Административният съд – Варна, на основание чл. 188 АПК съобщава, че е постъпила жалба от кмета на Община Варна срещу Заповед № 260 от 8.V.2009 г. на изпълнителния директор на ”Пристанище Варна“ – ЕАД, с която е наредено да се преустанови достъпът на лица, занимаващи се с риболов, в територията на пасажерския терминал с прилежащите кейови стени, по повод на което е образувано адм. дело № 3331/2009 по описа на съда, ХХІV състав, насрочено за 8.ІІІ.2010 г. от 9 ч., което ще се проведе в сградата на съда във Варна, ул. Никола Вапцаров 3А.
Източник: Държавен вестник (09.02.2010)

Кризата в транспорта удари най-тежко БДЖ, където се наблюдават общо три кризи - икономическата, спирането на "Кремиковци" и ограбването през последните години. Товарите на железниците са намалели с близо 60% в сравнение с края на 2008 година, като близо 40% от тях се дължат на кризата "Кремиковци". Това обяви министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Александър Цветков. Министър Цветков заяви, че към момента не се разглежда вариант за съкращаване на линии, защото това би било крайна мярка, но уточни, че това не важи за разходите, свързани с губещи процеси, и за съкращаването на персонал, което ще обхване около 2000 от общо 15 000 души. Александър Цветков не скри, че БДЖ има много дългове и посочи пример с 550 млн. лева, дължими за кредити, и 40 млн. лева задължения към доставчици. "БДЖ не е на нула, а на много минус. За да овладеем това, намаляваме разходите, привличаме външни инвеститори, осигуряваме свеж паричен ресурс", посочи транспортният министър. Цветков обяви, че има проекти, по които на Катар и Кувейт да бъдат отдадени на концесия пристанищата и летищата в страната. Най-приоритетни са мостът на Дунав при Силистра - Кълъраш, летищата в Пловдив и Русе, пристанищата във Варна и Бургас. "Основна задача на министерството е бързото подготвяне на обектите за концесия, защото "държавата никога не е била добър стопанин, а частният субект ще управлява тези обекти по-добре". Цветков уточни, че този въпрос в Европа е отдавна решен и летищата и пристанищата са отдадени на концесия. "Подобряване на пазарната ориентация е друг механизъм за справяне с кризата, трябват нови и по-добри услуги за клиентите на БДЖ, например", каза още министърът.
Източник: Дарик радио (22.03.2010)

“Подготвяме ускорена концесия на част от транспортните обекти в страната - пристанищата Бургас и Варна, летищата в Пловдив, Русе и Стара Загора. На частни инвеститори ще бъде дадена и част от летище София.” Това обяви вчера по БНР транспортният министър Александър Цветков. За тези обекти вървяла усилена подготовка, така че процедурите да тръгнат в близките месец-два. Възможно е част от тях да бъдат концесионирани още тази година, въпреки че процедурата е сложна, каза министърът. Бързата концесия може да се разглежда като антикризисна мярка, чрез която да се запълни дефицитът в хазната. Нeотдавна от Конфедерацията на индустриалците и работодателите в България (КРИБ) се обявиха за концесия и последваща приватизация на летище София и пристанища Варна-запад и Бургас. От столичната аерогара държавата можела да получи 500 млн. евро, а от морските пристанища - по 30 млн. евро за всяко. Тази седмица транспортното министерство ще представи на синдикатите план за преструктуриране и развитие на БДЖ. “Дружеството е в изключително тежка финансова криза. През 2010 г. трябва да бъдат погасени 140 млн. лв. задължения към доставчици и 120 млн. за обслужване на кредити и лихви”, каза Александър Цветков. Според него БДЖ е жертва на три кризи - на световната финансово-икономическа, на спирането на “Кремиковци” и на методичното ограбване през последните години. Въпреки това министърът увери, че над 30 000 работещи в БДЖ и в Национална компания “Железопътна инфраструктура” ще получават редовно възнагражденията си.
Източник: Труд (29.03.2010)

Ако се направи хубав път между пристанище Варна и русенското пристанище на Дунав, може да бъде намерен стратегически концесионер. Това би било страхотен пример за публично-частно партньорство, каза министърът на регионалното развитие Росен Плевнелиев на конференция за инфраструктурата. За пътя Русе-Шумен-Варна ще се търси публично-частно партньорство, каза още Плевнелиев. Министерството е подготвило програма за рехабилитация на 64 моста. Подготвя се програма и за 100-те най-тежки кръстовища с най-много катастрофи и програма за поддръжката на пътищата.
Източник: Стандарт (31.03.2010)

Повече от 1 млрд. лв. са очакваните приходи от отдаване на концесии на държавни пристанища, летища и жп гари, съобщи зам.-министърът на транспорта Камен Кичев. Транспортното министерство смята да даде на концесия централните гари в София и в Пловдив, както и жп гарите "Подуяне" в столицата и тази във Варна. Стратегията на транспортното министерство до 2013 г. предвижда да се отдадат на концесия пристанищата в Бургас, във Варна, в Русе и във Видин, пристанищният терминал в Лом, летищата в Пловдив, в Горна Оряховица, в Стара Загора, в Русе. Документът предвижда концесионирането на карго терминали на летищата София и Пловдив. Летище София е печелившо и терминал 2 е един от най-добрите терминали в Европа, затова няма да бъде отдаван на концесия. За летище Русе и летище Стара Загора вече има заявен интерес за концесия.
Източник: Дневник (06.04.2010)

Правителството прие доклад на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Александър Цветков за стартиране на подготвителни действия за предоставяне на концесия на пристанищата Варна-изток, Варна-запад, ТЕЦ Езерово, Петрол, Фериботен комплекс - Варна. На концесия ще бъдат отдадени и части от пристанище за обществен транспорт с национално значение Варна; Бургас-изток, Бургас-запад, Росенец, Несебър и Терминал 2А, както и части от пристанище Бургас. Целта на предоставяне на концесия на посочените обекти от пристанищната инфраструктура е да бъдат привлечени частни капитали за осъществяване на дейност от обществен интерес. По този начин обектите да бъдат превърнати в удобни транспортни и логистични центрове за превоз на пътници и товари.
Източник: Дневник (29.04.2010)

Подготвят обществени обсъждания за пристанищата Изготвили сме концесионна стратегия за пристанищата, а работни групи ще са готови с анализите за тях до края на юни. Това съобщи зам.-министърът на транспорта Камен Кичев, който участва в заседание на Консултативния съвет по воден транспорт във Варна. Той отказа да съобщи колко са до момента кандидатите да вземат пристанище "Варна". След анализите ще се правят обществени обсъждания за концесиите. Атракционните корабчета по Черноморието ще бъдат проверявани през цялото лято. Като цяло те са готови за работа, но имаме малки забележки, допълни Кичев. По Черноморието през лятото работят около 70 корабчета на възраст от 5 до 10 г.
Източник: Класа (04.05.2010)

Част от гражданските летища да бъдат дадени на концесия, ще решава на днешното си заседание Министерският съвет. Очаква се кабинетът да обсъди доклад на транспортното министерство за започването на подготвителни действия за търсенето на бъдещи инвеститори. В програмата на министерството за развитието на инфраструктурата се предвиждат концесии на летищата в Русе, Горна Оряховица, Стара Загора и Пловдив, както и карго терминалите на пловдивското и столичното летище. На 28 април министрите гласуваха части от пристанищата Бургас, Варна, Русе и Видин да бъдат дадени на концесия. Очаква се през същата процедура да мине и предложението за обекти от жп инфраструктурата – Централна жп гара София, гара Подуяне, Централна жп гара Пловдив и Централна жп гара Варна. Основна цел при търсенето на концесионери е крайната необходимост от спешни инвестиции в летищната, пристанищната и железопътната инфраструктура.
Източник: Класа (12.05.2010)

1,5 млн. лв. е печалбата на пристанище Варна За първите 4 месеца на 2010 г. пристанище Варна е обработило 2,2 млн. тона товари, а печалбата му е 1,5 млн. лв. Това е с около 25% увеличение в сравнение със същия период на миналата година, съобщи директорът на порта кап. Данаил Папазов, цитиран от „Днес +“. В сравнение с 2009 г. приходите на пристанището са се повишили с 5% и това се дължи на по-скъпите товари, които основно са оборудване за ветрогенератори, тръби, транзитни товари и оборудване на електростанции. След 15 юни се очаква силна зърнена кампания, въпреки че все още се изнася стара реколта. Започва ремонт в най-големия склад на пристанище Варна-запад, който ще се използва за складиране на зърно. За тази година е планирана още една инвестиция - изграждането на специално плаващо съоръжение за сярна киселина, което ще бъде в зоната за опасни товари. Общо портът ще вложи 3 млн. лв. в склада и плаващото съоръжение. Планира се и закупуването на мобилен кран за 6 млн. лв.
Източник: Класа (25.05.2010)

Български инвеститори са проявили интерес към концесиите на 4-те гари - София, Бургас, Варна и Пловдив, които са включени в концесионната стратегия на Министерството на транспорта, съобщи министър Александър Цветков. Процедурата за концесиониране ще бъде стартирана 5 месеца след вземане на решение за това от кабинета. В министерството на транспорта е заявен интерес и към концесиите за летище Русе, за отделни терминали (за опасни и за насипни товари) на пристанищата Варна и Бургас, както и за яхтени портове. Министерство на транспорта ще внесе отново проекта за промени в Закона за автомобилните превози следващата седмица. Министър Цветков оттегли проекта преди второто му четене в пленарна зала заради скандал за махнат текст, изискващ категоризация на автобуси за случайни превози на деца. Предвижда се да се завишат изискванията към всички ученически автобуси. Драстични нарушения са разкрили инспекторите на ДАИ при направените проверки на ученическите возила. Товарен бус, с монтирани седалки с 1 винт, и коли с износени гуми са едни от фрапантните случаи, които разкрили от ДАИ.
Източник: Стандарт (26.05.2010)

Губим по 100 млн. евро годишно от липса на контейнерни терминали Всяка забавена година за изграждането на контейнерните терминали във Варна и Бургас струва на България по 100 млн. евро годишно пропуснати ползи. Това заяви за „Класа“ д-р инж. Георги Вълков, експерт по пристанищни съоръжения и член на професионалните организации на инженерите КИИП (България) и Ordre des ingeneurs du Qebec (Канада). Ако терминалите се изградят в предвидения срок – 2015 г., когато се очаква подем на световната икономика, първоначално на двете пристанища ще се разтоварват общо 700 000 TEU (контейнерни единици) годишно. По-оптимистичната прогноза е, че до 2-3 г. след завършването на съоръженията през Варна и Бургас ще минават по 1 000 000 TEU на година, а портовете и спедиторите могат да си поделят приблизително по 100 евро на всеки претоварен контейнер или общо по 100 млн. евро годишно, допълни Вълков. Повод за думите му са сигналите от държавното предприятие „Пристанищна инфраструктура“, че се правят опити японският заем за терминалите от 230 млн. евро да бъде пренасочен за други цели – например за рехабилитация на жп линиите в страната. Проектът за пристанищните терминали се финансира по линия на японската държавна помощ със заем за развитие от 37 млрд. японски йени (около 230 млн. евро при подписването на 15 ноември 2009 г.) Той е отпуснат от JICA за 25 г., със 7-годишен гратисен период при 1,4% годишна лихва. До момента обаче проектирането е на етап нула, а стартът на проекта е забавен по различни причини с около година и половина. Вече тече 7-годишният гратисен период, а при забавяне дължим наказателни лихви. В същото време съседите ни инвестират в инфраструктура. Товарите в Солун и Констанца растат, портовете печелят от 200 до 300 евро на всеки претоварен контейнер. А успехът на румънското пристанище Констанца се дължи също на японска държавна помощ. ДП „Пристанищна инфраструктура” съобщи през 2009 г., че започва изпълнението на проекта за нови контейнерни терминали във Варна и Бургас. Това става възможно, след като Японската агенция за международно сътрудничество (JICA) одобри договора за консултантски услуги, сключен между предприятието като изпълнител и смесено дружество между „Мофат и Никол” от САЩ и „Ориентал Консалтантс” от Япония. И двете компании са с дългогодишен опит в проектирането и надзора по строителството на пристанища и терминали. Засега администрацията ни твърди, че среща проблеми с изградения вече в Бургас Терминал 2А за насипни товари, който пак е финансиран с японски заем. Откакто е построено, съоръжението е обработило над 6,5 млн. т товари. В момента след спирането на „Кремиковци“ Терминал 2A не е достатъчно натоварен и операторът има затруднения със заема. Според инж. Вълков обаче терминалът, който единствен отговаря на екоизискванията за насипни товари, ще се експлоатира поне в следващите 100 г. – време, достатъчно за възстановяване на икономиката и товарите.
Източник: Класа (30.06.2010)

Японци предлагат заем за порт Варна. Бъдещето на новия контейнерен терминал на пристанището ще стане ясно през август, каза министърът на транспорта Александър Цветков. Следващия месец на посещение у нас ще бъде мисия на Японската банка за международно сътрудничество, с чийто заем се планира изграждане на модерния контейнерен терминал. Изхождайки от случващото се с новия терминал за насипни товари в Бургас, изграден също със заем от Японската банка, и изплащането на който е затруднено, предстои обсъждане на новите разчети при новите условия в страната, каза министърът. Това е много важен инфраструктурен проект, който може да се изгради само чрез заем, но преди това трябва да бъде обсъдена икономическата му целесъобразност - да се потвърди или отхвърли, каза Цветков. Но той изрази надежда, че проектът ще се реализира. С ръководството на Японската банка е бил обсъден вариант с парите от заема да бъде обновено жп трасето Варна-Русе. Но японците не са се съгласили с идеята. Пари в бюджета няма, а по оперативните програми няма възможност за финансиране до 2013 г. За продажба на фериботния комплекс във Варна на този етап не може да се говори, каза Цветков. По повод подадената оставка от директора на "Пристанище Варна" Данаил Папазов министърът заяви "оставката е депозирана, но не е поискана от мен".
Източник: Стандарт (30.06.2010)

В края на седмицата 22 кораба запълниха почти всички кейове на пристанище Варна. Само корабите-зърновози товарят близо 100 000 тона зърно. В момента от страната основно се изнася рапица, пшеница и ечемик от новата реколта. През първите шест месеца на годината в пристанище Варна са обработени 3 233 000 тона товари, което е с 9% повече от товарите за същия период на 2009 г. Това се дължи най-вече на повишаваните количества от девненските заводи (торове, сода и нерудни изкопаеми), оборудването за ветрогенераторни паркове и контейнерите. В последните дни се отчита засилен износ на тежка сода, скрап, каолин, руди, зърно и дървени трупи, съобщават от пресцентъра на министерството на транспорта. Пристанищните специалисти прогнозират, че ако няма сериозни бури и дъждове, до края на месеца в порта ще бъдат обработени рекордните 700 000 тона товари.
Източник: Дума (26.07.2010)

През септември ще бъдат готови концесионните анализи за Пристанище Варна, Ферибоотния комплекс и за терминалите в пристанище Варна-Запад. До края на годината ще стане ясно, при какви параметри ще става отдаването на концесия. Това заяви във Варна министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Александър Цветков. "През тази година подготвяме 10 обекта от пристанищната инфраструктура, летищната и жп гарите. Подготвят се пет големи гари в страната - Централна гара София, гара Подуяне, гара Пловдив, гара Варна и гара Бургас за отдаване на концесия," уточни Цветков. "Идеята за гарите е те да се развият по подходящ начин и там където е възможно да се превърнат и в автогари", посочи Цветков. Според него ако това стане ще улесни комбинираните превози, които вече се предлагат от БДЖ.
Източник: БНР (09.08.2010)

В момента има засилен износ на зърнени култури, който се очаква да продължи и през следващия месец. Това показват данните на двете пристанища в Бургас и Варна. Основните пазари, на които се реализира българската продукция, са арабски и европейски страни. По данни на пристанище Бургас от началото на годината до края на юли са изнесени 236 хил. тона зърнени култури. В момента в складовете на порта има още 45 хил. тона, които предстои да бъдат натоварени, а фирми са дали заявки за износ на още 100 хил. тона. Основната част от продукцията се реализира в държави от Западна Европа - предимно Испания, Италия и Португалия, сочат данните на пристанището. "Нашите очаквания са до края на годината да има експорт на още 300-400 хил. тона зърнени култури", съобщи маркетинг директорът на порта Стойчо Димов. По данни на зърнопроизводители в момента основният износ е на рапица и пшеница, но се очаква и добра реколта от слънчоглед. Данните на варненското пристанище показват още по-засилен износ. По информация на директора на порта Данаил Папазов от началото на годината досега са преминали 1.1 млн. тона зърно. Около 600 хил. тона от тях пък са реализирани от началото на август, когато приключи в голяма степен жътвата, като по данни на пристанището около 80 на сто от продукцията е пшеница. "Този месец е изключително натоварен за пристанището. Дори имаме и два кораба, които натоварихме с румънска пшеница от района на Букурещ", обясни Данаил Папазов. По думите му заради големия износ през последните дни се налага кораби да чакат на рейд във Варненския залив, за да бъдат натоварени.
Източник: Дневник (20.08.2010)

Китайци спасяват пристанищата Китай може да спаси пристанищата ни. Когато отида в САЩ за сесията на ООН, ще разговарям с китайския премиер, за да потърсим варианти за съвместни проекти. Това заяви министър-председателят Бойко Борисов във Варна вчера. Трябват ни големи товародатели, държави със сериозно производство и износ, с които да изградим публично-частно партньорство за съживяване на портовете, коментира премиерът. Крайната цел била за 7-8 години родните портове да се "извадят от дупката" и да заработят на пълни обороти. Иначе ще се ползват само за яхти и за рибарски лодки, допълни Генерала. В следващите две години ще се търси финансиране. Не сме се отказали от геостратегически проекти като плавателния канал "Дунав-Черно море", но за подобни начинания трябват години, те не могат да станат веднага, коментира още Борисов.
Източник: Стандарт (30.08.2010)

Индия и Китай ще извадят портовете ни от кризата Евгений Москов, генерален директор на Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" (ДППИ) - Г-н Москов, ще спаси ли Китай черноморските ни пристанища? - Много се надявам. Във Варна премиерът Бойко Борисов абсолютно точно посочи основния проблем на нашите пристанища - малкия обем товари. А товарите са малко по две причини. Първата е кризата в икономиката и предизвестеният крах на "Кремиковци", поради който пристанищата Бургас и Лом забуксуваха и се наложи държавата да поеме техни основни задължения. Става дума както за крайно необходимите инвестиции, които бюджетът задели за тях, така и за изплащането на държавно гарантирания заем към Японската банка за международно сътрудничество (JBIC), който беше отпуснат преди 11 г. за изграждането на новия Терминал 2А в Бургас. Така че привличането на големи товародатели от Китай, Индия, Русия и други страни извън ЕС, за чиито стоки пристанищата ни могат да се превърнат в широко отворени врати към Общността не само ще замени загубените товари на "Кремиковци", но и ще генерира допълнителни. Затова нека китайските товародатели нека заповядат. Втората причина за ниския товарооборот на пристанищата е технологичната им изостаналост. И тук премиерът отново е прав - с привличането на големи товародатели и сключването на договори за публично-частно партньорство с тях нашите портове не само ще се разширят, но и модернизират. Това ще ги направи привлекателни пред основните конкуренти Констанца и Солун. Защото, докато през последните 15-16 години Констанца и Солун привличаха огромни инвестиции и се развиваха, ние взехме само един заем от JBIC, за да изградим специален терминал за насипни товари 2А в Бургас. И то само за едно предприятие, за което и децата знаеха, че няма никакво бъдеще - а именно "Кремиковци". - Как се справяте с изплащането на японския заем за този терминал? - Изключително трудно. Днес (б.а. - вчера) у нас пристига мисия на JBIC, за да анализира бъдещето на Терминал 2А. След фалита на "Кремиковци" той работи с под 1/3 от капацитета си, което затруднява изплащането на заема. През 2А преминават едва 2.5 млн. тона товари. Те са 60% от товарооборота на порт Бургас, но формират едва 14% от приходите на пристанището. Сега японците идват да проверят нещо, което аз им казах, че би трябвало да са проверили преди 3-4 години, когато и на децата им беше ясно, че "Кремиковци" заминава на кино. Японците ще търсят варианти за привличане на транзитни насипни товари или за трансформирането на 2А в терминал за генерални товари или контейнери. - Но нали със същата JBIC преди две години подписахме втори договор за кредитиране изграждането на два контейнерни терминала във Варна и Бургас? Защо не усвояваме втория заем? - Именно защото заемът отново е от JBIC. Тъй като една и съща банка отпуска двата заема, ако се промени предназначението на 2А в контейнерен терминал, се обезсмисля изграждането на втори такъв в Бургас. - Значи излиза, че изплащането на първия заем от JBIC бави усвояването на втория? По-точно - Бургас бави Варна, нали така? - Точно така. Лошото е, че двата бъдещи контейнерни терминала са по един проект и един заем, така че банката не може да ги раздели, тъй като договорът е бил гласуван от парламентите на двете страни. От друга страна, това е последният заем, отпуснат от JBIC на България, тъй като преговорите за него са започнали още преди да влезем в ЕС. - Но лихвите по втория заем текат, нали? - Заемът е работещ, така че от 2015 г., строили, нестроили, ще плащаме по заема. - Бихте ли припомнили на каква стойност е? - 600 млн. лева. - Защо лева, нали е в йени? - 37 млрд. йени. Проблемът е, че йената скочи и оскъпи връщането на първия заем с над 30 на сто. И вече над 14 млн. лв. от 20-те млн. лв. приходи годишно нашето предприятие плаща по първия японски заем, затова и оставаме без пари за ремонти на пристанищата. Заради курса на йената през май 2010 г. платихме по първия транш към JBIC вместо 6.2 млн. - 7.2 млн. лв. В същото време порт Бургас плаща 5 млн. лв. годишно за монтираната на 2А претоварна техника, която е специализирана само за руди за "Кремиковци" и сега на практика е безсмислена Като за да плати юнския транш от 2.5 млн. лв., порт Бургас тегли кредит. Вероятно ще тегли и за изплащането на декемврийския транш към JBIC. Затова министър Александър Цветков издаде заповед да стартира проучване за отдаване на Терминал 2А на концесия. Концесионният анализ се прави паралелно с японското проучване. Това е добър вариант, тъй като изплащането на първия японски заем ще продължи чак до 2025 г. - Къде са сръбските товари, които минаваха през Бургас? - На едно от последните заседания на Дунавската комисия сърбите ясно са декларирали, че за тях морско пристанище е Констанца. Поради това те инвестират за развитие на инфраструктурата за извеждане на товарите си до техните дунавски пристанища и оттам - до Констанца. Сърбите ни заобикалят, тъй като няма какво да предложим. Нямаме една жп връзка като хората Жп линията Русе - Варна е в трагично състояние, един вагон взема разстоянието от 200 км за два дни! Не са по-добри и останалите ни главни жп линии. - Как върви изпълнението на инвестиционната ви програма? Трябваше да обявите процедури за ремонти на Варна, Бургас и Несебър и да довършите ремонта на порт Лом. - В края на 2009 г. имахме утвърдена инвестиционна програма, но заради финансовото състояние на държавата се наложи да преоценим обосноваността на някои проекти. Например за ремонта на вълнолома в пристанище Несебър в момента се анализира дали няма да е по-добре да се отдаде на концесия, с което да се облекчи финансовият ангажимент на държавата. Поради това не беше и обявена съответната обществена поръчка. До края на годината ще възложим проектирането, за да имаме остойностен проект, така че самият концесионен анализ ще реши дали бъдещата инвестиция ще може да бъде поета от евентуалния концесионер, или не. Проблемът е, че несебърският терминал е пасажерски, което означава, че приходите от него са малки. От друга страна, вълноломът пази целия залив и поради това неговата поддръжка е ангажимент на държавата. Лошото е, че вълноломът в Несебър е скъсан и вълните заливат морската гара и брега. Но в крайна сметка при ограничения ни бюджет даваме приоритет на портовете, които обслужват товарите, т.е., които носят пари и подпомагат развитието на икономиката. Така че очакваме експертите от отдел "Концесии" в транспортното министерство да решат дали поправката на вълнолома ще е ангажимент на бъдещия концесионер, или ще се пусне обществена поръчка. При това анализът трябва да е много точен, тъй като имаме негативния опит от концесионирането на порт Лом. Преди три години към бъдещия концесионер на порт Лом беше заложено изискването за обновяване на цялото пристанище, което се оказа непосилно и концесията се провали. Тогава потенциалните концесионери правилно прецениха, че отпадането на двамата най-големи клиента - "Кремиковци" и "Стомана", ще намали драстично работата и приходите. Затова държавата сама ремонтира порт Лом. Възстановен беше южният кей, който се беше сринал, по модерна технология на "Тисен Круп", с т.нар. метална шпунтова стена, по която са изпълнени речните портове в цяла Германия. Откриването на обновеното пристанище Лом е насрочено за празника на града - 17 септември. За отбелязване е, че порт Лом вече работи добре и дори отчита печалба. Това дава надежди той да се предложи на концесия. Изобщо целта е да се ускори концесионирането на пристанищата. Като идеята е да се отдават на концесия не цели пристанища, а отделни терминали, за да бъде процесът по-гъвкав и за да не бъде блокирано едно пристанище само с един концесионер. Лошото е, че от 11 години говорим за реформа в пристанищата, а реално нищо още не е направено. Изгубено е златно време, което трябва да се наваксва с ускорени темпове.
Източник: Стандарт (31.08.2010)

Пристанище Солун кани наши фирми Пристанище Солун обяви, че намалява с 20% цените си, и покани българския бизнес да правят съвместни комбинирани превози от Европа по река Дунав. Идеята е да се правят комбинирани превози от портовете Видин или Лом до Солун, или от Солун с влак през България до Варна и оттам с ферибот до Русия и Украйна. Компанията оператор на пристанище Солун ще изгради депо за товари в България, ако има достатъчно товари, и предлага наши фирми да се включат. Добре е това място да бъде близо до жп линия или пътна артерия, каза Стилианос Агелудис, изпълнителен директор на пристанище Солун.
Източник: Стандарт (07.10.2010)

"Аурубис": Неяснотата около концесията на пристанищата бави проект за 25 млн. евро Неясното положение около концесиите на пристанищата в Бургас и Варна пречи на инвестиционен проект на "Аурубис" за 25 млн. евро. Това каза пред "Дневник" Питър Вилбранд - член на управителния съвет и борда на директорите на най-големия производител на мед в Европа, след откриването на новите производствени мощности за преработка на медни шлаки в завода в Пирдоп. През март Министерството на транспорта съобщи, че предстои портовете да бъдат отдадени на концесия. До момента обаче не са обявени конкурси, но се подготвят проекти, съобщиха от ведомството. Няма определен срок, до който да се концесионират, допълниха още от министерството. "Аурубис" възнамерява да инвестира 25 млн. евро в бургаското пристанище за изграждането на покрити складови помещения за съхранение на суровините. В момента 60% от материалите се доставят от Южна Америка през Бургас, а останалата част - от местни мини. Изпълнителният директор на "Аурубис" за България Никола Треан заяви, че липсва инициатива от страна на българската администрация за реализиране на подобни проекти. Вилбранд коментира още, че новата инициатива на Европейската комисия за намаляване на въглеродните емисии с 30% представлява допълнителен финансов товар за производителите на мед. Според него, ако не се предвидят компенсаторни схеми, бизнесът може да изчезне.
Източник: Дневник (08.10.2010)

Данаил Папазов, шеф на „Пристанище Варна" АД: Много кандидат-инвеститори чакат политическото решение - Имаме ли още шансове в контейнерните превози, при положение че Констанца като оператор влезе в Топ 10 на Европа? - Ние сме изтървали битката с Констанца, но това не означава, че Варна няма още големи възможности. Това обаче изисква изграждането на съвременна инфраструктура, тъй като от сегашната не може да се изисква повече. Ние сме постигнали абсолютния максимум на това, с което разполагаме, дори надхвърляме ръста си. Преди кризата, през 2008 г., обработихме 159 000 контейнера, което за наличната техника е изключително постижение. През миналата и тази година продължаваме с темпове около 130 000 контейнера, което също не е малко за нашата инфраструктура. Разполагаме с едно полуспециализирано място на „Варна-запад", на 17-о корабно място, където обработваме контейнерите с кранове от края на 1970 г. Това е напълно остаряла техника и ние с колектива полагаме нечовешки усилия, за да я поддържаме. На Варна-изток всички кранове са още от 60-те години. Повечето от тях сме преоборудвали със съвременно инвенторно управление, но така или иначе това е кърпене, както става с дупките по пътищата. После, не може да продължаваме без съвременен зърнен терминал. Ето, миналата година обработихме 2 млн. т зърно, тази година очакват още повече, което е изключителна цифра за технологичните ни възможности. Всичко се дължи само на отличния колектив в пристанище Варна, който се е доказал през последните 10 г. Ние сме работещо държавно предприятие, което е в много добро финансово и икономическо състояние. И ако сега не се инвестира за подобряване на инфраструктурата, смятам, че след 10-15 г. няма да има смисъл повече да правим нищо. Защото в момента се строят много сериозни мощности в Украйна, Румъния, Турция. Питат защо не минават контейнери през пристанище Русе? Че там дори няма кран за претоварването им! Ами жп линията Варна - Русе, по която един товар се кандилка цяло денонощие! Много е важни тези неща сега да се разберат. Утре ще е късно. От изключително значение е и фериботният комплекс, който може да предостави връзка със средноазиатските републики. Казахстан произвежда огромни количества памук, който се транзитира към Европа по северния път през Балтийско море. Ние можем да им предложим алтернатива по фериботната линия. Пристанище Варна-запад също дава отлична възможност за обработка на голямотонажни пратки за оборудване на различни заводи в Казахстан. Ние и в момента обработваме такива товари. Тук се обработват дори пратки за Румъния. - Значи не сме загубили още потенциала си? - Трябва да се разбере, че с влизането ни в Евросъюза имаме реалната възможност да станем дистрибутивен център за много от страните извън ЕС. Особено важни са направленията към Средна Европа - Австрия, Словакия, Словения, Чехия, Унгария, които са традиционни наши клиенти от края на миналия век. - Откъде могат да дойдат инвестициите за новата инфраструктура? - Финансиране може да се намери от много места. Мисля си че „Пристанище Варна" като фирма има големи възможности да инвестира, ако й се позволи като оператор да събира кейовите такси. - Тогава какво пречи? - Трябва да се даде ясно мнение какво ще става с пристанището, дали то ще бъде концесионирано, дали ще се търси друга форма на ПЧП. Решението е на държавата, оттам нататък ясно ще се определи и начинът на финансиране. Сега всички искат пристанище Варна-изток да бъде освободено. Аз също го искам. Един ден наистина това ще стане една от най-атрактивните части на Варна, както е по целия свят. В средата на миналото столетие това бе направено в Лондон, през 80-те години в Барселона, в началото на този век в Генуа, подобен е примерът в Анверс. Само преди 2 години в Антверпен старите докове също бяха урбанизирани. Така че ние не откриваме топлата вода. Може би в Европа само Варна и Бургас все още имат пристанища в центъра на града. Според мен държавата може да използва като разменна монета територията на пристанище Варна-изток като начин за привличане на инвестиции. Тази територия е завършена, има кейова стена, която е най-скъпата инвестиция в такова съоръжение. Държавата трябва да си изясни и какво се случва с държавните оператори. Дали ще бъдат напълно ликвидирани, което може да стане с концесионирането. У нас няма мощни частни оператори, които да са доказали във времето своята пригодност за тази дейност. Концесионирането до момента е на малки пристанища и според мен процедурата за Варна и Бургас трябва да бъде много внимателно направена, за да не дойде недобронамерен концесионер. А такива примери дал Господ - има ги достатъчно много у нас. Смятам, че много внимателно трябва да се прецени какво се случва с колективите, които обслужват пристанищата, и оттам нататък е много лесно да се вземат решенията от къде ще дойдат инвестициите. Ако ще се концесионира, явно ще трябва да се търси някакъв крупен западен инвеститор. Втори вариант е кооперация между държавния оператор с частни капитали. Трети, да се приватизират под някаква форма държавните оператори чрез публично предлагане на акции. И други варианти могат да бъдат избрани. Има много голям интерес, който засега е регистриран като заявено намерение по простата причина, че всички инвеститори искат по принцип картината да е напълно ясна, да се знае какво ще се случи през следващите 5, 10, 15, дори и 20 години. Пристанището е територия, в която трябва да се инвестира огромен ресурс, който не се възстановява бързо. През 1906 г. варненското пристанище е направено с 8 млн. златни лева, но само от таксите, които са събирани през изминалите 104 г., в икономиката е влязла огромна сума. За разлика от бързото възвръщане на парите в жилищното стротелство, тук има бавна реализация, която обаче в годините е много важна за икономиката. Пристанището не е едно затворено за себе си предприятие, неговата дейност оказва влияние върху цялата икономика на страната. Едно изследване на ООН показва, че обработката на 400 контейнера осигурява едно работно място и с отдалечаването от пристанището работната ръка се увеличава прогресивно в държавата. За един товар е нужна митница, гранична полиция, спедитори, превозвачи, после той влиза в производството и т.н. С други думи, предоставят се много добри условия за бизнеса. Затова съм дълбоко убеден, че инвестициите в тази инфраструктура са изключително важни за страната. - Какво става с преместването на пристанището? - За съжаление, има няколко предпоставки за Варна, които налагат вземането на комбинирано решение. Дълбок кей трябва да има преди моста, а самият терминал вътре в езерото да бъде за обработка на по-малотонажни кораби. Причината е в Аспаруховия мост, който е бариера на входа на езерото, която не може да бъде прескочена. Затова на последната среща с премиера Борисов и финансовия министър Дянков, която се проведе на Варна-запад, представихме няколко варианта за строителството на бъдещите терминали, които ще принесат изключително много за повишаване на ефективностата на цялата транспортна схема на страната. Имаме доста идеи, тук работят много добри специалисти, които от дълги години са запознати с транспортната система, така че можем да се окажем много полезни. Готови сме да се включим и с разработки за концесионирането, ако бъде взето такова решение, или за другия вариант - приватизиране дейността на предприятието като ПЧП. - Стана ясно, че за деветмесечието има много добри стопански резултати на пристанището. Имате ли потенциал сами да бъдете инвеститор? - Разбира се, че имаме. Всяка година отчитаме между 2 и 5 млн. лв. печалба, таксите са обикновено 8 млн. лв. Общо това прави средно 12 млн. лв. за година. Това е огромна сума, която може да се използва за инвестиране. Впрочем един сериозен инвеститор, като започне да прави пристанищна инфраструктура, няма нужда от по-голяма сума за година. Ако ни бе дадена възможност, за последните 10 години сами щяхме да направим новия терминал, и то без стотинка държавна помощ. Пак повтарям, трябва да се вземе политическо решение в държавата за бъдещето на пристанището.
Източник: Черно море (13.10.2010)

Китайски инвеститори са проявили интерес към четири наши пристанища, съобщи зам.-министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Камен Кичев. Това е станало в рамките на провелото се в София заседание на междуправителствената българо-китайска икономическа комисия в петък. Станало е въпрос за морските портове във Варна и в Бургас и за речните Русе и Лом, но не еуточнено точно в кое пристанище може да влязат далекоизточни капитали. Следващата седмица екип на транспортното министерство заминава на посещение в Китай, където ще представи цялостната стратегия на ведомството за концесиониране на пристанища, летища и железопътни гари. Тя беше обявена миналата година, но все още няма стартирали никакви процедури за отдаване на частно управление на този вид транспортна инфраструктура. За интерес на Китай към пристанищната ни инфраструктура съобщи премиерът Бойко Борисов след среща в САЩ с китайския си колега, а по информация на министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков вниманието на китайските компании било насочено по-скоро към летищата ни, които могат да поемат значителна част от китайския внос в Европейския съюз. ни По повод притеснението на община Варна, че транспортното министерство се е отказало от визията си за изграждане на контейнерен терминал на пристанището им, Кичев заяви, че това не е така. Той допълни, че в момента се изготвя консултантски анализ къде е най-добре да се разположи това съоръжение.
Източник: Медия Пул (18.10.2010)

Каним китайци за пристанищата Каним китайски компании да инвестират в морските ни пристанища. Вчера министърът на транспорта Александър Цветков се срещна в Пекин с колегата си от Китай Ли Шънлин. Те са обсъдили възможности за сътрудничество в областта на пристанищната инфраструктура чрез концесия или смесено дружество (joint venture). България може да предостави максимално добри условия за пристанищните оператори. Смятаме, че българските портове могат да бъдат атрактивни и да предложат алтернативен път на страните от Централна и Източна Азия, допълни Цветков. По-късно с ръководството на China National Machinery Industry Complete Engineering Corporation, водеща компания в областта на инфраструктурата, министърът е обсъдил възможностите за инвестиции в нашата страна.
Източник: Стандарт (28.10.2010)

3-4 контейнерни линии налагат монопол, като не дават възможност клиентите сами да избират автомобилния превозвач на товарите им в страната. Има съмнение, че са направили и ценови картел на предлаганата услуга. Това съобщи за агенция "Черно море" Георги Минчев, председател на Българската асоциация за спедиция, транспорт и логистика. По неговите думи група автомобилни превозвачи вече са сезирали за тази порочна практика Комисията за защита на конкуренцията. Автомобилният транспорт има ключова роля за превоза на морски контейнери във вътрешността на страната, допълни Георги Минчев. 92% от товарите у нас са превозени с автомобилен транспорт и 8% - по жп мрежата, сочат данните за 2009 г. Над 15% увеличение на превозените товари отчита браншът тази година, което е сериозен ръст в износа на фона на тоталния срив през 2009 г. До края на 2010 г. се очаква през българските морски пристанища да преминат до 150 000 TEU (контейнерни единици товари), стана ясно на конференцията. По данни на пристанище Варна товарооборотът за първите девет месеца на 2010 г. е увеличен и прогнозата е за ръст от 15% за годината. На този фон още повече се налага необходимостта от инвестиции в инфраструктурата и особено в модернизацията на морските ни пристанища, заяви Георги Минчев. Това мнение се е наложило на приключилата конференция за интермодалния транспорт в София. След многото умувания (от некомпетентност или прикрита злонамереност) дали трябва да изграждаме нов терминал във Варна, докарали сме я дотам, че страната ни е единствената в ЕС, която продължава да няма модерно контейнерно пристанище. Наличието на специализирани терминали в Солун и Констанца ще продължава да отклонява товаропотока от българските пристанища, предупредиха по време на форума експерти от водеща логистична компания. Над 300 интермодални терминала има в ЕС. В Германия те са 42, в Австрия - 22, а в Румъния - 13. У нас има само няколко архаични терминала от времето на социализма, припомниха експертите. Според тях над 15% от транспорта е интермодален в ЕС, а през 2020 г. по този начин ще се придвижват 40% от всички товари.
Източник: Черно море (28.10.2010)

Порт Варна ще е като Ротердам Кристиан Кръстев, председател на Управителния съвет на Пристанище Варна - Пристанище Варна има най-добрите географски дадености за развитие сред българските портове. Какви са вижданията ви, какви инвестиции и проекти биха увеличили още неговите възможности за привличане на товари? - Съгласен съм с вас, че пристанище Варна има уникално географско разположение. Изграждането на зърнен терминал и на нов контейнерен терминал е от стратегическа важност. Всяка инициатива в тази посока е обречена на успех. Дали ще бъде публично-частно партньорство или дори инвестиция чрез банков кредит, би дало положителен резултат. - Евросъюзът извежда като един от приоритетите си развитието и използването на водния транспорт и е готов да финансира създаването на морската и речната инфраструктура в периферията на общността. Какви проекти предлагате като заместващи изостаналите по Оперативна програма "Транспорт", които може да бъдат завършени до края на този програмен период? - Когато се мисли в тази посока, трябва да се мисли глобално и затова в момента обсъждаме с Пристанищна инфраструктура възможностите за оползотворяване на програма "Транспорт". - Финансови резултати и постижения на пристанище Варна през 2010 г. Товари, пътнически превози? - Само ще ви кажа абсолютно нескромно, че за една година имаме ръст на печалбата с над 120% при ръст на товаропотока 15%. Всеки един средностатистически грамотен човек ще разбере, че явно новият модел на управление, който налагаме, показва завидни резултати. За по-любознателните читатели бих дал следната информация: През последното деветмесечие са обработени 6 млн. тона товари, което е с 1,1 млн. тона повече спрямо миналата година. Що се отнася до финансовите резултати, то приходите на пристанище Варна са приблизително 38,5 млн. лева, а разходите са съответно 34,9 млн. лв. Печалбата е почти тройна спрямо същия период на 2009 г. Тази година ще бъде запомнена и с още един рекорд - през месец август обработихме повече от 1 милион тона, което никога не се е случвало в историята на пристанището. - Как е по-изгодно за пристанището да се финансират проектите за изграждане на контейнерен и зърнен терминал - чрез концесия или чрез използване на японския заем - втора част? - Това е политически въпрос, който аз не бих коментирал. - Кое би станало по-бързо и по-сигурно? - Относно бързината, доколкото знам и за двата вида финансиране перспективите са еднакво бързи. Но при японския заем финансирането е вече факт и е въпрос дали ще бъде усвоен и как. А това е от компетентността на министъра на транспорта. - Ако се разгледат резултатите от концесията на двете морски летища - смятате ли, че опитът е положителен? - Знаете ли, по времето, когато съм участвал в управлението на летище Бургас, успяхме да постигнем награда "Летище на годината" последователно в две години (2004 и 2005 г.) За мен това са летища с перспектива. В момента в качеството си и на изпълнителен директор на авиокомпания "Уизеър България" успях да наложа първия целогодишен международен полет от и до летище Бургас. Също така направихме и първия лоу кост полет София-Варна. Относно въпроса ви "Колко е успешна една концесия", може да се съди по спазването на задълженията на концесионера. Не съм запознат в детайли дали "Фрапорт" изпълняват всичко, но забелязвам, че имат волята да развиват двете летища. - Имате идея за пътническа гара и развитие на отворена обществена зона на порта към града. Други ваши планове? - Очевидно е, че пристанището в най-красивия си фронт е затворено за града. Има много варианти и интерпретации на разрешение на този въпрос, но за мен решението е: Министерството на транспорта, областната управа, общината и мениджмънтът на пристанището да са на едно и също мнение, независимо какво е то. - От казаното дотук излиза, че сте били в управлението на летище, пристанища и авиокомпания. Това е доста солиден опит в сферата на транспорта. Откога започна тази любов към транспорта? - Преди почти 8 години имах шанса да започна да работя в Министерството на транспорта и за кратко време стигнах до позицията директор на дирекция "Корпоративно преструктуриране и капиталови пазари". Тази длъжност ми даде богатството да се запозная с всички аспекти на транспорта и съобщенията, второстепенни разпоредители, дружества, специфики и проблематика. По-късно работих известно време в пристанищна администрация, преди да поема управлението на авиокомпания "Уизеър България". Пристанище Варна за мен е етап от живота ми, в който доказвам нагледно това, което научих през годините. Това е пристанището, с което ще се гордее всеки един българин, и фирмата, която ще се сочи като пример за градивен мениджмънт. - Какво правите в свободното си време? - Личното време го отдавам на близките си, спортувам много, играя тенис и скуош основно. Честно казано, разтоварвам се сам зад волана с хубава музика и вяра за по-доброто утре. - Кое сред познатите ви европейски и други чужди пристанища ви е пример за развитие? - Ротердам и Сингапур! - Каква е максимата ви за живота? - Нека се опитаме да бъдем по-добри!
Източник: Стандарт (10.11.2010)

Пристанище Варна с ново предложение за терминали Нов проект за изграждане на два дълбоководни терминала – зърнен и контейнерен, предложи изпълнителният директор на порта кап. Данаил Папазов вчера по време на кръгла маса с участието на заместник-министъра на транспорта Камен Кичев, варненски депутати от ГЕРБ, кмета Кирил Йорданов и представители на целия бранш. Според Папазов новият проект е по-лесно осъществим от предложеното разширение на порта преди две години, когато бе подписан и меморандумът за финансиране с Японската банка за развитие. Оказало се, че старият вариант е неприемлив, тъй като Аспарухов мост не е достатъчно висок, за да минават под него големи кораби, каквито искаме да привлечем с евентуалното отваряне на дълбоководните терминали за зърно и контейнери. Така се обезсмислял проектът, за който японците са готови да ни дадат 140 млн. евро. Това потвърди и изпълнителният директор на „Морска администрация“ Сергей Църнаклийски пред журналисти. Той каза, че „японският заем е неизгоден за България”. Според него вече е изгубено доста време от сключването на споразумението и трябва да плащаме лихви, а още нищо не е стартирано по самия проект. Новият проект за разширяване на порт Варна ще заложи на средства от Европейския кохезионен фонд, които можем да започнем да усвояваме от 2014 г., каза директорът на порт Варна кап. Папазов по време на презентацията си. Той уточни, че държавното съфинансиране на такъв проект е 15 %, което е в пъти по-малко и по-изгодно от средствата, които ще връщаме, ако вземем японския заем. На закрита среща в сградата на „Морска администрация“ по-рано през деня, зам.-министърът се срещна с хора от бранша и коментира въпроси, свързани с проблемите пред морското образование и безопасността на корабоплаването. За да се повиши качеството на образованието, трябва да се въведат по-строги изисквания за центровете и учебните заведения в сектора, предлагат експертите.
Източник: Класа (22.12.2010)

Пристанището е огледало на бизнеса и състоянието на държавата. Икономиката започва да се възражда от изток и от пристанище Варна, цитира последните експертни оценки инж. Александър Станков, шеф на направление "Експлоатация" в порта. Преизпълненият обем на товарите гарантира печалбата в края на годината. Данните за пристанище Варна са очакван обем товари до 31 декември от 8 млн. тона при бизнес план 6,75 млн. тона. Печалбата ще бележи 100% ръст спрямо 2009 г. и се очаква да бъде 4 млн. лв. Дни преди Рождество Христово броят на обработените кораби на кея е 1114. Родното зърно за износ пак води класацията на товарите и надхвърля 2 млн. тона. Корабите, пълни с българско жито и царевица, плават основно за Западна Европа и страните на Източното Средиземно море. Добрите резултати на пристанището са повлияни както от продукцията на девненската индустрия и варненската промишленост, така и от увеличения внос на ветрогенератори, което е тенденция през последните години. За 2010 г. перките, които хващат вятъра за ток, са 30 комплекта с общо тегло 52 хил. тона. Миналата година е имало сериозен транзит през пристанището на 100 пакета ветрогенератори през нас за Румъния. Изключително прецизната компютърна система на порта дава възможност на всички партньори и оператори да следят движението и мястото на всяка своя стока на пристанището. Преди време австралийски специалисти поискали 500 хил. долара за готов софтуер за контейнерните товари. Ръководството на "Пристанище Варна" ЕАД обаче взело гъвкавото и икономично решение да повери задачата на свой млад и кадърен екип. От три години софтуерът е в действие и оттогава няма нито една грешка с контейнер. Така вместо куп пари да се изсипят на чужденците, нашите компютърни специалисти взели по една награда. Освен системата за контейнерни товари е разработена и друга - за всички останали товари. В плана за 2011 г. е заложено закупуването на 200-тонен мобилен кран. Всяка година към техниката се добавят по един-два челни кофъчни товарача "Волво", а ричстакерите, които редят контейнерите на брега, са девет. Във Фестивалния и конгресен център във Варна във вторник ръководството на пристанището начело с шефа му кап. Данаил Папазов инициира поредната, но решаваща Кръгла маса за мястото на новия терминал. В нея ще участва и зам.-министърът на транспорта Камен Кичев. Идеята, която получи първата медийна подкрепа на в. "Стандарт" преди време, е пристанището да се изнесе в частта от Морска гара до Пето корабно място, която да стане най-атрактивната зона на Варна. Избирането на точно място за нов модерен контейнерен и зърнен терминал е с изключително важно значение. На първо място ще се преодолее огромният трафик от 300 хиляди тира със зърно, които годишно кръстосват през Варна и замърсяват въздуха. С новия терминал на порта поне четири пъти в месеца ще акостират големи контейнеровози. В Черноморския басейн оборотът на контейнери е 2,3 млн. годишно. Холандци са изчислили, че след 10 години тук ще се въртят 10 пъти повече контейнери или 23 млн. годишно. Ръководството на порт Варна има стратегия за своя по-голям дял в тях, но решението за усвояване на японския заем (260 млн. евро за Варна и Бургас) предстои да вземе правителството.
Източник: Стандарт (22.12.2010)

Пристанище Варна, летище София и РВД завършват 2010 г. с добра печалба Най-успешните дружества в транспорта са пристанище Варна, летище София, РВД. Те се развиват много положително, с много добри резултати, каза транспортният министър Александър Цветков пред Bnews. Като цяло всички дружества в сектора от дейност имат положителен резултат. Има стари заеми, които висят. Това е японският заем за пристанище Бургас и държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура". Всички дружества са на печалба с изключение на железниците, но и те са с подобрен финансов резултат, обясни Цветков. Общият ефект от този подобрен финансов резултат на фирмите в транспорта е 25 млн. лв. Това показва едно по-добро управление на държавните фирми, по-добро управление на държавните активи и, разбира се, повече пари за държавата. Успяхме да договорим и меморандум със Световната банка за разбирателство и това е светъл лъч за БДЖ. През следващия програмен период сме договорили с ЕК БДЖ да получи европейски средства, за да може да закупи влакове с тях. Това може да се случи само ако проведем реформа в БДЖ, каза още транспортният министър. Той определи като свой приоритет стабилизирането на железниците.
Източник: Класа (27.12.2010)