Професионален футболен клуб Берое - Стара Загора ЕАД - Стара Загора

Тестът Ковачки Случаят с разследването срещу Христо Ковачки се превръща във важен прецедент и първи по-сериозен тест за способността на институциите да поставят по чист начин границата между почтеното и престъпното забогатяване. След като преди седмица в съда беше внесено обвинение, че чрез фиктивни сделки бизнесменът е скрил 16 млн. лв. ДДС, в казуса се намеси и комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност. С небивал по мащаба си акт тя поиска и получи съдебно разрешение да запорира акции, имоти и коли на бизнесмена, както и известните банкови сметки на семейството му. Общата стойност на блокираните активи според комисията е 143.4 млн. лв., докато декларираните доходи на Ковачки за последните 15 години са едва 2.2 млн. лв. Институцията ще трябва да защити констатациите си в съда. Какъвто и да е изходът от делата срещу бизнесмена, те ще са достойни да влязат в учебниците. В единия вариант това ще е първият голям доказан и наказан случай на приватизация с мръсни пари, данъчни злоупотреби и вероятно облагодетелстване с помощта на публични институции. В другия вариант - държавата ще се е провалила недопустимо, защото ще е застрашила нечий бизнес без основателна причина. Залогът е голям. Има две хипотези в случаите, когато има разминаване между притежаваните имущества и легалните доходи. Или са укрити данъци, или са придобити с пари от незаконна дейност. За разлика от данъчните комисията, по известна като "Кушлев", по името на председателя й, може да проверява съответствието между доходи и имущество само ако някой е разследван за определен кръг престъпления, изброени в специалния закон - от кражба на кола до организирана престъпна група за тероризъм. Ако се установи разминаване, презумпцията е, че даден актив е придобит от престъпна дейност. Това е основанието да се поиска запор. Ефективно отнемане на имущества може да има отново със съдебно решение едва когато е доказана престъпната дейност. В случая с Христо Ковачки комисията е започнала проверка по повод разследването за източване на ДДС. Ето как би трябвало да протече оттук нататък процедурата. Първо бизнесменът трябва да бъде осъден или оправдан по делото за данъчни измами, което предстои да бъде насрочено. Това може да се проточи неопределено във времето, тъй като при обжалване може да се мине през още две инстанции. Ако бъде признат за виновен и от върховния съд, започва нова процедура - дело за конфискация. То също минава на три инстанции и така казусът може да се разтегне над десетилетие. През това време фирмите и имотите остават блокирани, което ще значи, че разпоредителните сделки с тях могат да бъдат обявявани за недействителни. На практика Ковачки няма да може да се разпорежда със собствеността си - да продава или да залага активи срещу финансиране. Това е тежка спирачка за всяко предприятие и точно затова отговорността на държавата е оромна - в случай че не може да докаже обвиненията си, тя трябва да е готова да го обезщети. Самите запори могат да бъдат обжалвани и адвокатът на Христо Ковачки направи това светкавично. Сега имот по имот и джип по джип той ще трябва да докаже, че е законно придобит. Интересен би бил казусът, ако някой от възбранените активи е заложен като обезпечение в банка. Според юристи в случая първият по време би трябвало да е първи по право, тоест финансовата институция има предимство пред държавата. Има и други хипотези за частична отмяна на запорите - за "лечение или други неотложни хуманитарни нужди на семейството му", за плащане на заплати и осигуровки и на задължения към държавата. Тепърва предстои да се видят аргументите на защита на Ковачки, но е сигурно, че предстоящите дела ще са източник на безкрайни прецеденти и неиграни досега правни ситуации. Междувременно установените от комисията "Кушлев" разминавания между доходи и имущество могат да послужат като мотив за данъчна ревизия на Ковачки като физическо лице. Ако се потвърдят разлики, те трябва да бъдат обложени. Според говорителя на Христо Ковачки Десислава Филипова такава ревизия в момента не тече. Ето още няколко интересни нюанса в случая "Ковачки". Първият е за обхвата на разследването. На всички, които са следили развитието на бизнеса му от 2001 г. насам, направи впечатление, че запорираните акции и дружествени дялове са само в тези фирми, в които той има директно участие. В същото време много от енергийните предприятия, които от години се смятат за контролирани от Ковачки, както и фирмите, чрез които държи блокираща квота в Общинска банка, остават извън обхвата на съдебния акт. В тези дружества собственици са формално несвързани с Христо Ковачки лица или офшорни компании. Той официално твърди, че само ги консултира, но повечето от тях са регистрирани на адреса фирмата му "Лазерни и оптични технологии" в промишлена зона "Орион". Така че в хода на разследванията ще е ключово да се види дали държавата е в състояние да доказва свързаност или да разкрива офшорна собственост. Подобни казуси възникват при много регулаторни институции - от данъчните до банковия надзор, и до момента до по-прецизни разкрития няма данни да се е стигало. На въпрос дали проверката се разпростира и до други фирми, зад които има съмнения, че стои Христо Ковачки, говорителят на комисията "Кушлев" Десислава Михайлова каза: "На този етап изнасяме тази информация, но до внасянето на искането за отнемане на имуществото проверките не спират и във всеки момент могат да се поискат допълнителни обезпечителни мерки." Другата голяма тема е възможността на комисията да блокира активи не просто на физическото лице Христо Ковачки, а такива, които са притежавани от негови дружества. Специалният закон всъщност дава прекалено опасно оръжие на институцията. Текстът е неясен и буквално гласи: "...отнема се в полза на държавата и имуществото, придобито от престъпна дейност, което е включено в имуществото на юридическо лице, контролирано от проверяваното лице самостоятелно или съвместно с друго физическо или юридическо лице." Няколко търговски юристи коментираха пред "Капитал", че в общото законодателство претенциите към дадено физическо лице не могат да се прехвърлят върху активи на юридически лица и, второ, да контролираш самостоятелно или съвместно с други някоя фирма е твърде обща формулировка, която дава опасно големи правомощия на държавата. Досега комисията "Кушлев" не е налагала толкова голям запор като размер, не е блокирала и собствеността в големи компании като официално притежаваните от Ковачки магазини "Европа" и държаните чрез фирмата му "Ел Ем Импекс" мина "Чукурово" и ТЕЦ "Марица 3", Димитровград. От подсъдимите по шумните наказателни дела под възбрана от "Кушлев" са имотите на Красимир и Николай Маринови-Маргините и на "братята" от Дупница Пламен Галев и Ангел Христов. При тях под блокада обаче са предимно недвижими имоти и скъпи коли. Сега под запор са не само акциите и дяловете на Ковчки в притежавани директно от него дружества, но и активи на дружествата - като например имотите в "Орион". Според говорителката на бизнесмена дори къщата, в която живее той, е собственост на търговско дружество. При това положение в съда ще трябва да се докаже, че всяка от тези компании е придобивала активите си в процеса на търговската си дейност. Големият тест за комисията ще е дали е направила предварително и компетентно въпросните проверки, освен че, както увериха оттам, в процеса им са взети предвид и банковите заеми, ползвани от Христо Ковачки. (В прессъобщението на комисията се говори за разминаване между приходи и разходи, въпреки че единствения възможен термин би трябвало да е доходи, дори в тях да се включват дивиденти, разпределени от печалби във фирмите му.) Икономическият натиск, който съпровожда делото за данъчни измами, може да се окаже сериозен мотив Христо Ковачки да смени процесуалната си тактика в съда. Досега бизнесменът твърдо отхвърляше обвиненията, но ако иска делото му да приключи по-бързо, може да признае някои факти, установени от прокуратурата, без да се съгласява с вината си. Така ще си осигури процесът да се гледа по съкратената процедура и в случай че успее - да получи по-бързо достъп до активите си. Впрочем работата на прокуратурата тепърва трябва да се развива по още една линия. Съпругът на сестрата на Ковачки Никифор Вангелов, определян като негова дясна ръка в бизнеса, също е обвинен за укриване на данъци. Вангелов е официално собственик на "Минна компания" и участва в управлението на мина "Бели брег", магазини "Европа" и в надзора на Общинска банка. Разследването срещу него още продължава, тъй като беше блокирано по време на парламентарните избори, когато Вангелов беше кандидат за депутат от листата в Перник на основаната от Ковачки партия ЛИДЕР. Помните сигурно - тя за малко не влезе в парламента. Роденият в Самоков Христо Ковачки влезе в бизнес новините преди десет години, когато започна да участва редовно в приватизационни сделки за държавни енергийни фирми. Преди това на негово име се водят само няколко търговски фирми - за износ на консерви за Русия и магазини в София. Той първо купи от държавата няколко ВЕЦ-а, мина "Чукурово", "Лазерни и оптични технологии". Последва сделката за "Атоменергоремонт", при която австрийското издание "Формат" свърза фирмата кандидат на Ковачки с вече покойния Константин Димитров-Самоковеца. Ковачки категорично отрече. Приватизационната му активност не спря - през следващите години близки до него фирми купиха брикетната фабрика "Брикел", ТЕЦ "Бобов дол", близо десет въглищни мини, топлофикациите в Бургас, Габрово, Сливен, Плевен, В. Търново и Враца, ТЕЦ "Марица 3" - Димитровград. Най-често купувач на тези дружества беше новорегистрирана компания, в която Ковачки не участва като собственик и твърди, че е само консултант. Той влезе и във финансовия сектор, като придоби "Общинска застрахователна компания" и блокиращ дял в Общинска банка, учреди пенсионен и здравен фонд. В групата му фирми са и "Магазини Европа", консервния комбинат "Сторко", заводът за преработка на автомобилни гуми в Габер, няколко туристически проекта около Самоков и карловското село Баня, спонсорира футболните клубове "Берое" и "Миньор" - Перник. Купи и няколко предприятия в Сърбия. През юли 2007 г. Ковачки основа своя политическа бизнес партия – ЛИДЕР, която беше на ръба да прескочи минималната бариера за влизане в европейския и в българския парламент.
Източник: Капитал (26.09.2009)