Пристанище Варна приключва 2010 година с около 4 милиона лева счетоводна печалба, съобщи изпълнителният директор на порта капитан Данаил Папазов, цитиран от БТА. По думите му въпреки кризата товарооборотът се е повишил с около 12 на сто в сравнение с 2009 година и на пристанището през 2010 г. са обработени общо 8 милиона тона товари. Папазов отбеляза, че през 2010 г. вложените инвестиции от дружеството са около 3 милиона лева. Директорът на пристанище Варна коментира още, че не се предвиждат съкращения на персонала през тази година. Според оповестените в началото на октомври предварителни данни за деветмесечието пристанище Варна беше обработило общо почти 6 млн. тона товари, което е с над 20% повече спрямо същия период на 2009 г. От януари до началото на октомври 2010 г. през пристанището са изнесени 1,5 млн. тона зърно.
Източник: Инвестор.БГ (05.01.2011)

За концесионирането на пристанище Варна има три варианта, посочи днес генералният директор на Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" Георги Генчев по време на дискусия за бъдещето на порта, проведена в морския град. В дискусията са взели участие представители на държавната и местната власт и на морския бизнес. Генчев отбелязва, че според повечето специалисти от бранша е по-добре портът да бъде отдаден на концесия като цяло, като се отдели само терминалът за опасни товари, а не да бъде „раздробяван". До края на годината концесионният анализ за пристанище Варна може да бъде готов, каза още шефът на "Пристанищна инфраструктура", цитиран от БТА. Протоколът от днешната среща ще бъде представен в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, а сформираната вече работна група ще обсъди вариантите за концесия. Генчев съобщи още, че през следващата седмица се очаква Министерският съвет да вземе решение дали България ще тегли втория заем от Японската банка за развитието на пристанища Варна и Бургас. По думите на Георги Генчев, има и вариант страната ни да се откаже от кредита или да поиска редуциране на сумата.
Източник: Инвестор.БГ (18.02.2011)

Министерският съвет разгледа на днешното си заседание доклад за проблемите, свързани със Споразумение за заем през август 2008 г. между Японската банка за международно сътрудничество (по-късно преименувана на JIСА) и България за проект „Изграждане и развитие на нови контейнерни терминали в пристанища Варна и Бургас” и възможностите за тяхното решаване, съобщиха от правителствената информационна служба. В доклада се посочват проблемите, свързани с обслужването на първия японски заем, който е предназначен за пристанище Бургас. Според анализа налице са множество трудности, а в някои случаи - и невъзможност за Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура” и „Пристанище Бургас” ЕАД, да обслужват заема. Има и случай, при който „Пристанище Бургас”, чийто собствен капитал е отрицателна величина, взема заеми от банки, за да осигури средства за погасяване на своята част от заема, се констатира в доклада. Отчита се, че ДП „Пристанищна инфраструктура” изразходва значителен финансов ресурс за покриване на вноските и ще бъде на финансова загуба до окончателното изплащане на заема през 2028 г. Българските експерти смятат, че недостатък на заема е, че е в японски йени, което води до невъзможността на ДП „Пристанищна инфраструктура” и на „Пристанище Бургас” да планират точно годишните си инвестиции, а и курсовите разлики водят до оскъпяване на заема. Посочените трудности са определили решението на българското правителството за прекратяване на споразумението за заем с банката за проекта, се подчертава в съобщението. Това ще стане след преговори със заемодателя и при спазването на всички законови процедури, като за целта се възлага на министрите на финансите, на външните работи и на транспорта, да предприемат необходимите стъпки. Още през лятото на миналата година министър на транспорта Александър Цветков обясни, че още се преценява рентабилността на проектите за изграждане на нови пристанищни контейнерни терминали във Варна и Бургас. Стартът на реализацията на проекта, който по план трябва да бъде завършен до 2015 г., закъснява. Средства по заема до юли 2010 г. (а по всяка вероятност и към момента) не са усвоявани. Предвиждаше се заемът да е на стойност 36,932 млрд. йени (около 327 млн. евро) с краен бенефициент Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура". През есента на миналата година пък зам.-министърът на транспорта Камен Кичев информира, че се предвижда по време на строителството на терминалите да се проведе конкурс и те да бъдат дадени на концесия, така че държавата да не плаща заема от японската банка. От сегашното официално съобщение за отказ от японския заем не става ясно дали ще се строят контейнерни терминали на пристанищата Варна и Бургас и с какви средства, при положение че експертите от бранша са категорични, че няма друга алтернатива за развитие на пристанищата.
Източник: Инвестор.БГ (24.02.2011)

България се отказва от заем за 640 млн. лв. от Японската банка Правителството започва преговори за прекратяване на споразумение с Японската банка за отпускането на заем за строителството на контейнерни терминали на пристанищата във Варна и Бургас. Решението за това беше взето на днешното заседание на кабинета на базата на анализ на транспортното министерство. Споразумението за заема беше подписано през 2008 г., а кредитът е 37 млрд. японски йени, или 640 млн. лв. по сегашния курс. Строителството на новите терминали обаче не е започнало. В момента тече гратисният период по заема, чието изплащане трябва да започне през 2015 г. Правителството обаче е решило да се откаже от него заради проблемите на "Пристанище Бургас" и държавното предприятия "Пристанищна инфраструктура" с изплащането на друг заем от Японската банка. Той е за изграждане на нов терминал за насипни товари на порта в Бургас. Размерът му е 4.3 млрд. японски йени (247 млн. лв.) и е отпуснат през 1998 г. Терминалът обаче беше построен миналата година и в момента почти няма работа.
Източник: Дневник (24.02.2011)

Имахме разговор с министъра на транспорта и информационните технологии Александър Цветков за бъдещето на пристанище Варна. Стана дума и за японския заем. По отношение на него истината е, че правителството се отказа, защото е изключително неизгоден. Той е сключен от държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" в Бургас. Предприятието отделя две трети от приходите си, за да плаща заема. Това заяви лидерът на ГЕРБ във Варна, депутатът Павел Димитров. Ако бяхме сключили договор за японския заем, би означавало ново бъркане в бюджета и данъкоплатците да го платят. Затова категорично правителството взе решение да се откаже от него. Последното, което се случва около бъдещето на пристанището във Варна, е, че в близките дни ще се обяви за концесия. Надяваме се, че този процес ще започне скоро и пристанището Варна-изток ще бъде отворено за варненци, каза още Димитров. На финалната права сме за изграждането на естакадата в района на свлачището в местността Трифон Зарезан. Има писмо от финансовия министър Симеон Дянков до кмета, с което принципно се подкрепя проектът, има готовност за финансиране, чака се проектирането, за да се види цената на съоръжението. Има отговор и от кмета Кирил Йорданов до министъра. Сега топката е в общината, от тяхната експедитивност зависи какво ще се случи и дали ще видим след месец-два пилотите на съоръжението да се забиват. Ще се направи такова укрепване, че да няма никаква опасност от свличане, каза вчера Павел Димитров. Изложихме се с дълбоководното заустване на отходните води на Златни пясъци, констатира още Павел Димитров. Общината не може да изпълни изискванията към Министерството на околната среда и водите. Ако управата не подготви изрядна документация, няма да могат да се използват европейски пари за проекта. Така ще трябва да се ползва заем от МОСВ, макар и безлихвен, смята Димитров. Трябва да се ремонтира тръбата за отходни води, която е корозирала. Това ще струва около 2 млн. лв. Скоро ще се отпуснат 500 000 лв., за да може да започне работа по спешния ремонт още тази седмица, за да посрещнем сезона и да няма неприятни изненади като миналите сезони. Това е кърпене на положението, но трябва да се свърши, за да може догодина общината, като изпълни изискванията на МОСВ, да се направи новото дълбоководно заустване, а през 2014 г. да се започне изграждането на пречиствателната станция в курорта, заяви Павел Димитров. По отношение бъдещето на музея "Стара Варна" също сме на финала. Имаме решение на МРРБ. Имотът ще се деактува и музеят символ на града ще си остане за община Варна, каза още Павел Димитров.
Източник: Черно море (05.04.2011)

Концесионни възнаграждения в размер на над 16 млн.лв. са получени през 2009 г. в резултат на отдаването на концесия на пристанищни терминали и граждански летища за обществено ползване. Това е посочено в годишните доклади на междуведомствените комисии за контрол по изпълнението на концесионните договори. Те се отнасят за пристанищния терминал Леспорт, част от пристанище за обществен транспорт Варна, сключен на 8 юни 2005 г.; пристанищния терминал Балчик, сключен на 14 декември 2005 г.; Фериботен терминал Силистра, сключен на 3 февруари 2006 г.; гражданските летища в Бургас и Варна, сключен на 10 септември 2006 г.; пристанищния терминал Свищов, сключен на 15 февруари 2007 г., пристанищния терминал Оряхово, сключен на 4 юли 2007 г. и пристанищния терминал Сомовит, сключен на 28.05.2009 г. Общият преглед по изпълнение на задълженията през 2009 г. по тези договори показва, че определените условия за осъществяване на концесиите и основните задължения на концесионерите се изпълняват. Подобрени са качеството и обемите на предоставяните услуги и извършваните дейности, съобщиха от правителствената пресслужба. През годината концесионерите са направили инвестиции в размер на 4 573 689,46 лв. В изпълнение на договора за концесия на гражданските летища за обществено ползване в Бургас и Варна, дружеството от "Фрапорт" са отчетени инвестиции на стойност 19 955 670,34 лв. За констатирани неизпълнения на договорени задължения от концесионерите за 2009 г. са получени приходи от неустойки в размер на 160 826,23 лв. Всички начислени лихви и неустойки са заплатени от концесионерите. В резултат на извършения контрол се изпълняват поетите с концесионните договори задължения по осъществяване ангажиментите по социалните програми, включително и по разкриването на нови работни места.
Източник: Дарик радио (15.04.2011)

Нито един инвеститор не проявява интерес към концесия на летищата Горна Оряховица, Пловдив и Русе, както и към стопанисването на жп гари, призна вчера транспортният зам.-министър Камен Кичев. "Единственият позитивен опит на правителството с концесиите на инфраструктура е за бургаското пристанище, което се стопанисва от параходство "Български морски флот", посочи още той. Добри новини има за теснолинейката до Пирин Септември-Добринище, към която интерес проявяват немски инвеститори с намерението да я превърнат в туристическа атракция. Германците вече събирали данни за броя на пътниците и обема на товарите по линията. Скоро ще се открият процедури за пристанищата Русе, Лом и Варна. Портът в морската ни столица най-вероятно ще бъде отдаден изцяло, а русенският - на три части. Концесионната процедура за пристанище Лом ще тръгне за втори път, след като първата се провали заради съдебни спорове между кандидатите - фирми на предприемачите Васил Божков и Христо Ковачки. Транспортното министерство вече е запитало Европейската инвестиционна банка и Кувейтския фонд за арабско икономическо развитие дали може да даде ход на концесионната процедура за летище София преди изплащането на заемите, с които се построи терминал 2. Към края на 2010 г. неизплатени бяха около 80 млн. лв. Кичев бе категоричен, че нов терминал на софийското летище няма да се строи. В момента терминал 1 използва около 60% от капацитета си, а терминал 2 - 75%. С изграждането на две нови пътеки за рулиране и нови ръкави на терминал 2 капацитетът на аеропорта ще се качи с нови 40%, смята Кичев. Всъщност основен ремонт на терминал 1 и козметични промени по терминал 2 ще са основните задължения на частния стопанин на летището, допълни той.
Източник: Сега (30.06.2011)

Правят анализ на порта във Варна Концесионният анализ на пристанище Варна ще бъде готов до два месеца, съобщи във Варна Ивайло Московски, министър на транспорта. По думите му към порта има сериозен инвеститорски интерес на компании от ЕС. След като бъде готов анализът, ще се реши дали пристанището да се отдава на един концесионер, или за отделните терминали ще се търсят повече стопани. Министърът не се ангажира с имена на компании и държави. "Разговарям с посланици от ЕС и чрез тях получаваме сериозни сигнали за инвеститорски интерес. Същото важи и за заводите в Девня. Предстои да разберем в какви параметри ще се работи, а концесионният анализ ще подскаже какъв да бъде най-правилният подход и колко фирми да допуснем", изтъкна министърът. Московски уточни, че не се предвиждат съкращения на персонала, защото в договорите ще има изрична клауза не само да не се освобождават хора, а да бъде предвидено допълнително наемане. Интерес към варненското пристанище е заявен и от девненските заводи. Но анализът, който се подготвя, ще покаже дали необходимостта им от достъп до пристанище Варна-запад ще им помогне в процедурата за отдаване. Ремонтът на втория мост на фериботния комплекс във Варна се отлага за пореден път заради необходимостта от нов стопанин на порта. Чак след това ще е ясно каква част ще ремонтира държавата и каква – концесионерът.
Източник: Класа (09.08.2011)

Над 600 000 тона зърно от тазгодишната реколта са напуснали с кораби България само през първите две седмици на август, съобщи изпълнителният директор на „Пристанище Варна“ АД кап. Данаил Папазов. Всеки ден на кейовете се обработват по 6-7 кораба и се товарят по 20 000 тона, а тирове вият километрични опашки в очакване да бъдат разтоварени от земеделската продукция. С тези темпове ще бъде надхвърлен миналогодишният рекорд от 1 млн. тона изнесено зърно, достигнат през август миналата година, въпреки че много от стопаните в Добруджа изнасят реколтата си през румънското пристанище Констанца, смята Папазов. Товарят се пшеница, ечемик, рапично семе за Испания, Португалия, Сирия, Турция, Италия, Мароко. За арабския свят и Южна Африка заминава главно фуражна пшеница, която според търговци се използва за храна на камилите. За първи път тази година площадка за зърно е обособена и на пристанище Варна-запад, специализирано главно в обработка на контейнери. До момента там са натоварени около 100 000 тона. След края на жътвата от аграрното министерство отчетоха, че средният добив е бил 406 кг/дка, само година по-рано този показател е бил 360 кг/дка. Общо произведеното количество зърно по предварителни данни е в размер на 4,25 млн. тона, като производството от предходната година е било 4,09 млн. тона. По традиция с най-високо производство е област Добрич, където са прибрани 525, 6 хил. т, в Плевенско са ожънали – 389, 6 хил. т. , в област Велико Търново – 256 хил. тона. Най- високи средни добиви има в област Силистра - 489 кг/дка, следва Добрич с 472 кг/дка и Разград – 465 кг/дка. На някои места в страната има напълно пропаднали площи заради градушките. През тази година тяхната площ е 8970 дка. От Национална служба по зърното съобщиха, че през тази година реколтата от пшеницата е с много високи хлебопекарни качества. Качествената пшеница през 2011 година е около 30% повече спрямо 2010 г. и достига 53% от цялата реколта.
Източник: Монитор (19.08.2011)

Само през месец август в Пристанище Варна са обработени рекордните 1,014 млн. тона товари. Основен дял в това количество заемат зърнените храни и товарите на девненските химически заводи. На 31 август, само през Пристанище Варна-изток, са преминали 3000 товарни автомобили и са натоварени 30 000 тона зърно, основно пшеница, царевица, рапица и ечемик. За осемте месеца от началото на годината през кейовете на варненското пристанище са преминали общо 5,5 млн. тона товари, което е с 10% повече спрямо предходната 2010г. Статистиката отчита ръст от 8% и при другия структуроопределящ товар за Пристанище Варна - контейнерите. До момента са претоварени 82 хил. броя..
Източник: Дневник (03.09.2011)

Пристанище Варна е обработило 1 065 000 тона товари през месец септември, съобщиха от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС). Това е рекорд в историята на най-големия български порт. Предишният рекорд, който също бе поставен тази година, се задържа съвсем за кратко - през август за първи път бяха достигнати 1 млн. тона товари, преминали през кей за един месец. Общо за 9-те месеца на годината в пристанище Варна са обработени 6 665 600 т товари, което е 12% повече спрямо същия период миналата година, 35% спрямо деветмесечието на 2009 г. и 10% повече спрямо периода януари-септември 2008 г. Чистата печалба за деветмесечието е 3.5 млн. лв. Нарастване се отчита при всички структуроопределящи товари - зърно, контейнери, калцинирана сода, въглища, торове, цимент, фосфати, скрап и др.
Източник: econ.bg (05.10.2011)

"Ойлтанкинг" увеличава капацитета за износ на сярна киселина през Варна "Ойлтанкинг България" АД е пуснала в експлоатация нова инсталация за товарене на течни продукти на "Пристанище Варна-Запад", съобщиха от компанията. Инвестицията е в размер на 100 хил. евро и е реализирана от "Ойлтанкинг България" АД и "Пристанище Варна" ЕАД. Средствата са изразходвани за изграждането на допълнителна станция при вече съществуващото им съоръжение на кей №2 на "Пристанище Варна-Запад". При строежа са спазени всички световни и европейски стандарти за безопасност и защита на околната среда. През 2010 г. "Ойлтанкинг България" АД е обработвало само сярна киселина, производство на Аурубис България АД (бивш МДК Пирдоп). Компанията е реализирала 1,1 млн. лв. печалба, а приходите от продажба са за над 4,3 млн. лв., сочи отчетът на компанията за миналата година. През 2010 г. са получени и разтоварени 876 хил. тона сярна киселина, което е с 10,5% по-малко спрямо 2010 г. Причината е във временното преустановяване на производството на "Аурубис България" АД поради технически причини, се посочва казва в отчета на "Ойлтанкинг България" АД. Целта на новата инвестиция е да се гарантира безпроблемното използване на съоръжението за дългосрочен период от време и увеличаване на капацитета на товаро-разтоварните дейности. "Ойлтанкинг България" АД действа от 1999 г., когато германската Ойлтанкинг GmbH, "Аурубис България" АД и "Пристанище Варна" ЕАД създават акционерно дружество "Ойлтанкинг България" АД. Целта е изграждането и експлоатацията на терминал за съхранение на сярна киселина на територията на "Пристанище Варна-Запад". Терминалът е с капацитет 33 хил. тона и е построен само за 10 месеца, като официалното му откриване е през есента на 2001 г. Тогавашната инвестиция е в размер на 13 млн. лева, а средствата са предоставени от Ойлтанкинг GmbH. От въвеждането в експлоатация на съоръжението до момента са натоварени повече от 650 кораба с общ обем от близо 5 млн. тона. Терминалът е структуроопределящ за дейността на "Аурубис България" АД, което през миналата година е реализирала продажби за 3,2 млрд. лв. и така се нарежда та второ място след "Лукойл". Сярната киселина е отпадъчен продукт при производството на мед от предприятието в Пирдоп и реализирането му на пазара може да е проблем. Затова "Аурубис България" АД участва в приватизацията на "Агрополихим" АД, за да си осигури пласмент на отпадъчния продукт. Цената на тон сярна киселина през първото полугодие на 2011 г. е 67 лв. на тон. Понастоящем акционери в "Ойлтанкинг България" АД са Ойлтанкинг GmbH (Германия) и "Пристанище Варна" ЕАД.
Източник: Инвестор.БГ (12.10.2011)

Държавните пристанища със 7,4% ръст на приходите Държавните пристанища реализират увеличение на приходите от продажби със 7,4% на годишна база до 41,1 млн. лв. за първото полугодие на 2011 г.. Данните са на база отчетите на портовете във Варна, Бургас, Русе, Лом и Видин. Ръст има и спрямо първото полугодие на 2009 г., когато продажбите им са били за 40,25 млн. лв. Статистиката сочи за активизиране на икономиката през първото полугодие на 2011 г. Печалбата на пристанищата за периода е 2,25 млн. лв., като се увеличава с 1% на годишна база. За първото полугодие на 2009 г. портовете отчитат 1,6 млн. лв. загуба поради отрицателния резултат на пристанище Бургас (минус 3,2 млн. лв.). От печалбата на пристанище Бургас е изключен ефектът от промяна във валутните курсове, който е значителен поради големите задължения на пристанището в японски йени (за над 50 млн. лв.). За първото полугодие на 2011 г. в пристанище Варна са обработени 3,75 млн. тона товари. В сравнение със съответния период на предходната година са обработени с 516 хил. тона повече товари, или увеличение с 16%. Въпреки това продажбите на най-голямото ни пристанище намаляват с 2,9% на годишна база до 22 млн. лв. Основни клиенти на пристанището са „Солвей Соди“, донесло приходи от 2,4 млн. лв. за полугодието, също така „Нитрополихим“ (износ на торове от „Агрополихим“), формирало приходи от 1,75 млн. лв., както и „Девня цимент“ с продажби за 290 хил. лв. При Пристанищен комплекс Русе през първите шест месеца на 2011 г. са обработени 468 хил. тона товари, което е увеличение с 83 хил. тона спрямо същия период на 2010 г., или ръст с 22%. Износът през пристанището е формиран основно от въглища (179 хил. тона), зърнени храни, кокс (38 хил. тона) и други, като износът на зърно се удвоява на годишна база и достига 11 хил. тона. За над 30 хил. тона е износът на дървен материал за Австрия, осъществен през първото полугодие на 2011 г. Обработката на дървен материал на пристанището стартира през втората половина на годината.
Източник: Класа (13.10.2011)

Китайци искат товарите на БДЖ Китайска компания, голям спедитор или европейска железница може да купи БДЖ "Товарни превози". Това каза изпълнителният директор на Холдинг БДЖ Йордан Недев за investor.bg. Той добави, че "стъпвайки в България, китайците идват на европейския пазар, което за тях би било голям плюс". Китайски интерес беше проявен наскоро и към концесия на Пристанище Варна. БДЖ "Товарни превози" в подходяща атрактивна опаковка и с точни данни за активите ще бъде предложена на потенциалните купувачи от бъдещия консултант, чийто избор предстои. Процедурата за приватизация на дружеството вече е обявена. Министър Московски ще се срещне днес с докерите в порт Варна, за да ги убеди в ползите от концесионирането му. Първите 12 нови спални вагона, които турска компания произвежда за БДЖ "Пътнически превози", трябва да пристигнат у нас през април 2012 г. Следващите 8 вагона ще дойдат до юни, а през август 2012 г. трябва да бъдат доставени последните 10 спални вагона. Догодина може да бъде възстановен влакът София - Солун, който беше спрян по искане на Гърция, защото не бил ефективен. В момента БДЖ и Гръцките железници проучват възможния трафик и как да оптимизират разписанието. Ще се направи и маркетингово проучване по кои направления и в кои часове могат да се пуснат бизнес влакове. Възможно е такива композиции с интернет и други удобства да привлекат бизнесмени по направленията до Пловдив, Варна и Бургас.
Източник: Стандарт (20.10.2011)

Голяма корейска фирма преговаря за производство на електрически автомобили във Варна. Идеята е първоначално колите само да бъдат сглобявани, а по-късно ще започне и производството им, обясни посланикът на Южнва Корея Чън Би-хо, който е на посещение във Варна заедно с директора на Корейската агенция за насърчаване на инвестициите. Предстоят и разговори за евентуалното участие на корейски фирми в концесионирането на Пристанище Варна.
Източник: econ.bg (03.11.2011)

Има ли нещо общо между бившия ни национален авиопревозвач "Балкан" и Пристанище Варна? Има - ограбването в стил "Гад Зееви"! Само за 19 месеца Зееви съсипа "Балкан" - най-голямата авиокомпания в бившия соцлагер след "Аерофлот", в която държавата 52 години беше наливала огромни средства. За целта той регистрира в Холандия фирмата Balkan Airlines Holdings B.V., през която в края на 1999 и 2000 година източи приходите на "Балкан". Точно по същото време, не без благословията на тогавашния премиер Иван Костов, заработва подобна схема и за източване на Пристанище Варна. Която продължава да действа безотказно до днес под благосклонния поглед на три правителства: на ОДС, НДСВ и тройната коалиция. По познатата схема ограбването става пак чрез регистрирана фирма в известната с облекчения данъчен режим Холандия. Зад която стои не незнаен израелски бизнесмен, а германска компания. С чиновническа подкрепа и синя политическа благословия тя подмолно и незаконно приватизира публична държавна собственост Чрез която тихо печели вече близо 12 години. Но проблемът не е само в източването на държавния порт. Блокирано е и отдаването му на концесия вече години наред! Далаверата пречи и на реализацията на Общия устройствен план на Варна за преместване на пристанище "Изток" на северния бряг на канала и за отварянето на Варна към морето по подобие на Барселона. Началото на класическата схема за източване на Пристанище Варна е поставено на 11 февруари 2000 г. със заповед на тогавашния министър на транспорта Антони Славински. С нея той нарежда портът да придобие акционерно участие в "Ойлтанкинг България" АД чрез апорт на 60 дка от пристанище "Варна-Запад" и застроените върху него сгради. С т. 2.1 министър Славински задължава порта да придобие 27,5% от капитала на "Ойлтанкинг България". Така той поставя подопечния си порт в неизгодна позиция - с под 1/3 дял. Останалите акционери са чуждестранна собственост - "Ойлтангинг Имонд Б.В. Нидерландия" и "Юнион Миниер Пирдоп Мед", и държат по 36,22% от капитала. Така въпреки солидния апорт порт Варна става зависим от всички решения на чужденците, които държат контролния пакет. А теренът, вклинен между 1-во и 3-о кейово място, разкъсва технологичната цялост на пристанище "Варна-Запад" и блокира всички опити за концесионирането му. Както във всяка далавера и тук дяволът се крие в детайлите. А те са престъпни опити за надбягване със законните срокове На същата дата - 11.02.2000 г., в бр. 12 на ДВ е обнародван Законът за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата (ЗМПВВПП). Според чл. 107, ал.1 "пристанищните съоръжения, земите, върху които са разположени те, земите под откритите и закритите складове" са публична държавна собственост (ПДС). Която не може да се приватизира или апортира, а само да се отдава на концесия. За целта в преходните и заключителните му разпоредби се прави нарочно изменение и допълнение в Закона за концесиите. Министър Славински прекрасно знае всичко това, но бърза да изпревари закона! Независимо че още Законът за концесиите от 1995 г. и Законът за държавната собственост от 1996-а третират пристанищата като ПДС. Но именно липсата на специален закон като ЗМПВВПП прави възможно до 15.02.2000 г. третирането на ПДС като частна държавна собственост и включването й в активите на държавни дружества като Пристанище Варна. Защо тогава министърът бърза? Просто защото учредяването на смесеното дружество преди влизането в сила на ЗМПВВПП ще даде на собствениците му автоматично право на концесия Че кабинетът "Костов" стои зад далаверата, личи от факта, че той създава междуведомствена група да подкрепя институционално проекта. Следователно целта на заповедта на Славински е да изпревари закона, който влиза в сила в 00.00 часа на 15.02.2000 г. и прави незаконен апорта. Но "бързата кучка слепи ги ражда", казва народът. Нотариалният акт за собственост на апортирания имот е вписан в Службата за вписванията на 16 февруари - повече от 33 часа след влизането на закона в сила. Документът дава в ръцете на "Ойлтанкинг България" имот, който вече е ПДС. От бързане обаче вместо 60 дка порт Варна апортира 52,642 дка. Налага се ръководството му допълнително да апортира в "Ойлтанкинг България" нов терен ПДС - разтоварище за сярна киселина с площ 6,616 дка. Така на 28.12.2000 г. - повече от 10 месеца след влизането на закона в сила, с протокол са определени границите на целия откраднат от държавата имот. И на 14.02.2001 г. - година след влизането на ЗМПВВПП в сила, е вписан нов нотариален акт за поправка на стария, който опубличава кражбата. На 27.12.2002 г. на извънредно общо събрание акционерите на "Ойлтанкинг България" гласуват увеличаване на капитала с 3,690 млн. лв. Порт Варна остава с апорта си, оценен на 481 500 лева. Така капиталовият дял пада от 27,54 на 8,85% За да узакони тази далавера, през следващите години "Ойлтанкинг България" започва процедури за съгласуване на подробни устройствени планове (ПУП). Във връзка с това на 26.06.2007 г. шефът на тогавашната ИА "Пристанищна администрация" капитан Пейчо Манолов изпраща доклад до ексминистъра на транспорта Петър Мутафчиев. В т. 2 от доклада капитанът пише: "Не са безспорни доказателствата, че... имот 90 и имот 91 са собствени на "Ойлтанкинг България" АД." През всичките тези близо 12 години "Ойлтанкинг" печели чрез незаконно използване на територия, сгради и съоръжения ПДС. Същевременно блокира работата на част от държавното пристанище, като на практика изолира 2-ро кейово място, от което държавен остава само подкрановият път. Германците дори си построяват тръба, която излиза на второ кейово място, въпреки че Законът за държавната собственост категорично забранява строителство върху ПДС. "Ойлтанкинг" незаконно експлоатира тръбата, без да се регистрира като пристанищен оператор, с което нарушава ЗМПВВПП. Така портът печели само от държавните такси, а частниците се обогатяват незаконно от претоварните операции на държавното 2-ро кейово място. По-голяма далавера от това - здраве му кажи! Апетитът идва с яденето, казват французите. Явно незаконните печалби се сторили малки на "Ойлтанкинг", поради което фирмата предявява искане пред Министерски съвет за получаване на концесия по право на същото 2-ро кейово място. Фирмата води и печели във Върховния административен съд дело срещу МС заради мълчалив отказ да концесионира кея. След което МС постановява изричен отказ на концесията по право, който "Ойлтанкинг" не обжалва. Стараейки се всячески да заобиколи законите и да продължи да ограбва държавното пристанище, неотдавна фирмата отново предявява искане за концесия по право на 2-ро корабно място. Този път - през Министерството на икономиката, чрез получаване на сертификат за инвеститор от агенцията за инвестиции. Крайно време е се сложи край на този пладнешки грабеж! Както и да се дадат ясни отговори на следните въпроси? 1. Защо тази очевадна далавера от времето на кабинета "Костов" продължава да работи без прекъсване вече близо 12 години? Защо нито предишните директори на порт Варна, нито сегашният скочиха в защита на държавния интерес и не предприеха стъпки за прекратяването й? 2. Докога "Ойлтанкинг България" ще пречи на опитите за концесиониране на Пристанище Варна и на реализацията на плана за преместване на порт "Варна-Изток" на северния бряг на канала? 3. Не е ли крайно време министърът на транспорта като принципал на порт Варна и министърът на регионалното развитие като лице по Закона за държавната собственост да предприемат действия за прекратяване на далаверата чрез прокуратурата и съда?
Източник: Стандарт (07.11.2011)

Сериозни намерения към концесионирането на порт Варна са постъпили от пристанищата в Хамбург, Антверпен, Ротердам и Дубай. Това съобщи изпълнителният директор на "Пристанище Варна" кап. Данаил Папазов. Пристанището ни е включено в националната стратегия за концесиите и по думите на Папазов концесията е единственият законен начин за вливането на свежи инвестиции от частни фирми. Според специалистите това е пътят Варна да стане достоен конкурент на другите пристанища в Черноморския регион, включително и на модерния румънски порт в Констанца. Част от тях обмислят своите оферти в консорциум с български фирми, някои от които варненски, разкри пристанищният шеф, без да казва имена. Концесията обаче не може да започне напролет, защото има доста натрупани проблеми за решаване. Най-важното е да се направи добър концесионен анализ и едва тогава да се пристъпва към процедурата, която по закон трае 18 месеца, напомни Папазов. Според него реално концесията на пристанище Варна може да стане реален факт в края на 2013 г.
Източник: Монитор (11.11.2011)

Над 8 млн. тона товари са минали през Пристанище Варна до 10 ноември. Така беше достигнат товарооборотът, направен за цялата 2010 г. До края на 2011 г. ще бъде премината границата от 9 млн. тона, а чистата печалба ще възлезе на 4 млн. лева, заяви председателят на Съвета на директорите на порта Кристиян Кръстев. За десетте месеца през кейовете на варненското пристанище са преминали 900 хил. тона товари повече спрямо предходната 2010-а, което е увеличение с 13%. Ръстът се дължи най-вече на увеличения експорт на химически продукти, торове, калцинирана сода и нерудни изкопаеми. Постижение за порта са изнесените 1,7 млн. тона зърно, каза Кръстев. Те ще достигнат 2 млн. т в края на декември. Голяма част от зърното вече се експедират през реновирани складове от Пристанище Варна-Запад. С 9% се е увеличил тонажът и при другия структуроопределящ товар - контейнерите. В двата контейнерни терминала са претоварени общо 100 517 контейнера.
Източник: Стандарт (14.11.2011)