ЕСО отчита серозен ръст на износа на ток през 2021 г. През 2021 година салдото между износа и вноса на електроенергия е положително в размер на 8,65 тераватчаса. Това представлява увеличение от почти 155% спрямо 2020 година, сочат оперативните данни на Електроенергийния системен оператор (ЕСО).От есента цената на електроенергията в Европа се увеличи съществено заради дефицита на природен газ, което пък направи печелившо производството на ток от въглища. Така у нас на пълни обороти заработи ТЕЦ "Марица Изток 2". Към края на годината българските електроцентрали са произвели общо 46,9 тераватчаса електроенергия, което е увеличение от 16,7% спрямо миналата година. Основна заслуга за това повишение е именно на базовите централи в енергийната система, които са произвели 38,7 тераватчаса електроенергия, или увеличението е от малко над 15 на сто. При водните централи увеличението също е съществено - с 51% до 5 тераватчаса. Потреблението на електроенергия в страната през изминалата година се увеличава, но с много по-малка стъпка - с 4% до 38,2 тераватчаса, става ясно още от статистиката на ЕСО. През последните месеци често се чуват призиви за ограничаване на износа на електроенергия, за да бъде намалена цената на тока на борсата у нас. Анализите обаче показват, че количествата на пазара са достатъчни и няма основания за спиране на износа, каквито са европейските изисквания. Новият парламент обяви мораториум върху цената на електроенергията, но на битовия пазар, която трябваше да бъде актуализирана на 1 януари 2022 година. Средната цена на електроенергията на свободния пазар през ноември надхвърля 408 лева за мегаватчас базов товар в сегмента "Ден напред". За битовите потребители цената е фиксирана на ниво от 119 лева за мегаватчас с решение на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), взето на 1 юли 2021 година, тоест в началото на регулаторния период. Заради ограниченията на парламента до края на март 2022 година цената на тока за бита ще се запази на това ниво.
Източник: Инвестор.БГ (05.01.2022)

Ямболският завод за синтетика ще се разшири със соларен парк за 14 млн. лв. Българският производител на синтетични влакна „Ямболен“ планира да изгради собствена фотоволтаична централа до своя завод в Ямбол. За целта компанията е поискала одобрението на своите акционери, става ясно от публикувано съобщение в платформата x3news. „Ямболен“ планира да подпише договор с местната PV Consult за изграждане на соларен парк на стойност около 14.5 млн. лв. Идеята е инвестицията да бъде финансирана със заем за същата сума. Сделката предвижда проектиране, изграждане и монтаж на фотоволтаична инсталация с мощност 9998,46 kWp, както и доставка на съответното оборудване. Предвижда се соларните панели да бъдат разположени на терени и покриви на сгради с обща площ от около 100 дка. „Ямболен“ вече е задвижил процедурите, свързани с одобрения на строителството както към общината, така и към КЕВР и ЕСО. Компанията за синтетика смята да използва произведената от соларния парк електроенергия за собствена консумация, но и за продажба. С инвестицията си дружеството предвижда да снижи енергийните си разходи, да обнови постепенно машинния си парк с цел повишаване на производителността и намаляване себестойността на продукцията. Компанията има за цел и да генерира допълнителни приходи от продажбата на електроенергия, с които да покрие част от натрупани загуби за предишни години. Според изчисления на „Ямболен“ инвестицията би трябвало да се изплати за срок от около 5 години и половина. „Ямболен“ се занимава основно с производството на полиестерни влакна, полиестерна коприна, технически каучукови изделия, неорганични соли и текстил. Печалбата ? се сви рязко до 97 хил. лв. през първите девет месеца на изминалата година спрямо близо 200 хил. лв. през 2020 г. За същия период приходите намаляха до 526 хил. лв. от 751 хил. лв., показват последните финансови отчети на дружеството. Изпълнителят PV Consult е с 12-годишен опит в реализирането на фотоволтаични централи на територията на 24 държави по света.
Източник: Други (10.01.2022)

Фирма от Пловдив е шампион със 182 млн. от обществени поръчки. Пловдив остава след Варна със 70 млн. по-малко Годишният статистически бюлетин на Агенцията за обществени поръчки (АОП) остави за пръв път Община Пловдив извън топ 10 на най-големите възложители по ЗОП. През 2021 година Варна почти догони София по размер на публичните харчове. Въпреки скромните харчове на местната община, най-голямата фирма - изпълнител на обществени поръчки, е именно от града под тепетата. През изминалата година Община Пловдив е възложила поръчки с подписани договори за 97 542 440,77 лева. Макар и това да е един от най-сериозните резултати на града, за пръв път от пет години Пловдив остава извън най-големите възложители, като заема мястото в подножието на топ 10. Общият брой на договорите през измината година пък е 132, което вади Пловдив пък извън топ 15 по този показател, което също се случва за първи път. За сметка на това процедурите по събиране на оферти и избор на изпълнител на местната администрация са сред най-често пропадащите заради обжалвания и искания за временно или постоянно спиране на процедурата (на 8-о място сред всички възложители в страната с над 30 различни поръчки за годината с жалби в КЗК). Въпреки това, през 2021 година, Пловдив е похарчил с близо 17 млн. лева повече, в сравнение с предходната година, когато резултатът беше малко над 80 млн. лева, които през кризисната 2020 година стигнаха за четвърто място сред най-големите възложители, като тогава градът под тепетата изпревари дори столицата по размера на направените публични разходи.Най-големият възложител в страната за изминалата година е Електроенергиен системен оператор ЕАД с близо 700 млн. лева поръчки по ЗОП, второто място е за АЕЦ Козлодуй с 460 млн. лева. Фирма от енергийният сектор завършва топ 3 - едно от дружествата на ЧЕЗ-Разпределение АД е с обществени поръчки за 245 млн. лева. Общо трите дружества минават 1,4 млрд. лева разходи по ЗОП през 2021 година. Що се отнася до останалите общини в страната, и София, и Варна регистрират огромен скок през изминалите 12 месеца. Столична община е в подножието на топ 3 с подписани договори за 220 млн. лева по обществени поръчки. Веднага след нея пък е община Варна, която регистрира внушителните 170 млн. лева през миналата година. Бургас остава зад Пловдив и заема 19 позиция с близо 73 млн. лева. Анализът на данните за най-големите възложители в страната показва, че регионите харчат сравнително малък процент от общия дял на обществения ресурс. В топ 50 има едва 10 общини - Столична, Пловдив, Варна, Бургас, Перник, Плевен, Стара Загора, Русе, Велико Търново и Благоевград. Общо те са възложили договори за малко над 785 млн. лева, при общо близо 4,3 млрд. лева от топ 50, което значи, че общините имат под 18% дял от всички публични разходи. На другият полюс пък се оказва пловдивския бизнес. Най-големият изпълнител през 2021 година е от Пловдив и това е компанията "Променергомонтаж" АД. Тя е шампион в усвояването на пари от обществени поръчки през миналата година. Компанията "Променергомонтаж" АД, която е получила договори за 182 млн. лева, е собственост на братята от Девин Мирен и Кремен Красини. С друго свое дружество - "Красин" ООД, родопчаните са спечелили обществени поръчки за още 162 млн. лева през миналата година. Любопитното е, че през 2020 г. целият оборот на "Променергомонтаж" АД е едва 18,6 млн. лева - 20 пъти по-малко от заработеното чрез обществени поръчки през 2021-ва. Най-големите възложители миналата година са предимно компании и държавни структури в сферата на енергетиката и електроразпределението.
Източник: Марица (11.01.2022)

За месец строят ВЕИ колкото 1 блок в АЕЦ Още 15 200 мегавата ВЕИ мощности - преди всичко соларни централи, се очаква да има в България в близките години. Толкова са заявленията за присъединяване, които инвеститорите са подали в Електроенергийния системен оператор (ЕСО) в последните 3 г. За сравнение, в 11,49 часа в неделя цяла България консумираше ток от 4789 мегавата, а рекордът през зимата е малко над 7000 мегавата. В началото на годината ситуацията истеризира - от 1 януари до 10 февруари в ЕСО са внесени 18 заявления за присъединяване към голямата мрежа на 1004 мегавата мощности, 166 са заявленията за 184 мегавата зелени централи. За месец и 10 дни инвеститори са обявили, че ще строят възобновяеми мощности колкото един блок на АЕЦ “Козлодуй”. Безспорно една от причините е четворното поскъпване на цените на тока за небитовите потребители. За да очертае картината, “24 часа” поиска данни от системния оператор. От началото на годината са сключени 7 предварителни договора за големи зелени централи, които са за 176 мегавата, а с разпределителните дружества – 24 за 202 мегавата.
Източник: 24 часа (22.02.2022)

ЕСО иска да изгради 10 хил. станции за електромобили в България България прави първи крачки към изграждането на адекватна инфраструктура от зарядни станции за електромобили на територията на цялата страна. Електроенергийният системен оператор (ЕСО) подписа Меморандум за сътрудничество с Националното сдружение на общините, Българската браншова камара на енергетиците, Българската асоциация Електрически превозни средства, Индустриален клъстер „Електромобили“ и Асоциацията на собствениците на електромобили в България. Документът е отправна точка за бъдещо сътрудничество между страните, така че заложената цел да бъде постигната до края на 2025 г. Електроенергийният системен оператор ще осигури достъп за присъединяване на изградените зарядни станции до своята електропреносна мрежа. 10 хил. станции за 5 години Целта е до пет години на територията на цялата страна да бъдат изградени 10 хил. станции за зареждане на електромобили от възобновяеми източници. ЕСО стопанисва 297 подстанции, което осигурява възможност зарядната инфраструктура да бъде с национален обхват. Предвижда се разгръщане на групи бавни и бързи зарядни станции, които да обслужват леките електромобили, обществения и тежкотоварния електрически транспорт. Споразумението за сътрудничество отчита очакваното масово навлизане на електрическите превозни средства в периода от 2030 до 2040 г. Прогнозата на експертите на ЕСО сочи, че до 2030 г. електромобилите у нас ще достигнат 200 хил., а за покриване на годишното им електропотребление ще са необходими 600 000 МВтч електроенергия. Разчетите на ЕСО предвиждат до 2040 г. електрическите автомобили в България вече да са 2 млн. с годишно електропотребление от близо 6 000 000 МВтч., а през 2050 година техният брой да достигне 3.5 млн., за захранването на които годишно ще е необходима над 10 000 000 МВтч електрическа енергия. В момента автомобилният парк в България потребява течни горива, чийто еквивалент в електроенергия е 45 млн. МВтч. Масовото навлизане на електрическите превозни средства до 2050 г. ще намали три пъти консумираната енергия в транспорта. Меморандумът за сътрудничество предвижда страните да обменят информация за състоянието на инфраструктурата, текущата и очакваната необходимост от локации и подходяща зарядна мощност, решения на правителството и общините, както и финансови разчети за необходимия ресурс за развитието на тази инфраструктура. Националната зарядна инфраструктура ще способства оползотворяването на електроенергията от възобновяеми източници и развитието на екологичния транспорт на територията на цялата страна, включително и в отдалечените от главните пътни артерии населени места.
Източник: Money.bg (24.02.2022)

Компенсират мрежовите оператори с около 221 млн. лева Според приетите днес (24 февруари) от правителството промени в програмата операторите ще бъдат компенсирани с цялата разлика между определената от КЕВР прогнозна пазарна цена и борсовата цена, по която те закупуват енергията за технологичните си разходи. Става дума за разходите на операторите на електропреносната и електроразпределителните мрежи за закупуване на електроенергия за технологичните им нужди. По закон тези компании закупуват електроенергията, необходима за покриване на технологичните им разходи единствено от свободния пазар. От компенсациите ще се възползват операторът на електропреносната мрежа „ЕСО“ ЕАД и петте оператора на електроразпределителни мрежи „ЧЕЗ Разпределение България" АД, „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, „Електроразпределение Север“ АД, „ЕРП Златни пясъци“ АД, ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура“. С предходно решение от края на миналата година правителството утвърди компенсация на мрежовите оператори за технологичните им разходи в пълен размер за периода юли - декември 2021 година. Необходимите за целта финансови средства - около 221 млн. лв. - ще бъдат осигурени от фонд „Сигурност на електроенергийната система". Плащането на средствата по Програмата ще се извършва по Споразумение между Министерството на енергетиката (МЕ) и фонд „Сигурност на електроенергийната система" (ФСЕС). Съгласно подписаното споразумение Министерството на енергетиката ще уведомява фонд „Сигурност на електроенергийната система" за размера на полагащата се компенсация, като ФСЕС ще извърши плащането на посочената сума в 3-дневен срок от получаването на уведомлението. Средствата ще се превеждат по парична сметка, посочена от съответния заявител на компенсацията.
Източник: Банкеръ (25.02.2022)

С най-голям принос за енергията от възобновяеми енергийни източници в България са ВЕЦ-овете, посочват от Асоциация "Хидроенергия" Най-голям принос за енергията от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) в България имат водноелектрическите централи (ВЕЦ). През 2021 г. те генерират 61 процента от възобновяемия микс при най-нисък разход за обществото, което от своя страна представлява над 13 на сто от общия енергиен микс на страната. Това посочват от Асоциация "Хидроенергия", позовавайки се на данни от Електроенергийния системен оператор (ЕСО) за произведената електроенергия от ВЕИ за 2021 г. В сектора инсталираните мощности са 2307 мегавата, от които близо 500 мегавата са в частния сектор. През годините частните ВЕЦ-ове, въпреки разликата в съотношението на инсталираните мощности спрямо държавните централи, генерират между 30 и 40 на сто от енергията, произведена от ВЕЦ, което е приблизително 1,5 млн. мегаватчаса годишно, допълват от асоциацията. Схемата на Европейския съюз за търговия с емисии (СТЕ на ЕС) е една от ключовите политики на ЕС за смекчаване на последиците от изменението на климата и цели да осигури ефективен механизъм за намаляване на емисиите, изтъкват от асоциацията. През 2021 г. само членуващите в Асоциация "Хидроенергия" дружества (50,9 на сто от дружествата в частния сектор) са произвели 796 139 мегаватчаса, които се равняват на спестени на българските потребители близо 25 милиона лева (при средно-годишна цена на емисиите 52 евро/тон), в сравнение с електроцентралите, които отделят въглеродни емисии. Или 253 333 тона спестени въглеродни емисии. Въпреки безспорния принос на ВЕЦ-овете за електроенергийната сигурност, за стабилността и за изпълнението на амбициозните европейски цели за постигане на въглеродно неутрална икономика, на национално ниво не се отчита неговото ключово значение. Само преди няколко дни поради форсмажорните глобални събития министър-председателят Кирил Петков увеличи охраната на държавните ВЕЦ. Това е ясен индикатор, че се осъзнава ролята на ВЕЦ-овете за националната енергийна сигурност. Независимо от това обаче липсата на стабилна законова и подзаконова нормативна рамка, както и липсата на подкрепа от страна на държавата и визия за безпрепятственото осъществяване на дейността на сектора, значително застрашават неговата жизнеспособност, добавят от асоциацията. Проблемите в сектора са с изключително спешен характер и се нуждаят от незабавно уреждане, а продължават да се неглижират от ресорни министерства по начин, който силно контрастира с подаваните публично от тях политически заявки. Не се вижда воля да се разбере, че проблемите не са само за частните централи, а от тях зависи и съществуването на държавните ВЕЦ и ВиК дружества. Това е пряко касаещо националната сигурност по много повече аспекти от само един.
Източник: БТА (15.03.2022)

До 2031 година брутното електропотребление в страната няма да надвиши 43 298 гигаватчаса, прогнозират от ЕСО Към настоящия момент се счита, че до 2031 година брутното електропотребление в България няма да надвиши 43 298 гигаватчаса. Това се посочва в Проект на План за развитие на електропреносната мрежа на България за периода 2022-2031 г., разработен от колектив от специалисти на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) ЕАД. Абсолютният максимален електрически товар в страната през 2031 г. се очаква да е 7670 мегавата, а максималния товар за среден работен ден - 7130 мегавата. Прогнозата за развитие на брутното електропотребление в страната е съобразена с прогнозите на Европейската комисия до 2050 година, на Агенцията за устойчиво енергийно развитие, на БАН, както и на Министерство на финансите (по отношение на БВП). В прогнозата е взет предвид и опитът на ЕСО от последните години, който показва, че електропотреблението варира в най-тесните граници между минималната прогноза от 2013 г. и минималната прогноза от 2010 г., а максималните прогнози от всички години са далеч от реализацията и проектния тренд. За периода 2022-2031 г., съгласно инвестиционните намерения, са планирани за изграждане общо 5881 мегавата нови мощности, от които 4858 мегавата са възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Делът на енергията от ВЕИ от брутното електропотребление през 2031 г. се очаква да се доближи до 30 процента, пише в плана на ЕСО. Трябва да се има предвид, че при реализиране на електропотребление, което е близко до минималния вариант, делът на ВЕИ в крайното брутно електропотребление ще се увеличи. В минималния сценарий е предвидено, че през 2031 година брутното електропотребление ще достигне 38 140 гигаватчаса. Прогнозираното електропроизводство от ВЕИ се базира на заложените инсталирани мощности в "Интегриран план в областта на енергетиката и климата на Република България", изготвен от Министерство на енергетиката, но е съобразено със средностатистическото производство от последните години при нормални климатични условия и отчитайки, че производството от помпено-акумулираща водноелектрическа централа (ПАВЕЦ) не е възобновяема електроенергия. В плана на България са предвидени нови ядрени мощности в периода 2030-2040 г., уточняват от ЕСО. Дори и при започване на такъв проект през 2022 година, въвеждане в експлоатация не се очаква преди 2032 година, което е извън обхвата на настоящия план, но тъй като мащабът на тези мощности е концентриран, а не децентрализиран като ВЕИ, то влиянието им е съществено върху развитието на електропреносната мрежа и изисква значителни и продължителни предпроектни проучвания и съгласувателни процедури.
Източник: БТА (22.03.2022)

Базовите централи с над 30 % годишен ръст към 20 март Участието на базовите централи в енергийния баланс в страната се е увеличило с 32,34 процента за периода 1 януари 2022 г. - 20 март 2022 г. спрямо 1 януари 2021 г. - 20 март 2021 г. Това показват данните от най-новата оперативна справка за енергийния баланс в страната на Електроенергийния системен оператор (ЕСО), публикувани днес на страницата на оператора. От началото на годината до 20 март от базови централи са произведени 11 253 277 мегаватчаса електроенергия, докато година по-рано електрическата енергия от тях е била 8 503 277 мегаватчаса, предаде БТА. Производството на електроенергия в България се е повишило с 22,61 на сто за посочения период. От началото на годината до 20 март са произведени 13 058 578 мегаватчаса електроенергия, а за аналогичния период на миналата година - 10 650 725 мегаватчаса. Потреблението на ток в страната се е увеличило с 4,65 процента за периода 1 януари 2022 г. - 20 март 2022 г. спрямо този период година по-рано. От началото на годината до 20 март са изразходени 10 119 813 мегаватчаса електроенергия, докато за същия период на 2021 г. потреблението е било 9 669 820 мегаватчаса. Данните сочат, че за сравнявания период салдото (износ-внос) се е повишило със 199,60 процента. Статистиката на ЕСО показва, че този показател постепенно спада от края на януари тази година. За разглеждания период от ЕСО отчитат увеличение на участието на ВЕИ в преносна мрежа със 17,73 процента, както и в разпределителната мрежа - с 18,70 на сто.
Източник: 24 часа (23.03.2022)

ВЕИ увеличават дела си в енергийния баланс на страната към 27 март Възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) увеличават дела си в енергийния баланс на страната за периода 1 януари 2022 г. - 27 март 2022 г. спрямо 1 януари 2021 г. - 27 март 2021 г. Това показват данните от най-новата оперативна справка за енергийния баланс в страната на Електроенергийния системен оператор (ЕСО), публикувани днес на страницата на оператора. Участието на ВЕИ в преносна мрежа за посочения период се е увеличило с 21,57 процента, докато в разпределителната мрежа повишението е с 20,17 на сто. Данните на ЕСО показват плавно увеличение на участието на ВЕИ в преносната и разпределителната мрежи от началото на годината. В преносната мрежа възобновяемите източници отбелязват най-голямото увеличение при фотоволтаичните електроцентрали (ФЕЦ) - с 39,99 процента, на следващо място са ветроенергийните централи (ВяЕЦ) - 19,53 на сто, но при биомасата се отчита отрицателен процент - минус 1,70. В разпределителната мрежа с най-голямо участие са ВяЕЦ - 26,55 процента, ФЕЦ - с 22,10 на сто. Отрицателният процент на участието на биомаса е минус 22,26. Производството на електроенергия в България се е повишило с 21,62 на сто за посочения период. От началото на годината до 27 март са произведени 14 174 156 мегаватчаса електроенергия, а за аналогичния период на миналата година - 11 654 058 мегаватчаса. Потреблението на ток в страната се е увеличило с 3,64 процента за периода 1 януари 2022 г. - 27 март 2022 г. спрямо този период година по-рано. От началото на годината до 27 март са изразходени 10 929 303 мегаватчаса електроенергия, докато за същия период на 2021 г. потреблението е било 10 545 789 мегаватчаса. Данните сочат, че за сравнявания период салдото (износ-внос) се е повишило със 192,79 процента. Статистиката на ЕСО показва, че този показател постепенно спада от края на януари тази година. Участието на базовите централи в енергийния баланс в страната се е увеличило с 30,99 процента за сравнявания период. От началото на годината до 27 март от базови централи са произведени 12 198 287 мегаватчаса електроенергия, докато година по-рано електрическата енергия от тях е била 9 312 067 мегаватчаса.
Източник: БТА (30.03.2022)

Правителството се е съгласило да раздроби БЕХ Правителството ще отговори на дългогодишните искания на Европейската комисия и ще извади две от държавните предприятията от Българския енергиен холдинг. Тази реформа е заложена с последните промени в Плана за възстановяване и устойчивост, одобрен от Комисията. За промените не бе съобщено предварително, но те вероятно са били част от условията на Брюксел да подкрепи документа. Става въпрос за двата оператора на преносните системи за природен газ и електроенергия – „Булгартрансгаз“ и Електроенергийния системен оператор (ЕСО). Според обясненията в Плана целта е да се подобри прозрачността и конкурентоспособността на държавните компании в енергийния сектор. Те ще бъдат обособени като отделни публични предприятия със 100% държавна собственост на капитала и принципал Министерството на енергетиката. В допълнение към това, на Европейската комисия ще се представя и „независим одитен доклад“, който да представя подробна оценка на пазарното съответствие относно кръстосаното субсидиране (т.нар. кроссубсидиране) между държавни или контролирани от държавата енергийни предприятия по отношение на производството на ток от въглища. В документа, представен публично от кабинета в сряда, не е уточнено кой ще подготвя въпросния одитен доклад, но е записано, че той ще се предоставя ежегодно спрямо предходната календарна година. Според времевите разчети на реформата тя трябва да приключи до 30 септември 2024 г.
Източник: economic.bg (08.04.2022)

Продължава битката за курорта "Албена" между ЕСО и "Енерго-Про" Спорът между държавния "Електроенергиен системен оператор" (ЕСО) и частното електроразпределително предприятие (ЕРП) "Север" на дружеството "Енерго-Про" за това чий клиент трябва да бъде курортът "Албена" продължава. Доставчикът на ток отново разпространи позиция, че опитът на ЕСО да присъедини обекти на курорта към електропреносната мрежа е незаконен. От ЕРП "Север" заявиха в четвъртък, че ЕСО отново настоява да се правят изключвания на електроразпределителни съоръжения на ЕРП Север на територията на курортен комплекс Албена с мотив профилактика, която според електроразпределителното дружество е мнима. Частният мрежови оператор посочва, че въпреки декларираната от него готовност да осигури условия за работа под напрежение, ЕСО настоява за пълно изключване на изводите. Според "Енерго-Про" искането е, за да се използва моментът на изключване и курортът да се присъедини директно към мрежата на държавния оператор, с което вече няма да е клиент на ЕРП-то. То оспорва също така публичните твърдения на дружеството, управляващо курорта – "Албена", че комплексът е притежавал енергийна мрежа преди приватизацията му. "Територията на курортния комплекс "Албена" АД е част от лицензионната територия на "Електроразпределение Север" АД, съгласно редовно издадена лицензия от ДКЕВР (понастоящем КЕВР)", посочва се в изявление на доставчика на ток. "През годините "Албена" АД се е снабдявала поетапно с констативни нотариални актове за собственост за отделни елементи от разпределителната мрежа, изградена на територията на курортния комплекс, които ЕРП "Север" оспорва по съдебен ред. След приватизацията частично са изградени и елементи от разпределителна мрежа за снабдяване с електрическа енергия на отделни обекти в курортния комплекс, които на места дублират съоръженията от разпределителната мрежа на "Електроразпределение Север" АД. Други са разрушени, като всичко това е извършено не само без съгласуване с ЕРП "Север", но и без знанието или при изричното му несъгласие за промени в схемата на разпределителната мрежа, а съоръженията са разграбени от "Албена" АД", заявяват от "Енерго-Про". Дружеството заявява, че води съдебни дела за доказване на собствеността си върху отделни части от същата разпределителна мрежа, като се опира на действащото до построяването на курорта законодателство. Съгласно тях съоръженията, изградени от Комитета по туризъм за електроснабдяване на курортен комплекс "Албена" АД са станали държавна общонародна собственост – неразделна част от държавната електроразпределителна система и като такива не биха могли да бъдат включени в имуществото на приватизирано предприятие. "Енерго-Про" оспорва и твърденията, че е нормална практика големите енергийни консуматори да се присъединяват директно към електропреносната мрежа. Отбелязва се още, че на територията на курорта има обекти, които не са свързани с "Албена" АД и са клиенти на ЕРП "Север". Ако курортът се присъедини директно към ЕСО, тези обекти няма да може да бъдат обслужвани качествено от "Енерго-Про".
Източник: Медия Пул (18.04.2022)

До седмици ще са ясни търговете за съхранение на ток в батерии Първите търгове за изграждането на националната мрежа от батерии за съхранение на 6 хил. МВтч електроенергия "следва да бъдат публично достояние следващите няколко седмици като процедури, организация, технологии", заяви енергийният министър Александър Николов по време на изслушване в парламентарната енергийна комисия в четвъртък. "Колкото по-бързо успеем да съхраним евтината енергия, толкова по-добре", заяви той в отговор на въпрос дали правителството работи за мерки, които да запазват в страната евтината електроенергия. Не може да се дели токът на скъп и евтин, защото има пазар и цената е негова функция, посочи министърът и отбеляза, че запазването на евтиния ток в България зависи от изграждането на батерийния парк като балансьор. "Целите Балкани са в дефицит на електроенергия, само България има излишък и е балансьор и смятам, че е по-добре да се възползваме от високите цени и приходите да се използват като компенсации на българските потребители", допълни той. Отвъд батериите за съхранение на енергия, ефективно се търсят възможни решения в НЕК – нови балансиращи и хидромощности, каза още министърът. По думите му се изследват възможни регулаторни промени, за да се случи това по-бързо. Проектът на правителството за изграждане на национална мрежа за съхранение на енергия с близо 1.563 млрд. лв. от европейския фонд за възстановяване и устойчивост е силно критикуван от редица енергийни експерт. Правителството обаче гледа на него като на шанс да запазва евтината електроенергия в страната и тя да се използва са създаване на висока добавена стойност на българското производство. Смята се също така, че подобна мрежа от батерии ще изхвърли ТЕЦ-овете на бизнесмена Христо Ковачки и почетния лидер на ДПС Ахмед Доган като балансьори на електроенергия пазар. Някои експерти обаче твърдят, че такъв парк от батерии по електропреносната и електроразпределителната мрежи може да служи само за краткосрочно балансиране, но не и за решаване на проблемите с големия ръст на потреблението на ток през зимата. Според проекта за батерийния парк, който е част от националния план за възстановяване, одобрен от ЕК (очаква се финално "да" и от Съвета на ЕС), до края на юни 2022 г. трябва да се създаде държавна проектна компания, която до края на септември да проведе обществена поръчка или поръчки за доставка и инсталиране на батериите. От изявления на Николов се подразбира, че тази дейност вероятно ще бъде поверена на "Електроенергийния системен оператор", а не на нова компания. Преносният и електроразпределителните оператори трябва да определят най-подходящите места за разполагане на батериите, съобразно ВЕИ проектите, които реално ще се възползват от възможността да съхраняват своята енергия в батериите. Първите съоръжения за една трета от предвидената за съхранение енергия трябва да заработят до края на 2024 г. Те ще се отдават под наем за ползване от производители на възобновяема енергия като тарифите ще са ниски. Следващите две години трябва да се въвеждат батерии за по 2 хил. МВтч енергия.
Източник: Медия Пул (20.05.2022)

БЕХ е "заработил" огромна печалба през 2021 г. За 2021 г. Българският енергиен холдинг (БЕХ) е отчел чиста печалба след данъци от 1.35 млрд. лева - увеличение от почти 9 пъти спрямо предходната година. Това пише във Фейсбук известният икономически анализатор Георги Ангелов. Данните са от консолидирания отчет на държавната холдингова компания, в чийто състав влизат АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица Изток 2", НЕК, ЕСО, "Булгаргаз", "Булгартрансгаз" и "Мини Марица Изток". Отчетът е съкратен и неодитиран, но от него все пак можем да разберем какво се случва в енергетиката, посочва Георги Ангелов. Ето неговия прочит на резултатите: "Печалбата на БЕХ преди данъци е 1.56 млрд. лева. Но това не е всичко - миналата година енергетиката преведе на държавата извънредно 450 млн. лева под формата на "дарение". Като добавим тези средства, печалбата е около 2 млрд. лева. С част от тези пари НЕК си плати стари заеми към бюджета (за АЕЦ "Белене") в размер на 1.2 милиарда лева. С печалбите БЕХ си покри и стари загуби и подобри ликвидността и капитализацията си като собственият капитал на холдинга достигна 14.7 милиарда лева, спрямо 11.7 милиарда лева преди година. Трябва да имаме предвид, че миналата година високи цени на тока на борсата имаше само през последните 4-5 месеца от годината. Както върви, цялата 2022 г. ще е с високи цени на тока на международните пазари, т.е. печалбата на БЕХ вероятно ще е поне 5 млрд. лева. Видно е, че България изнася рекордни количества ток и печели от скъпия ток на международните пазари.
Източник: Сега (23.05.2022)

КЕВР: Токът в страната поскъпва с 3,3%, парното в София - с 39% Поскъпване от средно 3,3% на тока за домакинствата предлага Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) от началото юли, сочи публикуван доклад на ведомството за следващия регулаторен период 1 юли 2022 г. - 30 юни 2023 г. За да сведе до минимум увеличението за битовите потребители, КЕВР приложи регулаторни механизми по отношение на ценовия микс за регулирания пазар. Делът на електроенергията от АЕЦ Козлодуй се увеличава до 30%. Намалява се цената на електроенергията от хидроцентралите на НЕК. Тези мерки дават възможност за да бъде компенсирано увеличението на разходите за пренос на ЕСО и на трите електроразпределителните дружества. 39,26 на сто е средното поскъпване на топлинната енергия от 1 юли, прогнозират още от КЕВР. За битовите потребители на „Топлофикация София“ ЕАД цената ще бъде в размер на 136,82 лв./Мвч, при сегашна цена 98,48 лв./Мвч, което е изменение с 38,93%. Това на практика означава, че потребител в София със сметка от 100 лв. за отопление на парно ще заплаща близо 139 лв. през новия отоплителен сезон 2022/2023 г. Регулаторът прогнозира най-малко поскъпване от само 23,26% под Тепетата, където от 1 юли абонатите на „ЕВН България Топлофикация“ ще плащат 122,80 лв./Мвч, при сегашна цена 99,55 лв./Мвч. Цената на „Веолия Енерджи Варна” ЕАД се изменя с 30,66 % и става 128,43 лв./Мвч, при сегашна цена 98,29 лв./Мвч. Най-голямо поскъпване на топлинната енергия от 51,49 на сто КЕВР прогнозира за абонатите на топлофикацията в Разград. Там потребителите ще плащат от 1 юли по 152,94 лв./Мвч, вместо сегашните 100,96 лв. В следващия регулаторен период най-висока цена на топлинната енергия – по 156,44 лв./Мвч ще плащат абонатите на топлофикацията във Велико Търново. Прогнозното поскъпване в Старата столица на услугата е 45,57% (виж таблицата). Основните причини за предлаганото увеличение на цените на топлинната енергия са четирикратно увеличените цени на природния газ и двойния ръст на въглеродните емисии. През последните месеци и заради войната в Украйна, цените на природния газ за нуждите на топлофикациите се увеличи почти четикрикратно- от 45 лв./МВч до над 160 лв./МВч. През този период цените на топлинната енергия за потребителите останаха без промяна, което доведе до увеличаване на разходите на дружествата и акумулиране на дефицит. През новия период този дефицит ще се компенсира, тъй като в противен случай дружествата могат да фалират.
Източник: Сега (30.05.2022)

Електроенергийният системен оператор е вложил над 50 млн. лева в дигитализацията на мрежата Електроенергийният системен оператор (ЕСО) е вложил над 50 млн. лева в дигитализацията на мрежата. Това каза изпълнителният директор на оператора Ангелин Цачев на регионалната конференция за възобновяема енергия RЕ-Source Southeast, която се провежда днес и утре в "София тех парк". Той добави, че в момента много сериозно се изграждат системите за автоматично управление на подстанциите в цялата страната. Досега над 150 подстанции са преминали на автоматично управление от близо 256. "Целият процес по дигитализация на уредбите средно напрежение и преминаването на управление от опорен пункт на всички подстанции би трябвало да приключи до към края на 2024 г., макар че по плана е до средата на 2026 г.", заяви Цачев. Този по-бърз срок е с цел да се насърчи изпълнението на всички договори, особено в мрежата в средно напрежение, защото от ЕСО смятат, че там ще бъдат изпълнени проектите от ВЕИ производството. Заложените цели в Националния план за възстановяване и устойчивост са ЕСО да осигури възможност за присъединяване на над 4500 мегавата. Към момента операторът вече е подписал предварителни договори за 4000 мегавата. Друга цел, която ЕСО трябва да изпълни, е увеличаване на трансграничния капацитет с 2000 мегавата, допълни Цачев и отбеляза, че този процес също върви с много добро темпо. По думите му страната ни вече е изпълнила частта от междусистемния електропровод между България и Гърция. На територията на България са изпълнени 122 км. Очаква се от гръцка страна да се изпълнят останалите 29 км. Това трябва да се случи до края на 2023 г. Другите цели в Националния план за възстановяване и устойчивост са нови системи за централното и териториалните диспечерски управления, каза още Цачев. Те ще бъдат готови към 2026 г. Освен това е предвидена нова пазарна система, която да замести съществуващата и даде възможност да се въведат всички пазарни промени, които се случват в момента. "Всичко, което се предвижда в Европа, което да даде възможност да бъдем част от общия електроенергиен пазар, ние ще го направим и ще бъде факт към 2026 г.", увери изпълнителният директор на ЕСО Ангелин Цачев.
Източник: БТА (02.06.2022)

Делът на базовите централи в енергийния ни микс расте с 26 на сто Производството на електроенергия в България се е повишило с 16.75 процента между 1 януари и 5 юни тази година спрямо същия период на миналата година. Това показват данните от оперативните данни за енергийния баланс в страната на „Електроенергийния системен оператор“ (ЕСО), които са публикувани на интернет страницата му. От началото на годината е отчетено производство на електроенергия в обем на 23 233 438 мегаватчаса, докато за аналогичния период на миналата година то е било 19 899 927 мегаватчаса. С 26.09% е нараснало участието на базовите централи в енергийния микс на страната за периода. Те са произвели 19 599 669 мегаватчаса електроенергия, докато година по-рано в същия период електрическата енергия от тях е била 15 543 863 мегаватчаса. Добрата новина е, че участието на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) в преносната мрежа се увеличава с 20.57% на годишна база. Заедно с това участието на ВЕИ в разпределителната мрежа също се е увеличило - с 16.93 на сто. Фперативните данни от ЕСО сочат, че има спад на електроенергията, произведена от ВЕЦ. Между януари и 5 юни това става с 33.79 процента на годишна база. Потреблението на ток в страната се е увеличило обаче само с 1.45 на сто за този период. От началото на годината до 5 юни сме използвали 17 598 429 мегаватчаса електроенергия при 17 346 908 мегаватчаса година по-рано. Това означава, че страната ни е била много активна на външните пазари. Данните на ЕСО показват, че между 1 януари и 5 юни салдото (износ-внос) се е повишило със 120.72 процента. Статистиката на ЕСО обаче показва, че този показател регулярно спада от началото на годината, което е логично предвид кра яна отоплителния сезон. Към момента кондензационните ТЕЦ осигуряват 40.85% от електроенергията на България. След тях е АЕЦ "Козлодуй" с дял от 34.62% от производството. Електроенергийният системен оператор е независимият електропреносен оператор на България, ангажиран с управлението и стопанисването на електропреносната мрежа високо напрежение на страната.
Източник: Банкеръ (08.06.2022)

От 2019 година до началото на месец август 2022 година постъпилите заявления за изграждане на нови ВЕИ в България са за над 24 000 MW инсталирана мощност. Инсталираните генериращи мощности в електроенергийната система на страната са над 12 000 MW. Със заявените за изграждане нови ВЕИ от над 24 000 MW е достигнат абсолютният лимит на електроенергийната система, което изисква неотложното и адекватно планиране на бъдещето разширяване на електропреносната система.
Източник: 3e-news (12.08.2022)

Производството на електроенергия в България се увеличава с близо 16% Производството на електроенергия в България се е повишило с 15,98 процента за периода 1 януари 2022 г. - 14 август 2022 г. спрямо същия период на 2021 г. От началото на годината до 14 август е отчетено производство на електроенергия в обем на 32 632 605 мегаватчаса, докато за аналогичния период на миналата година то е било 28 135 960 мегаватчаса. По данни от Електроенергийния системен оператор (ЕСО), потреблението на ток в страната се е увеличило с 0,16 на сто за посочения период. От началото на годината до 14 август са изразходени 24 181 524 мегаватчаса електроенергия, докато за същия период на 2021 г. потреблението е било 24 143 165 мегаватчаса. С 23,49 процента се е увеличило участието на базовите централи в енергийния микс у нас за периода 1 януари 2022 г. - 14 август 2022 г. спрямо същия период на миналата година. От базови централи са произведени 27 441 899 мегаватчаса електроенергия, докато година по-рано електрическата енергия от тях е била 22 222 423 мегаватчаса. Данните на ЕСО сочат, че за периода 1 януари - 14 август 2022 г. спрямо същия период на 2021 година салдото (износ-внос) се е повишило със 111,66 процента. Статистиката на ЕСО показва, че този показател постепенно спада от началото на годината, но оттогава регулярно е над 100 процента. При предишната справка през миналата седмица показателят за салдото (износ-внос) беше 114,07 процента. Участието на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) в преносната мрежа се увеличава с 23 процента за периода 1 януари 2022 г. - 14 август 2022 г. на годишна база. Освен това участието на ВЕИ в разпределителната мрежа се е увеличило с 15,64 на сто. Продължава да се наблюдава спад на електроенергията, произведена от ВЕЦ - този път с 28,89 процента за периода 1 януари - 14 август 2022 г. спрямо 1 януари - 14 август 2021 г.
Източник: 24 часа (19.08.2022)

Общинският съвет на Стара Загора подкрепи проекта за зелен водород Общинският съвет на Стара Загора даде предварителното си съгласие за учредяване на безвъзмездно право на строеж в продължение на 30 години върху имот – частна общинска собственост на СНЦ „Водородна долина Стара Загора“. Общинският съвет подкрепи реализацията на проекта „Загора Устойчив Водороден Регион“, иницииран от СНЦ „Водородна долина Стара Загора“ и представянето му като предложение в рамките на отворения прием на проекти от съвместното предприятие „Чист водород“ (CleanH2 JU) - Clean Hydrogen Joint Undertaking по линия на "Хоризонт Европа". Общинската земя е с площ от близо 206 дка и се намира в старозагорското село Еленино. СНЦ „Водородна долина Стара Загора“ планира да изгради върху нея фотоволтаична централа и да произвежда зелен водород. Проектът включва фотоволтаична централа или система от фотоволтаични централи с инсталирана пикова мощност до 22MW общо, електрическа подстанция, прилежаща техническа инфраструктура за присъединяване към електропреносната мрежа като част от реализацията на проект – „Загора Устойчив Водороден Регион“. Партньори на СНЦ „Водородна долина Стара Загора“ са ЕСО, фирма Алмотт ООД, Хранинвест Стара Загора, ЦИЕС, транспортната фирма на Холдинг „Загора“ - Загора Мобил, ТЕЦ „Марица Изток 2“, както и Тракийският университет. Учредителите са представляващите холдинга фирми Алмотт и Адрона ЕООД. /divident.eu/
Източник: Други (07.09.2022)

Служебното правителство реши да удължи изплащането на компенсациите заради високите цени на електроенергията до края на годината. Това ще струва близо 3.6 млрд. лв., които се осигуряват от свръхпечалбите на държавните АЕЦ "Козлодуй", НЕК и ТЕЦ "Марица Изток 2" като помощите ще продължават да се раздават "на калпак", независимо дали и колко са пострадали фирмите. Новият срок за действие на помощите е от 1 октомври до 31 декември 2022 г. От тях ще се възползват всички около 633 хиляди фирми, както и държавният "Електроенергиен системен оператор" и частните електроразпределителни дружества "Електрохолд", ЕВН и "Енерго-Про", заради непризнаването на разходите им за мрежови услуги в цената на тока за бита. Всички предприятия ще бъдат компенсирани изцяло за разликата между реалната средномесечна борсова цена за базов товар на сегмента "ден напред“ на Българската независима електроенергийна борса за съответния месец и базовата цена от 250 лв/МВтч. Операторите на електропреносната и електроразпределителните мрежи ще бъдат компенсирани за електроенергията, която закупуват за технологичните си разходи. Максималният размер на компенсацията за тях се изчислява като разлика между средната месечна цена за базов товар на сегмента "ден напред" на борсата и определената от КЕВР прогнозна пазарна цена от 421.08 лв/МВтч за оператора на електропреносната мрежа и 446.78 лв/МВтч за операторите на електроразпределителните мрежи.
Източник: Медия Пул (29.09.2022)

Инвестиции в размер на 1 млрд. 848 млн. 760 хил. лв. планира ЕСО за следващите 10 години Инвестиции в размер на 1 млрд. 848 млн. 760 хил. лв. (1 848 760 хил. лв.) на база на изразените намерения за нови мощности от 5 881 MW , от които 4862 MW са ВЕИ планира Електроенергийния системен оператор (ЕСО) за следващите десет години. Прогнозата за развитие на производствените мощности на България до 2031 г. се базира на изразените от дружества инвестиционни намерения. Десетгодишният план на Електроенергийния системен оператор се базира на развитието на електропотреблението в страната и се базира на три сценария.
Източник: 3e-news (26.10.2022)

Участието на ВЕИ в преносната мрежа в страната се увеличава с над 26 процента на годишна база Участието на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) в преносната мрежа се увеличава с 26,21 процента за периода 1 януари 2022 г. - 6 ноември 2022 г. спрямо същия период на миналата година. Това показват данните от последната оперативна справка за енергийния баланс в страната на Електроенергийния системен оператор (ЕСО). Освен това участието на ВЕИ в разпределителната мрежа се е увеличило с 16,17 на сто. Производството на електроенергия в България се е повишило с 8,57 процента за разглеждания период. От началото на годината до 6 ноември е отчетено производство на електроенергия в обем на 42 463 360 мегаватчаса, докато за аналогичния период на миналата година то е било 39 110 723 мегаватчаса.
Източник: БТА (09.11.2022)

АЕЦ “Козлодуй” продължава да поставя рекорди в приходите и печалбата си. След като за първото тримесечие на годината отчете 1 млрд. лв., към деветмесечието печалбата на централата успя да надхвърли и тази сума и достигна 1,37 млрд. лв. Това е с 651 млн. повече на годишна база и основно се дължи на високите цени на електроенергийния пазар. Именно от продажбата на ток са формирани основно приходите - 5 млрд. лв., което е с 223% повече спрямо година назад. 2,13 млрд. лв. са внесени във фонд “Сигурност на електроенергийната система”.Още по-голяма е печалбата на Българския енергиен холдинг - 1,44 млрд. лв., което е почти двойно увеличение спрямо края на септември 2021 г. Едната причина за това е намаленият заем към ТЕЦ “Марица-изток 2”, след като предсрочно бяха погасени 550 млн. лв. Втората причина са по-големите дивиденти, получени от АЕЦ “Козлодуй” и ЕСО. 61,4 млн. лв. е печалбата на “Мини Марица-изток”, с 51,8 млн. лв. повече на годишна база. Приходите на дружеството се увеличават с 55% до 633,4 млн. лв., което се дължи на увеличения добив на въглища и по-високите им цени.
Източник: 24 часа (14.11.2022)

Хлебозавод ще си прави собствена фотоволтаична електрическа централа Хлебозаводът в Стражица ще инвестира в изграждането на собствена фотоволтаична електрическа централа. Инвестиционното намерение на дружеството е входирано в Регионалната екоинспекция и в Община Стражица. Според проекта централата ще е с мощност 7 MW. Имотът, върху който ще бъде изградена, е с площ 78 640 кв.метра и е собственост на дружеството. С виза от 30.03.2022 г. Община Стражица е допуснала изработването на проектна документация за изграждането на ФЕЦ в имота. Според предварителните изчисления, за изграждане на съоръжението ще бъдат използвани 12 727 броя фотоволтаични панела, с мощност 550 Wp. Общата площ, на която ще бъде изградена инсталацията, е 71 450 кв.м. За присъединяването на ФЕЦ към електропреносната мрежа на Електроенергийния системен оператор е сключен предварителен договор на 21.10.2022 г.
Източник: Янтра - Велико Търново (15.11.2022)

Германски инвеститор с 1 млрд. ще строи ВЕИ централа върху язовир Германският инвеститор “Профайн Енерджи” е избрал терени в Северозападна България за изграждане на уникална соларна централа върху язовир “Огоста”, близо са до Монтана. Министърът на икономиката Никола Стоянов заяви, че до две седмици ще се подпише проект за най-голямата еднократна чуждестранна инвестиция в България досега на стойност поне 1 млрд. евро. “Профайн Енерджи” е съвместна компания на Profine Group, която произвежда PVC профили, и Wirth Group. Те имат инвестиционни интереси в производството на ток от възобновяеми енергийни източници. В момента се учредява дъщерно дружество на германската компания по българското законодателство. Целта му е разработването и последващата реализация на фотоволтаични централи в България. Компанията има намерение да изнася тока от България, за да захранва собственото си производство.“Профайн Енерджи” е основана миналия месец като доставчик на енергийни услуги и има за цел да направи 29-те локации на групата, които обхващат 23 държави, до голяма степен енергийно независими. Фотоволтаичният парк ще е върху терен от 4000-5000 дка.
Източник: 24 часа (28.11.2022)

За деветте месеца на годината "Електроенергиен системен оператор" (ЕСО), дружеството, което събира т.нар. мрежови такси за пренос на електроенергия, е отчело печалба от 94 млн. лв. на фона на 44 млн. лв. за същия период на 2021 г. Основните фактори, на които се дължи увеличената с над 50% печалба са: потреблението и производството на ток, решенията на енергийния регулатор, цената на електрическата енергия на борсите и др. Приходите от клиенти на ЕСО вече са 1.69 млрд. лв. при едва 597.8 млн. лв. година по-рано, показват още данните. А наличните парични средства в края на периода вече са над 330 млн. лв. На фона на нарасналата печалба ЕСО отчита и повишение на дългосрочните задължения до 840.7 млн. лв. при 674.9 млн. лв. за деветте месеца на миналата година. В тях влизат задължения по заеми от банки, лизинг, различни пасиви и др. Повишение, макар и слабо, е отчетено и в размера на краткосрочните задължения (данъци, обезщетения и др.). За третото тримесечие те вече са 293.5 млн. лв. при 252 млн. лв. същия период на миналата година.
Източник: Капитал (29.11.2022)

50% повече ток са изнесени за 11 месеца и 4 дни 50% повече електроенергия са изнесени от България от 1 януари до 4 декември в сравнение със същия период на 2021 г. Това показва справка за електроенергийния баланс на ЕСО. Навън са продадени 11, 669 млн. мегаватчаса, при 7,77 млн. преди година. Базовите централи - АЕЦ и въглищните мощности са увеличили производството си в този период с 10,94 на сто, до 39,51 млн. мегаватчаса, при общо производство от 46,63 млн. Потреблението в страната е било 34,97 млн. мвтч, което е намаление с 1,52%. Има сериозен ръст на производството на ток от големите зелени централи - близо 26% или 1,47 млн. мвтч. Близо 60 на сто е увеличено производството на електроенергия от големите фотоволтаични паркове, при вятърните ръстът е 8,8 на сто.
Източник: 24 часа (06.12.2022)

Общинският съвет на гр. Дупница дава разрешение да се подпише предварителен договор с „Верила солар парк 2“ за учредяване на право на строеж за 10 години върху 235 622 км.м. за изграждане на един от най-големите соларни паркове в страната край дупнишкото село Крайници. Собственик на дружеството е „Еврохолд“, което закупи ЧЕЗ. В момента капиталът на фирмата е минимален, но последващата реализация на инвестицията се очаква да достигне 25 млн. лв. Дружеството, което държи правата по присъединяването на парка, който вече се изгражда, е с капитал от 57 млн. В момента се изграждат мощност от 120 MW, а с новия проект ще се добавят към тях още 50 MW. Изграждат се две подстанции на стойност 23 млн. лв., които ще бъдат дарени на Електроенергиен системен оператор (ЕСО). Втората фотоволтаична централа трябва да е готова през 2024 г. (4vlast-bg)
Източник: Други (19.12.2022)