Концесионерът увеличава инвестициите и товарооборота на "Пристанищен терминал Леспорт" Изменен е Договора за предоставяне на концесия върху "Пристанищен терминал Леспорт", който е част от пристанището за обществен транспорт с национално значение Варна, сключен на 8 юни 2005 година. Решението е гласувано от правителството. С промените се удължава срокът на договора до законово допустимия, определен в чл. 34, ал. 1 от Закона за концесиите. Също така се променя задължението за инвестиции и базисен годишен товарооборот за срока на концесията. "Пристанище Леспорт" АД е основано на 15 март 2005 г. с решение на Варненски окръжен съд. Основен акционер в дружеството, притежаващ 99% от капитала, е "Химимпорт" АД. През май 2005 година е проведен едностепенен неприсъствен конкурс за избор на концесионер на Пристанищен терминал Леспорт, част от пристанище за обществен транспорт с национално значение - Варна. С решение №448 на Министерски съвет, "Пристанище Леспорт" АД е избрано за концесионер на пристанищен терминал "Леспорт", част от пристанище за обществен транспорт с национално значение - Варна. На 8 юни 2005 година е подписан Договор за концесия на пристанището за период от 30 години. Договорът за концесия влезе в сила на 30 май 2006 година. Пристанищен терминал "Леспорт" е открит за посещения на кораби 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата, 365 дни в годината. Като компания, управляваща мултифункционални пристанищни съоръжения, "Пристанище Леспорт" АД осъществява целия спектър от пристанищни услуги: приемане, съхранение и експедиция на товари; претоварване на товари от кораби, вагони и камиони; укрепване, разкрепване и претегляне на товари; допълнителни услуги - сортиране на товари, опушване на вагони, контейнеризация и деконтейнеризация и други. Пристанищният терминал разполага с три кейови места с обща дължина 450 м. и с възможности да обработва до четири кораба едновремено. Пристанищен терминал "Леспорт" е разположен на северния бряг на Варненското езеро, на 10 км. западно от входния фар на Свети Николай Чудотворец и в непосредствена близост до град Варна. Като част от Пристанище "Варна", този терминал има стратегическо значение, свързвайки останалите черноморски държави с България и Европейския съюз. Морският достъп на корабите се осъществява през Канал No 1 до Варненското езеро. Корабите обичайно се нуждаят от един влекач за преминаването през канала. Пристанищен терминал "Леспорт" има лесни и удобни пътни връзки с националната пътна мрежа. Връзката с магистрала "Хемус" Варна - София (А2) се осъществява чрез двупосочно шосе. На по-малко от 10 км е международният път Е 87, свързващ град Варна с Констанца на север и Бургас и Турция на юг. Железопътният достъп до Пристанищен терминал "Леспорт" се осъществява чрез гара Езерово, Варна. Собствен индустриален ж.п. клон свързва всички кейове с гарата, а от там и с националната ж.п. мрежа. Движението на вагони на територията на терминала се извършва по 6 коловоза, разположени съобразно обособените зони за складиране и експедиция на товарите. История на пристанищен терминал "Леспорт" Пристанищен терминал "Леспорт" е построен през 1973 г. като специализиран терминал за претоварване на дървен материал от бившата съветска република Коми. В последствие терминала се специализира като мултифункционален за генерални и сухи насипни товари. Терминалът функционира под държавното ръководство на Министерство на транспорта до 2006 година.
Източник: Банкеръ (13.01.2020)

Д банк е готова да кредитира "ТЕЦ Варна" на Ахмед Доган с 22 млн. лв. Обновяването на контролираната от Ахмед Доган и Данаил Папазов "ТЕЦ Варна" е подсигурено с нови 22 млн. лв. заемен ресурс от Д банк. Договорът за кредит е от 26 февруари, но става видим чак сега от вписан в Търговския регистър залог върху централата и нейни активи в полза на банката, която е собственост на Фуат Гювен. Сумата вероятно е за течащата реновация на блоковете на ТЕЦ-а, който, след като беше придобит от политиците от ДПС, печели, без да работи, от договори за студен резерв с държавната "Електроенергиен системен оператор". Няма обаче официална информация дали заемът е усвоен. Самата "ТЕЦ Варна" беше продадена в края на 2017 г. от CEZ на "Сигда" - фирма на семейството на бившия транспортен министър от кабинета "Орешарски" Данаил Папазов. Тогава сделката беше финансирана с 24.225 млн. евро заем от Първа инвестиционна банка. Месеци по-късно през 2018 г. почетният председател на ДПС Ахмед Доган купи 70% дял в "Сигда" за около 1.5 млн. лв. по думите на Папазов. Впоследствие централата стана двигател за изсветляване на имуществото на Доган, като официално придоби боянските му сараи. Сега, изглежда, "ТЕЦ Варна" диверсифицира финансирането си с втора банка. Според представените документи заемът от Д банк е за 22 млн. лв., което за нейния размер е голяма експозиция. Лихвата е тримесечен Euribor плюс 3.75%, което към момента е 3.75%. Заемът е едногодишен, но с опция за автоматично удължаване до максимум пет години. Освен "ТЕЦ Варна" като съдлъжници в полза на банката са вписани още две дружества - това са "Сигда" и "Пристанище ТЕЦ Езерово". Последното е дъщерно дружество на "ТЕЦ Варна", в което миналата година бяха обособени активите на порта към топлоцентралата, за който бяха обявени мащабни планове за инвестиции, които да го направят конкурент на "Пристанище Варна". Част от залога е и оборудване на "ТЕЦ Варна" на стойност близо 125 млн. лв. В края на миналата година "ТЕЦ Варна" вече влезе във взаимоотношения с Фуат Гювен. Тогава централата на Доган чрез дъщерното си "Отманли вилидж" купи от компании на банкера дружеството "Варна мода". В него бяха апортирани имоти в близост до боянските сараи и до морските сараи на Доган в областта Росенец край Бургас. А също така и три яхти. Цената на сделката не беше оповестена, но оценката на активите, влезли във "Варна мода", беше над 5 млн. лв. Гювен, който има турско и българско гражданство, отдавна е считан за един от най-близките и доверени бизнесмени на Доган и за част от обръчите от фирми на ДПС. През годините неговата Д банк е финансирала и други фирми, свързани с партията, включително и такива на депутата Делян Пеевски. Друга обща черта между Доган и Гювен са интересите в областта около Росенец. През 2009 г. чрез една от последните заменки "Елкабел" придобива 83 дка до съседния до парка квартал на Бургас "Крайморие". Морските сараи на Доган в Росенец формално са собственост на "Хермес солар", която не е пряко собственост на Доган или "ТЕЦ Варна". Те са част от по-голям имот от над 180 дка, който през 2007 г. е продаден от тогавашните пенсионни фондове на "Лукойл" на фирма "Стрейтлайн", която е собственост на кипърската офшорка Troxi Trading Limited. През миналата година за действителен собственик на "Стрейтлайн" бе посочен арх. Калин Тихолов. Той е проектант на морските сараи и управител на споменатата "Отманли вилидж", която е част от "ТЕЦ Варна". Тихолов трябваше да е колега на Папазов в кабинета "Орешарски", тъй като беше предложен да застане начело на специално създаденото министерство на инвестиционното проектиране, но след остра обществена реакция на поста бе сложен колегата му от УАСГ Иван Данов.
Източник: Капитал (27.05.2020)

Covid-19 сви приходите на „Пристанище Варна“ с 13% Пандемията от Covid-19 сви приходите на „Пристанище Варна" ЕАД през първото полугодие с 13%. Това съобщи за Economic.bg изпълнителният директор на дружеството инж. Петър Сеферов. По неговите думи портът, както всички стопански субекти у нас и по света, е засегнат от кризата. От началото на годината до 30 юни 2020 г. в пристанището са обработени 3.38 млн. тона товари, като 50.3% от тях са насипни, 12.19% - генерални, 10.62% - наливни и 26.89% - товари в контейнери. В сравнение с първото полугодие на 2019 г. в „Пристанище Варна“ са обработени с 388 хил. тона по-малко товари, което е намаление с 10.3%. Съществен спад бележат обработените насипни товари (-17.8%), контейнери (-14%) и генерални товари (-5.5%). „Причината за всичко това е кризата, предизвикана от разпространението на Covid-19, в следствие на която основни наши клиенти, като заводите в Девненския регион, работеха с намален капацитет. Спадът в контейнерооборота е световна тенденция по време на сегашната криза“, обобщи инж. Сеферов. Намалените обеми на обработените товари са основна причина за свиването на приходите на пристанището от дейността с 13% в сравнение с първото полугодие 2019 г.
Източник: economic.bg (28.07.2020)

Правителството разреши извършването на хидротехнически работи за удълбочаване на Канал 1 и Канал 2 в пристанище Варна Министерският съвет разреши изпълнението на хидротехнически работи във връзка с удълбочаване на Канал 1 и Канал 2 в пристанище Варна. Дейностите ще се извършват от „Транспортно строителство и възстановяване” ЕАД в изпълнение на сключено споразумение през 2019 г. с Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура”. Разрешението е за срок от 630 дни от датата на постановяване на решението. За да бъде подобрена транспортната достъпност една от мерките, заложени в интегрираната транспортна стратегия е удълбочаването на Канал 1 и Канал 2 в пристанище Варна. Целта е цялостно и дългосрочно решение на настоящите проблеми за подход и маневриране на корабите и бъдещите потребности от нови маневрени зони, съобразно инвестиционните проекти на пристанищните оператори на терминалите и пристанищата, разположени в района на пристанище Варна. С изпълнение на обекта ще се постигне съответствие между съществуващите възможности на корабните места в отделните пристанища и ще бъдат осигурени нужните условия за развитие на всички пристанища, в съответствие с добрата морска практика за подобряване на условията за безопасно корабоплаване.(Министерски съвет)
Източник: Други (06.08.2020)

За първи път са обявени конкурси за шефове на държавни фирми Със заповеди на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Росен Желязков, са обявени 21 конкурса за началници на 21 държавни компании в транспорта. Ведомството на Желязков е първото, което започва да изпълнява приетия миналата година Закон за публичните предприятия, според който управителните тела на държавните компании трябва да се назначават след конкурси. Обявите за тях са публикувани на 12 октомври на сайта на министерството. Срокът за подаване на документи е 10 дни след оповестяването на конкурсите, т.е. 22 октомври, съобщава dir.bg. Сред обявените позиции са такива за членове на съвета на директорите летищата в София и Пловдив, както и за управител на летището в Горна Оряховица. В авиацията са обявени още конкурси за генерален директор на предприятието "Ръководство въздушно движение" (РВД) и за член на УС на РВД. В железопътния транспорт конкурсите са за членове на борда на директорите на "Холдинг БДЖ" и за член на УС на Национална компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ). Същата процедура е обявена и за членове на Съвета на директорите на "Български пощи" и на "Информационно обслужване". Конкурси има и за избор на управници на пристанищата в Бургас, Варна, Русе, Видин, плюс предприятие "Пристанищна инфраструктура" и "Български морски квалификационен център" - Варна. Ще се избират и началници на жп болниците в София и Варна, на "Транспортен диагностично-консултативен център" в Бургас, както и на строителните фирми "Съобщително строителство и възстановяване" и "Транспортно строителство и възстановяване". В обявленията, публикувани на сайта на министерството, са записани изискванията към кандидатите, включително образование, квалификация и опит. Изброени са документите, които трябва да представят. Процедурата предвижда конкурсите да са в две части - писмена и устна. В писмената се изисква представяне на концепция за развитието на съответната фирма с нейните специфики.
Източник: Сега (19.10.2020)

Летище София и пристанище Варна с най-много кандидати за директори Огромен интерес към летище София и пристанище Варна, както и към разпределителите на големи средства по поръчки - Национална компания "Железопътна инфраструктура" и Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура". Това показват списъците с допуснатите кандидати до конкурсите за членове на управителните съвети на дружествата в системата на транспорта. Конкурсите са в ход, като на сайта на министерство на транспорта са достъпни списъците на допуснатите в масовия кастинг. Той беше обявен на 12 октомври. Не закъсняха и подозренията, че нещата се правят проформа. Обяснението на министерството защо сега се прави конкурсът е Законът за публичните предприятия. Той беше приет в края на 2019 г., като според него всички членове на органите за управление и контрол в публичните предприятия се избират и назначават след конкурс, а условията и редът за провеждане на конкурса се уреждат в правилника за прилагане на закона. Дружествата в системата на транспорта са интересни, защото управляват значителен ресурс национални и европейски средства - например Национална компания "Железопътна инфраструктура", която движи проекти по оперативните програми в транспорта, като повечето й търгове класически се печелят от едни и същи компании. Или са огромни генератори на обществени поръчки, както и в групата на най-голeмите работодатели. Най-много кандидати са привлекли конкурсите за летище София, където кандидатите за членове на директорите са 12, въпреки че от догодина летището би трябвало да започне да се оперира от концесионера. Сред тях има няколко бивши и настоящи изпълнителни директори, като ръководителят към момента Владимир Рапонджиев, който подписа драстичното вдигане на таксите за следващата година, и бившите изпълнителни директори Христо Щерионов, който наскоро стана главен директор на ГД "Гражданска въздухоплавателна администрация", и Веселин Пейков. Кандидати са и сегашните представители на съвета на директорите Ася Иванова и Мая Андреева. В списъка за независими членове, където допуснатите кандидати са седем на брой, пък фигурира Владимир Каролев. Другото дружество в системата на транспорта, което предизвиква силен интерес, е "Пристанище Варна". Кандидатите за членове на управителния съвет са десет. Участват тримата настоящи - Димитър Атанасов, Тихомир Тодоров и Петър Сеферов.
Източник: Капитал (14.12.2020)

Държавната грижа за "Порт Доган" не секва Отминаващата година ще се запомни с несекващите грижи на държавата по изграждане на атрактивна пристанищна инфраструктура във Варненско-Белославското езеро, в средата на което е портът на Ахмед Доган. В сряда, 22 декември, правителството разреши изпълнението на хидротехнически дейности по удълбочаване на двете трасета (каналите 1 и 2), по които се движат плавателни съдове. Дейностите ще се извършват от държавното дружество "Транспортно строителство и възстановяване" ЕАД, а периодът за работа е 510 дни. Това е поредното решение на кабинета за модернизиране на водния коридор. По-рано през годината три пъти бяха разрешавани дейности около прокопаването с различен срок, а имаше и още едно разрешение - за работа по подобряване на едно от кейовите места на "Варна-запад" и възстановяване на проектните параметри пред стените на терминала "Леспорт". Най-вероятно за различните типове дейности се изискват отделни правителствени актове, затова и министрите се занимаваха няколко пъти с казуса. Проектът за водния коридор през езерото е на обща стойност 350 млн. лв. Той ще бъде от полза на всички околни пристанища, включително на държавното варненско. Идеята за удълбочаването е много стара, но пари се намериха едва след като Доган се появи като собственик в района в края на 2018 г. Досега е известно, че три плавателни съда са ангажирани в дейностите - дълбачката Glanford, както и корабите Milford и Seaford. Справка в специализираните портали, проследяващи морското движение в реално време, сочи, че и трите сега са край Варна. Преди време специализираният морски сайт maritime.bg публикува информация, че съдовете са управлявани от офшорни компании с адреси за кореспонденция в Калининград. На същия адрес е регистрирана и фирмата "Гидрострой", собственик на два от тях. Повечето от дейностите по проекта бяха възлагани директно на "Транспортно строителство и възстановяване", както сега. Дружеството има договор от 2019 г. с държавното предприятие "Пристанищна инфраструктура". Най-вероятно "Транспортно строителство и възстановяване" наема дълбачките, но не се е чуло за търг и при избора им.
Източник: Сега (23.12.2020)