към централизиран. Макар и публична, борсовата търговия на електроенергия налага ограничения, тъй като позволява сделки само с т.нар. стандартни продукти", каза той. По думите му в Европа подобна система работи само в Румъния и не случайно не е въведена в развитите пазари като Германия, Франция или Австрия. Според Георгиев Европейската федерация на търговците на електроенергия също не подкрепя търговия само през борсата. Как това засегна "Фючър енерджи" С отстраняването на "Фючър енерджи" от пазара на електрическа енергия компанията формално не изпада във фалит, но губи основния си бизнес. При това положение не е ясно дали фирмата с около 80 служители ще може да плати задълженията си към НЕК, след като фигурира като неизряден платец на такса "Задължения към обществото" в списъка от 24 ноември. "Капитал" потърси за коментар собственика на фирмата Валентин Христов, но до приключването на броя не получихме отговор от него. На 4 декември е било проведено общо събрание на съдружниците във "Фючър енерджи" - самият Валентин Христов и фирмата му "Аксис 7". Тогава е взето решение за освобождаване на управителя Иван Стоянчев, като занапред дружеството ще се ръководи само от Христов. Сменен е и адресът на "Фючър енерджи", което вече ще се помещава на ул. "Найден Геров" 6. На същия адрес се помещава и Асоциация "Свободен енергиен пазар", в която членуват дузина търговци на ток. Това не е първият случай, в който енергиен търговец излиза от пазара. По данни на ЕСО досега са отстранени още пет координатора на стандартни балансиращи групи. Това са "Енемона ютилитис", "Ар Си пауър енерджи", "Кей Ар Джи", "Данс енерджи" и "Тошел 92". Други три компании пък са се оттеглили сами - "Гинмар съплай", "Ват и волт", "Ес И И пауър трейдинг". А още две - "Грийн енерджи трейд" и "Фотони трейд", са регистрирани, но не извършват дейност. По процедура клиентите на "Фючър енеджи", които са над 5000, автоматично са прехвърлени към доставчика от последна инстанция - НЕК. Т.е. те няма да имат непосредствени проблеми за снабдяването им с електроенергия. Цената на електроенергията, която закупуват от НЕК, обаче ще поскъпне, но те относително бързо биха могли да си намерят нови доставчици. В тази връзка от ЕСО обявиха, че срокът, в който електроразпределителните дружества ще приемат заявления за смяна на доставчика на тези клиенти, се удължава до 15 декември. Какво става със сделката за активите на CEZ Събитията около "Фючър енерджи" размътиха сериозно продажбата за над 300 млн. евро на българския бизнес на CEZ. Търговецът на ток India Power Corporation Ltd (IPCL) беше подал оферта и неофицилно беше стигнал до статут на предпочетен купувач на най-големия частен енергиен актив в страната - електроразпределителното "ЧЕЗ електроразпределение България", снабдителното "ЧЕЗ електро" и търговеца на електроенергия "ЧЕЗ трейд". "Засега преговорите с всички кандидати по сделката продължават без каквито и да е промени", обясни за "Капитал" Алис Хоракова от пресслужбата на CEZ. Чешката държавна компания обаче "ще реши дали да продаде или не българския си бизнес до края на тази година", каза още тя. Освен тандема на "Фючър енерджи" имаше още четири кандидата. Сред тях бяха Христо Ковачки (за който е съмнително, че може да осигури финансиране) и консорциум между "Приста ойл" на братята Бобокови и турската STFA Yatirim (чиято оферта е била по-ниска). От два източника "Капитал" научи, че сега CEZ са дали ексклузивност на предложението на пазарджишката "Инерком", която има няколко малки соларни централи. През лятото тя си беше осигурила партньор - словашкия металургичен магнат Зденек Земек, но после той излезе от съучастието. Същевременно последният заинтересован - чешката Energo-pro, което е собственик на едноименното електроразпределително дружество в България, пласира успешно дебютната си емисия от гарантирани необезпечени облигации на стойност 370 млн. евро. Бе обявено, че компанията ще използва парите за погасяване на стари задължения (включително на облигациите на българското й дружество), но се появиха и подозрения, че по този начин може да се осигуряват свежи пари, с които да се подобри офертата за бизнеса на CEZ у нас.
Източник: Капитал (08.12.2017)

ЕСО привлече 520 хил. лв. безвъзмездно финансиране за повишаване на енергийната ефективност ЕСО привлече безвъзмездно финансиране от близо 520 хиляди лева за повишаване на енергийната ефективност. Електроенергийният системен оператор подписа договор за изпълнение на широкомащабна програма по енергийна ефективност с безвъзмездна помощ от Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020. Близо 520 хиляди лева безвъзмездно финансиране ще бъдат предоставени по програмата за прилагане на мерки за енергийна ефективност в 273 обекта на дружеството, което е 44% от приемливите разходи по проекта. Програмата за енергийна ефективност се базира на препоръчани в енергиен одит 274 енергоспестяващи мерки, водещи до намаляване на крайното енергийно потребление на ЕСО с над 5 TWh годишно. Три основни пакета от мерки ще бъдат реализирани по проекта. Първият пакет е доставка и монтаж на нови високоефективни LED осветителни тела. Вторият пакет включва доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на нова система за оползотворяване на отпадна топлина от съществуващи автотрансформатори. Третият пакет е насочен към въвеждане и сертифициране на система за енергиен мениджмънт БДС EN ISO 50001/EN ISO 50001 за осигуряване на устойчивост на направените инвестиции и реализиране на нови мерки за енергийна ефективност в дружеството. /publics.bg
Източник: Други (13.12.2017)

ЕСО, община Варна и ЧЕЗ са най-големите възложители на търгове "Електроенергийният системен оператор", община Варна и ЧЕЗ са най-големите възложители на обществени поръчки за 2017 г. До момента ЕСО е обявил 387 търга, морската ни столица - 386, а ЕРП-то - 300, показва справка в регистъра на Агенцията за обществени поръчки (АОП). Общо от началото на годината до момента са обявени близо 5000 поръчки за над 6.5 млрд. лв. Това е повече от цялата минала година - до края на 2016 г. общата сума за доставка на стоки и услуги е била 6.1 млрд. лв. С най-скромен брой поръчки за годината се отчитат болницата за активно лечение по онкология в София (121), община Русе (127) и Националната кардиологична болница (134). Сключените договори са малко над 20 000. Това е така, защото по една обществена поръчка могат да се сключат няколко отделни договора. По традиция най-високите отделни суми са по строителни договори. Общо за сектора сключените обществени поръчки са за над 2 млрд. лв. Контрактите за сектора на услугите са за над 1.3 млрд. лв. Като цяло най-голяма е сумата по договори за доставки - около 2.7 млрд. лв., показват още данните на АОП. Само ден по-рано от оповестено в понеделник проучване на Българската стопанска камара стана ясно, че 88% от запитаните 790 фирми са се сблъсквали с необективно оценяване на офертите по обществени поръчки. 80.8% изтъкват, че има тенденциозно поставени условия в конкурсите в полза на един конкретен изпълнител. Необосновани обжалвания, които бавят изпълнението на поръчките, и забавено разплащане от страна на възложителите са друга част от пречките, с които са се сблъсквали българските фирми.
Източник: Сега (20.12.2017)

КФН отписа Енемона като публично дружество Комисията за финансов надзор взе решение да отпише „Енемона“ АД (в несъстоятелност) като публично дружество. Издадените от компанията емисии ценни книжа ще бъдат отписани от регистъра на небанковия регулатор, съобщиха от ведомството. Investor.bg припомня, че Енемона Ютилитис АД беше обявено в несъстоятелност с решение на Софийски градски съд, вписано и в Търговския регистър, още в края на декември 2016 г. Съдът поиска да започне осребряване на имуществото на дружеството, включено в масата на несъстоятелността, и разпределение на осребреното имущество. За дата на неплатежоспособността се води 31 декември 2015 г. Енемона Ютилитис АД е основно дъщерно дружество на Енемона АД, което търгуваше с електрическа енергия и беше един от големите играчи на този пазар. Дружеството обаче задлъжня към кредитори, като сред тях са Уникредит Булбанк, Инвестбанк, Националната електрическа компания (НЕК), ТЕЦ Марица Изток 2,, ИНГ Банк Н.В., Електроенергиен системен оператор (ЕСО) ЕАД, Енерджи Съплай, Националната агенция за приходите (НАП) и други. С друго решение КФН отказа да издаде потвърждение на проспект за допускане до търговия на регулиран пазар на емисия обезпечени облигации в размер на 10 млн. евро, разпределени в 10 хил. (десет хиляди) броя обикновени, лихвоносни, безналични, поименни, свободно прехвърляеми, обезпечени облигации с номинална и емисионна стойност 1 000 (хиляда) евро всяка, издадени от „Загора Фининвест” АД, гр. Стара Загора. Като причина за решението си КФН посочва непълноти в проспекта, свързани с рискови фактори, които съпътстват сектора на недвижимите имоти, където „Загора Фининвест“ АД извършва дейност. Не е изпълнено и указанието на комисията да се представят механизмите за управление и минимизиране на рисковите фактори на емитента. „Загора Фининвест“ АД не е представило и информация с данни за договорите за финансиране. Финансовият регулатор издаде временна забрана на търгово предложение от „Целулоза и хартия - 97” АД за закупуване чрез инвестиционен посредник „Булброкърс” ЕАД на 599 броя акции от капитала на „Институт по целулоза и хартия“ АД, гр. София, от останалите акционери на дружеството. Предложената цена на една акция е 113,71 лева. Като причина Комисията посочва изготвената обосновка на предлаганата цена, в която през четвъртото тримесечие на 2017 г. са заложени нереално ниски прогнозни приходи от продажби. От ведомството посочват, че дружеството е предвидило реализираните приходи от други продажби за цялата 2017 г. да са по-ниски от вече реализираните за деветмесечието на 2017 г., което противоречи на икономическата логика. От ретроспективните данни на „Институт по целулоза и хартия” АД за предходните две години се вижда, че през последното тримесечие дружеството реализира малко повече от една четвърт от годишните приходи от продажби, което силно контрастира на заложените прогнозни приходи в четвъртото тримесечие на 2017 г., общият размер на които представлява 1,2% от предвидения приход за 2017 г., показва анализът на КФН. Финансовият регулатор е на мнение, че доколкото 2017 г. се явява като първа прогнозна година, спрямо която са конструирани данните за приходите от продажби в останалите години от прогнозния период, посочените данни водят до необосновано занижаване на определената справедлива цена по метода. Това е в ущърб на миноритарните акционери, към които е отправено търговото предложение. КФН обяви още, че признава придобита квалификация за извършване на дейност като инвестиционен консултант на Александър Григоров Захариев.
Източник: Инвестор.БГ (12.01.2018)

Сменят цялото ръководство на ЕСО Сменен е бордът на директорите на Електроенергйния системен оператор (EСО) научи 3e-news net. Изпълнителният директора на ЕСО Иван Йотов е свален. На негова място застъпва Александър Цачев. По непотвърдена информация смяната е свързана с обществени поръчки и в частност последната такава, обявена от ЕСО. Твърди се обаче, че става въпрос за изтекъл мандат. Предложението за нов УС е внесен от КЕВР. Срокът за произнасяне е 14 дни. Новият управителен съвет се предлага от надзора на ЕСО. На първото си заседание управителният съвет избира нов директор. Информацията е предварителна, документите обаче вече са внесени в съответните институции. Очаква се потвърждение.
Източник: 3e-news (25.01.2018)

Във връзка с изтеклия мандат на Управителния съвет на ЕСО ЕАД в състав: Иван Йотов, Андрей Живков и Милко Милков, Надзорният съвет на дружество е взел решение да бъдат освободени и избира за нови членове Антон Славов, Ангелин Цачев и Пламен Йорданов. Решението е внесено в КЕВР. Регулаторът трябва да излезе със становище по така предложения нов състав на УС. Решението ще влезе в сила след вписването му в Търговския регистър. По време на първото редовно заседание на новоизбрания УС на Електроенергийния системен оператор членовете му ще изберат Изпълнителен член и Председател измежду тях
Източник: Фирмена информация (26.01.2018)

16 български проекта чакат одобрение 240 са чакащите за одобрение по Плана Юнкер проекти, подадени от различни държави от ЕС. От тях 16 са български. 12 са самостоятелните бизнес планове и още 4 с участието на чуждестранни партньори. Това показва Европейският портал за инвестиционните проекти, където същите могат да се подадат по електронен път. Първата родна компания, кандидатствала с два проекта за подпомагане още през 2015 г., но до момента без отговор, е „Електроенергиен системен оператор“. От портала е видно, че бизнес плановете за изграждане на нов електропровод 400 kv между подстанция „Марица Изток” и подстанция „Пловдив”, както и за електропровод Бургас-Добруджа, са в процес на проучване. Последният роден проект е кандидатствал за пари по Юнкер през септември 2017 г. Той е разработен от „Грейнис“ ООД и визира технология за оксиводородни генератори, електроцентрали и когенерации за едновременен добив на зелена енергия. Останалите родни компании, които са подали онлайн проекти, са насочени към различни икономически сфери - здравеопазване, туризъм, инфраструктура, земеделие, възобновяеми енергийни източници, подкрепа за малки и средни предприятия и др. В режим на изчакване са международните проекти за изграждане на трансевропейска транспортна мрежа между България, Гърция, Турция и Италия, екологичен проект между България, Литва и Германия, както и изграждане на газопреносна мрежа между България, Румъния, Унгария и Словакия.
Източник: Марица (01.02.2018)

Очакваме 220 млн. лв. приходи от продажба на квоти въглеродни емисии Приходи в размер на 470 млн. лв. ще бъдат събрани във фонд „Сигурност на електроенергийната система“ през 2018 г. Това е предвидено в бюджета на фонда, одобрен на днешното редовно заседание на правителството. Близо половината от тези приходи – 220 млн. лв., се очаква да бъдат от продажба на квоти въглеродни емисии. Със събраните средства ще бъдат покривани разходите на Националната електрическа компания, включително и за минали регулаторни периоди, произтичащи от статута й на обществен доставчик според Закона за енергетиката. Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ бе създаден през м. юли 2015 г. с цел покриване на разходите на обществения доставчик, произтичащи от задълженията му за изкупуване на електроенергия по преференциални цени. По закон във фонда се събират по 5% от месечните приходи от продажба на електроенергия на производителите и вносителите в страната, от таксите за достъп и пренос на електрическа енергия и природен газ, както и от достъп и съхраняване на природен газ. Във фонда постъпват и приходите от продажба на квоти емисии парникови газове.
Източник: Банкеръ (01.02.2018)

"Българска фондова борса - София" АД (БФБ) е подходящ купувач за "Българска независима енергийна борса" ЕАД (БНЕБ), се посочва в официална нотификация на Европейската комисия, изпратена до борсовия оператор. Според ЕК, БФБ разполага с финансовите средства, експертните способности и мотивация да развива БНЕБ като независим и конкурентен енергиен пазар. Като пазарен оператор с повече от двадесетгодишна история в поддържането и експлоатацията на пазарна инфраструктура, БФБ разполага с опит по отношение на търговска платформа и IT услуги и има визия за разширяването на предлаганите продукти, посочват от Комисията. В нотификацията се отбелязва още, че Борсата е лицензирана от Комисията за финансов надзор и се подчинява на Европейското и националното законодателство в областта на финансовите пазари. Решението на Комисията бе последното задължително изискване за влизане в сила на Договора за прехвърляне на акциите на БНЕБ между БЕХ и БФБ-София. Предстои заплащане на договорената първоначална сума и учредяване на безусловна револвираща банкова гаранция за разсрочената част от покупната цена. След това акциите на "Българската независима енергийна борса" ЕАД ще бъдат прехвърлени на "БФБ-София" АД, с което ще бъде финализиран процесът по продажбата. Припомняме, че промяната на собствеността на енергийната борса беше поискано от ЕК още в края на 2015 г. и е условие за прекратяване на процедура за злоупотреба с господстващо положение на БЕХ на енергийния пазар в България. Целта на промяната на собствеността, поискана от ЕК, е да бъде гарантирана прозрачността на работата на енергийната борса.
Източник: Дума (02.02.2018)

От създаването си спасителният енергиен фонд е дал 1,1 млрд. лева на НЕК От създаването си през 2015 г. Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ (ФСЕС) е изплатил 1,1 млрд. лева на Националната електрическа компания (НЕК) под формата на компенсации заради преференциалните цени на електроенергията. Това съобщи председателят на Фонда Диан Червенкондев пред БНР. Във ФСЕС задължение да внасят 5% от приходите си имат производители и търговци на електроенергия, както и „Булгартрансгаз“ и Електроенергийният системен оператор (ЕСО) в качеството им на оператори на мрежа. Червенкондев призна, че някои компании не плащат своите задължения към Фонда, но сумата до момента е около 30 млн. лева. През последните месеци се повишава цената на квотите въглеродните емисии, приходите от които също влизат във ФСЕС – до около 10 евро, спрямо 4 евро през 2016 година, стана ясно още от думите на Червенкондев. ФСЕС ще има важна роля при бъдещите промени в Закона за енергетиката, които предвижда излизането на някои от производителите с преференциални договори на борсата. Моделът за компенсация на тези компании тепърва трябва да се изяснява, на според очакванията именно Фондът ще компенсира разликата в цената, постигната на борсата и цената, вписана в договорите на производителите с НЕК. С излизането на повечето производители на борсата се цели повишаването на ликвидността и по-голяма конкуренция на цената на електроенергията. Мярката е част от обещанията на правителството, дадени на бизнеса преди няколко седмици. Работодателските организации протестираха срещу високите цени на електроенергията на свободния пазар и дори заплашиха с протести. След обещания за промени те се отказаха от протеста.
Източник: Инвестор.БГ (07.03.2018)

Бизнесът заподозря нова измама с "резервния" ток Асоциация на организациите на българските работодатели (АОБР) предупреди за задаващо се поредно голямо безобразие в българската енергетика, което ще натовари със стотици милиони левове сметките на потребителите. Става въпрос за т.нар. студен резерв - мощности, които се държат в готовност, за да може да бъдат включени незабавно в мрежата, ако възникне дефицит на ток. В отворено писмо до медиите от АОБР алармират, че се гласи удвояване на "запасите" от сегашните 500 МВт на 1000 МВт. Проблемът е, че за студения резерв се плаща, и то скъпо. "Купувач" се явява Електроенергийният системен оператор, който е задължен по закон да поддържа определено количество ток "на склад". ЕСО плаща за готовност на електроцентралите и при нужда активира резерва. Средствата за това идват от цената за достъп до електропреносната мрежа, която се определя ежегодно от енергийния регулатор и се плаща за всеки пренесен по мрежата мегаватчас. От АОБР са пресметнали, че удвояването на студения резерв ще струва на потребителите 200 млн. лева повече на година. Бизнесът настоява за становище от министерството и енергийния регулатор и припомня ситуацията от началото на м.г., когато заради големите студове имаше рекордно потребление на ток и ЕСО активира студения резерв. Не всички тецове, на които се плаща да поддържат ток "на склад", обаче успяха да го активират. "Наложени бяха санкции, които се оказаха непропорционално ниски спрямо причинените щети/откраднатите пари. С други думи, случилото се демонстрира неадекватност", заявиха от АОБР.
Източник: Сега (14.03.2018)

Цакат ни с трета "американска" ТЕЦ Подготвя се увеличение на количеството закупуван студен резерв от държавата. Това съобщават в обща позиция, изпратена до медиите от Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), четирите национално представени работодателски организации – КРИБ, АИКБ, БСК и БТПП. В нея те определят подготвяните от кабинета законодателни промени, с които се цели удвояването на студения резерв от 500 на 1000 МВт, като "далавера". Според Закона за енергетиката Електроенергийният системен оператор (ЕСО) е задължен да поддържа определен със заповед на министъра на енергетиката студен резерв, който да обезпечава безопасното и ефективно функциониране и управление на електроенергийната система. ЕСО плаща този резерв от централите и при нужда го активира. Приходите за това ЕСО получава от таксата за достъп до електропреносната мрежа, която се определя ежегодно от КЕВР и се плаща за всеки пренесен по мрежата мегаватчас електроенергия както от индустриалните, така и от битовите потребители. Според работодателите тази, както те я определят - "далавера", ще струва на потребителите още 200 млн. лева годишно. От АОБР обясняват, че двукратното увеличаване на количеството студен резерв, които ще плащаме всички ние като абонати, е "една нова далавера с мащаби на трета „американска" централа!" "С оглед значимостта на подобни действия и с цел да се избегне изненадата от евентуални управленски и регулаторни решения, настояваме Министерството на енергетиката, вкл. и в качеството си на принципал, както и КЕВР, своевременно да ни предложат становищата си по повдигнатите в тази позиция теми, пишат от Асоциацията на организациите на българските работодатели. Работодателите припомнят ситуацията от януари 2017 г., когато заради големите студове на ЕСО му се наложи да активира студения резерв. Оказа се обаче, че тогава някои ТЕЦ-ове, на които ЕСО им плаща да поддържат студен резерв, не можаха да го активират поради различни причини. Тогава станахме свидетели на съществен енергиен дефицит в системата, при който лъснаха крадливи схеми за злоупотреби с резервирани, но нефункционални генерационни капацитети, припомнят четирите работодателски организации.
Източник: Стандарт (15.03.2018)

ЕСО прогнозира, че през 2027 г. ще има достатъчно ток и без АЕЦ "Белене" Поради наличието на достатъчно производствени мощности до 2027 г. не се очакват затруднения в електроснабдяването на страната при нормални метеорологични условия и при нормална аварийност. Това е основният извод в Плана за развитие на преносната електрическа мрежа на България за периода 2018-2027 г., изготвен от Електроенергийния системен оператор (ЕСО) - предприятието, което управлява електропреносната мрежа в България. Важно е да се отбележи, че в прогнозите не са включени АЕЦ "Белене" и ТЕЦ "Варна", макар че последният се кани да заработи отново още това лято. Все пак, за да се гарантира сигурността на доставките, ще са необходими инвестиции за развитие на електропреносната мрежа, които се оценяват на 1.291 млрд. лева. От тях 148.9 млн. лв. ще са привлечени европейски средства, а останалото - собствени средства на ЕСО. В доклада е установено още, че заради прираста на ВЕИ в страната ще има остатъчна разполагаемост за производство на електричество от 6 500 000 до 7 900 000 MВтч годишно, или около 15% от разполагаемите мощности. Проблем обаче е балансирането на тези производители, тъй като дейността им е много непостоянна - вятърните централи работят основно през нощта, когато потреблението е слабо, а соларните не помагат през зимата, когато необходимостта от ток е най-голяма. От ЕСО обобщават, че през последните години не се наблюдават ясно определени тенденции в брутното електропотребление у нас, а политиките за енергийна ефективност (саниране, енергоспестяващи електроуреди и цели производства и т.н.) и навлизането на нови технологии правят прогнозите за бъдещето доста условни. Разработени са обаче два сценария. При максималния брутното електропотребление съвпада със заложения тренд от Европейската комисия за периода 2015-2025 г. Предвижда се умерено увеличаване на консумацията на ток и забавяне в прилагането на мерки за енергийна ефективност. Като цяло към 2027 г. се очаква брутното потребление да достигне 40 510 ГВтч при малко под 39 000 ГВтч за 2017-а. Минималният сценарий очертава задържане на нивото на електропотреблението за целия период спрямо 2018 г. поради по-интензивно прилагане на мерки за енергийна ефективност. Така през 2027 г. се очаква електропотреблението да бъде 37 960 ГВтч. От проучването на ЕСО става ясно, че в следващото десетилетие у нас ще заработят 647 мегавата нови енергийни мощности. Основната част от тях - 401 мегавата, ще бъдат от възобновяеми енергийни източници. Останалото ще бъде осигурено от модернизацията и удължаването на експлоатацията на пети и шести блок на АЕЦ "Козлодуй", заявени когенериращи мощности (например на площадката на "Топлофикация София") и други. "Поради замразяване на проекта "Горна Арда" от страна на инвеститорите същият не е разгледан в настоящия план, но при промяна на решението на инвеститорите ще бъде включен в следващите планове за развитие на електропреносната мрежа", пише в анализа на системния оператор. Същото е и становището за ТЕЦ "Варна", която от края на миналата година е собственост на бившия транспортен министър и сочен за близък до Делян Пеевски - Данаил Папазов. Плановете са централата да пусне в експлоатация поне три от шестте си блока (всеки с мощност 210 мегавата), като смени горивото от въглища на природен газ. "При наличие на ясни стратегически планове за развитие на централата тя ще бъде включена в следващи обновявания на плана за развитие на електропреносната мрежа", обясняват от ЕСО. Категорично е записано обаче, че нова ядрена мощност (АЕЦ "Белене") не може да бъде взета предвид при изготвянето на анализа, тъй като евентуалното й пускане не би могло да се случи с хоризонт 2027 г. Въпреки това тенденциите ясно показват, че и след този период потребност от 2000 мегавата базова мощност няма да има. Масовото навлизане на ВЕИ води до драстична диспропорция при възможностите на балансиращите мощности за покриване на вътрешното потребление и евентуален износ на електроенергия. Последното според ЕСО не само е невъзможно при екстремални зимни условия, но предполага активиране на студения резерв или дори внос на електроенергия. "Още по-утежнена се явява ситуацията при съчетаването на продължителни екстремални зимни условия, изчерпан първичен енергиен ресурс и завишена аварийност при електропроизводствените мощности, каквато бе ситуацията през януари 2017 година", посочва националният електроенергиен диспечер. В такива случаи според анализа е необходимо да се потърсят възможности при промишлените потребители, които могат да изменят профила на натоварването си и да ограничават част от потреблението в пиковите часове. С други думи, вместо да активира студен резерв, ЕСО може да намали временно потреблението на големи консуматори, за което, разбира се, те ще бъдат компенсирани. Това е системата в много други държави с по-развит пазар. От доклада става ясно още, че напоследък се е налагало ограничаване на мощността на АЕЦ "Козлодуй", за да се балансира системата. Това става най-често през пролетта поради голямото пълноводие в комплексните язовири и принудената работа на ВЕЦ. "С ускореното навлизане на ВЕИ и липса на промишлен товар в страната необходимостта от принудително ограничаване работната мощност на АЕЦ през определени периоди в годината ще се увеличава", констатират от ЕСО. Сега основният компенсатор на свръхпроизводство на електроенергия е ПАВЕЦ "Чаира". Тя обаче може да работи в помпен режим само до 6 часа - до напълване на долния изравнител. Решение на този проблем би било увеличаването на обема на долния изравнител чрез свързването му с бъдещия язовир "Яденица". Така според системния оператор би се облекчил проблемът с балансиране на ВЕИ и няма да се налага ограничаване на базовите мощности. Само че изграждането на язовир "Яденица" е блокирано, след като през януари решение на 5-членен състав на Върховния административен съд потвърди, че предварителното изпълнение на Оценката за въздействие на околната среда на проекта е незаконно. За първи път при разработката на такъв прогнозен плана от ЕСО се взима предвид и влиянието на Турция върху електроразпределението в региона. Прогнозите на турския оператор са за голям ръст на нови генериращи източници (над 140 гигавата до 2040 г.), с ниска цена на електроенергията и възможност за целогодишен експорт. В същото време в българската система не се предвиждат инвестиции за нови големи електрически централи (засега няма решение за АЕЦ "Белене"). "Това ще доведе до повишаване на транзита през нашата преносна мрежа в направление изток-запад и прави българско-турската и българско-сръбската граница тесни места, които биха ограничавали свободната търговия. Транзитът на електроенергия през нашата страна би станал още по-голям при евентуално закриване на генериращи мощности в комплекса "Марица-изток", се казва в анализа на Електроенергийния системен оператор.
Източник: Капитал (29.03.2018)

Токът ще поскъпне допълнително заради ТЕЦ-вете и ЕСО Поисканото от ЧЕЗ, "Енерго-про" и ЕВН повишаване на цената на електрическата енергия може да се окаже по-малкият проблем за потребителите. Много по-стряскащи са заявленията на топлоелектрическите централи, които произвеждат тока, и на Електроенергийния системен оператор, който събира такси за пренос и достъп до мрежата. Това стана ясно, след като Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) публикува на сайта си исканията на енергийните дружества за новия регулаторен период, който започва на 1 юли. Освен че досегашните участници на електроенергийния пазар искат по-високи цени, от документите става ясно, че в осигуряването на ток за регулирания пазар ще бъдат включени и три нови ТЕЦ-а. Това са свързаните с бизнесмена Христо Ковачки "Бобов дол" и "Марица 3", които досега нямаха утвърдени цени, както и ТЕЦ "Варна", която от края на миналата година е с нов собственик - бившия транспортен министър Данаил Папазов. Техните заявления са за двойно и дори тройно по-високи от досегашните цени на производителите на ток и неминуемо ще натежат в сметките на потребителите. Наред с частните дружества и всички държавни участници на електроенергийния пазар са поискали от КЕВР повишаване на цените, по които работят. ТЕЦ "Марица-изток 2" например настоява за увеличение от 32% на тарифата, по която продава тока. Така един мегаватчас би струвал 98.75 лв. без ДДС при сегашна стойност от 75.08 лв. ВЕЦ-овете, собственост на НЕК, са поискали увеличение на цената с 18% до 82.62 лв./мВтч без ДДС. В същото време поисканото от АЕЦ "Козлодуй" поскъпване е символично - 3%, до 56.43 лв. без ДДС за мегаватчас. Шоково поскъпване на цената за пренос и достъп до електроенергия е поискал и Електроенергийният системен оператор. Предложението е първата тарифа да се промени от 8.15 лв. до 11.05 лв. без ДДС за всеки пренесен мегаватчас по мрежата, което представлява ръст от 36%. Дружеството настоява таксата за достъп да бъде увеличена с цели 49% - до 1.62 лв. без ДДС за мВтч. Въпреки заявените желания за драстично покачване на цените председателят на КЕВР Иван Иванов заяви категорично, че регулаторът няма да допусне чувствително повишаване на електроенергията за потребителите. Обяснението му е, че през последните няколко години дружествата от сектора неизменно са искали увеличения в рамките на 30 - 50%, като конкретно през 2017 г. са настоявали за ръст в диапазон 20 - 52%. След извършените от комисията икономически и финансови анализи и при отчитане на всички признати ценообразуващи фактори обаче утвърденото увеличение на цената на електроенергията за регулирания пазар беше с 1.5%. Каквито и обещания да дава Иван Иванов обаче, сметките му може да се объркат значително, заради заявеното желание на още три електроцентрали да продават на регулираня пазар. ТЕЦ-те "Варна", "Бобов дол" и "Марица 3" досега не са участвали при формирането на средната цена за регулирания пазар, а предложените от тях тарифи, на които могат да работят, са стряскащо високи. При средна пазарна цена за последния месец под 70 лв. за мегаватчас, ТЕЦ "Варна" например иска да продава на 195.12 лв. за мегаватчас. Това според анализите на собственика й Данаил Папазов ще покрие производствените разходи (централата ще работи на природен газ), ще осигури средства за ремонти и модернизации и ще позволи нормална възвращаемост на инвестицията - ТЕЦ-ът беше купен от CEZ срещу 48.5 млн. евро. ТЕЦ "Марица 3" е обявила, че иска да работи на цена от 157.09 лв. за мегаватчас, а "Бобов дол" - на 120.98 лв./мВтч. През последните години двете централи си осигуряват приходи предимно от търговете на ЕСО за студен резерв - в зависимост от периода на годината, без да работят, получават от 7.65 до 10.98 лв. за всеки мегаватчас разполагаема мощност. Каквито и анализи и сметки да направи КЕВР, според Закона за енергетиката ще трябва да определи някакви квоти за участието на тези централи на регулирания пазар. Дори да не бъдат в пълния размер, в който те са поискали, присъствието им неминуемо ще се отрази в крайната цена на тока.
Източник: Капитал (19.04.2018)

ЕСО и френският RTE ще работят за обща позиция за развитието на електроенергийния пазар Електроенергийния системен оператор (ЕСО) и френският електропреносен оператор RTE ще работят за обща позиция по законодателните текстове в подпакета за модела на електроенергийния пазар. Това стана ясно след среща на представители на двата оператора. Те ще защитят общата си позиция по време на предстоящите тристранни срещи на Европейския парламент, Европейския съвет и Европейската комисия. Те се съгласиха активно да участват в разработването на текстовете в подпакета за модела на електроенергийния пазар. Изпълнителният директор на ЕСО Ангелин Цачев приветства френските колеги и ги запозна с участието на ЕСО в процеса на пълна либерализация на пазара на електроенергия в България и региона. Той представи и успешния старт на пазарния сегмент „в рамките на деня“. /economic.bg
Източник: Други (19.04.2018)

Газът между България и Гърция ще потече през 2020 г. От идната седмица започва процедурата за избор на строител на газовата ни връзка с Гърция, съобщи енергийният министър Теменужка Петкова в рамките на парламентарния контрол. По думите й при липса на обжалвания на търга се очаква възлагането на строителството да се осъществи през последното тримесечие на на 2018 г., а въвеждането в търговска експлоатация - през 2020 г., каза още министърът. Гарантирано ще бъде електроснабдяването на курортите по Южното Черноморие, като Петкова припомни, че през 2017 г. от ЕСО е направена модернизация на въздушна линия, чийто ремонт е довел до увеличаването на сигурността на електрозахранването в направление Айтос, Карнобат, Варна и е повишена сигурността на електроснабдяването на курортите северно от Бургас. При реконструкция на друга въздушна линия е повишена сигурността на електрозахранването на курортите, които се намират южно от Бургас. Друг ремонт на въздушна линия е довел до осигуряване на захранването на подстанциите в района на Приморско и Малко Търново. Тази година ще започне реконструкция на въздушната линия - 220 киловолта, "Камчия", от ТЕЦ "Марица изток 2" до подстанцията "Карнобат", въведена в експлоатация преди повече от 50 години. До края на август се предвижда да завърши ремонт на открита разпределителна уредба в подстанцията "Карнобат", която е въведена в експлоатация преди 60 години. С приключването на реконструкцията на двата обекта ще се гарантира сигурността на електроснабдяването на курортите по Южното Черноморие, каза министърът. Тя посочи, че направените инвестиции за подстанцията "Карнобат" ще са 6,3 млн. лева, а и около 26 млн. лева за въздушната линия "Камчия". В момента ЕСО работи по реализация на 5 проекта с общоевропейски интерес на стойност 245 млн. евро с принос за изграждане на трансевропейската инфраструктура, отговори на друг депутатски въпрос Петкова.
Източник: Монитор (30.04.2018)

Преоценени активи изкараха неработещата ТЕЦ "Варна" на 60 млн. лв. печалба Неработещата от началото на 2015 г. поради несъответствие с екостандартите ТЕЦ "Варна" отчете нетна печалба от 60 млн. лева за 2017 г. Новият й собственик - бившият транспортен министър и приближен до ДПС Данаил Папазов, получава 30 млн. лв. дивидент, с което на практика си връща част от вложените средства в сделката с чешката ЧЕЗ за въглищната централа. Това сочи годишният финансов отчет на дружеството, което се кани да се върне на енергийния пазар от 1 юли, цитиран от вестник "Капитал". Плановете на Папазов са да участва в търговете за студен резерв, провеждани от "Електроенергийния системен оператор", който също от средата на годината ще бъде повишен от сегашните 500 МВ на 650 МВ. Той искаше да продава електроенергията от ТЕЦ "Варна" и на регулирания пазар на бита, но внесена поправка в последния момент преди окончателното гласуване на Закона за енергетиката отряза от сигурния пазар електроцентралите с цени, надвишаващи с повече от 10 процента прогнозната пазарна цена за съответната година, която ще се определя от енергийния регулатор. Пазаров бе обявил, че подготвяните за работа и преминаващи на природен газ три блока ще играят и на свободния пазар. Постигнатият след смяната на собствеността положителен финансов резултат се дължи основно на преоценка на дълготрайните активи, които поскъпват от 10 млн. лв. през 2016 г. на 275 млн. лв. Отчетените приходи също нарастват от 3 на 65 млн. лв., независимо че централата въобще не е работила. Загубата от 5 млн. лв. пък става печалба от 60 милиона, посочва изданието. Променената счетоводна политика за оценка на активите реално позволява на Данаил Папазов да изтегли почти всички налични пари по сметките на дружеството, които са били около 43 млн. лева. Веднага след това над 39 млн. лв. от тях са предоставени като заеми на свързани лица, без да е ясно на кое точно дружество. А в началото на тази година изглежда са върнати обратно, защото на 9 март е бил разпределен дивидент в размер на 30 млн. лева. Освен това, вдигайки стойността на дълготрайните активи, в бъдеще ще има големи разходи за амортизация, т.е. ще се намали печалбата и дължимият корпоративен данък. В подготовката си за възобновяване на дейността на централата – вече на газ, са обявени 13 обществени поръчки за ремонт на ІV и V блок.
Източник: Медия Пул (03.05.2018)

ТЕЦ „Варна“ е спечелила търг за студен резерв. Централата вече осигурява нетна разполагаемост за студен резерв. Периодът на действие на сключения договор е от началото на май до края на юли тази година, като нетната разполагаемост, която се предоставя е 166 MW (366 528 MWh). Цената, с която ТЕЦ „Варна“ е спечелила търга е 7.65 лв. на MWh, при максимално възможна от 7,71 лв. на MWh. Централата е била включена в регистъра на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) на 19 април, след като ден по-рано е подала заявление за за включване в „Регистър на допуснатите участници” за участие в търговете за закупуване на студен резерв. Тя участва в студения резерв с 6-и блок. От сайта на преносния оператор не става ясно дали в търга е имало други участници. По-късно от ЕСО съобщиха за publics.bg, че провеждането на търга се е наложило, защото ТЕЦ "Марица Изток 2" е прекратила договора си с оператора, поради обективна невъзможност да го изпълнява. На него не са се явили други кандидати. Договорът на държавната ТЕЦ предвиждаше тя да осигурява студен резерв от 1 април до 31 юли, след спечелен търг, проведен миналата година. Нетната разполагаемост, която ТЕЦ „Марица Изток 2“ трябваше да осигури за студен резерв за този период беше 124 MW (363 072 MWh), на цена от 7,69 лв. за MWh. Припомняме, че в края на март от Министерството на енергетиката съобщиха, че ЕСО е внесъл предложение за увеличение на средночасовата разполагаема електрическа мощност за студен резерв за регулаторния период 2018/2019 (1 юли 2018 г. - 30 юни 2019 г.) година в размер на 650 MW. Към момента средната разполагаемост е 500 MW. В рамките на това количество е предвидено и участие на индустриалните потребители в резерва, като за целта ЕСО подготвя изменение на правилата за управление на електроенергийната система, което да позволи участие на индустриалните потребители в осигуряването на така наречения „студен резерв“.
Източник: Стандарт (10.05.2018)

НЕК отчита първа годишна печалба след 2012 г., но остава в лошо финансово състояние Националната електрическа компания (НЕК) е завършила 2017 г. на нетна печалба (6.9 млн. лв.) за пръв път от 2012 г. насам. За първото тримесечие на 2018 г. финансовият резултат преди данъци също е положителен - 72.8 млн. лева. Въпреки това компанията остава в изключително тежко финансово състояние. Непокритата загуба от предходните периоди е близо 1.2 млрд. лв., а като цяло стойността на текущите пасиви на дружеството надвишава тази на активите с 562 милиона. Въпреки стабилизирането на енергийната система след 2015 г. и отчетената печалба НЕК има колосални задължения - над 3.8 млрд. лв., които не само че не намаляват, но и се увеличават като балансова стойност с 37 млн. лв. през 2017 г. заради направени отсрочки и предоговаряния . Основно дружеството дължи пари на БЕХ - 2.35 млрд. лева. Към други свързани лица като АЕЦ "Козлодуй", ЕСО и ТЕЦ "Марица-изток 2" дълговете са още 300 милиона. На Министерството на енергетиката пък НЕК има да връща 850 млн.лв., които са част от предоставената държавна помощ за погасяване на задълженията си по загубеното арбитражно дело за "Белене". Търговските и други задължения на дружеството са 242 млн. лв., а банковите заеми - още 100 млн. лева. Финансовият резултат на дружеството за периода е положителен - 72.8 млн. лева, но намалява с 47.5 млн. лв. спрямо същия период на миналата година.
Източник: Капитал (14.05.2018)

БЕХ нае Citigroup и ПФБК за нова емисия облигации от поне 500 млн. евро Българският енергиен холдинг ще емитира поредната порция облигации, за да финансира стари задължения. През ноември тази година е падежът на една от големите облигационни емисии на държавната компания с размер от 500 млн. евро. Тя беше пласирана през 2013 г. с цел да се покрият задължения на НЕК по проекта АЕЦ "Белене" и други дългове на холдинга. Планът е да се рефинансира и по-новата емисия, която бе за 550 млн. евро, така че в излизането на капиталовия пазар много по-вероятно да се търси сума от порядъка на 1 млрд.евро. Това ще е най-голямата облигационна емисия на българско дружество. Обемът, естествено ще зависи от състоянието на пазара. Преди време Петьо Иванов, председател на съвета на директорите на БЕХ, обяви, че ако бъдат постигнати по-добри нива, е възможно да се търси и по-голямо финансиране. БЕХ контролира най-големите държавни енергийни компании, сред които са НЕК, АЕЦ "Козлодуй", "Булгартрансгаз", "Булгаргаз", ЕСО, ТЕЦ "Марица-изток 2", едноименните мини и други. На 3 май, след проведена процедура за избор на инвестиционен консултант по сделка за емитиране на облигационна емисия, е подписан договор със Citigroup Global Markets Limited (CGML) и "Първа финансова брокерска къща" ЕООД в качеството им съответно на водещ мениджър и комениджър. Консултантите ще съдействат за емитирането на облигациите на Ирландската фондова борса и на Българската фондова борса (двойно листване). От БЕХ поясняват, че в процедурата са участвали общо седем кандидата. "С оглед оптимизиране на лихвените разходи за дружеството те ще организират и провеждането на процедура за по-ранното обратно изкупуване (tender offer) на съществуващите облигации на БЕХ", казват от дружеството. Настоящата емисия, чийто падеж наближава, е с доходност 4.25%. През 2021 г. обаче БЕХ има да погасява още една голяма облигационна емисия, която бе реализирана през 2016 г. Тя е за 550 млн. евро, с които холдингът погаси задължения на НЕК към двете т.нар. американски въглищни централи "Ей И Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал Марица-изток 3". Годишните лихвени плащания по тази емисия са в размер на 4.875%. Отчетът на БЕХ към края на първото тримесечие показва задължения за 2.3 млрд. лв., като 1.05 млрд. са краткосрочни облигации под 1 година (тези падежиращи през ноември) и 1.06 млрд. лв. дългосрочни бондове. Останалите са търговски и други задължения. В същото време компанията е дала заеми на свои дружества за над 2.6 млрд. лв., а най-големият бенефициент е НЕК с 2.356 млрд. лв. и ТЕЦ "Марица-изток 2" с 276 млн. лв.
Източник: Капитал (21.05.2018)

България и Македония договориха обединяване на електроенергийните си пазари Пилотен проект за интеграция на енергийните пазари ще реализират България и Македония. Това е записано в меморандум между българското министерство на енергетиката македонското на икономиката. Целта е да се постигне обединение на електроенергийните борсови пазари "ден напред" - тези, на които се сключват сделки за доставка за следващия ден. Документът е резултат от постигнатата още през април договореност между Българската независима енергийна борса (БНЕБ), Електроенергийния системен оператор, Македонския електропреносен системен оператор и тамошната Енергийна регулаторна комисия. Според меморандума ще се работи за създаването на равнопоставена правна и регулаторна основа за обединяването на борсовите пазари на електроенергия между двете държави при недискриминационни и справедливи условия. Поради липсата на собствена търговска платформа първоначалната фаза на проекта предполага използването на БНЕБ като обща за двете страни. Плановете предвиждат това да бъде факт през второто тримесечие на 2019 година. Процесът на пазарно обединение между двете страни се подкрепя и от Програмата за свързване на енергийните пазари на страните от Западните Балкани (WB6), която се реализира от Секретариата на Енергийната общност и е финансирана от Европейската комисия.
Източник: Капитал (21.05.2018)

38 млрд. лв. са активите на небанковия финансов сектор в края на 2017 г. През 2017 г. активите на небанковия финансов сектор нарастват с 47.2% и в края на годината достигат 38 млрд. лв., като активите на всички видове небанкови финансови дружества/сегменти отчитат положително изменение на годишна база. Това е записано във внесения в Народното събрание от Комисията за финансов надзор (КФН) Годишен отчет за дейността на регулатора за 2017 г., част от който е и завереният от Сметната палата финансов отчет. От внесените документи става ясно, че всички сегменти на небанковия финансов сектор се характеризират със силна конкуренция (управляващи дружества, колективни инвестиционни схеми, дружества със специална инвестиционна цел и общозастрахователни дружества) или умерена конкурентна среда (животозастрахователи и пенсионноосигурителни дружества). На капиталовия пазар се отчита сериозен ръст на всички пазарни индекси на фондовата ни борса, които нарастваха с двуцифрен темп на изменение на годишна база със забавяне през втората половина на годината. През 2017 г. брутният премиен приход, реализиран у нас от всички застрахователи със седалище в Република България, възлиза на почти 2,160 млрд. лв., като се отчита ръст от 8% на годишна база. Въпреки предоставеното право за прехвърляне към Държавното обществено осигуряване на осигурените лица нетните активи на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване нарастват през 2017 г., като към края на годината те достигат 12.7 млрд. лв. През 2017 г. успешно беше приключен прегледът на активите на пенсионните фондове в България и прегледът на балансите на застрахователите и презастрахователите, както и стрес тестовете на застрахователите и презастрахователите. Това беше изключителен опит за регулаторите в Европа, тъй като преди България тази задача не беше решавана никъде в Европейския съюз, освен в Румъния. Резултатите показаха, че застрахователният сектор и допълнителното пенсионно осигуряване в България са устойчиви. Беше назначена и втора проверка, за да се проследи как компаниите прилагат предписаните мерки. Установи се, че за пет застрахователни компании размерът на допустимите собствени средства, покриващи капиталовото изискване за платежоспособност към 31.12.2016 г., е бил недостатъчен. След представяне на окончателните отчети на квесторите КФН пристъпи към крайната надзорна мярка по отношение на две дружества - отнемане на лиценз с цел осигуряване на стабилност на пазара и защита на потребителите. Основен акцент в регулаторната дейност на Комисията през миналата година беше инициирането на промени в Закона за Комисията за финансов надзор. Промените бяха необходими, предвид все по-големите затруднения, пред които беше изправена Комисията във връзка с изпълнение на надзорните и регулаторните ? правомощия, надзиравайки целия небанков сектор. С промените КФН постигна по-голяма независимост, преминавайки на самостоятелен бюджет, сформиран от такси на поднадзорните лица, а не от държавна субсидия. В рамките на отчетния период беше приет и Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Със закона се въведе разширяване на дефиницията на понятието „свързани лица" и ограничаването на възможността за инвестиции в свързани лица. През 2017 г. се приеха и предложените от КФН промени в Закона за публичното предлагане на ценни книжа. През отчетната година беше подготвен и внесен за разглеждане в Народното събрание проект на нов Закон за пазарите на финансови инструменти (ЗПФИ). КФН прие и редица наредби, подобрявайки нормативната рамка за извършване на дейност в небанковия финансов сектор у нас. Надзорната дейност на КФН е станала значително по-интензивна, за което свидетелстват както нарасналият брой проверки, които КФН е осъществила, така и нарасналият брой административни процедури. Положителни тенденции се отбелязват и при защитата правата на потребителите на небанкови финансови услуги, като се подчертава откриването на Информационен център, който обслужва както гражданите, така и бизнеса. През годината КФН е събрала приходи за повече от 6,7 млн. лв., а е извършила разходи за 11 млн. лв. Годишният отчет за дейността на Комисията за финансов надзор (КФН) за 2017 г., Годишният финансов отчет за 2017 г., както и резюме, може да се намери на страницата на КФН, в раздел „За Комисията" - „Отчети на КФН".
Източник: econ.bg (30.05.2018)

БЕХ ще емитира евроблигации В понеделник Българския енергиен холдинг (БЕХ) започва поредица от срещи с международни инвеститори във връзка с планираното емитиране на еврооблигации в размер на 500 млн. евро. Серията от срещи ще започне от Лондон и ще продължи във Франкфурт и Виена. След успешното приключване на преговорите БЕХ ще емитира нови 7-годишни и 10-годишни еврооблигации. БЕХ нае Citigroup и First Financial Brokerage House да ръководят предстоящата емисия облигации, която е необходима за рефинансиране на 5-годишен еврооблигационен дълг на компанията в размер на 500 млн. евро, чийто падеж предстои през ноември тази година. С него ще бъде рефинансиран облигационният заем за 500 млн. евро, който холдингът емитира през 2013 г. при доходност от 4.25%. БЕХ пласира и втора емисия облигации преди две години за стойност 550 млн. евро при доходност от 4.875%, чийто падеж е през 2021 година. Очакванията са чрез рефинансирането на първата емисия БЕХ да спести от такси за обслужване. Холдингът планира двойно листване на новите еврооблигации както на Българската, така и на Ирландската фондова борса. Именно чрез БЕХ държавата е собственик на най-големите енергийни фирми в България за производство, доставка и пренос на електроенергия, природен газ и лигнитни въглища - АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица изток 2", НЕК, ЕСО, "Булгаргаз", "Булгартрансгаз" и "Мини Марица изток".
Източник: Стандарт (18.06.2018)

Енергийният холдинг пласира облигации за 400 млн. Евро Българският енергиен холдинг (БЕХ) пласира трета поред емисия еврооблигации. Това ще бъде направено на Ирландската фондова борса (Euronext Dublin), съобщиха от холдинга. Емисията е на стойност 400 млн. евро и приходите, получени от нея, ще се използват за рефинансиране на емисията еврооблигации, емитирани от холдинга през 2013 г. Техният падеж се пада през ноември тази година. БЕХ е първият корпоративен емитент от Централна и Източна Европа на финансовите пазари от май 2018 г. досега. За да осъществят емисията представители на БЕХ и на Министерството на енергетиката, което е принципал на държавните енергийни дружества, които влизат в състава на БЕХ, са провели редица срещи с различни инвеститори в Лондон, Виена, Франкфурт и Мюнхен. Емисията е протекла успешно, като постигнатият годишен лихвен процент е 3,5%. Това са най-ниските лихвени нива откакто холдингът излезе за първи път на финансовите пазари преди няколко години. Еврооблигациите, емитирани сега, са със срок от 7 години - най-дългият, постиган досега. По този начин шапката на държавната енергетика ще разпредели за по-дълъг период от време своите лихвени разходи. В БЕХ влизат НЕК, Електроенергийния системен оператор (ЕСО), АЕЦ “Козлодуй”, “Мини Марица-изток”, ТЕЦ “Марица-изток 2” и още няколко структуроопределящи държавни енергийни фирми.
Източник: 24 часа (25.06.2018)

Износът на електроенергия продължава възходящата тенденция В края на първото полугодие износът на електроенергия се повишава с почти 25%, показват оперативните данни на Електроенергия системен оператор (ЕСО). В периода 1 януари - 30 юни 2018 година от страната са изнесени 2,7 млн. мегаватчаса електроенергия. Тенденцията се наблюдава още от първите месеци на годината. Донякъде тогава ръстовете бяха чисто математически и се дължаха на спряния износ в най-студените зимни месеци на 2017 година. В следващите месеци обаче износът ускори своите ръстове и търговците се радват на позитивни новини след почти две години с непрекъснати спадове. Донякъде износът смекчава негативните данни на ЕСО за потреблението. В първите шест месеца на годината то се свива с 5,57% до 19,4 млн. мегаватчаса. Така се стига и до спад на производството - с 2,62% до 22,1 млн. мегаватчаса за периода. Сериозен е спадът в работата на базовите централи. От оперативните данни на ЕСО е видно, че той е в рамките на 7,54% до 17,8 млн. мегаватчаса. За сметка на това водните централи са повишили производството си с над 50% до 2,8 млн. мегаватчаса. Повишението е резултат от активно работещите съоръжения след обилните снеговалежи тази зима и топенето през пролетта. Като цяло обаче делът на възобновяемите източници в преносната и в разпределителната мрежа намалява.
Източник: Инвестор.БГ (04.07.2018)

КЕВР променя правилата за търговия с ток Нормативната рамка на електроенергийния сектор продължава да се променя. След измененията в Закона за енергетиката и Закона за енергията от възобновяеми източници, които задължиха производителите на ток от ВЕИ централи с мощност 4 MW и повече да продават само на борсата, а ЕРП-та и ЕСО да купуват оттам необходимите им количества за технологични нужди, сега ще се пренапишат и Правилата за търговия с електрическа енергия. Проектът за изменението и допълнението им ще се обсъжда от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) на 25 юли. А новостите са свързани с реорганизация на работата на балансиращия пазар, с регламентиране ролята на Фонда за сигурност на електроенергийната система, както и с възможността да се спира тока на потребители, които имат задължения към стари доставчици. Една от настоящите неуредици на свободния пазар на електроенергия е, че некоректни потребители (предимно фирми) могат да натрупат задължения към даден доставчик на ток, след което да сключат договор с друг. Така, макар да са нередовни платци, те не остават без електроенергия, а потърпевшите доставчици могат да си търсят вземанията само по съдебен ред. Сега се въвежда възможност доставчик на електроенергия да поиска спиране на ток на даден потребител, дори той да се снабдява от другаде. В тези случаи мрежовият оператор, към който е отправено искането, уведомява клиента и новия доставчик не по-късно от 5 работни дни преди датата на прекъсването. Той не може да откаже спиране на тока, а отговорността за вреди при неоснователно прекъсване е на самия ищец. Ако клиентът погаси задълженията си в рамките на тези 5 дни, до спиране на тока няма да се стига. В противен случай обаче освен прекъсване на електрозахранването ще може да се развали и договорът с новия доставчик. Промените в правилата за търговия с електрическа енергия уреждат и новата роля на Фонда за сигурност на електроенергийната система (ФСЕС), който ще събира всички постъпления от цената "Задължения към обществото" и ще изплаща премиите на ВЕИ производителите и тези от високоефективно комбинирано производство с мощност 4 MW и нагоре. На практика в следващите месеци до края на годината ФСЕС ще се превърне в една от ключовите фигури на пазара и точно затова КЕВР ще регламентира отношенията му с останалите търговски участници. Предвидено е Електроенергийният системен оператор да отстранява от пазара търговци и производители на ток, които не са заплатили в срок сумите към ФСЕС от "Задължения към обществото". Това ще става с предизвестие от само два работни дни. Мярката обаче няма да важи за производители, чието спиране може да доведе до нарушаване сигурността на снабдяването. Такива са АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ "Марица-изток 2", "Ей и Ес Гълъбово", "КонтурГлобал". Ще има също така реорганизация в работата на балансиращия пазар и по-конкретно на структурата на балансиращите групи. Съществуващият сега модел на нормативно определени специални балансиращи групи частично отпада, като занапред се дава право на избор на някои координатори дали да продължат да бъдат такива или да участват в балансираща група с друг координатор. "По този начин се изпълнява в по-голяма степен една от основните цели на балансиращия пазар, а именно създаването на стимули за търговските участници да реализират възможно най-малки небаланси", се казва в доклада на работната група към КЕВР. Предоставят се и по-разширени възможности за търговските участници да намалят допълнително небалансите си, като няколко балансиращи групи се обединят чрез общ финансов сетълмент. Очаква се новите правила да създадат необходимите условия за фактическото участие на ВЕИ производителите и на мрежовите оператори в борсов пазар, което е пореден етап от процеса на пълна либерализация на сектора. По този начин ще се увеличи ликвидността на енергийната борса, а оттам и стабилността и прозрачността на пазара. По-високите търгувани обеми ще доведат съответно до търсенето и предлагането на по-голям брой и по-разнообразни борсови продукти, което неминуемо ще даде допълнителен тласък в развитието на свободната търговия. Според КЕВР въвеждането на ясни правила ще предотврати в значителна степен възможностите за злоупотреби и ще създаде сигурност за пазарните участници, че постигнатите резултати се дължат действително на обективни фактори, а не на непазарни такива.
Източник: Капитал (25.07.2018)

Докладът за „Белене“ вдигна с над 50% разходите за консултанти на БЕХ Изготвянето на спорния доклад на БАН за нуждата от АЕЦ „Белене“ е вдигнало с над 50% разходите за консултанти на Българския енергиен холдинг (БЕХ). Така, ако за първите шест месеца на миналата година компанията е дала 1.2 млн. лв. за т.нар. „външни услуги“, то сега сметката е набъбнала до 1.9 млн. лв. Това показва отчетът на холдинга за първото полугодие. Част от фирмите в енергетиката, като АЕЦ „Козлодуй“, отчитат значително подобрение във финансите си. Други обаче - като НЕК, продължават да изостават и дори намекват за нуждата от заем или друг вид финансиране, за да оцелеят. Почти константна остава загубата на държавния телеком „Булгартел“, а диспечерът „Електроенергиен системен оператор“ топи печалбата си до 8.9 млн. лв. През април от БАН представиха окончателния си доклад, обобщаващ препоръките от всички анализи и заключения от междинните доклади на консултанта в цялостна Национална стратегия в областта на енергетиката с фокус върху електроенергетиката. От него обаче не става ясно категорично дали България има нужда от АЕЦ „Белене“, или не. В най-тиражирания вариант се изтъква единствено, че централата би могла да е икономически оправдана, но само ако струва под 10.5 млрд. евро, при съотношение на привлечен и собствен капитал 70:30 и лихва под 4.5%. За първото полугодие БЕХ отчита печалба преди данъци от 132 млн. лв., което е с 24.3 % повече спрямо първите шест месеца на 2017 г. Със значително подобрени финанси приключва полугодието и АЕЦ „Козлодуй“. Основна заслуга за това има допълнително произведената енергия от шести блок на централата и работата му на 104%. Благоприятно е повлияло и развитието на свободния пазар на ток, което е довело до повишаване на средните пазарни цени. Общите приходи от продажба на електроенергия са 526 млн. лв., или с 29% повече в сравнение със същия период на 2017 г., става ясно от отчета на Първа атомна. В същото време дружеството приключи полугодието с печалба след данъци в размер на 99 млн. лв., при отчетена печалба за същия период на 2017 г. от 34 млн. лв. С увеличена печалба за шестте месеца се отчита и „Булгартрансгаз“. За сметка на това обаче към края на юни държавната НЕК излиза на загуба от 74 млн. лв. За текущия шестмесечен период дружеството трупа загуба от оперативна дейност от 55 млн. лв., става ясно от финансовия отчет на компанията. Оказва се, че тя не може да се справи и със своевременното изчистване на задълженията си. НЕК дължи на принципала си - енергийния холдинг, около 540 млн. лв., в това число просрочия за 360.9 млн. лв. Тези обстоятелства показват наличието на значителна несигурност, която може да породи съществено съмнение относно възможността на дружеството да продължи да функционира като действащо предприятие без подкрепата на едноличния собственик или други източници на финансиране, е записано в доклада. Ръководството на електрическата компания смята, че с финансова помощ от БЕХ ще успее да погасява задълженията си, без да се налага да продава активи или да се правят други промени в дейността му. Отрицателен е и резултатът на държавната ТЕЦ „Марица-изток“ 2, откъдето към края на юни отчитат загуба от 116 млн. лв. Основните причини са свързани с по-високите преки производствени разходи - за квоти за емисии на парникови газове (нарастване с близо три пъти на тяхната пазарна цена) и разходи за фонд „Сигурност“, парите от който се пренасочват към НЕК.
Източник: Сега (02.08.2018)

Докладът за „Белене“ вдигна с над 50% разходите за консултанти на БЕХ Изготвянето на спорния доклад на БАН за нуждата от АЕЦ „Белене“ е вдигнало с над 50% разходите за консултанти на Българския енергиен холдинг (БЕХ). Така, ако за първите шест месеца на миналата година компанията е дала 1,2 млн. лв. за т.нар. „външни услуги“, то сега сметката е набъбнала до 1,9 млн. лв. Това показва отчетът на холдинга за първото полугодие. Част от фирмите в енергетиката, като АЕЦ „Козлодуй“, отчитат значително подобрение във финансите си. Други обаче – като НЕК, продължават да изостават и дори намекват за нуждата от заем или друг вид финансиране, за да оцелеят. Почти константна остава загубата на държавния телеком „Булгартел“, а диспечерът „Електроенергиен системен оператор“ топи печалбата си до 8,9 млн. лв. През април от БАН представиха окончателния си доклад, обобщаващ препоръките от всички анализи и заключения от междинните доклади на консултанта в цялостна Национална стратегия в областта на енергетиката с фокус върху електроенергетиката. От него обаче не става ясно категорично дали България има нужда от АЕЦ „Белене“, или не.
Източник: Сега (02.08.2018)

Дъждовното време работи за НЕК Данните на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) показват впечатляващ ръст на износа на ток за седемте месеца на година. От началото на януари до края на юли експортът се е увеличил с впечатляващите 25.2 процента. И това се е случило, без у нас да са включвани нови енергийни мощности или драстично да е спаднало потреблението. На практика говорим за изнесени 3.5 млн. Мвтч, докато за първите седем месеца на 2017-а количествата са 2,8 млн. Мвтч. Многото вода в големите язовири позволява на НЕК да продава повече ток зад граница. Където цените традиционно са с между 30 и 50% по-високи, отколкото на вътрешния пазар. Това неминуемо ще донесе и по-добри приходи за закъсалата държавна фирма, из чиито коридори отдавна не е кънтяла думата "печалба". Точно под нейното "крило" се намира предприятието "Язовири и каскади", което отговаря за поддръжката на големите ВЕЦ-ове и за инфраструктурата на язовирите. Добрите резултати на ВЕЦ-овете, както и по-малкото производство на зелена енергия обаче не могат като с магическа пръчка да извадят Националната електрическа компания от тежката ситуация. От нейния междинен финансов отчет се вижда, че за шестте месеца на 2018-а тя е генерирала отново 55 млн. лв. загуба от оперативната си дейност. А непокритата й загуба от предишни периоди е достигнала близо 1.2 млрд. лева. В същото време текущите пасиви на обществения доставчик надхвърлят текущите активи с над 674 млн. лв., и при това положение никоя банка не би му отпуснала кредит. Затова НЕК продължава да разчита на финансовата подкрепа от Българския енергиен холдинг. Текущите задължения към него са за над 540 млн. лв., а просрочените - 361 млн. лева. Благодарение на Майката природа солидни пари от регионалния пазар могат да приберат и редица частни търговци, изнасящи електроенергия предимно за Гърция и Турция. Стига, разбира се, да се преодолеят някои спънки. Както е известно, през януари миналата година у нас имаше недостиг на ток и това накара държавата да ограничи износа му. Така търговците от региона са загубили около 30 млн. евро, според директора на секретариата на енергийната общност Янез Копач. От данните за производството на ЕСО се вижда, че тази година няма да е лека за производителите на електроенергия от вятър и слънце. И двата вида централи работят по-малко заради лошото време. При вятърните електроцентрали спадът в производството е между 4 и 12 на сто, а при фотоволтаичните - между 2 и 14 процента. Междувременно Комисията за защита на конкуренцията предяви твърдения към НЕК за злоупотреби с господстващо положение на пазара за балансиране на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници. Според антимонополистите държавната компания налага нелоялни търговски условия, които се изразяват в коригиране на подадени прогнозни часови графици за производство от производители на зелена енергия в нейната специална балансираща група. Това е довело до необосновани, допълнителни разходи за небаланс на фирмите. Като координатор на специалната балансираща група НЕК едностранно и без основание променя графиците. Това носи допълнителни финансови разходи, породени от изкуственото увеличаване на небалансите, отчита комисията. От КЗК са установили още едно нарушение на държавната енергийна компания - с правилата в Методиката за разпределяне на задълженията за небаланси в специалната координираща група позволяват на НЕК да калкулира на производителите на зелена енергия разходи за небаланс, които ЕСО не е отчел и съответно - не е начислил. Така ВЕИ производителите отново понасят финансова тежест, която не отразява обективно възникнали за системата разходи. НЕК разполага с 30 дни да представи възражения по тези твърдения. Иначе глобата за подобна злоупотреба съгласно закона е 10% от оборота на предприятието за предишната година.
Източник: Банкеръ (06.08.2018)

Държавните дружества в енергетиката задлъжняват към БЕХ Държавните енергийни дружества задлъжняват все повече към своята компания майка - Българския енергиен холдинг. Това показват финансовите отчети на дружествата за първите шест месеца на годината. За периода от януари до юли вземанията на БЕХ от дъщерните му компании са се увеличили с 293 млн. лева до 3 милиарда и 70 милиона лева. Най-голямата енергийна компания у нас продължава да финансира дружествата от групата й, които се намират в тежко финансово състояние. Сред най-задлъжнелите компании е общественият доставчик на електроенергия - НЕК. Компанията се намира на ръба на фалита, според публикувания й финансов отчет. Непокритата загуба от минали години на дружеството към края на последното шестмесечие достига вече 1 милиард и 180 милиона лева. Просрочените задължения на компанията за същия период са 360 млн. лева. Така дружеството, което преразпределя тока в държавата завършва полугодието със загуба от 75 млн. лева. Според финансовия отчет, без подкрепата на БЕХ, има сериозни съмнения, че НЕК може да продължи да функционира. На загуба за първите шест месеца на годината са също така държавната ТЕЦ "Марица Изток" 2 и добивното предприятие Мини "Марица Изток". Българският енергиен холдинг получава средства от печелившите си дружества, които дава на губещите. Традиционно на печалба през първото полугодие на 2018 г. са АЕЦ "Козлодуй", газовият преносител "Булгартрансгаз", собственикът на електропреносните мрежи ЕСО.
Източник: econ.bg (08.08.2018)

Бившият транспортен министър в правителството на Пламен Орешарски се оказа най-печеливш от търговете за закупуване на разполагаемост за студен резерв, които Електроенергийният системен оператор (ЕСО) проведе. За следващите 12 месеца до края на юли 2019 г. ТЕЦ „Варна“, който Папазов купи за 50 млн. евро от CEZ миналата година, ще получи над 27 млн. лв., за да поддържа в готовност своите мощности в случай на недостиг на електроенергия в страната. В близките години имаше един случай, при който държавата разпореди на избраните ТЕЦ-ове да активират студения резерв – през зимата на 2017 г. Тогава обаче някои от тях не успяха да запалят котлите си, тъй като въглищата им бяха замръзнали. Една от тези централи бе „ТЕЦ Бобов дол“, свързана с бизнесмена Христо Ковачки. Въпреки това тази централа се нарежда на второ място сред кандидатите, които ще получат най-много пари, за да стоят в готовност. За 12-те месеца „ТЕЦ Бобов дол“ ще получи общо над 12 млн. лв. За сравнение, останалите три ТЕЦ-а, които са избрани за участие в студения резерв – „Биовет“, „Топлофикация Русе“ и „ТЕЦ Марица 3“, ще получат общо под 15 млн. лв. за своята готовност. Папазов със своя ТЕЦ „Варна“ се включи в студения резерв и в предходния период - от 1 май до 31 юли 2018 г. – веднага, след като централата бе одобрена в извънреден търг от системния оператор. За този период ЕСО му даде над 2.8 млн. лв. Случайно или не, малко преди това - в края на март 2018 г., ЕСО поиска увеличаването на средногодишната разполагаема електрическа мощност, предвидена за студен резерв за периода 2018/2019 г., до 650 MW. Тогава операторът обясни, че с увеличението се цели да се постигнат задължителните показатели за надеждност на електроснабдяването и сигурност на електроенергийната система. Включването на ТЕЦ „Варна“ към студения резерв бе съпроводено с протести от страна на национално представените работодателски организации. Те предварително знаеха, че държавата се готви да добави ТЕЦ-а на Папазов към студения резерв, като го нарекоха „далавера“. Припомняме, че българската компания „Сигда” ООД през януари купи неработещия ТЕЦ „Варна” от чешката CEZ Group, която го продаде отделно от останалите си активи в страната. Изпълнителен директор на „Сигда” ООД е Данаил Папазов, транспортен министър по времето на кабинета „Орешарски” (2013-2014 г.). Собственици на 100% от капитала на компанията са синът му Станислав Папазов и дъщеря му Ивелина Папазова.https://www.economic.bg/
Източник: Други (10.08.2018)

Предприятията могат да участват в търгове за студен резерв Големите индустриални предприятия вече също ще могат да участват в търговете за закупуване на разполагаемост за т. нар. студен резерв, който се включва към електроенергийната система при недостиг на ток. Електроенергийният системен оператор е изготвил новите правила след промяната в закона. Предстои провеждане на търг за осигуряване разполагаема мощност за студен резерв от потребителите за периода 01. 11. 2018 г.- 28. 02. 2019 г. Количествата и цените са част от тръжната документация, която ще бъде публикувана през месец октомври. През март Електроенергийният системен оператор поиска от енергийния министър да повиши енергийните мощности студен резерв от 500 на 650 МВ средногодишна разпологаемост. Допускането на заводи до осигуряването на студения резерв стана с промяна в правилата за управление на електроенергийната система. Така бизнесът, който отдавна настоява да бъде допуснат до студения резерв, постига напредък и по тази тема, след като под неговия натиск започнаха поправки в закона за енергетиката, ускоряващи освобождаването на пазара на ток у нас.
Източник: Банкеръ (04.09.2018)

От ноември заводите стават енергиен резерв От 1 ноември 2018 г. големите индустриални потребители също стават част от енергийния резерв на страната. За разлика от електроцентралите, на които се плаща да държат мощностите си в готовност за работа и да си пускат при необходимост, обаче заводите ще ограничават своята консумация на ток, за да може освободените количества да се насочват към бита в тежките зими. Това предвиждат дългоочаквани от бизнеса Правила за провеждане на търгове за закупуване на разполагаемост за бавен третичен (студен) резерв от потребители на електрическа енергия, които "Електроенергийният системен оператор" (ЕСО) публикува в понеделник. Заедно с документа е обявена и процедура за предварителен подбор на кандидатите, да участват в бъдещия търг за такъв резерв, който ще се обяви през октомври и ще се отнася за периода от 1 ноември 2018 г. до 28 февруари 2019 г.
Източник: Медия Пул (04.09.2018)

Над 490 млн. лв. са събрани във фонд „Сигурност на електроенергийната система“ през 2017 г. Събраните средства във фонд „Сигурност на електроенергийната система“ през 2017 г. възлизат на 490.3 млн. лв. Това сочи отчетът на фонда за миналата година, одобрен на днешното правителствено заседание. По закон във фонда се събират по 5% от месечните приходи на производителите и вносителите на електроенергия в страната, както и на „Булгартрансгаз“ и Електроенергийния системен оператор. Средствата от търгове за продажба на квоти емисии парникови газове също постъпват във фонда. Със събраните средства се покриват разходите на Националната електрическа компания от изкупуване на електроенергия на преференциални цени. През миналата година от 5% вноски са събрани близо 236 млн. лв., а от продажба на квоти - 254.5 млн. лв., е посочено още в отчета. Разходите за издръжка на фонда през 2017 г. възлизат на 193 хил. лв. За покриване на разходите на НЕК, произтичащи от статута й на обществен доставчик, са изплатени близо 505 млн. лв. Разликата спрямо приходите на фонда през 2017 г. е осигурена от останали средства, събрани в него през 2016 г. Отчетът на фонд „Сигурност на електроенергийната система“ е приет от Управителния съвет на фонда през март 2018 г. и е одитиран от Сметната палата.
Източник: Банкеръ (05.09.2018)

Над 490 млн. лв. са събрани във фонд „Сигурност на електроенергийната система“ през 2017 г. Събраните средства във фонд „Сигурност на електроенергийната система“ през 2017 г. възлизат на 490.3 млн. лв., сочи отчетът на фонда за миналата година, одобрен на днешното правителствено заседание. По закон във фонда се събират по 5% от месечните приходи на производителите и вносителите на електроенергия в страната, както и на „Булгартрансгаз“ и Електроенергийния системен оператор. Средствата от търгове за продажба на квоти емисии парникови газове също постъпват във фонда. Със събраните средства се покриват разходите на Националната електрическа компания от изкупуване на електроенергия на преференциални цени. През миналата година от 5% вноски са събрани близо 236 млн. лв., а от продажба на квоти - 254.5 млн. лв., е посочено още в отчета. Разходите за издръжка на фонда през 2017 г. възлизат на 193 хил. лв. За покриване на разходите на НЕК, произтичащи от статута й на обществен доставчик, са изплатени близо 505 млн. лв. Разликата спрямо приходите на фонда през 2017 г. е осигурена от останали средства, събрани в него през 2016 г. Отчетът на фонд „Сигурност на електроенергийната система“ е приет от Управителния съвет на фонда през март 2018 г. и е одитиран от Сметната палата.
Източник: econ.bg (05.09.2018)

НЕК е получила 505 млн. лв. субсидия като обществен доставчик през 2017 г. "Националната електрическа компания" (НЕК) е получила през миналата година близо 505 млн. лв. субсидия от държавния фонд "Сигурност на електроенергийната система“ (ФСЕС) заради покриването на разходите ?, произтичащи от задължението ? като обществен доставчик да купува на преференциални цени електроенергията, произведена от възобновяемите източници, когенерации и двете т.нар. американски въглищни електроцентрали. Това сочи отчетът на фонда за 2017 г., одобрен от правителството на заседанието му. През 2017 г. във ФСЕС са постъпили близо 236 млн. лв., събрани от 5-процентовите вноски, които правят от месечните си приходи производителите и вносителите на електроенергия в страната, както и "Булгартрансгаз“ и "Електроенергийният системен оператор". От продажба през миналата година на държавни парникови емисии във фонда са влезли 254.5 млн. лв. Общо приходите възлизат на 490.3 млн. лв., но във фонда е имало останали средства от събраните през 2016 г. средства и така се получават преведените в повече суми към НЕК. Разходите за издръжка на фонда през 2017 г. възлизат на 193 хил. лв., сочи още отчетът му, който е бил одитиран от Сметната палата.
Източник: Медия Пул (05.09.2018)

Почетният председател на ДПС Ахмед Доган е вписан сред съдружниците на компанията "Сигда", която неотдавна придоби ТЕЦ "Варна", показва справка в Търговския регистър. Доган разполага с дружествен дял във фирмата за 3500 лева. И е съдружник със Станислав и Ивелина Папазови - децата на бившия транспортен министър от кабинета "Орешарски" Данаил Папазов. Вписването на Ахмед Доган като съдружник е направено на 4 септември. Сделката е извършена на 7 август, като Ахмед Доган вече е мажоритарен собственик. Както "БАНКЕРЪ" вече писа през май ТЕЦ "Варна" отново се появи на енергийното поле. Централата тихомълком получи квота от Електроенергийния системен оператор (ЕСО) за предоставяне на студен резерв. Учудване буди фактът, че според финансовия отчет на варненското дружество за 2017-а то е на печалба с близо 60 млн. лева. Това се случва, без да е продаден и един киловат електроенергия. Печалбата е формирана от преоценка на активите. При счетоводната операция дълготрайните активи се увеличават от 10 млн. лв. през 2016-а на 275 млн. лв. година по-късно. Загубата от 5 млн. лв. пък се превръща в печалба от 69 млн. лева. Учудващо добрата година за централата е помогнала на собственика й - фирмата "Сигда" на семейството на бившия транспортен министър Данаил Папазов, да разпредели 30 млн. лв. дивидент за себе си. През октомври 2017 г. Доган регистрира и първата си фирма. Става дума за компанията "Уотър Витал", в която е съдружник с бизнесмена Румен Гайтански. Фирмата е вписана в Търговския регистър с капитал 20 000 лева. Дружеството е с адрес бул. "Цариградско шосе" № 48-50. Това е сградата на Полиграфическия комбинат. Там се помещават и други фирми на Гайтански, станал известен и покрай бизнеса си с почистване и обработка на отпадъци.
Източник: Банкеръ (13.09.2018)

Доган овладя ТЕЦ "Варна" Почетният председател на ДПС Ахмед Доган е вписан сред съдружниците на компанията "Сигда", която неотдавна придоби ТЕЦ "Варна", показва справка в Търговския регистър. Доган разполага с дружествен дял във фирмата за 3500 лева. И е съдружник със Станислав и Ивелина Папазови - децата на бившия транспортен министър от кабинета "Орешарски" Данаил Папазов. Вписването на Ахмед Доган като съдружник е направено на 4 септември. Сделката е извършена на 7 август, като Доган вече е мажоритарен собственик. Управители на фирмата обаче продължават да бъдат Данаил и Станислав Папазови. "Сигда" купи централата от чешкото енергийно дружество "ЧЕЗ груп". Спряганата сума по сделката е 48 млн. евро. Както "БАНКЕРЪ" вече писа, през май ТЕЦ "Варна" отново се появи на енергийното поле. Централата тихомълком получи квота от Електроенергийния системен оператор (ЕСО) за предоставяне на студен резерв. Учудване буди фактът, че според финансовия отчет на варненското дружество за 2017-а то е на печалба с близо 60 млн. лева. Това се случва, без да е продаден и един киловат електроенергия. Печалбата е формирана от преоценка на активите. При счетоводната операция дълготрайните активи се увеличават от 10 млн. лв. през 2016-а на 275 млн. лв. година по-късно. Загубата от 5 млн. лв. пък се превръща в печалба от 69 млн. лева. Учудващо добрата година за централата е помогнала на собственика й - фирмата "Сигда" на семейството на бившия транспортен министър Данаил Папазов, да разпредели 30 млн. лв. дивидент за себе си. През октомври 2017 г. Доган регистрира и първата си фирма. Става дума за компанията "Уотър Витал", в която е съдружник с бизнесмена Румен Гайтански. Фирмата е вписана в Търговския регистър с капитал 20 000 лева. Дружеството е с адрес бул. "Цариградско шосе" № 48-50. Това е сградата на Полиграфическия комбинат. Там се помещават и други фирми на Гайтански, станал известен и покрай бизнеса си с почистване и обработка на отпадъци.
Източник: Банкеръ (14.09.2018)

ЕСО и Енергйната борса се присъединиха към проект за обединение на пазарите Електроенергийният системен оператор (ЕСО) и Българската независима енергийна борса се присъединиха към проект за обединение на пазарите „В рамките на деня“ (IDM) с още няколко държави. Тази стъпка ще позволи на енергийния ни пазар да излезе от изолирания режим и ще даде възможност за трансгранична търговия. Проектът, наречен Local implementation project 15 („Локален проект за внедряване 15“), участват пазарните оператори и операторите на преносни мрежи на Румъния, Унгария, Хърватска, Словения, Чехия, Полша, Австрия, Германия. Включването на България има за цел присъединяването на българската пазарна зона за времеви хоризонт „В рамките на деня“ към Европейското единно пазарно обединение XBID (Cross Border Intraday), чрез границата България – Румъния, заедно с т.нар. „втора вълна на присъединяване“ (XBID second wave). Планираният срок е месец юни 2019 г. като дотогава към проекта трябва да се присъединят още държави. в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 2015/1222 за установяването на насоки относно разпределянето на преносната способност и управление на претоварването. В резултат на активната си дейност за пазарна интеграция на регионално и европейско ниво, и в изпълнение на разпоредбите на Европейското законодателство, Българската независима енергийна борса и Електроенергийният системен оператор ще фокусират усилията си и всички необходими ресурси за успешното приключване на проекта в предвидения срок. В съвместната ни работа разчитаме на безрезервната подкрепа на българските институции за преодоляване на пречки от нормативен и организационен характер, както и на подкрепа от страна на участниците в пазара на електроенергия, пише в съобщенето си ЕСО. Бъдещото съществуване на такава трансгранична търговия и възможността за известяване на сделките в сегмента „в рамките на деня”, е изключително важно, тъй като ще позволи по-голяма ликвидност на пазара, което ще допринесе за търгуване на по-големи обеми и ще дава доста представителен ценови сигнал в случай, че е обвързан със съседните пазари. XBID ще обедини европейски пазари „ден напред“ и „в рамките на деня“ и според регламента всички оператори, включитено българската БНЕБ, трябва да създадат всички предпоставки и да участват в единното обединение на пазарите „в рамките на деня“. Платформата представлява комплексен модел, който се състои от три модула – търговия, номинации и доставка, управление на презгранични капацитети. Накратко какво представлява XBID – когато ние сме част от този проект за пазарно обединение и някой от вас отвори търговската система и види оферта на екрана, която е активна и може да се търгува, тя може да е предложена от търговски участник, който е в Италия, Германия или някъде другаде в Европа. Фактът, че тя е активна на екарата и се вижда, означава всъщност, че платформата XBID е решила една оптимизационна задача и е намерила начин тази енергия да бъде доставена към вас или от вас до съответния търговски участник през всички граници, без значение дали той е продавач или купувач.https://www.economic.bg
Източник: Други (17.09.2018)

ЕСО ще изгражда нов далекопровод по Черноморието за 103 млн. лв. Електроенергийният системен оператор (ЕСО) стартира процедура за изграждането на 400-киловолтов електропровод между подстанциите в Бургас и Варна, става ясно от информацията в регистъра на обществените поръчки. Трасето е от над 90 км в двете области, а прогнозната стойност на поръчката - 103 млн. лв. Състезанието, разделено в три лота, ще бъде на база най-ниска цена. Проектът за нов далекопровод по Черноморието бе одобрен преди 2 години от ЕК за съфинансиране по механизма за свързване на Европа. За всеки от трите лота са отделени между 32 и 36 млн. лв., като трасетата са с дължина от близо 28 до близо 32 километра според зададените параметри. От изпълнителите ще се изисква да изградят фундаментите и новите стълбове за далекопровода, а в единия лот в района на Бургас - и да изместят участък от трасето. Това трябва да стане в срок до 16 месеца. Кандидатите в конкурса ще могат да подават оферти до 26 октомври, като ще се състезават на база най-ниска цена. От тях се изисква да са реализирани общи приходи за последните три години между 32 и 36 млн. лв. в зависимост от това за кой лот кандидатстват, като поне половината от него трябва да бъде "в сферата, попадаща в обхвата на поръчката". Съответно, ако участникът подаде оферти за повече от един лот, от него ще се изисква да покрие сумарно изискванията за оборот, се вижда от публикуваните документи. Сред другите изисквания към кандидатите са да бъдат вписани в Централния професионален регистър на строителите в трета група за строежи от първа категория, както и да имат застраховка за професионална отговорност. Далекопроводът между Бургас и Варна е част от проект, който получава европейско финансиране. През 2016 г. ЕК одобри 60 млн. лв. за Електроенергийния системен оператор по финансовия механизъм за свързване на Европа на проекта, който се очаква да осигури преноса на 1500 мегавата енергия. Тогава от българското дружество съобщиха, че той ще реши и основните инфраструктурни нужди за стабилизиране захранването и напреженията в района на Варна след извеждането от експлоатация на блокове в ТЕЦ "Варна", както и че ще осигури доставки на вятърна енергия към вътрешността на страната. Очаква се новият далекопровод да бъде завършен до 2021 г. Това е вторият проект на ЕСО, който получава еврофинансиране по механизма за свързване на Европа. През 2015 г. Брюксел одобри изграждането на друг 400 KV електропровод между подстанциите "Марица-изток" и Бургас с дължина над 130 км.
Източник: Капитал (19.09.2018)

Делът на ВЕЦ в производството на ток през септември расте до 62.23 %. Производството на електроенергия продължава да расте, макар че все още остава отрицателно спрямо сравнявания период на миналата година и е в обем от 32 696 604 MWh. За сравнение до 23 септември миналата година то е било 32 836 248 MWh. Понижението е (минус) 0.43 %. Преди седмица бе отчетен спад от 0.52%. Потреблението на електроенергия е в обем от 27 356 209 MWh в сравнение с 28 686 069 MWh , което е спад (минус) от 4.64 %. Седмица по-рано бе отчетен спад от 4.66 % (26 711 459 MWh, ). Първоначалният коментар на тези дълго време запазващи се отрицателни данни не е радостен, въпреки почти незабележимото подобрение. Затова пък за пореден отчетен период данните за износа на електроенергия са добри. Ако за времето от 1 януари до 23 септември миналата година износът е бил в обем от 4 150 179 MWh, то сега той е от порядъка на 5 340 395 MWh, което е ръст (плюс) от значителните 28.68 %. Участието на базовите централи продължава да е отрицателно, а подобрението все още остава незабележимо. Така например, ако през сравнявания период на миналата година участието на базовите централи е било в обем от 27 894 309 MWh, то през настоящата година то е 26 407 133 MWh, или минус 5.33 %. За да стане ясно колко бавно е подобрението е редно да се припомни, че преди две седмици бе отчетен спад от 5.59 %, а седмица по-късно – минус 5.45%. Делът на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) запазва двуцифрените отрицателни стойности както при преносната, така и през разпределителната мрежа и данните са доста смущаващи. Ако през отчетния период на 2017 г. ВЕИ са участвали в преносната мрежа с 954 029 MWh, то сега този дял намалява до 889 570 MWh. Спадът е (минус) 6.76 %. Отрицателно е участието както на вятърните мощности (минус 7.64 %), така и на тези от фотоволтаици (минус 1.32 %) и биомаса (минус 16.58 %). Делът на ВЕИ в разпределителната мрежа ог първи януари до двадесет и трети септември също запазва високото си отрицателно участие – минус 12.93 % или в обем от 1 239 268 MWh, спрямо 1 423 305 MWh година по-рано. Това се дължи на запазващата се негативна тенденция както при вятърните, така и при соларните мощности. Делът на вятърната енергия например спада (минус) в сравнение с периода от началото на годината до 23 септември със значителните 13.96 %, а производството от фотоволтаици стига до минус 14.85 %. Делът на биомасата остава положителен – плюс 4.74 %. В същото време отново, за пореден отчетен период тази година участието на водата в производството на електроенергия продължава да расте. Така например, ако през сравнявания период на 2017 г. участието на ВЕЦ е било от порядъка на 2 564 605 MWh, то сега расте до 4 160 633 MWh. Това е увеличение (плюс) със значителните 62.23 %. Преди седмица бе отчетен ръст от 61.13 %, а преди това – нарастването бе 59.91 %.
Източник: Други (26.09.2018)

Токът за бизнеса поскъпна шоково Поредно драстично увеличение на тока за бизнеса на свободния пазар стресна работодателите и търговци на електрическа енергия. Повишението засяга само един от сегментите на борсата - сделките от т.нар. "ден напред", при който заводи и други предприятия купуват ток. Бизнесът алармира за проблема още в началото на седмицата и предупреди, че това може да засегне и потребителите. Вчера от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) обявиха, че започват разследване, което трябва да изясни има ли спекула на пазара в последните десетина дни. Регулаторът ще проверява всички участници, които продават ток на свободния пазар. Целта е да се види дали има опити за манипулиране на пазара на ток на едро, съобщи председателят на комисията Иван Иванов. В началото на седмицата от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) и от Асоциация свободен енергиен пазар обявиха, че са сезирали КЕВР за завишените цени на борсата в сегмента "ден напред" в периода 17 - 21 септември, когато цените са били екстремно високи - около 200 лв. за мегаватчас. Оказва се, че тарифни смущения е имало и вчера. Иванов даде пример за изтъргуваните количества за четвъртък, когато средната им цена е била почти 150 лв. за мегаватчас, което според него е "изключително много". Към днешна дата е ясно, че не работи единият блок на АЕЦ "Козлодуй", има спрени блокове в ТЕЦ "Марица-изток 2", на пълна мощност работят двете американски централи, уточни той. Търговците на ток и бизнесът изтъкнаха, че това поскъпване се регистрира само на българската енергийна борса, но не и на останалите европейски платформи. Тъй като Електроенергийният системен оператор отчита нетен внос, явно е, че поскъпването се дължи изцяло на вътрешни фактори, посочват от двете организации и предупреждават, че повишението на цените може да се окаже пагубно и за потребителите. Според тях скокът на цените се дължи на това, че държавните АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ "Марица-изток 2" не предлагат достатъчно количества енергия на борсата и големите участници на пазара се възползват от това и диктуват цените. И дават пример - в сегмента "ден напред" на 17 септември например са били постигнати цени за базова енергия от 179.96 лв. за мегаватчас. В същия ден, но на пазара "в рамките на деня", цените за базова енергия са били между 43 и 53 евро за мегаватчас, което е смущаващо голяма разлика. Това противоречи на пазарните принципи и остава съмнение за предварителни двустранни договорености и пазарни манипулации спрямо борсовите пазари, смятат от двете организации. По случая вече е създадена работна група към КЕВР, която ще трябва да проучи откъде идват колебанията в цените на борсата. За целта експертите ще съберат всички данни от Българската независима енергийна борса (БНЕБ) и ще изготвят доклад. Проверката трябва да приключи най-късно до 4 месеца. Това е първото разследване, което енергийната комисия започва, след като получи такива правомощия с промени в Закона за енергетиката от януари. Проблеми с цените на свободния пазар имаше и тогава, когато електроенергията поскъпна между 40 и 60%. Тогава проблемът пак се оказа свързан с държавните производители. "На собствените си платформи АЕЦ "Козлодуй" и държавната ТЕЦ "Марица-изток 2" продават тока много по-евтино в сравнение с енергийната борса. По този начин се манипулира пазарът - къде отива разликата между ниската цена на собствената платформа и високата на борсата и тази, която ни се предлага на нас"?, възмути се тогава шефът на АИКБ Васил Велев. За спекула намекна и ресорният министър Теменужка Петкова. "Цените на свободния пазар са резултат от споразумения между бизнеса и търговеца на ток, а държавата не може да се намеси. Ако се получават оферти с идентични цени от различни търговци, то тогава има индикации за наличие на изкуствено увеличаване на цената и всеки един тогава трябва да сезира компетентните органи", заяви тя пред БНТ.
Източник: Сега (05.10.2018)

ТЕЦ Варна влиза в плана за развитие на елмрежата ТЕЦ Варна, чийто мажоритарен собственик вече е почетният председател на ДПС Ахмед Доган, е включен в десетгодишния план за развитие на преносната електрическа мрежа на България за периода 2018-2027 г. Това става ясно от плана на Електроенергийния системен оператор, публикуван на страницата на Комисията за енергийно и водно регулиране. През последните три години централата не работеше, докато беше собственост на ЧЕЗ. В плана операторът посочва, че от началото на 2018 г. е направена промяна в собствеността на ТЕЦ Варна, което ще доведе до изменение на стратегическите планове за развитие на централата. Изготвянето на евентуална прогноза за участието на централата в пазара на електроенергия в България изисква подготовка на задълбочен и комплексен бизнес план, какъвто инвеститорът е обявил, че ще изготви.
Източник: Дума (10.10.2018)

При недостиг на ток ще се разчита и на "Мини Марица-изток", и "Стомана Перник" При недостиг на ток енергийната ни система вече ще може да разчита освен на ТЕЦ-овете от студения резерв и на две предприятия. Търговете на Електроенергийния системен оператор бяха спечелени от "Мини Марица-изток" и "Стомана Перник". При необходимост тези две дружества ще предоставят предварително закупените от тях количества на други промишлени предприятия, които в момента имат нужда от ток. За пръв път в страната ни се прави опит да бъде осигурен този така наречен третичен резерв, обясни пред БНР изпълнителният директор на Електроенергийния системен оператор Ангелин Цачев. "Решихме, че е най-добре през тази година да пуснем един пилотен проект, с който да видим плюсовете и минусите от предоставянето на един такъв третичен резерв. И ако резултатите са добри и обнадеждаващи, това нещо ще продължим да го развиваме и през следващите години, каза той.
Източник: Дума (25.10.2018)

Фондът за енергийна сигурност ще върти 2.23 млрд. лв. годишно Поскъпналите над два пъти парникови емисии в европейската търговия и новото изискване от средата на 2018 г. компонентата от цената на тока "задължение към обществото" да влиза във Фонда "Сигурност на електроенергийната система" (ФСЕС) увеличават значително сумите, с които той ще оперира не само през тази година, но и следващите три. Така фондът ще върти 2.23 млрд. лв. годишно при досега постъпващи и изплащани от него средства с над 1.7 млрд. лв. по-малко. Това става ясно от актуализираната средносрочна бюджетна прогноза на финансовото министерство за периода 2019-2021 г. ФСЕС бе създаден в средата на 2016 г. с 5-процентни отчисления от продадения ток от всички електроцентрали и с приходите от търговията на държавата със спестените парникови емисии в резултат на свитата спрямо референтната 1990 година промишленост и намалените замърсявания на въздуха от предприятията. По-късно принудени да правят 5 на сто вноски във фонда бяха "Електоренергийният системен оператор" и "Булгартрансгаз". С парите се покриваха разходите на "Националната електрическа компания" (НЕК) за задължителното изкупуване на произведената от възобновяемите източници електроенергия по преференциални цени. Първоначалните преводи към държавната компания бяха около 350-450 млн. лв. годишно. Поправки в Закона за енергетиката от началото на 2018 г., влезли в сила от средата на годината, обаче увеличиха значително ролята на ФСЕС. От юли 2018 г. всички производители на ток с инсталирана мощност над 4МВ бяха принудени да продават своята електроенергия на борсата, а разликата между постигнатите там пазарни цени и определените от енергийния регулатор преференциални тарифи за тока от слънце, вятър и биомаса се покрива има от ФСЕС. В същото време във фонда започнаха да постъпват и сумите от компонентата "задължение към обществото", която е част от цената на тока, за да могат да се извършват тези нови разплащания. Изчисления на финансовото министерство сочат, че приходите от "задължение към обществото" във ФСЕС възлизат на 1.2 млрд. лв. годишно. Към тях се прибавят и рязко повишените приходи от продадените държавни парникови емисии заради поскъпването им от 9.8 евро за тон в началото на 2018 г. до 21.79 евро за тон през август и прогноза да ударят 25 евро до края на годината. Това ще донесе 530 млн. лв. повече от въглеродни емисии във фонда, в който през миналата година влязоха 244 млн. лв. от парниковата търговия. Отделно се оказва, че през 2019 г. България ще има право да продаде по-голямо от досегашното количество СО2 квоти на европейският пазар, което означава още повече приходи по това перо. Така в бюджетната прогноза за периода 2019-2021 г. за Фонда "Сигурност на електроенергийната система“ се предвижда неговите годишни разходи да са 2.23 млрд. лв. От тях около 1 млрд. лв. ще бъдат предоставени на НЕК за компенсиране на разходите му като обществен доставчик, който продължава да е длъжен да купува електроенергията от двете американски въглищни централи в комплекса "Марица Изток" и от всички възобновяеми източници с инсталирана мощност под 4 МВ. 1.230 млрд. лв. са предвидени за изплащане на договорите за премиране на разликата между пазарните и преференциалните цени на тока от топлофикационни централи и когенерации и слънчеви, вятърни и на биомаса електроцентрали с мощност до 4 МВ. Бюджетната прогноза за периода 2019-2021 г. предвижда Министерството на енергетиката да получи за извеждането от експлоатация на малките реактори на АЕЦ "Козлодуй" и за управлението на радиоактивни отпадъци 46 млн. лв. догодина, 47 млн. лв. - през 2020 г., и 50 млн. лв. - през 2021 г.. В тези суми влиза и издръжката на Държавното предприятие "Радиоактивни отпадъци“. Ведомството ще получи и 28.2 млн. лв. за финансиране на разходи в изпълнение на Националния план за инвестиции до 2020 г. в сероочистващи инсталации за намаляване замърсявания на въздуха то въглищните централи.
Източник: Медия Пул (26.10.2018)

АЕЦ “Козлодуй” с 69% ръст на печалбата АЕЦ “Козлодуй” отчита 69% ръст на печалбата за първите три тримесечия на тази година в сравнение със същия период на миналата. До края на септември 2018 г. печалбата достига 169, 6 млн. лв. спрямо 101 млн. лв. за година по-рано. Това показва отчетът на дружеството за първите 9 месеца на годината. Атомната централа има по сметки на дружеството 417 млн. лв., като това е увеличение с 227,5 млн. лв., сравнено с предходната година. Печалбата на Българския енергиен холдинг, в чийто състав влиза и АЕЦ “Козлодуй”, е 134,3 млн. лв. спрямо 116,2 млн. лв. за година по-рано. “Булгартрансгаз” отчита увеличение на печалбата с близо 20 млн. лв. на годишна база, като тя достига 68,8 млн. лв. Към 30 септември 2018 г. 484,19 млн. лв. са наличните средства на дружеството, като увеличението е с 54,43% спрямо същия период на м.г. След кратък период, в който Националната електрическа компания отчиташе печалба, сега тя е на загуба в размер на 153,4 млн. лв. Рекордьор по загуби в енергетиката обаче е държавната ТЕЦ “Марица-изток 2”. Към 30 септември 2018 г. отрицателният финансов резултат е 260,4 млн. лв. Основна причина са разходите за квоти за емисии, струващи 259,1 млн. лв., което е близо 3 пъти увеличение спрямо 89,1 млн. лв. за същия период на 2017-а. Спад на печалбата отчита и Електроенергийният системен оператор. За третото тримесечие този спад е 18 млн. - 43,4 млн. лв. м.г. на 25,1 млн. лв. през тази. В държавната отбранителна индустрия ВМЗ-Сопот отчита спад на печалбата от 136,6 млн. лв. на едва 1,3 млн. лв.Финансовият отчет на “Кинтекс” показва, че дружеството достига 29,4 млн. лв. печалба спрямо 17 млн. лв. за година по-рано.
Източник: 24 часа (07.11.2018)

Енергетиката и ЕСО започват проверки на топлофикациите Екипи на министерството на енергетиката и на електроенергийния системен оператор (ЕСО) започват съвместни проверки на топлофикационните дружества в страната относно ангажиментите им за поддържане на определени запаси от горива за зимния сезон, от ресорното министерство. Обект на инспекциите относно спазването на Наредба 11 за резервите от горива ще бъдат ТЕЦ „Марица-изток 2“ ЕАД, ТЕЦ „Марица 3“ АД - Димитровград, ТЕЦ „КонтурГлобал Марица изток 1“ ЕООД, гр. Гълъбово, ТЕЦ „Брикел“ ЕАД, ТЕЦ „Бобов дол“ ЕАД, „Топлофикация-Русе“ ЕАД, „Топлофикация-Габрово“ ЕАД, „Топлофикация-Сливен“ ЕАД и „Топлофикация-Перник“ АД. ЕСО ЕАД ще инспектира техническата изправност и поддържаните запаси на доставчиците с договори за осигуряване на разполагаемост за студен резерв - ТЕЦ „Бобов дол“ ЕАД, ТЕЦ „Марица 3“ АД - Димитровград и „Топлофикация-Русе“ ЕАД. Проверките ще продължат до 29 ноември. Съвместните инспекции са част от мерките за постигане на сигурно, безопасно и ефективно функциониране на електроенергийната система през зимния сезон.
Източник: Монитор (15.11.2018)

Ядреният бизнес на БЕХ процъфтява, НЕК потъна още в червената зона ЕСО и държавните мини се съживяват след лошите показатели от лятото АЕЦ "Козлодуй" и "Булгартрансгаз" отчитат отлични финансови резултати за деветмесечието на 2018 г. Мини "Марица Изток" и "Електроенергийният системен оператор" (ЕСО) се съживяват след влошените показатели за шестмесечието. "Булгаргаз" обаче отстъпва съществено назад от добрите си резултати преди три месеца, а "Националната електрическа компания" (НЕК) и ТЕЦ "Марица Изток 2" потъват още по-дълбоко в червената зона. Тяхната компания майка "Български енергиен холдинг" (БЕХ) също подобрява финансовите си показатели благодарение на процъфтяващия ядрен бизнес. Това сочат финансовите отчети на държавните енергийни дружества под шапката на БЕХ, публикувани на сайта на Министерството на финансите. От данни се вижда, че подобряването на по-голямата част от държавната енергетика се дължи на повишените цени на тока на свободния пазар, макар това изобщо да не важи за въглищната електроцентрала, както и на поскъпналия газ. Резултатите можеше да са още по-добри, ако "Булгаргаз" не беше загубил над 44 млн. лв. от обезценки на несъбрани вземания от топлофикации и от потъналите във фалиралата Корпоративна търговска банка депозити. Негативно влияние оказват драстично поскъпналите парникови квоти, които държавната ТЕЦ "Марица Изток 2" трябва да купува, за да компенсира изхвърляните в повече вредни газове във въздуха. Друг негативен фактор е намаленият с 1 млрд. куб. м транзит на руски природен газ, както и увеличената задлъжнялост на част от дъщерните дружества към собственика им БЕХ и неговата към кредитори. Държавната ТЕЦ "Марица Изток 2" продължава да пропада Държавната въглищна централа, която на полугодието отчете загуба от 122 млн. лв., драстично е влошила финансовия си резултат и вече е на минус 265 млн. лв. Дружеството, което се отказа от сигурни приходи от студения резерв и те отидоха в купената от почетния лидер на ДПС Ахмед Доган ТЕЦ "Варна", отчита с 54 млн. лв. по-малко приходи от свободния пазар, независимо че цените там се повишиха в този период. Като цяло приходите от реализирана продукция на централата за периода са намалели с 9 млн. лв. до 432.4 млн. лв. Повишени са обаче постъпленията от предоставена разполагаема мощност на НЕК, с което бе оправдано и развалянето на договора с ЕСО за студен резерв и неучастие в следващи търгове за стендбай мощности, от което ТЕЦ "Варна" си осигури 27 млн. лв. приходи. Задълженията на ТЕЦ "Марица Изток 2" вече са 1.199 млрд. лв. Те обаче ще нараснат още, тъй като предстои БЕХ да купи парникови квоти за дейността на въглищната мощност и разходите да бъдат оформени като поредният вътрешен заем към дъщерната фирма. Загубата на НЕК надхвърли 153 млн. лв. НЕК, която за шестмесечието отчете загуба от 74 млн. лв., е задълбочила съществено негативния си финансов резултат и "дупката" вече е 153.410 млн. лв. - тоест, влошаване с 62.473 млн. лв. спрямо същия период на 2017 г. От данните става ясно, че това се дължи най-вече на платените 61 млн. лв. по дела, спечелени от фирмите "ОЕТ" ("Обединени енергийни търговци") и "УорлиПарсънс". Делото с ОЕТ нашумя най-вече заради поредицата от опити да се повдигне обвинение срещу съдия Румяна Ченалова за извършено престъпление по служба и документно престъпление, докато гледала този казус и така ощетила НЕК. Според прокуратурата бившата съдийка и основен участник в записите от "Яневагейт" е ощетила държавната компания. В момента случаят се гледа от спецсъда, но от отчета на електрическата компания става ясно, че е платила на ОЕТ 8 млн. лв. по претенцията на фирмата за надплатени от нея суми за зелена енергия. На инженер-консултанта за строежа на АЕЦ "Белене" – "УорлиПарсънс", който осъди НЕК за преждевременно прекратяване на договора по проекта, са платени 53 млн. лв., макар решението на арбитражния съд да бе за 32 млн. евро. Въпреки че НЕК имаше тримесечен срок да реши дали да обжалва плащането, компанията е предпочела да не прави това, а е платила. Дружеството посочва в отчета си, че продължава да работи в условията на отрицателен нетен оборотен капитал и влошен паричен поток. НЕК е закупила с близо 10% по-малко електроенергия, а в същото време е продала по-малко балансираща енергия и така приходите ? са спаднали с 23.7 на сто. Заради много дъждове, водноелектрическите централи на държавното дружество са изработили повече енергия, но това се е отразило върху степента на натоварване на т.нар. американски централи - "Ей И Ес Гълъбово" и ТЕЦ "Контур.Глобал Марица Изток 3". Така НЕК им е плащала за пълна разполагаемост – тоест да може да ползва тока им по всяко време, а е ползвала едва половината от капацитетите им. Също така НЕК е увеличила значително разходите за закупуване на въглеродни емисии за дейността на тези две централи. Това е нейно задължение по силата на дългосрочните договори и платената за целта сума е над 76 млн. лв. Мините излизат от червената зона След като на полугодието Мини "Марица Изток" отчетоха загуба от над 3 млн. лв., три месеца по-късно отрицателният резултат е преодолян и записаната печалба е 3.564 млн. лв. Въпреки това спрямо същия период на предходната година влошаването е съществено, тъй като тогава е била отчетена печалба от близо 41 млн. лв. Въгледобивното дружество обаче е изчистило задълженията си към енергийното министерство за концесионната такса в размер на 18 млн. лв. Мините все пак отчитат спад на приходите от продукция с 54 млн. лв., което е над 13 процента по-малко в сравнение с деветте месеца на 2017 г. Дружеството увеличава и задълженията си и те вече са за 65.8 млн. лв. Близо 30% ръст на износа на ток, но спад в приходите на ЕСО "Електроенергийният системен оператор" също се съживява и преодолява регистрирания в края на юни спад на печалбата до 7.6 млн. лв. В края на септември е наваксал до положителен резултат от над 25 млн. лв., но това е под постигнатите 43.404 млн. лв. година по-рано. ЕСО отчита ръст в износа на ток с над 29 процента до 5.675 млн. МВтч, но като цяло приходите му са намалели с 10 на сто в сравнение със същия период на миналата година или 52 млн. лв. Това се е случило най-вече заради спадналите постъпления от достъп на възобновяеми енергийни източници до преносната мрежа на ЕСО, от продажбата на балансираща енергия и заради междуоператорското компенсиране. "Булгартел", телекомуникационното дружество на БЕХ, също подобрява (макар и слабо) състоянието си, намалявайки загубата си до 415 хил. лв., докато преди година тя е била 439 хил. лв. Основните приходи на дружеството, което има свой филиал в Македония, са от предоставяни услуги на собственика си БЕХ и "Булгаргаз", "Булгартрансгаз", ЕСО и Мини "Марица Изток". "Булгаргаз" дръпва назад Държавният газов доставчик "Булгаргаз" отчете на полугодието чиста печалба от над 47 млн. лв. Сега положителният финансов резултат се е свил до 10.172 млн. лв. Все пак представянето е по-добро спрямо година по-рано, когато нетната печалба е била малко над 1 млн. лв. Снабдителят отчита реализирани с 5.8% по-малко количества руски природен газ на пазара. За периода дружеството не е купувало газ от местен добив. Приходите от продажби намаляват с над 6 процента. Принос за влошените резултати има обезценяването на вземания от топлофикации длъжници и на депозираните в КТБ близо 17.5 млн. лв. Дружеството сега може да си търси от фалиралата банка едва 561 хил. лв. Заедно с обезценените и продадени на цесия дългове на топлофикациите, загубената сума достига 44.523 млн. лв. От отчета става ясно, че "Булгаргаз" е продал не само на собственика си БЕХ борча на "Топлофикация София" за близо 100 млн. лв., но и на НЕК – дълговете на топлофикациите в Плевен, Бургас и Петрич. Отделно газовото дружество има да си прибира още 73.844 млн. лв., а самото то дължи над 34 млн. лв. АЕЦ "Козлодуй" остава отличникът в групата Ядреният оператор в държавната енергийна група продължава да е отличникът ? с чиста печалба от 170 млн. лв. като за три месеца тя е значително нараснала спрямо постигнатите близо 99 млн. лв. положителен резултат в края на юни. Представянето спрямо отчетената преди година 147 млн. печалба е много добро. Тези резултати се дължат най-вече на повишената мощност на VІ блок след ремонта и удължаването на живота му до 104 процента и намаленото време за планов годишен ремонт и презареждане с гориво на V блок. Макар цените на атомната централа на регулирания пазар да са намалени с 92 ст/МВтч през юли с решението на енергийния регулатор, дружеството е успяло да се възползва от повишените цени на тока на свободния пазар. Така приходите от продажбите на ток са се увеличили с 22 на сто. Принос за подобряване състоянието на атомната централа има и издължаването на 117 млн. лв. от НЕК за закупена енергия. Спад на транзита на руски газ Газовият оператор "Булгартрансгаз" (БТГ) отчита счетоводна печалба от 76.467 млн. лв. за деветмесечието, докато преди година тя е била малко над 52 млн. лв. В края на юни 2018 г. чистият положителен резултат бе 47.113 млн. лв. Дружеството отчита повишени с над 6 на сто приходи от балансиране и продажби, но също така и спад в постъпленията от транзита на руски природен газ през България. Пренесените количества са с над 1 млрд. куб. м по-малко спрямо миналата година. Спадът е най-вече за обемите към Турция – с 15 на сто, и за Македония. Увеличен обаче е транзитът до Гърция с над 16 процента. От тази дейност газовият оператор е получил 147.960 млн. лв. срещу 154.784 млн. лв. година по-рано. БТГ също е потърпевш от обезценка на вземане от КТБ, което е намалено с над 2.5 млн. лв. Компанията майка БЕХ получила четвърт повече дивиденти Собственикът на тези дружества – БЕХ, също отчита подобрение на финансовия си резултат, благодарение на платения солиден дивидент от ядрената централа. Печалбата е повишена до 137.706 млн. лв. - малко повече спрямо постигнатия в края на юни резултат от 132 млн. лв. Това се дължи на повишените с близо 23 на сто или 219 млн. лв., платени от дъщерните дружества дивиденти за управление. Реално обаче огромната част от тези плащания се пада на АЕЦ "Козлодуй", а закъсалите финансово не са внесли нищо. От отчета на БЕХ става ясно, че холдингът вече е предоставил заеми на дъщерните си дружества за 2.996 млрд. лв., а неговите пасиви достигат 3.328 млрд. лв. заради новата облигационна емисия. Наскоро обаче БЕХ погаси изцяло първия си облигационен заем и в момента задължнялостта му е по-ниска от записаната в отчета за деветмесечието.
Източник: Медия Пул (22.11.2018)

Електропровод за 120 млн. лева между Бургас и Добруджа Строителство на електропровод с мощност 400 киловолта започва Електроенергийният системен оператор (ЕСО) в четвъртък. Той е с дължина 86 километра и е от подстанция “Добруджа” до подстанция “Бургас”. Изграждането му ще струва 120 млн. лв. Далекопроводът е част от трансевропейската инфраструктура и е един от петте проекта у нас от общ европейски интерес. 50% от финансирането се осигурява от европейския механизъм “Свързана Европа”. След построяването му ще се подобри свързаността не само между България и Румъния, но и по направлението север - юг на Югоизточна Европа. По този начин ЕСО навлизал в съществената фаза по реализацията на петте проекта от общ европейски интерес. Те щели да спомогнат за развитие на трансевропейската енергийна инфраструктура, съобщават от системния оператор. В събитието ще участват зам.-министърът на енергетиката Красимир Първанов, изпълнителният директор на ЕСО Ангелин Цачев и представители на Изпълнителна агенция „Иновации и мрежи“ към Европейската комисия.
Източник: 24 часа (22.11.2018)

Играта с тока извади от пазара 16 фирми 50 са действащите търговци на ток у нас - поне това показва списъкът на Електроенергийния системен оператор. Доскоро са били повече, но 16 вече не са на пазара - 9 са отстранени, което според бранша е равно на фалит, а 6 са се оттеглили. Като основна причина за излизането на търговци от пазара се посочват колебанията в цените на тока, което пречи фирмите да направят точни разчети на финансите си. В края на 2017 г. например заради невъзможност да изпълни договорите си фалира един от най-големите търговци - “Фючър енерджи”, който беше фаворит да купи активите на ЧЕЗ в България. Преди това от пазара бяха отстранени Кей Ар Джи, “Данс Енерджи”, “Енемона Ютилитис”, “Ар Си Пауър Енерджи” и “Тошел 92”. Три други компании вече се бяха оттеглили - “Гинмар съплай”, “Ват и ваолт”, “Ес И И Пауър Трейдинг”. Експерти коментират, че от 2014-а до края на 2016 г. цените на тока в Европа са вървели надолу и са били атрактивни за началото на този бизнес у нас. Дъното е било в началото на 2016 г., когато стартира и българската борса. Търговци са сключвали договори за дългосрочни доставки, без да са купили енергията и към онзи момент това е вървяло. В края на 2016 и началото на 2017 г. са спрени френските атомни централи, има студена зима, следва суша и има поскъпване. През 2018 г. високите цени на тока са заради въглеродните емисии, които от 4-5 евро за тон стигнаха до 25 евро през септември. В момента се наблюдава леко връщане назад - в петък цената падна докъм 19 евро. През 2018 г. от пазара бяха извадени “Енергийна финансова група”, а от октомври и “Енерджи пауър”. Един от собствениците на първата компания - Богомил Манчев, каза за “24 часа”, че излизането от пазара е свързано предимно с фалита на КТБ и с искането на синдиците да върнат втори път вече платен кредит. Манчев не отрече обаче, че на решението е повлияла и ситуацията на свободния пазар. И през тази година цените на борсата продължават да растат Една от причините е, че около България токът поскъпва. Недостатъчното предлагане на електроенергия по дългосрочни договори е друга причина, сочена от търговци и от индустрията, за трудната ситуация на пазара. Ако един търговец сключи договори с клиент за цялата 2019 г., то няма откъде да купи ток. Често единствената му опция е да купува от пазара “Ден напред”, където енергията е по-скъпа, което ги изкарва на червено. Затова търговците се отказват от големи клиенти, които искат дългосрочна доставка. На тази платформа напоследък ток предлага само АЕЦ “Козлодуй”, на два търга постигна цени от 88 и малко над 90 лв. за мегаватчас с доставка 2019 г. Третият фактор е, че износът на електроенергия расте с 39%. На нашия свободен пазар играят големи чужди търговци. “Нашите не могат да хванат ръка, а няма земна сила, която да спре купуването на енергия за износ”, казват експерти. Според Мартин Георгиев - председател на Асоциацията на търговците на електроенергия, монополът на борсата лишава търговците от гъвкавост. Освен това търговците са задължени да събират от клиентите си парите за таксата “Задължение към обществото” и да ги внасят във фонд “Сигурност на електроенергийната система”, т.е. съществува и рискът клиентът да не им ги плати. От търговците се иска и банкова гаранция към фонда, които блокират средства. Търговците на ток събират и внасят пари на клиентите си за акциз, ДДС и мрежови услуги, което е допълнителен финансов риск. Високи такси и обезпечения се изискват от борсата за всеки търгуван мегаватчас. Според асоциацията обемите се увеличават, но това води и до по-големи разходи. Търговците имат задължения да постигат енергийни спестявания при клиентите си и съответно да внасят средства във фонд “Енергийна ефективност и възобновяеми източници”. Към момента тези разходи били непосилни за тях. За да се постигне ценова стабилност, компаниите настояват на пазара на едро перманентно да се предлагат договори за пиков и базов товар с различна продължителност - от 1 месец до 1 година. Единственият начин да се купи пикова енергия сега била на сегмента “Ден напред” на борсата. Там средната цена за 2016 г. е 76,27 лв. за мвтч, а за 2017 г. - 104 лв., което е ръст от 36%. Никой търговец не е предвидил този ръст, което е довело до фалита на две от големите фирми - “Фреа Акспо” и “Фючър Енерджи”. .Свили сме дейността си, отказваме се от клиенти ниско напрежение, оставаме с няколко големи, ще наблюдаваме година пазара, за да видим има ли промени в правилата и ще решаваме”, коментира Румяна Георгиева, собственик на “Енерджи МТ”. Според Богомил Манчев сегашната ситуация ще доведе до оставането на само няколко големи търговци на пазара. От 1 януари ще излезе на борсата токът от ВЕИ над 4 мегавата и този от когенерациите. Бизнесът очаква това да окаже благоприятно влияние на цените. Търговци обаче смятат, че ще има още по-големи амплитуди в цените на свободния пазар. Въпреки вълненията на свободния пазар на ток не се наблюдава вълна на връщане на фирми от свободния на регулирания пазар, казва Пламен Стефанов, управител на “Енерго-Про Продажби” и член на УС на “Енерго-Про Енергийни услуги”. Не се наблюдава обаче и обратният процес - излизане на фирми от регулирания към свободния пазар. Борсата: Таксите ни са като тези в Хърватия и Сърбия Таксите, които прилагаме, са калкулирани според разходите - настоящи и бъдещи. Сравнение на тарифите на европейските борси показва, че у нас не са най-високи, заявиха от българската енергийна борса. Те били съпоставими и с тези, които са стартирали пазарен сегмент “Ден напред” едновременно с нас - CROPEX (Хърватия) и SEEPEX (Сърбия). Общата такса (оборот и сетълмент) у нас била идентична с тази на хърватската борса и значително по-ниска от общата такса за сетълмент и оборот, определена от сръбския оператор. Българската борса била единствената в региона, която предлага две тарифи в зависимост от търгуваните обеми. Основната идея за въвеждането им била участниците, които реализират малки обеми, да бъдат натоварени с по-малки постоянни разходи. Затова те са освободени от плащането на годишна такса. В утвърдения бизнес план се предвиждало постепенно намаляване на всички видове такси. От 1 ноември по-ниска е тази за сетълмент на сегмент “Централизиран пазар за двустранни договори”. Изискваните обезпечения били едни от най-либералните в Европа, като моделът, който се следвал, се използвал на всички останали пазари, опериращи с платформата на Nordpool. След промяната на Закона за енергетиката от 1 юли 2018 г. електроенергията на производители с мощност над 4 мегавата би трябвало да се продава през една или няколко платформи, оперирани от борсата. Изборът на конкретна търговска стратегия е въпрос, решим единствено от участниците, посочват от борсата. Оттам допълват, че цената на отделните пазари и продукти силно се влияе от нивата при съседните и европейските пазари.
Източник: 24 часа (23.11.2018)

Започна строеж на нов електропровод от Варна до Бургас Строеж на нов 400-киловолтов електропровод между подстанциите "Варна" и "Бургас" започна "Електроенергийният системен оператор" (ЕСО) в четвъртък. В изграждането на дългото 86 км. трасе ще бъдат инвестирани 120 млн. лв., половината от които са предоставени на държавния оператор по европейския механизъм "Свързана Европа". Електропроводът "Добруджа-Бургас" ще се подобри сигурността на електропреносната система на Югоизточна Европа. Наред с това ще се гарантира сигурността на междусистемните обмени на електроенергия между България и Румъния, коментира зам.-министърът на енергетиката Красимир Първанов по време на първата копка, цитиран от енергийното ведомство. "Реализацията на проекта е в изпълнение на заложените по време на първото българско председателство на Съвета на ЕС приоритет за енергийна свързаност в региона“, допълни той. "С началото на изграждането на електропровода Добруджа-Бургас ЕСО навлиза в решителната фаза на работа по петте проекта от общ европейски интерес. За тях дружеството ще получи 60 млн. евро по Механизма за свързване на Европа“, каза изпълнителният директор на ЕСО Ангелин Цачев. Съоръжението между Добруджа и Бургас е част от група проекти от общ интерес "Увеличаване на преносната способност между България и Румъния”, необходима за реализацията на приоритетния европейски коридор Север–Юг., допълват от министерството. Групата проекти се осъществява съвместно от българския и румънския системен оператор и включва освен новия електропровод високо напрежение на българска територия, и три вътрешни линии на румънска територия. Реализацията на проектите ще реши основните инфраструктурни нужди за повишаване преносната способност на електроенергийната мрежа, ще доведе до подобряване сигурността на доставките в региона, както и до ускоряване на пазарното интегриране, казват още от ведомството.
Източник: Медия Пул (23.11.2018)

Ковачки си уреди още 1.3 млн. лв. от студения резерв На 29 ноември държавният Електроенергиен системен оператор е подписал договор със свързания с Христо Ковачки ТЕЦ "Брикел" за осигуряването на студен резерв в периода от 1 декември до 31 март догодина. Споразумението е за предоставянето на 40 МВт разполагаема мощност за 2903 часа, които не работят, но получават пари, за да стоят в готовност и при необходимост да бъдат активирани. В случая ще бъдат платени 1 273 836 лева. Централата е била единствен кандидат в обявената седмица по-рано процедура и е предложила тарифа само с 3 ст. под максимално допустимите 11 лв./МВтч. Тук важното е, че Ковачки продължава да е сред двамата любимци за студен резерв (другият е ТЕЦ "Варна" на Доган), въпреки че през януари 2017 г., когато имаше рекордно потребление на ток, две от неговите централи не успяха да заработят. Тогава той беше глобен, но въпреки това пак е на печалба от договора си.За тази зима свързаните с него ТЕЦ "Бобов дол", "Топлофикация Русе" и ТЕЦ "Марица 3" вече си осигуриха големи договори с ЕСО за предоставянето на студен резерв. Първата централа ще получи малко над 12 млн. лв., втората - 6.81 млн. лв., а контрактът на третата е за 6.61 милиона. Или общо 25.4 млн. лв., които с новия договор на "Брикел" набъбват до 26.7 милиона. Въпреки това властелинът на студения резерв тази зима е централа на Ахмед Доган - ТЕЦ "Варна". След като бе продадена от CEZ в края на 2017 г., тя бързо бе пренастроена да работи на природен газ, а не на въглища, и през лятото се уреди с договори за студен резерв на стойност над 27 милиона. Това означава, че всеки ден до края на юни 2019 г. Доган ще получава по 63 хил. лв. от ЕСО само за да държи ТЕЦ "Варна" в готовност. При активиране на централата приходите стават десетки пъти по-големи. За "Капитал" от системния оператор обясниха, че през настоящата година вече се е налагало активирането на един блок от ТЕЦ "Варна" поради завишени товари, непланирани в графиците на търговските участници. Последно това се е случило на 18 ноември заради първите повишени товари в системата, продиктувани от рязкото застудяване. Тогава е бил активиран и един блок от ТЕЦ "Русе".
Източник: Капитал (03.12.2018)

Властта ускори харченето на парите на данъкоплатците до 21,3 млн.лв дневно С 12% повече като стойност, обществени поръчки е договорила държавата през тази година в сравнение с миналата. Централната и местната власт са задължени да разходват парите си прозрачно и за тази цел ежедневно публикуват своите поръчки в едноименния регистър. Според статистиката на Агенцията по обществени поръчки през миналата година държавата е ускорила харченето на пари до 21,3 млн. лева дневно, предава БНТ. За сравнение през 2017 г. сумата е 18,6 млн. лева, а през 2016 г. - 16,4 млн. Една от основните причини за повишението на харчовете е, че започнало усвояването на евросредствата по настоящия програмен период. Общата стойност на сключените договори за обществени поръчки е над 7,8 млрд.лв. лева. И тази година строителните поръчки са на по-ниска стойност от парите, които отиват за доставки на различни материали. За строителство отделената сума 2 милиарда и 580 млн. лева. Очаква се обаче следващата година парите за строителство да се увеличат заради заложените повече капиталови разходи за общините, както и очакваното увеличение на усвояването на европроекти в сферата на ВиК и изграждането на пътища. Обичайно дружествата с най-голям брой обществени поръчки за година са Електроенергийния системен оператор и ТЕЦ "Марица изток 2". За първи път обаче Столична община е изместена от Община Варна в класацията. Изостава и Централния орган за покупки, който пазарува за държавната администрация и се намира в Министерството на финансите. Броят на поръчките не отговаря на сумите, които се харчат. Една от най-големите поръчки обявени през тази година беше пусната в последните часове на 2018 г. и на стойност 2,2 млрд. лева. Конкурсът е за изграждане на газова тръба, а възложител - държавната "Булгартрансгаз", добавя Националната телевизия. Ако се съди по държавния бюджет през следващата година - изхарчените пари ще бъдат повече. Държавата е заложила рекорден брой разходи с четири приоритета - увеличение на доходите, образование, отбрана и социална политика. Заплатите в бюджетния сектор ще нараснат с 10 на сто, в образованието с 20%, а за отбрана и социална политика също е предвидено увеличение на средствата. Всички тези суми трябва да минат през закона за обществените поръчки, за да бъдат изразходвани.
Източник: Сега (02.01.2019)

"Свободният" ток рязко вдигна приходите на БЕХ Над 90% ръст на приходите си до 312 млн. лв. за деветте месеца на миналата година отчита Българският енергиен холдинг (БЕХ). За този период има ръст и в печалбата - преди данъците тя е била 137.7 млн. лв., или увеличение с около 15% спрямо година по-рано. Това показва отчетът на компанията, публикуван от финансовото министерство. Огромният ръст на приходите си дължи най-вече на изплатените дивиденти от подопечните на БЕХ дружества, основно от АЕЦ "Козлодуй". Продажбата на енергийната борса за 5.2 млн. лв. на Българската фондова борса също се е отразило на приходите на БЕХ. Заслуга има и "Мини Марица-изток", която е на печалба от 3.5 млн. лв. и също е превела дължимия 50-процентов дивидент към БЕХ. На печалба излиза и друга държавна енергийна компания - "Булгаргаз". Въпреки това дружеството регистрира спад в нетните си приходи до 4.1 млн. лв. за деветте месеца на 2018 г. За сравнение през същия период година по-рано те са били почти 20 млн. лв. Все по-зле се представя и НЕК. Компанията отчита отрицателен финансов резултат за деветте месеца в размер на 153.4 млн. лв., като спрямо същия период на 2017 г. пропадането е с 62.4 млн. лв. С положителен резултат обаче са "Булгартрансгаз" и Електроенергийният системен оператор, чиято печалба за деветте месеца е 23.4 млн. лв.
Източник: Сега (09.01.2019)

КЕВР ще обсъди нормализиране на цените на тока на свободния пазар По инициатива на председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Иван Иванов днес комисията ще проведе среща за нормализиране на цените на тока на свободния пазар. Ще присъстват ръководителите на енергийните дружества, участващи на свободния пазар, както и енергийният министър Теменужка Петкова. На нея са поканени и представители на трите електроразпределителни дружества ЧЕЗ, EVN и Енерго-про, както и ръководителите на трите дружества от БЕХ, които осъществяват основните количества електроенергия, продаващи се на пазара „ден напред“. Това са АЕЦ „Козлодуй“, ТЕЦ „Марица изток – 2“ и Националната електрическа компания (НЕК) заедно с ръководителя на Българския енергиен холдинг (БЕХ) Петьо Иванов, директора на Енергийния системен оператор (ЕСО) Ангелин Савчев и ръководителя на Българската независима енергийна борса (БНЕБ) Константин Константинов. Целта е да се набележат допълнителни мерки за повишаване на количествата, така че да бъде задоволено търсенето. Те са в отговор на извънредното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество на 8 януари, където синдикатите и бизнесът изразиха сериозна загриженост от поскъпването на електроенергията на борсовия пазар. Всички участници в трябва да представят своите собствени анализи на ситуацията и проект на мерки за стабилизиране на състоянието на енергийната борса в пазара „ден напред“. Като част от мерките от 15 януари ще започнат и проверки на трите електроразпределителни дружества. Тяхната цел е да се гарантира на българските граждани, че техническото състояние на дружествата съответства на изискванията./economic.bg
Източник: Други (14.01.2019)

Държавата ще "укротява" високите цени на борсата със скъп ток Спорни мерки за стабилизиране на цените на енергийната борса обявиха вчера министърът на енергетиката Теменужка Петкова и председателят на енергийния регулатор Иван Иванов. Първата от набелязаните мерки предвижда пускане на по-големи количества ток от страна на тримата най-големи играчи на свободния пазар - АЕЦ "Козлодуй", "Марица-изток 2" и НЕК, с идеята, че така цените ще се стабилизират. Вчера обаче се разбра, че НЕК едва ли ще успее да участва със съществени количества заради ангажиментите си към регулирания пазар. Държавната ТЕЦ обаче вероятно ще предложи по-скъп ток, което не е ясно как ще помогне за нормализирането на цените.
Източник: Инвестор.БГ (15.01.2019)

Петкова: Ще осигурим допълнително ток на борсата Държавата поема ангажимента да осигури допълнителни количества ток на енергийната борса в сегмента „Ден напред“. Това заяви на пресконференция енергийният министър Теменужка Петкова след проведена среща в КЕВР с ръководителите на трите държавни компании НЕК, АЕЦ „Козлодуй“, ТЕЦ „Марица Изток 2“, енергийната борса, ЕСО, трите ЕРП-та. Това е една от спешните мерки, които се очаква да стабилизира борсата, за да не се стига до драстични скокове в цените на индустриалния ток, който бизнесът купува в сегмента „Ден напред“. В момента по закон трите държавни компании НЕК, АЕЦ „Козлодуй“, ТЕЦ „Марица Изток 2“ осигуряват по 690 мегавата на час. След 19 януари количеството енергия ще бъде увеличено с над 700 мегавата. В момента се прави анализ коя от компаниите ще осигурява допълнителните количества ток, поясни министърът. Председателят на КЕВР Иван Иванов допълни, че като друга мярка се работи и за пазарно обединение с борси от региона, които допълнително ще стабилизират сектора и по този начин ще отговорим на изискване на ЕК за единен пазар в региона. За да се реализира тази мярка ще са необходими поредните промени в Закона за енергетиката. В най-напреднала фаза са преговорите с борсата от Република Северна Македония.
Източник: Стандарт (15.01.2019)

България е изнесла със 162% повече ток през месец януари от 2018 г. България е изнесла със 162.03 процента повече ток за периода 01.01.2019 г. - 20.01.2019 г. спрямо 01.01.2018 г. - 20.01.2018 г. Това сочат последните оперативни данни на Електроенергийния системен оператор /ЕСО/. Данните показват, че от 1 януари 2019 г. до 20 януари страната ни е изнесла 254 434 мегаватчаса /MWh/ електроенергия, докато за аналогичния период на 2018 г. България е изнесла 97 100 MWh ток. Производството на електроенергия за първите 20 дни на тази година е 3 011 546 MWh, а през този този период на изминалата година са били произведени 2 640 585 MWh ток. Това е повишение с 14.05 на сто. Потреблението в страната за периода 01.01.2019 г. - 20.01.2019 г. спрямо 01.01.2018 г. - 20.01.2018 г. се е повишило с 8.40 пункта. Цифрите на ЕСО сочат, че през първите 20 дни на тази година изразходени 2 757 112 MWh ток, докато през аналогичния период на изминалата година потребеното количество електроенергия е било 2 543 485 MWh. С 14.54 на сто повече е произведената електроенергия от базовите мощности като АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица-изток 2" и т.нар. американски централи - ТЕЦ "ЕЙ И ЕС Гълъбово" и ТЕЦ "Контур Глобал Марица Изток 3", показват още данните на ЕСО. Ако от началото на 2019 г. до 20 януари от базови мощности са произведени общо 2 665 561 MWh, то за аналогичния период на 2018 г. произведеният ток от базовите централи е бил 2 327 284 MWh. С 2.65 пункта по-голям е делът на възобновяемите енергийни източници /ВЕИ/ в преносната мрежа. През периода 01.01.2019 г. - 20.01.2019 г. техният дял е 61 709 MWh, докато за аналогичния период на 2018 г. делът на ВЕИ в преносната мрежа е бил 60 113 MWh. Вятърните електроцентрали /ВяЕЦ/ от 1 януари до 20 януари тази година са произвели с 1.21 процента повече ток - или 44 209 MWh. През този период преди година производството от ВяЕЦ е било 43 682 MWh. Фотоволтаичните централи /ФЕЦ/ са произвели с 30.72 на сто повече ток - или 11 179 MWh през периода 01.01.2019 г. - 20.01.2019 г. спрямо 8 552 MWh за 01.01.2018 г. - 20.01.2018 г. При централите, които работят на биомаса, се отчита спад на произведената електроенергия с 19.77 пункта. За периода 01.01.2019 г. - 20.01.2019 г. те са произвели 6 321 MWh, докато за аналогичния период на 2018 г. са били произведени 7 879 MWh. За периода 01.01.2019 г. - 20.01.2019 г. спрямо 01.01.2018 г. - 20.01.2018 г. участието на ВЕИ в разпределителната мрежа е с 37.78 на сто повече, показват още данните на ЕСО. От началото на годината до 20 януари 2019 г. ВЕИ са участвали в разпределителната мрежа с 90 662 MWh електроенергия, докато за същия период на миналата година участието на възобновяемите енергийни източници в разпределителната мрежа е било 65 800 MWh. В този сегмент повишението е най-голямо при ВяЕЦ - с 54.54 процента. За посочения период на 2018 г. ВяЕЦ са участвали с 34 033 MWh., докато за тази година - с 52 593 MWh. Тази година се отчита увеличение и при участието на ФЕЦ в разпределителната мрежа с 30.54 на сто - 22 162 MWh за 01.01.2018 г. - 01.20.2018 г. , спрямо 28 930 MWh за периода 01.01.2019 г. - 20.01.2019 г. При производството на ток от биомаса е отчетено понижение с 4.85 пункта - 9 139 MWh от 1 януари до 20 януари тази година, спрямо аналогичния период на 2018 г. - 9 605 MWh. През първите 20 дни на годината ВЕЦ-овете са генерирали с 3.32 процента повече електроенергия в сравнение с аналогичния период на 2018 г. Тази година от от ВЕЦ са произведени 193 614 MWh, докато за същия период на 2018 г. произведеното количество ток е било 187 388 MWh, показват данните на Електроенергийния системен оператор.
Източник: 24 часа (23.01.2019)

Брюксел даде половината пари за 122 км електропровод от „Марица Изток“ до „Неа Санта“ Електроенергийният системен оператор привлече европейско съфинансиране в максимален размер от 58 милиона лева за изграждането на междусистемния електропровод 400 kV „Марица Изток - Неа Санта“. ЕК осигурява 50% от необходимите средства за строителството на електропровода, които са на обща стойност 116 милиона лева. Другата половина ЕСО ще покрие със собствени средства. През 2015 година ЕСО и гръцкият независим преносен оператор подписаха Меморандум за разбирателство за изграждане на електропровода. Електропроводът ще подсили мрежа 400 kV в региона, значително ще повиши възможността за обмен на електроенергия между двете държави и ще подпомогне реализацията на произведената електроенергия от възобновяеми източници на територията на Североизточна Гърция и Южна България. Проектът повишава нетния капацитет за търговски обмен на двете граници България - Гърция и България - Турция, ускорява пазарното интегриране, конкуренцията и гъвкавостта на системата. Електропроводът е един от петте проекта, които се реализират от Електроенергийния системен оператор, със статут на проекти от общ европейски интерес, съгласно Регламент 347/2013 за изграждане на трансевропейската инфраструктура. Общата дължина на новите електропроводи 400 kV e приблизително 480 километра с инвестиционна стойност 500 милиона лева.
Източник: Монитор (24.01.2019)

Печалбите на дружествата на CEZ в България рязко се понижават Близо 6 пъти по-малка е нетната печалба на "ЧЕЗ Разпределение" през 2018 г. спрямо 2017 г., а тази на "ЧЕЗ Електро" се понижава малко под 4 пъти. Приходите и разходите им също падат значително заради промените в Закона за енергетиката от 1 юли. Това става ясно от междинните финансови отчети на дружествата за последното тримесечие на миналата година. Понижаването на печалбите може да се отрази и върху евентуална нова процедура за продажбата на дружествата на CEZ в България, след като по всичко личи, че сделката с компанията на Гинка Върбакова е малко вероятно да бъде доведена до успешен край.Печалбата на "ЧЕЗ Разпределение" за 2018а според отчета на дружеството е 4.62 млн. лв. и на практика се понижава 83%, тъй като резултатът за предходната година е 27.08 млн. лева. Това се дължи основно на увеличените разходи за амортизации, възнаграждения и провизии. Дружеството също така е платило близо 10 млн. лв. по загубени дела от 2014 г. срещу Електроенергийния системен оператор. Макар да не е изрично упоменато в междинния доклад за дейността, влияние върху финансовите показатели на "ЧЕЗ Разпределение" оказва и задължението му от 1 юли 2018 г. да купува електроенергия за покриване на технологични загуби от борсата. Преди това тези количества се осигуряваха по фиксирана цена от НЕК, а сега тарифите са различни всеки ден и много често са по-високи от прогнозираните от Комисията за енергийно и водно регулиране. Голяма част от тези допълнителни разходи вероятно ще бъдат признати от регулатора и ще бъдат възстановени, но това ще стане в рамките на следващия регулаторен период от 1 юли 2019 до 30 юни 2020 г. При "ЧЕЗ Електро" печалбата спада от 36.3 млн. лв. през 2017 г. до 9.9 млн. за 2018, или с близо 73%. Съществена причина за това е възникналият през миналата година ангажимент на дружеството по Закона за енергийната ефективност, според който в качеството му на краен снабдител с електроенергия трябва да постигне определени енергийни спестявания. Изпълнението на тези цели е струвало близо 13 млн. лв. Тук, също както при разпределителното дружество, има и ръст в разходите за възнаграждения, който като процент е внушителен - 50%, но като абсолютна стойност е само 3 млн. лева.
Източник: Капитал (01.02.2019)

България е изнесла почти двойно повече ток през януари на годишна база България е изнесла със 199,71% повече електроенергия за периода 01.01.2019 г. - 03.02.2019 г. спрямо същия период на миналата година. Това сочат последните оперативни данни на Електроенергийния системен оператор (ЕСО). Данните показват, че от 1 януари 2019 г. до 3 февруари тази година страната ни е изнесла 522 255 мегаватчаса електроенергия, докато за аналогичния период на 2018 г. експортът на ток от страната ни е бил 174 254 мегаватчаса, посочват от ЕСО. Предишните данни на оператора показваха, че България е изнесла със 162,03% повече ток за периода 01.01.2019 г. - 20.01.2019 г. на годишна база. Производството на електроенергия от началото на тази година до 3 февруари е 5 091 623 мегаватчаса. През този период на изминалата година са били произведени 4 545 713 мегаватчаса. Това е повишение с 12,01 на сто, изчисляват от ЕСО. Потреблението в страната за периода 01.01.2019 г. - 03.02.2019 г. спрямо същия период на 2018 г. се е повишило с 4,53 пункта. Цифрите на ЕСО сочат, че от началото на годината до 3 февруари са изразходвани 4 569 368 мегаватчаса ток, докато през аналогичния период на изминалата година потребеното количество електроенергия е било 4 371 459 мегаватчаса. С 13,50 на сто повече е произведената електроенергия от базовите мощности като АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица-изток 2" и т. нар. американски централи - ТЕЦ "ЕЙ И ЕС Гълъбово" и ТЕЦ "Контур Глобал Марица Изток 3", показват още данните на ЕСО. Ако от началото на 2019 г. до 3 февруари от базови мощности са произведени общо 4 526 676 мегаватчаса, то за аналогичния период на 2018 г. произведеният ток от базовите централи е бил 3 988 328 мегаватчаса. С 3,23 пункта по-малък е делът на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) в преносната мрежа. През периода 01.01.2019 г. - 03.02.2019 г. техният дял е 112 191 мегаватчаса, докато за аналогичния период на 2018 г. делът на ВЕИ в преносната мрежа е бил 115 937 мегаватчаса. Вятърните електроцентрали (ВяЕЦ) от 1 януари до 3 февруари тази година са произвели с 4,37% повече ток - или 84 572 мегаватчаса. През този период преди година производството от ВяЕЦ е било 81 028 мегаватчаса. Фотоволтаичните централи (ФЕЦ) са произвели с 19,04 на сто по-малко ток през периода 01.01.2019 г. - 03.02.2019 г. - или 16 833 мегаватчаса, спрямо 20 791 мегаватчаса за същия период на миналата година. При централите, които работят на биомаса, също се отчита спад на произведената електроенергия с 23,60 пункта. За периода 01.01.2019 г. - 03.02.2019 г. те са произвели 10 786 мегаватчаса, докато за аналогичния период на 2018 г. са били произведени 14 118 мегаватчаса. За периода 01.01.2019 г. - 03.02.2019 г. спрямо 01.01.2018 г. - 03.02.2018 г. участието на ВЕИ в разпределителната мрежа е с 11,67 на сто повече, отчитат от ЕСО. От началото на годината до 3 февруари ВЕИ са участвали в разпределителната мрежа с 148 736 мегаватчаса електроенергия, докато за същия период на миналата година участието на възобновяемите енергийни източници в разпределителната мрежа е било 133 195 мегаватчаса. В този сегмент повишението е най-голямо при ВяЕЦ - с 41,44%. За посочения период на 2019 г. ВяЕЦ са участвали с 89 937 мегаватчаса., докато за този период на изминалата година - с 63 586 мегаватчаса. При предишните данни на ЕСО за периода 01.01.2019 г. - 03.02.2019 г. спрямо 01.01.2018 г. - 03.02.2018 г., е имало увеличение на участието на ФЕЦ в разпределителната мрежа с 30,54 на сто, но за периода 01.01.2019 г. - 03.02.2019 г., спрямо 01.01.2018 г. - 03.02.2018 г. се отчита намаление с 18.29%. За периода 01.01.2019 г. - 03.02.2019 г. ФЕЦ в разпределителната мрежа са участвали с 43 447 мегаватчаса електроенергия, докато за аналогичния период на 2018 г. - с 53 175 мегаватчаса. При производството на ток от биомаса в разпределителната мрежа е отчетено понижение с 6,58 пункта. От 1 януари до 3 февруари тази година в този сегмент са отчетени 15 352 мегаватчаса, спрямо 9 605 мегаватчаса за аналогичния период на 2018 г. От началото на годината до 3 февруари ВЕЦ-овете са генерирали с 1,37% по-малко електроенергия в сравнение с аналогичния период на 2018 г. За периода 01.01.2019 г. - 03.02.2019 г. от ВЕЦ са произведени 304 020 мегаватчаса, докато за същия период на 2018 г. произведеното количество ток е било 308 253 мегаватчаса, показват данните на Електроенергийния системен оператор, цитирани от БТА.
Източник: Инвестор.БГ (06.02.2019)

КЕВР не е проверявала НЕК от години На фона на честите проверки в ЕРП-тата Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) не е извършвала планова проверка на държавните НЕК и "Електроенергиен системен оператор" от 2016 г. насам. Това е станало ясно на едно от закритите заседания на регулатора в края на януари. Отговорна за проверките на дружествата е дирекция "Електроенергетика и топлоенергетика", но тя е прехвърляла проверките на НЕК и ЕСО в графиците за планови проверки за следващите години. Така реално до момента двете дружества все още остават непроверени от регулатора, става ясно от изказване на Светла Тодорова, един от членовете на КЕВР. "НЕК и ЕСО са прехвърляни от година в година и накрая през 2017 г. вече са изчезнали от графика и проверки никога не са правени", изтъква Тодорова по време на заседанието с представители на дирекциите към регулатора, цитирана от "Инвестор". По нейните думи, след като двете дружества са престанали да присъстват в графика през 2017 г., никой от дирекция "Електроенергетика и топлоенергетика" не е проверил какво всъщност се случва. Липсата на проверки притеснява и председателя Иван Иванов. Ако НЕК и ЕСО не бъдат включени в графика за проверки през настоящата година, "ще се създаде впечатление, че има неравноправно третиране на държавните дружества от Българския енергиен холдинг в сравнение с трите ЕРП-та", изтъква той. И дава две седмици графикът на проверките да бъде коригиран. На същото мнение е и Евгения Харитонова от регулатора, която отбелязва, че двете дружества трябва да бъдат проверени в рамките на годината. "ЕСО има три проекта с общ интерес, тъй като се проверяват инвестиции с отпуснати пари от Европейската комисия. Не е ясно докъде са стигнали с тези проекти и изобщо не се следи какво правят и какво не правят от ЕСО", подчертава Харитонова.
Източник: Сега (12.02.2019)

КЕВР ще проверява НЕК и трите електроразпределителни дружества Националната електрическа компания (НЕК), Електроенергийният системен оператор (ЕСО) и трите електроразпределителни дружества ще бъдат проверени тази година от енергийния регулатор. НЕК и ЕСО не са проверявани през последните две години, предаде БНР. Въпреки че още не са огласени резултатите от проверките на ЧЕЗ, ЕВН и „ЕнергоПро“, които регулаторът и енергийното министерство направиха в началото на годината заради цените на тока на борсата, от КЕВР вече са планирали нови на трите електроразпределителни дружества. Тъй като клиентите подават най-много сигнали за честото спиране на тока или влошеното качество на услугата, ще се обърне внимание на предприеманите мерки за отстраняване на тези проблеми и дали това води до конкретни резултати. Този път в полезрението на регулатора ще попаднат и НЕК, и ЕСО. Специално внимание ще бъде отделено на трите топлофикации във Велико Търново, Разград и Русе, където често има аварии и клиентите остават на студено. Проверки ще има и в седем газоразпределителни дружества и в 20 ВиК компании.
Източник: Труд (18.02.2019)

Търновската община даде трасе за новия електропровод, който ще захранва мегазавода на „Кроношпан“ Мегазаводът на „Кроношпан“ получава елзахранване, което е най-важното условие, за да пусне супермодерния си филтър за 20 млн. лв. и да заработи с пълен капацитет срещу 9500 лв. Кметството предоставя свои територии за изграждането на 4 стоманобетонни междустълбия до новата подстанция на огромното предприятие, в което са инвестирани 350 млн. лв. По съоръжението се доставят 110 КV, одобрени от „Енергиен системен оператор“, като консумацията на компанията, базирана в старата столица, ще е умопомрачителните 25 MW на час. С реалния старт на фабриката в пълен капацитет се осигуряват и допълнителни работни места. Мегазаводът е разположен на територията на бившите предприятия „Дървообработване ВТ“ и „Битова електроника“, което бе купено последно за 5 млн. лв., както и на няколко общински и частни терена, като в момента „Кроношпан“ държи почти 70 на сто от цялата територия на местната промишлена зона „Дълга лъка“, простирайки се на близо 300 дка. Старите машини на бившия ламелен завод и системите му за пречистване са нарязани за скрап и подменени с нови. От „Кроношпан“ подчертават, че в собствената им екологична програма са заложени емисии от въглеводороди 8 пъти под допустимите. Това прави огромното предприятие най-модерното за производство на плочи от дървесни частици в Европа. Практически в старата столица се изгражда и мебелен клъстер, какъвто австрийската компания реализира в Полша. Освен плочите, които се правят тук, в района на втория етап от проекта влизат мебелни фирми, както и такива, занимаващи се със спедиция. В мегазавода дори е направена собствена железопътна линия, което прави старата столица и бъдещ център на мебелната индустрия, с масиран експорт към Гърция и Турция. Със заработването на пълен капацитет новите цехове вместо 600 кубически метра дневно готови плоскости ще започнат да произвеждат по 3000, а износът ще скочи на 80% в посока Европа и арабските страни.
Източник: Борба - Велико Търново (20.02.2019)

Износът на ток от началото на годината до 3 март продължава да държи рекорден ръст от 108.75 % спрямо същия период година по-рано Производството на електроенергия от началото на настоящата година до трети март е в обем от 9 211 476 MWh. За сравнение, през същия период на предходната година то е било от порядъка на 8 535 067 MWh. Увеличението за пореден отчетен период остава високо и е от порядъка на 7.93 %, въпреки че не гони доста по-високите показатели отпреди седмици. При потреблението на електроенергия вече започва да се усеща спад, въпреки че за отчетния период от началото на годината до първите дни на месец март, спрямо същия период година по-рано показателят е все още положителен. Така например през посоченото време на миналата година е отчетено потребление от 7 983 215 MWh, а за настоящата нараства до 8 059 468 MWh. Увеличението е от 0.96 %. Износът на електроенергия продължава да води по скок и достига до 1 152 008 MWh. За сравнение, за същия период година по-рано износът е бил в обем от 551 852 MWh. Увеличението е плюс 108.75 %. Предвид настъпването на по-топлото време може да се очаква, че износът още малко ще намалее. Участието на базовите централи от началото на годината до първите дни на месец март тази година нараства до 8 047 634 MWh или с 9.24 %. За сравнение, през същия период на миналата година то е било в обем от 7 366 956 MWh или с 9.24 %. Само преди седмица обаче отчетеният ръст бе от 11.37 %. Делът на ВЕИ в преносната и разпределителната мрежа остава положителен, макар че нарастването не е толкова съществено като в предишния отчетен период. Участието на ВЕИ в преносната мрежа за сравнявания период нараства с 4.90 % до 226 269 MWh в сравнение с 215 692 MWh преди година. В частност това се дължи както на увеличението на дела на вятърните мощности (плюс 8.54 %), така и на фотоволтаичните (плюс 13.40 %), докато делът на биомасата остава отрицателен (минус 26.90 %). Доста по-високо остава участието на ВЕИ в разпределителната мрежа. За сравнение, ако преди година то се изчислява на 245 834 MWh, то за времето от началото на настоящата година до първите три дни на месец март е в обем от 300 235 MWh. Това е съществен ръст (плюс) от 22.13 %. Принос за това увеличение има електроенергията от вятърни мощности, която за посочения период се увеличава (плюс) с цели 33.55 %, както и от фотоволтаични – ръст от (плюс) 15.25 %. Делът на биомасата и при разпределителната мрежа остава отрицателен – минус 7.22 %. Водноелектрическите централи за пореден отчетен период запазват отрицателното си участие. Така например, ако преди година делът на водноелектрическите централи е бил в обем от 706 585 MWh, то сега спада до 637 338 MWh или с вече усещащите се (минус) 9.80 %.
Източник: 3e-news (07.03.2019)

Електропреносните оператори на България, Северна Македония и Албания подписаха Меморандум за развитие на електроенергийния пазар в ЮИЕ Българският преносен оператор (ЕСО), македонският електропреносен системен оператор (МЕПСО) и албанският електропреносен оператор (OST) подписаха Меморандум за разбирателство за развитие на електроенергийния пазар и засилване на регионалното сътрудничество в региона на Югоизточна Европа, посредством взаимно подпомагане. Електроенергийният системен оператор беше домакин на срещата. С подписването на меморандума трите страни декларират волята си за тясно сътрудничество и принос за развитието на пазара на електрическа енергия чрез обединение на националните пазари „ден напред“ и интегрирането им към функциониращия единен европейски енергиен пазар. Инициативата се очаква да допринесе за създаването на по-добри възможности за пазарните участници и повишаване на сигурността на доставките в региона. Меморандумът предвижда още обединението в пазарния сегмент „ден напред“ на общите граници между трите страни да бъде съпътствано от имплицитно разпределение на междусистемни преносни способности в съответствие с европейския целеви модел. С подписването на документа трите електропреносни оператора заявяват решимостта си да развиват регионалното сътрудничество посредством създаването на Регионален център за сигурност в страна-член на ЕС от Югоизточна Европа.
Източник: 3e-news (11.03.2019)

НЕК иска 20 на сто по-скъп ток за бита Националната електрическа компания е поискала от 1 юли токът за битово потребление и за малките фирми да поскъпне с близо 20% , става ясно от доклада на компания до КЕВР. Според документа прогнозната средна покупна цена на тока за бита и регулирания пазар от първи юли е 151 лева за мегават, което е с близо 20% повече от утвърдената в момента цена. Засега това е най-високото заявление, внесено в Комисията за енергийно и водно регулиране. В края на март предложение за новите цени на тока внесоха и от трите електроразпределителни дружества. Най-голямо увеличение са поискали от ЧЕЗ - с близо 9%. От EVN предлагат токът да поскъпне с 4 на сто, а от "Енерго-Про" - с 1,7%. Енергийният регулатор ще вземе окончателно решение за цените на тока в края на юни. Междувременно стана ясно, че по данни на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) България е изнесла близо 60% повече ток през първото тримесечие на тази година спрямо същия период на миналата година.
Източник: Дума (08.04.2019)

Строят електропровод с 60 млн. лева европари Изграждането на 150 км електропровод от 400 киловолта за 60 млн. лв. стартира в сряда Електроенергийният системен оператор (ЕСО). Въздушната линия е част от голямата мрежа и усилва 400-киловолтовия пръстен на България, началото му е от комплекса “Марица-изток” и стига до Бургас. Електропроводът е част от група проекти “България – Гърция”, които са от общ европейски интерес. Проектът е ключов за приоритетния електроенергиен коридор “Север – Юг” и за изграждане на трансевропейската енергийна инфраструктура, съобщават от ЕСО. На официалния старт на строителството присъстваха и представители на ЕК. Преди това те се запознали с напредъка на друг проект от общ интерес, чието строителство стартира през ноември 2018 г. Това е 400-киловолтов електропровод от Бургас до Варна. С построяването на двете въздушни мрежи - от “Марица-изток” през Бургас до Варна, южната и източната част на 400-киловолтовия пръстен на държавата ще бъдат удвоени. Министърът на енергетиката Теменужка Петкова публикува коментар за събитието в профила си във фейсбук. "Благодаря на екипа на ЕСО за последователната работа и положените усилия", написа тя.
Източник: 24 часа (16.05.2019)

ЕСО започна строителството на 150 км електропровод 400 kV от Марица Изток до Бургас Електроенергийният системен оператор (ЕСО) започна строителството на вътрешен електропровод 400 kV между Марица Изток и Бургас. Електропроводът е един от петте проекта от общ европейски интерес, които ЕСО осъществява в рамките на Регламент 347/2013 за развитие на трансевропейската енергийна инфраструктура. Електропроводът е с дължина 150 километра и свързва подстанция Марица Изток с подстанция Бургас. Той е част от вътрешната 400-киловолтова преносна електрическа мрежа на България. Въздушната линия е част от Група проекти "България - Гърция", които са от общ интерес, съгласно Регламент 347/2013. Проектът е от ключово значение за реализацията на приоритетния електроенергиен коридор "Север - Юг" и за изграждане на трансевропейската енергийна инфраструктура. Електропроводът е от общосистемно значение за България и повишава сигурността на работа на преносната система. За осъществяване на инвестициите е привлечено финансиране от европейския "Механизъм за свързване на Европа" в размер на 60 млн. лева за изграждане на новия вътрешен електропровод 400 kV между подстанция Марица Изток и подстанция Бургас.
Източник: Монитор (16.05.2019)

ТЕЦ-ът на Ахмед Доган отнесе 2 млн. лева глоба ТЕЦ "Варна", в която политикът в оставка Ахмед Доган неотдавна стана собственик, е глобен с над 2 млн. лева. Наказанието е наложено от ЕСО (Електроенергийният системен оператор), защото топлоцентралата не изпълнява задължението си да поддържа мощности в готовност (т.нар. студен резерв). Това съобщи "Капитал". Оказва се, че централата не е осигурявала зададените от ЕСО мощности, тъй като се налагали сериозни ремонти. Обществените поръчки за ремонтите обаче били спрени, защото "Булгартрансгаз" не можел да осигури в рамките на 2019 г. необходимия природен газ за работата на енергоблоковете. "ЕСО извършва контрол на работата на съоръженията на ТЕЦ "Варна", както и на останалите производители, чрез средствата за търговско измерване и за телеуправление и телекомуникация в реално време", са обяснили от ЕСО пред "Капитал". Именно така ЕКО установили, че централата не поддържа необходимите мощности в запас. ?oчeтният пpeдceдaтeл нa Д?C Axмeд Дoгaн стана мaжopитapен coбcтвeнocт в "Cигдa", ?oятo ?yпи TEЦ "Bapнa" миналата есен.Само за година - до края на юли 2019 г., ТЕЦ "Варна" е получил над 27 млн. лв. от държавата, за да е в готовност да се присъедини към мрежата при временен недостиг на ток в страната. През юни предстоят новите търгове за студен резерв. "Капитал" прогнозира, че тецът на Доган отново ще е фаворит.
Източник: Сега (31.05.2019)

Работодатели искат КЗК да разследва топлофикации на Ковачки Четирите национално представени работодателски организации сезираха в понеделник Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) за извършвани злоупотреби от топлофикационните дружества, въглищни мощности и търговец на ток от групата около енергийния бос Христо Ковачки на борсата за електроенергия и искат тяхната дейност за бъде проверена. Според Асоциацията на индустриалния капитал в България, Българската стопанска камара, Българската търговско-промишлена палата и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България тези дружества влияят на свободното договаряне на свободния пазар, изкупуват енергията от производителите, създават после изкуствен дефицит и надуват цените. Бизнесът посочва като замесени в злоупотребите топлофикациите в Бургас, Перник, Плевен, Русе, Велико Търново, Враца, Сливен и Габрово, въглищните централи "Бобов дол" и "Марица 3", брикетната фабрика "Брикел", както и търговеца за ток "Гранд Енерджи дистрибюшън“, който в същото време представлява на пазара общинската "Топлофикация София", която на свой ред е окупирана от кадри на фирми на Ковачки. Организациите посочват, че наличието на свързаност между собствениците на производствени мощности и субекта - търговец на свободния пазар представлява концентрация, която обективно създава условия за манипулиране на пазара. Отделно от това под контрола на собствениците на производствените мощности е и застрахователно дружество, което издава преимуществено гаранции за борсовата търговия на групата търговци, свързани с производителя, което пряко създава конкурентно предимство. Това обстоятелство подсказва, че е възможно и закупената енергия да не бъде платена и подсилва непазарното предимство, посочва се в сигнала до КЗК. Работодателите информират, че фирмите "Гранд Енерджи дистрибюшън", "Юропиън трейд оф енерджи", "Сага комодитис", "ТМ Технолоджи", "Енерджи инвест юръп" - всичките, свързани със субектите – собственици на производствените мощности, са участвали в проведени тръжни сесии на "Българска независима енергийна борса" (БНЕБ) от ноември 2018 г. до януари 2019 г., когато АЕЦ “Козлодуй“ е предлагала електроенергия в размер на около 500 МВ. Всеки от изброените търговци е закупил в двустранната търговия ток от АЕЦ “Козлодуй“, като формално по всеки от договорите е спазено ограничението в тръжната документация за закупуване на количества до 10 МВтч, съответно 20 МВтч от един купувач. На практика цялото количество електрическа енергия, предложено по време на споменатите борсови сесии, е закупено от цитираните дружества. В същото време има ясна тенденция съществена част от електроенергията, предлагана на свободния пазар, да се закупува от изброените дружества при елиминиране на останалите търговци, пишат бизнес организациите. Техните данни сочат, че после закупеното количество електроенергия е търгувано между посочените фирми и преразпределените между тях обеми се продават на клиентите им – частни субекти и публични възложители, при условия и цени, които заобикалят пазарния борсов механизъм . Даден е и пример как на 19 юни 2019 г. НЕК организира търг за продажба на 98 МВ за периода 1 юли-30 септември 2019 г., при който предизвестено е фаворизиран само един възможен купувач с потенциално разполагаемо почасово количество между 0МВт и 490МВт. След намесата на работодателските организации този скандален търг бе прекратен, междувременно НЕК организира още два търга за същия ден, отново с условия, съмнително фаворизиращи един потенциален участник, но и тези търгове бяха отменени. В крайна сметка НЕК провежда желания търг на 1 юли. и реализира електроенергия с потенциално разполагаемо почасово количество между 0МВт и 250МВт, което количество на 80% се изкупи от две от свързаните дружества, предмет на сигнала. Регистрационната система на БНЕБ позволява да се направи проверка и на връзката между оферираните позиции (количество и цена) на сегмент "Ден напред“ на гореспоменатите свързани дружества и тези на НЕК за стари периоди и според работодателите е налице координираност и произлизащи от това високи равновесни почасови цени. Те смятат, че заслужава внимание и изследването на координирано поведение между споменатите търговци и крупни износители на електроенергия като ГЕН-И, Данске комодитис, Алпик отново за същия период, както през двустранни договори между тях, така и чрез оферираните позиции (количество и цена) на сегмент "Ден напред“ в разглеждания период. В тази връзка следва да се обърне внимание и на данните за трансграничен обмен от системата на ЕСО, затворените вътрешни сделки между споменатите лица (без физически трансграничен трансфер) и почасовите цени, постигнати за периода на сегмент "Ден напред“. Изложените факти дават ясни индикации за манипулиране на свободния пазар на електроенергия и прилагане от определени субекти на непазарни търговски практики, посочват четирите организации.
Източник: Медия Пул (23.07.2019)

Съдът нареди на ЕСО да каже глобите за неактивиран студен резерв Върховният административен съд окончателнж реши, че "Електроенергийният системен оператор" (ЕСО) е длъжен да отговаря на искане за достъп до обществена информация. Държавното дружество трябва да каже на сдружението "За Земята" с колко е глобило електроцентрали на бизнесмена Христо Ковачки за това, че през януари 2017 г. не са изпълнили ангажимента си да включат при поискване от ЕСО своите мощности. Тогава стана ясно, че ТЕЦ "Бобов дол", ТЕЦ "Марица-3" и ТЕЦ "Русе" не са успели за започнат производство на ток, независимо че ЕСО им плащат да са в готовност за това. Операторът обаче отказа да обяви санкциите за всяко от дружествата. Затова и от "За Земята" заведоха дело, което сега окончателно печелят и ВАС нарежда да се отговори на поставените от организацията въпроси и ЕСО да плати 500 лв. разходи на ищеца по делото. ЕСО открай време не е склонна за дава конкретни отговори за плащанията на студения резерв, но от финансовите ? отчети става ясно какви са разходите ? за тях.За 2018 г. плащанията за студен резерв са 71.704 млн. лева. “Това е сериозна победа, тъй като от една страна се препотвърждава, че дружествата в сферата на енергетиката са задължени да предоставят информация, а от друга страна се разширява кръгът на задължените да предоставят информация субекти, тъй като едно толкова значимо за живота в България дружество с публични функции е обявено за задължена институция по Закона за достъп до обществена информация.”, коментира адвокат Александър Кашъмов от Програма Достъп до Информация, която също се включи в съдебната битка поради важността на делото.
Източник: Медия Пул (24.07.2019)

Над 1,3 млрд. лв. ще инвестира ЕСО в електропреносната инфраструктура през следващите 10 години Комисията за енергийно и водно регулиране ще се произнесе на закрито заседание на 19 август по Десетгодишния план за развитие на преносната електрическа мрежа на България за периода 2019 – 2028 г. Документът, разработен от Електроенергийният системен оператор (ЕСО) бе подложен на обществено обсъждане в сряда. Десетгодишният план за периода 2019-2028 г. е публикуван за обществено обсъждане. Той обхваща основната инфраструктура за пренос на електрическа енергия, която се предвижда за изграждане, разширяване, реконструкция и модернизация през следващите десет години. Развитието на електропреносната мрежа е съобразено с график, с достатъчна перспектива във времето, за да могат да бъдат изпълнени всички дейности по съгласуване, проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на планираните нови съоръжения, без да се нарушава нормалната работа на ЕЕС. За пръв път в доклада експертите на ЕСО отчитат влиянието на някои не така забележими през последните години фактори като енергийната ефективност и новите технологии, отбелязват експертите на КЕВР.
Източник: 3e-news (26.07.2019)

АЕЦ “Козлодуй” с нов рекорд - 197 млн. лв. печалба за половин година 197 млн. лв. е печалбата на АЕЦ “Козлодуй” за първите 6 месеца на годината, което е нов рекорд за централата. На годишна база ръстът е двоен, показват финансовите отчети на държавните дружества, публикувани от Министерството на финансите. Приходите на атомната централа са 637 млн. лв. - със 101 млн. повече. Парите по сметки са 434 млн. лв. Българският енергиен холдинг отчита загуба от 3,16 млн. лв. при 153 млн. печалба през същия период на миналата година. Холдингът е получил 80,85 млн. лв. дивидент от дъщерните си дружества при 104,54 млн. година по-рано. Направил е обезценка за 95,8 млн. лв. на вземания от НЕК и ТЕЦ “Марица-изток 2”. Вземанията на БЕХ от дъщерните му компании са 2,25 млрд. лв. при 1,963 млрд. спрямо 31 декември 2018 г. На загуба са и мини “Марица-изток” - със 1,75 млн. при 1,6 млн. за полугодието на 2018 г. Електроенергийният системен оператор е на плюс със 7,15 млн. лв. при 7,67 млн. година по-рано. За НЕК, ТЕЦ “Марица-изток 2”, “Булгаргаз” и “Булгартрансгаз” не са оповестени отчети. Вазовските машиностроителни заводи (ВМЗ) отчитат печалба 9,2 млн. лв. спрямо 5,7 млн. лв. за същия период на миналата година. Приходите достигат 116,5 млн. лв. при 104,6 млн. лв. година по-рано. “Авионамс” има печалба от 2,9 млн. лв. спрямо 4,3 млн. лв. за година по-рано. Има повишение с близо 2 млн. на приходите до 18,1 млн. лв. “Кинтекс” е с печалба 5,9 млн. лв. към края на юни, но това е с 51% по-малко, сравнено с година по-рано. Приходите са 44 млн. лв., почти наполовина по-малко. НИТИ завършва първите 6 месеца на 2019-а със загуба от 56 хил. лв., като година по-рано тя е била 12 хил. лв. Българската банка за развитие е завършила полугодието с печалба от 16,4 млн. лв. спрямо 13,7 млн. лв. през 2018-а. Националният гаранционен фонд е на плюс 1,2 млн. лв. за 2019-а. “Ел Би Булгарикум” също има увеличение на печалбата от 3,4 млн. лв. за първите 6 месеца на 2018-а до 4,1 млн. лв. за 2019 г. Държавната консолидационна компания приключва полугодието с печалба от 23,9 млн. лв., но година по-рано тя е била 90,8 млн. лв. “София Тех парк” е на загуба от 1,9 млн. лв. Година по-рано компанията е била на минус 2,9 млн. лв. На загуба с 831 хил. лв. е и Национална компания “Индустриални зони”. За същия период на 2018-а дружеството е отчело печалба от 1,5 млн. лв. Железниците са на загуба за полугодието, а авиацията е на печалба. “БДЖ пътнически превози” отчита114,98 млн. лв. приходи като 87,5 млн. от тях са субсидията по договора с държавата. Загубата е 9,97 млн. лв. при печалба от 2,7 млн. за полугодието на 2018 г., или е на минус 466%. Товарните превози са свили загубата си от 2,66 млн. лв. на 1,5 млн. и са увеличили превозите на товари. Холдинг БДЖ е на плюс с 2,18 млн. лв. Национална компания “Железопътна инфраструктура” отчита загуба от 32,33 млн. лв. Летище София има приходи от 87,4 млн. лв. - с 5,7 млн. повече отпреди година. Печалбата е 7,17 млн. лв. РВД е на плюс с 12,3 млн. лв. От отчетите за дейността на държавните ВиК оператори за първото полугодие става ясно, че загубите на вода през 2019 г. са достигнали нови върхове, като в две от дружествата - в Сливен и Шумен, те са надминали дори 80%. ВиК Сливен отчита 84,25% загуба на вода, а ВиК Шумен - 84,15%. Това означава, че тези два ВиК оператора успяват да съберат пари за съвсем малка част от водата, която са пречистили и доставили на потребителите си. Основната причина за такива големи течове е предимно в старата водоснабдителна мрежа. Близки до тези загуби има във ВиК Перник, където през първото полугодие на 2019 г. по тръбите се губят 74,73% от водата. В много градове загубите се увеличават в сравнение със същия период на м.г., например в Търговище - от 57,21% през първото полугодие на 2018 г. загубите сега са станали 60,14%. На практика в България няма водно дружество, което да разпилява по-малко от 50% от водата, с изключение на Русе и София.
Източник: 24 часа (06.08.2019)

ЕСО завършва полугодието с печалба от 7,1 млн. Лева Електроенергийният системен оператор завършва полугодието на 2019 г. с печалба от 7,1 млн. лева. Това сочат данните от междинния финансов отчет на компанията. За сравние за същия период на миналата година печалбата на дружеството е била 7,6 млн. лева. Приходите на компанията за полугодието се увеличават и за полугодието са достигнали 310 млн. лева. През същия период на миналата година приходите са били 298,6 млн. лв. Текущите активи на дружеството се увеличават до 431,8 млн. лева, а текущите пасиви се понижават до 93,9 млн. лева. Към края на юни 2019 г. на енергийния пазар у нас е имало регистрирани 50 стандартни балансиращи групи, 20 специални, 11 комбинирани балансиращи групи. Крайните клиенти, сменили доставчика си на електрическа енергия са на 85 хиляди, а през същия период на миналата година са били малко над 75 хиляди, става ясно още от отчета. За полугодието ЕСО отчита следните продажби на електроенергия от производителите – от АЕЦ „Козлодуй“ производството е било 7,7 млн. мвтч, от ТЕЦ „Марица Изток 2“ е било 3,2 млн. мвтч., от ТЕЦ „Бобов Дол“ са произведени 723,1 хил. мвтч ток. Увеличава се производството на електроенергия от ТЕЦ „Контур Глобал Марица Изток 3“ и то достига 2,1 млн. мвтч за полугодието. От другата американска централа – ТЕЦ „AES Гълъбово“ производството за полугодието е достигнало 1,6 млн. мвтч. През 2019 г. от ЕСО са поискали увеличение на капитала на дружеството с 264,4 млн. лева, но Българският енергиен холдинг все още не се е произнесъл по този въпрос. ЕСО не е разпределяло и дивидент от печалбата си през 2019 г.
Източник: 3e-news (12.08.2019)

Без АЕЦ "Белене", но с ТЕЦ-а на Доган в 10-годишния план за енергийната система Поне до 2028 г. в България ще има достатъчно производствени мощности и затова не се очакват затруднения в електроснабдяването при нормални метеорологични условия и при нормална аварийност. Това е основният извод в десетгодишния план за периода 2018 - 2027 г. на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) - държавното предприятие, което управлява електропреносната мрежа в България. В прогнозите не е включен проектът АЕЦ "Белене", въпреки че правителството възобнови процедурата за неговото изграждане, а на 19 август изтича срокът за приемане на заявление за участие в нея. Вместо това в сметките на ЕСО присъства притежаваната от Ахмед Доган ТЕЦ "Варна", и то не само с трите си енергоблока, които твърди, че е оборудвала да работят на газ, а с всички шест. Това на практика означава, че към 2025 г. централата на почетния председател на ДПС ще бъде вторият най-голям производител на ток в страната след АЕЦ "Козлодуй" - държавната ТЕЦ "Марица изток 2" остана без един от блоковете си това лято, след като коминът му се разруши при пожар, а поради критичното финансово състояние на дружеството няма изгледи съоръжението да бъде възстановено.ЕСО прогнозира още, че в страната ще има остатъчна разполагаемост за производство на ток в обем от 9 600 000 мВтч до 18 300 000 мВтч годишно, което означава, че около 27% от разполагаемите мощности ще бъдат ненатоварени. Посочено е, че това се дължи основно на поетапното въвеждане в експлоатация на блоковете на ТЕЦ "Варна", както и на заложения прираст на възобновяемите енергийни източници.Плановете за развитие на производствените мощности на България не включват обсъжданите от години хидроенергийни комплекси по река Дунав и нов ядрен енергиен блок на площадката на АЕЦ "Козлодуй", като обяснението за това е, че те не фигурират в публикувания в началото на 2019 г. проект на Интегриран план в областта на енергетиката и климата до 2030 г. (който обаче ще бъде преработван). В същия план се анонсира потенциала за изграждане на нови ядрени мощности от 2000 мВт на площадката "Белене", но от ЕСО изтъкват липсата на конкретика по този въпрос като мотив да не включи проекта в плана си. "Поради неяснотите относно използването на оборудването за АЕЦ "Белене" и липсата на споразумение със стратегически инвеститор вариант с нова ядрена мощност ще бъде взет предвид при следващи обновявания на плана за развитие на електропреносната мрежа", обясняват от дружеството. На този фон се изтъква, че още към януари 2019 г. в редовна експлоатация са били въведени блокове 6, 5 и 4 на ТЕЦ "Варна", а очакванията на инвеститора били до 2021 г. да бъде възобновена и дейността на блок 3. За останалите два блока се казва, че сроковете за въвеждането им в експлоатация зависи от развитието на електроенергийния пазар и условията за реализация на произвежданата електроенергия. За целите на изчисленията в десетгодишния си план ЕСО предвижда блок 1 и блок 2 на централата на Доган да бъдат въведени в експлоатация след 2025 г. Когато това стане факт, ТЕЦ "Варна" ще разполага с 1260 мВт мощност. ЕСО не разглежда проекта за хидроенергийна каскада "Горна Арда" в настоящия план поради замразяването му от страна на инвеститора - австрийската EVN.
Източник: Капитал (19.08.2019)

13 компании са заявили желание за участие в проекта за АЕЦ „Белене“ 13 са компаниите, заявили желание за участие в проекта за АЕЦ „Белене“. Става въпрос за компании, имащи желание както за стратегически инвеститор, така и за придобиване на миноритарно участие или чрез сключване на договор за изкупуване на електрическа енергия. В това число 7 са заявлението от компаниите, които желаят да участват като стратегически инвеститор в бъдещия проект за АЕЦ „Белене“. Две заявления съдържат предложения за участие в проекта с доставка на оборудването и участие в структуриране на финансирането и отделно от това 4 са заявленията за придобиване на миноритарен дял в компанията и сключване на договор за изкупуване на електрическа енергия. Френската Framatome и General Electric са заявили интерес да доставят оборудване и да участват във финансирането на проекта. Република Северна Македония има силен интерес да придобие миноритарен дял и да подпише споразумение за закупуване на електроенергия. Работна група, в която ще бъдат включени представители на НЕК, Български енергиен холдинг и ESO, ще изготви списък с кандидати за стратегически инвеститори в рамките на 90 дни.
Източник: Sofia Globe (21.08.2019)

ECO: С 0.82% по-малко е производството на електроенергия Производството на електроенергия в България за периода 01.01.2019 г. - 25.08.2019 г. спрямо същия период на 2018 г. се е понижило с 0.82 процента. Това показват последните оперативни данни на Електроенергийния системен оператор /ЕСО/. Данните сочат, че от 1 януари до 25 август 2019 година са били произведени 28 894 702 мегаватчаса /MWh/ ток, докато през този период на изминалата година са били произведени 29 134 828 MWh. Потреблението в страната за периода 01.01.2019 г. - 25.08.2019 г., спрямо 01.01.2018 г. - 25.08.2018 г. се е повишило с 1.45 пункта. Цифрите на ЕСО сочат, че от началото на годината до 25 август са изразходени 24 990 916 MWh ток, докато през аналогичния период на изминалата година потребеното количество електроенергия е било 24 633 693 MWh. България е изнесла с 13.27 процента по-малко ток за периода 01.01.2019 г. - 25.08.2019 г. спрямо същия период на 2018 г. Данните на електросистемния оператор показват, че от 1 януари 2019 г. до 25 август тази година страната ни е изнесла 3 903 786 MWh електроенергия, докато за аналогичния период на 2018 г. експортът на ток от страната ни е бил 4 501 135 MWh. С 3.98 на сто повече е произведената електроенергия от базовите мощности като АЕЦ "Козлодуй", "ТЕЦ Марица изток 2" и т.нар. американски централи - ТЕЦ "ЕЙ И ЕС Гълъбово" и ТЕЦ "Контур Глобал Марица Изток 3", показват още данните на Електроенергийния системен оператор. Ако от началото на 2019 година до 25 август от базови мощности са произведени общо 24 362 752 MWh, то за аналогичния период на 2018 г. произведеният ток от базовите централи е бил 23 430 489 MWh. Минимална е разликата в показателите при възобновяемите енергийни източници /ВЕИ/ в преносната мрежа. През периода 01.01.2019 г. - 25.08.2019 г. техният дял е 798 558 MWh, докато за аналогичния период на 2018 г. делът на ВЕИ в преносната мрежа е бил 798 564 MWh. Вятърните електроцентрали /ВяЕЦ/ от 1 януари до 25 август тази година са произвели с 1.46 процента по-малко ток спрямо аналогичния период за 2018 г. От началото на годината до 25 август от ВяЕЦ са произведени 433 943 MWh. електроенергия. През този период преди година производството от ВяЕЦ е било 433 943 MWh, докато за аналогичния период на изминалата година - 440 392 MWh. Фотоволтаичните централи /ФЕЦ/ са произвели с 3.80 на сто повече ток през периода 01.01.2019 г. - 25.08.2019 г. - или 274 503 MWh спрямо 264 448 MWh за периода 01.01.2018 г. - 25.08.2018 г.
Източник: 24 часа (29.08.2019)

Без промяна в тенденциите: Износът на ток спада до минус 16.92 % Производството на електроенергия от първия ден на януари до средата на септември тази година е в обем от 31 298 665 MWh, което е понижение (минус) с 1.58 % спрямо година по-рано. За сравнение през посочения период на 2018 г. производството на електроенергия е било в обем от 31 802 159 MWh. Потреблението на електроенергия за сравнявания период на настоящата 2019 г. нараства (плюс) с 1.41 % и е от порядъка на 26 987 209 MWh. За времето от началото на януари до средата на септември миналата година производството е възлизало на 26 612 725 MWh. Тенденцията за увеличение на потреблението и спад на производството, макар и слабо забележима се отчита за поредна седмица. Износът на електроенергия продължава да намалява и вече гони високи отрицателни показатели. Запазва се и тенденцията за спад от над 1 % за период от около седем дни. Така например, ако за периода от 1 януари до 15 септември 2018 г. износът на електроенергия е бил в обем от 5 189 434 MWh, то за същия период н настоящата година вече намалява до 4 311 456 MWh. Спадът вече е значителен – минус 16.92 % ( преди седмица – минус 15.32 %). Базовите централи запазват положителен дял (плюс) от 3.03 % или от порядъка на 26 437 784 MWh за времето от началото на януари до първите петнадесет дни на месец септември. За аналогичния период година по-рано този дял е бил от порядъка на 25 660 168 MWh. Лек ръст се наблюдава при участието на ВЕИ в преносната мрежа, но през последните седмици то варира и е ту отрицателно, ту положително. За периода от 1 януари до 15 септември тази година участието на ВЕИ в преносната мрежа е в обем от 871 190 MWh и расте слабо (плюс 0.22 %), докато през същото време година по-рано то е било от порядъка на 869 288 MWh. В частност увеличението се дължи на положителните данни за фотоволтаичните мощности (плюс 4.13 %), тъй като вятърната енергия (минус 1.68 %) и биомасата (минус 2-16 %) остават отрицателни. Висок положителен дял продължават да държат ВЕИ в разпределителната мрежа – плюс 13.31 % до 1 365 171 MWh. Година по-рано за посочения сравняван период участието на ВЕИ в разпределителната мрежа е възлизало на 1 204 790 MWh. В частност увеличението се дължи на положителните данни, както от фотоволтаичните (плюс 18.64 %), така и от вятърните (плюс 8.15 %) мощности и биомасата (плюс 0.59 %). Продължава да намалява дела на водноелектрическите централи (ВЕЦ). Ако през времето от 1 януари до 15 септември миналата година участието на ВЕЦ е било в обем от 4 067 913 MWh, то през същия период на настоящата 2019 г. вече намалява до 2 624 520 MWh. Понижението е съществено и достига до (минус) 35.48 %. (минус 35.10 % преди седмица). Безспорно това се дължи на запазването и на условията – засушаване и ремонт на мощности.
Източник: 3e-news (17.09.2019)

ЕСО обещава енергийната система да издържи през зимата Обектите и съоръженията от електропреносната мрежа, стопанисвани от Електроенергийния системен оператор (ЕСО), са подготвени да посрещнат есенно-зимните месеци. Това гарантира дружеството, след като са приключили много от ремонтите на енергийните обекти и са подсигурени служителите. Екипите на ЕСО са ремонтирали над 111 км електропреносна мрежа на обща стойност над 21 млн. лв. Извършена е пълна профилактика на 95 подстанции, прочистени са над 240 км просеки на територия от близо 5000 декара, съобщават от обществения доставчик. Също така обясняват, че е осигурена високопроходима техника - 10 машини със специално предназначение, 4 автокрана, 6 автовишки. Подменени са над 142 км мълниезащитни въжета на 7 въздушни линии. На 110-киловолтовите електропроводи „Радецки“ и „Липа“ са положени оптични мълниезащити. Завършени са планираните инвестиционни дейности в подстанции 110 kV „Карнобат“, „Марек“ и „Марица изток“. Финализирани са ремонтните дейности в подстанции 400 kV - „София Запад“, „Столник“, „Варна“, както и в подстанции 110 kV - „Перун“, Кюстендил“, „Сандански“, „Симитли“, „Враца 1“, „Русаля“, „Дряново“, „Дулово“, „Бабово“, „Железник“, „Капитан Петко“, „Пясъчник“ и други. Приключила е реконструкцията и ремонтът на 7 въздушни линии 110 kV - “Гълъбец“, „Панорама“, „Правец“, „Болгар“, „Странджа“, „Азот-Дракон“, „Игнатиев“.
Източник: Дума (16.10.2019)

Турската Sisecam ще разширява производството си в Търговище Турската компания Sisecam планира да разшири производството в два от заводите си в Търговище. Става дума за "Шишеджам аутомотив България", който прави автомобилни стъкла, и "Пашабахче България", който произвежда домакински изделия от стъкло. Това съобщиха от енергийното ведомство след посещение на министър Теменужка Петкова в индустриалната зона в града. Размерът на инвестицията не се уточнява. По време на посещението се разбра още, че в подкрепа на проекта Електроенергийният системен оператор (ЕСО) в момента разширява една от подстанциите си, която да захранва заводите на турската компания, а държавната "Булгартрансгаз" планира да изгради отклонение от строящия се нов газопровод, за да увеличи капацитета за пренос на газ към тях. След като през 2006 г. изгради първия си завод в Търговище за 160 млн. долара, Sisecam инвестира допълнително над 300 млн. лв. в разширение, което я превърна в най-големия турски инвеститор в страната, а впоследствие бяха изпълнени и редица по-малки проекти. В началото на 2016 г. от местното дружество "Тракия глас България" бяха отделени две компании, като трите поеха различните дейности. Така "Тракия глас" в момента отговаря за производството на плоско стъкло, "Пашабахче" - за домакинските изделия, а "Шишеджам аутомотив" - за автомобилните и обработените стъкла. Последните две производства са тези, които предстои да бъдат разширени. За момента няма информация колко ще бъде увеличено производството, в какви срокове, с каква инвестиция и колко допълнителни работни места ще бъдат отворени. Справка в регистъра по ОВОС показва, че засега няма подадени конкретни инвестиционни намерения. Само преди няколко месеца във фабриката за плоско стъкло на "Тракия глас" беше пусната в експлоатация нова пещ с инвестиция за 42 млн. евро. Капацитетът на съоръжението е 740 тона разтопено стъкло на денонощие, което го прави най-голямата такава пещ в Европа. От трите български компании най-голям е оборотът на "Тракия глас", която за 2018 г. отчита 238.4 млн. лв. приходи. Втора е "Пашабахче" със 195 млн. лв. оборот и най-голям ръст за миналата година - над 13%. Лек спад в приходите отбелязва третата компания - "Шишеджам аутомотив", с продажби от 102.8 млн. лв. Обединените им резултати правят Sisecam най-големия производител на стъкло в страната. По данни от регистъра КАПИ през миналата година в трите компании са работели над 2900 души. Значението на компанията като инвеститор и работодател в региона е причина държавата да осигури подкрепа за новия проект. Една от мерките е разширяване на подстанция "Търговище запад" на ЕСО, която захранва директно производствените предприятия на Sisecam. По информация на енергийното министерство проектът е на стойност 3 млн. лв. и предвижда да бъде монтиран нов трансформатор, за да се гарантира надеждното електроснабдяване на заводите. Разширението на подстанцията се очаква да приключи до края на март догодина. Успоредно с това "Булгартрансгаз" ще направи отклонение от новия газопровод, който се изгражда като част от Северния полупръстен на националната газопреносна мрежа, с което ще осигури допълнително газ за заводите. Отклонението ще е с дължина 17.6 км, а в двата му края е предвидено да бъдат изградени станции за очистване на газопровода. От ведомството съобщиха, че необходимите тръби вече са доставени и в момента се прави работен проект за обекта, който трябва да приключи през юли 2020 г. Финансирането е изцяло със средства на "Булгартрансгаз", но размерът му не се посочва.
Източник: Капитал (22.10.2019)

ЕСО и трите електроразпределителни дружества са готови за зимата Електроенергийният системен оператор и трите електроразпределителни дружества са подготвени за предстоящия зимен сезон. Това е основният извод от проверката на експерти от Министерството на енергетиката, назначена със заповед на министър Теменужка Петкова. В периода 24 септември – 11 октомври 2019 г. бяха инспектирани обекти на „ЕСО“ ЕАД, „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, „Електроразпределение Север“ АД и „ЧЕЗ Разпределение България“ АД. Целта бе да бъде установена степента на готовност на енергийните обекти за работа при бедствия, с оглед намаляване на неблагоприятните последствия от природни бедствия и аварии през есенно - зимния период 2019-2020 г. На произволно избран принцип бяха проверени енергийни обекти в районите на градовете Ямбол, Карнобат, Айтос, Бургас, Пловдив, Банско, Разлог, Белица, Гоце Делчев, Хаджидимово, Бяла, Борово, Две могили, Русе, Ветово, Цар Калоян и Глоджево. Обект на инспекциите бяха електрически подстанции, въздушни електропроводи високо, средно и ниско напрежение, както и възлови станции и трафопостове. Въздушните електропроводни линии високо напрежение, преминаващи през горски територии, са с добре поддържани просеки, установи проверката. Сервитутните зони около въздушните електропроводи за средно напрежение са почистени. До края на месеца предстои да бъдат премахнати клони на единични дървета, намиращи се в близост до въздушни линии за ниско напрежение. Голяма част от въздушните електропроводи ниско напрежение, които преминават успоредно над тротоарните зони на населените места, са подменени с изолирани усукани проводници, които не се влияят от досега им с клони на дървета. В по-големите градове мрежите за ниско напрежение са изградени чрез силови кабели, които са положени подземно. Съоръженията в обслужваните от трите електроразпределителни дружества възлови станции и трафопостове са преминали годишния профилактичен преглед и са подготвени за работа при зимни условия.
Източник: econ.bg (22.10.2019)

Износът на ток намалява с 20% през тази година България изнася все по-малко ток, показват данните на диспечера на енергийната ни система - Електроенергийния системен оператор (ЕСО). Към края на октомври износът дори се стопява с 20.20% спрямо същия период на миналата година, когато сме експортирали общо 5 930 144 мегаватчаса (MWh). Негативна тенденция има и при производството. От началото на годината до 20 октомври то е в обем от 35 003 546 MWh и намалява с 2.47 % в сравнение със същия период на миналата година. За сравнение тогава производството на ток е било 35 889 092 MWh. Потреблението на електроенергия за сравнявания период на тази година остава положително. Ако за същия период на предходната година то е било от порядъка на 29 958 948 MWh, сега се увеличава до 30 271 368 MWh, което е минимална разлика с около 1%. Без изненади най-много ток се харчи в часовете от 8 до 10 сутринта и след 19 часа вечер, показват още данните на ЕСО. В този диапазон товарът на системата е около 4000-4500 мегавата. Това е почти два пъти по-малко в сравнение с рекордното потребление на зимата на 2017 г., когато потреблението бе около 7000 мегавата. С най-голям дял в производството на ток са тецовете, следвани от АЕЦ "Козлодуй" и водните централи.
Източник: Сега (28.10.2019)

АЕЦ “Козлодуй” с рекордна печалба от 308 млн. лева, почти се е удвоила за година 308 млн. лв. е печалбата на АЕЦ “Козлодуй” за деветте месеца на годината, показват финансовите отчети на държавната енергетика. Това е почти двойно повече, отколкото за същия период на 2018 г. И то при условие, че КЕВР задължи централата да продава 55,5% повече ток на регулирания пазар и намали цената за бита и малкия бизнес с 10 ст. за мвтч. Приходите на централата са малко над 1 млрд. лв. и са със 181 млн. лв. повече от същия период. АЕЦ “Козлодуй”, чийто шеф е Наско Михов, е с 530 млн. лв. парична наличност. В енергетиката на плюс е и “Булгаргаз”, като печалбата му е 35,8 млн. лв., при загуба в края на 2018 г. от 31,9 млн. лв., което е подобряване на финансовия резултат с 211,99%.От отчета на “Булгартрансгаз” става ясно, че драстично са намалели количествата транспортиран газ към Турция - с 63% и към Гърция - с 20,38%, към Северна Македония увеличеният транзит е с 34%. Газовият оператор отчита печалба от 81 млн. лв. сега при 68,8 млн. година по-рано. Другият оператор - електроенергийният (ЕСО), отчита 16,6 млн. плюс при 25,11 млн. през 2018 г. НЕК е на загуба с 16 млн. лв., при 161 млн., или подобреният финансов резултат е 145 млн. лв. Държавната ТЕЦ “Марица-изток 2” е натрупала загуба от 173 млн. лв. при 262 млн. през 2018-а, причината са най-вече разходите за квоти въглеродни емисии. Този разход дърпа назад и Българския енергиен холдинг, който е на загуба от 36,37 млн. лв. при 141,27 млн. печалба през 2018 г.
Източник: 24 часа (05.11.2019)

БЕХ затъва още въпреки рекордната печалба на АЕЦ и свестяването на НЕК Въглищният бизнес продължава да трупа загуби и дългове, газовият се подобрява Държавният мастодонт "Български енергиен холдинг" (БЕХ) увеличава натрупаната за първи път в историята си загуба за полугодието на 2019 г. и за деветмесечието нетният отрицателен резултат на компанията вече е 22.279 млн. лв. Това се случва въпреки рекордната печалба от 308 млн. лв., постигната от дъщерната АЕЦ "Козлодуй", свестяването на "Националната електрическа компания", която е свила загубите си със 145 млн. лв. за отчитания период и подобряването на финансовите резултати на "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз". Проблемна остава ТЕЦ "Марица Изток", която е навлязла в червената зона с още 173 млн. лв., но има забавяне на ръста на загубите. "Електроенергийният системен оператор" отчита негативна тенденция за спад на печалбата, а Мини "Марица Изток" са излязли на загуба. Това сочат финансовите резултати на дружествата от държавната енергетика за деветте месеца на 2018 г., публикувани на сайта на Министерството на финансите. От БЕХ обясняват намаляването със 177.651 млн. лв. на печалбата преди данъци или със 125.7% спрямо година по-рано отчасти и с влезли в сила нови международни счетоводни стандарти, които довели до обезценка на вземанията на холдинга с над 50 млн. лв. и до спад на приходите с 23.563 млн. лв. Отделно БЕХ получи по-малко дивиденти от дъщерните дружества за управлението им от компанията майка през 2018 г., когато част от тях влошиха финансовите си показатели. АЕЦ "Козлодуй" с пореден рекорд Ядрената централа продължава да се възползва от високите цени на тока на свободния пазар и да увеличава печалбата си, която в края на септември достига 308 млн.лв. преди облагане с данъци, докато в същия период на 2018 г. е възлизала на 170 млн. лв. Приходите на АЕЦ "Козлодуй" са надхвърлили милиард лева, което е със 181 млн. лв. над отчетените за съпоставимия период на 2018 г. Това обаче е довело и до по-големи с 26 млн. лв. отчисления. Общо 364 млн. лв. е внесъл ядреният оператор във фондовете за радиоактивни отпадъци, за извеждане на ядрени съоръжения от експлоатация и за сигурност на електроенергийната система. АЕЦ "Козлодуй" е произвела с 3.2 на сто повече енергия през деветмесечието спрямо същия период на миналата година. Направила е инвестиции за 63 млн. лв. и ремонти за 54 млн. лв. НЕК забавя темпа на трупане на загуби "Националната електрическа компания" (НЕК) отчита загуба от 16.079 млн. лв., което е подобрени със 145.223 млн. лв. спрямо година по-рано, когато отчетеният отрицателен финансов резултат е 161.312 млн. лв. Общественият доставчик отчита ръст на продажбите на регулирания пазар за бита и спад на свободния като причината за това е по-малкото с 37 на сто произведена електроенергия от водните централи. От данните в отчета става ясно, че положението на компанията би било по-добро, ако не беше осъдена от няколко топлофикации на Ковачки да плати 21 млн. лв. заради оспорени от тях в съда цени. НЕК също така е купила двойно повече енергия от ТЕЦ "Марица Изток 2", което е довело до намаления темп на трупане на загуба и за това държавно дружество. СО2 все така държи държавната въглищна централа на дъното ТЕЦ "Марица Изток 2" отчита увеличение на приходите си с 14.74 процента, но това не е достатъчно да я измъкне от примката на скъпите въглеродни емисии, които въглищната централа трябва да купува, за да може да работи, след като изчерпи своите права за замърсяване на въздуха. Разходите през изминалото деветмесечие на 2019 г. само за въглеродни емисии възлизат на 256.858 млн..лв, а за фонд "Сигурност на ЕЕС“ са били 21 402 хил.лв. На този фон дружеството отчита загуба преди данъци от 173.231 млн. лв., която обаче е подобрение с 90.490 млн. лв. спрямо отчетеният отрицателен финансов резултат загуба преди данъци в размер на 263.721 млн. лв. към края на септември 2018 г. Въглищната централа обаче отчита лек ръст на дълговете си и те вече надхвърлят 1.4 млрд. лв., кожето означава технически фалит. ТЕЦ "Марица Изток 2" обаче очаква разрешение от Европейската комисиячаст от заодълженията ? към собственика БЕХ да бъдат трансформирани в увеличение на капитала с 597.955 млн. лв. Мините задълбават в червената зона Мини "Марица Изток" увеличават отрицателния си резултат и за деветмесечието счетоводната им загуба достига7.493 млн. лв. Отчетеният финансов резултат е по-нисък с 11. 057 млн. лв. спрямо година по-рано. Дружеството не е изпълнило както добивната, така и ремонтната и инвестиционната си програма. ЕСО намалява печалбата си, износът на ток спаднал наполовина "Електроенергияният системен оператор" също влошава финансовото си състояние и намалява печалбата си от 23.420 млн. лв. в края на септември 2018 г. на 16.439 млн. лв. година по-късно. Обяснението е в спада на приходите от цената за достъп и пренос на енергия по мрежата високо напрежение, както и намаления наполовина износ на електроенергия. В същото време преносният оператор е увеличил разходите си за плащане на централи за студен резерв с близо 8 млн. лв. спрямо 2018 г. Причината е в увеличения от министъра на енергетиката капацитет за разполагаемост и увеличените цени в търговете за закупуване на студен резерв, които бяха спечелени от централите на Христо Ковачки и ТЕЦ "Варна" на почетния лидер на ДПС Ахмед Доган. В малки количества се уредиха и ТЕЦ "Марица Изток 2" и когенерацията на Кирил Домусмиев "Биовет". Газовите дружества вдигат печалбите си Двете газови дружества на БЕХ продължават да подобряват състоянието си. Доставчикът "Булгаргаз" отчита нетна печалба от 35.811 млн. лв., докато година по-рано тя беше 17.123 млн. лв, а към края на 2018 г. надхвърли 25 млн. лв., но беше "изядена" от провизирана от газовото дружество загуба от около 52 млн. лв. заради платена оспорвана глоба за злоупотреба с монопол, наложена от Европейската комисия. Дружеството отчита спад на продажбите на газ на вътрешния пазар с 1.88 процента и сериозен ръст на приходите от тях с 23.5 млн. лв. Продължава да не може да си прибере дълговете от "Топлофикация София", които са просрочени и са за близо 105 млн. лв. В предизборната битка за кмет на София спечелилата четвърти мандат Йорданка Фандъкова нарече държавният доставчик "рекетьор", защото той дръзна да заплаши столичното парно със съд заради неплатените сметки за газ. Операторът "Булгартрансагаз" пък отчита печалба за деветмесечието от 81 млн. лв., докато година по-рано тя е била в размер на 68.820 млн. лв. Принос за този резултат има и получената сума за 6.818 млн. лв. от депозита на БТГ във фалиралата Корпоративна търговска банка. Приходите от транзитни такси за пренос на газ през българска територия обаче са спаднали до 250 млн. лв., докато преди година са били над 261 млн. лв. Причината е спадът на пренесените количества природен газ до Турция и Гърция, които не могат да бъдат компенсирани от ръста на транзита до Северна Македония. От отчета на газовия оператор става ясно още, не ча 1 октомври е бил увеличен регистрираният капитал на дружеството с близо 351 млн. лв. и той вече надхвърля 1.225 млрд. лв.
Източник: Медия Пул (06.11.2019)

АЕЦ ”Козлодуй” отита рекордно висока печалба. В тежко финансово състояние остават Националната електрическа компания и ТЕЦ ”Марица изток 2”. В същото време преноса на газ през България намалява с две трети. Печеливши през първите девет месеца на годината са преносните предприятие Електроенергиен системен оператор и "Булгартрансгаз". Най-голямата енергийна компания - Българският енергиен холдинг, обаче е на загуба за първите девет месеца на годината. Рекордните над 308 млн. лева печалба отчита АЕЦ "Козлодуй" за първите девет месеца на годината. Централата е успяла да спести и пари, като не е извозвала отработено ядрено гориво към Русия, показва отчета на дружеството, съобщава БНТ. Резултатите на държавните енергийни фирми обаче са разнопосочни. На печалба освен АЕЦ "Козлодуй", са също така Електроенергият системен оператор, който пренася ток за бита и бизнеса, "Булгартрансгаз" и "Булгаргаз". На загуба излиза компанията-майка на всички дружества Български енергиен холдинг, както и отдавна губещите Национална електрическа компания, ТЕЦ "Марица изток" 2 и Мини "Марица изток". Последните отчети също така показват и нова тенденция при преноса на газ, транзитът през България е намалял с 63%. Очаква се от януари, Русия да спре изцяло преноса през Украйна. Според експерти обаче, страната ни вече се е подсигурила със строежа на Балкански поток. Анализаторите са категорични, че притеснения не трябва да има за идващия отоплителен сезон.
Източник: Фрогнюз (06.11.2019)

Е-поръчките стават задължителни за министерствата, София и АЕЦ "Козлодуй" Правителството пусна график и списък на възложителите, които от Нова година вече ще трябва да използват новата електронна платформа за обществени поръчки. Проектът на МС е публикуван за обществено обсъждане, което ще продължи до 1 декември. Графикът е доста неамбициозен, защото се предвижда на първия етап, т.е. от 1 януари, едва около 100 от общо 6000 възложители да качват заданията си и да приемат оферти чрез е-платформата. В списъка на "пионерите" са звената на централната власт - министерства, агенции, комисии, седем общини, които пускат най-много процедури, начело със София, Пловдив и Варна, и шест държавни предприятия, които традиционно купуват много стоки и услуги - като ЕСО, АЕЦ "Козлодуй" и ДП "Железопътна инфраструктура", ЕСО. От 1 април и останалите ведомства и предприятия, които работят по ЗОП, ще са длъжни да качват обявите за търговете с документацията по тях, да приемат оферти и да отговарят на въпроси на кандидатите онлайн. Тук влизат БНБ, президентството, обмудсманът, областни управи, болници и т.н. Всички, които искат да се състезават за изпълнители на обществени поръчки, също ще трябва да се регистрират и да използват е-платформата. Идеята на двата етапа е, че платформата е съвсем нова и първо трябва да се тества с по-малък брой потребители, за да се оправят евентуалните грешки и засечки. Агенцията за обществени поръчки обещава пълно съдействие по нововъведението - чрез обучения, чрез публикуване на указания и наръчници, а също и чрез горещия телефон на своя център за обслужване на клиенти.
Източник: Сега (11.11.2019)

Българският електроенергиен пазар се обедини с eдинния европейски пазар „в рамките на деня“ България стана част от единното свързване на европейските пазарите в рамките на деня във втората вълна на присъединяване към обединението. Изпълнителните директори на "Електроенергийния системен оператор" (ЕСО) и Българската независима енергийна борса (БНЕБ) Ангелин Цачев и Константин Константинов подписаха споразумение, уреждащо ангажиментите на двете дружества. На церемонията по подписването присъства председателят на КЕВР доц. д-р Иван Иванов. Пазарът за търговия с електрическа енергия „в рамките на деня“, опериран от БНЕБ, се присъединява към пазарното обединение, чрез българо-румънската граница. Със споразумението ЕСО и БНЕБ се съгласяват да си сътрудничат за провеждането на търгове за трансгранично разпределяне на преносна способност и енергия. ЕСО се ангажира да съгласува междусистемните обмени за всеки период на доставка със съседните оператори на преносни системи, част от пазарното обединение в рамките на деня.
Източник: БТА (21.11.2019)

Онлайн поръчки тръгват от януари От 1 януари догодина възлагането на обществените поръчки за три групи институции ще става чрез електронната платформа според приет от правителството график. В първия етап онлайн ще са поръчките на Министерския съвет, министерствата, държавните комисии и агенции. Този срок е и за второстепенните разпоредители с бюджет към Министерството на финансите, създадени с нормативен акт, включително Централния орган за покупки за нуждите на органите на изпълнителната власт. Втората група възложители, които са задължени да прилагат платформата от началото на 2020 г., са големи общини - София, Пловдив, Варна, Стара Загора, Благоевград, Бургас и Русе. Този ангажимент е вменен и на големи държавни фирми - “Електроенергиен системен оператор”, ТЕЦ “Марица-изток 2” , “Мини Марица-изток” и АЕЦ “Козлодуй” и Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура”. Вторият етап на електронните поръчки стартира от 1 април 2020 г., когато те стават задължителни за всички.
Източник: 24 часа (12.12.2019)

В 25 големи производителя на ток ще има ремонтни дейности през 2020 г. Общо 25 големи производителя на ток са обявили пред Електроенергийния системен оператор, че планират ремонтни дейности през 2020 г., които в определени периоди ще доведат до спиране на мощностите им. Сред тях са както държавни централи като АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ "Марица-изток 2", така и частни като американските ТЕЦ-ове - "Ей и Ес Марица-изток 1" и "КонтурГлобал Марица-изток 3" и свързаните с Христо Ковачки дружества. Ремонти предстоят и в столичната "Топлофикация". Графикът с ремонтите в централите е от особено значение за цените на електроенергията на свободния пазар, тъй като изключването на определени мощности обикновено води до поскъпване на тока. Последният пример за това са плановите ремонти в АЕЦ "Козлодуй" през септември и октомври миналата година, които доведоха до 20% скок в цените на платформата "Ден напред" на Българската независима енергийна борса.Тази година АЕЦ "Козлодуй" ще започне ремонтната си програма още през април, когато ще стартират дейности при петия блок. Те ще продължат общо 43 дни. Ремонт ще има и на шести блок на атомната ни централа, но той е планиран за септември. В графика на ЕСО не се посочва точно какви дейности ще се извършват. Миналия октомври шести блок на АЕЦ "Козлодуй" получи нов лиценз за експлоатация, който му позволява да работи през следващите 10 години. В същото време през м.г. само в рамките на няколко месеца шести блок спря на два пъти, след задействане на аварийните защити. Последно това се случи през ноември след сработване на защита на блочните трансформатори, преди това август заради технически проблем. Малко по-рано - през април, реакторът отново отказа, след като електрическата защита на генератора се включи.
Източник: Капитал (14.01.2020)

България внася повече ток, отколкото изнася През последните дни България внася повече електроенергия, отколкото изнася. Това сочат официалните данни за междусистемните обмени на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) за вчера, като същото беше положението и в неделя. Най-много впечатляват данните за обмена между България и Турция, според които между 7 и 12 ч., както и между 14 и 22 ч. износът на електроенергия е 0 МВт, докато вносът от югоизточната ни съседка в тези часови диапазони е между 197 и 234 МВт. Подобни са и данните за обмена на електроенергия между България и Сърбия, където между 3 и 22 ч. вчера сме изнесли между 30 и 164 МВт, а сме внесли между 181 и 300 МВт. Колосална е разликата между износа и вноса на ток за и от Румъния, сочат още данните на ЕСО. Експортът ни в различните часови диапазони се движи между 5 и 98 МВт, докато вносът на електроенергия от северната ни съседка е между 281 и 605 МВт. Традиционно изнасяме повече електроенергия за Гърция и Македония, става ясно още от таблицата за междусистемните обмени за днес, както и за последните дни. Нарасналият внос на електроенергия от Турция и Сърбия не се дължи на по-високите цени у нас, коментират експерти пред economic. bg. Причината за тази временна аномалия най-вероятно се дължи на факта, че някои страни, като Турция и Сърбия, връщат енергията, която преди време са взели под формата на бартер от България. Тъй като времето в средата на януари е топло, и Турция, и Сърбия имат излишък на енергия и ни връщат бартерите си. Към 13.30 ч. вчера товарът у нас също бе нисък за сезона - 5974 МВт, като 75,8% от него се осигурява от АЕЦ "Козлодуй" и конвенционалните топлоцентрали. Топлофикационните и заводските ТЕЦ осигуряват 10,3% от товара, а ВЕЦ-овете ни - едва 1,5%. Вятърните и соларните паркове у нас също работят "под пара", като осигуряват малко над 11,7% от товара.
Източник: Дума (21.01.2020)

Скъп ток вдигна вноса с 66 на сто Скъпият ток на борсата у нас отвори вноса от съседни страни и от Унгария. Справка на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) за периода 1 - 19 януари 2020 г. показва увеличение на електроенергията, доставена у нас с 66,15% в сравнение със същия период на 2019 г. Внесени са 313 878 мегаватчаса. Износът на ток бележи спад от 34,23% в сравнение с първите 19 дни на 2019 г. Средните цени у нас от 1 до 20 януари на базовата електроенергия са 54,86 евро за мегаватчас. За сравнение: в Румъния са били 52,40 евро, в Унгария - 52,67, в Сърбия - 53,69. В Турция средната цена е 47,76 евро, по-ниска е заради волативността (нестабилността - б .р.) на турската лира. Търговци казват, че най-много електроенергия в момента се внася от южната ни съседка. Най-после пазар, реагираха от бранша. Очертава се България да държи най-високите цени в региона за целия януари, прогнозират търговци на ток. Българските централи или държат високи цени, или затварят, коментират търговци, заяви Соня Кадиева, председател на Асоциацията на търговците на ток. Изключение прави Гърция, която е с по-високи цени. За там износът от България продължава, тъй като капацитетът за мрежата, който се плаща, е скъп и не си струва да не се използва. От Електроенергийния системен оператор заявиха, че ръстът на вноса е един път заради по-ниските цени в региона, но и заради пазарното обединение на румънската граница на платформата за търговия “в рамките на деня”. Работи се усилено и за пазарното обединение на платформата “ден напред”, което съвсем ще отвори търговията и ще окаже влияние на цените и на българската борса. И на 21 януари борсата затвори търговията на платформата “ден напред” с доставка 22 януари с цена за базова енергия (1 - 24 ч) 113,98 лв. за мегаватчас, или за 56,99 евро, за пикова енергия (9-20 ч) 124,23 лв. и след пика ( 1-8 ч и 21-24 ч) на 103,74 лв. Данните на ЕСО показват още, че са произведени 2 433 398 мегаватчаса, а са потребени 2 470 547, което означава, че потреблението е по-голямо от това, което българските централи са произвели Спадът в производството е 14,97 на сто, а на потребената у нас електроенергия - 6,06 на сто. С 13,8 на сто е спадът и в производството на базовите централи, тецовете и АЕЦ “Козлодуй”. Големите веита пък имат ръст от 18 на сто. С 48,6% по-малко ток са произвели големите вецове. Заради засушаването те отдавна се контролират и производството им е намаляло, защото се пази водата в язовирите.
Източник: 24 часа (22.01.2020)

Двойно повече електроенергия е внесена в страната през януари България продължава да внася значително повече ток, отколкото изнася, показват данните на "Електроенергийния системен оператор" (ЕСО). За периода от началото на годината до 2 февруари страната ни е внесла 570 684 мВтч, което е със 108.21% повече в сравнение със същия период на м.г. От друга страна, износът на електроенергия спада с около 33.67% спрямо януари 2019 г. до 507 749 мВтч. Това показва, че заради високите борсови цени у нас на компаниите им излиза по-евтино да купуват електроенергия от чужбина. В същото време потреблението на електроенергия в страната се понижава с над 4.5%, което може да се обясни със значително по-топлия януари. Данните на ЕСО показват още, че през този период производството на електроенергия е паднало с малко над 15% спрямо м.г., като много от централите не работят на пълни обороти. ТЕЦ "Марица-изток 2" работи с половината от мощността си. Заради сухото време пък ВЕЦ-овете регистрират 47.48-процентов спад в производството. Този спад в производството на зелен ток не може да се компенсира въпреки, че вятърните и соларни централи отчитат около и над 50% ръст на дейността си. Причината е, че ВЕЦ са отговорни за над две трети от ВЕИ енергията в страната. Цената на електроенергията в сегмента "Ден напред" на Българската независима енергийна борса за 4 февруари е 43.25 евро/мВтч, като по-скъпо е единствено в Сърбия, където токът на пазара върви по 44.88 евро/мВтч. Най-евтино е в Германия и Франция, където електроенергията се продава за почти 28 евро/мВтч.
Източник: Капитал (05.02.2020)

Токът за бизнеса поскъпнал рязко заради софтуерен проблем Основната причина за рязкото поскъпване на тока на българската борса се оказа софтуерен проблем на съседните пазарни платформи. Това обясни енергийният министър Теменужка Петкова, след като изслушала шефа на Енергийната борса днес по време на среща с бизнеса, на която домакин е бил един от главните недоволни от високите цени на електроенергията за бизнеса - Кирил Домусчиев, председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) и ротационен председател на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР). Въпреки намерения "софтуерен виновник" Петкова призна, че проблем има, но тепърва ще се анализират данните и ще се установи защо токът за индустрията у нас е по-скъп от този в останалите държави. Министърът на енергетиката каза, че на днешната среща не са обсъждани поисканите от работодателските организации оставки на шефовете на Българския енергиен холдинг, Българската независима енергийна борса и на ТЕЦ "Марица изток 2". "Срещата беше изключително ползотворна, премина в много конструктивен, в много партньорски диалог. С колегите от бизнеса, винаги сме си говорили много честно и открито, когато има проблеми търсим общи решения. Конкретната мярка е активен диалог - каза още Петкова. - Цената, основният път за нейното, така да кажем, пазарно изражение е пълната либерализация на пазара на електрическа енергия. Има закон, който закон ясно казва кой упражнява контрол по отношение работата на борсата - това е Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Има специален регламент - REMIT (б.р. - Регламент (ЕС) № 1227/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25.11.2011 г. относно интегритета и прозрачността на пазара за търговия на едро с енергия, който е специфична, секторна регулаторна рамка за наблюдение на пазара на електроенергия) - той е транспониран в Закона за енергетиката и колегите от КЕВР са на своето място и вършат своята работа". В продължилата повече от 3 часа среща, освен представители на работодателски организации - АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ, са участвали и председателят на парламентарната комисия по енергетика Валентин Николов, изп.-директори на БЕХ, ТЕЦ "Марица Изток 2", НЕК, АЕЦ "Козлодуй", ЕСО, "Булгаргаз", БНЕБ, Мини "Марица Изток", както и зам.-министърът Жечо Станков и експерти от министерството на енергетиката. Според участниците, предстои допълнителна среща с ръководството на ТЕЦ "Марица Изток 2". На нея трябва да се обсъдят мерки за оптимизация на работата ?, "така че да се отговори на новите регулаторни предизвикателства и на критиките, отправени от страна на бизнеса". Целта е да се намерят пазарни решения на проблемите, които поставят дружеството в затруднено положение.
Източник: Сега (14.02.2020)

ТЕЦ Бобов дол ЕАД с 42% ръст на печалбата през 2019 г. до 4,6 млн. лв. "ТЕЦ Бобов дол“ ЕАД, чийто директор Емил Христов е бил арестуван в сряда от полицията и задържан за 24 часа, изпраща една успешна 2019 г. с ръст а консолидираната печалба от 42% до 4,6 млн. лв., спрямо 3,24 млн. лв. за 2018 г.. Това става ясно от отчета на дружеството, публикуван чрез „Българска фондова борса“ АД, където се търгуват акциите на дружеството. Консолидираните продажби за 2019 г. са нагоре с 31% до 153,8 млн. лв., спрямо 117,7 млн. лв. за 2018 г. „ТЕЦ Бобов дол“ ЕАД е собственост на „Консорциум Енергия МК“ АД. Към 31 декември 2019 г. за компанията работят 1 199 служители. Основните дейности са производство на електроенергия и жп транспорт, за който е създадено дъщерно дружество. Основните клиенти са Гранд Енерджи Дистрибюшън ЕООД (електрическа енергия) и Електроенергиен системен оператор ЕАД (студен резерв и регулираща енергия). Основните доставчици на суровини, материали и услуги пък са Гранд Енерджи Дистрибюшън ЕООД (въглища и емисии CO2) и ТИБИЕЛ ЕООД (въглища). Припомняме, че преди повече от седмица заради незаконно горене на боклук в Бобов дол бяха министърът на вътрешните работи Младен Маринов, министърът на околната среда и водите Емил Димитров и главният прокурор Иван Гешев. "Констатирани са няколко нарушения в ТЕЦ „Бобов дол“. Едното е, че има замърсяване на въздуха. Образувано е досъдебно производство за това, че централата е горяла боклук, смесен с въглища. Другото открито нарушение е изтекло разрешителното за горене на отпадъци и на каквото и да е освен на въглища. Освен това, в площадка, в съседство с централата, нерегламентирано се складира боклук за изгаряне, който най-вероятно не отговаря на показателите за т.нар. RDF", каза тогава Гешев В отчета за 2019 г. обаче има явни фактически грешки. Например в него пише, че „ТЕЦ Бобов дол“ ЕАД има задължение по сключен облигационен заем с падеж 5.04.2017 г. Размерът не емисията е 3,5 млн. лв. с 5% фиксиран годишен лихвен процент“. Повече от очевидно сега вече сме 2020 г. По-долу пише, че дружеството има друг облигационен заем с падеж 15 април 2016 г. Всъщност дружеството има емисия за 3,5 млн. лв. с падеж 5 април 2020 г. и лихва от 4% годишно. Още по-долу отчетът влиза в реални дати и години и се съобщава за банков кредит от страна на ПИБ АД в размер на 2,76 млн. евро към 31 декември 2019 г. Лихвеният процент е 7%, а срокът е едногодишен с възможност за удължаване до 7 години.
Източник: Инвестор.БГ (24.02.2020)

Производството на ток е с 11.2% по-ниско от началото на 2020 г. Производството на електроенергия в България е спаднало с 11.26% от началото на 2020 г. до 15 март. В същото време потреблението е само с 2% по-слабо. Разликата се компенсира от внушително увеличения внос - с почти 94% повече в сравнение със същия период на 2019 година. Това показва оперативната справка на Електроенергийния системен оператор (ЕСО), който следи производството, потреблението, вноса и износа на електричество. Данните показват още, че износът се е свил с 24%, поради което дейността на базовите мощности - АЕЦ "Козлодуй" и въглищните централи, е спаднала с около 10%. Валежите от дъжд и сняг през последните седмици обаче са се отразили на ВЕЦ-овете. Ако до миналата седмица спадът в производството на електричество от водните централи беше около 50%, сега той е 39.4%, показва още справката на ЕСО. На този фон се наблюдава увеличено производство на електроенергия от страна на фотоволтаиците, вятърните централи и централите на биомаса.
Източник: Капитал (19.03.2020)

"Топлофикация-София" спира скандалния двудневен конкурс Ръководството на "Топлофикация-София" ще спре скандалния конкурс, чийто срок за подаване на документи бе само два дни. Това става след множеството медийни публикации по въпроса, след като стана ясно за конкурса. Той беше за за участие на "Топлофикация-София" в балансираща група, като срокът за подаване на заявки от страна на заинтересованите бе само два дни. Балансиращата група се занимава с това да се подава равномерно количество енергия в мрежата. Координаторът има право да получава такси, като е въпрос на споразумение дали те да са твърда сума или изчислени на мегаватчас. Според хора от енергийния сектор сумата би могла да е милиони лева. Обявата бе публикувана в сряда - 25 март, а крайният срок за отговор е до 17 часа в неделя. Отговорът на желаещите да участват трябва да бъде пратен по мейл, но също така в деловодството на общинското дружество трябва да пристигне запечатан плик със съответната оферта. Тя трябва да съдържа близо 20 документа, включително и такива, които е трудно да бъдат внесени и получени за 48 часа. За скандалната поръчка на "Топлофикация-София" съобщи общинският съветник от "Демократична България" и съпредседател на "Зелено движение" Владислав Панев. "Ето така прави конкурси новото "неопетнено" ръководство на "Топлофикация София". Пуска писма до потенциални участници в сряда следобед, а оферти приема до неделя. По време на извънредно положение, когато офисите работят предимно от дома. За тези два работни дни трябва да се извадят удостоверения от НЕК, НАП, общината, енергийната борса и ЕСО. Почти невъзможно без предварителна информация. Истински пир по време на чума. ", коментира Панев във "Фейсбук". Според съветника от опозицията финансовите условия в процедурата са изработени така, че в него да мога да участват само избрани компании. В обявата на "Топлофикация-София" пише, че проявяващите интерес фирми трябва да приложат декларация, че приходите им от продажба на електричество през последната година са били не по-малко от 200 млн. лв. "На условието вероятно отговарят само три фирми. Още няма данни за 2019 г., но за предишната такива обороти имат само фирмите на ЧЕЗ и "Енерго про", както и "Гранд енерджи дистрибюшън", свързана с Христо Ковачки. Възможно е границата през миналата година да е минала и още един търговец на Ковачки - " Юропеан трейд оф Енерджи". Всичко това ме навежда на мисълта, че процедурата е направена за определен предварително победител. Поне за мен това е изключително скандално. Време е за пълна карантина срещу такива схеми, за да изгоним вирусите от "Топлофикация". Иначе ще ни се подиграват, отпускайки като дарение малка част от прибраното, коментира Панев. Той допълва, че вече е пратил мейл до председателя на комисията по икономика и собственост в СОС - Николай Стойнев от ГЕРБ, с искане за действия по прекратяване на скандалната процедура и изслушване на ръководството на "Топлофикация- София". Часове след първото си съобщение Владислав Панев публикува второ, че е получил уверения от Николай Стойнев, че конкурсът на "Топлофикация- София" за избор на балансираща група ще бъде прекратен. След това същото е обявила и самата "Топлофикация-София", съобщи "Медиапул". От дружеството са пояснили, че процедурата за избор на координатор на балансираща група е утвърдена още през декември миналата година, а документите са публикувани на сайта на дружеството. "При обявяването на посочената процедура не е отчетено обстоятелството, че в условията на извънредно положение в страната потенциалните участници биха срещнали затруднения при снабдяването с изискваните в поканата документи и поради това ръководството на дружеството взе решение за прекратяване на процедурата", се казва в съобщение от фирмата. От там допълват, че са изпратени покани за участие в конкурса до 17 фирми, но не са дали ясно становище колко от тях биха могли да се включат в процедурата при поставените изисквания. "Условието за приходи от продажби за последната година в размер на минимум 200 млн. лв. е в съответствие с мащабите на производство на електрическа енергия от "Топлофикация София" ЕАД, което е в рамките на 850 000-900 000 мегаватчаса годишно и изисква реципрочна стабилност от фирмата координатор", обясняват от "Топлофикация". Дружеството нямало информация за това кои участници на пазара изпълняват това условие. "Нещо повече, с цел предотвратяване на всякакви спекулации в публичното пространство, изискваме от участниците да представят документи за липса на задължения и разсрочени плащания към НАП, НЕК-заплатена "Цена за задължение към обществото", Фонда за сигурност на енергийната система, местни данъци и такси и др.", твърдят от столичното парно. През ноември м.г. Столичният общински съвет смени бившия изпълнителен директор на дружеството Кремен Георгиев, който се смята за приближен до споменатия Ковачки, с Александър Александров. Георгиев бе сред шефовете на топлофикациите във Враца, Велико Търново и Перник, които индиректно се свързват с бизнесмена. Александров също е бивш директор на предприятие, свързано с Ковачки - "Стомана" - Перник. След встъпването си в длъжност новото ръководство на "Топлофикация София" се зарече да стабилизира финансите и да ореже излишните разходи.
Източник: Сега (30.03.2020)

ЧЕЗ поиска 70% поскъпване за нощния ток Нощният ток да поскъпне със 70 на сто, а дневният - с малко над процент от юли е поискало електроснабдителното дружество ЧЕЗ. От публикуваните от енергийния регулатор заявления става ясно още, че другите две компании - И Ви Ен и Енерго Про, искат пренебрежима промяна - повишението на електроенергията да е под половин процент. От производителите поскъпване с 3 на сто иска АЕЦ „Козлодуй“, а от Националната електрическа компания са изчислили, че токът, произведен от техните ВЕЦ-ове, трябва да е с близо 40% по-скъп. Електроенергийният системен оператор пък иска с близо една трета по-високи да са таксите за достъп и пренос. Подаването на тези заявления е законово изискване, но не означава, че това ще е поскъпването на тока. От енергийния регулатор обясниха, че исканията на компаниите ще бъдат разгледани през юни и тогава ще бъде решено дали да има промяна в цените на електроенергията.
Източник: Сега (29.04.2020)

Вече сме енергийното джудже на Балканите От началото на 2020-а до сега износът на ток от страната се е понижил с повече от 20% спрямо същия период на миналата година, показва справка на Електроенергийния системен оператор. От 1 януари до 26 април сме изнесли 2,48 млн. мвтч електроенергия, а през същия период на 2019-а - 3,12 млн. мвтч. Причината за слабото потребление може да се търси в икономическата криза, която настъпи при пандемията от коронавируса. Но спадът в износа на електроенергия е виден и през последните месеци преди кризата. Ако ниското търсене на български ток в региона се запази и след отмяната на ограниченията, тогава изобщо няма да има нужда да си говорим за изграждането на нови мащабни енергийни мощности у нас. Днес НЕК вече не е и единствения износител на електроенергия и при сегашните резултати държавната фирма няма как да разчита на сериозни приходи по тази линия. Производството на електрическа енергия от началото на годината до 26 април също се е понижило, но с по-скромни темпове. По данни на ЕСО спадът в с около 10 процента. Досега са произведени 14,3 млн. мвтч, а за същото време на 2019-а - 15,9 млн. мвтч. Ако се погледнат и по-ранните отчетни периоди, става ясно, че тази негативна тенденция се запазва през последните няколко месеца. Спад се наблюдава и при вътрешното потребление. Понижението там е с около 2,2 на сто и е естествено продължение на затворените производства и заведения заради извънредното положение. Любопитното е, че у нас вече трайно се внасят немалки количества електроенергия. Вносът от януари насам се е увеличил с цели 67,6 процента. В момента той е достигнал 1,61 млн. мвтч, а за същия период на миналата година е бил за 965 хил. мвтч. От данните на системния оператор се вижда, че част от нашите компании са успели да си намерят доставчик на евтин ток и той със сигурност не е от България. Не бива да се забравя и фактът, че заради процеса на либерализация на енергийните пазари в Европейския съюз, преди няколко години отпаднаха таксите за износ и внос на електроенергия. Занапред се очаква още по-голямо пазарно обединение, което ще позволи и вноса на още по-големи количества ток в страната. Това със сигурност ще се случи при условие, че компаниите успеят да си намерят производител, който да им доставя евтина електроенергия. Днес като такъв евтин доставчик у нас се очертава единствено АЕЦ „Козлодуй“. Термичните ни централи не могат да си позволят да продават евтин ток, каквато в момента се предлага на европейските пазари.При целия този спад на производството обаче се оказва, че ВЕИ централите произвеждат все по-големи количества електроенергия. От началото на годината досега големите ВЕИ са произвели с 21,4% повече ток, в сравнение със същия период на миналата година. Отличници са централите на биомаса с ръст от 23,4%, а малко по-скромни са резултатите при вятърните електроцентрали (22,83%) и слънчевите паркове (16,28%). При по-малките ВЕИ, присъединени към разпределителната мрежа, увеличението е с общо 15,48% като произведените количества са 684,3 хил. мвтч. В тази група вятърните централи доминират с ръст от 20,67 на сто. Съдейки по данните на Енергийния системен оператор, не е розова картината при производството на ток от ВЕЦ. От началото на 2020-а досега производството на водните централи е спаднало с близо 9%, една от причините за което вероятно е сравнително сухата зима. Предоставените от ЕСО данни подсказват достатъчно красноречиво каква е ситуацията на този етап в българската икономика. Като добавим и продължаващите ограничения и трудности за бизнеса поради проблемите с коронавируса, все по-отчетливо се вижда, че страната ни вече е изпаднала в рецесия. Спадът в потреблението и производството на ток винаги е един от първите показатели за това.
Източник: Банкеръ (04.05.2020)

"Дитсманн Енергоремонт" ще обнови трите блока на ТЕЦ "Варна" за 11.5 млн. лв. Компанията за ремонт на енергийни съоръжения "Дитсманн Енергоремонт холдинг" е избрана за изпълнител на ключов проект в ТЕЦ "Варна". Дружеството, което преди три години стана част от нидерландската група Dietsmann, ще ремонтира трите енергийни блока на притежаваната от почетния лидер на ДПС Ахмед Доган централа. Договорът е на стойност 11.5 млн. лв. и е спечелен в конкуренция с друго българско обединение. Проектът е ключов за ТЕЦ "Варна", която в момента предоставя студен резерв на Електроенергийния системен оператор, тъй като заради лошо си състояние имаше проблеми с включването на мощности при нужда. Освен това ремонтът, който трябва да приключи за около година, ще позволи на централата да разполага с по-голяма мощност и съответно да печели по-голяма част от търговете за студен резерв. Или при задържане на ниските цени на природния газ директно да участва на енергийната борса.Поръчката е за ремонт на основните съоръжения на блокове 4, 5 и 6 на централата, всеки от които е с мощност 210 мВт. Това са и единствените от шестте блока, които биха могли да бъдат използвани с основно гориво природен газ, а не въглища. Процедурата е била открита в началото на март с прогнозна стойност 12 млн. лв. без ДДС. В края на април за изпълнител е определена "Дитсманн Енергоремонт холдинг" с оферта за 11.5 млн. лв. Другият кандидат е бил обединението "Енергоремонт - ИДА", в което влизат старозагорската "Металик" и "Енергоремонт" - Гълъбово, което е предложило близо два пъти по-висока цена - 22.9 млн. лв. Освен ремонта на блоковете победителят "Дитсманн Енергоремонт" е спечелил и отделна поръчка за изграждане на нови димоотходи на трите блока на стойност малко под 3 млн. лв. без ДДС. Според документите за търга ремонтът трябва да приключи до края на юли 2021 г.Блоковете, които ще се обновяват, са въведени в експлоатация между 1977 и 1979 г. Проектирани са да използват висококалорични въглища, които се внасят, но могат да работят и на природен газ. Централата на практика беше спряна в началото на 2015 г., по времето на предишния й собственик - чешката CEZ. Оттогава в нея ремонти не са правени, което е и причината миналата година Електроенергийният системен оператор (ЕСО) да я глоби с 2 млн. лв. заради проблеми при осигуряване на студен резерв. През миналата година трябваше да бъде направен и спешен ремонт на 6-и блок, но поръчките бяха отменени, тъй като така или иначе към онзи момент "Булгартрансгаз" не можеше да осигури достатъчно газ и за трите енергоблока. Този проблем би трябвало вече да е преодолян, след като миналата есен държавната компания обяви поръчка за разширение на газопровода до централата, което трябва да увеличи доставките от 120 хил. куб.м до 200 хил. куб.м на час. Допълнителният капацитет ще позволи на ТЕЦ "Варна" да кандидатства за по-голям дял от студения резерв, тъй като ще може да активира и трите си блока. Сега централата получава 27 млн. лв. на година, за да стои в готовност, предоставяйки студен резерв на държавата - услуга, която бе категорично отказана, когато собствеността беше на CEZ.
Източник: Капитал (18.05.2020)

Д банк е готова да кредитира "ТЕЦ Варна" на Ахмед Доган с 22 млн. лв. Обновяването на контролираната от Ахмед Доган и Данаил Папазов "ТЕЦ Варна" е подсигурено с нови 22 млн. лв. заемен ресурс от Д банк. Договорът за кредит е от 26 февруари, но става видим чак сега от вписан в Търговския регистър залог върху централата и нейни активи в полза на банката, която е собственост на Фуат Гювен. Сумата вероятно е за течащата реновация на блоковете на ТЕЦ-а, който, след като беше придобит от политиците от ДПС, печели, без да работи, от договори за студен резерв с държавната "Електроенергиен системен оператор". Няма обаче официална информация дали заемът е усвоен. Самата "ТЕЦ Варна" беше продадена в края на 2017 г. от CEZ на "Сигда" - фирма на семейството на бившия транспортен министър от кабинета "Орешарски" Данаил Папазов. Тогава сделката беше финансирана с 24.225 млн. евро заем от Първа инвестиционна банка. Месеци по-късно през 2018 г. почетният председател на ДПС Ахмед Доган купи 70% дял в "Сигда" за около 1.5 млн. лв. по думите на Папазов. Впоследствие централата стана двигател за изсветляване на имуществото на Доган, като официално придоби боянските му сараи. Сега, изглежда, "ТЕЦ Варна" диверсифицира финансирането си с втора банка. Според представените документи заемът от Д банк е за 22 млн. лв., което за нейния размер е голяма експозиция. Лихвата е тримесечен Euribor плюс 3.75%, което към момента е 3.75%. Заемът е едногодишен, но с опция за автоматично удължаване до максимум пет години. Освен "ТЕЦ Варна" като съдлъжници в полза на банката са вписани още две дружества - това са "Сигда" и "Пристанище ТЕЦ Езерово". Последното е дъщерно дружество на "ТЕЦ Варна", в което миналата година бяха обособени активите на порта към топлоцентралата, за който бяха обявени мащабни планове за инвестиции, които да го направят конкурент на "Пристанище Варна". Част от залога е и оборудване на "ТЕЦ Варна" на стойност близо 125 млн. лв. В края на миналата година "ТЕЦ Варна" вече влезе във взаимоотношения с Фуат Гювен. Тогава централата на Доган чрез дъщерното си "Отманли вилидж" купи от компании на банкера дружеството "Варна мода". В него бяха апортирани имоти в близост до боянските сараи и до морските сараи на Доган в областта Росенец край Бургас. А също така и три яхти. Цената на сделката не беше оповестена, но оценката на активите, влезли във "Варна мода", беше над 5 млн. лв. Гювен, който има турско и българско гражданство, отдавна е считан за един от най-близките и доверени бизнесмени на Доган и за част от обръчите от фирми на ДПС. През годините неговата Д банк е финансирала и други фирми, свързани с партията, включително и такива на депутата Делян Пеевски. Друга обща черта между Доган и Гювен са интересите в областта около Росенец. През 2009 г. чрез една от последните заменки "Елкабел" придобива 83 дка до съседния до парка квартал на Бургас "Крайморие". Морските сараи на Доган в Росенец формално са собственост на "Хермес солар", която не е пряко собственост на Доган или "ТЕЦ Варна". Те са част от по-голям имот от над 180 дка, който през 2007 г. е продаден от тогавашните пенсионни фондове на "Лукойл" на фирма "Стрейтлайн", която е собственост на кипърската офшорка Troxi Trading Limited. През миналата година за действителен собственик на "Стрейтлайн" бе посочен арх. Калин Тихолов. Той е проектант на морските сараи и управител на споменатата "Отманли вилидж", която е част от "ТЕЦ Варна". Тихолов трябваше да е колега на Папазов в кабинета "Орешарски", тъй като беше предложен да застане начело на специално създаденото министерство на инвестиционното проектиране, но след остра обществена реакция на поста бе сложен колегата му от УАСГ Иван Данов.
Източник: Капитал (27.05.2020)

До либерализиране на енергийния пазар: Парите за студен резерв - в „ТЕЦ Марица Изток 2“Да спре провеждането на търгове с частните централи за осигуряване на студен резерв на електроенергия. Такава промяна в закона ще внесе ГЕРБ, съобщиха на пресконференция министърът на енергетиката Теменужка Петкова и председателят на енергийната комисия Валентин Николов. Промените ще бъдат направени чрез изменение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, които ще се внесат първо и второ четене, уточни Николов. Идеята е този механизъм да се премахне и да се търси вариант единствено държавната ТЕЦ “Марица Изток 2” да може да осигурява студен резерв, се разбра от думите на Валентин Николов. Новата схема ще бъде временна и ще работи до средата на 2021 година, когато изцяло ще бъде либерализиран енергийният пазар. Не е ясно колко точно пари получават ТЕЦ-ове, които са спечелили търговете за студен резерв, след като се наложи да активират мощности. Не е ясна тарифата за МВтч и дали се плаща от ЕСО или от поръчителя на електроенергията. Според енергийния експерт проф. Атанас Тасев поддържането на студен резерв е необходимо, за да се гарантира енергийната сигурност на страната ни. Студеният резерв представлява енергийни мощности, които не работят, но получават пари, за да стоят в готовност и при необходимост да бъдат активирани. По Закона за енергетиката министър Теменужка Петкова е длъжна да организира всяка година нов търг, чието действие е до 31 юли. Класирането е по цена, като в държавата трябва да се гарантират 650 мегавата средногодишно. Частните централи получават между 9,18 и 9,20 лв./мегаватчас само за да са в режим на готовност да произведат определените им количества енергия. Ако се наложи и да ги доставят, те получават допълнителни пари, но никой не знае какви са те. През миналата година бяха избрани пет централи, които да осигуряват студен резерв - ТЕЦ “Варна”, в която мажоритарен собственик е почетният председател на ДПС Ахмед Доган, ТЕЦ “Бобов дол” на Христо Ковачки, ТЕЦ “Марица 3” и “Топлофикация Русе”. От публикуваните резултати от търга стана ясно, че ТЕЦ “Варна” получава 26,5 млн. лв., а останалите три централи - общо 25,4 млн. лв. Този път в схемата се включи и държавната ТЕЦ “Марица Изток 2”, която взе само 1,76 млн. лв. Това е поредната година, в която ТЕЦ “Варна” получава пари за студен резерв - на търга през 2018 година централата получи 27,4 млн. лева. “Дадохме сметка, че в няколко случаи работата на правителството се обвързва с едва ли не слугинаж към Доган. В тази връзка взехме решение тотално да се промени схемата на студения резерв”, заяви сутринта лидерът на НФСБ Валери Симеонов.
Източник: Труд (20.07.2020)

Регионалната комисия премахна „Студения резерв“ Комисията по регионално развитие и благоустройство в парламента одобри промените, свързани със„Студения резерв“, съобщи БНР. Председател на комисията е Искрен Веселинов, депутат от ВМРО и съпредседател на парламентарната група на „Обединени патриоти“. Законопроектът е внесен от депутати от парламентарните групи на коалиционните партньори ГЕРБ-ОП и има основна цел намаляване на разходите на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД (ЕСО) за резервиране и оттам - намаляване на сметките на домакинствата и бизнеса за електроенергия. Това ще става по ред, определен в Закона за енергетиката. Промените ще са в сила до пълната либерализация на пазара на електрическа енергия в България. Текстовете трябва да преминат и през Комисията по енергетика. След приемане в пленарна зала министърът на енергетиката ще има правото да отпуска този резерв към държавната централа. Междувременно пак ексминистърът на правосъдието Христо Иванов направи цирк пред ТЕЦ-Варна и пусна клип със своите искания. Днес пък Върховната касационна прокуратура (ВКП) обяви за започваща проверка на централата, заради публикации в медиите.
Източник: Монитор (22.07.2020)

Производството на електроенергия в България е спаднало с 8.09% от началото на годината Производството на електроенергия в България е спаднало с 8.09 процента за периода 01.01.2020 г. - 02.08.2020 г. спрямо 01.01.2019 г. - 02.08.2019 г. Това показват оперативните данни на Електроенергийния системен оператор /ЕСО/ за енергийния баланс на страната за периода от 1 януари до 2 август 2020 година спрямо аналогичния период на 2019 г., публикувани днес на страницата на оператора. От 1 януари 2020 г. до 2 август тази година от ЕСО са отчели производство на електроенергия в обем от 24 085 095 MWh. За сравнение през същия период на 2019 г. производството е възлизало на 26 206 321 MWh. Потреблението в страната е спаднало с 3.73 процента за периода 01.01.2020 г. - 02.08.2020 г. спрямо 01.01.2019 г. - 02.08.2019 г., показва още статистиката на ЕСО. От началото на 2020 г. до 2 август са се изразходили 21 987 814 MWh, докато за аналогичния период на 2019 г. - 22 838 988 MWh. От ЕСО отчитат и спад в износа на електроенергия с 15.66 процента. За периода 01.01.2020 г. - 02.08.2020 г. България е изнесла 4 472 546 MWh електроенергия, докато за аналогичния период на 2019 г. - 5 303 098 MWh. За сметка на това вносът на електроенергия в България за посочения период се е увеличил с 22.70 на сто. От началото на тази година до 2 август страната ни е внесла 2 375 265 MWh електроенергия, докато за същия период на миналата година - 1 935 765 MWh, сочи още статистиката на ЕСО.
Източник: 24 часа (05.08.2020)

Държавната енергетика и военни заводи на печалба и в кризата Въпреки коронакризата държавната енергетика и военни заводи работят с печалба. Това показват резултатите за второто тримесечие на годината. АЕЦ “Козлодуй” за полугодието е на плюс 140,18 млн. лв., при 178,57 млн. за шестте месеца на 2019 г., което е с 21,5% по-малко. Централата е произвела 2,4 на сто повече ток. Една от причините за по-ниската печалба е повечето електроенергия за регулирания пазар с 53,8%. С 9% са спаднали приходите от свободния пазар и заради ниските цени на енергийната борса. Извънредното положение заради COVID-19 e довело до искане от страна на партньори на централата за предоговаряне на сключени сделки, както и отказ на договорени количества електроенергия. Газовият оператор “Булгартрансгаз” е на печалба от 60,9 млн. лв., при 45,64 млн. през полугодието на 2019 г. Заради коронавируса се отчита забавяне на доставките по проекта “Балкански поток”. През този период компанията има разрешение от правителството да стане акционер в гръцката “Газтрейд”, която ще изгражда терминала за втечнен газ в Александруполис, но акциите все още не са купени. 200 млн. евро кредит е теглен от 4 банки за изграждане на “Балкански поток”. В тези шест месеца е направена и обезценка 100% на вземане от КТБ за 4,8 млн. лв. И Електроенергийният системен оператор е на плюс с 30,28 млн. лв., при 7 млн. за шестте месеца на 2019 г. Традиционно ТЕЦ “Марица-изток 2” отчита загуба - 128,7 млн. лв., което обаче е с 46,7 млн. по-малко от същия период на 2019 г. За полугодието централата е дала над 130 млн. лв. за квоти въглеродни емисии. За въглища са платени 58,52 млн. лв., което е с над 50 млн. по-малко от същия период на 2019 г. Мениджмънтът на централата отново пише, че е създадена неравнопоставеност между производителите на електроенергийния пазар и че тецът не може да съществува без подкрепата на БЕХ. Мини “Марица-изток” също са на червено - с 9,6 млн. лв., при 1,75 млн. за първото полугодие на 2019 г. Ръст от 10,6% на активите отчита Българската банка на развитие - към края на юни те възлизат на 3,51 млрд. лв., докато в края на 2019 г. са били 3,17 млрд. лв. Дадените на бизнеса кредити чрез търговските банки са 151 млн. лв. 8,178 млн. лв. е печалбата на ББР за първите 6 месеца на годината. За същия период на миналата година е била 18,332 млн. лв., като понижението се дължи предимно на нарастването на разходите за обезценки и провизии, на увеличението на разходите за лихви и по-високата вноска във Фонда за преструктуриране на банките. София Тех парк отчита загуба от 1,2 млн. лв. за полугодието. Дружеството обаче очаква през септември да му бъдат изплатени европейски средства за вече изпълнени проекти по ОПИК. Националната компания “Индустриални зони” също има загуба - 1,47 млн. лв. ВМЗ отчита печалба от 11,892 млн. лв. към края на юни, което е подобрение спрямо миналата година с над 2 млн. лв. “Кинтекс” удвоява печалбата си до 12,5 млн. лв., но “Авионамс” отчита по-лоши резултати - печалбата за второто тримесечие е 1,14 млн. лв., докато преди година е била почти 3 млн. лв. Коронавирусът е ощетил “Летище София”. При планирана печалба от 5,4 млн. лв. за първото полугодие се отчита загуба от 586 хил. лв. Над половината от приходите на летището са от търговия на стоки в магазини. Приходите от продажба на самолетни билети са с 67 хил. лв. по-малко на годишна база, тъй като обслужените пътници са с 86% по-малко за периода април - юни и наполовина по-малко за януари - юни. РВД е на печалба от 5,66 млн. лв. при очаквана 6,2 млн. През пандемията са намалели пътуванията не само със самолет, но и с влак - “БДЖ - Пътнически превози” е на минус 12,549 млн. лв., като на годишна база загубата нараства с 2,577 млн. лв.
Източник: 24 часа (07.08.2020)

Потреблението на електроенергия в България е спаднало с 3.83% от началото на годината Потреблението на електроенергия в България е спаднало с 3.83 процента за периода 01.01.2020 г. - 09.08.2020 г. спрямо 01.01.2019 г. - 09.08.2019 г. Това показват оперативните данни на Електроенергийния системен оператор /ЕСО/ за енергийния баланс на страната за периода от 1 януари до 9 август 2020 година спрямо аналогичния период на 2019 г., публикувани днес на страницата на оператора. От началото на годината до 9 август са изразходени 22 598 463 MWh електроенергия, докато за аналогичния период на 2019 г. потреблението у нас е било 23 499 625 MWh. Производството на електроенергия в България е спаднало с 8.13 процента за периода 01.01.2020 г. - 09.08.2020 г. спрямо 01.01.2019 г. - 09.08.2019 г., сочат още данните на ЕСО. От 1 януари 2020 г. до 9 август тази година от ЕСО са отчели производство на електроенергия в обем на 24 838 201 MWh. За сравнение през същия период на 2019 г. производството е възлизало на 27 036 560 MWh. От ЕСО отчитат и спад в износа на електроенергия с 15.32 процента. За периода 01.01.2020 г. - 09.08.2020 г. България е изнесла 4 670 528 MWh електроенергия, докато за аналогичния период на 2019 г. - 5 515 388 MWh. За сметка на това вносът на електроенергия в България за посочения период се е увеличил с 22.86 на сто. От началото на тази година до 9 август страната ни е внесла 2 430 790 MWh електроенергия, докато за същия период на миналата година - 1 978 453 MWh, показва още статистиката на ЕСО.
Източник: 24 часа (12.08.2020)

Внасяме повече електроенергия, износът се срива Износът на електроенергия от страната ни намалява, но за сметка на това вносът расте. Това показват оперативните данни на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) за енергийния баланс на страната За периода от началото на годината до средата на август сме изнесли 4 827 419 MWh, докато за същия период на миналата година - 5 688 320 MWh, което е намаление с 15,13%. Вносът на електроенергия продължава да остава висок и достига 2 484 341 MWh, което е повишение с 23,65% спрямо година по-рано, когато е отчетен внос на 2 009 218 MWh. От началото на годината се свива и потреблението на електроенергия, показват още данните на ЕСО. Едни от причините са слабият туристически сезон, както и свиването на дейността на част от предприятията заради кризата. Така потреблението на електроенергия от началото на годината пада с близо 4 процента до 23 231 569 MWh, при 24 173 114 MWh за същия период на 2019 г. Производството на електроенергия също намалява. От началото на настоящата година до 16 август то възлиза на 25 574 647 MWh. За същия период на 2019 г. то е било 27 852 217 MWh. Понижението е с 8,18%. Увеличава се делът на енергията от възобновяеми източници. Той расте с близо 16 на сто. Това се дължи както на ръст при вятърните (плюс 20,27%) и фотоволтаични (плюс 9,88%) мощности, така и на биомасата (плюс 10,26%). Делът на ВЕЦ продължава да намалява. От началото на годината те са осигурили 2 332 572 MWh електроенергия, при 2 424 100 MWh година по-рано.
Източник: Труд (20.08.2020)

Вносът на ток скочи с над 23% Вносът на електроенергия в България от началото на годината се е увеличил с 23,92%. Това показват последните оперативни данни на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) за енергийния баланс на страната за периода 1 януари - 23 август спрямо същия период на миналата година. От началото на годината България е внесла 2 528 384 MWh електроенергия, докато през този период на 2019 г. внесеният ток е бил 2 040 275 MWh. За същия период на тази година страната е изнесла с 15,31 на сто по-малко електроенергия в сравнение с миналата година. Производството на ток е спаднало с 8,26% от началото на годината до 23 август спрямо същия период на миналата година. За същия период е отчетено производство на електроенергия в обем от 26 295 194 MWh. За сравнение през същия период на 2019 г. производството е възлизало на 28 661 871 MWh, показват данните на ЕСО. Потреблението на електроенергия в страната е намаляло с 3,95%. От началото на 2020 г. до 23 август са се изразходили 23 854 392 MWh, докато за аналогичния период на 2019 г. е отчетено потребление от 24 834 333 MWh. От ЕСО отчитат увеличение на участието на ВЕИ в преносната мрежа с 14,25 на сто, както и в разпределителната мрежа с 8,13%. Най-голям принос за това е на вятърните електроцентрали. Отчита се спад на дела в електроенергията от ВЕЦ с 3,41 на сто за периода спрямо същия на предходната година.
Източник: Дума (27.08.2020)

Производството на електроенергия в България е спаднало с 8.29 % Производството на електроенергия в България е спаднало с 8.29 процента за периода 01.01.2020 г. - 30.08.2020 г. спрямо 01.01.2019 г. - 30.08.2019 г. Това показват оперативните данни на Електроенергийния системен оператор /ЕСО/ за енергийния баланс на страната за периода от 1 януари до 30 август 2020 година спрямо аналогичния период на 2019 г., които са публикувани на страницата на оператора. От 1 януари 2020 г. до 30 август тази година от ЕСО са отчели производство на електроенергия в обем от 27 052 247 MWh. За сравнение през същия период на 2019 г. производството е възлизало на 29 497 995 MWh. Потреблението в страната е спаднало с 4.04 процента за периода 01.01.2020 г. - 30.08.2020 г. спрямо 01.01.2019 г. - 30.08.2019 г., показва още статистиката на ЕСО. От началото на 2020 г. до 30 август са се изразходили 24 497 054 MWh, докато за аналогичния период на 2019 г. - 25 528 210 MWh. От ЕСО отчитат спад и в износа на електроенергия с 15.33 процента. За периода 01.01.2020 г. - 30.08.2020 г. България е изнесла 5 120 660 MWh електроенергия, докато за аналогичния период на 2019 г. - 6 047 844 MWh. За сметка на това вносът на електроенергия в България за посочения период се е увеличил с 23.45 на сто. От началото на тази година до 30 август страната ни е внесла 2 565 467 MWh електроенергия, докато за същия период на миналата година - 2 078 059 MWh, сочи още статистиката на ЕСО. Увеличение на участието на ВЕИ в преносна мрежа с 13.14 процента, както и в разпределителната мрежа със 7.58 на сто, отчитат още от ЕСО. Най-голям принос за това е на вятърните електроцентрали. Отчита се спад на дела в електроенергията от ВЕЦ-овете с 3.38 на сто за периода 01.01.2020 г. - 30.08.2020 г. спрямо 01.01.2019 г. - 30.08.2019 г., показват още данните на ЕСО.
Източник: 24 часа (02.09.2020)

Над 1.396 млрд. лв. са приходите на фонд „Сигурност на електроенергийната система“ за 2018 г. Събраните средства във фонд „Сигурност на електроенергийната система“ през 2018 г. възлизат на 1.396 млрд. лв. Това е посочено в отчета на фонда за миналата година, одобрен на днешното заседание на Министерския съвет. По закон във фонда се събират по 5% от месечните приходи на производителите и вносителите на електроенергия в страната, както и на „Булгартрансгаз“ и „Електроенергиен системен оператор“. Средствата от търгове за продажба на квоти емисии парникови газове също постъпват във фонда. От 2018 г. във фонда постъпват и приходи от цената и/или компонентата от цената, чрез която всички крайни клиенти участват в компенсиране на невъзстановяемите разходи на енергийните предприятия или на разходи, произтичащи от наложени им задължения към обществото. Със събраните средства фондът покрива разходите на „Национална електрическа компания“, произтичащи от функцията й на обществен доставчик. Със средства от фонда се предоставят и премии на топлофикационни централи и когенерации, както и на производителите с обща инсталирана мощност 4 MW и над 4 MW по Закона за енергията от възобновяеми източници. Разходите за издръжка на фонда през 2018 г. възлизат на 442 хил. лв. За покриване на разходите на НЕК, произтичащи от статута й на обществен доставчик, са изплатени близо 987 млн. лв. Отчетът на фонда на електроенергийната система е приет от управителния му съвет през м. март 2019 г. и одитиран от Сметна палата.
Източник: Банкеръ (10.09.2020)

1,4 млрд. лева в електропреносната мрежа в следващите 10 години 1,4 млрд. лв. инвестиции до 2029 г. в електропреносната мрежа планира Електроенергийният системен оператор. Прогнозата е в 10-годишния план за развитие на мрежата, който Комисията за енергийно и водно регулиране предстои да обсъжда. Развитието на мрежата е свързано с изграждането на нови мощности и с прогнозното потребление в страната. Електроенергийният системен оператор е разработил минимален и максимален сценарий на потребление в страната. Дава и прогнозата на Министерството на енергетиката в интегрирания план „Климат – енергетика“, която е най-висока – 40,14 млн. мегаватчаса за 2020 г. и 41,1 млн. лв. за 2029 г. Максималният сценария на ЕСО предвижда 38,95 млн. мвтч потребление за тази година и 40,8 млн. за 2029 г. При минималния потреблението през 2029 г. е по-ниско от прогнозата за тази година – 37,55 млн. след 10 г., при 37,9 млн. за тази. Според системния оператор страната ни има мощности, които да покрият ползването на електроенергия. Но при сценарии за неветровита, но студена зима, като тази през 2017 г., е възможен внос или пък активиране на тъй наречения бавен третичен резерв на производителите, тоест – големи индустрии, потребяващи много ток, да намаляват мощност при необходимост, за което им се плаща. Прогнозата за мощности в страната предвижда увеличаване на възобновяемите енергийни източници с още 1465 мегавата, като най-много са фотоволтаичните и вятърни централи, 659 и 673 мегавата, вецове са едва 69 мегавата. Тецовете и когенерациите се увеличават с нови 564 мегавата, или общо новите мощности след 10 г. са 2029, като най-големият дял е на веитата. ЕСО се позовава и на плана „Климат-енергетика“, който предвижда драстично намаляване до 2029 г. на въглищните централи – от 4301 мегавата сега на 2701 мегавата през 2029 г. Записано е увеличение на централите на газ от 1909 мегавата сега на 2395 след 10 години. В плана на системния оператор не е вписана ядрена мощност, тъй като пускането й е предвидено за извън десетгодишния период, който се разглежда - за 2030-2040 г. Но при положително развитие на проекта „Белене“ е предвидено удвояване в северната част на страната на 400 киловолтовия пръстен на мрежата, което ще доведе до по-голямо стабилизиране на системата. За стабилна електроенергийна система, още повече при увеличение на дела на веитата, в плана е предвидено завършването на язовир „Яденица“, вторият изравнител на ПАВЕЦ „Чаира“.
Източник: 24 часа (15.09.2020)

Внасяме ток през зимата Износът на електроенергия от България през зимата не само ще бъде невъзможен, но ще се наложи да внасяме ток. Това посочват от Електроенергийния системен оператор в Плана за развитие на преносната електрическа мрежа на България за периода 2020-2029, внесен в КЕВР. От ЕСО предупреждават, че ще има драстична диспропорция при възможностите за покриване на вътрешното потребление на ток. В някои години дори ще се наложи активиране на бавния третичен резерв и/или внос на електрическа енергия, пише в документа. Според дружеството още по-тежко ще е положението, ако се съчетаят продължителни екстремални зимни условия, изчерпан първичен енергиен ресурс във ВЕЦ и кондензационните централи и завишена аварийност на мощностите, каквато бе ситуацията през януари 2017 г. За да се избегнат подобни критични ситуации, от ЕСО обясняват, че са започнали да провеждат търгове за доставка на бавен третичен резерв от потребители на електрическа енергия. Присъединяването ни към европейското обединение “в рамките на деня” пък би ни позволило да покриваме евентуален недостиг чрез внос. За първи път в плана ЕСО е взел предвид влиянието на електроенергийната система на Турция върху региона. Прогнозите на турския оператор са за голям ръст на нови генериращи източници над 140 GW инсталирана мощност до 2040 г. В същото време у нас не се предвиждат нови мащабни източници на електрическа енергия, достъпни 24 часа в денонощието, които да не отделят парникови газове. Това ще доведе до повишаване на транзитните потоци през нашата страна в направление изток-запад и “може да направи българо-турската и българо-сръбската граница тесни места, които биха ограничавали свободната търговия”. Транзитът през България би станал още по-голям, при редуциране на производството от генериращите мощности в комплекса “Марица изток”, посочват от ЕСО.
Източник: Труд (16.10.2020)

И най-малките ВЕИ отиват на борсата за ток От 1 юли догодина зелените централи с мощност от 500 киловата до 1 мегават ще продават тока си на борсата, а няма да им го изкупува енергото. Премиите по договорите за преференциални цени тези малки централи ще получават от фонда за сигурност на електроенергийната система. Те са разликата между борсовата цена и тази по договор. Това предвиждат промени в Закона за енергетиката, чийто автор е Валентин Николов - председател на енергийната комисия в парламента. Така на свободния пазар излизат към 150 производителя на зелена енергия с мощност 105 мегавата, които правят към 180 000 мегаватчаса ток на година, каза Николов. Това е следващата стъпка към либерализацията на пазара. С друга промяна се предвижда зелени мощности, които влизат в експлоатация от 1 януари догодина, да не плащат 5% такса върху произведената електроенергия, която отива във фонда за сигурност на електроенергийната система. С проекта се отменя студеният резерв и вече няма да се правят търгове за него. Електроенергийният системен оператор ще купува разполагаемост за допълнителни услуги. Това е преходен етап до въвеждането на механизъм за капацитет.
Източник: 24 часа (26.10.2020)

ЕСО планира да вложи 1,4 млрд. лв. в електропреносната мрежа до 2029 г. През следващите десет години Електроенергийният системен оператор (ЕСО) ще вложи 1,4 млрд. лева за модернизация и реконструкция на електропреносната мрежа в България, сочи план за дейността на дружеството в периода 2020 - 2029 година. 178 млн. лева, или 12,5% от тези средства са привлечени от европейските фондове пари, които ще се използват за финансиране на проекти от общностен интерес. Над 35% от предвидените инвестиции, или 498,4 млн. лева, ще бъдат вложени в периода 2020 - 2022 година. Документът е разгледан и одобрен от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). В него се вижда увеличаване на инвестициите за 2020 година спрямо одобрените през миналата година очаквания. Програмата за тази година е в размер на 203 млн. лева. В плана е включена и работата по включване на блоковете на АЕЦ "Белене", ако се стигне до положително развитие на проекта. Документът обаче е разработен преди появата на идеята за нов блок в АЕЦ "Козлодуй". По отношение на потреблението от ЕСО виждат като основен фактор мерките за енергийна ефективност. Забавянето им води до повишение на електроенергийното потребление до 40,8 тераватчаса годишно през 2029 година. При въвеждане на адекватни мерки за енергийна ефективност брутното потребление на електрическа енергия през 2029 година ще е 37,5 тераватчаса годишно. Очакванията са да бъдат въведени в експлоатация 1 465 мегавата нови мощности от възобновяеми източници. Предвиждат се нови мощности от високоефективно комбинирано производство и от топлоелектрически централи в обем на 564 мегавата. Плановете отчитат пиковете в потреблението на електроенергия. От ЕСО посочват, че зимните пикове през последните години са породени от ниските температури. Когато са съчетани със силен вятър, системата може да се справи с пика на потреблението благодарение на вятърните централи. Проблем е, когато ниските температури не са съчетани с вятър. Като цяло инсталираната мощност в страната има остатъчна разполагаемост за производство на между 4 и 10 тераватчаса годишно, пишат още от ЕСО.
Източник: Инвестор.БГ (26.10.2020)

Производството на ток в България продължава да намалява Продължава тенденцията към спад на производството на базовите централи в България, показва справката на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) за десетмесечието. От началото на годината тези централи (основно използващите въглища и АЕЦ "Козлодуй") са произвели 27,6 тераватчаса електроенергия, което е намаление с над 10 на сто.За същия период на 2019 година базовите мощности в България са произвели малко над 30 тераватчаса електроенергия. Статистиката на ЕСО показва цялостно понижение на производството на електроенергия в страната, съпроводено и с намалено потребление. В периода януари - октомври производството на електроенергия в страната се свива с 8,4 на сто, докато спадът в потреблението е в рамките на 3,75%. Свитото производство на базовите мощности е на фона на ръста при централите, използващи възобновяеми източници, особено вятърните централи. От данните на ЕСО е видно, че присъствието на ВяЕЦ в енергийната система се повишава с над 17 на сто през първите десет месеца на годината. За сметка на повишенията при фотоволтаиците, вятърните централи и биомасата, водните централи намаляват производството с 1,2% до 2,86 тераватчаса в периода януари - октомври. Данните показват още и свиване на износа на електроенергия. Една от причините е намаленото потребление в региона в резултат на пандемията от коронавирус. В Гърция успяват да покрият до голяма степен потреблението си, използвайки зелена енергия, която е по-евтина от българската, показват данните на пазарния оператор на южната ни съседка.
Източник: Инвестор.БГ (04.11.2020)

ЕСО планира умна енергийна мрежа за половин милиард Проект за дигитална трансформация на държавния "Електроенергиен системен оператор" (ЕСО) и "поумняване" на електропреносната мрежа за 511 млн. лв. е включило българското правителство в Плана си за възстановяване и устойчивост за финансиране от едноименния фонд на ЕК по линия на Зелената сделка. Проектът е бил обсъден в четвъртък онлайн със заинтересовани лица, съобщиха от Министерството на енергетиката. Инвестициите, надхвърлящи половин милиард, се равняват на вложенията, които ЕСО прави за пет години. В такъв период е предвидена и реализацията на проекта - до 2026 г. Средствата в него са за модернизацията на енергийната ни мрежа, така че тя да стане по-гъвкава за управление предвид очаквания ръст на възобновяеми енергийни източници, заради изискванията за сериозно намаляване на парниковите газове. По данни на ЕСО заявени за присъединяване към мрежата му са нови възобновяеми мощности за поне 4000 MВ и затова е необходима модернизацията ? за по-добра маневреност, сигурност, надеждност и бърза реакция при управлението на електроенергийната система в условията на нисковъглеродно производство. Очаква се след изпълнението на проекта да се повиши гъвкавостта на оперативното управление на системата, а също така да се увеличи с поне 1000 МВ междусистемният капацитет за пренос на електроенергия.
Източник: Медия Пул (13.11.2020)

Производството на електроенергия в България е спаднало с 8.35% за 2020 г. Производството на електроенергия в България е спаднало с 8.35 процента за периода 01.01.2020 г. - 15.11.2020 г. спрямо 01.01.2019 г. - 15.11.2019 г. Това показват последните оперативни данни на Електроенергийния системен оператор /ЕСО/ за енергийния баланс на страната за периода от 1 януари 2020 година до 15 ноември спрямо аналогичния период на 2019 г., които са публикувани на страницата на оператора. От началото на годината до 15 ноември от ЕСО са отчели производство на електроенергия в обем от 34 940 795 MWh. За сравнение през същия период на 2019 г. производството е възлизало на 38 126 208 MWh. Салдо (износ-внос) за периода 01.01.2020 г. - 15.11.2020 г. спрямо 01.01.2019 г. - 15.11.2019 г. е спаднало с 39.68 на сто, показват данните на оператора. Потреблението в страната е спаднало с 3.39 процента за периода 01.01.2020 г. - 15.11.2020 г. спрямо 01.01.2019 г. - 15.11.2019 г., показва още статистиката на ЕСО. От началото на 2020 г. до 15 ноември са се изразходили 31 792 917 MWh, докато за аналогичния период на 2019 г. - 32 907 418 MWh. Увеличение на участието на ВЕИ в преносна мрежа с 11.62 процента, както и в разпределителната мрежа с 6.62 на сто, отчитат още от ЕСО. Най-голям принос за това увеличение е на вятърните електроцентрали. Отчита се минимално повишение на дела в електроенергията от ВЕЦ-овете с 0.05 на сто за периода 01.01.2020 г. - 15.11.2020 г. спрямо 01.01.2019 г. - 15.11.2019 г., показват още данните на ЕСО.
Източник: 24 часа (20.11.2020)

Производството на ток в България намалява с над 7% през 2020 г. Производството на електроенергия в България намалява със 7,5% през 2020 година, показват данните на Електроенергийния системен оператор (ЕСО). От статистиката е видно, че основната причина за това е намаление на износа. През 2020 година потреблението намалява, но в рамките на 2,44% до 36,8 тераватчаса. В страната са произведени общо 40,2 тераватчаса електроенергия. Има известно забавяне на спада - през първите 11 месеца на миналата година производството на електроенергия се свиваше с 10 на сто. Изминалата година е тежка за базовите централи в страната, които намаляват своето производство с 9,6% до 33,7 тераватчаса. Тяхното място обаче се заема от зелените централи, като това е особено видно относно вятърните паркове. Производството на водните централи се повишава с 1,6% до 3,3 гигаватчаса през 2020 година, показват още данните на ЕСО. Тенденцията на спад е видна и в първите три дни на 2021 година. Топлото време и празничните дни намаляват съществено потреблението - с малко над 17 на сто, което се отразява и върху производството, където спадът е от 14,5 на сто. Продължава и свиването на производството на електроенергия от базовите централи, но в зимните дни тяхното място не може да бъде заето от възобновяемите енергийни източници. При липсата на достатъчно вятър и слънчеви часове делът на ВЕИ намалява с над 40 на сто. Ръст обаче записват водните централи, чието производство е с 21% повече спрямо първите три дни на 2020 година.
Източник: Инвестор.БГ (05.01.2021)

ТЕЦ „Ей И Ес Гълъбово“ произведе 8% от тока в България през 2020 г. През 2020 г. най-модерната въглищна централа в България - ТЕЦ „Ей И Ес Гълъбово“, е произвела 2 766 965 MWh електроенергия. С работата си двата енергоблока на централата са осигурили 8% от електроенергията, потребена в България през миналата година. Това се равнява на средното годишно потребление на повече от 750 000 български домакинства, показва анализ на производствените резултати на ТЕЦ-а. Централата работи в пълен синхрон с диспечерските графици на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) за посрещане на нуждите на енергийната система в страната. Благодарение на технологичната си гъвкавост, ТЕЦ „Ей И Ес Гълъбово“ помага на България да покрива изискванията на ENTSO-E за първично и вторично регулиране на електроенергийната система, казват от компанията. Топлоелектрическата централа също така е ключова за осигуряване на статичната и динамична устойчивост на енергийната система на България, както и за поддържане нивата на напреженията и баланса на реактивните мощности в електропреносната мрежа. Всичко това за пореден път показва ключовото значение, което най-новата въглищна ТЕЦ в страната има за енергийната система на България. В резултат на отговорното отношение към околната среда и внедрените модерни технологии, през 2020 г. най-екологичната въглищна централа в България постигна средногодишна ефективност на сероочистване от над 97%.
Източник: economic.bg (07.01.2021)

ЕСО подписва договор за доставка на ножица за 1 млн. Евро с Destbul Електроенергийният системен оператор (ЕСО) подписа договор за 2 млн. лева с местната компания Дестинация България (Destbul) за доставка на десет нови ножични асансьора. Сделката бе възложена на 5 януари. Destbul ще отговаря за доставката на ножичните асансьори и тяхното монтиране на самоходни превозни средства на ЕСО. Процедурата за възлагане на обществената поръчка привлича оферти от трима кандидати. Офертите бяха класирани единствено въз основа на цената. Пловдивската Destbul, основана през 2003 г., се занимава с предоставяне на цялостни услуги в областта на подемно оборудване. Разполага с производствена и сервизна база от 18 хил. кв.м в индустриалната зона Пловдив-Север.
Източник: SeeNews (15.01.2021)

Бум на производството на ток от водни централи в началото на 2021 г. В първия месец на 2021 година Електроенергийният системен оператор (ЕСО) отчита истински бум на производството на електроенергия от водните централи (ВЕЦ). Увеличението е факт благодарение на обилните дъждове през януари. В Народното събрание енергийният министър Теменужка Петкова обясни, че водните централи са използвали активно високите води на реките. От една страна, това е превенция срещу наводнения, а от друга - източник на печалба за Националната електрическа компания (НЕК), която стопанисва големите водни централи. Така водните централи са произвели 562 гигаватчаса електроенергия, което е ръст от почти 280% спрямо януари 2020 година.Като цяло към 31 януари производството на електроенергия в страната се увеличава с 5 на сто до общо 4,14 тераватчаса. Това увеличение се дължи основно на ВЕЦ-овете. Производството от базовите централи намалява с 5,6% до 3,32 тераватчаса. През януари за близо денонощие аварийно спря V-ти блок на АЕЦ "Козлодуй". Липсата беше покрита първоначално с енергията на водните централи, а след това и с включването на мощности на ТЕЦ "Марица Изток 2". Производството на електроенергия от възобновяеми източници (ВЕИ) също намалява, показват още данните на ЕСО. Особено видно това е за слънчевите панели, което е нормално за това време на годината. При вятърните турбини също има понижение, но по-слабо. През януари потреблението на електроенергия намалява с малко над 4% до 3,8 тераватчаса. Износът е в размер на 275 гигаватчаса. За сравнение, през януари 2020 година се е наложил внос от 88 гигаватчаса, за да бъде покрито потреблението на електроенергия.
Източник: Инвестор.БГ (02.02.2021)

Делът на ВЕЦ в енергийния баланс към 7 февруари тази година достига рекордните 258.26 процента Производството на електроенергия от началото на настоящата 2021 година до първите седем дни на месец февруари нараства с 3.71 % (плюс 5.01 % отчетени в края на януари) спрямо същия период на 2020 година. Така например, ако през сравнявания период на 2020 г. производството на електроенергия е било в обем от 4 860 354 MWh, то за същото време на 2021 г. нараства до 5 040 840 MWh. Потреблението на електроенергия от първия ден на януари до седмия ден на месец февруари тази година намалява (минус) с 3.95 % (минус 4.11 % отчетени преди седмица) и е в обем от 4 687 215 MWh. За сравнение през същия период на 2020 г. то е достигало до 4 879 727 MWh. Салдото (износ-внос) остава положително и е от порядъка на 353 625 MWh. Година по-рано, за сравнявания период от първия ден на януари до седмия ден на месец февруари салдото е възлизало на минус 19 373 MWh. В процентно отношение не е представено конкретно изчисление. Делът на базовите централи за пореден отчетен период остава на минус, а се наблюдава и леко влошаване на данните. През времето от първи януари до седми февруари тази година участието на базовите централи е в обем от 4 039 738 MWh, което е намаление (минус) с 6.21 % спрямо отчетените 4 307 110 MWh за същия период на предходната 2020 година (минус 5.57 % отчетени преди седмица). Участието на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) в преносната и разпределителната система се влошава и остава на минус. Според данните на системния оператор, делът на ВЕИ в преносната мрежа за сравнявания период от един месец и седем дни на настоящата 2021 г. намалява (минус) със значителните 11.05 % до обем от порядъка на 138 746 MWh. За същото време на 2020 г. ВЕИ са участвали в преносната мрежа с обем от 155 976 MWh. В частност този спад се дължи на негативните показатели за участието на вятърните (минус 6.32 %) и фотоволтаичните мощности (минус 23.23 %) и биомасата (минус 20.87 %). Много силен е спад се наблюдава по отношение на дела на ВЕИ в разпределителната мрежа – минус 16.55 % (минус 11.02 % отчетени седмица по-рано) до обем от 170 330 MWh за сравнявания период на настоящата с предходната година. Така например, участието на ВЕИ в разпределителната мрежа от началото на януари до седмия ден на месец февруари година по-рано е достигало до 204 107 MWh. За сравнявания период на настоящата 2021 г. това участие се свива до обем от 170 330 MWh. Наблюдаваният спад в частност се дължи на негативните данни за дела, както на вятърните (минус 17.27 %) и фотоволтаични (минус 17.55 %) мощности, така и на биомасата (минус 8.57 %). Макар и с малка промяна водноелектрическите централи (ВЕЦ) запазват високият си дял в енергийния баланс, сочат данните на системния оператор. През сравнявания период за времето от началото на януари към седми февруари тази година делът на ВЕЦ достига до обем от 692 026 MWh. Това е увеличение със значителните 258.26 процента (отчетени преди седмица 279.94 %) Година по-рано, за същия период участието на ВЕЦ е било от порядъка на 193 161 MWh.
Източник: 3e-news (10.02.2021)

„БМФ порт Бургас“ спечели фундаментално дело срещу „ЕР Юг“ Върховният административен съд (ВАС) сложи край на продължилия няколко години спор между „БМФ порт Бургас“ и „Електроразпределение Юг“ (ЕР Юг), съобщава lex.bg. Върховните съдии потвърдиха решенията на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и на Административен съд София-град (АССГ), че електроразпределителното дружество трябва да спре да начислява цена за пренос и достъп по разпределителната мрежа на „БМФ порт Бургас“. И това е трябвало да стане още през ноември 2016 г. Според специализираното издание решението на ВАС е от значение не само за конкретния спор, но е и пробив в монопола на електроразпределителните дружества. Съобразявайки се изцяло с Решението на Съда на Европейския съюз по дело С-31/18, ВАС потвърждава, че потребителите, присъединени към електрическа мрежа на ниво средно напрежение, могат да избират дали да са присъединени към оператор на електроразпределителната или преносната мрежа, при наличие на съответните технически условия. С приемане на решението на ВАС по този казус ще може да се сложи край на дългогодишни спорове между операторите на електроразпределителни мрежи и независимият преносен оператор относно принадлежността на определени елементи към една или друга мрежа. По този начин се утвърждава възможност за избор от крайните потребители към кой мрежови оператор да се присъединят, която досега се считаше за напълно изключена“, коментира пред lex.bg адвокат Миглена Пенева от адвокатско дружество „Георгиев, Тодоров и ко“, която представлява БМФ. Спорът между електроразпределителното дружество и концесионера на пристанището в Бургас е от над четири години и дори стигна до съда в Люксембург. ЕР Юг настоява БМФ да плаща на него цена за пренос и достъп до електроразпределителната мрежа, а операторът на порта отказва, тъй като е присъединен директно към Електроенергийния системен оператор (ЕСО) и е сключил договор с него. ЕР Юг притежава лицензия за разпределение на електроенергия в Югоизточна България, където се намират пристанищните терминали „Бургас Запад“ и „Бургас Изток 2“, които стопанисва БМФ. Обектите на концесионера на „Бургас Изток 2“ са свързани с ел. мрежата чрез електропроводна линия със средно напрежение (20 kV), наречена „Ново пристанище“ в подстанция „Рибари“, собственост на ЕСО. Тъй като електрическата енергия, която пренася ЕСО е на ниво високо напрежение, има два трансформатора, които го преобразуват в средно. През 2013 г. ЕР Юг и БМФ сключват договор за достъп и пренос на електрическа енергия по отношение на пристанище Бургас. През 2016 г. обаче БМФ го прекратява, защото ЕР Юг отказва да раздели консумацията на двама потребители чрез общ кабел – а именно на БМФ и „Пристанище Бургас“. Така БМФ се присъединява пряко към електропреносната мрежа и сключва договор директно с ЕСО. Операторът на пристанището в Бургас отправя предизвестие до ЕРП-то, което изтича на 11 ноември 2016 г. и отказва да плаща на ЕР Юг след присъединяването към ЕСО. Оказва се, че ЕР Юг не притежава нито едно съоръжение за преноса на ток в подстанция „Рибари“, нито електропроводите, чрез които се извършва преносът са негова собственост. Преносът се извършва през електропровод, държавна собственост, който се свързва директно с подстанция, част от електропреносната мрежа, а ЕСО има собствени уреди за измерване на електрическата енергия. ЕР Юг обаче отстоява, че обектите на БМФ все още са присъединени към разпределителната мрежа, поради факта, че терминалите са свързани с ел. мрежата на ниво средно напрежение. Затова продължава да начислява на дружеството цена за достъп и пренос на електрическа енергия. Спорът е отнесен до КЕВР, която се произнася в полза на БМФ и постановява, че след изтичането на предизвестието за прекратяване на договора с ЕР Юг, ЕРП-то няма право да му начислява такива цени. От ЕР Юг обжалват решението на КЕВР пред Административен съд София-град.
Източник: economic.bg (19.02.2021)

Агенцията за публични предприятия и контрол публикува конкурсните книжа за избор на членове на управителните съвети на енергийните дружества На интернет страницата на Агенцията за публични предприятия и контрол, са публикувани публичните покани (заедно с придружаващата документация към тях) за номиниране на членове в органите за управление и контрол на следните дъщерни дружества – публични предприятия от групата на БЕХ: „АЕЦ КОЗЛОДУЙ“, “Булгаргаз” ЕАД ЕАД, „БУЛГАРТРАНСГАЗ" ЕАД, “Електроенергиен системен оператор” ЕАД, “Мини Марица - изток” ЕАД, „Национална Електрическа Компания“ ЕАД, „ТЕЦ Марица изток 2“ ЕАД. По този начин се стартират процедурите за избора на останалите двама независими членове в органите за управление и контрол на посочените дъщерни дружества – публични предприятия, след като на 02.02.2021г. БЕХ ЕАД стартира конкурсни процедури за избор на трима членове (представители на държавата) на органите за управление и контрол на същите дъщерни дружества, съобщават от холдинга.
Източник: 3e-news (22.02.2021)

1/5 от електричеството в България може да е от зелени източници Инсталираните мощности за производство на ток от възобновяеми енергийни източници са около 1800 мегавата към края на 2020 г. Това е около една пета от всички мощности в страната, съобщи изпълнителният директор на Електроенергийния системен оператор Ангелин Цачев пред БНР. От тях 1100 мегавата са във фотоволтаични централи, а останалите 700 - във вятърни централи. През 2020-а те са произвели повече ток от количествата, които им е определил енергийният регулатор за купуване по преференциални цени, като тази електроенергия е била продадена на свободния пазар, допълни Цачев. (Това, че зелените мощностите са 1/5 от всички, не означава, че те могат да работят едновременно заради най-различни природни и технологични причини.) Само през миналата година "пряко присъединени са 77 мегавата фотоволтаични централи". "Заявките за 2021 г. са 114 мегавата да бъдат присъединени, като очакваме през следващите години те да нараснат. Предвижданията от 2020 г. до 2024 г. да бъдат инсталирани още 700 мегавата вятърни централи и над 1600 мегавата соларни паркове и още около 219 мегавата мощности от биомаса", каза Цачев. Според него "всички новоизградени мощности ще реализират продукцията си на пазарен принцип - тоест предполагам, че всеки един инвеститор, за да започне да прави такава голяма инвестиция, той си е развил пазарен модел и си е намерил пазар за електроенергията, която иска да произвежда".
Източник: Сега (08.03.2021)

Резервен ток - вече от държавни централи и американските тецове 79% от мощностите, които осигуряват резервния ток на Електроенергийния системен оператор, са от вецовете на НЕК, двете американски централи и държавната ТЕЦ “Марица-изток 2”. Това става ясно от отговор на енергийния министър Теменужка Петкова на въпрос от депутата от “Обединени патриоти” Юлиан Ангелов. Всъщност основни източници на оперативния резерв, които трябва да покрият евентуални нужди на системата, са НЕК и държавната тец, тъй като НЕК е задължена по договори да изкупува електроенергията на американските “Марици”. Останалите 21% се осигуряват от ТЕЦ “Варна” и ТЕЦ “Бобов дол”, съобщиха от оператора. Според промените в енергийния закон вече няма студен резерв, тоест да се поддържат неработещи блокове, които при нужда да бъдат пуснати. Така вече няма да се плаща за разполагаемост, или че някой блок не работи. Студеният резерв е заменен от допълнителни услуги, за които системният оператор обявява търгове сред производителите. Тръжните процедури са отворени за всички производители, които са минали тестовете за различните видове регулиране. А те са първично регулиране на честотата - в рамките на 30 секунди да се замести спряна мощност, и вторично автоматично и ръчно регулиране на честотата и обменните мощности в рамките на 15 мин. Досега са минали търговете за януари и февруари. Търгът за март е отменен заради възникнал технически проблем, става ясно от съобщение на сайта на оператора.
Източник: 24 часа (10.03.2021)

157% повече ток от вецове заради валежите, цените вървят надолу След сушавата 2020 г. и свитото производство на ток от водни централи през цялата година, в първите три месеца на 2021 г. заради валежите, които напълниха язовирите, електроенергията от вода отбеляза бум. 1,58 млн. мегаватчаса ток са произвели вецовете от януари до 28 март, при 612 972 мегаватчаса през същия период на 2020 г. Това е със 157,89% повече, показва справка на Електроенергийния системен оператор за енергийния баланс на държавата. Общо произведената електроенергия се е увеличила с 4,65 на сто, а при потреблението няма промяна в сравнение с тримесечието на миналата година. При тока от базови централи и общо за ВЕИ сектора има спад, като най-голям е при вятърните паркове - с близо 13% при присъединените към преносната мрежа и с 15% при малките, присъединени към разпределителната мрежа на енергото. От фотоволтаиците е произведен с над 11% по-малко ток при големите паркове и с 4 на сто при малките. Заради вдигането на производството и липса на по-голямо потребление износът на електроенергия се е увеличил значително - с 86,90%, при постоянния спад през 2020 г. Причината е зимният сезон и по-високите цени на европейските пазари, които правят износа изгоден. На 29 март на борсата в България на платформата “Ден напред” с дата на доставка 30 март цената бе 47,74 евро за мегаватчас - най-ниската в Европа. След България втора по евтин ток беше Румъния с 52,12 евро и Испания - 52,94 евро. Най-скъпо се търгуваше електроенергията в Италия - 62,42 евро, в Швейцария - 58,81 евро. С дата на доставка 30 март на Българската независима енергийна борса са се изтъргували 75 804 мегаватчаса електроенергия за ден напред. За същата дата преди година базовата цена е била 47,74 лв., а изтъргуваните количества - 38 432 мегаватчаса. За една година и цената, и количествата са се удвоили. Тези данни са индикатор, че цените на борсата у нас се приближават към европейските. На 11 март България се присъединява към Единния европейски пазар ден напред (SDAC) с въвеждането в реална работа на пазарното обединение между България и Гърция. Предстои, но по-късно през годината пазарно обединение с Румъния. Тогава ще се отворят възможности да се търгува ток от други борси, бизнесът разчита, че с това ще се стабилизират цените у нас.
Източник: 24 часа (30.03.2021)

Правят устройствен план на площадката на 7-ми блок в АЕЦ "Козлодуй" Проектната компания "АЕЦ Козлодуй – Нови Мощности" възложи на "Геоконсулт" ООД изработването на Подробен устройствен план – План за регулация и застрояване на утвърдена със заповед на Агенция за ядрено регулиране площадка за разполагане на ядрено съоръжение – ядрена централа. С тези дейности ще се изпълнят нормативните изисквания за урегулиране на територията, попадаща в обхвата на площадката. Това съобщават от проектната компания за новия седми блок. С проекта ще бъдат определени общите правила и норми за устройство и застрояване на територията, на която ще бъде разположена новата ядрена мощност. С плана ще бъдат определени границите, конкретното предназначение и начин на устройство на урегулирания поземлен имот (УПИ). Ще бъде извършен анализ на производствени връзки извън площадката на новата ядрена мощност и ще се обвърже с взаимодействието й с други производствени звена разположени на площадката на АЕЦ "Козлодуй". От компанията отбелязват, че ще се съобразят обектите и площадките на ДП „РАО”, „ЕСО“ ЕАД и др. Проектът ще се придружава от необходимите парцеларни планове за проводите, линейните съоръжения и пътя за тежки товари, чието изместване се обосновава с проектното решение. Изготвянето на устройствен план представлява изпълнение на поредна стъпка от лицензионния план и етап от устойчивото развитие на проекта за Нова ядрена мощност в АЕЦ-а. Изготвеният план се очаква до края на годината.
Източник: Банкеръ (09.04.2021)

Участието на ВЕИ в енергийния баланс от началото на годината към 11 април намалява с малко над 14 процента Производството на електроенергия за периода 1 януари – 11 април тази година се увеличава с 5.33 процента (плюс 4.66 % отчетени преди седмица). За сравнение, ако през посочения сравняван период на 2020 г. производството на електроенергия е било в обем от 12 938 276 MWh, през настоящата 2021 г. то вече е от порядъка на 13 628 071 MWh. Потреблението на електроенергия през отчетния период нараства (плюс) с 0.50 % (минус 0.12 % отчетени преди седмица, 0.00 % преди две седмици). Така например, през сравняваните дни от първия ден на януари до единадесетия ден на април миналата година потреблението на ток е било от порядъка на 12 114 696 MWh. За същото време на 2021 г. потреблението на електроенергия нараства до обем от 12 175 865 MWh. Салдото (износ-внос) остава положително и за периода от 1 януари до 11 април тази година достига до обем от 1 452 206 MWh, което е ръст със 76.33 % (плюс 81.88 % отчетени преди седмица). За аналогичния период на предходната 2020 година салдото (износ-внос) е било в обем 823 580 MWh. Участието на базовите централи остава на минус, но подобряването на показателите е по-чувствително. Според данните на системния оператор за времето от първия ден на януари до единадесетия ден на месец април тази година дела на базовите централи остава на минус 2.18 % (минус 3.39 % отчетени преди седмица) и е в обем от 10 881 885 MWh. За същото време на 2020 г. този дял е бил от порядъка на 11 124 569 MWh. Възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) в преносната и разпределителната мрежи демонстрират по-лоши показатели. За сравнявания период от 1 януари до 11 април на настоящата 2021 г. дела на ВЕИ в преносната мрежа намалява с 14.23 % (минус 10.51 % отчетени преди седмица) до обем от 382 162 MWh. Година по-рано през същото време ВЕИ са участвали в преносната режа с 445 567 MWh. По-лошите данни през посочения период на настоящата година в частност се дължат на спада на вятърните (минус 17.09 %) и фотоволтаични (минус 7.77 %) мощности и биомасата (минус 9.11 %). Участието на ВЕИ в разпределителната мрежа намалява (минус) с 9.26 % (минус 7.37 % отчетени преди седмица) и за периода първи януари - четвърти април тази година е от порядъка на 535 900 MWh. През същия период на 2020 г. ВЕИ са участвали в разпределителната мрежа с обем от порядъка на 590 604 MWh. Тези данни в частност се дължат на слабия дял на вятърните централи (минус 18.02 %) и биомасата (минус 4.21 %), тъй като при фотоволтаичните мощности е отчетен слаб ръст (плюс 0.12 %). Водноелектрическите централи (ВЕЦ) запазват висок дял. Според данните на системния оператор за времето от първия ден на януари до единадесетия ден на април тази година участието на ВЕЦ расте със 135.12 % (плюс 144.64 % отчетени преди седмица). За сравнение, ако през посочения период на миналата година участието на ВЕЦ е било от порядъка на 777 536 MWh, то през настоящата вече се увеличава до обем от 1 828 124 MWh.
Източник: 3e-news (14.04.2021)

БЕХ обяви конкурс за член на Надзорния съвет на ЕСО Бълграския енергиен холдинг обявява конкурс за избор на един член в Надзорния съвет на “Електроенергиен системен оператор”. Този член ще бъде и представител на държавата в дружеството, става ясно от поканата. За да бъдат допуснати до конкурса кандидатите трябва да притежават минимум пет години професионален опит или поне пет години лицето да е било на ръководна позиция или член на орган за управление и контрол на публично предприятие или търговско дружество, става ясно от поканата. Конкурсът ще бъде на два етапа като първия е подбор по документи на участниците. Вторият етап е писмено интервю, на което кандидатът трябва да представи своята концепция за развитие на компанията. Одобрените кандидати ще се явяват на устно събеседване с комисията за номиниране на БЕХ. След това ще бъде назначен новият експерт в Надзора на ЕСО. В информацията за поканата е записано още, че ЕСО завършва с печалба 2020 г., която се повишава до 56,3 млн. лева. Приходите от оперативна дейност достигат 616,7 млн. лв., а разходите са за 560,3 млн. лева към края на миналата година. Основен приоритет в дейността на ЕСО ЕАД е развитието и реализирането на проекти и дейности, целящи да свържат до оптимална степен българския електроенергиен пазар с регионалните и европейски пазари, като по този начин се изпълнят основите европейски цели - обединение и интегрираност на пазарите, от една страна и повишаване на енергийната сигурност, от друга. В тази насока са предприетите действия за обединение със съседни пазарни зони на борсов пазар ден напред и борсов пазар в рамките на деня, както и пълноценното българско участие в усилията за създаване на регионални механизми на мрежовите оператори за балансиране на електроенергийните системи. Припомняме, че в момента тече процедурата за избор на членове на надзорния съвет на ЕСО. До втория етап на процедурата преди месец бяха допуснати Пламен Радонов, Евден Николов, Иван Йотов, Лъчезар Димитров и Георги Наков. В момента в Надзорения съвет на дружеството работят Петър Петров, Костадин Язов и Пламен Радонов..
Източник: 3e-news (23.04.2021)

БЕХ прибрал с извънредни дивиденти 570 млн. от АЕЦ "Козлодуй" и от ЕСО Българският енергиен холдинг иззел с извънредни дивиденти 570 млн. лв. от АЕЦ "Козлодуй" и Електроенергийния системен оператор (ЕСО), за да покрива дългове на други дружества. Това съобщи служебният министър на енергетиката Андрей Живков, който, заедно със заместниците си Мирослав Дамянов и Андрей Николов, даде първата си пресконференция. На два пъти извънредно е прибран дивидент от атомната централа - първия път 200 млн. лв., втория - 270 млн. лв., а от ЕСО по 50 млн. лв. също два пъти. Имало сигнали от мениджърите на Електроенергийния системен оператор, че ако тази практика продължи, дружеството щяло да се затрудни да изпълни инвестиционната си програма, която е ангажирана с трансграничната свързаност, а оттам и с присъединяването към пазарите. Живков заяви, че дълговете на БЕХ са 2,5 млрд. лв., а цената, която се плаща всяка година, тоест лихвите, е 100 млн. евро. Холдингът е създаден за може на база на огромните си активи да има достъп до атрактивно финансиране, той го има, но пък заемите, които се вземат били за решаване на краткосрочни проблеми, а именно - купуване на квоти за ТЕЦ "Марица-изток 2", като дълговете на въглищната централа били вече 580 млн. лв. Затрудненията на държавния тец повличали и мините. Министърът съобщи и 2-а милиарда дълг на НЕК. Той смята, че тази дългова спирала е опасна за енергетиката и се дължи на десетилетното замитане на проблемите. Подготвена е нова емисия облигации на БЕХ за 550 млн. лв., с които ще се рефинансира изтичащата емисия. Другият воденичен камък на държавната енергетика са дълговете на столичната топлофикация, което не плаща газа на "Булгаргаз", а БЕХ прибира дълговете с цесии, за да може газовата компания да се разплаща с "Газпромекспорт". Така софийското парно дължи на холдинга 760 млн. лв. Енергийният министър заяви, че ще проверят дали инвестицията от 2,6 млрд. лв. в разширяване на газопреносната мрежа от турската граница до Сърбия, известен като "Балкански поток", ще се изплати за 10 г., той имал обосновани съмнения, че това не е така. След като приключат със сметките, щели ги оповестят, за да е наясно обществото. Това състояние се дължи на водената политика в енергетиката. Екипът му е амбициран да се фокусира към финансовата стабилизация на дружествата, да бъде оздравена финансовата дисциплина и към оптимизиция на рефинансираните задължения. Как обаче ще стане това в краткия срок на живот на този кабинет, не стана съвсем ясно. Живков заяви, че когато е влязъл в министерството му е оставена една празна маса и му било заявено, че няма проблеми в енергетиката. Новият екип на министерството предвижда и да отпуши всички възможни средства, които ЕК предвижда за българската енергетика, за да може следващите управляващи да имат перспектива за решаване на проблемите. По националния план за възстановяване и устойчивост има само няколко енергийни проекта - газопопроводите към тецовете, по които да може да се транспортира и водород, улично осветление и дигитализация на подстанции на ЕСО. Живков казва, че ще предложат да влезе и язовир Яденица на ПАВЕЦ "Чаира". Той е призовал и бизнесът да предлага проекти. Някои конкурси за мениджъри на държавните енергийни дружества са минали, но ще продължат тези да ръководни екипи на "Булгаргаз", НЕК и "Мини Марица-изток". Не стана ясно какво ще се случи с отворената процедура за избор на стратегически инвеститори в АЕЦ "Белене". Живков каза, че тя е спряна временно заради пандемията. Работната група за VII блок на АЕЦ "Козлодуй" пък е поискала удължаване на срока за доклада си, който бе 31 май, с месец-два.
Източник: 24 часа (28.05.2021)

Дружествата в енергетиката дължат общо 2.5 млрд. лева Дружествата в сектор енергетика, обединени под шапката на Български енергиeн холдинг, имат дългове за 2.5 млрд. лв., каза служебният министър на енергетиката Андрей Живков. Той уточни, че само обслужването на тези задължения струва годишно на държавата 100 млн. евро. Андрей Живков критикува стила на работа на БЕХ. "БЕХ има достъп до атрактивни финансирания, но вместо да инвестира в стратегически проекти и да стане регионален играч, ги използва за решаване на текущи проблеми. Казано по друг начин, с дългосрочни задължения БЕХ решава краткосрочни проблеми. Това е път към дългова спирала", посочи министърът. За рефинансиране на задълженията си през юли БЕХ ще пусне облигационна емисия от 550 млн. евро, но за нея не е намерен базов инвеститор, който да даде имидж на компанията, уточни министър Живков. Неговият заместник Александър Николов допълни, че проблемът е, че БЕХ продължава да трупа дефицити. Сред най-големите длъжници на БЕХ е Националната електрическа компания с дълг от над 2 млрд. лв., който компанията не обслужва, а само го предоговаря. ТЕЦ "Марица-изток" 2 е друг голям длъжник с 580 млн. лв. От година на година нарастват и задълженията на "Булгартрансгаз", които вече са за 920 млн. лв., като основната причина е инвестицията от 2.6 млрд. лева в проекта за строежа на трасето на газопровода "Балкански поток". Министърът изрази съмнения в рентабилността на проекта, но обеща да даде повече подробности, като се запознае подробно с финансовите разчети. "Булгаргаз" също има ликвидни затруднения заради "Топлофикация-София", която не заплаща задълженията си, каза още министър Живков. Като проблем министърът посочи и че БЕХ иззема извънредни дивиденти от печелившите дружества и така "проблемът се прехвърля от болната глава към здравата". Той посочи, че от АЕЦ през 2019 и 2020 г. така са взети допълнителни 200 млн. и 270 млн., а от Електроенергийния системен оператор два пъти по 50 млн. лв.
Източник: Дневник (28.05.2021)

ТЕЦ „Марица-изток 2“ с квота за 1 млн. МWh за регулирания пазар ТЕЦ "Марица-изток 2" ще разполага с обща годишна квота за производство на електроенергия в размер на 1 млн. MWh за следващия регулаторен период 1 юли 2021 г. - 30 юни 2022 г. Министърът на енергетиката Андрей Живков подписа заповед, с която се определя това количество за задължително изкупуване от обществения доставчик за регулирания пазар. Заповедта е издадена на основание чл. 4, ал. 2, т. 8 от Закона за енергетиката и чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията. Тя е мотивирана с изпълнение на т.2 от решение на Народното събрание от 31 януари 2020 г., което задължава Министерския съвет да предприеме всички необходими мерки, за да не се допусне прекратяване или ограничаване на производствения капацитет на въглищните топлоелектрически централи от групата на "Български енергиен холдинг" ЕАД. В Министерството на енергетиката са постъпили становища от изпълнителните директори на "Национална електрическа компания" ЕАД и "Електроенергиен системен оператор" ЕАД относно необходимостта от гарантиране на надеждната работа, сигурността и устойчивостта на електроенергийната система на страната, което поражда необходимост от поддържане на работоспособността на ТЕЦ Марица-изток 2".
Източник: Труд (29.06.2021)

ЕСО пусна полуработеща карта за инвеститорите във възобновяеми източници Електронна географска карта, илюстрираща оперативните възможности за присъединяване на нови генериращи мощности, публикува "Електроенергийният системен оператор" (ЕСО). Тя е част от обновената интернет страница на държавната компания, която беше представена в неделя, и очакванията към нея бяха да предоставя актуална информация с възможностите за присъединяване на нови централи към мрежата. Така именно твърди и съобщението на ЕСО: електронната карта е проектирана с цел да ориентира инвеститорите в нови генериращи мощности. И още - картата ще се обновява периодично с информация за новоприсъединените обекти към преносната мрежа, както и за изведените от експлоатация. Целта на електронното приложение е да бъде в помощ на инвеститорите и на индустриалните потребители, изтъкват отново от ЕСО. Според експерти обаче картата изобщо не дава яснота за свободния капацитет на системния оператор. Именно на тази база фирмите биха могли да се ориентират къде в момента има възможност и нужда от изграждането на нови ВЕИ мощности и да насочат усилията си към проекти в тези райони.
Източник: Капитал (20.07.2021)

ЕСО въведе в експлоатация и третия електропровод по петте проекта от общ интерес, реализирани с европейско съфинансиране Вътрешният електропровод 400 kV, свързващ подстанции Варна и Бургас, е третият проект от общ европейски интерес, успешно финализиран от ЕСО през 2021 г. Той е от ключово значение за развитието на трансевропейската инфраструктура. Вътрешният електропровод 400 kV между Варна и Бургас е един от петте проекта от общ европейски интерес, които Електроенергийният системен оператор осъществява в рамките на Регламент 347/2013 за развитие на трансевропейската енергийна инфраструктура. За изграждането на вътрешната въздушна линия ЕСО привлече безвъзмездно европейско финансиране от 60 милиона лева от „Механизма за свързване на Европа“. Електропроводът е с дължина 86 километра и свързва подстанция Варна с подстанция Бургас. Новата въздушна линия е от общосистемно значение за Република България и ще повиши сигурността на работа на електропреносната система. Електропроводът е част от група проекти от общ интерес „Увеличаване на преносната способност между България и Румъния”, необходима за реализацията на приоритетния европейски коридор Север – Юг. Въвеждането в експлоатация на новия електропровод 400 kV между Варна и Бургас ще допринесе за подобряване на междусистемните обмени на електроенергия между България и Румъния и ще способства предстоящото обединение на пазарите в сегмента ден напред на българо-румънска граница. Електропроводът е един от петте проекта от общ европейски интерес, изпълнявани от Електроенергийния системен оператор, за изграждане на 465 км нови електропроводи 400 kV и разширяване на четири подстанции, управлявани от дружеството. Вътрешният електропровод 400 kV, свързващ подстанции Варна и Бургас, е третият проект от общ европейски интерес, успешно финализиран от ЕСО през 2021 г. През март месец Електроенергийният системен оператор завърши изграждането и въведе в експлоатация вътрешните електропроводи между подстанция „Марица изток“ и подстанция „Бургас“ и между подстанция „Марица изток“ и открита разпределителна уредба на ТЕЦ „Марица изток 3“. В напреднал етап на изпълнение са и проектите за изграждане на вътрешния електропровод 400 kV между подстанция „Пловдив“ и подстанция „Марица изток“ и на междусистемния електропровод 400 kV, свързващ подстанция Марица-изток в България и подстанция Неа Санта в Гърция.
Източник: publics.bg (03.08.2021)

КЕВР започва проверка на ТЕЦ „Марица изток 2“ заради скъпия ток Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) започна предварително проучване за нарушения в държавния ТЕЦ „Марица изток 2“ на европейския Регламент относно интегритета и прозрачността на пазара на търговия на едро с енергия (REMIT). Регулаторът смята, че има наличие на обосновано предположение за извършено нарушение в периода 15 юли - 15 август 2021 г. Според прессъобщението на КЕВР проверката е започнала на 6 август – след множеството критики и искания на оставки в държавната енергетика от страна на бизнеса. Предварителната проверка ще се извърши от работна група на регулатора от Дирекция „Мониторинг и контрол. Във връзка с предварителното проучване Комисията вече е изискала подробна информация от ТЕЦ „Марица изток 2“, от ЕСО и от Българската независима енергийна борса (БНЕБ), която да покаже дали неучастието на генериращи мощности на ТЕЦ „Марица изток 2“ ЕАД на пазара „Ден напред“ влияе върху динамиката на цените на едро на електроенергията. Трите дружества следва да предоставят информацията в 10-дневен срок.
Източник: economic.bg (12.08.2021)

Износът на ток е все едно половин АЕЦ Козлодуй работи за чужбина Цените на тока за фирмите вероятно ще се успокоят едва наесен, когато България и Румъния най-сетне свържат електроенергийните си борси. Очаква се пазарното обединение с Румъния да е факт в края на октомври и тогава страната ни да може да купува ток от цяла Европа, обяви изпълнителният директор на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) Ангелин Цачев, в интервю за БНР. На 20 септември ще започнат тестове и ако всичко е наред, търговията ще стартира в периода 26-29 октомври. Когато свързването на двете борси стане факт, ще имаме достъп до пазарите на ток на Германия, Белгия, Франция, Люксембург и т.н. Пазарното обединение всъщност предоставя автоматичен достъп на българските купувачи и търговци до офертите на останалите пазарни участници в цяла Европа. Разбира се, конкретните възможности за сделки зависят и от капацитета на мрежите, т.е. колко енергия може да премине физически, да се пренесе от една национална електроенергийна мрежа към друга. Пазарното обединение с Румъния по план трябваше да завърши още в края на миналата година, но се забави. Закъсня и междинния проект, който трябваше да свърже през границите пазарите на Унгария, Австрия и Полша. Така връзката с Гърция, където електроенергията е много скъпа, изпревари обединението с Румъния. Чуха се обвинения, че това е една от причините цените на тока за бизнеса у нас да полудеят в началото на август. Шефът на ЕСО обясни, че големите "виновници" за поскъпването на електроенергията са голямото търсене в цяла Югоизточна Европа и "огромният" износ на ток от страната ни. "В момента изнасяме между 25 и 30 хиляди мегаватчаса на денонощие - това е горе-долу колкото произвежда един блок на АЕЦ "Козлодуй", онагледи ситуацията Цачев (ядрената ни централа има два блока с мощност 1000 мегавата всеки). В момента определено има дефицит в целия регион - „като започнете от Унгария Румъния, България, Гърция, Сърбия, Хърватия, Словения, Италия", и това няма как да не се отрази на цените, посочи Цачев.. Той каза, че графикът за ремонта на два от блоковете в ТЕЦ „Марица Изток 2“ е съгласуван още през миналата година. Каза го по повод на критиките към централата, че работи с намалени мощности точно в дните на най-голямо търсене и рекордно високи цени на борсата. Цачев не коментира обаче факта, че държавата ТЕЦ необяснимо забави и пускането на блокове, които не бяха в ремонт.
Източник: Сега (24.08.2021)

Скъпият ток изправя пред фалит и ВиК операторите Скъпият ток изправя пред фалит и ВиК дружествата. За това предупреди депутатите ръководството на "Българския ВиК Холдинг". Критично високите разходи за електроенергия на ВиК операторите за юли и август изчерпват рязко финансовите им резерви, казва Ася Стоянова, председател на Управителния съвет на водния холдинг пред временната парламентарна комисия по ревизията на управлението на ГЕРБ в парламента, оглавявана от Мая Манолова. Сметките за електроенергия на ВиК операторите са се повишили между два и три пъти за юли. Очакват се рекордно високи фактури и за август, предупреди ръководството на ВиК Холдинга. ВиК операторите купуват електроенергия на свободния пазар, а цената на водата за крайните клиенти е регулирана. През последните месеци цената на тока поскъпна рязко, което принуди предприятия да спрат работа. Държавните железници също се оплакаха от високите цени. На заседанието на Комисията по ревизията на управлението на Бойко Борисов бяха изслушани ръководствата на Българската независима енергийна борса (БНЕБ), на работодателските организации и синдикатите, БЕХ, ЕСО, НЕК, АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица-Изток 2" и други.
Източник: Медия Пул (25.08.2021)

ТЕЦ "Варна" е получила от държавата 20 млн. лева за студен резерв през 2020 г. ТЕЦ "Варна" е получила от държавата 20 млн. лева за студен резерв. Това е станало по силата на спечелен търг на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) за периода 1 януари - 31 юли 2020 година. За балансираща енергия от началото на тази година системният оператор е заплатил 10,5 млн. лева на централата. Справката дава служебният министър Андрей Живков на въпрос на депутатите от "Демократична България" Мартин Димитров и Стела Николова. Двамата са поискали информация за сумите, които централата е получила през миналата година и в рамките на първите седем месеца на 2021 г. С промени в Закона за енергетиката още от 2020 година студеният резерв се разпределя по нова методика и по пазарен принцип. Като част от мерките за спасяването на ТЕЦ "Марица Изток 2" бившите управляващи бяха определили и държавната централа като единствен източник на студен резерв за енергийната система. Законодателните промени бяха направени спешно в средата на миналия юли, след като се появиха съмнения за злоупотреби с търговете за студен резерв. Според опасенията един от замесените е и ТЕЦ "Варна".
Източник: Инвестор.БГ (27.08.2021)

ЕСО завършва с печалба от малко над 41 млн. лв. първото полугодие на 2021 г. Електроенергийният системен оператор (ЕСО) завършва първото полугодие на 2021 г. преди данъци и друг всеобхватен доход с печалба от 41 млн. 134 хил. лв. (41 135 хил. лв.). Това става ясно от публикувания междинен отчет на дружеството за първите 6 месеца на настоящата 2021 г. Според отчета, общо реализираните приходи от Електроенергийния системен оператор за първото полугодие на 2021 г. са в размер на 341 млн. 696 хил. лв. (341 696 хил. лв.). В това число приходите от продажби - 315 млн. 817 хил. лв.. (315 817 хил.лв.), други приходи от дейността 25 млн. 545 хил. лв. (25 545 хил. лв.), признати приходи от реинтеграция в размер на 328 хил. лв. във връзка с настъпили благоприятни промени в очакване на кредитни загуби на финансовите инструменти (вземания) и финансови приходи 6 хил. лв. Общо отчетените разходи на дружеството са 295 млн. 962 хил. лв. (295 962 хил. лв.), в това число финансови разходи 111 хил. лв., „Финансовият резултат за първото полугодие на 2021 г. преди данъци и друг всеобхватен доход е печалба в размер 47 734 хил. лв. (47 млн.734 хил. лв.) и след отчетени приходи и други разходи за данъци върху дохода за периода януари – юни 2021 г. печалбата е намалена на 41 134 хил. лв. (41 млн. 134 хил. лв.)“, се казва в отчета. От дружеството отчитат и факторите, оказали влияние върху финансовия резултат. Сред тях са ценовите и регулаторни решения на КЕВР, влезлите в сила изменения в Закона за енергетиката от февруари тази година, които предвиждат отпадане на сделките за закупуване на студен резерв и въвеждането на сделки на пазарен принцип за закупуване на разполагаемост за резерви за първично регулиране на честотата, автоматично вторично регулиране и ръчно вторично регулиране на честотата и обменните мощности. Както и увеличението на приходите от достъп за производители на електрическа енергия, с изключение на тези с динамично променяща се генерация в резултат на два ефекта: по-високите количества произведена електроенергия с 11,63 % спрямо януари-юни 2020 г. и по-висока средно претеглена цена за 2021 г., спрямо предходния период. Също така и ръст на приходите от достъп за крайни клиенти, както и на приходите от пренос в резултат на по-високите количества и по-високата средно претеглена цена за първото полугодие на 2021 г., спрямо същия период на 2020 г. В заключение авторите на доклада отбелязват, че от формираната печалба от 45 млн. 734 хил. лв. (45 734 хил. лв.) е при печалба от регулираните цени в размер на 33 млн. 477 хил. лв. (33 477 хил.лв.).
Източник: 3e-news (14.09.2021)

8500 мегавата нови централи със заявления за присъединяване към мрежата 8500 мегавата нови мощности са заявени за присъединяване към мрежата. Това съобщи на онлайн конференция за зелената енергия Ангелин Цачев, изпълнителен директор на Електроенергийния системен оператор. Само през последните 11 месеца са заявени за присъединяване 450 мегавата веита към мрежата средно напрежение. „Представяте си какъв огромен интерес от страна на инвеститорите има за изграждане и присъединяване на нови мощности, не е необходимо да бъдат подкрепяни в плана за възстановяване и устойчивост. Развитието на веи минава през развитието на мрежата", каза той. Зелена енергия без субсидии и преференции, а на пазарен принцип – възможно е, казаха участниците в онлайн конференция за корпоративното снабдяване с възобновяема енергия и възможностите за съхранение на енергия в Югоизточна Европа. Форумът бе организиран от RE-Source Hub Bulgaria-Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия и Българската асоциация за вятърна енергия. Как да се постигнат целите за 40% зелена енергия до 2030 г., възможности за складиране на енергия, какво ще стане с въглищните централи, бяха сред темите обсъдени на няколко часов дебат. Искаме да обсъждаме в позитивна светлина зелената енергия в България и региона, изграждане на възобновяеми централи и производство на енергия на пазарен принцип, постави фокусът на обсъжданията Никола Газдов, председател на Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия. Зам.-министърът на енергетиката Мирослав Дамянов каза, че искат да създадат условия бъдещите производители на зелена енергия да се чувстват добре на нашия пазар. Уточни обаче: „Не сме склонни да подкрепяме каквато и да е преференция към когото и да било. Считаме, че това не е балансирано и по този начин ще създадем пазарно изкривяване", уточни зам.-министърът. Поясни, че всички проекти за декарбонизация в комплекса „Марица-изток“ и в енергетиката ще бъдат подкрепени – по административен и технически път. Зам.-председателят на комисията по енергетика Делян Добрев се изненада от думите на Дамянов, че министерството не е склонно към преференции. Той припомни, че в плана за възстановяване и устойчивост са предвидени няколкостотин милиона за подкрепа на батерии за съхраняване на зелена енергия. Той уточни, че не е против батериите, но ако са пилотни проекти, а не да се дават толкова много пари и да се повтори ситуацията с преференциите на фотоволтаиците в периода от 2008 до 2912 г. Попита дали тази част от плана за възстановяване е променена. Основните предизвикателства, според него, не са във възобновяемите източници, чиято енергия поевтинява, а в развитието на мрежата, която да може да присъедини и да приема зелената енергия. Няма нужда от батерии, а от мрежа, има инвестиционни намерения за хиляди мегавата проекти, те не искат друга подкрепа освен да бъдат присъединени към електропреносната мрежа, каза той. Високите цени на едро на електроенергията в момента само привидно подпомагали въглищните централи, те ускорявали смъртта им, защото колкото са по-високи цените, толкова по-бързо ще се развият инвестиционните проекти на възобновяемите централи, които ставали все по-ефективни и чийто ток е евтин.
Източник: 24 часа (15.09.2021)

ДАНС и МВР влязоха и в Комисията за енергийно регулиране Агенти на ДАНС, придружавани от служители на МВР са влезли в Комисията за енергии?но и водно регулиране. Акцията е започнала сутринта, като все още няма официална информация за причината, но се предполага, че тя е свързана с разследването на прокуратурата за това дали има престъпление около високите цени на тока. От КЕВР са предоставили всички изискани от тях документи и сътрудничели активно на разследващите органи.Проверката вероятно има връзка с други подобни действия – от август тази година, когато ДАНС и МВР влязоха в БЕХ, ЕСО и НЕК във връзка с цените на енергии?ната борса. По неофициална информация днес службите са влезли и в енергии?ната борса. Тогава стана ясно, че прокуратурата е наредила на ДАНС да извърши проверка на рекордно високата цена на електроенергията за бизнеса. Това се разбра по онова време и от официално съобщение на държавното обвинение. В него се посочваше, че в Специализирана прокуратура е постъпил сигнал от Асоциацията на индустриалния капитал в България, Българската стопанска камара, Българската търговско-промишлена палата и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България. Обявено бе, че веднага след сигнала, наблюдаващият прокурор лично е изискал документи и информация от Министерство на енергетиката, Български енергиен холдинг, Българска независима енергийна борса и други институции, с цел да се установи налице ли са достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер, в частност такова от компетентността на Специализираната прокуратура.
Източник: Сега (24.09.2021)

Пазарите на ток в България и Румъния се обединяват до дни Пазарното обединение между България и Румъния в сегмента „ден напред“ стартира в оперативна работа на 27 октомври с първи ден на доставка 28 октомври. Това съобщиха официално от Електроенергийния системен оператор (ЕСО). Общественият доставчик обяви, че всички тестове са приключили успешно. Проектът за пазарно обединение между България и Румъния се изпълнява от операторите на пазара на електроенергия и от операторите на електропреносните системи на двете държави – БНЕБ, OPCOM, ЕСО и CN Transelectrica. Целта е интегриране на българо-румънската граница към Единния европейски пазар „ден напред“ SDAC (Single Day-Ahead Coupling). Това е съгласно изискванията на Регламент (ЕС) 2015/1222, даващ насоки за разпределението на трансграничния капацитет и управление на претоварванията. Така се позволява едновременното разпределение на трансграничен преносен капацитет и електрическа енергия.
Източник: economic.bg (26.10.2021)

И "Енерго-Про" е в ликвидна криза заради скъпия ток Второ електроразпределително дружество се оплака от недостиг на средства заради тройно по-високите цени, на които трябва да купува технологичните си разходи за разпределение на електроенергията, от признатите му от енергийния регулатор в тарифите за потребителите. От "Енерго-Про", което управлява мрежата в Североизточна България, обявиха, че скъпият ток им създава сериозни ликвидни проблеми. Разликата между заложените в таксите му технологични разходи и реалните за купуване на електроенергията от борсата ще надхвърли 42 млн. лв., което застрашава дейността и инвестициите на дружеството, посочва се в съобщение на електроразпределителното дружество. От същия проблем се оплака миналата седмица и електроразпределителното дружество ЕВН, което обслужва Югоизточна България. То изчисли, че дефицитът му заради разликите в признатите и реалните му разходи ще е 80 млн. лв. до края на 2021 г. Не е подминат е държавният "Електроенергиен системен оператор", чийто недостиг се очертава да е 60 млн. лв. Среща в търсене на решение ще има на 29 октомври, съобщи миналата седмица енергийният министър Андрей Живков при представянето на одобрените от правителството мерки в помощ на бизнеса, който ще получи по 110 лв./МВтч по сметките си за ток за октомври и ноември. От "Енерго-Про" посочиха, че ще настояват на тази среща за незабавни действия от страна на държавата за решаването на проблема с нарастващата криза в електроразпределителните дружества. "Загубите започнаха през третото тримесечие на тази година и разликата в утвърдените разходи за закупуване на енергия за покриване на загубите по мрежата и реалните разходи за ЕРП Север, до края на годината ще бъде над 42 млн. лв. Разликата между утвърдената цена за енергията от 131.21 лв./MВтч и реално търгуваната на борсата е над 350 лева за мегаватчас", посочват от мрежовия оператор. Това ще доведе до големи ликвидни проблеми за електроразпределителните дружества и необходимост от спешна корекция на мрежовите тарифи, допълва се в съобщението. "Ако не бъдат компенсирани сега, тези допълнителни разходи ще натоварят сериозно тарифите на всички крайни клиенти, включително домакинствата, в средата на следващата година и ще доведат до значително поскъпване на крайната цена на електроенергията и за битовите потребители", предупреждават от "Енерго-Про". Дружеството допълва, че отделно от това дейността му е силно затруднена от покачващите се цени на всички стоки и услуги в страната, което го прави неконкурентно на пазара на труда. Това в средносрочен и дългосрочен аспект е предпоставка за намалено качество на работата и ще се отрази негативно на всички ползватели на услугите на електроразпределителното дружество. Поради очертаващата се ликвидна криза в работата на разпределителните дружества, изпълнението на инвестиционните програми също е застрашено, а това от своя страна ще доведе до нарастващи проблеми с доставката и качеството на електроенергията за всички ползватели, алармират още от оператора. ЕНЕРГО-ПРО е в постоянен диалог с отговорните институции относно възможните спешни мерки за достигане до работещи решения за справяне с кризата. Изходът от ситуацията е в ръцете на отговорните политически и регулаторни институции. Невъзможността да бъде променено законодателството изисква да се търсят различни други възможности, като например компенсации за разходите за закупуване на енергия за покриване на мрежовите загуби, както и навременно коригиране на утвърдените разходи от регулатора още от началото на следващата година.
Източник: Медия Пул (29.10.2021)

ЕСО и ЕРП-ата за мораториума: Колапс на системата, вместо помощ за бедните Държавният "Електроенергиен системен оператор" (ЕСО), който управлява мрежата високо напрежение, и електроразпределителните дружества ЧЕЗ, ЕВН и "Енерго-Про", поддържащи мрежите средно и ниско напрежение, изразиха своето несъгласие с решението на парламента да наложи мораториум върху цените на ток, парното и водата. Първоначално депутатите приеха той да важи за цените от 1 януари 2021 г., което няма как да стане обаче със задна дата и за невалидни вече цени за електрическата и топлинната енергия, но после се усетиха какъв гаф са сътворили и в четвъртък в пленарна зала трябва да се гласува действие на мораториума от 16 декември 2021 г. до 31 март 2022 г. Това обаче не променя факта, че така се блокира процедурата за извънредната промяна на цените на тока и парното от 1 януари, каквато нормативна възможност има Комисията за енергийно и водно регулиране при драстични пазарни отклонения от прогнозираните в цените за домакинствата. При запазване действието на сегашното ценообразуване мрежовите оператори ще плащат за необходимата им енергия за технологичните разходи при преноса и разпределението на електроенергията скъпите цени на борсата, а признатите им за това разходи в цените да са в пъти по-малки. В сегашните мрежови такси е вкарана цена от 119 лв./МВтч, а на борсата токът струва между 400 и 500 лв. Електроразпределителните дружество още есента предупредиха, че това води до ликвидна криза и няма да могат да изпълняват ангажиментите си по доставките, особено при аварийни ситуации през зимата, защото се изчерпват възможностите за свободни парични средства. Те поискаха компенсации, както служебното правителство предостави такива на големите промишлени предприятия от 110 лв./МВтч за сметките през октомври и ноември, но такова така и не бяха предоставени. В предложението си за повишение на цената на тока средно с 11.5 на сто от 1 януари енергийният регулатор предвиждаше поскъпване с 43 на сто на мрежовите услуги на ЕСО и частните ЕРП-та, но сега това намерение е замразено, а операторите ще трябва да продължат да плащат скъпия борсов ток, без да могат да го калкулират в сметките за потребителите или да бъдат компенсирани по други начини, без да се налага повишаване на цената на тока за домакинствата. Затова в сряда четирите компании излязоха с обща позиция, в която възразяват "срещу опитите държавната социална политика да се провежда през механизми за изкуствено задържане на цените на електроенергията".
Източник: Медия Пул (16.12.2021)

ЕСО отчита серозен ръст на износа на ток през 2021 г. През 2021 година салдото между износа и вноса на електроенергия е положително в размер на 8,65 тераватчаса. Това представлява увеличение от почти 155% спрямо 2020 година, сочат оперативните данни на Електроенергийния системен оператор (ЕСО).От есента цената на електроенергията в Европа се увеличи съществено заради дефицита на природен газ, което пък направи печелившо производството на ток от въглища. Така у нас на пълни обороти заработи ТЕЦ "Марица Изток 2". Към края на годината българските електроцентрали са произвели общо 46,9 тераватчаса електроенергия, което е увеличение от 16,7% спрямо миналата година. Основна заслуга за това повишение е именно на базовите централи в енергийната система, които са произвели 38,7 тераватчаса електроенергия, или увеличението е от малко над 15 на сто. При водните централи увеличението също е съществено - с 51% до 5 тераватчаса. Потреблението на електроенергия в страната през изминалата година се увеличава, но с много по-малка стъпка - с 4% до 38,2 тераватчаса, става ясно още от статистиката на ЕСО. През последните месеци често се чуват призиви за ограничаване на износа на електроенергия, за да бъде намалена цената на тока на борсата у нас. Анализите обаче показват, че количествата на пазара са достатъчни и няма основания за спиране на износа, каквито са европейските изисквания. Новият парламент обяви мораториум върху цената на електроенергията, но на битовия пазар, която трябваше да бъде актуализирана на 1 януари 2022 година. Средната цена на електроенергията на свободния пазар през ноември надхвърля 408 лева за мегаватчас базов товар в сегмента "Ден напред". За битовите потребители цената е фиксирана на ниво от 119 лева за мегаватчас с решение на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), взето на 1 юли 2021 година, тоест в началото на регулаторния период. Заради ограниченията на парламента до края на март 2022 година цената на тока за бита ще се запази на това ниво.
Източник: Инвестор.БГ (05.01.2022)

Ямболският завод за синтетика ще се разшири със соларен парк за 14 млн. лв. Българският производител на синтетични влакна „Ямболен“ планира да изгради собствена фотоволтаична централа до своя завод в Ямбол. За целта компанията е поискала одобрението на своите акционери, става ясно от публикувано съобщение в платформата x3news. „Ямболен“ планира да подпише договор с местната PV Consult за изграждане на соларен парк на стойност около 14.5 млн. лв. Идеята е инвестицията да бъде финансирана със заем за същата сума. Сделката предвижда проектиране, изграждане и монтаж на фотоволтаична инсталация с мощност 9998,46 kWp, както и доставка на съответното оборудване. Предвижда се соларните панели да бъдат разположени на терени и покриви на сгради с обща площ от около 100 дка. „Ямболен“ вече е задвижил процедурите, свързани с одобрения на строителството както към общината, така и към КЕВР и ЕСО. Компанията за синтетика смята да използва произведената от соларния парк електроенергия за собствена консумация, но и за продажба. С инвестицията си дружеството предвижда да снижи енергийните си разходи, да обнови постепенно машинния си парк с цел повишаване на производителността и намаляване себестойността на продукцията. Компанията има за цел и да генерира допълнителни приходи от продажбата на електроенергия, с които да покрие част от натрупани загуби за предишни години. Според изчисления на „Ямболен“ инвестицията би трябвало да се изплати за срок от около 5 години и половина. „Ямболен“ се занимава основно с производството на полиестерни влакна, полиестерна коприна, технически каучукови изделия, неорганични соли и текстил. Печалбата ? се сви рязко до 97 хил. лв. през първите девет месеца на изминалата година спрямо близо 200 хил. лв. през 2020 г. За същия период приходите намаляха до 526 хил. лв. от 751 хил. лв., показват последните финансови отчети на дружеството. Изпълнителят PV Consult е с 12-годишен опит в реализирането на фотоволтаични централи на територията на 24 държави по света.
Източник: Други (10.01.2022)

Фирма от Пловдив е шампион със 182 млн. от обществени поръчки. Пловдив остава след Варна със 70 млн. по-малко Годишният статистически бюлетин на Агенцията за обществени поръчки (АОП) остави за пръв път Община Пловдив извън топ 10 на най-големите възложители по ЗОП. През 2021 година Варна почти догони София по размер на публичните харчове. Въпреки скромните харчове на местната община, най-голямата фирма - изпълнител на обществени поръчки, е именно от града под тепетата. През изминалата година Община Пловдив е възложила поръчки с подписани договори за 97 542 440,77 лева. Макар и това да е един от най-сериозните резултати на града, за пръв път от пет години Пловдив остава извън най-големите възложители, като заема мястото в подножието на топ 10. Общият брой на договорите през измината година пък е 132, което вади Пловдив пък извън топ 15 по този показател, което също се случва за първи път. За сметка на това процедурите по събиране на оферти и избор на изпълнител на местната администрация са сред най-често пропадащите заради обжалвания и искания за временно или постоянно спиране на процедурата (на 8-о място сред всички възложители в страната с над 30 различни поръчки за годината с жалби в КЗК). Въпреки това, през 2021 година, Пловдив е похарчил с близо 17 млн. лева повече, в сравнение с предходната година, когато резултатът беше малко над 80 млн. лева, които през кризисната 2020 година стигнаха за четвърто място сред най-големите възложители, като тогава градът под тепетата изпревари дори столицата по размера на направените публични разходи.Най-големият възложител в страната за изминалата година е Електроенергиен системен оператор ЕАД с близо 700 млн. лева поръчки по ЗОП, второто място е за АЕЦ Козлодуй с 460 млн. лева. Фирма от енергийният сектор завършва топ 3 - едно от дружествата на ЧЕЗ-Разпределение АД е с обществени поръчки за 245 млн. лева. Общо трите дружества минават 1,4 млрд. лева разходи по ЗОП през 2021 година. Що се отнася до останалите общини в страната, и София, и Варна регистрират огромен скок през изминалите 12 месеца. Столична община е в подножието на топ 3 с подписани договори за 220 млн. лева по обществени поръчки. Веднага след нея пък е община Варна, която регистрира внушителните 170 млн. лева през миналата година. Бургас остава зад Пловдив и заема 19 позиция с близо 73 млн. лева. Анализът на данните за най-големите възложители в страната показва, че регионите харчат сравнително малък процент от общия дял на обществения ресурс. В топ 50 има едва 10 общини - Столична, Пловдив, Варна, Бургас, Перник, Плевен, Стара Загора, Русе, Велико Търново и Благоевград. Общо те са възложили договори за малко над 785 млн. лева, при общо близо 4,3 млрд. лева от топ 50, което значи, че общините имат под 18% дял от всички публични разходи. На другият полюс пък се оказва пловдивския бизнес. Най-големият изпълнител през 2021 година е от Пловдив и това е компанията "Променергомонтаж" АД. Тя е шампион в усвояването на пари от обществени поръчки през миналата година. Компанията "Променергомонтаж" АД, която е получила договори за 182 млн. лева, е собственост на братята от Девин Мирен и Кремен Красини. С друго свое дружество - "Красин" ООД, родопчаните са спечелили обществени поръчки за още 162 млн. лева през миналата година. Любопитното е, че през 2020 г. целият оборот на "Променергомонтаж" АД е едва 18,6 млн. лева - 20 пъти по-малко от заработеното чрез обществени поръчки през 2021-ва. Най-големите възложители миналата година са предимно компании и държавни структури в сферата на енергетиката и електроразпределението.
Източник: Марица (11.01.2022)

За месец строят ВЕИ колкото 1 блок в АЕЦ Още 15 200 мегавата ВЕИ мощности - преди всичко соларни централи, се очаква да има в България в близките години. Толкова са заявленията за присъединяване, които инвеститорите са подали в Електроенергийния системен оператор (ЕСО) в последните 3 г. За сравнение, в 11,49 часа в неделя цяла България консумираше ток от 4789 мегавата, а рекордът през зимата е малко над 7000 мегавата. В началото на годината ситуацията истеризира - от 1 януари до 10 февруари в ЕСО са внесени 18 заявления за присъединяване към голямата мрежа на 1004 мегавата мощности, 166 са заявленията за 184 мегавата зелени централи. За месец и 10 дни инвеститори са обявили, че ще строят възобновяеми мощности колкото един блок на АЕЦ “Козлодуй”. Безспорно една от причините е четворното поскъпване на цените на тока за небитовите потребители. За да очертае картината, “24 часа” поиска данни от системния оператор. От началото на годината са сключени 7 предварителни договора за големи зелени централи, които са за 176 мегавата, а с разпределителните дружества – 24 за 202 мегавата.
Източник: 24 часа (22.02.2022)

ЕСО иска да изгради 10 хил. станции за електромобили в България България прави първи крачки към изграждането на адекватна инфраструктура от зарядни станции за електромобили на територията на цялата страна. Електроенергийният системен оператор (ЕСО) подписа Меморандум за сътрудничество с Националното сдружение на общините, Българската браншова камара на енергетиците, Българската асоциация Електрически превозни средства, Индустриален клъстер „Електромобили“ и Асоциацията на собствениците на електромобили в България. Документът е отправна точка за бъдещо сътрудничество между страните, така че заложената цел да бъде постигната до края на 2025 г. Електроенергийният системен оператор ще осигури достъп за присъединяване на изградените зарядни станции до своята електропреносна мрежа. 10 хил. станции за 5 години Целта е до пет години на територията на цялата страна да бъдат изградени 10 хил. станции за зареждане на електромобили от възобновяеми източници. ЕСО стопанисва 297 подстанции, което осигурява възможност зарядната инфраструктура да бъде с национален обхват. Предвижда се разгръщане на групи бавни и бързи зарядни станции, които да обслужват леките електромобили, обществения и тежкотоварния електрически транспорт. Споразумението за сътрудничество отчита очакваното масово навлизане на електрическите превозни средства в периода от 2030 до 2040 г. Прогнозата на експертите на ЕСО сочи, че до 2030 г. електромобилите у нас ще достигнат 200 хил., а за покриване на годишното им електропотребление ще са необходими 600 000 МВтч електроенергия. Разчетите на ЕСО предвиждат до 2040 г. електрическите автомобили в България вече да са 2 млн. с годишно електропотребление от близо 6 000 000 МВтч., а през 2050 година техният брой да достигне 3.5 млн., за захранването на които годишно ще е необходима над 10 000 000 МВтч електрическа енергия. В момента автомобилният парк в България потребява течни горива, чийто еквивалент в електроенергия е 45 млн. МВтч. Масовото навлизане на електрическите превозни средства до 2050 г. ще намали три пъти консумираната енергия в транспорта. Меморандумът за сътрудничество предвижда страните да обменят информация за състоянието на инфраструктурата, текущата и очакваната необходимост от локации и подходяща зарядна мощност, решения на правителството и общините, както и финансови разчети за необходимия ресурс за развитието на тази инфраструктура. Националната зарядна инфраструктура ще способства оползотворяването на електроенергията от възобновяеми източници и развитието на екологичния транспорт на територията на цялата страна, включително и в отдалечените от главните пътни артерии населени места.
Източник: Money.bg (24.02.2022)

Компенсират мрежовите оператори с около 221 млн. лева Според приетите днес (24 февруари) от правителството промени в програмата операторите ще бъдат компенсирани с цялата разлика между определената от КЕВР прогнозна пазарна цена и борсовата цена, по която те закупуват енергията за технологичните си разходи. Става дума за разходите на операторите на електропреносната и електроразпределителните мрежи за закупуване на електроенергия за технологичните им нужди. По закон тези компании закупуват електроенергията, необходима за покриване на технологичните им разходи единствено от свободния пазар. От компенсациите ще се възползват операторът на електропреносната мрежа „ЕСО“ ЕАД и петте оператора на електроразпределителни мрежи „ЧЕЗ Разпределение България" АД, „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, „Електроразпределение Север“ АД, „ЕРП Златни пясъци“ АД, ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура“. С предходно решение от края на миналата година правителството утвърди компенсация на мрежовите оператори за технологичните им разходи в пълен размер за периода юли - декември 2021 година. Необходимите за целта финансови средства - около 221 млн. лв. - ще бъдат осигурени от фонд „Сигурност на електроенергийната система". Плащането на средствата по Програмата ще се извършва по Споразумение между Министерството на енергетиката (МЕ) и фонд „Сигурност на електроенергийната система" (ФСЕС). Съгласно подписаното споразумение Министерството на енергетиката ще уведомява фонд „Сигурност на електроенергийната система" за размера на полагащата се компенсация, като ФСЕС ще извърши плащането на посочената сума в 3-дневен срок от получаването на уведомлението. Средствата ще се превеждат по парична сметка, посочена от съответния заявител на компенсацията.
Източник: Банкеръ (25.02.2022)

С най-голям принос за енергията от възобновяеми енергийни източници в България са ВЕЦ-овете, посочват от Асоциация "Хидроенергия" Най-голям принос за енергията от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) в България имат водноелектрическите централи (ВЕЦ). През 2021 г. те генерират 61 процента от възобновяемия микс при най-нисък разход за обществото, което от своя страна представлява над 13 на сто от общия енергиен микс на страната. Това посочват от Асоциация "Хидроенергия", позовавайки се на данни от Електроенергийния системен оператор (ЕСО) за произведената електроенергия от ВЕИ за 2021 г. В сектора инсталираните мощности са 2307 мегавата, от които близо 500 мегавата са в частния сектор. През годините частните ВЕЦ-ове, въпреки разликата в съотношението на инсталираните мощности спрямо държавните централи, генерират между 30 и 40 на сто от енергията, произведена от ВЕЦ, което е приблизително 1,5 млн. мегаватчаса годишно, допълват от асоциацията. Схемата на Европейския съюз за търговия с емисии (СТЕ на ЕС) е една от ключовите политики на ЕС за смекчаване на последиците от изменението на климата и цели да осигури ефективен механизъм за намаляване на емисиите, изтъкват от асоциацията. През 2021 г. само членуващите в Асоциация "Хидроенергия" дружества (50,9 на сто от дружествата в частния сектор) са произвели 796 139 мегаватчаса, които се равняват на спестени на българските потребители близо 25 милиона лева (при средно-годишна цена на емисиите 52 евро/тон), в сравнение с електроцентралите, които отделят въглеродни емисии. Или 253 333 тона спестени въглеродни емисии. Въпреки безспорния принос на ВЕЦ-овете за електроенергийната сигурност, за стабилността и за изпълнението на амбициозните европейски цели за постигане на въглеродно неутрална икономика, на национално ниво не се отчита неговото ключово значение. Само преди няколко дни поради форсмажорните глобални събития министър-председателят Кирил Петков увеличи охраната на държавните ВЕЦ. Това е ясен индикатор, че се осъзнава ролята на ВЕЦ-овете за националната енергийна сигурност. Независимо от това обаче липсата на стабилна законова и подзаконова нормативна рамка, както и липсата на подкрепа от страна на държавата и визия за безпрепятственото осъществяване на дейността на сектора, значително застрашават неговата жизнеспособност, добавят от асоциацията. Проблемите в сектора са с изключително спешен характер и се нуждаят от незабавно уреждане, а продължават да се неглижират от ресорни министерства по начин, който силно контрастира с подаваните публично от тях политически заявки. Не се вижда воля да се разбере, че проблемите не са само за частните централи, а от тях зависи и съществуването на държавните ВЕЦ и ВиК дружества. Това е пряко касаещо националната сигурност по много повече аспекти от само един.
Източник: БТА (15.03.2022)

До 2031 година брутното електропотребление в страната няма да надвиши 43 298 гигаватчаса, прогнозират от ЕСО Към настоящия момент се счита, че до 2031 година брутното електропотребление в България няма да надвиши 43 298 гигаватчаса. Това се посочва в Проект на План за развитие на електропреносната мрежа на България за периода 2022-2031 г., разработен от колектив от специалисти на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) ЕАД. Абсолютният максимален електрически товар в страната през 2031 г. се очаква да е 7670 мегавата, а максималния товар за среден работен ден - 7130 мегавата. Прогнозата за развитие на брутното електропотребление в страната е съобразена с прогнозите на Европейската комисия до 2050 година, на Агенцията за устойчиво енергийно развитие, на БАН, както и на Министерство на финансите (по отношение на БВП). В прогнозата е взет предвид и опитът на ЕСО от последните години, който показва, че електропотреблението варира в най-тесните граници между минималната прогноза от 2013 г. и минималната прогноза от 2010 г., а максималните прогнози от всички години са далеч от реализацията и проектния тренд. За периода 2022-2031 г., съгласно инвестиционните намерения, са планирани за изграждане общо 5881 мегавата нови мощности, от които 4858 мегавата са възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Делът на енергията от ВЕИ от брутното електропотребление през 2031 г. се очаква да се доближи до 30 процента, пише в плана на ЕСО. Трябва да се има предвид, че при реализиране на електропотребление, което е близко до минималния вариант, делът на ВЕИ в крайното брутно електропотребление ще се увеличи. В минималния сценарий е предвидено, че през 2031 година брутното електропотребление ще достигне 38 140 гигаватчаса. Прогнозираното електропроизводство от ВЕИ се базира на заложените инсталирани мощности в "Интегриран план в областта на енергетиката и климата на Република България", изготвен от Министерство на енергетиката, но е съобразено със средностатистическото производство от последните години при нормални климатични условия и отчитайки, че производството от помпено-акумулираща водноелектрическа централа (ПАВЕЦ) не е възобновяема електроенергия. В плана на България са предвидени нови ядрени мощности в периода 2030-2040 г., уточняват от ЕСО. Дори и при започване на такъв проект през 2022 година, въвеждане в експлоатация не се очаква преди 2032 година, което е извън обхвата на настоящия план, но тъй като мащабът на тези мощности е концентриран, а не децентрализиран като ВЕИ, то влиянието им е съществено върху развитието на електропреносната мрежа и изисква значителни и продължителни предпроектни проучвания и съгласувателни процедури.
Източник: БТА (22.03.2022)

Базовите централи с над 30 % годишен ръст към 20 март Участието на базовите централи в енергийния баланс в страната се е увеличило с 32,34 процента за периода 1 януари 2022 г. - 20 март 2022 г. спрямо 1 януари 2021 г. - 20 март 2021 г. Това показват данните от най-новата оперативна справка за енергийния баланс в страната на Електроенергийния системен оператор (ЕСО), публикувани днес на страницата на оператора. От началото на годината до 20 март от базови централи са произведени 11 253 277 мегаватчаса електроенергия, докато година по-рано електрическата енергия от тях е била 8 503 277 мегаватчаса, предаде БТА. Производството на електроенергия в България се е повишило с 22,61 на сто за посочения период. От началото на годината до 20 март са произведени 13 058 578 мегаватчаса електроенергия, а за аналогичния период на миналата година - 10 650 725 мегаватчаса. Потреблението на ток в страната се е увеличило с 4,65 процента за периода 1 януари 2022 г. - 20 март 2022 г. спрямо този период година по-рано. От началото на годината до 20 март са изразходени 10 119 813 мегаватчаса електроенергия, докато за същия период на 2021 г. потреблението е било 9 669 820 мегаватчаса. Данните сочат, че за сравнявания период салдото (износ-внос) се е повишило със 199,60 процента. Статистиката на ЕСО показва, че този показател постепенно спада от края на януари тази година. За разглеждания период от ЕСО отчитат увеличение на участието на ВЕИ в преносна мрежа със 17,73 процента, както и в разпределителната мрежа - с 18,70 на сто.
Източник: 24 часа (23.03.2022)

ВЕИ увеличават дела си в енергийния баланс на страната към 27 март Възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) увеличават дела си в енергийния баланс на страната за периода 1 януари 2022 г. - 27 март 2022 г. спрямо 1 януари 2021 г. - 27 март 2021 г. Това показват данните от най-новата оперативна справка за енергийния баланс в страната на Електроенергийния системен оператор (ЕСО), публикувани днес на страницата на оператора. Участието на ВЕИ в преносна мрежа за посочения период се е увеличило с 21,57 процента, докато в разпределителната мрежа повишението е с 20,17 на сто. Данните на ЕСО показват плавно увеличение на участието на ВЕИ в преносната и разпределителната мрежи от началото на годината. В преносната мрежа възобновяемите източници отбелязват най-голямото увеличение при фотоволтаичните електроцентрали (ФЕЦ) - с 39,99 процента, на следващо място са ветроенергийните централи (ВяЕЦ) - 19,53 на сто, но при биомасата се отчита отрицателен процент - минус 1,70. В разпределителната мрежа с най-голямо участие са ВяЕЦ - 26,55 процента, ФЕЦ - с 22,10 на сто. Отрицателният процент на участието на биомаса е минус 22,26. Производството на електроенергия в България се е повишило с 21,62 на сто за посочения период. От началото на годината до 27 март са произведени 14 174 156 мегаватчаса електроенергия, а за аналогичния период на миналата година - 11 654 058 мегаватчаса. Потреблението на ток в страната се е увеличило с 3,64 процента за периода 1 януари 2022 г. - 27 март 2022 г. спрямо този период година по-рано. От началото на годината до 27 март са изразходени 10 929 303 мегаватчаса електроенергия, докато за същия период на 2021 г. потреблението е било 10 545 789 мегаватчаса. Данните сочат, че за сравнявания период салдото (износ-внос) се е повишило със 192,79 процента. Статистиката на ЕСО показва, че този показател постепенно спада от края на януари тази година. Участието на базовите централи в енергийния баланс в страната се е увеличило с 30,99 процента за сравнявания период. От началото на годината до 27 март от базови централи са произведени 12 198 287 мегаватчаса електроенергия, докато година по-рано електрическата енергия от тях е била 9 312 067 мегаватчаса.
Източник: БТА (30.03.2022)

Правителството се е съгласило да раздроби БЕХ Правителството ще отговори на дългогодишните искания на Европейската комисия и ще извади две от държавните предприятията от Българския енергиен холдинг. Тази реформа е заложена с последните промени в Плана за възстановяване и устойчивост, одобрен от Комисията. За промените не бе съобщено предварително, но те вероятно са били част от условията на Брюксел да подкрепи документа. Става въпрос за двата оператора на преносните системи за природен газ и електроенергия – „Булгартрансгаз“ и Електроенергийния системен оператор (ЕСО). Според обясненията в Плана целта е да се подобри прозрачността и конкурентоспособността на държавните компании в енергийния сектор. Те ще бъдат обособени като отделни публични предприятия със 100% държавна собственост на капитала и принципал Министерството на енергетиката. В допълнение към това, на Европейската комисия ще се представя и „независим одитен доклад“, който да представя подробна оценка на пазарното съответствие относно кръстосаното субсидиране (т.нар. кроссубсидиране) между държавни или контролирани от държавата енергийни предприятия по отношение на производството на ток от въглища. В документа, представен публично от кабинета в сряда, не е уточнено кой ще подготвя въпросния одитен доклад, но е записано, че той ще се предоставя ежегодно спрямо предходната календарна година. Според времевите разчети на реформата тя трябва да приключи до 30 септември 2024 г.
Източник: economic.bg (08.04.2022)

Продължава битката за курорта "Албена" между ЕСО и "Енерго-Про" Спорът между държавния "Електроенергиен системен оператор" (ЕСО) и частното електроразпределително предприятие (ЕРП) "Север" на дружеството "Енерго-Про" за това чий клиент трябва да бъде курортът "Албена" продължава. Доставчикът на ток отново разпространи позиция, че опитът на ЕСО да присъедини обекти на курорта към електропреносната мрежа е незаконен. От ЕРП "Север" заявиха в четвъртък, че ЕСО отново настоява да се правят изключвания на електроразпределителни съоръжения на ЕРП Север на територията на курортен комплекс Албена с мотив профилактика, която според електроразпределителното дружество е мнима. Частният мрежови оператор посочва, че въпреки декларираната от него готовност да осигури условия за работа под напрежение, ЕСО настоява за пълно изключване на изводите. Според "Енерго-Про" искането е, за да се използва моментът на изключване и курортът да се присъедини директно към мрежата на държавния оператор, с което вече няма да е клиент на ЕРП-то. То оспорва също така публичните твърдения на дружеството, управляващо курорта – "Албена", че комплексът е притежавал енергийна мрежа преди приватизацията му. "Територията на курортния комплекс "Албена" АД е част от лицензионната територия на "Електроразпределение Север" АД, съгласно редовно издадена лицензия от ДКЕВР (понастоящем КЕВР)", посочва се в изявление на доставчика на ток. "През годините "Албена" АД се е снабдявала поетапно с констативни нотариални актове за собственост за отделни елементи от разпределителната мрежа, изградена на територията на курортния комплекс, които ЕРП "Север" оспорва по съдебен ред. След приватизацията частично са изградени и елементи от разпределителна мрежа за снабдяване с електрическа енергия на отделни обекти в курортния комплекс, които на места дублират съоръженията от разпределителната мрежа на "Електроразпределение Север" АД. Други са разрушени, като всичко това е извършено не само без съгласуване с ЕРП "Север", но и без знанието или при изричното му несъгласие за промени в схемата на разпределителната мрежа, а съоръженията са разграбени от "Албена" АД", заявяват от "Енерго-Про". Дружеството заявява, че води съдебни дела за доказване на собствеността си върху отделни части от същата разпределителна мрежа, като се опира на действащото до построяването на курорта законодателство. Съгласно тях съоръженията, изградени от Комитета по туризъм за електроснабдяване на курортен комплекс "Албена" АД са станали държавна общонародна собственост – неразделна част от държавната електроразпределителна система и като такива не биха могли да бъдат включени в имуществото на приватизирано предприятие. "Енерго-Про" оспорва и твърденията, че е нормална практика големите енергийни консуматори да се присъединяват директно към електропреносната мрежа. Отбелязва се още, че на територията на курорта има обекти, които не са свързани с "Албена" АД и са клиенти на ЕРП "Север". Ако курортът се присъедини директно към ЕСО, тези обекти няма да може да бъдат обслужвани качествено от "Енерго-Про".
Източник: Медия Пул (18.04.2022)

До седмици ще са ясни търговете за съхранение на ток в батерии Първите търгове за изграждането на националната мрежа от батерии за съхранение на 6 хил. МВтч електроенергия "следва да бъдат публично достояние следващите няколко седмици като процедури, организация, технологии", заяви енергийният министър Александър Николов по време на изслушване в парламентарната енергийна комисия в четвъртък. "Колкото по-бързо успеем да съхраним евтината енергия, толкова по-добре", заяви той в отговор на въпрос дали правителството работи за мерки, които да запазват в страната евтината електроенергия. Не може да се дели токът на скъп и евтин, защото има пазар и цената е негова функция, посочи министърът и отбеляза, че запазването на евтиния ток в България зависи от изграждането на батерийния парк като балансьор. "Целите Балкани са в дефицит на електроенергия, само България има излишък и е балансьор и смятам, че е по-добре да се възползваме от високите цени и приходите да се използват като компенсации на българските потребители", допълни той. Отвъд батериите за съхранение на енергия, ефективно се търсят възможни решения в НЕК – нови балансиращи и хидромощности, каза още министърът. По думите му се изследват възможни регулаторни промени, за да се случи това по-бързо. Проектът на правителството за изграждане на национална мрежа за съхранение на енергия с близо 1.563 млрд. лв. от европейския фонд за възстановяване и устойчивост е силно критикуван от редица енергийни експерт. Правителството обаче гледа на него като на шанс да запазва евтината електроенергия в страната и тя да се използва са създаване на висока добавена стойност на българското производство. Смята се също така, че подобна мрежа от батерии ще изхвърли ТЕЦ-овете на бизнесмена Христо Ковачки и почетния лидер на ДПС Ахмед Доган като балансьори на електроенергия пазар. Някои експерти обаче твърдят, че такъв парк от батерии по електропреносната и електроразпределителната мрежи може да служи само за краткосрочно балансиране, но не и за решаване на проблемите с големия ръст на потреблението на ток през зимата. Според проекта за батерийния парк, който е част от националния план за възстановяване, одобрен от ЕК (очаква се финално "да" и от Съвета на ЕС), до края на юни 2022 г. трябва да се създаде държавна проектна компания, която до края на септември да проведе обществена поръчка или поръчки за доставка и инсталиране на батериите. От изявления на Николов се подразбира, че тази дейност вероятно ще бъде поверена на "Електроенергийния системен оператор", а не на нова компания. Преносният и електроразпределителните оператори трябва да определят най-подходящите места за разполагане на батериите, съобразно ВЕИ проектите, които реално ще се възползват от възможността да съхраняват своята енергия в батериите. Първите съоръжения за една трета от предвидената за съхранение енергия трябва да заработят до края на 2024 г. Те ще се отдават под наем за ползване от производители на възобновяема енергия като тарифите ще са ниски. Следващите две години трябва да се въвеждат батерии за по 2 хил. МВтч енергия.
Източник: Медия Пул (20.05.2022)

БЕХ е "заработил" огромна печалба през 2021 г. За 2021 г. Българският енергиен холдинг (БЕХ) е отчел чиста печалба след данъци от 1.35 млрд. лева - увеличение от почти 9 пъти спрямо предходната година. Това пише във Фейсбук известният икономически анализатор Георги Ангелов. Данните са от консолидирания отчет на държавната холдингова компания, в чийто състав влизат АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица Изток 2", НЕК, ЕСО, "Булгаргаз", "Булгартрансгаз" и "Мини Марица Изток". Отчетът е съкратен и неодитиран, но от него все пак можем да разберем какво се случва в енергетиката, посочва Георги Ангелов. Ето неговия прочит на резултатите: "Печалбата на БЕХ преди данъци е 1.56 млрд. лева. Но това не е всичко - миналата година енергетиката преведе на държавата извънредно 450 млн. лева под формата на "дарение". Като добавим тези средства, печалбата е около 2 млрд. лева. С част от тези пари НЕК си плати стари заеми към бюджета (за АЕЦ "Белене") в размер на 1.2 милиарда лева. С печалбите БЕХ си покри и стари загуби и подобри ликвидността и капитализацията си като собственият капитал на холдинга достигна 14.7 милиарда лева, спрямо 11.7 милиарда лева преди година. Трябва да имаме предвид, че миналата година високи цени на тока на борсата имаше само през последните 4-5 месеца от годината. Както върви, цялата 2022 г. ще е с високи цени на тока на международните пазари, т.е. печалбата на БЕХ вероятно ще е поне 5 млрд. лева. Видно е, че България изнася рекордни количества ток и печели от скъпия ток на международните пазари.
Източник: Сега (23.05.2022)

КЕВР: Токът в страната поскъпва с 3,3%, парното в София - с 39% Поскъпване от средно 3,3% на тока за домакинствата предлага Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) от началото юли, сочи публикуван доклад на ведомството за следващия регулаторен период 1 юли 2022 г. - 30 юни 2023 г. За да сведе до минимум увеличението за битовите потребители, КЕВР приложи регулаторни механизми по отношение на ценовия микс за регулирания пазар. Делът на електроенергията от АЕЦ Козлодуй се увеличава до 30%. Намалява се цената на електроенергията от хидроцентралите на НЕК. Тези мерки дават възможност за да бъде компенсирано увеличението на разходите за пренос на ЕСО и на трите електроразпределителните дружества. 39,26 на сто е средното поскъпване на топлинната енергия от 1 юли, прогнозират още от КЕВР. За битовите потребители на „Топлофикация София“ ЕАД цената ще бъде в размер на 136,82 лв./Мвч, при сегашна цена 98,48 лв./Мвч, което е изменение с 38,93%. Това на практика означава, че потребител в София със сметка от 100 лв. за отопление на парно ще заплаща близо 139 лв. през новия отоплителен сезон 2022/2023 г. Регулаторът прогнозира най-малко поскъпване от само 23,26% под Тепетата, където от 1 юли абонатите на „ЕВН България Топлофикация“ ще плащат 122,80 лв./Мвч, при сегашна цена 99,55 лв./Мвч. Цената на „Веолия Енерджи Варна” ЕАД се изменя с 30,66 % и става 128,43 лв./Мвч, при сегашна цена 98,29 лв./Мвч. Най-голямо поскъпване на топлинната енергия от 51,49 на сто КЕВР прогнозира за абонатите на топлофикацията в Разград. Там потребителите ще плащат от 1 юли по 152,94 лв./Мвч, вместо сегашните 100,96 лв. В следващия регулаторен период най-висока цена на топлинната енергия – по 156,44 лв./Мвч ще плащат абонатите на топлофикацията във Велико Търново. Прогнозното поскъпване в Старата столица на услугата е 45,57% (виж таблицата). Основните причини за предлаганото увеличение на цените на топлинната енергия са четирикратно увеличените цени на природния газ и двойния ръст на въглеродните емисии. През последните месеци и заради войната в Украйна, цените на природния газ за нуждите на топлофикациите се увеличи почти четикрикратно- от 45 лв./МВч до над 160 лв./МВч. През този период цените на топлинната енергия за потребителите останаха без промяна, което доведе до увеличаване на разходите на дружествата и акумулиране на дефицит. През новия период този дефицит ще се компенсира, тъй като в противен случай дружествата могат да фалират.
Източник: Сега (30.05.2022)

Електроенергийният системен оператор е вложил над 50 млн. лева в дигитализацията на мрежата Електроенергийният системен оператор (ЕСО) е вложил над 50 млн. лева в дигитализацията на мрежата. Това каза изпълнителният директор на оператора Ангелин Цачев на регионалната конференция за възобновяема енергия RЕ-Source Southeast, която се провежда днес и утре в "София тех парк". Той добави, че в момента много сериозно се изграждат системите за автоматично управление на подстанциите в цялата страната. Досега над 150 подстанции са преминали на автоматично управление от близо 256. "Целият процес по дигитализация на уредбите средно напрежение и преминаването на управление от опорен пункт на всички подстанции би трябвало да приключи до към края на 2024 г., макар че по плана е до средата на 2026 г.", заяви Цачев. Този по-бърз срок е с цел да се насърчи изпълнението на всички договори, особено в мрежата в средно напрежение, защото от ЕСО смятат, че там ще бъдат изпълнени проектите от ВЕИ производството. Заложените цели в Националния план за възстановяване и устойчивост са ЕСО да осигури възможност за присъединяване на над 4500 мегавата. Към момента операторът вече е подписал предварителни договори за 4000 мегавата. Друга цел, която ЕСО трябва да изпълни, е увеличаване на трансграничния капацитет с 2000 мегавата, допълни Цачев и отбеляза, че този процес също върви с много добро темпо. По думите му страната ни вече е изпълнила частта от междусистемния електропровод между България и Гърция. На територията на България са изпълнени 122 км. Очаква се от гръцка страна да се изпълнят останалите 29 км. Това трябва да се случи до края на 2023 г. Другите цели в Националния план за възстановяване и устойчивост са нови системи за централното и териториалните диспечерски управления, каза още Цачев. Те ще бъдат готови към 2026 г. Освен това е предвидена нова пазарна система, която да замести съществуващата и даде възможност да се въведат всички пазарни промени, които се случват в момента. "Всичко, което се предвижда в Европа, което да даде възможност да бъдем част от общия електроенергиен пазар, ние ще го направим и ще бъде факт към 2026 г.", увери изпълнителният директор на ЕСО Ангелин Цачев.
Източник: БТА (02.06.2022)

Делът на базовите централи в енергийния ни микс расте с 26 на сто Производството на електроенергия в България се е повишило с 16.75 процента между 1 януари и 5 юни тази година спрямо същия период на миналата година. Това показват данните от оперативните данни за енергийния баланс в страната на „Електроенергийния системен оператор“ (ЕСО), които са публикувани на интернет страницата му. От началото на годината е отчетено производство на електроенергия в обем на 23 233 438 мегаватчаса, докато за аналогичния период на миналата година то е било 19 899 927 мегаватчаса. С 26.09% е нараснало участието на базовите централи в енергийния микс на страната за периода. Те са произвели 19 599 669 мегаватчаса електроенергия, докато година по-рано в същия период електрическата енергия от тях е била 15 543 863 мегаватчаса. Добрата новина е, че участието на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) в преносната мрежа се увеличава с 20.57% на годишна база. Заедно с това участието на ВЕИ в разпределителната мрежа също се е увеличило - с 16.93 на сто. Фперативните данни от ЕСО сочат, че има спад на електроенергията, произведена от ВЕЦ. Между януари и 5 юни това става с 33.79 процента на годишна база. Потреблението на ток в страната се е увеличило обаче само с 1.45 на сто за този период. От началото на годината до 5 юни сме използвали 17 598 429 мегаватчаса електроенергия при 17 346 908 мегаватчаса година по-рано. Това означава, че страната ни е била много активна на външните пазари. Данните на ЕСО показват, че между 1 януари и 5 юни салдото (износ-внос) се е повишило със 120.72 процента. Статистиката на ЕСО обаче показва, че този показател регулярно спада от началото на годината, което е логично предвид кра яна отоплителния сезон. Към момента кондензационните ТЕЦ осигуряват 40.85% от електроенергията на България. След тях е АЕЦ "Козлодуй" с дял от 34.62% от производството. Електроенергийният системен оператор е независимият електропреносен оператор на България, ангажиран с управлението и стопанисването на електропреносната мрежа високо напрежение на страната.
Източник: Банкеръ (08.06.2022)

От 2019 година до началото на месец август 2022 година постъпилите заявления за изграждане на нови ВЕИ в България са за над 24 000 MW инсталирана мощност. Инсталираните генериращи мощности в електроенергийната система на страната са над 12 000 MW. Със заявените за изграждане нови ВЕИ от над 24 000 MW е достигнат абсолютният лимит на електроенергийната система, което изисква неотложното и адекватно планиране на бъдещето разширяване на електропреносната система.
Източник: 3e-news (12.08.2022)

Производството на електроенергия в България се увеличава с близо 16% Производството на електроенергия в България се е повишило с 15,98 процента за периода 1 януари 2022 г. - 14 август 2022 г. спрямо същия период на 2021 г. От началото на годината до 14 август е отчетено производство на електроенергия в обем на 32 632 605 мегаватчаса, докато за аналогичния период на миналата година то е било 28 135 960 мегаватчаса. По данни от Електроенергийния системен оператор (ЕСО), потреблението на ток в страната се е увеличило с 0,16 на сто за посочения период. От началото на годината до 14 август са изразходени 24 181 524 мегаватчаса електроенергия, докато за същия период на 2021 г. потреблението е било 24 143 165 мегаватчаса. С 23,49 процента се е увеличило участието на базовите централи в енергийния микс у нас за периода 1 януари 2022 г. - 14 август 2022 г. спрямо същия период на миналата година. От базови централи са произведени 27 441 899 мегаватчаса електроенергия, докато година по-рано електрическата енергия от тях е била 22 222 423 мегаватчаса. Данните на ЕСО сочат, че за периода 1 януари - 14 август 2022 г. спрямо същия период на 2021 година салдото (износ-внос) се е повишило със 111,66 процента. Статистиката на ЕСО показва, че този показател постепенно спада от началото на годината, но оттогава регулярно е над 100 процента. При предишната справка през миналата седмица показателят за салдото (износ-внос) беше 114,07 процента. Участието на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) в преносната мрежа се увеличава с 23 процента за периода 1 януари 2022 г. - 14 август 2022 г. на годишна база. Освен това участието на ВЕИ в разпределителната мрежа се е увеличило с 15,64 на сто. Продължава да се наблюдава спад на електроенергията, произведена от ВЕЦ - този път с 28,89 процента за периода 1 януари - 14 август 2022 г. спрямо 1 януари - 14 август 2021 г.
Източник: 24 часа (19.08.2022)

Общинският съвет на Стара Загора подкрепи проекта за зелен водород Общинският съвет на Стара Загора даде предварителното си съгласие за учредяване на безвъзмездно право на строеж в продължение на 30 години върху имот – частна общинска собственост на СНЦ „Водородна долина Стара Загора“. Общинският съвет подкрепи реализацията на проекта „Загора Устойчив Водороден Регион“, иницииран от СНЦ „Водородна долина Стара Загора“ и представянето му като предложение в рамките на отворения прием на проекти от съвместното предприятие „Чист водород“ (CleanH2 JU) - Clean Hydrogen Joint Undertaking по линия на "Хоризонт Европа". Общинската земя е с площ от близо 206 дка и се намира в старозагорското село Еленино. СНЦ „Водородна долина Стара Загора“ планира да изгради върху нея фотоволтаична централа и да произвежда зелен водород. Проектът включва фотоволтаична централа или система от фотоволтаични централи с инсталирана пикова мощност до 22MW общо, електрическа подстанция, прилежаща техническа инфраструктура за присъединяване към електропреносната мрежа като част от реализацията на проект – „Загора Устойчив Водороден Регион“. Партньори на СНЦ „Водородна долина Стара Загора“ са ЕСО, фирма Алмотт ООД, Хранинвест Стара Загора, ЦИЕС, транспортната фирма на Холдинг „Загора“ - Загора Мобил, ТЕЦ „Марица Изток 2“, както и Тракийският университет. Учредителите са представляващите холдинга фирми Алмотт и Адрона ЕООД. /divident.eu/
Източник: Други (07.09.2022)

Служебното правителство реши да удължи изплащането на компенсациите заради високите цени на електроенергията до края на годината. Това ще струва близо 3.6 млрд. лв., които се осигуряват от свръхпечалбите на държавните АЕЦ "Козлодуй", НЕК и ТЕЦ "Марица Изток 2" като помощите ще продължават да се раздават "на калпак", независимо дали и колко са пострадали фирмите. Новият срок за действие на помощите е от 1 октомври до 31 декември 2022 г. От тях ще се възползват всички около 633 хиляди фирми, както и държавният "Електроенергиен системен оператор" и частните електроразпределителни дружества "Електрохолд", ЕВН и "Енерго-Про", заради непризнаването на разходите им за мрежови услуги в цената на тока за бита. Всички предприятия ще бъдат компенсирани изцяло за разликата между реалната средномесечна борсова цена за базов товар на сегмента "ден напред“ на Българската независима електроенергийна борса за съответния месец и базовата цена от 250 лв/МВтч. Операторите на електропреносната и електроразпределителните мрежи ще бъдат компенсирани за електроенергията, която закупуват за технологичните си разходи. Максималният размер на компенсацията за тях се изчислява като разлика между средната месечна цена за базов товар на сегмента "ден напред" на борсата и определената от КЕВР прогнозна пазарна цена от 421.08 лв/МВтч за оператора на електропреносната мрежа и 446.78 лв/МВтч за операторите на електроразпределителните мрежи.
Източник: Медия Пул (29.09.2022)

Инвестиции в размер на 1 млрд. 848 млн. 760 хил. лв. планира ЕСО за следващите 10 години Инвестиции в размер на 1 млрд. 848 млн. 760 хил. лв. (1 848 760 хил. лв.) на база на изразените намерения за нови мощности от 5 881 MW , от които 4862 MW са ВЕИ планира Електроенергийния системен оператор (ЕСО) за следващите десет години. Прогнозата за развитие на производствените мощности на България до 2031 г. се базира на изразените от дружества инвестиционни намерения. Десетгодишният план на Електроенергийния системен оператор се базира на развитието на електропотреблението в страната и се базира на три сценария.
Източник: 3e-news (26.10.2022)

Участието на ВЕИ в преносната мрежа в страната се увеличава с над 26 процента на годишна база Участието на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) в преносната мрежа се увеличава с 26,21 процента за периода 1 януари 2022 г. - 6 ноември 2022 г. спрямо същия период на миналата година. Това показват данните от последната оперативна справка за енергийния баланс в страната на Електроенергийния системен оператор (ЕСО). Освен това участието на ВЕИ в разпределителната мрежа се е увеличило с 16,17 на сто. Производството на електроенергия в България се е повишило с 8,57 процента за разглеждания период. От началото на годината до 6 ноември е отчетено производство на електроенергия в обем на 42 463 360 мегаватчаса, докато за аналогичния период на миналата година то е било 39 110 723 мегаватчаса.
Източник: БТА (09.11.2022)

АЕЦ “Козлодуй” продължава да поставя рекорди в приходите и печалбата си. След като за първото тримесечие на годината отчете 1 млрд. лв., към деветмесечието печалбата на централата успя да надхвърли и тази сума и достигна 1,37 млрд. лв. Това е с 651 млн. повече на годишна база и основно се дължи на високите цени на електроенергийния пазар. Именно от продажбата на ток са формирани основно приходите - 5 млрд. лв., което е с 223% повече спрямо година назад. 2,13 млрд. лв. са внесени във фонд “Сигурност на електроенергийната система”.Още по-голяма е печалбата на Българския енергиен холдинг - 1,44 млрд. лв., което е почти двойно увеличение спрямо края на септември 2021 г. Едната причина за това е намаленият заем към ТЕЦ “Марица-изток 2”, след като предсрочно бяха погасени 550 млн. лв. Втората причина са по-големите дивиденти, получени от АЕЦ “Козлодуй” и ЕСО. 61,4 млн. лв. е печалбата на “Мини Марица-изток”, с 51,8 млн. лв. повече на годишна база. Приходите на дружеството се увеличават с 55% до 633,4 млн. лв., което се дължи на увеличения добив на въглища и по-високите им цени.
Източник: 24 часа (14.11.2022)

Хлебозавод ще си прави собствена фотоволтаична електрическа централа Хлебозаводът в Стражица ще инвестира в изграждането на собствена фотоволтаична електрическа централа. Инвестиционното намерение на дружеството е входирано в Регионалната екоинспекция и в Община Стражица. Според проекта централата ще е с мощност 7 MW. Имотът, върху който ще бъде изградена, е с площ 78 640 кв.метра и е собственост на дружеството. С виза от 30.03.2022 г. Община Стражица е допуснала изработването на проектна документация за изграждането на ФЕЦ в имота. Според предварителните изчисления, за изграждане на съоръжението ще бъдат използвани 12 727 броя фотоволтаични панела, с мощност 550 Wp. Общата площ, на която ще бъде изградена инсталацията, е 71 450 кв.м. За присъединяването на ФЕЦ към електропреносната мрежа на Електроенергийния системен оператор е сключен предварителен договор на 21.10.2022 г.
Източник: Янтра - Велико Търново (15.11.2022)

Германски инвеститор с 1 млрд. ще строи ВЕИ централа върху язовир Германският инвеститор “Профайн Енерджи” е избрал терени в Северозападна България за изграждане на уникална соларна централа върху язовир “Огоста”, близо са до Монтана. Министърът на икономиката Никола Стоянов заяви, че до две седмици ще се подпише проект за най-голямата еднократна чуждестранна инвестиция в България досега на стойност поне 1 млрд. евро. “Профайн Енерджи” е съвместна компания на Profine Group, която произвежда PVC профили, и Wirth Group. Те имат инвестиционни интереси в производството на ток от възобновяеми енергийни източници. В момента се учредява дъщерно дружество на германската компания по българското законодателство. Целта му е разработването и последващата реализация на фотоволтаични централи в България. Компанията има намерение да изнася тока от България, за да захранва собственото си производство.“Профайн Енерджи” е основана миналия месец като доставчик на енергийни услуги и има за цел да направи 29-те локации на групата, които обхващат 23 държави, до голяма степен енергийно независими. Фотоволтаичният парк ще е върху терен от 4000-5000 дка.
Източник: 24 часа (28.11.2022)

За деветте месеца на годината "Електроенергиен системен оператор" (ЕСО), дружеството, което събира т.нар. мрежови такси за пренос на електроенергия, е отчело печалба от 94 млн. лв. на фона на 44 млн. лв. за същия период на 2021 г. Основните фактори, на които се дължи увеличената с над 50% печалба са: потреблението и производството на ток, решенията на енергийния регулатор, цената на електрическата енергия на борсите и др. Приходите от клиенти на ЕСО вече са 1.69 млрд. лв. при едва 597.8 млн. лв. година по-рано, показват още данните. А наличните парични средства в края на периода вече са над 330 млн. лв. На фона на нарасналата печалба ЕСО отчита и повишение на дългосрочните задължения до 840.7 млн. лв. при 674.9 млн. лв. за деветте месеца на миналата година. В тях влизат задължения по заеми от банки, лизинг, различни пасиви и др. Повишение, макар и слабо, е отчетено и в размера на краткосрочните задължения (данъци, обезщетения и др.). За третото тримесечие те вече са 293.5 млн. лв. при 252 млн. лв. същия период на миналата година.
Източник: Капитал (29.11.2022)

50% повече ток са изнесени за 11 месеца и 4 дни 50% повече електроенергия са изнесени от България от 1 януари до 4 декември в сравнение със същия период на 2021 г. Това показва справка за електроенергийния баланс на ЕСО. Навън са продадени 11, 669 млн. мегаватчаса, при 7,77 млн. преди година. Базовите централи - АЕЦ и въглищните мощности са увеличили производството си в този период с 10,94 на сто, до 39,51 млн. мегаватчаса, при общо производство от 46,63 млн. Потреблението в страната е било 34,97 млн. мвтч, което е намаление с 1,52%. Има сериозен ръст на производството на ток от големите зелени централи - близо 26% или 1,47 млн. мвтч. Близо 60 на сто е увеличено производството на електроенергия от големите фотоволтаични паркове, при вятърните ръстът е 8,8 на сто.
Източник: 24 часа (06.12.2022)

Общинският съвет на гр. Дупница дава разрешение да се подпише предварителен договор с „Верила солар парк 2“ за учредяване на право на строеж за 10 години върху 235 622 км.м. за изграждане на един от най-големите соларни паркове в страната край дупнишкото село Крайници. Собственик на дружеството е „Еврохолд“, което закупи ЧЕЗ. В момента капиталът на фирмата е минимален, но последващата реализация на инвестицията се очаква да достигне 25 млн. лв. Дружеството, което държи правата по присъединяването на парка, който вече се изгражда, е с капитал от 57 млн. В момента се изграждат мощност от 120 MW, а с новия проект ще се добавят към тях още 50 MW. Изграждат се две подстанции на стойност 23 млн. лв., които ще бъдат дарени на Електроенергиен системен оператор (ЕСО). Втората фотоволтаична централа трябва да е готова през 2024 г. (4vlast-bg)
Източник: Други (19.12.2022)

Производството на електроенергия се е повишило с 5,7% Производството на електроенергия в България се е повишило с 5,70 процента за периода 1 януари 2022 година - 31 декември 2022 г. спрямо 1 януари 2021 г. - 31 декември 2021 г., показват данните от последната оперативна справка за енергийния баланс в страната на Електроенергийния системен оператор (ЕСО). За 2022 година е отчетено производство на електроенергия в обем на 50 421 705 мегаватчаса, докато за 2021 г. то е било 47 700 415 мегаватчаса. Потреблението на електроенергия в България е намаляло с 1,81 на сто за 2022 г. спрямо 2021 г. За изминалата година то е било 38 176 875 мегаватчаса, докато през 2021 г. потреблението е било 38 881 406 мегаватчаса. Данните сочат, че за периода 1 януари 2022 г. - 31 декември 2022 г. спрямо 1 януари 2021 г. - 31 декември 2021 г. салдото (износ-внос) се е повишило с 38,85 процента, съобщи БТА. Участието на базовите централи за изминалата година е било с 8,87 на сто по-голямо спрямо 2021 г. През 2022 г. от базови централи са произведени 42 857 212 мегаватчаса електроенергия, докато година по-рано електрическата енергия от тях е била 39 364 340 мегаватчаса. Участието на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) в преносната мрежа се е увеличило с 22,66 процента за периода 1 януари 2022 г. - 31 декември 2022 г. спрямо същия период на 2021 година. Освен това участието на ВЕИ в разпределителната мрежа се е увеличило с 13,25 на сто. Отчита се спад на електроенергията, произведена от ВЕЦ - 25,75 процента за периода 1 януари - 31 декември 2022 г. спрямо 1 януари - 31 декември 2021 г.
Източник: 24 часа (06.01.2023)

Производството и потреблението на ток в страната намаляват Производството на електроенергия в България се е понижило с 11,49% за периода 1 януари 2023 г. - 12 февруари 2023 г. спрямо същия период на 2022 г., показват данните от последната оперативна справка за енергийния баланс в страната на Електроенергийния системен оператор (ЕСО). За малко повече от два месеца тази година е отчетено производство на електроенергия в обем на 6 314 835 мегаватчаса, докато за аналогичния период на 2022 г. то е било 7 134 662 мегаватчаса. От началото на годината потреблението на електроенергия е намаляло с 2,42%. За този период са изразходени 5 443 630 мегаватчаса ток, докато за същия период на изминалата година 5 578 589 мегаватчаса. Участието на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) в преносната мрежа се е увеличило с 10,52% от началото на годината до 12 февруари 2023 г. спрямо същия период на 2022 година.
Източник: Труд (16.02.2023)

Производството на ток в България намалява Производството на електроенергия в България се е свило с 11,14% от началото на 2023 г. до 19 февруари включително спрямо същия период на миналата година. За същия период потреблението на ток е намаляло с 1,49 на сто, показват данни на Електроенергийния системен оператор (ЕСО). В периода от 1 януари до 19 февруари производството на електроенергия в нашата страна е било в обем на 7 343 602 мегаватчаса (MWh) спрямо 8 264 154 мегаватчаса през същия времеви диапазон на 2022 г. Потреблението на ток пък е спадналодо обем от 6 326 670 мегаватчаса спрямо 6 422 184 MWh година по-рано. Така, в периода 1 януари - 19 февруари позитивното салдо между износа и вноса на електроенергия се е свило с цели 44,79% до 1 016 932 мегаватчаса спрямо позитивен баланс за 1 841 970 MWh през същия период на 2022 г. Делът на базовите централи (мощности) в производството на ток от 1 януари до 19 февруари се е свил на годишна база с 10,80% до обем от 6 370 725 мегаватчаса спрямо 7 142 427 MWh са същия период на 2022 г.
Източник: Дарик радио (27.02.2023)

Заявките за нови ВЕИ мощности надхвърлят възможностите за включване През 2022 г. електроенергията от ВЕИ за първи път изпревари тази от природния газ и достигна дял 22% в енергийния микс на Европа. За сравнение - енергията от въглища, за които се говори, че се "възраждат", постигна дял едва 16%. България не е изолирана от тези процеси. Ако се изпълнят само заложените в Плана за възстановяване и устойчивост цели, до 2026 г. трябва да се присъединят около 4000 мВт нови ВЕИ мощности в електропреносната мрежа на страната, което е повече от наличните сега. До 2030 г. плановете са за 8-9 хил. мВтч, което означава по над 1000 мегавата на година, или една трета от всичко налично към момента като вятърни и соларни централи. По данни на Електроенергийния системен оператор постъпилите заявки за присъединяване на нови ВЕИ мощности вече надхвърлят 35 хил. мВт, а през тази година се очаква да бъдат присъединени 700 - 800 мВт. Но има един голям проблем - капацитетът на мрежата е ограничен и без допълнителни мерки скоро няма да може да се включват нови централи. Нужни са стотици милиони за нови далекопроводи и подстанции, които освен това се изграждат и бавно.
Източник: Капитал (21.03.2023)

Брюксел дава 380 млн. лв. на ЕРП за "умни" електромери и мрежи Трите частни енергийни дружества "Електрохолд", ЕВН и "Енерго-Про", както и държавният "Електроенергиен системен оператор" (ЕСО) ще получат над 380 млн. лв. европейско финансиране, за да модернизират и дигитализират електроразпределителните и електропреносните си мрежи. Грантовете ще дойдат от специално създадения през 2021 г. европейски Модернизационен фонд за подпомагане на зеления преход и подобряване на енергийната ефективност в ЕС. Министерският съвет одобри списък от четири приоритетни проекта за финансиране със средства от Модернизационния фонд, съобщи в сряда правителствената пресслужба. Сред заложените инвестиции са внедряването на близо 450 000 дистационни интелигентни електромера, дигитална трансформация и онлайн управление на процесите в електроенергийните мрежи, изграждане на пунктове за зареждане на електрически превозни средства и др.
Източник: Сега (07.04.2023)

Производството на ел.енергия е намаляло с 18% Производството на електроенергия в България се е понижило със 17.61 процента в периода между 1 януари и 9 април тази година спрямо същия период на 2022 година. Това показват данните в оперативната справка за енергийния баланс в страната на Електроенергийния системен оператор (ЕСО). До момента е отчетено производство на електроенергия в обем на 13 260 363 мегаватчаса, докато преди година то е било 16 093 851 мегаватчаса. Отново доставената енергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) в преносната мрежа се е увеличило. Това е станало със 7.72 процента за периода 1 януари – 9 април в сравнение със същия период на 2022 година. Най-голям е делът на електроенергията от ФЕЦ (59.7%), производството от биомаса расте с 1.16 на сто, докато енергията от ВяЕЦ намалява – с 11.78 процента. В същото време участието на ВЕИ в разпределителната мрежа е намаляло – с 5.55 на сто, от началото на годината.
Източник: Банкеръ (12.04.2023)

През 2023 г. България изнася с близо 70% по-малко ток От началото на годината износът на ток от България е намалял с близо 66 процента, а производството на електроенергия се е свило с една пета спрямо същия период на миналата година. Това сочат данните на Електроенергийния системен оператор. От октомври 2022 г. има сериозно намаление на потреблението на електрическа енергия, а и от друга страна в момента има сериозно намаление на цената на природния газ, което доведе до намаляване на цената на електрическата енергия като цяло и въглищните централи намаляват като цяло производството си. Заради по-ниските цени актуален става и вносът на ток от по-евтини газови централи или вносът на електрическа енергия от Румъния, произведена от техните водноелектрически централи, които предлагат доста по-ниска цена. Потреблението е намаляло с 5,17%. Производството като цяло в България е намаляло с 20%, като общо за комплекса "Марица изток" производството е намаляло с 38,5%. Износът е намалял с 66%. От 1 януари досега сме изнесли повече, отколкото сме внесли, но то е много по-малко в сравнение с миналата година. Миналата година сме изнесли 4 милиона и 700 мегаватчаса до този момент, сега сме изнесли един милион и шестотин.
Източник: actualno.com (16.05.2023)

ЕСО отчете 91 млн. лв. печалба, но и натрупа нови пасиви през 2022 г. Едно от най-богатите държавни дружества в енергетиката - "Енергийният системен оператор" (ЕСО), увеличава печалбата си въпреки интензивната инвестиционна програма. През 2022 г. тя достига 91 млн. лв. при 79.4 млн. лв. за същия период на предходната 2021 година. С това наличните суми по сметките на компанията надхвърлят 400 млн. лв. В същото време обаче общата сума на пасивите расте до 1.2 млрд. лв. при 926.9 млн. лв. година по-рано. Печалбата на ЕСО расте с над 50% и вече е 94 млн. лв. за деветмесечието. Търговските задължения на компанията са нараснали почти двойно до 135.1 млн. лв. при 76 млн. лв. година по-рано. Само към доставчиците на материали и услуги те растат до 28.3 млн. лв. при едва 3.8 млн. лв. година по-рано. Внушително е и общото увеличение към доставчиците на студен резерв и услуги, което вече е 3.5 млн. лв. при 673 хил. лв. за същия период на 2021 година. Най-съществен обаче е ръстът в графата "други търговски задължения" - те вече са 80.3 млн. лв. на фона на 48.3 млн. лв. година по-рано. Увеличение има и при задълженията към свързани предприятия, които бележат ръст до 119.3 млн. лв. при 89 млн. лв. за същия период на 2021 година. Компанията, която най-общо се занимава с диспечирането на мрежата и събирането на таксите за пренос и присъединяване и др., е отчела приходи в размер на 1.8 млрд. лв. при 946.8 млн. лв. за същия период на предходната 2021 година. Ръстът е най-забележителен при приходите от продажби, които достигат 1.5 млрд. лв. при 796 млн. лв. за същия период на 2021 година.
Източник: Капитал (29.06.2023)

Междусистемният далекопровод между Гърция и България е завършен Гръцкият Независим електропреносен оператор (IPTO) и българският Електроенергиен системен оператор (ЕСО ЕАД) активираха новия международен междусистемен далекопровод със свръхвисоко напрежение от 400 киловолта между Гърция и България, съобщи АНА-МПА, като цитира IPTO. Преносът на енергия по новия електропровод започна на 30 юни 2023 г. Това е вторият далекопровод, свързващ двете страни, който значително увеличава капацитета за енергиен обмен между съседните електропреносни мрежи на Гърция и на България и съответно разширява възможностите за трансгранична търговия и енергийната сигурност в Югоизточна Европа и Балканския полуостров. Общата дължина на международния далекопровод, който започна от станцията за свръхвисоко напрежение в Неа Санта в гръцката префектура Родопи и завършва в подстанцията „Марица Изток“ в България, е 151 км, от които около 30 км са на гръцка територия. Вторият електрически интерконектор между Гърция и България, гръцката част от който струва 11,3 млн. евро, е проект от общоевропейски интерес, който беше включен още от началото на проектирането си в Десетгодишната програма за развитие (TYNDP) на Европейската мрежа от оператори на преносни системи за електроенергия (ENTSO-E), както и в списъка на Проектите от общ интерес (PCI) на Европейския съюз.
Източник: 24 часа (05.07.2023)

Производството на ток намалява с 22%, износът се срива за 7-месечието Производството на електроенергия в България намалява с 22% в периода януари-юли 2023 година на годишна база, сочи статистиката на Електроенергийния системен оператор (ЕСО). В този период електроцентралите са произвели 23,9 тераватчаса електроенергия. Има понижение и по отношение на потреблението, но в много по-ограничен мащаб - с 5% до 21,5 тераватчаса. Данните показват още срив на износа на електроенергия през периода. Разликата между износа и вноса на електроенергия е положителна в размер на 2,3 тераватчаса. Салдото преди година беше 7,8 тераватчаса, т.е. има намаление от 70 на сто. Това се дължи основно на успокояването на цените на електроенергията на европейските пазари. През миналата година България беше основен износител на електроенергия от въглищните централи, но цената на електроенергията днес прави производството им неконкурентно. През първите седем месеца на годината производството на базовите електроцентрали намалява с 26,3% до 18,9 тераватчаса. За сметка на това производството на зелените мощности се увеличава въпреки отчетения спад от 16% при водните централи, които са генерирали почти 2,2 тераватчаса електроенергия за периода. Справка в оперативните данни на ЕСО показва, че в последните дни в обедните часове соларните панели покриват голяма част от товара в мрежата. Към 13:30 часа на 1 август фотоволтаичните централи покриват около 37,5% от товара, тоест съизмерино с АЕЦ "Козлодуй". Работата на въглищните централи е ограничена до 16% от товара.
Източник: Инвестор.БГ (02.08.2023)

Нов рекорд за ВЕИ в България и драматичен спад при тока от въглища ВЕИ промениха драматично електроенергийния пазар в България през последната година, докато скъпият ток от въглища заема все по-незначителна част от микса. Последните данни на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) за енергийния баланс в България показват рекордни стойности за участието на възобновяемите енергийни източници в преносната мрежа. От началото на годината до 20 август то се е увеличило с внушителните 49%. За периода 1 януари – 20 август 2023 г. производството на ВЕИ е достигнало 1 537 624 мегаватчаса, докато за аналогичния период на 2022 г. е било 1 031 778 мегаватчаса. Рекордните стойности се дължат на ръста в производството на слънчева енергия и големите соларни проекти, които се включиха в мрежата тази година. Ролята на базовите централи (АЕЦ, въглищни и газови) в енергийния баланс на страната намалява значително след рекордите от 2022 г., когато токът ТЕЦ-овете се продаваше лесно на борсата въпреки цената си. Годишният спад за периода 1 януари – 20 август 2023 г. е над 27%. За разлика от миналата година сега ситуацията е различна, тъй като пазарите отдавна се успокоиха и въглищните централи вече не са конкурентни заради скъпия ток, който произвеждат. Поради това производството им е паднало до 20 528 606 мегаватчаса, докато за същия период на 2022 година електрическата енергия от тях е била 28 128 323 мегаватчаса. Данните на ЕСО показват, че като цяло производството на електроенергия в страната се понижава с 22.24% до 26 002 045 мегаватчаса, а потреблението – с 5.42% до 23 408 022 мегаватчаса. Салдото (износ-внос) на електроенергия е намаляло със 70.14 на сто спрямо рекордната 2022 г.
Източник: economy.bg (23.08.2023)

ЕСО увеличава печалбата си с над 100% за полугодието до 133 млн. лева "Електроенергийният системен оператор" (ЕСО) отчита за второто тримесечие на годината нетна печалба в размер на 133.2 млн. лв. при едва 59.4 млн. лв. за същия период на м.г. Дружеството към полугодието има почти 600 млн. лв. налични парични средства, е успяло да намали значително търговските си задължения (към доставчици на материали, на студен резерв, на балансиращ пазар и др.). до 109.8 млн. лв. при 135.1 млн. лв. година по-рано. Общо реализираните приходи на дружеството за първото полугодие на 2023 г. са в размер на 717.5 млн. лв. (при 703.3 млн. лв. година по-рано). В това число влизат приходите от продажби, които са в размер на 665.6 млн. лв. на фона на 536.3 млн. лв. за същия период на миналата година. Отчетените разходи на дружеството пък са за 569.9 млн. лв.
Източник: Капитал (31.08.2023)

ЕСО ще надгражда мрежата си 220 kV, за да присъедини повече ВЕИ централи Електроенергийният системен оператор - ЕСО, започва мащабна модернизация на мрежата си 220 kV като предстои нейното надграждане към ниво на напрежение 400 kV. Проектът за момента е в самото си начало и ЕСО съобщава на населението за инвестиционното предложение. Основната цел на модернизацията е да се повишат преносните възможностите на мрежата високо и средно напрежение и тя да може да поеме нови ВЕИ източници на енергия. Именно огромният брой заявки за нови соларни и вятърни централи създава огромен натиск върху електропреносната и електроразпределителните мрежи у нас. Инвестиционното предложение на ЕСО ЕАД е за реконструкция на част от съществуващата електропреносна мрежа 220kV към ниво на напрежение 400kV. То подлежи и на задължителна оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС). Към настоящия момент ЕСО ЕАД експлоатира мрежа 220kV с обща дължина над 2000 км, като по своето същество и начин на развитие същата се явява предшественик на по-късно появилата се мрежа 400kV, която има значително по-големи преносни способности. Основна част от мрежата 220kV е проектирана и строена в периода 1950-1970 г. и към настоящия момент е в края на своя експлоатационен ресурс, обясняват от компанията. В съответствие с изложеното и отчитайки наличната инфраструктура, както и нейното техническо състояние, ЕСО предприема действия за трансформиране на мрежа 220kV и преминаването й към ниво на напрежение 400kV, с цел подобряване преносните способности на електроенергийната система /ЕЕС/ и осигуряване на възможност за присъединяване на обособяващи се генериращи центрове за производство на енергия от ВЕИ, което изисква изграждане и усилване на вътрешната свързаност на ниво 400kV. Реконструкцията се налага основно поради влошено експлоатационно състояние вследствие на амортизация на съоръжението, както и поради необходимостта от повишаване на капацитета и надеждността на преноса на електроенергия и за постигането на ключови цели. Такива са енергийната сигурност, диверсификацията на енергийните доставки на ЕС и увеличаване на използването на възобновяеми източници на енергия и енергийна ефективност. С реализиране на посочената трансформация на преносната мрежа се цели освен намаляване на разходите за изграждане на нови трасета за сметка на по-ефективното използване на съществуващите такива, така и намаляване влиянието на преносната мрежа върху околната среда, чрез ограничаване на засегнатите площи, обясняват от ЕСО. Инвестиционното предложение включва реконструкция и преминаване към напрежение 400kV на 12 съществуващи електропровода с обща дължина 965,65 km и прилежащите им и функционално свързани подстанции. Инвестиционното предложение ще се реализира по съществуващи трасета, в границите на техните съществуващи сервитути, което не предполага да бъдат засегнати обекти, подлежащи на здравна защита и територии за опазване на обектите на културното наследство. В максимална степен ще бъде запазено и местоположението на съществуващите стълбове. В процеса на обновяване на електромрежата не се предвижда изграждане на нова или промяна на съществуваща пътна инфраструктура. Инвестиционното предложение засяга 10 защитени зони по Директивата за птиците и 34 защитени зони по Директивата за местообитанията. Инвестиционното предложение засяга природен парк Българка и 6 защитени местности – Кайлъка (вкл. Бохотска гора), находище на блатно кокиче -с. Осмар, Лесопарка и Огняново-Синитевски рид, Дряновски манастир и Мадарски скални венци, става ясно от данните на оператора. Трасето на електропровода, както и сервитутът няма да бъдат променяни, категорични са оттам. Инвестицията ще се реализира изцяло в съществуващите граници на електропровода. В максимална степен ще бъде запазено и местоположението на съществуващите стълбове. В етапа на строителство ще се използват стандартни строителни материали: кофраж, бетон, чакъл, стоманени профили, арматура и др. Стълбовете ще бъдат повърхностно антикорозионно обработени и боядисани. По време на експлоатация на инвестиционното предложение няма да се използват природни ресурси. Не се предвижда водовземане за питейни, промишлени и други нужди. Инвестиционното предложение не е свързано с емитиране на приоритетни и/или опасни вещества както през периода на строителство, така и при неговата експлоатация. Няма да има и емисии на вредни вещества във въздуха. По време на строителство ще се генерират основно характерни за строителните дейности отпадъци, както и отпадъци от почва, камъни и изкопани земни маси при оформянето на фундаментите. В етапа на експлоатация се очаква образуването на незначителни количества отпадъци от поддръжка на трасето - биоразградими отпадъци (20 02 01) и смесени битови отпадъци (20 03 01). По време на строителството и експлоатацията на обновените електропроводи не се очаква генерирането на отпадъчни води. В района на инвестиционното предложение няма да се съхраняват опасни химични вещества, уточняват още от ЕСО, с което обявяват намерението си пред обществото.
Източник: 3e-news (20.09.2023)

Електроенергийната система на България се задъхва от бума на ВЕИ Българската електроенергийна система се задъхва от бума на възобновяемите енергийни източници през последните години – основно заради липсата на инвестиции в мрежата и заради подписаните окончателни договори и издадени становища за над 15 GW ВЕИ за последните 2.5 години. Електроенергийната система в България през април 2023 г. регистрира 1176 MW излишък, с което е „разлюляла“ синхронната зона на цяла континентална Европа, заради което операторът търпи санкция от 900 хил. евро. ЕСО е санкциониран заради това, че не е успял да балансира системата си и имаме този излишък, който се появява в следствие на по-голямо производство и нелоялна практика от търговци, които са закупили електрическа енергия на отрицателни цени и са я внесли в страната, без да имат необходимост, или без да има на кого да я продадат“, обясни изпълнителният директор на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) Ангелин Цачев. По неговите думи поради тази причина системата излиза в системен излишък, а това причинява дисбаланс в работата на цялата европейска мрежа. В определени моменти на годината – когато има ниско потребление в системата – месеците април, май и септември, до известна степен и октомври1 ЕСО може да се наложи ограничи производството на енергия поради липсата на маневрени мощности в системата, които да дадат възможност тази енергия да се съхрани или да бъде компенсирано нейното производство.
Източник: economy.bg (22.11.2023)

Ѕсhnеіdеr Еlесtrіс cи cътpyдничи c инoвaтивни бългapc?и бизнecи Шнайдер Електрик България, подразделението на глобалния лидер в дигиталната трансформация на енергийното управление и автоматизацията, съобщи за успешното си сътрудничество с ПСС България ООД в качеството си на главен изпълнител за изграждането на фотоволтаичен парк ТераСол.Фотоволтаичен парк ТераСол се намира в близост до Стара Загора на локация с благоприятни параметри за усвояване на слънчевото греене, а общата му мощност достига 100 MW. Пуснат в експлоатация през пролетта на тази година, по своя капацитет паркът заема 4-то място измежду 20-те най-големи фотоволтаични парка в България. Фотоволтаичният парк е изцяло проектиран, изграден и пуснат в експлоатация от инженерния екип на ПСС България ООД - партньор на Шнайдер Електрик България в областта на eнергетиката и aвтоматизацията. Заради голямата си мощност ТераСол е присъединен директно към мрежата за високо напрежение на Енергийния системен оператор (ЕСО). В обекта е въведена съществена автоматизация изцяло от местната компания 3EnergySolutions, която е част от екосистемата на Шнайдер Електрик България. Сътрудничеството на ПСС България ООД със Шнайдер Електрик се изразява в ефективното управление на обекта; покритието на всички стандарти и изисквания за оборудването; интегрираното производство на енергия в единна ЕРО система; предоставянето на доказано и надеждно решение за бъдещи проекти.
Източник: Money.bg (29.11.2023)

Чакат се 40 млн. до месец от ЕК за зарядни станции за електрически коли До края на годината Електроенергийният системен оператор (ЕСО) очаква първия транш от 40 млн. евро от модернизационния фонд на ЕК за изграждане на 100 зарядни станции. Цялото безвъзмездно финансиране е 93 млн. евро. Получаването на първата сума ще позволи да започнат дейностите по изграждане на националната инфраструктура. Шефът на системния оператор Ангелин Цачев е заявявал, че ако финансирането бъде одобрено, до 2025 г. тези станции може да бъдат построени. Проектът предвижда зарядните станции за електромобили да бъдат в близост до подстанциите, стопанисвани от ЕСО, за да бъде осигурено бързо зареждане. Идеята е точките да осигуряват възможността в повечето случаи батериите на превозните средства да се зареждат за 15 минути до 80 процента. Идеята на проекта е да се оползотвори в максимална степен токът, произвеждан от ВЕИ, който ще послужи и за производство на водород за зареждане на плануваните 9 станции.
Източник: 24 часа (06.12.2023)

Печалбата на ЕСО достигна 186 млн. лева Електроенергиен системен оператор (ЕСО) регистрира значително увеличение на печалбата си към към края на деветмесечието. Тя вече е 185.9 млн. лв. при 87.4 млн. лв. година по-рано. Нарастват приходите от достъп, пренос, присъединяване и от достъп за производители на електрическа енергия от слънце и вятър, които станаха много повече през последната година. Фактор е и намалението на купената енергия за технологични разходи по пренос спрямо същия период на м.г., поради спад на цените на пазарите, администрирани от енергийната борса. Постъпленията от клиенти леко намаляват до 1.3 млрд. лв. при 1.6 млрд. лв. за същия период на м.г. Общият размер на приходите спада с 20% до 1 млрд. лв., а разходите са 819.7 млн. лв., или намаление с 32% спрямо периода януари - септември 2022 година.
Източник: Капитал (21.12.2023)

През 2023 г.: Срив в износа на ток - 72,5% надолу. Огромен ръст на производството от големи фотоволтаици Срив в износа на ток със 72,5% регистрира Електроенергийния системен оператор от 1 януари до 31 декември 2023 г. Това натиска и производството на електроенергия, което намалява с 20,76 на сто и то най-вече при базовите централи - тецове и АЕЦ, с 25,66 на сто. Общо производството е 39,95 млн. мегаватчаса, при 50,42 млн. през 2022 г., която беше кризисна откъм доставки на газ и електроенергия и дори въглищните централи работеха на максимум. У нас ползването на ток е намаляло с 4,17%, което е устойчива тенденция. Било е 36,58 млн. мегаватчаса, при 38,17 млн. през 2022 г. Огромен скок е регистриран при тока на големите фотоволтаици, присъединени към преносната система, ръстът е 145,24%, или през 2022 г. са произвели 654 хил. мегаватчаса, 1,6 млн. , големите ВЕИ са увеличили тока си на пазара с 59,5 на сто. ВЕИ-тата, присъединени към разпределителната мрежа, тоест малките, са увеличили производството си с 13,74 на сто, при фотоволтаиците ръстът е 21,54%.
Източник: Дума (08.01.2024)

Вносът изпревари износа на електроенергия в първите седем дни на 2024 г. Вносът изпревари износа на електроенергия в първите седем дни на 2024 г., показват данни на Електроенергийния системен оператор (ЕСО). Салдото (износ-внос) на електроенергия е намаляло със 109,58% за периода 1 януари 2024 г. - 7 януари 2024 г. спрямо 1 януари 2023 г. - 7 януари 2023 г. Ако за първите седем дни на 2023 г салдото (износ-внос) е било положително в размер на 153 243 мегаватчаса (MWh), то за първите седем дни от новата 2024 г. то е на отрицателно и е в размер на 14 682 MWh. Това означава, че в първите дни на 2024 година България е внесла повече електроенергия, отколкото е изнесла. Производството на електроенергия в България се е понижило с 18,89% за периода 1 януари 2024 г. - 7 януари 2024 г. спрямо същия период на 2023 г. От началото на годината до 7 януари са произведени 754 028 мегаватчаса, докато за аналогичния период на изминалата година произведената електроенергия е била 929 693 мегаватчаса. От 1 януари до 7 януари тази година потреблението на електроенергия в страната е намаляло с 1%. За първите седем дена на годината са изразходени 768 710 мегаватчаса, докато в аналогичния период на миналата година потреблението е било 776 45 мегаватчаса.
Източник: БТА (11.01.2024)

Чешката компания Rezolv Energy получи одобрение и лиценз от българския енергиен регулатор за плана за проекта на компанията за 229 MW соларна фотоволтаична централа в североизточната част на България. Строителството на фотоволтаичния парк на име "Св. Георги" е планирано да бъде през следващите месеци и се предвижда то да бъде напълно готово до второто тримесечие на 2025 г. Според документа крайната дата за въвеждане в експлоатация на енергийния обект е края на май 2025 година. Той ще се намира в с. Полковник Ламбриново, община Силистра. Паркът ще бъде изграден върху 165 хектара на територията на изведено от експлоатация летище и ще бъде оборудван с около 400 000 панела. Очаква се да произвежда средно 313 гигаватчаса (GWh) електроенергия на година, която ще бъде взета от търговски и индустриални субекти чрез дългосрочни споразумения за закупуване на електроенергия. Rezolv Energy придоби правата за разработване на най-големия соларен парк в България през юли 2023 г. Чешката компания придоби проекта от българската YGY Industries JSC, която е собственост на Явор Георгиев. Капацитетът на производство на енергия ще бъде равен на 13% от настоящото производство на слънчева енергия в България, според Rezolv Energy. Британския инвеститор Actis създава Rezolv Energy преди близо 2 години и има 2 GW готови за изграждане проекти за чиста енергия, включително 1044 MW Dama Solar Park в Румъния. Rezolv има и над 1 GW вятърни проекти в процес на изграждане в Румъния. За присъединяването на ФЕЦ "Свети Георги" към електропреносната мрежа, собственост на "Електроенергиен системен оператор", дружеството е представило договор за присъединяване на обект на производител на електрическа енергия към преносната електрическа мрежа, сключен с"Електроенергиен системен оператор" ЕАД. Компанията е поискала срокът на лицензията да бъде тридесет и пет години, като в тази връзка дружеството казва, че съобразен с очаквания експлоатационен живот на фотоволтаичните панели, инвертори и други технически съоръжения.
Източник: Money.bg (15.01.2024)

Токът, произведен от ВЕИ, се е увеличил с над 26% за година Участието на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) в преносната мрежа се е увеличило с 26,46 процента за периода 1 януари 2024 г. - 21 януари 2024 г. спрямо 1 януари 2023 г. - 21 януари 2023 г. Това показват данните от последната оперативна справка за енергийния баланс в страната на Електроенергийния системен оператор (ЕСО). От началото на годината до 21 януари е отчетен дял на ВЕИ в преносната мрежа в обем на 131 560 мегаватчаса, докато за аналогичния период на 2023 г. този дял е бил 104 031 мегаватчаса. Участието на ВЕИ в разпределителната мрежа също нараства - с 20,73 на сто в сравнявания период. Данните сочат, че за първите 21 дни на година в разпределителната мрежа от ВЕИ енергия са постъпили 131 253 мегаватчаса електроенергия, докато за сравнявания период на изминалата 2023 г. са били 108 720 мегаватчаса. Производството на електроенергия в България се е понижило с 15,38 процента за периода 1 - 21 януари 2024 г. спрямо същия период на 2023 г. От началото на годината до 21 януари са произведени 2 472 023 мегаватчаса, докато за аналогичния период на изминалата година произведената електроенергия е била 2 921 158 мегаватчаса. От 1 януари до 21 януари тази година потреблението на електроенергия в страната се е увеличило със 7,28 процента. За този период на годината са били изразходени 2 651 051 мегаватчаса, докато в аналогичния период на миналата година потреблението е било 2 471 258 мегаватчаса. Салдото (износ-внос) на електроенергия продължава да намалява, показва още справката на ЕСО. За първите 21 дена на година то е отрицателно - с минус 179 028 мегаватчаса, като в аналогичния период на 2023 г. то е било положително с 449 900 мегаватчаса. Участието на базовите централи в енергийния баланс на страната от началото на годината до 21 януари спрямо този период на 2023 г. също намалява - с 19,76 процента. От базови централи от 1 януари до 21 януари тази година са произведени 2 069 283 мегаватчаса електроенергия, докато за същия период на 2023 година електрическата енергия от тях е била 2 578 728 мегаватчаса. Отчита се повишение на електроенергията, произведена от ВЕЦ - със 7,90 процента за периода 1 януари 2024 г. - 21 януари 2024 г. спрямо 1 януари 2023 г. - 21 януари 2023 г.
Източник: 24 часа (24.01.2024)

Министерският съвет одобри проекта GREENABLER за финансиране със средства от Модернизационния фонд Правителството одобри инвестиция с предимство - проект GREENABLER с бенефициент Електроенергиен системен оператор ЕАД (ЕСО) за финансиране със средства от Модернизационния фонд. Проектът на ЕСО за разширяване на електропреносната мрежа е разделен на две основни групи дейности. Първата е трансформация на 720 км съществуващи електропроводи от ниво на напрежение 220 киловолта към 400 и синхронизирана реконструкция на прилежащите подстанции. Втората група е за реконструкция на електропровод „Хемус - Стара планина" и трансформацията му от ниво на напрежение 220 на 400 киловолта, реконструкции на 888 км електропроводи 110 киловолта и удвояване на 92 км електропроводи 110 киловолта с цел увеличаване на преносния капацитет на мрежата. Проектът е на обща стойност от 857 млн. евро. Средствата от Модернизационния фонд за дейностите от първата група са в размер на 568 млн. евро. Инвестициите са предложени за поетапно финансиране през следващите 7 години. През 2024 г. ще бъде финансиран само първият етап, който е с бюджет от 65 млн. евро. Инвестициите във втората група дейности са в размер на 203 млн. евро и са предложена за финансиране по глава RePowerEU от Националния план за възстановяване и устойчивост. Останалата част от средствата, необходими за реализацията на проекта, ще бъдат осигурени от Електроенергийния системен оператор. Изпълнението на проекта GREENABLER цели реконструкция на електропреносната мрежа и увеличаване на нейните преносни способности, за да бъдат осигурени необходимите технически възможности за интегриране на заложените в Националния план за възстановяване и устойчивост нови ВЕИ проекти от общо 4,5 гигавата.
Източник: 24 часа (15.02.2024)

ЕСО регистрира още две соларни централи като балансиращи мощности Електроенергийният системен оператор (ЕСО) регистрира още две соларни централи като балансиращи системата мощности, след като преди месец бе регистриран първият ВЕИ производител (ФЕЦ „Разлог“ с обща инсталирана мощност от 28 MW) като доставчик на балансиращи услуги за ръчно вторично регулиране на честотата и обменните мощности. Единият от новите регистрирани доставчици е "Риал Стейтс" ЕООД с ФЕЦ "Риал Стейтс" (мощност 150 MW) край Пазарджик. Фирмата е собственост на Гинка Върбакова, станала известна покрай опита да купи бизнеса на CEZ в България. Другата нова балансираща мощност е на "Си Солар Енерджи" ЕООД с фотоволтаичната централа край Стара Загора "Терасол", тя е с мощност 100 MW. Предстои регистриране и на първия вятърен парк като балансираща мощност. Договор ще бъде подписан с фирмата "Ветроком" ЕООД с ВяЕЦ "Ветроком" край Бузлуджа, който е с мощност 71.5 MW и успешно е преминала преквалификационните тестове. ВяЕЦ-ът е вторият по големина вятърен парк в страната. Миналата година той беше продаден от швейцарския енергиен гигант Alpiq на дружеството Renalfa – едноличен собственик на капитала на "Ветроком". Базирана в Австрия Renalfa е със седалище във Виена. Основната ? търговска дейност е в сферата на разработване, изграждане и експлоатация на проекти за възобновяеми енергийни източници в Централна и Източна Европа. Акционер в дружеството е медийният издател Иво Прокопиев.
Източник: economic.bg (21.02.2024)

Заплатите в бордовете на държавните фирми се вдигнаха Вдигането на заплатите в бордовете на държавните фирми уж е обвързано с формула, която отчита на всяко тримесечие конкретните резултати на дружеството, но формулата е съставена така, че при държавните фирми с големи активи и персонал конкретният финансов резултат е с по-малка тежест в оценката. При служебното правителство на Гълъб Донев за част от публичните предприятия бе допуснато заплатите на ръководния персонал да не се ограничават от горен максимум. Така например максимално възможната заплата в РВД при липса на максимум достигна рекордните 26 910 лв. на месец. Това ниво бе възможно при минимална заплата от 780 лв. При настоящия размер на минималната заплата от 933 лв. максимално възможната заплата на директора на РВД вече става 32 188 лв. на месец. През 2023 г. РВД отчита 612 000 лв. разходи за възнаграждения на генералния директор и управителния съвет при годишен разход по това перо през 2022 г. в размер на 287 000 лв. РВД се управлява от тричленен борд, а отчетеният ръст в разходите за заплати е над 200%. Възнагражденията са достигнали космически нива и в “Електроенергийният системен оператор”, който също вече е публикувал годишен отчет за 2023 г. В него от ЕСО отчитат, че разходите за възнаграждения на управителния и надзорния съвет са достигнали 1 млн. и 13 хил. лв. при 668 000 лв. за 2022 г.
Източник: Сега (22.04.2024)

Делът на ВЕЦ в енергийния баланс на страната към 5 май расте с 10.53 % По оперативни данни на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) за периода 01.01 – 05.05. 2024 г. в сравнение с аналогичния период на 2023 г., производството на електроенергия в България намалява с 12.09 % до обем от 13 767 522 MWh. Година по-рано производството на електроенергия е възлизало на 15 660 954 MWh. Потреблението на ток за сравнявания период от настоящата с миналата година спада (минус) с 4.50 % до обем от 13 431 388 MWh (преди седмица – минус 4.40 на сто). За сравнение, през същия период на миналата година потреблението на ток е достигало до обем от 14 063 752 MWh. Салдото (износ-внос) на електроенергия се понижава (минус) със 78.95% до обем от 336 134 MWh (седмица по-рано – минус 84.13%).През аналогичния период на миналата година салдото (износ-внос) на електроенергия е достигало до обем от 1 597 202 MWh. Делът на базовите централи за посочения сравняван период от настоящата с миналата година се свива с 18.95 % до обем от 10 686 595 MWh. Година по-рано участието на базовите централи е било в обем от порядъка на 13 184 770 MWh. Участието на ВЕИ в преносната мрежа в сравнение с аналогичния период на предходната 2023 г. се увеличава с 44.39 % и достига до обем от 959 243 MWh (седмица по-рано – плюс 45.55 %). Година по-рано ВЕИ са участвали в преносната мрежа с количество от порядъка на 664 332 MWh. Делът на ВЕИ в разпределителната мрежа се повишава с 25.80 % и достига до обем от 980 213 MWh (за отчетния период до 28 април – плюс 26.63 %). Година по-рано делът на ВЕИ в разпределителната мрежа е възлизал на 779 155 MWh. По-добрите резултати за периода от настоящата 2024 г. се дължат на положителното участие на фотоволтаичните централи (плюс 54.01 %) и биомасата (плюс 22.96 %), независимо от лошия дял на вятърните централи (минус 11.06 %). Водноелектрическите централи (ВЕЦ) отново демонстрират ръст от 10.53 %. Или, ако през миналата година участието на ВЕЦ е било в обем от 1 032 697 MWh, през посочените дни от настоящата 2024 г. то се увеличава до 1 141 471 MWh.
Източник: 3e-news (09.05.2024)

ЕСО отчита рекорден спад в износа на електроенергия за първите четири месеца на 2024 г. Рекорден спад в износа на ток с близо 79% за първите четири месеца на годината отчита Електроенергийният системен оператор (ЕСО) за първите четири месеца на годината. Същевременно е регистрирано и намаление в производството и вътрешното потребление на електроенергия. Една от причините за рекордния спад в износа е по-евтиното електричество в съседните държави, които не са Европейския съюз и не плащат квоти за въглеродните емисии при производството на електроенергия. Спадът в производството на електричество се дължи както намаления износ, така и на свитото потребление. Към момента делът на зелена енергия в производството на електричество у нас е близо 55% - 44% от ВЕИ и 11% от ВЕЦ.
Източник: News.bg (13.05.2024)

Почти три пъти по-добър финансов резултат за 2023 г. отчита "Електроенергиен системен оператор" (ЕСО) в сравнение с предходната 2022 година. Нетната печалба на компанията, която се занимава с диспечирането на мрежата и събирането на такси за пренос и достъп, се повишава до 250.4 млн. лв. при 91 млн. лв. година по-рано. Това е резултат от редица фактори, сред които увеличените приходи от присъединяване (с 31 млн. лв. спрямо 2022 г.), увеличените постъпления от достъп за ВЕИ производителите в резултат на по-високите количества произведен ток (с 39% спрямо януари - декември 2022 г.). Всичко това най-вероятно ще продължи с оглед значителното производство на ток от слънце и вятър, както и предвид заявките за нови централи въпреки намаляващия капацитет на мрежата. Фактор през м.г. са били и намалените разходи за закупуване на енергия за технологичен разход по пренос спрямо същия период на предходната година поради спад на борсовите цени. Общата сума на капитала и резервите на ЕСО през 2023 г. достига 2.5 млрд. лв. при 2.3 млрд. лв. за същия период на м.г. Въпреки отличните си резултати от компанията отчитат слаб ръст в общия размер на пасивите, които са 1.32 млрд. лв. при 1.26 млрд. лв. година по-рано. Сумата на текущите пасиви намалява до 241 млн. лв. (363 млн. лв. за 2022 г.), докато тази на нетекущите леко расте и е 1 млрд. лв. (при 905 млн. лв. година по-рано), става ясно още от отчета. Приходите на ЕСО за м.г. са в размер на 1.3 млрд. лв., а резултатът от оперативна дейност - 278 млн. лева. Това е значително подобрение в сравнение с 2022 г., когато е бил 101 млн. лв. Още през 2022 г. печалбата на ЕСО достигна 91 млн. лв. (при 79.4 млн. лв. за 2021 г.), с което сумите по сметките на компанията надхвърлиха 400 млн. лева.
Източник: Капитал (15.05.2024)

ЕСО върна свръхприходите си от екстремните цени на балансиращата енергия "Електроенергийният системен оператор" (ЕСО) е възстановил на пазарни играчи над 25.8 млн. лв., които е получил като свръхприходи от екстремно високите цени на балансиращата недостигаща енергия на пазара на ток на 19 май 2024 г.Така то изпълнява решението на енергийния регулатор за по-справедливо разпределение на разходите за балансираща енергия между всички търговски участници, които са претърпели чувствителни загуби от това, че се е наложило да платят цени над 6300 лв./МВтч на производители на електроенергия, задействали своите мощности в резултат на дефицит на ток. Съгласно разпореждането на Комисията за енергийно и водно регулиране ЕСО е извърши вторичен сетълмент и е преизчислил задълженията на пазарните участници на съответната дата. На координаторите на балансиращи групи са възстановени общо 25 861 297.93 лв. - реализиран финансов излишък от ЕСО на 19 май 2024 г. вследствие на неточно прогнозиране, ненавременни решения от пазарните участници за постигане на балансиран график и подценяване на ситуацията от страна на значителна част от координаторите на балансиращи групи. На свой ред координаторите на балансиращи групи, на които са преведени сумите от приложения еднократен компенсаторен механизъм след извършения вторичен сетълмент от ЕСО, трябва да ги разпределят към потърпевшите търговски участници в съответната балансираща група. Съгласно решението на КЕВР, не са коригирани вземанията от 19 май 2024 г. на добросъвестните координатори на балансиращи групи, които отговорно и професионално са предприели всички необходими действия, в т.ч. с активно участие на пазара "в рамките на деня", да осигурят балансиран график в групата си, отбелязва се още в прессъобщението. За тях остават приходи от около 600 хил. лв. от балансиращия пазар в този критичен ден.
Източник: Медия Пул (15.07.2024)

МВФ: Държавните компании в България са скъпи, неефективни и носят рискове за всички Големите компании с държавно участие в България са с ниска рентабилност и неефективно разпределение на ресурсите и макар да не са значими като дял те са с решаващата роля в производствената мрежа, което може се отрази негативно върху производителността и конкурентоспособността на цялата икономика. Нивото на държавно гарантирания дълг на държавните предприятия е малък - средно само 0.5 % от БВП през 2010-21 г. (средното ниво в ЕС е 9 %, а в други страни от Централна и Източна Европа е 3.5%). И подпомагането с такива гаранции заради пандемията от COVID-19 е било в пъти по-ниско - 0.3% от БВП в България при почти 2% в ЕС за 2019-2021 г. Но има ключов момент - в България няма обобщена информация за гаранции, издадени от самите държавни предприятия,тъй като за тази им дейност не изисква одобрението или наблюдението на Министерството на финансите. Така общата сума на задълженията е била средно около 12% от БВП през 2013-2021 г., което може да бъде източник на безпокойство. Това се казва в Анализ на Международния валутен фонд "Фискални рискове от притежаваните от държавата компании". Анализът се основава на данните от 15 компании, в които властта на различни нива притежава над 50% дял: Енергиен сектор (Национална електрическа компания (НЕК), АЕЦ "Козлодуй", "Булгаргаз", ТЕЦ Марица Изток 2, Електроенергиен системен оператор, Български енергиен холдинг (БЕХ), Мини Марица Изток, "Булгартрансгаз"), Транспортен сектор (Национална компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ), БДЖ - Пътнически превози ООД, Ръководство въздушно движение (РВД), Транспортно строителство и възстановяване (ТСВ), БДЖ - Карго Сървисис ООД, Пристанище Варна, Българска пристанищна инфраструктура). Общите активи и пасиви на тези 15 компании представляват около 70% от общите за целия сегмент с държавно участие 2015-2021 г., който обхваща около 700 дружества. Общата оценка за тях е, че фискалната подкрепа е много по-висока от това, което те дават като приходи в бюджета. През 2017-19 г. те са получили субсидии, капиталови инвестиции и капиталови трансфери (пряка подкрепа) и отсрочени данъци и освобождаване от плащане на дивиденти (косвена подкрепа) от средно 1.5% от БВП. На това те са отговорили с принос от 0.2%. Нетно те са поглъщали 1.3% от БВП непосредствено преди пандемията и в края на последното правителство на ГЕРБ. В първата пандемична година (2020) това съотношение е станало 2.5% срещу 0.1% и е илюстрация как неочакван шок може да доведе до големи фискални разходи за фирмите с държавно участие, казват от МВФ. Това са фирми, в които работят 4.1% от всички заети. Финансовата им стабилност може да въздейства върху фискалните резултати на държавата, особено когато те са поели потенциално значителни разходи, независимо дали са изрично гарантирани или без властите да са поели договорен ангажимент. През 2023-2024 г. държавата удвои събирания от тези дружества дивидент от 50% на 100%, за да подкрепя бюджета, но цената за това е риск за инвестициите, производителността и рентабилността им. "Освен това в дивидентната политика липсва предвидимост и изглежда се ръководи от нуждите на държавния бюджет. Такава политика намалява стимулите на фирмите за инвестиции и по този начин има значителен неблагоприятен ефект върху икономическата дейност", допълват авторите на доклада. Държавните компании са много, много по-малко печеливши в сравнение с тези в частния сектор. Възвръщаемостта на активите (един от ключовите критерии за рентабилност) е била за периода 2015-2021 г. между минус 1% и 2%, при средно 10% в частните. През 2022 г. тази разлика изведнъж е стопена (9% за държавните, 11% за частните), но не защото е имало по-добро управление, а заради три конкретни фирми - НЕК, АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ Марица Изток 2, и приходите им от рязко поскъпналата енергия заради руската агресия срещу Украйна. Възвръщаемостта на собствения капитал (друг критерий за рентабилност, измерващ способността на фирмата да генерира печалби, използвайки капитал на акционерите си) при държавните предприятия е средно с 20 процентни пункта по-нисък от този на частните фирми. Доходността заради спецификата на много държавни предприятия е логично да е по-ниска от тази при частните, но в страни с по-добри резултати в управлението разликата между тях е 4 процентни пункта или пет пъти по-малка от тази в България, припомнят от МВФ. От лошото управление на бизнеса с държавно участие страдат всички. Шест държавни предприятия са изправени от години пред краткосрочни предизвикателства при посрещането на своите задължения. В периода 2015-2022 г. без достатъчно ликвидни активи, за да покрият дължимите суми на кредиторите в следващите 12 месеца са били Национална компания "Железопътна инфраструктура", ТЕЦ Марица Изток 2, Национална електрическа компания, БДЖ - Пътнически превози, БДЖ - Товарни превози и Транспортно строителство и възстановяване. "Булгаргаз" беше изправен пред ликвидна криза в средата на 2022 г. поради ниска събираемост на вземанията и просрочените задължения от Топлофикация София. Натрупаните просрочени задължения към доставчици са били платени чрез (мостови) заем и/или чрез държавна помощ. Друг показател, предизвикал загрижеността на анализаторите от МВФ, е високото съотношение дълг/активи (т.е. по-малка финансова гъвкавост) при няколко големи държавни предприятия. Това са, например, "Булгартрансгаз", Национална железопътна инфраструктура, Български енергиен холдинг и Електроенергиен системен оператор. Наблюдавано е също как динамиката на дълга към активите може рязко да се промени - в случая с "Булгаргаз", той скача от около 45% през 2019 г. до над 90% през 2022 г. Комбинацията от висок дълг и ниска рентабилност поражда загриженост за способността за обслужване на дълга и следователно рискове на фискално ниво, обясняват от МВФ.
Източник: Дневник (18.07.2024)