КФН отписа Енемона като публично дружество Комисията за финансов надзор взе решение да отпише „Енемона“ АД (в несъстоятелност) като публично дружество. Издадените от компанията емисии ценни книжа ще бъдат отписани от регистъра на небанковия регулатор, съобщиха от ведомството. Investor.bg припомня, че Енемона Ютилитис АД беше обявено в несъстоятелност с решение на Софийски градски съд, вписано и в Търговския регистър, още в края на декември 2016 г. Съдът поиска да започне осребряване на имуществото на дружеството, включено в масата на несъстоятелността, и разпределение на осребреното имущество. За дата на неплатежоспособността се води 31 декември 2015 г. Енемона Ютилитис АД е основно дъщерно дружество на Енемона АД, което търгуваше с електрическа енергия и беше един от големите играчи на този пазар. Дружеството обаче задлъжня към кредитори, като сред тях са Уникредит Булбанк, Инвестбанк, Националната електрическа компания (НЕК), ТЕЦ Марица Изток 2,, ИНГ Банк Н.В., Електроенергиен системен оператор (ЕСО) ЕАД, Енерджи Съплай, Националната агенция за приходите (НАП) и други. С друго решение КФН отказа да издаде потвърждение на проспект за допускане до търговия на регулиран пазар на емисия обезпечени облигации в размер на 10 млн. евро, разпределени в 10 хил. (десет хиляди) броя обикновени, лихвоносни, безналични, поименни, свободно прехвърляеми, обезпечени облигации с номинална и емисионна стойност 1 000 (хиляда) евро всяка, издадени от „Загора Фининвест” АД, гр. Стара Загора. Като причина за решението си КФН посочва непълноти в проспекта, свързани с рискови фактори, които съпътстват сектора на недвижимите имоти, където „Загора Фининвест“ АД извършва дейност. Не е изпълнено и указанието на комисията да се представят механизмите за управление и минимизиране на рисковите фактори на емитента. „Загора Фининвест“ АД не е представило и информация с данни за договорите за финансиране. Финансовият регулатор издаде временна забрана на търгово предложение от „Целулоза и хартия - 97” АД за закупуване чрез инвестиционен посредник „Булброкърс” ЕАД на 599 броя акции от капитала на „Институт по целулоза и хартия“ АД, гр. София, от останалите акционери на дружеството. Предложената цена на една акция е 113,71 лева. Като причина Комисията посочва изготвената обосновка на предлаганата цена, в която през четвъртото тримесечие на 2017 г. са заложени нереално ниски прогнозни приходи от продажби. От ведомството посочват, че дружеството е предвидило реализираните приходи от други продажби за цялата 2017 г. да са по-ниски от вече реализираните за деветмесечието на 2017 г., което противоречи на икономическата логика. От ретроспективните данни на „Институт по целулоза и хартия” АД за предходните две години се вижда, че през последното тримесечие дружеството реализира малко повече от една четвърт от годишните приходи от продажби, което силно контрастира на заложените прогнозни приходи в четвъртото тримесечие на 2017 г., общият размер на които представлява 1,2% от предвидения приход за 2017 г., показва анализът на КФН. Финансовият регулатор е на мнение, че доколкото 2017 г. се явява като първа прогнозна година, спрямо която са конструирани данните за приходите от продажби в останалите години от прогнозния период, посочените данни водят до необосновано занижаване на определената справедлива цена по метода. Това е в ущърб на миноритарните акционери, към които е отправено търговото предложение. КФН обяви още, че признава придобита квалификация за извършване на дейност като инвестиционен консултант на Александър Григоров Захариев.
Източник: Инвестор.БГ (12.01.2018)

Сменят цялото ръководство на ЕСО Сменен е бордът на директорите на Електроенергйния системен оператор (EСО) научи 3e-news net. Изпълнителният директора на ЕСО Иван Йотов е свален. На негова място застъпва Александър Цачев. По непотвърдена информация смяната е свързана с обществени поръчки и в частност последната такава, обявена от ЕСО. Твърди се обаче, че става въпрос за изтекъл мандат. Предложението за нов УС е внесен от КЕВР. Срокът за произнасяне е 14 дни. Новият управителен съвет се предлага от надзора на ЕСО. На първото си заседание управителният съвет избира нов директор. Информацията е предварителна, документите обаче вече са внесени в съответните институции. Очаква се потвърждение.
Източник: 3e-news (25.01.2018)

Във връзка с изтеклия мандат на Управителния съвет на ЕСО ЕАД в състав: Иван Йотов, Андрей Живков и Милко Милков, Надзорният съвет на дружество е взел решение да бъдат освободени и избира за нови членове Антон Славов, Ангелин Цачев и Пламен Йорданов. Решението е внесено в КЕВР. Регулаторът трябва да излезе със становище по така предложения нов състав на УС. Решението ще влезе в сила след вписването му в Търговския регистър. По време на първото редовно заседание на новоизбрания УС на Електроенергийния системен оператор членовете му ще изберат Изпълнителен член и Председател измежду тях
Източник: Фирмена информация (26.01.2018)

16 български проекта чакат одобрение 240 са чакащите за одобрение по Плана Юнкер проекти, подадени от различни държави от ЕС. От тях 16 са български. 12 са самостоятелните бизнес планове и още 4 с участието на чуждестранни партньори. Това показва Европейският портал за инвестиционните проекти, където същите могат да се подадат по електронен път. Първата родна компания, кандидатствала с два проекта за подпомагане още през 2015 г., но до момента без отговор, е „Електроенергиен системен оператор“. От портала е видно, че бизнес плановете за изграждане на нов електропровод 400 kv между подстанция „Марица Изток” и подстанция „Пловдив”, както и за електропровод Бургас-Добруджа, са в процес на проучване. Последният роден проект е кандидатствал за пари по Юнкер през септември 2017 г. Той е разработен от „Грейнис“ ООД и визира технология за оксиводородни генератори, електроцентрали и когенерации за едновременен добив на зелена енергия. Останалите родни компании, които са подали онлайн проекти, са насочени към различни икономически сфери - здравеопазване, туризъм, инфраструктура, земеделие, възобновяеми енергийни източници, подкрепа за малки и средни предприятия и др. В режим на изчакване са международните проекти за изграждане на трансевропейска транспортна мрежа между България, Гърция, Турция и Италия, екологичен проект между България, Литва и Германия, както и изграждане на газопреносна мрежа между България, Румъния, Унгария и Словакия.
Източник: Марица (01.02.2018)

Очакваме 220 млн. лв. приходи от продажба на квоти въглеродни емисии Приходи в размер на 470 млн. лв. ще бъдат събрани във фонд „Сигурност на електроенергийната система“ през 2018 г. Това е предвидено в бюджета на фонда, одобрен на днешното редовно заседание на правителството. Близо половината от тези приходи – 220 млн. лв., се очаква да бъдат от продажба на квоти въглеродни емисии. Със събраните средства ще бъдат покривани разходите на Националната електрическа компания, включително и за минали регулаторни периоди, произтичащи от статута й на обществен доставчик според Закона за енергетиката. Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ бе създаден през м. юли 2015 г. с цел покриване на разходите на обществения доставчик, произтичащи от задълженията му за изкупуване на електроенергия по преференциални цени. По закон във фонда се събират по 5% от месечните приходи от продажба на електроенергия на производителите и вносителите в страната, от таксите за достъп и пренос на електрическа енергия и природен газ, както и от достъп и съхраняване на природен газ. Във фонда постъпват и приходите от продажба на квоти емисии парникови газове.
Източник: Банкеръ (01.02.2018)

"Българска фондова борса - София" АД (БФБ) е подходящ купувач за "Българска независима енергийна борса" ЕАД (БНЕБ), се посочва в официална нотификация на Европейската комисия, изпратена до борсовия оператор. Според ЕК, БФБ разполага с финансовите средства, експертните способности и мотивация да развива БНЕБ като независим и конкурентен енергиен пазар. Като пазарен оператор с повече от двадесетгодишна история в поддържането и експлоатацията на пазарна инфраструктура, БФБ разполага с опит по отношение на търговска платформа и IT услуги и има визия за разширяването на предлаганите продукти, посочват от Комисията. В нотификацията се отбелязва още, че Борсата е лицензирана от Комисията за финансов надзор и се подчинява на Европейското и националното законодателство в областта на финансовите пазари. Решението на Комисията бе последното задължително изискване за влизане в сила на Договора за прехвърляне на акциите на БНЕБ между БЕХ и БФБ-София. Предстои заплащане на договорената първоначална сума и учредяване на безусловна револвираща банкова гаранция за разсрочената част от покупната цена. След това акциите на "Българската независима енергийна борса" ЕАД ще бъдат прехвърлени на "БФБ-София" АД, с което ще бъде финализиран процесът по продажбата. Припомняме, че промяната на собствеността на енергийната борса беше поискано от ЕК още в края на 2015 г. и е условие за прекратяване на процедура за злоупотреба с господстващо положение на БЕХ на енергийния пазар в България. Целта на промяната на собствеността, поискана от ЕК, е да бъде гарантирана прозрачността на работата на енергийната борса.
Източник: Дума (02.02.2018)

От създаването си спасителният енергиен фонд е дал 1,1 млрд. лева на НЕК От създаването си през 2015 г. Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ (ФСЕС) е изплатил 1,1 млрд. лева на Националната електрическа компания (НЕК) под формата на компенсации заради преференциалните цени на електроенергията. Това съобщи председателят на Фонда Диан Червенкондев пред БНР. Във ФСЕС задължение да внасят 5% от приходите си имат производители и търговци на електроенергия, както и „Булгартрансгаз“ и Електроенергийният системен оператор (ЕСО) в качеството им на оператори на мрежа. Червенкондев призна, че някои компании не плащат своите задължения към Фонда, но сумата до момента е около 30 млн. лева. През последните месеци се повишава цената на квотите въглеродните емисии, приходите от които също влизат във ФСЕС – до около 10 евро, спрямо 4 евро през 2016 година, стана ясно още от думите на Червенкондев. ФСЕС ще има важна роля при бъдещите промени в Закона за енергетиката, които предвижда излизането на някои от производителите с преференциални договори на борсата. Моделът за компенсация на тези компании тепърва трябва да се изяснява, на според очакванията именно Фондът ще компенсира разликата в цената, постигната на борсата и цената, вписана в договорите на производителите с НЕК. С излизането на повечето производители на борсата се цели повишаването на ликвидността и по-голяма конкуренция на цената на електроенергията. Мярката е част от обещанията на правителството, дадени на бизнеса преди няколко седмици. Работодателските организации протестираха срещу високите цени на електроенергията на свободния пазар и дори заплашиха с протести. След обещания за промени те се отказаха от протеста.
Източник: Инвестор.БГ (07.03.2018)

Бизнесът заподозря нова измама с "резервния" ток Асоциация на организациите на българските работодатели (АОБР) предупреди за задаващо се поредно голямо безобразие в българската енергетика, което ще натовари със стотици милиони левове сметките на потребителите. Става въпрос за т.нар. студен резерв - мощности, които се държат в готовност, за да може да бъдат включени незабавно в мрежата, ако възникне дефицит на ток. В отворено писмо до медиите от АОБР алармират, че се гласи удвояване на "запасите" от сегашните 500 МВт на 1000 МВт. Проблемът е, че за студения резерв се плаща, и то скъпо. "Купувач" се явява Електроенергийният системен оператор, който е задължен по закон да поддържа определено количество ток "на склад". ЕСО плаща за готовност на електроцентралите и при нужда активира резерва. Средствата за това идват от цената за достъп до електропреносната мрежа, която се определя ежегодно от енергийния регулатор и се плаща за всеки пренесен по мрежата мегаватчас. От АОБР са пресметнали, че удвояването на студения резерв ще струва на потребителите 200 млн. лева повече на година. Бизнесът настоява за становище от министерството и енергийния регулатор и припомня ситуацията от началото на м.г., когато заради големите студове имаше рекордно потребление на ток и ЕСО активира студения резерв. Не всички тецове, на които се плаща да поддържат ток "на склад", обаче успяха да го активират. "Наложени бяха санкции, които се оказаха непропорционално ниски спрямо причинените щети/откраднатите пари. С други думи, случилото се демонстрира неадекватност", заявиха от АОБР.
Източник: Сега (14.03.2018)

Цакат ни с трета "американска" ТЕЦ Подготвя се увеличение на количеството закупуван студен резерв от държавата. Това съобщават в обща позиция, изпратена до медиите от Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), четирите национално представени работодателски организации – КРИБ, АИКБ, БСК и БТПП. В нея те определят подготвяните от кабинета законодателни промени, с които се цели удвояването на студения резерв от 500 на 1000 МВт, като "далавера". Според Закона за енергетиката Електроенергийният системен оператор (ЕСО) е задължен да поддържа определен със заповед на министъра на енергетиката студен резерв, който да обезпечава безопасното и ефективно функциониране и управление на електроенергийната система. ЕСО плаща този резерв от централите и при нужда го активира. Приходите за това ЕСО получава от таксата за достъп до електропреносната мрежа, която се определя ежегодно от КЕВР и се плаща за всеки пренесен по мрежата мегаватчас електроенергия както от индустриалните, така и от битовите потребители. Според работодателите тази, както те я определят - "далавера", ще струва на потребителите още 200 млн. лева годишно. От АОБР обясняват, че двукратното увеличаване на количеството студен резерв, които ще плащаме всички ние като абонати, е "една нова далавера с мащаби на трета „американска" централа!" "С оглед значимостта на подобни действия и с цел да се избегне изненадата от евентуални управленски и регулаторни решения, настояваме Министерството на енергетиката, вкл. и в качеството си на принципал, както и КЕВР, своевременно да ни предложат становищата си по повдигнатите в тази позиция теми, пишат от Асоциацията на организациите на българските работодатели. Работодателите припомнят ситуацията от януари 2017 г., когато заради големите студове на ЕСО му се наложи да активира студения резерв. Оказа се обаче, че тогава някои ТЕЦ-ове, на които ЕСО им плаща да поддържат студен резерв, не можаха да го активират поради различни причини. Тогава станахме свидетели на съществен енергиен дефицит в системата, при който лъснаха крадливи схеми за злоупотреби с резервирани, но нефункционални генерационни капацитети, припомнят четирите работодателски организации.
Източник: Стандарт (15.03.2018)

ЕСО прогнозира, че през 2027 г. ще има достатъчно ток и без АЕЦ "Белене" Поради наличието на достатъчно производствени мощности до 2027 г. не се очакват затруднения в електроснабдяването на страната при нормални метеорологични условия и при нормална аварийност. Това е основният извод в Плана за развитие на преносната електрическа мрежа на България за периода 2018-2027 г., изготвен от Електроенергийния системен оператор (ЕСО) - предприятието, което управлява електропреносната мрежа в България. Важно е да се отбележи, че в прогнозите не са включени АЕЦ "Белене" и ТЕЦ "Варна", макар че последният се кани да заработи отново още това лято. Все пак, за да се гарантира сигурността на доставките, ще са необходими инвестиции за развитие на електропреносната мрежа, които се оценяват на 1.291 млрд. лева. От тях 148.9 млн. лв. ще са привлечени европейски средства, а останалото - собствени средства на ЕСО. В доклада е установено още, че заради прираста на ВЕИ в страната ще има остатъчна разполагаемост за производство на електричество от 6 500 000 до 7 900 000 MВтч годишно, или около 15% от разполагаемите мощности. Проблем обаче е балансирането на тези производители, тъй като дейността им е много непостоянна - вятърните централи работят основно през нощта, когато потреблението е слабо, а соларните не помагат през зимата, когато необходимостта от ток е най-голяма. От ЕСО обобщават, че през последните години не се наблюдават ясно определени тенденции в брутното електропотребление у нас, а политиките за енергийна ефективност (саниране, енергоспестяващи електроуреди и цели производства и т.н.) и навлизането на нови технологии правят прогнозите за бъдещето доста условни. Разработени са обаче два сценария. При максималния брутното електропотребление съвпада със заложения тренд от Европейската комисия за периода 2015-2025 г. Предвижда се умерено увеличаване на консумацията на ток и забавяне в прилагането на мерки за енергийна ефективност. Като цяло към 2027 г. се очаква брутното потребление да достигне 40 510 ГВтч при малко под 39 000 ГВтч за 2017-а. Минималният сценарий очертава задържане на нивото на електропотреблението за целия период спрямо 2018 г. поради по-интензивно прилагане на мерки за енергийна ефективност. Така през 2027 г. се очаква електропотреблението да бъде 37 960 ГВтч. От проучването на ЕСО става ясно, че в следващото десетилетие у нас ще заработят 647 мегавата нови енергийни мощности. Основната част от тях - 401 мегавата, ще бъдат от възобновяеми енергийни източници. Останалото ще бъде осигурено от модернизацията и удължаването на експлоатацията на пети и шести блок на АЕЦ "Козлодуй", заявени когенериращи мощности (например на площадката на "Топлофикация София") и други. "Поради замразяване на проекта "Горна Арда" от страна на инвеститорите същият не е разгледан в настоящия план, но при промяна на решението на инвеститорите ще бъде включен в следващите планове за развитие на електропреносната мрежа", пише в анализа на системния оператор. Същото е и становището за ТЕЦ "Варна", която от края на миналата година е собственост на бившия транспортен министър и сочен за близък до Делян Пеевски - Данаил Папазов. Плановете са централата да пусне в експлоатация поне три от шестте си блока (всеки с мощност 210 мегавата), като смени горивото от въглища на природен газ. "При наличие на ясни стратегически планове за развитие на централата тя ще бъде включена в следващи обновявания на плана за развитие на електропреносната мрежа", обясняват от ЕСО. Категорично е записано обаче, че нова ядрена мощност (АЕЦ "Белене") не може да бъде взета предвид при изготвянето на анализа, тъй като евентуалното й пускане не би могло да се случи с хоризонт 2027 г. Въпреки това тенденциите ясно показват, че и след този период потребност от 2000 мегавата базова мощност няма да има. Масовото навлизане на ВЕИ води до драстична диспропорция при възможностите на балансиращите мощности за покриване на вътрешното потребление и евентуален износ на електроенергия. Последното според ЕСО не само е невъзможно при екстремални зимни условия, но предполага активиране на студения резерв или дори внос на електроенергия. "Още по-утежнена се явява ситуацията при съчетаването на продължителни екстремални зимни условия, изчерпан първичен енергиен ресурс и завишена аварийност при електропроизводствените мощности, каквато бе ситуацията през януари 2017 година", посочва националният електроенергиен диспечер. В такива случаи според анализа е необходимо да се потърсят възможности при промишлените потребители, които могат да изменят профила на натоварването си и да ограничават част от потреблението в пиковите часове. С други думи, вместо да активира студен резерв, ЕСО може да намали временно потреблението на големи консуматори, за което, разбира се, те ще бъдат компенсирани. Това е системата в много други държави с по-развит пазар. От доклада става ясно още, че напоследък се е налагало ограничаване на мощността на АЕЦ "Козлодуй", за да се балансира системата. Това става най-често през пролетта поради голямото пълноводие в комплексните язовири и принудената работа на ВЕЦ. "С ускореното навлизане на ВЕИ и липса на промишлен товар в страната необходимостта от принудително ограничаване работната мощност на АЕЦ през определени периоди в годината ще се увеличава", констатират от ЕСО. Сега основният компенсатор на свръхпроизводство на електроенергия е ПАВЕЦ "Чаира". Тя обаче може да работи в помпен режим само до 6 часа - до напълване на долния изравнител. Решение на този проблем би било увеличаването на обема на долния изравнител чрез свързването му с бъдещия язовир "Яденица". Така според системния оператор би се облекчил проблемът с балансиране на ВЕИ и няма да се налага ограничаване на базовите мощности. Само че изграждането на язовир "Яденица" е блокирано, след като през януари решение на 5-членен състав на Върховния административен съд потвърди, че предварителното изпълнение на Оценката за въздействие на околната среда на проекта е незаконно. За първи път при разработката на такъв прогнозен плана от ЕСО се взима предвид и влиянието на Турция върху електроразпределението в региона. Прогнозите на турския оператор са за голям ръст на нови генериращи източници (над 140 гигавата до 2040 г.), с ниска цена на електроенергията и възможност за целогодишен експорт. В същото време в българската система не се предвиждат инвестиции за нови големи електрически централи (засега няма решение за АЕЦ "Белене"). "Това ще доведе до повишаване на транзита през нашата преносна мрежа в направление изток-запад и прави българско-турската и българско-сръбската граница тесни места, които биха ограничавали свободната търговия. Транзитът на електроенергия през нашата страна би станал още по-голям при евентуално закриване на генериращи мощности в комплекса "Марица-изток", се казва в анализа на Електроенергийния системен оператор.
Източник: Капитал (29.03.2018)

Токът ще поскъпне допълнително заради ТЕЦ-вете и ЕСО Поисканото от ЧЕЗ, "Енерго-про" и ЕВН повишаване на цената на електрическата енергия може да се окаже по-малкият проблем за потребителите. Много по-стряскащи са заявленията на топлоелектрическите централи, които произвеждат тока, и на Електроенергийния системен оператор, който събира такси за пренос и достъп до мрежата. Това стана ясно, след като Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) публикува на сайта си исканията на енергийните дружества за новия регулаторен период, който започва на 1 юли. Освен че досегашните участници на електроенергийния пазар искат по-високи цени, от документите става ясно, че в осигуряването на ток за регулирания пазар ще бъдат включени и три нови ТЕЦ-а. Това са свързаните с бизнесмена Христо Ковачки "Бобов дол" и "Марица 3", които досега нямаха утвърдени цени, както и ТЕЦ "Варна", която от края на миналата година е с нов собственик - бившия транспортен министър Данаил Папазов. Техните заявления са за двойно и дори тройно по-високи от досегашните цени на производителите на ток и неминуемо ще натежат в сметките на потребителите. Наред с частните дружества и всички държавни участници на електроенергийния пазар са поискали от КЕВР повишаване на цените, по които работят. ТЕЦ "Марица-изток 2" например настоява за увеличение от 32% на тарифата, по която продава тока. Така един мегаватчас би струвал 98.75 лв. без ДДС при сегашна стойност от 75.08 лв. ВЕЦ-овете, собственост на НЕК, са поискали увеличение на цената с 18% до 82.62 лв./мВтч без ДДС. В същото време поисканото от АЕЦ "Козлодуй" поскъпване е символично - 3%, до 56.43 лв. без ДДС за мегаватчас. Шоково поскъпване на цената за пренос и достъп до електроенергия е поискал и Електроенергийният системен оператор. Предложението е първата тарифа да се промени от 8.15 лв. до 11.05 лв. без ДДС за всеки пренесен мегаватчас по мрежата, което представлява ръст от 36%. Дружеството настоява таксата за достъп да бъде увеличена с цели 49% - до 1.62 лв. без ДДС за мВтч. Въпреки заявените желания за драстично покачване на цените председателят на КЕВР Иван Иванов заяви категорично, че регулаторът няма да допусне чувствително повишаване на електроенергията за потребителите. Обяснението му е, че през последните няколко години дружествата от сектора неизменно са искали увеличения в рамките на 30 - 50%, като конкретно през 2017 г. са настоявали за ръст в диапазон 20 - 52%. След извършените от комисията икономически и финансови анализи и при отчитане на всички признати ценообразуващи фактори обаче утвърденото увеличение на цената на електроенергията за регулирания пазар беше с 1.5%. Каквито и обещания да дава Иван Иванов обаче, сметките му може да се объркат значително, заради заявеното желание на още три електроцентрали да продават на регулираня пазар. ТЕЦ-те "Варна", "Бобов дол" и "Марица 3" досега не са участвали при формирането на средната цена за регулирания пазар, а предложените от тях тарифи, на които могат да работят, са стряскащо високи. При средна пазарна цена за последния месец под 70 лв. за мегаватчас, ТЕЦ "Варна" например иска да продава на 195.12 лв. за мегаватчас. Това според анализите на собственика й Данаил Папазов ще покрие производствените разходи (централата ще работи на природен газ), ще осигури средства за ремонти и модернизации и ще позволи нормална възвращаемост на инвестицията - ТЕЦ-ът беше купен от CEZ срещу 48.5 млн. евро. ТЕЦ "Марица 3" е обявила, че иска да работи на цена от 157.09 лв. за мегаватчас, а "Бобов дол" - на 120.98 лв./мВтч. През последните години двете централи си осигуряват приходи предимно от търговете на ЕСО за студен резерв - в зависимост от периода на годината, без да работят, получават от 7.65 до 10.98 лв. за всеки мегаватчас разполагаема мощност. Каквито и анализи и сметки да направи КЕВР, според Закона за енергетиката ще трябва да определи някакви квоти за участието на тези централи на регулирания пазар. Дори да не бъдат в пълния размер, в който те са поискали, присъствието им неминуемо ще се отрази в крайната цена на тока.
Източник: Капитал (19.04.2018)

ЕСО и френският RTE ще работят за обща позиция за развитието на електроенергийния пазар Електроенергийния системен оператор (ЕСО) и френският електропреносен оператор RTE ще работят за обща позиция по законодателните текстове в подпакета за модела на електроенергийния пазар. Това стана ясно след среща на представители на двата оператора. Те ще защитят общата си позиция по време на предстоящите тристранни срещи на Европейския парламент, Европейския съвет и Европейската комисия. Те се съгласиха активно да участват в разработването на текстовете в подпакета за модела на електроенергийния пазар. Изпълнителният директор на ЕСО Ангелин Цачев приветства френските колеги и ги запозна с участието на ЕСО в процеса на пълна либерализация на пазара на електроенергия в България и региона. Той представи и успешния старт на пазарния сегмент „в рамките на деня“. /economic.bg
Източник: Други (19.04.2018)

Газът между България и Гърция ще потече през 2020 г. От идната седмица започва процедурата за избор на строител на газовата ни връзка с Гърция, съобщи енергийният министър Теменужка Петкова в рамките на парламентарния контрол. По думите й при липса на обжалвания на търга се очаква възлагането на строителството да се осъществи през последното тримесечие на на 2018 г., а въвеждането в търговска експлоатация - през 2020 г., каза още министърът. Гарантирано ще бъде електроснабдяването на курортите по Южното Черноморие, като Петкова припомни, че през 2017 г. от ЕСО е направена модернизация на въздушна линия, чийто ремонт е довел до увеличаването на сигурността на електрозахранването в направление Айтос, Карнобат, Варна и е повишена сигурността на електроснабдяването на курортите северно от Бургас. При реконструкция на друга въздушна линия е повишена сигурността на електрозахранването на курортите, които се намират южно от Бургас. Друг ремонт на въздушна линия е довел до осигуряване на захранването на подстанциите в района на Приморско и Малко Търново. Тази година ще започне реконструкция на въздушната линия - 220 киловолта, "Камчия", от ТЕЦ "Марица изток 2" до подстанцията "Карнобат", въведена в експлоатация преди повече от 50 години. До края на август се предвижда да завърши ремонт на открита разпределителна уредба в подстанцията "Карнобат", която е въведена в експлоатация преди 60 години. С приключването на реконструкцията на двата обекта ще се гарантира сигурността на електроснабдяването на курортите по Южното Черноморие, каза министърът. Тя посочи, че направените инвестиции за подстанцията "Карнобат" ще са 6,3 млн. лева, а и около 26 млн. лева за въздушната линия "Камчия". В момента ЕСО работи по реализация на 5 проекта с общоевропейски интерес на стойност 245 млн. евро с принос за изграждане на трансевропейската инфраструктура, отговори на друг депутатски въпрос Петкова.
Източник: Монитор (30.04.2018)

Преоценени активи изкараха неработещата ТЕЦ "Варна" на 60 млн. лв. печалба Неработещата от началото на 2015 г. поради несъответствие с екостандартите ТЕЦ "Варна" отчете нетна печалба от 60 млн. лева за 2017 г. Новият й собственик - бившият транспортен министър и приближен до ДПС Данаил Папазов, получава 30 млн. лв. дивидент, с което на практика си връща част от вложените средства в сделката с чешката ЧЕЗ за въглищната централа. Това сочи годишният финансов отчет на дружеството, което се кани да се върне на енергийния пазар от 1 юли, цитиран от вестник "Капитал". Плановете на Папазов са да участва в търговете за студен резерв, провеждани от "Електроенергийния системен оператор", който също от средата на годината ще бъде повишен от сегашните 500 МВ на 650 МВ. Той искаше да продава електроенергията от ТЕЦ "Варна" и на регулирания пазар на бита, но внесена поправка в последния момент преди окончателното гласуване на Закона за енергетиката отряза от сигурния пазар електроцентралите с цени, надвишаващи с повече от 10 процента прогнозната пазарна цена за съответната година, която ще се определя от енергийния регулатор. Пазаров бе обявил, че подготвяните за работа и преминаващи на природен газ три блока ще играят и на свободния пазар. Постигнатият след смяната на собствеността положителен финансов резултат се дължи основно на преоценка на дълготрайните активи, които поскъпват от 10 млн. лв. през 2016 г. на 275 млн. лв. Отчетените приходи също нарастват от 3 на 65 млн. лв., независимо че централата въобще не е работила. Загубата от 5 млн. лв. пък става печалба от 60 милиона, посочва изданието. Променената счетоводна политика за оценка на активите реално позволява на Данаил Папазов да изтегли почти всички налични пари по сметките на дружеството, които са били около 43 млн. лева. Веднага след това над 39 млн. лв. от тях са предоставени като заеми на свързани лица, без да е ясно на кое точно дружество. А в началото на тази година изглежда са върнати обратно, защото на 9 март е бил разпределен дивидент в размер на 30 млн. лева. Освен това, вдигайки стойността на дълготрайните активи, в бъдеще ще има големи разходи за амортизация, т.е. ще се намали печалбата и дължимият корпоративен данък. В подготовката си за възобновяване на дейността на централата – вече на газ, са обявени 13 обществени поръчки за ремонт на ІV и V блок.
Източник: Медия Пул (03.05.2018)

ТЕЦ „Варна“ е спечелила търг за студен резерв. Централата вече осигурява нетна разполагаемост за студен резерв. Периодът на действие на сключения договор е от началото на май до края на юли тази година, като нетната разполагаемост, която се предоставя е 166 MW (366 528 MWh). Цената, с която ТЕЦ „Варна“ е спечелила търга е 7.65 лв. на MWh, при максимално възможна от 7,71 лв. на MWh. Централата е била включена в регистъра на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) на 19 април, след като ден по-рано е подала заявление за за включване в „Регистър на допуснатите участници” за участие в търговете за закупуване на студен резерв. Тя участва в студения резерв с 6-и блок. От сайта на преносния оператор не става ясно дали в търга е имало други участници. По-късно от ЕСО съобщиха за publics.bg, че провеждането на търга се е наложило, защото ТЕЦ "Марица Изток 2" е прекратила договора си с оператора, поради обективна невъзможност да го изпълнява. На него не са се явили други кандидати. Договорът на държавната ТЕЦ предвиждаше тя да осигурява студен резерв от 1 април до 31 юли, след спечелен търг, проведен миналата година. Нетната разполагаемост, която ТЕЦ „Марица Изток 2“ трябваше да осигури за студен резерв за този период беше 124 MW (363 072 MWh), на цена от 7,69 лв. за MWh. Припомняме, че в края на март от Министерството на енергетиката съобщиха, че ЕСО е внесъл предложение за увеличение на средночасовата разполагаема електрическа мощност за студен резерв за регулаторния период 2018/2019 (1 юли 2018 г. - 30 юни 2019 г.) година в размер на 650 MW. Към момента средната разполагаемост е 500 MW. В рамките на това количество е предвидено и участие на индустриалните потребители в резерва, като за целта ЕСО подготвя изменение на правилата за управление на електроенергийната система, което да позволи участие на индустриалните потребители в осигуряването на така наречения „студен резерв“.
Източник: Стандарт (10.05.2018)

НЕК отчита първа годишна печалба след 2012 г., но остава в лошо финансово състояние Националната електрическа компания (НЕК) е завършила 2017 г. на нетна печалба (6.9 млн. лв.) за пръв път от 2012 г. насам. За първото тримесечие на 2018 г. финансовият резултат преди данъци също е положителен - 72.8 млн. лева. Въпреки това компанията остава в изключително тежко финансово състояние. Непокритата загуба от предходните периоди е близо 1.2 млрд. лв., а като цяло стойността на текущите пасиви на дружеството надвишава тази на активите с 562 милиона. Въпреки стабилизирането на енергийната система след 2015 г. и отчетената печалба НЕК има колосални задължения - над 3.8 млрд. лв., които не само че не намаляват, но и се увеличават като балансова стойност с 37 млн. лв. през 2017 г. заради направени отсрочки и предоговаряния . Основно дружеството дължи пари на БЕХ - 2.35 млрд. лева. Към други свързани лица като АЕЦ "Козлодуй", ЕСО и ТЕЦ "Марица-изток 2" дълговете са още 300 милиона. На Министерството на енергетиката пък НЕК има да връща 850 млн.лв., които са част от предоставената държавна помощ за погасяване на задълженията си по загубеното арбитражно дело за "Белене". Търговските и други задължения на дружеството са 242 млн. лв., а банковите заеми - още 100 млн. лева. Финансовият резултат на дружеството за периода е положителен - 72.8 млн. лева, но намалява с 47.5 млн. лв. спрямо същия период на миналата година.
Източник: Капитал (14.05.2018)

БЕХ нае Citigroup и ПФБК за нова емисия облигации от поне 500 млн. евро Българският енергиен холдинг ще емитира поредната порция облигации, за да финансира стари задължения. През ноември тази година е падежът на една от големите облигационни емисии на държавната компания с размер от 500 млн. евро. Тя беше пласирана през 2013 г. с цел да се покрият задължения на НЕК по проекта АЕЦ "Белене" и други дългове на холдинга. Планът е да се рефинансира и по-новата емисия, която бе за 550 млн. евро, така че в излизането на капиталовия пазар много по-вероятно да се търси сума от порядъка на 1 млрд.евро. Това ще е най-голямата облигационна емисия на българско дружество. Обемът, естествено ще зависи от състоянието на пазара. Преди време Петьо Иванов, председател на съвета на директорите на БЕХ, обяви, че ако бъдат постигнати по-добри нива, е възможно да се търси и по-голямо финансиране. БЕХ контролира най-големите държавни енергийни компании, сред които са НЕК, АЕЦ "Козлодуй", "Булгартрансгаз", "Булгаргаз", ЕСО, ТЕЦ "Марица-изток 2", едноименните мини и други. На 3 май, след проведена процедура за избор на инвестиционен консултант по сделка за емитиране на облигационна емисия, е подписан договор със Citigroup Global Markets Limited (CGML) и "Първа финансова брокерска къща" ЕООД в качеството им съответно на водещ мениджър и комениджър. Консултантите ще съдействат за емитирането на облигациите на Ирландската фондова борса и на Българската фондова борса (двойно листване). От БЕХ поясняват, че в процедурата са участвали общо седем кандидата. "С оглед оптимизиране на лихвените разходи за дружеството те ще организират и провеждането на процедура за по-ранното обратно изкупуване (tender offer) на съществуващите облигации на БЕХ", казват от дружеството. Настоящата емисия, чийто падеж наближава, е с доходност 4.25%. През 2021 г. обаче БЕХ има да погасява още една голяма облигационна емисия, която бе реализирана през 2016 г. Тя е за 550 млн. евро, с които холдингът погаси задължения на НЕК към двете т.нар. американски въглищни централи "Ей И Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал Марица-изток 3". Годишните лихвени плащания по тази емисия са в размер на 4.875%. Отчетът на БЕХ към края на първото тримесечие показва задължения за 2.3 млрд. лв., като 1.05 млрд. са краткосрочни облигации под 1 година (тези падежиращи през ноември) и 1.06 млрд. лв. дългосрочни бондове. Останалите са търговски и други задължения. В същото време компанията е дала заеми на свои дружества за над 2.6 млрд. лв., а най-големият бенефициент е НЕК с 2.356 млрд. лв. и ТЕЦ "Марица-изток 2" с 276 млн. лв.
Източник: Капитал (21.05.2018)

България и Македония договориха обединяване на електроенергийните си пазари Пилотен проект за интеграция на енергийните пазари ще реализират България и Македония. Това е записано в меморандум между българското министерство на енергетиката македонското на икономиката. Целта е да се постигне обединение на електроенергийните борсови пазари "ден напред" - тези, на които се сключват сделки за доставка за следващия ден. Документът е резултат от постигнатата още през април договореност между Българската независима енергийна борса (БНЕБ), Електроенергийния системен оператор, Македонския електропреносен системен оператор и тамошната Енергийна регулаторна комисия. Според меморандума ще се работи за създаването на равнопоставена правна и регулаторна основа за обединяването на борсовите пазари на електроенергия между двете държави при недискриминационни и справедливи условия. Поради липсата на собствена търговска платформа първоначалната фаза на проекта предполага използването на БНЕБ като обща за двете страни. Плановете предвиждат това да бъде факт през второто тримесечие на 2019 година. Процесът на пазарно обединение между двете страни се подкрепя и от Програмата за свързване на енергийните пазари на страните от Западните Балкани (WB6), която се реализира от Секретариата на Енергийната общност и е финансирана от Европейската комисия.
Източник: Капитал (21.05.2018)

38 млрд. лв. са активите на небанковия финансов сектор в края на 2017 г. През 2017 г. активите на небанковия финансов сектор нарастват с 47.2% и в края на годината достигат 38 млрд. лв., като активите на всички видове небанкови финансови дружества/сегменти отчитат положително изменение на годишна база. Това е записано във внесения в Народното събрание от Комисията за финансов надзор (КФН) Годишен отчет за дейността на регулатора за 2017 г., част от който е и завереният от Сметната палата финансов отчет. От внесените документи става ясно, че всички сегменти на небанковия финансов сектор се характеризират със силна конкуренция (управляващи дружества, колективни инвестиционни схеми, дружества със специална инвестиционна цел и общозастрахователни дружества) или умерена конкурентна среда (животозастрахователи и пенсионноосигурителни дружества). На капиталовия пазар се отчита сериозен ръст на всички пазарни индекси на фондовата ни борса, които нарастваха с двуцифрен темп на изменение на годишна база със забавяне през втората половина на годината. През 2017 г. брутният премиен приход, реализиран у нас от всички застрахователи със седалище в Република България, възлиза на почти 2,160 млрд. лв., като се отчита ръст от 8% на годишна база. Въпреки предоставеното право за прехвърляне към Държавното обществено осигуряване на осигурените лица нетните активи на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване нарастват през 2017 г., като към края на годината те достигат 12.7 млрд. лв. През 2017 г. успешно беше приключен прегледът на активите на пенсионните фондове в България и прегледът на балансите на застрахователите и презастрахователите, както и стрес тестовете на застрахователите и презастрахователите. Това беше изключителен опит за регулаторите в Европа, тъй като преди България тази задача не беше решавана никъде в Европейския съюз, освен в Румъния. Резултатите показаха, че застрахователният сектор и допълнителното пенсионно осигуряване в България са устойчиви. Беше назначена и втора проверка, за да се проследи как компаниите прилагат предписаните мерки. Установи се, че за пет застрахователни компании размерът на допустимите собствени средства, покриващи капиталовото изискване за платежоспособност към 31.12.2016 г., е бил недостатъчен. След представяне на окончателните отчети на квесторите КФН пристъпи към крайната надзорна мярка по отношение на две дружества - отнемане на лиценз с цел осигуряване на стабилност на пазара и защита на потребителите. Основен акцент в регулаторната дейност на Комисията през миналата година беше инициирането на промени в Закона за Комисията за финансов надзор. Промените бяха необходими, предвид все по-големите затруднения, пред които беше изправена Комисията във връзка с изпълнение на надзорните и регулаторните ? правомощия, надзиравайки целия небанков сектор. С промените КФН постигна по-голяма независимост, преминавайки на самостоятелен бюджет, сформиран от такси на поднадзорните лица, а не от държавна субсидия. В рамките на отчетния период беше приет и Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Със закона се въведе разширяване на дефиницията на понятието „свързани лица" и ограничаването на възможността за инвестиции в свързани лица. През 2017 г. се приеха и предложените от КФН промени в Закона за публичното предлагане на ценни книжа. През отчетната година беше подготвен и внесен за разглеждане в Народното събрание проект на нов Закон за пазарите на финансови инструменти (ЗПФИ). КФН прие и редица наредби, подобрявайки нормативната рамка за извършване на дейност в небанковия финансов сектор у нас. Надзорната дейност на КФН е станала значително по-интензивна, за което свидетелстват както нарасналият брой проверки, които КФН е осъществила, така и нарасналият брой административни процедури. Положителни тенденции се отбелязват и при защитата правата на потребителите на небанкови финансови услуги, като се подчертава откриването на Информационен център, който обслужва както гражданите, така и бизнеса. През годината КФН е събрала приходи за повече от 6,7 млн. лв., а е извършила разходи за 11 млн. лв. Годишният отчет за дейността на Комисията за финансов надзор (КФН) за 2017 г., Годишният финансов отчет за 2017 г., както и резюме, може да се намери на страницата на КФН, в раздел „За Комисията" - „Отчети на КФН".
Източник: econ.bg (30.05.2018)

БЕХ ще емитира евроблигации В понеделник Българския енергиен холдинг (БЕХ) започва поредица от срещи с международни инвеститори във връзка с планираното емитиране на еврооблигации в размер на 500 млн. евро. Серията от срещи ще започне от Лондон и ще продължи във Франкфурт и Виена. След успешното приключване на преговорите БЕХ ще емитира нови 7-годишни и 10-годишни еврооблигации. БЕХ нае Citigroup и First Financial Brokerage House да ръководят предстоящата емисия облигации, която е необходима за рефинансиране на 5-годишен еврооблигационен дълг на компанията в размер на 500 млн. евро, чийто падеж предстои през ноември тази година. С него ще бъде рефинансиран облигационният заем за 500 млн. евро, който холдингът емитира през 2013 г. при доходност от 4.25%. БЕХ пласира и втора емисия облигации преди две години за стойност 550 млн. евро при доходност от 4.875%, чийто падеж е през 2021 година. Очакванията са чрез рефинансирането на първата емисия БЕХ да спести от такси за обслужване. Холдингът планира двойно листване на новите еврооблигации както на Българската, така и на Ирландската фондова борса. Именно чрез БЕХ държавата е собственик на най-големите енергийни фирми в България за производство, доставка и пренос на електроенергия, природен газ и лигнитни въглища - АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица изток 2", НЕК, ЕСО, "Булгаргаз", "Булгартрансгаз" и "Мини Марица изток".
Източник: Стандарт (18.06.2018)

Енергийният холдинг пласира облигации за 400 млн. Евро Българският енергиен холдинг (БЕХ) пласира трета поред емисия еврооблигации. Това ще бъде направено на Ирландската фондова борса (Euronext Dublin), съобщиха от холдинга. Емисията е на стойност 400 млн. евро и приходите, получени от нея, ще се използват за рефинансиране на емисията еврооблигации, емитирани от холдинга през 2013 г. Техният падеж се пада през ноември тази година. БЕХ е първият корпоративен емитент от Централна и Източна Европа на финансовите пазари от май 2018 г. досега. За да осъществят емисията представители на БЕХ и на Министерството на енергетиката, което е принципал на държавните енергийни дружества, които влизат в състава на БЕХ, са провели редица срещи с различни инвеститори в Лондон, Виена, Франкфурт и Мюнхен. Емисията е протекла успешно, като постигнатият годишен лихвен процент е 3,5%. Това са най-ниските лихвени нива откакто холдингът излезе за първи път на финансовите пазари преди няколко години. Еврооблигациите, емитирани сега, са със срок от 7 години - най-дългият, постиган досега. По този начин шапката на държавната енергетика ще разпредели за по-дълъг период от време своите лихвени разходи. В БЕХ влизат НЕК, Електроенергийния системен оператор (ЕСО), АЕЦ “Козлодуй”, “Мини Марица-изток”, ТЕЦ “Марица-изток 2” и още няколко структуроопределящи държавни енергийни фирми.
Източник: 24 часа (25.06.2018)

Износът на електроенергия продължава възходящата тенденция В края на първото полугодие износът на електроенергия се повишава с почти 25%, показват оперативните данни на Електроенергия системен оператор (ЕСО). В периода 1 януари - 30 юни 2018 година от страната са изнесени 2,7 млн. мегаватчаса електроенергия. Тенденцията се наблюдава още от първите месеци на годината. Донякъде тогава ръстовете бяха чисто математически и се дължаха на спряния износ в най-студените зимни месеци на 2017 година. В следващите месеци обаче износът ускори своите ръстове и търговците се радват на позитивни новини след почти две години с непрекъснати спадове. Донякъде износът смекчава негативните данни на ЕСО за потреблението. В първите шест месеца на годината то се свива с 5,57% до 19,4 млн. мегаватчаса. Така се стига и до спад на производството - с 2,62% до 22,1 млн. мегаватчаса за периода. Сериозен е спадът в работата на базовите централи. От оперативните данни на ЕСО е видно, че той е в рамките на 7,54% до 17,8 млн. мегаватчаса. За сметка на това водните централи са повишили производството си с над 50% до 2,8 млн. мегаватчаса. Повишението е резултат от активно работещите съоръжения след обилните снеговалежи тази зима и топенето през пролетта. Като цяло обаче делът на възобновяемите източници в преносната и в разпределителната мрежа намалява.
Източник: Инвестор.БГ (04.07.2018)

КЕВР променя правилата за търговия с ток Нормативната рамка на електроенергийния сектор продължава да се променя. След измененията в Закона за енергетиката и Закона за енергията от възобновяеми източници, които задължиха производителите на ток от ВЕИ централи с мощност 4 MW и повече да продават само на борсата, а ЕРП-та и ЕСО да купуват оттам необходимите им количества за технологични нужди, сега ще се пренапишат и Правилата за търговия с електрическа енергия. Проектът за изменението и допълнението им ще се обсъжда от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) на 25 юли. А новостите са свързани с реорганизация на работата на балансиращия пазар, с регламентиране ролята на Фонда за сигурност на електроенергийната система, както и с възможността да се спира тока на потребители, които имат задължения към стари доставчици. Една от настоящите неуредици на свободния пазар на електроенергия е, че некоректни потребители (предимно фирми) могат да натрупат задължения към даден доставчик на ток, след което да сключат договор с друг. Така, макар да са нередовни платци, те не остават без електроенергия, а потърпевшите доставчици могат да си търсят вземанията само по съдебен ред. Сега се въвежда възможност доставчик на електроенергия да поиска спиране на ток на даден потребител, дори той да се снабдява от другаде. В тези случаи мрежовият оператор, към който е отправено искането, уведомява клиента и новия доставчик не по-късно от 5 работни дни преди датата на прекъсването. Той не може да откаже спиране на тока, а отговорността за вреди при неоснователно прекъсване е на самия ищец. Ако клиентът погаси задълженията си в рамките на тези 5 дни, до спиране на тока няма да се стига. В противен случай обаче освен прекъсване на електрозахранването ще може да се развали и договорът с новия доставчик. Промените в правилата за търговия с електрическа енергия уреждат и новата роля на Фонда за сигурност на електроенергийната система (ФСЕС), който ще събира всички постъпления от цената "Задължения към обществото" и ще изплаща премиите на ВЕИ производителите и тези от високоефективно комбинирано производство с мощност 4 MW и нагоре. На практика в следващите месеци до края на годината ФСЕС ще се превърне в една от ключовите фигури на пазара и точно затова КЕВР ще регламентира отношенията му с останалите търговски участници. Предвидено е Електроенергийният системен оператор да отстранява от пазара търговци и производители на ток, които не са заплатили в срок сумите към ФСЕС от "Задължения към обществото". Това ще става с предизвестие от само два работни дни. Мярката обаче няма да важи за производители, чието спиране може да доведе до нарушаване сигурността на снабдяването. Такива са АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ "Марица-изток 2", "Ей и Ес Гълъбово", "КонтурГлобал". Ще има също така реорганизация в работата на балансиращия пазар и по-конкретно на структурата на балансиращите групи. Съществуващият сега модел на нормативно определени специални балансиращи групи частично отпада, като занапред се дава право на избор на някои координатори дали да продължат да бъдат такива или да участват в балансираща група с друг координатор. "По този начин се изпълнява в по-голяма степен една от основните цели на балансиращия пазар, а именно създаването на стимули за търговските участници да реализират възможно най-малки небаланси", се казва в доклада на работната група към КЕВР. Предоставят се и по-разширени възможности за търговските участници да намалят допълнително небалансите си, като няколко балансиращи групи се обединят чрез общ финансов сетълмент. Очаква се новите правила да създадат необходимите условия за фактическото участие на ВЕИ производителите и на мрежовите оператори в борсов пазар, което е пореден етап от процеса на пълна либерализация на сектора. По този начин ще се увеличи ликвидността на енергийната борса, а оттам и стабилността и прозрачността на пазара. По-високите търгувани обеми ще доведат съответно до търсенето и предлагането на по-голям брой и по-разнообразни борсови продукти, което неминуемо ще даде допълнителен тласък в развитието на свободната търговия. Според КЕВР въвеждането на ясни правила ще предотврати в значителна степен възможностите за злоупотреби и ще създаде сигурност за пазарните участници, че постигнатите резултати се дължат действително на обективни фактори, а не на непазарни такива.
Източник: Капитал (25.07.2018)

Докладът за „Белене“ вдигна с над 50% разходите за консултанти на БЕХ Изготвянето на спорния доклад на БАН за нуждата от АЕЦ „Белене“ е вдигнало с над 50% разходите за консултанти на Българския енергиен холдинг (БЕХ). Така, ако за първите шест месеца на миналата година компанията е дала 1.2 млн. лв. за т.нар. „външни услуги“, то сега сметката е набъбнала до 1.9 млн. лв. Това показва отчетът на холдинга за първото полугодие. Част от фирмите в енергетиката, като АЕЦ „Козлодуй“, отчитат значително подобрение във финансите си. Други обаче - като НЕК, продължават да изостават и дори намекват за нуждата от заем или друг вид финансиране, за да оцелеят. Почти константна остава загубата на държавния телеком „Булгартел“, а диспечерът „Електроенергиен системен оператор“ топи печалбата си до 8.9 млн. лв. През април от БАН представиха окончателния си доклад, обобщаващ препоръките от всички анализи и заключения от междинните доклади на консултанта в цялостна Национална стратегия в областта на енергетиката с фокус върху електроенергетиката. От него обаче не става ясно категорично дали България има нужда от АЕЦ „Белене“, или не. В най-тиражирания вариант се изтъква единствено, че централата би могла да е икономически оправдана, но само ако струва под 10.5 млрд. евро, при съотношение на привлечен и собствен капитал 70:30 и лихва под 4.5%. За първото полугодие БЕХ отчита печалба преди данъци от 132 млн. лв., което е с 24.3 % повече спрямо първите шест месеца на 2017 г. Със значително подобрени финанси приключва полугодието и АЕЦ „Козлодуй“. Основна заслуга за това има допълнително произведената енергия от шести блок на централата и работата му на 104%. Благоприятно е повлияло и развитието на свободния пазар на ток, което е довело до повишаване на средните пазарни цени. Общите приходи от продажба на електроенергия са 526 млн. лв., или с 29% повече в сравнение със същия период на 2017 г., става ясно от отчета на Първа атомна. В същото време дружеството приключи полугодието с печалба след данъци в размер на 99 млн. лв., при отчетена печалба за същия период на 2017 г. от 34 млн. лв. С увеличена печалба за шестте месеца се отчита и „Булгартрансгаз“. За сметка на това обаче към края на юни държавната НЕК излиза на загуба от 74 млн. лв. За текущия шестмесечен период дружеството трупа загуба от оперативна дейност от 55 млн. лв., става ясно от финансовия отчет на компанията. Оказва се, че тя не може да се справи и със своевременното изчистване на задълженията си. НЕК дължи на принципала си - енергийния холдинг, около 540 млн. лв., в това число просрочия за 360.9 млн. лв. Тези обстоятелства показват наличието на значителна несигурност, която може да породи съществено съмнение относно възможността на дружеството да продължи да функционира като действащо предприятие без подкрепата на едноличния собственик или други източници на финансиране, е записано в доклада. Ръководството на електрическата компания смята, че с финансова помощ от БЕХ ще успее да погасява задълженията си, без да се налага да продава активи или да се правят други промени в дейността му. Отрицателен е и резултатът на държавната ТЕЦ „Марица-изток“ 2, откъдето към края на юни отчитат загуба от 116 млн. лв. Основните причини са свързани с по-високите преки производствени разходи - за квоти за емисии на парникови газове (нарастване с близо три пъти на тяхната пазарна цена) и разходи за фонд „Сигурност“, парите от който се пренасочват към НЕК.
Източник: Сега (02.08.2018)

Докладът за „Белене“ вдигна с над 50% разходите за консултанти на БЕХ Изготвянето на спорния доклад на БАН за нуждата от АЕЦ „Белене“ е вдигнало с над 50% разходите за консултанти на Българския енергиен холдинг (БЕХ). Така, ако за първите шест месеца на миналата година компанията е дала 1,2 млн. лв. за т.нар. „външни услуги“, то сега сметката е набъбнала до 1,9 млн. лв. Това показва отчетът на холдинга за първото полугодие. Част от фирмите в енергетиката, като АЕЦ „Козлодуй“, отчитат значително подобрение във финансите си. Други обаче – като НЕК, продължават да изостават и дори намекват за нуждата от заем или друг вид финансиране, за да оцелеят. Почти константна остава загубата на държавния телеком „Булгартел“, а диспечерът „Електроенергиен системен оператор“ топи печалбата си до 8,9 млн. лв. През април от БАН представиха окончателния си доклад, обобщаващ препоръките от всички анализи и заключения от междинните доклади на консултанта в цялостна Национална стратегия в областта на енергетиката с фокус върху електроенергетиката. От него обаче не става ясно категорично дали България има нужда от АЕЦ „Белене“, или не.
Източник: Сега (02.08.2018)

Дъждовното време работи за НЕК Данните на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) показват впечатляващ ръст на износа на ток за седемте месеца на година. От началото на януари до края на юли експортът се е увеличил с впечатляващите 25.2 процента. И това се е случило, без у нас да са включвани нови енергийни мощности или драстично да е спаднало потреблението. На практика говорим за изнесени 3.5 млн. Мвтч, докато за първите седем месеца на 2017-а количествата са 2,8 млн. Мвтч. Многото вода в големите язовири позволява на НЕК да продава повече ток зад граница. Където цените традиционно са с между 30 и 50% по-високи, отколкото на вътрешния пазар. Това неминуемо ще донесе и по-добри приходи за закъсалата държавна фирма, из чиито коридори отдавна не е кънтяла думата "печалба". Точно под нейното "крило" се намира предприятието "Язовири и каскади", което отговаря за поддръжката на големите ВЕЦ-ове и за инфраструктурата на язовирите. Добрите резултати на ВЕЦ-овете, както и по-малкото производство на зелена енергия обаче не могат като с магическа пръчка да извадят Националната електрическа компания от тежката ситуация. От нейния междинен финансов отчет се вижда, че за шестте месеца на 2018-а тя е генерирала отново 55 млн. лв. загуба от оперативната си дейност. А непокритата й загуба от предишни периоди е достигнала близо 1.2 млрд. лева. В същото време текущите пасиви на обществения доставчик надхвърлят текущите активи с над 674 млн. лв., и при това положение никоя банка не би му отпуснала кредит. Затова НЕК продължава да разчита на финансовата подкрепа от Българския енергиен холдинг. Текущите задължения към него са за над 540 млн. лв., а просрочените - 361 млн. лева. Благодарение на Майката природа солидни пари от регионалния пазар могат да приберат и редица частни търговци, изнасящи електроенергия предимно за Гърция и Турция. Стига, разбира се, да се преодолеят някои спънки. Както е известно, през януари миналата година у нас имаше недостиг на ток и това накара държавата да ограничи износа му. Така търговците от региона са загубили около 30 млн. евро, според директора на секретариата на енергийната общност Янез Копач. От данните за производството на ЕСО се вижда, че тази година няма да е лека за производителите на електроенергия от вятър и слънце. И двата вида централи работят по-малко заради лошото време. При вятърните електроцентрали спадът в производството е между 4 и 12 на сто, а при фотоволтаичните - между 2 и 14 процента. Междувременно Комисията за защита на конкуренцията предяви твърдения към НЕК за злоупотреби с господстващо положение на пазара за балансиране на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници. Според антимонополистите държавната компания налага нелоялни търговски условия, които се изразяват в коригиране на подадени прогнозни часови графици за производство от производители на зелена енергия в нейната специална балансираща група. Това е довело до необосновани, допълнителни разходи за небаланс на фирмите. Като координатор на специалната балансираща група НЕК едностранно и без основание променя графиците. Това носи допълнителни финансови разходи, породени от изкуственото увеличаване на небалансите, отчита комисията. От КЗК са установили още едно нарушение на държавната енергийна компания - с правилата в Методиката за разпределяне на задълженията за небаланси в специалната координираща група позволяват на НЕК да калкулира на производителите на зелена енергия разходи за небаланс, които ЕСО не е отчел и съответно - не е начислил. Така ВЕИ производителите отново понасят финансова тежест, която не отразява обективно възникнали за системата разходи. НЕК разполага с 30 дни да представи възражения по тези твърдения. Иначе глобата за подобна злоупотреба съгласно закона е 10% от оборота на предприятието за предишната година.
Източник: Банкеръ (06.08.2018)

Държавните дружества в енергетиката задлъжняват към БЕХ Държавните енергийни дружества задлъжняват все повече към своята компания майка - Българския енергиен холдинг. Това показват финансовите отчети на дружествата за първите шест месеца на годината. За периода от януари до юли вземанията на БЕХ от дъщерните му компании са се увеличили с 293 млн. лева до 3 милиарда и 70 милиона лева. Най-голямата енергийна компания у нас продължава да финансира дружествата от групата й, които се намират в тежко финансово състояние. Сред най-задлъжнелите компании е общественият доставчик на електроенергия - НЕК. Компанията се намира на ръба на фалита, според публикувания й финансов отчет. Непокритата загуба от минали години на дружеството към края на последното шестмесечие достига вече 1 милиард и 180 милиона лева. Просрочените задължения на компанията за същия период са 360 млн. лева. Така дружеството, което преразпределя тока в държавата завършва полугодието със загуба от 75 млн. лева. Според финансовия отчет, без подкрепата на БЕХ, има сериозни съмнения, че НЕК може да продължи да функционира. На загуба за първите шест месеца на годината са също така държавната ТЕЦ "Марица Изток" 2 и добивното предприятие Мини "Марица Изток". Българският енергиен холдинг получава средства от печелившите си дружества, които дава на губещите. Традиционно на печалба през първото полугодие на 2018 г. са АЕЦ "Козлодуй", газовият преносител "Булгартрансгаз", собственикът на електропреносните мрежи ЕСО.
Източник: econ.bg (08.08.2018)

Бившият транспортен министър в правителството на Пламен Орешарски се оказа най-печеливш от търговете за закупуване на разполагаемост за студен резерв, които Електроенергийният системен оператор (ЕСО) проведе. За следващите 12 месеца до края на юли 2019 г. ТЕЦ „Варна“, който Папазов купи за 50 млн. евро от CEZ миналата година, ще получи над 27 млн. лв., за да поддържа в готовност своите мощности в случай на недостиг на електроенергия в страната. В близките години имаше един случай, при който държавата разпореди на избраните ТЕЦ-ове да активират студения резерв – през зимата на 2017 г. Тогава обаче някои от тях не успяха да запалят котлите си, тъй като въглищата им бяха замръзнали. Една от тези централи бе „ТЕЦ Бобов дол“, свързана с бизнесмена Христо Ковачки. Въпреки това тази централа се нарежда на второ място сред кандидатите, които ще получат най-много пари, за да стоят в готовност. За 12-те месеца „ТЕЦ Бобов дол“ ще получи общо над 12 млн. лв. За сравнение, останалите три ТЕЦ-а, които са избрани за участие в студения резерв – „Биовет“, „Топлофикация Русе“ и „ТЕЦ Марица 3“, ще получат общо под 15 млн. лв. за своята готовност. Папазов със своя ТЕЦ „Варна“ се включи в студения резерв и в предходния период - от 1 май до 31 юли 2018 г. – веднага, след като централата бе одобрена в извънреден търг от системния оператор. За този период ЕСО му даде над 2.8 млн. лв. Случайно или не, малко преди това - в края на март 2018 г., ЕСО поиска увеличаването на средногодишната разполагаема електрическа мощност, предвидена за студен резерв за периода 2018/2019 г., до 650 MW. Тогава операторът обясни, че с увеличението се цели да се постигнат задължителните показатели за надеждност на електроснабдяването и сигурност на електроенергийната система. Включването на ТЕЦ „Варна“ към студения резерв бе съпроводено с протести от страна на национално представените работодателски организации. Те предварително знаеха, че държавата се готви да добави ТЕЦ-а на Папазов към студения резерв, като го нарекоха „далавера“. Припомняме, че българската компания „Сигда” ООД през януари купи неработещия ТЕЦ „Варна” от чешката CEZ Group, която го продаде отделно от останалите си активи в страната. Изпълнителен директор на „Сигда” ООД е Данаил Папазов, транспортен министър по времето на кабинета „Орешарски” (2013-2014 г.). Собственици на 100% от капитала на компанията са синът му Станислав Папазов и дъщеря му Ивелина Папазова.https://www.economic.bg/
Източник: Други (10.08.2018)

Предприятията могат да участват в търгове за студен резерв Големите индустриални предприятия вече също ще могат да участват в търговете за закупуване на разполагаемост за т. нар. студен резерв, който се включва към електроенергийната система при недостиг на ток. Електроенергийният системен оператор е изготвил новите правила след промяната в закона. Предстои провеждане на търг за осигуряване разполагаема мощност за студен резерв от потребителите за периода 01. 11. 2018 г.- 28. 02. 2019 г. Количествата и цените са част от тръжната документация, която ще бъде публикувана през месец октомври. През март Електроенергийният системен оператор поиска от енергийния министър да повиши енергийните мощности студен резерв от 500 на 650 МВ средногодишна разпологаемост. Допускането на заводи до осигуряването на студения резерв стана с промяна в правилата за управление на електроенергийната система. Така бизнесът, който отдавна настоява да бъде допуснат до студения резерв, постига напредък и по тази тема, след като под неговия натиск започнаха поправки в закона за енергетиката, ускоряващи освобождаването на пазара на ток у нас.
Източник: Банкеръ (04.09.2018)

От ноември заводите стават енергиен резерв От 1 ноември 2018 г. големите индустриални потребители също стават част от енергийния резерв на страната. За разлика от електроцентралите, на които се плаща да държат мощностите си в готовност за работа и да си пускат при необходимост, обаче заводите ще ограничават своята консумация на ток, за да може освободените количества да се насочват към бита в тежките зими. Това предвиждат дългоочаквани от бизнеса Правила за провеждане на търгове за закупуване на разполагаемост за бавен третичен (студен) резерв от потребители на електрическа енергия, които "Електроенергийният системен оператор" (ЕСО) публикува в понеделник. Заедно с документа е обявена и процедура за предварителен подбор на кандидатите, да участват в бъдещия търг за такъв резерв, който ще се обяви през октомври и ще се отнася за периода от 1 ноември 2018 г. до 28 февруари 2019 г.
Източник: Медия Пул (04.09.2018)

Над 490 млн. лв. са събрани във фонд „Сигурност на електроенергийната система“ през 2017 г. Събраните средства във фонд „Сигурност на електроенергийната система“ през 2017 г. възлизат на 490.3 млн. лв. Това сочи отчетът на фонда за миналата година, одобрен на днешното правителствено заседание. По закон във фонда се събират по 5% от месечните приходи на производителите и вносителите на електроенергия в страната, както и на „Булгартрансгаз“ и Електроенергийния системен оператор. Средствата от търгове за продажба на квоти емисии парникови газове също постъпват във фонда. Със събраните средства се покриват разходите на Националната електрическа компания от изкупуване на електроенергия на преференциални цени. През миналата година от 5% вноски са събрани близо 236 млн. лв., а от продажба на квоти - 254.5 млн. лв., е посочено още в отчета. Разходите за издръжка на фонда през 2017 г. възлизат на 193 хил. лв. За покриване на разходите на НЕК, произтичащи от статута й на обществен доставчик, са изплатени близо 505 млн. лв. Разликата спрямо приходите на фонда през 2017 г. е осигурена от останали средства, събрани в него през 2016 г. Отчетът на фонд „Сигурност на електроенергийната система“ е приет от Управителния съвет на фонда през март 2018 г. и е одитиран от Сметната палата.
Източник: Банкеръ (05.09.2018)

Над 490 млн. лв. са събрани във фонд „Сигурност на електроенергийната система“ през 2017 г. Събраните средства във фонд „Сигурност на електроенергийната система“ през 2017 г. възлизат на 490.3 млн. лв., сочи отчетът на фонда за миналата година, одобрен на днешното правителствено заседание. По закон във фонда се събират по 5% от месечните приходи на производителите и вносителите на електроенергия в страната, както и на „Булгартрансгаз“ и Електроенергийния системен оператор. Средствата от търгове за продажба на квоти емисии парникови газове също постъпват във фонда. Със събраните средства се покриват разходите на Националната електрическа компания от изкупуване на електроенергия на преференциални цени. През миналата година от 5% вноски са събрани близо 236 млн. лв., а от продажба на квоти - 254.5 млн. лв., е посочено още в отчета. Разходите за издръжка на фонда през 2017 г. възлизат на 193 хил. лв. За покриване на разходите на НЕК, произтичащи от статута й на обществен доставчик, са изплатени близо 505 млн. лв. Разликата спрямо приходите на фонда през 2017 г. е осигурена от останали средства, събрани в него през 2016 г. Отчетът на фонд „Сигурност на електроенергийната система“ е приет от Управителния съвет на фонда през март 2018 г. и е одитиран от Сметната палата.
Източник: econ.bg (05.09.2018)

НЕК е получила 505 млн. лв. субсидия като обществен доставчик през 2017 г. "Националната електрическа компания" (НЕК) е получила през миналата година близо 505 млн. лв. субсидия от държавния фонд "Сигурност на електроенергийната система“ (ФСЕС) заради покриването на разходите ?, произтичащи от задължението ? като обществен доставчик да купува на преференциални цени електроенергията, произведена от възобновяемите източници, когенерации и двете т.нар. американски въглищни електроцентрали. Това сочи отчетът на фонда за 2017 г., одобрен от правителството на заседанието му. През 2017 г. във ФСЕС са постъпили близо 236 млн. лв., събрани от 5-процентовите вноски, които правят от месечните си приходи производителите и вносителите на електроенергия в страната, както и "Булгартрансгаз“ и "Електроенергийният системен оператор". От продажба през миналата година на държавни парникови емисии във фонда са влезли 254.5 млн. лв. Общо приходите възлизат на 490.3 млн. лв., но във фонда е имало останали средства от събраните през 2016 г. средства и така се получават преведените в повече суми към НЕК. Разходите за издръжка на фонда през 2017 г. възлизат на 193 хил. лв., сочи още отчетът му, който е бил одитиран от Сметната палата.
Източник: Медия Пул (05.09.2018)

Почетният председател на ДПС Ахмед Доган е вписан сред съдружниците на компанията "Сигда", която неотдавна придоби ТЕЦ "Варна", показва справка в Търговския регистър. Доган разполага с дружествен дял във фирмата за 3500 лева. И е съдружник със Станислав и Ивелина Папазови - децата на бившия транспортен министър от кабинета "Орешарски" Данаил Папазов. Вписването на Ахмед Доган като съдружник е направено на 4 септември. Сделката е извършена на 7 август, като Ахмед Доган вече е мажоритарен собственик. Както "БАНКЕРЪ" вече писа през май ТЕЦ "Варна" отново се появи на енергийното поле. Централата тихомълком получи квота от Електроенергийния системен оператор (ЕСО) за предоставяне на студен резерв. Учудване буди фактът, че според финансовия отчет на варненското дружество за 2017-а то е на печалба с близо 60 млн. лева. Това се случва, без да е продаден и един киловат електроенергия. Печалбата е формирана от преоценка на активите. При счетоводната операция дълготрайните активи се увеличават от 10 млн. лв. през 2016-а на 275 млн. лв. година по-късно. Загубата от 5 млн. лв. пък се превръща в печалба от 69 млн. лева. Учудващо добрата година за централата е помогнала на собственика й - фирмата "Сигда" на семейството на бившия транспортен министър Данаил Папазов, да разпредели 30 млн. лв. дивидент за себе си. През октомври 2017 г. Доган регистрира и първата си фирма. Става дума за компанията "Уотър Витал", в която е съдружник с бизнесмена Румен Гайтански. Фирмата е вписана в Търговския регистър с капитал 20 000 лева. Дружеството е с адрес бул. "Цариградско шосе" № 48-50. Това е сградата на Полиграфическия комбинат. Там се помещават и други фирми на Гайтански, станал известен и покрай бизнеса си с почистване и обработка на отпадъци.
Източник: Банкеръ (13.09.2018)

Доган овладя ТЕЦ "Варна" Почетният председател на ДПС Ахмед Доган е вписан сред съдружниците на компанията "Сигда", която неотдавна придоби ТЕЦ "Варна", показва справка в Търговския регистър. Доган разполага с дружествен дял във фирмата за 3500 лева. И е съдружник със Станислав и Ивелина Папазови - децата на бившия транспортен министър от кабинета "Орешарски" Данаил Папазов. Вписването на Ахмед Доган като съдружник е направено на 4 септември. Сделката е извършена на 7 август, като Доган вече е мажоритарен собственик. Управители на фирмата обаче продължават да бъдат Данаил и Станислав Папазови. "Сигда" купи централата от чешкото енергийно дружество "ЧЕЗ груп". Спряганата сума по сделката е 48 млн. евро. Както "БАНКЕРЪ" вече писа, през май ТЕЦ "Варна" отново се появи на енергийното поле. Централата тихомълком получи квота от Електроенергийния системен оператор (ЕСО) за предоставяне на студен резерв. Учудване буди фактът, че според финансовия отчет на варненското дружество за 2017-а то е на печалба с близо 60 млн. лева. Това се случва, без да е продаден и един киловат електроенергия. Печалбата е формирана от преоценка на активите. При счетоводната операция дълготрайните активи се увеличават от 10 млн. лв. през 2016-а на 275 млн. лв. година по-късно. Загубата от 5 млн. лв. пък се превръща в печалба от 69 млн. лева. Учудващо добрата година за централата е помогнала на собственика й - фирмата "Сигда" на семейството на бившия транспортен министър Данаил Папазов, да разпредели 30 млн. лв. дивидент за себе си. През октомври 2017 г. Доган регистрира и първата си фирма. Става дума за компанията "Уотър Витал", в която е съдружник с бизнесмена Румен Гайтански. Фирмата е вписана в Търговския регистър с капитал 20 000 лева. Дружеството е с адрес бул. "Цариградско шосе" № 48-50. Това е сградата на Полиграфическия комбинат. Там се помещават и други фирми на Гайтански, станал известен и покрай бизнеса си с почистване и обработка на отпадъци.
Източник: Банкеръ (14.09.2018)

ЕСО и Енергйната борса се присъединиха към проект за обединение на пазарите Електроенергийният системен оператор (ЕСО) и Българската независима енергийна борса се присъединиха към проект за обединение на пазарите „В рамките на деня“ (IDM) с още няколко държави. Тази стъпка ще позволи на енергийния ни пазар да излезе от изолирания режим и ще даде възможност за трансгранична търговия. Проектът, наречен Local implementation project 15 („Локален проект за внедряване 15“), участват пазарните оператори и операторите на преносни мрежи на Румъния, Унгария, Хърватска, Словения, Чехия, Полша, Австрия, Германия. Включването на България има за цел присъединяването на българската пазарна зона за времеви хоризонт „В рамките на деня“ към Европейското единно пазарно обединение XBID (Cross Border Intraday), чрез границата България – Румъния, заедно с т.нар. „втора вълна на присъединяване“ (XBID second wave). Планираният срок е месец юни 2019 г. като дотогава към проекта трябва да се присъединят още държави. в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 2015/1222 за установяването на насоки относно разпределянето на преносната способност и управление на претоварването. В резултат на активната си дейност за пазарна интеграция на регионално и европейско ниво, и в изпълнение на разпоредбите на Европейското законодателство, Българската независима енергийна борса и Електроенергийният системен оператор ще фокусират усилията си и всички необходими ресурси за успешното приключване на проекта в предвидения срок. В съвместната ни работа разчитаме на безрезервната подкрепа на българските институции за преодоляване на пречки от нормативен и организационен характер, както и на подкрепа от страна на участниците в пазара на електроенергия, пише в съобщенето си ЕСО. Бъдещото съществуване на такава трансгранична търговия и възможността за известяване на сделките в сегмента „в рамките на деня”, е изключително важно, тъй като ще позволи по-голяма ликвидност на пазара, което ще допринесе за търгуване на по-големи обеми и ще дава доста представителен ценови сигнал в случай, че е обвързан със съседните пазари. XBID ще обедини европейски пазари „ден напред“ и „в рамките на деня“ и според регламента всички оператори, включитено българската БНЕБ, трябва да създадат всички предпоставки и да участват в единното обединение на пазарите „в рамките на деня“. Платформата представлява комплексен модел, който се състои от три модула – търговия, номинации и доставка, управление на презгранични капацитети. Накратко какво представлява XBID – когато ние сме част от този проект за пазарно обединение и някой от вас отвори търговската система и види оферта на екрана, която е активна и може да се търгува, тя може да е предложена от търговски участник, който е в Италия, Германия или някъде другаде в Европа. Фактът, че тя е активна на екарата и се вижда, означава всъщност, че платформата XBID е решила една оптимизационна задача и е намерила начин тази енергия да бъде доставена към вас или от вас до съответния търговски участник през всички граници, без значение дали той е продавач или купувач.https://www.economic.bg
Източник: Други (17.09.2018)

ЕСО ще изгражда нов далекопровод по Черноморието за 103 млн. лв. Електроенергийният системен оператор (ЕСО) стартира процедура за изграждането на 400-киловолтов електропровод между подстанциите в Бургас и Варна, става ясно от информацията в регистъра на обществените поръчки. Трасето е от над 90 км в двете области, а прогнозната стойност на поръчката - 103 млн. лв. Състезанието, разделено в три лота, ще бъде на база най-ниска цена. Проектът за нов далекопровод по Черноморието бе одобрен преди 2 години от ЕК за съфинансиране по механизма за свързване на Европа. За всеки от трите лота са отделени между 32 и 36 млн. лв., като трасетата са с дължина от близо 28 до близо 32 километра според зададените параметри. От изпълнителите ще се изисква да изградят фундаментите и новите стълбове за далекопровода, а в единия лот в района на Бургас - и да изместят участък от трасето. Това трябва да стане в срок до 16 месеца. Кандидатите в конкурса ще могат да подават оферти до 26 октомври, като ще се състезават на база най-ниска цена. От тях се изисква да са реализирани общи приходи за последните три години между 32 и 36 млн. лв. в зависимост от това за кой лот кандидатстват, като поне половината от него трябва да бъде "в сферата, попадаща в обхвата на поръчката". Съответно, ако участникът подаде оферти за повече от един лот, от него ще се изисква да покрие сумарно изискванията за оборот, се вижда от публикуваните документи. Сред другите изисквания към кандидатите са да бъдат вписани в Централния професионален регистър на строителите в трета група за строежи от първа категория, както и да имат застраховка за професионална отговорност. Далекопроводът между Бургас и Варна е част от проект, който получава европейско финансиране. През 2016 г. ЕК одобри 60 млн. лв. за Електроенергийния системен оператор по финансовия механизъм за свързване на Европа на проекта, който се очаква да осигури преноса на 1500 мегавата енергия. Тогава от българското дружество съобщиха, че той ще реши и основните инфраструктурни нужди за стабилизиране захранването и напреженията в района на Варна след извеждането от експлоатация на блокове в ТЕЦ "Варна", както и че ще осигури доставки на вятърна енергия към вътрешността на страната. Очаква се новият далекопровод да бъде завършен до 2021 г. Това е вторият проект на ЕСО, който получава еврофинансиране по механизма за свързване на Европа. През 2015 г. Брюксел одобри изграждането на друг 400 KV електропровод между подстанциите "Марица-изток" и Бургас с дължина над 130 км.
Източник: Капитал (19.09.2018)

Делът на ВЕЦ в производството на ток през септември расте до 62.23 %. Производството на електроенергия продължава да расте, макар че все още остава отрицателно спрямо сравнявания период на миналата година и е в обем от 32 696 604 MWh. За сравнение до 23 септември миналата година то е било 32 836 248 MWh. Понижението е (минус) 0.43 %. Преди седмица бе отчетен спад от 0.52%. Потреблението на електроенергия е в обем от 27 356 209 MWh в сравнение с 28 686 069 MWh , което е спад (минус) от 4.64 %. Седмица по-рано бе отчетен спад от 4.66 % (26 711 459 MWh, ). Първоначалният коментар на тези дълго време запазващи се отрицателни данни не е радостен, въпреки почти незабележимото подобрение. Затова пък за пореден отчетен период данните за износа на електроенергия са добри. Ако за времето от 1 януари до 23 септември миналата година износът е бил в обем от 4 150 179 MWh, то сега той е от порядъка на 5 340 395 MWh, което е ръст (плюс) от значителните 28.68 %. Участието на базовите централи продължава да е отрицателно, а подобрението все още остава незабележимо. Така например, ако през сравнявания период на миналата година участието на базовите централи е било в обем от 27 894 309 MWh, то през настоящата година то е 26 407 133 MWh, или минус 5.33 %. За да стане ясно колко бавно е подобрението е редно да се припомни, че преди две седмици бе отчетен спад от 5.59 %, а седмица по-късно – минус 5.45%. Делът на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) запазва двуцифрените отрицателни стойности както при преносната, така и през разпределителната мрежа и данните са доста смущаващи. Ако през отчетния период на 2017 г. ВЕИ са участвали в преносната мрежа с 954 029 MWh, то сега този дял намалява до 889 570 MWh. Спадът е (минус) 6.76 %. Отрицателно е участието както на вятърните мощности (минус 7.64 %), така и на тези от фотоволтаици (минус 1.32 %) и биомаса (минус 16.58 %). Делът на ВЕИ в разпределителната мрежа ог първи януари до двадесет и трети септември също запазва високото си отрицателно участие – минус 12.93 % или в обем от 1 239 268 MWh, спрямо 1 423 305 MWh година по-рано. Това се дължи на запазващата се негативна тенденция както при вятърните, така и при соларните мощности. Делът на вятърната енергия например спада (минус) в сравнение с периода от началото на годината до 23 септември със значителните 13.96 %, а производството от фотоволтаици стига до минус 14.85 %. Делът на биомасата остава положителен – плюс 4.74 %. В същото време отново, за пореден отчетен период тази година участието на водата в производството на електроенергия продължава да расте. Така например, ако през сравнявания период на 2017 г. участието на ВЕЦ е било от порядъка на 2 564 605 MWh, то сега расте до 4 160 633 MWh. Това е увеличение (плюс) със значителните 62.23 %. Преди седмица бе отчетен ръст от 61.13 %, а преди това – нарастването бе 59.91 %.
Източник: Други (26.09.2018)

Токът за бизнеса поскъпна шоково Поредно драстично увеличение на тока за бизнеса на свободния пазар стресна работодателите и търговци на електрическа енергия. Повишението засяга само един от сегментите на борсата - сделките от т.нар. "ден напред", при който заводи и други предприятия купуват ток. Бизнесът алармира за проблема още в началото на седмицата и предупреди, че това може да засегне и потребителите. Вчера от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) обявиха, че започват разследване, което трябва да изясни има ли спекула на пазара в последните десетина дни. Регулаторът ще проверява всички участници, които продават ток на свободния пазар. Целта е да се види дали има опити за манипулиране на пазара на ток на едро, съобщи председателят на комисията Иван Иванов. В началото на седмицата от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) и от Асоциация свободен енергиен пазар обявиха, че са сезирали КЕВР за завишените цени на борсата в сегмента "ден напред" в периода 17 - 21 септември, когато цените са били екстремно високи - около 200 лв. за мегаватчас. Оказва се, че тарифни смущения е имало и вчера. Иванов даде пример за изтъргуваните количества за четвъртък, когато средната им цена е била почти 150 лв. за мегаватчас, което според него е "изключително много". Към днешна дата е ясно, че не работи единият блок на АЕЦ "Козлодуй", има спрени блокове в ТЕЦ "Марица-изток 2", на пълна мощност работят двете американски централи, уточни той. Търговците на ток и бизнесът изтъкнаха, че това поскъпване се регистрира само на българската енергийна борса, но не и на останалите европейски платформи. Тъй като Електроенергийният системен оператор отчита нетен внос, явно е, че поскъпването се дължи изцяло на вътрешни фактори, посочват от двете организации и предупреждават, че повишението на цените може да се окаже пагубно и за потребителите. Според тях скокът на цените се дължи на това, че държавните АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ "Марица-изток 2" не предлагат достатъчно количества енергия на борсата и големите участници на пазара се възползват от това и диктуват цените. И дават пример - в сегмента "ден напред" на 17 септември например са били постигнати цени за базова енергия от 179.96 лв. за мегаватчас. В същия ден, но на пазара "в рамките на деня", цените за базова енергия са били между 43 и 53 евро за мегаватчас, което е смущаващо голяма разлика. Това противоречи на пазарните принципи и остава съмнение за предварителни двустранни договорености и пазарни манипулации спрямо борсовите пазари, смятат от двете организации. По случая вече е създадена работна група към КЕВР, която ще трябва да проучи откъде идват колебанията в цените на борсата. За целта експертите ще съберат всички данни от Българската независима енергийна борса (БНЕБ) и ще изготвят доклад. Проверката трябва да приключи най-късно до 4 месеца. Това е първото разследване, което енергийната комисия започва, след като получи такива правомощия с промени в Закона за енергетиката от януари. Проблеми с цените на свободния пазар имаше и тогава, когато електроенергията поскъпна между 40 и 60%. Тогава проблемът пак се оказа свързан с държавните производители. "На собствените си платформи АЕЦ "Козлодуй" и държавната ТЕЦ "Марица-изток 2" продават тока много по-евтино в сравнение с енергийната борса. По този начин се манипулира пазарът - къде отива разликата между ниската цена на собствената платформа и високата на борсата и тази, която ни се предлага на нас"?, възмути се тогава шефът на АИКБ Васил Велев. За спекула намекна и ресорният министър Теменужка Петкова. "Цените на свободния пазар са резултат от споразумения между бизнеса и търговеца на ток, а държавата не може да се намеси. Ако се получават оферти с идентични цени от различни търговци, то тогава има индикации за наличие на изкуствено увеличаване на цената и всеки един тогава трябва да сезира компетентните органи", заяви тя пред БНТ.
Източник: Сега (05.10.2018)

ТЕЦ Варна влиза в плана за развитие на елмрежата ТЕЦ Варна, чийто мажоритарен собственик вече е почетният председател на ДПС Ахмед Доган, е включен в десетгодишния план за развитие на преносната електрическа мрежа на България за периода 2018-2027 г. Това става ясно от плана на Електроенергийния системен оператор, публикуван на страницата на Комисията за енергийно и водно регулиране. През последните три години централата не работеше, докато беше собственост на ЧЕЗ. В плана операторът посочва, че от началото на 2018 г. е направена промяна в собствеността на ТЕЦ Варна, което ще доведе до изменение на стратегическите планове за развитие на централата. Изготвянето на евентуална прогноза за участието на централата в пазара на електроенергия в България изисква подготовка на задълбочен и комплексен бизнес план, какъвто инвеститорът е обявил, че ще изготви.
Източник: Дума (10.10.2018)

При недостиг на ток ще се разчита и на "Мини Марица-изток", и "Стомана Перник" При недостиг на ток енергийната ни система вече ще може да разчита освен на ТЕЦ-овете от студения резерв и на две предприятия. Търговете на Електроенергийния системен оператор бяха спечелени от "Мини Марица-изток" и "Стомана Перник". При необходимост тези две дружества ще предоставят предварително закупените от тях количества на други промишлени предприятия, които в момента имат нужда от ток. За пръв път в страната ни се прави опит да бъде осигурен този така наречен третичен резерв, обясни пред БНР изпълнителният директор на Електроенергийния системен оператор Ангелин Цачев. "Решихме, че е най-добре през тази година да пуснем един пилотен проект, с който да видим плюсовете и минусите от предоставянето на един такъв третичен резерв. И ако резултатите са добри и обнадеждаващи, това нещо ще продължим да го развиваме и през следващите години, каза той.
Източник: Дума (25.10.2018)

Фондът за енергийна сигурност ще върти 2.23 млрд. лв. годишно Поскъпналите над два пъти парникови емисии в европейската търговия и новото изискване от средата на 2018 г. компонентата от цената на тока "задължение към обществото" да влиза във Фонда "Сигурност на електроенергийната система" (ФСЕС) увеличават значително сумите, с които той ще оперира не само през тази година, но и следващите три. Така фондът ще върти 2.23 млрд. лв. годишно при досега постъпващи и изплащани от него средства с над 1.7 млрд. лв. по-малко. Това става ясно от актуализираната средносрочна бюджетна прогноза на финансовото министерство за периода 2019-2021 г. ФСЕС бе създаден в средата на 2016 г. с 5-процентни отчисления от продадения ток от всички електроцентрали и с приходите от търговията на държавата със спестените парникови емисии в резултат на свитата спрямо референтната 1990 година промишленост и намалените замърсявания на въздуха от предприятията. По-късно принудени да правят 5 на сто вноски във фонда бяха "Електоренергийният системен оператор" и "Булгартрансгаз". С парите се покриваха разходите на "Националната електрическа компания" (НЕК) за задължителното изкупуване на произведената от възобновяемите източници електроенергия по преференциални цени. Първоначалните преводи към държавната компания бяха около 350-450 млн. лв. годишно. Поправки в Закона за енергетиката от началото на 2018 г., влезли в сила от средата на годината, обаче увеличиха значително ролята на ФСЕС. От юли 2018 г. всички производители на ток с инсталирана мощност над 4МВ бяха принудени да продават своята електроенергия на борсата, а разликата между постигнатите там пазарни цени и определените от енергийния регулатор преференциални тарифи за тока от слънце, вятър и биомаса се покрива има от ФСЕС. В същото време във фонда започнаха да постъпват и сумите от компонентата "задължение към обществото", която е част от цената на тока, за да могат да се извършват тези нови разплащания. Изчисления на финансовото министерство сочат, че приходите от "задължение към обществото" във ФСЕС възлизат на 1.2 млрд. лв. годишно. Към тях се прибавят и рязко повишените приходи от продадените държавни парникови емисии заради поскъпването им от 9.8 евро за тон в началото на 2018 г. до 21.79 евро за тон през август и прогноза да ударят 25 евро до края на годината. Това ще донесе 530 млн. лв. повече от въглеродни емисии във фонда, в който през миналата година влязоха 244 млн. лв. от парниковата търговия. Отделно се оказва, че през 2019 г. България ще има право да продаде по-голямо от досегашното количество СО2 квоти на европейският пазар, което означава още повече приходи по това перо. Така в бюджетната прогноза за периода 2019-2021 г. за Фонда "Сигурност на електроенергийната система“ се предвижда неговите годишни разходи да са 2.23 млрд. лв. От тях около 1 млрд. лв. ще бъдат предоставени на НЕК за компенсиране на разходите му като обществен доставчик, който продължава да е длъжен да купува електроенергията от двете американски въглищни централи в комплекса "Марица Изток" и от всички възобновяеми източници с инсталирана мощност под 4 МВ. 1.230 млрд. лв. са предвидени за изплащане на договорите за премиране на разликата между пазарните и преференциалните цени на тока от топлофикационни централи и когенерации и слънчеви, вятърни и на биомаса електроцентрали с мощност до 4 МВ. Бюджетната прогноза за периода 2019-2021 г. предвижда Министерството на енергетиката да получи за извеждането от експлоатация на малките реактори на АЕЦ "Козлодуй" и за управлението на радиоактивни отпадъци 46 млн. лв. догодина, 47 млн. лв. - през 2020 г., и 50 млн. лв. - през 2021 г.. В тези суми влиза и издръжката на Държавното предприятие "Радиоактивни отпадъци“. Ведомството ще получи и 28.2 млн. лв. за финансиране на разходи в изпълнение на Националния план за инвестиции до 2020 г. в сероочистващи инсталации за намаляване замърсявания на въздуха то въглищните централи.
Източник: Медия Пул (26.10.2018)

АЕЦ “Козлодуй” с 69% ръст на печалбата АЕЦ “Козлодуй” отчита 69% ръст на печалбата за първите три тримесечия на тази година в сравнение със същия период на миналата. До края на септември 2018 г. печалбата достига 169, 6 млн. лв. спрямо 101 млн. лв. за година по-рано. Това показва отчетът на дружеството за първите 9 месеца на годината. Атомната централа има по сметки на дружеството 417 млн. лв., като това е увеличение с 227,5 млн. лв., сравнено с предходната година. Печалбата на Българския енергиен холдинг, в чийто състав влиза и АЕЦ “Козлодуй”, е 134,3 млн. лв. спрямо 116,2 млн. лв. за година по-рано. “Булгартрансгаз” отчита увеличение на печалбата с близо 20 млн. лв. на годишна база, като тя достига 68,8 млн. лв. Към 30 септември 2018 г. 484,19 млн. лв. са наличните средства на дружеството, като увеличението е с 54,43% спрямо същия период на м.г. След кратък период, в който Националната електрическа компания отчиташе печалба, сега тя е на загуба в размер на 153,4 млн. лв. Рекордьор по загуби в енергетиката обаче е държавната ТЕЦ “Марица-изток 2”. Към 30 септември 2018 г. отрицателният финансов резултат е 260,4 млн. лв. Основна причина са разходите за квоти за емисии, струващи 259,1 млн. лв., което е близо 3 пъти увеличение спрямо 89,1 млн. лв. за същия период на 2017-а. Спад на печалбата отчита и Електроенергийният системен оператор. За третото тримесечие този спад е 18 млн. - 43,4 млн. лв. м.г. на 25,1 млн. лв. през тази. В държавната отбранителна индустрия ВМЗ-Сопот отчита спад на печалбата от 136,6 млн. лв. на едва 1,3 млн. лв.Финансовият отчет на “Кинтекс” показва, че дружеството достига 29,4 млн. лв. печалба спрямо 17 млн. лв. за година по-рано.
Източник: 24 часа (07.11.2018)

Енергетиката и ЕСО започват проверки на топлофикациите Екипи на министерството на енергетиката и на електроенергийния системен оператор (ЕСО) започват съвместни проверки на топлофикационните дружества в страната относно ангажиментите им за поддържане на определени запаси от горива за зимния сезон, от ресорното министерство. Обект на инспекциите относно спазването на Наредба 11 за резервите от горива ще бъдат ТЕЦ „Марица-изток 2“ ЕАД, ТЕЦ „Марица 3“ АД - Димитровград, ТЕЦ „КонтурГлобал Марица изток 1“ ЕООД, гр. Гълъбово, ТЕЦ „Брикел“ ЕАД, ТЕЦ „Бобов дол“ ЕАД, „Топлофикация-Русе“ ЕАД, „Топлофикация-Габрово“ ЕАД, „Топлофикация-Сливен“ ЕАД и „Топлофикация-Перник“ АД. ЕСО ЕАД ще инспектира техническата изправност и поддържаните запаси на доставчиците с договори за осигуряване на разполагаемост за студен резерв - ТЕЦ „Бобов дол“ ЕАД, ТЕЦ „Марица 3“ АД - Димитровград и „Топлофикация-Русе“ ЕАД. Проверките ще продължат до 29 ноември. Съвместните инспекции са част от мерките за постигане на сигурно, безопасно и ефективно функциониране на електроенергийната система през зимния сезон.
Източник: Монитор (15.11.2018)

Ядреният бизнес на БЕХ процъфтява, НЕК потъна още в червената зона ЕСО и държавните мини се съживяват след лошите показатели от лятото АЕЦ "Козлодуй" и "Булгартрансгаз" отчитат отлични финансови резултати за деветмесечието на 2018 г. Мини "Марица Изток" и "Електроенергийният системен оператор" (ЕСО) се съживяват след влошените показатели за шестмесечието. "Булгаргаз" обаче отстъпва съществено назад от добрите си резултати преди три месеца, а "Националната електрическа компания" (НЕК) и ТЕЦ "Марица Изток 2" потъват още по-дълбоко в червената зона. Тяхната компания майка "Български енергиен холдинг" (БЕХ) също подобрява финансовите си показатели благодарение на процъфтяващия ядрен бизнес. Това сочат финансовите отчети на държавните енергийни дружества под шапката на БЕХ, публикувани на сайта на Министерството на финансите. От данни се вижда, че подобряването на по-голямата част от държавната енергетика се дължи на повишените цени на тока на свободния пазар, макар това изобщо да не важи за въглищната електроцентрала, както и на поскъпналия газ. Резултатите можеше да са още по-добри, ако "Булгаргаз" не беше загубил над 44 млн. лв. от обезценки на несъбрани вземания от топлофикации и от потъналите във фалиралата Корпоративна търговска банка депозити. Негативно влияние оказват драстично поскъпналите парникови квоти, които държавната ТЕЦ "Марица Изток 2" трябва да купува, за да компенсира изхвърляните в повече вредни газове във въздуха. Друг негативен фактор е намаленият с 1 млрд. куб. м транзит на руски природен газ, както и увеличената задлъжнялост на част от дъщерните дружества към собственика им БЕХ и неговата към кредитори. Държавната ТЕЦ "Марица Изток 2" продължава да пропада Държавната въглищна централа, която на полугодието отчете загуба от 122 млн. лв., драстично е влошила финансовия си резултат и вече е на минус 265 млн. лв. Дружеството, което се отказа от сигурни приходи от студения резерв и те отидоха в купената от почетния лидер на ДПС Ахмед Доган ТЕЦ "Варна", отчита с 54 млн. лв. по-малко приходи от свободния пазар, независимо че цените там се повишиха в този период. Като цяло приходите от реализирана продукция на централата за периода са намалели с 9 млн. лв. до 432.4 млн. лв. Повишени са обаче постъпленията от предоставена разполагаема мощност на НЕК, с което бе оправдано и развалянето на договора с ЕСО за студен резерв и неучастие в следващи търгове за стендбай мощности, от което ТЕЦ "Варна" си осигури 27 млн. лв. приходи. Задълженията на ТЕЦ "Марица Изток 2" вече са 1.199 млрд. лв. Те обаче ще нараснат още, тъй като предстои БЕХ да купи парникови квоти за дейността на въглищната мощност и разходите да бъдат оформени като поредният вътрешен заем към дъщерната фирма. Загубата на НЕК надхвърли 153 млн. лв. НЕК, която за шестмесечието отчете загуба от 74 млн. лв., е задълбочила съществено негативния си финансов резултат и "дупката" вече е 153.410 млн. лв. - тоест, влошаване с 62.473 млн. лв. спрямо същия период на 2017 г. От данните става ясно, че това се дължи най-вече на платените 61 млн. лв. по дела, спечелени от фирмите "ОЕТ" ("Обединени енергийни търговци") и "УорлиПарсънс". Делото с ОЕТ нашумя най-вече заради поредицата от опити да се повдигне обвинение срещу съдия Румяна Ченалова за извършено престъпление по служба и документно престъпление, докато гледала този казус и така ощетила НЕК. Според прокуратурата бившата съдийка и основен участник в записите от "Яневагейт" е ощетила държавната компания. В момента случаят се гледа от спецсъда, но от отчета на електрическата компания става ясно, че е платила на ОЕТ 8 млн. лв. по претенцията на фирмата за надплатени от нея суми за зелена енергия. На инженер-консултанта за строежа на АЕЦ "Белене" – "УорлиПарсънс", който осъди НЕК за преждевременно прекратяване на договора по проекта, са платени 53 млн. лв., макар решението на арбитражния съд да бе за 32 млн. евро. Въпреки че НЕК имаше тримесечен срок да реши дали да обжалва плащането, компанията е предпочела да не прави това, а е платила. Дружеството посочва в отчета си, че продължава да работи в условията на отрицателен нетен оборотен капитал и влошен паричен поток. НЕК е закупила с близо 10% по-малко електроенергия, а в същото време е продала по-малко балансираща енергия и така приходите ? са спаднали с 23.7 на сто. Заради много дъждове, водноелектрическите централи на държавното дружество са изработили повече енергия, но това се е отразило върху степента на натоварване на т.нар. американски централи - "Ей И Ес Гълъбово" и ТЕЦ "Контур.Глобал Марица Изток 3". Така НЕК им е плащала за пълна разполагаемост – тоест да може да ползва тока им по всяко време, а е ползвала едва половината от капацитетите им. Също така НЕК е увеличила значително разходите за закупуване на въглеродни емисии за дейността на тези две централи. Това е нейно задължение по силата на дългосрочните договори и платената за целта сума е над 76 млн. лв. Мините излизат от червената зона След като на полугодието Мини "Марица Изток" отчетоха загуба от над 3 млн. лв., три месеца по-късно отрицателният резултат е преодолян и записаната печалба е 3.564 млн. лв. Въпреки това спрямо същия период на предходната година влошаването е съществено, тъй като тогава е била отчетена печалба от близо 41 млн. лв. Въгледобивното дружество обаче е изчистило задълженията си към енергийното министерство за концесионната такса в размер на 18 млн. лв. Мините все пак отчитат спад на приходите от продукция с 54 млн. лв., което е над 13 процента по-малко в сравнение с деветте месеца на 2017 г. Дружеството увеличава и задълженията си и те вече са за 65.8 млн. лв. Близо 30% ръст на износа на ток, но спад в приходите на ЕСО "Електроенергийният системен оператор" също се съживява и преодолява регистрирания в края на юни спад на печалбата до 7.6 млн. лв. В края на септември е наваксал до положителен резултат от над 25 млн. лв., но това е под постигнатите 43.404 млн. лв. година по-рано. ЕСО отчита ръст в износа на ток с над 29 процента до 5.675 млн. МВтч, но като цяло приходите му са намалели с 10 на сто в сравнение със същия период на миналата година или 52 млн. лв. Това се е случило най-вече заради спадналите постъпления от достъп на възобновяеми енергийни източници до преносната мрежа на ЕСО, от продажбата на балансираща енергия и заради междуоператорското компенсиране. "Булгартел", телекомуникационното дружество на БЕХ, също подобрява (макар и слабо) състоянието си, намалявайки загубата си до 415 хил. лв., докато преди година тя е била 439 хил. лв. Основните приходи на дружеството, което има свой филиал в Македония, са от предоставяни услуги на собственика си БЕХ и "Булгаргаз", "Булгартрансгаз", ЕСО и Мини "Марица Изток". "Булгаргаз" дръпва назад Държавният газов доставчик "Булгаргаз" отчете на полугодието чиста печалба от над 47 млн. лв. Сега положителният финансов резултат се е свил до 10.172 млн. лв. Все пак представянето е по-добро спрямо година по-рано, когато нетната печалба е била малко над 1 млн. лв. Снабдителят отчита реализирани с 5.8% по-малко количества руски природен газ на пазара. За периода дружеството не е купувало газ от местен добив. Приходите от продажби намаляват с над 6 процента. Принос за влошените резултати има обезценяването на вземания от топлофикации длъжници и на депозираните в КТБ близо 17.5 млн. лв. Дружеството сега може да си търси от фалиралата банка едва 561 хил. лв. Заедно с обезценените и продадени на цесия дългове на топлофикациите, загубената сума достига 44.523 млн. лв. От отчета става ясно, че "Булгаргаз" е продал не само на собственика си БЕХ борча на "Топлофикация София" за близо 100 млн. лв., но и на НЕК – дълговете на топлофикациите в Плевен, Бургас и Петрич. Отделно газовото дружество има да си прибира още 73.844 млн. лв., а самото то дължи над 34 млн. лв. АЕЦ "Козлодуй" остава отличникът в групата Ядреният оператор в държавната енергийна група продължава да е отличникът ? с чиста печалба от 170 млн. лв. като за три месеца тя е значително нараснала спрямо постигнатите близо 99 млн. лв. положителен резултат в края на юни. Представянето спрямо отчетената преди година 147 млн. печалба е много добро. Тези резултати се дължат най-вече на повишената мощност на VІ блок след ремонта и удължаването на живота му до 104 процента и намаленото време за планов годишен ремонт и презареждане с гориво на V блок. Макар цените на атомната централа на регулирания пазар да са намалени с 92 ст/МВтч през юли с решението на енергийния регулатор, дружеството е успяло да се възползва от повишените цени на тока на свободния пазар. Така приходите от продажбите на ток са се увеличили с 22 на сто. Принос за подобряване състоянието на атомната централа има и издължаването на 117 млн. лв. от НЕК за закупена енергия. Спад на транзита на руски газ Газовият оператор "Булгартрансгаз" (БТГ) отчита счетоводна печалба от 76.467 млн. лв. за деветмесечието, докато преди година тя е била малко над 52 млн. лв. В края на юни 2018 г. чистият положителен резултат бе 47.113 млн. лв. Дружеството отчита повишени с над 6 на сто приходи от балансиране и продажби, но също така и спад в постъпленията от транзита на руски природен газ през България. Пренесените количества са с над 1 млрд. куб. м по-малко спрямо миналата година. Спадът е най-вече за обемите към Турция – с 15 на сто, и за Македония. Увеличен обаче е транзитът до Гърция с над 16 процента. От тази дейност газовият оператор е получил 147.960 млн. лв. срещу 154.784 млн. лв. година по-рано. БТГ също е потърпевш от обезценка на вземане от КТБ, което е намалено с над 2.5 млн. лв. Компанията майка БЕХ получила четвърт повече дивиденти Собственикът на тези дружества – БЕХ, също отчита подобрение на финансовия си резултат, благодарение на платения солиден дивидент от ядрената централа. Печалбата е повишена до 137.706 млн. лв. - малко повече спрямо постигнатия в края на юни резултат от 132 млн. лв. Това се дължи на повишените с близо 23 на сто или 219 млн. лв., платени от дъщерните дружества дивиденти за управление. Реално обаче огромната част от тези плащания се пада на АЕЦ "Козлодуй", а закъсалите финансово не са внесли нищо. От отчета на БЕХ става ясно, че холдингът вече е предоставил заеми на дъщерните си дружества за 2.996 млрд. лв., а неговите пасиви достигат 3.328 млрд. лв. заради новата облигационна емисия. Наскоро обаче БЕХ погаси изцяло първия си облигационен заем и в момента задължнялостта му е по-ниска от записаната в отчета за деветмесечието.
Източник: Медия Пул (22.11.2018)

Електропровод за 120 млн. лева между Бургас и Добруджа Строителство на електропровод с мощност 400 киловолта започва Електроенергийният системен оператор (ЕСО) в четвъртък. Той е с дължина 86 километра и е от подстанция “Добруджа” до подстанция “Бургас”. Изграждането му ще струва 120 млн. лв. Далекопроводът е част от трансевропейската инфраструктура и е един от петте проекта у нас от общ европейски интерес. 50% от финансирането се осигурява от европейския механизъм “Свързана Европа”. След построяването му ще се подобри свързаността не само между България и Румъния, но и по направлението север - юг на Югоизточна Европа. По този начин ЕСО навлизал в съществената фаза по реализацията на петте проекта от общ европейски интерес. Те щели да спомогнат за развитие на трансевропейската енергийна инфраструктура, съобщават от системния оператор. В събитието ще участват зам.-министърът на енергетиката Красимир Първанов, изпълнителният директор на ЕСО Ангелин Цачев и представители на Изпълнителна агенция „Иновации и мрежи“ към Европейската комисия.
Източник: 24 часа (22.11.2018)

Играта с тока извади от пазара 16 фирми 50 са действащите търговци на ток у нас - поне това показва списъкът на Електроенергийния системен оператор. Доскоро са били повече, но 16 вече не са на пазара - 9 са отстранени, което според бранша е равно на фалит, а 6 са се оттеглили. Като основна причина за излизането на търговци от пазара се посочват колебанията в цените на тока, което пречи фирмите да направят точни разчети на финансите си. В края на 2017 г. например заради невъзможност да изпълни договорите си фалира един от най-големите търговци - “Фючър енерджи”, който беше фаворит да купи активите на ЧЕЗ в България. Преди това от пазара бяха отстранени Кей Ар Джи, “Данс Енерджи”, “Енемона Ютилитис”, “Ар Си Пауър Енерджи” и “Тошел 92”. Три други компании вече се бяха оттеглили - “Гинмар съплай”, “Ват и ваолт”, “Ес И И Пауър Трейдинг”. Експерти коментират, че от 2014-а до края на 2016 г. цените на тока в Европа са вървели надолу и са били атрактивни за началото на този бизнес у нас. Дъното е било в началото на 2016 г., когато стартира и българската борса. Търговци са сключвали договори за дългосрочни доставки, без да са купили енергията и към онзи момент това е вървяло. В края на 2016 и началото на 2017 г. са спрени френските атомни централи, има студена зима, следва суша и има поскъпване. През 2018 г. високите цени на тока са заради въглеродните емисии, които от 4-5 евро за тон стигнаха до 25 евро през септември. В момента се наблюдава леко връщане назад - в петък цената падна докъм 19 евро. През 2018 г. от пазара бяха извадени “Енергийна финансова група”, а от октомври и “Енерджи пауър”. Един от собствениците на първата компания - Богомил Манчев, каза за “24 часа”, че излизането от пазара е свързано предимно с фалита на КТБ и с искането на синдиците да върнат втори път вече платен кредит. Манчев не отрече обаче, че на решението е повлияла и ситуацията на свободния пазар. И през тази година цените на борсата продължават да растат Една от причините е, че около България токът поскъпва. Недостатъчното предлагане на електроенергия по дългосрочни договори е друга причина, сочена от търговци и от индустрията, за трудната ситуация на пазара. Ако един търговец сключи договори с клиент за цялата 2019 г., то няма откъде да купи ток. Често единствената му опция е да купува от пазара “Ден напред”, където енергията е по-скъпа, което ги изкарва на червено. Затова търговците се отказват от големи клиенти, които искат дългосрочна доставка. На тази платформа напоследък ток предлага само АЕЦ “Козлодуй”, на два търга постигна цени от 88 и малко над 90 лв. за мегаватчас с доставка 2019 г. Третият фактор е, че износът на електроенергия расте с 39%. На нашия свободен пазар играят големи чужди търговци. “Нашите не могат да хванат ръка, а няма земна сила, която да спре купуването на енергия за износ”, казват експерти. Според Мартин Георгиев - председател на Асоциацията на търговците на електроенергия, монополът на борсата лишава търговците от гъвкавост. Освен това търговците са задължени да събират от клиентите си парите за таксата “Задължение към обществото” и да ги внасят във фонд “Сигурност на електроенергийната система”, т.е. съществува и рискът клиентът да не им ги плати. От търговците се иска и банкова гаранция към фонда, които блокират средства. Търговците на ток събират и внасят пари на клиентите си за акциз, ДДС и мрежови услуги, което е допълнителен финансов риск. Високи такси и обезпечения се изискват от борсата за всеки търгуван мегаватчас. Според асоциацията обемите се увеличават, но това води и до по-големи разходи. Търговците имат задължения да постигат енергийни спестявания при клиентите си и съответно да внасят средства във фонд “Енергийна ефективност и възобновяеми източници”. Към момента тези разходи били непосилни за тях. За да се постигне ценова стабилност, компаниите настояват на пазара на едро перманентно да се предлагат договори за пиков и базов товар с различна продължителност - от 1 месец до 1 година. Единственият начин да се купи пикова енергия сега била на сегмента “Ден напред” на борсата. Там средната цена за 2016 г. е 76,27 лв. за мвтч, а за 2017 г. - 104 лв., което е ръст от 36%. Никой търговец не е предвидил този ръст, което е довело до фалита на две от големите фирми - “Фреа Акспо” и “Фючър Енерджи”. .Свили сме дейността си, отказваме се от клиенти ниско напрежение, оставаме с няколко големи, ще наблюдаваме година пазара, за да видим има ли промени в правилата и ще решаваме”, коментира Румяна Георгиева, собственик на “Енерджи МТ”. Според Богомил Манчев сегашната ситуация ще доведе до оставането на само няколко големи търговци на пазара. От 1 януари ще излезе на борсата токът от ВЕИ над 4 мегавата и този от когенерациите. Бизнесът очаква това да окаже благоприятно влияние на цените. Търговци обаче смятат, че ще има още по-големи амплитуди в цените на свободния пазар. Въпреки вълненията на свободния пазар на ток не се наблюдава вълна на връщане на фирми от свободния на регулирания пазар, казва Пламен Стефанов, управител на “Енерго-Про Продажби” и член на УС на “Енерго-Про Енергийни услуги”. Не се наблюдава обаче и обратният процес - излизане на фирми от регулирания към свободния пазар. Борсата: Таксите ни са като тези в Хърватия и Сърбия Таксите, които прилагаме, са калкулирани според разходите - настоящи и бъдещи. Сравнение на тарифите на европейските борси показва, че у нас не са най-високи, заявиха от българската енергийна борса. Те били съпоставими и с тези, които са стартирали пазарен сегмент “Ден напред” едновременно с нас - CROPEX (Хърватия) и SEEPEX (Сърбия). Общата такса (оборот и сетълмент) у нас била идентична с тази на хърватската борса и значително по-ниска от общата такса за сетълмент и оборот, определена от сръбския оператор. Българската борса била единствената в региона, която предлага две тарифи в зависимост от търгуваните обеми. Основната идея за въвеждането им била участниците, които реализират малки обеми, да бъдат натоварени с по-малки постоянни разходи. Затова те са освободени от плащането на годишна такса. В утвърдения бизнес план се предвиждало постепенно намаляване на всички видове такси. От 1 ноември по-ниска е тази за сетълмент на сегмент “Централизиран пазар за двустранни договори”. Изискваните обезпечения били едни от най-либералните в Европа, като моделът, който се следвал, се използвал на всички останали пазари, опериращи с платформата на Nordpool. След промяната на Закона за енергетиката от 1 юли 2018 г. електроенергията на производители с мощност над 4 мегавата би трябвало да се продава през една или няколко платформи, оперирани от борсата. Изборът на конкретна търговска стратегия е въпрос, решим единствено от участниците, посочват от борсата. Оттам допълват, че цената на отделните пазари и продукти силно се влияе от нивата при съседните и европейските пазари.
Източник: 24 часа (23.11.2018)

Започна строеж на нов електропровод от Варна до Бургас Строеж на нов 400-киловолтов електропровод между подстанциите "Варна" и "Бургас" започна "Електроенергийният системен оператор" (ЕСО) в четвъртък. В изграждането на дългото 86 км. трасе ще бъдат инвестирани 120 млн. лв., половината от които са предоставени на държавния оператор по европейския механизъм "Свързана Европа". Електропроводът "Добруджа-Бургас" ще се подобри сигурността на електропреносната система на Югоизточна Европа. Наред с това ще се гарантира сигурността на междусистемните обмени на електроенергия между България и Румъния, коментира зам.-министърът на енергетиката Красимир Първанов по време на първата копка, цитиран от енергийното ведомство. "Реализацията на проекта е в изпълнение на заложените по време на първото българско председателство на Съвета на ЕС приоритет за енергийна свързаност в региона“, допълни той. "С началото на изграждането на електропровода Добруджа-Бургас ЕСО навлиза в решителната фаза на работа по петте проекта от общ европейски интерес. За тях дружеството ще получи 60 млн. евро по Механизма за свързване на Европа“, каза изпълнителният директор на ЕСО Ангелин Цачев. Съоръжението между Добруджа и Бургас е част от група проекти от общ интерес "Увеличаване на преносната способност между България и Румъния”, необходима за реализацията на приоритетния европейски коридор Север–Юг., допълват от министерството. Групата проекти се осъществява съвместно от българския и румънския системен оператор и включва освен новия електропровод високо напрежение на българска територия, и три вътрешни линии на румънска територия. Реализацията на проектите ще реши основните инфраструктурни нужди за повишаване преносната способност на електроенергийната мрежа, ще доведе до подобряване сигурността на доставките в региона, както и до ускоряване на пазарното интегриране, казват още от ведомството.
Източник: Медия Пул (23.11.2018)

Ковачки си уреди още 1.3 млн. лв. от студения резерв На 29 ноември държавният Електроенергиен системен оператор е подписал договор със свързания с Христо Ковачки ТЕЦ "Брикел" за осигуряването на студен резерв в периода от 1 декември до 31 март догодина. Споразумението е за предоставянето на 40 МВт разполагаема мощност за 2903 часа, които не работят, но получават пари, за да стоят в готовност и при необходимост да бъдат активирани. В случая ще бъдат платени 1 273 836 лева. Централата е била единствен кандидат в обявената седмица по-рано процедура и е предложила тарифа само с 3 ст. под максимално допустимите 11 лв./МВтч. Тук важното е, че Ковачки продължава да е сред двамата любимци за студен резерв (другият е ТЕЦ "Варна" на Доган), въпреки че през януари 2017 г., когато имаше рекордно потребление на ток, две от неговите централи не успяха да заработят. Тогава той беше глобен, но въпреки това пак е на печалба от договора си.За тази зима свързаните с него ТЕЦ "Бобов дол", "Топлофикация Русе" и ТЕЦ "Марица 3" вече си осигуриха големи договори с ЕСО за предоставянето на студен резерв. Първата централа ще получи малко над 12 млн. лв., втората - 6.81 млн. лв., а контрактът на третата е за 6.61 милиона. Или общо 25.4 млн. лв., които с новия договор на "Брикел" набъбват до 26.7 милиона. Въпреки това властелинът на студения резерв тази зима е централа на Ахмед Доган - ТЕЦ "Варна". След като бе продадена от CEZ в края на 2017 г., тя бързо бе пренастроена да работи на природен газ, а не на въглища, и през лятото се уреди с договори за студен резерв на стойност над 27 милиона. Това означава, че всеки ден до края на юни 2019 г. Доган ще получава по 63 хил. лв. от ЕСО само за да държи ТЕЦ "Варна" в готовност. При активиране на централата приходите стават десетки пъти по-големи. За "Капитал" от системния оператор обясниха, че през настоящата година вече се е налагало активирането на един блок от ТЕЦ "Варна" поради завишени товари, непланирани в графиците на търговските участници. Последно това се е случило на 18 ноември заради първите повишени товари в системата, продиктувани от рязкото застудяване. Тогава е бил активиран и един блок от ТЕЦ "Русе".
Източник: Капитал (03.12.2018)