Варненският окръжен съд на основание чл. 6, ал. 1 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ регистрира промени по ф.д. № 9142/91 за "Пристанище Варна" ЕООД (обявление № 2216, ДВ, бр. 25/92): вписа увеличение на капитала от 130 775 000 лв. на 1 454 385 157 лв.
Източник: Държавен вестник (08.11.1994)

Пристанище "Варна - запад" отчете14 млн. лв. печалба за 1995 г., съобщи директорът Александър Станков. През годината през пристанището са минали 600 хил. тона товар повече в сравнение с 1994 г.
Източник: Пари (23.01.1996)

Поти и Батуми са главните кандидати за сътрудничество в превозите с пристанище Варна обяви директорът на Пристанището ни Стоян Паунов. След подписване на принципно споразумение за откриване на линия до Грузия българските експерти считат Батуми за по-добрата за нас възможност. Грузинското пристанище ще бъде готово да посреща влакови композиции най-рано след три години, като ще са необходими инвестиции в размер на 100 млн. долара.
Източник: Пари (22.10.1996)

Пристанище Варна е реализирало приходи за третото тримесечие на 1996 г. в размер на 898.5 млн. лв. За периода са обработени 1.470 млн. т. товари, а общият товарооборот от началото на годината е над 4 млн. т.
Източник: Стандарт (28.10.1996)

Директорът на "Пристанище - Варна" ЕООД освободен от длъжност със заповед на министъра на транспорта. В документа не се посочват конкретни документи за официалното освобождаване на Стоян Паунов.
Източник: Труд (06.02.1997)

Новите директорски бордове на пристанище Варна и БМФ ще бъдат в пет членен състав и ще вклюяват само местни кадри. Изпълнителен директор на БМФ остава кап. Иван Борисов, а управлението на пристанище Варна е поверено на досегашния зам.- директор Румен Несторов.
Източник: Пари (27.03.1997)

Приходите на пристанище Варна от обработка на товари за миналата година са за 2,971 млрд.лв., а чистата печалба на пристанището е 156 млн. лв. 1377 кораба са обработени във Варненското пристанище за 1996г.
Източник: Труд (03.05.1997)

15 млрд. лв. са приходите от дейността на Пристанище Варна за първото полугодие на годината, а чистата печалба е 1,4 млрд. лв. Платените данъци за периода са 912 млн. лв.
Източник: Пари (06.08.1997)

Варненският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 174, ал. 2 ТЗ с решение от 13.XII.1994 г. по ф.д. № 6382/94 вписа в търговския регистър, парт. 5, т. 58, стр. 17, акционерно дружество "Леспорт" - ЕАД, със седалище и адрес на управление Варна, Западна промишлена зона, кметство "Тополи", с предмет на дейност: специализирана пристанищна дейност по обработка на дървесина и нейните производи, общопристанищна, транспортна и спедиторска дейност, извършване на услуги и други дейности, незабранени със закон, и с капитал 100 325 000 лв., разпределен в 100 325 поименни акции с номинална стойност по 1000 лв. Дружеството е с едностепенна система на управление - съвет на директорите, назначен за срок от три години в състав: Георги Лазаров Стенин, Стефан Атанасов Минков, Емил Киров Пенков, Александър Йонков Станков и Йордан Кирилов Йорданов, представлява се от Георги Лазаров Стенин и изпълнителния директор Стефан Атанасов Минков заедно и поотделно, поема всички активи и пасиви на държавната фирма "Леспорт" по баланса є към 31.XII.1993 г.
Източник: Държавен вестник (15.08.1997)

Варненският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 174, ал. 2 ТЗ с решение от 17.V.1996 г. по ф.д. № 2107/96 вписа в търговския регистър, парт. 44, т. 91, стр. 197, преобразуването на "Пристанище Варна" - ЕООД, в еднолично акционерно дружество "Пристанище Варна" - ЕАД, със седалище и адрес на управление Варна, пл. Славейков 1, с предмет на дейност: пристанищна дейност и свързаното с нея агентско и търговско обслужване, техническо обслужване, спедиция, инвестиционна, инженерингова и научно-развойна дейност, подготовка и квалификация на кадри, вътрешна и външна търговия и всякаква друга дейност, незабранена със закон, и с капитал 1 455 858 000 лв., разпределен в 1 455 858 поименни акции по 1000 лв. Дружеството е с едностепенна система на управление - съвет на директорите в състав: Александър Йонков Станков, Пейчо Петров Манолов, Христо Асенов Кулишев, Стоян Иванов Вълев, Манол Георгиев Манолов, Никола Петров Николов, Стоян Паунов Пенев и Стефан Василев Аврамов, поема всички активи и пасиви на "Пристанище Варна" - ЕООД, и се представлява от изпълнителния директор Стоян Паунов Пенев.
Източник: Държавен вестник (15.10.1997)

Пристанище "Варна - Запад" АД и "Марвекс" ще финансират преоборудването на 4 - ти кей на пристанището, където се обработват товарите на "Девнески цимент" АД, чийто собственик стана "Марвекс". Закупеното оборудване е от Испания.
Източник: Демокрация (04.11.1997)

Варненският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ регистрира промени по ф.д. № 2107/96 за "Пристанище Варна" - ЕАД: заличава членовете на съвета на директорите Румен Колев Несторов и Никола Петров Николов; вписва за членове на съвета на директорите Димитър Иванов Димитров и Николай Дамянов Колев; заличава изпълнителния директор Румен Колев Несторов; вписва за изпълнителен директор Димитър Иванов Димитров.
Източник: Държавен вестник (13.02.1998)

600 млн. лв. е загубата на пристанище "Варна" за последните три месеца на годината, заяви новият изпълнителен директор на дружеството Димитър Димитров.
Източник: Пари (05.03.1998)

Южнокорейският концерн "ДЕУ" е поискал от ръководството на "Пристанище Варна" ЕАД територия от порта във Варна-Запад, където да построи транзитно пристанище за своите автомобили. Това съобщи изп. директор на "Пристанище Варна" Димитър Димитров. Годишно през "Пристанище Варна" за страните от ОНД "ДЕУ" изпраща около 40 хил. автомобила.
Източник: Пари (06.03.1998)

229 млн. лв. дължи приватизираният девненски захарен завод "Бейпър Шугър" на пристанище Варна. 173 млн. лв. е дългът на "Агрополихим" АД, близо 148 млн. лв. трябва да плати на пристанището "Солвей -Соди". Общият дълг на клиентите на варненското пристанище е 1,5 млрд. лв.
Източник: Пари (10.03.1998)

Общият товарооборот на Пристанище "Варна-запад" за 1997 г. възлиза на 4 561 000 т, което е с 12 на сто повече от 1996 г. и с 220 на сто повече в сравнение с кризисната 1993 г. Обработените през миналата година насипни товари са били 4 040 000 т, генералните - 363 000 т, а контейнеризираните - 158 960 т. По транзитното направление Варна - Русе за Сърбия са превозени 150 000 т фосфорит. За цялата минала година на пристанището са обработени 889 кораба. Основните товародатели на Пристанище "Варна-запад" за 1997 г. са: Най-голям сред тях безспорно е "Марвекс" с 962 000 т клинкер, 96 000 т насипен цимент и 87 000 т опакован цимент. На второ място сред заводите е "Агрополихим" с 500 000 т фосфорит, 212 780 т апатит 164 775 т стабилизирана амониева селитра, 211 000 т троен суперфосфат, 78 000 т сярна киселина и 20 000 т течен тор. "Солвей-Соди" е трети по ранг товародател с 356 000 т насипна сода, 74 000 т сода, опакована в торби, 124 930 т опакована в бигбегси и 40 000 т в пакети и палети. ТЕЦ "Девня" е внесъл 509 000 т въглища, а "Химко" - Враца, е изнесъл 451 000 т карбамид. Основният клиент на пристанището - "Марвекс", изпълнява програма за преструктуриране на производството си с цел намаляване на неговата енергоемкост. Това означава, че до месец ноември т.г. няма да се изнася клинкер, което ще намали обема на товарите с около 600 000 т. От завода ще бъде изнесено аналогично количество насипен и пакетиран цимент, но то няма да компенсира липсата на обеми от клинкера. Износът на "Полимери" АД регистрира 25 на сто спад в сравнение със същия период на други години. От фирмата обясняват това явление с кризата на азиатските валутни пазари и трудностите на държавите от този регион - големи вносители на продукцията й. И през тази година се очаква ТЕЦ "Девня" да внесе достатъчни количества въглища за своите нужди в обеми, аналогични на тези от миналата година. Пристанище "Варна-запад" планира съвместно с южнокорейската фирма "Деу" да увеличи товаропотокът от автомобили от 3 до 5 пъти. На контейнерния терминал на Пристанище "Варна-запад" през миналата година са обработени 13 200, контейнера или 20 000 TEU товари. Постигнатият оборот е двойно по-голям от този през 1996 г. и представлява всъщност прогнозната статистика за развитие на терминала за 2000 г. Неговото бъдеще е свързано с мултимодалните превози, каквито безспорно ще се развиват и в България. Във връзка с проекта за строителството на мултимодален терминал на "SeaLand" в София пристанище "Варна-запад" бе посетено от американски транспортни специалисти, които са отмели добрата му кейова осигуреност - възможностите за обработка на контейнери с два специализирани крана по 35 т, потенциала на клетките за хладилни контейнери, където могат да се съхраняват 1600 т замразено месо. Не на последно място е и гарантираната сигурност на терминала, която привлича клиенти като "SeaLand", "Maersk", "Evergreen", "Cosco" и др.
Източник: Морски вестник (10.03.1998)

1 млрд. лв. дължи пристанище "Варна" на различни фирми от началото на годината, каза директорът на пристанището Димитър Димитров. 70 на сто от поръчките по предварително заявените товари не се изпълняват. Сред фирмите поръчителки са "Девня цимент", "Солвей соди", "Химко", "Агрополихим" и други по-големи предприятия.
Източник: Континент (28.05.1998)

Белгийските фирми "Юнион миниер" и "Апко" ще изградят терминал за опасни товари на пристанище "Варна Запад". Новият терминал ще отговаря на всички изисквания за безопасност и екозащита.
Източник: 24 часа (12.06.1998)

Комисията за защита на конкуренцията е наложила глоба от 5 млн. лв. на "Пристанище Варна" АД. Глобата е заради злоупотреба с монополно положение. Ръководството на пристанището не допускало частни фирми до инсталацията за преработка на отпадъци от кораби.
Източник: Стандарт (02.07.1998)

Със заповед на министъра на транспорта Вилхелм Краус Пристанище Варна стана собственик и на сградата на балчишката морска гара, която до момента беше на БМФ. Днес комисии от двете дружества ще подпишат приемно-предавателния протокол. Преди мисец пристанището си взе от параходството и 13-и кей, който беше останал собственост на корабоплавателната ни компания с разделителните протоколи след закриването на СО “Воден транспорт”. Двете заповеди според директора на порта к.д.п. Димитър Димитров са реално изпълнение на концепцията на транспортното министерство всички кейове да минат под юрисдикцията на пристанището. До края на годината е поставеният от пристанището срок на БМФ да разчисти 13-и кей и прилежащата му площ от ремонтните си халета. Там в момента, а и от много години, е разположен отделът за комплексно техническо обслужване на флота (ОКТОФ), ремонтната работилница за контейнери на параходството, както и автостопанството му. До средата на август параходството трябва да намери друго място за ремонт на контейнерите. Всичко останало може и да дочака следващата година на същото място според постигнатото между двете дружества споразумение. Освен ако министър Краус не подпише подготвената заповед за безвъзмездно ползване на кея от БМФ. На 13-и кей ще преместим два крана и ще започнем обработка на кораби, са плановете на капитан Димитров. В момента там има един, вторият чака пълна яснота по въпроса и най-вече кораби за разтоварване. Експлоатацията на кея от порта щяло да поевтини операциите, тъй като на него имало функционираща магазия. Километър и половина трябвало да изминава досега товара, за да бъде качен на кораб, застанал на някои от другите кейове на Варна-изток. От БМФ се питат обаче дали портът ще може да осигури такава запълняемост на кея, каквато осигурява ремонтът на корабите на параходството на него.
Източник: Черно море (09.08.1998)

Варненският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ с решение от 16.VI.1998 г. регистрира промени по ф.д. № 2107/96 за "Пристанище Варна" - ЕАД: заличава членовете на съвета на директорите Пейчо Петров Манолов и Иван Димитров Минчев и председателя на съвета на директорите Пейчо Петров Манолов; вписа за членове на съвета на директорите Татяна Александрова Стефанова и Неделчо Милков Славов, за зам.-председател на съвета на директорите Георги Димитров Казанджиев и за председател на съвета на директорите Татяна Александрова Стефанова; дружеството се представлява от председателя на съвета на директорите Татяна Александрова Стефанова и изпълнителния директор Димитър Иванов Димитров заедно и поотделно.
Източник: Държавен вестник (02.09.1998)

1 млрд. лв. просрочени задължения е погасило дружеството "Пристанище Варна" АД от началото на годната до момента, съобщи изп. директор кап. Димитър Димитров. Към края на 1997 г. задълженията на дружеството са били 1,2 млрд. лв. За периода януари - октомври 1998 г. стокооборотът през пристанището е спаднал с 1 млн. тона. в сравнение със същия период на предходната година. Отливът се дължи на свиването на производството на химическите заводи в Девня.
Източник: Пари (26.11.1998)

"Пристанище Варна" ЕАД ще бъде оборудвано с 4 нови терминала до 2020 г. Това предвижда генералният план на порта, който бе приет на 26 февруари от експертна комисия на Министерството на транспорта. Модернизацията на порт Варна-запад ще се осъществи основно с външни капитали в размер на 26 млн. щ. долара, предвижда планът. 15 млн. щ. долара е готова да инвестира белгийската компания АДПО в строителството на химически терминал. Още 11 млн. щ. долара са планираните вложения на "Юнион Миниер" и италианската "Италчементе".
Източник: Пари (01.03.1999)

Дружестворо Юнион Миниер Пирдоп Мед АД се е договорило с частната германска фирма Ойлтанкинг да основат смесено дружество Ойлтанкинг - България АД, което ще изгради и експлоатира временно хранилище за течни продукти на пристанище Варна. Изграждането на новото хранилище ще струва над 13 млн. германски марки и ще гарантира достатъчен капацитет за складиране на 550 хил. тона сярна киселина годишно.
Източник: Демокрация (30.04.1999)

Офшорна компания ще е третият кандидат в конкурса за концесия на един от терминалите в порт Варна-Запад, който е специализиран за обработката на течни химически товари.
Източник: Пари (03.06.1999)

Южнокорейският концерн ДЕУ ще напусне порт Варна- запад до два месеца. От 8 месеца концернът не е плащал за извършвани услуги от пристанището. Натрупаната сума вече е в размер на 315 млн. стари лева.
Източник: Демокрация (30.07.1999)

ЗАПОВЕД № ПР-63-Б от 3 септември 1999 г. На основание чл. 3, ал. 1, т. 1, чл. 20, ал. 1, чл. 25, ал. 2, т. 2 ЗППДОбП във връзка с чл. 1, ал. 2, т. 1 и чл. 2 от Наредбата за конкурсите, чл. 2, ал. 1 от ПМС № 155 от 1992 г. и Заповед № ПР-63 от 14.VI.1999 г. за откриване на процедура за приватизация на "Институт по воден транспорт" - ЕООД, Варна, нареждам: 1. Да се проведе публично оповестен конкурс за продажба на 80 % от капитала на "Институт по воден транспорт" - ЕООД, Варна. 2. Утвърждавам конкурсната документация и следните конкурсни условия: приоритетни условия по реда на посочването им: а) офертна цена - съгласно конкурсната документация; б) начин на плащане на цената - 50 % от покупната цена се заплаща по сметка на Министерството на транспорта; за остатъка от цената се приемат предложения за заплащане с всички разрешени платежни средства; в) срокове за плащане на цената - 50 % от покупната цена се заплаща преди подписване на договора по сметка на министерството, а останалата част от цената се заплаща в срок до 30 дни от подписване на договора, с изключение на случаите по чл. 25, ал. 3 ЗППДОбП; г) представяне на бизнеспрограма за развитие на дружеството за срок не по-малък от 3 години, включваща предложения за инвестиции и програма за трудова заетост; д) запазване основния предмет на дейност на дружеството за срок 3 години от датата на прехвърляне на собствеността; е) предложение на купувача за изкупуване на дяловете, неизкупени от лицата по чл. 5, ал. 2 ЗППДОбП, при цена и начин на плащане съгласно конкурсната документация; общи условия: а) собствеността на дяловете се прехвърля след заплащане на пълния размер на продажната цена, с изключение на случаите по чл. 25, ал. 3 ЗППДОбП; б) забрана за прехвърляне на закупените по реда на този конкурс дялове за срока на предложената бизнеспрограма за развитие на дружеството, а в случаите по чл. 25, ал. 3 ЗППДОбП - и до окончателното изплащане на цената; в) в случай на участие в конкурса на юридическо лице по чл. 25, ал. 3 ЗППДОбП предложението за участие в конкурса следва да съдържа съгласно чл. 25, ал. 5 ЗППДОбП и предложение за обезпечаване плащането на неизплатената част от цената. 3. В срок до 15 дни от датата на обнародване на заповедта в "Държавен вестник" участниците в конкурса: а) закупуват конкурсната документация в Министерството на транспорта, ул. Левски 9, ет. 10, стая 1005, срещу 250 лв.; б) внасят депозит в размер не по-малко от 23 523 лв. по сметка на Министерството на транспорта № 5000124839, код 66196611 - ЦУ на БНБ, София; в) подават предложения за участие в конкурса в Министерството на транспорта, ул. Левски 9, ет. 10, стая 1005, до 17 ч.; г) могат да извършват оглед на предприятието всеки работен ден срещу документ за закупена конкурсна документация. Министър: В. Краус
Източник: Държавен вестник (21.09.1999)

Пет частни фирми ще сключат договори за създаване на смесени дружества с пристанище Варна до края на годината, съобщи изпълнителният директор на порта Стоян Щумпф. Така инвеститорите ще получат права да реконструират терминали за насипни и течни товари във Варна-запад, без да минават сложната процедура по придобиване на концесия. Право на коопериране получават Юнион Миниер, Солвей-Соди и Италчементе, с които вече са договорени параметрите на бъдещите инвестиции. В ход са и преговори с българските Главболгарстрой и Стомана-Перник. Частниците ще имат 75% участие в новите дружества, а останалите 35% ще са за порта във вид на апортна вноска.
Източник: Пари (30.09.1999)

Южнокорейският концерн ДЕУ закрива представителството си във Варна окончателно, обяви директорът на порт Варна-Запад Иван Аврамов. Опразването на заеманите складове и открити площи стана след конфликт, открити насрещни дела от страна на порта и на ДЕУ, но като краен резултат бе постигнато споразумение за извънсъдебно решаване на споровете. От година концернът натрупа дългове към пристанище Варна от неплатени сметки за ток и наеми за ползване на площи. Финалното споразумение ни удовлетворява, защото ще получим сума, на която дори не се надявахме, заяви изпълнителният директор на порт Варна Стоян Щумпф.
Източник: Пари (14.10.1999)

До месец порт Варна ще подпише окончателни договори за създаване на смесени дружества с две чужди компании, обяви изпълнителният директор Стоян Щумпф. Първият контракт с немската Ойл Танкинг, която е партньор на Юнион Миниер, вече е одобрен от МТ. Дружеството ще бъде регистрирано в съда след броени седмици. В него пристанището участва с 35% апорт, а инвеститорът държи останалите 75% срещу ангажимента да построи нов терминал за течни химически товари. Второто дружество ще бъде учредено на същия принцип с Италчементе, собственик на Девня-цимент, на 21 октомври. Компанията ще изгради поточна линия за директно товарене на цимент и клинкер до специализирания кей във Варна-запад и ще го дооборудва. Инвестицията ще е на стойност 13 млн. USD. Трети контракт ще парафираме до края на годината със Солвей-Соди, уточни Щумпф. Белгийците са предложили вариант за откриване на нова контейнерна връзка между пристанищата Варна и Русе. Проектът ще стартира вероятно още през 2000 г.
Източник: Демокрация (18.10.1999)

Ойлтанкинг - България - смесено дружество между Юнион Миниер Пирдоп Мед АД и Ойлтанкинг-Хамбург, ще изгражда терминал за сярна киселина на пристанище Варна-запад. Кабинетът одобри доклада на междуведомствената група за подкрепа на инвестиционния проект. Смесената фирма е регистрирана през юли т.г. В момента се водят преговори за присъединяване на пристанище Варна ЕАД към проекта и се набират подизпълнители. Терминалът е необходим за Юнион Миниер, тъй като киселината от Пирдоп не може вече да се реализира на нашия пазар заради закрития уранодобив и ще се изнася. Белгийската компания участва и в консорциума Асид енд фъртилайзърс, собственик на мажоритарния дял в Агрополихим-Девня.
Източник: Сега (17.12.1999)

През 2000 г. през пристанище Варна ще бъдат изнесени 250-300 хил. тона чугун на Кремиковци АД, заяви изп. директор на пристанището Стоян Щумпф. 600 000 тона урея произведена в Химко АД, и до 1 млн. тона торове на Агрополихим АД ще бъдат изнесени през пристанището. Товарооборотът на пристанището за 1999 г. се е увеличил с 300 хил. тона. 1,6 млн. нови лева загуби са стопени през второто полугодие на годината. Очаква се печалбата на дружеството за годината да бъде 600 хил. лв.
Източник: Демокрация (27.12.1999)

600 млн. USD преки чуждестранни инвестиции по линия на приватизацията ще постъпят в България през тази година. Това сочи прогнозата на АЧИ за периода до 2005 г., разработена въз основа на средните очаквания за развитие на приватизационния процес в сферата на естествените монополи или големите сделки. Най-силна от гледна точка на приватизационните постъпления ще бъде 2001 г. След 2003 г. приватизационните приходи ще намалеят чувствително, прогнозират още от АЧИ, като отчитат отсъствието на регионален риск и наличието на интеграционен фактор - поканата за преговори с ЕС. След една година проектите в сектора на енергетиката ще станат каналът за навлизане на най-значителни чужди инвестиции в България, преценяват експертите. Поради взривния характер на развитие на информационните технологии е възможно инвестиционните вложения в този сектор да надхвърлят прогнозируемите. 60 млн. USD преки чуждестранни инвестиции в телекомуникациите през тази година и 100 млн. USD през следващата очакват от АЧИ.
Източник: Пари (04.01.2000)

600 хил. USD оборотни средства ще вложи порт Варна в реконструкция на вълнолома тази година, обяви изпълнителният директор на дружеството Стоян Щумпф. Сумата е включена в инвестиционната програма на пристанището, която трябва да бъде одобрена от Министерството на транспорта. Досега този вид приходи постъпваха директно в държавния бюджет. От 1 януари обаче четирите регионални звена на пристанищната администрация имат право да изискат по 35% от общо събраните средства от такси за собствени нужди, ако разполагат с одобрена инвестиционна програма, уточни Щумпф.
Източник: Пари (04.01.2000)

ЗАПОВЕД № ПР-63-Г от 20 декември 1999 г. На основание чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗППДОбП във връзка с чл. 2, ал. 1 от ПМС № 155 от 1992 г. отменям Заповед № ПР-63 от 1999 г. (ДВ, бр. 66 от 1999 г.) за откриване процедура за приватизация на "Институт по воден транспорт" - ЕООД, Варна, и Заповед № ПР-63-В от 1999 г. за определяне техниката на продажба на "Институт по воден транспорт" - ЕООД, Варна (ДВ, бр. 94 от 1999 г.). Министър: В. Краус
Източник: Държавен вестник (14.01.2000)

Пристанище Варна е приключило 1999 г. с 482 хил. лв. чиста печалба, обяви изпълнителният директор на фирмата Стоян Щумпф. Положителният финансов резултат е с около 30% повече от реализирания през 1998 г. Портът е обработил 4 652 000 тона товари, от които 840 хил. тона са били зърнени. Оттеглянето на ДЕУ, която е осигурявала 5% от оборота, е компенсирано с привличането на нови клиенти и повишаването на потоците от експертни товари от девненските заводи, с които пристанището влиза в смесени фирми.
Източник: Пари (14.03.2000)

Пристанище Варна е приключило 1999 г. с 482 хил. лв. чиста печалба, обяви вчера изпълнителният директор на фирмата Стоян Щумпф. Положителният финансов резултат е с около 30% повече от реализирания през 1998 г. Портът е обработил 4 652 000 тона товари, от които 840 хил. тона са били зърнени. Оттеглянето на ДЕУ, която е осигурявала 5% от оборота, е компенсирано с привличането на нови клиенти и повишаването на потоците от експертни товари от девненските заводи, с които пристанището влиза в смесени фирми. Солидни приходи се очакват от обработката на 40 000 т тръби за строежа на нов магистрален газопровод до Турция. Фирмата вносител е декларирала и допълнителен обем за внос на голямо количество релси за Македония, уточни Щумпф. Според него през 2000 г. товарооборотът на порт Варна ще се повиши с 30%. До 2 седмици портът ще подпише договор с Италчементе за джойнт-венчър по ремонта на терминала за цимент във Варна-запад. Това ще е второто смесено дружество след учреденото преди месец АД с Юнион Миниер и Ойл танкинг. Тазгодишните планове на порта предвиждат избор на фирма за строеж на зърнен терминал. 3 фирми са проявили интерес към проекта - Луи Драйфус, Гленкор и израелска компания, чието име още се пази в тайна. До месец Министерството на транспорта трябва да подбере печелившата оферта.
Източник: Пари (14.03.2000)

Убийството на пристанищния шеф Васил Митев през 1996 г. извади на показ тайни сделки. Дни след извършването на неразкритото още поръчково убийство на директора на „Пристанищен комплекс" Васил Митев през януари 1996 г. стана известно, че той е имал същия ден важна среща с директора на жп район – Русе, Георги Костов. Темата на разговора е била новата тарифа за превоз на стоките по БДЖ от пристанище Русе до пристанище Варна. Целта на тарифата е да се направи конкурентен трафикът по канала Рейн – Майн – Дунав през Русе за Варна, а не през Румъния до Кюстенджа или Украйна. Това убийство, сочено като първото на държавен чиновник дотогава, показва, че борбата на икономическите групировки по времето на правителството на Жан Виденов за преразпределение и контрол на стратегическите направления за търговия и транспорт е стигнала точката на кипене. Русенското пристанище като притегателен център на интереси даде повод да се съставят различни версии за причините, довели до това престъпление. Една от тях беше свързана с фериботната война по Дунав. Основните конкуренти на русенското пристанище бяха румънската фирма „Мука" и българската „Комко" на Боби Божилов-Бец. Жестоката борба кой да извършва превозите между двата бряга се водеше с размахване на пистолети и умишлени корабни катастрофи. Някои обвиняваха Васил Митев, че е сключил неизгоден за „Комко" договор в полза на „Мука" за правото на ползване на пристанищните съоръжения. Месечната печалба на „Мука" се изчисляваше на 75 хил. долара от фериботната връзка между Русе и Гюргево. Зад действията на двете фирми бързо се откроиха и политическите интереси и това наложи в края на август 1995 г. срещата на министрите на транспорта на България и Румъния в Букурещ. Двете страни признаха фирмите за национални превозвачи, които трябва да извършват курсовете на реципрочна основа.
Източник: Демокрация (23.03.2000)

Американската агенция за икономическо развитие отпуска на България 1,2 млн. щ. долара за покупка на транспортна техника на Главно управление пътища, БДЖ и Варненското пристанище.
Източник: 24 часа (12.04.2000)

Съветът на директорите на "Ойлтанкинг България" - АД, Девня, на основание чл. 223 ТЗ свиква редовно общо събрание на акционерите на дружеството на 14.VI.2000 г. в 9 ч. в София, ул. Персенк 73, ет. 8, ап. 26, при следния дневен ред и проект на решения: 1. приемане на доклада на дипломирания експерт-счетоводител за 1999 г. и на годишния счетоводен отчет и баланс на дружеството за 1999 г., заверени от дипломирания експерт-счетоводител; проект на решение - ОС приема доклада на дипломирания експерт-счетоводител за 1999 г. и годишния счетоводен отчет и баланс на дружеството за 1999 г., заверени от дипломирания експерт-счетоводител; 2. освобождаване от отговорност на членовете на съвета на директорите за дейността им през 1999 г.; проект на решение - ОС освобождава от отговорност членовете на съвета на директорите за дейността им през 1999 г.; 3. избиране на дипломиран експерт-счетоводител за 2000 г.; проект на решение - ОС избира г-н Марий Апостолов от "Грант Торнтън" (Grant Thornton), бул. Витоша 42, София 1000, за дипломиран експерт-счетоводител за 2000 г.; 4. промяна на броя на членовете на съвета на директорите; проект на решение - ОС приема, че съветът на директорите ще се състои от 6 членове; 5. избор на нов член на съвета на директорите - представител на акционера "Пристанище Варна" - ЕАД; проект на решение - ОС избира г-н Стоян Щумпф - изпълнителен директор на "Пристанище Варна" - ЕАД, за член на съвета на директорите на дружеството; 6. разни. Всички акционери с право на глас се поканват да участват в общото събрание чрез техните упълномощени представители. При липса на кворум на основание чл. 227 ТЗ събранието ще се проведе същия ден в 11 ч., на същото място и при същия дневен ред.
Източник: Държавен вестник (02.05.2000)

Шест нови терминала ще бъдат построени в пристанище Варна до 2005 година. Това съобщи шефът на пристанището Стоян Щумпф. В терминала за химикали, който вече се изгражда съвместно с Ойл танкинг, ще бъдат вложени 93 млн. германски марки. До средата на юни ще бъде регистрирано и смесено дружество със собственика на Девня цимент - Италчименте, за кей на стойност 7 млн. щ. долара. Към строителството на зърнен терминал интерес пък проявяват 3 израелски фирми, добави Шумпф.
Източник: Стандарт (07.06.2000)

С 30 на сто да се вдигне товарооборотът за тази година очакват в Пристанище Варна - ЕАД, съобщи изпълнителният директор Стоян Щумпф. Финансово-икономическите резултати за първите 6 месеца на 2000 г. показват 2 345 000 тона обработени товари, което е със 194 000 тона повече /или 9 на сто/ спрямо същия период на миналата година. Приходите са увеличени с 6 на сто, а разходите са намалени с 20 на сто. Счетоводната печалба е 1 974 000 лв., а остатъчната печалба - 1 809 000 лв. По думите на г-н Щумпф увеличението на товарооборота се очаква от основните товари като цимент, торове, клинкер, сода, въглища, благодарение на гъвкавостта спрямо големи товародатели като девненските химически заводи. От тази година има и нови товари като тръби за газопровода. Възобновени са превозите на гранит от Южна Африка за Сърбия, по един-два кораба на три месеца. Обработват се товари като желязо, руди, меден концентрат. В пристанище Варна очакват износа на зърно да бъде колкото миналогодишния, готови са да поемат общо 800 000 тона. За първи път от години насам варненските докери вече товарят ечемик, който досега е минавал през Бургас. Продължава отделянето и раздържавяването на дейности от пристанището. Извън търговското дружество вече са пилотската дейност, столовото хранене. Портовият флот като дъщерна структура е в процедура за окончателното му отделяне, за да бъде раздържавен, каза още изпълнителният директор. Ако докерските групи поискат тази дейност да бъде приватизирана, също могат да бъдат отделени, но в рамките на пристанище Варна има работа и пари за сегашния състав от 1768 души персонал. Средната работна заплата е 383 лева, възнаграждението се доближава до 500 лв. , каза Стоян Щумпф.
Източник: БТА (18.07.2000)

Агенцията за търговия и развитие на САЩ досега е финансирала български транспортни проекти за 8 831 070 долара по Инициативата за развитие на Южните Балкани. Правителството на САЩ по тази инициатива финансира проекти за подобряване на инфраструктурни обекти в България, Македония и Албания, каза днес пред журналисти министърът на транспорта и съобщенията Антони Славински. 12 транспортни проекта са изпълняват с отпуснатите на българската държава средства. Те са за подобряване на инфраструктурата на пристанището във Варна, железопътната мрежа и прелези на БДЖ, регионалната пътна инфраструктура. Изпълняват се и проекти и за оборудване на мобилни пътни лаборатории за изследване на пътните настилки, както и техническо-икономически проучвания за изграждане на обходни пътища.
Източник: Демокрация (03.08.2000)

Варненският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ и § 5 ЗДЛ с решение от 5.V.2000 г. по ф. д. № 6382/94 вписа промени за "Леспорт" - ЕАД: деноминира капитала на 103 612 лв., разпределен в 103 612 поименни акции по 1 лв.; вписа увеличение на капитала от 103 612 лв. на 1 036 120 лв., разпределен в 103 612 поименни акции по 10 лв.; вписа нов устав на "Леспорт" - ЕАД; дружеството ще се представлява и управлява от Галина Кръстева Пешева и Фридрих Георгиев Катцер заедно и поотделно.
Източник: Държавен вестник (08.08.2000)

15 234 тона пшеница от новата реколта са изнесени от пристанище Балчик за Украйна и Грузия. Още 6361 т са отпътували за Румъния чрез жп вагони, съобщиха от митница Добрич. Направен е износ на 3100 т ечемик. Реализираният износ е нищожен за възможностите на Добричка област, коментират търговци. Това е пшеницата на двама арендатори. Износът е ограничен, защото липсва адекватна цена за зърното. Експорт на пшеница се прави на 170-175 лв./т, а в Румъния тя се изкупува на 280-290 лв. В момента е започнала подготовка за износ на още 20 000-30 000 т пшеница. Международните фирми Монсанто, Луи Драйфус и Гленкор изкупуват зърно на цена 198 лв. без ДДС, франко пристанище Варна, срещу стари задължения на стопаните за горива и препарати. От митницата съобщиха още, че износът на царевица е спрял от началото на жътвата на пшеницата. Досега страната са напуснали 54 780 т царевица. Според търговците е смешно в момента да се говори за експорт на тази култура, защото тя липсва в страната. На вътрешния пазар царевицата се изкупува на 250 лв./т. Заради сушата високата цена ще се запази и износът й ще стартира на не по-малко от 170 лв./т. Въпреки слабата реколта от слънчоглед житарите прогнозират експорт на семе. Изкупуването на слънчогледа ще започне на минимална цена от 300 лв. и ще стигне 320-330 лв./т. На тези стойности се очаква да започне и износът.
Източник: Пари (16.08.2000)

Варненският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ с решение от 22.VI.2000 г. по ф.д. № 2592/99 вписа в регистъра за търговски дружества промяна за "Ойлтанкинг - България" - АД: вписа за член на съвета на директорите Стоян Оскар Щумпф - изпълнителен директор на "Пристанище Варна" - ЕАД.
Източник: Държавен вестник (25.08.2000)

Американски компании проявяват интерес към строежа на втори Дунав-мост при Видин - Калафат, съобщи министърът на транспорта и съобщенията Антони Славински при завръщането си от Филаделфия вчера. Там той участва в международна конференция за енергийните и транспортните проекти в Югоизточна Европа. Сред фирмите е и гигантът "Бехтел", посочи Славински. Американски инвеститори са проявили интерес също да изграждат карго-терминали на порт Варна, Бургас, както и да участват в разширението на столичното летище. На конференцията Славински е представил проекти за изграждането на международно товарно пристанище Бургас и за разширението на Околовръстния път на София, чиято стойност се изчислява на $100 млн. $30 млн. ще осигури Американската агенция за търговия и развитие за предпроектното проучване на порта, поясни Славински. Агенцията за приватизация ще подпише през тази седмица нов договор с посредника Дойче банк за посредничество за продажбата на БТК, съобщиха междувременно източници от работната група по сделката. Славински вчера отрече да се е срещал с представители на посредника на път за САЩ. Минах през Рим, а не през Лондон, каза той. Представители на Дойче банк пристигат в понеделник.
Източник: Стандарт (18.09.2000)

Варненският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ с решение от 20.X.2000 г. по ф.д. № 312/94 вписа промяна за "Институт по воден транспорт" - ЕООД: увеличава капитала от 5000 лв. на 90 000 лв.
Източник: Държавен вестник (24.11.2000)

Пристанище Варна-запад подобри в края на миналата седмица собствен рекорд, недостиган от 10 ноември 1989 година насам - само за един ден са обработени близо 50 000 тона товари. Цифрата останала непозната за отчетите на пристанището в годините на демокрацията до края на 2000 година. Надяваме се това да стане нещо обичайно за порта, споделиха от ръководството на дружеството. Сега стремежът е до края на годината товарооборотът да достигне 6 млн. тона, но реалната цифра е между 5,6 и 5,8 млн. тона. За десетмесечието на последната година на ХХ век пристанище Варна отчита 4 625 000 тона товари, което е със 738 000 лева повече от целия миналогодишен оборот. Товарите, минали през дружеството миналата годинаq са 4,6 млн. тона, а през 1998 година - 4,3 млн. тона. С последните обработени товари пристанищата Балчик и Варна-запад са изпълнили бизнесзадачата с два месеца предсрочно, похвалиха се от порта.
Източник: Черно море (04.12.2000)

Дивидент в размер на 1.2 млн. лв. ще получи Министерството на транспорта и съобщенията от пристанище Варна за 2000 г., обяви изпълнителният му директор Стоян Щумпф. Очакваните приходи за 2000 г. са в размер на 32 470 000 лв. Поради големите инвестиции в инфраструктура брутната печалба ще е 4.215 млн. лв. Това е с 13% повече от финансовия резултат през 1999 г., който беше 880 хил. лв. Близо 30 компании кандидатстват за концесии на 35-те кея във варненското пристанище, съобщи Щумпф. Зад част от фирмите стояли по 1-2 души без реален капитал, по-голямата част били кипърски офшорки. До лятото на 2001 г. терминалите на ТЕЦ Варна и Балчик ще бъдат отдадени на частни фирми. Срокът на концесията е 35 години. До лятото на следващата година ще приключи и строителство на кей за течни химикали в порт Варна-запад. Инвеститор е немската компания Ойлтанкинг, като досега германците са вложили 10 млн. USD в проекта. Ойлтанкинг бе единствената компания, която получи държавно разрешение за създаване на смесено дружество с порта.
Източник: Пари (20.12.2000)

Стартира система за контрол на трафика по варненското крайбрежие до март 2001 г. Проектът е консултиран и частично финансиран от Холандия. След включването на системата администрацията ще може да следи детайлно всички параметри на влизащите и излизащите от Варненския залив плавателни съдове. Базата данни ще включва обема и вида на товарите, направлението на кораба, броя на екипажа му и скоростта.
Източник: Пари (21.12.2000)

Между 3 и 3.5 млн. лв. е очакваната брутна печалба на пристанище Варна за 2000 г., съобщиха от пристанищния комплекс. Пристанището значително е увеличило печалбите си спрямо миналата година. Товарооборотът на порта е нараснал с близо 30% спрямо м. г. Като негатив се отчитат единствено двойно намалелите количества зърно, които са изнесени през тази година от пристанищния комплекс. Очакваше се т. г. да се обработят 1 млн. тона зърнени товари, но досега през порта са минали по-малко от предвидените количества. Ръководството на пристанището предполага, че поради търговски интереси част от количествата се задържат в страната, за да се изнесат през следващата година.
Източник: Пари (21.12.2000)

Трето гражданско отделение Трето гражданско отделение, 01424/2000 по касационна жалба срещу решението по гр. дело 3177/99 по описа на Софийски градски съд, подадена от Сашо Данов Маринов чрез адвокат Дора Христова Асенова, София, ул. Алабин 33, кантора 246, срещу "Шератон София Балкан" - АД, чрез гл. юрисконсулт Й. Тодорова, София, пл. Света Неделя 5. Трето гражданско отделение, 01425/2000 по касационна жалба срещу решението по гр. дело 788/99 по описа на Софийски градски съд, подадена от "Петрол" - АД, чрез директора Минчо Вълков Георгиев, София, ул. Цар Симеон 172, срещу Антония Недялкова Методиева, Перник, ул. Граово 40. Трето гражданско отделение, 01426/2000 по касационна жалба срещу решението по гр. дело 2700/98 по описа на Софийски градски съд, подадена от Антоан Делков Ланджев, София, ж.к. Люлин, бл. 120, вх. Б, ап. 43, срещу "Груп" - ЕООД, София, ул. Иван Вазов 13. Трето гражданско отделение, 01432/2000 по касационна жалба срещу решението по гр. дело 2095/99 по описа на Окръжен съд Пловдив, подадена от Мария Иванова Паскалева чрез адвокат Славчо Димитров Караманов, Пловдив, ул. Захари Стоянов 76; "Целхарт" - АД, гр. Стамболийски, чрез адвокат Петър Борисов, Пловдив, бул. Марица 88, вх. Б, ет. 1. Трето гражданско отделение, 01434/2000 по касационна жалба срещу решението по гр. дело 371/99 по описа на Окръжен съд Шумен, подадена от Атанаска Русева Русева чрез адвокат Недялка Миланова, Шумен, ул. Съединение 68а, ет. 1, ап. 4, срещу "Хранителни стоки" - ЕАД, чрез адвокат Жана Йончева, Шумен. Трето гражданско отделение, 01435/2000 по касационна жалба срещу решението по гр. дело 1468/99 по описа на Окръжен съд Велико Търново, подадена от НК "БДЖ" - Поделение за товарни превози, гр. Мездра, срещу Любен Тодоров Иванов, Видин, ж.к. Химик, бл. 25, вх. В, ап. 8. Трето гражданско отделение, 01436/2000 по касационна жалба срещу решението по гр. дело 671/99 по описа на Апелативен съд Варна, подадена от "Телекомплект" - ЕАД, чрез изпълнителния директор Младен Стефанов Стефанов, София, бул. Тотлебен 69 - 73; Величко Димитров Величков чрез адвокат Владимир Денчев Калудов, Варна, ул. Съборни 10. Трето гражданско отделение, 01437/2000 по касационна жалба срещу решението по гр. дело 229/2000 по описа на Окръжен съд София, подадена от Веселин Стойчев Карапанчев чрез адвокат Любен Василев, гр. Самоков, ул. Подридна 22, срещу Община - гр. Самоков. Трето гражданско отделение, 01438/2000 по касационна жалба срещу решението по гр. дело 1114/99 по описа на Апелативен съд Пловдив, подадена от Банка "Хеброс" - АД, чрез пълномощника Любка Раева, Пловдив, бул. Цар Борис Трети Обединител 37, срещу Регионална дирекция на Министерството на вътрешните работи, Пловдив; Иван Георгиев Лапков, Пловдив, ул. Бугариево 16. Трето гражданско отделение, 01439/2000 по касационна жалба срещу решението по гр. дело 1053/99 по описа на Апелативен съд Пловдив, подадена от "Информационни носители" - АД чрез адвокат Румен Цветанов Петков, Пазарджик, кв. Драгор, срещу Регионална дирекция на вътрешните работи, Пазарджик, пл. Съединение 3; Йордан Иванов Кръстев, Пазарджик, ул. Г. Раковски 7, ап. 37. Трето гражданско отделение, 01440/2000 по касационна жалба срещу решението по гр. дело 124/2000 по описа на Окръжен съд София, подадена от СОУ "Хр. Ясенов" - правоприемник на НУ "Св. св. Кирил и Методий", гр. Етрополе, бул. Руски 69, срещу Мария Илиева Филева, гр. Етрополе, ул. Н. Михайлов 24. Трето гражданско отделение, 01442/2000 по касационна жалба срещу решението по гр. дело 94/2000 по описа на Окръжен съд Кюстендил, подадена от Божко Николов Тенев, Кюстендил, кв. Герена, бл. 156, вх. Б, ап. 45, срещу "Велбъжд" - АД, Кюстендил. Трето гражданско отделение, 01443/2000 по касационна жалба срещу решението по гр. дело 68/2000 по описа на Апелативен съд Варна, подадена от "Монтажи-Варна" - АД, чрез изпълнителния директор Георги Николов Хекимов, Варна, бул. Христо Ботев 8, срещу Евдокия Александрова Цветкова, Варна, ж.к. Владиславово, бл. 408, вх. 10, ап. 41; Людмил Мирчев Табачки, Варна, ж.к. Владиславово, бл. 408, вх. 10, ап. 41; Александър Мирчев Табачки, Варна, ж.к. Владиславово, бл. 408, вх. 10, ап. 41. Трето гражданско отделение, 01444/2000 по касационна жалба срещу решението по гр. дело 530/99 по описа на Окръжен съд Варна, подадена от "Пристанище Варна" - ЕАД чрез изпълнителния директор Стоян Оскар Щумпф, Варна, пл. Славейков 1, срещу Мариана Василева Михайлова, Варна, кв. Аспарухово, бл. 5, вх. Б, ап. 22.
Източник: Държавен вестник (22.12.2000)

Категоричната си позиция против разделянето на три на варненския порт, предложено от пристанищната администрация на министъра на транспорта и съобщенията Антони Славински, изразиха вчера пред областния управител Николай Пантев представители на Националната федерация на портовите синдикати. Те са се заели да търсят и политически лобита, които да защитят целостта на търговското дружество. Няма логика да се разделя една структура, която през последната година особено доказа, че е печеливша и постигна финансови резултати, които преди две-три години бяха само мечта, е един от мотивите на докерите. Според тях не е работещ и изводът на пристанищната администрация, че разделянето ще доведе до по-сериозна конкуренция между трите порта. Става дума да портове с различна специфика, специализирани в обработването на различни типове товари, и за конкуренция между тях не може да става и дума, смятат синдикатите. Нито химическите товари могат да отидат на Варна-изток, нито зърното - на Варна-запад, мотивират позицията си докерите. Според тях няма яснота и какво ще стане с работната ръка. Отговорите на тези въпроси представителите на синдикатите във варненското пристанище ще търсят на среща с администрацията и с министър Антони Славински, която ще се проведе в средата на месеца. Във вторник следващата седмица становището на Националната федерация на портовите синдикати ще бъде обсъдено и окончателно оформено в писмен вид на среща във Варна.
Източник: Черно море (08.01.2001)

Преговаряме с Иран за транзитни превози на ирански стоки с наши фериботи по линията Поти-Варна, съобщиха от Министерството на транспорта и съобщенията вчера. Това ще обсъдят министър Антони Славински и министърът на пътищата и транспорта на ислямска република Иран Рахман Дахман, който е на посещение у нас. По време на визитата си иранският министър ще разгледа фериботния комплекс в пристанище Варна, както и порт Бургас, уточниха от ведомството на Антони Славински.
Източник: Стандарт (23.01.2001)

Управителният съвет на "Девня Цимент" - АД, Девня, на основание чл. 223 ТЗ свиква редовно годишно общо събрание на акционерите на 1.III.2001 г. в 14 ч. Девня в офиса на дружеството, бул. Суворовско шосе 3, при следния дневен ред: 1. доклад за дейността на дружеството за 2000 г. и приемане на годишния счетоводен отчет за 2000 г., заверен от дипломиран експерт-счетоводител; проект за решение - ОС одобрява доклада за дейността н дружеството през 2000 г. и одобрява годишния счетоводен отчет за 2000 г., заверен от дипломиран експерт-счетоводител; 2. предложение за разпределение печалбата на дружеството за 2000 г.; проект за решение - ОС приема предложението на управителния съвет за разпределение на печалбата на дружеството за 2000 г.; 3. освобождаване от отговорност членовете на управителния и надзорния съвет за дейността им през 2000 г.; проект за решение - ОС освобождава членовете на управителния и надзорния съвет от отговорност за дейността им през 2000 г.; 4. промени в състава на надзорния съвет на "Девня Цимент" - АД; 5. изменения и допълнения в устава на "Девня Цимент" - АД; 6. обсъждане и вземане на решение относно участието на "Девня Цимент" - АД, в смесено акционерно дружество с "Пристанище Варна" - ЕАД; 7. назначаване на одитор на дружеството за 2001 г.; проект за решение - ОС приема предложението на основния акционер за одитор на дружеството за 2001 г 8. разни. Поканват се всички акционери да присъстват лично или чрез пълномощник. За участие в събранието акционерите или техните представители с легитимират с притежаваните или представлявани акции или временни удостоверения и се записват в протоколната книга преди началото на заседанието. Пълномощниците на акционерите представят и писмено пълномощно. При липса на кворум на основание чл. 227 ТЗ събранието ще се проведе същия д в 16 ч., на същото място и при същия дневен ред.
Източник: Държавен вестник (26.01.2001)

Със заповед от 14 февруари на министъра на транспорта и съобщенията Антони Славински над 90 процента от площта на "Пристанище Варна" ЕАД става публична държавна собственост и минава под шапката на държавната агенция "Пристанищна администрация". Определени са границите на земята, която при бъдещото отдаване на концесии ще бъде отдадена на новите оператори, и тази, която ще остане да се стопанисва от търговското дружество. На пристанище Варна-изток публична държавна собственост стават 221 109 кв.м площ. Само 120 декара остават частна държавна собственост. В това число влизат само няколко складови площи, 2-ро и 13-о кейово място и яхтеното пристанище. 500 декара е земята, която ще стопанисва "Пристанище Варна" ЕАД на Варна-запад срещу 1 023 883 кв.м, които ще бъдат отдадени на концесия. Почти цялото пристанище Балчик също минава под управлението на пристанищната администрация. В заповедта за публичността се включват и всички пристанищни съоръжения. Въпреки че варненското пристанище вече не е собственик на над 90 процента от територията си, ще му се наложи и тази година да плаща за стопанисването й, става ясно от заповедта на министър Славински. До края на месеца пристанищната администрация и ръководството на порта трябва да сключат договор, с който администрацията възлага на търговското дружеството дейностите по поддържането и развитието и на публичната държавна собственост, както и да регламентират финансирането. От сега е ясно, че то ще се извършва изцяло от пристанището, тъй като администрацията още не била събрала достатъчно средства от такси, за да може да извършва дейността. Поне до края на тази година "Пристанище Варна" ЕАД е единственият оператор на територията на порта. Според последните данни от Министерството на транспорта раздаването на концесиите ще започне едва след приключване на пълните проучвания на кандидатите, т.е. около 18 месеца след началото на процедурата.
Източник: Черно море (20.02.2001)

В началото на март пристанище Варна ще получи безвъзмездно от САЩ четири нови влекача на стойност 480 хил. долара за транспортиране на контейнери. Така портът очаква да увеличи два пъти ефективността при обработка на товарите. "Влекачите ще бъдат разпределени по пристанищата "Варна-изток" и "Варна-запад", заяви изпълнителният директор на порта Стоян Щумф. Така ще бъдат подпомогнати комбинираните превози по транспортен коридор 8", допълни ръководителят.
Източник: Други (20.02.2001)

"Солвей Соди", "Италчименте", "Агрополихим" и "Юнион миниер" отказват да сключат контракти по новите претоварни пристанищни такси във Варна, съобщава агенция Балкан от порта. Те бяха увеличени от 1 януари 2001 г., след като по закон корабните такси, които досега формираха 40 % от приходите на пристанищата, отиват директно в ИА "Пристанищна администрация". Експортът от четирите фирми е 60 % от оборота на пристанището. Най-сложен е казусът със содовия завод, който има 15-годишно споразумение за твърди и доста ниски ставки, подписано при приватизацията му през 1996 г. От порта смятат, че товародателите може да договарят по-ниски навла с корабособствениците, тъй като правителството намали тонажните такси.
Източник: Черно море (23.02.2001)

26,6 млн. лева са инвестирани през 2000 година в "Девня цимент" - АД, главно за подобряване на качеството на продукцията, за намаляване на производствените разходи и на енергоносителите и за опазване на околната среда. Почти същата сума ще бъде вложена и през 2001 г. Групата Италчементи всяка година инвестира по около 25 млн. лв. в девненския циментов завод. Ангажиментът с приватизационния договор е 100 млн. лв. инвестиции за 10 години. Следващата седмица в “Девня цимент” пристига нов директор - Фабрицио Донега. Във Варненския окръжен съд тези дни ще бъде регистрирано съвместно дружество между "Девня цимент" и "Пристанище Варна" - ЕАД. Целта на съвместното дружество е изграждане на експортен терминал на територията на пристанище Варна - Запад за износ на цимент и клинкер и технологична линия от завода за транспортирането на продукцията до пристанището на разстояние 7,5 км.
Източник: Монитор (05.03.2001)

Смесеното дружество с пристанище Варна е факт след едногодишно отлагане След поредица скандали между пристанището, Министерството на транспорта и пристанищната администрация вече е факт заповедта на министъра на транспорта и съобщенията Антони Славински, с която се дава съгласие за регистрацията на смесеното дружество между "Девня Цимент", собственост на "Италчементе", и "Пристанище Варна" АД. Основната цел на създаването на новото юридическо лице е изграждането на транспортна лента между циментовия завод и нулево кейово място на пристанище Варна-запад. Предвидено е строителството и на два силоза. 7 млн. долара се ангажира да инвестира в новите съоръжения новорегистрираното "Девня Цимент - СТ" АД. Размерът на инвестицията ще бъде разпределен между двамата акционери в съотношение 74:26 процента, каквото е и разпределението на капитала - 74 процента, или 1,1 млн. лева, внесени от "Девня Цимент", и 46 процента, или 390 000 лева, внесени от "Пристанище Варна" АД. В съвета на директорите на "Девня Цимент - СТ" от страна на девненския завод са избрани изпълнителният директор Фабрицио Педета и новият генерален директор на дружеството Фабрицио Донега. От транспортното министерство за представител на държавното дружество е предложен изпълнителният директор на пристанище Варна Стоян Щумпф. Както и при създаденото през февруари смесено дружество с "Ойл танкинг" и "Юнион миниер" - "Ойл танкинг България", членовете на директорския борд ще работят на обществени начала. Документацията за регистрацията на "Девня Цимент СТ" АД бе готова още през пролетта на миналата година. Въпреки предварителното положително становище на министерството неочаквано Антони Славински отказа да подпише заповедта, с която да одобри регистрацията на новото дружество след докладна записка на шефа на пристанищната администрация Атанас Андреев. След приключване изграждането на предвиденото в инвестиционния план на новорегистрираното дружество най-вероятно то ще кандидатства за концесия на кея на Варна-запад.
Източник: Черно море (06.03.2001)

Възможностите за създаване на нови смесени дружества и продължаване строежа на терминали в пристанище "Варна" бе основна тема, която обсъждаха в транспортното министерство представители на четирите фирми - кредиторки, ЕБВР, шефа на БСК Божидар Данев и министър Антони Славински. Шефовете на белгийската "Юнион миниер", на "Солвей соди", на "Агрополихим" и "Девня цимент" изразиха готовността си да инвестират в изграждането на нови транспортни ленти за течни химически продукти върху територията на пристанището, с които да изнасят част от продукцията си, която не може да се пласира на българския пазар. Според приетия Закон за морски транспорт, вътрешните водни пътища и пристанищата всички пристанищни дейности и инфраструктурата могат да се отдават само на концесия. Такава форма на стопанисване и развиване на дейности предлагат смесените дружества, в които фирмите залагат парите си, а пристанището участва с апортна вноска във вид на земя. Те обаче ще искат среща с шефовете на БДЖ, защото се недоволни от предоставяните услуги на индустриалните жп-линии, стана ясно след срещата. Използваните сега вагони са доста остарели, релсовият път не се поддържа, твърдят кандидат концесионерите. Създаването на джойнт венчъри, по подобие на "Ойл тенкинг - България" е единственият начин пристанище Варна да се модернизира, без да се бърка в джоба на държавата, смятат инвеститорите. Председателят на БСК Божидар Данев каза, че фирмите са готови да приемат увеличените цени на пристанищните услуги, но амо ако те са реално съобразени с инфлацията.
Източник: БТА (14.03.2001)

Стартират три процеури за концесиониране на пристанищни дейности на порт Варна, съобщиха от изпълнителна агенция "Пристанищна администрация". Дружествата "Ойл танкинг", "Девня Цимент" и "Петролна база" - Варна, ще са първите, които ще получат концесия на територия на варненското пристанище. След опубличаването на пристанищната собственост процесът за регистриране на пристанищната като оператори се ускори и вече са налице всички възможности за отдаване на концесии, уточниха експерти от Министерството на транспорта и съобщенията. Процесът на опубличаване инфраструктурата на морските пристанища приключи.
Източник: Черно море (14.03.2001)

Докерите да бъдат обособени в отделно търговско дружество, е решил на последното си заседание съветът на директорите на "Пристанище Варна" АД". Заедно с наличния щатен персонал то ще получи и административните и битови сгради. Документите за обособяването на новото юридическо лице трябва да бъдат представени на министъра на транспорта и съобщенията Антони Славински до края на април. Отделянето само на докерите нарушава целостта на претоварния процес, смятат обаче от Националния синдикат на пристанищните работници. Тяхното предложение е в новото дружество да влязат и механизаторите, и крановиците, както и цялата тилова техника - повдигачи, трактори, фандроми и др. Само така на бъдещите концесионери ще може адекватно да се предлага услуга, каза Тодор Градинаров, председател на синдиката на докерите във Варна. Ако действително такова е решението на борда, ще се противопоставим с всички предвидени в закона средства, заяви още Градинаров. Според него не са основателни притесненията, че ако се отдели целият претоварен процес, "Пристанище Варна" АД ще остане без значителна част от приходите, тъй като то ще се освободи също така от много разходи, а освен това след време няма и да съществува като търговско дружество, а само като оператор. От становището на съвета на директорите се различава, макар и в по-малка степен, и мнението на КНСБ. Според конфедерацията, докато няма яснота кои и колко кея ще бъдат взети от концесионери, е добре цялата работна сила да си остане в рамките на съществуващото в момента търговско дружество. От КНСБ смятат, че по-важно е създаването на учебен квалификационен център. През него трябва да минат всички работници, участващи в претоварния процес, за да получат сертификати. С документа в бъдеще те ще доказват квалификацията си пред концесионерите.
Източник: Черно море (20.03.2001)

"Леспорт" ще е първото от шестте български търговски пристанища, чиято собственост ще бъде трансформирана в публична държавна, информира шефът на изпълнителната агенция "Пристанищна администрация" Атанас Андреев. До края на март необходмите документи ще бъдат внесени в областната администрация. След опубличаването инфраструктурата, сградите и пристанищните съоръжения ще бъдат ползвани от едноименното търговско дружество до появата на кандидати за концесия. Досега желаещи все още няма, уточни г-н Андреев. Според него портът е почти неделим и е възможно допускането най-много на двама концесионери. Все още няма окончателно решение по предложението на ИА "Пристанищна администрация" опубличаването на "Пристанище Варна" ЕАД да стане след разделянето му на три части - Варна-изток, Варна-запад и порт Балчик. Първите концесии там по право ще бъдат дадени на "Италчементи", "Ойлтанкинг" и петролна база - Варна. Тромавата процедура обаче вероятно ще проточи отдаването на концесии в най-добрия случай до изборите.~
Източник: Черно море (26.03.2001)

Изпълнителният директор на "Пристанище Варна" ЕАД Стоян Щумпф заяви, че Пристанището няма проблеми с партньорите си при предоговарянето на условията за извършване на претоварните дейности за 2001 година. Всички договори са сключени с изключение на "Итал Чементе", тъй като новият изпълнителен директор Фабрицио Донега беше в Италия. Що се отнася до "Солвей Соди" с тях е подписан 15-годишен договор и в момента товарите им се обработват на фиксираните там цени. По-високите товарни тарифи в пристанището са неизбежни, защото Пристанището е загубило 40 процента от приходите, които отиват вече в пристанищната администрация. 90 процента от тях ще се връщат обратно за поддържане на инфраструктурата и на пристанищните съоръжения, но цифрата е двукратно намалена. Пристанището не загуби нито един товар в сравнение с миналата година. Напротив имаме привлечени нови товари. Последният е ориз от Египет и вече втора фирма-вносител потърси контакт с нас. Освен това финансовите ресурси на пристанището за 2001 година са осигурени с новите договори, 45 на брой, така че няма опасения за съдбата на дружеството. През тази година нито един служител няма да загуби работата си вследствие на съкращения.
Източник: Черно море (28.03.2001)

До две седмици се очаква финансовият министър Муравей Радев да свика учредителното събрание на "Транзитна търговска зона Варна" АД. Създаването на дружеството, съобразено със Закона за митниците и правилника за прилагането му, бе разпоредено с решение на Министерския съвет от 29 март т.г. Дейността му ще има всички елементи на безмитните зони, действащи в момента, включително пакетиране, разфасоване, дообработка, смяна на собствеността, неограничен престой на стоките, поясни зам.-областният управител Юлиян Гендов, който е разработил правната тъкан на проекта. Транзитната зона ще заеме 103 дка частна държавна собственост на острова под Аспаруховия мост, 100 от които ще представляват апортната вноска на държавата в дружеството. Тройна съдебна експертиза е оценила тази земя на 460 000 лв. На тази стойност ще съответстват поименните акции за държавата - 46 на сто от стартовия капитал, който се очаква да е 1 млн. лв. При разработката на проекта изпратихме към 30 писма до основните фирми, работещи в областта на спедицията - срещнахме 90 на сто скептицизъм, съобщи г-н Гендов. Като учредители в дружеството със сигурност ще бъдат поканени фирмите, финансирали проекта: "Пристанище Варна" ЕАД, "Портови флот", "Меритайм груп", "Ахилеос шипинг", Индустриалната стопанска асоциация, "Каргоекспрес", дилърът на "Балканстар" - "Авангард", "Пътища и мостове", ДЗИ. Крайното финансиране на зоната по проект е в размер на 8 059 000 лв., за част от които ще се кандидатства пред наши и чужди финансови институции. Вече сме водили разговори с Европейската банка за възстановяване и развитие, които ни дават известни надежди, съобщи Юлиян Гендов. Изграждането на зоната ще премине през три етапа, първият от които ще стартира вероятно още през май с ограждането й с 2,40-метрова ограда, изграждането на инфраструктурата и на сграда за митническата администрация с щат от 8 души. Проектът предвижда на острова да се разположат три покрити склада, всеки с площ по 5700 кв. м, открити складови площи с размер от 60 000 кв. м, свързване с минаващата в близост до отредения за зоната терен жп линия, изграждане на две кейови места, за концесия върху които акционерното дружество ще кандидатства. Към края на третата година зоната ще дава работа на 167 души, без да се отчита персоналът на фирмите, които биха наемали площи в нея, както и ефектът, който би имала върху развитието на региона изобщо с увеличаването на товаропотока. Възвръщане на инвестираните средства се очаква след 5 години и 6 месеца. Създаването на транзитната търговска зона във Варна и наличието на свободна безмитна зона в Русе ще позволи изграждането на безмитен канал за стоки Варна - Русе, твърдят авторите на проекта. Чуждестранните инвеститори проявявали интерес към тази възможност, тъй като по този начин по вода - чрез канала Рейн-Майн-Дунав - Западна Европа ще се свърже с Азия. Проектът за транзитната търговска зона предвижда изграждане на две кейови места, а теренът на острова, апортиран от държавата, граничи с включен в генплана на "Пристанище Варна" ЕАД контейнерен терминал, поясни вчера зам.-областният
Източник: Черно море (04.04.2001)

Изпълнителният директор на пристанище Варна г-н Стоян Щумпф предприема безпрецедентни мерки за сигурност в порта. Пустеещият от близо 3 години ро-ро терминал, който се намира в непосредствена близост до морската гара, ще бъде надежден пристан за контейнерите с акцизни стоки, каквито са цигарите, алкохолът и кафето. Освен от високата стена, която е естествена преграда не само за северните ветрове, ро-ро терминалът ще бъде надеждно защитен от здрави оградни плоскости, за които ще се погрижат в "Главболгарстрой", поясни г-н Щумпф. Телевизионни камери ще следят движението както на контейнерите, така и на пристанищните работници. Ще има и страховито обучени кучета, а документите на хората, които влизат и излизат, ще бъдат щателно проверявани от полицаи на Първо РПУ - Варна, казаха за "Черно море" офицери от варненското МВР-ведомство. Идеята ро-ро терминалът да се превърне в надеждно убежище за акцизните стоки бе подхвърлена в медийния ефир от репортер на "Черно море" броени дни след кражбата на 40-футовия контейнер с цигари "Малборо лайт" на обща стойност 960 000 щатски долара с митата и акцизите, от който до ден-днешен няма и следа. На спешна среща с ръководството на пристанището същата идея била предложена като целесъобразна от г-н Румен Кирчев, шеф на Районното митническо управление - Варна, и одобрена. Превръщайки ро-ро терминала в спокоен остров за акцизни товари, кражбите няма да спрат, смята г-н Щумпф, но поне вече ще имат автор, който няма да остава анонимен, защото ще бъде снет с телевизионна камера. В бъдещия контейнерен терминал ще работят малко хора, защото, колкото те са повече, толкова повече са и условията за извършване на евентуални престъпни посегателства, бе категоричен г-н Стоян Щумпф. Междувременно стана известно, че за ченгета на Първо РПУ, техните колеги от служба "Икономическа полиция" в РДВР - Варна, полицаите от Регионалния граничен сектор и митничарите в Районното митническо управление превръщането на ро-ро терминала в контейнерен терминал за акцизни стоки ще внесе известно облекчение и в тяхната контролираща дейност.
Източник: Черно море (17.04.2001)

"Пристанище Варна-запад, което обслужва преди всичко големите промишлени фирми край Девня, да се обособи като самостоятелно търговско дружество", поискаха работници в специално писмо до премиера Иван Костов, министъра на транспорта и съобщенията Антони Славински и директора на изпълнителна агенция "Пристанищна администрация" Атанас Андреев. Според работниците приходите в западната част на пристанището са много повече отколкото в източната, а печалбата се разпределяла поравно, въпреки, че в момента Варна-запад има 5 пъти по-голяма натовареност в сравнение с Варна-изток. Работниците смятат, че ако Варна-запад се отдели в самостоятелно дружество, то ще може да продължи да работи със своите клиенти без да повишава цените за обработка на товарите. От началото на годината тези такси се увеличиха с 40 процента. Според работниците единствено администрацията на Пристанище Варна е против разделянето, защото ръководството на държавното дружество се страхува да не загуби своите привилегии.
Източник: Дневник (18.04.2001)

Доскоро фирмите трябваше да внасят данъците си единствено по банков път. От тази година те също могат да внасят сумите в брой в данъчните служби. Въпреки това големите плащания продължават да текат най-вече по банков път. Данъчните работят с шест банки Това са ТБ "Биохим", ТБ "Хеброс", Експресбанк, Булбанк, ОББ и Банка ДСК. Данъчните служби към всяка от 28-те териториални данъчни дирекции (ТДД) в страната имат банкова сметка в един от тези трезори, по която лицата и фирмите могат да превеждат дължимите налози. Първенство по брой открити сметки за налози държи ОББ. Тази година тя обслужва данъчните служби, които попадат на територията на 18 дирекции. След нея се нареждат ТБ "Биохим" и "Хеброс", които въртят парите на 13 дирекции. Експресбанк обслужва звена в 8 териториални дирекции, а ДСК - в 6. Най-слаба клиентела сред данъчните има Булбанк. Сметки в този трезор са открили само 3 дирекции. Ползата за банките от това да обслужват данъчната администрация се крие в комисионните, които се прибират от всеки банков превод. Всеки трезор ги определя по различни критерии. Дължимото за превода най-често варира от 0,85 до 2 лв. Някои от банките взимат допълнително такси за броене на парите и за превода, когато сумата е над определен размер. Чудно, но факт - банката на кръга "Олимп" не обслужва данъчната администрация, макар да е в кръга на трезорите, които имат договори за обслужване по системата на Единната сметка. Може би шефовете на Стопанска и инвестиционна банка (СИБанк) не са успели да предложат навреме оферта на бирниците. Или пък изобщо не са проявили интерес. Независимо от причините, загубата на това звено от държавния апарат не е малка. Но пък трезорът я компенсира по забележителен начин. За рекордно кратко време СИБанк се уреди с не по-малко впечатляващи и изгодни завоевания. Първото и безспорно най-сериозното от тях е Националният осигурителен институт (НОИ). Той е може би най-солидният клиент в държавната администрация след данъчните. Защото през НОИ ежемесечно се превъртат огромни суми от платените осигуровки за пенсия, здраве и безработица. Предвижда се през тази година по този ред да бъдат събрани общо над 3 млрд. лв. Банковото обслужване на института тази година е поверено на СИБанк и още пет трезора. "Олимпийската" банка върти парите на седем от всичките 28 Районни управления за социално осигуряване (РУСО). Нейни клиенти са звената с най-големи постъпления - София, Пловдив, Плевен, Благоевград, Кърджали, Добрич, Хасково. ОББ отново се нарежда на първо място по брой на обслужваните управления на НОИ. На нея са поверени общо 10. "Хеброс" е спечелила за клиенти 4 регионални управления за социално осигуряване, а Експресбанк и "Биохим" - по 3. Банка ДСК обслужва само управлението в Ловеч. И тук трезорите прибират съответната комисионна. В отделните банки тя варира от 0,50 до 2,50 лв., независимо от размера на превежданата сума. От 1 февруари банката на близкия до властта кръг "Олимп" чрез седем свои клона пое плащането на пенсии и на други осигурителни рискове. Според НОИ изборът на "Олимпийската" банка е напълно прозрачен. Кодексът за задължително обществено осигуряване предвиждал министерството на финансите и БНБ да определят банките, които могат да оперират със средствата от фондовете на държавното обществено осигуряване. От тях надзорният съвет на НОИ избирал трезорите, които имат най-голяма мрежа от клонове, най-висок набор от услуги и най-ниска лихва върху обслужването. Така изборът на института логично се спрял на СИБанк. Схемата предвиждала НОИ да превежда парите на трезора, който на свой ред да ги пренасочва за изплащане на пенсии в пощенските клонове срещу такса за обслужване. Според експерти на трезора банката нямала възможност да оперира пряко с парите, тъй като в края на всеки работен ден занулявала сметките. Нещо повече. Неотдавна председателят на управителния съвет на банката Георги Прохаски обяви, че тя дори не печели от този род услуги. Защото парите на института минавали транзитно, като за момента банката дори не получавала такси за обслужването на средствата, т.е. работела безплатно. Трезорът се надявал да спечели индиректно като привлече повече клиенти, които покрай плащането на осигуровките си разкрият сметки или си направят дебитни карти. В края на февруари на бял свят излезе още едно завоевание на "Олимпийската" банка. Тогава в печата бе публикувано специално окръжно на Висшия съдебен съвет, в което с категоричен тон магистратите препоръчваха на цялата съдебна власт да сключи договори за обслужване със СИБанк Практически изпълнението на това нареждане означава само едно - съдилищата, прокуратурата и следствените служби да прекратят договорите с други банки (ако имат такива) и да пренасочат парите си в избрания трезор. Така той щеше да получи правото да върти около 97 млн. лв., които са предвидени за тази година като бюджет на съдебната система. След изтичането на информацията в пресата, ВСС разясни, че окръжното има само препоръчителен характер. Твърди се обаче, че не са малко съдилищата в страната, които са изпълнили дадената препоръка. Съдебната система бе поредната, а не последната "перла в короната" от завоевания на СИБанк. Трезорът набра невероятна скорост и в края на март за броени дни прибра парите на ключови държавни институции. На 31 март гръмна новината, че трезорът на Славчо Христов е поел обслужването на две основни звена от митническата администрация - Варна и Пловдив. Преди това той държеше парите още на бюрата в Лом, Перник, Благоевград и Гоце Делчев. Два дни по-късно от пресслужбата на банката се похвалиха, че сред нейните клиенти вече е и Главно управление "Държавен резерв и военновременни запаси". Офертата на СИБанк била предпочетена пред условията, които са предложили ТБ "Биохим", Булбанк и Росексимбанк. Трезорът обещал да изгради електронна връзка между клоновете си и резерва. Освен това предложил да управлява паричните потоци на институцията и да освобождава стоки след внасяне на суми. Банката се ангажирала още да осигури на служителите на резерва дебитни карти, чрез които те да теглят две месечни работни заплати на овърдрафт. На 10 април стана ясно, че вече ще плащаме ток през "Олимпийската" банка. Тя е сключила договор с "Електроразпределение София", който предвижда да разкрие места за плащане в своите офиси и клонове. Схемата предвижда компютризирани работни места да се обслужват от работници на "Електроразпределение", а събраните пари да отиват директно по сметката на дружеството в СИБанк. Трезорът вече е поел обслужването на около 30% от финансовите операции на най-големия електроразпределителен клон в България. Той продава 2 милиарда киловатчаса електроенергия годишно и оборотът му е около 100 млн. лева. Компанията се обслужва от още три банки - ОББ, Пощенска банка и Булбанк. По принцип държавните фирми ревностно пазят в тайна трезорите, на които са поверили парите си. "Булгаргаз" официално признава само, че го обслужват няколко трезора, без да уточнява кои са те. От компанията твърдят, че са избрали възможно най-добрите условия. Националната електрическа компания също мълчи за банките, които я обслужват. Леко повдига завесата само Българската телекомуникационна компания. Тя е склонна да съобщи, че е поверила парите си на около 10 банки. Поне отчасти тази тайнственост може да бъде разбулена, ако се проследят обявленията за възлагане на обществени поръчки, които предприятията са публикували в "Държавен вестник". Данните, които съдържат те, хвърлят известна светлина по въпроса. От тях става ясно, че Булбанк обслужва "Булгаргаз", Ръководство на въздушното движение, специалния "Авиоотряд 28". Същият трезор е поел още част от паричните потоци на Изпълнителна агенция "Пътища", на летищета в Бургас и в Пловдив, пристанищата в Бургас и Варна, на мини "Марица Изток". Булбанк обслужва и министерството на отбраната, НЕК, БДЖ. "Биохим" пък върти пари на АЕЦ "Козлодуй", "Булгаргаз", Изпълнителна агенция "Пътища", на дирекция "Гранична полиция", НЕК, БДЖ, Центъра за масова приватизация. Сред клиентите на ОББ са НЕК, БДЖ, ТЕЦ "Марица Изток 2". Прословутата СИБанк обслужва НЕК, ТЕЦ Варна и мини "Марица Изток". Експресбанк е трезор на Изпълнителна агенция "Пътища", летище Варна. Пътната агенция има сметка и в ДСК. Вероятно веднага след изборите или най-късно до началото на следващата година, ще започне новото преразпределение на финансовите територии сред държавната администрация.
Източник: Сега (23.04.2001)

Комисията за защита на конкуренцията наложи на "Пристанище Варна" ЕАД глоба от 300 000 лева за повторно нарушение по член 18 на Закона за защита на конкуренцията. Наказанието се налага за злоупотреба с господстващо положение, изразяващо се в отказ на достъп до пазара на събиране и третиране на твърди отпадъци от корабите. Комисията е наказала и фирмата за таксиметрови превози "Кристал експрес 1280" ООД, за използването на стикери, които могат да заблудят пътниците.
Източник: БТА (27.04.2001)

Над 11 милиона евро струва новата българо-холандска радиолокационна мрежа за управление на корабоплаването в пристанище Варна. Вчера тя бе открита от министъра на транспорта Антоний Славински и специалисти от холандския Институт за трафик и технологии. Системата „Витиес“ е изградена във варненския завод „Черно море“ и ще се обслужва от шест оператори в рейдовата кула на порта. Тя е съвместна разработка с холандския консорциум ХИТТ. Локационната система е част от глобалния проект за цялостен контрол на трафика по Българското Черноморие. Той предвижда допълнително монтиране на такъв тип станции и видеокамери по крайбрежието до 2008.
Източник: Демокрация (03.05.2001)

Няколко десетки са кандидатите за концесия в пристанище Варна, но сериозни са "Ойлтанкинг-България" АД, "Италчименте" и "Солвей", съобщи вчера шефът на порта Стоян Щумпф. "Ойлтанкинг" вече изгражда терминал за течни химикали в пристанище Варна-запад. Американският посланик Ричард Майлс е поканен специално за честванията на 95-ата годишнина на варненския порт на 10 май. Тази година товарооборотът ще надхвърли 6 млн. т, похвали се още Щумпф. Само "Солвей", "Италчименте", "Юнион Миниер" и "Агрополихим" щели да надхвърлят с 300 000 тона обема на превозените през миналата година товари. Скокът през първото тримесечие на 2001 г. спрямо миналата е с 22%.
Източник: Сега (04.05.2001)

Посланикът на САЩ у нас Ричард Майлс лично се е ангажирал с обновяване на машинния парк на "Пристанище Варна" ЕАД, съобщи изпълнителният директор Стоян Щумф. Посланикът е осигурил една от новите 10 машини за обработка на товарите. Във връзка с 95-годишнината на пристанището очакваме лично посланик Майлс и министър Антони Славински да открият новия парк, с който ще станем добри конкуренти на концесионерите, които предстои да влязат в пристанището, каза Стоян Щумф. С 6 млн. тона ще нарасне оборотът на стоки, които годишно минават през порта. Вече е дадена заявка от девненските заводи за увеличаване на техния товарооборот с около 300 хил. тона. С още толкова ще бъде увеличен и тонажът на доставяното зърно. Предвиждат се и товари на 100 хил. тона ориз, има заявки и за метали и руда. За първото тримесечие на 2001 г. обработените товари на пристанище Варна са 1387 хил. тона, което е с 22% повече от миналата година. Печалбата на порта от началото на 2001 г. е само 287 хил. лв., но зад тях стоят милиони тонове товарооборот, който храни над 150 фирми партньори на пристанището, каза Щумф. Той отчете и 40% загуби от липсата на приходи от корабните такси, които от тази година се събират от Пристанищна администрация.
Източник: Стандарт (04.05.2001)

"Транзитна търговска зона Варна" АД ще бъде регистрирана с капитал 1 млн. лева и временен адрес бул. "Съборни" 22 (в сградата на Индустриалната стопанска асоциация), решиха 22-мата учредители на дружеството. В конферентната зала на областната администрация бе проведено свиканото от финансовия министър Муравей Радев учредително събрание, което прие устава и разпредели акционерното участие. С най-много акции - 46 на сто от капитала, разполага държавата срещу апортирани 100 дка земя в южната промишлена зона, актувани като частна държавна собственост и оценени при тройна съдебна експертиза на 460 000 лева. Следващият по размер на участието си акционер е "Ахилеос" ООД - с 20 на сто от капитала. По 5 процента е участието на варненското представителство на "Деспред" и бизнесклуб "Далас", по 2 на сто - на ДЗИ "Общо застраховане", дилъра на "Опел" - "Каргоекспрес" и "Меритайм груп". Сред учредителите не фигурират "Пристанище Варна" ЕАД и "Портови флот", тъй като транспортното министерство, което им е принципал, забавило процедурата по разрешаване на участието им в дружеството. Преди ден изяснихме недоразумението с министър Славински и имаме уверение, че бюрократичните пречки ще бъдат отстранени до 10 дни, каза зам.-областният управител Юлиян Гендов. Двете фирми ще бъдат приети като акционери на следващото събрание на дружеството, без с включването им да се вдига капиталът, поясни главният секретар на финансовото министерство Петър Николов, който представляваше ведомството в учредителното събрание. Петър Николов, първият зам.-министър на МРРБ Васил Гарнизов, шефът на Нефтинвестбанк Генади Табаков, зам.-областният управител Юлиян Гендов и Михаил Стоилов, окръжен координатор на СДС - Варна, са избраните вчера членове на съвета на директорите на зоната. Бордът ще управлява дружеството чрез прокурист. След дълго търсене се спряхме на Косьо Кателиев, бивш търговски директор на варненското представителство на Бургаската свободна зона, информира г-н Гендов.
Източник: Черно море (04.05.2001)

Нетната печалба на пристанище Варна за 2000 г. се е повишила до 2,291 млн. лева от 482 хил. лв. през 1999 г. Това съобщи говорителят на пристанището Тихомир Божанов . Положителните финансови резултати се дължат на увеличения износ от заводите "Солвей Соди", "Девня цимент" и "Агрополихим", чийто основен експорт се осъществява чрез варненското пристанище. През порт Варна са минали 5,56 млн. тона товари през 2000 г., което е с 19,5% повече от предходната година, когато са били 4,65 млн. тона, уточни Божанов. Пристанището, което е изцяло държавна собственост, е регистрирало 37% ръст на нетната печалба за 1999 г. в сравнение с 1998 г. Това се дължи на 32% увеличение на трафика на товари благодарение на подема на българската индустрия след финансовата криза през 1997 г. Износът на сода през пристанище Варна е нараснал от 225 хил. тона през 1999 г. до 768 хил. тона през 2000 г. За същия период експортът на изкуствени торове е скочил от 211 хил. т на 507 хил. т, а на цимент - от 212 хил. т на 698 хил. т. Износът на въглища също се е повишил през изминалата година до 735 хил. т, което е с 166 хил. повече от 1999 г., уточни Божанов. Експортът на зърно през пристанище Варна обаче е спаднал до 558 хил. т от 843 хил. т през 1999 г.
Източник: Стандарт (07.05.2001)

Бъдещият концесионер ще изгради зърнения терминал на пристанище Варна. Отдаването на концесии е част от програмата на МТС за трансформиране собствеността на портовете с цел подобряване ефективността на пристанищните операции. Вече е готова почти цялата документация за трансформиране собствеността на пристанищата Варна-запад, Варна-изток и Балчик. Изграждането на зърнения терминал ще бъде възложено на спечелилия търга.
Източник: Черно море (13.06.2001)

"Девня Цимент" ще изнесе 1,3 млн. тона цимент и още толкова клинкер през 2001 г. за САЩ, Испания, Турция и страните от Африка. В момента предприятието работи на пълна натовареност, като в него са заети 550 души. През тази година собственикът "Италчименти" ще инвестира в "Девня Цимент" 25 млн. лв. Предстои монтирането на втора палетираща машина, която ще подобри значително обслужването на клиентите. Един от основните проекти до края на годината е изграждането на терминал на стойност $14 млн. на пристанище Варна.
Източник: Черно море (25.06.2001)

Пристанищата Бургас и Варна отчитат драстично намаление в приходите от дейност за първото тримесечие на 2001 г. в сравнение със същия период на миналата година, информира агенция Балкан. За периода 1 януари - 31 март порт Бургас е отчел приходи от дейността си в размер на 307 000 лв., а за същия период на м.г. те са 2,743 млн. лв. Приходите от дейността на пристанище Варна за първото тримесечие на 2001 г. са в размер на 9000 лв. при акумулирани средства в същия период през м.г. в размер на 625 000 лв. Според пристанищата катастрофалното намаляване на приходите им се дължи на липсата на товари. За миналата година двата порта имат отчетени печалби от дейността за сметка на изпълнението на инвестиционните програми, които са били забавени. От началото на т.г. обаче нарастват инвестициите, свързани главно с модернизация и разширение на пристанищната структура. Първите годишни резултати за шестмесечната дейност на пристанищата Варна и Бургас се очаква да бъдат готови до 31 юли.
Източник: Черно море (12.07.2001)

Четири чужди инвеститора се оплакаха на министъра на транспорта и съобщенията Антони Славински от драстичното повишение на таксите за товаро-разтоварна дейност в пристанищата. Това стана във вторник на специална среща в транспортното министерство. Индустриалните гиганти “Юнион миниер”, “Солвей - Соди”, “Агрополихим” и “Девня цимент” поискаха от транспортния министър намаляване на таксите на пристанищата. На срещата те бяха съпроводени от представителя на ЕБВР за България Жан-Марк Петершмид и председателя на БСК Божидар Данев. Обемът на обработените товари в пристанищата нараства, а цените, вместо да падат, се увеличават, твърдят представителите на четирите фирми. Според тях от началото на тази година Портовете са надули цените между 30 и 50% за всички услуги. Най-остър според експерти на министерството е проблемът с пристанище Варна. Там товарооборотът е нараснал два пъти в сравнение с 1999 г., а размерът на таксите гони този ръст. Таксите, които плащат клиентите на пристанищата, са две групи. В едната влизат държавните такси - тонажни, както и таксите за ползване на кейовете и каналите на пристанищата. В другата група са цените за товаро-разтоварна дейност и обработката на товарите (така наречените претоварни услуги). Доскоро и двата вида такси се събираха и оставаха в портовете. С влизането в сила на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на РБългария държавните такси вече се събират от Изпълнителна агенция “Пристанищна администрация” към Министерството на транспорта и съобщенията, която беше създадена със същия закон. В портовете остават само средствата от обработката на товарите. “Ръководствата на пристанищата явно се опитват да компенсират липсата на държавните такси с надуване на цените на товаро-разтоварните услуги. Едно пристанище обаче не трябва да е събирач на такси, то трябва да печели от услугите, които извършва, и от нарастването на товарооборота - това е логиката на пазара. Ако не се съобразяват с нея, пристанищата рискуват да изгубят клиенти”, коментираха от транспортното ведомство. Междувременно през миналата година Държавните такси бяха намалени средно с 40% “Преди намаляването на тонажните, кейовите и каналните такси те са оставали в пристанищата Варна и Бургас. От тези постъпления пристанище Бургас е отделило през 2000 г. 25% за драгиране (почистване на дъното на пристанищата - бел.ред.). Останалата част от сумата е дадена за фонд “Работна заплата”. В пристанище Варна през 2000 г. за драгиране са отделени само 15% от получените от държавните такси суми”, съобщиха от Министерството на транспорта и съобщенията. По данни на ведомството сега, след като държавните такси се събират от ИА “Пристанищна администрация”, деветдесет на сто от тях ще бъдат използвани за драгиране и ремонти на инфраструктурата на двете морски пристанища. По официални данни на транспортното ведомство пристанищата във Варна и Бургас в действителност са увеличили цените за товаро-разтоварни услуги с около 60-70%. “За да бъдат разходите на товародателите едни и същи след намаляването на държавните такси, пристанищата трябва да увеличат цените на претоварните услуги с не повече от 35%”, твърдят от министерството на Антони Славински. Според неговите експерти финансовото състояние и на двете пристанища е добро, те са с положително салдо и не се налага такова драстично поскъпване на цените на услугите им.
Източник: Капитал (13.07.2001)

Изготвен е проект за изграждане на яхтено пристанище за 700 лодки в местността "Карантината" близо до нос Галата, съобщи Христо Цветков от дирекция "Пристанищна администрация" по време на обсъждането на стратегията за развитие на морските пристанища в региона. В момента в България няма нито един голям порт за туристически ветроходи. Сега по Северното Черноморие има само 3 подобни пристанища в курортите Златни пясъци, Слънчев ден и бъдещото в комплекс "Сент Елиас". Черно море е привлекателно за круизи, но едва 4-5 кораба акустират край бреговете ни заради малката дълбочина и лошото обслужване. Специалистите препоръчаха реконструкции на пристанище Варна-изток за отваряне към морето и увеличаване броя места за пътнически кораби. Варна-запад има възможност за по-голям товарооборот с въвеждане на нови технологии и удължаване на кейовите места. Според специалистите заедно с пристанище Русе може да се разработят възможности за обмитяване на таксите за транзитни товари.
Източник: Стандарт (17.07.2001)

Изпълнителната агенция "Пристанищна администрация" е поискала разделянето на Пристанище Варна АД на отделни дружества - Варна изток и Варна Запад. Предвижда се и отделянето на пристанище Балчик. Стратегията за развитието на пристанището до 2020 г. предвижда създаването на терминал за пропан-бутан край Беловслав.
Източник: Демокрация (31.07.2001)

Варненският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ с решение от 6.III.2001 г. по ф. д. № 6382/94 вписа промяна за "Леспорт" - ЕАД: заличава члена на съвета на директорите Боян Илиев Жеков; вписва за член на СД Светлан Костов Златев.
Източник: Държавен вестник (31.08.2001)

Варненският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ с решение от 21.III.2001 г. по ф. д. № 312/94 вписа промяна за "Институт по воден транспорт" - ЕООД: заличава управителя и представляващ Филип Мирославов Иванов; дружеството се управлява и представлява от управителя Христо Стефанов Танев.
Източник: Държавен вестник (31.08.2001)

Роботи разтоварват цистерни с химически материали на терминал за химически товари към торовия завод "Агрополихим" АД, съобщи агенция Балкан. Това предвижда планът за строителството на терминала. Проектът е изработен съвместно от "Ойлтанкинг" АД, "Юнион миниер Пирдоп мед" АД и пристанище Варна и реализацията му ще започне след отдаването на кейовете в порта на концесия. Предвижда се капацитетът на терминала да достига около 25 вагона на ден.
Източник: Черно море (04.09.2001)

Първият в Източна Европа и в региона на Черно море специализиран терминал за обработката на течни химически продукти ще бъде официално открит утре на второ кейово място в пристанище Варна-запад. Очаква се на церемонията да присъства вицепремиерът на "Юмикор Мед" АД Тиери Кемакс, който ще бъде придружаван от президента на германското дружество "Ойлтанкинг" Вим Локхорнст. Капацитетът на съоръжението е за обработка на 500 000 т сярна киселина годишно. Към терминала е изграден тил, който включва разтоварна, помпена, неутрализационна и трансформаторна станции. Дължината на специализирания кей е 150 м, а ширината му - 50 м. На него могат да акостират кораби с дедуейт до 50 000 т. За реализацията на проекта през юли 1999 г. бе регистрирано смесеното дружество "Ойлтанкинг България" АД, в което акционери са "Юмикор Мед" АД, "Ойлтанкинг" - Хамбург, и "Пристанище Варна" ЕАД, което участва в съдружието с апортна вноска от земя, осигуряваща му 27,5 на сто от капитала на дружеството. В новия терминал са инвестирани 12,5 млн.
Източник: Черно море (17.09.2001)

"Ойлтанкинг" инвестира 12 млн. DM в терминала за течни химически товари 500 000 тона сярна киселина годишно ще се обработват на Варна-запад през следващите две години Управляващият директор на "Ойлтанкинг" за Германия Вим Локхорст и изпълнителният директор на "Пристанище Варна" ЕАД инж. Стоян Щумпф в присъствието на областния управител Яни Янев и много гости прерязаха вчера официално лентата на новия терминал за течни химически товари на пристанище Варна-запад. Придобивката бе осветена от отец Любомир Попов. Според инвеститорите от "Ойлтанкинг" това е първият в Източна Европа и в региона на Черно море независим терминал за обработка на течни продукти. Компанията, която притежава 48 подобни терминала в цял свят, е вложила на второ кейово място 12 млн. DM. 40 на сто от тях са собствени средства, а за 60 процента е потърсено финансиране от банка в Хамбург, поясни генералният мениджър на "Ойлтанкинг България" Александър Александров. В смесеното дружество, регистрирано за реализацията на проекта, с 27,5 на сто участва "Пристанище Варна" ЕАД, а останалите проценти си поделят "Ойлтанкинг" и неговият партньор и клиент "Юмикор Мед" АД. Капацитетът на съоръжението е за обработка на 500 000 т сярна киселина годишно за първите две години. Към изградените вече два резервоара за сярна киселина с тройна защита срещу аварии ще бъде добавен още един, чието строителство започва тези дни, поясни г-н Александров. До края на годината ще започне изграждането и на система за захранване със сярна киселина на "Агрополихим". Към терминала е изграден тил, който включва разтоварна, помпена, неутрализационна и трансформаторна станции. Към терминала вече са проявили интерес от "Плама" - Плевен, водят се разговори и с "Шел България", а при необходимост могат да бъдат построени резервоари и за други видове течни товари. Според инж. Щумпф новият терминал е модел, по който най-вероятно ще бъде изградено подобно съоръжение в съдружие с "Италчементи". Изпълнителният директор на "Пристанище Варна" ЕАД предполага, че това ще бъде първият терминал, който ще бъде отдаден и на концесия.
Източник: Черно море (20.09.2001)

Варненският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ с решение от 4.V.2001 г. по ф. д. № 2856/99 вписа промени за "Портови флот 99" - ЕООД: заличава едноличния собственик "Пристанище Варна" - ЕАД; вписва за едноличен собственик държавата, чиито права се упражняват от министъра на транспорта и съобщенията.
Източник: Държавен вестник (05.10.2001)

Финансови загуби заради войната очакват пристанище Варна и БМФ. От седмица корабите, които се обработват в порта, рязко са намалели, съобщиха работници. В бизнесплана на порта е заложен годишен приход от около 27,5 млн. лв., a печалбата ще надхвърли 1 млн. лв. БМФ пък трябва да плаща допълнителни застрахователни премии заради рисковите зони.
Източник: Стандарт (12.10.2001)

Варненският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ с решение от 2.IV.2001 г. по ф. д. № 2107/96 вписа промяна за "Пристанище Варна" - ЕАД: вписа изменение в устава на дружеството; в броя на членовете на съвета на директорите - 5 членове; вписва за нови членове Росен Велков Костурков и Марин Петров Петров.
Източник: Държавен вестник (12.10.2001)

Варненският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ с решение от 16.V.2001 г. по ф. д. № 2107/96 вписа промяна за "Пристанище Варна" - ЕАД: продължава до 4.V.2001 г. мандата на председателя на съвета на директорите и представляващата Татяна Стефанова Александрова.
Източник: Държавен вестник (12.10.2001)

Промените в борда на пристанище Варна се очаква да бъдат огласени днес от транспортния министър Пламен Петров. Досегашният председател Татяна Стефанова бе отстранена от Министерството на транспорта. Очаква се тя да сдаде и поста като шеф на директорския борд на пристанището. Във Варна тези дни плъзна слухът, че мястото й ще заеме царският експерт Владимир Каролев. Преди седмица той беше спряган и за директорския съвет на бургаския порт. От вас чувам за подобна версия Каролев да оглави борда на пристанище Варна, каза варненският депутат от НДСВ Стефан Минков, морският експерт в групата.
Източник: Стандарт (22.10.2001)

Стартира строежът на тръбопровод между "Агрополихим" и открития в средата на септември терминал за течни химикали на "Ойлтанкинг" в пристанище Варна. На пристанище Варна върви строителството на трети резервоар, който ще увеличи годишния капацитет на терминала до 800 000 т. Двата проекта ще струват 2,5 млн. лв., коментираха от "Ойлтанкинг". Фирмата е подала документи за концесия на кея и вероятно ще е първото дружество, получило дългосрочно право за ползване на съоръжението.
Източник: Черно море (22.10.2001)

54 изпълнителни директори, членове на бордове, управителни и контролни съвети на всички по-значими предприятия от транспорта и съобщенията са сменени със заповед на транспортния министър Пламен Петров. Сред дружествата са РВД, БДЖ, "Български пощи", "Разпространение на печата", "Трансимпекс", летища, пристанища, морският и речният флот. Сред подписаните заповеди все още не е тази за смяна на шефовете на БТК, въпреки че новите директори бяха обявени от самия министър още преди 2 седмици. "Параходство БМФ" и "Пристанище Варна" са с изцяло променени директорски бордове.
Източник: Сега (02.11.2001)

Mинистър Пламен Петров смени съветите на директорите на РВД, БДЖ, летище "Бургас", пристанище "Лом", пристанище "Варна", летище "Пловдив", летище "Горна Оряховица", "Български пощи" и БМФ, съобщиха от ведомството. За член на съвета на директорите на летище "Бургас" е избран зам.-социалният министър Радослав Бозаджиев. Главният секретар на икономическото министерство Милен Керемидчиев влиза в контролния съвет на РВД, а зам.-министърът на транспорта и съобщенията Любомил Иванов влиза в борда на пристанище "Варна".
Източник: Дневник (02.11.2001)

В ръководството на Пристанище Варна влиза 21-годишният секретар на транспортното министерството Делян Пеевски. Той е студент по право в Нов български университет. Другите членове са Емил Пенков, бивш колега на Стефан Минков, и Даниел Папазов, който е работил на пристанище "Варна - запад" в отдел "Оперативен". Заместникът на Петров Любомил Иванов също е нов член на борда. Рокадите в Параходство "Български морски флот" са свързани с предстоящата приватизация, твърдят осведомени. Новите членове на борда са Славейко Стайков, Стилиян Стилиянов. Също и капитан Гено Генов и капитан Стефан Бузев, които съвипускници на Стефан Минков от Висшето военноморско училище, и Милчо Михайлов. Заместничката на Пламен Петров Златолина Мукова вече е в управителния съвет на "Ръководство въздушно движение" на мястото на Антонина Костова - сестра на екс-правосъдния министър Теодосий Симеонов. Новият генерален директор на РВД довчера беше заместник на вече бившия Живко Желязков. В Контролния съвет влизат главният секретар на транспортно министерство Красимир Стоянов, както и колегата му от Министерство на икономиката Милен Керемедчиев и Любомир Дацов. Златолина Мукова е член и на Управителния съвет на БДЖ. Заместникът на Милен Велчев Нахит Зиа и експертите от БДЖ - Антон Буров и Антон Гинев, ще помагат на заместничката на Пламен Петров да управлява. Зам. социалният министър Валери Апостолов, бившият транспортен министър Кирил Ерменков и Васко Райчев от консултантската фирма "Делойт и Туш" стават членове на контролния съвет на железниците. Там е и заместникът на Петров - Любомил Иванов. Последният отговаря за компанията и в министерството и може би е човекът, който е най-добре запознат с проблемите на БДЖ.
Източник: Стандарт (02.11.2001)

Над 21 млн. лв. приходи отчита "Пристанище Варна" ЕАД за първите 9 месеца на годината в "Пристанище Варна" ЕАД. Обработени са товари над 4,39 млн. тона. Очаква се до края на годината тонажът да достигне 5 820 000. От януари до септември са обслужени 923 кораба, реализираните приходи са 21,853 млн. лв., а финансовият резултат преди данъчно облагане е в размер на 2 279 000 лв. Очаква се той да достигне 2,77 млн. в края на годината, от които повече от 1 млн. лв. ще влязат като данъци в държавната хазна. През миналата година в пристанищата на дружеството са обработени 5,56 млн. тона товари, прогнозата за тази година е за 5,82 млн. тона. По-слаб от очаквания е зърненият поток заради слабата реколта вследствие на сушата. 1723 души наброява средносписъчният състав на дружеството. Средната брутна месечна заплата е 404 лв
Източник: Черно море (05.11.2001)

Данаил Папазов е назначен за изпълнителен директор на "Пристанище Варна" ЕАД. Данаил Папазов е работил в параходство БМФ, бил е началник на отдел "Оперативен" в пристанище Варна-запад, занимавал се е и с частен бизнес. В съставът на новоизбрания съвет на директорите са включени зам.-министърът на транспорта и съобщенията Любомир Иванов, служителката на МТС Нина Беленска-Начевска, юристът Емил Пенков и парламентарният секретар на МТС Делян Пеевски, който все още е студент по право в Нов български университет. За председател на борда е определен Любомил Иванов.
Източник: Черно море (07.11.2001)

"Нова Плама" е готова да стартира, обяви на пресконференция в рафинерията Жан Кристов Вотрен, председател на Надзорния съвет на рафинерията. Всички разговори, които ръководството на Нова Плама е имало с представителите на изпълнителната власт, са срещнали пълно разбиране и очакванията му са на ниво правителство, реално проблемите на рафинерията да бъдат решени до края на месеца. Като сериозен проблем от рафинерията определиха фактическата липса на техническа възможност за доставка на суров петрол. Причината е неуредените взаимоотношения с пристанище "Петрол - Варна", подчерта адвокатът на "Нова Плама" Любомир Денев.
Източник: БТА (08.11.2001)

Новият изпълнителен директор на "Пристанище Варна" ЕАД Данаил Папазов встъпи в длъжност. Стартът му в управлението на дружеството е съвпаднал и с приключването на четиримесечна финансова ревизия за периода от началото на 1998 г. до края на 2000 г. Новото ръководство на пристанището възнамерява да продължи политиката за привличане на инвеститори по модела с терминала на "Ойлтанкинг", стана ясно вчера. Според г-н Папазов подобни договори може да се сключат с повечето големи традиционни товародатели - "Агрополихим", "Солвей Соди", "Мерск", "Каолин" - Сеново. Ще се търсят средства за допълнително удълбочаване на пристанище Балчик, на пасажерския кей, за периодично поддържане на канала за пристанище Варна-запад, за довършване на укрепването на вълнолома.
Източник: Черно море (13.11.2001)

Министърът на транспорта и съобщенията Пламен Петров подписа заповеди за промяна в състава на Съвети на директорите. Mинистърът на транспорта и съобщенията г-н Пламен Петров промени състава на съветите на директорите на дружества от системата, както следва: На основание Закона за гражданското въздухоплаване и Устройствения правилник на МТС освободи Живко Желязков от длъжността генерален директор и член на УС на Държавно предприятие “Ръководство на въздушното движение” и Антонина Костова от длъжността “член на УС на ДП”РВД” и назначи Цветан Дилов, досегашен зам.генерален директор на длъжността генерален директор и член на УС и Златолина Мукова – зам.министър на транспорта и съобщенията за член на УС. На основание Закона за гражданското въздухоплаване, Устройствения правилник на МТС и договорите за възлагане на контрол в ДП”РВД” освободи членовете на Контролния съвет Апик Гарабедян, Георги Георгиев и Владимир Петров и назначи Красимир Стоянов – гл.секретар на МТС, Милен Керемедчиев и Любомир Дацов. На основание Закона за БДЖ и Устройствения правилник на МТС освободи като членове на Управителния съвет на НК БДЖ: Валентин Ценов, Иван Карайончев, Димитър Стамов и Илия Пастушански и определи нови членове: Антон Буров, Антон Гинев, Нахит Зиа и Златолина Мукова. На основание Закона за БДЖ, договорите за възлагане на контрол и Устройствения правилник на МТС, освободи като членове на Контролния съвет Стефан Еленков, Стоян Дурин, Петко Аврамов и Александър Огнянов и определи нови членове: Валери Апостолов, Любомил Иванов, Кирил Ерменков и Васко Райчев. На основание член 221, точка 4 от Търговския закон и съгласно Правилника за реда за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията, за нови членове на Съвета на директорите на различните дружества са направени следните промени: "Ресторанти и спални вагони “ЕАД – София – Освобождава се Иван Корчев като член на СД и се избира Мария Калева за нов член. "Железопътен завод - София” ЕАД – Освобождават се Пенчо Граматиков, Манол Манчев и Борис Богданов като членове на СД и се избират Иван Митев, Стоян Стоянов и Събко Петкански за нови членове. "Завод за автоматика и телемеханика” ЕАД – Освобождават се като членове Петър Рендов и Георги Малоселски и се назначават Момчил Турлаков и Никола Диков за нови членове. "Пристанищен комплекс Лом” ЕАД – Освобождават се като членове на СД Борислав Гюлеметов и Женета Рогова и се назначават Димитър Зоев и Владимир Йорданов за нови членове. "Летище Бургас” ЕАД - Освобождава се като член на СД Константин Коцев и се назначава Радослав Бозаджиев за нов член. "Летище Горна Оряховица”ЕАД- Освобождават се като членове на СД Любомир Анастасов, Атанас Петров и Людмил Манасиев и се избират Пламен Гочев, Ертан Кара и Христо Христов за нови членове. "Летище Пловдив”ЕАД – Освобождават се като членове на СД Данчо Дачев, Румен Христов и Спас Гърневски и се избират Пламен Николов, Константин Василев и Никола Манчев за нови членове. "ЛЕСПОРТ”ЕАД – Варна – Освобождават се като членове на СД Светлан Златев и Свилен Крайчев и се избират Даниела Керекова и Евгени Москов за нови членове. "Параходство БМФ”ЕАД – Варна – Освобождават се като членове на СД Румен Георгиев, Илчо Томов, Златозар Данчев, Атанас Андреев и Валентин Гълъбов и се избират Славейко Стайков, Гено Генов, Стефан Бузев, Стилиян Стоянов и Милчо Михайлов – за нови членове. "Пристанище Варна”ЕАД – Освобождават се като членове на СД Стоян Щумф, Татяна Стефанова, Росен Костурков,Марин Петров и Константин Илиев и се избират Нина Беленска-Начевска, Делян Пеевски, Данаил Папазов, Емил Пенков и Любомил Иванов. "Трансимпекс” ЕАД – Освобождават се като членове на СД Ивайло Ненов и Радослав Атанасов и се избират Христина Велчева и Филип Алексиев за нови членове. "Информационно-издателски център “Импулс”ЕАД – Освобождава се като член на СД Христо Христов и се избира Катя Атанасова за нов член. "Български пощи”ЕАД – На мястото на Камен Константинов се избира Стана Христова за нов член . "Разпространение на печата”ЕАД – Освобождават се като членове на СД Стана Христова, Валентин Стойнов, Тошко Тодоров и Георги Иванов. "Автомобилни превози”ЕАД- Балчик – Освобождават се като членове на СД Румен Павлов, Веселин Димов и Георги Тодоров. На основание чл.137 от Търговския закон, Правилника за реда за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията и договор за възлагане на управлението на "Порт флот- Бургас” ЕООД се прекратява договора на Динко Керанов и се избира за управител Димитър Христов. На основание чл.13 от Закона за преобразуване на Строителни войски, Войските на МТ и Войските на КПД освобождава се членът на Контролния съвет на ДП”Съобщително строителство и възстановяване”- София, Райна Иванова и се избира Евгения Колданова.
Източник: Правителствен бюлетин (14.11.2001)

Извънредният и пълномощен посланик на Кралство Холандия у нас Н.Пр. баронеса Хенриет ван Линден и управителят на "ГИФТА" ООД Ненко Ненков прерязаха вчера лентата на най-модерното за българските пристанища съоръжение за обработка на зърнени товари. Зърнотоварната машина е произведена от холандската фирма "Брабант ван Опстал" за дружеството "ГИФТА", обединяващо няколко български компании с водещи позиции в земеделското производство, търговията и спедицията на зърнени храни. През последните 5 години "ГИФТА" ООД е най-големият износител на зърно от България и основен товародател на "Пристанище Варна" ЕАД. Новото съоръжение с производителност 250 тона на час (срещу досегашните възможности за претоварване на около 2000 т дневно) е плод на проекта "Модернизация на зърнотоварните операции на пристанище Варна" по програмата PSO за българо-холандско сътрудничество и техническа помощ на Министерството на икономиката на Кралство Холандия. Стойността му е 1,5 млн.лв. и представлява най-голямата частна инвестиция в "Пристанище Варна" ЕАД. Машината е изцяло съобразена със съвременните световни стандарти и тенденции за развитие на претоварните операции и може да се използва при обработката на всички видове кораби за насипни товари, които пристанище Варна-изток приема. Очаква се тя значително да повиши конкурентоспособността му спрямо пристанищата в Черноморския регион.
Източник: Черно море (23.11.2001)

Унгарци питат за пристанище Варна и курорта Камчия, съобщи заместник-шефът на Българо-унгарския бизнесклуб (БУК) Атанас Атанасов. На 3 декември във Варна ще се открие Информационен център на БУК. Дейността му ще бъде свързана с осигуряване на юридическа и финансова информация на заинтересовани български и унгарски фирми, бизнесфоруми, участия в изложения и панаири и др.
Източник: Стандарт (27.11.2001)

С решение на надзорния съвет на дружество "Нова Плама" АД за изпълнителен директор на рафинерията е назначен Росен Софрониев. Досегашният шеф Евангелос Барутас и представителят на собствениците Жорж Бодуен стават негови консултанти. 33-годишният Росен Софрониев е инженер-химик. От 1993 г. насам кариерата му е свързана с " Нова Плама". На срещата си с министрите Николай Василев и Милен Велчев новият ръководен екип на рафинерията е получил уверения, че в най-кратко време ще бъдат решени последните пречки за пуск на “Нова Плама”. Министерството на околната среда и водите пък се ангажирало с проблема за старите замърсявания, за които заводът не носи отговорност. Плевенската рафинерия не работи от края на 1999 г., припомниха запознати. Най-малко три месеца е подготвителният срок, след който инсталациите ще могат да заработят нормално, казаха от ръководството на рафинерията. От там настояват още с помощта на правителството да бъде разрешен достъпът на “Плама” до Варненското пристанище. Заради неуредени стари плащания в момента “Плама” на практика няма възможност за доставки на суров нефт, добавиха от управата на дружеството.
Източник: Дневник (30.11.2001)

7.989 млн. лв. е раздал варненският клон на Сибанк до края на октомври. Кредитиран е приоритетно туризмът, съобщи управителят на СИБАНК Варна Христина Димитрова. Варненският клон на банката навърши 5 години. В момента той е на трето място след София и Пловдив по привлечени средства и на първо място в страната в системата на СИБАНК по рентабилност и приходи на лица от персонала. До 31 октомври т. г. печалбата на варненския клон е 532 хил. лв. Открити са сметки 542 на фирми и 2564 на граждани. Сред големите корпоративни клиенти са Златни пясъци, БМФ, Пристанища, Главбулгарстрой Варна, ТЕЦ Варна. В момента банката предлага договори на работодатели, които да се обслужват комплексно, включително разплащане на заплатите на фирмите с дебитни карти, по които се предлага овърдрафт до 2 заплати, но не повече от 1000 лв. Лихвата по него е годишна и е равна на основния лихвен процент плюс 10%. От 14 октомври т. г. се предлагат евродепозити в долари и в евро.
Източник: Пари (30.11.2001)

1 млн. лв. ще бъдат изразходвани до края на годината за кърпеж на водопреносната мрежа в порт Варна-запад. Досега за рехабилитация на пристанищната инфраструктура са усвоени 9 млн. лв. Все още няма конкретен и сериозен инвеститорски интерес за проекта за строеж на зърнен терминал в пристанище Варна. Не е определено местонахождението за изграждането на газовия терминал във варненския порт. Граждани ще помагат на общинските съветници Председателят на Общинския съвет в Добрич Ташо Ташев е направил предложение граждани да подпомагат работата на общинските постоянни комисии. За да стане идеята факт, тя трябва да се одобри от местния парламент. Проектът е по американски модел. Доц. Ташев бил впечатлен от участието на US-граждани като експерти към органите за местно самоуправление.
Източник: Черно море (03.12.2001)

Въоръжена охрана от 400 души бе ангажирана за разтоварването на два контейнера с ядрено гориво за АЕЦ "Козлодуй" на пристанище Варна-запад. Охраната била наложителна заради обстановката в света след атентатите в САЩ от 11 септември. Под внимание е била взета информацията, че терористи проявяват интерес към ядрено гориво. За първи път касетите с уран, предназначени за зареждане на блоковете от първи до четвърти, се получават в България през Варна. Доставката е от Русия и е пристигнала на борда на 1768-тонния кораб "Фили". Той е преминал дозиметричен контрол. От пристанището касетите ще стигнат до Козлодуй с влак. Предстои отсега нататък подобни доставки да идват до пристанище Варна-запад два-три пъти годишно.
Източник: Сега (11.12.2001)

Юристката от Министерството на транспорта и съобщенията Марияна Рангелова е новият председател на директорския борд на пристанище "Леспорт". Тя е избрана на заседание на съвета на директорите, проведено тази седмица в София. Преди около два месеца от борда бяха освободени Свилен Крайчев и адвокатът Светлан Златев. За изпълнителен директор на "Леспорт" бе назначен бившият шеф на контейнерния терминал в пристанище Варна-изток Евгени Москов, уволнен преди време от директора на "Пристанище Варна" ЕАД Стоян Щумпф. Заедно с него министър Пламен Петров вкара в борда и шефката на кабинета си Даниела Керекова. Бившият изпълнителен директор на порта Фридрих Катцер бе освободен от поста, но не и от участието си в съвета на директорите
Източник: Черно море (17.12.2001)

Засега има 33 кандидати за концесионери на "Пристанище Варна" - ЕАД, сред които са и основни товародатели, като девненските химически заводи. Това съобщи днес на пресконференция изпълнителният директор на държавното дружество Данаил Папазов. Срокът за концесионирането е 35 години, но има вариант той да стигне 50 години. Ще се изчака приемането на новия закон за пристанищата, което е възможно да стане през първото тримесечие на следващата година. Всички пристанищни дейности могат да бъдат отдадени на концесия, дори ремонтната работилница, каза г-н Папазов. Варненското пристанище изпраща много силна година и като обработени товари, и като финансов резултат. Очаква се 2001 г. да приключи с 5800 хиляди тона обработени товари, а прогнозният финансов резултат преди данъчното облагане е 2 437 000 лева.
Източник: БТА (27.12.2001)

Кандидатите за концесия на пристанище Варна са 33-ма. Според директора на порта Данаил Папазов някои от тях са основни товародатели, но има и такива, които "не са наясно за какво кандидатстват". 35 години е продължителността на концесията, която се обсъжда в момента, но има вероятност да стигне и до 50 години. Около 5% ръст на приходите и товарите на порта във Варна са заложени в бизнес-програмата на дружеството за следващата година, защитена пред Министерството на транспорта. В момента се обсъждат възможностите за продължаването на дейността при преструктурирането на дружеството. Една от тях предвижда в пристанището да остане такъв числен състав, който да обслужва дейността "на минимум", а всички товари "над минимум" да се посрещат и обработват отново от първоначално дружество. 29 187 000 лв. е размерът на приходите, с които пристанище Варна ще приключи годината. Финансовите рузелтати от "чистата дейност" на порта са почти двойно по-големи в сравнение с миналогодишните, обявиха на пресконференция от ръководството на дружеството.
Източник: Монитор (28.12.2001)

Над 30 заявки за интерес към концесиониране на български летища и пристанища са се получили от чужди фирми в Министерството на транспорта и съобщенията, съобщиха от ведомството. Интересът е проявен след публикуването преди две седмици в чуждия печат и в сайта на министерството на покана към чуждите инвеститори. Обявата е на английски и обещава на кандидатите оглед на обектите и допълнителна информация за тях. Самите обекти са всички граждански летища и пристанищата във Варна, Бургас, Лом, Видин и Русе. Дата за провеждане на търг или конкурс не е спомената, но според текста на обявата предстоят промени в законите за гражданското въздухоплаване и за морските пространства и пристанищата, след което ще се обяви конкретна процедура. Спечелилият участник ще трябва да отговаря за експлоатацията и поддръжката на обекта, както и за строежа на нови терминали. От кандидатите се иска да имат значителен операторски опит, ноу-хау и финансова стабилност. На концесионерите на летищата е създадена допълнителна възможност - те ще бъдат освободени от внасяне на приходите от летищни такси в бюджета, ако влагат средствата в развитието на обекта.
Източник: Сега (29.12.2001)

Дейността на докерите и механизаторите в порт Варна ще бъде отделена в самостоятелно дружество след гласуването на промените в Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата. Ръководството на порта и синдикатите обсъждат подробностите около създаването на новата структура, съобщи изпълнителният директор Данаил Папазов. Между 5 и 10 процента ръст на товари и приходи са предвидени в бизнеспрограмата за 2002 година на "Пристанище Варна" - ЕАД, обяви още г-н Папазов, като подчерта, че прогнозата се основава на вече сключените договори и получените заявки.
Източник: БТА (02.01.2002)

Товарооборотът на "Пристанище Варна" ЕАД за миналата година е 5,8 млн. тона, а обслужените кораби са 1195, според изпълнителния директор Данаил Папазов Приходите от 29 187 000 лв. реално превъзхождат отчетените за 2000 г. 30 034 лв., тъй като в тях не са включени събираните вече от Изпълнителна агенция "Пристанищна администрация" кейови и корабни такси. През последните два месеца от годината са обработени 545 000 тона товари, а само за декември - 370 000 т. Прогнозираният финансов резултат преди данъчно облагане за годината е 2,437 млн. лв., а балансовият се изчислява на 1,670 млн. лв. срещу 2,291 млн. лв. за 2000 г. Рентабилността от 11,78 процента за предходната година е паднала до 9 на сто. Въпреки това са увеличени средните стойности на производителността - общата е 86 тона на час срещу 75 за 2000 г., кейовата - 108 тона на час срещу 93, и чистата - 195 тона на час срещу 173 година по-рано. По договор с "Каолин" - Сеново, са обработени между 100 и 150 хиляди тона каолин с шамотни пясъци и 150 - 200 хиляди тона кварцов пясък. През пристанището е преминал и кораб с 5000 т гранит, през януари се очакват още два. С по-атрактивни тарифи новото ръководство на дружеството опитва да върне и зърното като товар. По прогноза износът на зърно от реколта 2001 ще достигне 500 - 600 хиляди тона, от които досега са преминали около 300 000. Според г-н Папазов основната част от този товар ще преминава през Варна-изток, но малките партиди могат да се обработват и в Балчик, където след двата последни кораба - с олио и зърно, се очаква натоварване през втората половина на януари. 5-процентно увеличение на товарооборота и приходите предвижда вече защитената в Министерството на транспорта и съобщенията бизнеспрограма на новия ръководен екип на дружеството за 2002 г.
Източник: Черно море (04.01.2002)

Между 5 и 10% ръст на товари и приходи са предвидени в бизнеспрограмата за 2002 г. на “Пристанище Варна” ЕАД каза неговият изпълнителен директор Данаил Папазов, като подчерта, че прогнозата се основава на вече сключените договори и получените заявки. Засега лидер по количеството обработени товари е “Солвей - Соди” АД, Девня. Варненското пристанище има договор и за обработване на товари с “Каолин” - АД, Сеново. Очаква се между 100 и 150 хиляди тона бяла глина (каолин) и 150-200 хиляди тона кварцов пясък да минат през порта.
Източник: Капитал (05.01.2002)

Започва чистка в директорските бордове на параходство “Български морски флот”, на пристанище Варна и други транспортни фирми в града. Става дума за членове на управите на предприятия, които са назначени с протекции или пък има съмнения, че са участвали в сделки, ощетили държавата, уточниха източниците. В края на октомври миналата година министърът на транспорта Пламен Петров подмени директорските бордове на пристанищата и летищата във Варна и Бургас. Част от назначенията обаче били на неподходящи хора, които са ставали под натиск на местни депутати. Чистката ще обхване и всички останали държавни транспортни фирми в страната, където има сигнали за корупция от висши чиновници.
Източник: БТА (09.01.2002)

120 млн. лв. е загубата на БДЖ за 2001 г. показват данните на Министерството на транспорта. За сравнение отрицателният резултат на дружеството през 2000 г. е 87 млн. лв., посочиха от ведомството на министър Пламен Петров. За миналата година летище София е на печалба от 11,8 млн. лв., а БТК - 180 млн. лв. Наполовина е намаляла загубата на Българско речно плаване през 2001 г. спрямо предходната година и отрицателният финансов резултат е 816 хил. лв. Печалба отчитат още БМФ, Български пощи и Пристанище Варна.
Източник: Стандарт (10.01.2002)

Единна целева политика за привличане на товари по линията Русе - Варна - Бургас договарят шефове на пристанища. Във Варна се срещнаха представители на всички наши портове, зам.-министърът на транспорта Красимира Мартинова, която следи водния транспорт, и шефът на Пристанищна администрация Пейчо Манолов. На срещата бяха и депутати, които са ангажирани по подготвяне на стратегии във водния транспорт. Претоварната такса се определя като размер от пристанищата и това е тарифата, която ще бъде съгласувана между портовите директори. Тенденцията е за намаляване на претоварните такси. Примерно пристанище Варна привлече допълнителен обем зърнени товари, след като намали тарифата за тях в края на миналата година. Днес на работна среща ще се събират отново пристанищните директори и профсъюзът на докерите. Основен проблем при преструктурирането на държавните дружества е отделянето на докерския труд в отделни фирми.
Източник: Пари (17.01.2002)

Национална компания "Пристанища" ще събира пристанищните такси и ще стопанисва публичната държавна собственост вместо досегашната Изпълнителна агенция "Пристанищна администрация". Това предвиждат промени в Закона за морските пространства, които в момента се съгласуват със заинтересуваните ведомства. От 2000 г. таксите постъпват в агенцията, която от своя страна ги инвестира в пристанищата. Само за същата година приходите й са 12 милиона лева. Новата компания, която ще се създаде с промените в закона, ще е сто процента държавна собственост. "Пристанищата ще останат само оператори, чиято собственост ще бъде предоставена на концесия", обясни Зам.министър Красимира Мартинова. Според нея товарно-разтоварната дейност също ще е част от концесията, но пилотажът (вкарването и изкарването на корабите в пристанището) няма да се дава на концесия.
Източник: Дневник (24.01.2002)

Варненският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ с решение от 7.ХI.2001 г. по ф. д. № 2107/96 вписа промени за "Пристанище Варна" - ЕАД: заличава досегашния съвет на директорите и вписва нов съвет на директорите в състав: Данаил Стоянов Папазов, Делян Славчев Пеевски, Нина Христофорова Беленска-Начевска, Любомил Любомилов Иванов и Емил Киров Пенков; дружеството ще се управлява и представлява от Данаил Стоянов Папазов.
Източник: Държавен вестник (31.01.2002)

Белгийският производител на гладко стъкло "Глазербел" възнамерява да направи крупна инвестиция в България. Това заяви Люк Вилан от ръководството на компанията на работна закуска на българския президент Георги Първанов с белгийския бизнесмени. Стъкларската фирма е втората по големина в Европа. Компанията "БИАК", която се занимава с обслужване и поддържане на сигурността на летища, проявява интерес към модернизация на летище Варна, стана ясно още на срещата. В нея участваха представители на "Юникор - Юнион миниер", "Интербрю", "Солвей", "Глазербел", "Амилум" и "БИАК". Белгийските инвестиции у нас са $700 млн., компаниите са осигурили работа на 11 000 българи при средна заплата от 830 лв., стана ясно на срещата. Инвеститорите изтъкнаха пред президента основните пречки пред чуждестранния бизнес у нас. Президентът Първанов ги увери, че в България има политическа воля за радикално усъвършенстване на климата за чуждестранни инвестиции и той се ангажира да съдейства в рамките на своите пълномощия. Държавният глава съобщи още, че проектът за когенерация на ТЕЦ "Девня", предложен от белгийската "Солвей" и италианската "Едисон", блокиран повече от две години заради бюрократични пречки, ще получи зелена улица. Това станало благодарение на намесата на Първанов и активността на енергийния министър Милко Ковачев.
Източник: Стандарт (07.02.2002)

През първия месец на годината пристанище "Леспорт" е било посетено от 12 търговски кораба със среден тонаж 2250 регистрови тона. Обработени са 28 000 тона генерални и насипни товари. Според изпълнителния директор на "Леспорт" ЕАД Евгени Москов това е добро начало за годината на фона на относително по-ниските резултати от миналата година. Въпреки прогнозата за намаление на товарооборота поради отказа на пристанищния оператор от каолина като основен товар, е регистрирано увеличение с 52 на сто спрямо същия месец на миналата година. Близо половината от преминалите през пристанището товари - 13 800 т, представлява насипна сол за варненската компания "Канотранс" АД, която е и основен товародател на порта. В момента в пристанището се обработват 4 кораба - със стъкло, царевица, скрап и алуминий. Очакванията за февруари са за общо 10 - 12 кораба и товарооборот в рамките на 23 - 25 хиляди тона. "Леспорт" ЕАД е в отлично финансово състояние, твърди ръководството му. Започва изграждане на електронен кантар за претегляне на жп вагони в района на пристанището, в изпълнение на първата фаза от инвестиционния план на дружеството. Съоръжението ще бъде закупено изцяло със собствени средства от БДЖ.
Източник: Черно море (07.02.2002)

Пристанище Варна ще поеме транзита на ориз за Румъния и снабдяването на България с този продукт. Подписан е рамков годишен договор за 100 000 т внос на ориз от Китай и Египет. Първите количества от Китай ще пристигнат до края на март, съобщи директорът на порт Варна Даниел Папазов. Стоката ще пътува до Румъния с вагони. Увеличаването на транзитните стоки през пристанищата Варна и Русе бе обсъждано на срещи в двата града с участието на представители на портовете, Българско речно плаване и БДЖ. В момента румънското пристанище Констанца транзитира между 400 000 и 500 000 т зърнени храни от Унгария главно за Ливан и Сирия. Минавайки през България, а не през Румъния, се спестяват 3 дни. Притесненията на унгарците са, че при товаро-разтоварните дейности ще се разпилее много продукция. За да привлече товара, порт Варна до два месеца ще изгради във Варна-изток автоматизирано товарище за автоматична обработка на жп вагони със зърно. В проекта ще участват БРП, БДЖ и пристанищата в Русе и Варна. Очакванията са за чист приход от 15 USD на тон по веригата. Други транзитни товари през Варна са 60 000 т гранит от Южна Африка за Сърбия, торове от Девня. Прогнозите за 2002 г. са товарооборотът на пристанището да достигне 6.2 срещу 5.8 млн. т за м. г.
Източник: Пари (11.03.2002)

Пристанище Варна поема транзита на ориз за Румъния и снабдяването на България с този продукт след подписване на годишен рамков договор за 100 000 тона внос на ориз от Китай и Египет. Очаква се първите количества от Китай да пристигнат до края на март. В момента румънското пристанище Констанца транзитира между 400 000 и 500 000 тона зърнени храни от Унгария, главно за Ливан и Сирия. Минавайки през България, а не през Румъния, се спестяват 3 дни. До 2 месеца порт Варна ще изгради във Варна-изток товарителница за автоматична обработка на железопътните вагони за зърно. В проекта е предвидено да участват още БДЖ и пристанище Русе. Очакванията са за чист приход от $15 на тон.
Източник: Черно море (13.03.2002)

Около 300 000 лв. искат от евентуалния приватизатор за раздържавяването на Института по воден транспорт. Към стойността на активите от 50 000 лв. са включени още 250 000 лв. пазарна стойност. Само няколко стаи от двата етажа на сградата, които са собственост на учреждението, са дадени под наем. Кандидати за настаняване в свободните пространства няма. Сумата от 300 000 лв. е свръх възможностите на служителите в учреждението, а друг желаещ да купи Института по воден транспорт липсва. Няма създадено РМД, а от персонал около 120 души са останали 20. Те не ползват субсидии от бюджета и сами си подсигуряват прехраната с дребни поръчки, предимно от частни фирми. Вероятно Министерството на транспорта не знае хала на института и допълнително утежнява издръжката му, като назначава контрольор, на който заплатата ще плащат варненци. Сумата е като директорската в Института по воден транспорт, а работата на досегашните контрольори се изчерпва с едно-две "посещения на добра воля" край морето
Източник: Черно море (19.03.2002)

25 000 тона захар е внесло през пристанище Варна-запад Бесин АД на 16 септември миналата година. Стоката е заведена на митническо складиране в база в промишлената зона на Девня, управлявана от Бимекс-Комерс ООД. При проверка в склада, извършена по искане на РМД Варна от Булкарго на 29 декември миналата година, е установена липса на 5382.75 т захар, за които не са платени вносни митни сборове. За случая има съставен акт за нарушаване на Закона за митниците. Санкция на Бесин обаче не е наложена. Актове на Бесин за митнически нарушения са съставяни и на 11 февруари, 18 и 27 март тази година от други митнически инспектори. При съставянето на акта от 18 март е извършен контрол върху движението на 500 000 кг бяла захар. Установено е, че вносителят Бесин АД е ползвало преференции, като е посочило за източник на вноса турската страна, с която България има споразумение за свободна търговия. Проверката обаче установила, че сертификатът за захарта не е издаван от турските митнически власти и с подвеждащата информация е нанесена щета на държавния бюджет в размер на 140 953 лв.
Източник: Пари (07.05.2002)

Фирма Нектон спечели търга за изграждане на разтоварище за зърно, което ще бъде построено в Пристанище Варна-изток. Нектон ще използва техника на монтанската фирма Мир. Съоръжението е необходимо, за да тръгне през Варна пшеницата от Унгария, предназначена за Изтока. В момента потокът от унгарско зърно минава основно през румънското пристанище Констанца. Промяна на логистиката и насочването на част от товарите през България ще осигурят допълнителни печалби за БРП, БДЖ, Пристанище Варна, спедитори и други ангажирани компании по схемата. В седемдневен срок останалите участници в търга за изграждането на разтоварището може да обжалват избора на Нектон, в случай че тази фирма бъде окончателно одобрена и поеме поръчката на стойност около 500 000 лв. Два кораба по 25 000 т влязоха вчера в Пристанище Варна, за да бъдат натоварени с българско зърно. Единият от тях ще поеме част от количеството, освободено от Държавния резерв.
Източник: Пари (30.05.2002)

Четири терминала са предвидени за изграждане, съгласно генералния план на "Пристанище Варна" - ЕАД, съобщи изпълнителният директор на държавното дружество Данаил Папазов. Най-близка е перспективата за терминала за опасни товари, който ще бъде на нулево кейово място на пристанище Варна - Запад. Разговорите за изграждането му съвместно с двата девненски завода "Агрополихим" и "Полимери" са в напреднала фаза. Торовият завод ще вложи над 8 милиона долара. Изграждането на кея ще струва на пристанището около един милион лева и ще реши проблема за товаренето на дихлоретан и амоняк. Турските пристанища Самсун и Мерсин вече са проявили интерес към изграждането до година и половина на ро-ро терминала, който ще възстанови връзката Варна - Новоросийск. След неговото построяване ще могат да бъдат транспортирани 40 хиляди броя ТИР-а годишно. Необходими са 10 милиона лева. В по-далечна перспектива ще бъдат инвестирани 10 милиона долара за първия етап и още 15 милиона долара за втория етап от изграждането на контейнерен терминал. Пристанището отчита солиден ръст на контейнерните товари. За шестте месеца на 2002 г. техният обем е нараснал с 25 на сто спрямо същия период на миналата година. Кувейтският фонд за развитие е проявил интерес за изграждането на новия зърнен терминал. Инвестицията за него е 30 милиона лева, а срокът за изграждане - 3,5 години. Зърното в момента е един от основните товари в пристанището. Вече са изнесени близо 70 000 тона зърно от държавния резерв. Масовият експорт е свързан с подновяването на количествата в резерва с тазгодишна реколта. Досегашният износ е изцяло от реколта 1997.
Източник: БТА (01.07.2002)

Варненският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ с решение от 14.III.2002 г. по ф. д. № 2107/96 вписа промени за "Пристанище Варна" - ЕАД: заличава като член на съвета на директорите Любомил Любомилов Иванов; вписва като нов член на съвета на директорите Люсиена Алексиева Костова.
Източник: Държавен вестник (05.07.2002)

300 000 лева са загубите на пристанище Варна заради курса на долара, обяви изпълнителният директор Данаил Папазов. 524 хиляди лева печалба за първите шест месеца отчитат от порта. Почти 3 млн. тона товари са обработени от началото на година досега. Най-голямо е увеличението на товарите със зърно - 369 на сто. Очакваме през юли нова кампания на износ на зърно, допълни Папазов. С по 30 процента се е увеличил товаропотокът на контейнери и нерудни изкопаеми. 26 хиляди тона повече е и обработената насипна захар.
Източник: Стандарт (15.07.2002)

КЗК отхвърли молбата на Нова Плама АД срещу министерството на транспорта. Жалбата беше заради ограничения достъп на Нова Плама до пристанището за извършване на товаро-разтоварни работи на нефт и нефтопродукти в Северна България.
Източник: Пари (19.07.2002)

Готови сме да продадем пристанище Варна, стига да получим срещу това справедлива компенсация, заяви Митко Събев, председател на управителния съвет на "Нафтекс", без да съобщи каква цена очаква. Той обясни, че целта на "Петрол" е да развива бензиностанциите си, а не да управлява пристанища. Ние не го искаме, може да се отдаде на концесия, като дори не държим ние да сме концесионери, допълни Събев. Повод да се заговори за собствеността на пристанище Варна са обвиненията на "Нова Плама", собственик на "Плама", че рафинерията не може да започне работа заради спънки от собствениците на пристанището. Според ръководството на "Плама" не е законно частна компания да притежава пристанище, след като по конституция пристанищата са държавна собственост. Адвокатът на петролната компания Стоян Кръстев обясни, че приватизация на пристанище Варна никога не е имало. То е част от активите на "Петрол". Купувайки петролната фирма, придобихме и пристанището, каза Кръстев. От "Нафтекс" заявиха, че са изпратили няколко писма до "Плама", че плевенската рафинерия ще бъде обслужвана, ако достави нефт на пристанището. През 1999 г. бяха продадени 51 на сто от капитала на "Петрол" срещу 52 милиона долара на "Международен консорциум България", съставен от "Петрол холдинг груп", "Юкос петролеум България" и "OMV България". В следващите години "Юкос петролеум България" беше преобразувана в "Нафтекс България холдинг" и придоби контрола над "Петрол" самостоятелно и чрез свързани фирми. Сега мажоритарният пакет акции от капитала на "Петрол" (около 90 процента) се държи от "Нафтекс България холдинг" и свързани с него дружества.
Източник: Дневник (23.07.2002)

В пристанището е разработен мастърплан за развитието до 2020 г., съобщи Данаил Папазов, изп. дикретор на Пристанище Варна ЕАД. Там се предвижда изграждането на нови терминали. В най-напреднала фаза е терминалът за опасни товари на Пристанище Варна-запад, който ще бъде изграден почти изцяло от Агрополихим и евентуално с участието на Полимери-Девня и с наше съдействие. Идеята е този терминал после да бъде отдаден на концесия по право на онези, които ще го построят. А Пристанище Варна ЕАД като оператор да остане да оперира концесията.
Източник: Пари (01.08.2002)

Френското индустриално предприятие “Брошо индустри” има намерение да работи съвместно с пристанище Варна, съобщи агенция "Фокус". Предприятието се занимава със железопътно строителство, пещи и транспортни материали. Френската компания ще инвестира и в автоматизирано пакетиране на продукти. Ще се внесат машини за опаковане на захар, жито, торове в 30-килограмови торби.
Източник: Дневник (12.08.2002)

"Пристанище Варна" ЕАД е на път в края на 2002 г. да достигне върховия си резултат отпреди 17 години с над 6 млн. тона обработени товари. Това съобщи вчера изпълнителният директор на дружеството Данаил Папазов. От началото на годината досега в пристанището са обработени 4,1 млн. тона, което е с 9,4 на сто повече в сравнение със същия период на миналата година. Само през август от порта са изнесени 112 000 т зърно, което е своеобразен рекорд, посочи г-н Папазов. Увеличен е и товарооборотът на пристанище Балчик, където от началото на годината са преминали 150 000 т товари срещу 32 000 т за цялата минала година. Втори месец компютърните специалисти на дружеството поддържат собствена уебстраница. На адрес www.port-varna.bg. потенциални инвеститори, партньори и кандидат-концесионери могат да се запознаят с последните данни за товарооборотите, промените в газенето, тарифите, мощностите на порта и предвидените по генералния му план възможности за разширяване и модернизиране.
Източник: Черно море (29.08.2002)

Институтът по воден транспорт - ЕООД, Варна, на основание чл. 137, ал. 1, т. 1 и 4; чл. 149, ал. 1, 2 и ал. 3, т. 1; чл. 150 и 151 във връзка с чл. 147, ал. 2 ТЗ и чл. 10, ал. 1, чл. 11; чл. 14, ал. 1, т. 1 и 4 ПРУПСДП и разпореждане на МС № 18 от 18.IV.2001 г. намалява капитала на дружеството от 90 000 лв. на 75 330 лв. и заявява, че е готово да даде обезпечение на вземанията или да изплати на кредиторите, които не са съгласни с намаляването, задълженията си към датата на обнародване в "Държавен вестник".
Източник: Държавен вестник (01.11.2002)

Отдаването на концесия на пристанищни дейности ще започне едва след като бъдат направени икономически анализи от независими консултанти. Това заяви зам.-министърът на транспорта и съобщенията Красимира Мартинова след заседанието на Съвета на икономически растеж в сряда, на което бяха обсъдени промените в Закона за пристанищата. Конкурсът за избиране на консултанти ще бъде обявен до края на годината. Все още няма решение кои пристанища ще бъдат отдавани на концесия, обясни Мартинова. Тя призна, че процедурата по избор на консултанти ще забави концесионирането на портове у нас поне с една година. Според предварителните планове на транспортното министерство се предвиждаше още през 2003 г. на концесия да бъдат отдадени портовете във Варна, Бургас, Лом, Свищов и Видин. В новата морска стратегия на страната обаче се предвижда да бъде създадена национална компания "Пристанищна администрация", която да събира пристанищните такси и да отделя пари за модернизация на инфраструктурата и на търговския флот на страната.
Източник: Монитор (08.11.2002)

От началото на годината допреди няколко дни само през пристанище Варна са изнесени 1,11 млн. тона зърно - пшеница, царевица, ечемик, слънчоглед и ориз. Това съобщиха вчера от транспортното министерство. Рекорд държи и износът на пшеница. В средата на тази година земеделският министър Мехмед Дикме обеща износът на хлебно зърно да достигне 1 млн. т. Вероятно тези прогнози ще се изпълнят, смятат експерти. През миналата година за 11 месеца на пристанище Варна са обработени само 350 000 тона зърно. Пристанището отчита обаче намаление на товарооборота при стоките, които са свързани с производството на девненските заводи - въглища, цимент, сода, торове. От началото на годината до края на октомври например са изнесени само 22 000 тона течни торове, докато миналата година са изнесени 240 000 тона. При останалите товари е отбелязано повишение, като до края на годината товарооборотът ще прехвърли 6 млн. тона, което е рекорд за последните 12 години.
Източник: Сега (29.11.2002)

Предстои концесиониране на българските пристанища, заяви заместник-министърът на транспорта и съобщенията Красимира Мартинова. Тя обясни, че са подготвени условията за избор на консултанти за правните, икономическите, социалните и екологични анализи на обектите. Техните изводи ще дадат основания за откриване на процедурите по концесиониране. От капитала на търговските дружества в пристанищата е извадена собствеността, подлежаща на концесиониране, и тези обекти вече са на подчинение на пристанищните администрации. Заместник-министърът каза, че е направена съществена стъпка към предстоящото отдаване на концесии с внасянето в Народното събрание на проекта за закон за морските пространства. Красимира Маратинова заяви, че този закон ще реши наследените проблеми. Сред тях са съществуващите 23 дунавски т. нар. незаконни пристанища, които са заварени случаи без правна регламентация за публична държавна собственост.
Източник: БТА (09.12.2002)

"Пристанище Варна" - ЕАД, Варна, пл. Славейков 1, тел. 052/692-232, факс 052/632953, на основание чл. 1, ал. 3 и чл. 3, ал. 1 от Наредбата за търговете във връзка с чл. 18, ал. 1 ПРУПСДП и заповед № 627 от 2.ХII.2002 г. на изп. директор обявява търг с тайно наддаване при следните условия: 1. Предмет на търга - отдаване под наем на обект: магазин за хранителни стоки - сладкарница, намираща се в партерния етаж на административната сградата на Пристанище Варна-изток, пл. Славейков 1, Варна, собственост на "Пристанище Варна" - ЕАД. 2. Вид на търга - търг с тайно наддаване. 3. Начална цена - стартов месечен наем 382 USD, в т. ч.: за недвижимия имот - 326,50 USD, за движимото имущество - 55,50 USD, посочените стойности са без ДДС. 4. Размер на депозита - 10% от стартовата месечна наемна цена. 5. Начин на плащане - наемната цена се заплаща ежемесечно от 15-о до 20-о число на текущия месец чрез директен банков превод по сметката на "Пристанище Варна" - ЕАД, в ТБ "Райфайзенбанк" - АД, клон Варна, банков код 15591550, банкова сметка № 1064023210, или в брой в главната каса на дружеството; наемодателят си запазва правото да актуализира месечната наемна цена след изтичане на първата година (12 месеца от началната дата на действие на договора). 6. Повторен търг - когато на търга не се яви кандидат, търгът се обявява за непроведен и се провежда 15 дни след датата на непроведения търг. 7. Закупуване на тръжна документация - може да бъде закупена в административната сграда на "Пристанище Варна" - ЕАД, пл. Славейков 1, Варна, ет. 4, стая 46, срещу представен документ за платени 60 лв. (с вкл. ДДС) невъзстановими, платими в касата всеки работен ден от 8 до 12 ч. и от 13 до 16 ч. в срок до 28 дни от датата на обнародването в "Държавен вестник". 8. Търгът ще се проведе на 31-вия ден от датата на обнародването в "Държавен вестник" от 10 ч. в заседателната зала на административната сграда на "Пристанище Варна" - ЕАД, пл. Славейков 1, Варна. 9. Предметът на търга е неделим и се отдава под наем ведно с оборудването в него. За допълнителна информация - (052) 69-25-88.
Източник: Държавен вестник (13.12.2002)

Прогнозна печалба от 2.16 млн. лв. очаква Пристанище Варна АД, заяви изпълнителният директор Данаил Папазов. Счетоводно тя е намаляла с около 1 млн. лв. спрямо м.г. заради срива в курса на долара. 2002 г. е рекордна за пристанището по товарооборот - дружеството ще обработи 6.5 млн. т товари.
Източник: Пари (27.12.2002)

Три милиона долара собствени средства ще вложи през 2003 г. пристанище Варна в нови машини, съоръжения и инфраструктура, съобщи изпълнителният директор на дружеството Данаил Папазов. Първият обект, който вече се работи съвместно с пристанищната администрация, е разширяването на подходния път към пристанище Варна-изток за нуждите на износа на зърно. Има дни, в които се обработват над 500 автомобила. Заради тесния път обаче опашките се вият с километри, а струпването на колите пречи на движението. Вече са съборени със съгласието на БМФ 4 магазии, на чието място ще се уширят платната. Проектът предвижда изграждане на трасе от 3 платна по 3,75 м и още 1,5 м банкет. По новия път ще могат спокойно да се разминават по 3 - 4 камиона. Съвместно с митниците пък ще бъде изграден съвременен пункт за обработка на товарите и нов автокантар. На 7-о кейово място инвестиционната програма на порта предвижда изграждането на силоз за зърно. До края на 2003 г. строителството трябва да е приключило. Все за подобряване на ефективността на обработката на зърно от Франция е поръчано модерно оборудване за разтоварване, което ще бъде монтирано на 6-о кейово място. 700 000 долара са заделени за втори "Ричстакер" на Варна-изток, вече са купени нови челни товарачи, предназначени за обработка на товари от хартия. Технопаркът на порта ще се сдобие и с нови мотокари за Варна-запад, мобилен кран "Демакс" и втори челен товарач "Волво" на стойност 350 000 долара. Изцяло ще бъде подновен и водопроводът на Варна-запад.
Източник: Черно море (02.01.2003)

Нов зърнен силоз ще бъде изграден на 7 кейово място на пристанище Варна-изток през тази година, съобщи директорът на порт Варна ЕАД Данаил Папазов. Инвестицията ще е 3 млн. USD. Оборудването на съоръжението е поръчано от Франция. Вложението е оправдано не само заради рекордните количества зърно, обработвани във Варна, но и заради привличането на транзитни товари пшеница през порта. Фирма Истпойнт, собственик на силоз в румънското пристанище Констанца, е пренасочила около 80 000 тона зърно през Варна. През 2003 г. отново ще се актуализира мастерпланът за развитие на порта, съобщи Даниел Папазов. Разчетите сочат, че контейнерният терминал на Варна-изток вече е на своя лимит. Според статистиката на порта през 2002 г. ръстът на обработените контейнери се е увеличил с 35% - от 501 000 тона през 2001 г. на 680 000 тона през 2002 г. Сериозно увеличение - с 40%, на товарооборота има и при захарта. През 2001 г. през порт Варна са минали 147 000 тона, а през 2002 г. - 207 000 тона. Общо обработените товари през 2002 г. са 6. 450 млн. т, което е с 10% в повече спрямо 2001 г. Отчетените приходи са 31.783 млн. лв., а счетоводната печалба се очаква да е 2.159 млн. лв. Новите товари, които портът привлича, са реекспорт на алуминиев концентрат, обработката на рулони хартия. Заради качеството на работата на порта през Варна най-вероятно ще пътува и щатската помощ за Македония, съобщи Папазов. През 2002 г. с 15% е намаляло обработеното количество въглища през Варна. От 889 000 т за 2001 г. през миналата те са били 748 000 т. Спадът при наливните торове е 85% и от 287 000 тона през 2001 г. е стигнал 44 000 тона през 2002 г. С 16% се е свила обработката на насипен цимент.
Източник: Пари (06.01.2003)

Областният управител на Варна Яни Янев е издал акта за публична държавна собственост на земята, принадлежаща досега на "Пристанище Варна" ЕАД. Заедно с нея се опубличава и цялата територия под кота нула в пристанищата Балчик, Варна-изток и Варна-запад. Всичко това ще бъде прехвърлено на Изпълнителна агенция "Пристанищна администрация" според изискванията на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.
Източник: Черно море (08.01.2003)

От 14 януари 2003 г. със заповед на министъра на транспорта и съобщенията Пламен Петров се освобождава членът на Съвета на директорите на "Летище Бургас"ЕАД Красимир Станимиров Стоянов. За нов член на Съвета на директорите на "Летище Бургас"ЕАД се избира Иван Атанасов Бачев, съобщиха от пресслужбата на МТС. Заповедта е съгласно Търговския закон и Правилника за реда за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията, се посочва в съобщението. По силата на същата заповед от 15 януари т. г. се освобождава и членът на Съвета на директорите на "Балкан Ер Тур"ЕАД Цветан Стоилов Манчев, като на негово място се избира Рени Павлова Янакиева. От същата дата - 15 януари, се освобождава и членът на Съвета на директорите на "Транскомплект"ЕАД Ивайло Ненов Ненов. За нов член на Съвета на директорите на "Транскомплект"ЕАД се избира Искра Бонева Стоилова. Освобождава се от длъжност от утре и членът на Съвета на директорите на "Пристанище Варна"ЕАД Делян Славчев Пеевски, като неговото място ще заеме Цветан Танев Танев. От транспортното министерство посочват като мотив за смените въведеният със заповед на министър Петров образователен и професионален ценз за държавните служители, занимаващи се с управление и контрол на търговските дружества с държавно участие от системата на МТС.
Източник: БТА (14.01.2003)

Окончателните експлоатационни резултати на пристанище Варна показват, че през 2002 г. били обработени 6 509 000 тона товари при 5 825 000 тона през 2001 г. Цифрите сочат ръст от 12 процента, което прави миналата година една от най-успешните за порта през последните 12 години. Най-голям е скокът при зърнените храни. През пристанището е минало със 187 процента повече зърно от 2001 г. На второ място по увеличение на товарите е . та киселина - 75 процента. Ръст има и при нерудните изкопаеми, контейнерите и захарта - приблизително 32 процента средно. За разлика от тези товари значителен спад е отбелязан при наливните торове - 85 процента, и при въглищата и насипния цимент - по около 15 процента. Счетоводна печалба от 2 159 000 лв. очаква "Пристанище Варна" ЕАД за 2002 година. Средната заплата в дружеството е 510 лева.
Източник: Черно море (15.01.2003)

Бордът на директорите на пристанище Бургас реши да предостави на белгийската фирма за мед Юмикор-Пирдоп за 3 години 24-о корабно място. Преди около месец белгийската фирма заяви, че ще премести дейността си в Пристанище Варна заради неуредени отношения с порта в Бургас. От Юмикор настояваха ръководството на Пристанище Бургас да им предостави за експлоатация 22-ро корабно място, където имат лаборатория. Изпълнителният директор на порт Бургас Борислав Ботев обясни, че въпросното корабно място е със стратегическо местоположение и не бива да бъде ангажирано за дълго време. От началото на тази година Юмикор ползва 20-о корабно място, което предлага отлични условия за товарене на меден концентрат, обясниха от порта. Там Юмикор може да използва 13 вагона, както и да премести своята лаборатория. Пристанището предвижда на това корабно място да бъде изграден терминал за сярна киселина. За строителството му ще са необходими 1 млн. EUR. В изграждането му ще се включат фирма AATD, която стопанисва това място и прилежащата инфраструктура, КЦМ-Пловдив и пристанището. За изграждането на терминал за насипни товари е необходимо разрешението на пристанищната администрация. Такъв терминал засега има само Пристанище Варна. Още не е ясно какво решение ще вземат от Юмикор и дали ще се възползват от предлаганото им от бургаския порт 20-о или 24-о корабно място за период от 3 г., или ще предпочетат да прехвърлят дейността си във Варна.
Източник: Пари (18.02.2003)

За 2002 г. година в Пристанище Варна са обработени 6.509 млн. т товари, което е рекорден товарооборт от 17 г. насам.Печалбата от дейността на пристанището е 2. 241 млн. лв. В сравнение с 2001 г. обработването на товари е нараснало с 12% и е с 684 хил. т повече.
Източник: Пари (21.02.2003)

Съмнения за жълта "братовчедска" схема, аналогична на използваните в приватизацията от кабинета "Костов", са на път да взривят един от най-големите скандали в морската столица на България. Става въпрос за корабостроителницата - една от най-чувствителните теми за варненската общественост. Тя трябваше да се превърне в най-образцовата схема на НДСВ за спасяването на едно предприятие и прозрачното му раздържавяване. Варненски депутати от НДСВ проявяват силен апетит към всичко, което се случва в корабостроителницата и с новия й собственик -Българския морски флот, показва разследване на "24 часа". Най-вероятно точно интересът към тези предприятия е една от причините за напрежението между варненските депутати и транспортния министър Пламен Петров. Те атакуват дейността на Петров и дори заплашват да го свалят от поста. Освен корабостроителницата и БМФ интересът на жълтия депутатски кръг включват и други големи варненски предприятия, между които ВиК, ТЕЦ "Варна", "Пристанище Варна", "Енергоснабдяване", "Топлофикация", РИОС, "Флотски арсенал" и др., сочат източниците ни. Основни лица в схемата са лидерът на варненската група на НДСВ - Борислав Ралчев, и колегите му Стефан Минков и Наско Рафайлов. Най-ангажиран по схемата с корабостроителницата е Минков, чиито контакти с другите вървят по две основни линии: - роднинска, - съвипускници от варненското морско училище. Роднинското начало е проявено при фирмата "Сцикотех", основен доставчик на ламарина за Варненската корабостроителница. Според информационната система "Апис" депутатът Минков и досега е управител на тази струкура. Той обясни, че е напуснал още преди две години и не е бил сред собствениците й. Действително собственик на "Сцикотех" е Иван Бодев, който е сват на Стефан Минков. В доклада на одиторите на Варненската корабостроителница, с копие от който "24 часа" разполага, се посочват сериозни нарушения от страна на тази фирма. Иван Бодев и Стефан Минков са свързани и чрез унгарската фирма "Jayden United Corp.", чийто представител е " Сцикотех". " Jayden United Corp " се представлява и от Борислав Иванов Бодев, който е син на Иван Бодев и зет на Стефан Минков. По отношение и на "Сцикотех", и на " Jayden United Corp." одиторите установяват нарушения, като изнасяне на висококачествена ламарина и последващо връщане на нискокачествена, разлика в цените на разменяната ламарина, забавяне при връщането на заети материали, стоково кредитиране и т.н. Интересите на кръга около Стефан Минков са изявени и в БМФ, по-специално при новите назначения във висшия му мениджмънт, по линия съвипускници от морското училище. Става въпрос за генералния директор на БМФ кап. Гено Генов, един от учредителите на НДСВ – Варна. Както и за члена на борда на директорите Стефан Бузев, директорът експлоатация кап. Атанас Атанасов, братът на кап. Генов - Тодор Генов - началник на отдел "Нови кораби", началник корабно снабдяване Живко Ников, административният директор Георги Стойков и др. Бузев и Минков са и бивши колеги от частното дружество "Гора" АД. Кап. Гено Генов е осъден от БМФ да върне надвзета валута от около 12 000 щ. дол. за "военен риск" когато е бил представител на параходството в Александрия, Египет. Уникалното в ситуацията е, че делото е започнало още преди той да поеме поста. Което означава, че кап. Генов известно време е водил дело срещу себе си, осъдил се е, но в крайна сметка и досега е генерален директор. Освен него на висш пост в БМФ е и брат му Тодор Генов, който работи в сектор "Развитие на флота". Основно се занимава с покупко-продажба на кораби и оформяне на договори за кредитиране. Заради нередности при сделки с държавно имущество той е уволнен от транспортния министър. По-късно брат му го възстановява на работа неправомерно. Третият брат Генов - Веселин, е собственик на фирма "Варна Шипинг енд трейдинг", която се занимава с наемане и брокераж на кораби. Факт е, че откакто брат му е генерален шеф на БМФ бизнесът на Веселин просперира. Четвъртият Генов Емил е представител на SGS - контрол във Варна. Тази служба оформя рекламациите при превозваните товари от корабите на БМФ, включително брокерирани или наети от Веселин Генов. Неотдавна кап. Генов подписа в Германия от името на БМФ договор за кредит за 23,1 млн. долара с Hamburgische Landesbank. Целта на заема, според ръководството на параходството, е по-бързото достояване на корабите "Трапезица" и "Доли". Въпреки немалкият кредит, шефът на БМФ се опита да вземе допълнително още 5 млн. долара от банки в България, с мотива да изплати задължения към работниците. "Агенцията за приватизация обмисля до колко е целесъобразно БМФ да трупа допълнителни задължения", коментира миналата седмица пресаташето на агенцията Анна Русчева. Притеснени сме, че пасивите на дружеството ще нараснат значително, което ще се отрази отрицателно на възможностите държавата да получи висока цена при неговата приватизация, заявиха още от агенцията. Сред новите назначения в БМФ е Атанас Атанасов -първи зам. директор на Гено Генов, а също негов и на депутата Минков съвипусник от Морското училище. Ново "назначение" има и при охраната на корабостроителницата. Едновременно с фирмата, която вече пета година охранява предприятието, е вкарана и ЕТ "Ник-Пол - Николай Георгиев". Така БМФ трябва да плаща за охрана и на двете фирми, без към работата на първата да има някакви претенции. Не е ясно също кой, в крайна сметка носи отговорност за държавното имущество. Неизвестно е и защо новите гардове са избрани без търг или конкурс, както изисква нормативната база. С името на депутата Минков се свързва и бъдещата приватизация на корабостроителницата. Неофициално се твърди, че той и сватът му Иван Бодев стоят зад фирмата "Варна Меритайм". Тя бе създадена от собствениците на фирма "Чакъров" ООД с цел приватизация на корабостроителницата. Г-н Минков призна, че познава хората от частните фирми, но категорично отрече да има общи бизнеснамерия с тях. Неговият сват Иван Бодев е съдружник с "Чакъров" в строителната фирма "Трансстрой груп" АД. Капитан Гено Генов: По-малко работим с фирмата на брат ми "24 часа" се обърна с въпроси към кап. Гено Генов за взаимоотношенията между неговите роднински връзки и работата на държавното предприятие. Вместо капитана ни отговори пресаташето му Владимир Константинов: "Съжалявам за израза, но тъй като във въпросите към генералния директор кап. Гено Генов прозира огромна доза клюкарски подхвърляния, би трябвало въобще да не им обърнем внимание. Но поради уважението към вестника, който представлявате, за последен път ще отговорим на подобни питания, за да бъдат пресечени некоректните подмятания, на което не смеем да се надяваме." Отговорите получихме чрез любезното съдействие на г-н Владимир Константинов. "24 часа "трябваше да зададе само три въпроса, тъй като г-н Генов летеше за чужбина. - Кап. Генов, истина ли е, че БМФ работи с фирмите на тримата ви братя? Какъв процент от брокерските услуги минава през Веселин Генов и неговата фирма "Варна шипинг енд трейдинг"? - Не, това не е истина по простата причина, че само единият брат има фирма. Останалите са служители на други фирми. Що се отнася до процента на брокерските услуги, който минава през "Варна шипинг енд трейдинг", то обемът на превозите, извършени с посредничеството на тази фирма, е намален през 2002 година с 8,5% в сравнение с предходните години, когато кал. Гено Генов не е бил генерален директор на "Параходство БМФ" ЕАД, Уважението към Търговския закон и бизнеса не разрешава да ви кажа цифрата на точния процент, който ще ви разочарова още повече. - Върнал ли е кап. Гено Генов на работа брат си Тодор Генов, след като принципалът го е уволнил? - Не, не го е върнал на работа. Според Кодекса на труда Тодор Генов още е в отпуск и едва след като се върне, могат да му бъдат предявени други промени в трудовия договор. Стефан Минков: Не сме роднини с шефа на “Сцикотех” - Г-н Минков, вярно ли е че една фирма с ваше участие е основен доставчик на Варненската корабостроителница? - Аз нямам фирма, други са майсторите там. - Според "Апис" към момента сте управител на "Сцикотех". - Още като влязох в парламента, излязох от фирмата. К не съм собственик там, а наемно лице. - Не сте ли в близки роднински отношения със собственика? - Нямаме роднински отношения, децата ни са женени. Но аз не знам "Сцикотех" какво работи в завода. - Вярно ли е, че на ръководни постове в БМФ са назначени предимно ваши съвипускници... с ваша помощ? - Това е спекулация. Ако може някой да ме обвини, че двама от тях са ми съвипускници... Признавам си греха. Но ако се коментират качествата на кап. Генов и кап. Бузев - готов съм да говоря за тях като за специалисти. Колкото до братята на кап. Генов - също се спекулира. Тодор Генов работи в БМФ далеч преди брат му да стане директор. Други братя на Генов, работещи в БМФ, няма. Няма и в свързани дейности. Ако имате предвид фирмата SGS, която се ръководи от малкия брат Емил Генов - това в фирма за контрол на стоката и не виждам какво общо има с БМФ. - Имате ли нещо общо с фирмата "Варна меритайм", бившата "Чакъров", която е създадена за участие в приватизацията на корабостроителницата? - "Чакъров" съм я чувал, "Варна меритайм" сега я чувам. А "Чакъров" е една от трите кораборемонтни фирми, които стоят добре на пазара. Кой ще купи корабостроителницата, аз не мога да кажа - това са процедури, които се решават от Министерството на транспорта. Разбира се, живо ме интересуват. Продължавам да твърдя, че няма българска фирма, която би могла самостоятелно да се справи с отрасъл като корабостроенето - там трябват много пари. - Значи категорично нямате връзка с "Варна меритайм"? - Категорично няма такова нещо. Корабостроенето и кораборемонтьт не са моя страст - аз съм работил 20 години в пристанищата, от това разбирам. От друга страна, съм силно заинтересован Варненската корабостроителница да бъде купена от корабостроител. Да, познавам и Калояна от "Делфин 1", и Илзе от "Варна меритайм" - те са хубави дами, познавам и Недялко Панев, а и всички хора, които са в бранша. Но категорично не стоя зад тях - няма как и за какво. Борислав Ралчев: СДС срина предприятието Конфигурацията на НДСВ изисква едно плътно взаимодействие между депутати и изпълнителна власт, включително министри. В крайна сметка партията е новосъздадена, което налага една по-особена роля на депутатите. Длъжността им не е свързана само с прякото законодателство. Моето виждане е, че депутатът на определения регион има преки ангажименти към него и към избирателите. В този смисъл общата ни политика търпи негативи от грешки в тази насока. Няма място обаче за икономически интереси във Варненския регион, има място за политика. Тази година е година на местни избори. И най-важното - Варненската корабостроителница е проблем номер едно не само в икономическата, но и в политическата сфера на града. От 1999 г. още лакмусът минава през корабостроителницата. На 13 януари 1999 г. правителството на СДС извърши погром над нея -това срина града няколко степени надолу. Няма нужда да правим висш пилотаж. Истината я разбрах от един варненски корабостроител, който ми каза: Не ми говори с тези лакърдии, а преброй колко магазина и кръчми от корабостроителницата до центъра на Варна са затворени от този период. Варна се интересува от корабостроителницата в аспект 5 хиляди преки работни места, 20 000 пряко засегнати, 80 000 сериозно засегнати. Неслучайно варненецът преди изборите постави на първо място проблема с корабостроителницата, а на второ - сделката със Златни пясъци. Това беше отчетено в предизборната платформа на НДСВ и преките ни ангажименти бяха точно в този смисъл. За щастие въпреки неимоверните трудности задачата в първи план бе решена. Независимо кой и какво оспорва при покупката на корабостроителницата от БМФ, ние смятаме, че това бе една безспорно необходима сделка. Иначе заводът щеше да отиде на скрап. Не можем да си затворим очите и да бъдем шантажирани с приказки "вие имате икономически интереси". Да, имаме икономически интереси и това са интересите на Варна. До момента сме успели да разкрием 2000 работни места. Това е позицията на варненските депутати и техният икономически интерес. Не сме поставяли въпроса за оставката на министър Пламен Петров.
Източник: 24 часа (17.03.2003)

Пристанищата във Варна, Бургас, Русе, Лом и Видин да се управляват от една компания предвиждат промените в Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата, които бяха приети на първо четене от парламента. Новата Национална компания "Пристанища" ще се грижи за изграждането, реконструкцията и поддържането на портовете. Сега тези функции изпълнява Агенция "Пристанищна администрация" към министъра на транспорта и съобщенията. Компанията ще бъде държавно предприятие, но няма да може да бъде обявявана в несъстоятелност, гласи проектът.
Източник: Стандарт (27.03.2003)

Следващата седмица пристанище Варна ще вземе сертификат за управление на качеството ISO 9001. Последният одит на сертифициращата организация CGS е преминал без нито една забележка и преди 2 дни портът е уведомен официално, че ще получи документа, съобщи изпълнителният директор Данаил Папазов.
Източник: Черно море (27.03.2003)

Ст.н.с. д-р инж. Коста Донев е новият управител на Института по воден транспорт. Договорът за управление на ЕООД-то на досегашния шеф Христо Танев не е подновен. През последните месеци тук никой не е работил, затова стаите бяха запечатани с комисия. Сега започваме инвентаризация и тепърва ще си изясня какво точно наследявам, поясни инж. Донев. Запознати не изключват бъдещи персонални промени в скромния научен състав на института. Ст. н. с. д-р инж. Коста Донев е бивш кадър на Института по воден транспорт. Доскоро бе началник-отдел "Порт консулт" в "Пристанище Варна" ЕАД. Зам.-председател е на УС на Териториалната организация на Научно-техническите съюзи.
Източник: Черно море (16.05.2003)

Счетоводна загуба в размер на 500 000 лв. отчита до средата на май пристанище Варна, заяви шефът на порта Данаил Папазов. Отрицателният финансов резултат е заради падането на курса на долара. В пристанището са взели мерки и очакват още през следващия месец загубите да бъдат компенсирани и операторът да излезе на печалба към края на първото шестмесечие. Като обем на работа т.г. е по-добра от миналата, твърдят от порта. Вече са обработени 2 550 000 т товари, което е с 400 000 т повече от същия период на 2002 г., която бе рекордна за пристанището. Количеството на товарите се е увеличило с 18 процента, а при приходите ръстът е 5 на сто. От порта се инвестирали около 3 млн. лв. в инфраструктурни проекти и техника. Очакванията са до края на 2003 г. обемът на капиталовложенията да нарасне 2 пъти.
Източник: Черно море (22.05.2003)

Индустриална зона да бъде направена в Девня, поиска от името на големите заводи с чуждестранно участие в региона изпълнителният директор на "Агрополихим" АД Филип Ромбаут. Създаването на зоната щяло да ускори инвестициите, като за следващите 3 - 5 години там можело да се налеят допълнително $100 - 150 млн. Идеята е там да бъдат създадени нови предприятия, тъй като големите заводи "Агрополихим", "Полимери" и "Солвей Соди" разполагали с огромни терени, на които могат да бъдат построени. Освен това в района се произвеждали и много суровини. В зоната ще се осигурят благоприятни условия за бизнес и на по-малки фирми. В Девня вече бил даден ход на проект за завод за дикалциев фосфат на белгийско-мароканската фирма "Декофост". Шефът на "Агрополихим" се оплака от забавянето на концесията на пристанището, която чакат вече 3 години. Поради това компанията не можела да изгради терминал за амоняк, за който били осигурени 12 млн. долара инвестиции. Освен това заводът губел около $8 млн. годишно от ниската производителност на крановете на порта. Над $12 млн. ще инвестира девненският завод до края на годината. Около 5 млн. долара ще бъдат вложени в завод за суперфосфат, 2,5 млн. за фосфатна линия и още 5 млн. за други инвестиционни проекти.
Източник: Черно море (10.06.2003)

Варненският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 251, ал. 4 ТЗ съобщава, че провереният и приет от общото събрание на акционерите годишен счетоводен отчет за 2001 г. на "Пристанище Варна" - ЕАД, по ф. д. № 2107/96 е представен в търговския регистър.
Източник: Държавен вестник (29.07.2003)

Варненският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ с решение от 18.II.2003 г. по ф. д. № 2107/96 вписа промени за "Пристанище Варна" - ЕАД: заличава като член на съвета на директорите Делян Славчев Пеевски; вписа новия член на съвета на директорите Цветан Танев Танев.
Източник: Държавен вестник (29.07.2003)

След преразглеждане на скиците на пристанище Петрол в рамките на порта, който ще бъде обявен за изключително държавна собственост, ще влязат 3-те кея, 8800 кв. м земя и жп линията до пирсовете, съобщи председателят на надзорния съвет на Нафтекс Митко Събев. Петрол ще продължи да експлоатира като своя собственост петролната база и жп линията до нея. Портът ще бъде стопанисван от пристанище ЕАД Варна.
Източник: Пари (13.08.2003)

Варненският клон на Електроразпределение е на първо място в годишната класация "100-те фирми на Варна 2002". Следващото място заема Пристанище-Варна. Класацията е изготвена от Апея план и Актив ООД. Критериите, по които са оценени фирмите, са финансови резултати, приходи, ефективност, инвестиции и плащания към НОИ. Сред десетте водещи фирми са и Санита трейдинг АД, Елдом инвест ООД, Кораборемонтен завод Одесос АД, Ескана АД, Параходство БМФ,ВиК-Варна и Планекс ООД. Приходите на първите 20 фирми са над 2.5 млн. лв.
Източник: Пари (29.08.2003)

Варненският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ с решение от 15.IV.2003 г. по ф. д. № 2107/96 вписа в регистъра за търговски дружества промени за "Пристанище Варна" - ЕАД: заличава като член на съвета на директорите Люсиена Алексиева Костова; вписва новия член на съвета на директорите Бойка Стоянова Янчева.
Източник: Държавен вестник (12.09.2003)

От 16,1 на 20,4 млн. тона е нараснал товарооборотът на морските ни пристанища от 1999 до 2002 г. Това обяви вицепремиерът Николай Василев във Варна на международна конференция за морските пристанища и транспорта в Черно море. Товарооборотът на речните портове е скочил от 2,7 на 3,6 млн. т за този период. Догодина България ще има национална морска стратегия, добави Василев. Повечето от българските кораби са стари, средната им възраст е 21,7 години, пише в проектодокумента. Още по-критична е ситуацията с танкерите. България ще бъде принудена да ги извади от експлоатация в периода 2003-2005 г. Държавата ще гарантира кредитите по обновлението на флота и ще субсидира строителството на 4-6 хидробуса за пътнически превози, предвижда документът.
Източник: Стандарт (30.09.2003)

Големи предприятия като "Кремиковци", "Полимери", "Девня цимент" проявяват интерес към получаване на концесия на кейове във Варна и Бургас, съобщи зам.-министърът на транспорта и съобщенията Никола Янков. Той обясни, че интересът не бил заявен в писма за намерение. За разликата от летищата пристанищата във Варна и Бургас вероятно ще бъдат дадени на концесия на кейов принцип., т.е ако мога да кажа, на парче, каза Янков. По думите му интересът на инвеститорите към пристанищата е според обема на товарите. "Имаме заявен интерес за определени кейови пространства", но както и при летищата, процедурата ще бъде обявена най-рано в началото на следващата година", допълни Янков. Предстои парламентът да приеме на второ четене закона за морските пространства и пристанищата. След това ще бъде избран консултант за концесията на пристанищата, а впоследствие ще се обяви и конкурс. Проявяваме интерес към пристанище "Варна-запад" и очакваме урегулирането на нормативната база, потвърдиха от "Девня цимент". От там поясниха, че намеренията на компанията са да получи две кейови места за насипен клинкер. Интересът на "Кремиковци" е насочен към пристанище Бургас, тъй като там минават около 75% от оборота ни, заявиха от металургичния комбинат.
Източник: Дневник (30.09.2003)

И пристанище Варна стана жертва на промените в данъчното законодателство през 2001 г. и се включи в списъка на държавните дружества с ревизионни актове за минал период, стана ясно тези дни. Портът се сдобил с два данъчно-ревизонни акта на обща стойност 600 000 лева, призна изпълнителният му директор Данаил Папазов. Те са обжалвани в съда и в момента се решават от върховните съдии, но на всички предишни инстанции актовете са потвърдени.
Източник: Черно море (25.11.2003)

58 хил. тона пшеница от Бразилия пристигат днес на порт Варна. Това е част от житото, с което ще се попълнят складовете на Държавния резерв. Близо 200 хил. тона от запасите бяха освободени миналата година, за да се успокои пазарът. Същото количество вече е договорено от внос. Близо 20 хил. тона зърно ще дойдат и от Казахстан на цена от $198 за тон. По 6500 т. ще пристигат всяка седмица до края на януари с ферибот до пристанище Варна. Още две сделки за по 25 хил. тона жито е сключил резервът в последните работни дни преди Нова година. Договорите са направени през русенската стокова борса. Зърното ще дойде от Америка и Канада, а посредници са фирма от Лихтенщайн и българската "Химимпорт". Цените на различните пратки вносно зърно варират от 180 до 210 долара за тон. Това включва превоза до портовете в Бургас и Варна.
Източник: Стандарт (05.01.2004)

Оперативната печалба на пристанище Варна за 2003 г. преди облагане с данъци е около 1.5 млн. лв., съобщи изпълнителният директор Данаил Папазов. Очаква се обаче дружеството да завърши със счетоводна загуба. Пристанището губи от срива на курса на долара близо 1.140 млн. лв. Сериозно са намалели обработените количества зърнени храни и торове. В момента в пристанището се обработва кораб с аржентинско зърно. 28.738 млн. лв. са приходите на порт Варна за 2003 г., съобщи изпълнителният директор. През порта са минали 6.582 млн. т товари, което е със 73 000 т в повече от 2003 г. Увеличени са количествата меден и оловен концентрат, боб, ориз, клинкер, сярна киселина. През 2004 г. не се очаква увеличение на таксите на порта, заяви Папазов. В инвестиционната програма е заложено закупуването на два контейнерни влекача, всеки по 480 хил. лв., и строежът на нов склад. Около 300 хил. лв. ще се вложат за подобряване на сигурността на порта. От 1 юли е задължителен ISPS код за сигурност при обработка на товарите и това налага подмяна на софтуера в пристанището.
Източник: Пари (13.01.2004)

През 2004 г. пристанище Варна ще инвестира над 8 млн. лева. Това съобщи изпълнителният директор на дружеството Данаил Папазов. Той обясни, че в инвестиционната програма е заложено изграждане на складова база от 10 дка на пристанище Варна-запад за нуждите на "Агрополихим", закупуване на челен товарач за контейнери, влекачи и мобилен кран, какъвто не е купуван от 35 години. Друга част от инвестициите е насочена към обезопасяването на контейнерните превози и включва цялостна подмяна на софтуера и хардуера на двата контейнерни терминала. Средства ще бъдат отделени и за въвеждането на новия международен код за безопасност на пристанищата и корабоплаването, който влиза в сила от 1 юли тази година. Във финансовия отчет на порта за 2003 г. ще бъде посочена счетоводна загуба в размер на 1.4 млн. лева. "Изтеклата година беше лоша за нас и една от причините за това е, че един от основните ни товари - зърното, намаля с 772 хил. тона в сравнение с 2002 г. Въпреки че като цяло на пристанището са обработени около 6.6 млн. тона товари, което е със 73 хил. тона повече от 2002 г., портът приключи 2003 г. със загуба", обясни Папазов. Той каза също, че лошият финансов резултат се дължи и на ниския курс на долара. През април са били въведени претоварни тарифи в евро, а депозитите на пристанището до средата на годината са били в долари. Така, за да заплати задължението си, дружеството е продавало долари и купувало евро. През лятото ръководството на пристанище Варна е разделило депозитите си в евро, долари и държавни ценни книжа, с което е овладяло донякъде негативната тенденция в курса на щатската валута. "Очакваме 2004 г. да е по-добра за порта. "Юмикор" ще удвои количеството меден концентрат, минаващ през пристанището, и така той ще достигне до 500 хил. тона. Освен това "Агрополихим" също ще увеличи износа си. Дори, колкото ми е известно, до този момент липсват негативни данни за зърнената реколта, така че се надявам през порта да мине и по-голям обем от този товар", каза също Папазов. Според него увеличението на таксите от страна на БДЖ ще затрудни най-вече дребните товародатели и може да се наблюдава леко отдръпване от тяхна страна.
Източник: Дневник (13.01.2004)

Със счетоводна печалба от 176 000 лева приключва 2003 г. пристанище "Леспорт", съобщи изпълнителният директор на порта Евгени Москов. Само с около 9 процента са намалели приходите, а увеличените разходи са основно заради трудоемкостта на обработените товари и ремонта на старата техника. През миналата година "Леспорт" преобразува маркетинговата си стратегия за обособяването му в пристанище на малкия и средния бизнес в антикризисна програма. Както порт Варна, така и езерният порт пострадаха от драстичното намаляване на зърнени товари. За "Леспорт" за м.г. те са едва 8 процента от товарооборота при 45 процента за 2002 г. Въпреки трудностите пристанището е инвестирало в техника 200 000 лева, като инвестиционната програма продължава и през 2004 г. със закупуването на 16-тонна вилкова машина. В момента в "Леспорт" работят 115 души, а средната заплата е над 450 лева
Източник: Черно море (22.01.2004)

Пристанища за обществен транспорт с национално значение ще бъдат портовете Варна, Бургас, Русе, Лом и Видин, реши парламентът, който прие на второ четене Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата. Портовете стават публична държавна собственост и отделни части и съоръжения от тях ще може да бъдат отдавани на концесия на частни фирми. Досега те бяха частна държавна собственост. Единствено зоните за съхранение на товарите в пристанищата с национално значение ще се приватизират. 23 ще са обществените пристанища с регионално значение. Сред тях са Фиш порт-Бургас, Одесос-Варна, нефтеният, газовият терминал и безмитната зона Русе, Свилоза-Свищов, Белене, Петрол-Сомовит, фериботният комплекс-Оряхово, АЕЦ Козлодуй, ро-ро терминалът във Видин и пристанището в Никопол. Територията и инфраструктурата на регионалните пристанища може да са собственост на държавата, на общините или на физически и юридически лица.
Източник: Пари (11.03.2004)

85% от икономиката на Варненска област е съсредоточена във Варна и Девня, сочи статистиката. Приоритетни отрасли са промишленост, транспорт, туризъм, търговия, строителство. Варна привлича бизнеса с геостратегическото си местоположение - излаз на море, международно летище, пристанищен комплекс, и с изключително добра транспортна мрежа, развита инфраструктура, добро телекомуникационно покритие и високо качество на услугите. Регионът предлага различни варианти за удобна връзка с всяка точка на света. Това е и една от причините за мащабните инвестиции на чуждестранни компании в района на Девненската долина, където инвестираха мегакомпании от Белгия, Испания, Турция, Франция и др. В част от проектите е включена и Европейската банка за възстановяване и развитие. Наличието на световни концерни е предпоставка за сериозни инвестиции в инфраструктурата. Това даде основание на химическите заводи да предложат създаването на индустриален парк в Девня. Там подходящ старт за работа може да получат множество фирми, които ще разполагат с източниците на енергия, суровини и продукти, произвеждани от химическите компании; инфраструктура и услуги. Промишлеността представлява до 40% от икономиката на региона. Тук са съсредоточени производствата на дизелови двигатели, медицинско и домакинско оборудване, текстил, хранително-вкусова промишленост. Във Варна е базиран най-големият ни морски превозвач - Параходство БМФ, разполагащ с плавателни съдове за различен вид товари, обслужващи линии в целия свят. Пристанище Варна е пресечна точка на няколко европейски транспортни коридора. Немалка част от бизнеса в града е свързан с обслужването на морския бизнес. Сериозен дял има и кораборемонтът с няколко частни компании. В близко бъдеще се очаква на крака да стъпи и Варненската корабостроителница, която беше купена от консорциум Булярд чрез създаване на смесено дружество с параходството. Интерес към изграждане на нови плавателни съдове в нея има от Германия, Канада и др. Името Варна основно се свързва с туризма. Северното крайбрежие е символ на лукс при добро съотношение на качество-цена. Покрай новите изисквания и стандарти в този бранш сериозен тласък получиха и фирмите в обслужващата сфера. Около 100 държавни институции, подразделения на централни ведомства, имат свои администрации във Варна. Международните контакти се улесняват и от разкритите генерални консулства на Руската федерация, Република Полша, Украйна и на почетните консулства на Германия и Франция, Италия, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, Швеция и Унгария. Градът разполага с 6 научно-изследователски института, които работят в областта на водния транспорт, хидро- и аеродинамиката, океанологията, рибните ресурси, металознанието и др. Петте висши учебни заведения, трите колежа и множеството центрове за обучение и квалификация предполагат високо качество на работната ръка в региона. Вече две години бъдещето на бизнеса в региона се обсъжда на инвестиционни форуми. Това е мястото, където се предлагат нови проекти, търси се финансиране за конкретни идеи. Сред внесените планове са създаване на високотехнологичен парк, на Свободна търговска зона Варна-Девня, на Световен търговски център Варна, строителството на Международна автобусна станция.
Източник: Пари (15.03.2004)

Агенцията за приватизация обяви за продажба варненския Институт по воден транспорт. Методът е публичен търг с явно наддаване. На тезгяха са всичките 100 % от капитала на института, регистриран преди време като еднолично дружество с ограничена отговорност. Началната тръжна цена е 120 000 лв., а стъпката на наддаване - 10 000 лв. Депозитът за участие в търга е в размер на 50 000 лв. Търгът ще се състои в сградата на Агенцията за приватизация на 30-ия ден от датата на обнародване на решението в "Държавен вестник". Цената на тръжната документация е 1000 лв. Тя може да бъде купена от агенцията в срок до 28 дни от датата на обнародване
Източник: Черно море (22.03.2004)

Изпълнителна агенция Пристанищна администрация към транспортното министерство стартира процедура по актуализиране на генералните планове на пристанищата за обществен транспорт Варна, Бургас, Русе, Лом и Видин. Това показва справка в Държавен вестник за обществените поръчки, за които агенцията ще открие процедура през 2004 г. Актуализацията на тези планове се прави, за да може пристанищата да бъдат отдадени на концесия. Преди дни във Варна депутатът от НДСВ Стефан Минков заяви, че до септември ще стартира и процедурата по отдаването на пристанищата на концесия. Неотдавна парламентът прие новия Закон за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата, според който портовете във Варна, Бургас, Русе, Лом и Видин са пристанища за обществен транспорт и може да се отдават на концесия. На концесия ще се отдават и отделни кейове и терминали, гласи законът. Затова Пристанищна администрация ще обяви конкурс за изработването и на кадастрални специализирани карти на пристанищата за обществен транспорт и обособени части от тях. Преди да бъдат изработени новите планове, те трябва да се съгласуват с Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Това се налага заради факта, че все още не е променен Законът за устройство на територията. Законът урежда проблема с отчуждаването на земи, върху които се изграждат големи инфраструктурни обекти. Същото се отнася и за генералните планове на летищата, които предстои да бъдат отдадени на концесия.
Източник: Пари (06.04.2004)

РЕШЕНИЕ № 2697-П от 17 март 2004 г. На основание чл. 1, ал. 2, т. 1, чл. 4, ал. 1 и чл. 32, ал. 2, т. 1 ЗПСК, чл. 2, ал. 1, т. 1, чл. 3, ал. 1, т. 1, чл. 5 и чл. 6, ал. 1 от Наредбата за търговете и конкурсите и в съответствие с протоколно решение № 7844 от 17.III.2004 г. на изпълнителния съвет Агенцията за приватизация реши: 1. Продажбата на 100% от капитала на "Институт по воден транспорт" - ЕООД, Варна (наричано по-нататък за краткост "дружеството"), да се извърши чрез публичен търг с явно наддаване. 2. Търгът ще се проведе при следните условия : 2.1. Начална тръжна цена - 120 000 лв. Цената се оферира в левове и се заплаща съгласно изискванията, съдържащи се в тръжната документация. 2.2. Стъпка на наддаване - 10 000 лв. 2.3. Депозитът за участие е парична вноска 50 000 лв. и се превежда по банковата сметка на Агенцията за приватизация, посочена в тръжната документация, най-късно до изтичане на срока за подаване на предложения. 2.4. Тръжната документация се закупува в Агенцията за приватизация, София, ул. Аксаков 29, стая 412. Цената на тръжната документация е 1000 лв., като същата се заплаща в касата на Агенцията за приватизация преди получаване на документацията. Лицето, закупуващо тръжната документация, следва да представи документ за самоличност, а в случаите на представителство - и документ, удостоверяващ представителната му власт. 2.5. Срок за закупуване на тръжна документация - до 28-ия ден включително считано от датата на обнародване на решението в "Държавен вестник". 2.6. Срок за подаване на предложения за участие в търга - 14 ч. българско време на 30-ия ден считано от датата на обнародване на решението в "Държавен вестник". Предложенията се подават в стая 209 на Агенцията за приватизация. 2.7. Посещения и огледи на дружеството могат да се извършват всеки работен ден до началния час на провеждане на търга след закупуване на тръжната документация и представяне на удостоверение за право на извършване на оглед, издадено от Агенцията за приватизация. 2.8. Търгът ще се проведе на 30-ия считано от датата на обнародването на решението в "Държавен вестник" в 14 ч. българско време в сградата на Агенцията за приватизация. 3. Утвърждава тръжната документация и проекта на договор за приватизационна продажба на 100% от капитала на "Институт по воден транспорт" - ЕООД, Варна. Изпълнителен директор: Ил. Василев
Източник: Държавен вестник (06.04.2004)

Варненското пристанище става втори градски център на морската столица. Това предвижда проект на местни архитекти. Според него районът около порта ще се превърне в ново сити, изнесено от централната градска част, където инфраструктурата вече е много наситена. Там, където ще се разположи бизнес администрацията, ще е връзката на града с морето. Предвидено е да има хотели и атрактивни заведения, каза арх. Енчо Димов, шеф на варненските архитекти, който е сред авторите на проекта. Според него идеята може да се реализира с усилията на пристанищната администрация, държавата и общината. Да се построи панорамен път покрай морето до курортните комплекси и обратно, предлага още архитектът.
Източник: Стандарт (14.04.2004)

Варненският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 251, ал. 4 ТЗ съобщава, че по ф. д. № 2107/96 провереният и приет от общото събрание на акционерите годишен счетоводен отчет за 2002 г. на "Пристанище Варна" - ЕАД, е представен в търговски регистър.
Източник: Държавен вестник (20.04.2004)

РЕШЕНИЕ № 2733-П от 20 април 2004 г. На основание чл. 1, ал. 2, т. 1 и чл. 4, ал. 1 ЗПСК, Наредбата за търговете и конкурсите и в съответствие с протоколни решения № 8133 от 16.IV.2004 г. и № 8153 от 20.IV.2004 г. на изпълнителния съвет Агенцията за приватизация отменя решение № 2697-П от 17.III.2004 г. за определяне на начина на продажба на 100% от капитала на "Институт по воден транспорт" - ЕООД, Варна (ДВ, бр. 28 от 2004 г.). И. д. изпълнителен директор: Ст. Ананиев
Източник: Държавен вестник (11.05.2004)

НОИ обяви 20 -те "най-коректни работодатели с персонал над 250 души за 1-во тримесечие на 2004 г., осигуряващи общо 50391 лица и със среден осигурителен доход 621 лв 1. АЕЦ КОЗЛОДУЙ КОЗЛОДУЙ 2. ЛУКОЙЛ НЕФТОХИМ БУРГАС БУРГАС 3. ЕАД "МИНИ МАРИЦА-ИЗТОК" - КЛОН РУДНИК "ТРОЯНОВО-СЕВЕР"" с. КОВАЧЕВО 4. ЕАД "МИНИ МАРИЦА-ИЗТОК - КЛОН РУДНИК "ТРОЯНОВО-1"" с. ТРОЯНОВО 5. ВИДИМА СЕВЛИЕВО 6. ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ "РЪКОВОДСТВО НА ВЪЗДУШНОТО ДВИЖЕНИЕ" СОФИЯ 7. МОБИЛТЕЛ СОФИЯ 8. ТЕХНОЛОГИЧЕН РАЙОН ПО ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯ "СТТС" СОФИЯ 9. БЛАГОЕВГРАД-БТ - АД БЛАГОЕВГРАД 10. ЕАД "МИНИ МАРИЦА-ИЗТОК" - КЛОН "РУДНИК ТРОЯНОВО - 3" с. МЕДНИКАРОВО 11. БУЛБАНК СОФИЯ 12. УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ "СВ. ГЕОРГИ" ПЛОВДИВ 13. ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ СОФИЯ 14. ЕЛАЦИТЕ - МЕД с. МИРКОВО 15. СТОМАНА-ИНДЪСТРИ ПЕРНИК 16. ВАЗОВСКИ МАШИНОСТРОИТЕЛНИ ЗАВОДИ СОПОТ 17. ТЕЦ "МАРИЦА-ИЗТОК 2" с. КОВАЧЕВО 18. БАЛКАНФАРМА - ДУПНИЦА ДУПНИЦА 19. ПРИСТАНИЩЕ ВАРНА ВАРНА 20. ЮМИКОР МЕД ПИРДОП
Източник: Други (08.06.2004)

Около 250 000 лева ще струва изграждането на новата система за достъп на територията на Пристанище Варна. Сумата не включва магнитните карти, които ще бъдат давани на клиентите, обясни вчера директорът на порта Данаил Папазов. Картите ще отбелязват часа на влизане и излизане на ползвателя им, от коя фирма е и къде е бил. Така се очаква да се пресекат рязко кражбите, убеден е Папазов.
Източник: Сега (02.07.2004)

ДОГОВОР - 1 - Договори за изпълнение на обществена поръчка Дата на договора 16.07.2004 Възложител "Пристанище Варна" ЕАД Изпълнител "Бесттехника" ЕООД Предмет на договора Доставка на новопроизведени спредери - два броя за 20 футови контейнери и два броя за 40 футови контейнери, съгласно утвърден технически проект, необходими за експлоатационните нужди на Пристанище Варна - Изток. Обща стойност на договора без ДДС 94300 BGN Краен срок на изпълнение 45 календарни дни, считано от датата на подписване на договора.
Източник: Други (16.07.2004)

До края на 2004 година пристанище Варна има всички възможности да надмине рекордите за товарооборот и да обработи над 7 млн. тона товари, заяви изпълнителният директор на порта Данаил Папазов. Досегашният рекорд е 6.5 млн. тона. През Варна се извършва по-голямата част от зърнения износ на страната. От началото на август там са обработени 70 000 тона зърно за износ. Месечният капацитет на пристанището е за около 100 хиляди тона зърно.
Източник: Сега (10.08.2004)

Електроразпределение - Варна, води в класацията Топ 100 на фирмите в морския град, сочат данните, обявени вчера от кмета Кирил Йорданов. Енергийното дружество печели този приз за втора година. Втори в класацията е Петрол холдинг, следван от Летище Варна. Сред големите компании в града се нареждат още Кораборемонтен завод Одесос, собственикът на хипармаркети Пикадили - Боляри ЕАД, строителният предприемач Планекс, Златни пясъци АД и др. Подреждането на местните дружества е станало по 4 критерия - общи приходи, годишен резултат, инвестиции и средносписъчен персонал. По първите три показателя безспорен лидер е Петрол холдинг. Компанията има най-много общи приходи за 2003 г. - 655.970 млн. лв., следвана от Параходство БМФ с 462.802 млн. лв. и Нафтекс петрол с 391 млн. лв. Петрол холдинг зае първото място по приходи от дейност за миналата година - 81.639 млн. лв., следван от Нафтекс петрол с 17.839 млн. лв. и Електроразпределение-Варна с 8.780 млн. лв. Холдингът води класацията и по инвестиции за 2003 г. със 127.601 млн. лв. Втори по вложения е Електроразпределение с 12.793 млн. лв. и трети - летище Варна с 4.893 млн. лв. С най-голям средносписъчен състав сред варненските фирми е Параходство БМФ - 5641 души, следват Електроразпределение-Варна с 1848 души и Пристанище Варна с 1725 души.
Източник: Пари (12.08.2004)

Над 1 млн. лева печалба е регистрирало "Пристанище Варна" за осемте месеца на годината, съобщи директорът Данаил Папазов. Той очаква годишната печалба да надхвърли предвидената от транспортното министерство 1.2 млн. лв. За последните две години портът е инвестирал над 10 млн. лв., основно в обработката на контейнерни товари. За периода обработените товари са 4.730 млн. тона, което е с 400 000 т повече в сравнение със същия период на 2003 г.
Източник: Дневник (07.09.2004)

С над 1 млн.лв. е печалбата на "Пристанище Варна" от началото на 2004 година. Това заяви вчера директорът на порта Данаил Папазов. Според него до края на годината пристанището ще преизпълни поставения си бизнес план, който е заложен от Министерството на транспорта за 1,2 млн.лв. печалба. Обработените товари от пристанището за осемте месеца на годината са 4 730 000 тона. Това е с 400 000 тона повече в сравнение със същия период на 2003 г. Очакванията на Папазов са тази година да е рекордна за пристанището. Причината за това е, че за първи път на него ще бъдат обработени товари, надхвърлящи 7 млн. тона. За това е спомогнала и по-добрата зърнена реколта през годината. До момента са обработени 379 000 тона зърнени храни, което в сравнение с базисния период от миналата година е почти два пъти повече. Най-големият дял е на пшеницата - 221 000 тона, на царевицата е 84 000 тона, ечемикът е 47 000 тона и слънчогледът - 27 000 тона. С 10 % са нараснали приходите за осемте месеца на 2004 г. в сравнение с предходната. Основните инвестиции, които са направени от пристанището, са в обработката на контейнерни товари. За последните две години портът е инвестирал над 10 млн.лв. В момента в пристанището работят общо 1670 души. През последните три години персоналът е намалял само с 80 души, и то главно заради пенсионирането им. Въпреки че преструктурирането на пристанището продължава, все още няма съкратени работници. От няколко дни вече функционира и новата система за сигурност на пристанището. Около 2700 са пропуските, които досега са били издадени на служители на порта, спедиторски фирми, гранична полиция, митници и др. Поставени са 64 камери, които следят за нарушения по цялата територия на порта.
Източник: Черно море (07.09.2004)

Двете ни черноморски пристанища Варна и Бургас се нуждаят спешно от 10 млн. EUR за технологично обновление, се казва в доклад на Българската асоциация на корабните брокери и агенти /БАКБА/ за състоянието на морския и речния бизнес през 2003 г. Липсата на инвестиции в морските и речните ни пристанища ги прави неконкурентоспособни и отклонява превоза на товари към портовете на съседни държави, смятат от асоциацията. През 2003 г. през двата порта Варна и Бургас са превозени 28 млн. т товари, а техният оборот е над 250 млн. лв. забавянето на приватизацията и концесията на пристанищата, както и на корабоплаването се отразява негативно и върху частния бизнес.
Източник: Пари (14.09.2004)

Белгийски компании искат да участват в приватизацията на мощности в западната промишлена зона на Варна, каза посланикът на Кралство Белгия у нас Филип Беке на среща с управителя на Варненска област Яни Янев. Посланикът посочи, че компанията "Солвей Соди" има интерес от концесиониране на пристанище Варна. Белгия се интересува от развитието на туризма, децентрализация на местната власт, културния обмен и спорта.
Източник: Сега (17.09.2004)

Първите процедури за концесия на морски и речни пристанища ще бъдат одобрени от правителството до края на тази година, по информация на министерството на транспорта и съобщенията. Концесиите ще са за срок от 35 години. Инвеститорите ще бъдат задължени да разширят и модернизират съществуващите съоръжения и да ги експлоатират. Те ще получат част от таксите за предоставените услуги, след като приключат с инвестиционната им програма. Компаниите ще заплащат годишна такса на държавата. За използването на пристанищната инфрастрактура ще бъде въведена такса за достъп, която ще плащат корабите. Средствата от нея ще отиват в национална компания "Пристанища", която ще бъде създадена до края на годината. С тези пари ще се покриват разходите за изграждането и поддържането на морските канали, външните защитни диги, кейове и фарове. Такива такси ще се заплащат за портовете във Варна, Бургас, Лом, Русе и Видин, които са със национално значение. Тази перспектива предизвика силен интерес сред кметовете на повечето населени места с воден излаз. Те настояват пристанищата да бъдат преобразувани в общинска собственост, за да могат местните власти да ги експлоатират и да печелят от тях.
Източник: Дневник (28.09.2004)

В момента се готвят тръжните документи за отдаване на концесия на 4 пристанища, съобщи вчера във Варна директорът на Изпълнителна агенция "Пристанищна администрация" капитан Пейчо Манолов. Частни инвестиции ще влязат първо в "Леспорт"-Варна, терминала за опасни отпадъци в порт "Варна-Запад", терминала "Сомовит" в Русе и във фериботния терминал в Силистра. Готов е проектът за устройствен правилник на Национална компания "Пристанища", допълни кап. Манолов. Преди утвърждаването му министърът на транспорта и съобщенията трябва да назначи членовете на Управителния съвет. Срокът е до 1 декември. През тази година "Пристанище Варна" ЕАД най-вероятно ще бъде лидер сред черноморските портове, съобщи зам.-министърът на транспорта Красимира Мартинова. По думите й до 31 август дружеството е повишило товарооборота си с 9,6 процента в сравнение със същия период на миналата година. През 2003 г. на водеща позиция е бил портът в Бургас. Значително увеличение на товарооборота отчита и пристанище "Леспорт", допълни Мартинова. Повишението на товарите е с 29,8 на сто в сравнение с 2003 г.
Източник: Дневник (29.10.2004)

НОИ обяви 50 -те "най-коректни работодатели с персонал над 250 души за деветмесечието на 2004 г., осигуряващи общо 98 555 лица и със среден осигурителен доход 514 лв.: 1. АЕЦ КОЗЛОДУЙ КОЗЛОДУЙ 2. ЛУКОЙЛ НЕФТОХИМ БУРГАС БУРГАС 3. ЕАД "МИНИ МАРИЦА - ИЗТОК" - КЛОН "РУДНИК ТРОЯНОВО - СЕВЕР" с. КОВАЧЕВО 4. ПАРАХОДСТВО БЪЛГАРСКИ МОРСКИ ФЛОТ ВАРНА 5. ЕАД "МИНИ МАРИЦА-ИЗТОК - КЛОН РУДНИК "ТРОЯНОВО-1"" с. ТРОЯНОВО 6. ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ "РЪКОВОДСТВО НА ВЪЗДУШНОТО ДВИЖЕНИЕ" СОФИЯ 7. БЛАГОЕВГРАД-БТ - АД БЛАГОЕВГРАД 8. ЕАД "МИНИ МАРИЦА - ИЗТОК" - КЛОН "РУДНИК ТРОЯНОВО - 3" с. МЕДНИКАРОВО 9. ЕЛАЦИТЕ - МЕД с. МИРКОВО 10. МИНИ - БОБОВ ДОЛ с. БОБОВ ДОЛ 11. ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ СОФИЯ 12. СТОМАНА-ИНДЪСТРИ ПЕРНИК 13. ВАЗОВСКИ МАШИНОСТРОИТЕЛНИ ЗАВОДИ СОПОТ 14. ТЕЦ МАРИЦА ИЗТОК 2 с. КОВАЧЕВО 15. БАЛКАНФАРМА - ДУПНИЦА ДУПНИЦА 16. КЦМ ПЛОВДИВ 17. МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ И СПЕШНА МЕДИЦИНА Н. И. ПИРОГОВ СОФИЯ 18. ПРИСТАНИЩЕ ВАРНА ВАРНА 19. АСАРЕЛ-МЕДЕТ ПАНАГЮРИЩЕ 20. МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ - ПЛЕВЕН ПЛЕВЕН 21. ИДЕАЛ СТАНДАРТ БЪЛГАРИЯ СЕВЛИЕВО 22. ПИРИН ТЕКС ПРОДАКШЪН ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ 23. ЕКСПЛОАТАЦИОННА КОМПАНИЯ МАРИЦА ИЗТОК 3 с. МЕДНИКАРОВО 24. СТОЛИЧЕН ЕЛЕКТРОТРАНСПОРТ СОФИЯ 25. СОЛВЕЙ СОДИ ДЕВНЯ 26. КОКА-КОЛА ХЕЛЕНИК БОТЪЛИНГ КЪМПАНИ БЪЛГАРИЯ КОСТИНБРОД 27. МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ "АЛЕКСАНДРОВСКА" СОФИЯ 28. БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА БАНКА СОФИЯ 29. ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ-СТОЛИЧНО СОФИЯ 30. СОФАРМА СОФИЯ 31. ЯНА БУРГАС 32. ЛЕТИЩЕ СОФИЯ СОФИЯ 33. ПОДЕЛЕНИЕ ЗА ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ - СОФИЯ СОФИЯ 34. СВИЛОЗА СВИЩОВ 35. НЕОХИМ ДИМИТРОВГРАД 36. ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ВАРНА 37. ТЕЦ - БОБОВ ДОЛ с. ГОЛЕМО СЕЛО 38. М + С ХИДРАВЛИК КАЗАНЛЪК 39. РЕМОТЕКС - РАДНЕВО РАДНЕВО 40. НАЦИОНАЛНО УПРАВЛЕНИЕ "РАДИО И ТЕЛЕВИЗИОННИ СТАНЦИИ" СОФИЯ 41. АЛБЕНА с. ОБРОЧИЩЕ 42. ПОДЕЛЕНИЕ ЗА ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ - СОФИЯ СОФИЯ 43. МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ "СВЕТА МАРИНА" ВАРНА 44. АРКУС ЛЯСКОВЕЦ 45. ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ "СОФИЙСКИ ПОЩЕНСКИ СЪОБЩЕНИЯ" СОФИЯ 46. ТЕЦ ВАРНА с. ЕЗЕРОВО 47. ПРЕДПРИЯТИЕ ЗА ЕКСПЛОАТАЦИЯ И ПОДДЪРЖАНЕ НА ЖП ИНФРАСТРУКТУРА - ПЛОВДИВ ПЛОВДИВ 48. СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ НА СЪРДЕЧНО-СЪДОВИ ЗАБОЛЯВАНИЯ СОФИЯ 49. ЛУКОЙЛ-БЪЛГАРИЯ СОФИЯ 50. ПРИСТАНИЩЕ БУРГАС БУРГАС
Източник: Капиталов пазар (08.11.2004)

До края на годината пристанище Варна очаква да постигне рекорд в превозените товари. Според прогнозите те ще бъдат 7 млн. тона и това не се е случвало в цялата история на "Пристанище Варна" ЕАД. До края на 2004 г. МС ще открие концесионна процедура за отдаване на концесия на две варненски пристанища. Това са терминалът за опасни товари, който ще се строи на зелено по формулата "Строй, ползвай, предай", и пристанище Леспорт, което тази година има ръст на товарите и има троен ръст на печалбата. От 200 000 лева за миналата година очакванията за печалбата на "Леспорт" за тази година са за над 600 000 лева.
Източник: Монитор (17.11.2004)

Индустриалните пристанища "Леспорт"-Варна, пристанище "Сомовит" и терминалът за опасни товари на пристанище "Варна-запад" ще се дават на концесия, съобщи вицепремиерът Николай Василев. Предложението за концесиониране на портовете е внесено в МС, максималният срок за концесия е 35 г.
Източник: Сега (08.12.2004)

Пристанищата Леспорт-Варна и Сомовит-Русе първи ще бъдат концесионирани, съобщиха от транспортното министерство. В момента върви съгласуване между ведомствата, отговорни за процедурата, след което предложението ще бъде внесено за одобрение от Министерския съвет. Както заяви вицепремиерът Николай Василев, идеята е 23 пристанища да бъдат отдадени на концесия, в това число отделни кейове. Очаква се веднага след като кабинетът вземе решение за концесионирането, да се обявят и процедурите за двата порта. Това стана възможно благодарение на гласуваните от парламента през лятото на 2003 г. промени в Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата, който определи кои пристанища могат да се концесионират. Вече се подготвя правен анализ на Леспорт-Варна и Сомовит-Русе. През 2003 г. само през двете пристанища Варна и Бургас са превозени 28 млн. тона товари, а техният оборот е над 250 млн. лв. Печалбата на морските пристанища за деветмесечието на тази година е съответно на Варна - 1.265 млн. лв., и на Бургас - 2.268 млн. лв. Повече от портовете у нас обаче се нуждаят от технологично обновление. Според вицепремиера Николай Василев повече инвестиции в областта на транспорта ще дойдат благодарение на публично-частните партньорства. Всяко забавяне на приватизацията на параходствата и концесията на пристанищата ще се отрази негативно както на корабоплаването, така и на частния бизнес.
Източник: Пари (14.12.2004)

Пристанище Варна отчита рекорден товарооборот от 7 млн. тона за 2004 г., съобщи още в морската столица вицепремиерът Николай Василев. Според него поредният етап от строителството на новия терминал за насипни товари в Пристанище Бургас ще бъде завършен предсрочно, преди юни 2005 г. Ускорените темпове на изграждане на терминала позволяват това, уточни той. Днес вицепремиерът ще посети бургаския порт, за да се запознае с развитието на проекта за неговото разширяване.
Източник: Пари (15.12.2004)

Нетна печалба от 1.5 млн. лв. очаква пристанище Варна ЕАД за 2004 г. До ноември нетната печалба е 1.342 млн. лв. Отчетът на държавното дружество бе представен вчера в присъствието на вицепремиера Николай Василев. За сравнение за същия период на 2003 г. портът е отчел загуба от 879 хил. лв. Причините за това са курсовите разлики заради дългите доларови позиции, коментира шефът на пристанището Данаил Папазов. В момента разплащанията са основно в евро. Порт Варна е с рекорден товарооборот за 2004 г. от около 7.3 млн. т. Това е най-високата стойност, отчетена от самото създаване на дружеството в началото на миналия век. Повишаването на товарооборота идва основно от привличането на нови транзитни товари. Сериозно увеличение има на обработените контейнери, където годишният ръст е от 15% спрямо 2003 г. Огромен тласък на контейнерните пратки през 2005 г. се очаква и заради договорената директна връзка с Китай и контракта с оператора Чайна шипинг. В момента се лицензира директна контейнерна линия и със САЩ. Над 200 хил. лв. инвестира пристанището в системата за достъп до порта и обработката на контейнери.
Източник: Пари (16.12.2004)

Пристанищните терминали "Леспорт" и "Сомовит", част от пристанищата Варна и Русе, са първите, които ще бъдат отдадени на концесия, реши правителството. Основната цел на процедурите е чрез привличането на финансово стабилни концесионери да се рeaлизират мащабни инвестиции, да се подобри качеството на обслужването и да се повиши ефективността на пристанищните услуги, обясни вицепремиерът Николай Василев. Кандидатите за концесионер трябва да отговарят на определени критерии. Начинът за избиране на концесионера ще е неприсъствен едностепенен конкурс, като окончателното решение за избор на победител ще се вземе от правителсвото. Инвестиционното предложение в офертите на кандидатите ще има тежест 25 точки, бизнес планът, който ще включва социална програма, план за оперативна дейност, организационно-управленски план, ще се оценява с 10 точки, предложение за достигане на средногодишен товарооборот - 25 точки, предложение за фиксираната част на годишното концесионно възнаграждение - 20 точки, и предложение за променливата част на концесионното възнаграждение - 20 точки. Всяка година концесионерът ще бъде задължен да предоставя и поддържа банкови гаранции за изпълнението на инвестиционната програма - 15% от планираните за периода инвестиции; за изпълнението на договора - 51 хил. евро за пристанище "Сомовит" и 256 хил. евро за "Леспорт". Целта на процедурата не е да получим максимални приходи от обектите, а да предизвикаме технологично обновление и разширяване на спектъра от услуги, които се предоставят там, обясни зам.-министърът на транспорта Никола Янков. Той уточни, че очакванията са на следващото заседание на правителството да бъде разгледана концесията на един проект на зелено - изграждането на терминала за опасни товари в района на пристанище "Варна-запад". В скоро време ще се обявяват процедурите за четирите терминала на пристанище Видин, терминала на пристанище Балчик, както и два терминала, свързани с тецовете "Варна" и "Русе". До края на този мандат ще внесем за разглеждане от правителството общо около 23 концесионни процедури, уточни Янков.
Източник: Пари (14.01.2005)

Терминал за течни опасни товари ще бъде изграден като част от пристанище Варна от концесионер, реши кабинетът. Концесионерът "на зелено" ще се избира чрез конкурс. Той ще изгради терминала със собствени средства и ще има право да го експлоатира 35 години. Изискванията са в терминала да се обработват стоки като сярна и солна киселина, течен тор и дихлоретан. Минималната инвестиция е 16 млн. лева за първите 3 години. Кандидатите ще трябва да притежават активи за поне 10 млн. лв. и не по-малко от 50 млн. лв. приходи за всяка от последните 2 години.
Източник: Сега (04.02.2005)

НОИ обяви 20 -те "най-коректни работодатели с персонал над 1000 души за 2004 г., осигуряващи общо 104 959 лица и със среден осигурителен доход 545 лв.: 1 АЕЦ КОЗЛОДУЙ Козлодуй 2 ЛУКОЙЛ НЕФТОХИМ БУРГАС Бургас 3 ЕАД "МИНИ МАРИЦА - ИЗТОК" - КЛОН "РУДНИК ТРОЯНОВО - СЕВЕР" с. Ковачево 4 ПАРАХОДСТВО БЪЛГАРСКИ МОРСКИ ФЛОТ Варна 5 ЕАД "МИНИ МАРИЦА-ИЗТОК - КЛОН РУДНИК "ТРОЯНОВО-1"" с. Трояново 6 ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ "РЪКОВОДСТВО НА ВЪЗДУШНОТО ДВИЖЕНИЕ" София 7 БЛАГОЕВГРАД-БТ - АД Благоевград 8 ВИДИМА Севлиево 9 ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА София 10 СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ "СВ.КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ" София 11 ЕАД "МИНИ МАРИЦА - ИЗТОК" - КЛОН "РУДНИК ТРОЯНОВО - 3" с. Медникарово 12 УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ "СВЕТИ ГЕОРГИ" Пловдив 13 БУЛБАНК София 14 СТОМАНА-ИНДЪСТРИ Перник 15 ЕЛАЦИТЕ - МЕД с. Мирково 16 ЕЙЧ ВИ БИ БАНК БИОХИМ София 17 ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ София 18 ВАЗОВСКИ МАШИНОСТРОИТЕЛНИ ЗАВОДИ Сопот 19 АРСЕНАЛ Казанлък 20 ТЕЦ МАРИЦА ИЗТОК 2 с. Ковачево 21 МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ И СПЕШНА МЕДИЦИНА Н.И. ПИРОГОВ София 22 ПРИСТАНИЩЕ ВАРНА Варна 23 ТЕРИТОРИАЛНА ДАНЪЧНА ДИРЕКЦИЯ СОФИЯ-ГРАД София 24 КЦМ Пловдив 25 БАЛКАНФАРМА - ДУПНИЦА Дупница 26 БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ София 27 АСАРЕЛ-МЕДЕТ Панагюрище 28 МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГОРИТЕ София 29 ИДЕАЛ СТАНДАРТ БЪЛГАРИЯ Севлиево 30 МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ - ПЛЕВЕН Плевен 31 ПИРИН ТЕКС ПРОДАКШЪН Гоце Делчев 32 МИНИСТЕРСТВО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ София 33 ЕКСПЛОАТАЦИОННА КОМПАНИЯ МАРИЦА ИЗТОК 3 с. Медникарово 34 МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ "АЛЕКСАНДРОВСКА" София 35 СТОЛИЧЕН ЕЛЕКТРОТРАНСПОРТ София 36 ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ София 37 КОКА-КОЛА ХЕЛЕНИК БОТЪЛИНГ КЪМПАНИ БЪЛГАРИЯ Костинброд 38 МЕТРО КЕШ ЕНД КЕРИ БЪЛГАРИЯ София 39 ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ-СТОЛИЧНО София 40 БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА БАНКА София 41 ПОДЕЛЕНИЕ ЗА ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ - СОФИЯ София 42 ЯНА Бургас 43 СОФАРМА София 44 ЛЕТИЩЕ СОФИЯ София 45 ПЕТРОЛ София 46 НЕОХИМ Димитровгад 47 ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ Варна 48 ТЕЦ - БОБОВ ДОЛ с. Големо село 49 БЪЛГАРСКО НАЦИОНАЛНО РАДИО София 50 М + С ХИДРАВЛИК Казанлък
Източник: Други (08.02.2005)

"Пристанище Варна" ЕАД очаква да получи лиценз за обработка на US контейнери. "Лицензът ще даде възможност обработените във Варна контейнери, които пътуват за САЩ, да се товарят директно, без да бъдат подлагани на последваща проверка", обясни изпълнителният директор на фирмата Данаил Папазов. В момента половината от базираните във Варна представителства на линейни контейнерни оператори извършват транспортен сервиз до различни американски пристанища, сочи статистиката на Българската асоциация на корабните брокери и агенти (БАКБА). "По наши данни във Варна са базирани 12 контейнерни фирми", твърди секретарят на организацията Даниел Константинов.
Източник: Дневник (21.02.2005)

Транспортното министерство обяви процедура за даване на тридесетгодишна концесия на речното пристанище Сомовит и на морското Леспорт. Пристанище Сомовит е промишлено и се управлява от националния порт Русе. Леспорт е създадено като товарно пристанище към порт Варна, пригодено основно за разтоварване на дървесина. Конкурсът за определяне на концесионерите ще бъде неприсъствен, крайният срок за купуване на документи е 18 март. Класирането на кандидатите ще зависи от предложеното концесионно възнаграждение, инвестиционната програма и плана за финансирането и, план за преходен период и показателите на средногодишния товарооборот.
Източник: Пари (02.03.2005)

Сомовит и Леспорт са подадени в транспортното министерство до крайния срок, който изтече вчера. Сред кандидатите за първия пристанищен терминал са варненската "Октопод-С", "Валмекс", русенската "Норд груп", "Инмат" - Раднево, "Подемкран" - Габрово, "Космос шипинг" - Варна, "Си-Ви-Ес" - В. Търново, "Интерпроект" - Сомовит, регистрираната в Кипър "Ларчер Трейдинг Лимитед" и "Елма" - Троян. За "Леспорт" кандидатстват 10 фирми, сред които "Трансимпекс", "Портфлот-Бургас", "ТЕЦ Марица 3" - Димитровград, и "Полимери" - Девня. Кои от кандидатите са допуснати, ще стане ясно на 28 март.
Източник: Стандарт (23.03.2005)

Международен търг за разработването на технически проект за изграждането на пасажерски терминал на пристанище Варна ще бъде обявен до края на годината. Това съобщи изпълнителният директор на Национална компания "Пристанища" кап. Пейчо Манолов. Тръжната процедура ще приключи в рамките на година. След като бъде разработен проектът за Варна, ще бъдат обявени още два - за технически проекти на пасажерски терминали в Бургас и Русе, посочи Манолов. Пасажерският терминал е единият от шестте, които са обособени на пристанище Варна. Три от тях са на територията на Варна-запад - за опасни товари, контейнерен и общ терминал. На Варна-изток са многоцелевият и пасажерският. Втори многоцелеви терминал се обособява в Балчик. В момента пасажерският терминал във Варна включва морска гара с кей за акостирането на лайнери и яхтклуб. Целта на проекта е освен морска гара на терминала да се обособи и атракционно-рекреационна територия, която да бъде свързана с града, посочи Манолов. Сега това е невъзможно, тъй като непосредствено до морската гара се разполагат съоръженията на пристанище Варна-изток. Така на практика централната градска част няма директен излаз на брега, коментира той.
Източник: Дневник (13.04.2005)

"Пристанище Варна" подписа договор за доставката на мобилен кран "Демаг Готвалд", съобщи за изпълнителният директор на порта Данаил Папазов. Кранът е 104.3-тонен и е първият, който пристанището купува от 1981 г. насам. Сделката е одобрена и от Министерството на транспорта и съобщенията. Новият кран може да се използва за товаро-разтоварни дейности на почти всичко - от контейнери до насипни товари. Според предварителните прогнози със съоръжението само до края на тази година ще бъдат обработени над 27 хил. TEU (единица за 20-футов, малък контейнер). През 2004 година във варненския порт са обработени 78 450 TEU. Ако темпът на растеж се запази и с новия кран, който ще направи възможна по-голямата експедитивност на товарообработката, в края на годината обемът ще стигне 100 хил. TEU. Това ще позволи на пристанището във Варна да влезе в списъка на големите контейнерни оператори. В Черно море такива в момента са Констанца и Одеса. Именно от пристанището в Констанца са купени последните два крана, произведени от "Демаг Готвалд", поясни Папазов. По думите му с подобно съоръжение разполагат всички големи световни пристанища - Ротердам, Анверс, Сан Франциско и др. Кранът ще бъде експедиран от Дюселдорф на 29 април и по план трябва да бъде доставен във Варна до средата на май. Той ще бъде разположен на пристанище Варна-запад.
Източник: Дневник (14.04.2005)

В генералния план на пристанище Варна е залегнало изграждането на шест нови терминала, съобщи генералният директор на Национална компания "Пристанища" (НКП) кап. Пейчо Манолов. Предстои документът да бъде съгласуван в междуведомствена комисия, в която влизат представители на ресорните министерства и след това от още близо 20 други държавни и местни институции, обясни изпълнителният директор на "Пристанище Варна" ЕАД Данаил Папазов. Планът се състои от два раздела. В първия са указани сега съществуващите терминали, които предстои да бъдат отдадени на концесия, а във втория са включени резервирани терени за изграждането на нови терминали. Два от резервираните терени са за разширяване на вече съществуващи кейове. Първото планирано разширение предвижда създаването на две корабни места на сегашния контейнерен терминал на порт Варна-Запад. Целта на разширението е през него да могат годишно да бъдат обработвани около 120 хил. TEU (единица за 20-футов контейнер) на година. Второто заложено разширение е на пристанище "Леспорт", чийто концесионер се очаква да стане ясен до няколко седмици. Изцяло новите терминали, за които ще бъдат запазени места, са четири. В плана са заложени и ремонти на вълнолома в Балчик. Той ще започне до края на 2005 г. успоредно с удължаването на вълнолома на пристанище Варна-Запад. НК "Пристанища" предвижда да бъдат разработени генерални планове на всички останали морски и речни български пристанища.
Източник: Дневник (26.04.2005)

Нетна печалба в размер на 5.6 млн. лв. на държавните транспортни дружества през първото тримесечие на тази година отчете вчера министърът на транспорта и съобщенията Николай Василев. С 46% се е увеличила печалбата на Параходство Български морски флот ЕАД в сравнение със същия период на 2004 г. Ръст на приходите с над 150% отбелязва Български пощи ЕАД. Пристанище Леспорт ЕАД е повишило печалбата си със 113%. По-висока печалба имат и летищата в София и Бургас, както и Пристанищен комплекс Русе и порт Варна.
Източник: Пари (09.05.2005)

Нетната печалба на държавните дружества от системата на транспорта за първите три месеца на годината е 5,6 млн. лв. Това съобщи във Варна вицепремиерът Николай Василев. Той бе един от десетината варненци, които дариха кръв по време на акция на БЧК. Ден по-рано Василев откри заедно с директора на БНР Поля Станчева нов радиопредавател на нос Калиакра. "Параходство Български морски флот" увеличи печалбата си с 46% през първото тримесечие на годината, спрямо същия период на 2004-а, заяви Николай Василев. При "Български пощи" ръстът на приходите е над 150%. Пристанище "Леспорт", което с концесионера е повишило печалбата си със 115 %. По-висока печалба имат и летищата в София и Бургас и пристанищата в Русе и Варна, заяви транспортният министър. При БДЖ имало увеличение на обработените товари с 1%. Сред летищата най-добри са показателите на това в Бургас, където има ръст на пътниците със 77% спрямо първото тримесечие на 2004 г. Във Варна този този показател е увеличен с 39%, а в София - 20%. Под български флаг са върнати 7 кораба на Параходство БМФ, уточни Василев. Най-сериозни промени има при таксиметровите превози, каза министърът и допълни, че от декември 2004 г. до април 2005 г. у нас са регистрирани 959 нови автомобила, които работят като таксита.
Източник: Сега (09.05.2005)

НОИ обяви 50 -те "най-коректни работодатели с персонал над 1000 души за І-во тримесечие на 2005 г., осигуряващи общо 106 811 лица и със среден осигурителен доход 561 лв.: 1 АЕЦ КОЗЛОДУЙ гр.Козлодуй 2 ЛУКОЙЛ НЕФТОХИМ БУРГАС гр.Бургас 3 ЕАД "МИНИ МАРИЦА - ИЗТОК" - КЛОН "РУДНИК ТРОЯНОВО - СЕВЕР" с.Ковачево 4 ПАРАХОДСТВО БЪЛГАРСКИ МОРСКИ ФЛОТ гр.Варна 5 МОБИЛТЕЛ гр.София 6 ЕАД "МИНИ МАРИЦА-ИЗТОК - КЛОН РУДНИК "ТРОЯНОВО-1"" с.Трояново 7 ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ "РЪКОВОДСТВО НА ВЪЗДУШНОТО ДВИЖЕНИЕ" гр.София 8 УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ "СВЕТИ ГЕОРГИ" гр.Пловдив 9 ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА гр.София 10 АРСЕНАЛ гр.Казанлък 11 БЛАГОЕВГРАД-БТ - АД гр.Благоевгр 12 СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ "СВ.КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ" гр.София 13 ЕАД "МИНИ МАРИЦА - ИЗТОК" - КЛОН "РУДНИК ТРОЯНОВО - 3" с.Медникарово 14 ЕЛАЦИТЕ - МЕД с.Мирково 15 ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ гр.София 16 БУЛБАНК гр.София 17 ПЕТРОЛ гр.София 18 МИНИ - БОБОВ ДОЛ гр.Бобов дол 19 ЕЙЧ ВИ БИ БАНК БИОХИМ гр.София 20 ТЕЦ МАРИЦА ИЗТОК 2 с.Ковачево 21 ВАЗОВСКИ МАШИНОСТРОИТЕЛНИ ЗАВОДИ гр.Сопот 22 АСАРЕЛ-МЕДЕТ гр.Панагюрищ 23 ИДЕАЛ СТАНДАРТ-ВИДИМА гр.Севлиево 24 РЕГИОНАЛНО УПРАВЛЕНИЕ "ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯ" - СОФИЯ гр.София 25 ПРИСТАНИЩЕ ВАРНА гр.Варна 26 БАНКА ДСК гр.София 27 КЦМ гр.Пловдив 28 БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ гр.София 29 ЕКСПЛОАТАЦИОННА КОМПАНИЯ МАРИЦА ИЗТОК 3 с.Медникаро 30 БАЛКАНФАРМА - ДУПНИЦА гр.Дупница 31 ИДЕАЛ СТАНДАРТ БЪЛГАРИЯ гр.Севлиево 32 ПИРИН ТЕКС ПРОДАКШЪН гр.Гоце Делчев 33 МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГОРИТЕ гр.София 34 СОФАРМА гр.София 35 МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ "АЛЕКСАНДРОВСКА" гр.София 36 ЛЕТИЩЕ СОФИЯ гр.София 37 ЯНА гр.Бургас 38 БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА БАНКА гр.София 39 УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ - Д-Р ГЕОРГИ СТРАНСКИ гр.Плевен 40 ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ гр.София 41 СТОЛИЧЕН ЕЛЕКТРОТРАНСПОРТ гр.София 42 МЕТРО КЕШ ЕНД КЕРИ БЪЛГАРИЯ гр.София 43 КОКА-КОЛА ХЕЛЕНИК БОТЪЛИНГ КЪМПАНИ БЪЛГАРИЯ гр.Костинброд 44 НЕОХИМ гр.Димитровград 45 Мега РЕГИОНАЛНО УПРАВЛЕНИЕ ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯ "РОДОПИ" гр.Пловдив 46 АРКУС гр.Лясковец 47 МЕГА РЕГИОНАЛНО УПРАВЛЕНИЕ ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯ "ЧЕРНО МОРЕ" гр.Бяла 48 ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ гр.Варна 49 ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ-СТОЛИЧНО гр.София 50 МИНИСТЕРСТВО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ гр.София
Източник: Други (09.05.2005)

Варненският окръжен съд на основание чл. 262к, ал. 2 ТЗ по ф. д. № 207/96 вписва промяна за "Пристанище Варна" - ЕАД, Варна: с протокол № ПД-332 от 19.ХI.2004 г. на министъра на транспорта и съобщенията е взето решение за прекратяване без ликвидация на "Институт по воден транспорт" - ЕООД, Варна, чрез вливане в "Пристанище Варна" - ЕАД, Варна; "Пристанище Варна" - ЕАД, Варна, приема вливането на "Институт по воден транспорт" - ЕООД, Варна, като поема изцяло неговата дейност като универсален правоприемник и имущество (активи и пасиви по баланс на вливащото се дружество към 31.VIII.2004 г.) към деня на вписването в търговския регистър на Варненския окръжен съд.
Източник: Държавен вестник (27.05.2005)

В рамките на 10 години “Солвей Соди” АД - Девня, ще инвестира в опазване на околната среда 100 млн. лв., заяви техническият директор на дружеството Емил Ферон. Изпълнителният директор на “Солвей Соди” АД Франк Шнайдер не скри притесненията си от процеса на концесиониране на пристанище Варна-запад. Пет големи дружества, които осигуряват 25 на сто от общия износ на България с продукцията си, са в пряка зависимост от порта. Според него разработеният начин на концесиониране допуска контролирането на пристанището от трети лица, които нямат нищо общо с индустриалната дейност извън порта.
Източник: Строителство Градът (31.05.2005)

Варненският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ с решение от 16.IV.2004 г. по ф. д. № 2592/99 вписа промяна за "Ойлтанкинг - България" - АД: вписва нов адрес на управление Девня, Индустриална зона, Пристанище Варна - Запад, административна сграда на "Ойлтанкинг България" - АД; вписва решение на ОСА от 25.ХI.2003 г. за приемане на изменения и допълнения на устава на дружеството; заличава като членове на съвета на директорите Аарт Локхорст, Кирко Димитров Кирков и Данаил Стоянов Папазов; вписва като член на съвета на директорите "Пристанище Варна" - ЕАД.
Източник: Държавен вестник (07.06.2005)

Пристанището в Антверпен проявява интерес към концесията на порт Варна-запад, съобщи във Варна посланикът на Кралство Белгия у нас Филип Беке. Той взе участие в дискусия за бизнес климата в България преди присъединяването на страната към Европейския съюз (ЕС). Беке допълни, че концесиионните процедури у нас трябва да протичат бързо и да са прозрачни. Белгийският бизнес проявява сериозен интерес и към дейности, свързани с изграждането на Дунав мост 2, корабоплаването по река Дунав и изграждането на корабни и лодкостоянки. Преди по-малко от месец единият от изпълнителните директори на девненския завод "Солвей - Соди" Франк Шнайдер обяви, че въпросът с предстоящото концесиониране на Варна-запад е най-обсъжданият в мениджмънта на белгийската група "Солвей". Компанията, Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и турската компания "Шишеджам" притежават 98 на сто от капитала на содовия завод посредством "Солвей Шишеджам холдинг". "Солвей - Соди" обмисля да вземе участие в пристанищните концесии - самостоятелно или в консорциум с друго международно пристанище от Европа, обясни Шнайдер. Пристанището в Антверпен е сред най-големите на континента и по товарооборот се нарежда непосредствено след Ротердам и Хамбург.
Източник: Дневник (08.06.2005)

Създадената преди два месеца Варненска бизнесакадемия обяви вчера номинациите си за медиджър на годината. Това са управителят на "Интерком груп" Павлин Николов, управителя на проспериращата сторителна фирма "Планекс холдинг" Пламен Андреев, изпълнителният директор на "Пристанище Варна" Данаил Папазов и на "ТУИ - България" Валентин Йосифов. Наградата "Мениджър на годината" се връчва за постижения в бизнеса за предходната година. Съветът на Варненската бизнесакадемия номинира за другата награда "Бизнесоткритие Варна 2004" "Ай Би селинг" ООД за налагането на пазара в морския град на сухото строителство и "Елдоминвест" за серията електрически печки, създадени във фирмата през миналата година и продавани с упех на пазара в цялата страна. Номинирана за наградата е и "Птицеком" ЕООД за наложената марка "Екопиле". Номинациите са направени от членовете на Варненската бизнесакадемия, в която влизат 40 от най-успелите фирми на Варна. Членовете на Варненската бизнесакадемия ще определят спечелия престижния приз на 1 юли.
Източник: Монитор (30.06.2005)

30 млн. лв. инвестира бизнесменът от Швеция Ян Линдеберг в предприятие за производство на строителни материали край Плевен. Новата фабрика ще бъде разположена върху площ от 45 дка в община Гулянци до пристанище Сомовит. Предвижда се производството да стартира до една година и ще осигури 250 работни места. Продукцията му ще бъдат различни по вид строителни материали, защитни врати и изолационни материали, стени за вили и различни видове жилищни постройки, предназначени главно за европейския пазар. Те ще бъдат произведени по съвременна технология, която е изобретение и патент на шведската фирма НПС, собственост на Линдеберг. Ян Линдеберг е собственик на четири завода за строителни материали от типа на този, който ще бъде изграден край Плевен. Те работят в Китай, Чили, Индия и Украйна. 40 работници ще получат квалификация в Швеция за работа в българското предприятие. Те ще обучават останалите 210. Предприятието в България ще работи 300 дни в годината на три смени при 75% натоварване на мощностите и ще се изплати за около две години, каза бизнесменът.
Източник: Пари (01.07.2005)

Строителният предприемач Пламен Андреев бе избран за мениджър на 2004 г. от Варненската бизнес академия. Управителят на “Планекс холдинг” и председател на Строителната камара - Варна, получи отличието по време на церемония в английския двор на Археологическия музей в морската столица. Това стана по време на първата лятна сесия на бизнес академията, в която членуват около 40 от най-успелите фирми на Варна. Номинирани за мениджър на 2004 г. бяха Павлин Николов - управител на “Интерком груп” ООД, Данаил Папазов - изпълнителен директор на “Пристанище Варна” АД, и изпълнителният директор на “ТУИ - България” АД Валентин Йосифов. Наградата “Бизнес откритие - Варна 2004” бе присъдена на “Елдом инвест” ООД за наложените на пазара електрически готварски печки с керамичен плот. От “Елдом инвест” съобщиха, че ще построят допълнителен цех за производство на емайлирани бойлери. Сградата, която ще подслони роботизирана поточна линия, ще е с 3 хил. кв.м застроена площ. Проектът се разработва от арх. Бачева и инж. Линов. Номинирани в категория “Бизнес откритие” бяха "Ай Би селингс” ООД за дистрибуцията и налагането на пазара на услугата за сухо строителство и “Птицеком” ЕООД - за създадената и наложената на пазара през миналата година марка “Екопиле”. Наградите се определят след тайно гласуване.
Източник: Строителство Градът (12.07.2005)

СПРАВКА ЗА 50 -те НАЙ-КОРЕКТНИ РАБОТОДАТЕЛИ С ПЕРСОНАЛ НАД 1000 ДУШИ, ОСИГУРЯВАЩИ ОБЩО 106 852 ЛИЦА И СЪС СРЕДЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ДОХОД 592 лв. за I-во шестмес. на 2005 г. 1 АЕЦ КОЗЛОДУЙ гр.Козлодуй 2 ЛУКОЙЛ НЕФТОХИМ БУРГАС гр.Бургас 3 ПАРАХОДСТВО БЪЛГАРСКИ МОРСКИ ФЛОТ гр.Варна 4 ЕАД "МИНИ МАРИЦА - ИЗТОК" - КЛОН "РУДНИК ТРОЯНОВО - СЕВЕР" с.Ковачево 5 ЕАД "МИНИ МАРИЦА-ИЗТОК - КЛОН РУДНИК "ТРОЯНОВО-1"" с.Трояново 6 МОБИЛТЕЛ гр.София 7 ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ "РЪКОВОДСТВО НА ВЪЗДУШНОТО ДВИЖЕНИЕ" гр.София 8 БЛАГОЕВГРАД-БТ - АД гр.Благоевград 9 ИДЕАЛ СТАНДАРТ-ВИДИМА гр.Севлиево 10 УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ "СВЕТИ ГЕОРГИ" гр.Пловдив 11 ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА гр.София 12 СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ "СВ.КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ" гр.София 13 БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ гр.София 14 ЕАД "МИНИ МАРИЦА - ИЗТОК" - КЛОН "РУДНИК ТРОЯНОВО - 3" с.Медникарово 15 ЕЛАЦИТЕ - МЕД с.Мирково 16 ЕЙЧ ВИ БИ БАНК БИОХИМ гр.София 17 АРСЕНАЛ гр.Казанлък 18 БУЛБАНК гр.София 19 ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ гр.София 20 ПЕТРОЛ гр.София 21 МИНИ - БОБОВ ДОЛ гр.Бобов дол 22 ТЕЦ МАРИЦА ИЗТОК 2 с.Ковачево 23 БАНКА ДСК гр.София 24 ВАЗОВСКИ МАШИНОСТРОИТЕЛНИ ЗАВОДИ гр.Сопот 25 СТОМАНА-ИНДЪСТРИ гр.Перник 26 АСАРЕЛ-МЕДЕТ гр.Панагюрище 27 ПРИСТАНИЩЕ ВАРНА гр.Варна 28 МЕГА РЕГИОНАЛНО УПРАВЛЕНИЕ ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯ "ЧЕРНО МОРЕ" гр.Бяла 29 КЦМ гр.Пловдив 30 МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГОРИТЕ гр.София 31 ТЕРИТОРИАЛНА ДАНЪЧНА ДИРЕКЦИЯ СОФИЯ-ГРАД гр.София 32 ИДЕАЛ СТАНДАРТ БЪЛГАРИЯ гр.Севлиево 33 БАЛКАНФАРМА - ДУПНИЦА гр.Дупница 34 Мега РЕГИОНАЛНО УПРАВЛЕНИЕ ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯ "РОДОПИ" гр.Пловдив 35 МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ "АЛЕКСАНДРОВСКА" гр.София 36 БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ гр.София 37 ЯНА гр.Бургас 38 СОФАРМА гр.София 39 СТОЛИЧЕН ЕЛЕКТРОТРАНСПОРТ гр.София 40 УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ - Д-Р ГЕОРГИ СТРАНСКИ гр.Плевен 41 МЕТРО КЕШ ЕНД КЕРИ БЪЛГАРИЯ гр.София 42 ПИРИН ТЕКС ПРОДАКШЪН гр.Гоце Делчев 43 БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА БАНКА гр.София 44 ЛЕТИЩЕ СОФИЯ гр.София 45 КОКА-КОЛА ХЕЛЕНИК БОТЪЛИНГ КЪМПАНИ БЪЛГАРИЯ гр.Костинброд 46 МИНИСТЕРСТВО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ гр.София 47 ЕКСПЛОАТАЦИОННА КОМПАНИЯ МАРИЦА ИЗТОК 3 с.Медникарово 48 ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ гр.София 49 НЕОХИМ гр.Димитровград 50 ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ гр.Варна
Източник: Други (08.08.2005)

Откриване на процедури за отдаване на концесия на пристанище "Русе-запад" и на част от порт "Варна-изток" ще гласува на първото си заседание кабинетът "Станишев" днес. Проекторешенията са внесени от досегашния транспортен министър Николай Василев, но ще бъдат подкрепени и от новия Петър Мутафчиев. Решаването на проблемите около концесията на летищата във Варна и Бургас са сред приоритетите ми, заяви Мутафчиев. Той се изказа и за ускоряване на процедурата за приватизация на авиокомпания "България ер". Най-важният въпрос сега обаче е възстановяването на жп инфраструктура след пороите, подчерта Мутафчиев.
Източник: Стандарт (18.08.2005)

Порт Балчик АД-Добрич и Химимпорт Балчик ЕООД-София ще наддават за концесионирането на пристанищен терминал Балчик, съобщиха от транспортното министерство. Терминалът е част от пристанище за обществен транспорт Варна и ще бъде отдаден на концесия за срок от 25 години. Двете компании, които внесоха своите предложения, бяха допуснати до участие в конкурса на 29 юли тази година. Комисията по избора ще разгледа офертите и ще класира кандидатите в едноседмичен срок, след което транспортният министър Петър Мутафчиев ще внесе предложението за одобрение в Министерския съвет. Очаква се преди това правителството да одобри концесионера на дунавския порт Свищов, където останаха да се борят три кандидата - Драгажен флот-Истър АД-Свищов, Слънчев дар АД-Варна и Интерпорт ООД-София. Досега има избрани концесионери на две от нашите пристанища. БМ Порт спечели надпреварата за варненския Леспорт, а Октопод-С - търга за дунавското пристанище Сомовит. Първата процедура обаче се обжалва от отхвърлените кандидати и затова не може да се смята за приключила.
Източник: Пари (15.09.2005)

Генералният план, според който сегашното търговско пристанище Варна-изток трябва да се превърни в зона за туризъм и развлечения, ще бъде съгласуван и одобрен от специална междуведомствена комисия до месец, заяви капитан Пейчо Манолов, директор на пристанищната администрация във Варна. Комисията включва експерти от Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на екологията. “В проекта се предвижда изграждането на пасажерски и многоцелеви терминал, изграждането на яхтена марина, създаване на бизнес център, атракциони, ресторанти и хотели”, посочи още Манолов. Новото яхтено пристанище трябва да е със съвременни пирсове, а пасажерският терминал трябва да замени амортизираната сграда на действащата в момента варненска морска гара. Планът предвижда и удължаване на Морската градина до сегашните кейове на варненското пристанище. Директорът на пристанищната администрация във Варна посочи, че проектът за развитие на пристанище Варна-изток в посока към Варненското езеро и “отварянето” на града към морето ще бъде факт през следващите 10-15 години. “Пристанищната администрация, община Варна и общинският съвет в града започват изпълнението на съвместна програма за реализацията на идеята”, заяви и председателят на варненския общински съвет Борислав Гуцанов. До края на декември проектът ще бъде представен на едно от заседанията на общинския съвет, уточни той. Това ще стане след обсъждането му в специализираните комисии”, уточни той. Положителното становище по проекта от страна на общинския съвет във Варна ще даде сигурност на бъдещите инвеститори в проекта. “Ако общинската администрация в града стане гарант на проекта, пристанище Варна може да изготви техническото задание още през следващата година”, потвърди Пейчо Манолов. “Вече има проявен интерес от чуждестранни инвеститори и няма опасност от проблем с финансиране на проекта”, каза капитан Манолов. Твърде възможно е проектът да стане част от подготвяния нов общ устройствен план на Варна, уточни Гуцанов. Според него втори вариант предвижда проектът да стане част от програмата за развитие на общината до 2013г.
Източник: Дневник (13.10.2005)

Инвестират 15 млн. лв. в порт Варна през 2006 г. Това е почти два пъти повече от вложените през тази година 8,3 млн. лв. През следващите пет години ще бъдат необходими още 150 млн. евро за изграждането на нов контейнерен терминал, както и за преместването на терминала за зърно. До края на 2005 г. пристанището очаква да достигне 8,3 млн. тона обработени товари, докато през миналата година са обработени 7,32 млн. тона. Това е рекорд в историята на порта.
Източник: Стандарт (20.10.2005)

Два проекта за повдигане на високоволтовите кабели над канала "море-езеро" се обсъждат в момента от "Пристанище Варна" ЕАД, съобщи изпълнителният директор Данаил Папазов. По този начин ще бъде премахнато едно от ограниченията за приемането и обработката на големи кораби в пристанище "Варна-запад". В момента кабелите преминават на височина 53 м. Заради наличието на електромагнитно поле под тях могат да минават само кораби, не по-високи от 41.72 м. Според Папазов, ако кабелите бъдат повдигнати, на порт "Варна-запад" ще могат да акостират всички кораби, които в момента преминават през Босфора. Казусът вече е обсъждан с представители на варненското електроразпределително дружество. Проектите са представени в Изпълнителна агенция "Пристанищна администрация" (ИАПА). Първият вариант предвижда натягане на кабелите. Това ще доведе до увеличение на еърдрафта - височината от равнището на водата до най-високата част на кораба, с около 4 м. Втората алтернатива предвижда дострояване на кулите, които носят кабелите. Този вариант е по-скъп, но въпреки това най-вероятно ще се премине именно към неговото изпълнение. Папазов не уточни евентуалната стойност на проекта. По думите му тепърва ще се решава откъде ще се търси финансиране за реализацията на идеята. Не е изключено с осигуряването на средствата да се ангажират едновременно ИАПА и бъдещите концесионери на пристанище Варна. Сега кораби с капацитет над 2500 - 3000 TEU (единица за малък, 20-футов контейнер) не могат да бъдат приети на "Варна-запад" именно заради ограничението в еърдрафта. Най-потърпевши са линейните оператори на големите контейнерни оператори, посочи председателят на Българската асоциация на корабните брокери и агенти Свилен Крайчев. По думите му заради далеч по-голямата ефективност и снижените разходи световна тенденция е поетапно изтегляне на по-малките контейнеровози и заменянето им с такива, които превозват по 7-10 хил. контейнера. Инвестиционната програма на пристанище Варна за 2006 г. е в размер на 15 млн. лв., каза още Данаил Папазов. През тази година в порта са вложени 8.3 млн. лв. Най-крупната инвестиция е покупката на мобилен кран за 4.6 млн. лв. Останалите средства бяха предназначени основно за покупката на нова техника.
Източник: Дневник (20.10.2005)

Никой не иска на концесия пристанище Варна-запад, съобщиха вчера от пресслужбата на Министерския съвет. Поради това кабинетът прекратява процедурата за концесиониране на този порт. Това щеше да е първият у нас проект за пристанище "на зелено", тъй като процедурата предвиждаше концесионерът да изгради със свои средства кейове и да ги експлоатира в продължение на 35 години. Минималната инвестиция от негова страна трябваше да е 16 млн. лв. Варна-запад е пристанището, което сега обслужва девненските заводи.
Източник: Сега (21.10.2005)

Преди година от Българската асоциация на корабните брокери и агенти предупредиха, че ако не се вземат спешни мерки за обновяване технологично на портовете и да се модернизира инфраструктурата на морските пристанища Варна и Бургас, съществува реална опасност голяма част от товаропотока през двата порта да се пренасочи към гръцкото пристанище Солун. Това донякъде оказа влияние върху политиката на предишното правителство, което побърза да приеме промени в Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата, за да позволи отдаването на портовете на концесия. Оказа се обаче, че управляващите не успяха да проведат докрай нито една концесионна процедура и в момента обновяването на портовете също е под въпрос. Сега се очакват и нови промени в законa, които вероятно ще забавят още известно време концесионните процедури. Български фирми настоявали за преференции при концесионирането на пристанищни терминали. В съда е и сделката за речния флот, защото Химимпорт обжалва пред Върховния административен съд избора на Каолин за мажоритарен собственик на БРП и ВАС спря изпълнението на договора.
Източник: Пари (27.10.2005)

През 2005 г. пътническият терминал на варненското пристанище отчита двойно увеличение на пасажерите спрямо предходните две години. От началото на туристическия сезон Варна беше пристанище за 11 пасажерски кораба. Това каза началникът на пътническия морски терминал в града кап. Валентин Китанов. Общият брой на пътниците, посетили през това лято града с круизните лайнери, е 11 500. Около 7200 от тях са пътували с катамарана “Кримска стрела”. Корабът, който поддържа редовната морска линия Варна - Одеса - Варна е извършил до момента 54 рейса. През последните 10 години средно около 6000 пътници са минавали през морска гара Варна. Тазгодишното увеличение на пътниците се дължи главно на рейсовете, които извършва катамаранът “Кримска стрела”. Последният за този сезон пасажерски кораб “Аузония” пристигна в сряда във Варна. С кораба пътуват 461 туристи от Великобритания и Кипър. “Аузония” е дълъг 160 метра и плава под кипърски флаг. Пасажерският лайнер е собственост на кипърската компания “Луиз круиз лайнс”. Очакванията на Валентин Китанов са през 2006 г. броят на пътниците, които ще преминат през варненската морска гара, да надхвърли 20 000. Вече е направен график за посрещането на 16 пасажерски кораба за следващата година. Първият от тях - “Дойчланд”, ще пристигне във Варна на 28 март догодина. Очаква се в морското ни пристанище да акостира и холандският “Ротердам”, който със своите 238 метра дължина ще постави рекорд за най-дълъг кораб, посетил Варна.
Източник: Дневник (28.10.2005)

Със заповед на министър Петър Мутафчиев бяха сменени членовете на съвета на директорите на Български морски флот, Летище Варна и Пристанище Варна. Изпълнителните директори и на трите дружества запазват своите постове – кап. Христо Донев, Янко Янков и Данаил Папазов. За членове на Съвета на директорите на „Български морски флот” ЕАД са назначени: Стою Недин, Васил Димитров и Лъчезар Стефанов. Досегашният член на Съвета Красимира Стоянова запазва своя пост. Новите членове на управителния орган на Летище Варна са: Нелка Зеленкова, Красимир Янков, Антония Спасова и Стефан Димитров. В Съвета на директорите на Пристанище Варна новите членове са: Величка Наумова, Румен Несторов, Емил Пенков и Любомир Генов.
Източник: Дарик радио (01.11.2005)

Инвестиционната програма на "Пристанище Варна" ЕАД за 2006 г. е на стойност 15 млн. лв., съобщи изпълнителният директор Данаил Папазов. Основната част от средствата са предназначени за покупката на мобилен и на плаващ кран. През 2005 г. пристанището вложи 8 млн. лв. в техника. Очакваме транспортното министерство да одобри програмата още през януари, каза Папазов. Цената на мобилния кран е около 5.5 млн.лв. Той ще бъде предназначен за работа на пристанище Варна-запад. Мобилният кран може да се използва за товаро-разтоварни дейности на почти всичко - от контейнери до насипни товари, но целта е с него да се обработват основно контейнери. Това ще бъде вторият мобилен кран на порта след закупения на лизинг за пет години през април кран "Демаг Готвалд". С него вече са обработени над 3000 контейнера. По лизингова схема ще бъдат платени и новите кранове. Те ще увеличат обработката на контейнери поне с 50%. Това ще намали близо два пъти времето за престой на контейнеровозите. Този показател е решаващ в 70 на сто от случаите при привличането на товари, посочват от Българската асоциация на корабните брокери и агенти. Световната тенденция е генералните товари да се контейнеризират и България не бива да изостава, посочва Папазов. Така се улесняват превозите, спестяват се разходите за склад, намалява се рискът от рекламации и др. В момента от България има редовен сервиз за почти всички световни пристанища, a пристанище Варна работи с всички големи контейнерни оператори. Лидер сред тях у нас е MSC, следвана от Maersk (датската компания е лидер в световен мащаб) и P&O, Bulkon (контейнерният сервиз на БМФ), Bon Marine, Unimasters, APL, ZIM и др. От тази година в списъка влизат K-line и China Shipping. Вторият заплануван кран е плаващ и ще работи на пристанище Варна-изток. Той ще служи като буфер между корабите и кея и благодарение на това ще се увеличи газенето на корабите до 9 м. Сега газенето е 8 м. Освен кранове портът планира да закупи още и шест челни кофъчни товарача и още един рич стакер.
Източник: Дневник (23.11.2005)

НОИ обяви 50 -те "най-коректни работодатели с персонал над 1000 души за 9-месечието на 2005 г., осигуряващи общо 112 403 лица и със среден осигурителен доход 599 лв.: 1 АЕЦ КОЗЛОДУЙ гр.Козлодуй 2 ЛУКОЙЛ НЕФТОХИМ БУРГАС гр.Бургас 3 КРЕМИКОВЦИ гр.София 4 ПАРАХОДСТВО БЪЛГАРСКИ МОРСКИ ФЛОТ гр.Варна 5 ЕАД "МИНИ МАРИЦА - ИЗТОК" - КЛОН "РУДНИК ТРОЯНОВО - СЕВЕР" с.Ковачево 6 ЕАД "МИНИ МАРИЦА-ИЗТОК - КЛОН РУДНИК "ТРОЯНОВО-1"" с.Трояново 7 МОБИЛТЕЛ гр.София 8 ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ "РЪКОВОДСТВО НА ВЪЗДУШНОТО ДВИЖЕНИЕ" гр.София 9 ИДЕАЛ СТАНДАРТ-ВИДИМА гр.Севлиево 10 УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ "СВЕТИ ГЕОРГИ" гр.Пловдив 11 БЛАГОЕВГРАД-БТ - АД гр.Благоевград 12 ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА гр.София 13 БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ гр.София 14 АРСЕНАЛ гр.Казанлък 15 БАНКА ДСК гр.София 16 СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ "СВ.КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ" гр.София 17 ЕАД "МИНИ МАРИЦА - ИЗТОК" - КЛОН "РУДНИК ТРОЯНОВО - 3" с.Медникарово 18 ЕЛАЦИТЕ - МЕД с.Мирково 19 БУЛБАНК гр.София 20 ЕЙЧ ВИ БИ БАНК БИОХИМ гр.София 21 ПЕТРОЛ гр.София 22 ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ гр.София 23 ТЕЦ МАРИЦА ИЗТОК 2 с.Ковачево 24 ВАЗОВСКИ МАШИНОСТРОИТЕЛНИ ЗАВОДИ гр.Сопот 25 АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИОН "ЮГ" гр.Пловдив 26 ПРИСТАНИЩЕ ВАРНА гр.Варна 27 СТОМАНА-ИНДЪСТРИ гр.Перник 28 АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИОН "ИЗТОК" гр.Варна 29 АСАРЕЛ-МЕДЕТ гр.Панагюрищe 30 АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИОН "ЗАПАД" гр.София 31 АДМИНИСТРАТИВЕН РЕГИОН "СЕВЕР" гр.Плевен 32 КЦМ гр.Пловдив 33 МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГОРИТЕ гр.София 34 ЯНА гр.Бургас 35 ИДЕАЛ СТАНДАРТ БЪЛГАРИЯ гр.Севлиево 36 БАЛКАНФАРМА - ДУПНИЦА гр.Дупница 37 БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ гр.София 38 СТОЛИЧЕН ЕЛЕКТРОТРАНСПОРТ гр.София 39 МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ "АЛЕКСАНДРОВСКА" гр.София 40 СОФАРМА гр.София 41 ПИРИН ТЕКС ПРОДАКШЪН гр.Гоце Делчев 42 МЕТРО КЕШ ЕНД КЕРИ БЪЛГАРИЯ гр.София 43 БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА БАНКА гр.София 44 РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/ гр.София 45 ЛЕТИЩЕ СОФИЯ гр.София 46 КОКА-КОЛА ХЕЛЕНИК БОТЪЛИНГ КЪМПАНИ БЪЛГАРИЯ гр.Костинброд 47 ТЕРИТОРИАЛНА ДАНЪЧНА ДИРЕКЦИЯ СОФИЯ-ГРАД гр.София 48 УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ - Д-Р ГЕОРГИ СТРАНСКИ гр.Плевен 49 МИНИСТЕРСТВО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ гр.София 50 РЕГИОНАЛНО УПРАВЛЕНИЕ "ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯ" - СОФИЯ гр.София
Източник: Други (24.11.2005)

Пристанище Варна иска да изгради нов контейнерен терминал, който да съсредоточи на едно място цялата претоварна техника, каза изпълнителният директор Данаил Папазов. Според замисъла терминалът ще бъде разположен в района на старата жп гара, до “топлата вода” на Варненското езеро. Теренът е публична държавна собственост. Дълбочината в района достига до 18 м, тъй като години наред там е дълбано за добив на пясък. Това означава, че няма да има нужда от драгиране на дъното, което е една от най-скъпоструващите дейности. Ако бъде осигурено финансиране, строежът може да приключи за около година и половина. Интерес към реализацията на проекта обаче проявяват и значителен брой първокласни банки, каза Папазов, без да конкретизира. Размер на инвестицията не може да се посочи, тъй като тя ще зависи от проекта. На базата на досега построени терминали обаче може да се говори за необходими около 100 млн. долара с цялостното оборудване. Изграждането на нов терминал може да започне с построяването на кейова стена с дължина от 500-600 м, смята изпълнителният директор на пристанището. Идеята за новия терминал беше подкрепена от всички представители на контейнерните оператори в България, казаха от Българската асоциация на корабните брокери и агенти (БАКБА). Ние се обявяваме за започване на неговото изграждане в най-скоро време и вече уведомихме Министерството на транспорта, посочи председателят на асоциацията Свилен Крайчев. По думите му съществуващите сега два контейнерни терминала - на пристанище Варна-изток и на Варна-запад предполагат наличието на два пъти повече техника. Това е неразумно и на практика оскъпява преоборудването на терминалите. Терминалът на Варна-изток няма бъдеще, защото инфраструктурата е стара и кеят не може да издържи тежестта на необходимия за обработка на контейнеровозите кран. В същото време разширяването на контейнерния терминал на Варна-запад би струвало значително по-скъпо. Там трябва да се отчита затруднената навигация през пролетно-есенния и зимния период, както и скъпоструващото драгиране и самата поддръжка на каналите до порта. До края на годината пристанище Варна очаква да обработи над 100 хил. TEU (единица за 20-футов, малък контейнер), което означава над 20 на сто ръст в обработката на контейнери, уточни още Данаил Пазазов. Според него, това ще нареди порта в списъка на големите контейнерни оператори.
Източник: Дневник (02.12.2005)

Българската асоциация на корабните брокери и агенти /БАКБА/ застава зад идеята за изграждането на нов контейнерен терминал във Варненското езеро, в близост до Сточна гара. Това заявяват в писмо до транспортния министър и ресорната парламентарна комисия от БАКБА. Намерението за построяването на нов терминал, който да замести досегашните два, разположени на Варна-изток и Варна-запад, бе обявено от шефа на пристанище Варна ЕАД Данаил Папазов. Според агентите съсредоточаването на наличната техника и оборудване в нов терминал ще е по-ефективно от досегашната схема и ще позволи на родните оператори да са по-конкурентоспособни на пазара. Няколко банки вече са проявили интерес към финансирането на обекта, съобщиха още от БАКБА. Според доклад на Еврокомисията годишният ръст на контейнерните превози е от 2 до 5 пъти по-висок от годишния ръст на световния БВП.
Източник: Пари (06.12.2005)

Сделката за продажба на ТЕЦ "Варна" няма да приключи до Нова година, каза Тодор Николов. Трудности има и те са свързани с условия от компетентността на ДКЕВР и МОСВ. Руснаците обаче са се съгласили, че пристанище "Варна", което е част от активите на ТЕЦ "Варна", няма да се продава и остава публична държавна собственост. През 2006 г. дружества от забранителния списък ще бъдат извадени и предложени за приватизация. Според Николов първи ще са ВиК фирмите и някои ВЕЦ-ове.
Източник: Монитор (09.12.2005)

Над 5 млн. лв. ще инвестира до края на годината Пристанище Варна ЕАД в обновяването на техническия парк на дружеството. Средствата се влагат, за да се обслужва по-ефективно нарасналото количество на товарите. Вчера в порта пристигна нова мобилна машина за претоварване на контейнери. Тя струва 820 000 лв. Оборудването е на шведската компания KALMAR, лидер в производството на подобно оборудване. До седмица ще пристигнат и два контейнерни влекача с две ремаркета на стойност 552 000 лв. Новата техника ще работи на порт Варна-запад. През 2005 г. пристанището закупи и нов мобилен кран за 2.2 млн. лв.
Източник: Пари (09.12.2005)

Разширяване на контейнерния терминал на порт Варна-запад предвижда инвестиционната програма на "Пристанище Варна" ЕАД за 2006 г., каза изпълнителният директор Данаил Папазов. Целта е да се увеличи капацитетът, тъй като терминалът е на предела на техническите си възможности. По предварителни оценки разширението ще струва около 1 млн. лв. Още толкова ще бъдат нужни за разширяване и на площадката за обработка на генерални товари. В инвестиционната програма на варненския порт е заложена покупката на два нови крана. Първият от тях е мобилен и ще бъде предназначен за работа на Варна-запад. Цената му е около 2.5 млн. евро. Вторият кран е плаващ и ще работи само на Варна-изток. Тъй като цената му около 3 млн. евро, не е изключено платформата за него да бъде изработена във Варна. Това ще намали цената с около 300 хил. лв. уточни Папазов. Засега вариантите за изработка на платформата са "Терем - Флотски арсенал" или "Булярд корабостроителна индустрия". Основната причина да се насочим към покупката на плаващ кран е, че кеят на Варна-изток е строен преди 100 години и поносимостта му не е достатъчна. Само собственото тегло на крана е 450 т. Очаква се новата техника да увеличи обработката на контейнери с над 50 процента. В момента на контейнерния терминал на Варна-запад се правят максимум по 25-27 движения на час. Целта е движенията да станат минимум 30. Това ще намали близо два пъти времето за престой на контейнеровозите. Този показател е решаващ в 70 на сто от случаите при привличането на товари. Порт Варна първи в страната ще въведе дистанционна обработка на документите, заяви Папазов. Софтуерът, който ще позволява това, ще бъде разработен от специалисти на пристанището и ще започне да се прилага до 6 месеца. Системата ще позволява електронна обработка на всички контейнерни документи, както и дистанционно освобождаване на контейнерите, които няма да подлежат на митническа проверка. По аналогичен начин ще се работи с Гранична полиция и с фитосанитарните власти. Рекорден товарооборот от близо 8.5 млн. тона товари отчита през 2005 г. варненското пристанище. Ръстът спрямо миналата година е 14.6 на сто. С близо 20 процента са скочили приходите, които са в рамките на 40 млн. лв. Увеличение бележи и чистата печалба, която ще бъде около 2 млн. лв.
Източник: Дневник (30.12.2005)

Два млн.лв. чиста печалба ще отчете пристанище Варна за 2005 г., което е с 35% повече от финансовия резултат за 2004 г., съобщи изп. дирек­тор на дружеството Даниел Папазов. Приходите са близо 40 млн. лв., което е между 18 и 20% в повече от 2004 г. До края на годината обработените товари в порта ще стигнат 8.5 млн. т, което е 14.6% повече от миналата. Сериозен ръст през 2005 г. бележат транзитните товари. Докато през 2003 г. няма нито един отчетен транзит, през 2005 г. през дружеството са минали 400 хил. т стоки, предназначени за трети страни. Основно се пренасят оловен концентрат и стоки от Западна Европа за средноазиатските републики. Девненските заводи са изпълнили 100% договорираните заявки за товари, обяви още Папазов. 1.8 млн. т зърно - пшеница, царевица и ечемик, са минали през порта през тази година. Услугите, които пристанище Варна ще предостави на своите клиенти, ще поскъпнат с около 5% през 2006 г., твърди Папазов. Новите цени са обявени и договори се сключват съобразно новите тарифи. Едва 5-6% от редовните клиенти на пристанището все още не са подновили контрактите си, заяви Па­пазов. Дружеството ра­бо­ти с около 70 постоянни клиента. Цените на обработката на товарите остават най-атрактивни в сравнение със съседните пристанища, обяви той. Близо 18 млн. лв. ще вложи пристанище Варна в нова техника през 2006 г. Една от най-крупните инвестиции ще бъде закупуването на кран на плаваща платформа, чиятo цена е около 3 млн. EUR. Водят се преговори с няколко чуждестранни завода. Една от идеите е плаващата платформа да бъде произведена у нас, като това ще спести до 300 хил. EUR от цената. Кранът ще облекчи обработката на контейнери.
Източник: Пари (30.12.2005)

Цените на услугите, които извършва пристанище Варна, ще бъдат завишени с 5% от 2006 г., обяви вчера директорът Данаил Папазов. Скокът се налага заради увеличението на горивата. "Бритиш петролиум" и "Стомана"-Перник са сред крупните клиенти на порта. Приходите на пристанището са около 40 млн. лв., увеличението спрямо 2004 г. е 20%. 35% е ръстът на печалбата, а 8 млн. лв. са вложени в ново оборудване.
Източник: Сега (30.12.2005)

Годишната програма за развитие на пристанищата с национално значение през 2006 г. предвижда в ремонт и рехабилитация на съоръжения да бъдат вложени около 17 млн. лв., каза изпълнителният директор на “Пристанищна администрация” кап. Пейчо Манолов. Ремонти ще има във Варна, Бургас, Русе и Лом. След последните промени в Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата програмата ще се изпълнява от новото държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура”, уточниха от дружеството. В средата на годината ще започне цялостна реконструкция на варненския вълнолом, по който последните години са правени само частични ремонти. Най-пострадали са местата, където морската вода е изровила бетона от конструкциите. Вълните, които се бият в преградната стена на съоръжението, са отмъкнали в морето дори част от тежащите повече от тон тетраподи, които го изграждат. Вълноломът е построен през 1906 г. Според Манолов опасността от скъсване на съоръжението е съвсем реална. Реконструкцията на съоръжението ще отнеме около година и според проектно-сметната документация ще струва 8.5 млн. лв. Проектът се разработва от “Трансстрой” - Варна, а изпълнителите ще бъдат избрани след обществена поръчка. Тя ще бъде обявена до месец. Паралелно с реконструкцията на вълнолома ще върви и конкурс за разработването на технически проект за изграждането на нов пасажерски терминал до него. Конкурсът ще бъде международен и също ще бъде обявен до броени седмици. В Бургас ще бъде довършено удълбочаването на фарватера. Реализацията на цялостния проект по драгирането на канала струва общо 8.5 млн. лв., но до края на 2005 г. са вложени само 2.5 млн. лв. Остатъкът от средствата ще бъде усвоен до края на 2006 г. Вдълбочаването се налага заради разликата в дълбочината на кея и на канала. В програмата е заложена и реконструкция на порт “Росенец”. Тя е на стойност 2.75 млн. лв. Проектът предвижда обособяването на кейовете като отделни пирсове подобно на някогашния кей на “Петрол” във Варна. Засега по проекта са усвоени 1.12 млн. лв. На “Росенец” ще бъде направен и цялостен ремонт, тъй като част от инфраструктурата е в плачевно състояние. От откриването на порта досега съоръженията там не са ремонтирани. През 2006 г. ще бъде довършен и вълноломът в Балчик. Предвидените средства са 1.15 млн. лв. Вълноломът трябва да бъде готов до началото на април. Досега в него са вложени около 3 млн. лв. В Лом спешно ще бъде ремонтиран т.нар. бял кей, където се просмуква вода. Предвидените за целта средства са 300 хил. лв. Авариен ремонт ще има и в пристанище Русе-изток, където има пропадания на кея.
Източник: Дневник (12.01.2006)

Варненският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231 ТЗ с решение от 21.III.2005 г. по ф. д. № 2107/96 вписа промени за "Пристанище Варна" - ЕАД: заличава като член на съвета на директорите Нина Христофорова Беленска-Начевска; вписва като член на съвета на директорите Любка Стефанова Дицова.
Източник: Държавен вестник (20.01.2006)

Два млн. лв. чиста печалба ще отчете пристанище Варна за 2005 г., което е с 35% повече от финансовия резултат за 2004 г., съобщи изп. директор на дружеството Даниел Папазов. Приходите са близо 40 млн. лв., което е между 18 и 20% в повече от 2004 г. До края на годината обработените товари в порта ще стигнат 8.5 млн. т, което е 14.6% повече от миналата. Сериозен ръст през 2005 г. бележат транзитните товари. Докато през 2003 г. няма нито един отчетен транзит, през 2005 г. през дружеството са минали 400 хил. т стоки, предназначени за трети страни. Основно се пренасят оловен концентрат и стоки от Западна Европа за средноазиатските републики. Девненските заводи са изпълнили 100% договорираните заявки за товари, обяви още Папазов. 1.8 млн. т зърно - пшеница, царевица и ечемик, са минали през порта през тази година. Услугите, които пристанище Варна ще предостави на своите клиенти, ще поскъпнат с около 5% през 2006 г., твърди Папазов. Новите цени са обявени и договори се сключват съобразно новите тарифи. Едва 5-6% от редовните клиенти на пристанището все още не са подновили контрактите си, заяви Папазов. Дружеството работи с около 70 постоянни клиента. Цените на обработката на товарите остават най-атрактивни в сравнение със съседните пристанища, обяви той. Близо 18 млн. лв. ще вложи пристанище Варна в нова техника през 2006 г. Една от най-крупните инвестиции ще бъде закупуването на кран на плаваща платформа, чиятo цена е около 3 млн. EUR. Водят се преговори с няколко чуждестранни завода. Една от идеите е плаващата платформа да бъде произведена у нас, като това ще спести до 300 хил. EUR от цената. Кранът ще облекчи обработката на контейнери.
Източник: Пари (28.01.2006)

Инвестиции за 970 млн. лв. през следващите четири години планират компаниите в индустриалния клъстър “Пристанище Варна-запад”. Това стана ясно след среща на представители на дружествата от клъстъра с премиера Сергей Станишев в Девня. Компаниите потвърдиха и интереса си към концесионирането на многоцелевия порт в морската столица. Обединението, което беше създадено през юли 2005 г., включва най-големите товародатели на “Пристанище Варна” ЕАД. Това са “Кумерио мед”, “Солвей Соди”, “Девня цимент” и “Каолин”. До седмици към него ще се присъедини и “Агрополихим”. Основна цел на клъстъра е да участва в концесията на многоцелевия (общ) терминал на порт Варна-запад. Той е единият от трите, които бяха обособени на пристанището и е от стратегическо значение за работата на компаниите, образуващи клъстъра. В момента компаниите от клъстъра осигурят близо 85 на сто от общия товарооборот на пристанище Варна. Варна-запад беше създадено преди 30 години, за да се улесни износът на продукция от големите девненски химически заводи. В порта са обособени три терминала - за опасни товари, контейнерен и многоцелеви. Заради липса на инвеститорки интерес концесиите на първите два терминала се провалиха. Очаква се концесионната процедура за многоцелевия терминал да бъде обявена в най-скоро време. Преди няколко месеца индустриалният клъстър “Пристанище Варна-запад” поиска да концесионира многоцелевия терминал по право, но получи отказ. Според сегашния Закон за концесиите е много трудно да се намери основание фирмите от обединението да получат подобна концесия, уточни транспортният министър Петър Мутафчиев. Това означава, че те ще могат да кандидатстват за нея на общо основание. По думите на Мутафчиев, аналогичен е казусът и с пристанище Росенец в Бургас, където концесия по право поиска “Лукойл Нефтохим”.
Източник: Дневник (20.02.2006)

Нови сложни за обработка товари започнаха да се товарят на пристанището на Предприятие за почистване на морските води-Варна, което е част от групата фирми на Приста ойл. Става въпрос за люкови закрития за кораби, производство на Корабно машиностроене-Варна. Портът е едно от малкото места в морската столица, където може да се обработват такива специфични товари, информира изп. директор на фирмата Антон Манолов. Портът се намира на територията, която се използва за местостоянка на плавателните съдове специализирани кораби за борба с разливи. Портът е специализиран за обработка на генерални, на нефтоналивни товари и на контейнери. Това всъщност е първото частно пристанище на територията на Варна. Работният му капацитет за месец е обработка на 250 000 т товари на месец. За по-малко от година пристанището успя да привлече за свои бизнеспартньори и клиенти компании като Интерком груп, Кораборемонтен завод Одеса, Булярд - Варнеска корабостроителница.
Източник: Пари (27.03.2006)

Транспортното министерство ще ускори процедурата по отдаването на концесия на пристанищата в Росенец, на ТЕЦ "Варна" и на пристанищен терминал "Петрол Варна". Това съобщи директорът на изпълнителна агенция "Пристанищна администрация" Пейчо Манолов. Той посочи, че тези портове са приоритетни в програмата на министерството за развитие на пристанищата до 2012 г. Тя предвижда портът на централата да има терминал за въглища, като инвеститорът в концесията ще се задължи да модернизира инфраструктурата му. Преди две седмици Агенцията за приватизация подписа договора за продажбата на ТЕЦ "Варна" с CEZ. Купувачът е готов да заплаща за използване на пристанището. Неотдавна тази позиция изрази директорът по придобивания в компанията Владимир Шмац. Манолов поясни, че до момента чешката компания не е заявила интерес към концесията за пристанището. От концесионера на пристанище "Петрол" ще се изисква модернизация на оборудването. При приватизацията на дружеството пристанището е било част от активите му и в момента негов оператор е държавното пристанище. Програмата предвижда на пристанище "Варна-запад" да има терминал за опасни товари, многофункционален и контейнерен. Вероятно за концесиите за трите терминала ще бъдат обявени конкурси, каза Манолов. Той обясни, че новият закон за концесии не предвижда получаване на концесия без търг или конкурс. През миналата година беше обявена процедура за концесията на зелено на терминала за опасни товари, но кандидати нямаше. През февруари най-големите товародатели на пристанището “Кумерио мед”, “Солвей Соди”, “Девня цимент”, “Каолин” и "Агрополихим" създадоха клъстър, който да участва в концесията на многоцелевия терминал. Компаниите осигуряват около 85 на сто от общия товарооборот на пристанище Варна. Те обещават да инвестират около 970 млн. лв. в инфраструктурата на порта през следващите четири години. Преди великденските празници след среща с представители на "Солвей Соди" министърът на икономиката Румен Овчаров обеща, че правителството ще ускори концесията. Според търговския директор на "Девня цимент" Иван Атанасов, след като се приеме програмата за развитието на пристанищата и се реши колко терминала ще има, ще стане ясно как транспортното министерство ще процедира. По думите му от важно значение е дали ще има терминал за опасни товари и какви инвестиции ще се изискват в него.
Източник: Дневник (28.04.2006)

Да бъде открита директна фериботна линия от Варна до Новоросийск или Азов. Предложението ще бъде отправено от зам.-министъра на транспорта Георги Петърнейчев на започващото днес в Москва осмо заседание на българо-руската постоянна работна група по транспорта. Събитието предхожда Десетата сесия на Българо-руската комисия за търговско-икономическо сътрудничество, която се открива на 15 май в Москва. Идеята е да свържем нашите дунавски пристанища чрез жп линията Русе - Варна и ферибота с Русия, каза Петърнейчев. За целта предлагаме на Москва съвместно да изградим контейнерен терминал в порт Русе, който ще струва около 8 млн. евро. Ще настояваме пред Москва и за възстановяване на годишната квота от 500 разрешителни за автомобилни превози на товари за и от трети страни, които предишната комисия не е успяла да отстои, заяви още Петърнейчев. Ще искаме Русия да увеличи и двудневния срок за транзитиране на наши камиони през нейна територия. Сега нашите превозвачи плащат по $150-200 глоби за нарушаване на срока, който не може да бъде спазван поради огромните разстояния. Срокът противоречи и на европейската спогодба за работата на екипажите AETR, която задължава водачите да почиват след 4 часа зад волана.
Източник: Стандарт (11.05.2006)

С по-добри финансови резултати от първото тримесечие на миналата година Пристанище Варна ще посрещне 100-годишния си юбилей. Близо 500 000 хиляди лева е печалбата на държавното предприятие дотук, посочи изпълнителният директор на дружеството Данаил Папазов. Само за април са били обработени 730 000 тона товари, ръст от 12% има и при постъпленията от контейнери. По-високи заплати служителите ще получат, ако са налице положителни производствени резултати на пристанището, уточни г-н Папазов. Подписан е договорът с фирмата «Бритиш Петролиум» за обработка на 80 кораба, натоварени с оборудване.
Източник: Дарик радио (12.05.2006)

Министърът на финансите Пламен Орешарски да проучи възможностите за финансирането на строежа на автомагистрала "Черно море" с 350 млн. долара от Японската банка за международно сътрудничество, реши правителството вчера. Автомагистралата е част от Общоевропейския коридор 8 (Дурас-Тирана-Скопие-София-Бургас-Варна). Общата дължина на участъка Бургас-Варна е 103 км. Предпроектните проучвания сочат, че за изграждането му ще са необходими 350 млн. долара. За финансиране от Японската банка за международно сътрудничество ще кандидатстваме и с проекта за строителството на терминал за обработка на контейнери в пристанище "Бургас запад- терминал номер 4" и пристанище "Варна изток". В момента е невъзможно новите терминали в Бургас и Варна да бъдат построени с финансиране от самите пристанища и ДП "Пристанищна инфраструктура". Забавянето на модернизацията им ще доведе до отклоняване на националния и транзитен контейнерен поток през конкурентните пристанище в региона. Прогнозната стойност на проекта е около 170 млн. евро. От тях 155 млн. евро са за строителство и претоварно оборудване, а 15 млн. евро за проектиране.
Източник: Монитор (26.05.2006)

Първите два кораба със зърно за износ бяха обработени от новите концесионери на товарното пристанище Балчик "Порт Балчик" АД. Това е първата концесия на българско морско пристанище, каза зам.-министърът на транспорта Юджел Атилла по време на официалната церемония по връчване на документите на концесионерите. Второто пристанище, което ще бъде дадено на концесия, е Леспорт. Следващата седмица ще бъдат връчени документите на одобрената за концесия фирма "БМ Порт". "Ако не отдадем на концесия всички пристанища, може да останем съвсем без пристанища", каза Юджел Атилла и даде пример с Констанца. То бе дадено на концесия преди 5 години. Преди това портът в северната ни съседка обработваше 40% от товарите, които обработваше пристанище Варна. Сега в Констанца се обработва 2 пъти повече товари, отколкото портовете във Варна и Бургас, взети заедно. В момента се водят съдебни спорове за концесия на 4 речни пристанища, каза още зам.-министър Атилла. Отдаването на концесия на пристанище Балчик е за срок от 25 години. Фирмата-концесионер "Порт Балчик" АД планира да инвестира 3,5 млн. лв. в модернизацията на пристанището. Годишно на порта ще бъдат обработвани 200-250 000 тона товари. В момента в Балчик могат да акустират от 5 до 8 000-тонни кораби. Газенето е до 7.30 метра. В бъдеще ще бъде издълбано дъното, за да могат да влизат по-големи кораби, каза изпълнителният директор на "Порт Балчик" АД Манол Манолов. Шефът на пристанището Кузман Попов обясни, че с влизането на България в Европейския съюз всички кораби, които не отговарят на изискванията, няма да бъдат допускани в порт Балчик. Според най-новата технология корабите се строят на принципа по-малко газене, но са по-широки. Инвестициите, които трябва да бъдат направени през първите две години от срока на концесията, са 1,097 млн. лв. Компанията се задължава да запази броя на работните места, като постепенно ги увеличава. Още през първата година от срока на концесията теренът ще бъде рехабилитиран и ще бъде закупена нова пристанищна механизация и тилова претоварна техника. Концесионерът ще вложи средства и в инфраструктурата. Първият обработен кораб от концесионера бе в четвъртък със слънчогледов шрот за Поти, Грузия. Малко преди официалната церемония по встъпване във владение пък бе обработен и кораб със слънчоглед за Турция.
Източник: Монитор (29.05.2006)

Пристанище "Леспорт" вече е отдадено на концесия, съобщи шефът на държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" Петър Сеферов. Концесията влезе в сила в полунощ на 30 май. Часове преди това бяха подписани приемо-предавателните протоколи с частното дружество "БМ порт", което поема управлението на порта. Фирмата е собственост на известния варненски бизнесмен Георги Бонин. Първите инвестиции в "Леспорт" ще бъдат за покупката на мобилни кранове, тилова механизация и два нови склада.
Източник: 24 часа (31.05.2006)

Консорциумът между френската компания "Софрелог" (Sofrelogue) и гръцката "Марак" (Marac Elektronics) спечели търга за изпълнение на втория етап от системата за управление и наблюдение на корабния трафик и информационното обслужване на корабоплаването (VTMIS - Vessel Traffic Management and Information System). Това каза началникът на дирекция "Информационно обслужване на корабоплаването, търсене и спасяване" в Изпълнителна агенция "Морска администрация" Златко Кузманов. Системата, която беше пусната в експлоатация през септември 2004 г., предвижда по Черноморието да бъдат монтирани седем нови радара. Доставката и инсталирането на радарите ще приключи до ноември 2007 г. Два от радарите ще бъдат в Бургас, а останалите ще са разположени в акваторията на Варна. Такива ще има на буната в местността Траката, в Белослав, Балчик и на входа на канала море-езеро. Най-мощният радар ще бъде в местността Фичоза и ще осигурява наблюдение до нос Калиакра. В програмата влиза и изграждането на три допълнителни станции за пеленгуване. В рисковите участъци на пристанищата във Варна и Бургас ще бъдат монтирани и специални камери за наблюдение. Радиолокационно наблюдение ще бъде изключително полезно при мъгла. Ще бъде въведено телевизионно наблюдение и ще бъдат подобрени комуникационните възможности и информационното обслужване на сега действащата система, уточни Кузманов.
Източник: Дневник (19.07.2006)

"Български морски флот" е първенец в годишната класация за 100-те фирми на Варна. Оценката е дадена въз основа на 4 показателя като работни места, печалба, инвестиции и общи приходи. Параходство БМФ е на първо място по нает персонал, на второ по резултати и инвестиции и на трето по приходи. 19 фирми от Варна влизат в десетката по покриване на тези показатели. Сред тях са летище Варна, кораборемонтен завод "Одесос", "МТГ-Делфин" АД, "Булярд корабостроителна индустрия" АД, "Пикадили" ЕАД, "Интерком Груп" ООД и други. На второ място в класацията се подреди "Планекс Холдинг" ООД, а на трето е "Пристанище Варна".
Източник: Стандарт (11.08.2006)

Пристанище Варна ще изпревари най-големия си конкурент - румънския порт Констанца, и ще мери ръст с второто по големина в Европа - хамбургското. До този извод стигнаха участниците в обществената дискусия за бъдещето на порта. Пристанището ще започне да се променя и разраства още от следващата година. Това е заложено в Националната програма за развитие на пристанищата за обществен транспорт през периода 2006-2015 г., разработена от транспортното министерство. В програмата е разчетено както времето за проектиране и изграждане на всеки отделен обект, така и откъде ще бъдат осигурени необходимите инвестиции за това, заяви капитан далечно плаване Пейчо Манолов, директор на Изпълнителна агенция "Пристанищна администрация" (ИАПА). Евросъюзът не предвижда в своите фондове средства за изграждане на пристанищна инфраструктура, тъй като я счита за печеливша, а дава пари само за пътища и жп линии, обясни Павел Маринов, съветник на министъра на транспорта по морските въпроси. Ето защо ИАПА вече е образувала процедура в Японската банка за международно сътрудничество (JBIC) за финансиране на изграждането на нов контейнерен терминал във Варненското езеро. Според програмата кейовата стена на новия контейнерен терминал ще е дълга до 2000 метра. Той ще обработва 500 000 20-футови контейнера годишно. Изграждането му ще започне само след няколко месеца и ще продължи до 2011 г. Съоръжението ще струва 100 милиона евро, 85 милиона от които ще е нисколихвен кредит от JBRC. С това обработката на контейнери изцяло ще се премести от сегашното пристанище Варна-изток в езерото. И обработката на зърно ще бъде прехвърлена от сегашния източен порт във Варненското езеро, предвижда програмата на транспортното министерство. Новият зърнен терминал ще бъде изграден в близост до контейнерния между 2009 и 2015 г. Той ще е с капацитет над 1 милион тона зърно и ще струва около 15 милиона евро. Така освободеното от претоварна дейност Варна-изток ще бъде преобразувано в пътническо-яхтено пристанище. То ще обслужва над 250 000 пътници и няколко хиляди яхти годишно. Трансформацията ще струва около 23 милиона евро.
Източник: Стандарт (15.08.2006)

До момента има реален интерес към проекта за пристанище Варна от страна на големи белгийски, испански групировки и банки, които са готови да го финансират изцяло, съобщи шефът на порта Данаил Папазов. На инвестиционния форум "Експо Реал" в Мюнхен представяме голям инфраструктурен проект за преместването на пристанище Варна от центъра на града и построяването на два нови контейнера и зърнен терминал на северния бряг на езерото във Варна, обясни Папазов. По думите му морския порт ще стане външна източна граница на ЕС и затова се търси алтернатива, за да се пренасочи огромният трафик към Констанца.
Източник: Монитор (24.10.2006)

Екомрежата "Натура 2000" пречи на варненското пристанище. "Заради нея не може да изграждаме нови терминали, ще затворим града в сегашните му граници", негодува шефът на общинския съвет в морския град Борислав Гуцанов. "Натура 2000" предвижда почти целия северен бряг на Варненското езеро да има защитен статут. Според стар проект върху тези земи трябва да се изградят нови пристанищни съоръжения, целият комплекс "Варна-изток" ще се измести в езерото, а вместо него се появи яхтен пристан. Идеята има както застъпници, така и противници. "Натура 2000" обаче изцяло ще реши въпроса и ще забрани строежите край езерото. Люти дебати се очакват днес по време на обсъждане на екопрограмата, организирано от МОСВ. Кметове от Варненско вече обявиха, че няма да се съобразяват с ограниченията.
Източник: Сега (20.11.2006)

Местят пристанище Варна Пристанище Варна трябва да се премести в защитената област Казашко, стана ясно след обсъждане на Общия устройствен план на морската столица. Областният управител на Варна Петър Кандиларов е дал срок от една седмица на общинските власти да представят своето становище по въпроса. Втори вариант предвижда варненският порт да се разположи в района на пристанище Леспорт. Според експерти обаче този вариант не бил толкова подходящ, защото ще се наложи да се вложат много средства в удълбочаване на канала и изкупуване на частни земи. За преместване на пристанището до 2 години се обяви и съветникът на министър Петър Мутафчиев за морския транспорт Павел Маринов. Според експерти обаче това не е наложително, а тази идея се лансира, за да се отклони вниманието от оспорването в Конституционния съд на държавната компания Пристанищна инфраструктура.
Източник: Пари (27.11.2006)

Варненският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231 ТЗ с решение от 23.ХI.2005 г. по ф. д. № 2107/96 вписа в регистъра за търговски дружества промени за "Пристанище Варна" - ЕАД: заличава Бойка Стоянова Янчева, Росица Николова Владимирова и Любка Стефанова Дицова като членове на съвета на директорите; вписва като такива Любомир Радев Генов, Румен Колев Несторов и Величка Иванова Наумова.
Източник: Държавен вестник (01.12.2006)

Пристанището в Констанца обработва 12 пъти повече контейнери от Варна, съобщи шефът на порта Данаил Папазов. Според председателя на местния общински съвет Борислав Гуцанов пък, ако тенденцията се запази, пристанище Варна-изток след 10-15 г. ще спре да работи поради липса на клиенти. Изоставането от румънския конкурент те обясниха с липсата на възможност за разширение на порта.
Източник: Сега (05.12.2006)

След реализирането на проекта за преместване на пристанище Варна-изток във Варненското езеро на мястото на порта ще бъдат построени ново яхтено пристанище и пасажерски терминал. Това съобщи изпълнителният директор на пристанището Данаил Папазов. "Компаниите, организиращи круизни плавания по света, бележат сериозен ръст през последните години. Недопустимо е пристанище като варненското да не разполага с инфраструктура за посрещане на туристите", каза още Папазов. Строежът на новото яхнтено пристанище, пасажерският терминал и зоната за развлечения около тях ще бъде зaдължениe на бъдещия им концесионер. Планът за преместването на порта ще бъде разгледан от общинския съвет на 13 декември. Два са вариантите за строителството на контейнерен и зърнен терминал, които ще бъдат дадени на концесия - зоната пред старата жп гара в морската столица и на северния бряг на Варненското езеро, в района преди с. Казашко, където сега е пристанище "Леспорт". Предложението, което по време на сесията ще направи председателят на ОбС Борислав Гуцанов, предвижда бъдещият контейнерен терминал на пристанището да бъде изграден на брега пред ромския квартал "Максуда" в града. Кварталът е разположен на северния бряг на Варненското езеро. "Брегът на това място е най-подходящ за изграждането на контейнерен терминал", смята и Данаил Папазов. В този район не съществуват проблеми със собствеността на земите, а от друга страна, реализирането на проекта ще доведе до облагородяването на целия район, смята той. Същият район е определен и като стартова точка, откъдето трябва да започне изграждането и на втория мост, който да свърже Варна с южния бряг на залива и Варненското езеро. Зоната пред старата жп гара е по-евтиният и бърз вариант, посочи директорът на пристанището и допълни, че допълнителен плюс са близостта на канала и липсата на каквито и да било претенции към това място. В момента пристанище Варна е разделено на две части - Варна-изток и Варна-запад. Двете пристанища са свързани с два канала, над които трафикът към Южното Черноморие и Бургас се прехвърля по Аспаруховия мост. Варна-запад е разположено на няколко мили западно от града в част от двете езера - Белославското и Варненското. Според Данаил Папазов вариантът за преместване на сегашния варненски порт в района на пристанище "Леспорт" е неудачен. "В този случай ще се наложи удълбаване на канала море-езеро, както и изкупуване на частните имоти в района, каза Папазов. Проектът за останалите терминали и кейовете на новото пристанище предвижда те да бъдат изградени в посока на крайбрежното с. Казашка махала. Проблем с реализирането на този план обаче е фактът, че селото вече е включено в териториите, защитени от европейския екопроект "Натура 2000". "Двата района трябва да бъдат изведени от обхвата на проекта, за да стане възможно развитието на стратегически важните за страната ни транспортни коридори 7 и 8", каза Гуцанов.Преместването на пристанището ще струва най-малко 400 млн. евро, като около 100 млн. евро от тях ще бъдат похарчени за изграждането на контейнерния и зърнен терминал, които се предвижда да бъдат дадени на концесия. Процедурата за тях може да започне най- рано в средата на следващата година, след като е готов генералният план за развитието на пристанищата. Според председателя на морската камара Румен Несторов, ако до две години на пристанище Варна не бъде изграден нов контейнерен терминал, портът ще изгуби значението си след не повече от 15 години. "Целият контейнерен трафик ще се насочи към съседните пристанище в Бургас и Констанца", твърди Нестеров.
Източник: Дневник (06.12.2006)

Около 40 млн. EUR ще струва изграждането на нов контейнерен терминал във Варна. Представители на местната власт, депутати и експерти обсъдиха вариантите за преместването на пристанището. Според тях, ако това не стане до края на 2006 г., рискуваме транзитът на товарите окончателно да се пренасочи през Констанца. Заради липсата на контейнерен терминал варненският порт търпи огромни загуби. Обмисля се да се изгради и зърнен терминал. Два са възможните варианти за новото разположение на порта. Първият е той да е в района на старата жп гара, а вторият - на северния бряг на Варненското езеро, преди с. Казашко. Зоната около Казашко обаче ще бъде включена в мрежа Натура 2000, което изключва варианта. Според експерти не е наложително местенето. Идеята се лансирала, за да се отклони вниманието от друг проблем - оспорването в Конституционния съд на новата компания за управление на портовете Пристанищна инфраструктура.
Източник: Пари (06.12.2006)

Утвърждават плана на Пристанище Варна до март 2007 г Необходимо е да се намери балансиран подход, така че преместването на Пристанище „Варна-Изток” да не възпрепятства прилагането на европейските екологични програми. След като е разговарял с министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров, транспортният министър е убеден, че ще се намери правилното решение за преместването на порта. Мутафчиев е оптимист, че в рамките на първото тримесечие на идната година ще бъде утвърден генералният план за Пристанище „Варна”. След това ще може да се премине и към процедура за концесия на порта.
Източник: Дарик радио (07.12.2006)

5 фирми искат концесия за пристанище Варна Пет фирми ­ "Соди Девня", "Кумерио мед", "Агрополихим" и "Девня цимент" искат на концесия пристанище Варна ­ запад, но правителството все още се бави с решението си. Това заяви вчера Франк Шнайдер, изпълнителен директор на "Солвей Соди" по време на визитата на белгийския престонаследник Негово кралско височество принц Филип в Девня. Фирмите, които реализират 8-9 процента от общия български износ и изнасят 90 на сто от продукцията си през пристанище Варна-запад, са готови да инвестират в пристанището, в което се обработват стоки за над 300 милона евро годишно, припомни Шнайдер. Решенията за инвестициите от страна на дружествата, които членуват в Индустриалния клъстър, създаден за концесия на порта, зависят до голяма степен от изясняването на сегашната несигурност за бъдещето на пристанищната концесия, кааза още Шнайдер. Според него чуждите инвеститори ще разчитат на принц Филип да лобира за интересите им портът да бъде даден на концесия на участниците в индустриалното обединение. Повод за изявлението му бяха петгодишните обединени усилия на чуждестранните инвеститори в Девня да получат концесия над пристанище Варна ­ запад за 35 години, към което солиден интерес проявава и варненската ТИМ, призна изпълнителният директор на "Агрополихим" Христо Петров.
Източник: Монитор (13.12.2006)

След бурни дебати в комисията по архитектура варненският общински съвет реши да упълномощи кметът на града да започне преговори с компетентните ведомства за преместването на пристанище Варна. Две предложения за промяна на разположението на порта внесе в комисията председателят на общинския съвет Борислав Гуцанов. Първият бе новите терминали - контейнерен и зърнен, да се преместят в източната част на защитената зона Казашко. Вторият предвиждаше портът да се разположи срещу кв. Максуда. Според председателя на архитектурната комисия Георги Ташков, ако пристанището се разположи срещу Максуда, ще се наложи да се поправя действащият в момента общ устройствен план на града. Това би объркало цялата транспортна схема на Варна, твърди експертът. Накрая общинарите все пак избраха този вариант, като се договориха да се измени планът.
Източник: Пари (18.12.2006)

Инвестират близо 13 млн. лева в Пристанище Варна Близо 13 милиона лева ще бъдат инвестирани през следващата година за обновяване на Пристанище Варна, съобщи изпълнителният директор на порта Данаил Папазов. От средата на 2007 г. на първо корабно място на Пристанище Варна-Запад се очаква да започне изграждането на терминал за фосфорит. В изграждането му пристанището ще вложи близо 5 милиона лева. Очаква се терминалът да бъде завършен най-късно в края на 2008 г. Други 800 000 лева ще бъдат вложени за изграждането на прахоуловител на товарителницата за сода. Тези два проекта са насочени към опазване на околната среда в района, посочи Данаил Папазов. 5 милиона лева Пристанище Варна ще отдели за закупуването на два нови мобилни крана с товароподемност 140 тона. За реализация на инвестиционната програма ще се търси банков заем или лизингов договор, заяви изпълнителният директор на варненското пристанище.
Източник: Дарик радио (22.12.2006)

"Пристанище Варна" ще вложи 13 млн. лв. "Пристанище Варна" ЕАД планира инвестиции за 13 млн. лв. през 2007 г., съобщи изпълнителният директор Данаил Папазов. Най-крупното вложение ще бъде покупката на нов мобилен кран. Цената на съоръжението е около 5.5 млн. лв. Мобилният кран може да се използва за товаро-разтоварни дейности на почти всякакъв вид товари - от контейнери до насипни. Целта е с крана да се обработват предимно контейнери. През 2007 г. портът очаква да обработи над 100 хил. TEU (единица за обработка на малки 20-футови контейнери) и да влезе в списъка на големите контейнерни оператори. Сега в Черно море такива са само Констанца и Одеса. До края на тази година обработените контейнери ще достигнат 93 хил. TEU. Това ще бъде вторият мобилен кран на порта след закупения на лизинг за пет години през април 2005 г. кран "Демаг Готвалд". Вторият кран ще бъде около 140-тонен и значително по-голям от предишния, който е 104.3 т. Целта на инвестицията е да се намали времето за обработката на контейнери, тъй като това ще съкрати близо два пъти времето за престой на контейнеровозите. Този показател е решаващ в 70 на сто от случаите при привличането на товари. Световната тенденция е всички видове товари - с изключение на традиционните суровини, да се контейнеризират. Така се улесняват превозите, спестяват се разходите за склад и се намалява рискът от рекламации. С новото съоръжение ще се обработват преимуществено и транзитните товари на "Бритиш петролиум". Вече една година Варна е разпределителен порт на компанията за съоръжения за петролопроводите на компанията в Каспийско море. В списъка на планираните инвестиции влиза още изграждането на нов силоз за фосфорит на първо кейово място на пристанище Варна-запад. Фосфоритът е в прахообразно състояние и обработката му сега в насипно състояние води до замърсяване на околната среда. Изграждането ще започне в средата на годината и ще отнеме между 12 и 18 месеца. Цялата инвестиция е на стойност над 5 млн. лв. Също в средата на годината ще започне проектирането на прахоуловител за товарите с насипна сода, които се обработват на Варна-запад. Очаква се инвестицията да надхвърли 800 хил. лв. Портът предвижда да купи и нова техника. В инвестиционните планове влизат покупка на нов рич стакер - за разтоварване на контейнери, няколко мотокара и четири челни кофъчни товарача.
Източник: Дневник (27.12.2006)

Товарооборотът на "Пристанище Варна" ЕАД за 2006 г. ще надхвърли 8 млн. тона, обяви вчера изпълнителният директор на дружеството Данаил Папазов. Най-много сред обработените товари са насипните - 5,35 млн. тона, от които 1 450 000 тона зърнени храни, най-много - слънчоглед. Следват ги контейнерите - 93 000 TEU, или 1,14 млн. тона, наливните - 920 000 тона, и генералните - 490 000 тона. В сравнение с 2005 г. товарооборотът е намален с около 400 000 тона в резултат на изваждането от състава на дружеството на пристанище Балчик, което бе предоставено на концесия, и на пренасочването на обработката на меден концентрат към пристанище Бургас. За сметка на това са привлечени транзитни товари на "Бритиш петролеум", чиято обработка е доста скъпа, и на оловен концентрат, посочи Данаил Папазов. Ръст от 11 % в сравнение с миналата година бележат обработените товари в контейнери, които според експерти ще продължат да се увеличават в унисон със световните тенденции. Независимо че счетоводната година още не е приключила, дружеството очаква да отчете 39,9 млн. лв. приходи и счетоводна печалба в размер на 2,12 млн. лв. От няколко години на едно и също ниво се запазва средносписъчният състав на персонала - 1695 души. През изтичащата година в пристанищна техника и съоръжения са вложени 3,5 млн. лв., а поддръжката на инфраструктурата е "глътнала" 2 млн. лв. Акцент в инвестиционната програма за следващата година е изграждането на нов силоз за автоматизирана обработка на фосфорит на I корабно място на пристанище Варна-запад. Съоръжението ще позволи целият кораб да се разтоварва на закрито без контакт на прахообразното вещество с хора. Строителството ще продължи около година и ще струва около 5 млн. лв., посочи Данаил Папазов. Дружеството ще инвестира и в прахоуловител за обработката на насипна сода, втори мобилен кран, ричстакер, челни товарачи, мотокари. Във връзка с домакинството на Варна на "Къти Сарк" през 2008 г. се предвижда преоборудване и обновяване на помещенията на яхтклуб "Кап. Георги Георгиев - Порт Варна", посочи Данаил Папазов. По договорка с изпълнителите на вече започналата реконструкция на вълнолома цялата му вътрешна стена ще бъде пригодена за заставане на яхти.
Източник: Черно море (27.12.2006)

Рибното пристанище в Бургас вече няма да обслужва кораби, които плават под либийски флаг в знак на съпричастност и несъгласие с постановените смъртни присъди на петте български медицински сестри и палестинския лекар. Решението ще остане в сила до издаване на справедлива присъда за българските медици, обясниха инициаторите. От морския град допълниха, че отказът да обслужват либийски кораби не е насочен към обикновените граждани на джамахирията. Пристанище Варна също подкрепи решението на пристанището в Бургас и няма да обслужва кораби под либийски флаг.
Източник: Пари (28.12.2006)

Предприятията, собственост на холдинга, вече са с едно повече, след като Химимпорт придоби 99% от капитала на варненската компания БМ Порт. Година и половина по-рано новозакупеното дружество спечели конкурса за концесионер на пристанищен терминал Леспорт. Той е част от пристанище Варна и според договора БМ Порт ще бъде концесионер за 35 г. Холдингът притежава значителни позиции в сектора на водния транспорт. В портфейла на холдинга влизат дялове от Българска корабна компания и Параходство Българско речно плаване. Сделката е резултат от заложеното в стратегията на холдинга разширяване на дейността и развитието на пристанищната инфраструктура, каза Александър Керезов, зам.-председател на управителния съвет на Химимпорт. Концесионен договор със стабилен инвеститор е добър шанс да развитие на не едно българско предприятие. В концесионната програма са залегнали определени обеми за инвестиции в рамките на тези 35 години, които ние ще изпълним и предполагам, ще преизпълним, каза още Керезов. Желанието ни е да превърнем пристанище Леспорт в модерен терминал за обработка на течни и насипни товари, все още е рано да се ангажирам с прогнози за конкретен размер на инвестиции, но във всички случаи ще направим инвестиции за над 100 млн. EUR, допълни той. След листването си на борсата Химимпорт стана едно от най-атрактивните за инвеститорите дружества. Нетната печалба на холдинга е в размер на 23 467 хил. лв. Нетекущите активи на дружеството надвишават 737 млн. лв., а собственият капитал надвишава 265 млн. лв. според консолидирания отчет на дружеството към 30 септември 2006 г. В петък бяха изтъргувани 28 437 акции на Химимпорт, като достигнаха до 8.31 лв. средна цена за акция, поскъпвайки с 1.22%.
Източник: Пари (15.01.2007)

Министерството на транспорта преговаря с Японската банка за международно сътрудничество (JBIC) за заем за изграждането на контейнерни терминали в пристанищата във Варна и Бургас. С изграждането на контейнерните терминали се приключва един важен етап от развитието на пристанищата Варна и Бургас. Проектът „" е основна част от стратегията за развитие на интермодалния транспорт в страната. Без този проект се обезсмисля изграждането на Интермодалния терминал в София, който вече е в процедура на проектиране и подготовка за търг за изпълнител, обясниха от ведомството на . В предпроектна фаза на проучване е и Интермодалният терминал в Русе, който е част от интермодалната връзка с контейнерния терминал в Пристанище Варна. Липсата на морски контейнерни терминали се отразява негативно върху външната търговия на страната и на конкурентноспособността на българските фирми, добавиха от транспортното министерство.
Източник: Монитор (16.01.2007)

Над 175 млн. евро ще отпусне Японската банка за международно сътрудничество (JBIC) за цялостното обезпечаване на инфраструктурния проект "Строителство на терминали за обработка на контейнери в пристанище Бургас и пристанище Варна". Това съобщи пресцентърът на министерството на транспорта. Планираното преместване на контейнерния терминал на пристанище Варна ще струва над 90 млн. евро. Още 65 млн. евро ще са необходими за изграждането на контейнерния терминал в Бургас. Около 15 млн. евро от кредита ще бъдат похарчени за консултантски услуги по двата проекта. Заемът ще бъде отпуснат в йени и при облекчени условия за погасяване, уточниха от ведомството. Така срокът за изплащането на частта, предвидена за строителни дейности, ще е 30 годни, а за консултантска дейност - 40 години при лихва 1.2. За проекта не може да бъде осигурено финансиране от фондовете на ЕС, уточниха от МТ. Причината за това е, че двете пристанища са останали извън проектите на министерството за привличане на средства от фондовете на съюза. С изграждането на двата контейнерни терминала приключва важен етап от развитието на пристанищата във Варна и Бургас. Проектът, който ще бъде финансиран от JBIC, е основна част от стратегията за развитие на интермодалния транспорт в България. Той е свързан и с изграждането на интермодалния терминал в София, за който вече е в ход процедура за избор на изпълнител. В предпроектна фаза на проучване е и интермодалният терминал в Русе, който е част от интермодалната връзка с контейнерния терминал на пристанище Варна. Двете пристанища във Варна и Бургас бяха посетени в средата на месеца от експерти на JBIC, които са подписали протоколите за изработване на технико-–икономически анализ на проекта, съобщиха от порт Варна. Окончателното решение за отпускането на заема обаче ще бъде взето едва през септември, когато ще се проведе заседание на управителния съвет на банката. От МТ уточняват, че решаващо за даване ход на процедурата за финансиране на проекта ще бъде изготвянето на цялостна оценка за въздействие върху околната среда. Според експерти от Министерството на околната среда и водите това няма да е проблем, тъй като последните няколко години ОВОС е изготвяна и за двете пристанища.
Източник: Дневник (27.02.2007)

Възможно е в проекта за реконструкцията на пристанище Варна-изток да бъде привлечен стратегически инвеститор. Това каза зам.-министърът на транспорта Юджел Атилла. Един от вариантите за привличането на частни инвестиции са т.нар. проджект дружества, които след изпълнението на проекта, за който са били създадени, могат да поемат функциите на концесионер на публична държавна собственост, каквато е варненското пристанище, допълни той. В момента в министерствата на финансите и транспорта усилено се работи върху проект за законодателни промени, които да направят възможно държавното акционерно дружество "Пристанище Варна" или държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" да партнират на компании от частния сектор в проекта за цялостна реконструкция на пристанище Варна-изток. "В момента единствената възможност за установяването на партньорски отношения между държавата и частния сектор е концесията, каза Атилла. В същото време обаче съществуват солидни законови и нормативни ограничения "Пристанище Варна" ЕАД да кандидатства за концесия на публична държавна собственост". Според него една от възможностите за установяване на партньорски отношения между държавата и частен инвеститор е след като изпълни на зелено инвестицията, предвидена в проекта, компанията му да получи правата на пристанищен оператор. Според плановете след преместването на пристанище Варна-изток във Варненското езеро на сегашното му място да бъде построено ново яхтено пристанище и пасажерски терминал, както и зона за развлечения и почивка. "Компаниите, организиращи круизни плавания по света, бележат сериозен ръст през последните години, казва изпълнителният директор на пристанището Данаил Папазов. Недопустимо е порт Варна да не разполага с инфраструктура за посрещане на този сегмент от туристите." В момента вариантите за преместване на пристанището и строителството на нов контейнерен и зърнен терминал са зоната пред старата жп гара във Варна и на северния бряг на Варненското езеро край с. Казашко. Друг дискутиран вариант предвижда бъдещият контейнерен терминал на новото пристанище да бъде изграден на брега край ромския квартал "Максуда".
Източник: Дневник (06.03.2007)

Ново пристанище с контейнерен терминал ще бъде изградено във Варна. То ще се намира на северния бряг на Варненското езеро, съобщи вчера транспортният министър Петър Мутафчиев. До края на март България ще поиска 100 млн. долара кредит от Японската банка за възстановяване и развитие. Целият проект за преместване на порт Варна и изграждането на атракционна зона на брега ще струва около 500 млн. евро. Така морската ни столица ще се превърне в Барселона, където след преместване на порта бе изградена супермодерна зона за почивка, обясни шефът на общинския съвет Борислав Гуцанов. Освен пари българската страна започва да търси и водещи световни архитекти, каза Гуцанов. Преместването на порта трябва да стартира още до края на 2007 г., защото губим позиции на пазара, заяви шефът на пристанището Данаил Папазов. На конкурентния румънски порт в Констанца се обработват 1,1 млн. т товари годишно, а във Варна едва 100 хил. т.
Източник: Стандарт (20.03.2007)

Италианската компания Коеклеричи / Coeclerici /, специализрана в корабоплавателната дейност, логистиката и търговията със суровини възнамерява да открие свое представителство на Пристанище Варна. Новината бе съобщена във връзка с откриващия в града семинар "Иновативни решения за Пристанище Варна". В него участват президента на италианската компания "Лигурия интернешънъл" - Франко Априле, директорите на пристанищата в Одеса, Констанца, Бургас и Русе, както и представители на български компании, работещи в сферата на тежката промишленост, енергетиката и металургията в България.
Източник: Монитор (22.03.2007)

Контейнерният терминал на пристанище Варна измести магистрала „Черно море“. Изборът е между преместване на пристанище Варна и изграждането на магистрала „Черно море“. Избираме първото, заяви във Варна министърът на транспорта и съобщенията Петър Мутафчиев. Той присъства на поредното обществено обсъждане на съдбата на варненското пристанище и изграждането на нов контейнерен терминал до квартал „Максуда“. Във форума участва изпълнителният директор на порта кап. Данаил Папазов, представители на екипа, разработващ общия устройствен план на Варна, заинтересувани лица. Трябва да бъде утвърден Генералният план на пристанище Варна. Веднага след това ще последва оценка на въздействието на околната среда. Ясно ще отговорим и на Японската банка за възстановяване и развитие, където сме заявили, че искаме паричен заем за реализиране на проекта, каза Мутафчиев. Според министъра това е последната възможност да стартира изграждането на терминала. Мутафчиев категорично отказа да коментира предварително размера на кредита. Плановете предвиждат преместване на пристанище Варна-изток навътре във Варненското езеро и изграждане на нов контейнерен терминал. Според кап. Данаил Папазов и представителите на морския бизнес терминалът трябва да се изгради под варненския квартал „Максуда“ Дълбочината на водата е подходяща, част от необходимата жп инфраструктура е изградена. Към терена няма претенции от физически или юридически лица. Минимум 800 метра са необходими за изграждане на контейнерен терминал и около 300 метра за зърнен. За реализацията на проекта е необходимо да се извоюва земя от морето. До края на годината трябва да стартира строежът, настояха представителите на морския бизнес.
Източник: Строителство Градът (26.03.2007)

Италианската компания "Коеклеричи" (Coeclerici) планира да построи самоходна платформа в пристанище Варна, която да облекчи товарите в открито море. За целта фирмата търси стратегически партньор, който оперира в порта. Ако бъде намерен такъв, платформата може да се построи за 11 месеца, а инвестицията в съоръжението ще бъде на стойност 21 млн. долара. Това обяви Матур Санджиев от отдел "Развитие на нови проекти" към "Коеклеричи". На първото си представяне във Варна компанията проведе семинар на тема: "Коеклеричи" – иновативни решения за пристанище Варна". "Коеклеричи" работи на българския пазар от 2000 г., като засега оперира на пристанище Бургас чрез плаващия терминал "Бул Креми 1". Съоръжението е съвместна инвестиция на "Кремиковци" и "Коеклеричи лоджистик", представителството на компанията у нас. То позволява доставките на суровини да бъдат извършени с по-големи кораби и разтоварени частично, преди да влязат в пристанището. Около 150 прехвърляния са направени за шест години с баржата на "Коеклеричи", заяви маркетинг мениджърът на пристанище Бургас Иван Иванов. По-големият обем на една доставка намалява значително транспортните разходи. Икономическият ефект от оперирането с "Бул Креми 1" за "Кремиковци" е от 2 до 4 млн. долара годишно, заяви Матур Санджиев. Компанията разделя както разходите, така и икономиите с клиентите си. Потенциален партньор във Варна италианците виждат в лицето на ТЕЦ "Варна", която извършва големи по обем доставки на въглища. Изпълнителният директор на ТЕЦ "Варна" Иван Бъчваров заяви, че дружеството оперира с 55 000-тонни кораби, които влизат в пристанището и не им е необходимо претоварване. "Пристанище Варна" ЕАД работи ежедневно с по около 70 договора с оператори, които се занимават с морски транспорт. Портът оперира с над 100 вносители и износители, над 50 агента, 60 спедитори, около 30 линейни агенти и 20 контейнерни линии, съобщи директорът "Експлоатация" на държавната фирма. Най-голяма част – 74% от товарите, които минават през пристанището, са насипни. Ще проучим някои елементи на логистиката в Черно море, за да видим как може да се намесим тук и да намалим разходите, каза Матур Санджиев.
Източник: Дневник (28.03.2007)

Министърът на околната среда и водите Джевдет Чакъров е наредил да се извърши оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС) на района на Варненското и Белославското езеро, където се предвижда да се премести пристанището в морския град. В. Пари алармира още преди половин година, че общинският съвет се опит­ва да стартира проекта по преместването на варненския порт, без да има такава оценка. Според източници на вестника местната управа се позовавала на стара ОВОС, за да започне по-бързо процедурата по новото разположение на пристанището. В края на 2006 г. архитектурната комисия във варненския общински съвет реши пристанището да бъде преместено в областта Максуда. Целта е портът в морската столица да бъде разширен, като се изградят два контейнерни терминала. Разпореждането на министър Чакъров ще забави проекта, но ще даде отговор дали мястото за новото разположение на варненския порт е подходящо. Идеята за преместването на пристанище Варна е на настоящия екип на транспортното министерство. Неотдавна стана ясно, че се планира портът да бъде отдаден на концесия. Към него проявявали интерес белгийски фирми. Предвиждаше се за изграждането на един контейнерен терминал в порт Варна и на един в порт Бургас държавата да осигури заем от Япония в размер на 180 млн. ЕUR. Според запознати обаче процедурата по тегленето на този кредит още не е задействана, което означава, че скоро няма да се стигне до строителство на терминалите.
Източник: Пари (07.06.2007)

Варненският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231 ТЗ с решение от 30.III.2006 г. по ф. д. № 6382/94 вписа промяна за "Леспорт" - ЕАД: заличава като член на съвета на директорите Димитър Стоянов Савов; вписва като член на съвета на директорите Тодор Георгиев Хайдутов.
Източник: Държавен вестник (12.06.2007)

Неподлежащите на концесиониране собствени активи на държавното дружество "Леспорт" ще се влеят в "Пристанище Варна" ЕАД, става ясно от бюлетина на Комисията за защита на конкуренцията. Уведомлението за това е постъпило в КЗК преди седмица, а заинтересуваните от планираната сделка и въздействието, което тя може да окаже върху ефективната конкуренция на пазара на пристанищни услуги в страната, имат 7-дневен срок да внесат становищата си в деловодството на комисията. Договорът с концесионера на пристанище "Леспорт" обхваща само активи, които са публична държавна собственост, припомни за в. "Черно море" директорът на дирекция "Концесии" в Министерството на транспорта Георги Тодоров. Едноименното държавно дружество обаче притежава и някои собствени активи, включително и пари по сметки, които с решение на принципала му ще се влеят в "Пристанище Варна" ЕАД. Според Георги Тодоров за собственика и на двете търговски дружества - държавата, този вариант е по-приемлив в сравнение с ликвидацията на изпразненото от съдържание дружество "Леспорт" ЕАД.
Източник: Черно море (02.07.2007)

През първата половина на годината пристанище Варна e превозило 500 хил. тона товари по-малко от същия период на предходната година. Това съобщи изпълнителният директор на порта Данаил Папазов. Според него спадът се дължи на това, че досега не е натоварен нито един кораб със зърно за износ. Папазов уточни, че при останалите товари традиционно обработваните количества са запазени при отчитане дори на известно повишение. Причината за това, че от страната не се изнася зърно и че цените тук и на външния пазар са изравнени и експортът не би бил рентабилен, обясни Емил Райков, председател на надзорния съвет на "Кристера" АД. Дружеството е един от основните производители на хлебна пшеница в Североизточна България. "В момента цената на тон хлебно зърно на международните пазари е около 170 евро. Приблизително същата е цената и на вътрешния пазар. В началото на тазгодишната жътвена кампания цената на зърното при производителите беше около 300 - 320 лв. за тон. Когато към нея се прибавят транспортните разходи и печалбата на търговеца, цените у нас и в чужбина се изравняват", допълни Райков. По предварителни данни от Kонсултативния съвет по зърното към Министерството на земеделието и горите (МЗГ) тази година в национален мащаб реколтата няма да надхвърли 2.5 млн. тона. Това количество е достатъчно, за да подсигури зърнения баланс на страната, уверяват от МЗГ. Според Емил Райков обаче сериозният дисбаланс в цените е предизвикан от нестабилния пазар на зърнени култури в района на черноморския басейн. "От месец и половина Украйна, която е сериозен участник на пазара в региона, е забранила износа на пшеница. Това е сериозна причина за поскъпване на хлебното зърно", смята Райков. Преди дни "Пристанище Варна" ЕАД и "Леспорт" ЕАД информираха в специално писмо Комисията за защита на конкуренцията, че планират да осъществят концентрация на стопанските си дейности. Това ще стане чрез вливане на "Леспорт" в "Пристанище Варна" ЕАД. Двете компании искат КЗК да извърши оценка на концентрацията и да се произнесе с решение, тъй като планираното сливане може да засегне пазара на пристанищни услуги у нас. "Леспорт" е пристанище за обществен транспорт с национално значение за обработка на генерални, насипни и ро-ро товари. Концесията за стопанисване и експлоатация на пристанищния терминал "Леспорт-Варна" в продължение на 35 години беше спечелена от дружеството "БМ порт", контролирано от "Химимпорт".
Източник: Дневник (04.07.2007)

Транспортното министерство все още обмисля къде най-напред да бъде построен контейнерният терминал - във Варна или в Бургас. Първоначалното решение предвиждаше той да бъде изграден в района на варненското пристанище, след като то бъде преместено. Според източници на вестника обаче в момента надделявала идеята терминалът да се построи първо в Бургас, а по-късно във Варна. Страната ни преговаря с японското правителство за отпускането на кредит от около 180 млн. EUR за изграждането на два контейнерни терминала. Консултанти от Японската банка за международно развитие, която финансира проекта по разширяването на пристанище Бургас, са започнали проучване къде е най-подходящото място за изграждането на подобен обект. Експерти твърдят, че принципно бургаският залив, особено след извършеното удълбочаване на подходния канал, е по-подходящ. Според запознати битката между фирмите, които обслужват морския бизнес в двата града, да убедят японците в своите предимства вече е започнала. Реално нашите пристанища ще може да приемат контейнери до 7 хил. т, каквито на този етап е възможно да влизат в Бургас. Според специалистите варненският порт може да пропуска кораби с далеч по-малък обем на контейнерите - между 2.5 и 3 хиляди тона. В същото време в морската столица е задвижена процедурата по преместването на пристанището и се разчита, че след реализацията на проекта, ще се увеличи рязко товарооборотът през варненския порт. Скептиците предупреждават, че първо трябва да бъде завършена реконструкцията и на двете черноморски пристанища.
Източник: Пари (06.07.2007)

Проектът за преместването на контейнерния терминал от пристанище Варна-изток и преобразуването на порта в атракционна зона с яхтена марина ще стартира в края на годината. Тогава ще бъде направена първа копка на новия терминал под варненския квартал "Максуда", съобщи председателят на общинския съвет в града Борислав Гуцанов. До 45 дни трябва да завърши процедурата по оценка въздействието върху околната среда (ОВОС), която се прави в момента по проекта, съобщи изпълнителният директор на "Пристанище Варна" кап. Данаил Папазов. По думите му стойността на новия терминал ще надхвърли 100 млн. евро, а изграждането му ще отнеме около 36 месеца. Възвращаемостта на инвестициите е повече от 10 години, но ефектът върху икономиката като цяло ще бъде огромен, каза кап. Папазов. Целта ни е през Варна да минат коридорите 7, 8 и "Трасека", заяви Гуцанов. Договарянето на финансирането по проекта ще започне най-рано през септември. Работна група начело с председателя на общинския съвет замина за Генуа и Барселона, където ще бъде проучен опитът при строителството и финансовото обезпечаване на подобни проекти. Превръщането на Варна-изток в атракционна зона ще погълне не по-малко от 500 млн. евро инвестиции, смята Гуцанов. Той не изключва и срещи с архитектурни бюра в Генуа относно визията на пристанището. Най-важното обаче е да се уточни как е трансформирана публичната държавна собственост и каква е ролята на общината и бизнеса при осигуряването на средствата, каза кап. Генов. По думите му проектът ще промени изцяло визията на Варна.
Източник: Дневник (19.07.2007)

КЗК разреши концентрация на стопанска дейност, която ще се осъществи чрез вливане на “Леспорт” ЕАД в “Пристанище Варна” ЕАД. Към настоящия момент “Леспорт” ЕАД не функционира като пристанищен оператор и не използва съответния пристанищен терминал. Проучването на комисията, ръководена от Петко Николов е установила, че предстоящата концентрация няма да промени пазарните позиции на “Пристанище Варна” ЕАД и не би могла да навреди на ефективната конкуренция в сектора.
Източник: Монитор (03.08.2007)

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) разреши на държавното дружество “Леспорт” ЕАД да се влее в “Пристанище Варна” ЕАД, съобщиха в четвъртък от КЗК. От Министерството на транспорта уточниха, че става въпрос за прехвърляне на активите за държавното търговско дружество – пристанищен оператор “Леспорт”, чието съществуване се обезсмисля след отдаване на порта на концесия. Територията на варненското пристанище “Леспорт” беше отдадено на концесия в средата на 2005 година на “БМ Порт” АД, но новият собственик влезе по-късно в управлението на порта, защото изборът беше обжалван от другите кандидати. Държавното дружество има натрупани финансови средства и притежава дълготрайни материални активи, които чрез вливането ще се ползват от оператора на пристанище Варна.
Източник: Медия Пул (03.08.2007)

Три нови кораба ще поръча параходство "Български морски флот" на "Булярд". Договорът ще бъде подписан днес във Варна в присъствието на премиера Сергей Станишев. На церемонията ще присъстват и министрите на икономиката и на транспорта Петър Димитров и Петър Мутафчиев. С истински стрели по вода ще се снабди "Морска администрация"-Варна в близките месеци. На Морска гара вече е пристигнал полски катер "Паркър 9000 Балтик". Той развива 36 възела, равни на 70 км/ч. Ведомството ще получи още пет катера от същия тип и два големи. Цената на съдовете за търсене и спасяване на бедстващи кораби в открито море е 1,8 млн. евро, съобщи директорът на "Морска администрация" кап. Николай Апостолов.
Източник: Стандарт (16.08.2007)

Варненският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 251, ал. 4 ТЗ съобщава, че провереният и приет от общото събрание на акционерите годишен счетоводен отчет за 2005 г. на "Пристанище Варна" - ЕАД, по ф. д. № 2107/96 е представен в търговския регистър.
Източник: Държавен вестник (12.10.2007)

През 2008 г. с държавни заеми и гаранции за 745 млн. евро ще започне реализирането на два инфраструктурни проекта. Правителството реши държавна гаранция за кредит от 600 млн. евро да бъде издадена за инвестиционния проект за АЕЦ „Белене”. С държавен заем за 145 млн. евро ще стартира изграждането на терминал за обработка на контейнери на пристанищата Бургас-запад и Варна-изток. Предвижда се заемът с държавна гаранция за АЕЦ „Белене” да бъде предоставен от ЕВРАТОМ и Европейската инвестиционна банка. Получател ще е Националната електрическа компания ЕАД.
Източник: Банкеръ (19.10.2007)

Варненският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 261 ТЗ с решение от 29.Х.2007 г. по ф. д. № 6382/94 вписа промяна за "Леспорт" - ЕАД: вписва вливане на "Леспрот" - ЕАД, в "Пристанище Варна" - ЕАД, и прекратяване без ликвидация при условията на универсално правоприемство.
Източник: Държавен вестник (20.11.2007)

Варненският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231 и 261 ТЗ с решение от 25.Х.2007 г. по ф. д. № 2107/96 вписа промени за "Пристанище Варна" - ЕАД: вписва вливане на "Леспорт" - ЕАД, в "Пристанище Варна" - ЕАД, което в качеството му на универсален правоприемник поема всички активи, пасиви, имуществени права и задължения и продължава предмета му на дейност; вписва увеличаване капитала на дружеството от 6 464 114 лв. на 8 493 571 лв., разпределен в 8 493 571 поименни акции с номинална стойност 1 лв. всяка, чрез издаване на нови 2 029 457 поименни акции с право на глас и номинална стойност 1 лв.; вписва изменения в устава на дружеството.
Източник: Държавен вестник (20.11.2007)

Летище София работи нормално и няма анулирани полети. Видимостта е нормална в зимни условия. Летище Пловдив също работи, метеорологичната обстановка позволява излитане и кацане на самолети. Летищата във Варна и Бургас са затворени заради мъгла. Това съобщиха от пресцентъра на Министерство на транспорта. Железопътните превози се осъществяват в нормална обстановка, в условия на намалена видимост. Някои пътнически влакове се движат със закъснения. Пристанище Варна е затворено от 22.00 часа снощи заради гъста мъгла. Пристанище Бургас е отворено Ледоходът към 7.30 часа по река Дунав е 60% при Оряхово; 70 % при Лом; 30% при Свищов и Русе; 10% при Силистра; 50% при Видин. Пристанищен комплекс Русе, Фериботен комплекс Видин – Калафат и пристанище Видин работят нормално в зимни условия. Пристанищата в Лом, Оряхово, Сомовит, Свищов и Силистра също работят при нормална видимост.
Източник: Агенция Фокус (16.01.2008)

"Пристанище Варна" ЕАД ще обособи отделен вход за контейнерни автоплатформи на порт Варна-запад, съобщи изпълнителният директор Данаил Папазов. В началото на март ще започне разширяването на сегашния товарен портал и изграждането на компютърен център с нов софтуер за обработването на контейнерите. Автоплатформите ще бъдат насочвани още от входа къде да разтоварят. Системата, която е дело на екипа програмисти в пристанището, се оценява като най-добрата в Европа. Тя ще позволява непрекъсната онлайн връзка между порта и спедиторите, митницата, граничен контрол, контейнерните оператори.
Източник: Дневник (22.01.2008)

Печалбата на Параходство "Български морски флот" (БМФ) се е увеличила с 16.3 млн. лв. до 35.1 млн. лв. през миналата година, сочи отчет на транспортното министерство. Увеличената печалба се дължи на навлата на корабите, работещи на тайм-чартър и на местния пазар, както и на влизането в експлоатация на новите кораби "Пирин" и "Стара планина". През миналата година са превозени повече контейнери. Приходите са се увеличи с 8 млн. лв., а персоналът преди продажбата на параходството е намален с около 3%. Агенцията за приватизация (АП) удължи срока за подаване на оферта за приватизацията на дружеството на единствения кандидат - консорциума "Кей Джи маритайм шипинг", до 19 февруари. Държавата продава 70% от акциите на компанията. Останалите кандидати бяха индийската компания "Ескар шипинг енд лоджистик лимитед" и гръцката " Чартуърлд шипинг корпорейшън", но не покриха изискванията на конкурса. Министър Мутафчиев отбеляза, че държавата ще получи своя дял от печалбата преди приватизацията на дружеството. Летищата отчитат печалба от 21 млн. лв. за миналата година, като най-печеливше се оказва софийското. Финансовият му резултат за миналата година обаче е намалял с 8.6 на сто до 20.7 млн. лв. в сравнение с 2006 г. На фона на печалбата на летищата пристанищата във Варна и Бургас отбелязват спад в приходите с около 10% заради по-малкия обем на зърнените храни, които са обработили. Печеливши са портовете в Русе, Лом и Видин. Товарите са намалели с 28%, като най-големият спад отчита русенското пристанище. БДЖ отчита печалба от 10 млн. лв., което се дължи основно на приходите от продажби на имоти. Товарите, превозени от държавната компания, са спаднали с 4.8%. Изпълнителният директор на превозвача Олег Петков обясни, че за последните месеци на миналата година са намалели поръчките от "Кремиковци" и има отлив на големите клиенти към частните компании. Превозените пътниците също са по-малко в сравнение с 2006 г. НК "Железопътна инфраструктура" отчита с 12 млн. лв. по-голяма загуба - до 72 млн. лв., в сравнение с 2006 г.
Източник: Дневник (29.01.2008)

Япония иска да финансира разширяването на пристанища в България, съобщава днес австрийското електронно издание “Боман”. С 370 млн. долара ще бъдат разширени товарните пристанища в Бургас и Варна. Тези средства ще бъдат предоставени от Япония. Двете пристанища искат да увеличат ролята си на товарни терминали в Черно море. Досега Япония е предоставяла кредити в размер на 840 млн. долара за различни икономически проекти в България.
Източник: Агенция Фокус (07.02.2008)

Японското правителство отпуска 235 млн. евро заем на България за изграждане на терминали за обработка на контейнери на пристанищата "Варна-изток" и "Бургас-запад". Това стана ясно вчера от среща на посланика на Япония у нас Цунехару Такеда с министъра на външните работи Ивайло Калфин. Заемът се отпуска от Японската банка за международно сътрудничество, а проектът се предвижда да приключи през 2015 г.
Източник: Сега (12.02.2008)

Ро-ро корабите ще оперират по новата морска линия между Варна и пристанище Кавказ, като пробният курс ще бъде факт до края на март. Това съобщи изпълнителният директор на "Пристанище Варна" ЕАД Данаил Папазо. Потенциалът на фериботната линия към Кавказ е огромен, тъй като във Варна могат да се сменят колелата на вагоните между европейския и руския стандарт, уточни Данаил Папазов. В Хамбург за целта се прави ръчна промяна на междуосовото разстояние на руските вагони.
Източник: Дневник (14.02.2008)

Със средства от Японската банка за международно сътрудничество (JBIC) ще се изградят нови контейнерни терминали на пристанища Варна и Бургас. Правителството упълномощи министрите на транспорта и на финансите да проведат преговори по проекта на споразумение за заем от финансовата институция. Кредитът ще бъде за до 226 144 хил. евро или 36,932 млрд. йени. Те ще бъдат за изграждане и драгажни работи на двата терминала, консултантски услуги и др. Заемът е за 25 години със 7-годишен гратисен период. Лихвеният процент е 1,4 на сто годишно. През последните 5 г. се наблюдава значително нарастване на контейнерните товари през пристанищата и това налага изграждането на модерни терминали във Варна и Бургас. С построяването им ще се улесни транзитът на стоки по европейските транспортни коридори. Очаква се с реализирането на проекта да бъдат разкрити около 450 работни места в Бургас и още 550 във Варна. Националното съфинансиране по проекта е 108 292 хил. евро.
Източник: Застраховател (06.03.2008)

“Кремиковци” готви екшън план за изход от кризата “Кремиковци” обсъжда екшън план за излизане от кризата, стана ясно след последното заседание на Управителния съвет на дружеството. Схемата предвижда клиенти на комбината да открият акредитивни плащания към НЕК, “Булгаргаз” и БДЖ срещу реализация на готова продукция. В момента “Кремиковци” е затрупан с метал, който не може да бъде реализиран, тъй като БДЖ отказва да вози товарите му. Тонове суровина за комбината чакат на пристанищата в Лом и Бургас. “Кремиковци” няма пари да плаща и на “Булгаргаз”, затова работи на минимални обороти. Въпросът е час по-скоро да бъде постигнато споразумение между заинтересуваните страни, коментира зам.-министърът на икономиката Нина Радева. Според информирани досега комбинатът е работил предимно с английската компания “Стемкор”. Тя, от една страна, е осигурявала суровини за завода, от друга, е реализирала готовата продукция. “Стемкор” е извършвала и плащанията към НЕК, БДЖ и “Булгаргаз”. Много често обаче преводите се бавели, което предизвикваше напрежение.
Източник: Труд (07.03.2008)

Министерството на транспорта очаква като като цяло пристанищата да отчетат положителен финансов резултат за 2007 г., но същия е намален с 5.491 млн. лв. в сравнение с предходната година. С печалба ще приключат пристанищните комплекси Русе и Лом и пристанище Видин. Обработени са общо 15.146 млн. тона товари, което е с 28,8 % по-малко от предходната година, като най-голям е спада в „Пристанищен комплекс Русе" (отпадане на пристанище Свищов) и пристанищата Бургас и Варна. През отчетния период се очаква реализираните от пристанищата приходи да бъдат общо с 10.499 млн. лв.(10,13 %) по - малко, в сравнение с 2006 г. в резултат на спада на приходите в пристанище Варна - от намаления товарооборот (основно поради по-малкия обем на подадените за обработка зърнени храни) и пристанище Бургас - поради намаления товарооборот и увеличението на разходите. Средносписъчният брой на персонала е намален най-много в „Пристанищен комплекс Русе" - с 11,96 %, а средната работна заплата е нараснала с най-голям темп в Пристанище Видин - 68 % и в Пристанище Бургас - с 32 %.
Източник: RuseInfo.net (10.03.2008)

Варненският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231 ТЗ с решение от 16.III.2007 г. по ф. д. № 6382/94 вписа промени за "Леспорт" - ЕАД: заличава като член на съвета на директорите Тодор Георгиев Хайдутов; вписва като член на съвета на директорите Димитър Николов Павлов.
Източник: Държавен вестник (14.03.2008)

Ноти узаконяващи отпускането на заем за България, който ще помогне за реализацията на контейнерни терминали на пристанищата във Варна и Бургас, размениха днес министърът на външните работи Ивайло Калфин и посланикът на Япония у нас Цинехару Такеда. С реализацията на новия проект България ще увеличи значително своята конкурентоспособност, като засилените транспортни потоци през страната ни ще й позволят да използва по-успешно своето стратегическо географско положение, подчерта Ивайло Калфин. Заемът, на стойност почти 230 млн. евро, е по линия на Японската правителствена помощ за развитие – ODA. Към 2015 г. се очаква обемът на контейнерния превоз през страната ни да нарасне 4 пъти, а през последните две десетилетия японската помощ за България възлиза на 1,2 млрд.долара. Част от тази помощ са преференциалните заеми от Японската банка за международно сътрудничество насочени към изграждане на важни инфраструктурни проекти в България, на обща стойност около 400 млн. долара. Посланик Такеда изрази надежда, че новият проект ще допринесе за устойчив икономически растеж на България чрез ефикасно транспортиране на стоки и ще се превърне в един от символите на приятелските отношения между Япония и България.
Източник: Insurance.bg (28.03.2008)

Срокът за въвеждане в експлоатация на новите контейнерни терминали във Варна и Бургас е октомври 2014 г., съобщи министърът на транспорта Петър Мутафчиев. Проектите, за които се говори от години, ще бъдат финансирани от Японската банка за международно сътрудничество JBIC. Нотата за предоставяне на заема по линия на японската правителствена помощ за развитие - ODA, беше подписана на 28 март. Размерът му е 226.140 млн. евро, като по-голямата част от парите са предназначени за Бургас. До 19 май България и Япония трябва да подпишат окончателното споразумение, а до края на юни документът трябва да бъде ратифициран от кабинета.
Източник: Дневник (02.04.2008)

Пристанище Варна обяви обществена поръчка за ремонта и реконструкцията на сградата на яхтклуба в района на Морската гара. За извършването на дейностите има утвърден от дружеството инвестиционен проект за архитектурна, ВиК и вътрешна електрическа инсталация, както и обяснителни записки, спецификации на материали, количествени сметки, чертежи и др. Пристанище Варна прогнозира възлагането на допълнителни видове работи в рамките на до 10% от общата стойност на поръчката. Срокът за изпълнението е три месеца от сключването на договора с избрания изпълнител.
Източник: Дневник (10.04.2008)

Във Варна може да бъде изграден още един нов контейнерен терминал, каза изпълнителният директор на "Пристанище Варна" Данаил Папазов. Той бъде разположен на площадка на бившето Управление за поддържане на морските канали и акваторията на пристанищата (УПМКАП). Теренът е 20 дка и се намира в островната зона на канал 1, който свързва Варненското езеро с морето. Значимо предимство на терена е това, че се намира преди Аспаруховия мост. Така контейнеровозите, които ще акостират там, няма да се съобразяват с ограничението на еърдрафта (въздушния просвет) под моста. Сега той е 41.5 метра. Тази височина обаче ограничава достъпа на големите контейнеровози с висока надстройка до сегашното пристанище Варна-запад или до новия терминал, чието строителство ще бъде финансирано от Японската банка за международно сътрудничество (JBIC).
Източник: Дневник (16.04.2008)

Печалбата на Пристанище Варна за първите три месеца на тази година е най-високата в последните няколко години – 180 000 лева, посочи изпълният директор на варненския порт Данаил Папазов. С 33 процента е нараснал контейнерният товарооборот на Пристанище Варна за периода януари-март тази година в сравнение със същия период на миналата година. С близо 65 % се е увеличил контейнерният товарооборот само на Пристанище Варна-запад, съобщи пистанищният шеф. Ръстът се дължи на натовареността на румънското Пристанище Констанца, което не може да поеме огромния трафик в Черно море. “Задръстено” е и пристанището в Солун, обясни Папазов. Засилва се вносът на автомобили и мотоциклети "втора ръка" от Съединените щати. Увеличил се и вносът на части за ветрогенератори и други машинни части. До две седмици порт Варна ще се сдобие с още един контейнерен товарач, с който броят им ще нарастне на шест. Догодина ще бъде доставен и нов мобилен кран, съобщи още Папазов.
Източник: Дарик радио (18.04.2008)

Порт Варна ще строи логистичен парк "Пристанище Варна" ЕАД ще инвестира 11 млн. лв. в изграждането на логистичен център. Това съобщи директорът на дружеството Данаил Папазов. Комплексът ще се намира в района на пристанище Варна-запад, поясни Папазов. Проектът предвижда освен изграждането на нови съоръжения да бъдат реконструирани и две от съществуващите сгради. Те ще бъдат пригодени за закрити складове, в които ще се извършват товаренето и разтоварването на контейнери. "До момента в изграждането на подземната инфраструктура на бъдещия логистичен парк са вложени около 1.5 млн. лв., съобщи Папазов. Проектът е разработен от екип специалисти на "Пристанище Варна" ЕАД. Едната от двете сгради, които предстои да бъдат реконструирани и оборудвани като специализирани складови помещения, е бившата пералня на пристанището, която при проектирането си е била най-голямото подобно съоръжение в Югоизточна Европа. Още от откриването си обаче тя е работила само на загуба", каза Данаил Папазов. Втората сграда, която предстои да бъде преоборудвана в помещение за товарене и разтоварване на контейнери, е столовата на пристанището, която също не работи от години. Според проекта в процеса на реконструкция от двете сгради ще бъдат запазени само външните стени.
Източник: Дневник (12.05.2008)

1 млн. лв. ще бъдат вложени за мащабна реконструкция на кея във Варна, съобщи изпълнителният директор на "Пристанище Варна" ЕАД Данаил Папазов. С около 150 хил.евро ще бъде закупен специален понтонен пристан с места за близо 40 най-луксозни яхти. На платформата ще има ток, вода, интернет и кабелна телевизия. Местата за малките плавателни съдове, които акостират на кея, ще бъдат увеличени от 50 на 80. На морска гара ще има ресторант от веригата Хепи и модерен пиано бар. Варна се стяга за голямата международна регата "Къти Сарк" в 2010 г.
Източник: Стандарт (29.05.2008)

Държавата предоставя безвъзмездно терените на сегашното пристанище Варна-изток за изграждане на градска среда за широко обществено ползване. Това се посочва в подписания в морската столица меморандум между правителството и община Варна. Документът предвижда съвместни действия на правителството и на общината за превръщането на територията на сегашното пристанище в зона за отдих. Подписи под споразумението положиха министрите на транспорта Петър Мутафчиев и на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов. От страна на общината документът бе парафиран от кмета Кирил Йорданов и общинския председател Борислав Гуцанов. На церемонията присъства премиерът Сергей Станишев. По силата на меморандума община Варна получава от държавата кейовите места от 1 до 5 заедно с прилежащата им земя с обща площ от над 152 000 кв.м., както и ул.”Вълноломна” за изграждане на градска среда за рекреационни, търговско-делови, културно-развлекателни и други нужди на общината след преместване на контейнерните терминали.
Източник: Дарик радио (24.07.2008)

През втората половина на август в пристанище Варна ще бъде доставен нов кран с товароподемност 105 т., каза изпълнителният директор Данаил Папазов. Инвестицията е 2,930 млн. евро, като част от средствата за покупката са собствени. Остатъкът е осигурен чрез кредит от SG Експресбанк. Съоръжението е изцяло ново и е с марка "Готвалд". Мобилният кран ще бъде предназначен за работа на пристанище Варна-запад. Той може да се използва за товаро-разтоварни дейности на всякакъв вид товари - от контейнери до насипни. Целта на инвестицията обаче е с крана да се обработват предимно контейнери, а вероятно и 100- и 200-тонни палети - транзитни товари на "Бритиш петролиум" (BP). От декември 2005 г. Варна е разпределителен (хъб) порт на компанията за съоръжения за петролопроводите на BP в Каспийско море. Това ще бъде вторият мобилен кран на порта след крана с товароподемност 104,3 т., купен на лизинг от същата фирма през април 2005 г. Новата придобивка ще доведе до ускоряване на процедурата за обработката на контейнери. Така и времето за престой на контейнеровозите също ще бъде намалено значително. Този показател е решаващ в 70 на сто от случаите при привличането на товари. В момента на Варна-запад се правят по 800 движения на денонощие и все по-често акостират големи контейнеровози с по около 2500 TEU, коментира Папазов.
Източник: Дневник (01.08.2008)

Над 350 хил. т е изнесеното до момента зърно от нова реколта през пристанище Варна, съобщи изпълнителният директор Данаил Папазов. Очакванията са експортът да достигне 1 млн. т, тъй като пиковите моменти в търговията продължават обичайно до края на септември. Заради сушата и лошата зърнена реколта през миналата година бяха изнесени малко повече от 250 хил. т зърно. Освен пшеница и ечемик тази година за първи път има и износ на рапично семе. Количеството е около 18 хил. т. Традиционно България изнася зърно най-вече за Испания, Италия, Турция и страните от Магреба - Алжир, Тунис, Мароко. Наскоро Международният съвет по зърното обяви, че европейската реколта ще надхвърли 290 млн. тона, а в България се очаква продукция около 5.8 млн. тона. Данни на българското Министерство на земеделието и храните сочат, че за обезпечаване на зърнения баланс на страната са нужни около 2.5-2.6 млн. т хлебна пшеница. За момента обаче трудно може да се каже каква част от изнесената реколта е с хлебопекарни качества. По документи изнасяме както хлебно, така и фуражно зърно, посочи Папазов. Председателят на регионалния съюз на хлебопроизводителите и сладкарите във Варна Иво Бонев пък посочи, че въпреки рекордните добиви от декар близо 90 на сто от пшеницата не отговаря на изискванията по БДС и реално е фуражна. Междувременно в средата на юли Европейската комисия препоръча да се въведат вносни мита за жито от страни извън ЕС. При лошо качество на пшеницата и износ от българските зърнопроизводители все още не е ясно дали това ще се отрази на пазара у нас. Сега според думите на Бонев цената на качествената хлебна пшеница е около 330-350 лв./тон, а на фуражната около 220 лв./тон. В същото време на международните пазари цената на зърното е около 165 евро.
Източник: Дневник (04.08.2008)

Унгарски фирми имат интерес към местенето на порт Варна Унгарски фирми искат да участват в реализацията на проекта за преместване на "Пристанище Варна-изток", стана ясно след среща между кмета на морската столица Кирил Йорданов и посланика на Унгария у нас Юдит Ланг. Дипломатът изтъкна, че страната му има голям опит в реализацията на големи инфраструктурни проекти, с който може да подпомогне Варна, съобщава БНР. Според идея, лансирана още преди 2 години, товарните зони на пристанище Варна, които в момента са в непосредстване близост до жп гарата почти в центъра на града, ще бъдат преместени в района на кв. "Максуда", а освободеният терен ще се развие като градска зона за отдих. Миналия месец беше подписано споразумение, според което държавата предоставя на община Варна безвъзмездно терените на сегашното пристанище "Варна-изток" за изграждане на градска среда за широко обществено ползване.
Източник: Медия Пул (15.08.2008)

На 29 август, петък, ще се подпише споразумение за заем между Република България и Японската банка за международно сътрудничество за проект „Изграждане и развитие на нови контейнерни терминали на пристанищата Варна и Бургас”. Това съобщиха от пресцентъра на Министерството на транспорта. Парафирането на споразумението ще бъде в Гранитната сграда на Министерски съвет.
Източник: Банкеръ (28.08.2008)

Споразумението за отпускане на заем в размер на около 230 млн. евро за изграждане и развитие на нови контейнерни терминали на пристанищата Варна и Бургас, подписаха в петък министърът на финансите Пламен Орешарски и генералният директор на Японската банка за международно сътрудничество (JBIC) Акихико Коенума. Проектът е на обща стойност от 54.617 млрд. японски йени, от които 36.932 млрд. йени са кредит, а останалата сума - национално финансиране. Парите са за Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура", което трябва да приключи проекта през 2014 г. Годишната лихва по заема е 1.4 процента годишно, като оскъпяването на частта от средствата, предвидени за покриване на плащанията на консултантите по проекта, ще е 0.1 на сто годишно. Срокът за погасяване на кредита е 25 години, от които седем са гратисен период. До май 2009 г. трябва да бъдат избрани консултанти за инженерните услуги и за избор на концесионери.
Източник: Медия Пул (01.09.2008)

Ръст от близо 60 процента в обработката на контейнери очаква пристанище Варна, каза изпълнителният директор Данаил Папазов. Прогнозата е за 158 хил. TEU (единица за 20-футов, малък контейнер), които ще преминат през Варна до края на годината. Според статистиката до средата на август са обработени 100 хил. TEU, толкова, колкото през цялата 2007 г., каза Папазов. На практика пристанището е "задръстено" от контейнери. При капацитет на площадките за 2800 контейнера, на Варна-запад в момента има около 7500 контейнера. Това е три пъти повече. Очаква се обработката да се ускори след пристигането на новия кран. Съоръжението, което е с товароподемност около 104 т., е експедирано от Дюселдорф преди 10 дни. По план кранът трябва да пристигне във Варна на 10 септември, а в края на септември трябва да влезе в експлоатация. Заради засиления износ на зърно, на ден през пристанището минават над 1200 ТИР-а, уточни още Папазов.
Източник: Дневник (01.09.2008)

Варненският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 251, ал. 4 ТЗ съобщава, че провереният и приет от общото събрание на акционерите годишен счетоводен отчет за 2006 г. на “Пристанище Варна” - ЕАД, по ф.д. № 2107/96 е представен в търговския регистър.
Източник: Държавен вестник (02.09.2008)

Израелска компания и един от водещите контейнерни оператори, които имат опит в управлението на пристанища, са проявили желание да участват в някоя от фазите на изграждане на новия контейнерен терминал във Варна и изместването на досегашното пристанище Варна-изток. Това каза председателят на общинския съвет Борислав Гуцанов. Срокът за въвеждане в експлоатация на новия терминал, който ще бъде строен заедно с идентичен такъв в Бургас, е октомври 2014 г. Проектите ще бъдат финансирани от Японската банка за международно сътрудничество (JBIC) с 226.14 млн. евро, а останалата част е национално финансиране. По информация на "Дневник" интересът на чуждите компании е насочен към концесията на новия терминал. Според условията на подписаното на 29 август заемно споразумение между Министерския съвет и JBIC вариантът за формата на концесия, която ще бъде предпочетена за Варна и Бургас, ще бъде ясен през април 2010 г. Едва след това ще се пристъпи към избор на концесионер. Освен двете компании интерес да участват на някаква фаза в процеса на изместването на пристанище Варна-изток са проявили още унгарски и германски фирми. Практиката с отдаване на концесия на изградени от държавата терминали се прилага на много места. Подобна схема беше приложена от Румъния в края на 90-те години на миналия век. Тогава държавата изгради изцяло нов контейнерен терминал на 15 км южно от Констанца и го отдаде на най-големия пристанищен оператор в света - Dubai port World (DPW). За по-малко от осем години DPW превърна терминала в най-бързо развиващия се в Черно море и в Европа. Цялата 2009 г. ще бъде за работно проектиране на двата терминала. Те ще бъдат на пристанище Варна-изток и на Бургас-запад. Параметрите на съоръжението във Варна са дължина на кея 500 метра, ширина 400 м и дълбочина 12.5 м. Това ще наложи драгиране на дъното (издълбаване до необходимата дълбочина). По предварителни оценки във Варна ще се наложи драгиране на около 420 хил. куб.м. Капацитетът на първата част от терминала във Варна - дължина на кея 500 метра, ширина 400 м и дълбочина 12.5 м, ще бъде за около 150 хил. TEU (20-футов еквивалент). Замисълът обаче предвижда кеят да бъде около 1.2 км и тази дължина да бъде достигната постепенно. Това означава значително увеличаване на броя обработени контейнери до 450 хил. TEU. Според прогнози на контейнерни оператори през 2014 г., когато трябва да заработят двата нови контейнерни терминала, в Черно море ще се обработват между между 12 и 14 млн. TEU.
Източник: Дневник (09.09.2008)

Дават на концесия порт за опасни товари. Терминалът за опасни товари и пристанище "Варна-запад" ще се концесионират отделно и е възможно при тях да се приложи нова форма за създаване на смесени дружества и отдаване на концесия в една и съща процедура. Това съобщи във Варна министърът на транспорта Петър Мутафчиев. Кога ще започне процедурата за това, още не може да се каже, уточни той. Мутафчиев се надява след разделянето на процедурата за концесия към терминала за опасни товари да има инвестиционен интерес.
Източник: Стандарт (11.09.2008)

Церемония по откриване на завършения първия етап от изграждане на интермодалния терминал ще има днес на пристнанище Варна–запад. Терминалът включва площадка за контейнеризация и деконтейнеризация, портал за влизане на контейнерни автоплатформи и други тежки камиони, компютърна система и център за управление. В началото на церемонията ще бъде извършено освещаване и пускане в експлоатация на новия кран на пристанището. Той беше купен от Германия преди два месеца. Съоръжението е с товароподемност 105 т., каза изпълнителният директор Данаил Папазов. Инвестицията е 2,930 млн. евро, като част от средствата за покупката са собствени. Остатъкът е осигурен чрез кредит от SG Експресбанк. Съоръжението е изцяло ново и е с марка "Готвалд". Кранът може да се използва за товаро-разтоварни дейности на всякакъв вид товари - от контейнери до насипни. Целта на инвестицията обаче е с крана да се обработват предимно контейнери. Това ще бъде вторият мобилен кран на порта след крана с товароподемност 104,3 т., купен на лизинг от същата фирма през април 2005 г.
Източник: Дневник (03.11.2008)

Три пъти повече контейнери ще обработва Пристанище Варна-Запад С нов терминален софтуер за обработка на контейнерите разполага от днес Пристанище Варна-Запад. Чрез сайта на порта може да се следи движението на контейнерите - дали те са на кораби или са разтоварени на кея. Новият информационен център ще увеличи тройно количеството обработени контейнери, прогнозира министърът на транспорта Петър Мутафчиев при откриването на първия етап от изграждане на итермодален терминал на порта. До един месец може да бъде възложен анализът за концесионирането на пристанище Варна – Запад. Това съобщи министърът на транспорта Петър Мутафчиев при откриване на първия етап от изграждането на интермодален терминал на порта. Според него, ако до концесия все пак не се стигне, има втори вариант. Така например, завод "Девня", който е сред основните клиенти на пристанището, може да финансира построяването на нови съоръжения към порта, а след това да плаща по-ниски пристанищни такси. Данаил Папазов, директор на "Пристанище Варна" ЕАД, очаква товарите през порта да достигнат 8 млн.тона до края на годината. 130 хил. тона са обработените контейнери досега, което е с 65 процента повече в сравнение със същия период на миналата година. Предстои вторият етап от модернизирането на Пристанище Варна-Запад, в който трябва да бъде изграден специален склад за обслужване на клиенти, обясни Папазов.
Източник: Дарик радио (03.11.2008)

Министерството на транспорта ще очаква най-късно до края на месеца позицията на клъстъра "Варна-запад" за концесията на общия терминал на едноименното пристанище. Това съобщи във Варна министър Петър Мутафчиев. Преди четири години индустриалното обединение с участието на "Солвей - Соди", "Агрополихим", "Девня цимент", "Каолин" и "Кумерио" поиска концесията му "по право", защото техни естакади и съоръжения са разположени на територията на порта. Правителство тогава така и не отговори на искането им. Сега концесията отново излиза на дневен ред. Заради световната финансова криза обаче първо ще бъде тествано мнението по въпроса на девненските заводи. Те осигуряват около 80% от целия товарооборот на Варна-запад.
Източник: Дневник (04.11.2008)

Трикратно увеличение в обработката на контейнери постигна пристанище Варна след въвеждането в експлоатация на втория мобилен кран, каза изпълнителният директор Данаил Папазов. Инвестицията в съоръжението е 2.930 млн. евро, като част от средствата за покупката са собствени. Остатъкът е осигурен чрез кредит от SG Експресбанк. До момента през порта са преминали над 130 хил. TEU (единица за малък 20-футов контейнер), а прогнозите са, че до края на годината броят им ще мине 160 хил. TEU. Ръстът е около 65%, а голяма част от него се дължи на продължилата няколко месеца през тази година стачка на гръцките пристанищни служители в Солун срещу намеренията на правителството в Атина да приватизира част от дейностите. Освен мобилния кран купихме и друга нова техника - рич стакер (контейнерообработваща машина), който може да повдига контейнери до 6 реда, и вилкови повдигачи. Те ще бъдат използвани за контейнеризация на кея, както и за работа в корабните трюмове, каза Папазов.
Източник: Дневник (18.11.2008)

2008 е изключително успешна година, през която реализирахме 57.3% ръст на приходите, отчете изпълнителният директор на Пристанище Варна Данаил Папазов. Дружеството е с 50 млн. лв. приходи и 2.5 млн. лв. печалба. До края на 2008 г. ще бъдат обработени 8 млн. тона товари (с 18% повече). Добрите финансови резултати се дължат на увеличената с близо 400% контейнеризация на пристанището. Това става възможно благодарение на започналото строителство на интермодален терминал. Бройката на обработените контейнери е 157 000, сред тях са и традиционни товари като зърното. Обработени са 1345 т зърно - с 1 млн. т повече от миналата година. През 2008 г. са инвестирани 12 млн. лв. в нова техника и преустройство на инфраструктурата. Най-важните вложения са първият етап от реконструкцията на площадка за контейнеризация на пристанище Варна-запад и закупуването на мобилен кран. Започва и вторият етап от интермодалния терминал, което ще даде възможност да се обработват всички видове товари за контейнери и особено важните групажни контейнери, което е целта за 2009 г., заяви Папазов. Очакванията му са догодина да бъдат достигнати 200 хил. обработени контейнера. Надяваме се целенасочените инвестиции да ни помогнат през следващата година, когато очакваме сериозна криза в шипинга, коментира Папазов. Контейнерният превоз в Черно море обаче е един от най-бързо развиващите се пазари. Затова пристанището очаква ръст и през 2009 г. Догодина ще започне и строежът на новия контейнерен терминал, което ще увеличи значително възможностите на варненското пристанище.
Източник: Пари (23.12.2008)

2,5 млн. лв. е чистата печалба на Пристанище Варна за тази година, съобщи изпълнителният директор на предприятието Данаил Папазов. За същия период приходите са близо 45 млн. лв., а разходите – 43,7 млн. лв. Обработени са 7,65 млн. тона товари, като до края на годината се очаква те да се увеличат на 8 милиона. От Пристанището отчетоха успешна година с товарооборота със зърно и над 57 процента увеличение на контейнерооборота в сравнение с 2007 година. За тази година направените инвестиции са в размер на близо 12 млн. лв. Според Данаил Папазов кризата все още не е засегнала работата на Пристанище Варна, въпреки това обаче е изготвена антикризисна програма. Тя включва ограничаване на разходите в предприятието, по-малко инвестиции, ако това се налага и съкращаване на разходите за допълнителни плащания на работниците. По думите на Папазов, уволнения не се предвиждат. В началото на другата година се очаква намаляване на товарите поради прекратяване на производството на някои предприятия. Наблюдава се спад и в търговията с китайски стоки.
Източник: Дарик радио (23.12.2008)

Инвестициите в най-голямото пристанище във Варна ще бъдат ограничени, а служителите ще се разделят с допълнителните плащания, ако товарите паднат под 4,8 млн. тона. Това предвижда антикризисната програма на порта, каза шефът на пристанището капитан Данаил Папазов. Засега не се предвиждат съкращения на щата от 1639 души. Но цялата картина на кризата ще стане ясна през април. През януари нещата вървят добре - има износ на 100 хиляди тона зърно и достатъчно контейнерни товари. Лошото е, че "Агрополихим" и "Каолин" са спрели производство, а това на месец означава 150 хил. тона по-малко товари. Очакваше се торовият завод да възстанови работа от 5-6 януари, но това не се случи заради спирането на газа.
Източник: Стандарт (13.01.2009)

Над 100 000 тона зърно ще бъдат изнесени през пристанище Варна-изток. Търговията се раздвижи, след като зърнопроизводителите разбраха, че не се очаква покачване в цените на миналогодишната реколта. Така и останалите на рейд кораби без товари ще живнат малко, коментираха търговци и агенти превозвачи. Зърновозът "Херон", който чака на варненския рейд, ще натовари 30 000 тона царевица, обясни местен търговец на зърно. Той бе категоричен, че през последните 20 дни износът се увеличава, защото фермерите от Североизточна България са започнали да продават. Пристанище Варна-изток се напълни с големи зърновози и товаренето на царевица и пшеница започна. Според варненски търговци най-големите конкуренти на нашите производители са украинските кооперации. Преди няколко дни украинското земеделско министерство разреши допълнителен износ на още 3,5 млн. тона зърно. Затова чуждите търговци водят агресивна политика в износа и са свалили цената на хлебната пшеница на 80 - 90 евро за тон.
Източник: Стандарт (29.01.2009)

Пристанище Варна ЕАД - Варна свиква Извънредно общо събрание на акционерите на 23.01.2009. Едноличният собственик освобождава Емил Киров Пенков като член на Съвета на директорите и назначава на негово място Младен Драганов Костов
Източник: Агенция по вписвания (03.02.2009)

Пристанище Варна ЕАД - Варна свиква Годишно общо събрание на акционерите на 27.05.2008. Дневният ред съдържа: доклад за дейността на дружеството през 2007 година.
Източник: Агенция по вписвания (03.02.2009)

Ръководството на "Пристанище Варна" ЕАД обмисля преструктуриране на дейностите на предприятието като мярка срещу финансовата криза. Това заяви изпълнителният му директор Данаил Папазов. Според него кризата може да се отрази върху пристанището през месеците април или май. Едно от предложенията е създаването на депо за съхранение на празни контейнери. Папазов обясни тази идея с понижаване дейността на контейнерните оператори, които ще търсят места за складиране. Другото предложение е портът да приема специални и по-рядко приемани товари. Засега не се планират съкращения (оптимизация на персонала). Директорът определи обстановката на пристанището като спокойна и припомни, че 2008 година е била успешна за дружеството. Изминалите месеци ще бъдат запомнени с големите инвестиции в закупуването на нова техника и модернизирането на някои от терминалите. През тази година предстои изграждането на логистичен склад на територията на пристанище – Варна.
Източник: Дневник (20.02.2009)

Компании, които са включени в забранителния приватизационен списък, да бъдат извадени от него и пуснати за продажба чрез Българската фондова борса с компенсаторни бонове. Това поиска вчера председателят на Сдружението на притежателите на компенсаторни инструменти Валентин Христов, но не уточни кои предприятия има в предвид. По думите му само така ще се привлече инвестиционен интерес и собствениците на такива бонове ще могат да ги осребрят, тъй като в момента търговията с тях не върви. След 1989 г. гражданите с отнето имущество при национализацията на частната собственост бяха обезщетени с така наречените компенсаторни инструменти, които служат основно за покупка на дялове от държавни предприятия, обявени за приватизация. В забранителния списък влизат дружества, които са от значение за националната сигурност и държавата има дял в тях. Такива са „Булгаргаз”, БДЖ, „Топлофикация – София”, НЕК, студентските столове и общежития, летищата, пристанищните комплекси. Пускането на дружества от този списък за продажба с компенсаторни бонове може да стане само след промени в Закона за приватизация. Така от забранителния списък предприятията ще бъдат преместени в друг, който позволява плащания с такива инструменти, обясниха от Агенцията за приватизация. В момента около 100 000 души притежават компенсаторни инструменти на обща стойност около 570 млн. лв.
Източник: Новинар (25.03.2009)

През първото тримесечие на тази година товарооборотът на пристанище "Варна" е 1 800 000 тона, а контейнерните товари са се увеличили със 17 процента. Това съобщи директорът на варненския порт Данаил Папазов. Той коментира, че кризата се чувства заради намаленото или спряно производство на заводите в Девня, но това се компенсира с увеличения обем на износа на зърно. Досега през пристанището са изнесени 600 000 тона. През следващата седмица директорът на пристанището ще посети Сочи и Туапсе, където ще бъде договорена редовна линия за износ на строителни материали през Варна. За миналата година чистата печалба на пристанището е 3 милиона лева, а за първото тримесечие е 520 000 лева, допълни Папазов.
Източник: Дневник (06.04.2009)

Дружеството е регистрирано в ТД "Големи данъкоплатци и осигурители" към 30.04.2009 г.
Източник: НАП (30.04.2009)

Морски и дунавски кметове запретнаха ръкави да чертаят планове за модернизацията на пристанищата си. Това стана ясно по време на дискусия "Политиката на отваряне на градовете към морето и реката - създаване на условия за привличане на инвестиции". Дебатът по инициатива на вестник "Стандарт" и транспортното министерство се състоя вчера в Бургас. Министър Петър Мутафчиев обясни, че три от пристанищата в Бургаско вече са прехвърлени към общините. Става въпрос за портовете в Поморие, Ахтопол и Царево. Предстои държавата да се раздели и с пристанищата в Черноморец, Приморско, както и в Силистра, Русе и Видин. "Развитието на скъпия туризъм е в яхтените пристанища и трябва да се работи в тази посока", обясни транспортният министър. Той бе категоричен, че целта е общините да заложат и на яхтения туризъм. Министърът припомни, че в момента 10 пристана приютяват луксозните яхти на богаташите като половината от тях са във Варненско, а останалите - в Бургаско. Подобен род туризъм има бъдеще, отсече Мутафчиев. На дискусията присъстваха експерти на транспортното министерство и кметове. Мутафчиев обаче припомни, че трябва да се налеят средства в нови мощности и съоръжения по европейски тертип и за стопанския риболов. Министърът дебело подчерта, че развитието на пристанищата не трябва да става за сметка на други задачи като опазването на околната среда. Екологията е важна за нашия туризъм и затова не трябва да се прави компромис с нея, обясни Мутафчиев. Шефът на ДП "Пристанищна инфраструктура" Петър Сеферов представи идейните проекти за модернизацията на пристанищата в Бургас, Варна и Русе.
Източник: Стандарт (20.05.2009)

Финансовите резултати за 2008 са повече от добри и това беше една от най-успешните години в историята на пристанище Варна. Имаме абсолютен рекорд на приходите – 52.7 милиона лева, срещу 33.97 милиона за 2007 година. Обработили сме около 8 млн. тона товари. Това заяви изпълнителният директор на пристанище Варна Данаил Папазов. Според него фонд работна заплата също е завишен. От 33.7 милиона лева за 2007 година, разходите са се повишили на 46 милиона. Печалбата на пристанището преди амортизации е 6 милиона лева, а след данъци и амортизация е малко по-малко от 3 милиона. Резултатите от първите пет месеца на настоящата година са обнадеждаващи за пристанище Варна, приходите ни са в добро темпо, печалбата около 1 млн. лева, което е почти еднакво с приходите за същия период на миналата година., добави Папазов. По негови думи, кризата се усеща особено силно през този месец, когато има голямо намаление на обработените товари, основно от и за Девненските химически заводи. За миналата година сме инвестирали в пристанището над 11 млн. лв., главно в инфраструктурата и в модернизирането на техниката, допълни Данаил Папазов.
Източник: Дарик радио (16.06.2009)

Пристанище Варна ЕАД реализира 55% ръст на годишна база на приходите от услуги до 52,7 млн. лв. за 2008 г., показват данни на дружеството. От претоварна дейност приходите са 45,5 млн. лв., 6,4 млн. лв. са от съхранение, а 0,8 млн. лв. са от други приходи За 2008 г. Пристанище Варна ЕАД реализира 2,5 млн. лв. печалба спрямо загуба от 3 млн. лв. за 2007 г. Собственият капитал на компанията към 31 декември 2008 г. е 22,4 млн. лв. Текущите пасиви са за 6,8 млн. лв., а нетекущите - за 4,23 млн. лв. Плащанията за персонала са за 32,7 млн. лв. за 2008 г., което е с 29% повече от 2007 г. В структурата на Пристанище Варна ЕАД влизат Пристанище Варна-Изток и Пристанище Варна Запад.
Източник: Инвестор.БГ (23.06.2009)

Бъдещият финансов министър Симеон Дянков лансира идеята по 15% от капитала на дружествата с над 50% държавно участие да бъдат предложени за търговия на БФБ-София. Целта е стимулиране на капиталовия пазар, по-прозрачно, съответно професионално и некорумпирано управление на държавните дружества. Също така държавата ще получи пари от продажбите. Но кои дружества са все още с над 50% държавно участие след над 15 години на приватизация и концесиониране. На първо място това е "Български енергиен холдинг" АД, включително дъщерните му "Булгаргаз", "Топлофикация-София", НЕК, "Мини Марица Изток" и "Мини Марица Изток 2". Може да се предложат както 15% от холдинга, така и по 15% от дъщерните дружества, както на БФБ-София се търгуват дялове и от "Булгартабак холдинг", и от дъщерните "Благоевград-БТ", "София-БТ" и "Плевен-БТ". За 2008 г. "Булгаргаз" отчита 91 млн. лв. загуба. Държавни са и пристанищата във Варна, Бургас, Русе, както и някои по-малки. "Пристанище Варна" ЕАД има 2,5 млн. лв. печалба за 2008 г., а "Пристанище Бургас" ЕАД е с 2 млн. лв. загуба за 2008 г. Държавно е все още и "Летище София" ЕАД, което за 2008 г. има 30 млн. лв. печалба при 104 млн. лв. приходи.
Източник: Монитор (27.07.2009)

3 млн. тона са обработените товари на Пристанище Варна за първите шест месеца на тази година, като намалението спрямо предходната година е с около 10 процента. Това съобщи Данаил Папазов, изпълнителен директор на порта. С около 4 процента са се увеличили приходите на пристанището през първата половина на годината в сравнение със същия период на 2008-ма, посочи той. Печалбата е в размер на 1 милион лева благодарение на добрата зърнена кампания. От януари до сега са обработени 1 млн. тона зърно. Миналата година по същото време то е било около 250 000 тона. Намаление има и в товарооборота на контейнерите, посочи Папазов. Според него това се дължи най-вече на световната финансова криза.
Източник: Дарик радио (10.08.2009)

С 10 на сто по-малко товари са обработени на пристанище “Варна“ за първите шест месеца на 2009 г. в сравнение със същия период на миналата година, но е отбелязан лек ръст в приходите. Това съобщи директорът на дружеството Данаил Папазов. Печалбата от обработените около 3 млн. т. товари е 1 млн. лв., допълни той. Резултатите се дължат на добрата зърнена кампания и на обработеното тежко оборудване – основно предназначено за строящите се в региона ветропаркове, обясни пристанищният шеф. С 15 процента са намалели контейнерните товари. Имаме товари за контейнери, но нямаме достатъчно празни, обясни Папазов. Според него, след като се успокои пазарът, което се очаква да стане след Нова година, проблемът с липсата на празни контейнери ще се реши. Основен процент на товарите в пристанището формират Девненските заводи, независимо че има спад с около 50 процента при тях, каза още портовият шеф. Той очаква до края на годината обработените товари да достигнат около 6.5 милиона тона. Очакваната печалба на дружеството се прогнозира да е малко под три милиона лева, допълни Папазов.
Източник: Медия Пул (10.08.2009)

Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията стартира проектът „Изграждане и развитие на нови контейнерни терминали на пристанища Варна и Бургас". Договорът за консултантски услуги (Технически проект и строителен надзор) е сключен между Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура" като изпълнителна агенция по проекта и смесено дружество между Moffatt & Nichol („Мофат и Никол”) от САЩ, Ltd. Oriental Consultants Co. („Ориентал Консалтантс”) от Япония. Срокът за изпълнение на проекта е 80 месеца. След изграждането на контейнерните терминали ще се обработват повече от 900 000 TEU на година с капацитет за разширение в бъдеще. Изграждането на контейнерните терминали на двете пристанища ще отговори на нарастващите търговски изисквания в региона и ще допринесе за икономическото и социалното развитие на България, както и за увеличаване конкурентноспособността на бизнеса и международния транспорт. Проектът „Изграждане и развитие на нови контейнерни терминали на пристанища Варна и Бургас" се финансира със заем в размер на 37 милиарда Японски йени, отпуснат от Японската агенция за международно развитие (JICA). Споразумението за заем беше ратифицирано от българския парламент на 17 декември 2008 г.
Източник: Дарик радио (23.10.2009)

Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията стартира проектът за изграждане и развитие на нови контейнерни терминали на пристанищата във Варна и Бургас, съобщиха от министерството. Договорът за Консултантски услуги (Технически проект и строителен надзор) е сключен между Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура" като Изпълнителна агенция по Проекта и смесено дружество между „Мофат и Никол" от САЩ и „Ориентал Консалтантс" от Япония. Срокът за изпълнение на проекта е 80 месеца. След изграждането на контейнерните терминали ще се обработват повече от 900 000 TEU на година с капацитет за разширение в бъдеще. Проектът се финансира със заем в размер на 37 милиарда японски йени, отпуснат от Японската агенция за международно развитие (JICA). Споразумението за заем беше ратифицирано от българския парламент на 17 декември 2008г.
Източник: econ.bg (23.10.2009)

Спедиторските фирми очакват сериозно увеличение на приходите си след 2 декември, когато ще заработи с пълен капацитет фериботната връзка Варна - Порт Кавказ. Това коментира за в. Пари Георги Минчев, председател на Националното сдружение на българските спедитори. Тогава ще се открие митнически пункт за обработка на акцизни стоки на територията на Порт Кавказ, което ще позволи да се превозват цигари и алкохол за Русия. Увеличаването на превозите на товари от нашата страна към Изтока е важно за логистичния бранш, защото ще компенсира спада от 50% на превозите към Западна Европа, уточни Минчев. Според него спедиторският бранш отчита общ спад на международните превози също с 50%. Това е така, защото по-голямата част от дейността на нашите фирми е свързана с осигуряване на стоки за Западна Европа, главно за Германия, Италия и Франция. В сдружението членуват около 80 компании, повечето от които са подизпълнители на спедиторски фирми от Германия, каза още Минчев. Според него спадът в товарите на нашите спедитори зависи от намаляването на потреблението в ЕС. Откриването на митнически пункт на територията на Порт Кавказ ще доведе основно до съкращаването на времето за доставка на стоките, коментира председателят на НСБС. Според него така сроковете за доставка чрез контейнерни превози ще се изравнят с тези чрез автомобилни. Това от своя страна ще доведе до намаляването на цените за превоз, от което ще спечелят както клиентите, главно български производители, така и самите спедитори, твърдят експерти. Европа залага изключително много на развитието на превозите, които се осъществяват по линията море - река - железница. Това трябва да бъде заложено и в транспортната политика на настоящия кабинет, коментира за в. Пари бившият председател на комисията по транспорт и телекомуникации в парламента Йордан Мирчев. Според него само така ще осигурим по-висока конкурентоспособност на нашите железници, по-големи приходи за производителите и за спедиторските компании и съответно за държавата. Трябва обаче да се ускорят процесите по изграждането и на терминалите за контейнерни превози, които ще намалят още повече сроковете за доставка на стоките и ще привлекат транзитни товари през България. От националното сдружение очакват увеличаване на приходите и след модернизацията на жп линията Пловдив - Свиленград, първите 5 км от която се очаква да бъдат пуснати съвсем скоро. Досега сме били свидетели толкова пъти на рязане на ленти за пътни и жп участъци, които след това са се оказвали, че далеч не са готови за експлоатация, че вече сме скептици по отношение на всяка подобна проява. Дано в случая да не съм лош пророк и нещата наистина да тръгнат както трябва, заяви Георги Минчев.
Източник: Пари (24.11.2009)

Транспортното министерство пише стратегия за концесиите, която ще е готова до края на декември, каза Александър Цветков. Тя предвижда концесиониране на летищата в Пловдив, Русе, Стара Загора, части от пристанищата Варна и Бургас, големи гари. Към летищата има инвеститорски интерес. Пловдивският аеропорт пък подготвя нова тръжна процедура за продажба на бившето летище Търговище, каза зам. транспортният министър Камен Кичев. Ще се направи нова оценка, след като предишният търг беше анулиран. Наемите на летище София ще бъдат намалени. На терминала би трябвало да има повече офиси, магазини и заведения, каза транспортният министър Александър Цветков. Както "24 часа" писа, фирми напускат новия терминал, тъй като кризата удари оборота им и наемите станаха непосилни. През януари ще се прави нова оценка на търговските площи, а след това ще се обявят търгове. В началото на януари пък ще тръгне търгът за модернизация на жп линията София-Пловдив без планинския участък между Елин Пелин и Септември. Този участък трябва да влезе в експлоатация със скорост 160 км/ч в началото на 2012 г. След модернизацията и на отсечката Пловдив-Бургас в края на 2012 г. трасето ще се конкурира по скорост с магистрала "Тракия".
Източник: 24 часа (21.12.2009)

Пристанище – Варна приключва годината с печалба от 1 800 000 лева след наложени данъци и амортизация. Това заяви Данаил Папазов, директор на порта. Той подчерта, че през пристанището са преминали около 7 млн. тона товари. "Надяваме се и през 2010 година печалбата да бъде същата, както през отминаващата вече 2009 година", каза още Папазов. Около 2 млн. тона зърно са изнесени през пристанище Варна през тази година, което е абсолютен рекорд за последните 20 години, каза Папазов. В близките месеци няма да бъдат извършвани съкращения на работещите в Пристанище – Варна, каза Данаил Папазов. Той допълни, че съставът на компанията се оптимизира, като на мястото на пенсионираните не се назначават нови хора. "Въздържаме се от назначаването на нови служители заради кризата", каза още Папазов. По думите му нови назначения се правят единствено в някои особено критични сектори на пристанището. Според Данаил Папазов, в края на годината е отчетен спад в обема на обработените контейнерни превози през порта. Спадът е в рамките на около 30%, сочат данни от статистиката на порта. Общо за Черноморския басейн обаче този спад е около 50%, а в световен мащаб дори малко повече, каза още Данаил Папазов.
Източник: Дневник (28.12.2009)

Административният съд – Варна, на основание чл. 188 АПК съобщава, че е постъпила жалба от кмета на Община Варна срещу Заповед № 260 от 8.V.2009 г. на изпълнителния директор на ”Пристанище Варна“ – ЕАД, с която е наредено да се преустанови достъпът на лица, занимаващи се с риболов, в територията на пасажерския терминал с прилежащите кейови стени, по повод на което е образувано адм. дело № 3331/2009 по описа на съда, ХХІV състав, насрочено за 8.ІІІ.2010 г. от 9 ч., което ще се проведе в сградата на съда във Варна, ул. Никола Вапцаров 3А.
Източник: Държавен вестник (09.02.2010)

Кризата в транспорта удари най-тежко БДЖ, където се наблюдават общо три кризи - икономическата, спирането на "Кремиковци" и ограбването през последните години. Товарите на железниците са намалели с близо 60% в сравнение с края на 2008 година, като близо 40% от тях се дължат на кризата "Кремиковци". Това обяви министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Александър Цветков. Министър Цветков заяви, че към момента не се разглежда вариант за съкращаване на линии, защото това би било крайна мярка, но уточни, че това не важи за разходите, свързани с губещи процеси, и за съкращаването на персонал, което ще обхване около 2000 от общо 15 000 души. Александър Цветков не скри, че БДЖ има много дългове и посочи пример с 550 млн. лева, дължими за кредити, и 40 млн. лева задължения към доставчици. "БДЖ не е на нула, а на много минус. За да овладеем това, намаляваме разходите, привличаме външни инвеститори, осигуряваме свеж паричен ресурс", посочи транспортният министър. Цветков обяви, че има проекти, по които на Катар и Кувейт да бъдат отдадени на концесия пристанищата и летищата в страната. Най-приоритетни са мостът на Дунав при Силистра - Кълъраш, летищата в Пловдив и Русе, пристанищата във Варна и Бургас. "Основна задача на министерството е бързото подготвяне на обектите за концесия, защото "държавата никога не е била добър стопанин, а частният субект ще управлява тези обекти по-добре". Цветков уточни, че този въпрос в Европа е отдавна решен и летищата и пристанищата са отдадени на концесия. "Подобряване на пазарната ориентация е друг механизъм за справяне с кризата, трябват нови и по-добри услуги за клиентите на БДЖ, например", каза още министърът.
Източник: Дарик радио (22.03.2010)

“Подготвяме ускорена концесия на част от транспортните обекти в страната - пристанищата Бургас и Варна, летищата в Пловдив, Русе и Стара Загора. На частни инвеститори ще бъде дадена и част от летище София.” Това обяви вчера по БНР транспортният министър Александър Цветков. За тези обекти вървяла усилена подготовка, така че процедурите да тръгнат в близките месец-два. Възможно е част от тях да бъдат концесионирани още тази година, въпреки че процедурата е сложна, каза министърът. Бързата концесия може да се разглежда като антикризисна мярка, чрез която да се запълни дефицитът в хазната. Нeотдавна от Конфедерацията на индустриалците и работодателите в България (КРИБ) се обявиха за концесия и последваща приватизация на летище София и пристанища Варна-запад и Бургас. От столичната аерогара държавата можела да получи 500 млн. евро, а от морските пристанища - по 30 млн. евро за всяко. Тази седмица транспортното министерство ще представи на синдикатите план за преструктуриране и развитие на БДЖ. “Дружеството е в изключително тежка финансова криза. През 2010 г. трябва да бъдат погасени 140 млн. лв. задължения към доставчици и 120 млн. за обслужване на кредити и лихви”, каза Александър Цветков. Според него БДЖ е жертва на три кризи - на световната финансово-икономическа, на спирането на “Кремиковци” и на методичното ограбване през последните години. Въпреки това министърът увери, че над 30 000 работещи в БДЖ и в Национална компания “Железопътна инфраструктура” ще получават редовно възнагражденията си.
Източник: Труд (29.03.2010)

Ако се направи хубав път между пристанище Варна и русенското пристанище на Дунав, може да бъде намерен стратегически концесионер. Това би било страхотен пример за публично-частно партньорство, каза министърът на регионалното развитие Росен Плевнелиев на конференция за инфраструктурата. За пътя Русе-Шумен-Варна ще се търси публично-частно партньорство, каза още Плевнелиев. Министерството е подготвило програма за рехабилитация на 64 моста. Подготвя се програма и за 100-те най-тежки кръстовища с най-много катастрофи и програма за поддръжката на пътищата.
Източник: Стандарт (31.03.2010)

Повече от 1 млрд. лв. са очакваните приходи от отдаване на концесии на държавни пристанища, летища и жп гари, съобщи зам.-министърът на транспорта Камен Кичев. Транспортното министерство смята да даде на концесия централните гари в София и в Пловдив, както и жп гарите "Подуяне" в столицата и тази във Варна. Стратегията на транспортното министерство до 2013 г. предвижда да се отдадат на концесия пристанищата в Бургас, във Варна, в Русе и във Видин, пристанищният терминал в Лом, летищата в Пловдив, в Горна Оряховица, в Стара Загора, в Русе. Документът предвижда концесионирането на карго терминали на летищата София и Пловдив. Летище София е печелившо и терминал 2 е един от най-добрите терминали в Европа, затова няма да бъде отдаван на концесия. За летище Русе и летище Стара Загора вече има заявен интерес за концесия.
Източник: Дневник (06.04.2010)

Правителството прие доклад на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Александър Цветков за стартиране на подготвителни действия за предоставяне на концесия на пристанищата Варна-изток, Варна-запад, ТЕЦ Езерово, Петрол, Фериботен комплекс - Варна. На концесия ще бъдат отдадени и части от пристанище за обществен транспорт с национално значение Варна; Бургас-изток, Бургас-запад, Росенец, Несебър и Терминал 2А, както и части от пристанище Бургас. Целта на предоставяне на концесия на посочените обекти от пристанищната инфраструктура е да бъдат привлечени частни капитали за осъществяване на дейност от обществен интерес. По този начин обектите да бъдат превърнати в удобни транспортни и логистични центрове за превоз на пътници и товари.
Източник: Дневник (29.04.2010)

Подготвят обществени обсъждания за пристанищата Изготвили сме концесионна стратегия за пристанищата, а работни групи ще са готови с анализите за тях до края на юни. Това съобщи зам.-министърът на транспорта Камен Кичев, който участва в заседание на Консултативния съвет по воден транспорт във Варна. Той отказа да съобщи колко са до момента кандидатите да вземат пристанище "Варна". След анализите ще се правят обществени обсъждания за концесиите. Атракционните корабчета по Черноморието ще бъдат проверявани през цялото лято. Като цяло те са готови за работа, но имаме малки забележки, допълни Кичев. По Черноморието през лятото работят около 70 корабчета на възраст от 5 до 10 г.
Източник: Класа (04.05.2010)

Част от гражданските летища да бъдат дадени на концесия, ще решава на днешното си заседание Министерският съвет. Очаква се кабинетът да обсъди доклад на транспортното министерство за започването на подготвителни действия за търсенето на бъдещи инвеститори. В програмата на министерството за развитието на инфраструктурата се предвиждат концесии на летищата в Русе, Горна Оряховица, Стара Загора и Пловдив, както и карго терминалите на пловдивското и столичното летище. На 28 април министрите гласуваха части от пристанищата Бургас, Варна, Русе и Видин да бъдат дадени на концесия. Очаква се през същата процедура да мине и предложението за обекти от жп инфраструктурата – Централна жп гара София, гара Подуяне, Централна жп гара Пловдив и Централна жп гара Варна. Основна цел при търсенето на концесионери е крайната необходимост от спешни инвестиции в летищната, пристанищната и железопътната инфраструктура.
Източник: Класа (12.05.2010)

1,5 млн. лв. е печалбата на пристанище Варна За първите 4 месеца на 2010 г. пристанище Варна е обработило 2,2 млн. тона товари, а печалбата му е 1,5 млн. лв. Това е с около 25% увеличение в сравнение със същия период на миналата година, съобщи директорът на порта кап. Данаил Папазов, цитиран от „Днес +“. В сравнение с 2009 г. приходите на пристанището са се повишили с 5% и това се дължи на по-скъпите товари, които основно са оборудване за ветрогенератори, тръби, транзитни товари и оборудване на електростанции. След 15 юни се очаква силна зърнена кампания, въпреки че все още се изнася стара реколта. Започва ремонт в най-големия склад на пристанище Варна-запад, който ще се използва за складиране на зърно. За тази година е планирана още една инвестиция - изграждането на специално плаващо съоръжение за сярна киселина, което ще бъде в зоната за опасни товари. Общо портът ще вложи 3 млн. лв. в склада и плаващото съоръжение. Планира се и закупуването на мобилен кран за 6 млн. лв.
Източник: Класа (25.05.2010)

Български инвеститори са проявили интерес към концесиите на 4-те гари - София, Бургас, Варна и Пловдив, които са включени в концесионната стратегия на Министерството на транспорта, съобщи министър Александър Цветков. Процедурата за концесиониране ще бъде стартирана 5 месеца след вземане на решение за това от кабинета. В министерството на транспорта е заявен интерес и към концесиите за летище Русе, за отделни терминали (за опасни и за насипни товари) на пристанищата Варна и Бургас, както и за яхтени портове. Министерство на транспорта ще внесе отново проекта за промени в Закона за автомобилните превози следващата седмица. Министър Цветков оттегли проекта преди второто му четене в пленарна зала заради скандал за махнат текст, изискващ категоризация на автобуси за случайни превози на деца. Предвижда се да се завишат изискванията към всички ученически автобуси. Драстични нарушения са разкрили инспекторите на ДАИ при направените проверки на ученическите возила. Товарен бус, с монтирани седалки с 1 винт, и коли с износени гуми са едни от фрапантните случаи, които разкрили от ДАИ.
Източник: Стандарт (26.05.2010)

Губим по 100 млн. евро годишно от липса на контейнерни терминали Всяка забавена година за изграждането на контейнерните терминали във Варна и Бургас струва на България по 100 млн. евро годишно пропуснати ползи. Това заяви за „Класа“ д-р инж. Георги Вълков, експерт по пристанищни съоръжения и член на професионалните организации на инженерите КИИП (България) и Ordre des ingeneurs du Qebec (Канада). Ако терминалите се изградят в предвидения срок – 2015 г., когато се очаква подем на световната икономика, първоначално на двете пристанища ще се разтоварват общо 700 000 TEU (контейнерни единици) годишно. По-оптимистичната прогноза е, че до 2-3 г. след завършването на съоръженията през Варна и Бургас ще минават по 1 000 000 TEU на година, а портовете и спедиторите могат да си поделят приблизително по 100 евро на всеки претоварен контейнер или общо по 100 млн. евро годишно, допълни Вълков. Повод за думите му са сигналите от държавното предприятие „Пристанищна инфраструктура“, че се правят опити японският заем за терминалите от 230 млн. евро да бъде пренасочен за други цели – например за рехабилитация на жп линиите в страната. Проектът за пристанищните терминали се финансира по линия на японската държавна помощ със заем за развитие от 37 млрд. японски йени (около 230 млн. евро при подписването на 15 ноември 2009 г.) Той е отпуснат от JICA за 25 г., със 7-годишен гратисен период при 1,4% годишна лихва. До момента обаче проектирането е на етап нула, а стартът на проекта е забавен по различни причини с около година и половина. Вече тече 7-годишният гратисен период, а при забавяне дължим наказателни лихви. В същото време съседите ни инвестират в инфраструктура. Товарите в Солун и Констанца растат, портовете печелят от 200 до 300 евро на всеки претоварен контейнер. А успехът на румънското пристанище Констанца се дължи също на японска държавна помощ. ДП „Пристанищна инфраструктура” съобщи през 2009 г., че започва изпълнението на проекта за нови контейнерни терминали във Варна и Бургас. Това става възможно, след като Японската агенция за международно сътрудничество (JICA) одобри договора за консултантски услуги, сключен между предприятието като изпълнител и смесено дружество между „Мофат и Никол” от САЩ и „Ориентал Консалтантс” от Япония. И двете компании са с дългогодишен опит в проектирането и надзора по строителството на пристанища и терминали. Засега администрацията ни твърди, че среща проблеми с изградения вече в Бургас Терминал 2А за насипни товари, който пак е финансиран с японски заем. Откакто е построено, съоръжението е обработило над 6,5 млн. т товари. В момента след спирането на „Кремиковци“ Терминал 2A не е достатъчно натоварен и операторът има затруднения със заема. Според инж. Вълков обаче терминалът, който единствен отговаря на екоизискванията за насипни товари, ще се експлоатира поне в следващите 100 г. – време, достатъчно за възстановяване на икономиката и товарите.
Източник: Класа (30.06.2010)

Японци предлагат заем за порт Варна. Бъдещето на новия контейнерен терминал на пристанището ще стане ясно през август, каза министърът на транспорта Александър Цветков. Следващия месец на посещение у нас ще бъде мисия на Японската банка за международно сътрудничество, с чийто заем се планира изграждане на модерния контейнерен терминал. Изхождайки от случващото се с новия терминал за насипни товари в Бургас, изграден също със заем от Японската банка, и изплащането на който е затруднено, предстои обсъждане на новите разчети при новите условия в страната, каза министърът. Това е много важен инфраструктурен проект, който може да се изгради само чрез заем, но преди това трябва да бъде обсъдена икономическата му целесъобразност - да се потвърди или отхвърли, каза Цветков. Но той изрази надежда, че проектът ще се реализира. С ръководството на Японската банка е бил обсъден вариант с парите от заема да бъде обновено жп трасето Варна-Русе. Но японците не са се съгласили с идеята. Пари в бюджета няма, а по оперативните програми няма възможност за финансиране до 2013 г. За продажба на фериботния комплекс във Варна на този етап не може да се говори, каза Цветков. По повод подадената оставка от директора на "Пристанище Варна" Данаил Папазов министърът заяви "оставката е депозирана, но не е поискана от мен".
Източник: Стандарт (30.06.2010)

В края на седмицата 22 кораба запълниха почти всички кейове на пристанище Варна. Само корабите-зърновози товарят близо 100 000 тона зърно. В момента от страната основно се изнася рапица, пшеница и ечемик от новата реколта. През първите шест месеца на годината в пристанище Варна са обработени 3 233 000 тона товари, което е с 9% повече от товарите за същия период на 2009 г. Това се дължи най-вече на повишаваните количества от девненските заводи (торове, сода и нерудни изкопаеми), оборудването за ветрогенераторни паркове и контейнерите. В последните дни се отчита засилен износ на тежка сода, скрап, каолин, руди, зърно и дървени трупи, съобщават от пресцентъра на министерството на транспорта. Пристанищните специалисти прогнозират, че ако няма сериозни бури и дъждове, до края на месеца в порта ще бъдат обработени рекордните 700 000 тона товари.
Източник: Дума (26.07.2010)

През септември ще бъдат готови концесионните анализи за Пристанище Варна, Ферибоотния комплекс и за терминалите в пристанище Варна-Запад. До края на годината ще стане ясно, при какви параметри ще става отдаването на концесия. Това заяви във Варна министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Александър Цветков. "През тази година подготвяме 10 обекта от пристанищната инфраструктура, летищната и жп гарите. Подготвят се пет големи гари в страната - Централна гара София, гара Подуяне, гара Пловдив, гара Варна и гара Бургас за отдаване на концесия," уточни Цветков. "Идеята за гарите е те да се развият по подходящ начин и там където е възможно да се превърнат и в автогари", посочи Цветков. Според него ако това стане ще улесни комбинираните превози, които вече се предлагат от БДЖ.
Източник: БНР (09.08.2010)

В момента има засилен износ на зърнени култури, който се очаква да продължи и през следващия месец. Това показват данните на двете пристанища в Бургас и Варна. Основните пазари, на които се реализира българската продукция, са арабски и европейски страни. По данни на пристанище Бургас от началото на годината до края на юли са изнесени 236 хил. тона зърнени култури. В момента в складовете на порта има още 45 хил. тона, които предстои да бъдат натоварени, а фирми са дали заявки за износ на още 100 хил. тона. Основната част от продукцията се реализира в държави от Западна Европа - предимно Испания, Италия и Португалия, сочат данните на пристанището. "Нашите очаквания са до края на годината да има експорт на още 300-400 хил. тона зърнени култури", съобщи маркетинг директорът на порта Стойчо Димов. По данни на зърнопроизводители в момента основният износ е на рапица и пшеница, но се очаква и добра реколта от слънчоглед. Данните на варненското пристанище показват още по-засилен износ. По информация на директора на порта Данаил Папазов от началото на годината досега са преминали 1.1 млн. тона зърно. Около 600 хил. тона от тях пък са реализирани от началото на август, когато приключи в голяма степен жътвата, като по данни на пристанището около 80 на сто от продукцията е пшеница. "Този месец е изключително натоварен за пристанището. Дори имаме и два кораба, които натоварихме с румънска пшеница от района на Букурещ", обясни Данаил Папазов. По думите му заради големия износ през последните дни се налага кораби да чакат на рейд във Варненския залив, за да бъдат натоварени.
Източник: Дневник (20.08.2010)

Китайци спасяват пристанищата Китай може да спаси пристанищата ни. Когато отида в САЩ за сесията на ООН, ще разговарям с китайския премиер, за да потърсим варианти за съвместни проекти. Това заяви министър-председателят Бойко Борисов във Варна вчера. Трябват ни големи товародатели, държави със сериозно производство и износ, с които да изградим публично-частно партньорство за съживяване на портовете, коментира премиерът. Крайната цел била за 7-8 години родните портове да се "извадят от дупката" и да заработят на пълни обороти. Иначе ще се ползват само за яхти и за рибарски лодки, допълни Генерала. В следващите две години ще се търси финансиране. Не сме се отказали от геостратегически проекти като плавателния канал "Дунав-Черно море", но за подобни начинания трябват години, те не могат да станат веднага, коментира още Борисов.
Източник: Стандарт (30.08.2010)

Индия и Китай ще извадят портовете ни от кризата Евгений Москов, генерален директор на Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" (ДППИ) - Г-н Москов, ще спаси ли Китай черноморските ни пристанища? - Много се надявам. Във Варна премиерът Бойко Борисов абсолютно точно посочи основния проблем на нашите пристанища - малкия обем товари. А товарите са малко по две причини. Първата е кризата в икономиката и предизвестеният крах на "Кремиковци", поради който пристанищата Бургас и Лом забуксуваха и се наложи държавата да поеме техни основни задължения. Става дума както за крайно необходимите инвестиции, които бюджетът задели за тях, така и за изплащането на държавно гарантирания заем към Японската банка за международно сътрудничество (JBIC), който беше отпуснат преди 11 г. за изграждането на новия Терминал 2А в Бургас. Така че привличането на големи товародатели от Китай, Индия, Русия и други страни извън ЕС, за чиито стоки пристанищата ни могат да се превърнат в широко отворени врати към Общността не само ще замени загубените товари на "Кремиковци", но и ще генерира допълнителни. Затова нека китайските товародатели нека заповядат. Втората причина за ниския товарооборот на пристанищата е технологичната им изостаналост. И тук премиерът отново е прав - с привличането на големи товародатели и сключването на договори за публично-частно партньорство с тях нашите портове не само ще се разширят, но и модернизират. Това ще ги направи привлекателни пред основните конкуренти Констанца и Солун. Защото, докато през последните 15-16 години Констанца и Солун привличаха огромни инвестиции и се развиваха, ние взехме само един заем от JBIC, за да изградим специален терминал за насипни товари 2А в Бургас. И то само за едно предприятие, за което и децата знаеха, че няма никакво бъдеще - а именно "Кремиковци". - Как се справяте с изплащането на японския заем за този терминал? - Изключително трудно. Днес (б.а. - вчера) у нас пристига мисия на JBIC, за да анализира бъдещето на Терминал 2А. След фалита на "Кремиковци" той работи с под 1/3 от капацитета си, което затруднява изплащането на заема. През 2А преминават едва 2.5 млн. тона товари. Те са 60% от товарооборота на порт Бургас, но формират едва 14% от приходите на пристанището. Сега японците идват да проверят нещо, което аз им казах, че би трябвало да са проверили преди 3-4 години, когато и на децата им беше ясно, че "Кремиковци" заминава на кино. Японците ще търсят варианти за привличане на транзитни насипни товари или за трансформирането на 2А в терминал за генерални товари или контейнери. - Но нали със същата JBIC преди две години подписахме втори договор за кредитиране изграждането на два контейнерни терминала във Варна и Бургас? Защо не усвояваме втория заем? - Именно защото заемът отново е от JBIC. Тъй като една и съща банка отпуска двата заема, ако се промени предназначението на 2А в контейнерен терминал, се обезсмисля изграждането на втори такъв в Бургас. - Значи излиза, че изплащането на първия заем от JBIC бави усвояването на втория? По-точно - Бургас бави Варна, нали така? - Точно така. Лошото е, че двата бъдещи контейнерни терминала са по един проект и един заем, така че банката не може да ги раздели, тъй като договорът е бил гласуван от парламентите на двете страни. От друга страна, това е последният заем, отпуснат от JBIC на България, тъй като преговорите за него са започнали още преди да влезем в ЕС. - Но лихвите по втория заем текат, нали? - Заемът е работещ, така че от 2015 г., строили, нестроили, ще плащаме по заема. - Бихте ли припомнили на каква стойност е? - 600 млн. лева. - Защо лева, нали е в йени? - 37 млрд. йени. Проблемът е, че йената скочи и оскъпи връщането на първия заем с над 30 на сто. И вече над 14 млн. лв. от 20-те млн. лв. приходи годишно нашето предприятие плаща по първия японски заем, затова и оставаме без пари за ремонти на пристанищата. Заради курса на йената през май 2010 г. платихме по първия транш към JBIC вместо 6.2 млн. - 7.2 млн. лв. В същото време порт Бургас плаща 5 млн. лв. годишно за монтираната на 2А претоварна техника, която е специализирана само за руди за "Кремиковци" и сега на практика е безсмислена Като за да плати юнския транш от 2.5 млн. лв., порт Бургас тегли кредит. Вероятно ще тегли и за изплащането на декемврийския транш към JBIC. Затова министър Александър Цветков издаде заповед да стартира проучване за отдаване на Терминал 2А на концесия. Концесионният анализ се прави паралелно с японското проучване. Това е добър вариант, тъй като изплащането на първия японски заем ще продължи чак до 2025 г. - Къде са сръбските товари, които минаваха през Бургас? - На едно от последните заседания на Дунавската комисия сърбите ясно са декларирали, че за тях морско пристанище е Констанца. Поради това те инвестират за развитие на инфраструктурата за извеждане на товарите си до техните дунавски пристанища и оттам - до Констанца. Сърбите ни заобикалят, тъй като няма какво да предложим. Нямаме една жп връзка като хората Жп линията Русе - Варна е в трагично състояние, един вагон взема разстоянието от 200 км за два дни! Не са по-добри и останалите ни главни жп линии. - Как върви изпълнението на инвестиционната ви програма? Трябваше да обявите процедури за ремонти на Варна, Бургас и Несебър и да довършите ремонта на порт Лом. - В края на 2009 г. имахме утвърдена инвестиционна програма, но заради финансовото състояние на държавата се наложи да преоценим обосноваността на някои проекти. Например за ремонта на вълнолома в пристанище Несебър в момента се анализира дали няма да е по-добре да се отдаде на концесия, с което да се облекчи финансовият ангажимент на държавата. Поради това не беше и обявена съответната обществена поръчка. До края на годината ще възложим проектирането, за да имаме остойностен проект, така че самият концесионен анализ ще реши дали бъдещата инвестиция ще може да бъде поета от евентуалния концесионер, или не. Проблемът е, че несебърският терминал е пасажерски, което означава, че приходите от него са малки. От друга страна, вълноломът пази целия залив и поради това неговата поддръжка е ангажимент на държавата. Лошото е, че вълноломът в Несебър е скъсан и вълните заливат морската гара и брега. Но в крайна сметка при ограничения ни бюджет даваме приоритет на портовете, които обслужват товарите, т.е., които носят пари и подпомагат развитието на икономиката. Така че очакваме експертите от отдел "Концесии" в транспортното министерство да решат дали поправката на вълнолома ще е ангажимент на бъдещия концесионер, или ще се пусне обществена поръчка. При това анализът трябва да е много точен, тъй като имаме негативния опит от концесионирането на порт Лом. Преди три години към бъдещия концесионер на порт Лом беше заложено изискването за обновяване на цялото пристанище, което се оказа непосилно и концесията се провали. Тогава потенциалните концесионери правилно прецениха, че отпадането на двамата най-големи клиента - "Кремиковци" и "Стомана", ще намали драстично работата и приходите. Затова държавата сама ремонтира порт Лом. Възстановен беше южният кей, който се беше сринал, по модерна технология на "Тисен Круп", с т.нар. метална шпунтова стена, по която са изпълнени речните портове в цяла Германия. Откриването на обновеното пристанище Лом е насрочено за празника на града - 17 септември. За отбелязване е, че порт Лом вече работи добре и дори отчита печалба. Това дава надежди той да се предложи на концесия. Изобщо целта е да се ускори концесионирането на пристанищата. Като идеята е да се отдават на концесия не цели пристанища, а отделни терминали, за да бъде процесът по-гъвкав и за да не бъде блокирано едно пристанище само с един концесионер. Лошото е, че от 11 години говорим за реформа в пристанищата, а реално нищо още не е направено. Изгубено е златно време, което трябва да се наваксва с ускорени темпове.
Източник: Стандарт (31.08.2010)

Пристанище Солун кани наши фирми Пристанище Солун обяви, че намалява с 20% цените си, и покани българския бизнес да правят съвместни комбинирани превози от Европа по река Дунав. Идеята е да се правят комбинирани превози от портовете Видин или Лом до Солун, или от Солун с влак през България до Варна и оттам с ферибот до Русия и Украйна. Компанията оператор на пристанище Солун ще изгради депо за товари в България, ако има достатъчно товари, и предлага наши фирми да се включат. Добре е това място да бъде близо до жп линия или пътна артерия, каза Стилианос Агелудис, изпълнителен директор на пристанище Солун.
Източник: Стандарт (07.10.2010)

"Аурубис": Неяснотата около концесията на пристанищата бави проект за 25 млн. евро Неясното положение около концесиите на пристанищата в Бургас и Варна пречи на инвестиционен проект на "Аурубис" за 25 млн. евро. Това каза пред "Дневник" Питър Вилбранд - член на управителния съвет и борда на директорите на най-големия производител на мед в Европа, след откриването на новите производствени мощности за преработка на медни шлаки в завода в Пирдоп. През март Министерството на транспорта съобщи, че предстои портовете да бъдат отдадени на концесия. До момента обаче не са обявени конкурси, но се подготвят проекти, съобщиха от ведомството. Няма определен срок, до който да се концесионират, допълниха още от министерството. "Аурубис" възнамерява да инвестира 25 млн. евро в бургаското пристанище за изграждането на покрити складови помещения за съхранение на суровините. В момента 60% от материалите се доставят от Южна Америка през Бургас, а останалата част - от местни мини. Изпълнителният директор на "Аурубис" за България Никола Треан заяви, че липсва инициатива от страна на българската администрация за реализиране на подобни проекти. Вилбранд коментира още, че новата инициатива на Европейската комисия за намаляване на въглеродните емисии с 30% представлява допълнителен финансов товар за производителите на мед. Според него, ако не се предвидят компенсаторни схеми, бизнесът може да изчезне.
Източник: Дневник (08.10.2010)

Данаил Папазов, шеф на „Пристанище Варна" АД: Много кандидат-инвеститори чакат политическото решение - Имаме ли още шансове в контейнерните превози, при положение че Констанца като оператор влезе в Топ 10 на Европа? - Ние сме изтървали битката с Констанца, но това не означава, че Варна няма още големи възможности. Това обаче изисква изграждането на съвременна инфраструктура, тъй като от сегашната не може да се изисква повече. Ние сме постигнали абсолютния максимум на това, с което разполагаме, дори надхвърляме ръста си. Преди кризата, през 2008 г., обработихме 159 000 контейнера, което за наличната техника е изключително постижение. През миналата и тази година продължаваме с темпове около 130 000 контейнера, което също не е малко за нашата инфраструктура. Разполагаме с едно полуспециализирано място на „Варна-запад", на 17-о корабно място, където обработваме контейнерите с кранове от края на 1970 г. Това е напълно остаряла техника и ние с колектива полагаме нечовешки усилия, за да я поддържаме. На Варна-изток всички кранове са още от 60-те години. Повечето от тях сме преоборудвали със съвременно инвенторно управление, но така или иначе това е кърпене, както става с дупките по пътищата. После, не може да продължаваме без съвременен зърнен терминал. Ето, миналата година обработихме 2 млн. т зърно, тази година очакват още повече, което е изключителна цифра за технологичните ни възможности. Всичко се дължи само на отличния колектив в пристанище Варна, който се е доказал през последните 10 г. Ние сме работещо държавно предприятие, което е в много добро финансово и икономическо състояние. И ако сега не се инвестира за подобряване на инфраструктурата, смятам, че след 10-15 г. няма да има смисъл повече да правим нищо. Защото в момента се строят много сериозни мощности в Украйна, Румъния, Турция. Питат защо не минават контейнери през пристанище Русе? Че там дори няма кран за претоварването им! Ами жп линията Варна - Русе, по която един товар се кандилка цяло денонощие! Много е важни тези неща сега да се разберат. Утре ще е късно. От изключително значение е и фериботният комплекс, който може да предостави връзка със средноазиатските републики. Казахстан произвежда огромни количества памук, който се транзитира към Европа по северния път през Балтийско море. Ние можем да им предложим алтернатива по фериботната линия. Пристанище Варна-запад също дава отлична възможност за обработка на голямотонажни пратки за оборудване на различни заводи в Казахстан. Ние и в момента обработваме такива товари. Тук се обработват дори пратки за Румъния. - Значи не сме загубили още потенциала си? - Трябва да се разбере, че с влизането ни в Евросъюза имаме реалната възможност да станем дистрибутивен център за много от страните извън ЕС. Особено важни са направленията към Средна Европа - Австрия, Словакия, Словения, Чехия, Унгария, които са традиционни наши клиенти от края на миналия век. - Откъде могат да дойдат инвестициите за новата инфраструктура? - Финансиране може да се намери от много места. Мисля си че „Пристанище Варна" като фирма има големи възможности да инвестира, ако й се позволи като оператор да събира кейовите такси. - Тогава какво пречи? - Трябва да се даде ясно мнение какво ще става с пристанището, дали то ще бъде концесионирано, дали ще се търси друга форма на ПЧП. Решението е на държавата, оттам нататък ясно ще се определи и начинът на финансиране. Сега всички искат пристанище Варна-изток да бъде освободено. Аз също го искам. Един ден наистина това ще стане една от най-атрактивните части на Варна, както е по целия свят. В средата на миналото столетие това бе направено в Лондон, през 80-те години в Барселона, в началото на този век в Генуа, подобен е примерът в Анверс. Само преди 2 години в Антверпен старите докове също бяха урбанизирани. Така че ние не откриваме топлата вода. Може би в Европа само Варна и Бургас все още имат пристанища в центъра на града. Според мен държавата може да използва като разменна монета територията на пристанище Варна-изток като начин за привличане на инвестиции. Тази територия е завършена, има кейова стена, която е най-скъпата инвестиция в такова съоръжение. Държавата трябва да си изясни и какво се случва с държавните оператори. Дали ще бъдат напълно ликвидирани, което може да стане с концесионирането. У нас няма мощни частни оператори, които да са доказали във времето своята пригодност за тази дейност. Концесионирането до момента е на малки пристанища и според мен процедурата за Варна и Бургас трябва да бъде много внимателно направена, за да не дойде недобронамерен концесионер. А такива примери дал Господ - има ги достатъчно много у нас. Смятам, че много внимателно трябва да се прецени какво се случва с колективите, които обслужват пристанищата, и оттам нататък е много лесно да се вземат решенията от къде ще дойдат инвестициите. Ако ще се концесионира, явно ще трябва да се търси някакъв крупен западен инвеститор. Втори вариант е кооперация между държавния оператор с частни капитали. Трети, да се приватизират под някаква форма държавните оператори чрез публично предлагане на акции. И други варианти могат да бъдат избрани. Има много голям интерес, който засега е регистриран като заявено намерение по простата причина, че всички инвеститори искат по принцип картината да е напълно ясна, да се знае какво ще се случи през следващите 5, 10, 15, дори и 20 години. Пристанището е територия, в която трябва да се инвестира огромен ресурс, който не се възстановява бързо. През 1906 г. варненското пристанище е направено с 8 млн. златни лева, но само от таксите, които са събирани през изминалите 104 г., в икономиката е влязла огромна сума. За разлика от бързото възвръщане на парите в жилищното стротелство, тук има бавна реализация, която обаче в годините е много важна за икономиката. Пристанището не е едно затворено за себе си предприятие, неговата дейност оказва влияние върху цялата икономика на страната. Едно изследване на ООН показва, че обработката на 400 контейнера осигурява едно работно място и с отдалечаването от пристанището работната ръка се увеличава прогресивно в държавата. За един товар е нужна митница, гранична полиция, спедитори, превозвачи, после той влиза в производството и т.н. С други думи, предоставят се много добри условия за бизнеса. Затова съм дълбоко убеден, че инвестициите в тази инфраструктура са изключително важни за страната. - Какво става с преместването на пристанището? - За съжаление, има няколко предпоставки за Варна, които налагат вземането на комбинирано решение. Дълбок кей трябва да има преди моста, а самият терминал вътре в езерото да бъде за обработка на по-малотонажни кораби. Причината е в Аспаруховия мост, който е бариера на входа на езерото, която не може да бъде прескочена. Затова на последната среща с премиера Борисов и финансовия министър Дянков, която се проведе на Варна-запад, представихме няколко варианта за строителството на бъдещите терминали, които ще принесат изключително много за повишаване на ефективностата на цялата транспортна схема на страната. Имаме доста идеи, тук работят много добри специалисти, които от дълги години са запознати с транспортната система, така че можем да се окажем много полезни. Готови сме да се включим и с разработки за концесионирането, ако бъде взето такова решение, или за другия вариант - приватизиране дейността на предприятието като ПЧП. - Стана ясно, че за деветмесечието има много добри стопански резултати на пристанището. Имате ли потенциал сами да бъдете инвеститор? - Разбира се, че имаме. Всяка година отчитаме между 2 и 5 млн. лв. печалба, таксите са обикновено 8 млн. лв. Общо това прави средно 12 млн. лв. за година. Това е огромна сума, която може да се използва за инвестиране. Впрочем един сериозен инвеститор, като започне да прави пристанищна инфраструктура, няма нужда от по-голяма сума за година. Ако ни бе дадена възможност, за последните 10 години сами щяхме да направим новия терминал, и то без стотинка държавна помощ. Пак повтарям, трябва да се вземе политическо решение в държавата за бъдещето на пристанището.
Източник: Черно море (13.10.2010)

Китайски инвеститори са проявили интерес към четири наши пристанища, съобщи зам.-министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Камен Кичев. Това е станало в рамките на провелото се в София заседание на междуправителствената българо-китайска икономическа комисия в петък. Станало е въпрос за морските портове във Варна и в Бургас и за речните Русе и Лом, но не еуточнено точно в кое пристанище може да влязат далекоизточни капитали. Следващата седмица екип на транспортното министерство заминава на посещение в Китай, където ще представи цялостната стратегия на ведомството за концесиониране на пристанища, летища и железопътни гари. Тя беше обявена миналата година, но все още няма стартирали никакви процедури за отдаване на частно управление на този вид транспортна инфраструктура. За интерес на Китай към пристанищната ни инфраструктура съобщи премиерът Бойко Борисов след среща в САЩ с китайския си колега, а по информация на министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков вниманието на китайските компании било насочено по-скоро към летищата ни, които могат да поемат значителна част от китайския внос в Европейския съюз. ни По повод притеснението на община Варна, че транспортното министерство се е отказало от визията си за изграждане на контейнерен терминал на пристанището им, Кичев заяви, че това не е така. Той допълни, че в момента се изготвя консултантски анализ къде е най-добре да се разположи това съоръжение.
Източник: Медия Пул (18.10.2010)

Каним китайци за пристанищата Каним китайски компании да инвестират в морските ни пристанища. Вчера министърът на транспорта Александър Цветков се срещна в Пекин с колегата си от Китай Ли Шънлин. Те са обсъдили възможности за сътрудничество в областта на пристанищната инфраструктура чрез концесия или смесено дружество (joint venture). България може да предостави максимално добри условия за пристанищните оператори. Смятаме, че българските портове могат да бъдат атрактивни и да предложат алтернативен път на страните от Централна и Източна Азия, допълни Цветков. По-късно с ръководството на China National Machinery Industry Complete Engineering Corporation, водеща компания в областта на инфраструктурата, министърът е обсъдил възможностите за инвестиции в нашата страна.
Източник: Стандарт (28.10.2010)

3-4 контейнерни линии налагат монопол, като не дават възможност клиентите сами да избират автомобилния превозвач на товарите им в страната. Има съмнение, че са направили и ценови картел на предлаганата услуга. Това съобщи за агенция "Черно море" Георги Минчев, председател на Българската асоциация за спедиция, транспорт и логистика. По неговите думи група автомобилни превозвачи вече са сезирали за тази порочна практика Комисията за защита на конкуренцията. Автомобилният транспорт има ключова роля за превоза на морски контейнери във вътрешността на страната, допълни Георги Минчев. 92% от товарите у нас са превозени с автомобилен транспорт и 8% - по жп мрежата, сочат данните за 2009 г. Над 15% увеличение на превозените товари отчита браншът тази година, което е сериозен ръст в износа на фона на тоталния срив през 2009 г. До края на 2010 г. се очаква през българските морски пристанища да преминат до 150 000 TEU (контейнерни единици товари), стана ясно на конференцията. По данни на пристанище Варна товарооборотът за първите девет месеца на 2010 г. е увеличен и прогнозата е за ръст от 15% за годината. На този фон още повече се налага необходимостта от инвестиции в инфраструктурата и особено в модернизацията на морските ни пристанища, заяви Георги Минчев. Това мнение се е наложило на приключилата конференция за интермодалния транспорт в София. След многото умувания (от некомпетентност или прикрита злонамереност) дали трябва да изграждаме нов терминал във Варна, докарали сме я дотам, че страната ни е единствената в ЕС, която продължава да няма модерно контейнерно пристанище. Наличието на специализирани терминали в Солун и Констанца ще продължава да отклонява товаропотока от българските пристанища, предупредиха по време на форума експерти от водеща логистична компания. Над 300 интермодални терминала има в ЕС. В Германия те са 42, в Австрия - 22, а в Румъния - 13. У нас има само няколко архаични терминала от времето на социализма, припомниха експертите. Според тях над 15% от транспорта е интермодален в ЕС, а през 2020 г. по този начин ще се придвижват 40% от всички товари.
Източник: Черно море (28.10.2010)

Порт Варна ще е като Ротердам Кристиан Кръстев, председател на Управителния съвет на Пристанище Варна - Пристанище Варна има най-добрите географски дадености за развитие сред българските портове. Какви са вижданията ви, какви инвестиции и проекти биха увеличили още неговите възможности за привличане на товари? - Съгласен съм с вас, че пристанище Варна има уникално географско разположение. Изграждането на зърнен терминал и на нов контейнерен терминал е от стратегическа важност. Всяка инициатива в тази посока е обречена на успех. Дали ще бъде публично-частно партньорство или дори инвестиция чрез банков кредит, би дало положителен резултат. - Евросъюзът извежда като един от приоритетите си развитието и използването на водния транспорт и е готов да финансира създаването на морската и речната инфраструктура в периферията на общността. Какви проекти предлагате като заместващи изостаналите по Оперативна програма "Транспорт", които може да бъдат завършени до края на този програмен период? - Когато се мисли в тази посока, трябва да се мисли глобално и затова в момента обсъждаме с Пристанищна инфраструктура възможностите за оползотворяване на програма "Транспорт". - Финансови резултати и постижения на пристанище Варна през 2010 г. Товари, пътнически превози? - Само ще ви кажа абсолютно нескромно, че за една година имаме ръст на печалбата с над 120% при ръст на товаропотока 15%. Всеки един средностатистически грамотен човек ще разбере, че явно новият модел на управление, който налагаме, показва завидни резултати. За по-любознателните читатели бих дал следната информация: През последното деветмесечие са обработени 6 млн. тона товари, което е с 1,1 млн. тона повече спрямо миналата година. Що се отнася до финансовите резултати, то приходите на пристанище Варна са приблизително 38,5 млн. лева, а разходите са съответно 34,9 млн. лв. Печалбата е почти тройна спрямо същия период на 2009 г. Тази година ще бъде запомнена и с още един рекорд - през месец август обработихме повече от 1 милион тона, което никога не се е случвало в историята на пристанището. - Как е по-изгодно за пристанището да се финансират проектите за изграждане на контейнерен и зърнен терминал - чрез концесия или чрез използване на японския заем - втора част? - Това е политически въпрос, който аз не бих коментирал. - Кое би станало по-бързо и по-сигурно? - Относно бързината, доколкото знам и за двата вида финансиране перспективите са еднакво бързи. Но при японския заем финансирането е вече факт и е въпрос дали ще бъде усвоен и как. А това е от компетентността на министъра на транспорта. - Ако се разгледат резултатите от концесията на двете морски летища - смятате ли, че опитът е положителен? - Знаете ли, по времето, когато съм участвал в управлението на летище Бургас, успяхме да постигнем награда "Летище на годината" последователно в две години (2004 и 2005 г.) За мен това са летища с перспектива. В момента в качеството си и на изпълнителен директор на авиокомпания "Уизеър България" успях да наложа първия целогодишен международен полет от и до летище Бургас. Също така направихме и първия лоу кост полет София-Варна. Относно въпроса ви "Колко е успешна една концесия", може да се съди по спазването на задълженията на концесионера. Не съм запознат в детайли дали "Фрапорт" изпълняват всичко, но забелязвам, че имат волята да развиват двете летища. - Имате идея за пътническа гара и развитие на отворена обществена зона на порта към града. Други ваши планове? - Очевидно е, че пристанището в най-красивия си фронт е затворено за града. Има много варианти и интерпретации на разрешение на този въпрос, но за мен решението е: Министерството на транспорта, областната управа, общината и мениджмънтът на пристанището да са на едно и също мнение, независимо какво е то. - От казаното дотук излиза, че сте били в управлението на летище, пристанища и авиокомпания. Това е доста солиден опит в сферата на транспорта. Откога започна тази любов към транспорта? - Преди почти 8 години имах шанса да започна да работя в Министерството на транспорта и за кратко време стигнах до позицията директор на дирекция "Корпоративно преструктуриране и капиталови пазари". Тази длъжност ми даде богатството да се запозная с всички аспекти на транспорта и съобщенията, второстепенни разпоредители, дружества, специфики и проблематика. По-късно работих известно време в пристанищна администрация, преди да поема управлението на авиокомпания "Уизеър България". Пристанище Варна за мен е етап от живота ми, в който доказвам нагледно това, което научих през годините. Това е пристанището, с което ще се гордее всеки един българин, и фирмата, която ще се сочи като пример за градивен мениджмънт. - Какво правите в свободното си време? - Личното време го отдавам на близките си, спортувам много, играя тенис и скуош основно. Честно казано, разтоварвам се сам зад волана с хубава музика и вяра за по-доброто утре. - Кое сред познатите ви европейски и други чужди пристанища ви е пример за развитие? - Ротердам и Сингапур! - Каква е максимата ви за живота? - Нека се опитаме да бъдем по-добри!
Източник: Стандарт (10.11.2010)

Пристанище Варна с ново предложение за терминали Нов проект за изграждане на два дълбоководни терминала – зърнен и контейнерен, предложи изпълнителният директор на порта кап. Данаил Папазов вчера по време на кръгла маса с участието на заместник-министъра на транспорта Камен Кичев, варненски депутати от ГЕРБ, кмета Кирил Йорданов и представители на целия бранш. Според Папазов новият проект е по-лесно осъществим от предложеното разширение на порта преди две години, когато бе подписан и меморандумът за финансиране с Японската банка за развитие. Оказало се, че старият вариант е неприемлив, тъй като Аспарухов мост не е достатъчно висок, за да минават под него големи кораби, каквито искаме да привлечем с евентуалното отваряне на дълбоководните терминали за зърно и контейнери. Така се обезсмислял проектът, за който японците са готови да ни дадат 140 млн. евро. Това потвърди и изпълнителният директор на „Морска администрация“ Сергей Църнаклийски пред журналисти. Той каза, че „японският заем е неизгоден за България”. Според него вече е изгубено доста време от сключването на споразумението и трябва да плащаме лихви, а още нищо не е стартирано по самия проект. Новият проект за разширяване на порт Варна ще заложи на средства от Европейския кохезионен фонд, които можем да започнем да усвояваме от 2014 г., каза директорът на порт Варна кап. Папазов по време на презентацията си. Той уточни, че държавното съфинансиране на такъв проект е 15 %, което е в пъти по-малко и по-изгодно от средствата, които ще връщаме, ако вземем японския заем. На закрита среща в сградата на „Морска администрация“ по-рано през деня, зам.-министърът се срещна с хора от бранша и коментира въпроси, свързани с проблемите пред морското образование и безопасността на корабоплаването. За да се повиши качеството на образованието, трябва да се въведат по-строги изисквания за центровете и учебните заведения в сектора, предлагат експертите.
Източник: Класа (22.12.2010)

Пристанището е огледало на бизнеса и състоянието на държавата. Икономиката започва да се възражда от изток и от пристанище Варна, цитира последните експертни оценки инж. Александър Станков, шеф на направление "Експлоатация" в порта. Преизпълненият обем на товарите гарантира печалбата в края на годината. Данните за пристанище Варна са очакван обем товари до 31 декември от 8 млн. тона при бизнес план 6,75 млн. тона. Печалбата ще бележи 100% ръст спрямо 2009 г. и се очаква да бъде 4 млн. лв. Дни преди Рождество Христово броят на обработените кораби на кея е 1114. Родното зърно за износ пак води класацията на товарите и надхвърля 2 млн. тона. Корабите, пълни с българско жито и царевица, плават основно за Западна Европа и страните на Източното Средиземно море. Добрите резултати на пристанището са повлияни както от продукцията на девненската индустрия и варненската промишленост, така и от увеличения внос на ветрогенератори, което е тенденция през последните години. За 2010 г. перките, които хващат вятъра за ток, са 30 комплекта с общо тегло 52 хил. тона. Миналата година е имало сериозен транзит през пристанището на 100 пакета ветрогенератори през нас за Румъния. Изключително прецизната компютърна система на порта дава възможност на всички партньори и оператори да следят движението и мястото на всяка своя стока на пристанището. Преди време австралийски специалисти поискали 500 хил. долара за готов софтуер за контейнерните товари. Ръководството на "Пристанище Варна" ЕАД обаче взело гъвкавото и икономично решение да повери задачата на свой млад и кадърен екип. От три години софтуерът е в действие и оттогава няма нито една грешка с контейнер. Така вместо куп пари да се изсипят на чужденците, нашите компютърни специалисти взели по една награда. Освен системата за контейнерни товари е разработена и друга - за всички останали товари. В плана за 2011 г. е заложено закупуването на 200-тонен мобилен кран. Всяка година към техниката се добавят по един-два челни кофъчни товарача "Волво", а ричстакерите, които редят контейнерите на брега, са девет. Във Фестивалния и конгресен център във Варна във вторник ръководството на пристанището начело с шефа му кап. Данаил Папазов инициира поредната, но решаваща Кръгла маса за мястото на новия терминал. В нея ще участва и зам.-министърът на транспорта Камен Кичев. Идеята, която получи първата медийна подкрепа на в. "Стандарт" преди време, е пристанището да се изнесе в частта от Морска гара до Пето корабно място, която да стане най-атрактивната зона на Варна. Избирането на точно място за нов модерен контейнерен и зърнен терминал е с изключително важно значение. На първо място ще се преодолее огромният трафик от 300 хиляди тира със зърно, които годишно кръстосват през Варна и замърсяват въздуха. С новия терминал на порта поне четири пъти в месеца ще акостират големи контейнеровози. В Черноморския басейн оборотът на контейнери е 2,3 млн. годишно. Холандци са изчислили, че след 10 години тук ще се въртят 10 пъти повече контейнери или 23 млн. годишно. Ръководството на порт Варна има стратегия за своя по-голям дял в тях, но решението за усвояване на японския заем (260 млн. евро за Варна и Бургас) предстои да вземе правителството.
Източник: Стандарт (22.12.2010)

Пристанище Варна, летище София и РВД завършват 2010 г. с добра печалба Най-успешните дружества в транспорта са пристанище Варна, летище София, РВД. Те се развиват много положително, с много добри резултати, каза транспортният министър Александър Цветков пред Bnews. Като цяло всички дружества в сектора от дейност имат положителен резултат. Има стари заеми, които висят. Това е японският заем за пристанище Бургас и държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура". Всички дружества са на печалба с изключение на железниците, но и те са с подобрен финансов резултат, обясни Цветков. Общият ефект от този подобрен финансов резултат на фирмите в транспорта е 25 млн. лв. Това показва едно по-добро управление на държавните фирми, по-добро управление на държавните активи и, разбира се, повече пари за държавата. Успяхме да договорим и меморандум със Световната банка за разбирателство и това е светъл лъч за БДЖ. През следващия програмен период сме договорили с ЕК БДЖ да получи европейски средства, за да може да закупи влакове с тях. Това може да се случи само ако проведем реформа в БДЖ, каза още транспортният министър. Той определи като свой приоритет стабилизирането на железниците.
Източник: Класа (27.12.2010)

Пристанище Варна приключва 2010 година с около 4 милиона лева счетоводна печалба, съобщи изпълнителният директор на порта капитан Данаил Папазов, цитиран от БТА. По думите му въпреки кризата товарооборотът се е повишил с около 12 на сто в сравнение с 2009 година и на пристанището през 2010 г. са обработени общо 8 милиона тона товари. Папазов отбеляза, че през 2010 г. вложените инвестиции от дружеството са около 3 милиона лева. Директорът на пристанище Варна коментира още, че не се предвиждат съкращения на персонала през тази година. Според оповестените в началото на октомври предварителни данни за деветмесечието пристанище Варна беше обработило общо почти 6 млн. тона товари, което е с над 20% повече спрямо същия период на 2009 г. От януари до началото на октомври 2010 г. през пристанището са изнесени 1,5 млн. тона зърно.
Източник: Инвестор.БГ (05.01.2011)

За концесионирането на пристанище Варна има три варианта, посочи днес генералният директор на Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" Георги Генчев по време на дискусия за бъдещето на порта, проведена в морския град. В дискусията са взели участие представители на държавната и местната власт и на морския бизнес. Генчев отбелязва, че според повечето специалисти от бранша е по-добре портът да бъде отдаден на концесия като цяло, като се отдели само терминалът за опасни товари, а не да бъде „раздробяван". До края на годината концесионният анализ за пристанище Варна може да бъде готов, каза още шефът на "Пристанищна инфраструктура", цитиран от БТА. Протоколът от днешната среща ще бъде представен в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, а сформираната вече работна група ще обсъди вариантите за концесия. Генчев съобщи още, че през следващата седмица се очаква Министерският съвет да вземе решение дали България ще тегли втория заем от Японската банка за развитието на пристанища Варна и Бургас. По думите на Георги Генчев, има и вариант страната ни да се откаже от кредита или да поиска редуциране на сумата.
Източник: Инвестор.БГ (18.02.2011)

Министерският съвет разгледа на днешното си заседание доклад за проблемите, свързани със Споразумение за заем през август 2008 г. между Японската банка за международно сътрудничество (по-късно преименувана на JIСА) и България за проект „Изграждане и развитие на нови контейнерни терминали в пристанища Варна и Бургас” и възможностите за тяхното решаване, съобщиха от правителствената информационна служба. В доклада се посочват проблемите, свързани с обслужването на първия японски заем, който е предназначен за пристанище Бургас. Според анализа налице са множество трудности, а в някои случаи - и невъзможност за Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура” и „Пристанище Бургас” ЕАД, да обслужват заема. Има и случай, при който „Пристанище Бургас”, чийто собствен капитал е отрицателна величина, взема заеми от банки, за да осигури средства за погасяване на своята част от заема, се констатира в доклада. Отчита се, че ДП „Пристанищна инфраструктура” изразходва значителен финансов ресурс за покриване на вноските и ще бъде на финансова загуба до окончателното изплащане на заема през 2028 г. Българските експерти смятат, че недостатък на заема е, че е в японски йени, което води до невъзможността на ДП „Пристанищна инфраструктура” и на „Пристанище Бургас” да планират точно годишните си инвестиции, а и курсовите разлики водят до оскъпяване на заема. Посочените трудности са определили решението на българското правителството за прекратяване на споразумението за заем с банката за проекта, се подчертава в съобщението. Това ще стане след преговори със заемодателя и при спазването на всички законови процедури, като за целта се възлага на министрите на финансите, на външните работи и на транспорта, да предприемат необходимите стъпки. Още през лятото на миналата година министър на транспорта Александър Цветков обясни, че още се преценява рентабилността на проектите за изграждане на нови пристанищни контейнерни терминали във Варна и Бургас. Стартът на реализацията на проекта, който по план трябва да бъде завършен до 2015 г., закъснява. Средства по заема до юли 2010 г. (а по всяка вероятност и към момента) не са усвоявани. Предвиждаше се заемът да е на стойност 36,932 млрд. йени (около 327 млн. евро) с краен бенефициент Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура". През есента на миналата година пък зам.-министърът на транспорта Камен Кичев информира, че се предвижда по време на строителството на терминалите да се проведе конкурс и те да бъдат дадени на концесия, така че държавата да не плаща заема от японската банка. От сегашното официално съобщение за отказ от японския заем не става ясно дали ще се строят контейнерни терминали на пристанищата Варна и Бургас и с какви средства, при положение че експертите от бранша са категорични, че няма друга алтернатива за развитие на пристанищата.
Източник: Инвестор.БГ (24.02.2011)

България се отказва от заем за 640 млн. лв. от Японската банка Правителството започва преговори за прекратяване на споразумение с Японската банка за отпускането на заем за строителството на контейнерни терминали на пристанищата във Варна и Бургас. Решението за това беше взето на днешното заседание на кабинета на базата на анализ на транспортното министерство. Споразумението за заема беше подписано през 2008 г., а кредитът е 37 млрд. японски йени, или 640 млн. лв. по сегашния курс. Строителството на новите терминали обаче не е започнало. В момента тече гратисният период по заема, чието изплащане трябва да започне през 2015 г. Правителството обаче е решило да се откаже от него заради проблемите на "Пристанище Бургас" и държавното предприятия "Пристанищна инфраструктура" с изплащането на друг заем от Японската банка. Той е за изграждане на нов терминал за насипни товари на порта в Бургас. Размерът му е 4.3 млрд. японски йени (247 млн. лв.) и е отпуснат през 1998 г. Терминалът обаче беше построен миналата година и в момента почти няма работа.
Източник: Дневник (24.02.2011)

Имахме разговор с министъра на транспорта и информационните технологии Александър Цветков за бъдещето на пристанище Варна. Стана дума и за японския заем. По отношение на него истината е, че правителството се отказа, защото е изключително неизгоден. Той е сключен от държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" в Бургас. Предприятието отделя две трети от приходите си, за да плаща заема. Това заяви лидерът на ГЕРБ във Варна, депутатът Павел Димитров. Ако бяхме сключили договор за японския заем, би означавало ново бъркане в бюджета и данъкоплатците да го платят. Затова категорично правителството взе решение да се откаже от него. Последното, което се случва около бъдещето на пристанището във Варна, е, че в близките дни ще се обяви за концесия. Надяваме се, че този процес ще започне скоро и пристанището Варна-изток ще бъде отворено за варненци, каза още Димитров. На финалната права сме за изграждането на естакадата в района на свлачището в местността Трифон Зарезан. Има писмо от финансовия министър Симеон Дянков до кмета, с което принципно се подкрепя проектът, има готовност за финансиране, чака се проектирането, за да се види цената на съоръжението. Има отговор и от кмета Кирил Йорданов до министъра. Сега топката е в общината, от тяхната експедитивност зависи какво ще се случи и дали ще видим след месец-два пилотите на съоръжението да се забиват. Ще се направи такова укрепване, че да няма никаква опасност от свличане, каза вчера Павел Димитров. Изложихме се с дълбоководното заустване на отходните води на Златни пясъци, констатира още Павел Димитров. Общината не може да изпълни изискванията към Министерството на околната среда и водите. Ако управата не подготви изрядна документация, няма да могат да се използват европейски пари за проекта. Така ще трябва да се ползва заем от МОСВ, макар и безлихвен, смята Димитров. Трябва да се ремонтира тръбата за отходни води, която е корозирала. Това ще струва около 2 млн. лв. Скоро ще се отпуснат 500 000 лв., за да може да започне работа по спешния ремонт още тази седмица, за да посрещнем сезона и да няма неприятни изненади като миналите сезони. Това е кърпене на положението, но трябва да се свърши, за да може догодина общината, като изпълни изискванията на МОСВ, да се направи новото дълбоководно заустване, а през 2014 г. да се започне изграждането на пречиствателната станция в курорта, заяви Павел Димитров. По отношение бъдещето на музея "Стара Варна" също сме на финала. Имаме решение на МРРБ. Имотът ще се деактува и музеят символ на града ще си остане за община Варна, каза още Павел Димитров.
Източник: Черно море (05.04.2011)

Концесионни възнаграждения в размер на над 16 млн.лв. са получени през 2009 г. в резултат на отдаването на концесия на пристанищни терминали и граждански летища за обществено ползване. Това е посочено в годишните доклади на междуведомствените комисии за контрол по изпълнението на концесионните договори. Те се отнасят за пристанищния терминал Леспорт, част от пристанище за обществен транспорт Варна, сключен на 8 юни 2005 г.; пристанищния терминал Балчик, сключен на 14 декември 2005 г.; Фериботен терминал Силистра, сключен на 3 февруари 2006 г.; гражданските летища в Бургас и Варна, сключен на 10 септември 2006 г.; пристанищния терминал Свищов, сключен на 15 февруари 2007 г., пристанищния терминал Оряхово, сключен на 4 юли 2007 г. и пристанищния терминал Сомовит, сключен на 28.05.2009 г. Общият преглед по изпълнение на задълженията през 2009 г. по тези договори показва, че определените условия за осъществяване на концесиите и основните задължения на концесионерите се изпълняват. Подобрени са качеството и обемите на предоставяните услуги и извършваните дейности, съобщиха от правителствената пресслужба. През годината концесионерите са направили инвестиции в размер на 4 573 689,46 лв. В изпълнение на договора за концесия на гражданските летища за обществено ползване в Бургас и Варна, дружеството от "Фрапорт" са отчетени инвестиции на стойност 19 955 670,34 лв. За констатирани неизпълнения на договорени задължения от концесионерите за 2009 г. са получени приходи от неустойки в размер на 160 826,23 лв. Всички начислени лихви и неустойки са заплатени от концесионерите. В резултат на извършения контрол се изпълняват поетите с концесионните договори задължения по осъществяване ангажиментите по социалните програми, включително и по разкриването на нови работни места.
Източник: Дарик радио (15.04.2011)

Нито един инвеститор не проявява интерес към концесия на летищата Горна Оряховица, Пловдив и Русе, както и към стопанисването на жп гари, призна вчера транспортният зам.-министър Камен Кичев. "Единственият позитивен опит на правителството с концесиите на инфраструктура е за бургаското пристанище, което се стопанисва от параходство "Български морски флот", посочи още той. Добри новини има за теснолинейката до Пирин Септември-Добринище, към която интерес проявяват немски инвеститори с намерението да я превърнат в туристическа атракция. Германците вече събирали данни за броя на пътниците и обема на товарите по линията. Скоро ще се открият процедури за пристанищата Русе, Лом и Варна. Портът в морската ни столица най-вероятно ще бъде отдаден изцяло, а русенският - на три части. Концесионната процедура за пристанище Лом ще тръгне за втори път, след като първата се провали заради съдебни спорове между кандидатите - фирми на предприемачите Васил Божков и Христо Ковачки. Транспортното министерство вече е запитало Европейската инвестиционна банка и Кувейтския фонд за арабско икономическо развитие дали може да даде ход на концесионната процедура за летище София преди изплащането на заемите, с които се построи терминал 2. Към края на 2010 г. неизплатени бяха около 80 млн. лв. Кичев бе категоричен, че нов терминал на софийското летище няма да се строи. В момента терминал 1 използва около 60% от капацитета си, а терминал 2 - 75%. С изграждането на две нови пътеки за рулиране и нови ръкави на терминал 2 капацитетът на аеропорта ще се качи с нови 40%, смята Кичев. Всъщност основен ремонт на терминал 1 и козметични промени по терминал 2 ще са основните задължения на частния стопанин на летището, допълни той.
Източник: Сега (30.06.2011)

Правят анализ на порта във Варна Концесионният анализ на пристанище Варна ще бъде готов до два месеца, съобщи във Варна Ивайло Московски, министър на транспорта. По думите му към порта има сериозен инвеститорски интерес на компании от ЕС. След като бъде готов анализът, ще се реши дали пристанището да се отдава на един концесионер, или за отделните терминали ще се търсят повече стопани. Министърът не се ангажира с имена на компании и държави. "Разговарям с посланици от ЕС и чрез тях получаваме сериозни сигнали за инвеститорски интерес. Същото важи и за заводите в Девня. Предстои да разберем в какви параметри ще се работи, а концесионният анализ ще подскаже какъв да бъде най-правилният подход и колко фирми да допуснем", изтъкна министърът. Московски уточни, че не се предвиждат съкращения на персонала, защото в договорите ще има изрична клауза не само да не се освобождават хора, а да бъде предвидено допълнително наемане. Интерес към варненското пристанище е заявен и от девненските заводи. Но анализът, който се подготвя, ще покаже дали необходимостта им от достъп до пристанище Варна-запад ще им помогне в процедурата за отдаване. Ремонтът на втория мост на фериботния комплекс във Варна се отлага за пореден път заради необходимостта от нов стопанин на порта. Чак след това ще е ясно каква част ще ремонтира държавата и каква – концесионерът.
Източник: Класа (09.08.2011)

Над 600 000 тона зърно от тазгодишната реколта са напуснали с кораби България само през първите две седмици на август, съобщи изпълнителният директор на „Пристанище Варна“ АД кап. Данаил Папазов. Всеки ден на кейовете се обработват по 6-7 кораба и се товарят по 20 000 тона, а тирове вият километрични опашки в очакване да бъдат разтоварени от земеделската продукция. С тези темпове ще бъде надхвърлен миналогодишният рекорд от 1 млн. тона изнесено зърно, достигнат през август миналата година, въпреки че много от стопаните в Добруджа изнасят реколтата си през румънското пристанище Констанца, смята Папазов. Товарят се пшеница, ечемик, рапично семе за Испания, Португалия, Сирия, Турция, Италия, Мароко. За арабския свят и Южна Африка заминава главно фуражна пшеница, която според търговци се използва за храна на камилите. За първи път тази година площадка за зърно е обособена и на пристанище Варна-запад, специализирано главно в обработка на контейнери. До момента там са натоварени около 100 000 тона. След края на жътвата от аграрното министерство отчетоха, че средният добив е бил 406 кг/дка, само година по-рано този показател е бил 360 кг/дка. Общо произведеното количество зърно по предварителни данни е в размер на 4,25 млн. тона, като производството от предходната година е било 4,09 млн. тона. По традиция с най-високо производство е област Добрич, където са прибрани 525, 6 хил. т, в Плевенско са ожънали – 389, 6 хил. т. , в област Велико Търново – 256 хил. тона. Най- високи средни добиви има в област Силистра - 489 кг/дка, следва Добрич с 472 кг/дка и Разград – 465 кг/дка. На някои места в страната има напълно пропаднали площи заради градушките. През тази година тяхната площ е 8970 дка. От Национална служба по зърното съобщиха, че през тази година реколтата от пшеницата е с много високи хлебопекарни качества. Качествената пшеница през 2011 година е около 30% повече спрямо 2010 г. и достига 53% от цялата реколта.
Източник: Монитор (19.08.2011)

Само през месец август в Пристанище Варна са обработени рекордните 1,014 млн. тона товари. Основен дял в това количество заемат зърнените храни и товарите на девненските химически заводи. На 31 август, само през Пристанище Варна-изток, са преминали 3000 товарни автомобили и са натоварени 30 000 тона зърно, основно пшеница, царевица, рапица и ечемик. За осемте месеца от началото на годината през кейовете на варненското пристанище са преминали общо 5,5 млн. тона товари, което е с 10% повече спрямо предходната 2010г. Статистиката отчита ръст от 8% и при другия структуроопределящ товар за Пристанище Варна - контейнерите. До момента са претоварени 82 хил. броя..
Източник: Дневник (03.09.2011)

Пристанище Варна е обработило 1 065 000 тона товари през месец септември, съобщиха от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС). Това е рекорд в историята на най-големия български порт. Предишният рекорд, който също бе поставен тази година, се задържа съвсем за кратко - през август за първи път бяха достигнати 1 млн. тона товари, преминали през кей за един месец. Общо за 9-те месеца на годината в пристанище Варна са обработени 6 665 600 т товари, което е 12% повече спрямо същия период миналата година, 35% спрямо деветмесечието на 2009 г. и 10% повече спрямо периода януари-септември 2008 г. Чистата печалба за деветмесечието е 3.5 млн. лв. Нарастване се отчита при всички структуроопределящи товари - зърно, контейнери, калцинирана сода, въглища, торове, цимент, фосфати, скрап и др.
Източник: econ.bg (05.10.2011)

"Ойлтанкинг" увеличава капацитета за износ на сярна киселина през Варна "Ойлтанкинг България" АД е пуснала в експлоатация нова инсталация за товарене на течни продукти на "Пристанище Варна-Запад", съобщиха от компанията. Инвестицията е в размер на 100 хил. евро и е реализирана от "Ойлтанкинг България" АД и "Пристанище Варна" ЕАД. Средствата са изразходвани за изграждането на допълнителна станция при вече съществуващото им съоръжение на кей №2 на "Пристанище Варна-Запад". При строежа са спазени всички световни и европейски стандарти за безопасност и защита на околната среда. През 2010 г. "Ойлтанкинг България" АД е обработвало само сярна киселина, производство на Аурубис България АД (бивш МДК Пирдоп). Компанията е реализирала 1,1 млн. лв. печалба, а приходите от продажба са за над 4,3 млн. лв., сочи отчетът на компанията за миналата година. През 2010 г. са получени и разтоварени 876 хил. тона сярна киселина, което е с 10,5% по-малко спрямо 2010 г. Причината е във временното преустановяване на производството на "Аурубис България" АД поради технически причини, се посочва казва в отчета на "Ойлтанкинг България" АД. Целта на новата инвестиция е да се гарантира безпроблемното използване на съоръжението за дългосрочен период от време и увеличаване на капацитета на товаро-разтоварните дейности. "Ойлтанкинг България" АД действа от 1999 г., когато германската Ойлтанкинг GmbH, "Аурубис България" АД и "Пристанище Варна" ЕАД създават акционерно дружество "Ойлтанкинг България" АД. Целта е изграждането и експлоатацията на терминал за съхранение на сярна киселина на територията на "Пристанище Варна-Запад". Терминалът е с капацитет 33 хил. тона и е построен само за 10 месеца, като официалното му откриване е през есента на 2001 г. Тогавашната инвестиция е в размер на 13 млн. лева, а средствата са предоставени от Ойлтанкинг GmbH. От въвеждането в експлоатация на съоръжението до момента са натоварени повече от 650 кораба с общ обем от близо 5 млн. тона. Терминалът е структуроопределящ за дейността на "Аурубис България" АД, което през миналата година е реализирала продажби за 3,2 млрд. лв. и така се нарежда та второ място след "Лукойл". Сярната киселина е отпадъчен продукт при производството на мед от предприятието в Пирдоп и реализирането му на пазара може да е проблем. Затова "Аурубис България" АД участва в приватизацията на "Агрополихим" АД, за да си осигури пласмент на отпадъчния продукт. Цената на тон сярна киселина през първото полугодие на 2011 г. е 67 лв. на тон. Понастоящем акционери в "Ойлтанкинг България" АД са Ойлтанкинг GmbH (Германия) и "Пристанище Варна" ЕАД.
Източник: Инвестор.БГ (12.10.2011)

Държавните пристанища със 7,4% ръст на приходите Държавните пристанища реализират увеличение на приходите от продажби със 7,4% на годишна база до 41,1 млн. лв. за първото полугодие на 2011 г.. Данните са на база отчетите на портовете във Варна, Бургас, Русе, Лом и Видин. Ръст има и спрямо първото полугодие на 2009 г., когато продажбите им са били за 40,25 млн. лв. Статистиката сочи за активизиране на икономиката през първото полугодие на 2011 г. Печалбата на пристанищата за периода е 2,25 млн. лв., като се увеличава с 1% на годишна база. За първото полугодие на 2009 г. портовете отчитат 1,6 млн. лв. загуба поради отрицателния резултат на пристанище Бургас (минус 3,2 млн. лв.). От печалбата на пристанище Бургас е изключен ефектът от промяна във валутните курсове, който е значителен поради големите задължения на пристанището в японски йени (за над 50 млн. лв.). За първото полугодие на 2011 г. в пристанище Варна са обработени 3,75 млн. тона товари. В сравнение със съответния период на предходната година са обработени с 516 хил. тона повече товари, или увеличение с 16%. Въпреки това продажбите на най-голямото ни пристанище намаляват с 2,9% на годишна база до 22 млн. лв. Основни клиенти на пристанището са „Солвей Соди“, донесло приходи от 2,4 млн. лв. за полугодието, също така „Нитрополихим“ (износ на торове от „Агрополихим“), формирало приходи от 1,75 млн. лв., както и „Девня цимент“ с продажби за 290 хил. лв. При Пристанищен комплекс Русе през първите шест месеца на 2011 г. са обработени 468 хил. тона товари, което е увеличение с 83 хил. тона спрямо същия период на 2010 г., или ръст с 22%. Износът през пристанището е формиран основно от въглища (179 хил. тона), зърнени храни, кокс (38 хил. тона) и други, като износът на зърно се удвоява на годишна база и достига 11 хил. тона. За над 30 хил. тона е износът на дървен материал за Австрия, осъществен през първото полугодие на 2011 г. Обработката на дървен материал на пристанището стартира през втората половина на годината.
Източник: Класа (13.10.2011)

Китайци искат товарите на БДЖ Китайска компания, голям спедитор или европейска железница може да купи БДЖ "Товарни превози". Това каза изпълнителният директор на Холдинг БДЖ Йордан Недев за investor.bg. Той добави, че "стъпвайки в България, китайците идват на европейския пазар, което за тях би било голям плюс". Китайски интерес беше проявен наскоро и към концесия на Пристанище Варна. БДЖ "Товарни превози" в подходяща атрактивна опаковка и с точни данни за активите ще бъде предложена на потенциалните купувачи от бъдещия консултант, чийто избор предстои. Процедурата за приватизация на дружеството вече е обявена. Министър Московски ще се срещне днес с докерите в порт Варна, за да ги убеди в ползите от концесионирането му. Първите 12 нови спални вагона, които турска компания произвежда за БДЖ "Пътнически превози", трябва да пристигнат у нас през април 2012 г. Следващите 8 вагона ще дойдат до юни, а през август 2012 г. трябва да бъдат доставени последните 10 спални вагона. Догодина може да бъде възстановен влакът София - Солун, който беше спрян по искане на Гърция, защото не бил ефективен. В момента БДЖ и Гръцките железници проучват възможния трафик и как да оптимизират разписанието. Ще се направи и маркетингово проучване по кои направления и в кои часове могат да се пуснат бизнес влакове. Възможно е такива композиции с интернет и други удобства да привлекат бизнесмени по направленията до Пловдив, Варна и Бургас.
Източник: Стандарт (20.10.2011)

Голяма корейска фирма преговаря за производство на електрически автомобили във Варна. Идеята е първоначално колите само да бъдат сглобявани, а по-късно ще започне и производството им, обясни посланикът на Южнва Корея Чън Би-хо, който е на посещение във Варна заедно с директора на Корейската агенция за насърчаване на инвестициите. Предстоят и разговори за евентуалното участие на корейски фирми в концесионирането на Пристанище Варна.
Източник: econ.bg (03.11.2011)

Има ли нещо общо между бившия ни национален авиопревозвач "Балкан" и Пристанище Варна? Има - ограбването в стил "Гад Зееви"! Само за 19 месеца Зееви съсипа "Балкан" - най-голямата авиокомпания в бившия соцлагер след "Аерофлот", в която държавата 52 години беше наливала огромни средства. За целта той регистрира в Холандия фирмата Balkan Airlines Holdings B.V., през която в края на 1999 и 2000 година източи приходите на "Балкан". Точно по същото време, не без благословията на тогавашния премиер Иван Костов, заработва подобна схема и за източване на Пристанище Варна. Която продължава да действа безотказно до днес под благосклонния поглед на три правителства: на ОДС, НДСВ и тройната коалиция. По познатата схема ограбването става пак чрез регистрирана фирма в известната с облекчения данъчен режим Холандия. Зад която стои не незнаен израелски бизнесмен, а германска компания. С чиновническа подкрепа и синя политическа благословия тя подмолно и незаконно приватизира публична държавна собственост Чрез която тихо печели вече близо 12 години. Но проблемът не е само в източването на държавния порт. Блокирано е и отдаването му на концесия вече години наред! Далаверата пречи и на реализацията на Общия устройствен план на Варна за преместване на пристанище "Изток" на северния бряг на канала и за отварянето на Варна към морето по подобие на Барселона. Началото на класическата схема за източване на Пристанище Варна е поставено на 11 февруари 2000 г. със заповед на тогавашния министър на транспорта Антони Славински. С нея той нарежда портът да придобие акционерно участие в "Ойлтанкинг България" АД чрез апорт на 60 дка от пристанище "Варна-Запад" и застроените върху него сгради. С т. 2.1 министър Славински задължава порта да придобие 27,5% от капитала на "Ойлтанкинг България". Така той поставя подопечния си порт в неизгодна позиция - с под 1/3 дял. Останалите акционери са чуждестранна собственост - "Ойлтангинг Имонд Б.В. Нидерландия" и "Юнион Миниер Пирдоп Мед", и държат по 36,22% от капитала. Така въпреки солидния апорт порт Варна става зависим от всички решения на чужденците, които държат контролния пакет. А теренът, вклинен между 1-во и 3-о кейово място, разкъсва технологичната цялост на пристанище "Варна-Запад" и блокира всички опити за концесионирането му. Както във всяка далавера и тук дяволът се крие в детайлите. А те са престъпни опити за надбягване със законните срокове На същата дата - 11.02.2000 г., в бр. 12 на ДВ е обнародван Законът за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата (ЗМПВВПП). Според чл. 107, ал.1 "пристанищните съоръжения, земите, върху които са разположени те, земите под откритите и закритите складове" са публична държавна собственост (ПДС). Която не може да се приватизира или апортира, а само да се отдава на концесия. За целта в преходните и заключителните му разпоредби се прави нарочно изменение и допълнение в Закона за концесиите. Министър Славински прекрасно знае всичко това, но бърза да изпревари закона! Независимо че още Законът за концесиите от 1995 г. и Законът за държавната собственост от 1996-а третират пристанищата като ПДС. Но именно липсата на специален закон като ЗМПВВПП прави възможно до 15.02.2000 г. третирането на ПДС като частна държавна собственост и включването й в активите на държавни дружества като Пристанище Варна. Защо тогава министърът бърза? Просто защото учредяването на смесеното дружество преди влизането в сила на ЗМПВВПП ще даде на собствениците му автоматично право на концесия Че кабинетът "Костов" стои зад далаверата, личи от факта, че той създава междуведомствена група да подкрепя институционално проекта. Следователно целта на заповедта на Славински е да изпревари закона, който влиза в сила в 00.00 часа на 15.02.2000 г. и прави незаконен апорта. Но "бързата кучка слепи ги ражда", казва народът. Нотариалният акт за собственост на апортирания имот е вписан в Службата за вписванията на 16 февруари - повече от 33 часа след влизането на закона в сила. Документът дава в ръцете на "Ойлтанкинг България" имот, който вече е ПДС. От бързане обаче вместо 60 дка порт Варна апортира 52,642 дка. Налага се ръководството му допълнително да апортира в "Ойлтанкинг България" нов терен ПДС - разтоварище за сярна киселина с площ 6,616 дка. Така на 28.12.2000 г. - повече от 10 месеца след влизането на закона в сила, с протокол са определени границите на целия откраднат от държавата имот. И на 14.02.2001 г. - година след влизането на ЗМПВВПП в сила, е вписан нов нотариален акт за поправка на стария, който опубличава кражбата. На 27.12.2002 г. на извънредно общо събрание акционерите на "Ойлтанкинг България" гласуват увеличаване на капитала с 3,690 млн. лв. Порт Варна остава с апорта си, оценен на 481 500 лева. Така капиталовият дял пада от 27,54 на 8,85% За да узакони тази далавера, през следващите години "Ойлтанкинг България" започва процедури за съгласуване на подробни устройствени планове (ПУП). Във връзка с това на 26.06.2007 г. шефът на тогавашната ИА "Пристанищна администрация" капитан Пейчо Манолов изпраща доклад до ексминистъра на транспорта Петър Мутафчиев. В т. 2 от доклада капитанът пише: "Не са безспорни доказателствата, че... имот 90 и имот 91 са собствени на "Ойлтанкинг България" АД." През всичките тези близо 12 години "Ойлтанкинг" печели чрез незаконно използване на територия, сгради и съоръжения ПДС. Същевременно блокира работата на част от държавното пристанище, като на практика изолира 2-ро кейово място, от което държавен остава само подкрановият път. Германците дори си построяват тръба, която излиза на второ кейово място, въпреки че Законът за държавната собственост категорично забранява строителство върху ПДС. "Ойлтанкинг" незаконно експлоатира тръбата, без да се регистрира като пристанищен оператор, с което нарушава ЗМПВВПП. Така портът печели само от държавните такси, а частниците се обогатяват незаконно от претоварните операции на държавното 2-ро кейово място. По-голяма далавера от това - здраве му кажи! Апетитът идва с яденето, казват французите. Явно незаконните печалби се сторили малки на "Ойлтанкинг", поради което фирмата предявява искане пред Министерски съвет за получаване на концесия по право на същото 2-ро кейово място. Фирмата води и печели във Върховния административен съд дело срещу МС заради мълчалив отказ да концесионира кея. След което МС постановява изричен отказ на концесията по право, който "Ойлтанкинг" не обжалва. Стараейки се всячески да заобиколи законите и да продължи да ограбва държавното пристанище, неотдавна фирмата отново предявява искане за концесия по право на 2-ро корабно място. Този път - през Министерството на икономиката, чрез получаване на сертификат за инвеститор от агенцията за инвестиции. Крайно време е се сложи край на този пладнешки грабеж! Както и да се дадат ясни отговори на следните въпроси? 1. Защо тази очевадна далавера от времето на кабинета "Костов" продължава да работи без прекъсване вече близо 12 години? Защо нито предишните директори на порт Варна, нито сегашният скочиха в защита на държавния интерес и не предприеха стъпки за прекратяването й? 2. Докога "Ойлтанкинг България" ще пречи на опитите за концесиониране на Пристанище Варна и на реализацията на плана за преместване на порт "Варна-Изток" на северния бряг на канала? 3. Не е ли крайно време министърът на транспорта като принципал на порт Варна и министърът на регионалното развитие като лице по Закона за държавната собственост да предприемат действия за прекратяване на далаверата чрез прокуратурата и съда?
Източник: Стандарт (07.11.2011)

Сериозни намерения към концесионирането на порт Варна са постъпили от пристанищата в Хамбург, Антверпен, Ротердам и Дубай. Това съобщи изпълнителният директор на "Пристанище Варна" кап. Данаил Папазов. Пристанището ни е включено в националната стратегия за концесиите и по думите на Папазов концесията е единственият законен начин за вливането на свежи инвестиции от частни фирми. Според специалистите това е пътят Варна да стане достоен конкурент на другите пристанища в Черноморския регион, включително и на модерния румънски порт в Констанца. Част от тях обмислят своите оферти в консорциум с български фирми, някои от които варненски, разкри пристанищният шеф, без да казва имена. Концесията обаче не може да започне напролет, защото има доста натрупани проблеми за решаване. Най-важното е да се направи добър концесионен анализ и едва тогава да се пристъпва към процедурата, която по закон трае 18 месеца, напомни Папазов. Според него реално концесията на пристанище Варна може да стане реален факт в края на 2013 г.
Източник: Монитор (11.11.2011)

Над 8 млн. тона товари са минали през Пристанище Варна до 10 ноември. Така беше достигнат товарооборотът, направен за цялата 2010 г. До края на 2011 г. ще бъде премината границата от 9 млн. тона, а чистата печалба ще възлезе на 4 млн. лева, заяви председателят на Съвета на директорите на порта Кристиян Кръстев. За десетте месеца през кейовете на варненското пристанище са преминали 900 хил. тона товари повече спрямо предходната 2010-а, което е увеличение с 13%. Ръстът се дължи най-вече на увеличения експорт на химически продукти, торове, калцинирана сода и нерудни изкопаеми. Постижение за порта са изнесените 1,7 млн. тона зърно, каза Кръстев. Те ще достигнат 2 млн. т в края на декември. Голяма част от зърното вече се експедират през реновирани складове от Пристанище Варна-Запад. С 9% се е увеличил тонажът и при другия структуроопределящ товар - контейнерите. В двата контейнерни терминала са претоварени общо 100 517 контейнера.
Източник: Стандарт (14.11.2011)

За първи път в 106-годишната си история "Пристанище Варна" ЕАД отчита рекордните 9,150 млн. тона товари за 2011 г. Преизпълнение има по всички пристанищни дейности, като са реализирани над 4 млн. лева чиста печалба, каза директорът на порта капитан Данаил Папазов. Инвестициите от собствени средства през 2011 г. са за 3,6 млн. лв., използвани главно за закупуването на нова техника и за изграждането на пристанищна инфраструктура. За тази година вече има сключени 73 постоянни договора, от които се очакват 8 млн. тона нови товари. Над 12 млн. лв. предвижда инвестиционната програма за купуването на два мобилни крана за контейнери, както и претоварващи устройства за зърно на Пристанище Варна-Запад. Актуалният въпрос за преместването на Пристанище Варна-Изток капитан Папазов коментира, че е възможно само при създаването на дълбоководен терминал преди Аспарухов мост. Въпреки това прехвърлянето на дейности от Варна-Изток на Варна-Запад ще продължи и затова дружеството ще инвестира в изграждането на нова магазия, която предвижда създаването на 8 дка закрита складова площ. Част от товарите за ЕС и Румъния, които дълги години преминаваха през Констанца, вече избират Варна, каза капитан Папазов. Дневно по 20-30 румънски ТИР-а превозват контейнери за Гюргево и Букурещ. Това е в резултат на провежданата сериозна политика на порт Варна за привличането на нови товари, което с товаропотока през миналата и очакваните резултати през настоящата година, го прави най-голямото у нас. В държавната фирма работят 1650 души, а на територията на порта в обслужващите различните дейности фирми са заети още близо 10 хил. души.
Източник: Стандарт (05.01.2012)

Пристанище Варна планира в края на годината да има чиста печалба около 3 млн. лева, каза за „Класа“ Данаил Папазов, изпълнителен директор на порта. Той коментира, че има възможност да бъде достигнати и по-добри икономически показатели, ако няма спад на международните пазари. Планира се през тази година да бъдат обработени около 8 млн. т товари, което отговаря приблизително на капацитета на пристанището. Вече има сключени 73 постоянни договора, като сред най-големите товародатели са заводите от Девня, а сред стоките, които най-много се изнасят, е зърното. Очаква се около 19 млн. лева да бъдат вложени в обновяване на техниката на порта. Инвестиционната програма предвижда да бъдат купени два мобилни крана за около 10 млн. лева. За пристанище Варна - запад се подготвя и купуване на претоварващи устройства за зърно за близо 2 млн. лева. Около 7 млн. лева ще бъдат вложени в рехабилитация на пристанищната инфраструктура. „Парите, които ще влагаме, са собствени средства, като може би ще се търсят лизингови схеми за двата нови крана“, обясни Папазов. През 2011 година пристанище Варна е обработило над 9 милиона т товари и е реализирало печалба след облагане с данъци над 4 млн. лева. Освен това предприятието е инвестирало близо 4 млн. лева собствени средства в поддръжка на инфраструктурата.
Източник: Класа (05.01.2012)

През 2011 година "Пристанище Варна" ЕАД отчита печалба от над 4 милиона лева, а обемът на обработени товари е рекордните 9.15 милиона тона, съобщи днес директорът на порта Данаил Папазов. За своята 106-годишна история, изминалата 2011 година е най-успешната за Пристанище Варна, посочи той. Неговата прогноза беше, че през настоящата година товарите ще се увеличат с около 8 милиона тона. Папазов уточни, че пристанището вече има сключени 73 постоянни договора. Инвестиционната програма на дружеството предвижда да бъдат купени два мобилни крана. Освен това ще бъдат осигурени и претоварващи устройства за зърно на пристанище "Варна Запад". Там ще бъде реконструирана петата магазия и ще бъде изградена още една. На територията на пристанище Варна работят пряко заети в производството 1625 души. Службите, свързани с пристанището и хора, които извършват дейности по пристигащите кораби са над 10 хиляди души, съобщи Папазов. Той коментира, че очаква портът да стане атрактивен и за Румъния след влизането на страната ни в Шенген, тъй като разстоянията от Букурещ до Констанца и до Варна са еднакви. В момента основните товари за северната ни съседка от пристанището са фотоволтаични батерии.
Източник: Дарик радио (05.01.2012)

Стратегически важно е да увеличим обема на товарите през пристанище Варна, а връзката между порт Варна и румънския Констанца е ключова за развитието на компанията, каза Александър Рачински, изпълнителен директор на "ЖЕФКО България". Подобна дейност може да отнеме между 2 и 3 години. По думите на Рачински вече се подготвят проекти, които са насочени към увеличаване на товарооборота, като в тях са включени няколко различни партньори и решението за старт на такъв проект ще отнеме около година. Дали ще има интерес към концесия на пристанище Варна или на част от него, ще зависи както от компанията, така и от нашите партньори, от държавната политика. При превоза на групажните товари, с обем между 3 кг и 3 тона, компанията предлага доставки до 24 часа от Русе до всяка точка на Румъния. За същия период може да бъде направена и доставка от Русе до всяка точка на страната, ако те идват от северната ни съседка. През месец март „ЖЕФКО България“ ще доставя автомобилите „Рено“. В момента компанията транспортира всички коли на „Пежо“ и „Ситроен“, които се продават у нас. ЖЕФКО си партнира с транспортните фирми "Сима", "Антоанета", "Рингтранс" и други. „ЖЕФКО е специализирана в транспортирането на автомобили и засега там сме най-конкурентоспособни“, каза Рачински. По думите му след 6 месеца трябва да има напредък в другите сектори извън автомобилната дистрибуция.
Източник: Класа (01.03.2012)

Пристанищата във Видин, Русе и Бургас са включени в проекта за опорна транспортна мрежа на Европа, каза Георги Генчев, генерален директор на държавното предприятие „Пристанищна инфраструктура“ (ДППИ), вчера във Варна. Това означава, че те стават основни логистични и транспортни точки на Европа. При обектите в опорната мрежа довеждащата и отвеждащата пътна и железопътна инфраструктура ще се изграждат приоритетно. Това означава, че ако в дадена държава има опорна точка, при искане на финансиране за проекти за инфраструктурата й основен ангажимент на държавите от общността ще бъде парите да бъдат осигурени. В момента концесията е единствената възможност за публично-частно партньорство, като в други държави има повече и по-гъвкави форми за управление. Очаква се след приемането на новата нормативна база да има предложения и за нови форми. Останалите портове в страната, както и този във Варна ще бъдат в широката транспортна мрежа. След приемането на окончателния вариант на транспортната система ще бъдат уточнени и бъдещите морски магистрали. Това ще стане до няколко месеца или най-късно до края на годината, обясни още Генчев. Проектът за опорна транспортна мрежа на Европа предвижда да се обхване целият континент, като се натоварят максимално водните пътища за сметка на автомобилните превози. Политика на ЕК е пари за пристанищата от еврофондове да не се отпускат, независимо дали са в опорната или в широката транспортна мрежа. Те ще могат да се развиват в зависимост от възможностите за вложения, активността на бранша и развитие чрез публично-частно партньорство. Европрограмите ще финансират пътни и железопътни проекти, а инвестициите в пристанищата и летищата ще зависят от инициативата на бизнеса, уточни изпълнителният директор. По думите му включването на определени пристанище в опорната мрежа е въпрос на национална политика и не зависи от вложенията. Държавата е била ангажирана с посочването на портовете, които да се присъединят към опорната транспортна мрежа на континента. За да има частен интерес, е важен товарооборотът, а не дали пристанището е част от опорната мрежа, коментира Генчев. В началото на 2015 г. България вече ще е задължена да преустанови документооборота между корабите и брега на хартиени носители. При корабоплаването ще е задължително комуникацията да се осъществява само по електронен път, обясни изпълнителният директор на ДППИ. В момента има изградени информационни центрове в Бургас и Варна, в които се обработват документите за корабоплаването. За съжаление някои от ползвателите не могат да преминат на електронен вариант, но повечето представители на бизнеса, както и администрацията са го направили, твърди Генчев. Предстои до края на април да се подпише договор за финансиране на проект за управление на корабния трафик, насочен към повишаване и усъвършенстване на електронния документооборот. Средствата се отпускат по програма „Транспорт“ и са над 16 млн. евро. Очаква се до края на 2013 година проектът да бъде завършен и системата да заработи.
Източник: Класа (30.03.2012)

Германци искат порт Варна За германските инвеститори представлява интерес транспортната инфраструктура. Пристанище Варна при сегашното концесиониране също представлява интерес за инвестиция от Германия, каза вчера в морската столица посланикът Матиас Хьопфнер. Според него важна роля има езиковото обучение, тъй като възпитаниците на езиковата гимназия във Варна могат да продължат следването си в Германия без предварителни изпити.
Източник: Стандарт (20.04.2012)

Китайски инвеститори проявяват интерес към Пристанище "Варна" и може да участват в концесията му. Това е съобщил днес посланикът на Китай у нас Гуо Йеджоу. Посланикът се срещна с кмета на Варна Кирил Йорданов по време на посещението си в града. По думите на Йеджоу бизнесинтересите, свързани с пристанище Варна винаги са били част от темите, по време на срещите между български и китайски държавни ръководители. Само преди дни, пак във Варна, посланикът на Германия у нас Матиас Хьопфнер заяви, че Концесионирането на пристанище Варна представлява интерес за Германия и Франция. По време на посещението Хьопфнер беше придружен от френския си колега Филип Отие. По думите на немския посланик обаче тръжната процедура за концесиониране на пристанището все още не е стартирала и по тази причина не могат да бъдат посочени и конкретни инвеститори с интерес към порта. По време на откриването ремонтираната писта на Летище Варна преди малко повече от месец министърът на транспорта информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски заяви, че в момента се извършват предконцесионни анализи, които трябва да покажат икономически целесъобразност на такъв вид публично-частно партньорство, както и в какъв обхват да бъде осъществено та. Междувременно стана известно, че 2011г. е била рекордна за пристанище Варна с над 9 милиона товари и повече от 4 милиона лева чиста печалба. Според директора на порта Данаил Папазов през тази година преминалите през пристанището товари се очаква да достигнат 8 млн. т. "Вече имаме сключени 73 постоянни договора, каза още Папазов. Предстои и купуването на два нови мобилни крана, както и претоварващи устройства за зърно на Пристанище Варна – Запад", обясни той.
Източник: Дневник (26.04.2012)

Варненско лоби ще си иска пристанището от държавата. Идеята е то да мине под общинско управление и част от таксите да влизат директно в бюджета на града. Това обясни вчера лидерът на БСП - Варна, и член на ИБ на БСП Борислав Гуцанов. В рамките на инициативата "Вечни приоритети на Варна" вчера на една маса седнаха лидери на политически партии, граждански движения, синдикати, браншови организации. До 30 юни всеки от участниците трябва да излъчи по един свой представител за член на Консултативния съвет, който трябва да бъде създаден в резултат на дебатите. До септември трябва да бъде изготвен статут за работата му. Участниците в срещата се обединиха и по отношение на писмо, което да бъде изпратено на президента, Народното събрание, премиера и Министерския съвет. В него освен пристанището варненско лоби ще настоява за изграждане на магистрала "Черно море" като част от балканския първокласен път, свързващ Истанбул-Бургас-Варна-Констанца. Като неразделна част от него трябва да се проектира и втори Аспарухов мост над езерото. На практика това беше втората поредна среща под мотото "Вечни приоритети на Варна". Първата беше на 14 февруари 2011 г., в която участие взеха 15 политически партии. Идеята на Гуцанов е главните направления и проекти за бъдещо развитие на града, освен да бъдат очертани, да се превърнат в своеобразен местен закон, който да се спазва, независимо от това коя политическа сила е на власт в даден момент. "Няма как да вървим напред, ако непрекъснато загърбваме това, което предходната власт е направила заради политически различия. Затова като варненци ще кажем на управляващите в момента кои са важните проекти за града", коментира Гуцанов.
Източник: Дума (12.06.2012)

Предконцесионният анализ на пристанище Варна се очаква да бъде готов до няколко седмици и въз основа на него ще се вземе решение дали портът да бъде отдаден изцяло на концесия или на части. Това съобщи министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски, който е на работно посещение във Варна, предаде БТА.За пристанището ще бъде търсен стратегически инвеститор, който да гарантира обработката на определено количество товари, осигуряващи съответните приходи. Московски подчерта, че при търсенето на инвеститор ще се действа внимателно, без да се избързва. Възможностите за инвестиции във варненското пристанище многократно са били предмет на разговори при двустранните срещи на правителството с представителите на китайския бизнес, посочи още транспортният министър. Българската страна е представяла възможностите за инвестиции не само в пристанищата, но и в нови индустриални зони. Същевременно ресорният министър съобщи, че е взето решение Изпълнителна агенция "Морска администрация", която е в системата на министерството, да бъде преместена във Варна. По думите му това ще се случи през есента на тази година. Досега правителството е взело решение за изнасянето на дирекцията по туризма от министерството на икономиката в Пловдив и на агенцията по рибарство от земеделското министерство в Бургас.
Източник: Инвестор.БГ (29.06.2012)

Анализът за предстоящата концесия на порт Варна е пред приключване Предконцесионният анализ на пристанище Варна се очаква да бъде готов до няколко седмици и въз основа на него ще се вземе решение дали портът да бъде отдаден изцяло на концесия или на части. Това съобщи министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски, който е на работно посещение във Варна. За пристанището ще бъде търсен стратегически инвеститор, който да гарантира обработката на определено количество товари, осигуряващи съответните приходи. Московски подчерта, че при търсенето на инвеститор ще се действа внимателно, без да се избързва. Възможностите за инвестиции във варненското пристанище многократно са били предмет на разговори при двустранните срещи на правителството с представителите на китайския бизнес, посочи още транспортният министър. Българската страна е представяла възможностите за инвестиции не само в пристанищата, но и в нови индустриални зони. Същевременно ресорният министър съобщи, че е взето решение Изпълнителна агенция "Морска администрация", която е в системата на министерството, да бъде преместена във Варна. По думите му това ще се случи през есента на тази година. Досега правителството е взело решение за изнасянето на дирекцията по туризма от министерството на икономиката в Пловдив и на агенцията по рибарство от земеделското министерство в Бургас.
Източник: Инвестор.БГ (29.06.2012)

Рекордни количества товари са преминали през пристанище Варна от началото на годината. Само през юли са обработени рекордните за един месец 1,146 млн. тона. За първите 7 месеца на 2012 г. през кейовете на порта са преминали общо 5,350 млн. тона товари, което е 16% повече спрямо успешната за държавното дружество 2011-а. Увеличение се отчита при почти всички товари: зърнени храни, контейнери, цимент, кринкер, шрот, захар, кокс, руди и концентрати, скрап, дървен материал, наливно олио и нефтопродукти. Наблюдава се спад единствено при вноса на въглища. Много добри са резултатите от започналата зърнената кампания. През пристанището са изнесени 1,302 млн. тона зърно – два пъти повече в сравнение с миналата година. За оптимизирането на износа на този структуроопределящ товар съществен принос имат и функциониращите от миналата година складове за зърно в пристанище Варна-Запад. Наблюдава се увеличение и при контейнеризираните товари. Общата бройка на обработените контейнери до момента е 75 000 TEU, което 7% увеличение от м.г. Благодарение на увеличения товарооборот от началото на годината „Пристанище Варна“ ЕАД е реализирало приходи от 31 306 хил. лв. (ръст от 16%), като е реализирана чиста печалба от 2 384 хил. лв. (+72%). В момента в пристанището се обработват 25 кораба с различни видове товари. Само 5 от тези кораби предстои да изнесат 150 000 тона висококачествено българско зърно. Добрите резултати позволяват реализирането в пълен мащаб на инвестиционната програма на пристанище Варна. Извършват се ремонти на водопровода в Първи басейн на Пристанище Варна-Запад и склада за деконтейнеризация. Полага се нова асфалтова настилка на подхода към контейнерния терминал в пристанище Варна-Запад, ремонтират се жп прелезите и главния водопровод на пристанище Варна-Запад. Общата инвестиционна програма за ремонт на инфраструктурата и техниката за 2012 г. възлиза на 3 200 хил. лв. В ход е и процедура за покупка на два 60-тонни мобилни многофункционални крана, 2 челни кофачни товарачи за насипни товари тип „Фадрома“ и два малки товарача, които ще бъдат предназначени за работа в трюмовете на корабите. За реализирането на амбициозния план са предвидени общо 12 млн. лв. собствени средства на дружеството.
Източник: Черно море (10.08.2012)

Рекорден ръст на товарите през юли отчита пристанище Варна Рекордни количества товари са преминали през пристанище Варна от началото на годината. Само през месец юли са обработени рекордните за един месец 1,146 млн. тона товари, съобщи Министерството на транспрота. За първите 7 месеца на 2012 г. през кейовете на порта са преминали общо 5,350 млн. тона товари, което е 16% повече спрямо успешната за държавното дружество 2011-та година. Увеличение се отчита при почти всички товари: зърнени храни, контейнери, цимент, кринкер, шрот, захар, кокс, руди и концентрати, скрап, дървен материал, наливно олио и нефтопродукти. Наблюдава се спад единствено при вноса на въглища. Много добри са резултатите от започналата зърнената кампания. През пристанището са изнесени 1,302 млн. тона зърно – два пъти повече в сравнение с миналата година. За оптимизирането на износа на този структуроопределящ товар съществен принос имат и функциониращите от миналата година складове за зърно в пристанище Варна-Запад. Наблюдава се увеличение и при контейнеризираните товари. Общата бройка на обработените контейнери до момента е 75 000 TEU, което 7% увеличение от миналата година. Благодарение на увеличения товарооборот от началото на годината "Пристанище Варна" ЕАД е реализирало приходи от 31 306 хил. лв. (+16%), като е реализирана чистата печалба от 2 384 хил. лв. (+72%).
Източник: 3e-news (10.08.2012)

"Пристанище Варна" ЕАД е новият спонсор на баскетболния "Черно море", обяви в събота премиерът Бойко Борисов. Това е вторият случай, в който държавна компания започва да дава пари на спортен клуб. Преди година ”ТЕЦ Марица-Изток 2” купи закъсалия Берое (Стара Загора). Премиерът обясни, че е бил помолен за съдействие от президента на "Черно море" Симеон Варчев и в продължение на година е търсил спонсор. Той обаче не е успял да се справи и е изпратил министъра на транспорта Ивайло Московски да преговаря с ръководството на "Пристанище Варна" ЕАД. Борисов добави, че държавната компания е увеличила печалбата си със 72% през миналата година, заради което е било логично да инвестира в спорта. Клубът, който ще се състезава под името "Черно море Порт Варна", получи 500 000 лева.
Източник: Медия Пул (13.08.2012)

Влагат 3.2 млн. лв. в ремонт на инфраструктурата на пристанище Варна Инвестиционна програма за ремонт на инфраструктурата и техниката на пристанище Варна за 2012 г. е на стойност 3.2 млн. лв. Средствата се влагат в ремонти на водопровода в Първи басейн на пристанище Варна-запад и склада за деконтейнеризация. Полага се нова асфалтова настилка на подхода към контейнерния терминал в пристанище Варна-запад, ремонтират се жп прелезите и главният водопровод на пристанище Варна-запад. В ход е и процедура за покупка на два 60-тонни мобилни многофункционални крана, два челни кофъчни товарачи за насипни товари тип "Фадрома" и два малки товарача, които ще бъдат предназначени за работа в трюмовете на корабите. За реализирането на амбициозния план са предвидени общо 12 млн. лв. собствени средства на дружеството. От началото на годината "Пристанище Варна" ЕАД е реализирало приходи от 31.306 млн. лв. (+16%). Чистата печалба на дружеството е 2.384 млн. лв. (+72%).
Източник: Строителство Градът (10.09.2012)

Костов търси китайски инвеститори за пристанище Варна Най-вероятно още до края на тази година Министерството на транспорта ще обяви процедура за отдаване на концесия на варненското пристанище. Това заяви във вторник във Варна лидерът на ДСБ Иван Костов. Той отново напомни, че е разговарял с китайския посланик у нас Гуо Йечжоу за инвестиции във варненското пристанище и че има засилен интерес към концесионирането на порта от страна на няколко от най-големите китайски инвеститори в сектора. Костов е уведомил за разговорите и министъра на транспорта Ивайло Московски, който пък го уверил, че при първа възможност ще посети Китай за преговори на по-високо ниво. „За Варна е изключително важно да има голям стратегически инвестиционен проект. Този проект е свързан с пристанище Варна. Веднага след ваканцията бях поканен от китайския посланик на разговор, където отново беше декларирана заинтересоваността на големите китайски фирми, като Шанхайското пристанище и други 2-3 големи фирми за проекта на варненското пристанище. Получих уверение от китайския министър, с когото се запознах, че той ще има среща в Китай с тези инвеститори. Той искрено се надява да се намери път към намиране на голям стратегически инвеститор, който да вложи около 560 млн. евро за модернизацията и разширяването на товари, за развитието на индустрията“, каза Костов. "Перспективата за развитието на източните пристанища на ЕС се крие в икономическото развитие на страните, които се намират на Изток. Водещи в момента в развитието на глобалната икономика са Китай, Индия, Турция, Русия и Бразилия. Това са страните, които дърпат развитието на целия свят напред, което означава, че от тези страни идва икономическата активност, товарите, оборотите, ние на това разчитаме“, обясни Костов. Лидерът на ДСБ коментира и актуални политически, като определи Движение "България за гражданите" като центристка и популистка партия, но не и дясна. Даниел Вълчев и Меглена Кунева не могат да кажат, че няма да участват в коалиция с БСП и ДПС на Доган, защото вече са били в такава в качеството си на ключови фигури в управлението на Тройната коалиция, аргументира се той. За ДСБ коалиция с ДПС и БСП е невъзможна, посочи Костов. Той за пореден път поиска чрез законодателни промени да се ограничи изборният туризъм и да се дадат гаранции за честни и прозрачни избори. Бившият премиер определи като безпочвено и несериозно твърдението на президента Росен Плевнелиев, че приватизацията у нас е извършена най-лошо от цяла Европа. „По този начин Плевнелиев реабилитира режима на Живков. Излиза, че той е оставил нещо, което е струвало 30 милиарда евро, а не фалирала държава. Държавата никога не е продавала активи в приватизацията. Тя е продавала предприятия, а те имат активи и пасиви. А пасивите са гигантски. Предприятия, чиято собственост е превърната в пасив, не могат да се подадат за 30 милиарда евро по никакъв начин", обясни Иван Костов.
Източник: Класа (26.09.2012)

Порт Варна може да зарежда и Букурещ Пристанище Варна е стратегическо не само за икономиката на Северна България, но и за част от Южна Румъния. По жп линията Русе-Варна товарите могат директно да стигат и до румънската столица Букурещ. Затова най-старата жп линия в България е и една от най-важните жп отсечки на страната. Това коментира инж. Александър Станков, директор "Експлоатация" на пристанище Варна. Още преди 150 години русенският валия Митхат паша е прозрял, че това трасе е стратегически най-важно и е успял да убеди в това самия султан, припомня Станков. По жп линията Русе-Варна и сега се движат румънски товари, но на практика тя е слабо натоварена, а капацитетът й позволява огромно развитие. Линията е много перспективна, тъй катоq от една страна, пристанище Констанца е претоварено, а от друга - Букурещ е разположен на 240 км от Констанца и на 260 км от Варна. Проблемът обаче не са тези 20 км разлика, а състоянието на нашата жп линия, твърди Станков. Столицата на северната ни съседка има 2,5 млн. души население и е голям консуматор на суровини и готова продукция. В същото време пристанище Варна е предпочитано пред Констанца заради по-ниските цени, които предлага, за да стимулира транзита. Така че единствената тапа между Варна и Букурещ е жп линията до Русе. Става дума за една 220-километрова отсечка, по която товарите вместо за 2 часа се придвижват за 12 часа. "Кой иска да вози на 220 км за 12 часа?", пита риторично експлоатационният шеф. Жп линията Русе-Варна трябва да се удвои, да се електрифицира и да се пуснат директни блок-влакове между двете пристанища. За това се говори вече 4 десетилетия, но не се прави нищо, коментира инж. Станков. Пристанище Варна има пропускателна способност на кейовете си за още 1,5-2 млн. тона товари, обобщава той. Така че, ако и железницата осигури такъв капацитет на линията до Русе, румънските товари ще предпочитат Варна пред Констанца, смята той. Станков е категоричен, че модернизацията на жп линията Русе-Варна трябва да бъде заложена в националната стратегия за развитие на транспорта. Тя може да ползва направените вече анализи от Европейската стратегия за развитие на Дунавския регион, която, за съжаление, е разработена от чужденци, коментира Станков. За реализацията на Дунавската стратегия са заложени 64 млрд. евро, които Европейската комисия се готви да увеличи до 100 млрд. евро. Така че пари за жп отсечката Варна-Русе могат да се осигурят, категоричен е инж. Станков. Всъщност неотдавна транспортният министър Ивайло Московски точно в Русе обяви, че вече е готов проект за обновяване на най-старата жп линия у нас. Той ще се финансира по новата програма на ЕС "Свързана Европа" (Connecting Europe Facillity), поясни министърът. Проектът вече е включен в приоритетите на Брюксел. Той е изготвен от българо-италианския консорциум "Евротранспроект-Нет инженеринг" и е на обща стойност 300 млн. евро. Проектът предвижда възстановяване на проектните параметри на жп линията за скорост до 120 км/час, за да се увеличи товарният трафик между Русе и Варна. На линията ще бъдат монтирани и най-модерните системи за електронно управление на жп трафика ERTMS и GSM-R. За обслужването на трафика в Русе ще бъде изграден и интермодален терминал за 6 млн. евро, който вече се проектира, обясни министър Московски. Според жп експерти обаче това трябва да е само първият етап от модернизацията на жп линията Русе-Варна. Цялото трасе трябва да се удвои и модернизира, а кривите - да се изправят, за да се увеличи скоростта на влаковете. За това обаче ще са необходими поне пет пъти повече средства от заложените във вече изготвения проект 300 млн. евро, смятат железничари.
Източник: Стандарт (18.12.2012)

Министър-председателят Бойко Борисов освободи от длъжност заместник-министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Камен Кичев, по негова молба. Новият заместник-министър е Кристиан Кръстев, съобщи правителствената информационна служба. Кръстев е роден на 9 юли 1976 година. Завършил е курс за ръководители на авиокомпании в Лондон, Международни икономически отношения и Икономика на индустрията в Университета за национално и световно стопанство - София. Владее английски и руски език. Бил е управител на „Флайинг Карго България" ООД; изпълнителен директор, член на СД на „Уиз Еър България Еърлайнс" ЕАД, директор на Изпълнителна агенция "Пристанищна администрация" и председател на съвета на директорите на „Летище Бургас" ЕАД. От февруари 2003 до 2005 година Кръстев е и.д. директор на Дирекция „Корпоративно преструктуриране и капиталов пазар" в Министерството на транспорта и съобщенията.
Източник: Дарик радио (16.01.2013)

Московски с 23,3 млн. приходи от концесии Над 23,3 млн. лв. с ДДС са приходите от концеси на летища и пристанища за 2011 г. Това отчете транспортният министър Ивайло Московски пред кабинета. Сумата е събрана по 9 концесионни договора - за пристанищните терминали Леспорт, Балчик, Свищов, Оряхово, Сомовит, Видин-север и Росенец, за ферибота Силистра и за летищата на Бургас и Варна. Всички концесионери изпълняват задълженията си, като са подобрили значително качеството и обемите на услугите, които предоставят, отчете още министър Московски. Предприели са и мерки за безопасност и сигурност и за опазване на околната среда. През 2011 г. те са инвестирали над 6,2 млн. лв. отделно от договора за концесия на летищата във Варна и Бургас, където "Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт" е вложил над 75 млн. лв.
Източник: Стандарт (17.01.2013)

Константин Азов е новият председател на борда на директорите на "Пристанище Варна" ЕАД. Той ще заеме мястото на Кристиан Кръстев, който беше назначен за министър на транспорта в служебния кабинет „Райков”. Новината съобщи изпълнителният директор на Порт Варна Данаил Папазов. Той изрази задоволство, че служебният транспортен министър разбира проблемите и потребностите на пристанището. Концесията на Пристанище Варна може да се случи най-рано през 2015 г. Процедурата се бави заради юридически пречки около изготвянето на анализа на имотите на порта, разкри още Данаил Папазов в студиото на Дарик Варна. Интерес към бъдещата концесия досега официално е заявен единствено от пристанището в Хамбург. 4.2 млн. лв. е печалбата на Пристанище Варна за 2012 г., като обработените товари са 9 млн. тона. През първите два месеца на настоящата година е регистрирана печалба от 300 000 лв. Покупка на нови кранове за 10 млн. лв. и изграждането на терминал за опасни товари са инвестициите, които портът планира да направи. „Не сме против отварянето на Пристанище Варна Изток за посетители, но е крайно време да се намери място къде то да се развива. На този процес досега никой извън града не е пречил и решението трябва да се вземе тук”, добави Данаил Папазов. Пристанище Варна вероятно ще продължи да спонсорира баскетболния клуб „Черно море”. Подписаният миналото лято договор е за 1+1 години. Данаил Папазов отказа да коментира дали името му отново е актуално като кандидат за кмет на ГЕРБ. Той беше един от номинираните от членовете на партията през 2011 г.. „Нищо не мога да кажа, твърде далеч са частичните избори. В началото на протестите бях изключително горд, че Варна се събуди и беше най-активният град в страната. Напоследък обаче протестите се изкривяват и много хора се опитват да ги яхнат. Хората не бива да бъдат заблуждавани от псевдолидери”, каза още Папазов.
Източник: Дарик радио (22.03.2013)

Морските ни пристанища Варна и Бургас са извън традиционната класация на европейската статистика за 20-те най-оборотни порта в ЕС за превоз на стоки, товари и пътници през 2011 година, сочат данните на Евростат. Като страна с излаз на морска граница, имаме и сравнително ниска оборотност на стоките и товарите през пристанищата на Варна и Бургас - едва 25 млн. тона товари са минали през пристанищата на двата града за 2011 година. За сравнение - теглото на стоките, обработени на пристанищата в градовете на ЕС, е 3,7 млрд. тона, а превозените пътници с морски транспорт са 385 млн. души. Държавите в ЕС с най голямо общо тегло обработени товари в морските си пристанища са: Великобритания (520 млн. т), Италия (500 млн. т), Холандия (492 млн. т), Испания (398 млн. т), Франция (322 млн. т) и Германия (296 млн. т). В Италия е бил регистриран най-висок брой на качвания или слизания на пътници в морските пристанища - 82 млн. пътници. Следват Гърция - 79 млн., Дания - 42 млн., Швеция - 30 млн., Германия - 29 млн., Великобритания - 28 млн. и Франция - 26 млн. пътници. Топ 20 на най-големите пристанища в ЕС за обработка на стоки и товари се оглавява от Ротердам - 370 млн. т, Антверпен - 169 млн. т, Хамбург - 114 млн.т, Марсилия - 85 млн. т. Най-натоварено пристанище по брой на пътниците е Дувър, Великобритания - 13 млн. пътници. Следват две гръцки пристанища - Перама и Саламинас - по 11 млн., Хелзинки (Финландия) и Кале (Франция) - по 10 млн., Стокхолм (Швеция) и Пирея (Гърция) - по 9 млн. пътници. Общото тегло на стоките и товарите в пристанищата на ЕС се е покачило с 2 пункта, а броят на превозените пътници е намалял с 4 на сто.
Източник: Дума (26.03.2013)

Порт Варна спира проект за атракционна зона Зоната около Морска гара Варна, част от пристанище Варна-Изток, няма да става атракционна зона. Това съобщи изпълнителният директор на порта капитан Данаил Папазов. Реализирането на проекта за изграждане на спортни и увеселителни обекти от 1-во до 3-о кейово място засега се отлага до създаване и приемане на проект за преместване на целия порт Варна-Изток в канала, обясни капитан Папазов. Решението вече е било съгласувано със служебния министър на транспорта Кристиян Кръстев, обясни капитан Папазов. Изграждането на атракционна зона беше част от мегапроекта за преместване на порт Изток и отваряне на града към морето, за което в. "Стандарт" проведе обществена дискусия във Варна преди няколко години, припомни капитан Папазов.
Източник: Стандарт (29.03.2013)

Разширяват порт Варна с военен терен Терен на Военноморския ни флот във Варна в район "Пясъка" да стане достъпна зона за жителите и гостите на морската столица. Това предвижда проект в градоустройствения план на Варна, който служебният кабинет ще подпомогне. За целта трябва да бъде променен статутът на терена и собствеността да се прехвърли от министерството на отбраната на министерството на транспорта. Ангажиментът на транспортното министерство е чрез ДП "Пристанищна инфрастрактура" да изгради пристанищен терминал на това място. "Експертна група под ръководството на министъра на отбраната ще подготви предложение къде да се предислоцира военното поделение, в което служат 250 души, и оценка колко ще струва това", обясни служебният премиер Марин Райков. Едва след това служебният кабинет може да премине към промяна на статута на терена. Премиерът обяви, че вече е по-голям оптимист за завършването на магистрала "Тракия" през летния сезон. В началото на мандата на служебния кабинет министърът на регионалното развитие Екатерина Захариева направи проверка и спеши строителните фирми да работят на две смени, за да наваксат забавянето. В началото на юни ще стартира строежът и на втория участък от "Струма", съобщи още Райков.
Източник: Стандарт (18.04.2013)

Колко се печели от държавен бизнес Частната собственост в икономиката на България преобладава, но държавата е тази, която доминира силно в два сектора - транспортна инфраструктура и енергетика. Отчетите на компаниите за миналата година и началото на тази дават разнопосочни сигнали за държавния бизнес. Това донякъде е обяснимо - върху него влияят както пазарни фактори, така и силни регулации - енергетиката например е най-силно контролирания сектор в държавата, който често е ставал заложник на социални, политически и икономически интереси. Това обаче остава най-печелившият бизнес за държавата. В същото време в него са и компаниите, които трупат сериозни загуби. Като цяло браншът е повлиян от регулациите на цените на електроенергията и спадналото потребление през миналата година и началото на тази. За 2012 например приходите му растат и са над 8 млрд. лв. (заедно с по-малките компании), а печалбата е близо 600 млн. лв. за най-големите дружества. При губещите пък общият минус е малко над 150 млн. лв. В сайта на Министерство на финансите отчети на "Булгаргаз" не бяха открити и неговите цифри не са включени в горните суми. Приходите му са над милиард, което директно прави общите постъпления над 9 млрд. лв. През 2010 и 2011 г. обаче компанията беше на сериозни загуби. Българският енергиен холдинг, който е шапката на най-големите държавни дружества в сектора, е получил над два пъти по-голям дивидент през миналата година - 539 млн. лв. при 213 млн. лв. за предходната. Това е и основното постъпление на мегаструктурата. Печалбата му обаче не расте с толкова голям темп, колкото приходите. Причината - над 300 млн. загуби от обезценки. В отчета не е посочено каква е причината за тях и те в крайна сметка изяждат голяма част от приходите. До редакционното приключване на броя официален коментар от БЕХ не беше получен. Експерти от сектора обаче обясниха, че това най-вероятно са обезценки от отписани вземания на холдинга. Например тези от "Топлофикация София" вече са изчистени от отчета. Печалбата за 2012 г. се покачва до 285 млн. лв. при 186 млн. лв. година по-рано. Преди месец доклад на Държавната финансова инспекция показа, че дъщерната НЕК е загубила 36 млн. лв. от лихвени суапови сделки покрай заема, отпуснат на компанията от BNP Paribas за АЕЦ "Белене" за 250 млн. евро (текущо вече 195 млн. евро, след като част от него беше погасена). За плащането му се нагърби пък БЕХ, който вече избра Citigroup за банка, която да осигури мостово финансиране и емитиране на облигации за рефинансиране на задължението към френската банка. Това трябва да стане до 21 май, когато е падежът. Заради заема БЕХ получи и рейтинг от Fitch. В доклада към него сред рисковете беше посочена слабата диверсификация на паричните му средства - към края на септември ставаше въпрос за 717 млн. лв. на консолидирана основа, 87% от които (624 млн. лв) са в една банка - в случая КТБ. Паричните средства на индивидуална основа към края на миналата година на БЕХ са 75.7 млн. лв. при 167 млн. лв. година по-рано. Толкова са и към края на март, но в отчета не е посочено как са разпределени те. Една част от печалбата си държавния холдинг вкарва в бюджета, а друга предоставя на дъщерните си дружества - за 2012 г. са им предоставени над 240 млн. лв. В доклада за дейността към края на март е посочено, че размерът на вземанията (търговски и заеми) от дъщерни дружества остава висок, като просрочените задължения от тях са в размер на 427.4 млн. лв. Потреблението на електроенергия през миналата година в страната се е понижило с 4%, а за износ са внушителните 21.9%, показва докладът на НЕК. Тенденцията продължи и в началото на тази година (спад на потреблението с 9.9%), което беше причина за изключване на доста централи. Това е и причината НЕК да отчита рекордно ниски приходи от износ, се казва в отчета й. От електрическата компания посочват, че към края на миналата година общите присъединени мощности от ВЕИ (вятърни и соларни паркове) към цялата мрежа вече надхвърлят 1600 МВт. Като цяло компанията е закупила по-малко електроенергия, но на по-висока цена - средно 82.58 лв. за мегаватчас. Заради компенсаторните плащания за зелена енергия обаче НЕК рязко влошава крайния си резултат - дружеството е на загуба от 94 млн. лв. Допълнителният фактор за това е и бумът на присъединените мощности на ВЕИ през пролетта на миналата година. Всъщност основната загуба за НЕК е натрупана в първото полугодие на 2012 заради по-тежките регулаторни изисквания, които от 1 юли бяха облекчени, което е компенсирало част от загубите и дори довело до печалба през първото тримесечие. При АЕЦ "Козлодуй" се налага тенденцията на плавно намаление на приходите, като основна причина за това са по-малкото продадена електроенергия и свитите реализирани количества на свободния пазар. Това се отнася както за миналата година, така и за началото на тази. През 2012 г. общите приходи са за малко над 847 млн. лв., което е спад с 1%. Темпът на понижение в началото на тази година обаче се ускорява. През първото тримесечие те се понижават с 6% до 224.6 млн. лв. заради по-малко продаден ток на нерегулирания пазар - там продажбите са се понижили с 9% до 9.27 млн. лв., като за това е натежала и по-ниската средна продажна цена основно при износа. Свитото производство обаче е довело до по-малко разходи за ядрено гориво и транспорт на отработеното, което в крайна сметка извежда централата до сериозен ръст на печалбата - с 28% до 146.5 млн. лв. за миналата година. Не такава е ситуацията обаче в началото на тази - печалбата вече се е понижила с 10 млн. лв. до 66.39 млн. лв. Криза и спад – в транспорта проблемите на реалната икономика личат много силно. Резултатите на повечето държавни компании показват спад и за първото тримесечие, и за миналата година, сравнено с предходни периоди. Масово обясненията за това са по-малко пътници, по-малко товари и общ застой, а специално при пристанищата и железниците силно влияние е оказал и намаленият добив на въглища в България. Сред по-големите транспортни компании през миналата година увеличение на приходите е имало само при "Пристанище Варна", компания "Пристанищна инфраструктура" и "Летище София" - последното обаче с по-малко от 2 на сто спрямо 2011 г. и то заради продажба на имоти. През първото тримесечие положението е по-добро. На двете най-големи пристанища – Варна и Бургас, обработените товари са били над планираното съответно с 30% и с 21%. В Бургас доста повече от първоначално предвижданите са били насипните товари, скрап, зърнени храни. Като цяло обаче износът на цимент и изкуствени торове през пристанищата е намалял, същото се е случило и при "БДЖ – Товарни превози". В Русе преминалите въглища, които са и основният насипен товар, са повече от двойно по-малко на годишна база. През първото тримесечие количеството им е било едва 43 хил. тона при над 100 хил. тона в предишните две години. Като причина от ръководството посочват слабия пазар на електроенергия и топлинна енергия на "Топлофикация Русе". Подобни проблеми има и "БДЖ - Товарни превози", което за пореден път излиза на загуба и със спад на приходите и през първото тримесечие, и за миналата година. Оборотът е изостанал с 20% от плановете за януари-март, като основните причини, посочени от ръководството, са затруднения на клиентите на компанията, които не могат да намерят пазар за стоките си. Косвеното влияние на кризата е под формата на по-малко доставки на въглища, чиито доставки след средата на февруари са били на практика замразени. Спад има и при превозени руда, нефтопродукти, металургични изделия, изкуствени торове. Интересно е, че товарният превозвач има и вземания за близо 7 млн. лв. от чужди железопътни оператори — малко над половината са от гръцките железници. В същото време държавната компания има дългове към чужди превозвачи, основно към Чехия и Австрия. Пътническите превози на БДЖ отново са се върнали към загуба в края на март, а и за миналата година, и само за първото тримесечие оборотът при тях е паднал. Промяна в броя на пътниците почти няма, макар че през ноември и декември миналата година броят им рязко е намалял в сравнение с пролетните и летните месеци. Въздушният транспорт също не е в добро положение — само за първите три месеца международните полети в България са намалели с 10%, което не може да се компенсира от едва 2% ръст на вътрешните. Лоша е ситуацията и с товарите, и с пътниците, преминали през най-голямото летище - София. Там оборотите са намалели и само продажба на земя за 8 млн. лв. през март е довела до общ ръст на приходите, се посочва в доклада за дейността. Аеропортът не е изпълнил плановете си за обслужени самолети и пътници, като сред причините са фалит на отделни авиокомпании, сливане на други и отменени полети. Конкуренцията пък продължава да убива бавно бившия пълен монополист "Български пощи" - макар че в първото тримесечие загубата намалява, а приходите са почти без промяна, миналата година е показала поредното потъване на компанията. Традиционно силните ниши на пощите се свиват — намалени са приходите от плащане на пенсии, като според доклада само за първите три месеца на годината броят на хората, които са използвали държавната компания за това, са по-малко с 255 хил. души. Като причина се посочва конкуренцията от банките, заради която все повече пенсионери предпочитат дебитни карти. Намалени са и приходите от плащания на сметки за електроенергия. За сметка на това са нараснали приходите от винетки, продажба на активи и странични дейности, като например от почивните станции на "Български пощи". При по-малките дружества на държавата тенденциите са разнопосочни - някои свиват приходи и печалби, други ги повишават. Без значение дали са малки или големи обаче доброто управление и резултати на държавните дружества са важни, защото създават работни места, дивидентите от тях отиват в бюджета. Има и още нещо. Управлението на такъв сериозен ресурс без контрол и прозрачност създава условия за корупция и странични зависимости. Нещо, което видяхме последните години с парите на държавните дружества, съсредоточени в една частна банка, финансирала впоследствие създаването на медийна и бизнес империя
Източник: Капитал (10.05.2013)

Народното събрание прие със 120 гласа кандидатурата на Пламен Орешарски за министър-председател. Кворум от 121 души на парламентарното заседание беше осигурен, след като Волен Сидеров стана 121-ия депутат, който се регистрира. Персоналният състав на Министерски бе приет със 119 гласа за и 98 против (един депутат от Атака и цялата парламентарна група на ГЕРБ гласуваха против). Съставът на новия кабинет е: Пламен Орешарски – министър-председател Зинаида Златанова– заместник министър-председател по еврофондовете и министър на правосъдието Петър Чобанов – министър на финансите Драгомир Стойнев – министър на икономиката и енергетиката Иска Михайлова – министър на околната среда и водите Десислава Терзиева – министър на регионалното развитие Хасан Адемов – министър на труда и социалната политика Петър Стоянович – министър на културата Анелия Клисарова – министър на образованието Таня Андреева – министър на здравеопазването Марияна Георгиева – министър на младежта и спорта Цветлин Йовчев – министър на вътрешните работи Ангел Найденов – министър на отбранат Кристиан Вигенин – министър на външните работи Димитър Греков – министър на земеделието и храните Данаил Папазов – министър на транспорта Иван Данов - министъра на инвестиционните проекти.
Източник: Капиталов пазар (30.05.2013)

Божидар Чапаров - е новият изпълнителен директор на Пристанище Варна, след като досегшаният шеф на порта Данаил Папазов стана министър на транспорта в кабинета "Орешарски". Досега доц. д-р Божидар Чапаров бе заместник-директор на пристанището. Той е преподавател в Икономически университет - Варна, води "Инвестиции и инвестиционен процес", "Основи на строителния бизнес" и "Икономика на недвижимата собственост". Преди години е бил началник на отдел "Контрол по търговската дейност и туризма" в дирекция "Обществен ред" в община Варна. Предстои да се изготви пълен анализ на портовете във Варна и Бургас, съобщи министър Папазов на конференция на Генералната асамблея на Европейската организация на морските пристанища, която се провежда във Варна. До края на годината ще бъде изготвена и програма за развитието на двете пристанища. Министър Папазов за първи път обяви, че Порт Бургас също трябва да бъде изнесен от центъра на града - идея, за която във Варна се говори от години. Транспортният министър изрази готовност да започне поетапното преместване мощностите от Варна - Изток и освобождаването на кейовите места там, които да се превърнат в атракционна зона. "Никога не съм твърдял, че Морска администрация трябва да се премества във Варна или Бургас. Аз съм за това администрациите по места да могат да вземат самостоятелни решения", коментира министърът по повод идеята за преместването на Морска администрация. Той е на мнение, че администрациите трябва да имат автономност, а не някой в София да им казва какво да правят по проблеми, до които те са по-близко. Според Папазов в София трябва да останат само специалисти, които да се занимават с международни въпроси и такива, които да работят по големи проекти. Двете рейдови кули във Варна и Бургас ще бъдат ремонтирани с пари от еврофондове, стана ясно още на конференцията.
Източник: Money.bg (03.06.2013)

Божидар Чапаров е новият директор на пристанище Варна Божидар Чапаров - е новият изпълнителен директор на Пристанище Варна, след като досегшаният шеф на порта Данаил Папазов стана министър на транспорта в кабинета "Орешарски". Досега доц. д-р Божидар Чапаров бе заместник-директор на пристанището. Той е преподавател в Икономически университет - Варна, води "Инвестиции и инвестиционен процес", "Основи на строителния бизнес" и "Икономика на недвижимата собственост". Преди години е бил началник на отдел "Контрол по търговската дейност и туризма" в дирекция "Обществен ред" в община Варна. Предстои да се изготви пълен анализ на портовете във Варна и Бургас, съобщи министър Папазов на конференция на Генералната асамблея на Европейската организация на морските пристанища, която се провежда във Варна. До края на годината ще бъде изготвена и програма за развитието на двете пристанища. Министър Папазов за първи път обяви, че Порт Бургас също трябва да бъде изнесен от центъра на града - идея, за която във Варна се говори от години. Транспортният министър изрази готовност да започне поетапното преместване мощностите от Варна - Изток и освобождаването на кейовите места там, които да се превърнат в атракционна зона. "Никога не съм твърдял, че Морска администрация трябва да се премества във Варна или Бургас. Аз съм за това администрациите по места да могат да вземат самостоятелни решения", коментира министърът по повод идеята за преместването на Морска администрация. Той е на мнение, че администрациите трябва да имат автономност, а не някой в София да им казва какво да правят по проблеми, до които те са по-близко. Според Папазов в София трябва да останат само специалисти, които да се занимават с международни въпроси и такива, които да работят по големи проекти. Двете рейдови кули във Варна и Бургас ще бъдат ремонтирани с пари от еврофондове, стана ясно още на конференцията
Източник: Money.bg (03.06.2013)

Искат да разширяват пристанищата във Варна и Бургас Основните задачи на правителството ще са разширяване на пристанищата Варна и Бургас и обновяване на Дунавските пристанища. Това заяви във Варна министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Данаил Папазов, който участва в заседание на Генералната асамблея на Европейската организация на морските пристанища (ESPO). Той обясни, че следващите месеци ще започнат първите стъпки за изработване на подробен анализ и се надява, че до края на годината ще е готова програма за развитие на пристанищата у нас. Папазов подчерта, че за България е изключително важен водният път Рейн-Майн-Дунав, който свърза Югоизточна с Централна и Западна Европа. "Европа има голям потенциал, товарите през Черно море да пристигат по-бързо и по-сигурно по този воден път до най-голямото пристанище в света – Ротердам. Затова е необходимо да се усъвършенства процедурата и българските пристанища да станат по-конкурентоспособни”, каза още Папазов. Той допълни още, че е време да се намери територия за разширение на пристанища Варна и Бургас и за обработка на контейнери.
Източник: econ.bg (03.06.2013)

Даваме на концесия летища и пристанища Капитан далечно плаване Данаил Папазов е първият морски експерт, министър на транспорта от Освобождението насам. Капитан Папазов е и първият истински професионалист, който оглавява транспорта след 1991. От кабинета на Филип Димитров браншът беше ръководен от проектанти, енергетици, пътищари, железничари, автомобилисти, финансисти и пр. кабинетни чиновници, но не и от човек, който познава системата от грайфера и сапана до руля и директорския стол. Капитан Папазов поема транспорта в тежък момент. "Холдинг БДЖ" е във фактически фалит, автопревозвачите и авиацията губят пазарен дял, а инфраструктурата едва се държи. Потърсихме капитан Папазов да коментира своите управленски приоритети в първото си интервю като министър на транспорта. - Капитан Папазов, как се чувствате като министър със стаж вече една седмица? - Добре. Знаете, че транспортът ми е позната област, така че няма с какво да ме изненада. Засега не се чувствам комфортно в сферата на информационните технологии и съобщенията, затова полагам усилия да навляза по-бързо. - Сама птичка пролет не прави. Кога ще сформирате екип, с който да поделите отговорностите и да подгоните задачите? - Кандидатурите за зам.-министри се обсъждат, коментират се доста имена. Надявам се с някои да намерим общ език и до края на седмицата те да бъдат назначени от премиера. - Транспортът е тежък отрасъл. Един заместник ли пак ще отговаря за четирите вида превози или те ще бъдат поделени между двама, както беше преди няколко години в това ведомство? - Зам.-министрите ще бъдат трима. Единият ще отговаря за информационните технологии и съобщенията, вторият - за европрограмите, а третият - за дружествата в целия транспорт. Лично аз ще наблюдавам по-пряко водния и жп транспорта, който, знаете, има проблеми. - Железницата е най-проблемният отрасъл. Какво ще предприемете за стабилизирането й? - Точно затова започнах работната седмица със срещи с ръководствата на "Холдинг БДЖ" и на НКЖИ. Изслушах ги внимателно и им дадох моята гледна точка. Защото, без да се реализират няколко спешни мерки, положението няма да се подобри. Първо, огромните задължения трябва да бъдат разсрочени. За целта трябва да се поднови диалогът с кредиторите, който е бил прекъснат от кабинета на ГЕРБ, когато е било демонстрирано надменно отношение към тях. Ще направя всичко възможно да проведа конструктивен диалог с цел да ги успокоя. От друга страна, БДЖ редовно изплаща всички лихви и настъпващи падежи към финансовите кредитори, така че не е толкова лош длъжник и от тази позиция трябва да преговаря за разсрочване на задълженията. Второ, трябва да се уредят взаимоотношенията между "Холдинг БДЖ" и НКЖИ по схемата дълг срещу собственост. Трето, трябва да променим БДЖ структурно. Администрацията на пътническото и товарното предприятие е раздута и се дублира. Тя трябва да се прехвърли в холдинга, а в двете дружества да останат само оперативните ръководства. Трябва да се направят и някои неща, които аз съм смаян, че още ги няма. - Какви неща? - Може ли през ХХI в. българската държавна железница да няма система за управление на качеството, при положение, че всички пристанища отдавна имат! Може ли една от най-добре устроените инфраструктури, каквато е жп мрежата, да няма съвременни комуникации? Трето, няма назначен нито един логистик! Защо? - Е, нали имаше "БДЖ Спед"? - Имаше! И то беше много хубаво предприятие, но беше закрито от "мъдреците" на предишното управление. Такива структури трябва да се създадат и в товарното, и в пътническото предприятие на БДЖ. Трябва да се прекрати и тази глупост с билетоиздаването! Закупеният софтуер не става за нищо, а издаването на билет отнема 4 минути. Явно е купено нещо некачествено, колкото да се отбие номерът. - Че то навремето издаването на картонените билети отнемаше 4-5 секунди! - Да. Знаете сега каква опашка се оформя, за да чака всеки по 4 минути да си купи билет. Трябва да се направи оптимизация на състава, която ще започне от администрацията. В групата на БДЖ работят 25-26 юристи, но за всички дела се наемат външни адвокати! На заседанието на МС в сряда (б.а. - днес) ще коментирам с премиера и с министъра на финансите дали да прекратим процедурата за приватизация на "БДЖ - Товарни превози" и да започнем да стабилизираме дружеството. Това ще мине през преговори за недофинансиранията по субсидията, които държавата не е правила от 2002 г. Около 300 млн. лв. дължи държавата за тези 11 г. Ако към тях се добави и вътрешната задлъжнялост на БДЖ към НКЖИ от 100 млн. лв. - виждате, че по-голямата част от задълженията могат да бъдат изчистени. Искам бързо да въведем всички мерки, за да видим как ще се отразят те финансово през юни. По принцип юни е слаб, така че резултатите ще са знакови накъде вървят нещата и ще ми позволят да подготвя и предложа на правителството няколко варианта за бъдещето на железницата. - Ще има ли кадрови промени? - Ще има - и в бордовете, и в ръководствата. Разбира се, на мен ми е необходимо време, за да се ориентирам. Ще изчакам и назначаването на зам.-министрите, за да чуя и тяхното мнение. Но всички тези проблеми трябва да бъдат отстранени, за да може това предприятие да започне най-сетне да функционира нормално. - Какво планирате за летище София? Ще се разширява ли то и как - с държавни средства или чрез отдаването му на концесия? - Ще вървим към концесиониране на летище София, и то в кратки срокове. Веднага започваме да работим по този въпрос. - Същата ли е визията ви и за летищата, които бяха предлагани на концесия, но не привлякоха инвеститори, като Пловдив, Русе и пр.? - За тях също ще търсим вариант за концесиониране. Лично аз смятам, че с подобряването на бизнес климата в България ще се появят и инвеститори. Защото не е тайна, че през последните години бизнесът беше доста притеснен. Но ако успеем да приложим мерки, които да успокоят бизнеса и хората у нас, ще се намерят клиенти и за малките летища. - Бяха отдадени на концесия доста пристанища, но останаха най-големите - Варна и двата терминала в Русе - "Изток" и "Запад". Какви са идеите за развитие на портовете? - Пристанище Варна има отдавна натрупани проблеми. Тъй като целият Девненски промишлен комплекс навремето беше строен по една план сметка, всички приватизирани заводи взеха някакви сервитути от пристанището. Такива има и "Полимери", и "Агрополихим", и "Солвей". И циментовият завод имаше, но с него решихме въпроса. А иначе интересът на кандидат-концесионери към пристанище Варна е огромен, тъй като то ще е много важно за транспорта на България. Не е тайна, че годишно изнасяме 3-4 млн. тона зърно, около 70% от което минават през пристанище Варна. Затова е срамота още да нямаме истински, модерен зърнен терминал. Но аз мисля, че пристанище Варна ще може да се развива и с европейски пари. Политиката на ЕК е да се усъвършенстват връзките между портовете и сухопътния транспорт чрез интермодални терминали. А интермодален терминал може да бъде построен и на пристанище, нали? Точно това беше и една от темите ни за разговор със зам.-председателя на ЕК Сийм Калас във Варна, който твърдо заяви, че Брюксел няма да инвестира повече в пристанища, а основно в терминали за комбинирани превози. Лично аз също приветствам този вариант за бъдещото развитие на транспорта в България. - За целта обаче трябва да се премести пристанище "Варна Изток" в канала, нали? -Задължително! Днешното пристанище "Варна Изток" няма накъде да се развива. Това е едно тясно място, което пречи на града, а градът пречи на него. Лятно време по 2000 тира минават на ден по бул. "Приморски". Нормално ли е това? И всички специалисти са за това пристанището да бъде преместено час по-скоро, но трябва да бъде определено място в канала, за да се случи най-сетне това преместване, а не да се въртим с години в омагьосан кръг. - Какво е бъдещето на ДП "Пристанищна инфраструктура" (ДППИ)? - Винаги съм бил голям противник на съществуването на това предприятие. Причината е, че по принцип морското ни законодателство е доста объркано - заявявам това най-отговорно. Няма такъв пример в Европа! Но ако все пак политическото решение е ДППИ да остане в този си вид, задължително е то, заедно с ИА "Морска администрация", да бъдат преустроени в единна морска власт, която да се занимава с решаването на всички въпроси. Лично за мен преместването на една администрация във Варна, Русе или където и да било няма да доведе до нищо добро. - Освен до увеличаване на разходите? - Може би. За мене е много по-важно да се даде свобода на администрациите така, че тази във Варна да решава проблемите на Варна, тази в Бургас - въпросите на Бургас и пр., а не да се тича за всяко нещо до София, както е сега. В София трябва да остане едно звено, което да се занимава с връзките с Министерския съвет, парламента и останалите ведомства, както и с международните контакти. Това е логиката, която аз ще следвам. Тя трябва да се приложи в кратки срокове с предоставянето на по-голяма самостоятелност на пристанищата по морето и по Дунав. - Оправданието за съществуването на ДППИ е изплащането на японския заем от 1998 г. - Да, но така то не е нищо повече от една пощенска кутия, която взема едни пари оттук и ги прехвърля там. Аз например едно време бях много обиден от това, че таксите на пристанище Варна отиват за плащането на японския заем за пристанище Бургас. Според мене 70% от парите, които събира едно пристанище, трябва да остават в него, а 30% да се предоставят на държавата, за да решава проблеми на други тесни места в инфраструктурата. - А останалите пристанища? - Кои? Те почти не останаха. Ще се върви към концесия навсякъде - и в Русе, и във Варна, но след като се решат всички проблеми. - Какво обещаване на транспорта? - Ще направя всичко възможно това, което говорихме с вас, да се реализира. Но трябва да е ясно на всички, че нашият кабинет работи под изключителен натиск, така че няма да ни е лесно. Дано ми стигнат силите.
Източник: Стандарт (05.06.2013)

Договорите за проектиране и изграждане на трафик-кули на пристанища Бургас и Варна бе подписана вчера от министъра на транспорта, информационните съобщения и технологиите Данаил Папазов. По време на церемонията бе посочена важността на проекта, благодарение на който ще се подобри корабоплаването и ще се гарантира безопасността в черноморския регион. Двете кули ще работят в пълна комуникация и съвместимост по между си, което е добър знак за бъдещите проекти, свързани с развитието на българския воден транспорт, които трябва да бъдат изграждани в партньорство между двата големи пристанищни града, посочи министър Папазов. Бургас и Варна трябва да забравят провинциалното си мислене и да спрат да се състезават помежду си, заяви при подписването на договора министър Папазов. Двата морски града трябвало да заровят томахавките, за да няма свади на кой град му е по-висока, по-хубава или по-скъпа кулата. Архитектурното оформление на бреговите центрове в Бургас и Варна ще бъде избрано след обществено обсъждане, посочи министър Папазов. Преди проектирането ще се даде седмица идейните проекти да бъдат представени пред бургаска и варненска общественост, за да бъде избрана от жителите каква да е кулата. Чрез въвеждането на новите системи ще има пълна проследяемост на корабите. Ще може да се видят последните десет пристанища, където е акостирал всеки един от тях. По този начин ще може да се прогнозира има ли риск за българските пристанища, които ги посрещат, разясни Папазов. Цялостното управление на системата за контрол на корабния трафик е възложено на ДП “Пристанищна инфраструктура“. Предвижда се изпълнението на тези функции да бъдат осигурени висококвалифицирани екипи- във Варна с 26 служители и в Бургас с 18 служители. Подписи под документа поставиха генералният директор на Държавно предприятие пристанищна инфраструктура Мирослав Петров и представляващият консорциум „Мидия – Диана Комерс” Димитър Янакиева. Домакинът – кметът Димитър Николов посочи, че за Бургас е чест, че се подписва този важен за морската безопасност, логистика и информация център. Той пожела на строителните компании да нарушат срока и да завършат обектите предсрочно. Според него архитектурата е добра, кореспондираща с изграждащата се морска гара на Бургас. На церемонията присъстваха още представители на Управляващия орган на Оперативна програма „Транспорт“, на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“, изпълнителният директор на пристанище Бургас Диян Димов, представители на изпълнителя на проекта и др. Трафик-кулите в Бургас и Варна ще бъдат изградени в рамките на проекта „Информационна система за управление трафика на плавателни съдове (VTMIS) – фаза 3”. Общите инвестиции по него възлизат на близо 40 млн. лв. и се финансират по приоритетна ос 4 „Подобряване на корабоплаването по морските и вътрешноводни пътища” на Оперативна програма „Транспорт” 2007 – 2013 г. Очаква се двете трафик-кули да бъдат завършени до края на юни 2014 г. Изпълнителят е Консорциум „Мидия – Диана Комерс”, а стойността на договора за изпълнение е 3 767 700,00 лв. (без ДДС).
Източник: Бургас-днес и утре (25.06.2013)

Как пристанищата във Варна и Бургас останаха без контейнерни терминали Възможностите за използване на заемни средства от Японската банка за международно сътрудничество за изграждане на контейнерни терминали във Варна и Бургас са безвъзвратно загубени. Това заяви министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Данаил Папазов по време на днешния парламентарен контрол. По думите му решението за прекратяване на споразумението за заем от предишното правителство е прецедент в историята на Японската банка за международно сътрудничество. България се отказа от заема в размер на 36 932 000 000 йени през 2011 г. след доклад, според който държавното предприятие "Пристанищна инфраструктура" и "Пристанище Бургас" не могат да съберат средства за заплащането на вноските и ще бъдат на финансова загуба до окончателното покриване на дълга през 2012 г. Като съществен недостатък тогава беше посочено, че заемът е в японски йени, което пречи да се планира годишна инвестиционна програма и реален бизнес план, заради промените в курса. През 2008 г., когато договорът за заема от Японската банка за международно сътрудничество беше подписан лично от тогавашния финансов министър Пламен Орешарски, стойността на дълга беше 230 млн. евро, а през 2011 г. сумата вече беше 327 млн. евро. "С реализацията на проекта щеше да се достигне натоварване на жп превозите с повече товари, от тези загубени от Кремиковци", каза днес министър Папазов. "Липсата на контейнерни терминали доведе до сериозно отклоняване на националния и транзитен контейнерен поток през конкуриращите ни пристанища в Констанца и Солун", допълни Данаил Папазов. По думите му реализирането на проекта щеше да бъде и един допълнителен стимул за строителния сектор в България, тъй като 90% от работите щяха да се извършат от местни изпълнители и местни материали. Проектът "Изграждане и развитие на нови контейнерни терминали на пристанищата Варна и Бургас" включваше изграждането и оборудването на два нови контейнерни терминали в пристанищата Варна и Бургас, с обща площ на двата терминала 600 хил. кв. м. и с капацитет за обработка до 900 000 TEU годишно, както и рехабилитацията на Варна Изток. "Споразумението за заем е прекратено с извършена релокация на средствата по категории и с размяната на ноти по предложен текст на Японската агенция за международно сътрудничество, с който текст се цели да се избегне скандала и запази рейтинга на България", заяви министър Папазов. Той допълни, че единствените източници за финансиране на изграждане на контейнерни терминали в момента са нови заемни средства или чрез търсене на публично-частно партньорство.
Източник: Дарик радио (15.07.2013)

Залагат на “Струма” и “Черно море” Автомагистралите "Струма" и "Черно море" са споменати сред инфраструктурните приоритети на властта в разширената програма на правителството. Спомената е още модернизацията на линията Видин - София, изграждането на скоростен път Враца - Видин, модернизация на пристанищата във Видин и Лом, ускорено завършване на Коридор -8 до Бургас и Варна (в това число магистрала "Черно море"), контейнерни терминали в двата големи крайморски града, фериботна линия до Русия, Грузия и Турция, развитие на синя зона Черно море - Средиземно море, както и автомагистрала Струма. Не е спомената магистрала "Хемус", която свързва столицата с Варна.
Източник: Стандарт (23.07.2013)

Пет кандидата за корекция на акваторията на пристанище Варна–запад Пет фирми кандидатстват в обявената от "Пристанище Варна" ЕАД обществена поръчка за корекция на акваторията при 0 к.м. във Варна–запад. Корекцията ще засегне около 20 000 кв.м от дъното, като целта е да стане използваемо. Предвижда се там да бъде разположено плаващо съоръжение, посредством което ще се извършва претоварна дейност на танкери - проект, по който се работи от няколко години. Оферти за участие в процедурата са подали "Аква" ДЗЗД, в която влизат "Хидрострой" АД (Варна) и "Промишлено строителство холдинг" АД (София), "Девня трейд" ООД (Девня), "Благстрой" ЕООД (Силистра), "Строителен и технически флот" АД (Варна) и "Хидроремонт ИГ" ООД (Варна). Срокът за изпълнение на поръчката е 90 дни. Финансирането е със средства от търговската дейност на дружеството. Предстои до няколко седмици последователно да бъде приключена процедурата по ЗОП и да бъде избран изпълнител.
Източник: Строителство Градът (23.07.2013)

Министър Папазов е скептичен за бърза концесия на пристанище Варна До края на годината трябва да се изясни имотното състояние, което делят пристанището и заводите, работили дълги години с него. Това коментира във Варна министърът на транспорта, Данаил Папазов. Той заяви, че трябва да започнат анализи за даване на концесия на порта, но преди това е нужно да се изчистят имуществените спорове за собствеността на земята. Папазов изрази скептично мнение относно концесията. Причината, според него е, че дълги години пристанището се е строило заедно със заводите по единна план-сметка и голяма част от собствеността е обща.
Източник: Money.bg (24.07.2013)

Порт Варна ще строи терминал за контейнери Борислав Гуцанов е депутат от "Коалиция за България" от Варна. Той е зам.-председател на Комисията по регионална политика и местно самоуправление и член на транспортната комисия в парламента. Гуцанов е бивш председател на Варненския общински съвет, инициатор и радетел за изграждането на контейнерен терминал във Варна и Бургас с евтин японски заем, за преместването на пристанище Варна Изток в канала и за отварянето на Варна към морето чрез изграждането на атракционна зона на освободената от пристанището територия. - Г-н Гуцанов, като варненски депутат наясно ли сте защо кабинетът на ГЕРБ отказа изгодния заем от Японската банка за международно сътрудничество (JBIC) за изграждане на контейнерни терминали в пристанищата Варна и в Бургас? - Лично аз зададох въпроса на транспортния министър Данаил Папазов за японския заем по време на парламентарния контрол. За да се изясни цялата ситуация около заема, на 30 юли проведох и среща с японския посланик. - И какво се изясни? - Че японският заем е напълно изгубен. Но какви са били мотивите на кабинета "Борисов" да го откаже - не е ясно. Защото не може да имаш заем в размер на 37 млрд. йени (около 327 млн. евро), за срок от 25 години, със 7-годишен гратисен период и 1,4% годишна лихва и да го откажеш! Няма кой да отпусне вече такъв изгоден заем! Той щеше да осигури хиляди работни места и развитие на двата най-големи черноморски града - Варна и Бургас. С изграждането на нов контейнерен терминал пристанище Варна щеше да стане напълно конкурентно на пристанище Констанца. - Ако си спомняте, самият порт Констанца се разви именно със заем от японската банка. - Точно така. Преди 14-15 години оборотът на Констанца и Варна бяха съизмерими - малко под 100 хил. 20-футови контейнера. Сега Констанца обработва 1,6-1,8 млн. контейнера, а Варна - само 150-160 хиляди. 11 пъти стана разликата между тях благодарение на решения като това на кабинета "Борисов". - Не трябва ли да се потърси отговорност от хората, взели това решение? - Това, което ще направя след парламентарната ваканция, е да задам на премиера Пламен Орешарски въпроса какво точно е загубила България и има ли правно основание Министерският съвет сам да вземе такова решение, без да информира Народното събрание при положение, че когато е бил отпускан, заемът е бил ратифициран от парламента. Да, решението на МС е било достатъчно за JBIC, но дали то е национално отговорно? Освен това за Варна японският заем щеше да постигне друга важна цел освен изграждането на контейнерен терминал. Тогава цялото пристанище Варна Изток щеше да се премести в канала, а територията му да се освободи, за да стане част от града. Така Варна най-сетне ще се отвори към морето по подобие на Барселона, Генуа и други градове. Територията на сегашното пристанище Варна Изток ще се превърне в красива и супермодерна атракционна зона. Там ще се изградят нов яхтен терминал, нов пасажерски терминал, нова голяма мултифункционална зала - нещо като модерен НДК. Дали тя ще е от типа на софийската "Арена Армеец", или нещо по-различно - нека оставим архитектите, туристическия бранш и културната общественост на България да решат от какво има нужда. Варна е домакин на големи културни събития като Международния музикален фестивал, "Любовта е лудост" и пр. Това, от една страна, ще даде възможност на Варна да стане Европейска столица на културата, и от друга, ще разшири сезонността на туризма, като превърне града и в център на конгресен туризъм. Изграждането на тази атракционна зона ще привлече по-високо платежоспособни туристи, а това ще са допълнителни приходи за града и държавата. Ще се построи нов, голям акваруим с акули и друга фауна като тези, които се направиха в Португалия, Италия и други страни. Част от сбирката на Военноморския музей също може да се прехвърли в тази атракционна зона, за да се разшири и той. Знаете, че община Варна вече има подводница, която трябва да стане музеен експонат. В тази атракционна зона ще има и заведения, и хотелска част. Една такава атракционна зона ще подхожда на Варна, нали! Аз винаги казвам, че Варна може и да е втори по големина, но не и по значение град у нас. - Е, може би не всичко още е загубено? - Не, не е загубено, но значително е забавено с отказа от японския заем. И смятам, че е нормално да бъде потърсена отговорност от тези, които са взели това решение. - И все пак какви са били мотивите? - Вероятно един от мотивите е бил да се даде на концесия цялото пристанище Варна, покрай което се говори, че е имало и някакви други договорки. Добре, че това не се случи, защото Варна Запад е направено като инфраструктура на химическите заводи в Девня, а не като отделно пристанище. И ако то се отдаде на концесия, това ще е най-голямата арогантност към българската индустрия, защото означава да се сложи бариера на входа и на изхода за всички товари за тези заводи. Идеята е била ясна - някой "наш човек" да сложи ръка на входа и на изхода Другият мотив, който съм чувал, е, че този проект е дошъл от лявото пространство чрез мене, което звучи несериозно. Когато става въпрос за национални интереси, не можем да се делим на леви, десни, центристи и други. Според плановете контейнерният терминал трябваше да заработи след няколко месеца и тогава Варна щеше да стане друг град. - Какво може да се направи отсега нататък? - Ясно е, че японският заем вече е загубен. По-важното сега е да решим как да реализираме проекта без него и въпреки пропиляното време. В тази връзка имаме няколко идеи. Обещавам, че ще ги споделя първо пред в. "Стандарт" в знак на благодарност за организирането преди няколко години на обществена дискусия за преместването на пристанище Варна Изток. Тогава тази дискусия много помогна да се чуе за проекта и да бъдат преодолени много от проблемите, включително и за изготвянето на проекта, гласуването му във Варненския общински съвет, вкарването му в устройствените планове на града, вземането на решение от НС и пр. За кабинета на ГЕРБ остана само да стартира проекта. Но за да не се провалят сега тези наши идеи, нека първо бъдат обсъдени с министрите на транспорта и на финансите, както и с премиера. Така че си запазвате правото първо с вас да коментирам как ще бъде реализиран проектът, като гарантирам, че той ще бъде за благото на Варна - и на хората, и на пристанището. Както и че ние ще направим всичко възможно проектът да стартира през това управление. - Говорим само за Варна, нали? - Да, засега говорим само за Варна. Но ако има възможност да се намерят средства за контейнерен терминал и в Бургас, е добре. Защото, когато навремето пледирах за японския заем, не делях Варна от Бургас, независимо че бях председател на Варненския общински съвет. Смятам, че и сега не бива да се делят Варна и Бургас, тъй като става дума за наднационална политика и за огромни национални интереси. Това засяга транспортните коридори 7 и 8, Трасека, икономиката на страната като цяло. Крайно време е България да спре да се дели и да се конфронтира по региони. Крайно време е да изработи общи интереси и вечни приоритети за държавата и за големите градове. Не може 4 години някой да работи по даден проект, да направи предпроектна документация, да осигури финансиране, т.е. да реши най-тежкия, най-важния въпрос, а следващият кабинет да дойде и да каже: край - светът започна от нас! Затова държавата ни се върти в един омагьосан кръг и, докато не се намерят политици, които да са наясно, че държавата има вечни приоритети, никога няма да излезем от това безумие, в което сме се вкарали сами.
Източник: Стандарт (05.08.2013)

Морските пристанища печелят бизнес за сметка на речните Част от товарите от и към България, традиционно превозвани по Дунав, са се пренасочили към морските пристанища през миналата година. Тази тенденция се забелязва още от началото на кризата и 2012 г. не прави изключение. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ) за товарооборота на речния и морския транспорт. Товарите като цяло се увеличават, но резултатите все още са далече от предкризисните нива. Другата тенденция, която се забелязва, е, че вследствие на концесионните процедури и отдаването на пристанищните терминали на частни компании ролята на държавните пристанища постепенно намалява. Ситуацията се запазва и през тази година. С близо 8% по-малко товари са били обработени на дунавските пристанища през миналата година, показват данните на НСИ. През речните портове минава основно внос, който за 2012 г. надвишава износа над два пъти. Сериозен дял имат и крайбрежните товари, които обаче отбелязват и най-значителния спад. В същото време морските пристанища отчитат над 3% ръст на обработените товари. Това се дължи основно на износа, който за първи път от 2005 г., откогато има статистика, изпреварва вноса. Отчасти причина за това е намаленият обем товари към страната, който обърна започналата през 2010 г. тенденция за плавно покачване на вноса след резкия спад предходната година. Основната причина за пренасочването на товарите към морето са рекордните студове в началото на миналата година и сухото време през лятото. Това доведе до временно спиране на работата на дунавските пристанища, което принуди голяма част от износителите - основно на зърно, да променят транспортните си схеми и впоследствие да ги запазят, става ясно от отчета на най-голямата компания в сектора "Пристанищен комплекс - Русе". Така през миналата година през държавното дружество са преминали минимални количества зърнени храни. Сериозно намаление има и при обработените метали на пристанище Русе. Причината за това обаче е по-скоро външна и е свързана с чувствителното увеличение на цените в украинския порт Измаил, което доведе до пренасочване на този товаропоток по море. Силен спад има и при обработката на дървен материал, която се извършва на терминала Русе-запад, заради лошите климатични условия и свиване дейността на клиентите. Понижават се и количествата на обработените въглища, а перспективите за в бъдеще не са по-добри, тъй като най-големият потребител на въглища сред клиентите на компанията – "Топлофикация - Русе", планира да премине на природен газ. Ръст има единствено при химикалите и торовете, но там обемите са малки. Икономическата криза като цяло се е отразила на дейността на клиентите на пристанището. Отрицателната тенденция за развитието на пазарите в Словения, Хърватия, Унгария и най-вече Румъния намалиха очакваните обеми от дейността на нашите контрагенти, отчитат от дружеството. Като се добавят и пренасочването на износителите на зърно към морските пристанища и очакваният спад в обработката на въглища заради "Топлофикация - Русе", от пристанището не очакват тази година да е по-добра. Допълнително негативно влияние върху резултатите ще окаже и приключилото концесиониране на терминал "Русе-запад", с което държавното дружество загуби част от клиентите и товарите си. За сметка на това морските пристанища се радват на увеличен обем товари през миналата година. Това обаче не се дължи на двете големи държавни компании, които управляват портовете във Варна и Бургас. Концесионирането на отделни терминали и засилената конкуренция от страна на частните фирми в сектора са довели до спад на обработените от тях товари и съответно по-ниски приходи, като очакванията са тази тенденция да продължи да се задълбочава. Най-сериозно понижение има при пристанище Бургас, където товарите са намалели с над една трета през миналата година. Основната причина за това е концесионирането на двата терминала за насипни товари "Бургас-изток 2", който вече се управлява от "БМФ – Порт Бургас". Ако се изключат тези количества, спадът е само 0.5%. Навлизането на нов конкурент в бизнеса е свило обработените насипни товари в пристанище Бургас наполовина, въпреки че компанията е запазила доста стабилни позиции при зърнените храни. Успяла е също да привлече и част от клиентите на отдадените на концесия терминали – главно търговци на въглища, кокс, желязна руда и цимент. С близо една трета обаче е намаляло количеството на металите, преминали през пристанището, което е причината и за по-ниските резултати при генералните товари като цяло (-12%). Въпреки това понижението на приходите е било съпроводено и от намаление на разходите и така компанията е успяла да увеличи печалбата си за 2012 г. Ролята на пристанището обаче ще продължи да намалява, след като през тази година терминалът за контейнери "Бургас-запад" беше отдаден на концесия на единствения кандидат - "БМФ – Порт Бургас", който държи и "Бургас-изток 2". Компанията е 100% собственост на Параходство "Български морски флот", което беше приватизирано преди пет години от българско-германския консорциум "Кей Джи маритайм шипинг", представлявано от Кирил Домусчиев. Така за държавния оператор остава само терминал "Бургас-изток 1", където се обработват основно генерални товари (метали, дървесина, машини и т.н.). Сравнително по-стабилни позиции запазва другото държавно пристанище – Варна, което държи терминалите "Варна-изток" и "Варна-запад". Въпреки лекото понижение на обработените товари дружеството увеличава приходите и печалбата си благодарение главно на това, че в края на 2011 г. повиши цените си. Друга причина за ръста е обработеният рекорден тонаж зърно, където количествата са нараснали с 3% спрямо предходната година, което най-вероятно е за сметка на дунавските портове. Нещо повече, зърнените храни като цяло са благодатен товар, тъй като ставката за обработка при тях е по-висока, отколкото при останалите насипни товари. През порта са преминали и значително повече метален скрап, дървен материал и др., както и контейнери. Намалява обаче делът на стратегическите клиенти от Девня, където са разположени големи компании като "Девня цимент", "Солвей - Соди" и "Агрополихим". Според държавното предприятие това се дължи на неблагоприятни промени в пазара на изнасяните от тях товари. Отчетът на един от конкурентите на "Пристанище Варна" – "Леспорт" от групата на "Химимпорт", обаче показва, че има и друга причина. Частната компанията е успяла да привлече като клиент "Солвей - Соди", която за последните пет месеца на миналата година е изнесла близо 55 хил. тона калцинирана сода през концесионирания терминал. Затова и от държавната компания отчитат като риск навлизането на нови фирми в обработката на товари. Държавните портове имат основателна причина да се притесняват от конкуренцията. Това се вижда от силните резултати на пристанище "Леспорт", което отчита двуцифрен ръст на обработените товари през миналата година и достига най-големия си товарооборот от началото на концесията през 2006 г. През "Леспорт" преминават основно насипни товари, като близо половината от целия оборот се дължи на зърното. Миналата година през пристанището е било изнесено и рекордно количество скрап заради увеличеното търсене на изделия от метал и съответно суровини за производството им. Повишение има също при металите и дървения материал, както и при химическите товари заради привличането на "Солвей - Соди" като клиент и вноса на над 15 тона торове. През тази година компанията отново очаква леко увеличение на обема на товарите, което ще дойде от ръста на износа на сода и вноса на цветни метали. Повече товари са преминали и през терминала "Бургас-изток 2" след отдаването му на концесия на "БМФ Порт Бургас" от началото на 2012 г. При сравняване на резултатите на новия оператор и товарооборота, отчетен от държавното дружество за същия терминал през 2011 г. (общо 1.346 млн. тона), се вижда ръст от 14%. В момента концесионерът обработва основно насипни товари, но плановете му са да разшири дейността и да превърне "Бургас-изток 2" в многофункционален терминал за всякакви видове товари. А това означава, че конкуренцията ще продължава да нараства, най-вероятно за сметка на държавните пристанища.
Източник: Капитал (09.08.2013)

28 млн. лв. приходи за пристанище Варна през първите 6 месеца За първите шест месеца на 2013 г., пристанище Варна е реализирало приходи от близо 28 млн. лв. и е обработило около 4,5 млн. тона товари. Това стана ясно от думите на министърът на транспорта, информационните технологии Данаил Папазов по време на официалното пускане в експлоатация на двата нови мобилни пристанищни крана на Варна – Запад, съобщиха от транспортното ведомство. Само тази година инвестираме повече от 10 млн. лв. в пристанищната инфраструктура на порт Варна, заяви Папазов. "Надявам се до края на годината да успеем да стартираме и проекта за удълбочаване на дъното на нулево кейово място на пристанище Варна – Запад. Анализите показват, че само за няколко години, това ще доведе до увеличение с няколко милиона тона на обема наливни и опасни товари, които преминават през пристанището“, заяви още министърът. "Зная от личен опит как се работи на пристанище Варна и какви усилия полага всеки един работник и служител, за да може това да е едно от най-успешните предприятия в сферата на транспорта“, допълни Данаил Папазов. Двата нови крана са тип HMK 170 E с дизел-електрическо задвижване и са универсални, като могат да бъдат използвани за генерални и насипни товари, както и за контейнери. При тежкотоварни операции те могат да работят със скорости на издигане: 63 т. за 32 мин, а при стандартни операции: 45 т. за 40 мин. Дължината на стрелата на всеки от тях е 38 м. Стойността им е девет милиона лева и според прогнозите ще се изплатят за около три години.
Източник: econ.bg (12.08.2013)

Във Варна изграждат нов интермодален терминал Средствата ще бъдат осигурени от държавата, от собствени приходи на порта и на Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" Във Варна ще бъде изграден нов интермодален терминал във Варна. Това съобщи транспортният министър Данаил Папазов, който участва в церемония по официално пускане в експлоатация на два нови крана на пристанище "Варна Запад". Идеята е средствата да бъдат осигурени от държавата, от собствени приходи на порта и на Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" (ДППИ). Според Папазов инфраструктурата до бъдещия терминал може да бъде изградена с европейски средства през следващия програмен период. По думите на министъра е наложително да се реализира децентрализация на държавното предприятие и ИА "Морска администрация", тъй като в момента структурите по места нямат никакво право да вземат самостоятелни решения. Папазов обаче подчерта, че решенията за нормативни промени е най-добре да се правят след разговори с бранша. До края на юли на пристанището в морския град са обработени 5,5 млн. тона товари. За шестмесечието е отчетен ръст на оборота с около 6% в сравнение със същия период на миналата година, стана ясно още по време на церемонията. (строймедия)
Източник: Други (12.08.2013)

Порт Варна - врата за вноса на автогаз Новата фериботна линия Варна-Кавказ е една от основните предпоставки за запазване и дори за увеличаване на товарооборота и приходите на пристанище Варна през последните кризисни години. Почти веднага след откриването на линията през март 2009 г. тя се доказа като най-прекия, бърз и евтин път за стокообмена между България и Русия. Към първия руски ферибот се прибави и втори, а скоро между порт Варна и Кавказ ще потегли и първият български кораб, чийто капацитет се равнява на двата руски. Информацията за успеха на фериботната линия Варна-Кавказ прескочи границите на България и тя вече започна да привлича товари и от други държави. Пропан-бутанът (по-популярен под името автогаз) пристига у нас основно през пристанище Варна. Това показва статистиката на Фериботния комплекс в порт Варна Запад. От началото на годината до 30 юни от руския порт Кавказ са доставени 1755 жп цистерни с 59 898 тона петролен газ. Това означава, че огромна част от екогоривото за много таксита и частни леки коли, за доста предприятия като хлебопекарни и за немалко домакинства пристига от Русия с двата фериботни кораба "Аванград" и "Славянин". Пропан-бутанът се доставя от най-големия вносител на това горивото у нас - "Газтрейд". Освен вносител фирмата е и жп превозвач и зарежда веригата OMV, "Топливо" и други търговци. Пропан-бутанът съставлява над 92% от внасяните от Русия през първото полугодие по фериботната линия 64 900 тона стоки. Освен петролният газ от порт Кавказ пристигат и нефтопродукти, най-вече базови масла. Така от януари до края на юни през Фериботния комплекс на порт Варна у нас са внесени и 47 жп цистерни с 2546 тона нефтопродукти. Те са втори по обем сред товарите, доставяни от Кавказ. Трети по количество е вносът на зърнени храни, най-вече зрял фасул. През първото полугодие с двата фериботни кораба са доставени 24 вагона с 1536 тона храни. По фериботната линия се внасят и малко машини и оборудване - 4 вагона (53 т), както и 15 вагона други стоки - общо 867 тона. Статистиката сочи, че фериботната линия способства за значителното увеличаване на външнотърговския дефицит на България в търговските й отношения с Русия. Вносът непрекъснато расте, а износът намалява. За сравнение - до 31 август 2012 г. са доставени 1697 вагона с 61 464 т стоки, а сега само до 30 юни - 1845 вагона с 64 900 тона. На този фон в обратна посока двата фериботни кораба са превозили едва 235 вагона с 11 246 тона товари. Като веднага трябва да се отбележи, че част от този експорт към Русия заемат товари, доставени от Турция. От началото на година досега през порт Варна са преминали 187 вагона, натоварени с турски стоки за Русия - основно строителни материали, козметика и битова химия. Според експерти от "БДЖ-Товарни превози", чрез тях турски спедитори засега пробват условията за превоз на товари по линията Варна-Кавказ. Причината е, че Турция няма директна фериботна връзка с Русия за товари, превозвани с вагони. Между Турция и Русия пътуват единствено ро-ро кораби за превоз на тежкотоварни камиони от Зонгулдак и Кавказ. Оказва се, че към Кавказ изнасяме най-много строителни материали - 28 вагона (1832 т), хранителни продукти - 15 вагона (561 т), машини и оборудване - 11 вагона (559 т), козметика - 10 вагона (395 т) и други стоки, като полимери, магнезит, дървени плоскости, базови масла и пр. Очаква се с включването на първия български фериботен кораб "Варна", собственост на параходствата "Българско речно плаване" и "Български морски флот", след месец-два обемът на превозите по фериботната линия Варна-Кавказ да се удвои. "Варна" вече е спуснат на вода и му се провеждат тестови изпитания, обясниха от корабостроителницата "Делфин-1" във Варна.
Източник: Стандарт (19.08.2013)

Пристанище Варна очаква ръст при износа на зърно Очаква се ръст в износа на зърно през тази година, съобщиха от Пристанище Варна. През юли пристанището е обработило около 450 хил. тона зърнени товари, включително пшеница, ечемик, царевица и др. Само за първите седем дни на август, който е най-силният месец за износ на зърно, през порта са изнесени почти 238 хил. тона. На практика Пристанище Варна обработва зърнени товари целогодишно. Например, през 2013 г. няма месец, през който от там да не е изнасяно зърно. Основно износът е за страни в Европейския съюз, като основни дестинации са Белгия, Кипър, Франция, Гърция, Италия, Испания, Португалия, както и за други страни, като Ливан, Либия, Саудитска Арабия. В средносрочен план търговското дружество има разработена програма за усъвършенстване на технологиите за обработка на зърнени товари. Пристанищният оператор уточнява, че се прави всичко възможно, за да не се стига до струпвания на чакащи камиони със зърно. Междувременно зърнопроизводители коментират, че няма промяна в изкупните цени на пшеницата. Търговията продължава да е в диапазона 260 – 270 лв./тон, съобщи Радослав Христов от Национална асоциация на зърнопроизводителите. От 290 до 300 лв./т е цената с търговските разходи до пристанищата. По последни данни от агроминистерството 99,2% от пшеницата е прибрана. Производството е 4,789 млн. тона, при среден добив от 423 кг от дка. Жътвата на зимния ечемик е приключила, като са прибрани 696 хиляди тона зърно. Средният добив е 377 кг от дка. Ожънати са 96,97% от маслодайната рапица при добив от 238 кг/дка, прибрани са и 93,16% от ръжта при добив от 189 кг/дка. По данни на Националната служба по зърното 65,41% от ожънатата пшеница от новата реколта е с високи хлебопекарни качества.
Източник: Инвестор.БГ (22.08.2013)

25% ръст на товарооборота през пристанище Варна за август Пристанище Варна постигна абсолютен месечен рекорд, след като през август дружеството обработи 1 225 739 тона товари. В сравнение със същия месец на предходната година е регистриран ръст от 25%, похвалиха се от порта. "В основата на постигнатото стои упоритата работа на целия екип на порта. Всеки един от нас със своите отговорни и компетентни действия има своя принос за успеха", заяви изпълнителният директор на държавното дружество доц. д-р Божидар Чапаров. "Тези резултати ни дават увереност и едновременно с това възможност в условия на продължаваща икономическа криза да реализираме сериозни инвестиции в нова техника и техниологии, в поддръжка на пристанищната инфраструктура и обучение на кадрите", допълни той. Абсолютен рекорд е постигнат и по отношение на обработката на зърнени товари. Тук увеличението спрямо същия месец на 2012 година е 75%. През месец август обработените количества възлизат на 603 167 тона. Близо 90% от общото количество или 538 459 тона са обработени през кейовете на Пристанище Варна Изток. "Данните са красноречиво доказателство, че пристанище Варна Изток е зърнената врата на България", коментира изпълнителният директор на порта. "Това е ясен сигнал, че Варна Изток не трябва да се отписва от икономическия живот на страната и града. Неговото преместване трябва да бъде осъществено, ако не след то поне успоредно с изграждане на нови пристанищни мощности, които да са в състояние да поемат целия обем товари и да осигурят работа на всички близо 1000 работници, които сега изкарват прехраната си тук", уточни доц. Чапаров.
Източник: Money.bg (10.09.2013)

Търси се фирма за поддръжка на проектните дълбочини в пристанище Варна Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" обяви обществена поръчка за рехабилитация за поддържане на проектните дълбочини на Канал 1 и Канал 2 на пристанище Варна. Канал 1, който свързва Черно море с Варненското езеро, е с дължина 3.8 км и по проект е драгиран до кота -12,78 (БС) с ширина на дъното в правите участъци 103 м, а в кривите - 178 м. В момента дълбочината на газене на канала е ограничена 11,40 метра, поради наносни процеси и други затлачващи фактори. Всички комуникационни трасета, пресичащи канала, са проектирани в перспектива и позволяват безпроблемно извършване на рехабилитационни работи за удълбочаване на канала. Канал 2 е разположен между Варненско и Белославско езера като на практика достига до пристанище Варна-Запад и представлява основната част от връзката на пристанището с Черно море. Каналът е с обща дължина 10.1 км, навигационна ширина 106 - 130 метра и дълбочина 12 метра. Заради активната експлоатация и природните климатични условия в момента се наблюдава намаление на обявените корабоплавателни дълбочини. Крайният срок за подаване на оферти за участие е 15 октомври. Ще бъде избрана икономически най-изгодната оферта, като техническото предложение носи 60 точни, а цената - 40. Прогнозната стойност на поръчката е 3 млн. лева. Изпълнението на поръчката обхваща следните дейности: почистване чрез драгиране на наносни почви, извършване на водолазни огледи по време на работа, изваждане на едрогабаритни предмети, мобилизация и демобилизация на техниката, с която ще бъде изпълнена поръчката. Приключването на изпълнението на поръчката се удостоверява с промери и двустранен приемо-предавателен протокол, удостоверяващ качеството и обема на действително извършените видове работи. Драгажните работи да се извършват по график, съгласуван с Дирекция "Морска администрация" Варна и възложителя. Преди започване на драгажните работи, използваните зони на подводни депа в района на каналите и пристанищата, трябва да се обозначат с плаващи знаци. В процеса на дейността се извършва екологичен мониторинг в района на драгажните работи и депата.
Източник: Строителство Градът (16.09.2013)

Местят варненското пристанище Правителството и транспортното министерство полагат всички усилия още със следващия бюджет да се отделят средства за проектирането на нов интермодален терминал на пристанище Варна. Проектът ще включва не само преместването и отварянето на града към морето, но и създаването на нова жп гара, съобщи транспортният министър Данаил Папазов. Подготвят се проекти и за други интермодални терминали, като с приоритет ще бъдат речните пристанища Русе и Видин. Според Папазов, ако има интерес за публично частно партньорство, тези проекти могат да бъдат значително ускорени. „Трафикът през Видин надвишава всички разчети, които са правени при строителството на моста през Дунав. Той ще се засили допълнително след изграждането на тунел под Босфора и това трасе ще стане едно от най-атрактивните на територията на България. Ако имаме готовата инфраструктура, ще можем да привлечем значителни товаропотоци, които ще изплатят големите инвестиции“, коментира още Папазов. Той даде надежди и за възстановяването на БДЖ, чиито загуби през май са били над 25 млн. лв., а в момента са под 17 млн. Ако не успеем до края на годината, то през следващата година държавните железници може да излязат на нула, прогнозира той. Този резултат ще даде възможност да се търсят средства от ЕС за купуване на нови вагони и локомотиви за пътнически превози.
Източник: Монитор (27.09.2013)

Германци с интерес към пристанище Варна Имаме интерес към концесията на пристанище Варна. Изчакваме да видим какви стъпки ще бъдат предприети от българска страна, за да имаме по-ясна позиция. Това съобщи във Варна германският посланик Матиас Хьопфнер след разговори с кмета Иван Портних. Община Варна ще бъде активна в туристическите изложения в Германия, като тази година тя се рекламира на 4 туристически борси там.
Източник: Стандарт (18.10.2013)

Нов завод откриват в Русе Производствен комплекс за горещо поцинковане и производство на метални изделия ще заработи в Индустриалния парк на Русе. Официалното откриване на новия завод на "Балканцинк" е на 1 ноември. Предприятието е създадено в резултат на бизнес коопериране на италиански индустриални предприемачи с дългогодишен опит в производството на горещо поцинковани метални изделия, съобщиха от компанията. Комплексът е разположен върху 8 дка и включва производствена и административни сгради и цех за монтажно-ремонтни дейности. Очаква се производственият капацитет на завода да достигне 10 000 тона годишно при двусменен режим на работа. Новият завод ще създаде над 30 работни места, както и допълнителни работни места в рамките на мрежата от доставки. Общите инвестиции в реализирането на проекта са 4,5 млн. лв.
Източник: Стандарт (31.10.2013)

Дъното на пристанище Варна и подходните канали, с които то се свързва, ще бъдат удълбочени. Експертна комисия вече разглежда постъпилите оферти по обявената обществена поръчка на „Пристанищна инфраструктура“, като предстои в рамките на месец изпълнителят да бъде обявен. В рамките на годишната програма на държавното дружество за 2013 г. това е една от най-мащабните дейности по рехабилитация на пристанищната инфраструктура. Според експерти Варненският порт е аналог на западноевропейските пристанища, развити в дълбочината на сушата: Хамбург (117 км), Антверпен (87 км), Лондон (76 км), Ротердам (32 км). Каналът Варна - Девня е дълъг 22 км. През последните пет години не е правено драгиране (изгребване). Състоянието на каналите и натрупаните наноси вече е проучено, като точно е заснето съществуващото положение, за да се определи обемът на драгажните работи. Освен това през април дъното на Канал 2, свързващ Варненското езеро с пристанищата Варна-запад и „Фериботен комплекс“, е било обследвано и от водолази. По трасето на канала се пресичат множество комуникационни връзки, които преминават по морското дъно и под него в специални съоръжения (дюкери). За драгажни дейности и поддържане на проектните дълбочини на каналите в пристанище Варна са планирани 3 млн. лв.
Източник: Преса (05.11.2013)

€30 млн. приходи за порт Варна Около 30 млн. евро приходи чака пристанище Варна, ако се изпълни качествено цялата дейност по проекта "Южен поток ", съобщи транспортният министър Данаил Папазов. Договорът за изпълнение вече е подписан от ръководството на порта. По "Южен поток " ще има достатъчно товари и за пристанище Бургас, и за БДЖ. Готови сме да посрещнем целия товар от оборудване -тръби, багери, заваръчна техника, булдозери, увери министърът. На кея на пристанище Варна ще има цех за съединяването на тръбите. Те са с дължина по 12,5 метра, ще се съединяват по 3 или 4 и със спомагателни съдове ще се носят до кораба, който ги полага в морето. Очаква се само в този цех на пристанището да се отворят работни места за поне 300 души, каза неотдавна експлоатационният директор Александър Станков.
Източник: Стандарт (12.11.2013)

Кабинетът търси средства за модернизация на пристанищата в Бургас и Варна Кабинетът ще положи усилия, за да намери финансов ресурс за модернизацията на пристанищата Варна и Бургас, която е наложителна, за да привлечем част от товаропотока, който сега заобикаля страната ни. Това заяви по време на парламентарния контрол в петък премиерът Пламен Орешарски, който отговори на въпрос на депутата от Коалиция за България Борислав Гуцанов. Питането на Гуцанов бе свързано със заема от Японската банка за международно сътрудничество на стойност 36,9 млрд. йени (327 млн. евро), които трябваше да се използват за модернизиране на двете морски пристанища с национално значение, става ясно от съобщение на правителствената пресслужба. През 2009 година бе сключен договор за консултантски услуги между Държавното предприятие „Пристанищна инфраструктура” и смесеното дружество между щатската компания Moffatt & Nichol и японската Oriental Consultants Co. – M&N/OC JV във връзка с изграждането на контейнерните терминали. Срокът за изпълнение на проекта бе 80 месеца.. Споразумението за заем беше ратифицирано от българския парламент на 17 декември 2008 г. В своя отговор Пламен Орешарски коментира, че правителството на Бойко Борисов е канселирало възможността България да вземе тези средства. По този начин вместо портовете във Варна и Бургас да станат врата към Балканите и Централна Европа, се е стигнало до сериозно отклоняване на националния и транзитен контейнерен поток през конкурентните пристанища Констанца и Солун, опълни той. „С решението на предишното правителство България беше лишена от възможността да развива модерни контейнерни терминали във Варна и Бургас. Това води до дълготрайно изоставане на страната от тази сфера. Пред нас стои нелеката задача да започнем отначало. Необходимо е разработване на концепция за развитието на пристанищата”, заяви Орешарски в тази връзка. Премиерът съобщи още, че се предвижда разработване на проект за изграждане на интермодален терминал на пристанище Варна, с който да се кандидатства пред новия бюджетен фонд "Растеж и устойчиво развитие на регионите".
Източник: Инвестор.БГ (18.11.2013)

Българската държава трескаво се опитва дни преди края на годината да закърпи дупките в бюджета, след като вече стана ясно, че заложените приходи най-вероятно няма да се изпълнят. Правителството задължи със свое постановление 10 държавни дружества да внесат допълнително 88 милиона лева в държавната хазна. Те ще дойдат от техни натрупани резерви. Сред донорите са посочени "Ръководство на въздушното движение" (РВД), летище София, "Пристанище Бургас", "Пристанище Варна", "Терем", "Агенция дипломатически имоти в страната" и др. Финансовото им състояние към 30 септември показвало, че независимо от влошената икономическа обстановка, те имат положителен финансов резултат и работата им нямало да се наруши. По подобен начин държавните предприятия бяха изцеждани за попълване на хазната и по времето на финансовия министър Симеон Дянков. Освен това той вдигна дивидента, който държавните фирми трябва да внасят, от 50 на 80%. Сегашните управляващи обещаха в следващите години плавно да намаляват този процент с 10% годишно. Коя фирма точно колко пари ще внесе не става ясно. Особено интересен е случаят с РВД. Това дружество няма право да формира и съответно - да отчита печалба. Това е разписано в международни правила и в европейското законодателство, свързано с финансирането на доставчици на аеронавигационно обслужване. На практика е забранено приходите от такси да бъдат използвани за попълване на държавната хазна. На хартия тези пари могат да се изразходват единствено за издръжка на фирмата, за разходи, свързани с нея и за персонал. Високите заплати там са една от причините всяка нова власт да бърза да назначи в РВД приближени хора. Независимо от правилата и при предходното правителство дружеството бе задължавано да прави вноски в бюджета. ПАРИЧНИ ИНЖЕКЦИИ Традиционно най-големите дивиденти идват от държавните енергийни предприятия. Наскоро дивидента си към държавата преведе и Българският енергиен холдинг. По специалните сметки на Националната агенция за приходите и БНБ са внесени 423.4 млн. лв. при заложени в Закона за държавния бюджет 333.1 млн., информира неотдавна "Капитал дейли". Най-големият транш е дошъл от БЕХ, като изпадналият в колапс холдинг е превел на държавата 205.8 млн. лева. Досега не е уточнено дали тази сума е част от заема от 500 милиона евро, който БЕХ изтегли в края на октомври.
Източник: Сега (16.12.2013)

88 милиона лева ще влязат в хазната за тази година от приходите на няколко големи държавни предприятия. Министерският съвет прие постановление за внасяне на допълнителни средства в централния бюджет за 2013 г. от печалбите на дружествата. Донорите са "Ръководство на въздушното движение", "Пристанищна инфраструктура", "Южноцентрално държавно предприятие" - Смолян, "Югозападно държавно предприятие" - Благоевград, "Северноцентрално държавно предприятие" - Габрово, "Летище София" ЕАД, "Пристанище Бургас" ЕАД, "Пристанище Варна" ЕАД, "Терем" ЕАД и "Агенция дипломатически имоти в страната" ЕООД. Планираните постъпления от разпределението на допълнителни средства от тези предприятия са за сметка на формирани резерви, уточниха от канцеларията на премиера Пламен Орешарски. Анализите на финансовото им състояние към 30 септември показват, че предприятията разполагат с достатъчен обем парични средства, като след внасяне на предвидения размер от допълнителни средства в централния бюджет нормалният режим на тяхната работа няма да се наруши. От съобщението на правителството става ясно, че тези дружества са били стриктно контролирани и че фискалната политика е била строга. Това е генерирало и положителните им финансови резултати.
Източник: Дума (16.12.2013)

Цифрова система ще управлява и пристанищата ни Цифрова информационна система ще управлява родните пристанища и ще дава възможност да се следи къде се намират корабите по река Дунав и във всички водни пътища в ЕС и моретата и океаните на планетата. Това съобщи вчера генералният директор Мирослав Петров на ДП „Пристанищна инфраструктура” (ДППИ) при представянето й. Тя ще обхване всички портове за обществен транспорт, които са от национално значение. Сред тях са Варна, Бургас, Русе, Видин, Лом. Системата е завършена на 75% и трябва да е готова в края на юни 2014 г., но се очаква това да стане 3 месеца по-рано. Средствата за изграждането в размер на 5,787 млн. лв. са от ОП „Транспорт” (ОПТ). В момента информационните данни за инфраструктура са разпръснати на различни места и често се губят. Преди създаването на ДППИ през 2000 г. информацията за обектите се е съхранявала от пристанищните оператори. Сега, когато се налага да се направи справка или да се отбележи промяна, отнема много време. Със създаването на системата това ще става много по-лесно и бързо в рамките на един работен ден или по-малко. Тя ще позволи централизиран достъп до всички налични данни, възможност за осъвременяване и ще дава надеждност. Планира се да бъде отворена за всички потребители. В момента системата вече е внедрена за порт Варна – Запад.
Източник: Монитор (20.12.2013)

Пристанищата във Варна и Бургас ще съхраняват тръби за "Южен поток" Около 300 хил. тръби, нужни за изграждането на морския участък на газопровода "Южен поток", ще се складират в пристанищата Бургас, Варна-изток и Варна-запад, преди да бъдат положени в Черно море. Това съобщиха от международната компания "Южен поток транспорт" (South Stream Transport), която отговаря за морското трасе на проекта. В сряда компанията обяви, че за съхранението на материалите е подписала споразумения с "Пристанище Варна" и "БМФ Порт Бургас". Стойността на сделките с пристанищните оператори е търговска тайна, отговориха от "Южен поток транспорт" на въпрос на "Капитал Daily". Участъкът на газопровода в български води до приемните съоръжения край варненския плаж Паша дере ще е около 236 км. Съоръжението ще представлява четири успоредни линии, всяка съставена от 75 хил. тръби. Те ще бъдат складирани на специални терминали в българските пристанища. Освен за складиране пристанищата ще се използват и за логистични услуги, свързани с изграждането на газопровода, като периодът може да обхване от 4 до 6 години, уточняват от проектната компания. Споразуменията ще спомогнат за строителството на морския газопровод "Южен поток" да се случи в срок, обяснява в съобщение на проектната компания главният й изпълнителен директор Олег Аксютин. През февруари се очаква Министерството на околната среда и водите да одобри доклада по оценката за въздействие на околната среда на проекта. По план монтирането на тръбите в българската акватория ще започне през второто тримесечие на 2014 г., а дотогава фирмата трябва да е получила и строителното си разрешително, както и да е приключила с избора на изпълнител, който тече в момента. Очаква се първият природен газ да тръгне по тръбите в началото на 2016 г., а от руската "Газпром" се ангажираха до края на 2017 г. газопроводът да заработи на пълен капацитет – около 63 млрд. куб. метра гориво. На българската територия газопроводът ще мине под Паша дере, като от компанията обещаха това да стане чрез микротунели и така няма да се наруши естественият облик на местността. Акционери в "Южен поток транспорт" са "Газпром" (50%), италианската Eni (20%), френската EDF и германската Wintershall с по 15 на сто. Цялото морско трасе е с дължина 931 км и започва от руския бряг край град Анапа.
Източник: Капитал (16.01.2014)

Варна и Бургас пазят тръбите за “Южен поток” Пристанищата във Варна и Бургас ще обслужват строителството на морския участък от газопровода "Южен поток". В техните складове ще се съхраняват тръбите, необходими за изграждането на газопровода. Това става, след като компанията "Южен поток транспорт", която се занимава със строителството на газопровода по дъното на Черно море, подписа споразумения с двата порта. След като бъдат доставени до българските брегове, тръбите ще се съхраняват в т.нар. складови терминали на пристанищата "Бургас", "Варна-Изток" и "Варна-Запад". От тези портове тръбополагащите кораби ще се снабдяват с необходимите им тръби, които ще бъдат поставени на дъното на морето. В тази си част "Южен поток" ще се състои от 4 паралелни линии, за всяка от които ще са необходими по 75 хил. тръби. Голяма част от тях ще бъдат доставени, съхранявани и натоварвани на тръбополагащите кораби на двете най-големи българските пристанища. Очаква се всички дейности по изграждане на морския участък от "Южен поток" да продължат между 4 и 6 години, съобщават от "Южен поток транспорт".
Източник: Стандарт (16.01.2014)

Данаил Папазов: „Български пощи” са със загуба 15 милиона лева за 2013 година Български пощи” са със загуба 15 милиона лева за 2013 година, без да се отчита субсидията. Това каза на пресконференция министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Данаил Папазов, предаде репортер на Агенция „Фокус”. „Информационно обслужване” завършва годината с над един милиона лева печалба, каза Папазов. За НКЖИ годината приключи с 233 милиона лева инвестиции. В пристанище Варна бяха направени доста инвестиции – над 16 милиона лева е общата инвестиция. Относно мярката за намаляване на дълга на БДЖ към НКЖИ за над 100 милиона лева – подготвили сме три пакета от собствености, които да бъдат прехвърляни. За сега е осъществен първият етап – прехвърляне на мостове на фериботния комплекс Варна, каза още Данаил Папазов. Летище София приключва 2013 година положително – 12,7 милиона лева. Пристанище Варна отбелязва връх в историята си – за пръв път се обработват 10,8 милиона тона товари. В пристанище Лом действа частен оператор, посочи министърът.
Източник: Агенция Фокус (17.01.2014)

Морските пристанища с рекорден оборот, речните на минус Държавните морски пристанища отчитат рекорден оборот на обработени товари през 2013 г., докато речните са на минус заради проблемите с корабоплаването по Дунав. Това стана ясно от думите на транспортния министър Данаил Папазов, който представи в четвъртък отчета си. С най-добри резултати е "Пристанище Варна", където през миналата година са били обработени близо 11 млн. тона товари. Това е "абсолютен рекорд за последните години", отчете министър Папазов. Очакваната печалба на дружеството е 4.8 млн. лв. за 2013 г. Това е ръст над 16% спрямо 2012 г. През изминалата година пристанището във Варна е направило и инвестиция от 9 млн. лв. с купуването на два нови мобилни крана тип HMK 170 E. Отлични са и резултатите на "Пристанище Бургас", което е реализирало приходи от 20.58 млн. лв., което е с 5.3% над планираните. Очакваната чиста печалба на дружеството е 3.5 млн. лева при планирана 510 хил. лева, което е с около 588% над планираното, похвали се транспортният министър. На минус обаче е "Пристанище Русе". Обработените товари възлизат на 595 хил. тона, което е спад с 20.5% спрямо 2012 г., посочи Папазов. Държавното предприятие "Пристанищна инфраструктура" обаче приключва годината с печалба от около 18 млн. лв. Прогнозните приходи на дружеството са над 73 млн. лв., а разходите са около 55 млн. лв. Направените инвестиции са за близо 12 млн. лв., което е с над 2 млн. лв. повече спрямо 2012 г., каза Папазов. Както всяка година, така и тази държавното предприятие "Ръководство въздушно движение" приключва с най-високата печалба от всички дружества, които са на подчинение на Министерството на транспорта. Печалбата на предприятието е малко над 30.5 млн. лв., което е с 11 млн. лв. повече в сравнение с 2012 г. "Летище София" също приключва годината с "рекордните 3.5 млн. обслужени пътници", отчете министър Папазов. Очакваната печалба преди данъци е 13.7 млн. лв., което е с 1.34 млн. лв. повече от планираната и с 3.25 млн. лв. повече спрямо 2012 г. След като през 2012 г. "Информационно обслужване" отчете загуба от 2.5 млн. лв., през тази година компанията излиза на печалба от близо 1.4 млн. лв., похвали се Папазов. На плюс е дори държавното предприятие "Съобщително строителство и възстановяване", което се очаква да приключи годината с 340 хил. лв. печалба. Това е с над 10% повече от заложеното в бизнес-плана и е най-високият постигнат финансов резултат за последните осем години, каза Папазов.
Източник: Медия Пул (17.01.2014)

Пристанище "Варна" чака "Южен поток" Допълнителни товари от около 500 хил. тона годишно през следващите 5 или 6 години очаква пристанище Варна покрай доставките за строителството на газопровода “Южен поток”. Това показват разчетите на най-голямата ни морска гара, с които “Труд” разполага. От документа става ясно, че преговорите за доставките са пред приключване и портът е доказал, че може да обработва доставката на тръби през двата си терминала. Заради този товар обаче трябва да се инвестира и в допълнителна техника. Пристанище Варна отчита рекордни товари и печалба за миналата година, показват финансовите резултати на компанията. За първи път в историята на порта обработените количества са достигнали 11 милиона тона. Спрямо 2012 г. увеличението е с 2,058 млн. тона или с 23%. Ръстът идва най-вече от огромните количества зърно, които са минали през терминалите на морската гара. Увеличението на годишна база при пшеницата е с цели 1,786 млн. тона до общо 4,1 млн. т. Във Варна са акостирали и са били обработени общо 1414 кораба, а приходите на дружеството са достигнали 66,034 милиона лева при 58,507 млн. лв. за 2012 г. Печалбата на порта е достигнала 4,801 млн. лева, въпреки че през миналата година фирма направи инвестиции за 13,431 млн. лева. През 2012 г. във Варна бяха доставени два нови мобилни пристанищни крана за над 9 млн. лева. В момента на пристанището работят 1632 души, а средната заплата е 1166 лева, показват финансовите резултати на предприятието.
Източник: Труд (27.01.2014)

Пристанищата Бургас и Варна ще привличат товари от Сърбия, Македония и други държави, които нямат излаз на море, като Унгария и Словакия. За целта обаче трябва да се подобрят връзките им с останалите видове транспорт, за да привличат повече товари. Това заяви министърът на транспорта Данаил Папазов при откриването на международната партньорска среща по проекта Мултимодална платформа Адриатическо море-Дунав-Черно море (ADB MULTIPLATFORM). Отчитайки европейската политика за отстраняване на тесните места към пристанищата, за следващия програмен период сме заложили редица проекти, заяви Папазов. Той посочи модернизацията на жп линиите Пловдив-Бургас и Русе-Варна, като втората ще създаде цялостна логистична мрежа "река - железница - море" чрез изграждането на мултимодални терминали в Русе и Варна. Свързването на пристанищата Варна и Бургас ще се осъществи до 2020 г. чрез модернизацията на жп линията Карнобат-Синдел, каза Папазов. Едва дочакал откриването на срещата, представител на завода на "Мишлен" в Пирот, Сърбия, лично приветства министър Папазов за ускоряването на проектите. Инвестираме близо 200 млн. евро и до две години ще сме готови да изнасяме през порт Бургас огромни количества автомобилни гуми, заяви сръбският бизнесмен на чист български език и допълни - много разчитаме да сте готови дотогава с жп линията до Бургас. Заводът в Пирот е проектиран да произвежда 12 млн. гуми "Мишлен" годишно, като плановете са производството му да се увеличи до 20 млн. Партньор по проекта ADB Multiplatform от наша страна е ИА "Морска администрация". Проектът се съфинансиран по ОП за транснационално сътрудничество "Югоизточна Европа 2007-2013", като водещ партньор е регион Фриули-Венеция Джулия, Италия. В проекта участват общо 43 партньори, 30 от които са страни от ЕС.
Източник: Класа (29.01.2014)

Изнасяме “Мишлен” през порт Бургас Пристанищата Бургас и Варна ще привличат товари от Сърбия, Македония и други държави, които нямат излаз на море, като Унгария и Словакия. За целта обаче трябва да се подобрят връзките им с останалите видове транспорт, за да привличат повече товари. Това заяви министърът на транспорта Данаил Папазов при откриването на международната партньорска среща по проекта Мултимодална платформа Адриатическо море-Дунав-Черно море (ADB MULTIPLATFORM). Отчитайки европейската политика за отстраняване на тесните места към пристанищата, за следващия програмен период сме заложили редица проекти, заяви Папазов. Той посочи модернизацията на жп линиите Пловдив-Бургас и Русе-Варна, като втората ще създаде цялостна логистична мрежа "река - железница - море" чрез изграждането на мултимодални терминали в Русе и Варна. Свързването на пристанищата Варна и Бургас ще се осъществи до 2020 г. чрез модернизацията на жп линията Карнобат-Синдел, каза Папазов. Едва дочакал откриването на срещата, представител на завода на "Мишлен" в Пирот, Сърбия, лично приветства министър Папазов за ускоряването на проектите. Инвестираме близо 200 млн. евро и до две години ще сме готови да изнасяме през порт Бургас огромни количества автомобилни гуми, заяви сръбският бизнесмен на чист български език и допълни - много разчитаме да сте готови дотогава с жп линията до Бургас. Заводът в Пирот е проектиран да произвежда 12 млн. гуми "Мишлен" годишно, като плановете са производството му да се увеличи до 20 млн. Партньор по проекта ADB Multiplatform от наша страна е ИА "Морска администрация". Проектът се съфинансиран по ОП за транснационално сътрудничество "Югоизточна Европа 2007-2013", като водещ партньор е регион Фриули-Венеция Джулия, Италия. В проекта участват общо 43 партньори, 30 от които са страни от ЕС.
Източник: Стандарт (29.01.2014)

Нов интермодален терминал на пристанище Варна за 150-200 млн. лева Заданието за проектиране на новия интермодален терминал, който ще се изгражда във Варна, вече е предадено в Министерството на транспорта, съобщи изпълнителният директор на пристанище „Варна" Божидар Чапаров пред Радио Варна. Общата стойност за реализацията на терминала е 150-200 милиона лева, 15 милиона вече са осигурени от правителството, каза Чапаров. Съоръжението ще е ситуирано в района на старата гара и бившата фабрика "Христо Ботев" в морската столица. В рамките на проекта ще бъдат изградени пет корабни места-две за зърнени товари, две за контейнери и едно за генерални товари. Новата кейова стена ще бъде с дължина 1100 метра.
Източник: Money.bg (19.02.2014)

Изграждането на интермодален терминал във Варна може да започне от 2015 г. Реалното строителство на новия интермодален терминал във Варна може да започне през 2015 г., каза днес в крайморския град министърът на транспорта и информационните технологии Данаил Папазов. По думите му в момента работна група прави заданието на съоръжението. Резултатите от дейността й трябва да станат ясни до края на този месец. Според Папазов терминалът ще има специализирани кейове за обработка на контейнери и на зърно. За проектирането на съоръжението ще бъдат необходими около 15 млн. лева. Работата по изграждане на интермодален терминал във Варна започна през миналата година. От министерството предложиха терминалът да включи пристанище Варна – Изток и железопътна гара Варна, които да бъдат обединени в общ комплекс. Идеята е средствата да бъдат осигурени от държавата, съвместно със собствени приходи на порт Варна и на Държавното предприятие "Пристанищна инфраструктура". Днес Папазов посочи още, че пристанищата във Варна и Бургас имат предварителни договори, свързани с изграждането на "Южен поток". Те могат да извършват услуги, свързани с логистиката при изпълнението на проекта. С такива задачи може да бъде ангажирана и БДЖ. Във връзка със ситуацията в Украйна министърът коментира, че няма данни за необходимост от повишаване охраната на българските пристанища. Той посочи, че в портовете по принцип се вземат всички необходими мерки за сигурността им.
Източник: Инвестор.БГ (11.03.2014)

Синебок отваря у нас пътя към Европа Руски компании са готови да инвестират над 3 млрд. евро в развитието на транспортната инфраструктура по Черно море и р. Дунав. Целта е подобряване на търговските връзки между България и Русия, стана ясно след срещaта на членове на Българо-руската търговско-промишлена палата с премиера Пламен Орешарски и министрите на транспорта и икономиката - Данаил Папазов и Драгомир Стойнев, във вторник. Руснаците искат да вземат на концесия пристанище Варна, да открият ро-ро линии до Русия и да регистрират у нас железопътен карго превозвач. Цялостен проект за пълна модернизация на пристанище Варна, откриване на фериботни линии между България и Русия и регистриране на жп карго превозвач е бил представен неотдавна на премиера Пламен Орешарски, вицепремиера Даниела Бобева и транспортния министър Данаил Папазов от руския бизнесмен Андриан Валентинович Синебок, научи "Стандарт". Синебок е готов да инвестира в тройния проект над 3 млрд. евро, като едно от основните условия за това е да вземе на концесия най-голямото ни пристанище. Синебок е влиятелен руски бизнесмен, мажоритарен собственик на ЗАО "С", на Азовския морски порт и на други компании. Логиката на проекта е проста. Русия няма преки сухопътни граници с ЕС, ако не броим късите с Естония и Латвия и Калининград. Те обаче извеждат товаропотоците към Балтийско море и към териториите на Литва и Полша, което ги обезсмисля - по-добре е стоките да бъдат товарени на кораби направо в Санкт Петербург. Всички големи железопътни и автомобилни магистрали, тръгващи от Москва на запад, водят към Беларус и Украйна. В такъв случай като единствени директни връзки между мощната руска икономика и ЕС остават руските азовски и черноморски пристанища Азов, Кавказ, Ейск, Новоросийск, Геленджик и др., които водят към Варна, Бургас и Констанца. Тогава се появява проблемът с капацитета. А капацитетът на нашата транспортна инфраструктура, включително и на най-голямото ни пристанище - Варна, както и на водещите към него железни и автомобилни пътища, е натоварен вече около 90% и не би могъл да поеме големи товаропотоци от и към Русия. Руското предложение е за създаване на мултифункционална фериботна връзка между Азовски морски порт, Русия и пристанищата Варна и Бургас. Това на практика ще бъде алтернативен транспортен коридор между Русия и ЕС за железопътни и комбинирани превози на товарни и пътнически вагони, контейнери, трейлери (автомобилни ремаркета без придружител), на всички видове товарни автомобили, на автобуси и на туристи, пътуващи с личните си автомобили. Фериботите ще осигуряват директна връзка между едни от стопански най-развитите региони на Русия - Ростовския и Краснодарския край, включително и със стратегически най-важните речни пътища - Дон и Волга, с транспортната инфраструктура на България и ЕС. Фериботната връзка съвпада напълно с проекта "Южен поток" и ще го обслужва както при изграждането, така и при експлоатацията му. Новата фериботна линия Варна - Азов - Бургас на практика ще се превърне в алтернатива на жп коридора Турция - Азия който Анкара довършва чрез тунела под Босфора и който ще свърже Европа с Иран, Армения, Грузия и Азербайджан. Тя ще е много по-кратка и евтина за превозите на стоки от и за Казахстан, Узбекистан и Туркменистан. Чрез порт Варна и най-старата жп линия в България руската икономика ще има директна връзка чрез пристанище Русе и река Дунав с цяла Централна Европа, а по канала Дунав - Майн - Рейн - с най-голямата икономика в ЕС - германската, с най-голямото пристанище на Европа - Ротердам, и с Великобритания. Новата фериботна връзка ще развие комбинираните превози през Черно море и Дунав и ще превърне България във важен транспортен център и врата на Русия към Европа. Тя ще намали времето за пътуване на стоките и навлата, което ще ги направи по-конкурентни. Бъдещата фериботната линия Варна - Азов - Бургас ще бъде предпочитана и за превози на пътници с автобуси и с лични автомобили. Причината е, че интересът към България от страна на Русия отдавна не е затворен само в летния морски туризъм. Активност от руските туроператори през последните години се чувства и към зимните ни курорти, както и към организирането на културен, балнео и СПА туризъм Не е тайна и че вече над 200 хил. руски граждани живеят целогодишно във Варна, Бургас, Поморие и други селища не само по нашето Черноморие, но и вътре в страната. За да стане всичко това обаче, руските компании около бизнесмена Андриан Валентинович Синебок искат да инвестират в разширението на пристанище Варна, включително и в изместването на терминал "Изток" в Максуда, както и в модернизацията на жп линията Русе - Варна и в превръщането на току-що разширения първокласен път между речната и морската ни столици в автомагистрала. Синебок ще регистрира у нас нов жп карго превозвач, който ще превозва стоките с вагони или трейлери между портовете Русе и Варна. Проектът за изграждането на фериботната линия Варна - Азов - Бургас ще бъде представена и широко дискутирана през юни във Варна. Ако тройният проект на Андриан Валентинович Синебок бъде приет, това ще освободи 306 млн. евро за инвестиции в други важни инфраструктурни проекти у нас, коментират експерти. Става дума за сумата, която планираме да бъде вложена за рехабилитацията на най-старата жп линия у нас Русе - Варна. Проектът е готов и се планира да бъде финансиран със средства по новата ОП "Транспорт и транспортна инфраструктура 2014 - 2020". Предвидено е международният конкурс за избор на изпълнител да бъде обявен в близките 3-4 месеца, коментираха от транспортното министерство. Ако проектът на Синебок бъде реализиран, въпросните 306 млн. евро ще бъдат пренасочени към други важни инфраструктурни обекти у нас, като скоростния път към Дунав мост 2 Ботевград - Мездра - Видин. Част от сумата може да отиде за довършване на автомагистрала "Хемус" от Ябланица до Ловеч. Сериозен интерес към модернизацията на жп линията Русе - Варна неотдавна заяви и китайската "Чайна комюникейшънс кънстракшън къмпани". Това стана при посещението на министъра на транспорта Данаил Папазов в Китай през декември миналата година. Реализацията на тройният проект на Синебок ще е тест за привличане на по-голяма руска инвестиция у нас - около 12.5 млрд. евро. Това коментираха членове на Българо-руската търговско-промишлена палата. Сумата щяла да бъде вложена в реиндустриализацията основно на Северна България, което съвпада с концепцията на страната ни за новия програмен период. Предложението е в тясна връзка с проекта "Южен поток" и предвижда изграждане на заводи за преработка на част от природния газ, който ще минава по "Южен поток", в азотни торове, спирт, полимери и др. Това е огромен шанс за възраждането на "Химко" и на някои от химическите производства в Девня. Освен към България руският бизнесмен Андриан Валентинович Синебок отдавна проявява инвеститорски интерес и към инфраструктурата на Сърбия. Още преди повече от две години той е планирал да вложи над 25 млн. евро в ново речно пристанище в столицата Белград, за да привлече част от товаропотока от и към Централна Европа в пристанищата Варна и Солун. Проектът предвиждал изграждане на 300-метрова кейова стена със съответните кранове, жп линии, складове и пр. Самият Синебок, освен на Азовския морски порт, е собственик и на ЗАО "С" за производство на строителни материали, на ООО "АВК-СЕРВИС", което произвежда електрически машини и електрооборудване, електродвигатели, генератори, трансформатори, кабели, акумулатори и пр., както и на други компании с разнообразен бизнес от Находка до Москва. Синебок е роден през 1962 година и живее в Москва. Завършил е висше образование в Киевския висш инженерно-радиотехнически университет за противовъздушна отбрана.
Източник: Стандарт (27.03.2014)

Започна строителството на брегови център за корабния трафик и във Варна Започна строителството на брегови център за наблюдение на корабния трафик и във Варна. Вчера беше направена първа копка за изграждането на брегови център и в Бургас. Инвестираме близо 4 млн. лв. за изграждането на двата брегови центъра, каза министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Данаил Папазов при официалното стартиране на строителните дейности в Варна, цитиран от пресцентъра на министерството. Строителството на двата брегови центъра трябва да приключи до края на тази година. Те са част от трета фаза на проект „Информационна система за управление на трафика на плавателните съдове (VTMIS)”, финансиран по ОП „Транспорт 2007 – 2013 г.”. Общата стойност на проекта е близо 40 млн. лв. След реализирането му ще бъдат разширени обхватът и функциите на действащите системи и ще бъде създадена единна национална морска информационна система. В новопостроения брегови център във Варна ще бъдат разположени оперативен център за управление на трафика Варна – VTS Center Varna, който управлява и наблюдава корабния трафик в морските пространства, оперативен център от българската част на Световната морска система за бедствие и безопасност – GMDSS Operating Center, както и национален център за електронен документооборот в морския транспорт. „След миналата рекордна година за пристанище Варна първото тримесечие на тази година отново ни дава повод да бъдем оптимисти”, каза още днес Папазов. По думите му до средата на април дружеството е обработило около 2,5 млн. тона товари, което е с над 2% повече от постиженията през същия период на предходната година. „Резултатите показват, че всяка инвестиция в пристанище Варна е обоснована“, заяви министърът и допълни, че в момента се работи по проекта за възстановяване на проектните дълбочини на пристанище Варна и за обновяване на пристанищната техника. Папазов съобщи още, че преговорите с Турция за превозвачите продължават. Той посочи, че снощи е имал среща със зам.-министъра на транспорта на Турция, както и с посланика им. На 9 май има последна работна среща за окончателното изготвяне на спогодбата, уточни Папазов, цитиран от БТА. Според него страната ни се опитва да защити напълно нашите превозвачи, същото прави и Турция. Припомняме, че напрежението между България и Турция по отношение на превозвачите ескалира в началото на годината. Турската страна обяви за невалидни еднократните разрешителни за товарни превози между двете страни с мотива, че България е трябвало да предостави 125 хил. транзитни разрешителни за тази година на техните превозвачи, но са предоставени едва 15 хил. Турция спря да пропуска български камиони през границата. България отвърна със същото. В резултат се образуваха километрични опашки от камиони от двете страни на границата. През февруари транспортните министри на България и Турция се споразумяха да подготвят нова спогодба за превозвачите.
Източник: Инвестор.БГ (22.04.2014)

Екобомби цъкат на пристанище Варна. Причината е, че каналите не са удълбочавани, постоянно се запълват с наноси и има опасност корабите да затънат, съобщи BNews. Преди няколко дни дори се е наложило един от корабите да изхвърли над 7 тона баласт, за да може да акостира. Проблем е и самото движение на плавателните съдове по каналите за достигане до кея. По тези водни пътища има наноси, по които корабите заорават. До момента проблеми не е имало, но е възможно някой от тези наноси да разпори корабната обшивка и той да започне да се пълни с вода, обясниха експерти. По думите на транспортния министър Данаил Папазов пристанището не се почиства, тъй като след конкурса за избор на изпълнител има обжалване от загубилата фирма. В момента се почиства само пристанище Варна-Запад. Папазов допълни, че Варна-Изток трябва да започне да се чисти през лятото.
Източник: Новинар (23.04.2014)

Събират от цял свят проекти за порт Варна Международен конкурс за най-добрите проекти за изграждане на новия интермодален комплекс във Варна ще бъде обявен до броени дни от транспортното министерство. Това съобщи министър Данаил Папазов при представянето на намеренията за преместване на пристанище Варна-изток и свързване на града с морето. Новите пристанищни мощности - контейнерен и зърнен терминал, 150-хиляди тонен силоз, ще бъдат изградени в квартал "Максуда" върху имоти, които са публична държавна собственост и се стопанисват от предприятия към транспортното министерство. Тази година бяха спечелени 15 млн.лева от фонд "Региони в растеж", които ще отидат за техническия проект след провеждане на международния конкурс. Намеренията догодина са от "Региони в растеж" кабинетът да даде 90 млн. лева за изграждането на новата кейова стена, с която фактически започва цялото строителство на новия интермодален терминал във Варна, обясни министър Папазов.
Източник: Стандарт (28.04.2014)

Кейовата стена на интермодалния терминал във Варна ще струва около 90 млн. лв. Кейовата стена на новия интрамодален терминал във Варна ще струва около 90 млн. лева", съобщи в града министърът на транспорта Данаил Папазов. Там той се срещна с представители на морския бранш. По думите му средствата ще бъдат заложени в републиканския бюджет. Папазов представи програмата за тръжната документация, която ще бъде пусната за изработването на техническия проект за новия порт. Трябва да бъдат подготвени и поне два идейни проекта за това какво ще се прави с терените, които ще бъдат освободени с преместването на пристанището, посочи Папазов. Той уточни, че новият терминал ще бъде разположен върху терени, които са държавна собственост. Движението на автомобили към него ще се осъществява по път, успореден на настоящия. Той ще има връзка както с автомагистрала "Хемус", така и с главния път към Бургас. Средствата за изграждането на пътя могат да бъдат осигурени по оперативна програма "Транспорт". Припомняме, че реалното строителство на новия интермодален терминал във Варна може да започне през 2015 г., както заяви през март Папазов. Работата по изграждането на интермодален терминал във Варна започна още през миналата година. От министерството предложиха в него да се включи пристанище Варна – Изток и железопътна гара Варна, които да бъдат обединени в общ комплекс.
Източник: Инвестор.БГ (29.04.2014)

Приходите от продажби през първите четири месеца на 2014 г. на Софарма АД се увеличават с 2% спрямо същия период на миналата година в т.ч. с 2% увеличение на продажбите за вътрешен пазар и с 2% увеличение на продажбите за износ. За месец април 2014 г. фармацефтичната компания реализира спад в продажбите си с 9% спрямо същия месец на предходната година. Припомняме, че за първото тримесечие на 2014 г. Софарма обяви печалба от 10.1 млн. лв., спрямо положителен финансов резултат от 9.09 млн. лв. за сравнимия период на година по-рано. Съвкупните приходи за периода са 60.6 млн. лв., срещу 55 млн. лв. за първите три месеца на 2013 г. От началото на 2014 г. книжата на Софарма АД са поскъпнали с 14 на сто до 4.47 лв. за брой.
Източник: profit.bg (10.05.2014)

Рекорден брой круизни кораби се очаква да пуснат котва на наши черноморски пристанища. Заради кризата в Украйна много компании пренасочват лайнерите си към български портове. Нови 10 компании са предпочели Морската гара на Бургас. Макар че луксозните пътувания по море се планират две години напред, лайнерите един след друг сменят Ялта и Одеса с Бургас, Варна и Несебър. По данни от Министерството на тpaнспорта по нашите пристанища се очаква да акостират общо 67 круизни плавателни съда при 54 миналата година. Първият за Бургас за този сезон круизен кораб Costa Delizios пристигна в Бургас на 5 май. 1000 от пасажерите му избраха да "отскочат" до Жеравна, Созопол, Поморие, Несебър и др. Гигантът е дълъг 294 метра, само екипажът му е 908 души, проектиран е да вози до 2826 пътници. При пълно изпълнение на заявките само през Морската гара на Бургас до края на годината могат да преминат около 25 000 пасажера. Изчислено е, че кораб с между 1000 и 3000 пътници на борда само за няколко часа престой оставя в държавата между 200 000 и 300 000 евро. Морската гара на Бургас, която беше открита миналата есен, е пригодена да посреща и най-гигантските лайнери. Вече има интерес от една компания за използването й като turn round точка - пристанище, откъдето тръгва и свършва пътуването. Има планове следващата година Royal Caribbean да пусне свой маршрут в Черно море.
Източник: Сега (12.05.2014)

И българска круизна компания промени маршрут заради ситуацията в Крим След като няколко чуждестранни круизни компании промениха маршрутите си, за да избегнат кримски пристанища, и българската компания "Дунав турс" предприе подобна стъпка заради ситуацията в Украйна и Крим. Тази седмица "Дунав турс" промени програмата на своя круизен кораб "Русе Престиж" заради размирната ситуация на Кримския полуостров. Корабът акостира на русенското пристанище със 130 души на борда, като това извънредно спиране на нашия понтон е и първото акостиране на кораба на русенско пристанище от седем години, уточняват от компанията. На сайта на компанията изпълнителният директор на дружеството Катя Стоянова посочва, че по програма е било планирано корабът да акостира в украинското пристанище Вилково, но поради обстановката там и заради сигурността на туристите, е взето ново решение. Още преди месеци чуждите круизни компании Azamara, Oceania, Regent Seven Seas, Windstar и MSC Cruises се преориентираха към пристанища в други държави, сред които Турция, Румъния, Грузия и България.Очаква се и други компании да направят промени в маршрутите си с оглед гарантиране сигурността на туристите. Според председателя на Българско круиз общество Илиян Иванов практиката круизните компании да променят туристическите маршрути в случай на размирици в даден регион е обичайна. Иванов коментира, че още преди две години по време на кризата в Египет е била приложена същата стратегия. По негова информация круизните кораби, чиито маршрути минават през Черно море, пренасочват спирките си към Констанца, Истанбул, Волос, Варна и Бургас. Относно българските пристанища обаче той уточни, че става въпрос за не много отплавания – може би няколко десетки, което без съмнение ще се отрази благоприятно на бизнеса в морските ни градове, но едва ли би могло да повлияе съществено на икономиката. Иванов обясни, че когато акостира кораб, туристите имат на разположение на сушата броени часове, през които биха могли да посетят ресторанти, да пазаруват сувенири и да ползват услуги, които ще подхранят туристическия бизнес, но не трябва да имаме големи очаквания за потреблението. Заради размириците в Украйна туристическият бранш от Варна очаква повече туристи през летния сезон. От Морска гара – Варна също обявиха, че тази година очакват възстановяване на обема на круизите, който претърпя спад през миналия летен сезон. До момента 49 круизни кораба са заявили посещения на Морската гара във Варна, съобщи изпълнителният директор на "Пристанище Варна" Божидар Чапаров. Той допълни, че заявките за посещения продължават да се увеличават. Досега средно заявките за посещения на пасажерски кораби са били средно 20-25.
Източник: Инвестор.БГ (18.05.2014)

Фискални пунктове за контрол на рискови стоки ще има до края на юни на пристанищата във Варна и Бургас, както и на ГКПП Калотина. Преките фискални ефекти от дейността в новите пунктове се очаква да достигнат 25 млн. лв. до края на 2014 г., съобщиха от НАП. От началото на годината до момента данъчните са извършили над 35 000 проверки на рискови стоки. Запечатани са 6500 превозни средства, наложени са обезпечения за близо 1 млн. лв. Проследено е движението на близо 450 млн. кг рискови стоки, сред които плодове и зеленчуци, месо, захар, брашно, сухо мляко. От средата на май инспекторите на НАП работят и по външните граници на страната съвместно с екипи на агенция „Митници“ и Българската агенция за безопасност на храните. Освен товарни на фискален контрол вече са подложени и лекотоварни превозни средства. Още в първите дни на съвместните проверки е разкрита и пресечена практика за превозване с микробуси на средно 400 кг зеленчуци „за лична употреба“, допълниха от НАП.
Източник: Новинар (04.06.2014)

БФБ извади Холдинг Пътища от индексите, мястото му заема Спиди Във връзка с вписване на решението за обявяване в несъстоятелност на Холдинг Пътища АД, Съветът на директорите на БФБ – София АД изважда емисията акции на холдинга от базата на индексите BGBX40 и BGTR30 и добавя емисията акции на Спиди АД. Решенията за промяна в базата на BGBX40 и BGTR30 влизат в сила от 20 юни 2014 г. Акциите на Холдинг Пътища АД поевтиняват с 60% в последната седмица до 0,03 лв. за ценна книга. Другите акции с цени под 0,10 лв. в индекса BGBX40 са тези на Енергони АД и Фонд имоти АДСИЦ. Комисията за финансов надзор е вписала увеличението на капитала със собствени средства на М+С Хидравлик АД от 13 018 400 лева на 39 055 200 лева чрез издаване на 26 036 800 броя обикновени акции. Право на нови акции имат акционерите към 30 май 2014 г., тоест купувачите на акции до 28 май 2014 г. Освен това компанията разпредели и брутен дивидент от 0,55 лв. на акция. Също така Комисията за финансов надзор е отказала да потвърди проспект за първично публично предлагане на акции, издадени от Фючърс Кепитал АД. Одобрени са промените в устава на Премиер Фонд АДСИЦ, приети на Общо събрание на акционерите на дружеството от 05 юни 2014 г.
Източник: Капитал (20.06.2014)

Около 950 000 тона зърно са изнесени от началото на годината през пристанището във Варна. На денощие експортът минава 30 000 тона, заяви изпълнителният директор на Пристанище Варна ЕАД Божидар Чапаров. По думите му от изнесените зърнени товари на пшеницата се падат около 550 000 тона, а близо 160 000 тона е слънчогледът. Останалото е ечемик, царевица, рапица и други зърнени култури. Според Чапаров се очаква с наближаването на новата кампания износът да нарасне още повече. През миналата година е бил постигнал рекорд. като през прота са изнесени над 4,14 тона зърно. ърнените товари от нашата страна се експортират предимно към държави от Европейския съюз - Испания, Италия, Португалия, Франция и Германия, както и към Централна и Северна Африка - Израел, Алжир, Либия, Египет, Мароко и Нигерия, както и към страни от Близкия изток. Тази година Пристанище Варна работи с нова организация на работа, за да не се натрупват излишно големи опашки от чакащи камиони, които да разтоварят, посочи шефът на порта, цитиран от в. "Монитор". Отделя се сериозно внимание и на организацията на товаро-разтоварните дейности. В резултат на няколко оперативни срещи между специалисти на общината, областната дирекция на полицията и пристанището, са изработени схема за придвижване на тировете със зърно под Аспаруховия мост Създадени са нови пунктове за вземане на проби на зърното, които са изнесени извън невралгичните входове около пристанището, с което се създават възможности за по-бърз трафик на товарните автомобили. След зърното следващите по значение за пристанището в морската столица са контейнерните товари. Тяхното количество към момента е с около 4% по-голямо от миналата година и наближава 1 млн. тона. Следващата група са генералните товари, следвани от наливните химически товари.
Източник: econ.bg (22.07.2014)

5,4 млн. тона товар са преминали през пристанище Варна за седем месеца. Това представлява 60% от заложеното в бизнес плана на дружеството. Въпреки че количеството товар е с едва 2 на сто по-ниско от същия период на 2013 г., от пристанището очакват да не могат да покрият отбелязания миналата година рекорд от 11 млн. тона товар. Над 41% от оборота се дължат на зърнените товари и контейнери. Значителен дял имат и товарите като въглища и петрококс – 12%. От пристанището очакват и високи обороти от пасажерските кораби. Само до началото на август тази година Варна е била посетена от 11 500 пътници от круизни кораби.
Източник: Новинар (20.08.2014)

Рекорден брой круизни кораби ще посрещне това лято варненското пристанище, очаква се до края на годината посещенията на Морска гара да бъдат три пъти по-високи от миналата година, научи “Монитор”. Родният туризъм удари джакпота от кризата в Украйна, след като круизните компании отмениха посещенията си в Одеса и Ялта в източната част на Черно море и пренасочиха плаващите хотели към нашата страна. Само до началото на август тази година през Морска гара Варна са преминали 11 500 пътници от акостирали круизни кораби. Това е четири пъти повече спрямо цялата 2013 г., а основната причина е кризата в Украйна, съобщи изпълнителният директор на пристанище Варна Божидар Чапаров. “За тази година имаме заявени 49 посещения на пасажерски кораби на Морска гара Варна, които до края на сезона може да се увеличат още. Заявките са драстично повече от 2013 г., когато обстановката беше изкривена от събитията, свързани с Арабската пролет", коментира той. "Реално, средногодишно Варна се посещава от 20-22 круизни кораба, а тази година може да са много повече и да достигнем посещения от над 25 000 туристи”, коментира още Чапаров. “В дългосрочен план всички източноевропейски морски държави имат огромни шансове да станат част от новите круизни маршрути, с които непрекъснато се конкурират големите компании", твърди доц. Стоян Маринов от Варненската туристическа камара. До 2018 година на вода ще бъдат пуснати 23 нови лайнера, а броят на круизните пасажери ще достигне 24 млн. души. Завоюването дори на малка част от този огромен пазар, ще е огромен плюс за България, защото ще внесе нов елемент в имиджа ни на дестинация за олинклузив плажен туризъм”, твърди туристическият спец. Той посочва, че за пътешествията си с пасажерските кораби в нашия регион се плащат от 1000 до 10 хиляди евро, в зависимост от продължителността на круиза и екстрите на лайнерите. “Тези туристи са обикновено доста по-платежоспособни от класическите ол-инклузив летовници, дошли у нас на плаж и на алкохолен и секстуризъм, които рядко харчат големи суми извън хотелите си. Повечето са обиколили света и България им е интересна, защото досега за тях е била бяло петно, което искат да напълнят с впечатления. Приходите от круизния туризъм у нас също не са за пренебрегване. Само от сувенири, храна и напитки това лято круизните туристи ще оставят във Варна поне 2 милиона лева, твърдят в бранша. На пристигащите по море разчитат най-много и музеите. Ползите за местната икономика пък са свързани с пристанищните такси, които белите плаващи дворци плащат за престоя си на Морска гара.
Източник: profit.bg (22.08.2014)

Как пристигат тръбите за морската част на "Южен поток" На пристанище Варна продължава подготовката за доставка на нови пратки тръби за морската част на газопровода "Южен поток". Във вторник служебният министърът на икономиката и енергетиката Васил Щонов възложи на Българския енергиен холдинг преустановяване на всички действия по строежа на "Южен поток" на българска територия докато той не отговори на законовите изисквания на Европейската комисия. Това включва и изискване към Българския енергиен холдинг да бъде прекратено възлагането на всички тръжни процедури, както и сключването на договори по проекта "Южен поток". Тръбите, доставени до момента във Варна, както и тези които предстои да пристигнат, трябва да бъдат поставени на морското дъно, уточниха от компанията "Южен поток транспорт". Според Нина Мирчева, мениджър "Комуникации" на дружеството за България подводният участък на съоръжението остава извън обхвата на наложената забрана за строителство. При това положение няма проблем нито за доставката нито за складирането на тръбите на Пристанище Варна, каза тя.
Източник: Дневник (22.08.2014)

Първите европейски тръби за „Южен поток“, произведени в германския завод „Юропайп“, пристигнаха на пристанището във Варна. Те са доставени, въп­реки че България официално замрази строежа до съгласуването му с Брюксел. Междувременно стана ясно, че България и Турция ще ускорят изграждането на газова връзка между двете страни. В София се състоя второто заседание на съвместната работна група по проекта. Бизнес моделът трябва да е двупосочен интерконектор, каза заместник-министър Антон Павлов.
Източник: Преса (25.08.2014)

Община Варна си иска част от пристанище Община Варна поиска от държавата да предостави за безвъзмездно ползване 27 дка от пристанище Варна-изток, които да бъдат превърнати в зона за отдих. Предложението за рестарт на старата идея е на кмета Иван Портних и беше гласувано единодушно от общинския съвет, въпреки че преди това имаше дебати. Проф. Николай Джагаров от БСП припомни, че отварянето на порта е обвързано със зациклилия проект за строеж на интермодален терминал под кв. “Максуда”. “Логиката изисква първо той да се реализира, защото в пристанището работят 1000 души”, обясни Джагаров. Андрей Василев от “Нашият град” пък поиска гаранции, че бъдещата зона за релакс няма да се превърне в кебапчийница. “Там ще има спортни площадки, парк и атракциони”, увери зам.-кметът Пейчо Пейчев. Той припомни, че и в Общия устройствен план на Варна тази част от порта, която сега се стопанисва от ДП “Пристанищна инфраструктура”, фигурира като зона за отдих. “Сега там има само купища железа. Ако искаме да развиваме туризъм, трябва да отворим Варна към морето”, смята Пейчев. Варна иска от правителството и да стопанисва 10 г. Аладжа манастир.
Източник: Труд (13.11.2014)

Над 94 хил. т газ внесохме през порт Варна 94 517 т пропан-бутан, (по-популярен като автогаз) е внесен у нас от началото на годината до 31 октомври през фериботния комплекс на "Пристанище Варна". Това съобщиха от дружеството, чийто изпълнителен директор е доц. Божидар Чапаров. Петролният газ е доставен по фериботната линия Варна - Кавказ с 2894 жп цистерни, превозени с трите фериботни кораба - руските "Авангард" и "Славянин", и новия български "Варна". Това е със 7402 тона и с 331 жп цистерни повече от същия период на 2013 г. Пропан-бутанът е 89% от общия импорт по линията Варна-Кавказ. Това означава, че голяма част от екогоривото за много таксита и за доста предприятия като хлебопекарни и пр., се внася у нас с трите фериботни кораба. Линията Варна - Кавказ е една от основните предпоставки за нарастване на товарооборота и приходите на пристанище Варна през последните пет кризисни години.
Източник: Стандарт (11.12.2014)

Най-голямото родно пристанище ще инвестира 12 млн. лв. през 2015 г. Не си позволяваме компромис с качеството на обслужване на клиентите, казва доц. Божидар Чапаров С какви резултати приключва 2014 г. най-голямото българско пристанище? Как му се отразиха негативните новини за прекратяването на проекта "Южен поток" и на процедурата за проектиране на нов интермодален терминал? Какви инвестиции бяха направени през тази и какви се планират за следващата година? С тези и други актуални въпроси се обърнахме към изпълнителния директор на "Пристанище Варна" ЕАД доц. Божидар Чапаров. - Г-н Чапаров, с какви резултати приключвате 2014 г.? Какъв е обемът на обработените товари, размерът на приходите и печалбата? - Нека започнем с това, че ние от "Пристанище Варна" ЕАД изпращаме една динамична и определено успешна 2014 г. Остават ни по-малко от 5%, за да изпълним годишния си план за товарооборота, като разполагаме с пълна техническа и технологична готовност да направим това. Товарите са налични, имаме над 25 заявени плюс кораби на рейд. Създадена е организация за ускореното им обработване. За съжаление единствените условия, върху които като ръководство не можем да влияем, а само да се съобразяваме с тях, са атмосферните условия. Проливните дъждове от последните седмици оказват неблагоприятно влияние и възпрепятстват обработката на емблематичните за нас насипни товари. А категорично не можем да си позволим никакъв компромис с качеството на обслужване на клиентите, което винаги ни прави надежден и предпочитан партньор. Очакванията ни са до края на 2014 г. да реализираме над 66,5 млн. лв. приходи. Така финансовият резултат преди облагане ще е около 7 млн. лв. Спрямо нашия Бизнес план за 2014 г. отчитаме нарастване на приходите с 10%, а на счетоводната печалба - с над 70%. Положителният финансов резултат е близо 40% по-висок спрямо този за 2013 г. Тези показатели могат да претърпят леки отклонения, но само в посока нагоре, и ще бъдат окончателни едва след счетоводното приключване на 2014 г. Сериозно впечатление прави фактът, че при по-малък обем на обработени товари тази година регистрираме значително по-високи финансови резултати. Тава е така, защото ние като ръководство водим последователна политика, насочена към привличане на все повече скъпотарифирани проектни и транзитни товари, за сметка на нискотарифираните такива. И това е политика, която вече дава резултат. От друга страна, прилагането на подобрени технологии за обработка на товарите и по-ефективната организация на работата също повишават възможностите ни за обработка. - Какви инвестиции направихте и в какво? - Работим целенасочено в съответствие с утвърдения Бизнес план за 2014 г. Следвайки възприетата политика и изпълнявайки Бизнес плана ние постоянно модернизираме технологиите за работа, като акцентираме върху обновяването на съществуващата и внедряване на нова, специализирана пристанищна техника. За пристанищни машини, съоръжения и други технически възли и агрегати през 2014 г. сме вложили около 5 млн. лв., а инвестициите в пристанищната инфраструктура са над 5,5 млн. лв. Те са вложени основно за рехабилитация на складови площи, пътища, кейови стени, водопроводи, ел. захранване, трафопостове, подстанции и друга пристанищна инфраструктура. Целта на всяка наша инвестиция е подобряване на техническата годност и експлоатационните параметри при обработката на товари, кораби и сухопътни транспортни средства. - Как посрещнахте вестта за закриването на проекта "Южен поток", още повече че част от инвестициите бяха именно в техника за обслужване на товарите за газопровода? - Принцип в нашата работа е да залагаме на коректност, качество и дългосрочни политики, а не на отделен клиент. Всеки клиент е еднакво важен за нас. Действително положихме много усилия, за да участваме в работата по проекта, но в никакъв случай не можем да определим спирането му като фатално за нашата работа. Политиката за развитие на "Пристанище Варна" ЕАД е гъвкава и доказано жизнена. Ние сме адаптивни и готови да привличаме нови товари, които не противоречат на притежаваните от нас експлоатационни възможности. Двата терминала, които оперира компанията - "Варна изток" и "Варна запад", притежават удостоверения за експлоатационна годност, които ни дават възможност да обработваме насипни, генерални, наливни и опасни товари и контейнери. Когато разработваме и реализираме политиката за техническо и технологично развитие на "Пристанище Варна", ние предвиждаме закупуване на такава кейова и тилова техника, която е приложима за обработка на съществуващите и очакваните нови товаропотоци. - Как гледате на прекратения конкурс за избор на проектант на новия Интермодален терминал, който ще е част от проекта за преместване на порт "Варна изток" в квартал Максуда? Проектът за рехабилитацията на жп линията Русе - Варна също изпада от ОП "Транспорт и транспортна инфраструктура 2014-2020"? Как ще се отрази всичко това на бъдещето на Порт Варна? - Подобни въпроси ми се задават често. И ние с интерес очакваме развитието на процесите, свързани с реализацията на проекта за интермодален терминал, но не участваме пряко в тях. Съгласно действащата нормативна уредба за това отговаря ДП "Пристанищна инфраструктура" (ДППИ). Като оператор "Пристанище Варна" участва в разработването на задание за проектирането на интермодален терминал "Варна". Наши експерти бяха включени в процедури по разработване на документация за конкурс за избор на проектант. Като най-голям пристанищен оператор у нас ние подпомагаме нашия принципал и колегите от ДППИ в случаите, когато те ни поставят конкретни задачи. С нашия богат опит, практически и теоретичен потенциал винаги сме готови да подпомагаме развитието на пристанищната инфраструктура. - Какви бяха загубите на дружеството от наводненията тази година? - И двата пристанищни терминала - "Варна изток" и "Варна запад", са проектирани и построени с прилагането на обичайните за времето си пристанищни практики. Независимо от факта, че са влезли в експлоатация преди 109 години - "Варна изток", и 40 години - "Варна запад", те са пригодени за работа в екстремални ситуации. Нивото на пристанищната територия е 2 метра над нормалния воден стоеж в акваторията, така че в конкретната ситуация не отчетохме поражения от наводненията. Тук обаче искам да припомня, че наша подходяща тежка техника и работници буквално от първия момент се включиха и подпомагаха процесите по неутрализиране на последствията от водния потоп в кв. Аспарухово, а впоследствие - и в разчистването на района. Трябва също да подчертая, че това за нас е обичайна практика. И през летните бури, и през зимните виелици, снеговалежи и поледици, ние винаги се включваме за преодоляването на създадените екстремални ситуации и винаги сме в услуга на жителите и гостите на град Варна. - Какви инвестиции планирате за 2015 г.? - В съответствие с разработвания в момента Бизнес план, съобразно нашите проучвания и очаквания, за 2015 г. предвиждаме инвестиции от около 6 млн. лв. в пристанищна инфраструктура. Правим разчети и да инвестираме в пристанищна техника, съоръжения и др. около 6,5 млн. лв. Чрез в. "Стандарт" искам да уведомя всички наши сегашни и бъдещи клиенти, че сме заложили закупуването и на още един мобилен пристанищен кран от последно поколение. - Какво бихте искали да кажете на своите колеги и съграждани в навечерието на коледните и новогодишни празници? - Преди всичко искам да изкажа своята лична благодарност към всички колеги за усилията, които положиха през 2014 г. Без всеотдайността на всеки от тях няма как да постигаме тези високи резултати. Искам да им пожелая много здраве и весели празници и да ги уверя, че най-големите успехи за "Пристанище Варна" предстоят. На всички съграждани пожелавам успешна Нова година и ги уверявам, че и през 2015 г. "Пристанище Варна" ще съдейства за развитието и просперитета на Варна.
Източник: Стандарт (15.12.2014)

Изпълнителният директор на пристанище "Варна" Божидар Чапаров е освободен от длъжност и изваден от борда на директорите с решение на министъра на транспорта Ивайло Московски. Неговото място заема Петър Сеферов, бивш генерален директор на ДП "Пристанищна инфраструктура" по време на кабинета на Тройната коалиция и досегашен директор на пристанище "Варна изток". Сеферов е варненец, изключителен специалист, познаващ в детайли работата на порт Варна. От съвета на директорите на пристанището е освободена и Дора Канева, а на нейното място е назначен Марио Желев. Съветът на директорите ще се събере, за да избере изпълнителен директор, обясниха от порт Варна, въпреки че за всички е ясно, че това ще е Петър Сеферов.
Източник: Стандарт (04.02.2015)

Петер Сеферов е новият директор на пристанище Варна, на мястото на Божидар Чапаров. Сеферов е назначен със заповед на министъра на транспорта Ивайло Московски, съобщава БГНЕС. Мотивите за назначението не са ясни. Чапаров беше директор на пристанището от май 2013 г. Петър Сеферов е бивш генерален директор на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура” в периода 2005-2009 г. До днес той бе директор на Пристанище Варна-Изток. Син е на бившия кмет на Провадия Иво Сеферов, който е и бивш зам. областен управител на Варна, както и бивш депутат от БСП в 40-тото Народно събрание, припомня Дарик радио. Иво Сеферов е един от учредителите на АБВ, заради което беше изключен от БСП в началото на миналата година. През изминалата година пристанище Варна показа положителни резултати. Счетоводният резултат за 2014 г. е положителна величина в размер на над 7 000 000 лв. Отчетено е увеличение с 43,68 процента, спрямо отчета за 2013 г. - 4 847 000 лв., и с 83,3 процента, спрямо Бизнес план 2014 г. - 3 800 000 лв.
Източник: Преса (04.02.2015)

Стотици работници и служители на пристанище "Варна" излязоха на протест вчера заради липсата на мотиви за уволнението на изпълнителния им директор Божидар Чапаров. Синдикалистите настояват успешният им миниджър да бъде възстановен на работа. Подписката е с парафа на над 1000 работници на порта. В подкрепа на исканията на протестиращите се присъединиха представители и на други транспортни синдикати. За решението за протест съобщиха още преди дни синдикалните организации на КНСБ. На 3 февруари министърът на транспорта Ивайло Московски освободи Чапаров и назначи на поста Петър Сеферов, който досега ръководеше пристанище "Варна-Изток". Той е и бивш генерален директор на Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" в периода 2005-2009 г. Петър Сеферов е и син на Иво Сеферов, един от учредителите на АБВ, заради което беше изключен от БСП в началото на миналата година. Божидар Чапаров пък зае поста, след като кап. Данаил Папазов стана министър на транспорта в правителството на Пламен Орешарски. Печалбата за миналата година на "Пристанище Варна" ЕАД бе над 7 млн. лв. - рекордна за фирмата.
Източник: Дума (06.02.2015)

Пристанище Варна приключва годината със 7 млн. лева печалба. Това заяви бившият изпълнителен директор на пристанище Варна Божидар Чапаров пред БГНЕС. Искам това да стане достояние на всички, които са били заблудени от изказването на определени лица, добави Чапаров. Той уточни, че от общо 67 млн. лева приходи за компанията, едва 4 млн. са приходите от обработка и съхранение на товари, свързани с проекта "Южен поток". Това говори, че някои лица определено бъркат основни икономически категории, като приходи от дейността и печалбата, каза Чапаров и допълни, че това е малко по-малко от 1% от общите приходи, не от печалбата. Припомняме, че в понеделник новият председател на Съвета на директорите на пристанището Димитър Атанасов заяви пред Дарик, че тръбите за строежа на морската част на "Южен поток" са донесли над 2 млн. лв. печалба на "Пристанище Варна". Тя била натрупана за последните 5 месеца от обработката и складирането на 65 тона тръби. Това, в което искам да уверя всички граждани на Варна, всички служители, че пристанище Варна е в перфектно състояние, договорите, които сме сключили, гарантират работата през следващата година минимум и проектът "Южен поток" с цените, които сме договорили, ако бъде реализиран, независимо дали ще се казва "Южен поток" или "Турски поток", то трасето в морската част така или иначе ще бъде обслужено според мен през Бургас и Варна, каза още Божидар Чапаров. Той изтъкна, че през следващата година ще се реализират приходи от десетки милиони евро. Искам да се знае отсега, за да не стане така някой да си припише тези заслуги през следващата година, добави Чапаров, чието освобождаване от поста предизвика масови протести. Припомняме, че министърът на транспорта Ивайло Московски освободи Божидар Чапаров и още същия ден назначи на негово място Петър Сеферов, който досега бе директор на Пристанище Варна-изток. Сеферов е син на Иво Сеферов, един от учредителите на партията АБВ на Георги Първанов. На 5 февруари служители на пристанището излязоха на протест. Според протестиращите групировките искат да унищожат пристанището и то да стане изцяло частно. Те не са съгласни и с назначаването на Димитър Атанасов за председател на Съвета на директорите. Според тях той продължава да е шеф и на асоциацията на концесионерите на плажове, която е изцяло под контрола на групировката ТИМ, която държала всички пристанища в страната, освен пристанище Варна. При назначаването на Атанасов има конфликт на интереси, обявиха на протеста. Според тях с новото назначение се цели закриване на пристанището.
Източник: Дума (11.02.2015)

Порт Варна бди над контейнерите „Пристанище Варна" ЕАД се включи в изпълнението на проект „Securing Transit Containers" (SETRACON). Той се финансира от Европейската комисия чрез Съвместна оперативна програма „Черноморски басейн 2007–2013" и с национални средства. Бенефициент по проекта е Солунският технологичен институт „Александър", а партньори са "Пристанище Варна", порт Александруполис и Националният морски университет в Одеса. Общата стойност на проекта е 532 785 евро, 90% от които са от ЕС. Целта на проекта е гарантиране сигурността на пломбираните контейнери и на безопасното им транспортиране между отделните пристанища. Очаква се проектът да подобри управлението и сигурността на контейнерните превози и да се задълбочи сътрудничеството в Черно и Егейско море. Проектът включва изпълнението на четири групи дейности, сред които е и разработването на електронно приложение за проследяване на движението на контейнерите в реално време. Представители на "Пристанище Варна" неотдавна посетиха порт Александруполис, където експертите от двата порта стиковаха конкретните задачи за изпълнение на проекта.
Източник: Стандарт (19.03.2015)

Пристанище Варна с 15% ръст на товарите Над 3,6 млн. тона товари са обработени в “Пристанище Варна” ЕАД от началото на годината, което е с 15% повече спрямо същия период на миналата година. Основен дял в товарооборота на варненския порт заемат в момента зърнените храни и товарите на Девненските химически заводи. Това съобщи вчера по повод 109-а годишнина на порта изпълнителният му директор Петър Сеферов. Статистиката отчита ръст от 8,9% и при контейнерите, които са другия структуроопределящ товар за пристанището. През първото 4-месечие на годината пристанището е обработило и новопривлечен товар от 29 000 тона газопроводни тръби за Азербайджан. С 30,5 % повече е общият размер на реализираните приходи към края на месец април, които надхвърлят 23 млн. лева. Варненското пристанище е направило инвестиции от над 2 млн. лева за доставка на машини и съоръжения и 1,1 млн. лева за пристанищна инфраструктура. Предстои закупуването на нови тилови машини, съоръжения и товарачна техника, планирани са проекти за рехабилитация на настилки, ж.п.- коловози, подкранови пътища, подстанции, пристанищни складови съоръжения и сгради. Общата стойност на планираните инвестиции, които “Пристанище Варна” ЕАД ще реализира през годината, надхвърля 11 млн. лева. През тази година са били отказани 22 посещения на круизни кораби за сезона, а към момента са планирани 11 посещения на “плаващите хотели”.
Източник: Монитор (19.05.2015)

Над 800 хил. тона зърно са изнесени през пристанище Варна от началото на годината досега. Това отчете изпълнителният му директор Петър Сеферов. Ръстът е с 40% спрямо същия период на миналата година. Общо над 3,6 млн. тона са обработените от началото на годината товари, което с 15% повече от миналата година. 46 хил. тона от тях са само тръбите за проекта "Южен поток", поясни Сеферов и допълни, че договорът с "Южен поток транспорт" за доставка на тръби стриктно се изпълнява. С 8,9% повече са и обработените от пристанището контейнери. Новопривлечен транзитен товар - 29 хил. газопроводни тръби за Азербайджан, както и алуминий, отчете още Петър Сеферов. Над 11 млн. лв. ще инвестира тази година "Пристанище Варна", заяви изпълнителният му директор. Около 6 млн. лв. от тях ще отидат за закупуване на нова техника, а останалите 5 млн. лв. ще бъдат вложени в пристанищна инфраструктура - за обновяване на настилки, коловози и пр. Варна е ключова дестинация и за круизния туризъм в Черно море. Досега са получени заявки за приемане на 11 пасажерски кораба, отчете Петър Сеферов. Два от тях с близо 1000 туристи вече посетиха морската столица още в старта на сезона. Заради ситуацията в Украйна обаче са отказани 21 посещения.
Източник: Стандарт (19.05.2015)

Инвестират 11 млн. лв. в модернизацията на пристанище Варна "Пристанище Варна", което е открито официално на 18 май 1906 г., посрещна своята 109-a годишнина с отлични резултати. Над 3,6 млн. тона товари са обработени в пристанището от началото на годината, което е с 15% повече спрямо същия период на миналата година. Основен дял в това количество заемат зърнените храни и товарите на девненските химически заводи. Статистиката отчита ръст от 8,9% и при другия структуроопределящ товар за "Пристанище Варна" ЕАД – контейнерите. До момента са претоварени над 51 хил. TEU (единици*). През първото четиримесечие на годината пристанището е обработило и новопривлечен товар – 29 хил. тона газопроводни тръби за Азербайджан. С 30,50% повече е общият размер на реализираните приходи към края на април, които надхвърлят 23 млн. лева. До момента "Пристанище Варна" ЕАД реализира инвестиции в размер на над 2 млн. лева за доставка на машини и съоръжения и 1,1 млн. лева за пристанищна инфраструктура, следвайки политиката за постоянна модернизация и технологично развитие. Предстои закупуването на нови тилови машини, съоръжения и товарачна техника, планирани са проекти за рехабилитация на настилки, жп коловози, подкранови пътища, подстанции, пристанищни складови съоръжения и сгради. Общата стойност на планираните инвестиции, които "Пристанище Варна" ЕАД ще реализира през годината, надхвърля 11 млн. лева. "Пристанище Варна" ЕАД се обособява като ключова дестинация за круизния туризъм в Черно море. Това налага нуждата от цялостна рехабилитация на зоната около Морска гара – Варна. Планира се и обособяването на зона за достъп в тила на 1-во и 2-ро кейови места на терминал Варна-изток. Рехабилитацията ще създаде много по-добри и безопасни условия за приемане на автобусите, предназначени за обслужване на круизните пътници. Модернизираните терени, спазвайки стриктните изисквания на ISPS Code, ще могат да се използват за разширяване обхвата на съпътстващите пристанищни дейности. Ще се увеличат възможностите на пристанището да бъде притегателен център на спортни, културни национални и международни мероприятия. "Пристанище Варна" ЕАД ще реализира и проект за обособяване на музей на ветроходството на открито, следвайки ангажиментите си за подкрепа и популяризиране на морските спортове. Съвместно с община Варна се планира разполагането на яхта "Булкон стар" в оживен район на града. Яхтата е донесла международна слава на родното ветроходство, но към момента е негодна за плаване. "Пристанище Варна" ЕАД ще я приведе в състояние, което позволява тя да стане експонат.
Източник: Строителство Градът (27.05.2015)

Вадят кораби за скрап край Варна Фирми за търговия с отпадъци от черни и цветни метали ще вадят кораби от дъното на Варненското езеро и ще ги режат на скрап край Шабла. Това се разбира от отговора на транспортния министър Ивайло Московски на депутатско питане. До момента в „Морска администрация“-Варна са постъпили 18 заявления за изваждане от дъното на потопени кораби. Десет от тях са удовлетворени на основание, че корабите не представляват подводни забележителности и нямат историческа стойност. Сред корабите, които отиват за скрап, са Moon Lake, който претърпя корабокрушение край Варна през 2002 г., както и корабите „Комсомолец“, „Бенисаф“, „Буревестник“ и други. Това решение обаче предизвика недоволството на водолазите. Любителите на подводните спортове се аргументираха, че освен в подводни забележителности тези съдове са се превърнали в естествени местообиталища на подводна флора и фауна. Интерес към оползотворяване на потъналите кораби има и в Бургас, където са подадени 5 заявления. Но нито едно от тях не е получило одобрение
Източник: Преса (08.06.2015)

240 000 лв. са инвестирали от пристанище Варна за инфраструктура на обекта, заяви Петър Сеферов, изпълнителен директор на предприятието, за агенция „Черно море“. В зоната е извършено освежаване и преподредба, за да придобие европейски вид. „Искам да подчертая, че за нас най-важна е нашата производствена и товаро-разтоварна дейност. Иначе тук е разчистено и така зоната изглежда по – приветлива, като идеята е при конкретни събития да бъде отваряна за гражданите. Според зависи от събитията, които ще се организират тук ще се вкарват временно поставяеми обекти и после ще се разчистват“, добави още Сеферов. Димитър Атанасов, председател на борда на директорите в държавната фирма, добави още, че е отворен и нов портал, който да облекчава вкарването на техника и сцени при необходимост. „Този портал ще облекчи и хората, вече няма да е нужно да се заобикаля цялото пристанище. От Общината ще поставят пейки и кошчета за боклук, вече сложиха палми. Надявам се така да представим една европейска зона и да привлечем още пасажери. Изградени са и нови тоалетни, има специализирана такава за инвалиди. Когато е възможно ще се отваря за гражданите, идеята е хората да се наслаждават на пристанището си“, сподели Димитър Атанасов.
Източник: Инвестор.БГ (17.07.2015)

Ръст на обработените товари отчитат от "Пристанище Варна" 4,7 млн. тона товари са преминали през пристанище Варна за първите шест месеца на годината. Отчетения ръст е от близо 8%. Ръст има и при другия структуроопределящ за Пристанище Варна товар – контейнерите. При обработени над 80 000 TEU е отчетено увеличение от близо 7% в сравнение с първото полугодие на миналата година. Планираните инвестиции за модернизация на мощности и инфраструктура за 2015 г. са в размер на над 11 млн. лева. Преди няколко седмици е доставен чисто нов челен товарач Ljungby L30 , който ще обработва товари в Пристанище Варна – Запад. Около 6 млн. лева са планираните инвестиции за нова техника през годината. За подобряване на инфраструктурата ще бъдат вложени около 5 млн. лева. Планирани са проекти за рехабилитация на настилки, ж.п. коловози, подкранови пътища, подстанции, пристанищни складови съоръжения и сгради. Обновиха зоната в тила на 1-во и 2-ро кейови места Няколко хиляди души са посетили обновената зона в тила на 1-во и 2-ро кейови места на Пристанище Варна – Изток, съобщават от пристанището. В момента зоната е отворена и ще бъде достъпна при събития от публичен характер, които вече ще се организират улеснено и светкавично. През следващата година се очаква Варна да бъде домакин на регата от сериите "Тол шипс". Благодарение на извършената рехабилитация, районът може да се превърне в притегателен център и за много други спортни и културни мероприятия от национален и международен характер, за които вече има проявен интерес. "Пристанище Варна" ЕАД е държавен пристанищен оператор, основен приоритет на дружеството е обработката на товари. Обновеният район е пристанищен и под управлението на "Пристанище Варна" ЕАД, не е отпаднала необходимостта да бъде такъв. Всичко в зоната е така направено, че да може в оперативен порядък - в рамките на денонощие, да бъде възстановено основното му предназначение за обработка или складиране на товари.
Източник: Строителство Градът (03.08.2015)

Порт Варна става врата за палмовото масло в ЕС Варна може да стане врата към Европейския съюз за малайзийското палмово масло. Това стана ясно на среща между представител на Съвета по палмово масло на Малайзия и ръководството на „Пристанище Варна“. На нея бяха обсъдени възможностите за внос на сурово масло на терминалите във варненското пристанище. Гостите бяха запознати с възможностите на порта за обработка на товари, настоящото състояние и перспективите за развитие и факта, че досега такъв тип товари най-често са пристигали у нас с контейнери. От своя страна гостите представиха съвета, който представлява обединение на над 1000 малайзийски дружества за производство, износ и търговия с органичния продукт - масло, получено от месестата част на плодовете на маслената палма. На допълнителни срещи ще бъдат обсъдени по-подробно евентуалните търговски отношения. Ръководството на държавния пристанищен оператор получи и официална покана от съвета за участие в негова официална среща, която ще се проведе в средата на септември в полската столица Варшава.
Източник: Монитор (21.08.2015)

"Сайгон Нюпорт" с интерес към пристанищата у нас Виетнамската корпорация "Сайгон Нюпорт" проявява интерес за инвестиции в пристанищата на България. Това стана ясно на среща на представители на компанията и ръководството на "Пристанище Варна" ЕАД у нас, съобщиха от пресслужбата на порта. "Проявяваме интерес към инвестиции в пристанищното дело в Република България", коментирал контраадмирал Нгуен Данг Нгхием, зам.-председател на УС и генерален директор на "Сайгон Нюпорт". Корпорацията е военно-икономическо обединение, което се развива в три основни области – пристанищни и логистични услуги и морски транспорт. Виетнамската корпорация е сред най-големите дружества в социалистическата република, което разходва голяма част от печалбите си за социални програми. "Сайгон Нюпорт" управлява 3 пристанища в гр. Хо Ши Мин, 3 пристанища в Кай Меп, 2 пристанища в среден Виетнам, 3 пристанища в гр. Хай Фонг и 5 речни пристанища в делтата на река Меконг. През миналата година 30-те дружества, част от "Сайгон Нюпорт", са обработили над 4,8 млн. контейнери, дял от 50% от общия обем на контейнерния товарооборот на социалистическата република. "Известни са традиционните добри отношения между народите на Република България и Социалистическа република Виетнам. През последните години нашата страна има голямо икономическо развитие, за нас е от особено значение да намерим и работим със сигурни партньори. У нас има много чуждестранни инвестиции, Виетнам от своя страна също инвестира в чужбина, са посочили гостите", шефът по експлоатация на порта инж. Иван Янакиев запознал гостите с развитието и възможностите за обработка на товари в "Пристанище Варна" ЕАД. Интерес за "Пристанище Варна" ЕАД са предизвикали разработваните от виетнамски специалисти системи за следене на товарооборота насипни товари. "Известно е, че варненското пристанище има най-голям дял от износа у нас на насипни товари. Към момента разработваме подобни системи за контейнеризираните товари, но не и за насипните, а имаме нужда от такива", коментирал инж. Янакиев.
Източник: Стандарт (25.08.2015)

Задържаха два кораба на пристанището в Бургас Два кораба бяха задържани на пристанището в Бургас заради неизплатени заплати на екипажите. Това съобщиха от Морската администрация, цитирани от "Черноморски фар". Плавателните съдове са собственост на офшорна компания, която изпълнява курсове в Черно море. Единият от корабите беше освободен от своеобразния арест, след като собствениците платиха заплатите на работниците, съобщи директорът на Морската администрация в Бургас капитан Станимир Николов. Другият обаче все още е задържан и се намира на кея на бившите бургаски корабостроителници. Плавателният съд е товарен и се казва „Лиса“. Пристигнал е в Бургас за ремонт след голяма авария в главния двигател, която все още не е отстранена. Засега моряците на борда имат достатъчно провизии. Преди дни от пристанището във Варна добавиха, че при тях са блокирани цели 5 кораба. Причината е същата - неизплащане на заплатите на моряците. Основната причина е, че много от корабособствениците имат финансови затруднения и търсят различни варианти за издължаване към екипажа си.
Източник: Новинар (04.09.2015)

Пристанище Варна изпълнява програма за привличане на нови транзитни товари Над 1000 тона оборудване, което с краен получател компании в Азия, ще бъде обработено в пристанището в рамките на месец. Това съобщиха от пресслужбата на порта. Вчера на терминал Варна – Запад вече е започнала обработката на два кораба, които доставят над 200 извънгабаритни елементи със специално техническо предназначение, уточниха от там. Това е част от програмата на пристанището във Варна за привличането на нови транзитни товари. Двата кораба, които се обработват в момента са "BBC Campana", плаващ под флага на Антигуа и Барбуда и "Industrial Revoliution", плаващ под флага на Либерия. Те са специализирани в превоза на тежки и извънгабаритни товари.Над 3,6 млн. тона товари са обработени в пристанището до м. май т.г., което е с 15% повече спрямо същия период на миналата година, сочат данни на дружеството. Основен дял в това количество заемат зърнените храни и товарите на девненските химически заводи..
Източник: Инвестор.БГ (12.09.2015)

Изнесоха 1,8 млн. тона зърно през порт Варна Над 1,8 млн. тона зърно е изнесено през пристанище Варна от януари досега, колкото и за същия период на миналата година. Добрата реколта на жито и наличието на складови бази са забавили кампанията по експорта, защото родните производители са изчакали цените на световните борси да се стабилизират. Започналият с месец по-късно експорт вече е наваксал изоставането и се движи според прогнозите за годината, пише "Стандарт". Общо над 7,4 млн. тона товари са обработени на пристанище Варна от началото на годината, което е ръст с 3,5%. 10% ръст има при контейнерните товари, които към са около 1,5 млн. тона. Насипните товари, които идват предимно от девненските заводи, са в традиционните количества. От "Пристанище Варна" отчитат запазване на нивото на транзитните товари, като се привличат и нови. Тази година на "Варна-Запад" се транспортират товари за най-голямото азербайджанско газово находище "Шах Дениз". Големи кораби разтоварват във Варна машини и тръби за проекта, които продължават към Азербайджан с по-малки плавателни съдове. До момента по тази линия е претоварено 35 000 тона оборудване. От порта смятат, че годината ще приключи според очакванията и до края на декември ще преминат 10 млн. тона товари. Изпълнява се и амбициозната инвестиционна програма на дружеството, която е в рамките на 11 млн. лв., предвидени за подобряване на инфраструктура и обновяване на машинния парк. През последния месец са закупени два малки и един голям челен товарач, с които обработката е по-бърза.
Източник: Класа (06.10.2015)

Над 1 млн. тона жито изнесени по море през Варна Над 1 млн. тона пшеница са изнесени през пристанище Варна през втората половина на 2015 година. Това е с 52,9% повече спрямо същия период на предходната маркетингова година, когато през порта са минали малко над 695 хил. тона, съобщават от агроминистерството в бюлетин за основните селскостопански стоки. За същото време обаче експортът на ечемик и рапица през порта продължава да изостава, съответно с около 35% и 44% на годишна база. Ечемикът за експорт е малко над 118 хил. тона, а рапицата – около 88 хил. тона. За първи път от началото на настоящия пазарен сезон е регистриран износ на пшеница през пристанище Бургас в размер на 6 хил. тона. Все още от там не са експортирани ечемик и рапица.
Източник: Монитор (11.01.2016)

Рекорден износ на пшеница Силен ръст на износа ни на пшеница регистрираха от земеделското министерство. За периода от 1 юли 2015 г. до 10 януари тази година в чужбина са били продадени над 1,1 млн. тона пшеница спрямо малко над 698 000 тона за същия период година по-рано. Това е увеличение от близо 59 процента. Експортът на ечемик и рапица обаче е намалял. При първата култура спадът е с 35 процента до 118 500 тона, а при втората – с 44 процента до 88 300 тона. През последната седмица от пристанище Варна, откъдето традиционно се осъществява основна част от износа на зърнени и маслодайни култури, са отпътували 44 500 тона пшеница, докато експортът на ечемик и рапица е в застой за поредна седмица, показват данни на аграрното ведомство. От началото на настоящата маркетингова година досега през порта са минали 6000 тона пшеница, а износ на ечемик и рапица все още не е реализиран. За периода от 1 септември миналата година до 10 януари експортът на царевица се е свил с над 70 на сто на годишна база до 285 300 тона, докато при слънчогледа е отчетен ръст от близо 5 процента до 88 100 тона.
Източник: Новинар (15.01.2016)

Ръст при износа на пшеница, при царевицата - застой Значителен ръст бележи износът на пшеница през пристанището във Варна. Това показват данните на Министерството на земеделието за времето от 1 юли 2015 година до 31 януари 2016 година. Изнесени са общо 1,28 млн. тона пшеница, като само през последната седмица са пласирани над 54 000 тона. Това представлява ръст от 64, 6 на сто повече в сравнение със същия период на преходната година. 32 000 тона пък е царевицата, която е изнесена през последната седмица. Така общото количество експорт на царевица е 331 млн. тона, което е спад с около 66 на сто. Експортът на слънчоглед през пристанището остава в застой за поредна седмица, изоставайки с 25 на сто. През пристанището в Бургас са изнесени едва 6000 тона пшеница и малко над 3000 тона ечемик. Рапица все още не е изнасяна.
Източник: Новинар (05.02.2016)

Скъпарските яхти на порт Варна отиват на втори търг Пристанище Варна ще пусне на втори търг най-скъпарските си яхти, след като в първото наддаване за тях нямаше кандидат купувачи. „Андромеда" и „Стела поларис" оценени първоначално съответно за над 59 хиляди и над 33 хиляди лева вече са извадени на тезгяха за повторна продажба, която ще се проведе в края на месеца . Шест килови ветроходни яхти, два малки ветроходни съда, катер, две пластмасови гребни лодки и ремарке продаде варненското пристанище на проведения в края на миналия месец търг, за който първи съобщи „Труд”. Портът обяви тогава, че се разделя с 19 ветроходни яхти след извършена оценка на техническото им състояние, предпоставка за инциденти на море. Най- скъпо е продадена в първия кръг яхта "Каприкорн", спусната на вода през 1976 г. Новият й собственик ще брои близо 10 бона за 9-метровия съд тип „картер”.Началната й цена беше малко над 8000 лева. За първото наддаване са подадени общо 10 редовни оферти. Ветроходци са играли за някогашните морски красавици с първоначални цени под 10 000 лв. Въпреки че са спечелили в наддаването, двама от участниците са се отказали от яхтите „Мимоза” и „Юнга „ , научи „Труд”. Във варненския яхтклуб „Кап. Г.Георгиев –Порт Варна”, който се разбунтува заради продажбата, но след серия от срещи с ръководоството на пристанището духовете се успокоиха, отиват яхтите „Нунки” и „Алгол”. Те са продадени за малко над 9 хиляди лева. С хилядарка над първоначалната цена от 4415 лева, участник в търга печели и ще плава със 7-метровата яхта тип иптон „Лили“. Тази лодка, спусната на вода през 1988 г., беше най-новата сред обявените за продан от варненския порт. При нови собственици отиват и още две яхти – „Проксима“ и „Денебола“, тип „Конрад 25“, които участват в едноименното държавно ветроходно първенство. Новите им собственици ще платят за тях общо около 6 хил. лева. За малко над 2500 лева е продадена малката яхта „Вяра“, 1682 лева ще брои новият собственик на катер „Тюлен“, а 4-метровата „Зефир“ е изтъргувана за 503 лева. Млад варненски ветроходец пък се сдобива с две гребни лодки срещу скромните 237 лева. Най-евтино пристанището е продало ремарке за лодки, само срещу 104 лева. Около 35 хил. лева ще получи портът за всички продадени лодки на първия търг. На нарочна пресконференция ръководството на пристанището съобщи, че част от парите ще се разходват приоритетно в подкрепа на детското ветроходство и ще бъдат осигурени нови плавателни съдове.
Източник: Труд (08.02.2016)

Държавата ще изгражда Wi-Fi мрежа по морските пристанища за 6 млн. лева Държавата ще изгради безжична интернет мрежа по морските пристанища за 6 млн. лева без ДДС. Проектът ще обхване портовете и терминалите във Варна, Бургас, Балчик, Леспорт и Несебър. В началото на февруари държавното предприятие "Пристанищна инфраструктура" (ДППИ) обяви обществена поръчка, с която трябва да се предостави безплатна Wi-Fi зона за всички, които ползват черноморските пристанища. Очакванията на държавното дружество са, че този проект ще се финансира по европейската оперативна програма "Транспорт и транспортна инфраструктура" от новия програмен период 2014 - 2020 г. Спорен момент обаче е, че държавата ще направи инвестиции в инфраструктура на отдадени на концесия терминали. Това са концесионираните терминали на пристанище Бургас, които се оперират от "БМФ Порт Бургас" на братята Георги и Кирил Домусчиеви; пристанищата на север - Леспорт и Балчик, които се държат от холдинга "Химимпорт"; петролния терминал Росенец, където концесионер е рафинерията "Лукойл-Нефтохим Бургас", и морската гара в Несебър, която беше дадена на концесия на акционерното дружество "Водмар", където 50% дял от капитала държи свързаната с Делян Пеевски "Водстрой 98", която би имала голяма полза да може да предостави подобна услуга. От Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" коментираха, че системата им обхваща толкова много концесионирани пристанища, с "тя е насочена към корабния трафик и към подобряване на услугите, предлагани на плавателните съдове", т.е. не към докерите, които отговарят за обработката на товарите. "Организацията по посещението на кораба е наша задача. Цялата информация минава през нас. Навигацията е наша. Ние водим кораба. Така просто надграждаме услугите, които предоставяме", допълват оттам. Тъй като ДП "Пристанищна инфраструктура" отговаря само за пристанищата с национално значение, извън проекта за Wi-Fi ще останат регионалните като двете пристанища на Цветелина Бориславова в североизточната част на Бургаския залив например. Според публикуваната обществена поръчка на държавното предприятие трябва да се изгради безжична мрежа в осем обекта. Това са държавните терминали Бургас-изток, Варна-изток и Варна-запад и концесионираните Бургас-изток 2 и Бургас-запад, Росенец, Варна-изток, Варна-запад, Балчик, Леспорт и Несебър. Така се получава, че в пет от осемте пристанища се инвестира във вече отдадена на концесия инфраструктура. Новата инфраструктура ще предоставя връзка както на служителите на портовете, така и на пътниците и морските екипажи на акостиращите кораби. Според Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС), което е принципал на държавното дружество, целта на проекта е да помогне да се намали използването на хартиени документи и подобряване на качеството на обслужване на клиентите. Мрежата трябва да послужи на корабите за получаване на директна информация от системите, които обслужват морския транспорт в страната. Първоначално сумата на поръчката от 6 млн лв. без ДДС за изграждане на Wi-Fi се стори доста висока за представители на бранша. Заради многото съпътстващи дейности обаче е трудно да се даде еднозначен отговор дали е скъпа. Проектът включва изграждане на нова оптична и захранваща инфраструктура около пристанищата, сървъри и системи за наблюдение на мрежата и др. - включително обучение и поддръжка. От транспортното министерство коментират, че където е невъзможно да се прокарат оптични кабели, ще се ползват радиорелейни станции. Цени за подобно оборудване на едро трудно могат да се намерят, отделно и може да има големи вариации в стойността. Всичко това затруднява се направи по-пълна оценка за цената само на базата на обявлението на поръчката. От транспортното министерство допълват, че прогнозната стойност е изчислена на базата на различни анализи, включително финансов и този на приходите и разходите за осъществяване на проекта.
Източник: Капитал (24.02.2016)

Около 30 на сто от последната житна реколта е изнесена през пристанище Варна. По данни на аграрното министерство през периода 1 юли 2015 г. до 21 февруари тази година през порта са експортирани 1, 343 млн. тона пшеница, което е с 48,8% повече спрямо същия период на предходната маркетингова година. През миналата година земеделците у нас прибраха в хамбарите 4,6 млн. тона пшеница. В същото време износът на ечемик и рапица през порта изостава съответно с около 29% и 44% на годишна база. От началото на сегашната маркетингова година досега „Пристанище Бургас“ ЕАД, отчита експорт на едва 6 хил. тона пшеница и 3,2 хил. тона ечемик. През терминала все още не е реализиран износ на рапица. През миналата седмица обаче няма износ на царевица и слънчоглед през пристанището на морската столица. Данните на МЗХ сочат още, че към средата на месеца има леко понижение на средните изкупни цени на слънчоглед, рапица, фуражна и хлебна пшеница с между 0,9% и 2,1% на седмична база. Същевременно, изкупната цена на царевицата се повишава с 0,7%, а тази на ечемика остава без промяна.
Източник: Монитор (29.02.2016)

Дават пристанищата на концесия за 99 години Българските пристанища могат да бъдат отдадени на концесия за срок от 99 години. Това стана ясно от изказване на министъра на транспорта Ивайло Московски на конференция "Стратегическа инфраструктура и инвестиции, България в свързана Европа 2016". На 15 април влиза в сила новата евродиректива за концесиите, която ще бъде транспонирана у нас с нов закон, чието внасяне в Народното събрание предстои, обясни Московски. Бъдещият закон значително ще разшири обхвата си на действие, като сегашният максимален срок за отдаване на концесия - до 35 години, ще отпадне, поясни той. Това ще позволи пристанища, летища, магистрали, жп линии и друга инфраструктура, публична държавна и общинска собственост, да бъдат отдавани на концесия дори за 99 години. Сроковете на концесиите в бъдеще ще могат да се съпоставят с вида, обхвата и обема на всеки конкретен обект, което ще даде възможност за по-гъвкави отношения между държавата и концесионерите за постигане на взаимноизгодни условия и ефективно сътрудничество, обясни транспортният министър. Едни от първите обекти, които ще бъдат отдадени на концесия по новия закон, ще са пристанищата Видин-юг и Русе-запад, чиято подготовка е в най-напреднала фаза. През втората половина на годината ще започне и подготовката за отдаване на концесия на порт Варна, в ход е и подготовката за концесия и на порт Русе-изток.
Източник: Стандарт (31.03.2016)

Партнираме си с Катар за Пристанище Варна Министърът на транспорта на Катар е изявил желание да посети варненското пристанище, съобщи българският му колега Ивайло Московски в морската ни столица. Това ще стане най-вероятно след десетина дни. „По всякакъв начин, по който намерим вариант да си партнираме с тях, ще е добре и за пристанище Варна", коментира Московски. Министърът припомни, че в Катар в момента се изгражда едно от най-големите пристанища в света. „Към момента не се обсъжда темата за отдаване на концесия на Пристанище Варна“, уточни още транспортният министър. Близо 8 млн. лева е печалбата на „Пристанище Варна“ ЕАД за миналата година преди данъци, сочи отчетът на дружеството, който бе представен пред министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски. С около 1 млн. лева е увеличена печалбата на дружеството в сравнение с 2014 г. и почти два пъти спрямо 2013 г. Общите приходи на „Пристанище Варна“ ЕАД са увеличени с около 2 млн. лева и надхвърлят 68 млн. лв. През миналата година в терминалите на пристанището са обработени над 9,5 млн. тона товари. Отчетено е увеличение от близо 6,5% при контейнерите. Обработени са над 1,8 млн. тона контейнеризирани товари или 139 140 TEU (единици).В „Пристанище Варна“ ЕАД продължава активното обновяване на машинния парк, повишаване на производителността и подобряване условията на труд. Само за 2015 г. са инвестирани около 10 млн. лева за подобряване на инфраструктурата и за закупуване на нова техника. Преди дни започна поетапната доставка на новопроизведени товарни платформи, които ще се обслужват от нови терминални челни и телескопични товарачи. Планираните инвестиции през тази година ще надхвърлят 10 млн. лева, като 4 млн. лв. ще бъдат инвестирани за подобряване на инфраструктурата на терминалите на пристанището, а за нова техника ще бъдат осигурени над 6 млн. лева. През тази година се планира имплементирането на нови технически съоръжения за обработка на товари. Вече тече подготовката на открития през миналата година район около Морска гара-Варна, в който през този сезон ще бъдат приемани събития от международен мащаб, съвпадащи с отбелязване на 110-годишнината от откриването на съвременното варненско пристанище. „Пристанище Варна“ ЕАД ще бъде за трети път домакин на престижната регата „Тол Шипс“, получени са първи заявки за посещения на пътнически кораби през круизния сезон, както и заявки за културни събития в района на Морска гара-Варна.
Източник: Монитор (04.04.2016)

Пристанище Варна е увеличило печалбата си през миналата година Печалбата на пристанище Варна се е увеличила през миналата година. Тя е била близо 8 милиона лева, което е с около 1 милион повече от предходната 2014. Отбелязано е увеличение при контейнерните товари. За тази година в пристанище Варна ще бъдат инвестирани над 10 милиона лева, от които 4 милиона за подобрения на терминалите, а останалите - за нова техника.
Източник: БНР (04.04.2016)

Пристанище Варна обяви повторен търг за яхтите, които продава от края на 2015 година. Останалите непродадени 7 яхти на порта сега са с драстично по-ниски цени. С около 12 000 лева по-ниска първоначална цена се продава най-голямата яхта „Андромеда“. Тя е построена през 1981 година и е с дължина от близо 15 метра. Съдът, тип „Конрад 46“ и бруто тонаж 29,97 тона, в момента е обявен за 38 020 лв. Построената през 1977 година яхта „Стела Поларис“ пък е обявена за 22 440 лева, което е с над 11 200 лв. по-малко от първия търг. 14-метровата яхта също е тип „Конрад 45“ и с бруто тонаж от 10 тона. Бъдещите купувачи могат да придобият и еднотипните яхти „Вега“ и „Ригел“, които вече се предлагат на цени от 5 300 лева, което е с около 3 000 лева по-малко от първото предложение. Те са пуснати на вода през 1973 година и са с бруто тонаж от 4 тона. Яхта „Мимоза“, тип Нефрит, ще смени собственика си при първоначална цена от 5 010 лева. 7-метровата лодка е построена през 1975 година, а новата цена е свалена с около 2 000 лева. Двете яхти с най-ниски цени са „Сириус“ и „Юнга“ и се предлагат за 4070 лв. и 2440 лв. „Сирус“ е 10-метров съд, тип Таурус, построен през 1974 г., а „Юнга“ е близо 7-метрова ветроходна яхта с бруто тонаж от 3,5 тона. Документация за участие в търга може да се получат срещу платена такса до 18 април в административната сграда на „Пристанище Варна” ЕАД. Предложенията за участие в търга се приемат до 16 часа на 19 април в деловодството. Търгът ще бъде закрит и ще се проведе на 20 април от 10,30 часа в заседателната зала на Административната сграда на Пристанище „Варна – Изток“.
Източник: Монитор (07.04.2016)

Износът на пшеница от порт Варна с 30 на сто ръст Износът на пшеница през пристанище Варна регистрира 30 процента ръст от 1 юли миналата година до началото на настоящия месец. Данни на земеделското министерство показват, че експортът възлиза на 1,5 млн. тона за посочения период. Междувременно е намалял износът на ечемик и рапица през порта. Понижението е съответно с около 23 на сто и 44 процента, като през последната седмица не са преминавали товари с двете култури. От началото на настоящата пазарна година до момента през пристанището са изнесени едва 6000 тона пшеница и 3,2 тона ечемик, а експорт на рапица не е реализиран. При износа на царевица и слънчоглед също е отчетен спад. За периода от 1 септември миналата година до 1 май 2016 г. експортът на двете култури е изостанал съответно с около 52 процента и близо 34 на сто. През пристанището в Бургас до момента не е отчетен износ на царевица и слънчоглед.
Източник: Новинар (09.05.2016)

Бъдещи американски конгресмени и мениджъри посетиха пристанище Варна Двадесет и трима студенти от Морската академия на Калифорния (California Maritime Academy) са посетили в понеделник Пристанище Варна, което на 18 май отбелязва 110 години от създаването си. Възпитаниците на една от най-елитните морски академии в света са били запознати с дейността на най-голямото българско пристанище, а преди това са имали възможност да посетят Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“. Пред младежите, обучаващи се основно в пристанищен мениджмънт, мениджмънт във водния транспорт и политически науки, е била представена историята и дейността на пристанището, както и проектите за неговото развитие, съобщават от пресслужбата на порта. Американските студенти са се впечатлили от приемане на пътнически кораби и района около Морска гара – Варна, както и и от ударния износ на зърнени товари, който се осъществява в момента през терминал Варна – Изток. В българското пристанище възпитаниците на Морската академия на Калифорния са видели за първи път нагледно колаборацията между морския и железопътен транспорт при разтоварване на един от корабите в терминала.
Източник: Труд (10.05.2016)

"Булгартрансгаз" ще се сътрудничи с Eustreamза проекта Eastring Газопреносните оператори на България и Словакия „Булгартрансгаз“ и Eustream ще си сътрудничат при проучването на възможностите за изграждане на проекта Eastring на териториите на своите държави. Това се казва в Меморандум разбирателство между двете страни, подписан в рамките на 14-та годишна конференция на Gas Infrastructure Europe чиито домакин е София, съобщават от Министерството на енергетиката. На подписването на Меморандума присъстваха министърът на енергетиката на България Теменужка Петкова и министърът на икономиката на Словакия Петер Зига. По думите на Зига проектът Eastring е изцяло в съответствие с принципите на Европейския енергиен съюз, насочени към диверсификация на източниците и маршрутите за доставки на природен газ. Проектът е логична стъпка към създаването на регионален газов хъб, добави той. "Газопроводът Eastring би могъл да се реализира с минимални разходи, тъй като ще се използва съществуващата инфраструктура", каза министър Петкова. Документът регламентира, че двете страни ще си сътрудничат при анализа на перспективите за развитие на газовите пазари, който трябва да установи очакваното търсене на капацитет от газопровода Eastring. Предвидено е, че страните ще работят съвместно за включването на проекта в списъка на проекти от общ интерес на Европейската комисия. Eastring се смята, че може да играе ключова роля за създаване на Южния коридор, както е дефинирано в Европейската стратегия за енергийна сигурност. "Булгартрансгаз“ и Eastring се ангажират да подкрепят и представят проекта на най-високо равнище в Европейския съюз с цел осигуряване на максимална подкрепа от страна на ЕС при финансирането му. Двете страни подчертават в Меморандума, че Eastring е проект, който засилва регионалното сътрудничество в областта на развитието и интеграцията на енергийните мрежи и по този начин съдейства за сигурността на доставките и трансграничната търговия с газ. Eastring е проект за свързване на газопреносните системи на Словакия, Чехия, Украйна, Унгария, Румъния и България. По този начин ще се изгради коридор за ефективен пренос за диверсификация на източниците и маршрутите на природен газ в региона.
Източник: actualno.com (10.06.2016)

Новото пристанище на Варна След няколко фалстарта и ожесточени спорове, продължили повече от десет години, проектът за ново пристанище във Варна е реанимиран отново и вече търси инвеститори през Европейския портал за инвестиционни проекти. Проектът си има цена и дори дата за изпълнение. Става дума за съвършено нов пристанищен комплекс, чието строителство трябва да започне на 1 април 2019 г. и ще струва 432.5 млн. евро. Целта му е да изведе тежкия товарен трафик от централната част на града и в същото време да привлече повече бизнес. Това е и един от проектите, с които България ще се опита да спечели европейско финансиране по Плана за инвестиции в Европа, обещан от председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, известен като плана "Юнкер". Няколко вродени дефекта обаче поставят под въпрос не само реализацията, но и бъдещето му. Проектът, наречен Varna Connect, беше официално представен още през есента на миналата година. Негови възложители бяха Министерството на транспорта, Национална компания "Железопътна инфраструктура" и Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура", което осигури и бюджета за проектиране в размер на близо 8.8 млн. лв. Проектът, изработен от българско-холандския консорциум "Енергопроект - Роял Хасконинг", предвижда на северния бряг на Варненското езеро, близо до гетото "Максуда" в Южната промишлена зона на града, да бъдат изградени пет корабни места с дълбочина 12.5 метра и нова логистична инфраструктура за обработка на товари между трите вида транспорт - морски, железопътен и автомобилен. "Терминалът ще се развива на две териториални зони, обясни Ангел Забуртов, изпълнителен директор на Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура". Първата обхваща т.нар. кейов фронт, складовите площи и нова товарна гара заедно със съответните сервизни и помощни стопанства, които ще обслужват железопътната част от проекта. Новото пристанище ще включва три нови терминала - контейнерен, зърнен и за генерални товари. "Изграждането на интермодалния терминал във Варна е от стратегическо значение не само за града и за България като цяло, но и за Европейския съюз. Самата идея за създаването му в района на Варна се основава на ревизираната политика за изграждане на Трансевропейската транспортна мрежа", твърди Забуртов. Сериозната стойност на проекта налага да бъдат търсени различни източници на финансирането му. "Не изключваме комбинацията от финансиране със средства от националния бюджет, европейски програми и частни инвеститори, каза Забуртов. Към момента се проучват такива възможности, включително и чрез заем от Европейската инвестиционна банка. Подадено е и искане за подкрепа от Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси, който също е част от плана "Юнкер". Дебатът около идеята за строителство на ново пристанище във Варна продължава повече от десет години. В него мненията "за" и "против" са в радикален конфликт и са съсредоточени основно върху позиционирането на бъдещия проект. Още през март 2007 г. тогавашното Министерство на транспорта обяви, че с Японската банка за международно сътрудничество (JBIC) е договорено финансиране от 175 млн. евро за строителството на терминали за обработка на контейнери в Бургас и Варна. От тази сума Варна трябваше да получи около 90 млн. евро., а Бургас - 65 млн. Три години по-късно обаче първият кабинет "Борисов" отказа заема, като мотивира решението си с "невъзможност Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" и "Пристанище Бургас" ЕАД да обслужват кредита". Но според неофициалната версия за отказа до него се е стигнало заради категоричната позиция на варненското лоби в тогавашния парламент контейнерен терминал да бъде изграден само във Варна. Вторият вариант бе лансиран от бившия министър на транспорта в правителството на Пламен Орешарски Данаил Папазов по времето, когато той беше все още изпълнителен директор на "Пристанище Варна". Идеята му предвиждаше контейнерният терминал да бъде разположен на т.нар. остров между стария и новия канал "Море - езеро". Както тогава, така и сега този вариант е оценяван от членове на Варненската морска камара като по-удачен от избрания за строителството на интермодален терминал край гетото "Максуда". Аргументите в негова полза бяха, че той "заобикаляше" две конфликтни точки - канала "Море - езеро" и Аспаруховия мост, които заради недостатъчната си дълбочина и височина се оказват препятствие пред голямотонажни контейнеровози. В крайна сметка този проект също беше отхвърлен заради прекалено високите разходи за преместването на петте флотски поделения, дислоцирани на "острова", а обработката на контейнери бе прехвърлена на пристанище "Варна-изток". Докато този спор течеше, липсата на ново и модерно пристанище изхвърли Варна от конкуренцията на големите контейнерни терминали в Черно море. В края на 90-те години оборотите на пристанищата в Констанца и Варна са били съизмерими - малко под 100 хил. 20-футови контейнера годишно. В момента заради модерната си инфраструктура Констанца обработва над 1.8 млн. контейнера. В същото време статистиката на пристанище Варна за миналата година показва, че там са обработени не повече 140 хил. контейнера. На форум в Китай миналата година българската страна предложи пристанището в Русе и заедно с терминал във Варна на концесия. Тогава обаче специалисти обясниха за "Капитал", че предимствата са на страната на румънското пристанище заради вече изградената и работеща магистрална и жп връзка с Букурещ, а оттам - и с транспортен коридор номер 4. Така заради липса на далновидност варненското пристанище вече е обречено да остане сред малките в Черно море по отношение на контейнерните превози, твърдят от Морската камара във Варна. Според нейни членове сега дори и изграждането на новия интермодален терминал няма да промени радикално нещата. По тази причина за него трудно ще бъде намерен частен инвеститор. Още повече че Турция също поднови своите пристанища, в момента и Грузия довършва голям проект."Реализацията на проекта за интермодален терминал трябва промени Варна за десетилетия напред. Личното ми мнение обаче е, че "Максуда" не е удачно място за неговата реализация", казва председателят на варненската Морска камара кап. Богдан Богданов. Така, висящ около целия проект, остава важен въпрос: Защо въпреки аргументите на бизнеса и очевидните недостатъци за нов пристанищен терминал в общия устройствен план на Варна бе отреден именно въпросният терен близо до "Максуда"? Един от вероятните му отговори дават съвпаденията в собствеността на компаниите, изработили общия устройствен план на Варна и проекта на бъдещия интермодален терминал. Офертите, подадени в конкурса за изработване на проекта, наречен Varna Connect, бяха отворени на 8 септември 2014 г. - в последните дни от работата на тогавашното служебно правителство. От общо седем участника във финалната тройка попаднаха "Консорциум Нирас Транспроект", "ИМТ Варна дивелъпърс" и "Консорциум Енергопроект - Роял Хасконинг". За краен победител бе излъчен последният кандидат. Справка в Търговския регистър показва, че участници в "Консорциум Енергопроект - Роял Хасконинг" са компанията "Хасконинг Нидерландия" и "Енергопроект", свързана с кръга от компании около "Химимпорт" и Централна кооперативна банка. В началото на юли 2012 г. в сила влезе новият общ устройствен план на Варна. Въпреки акта на окончателното му приемане развитието на Варна, трасирано в него, остава спорно и до днес. Автор на този проект, възложен от бившия кмет на града Кирил Йорданов, е дружеството "ТПО - Варна - ЦППБО", свързано отново с "Химимпорт". През последните години с интересите на същия бизнес кръг бяха свързани и множество спекулации около собствеността на терени в района, където би трябвало да бъде изградено новото пристанище. "В лично качество аз също не съм сред най-големите поддръжници на този вариант (на терминала - бел. ред.)", признава и Ангел Забуртов. Но той е предвиденият както в общия устройствен план на Варна, така и в Генералния план за развитие на пристанище Варна. На определения терен няма реституционни претенции, собствеността му е изчистена, изборът на мястото е минал през обществено обсъждане. А това означава, че по принципа Majority Rules (от англ. - правила на мнозинството) съм длъжен да му се подчинявам", допълва изпълнителният директор на "Пристанищна инфраструктура".
Източник: Капитал (20.06.2016)

Порт Варна ще поеме голяма част от товарооборота между Китай и ЕС В близко бъдеще се очаква драстично увеличаване на товарооборота между Китай и Европейския съюз, като пристанище Варна най-вероятно ще поеме голяма част от него. Това заяви Ли Гуоин, зам.-секретар на партийния комитет на китайската провинция Анхуй, на среща с ръководството на „Пристанище Варна“ ЕАД. „В момента извършваме предварителни оценки и планиране. Пристанище Варна е изключително важно за нас“, изтъкна той. За по-малко от седмица втора китайска делегация посещава Варна. Гостите бяха приети от кмета Иван Портних, областния управител Стоян Пасев и председателя на ОбС Тодор Балабанов. Те представиха посоките за развитие на града според ОУП, с проекта за интермодален терминал, с възможностите за развитие на автомагистралите „Хемус” и „Черно море”, с условията за изграждане на втори мост над езерото и на индустриални зони, съобщиха от пресцентъра на общината. Преди няколко дни кметът на Варна посрещна официална делегация от Китай, водена от Хан Цидъ –зам.-председател на Китайския народен политически консултативен съвет и председател на Китайската народна асоциация за мир и разоръжаване.Тогава беше обсъдено и сътрудничеството с град Нинбо, който е побратимен на Варна.
Източник: Труд (27.06.2016)

"Пристанище Варна" ЕАД стана пълноправен член на Асоциацията на Средиземноморските круизни пристанища "MedCruise". Кандидатурата на порта бе одобрена единодушно от 120-те делегати на 48-ата Генерална асамблея на асоциацията в Одеса. Създадената преди 20 г. в Рим "MedCruise" обединява над 100 пристанища в Средиземно море, Черно море и Атлантическия океан, както и десетки туристически бордове и оператори на пътнически кораби. Асоциацията ги подпомага чрез предоставяне на достъп до експертни, рекламни и информационни мрежи, както и чрез възможности за професионално развитие. "Приемането на "Пристанище Варна" в "MedCruise" е изключително високо признание за дългогодишните ни усилия за налагане на марката Варна на картата на круизния туризъм в Черно море. Богатата история, големият брой културно-исторически обекти в града и уникалната зона, която изградихме около Морска гара са гарант за бъдещето развитие на този вид туризъм у нас", коментира инж. Любомир Добрев, директор на порт Варна-Изток, който представи държавното дружество на асамблеята и запозна гигантите в круизния бизнес – "Royal Caribbean", "Princess", "Costa Crociere", "MSC Cruises" и "Celestyal Cruises", с концепцията за развитие на зоната около Морска гара като атрактивна връзка между града и морето.
Източник: Труд (30.06.2016)

Държавните транспортни компании подобряват леко резултатите си Държавните транспортни компании са имали малко по-успешна първа половина на годината, показват отчетите им за периода. През летище София са преминали повече самолети, пътници и товари, това в Горна Оряховица е увеличило печалбата си, а пловдивското е свило загубата си. "Български пощи" и "БДЖ - Товарни превози" също излизат на положителен финансов резултат. По-доброто представяне на пощите се дължи на завишените общи приходи с 5.2%, главно от изходящи пощенски пратки за чужбина, от разчитане с чуждите пощенски администрации на входящи писмовни и колетни пратки, продажба на винетни стикери, продажба на билети на националната лотария, като компанията оперира на един традиционно растящ пазар. При железницата обаче печалбата е съпътствана със загуба на бизнес. Летища в полет "За шестте месеца на 2016 г. "Летище София" ЕАД отчита финансов резултат от дейността си - печалба в размер на 4.270 млн. лв., с 2.371 млн. повече от планираната и с 1.420 млн. повече от отчетената за същия период на 2015 г.", се посочва в отчета на компанията. За шестте месеца дружеството отчита приходи от 61.6 млн. лв., което е с 6.5 млн. лв. повече на годишна база. По-доброто представяне се дължи на по-големия брой самолети, преминали през столичната аерогара, при които има ръст от 12.2%. Основният ръст се дължи на по-голямата активност на нискотарифната WizzAir, като дружеството посочва, че от април там вече каца нискотарифната Ryanair, която обяви доста мащабна летателна програма, която ще се отрази още по-силно в отчета на летището до края на годината. Ръст има и при броя на пътниците от 9.2%, или с 261 хил., както и при обработените товари, които се увеличават с 15.3%. Летището в София е компанията в сферата на транспорта, която предизвиква най-голям интерес заради предстоящата концесия и заради критиките, че аерогарата печели под възможностите си. Наскоро изпълнителният й директор Христо Щерионов обясни пред журналисти, че има обективни причини за това - като конкуренцията в наземното обслужване и оптимизацията, която предприеха някои авиокомпании. Летището в Пловдив обаче не може да се похвали нито с повече приходи, нито с печалба. То успява единствено да минимализира загубата си, която от 330 хил. преди година сега се е свила наполовина до 147 хил. лв. Приходите му падат, като дружеството отчита с 500 хил. лв. по-малко от същия период за миналата година. Компанията трудно покрива разходите си и затова през миналата година започна да работи с ограничено работно време. За летище Пловдив в момента тече процедура по отдаването му на концесия, като срокът за оферти изтича на 19 септември. Пристанища и железници Едно от дружествата, които отчитат добри резултати, остава "Пристанище Варна". Приходите от продажби към 30 юни са в размер на 32.5 млн. лв. Компанията отчита с 9.6% над планираните приходи за периода, но с 3.4% по-малко спрямо миналата година заради намаления обем на обработените товари. Рентабилността й за периода е била 20.12%. Далеч не толкова успешно е представянето на другото държавно пристанище на Черно море – това в Бургас, което е със затихващи функции, след като Министерство на транспорта отдаде основните му терминали на концесия на "БМФ Порт Бургас" на братята Домусчиеви. Свива се бизнесът и на "БДЖ - Товарни превози", като компанията отчита с 12% по-малко приходи спрямо първите шест месеца на 2015 г., като е превозила с 22.3% по малко товари в обем. Това се дължи на свиването на поръчките на няколко големи клиента, един от които е Ти Би Ел - компанията, спедитор на товарите от мините, свързани с Христо Ковачки, които са намалели с 47%, след като той предпочете да си направи собствена жп компания. Положителното при държавната компания е, че успява да излезе на печалба. За първото полугодие на 2015 г. тя беше на загуба от 7.3 млн. лв., като сега резултатът е 1.3 млн. лв. в полза на железницата.
Източник: Капитал (03.08.2016)

Турски инвеститор се интересува от пристанищата във Варна и Бургас Турски инвеститори се интересуват от Пристанище Бургас. Те имат интерес още и към порта във Варна, а също и от инвестиции в София, Стара Загора и Хасково. Това обяви турският търговски аташе Баръш Йеничери, който посети бургаския порт, цитиран от Дарик радио. Дипломатът посочи, че България е важна за Турция не само като добър съсед, но като врата към Европейския съюз. "От общия износ на Турция около 45% е към страните от ЕС. Затова и интересът ни към вас е да проучим възможностите за взаимноизгодно сътрудничество по отношение на износа и вноса на стоки, логистиката и пасажерското обслужване. Половината от този износ е по воден път и смятам, че имаме добра основа за развитие на този потенциал. България може да бъде логистичен център за стоки към Европейския съюз", каза дипломатът.
Източник: Дарик радио (09.08.2016)

Бизнесмени от Русия и бившите републики въртят оборот за милиони от Варна, където е излазът на Черно море към Изтока. Корабният трафик с фериботите към руските и грузински пристанища не е секвал от началото на демокрацията до днес, като наред с легалната търговия върви и трафикът на контрабандата. По данни на дирекция „Миграция“ на МВР постоянно пребиваващите чужденци са над 80 000, като руснаците представляват лъвската част от бройката - 22 000, или почти 30 на сто. На второ място са турците - 7700, на трето македонците – 6300.
Източник: Монитор (11.08.2016)

6,55 млн. лв. е чистата печалба на "Пристанище Варна" за първото полугодие на годината. Това сочи отчетът на най-големия ни държавен порт пред финансовото министерство. Добрият резултат обаче е с 8,3% по-нисък спрямо същия период на 2015 г., когато е бил 7,14 млн. лв., пише още в отчета на порта. Причината за намалението на печалбата се крие в спадналите приходи, които към 30 юни са били 32,553 млн. лв. - с 3,4% по-малко от първата половина на миналата година, което пък е резултат на намалелия обем обработени товари. Общо за полугодието порт Варна е обработило 4,184 млн. т товари, или с 10,8% по-малко от 2015 г. Като положителна тенденция се отчита спадът с 4,75% на разходите спрямо същия период на 2015 г. Пристанище Варна отчита и 5,991 млн. лв. вземания от клиенти за извършени претоварни, складово експедиционни и други услуги. В същото време задълженията към доставчици на стоки и услуги са в размер на 1,558 млн. лв. Далеч от добрите резултати на порт Варна е отчетът на държавното "Пристанище Бургас", показва отчетът му пред финансовото ведомство. Приходите му са паднали с 27,7% под отчетените през първото полугодие на миналата година. Това е резултат от намалелия обем обработени товари, който пада от 219 хил. на 207 хил. тона - 20 пъти по-малко от порт Варна. Особено силен е спадът при генералните товари, които са с 26,9% по-малко от същия период на 2015 г. Спад има при всички видове товари, като най-голям той е при изкуствените торове - с 64%, поради факта, че основният товародател - "Неохим", започва да изнася торовете си по суша. Крайният финансов резултат на държавното "Пристанище Бургас" е 510 хил. лв. загуба при 12 хил. лв. печалба за същия период на 2015 г. 640 хил. лв. печалба за първата половина на годината отчита най-големият ни дунавски държавен порт - "Пристанищен комплекс - Русе". Значителен ръст - 67%, на обработката на зърнени храни и фуражи, отчитат за полугодието от порт Русе спрямо същия период на 2015 г. Добрите резултати на порта се дължат на предприетата активна търговска политика за привличане на клиенти, изнасящи зърно, пише в отчета на "Пристанищен комплекс - Русе". Загуба от 117 хил. лв., която е с 113 хил. лв. по-голяма от планираното, отчита пред финансовото министерство и "Пристанище Видин". Причината за загубата са по-малкото реализирани приходи и извършеният ремонт на понтоните и на пътната настилка покрай кейовата стена, отчитат от дружеството. Копирано от standartnews.com
Източник: Стандарт (22.08.2016)

Тонове боклук от Сицилия ще се изгаря в циментов завод в Пловдив, за да се разтоварят преливащие италиански депа, съобщава днес италианското издание „Ла стампа“ (La stampa”). Медията информира, че товарният кораб Blue Star I, който плава под панамски флаг, натоварен с 5 тона смет, вече е преминал праз Босфора и пътува към пристанище „Варна“. Сицилия има проблем с обработката и количествата отпадъци и управата на острова се ориентирала към варианта да бъдат изнесени в чужбина. Освен България, другите възможни дестинации на италианския боклук са Румъния и Португалия, отбелязва „Ла стампа“. По-рано тази година други италиански медии съобщиха, че част от боклука на Неапол и Палермо също изпраща в България. През юли българското Министерство на околната среда и водите съобщи, че не може да потвърди информацията на италианските медии и че не разполага с информация за отпадъците на Сицилия.
Източник: Vesti.bg (17.09.2016)

Стартира изработването на генерален план за пристанище Варна Стартира изработването на генерален план за варненското пристанище, след като вече е избран изпълнителят. Обявената обществена поръчка е спечелена от Обединение "АИС – РХДХВ", съставено от "Архитектурно-инженерен състав "ЕООД (АИС) и "Роял Хасконинг ДХВ". Проектът е на стойност 1,2 млн. лв. и трябва да бъде завършен за 435 дни, съобщи "Черно море". Пристанище Варна включва седем терминала - „Варна-Изток” (за генерални, насипни, наливни, Ро-ро товари и контейнери, както и за обслужване на пътници), „Варна-Запад” (за генерални, наливни, насипни, Ро-ро товари и контейнери”, „ТЕЦ-Езерово” (за въглища), „Петрол Варна" (за наливни товари”, „Фериботен комплекс-Варна” (за жп вагони и автомобили, превозвани с фериботни кораби), „Леспорт” (за генерални, насипни и Ро-ро товари, растителни хранителни наливни товари и празни 20-футови контейнери от/на стиф) и Балчик (за генерални, насипни, растителни наливни товари и поща). Последните два терминала са предоставени на концесия. Последната устройствена разработка на варненското пристанище е на проект за "Актуализация на генералните планове на пристанищата в района на пристанище за обществен транспорт с национално значение Варна", изготвен през 2004 - 2005 г. Впоследствие, поради необходимостта от екологична оценка, е изготвена частична актуализация на проекта към 2006 г.
Източник: Банкеръ (18.10.2016)

Бившият депутат от НДСВ в 39-то Народно събрание Стефан Минков е новият председател на Съвета на директорите на "Пристанище Варна" ЕАД. Изборът му е станал на заседание на борда вчера, но решението е на служебния транспортен министър Христо Алексиев в качеството му на принципал на държавното дружество. С мястото си в директорския борд се разделя Марио Желев. Досегашният председател Димитър Атанасов, бивш депутат от ГЕРБ, става зам.-председател, изпълнителен директор на пристанището остава Петър Сеферов. Стефан Минков тази година ще навърши 70 години. Завършил е Висшето военноморско училище със специалност корабоводене, бил е директор на пристанище "Леспорт", има опит в БМФ, както и в частния бизнес, където най-известната му компания е "Бълк шипинг интернешънъл". Членуваше в управителния съвет на Държавното предприятие "Пристанищна инфраструктура", докато го ръководеше Петър Сеферов.
Източник: Стандарт (23.02.2017)

Само "Пристанище Варна" реализира печалба Две от държавните пристанища са реализирали загуба, едно е с по-ниски приходи и съответно по-ниска печалба. Това показват отчетите на подопечните на транспортното министерство дружества за първото тримесечие на тази година. Към края на март пристанища "Русе" и "Видин" отчитат загуба, а това във Варна е с по-ниски финансови резултати спрямо същия период на миналата година.С най-добри резултати започва годината "Пристанище Варна", като се движи и с изпреварване в приходите спрямо бизнес плана си. Въпреки това обаче те са по-малко в сравнение със същия период на миналата година. Разходите за тази година също вървят в добра посока, намалявайки в сравнение с планираното, но са повече спрямо миналата година по същото време. Чистата печалба на пристанището във Варна е 2.022 млн. лв., отчитайки спад от близо 34% спрямо март 2016 г. Причините, които се посочват за намалението на приходите спрямо съответния период на миналата година с 2.8% до 15.2 млн. лв., са промени в структурата на обработваните товари. Към края на март тази година са обработени 136 хил. тона по-малко зърнени храни спрямо базовия период на 2016 г. Увеличени са количествата на наливните товари (46 хил. тона), които са с по-ниска претоварна цена, което формира крайния резултат. От отчета става ясно, че най-големите клиенти на варненското пристанище са "Агрополихим" (372 хил. тона товар), "Солвей Соди" (190 хил. т) и "Девня цимент" (192 хил. т). Към края на първото тримесечие дружеството няма просрочени вземания или просрочени задължения към доставчици и контрагенти. Вземанията от клиенти са в размер на 6.8 млн. лв. и са за извършени претоварни, складово-експедиционни и други услуги, а задълженията за стоки и услуги са за 2.5 млн. лв. В отчета се посочва, че всички задължения имат текущ характер. За изминалата година дружеството е с чиста печалба от 12 млн. лв., отчитайки ръст от 68.3% спрямо предходната година. Приходите му са за 74.3 млн. лв., което е увеличение с 9.1%. Като причина за увеличението е посочено обработката на газопроводни тръби по проекта "Южен поток", увеличеният обем на зърнени храни, обработени през пристанището.Загуба от 85 хил. лв. отчита "Пристанище Русе" за първото тримесечие на годината при почти толкова заложена в бизнес плана печалба и 364 хил. лв. печалба година по-рано. С 30% са намалели и приходите на дружеството спрямо същия период на миналата година и в края на март 2017 г. са 1.2 млн. лв. Това е и с 16% по-ниско от заложеното. Добре се движат оперативните разходи, които се понижават и спрямо заложеното в бизнес плана, и спрямо март 2016 г. (с 3.5%) до 1.181 млн. лв. В отчета се посочва, че "изключително силно" влияние за спада в основните резултати са оказали неблагоприятните метеорологични условия през първите два месеца на годината. За определен период от време - през януари и първите десет дни на февруари, корабната работа е била преустановена заради ниските температури, появил се ледоход по Дунав и замръзване на реката при град Русе. Това е затруднило много логистиката на товари до терминал "Русе-изток", единственият регулярно работещ товарен терминал. Възможна е била единствено сухопътна обработка на товарите. За първото тримесечие са обработени 130 хил. т товари. От дружеството отчитат като значително изоставането в товарооборота спрямо първото тримесечие на миналата година – с 38%. Само за март обаче пристанището е реализирало печалба от 78 хил. лв. Дружеството има вземания от контрагенти за 2.7 млн. лв., като няма просрочени такива. За миналата година пристанището има чиста печалба за 926 хил. лв. и приходи за над 6 млн. лв. Финансовите разходи на дружеството възлизат общо на 242 хил. лв., като 238 хил. са обезценка на парични средства, депозирани в Корпоративна търговска банка. За 2015 г. е обезценило парични средства за малко над 1 млн. лв. по тази причина.За миналата година "Пристанище Бургас" намалява загубата си до 656 хил. лв., като този негативен резултат се дължи на отрицателни валутни разлики. Приходите на дружеството намаляват също (до 6.1 млн. лв.), което е със 17.6% по-малко спрямо планираните. Така дружеството има натрупани общи загуби за близо 9.5 млн. лв. Приходите на "Пристанище Видин" през първото тримесечие са били 22 хил. лв., което е по-малко с 3 хил. лв. спрямо същия период на миналата година. В отчета му се посочва, че като цяло постъпленията за дейността му се изпълняват на 95.9% спрямо планово предвидените. Финансовият резултат е загуба в размер на 66 хил. лв. Това се дължи на по-малкото реализирани приходи от предвиденото, както и на разхода на електроенергия с 5 хил. лв. над планираните. По-голям е и размерът на трудовите възнаграждения поради изплащане на обезщетения при напускане. Дружеството има просрочени вземания за 677.4 хил. лв., като най-много са от "Параходство БРП" - за 372 хил. лв. През 2016 г. дружеството реализира приходи от основна дейност в размер на 367 хил. лв., с 234 хил. лв. по-малко от тези през 2015 г. и 88 хил. лв. по-малко от планово предвидените. Загубата му за годината е за 139 хил. лв. В SWOT анализа на дружеството в годишния отчет е описано като слабост, че през 2017 г. съществува възможност за прекратяване дейността на "Пристанище Видин" ЕООД като структурна единица като следствие от предоставянето му на концесия напълно или частично чрез съставните му терминали.
Източник: Капитал (11.05.2017)

"Тотал Е&П България", дъщерно дружество на френската петролна компания "Тотал", започва втори проучвателен сондаж „Рубин-1“ в блок „Хан Аспарух“ край Варна. За целта е мобилизиран същият сондажен кораб "Нобъл Глоубтротър II", с който се проведе първата сондажна кампания. Логистичното подпомагане продължава да се осъществява от варненското пристанище „Леспорт“, като се използват същите снабдителни кораби и хеликоптери. От компанията обявиха официално, че очакват сондажните операции за „Рубин-1“ да продължат до началото на 2018 г. Те ще спомогнат за получаването на допълнителна информация за по-нататъшното оценяване на въглеводородния потенциал на Блок „Хан Аспарух“. Дълбоководният сондаж се намира в изключителната икономическа зона на България в Черно море, на приблизително 90 км от най-близката брегова линия и на 14 км североизточно от първия сондаж „Полшков-1“. Новият сондаж би трябвало да разкрие пълния въглеводороден потенциал на блока. Преди почти година беше съобщено за находка на петрол в първия блок, но без повече подробности.
Източник: Дума (26.09.2017)

Китайска компания има интерес към инвестиции на пристанищата във Варна и Бургас Китайският гигант CHEС (China Harbour Engineering Company), чиято дейност е свързана с мащабно строителство предимно в областта на инфраструктурата, проявява инвестиционен интерес към черноморските пристанища във Варна и Бургас. Това стана ясно на провелата се среща между делегация на ГЕРБ и генералния директор на компанията Лин Ичонг, предават от пресцентъра на ПП ГЕРБ. Срещата се състоя в рамките на работно посещение на българската делегация в Пекин, водена от народния представител и председател на парламентарната група за приятелство с Китай Димитър Бойчев. Част от делегацията са и кметовете на общините Аврен, Девня, Поморие, Созопол и Царево - Емануил Манолов, Свилен Шитов, Иван Алексиев, Панайот Рейзи и Георги Лапчев, зам.-кметът на община Аксаково Руска Илиева, зам.-областният управител на Добрич Красимир Николов и председателят на Общинския съвет в Бургас Константин Луков. Заедно с директора на китайската компания и с ръководителя на маркетинговия й отдел Уанг Юнжонг те обсъдиха перспективите за сътрудничество в областта на инфраструктурата. Димитър Бойчев изтъкна, че подобряването на инфраструктурата е сред приоритетите на българското правителство, тъй като тя е важна предпоставка за развитието на бизнеса и привличането на инвестиции, което пък от своя страна води до увеличаване на работните места и доходите на хората. Народният представител от ГЕРБ отбеляза ролята на европейските програми, чрез които у нас вече са успешно реализирани редица инфраструктурни проекти. „За черноморските общини е важно да се изгради магистрала, която да свързва Варна и Бургас. За развитието на икономиката е от значение да се увеличи и капацитетът на пристанищата в големите областни центрове”, допълни Димитър Бойчев. Уанг Юнжонг информира, че вече е имал възможност да посети Варна и да се запознае на място с перспективите за развитие и модернизация на пристанището. По думите му китайската компания се интересува от възможността за създаване на промишлена зона за износ на зърнени продукти. В момента СНЕС е на 103-то място в класацията на първите 500 компании в света и заема шесто място сред китайските компании, които се занимават с международна дейност. Строителният гигант е изградил много пристанища, сред които и най-голямото в свата – в Шанхай. Сред обектите на компанията са едни от най-дългите мостове, 4000 км високоскоростни жп линии, летища, както и високоетажни сгради. От компанията увериха, че при строителните работи приоритетно наемат местна работна ръка и влагат много усилия за внедряването на екологични технологии. От всички 8000 служители на компанията само 200 работят в централата в Пекин, уточни още Уанг Юнжонг. През 2016 г. СНЕС е сключила договори на стойност 11 млрд. долара.
Източник: 24 часа (29.09.2017)

Продължава развитието на Морска гара - Варна Над 9,9 млн. тона товари ще бъдат обработени в „Пристанище Варна“ ЕАД до края на 2017 година. Дружеството, опериращо най-големите пристанищни терминали в страната, за поредна година отчита увеличение на товарооборота. С над 350 хил. тона повече са обработените товари, спрямо миналата година. Основен ръст има при обработката на насипни нерудни товари, които са над 1,2 млн. тона, химическите наливни продукти, които са 825 000 тона и обработените контейнери, които през тази година са около 150 000 TEU. Поради състоянието на пазара на земеделската продукция, пристанището отчита минимален спад при зърнени товари, като през годината са обработени над 2,6 млн. тона. 12 млн. лева ще бъде печалбата на „Пристанище Варна“ ЕАД за годината, при достигнат размер на приходите от около 72 млн. лева. Дружеството запазва постигнатите високи финансови резултати от предходната година, следвайки стриктна финансова политика при постоянни инвестиции за техническо обновяване и подобряване на инфраструктурата на терминалите. През 2017 г. „Пристанище Варна“ ЕАД придоби нови колесни товарачи, вилкови повдигачи, терминални влекачи и специализирани терминални почистващи машини на стойност над 4 млн. лева. В пристанището вече функционира и единствената у нас по своя тип специализирана установка на наклоняване на контейнери, осигуряваща контейнеризиране на зърнени товари. Наред с инвестициите в нова техника, дружеството е инвестирало и над 1 млн. лева за преоборудване на налична техника. 4 млн. лева са инвестирани в поддръжка и обновяване на пристанищната инфраструктура. Продължава проекта за развитие на обществения район на Морска гара – Варна, осъществен изцяло по идея и със средства на държавното дружество. За 2017 г. Морска гара – Варна придоби статут на притегателен обществен център за събития от национален и международен характер, носещи директни приходи не само за дружеството, но и за местната икономика. Инвестициите на „Пристанище Варна“ ЕАД реализираха и изграждането на ветроходен музей на открито на яхта „Булкон Стар“, превърнала се в символ, подчертаващ съвременното европейско излъчване на пасажерския терминал. Развитието на района около Морска гара – Варна ще продължи с инвестиции и преди предстоящото поредно домакинство на етап от международните регати „Тол шипс“ през 2019 година.
Източник: Blitz (20.12.2017)

10 млн. лева печалба очаква пристанище Варна за 2018 г. Според предварителните прогнози „Пристанище Варна“ЕАД очаква рекордна печалба от 10 млн.лева, отчитайки увеличение на заложеното в бизнесплана на година, съобщиха от пресцентъра на най-големия държавен пристанищен оператор у нас. Поредните успешни финансови резултати са основание за увеличение с около 5 % на заплатите от 1 януари на работещите над 1500 души на порта. С 20% е увеличено основното им месечно възнаграждение само през последните 2 години, припомнят от предприятието. Средното основно месечно възнаграждение в „Пристанище Варна“ ЕАД възлиза на 1 288 лева, вариращо в двата терминала, оперирани от дружеството – 1 387 лева за пристанищен терминал Варна – Запад, и 1 159 лева за пристанищен терминал Варна – Изток. 1 680 лева е средното основно месечно заплащане на нормените работници в пристанищен терминал Варна – Запад, определящо се от изработеното – докери, кранисти, водачи на МПС и други, драстично надвишаващо средната работна заплата на наетите в икономическа дейност „Транспорт“ (1 062 лв.), Обществения сектор (1 147 лв.), град Варна (1 059 лв.) и Североизточния район на страната (992 лв.). Междувременно работници и служители от Варна-Запад обявиха, че в четвъртък ще правят протестен митинг в защита на трудовите си, социални и граждански права. Под рамките на средното ниво на възнагражденията в дружеството получават единствено заетите в административните му отдели. Към основната си заплата работещите в „Пристанище Варна“ ЕАД получават допълните възнаграждения по „Социален пакет“ – около 4 000 лева годишно, включващ – ваучери за храна, средства за закупуване на лекарства, допълнителни регулярни възнаграждения при добри експлоатационни резултати и други. По социалната програма всички служители и работници на държавния оператор ще получат и 1 300 лева за Коледно-новогодишните празници. Резултатите на най-голямото българско пристанище са пряко свързани с финансово-икономическото състояние на страната, което остава стабилно. Досега през годината в терминалите на пристанището са обработени близо 8 млн. тона товари. Отчетен е най-голям ръст при обработката на контейнери – около 7%. Преминалите зърнени товари са повече от 2,3 млн. тона.
Източник: Труд (22.11.2018)

Водеща китайска строителна компания подписа договор за разширяване на пристанище Варна Голямата китайската строителна и машиностроителна компания China Machinery Engineering Corporation (CMEC) е подписала договор за 120 млн. евро с акционерното дружество "Логистичен Център–Варна" ЕАД за съвместно разработване на нова инфраструктура в пристанище Варна, най-голямото в България. Това е първият пристанищен проект на китайската компания в България, съобщава сайтът www.portseurope.com. Компанията CMEC, която е собственост на държавно контролираната Китайска национална корпорация за машиностроене (Sinomach), ще отговаря като основен изпълнител за оптимизацията на проекта, доставката на материали, строителството и инсталацията. Очаква се общият срок за изграждане на проекта да бъде тригодишен. Това е първият проект за пристанищно строителство, инвестиран от китайска компания в България и представлява проект за инфраструктура и свързаност в Централна и Източна Европа по инициативата на властите в Пекин "Един пояс, един път".
Източник: БНР (24.04.2019)

За година инвестициите в пристанище "Варна" надхвърлят 20 милиона лева Над 20 милиона лева са реализираните инвестиции в "Пристанище Варна" ЕАД през последните 12 месеца, съобщиха днес от пресслужбата на дружеството, което на 18 май навършва 113 години. Вложенията в нова техника и обновяване на съществуващата са около 16 милиона лева. Останалите средства са похарчени за рехабилитация на инфраструктурата на порта. Сред новите придобивки на дружеството са два мобилни пристанищни крана, увеличаващи ефективността при обработка на всички видове товари. Обновени са редица пристанищни складови съоръжения в двата терминала на порта. Ремонтите позволяват да се увеличи количеството на съхраняваните товари, което повишава конкурентноспособността на компанията. Портът вече разполага с всички необходими разрешения по новото общностно митническо законодателство. Това ще позволи на ръководството да работи за развитие на функциониращия контейнерен терминал и за привличане на проектни товари. Дружеството е избрано и за черноморски партньор по проекти за реализация на нефтени и газови находища в Казахстан. В терминалите на пристанището се осъществява претоварване на свръхтежки и извънгабаритни секции на различни съоръжения от тежковози на по-малки кораби тип река-море. Очаква се товари по тази линия да се обработват поне през следващите три години.
Източник: 24 часа (20.05.2019)

Тихомир Тодоров е назначен за председател на борда на директорите на "Пристанище Варна" Тихомир Тодоров е определен за председател на съвета на директорите на "Пристанище Варна". Досегашният шеф на борда - Димитър Атанасов, е назначен за заместник-председател. Промяната вече е отразена в сайта на пристанището. Пристанище "Варна" е българско пристанище на Черно море. То е разположено както на черноморското крайбрежие при Варна (Терминал "Варна Изток"), така и във вътрешността на Белославското езеро при Девня (Терминал "Варна Запад"). Правата на държавата като едноличен собственик на капитала на дружеството се упражняват от Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. То е с предмет на дейност: пристанищна дейност и свързаните с нея търговско и техническо обслужване; спедиция, инвестиционна и инженерингова дейност; научно-изследователска и развойна дейност; подготовка и квалификация на кадри; вътрешна и външна търговия. "Пристанище Варна" ЕАД е оператор на пристанища за обществен транспорт с национално значение Варна: Пристанищен терминал Варна - изток, включително Пасажерски терминал и Пристанищен терминал Варна - запад. "Пристанище Варна" ЕАД обработва всички типове товари, в т. ч. контейнери, насипни, генерални и наливни. Обслужва търговски, пътнически, круизни, научно-изследователски кораби и яхти. Над 50% от всички водни товари (речни и морски) минават през Пристанище "Варна", което се утвърждава като най-голямото българско пристанище и контейнерната врата на България. Пристанището има много благоприятно местоположение. То е част от Паневропейски транспортни коридори: № 8, опция № 7 (Рейн, Майн, Дунав) и международен транспортен коридор: Трасека (Европа - Кавказ - Азия).
Източник: Банкеръ (07.06.2019)

Кораби товарят жито за Западна Европа Българските фермери вече са напълнили магазиите на най-голямото у нас морско пристанище Варна с тазгодишната реколта, основно пшеница, както с товари от царевица и слънчоглед, стара реколта. От началото на годината до сега през терминалите на „Пристанище Варна „ЕАД са изнесени над 655 хиляди тона зърнени товари, съобщиха от пресцентъра на порта за „Труд”. Традиционно повечето от тях-близо 450 хиляди тона са обработени на пристанище Варна –Изток. В момента се товарят два кораба, които ще изнесат над 60 хиляди т пшеница предимно за страни от Западна Европа. На рейда пред морския град изчаква друг кораб, който ще натовари други 25 хил. тона. От пристанището отчитат минимален спад на износа, който се обяснява със състоянието на международните борси и с изчакване на по-добри цени. Държавното пристанище е внедрило нова технология за обработка на зърнени товари. На терминал Варна – Запад вече функционира специална машина, която осигурява пълнене на контейнери с насипни товари. За клиенти от Далечния Изток вече са изпратени над 250 тона нахут в контейнери. С новата автоматизирана машина през следващите седмици ще бъдат контейнеризирани още над 500 тона от този товар, а клиентите на порта вече проявяват сериозен интерес към машината. Изграденото съоръжение няма еквивалент в друго българско пристанище. Инвестицията възлиза на 220 хил. лева. С придобиването на съоръжението, пристанището предоставя изцяло нов вид услуга за контейнеризация на насипни товари. Системата позволява разтоварване на насипни товари от тежкотоварни автомобили и от тях в 20-футови контейнери.
Източник: Труд (08.07.2019)

Евростат: През последните 5 години у нас не е реализиран нито един морски круиз През последните 5 години у нас не е реализиран нито един морски круиз от двете ни пристанища Варна и Бургас, показват данни на Евростат за тенденциите при развитието на този вид морски туризъм в страните на ЕС през миналата година. Единственият морски круиз, тръгнал от пристанище Варна е бил през далечната 2013 г., сочи европейската статистика. Въпреки това много наши туристически компании предлагат круизи с организиран транспорт с най-известните лайнери на известни круизни компании като Celestyal Cruises /тръгване от Лимасол/, Costa Cruises или Costa Crociere - круизна компания, базирана в Генуа, Италия, собственост на най-големия круизен оператор - американско-британската корпорация Carnival Corporation and plc, конгломерата Royal Caribbean Cruises LTD и др., предаде БТА. Родните компании предлагат круизи с организиран транспорт до начално и крайно пристанище, което отменя ангажиментите на туристите за организация на самолетни билети. За онези, които искат да отплават от начално пристанище, родните туроператори съдействат за евтини самолетни билети по специални тарифи на авиокомпаниите, хотелско настаняване и визи, където е необходимо. Така например круизът "Венецианско колело" с полет от София до Венеция и оттам с круизен кораб струва около 2000 лева, круизът "Американска мечта" с полет от Истанбул до Маями, САЩ, включва 10-дневен круиз до Ямайка, Кайманови острови, Маями на цена от 3 570 лева и др. Някои от най-евтините круизи, предлагани от наши компании, включват много изгодни отстъпки до 50 на сто за втори човек при пътуването, като например петдневна екскурзия с кораб около Италия за 500 лева на човек, а три дни с кораб по Средиземноморието на южната ни съседка Гърция се оферират за около 600 лева на човек. Предлагат се и луксозни оферти по 1 600 лева на човек за 7 дни круиз по най-екзотичните кътчета на Средиземно море, както и оферта от 1 700 лева за 7 дни по крайбрежието на Адриатика. БЛИЗО 7 МЛН. ЕВРОПЕЙЦИ СА ПЪТУВАЛИ С КРУИЗИ През миналата година броят на пътниците, които са пътували с морски круиз от страна на ЕС до различни дестинации достига 7 милиона души, като надминава рекорд от 6,9 млн. през 2012 г., сочат данните на Евростат. Най-много пътници /около 85 на сто от всички пътували/ са започнали своя круиз в една от петте страни на ЕС, като лидерството за най-много туристи на круизни кораби се държи от Италия - близо 2 млн. души са тръгнали на път от пристанища в Италия. Следват: Испания - 1,5 млн. пътници, Германия - 1,1 млн. пътници, Великобритания - 1 млн. пътници и Белгия - 500 хиляди пътници. Най-много пътници са потеглили на круизни пътешествия от две европейски пристанища, които държат лидерството при този вид туризъм: Саутхямтън, Великобритания - над 830 хиляди пътници и Барселона, Испания - 720 хиляди пътници. При съседите ни безспорен лидер в круизните пътувания е Гърция с над 220 хиляди пътници от пристанища на южната ни съседка. Броят на круизните пътувания от Турция бележи спад: от 250 000 пътници през 2013 г. - до около 60 000 през м.г. и то предимно с дестинации в Средиземно море. Северната ни съседка Румъния също няма реализиран нито един круиз от свое пристанище през миналата година. Морските круизни пътувания, обхванати от тази статистика, са тези, при които пътниците са снабдени със собствени каюти и развлечения на борда. Пътниците на фериботи или на еднодневни екскурзии с кораб не са включени в изследването, уточнява Евростат.
Източник: 24 часа (26.08.2019)

Желязков: Подобряваме пристанище Варна за големи кораби, не заради теца на Доган Проектът за удълбочаване на пристанище Варна от сегашните 11,5 на 13,5 м не се прави в частен интерес на ТЕЦ “Варна” (собственост на почетния лидер на ДПС Ахмед Доган - бел.ред.)”, заяви по Би Ти Ви в понеделник транспортният министър Росен Желязков. “Това е вратата на България и ние я отваряме, за да не отиват товарите в Констанца”, каза министърът. Той попита риторично “защо някой не каже, че го правим заради пристанището на Батков”, което също се намира на територията на Варненския залив.Проектът за удълбочаване на цялата територия, която обхващат двата залива - Варненският и Белославският, заедно с канала, над който е Аспаруховият мост, ще струва към 350 млн. лв., като парите се отпускат от бюджета. За изпълнението Желязков съобщи още през май т.г. Тази година са предвидени 200 млн. лв., а догодина - още 150 млн. лв. След завървшането на проекта ще могат да влизат кораби с тонаж до 60-70 хиляди тона, докато сегашните условия позволяват съдове до 30-35 хиляди тона. В района има около 17 корабни места въпреки че мястото позволява до 100, като в края на Белославското езеро се намират терминалите на “Девня цимент”, “Солвей Соди” и “Агрополихим”, чийто товарооборот е основният. Проектът за удълбочаването се обсъжда от години и по думите на Росен Желязков, докато във Варна са се търсели пари, в бургаското пристанище това отдавна е направено и част от товарите вече преминават оттам.
Източник: 24 часа (12.11.2019)

Концесионерът увеличава инвестициите и товарооборота на "Пристанищен терминал Леспорт" Изменен е Договора за предоставяне на концесия върху "Пристанищен терминал Леспорт", който е част от пристанището за обществен транспорт с национално значение Варна, сключен на 8 юни 2005 година. Решението е гласувано от правителството. С промените се удължава срокът на договора до законово допустимия, определен в чл. 34, ал. 1 от Закона за концесиите. Също така се променя задължението за инвестиции и базисен годишен товарооборот за срока на концесията. "Пристанище Леспорт" АД е основано на 15 март 2005 г. с решение на Варненски окръжен съд. Основен акционер в дружеството, притежаващ 99% от капитала, е "Химимпорт" АД. През май 2005 година е проведен едностепенен неприсъствен конкурс за избор на концесионер на Пристанищен терминал Леспорт, част от пристанище за обществен транспорт с национално значение - Варна. С решение №448 на Министерски съвет, "Пристанище Леспорт" АД е избрано за концесионер на пристанищен терминал "Леспорт", част от пристанище за обществен транспорт с национално значение - Варна. На 8 юни 2005 година е подписан Договор за концесия на пристанището за период от 30 години. Договорът за концесия влезе в сила на 30 май 2006 година. Пристанищен терминал "Леспорт" е открит за посещения на кораби 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата, 365 дни в годината. Като компания, управляваща мултифункционални пристанищни съоръжения, "Пристанище Леспорт" АД осъществява целия спектър от пристанищни услуги: приемане, съхранение и експедиция на товари; претоварване на товари от кораби, вагони и камиони; укрепване, разкрепване и претегляне на товари; допълнителни услуги - сортиране на товари, опушване на вагони, контейнеризация и деконтейнеризация и други. Пристанищният терминал разполага с три кейови места с обща дължина 450 м. и с възможности да обработва до четири кораба едновремено. Пристанищен терминал "Леспорт" е разположен на северния бряг на Варненското езеро, на 10 км. западно от входния фар на Свети Николай Чудотворец и в непосредствена близост до град Варна. Като част от Пристанище "Варна", този терминал има стратегическо значение, свързвайки останалите черноморски държави с България и Европейския съюз. Морският достъп на корабите се осъществява през Канал No 1 до Варненското езеро. Корабите обичайно се нуждаят от един влекач за преминаването през канала. Пристанищен терминал "Леспорт" има лесни и удобни пътни връзки с националната пътна мрежа. Връзката с магистрала "Хемус" Варна - София (А2) се осъществява чрез двупосочно шосе. На по-малко от 10 км е международният път Е 87, свързващ град Варна с Констанца на север и Бургас и Турция на юг. Железопътният достъп до Пристанищен терминал "Леспорт" се осъществява чрез гара Езерово, Варна. Собствен индустриален ж.п. клон свързва всички кейове с гарата, а от там и с националната ж.п. мрежа. Движението на вагони на територията на терминала се извършва по 6 коловоза, разположени съобразно обособените зони за складиране и експедиция на товарите. История на пристанищен терминал "Леспорт" Пристанищен терминал "Леспорт" е построен през 1973 г. като специализиран терминал за претоварване на дървен материал от бившата съветска република Коми. В последствие терминала се специализира като мултифункционален за генерални и сухи насипни товари. Терминалът функционира под държавното ръководство на Министерство на транспорта до 2006 година.
Източник: Банкеръ (13.01.2020)

Д банк е готова да кредитира "ТЕЦ Варна" на Ахмед Доган с 22 млн. лв. Обновяването на контролираната от Ахмед Доган и Данаил Папазов "ТЕЦ Варна" е подсигурено с нови 22 млн. лв. заемен ресурс от Д банк. Договорът за кредит е от 26 февруари, но става видим чак сега от вписан в Търговския регистър залог върху централата и нейни активи в полза на банката, която е собственост на Фуат Гювен. Сумата вероятно е за течащата реновация на блоковете на ТЕЦ-а, който, след като беше придобит от политиците от ДПС, печели, без да работи, от договори за студен резерв с държавната "Електроенергиен системен оператор". Няма обаче официална информация дали заемът е усвоен. Самата "ТЕЦ Варна" беше продадена в края на 2017 г. от CEZ на "Сигда" - фирма на семейството на бившия транспортен министър от кабинета "Орешарски" Данаил Папазов. Тогава сделката беше финансирана с 24.225 млн. евро заем от Първа инвестиционна банка. Месеци по-късно през 2018 г. почетният председател на ДПС Ахмед Доган купи 70% дял в "Сигда" за около 1.5 млн. лв. по думите на Папазов. Впоследствие централата стана двигател за изсветляване на имуществото на Доган, като официално придоби боянските му сараи. Сега, изглежда, "ТЕЦ Варна" диверсифицира финансирането си с втора банка. Според представените документи заемът от Д банк е за 22 млн. лв., което за нейния размер е голяма експозиция. Лихвата е тримесечен Euribor плюс 3.75%, което към момента е 3.75%. Заемът е едногодишен, но с опция за автоматично удължаване до максимум пет години. Освен "ТЕЦ Варна" като съдлъжници в полза на банката са вписани още две дружества - това са "Сигда" и "Пристанище ТЕЦ Езерово". Последното е дъщерно дружество на "ТЕЦ Варна", в което миналата година бяха обособени активите на порта към топлоцентралата, за който бяха обявени мащабни планове за инвестиции, които да го направят конкурент на "Пристанище Варна". Част от залога е и оборудване на "ТЕЦ Варна" на стойност близо 125 млн. лв. В края на миналата година "ТЕЦ Варна" вече влезе във взаимоотношения с Фуат Гювен. Тогава централата на Доган чрез дъщерното си "Отманли вилидж" купи от компании на банкера дружеството "Варна мода". В него бяха апортирани имоти в близост до боянските сараи и до морските сараи на Доган в областта Росенец край Бургас. А също така и три яхти. Цената на сделката не беше оповестена, но оценката на активите, влезли във "Варна мода", беше над 5 млн. лв. Гювен, който има турско и българско гражданство, отдавна е считан за един от най-близките и доверени бизнесмени на Доган и за част от обръчите от фирми на ДПС. През годините неговата Д банк е финансирала и други фирми, свързани с партията, включително и такива на депутата Делян Пеевски. Друга обща черта между Доган и Гювен са интересите в областта около Росенец. През 2009 г. чрез една от последните заменки "Елкабел" придобива 83 дка до съседния до парка квартал на Бургас "Крайморие". Морските сараи на Доган в Росенец формално са собственост на "Хермес солар", която не е пряко собственост на Доган или "ТЕЦ Варна". Те са част от по-голям имот от над 180 дка, който през 2007 г. е продаден от тогавашните пенсионни фондове на "Лукойл" на фирма "Стрейтлайн", която е собственост на кипърската офшорка Troxi Trading Limited. През миналата година за действителен собственик на "Стрейтлайн" бе посочен арх. Калин Тихолов. Той е проектант на морските сараи и управител на споменатата "Отманли вилидж", която е част от "ТЕЦ Варна". Тихолов трябваше да е колега на Папазов в кабинета "Орешарски", тъй като беше предложен да застане начело на специално създаденото министерство на инвестиционното проектиране, но след остра обществена реакция на поста бе сложен колегата му от УАСГ Иван Данов.
Източник: Капитал (27.05.2020)

Covid-19 сви приходите на „Пристанище Варна“ с 13% Пандемията от Covid-19 сви приходите на „Пристанище Варна" ЕАД през първото полугодие с 13%. Това съобщи за Economic.bg изпълнителният директор на дружеството инж. Петър Сеферов. По неговите думи портът, както всички стопански субекти у нас и по света, е засегнат от кризата. От началото на годината до 30 юни 2020 г. в пристанището са обработени 3.38 млн. тона товари, като 50.3% от тях са насипни, 12.19% - генерални, 10.62% - наливни и 26.89% - товари в контейнери. В сравнение с първото полугодие на 2019 г. в „Пристанище Варна“ са обработени с 388 хил. тона по-малко товари, което е намаление с 10.3%. Съществен спад бележат обработените насипни товари (-17.8%), контейнери (-14%) и генерални товари (-5.5%). „Причината за всичко това е кризата, предизвикана от разпространението на Covid-19, в следствие на която основни наши клиенти, като заводите в Девненския регион, работеха с намален капацитет. Спадът в контейнерооборота е световна тенденция по време на сегашната криза“, обобщи инж. Сеферов. Намалените обеми на обработените товари са основна причина за свиването на приходите на пристанището от дейността с 13% в сравнение с първото полугодие 2019 г.
Източник: economic.bg (28.07.2020)

Правителството разреши извършването на хидротехнически работи за удълбочаване на Канал 1 и Канал 2 в пристанище Варна Министерският съвет разреши изпълнението на хидротехнически работи във връзка с удълбочаване на Канал 1 и Канал 2 в пристанище Варна. Дейностите ще се извършват от „Транспортно строителство и възстановяване” ЕАД в изпълнение на сключено споразумение през 2019 г. с Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура”. Разрешението е за срок от 630 дни от датата на постановяване на решението. За да бъде подобрена транспортната достъпност една от мерките, заложени в интегрираната транспортна стратегия е удълбочаването на Канал 1 и Канал 2 в пристанище Варна. Целта е цялостно и дългосрочно решение на настоящите проблеми за подход и маневриране на корабите и бъдещите потребности от нови маневрени зони, съобразно инвестиционните проекти на пристанищните оператори на терминалите и пристанищата, разположени в района на пристанище Варна. С изпълнение на обекта ще се постигне съответствие между съществуващите възможности на корабните места в отделните пристанища и ще бъдат осигурени нужните условия за развитие на всички пристанища, в съответствие с добрата морска практика за подобряване на условията за безопасно корабоплаване.(Министерски съвет)
Източник: Други (06.08.2020)

За първи път са обявени конкурси за шефове на държавни фирми Със заповеди на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Росен Желязков, са обявени 21 конкурса за началници на 21 държавни компании в транспорта. Ведомството на Желязков е първото, което започва да изпълнява приетия миналата година Закон за публичните предприятия, според който управителните тела на държавните компании трябва да се назначават след конкурси. Обявите за тях са публикувани на 12 октомври на сайта на министерството. Срокът за подаване на документи е 10 дни след оповестяването на конкурсите, т.е. 22 октомври, съобщава dir.bg. Сред обявените позиции са такива за членове на съвета на директорите летищата в София и Пловдив, както и за управител на летището в Горна Оряховица. В авиацията са обявени още конкурси за генерален директор на предприятието "Ръководство въздушно движение" (РВД) и за член на УС на РВД. В железопътния транспорт конкурсите са за членове на борда на директорите на "Холдинг БДЖ" и за член на УС на Национална компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ). Същата процедура е обявена и за членове на Съвета на директорите на "Български пощи" и на "Информационно обслужване". Конкурси има и за избор на управници на пристанищата в Бургас, Варна, Русе, Видин, плюс предприятие "Пристанищна инфраструктура" и "Български морски квалификационен център" - Варна. Ще се избират и началници на жп болниците в София и Варна, на "Транспортен диагностично-консултативен център" в Бургас, както и на строителните фирми "Съобщително строителство и възстановяване" и "Транспортно строителство и възстановяване". В обявленията, публикувани на сайта на министерството, са записани изискванията към кандидатите, включително образование, квалификация и опит. Изброени са документите, които трябва да представят. Процедурата предвижда конкурсите да са в две части - писмена и устна. В писмената се изисква представяне на концепция за развитието на съответната фирма с нейните специфики.
Източник: Сега (19.10.2020)

Летище София и пристанище Варна с най-много кандидати за директори Огромен интерес към летище София и пристанище Варна, както и към разпределителите на големи средства по поръчки - Национална компания "Железопътна инфраструктура" и Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура". Това показват списъците с допуснатите кандидати до конкурсите за членове на управителните съвети на дружествата в системата на транспорта. Конкурсите са в ход, като на сайта на министерство на транспорта са достъпни списъците на допуснатите в масовия кастинг. Той беше обявен на 12 октомври. Не закъсняха и подозренията, че нещата се правят проформа. Обяснението на министерството защо сега се прави конкурсът е Законът за публичните предприятия. Той беше приет в края на 2019 г., като според него всички членове на органите за управление и контрол в публичните предприятия се избират и назначават след конкурс, а условията и редът за провеждане на конкурса се уреждат в правилника за прилагане на закона. Дружествата в системата на транспорта са интересни, защото управляват значителен ресурс национални и европейски средства - например Национална компания "Железопътна инфраструктура", която движи проекти по оперативните програми в транспорта, като повечето й търгове класически се печелят от едни и същи компании. Или са огромни генератори на обществени поръчки, както и в групата на най-голeмите работодатели. Най-много кандидати са привлекли конкурсите за летище София, където кандидатите за членове на директорите са 12, въпреки че от догодина летището би трябвало да започне да се оперира от концесионера. Сред тях има няколко бивши и настоящи изпълнителни директори, като ръководителят към момента Владимир Рапонджиев, който подписа драстичното вдигане на таксите за следващата година, и бившите изпълнителни директори Христо Щерионов, който наскоро стана главен директор на ГД "Гражданска въздухоплавателна администрация", и Веселин Пейков. Кандидати са и сегашните представители на съвета на директорите Ася Иванова и Мая Андреева. В списъка за независими членове, където допуснатите кандидати са седем на брой, пък фигурира Владимир Каролев. Другото дружество в системата на транспорта, което предизвиква силен интерес, е "Пристанище Варна". Кандидатите за членове на управителния съвет са десет. Участват тримата настоящи - Димитър Атанасов, Тихомир Тодоров и Петър Сеферов.
Източник: Капитал (14.12.2020)

Държавната грижа за "Порт Доган" не секва Отминаващата година ще се запомни с несекващите грижи на държавата по изграждане на атрактивна пристанищна инфраструктура във Варненско-Белославското езеро, в средата на което е портът на Ахмед Доган. В сряда, 22 декември, правителството разреши изпълнението на хидротехнически дейности по удълбочаване на двете трасета (каналите 1 и 2), по които се движат плавателни съдове. Дейностите ще се извършват от държавното дружество "Транспортно строителство и възстановяване" ЕАД, а периодът за работа е 510 дни. Това е поредното решение на кабинета за модернизиране на водния коридор. По-рано през годината три пъти бяха разрешавани дейности около прокопаването с различен срок, а имаше и още едно разрешение - за работа по подобряване на едно от кейовите места на "Варна-запад" и възстановяване на проектните параметри пред стените на терминала "Леспорт". Най-вероятно за различните типове дейности се изискват отделни правителствени актове, затова и министрите се занимаваха няколко пъти с казуса. Проектът за водния коридор през езерото е на обща стойност 350 млн. лв. Той ще бъде от полза на всички околни пристанища, включително на държавното варненско. Идеята за удълбочаването е много стара, но пари се намериха едва след като Доган се появи като собственик в района в края на 2018 г. Досега е известно, че три плавателни съда са ангажирани в дейностите - дълбачката Glanford, както и корабите Milford и Seaford. Справка в специализираните портали, проследяващи морското движение в реално време, сочи, че и трите сега са край Варна. Преди време специализираният морски сайт maritime.bg публикува информация, че съдовете са управлявани от офшорни компании с адреси за кореспонденция в Калининград. На същия адрес е регистрирана и фирмата "Гидрострой", собственик на два от тях. Повечето от дейностите по проекта бяха възлагани директно на "Транспортно строителство и възстановяване", както сега. Дружеството има договор от 2019 г. с държавното предприятие "Пристанищна инфраструктура". Най-вероятно "Транспортно строителство и възстановяване" наема дълбачките, но не се е чуло за търг и при избора им.
Източник: Сега (23.12.2020)

Пристанища, стадион “Герена” и минерални извори - на концесия Пристанища във Варна и Бургас и по Дунав още тази година отиват на концесия. Това става ясно от Плана за държавните концесии за 2021-2027 г., който правителството прие в сряда. Пак през 2021-а ще се концесионира и спортен комплекс “Георги Аспарухов”. Всички те се дават на концесия за 35 г. с опция за удължаване, но не повече с 1/3 от срока на концесията по договор. Двата пристанищни терминала във Варна - “Варна-изток” и “Варна-запад”, ще се отдават с очаквано концесионно възнаграждение от 20 млн. лв. На концесия отива и фериботният комплекс, като приходът за държавата е 8,3 млн. лв. за 35 г. Такава процедура очаква и товарният пристанищен терминал “Бургас-изток 1”. По Дунав процедурата за концесия, които ще бъдат обявени тази година, са за “Русе-запад”, “Русе-изток 1” , “Русе-изток 2”, “Зимовник-Русе”, както и за пристанищния терминал “Видин-център”. Спортният комплекс “Георги Аспарухов”, или “Герена”, ще се дава на концесия с условия за строителство. Не по-късно от 5 г. от договора за концесия трябва да бъде довършена трибуната на сектор “А”, както и да се разшири и ремонтира съществуващият паркинг. Концесионерът ще трябва да построи нови 3 трибуни с козирка, както и нов паркинг. Срокът е до 10 г. след датата на концесията. През 2021 г. процедура за концесиониране ще има и за находищата на минерална вода “Катунци” в община Сандански и “Брацигово” в община Брацигово. 36 плажа ще бъдат обявени за концесиониране тази година, два през следващата, още два през 2023 г. и по един-два до 2027 г. Срокът на концесиите е 20 г. През 2022 г. ще се обяви процедура за интермодалния терминал в Драгоман. Пътища, обекти на ВиК и в сферата на управление на отпадъците няма да се дават на концесия.
Източник: 24 часа (19.02.2021)

Съдът нареди държавата да каже кой удълбава канала към ТЕЦ-а на Доган Съдът нареди на директора на държавното предприятие "Пристанищна инфраструктура" да даде отговор на обществото кой удълбава канала към пристанището до ТЕЦ "Варна", собственост на почетния лидер на ДПС Ахмед Доган. Това става ясно от решението на Административния съд във Варна, което не подлежи на обжалване. Решението на съда по повод заявление за достъп до обществена информация на гражданина С.Ц.С. В началото на ноември 2020 г. той е поискал копие от сключено споразумение между ДП "Пристанищна инфраструктура" и държавното предприятие "Транспортно строителство и възстановяване (ТСВ)" ЕАД за удълбочаване на Канал 1 и Канал 2 на пристанище "Варна", както и копие от инвестиционния проект. Гражданинът не получава отговор от държавното предприятие на искането си и завежда дело срещу "Пристанищна инфраструктура", което печели. Административният съд във Варна отменя мълчаливият отказ на генералния директор на държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" Ангел Забуртов. Съдебният състав връща делото като преписка на генералния директор за произнасяне по заявлението, подадено от С.Ц.С. В мотивите си съдът посочва, че двете дружества са държавни организации на бюджетна издръжка и изразходват публични средства. И двете са под шапката на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Съдът прави заключение, че сключеното между тях споразумение за удълбочаването на двата канала е от обществен интерес, тъй като обектът е от национално значение. В решението си съдът приема, че без значение какъв ще е отговорът, държавното предприятие дължи изрично произнасяне по искането, с което се търси достъп до обществена информация. Съдебният състав акцентира на това, че исканата информация за извършения ремонт на Канал 1 и Канал 2 на пристанище "Варна", дава възможност да се повиши прозрачността и отчетността на ответника по отношение на дейността му, свързана с взетите от него мерки. Съдът намира, че обжалваният в настоящото производство мълчалив отказ по подаденото заявление, следва да бъде отменен, а преписката - върната на задължения субект за произнасяне с надлежен акт.
Източник: Медия Пул (15.07.2021)

Конкурентният на Доган държавен порт припечелва от кръчми Нетипична за пристанищата дейност - отдаване под наем на площи за заведения и атракциони - все повече се превръща в приоритет за държавния варненски порт. Това сочат годишните отчети на дружеството, а тенденцията е потвърдена от кореспонденция между депутата от "Демократична България" Стела Николова с изпълнителния му директор Петър Сеферов и служебния министър на транспорта Георги Тодоров. Процесът е твърде любопитен, тъй като занемаряването на обработката на товари е от полза за намиращото се в съседство конкурентно пристанище на Ахмед Доган. Отчетите на "Пристанище Варна" ЕАД сочат, че приходите от наеми за 2020 г. са 1.004 млн. лв., през 2019 г. - 864 000 лв., година по-рано - 704 000 лв., през 2017 г. - 646 000. През 2006 г. са били едва 88 000 лв. От данните е видимо, че на дейността се набляга. В писмо до Николова Сеферов обяснява, че площите са отдадени за 10 години, а половината от постъпленията отиват в държавния бюджет. Отдаваните терени се намират на терминал Варна - изток, разположен в централната част на града. Там от години никнат ресторанти, дискотеки, виенски колела и т.н., за сметка на пристанищните съоръжения. Всичко това се случва официално с благороден мотив - да се обособи зоната като рекреационна, в синхрон "с модерното градоустройство". И, наистина, заведенията там са доста посещавани. "Спонтанно" през 2018 г., купувайки ТЕЦ "Варна" и прилежащото му пристанище в село Езерово, насред този процес се настани Ахмед Доган. Директор на частния порт стана Данаил Папазов, бивш шеф на "Пристанище Варна" ЕАД и транспортен министър в кабинета на Пламен Орешарски. Успоредно с всичко това намаляват обработените товари на държавното пристанище. В рамките на парламентарния контрол Георги Тодоров отговаря на Николова, че за 2020 г. обработените обеми са с 15% по-малко спрямо 2019 г., съответно загубата се увеличава (малко над 5 млн. лв. по последни данни). Като причини Тодоров сочи пандемията, слаба зърнена реколта (житото е основна транспортна стока) и.... "силният конкурентен натиск от частните пристанища в региона и нереализиран товарооборот от страна на традиционни клиенти". За по-предните години (2014 - 2019 г.) министърът вижда обяснението за загубите в спирането на проекта "Южен поток", който бе съпроводен с активна пристанищна дейност. Тодоров съобщава още, че на Варна - изток, тоест зоната с атракции, за първото полугодие на 2021 г. са обработени едва 21 кораба. На Варна - запад са 425.
Източник: Сега (17.08.2021)

Конкурентният на Доган държавен порт припечелва от кръчми Нетипична за пристанищата дейност - отдаване под наем на площи за заведения и атракциони - все повече се превръща в приоритет за държавния варненски порт. Това сочат годишните отчети на дружеството, а тенденцията е потвърдена от кореспонденция между депутата от "Демократична България" Стела Николова с изпълнителния му директор Петър Сеферов и служебния министър на транспорта Георги Тодоров. Процесът е твърде любопитен, тъй като занемаряването на обработката на товари е от полза за намиращото се в съседство конкурентно пристанище на Ахмед Доган. Отчетите на "Пристанище Варна" ЕАД сочат, че приходите от наеми за 2020 г. са 1.004 млн. лв., през 2019 г. - 864 000 лв., година по-рано - 704 000 лв., през 2017 г. - 646 000. През 2006 г. са били едва 88 000 лв. От данните е видимо, че на дейността се набляга. В писмо до Николова Сеферов обяснява, че площите са отдадени за 10 години, а половината от постъпленията отиват в държавния бюджет. Отдаваните терени се намират на терминал Варна - изток, разположен в централната част на града. Там от години никнат ресторанти, дискотеки, виенски колела и т.н., за сметка на пристанищните съоръжения. Всичко това се случва официално с благороден мотив - да се обособи зоната като рекреационна, в синхрон "с модерното градоустройство". И, наистина, заведенията там са доста посещавани. "Спонтанно" през 2018 г., купувайки ТЕЦ "Варна" и прилежащото му пристанище в село Езерово, насред този процес се настани Ахмед Доган. Директор на частния порт стана Данаил Папазов, бивш шеф на "Пристанище Варна" ЕАД и транспортен министър в кабинета на Пламен Орешарски. Успоредно с всичко това намаляват обработените товари на държавното пристанище. В рамките на парламентарния контрол Георги Тодоров отговаря на Николова, че за 2020 г. обработените обеми са с 15% по-малко спрямо 2019 г., съответно загубата се увеличава (малко над 5 млн. лв. по последни данни). Като причини Тодоров сочи пандемията, слаба зърнена реколта (житото е основна транспортна стока) и.... "силният конкурентен натиск от частните пристанища в региона и нереализиран товарооборот от страна на традиционни клиенти". За по-предните години (2014 - 2019 г.) министърът вижда обяснението за загубите в спирането на проекта "Южен поток", който бе съпроводен с активна пристанищна дейност. Тодоров съобщава още, че на Варна - изток, тоест зоната с атракции, за първото полугодие на 2021 г. са обработени едва 21 кораба. На Варна - запад са 425.
Източник: Сега (17.08.2021)

Министър не знае защо руска фирма разширява каналите към пристанището на Доган Нямам информация как се е стигнало до сключване на договор с „Гидрострой“, която е ангажирана с разширяването и удълбаването на каналите към пристанището на почетния председател на ДПС Ахмед Доган. Каналите осигуряват достъп на корабите от Черно море до почти всички терминали на пристанище Варна, като най-големият терминал е във "Варна-запад". Поддържането на каналите било задължение на държавното предприятие “Пристанищна инфраструктура”. То е изготвило документацията за обществена поръчка и я възложило по процедурата ин хаус на “Транспортно строителство и възстановяване” на 9 август 2019 година. Общата цена на сторазумението между дружествата е 417,8 млн. лв. За изпълнител се избира "Есбилд". Съдружници там са "Семремонт" ЕООД и "ЕИС строителна компания" ЕООД.
Източник: 24 часа (26.08.2021)

Приходите на държавните пристанища са с лек спад за първото полугодие Приходите на държавното пристанище Варна се свиват със 7.3% за първото полугодие на 2021 г. спрямо същия период година по-рано. Това показват междинният доклад за дейността на дружеството. Загубата на компанията се увеличава значително - с 54.5%, като от отрицателните 2.6 млн. лв. става 4.1 млн. лв. Спад на приходите има и при пристанищен комплекс Русе - с 4.7%. Влошаване има и при финансовия резултат, въпреки че на компанията през април са изплатени 83 хил. лв. от приетите вземания към КТБ. При товарите по реката и държавния порт обаче има абсолютен ръст на количествата - 24%. Лек спад с 1.2% има и при държавното дружество "Пристанище Бургас", което има много ограничени функции след концесионирането на основните му терминали от "БМФ Порт Бургас". То е с приходи за полугодието 2.4 млн. лв. Дружеството обаче успява да намали загубата си от 447 на 363 хил. лв.
Източник: Капитал (14.09.2021)

Войната в Украйна няма да засегне драстично товарооборота на пристанище Варна Повишените цени на основните суровини, като петрол и поскъпването на различни стоки, ще се отразят на потреблението и оттам на количеството на товарите, които се превозват по море. Няма как товаропотокът към българските пристанищата в България да не бъде засегнат от войната в Украйна, но няма да има чувствителна разлика в обемите на пристанище Варна. Делът на обработените товари там представлява 1/4 от всички товари. Такава прогноза направи зам.-министърът на транспорта Владимир Върбанов. По думите му 90% от общото количество от вноса на въглища, който преминават през пристанище Варна за 2021 година, е от Русия, но общият процент на всички внесени товари съставлява едва 8-9%. Товарите, обработени от и за Украйна представляват незначителна част - 5-6% от общия товарообмен, но в момента не се осъществява никакъв внос и износ, посочи Върбанов. Някои застрахователни компании увеличават размера на застрахователната премия към товародателите и корабопритежателите, които оперират в Черноморския регион и ако тази ситуация се влоши, те биха отказвали да носят отговорност поради факта, че Черноморският басейн ще представлява театър на военните действия, каза още зам.-министърът на транспорта.
Източник: БНР (24.03.2022)

Промени в ръководствата на пристанище "Варна" и на летищата в София и Пловдив Министърът на транспорта Николай Събев освободи изпълнителния директор на „Транспортно строителство и възстановяване“ Божидар Джелебов заради договора по удълбочаването на пристанище "Варна", който се проверява от МВР и прокуратурата. С друга заповед на министъра Пламен Станчев поема управлението на летище "София“. Рокади има и в ръководството на летище "Пловдив", където проверка е установила загуби от 3 милиона лева за последните три години, съобиха от транспортното министерство.
Източник: БНР (13.04.2022)

Изплатените дивиденти от "Солвей Соди" ще достигнат 1,5 млрд. лв. Девненският индустриален конгломерат „Солвей Соди“ АД планира да изплати 111 млн. лв. дивидент на насроченото за 22 юни 2022 г. общо събрание на акционерите, показва поканата, подадена за вписване в Търговския регистър. Брутният дивидент на акция е по 17,49 лв. Данък дивиденти е 5%. Така дивидентът за последните 19 години ще достигне общо 1,45 млрд. лв., или по 229 лв. на акция. „Солвей Соди“ е най-големият содов завод в България и Европа за синтетично производство на калцинирана сода и най-големият европейски завод на Solvay с номинален капацитет от почти 1,6 милиона тона годишно. Компанията от гр. Девня има собствен ТЕЦ, фотоволтаична електроцентрала, кариера за добив на варовик, кариера за добив на каменна сол и други. 85% от продукцията на „Солвей Соди“ е за износ. Голям вътрешен клиент са заводите за стъкло в Търговище. Дружеството е свързано директно с държавното пристанище Варна-Запад чрез транспортни ленти за насипно товарене, а също притежава и съоръжения за товарене. През април 1997 г. държавата продаде 60% от тогавашното "Соди Девня" за 160 млн. долара на регистрирания във Виена Solvay. Основни акционери са белгийската Solvay и турската "Шишеджам". В миналото "Солвей Соди" се търгуваше на БФБ-София, но след търгово предложение от юни 2001 г. при цена от 13 лв. за една акция компанията бе отписана. От отписването й досега платените дивиденти са вече около 18 пъти повече от търговата цена. Все още редица малки акционери притежават акции в дружеството и получават дивидентите си. Основният акционер е "Солвей Шишеджам холдинг" АГ с 6 218 848 акции, или 97,97% от всички. Останалите акционери притежават 128 882 акции, за които през 2022 г. ще получат по 17,49 лв. на акция, или общо 2,25 млн. лв.
Източник: Инвестор.БГ (19.05.2022)

Ивайло Гавраилов е новият изпълнителен директор на "Пристанище Варна" ЕАД. До момента Гавраилов бе шеф на Българския морски квалификационен център. Той е родом от Варна. Завършил е "Експлоатация на флота и пристанищата" в Техническия университет, специализирал е пристанищен мениджмънт в Белгия. Кариерата му минава през различни позиции в порт Варна-Изток, ИА "Пристанищна администрация" и "Пристанище Леспорт" АД, на което е изпълнителен директор от 2006 до 2011 г. Две години по-късно оглавява БМКЦ. Гавраилов сменя на поста Петър Сеферов, който бе изпълнителен директор на "Пристанище Варна" от април 2015 г. Той е класиран на първо място в конкурса на Агенцията за публичните предприятия и контрол за борда на ДП "Пристанищна инфраструктура".
Източник: Труд (28.06.2022)

Одитните комитети към седем дружества работят неефективно, докладите са формални и не са насочени към намаляване на държавните разходи. С този мотив министърът на транспорта и съобщенията Николай Събев прекрати днес дейността на структурите, които наблюдават вътрешните контролни системи. Министър Събев не е доволен от работата на одитните комитети в Пристанище „Бургас“ ЕАД, Пристанище „Варна“ ЕАД, летище „София“ ЕАД, пристанищен комплекс – Русе ЕАД, „Транспортно строителство и възстановяване“ ЕАД, Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение“ и Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“.
Източник: Кеш (28.06.2022)

Русия пуска втечнен нефтен газ за България през Грузия Русия започва да доставя втечнен нефтен газ за България през черноморското пристанище Поти в Грузия. Това се налага, защото традиционните маршрути за износ остават затворени, предаде Ройтерс. Около 3 000 тона пропан-бутан от Сургут ще бъдат транспортирани с железопътен транспорт до град Поти, а след това с морски ферибот до българския град Варна. „Газпром” и „Сургутнефтегаз” доставят своите количества пропан-бутан от Сургут. Доставките на втечнен нефтен газ през Поти се планират поради ограничените възможности за продажби по другите основни маршрути за износ", заяви източник от индустрията. По данни на търговците България потребява около 30 000-35 000 тона пропан-бутан месечно. Самата тя произвежда около 10 000 тона месечно, а останалите внася от Румъния и Русия.
Източник: 24 часа (13.07.2022)

Над 5 млн. лв. товари са преминали през терминалите на „Пристанище Варна” ЕАД от началото на годината, като близо 1 млн. тона от общото количество е зърно. Ръстът спрямо 2021 г. е 33%, а за Варна-изток достига 150%. Складовете му в момента са пълни. Част от тях са заети с въглища и кокс, чиито обеми растат, но експедицията им е бавна. Затова се търсят възможности за разширяването на складовите стопанства в три стъпки – до една, две и три години. Целта е капацитетът да се разшири с над 120 000 куб. м, а товарооборотът на порта – с над 1 млн. тона. За реализацията й предстои увеличаване на числеността на експлоатационните отдели, оптимизация в административните структури и закупуване на нова производствена техника.
Източник: Труд (26.07.2022)

Продължава рехабилитацията на вълнолома във Варна Продължава вторият етап на ремонта на вълнолома на Пристанище Варна – Изток, видя репортер на Maritime.bg. Работата продължават сега, тъй като дейностите бяха забранени със заповед на градоначалника за периода на активния туристически сезон. За рехабилитацията на 463 метра от съоръжението бяха отпуснати 14 млн. лева от ДП “Пристанищна инфраструктура”. Строително-монтажните работи включват направа на укрепваща и защитна берма с бронировка от тетраподи, послойна опорна каменна призма от фракционна скална маса, матраци (габиони) под вода за укрепване на дъното и запълване на съществуващи вълногасящи кутии със скална маса пред вълнолома. maritime.bg/
Източник: Други (05.12.2022)

България предлага пристанищата в Русе и Варна да бъдат оборудвани допълнително България е предложила на ЕС проекти за допълнително развитие на пристанищата в Русе и Варна, за да може да се увеличат възможностите за оказване на логистична помощ за Украйна, съобщи служебният вицепремиер и министър на транспорта и съобщенията Христо Алексиев. Разработва се вариант за ползване и на фериботния комплекс във Варна. Параходство "Българско речно плаване" от април досега е помогнало с превоза на около 200 хиляди тона зърно. Страната осигурява дизелово гориво за нуждите на земеделците в Южна Украйна. Алексиев съобщи, че България е успяла да издейства необходимата подкрепа в Съвета на ЕС за включването на Коридор 8 в основната европейска транспортна мрежа. По неговите думи това е сериозен успех за нашата страна. Вицепремиерът уточни, че се предвижда коридорът да бъде изграден до 2035 г., а днешното решение улеснява финансирането на проекти в Албания и Северна Македония.
Източник: БТА (06.12.2022)

“Пристанище Варна” ЕАД реализира рекордни приходи за 2022 г. Рекордни приходи реализира “Пристанище Варна” ЕАД за 2022 г., става ясно от отговори на Министерството на транспорта и съобщенията.“Пристанище Варна” ЕАД, което оперира двата пристанищни терминала – “Варна – Изток” и “Варна – Запад”, е генерирало за миналата година 73,09 млн. лева, сочи справката. Тези предварителни годишни резултати са рекордни за държавната компания, подчертават от транспортното министерство. Очакваната печалба за миналата година възлиза на над 9,1 млн. лева, уточняват от МТС. През терминалите на дружеството са преминали 8,5 млн. тона товари.
Източник: 24 часа (06.03.2023)

Разрешителното за тръбопровода във Варненското езеро се забави една година Една година се забави издаването на разрешително от МОСВ за ползване на повърхностен воден обект. Документът, който е готов, е необходим, за да приключи процедурата по полагане на тръбопровода под дъното на Варненското езеро в частта на фарватера. Предстои провеждане на пазарна консултация за определяне на прогнозна стойност на обществената поръчка за строително-монтажни работи, след това обявяване и провеждане на открита процедура по ЗОП за избор на изпълнител на СМР, на строителен надзор и сключване на договори. След това ще се пристъпи към изпълнение на СМР-та, ако бъдат осигурени средства. Тъй като тръбопроводът се намира на дъното, от ДППИ не могат да приключат проекта "Проектиране и удълбочаване на канал №1 и канал 2, Пристанище Варна-инженеринг”, при който се извършва удълбочаване на канал 1.
Източник: 24 часа (16.03.2023)

Пристанищата във Варна и Бургас - алтернативи на сухопътния карго трафик от Азия към Европа Българските пристанища са отлична алтернатива за нарастващия сухопътен трафик на товари от Азия за Европа, каза вицепремиерът и министър на транспорта и съобщенията Христо Алексиев на среща с делегация на компанията Абу Даби Портс Груп. Клъстерът проучва възможностите за участие в пристанищата Варна и Русе, както и в други транспортни обекти и проекти. Проектът за Среден коридор от Азия през българските черноморски пристанища, е отлична алтернатива както на Северното трасе през Русия, така и на Босфора. Пристанищата във Варна и Бургас имат достатъчно свободен капацитет, добави той. Потенциалът на маршрута ще бъде засилен след реализацията на проект, който ще осигури железопътна свързаност между пристанищата в Северна Гърция и българските портове Бургас, Варна и Русе. Представителите на Абу Даби Портс Груп бяха категорични, че за тях е много важно логистиката да използва възможностите на интермодалния транспорт. Абу Даби Портс Груп оперира на 36 пристанища в Европа, Азия и Африка и разполага с над 100 кораба. Притежава и извършва дейност в индустриални зони с площ 550 000 кв. км, което е четири пъти повече от територията на България. Тяхната потенциална инвестиция в България би превърнало страната ни в транспортен хъб на Балканите.
Източник: БНР (16.05.2023)

40 млн. лева влага "Пристанище Варна" за модернизация на терминалите си през следващите три години 40 млн. лева собствени средства ще вложи "Пристанище Варна" за модернизацията на терминалите си през следващите три години, съобщи изпълнителният директор на "Пристанище Варна" ЕАД Ивайло Гавраилов. С инвестицията ще бъде подобрена материалната база в пристанищата "Варна - Изток" и "Варна - Запад". Във "Варна-Изток" ще бъдат изградени складове от затворен тип - силози със съответните ленти, за да се избегне запрашването и за да могат да се товарят корабите по съвременен начин. За пристанище "Варна - Запад" ще бъдат променени технологичните процеси за обработка на зърно. Лицензирани са пет силоза за приемане на товари под митнически контрол, което ще позволи приемане на транзитно зърно, каза още директорът на порта, като изрази очаквания да бъдат постигнати сериозни норми на товарене на кораби.
Източник: БНР (29.09.2023)

Нов зърнен терминал заработи на пристанище "Варна-запад" Нов зърнен терминал към пристанище "Варна" е вече в експлоатация. Приключил е първи етап от инвестиция за над 25 млн. евро. Чрез нова специализирана обработваща система за зърно на пристанищен терминал "Варна-запад" (на около 30 км. западно от град Варна) вече е обработен първият кораб с пшеница. Системата е въведена в експлоатация вследствие на инвестиционно партньорство между компаниите "Пристанище Варна"" ЕАД и "Зърнен терминал Варна-запад" АД. Тя представлява съвкупност от технологични иновации и инфраструктурни решения, които се очаква да подобрят ефективността и конкурентоспособността на двете дружества и на клиенти и търговци от целият регион. Нововъведената обработваща система позволява постигане на товарни норми от 450 тона на час или около 10 000 тона в денонощие на една работна точка. Първият етап от инвестицията включва модернизация на товарния процес чрез използване на специализирана машина за товарене на зърно "Ship loader", технологични транспортни ленти и въздушни конвейори, съчетани с новоизградена инфраструктурата за приемане, автоматично пробовземане и съхранение на зърно. Така се осигуряват оптимални условия за товарене на кораби и обработка на зърното с висока производителност и точност чрез щадяща околната среда технология. До 12 месеца се очаква да бъде въведено в експлоатация ново комплексно технологично оборудване, което да позволи двойно увеличение на товарните норми на специализираните съоръжения, като корабната норма на товарене да достигне над 20 000 тона за денонощие. Общите възможности на терминала ще позволяват паралелна специализирана обработка на няколко кораба със зърно, за да се осигури над 35 000 тона общ износ за денонощие. До момента е изграден капацитет за съхранение на 100 000 тона зърно. След завършване на инвестиционните процеси ще могат да се обработват над 2 милиона тона зърно годишно само на терминал "Варна-запад".
Източник: News.bg (10.10.2023)

МВФ: Държавните компании в България са скъпи, неефективни и носят рискове за всички Големите компании с държавно участие в България са с ниска рентабилност и неефективно разпределение на ресурсите и макар да не са значими като дял те са с решаващата роля в производствената мрежа, което може се отрази негативно върху производителността и конкурентоспособността на цялата икономика. Нивото на държавно гарантирания дълг на държавните предприятия е малък - средно само 0.5 % от БВП през 2010-21 г. (средното ниво в ЕС е 9 %, а в други страни от Централна и Източна Европа е 3.5%). И подпомагането с такива гаранции заради пандемията от COVID-19 е било в пъти по-ниско - 0.3% от БВП в България при почти 2% в ЕС за 2019-2021 г. Но има ключов момент - в България няма обобщена информация за гаранции, издадени от самите държавни предприятия,тъй като за тази им дейност не изисква одобрението или наблюдението на Министерството на финансите. Така общата сума на задълженията е била средно около 12% от БВП през 2013-2021 г., което може да бъде източник на безпокойство. Това се казва в Анализ на Международния валутен фонд "Фискални рискове от притежаваните от държавата компании". Анализът се основава на данните от 15 компании, в които властта на различни нива притежава над 50% дял: Енергиен сектор (Национална електрическа компания (НЕК), АЕЦ "Козлодуй", "Булгаргаз", ТЕЦ Марица Изток 2, Електроенергиен системен оператор, Български енергиен холдинг (БЕХ), Мини Марица Изток, "Булгартрансгаз"), Транспортен сектор (Национална компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ), БДЖ - Пътнически превози ООД, Ръководство въздушно движение (РВД), Транспортно строителство и възстановяване (ТСВ), БДЖ - Карго Сървисис ООД, Пристанище Варна, Българска пристанищна инфраструктура). Общите активи и пасиви на тези 15 компании представляват около 70% от общите за целия сегмент с държавно участие 2015-2021 г., който обхваща около 700 дружества. Общата оценка за тях е, че фискалната подкрепа е много по-висока от това, което те дават като приходи в бюджета. През 2017-19 г. те са получили субсидии, капиталови инвестиции и капиталови трансфери (пряка подкрепа) и отсрочени данъци и освобождаване от плащане на дивиденти (косвена подкрепа) от средно 1.5% от БВП. На това те са отговорили с принос от 0.2%. Нетно те са поглъщали 1.3% от БВП непосредствено преди пандемията и в края на последното правителство на ГЕРБ. В първата пандемична година (2020) това съотношение е станало 2.5% срещу 0.1% и е илюстрация как неочакван шок може да доведе до големи фискални разходи за фирмите с държавно участие, казват от МВФ. Това са фирми, в които работят 4.1% от всички заети. Финансовата им стабилност може да въздейства върху фискалните резултати на държавата, особено когато те са поели потенциално значителни разходи, независимо дали са изрично гарантирани или без властите да са поели договорен ангажимент. През 2023-2024 г. държавата удвои събирания от тези дружества дивидент от 50% на 100%, за да подкрепя бюджета, но цената за това е риск за инвестициите, производителността и рентабилността им. "Освен това в дивидентната политика липсва предвидимост и изглежда се ръководи от нуждите на държавния бюджет. Такава политика намалява стимулите на фирмите за инвестиции и по този начин има значителен неблагоприятен ефект върху икономическата дейност", допълват авторите на доклада. Държавните компании са много, много по-малко печеливши в сравнение с тези в частния сектор. Възвръщаемостта на активите (един от ключовите критерии за рентабилност) е била за периода 2015-2021 г. между минус 1% и 2%, при средно 10% в частните. През 2022 г. тази разлика изведнъж е стопена (9% за държавните, 11% за частните), но не защото е имало по-добро управление, а заради три конкретни фирми - НЕК, АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ Марица Изток 2, и приходите им от рязко поскъпналата енергия заради руската агресия срещу Украйна. Възвръщаемостта на собствения капитал (друг критерий за рентабилност, измерващ способността на фирмата да генерира печалби, използвайки капитал на акционерите си) при държавните предприятия е средно с 20 процентни пункта по-нисък от този на частните фирми. Доходността заради спецификата на много държавни предприятия е логично да е по-ниска от тази при частните, но в страни с по-добри резултати в управлението разликата между тях е 4 процентни пункта или пет пъти по-малка от тази в България, припомнят от МВФ. От лошото управление на бизнеса с държавно участие страдат всички. Шест държавни предприятия са изправени от години пред краткосрочни предизвикателства при посрещането на своите задължения. В периода 2015-2022 г. без достатъчно ликвидни активи, за да покрият дължимите суми на кредиторите в следващите 12 месеца са били Национална компания "Железопътна инфраструктура", ТЕЦ Марица Изток 2, Национална електрическа компания, БДЖ - Пътнически превози, БДЖ - Товарни превози и Транспортно строителство и възстановяване. "Булгаргаз" беше изправен пред ликвидна криза в средата на 2022 г. поради ниска събираемост на вземанията и просрочените задължения от Топлофикация София. Натрупаните просрочени задължения към доставчици са били платени чрез (мостови) заем и/или чрез държавна помощ. Друг показател, предизвикал загрижеността на анализаторите от МВФ, е високото съотношение дълг/активи (т.е. по-малка финансова гъвкавост) при няколко големи държавни предприятия. Това са, например, "Булгартрансгаз", Национална железопътна инфраструктура, Български енергиен холдинг и Електроенергиен системен оператор. Наблюдавано е също как динамиката на дълга към активите може рязко да се промени - в случая с "Булгаргаз", той скача от около 45% през 2019 г. до над 90% през 2022 г. Комбинацията от висок дълг и ниска рентабилност поражда загриженост за способността за обслужване на дълга и следователно рискове на фискално ниво, обясняват от МВФ.
Източник: Дневник (18.07.2024)

Министерство на транспорта готви концесия на „Фериботен комплекс – Варна“ Пристанищен терминал „Фериботен комплекс – Варна“ ще бъде отдаден на концесия. Предстои подготовка и откриване на процедура за определяне на концесионер и възлагане на концесия, но не бе уточнено какво ще включва тази подготовка и кога може да стартира подобна процедура. Жп услугите се предоставят от „БДЖ – Товарни превози“, а пристанищните – от Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“. Железопътните дейности, съставляващи по-голямата част от услугите, предоставяни на Фериботния комплекс се предоставят от „БДЖ – Товарни превози“. Пристанищен терминал „Фериботен комплекс – Варна“ има издадено удостоверение за експлоатационна годност от 5 февруари 2021 г. Пристанищните услуги на територията на Фериботния комплекс могат да се предоставят само от регистриран пристанищен оператор, в конкретния случай Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“. Значението му е огромно за региона на Варна, тъй като извършва специфична транспортна услуга – обслужване на входящи и изходящи товаропотоци с вагони с междурелсие 1520 мм и 1435 мм. Фериботният комплекс разполага с две корабни места, оборудвани с подемно-преходни мостове с по пет коловоза, предфериботен парк с 21 коловоза, цех за смяна на талиги, претоварен пункт с открита площадка, покрита и открита рампи, редица складови площи.
Източник: economic.bg (15.08.2024)