Над 1 млн. тона жито изнесени по море през Варна Над 1 млн. тона пшеница са изнесени през пристанище Варна през втората половина на 2015 година. Това е с 52,9% повече спрямо същия период на предходната маркетингова година, когато през порта са минали малко над 695 хил. тона, съобщават от агроминистерството в бюлетин за основните селскостопански стоки. За същото време обаче експортът на ечемик и рапица през порта продължава да изостава, съответно с около 35% и 44% на годишна база. Ечемикът за експорт е малко над 118 хил. тона, а рапицата – около 88 хил. тона. За първи път от началото на настоящия пазарен сезон е регистриран износ на пшеница през пристанище Бургас в размер на 6 хил. тона. Все още от там не са експортирани ечемик и рапица.
Източник: Монитор (11.01.2016)

Рекорден износ на пшеница Силен ръст на износа ни на пшеница регистрираха от земеделското министерство. За периода от 1 юли 2015 г. до 10 януари тази година в чужбина са били продадени над 1,1 млн. тона пшеница спрямо малко над 698 000 тона за същия период година по-рано. Това е увеличение от близо 59 процента. Експортът на ечемик и рапица обаче е намалял. При първата култура спадът е с 35 процента до 118 500 тона, а при втората – с 44 процента до 88 300 тона. През последната седмица от пристанище Варна, откъдето традиционно се осъществява основна част от износа на зърнени и маслодайни култури, са отпътували 44 500 тона пшеница, докато експортът на ечемик и рапица е в застой за поредна седмица, показват данни на аграрното ведомство. От началото на настоящата маркетингова година досега през порта са минали 6000 тона пшеница, а износ на ечемик и рапица все още не е реализиран. За периода от 1 септември миналата година до 10 януари експортът на царевица се е свил с над 70 на сто на годишна база до 285 300 тона, докато при слънчогледа е отчетен ръст от близо 5 процента до 88 100 тона.
Източник: Новинар (15.01.2016)

Ръст при износа на пшеница, при царевицата - застой Значителен ръст бележи износът на пшеница през пристанището във Варна. Това показват данните на Министерството на земеделието за времето от 1 юли 2015 година до 31 януари 2016 година. Изнесени са общо 1,28 млн. тона пшеница, като само през последната седмица са пласирани над 54 000 тона. Това представлява ръст от 64, 6 на сто повече в сравнение със същия период на преходната година. 32 000 тона пък е царевицата, която е изнесена през последната седмица. Така общото количество експорт на царевица е 331 млн. тона, което е спад с около 66 на сто. Експортът на слънчоглед през пристанището остава в застой за поредна седмица, изоставайки с 25 на сто. През пристанището в Бургас са изнесени едва 6000 тона пшеница и малко над 3000 тона ечемик. Рапица все още не е изнасяна.
Източник: Новинар (05.02.2016)

Скъпарските яхти на порт Варна отиват на втори търг Пристанище Варна ще пусне на втори търг най-скъпарските си яхти, след като в първото наддаване за тях нямаше кандидат купувачи. „Андромеда" и „Стела поларис" оценени първоначално съответно за над 59 хиляди и над 33 хиляди лева вече са извадени на тезгяха за повторна продажба, която ще се проведе в края на месеца . Шест килови ветроходни яхти, два малки ветроходни съда, катер, две пластмасови гребни лодки и ремарке продаде варненското пристанище на проведения в края на миналия месец търг, за който първи съобщи „Труд”. Портът обяви тогава, че се разделя с 19 ветроходни яхти след извършена оценка на техническото им състояние, предпоставка за инциденти на море. Най- скъпо е продадена в първия кръг яхта "Каприкорн", спусната на вода през 1976 г. Новият й собственик ще брои близо 10 бона за 9-метровия съд тип „картер”.Началната й цена беше малко над 8000 лева. За първото наддаване са подадени общо 10 редовни оферти. Ветроходци са играли за някогашните морски красавици с първоначални цени под 10 000 лв. Въпреки че са спечелили в наддаването, двама от участниците са се отказали от яхтите „Мимоза” и „Юнга „ , научи „Труд”. Във варненския яхтклуб „Кап. Г.Георгиев –Порт Варна”, който се разбунтува заради продажбата, но след серия от срещи с ръководоството на пристанището духовете се успокоиха, отиват яхтите „Нунки” и „Алгол”. Те са продадени за малко над 9 хиляди лева. С хилядарка над първоначалната цена от 4415 лева, участник в търга печели и ще плава със 7-метровата яхта тип иптон „Лили“. Тази лодка, спусната на вода през 1988 г., беше най-новата сред обявените за продан от варненския порт. При нови собственици отиват и още две яхти – „Проксима“ и „Денебола“, тип „Конрад 25“, които участват в едноименното държавно ветроходно първенство. Новите им собственици ще платят за тях общо около 6 хил. лева. За малко над 2500 лева е продадена малката яхта „Вяра“, 1682 лева ще брои новият собственик на катер „Тюлен“, а 4-метровата „Зефир“ е изтъргувана за 503 лева. Млад варненски ветроходец пък се сдобива с две гребни лодки срещу скромните 237 лева. Най-евтино пристанището е продало ремарке за лодки, само срещу 104 лева. Около 35 хил. лева ще получи портът за всички продадени лодки на първия търг. На нарочна пресконференция ръководството на пристанището съобщи, че част от парите ще се разходват приоритетно в подкрепа на детското ветроходство и ще бъдат осигурени нови плавателни съдове.
Източник: Труд (08.02.2016)

Държавата ще изгражда Wi-Fi мрежа по морските пристанища за 6 млн. лева Държавата ще изгради безжична интернет мрежа по морските пристанища за 6 млн. лева без ДДС. Проектът ще обхване портовете и терминалите във Варна, Бургас, Балчик, Леспорт и Несебър. В началото на февруари държавното предприятие "Пристанищна инфраструктура" (ДППИ) обяви обществена поръчка, с която трябва да се предостави безплатна Wi-Fi зона за всички, които ползват черноморските пристанища. Очакванията на държавното дружество са, че този проект ще се финансира по европейската оперативна програма "Транспорт и транспортна инфраструктура" от новия програмен период 2014 - 2020 г. Спорен момент обаче е, че държавата ще направи инвестиции в инфраструктура на отдадени на концесия терминали. Това са концесионираните терминали на пристанище Бургас, които се оперират от "БМФ Порт Бургас" на братята Георги и Кирил Домусчиеви; пристанищата на север - Леспорт и Балчик, които се държат от холдинга "Химимпорт"; петролния терминал Росенец, където концесионер е рафинерията "Лукойл-Нефтохим Бургас", и морската гара в Несебър, която беше дадена на концесия на акционерното дружество "Водмар", където 50% дял от капитала държи свързаната с Делян Пеевски "Водстрой 98", която би имала голяма полза да може да предостави подобна услуга. От Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" коментираха, че системата им обхваща толкова много концесионирани пристанища, с "тя е насочена към корабния трафик и към подобряване на услугите, предлагани на плавателните съдове", т.е. не към докерите, които отговарят за обработката на товарите. "Организацията по посещението на кораба е наша задача. Цялата информация минава през нас. Навигацията е наша. Ние водим кораба. Така просто надграждаме услугите, които предоставяме", допълват оттам. Тъй като ДП "Пристанищна инфраструктура" отговаря само за пристанищата с национално значение, извън проекта за Wi-Fi ще останат регионалните като двете пристанища на Цветелина Бориславова в североизточната част на Бургаския залив например. Според публикуваната обществена поръчка на държавното предприятие трябва да се изгради безжична мрежа в осем обекта. Това са държавните терминали Бургас-изток, Варна-изток и Варна-запад и концесионираните Бургас-изток 2 и Бургас-запад, Росенец, Варна-изток, Варна-запад, Балчик, Леспорт и Несебър. Така се получава, че в пет от осемте пристанища се инвестира във вече отдадена на концесия инфраструктура. Новата инфраструктура ще предоставя връзка както на служителите на портовете, така и на пътниците и морските екипажи на акостиращите кораби. Според Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС), което е принципал на държавното дружество, целта на проекта е да помогне да се намали използването на хартиени документи и подобряване на качеството на обслужване на клиентите. Мрежата трябва да послужи на корабите за получаване на директна информация от системите, които обслужват морския транспорт в страната. Първоначално сумата на поръчката от 6 млн лв. без ДДС за изграждане на Wi-Fi се стори доста висока за представители на бранша. Заради многото съпътстващи дейности обаче е трудно да се даде еднозначен отговор дали е скъпа. Проектът включва изграждане на нова оптична и захранваща инфраструктура около пристанищата, сървъри и системи за наблюдение на мрежата и др. - включително обучение и поддръжка. От транспортното министерство коментират, че където е невъзможно да се прокарат оптични кабели, ще се ползват радиорелейни станции. Цени за подобно оборудване на едро трудно могат да се намерят, отделно и може да има големи вариации в стойността. Всичко това затруднява се направи по-пълна оценка за цената само на базата на обявлението на поръчката. От транспортното министерство допълват, че прогнозната стойност е изчислена на базата на различни анализи, включително финансов и този на приходите и разходите за осъществяване на проекта.
Източник: Капитал (24.02.2016)

Около 30 на сто от последната житна реколта е изнесена през пристанище Варна. По данни на аграрното министерство през периода 1 юли 2015 г. до 21 февруари тази година през порта са експортирани 1, 343 млн. тона пшеница, което е с 48,8% повече спрямо същия период на предходната маркетингова година. През миналата година земеделците у нас прибраха в хамбарите 4,6 млн. тона пшеница. В същото време износът на ечемик и рапица през порта изостава съответно с около 29% и 44% на годишна база. От началото на сегашната маркетингова година досега „Пристанище Бургас“ ЕАД, отчита експорт на едва 6 хил. тона пшеница и 3,2 хил. тона ечемик. През терминала все още не е реализиран износ на рапица. През миналата седмица обаче няма износ на царевица и слънчоглед през пристанището на морската столица. Данните на МЗХ сочат още, че към средата на месеца има леко понижение на средните изкупни цени на слънчоглед, рапица, фуражна и хлебна пшеница с между 0,9% и 2,1% на седмична база. Същевременно, изкупната цена на царевицата се повишава с 0,7%, а тази на ечемика остава без промяна.
Източник: Монитор (29.02.2016)

Дават пристанищата на концесия за 99 години Българските пристанища могат да бъдат отдадени на концесия за срок от 99 години. Това стана ясно от изказване на министъра на транспорта Ивайло Московски на конференция "Стратегическа инфраструктура и инвестиции, България в свързана Европа 2016". На 15 април влиза в сила новата евродиректива за концесиите, която ще бъде транспонирана у нас с нов закон, чието внасяне в Народното събрание предстои, обясни Московски. Бъдещият закон значително ще разшири обхвата си на действие, като сегашният максимален срок за отдаване на концесия - до 35 години, ще отпадне, поясни той. Това ще позволи пристанища, летища, магистрали, жп линии и друга инфраструктура, публична държавна и общинска собственост, да бъдат отдавани на концесия дори за 99 години. Сроковете на концесиите в бъдеще ще могат да се съпоставят с вида, обхвата и обема на всеки конкретен обект, което ще даде възможност за по-гъвкави отношения между държавата и концесионерите за постигане на взаимноизгодни условия и ефективно сътрудничество, обясни транспортният министър. Едни от първите обекти, които ще бъдат отдадени на концесия по новия закон, ще са пристанищата Видин-юг и Русе-запад, чиято подготовка е в най-напреднала фаза. През втората половина на годината ще започне и подготовката за отдаване на концесия на порт Варна, в ход е и подготовката за концесия и на порт Русе-изток.
Източник: Стандарт (31.03.2016)

Партнираме си с Катар за Пристанище Варна Министърът на транспорта на Катар е изявил желание да посети варненското пристанище, съобщи българският му колега Ивайло Московски в морската ни столица. Това ще стане най-вероятно след десетина дни. „По всякакъв начин, по който намерим вариант да си партнираме с тях, ще е добре и за пристанище Варна", коментира Московски. Министърът припомни, че в Катар в момента се изгражда едно от най-големите пристанища в света. „Към момента не се обсъжда темата за отдаване на концесия на Пристанище Варна“, уточни още транспортният министър. Близо 8 млн. лева е печалбата на „Пристанище Варна“ ЕАД за миналата година преди данъци, сочи отчетът на дружеството, който бе представен пред министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски. С около 1 млн. лева е увеличена печалбата на дружеството в сравнение с 2014 г. и почти два пъти спрямо 2013 г. Общите приходи на „Пристанище Варна“ ЕАД са увеличени с около 2 млн. лева и надхвърлят 68 млн. лв. През миналата година в терминалите на пристанището са обработени над 9,5 млн. тона товари. Отчетено е увеличение от близо 6,5% при контейнерите. Обработени са над 1,8 млн. тона контейнеризирани товари или 139 140 TEU (единици).В „Пристанище Варна“ ЕАД продължава активното обновяване на машинния парк, повишаване на производителността и подобряване условията на труд. Само за 2015 г. са инвестирани около 10 млн. лева за подобряване на инфраструктурата и за закупуване на нова техника. Преди дни започна поетапната доставка на новопроизведени товарни платформи, които ще се обслужват от нови терминални челни и телескопични товарачи. Планираните инвестиции през тази година ще надхвърлят 10 млн. лева, като 4 млн. лв. ще бъдат инвестирани за подобряване на инфраструктурата на терминалите на пристанището, а за нова техника ще бъдат осигурени над 6 млн. лева. През тази година се планира имплементирането на нови технически съоръжения за обработка на товари. Вече тече подготовката на открития през миналата година район около Морска гара-Варна, в който през този сезон ще бъдат приемани събития от международен мащаб, съвпадащи с отбелязване на 110-годишнината от откриването на съвременното варненско пристанище. „Пристанище Варна“ ЕАД ще бъде за трети път домакин на престижната регата „Тол Шипс“, получени са първи заявки за посещения на пътнически кораби през круизния сезон, както и заявки за културни събития в района на Морска гара-Варна.
Източник: Монитор (04.04.2016)

Пристанище Варна е увеличило печалбата си през миналата година Печалбата на пристанище Варна се е увеличила през миналата година. Тя е била близо 8 милиона лева, което е с около 1 милион повече от предходната 2014. Отбелязано е увеличение при контейнерните товари. За тази година в пристанище Варна ще бъдат инвестирани над 10 милиона лева, от които 4 милиона за подобрения на терминалите, а останалите - за нова техника.
Източник: БНР (04.04.2016)

Пристанище Варна обяви повторен търг за яхтите, които продава от края на 2015 година. Останалите непродадени 7 яхти на порта сега са с драстично по-ниски цени. С около 12 000 лева по-ниска първоначална цена се продава най-голямата яхта „Андромеда“. Тя е построена през 1981 година и е с дължина от близо 15 метра. Съдът, тип „Конрад 46“ и бруто тонаж 29,97 тона, в момента е обявен за 38 020 лв. Построената през 1977 година яхта „Стела Поларис“ пък е обявена за 22 440 лева, което е с над 11 200 лв. по-малко от първия търг. 14-метровата яхта също е тип „Конрад 45“ и с бруто тонаж от 10 тона. Бъдещите купувачи могат да придобият и еднотипните яхти „Вега“ и „Ригел“, които вече се предлагат на цени от 5 300 лева, което е с около 3 000 лева по-малко от първото предложение. Те са пуснати на вода през 1973 година и са с бруто тонаж от 4 тона. Яхта „Мимоза“, тип Нефрит, ще смени собственика си при първоначална цена от 5 010 лева. 7-метровата лодка е построена през 1975 година, а новата цена е свалена с около 2 000 лева. Двете яхти с най-ниски цени са „Сириус“ и „Юнга“ и се предлагат за 4070 лв. и 2440 лв. „Сирус“ е 10-метров съд, тип Таурус, построен през 1974 г., а „Юнга“ е близо 7-метрова ветроходна яхта с бруто тонаж от 3,5 тона. Документация за участие в търга може да се получат срещу платена такса до 18 април в административната сграда на „Пристанище Варна” ЕАД. Предложенията за участие в търга се приемат до 16 часа на 19 април в деловодството. Търгът ще бъде закрит и ще се проведе на 20 април от 10,30 часа в заседателната зала на Административната сграда на Пристанище „Варна – Изток“.
Източник: Монитор (07.04.2016)

Износът на пшеница от порт Варна с 30 на сто ръст Износът на пшеница през пристанище Варна регистрира 30 процента ръст от 1 юли миналата година до началото на настоящия месец. Данни на земеделското министерство показват, че експортът възлиза на 1,5 млн. тона за посочения период. Междувременно е намалял износът на ечемик и рапица през порта. Понижението е съответно с около 23 на сто и 44 процента, като през последната седмица не са преминавали товари с двете култури. От началото на настоящата пазарна година до момента през пристанището са изнесени едва 6000 тона пшеница и 3,2 тона ечемик, а експорт на рапица не е реализиран. При износа на царевица и слънчоглед също е отчетен спад. За периода от 1 септември миналата година до 1 май 2016 г. експортът на двете култури е изостанал съответно с около 52 процента и близо 34 на сто. През пристанището в Бургас до момента не е отчетен износ на царевица и слънчоглед.
Източник: Новинар (09.05.2016)

Бъдещи американски конгресмени и мениджъри посетиха пристанище Варна Двадесет и трима студенти от Морската академия на Калифорния (California Maritime Academy) са посетили в понеделник Пристанище Варна, което на 18 май отбелязва 110 години от създаването си. Възпитаниците на една от най-елитните морски академии в света са били запознати с дейността на най-голямото българско пристанище, а преди това са имали възможност да посетят Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“. Пред младежите, обучаващи се основно в пристанищен мениджмънт, мениджмънт във водния транспорт и политически науки, е била представена историята и дейността на пристанището, както и проектите за неговото развитие, съобщават от пресслужбата на порта. Американските студенти са се впечатлили от приемане на пътнически кораби и района около Морска гара – Варна, както и и от ударния износ на зърнени товари, който се осъществява в момента през терминал Варна – Изток. В българското пристанище възпитаниците на Морската академия на Калифорния са видели за първи път нагледно колаборацията между морския и железопътен транспорт при разтоварване на един от корабите в терминала.
Източник: Труд (10.05.2016)

"Булгартрансгаз" ще се сътрудничи с Eustreamза проекта Eastring Газопреносните оператори на България и Словакия „Булгартрансгаз“ и Eustream ще си сътрудничат при проучването на възможностите за изграждане на проекта Eastring на териториите на своите държави. Това се казва в Меморандум разбирателство между двете страни, подписан в рамките на 14-та годишна конференция на Gas Infrastructure Europe чиито домакин е София, съобщават от Министерството на енергетиката. На подписването на Меморандума присъстваха министърът на енергетиката на България Теменужка Петкова и министърът на икономиката на Словакия Петер Зига. По думите на Зига проектът Eastring е изцяло в съответствие с принципите на Европейския енергиен съюз, насочени към диверсификация на източниците и маршрутите за доставки на природен газ. Проектът е логична стъпка към създаването на регионален газов хъб, добави той. "Газопроводът Eastring би могъл да се реализира с минимални разходи, тъй като ще се използва съществуващата инфраструктура", каза министър Петкова. Документът регламентира, че двете страни ще си сътрудничат при анализа на перспективите за развитие на газовите пазари, който трябва да установи очакваното търсене на капацитет от газопровода Eastring. Предвидено е, че страните ще работят съвместно за включването на проекта в списъка на проекти от общ интерес на Европейската комисия. Eastring се смята, че може да играе ключова роля за създаване на Южния коридор, както е дефинирано в Европейската стратегия за енергийна сигурност. "Булгартрансгаз“ и Eastring се ангажират да подкрепят и представят проекта на най-високо равнище в Европейския съюз с цел осигуряване на максимална подкрепа от страна на ЕС при финансирането му. Двете страни подчертават в Меморандума, че Eastring е проект, който засилва регионалното сътрудничество в областта на развитието и интеграцията на енергийните мрежи и по този начин съдейства за сигурността на доставките и трансграничната търговия с газ. Eastring е проект за свързване на газопреносните системи на Словакия, Чехия, Украйна, Унгария, Румъния и България. По този начин ще се изгради коридор за ефективен пренос за диверсификация на източниците и маршрутите на природен газ в региона.
Източник: actualno.com (10.06.2016)

Новото пристанище на Варна След няколко фалстарта и ожесточени спорове, продължили повече от десет години, проектът за ново пристанище във Варна е реанимиран отново и вече търси инвеститори през Европейския портал за инвестиционни проекти. Проектът си има цена и дори дата за изпълнение. Става дума за съвършено нов пристанищен комплекс, чието строителство трябва да започне на 1 април 2019 г. и ще струва 432.5 млн. евро. Целта му е да изведе тежкия товарен трафик от централната част на града и в същото време да привлече повече бизнес. Това е и един от проектите, с които България ще се опита да спечели европейско финансиране по Плана за инвестиции в Европа, обещан от председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, известен като плана "Юнкер". Няколко вродени дефекта обаче поставят под въпрос не само реализацията, но и бъдещето му. Проектът, наречен Varna Connect, беше официално представен още през есента на миналата година. Негови възложители бяха Министерството на транспорта, Национална компания "Железопътна инфраструктура" и Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура", което осигури и бюджета за проектиране в размер на близо 8.8 млн. лв. Проектът, изработен от българско-холандския консорциум "Енергопроект - Роял Хасконинг", предвижда на северния бряг на Варненското езеро, близо до гетото "Максуда" в Южната промишлена зона на града, да бъдат изградени пет корабни места с дълбочина 12.5 метра и нова логистична инфраструктура за обработка на товари между трите вида транспорт - морски, железопътен и автомобилен. "Терминалът ще се развива на две териториални зони, обясни Ангел Забуртов, изпълнителен директор на Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура". Първата обхваща т.нар. кейов фронт, складовите площи и нова товарна гара заедно със съответните сервизни и помощни стопанства, които ще обслужват железопътната част от проекта. Новото пристанище ще включва три нови терминала - контейнерен, зърнен и за генерални товари. "Изграждането на интермодалния терминал във Варна е от стратегическо значение не само за града и за България като цяло, но и за Европейския съюз. Самата идея за създаването му в района на Варна се основава на ревизираната политика за изграждане на Трансевропейската транспортна мрежа", твърди Забуртов. Сериозната стойност на проекта налага да бъдат търсени различни източници на финансирането му. "Не изключваме комбинацията от финансиране със средства от националния бюджет, европейски програми и частни инвеститори, каза Забуртов. Към момента се проучват такива възможности, включително и чрез заем от Европейската инвестиционна банка. Подадено е и искане за подкрепа от Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси, който също е част от плана "Юнкер". Дебатът около идеята за строителство на ново пристанище във Варна продължава повече от десет години. В него мненията "за" и "против" са в радикален конфликт и са съсредоточени основно върху позиционирането на бъдещия проект. Още през март 2007 г. тогавашното Министерство на транспорта обяви, че с Японската банка за международно сътрудничество (JBIC) е договорено финансиране от 175 млн. евро за строителството на терминали за обработка на контейнери в Бургас и Варна. От тази сума Варна трябваше да получи около 90 млн. евро., а Бургас - 65 млн. Три години по-късно обаче първият кабинет "Борисов" отказа заема, като мотивира решението си с "невъзможност Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" и "Пристанище Бургас" ЕАД да обслужват кредита". Но според неофициалната версия за отказа до него се е стигнало заради категоричната позиция на варненското лоби в тогавашния парламент контейнерен терминал да бъде изграден само във Варна. Вторият вариант бе лансиран от бившия министър на транспорта в правителството на Пламен Орешарски Данаил Папазов по времето, когато той беше все още изпълнителен директор на "Пристанище Варна". Идеята му предвиждаше контейнерният терминал да бъде разположен на т.нар. остров между стария и новия канал "Море - езеро". Както тогава, така и сега този вариант е оценяван от членове на Варненската морска камара като по-удачен от избрания за строителството на интермодален терминал край гетото "Максуда". Аргументите в негова полза бяха, че той "заобикаляше" две конфликтни точки - канала "Море - езеро" и Аспаруховия мост, които заради недостатъчната си дълбочина и височина се оказват препятствие пред голямотонажни контейнеровози. В крайна сметка този проект също беше отхвърлен заради прекалено високите разходи за преместването на петте флотски поделения, дислоцирани на "острова", а обработката на контейнери бе прехвърлена на пристанище "Варна-изток". Докато този спор течеше, липсата на ново и модерно пристанище изхвърли Варна от конкуренцията на големите контейнерни терминали в Черно море. В края на 90-те години оборотите на пристанищата в Констанца и Варна са били съизмерими - малко под 100 хил. 20-футови контейнера годишно. В момента заради модерната си инфраструктура Констанца обработва над 1.8 млн. контейнера. В същото време статистиката на пристанище Варна за миналата година показва, че там са обработени не повече 140 хил. контейнера. На форум в Китай миналата година българската страна предложи пристанището в Русе и заедно с терминал във Варна на концесия. Тогава обаче специалисти обясниха за "Капитал", че предимствата са на страната на румънското пристанище заради вече изградената и работеща магистрална и жп връзка с Букурещ, а оттам - и с транспортен коридор номер 4. Така заради липса на далновидност варненското пристанище вече е обречено да остане сред малките в Черно море по отношение на контейнерните превози, твърдят от Морската камара във Варна. Според нейни членове сега дори и изграждането на новия интермодален терминал няма да промени радикално нещата. По тази причина за него трудно ще бъде намерен частен инвеститор. Още повече че Турция също поднови своите пристанища, в момента и Грузия довършва голям проект."Реализацията на проекта за интермодален терминал трябва промени Варна за десетилетия напред. Личното ми мнение обаче е, че "Максуда" не е удачно място за неговата реализация", казва председателят на варненската Морска камара кап. Богдан Богданов. Така, висящ около целия проект, остава важен въпрос: Защо въпреки аргументите на бизнеса и очевидните недостатъци за нов пристанищен терминал в общия устройствен план на Варна бе отреден именно въпросният терен близо до "Максуда"? Един от вероятните му отговори дават съвпаденията в собствеността на компаниите, изработили общия устройствен план на Варна и проекта на бъдещия интермодален терминал. Офертите, подадени в конкурса за изработване на проекта, наречен Varna Connect, бяха отворени на 8 септември 2014 г. - в последните дни от работата на тогавашното служебно правителство. От общо седем участника във финалната тройка попаднаха "Консорциум Нирас Транспроект", "ИМТ Варна дивелъпърс" и "Консорциум Енергопроект - Роял Хасконинг". За краен победител бе излъчен последният кандидат. Справка в Търговския регистър показва, че участници в "Консорциум Енергопроект - Роял Хасконинг" са компанията "Хасконинг Нидерландия" и "Енергопроект", свързана с кръга от компании около "Химимпорт" и Централна кооперативна банка. В началото на юли 2012 г. в сила влезе новият общ устройствен план на Варна. Въпреки акта на окончателното му приемане развитието на Варна, трасирано в него, остава спорно и до днес. Автор на този проект, възложен от бившия кмет на града Кирил Йорданов, е дружеството "ТПО - Варна - ЦППБО", свързано отново с "Химимпорт". През последните години с интересите на същия бизнес кръг бяха свързани и множество спекулации около собствеността на терени в района, където би трябвало да бъде изградено новото пристанище. "В лично качество аз също не съм сред най-големите поддръжници на този вариант (на терминала - бел. ред.)", признава и Ангел Забуртов. Но той е предвиденият както в общия устройствен план на Варна, така и в Генералния план за развитие на пристанище Варна. На определения терен няма реституционни претенции, собствеността му е изчистена, изборът на мястото е минал през обществено обсъждане. А това означава, че по принципа Majority Rules (от англ. - правила на мнозинството) съм длъжен да му се подчинявам", допълва изпълнителният директор на "Пристанищна инфраструктура".
Източник: Капитал (20.06.2016)

Порт Варна ще поеме голяма част от товарооборота между Китай и ЕС В близко бъдеще се очаква драстично увеличаване на товарооборота между Китай и Европейския съюз, като пристанище Варна най-вероятно ще поеме голяма част от него. Това заяви Ли Гуоин, зам.-секретар на партийния комитет на китайската провинция Анхуй, на среща с ръководството на „Пристанище Варна“ ЕАД. „В момента извършваме предварителни оценки и планиране. Пристанище Варна е изключително важно за нас“, изтъкна той. За по-малко от седмица втора китайска делегация посещава Варна. Гостите бяха приети от кмета Иван Портних, областния управител Стоян Пасев и председателя на ОбС Тодор Балабанов. Те представиха посоките за развитие на града според ОУП, с проекта за интермодален терминал, с възможностите за развитие на автомагистралите „Хемус” и „Черно море”, с условията за изграждане на втори мост над езерото и на индустриални зони, съобщиха от пресцентъра на общината. Преди няколко дни кметът на Варна посрещна официална делегация от Китай, водена от Хан Цидъ –зам.-председател на Китайския народен политически консултативен съвет и председател на Китайската народна асоциация за мир и разоръжаване.Тогава беше обсъдено и сътрудничеството с град Нинбо, който е побратимен на Варна.
Източник: Труд (27.06.2016)

"Пристанище Варна" ЕАД стана пълноправен член на Асоциацията на Средиземноморските круизни пристанища "MedCruise". Кандидатурата на порта бе одобрена единодушно от 120-те делегати на 48-ата Генерална асамблея на асоциацията в Одеса. Създадената преди 20 г. в Рим "MedCruise" обединява над 100 пристанища в Средиземно море, Черно море и Атлантическия океан, както и десетки туристически бордове и оператори на пътнически кораби. Асоциацията ги подпомага чрез предоставяне на достъп до експертни, рекламни и информационни мрежи, както и чрез възможности за професионално развитие. "Приемането на "Пристанище Варна" в "MedCruise" е изключително високо признание за дългогодишните ни усилия за налагане на марката Варна на картата на круизния туризъм в Черно море. Богатата история, големият брой културно-исторически обекти в града и уникалната зона, която изградихме около Морска гара са гарант за бъдещето развитие на този вид туризъм у нас", коментира инж. Любомир Добрев, директор на порт Варна-Изток, който представи държавното дружество на асамблеята и запозна гигантите в круизния бизнес – "Royal Caribbean", "Princess", "Costa Crociere", "MSC Cruises" и "Celestyal Cruises", с концепцията за развитие на зоната около Морска гара като атрактивна връзка между града и морето.
Източник: Труд (30.06.2016)

Държавните транспортни компании подобряват леко резултатите си Държавните транспортни компании са имали малко по-успешна първа половина на годината, показват отчетите им за периода. През летище София са преминали повече самолети, пътници и товари, това в Горна Оряховица е увеличило печалбата си, а пловдивското е свило загубата си. "Български пощи" и "БДЖ - Товарни превози" също излизат на положителен финансов резултат. По-доброто представяне на пощите се дължи на завишените общи приходи с 5.2%, главно от изходящи пощенски пратки за чужбина, от разчитане с чуждите пощенски администрации на входящи писмовни и колетни пратки, продажба на винетни стикери, продажба на билети на националната лотария, като компанията оперира на един традиционно растящ пазар. При железницата обаче печалбата е съпътствана със загуба на бизнес. Летища в полет "За шестте месеца на 2016 г. "Летище София" ЕАД отчита финансов резултат от дейността си - печалба в размер на 4.270 млн. лв., с 2.371 млн. повече от планираната и с 1.420 млн. повече от отчетената за същия период на 2015 г.", се посочва в отчета на компанията. За шестте месеца дружеството отчита приходи от 61.6 млн. лв., което е с 6.5 млн. лв. повече на годишна база. По-доброто представяне се дължи на по-големия брой самолети, преминали през столичната аерогара, при които има ръст от 12.2%. Основният ръст се дължи на по-голямата активност на нискотарифната WizzAir, като дружеството посочва, че от април там вече каца нискотарифната Ryanair, която обяви доста мащабна летателна програма, която ще се отрази още по-силно в отчета на летището до края на годината. Ръст има и при броя на пътниците от 9.2%, или с 261 хил., както и при обработените товари, които се увеличават с 15.3%. Летището в София е компанията в сферата на транспорта, която предизвиква най-голям интерес заради предстоящата концесия и заради критиките, че аерогарата печели под възможностите си. Наскоро изпълнителният й директор Христо Щерионов обясни пред журналисти, че има обективни причини за това - като конкуренцията в наземното обслужване и оптимизацията, която предприеха някои авиокомпании. Летището в Пловдив обаче не може да се похвали нито с повече приходи, нито с печалба. То успява единствено да минимализира загубата си, която от 330 хил. преди година сега се е свила наполовина до 147 хил. лв. Приходите му падат, като дружеството отчита с 500 хил. лв. по-малко от същия период за миналата година. Компанията трудно покрива разходите си и затова през миналата година започна да работи с ограничено работно време. За летище Пловдив в момента тече процедура по отдаването му на концесия, като срокът за оферти изтича на 19 септември. Пристанища и железници Едно от дружествата, които отчитат добри резултати, остава "Пристанище Варна". Приходите от продажби към 30 юни са в размер на 32.5 млн. лв. Компанията отчита с 9.6% над планираните приходи за периода, но с 3.4% по-малко спрямо миналата година заради намаления обем на обработените товари. Рентабилността й за периода е била 20.12%. Далеч не толкова успешно е представянето на другото държавно пристанище на Черно море – това в Бургас, което е със затихващи функции, след като Министерство на транспорта отдаде основните му терминали на концесия на "БМФ Порт Бургас" на братята Домусчиеви. Свива се бизнесът и на "БДЖ - Товарни превози", като компанията отчита с 12% по-малко приходи спрямо първите шест месеца на 2015 г., като е превозила с 22.3% по малко товари в обем. Това се дължи на свиването на поръчките на няколко големи клиента, един от които е Ти Би Ел - компанията, спедитор на товарите от мините, свързани с Христо Ковачки, които са намалели с 47%, след като той предпочете да си направи собствена жп компания. Положителното при държавната компания е, че успява да излезе на печалба. За първото полугодие на 2015 г. тя беше на загуба от 7.3 млн. лв., като сега резултатът е 1.3 млн. лв. в полза на железницата.
Източник: Капитал (03.08.2016)

Турски инвеститор се интересува от пристанищата във Варна и Бургас Турски инвеститори се интересуват от Пристанище Бургас. Те имат интерес още и към порта във Варна, а също и от инвестиции в София, Стара Загора и Хасково. Това обяви турският търговски аташе Баръш Йеничери, който посети бургаския порт, цитиран от Дарик радио. Дипломатът посочи, че България е важна за Турция не само като добър съсед, но като врата към Европейския съюз. "От общия износ на Турция около 45% е към страните от ЕС. Затова и интересът ни към вас е да проучим възможностите за взаимноизгодно сътрудничество по отношение на износа и вноса на стоки, логистиката и пасажерското обслужване. Половината от този износ е по воден път и смятам, че имаме добра основа за развитие на този потенциал. България може да бъде логистичен център за стоки към Европейския съюз", каза дипломатът.
Източник: Дарик радио (09.08.2016)

Бизнесмени от Русия и бившите републики въртят оборот за милиони от Варна, където е излазът на Черно море към Изтока. Корабният трафик с фериботите към руските и грузински пристанища не е секвал от началото на демокрацията до днес, като наред с легалната търговия върви и трафикът на контрабандата. По данни на дирекция „Миграция“ на МВР постоянно пребиваващите чужденци са над 80 000, като руснаците представляват лъвската част от бройката - 22 000, или почти 30 на сто. На второ място са турците - 7700, на трето македонците – 6300.
Източник: Монитор (11.08.2016)

6,55 млн. лв. е чистата печалба на "Пристанище Варна" за първото полугодие на годината. Това сочи отчетът на най-големия ни държавен порт пред финансовото министерство. Добрият резултат обаче е с 8,3% по-нисък спрямо същия период на 2015 г., когато е бил 7,14 млн. лв., пише още в отчета на порта. Причината за намалението на печалбата се крие в спадналите приходи, които към 30 юни са били 32,553 млн. лв. - с 3,4% по-малко от първата половина на миналата година, което пък е резултат на намалелия обем обработени товари. Общо за полугодието порт Варна е обработило 4,184 млн. т товари, или с 10,8% по-малко от 2015 г. Като положителна тенденция се отчита спадът с 4,75% на разходите спрямо същия период на 2015 г. Пристанище Варна отчита и 5,991 млн. лв. вземания от клиенти за извършени претоварни, складово експедиционни и други услуги. В същото време задълженията към доставчици на стоки и услуги са в размер на 1,558 млн. лв. Далеч от добрите резултати на порт Варна е отчетът на държавното "Пристанище Бургас", показва отчетът му пред финансовото ведомство. Приходите му са паднали с 27,7% под отчетените през първото полугодие на миналата година. Това е резултат от намалелия обем обработени товари, който пада от 219 хил. на 207 хил. тона - 20 пъти по-малко от порт Варна. Особено силен е спадът при генералните товари, които са с 26,9% по-малко от същия период на 2015 г. Спад има при всички видове товари, като най-голям той е при изкуствените торове - с 64%, поради факта, че основният товародател - "Неохим", започва да изнася торовете си по суша. Крайният финансов резултат на държавното "Пристанище Бургас" е 510 хил. лв. загуба при 12 хил. лв. печалба за същия период на 2015 г. 640 хил. лв. печалба за първата половина на годината отчита най-големият ни дунавски държавен порт - "Пристанищен комплекс - Русе". Значителен ръст - 67%, на обработката на зърнени храни и фуражи, отчитат за полугодието от порт Русе спрямо същия период на 2015 г. Добрите резултати на порта се дължат на предприетата активна търговска политика за привличане на клиенти, изнасящи зърно, пише в отчета на "Пристанищен комплекс - Русе". Загуба от 117 хил. лв., която е с 113 хил. лв. по-голяма от планираното, отчита пред финансовото министерство и "Пристанище Видин". Причината за загубата са по-малкото реализирани приходи и извършеният ремонт на понтоните и на пътната настилка покрай кейовата стена, отчитат от дружеството. Копирано от standartnews.com
Източник: Стандарт (22.08.2016)

Тонове боклук от Сицилия ще се изгаря в циментов завод в Пловдив, за да се разтоварят преливащие италиански депа, съобщава днес италианското издание „Ла стампа“ (La stampa”). Медията информира, че товарният кораб Blue Star I, който плава под панамски флаг, натоварен с 5 тона смет, вече е преминал праз Босфора и пътува към пристанище „Варна“. Сицилия има проблем с обработката и количествата отпадъци и управата на острова се ориентирала към варианта да бъдат изнесени в чужбина. Освен България, другите възможни дестинации на италианския боклук са Румъния и Португалия, отбелязва „Ла стампа“. По-рано тази година други италиански медии съобщиха, че част от боклука на Неапол и Палермо също изпраща в България. През юли българското Министерство на околната среда и водите съобщи, че не може да потвърди информацията на италианските медии и че не разполага с информация за отпадъците на Сицилия.
Източник: Vesti.bg (17.09.2016)

Стартира изработването на генерален план за пристанище Варна Стартира изработването на генерален план за варненското пристанище, след като вече е избран изпълнителят. Обявената обществена поръчка е спечелена от Обединение "АИС – РХДХВ", съставено от "Архитектурно-инженерен състав "ЕООД (АИС) и "Роял Хасконинг ДХВ". Проектът е на стойност 1,2 млн. лв. и трябва да бъде завършен за 435 дни, съобщи "Черно море". Пристанище Варна включва седем терминала - „Варна-Изток” (за генерални, насипни, наливни, Ро-ро товари и контейнери, както и за обслужване на пътници), „Варна-Запад” (за генерални, наливни, насипни, Ро-ро товари и контейнери”, „ТЕЦ-Езерово” (за въглища), „Петрол Варна" (за наливни товари”, „Фериботен комплекс-Варна” (за жп вагони и автомобили, превозвани с фериботни кораби), „Леспорт” (за генерални, насипни и Ро-ро товари, растителни хранителни наливни товари и празни 20-футови контейнери от/на стиф) и Балчик (за генерални, насипни, растителни наливни товари и поща). Последните два терминала са предоставени на концесия. Последната устройствена разработка на варненското пристанище е на проект за "Актуализация на генералните планове на пристанищата в района на пристанище за обществен транспорт с национално значение Варна", изготвен през 2004 - 2005 г. Впоследствие, поради необходимостта от екологична оценка, е изготвена частична актуализация на проекта към 2006 г.
Източник: Банкеръ (18.10.2016)