Само в рамките на една година износът на електроенергия е намалял с 39.1% до 6.41 милиона мегаватчаса, показват обобщените данни на "Електроенергийния системен оператор" (ЕСО). Спад в експорта имаше през цялата 2016 г. и дори топлите месеци, когато се ползват много климатици, не успяха да обърнат тенденцията, обобщава investor.bg. Причините за срива на износа на ток се крият в свитото потребление в целия регион, което се отрази и на цените, смятат експертите. В същото време заради ниската цена на природния газ отново бяха отворени газови електроцентрали в Гърция и Турция, които бяха традиционни купувачи на електроенергия от България. Наред с намаления износ енергийните дружества завършиха годината и с намалено производство на ток. Спадът е с 8.3% спрямо предходната 2015 г. до малко над 45 млн. мегаватчаса, показват още данните на ЕСО. Най-видим е спадът на производството от водноелектрическите централи - с 26.3% до 4.55 млн. мегаватчаса. Вътрешното потребление също не дава надежда, че ситуацията ще се промени - през миналата 2016 г. то се е повишило едва с 0.16% до 38.6 млн. мегаватчаса. Консумацията на ток не отбеляза сериозен ръст дори и през празничните дни. От ЕВН отчетоха, че потреблението на домакинствата се е увеличило леко, но като цяло остава на почти същите нива като през предходната 2015 г. Единствено от "Енерго -Про" съобщиха, че са регистрирали 5% по-голяма консумация на ток около Коледа и Нова година. Най-голямо повишение на потреблението е имало в област Велико Търново, а в Разград консумацията по време на новогодишните празници е била идентична с тази през същите дни година по-рано, показват данните на "Енерго-Про".
Източник: Сега (05.01.2017)

Борсовата цена на електроенергията в България се повиши неколкократно спрямо миналата седмица, като отбеляза абсолютен рекорд от 341,93 лв. за мегаватчас. По тази стойност днес по обед ще бъдат доставени 150 мегаватчаса, стана ясно от отчет на Българската независима енергийна борса. Предишната най-висока цена е била отчетена през декември миналата година – 162,94 лв./мвтч. Двойното поскъпване сега се обяснява с големите студове, които трайно превзеха България и Балканския полуостров. Своеобразен връх в производството на ток е отчетен около 19 часа в неделя. Тогава електроцентралите в страната са работели с небивало висока мощност – 7919 мегавата, от които 7475 мегавата са покривали националното потребление, а останалите са били за износ, показва справка на държавния „Електроенергиен системен оператор“.
Източник: Труд (10.01.2017)

България спира износа на електроенергия от 1 часа на 13 януари заради пиковото потребление в студа. Това гласи заповед на енергийния министър в оставка Теменужка Петкова, разпространена от пресцентъра на ведомството. Транзитът на ток през страната ни няма да бъде спрян. Наложеното ограничение се налага поради продължаващите екстремални зимни условия, водещи до дисбаланс между производство и потребление на електроенергия на регионално равнище. Заповедта ще важи до възстановяване на необходимите резерви за сигурна и надеждна работа на електроенергийната система. Припомняме, че гръцкият системен оператор обяви от 01:00 часа на 11-ти януари 2017 г. прекратяване на търговския износ към съседни страни, допълват от енергийното министерство. Заповедта предвижда „Електроенергийния системен оператор“ да прекрати достъпа до електропреносната мрежа на износителите на електрическа енергия, произведена в страната ни. Преустановяването на износа се налага с цел гарантиране сигурността на българската електроенергийна система. Във вторник министърът на енергетиката Теменужка Петкова обяви, че е надминат 20-годишен рекорд в потреблението на електроенергия, че Гърция е спряла износа си на ток и това се очаква да направят и други съседни държави, но България ще продължи да спазва договорите си за износ като се следи отблизо ситуацията с доставките на ток в страната. Директорът на "Електроенергийния системен оператор" Иван Йотов тогава допълни, че износът на ток ще бъде спрян при повишаване на аварийността по преносната мрежа и продължаващи проблеми със задействането на резервните генериращи мощности. Около 19.40 ч днес товарът на енергосистемата бе близо 7600 мегавата. 42.87% от тях се осигуряваха от тецовете, 26.12% от АЕЦ "Козлодуй", 22.56% - от водноелектрическите централи. Останалото е главно от топлофикационни централи с когенерация и заводски централи. България има инсталирани мощности от близо 12 000 мегавата. Около 2000 от тях са вятърни и фотоволтаични централи, които днес имат пренебрежим принос към енергосистемата.
Източник: Сега (12.01.2017)

Приходите на Фонда „Сигурност на електроенергийната система“ (ФСЕС) през цялата 2016 година възлизат на 355,4 млн. лева, показва справка на сайта на институцията. Направените разходи достигат 290,5 млн. лева. От данните е видно, че най-големи са приходите във Фонда през ноември – почти 69 млн. лева. В първите три месеца на 2016 година пък разходи не са правени. Най-големият разход е през април – 68 млн. лева. ФСЕС беше създаден с промяна в Закона за енергетиката през 2015 година. Целта му е да бъдат набрани допълнителни средства, с които общественият доставчик – Националната електрическа компания (НЕК), да покрие свои разходи. Във Фонда 5% от приходите от продажби внасят производители и търговци на електроенрегия, а от миналото лято и Електроенергийният системен оператор (ЕСО) и „Булгартрансгаз“ в качеството им на оператори на преносни мрежи. Във ФСЕС влизат и приходите от продажбата на квотите от въглеродните емисии. Фондът е спасителен за НЕК, но натежава на другите държавни дружества в енергетиката. ТЕЦ Марица Изток 2 например е внесла 44 млн. лева във ФСЕС, което принуди изпадналото във финансови проблеми дружество да потърси заем от "Българския енергиен холдинг" (БЕХ). Според изчисленията на бившия депутат от БСП Лява България Таско Ерменков около 2/3 от приходите във ФСЕС идват именно от останалите дружества от държавната енергетика.
Източник: Инвестор.БГ (07.02.2017)

Възстановяваме износа на ток Със заповед на служебния министър на енергетиката Николай Павлов ограниченията за износ на електроенергия с произход България се премахват, съобщиха от Министерство на енергетиката. Промяната влиза в сила от 01.00 часа българско време (00.00 часа CET) на 9 февруари 2017 г. Заповедта на министър Павлов е във връзка с писмо от Електроенергийния системен оператор. В него се изтъква, че резервите, необходими за нормалното функциониране на електроенергийната система на България, са възстановени и са в готовност да посрещнат предстоящото краткотрайно увеличение на електропотреблението. В съответствие с новите условия Електроенергийният системен оператор възстановява достъпа до електропреносната мрежа на износителите на електрическа енергия, произведена в страната. Забраната за износ на електроенергия от страната беше въведена на 13 януари 2017 г. със заповед на бившия енергиен министър Теменужка Петкова. Наложеното ограничение тогава беше мотивирано с продължаващите екстремно ниски температури, които доведоха до сериозен дисбаланс между производството и потреблението на електроенергия на регионално равнище.
Източник: Монитор (08.02.2017)

Възстановява се износът на електроенергия от България Със заповед на служебния министър на енергетиката Николай Павлов ограниченията за износ на електроенергия от България се премахват. Промяната влиза в сила от 01:00 часа българско време на 9 февруари. Заповедта на министър Павлов е във връзка с писмо от Електроенергийния системен оператор.В него се изтъква, че резервите, необходими за нормалното функциониране на електроенергийната система на Република България са възстановени и са в готовност да посрещнат предстоящото краткотрайно увеличение на електропотреблението. В съответствие с новите условия, Електроенергийният системен оператор възстановява достъпа до електропреносната мрежа на износителите на електрическа енергия, произведена в страната.Забраната за износ на електроенергия от страната беше въведена от 01:00 часа на 13 януари със заповед на бившия енергиен министър Теменужка Петкова. Наложеното ограничение тогава беше мотивирано с продължаващите екстремно ниски температури, които доведоха до сериозен дисбаланс между производството и потреблението на електроенергия на регионално равнище.
Източник: Дарик радио (08.02.2017)

ЕСО увеличи печалбата си до 69.3 млн. лв. Електроенергийният системен оператор (ЕСО), който също е част от структурата на Български енергиен холдинг (БЕХ), продължава да отчита все по-добри финансови резултати. За 2016 г. печалбата на компанията е 69.3 млн. лв., което е с 6.2 млн. лв. повече в сравнение с предходната година. От данните в отчета на дружеството се вижда, че през май 2016 г. капиталът му е бил увеличен с 24.3 млн. лв., с което е достигнал 90.3 млн. лв. В средата на август Европейската комисия одобри отпускането на 29.9 млн. евро на ЕСО за изграждането на далекопровода Добруджа – Бургас по схемата "Механизъм за свързване на Европа". Европейското финансиране ще покрие 50% от разходите. Останалото финансиране ще е със собствени средства на компанията. Това е вторият проект на ЕСО, който получава безвъзмездно съфинансиране от ЕК. През 2015 г. Брюксел одобри други 30 млн. евро за изграждане на електропровод от подстанция "Марица-изток" до подстанция "Бургас".
Източник: Капитал (16.02.2017)

Завърши проектът за създаване на пазар на ток в България Успешно приключи втората фаза на проекта за въвеждане на електроенергиен пазар в България, финансиран по програма „Енергийна ефективност и възобновяема енергия", обявиха от Министерството на енергетиката. По проекта беше създадена националната електроенергийна борса. Това беше отчетено от бенефициента по проекта – Комисията за енергийно и водно регулиране и партньорите–участници в него – Електроенергийният системен оператор (ЕСО) и Българската независима енергийна борса (БНЕБ). В заключителното събитие по проекта участва и зам.-министърът на енергетиката Константин Делисивков. По-нататъшното развитие на пазара на електроенергия в страната чрез въвеждането на организиран пазар „ден напред" за физически доставки на ток, предприемането на стъпки към интеграцията на пазара в България със съседните й зони и разработването на ефективни средства за наблюдение на пазара са сред основните цели на проекта. В рамките на неговата реализация бе направена оценка на развитието на вътрешния електроенергиен пазар в ЕС и беше оценено състоянието на българския електроенергиен пазар. КЕВР разработи структура и дейности за мониторинг и са направени първи стъпки за интеграция на пазара в България със съседните зони. Българската независима енергийна борса (БНЕБ) и ЕСО представиха предложения за промени в правилата за търговия с електрическа енергия. Тези изменения въвеждат нови пазарни сегменти и съдействат за бъдещото развитие на пазара в посока интегрирането му на регионално и европейско равнище. БНЕБ и ЕСО проучиха възможностите за организиране и въвеждане на експортна зона в рамките на пазара „Ден напред" като първа стъпка към пазарна интеграция. Като част от индикаторите за успешното завършване на проекта беше отчетено, че през 2016 г. на пазара „Ден напред" на БНЕБ са били изтъргувани 2 515 808 MWh електроенергия, или 5,5% от общото произведено количество в страната. Увеличават се и регистрираните участници на борсата – от 37 през април 2016 г. на 48 през декември 2016 г.
Източник: Стандарт (16.02.2017)

Потреблението на електроенергия се увеличава с 10.80%, износът се срива до почти 77% Производството и потреблението на електроенергия от 1 януари до 12 февруари 2017 г. спрямо същия период на 2016 г. се увеличават, но износът продължава да е на критично ниско ниво, съобщава 3e-news. Производството на електроенергия за първите 12 дни на 2017 г. бележи увеличение от 1.11% - от 6 345 092 MWh през 2016 г. до 6 415 636 MWh през посочения период на настоящата година. Това става ясно от оперативните данни за енергийния баланс, изготвян от Електроенергийния системен оператор (ЕСО). Потреблението на електроенергия бележи значителен ръст – от 10.80%. Ако през времето от 1 януари до 12 февруари потреблението на електроенергия е било 5 643 731 MWh, то през посочения период на настоящата година се увеличава до 6 253 431 MWh. Износът обаче продължава да е на критично ниско ниво – минус 76.87%. Изнесеният ток от началото на годината до 12 февруари е едва 162 205 MWh. За сравняваният период на 2016 г. той е бил в обем от 701 361 MWh. Не може да не се отчете, че причина за тези три основни показатели са продължилите значително дълго минусови температури. Заради студеното време по решение на Министерство на енергетиката бе въведен и ограничителен период за износа на електроенергия. Трябва обаче да посочим, че износът спрямо отчетения по-рано период бележи леко подобрение, като се покачва от минус 82% до минус 76%. Участието на базовите централи също е с положителен знак – плюс 4.35%. Продължителното застудяване доведе до по-голямо производство на електроенергия. Точно противоположна е ситуацията при участието на ВЕИ в преносната мрежа, което продължава да отбелязва спад – минус 14.58%. Най-значителното намаление е при участието на фотоволтаичните централи – минус 35.14%, следвани от това на вятърните – минус 18.21%. Положителното ниво (+ 75.58%) на участието на централите на биомаса не могат да компенсират в никакъв случай тези отрицателни показатели. Участието на ВЕИ в разпределителната мрежа също е отрицателно – общо минус 19.09%, като и тук спадът се дължи на производството от слънчеви панели (-36.68%) и от вятърни мощности (- 14.78%), въпреки положителните (+) 41.82% електроенергия, произведена от биомаса. За пореден път трябва да се отбележи и слабото участие на Водноелектрическите централи (ВЕЦ). Както става ясно от данните, за времето от 1 януари до 12 февруари 2017 г. производството от тях е в обем от 424 762 MWh, при 528 761 MWh за същия период на 2016 г., или като цяло спадът е от 19.67 процента.
Източник: econ.bg (20.02.2017)

Фондът "Сигурност в електроенергийната система" е изплатил 69.7 млн. лева през януари, а приходите му са 33.3 млн. лева, сочи статистиката на институцията. Фондът беше създаден, за да подкрепи НЕК, която е длъжна да изкупува скъпия ток, произведен от ВЕИ централи, американските тецове и въглищни централи. През миналата година фондът набра 355.4 млн. лева, а разходите му достигнаха 290.5 млн. лева. Той се пълни с вноски от по 5% от приходите на производители и търговци на енергия и на мрежовите оператори ЕСО и "Булгартрансгаз".
Източник: Сега (28.02.2017)

Спадът на износа на ток от началото на годината е 46% Въпреки студената зима и високото търсене на електроенергия в региона от началото на годината износът от България отчита спад от 46% към 12 март спрямо същия период на миналата година. Това показват оперативните данни за енергийния баланс на Електроенергийния системен оператор (ЕСО). Това все пак е възстановяване спрямо началото на февруари, когато заради забраната за износ на електроенергия от страната спадът в сравнение с година по-рано надхвърли 80%. Забраната беше наложена на 13 януари от бившия енергиен министър Теменужка Петкова заради опасения, че вътрешното потребление, което достигна рекордни нива в рамките на няколко дни заради студеното време, няма да може да бъде покрито. България обаче беше единствената страна в региона, която спря износа, и то за период от близо месец, тъй като забраната беше вдигната едва на 9 февруари от настоящия служебен министър Николай Павлов."През март цените на електроенергията в региона са по-ниски в сравнение с началото на годината, търсенето е ниско, а предлагането голямо", коментира председателят на Асоциацията на търговците на електроенергия в България (АТЕБ) Мартин Димитров. По думите му в момента електроенергията в региона се търгува средно за около 35 евро за мегаватчас. За сравнение - в средата на януари, когато беше най-студено и част от електроенергията за енергийната борса беше отклонена за нуждите на битовите потребители, цената достигна стойности от 246 лв. за мегаватчас. След налагането на забраната за износ, което доведе до свръхпредлагане на енергия в страната, имаше случаи, в които цената на борсата се срина до 27 лв. за мегатватчас. На 14 март цената, постигната за следващия ден за базов товар, е 62 лв. за мегаватчас.Така въпреки високото потребление, което отчита увеличение от близо 10% към 12 март спрямо предходната година, централите са произвели с 4% повече електроенергия спрямо същия период на миналата година. Това се дължи основно на така наречените базови централи – АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица-изток 2" и двете американски централи ТЕЦ "КонтурГлобал Марица-изток 3" и ТЕЦ "AES Гълъбово". В най-студените дни бяха активирани и централите, на които се плаща, за да поддържат мощностите си в готовност за работа в случай на необходимост, така наречения студен резерв. Това са основно централи, свързани с Христо Ковачки – ТЕЦ "Бобов дол", ТЕЦ "Марица 3" - Димитровград, "Топлофикация Русе" и "Брикел". В най-студените дни обаче две от тях – "Бобов дол" и "Русе", не сработиха, което беше и една от причините за създаването на истерия, че електроенергията в страната няма да достигне, вследствие на което беше наложена и забраната за износ. Държавната ТЕЦ "Марица-изток 2" също предоставя част от мощностите си за студен резерв. От данните на ЕСО се вижда също, че производството на електроенергия от ВЕЦ е с 29.8% по-ниско спрямо миналата година, което вероятно се дължи на по-малките водни запаси в язовирите. В най-студените дни обаче именно водните централи с помпи (ПАВЕЦ) осигуряваха потреблението на електроенергия в пиковите часове от денонощието.При възобновяемите енергийни източници се отчита намаление в производството спрямо същия период на миналата година. То е средно 1.95% за по-малките централи, присъединени към електроразпределителната мрежа, която е собственост на ЧЕЗ, ЕВН и "Енерго-про", и 1.28% при тези, които са присъединени към електропреноснaта мрежа на ЕСО. Това на практика е нормално, като се има предвид, че производството на енергия при тях е в пълна зависимост от метеорологичните условия. Увеличение между 30 и 71% има само при централите от биомаса, които, освен че не са толкова зависими от външните условия, вероятно отчитат ръст и заради инсталирането на нови мощности.
Източник: Капитал (15.03.2017)

Износът на български ток забавя спада си Износът на електроенергия от България забавя спада си и през първото тримесечие експорта на ток е намалял с 22.57 на сто спрямо същия период на2015 г., сочат оперативни данни на "Електроенергийния системен оператор" (ЕСО). Обръщането на тренда се случва след срив на износа на ток през 2016 г. с близо 40 процента и почти цял месец забрана на продажби на външните пазари в периода 13 януари – 9 февруари 2017 г. заради гарантирането на вътрешното потребление в студеното време. Заради ограничението, през януари износът стигна до антирекорд със спад над 80 процента. Според данните на ЕСО от 1 януари до 2 април 2017 потреблението на електроенергия се е повишило с 8.04 на сто, а производството – с 5.03 процента, спрямо същия период на 2016 г.. Водноелектрическите централи задържат темпа на спад на производството си и за тримесечието той е 31.11 на сто.
Източник: Медия Пул (04.04.2017)

Печалбата на "Булгаргаз" се е повишила с 80% до 36.7 млн. лв. през 2016 г. Печалбата на държавния газов търговец "Булгаргаз" достигна 36.7 млн. лв. за 2016 г., което е увеличение от 80.13% в сравнение с предходната година, когато резултатът на дружеството е бил в размер на 20.4 млн. лв. Това показва финансовият отчет на компанията, публикуван на нейния уеб сайт. "Това е най-добрият финансов резултат, постиган от "Булгаргаз" от създаването му", коментира служебният министър на енергетиката Николай Павлов, цитиран от "Фокус". По думите му тя идва главно от признаване на обезценката на природния газ в Чирен за близо 18 млн. лв. и от продажбата на вземания на "Булгаргаз" от топлофикационни дружества. Павлов допълни, че "Булгаргаз" ще изплати дивидент на БЕХ от около 17 млн. лв. От отчета на дружеството става ясно също, че то отчита повишение на разликата между средната продажна цена на природния газ и средно доставната цена, която е 30.78 лв. за 1000 куб. метра при 16.53 лв. през 2015 г.Дружеството отчита и намалението на общите разходи с близо 30%, от които основно перо е закупуването на природен газ от "Газпром". Само от това компанията е спестила 406 млн. лв. в сравнение с 2015 г. Това е резултат от движението на цените на петрола и долара на международните пазари. Усреднените стойности на техните котировки за девет месеца назад влизат във формулата, по която се изчислява цената, по която "Булгаргаз" купува от "Газпром". Точно затова разходите на българското дружество за закупуване на природен газ отчитат намаление от 30.4%. В същото време приходите на дружеството също намаляват с 27.6%. Това се дължи на намалението на цената на природния газ, която се определя от енергийния регулатор през миналата година. Основен дял от тях (98.5%) се формират от продажбата на природен газ. В тази графа намалението е 26.4%, което номинално е разлика от над 358 млн. лв. в сравнение с 2015 г. Най-голям спад - близо 66%, обаче дружеството отчита при приходи от неустойки от просрочени вземания, които са с 25 млн. лв. по-малко в сравнение с 2015 г. През 2016 г. намаление от близо 82% се отчита и в разходите на компанията за неустойки за забавени плащания, които през 2015 г. са били близо 1.1 млн. лв. Реално обаче това перо формира едва 0.02% от разходите на компанията. Намаление с 22% има и при финансовите разходи, които през 2016 г. са в размер на 7.3 млн. лв. Въпреки това дружеството отчита загуба от промяна на валутните курсове в размер на 2.6 млн. лв., което е 100% увеличение спрямо 2015 г. Компанията отчита намаление на разходите за лихви за просрочени данъчни задължения с малко над 9 млн. лв. (83%) спрямо предишната година.Към края на 2016 г. компанията има текущи вземания в размер на 128 млн. лв. за консумиран, но неплатен газ, което е намаление от 45% в сравнение с предходната година. Най-големият длъжник продължава да е "Топлофикация София" с близо 79 млн. лв. Останалите са четири от топлофикациите, свързани с Христо Ковачки, "Лукойл Нефтохим Бургас" и две газоразпределителни дружества. От дружеството отбелязват, че това намаление на вземанията се дължи на високата им събираемост през първата половина на 2016 г. и сключени договори за цесия с Националната електрическа компания (НЕК) и Електроенергийния системен оператор (ЕСО) за общо над 92 млн. лв. През миналата година "Булгаргаз" е продала с близо 15% повече газ в сравнение с 2015-а, което е малко над 3 млрд. куб. метра газ. Местните доставки в тях обаче се свиват с 90% и представляват само 0.17% от доставения от дружеството газ. Увеличението в потреблението пък се дължи най-вече на газоразпределителните дружества и сектор химия. Първото се дължи на факта, че най-голямото газоразпределително дружество - "Овергаз", се принуди да стане клиент на "Булгаргаз", след като в началото на годината "Газпром" спря директните си доставки за него. Сектор химия пък увеличи доставките си на газ, който е един от основните им производствени разходи, заради благоприятната му цена.
Източник: Капитал (06.04.2017)

КЗК не откри нарушение в спорни сделки на НЕК Продажбата на електроенергия от Националната електрическа компания (НЕК) за около 200 млн. лв. (размерът на сумата е по неофициална информация) без търг и конкурс и на определени фирми не е злоупотреба с господстващо положение, оповести решение на Комисията за защита на конкуренцията. Производството по случая беше стартирано през пролетта на 2015 г. след жалба на "ЕВН трейдинг", която е един от лицензираните търговци за търговия с електрическа енергия на свободния пазар в България. ЕВН претендира за дискриминационно поведение от страна на НЕК, която е предоставила на избрана група от търговци цялата си пикова енергия. В допълнение с извода, че възможностите за внос на такава енергия не са ограничени, а компанията има задължения и към регулирания пазар, за който е предназначена голяма част от енергията й, КЗК стига до извода, че дружеството няма господстващо положение на пазара и няма как да е злоупотребило с него.
Източник: Капитал (25.04.2017)

Павлов отчете работата си като служебен министър през последните три месеца. Той припомни, че е встъпил в длъжност в момент, когато България е преживявала най-тежката си зима за последните 20 години. Електроенергийната система беше „нажежена до червено заради студеното време“, но се справи “блестящо“ с нарасналото потребление през зимните месеци, подчерта министър Павлов. Той отчете и по-добро финансово състояние на повечето енергийни дружества през първото тримесечие на 2017 спрямо същия период на миналата година. "За първото тримесечие НЕК има печалба от 120 млн. лв. сравнение с първото тримесечие на миналата година, когато беше на 54 млн. лв.; АЕЦ "Козлодуй" - 54 млн. лв. печалба в сравнение с 37 млн. лв. за първото тримесечие на 2016; ТЕЦ “Марица-изток 2” - 5 млн. лв. печалба, след като за миналата година е била на загуба с 9 млн. лв.; ЕСО – 21 млн. лв. печалба за първото тримесечие на 2016 г., но сега имаме малко отстъпление - 6 млн. лв. Имаме подобрено финансово състояние на тези 4 дружества общо в размер 84 млн. лв. Това е добър резултат. По сметките на БЕХ като цяло имаме 130 млн. лв.", отчете министър Павлов. Печалба отчита „Мини Марица – Изток“ за първото тримесечие на 2017 г. 37 млн. лв. сравнено с 11 млн. лв. за предходния период на 2016 г. Единствено „Булгаргаз“ е регистрирал загуба през миналата година от 29 млн. лв., но дружеството е ликвидно и ще изпълни своите ангажименти: нагнетява се газ в хранилището Чирен и ще се обезпечи есенно-зимния сезон. „2016 г. беше най-добрата година за „Булгаргаз“ от 2007 г.“, подчерта енергийният министър и добави, че са събрани много взимания и неустойки, изплатени са над 150 млн. лв. просрочени задължения към НАП. „Изплатени са също така 37 млн. лв. заем към БЕХ и над 30 млн. лв. просрочени задължения към „Булгартрансгаз“ за пренос. Това беше едно отлично представяне и даде възможност държавата да си получи своите вземания и да разполага с повече средства, а „Булгартрансгаз“ със събраните средства да осъществява своята инвестиционна програма“, отбеляза министър Павлов. „Булгартрансгаз“ за първото тримесечие на тази година е на печалба с 26 млн. лв. спрямо 24 млн. през 2016 г. „Трябва да се отбележи, че двата оператора са стожера и гаранта на БЕХ. Благодарение на техните печалби се изплащат и дивиденти, и съответно в държавната хазна влизат пари от техните приходи“, заяви Николай Павлов. Той посочи, че всички дружества изпълняват инвестиционните си програми, дружествата нямат задължения към НАП, заплатите се изплащат редовно, подобрено е вътрешногруповата задлъжнялост, разсрочени са някои вземания от НЕК към АЕЦ „Козлодуй“ и от ТЕЦ-2 към „Мини Марица – Изток“. “Надяваме се тези ангажименти да бъдат спазвани стриктно“, добави министър Павлов. Министерство на енергетиката е положило огромни усилия за събирането на просрочените взимания и неустойки и към края на мандата всички ще бъдат събрани, каза Павлов. Той съобщи, че са съставени 15 искови молби и над 70 броя заповеди за изпълнение. От концесионните такси при приходите има ръст от 23,4%.
Източник: БГНес (28.04.2017)

От началото на годината износът на електроенергия забавя спада си, показват оперативните данни на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) за периода януари - април 2017 г. За първите четири месеца на годината износът намалява, но с малко под 11%. През миналата година операторът отчете срив на износа с почти 60 на сто. Сега секторът успява да навакса, въпреки забраната за износ в началото на годината, когато тежката зимна обстановка постави под изпитание цялата система в региона. От 1 януари до 30 април 2017 г. от страната са изнесени 1.27 млн. мегаватчаса електроенергия.
Източник: Сега (05.05.2017)

Потреблението на електроенергия нараства със 7.74%, производството - с 6.02% Електроенергийният системен оператор (ЕСО) продължава да отчита положителни данни за производството на електроенергия и потреблението. Участието на базовите централи и възобновяемите енергийни източници продължава да е положително, но отрицателните данни за водноелектрическите централи нарастват. Това става ясно от оперативните данни на ЕСО за периода 1 януари – 28 май 2017 г. спрямо 1 януари – 28 май 2016 г., съобщава порталът 3e-news.net. Производството на електроенергия за времето от 1 януари до 28 май 2017 г. нараства с 6.02% спрямо същия период на миналата година. Ако през посочения период на 2016 г. производството е било в обем от 17 913 322 MWh, то за същото време на 2017 г. нараства до 18 990 936 MWh, става ясно от данните на ЕСО. Ръст от 7.74 % за първите почти пет месеца на 2017 г. се отчита при потреблението на електроенергия, което нараства от 16 126 305 MWh през миналата година до 17 373 880 MWh. Износът на електроенергия, който започна да спада още през предходната 2016 г. продължава да е отрицателен, въпреки че през последните месеци отбеляза подобрение от няколко процента. Това се дължи в частност на експортните такси, които ще продължат да действат до обединението на пазара, като този процес се очаква да се случи през следващата 2018 г. Според данните на ЕСО, ако износът на електроенергия през времето от 1 януари до 28 май миналата година е бил от порядъка на 1 787 017 MWh, то за сравнявания период на тази година намалява до 1 617 056 MWh, което съставлява спад от 9.51%. Участието на базовите централи в производството, както и през останалите отчетни периоди се запазва на нивото от над десет на сто – 11.69%. Значително подобрение се наблюдава по отношение на участието на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) в преносната мрежа, което нараства до (+) 6.37%. В частност този положителните данни се дължат на подобреното производство от фотоволтаици, което нараства до (+) 2.51% и биомаса (+) 69.66%, докато произведеният ток от вятър намалява, макар и незначително - (-) минус 0.15%. Участието на ВЕИ в разпределителната мрежа за посоченото време през първите пет месеца на 2017 г. нараства (+) с 3.02 %, спрямо сравнявания период на предходната година. В частност производството от вятърни електроцентрали бележи ръст (+) от 2.79%, от фотоволтаици - (+) 1.24%, а от биомаса - (+) 15.85%. За пореден сравняван отчетен период от ЕСО отчитат значителен, а и нарастващ спад по отношение на участието на ВЕЦ в производството. Ако през времето от 1 януари до 28 май 2016 г. производството на ВЕЦ е било в обем от 2 107 466 MWh, то сега спада до 1 427 459 MWh, или (-) минус 32.27%. Досега адекватно обяснение за този срив няма и вероятно това е тема, която трябва да бъде обсъдена на експертно ниво докато е време.
Източник: econ.bg (01.06.2017)

ЕСО инвестира почти 1,3 млрд. лв. в мрежата Електроенергийният системен оператор (ЕСО) ще инвестира 1,27 млрд. лева в нови съоръжения и рехабилитация на съществуващата електропреносна мрежа до 2026 г. Това е записано в новия десетгодишен план за развитие на оператора. На този етап дружеството е успяло да привлече 150 млн. лева безвъзмездно от европейски фондове (например от фонд "Козлодуй") за развитие на мрежата. Очакванията на оператора са страната да няма нужда от нови енергийни мощности до 2026 г. при нормални условия и аварийност. Прогнозата на ЕСО е брутното потребление до 2026 г. да достигне 40,4 млн. мегаватчаса годишно.
Източник: Монитор (09.06.2017)

Заводи ще пестят ток срещу заплащане "Електроенергийният системен оператор" (ЕСО) преговаря с промишлени предприятия, които да осигурят ток при евентуална кризисна ситуация. За това съобщи вчера шефът на Централното диспечерско управление в ЕСО Пламен Герджиков в рамките на тазгодишното издание на форума "Булатом". Очаква се съгласие да бъде постигнато бързо, тъй като индустриалците настояха за това още през януари. Тогава системата стигна пиково потребление за последните 20 години, а износът на ток временно бе спрян, за да може да се задоволи търсенето в страната. Сега от федерацията на индустриалните енергийни консуматори смятат, че ЕСО може да избере чрез търг потребители на ток, които при евентуален недостиг ще намаляват консумацията си. Целта е така да се балансира пазарът. За икономисаната енергия обаче заводите ще получават пари. Какви ще са цените за спестената енергия, тепърва ще се обсъжда. Идеята е фирмите на доброволен принцип да оферират в търгове пред ЕСО количествата електроенергия, които са готови да спестят, ако това се наложи, предаде Медиапул. Според Герджиков при такъв механизъм няма да има нужда от още инвестиции в нови проекти като АЕЦ "Белене". Реализираният от началото на годината до 4 юни износ на ток е с 12.59% по-малко в сравнение със същия период на миналата година. Причината е във временното спиране на износа в началото на годината заради големите студове, коментираха специалисти. Най-атрактивната дестинация за експорт остава Гърция. ТРАНШ България ще поиска още около 30 млн. евро от ЕК за демонтажа на малките реактори на АЕЦ "Козлодуй". След последователното затваряне на четирите малки блока през 2002 и 2006 г. похарчените пари за дейностите по извеждането на мощностите от експлоатация и демонтажа им и за заплати от 2003 г. до края на 2016 г. са 535.534 млн. евро. По-голямата част от тях - около 340 млн. евро, са дошли от Брюксел през фонд "Козлодуй".
Източник: Сега (09.06.2017)

Разходите на фонд "Сигурност" изпреварват приходите му Разходите на фонд "Сигурност", който бе създаден с цел финансовото "спасяване" на НЕК, изпреварват приходите му. Данните са за първите пет месеца на годината и показват, че във фонда са преведени 194.2 млн. лева, а са разпределени общо 242.4 млн. лева. Тенденцията за повече разходи за сметка на приходите се е оформила още от началото на годината, предаде наскоро Инвестор. Все пак спрямо същия период на миналата година приходите във фонда растат. Разходите обаче също са повече. Данните показват, че парите за първите пет месеца на миналата година са били 126.7 млн. лева, а разплатените суми - 87.4 млн. лева. Справка на в. "Сега" показа, че само през май във фонд "Сигурност" са влезли 39.5 млн. лева, а разходите са били за 40.7 млн. лева. Фонд "Сигурност" бе създаден преди няколко години, като целта е той да прехвърля събраните пари към НЕК. Те се използват за подпомагане на електрическата компания при покупката на скъп ток от ВЕИ централите, американските тецове и когенерациите. Отчисления от 5% във фонда правят всички производители на ток, като това е особен проблем за държавните дружества. От АЕЦ "Козлодуй" и от самата НЕК, която заради вецовете дължи пари на себе си, неведнъж критикуваха петпроцентната лепта. Средствата се допълват и от приходите от продажба на емисии. Макар да не са производители, към фонда преводи правят и "Булгаргаз" и Електроенергийният системен оператор. За миналата година във фонд "Сигурност" са събрани 355.4 млн. лева, а направените разходи са 290.5 млн. лева.
Източник: Сега (10.07.2017)

БЕХ увеличи капитала на шест от дружествата си със 143 млн. лв. Българският енергиен холдинг (БЕХ) е увеличил капитала на шест от своите дъщерни дружества общо със 143.6 млн. лв. Става въпрос за "Електроенергиен системен оператор", "Булгартрансгаз", АЕЦ "Козлодуй", "Мини Марица-изток", "Булгаргаз" и Българска независима електроенергийна борса (БНЕБ). Това става ясно от решението на Министерството на енергетиката, което е едноличен собственик на БЕХ. То е взето в края на юни и вече е вписано в Търговския регистър. Увеличението на капитала на тези дружества е станало с неразпределената печалба за 2016 г. и с такава от предходни години. То е било гласувано на ниво БЕХ още в края на май, става ясно от регистъра. Подобно увеличение на капитала на част от държавните енергийни дружества, които са били на печалба, е имало и през миналата година, става ясно от Търговския регистър. Тогава общата сума на увеличението е била 114.6 млн. лв. Подобна стъпка беше предприета и за държавната ТЕЦ "Марица-изток 2", въпреки че завърши 2015 г. със загуба от 72 млн. лв. Тогава капиталът на централата беше увеличен с 49.550 млн. лв. чрез апортиране на вземане по заем от 65 млн. лв., предоставен от БЕХ през 2013 г. БЕХ обаче е намалил капитала на "Булгартел" през миналата година от 7.05 млн. лв. на 6.4 млн. лв. Най-голямо увеличение на капитала от 50 млн. лв. е получила "Мини Марица-изток". На следващо място е ЕСО с 37.9 млн. лв., а при мрежовия газов оператор "Булгартрансгаз" увеличението е с 29.8 млн. лв. Капиталът на АЕЦ "Козлодуй", която отчете рекордно нисък резултат от 1.6 млн. лв. за 2016 г., се увеличава с 8.4 млн. лв. При "Булгаргаз" увеличението е със 17.2 млн. лв., а на енергийната борса - с 201 хил. лв. В същото време приходите от дивиденти, изплатени от енергийните дружества на БЕХ за 2016 г., са 115.9 млн. лв., което е увеличение с 26.5% спрямо предходната година. Увеличението на капитала на държавните дружества на практика ще улесни взимането на нова емисия облигации през следващата година, за която съобщи изпълнителният директор на БЕХ Петьо Иванов пред Publics.bg. По думите му нейната цел ще е да замени емисията, падежираща през ноември 2018 г., която беше пласирана в края на 2013 г. на Ирландската фондова борса и беше в размер 500 млн. евро. Тези средства бяха необходими на БЕХ, за да се платят натрупаните задължения в групата. Най-голямото от тях беше заемът на Националната електрическа компания за 195 млн. евро, с който трябваше да се финансира изграждането на АЕЦ "Белене". Иванов е допълнил още, че въпреки че в момента условията на финансовите пазари са много изгодни за нова емисия, БЕХ няма да предприеме подобна стъпка до следващата година. През 2016 г. БЕХ пласира и друга емисия облигации на стойност 550 млн. евро на Ирландската фондова борса. Тогава парите бяха необходими на холдинга, за да се разплати с двете американски централи - ТЕЦ "Контурглобал Марица-изток 3" и ТЕЦ "AES Гълъбово", към които НЕК беше натрупала задължения за близо 1 млрд. лв.
Източник: Капитал (10.07.2017)

Варна е лидер по брой на обществени поръчки Общините Варна и Бургас и "Мини Марица-изток" са най-големите възложители на обществени поръчки от началото на годината досега. Те са сключили общо 543 договора, като само морската ни столица се е подписала под 226 приключили търга, показва справка на "Сега" в регистъра на Агенцията за обществени поръчки (АОП). В първата десетка влизат и няколко енергийни дружества като държавната ТЕЦ "Марица-изток 2" (145), "Електроенергийният системен оператор" (132) и ЧЕЗ (100). Фирми от сферата на енергетиката бяха "окупирали" първите три места на възложителите и през 2016 г. Тогава лидерството бе запазено за ЧЕЗ, ЕСО и ТЕЦ "Марица-изток 2". На каква стойност обаче са договорите, не става ясно от регистъра на АОП. На дъното - с най-малко поръчки от началото на тази година, са АЕЦ "Козлодуй" (64), ВиК-Бургас (66) и ИСУЛ (63), показват още данните. Само за юни са сключени 1486 договора. В сравнение със същия месец на м.г. това е значително по-малко. Тогава подписаните контракти са били над 1900. Традиционно най-много обществени поръчки се сключват в рамките на последните няколко месеца на годината, когато министерства, агенции, комисии и др. държавни органи са натрупали резерви и те трябва да бъдат усвоени в рамките на календарната година. Общата стойност на сключените контракти за 2017 г. досега надхвърля 3.1 млрд. лв., като отделно - с по-малки суми, са подписани и договори в евро, швейцарски франкове или британски лири. Без изненади - за най-много пари са парафираните документи за строителство, където има 17 договора за поръчки над 2.1 млн. лв. и още 81 договора до тази сума. Най-масови обаче са контрактите за суми до 200 000 лв. - от началото на годината техният брой е 101. ---------КОНТРОЛ Агенцията за държавна финансова инспекция пусна вчера традиционния си тримесечен отчет за приключилите проверки. В рамките на периода април-юни са били проверени 237 обществени поръчки за над 300 млн. лв. Засечени са били 45 случая на непроведени или неоснователно проведени търгове за 5.1 млн. лв. Вредите за бюджета са общо 386 050 лв., като по-голямата част от тях вече са възстановени. Най-интересна е проверката на търговете на МО за двигатели и части за старите съветски самолети МиГ­-29, ползвани от българските ВВС. Проверени са и трите обществени поръчки от времето на бившия министър на отбраната Николай Ненчев - за доставката на 10 нови и ремонтирани двигатели, за седем кутии за самолетните агрегати и за други резервни части. Общата стойност на проверените поръчки е 67.9 млн. лв. Инспекторите не са установили нито финансови вреди, нито непроведени обществени поръчки.
Източник: Сега (11.07.2017)

НЕК получила близо 291 млн. лв. от фонда за енергийна сигурност Общественият доставчик на ток "Националната електрическа компания" (НЕК) е бил компенсиран с 290.713 млн. лв. през 2016 г. за изкупената възобновяема електроенергия и тока по дългосрочните договор с американските въглищни централи. Парите са преведени от Фонд "Сигурност на електроенергийната система“, в който от средата на 2015 г. година влизат 5% от приходите от продажба на електроенергия от всички производители и вносители, както и от "Електроенергийния системен оператор" и газовия "Булгартрансгаз". Във фонда влизат и държавните приходи от продажба на парникови квоти. Така през миналата година във фонда са влезли над 355 млн. лв., от които отчисленията са в размер на 215.164 млн. лв., а от постъпленията от въглеродна търговия - 140.741 млн. лв. Разходите за издръжката на фонда през 2016 г. са били за близо 132 хиляди лева. След изплатените на НЕК близо 291 млн. лв., във фонда са останали над 64 млн. лв., към които вече се натрупват новите отчисления и приходи от парникови квоти.
Източник: Медия Пул (20.07.2017)

Производството и потреблението на електроенергия расте Производството и потреблението на електроенергия от 1 януари до 30 юли 2017 г. в сравнение със същия период на миналата година продължават да нарастват, сочат данните на Електроенергийния системен оператор за енергийния баланс на страната. Подобрение има и при износа на електроенергия, но най-голямо впечатление правят данните за увеличение на дела на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ), както и на запазващото се устойчиво участие на базовите централи. Производството на електроенергия за периода от 1 януари до 30 юли 2017 г. се увеличава с 3.74% в сравнение със същия период на 2016 г. За сравнение, ако през първите седем месеца на миналата година (без един ден) производството на електроенергия е било от порядъка на 25 316 769 MWh, то сега нараства до 26 263 182 MWh. В сравнение с по-ранни периоди увеличението е по-малко, но въпреки това остава окуражаващо. Потреблението на електроенергия също расте – от 21 976 884 MWh за сравнявания период на 2016 г. до 23 382 149 MWh през настоящата. Това е увеличение (+) от 6.39 %. За пръв път от доста дълъг период се наблюдава по-съществено подобрение при износа на електроенергия, въпреки че данните продължават да са отрицателни. За сравнение, ако през първите 7 месеца на 2016 г. износът на ток е бил в обем от 3 339 925 MWh, то през посочения период на 2017 г. е от порядъка на 2 881 033 MWh, което е спад (-) от 13.74%. Участието на базовите централи продължава да е положително – плюс (+) 8.59 %. За пореден път през сравнявания период се отчита ръст при участието на ВЕИ в преносната мрежа. За първите седем месеца на тази година дела на ВЕИ расте до 748 138 MWh, при 680 697 MWh през сравнявания период на предходната година – плюс (+) 9.91%. Най-сериозно е повишението в дела на мощностите от вятър - плюс (+) 6.61%, докато при фотоволтаиците увеличението е от едва плюс (+) 0.82%. Дела на биомасата съответно остава положителен (+) 66.77%. Подобрение има и при участието на ВЕИ в разпределителната мрежа, което се увеличава с (+) 3.37%. И тук най-голям е приносът на вятърните електроцентрали – плюс (+) 8.25 %, а на биомасата нараства (+) с 10.27%. В същото време дела на електроенергията от слънчевите централи е отрицателен – минус (-) 0.42 %. Няма подобрение в участието на водноелектрическите централи, което остава на ниво от 2 189 003 MWh през първите седем месеца на 2017 г. , в сравнение с 3 103 335 MWh за същия период на миналата година, което е спад (-) от 29.46 %.
Източник: Банкеръ (03.08.2017)

БЕХ с 30 млн. лв. по-малко дивидент от компаниите си Печалбата на “Булгаргаз” намаля със 140,9%, сравнено с 2016 г. С 30 млн. лв. по-малко дивидент е получил Българският енергиен холдинг (БЕХ) от държавните фирми в енергетиката през първото полугодие в сравнение със същия период на 2016 г. Тогава те са отчислили 115,46 млн. лв., а сега - 84,54 млн. Една от причините е сривът в печалбата на АЕЦ “Козлодуй”, която беше едва 1,4 млн. лв. Това е заради вложените пари в модернизацията на блоковете. За полугодието на тази година атомната централа има печалба от 33,88 млн. лв. БЕХ трупа приходи и от лихви. От дъщерните дружества те са 66,4 млн. лв. за полугодието. 21 млн. лв. е лихвата на НЕК по заема от холдинга от над 1 млрд. лв., с който бяха погасени дълговете към двете американски централи, чийто ток националната компания по закон е задължена да изкупува. 8 млн. лв. пък са лихвите, които плаща столичната топлофикация заради дълговете си към “Булгаргаз”, които бяха прехвърлени на БЕХ. От дружествата в държавната енергетика най-голям срив в печалбата има при “Булгаргаз” - от 35,4 млн. лв. през 2016 г. за полугодието на тази е на загуба от 14,5 млн. лв., или разликата е минус 140,9%. В същото време на пазара е продаден 1,758 млрд. куб. м газ, или има ръст от 10,84 на сто. Причината за лошия финансов резултат е - колкото повече продава “Булгаргаз”, толкова повече губи заради ценовите решения на КЕВР. През полугодието компанията е сключила цесии за дълговете на 7 топлофикации за 98 млн. лв. и ги е прехвърлила на НЕК и ЕСО.
Източник: 24 часа (04.08.2017)

Оглозганият „Полимери“ дължи над 27 млн. лв. на кредитори Оглозганият от приватизаторите си – скандалното семейство Евгения и Николай Баневи, завод „Полимери“ дължи над 27 млн. лв. на кредиторите си. Това става ясно от списъка на одобрените от съда вземания, публикуван в Търговския регистър. Последното допълнение към безконечния списък от фирми, на които завода на Баневи дължи пари, е допълнен преди месец с вземанията на НЕК и „Елетроенергиен системен оператор“ София, които са в размер на общо 163 750 лв. Въпреки документите обаче Евгения Банева не се посвени да лъже в ефир, че заводът бил едва ли не в цветущо състояние и бил обявен във фалит заради една сметка за ток от 30 000 лв. Проверка в търговските регистри показва, че наистина делото по несъстоятелност на завода е стартирало по жалба на „Елетроенергиен системен оператор“ София през 2012 г. До обявяването на фалит на фирмата обаче се стига, след като съдът установява, че дружеството буквално е оглозгано от Баневи, които няколко години назад инкасират все по-големи загуби, които се трупат, без по тях да върви разплащане. Точно с цел да се спре разграбването на останалите работещи активи на дружеството от съда назначават синдик. Неговата задача е да опише всички излъгани кредитори, които чакат да приберат парите си от Баневи, както и масата на несъстоятелността. Тя включва всички активи и авоари на завода, чрез чиято продажба да бъдат разплатени натрупаните задължения. Любопитна подробност е, че в системата за фирмено разузнаване „Дакси“ като представляващ „Полимери“ все още е посочена Евгения Банева. Самата скандална дама направи опит да прехвърли проблемите на завода върху синдика, чиято роля по закон обаче не е да замазва безчинствата на собствениците, натрупали загубите, а да предпази активите от по-нататъшно разграбване. В ефира на Нова тв Банева гузно премълча факта, че приватизираното през 1998 г. дружество „Полимери“ агонизира близо 15 години. В средата на 2010 г. то спира работа окончателно, а на 12 декември 2012 г. Варненският окръжен съд го обявява в неплатежоспособност, а за синдик на дружеството е назначен Иван Балабанов. Година преди това Банев и съпругата му Евгения без разрешение на общото събрание на „Полимери“ прехвърлят част от сградите, производствените инсталации и машини на компанията на обща стойност около 25 млн. лв. в новорегистрирано дружество „Полимери инвест“. До 7 септември 2011 г. негов мажоритарен собственик е публичното дружество „Полимери“. Семейство Баневи обаче апортират в новото дружество и други свои активи, като по този начин придобиват мажоритарния контрол върху компанията. Идеята е повече от ясна – в новото дружество са всички активи, а в старото остават пасивите с неуредените дългове към доставчици и неизплатените с месеци заплати на работниците. Стратегията за декапитализация на компанията е подготвена, преди тя да бъде фалирана, а изпълнението на плана започва през юли 2012 г. Тогава 168 сгради и съоръжения, собственост на „Полимери“, са апортирани в „Полимери инвест“. Веднага след това те са заличени от кадастралните и имотните регистри и по този начин са подготвени за събаряне, обясняват ситуацията запознати с престъпната далавера на семейството, претендиращо за представители на едрия индустриален бизнес у нас. През цялото време Баневи обвиняват държавата, че не прави нищо, за да помогне на частното им дружество, което на практика разрязват и разпродават всичко, което може да се продаде. Без цистерните с отровните химикали, които оставят на грижа на държавата. Евгения Банева обаче не престава да обяснява, че целта на операцията е да бъде изграден нов завод за сода каустик в Девня. Тя дори съобщава, че за тази цел е осигурена инвестиция от над 100 млн. евро. Само година по-късно става ясно, че „Полимери“ загива, но и тогава се хвърля прах в очите на хората. Комсомолският хъс и мегаломанските, но кухи проекти на Баневи сриват „Полимери“. От баланса на дружеството и публикувания с 4 месеца закъснение отчет става ясно, че за 2011 година „Полимери“ е на загуба от 10 млн. лв., а година по-рано е бил на минус 31 млн. лв. През юни тази година сагата с „Полимери” приключи, след като българска фирма купи предприятието за 15 млн. лева. В Девня са надяват на мястото на лунния пейзаж, останал след Баневи, да бъде построен нов завод, който да дава поминък на местните хора. „Полимери” не са единствената жертва на комсомолеца приватизатор Николай Банев. Същата съдба споходи и бившият завод „Елма”-Троян, където Банев се обяви за основен кредитор на предприятието. Нещо повече, той обвини работниците, че били ниско квалифицирани, а предприятието - социалистическо. Скандалите около други сделки показват също на какво е способен семейният дует – примери като „Русалка”, къмпингите „Градина”, „Каваците” и „Златна рибка”.
Източник: Монитор (09.08.2017)

Производството на ток е нараснало с 3,64% Производството на електроенергия за периода от 1 януари до 13 август 2017 г. е нараснало до 28 019 217 мегаватчаса, което с 3,64 на сто повече в сравнение с аналогичния период на 2016 г. Това показват оперативните данни на Електроенергийния системен оператор (ЕСО). Ръст с 6,25% се отчита и при потреблението на ток за същия период от време. От началото на годината са изразходвани 24 788 199 мегаватчаса при 23 330 168 мегаватчаса за същото време на миналата година. Спад от 12,8% е регистриран на износа на електроенергия, като зад граница сме продали 3 231 018 мегаватчаса електроенергия. От началото на годината базовите централи са генерирали 23 714 462 мегаватчаса електроенергия, което е с подобрение с 8,28% в сравнение с този период на 2016 г. Увеличение с 8.63 на сто се отбелязва в дела на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) в преносната мрежа на страната. Тяхното участие в разпределителната мрежа е с плюс 2.64 на сто. Участието на водноелектрическите централи (ВЕЦ) в производството на електроенергия е намаляло - минус 28,48%.
Източник: Монитор (22.08.2017)

ЕСО обявява търг за студен резерв Електроенергийният системен оператор (ЕСО) уведоми днес на сайта си, че обявява търг за закупуване на разполагаемост за студен резерв за периода от 00:00 часа на 01.04.2018 г. до 24:00 часа на 31.07.2018 г. Електрическите централи, които искат да участват в търга, могат да изтеглят нужните документи от интернет страницата на дружеството. Офертите се представят в деловодството на ЕСО в срок до 12:00 часа на 20 септември 2017 г. Същият ден от 14:00 часа в сградата на централното управление на ЕСО ще се осъществи и отварянето на предложенията. На 25 юли тази година също бе обявен търг за студен резерв, но тогава нито една централа не подаде оферта. Междувременно стана известно, че токът на Българската независима енергийна борса е бил търгуван при средната цена 76.72 лева за мегаватчас, сочат данните на борсата. Продадени са общо 13043.20 мегаватчаса при утрешен ден на доставка (12 септември). Най-ниската цена в рамките на днешната сесия е 44.04 лева за мегаватчас, постигната за 02:00 часа, а най-високата - 111.5 лева за мегаватчас за 20:00 часа.
Източник: econ.bg (12.09.2017)

Електроенергийният системен оператор (ЕСО) обявява допълнителен търг за закупуване на разполагаемост за студен резерв. Поръчката е за периода 01.04.2018 г. до 31.07.2018 г. или за Лот 3 от предстоящия период на целия търг. Операторът иска да допълни 124 MW от необходимата за периода електрическа мощност от 300 MW, обясниха пред Economic.bg от ЕСО. Между април и юли (Лот 3) са класирани да предоставят студен резерв четири централи - ТЕЦ „Бобов дол”, ТЕЦ „Марица 3”, „Биовет”, Топлофикация „Русе”. Електрическите централи, които искат да участват в търга, могат да изтеглят нужните документи от сайта на оператора в секция: Електроенергиен пазар > Спомагателни услуги > Търгове за студен резерв. През юли ЕСО обяви резултатите от проведените търгове за разпределението на студения резерв за периода от 1 август 2017 г. до 31 юли 2018 г. Тогава стана ясно, че седем централи, разпределени в три Лота, ще осигуряват студения резерв за този период - ТЕЦ „Бобов дол”, ТЕЦ „Марица 3”, „Биовет”, „Брикел”, Топлофикация „Перник”, Топлофикация „Русе”, ТЕЦ „Марица Изток 2”. В края на юли тази година имаше друг допълнителен търг за студен резерв от 83 MW, но за Лот 2 от посочения период. Тогава обаче нито едно централа не подаде оферта. От ЕСО коментираха, че липсващите мощности не са толкова фрапиращи и вероятно ще бъде обявен нов търг за допълване на количеството от необходимите 700 MW. Сред класиралите се за зимен сезон 2017/2018 са и тези централи, които през януари не успяха да активират мощностите си. Припомняме, че по време на големите студове през изминалата зима частните ТЕЦ "Брикел" и ТЕЦ-ове "Бобов дол" и "Марица 3"(Димитровград) не можаха да активират студения резерв, въпреки сключените договори за поддържането му. Предишният търг на ЕСО бе спечелен от общо шест компании ТЕЦ "Марица Изток" 2, ТЕЦ „Бобов дол“, ТЕЦ „Русе”, ТЕЦ „Марица 3” (Димитровград), ТЕЦ „Брикел” и „Биовет”.
Източник: Други (12.09.2017)

Ръст в производството и потреблението на ток Производството на електроенергия е нараснало с 3.36 на сто от 1 януари до 10 септември спрямо същия период на миналата година, сочат оперативните данни на Електроенергийния системен оператор (ЕСО). От началото на годината са произведени 31 361 720 мегаватчаса ток в сравнение с 30 343 383 мегаватчаса за аналогичния период на 2016 г. Потреблението на електроенергия също расте - от 25 919 269 мегаватчаса за сравнявания период на 2016 г. - до 27 427 968 мегаватчаса през настоящата година, което прави ръст от 5.82 на сто. Износът на електроенергия е с 11.08 на сто по-малко за разлика от първите девет месеца на миналата година. В производството на ток от централите на биомаса, присъединени към преносната мрежа, продължава да се отчита сериозен растеж. От началото на годината до 10 септември, в сравнение със същия период на миналата година, производството на ток от този вид централи е нараснало с 64.81 на сто. С 10.01 повече е участието на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) в преносната мрежа, докато в разпределителните мрежи ръстът е с 3.44 на сто. С 28.33 на сто по-малко е токът, произведен от водноелектрическите централи.
Източник: Банкеръ (13.09.2017)

Расте производството и потреблението на ток у нас Расте производството и потреблението на ток у нас. Това показват оперативните данни на Електроенергийния системен оператор (ЕСО). За периода от 1 януари до 17 септември 2017 г., съпоставимо със същия период на миналата година, производството на електроенергия се е повишило с 3.23 на сто. От началото на годината са произведени 32 185 209 мегаватчаса ток в сравнение с 31 178 902 мегаватчаса за аналогичния период на 2016 г. Потреблението на електроенергия също е нараснало - от 26 578 331 мегаватчаса за сравнявания период на миналата година - до 28 111 243 мегаватчаса през настоящата, което прави ръст от 5.77 на сто. Данните на ЕСО показват още, че износът на електроенергия е с 11.45 на сто по-малко разлика от първите девет месеца на миналата година. В производството на ток от централите на биомаса, присъединени към преносната мрежа, продължава да се отчита сериозен растеж. От началото на годината до 17 септември, в сравнение със същия период на миналата година, производството на ток от този вид централи е нараснало с 64.56 на сто. С 10.50 повече е участието на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) в преносната мрежа, докато в разпределителните мрежи ръстът е с 3.76 на сто. За сравнявания период с 28.45 на сто по-малко е токът, произведен от водноелектрическите централи (ВЕЦ).
Източник: 24 часа (20.09.2017)

Обществени поръчки за 4,5 млрд. лв. са сключени от началото на годината Обществени поръчки за около 4,5 млрд. лв. са сключени от началото на годината към момента, като почти половината от договорите са за различни доставки, следвани от тези за строителство, показват данните на Агенцията по обществени поръчки. Към момента договорите по 14 049 обществени поръчки в левове са за 4 457 226 516 лв., а тези в евро са 46 на стойност 16 678 130 евро. Има две поръчки за 6632 долара, една за 30 450 британски лири и една за 711 073 швейцарски франка. За различни доставки са сключени договори за над 2 млрд. лв., за строителни услуги са похарчени 1,578 млрд. лв., а останалите поръчки са в сферата на услугите. Най-скъпите поръчки са в строителството - сключени са 92 договора за по над 2,150 млн. лв. При доставките договорите надхвърлят 180 хил. лв., а при услугите - над 110 хил. лв. Най-много обществени поръчки през близо деветте месеца на 2017 г. са възложени от Община Варна с 281 сключени договора, следвана от "Електроенергийния системен оператор" с подписани 272 споразумения и държавните Мини "Марица-изток" с 220 договора. След тях са държавната ТЕЦ "Марица-изток 2" с 207 възложени поръчки и "ЧЕЗ Разпределение България" – с 201 договора. По данни на агенцията най-много пари за обществени поръчки са изхарчени през 2013 г. – близо 7,4 млрд. лв., 287 млн. евро, 260 млн. японски йени и 16,77 млн. долара. За миналата година са похарчени близо 6,2 млрд. лв., почти 124 млн. евро, около 2 млн. швейцарски франка и над 1,7 млн. долара.
Източник: Дума (27.09.2017)

Продължава спадът в износа на ток Износът на ток за първите девет месеца е в размер на 4,2 млн. мегаватчаса. Това показват оперативните данни на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) към 1 октомври. Данните показват продължаващ спад на износа на електроенергийните компании у нас. За цялата 2016 година износът беше 6,4 млн. мегаватчаса, което е спад от близо 40 на сто. Намалението за първите девет месеца е над 14%. Производството и потреблението на електроенергия обаче расте, показват данните на ЕСО. През първите девет месеца на годината в страната са произведени 33,7 млн. мегаватчаса електроенергия, което е увеличение от 2,66% спрямо същия период на миналата година. Така се покрива увеличеното с почти 5,7% потребление - до 29,4 млн. мегаватчаса. Основната част от електроенергията в страната е произведена от базовите централи - общо 28,6 млн. мегаватчаса. Производството от тези мощности расте с 6,44 на сто спрямо 2016 г. Същевременно водните централи намаляват своето производство - с 28,5% до 2,6 млн. мегаватчаса.
Източник: Дума (04.10.2017)

Подписахме с румънците договор за аварийна доставка на електроенергия "Електроенергийният системен оператор" на България и Националният преносен оператор на Румъния "Транселектрика" подписаха вчера договор за оказване на взаимна аварийна доставка на енергия. Документът бе подписан от изпълнителните директори на двете дружества в присъствието на българския енергиен министър Теменужка Петкова и румънския й колега Тома-Флорин Петку, съобщиха от Министерството на енергетиката. Срещата се проведе в рамките на четвъртото заседание на съвета за сътрудничество на високо равнище между правителствата на България и Румъния в Евксиноград, Варна. Подписаният договор гарантира обезпечаването на енергийните системи на двете страни в случай на аварии, които застрашават тяхната сигурност. Аварийната помощ ще се предоставя от реалновременните резерви, като това няма да оказва негативно влияние на енергийните им системи, съобщиха от Министерството на енергетиката. Договорът регламентира още, че аварийната помощ трябва да бъде осигурена до един час от поискването й, в случай на приемане на заявката от страната доставчик. Договорът влиза в сила от деня на неговото подписване и е валиден до 31-ви декември 2018 г.
Източник: Дума (04.10.2017)

ЕСО препоръчва изграждането на нови енергийни мощности до 2026 г. Електроенергийният системен оператор (ЕСО) препоръчва в своя десетгодишен план за развитие изграждането на базови мощности, които да балансират зелената енергия - като например газови централи, но след оценка на движението на цената на природния газ през годините. Към 2026 година присъединените към енергийната система вятърни и фотоволтаични централи ще имат обща мощност от над 2,5 хил. мегавата. Това ще направи труден баланса на енергийната система, пише в доклада на ЕСО. Документът е разгледан и приет по време на закрито заседание на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), предаде investor.bg. Като цяло от ЕСО не виждат недостиг на енергийни мощности към 2026 година и не очакват проблеми за мрежата при нормална аварийност. В плана не е записано строителството на АЕЦ "Белене", доколкото все още няма решение на правителството какво ще се прави в този казус. Предвидено е удължаването на срока за експлоатация на двата работещи блока на АЕЦ "Козлодуй", както и увеличаването на номиналната мощност на реакторите. Операторът посочва още, че при екстремална зима енергийните мощностите могат да не достигнат и при невъзможност за внос промишлените потребители могат да ограничават потреблението си в пиковите часове. В същото време обаче през лятото има излишък на произведена електроенергия. В плана е записано още, че към края на 2016 година към енергийната мрежа у нас са присъединени водни централи с мощност от 2300 мегавата, 700 мегавата вятърни паркове, 1014 мегавата фотоволтаични централи и 66 мегавата централи, използващи биомаса. След разговори с инвеститори от ЕСО залагат, че за следващите 10 години към мрежата ще бъдат присъединени общо 1100 мегавата нови мощности, използващи възобновяеми източници. Най-голям дял се пада на вятърните паркове - още 540 мегавата, и слънчевите панели - общо 490 мегавата.
Източник: Дума (13.10.2017)

Двете български борсови дружества на ЧЕЗ отчитат силни ръстове на печалбата през деветмесечието на 2017 г. спрямо същия период на 2016 г. на фона на новините за евентуална бъдеща продажба на активите на чешката група у нас. ЧЕЗ Разпределение България АД отчита 71% ръст на печалбата на годишна база до 27,08 млн. лв. за деветмесечието на 2017 г. Само за лятото печалбата е 8,4 млн. лв. при повишение с 58% на годишна база. Приходите от продажби на ЧЕЗ Разпределение се увеличават с 10,28% на годишна база до 312,7 млн. лв. Само за третото тримесечие повишението е с 12,57% до 96 млн. лв. ЧЕЗ Разпределение България АД притежава електроразпределителната мрежа в Западна България, с изключение на далекопроводите високо напрежение, които са собственост на ЕСО ЕАД. Печалбата на ЧЕЗ Електро България АД, което е търговско дружество, достига 38,8 млн. лв. при повишение със 127% на годишна база. Само за третото тримесечие обаче има спад с 60,26% на годишна база до 3,85 млн. лв. Приходите на ЧЕЗ Електро намаляват с 0,42% на годишна база до 939 млн. лв. за деветмесечието на 2017 г., но само през лятото има ръст с 0,37% до 254 млн. лв. Акциите на ЧЕЗ Разпределение поскъпват с 97% в последните 12 месеца до 274 лв. за брой и 528 млн. лв. пазарна капитализация. При ЧЕЗ Електро повишението е със 148% за година до 120 млн. лв. пазарна капитализация.
Източник: Инвестор.БГ (01.11.2017)

ЕСО получава 1.2 млн. лв. от ЕК за проекти в областта на интелигентните мрежи „Електроенергийният системен оператор“ ЕАД безвъзмездно ще получи над 1.2 млн. лв. в рамките на проекта „Трансгранично управление на непостоянните енергийни източници и инсталации за съхранение на енергия, позволяващи транснационален пазар на едро – CROSSBOW”на Европейската комисия. Основна цел на проекта е да предложи споделено използване на ресурси за насърчаване на трансграничното управление на непостоянните източници на възобновяема енергия. Общата му стойност е над 21 млн. евро, от които над 17 млн. евро е безвъзмездно съфинансиране. Идеята е финансирана със средства от програма „Хоризонт“ 2020“ на ЕК. Той се определя като един от стратегическите за Европейския съюз в областта на интелигентните мрежи. Министърът на енергетиката Теменужка Петкова обясни, че участието на ЕСО в проекта CROSSBOW ще се даде възможност на операторите в региона да обменят най-добри практики в процеса по управление на електроенергийната система. Тя допълни, че създаването на регионален координационен център в Югоизточна Европа, подобен на вече съществуващите в Западна и Централна Европа ще гарантира повишаване надеждността и ефективността на преносната система в региона. „Даваме началото на проекта именно в навечерието на първото българско председателство на Съвета на ЕС – ясен знак, че сме ангажирани с приоритета за приложение на законодателството „Чиста енергия за всички европейци“ и интегриране на електроенергийните пазари в Западните балкани“, Петкова по време на откриването на срещата в Министерството на енергетиката. Двудневната среща събира участници от 14 държави, сред които и 8 оператори на преносни мрежи - България, Румъния, Македония, Сърбия, Гърция, Босна и Херцеговина, Хърватия и Черна гора. ЕСО ЕАД има опит с разрешаването на експлоатационни проблеми, свързани баланса между производство и потребление на електроенергия. В тази връзка системният оператор ще участва в демонстрациите по CROSSBOW проекта с този актуален казус и предприеманите мерки. ПАВЕЦ Чаира би могла да разшири дейността си по балансиране на пазара в региона. Целта е CROSSBOW да анализира данните и помогне за използване на възобновяемата енергия на регионално равнище със съседните страни. Проектът „CROSSBOW“ се ръководи от ETRA GROUP и има за цел да предложи споделено използване на ресурси за насърчаване на трансграничното управление на непостоянните източници на възобновяема енергия и съоръженията за нейното съхранение. Това способства по-широко разгръщане на незамърсяващи енергийни източници, съкращаване на мрежовите експлоатационни разходи и увеличаване на икономическите ползи от екологично чистата енергия. Резултатите от проекта “CROSSBOW” ще бъдат анализирани от осемте оператори на преносни системи от Югоизточна Европа. Ще бъдат демонстрирани отделни случаи на справяне с транснационалните предизвикателства, пред които е изправена всяка от участващите в проекта страни.
Източник: econ.bg (10.11.2017)

ТЕЦ съхранявали в складовете си нормативно определените количества въглища Проверки от министерството на енергетиката и "Електроенергиен системен оператор" ЕАД на енергийни предприятия, за готовността им да осигурят студен резерв, са установили, че във всички въглищни складове на централите се съхраняват по-големи количества въглища спрямо нормативно утвърдените, съобщиха от енергийното министерство, цитирани от БТА. В периода от 1 до 10 ноември контролните органи са проверили на място складовете на ТЕЦ "Бобов дол" ЕАД; "Топлофикация-Перник" АД; "Топлофикация-Русе" ЕАД; ТЕЦ "Марица-изток 2" ЕАД, ТЕЦ "Марица 3" АД и "Брикел" ЕАД. Направени са били и проверки на централи по отношение на спазването на изискванията на Наредба 11 за резерви от горива на централите, които работят с основно гориво въглища, в предприятията: "Топлофикация-Сливен" ЕАД, "Ей И Ес-3С Марица-изток I", ТЕЦ "КонтурГлобал Марица-изток 3" АД. И при тези централи се е установило, че реалното количество въглища, които се съхраняват на склад, е по-високо от нормативно определеното в заповедта на министъра на енергетиката.
Източник: 24 часа (15.11.2017)

Първа стъпка към обединение на енергийните борси в България и Македония От началото на 2018 година ще има съвместни търгове за разпределение на преносни капацитети между електроенергийните оператори на България и Македония, съобщават от Министерството на енергетиката. Решението за това беше взето по време на съвместното заседание на правителствата на двете държави в Струмица. С новите тръжни процедури търговците от македонска страна ще участват съвместно с българските си партньори на дневните търгове, които Електроенергийният системен оператор (ЕСО) ще провежда от името на двата оператора. Споразумението е подписано на базата на съгласувани вече общи Правила за разпределение на преносни способности, обясняват от своя страна от ЕСО. Новите тръжни правила ще улеснят търговските участници, защото вече ще използват една платформа. Провеждането на търговете ще доведе до ръст на търгуваната електроенергия в региона и ще повиши ликвидността на националните енергийни борси, посочват още от ведомството, ръководено от Теменужка Петкова. Общите тръжни процедури са задължителна мярка за обединение на енергийните борси на Западните Балкани и в Югоизточна Европа. По време на заседанието в Струмица беше подписано и споразумение за извършване на предпроектно проучване за изграждането на нова газова връзка между двете държави. Страни по документа са българският газопреносен оператор "Булгартрансгаз" и акционерното дружество за извършване на енергийни дейности Македонски енергийни ресурси "МЕР АД Скопие". При анализите на маршрутите за изграждане на нова междусистемна газова връзка ще бъде взето предвид развитието на газопроводите Гърция-България и Турция-България, както и реализацията на концепцията за газоразпределителен център "Балкан". Работна група между Република България и Република Македония ще създава общ Балкански туристически маршрут, стана ясно по време на срещата на министъра на туризма Николина Ангелкова с Кочо Ангушев, вицепремиер по икономическите въпроси на Македония, допълват и от пресцентъра на Министерството на туризма. Двустранни разговори е добре да се проведат и между туроператори, които ще помогнат за реализиране на Балканския туристически маршрут, препоръча още Ангелкова. Македония е сред водещите туристически пазари за България в периода януари-септември у нас са пътували повече от 413 хил. македонски граждани, като се отчита 5,8% ръст спрямо същия период на 2016 г. По този показател Македония заема шесто място у нас. Традиционно македонските туристи идват у нас, за да посетят черноморските курорти, но също така има и сериозен интерес към зимни курорти като Банско, Боровец и Пампорово. Като ротационен председател на Съвета на ЕС България насочва вниманието на своите европейски партньори към Западните Балкани. Една от задачите, които си постави българското правителство, е намаляването на цените на роуминга. Първата стъпка в тази посока е направена след подписването на Меморандум за разбирателство между транспортните министерства на България и Македония по време на заседанието в Струмица, посочва БТА. Решението за този меморандум беше взето по време на заседанието на българското правителство в сряда. Документът предвижда страните да насърчат мобилните оператори за постигането на конкретни споразумения помежду си, които да доведат до трайното намаляване на международните тарифи на роуминг услугите. Цените на мобилните разговори между България и Македония са едни от най-високите в Европа. Те са между 2,99 лева и 6,99 лева на минута и около 25 лева на мегабайт. „Подписването на тази междуправителствена спогодба е израз на политическата воля, с която ще изпратим ясно послание, че интеграцията на Западните Балкани е от изключителна важност за приобщаването им към ЕС“, коментира министър Московски. Според него това ще мотивира операторите да сключат споразумения за реално намаление на цените за разговори в роуминг и за ползване на интернет. Очаква се на 6 декември да бъде подписано същото споразумение и със Сърбия.
Източник: Инвестор.БГ (24.11.2017)

Кандидат-купувачът на "ЧЕЗ България" - "Фючър енерджи", излиза от пазара на ток Само месец след като "Фючър енерджи", заедно с индийски партньор подаде най-високата оферта за закупуване на активите на ЧЕЗ-България, енергийният търговец изненадващо изпадна в неплатежоспособност. В края на миналата седмица той е поискал от "Електроенергийния системен оператор" (ЕСО) незабавно да бъде отстранен от пазара на електрическа енергия в България. От публичния регистър на търговските участници, регистрирани като координатори на стандартни балансиращи групи, се вижда, че "Фючър енерджи", която е била вписана в него още през 1 май 2013 г., ще излезе от пазара на ток в 00:00 часа на 2 декември. Изненадващото развитие (поне допреди няколко седмици нямаше данни за проблеми при търговеца) повдигна въпроси дали решението на "Фючър енерджи" да излезе от пазара на електроенергия не било предизвикано от конкуренти за бизнеса на ЧЕЗ. Или обратно, дали компанията не се е опитвала да се спаси от ликвидните си проблеми, придобивайки най-голямото като приходи енергийно дружество в България. Какво се случи на "Фючър енерджи" Засега отговорът е, че по-скоро дружеството е изпаднало в неплатежоспособност, тъй като прогнозите му за движението на енергийните цени не са сбъднали и търговецът не е можел да изпълни договорите с клиентите си. Според участници на пазара ключови доставчици са прекратили договорите си с "Фючър енерджи", като в същото време в балансиращата му група са натрупани огромни небаланси. За първи път сигнал, че има проблем в дружеството се появи на 24 ноември, когато стана ясно, че то не е погасило "Задълженията към обществото" (специална такса плащана от потребителите на електроенергия) към НЕК. Собственикът на компанията Валентин Христов не беше намерен за коментар, а други енергийни търговци твърдят, че докато не се преодолее кризата се въздържат да обсъждат случващото се на пазара. Така че засега е трудно да се дадат еднозначни отговори на въпроса за конкретната причина довела до неплатежоспособността на "Фючър енерджи". Както означава да фалира енергиен търговец Това не е първият случай, в който енергиен търговец излиза от пазара. Преди две години това се случи с "Енемона Ютилитис", която вече е обявена във фалит. Още няколко по-малки търговеца на ток бяха изкарани от пазара на балансираща енергия от ЕСО през последната година. По процедура клиентите на този търговец на ток автоматично са прехвърлени към доставчика от последна инстанция - НЕК. Т.е. те няма да имат непосредствени проблеми за снабдяването им с електроенергия. Според сайта на "Фючър енерджи" то доставя електроенергия на над 5000 компании. Цената на електроенергията, която закупуват от НЕК, обаче ще поскъпне, но клиентите относително бързо могат да си намерят нови доставчици. Кои са "Фючър енерджи" Компанията, чийто собственик е Валентин Христов, доставя електроенергия за България, Македония, Сърбия и Албания. Досега изглеждаше, че дружеството се представя добре на пазара на електроенергия. Според консолидирания отчет за 2016 г. приходите му са 52 млн. лв., а нетната печалба е 1.2 млн. лв. Новината е наистина изненадваща на фона на това, че в началото на този месец "Капитал" научи, че именно "Фючър енерджи" е бил одобрен за купувач на най-големия частен енергиен актив в страната - този на ЧЕЗ. Българският търговец беше подал оферта заедно с индийската India Power Corporation Ltd (IPCL), която е част от група с бизнес за около 10 млрд. долара. Ценовото им предложение за най-голямото електроразпределително дружество, което обхваща територията на Западна България и обслужва близо 3 млн. потребители - на снабдителното предприятие "ЧЕЗ електро" и търговеца на електроенергия "ЧЕЗ трейд", беше над 300 млн. евро. По информация на "Капитал" на кандидата е бил даден срок от 3 месеца - до януари,да постигне съгласие по договора за покупко-продажба. Сред конкурентите на "Фючър енерджи" и индийската компания беше Христо Ковачки и пазарджишката "Инерком", Energo-pro и консорциум между "Приста ойл" и турската STFA. Доколко сегашното искане до ЕСО може да се окаже решаващо за изхода на тази сделка засега не е ясно. Кой е Валентин Христов Що се отнася до бизнеса на самия Валентин Христов, до началото на 2016 г. той се занимаваше основно с хладилни инсталации главно за вериги магазини и бензиностанции. Компанията му "Магнум 7", с приходи от 18 млн. лв., стана собственост на австрийската Hauser. Той запази дял от 10% в дружеството. "Хладилните" му клиенти са и първите при дебюта му в търговията, която постепенно се разраства и в Сърбия, Албания и Македония. Машинен инженер по образование, всъщност Христов е сериен предприемач - сред начинанията му в миналото са минералната вода "Банкя" и компанията за дигитален широколентов печат "Типо принт".
Източник: Капитал (04.12.2017)

Фирмата, сочена за купувач на ЧЕЗ, отстранена от пазара на ток заради големи дългове към НЕК “Фючър енерджи” - фирмата, сочена за купувач на бизнеса на ЧЕЗ в България, е отстранена от пазара на ток, научи в. “24 часа”. От компанията са написали писмо до Електроенергийния системен оператор с дата 1 декември, че от 2 декември молят да бъдат отстранени от регистъра на координатори на стандартни балансиращи групи. Информацията бе потвърдена от ЕСО. Оттам уточниха, че от “Фючър енерджи” са посочили като мотив отпадането на ключови доставчици на електроенергия, поради което не могат да изпълняват задълженията си по договори. Писмото на “Фючър енерджи” е ЦУ-ПМО7100 - 01 12 2017. Получатели са “Електроразпределение Юг”, “ЕВН България”, “Енерго-Про мрежи”, “Енерго-Про продажби”, “ЧЕЗ Разпределение”, “ЧЕЗ Електро България”, НЕК, енергийната борса и КЕВР. В регистъра на търговците, координатори на стандартни балансиращи групи, срещу името на “Фючър енерджи” от късния следобед в петък се появи буквата S, което означава отстранен. Изненадващият ход е всъщност резултат от предупреждението, което ЕСО е изпратил в началото на ноември до три компании. Държавният оператор посочва търговците “Фючър енерджи”, “Енергийна финансова група” и “Аркадия сървис” със сериозни задължения към НЕК за такса задължения към обществото. На тях е бил даден срок до 23 ноември да се издължат. Според осведомени от тримата търговци “Фючър енерджи” са влезли в преговори за разсрочване, но очевидно се е стигнало до споразумение От НЕК заявиха, че оповестяват списък с фирмите, които не си плащат, но не могат да отстранят никой от пазара. Както и не могат да съобщят размера на дължимата сума. Справка на сайта на НЕК показва, че фирмите, които са с просрочие по плащането на “задължение към обществото” към 24 ноември, са 16. Срещу имената на “Тошел 92” “Ар Си пауър енерджи” и “Кей Ар Джи” е написано - отстранени от електроенергийния пазар. Другите длъжници са “Аркадия сървис”, “Гранд Енерджи Дистрибюшън”, “Дикс 2001-електроснабдяване”, “Джи Ви Ай”, “Ел Екс Корпорейшън”, “Енекод”, “Енергийна финансова група”, “Енерджи съплай”, “Еско сървисис”, “Мост енерджи”, “Сайт енерджи”, ТЕЦ “Марица-изток 2”, “Фючър енерджи”. за купувач на ЧЕЗ, на ток заради големи дългове към НЕК От ЧЕЗ заявиха, че тяхната компания “ЧЕЗ Електро” купува ток от “Фючър енерджи”, но работели и с други търговеци, от които купуват електроенергия. “Това са реалностите на пазара и ние се съобразяваме с тях”, съобщиха от компанията. Според закона, когато един търговец на ток спре да доставя електроенергия на клиентите си, те отиват при доставчика от последна инстанция в района, в който са. Ако са в София, това е ЧЕЗ, ако са в Североизточна България, е “Енерго-Про”, а за Югоизточна България е ЕВН. Те ще доставят електроенергията вместо търговеца, с когото фирмата или домакинството има договор. Това е, докато бъде намерен нов търговец. Токът на доставчика от последна инстанция е по-скъп. От сайта на “Фючър енерджи” става ясно, че фирмата има над 3500 клиенти Сред тях са компании като “Олинеза”, “Михалково”, Александровска болница, болница “Токуда”, “Джъмбо”, “Шарлопов хотелс”, “Макдоналдс”, Кей Еф Си. Всички те сега ще бъдат снабдявани от съответното енергоразпределително дружество. Търговци на ток заявиха, че с оглед на големите обороти всяка компания на този пазар ползва външно финансиране. Но нормативните изисквания били такива, че всяка сделка, която може да доведе до задлъжнялост, подлежи на одобрение от КЕВР. От регулатора заявиха, че досега на заседание на комисарите не е внасяно за одобрение искане за допълнително финансиране от страна на търговец на ток. В последните дни на ноември е имало и рязък спад на цените на енергийната борса За периода от 1 до 28 ноември тя е била 97,565 лева за мегаватчас. На 29 ноември пада на 68,29 лева, а на 30 ноември се срива на 44,26 лева. Търговци на ток коментираха, че причината е рязкото свиване в търсенето на ток - вероятно заради това, че определени търговци със задължения към НЕК не са могли да поддържат необходимите обезпечения към борсата. Поради това престанали да подават заявки за купуване на ток. Централното диспечерско управление на ЕСО. От компанията са отстранили и “Фючър енерджи” от пазара на ток.
Източник: 24 часа (04.12.2017)

Извънредна ситуация на пазара на ток: Заради "Фючър енерджи" 5 000 клиенти сменят доставчика си Във връзка с извънредната ситуация, свързана с отстраняването на „Фючър Енерджи“ ООД от пазара на електрическа енергия и преминаването на значителен брой клиенти към Доставчик от последна инстанция, срокът, в който електроразпределителните дружества ще приемат заявления за смяна на доставчика на тези клиенти, се удължава до 15 декември. Това съобщава Енергийният системен оператор на интеренет страницата си днес. Компанията, която доставя електрическа енергия на около 5 000 потребители, в края на миналата седмица е поискала сама да бъде отписана от списъка на търговците. Като причина за оттеглянето, според публикация във в. 24 часа, е посочила невъзможност да изпълнява договорите си заради отпадането на ключови доставчици на електроенергия. В писмото си до доставчиците от последна инстанция от 1 декември, (включително НЕК, БНЕБ и КЕВР), ЕСО информира за постъпило от „Фючър Енерджи“ ООД „искане за незабавно отстраняване от пазара на електрическа енергия, поради невъзможност да осигурява електрическа енергия за своите клиенти, прекратяване на договори с ключови доставчици и натрупване на огромни небаланси в балансиращата група. Във връзка с това постъпило искане „ЕСО ЕАД отстранява „Фючър Енерджи“ ООД от пазара на електрическа енергия, считано от 0:00 ч. На 02 декември 20017 г. Преките членове в балансиращата подгрупа на "ФЮЧЪР ЕНЕРДЖИ" ООД, част от стандартната балансираща група на "ЕВН Трейдинг Саут Ийст Юръп•• ЕАД, на които "ФЮЧЪР ЕНЕРДЖИ" ООД е и доставчик на електрическа енергия, ще бъдат причислени от "ЕСО" ЕАД в състава на специалната балансираща група на "НЕК" ЕАД, в ролята му на доставчик от последна инстанция, считано от 0:00 ч. на 02 декември 2017 r .. Непреките членове в балансиращата подгрупа на "ФЮЧЪР ЕНЕРДЖИ" ООД, част от стандартната балансираща група на "ЕВН Трейдинг Саут Ийст Юръп" ЕАД , следва да бъдат причислени от съответния мрежови оператор в състава на специалната балансираща група на доставчика от последна инстанция, считано от 0:00 ч. на 02 декември 2017 r. Операторите на електроразпределителните мрежи следва да уведомят непреки членове за настъпилите обстоятелства. Същите трябва и да отразят промяната в базата данни при тях и да извършат допълнително междинно отчитане на потребената електрическа енергия“, заключава ЕСО.. Преди “Фючър енерджи” от пазара бяха отстранени други 5 фирми - Кей Ар Джи, “Данс Енерджи”, “Енемона Ютилитис”, “Ар Си Пауър Енерджи” и “Тошел 92”. Три други компании са се оттеглили - “Гинмар съплай”, “Ват и ваолт”, “Ес и и пауър трейдинг”. Повечето от тях /“Енемона Ютилитис” и “Данс енерджи”/са в списъка с длъжници на НЕК, които не плащат на държавната електрокомпания дължимата вноска "задължения към обществото”. Тя е 5% от оборота на всеки производител и търговец на електроенергия. От електрокомпанията публикуват само имената на некоректните длъжници, без да съобщават конкретните суми на просрочените плащания. Според някои източници става въпрос за общи задължения от над 30 млн. лева, натрупани от десетки фирми, търговци на еленергия. Сред тях има такива, чиито дълг е около 6 млн. лева, стана ясно неотдавна. В списъка, който 3e-News публикува през изминалата седмица, са включени 16 търговеца на ток. Самата “Фючър енерджи” от месеци също фигурира в списъка с длъжници на НЕК. При отстраняването на “Фючър енерджи” компанията губи клиентите си и основния си бизнес, което на практика е фалит. Не е ясно при тази ситуация дали дружеството ще плати задълженията си към НЕК или, както се случва нерядко напоследък, фалитът ще се използва от компанията като трик, при който запазва получените милиони от потребителите, а не плаща дълговете си и така прехвърля загубите върху държавната НЕК. В същото време именно “Фючър енерджи” беше посочена като фаворит сред кандидатите да купят активите на ЧЕЗ в България. Сделката се оценява на минимум 300 млн. евро, а “Фючър енерджи” участва в състезанието в консорциум с неизвестни партньори от Индия, според някои медии това е India Power Corporation Ltd (IPCL). До финала на надаването стигнаха още двама български кандидати - “Енерго-Про”, която е доставчик на еленергия и управлява разпределителната мрежа в Североизточна България, ТЕЦ “Бобов дол”, която се свързва с бизнесмена Христо Ковачки, както и румънска компания. От ЧЕЗ в Прага все още не са коментирали ситуацията, но се предполага, че при създалата се ситуация с отстраняване на “Фючър енерджи” от пазара на ток тази компания ще отпадне от листата на купувачите поради липса на средства за заплащане на сделката. И ако наистина консорциумът с нейно участие е предложил най-висока цена, или индийският партньор в консорциума трябва да финансира сделката изцяло, или процедурата по продажбата на активите на ЧЕЗ ще трябва да започне от начало.
Източник: 3e-news (08.12.2017)

Защо "Фючър енерджи" дръпна шалтера Последните седмици за "Фючър енерджи" бяха като скоростно влакче в лунапарк. На хартия всичко изглеждаше солидно. Над 50 млн. лв. приходи, прилична печалба, изглед за мащабно придобиване с чужд стратегически партньор. Всичко това изчезна в петъчния следобед на 1 декември, когато стана ясно, че търговецът на ток се изтегля от пазара заради невъзможност да изпълни договорите си. Изненадващите проблеми на "Фючър енерджи", освен че поставиха под въпрос най-голямата енергийна сделка на годината - тази за електроразпределителния бизнес на CEZ - повдигнаха редица въпроси за свободния пазар на електрическа енергия в България. Има ли достатъчно електричество, трябва ли цялата електроенергия да се продава на енергийната борса, докога НЕК ще е единствен обществен доставчик? На практика съдбата на "Фючър енерджи" може да застигне почти всеки от търговците на ток. Причината е, че пазарът е ограничен откъм предлагане - не че има недостиг, просто електроенергията не се продава свободно и от време на време се получават изкуствени дефицити. И когато даденият търговец има договори за доставка към крайни клиенти, но няма откъде да намери нужните количества - губи. Щети може има и когато се продава дългосрочно на фиксирана цена, а електричеството се осигурява чрез къси позиции, без дългосрочни договори с производителите. Така е възможно покупната цена да се окаже по-висока от продажната, а ако това е за дълъг период - да изцеди финансовите ресурси на търговеца. През последните месеци например цените на регионалния пазар се повишиха значително - с над 20%, което е причина сметките на редица фирми да не излизат. Дефектите на либерализацията Безспорно е, че интересите при търговията с електроенергия са за стотици милиони левове. И точно затова либерализацията й, меко казано, не се случва бързо и гладко. Вярно, сега десетки хиляди фирми купуват енергия по свободно договорени цени, предимно чрез годишни договори. Но при предлагането положението е по-различно. Съществуват редица преференциални търговски условия (ангажименти за количества, цени, срокове, гаранции) за комбинирани производства, дългосрочни договори за изкупуване и т.н. Голяма част от електрическата енергия извън регулирания пазар, която не се търгува на борсата, пък се търгува, образно казано, под масата. В случая производителите на ток провеждат собствени търгове, без да се стига до енергийната борса. При тях често се явяват подбрани фирми, за които се говори, че се ползват с известни протекции, тъй като си осигуряват енергията на значително по-добри цени от борсовите. Проблемът в тези случаи е, че купувачите имат възможност впоследствие да препродават изгодно купеното електричество и да диктуват правилата. Всичко на борсата Всичко това естествено се знае на пазара, но за да се промени нещо, имаше нужда някой бушон да гръмне звучно. Явно тази роля се падна на "Фючър енерджи", защото дни след излизането й от пазара - на 6 декември, Асоциацията на организациите на българските работодатели (в която влизат големите бизнес организации КРИБ, БСК, БТПП и АИКБ) официално поиска всички сделки на свободния пазар да се сключват на енергийната борса. Според нейната позиция държавните компании АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица-изток 2", НЕК, БЕХ, Министерството на енергетиката и Народното събрание трябва категорично да подкрепят промяна в Закона за енергетиката, която да въведе това. "Само така ще се ограничат злоупотребите и пазарните манипулации. Сделките на една пълноценно функционираща борса са прозрачни и могат да бъдат проследени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Изкарването на всичките сделки на свободния пазар на енергийната борса е борба с корупцията на дело, а не на думи. Съпротивата поражда съмнения", пише в отвореното писмо на бизнеса, който впрочем е най-големият консуматор на електричество. Според работодателите това, което отсъства на свободния пазар, е прозрачността. Още същия ден депутатът Делян Добрев, който е председател на парламентарната комисия по енергетика, внесе в Народното събрание проект за законодателни промени, според които производителите на електроенергия с инсталирана мощност над 5Мв трябва да продават само на борсата. Идеята всички сделки с електрическа енергия извън регулирания пазар да се сключват на борсата не е нова. Още преди месец председателят на КЕВР Иван Иванов обяви, че подкрепя тази мярка като гаранция за повишаването на прозрачността, но предупреди още, че ще има и съпротива. За промяната се е изказвал и зам.-министърът на енергетиката Жечо Станков, според когото това ще доведе до повишаване ликвидността на борсата, като ще създаде по-изгодна "реперна цена". Схемата "всичко на борсата" е част и от предложенията на Световната банка за либерализацията на пазара у нас. Логиката е, че колкото по-ликвидна е енергийната борса, толкова по-малко манипулации биха могли да се правят. Хората от бранша, подкрепящи идеята, дават за пример януари тази година. Той беше рекорден по отношение на потреблението на електрическа енергия в България. И за да не се стигне до режим на тока, министърът на енергетиката Теменужка Петкова временно забрани износа. Причината за това е, че купената извън борсата енергия (на фиксирана в съответния момент стойност) може да се продава навън, щом цената в региона се повиши достатъчно. А когато всичко се търгува на борсата, твърдят поддръжниците, първо ще се задоволяват вътрешните потребности, тъй като цените ще са релевантни към дадения момент и дистрибуцията зад граница няма да е икономически оправдана. Съпротивата на търговците Неофициално "Капитал" научи, че енергийният министър Теменужка Петкова предпочита подобни промени да не се правят. Против искането всички сделки с електроенергия от свободния пазар да минават през енергийната борса официално се обяви Асоциацията на търговците на електроенергия в България. Нейният председател Мартин Георгиев коментира за "Капитал", че подобно нещо де факто се явява ограничение на свободата на търговия: както за производителите, които ще имат само един канал за продажба, така и за търговците, които няма да могат да управляват ефективно търговските си позиции. Според него това ще рефлектира и върху потребителите, тъй като техните доставчици ще поемат повече рискове, които ще бъдат принудени да ценообразуват в продажбите си. "Свободният пазар означава свобода на търгуването. А с тази идея се връща моделът на единствен продавач - в случая Българската енергийна борса. И от свободен пазарът отива към централизиран. Макар и публична, борсовата търговия на електроенергия налага ограничения, тъй като позволява сделки само с т.нар. стандартни продукти", каза той. По думите му в Европа подобна система работи само в Румъния и не случайно не е въведена в развитите пазари като Германия, Франция или Австрия. Според Георгиев Европейската федерация на търговците на електроенергия също не подкрепя търговия само през борсата. Как това засегна "Фючър енерджи" С отстраняването на "Фючър енерджи" от пазара на електрическа енергия компанията формално не изпада във фалит, но губи основния си бизнес. При това положение не е ясно дали фирмата с около 80 служители ще може да плати задълженията си към НЕК, след като фигурира като неизряден платец на такса "Задължения към обществото" в списъка от 24 ноември. "Капитал" потърси за коментар собственика на фирмата Валентин Христов, но до приключването на броя не получихме отговор от него. На 4 декември е било проведено общо събрание на съдружниците във "Фючър енерджи" - самият Валентин Христов и фирмата му "Аксис 7". Тогава е взето решение за освобождаване на управителя Иван Стоянчев, като занапред дружеството ще се ръководи само от Христов. Сменен е и адресът на "Фючър енерджи", което вече ще се помещава на ул. "Найден Геров" 6. На същия адрес се помещава и Асоциация "Свободен енергиен пазар", в която членуват дузина търговци на ток. Това не е първият случай, в който енергиен търговец излиза от пазара. По данни на ЕСО досега са отстранени още пет координатора на стандартни балансиращи групи. Това са "Енемона ютилитис", "Ар Си пауър енерджи", "Кей Ар Джи", "Данс енерджи" и "Тошел 92". Други три компании пък са се оттеглили сами - "Гинмар съплай", "Ват и волт", "Ес И И пауър трейдинг". А още две - "Грийн енерджи трейд" и "Фотони трейд", са регистрирани, но не извършват дейност. По процедура клиентите на "Фючър енеджи", които са над 5000, автоматично са прехвърлени към доставчика от последна инстанция - НЕК. Т.е. те няма да имат непосредствени проблеми за снабдяването им с електроенергия. Цената на електроенергията, която закупуват от НЕК, обаче ще поскъпне, но те относително бързо биха могли да си намерят нови доставчици. В тази връзка от ЕСО обявиха, че срокът, в който електроразпределителните дружества ще приемат заявления за смяна на доставчика на тези клиенти, се удължава до 15 декември. Какво става със сделката за активите на CEZ Събитията около "Фючър енерджи" размътиха сериозно продажбата за над 300 млн. евро на българския бизнес на CEZ. Търговецът на ток India Power Corporation Ltd (IPCL) беше подал оферта и неофицилно беше стигнал до статут на предпочетен купувач на най-големия частен енергиен актив в страната - електроразпределителното "ЧЕЗ електроразпределение България", снабдителното "ЧЕЗ електро" и търговеца на електроенергия "ЧЕЗ трейд". "Засега преговорите с всички кандидати по сделката продължават без каквито и да е промени", обясни за "Капитал" Алис Хоракова от пресслужбата на CEZ. Чешката държавна компания обаче "ще реши дали да продаде или не българския си бизнес до края на тази година", каза още тя. Освен тандема на "Фючър енерджи" имаше още четири кандидата. Сред тях бяха Христо Ковачки (за който е съмнително, че може да осигури финансиране) и консорциум между "Приста ойл" на братята Бобокови и турската STFA Yatirim (чиято оферта е била по-ниска). От два източника "Капитал" научи, че сега CEZ са дали ексклузивност на предложението на пазарджишката "Инерком", която има няколко малки соларни централи. През лятото тя си беше осигурила партньор - словашкия металургичен магнат Зденек Земек, но после той излезе от съучастието. Същевременно последният заинтересован - чешката Energo-pro, което е собственик на едноименното електроразпределително дружество в България, пласира успешно дебютната си емисия от гарантирани необезпечени облигации на стойност 370 млн. евро. Бе обявено, че компанията ще използва парите за погасяване на стари задължения (включително на облигациите на българското й дружество), но се появиха и подозрения, че по този начин може да се осигуряват свежи пари, с които да се подобри офертата за бизнеса на CEZ у нас.
Източник: Капитал (08.12.2017)

ЕСО привлече 520 хил. лв. безвъзмездно финансиране за повишаване на енергийната ефективност ЕСО привлече безвъзмездно финансиране от близо 520 хиляди лева за повишаване на енергийната ефективност. Електроенергийният системен оператор подписа договор за изпълнение на широкомащабна програма по енергийна ефективност с безвъзмездна помощ от Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020. Близо 520 хиляди лева безвъзмездно финансиране ще бъдат предоставени по програмата за прилагане на мерки за енергийна ефективност в 273 обекта на дружеството, което е 44% от приемливите разходи по проекта. Програмата за енергийна ефективност се базира на препоръчани в енергиен одит 274 енергоспестяващи мерки, водещи до намаляване на крайното енергийно потребление на ЕСО с над 5 TWh годишно. Три основни пакета от мерки ще бъдат реализирани по проекта. Първият пакет е доставка и монтаж на нови високоефективни LED осветителни тела. Вторият пакет включва доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на нова система за оползотворяване на отпадна топлина от съществуващи автотрансформатори. Третият пакет е насочен към въвеждане и сертифициране на система за енергиен мениджмънт БДС EN ISO 50001/EN ISO 50001 за осигуряване на устойчивост на направените инвестиции и реализиране на нови мерки за енергийна ефективност в дружеството. /publics.bg
Източник: Други (13.12.2017)

ЕСО, община Варна и ЧЕЗ са най-големите възложители на търгове "Електроенергийният системен оператор", община Варна и ЧЕЗ са най-големите възложители на обществени поръчки за 2017 г. До момента ЕСО е обявил 387 търга, морската ни столица - 386, а ЕРП-то - 300, показва справка в регистъра на Агенцията за обществени поръчки (АОП). Общо от началото на годината до момента са обявени близо 5000 поръчки за над 6.5 млрд. лв. Това е повече от цялата минала година - до края на 2016 г. общата сума за доставка на стоки и услуги е била 6.1 млрд. лв. С най-скромен брой поръчки за годината се отчитат болницата за активно лечение по онкология в София (121), община Русе (127) и Националната кардиологична болница (134). Сключените договори са малко над 20 000. Това е така, защото по една обществена поръчка могат да се сключат няколко отделни договора. По традиция най-високите отделни суми са по строителни договори. Общо за сектора сключените обществени поръчки са за над 2 млрд. лв. Контрактите за сектора на услугите са за над 1.3 млрд. лв. Като цяло най-голяма е сумата по договори за доставки - около 2.7 млрд. лв., показват още данните на АОП. Само ден по-рано от оповестено в понеделник проучване на Българската стопанска камара стана ясно, че 88% от запитаните 790 фирми са се сблъсквали с необективно оценяване на офертите по обществени поръчки. 80.8% изтъкват, че има тенденциозно поставени условия в конкурсите в полза на един конкретен изпълнител. Необосновани обжалвания, които бавят изпълнението на поръчките, и забавено разплащане от страна на възложителите са друга част от пречките, с които са се сблъсквали българските фирми.
Източник: Сега (20.12.2017)