Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ регистрира под № 1164, т. 30, р. 1, стр. 100, по ф.д. № 29034/91 промени за "Икеа Ханим Лимитид" – ЕООД: премества седалището и адреса на управление на дружеството в София, община "Витоша", кв. Драгалевци, ул. Генерал Ковачев 15; освобождава като управител Томас Чернин Морцин и вписва новия управител Светослав Атанасов Тачев, който ще представлява и управлява дружеството заедно и поотделно с Херберт Финк.
Източник: Държавен вестник (24.09.1996)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ регистрира под № 1164, т. 30, р. I, стр. 100, по ф.д. № 29034/91 на 1 състав промени за "Икеа ханим лимитид" - ЕООД: заличава управителя Херберт Финк; вписва за управител Гюнтер Ватцингер, който управлява и представлява дружеството със Светослав Атанасов Танчев заедно и поотделно.
Източник: Държавен вестник (26.09.1997)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ регистрира под № 1164, т. 30, р. I, стр. 100, по ф.д. № 29034/91 на 1 състав промени за "Икеа ханим лимитид" - ЕООД: заличава управителя Светослав Атанасов Ковачев; вписва за управител Ива Константинова Илчева, която ще управлява и представлява дружеството с Гюнтер Ватцингер заедно и поотделно.
Източник: Държавен вестник (01.04.1998)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ регистрира по ф.д. № 29034/91 промени за "Икеа Ханим Лимитид" - ЕООД: вписа като управители Юка Калеви Васараинен, Клас Ерис Алстермарк и Бруно Долсет, които ще управляват и представляват дружеството заедно с управителя Ива Константинова Илчева, като управителят Ива Константинова Илчева си запазва досегашната самостоятелна представителна власт; заличава като управител Гюнтер Ватцингер; вписва промяна в адреса на управление - район "Витоша", кв. Бояна, ул. 732, къща 20.
Източник: Държавен вестник (26.08.1998)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ регистрира по ф.д. № 29034/91 промени за "Икеа Ханим Лимитид" - ЕООД: увеличава капитала от 1 124 977 лв. на 50 000 000 лв.
Източник: Държавен вестник (15.06.1999)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ регистрира по ф.д. № 29034/91 промени за "Икеа Ханим Лимитид" - ЕООД: вписва за управител Ян Георг Сьоренсен, който ще управлява и представлява дружеството само заедно с управителя Ива Константинова Илчева.
Източник: Държавен вестник (20.07.1999)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ и § 5 ЗДЛ регистрира по ф.д. № 29034/91 промени за "Икеа Ханим лимитид" - ЕООД: вписва като едноличен собственик на капитала "Ингка Про холдинг" - Б.В., в качеството му на правоприемник на "Ингка холдинг Източна Централна Европа" - Б.В.; заличава като управител Бруно Долсет; деноминира капитала от 50 000 000 лв. на 50 000 лв., в т.ч. и размера на дяловете.
Източник: Държавен вестник (02.06.2000)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ регистрира промяна по ф. д. № 29034/91 за "Икеа Ханим лимитид" - ЕООД: името на управителя Ива Константинова Илчева да се чете "Ива Константинова Васарайнен".
Източник: Държавен вестник (14.09.2001)

Подовите настилки на палатите на Пловдивския панаир ще бъдат подменени с продукцията на местното дружество Арбанаси АД. Поръчката е за 11 хил. кв. м. Още 9 хил. кв. м покрития се изработват за залите и помещенията на Международния изложбен център Булгарреклама в София. 40% от продукцията на великотърновското дружество се изнасят в Италия, Гърция, Беларус и Хърватска. Това са предимно технически изделия за шивашката и мебелната промишленост и за строителството. От близо година Арбанаси АД работи по договор със световноизвестната шведска търговска верига Икеа, за която трябва да произведе 200 хил. подкилимни стелки. Чрез магазините на Икеа те се продават в над 150 държави, включително САЩ и Кана
Източник: Пари (25.01.2002)

"Главболгарстрой" е избран за един от подизпълнителите на проекта на шведската компания ИКЕА за изграждане на търговски обекти в Русия заедно с немската компания Hochfeit. "Западната компания има много проекти в тази страна, а ние сме подизпълнители при изграждането на един от магазините им в Москва", каза във вторник пред журналисти президентът на "Главболгарстрой" Симеон Пешов. Наскоро от шведската компания обявиха, че ще започне и производство в Русия, като първият завод ще бъде край Санкт Петербург. Предприятието ще струва 15 милиона долара и в него ще работят около 250 души. Компанията изгражда и гигантски склад край Москва на стойност 40 милиона долара, както и няколко магазина. Сред другите по-големи проекти на дружеството в Русия беше и построяването на административна сграда на "Газпром" в Тюменска област на стойност 17.26 милиона долара. "Главболгарстрой" е на четвърто място от българските компании по размер на търговския оборот с Русия, съобщи още Пешов. Първите три места се заемат от НЕК, "Булгаргаз" и АЕЦ "Козлодуй". Общо 10 български дружества формират около 95% от икономическите отношения с Русия, твърди президентът на строителната компания. "Главболгарстрой" обаче в никакъв случай не е доволен от четвъртото си място и през 2002 г. възнамерява да засили още повече присъствието си в Русия, като се очаква търговският оборот да се върне на нивата от 70-80 милиона долара, колкото е бил преди кризата през 1998 г. Към 10 февруари тази година "Главболгарстрой" има договорени обекти в Русия за над 35 милиона долара, а скоро ще бъдат подписани договори за още толкова, казаха още от компанията
Източник: Дневник (13.02.2002)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ вписва промени по ф. д. № 29034/91 за "Икеа Ханим Лимитид" - ЕООД: заличава като управител Юка Калеви Васарайнен, Клас Ерис Алстермарк и Ива Константинова Васарайнен; вписва като управител Нилс Ола Ингемар Лованген; дружеството ще се управлява и представлява самостоятелно от Карл Хенрик Горан Елм, а Нилс Ола Ингемар Лованген само заедно с управителя Карл Хенрик Горан Елм.
Източник: Държавен вестник (11.06.2002)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ вписва по ф. д. № 13466/2000 промени за "Идра България" - ООД: заличава като съдружник Жан Клод Марк Моаняр; вписва като съдружник Светослав Атанасов Тачев; вписва промени в дружествения договор.
Източник: Държавен вестник (24.09.2002)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ вписва по ф. д. № 29034/91 промени за "Екеа ханим лимитид" - ЕООД: заличава като управител Нилс Ола Ингемар Лованген; дружеството се управлява и представлява самостоятелно от управителя Карл Хенрик Горан Елм.
Източник: Държавен вестник (15.04.2003)

Ново оборудване на стойност 1.3 млн. лв., осигурени като кредит от шведската фирма Икеа, доставя старозагорското дружество Средна гора АД. Така ще достигне дневно производство от 2300-2500 стола, съобщи изпълнителният директор Александър Палешутски. Новата техника ще повиши производителността с 40%. Проектът за увеличение на мощностите трябва да се изпълни до края на февруари.
Източник: Пари (22.01.2004)

2 млн. EUR ще инвестира Прециз интер холдинг за изграждането на нов завод в Румъния, съобщи изпълнителният директор на дружеството Гено Генов пред делегация от община Бранещи /до Букурещ/. Линията за производство на прецизно електрозаварени тръби и профили ще заработи година, след като русенската фирма намери подходящ терен за строителство. Предложението към румънските общинари и бизнесмени е направено на базата на подписания през 2003 г. съвместен договор за сътрудничество между общините Бранещи и Иваново, където е заводът на Прециз интер. Възможността за тази нова инвестиция идва от стратегията на шведската компания IKEA, за която Прециз интер холдинг изнася над 30% от продукцията си вече 12 г. IKEA възнамерява да изнесе производството си от Китай в България и Румъния с цел да намали транспортните разходи. Северната ни съседка се е оказала подходяща за тази инвестиция и заради липсата на подобно тръбно производство. .
Източник: Пари (16.02.2004)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ вписва промени по ф. д. № 229034/91 за "Икеа Ханим Лимитид" - ЕООД: заличава като управител Карл Хенрик Горан Елм; вписва като управител Хендрик Нотмайер, който ще управлява и представлява дружеството самостоятелно.
Източник: Държавен вестник (24.02.2004)

Общинската управа в Смолян води предварителни разговори с представител на ИКЕА в България за откриване на мебелно предприятие в града, съобщи кметът Дора Янкова. Представител на световноизвестната мебелна компания е заявил интерес към варианта за откриване на производство в Смолян. Разговорите все още са в начална фаза, като общината предоставя поисканите от компанията данни за ресурсите в региона. Ако от дружеството потвърдят инвестиционните си намерения към Смолян, заводът ще осигури около 700 работни места.
Източник: Дневник (20.04.2004)

Фирма "ИНХОМ" ООД - Белослав, ще изработва голяма поръчка за шведските гиганти в обзавеждането "Икея", съобщи собственикът на стъкларския цех Данко Калчев. Продукцията за Швеция ще включва бутилки, вазички и чаши. В събота в стъкларския цех на фирмата в Белослав беше отбелязан професионалният празник на стъкларя, който се чества всяка втора събота на юни. Фирмата работи от 1997 г., когато наема бившия цех номер 4 на стъкларския завод "Белопал", а от 2000 г. насам вече е и собственик. В момента в предприятието работят 150 души, които произвеждат около 600 изделия от стъкло ръчна изработка. Фирмата работи основно за износ за Гърция, Италия, Белгия и Швеция.
Източник: Черно море (15.06.2004)

Стъкларската фирма "Инхом" в Белослав ще изпълни голяма поръчка за шведските гиганти в обзавеждането "Икея". Това съобщи управителят на фирмата Данко Калчев, но отказа да уточни на каква стойност е сделката. Продукцията за Швеция ще включва бутилки, вази и чаши. "Инхом" започна дейноста си през 1997 г., когато нае един цех на стъкларския завод "Белопал", а от 2000 г. насам е собственик на сградата в която е разположен цехът. Направените инвестиции от "Инхом" в Белопал надхвърлят 2.5 милиона лева. В предприятието се произвеждат над 600 изделия, 450 от които са изцяло нови. Износът на фирмата е насочен основно към Германия, Италия, Белгия и Швеция. Интерес е проявен и от Русия и Великобритания. В завода работят 150 души. Все още е запазена традицията за изработка на ръчно духано стъкло. Тази дейност се е превърнала по-скоро в атракция, отколкото в бизнес, защото заводът се посещава от много туристи. От началото на летния сезон в цеха за ръчно духано стъкло са идвали руски групи, всеки момент се очаква да пристигнат германски и английски туристи. Посетителите имат възможност да видят целия процес на производството на стъкло, както и да се опитат сами да си направят сувенир. Като цяло заводът работи със стари, но модернизирани машини, а духаното стъкло се изработва така, както е правено преди 6 хил. години, обясни Данко Калчев. За пръв път тази година фирмата е организирала пленер на белославски и софийски стъклени скулптури. В Белослав е произведено най-старото българско стъкло. Заводът за стъкло в Белослав е започнал дейността си през 1893 година. В момента синдикът на обявеното в несъстоятелност предприятие "Белопал" извършва разпродажби на движимата и недвижима собственост на завода. Според Калчев единственият начин да се запази стъклопроизводството в региона е да се обособят малки производства като това на "Инхом".
Източник: Дневник (22.06.2004)

БКК 95 ЕООД е съвременна компания, занимаваща се с изработката на метални и дървени изделия за бита. На нашата страница Вие можете да научите повече за нас и нашите производствени възможности. Ще бъдем щастливи да намерим нови партньори и осъществим съвместни проекти. Седалището ни е в гр. Монтана. Имаме две производствени площадки в града и една в региона. Над 90% от продукцията на фирмата е предназначена за износ за търговската верига от мебелни къщи ИКЕА - Швеция , като изделията се доставят за търговските складове в Европа, САЩ, Канада и Малайзия. Имаме разработени и внедрени стандарти на фирма "ИКЕА" (алтернативни на ISO 9001) за контрол на качеството, екология, условия на труд. Персоналът на дружеството е 200 човека.
Източник: Фирмена информация (25.04.2005)

100 хил. играчки месечно излизат от заводите на Ирели в Монтана и Пазарджик. Изделията са изцяло от дърво. Правят се за най-малките - от една до три години, и изискванията са изключително строги. Не бива да има ръбове, не бива да има малки частички, вредни бои, цепленки и въобще трябва да са абсолютно безопасни. Кран, кула и бутаща играчка са специална разработка на Ирели за IKEA. Засега родината им се разчита само по кода, с който играчките се продават. Голямата мечта на всички в екипа, разбира се, е поне едно изделие да тръгне към света с марката Ирели, България. Възможностите на българските производители обаче ще се подобрят значително, ако държавата подкрепи създаването и износа на продукт, а не на суровина. Големият въпрос според собственика на Ирели е защо производители с дългосрочни договорености не получат възможност да купуват дървесина директно от производителите. Съществуващата в момента схема, твърди Иван Иванов, оскъпява суровината, която дървообработващи фирми, подобни на неговата, ползват с около 40-50 лв. на куб./м. IKEA, която е сред най-успешните фирми в света, е открила първия си магазин в гр. Елмхулт през 1958 г. Но основната част на продажбите на днешната IKEA стават благодарение на бързия прираст през последните години. От 1995 г. продажбите на мебелния концерн са се увеличили от 38 млрд. крони до рекордните около 140 млрд. крони /17.4 млрд. USD/. В основата на тази бърза експанзия стоят също и големите промени по света. През последните 10 години са открити 80 нови магазина. Днес 202.97% от продажбите се реализират в страните от Европа и Северна Америка. Концернът е представен, макар и още скромно, и в Русия, и в Азия, а през пролетта ще се настани и в Япония.
Източник: Пари (18.01.2006)

Вече 15 години кубратската мебелна фирма Лудогорие има верен партньор. Шведската компания IKEA осигурява кредит на Българска мебелна компания /създадена специално с тази цел/ да купи през 1997 г. 75% от Лудогорие. В момента този дял е 80%, а останалите 20% се държат от бивши и настоящи работници в завода. IKEA подпомага и по-голямата част от инвестициите за нови машини. От приватизацията насам годишно се влагат около 200 хил. лв. Последната голяма инвестиция в завода, за 1 млн. лв., са петте модерни сушилни камери за дървен материал, които работят от година. Те бяха крайно наложителни заради увеличеното производство, казва Митева. Сега месечно Лудогорие бълва 27 хиляди кухненски стола от масивен бук, които се продават в магазините на IKEA по цял свят. В завода се сушат и обработват по 1000 куб. м букова дървесина на месец. От компютърен център технологът следи процесите в тринадесетте сушилни. След едномесечен престой в тях дървените янове потеглят към машините. Първо е "разкрояването” им. Прави се много прецизно, защото за нас дървесината е злато и търсим възможно най-висок рандеман, обясняват работниците. В огромните цехове е вградена мощна аспирационна система. С нея се постигат драконовските евронорми за запрашеност. Всяко работно място е с локално осветление, стриктно се следи дали работниците носят антифони и маски. Всички материали се сертифицират за множество показатели като горимост, наличие на вредни вещества, устойчивост на лакове и тъкани и пр. Оборудването от фрези, шлайфове, машини за огъване с високочестотен ток и лакирне е най-доброто за едросерийно производство на дървени мебели. Голям клиент като IKEA обаче има и недостатък - купува евтино. Търговската верига е популярна в цял свят именно с ниските цени, които държи. Невъзможно е да давам високи заплати, въпреки че много ми се иска, казва Митeва. Средното възнаграждение в Лудогорие е 280 лв. Затова работодателят търси други начини да мотивира работниците си. Столът, в който те се хранят, е прочут в цял Кубрат. В него храната е с 60% намаление на цените. В завода има постоянно действащ безплатен лекарски кабинет. Два пъти в седмицата идва зъболекар, който също безплатно лекува работниците. Големи инвестиции правим и за обучение на кадрите, казва Калина Митева. В града има техникум по дървообработване, но уменията, които младежите придобиват там, са далеч от реалността. С бюрото по труда организираме двумесечни курсове на обучение за безработни. Преди време IKEA финансира тригодишно обучение в кубратската фирма за ефективност на производството. То се осъществява от австрийската компания Примус, с която шведската верига работи от години. В предприятието са анализирани всички процеси от получаването на дървесината до опаковането на готовата продукция и е направена програма за оптимизация на разходите. Това помага да се подобри производителността и да се удвои производството само за три години. То обаче нямаше да е възможно без въвличането на всички работници, казва Митева. Затова конкретните задачи и дългосрочните цели на компанията са описани на специални табла в цеховете. С графики и снимки се посочва и до какъв ефект е довела всяка инвестиция. Във всеки цех виси табло "Аз предлагам”, на което работниците свободно посочват дори и най-дребните промени, които смятат, че ще подобрят работата. Отсреща бригадирът има задължение да отговори дали те са изпълнени. Митeва е убедена, че добрата работна атмосфера е решаваща за високата производителност. Стремя се да правя всичко възможно, за да задържим младите, казва тя, и е доволна, че средната възраст на близо 300-те работници е 36 години. .
Източник: Пари (10.02.2006)

Шефът на Ащром Йозеф Голан е привлякъл шведския мебелен гигант Икеа за новия си проект – най-големия търговски център. Фирмата нашумя покрай делото срещу Софиянски за халите. Следващите два месеца ще бъдат посветени на големите церемонии и прерязаните ленти, когато ще бъдат открити три от гигантските търговски центрове в столицата. Лятната треска ще продължи и през есента, когато е пусковият срок на четвъртия мол. И с това интересът към този вид строителство няма да престане, тъй като вече са в ход проектите на още няколко комплекса. Новите попълнения ще са на Александра груп, собствениците на Арена и Арена Младост, които имат своите планове не само за София, но и за големите морски градове Бургас и Варна. Срещу вече построения Бизнес парк в столичния кв. Младост 4 пък ще изникне търговски център на испанската Detea group. Голямата изненада обаче е подготвена от популярната израелска фирма Ащром, която изкупува 80 дка в покрайнините на София с амбицията да вдигне най-големия от всички построени или планирани досега комплекси, наречен Power Center. Няколко големи агенции за недвижими имоти са ангажирани да проучват терени и да ги изкупуват от собствениците им. Техният ресурс вече почти изцяло е отдаден на тези мащабни проекти. Такъв е случаят с Ащром, където за земята се преговаря с 22-ма собственици. Рай за брокерите е и посредничеството при отдаването на вътрешното пространство още на зелено. Фирмите с готовност се включват и наемат площи на проектен етап. Досега интересът към търговските обекти в новите центрове е огромен, те се раздават далеч преди пусковите им срокове и дори се правят списъци на чакащи компании, в случай че някоя от предплатилите наем се откаже. А търговията е само една от многобройните услуги, които ще се предлагат в тези комплекси. По неофициална информация вече е постигната договореност шведският мебелен гигант Икеа да стъпи и в България през 2007 г. Представителството на фирмата по всяка вероятност ще бъде разположено в новия гигантски Power Center на израелската фирма Ащром. Франчайзинговите права на международната верига Икеа за Гърция и Кипър държи гръцката компания Фурлис, която има амбицията да стане представител за целите Балкани.
Източник: Пари (18.04.2006)

18% годишно расте мебелната индустрия през последните четири години. Стойността на произведената продукция през м. г. вече надхвърли 300 млн. ЕUR, като повече от половината идва от износ. България все повече преработва и изнася готова продукция за сметка на суровините и вече не е суровинен придатък на Гърция и Италия, закъдето преди пет-шест години масово се изнасяха трупи. По оценка Европейската мебелна асоциация българските тапицирани мебели са по-конкурентни от китайските. Докато един от конкурентите ни - Румъния, вече отчита спад в продажбите. Нашите меки мебели са приети изключително добре на европейския пазар и най-вече в Германия и Австрия, страните от Бенелюкс, Дания и Швеция. Добър износ се реализира и в САЩ. Едни от лидерите, които вече са се утвърдили на европейския пазар на мека мебел, са Станков, Ретроуют, Екомебел, Богдан мебел, Мебекс. Страната ни все още е богата и на дървесина - основно бук, бял бор и смърч. Това е и причината у нас добре да се развива производството на мебели от масив, основно кухненски маси и столове. Това е другият продукт в отрасъла, който изключително добре се пласира навън (без производството на спални и кухни). Производителите на мебели от масив обаче са по-раздробени и при тях няма толкова изявени лидери. Водещи са Визател, Есте, Балкан ууд, които успешно продават в ЕС и САЩ. С холандски инвестиции в Разлог бе създадено смесено предприятие, което заедно с 10 поддоставчика на готови изделия и полуфабрикати създаде клъстър Места. Най-големите износители в отрасъла са производителите на столове. На тях се падат 70% от общия износ на мебели. Тук са и най-големите инвестиции. Лидер е кубратската фирма Лудогорие 91, която от 15 години е доставчик на световната търговска верига IKEA. За IKEA работи и Средна гора-Стара Загора. Една от големите инвестиции е на американската компания Gros, която направи три завода в Банско, Троян и Ловеч. Сериозни компании са и Рива 21, Петрич и Теохарови. Българските производители се радват не само на голям интерес отвън, но и на увеличено търсене в страната. Бумът в строителството на хотели и бизнессгради отвори сериозен пазар за мебелната ни индустрия. Около 40% от продукцията им е за вътрешния пазар, а останалите 60% се изнасят навън. Основни конкуренти на вътрешния пазар на българските мебели са полските в ниския ценови сегмент и италианските - при луксозните стоки.
Източник: Пари (06.06.2006)

Гръцката компания за продажба на мебели Fourlis съобщи, че е подписала споразумение с компанията InterIKEA за изграждането на магазини ИКЕА в България, предаде агенцията на бизнес информация AFX, цитирана от БТА. Първият магазин от веригата у нас ще бъде открит през 2008 година. Гръцката компания също така съобщи, че ще създаде българско подразделение, в което ще има капиталов дял от 70 процента. Освен в България гръцката компания иска да въведе "ИКЕА" още в Румъния, Сърбия, Македония. Междувременно стана ясно, че в ловешката фирма "Никром Тръбна мебел" пускат две нови линии за никелиране и прахово боядисване. Линиите са уникални, абсолютно автоматизирани и всяка струва по 750 000 евро. От приватизацията на завода за тръбна мебел през 1997 година "Никром" АД, която е собственик на завода, е вложила в него над 10 милиона лева инвестиции, увеличила е работните места с 50 на сто, а продукцията - 10 пъти. Целим се във високия сектор, там успяваме да сме конкурентноспособни, коментира шефът на фирмата Перянов. Само с ниско технологично ниво и ниски цени трудно можем да успеем на европейските пазари. Близо 95 процента от продукцията на "Никром Тръбна мебел" се изнася в Италия, Германия, Швейцария, Австрия, Белгия, Дания, Франция, както и за веригата "ИКЕА".
Източник: Монитор (21.06.2006)

Най-голямата верига за мебели и стоки за дома в света IKEA ще отвори първия си магазин в Румъния през 2007 г., съобщи говорител на компанията. Шведската група смята да инвестира 10 млн. ЕUR за отварянето на нови филиали. Мебелите от IKEA се продават в 237 магазина в 34 страни по света. Гръцката мебелна компания Fourlis, която държи франчайзинговите права на IKEA за Гърция, обяви през юни, че първият търговски обект на веригата в България ще бъде открит в София през 2008 г. Шефовете на Fourlis очакват българските магазини в началото да не са толкова печеливши, колкото гръцките. Основна причина за това са по-високите първоначални разходи за изграждането на инфраструктура, маркетинг и промоции.
Източник: Пари (08.11.2006)

Първият магазин от веригата ИКЕА в България отваря врати през 2009 г., съобщи гръцкият вестник "Имерисия". Дружеството "Фурлис" преговаря за осигуряването на имот в София, където да се помещава първият магазин. В плановете на компанията влиза до 2010 г. да бъдат отворени още два магазина в Гърция - в Янина и Лариса. За 2007 г. инвестициите на "Фурлис" са достигнали 71 млн.евро.
Източник: Агенция Фокус (06.11.2007)

Първият магазин от шведската верига за мебели IKEA в България ще бъде в столичния кв. Витоша, съобщиха от Fourlis, компанията, която държи правата за развитие на магазините на Балканите. В края на февруари тя съобщи, че е подписала предварителен договор за покупката на първия си терен у нас на стойност малко над 12 млн. евро. Теренът е 60 хил. кв. м и сделката за придобиването му е финализирана наскоро. Първият магазин у нас се очаква да бъде отворен в началото на 2010 г. Още не е избрана фирмата изпълнител. Компанията смята да отвори два или три магазина у нас. Освен в София магазини са предвидени във Варна и/или Бургас.
Източник: Стандарт (21.07.2008)

След близо двeгодишно търсене на подходящ терен за първия български магазин от мебелната веригата IKEA той вече е намерен. И планът е да заработи в началото на 2010 г. Новината от последните седмици е, че гръцката компания Fourlis, която държи правата на шведската компания за България, е подписала договор за придобиване на парцел от близо 60 декара. Адресът му е кръстовището на столичния околовръстен път и "Бистришко шосе", в местността "Малинова долина" (виж картата), а информацията за сделката беше потвърдена от финансовия директор на Fourlis Георгиос Алевизос. "Планът ни предвижда първият магазин да бъде открит в началото на 2010 г. Той ще се простира на площ над 25 000 кв.м", обясни пред "Капитал" Алевизос. За сравнение, магазинът на IKEA в Солун е два пъти по-малък. Бизнесът на гръцкия представител на веригата ще бъде развиван през наскоро регистрираната в София компания "Хаус маркет България". През това дружество е купен и теренът. Продавачът на земята е друга гръцка компания - "Данаос девелопмент". По информация на брокери, проверили сделката в Агенцията по вписванията, платената цена за парцела е над 2.52 млн. лв. Специалистите в бранша коментираха, че сумата е доста под пазарната стойност, но сделката се обяснява с плановете на "Данаос" да построи голям търговски комплекс на терена до IKEA. Обявеният проект е за големи магазини, кина, ресторанти и офиси, разположени на разгърната площ от 150 хил. кв.м. "Нищо чудно, че цената е по-ниска от тази, която биха получили от друг инвеститор. Но навсякъде по света магазините на IKEA са търговска дестинация и първият такъв в България би направил всеки проект в близост до него успешен", коментира мениджър на проекти в сектора на бизнес имотите. Според източници на "Капитал" част от договорката за продажба е магазинът на IKEA и търговският център на Данаос да заработят почти едновременно, а за начална дата на строителството на двата обекта посочват месец септември на тази година. По-евтино Любителите на шведската марка могат да бъдат приятно изненадани - инвеститорите обещават по-ниски цени в сравнение с гръцките. "Вярваме в българските потребители. В момента личните доходи в страната ви не са високи, но тепърва ще растат. По тази причина предлаганите от нас цени ще бъдат по-ниски от тези в магазините ни в Гърция", обясни Алевизос. Предлаганите продукти в София ще са аналогични на гръцките. "Основният каталог ще е същият като в Гърция и постепенно ще бъде разширяван", допълни мениджърът. Засега от компанията не дават информация за очакваните годишни обороти от магазина. "Заложените приходи в петгодишния ни бизнес план са на базата на консервативна оценка, тъй като българският пазар тепърва ще се развива, но смятаме, че стоките на IKEA ще имат голям успех в България", каза Алевизос. Гръцката компания, която държи и правата на веригата за Кипър, няма да ограничи българското си присъствие с построяване на магазин в София. "Идеята ни е да имаме между 2 и 3 в България. Вторият ще бъде на българското Черноморие, между Варна и Бургас, а за третия още не сме сигурни", обяви Алевизос. От Швеция през Гърция Още преди две години гръцката компания Fourlis подписа договор с шведската Inter IKEA за правата да развива международната верига в България. Търсенето на подходящ терен забави първоначалните планове на компанията, според които първият магазин у нас трябваше да е готов през тази година. За този период потенциалните адреси на магазина се сменяха през няколко месеца. Първо се говореше за квартал "Люлин", който е близо до сръбския пазар и където са повечето мебелни магазини в столицата. После дори тръгна неофициална информация, че единият от двата представителя на веригата за Турция - Мulti Development, е успяла да измести гръцката компания. Дори беше посочено и новото място - в "Младост" 4, над "Бизнеспарк София". Преди месеци обаче от Fourlis съобщиха, че са сключили предварителен договор за терен, но не уточниха къде е. По същото време гръцката компания започна да търси и мениджърски екип, показаха обявите на специализираните агенции за подбор на персонал. "Ще предложим широка гама от добре проектирани продукти на толкова ниски цени, че колкото е възможно повече хора ще могат да си ги позволят. Всеки архитект може да проектира бюро, което да струва скъпо. Но само един много умел архитект може да проектира добро, функционално и много евтино бюро." Цитатът принадлежи на Ингвар Кампрад, създателят на IKEA, и максимално точно обобщава бизнес стретегията на компанията. По всичко личи, че съвсем скоро ще разберем дали този модел ще проработи добре и в България.
Източник: Капитал (08.08.2008)

Между 35 и 40%. Толкова бяха автомобилите с българска регистрация на паркинга на магазина на IKEA в Солун в случаен ден преди няколко седмици. Със сигурност всеки, който се разхожда из залите на магазина, си е задал поне веднъж въпроса кога най-накрая ще има IKEA и в България. И дали дългоочакваното навлизане на веригата няма да се провали заради икономическата криза. Няма! Макар и със закъснение от около една година, магазин на IKEA в София ще има. В оптимистичния вариант той ще започне да се изгражда в края на тази година. В песимистичния (смятан и за реалистичен), строежът на първата IKEA в България ще започне в началото на следващата година. Това означава, че магазинът ще посрещне първите си клиенти през 2011 г. В проект Първата IKEA в София, а с това и в България, ще се намира на кръстовището на Околовръстния път и Бистришко шосе. Информацията, станала известна преди около година, вече официално се съобщава във финансовия отчет на компанията, която ще въведе IKEA в България. Това е регистрираната през миналата година "Хаус маркет България". Тя е собственост на гръцката Fourlis Group, която притежава франчайзинговите права да управлява шведската верига за мебели и обзавеждане в страната. От офиса на дружеството в България засега отказват да дадат подробности около бъдещия проект, официален коментар не дойде и от Fourlis в Гърция. Източници на "Капитал" обаче, близки до проекта, съобщиха, че работата по първия магазин не е спряла, а напротив - продължава. В момента се извършва техническото проектиране и то трябва да завърши през следващите месеци. След това предстои да се внесат документите за получаване на разрешително за строеж. Такава процедура обаче все още не е задвижена, съобщи главният архитект на София Петър Диков. Плановете Теренът, на който ще се построи първият магазин, е около 60 дка, става ясно от финансовия отчет на "Хаус маркет". Земята е купена за около 13.2 млн. евро. Търговската площ на магазина ще е близо 29 хил. кв. м, а към него ще се изгради паркинг на две нива - подземно и външно. Той ще побира около 1500 автомобила. За проекта има и осигурено финансиране. В средата на миналата година "Хаус маркет" е получила кредитна линия от 16 млн. евро от EFG Private Bank в Люксембург. Осигурените земя и финансови средства премахват и най-големите пречки пред навлизането на веригата в страната. Направени са и някои следващи стъпки - избрана е гръцка компания, която ще управлява изграждането на магазина; планират се и различни обучения за екипа, който ще работи тук. "Нашата цел е да станем най-посещаваният магазин за продажби на дребно в България и това, заедно със силната търговска марка на IKEA да ни доведе до 2.2 млн. посетители до 2015 г.", се казва във финансовия отчет на "Хаус маркет". За сравнение - клиентите на един от най-оборотните магазини в София, този на Metro на Цариградско шосе, са около1.5 млн. на година. В мола "Сити център София" пък, където има стотина магазини с търговска площ от около 22 хил. кв. м през 2007 г., са имали 7 млн. посетители. И лека промяна в тях Въпреки че гръцкият инвеститор продължава да работи по проекта "България", все пак има някои отклонения от първоначалните планове. Веригата имаше намерение да изгради още два магазина в страната, единият от които трябваше да е в Източна България, в близост до морските градове Варна и Бургас. Заради кризата засега фокусът се насочва предимно към софийския обект, съобщиха запознати с действията на компанията. Другата очевидна промяна е в сроковете на работа. Преди около година от офиса на Fourlis съобщиха, че очакват да направят дебют през 2010 г., а сега строителството и отварянето на магазина се изместват във времето. Забавяне има и в наемaнето на персонал, което трябваше да започне през април 2009 г. и до август 2010 хората, които работят за IKEA, да станат 350. "Да, има някакво закъснение, но то е по обективни причини. Реално строителството може да започне в края на тази или в началото на следващата година", коментира източник на "Капитал". Сред факторите, повлияли за забавянето, са икономическата криза, но и някои по-локални, като изграждането на Околовръстния път на София. Дългоочаквани Макар и с леко закъснение влизането на IKEA в България ще повлияе сериозно на търговията с мебели и домашно обзавеждане. Още преди година финансовият директор на Fourlis Георгиос Алевизос съобщи за "Капитал", че цените на стоките в българските магазини ще са по-ниски от тези в Гърция, а асортиментът ще е аналогичен. Ценовата политика ще е съобразена с това, че в България доходите са по-ниски от тези в Гърция. Подобно агресивно поведение неминуемо ще увеличи конкуренцията за другите търговци, които работят на българския пазар. Те и без друго вече отчитат спад в потреблението заради икономическата криза и застоя в пазара на имоти. IKEA в България ще окаже въздействие и на още нещо - трафика към Гърция. Или поне на онези автомобили, които в момента се трупат на паркинга на търговския обект в Солун.
Източник: Капитал (14.08.2009)

До края на годината може да започне строежът на IKEA в България Първата IKEA в София, а с това и в България, ще се намира на кръстовището на Околовръстния път и Бистришко шосе. Информацията, станала известна преди около година, вече официално се съобщава във финансовия отчет на компанията, която ще въведе IKEA в България. Това е регистрираната през миналата година "Хаус маркет България". Тя е собственост на гръцката Fourlis Group, която притежава франчайзинговите права да управлява шведската верига за мебели и обзавеждане в страната. Теренът, на който ще се построи първият магазин, е около 60 дка, става ясно от финансовия отчет на "Хаус маркет". Земята е купена за около 13.2 млн. евро. Търговската площ на магазина ще е близо 29 хил. кв. м, а към него ще се изгради паркинг на две нива - подземно и външно. Той ще побира около 1500 автомобила. За проекта има и осигурено финансиране. В средата на миналата година "Хаус маркет" е получила кредитна линия от 16 млн. евро от EFG Private Bank в Люксембург. Осигурените земя и финансови средства премахват и най-големите пречки пред навлизането на веригата в страната. Направени са и някои следващи стъпки - избрана е гръцка компания, която ще управлява изграждането на магазина; планират се и различни обучения за екипа, който ще работи тук. "Нашата цел е да станем най-посещаваният магазин за продажби на дребно в България и това, заедно със силната търговска марка на IKEA да ни доведе до 2.2 млн. посетители до 2015 г.", се казва във финансовия отчет на "Хаус маркет".
Източник: Капитал (17.08.2009)

Първият магазин на IKEA в България, ще бъде открит през 2011 г. и ще се намира на кръстовището на Околовръстния път и Бистришко шосе в София. Тази информация вече е официална и е публикувана във финансовия отчет на компанията, която ще въведе световната фирма у нас - "Хаус маркет България". Тя е собственост на гръцката Fourlis Group, която притежава франчайзинговите права да управлява шведската верига за мебели и обзавеждане в страната. Седмичникът "Капитал" съобщава, че в момента се извършва техническото проектиране и то трябва да завърши през следващите месеци. След това предстои да се внесат документите за получаване на разрешително за строеж. Въпросът е твърде актуален, тъй като почти всеки ден автомобилите с български номера на паркинга на магазина на IKEA в Солун са 35-40%, отбелязва „Капитал". Теренът, на който ще бъде построен първият магазин, е около 60 дка,, земята е купена за около 13.2 млн. евро. Търговската площ на магазина ще е близо 29 хил. кв. м, към него ще има паркинг на две нива - подземно и външно за около 1500 автомобила. За проекта има осигурено финансиране. В средата на миналата година "Хаус маркет" е получила кредитна линия от 16 млн. евро от EFG Private Bank в Люксембург. Осигурените земя и финансови средства премахват най-големите пречки пред навлизането на веригата в страната. Направени са и някои следващи стъпки - избрана е гръцка компания, която ще управлява строителството, планират се обученията за екипа. "Нашата цел е да станем най-посещаваният магазин за продажби на дребно в България и това, заедно със силната търговска марка на IKEA да ни доведе до 2.2 млн. посетители до 2015 г.", се казва във финансовия отчет на "Хаус маркет". "Капитал" предлага сравнение - клиентите на един от най-оборотните магазини в София, този на Metro на Цариградско шосе, са около1.5 млн. на година. В мола "Сити център София", където има стотина магазини с търговска площ от около 22 хил. кв. м през 2007 г., са имали 7 млн. посетители. Първоначалните планове били да бъдат изградени два магазина в страната, единият - в близост до Варна и Бургас, но заради кризата засега фокусът се насочва предимно към софийския обект. Другата промяна е забавянето - вместо да бъде открит през 2010 г., софийският магазин едва тогава ще бъде започнат. Имало и местен проблем - изграждането на околовръстния път на София. Макар и с леко закъснение влизането на IKEA в България ще повлияе сериозно на търговията с мебели и домашно обзавеждане. Още преди година финансовият директор на Fourlis Георгиос Алевизос съобщил за "Капитал", че цените на стоките в българските магазини ще са по-ниски от тези в Гърция, а асортиментът ще е аналогичен. Ценовата политика ще е съобразена с това, че в България доходите са по-ниски от тези в Гърция. Подобно агресивно поведение неминуемо ще увеличи конкуренцията за другите търговци, които работят на българския пазар. IKEA в България ще окаже въздействие и на още нещо - трафика към Гърция. Или поне на онези автомобили, които в момента се трупат на паркинга на търговския обект в Солун, завършва публикацията на „Капитал".
Източник: Капитал (18.08.2009)

ИКЕА отваря магазин в България до 2013 г., проучва за втори.До 2013 г. гръцката компания "Фурлис", която държи франчайз правата за региона на веригата за дома ИКЕА, планира да отвори 10-12 нови магазина, като един от тях ще бъде в България. Това съобщи изпълнителният директор на компанията Апостолос Петалас, цитиран от агенция Ройтерс. Освен това компанията "проучва възможността и за втори магазин в България", каза Петалас. За плановете на ИКЕА в България се говори от 2005 г. Това, което се знае досега, е, че гръцкото дружество "Фурлис" чрез дъщерната си компания "Хаус маркет" има закупен терен в района на софийския околовръстен път. Очакванията бяха, че първият магазин на веригата ще отвори врати в началото на 2010 г., а се споменаваше и по-късен пусков срок през третото тримесечие на 2011 г. По данни на "Фурлис" през второто тримесечие на тази година продажбите на ИКЕА са спаднали с 8%. През третото обаче ситуацията се подобрява благодарение на агресивните промоции, казва Апостолос Петалас. ИКЕА е една от водещите вериги за мебели и стоки за дома в световен мащаб и присъства в над 30 страни. Компанията е базирана в Швеция и е създадена през 1943 г. Тя има над 1300 доставчика, а в България работи с около 40 компании. През последните две-три години известната марка постепенно навлиза и в страните от Югоизточна Европа. Около България ИКЕА има магазини в Гърция - Солун и Атина, и Румъния - Букурещ. Компанията откри магазин и в Кипър и работи и в Турция. Бяха обявени и планове за отварянето на магазин в Сърбия.
Източник: Дневник (14.10.2009)

Три магазина планира да отвори у нас веригата за мебели "Икеа". Първият трябва да бъде завършен до юни 2011 г. Той ще се намира между Околовръстния път на София и Бистришкото шосе. Това съобщи в Атина строителният министър Росен Плевнелиев. Той е част от делегацията на президента Георги Първанов. Проблемът обаче е, че веригата ще завърши строителството на новия мебелен рай шест месеца преди да бъде готов околовръстният път на столицата. След среща с инвеститорите от "Фурмис" правителството е поело ангажимент да изгради временна връзка до хипермаркета. Строителството на мебелния магазин трябва да започне през март догодина. Инвестицията на "Икеа" е за над 300 млн. евро. До магазина ще има огромен шопинг мол, в който ще бъдат вложени още 210 млн. евро. Плевнелиев коментира, че по време на срещата шефът на "Фурмис" е изразил готовност да направи още два магазина "Икеа", единият от които ще се намира във Варна, а другият между Пловдив и Стара Загора. Само в магазина в София ще бъдат разкрити 800 работни места. По-важното според мен е, че в момента "Икеа" произвежда у нас компоненти за мебелите си за над 25 милиона евро, коментира Плевнелиев. А когато магазините бъдат открити в България, тази сума най-вероятно ще се удвои, допълни строителният министър.
Източник: Стандарт (26.11.2009)

В новия магазин на ИКЕА в София ще се продават и български мебели, което ще стимулира родната икономика. Това заяви премиерът Бойко Борисов, който положи паметна плочка вместо първа копка на строежа на магазина. Търговският комплекс ИКЕА на Околовръстното шосе на София ще бъде разположен на 30 000 кв. м. В него ще се предлагат над 7500 стоки за дома и семейството, съобщи Василис Фурлис, председател на Борда на директорите на Fourlis Group, които притежават франчайз правата за IKEA магазините в Гърция, Кипър и България. Ресторант за 600 души и кафене ще има в сградата, а специална детска площадка ще обслужва малчуганите. Очакванията ни са през магазина да минават около 2 млн. посетители годишно, каза Фурлис. Комплексът ще е готов през втората половина на 2011 г. Изграждането на подобен търговски център от международната верига е знак за добър бизнес климат в държавата, каза премиерът Борисов. ИКЕА променя градове, но и произвежда задръствания, каза регионалният министър Росен Плевнелиев. Той съобщи, че разширението на Околовръстното шосе в частта си от Драгалевци до "Младост" ще е готово до две години. Локалът на шосето ще стане 6 месеца по-рано, за да не стават задръствания заради магазина. Премиерът подчерта, че реконструкцията на околовръстното ще продължи и в актуализирания бюджет са заложени средства за това. В неделя той ще открие пътния възел Драгалевци.
Източник: Стандарт (04.06.2010)

Хаус Маркет България ЕАД - София свиква Извънредно общо събрание на акционерите на 22.10.2010. Дневният ред съдържа: промени в устава на дружеството.
Източник: Агенция по вписвания (01.10.2010)

Вече се набират служители за първия магазин на ИКЕА в България Месеци преди откриването на магазина от веригата ИКЕА вече се набират служители за обекта. В специализираните сайтове за търсене на работа са публикувани обяви основно за мениджъри на средно ниво като ръководител на екипа от касиери, мениджър на екип в склад или шеф на служителите по поддръжката. Очаква се магазинът, който се намира на околовръстното шосе в София, да отвори врати през втората половина на годината и в него да работят 350 души. Това ще е най-големият обект под марката ИКЕА, управляван от "Фурлис". Строителството на първия магазин на ИКЕА в България започна в началото на юни миналата година. Инвеститор е гръцката компания "Фурлис", която държи франчайз правата на шведската верига за мебели за България, Гърция и Кипър. В изграждането на магазина фирмата влага 50 млн. евро. Обектът в София ще заема площ от 30 хил. кв.м, а към него ще има 1200 паркоместа. Очакванията са през първата година от дейността си да бъде посетен от 1.6 млн. души. Още миналата година от компанията обявиха, че искат да построят и втори магазин от веригата за мебели във Варна. Досега обаче няма информация на какъв етап е проектът. От компанията обаче казаха, че инвестицията ще е минимум 35 млн. евро. В момента "Фурлис" управлява 6 магазина от шведската верига в Гърция и Кипър. За навлизането на ИКЕА в България се говори от няколко години, а гръцката компания "Фурлис" купи терена на околовръстното шосе, на който сега строи, още през 2008 г. Шведската група ИКЕА е най-големият търговец на обзавеждане за дома в световен мащаб, като към момента присъства в 38 държави. Компанията има 321 магазина, а оборотът й за 2009 г. надхвърля 22 млрд. евро. През миналата година за първи път в 67-годишната си история шведската компания за мебели разкри печалбите си. Тогава главният изпълнителен директор Микаел Олсон каза, че през 2009 г. дружеството е спечелило 2.5 млрд. евро, което е с 11.3% повече от предходната година.
Източник: Дневник (06.01.2011)

IKEA влага €100 млн. в най-големия мол у нас „Икеа“ ще инвестира повече от 100 млн. евро в изграждането на най-големия търговски център в страната. Началото на строителството трябва да бъде направено през май или юни, а срокът за пускане в експлоатация е краят на 2013 г. Молът ще се намира точно до магазин „Икеа“, който ще отвори врати на 15 септември тази година. „Намеренията на инвеститора са от 2002 г., но едва сега ще се постави начало на проекта“, коментира министърът на регионалното развитие Росен Плевнелиев. Според него това е сигнал за промяната в поведението на правителството. Плановете предвиждат новият търговски център да е с площ повече от 180 хил. кв. м и над 3000 паркоместа. В момента се подготвя тръжна процедура, на която инвеститорът ще покани изпълнители. „В средата на септември ще бъде пуснат за движение участъкът от „Симеоновско шосе” до бул. „Александър Малинов”, каза още Плевнелиев. Това е с 15 дни по-рано от първоначалния график, причина за ускоряването е откриването на магазина на „Икеа“. По време на инспекцията на изграждането на Южната дъга на Околовръстния път строителният министър установи, че забавяне от една седмица има само в участък на автокъща „Баварияавто“, защото има проблем с прилежащия терен. В следващите седмици Агенция „Пътна инфраструктура“ и Столична община ще преговарят със собственика, за да се намери оптимално решение.
Източник: Класа (03.02.2011)

През май ще стартира строежът на най-големия търговски комплекс в столицата. Той ще бъде на Околовръстния път на площ от 180 000 кв. м. Проектът е известен под името „Саут ринг мол София”. Негови инвеститори са гръцката „Фурлис груп“, която държи правата за ИКЕА в няколко балкански страни, както и „Данаос Дивелопмънт“ на корабния магнат Йоанис Кустас. В строителството ще бъдат вложени над 100 млн. евро. Това стана ясно след среща между премиера Бойко Борисов, министър Росен Плевнелиев, кмета на столица Йорданка Фандъкова и представителите на чуждата компания. В момента двата най-големи мола в София са с обща площ от 147 хил. кв. м. Към търговския комплекс на ИКЕА ще бъде изграден и паркинг с над 3000 места. Инвеститорите са собственици на общо 280 хил. кв. м в района, като предвиждат всички площи да бъдат застроени с още търговски сгради, които да не бъдат конкуренция на мола по своето предназначение. Очаква се строителството да приключи до средата на 2012 г. За да се осигурят по-добри условия за инвеститора, строителният министър издейства намаляване на срока за изграждането на южния локал на Околовръстния път с 15 дни от изпълнителя „Главболгарстрой”. По предварителни разчети този участък трябваше да бъде готов на 30 септември т.г., но ще бъде пуснат в експлоатация на 15 септември. По думите на Плевнелиев инвеститорите са заявили, че се чувстват не просто добре в България, а „екстремно добре”. Проектът на Околовръстния път се изпълнява по Оперативна програма „Регионално развитие” и включва рехабилитация и реконструкция на 3,6 км от южната дъга на околовръстното трасе и пътна връзка №2 на пътен възел „Младост”. Строителството му е разделено на шест етапа, като всеки един от тях представлява завършен подобект със съответна функционалност. Министър Плевнелиев подчерта, че стартът на проекта е прозрачен. Проведен е търг, а в края на октомври 2010 г. е подписан договор с фирмата изпълнител „Главболгарстрой”. През първия етап ще се извърши рехабилитация в участъка от км 41+100 до км 42+580 и изграждането на връзка 2. През зимния период ще се изпълнява колекторната и дренажната система, а през пролетта ще се полагат пътните основи, асфалтовата настилка и бордюрите. Вторият етап обхваща южния локал, естакадата, Бистришкото шосе с кръговото движение и водостока, като вече е започната работата по почистване на строителната площадка, изсичане на дървета и направа на временен път за изпълнение на дъждовната канализация. През следващия ще се работи върху бул. „Климент Охридски” с мостовото съоръжение и съответните пътни части, като ще се извърши реконструкция на стоманените водопроводи и дренажния блок с включващите се в него колектори. Останалите три етапа ще обхванат северния локал и корекция на дерето при км 43+800, както и директното трасе север-юг. Стойността на проекта е за 44 701 958, 68 лв. Трасето ще е готово изцяло в края на август 2012 г. „Няма идеален обект. Още при първия етап са възникнали и проблеми. Появил се е огромен водопровод, който не е на мястото, на което се е очаквало. Същевременно автокъща, намираща се в непосредствена близост до участъка, има опасност да се срине. За тези проблеми ще се търсят решения”, уточни строителният министър. ИНВЕСТИТОРИТЕ НА МОЛА „Фурлис груп” е една от големите търговски групировки в Гърция, развиваща дейност в три направления – продажби на дребно на мебели чрез франчайза на ИКЕА (пет магазина), на спортни стоки чрез Intersport (52 магазина в Гърция, Кипър, Румъния и България) и продажба на едро чрез представителство на марки като General Electric, Liebherr и Korting. През 2009 г. е реализирала приходи на стойност над 750 милиона евро и печалба от 37,5 милиона евро. „Данаос Дивелопмънт“ e собственост на гръцкия магнат Йоанис Кустас. Той е президент и главен изпълнителен директор на „Данаос Корпорейшън“ (Danaos Corporation), водещ международен собственик на контейнерни кораби, които дава под наем на международни логистични оператори. „Данаос Дивелопмънт“ е и най-голямата публична компания за контейнерни превози по размер на флота й и пазарна капитализация.
Източник: Строителство Градът (07.02.2011)

“Зора” отваря 28 магазина за мебели Търговска верига “Зора” навлиза и в търговията с мебели, съобщиха от компанията. Вчера бе открит първият магазин с марката HOMEY в София на околовръстното между Симеоново и Драгалевци, а следващия месец ще заработят още два шоурума в столицата и по един във Варна, Бургас и Стара Загора. Целта е до края на 2012 г. новата мебелна верига да има 28 магазина в цялата страна. В HOMEY ще се предлагат домашни, градински и офис мебели. В тях ще има и специални кътове с дизайнери и консултанти, които ще изработват цялостни интериорни решения.
Източник: 24 часа (28.03.2011)

В периода 2005 - 2007 г. подобни заглавия заливаха българските медии, докато чуждестранни и местни инвеститори се надпреварваха да заявяват нови проекти в сферата на недвижими имоти. Обещанията им бяха те да бъдат завършени в рамките на няколко години. Започналата криза обаче охлади намеренията им и така няколко години по-късно за повечето от тях напомнят само работните площадки и оградени терени. Добрата новина обаче е, че някои инвеститори вече размразиха проектите си, а други планират да го направят, макар и с известно закъснение. Има обаче и такива, които не дават сигнали скоро да изправят крановете. По данни на Агенцията по инвестиции за периода 2004 - 2007 г. около 55 инвеститора в недвижими имоти са получили сертификати, като има и такива, които не се възползват от облекченията и агенцията не поддържа статистика за тях. Към момента половината от сертифицираните проекти са реализирани - в бизнес паркове, търговски и индустриални центрове, ваканционни имоти и голф игрища са вложени над 2 млрд. лева за последните пет години. Обекти за още близо 1.1 млрд. лева са в процес на доизграждане, а замразените инвестиции възлизат на близо 4.7 млрд. лв. Част от тях вероятно никога няма да се случат, други ще претърпят съществени промени, а някои може и да бъдат реализирани в очакване на по-добри времена. Това показват намеренията на инвеститори, запитани от "Дневник". Общият обем на започнатото и недовършено строителство в страната пък възлиза на близо 20 млрд. лева по данни на Камарата на строителите, която цитира цифри на НСИ. Няма данни каква част се пада на публичния сектор - държавата и общините, и каква на частния. Като столица обаче точно София привлече някои от най-големите частни проекти в сферата на недвижимите имоти. В момента размразените проекти в столицата са за около 700 млн. евро. Да довършим започнатото Подобряващата се макар и бавно икономическа обстановка и възстановяването на кредитирането доведоха до подновяване на строителството на някои от големите частни обекти в София. През втората половина на годината трябва да заработи първият мебелен магазин на шведската компания "Икеа" на околовръстното шосе на София. Синята сграда се строи усилено заедно с разширението на пътя. Инвеститорът - гръцката "Фурлис", която държи правата на "Икеа" за България, размрази обекта след две години, като инвестицията в него се оценява на 50 млн. евро. В състезание с времето кой пръв ще отвори врати до края на 2012 г. са и търговските центрове - "Мол България" на едноименния булевард в столицата и Paradise Center между булевард "Черни връх" и улиците "Сребърна" и "Филип Кутев". В момента те се строят ударно, като надпреварата между инвеститорите прилича на тази между "Сити център София" и "Мол София", които бяха пуснати в рамките на един месец през 2006 г., а четири години по-късно ситуацията се повтори със "Сердика център" и The Mall. Първи, през есента на 2010 г., размразиха строителството руските инвеститори от "Булфелд", които планират да вложат над 100 млн. евро в Paradise Center. Ако изпълнят плановете си, това ще бъде най-големият мол в София със 75 хил. кв.м търговски площи, които ще се отдават под наем. Малко след тях - през февруари 2011 г., LSProperty и Salamanca Capital подновиха строителството на "Мол България" след повече от две години и половина пауза. Най-вероятно първоначалният вариант на проекта, който предвиждаше освен мола да има и офис сгради, ще претърпи промени, като засега все още не е решено какви точно ще бъдат. "Свърхпредлагането на пазара на офиси ни кара да се замислим дали да не променим предназначението на обектите за жилища. Според нас на пазара все още има глад за качествени апартаменти, а и районът е харесван", казва Майлс Самърфийлд, изпълнителен директор на LSProperty, пред "Капитал". Уникредит Булбанк е финансиращата институция и за двата строящи се мола. "Очаквайте скоро размразяването на още търговски центрове." Поне това обещават инвеститорите в тях. Засега обаче те са само дупки в земята или оградени парцели, които не дават признаци на живот. Такива са "Мега мол" в столичния квартал "Люлин", South Ring Mall на околвръстното шосе до "Икеа", "Европа център" на бул. "Тотлебен" срещу болницата "Пирогов". "Скоро очаквайте новини и започване на реализацията на проекта." Така от няколко месеца твърдят представители на българското дружество на гръцкия корабен магнат Йоанис Кустас - "Данаос девелопмент". Той е инвеститор на South Ring Mall, в който трябва да бъдат вложени над 130 млн. евро. След близо двегодишно прекъсване миналата година беше подновено строителството и на комплекса от затворен тип с 450 жилища "Уинслоу гардънс" в кв. "Манастирски ливади". "Вече гоним акт 15 на първите четири сгради", каза Иван Мекушин, управител на "Уинслоу груп", един от инвеститорите на проекта. Той не се ангажира през коя година ще бъде завършен целият комплекс. Строителството на "Уинслоу гардънс" започна през март 2008 г. Като инвеститори на обекта тогава бяха обявени "Уинслоу дивелопмънтс" (12%) и глобалното инвестиционно звено на Дойче банк - RREEF (88%). НИКМИ също поднови изграждането на "Милениум център" срещу административната сграда на НДК. Проектът за административната сграда на 22 етажа е от 2003 г., като инвестицията тогава се оценяваше на минимум 30 млн. евро. Строителството му може да се сравни по сложност само с това на НДК, каза преди време бившият главен архитект на София Стоян Янев, а управителят на НИКМИ Николай Козанов го сравни с построяването на суперлуксозен лайнер от рода на "Куин Мери". Вчера инж. Козанов каза, че строителството на "лайнера" ще продължи поне още 3 години. Размразяване, зависимо от икономическата ситуация Немските инвеститори обаче засега изчакват възстановяването на пазара и повишаването на покупателната способност на българите, за да довършат започнатите си обекти. Причината е, че плановете им за реализация на моловете са обвързани и с търговски марки, които все още не са стъпили на българския пазар. Те отложиха плановете си за експанзия заради икономическата криза, обясниха консултанти по проектите. Стартът на "Мега мол" в Люлин, разположен на кръстовището на булевардите "Царица Йоанна" и "Добринова скала", започна в края на 2008 г., а плановете бяха да заработи през октомври 2010 г. Сега на мястото има оградена дупка, а австрийската компания Real 4 You Immobilien очаква да види как ще се развие икономиката ни до края на годината, за да реши дали да поднови строителството най-рано през есента. Плановете й бяха да вложи 55 млн. евро в търговския център, който трябваше да се разпростре на четири нива с около 24 000 кв.м. отдаваема площ. В изчаквателна позиция е и "ЕЦЕ проектмениджмънт", които управляват "Сердика център", и имаха планове за изграждане на още два в София и Пловдив. Вторият им софийски проект е част от мултифункционалния "Европа парк София" на бул. "Тотлебен", в който по план освен търговска част беше предвидено да има още жилища, хотел, дори 40-етажен офис небостъргач. Целият проект се оценяваше на над 500 млн. евро, а инвеститори в него освен "ЕЦЕ проектмениджмънт" са още "ГТМ-Ангел Балевски", "Балканкар Средец" и "Адванс пропъртис". "Продължаваме да работим по проекта "Европа център", като в момента уточняваме някои елементи по концепцията на базата на придобития вече опит в България през последните няколко години, включително и "Сердика център", каза Пламен Илчев, управител на българския офис на "ЕЦЕ проектмениджмънт". От компанията уточниха още, че проектът им за търговския център в Пловдив вече има разрешение за строеж. "Анализираме непрекъснато състоянието на пазара, за да преценим кога можем да продължим с реализацията на проекта в Пловдив", допълни Илчев. Пред размразяване е и строителството на "Сан Стефано Плаза", разположен на мястото на бившата бирена фабрика "Прошеково пиво" на ъгъла на улиците "Сан Стефано" и "Шейново", срещу БНТ. Замисълът на инвеститора – "Сан Стефано пропърти дивелопмънт", беше комплексът да включва търговска част на долните нива и около 10 етажа жилищни площи над тях. Тази концепция обаче също се променя заради кризата, като в момента все още не е взето окончателно решение по проекта. Общата разгъната застроена площ на проекта е 55 000 кв.м, като инвестицията се оценяваше на около 30 млн. евро. С жп спирка, но без жилища Така изглежда към момента квартал "Зеленика" на испанската компания "Херчеса", първата фаза на който трябваше да бъде готова през 2010 г. "Заради кризата преориентирахме инвестицията и вместо да строим едновременно жилищните сгради и инфраструктурата изградихме почти изцяло само инфраструктурата, като следващия месец е планирано откриването на жп спирката", казаха от "Херчеса". Изграждането на транспортното съоръжение е струвало на инвеститора 600 хил. лв. и ще бъде подарено на БДЖ, за да могат да спират влаковете за Перник в бъдещия квартал между Горна баня и жк "Овча купел". В него е предвидено да бъдат изградени около 2000 жилища на няколко фази, като инвестицията се оценява на 300 млн. евро. Плановете сега са строителството на първата жилищна сграда да започне до края на годината или най-късно в началото на следващата. Другият жилищен проект на "Херчеса" – "Липите", с 400 апартамента в "Манастирски ливади" засега остава замразен. "Изчакваме изграждането на канализацията на квартала, която се прави в момента, защото е несериозно да продаваме жилища без канал и пътища", обясниха от "Херчеса". Дълбоко замразени И ако тези проекти може и да имат шанс да бъдат довършени някога, неясно остава бъдещето с красиво нарисуваните мегапроекти като "Супер Боровец", "Софийски акрополис", тези на испанската "Риофиса" зад Централната жп гара в София и пловдивския квартал "Тракия" или търговския център "Форум София" срещу бизнес парка в "Младост ІV". Почти всички инвеститори се опитват да продадат проектите изцяло или на парче, но засега без успех. Някои променят концепциите си с намаляване на мащабите. Всъщност това е положителната страна на кризата, защото сложи усмирителни ризи пред бетонирането на градовете и курортите. Общото на всички тези проекти е, че инвеститорите имаха желание да направят "град в града". Освен жилища те трябваше да имат магазини, офиси, развлекателни комплекси. Плановете пък им бяха да вложат по около 500 млн. евро във всеки от тях. Засега обаче остават само с празните парцели. Повече от 5 години минаха, откакто гръмна новината, че литовската "ВР груп" ще инвестира 500 млн. евро в жилищен комплекс върху близо 200 дка на мястото на бившия завод "Балканкар 6-ти септември" на бул. "Никола Мушанов" и ул. "Житница". След като не успяха да продадат терена, сега проектът "Софийски акрополис" търпи трансформация. Жилищата остават на дълбоко замразяване във фризера, като идеята е първо да се направи търговско-развлекателна част. Причината е, че "ВР груп" развива веригата магазини "Т-маркет" в България, като литовците могат да предложат и някой от по-големите си формати на терена. Освен това е планирано още изграждането на ледена пързалка, боулинг, 10 кинозали и заведения с 2500 места. За втория етап са заложени около 74 хил. кв.м офиси. Все още обаче няма взето окончателно решение от литовската компания, която предпочита да развива проектите си в Естония, където икономиката се развива по-добре от българската. Не един, а два малки града в София и Пловдив за 670 млн. лв. Това обещаваше да изгради испанската "Риофиса" до края на 2010 г. Засега плановете остават само красиви картинки, а местата изглеждат точно толкова непривлекателни и когато испанците ги купиха преди близо 5 години. Проектът на "Риофиса" зад Централна гара в София включваше 100-метрова офис кула с хотел, търговско-развлекателен център и около 6 хиляди апартамента. Разгърнатата им застроена площ се равняваше на размерите на бизнес парка в "Младост ІV", но умножено по три. Малко по-скромни размери имаше проектът на "Риофиса" за пловдивския квартал "Тракия" между бул. "Освобождение" и ул. "Г. Данчов", който също не се случи. Не е ясно какви са плановете на испанците за развитие на българските им проекти. По информация на брокери "Риофиса" се опитва да продаде терените, но засега без особен успех. Няма шанс да бъде реализиран в обозримото бъдеще и търговско-развлекателният комплекс "Форум София" на околовръстния път срещу бизнес парка. Причината е, че между собствениците на имота има неизчистени спорни въпроси според информация на брокери. Теренът от 180 дка е на австрийската компания за инвестиции в имоти "Майнл юрипиън ленд" (Meinl European Land) и холандската компания за развитие на търговски центрове "Мулти дивелъпмънт" (Multi Development). Обявената инвестиция беше за 330 млн. лева, а комплексът, който трябваше да е готов през 2010 г., предвиждаше да има хипермаркет, магазин от типа "направи си сам" и други търговски обекти с обща площ от 35 хил. кв.м, ресторанти, места за забавление и кина. С планирана инвестиция от 640 млн. лв. проектът "Супер Боровец" е най-мащабният сертифициран от Агенцията за инвестиции, както и най-близкият до София. Засега и той остава само на думи и първа копка въпреки надеждите за размразяване, свързани с включването в проекта на държавния фонд на Оман. "Бавно и внимателно обмисляме инвестицията съобразно новите икономически реалности. Имаме взето решение за проектиране, но то все още не е започнало", каза Калин Пешов, изпълнителен директор на "Главболгарстрой", един от инвеститорите в проекта.
Източник: Дневник (27.04.2011)

Мащабното строителство на околовръстното в района на Бистришко шосе продължава. От една страна, тече разширението на пътя, от друга, се довършва първият у нас магазин за мебели ИКЕА. Изграждането е по план, ще посрещнем първите си клиенти в края на тази есен, обясни Тео Муратидис, мениджър на "Хаус маркет България" - дружеството, инвеститор в проекта. То е дъщерно на гръцкото "Фурлис", което държи правата на шведската марка за региона. Муратидис очаква мебелите от български производители в магазина да са над 2%. В момента компанията работи с повече от 20 наши фирми, чиято продукция се предлага в магазините в цялата верига. Продължава обсъждането на няколко възможност и локации за втория магазин в България, допълни мениджърът. Той отказа подробности, но уточни, че трябва да е готов до края на 2014 г. Първоначалните планове, които бяха обявени при старта на строителството на първия магазин, бяха следващият да е във Варна, а постепенно да се обхванат и други градове.
Източник: 24 часа (14.06.2011)

Месеци преди отварянето на първия си магазин в София, ИКЕА търси още 130 служители, които да работят по 4 или 6 часа на ден. До момента компанията е наела 180 служители. на финалния етап ИКЕА набира хора, които да работят на каса, на гишета получаване на стока, обслужване на клиенти, връщане и замени, на рецепция, в зоната за товарене, в детския кът, в ресторант, в кухня, в кафенето, бистрото и миялната. От ИКЕА твърдят, че работата ще е подходяща за студенти и за хора, които работят на друго място и се нуждаят от допълнително заплащане. Магазинът на ИКЕА в София трябва да отвори врати през есента. Това ще е първият от двата планирани за България магазина. Шведската компания навлиза на българския пазар чрез договор за франчайз с компанията House Market S.A, която управлява пет магазини на ИКЕА в Гърция и един в Кипър. ИКЕА е най-голямата верига магазини за обзавеждане на дома. Тя е основана в северната част на Швеция през 1943г. от Ингвар Кампрад. Днес ИКЕА има 316 магазина в 38 страни.
Източник: Пари (06.07.2011)

220 души в Русе работят за мебелния гигант IKEA, съобщи управителят на русенската "Доминекс Про" ООД Нина Крушева. - Г-жо Крушева, представете накратко фирмата. - Фирмата е създадена през месец януари 2006 година. Началото бе поставено като малко предприятие с около 30 човека. Ние се занимаваме основно с изделия от тръби и метал. Тръбна мебел е твърде общо казано. Основно сме се концентрирали в производство на корнизи за пердета и детски легла. Всички те са от метал. Имаме един - единствен клиент, но той за нас е достатъчен, защото ни осигурява непрекъснато разрастващи се пазари. Ние работим основно и само за IKEA. В световен мащаб, въпреки кризата IKEA се разраства и увеличава. Това важи за дела и в мебелния пазар, брой магазини, обем на приходите от продажби. Това води след себе си увеличение на поръчките към нас. Произвеждаме основно детски легла за метал. От новата година /при IKEA финансовата година приключва през август, а аз говоря за септември/ ние ще въведем още една серия легла. Те са двуетажни. Говорим за доста добри обеми - около 2000 легла седмично произвеждаме. При корнизите произвеждаме към 30 - 35 000, а от новата година между 60 и 70 000 седмично. За 5 години имаме доста добро развитие от 30 човека на 220. Като цяло съм доволна от това, което се случва с нас. Това е плод на много усилия и грижи. Фирмата може да се нарече и семейна, защото начело на фирмата стоим аз и съпруга ми. Активно, с общия труд - наш и на колектива, постигаме тези резултати към момента. - Имате ли трудности при намирането на работна ръка? Налага ли се да търсите работници от съседни населени места? Имате ли необходимост от квалифицирани кадри? - Пазарът на работна ръка в Русе е твърде динамичен. Като цяло има много работна ръка. Желаещи да работят има записани много, но като цяло, като погледнем квалификацията на тази работна ръка, веднага ще изпаднем в другата крайност. Има твърде неквалифицирани работници, които желаят да работят. Ако потърсим малко по - висока квалификация от типа на инженер, дори ръководител на отдел. Конструктор е още по - невъзможно да бъде открит. Среден мениджмънт и висш мениджмънт...Просто е много трудно да бъдат открити кадри. Има много млади хора, които сега излизат от университетите с такъв профил, но те нямат опит. Имат нагласа, че тази получена диплома би следвало да им даде право да заемат тези постове. За мен добрият мениджър е този, който е израснал в една фирма т. е. е придобил опит на всяко едно междинно ниво, за да може да ръководи хора. С други думи, младите хора, завършващи университети, не бива да очакват високата заплата и високия пост. Просто те трябва да си дадат сметка за реалната същност на квалификацията, която са получили, тъй като тя е теоретична. Просто нашето образование е такова, за съжаление. - Вие имате ли практика да приемате на стаж студенти от Русенския университет? - Да. Лично аз съм в настоятелството на факултета по бизнес и мениджмънт в Русенския университет. Аз имам ежесеместриален поглед върху знанията, уменията и възможностите на студентите. Всяко лято при мен във фирмата вземам двама до трима студенти, които карат стаж от 2 месеца. Дори от два дни при нас има нов дипломант, който постъпи. Но аз говоря за масата и нагласата на младите хора. - Какво е решението за обикновените работници при вас? Ползвали ли сте ОП "Развитие на човешките ресурси", ОП "Конкурентоспособност"? - Колкото до финансиране на наши проекти, не сме ги финансирали, защото аз имам възможност да финансирам. Твърде тежки и тромави са /програмите/. За да стартира една такава процедура по ОП "Конкурентоспособнст" минава един дълъг период. 6 месеца писане на проекта, 6 месеца изчакване на някакво решение, по което съответния кандидат за такъв проект няма право нищо да прави. След 6 месеца, ако евентуално е одобрен, тепърва да стартира. Целият този "лак" от почти година за нашия бизнес означава да си загубиш клиента. Ние имаме максимум 3 месеца от офериране на едно изделие да започнем производство. Ако аз изчаквам всеки път такова финансиране, това означава изделието да е заминало директно навън. В нашия бранш конкурентната среда това са Китай, Индия /твърде бляскава звезда в момента на нашия пазар/, Виетнам, Малайзия. това са фирми, които днес оферират, а утре стартират производство. Просто тези програми на ЕС са твърде бавни и тромави за бизнес като нашия. Колкото до обучение на кадри - да, използвали сме такива кадри. Използвали сме такива фирми, които са се специализирали в обучение и квалификация. по този начин сме ползвали доста заварчици, ел. техници, но твърде профилирано за обучение на парсонал. - Например голяма русенска шивашка фирма ползва мярка по ОП "Конкурентоспособност" за модернизиране на малки и средни предприятия, за да модернизира техниката си. - Говорим за съвсем различни браншове. При дървообработващото производство голяма част от машините са специализирани /конкретно направени за самото производство/. При шивашкия бранш машините не са толкова специализирани като при нас. - Мислите ли, че в идните 5 години ще успеете Вие и колегите Ви от бранша в Русенска област ще успеете да задържите позиции, така че да сте конкурентоспособни на Китай, Индия? Там също вдигат заплатите, защото работниците искат да живеят по европейски. - Преди две седмици се върнах от Китай. Бях в командировка по работа. Удивих се от организацията на тези хора и от желанието им да работят. Просто нашите нагласи за това що е Китай са много различни от това, което е действителността. - Какво положително видяхте там, което може да внесете тук? - Нагласите на хората е първото и основното. Там човекът отива с желание да работи. Знае, че ако не е той, то зад него има още 100 човека, които се борят за неговото работно място. Той дава всичко от себе си, за да запази работното място. Тук, въпреки безработицата, въпреки трудният достъп до работа, ниски заплати, високи цени, просто в хората тръпката е загубена... - Няма я мотивацията? - Да. Не мога да си обясня. Може би е народопсихология, може би е израждане на народопсихологията, но в Китай хората са просто по - различни. Там те с готовност, с желание се включват във всичко. Как да запазим нашата конкурентоспособност? И в момента сме конкурентоспособни. Аз мога да кажа ,че съм лично удовлетворена, защото част от новите производства, които IKEA пуска в момента са били в Китай и сега IKEA решава и ги премества при нас. това означава, че ние сме успели да преборим китайците в крайната себестойност, защото не само цената определя себестойността на едно изделия. IKEA разглежда едно изделие и от гледна точка на стигнало до потребителя в магазина т. е. цената, която те плащат на производителя, добавени транспортни разходи, времето от поръчка до доставка. това е комплексен фактор за тях и определя себестойността. Транспортът от Китай до Европа е съпътстван с време. Иначе е по - евтин, колкото и странно да звучи. Контейнер, докаран от Шанхай до Швеция е по - евтин, отколкото от България до Швеция. Но като цяло този времеви период от около 40 дни е несъпоставим със 7 - 8 дни от България до Швеция. Това за тях определя себестойността. Като конкурентоспособност може да се каже ,че се доближаваме. Но сме зависими от цените на метала в региона. Тъй като при нашите изделия близо 60 - 70 % от цената се определя от цената на метала. А тук цената на метала варира. През изминалите 3 - 4 години цената имаше драстични изменения - в рамките на 2 пъти имаше разлики. Тези флуктуации определят нашата крайна цена.
Източник: RuseInfo.net (07.07.2011)

Гръцката Fourlis ще инвестира €70 млн. в нови магазини Гръцката компания Fourlis, която държи правата за развитие на веригата IKEA у нас и на Балканите, планира инвестиции от 70 млн. евро в региона през 2011 г., съобщи Capital.gr, цитирана от investor.bg. В инвестицията се включва хипермаркетът на IKEA, който в момента се изгражда в София, както и нови проекти в Гърция и разширяването на бизнеса в Турция. У нас магазинът трябва да заработи до края на годината върху площ от 30 хил. кв. Инвестицията е за 50 млн. евро. Fourlis развива също и веригата спортни магазини Intersport, която има четири магазина у нас, като според слухове компанията обмисля и покупката на имот във Варна. Освен това ще развива в Румъния и България мрежата на веригата New Look, като до пет-осем години тук ще бъдат отворени пет магазина и още 20 в Румъния. В Турция ще бъдат налети 26 млн. евро в следващите три години. За първото тримесечие спадът на печалбата на дружеството достигна 93% до едва 400 хил. евро в сравнение с 5,6 млн. евро през същия период на миналата година. Най-голямо влияние за лошия финансов резултат са оказали ниските резултати на магазините IKEA в Кипър и Гърция, които по принцип осигуряват около 80% от оперативната печалба. Приходите при тях са спаднали със 7,4% до 67 млн. евро.
Източник: Класа (15.07.2011)

Най-голямата верига за обзавеждане в света - "Икеа", която ще отвори първия си магазин в България през тази година, ще цели да достигне 10% пазарен дял в страната още през първата година. Това съобщи пред журналисти мениджърът на българското поделение на компанията Тео Муратидис. "Икеа" ще отвори първия си обект в София през септември чрез гръцкото дружество "Фурлис", което държи франчайз правата за Гърция, Кипър и България. По думите на Муратидис компанията ще се цели в първото място на пазара в дългосрочен план. "За първата година искаме да постигнем 10%, а след това – и лидерското място", обясни още той, отказвайки да представи очакванията на фирмата за обороти и брой клиенти. Магазинът на "Икеа" в София, който започна да се строи през миналата година, ще разполага с над 30 хил. кв.м площ, 25 хил. кв.м, от която е търговска. Обектът, който ще бъде на Околовръстния път на София, ще разполага и с над 1200 паркоместа и ще предлага около 7500 артикула за обзавеждането на дома. Муратидис обясни, че една от целите е "да има значително по-ниски цени" от конкуренцията. Гръцкото дружество "Фурлис" започна подготовката по откриването на първия магазин "Икеа" още през 2008 г. Самото строителство обаче започна едва през миналата, като основната причина за изчакването беше ремонтът на Околовръстния път. През миналата година, когато беше направена първа копка на обекта, от компанията обявиха плановете си да строят и други обекти в страната, без да уточнят кога и къде. Днес Муратидис съобщи, че през септември ще има повече подробности за плановете на дружеството у нас. По неофициална информация на "Дневник" компанията проучва възможността да отвори обект и във Варна. "Икеа" има 323 магазина в 38 държави.
Източник: Дневник (28.07.2011)

20 септември е датата, на която ще бъде открит първия магазин на ИКЕА в България. От управата на магазина не очакват да се стигне до блъсканици при отварянето, както стана при откриването на някои от магазините на "Лидл". В първия магазин на ИКЕА в страната ще се продават над 7500 стоки. Ще има 55 обзаведени стаи и 3 различни по размер апартаменти. Шведската компания работи с над 20 български производители на дървени и метални изделия. Каталогът от над 370 страници вече се разпространява. Той няма да се слага в пощите, а ще бъде в пластмасови кутии, които ще се закачат на дръжките на входните врати. Каталогът ще се разпространява от врата до врата в София, Пловдив, Пазарджик, Кюстендил и Перник, ще може да се разглежда и в магазина. Онлайн вариантът му е безплатен, а има и мобилни версии. "Нашата цел е през първата година да имаме 1.5 млн. посетители. Това ще се счита за успех. Ако имаме голям оборот, но без този брой посетители - няма да считаме, че сме постигнали успех, обяви Апостолос Петалас, главен изпълнителен директор на "Фурлис груп", която е франайзополучател на ИКЕА. Част от групата е "Хаус маркет България", с която шведската верига стъпва в България. През първата година компанията цели да постигне 10% пазарен дял при продажбите на обзавеждане. Варна е вторият град, в който се очаква да има магазин на ИКЕА. Дали там има закупена земя обаче все още не е ясно.
Източник: Пари (02.09.2011)

"От началото на миналата година досега 10% от мебелните фирми у нас са фалирали", съобщи Геновева Христова, председател на Българския мебелен клъстър, при представянето на новото браншово сдружение. Поръчките за мебелно обзавеждане на вътрешния пазар са намалели наполовина спрямо 2009 година и продължават да падат. Между 500 и 1000 са мебелните производители у нас, които реално имат поръчки и извършват дейност. "Трябва да се гледа дългосрочно в нашия бранш, а това са общи усилия, общ маркетинг на компаниите и други пазари", коментира Христова и посочи, че по този повод е създаден Българският мебелен клъстър. Той обединява идеите, работата и бизнеса на 22 мебелни компании, с цел да печелят заедно, обясни Христова. Според нея компаниите не трябва да се ограничават само с пазара в страната, защото "в България и цяла Европа има 500 милиона потребители". За сметка на проблемите на вътрешния пазар, от бранша коментираха, че отчитат 12% ръст на износа за първото шестмесечие на 2011 година. Износът е по-висок от вноса, което е знак, че доверието на другите страни се насочва към нас. Мебелните компании изнасят основно за Германия, Франция, Англия и др. 70% от износа на български мебели е предназначен за Германия и 20% за Франция. "В момента интерес за Европа представляват екомебелите", посочи Анелия Касабова, заместник-председател на Българския мебелен клъстър. В чужбина проявяват все повече интерес към еко материалите, защото не вредят на околната среда и лесно се рециклират. "Афинитетът към екоматериалите прави страната ни конкурентна на другите пазари, защото у нас има и сертифицирани гори, което е изискване на Европейския съюз", допълни Геновева Христова. Мебелният клъстър има покана за участие в конкурс за обзавеждането на 6000 стаи в Олимпийското селище в Сочи. В момента страната ни се състезава с Полша, Русия, Турция и Китай и до края на годината се очаква да стане ясно кой ще спечели поръчката. "Фактът, че ни канят да участваме, означава, че можем да се справим с качеството и цената, за която претендират чуждите клиенти", похвали се Христова. Във връзка с отварянето на гиганта в мебелния сектор IKEA у нас, Геновева Христова заяви, че веригата е трябвало да се появи на българския пазар и да провокира нашите производители. IKEA е марка за масовия потребител, която има за цел да завземе 10% от пазарния дял в България. "Това безпорно ще преструктурира цените и пазара, но не е заплаха за българските производители", коментира още Христова. От бранша недоумяват само защо IKEA идва у нас с толкова високи цени, след като навсякъде другаде цените на веригата са по-ниски. "Щом тази марка влиза в България, това е признание за страната ни и крайният потребител ще остане доволен", обобщи все пак Христова и добави, че идването на IKEA у нас не трябва да се приема панически.
Източник: econ.bg (09.09.2011)

IKEA отвори врати, собственикът Fourlis продължава с мола "София ринг" Хипермаркетът IKEA пусна първите си клиенти днес след инвестиция от 60 милиона евро на франчайз представителя на шведската марка мебели за България - гръцката компания "Фурлис". IKEA започва похода си към дома на българина от наскоро отворената първа фаза от разширението на околовръстното шосе между булевардите "Симеоновско шосе" и "Александър Малинов" и макар че задръстването рано сутринта не беше драматично, то показа, че до завършването на пътя в трафикът в пиковите часове ще продължи да изнервя шофьорите. IKEA нито е първата, нито последната стъпка на групата "Фурлис" (Fourlis Group) в България, която продължава със строителството на "София ринг", търговски център с около 70 хил. кв.м отдаваема площ до мебелния магазин. "До IKEA в момента строим с "Данаос" (Danaos Coprporation) най-големия мол в София, който ще бъде допълнителна инвестиция от повече от 100 млн. евро и в него ще работят над 2000 души", каза Василис Фурлис, председател на борда на директорите на Fourlis пред неколкостотин гости на събитието, сред които можеха да бъдат забелязани главните изпълнителни директори на УниКредит Булбанк, Пощенска банка и Пиреос банк, председателя на борда на директорите на "Технополис" Тодор Белчев, финансистите Георги Велчев и Крамисир Катев. IKEA е построена от гръцката фирма GEK-Terna по проект на "Ателие Серафимов архитекти" под ръководството на арх. Танко Серафимов. Сградата има малко под 30 хил. кв.м разгъната застроена площ и паркинг на две нива с над 1200 места. (indeximoti.bg)
Източник: Други (20.09.2011)

H&M и New Look влизат с няколко магазина в България Шведската модна верига Hennes & Mauritz (H&M) ще открие три магазина в България през пролетта на следващата година. Два от тях ще са в София, а един във Варна. Английската New Look трябва да отвори своя магазин в столичен мол до края на 2012 г., а след като Sofia Ring Mall (на околовръстното до ИКЕА) бъде завършен, вторият й обект ще бъде в него. През октомври в страната навлезе и английският бранд Peacocks, който продава облекло и аксесоари от ниския ценови сегмент. Брандът има 600 магазина във Великобритания и над 100 магазина в 20 държави в международен мащаб. Докато големите модни вериги навлизат, по-малки затварят обектите си. Сред тях са Springfild, Butlers, D-brand и Salsa jeans. Основната причина за затворените магазини са ниските им обороти. Очакванията са, че H&M ще отвори първия си магазин в The Mall. Той ще е с площ от 2400 кв.м и ще е на две нива. Магазинът на шведския моден гигант ще бъде на мястото на ESPRIT, който е преместен на 3 пъти по-малка площ. Първият магазин на H&M обаче няма да е най-големият за страната. Той ще е в столичния Serdika Center, който ще има площ от 2500 кв.м и също ще е на две нива -1 и 0. Един от наемателите вече е напуснал – Grama, а PAOLO BOTTICELLI ще бъде преместен. Вторият магазин на модната марка в столицата ще бъде открит през късната пролет, съобщиха от управата на мола. Малко по-малък ще е магазинът на H&M Grand Mall Varna – 2200 кв.м. Засега не е обявено в каква последователност ще бъдат открити обектите на шведската марка. Мениджмънтът на моловете, в които стъпва брандът, обаче се надяват, че клиентите им ще се увеличат. "С новия магазин на H&M заетостта на Grand Mall ще достигне 77%", коментира Стивън Клийвър, управител на Grand Mall. Засега плановете на шведската марка са да има два магазина в София. Предвижда се обаче навлизане и в Пловдив, и в Бургас. На българския пазар компанията, основана през 1947 г., ще предложи пълен асортимент от дамски, мъжки и детски колекции и аксесоари. Миналата година H&M стъпи в Турция и Румъния, като до момента оперира на 41 пазара с над 2200 магазина.
Източник: Капитал (14.12.2011)

Тео Муратидис, управител на IKEA: Приключваме покупката на земя за магазин във Варна. Скоро ще имаме над 150 артикула, произведени в България. Господин Муратидис, планирате отваряне на магазин и във Варна. Имате ли закупен терен там? - На финалния етап за покупка на имот във Варна сме. Сделката обаче още не е финализирана и не мога да кажа коя е локацията. Ще увеличите ли българските доставчици? - В глобалната ни система има регистрирани над 20 български производителя. Скоро очакваме да достигнем близо 150 артикула от България. Основните групи продукти са рамки за разтегателни дивани, метални столове и крака, декоративен текстил за дома, завивки, някои продукти от стъкло. Дървените играчки LILLABO също са произведени в България. Досега колко души са посетили магазина? - Досега магазинът е посетен от над 750 000 души и съм убеден, че ще достигнем целите си. Основният поток клиенти, като изключим столицата, са от Пловдив, Благоевград, Бургас, Варна, Русе. Повече от 10% от посетителите са от населени места извън София. Кои са най-купуваните групи стоки? - Мебелите се продават много добре, диваните, обзавеждането за спални, за детски стаи. Навсякъде по света мебелите, които предлага IKEA, се продават добре. Има някои леки разлики в нивата на продажбите в различни държави. Най-успешният ни продукт в България като обем продажби е разтегателен ъглов диван MANSTAD с цена 799 лева, за който постигнахме една от най-добрите цени в Европа.
Източник: Капитал Dаily (01.03.2012)

Липсата на средства и страхът от пазаруване като следствие от дълговата криза или навлизането на IКЕА в България през миналата есен. Мненията коя от двете причини повлия на мебелния пазар са противоположни. Промяна обаче има и тя е в полза за клиентите - по-ниски цени, повече промоции и премахване на някои такси и разходи, с които се товареха те. Управителят на българската IKEA Тео Муратидис твърди, че се е повишил интересът към покупката на мебели и другите играчи на пазара са намалили цените. Част от т.нар. други играчи обаче твърдят, че навлизането на шведската верига не им се е отразила. Проблемът бил в ниските доходи на хората и това, че са свили разходите си и не пазаруват. Коментарът на търговците на мебели е в духа на твърденията на световни търговци на бързооборотни стоки от ранга на Delhaize group, METRO group и Carrefour, които твърдят, че у потребителите в Западна Европа през последното тримесечие на минала година се е загнездил страх и затова те пазаруват по-малко. "Мисля, че ценовите нива след идването ни в България станаха по-добри за българските клиенти и аз съм доволен от това", каза управителят на IKEA Тео Муратидис. Той твърди, че навсякъде, където влезе шведският гигант, интересът към обзавеждането се увеличава. Интересът и разглеждането на магазините е едно, а пазаруването на мебели – съвсем друго. Веригата се цели в 10% пазарен дял за първата година от навлизането си в България. При пазар от 1 млрд. лева от мебели и аксесоари означава, че приходите на хипермаркета трябва да са около 100 млн. лв. Муратидис не каза точна сума на постъпленията до момента, но твърди, че се движат по план и целта ще бъде изпълнена. "Когато правихме тази прогноза за дял, посетителите и т.н., разсъждавахме много реалистично и правилно преценихме, че това е пазарният дял, който бихме могли да постигнем през първата година", каза Тео Муратидис. Ако обаче IKEA се развива по план, а заради кризата покупките на мебели не са се увеличили, то нейния оборот трябва да е за сметка на другите участници на пазара. От "Еником-М" и от "Явор" отказаха коментар по темата. От Como, ARON и Aiko твърдят, че шведската верига не е проблем за тях. Трудностите им произтичали от страха на хората да пазаруват и безпаричието. "Влизането на IKEA на българския пазар не ни се отрази. Мачка ни безпаричието на хората и страха им да харчат", коментира един от собствениците на ARON Константин Генчев. "При положение че депозитите на гражданите растат, а потреблението намалява, единственото обяснение е, че клиентите се страхуват да пазаруват", коментира Светослав Радушев, управител на мебелен магазин Como. Той обаче призна, че има спад при продажбите на домашните потреби след навлизането на IКЕА. "Пряко влияние по отношение на продажбите от влизането на IКЕА на българския пазар не отчитаме, защото Aiko е позициониран в т.нар. широк сегмент. При нас изборът е много по-голям - работим с асортимент от 20-22 хил. артикула в широк ценови диапазон", каза маркетинг мениджърът Петър Василев. От трите вериги за продажби на мебели не съобщиха какви точно са оборотите им за изминалата 2011 г. От ARON твърдят, че приходите се запазват благодарение на намаление на цените (с 20%) от началото на миналата година. "При нормални надценки от 60–70% ние продаваме стоките с 25–30%", каза Константин Генчев. Той твърди, че именно понижението на цените е причината за увеличаването на продажбите и запазването на нивото на оборота. Генчев обясни, че през миналата година работата в ARON не била намаляла, нито броя консултанти и складови работници. "Дори една дръжка да продадем, издаваме договор, фактура, така че консумативи не спестяваме. Преди кризата един клиент оставяше средно по 700 лв., а сега по 400 лв.", каза Генчев. От Aiko твърдят, че през миналата година не са намалявали цялостно цените на предлаганите от тях стоки. Промоциите се правели по план и нямали общо с появата на шведите. Факт е обаче, че промоциите и рекламите на търговците на мебели станаха по-чести, а отстъпките от цената достигат вече 70%. От трите вериги твърдят, че шведският мебелен магазин не е привлякъл от техните служители. В IKEA работят общо 350 души – в магазина и мениджмънта, в Aiko те са 370, а в ARON – около 250. В пъти по-малко са служителите на Como, но това е нормално, защото има само един магазин. Дори и официално мениджърите мебелните вериги да твърдят, че не усещат ефект от навлизането на IKEA, то със сигурност такъв има, защото са на един пазар, на който се е появил нов голям участник. Той смята да навлезе стабилно, като открие още един магазин във Варна и така да покрие и източната част на страната, и се очаква ефектът IKEA да става все по-голям. Aiko планира да отвори ри нови мебелни салона в София, Варна и Пловдив до 2016 г. и ще инвестира още 117 млн. лв. Така че конкуренцията ще става все по-голяма.
Източник: Капитал Dаily (02.03.2012)

Магазин "направи си сам" и мебелна къща отварят до IKEA Необичайна комбинация от магазини ще се оформи след малко повече от година около първия хипермаркет на IKEA в София. В съседство до шведския гигант на софийския околовръстен път вече са договорили площи конкурентна верига в лицето на мебелна къща "Явор" и магазин от типа "направи си сам" на френската марка Mr. Bricolage. И двата обекта ще отворят през есента на 2013 г. в строящия се до IKEA търговски център Sofia Ring Mall. Сред ключовите наематели в мола ще са също "Пикадили", "Техномаркет" и Public, както и индийската верига кина CineGrand. "Ние няма да построим поредния мол. Това ще е най-големият ритейл център, който ще генерира успешен бизнес за години", заяви изпълнителният директор на Sofia Ring Mall Либерис Московитис. Заради близостта до IKEA и локацията на софийското околовръстно концепцията на Sofia Ring Mall е да бъде комбинация между мол и ритейл парк. Едно от нивата ще е почти изцяло за биг-бокс наематели (хипермаркети). То ще има директен достъп от паркинга и там ще са магазините на мебелна къща "Явор" , "Пикадили", Mr. Bricolage, "Техномаркет". Съчетаването на конкурентни мебелни вериги не притеснява Colliers, които отдават площите в Sofia Ring Mall. Иглика Йорданова, мениджър "Търговски площи" даде пример с търговската зона около румънския Baneasa Mall в Букурещ, където IKEA успешно съжителства с местната мебелна верига Mobbo. Според нея самото присъствие на шведския бранд превръща мястото в дестинация за пазаруване, от което се възползват и други търговци. "В случая с IKEA и "Явор" става въпрос за ясно разграничени брандове, които ще създават поток от купувачи един към друг", посочи Иглика Йорданова. Според нея около IKEA вече се оформя цял клъстър от хипермаркети със стоки за дома, техника, спортни магазини и др. Търговският директор на мебелна къща "Явор" Николай Толев също смята, че концепциите на двете мебелни вериги по-скоро се допълват. Успоредно с новия си обект в Sofia Ring Mall мебелната къща ще запази и сегашния - в близост до "Технополис" край "Бизнес парк София".
Източник: Капитал (04.04.2012)

Естакадата на софийското околовръстно шосе до магазина на ИКЕА ще бъде пусната предсрочно в експлоатация утре, 13 юни (сряда). Строителството на съоръжението, което е част от южната дъга на околовръстното шосе между кварталите „Младост 4" и „Симеоново", започна през есента на 2010 г. и трябваше да завърши в края на август. Премиерът Бойко Борисов заедно с министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова ще присъстват на откриването на директното трасе от Софийски Околовръстен път - Южна дъга и мост-естакада над „Бистришко шосе". Събитието ще уважи и кметът на столицата Йорданка Фандъкова. Обектът се изпълнява с финансовата подкрепа на ОП „Регионално развитие" 2007 - 2013 г., съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие. Пътният участък поема локалния трафик на София и транзитния трафик от АМ "Тракия" и АМ "Хемус" в посока Югозападна България и съседните държави. Със завършването на обекта значително се улеснява трафикът. Общата му дължина е 3,582 км. Изпълнител на проекта е консорциум "Главболгарстрой - Южна дъга", в който влизат: "ГБС Инфраструктурно строителство" АД и "Главболгарстрой"АД. Стойността на договора е 44 701 958,68 с ДДС. Срокът за изпълнение е 22 месеца. Консултант е „Рутекс" ООД, като стойността на договора е 358 326 лв. с ДДС. Проектът, който е част от републиканската пътна мрежа - втори клас, е разделен на два участъка: Рехабилитация на път II-18 Софийски Околовръстен път- Южна дъга - ляво платно от км 41+137,87 до км 42+580 и пътна връзка №2 на пътен възел „Младост" в участъка от СОП до началото на съществуващия надлез, с дължина: 1,442 км; Реконструкция на път IІ-18 Софийски Околовръстен път- Южна дъга от км 42+580 до км 44+720 - с дължина: 2,140 км.
Източник: Труд (13.06.2012)

София е 41-ва в света по строителство на молове София е поставена на 41-во място в класацията на глобалната консултантска компания CBRE за строителство на нови молове. Данните на компанията сочат, че в момента в столицата в строеж са малко под 200 хил. кв. м нови търговски центрове. През миналата година компанията постави София на 34-то място в същата класация. В класацията обаче явно не е взето предвид откриването на Paradise Center – поредният от т. нар. „трета вълна“ молове, който отвори врати в края на март. Търговският център е с обща площ от около 100 хил. кв. м, 80 хил. от които са отредени за магазини, а останалите за атракции и забавления. В момента реално в строеж са два нови мола в София – Sofia Ring Mall до IKEA на Околовръстния път, който ще бъде с площ от 70 хил. кв. м, и Mega Mall в Люлин с площ от 24 хил. кв. м., т. е. общо близо 100 хил. кв. м. Това е съизмеримо със строителната активност в търговския сегмент в Берлин (Германия), Рио де Жанейро (Бразилия) и Оукланд (Нова Зеландия), които заемат последните места в подреждането. От компанията отчитат, че в глобален план в процес на изграждане са молове с обща площ от над 32 млн. кв. м, което представлява ръст от 15% спрямо миналата година. Строителната активност в търговския сегмент е концентрирана основно на развиващите се пазари, като само в Китай се изграждат около половината от моловете в глобален мащаб. Лидер по молове в строеж е китайският град Чънду, където се изграждат търговски центрове с обща площ около 2,5 млн. кв. м. Следва Тиендзин с близо 2,2 млн. кв. м търговски центрове в строеж. Третата позиция е за Истанбул, Турция, с близо 2 млн. кв. м. Първата десятка се допълва предимно от китайски градове, с изключение на Куала Лумпур, Малайзия, и Абу Даби, Обединените арабски емирства. Москва е изпаднала от първите десет най-активни пазара, като от началото на годината в руската столица в строеж са били малко над 800 хил. кв. м молове. Активното строителство на шопинг центрове в развиващите се икономики е в отговор на разрастващата се средна класа, урбанизацията и нарастващото търсене на потребителски стоки с по-добро качество, посочва се в доклада на консултантската компания. Това доведе и до засилена конкуренция от страна на търговците на дребно, които се насочват към развиващите се пазари, за да компенсират спада на продажбите в развитите икономики заради кризата. От компанията констатират, че през 2012 г. строителната активност в търговския сегмент в Европа е нараснала с 10 на сто на годишна база, но е била концентрирана основно в Централна и Източна Европа. Най-активният пазар е бил Истанбул, който запазва позициите си и през настоящата година. В момента в града се строят 32 нови мола, след като миналата година отвориха врати Marmara Park (94 хил. кв. м) и Trump Towers (41 хил. кв. м). Другият активен пазар в Европа е Русия – Санкт Петербург и Москва, както и Украйна – в столицата Киев.
Източник: Инвестор.БГ (19.04.2013)

Диктат на големите търговски вериги, свито потребление на вътрешния пазар при понижени производствени цени и нарастващи продажби зад граница. Това е накратко картината в дървообработващия и мебелния бранш. "През 2012 г. секторът отбелязва ръст от 7-8% и в оборотите, и в износа спрямо предходната година. Засега това са експертни оценки, тъй като официалната статистика още не е готова", уточнява Елица Ненчева, изпълнителен директор на Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост. И уточнява, че през 2011 г. фирмите от сектора са отчели общо 650 млн. лв. оборот, 30% от който е релизиран от износ. Растежът се дължи главно на мебелните компании, които продават на общия европейски пазар (около 70% от произведеното) и на увеличените поръчки към тези, които работят серийно за големи търговски вериги (ИКЕА например). Производителите на мебели в страната отчитат известни Колебания при вътрешните продажби и обясняват това с икономическата криза и свитото потребление. "2012 година мина в съобразяване с големите търговски вериги, които търсят ниски цени. А цена и качество са взаимно свързани", коментира Елица Ненчева. Браншовата камара отчита, че навлизането на ИКЕА е довело до преструктуриране на пазара, но прогнозите за тотален фалит на български мебелни фирми не се сбъднаха. "Българските производители постигнаха същото качество и дори по-ниски цени от предложенията на ИКЕА. По отношение на дизайна изделията също отговарят на продуктовата гама на шведския гигант", твърди Елица Ненчева. По данни на камарата 8% от официално регистрираните предприятия в сектора са прекратили дейността си от началото на 2008 г. досега. Заетите са около 20 000, при това в райони, където е много трудно да си намериш работа, уточни Ненчева. За сравнение, в най-добрите за бранша години те са били около 28-29 000. "Намалението обаче е резултат както на съкращения на хора заради кризата, така и на технологичното обновяване на предприятията", уточнява Ненчева. "Фирмите инвестираха във високопроизводителни машини. Имаме уникални мощности", потвърждава Марин Генов, управител на фирма "Геномакс" - София. Но пазарът налага собствени правила. "Нямаме поточност, няма масово производство, защото няма адекватно търсене. Затова повечето колеги в бранша произвеждат единични бройки и нямат собствени модели. Секторът има неистова нужда да излезе на международните пазари", обобщава Генов. Силните страни на производителите на мебели са известни и на чуждестранните партньори. Това е сектор с традиции, с квалифицирани кадри, с възможност да произвежда и малки, и големи серии, при това с добър дизайн и на добри цени. За съжаление, казва Марин Генов, българските потребители не познават добре възможностите на нашите фирми. И дава пример. "В момента цените на полските мебели са много атрактивни. Ние също започнахме да се доближаваме до техните цени. Но купувачът не знае, че полските мебели са каширани (външна декорация на плоскостите) с хартия, а нашите - са от PVC. След шест месеца хартиеното покритие е похабено. А нашите нямат такъв проблем". Експерти очертават няколко Тенденции в търсенето на мебели Българските купувачи не търсят евтиното, те все повече се интересуват от "умни мебели" (които се почистват лесно или се конфигурират например). По отношение на естетиката, вкусовете са разнопосочни – купува се и пищно, и по-изчистено обзавеждане. Силно е присъствието на аксесоарите като главно действащо лице в интериора, защото с тях пространствата се обновяват лесно, а промяната не струва скъпо. "Една от съвременните тенденции е мебелите да се подчиняват на екоизискванията и да щадят околната среда", посочва доц. Нено Тричков, декан на факултет "Горска промишленост" в Лесотехническия университет. Дизайнери и архитекти развиват продуктови линии "от-до" за свои проекти, като предлагат решения дори за "дребните" неща от живота, определящи стила на помещението - текстил, осветителни тела и т.н. Резултатът е завършени, уникални пространства с дух. В същото време масовите мебели са далеч от модерността. Причината е, че Връзката дизайнери – производители невинаги е успешна. "Хващаме молива и от една картинка например измисляме мебел. Но когато отида във фирма производител, най-често ме гледат като извънземно. Налага се аз да уча инженера как създаденото от мен може да стане изделие на практика", споделя Диа Николова от българската група за дизайн "Черга". Николова смята, че някои от фирмите не са склонни да експериментират. И дава пример с колега, по чийто дизайн в българско предприятие произвели куче от метал. Когато свършил договорът, директорът казал: "Аз правя големи проекти, това куче отива в миналото, не искам да го виждам повече". Кучето обаче се харесало на изложение в Милано и сега се произвежда в Италия. "За нас като дизайнери не е добре да изнасяме производство навън", заключава Николова. Проблем за дизайнерите е и нарушението на авторските им права. "Правя интериорен проект за даден апартамент. Произвеждат мебелите по мой проект. След време ги виждам някъде другаде, даже и на изложения, представени като собствена разработка на производителя. По света правата на дизайнера се зачитат", обобщава Диа Николова. Има и добри примери на сътрудничество. Всяка година през юни в Шкорпиловци се провежда т.нар. уъркшоп с български и чуждестранни дизайнери. По време на "работилницата" фирмите могат да поставят конкретни проблеми и реални задания ("Какво да правим с остатъците от материалите за матраци", например). Дизайнерите предлагат различни решения, а възложителят си избира най-подходящото. В резултат на миналогодишна поръчка продуктовият дизайнер Волен Валентинов е измислил легло, което се превръща в три стола. То ще бъде показано на тазгодишните изложения "Техномебел" и "Светът на мебелите" (виж карето). Перспективите пред бранша се свързват с навлизането на нови пазари - арабски страни, бивши съветски републики и др. Важно за оцеляването и успеха на компаниите е предлагането на работещи механизми за снабдяване с дървесина. В момента мениджърите определят темата за дървесината като "пълна каша" - резултат от лобиране, разнопосочни интереси и неясноти. А липсата на основна суровина неминуемо води до спиране на работа. Ограниченият достъп до европейско финансиране също не е в полза на сектора. "Причината е, че ни определят като "нискотехнологичен бранш". А ние имаме толкова модерно оборудване, което обаче е купено главно с кредити, а не със субсидии", обяснява Марин Генов. Учебните заведения също са длъжници на бранша. "Квалификацията на работещите не отговаря на нуждите на бизнеса. В Троян например, където има десетки дървообработващи и мебелни фирми, няма нито една паралелка в средните училища, която да подготвя кадри за тях", подчертава Елица Ненчева. Висшето образование обаче "се отчита" добре на сектора. "Подготвяме дизайнери и инженер-технолози, които са добре обучени за целия процес – проектиране, конструкция, производство", подчертава доц. Нено Тричков.
Източник: Капитал (22.04.2013)

Мебелната индустрия - между диктата и претенциите Диктат на големите търговски вериги, свито потребление на вътрешния пазар при понижени производствени цени и нарастващи продажби зад граница. Това е накратко картината в дървообработващия и мебелния бранш. "През 2012 г. секторът отбелязва ръст от 7-8% и в оборотите, и в износа спрямо предходната година. Засега това са експертни оценки, тъй като официалната статистика още не е готова", уточнява Елица Ненчева, изпълнителен директор на Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост. И уточнява, че през 2011 г. фирмите от сектора са отчели общо 650 млн. лв. оборот, 30% от който е релизиран от износ. Растежът се дължи главно на мебелните компании, които продават на общия европейски пазар (около 70% от произведеното) и на увеличените поръчки към тези, които работят серийно за големи търговски вериги (ИКЕА например). Производителите на мебели в страната отчитат известни Колебания при вътрешните продажби и обясняват това с икономическата криза и свитото потребление. "2012 година мина в съобразяване с големите търговски вериги, които търсят ниски цени. А цена и качество са взаимно свързани", коментира Елица Ненчева. Браншовата камара отчита, че навлизането на ИКЕА е довело до преструктуриране на пазара, но прогнозите за тотален фалит на български мебелни фирми не се сбъднаха. "Българските производители постигнаха същото качество и дори по-ниски цени от предложенията на ИКЕА. По отношение на дизайна изделията също отговарят на продуктовата гама на шведския гигант", твърди Елица Ненчева. По данни на камарата 8% от официално регистрираните предприятия в сектора са прекратили дейността си от началото на 2008 г. досега. Заетите са около 20 000, при това в райони, където е много трудно да си намериш работа, уточни Ненчева. За сравнение, в най-добрите за бранша години те са били около 28-29 000. "Намалението обаче е резултат както на съкращения на хора заради кризата, така и на технологичното обновяване на предприятията", уточнява Ненчева. "Фирмите инвестираха във високопроизводителни машини. Имаме уникални мощности", потвърждава Марин Генов, управител на фирма "Геномакс" - София. Но пазарът налага собствени правила. "Нямаме поточност, няма масово производство, защото няма адекватно търсене. Затова повечето колеги в бранша произвеждат единични бройки и нямат собствени модели. Секторът има неистова нужда да излезе на международните пазари", обобщава Генов. Силните страни на производителите на мебели са известни и на чуждестранните партньори. Това е сектор с традиции, с квалифицирани кадри, с възможност да произвежда и малки, и големи серии, при това с добър дизайн и на добри цени. За съжаление, казва Марин Генов, българските потребители не познават добре възможностите на нашите фирми. И дава пример. "В момента цените на полските мебели са много атрактивни. Ние също започнахме да се доближаваме до техните цени. Но купувачът не знае, че полските мебели са каширани (външна декорация на плоскостите) с хартия, а нашите - са от PVC. След шест месеца хартиеното покритие е похабено. А нашите нямат такъв проблем". Експерти очертават няколко Тенденции в търсенето на мебели Българските купувачи не търсят евтиното, те все повече се интересуват от "умни мебели" (които се почистват лесно или се конфигурират например). По отношение на естетиката, вкусовете са разнопосочни – купува се и пищно, и по-изчистено обзавеждане. Силно е присъствието на аксесоарите като главно действащо лице в интериора, защото с тях пространствата се обновяват лесно, а промяната не струва скъпо. "Една от съвременните тенденции е мебелите да се подчиняват на екоизискванията и да щадят околната среда", посочва доц. Нено Тричков, декан на факултет "Горска промишленост" в Лесотехническия университет. Дизайнери и архитекти развиват продуктови линии "от-до" за свои проекти, като предлагат решения дори за "дребните" неща от живота, определящи стила на помещението - текстил, осветителни тела и т.н. Резултатът е завършени, уникални пространства с дух. В същото време масовите мебели са далеч от модерността. Причината е, че Връзката дизайнери – производители невинаги е успешна. "Хващаме молива и от една картинка например измисляме мебел. Но когато отида във фирма производител, най-често ме гледат като извънземно. Налага се аз да уча инженера как създаденото от мен може да стане изделие на практика", споделя Диа Николова от българската група за дизайн "Черга". Николова смята, че някои от фирмите не са склонни да експериментират. И дава пример с колега, по чийто дизайн в българско предприятие произвели куче от метал. Когато свършил договорът, директорът казал: "Аз правя големи проекти, това куче отива в миналото, не искам да го виждам повече". Кучето обаче се харесало на изложение в Милано и сега се произвежда в Италия. "За нас като дизайнери не е добре да изнасяме производство навън", заключава Николова. Проблем за дизайнерите е и нарушението на авторските им права. "Правя интериорен проект за даден апартамент. Произвеждат мебелите по мой проект. След време ги виждам някъде другаде, даже и на изложения, представени като собствена разработка на производителя. По света правата на дизайнера се зачитат", обобщава Диа Николова. Има и добри примери на сътрудничество. Всяка година през юни в Шкорпиловци се провежда т.нар. уъркшоп с български и чуждестранни дизайнери. По време на "работилницата" фирмите могат да поставят конкретни проблеми и реални задания ("Какво да правим с остатъците от материалите за матраци", например). Дизайнерите предлагат различни решения, а възложителят си избира най-подходящото. В резултат на миналогодишна поръчка продуктовият дизайнер Волен Валентинов е измислил легло, което се превръща в три стола. То ще бъде показано на тазгодишните изложения "Техномебел" и "Светът на мебелите" (виж карето). пред бранша се свързват с навлизането на нови пазари - арабски страни, бивши съветски републики и др. Важно за оцеляването и успеха на компаниите е предлагането на работещи механизми за снабдяване с дървесина. В момента мениджърите определят темата за дървесината като "пълна каша" - резултат от лобиране, разнопосочни интереси и неясноти. А липсата на основна суровина неминуемо води до спиране на работа. Ограниченият достъп до европейско финансиране също не е в полза на сектора. "Причината е, че ни определят като "нискотехнологичен бранш". А ние имаме толкова модерно оборудване, което обаче е купено главно с кредити, а не със субсидии", обяснява Марин Генов. Учебните заведения също са длъжници на бранша. "Квалификацията на работещите не отговаря на нуждите на бизнеса. В Троян например, където има десетки дървообработващи и мебелни фирми, няма нито една паралелка в средните училища, която да подготвя кадри за тях", подчертава Елица Ненчева. Висшето образование обаче "се отчита" добре на сектора. "Подготвяме дизайнери и инженер-технолози, които са добре обучени за целия процес – проектиране, конструкция, производство", подчертава доц. Нено Тричков.
Източник: Капитал (22.04.2013)

Трудно начало Трудно. Така може да се определи началото на годината за българския бизнес, ако се съди по отчетите на публичните дружества (търгувани на борсата) за първото тримесечие. И макар за някои от тях периодът да е донесъл сериозно повишение на приходите, при доста намаляват или остават без промяна. Положението не е розово, като се има предвид, че и първото тримесечие на миналата година беше слабо. Според представители на бизнеса политическата криза в страната има слабо влияние върху дейността им. По-скоро причините са същите, които тормозят българската икономика години наред – свито вътрешно потребление и безработица, несигурност, спад на основни пазари като ЕС и недостатъчен ръст на износ за нови региони. Макар на борсата да се търгуват малък брой компании, той може да се приеме донякъде за представителен за доста сектори, а и за тенденциите в икономиката като цяло. Традиционно износителите се справят по-добре, макар че и за тях не липсват трудности - например машиностроителните компании започнаха да забавят темпо още през миналата година. Производителят на акумулатори "Монбат" обаче отчита ръст и на продажби, и на печалба в сравнение с първото тримесечие на миналата година, макар и с намаление на износа за основния си пазар – Франция. Като стойност спадът е с едва 30 хил. евро до 3.43 млн. евро, но като дял понижението за година е с 6 процентни пункта до 15% от общия експорт на компанията. Това се компенсира от по-високи продажби на други пазари като Германия, Холандия и различни държави, заемащи по-малък дял в продажбите. Като цяло експортът на "Монбат" е нараснал с 37% до 23 млн. евро. Увеличение на производството и продажбите има и производителят на алуминиеви изделия "Алкомет" - Шумен, което изнася почти цялата си продукция. През първото тримесечие произведената и продадена валцова и пресова продукция на фабриката е нараснала с 12% на годишна база и всеки месец средните продажби са били за 24.4 млн. лв. От компанията посочват, че през първите три месеца на годината производствените им мощности са били натоварени 100%, а освен нараснало търсене на вътрешния пазар износът се е покачил с 13%. Очевидно компанията започва да се възстановява, след като през миналата година приходите и печалбата и се свиха. Основните пазари на "Алкомет" са в Западна Европа, като усилията на ръководството са да осигурява клиенти от различни държави, се посочва в доклада за дейността. Паралелно с пълното натоварване на мощностите текат и нови инвестиции за увеличаване на капацитета – до две години в пресовия цех трябва да заработят две нови линии. Европейско финансиране ще се използва частично и за нова система за пречистване и пускане на още четири нови пещи за фолио и алуминиеви рулони, като общата стойност на проекта е 7.6 млн. лв. Половината са от европейските фондове, като проектът трябва да бъде завършен през тази година, се посочва още в доклада на компанията. Макар и със значителни нови инвестиции, развитието на "Алкомет" показва общата тенденция в българската индустрия – голяма част от новите производства изискват по-малко персонал, повече обучени хора и по-малко разходи за заплати. С ръст на приходите и печалбата е и производителят на медикаменти за ветеринарната медицина "Биовет". Основна част от продукцията предприятието от Пещера отива за износ. Стабилни резултати в началото на годината показва и производителят на торове "Неохим", който успява да отчете лек ръст на продажби и печалба. През 2012 дружеството изкара тежка година, като излезе на загуба. В групата на компаниите с ръст на приходи от продажби и печалба е и "Проучване и добив на нефт и газ", както и "КРЗ Одесос", което успява да се справи със загубата и вече е на плюс. "Като цяло някъде има нарастване на приходи (сред публичните компании - бел. ред.), но общото ми усещане е по-скоро за застой", коментира Кирил Бошов, председател на управителния съвет на "Еврохолд България" - холдинг, който се занимава с търговия, лизинг на автомобили и финанси. По думите му януари и донякъде февруари са били относително добри, но след това наяве са излезли негативни тенденции. Бошов смята, че влияние са оказали и предсрочните избори, но в никакъв случай те не са били основната причина за застоя на икономиката. "Основните причини са като от последните години – слабо вътрешно потребление. В някаква степен бизнесът свикна да работи в ситуация на несигурност – преди беше икономическа, сега е политическа", добави той. Като цяло обаче повечето компании продължават да се борят с трудностите. Например дървопреработвателното дружество "Лесопласт" - Троян, свива обема на произведените дървесни плоскости с 20%, а на шперплат – с 3.5%. От компанията обясняват, че причината за по-малкото производство на шперплат са нередовните доставки на суровини. На 10 март е било спряно производството на фазер заради намалено търсене и натрупване на големи складови наличности. По-голямата част от продукцията на компанията се изнася. Заради намаленото производство и невъзможността част от разходите да се свият компанията е излязла на загуба, резултат от невъзможността разходите да се свият заедно с приходите. Още едно дружество, свързано с мебелната индустрия, отчита спад - "Никром – тръбна мебел", Ловеч. Компанията, която е подизпълнител на "Икеа", няколко германски и италиански мебелни фирми, има 15% понижение на продажбите. През тази година обаче ръководството планира да инвестира в нови технологии и да увеличи приходите от мебели със собствена марка, се посочва в бележките към отчета. Интересни зависимости има и в резултатите на електроразпределителните дружества – докато двете на "Енерго-про" отчитат спад в приходите, тези на "ЧЕЗ Електро" растат. Само за три месеца просрочените вземания на "Енерго-про продажби" са нараснали с 1.6% до 28.3 млн. лв., а тези на "Енерго-про мрежи" - с 20 на сто до над 1 млн. лв. Цветослав Цачев, ръководител "Анализи" в инвестиционния посредник "Елана трейдинг", определи изненадите в отчетите за първото тримесечие като "по-скоро негативни", но по думите му не е имало и основания да се очаква подобрение. Едни и същи фактори се виждат и в последните отчети – свито търсене, особено на вътрешния пазар, влошаване на нормата на печалба и мерки от фирмите срещу кризата, които включват намаление на разходи, на инвестиции и на дълговете им, добави Цачев. И Цачев, и Кирил Бошов не се ангажираха с прогнози какво очаква българските компании в идните месеци. Бошов обаче е донякъде и оптимист, защото след трудностите на икономическата и политическата несигурност по-скоро следва подобрение. Заместник-председателят на Българската стопанска камара Камен Колев прогнозира, че няма да има сериозни промени в посока растеж или осезаем спад в следващите месеци. "Ако говорим за БВП, ръстът му ще се колебае между 0 и 1%, а вътрешното потребление ще си остане свито. По отношение на износа не очакваме по-осезаем темп на нарастване, свит е основният ни пазар в ЕС", коментира Колев. Според него шансовете за ръст на българските компании са повече износ в държави като Турция, Китай, изобщо на източни пазари, където всъщност вече се вижда и увеличение, което донякъде компенсира спада на традиционните потребители на българска продукция. От БСК смятат, че определено годината ще бъде добра за тези дружества, които успеят да пласират продукция на външни пазари. В България безработицата ще си остане сериозен проблем, което означава още по-голямо свиване на вътрешната консумация. Проблемите обаче се трупат един по един – дори и при свито потребление местното производство намалява за сметка на вноса, което още повече задълбочава проблемите с безработицата, ниските доходи и общата стагнация. "Според наши проучвания 2/3 от храната, продавана в България, вече е внос и тази тенденция се задълбочава. Това свива консумацията още повече, включително и на електроенергията, и удря още много дейности", обясни Колев. Според него вътрешното потребление трудно може да бъде задвижено, така че изходът за българския бизнес е пробив навън. "Лошото е, че нашият износ е нискоиновативен, силата ни е ишлемето. Все пак и простите дейности носят определени приходи", каза още заместник-председателят на БСК. Има компании, чиито резултати не са повлияни от икономическото състояние в държавата, а от специфични фактори. Производителят на опаковки за цигарената индустрия "Юрий Гагарин" продължава да губи приходи, а за периода излиза и на загуба. Компанията обаче реално загуби основна част от бизнеса си, след като през миналата година с лобистки поправки беше забранено производството на цигарени гилзи в България. "Параходство БРП" също свива приходите си, но пък успява да излезе на печалба. От компанията обаче съобщиха, че пускането в експлоатация на Дунав мост 2 вероятно ще доведе до изключителен спад в дейността на Фериботен комплекс Видин, а фериботът на БРП "Бдин", извършващ в момента превози между Видин и Калафат, ще бъде спрян. Без значение от факторите картината в българския бизнес засега не остава добра, което не позволява да се задвижи основният мотор - за създаване на нови работни места и повишаване на доходите.
Източник: Капитал (08.05.2013)

Sofia Ring Mall получи международна награда за най-добър търговски архитектурен проект Sofia Ring Mall беше обявен за най-добър търговски архитектурен проект в България и бе една от най-обсъжданите нови сгради на Международните награди за недвижими имоти International Property Awards 2013, които се проведоха в Лондон на 24 септември. Sofia Ring Mall получи признанието на журито заради иновативния си дизайн, който съчетава много отворени пространства и интегрира по естествен начин природата в сградата. "Ние сме изключително благодарни за тази награда, тъй като тя показва отдадеността, професионализма и креативността на нашите архитекти и целия ни екип," каза Сотирис Янакудакис, търговски и лизинг директор на Sofia Ring Mall. "Наградата също така демонстрира колко различен и уникален е нашият проект в сравнение с другите молове, които бяха построени досега в България." Това е втората награда, която член на екипа на Sofia Ring Mall получава тази година. TriGranit Management, компанията, която менажира мола, бе призната за най-добра мениджмънт компания на годината на 8-те годишни Европейски архитектурни награди (Europa property SEE Real Estate Awards), които се проведоха на 16 май. Цялата инвестиция в Sofia Ring Mall възлиза на над 120 млн. евро. Комплексът ще бъде съобразен с всички съвременни изисквания за енергийна ефективност, а зелените площи ще заемат около 30% от цялото пространство на проекта. Молът е част от проекта Sofia Ring Development, който освен търговската част предвижда и изграждане на жилищна зона за над 500 домакинства и бизнес зона с офис сгради, съоръжения за отдих и спорт и парк. Проектът ще е на обща стойност над 300 млн. евро, а инвестицията е на гръцките компании Fourlis Group, която реализира франчайзинга на ИКЕА в България, и Danaos Group, специализирана в сферата на корабната индустрия.
Източник: Строителство Градът (30.09.2013)

Проблемът с доставките на дървесина се задълбочи Александър Палешутски, изпълнителен директор на мебелната компания "Средна гора" пред Капитал Александър Палешутски е изпълнителен директор на мебелната компания "Средна гора" от април 1985 г. и е основен акционер след приватизацията през 1998 г. Компанията е сред основните производители на столове за шведската мебелна верига ИКЕА. Сътрудничеството датира още от 70–те години – през 1979 г. е изнесена първата пратка градински мебели за шведската верига. Отскоро "Средна гора" произвежда по-малко столове от иглолистна дървесина за сметка на буковата. Какви са причините за промяната и плановете за развитие на компанията разговаряме с г-н Палешутски. Той е завършил Лесотехническия университет в София в специалността "Механична технология на дървесината". Какви са последните инвестиции, които направихте в производството? - Първият проект беше по европейски програми и за модернизация на производствения процес. Внедрихме го през 2011 г., за което получихме финансиране по оперативна програма "Конкурентоспособност" за технологична модернизация в големи предприятия. Ние спадаме към тях, защото персоналът ни е над 250 души, по-точно около 550 човека работят в "Средна гора". С този проект модернизирахме основното ни тогава производство на столове за ИКЕА. Освен това създадохме още една производствена група, в която да произвеждаме изделия за норвежката компания "Стокке". Те много настояваха производството за тях да бъде отделно от това на ИКЕА. Вторият ни проект беше по същата европейска програма, но за зелена индустрия. Проектът ни беше за 100% използване на отпадъците. И дотогава около 30% от тях се употребяваха в производството. С втория проект осигурихме още една инсталация за пелети. Пелетите станаха хит и в България, а от години се използват широко в Западна Европа. Важна част от инвестицията беше скенер, който чете недостатъците и оптимизира разкрояването на дървесината. Така че от есента на миналата година единственият скенер за дървесина на Балканите се намира в "Средна гора". Преди няколко дни получихме субсидията по втория проект. Освен ИКЕА и "Стокке" кои са другите ви клиенти? - С оборудването по втория проект вече имаме възможност да произвеждаме много голямо количество плотове, това са мебелни плочи от отпадъчни парчета. В миналите години правихме символичен износ за Турция, но с много ниски цени. Сега хубавото е, че първият контейнер с плотове, който изпратихме за Южна Корея в края на ноември, пристигна през януари и вече имаме поръчка за 10 контейнера. Това е солидна поръчка при едни добри цени. С тази продукция ще изнасяме за азиатската държава засега само плотове. Точно преди две години си бяхме говорили за спънките с набавянето на дървесина и търговете за тях. Решен ли е вече проблемът? - Проблемът не е решен, даже се задълбочи тези години. До миналата година работехме основно с борова дървесина и когато внедрихме първия проект, вече имахме капацитет за производство на 600 до 800 хил. стола годишно. Тогава заедно с ИКЕА започнахме проект за производство на 1 млн. стола, което означава по 4 хил. на ден. Преди това върховите ни постижения бяха 2500. Става въпрос за артикули само за ИКЕА, без да броим тези за норвежката фирма, за която в момента правим около 600 стола на ден. За проекта с ИКЕА не бяха необходими големи инвестиции, защото вече завършихме разширението и модернизацията по ОП "Конкурентоспособност". Но тогава тези наши политици обсебиха горите. За пръв път преди две години прекъснахме дейността си – не заради лошата зима, а заради това, че целият дървен материал още от есента беше предназначен за някакви измислени фирми, които нямаха почти нищо общо с дървообработващата и мебелната промишленост и почти всички трябваше да купуваме от тях. Е, не на същата цена, на която те са го получили, а на по-висока. Дървеният материал първо го пуснаха на борсата с тези измислени фирми, а после правеха пакети за тях. По това време искахме от ИКЕА дългосрочен договор, за да имаме реализация на тези 1 млн. стола. ИКЕА искаше дългосрочна гаранция от нас, че сме обезпечени със суровина. Нямаше как да им предложа дългосрочен договор в онези години. Още нямаме такъв. ИКЕА решиха да преоборудват един от техните заводи, те имат около 15 в Полша, от производство на корпусни мебели за такова на столове. И от миналата година този завод започна да произвежда основните столове от бор, които дотогава бяха нашият водещ асортимент. А ние започнахме да правим столове от бук пак за ИКЕА. Какво загубиха "Средна гора" и България от провала на този проект? - Преди всичко много работни места. Един куб.м иглолистни дъски, изнесени в Турция, носи приходи максимум 250 лв. А при един куб.м от същите дъски, вложени в производството на столове, приходите са между 1000-1200 лв. Проектът предвиждаше в "Средна гора" да бъдат разкрити нови 120 работни места, а по веригата на доставчиците - още 200-250. След провала на този проект ние успяхме да запазим числеността на персонала, но това не стана при нашите доставчици – те бяха принудени да ограничат производствената си дейност. Защо ИКЕА беше принудена да изнесе този асортимент в Полша? - Полското производство от доста години гарантира и обезпечава собствените си предприятия със суровина и затова в последно време Полша стана водеща страна, лидер в мебелното производство. Много ми хареса изказването на нашия премиер Пламен Орешарски на последната среща с бизнеса в Стара Загора. Според него правителството трябва да подпомага средните и малките предприятия само в отрасли туризъм, услуги и търговия, но в индустрията трябва да се развиват големите предприятия, които във всички случаи ще "дърпат" средните и малките предприятия. Много добро и правилно виждане на премиера, но не така мислят депутатите. С последните промени в Закона за горите се премахва всякаква възможност за дългосрочни договори на дървообработващите и мебелни предприятия. Това във всички случаи ще възпрепятства развитието на водещите фирми в отрасъла, които са направили сериозни инвестиции през последните години. Има ли достатъчно букова дървесина в България? - В момента в България има бук и букови детайли. Макар че това беше моментно и преди години. И като запаси, и като ресурс е много по-малко от бора. Но преди години големите количества бор така или иначе отиваха в Турция, сега търсенето оттам силно намаля, защото не им е изгодно. През последните две години турската лира девалвира с 15-20%, а през последните два месеца - с още поне 15%. Така цената на дъските вече не им излиза изгодна, защото реализацията на продуктите им е на вътрешен пазар, те не правят реекспорт. Ако тази тенденция в Турция продължи, борът може и така да си стои, защото ние вече не сме голям потребител. От 1800 куб.м борова дървесина на месец сега ни трябват около 500-600 кубика. Това е само за столовете на ИКЕА, чиито поръчки са 100% сигурни. А защо има бук, защото няма потребление, другите големи мебелни производители ги ликвидираха. Освен за ИКЕА, "Стокке" и Южна Корея за други държави изнасяте ли? - Имаме едни маси за Германия, символични. Износът за ИКЕА през 2013 г. ни е донесъл над 20 млн. лв., а от договора със "Стокке" - 5.5 млн. лв. Нашата политика е да търсим пазари извън ИКЕА, като до 40-50% от оборота ни да идва от тях. През 2012 г. оборотът ни беше почти 24 млн. лв., а през миналата година към тях се добавиха 2.5 млн. лв. ръст в продажбите, преди всичко по договора със "Стокке". Това прави ръст точно от 10%. Но и в ИКЕА трябва да поддържаме ръст на производството. Ако не го правим, шансовете да останем партньор са почти нулеви, защото ИКЕА залага на експанзия. Политиката на шведската компания не предвижда нови доставчици, даже се опитват да намалят броя им, защото така свиват и разходите си. Така че ние трябва да вървим в синхрон с техните обеми. Какви са плановете за тази година? - В "Стокке" нещата са ясни почти за цялата календарна година. Оборотът ни по техни поръчки през тази година ще бъде поне 7 млн. лв. Такива са и техните минимални прогнози. Доскоро компанията беше фамилна, но вече ги купи корейски инвеститор. Те нямат собствени магазини, а продават в молове и т.н. Поръчките на ИКЕА до края на август са уточнени и при тях се запазват нивата от предишната финансова година (приключваща на 31 август). През 2014 г. не предвиждаме кой знае какви инвестиции, защото нямаме и нужда. Трябва да натоварим новите мощности от последните два проекта максимално. Сигурно ще назначим десетина души заради корейската поръчка, така че да произвеждаме минимум по 10 кубика плотове на ден.
Източник: Капитал (18.02.2014)

"FUNtasy Ring Park" - над 5,500 кв. м. за децата в София Ринг Мол Най-големият увеселителен център за деца на закрито в България ще отвори врати през септември с откриването на новия София Ринг Мол до магазина на ИКЕА в столицата. Това обяви днес Сотирис Янакудакис, търговски и лизингов директор на София Ринг Мол на конференцията за инвестиционни проекти в сектора на недвижимите имоти BalREc 2014. София Ринг Мол е шопинг център от ново поколение, който ще промени коренно българския ритейл пазар с комбинацията от възможности за шопинг, прекарване на свободното време и забавления, които ще предлага под един покрив. Цялата концпеция на търговския център е подчинен на тази идея. Проектиран от водещата европейска архитектурна компания L35, дизайнът на София Ринг Мол го прави наистина различен от останалите шопинг центрове с големите си отворени пространства, широки тераси, стъклени фасада и покрив, повече естествена светлина вместо изкуствено осветление и зелени площи от над 28,000 кв. м. София Ринг Мол ще бъде и притегателна точка за всички шопинг маниaци със своите над 70 нови фешън марки, които ще влязат на българския пазар за първи път. Измежду тях ще са най-голямата верига универсални магазини в Гърция NOTOS Galleries, както и фешън брандове като Julia Bergovich, Coccinelle, Barbour и Tous. Магазинът на NOTOS Galleries в Sofia Ring Mall ще е разположен на площ от над 6,000 кв. м. и ще е на три етажа. С отварянето на NOTOS за първи път в България ще навлезе и т.нар. концепция "shop-in-shop" (универсален магазин в мол), която предлага голямо разнообразие от марки за цялото семейство на едно и също място. Общата инвестиция в София Ринг Мол възлиза на над 120 млн. евро. Инвеститорите в проекта са Fourlis Group - една от водещите компании на Балканите, която търгува с дълготрайни продукти, и Danaos Group, които се занимават с корабни превози, информационни технологии, строителство, банки и финансови услуги. Площта на общия проект обединяващ в едно София Ринг Мол и единствения магазин на ИКЕА в България ще е над 100 000 кв. м. Молът ще включва над 200 магазина, мултиплекс с 10 кинозали и 3 500 места за паркиране.
Източник: Строителство Градът (10.04.2014)

С. Янакудакис: София има много търговски центрове, но малко истински молове Сотирис Янакудакис е завършил икономика в Университета за икономика и бизнес в Атина през 1995 г. През 2005 г. получава магистърска степен по бизнес администрация от Университета в Съндърленд, Великобритания. Г-н Янакудакис има над 16 години опит в сектора на търговските недвижими имоти като е работил за големи и реномирани компании като Dia Hellas SA и Carrefour. Преди да се присъедини към екипа на Sofia Ring Mall той е работил 8 години за INDITEX Group в Гърция като директор „Експанзия“ и е отговарял за развитието на всички марки на INDITEX като Zara, Zara Home, Bershka, Pull & Bear, Massimo Dutti, Stradivarius, Oysho и Utergue на местния пазар. От 2012 г. до момента Сотирис Янакудакис е търговски и лизинг директор на Sofia South Ring Mall ЕАД. Г-н Янакудакис, кога ще отвори врати „София Ринг Мол“? „София Ринг Мол“ ще отвори през септември. Искаме да сме абсолютно готови, да не правим компромиси и да дадем достатъчно време на наемателите ни да подготвят магазините и бутиците си. Подбирането на точния момент е важно за нас, но още по-важно е да сме коректни едновременно и към наемателите, и към бъдещите посетители. Целта ни е не само да отворим мол, ние искаме да създадем нещо ново, което в момента не съществува в града. В София има молове, трудното е да се създаде дестинация за цяла България и региона. Какви са плановете на инвеститорите за България, каква е стойността на инвестицията? Остават ли намеренията им за втората и третата фаза на проекта и от какво зависи тяхното завършване? „София Ринг Мол“ е част от голям комплекс – „София Ринг Дивелъпмънт“ (Sofia Ring Development), който е разделен на три фази. Първата включва магазина на ИКЕА и София Ринг Мол с обща стойност на инвестицията 170 млн. евро. Тя ще приключи с отварянето на мола през септември. През втория етап ще построим бизнес зона с офиси, спротни съоражения, хотел и парк. Тази фаза по план ще завърши през 2018 г., а инвестицията в нея ще бъде за над 50 млн. евро. Третият етап включва изграждането на жилищна зона с над 500 апартамента и еднофамилни къщи с обща стойност на инвестицията от над 70 млн. евро. Общата площ на „София Ринг Дивелъпмънт“ ще бъде 400,000 кв. м. Целия проект възнамеряваме да завършим до края на 2020 г., като тогава над 5 000 души ще живеят и работят тук. Плановете ни за „София Ринг Дивелъпмънт“ са вече факт, нямаме затруднения с финансирането. Инвеститорите в проекта – Фурлис Груп и Данаос Груп – са финансово стабилни компании. Фурлис е една от водещите компании на Балканите в сектора на качествени дълготрайни стоки. Данаос е група от компании, която има проекти в сектори като транспорт на стоки по море, информационни технологии, строиотелство, банкови и финансови услуги. Затова, бих казал, че изпълнението на втората и третата фаза на проекта е изцяло обезпечена и не зависи от нищо, с изключение може би на нова глобална финасова и икономическа криза. Може ли да коментирате финансирането на проекта? За проекта е използвано 50% собствено финансиране и 50% финансиране чрез банкови кредити. Как смятате да създадете нова дестинация в града? За да се създаде дестинация, трябва да се направят няколко правилни избора. Първо – правилната локация. Ако искате да създадете дестинация и да я направите различно и атрактивно място, ще бъде много трудно да го направите в центъра на града. Там ще бъде изключително скъпо и трафикът ще убие проекта. Така че, за да създадете мол –дестинация, трябва да осигурите бърз достъп до местоположението му, да дадете други предимства като близостта до планината и връзката с природата, широките пространства, които е невъзможно да се планират в моловете в центъра, нови форми на забавление и, разбира се, луксозни марки, които влизат в страната за първи път. И още нещо – „София Ринг Мол“ ще бъде седмият голям търговски център в София. Това означава, че ние имаме възможността да анализираме недостатъците на другите преди нас и да ги превърнем в наши предимства. Каква е вашата ниша, в кои сегменти от пазара се целите, кои са новите марки? Много пъти са ми задавали въпроса за насищането на пазара на молове в България и по-специално в София. Моето мнение е, че София има много търговски центрове, но малко истински молове. Молът по дефиниция е холистичен проект от над 50 000 кв. м., който предлага на посетителите си комбинация от пазаруване, места за забавление и възможности за прекарване на време със семейството. В този смисъл, нашата амбиция е да създадем нещо, което не съществува в града, дестинация, с която да се съизмерват останалите. Що се отнася до сегментите от пазара, които представляват интерес за нас – всички сегменти са важни, виждам потенциал във всеки един от тях. Както съществуващия среден-към-нисък клас, така и високия клас са интересни за „София Ринг Мол“ и ще бъдат част от нашите цели. Също така, ние искаме да привлечем клиенти не само от София, но и от близките градове и населени места. Относно новите марки, които ще стъпят в България с нашия мол – все още не мога да ги обявя заради клаузите за конфиденциалност в договорите, но мога да кажа, че ще имаме над 20 нови модни марки със собствени магазини и още 30 до 50, които ще влязат чрез универсалния магазин на NOTOS. Какви ще са местата за забавления и с какво ще бъдат различни от останалите молове? Планираме отварянето на увеселителен парк в зелените площи на мола, който ще включва много атракциони за деца. Някои от местата за развлечение ще се сменят според сезона. Освен това, в градината между магазина на ИКЕА и „София Ринг Мол“ ще имаме амфитеатър за концерти и други типове събития. Вътре в сградата ще има увеселителен център за деца до 12 години, мултиплекс с 10 киносалона и други забавления за по-възрастни. Същевременно, проектирахме къта за хранене и няколко по-луксозни ресторанти и кафенета така, че да имат перфектен изглед към планината и достъп до природата навън. Казано накратко, местата за забавления в „София Ринг Мол“ няма да имат равни в никой друг мол в града. Ще бъдем различни и в този аспект, защото осъзнаваме, че новото поколение молове са проектирани да бъдат не само места за шопинг, но и да поставят силен акцент върху развлеченията.
Източник: Инвестор.БГ (22.04.2014)

MANGO се завръща в България с магазин в София Ринг Мол Испанската модна верига MANGO се завръща на българския пазар с нов магазин, който ще отвори тази есен в рамките на София Ринг Мол. Освен със завръщането на MANGO, София Ринг Мол ще изненада своите бъдещи клиенти с повече от 70 нови за България марки, които стъпват за първи път на местния пазар. Сред тях са най-голямата верига универсални магазини в Гърция - NOTOS Galleries, както и модните марки Julia Bergovich, Coccinelle, Barbour и Tous. Универсалният магазин на NOTOS Galleries в София Ринг Мол ще бъде разположен на три нива на обща площ от 6 000 кв.м. С него ще бъде представена и новата за българския пазар концепция магазин-в-магазина или универсален магазин в рамките на мол, предлагайки голямо разнообразие от различни марки за цялото семейство на едно място. Универалният магазин в София Ринг Мол ще предлага облекла на 60 световни марки, аксесоари, чанти и обувки на 20 известни бранда, козметика и парфюми под 100 различни марки. София Ринг Мол е търговски център от ново поколение, който ще трансформира ритейл сектора в страната. Целият комплекс заедно с единствения магазин на ИКЕА в България ще бъде разположен на площ от 100 000 кв. м. Молът ще включва над 200 магазина, мултиплекс с 10 кинозали и 3 500 места за паркиране. Той ще се отличава от останалите търговски центрове и с уникалната си архитектура, която залага на големи отворени пространства, широки тераси, стъклени фасада и покрив, повече естествена светлина във вътрешността и зелени площи, простиращи се на 28 000 кв.м. Общата инвестиция в София Ринг Мол възлиза на стойност от над 120 млн. евро. Инвеститорите в проекта са Fourlis Group - една от водещите компании на Балканите, която търгува с дълготрайни продукти, и Danaos Group, която се занимава с корабни превози, информационни технологии, строителство, банки и финансови услуги.
Източник: Строителство Градът (23.04.2014)

Износът на български мебели зад граница се е увеличил с 13% през 2013 г. и е достигнал 324 млн. евро по данни на браншовата камара на дървопреработващата и мебелната промишленост. В тях не влизат оборотите на фирмите, които не членуват в камарата, както и обемът на продукцията от български производители за световни фирми като например ИКЕА. На фона на кризата износът е този, който спасява родната мебелна промишленост. На българския пазар според камарата липсват перспективи и през последните години се редуват спадове и минимални ръстове. Анализът на камарата показва, че на пазара в момента активно работят 950 мебелни фирми. Кризата е довела до прекратяване на дейността на 8% от компаниите в бранша от 2008 г. досега. Ако преди кризата заетите в сектора са били около 29 хил. души, сега са 20 000. Но все пак трябва да се има предвид, че това намаление не се дължи само на съкращения заради фалити, а и на неизбежното технологично обновление на предприятията за изминалите 6 години. Много от тях работят с технологии, които са последна дума на техниката, защото продукцията им се изнася за пазари с високи изисквания като западноевропейския. Това, което по признания на анализаторите липсва, са по-скоро възможностите за поточно производство и автоматизация. Просто пазарът не позволява да се работи с такива големи обеми. Българските мебели са желани в чужбина заради доброто съотношение на цени и качество, отбелязва анализът. За разлика от много други сектори в промишлеността, мебелите са останали незасегнати от китайския внос например. От една страна, това се дължи на обстоятелството, че участието на ръчния труд в това производство все още остава високо, а заплащането на труда в Китай вече не е толкова ниско, както преди години. Другият факт е, че транспортните разходи и времето за доставка от Азия до Европа все още са високи и европейските търговци търсят други варианти. Преди около 3 години много компании в бранша възприеха навлизането на световен играч като ИКЕА на българския пазар като едва ли не смърт за българските производители на мебели. Шведският магазин вече влезе в третата си годишнина и се вижда, че страховете са били преувеличени. Сега браншовата камара отчита, че идването на ИКЕА предизвика по-агресивна политика на родни търговски вериги и по-скоро доведе до преструктуриране на бранша. Сред 8-те процента затворени фирми например преобладават малките производители, работещи предимно по поръчка за пазара в отделни населени места. Освен това част от оставащите на пазара производители са успели да свалят цените си и да станат съизмерими с тези на ИКЕА. Неслучайно се е стигнало до сключване на редица договори между тях и родни търговски вериги за мебели. Това е позволило на производителите да направят редица инвестиции, да се преоборудват и впоследствие да търсят разширяване на още пазари.
Източник: Труд (04.06.2014)

Износът крепи мебелната индустрия Износът на български мебели зад граница се е увеличил с 13% през 2013 г. и е достигнал 324 млн. евро по данни на браншовата камара на дървопреработващата и мебелната промишленост. В тях не влизат оборотите на фирмите, които не членуват в камарата, както и обемът на продукцията от български производители за световни фирми като например ИКЕА. На фона на кризата износът е този, който спасява родната мебелна промишленост. На българския пазар според камарата липсват перспективи и през последните години се редуват спадове и минимални ръстове. Анализът на камарата показва, че на пазара в момента активно работят 950 мебелни фирми. Кризата е довела до прекратяване на дейността на 8% от компаниите в бранша от 2008 г. досега. Ако преди кризата заетите в сектора са били около 29 хил. души, сега са 20 000. Но все пак трябва да се има предвид, че това намаление не се дължи само на съкращения заради фалити, а и на неизбежното технологично обновление на предприятията за изминалите 6 години. Много от тях работят с технологии, които са последна дума на техниката, защото продукцията им се изнася за пазари с високи изисквания като западноевропейския. Това, което по признания на анализаторите липсва, са по-скоро възможностите за поточно производство и автоматизация. Просто пазарът не позволява да се работи с такива големи обеми. Българските мебели са желани в чужбина заради доброто съотношение на цени и качество, отбелязва анализът. За разлика от много други сектори в промишлеността, мебелите са останали незасегнати от китайския внос например. От една страна, това се дължи на обстоятелството, че участието на ръчния труд в това производство все още остава високо, а заплащането на труда в Китай вече не е толкова ниско, както преди години. Другият факт е, че транспортните разходи и времето за доставка от Азия до Европа все още са високи и европейските търговци търсят други варианти. Преди около 3 години много компании в бранша възприеха навлизането на световен играч като ИКЕА на българския пазар като едва ли не смърт за българските производители на мебели. Шведският магазин вече влезе в третата си годишнина и се вижда, че страховете са били преувеличени. Сега браншовата камара отчита, че идването на ИКЕА предизвика по-агресивна политика на родни търговски вериги и по-скоро доведе до преструктуриране на бранша. Сред 8-те процента затворени фирми например преобладават малките производители, работещи предимно по поръчка за пазара в отделни населени места. Освен това част от оставащите на пазара производители са успели да свалят цените си и да станат съизмерими с тези на ИКЕА. Неслучайно се е стигнало до сключване на редица договори между тях и родни търговски вериги за мебели. Това е позволило на производителите да направят редица инвестиции, да се преоборудват и впоследствие да търсят разширяване на още пазари.
Източник: Труд (04.06.2014)

Комисията за защита на конкуренцията започва разследване за заблуждаваща реклама срещу "Хаус маркет България", която е франчайзингополучател на шведската верига за мебели IKEA. Такова дело има такова и срещу eMAG, съобщава "Капитал daily". Разследването срещу търговеца на мебели и предмети за дома започва по сигнална потребиетл. Той изпраща снимки, от които се вижда реклама на етажерка с цена 79 лева, която на касата се оказало, че струва 100 лева. От магазина са обяснили, че тази промоция е изтекла. Ако КЗК реши, че има нарушение на закона, може да наложи санкция до 10 на сто от оборота на магазина за миналата година. Комисията за защита на конкуренцията започна и производство срещу сайта за онлайн търговия eMAG заради организирана лятна томбола с награда екскурзия до Канарските острови. Според регулатора играта може да нарушава Закона за защита на конкуренцията заради неясни условия и прекалено висока награда. Това производство срещу румънската компания зад eMAG - Dante International е също след жалби на потребители. Единият от тях твърди, че е видял телевизионна реклама за томболата и по тази причина си купил бургия от eMAG за 3 лв. Той не е допуснат до участие, тъй като се оказва, че минималната стойност на покупката е трябвало да бъде поне 100 лв., което не е указано в самата реклама. Другият потребител пък твърди, че играта далеч надхвърля допустимия от КЗК праг. Наградата на eMAG е почивка на Канарите за двама на стойност 6934.26 лв., включваща полета от София до Тенерифе и шест нощувки в петзвезден хотел с включени закуски и вечеря. Според правилата на Комисията за защита на конкуренцията наградите в рекламните игри не могат да надвишават 100 пъти цената на продавания продукт или 15 пъти размера на минималната работна заплата в България. Самата рекламна кампания приключи през миналия месец, а наградата трябваше да бъде изтеглена на 4 септември.
Източник: Капитал (23.09.2014)

КЗК санкционира ИКЕА за нелоялна конкуренция Производството е образувано по повод постъпил сигнал от потребител, според който ИКЕА въвежда в заблуждение чрез рекламни билбордове на "етажерка BILLY", разположени на територията на магазина КЗК установи, че в рамките на два месеца през лятото на тази година дружеството рекламира както чрез билбордове, така и чрез продуктов каталог, "етажерка BILLY" на цена от 79 лв. В този период стоката не е налична в мрежата на търговеца на тази цена, като вместо нея се предлага друга етажерка с идентично наименование, изключително сходни характеристики и на по-висока стойност - 100 лв. По този начин се рекламира продукт с по-ниска цена от действителната, което заблуждава потребителите, стимулирайки ги да насочат вниманието си и да закупят продукт, който е на цена, по-висока от указаната в рекламните билбордове и каталог. Подобно поведение е в явно противоречие с добросъвестната търговска практика и е от естество да увреди конкурентната среда.
Източник: Преса (13.12.2014)

Комисията за защита на конкуренцията е санкционирала с 347 505 лв. ИКЕА заради заблуждаваща реклама, съобщиха от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Глобата е 0.5 на сто от миналогодишните приходи на "Хаус Маркет България“ АД, което управлява марката. Проверката на предприятието е започнала след сигнал на потребител, според който ИКЕА заблуждава клиентите си чрез рекламни билбордове на етажерка "BILLY", разположени на територията на магазина. КЗК установила, че в рамките на два месеца през лятото на тази година дружеството рекламира както чрез билбордове, така и чрез продуктов каталог, етажерка "BILLY" на цена от 79 лв. В този период стоката не е налична в мрежата на търговеца на тази цена, като вместо нея се предлага друга етажерка с идентично наименование, изключително сходни характеристики и на по-висока стойност - 100 лв. По този начин се рекламира продукт с по-ниска цена от действителната, което заблуждава потребителите, стимулирайки ги да насочат вниманието си и да закупят продукт, който е на по-висока цена от указаната в рекламните билбордове и каталог. Подобно поведение е в явно противоречие с добросъвестната търговска практика и е от естество да увреди конкурентната среда, смята антимопонолният орган.
Източник: Медия Пул (13.12.2014)

Като част от стратегическите приоритети да бъде все по-достъпна за хората, ИКЕА отвари своя онлайн магазин в България. От 22 април клиентите на шведската верига могат удобно да пазаруват от всяка точка на страВ забързаното и високотехнологично съвременно ежедневие, ИКЕА остава вярна на мисията си да предоставя добър дизайн и качествени продукти на достъпни цени за всеки дом. Стъпването на компанията на разрастващия се глобален онлайн пазар е една от най-големите крачки в отговор на световните тенденции и в търсене на максимална близост до всеки клиент. „Стартирането на електронния магазин ни предоставя още една възможност да следваме глобалната визия на ИКЕА да направи всеки ден по-добър за хората. Истински щастливи сме, че чрез този нов канал за продажби можем да подкрепим още повече хора в цяла България да създадат своето мечтано жилище на достъпна цена. Надявам се, че всеки ще намери по нещо за себе си, защото мястото на добрия дизайн е във всеки дом", споделя Тео Муратидис, управител на магазин ИКЕА в България. От 22 април 2015 г. онлайн магазина на ИКЕА официaлно стартира и в България на страницата IKEA.bg, като е достъпен и през мобилни устройства. Според последното проучване на тенденциите при онлайн пазаруването в България, направено от компанията, 50% от интернет протребителите използват 2 или повече свързани устройства. Данните се доближават до тези за Гърция и Великобритания. 31% от интернет потребителите в България са извършили онлайн покупка през 2014 г., сочи Consumer Barometer Survey 2014. В онлайн магазина се предлагат близо 7000 артикула, което възлиза на 80% от стандартния асортимент на ИКЕА. Изключение правят кухненските мебели, които изискват предварително проектиране, мебели, които включват комбинации от артикули и растенията.
Източник: Дарик радио (24.04.2015)

Един от най-богатите хора в света - собственикът на шведската мебелна верига ИКЕА Ингвар Кампрад (89 г.), е в България на лов за доставчици. През изминалите дни Кампрад посетил „Технокороза“ в Дойренци и текстилния завод „Калинел“ в Троян, както и русенската фабрика „Евродом“. На Гергьовден пък бил на гости на друг свой стар партньор - „Никром тръбна мебел“ в Ловеч. Вчера уважаваният бизнесмен беше приет от премиера Бойко Борисов и го запозна с намеренията на групата да увеличи оборота си в България. ИКЕА планира увеличение на поръчките, както и инвестиции в краткосрочни нисколихвени кредити за технологично обновление на предприятия, с които работи. Министър-председателят подчерта целенасочената работа на кабинета за насърчаване както на чуждестранните, така и на вътрешните инвестиции. Било предвидено Кампрад да се срещне и с икономическия министър Божидар Лукарски в понеделник, но спешни дела го отвели в родината. Екипът му обаче продължава тура си в Стара Загора. Целта на бизнесмена е да удвои продажбите си в световен мащаб до 2020 г. И България се вписва в неговите планове. Години наред компанията работи у нас с над 10 предприятия за мебели, текстил и аксесоари. Схемата е изпитана - шведът ги кредитира, а те изпълняват доставките, като инвестициите му до 2008 г. надхвърлят 28 млн. евро. Кризата обаче свива продажбите, регионалният офис на компанията се премества в Румъния, а много от родните заводи прекратяват договорите си. Сред тях са „Лудогорие“, „Дървообработване“, „Бунай“, „Пирин-пласт“. Сега обаче бизнесът се съживява и Ингвар Кампрад иска да си върне старите партньори. За целта от икономическото министерство му представили списък с 30 мебелни фирми. „Имахме среща с Ингвар Кампрад във вторник“, каза за „Преса“ шефът на текстилния завод „Калинел“ Мартин Радевски. Предприятието работи за шведската компания от 2001 г. и всяка година увеличава доставките с около 20%. „Нашите възглавници, завивки и спално бельо се продават в магазините на веригата по целия свят. Една малка част от тях остават в България“, допълни Радевски. По думите му Ингвар Кампрад е необикновен човек. Изключително позитивен, амбициозен, енергичен като 25-годишен младеж и обича да идва в България. У нас магазините на ИКЕА работят от 2011 г. по франчайзингов договор с гръцката „Фурлис груп“. Същата група инвестира в позиционирания в съседство „София ринг мол“.
Източник: Преса (11.05.2015)

Собственикът на ИКЕА тръгна на лов за доставчици у нас Един от най-богатите хора в света - собственикът на шведската мебелна верига ИКЕА Ингвар Кампрад (89 г.), е в България на лов за доставчици. През изминалите дни Кампрад посетил „Технокороза“ в Дойренци и текстилния завод „Калинел“ в Троян, както и русенската фабрика „Евродом“. На Гергьовден пък бил на гости на друг свой стар партньор - „Никром тръбна мебел“ в Ловеч. Вчера уважаваният бизнесмен беше приет от премиера Бойко Борисов и го запозна с намеренията на групата да увеличи оборота си в България. ИКЕА планира увеличение на поръчките, както и инвестиции в краткосрочни нисколихвени кредити за технологично обновление на предприятия, с които работи. Министър-председателят подчерта целенасочената работа на кабинета за насърчаване както на чуждестранните, така и на вътрешните инвестиции. Било предвидено Кампрад да се срещне и с икономическия министър Божидар Лукарски в понеделник, но спешни дела го отвели в родината. Екипът му обаче продължава тура си в Стара Загора. Целта на бизнесмена е да удвои продажбите си в световен мащаб до 2020 г. И България се вписва в неговите планове. Години наред компанията работи у нас с над 10 предприятия за мебели, текстил и аксесоари. Схемата е изпитана - шведът ги кредитира, а те изпълняват доставките, като инвестициите му до 2008 г. надхвърлят 28 млн. евро. Кризата обаче свива продажбите, регионалният офис на компанията се премества в Румъния, а много от родните заводи прекратяват договорите си. Сред тях са „Лудогорие“, „Дървообработване“, „Бунай“, „Пирин-пласт“. Сега обаче бизнесът се съживява и Ингвар Кампрад иска да си върне старите партньори. За целта от икономическото министерство му представили списък с 30 мебелни фирми. „Имахме среща с Ингвар Кампрад във вторник“, каза за „Преса“ шефът на текстилния завод „Калинел“ Мартин Радевски. Предприятието работи за шведската компания от 2001 г. и всяка година увеличава доставките с около 20%. „Нашите възглавници, завивки и спално бельо се продават в магазините на веригата по целия свят. Една малка част от тях остават в България“, допълни Радевски. По думите му Ингвар Кампрад е необикновен човек. Изключително позитивен, амбициозен, енергичен като 25-годишен младеж и обича да идва в България. У нас магазините на ИКЕА работят от 2011 г. по франчайзингов договор с гръцката „Фурлис груп“. Същата група инвестира в позиционирания в съседство „София ринг мол“. Най-пестеливият милиардер Ингвар Кампрад е най-пестеливият милиардер, или поне такъв е наложеният му медиен образ. Основателят на мебелната верига ИКЕА живее в скромна къща, храни се с кюфтенцата, предлагани в ресторантите на магазините, кара старото си Volvo 240, лети във втора класа, въпреки че може да си позволи собствен самолет, използва повторно пликчетата чай и си прибира пакетчета сол и пипер в ресторантите. Освен това 89-годишният бизнесмен пазарува винаги в края на седмицата, за да хване изгодните цени, отбелязва „Дейли мейл“. Това е забележително за човек, който стои зад компания с годишни приходи от 28,7 млрд. евро (за фискалната година до август 2014 г.). Състоянието на Кампрад се оценява от „Форбс“ на 3,4 млрд. долара. ИКЕА е обект на интересни статистики - на година се печатат повече каталози на мебелния гигант, отколкото Библии, а всеки десети европеец е заченат на легло на марката. Ингвар Кампрад създава IKEA през 40-те години на миналия век, като доставя мебели чрез пощенски поръчки. Международната експанзия на веригата всъщност започва първо от производството в соцлагера. В началото на 60-те години на ХХ век шведските производители на мебели бойкотират Кампрад заради цените му. Тъй като отказват да работят с него, IKEA не успява да изпълнява поръчките си. Тогава предприемачът отива в комунистическа Полша, където договаря да работи с местни производители, чиито разходи са два пъти по-ниски от тези на шведските.
Източник: Преса (11.05.2015)

Австрийци придобиват АИКО и „Моббо“ Комисията за защита на конкуренцията разреши на австрийския „ХЛСЕЕ холдинг“ да придобие 67% от капитала на мебелните къщи АИКО и „Моббо“. „ХЛСЕЕ холдинг“ е собственост на австрийската група XXXLutz, която оперира в 200 търговски обекта за мебели. По-голяма част от магазините са в Австрия и Германия, но имат присъствие и в Чехия, Унгария, Словения, Словакия, Швейция и Хърватия. Оборотът на групата за 2014 г. е 2,9 млрд. евро. В момента АИКО и „Моббо“ са 100% собственост на бизнесмена Мариан Душков. След сделката той ще остане с 33% дял в двете дружества. АИКО развива дейност в 4 магазина - два в София, един в Стара Загора и Бургас. Обектите на „Моббо“ са три - в София, Стара Загора и Бургас. За 2014 г. АИКО има 48,5 млн. лв. приходи, а „Моббо“ - 9,6 млн. лв. Лидер в търговията с мебели у нас е „Хаус маркет България“ (ИКЕА) със 72 млн. лв. приходи за м.г. Австрийският холдинг показа интерес към двете български вериги още през 2011 г., когато купи двата столични магазина, в които АИКО е под наем. По-късно чужденците придобиха и обектите в Стара Загора и Бургас, където АИКО и „Моббо“ извършват дейността си. В края на миналата година австрийската компания „Баумакс“ продаде поделението си в България за 1 евро плюс поемане на дълг. Купувачи бяха Пейо Николов („Карпетмакс“) и „Родна земя холдинг“. По-рано през м.г. собствениците на „Технополис“ купиха веригата „Практикер“.
Източник: Преса (13.07.2015)

Шведският мебелен гигант "Икеа" разширява присъствието си на българския пазар с отварянето на втори магазин у нас във Варна, който е част от новата глобална стратегия за развитие на компанията. В същото време вторият по-големина търговец на българския пазар, който държи веригите "Айко" и "Моббо", вече официално има нов собственик – австрийският холдинг "ХЛСЕЕ Холдинг" (XLCEE Holding), стана ясно от съобщение на Комисията за защита на конкуренцията в началото на юли. Дали ще има разместване на пазара предстои да стане ясно. Засега австрийският холдинг не е обявил плановете си, докато "Икеа" оглежда още няколко български града, сред които Пловдив, Бургас и Стара Загора за отваряне на центрове за услуги, които са различни от познатия столичен магазин. От конкуренцията със сигурност ще спечели потребителя. Конкуренцията ни кара да ставаме все по-добри, коментира Тео Муратидис, изпълнителен директор на българския офис на "Фурлис", която държи правата на "Икеа" за нашия пазар. Останалите компании с под 5% дял на българския пазар са хипермаркети СОМО с един магазин в София, мебели "Явор" със 7 търговски обекти, "Арон" с 10 магазина, "Лабиринт" – с 2 обекта, мебелен център Zona for Home с 9 магазина, "Виденов" и "Мондо". Продажбата на мебели у нас възлиза на около 650-700 млн. лв., според оценки на КЗК. "Икеа" влиза в магазина на "Практикер" във Варна Магазинът на "Практикер" във Варна става център за поръчки на "Икеа", а откриването му е планирано за 23 юли. Очакванията са варненци да купуват повече от столичани, които оставят средно по около 50-60 евро при едно пазаруване, каза Тео Муратидис. През април "Икеа" пусна и магазина си за онлайн продажби у нас, който "надминал и най-смелите очаквания" по думите на Муратидис. Той не пожела да изнесе конкретни данни, но даде пример как 20 минути след пускането на електронния магазин първите две покупки вече са били факт. Центърът за поръчки във Варна е част от новата стратегия за развитие на шведския мебелен гигант. Целта е достигане до максимален брой клиенти, като ключовата дума е "достъпност". В тях клиентите ще правят поръчките си, чийто срок за получаване е пет работни дни. Обектите са малки по площ, обикновено около 500 кв.м, и имат малък склад. Това ги прави изгодни от инвестиционна гледна точка, защото разходите за откриване и поддръжка са в пъти по-ниски спрямо на голям магазин. За сравнение столичната "Икеа" е с площ от 29 000 кв.м, като в нея работят около 350 души и има между 8000 и 9000 артикула. Варненската ще плаща наем за 2500 кв.м, работниците ще са 17 – 20, а артикулите около 200. "Фурлис" има пет подобни центъра за поръчки в Гърция – на Родос, Ханя, Патра, Ираклио и Комотини. Този във Варна ще е първият им у нас. Плановете са да имат още, като това ще зависи от старта на този в морския град и развитието на икономиката в Европа, посочи Муратидис. Подобни бизнес обекти "Икеа" има в Норвегия, Испания и Финландия. Това, което ще отличава варненския център за поръчки от останалите на "Икеа", е значително по-голямата му площ и възможността изложени около 200 артикула да бъдат получени в рамките на деня, за останалите продукти срокът на доставката е до 5 дни. Магазинът в морския град ще предлага също така всички сервизни услуги – консултиране на клиентите, доставка до дома, монтаж. В него ще има и щанд с традиционни хранителни продукти, както и кафене, каквито обекти няма в другите подобни центрове на оператора "Фурлис". Въпреки ръста на оборота българското дружество, което оперира магазините на "Икеа" у нас – "Хаус Маркет България" все още е на минус, сочат последните публикувани данни в търговския регистър за 2013 г. Оборотът на софийския магазин на "Икеа" е 69.5 млн. лв., което е ръст от над 7 млн. лв. спрямо година по-рано. Загубата на дружеството е свита чувствително и възлиза на 415 хил. лв. при 2.8 млн. лв. през 2012 г. От отварянето на столичната "Икеа" през септември 2011 г. до края на 2013 г. натрупаната загуба на дружеството възлиза на близо 13.5 млн. лв. Австрийският холдинг – първо заем за "Айко", после собственик В началото на месеца Комисията за защита на конкуренцията съобщи, че разрешава сделката за придобиване на двете български дружества, които са собственици на веригите "Айко" и "Моббо" от австрийската компания "ХЛСЕЕ Холдинг" (XLCEE Holding). Сумарно австрийският конкурент чрез веригите "Аико" и "Моббо" са втори към момента на българския пазар. Оборотите на двете вериги за 2013 г. възлизат на 58.5 млн. лева от седем търговски обекта. Под бранда "Айко" оперират два мебелни магазина в София и по един в Стара Загора и Бургас, които носят приходи от 48 млн. лв. Дискаунт търговецът "Моббо" има три обекта в същите градове. Придобиването на "Айко" става чрез регистрираното у нас дружество "Ем Ди Иммобилиен", което е собственост на австрийския холдинг. Първоначално той е отпуснал кредит за над 12 млн. лв. през 2011 г., който очевидно не е бил платен и днес мебелната верига вече е собственост на австрийската компания. Българският й офис се управлява от Зоран Делибасич и Емил Копривч, става ясно от справка в търговския регистър.
Източник: Медия Пул (17.07.2015)

ИКЕА стъпва и във Варна Световната мебелна верига ИКЕА вече ще продава и във Варна. На 23 юли в морската столица се открива център за поръчки на световната мебелна верига. „Това е част от стратегията ни да се улесни достъпа на хората от цялата страна до продуктите на ИКЕА чрез нови канали за продажба", обясни управителят на ИКЕА за България Тео Муратидис. На площ от 2000 кв. м варненци ще могат да видят на място голяма част от асортимента на мебелната верига и да поръчат желаната стока. Тя ще им бъде доставена от магазина в София, без да се заплащат никакви разходи за транспорта. Поръчки може да се правят и по каталог. На място обучени служители ще помагат за дизайна на кухненско обзавеждане. Подобни центрове за продажба в градове, където веригата няма магазини, от 2-3 години се разкриват в Гърция, Норвегия, Испания, Финландия. Така инвестицията е многократно по-ниска от разкриване на големи магазини. „Планираме догодина да отворим още един център за продажби, като оглеждаме Пловдив, Бургас и Стара Загора", заяви Муратидис. Центърът за продажби във Варна ще е разположен на бул. Република. В него ще работят около 20 служители. За сравнение в магазина, открит в София през 2011 г., за наети 350 души. От април т.г. ИКЕА България пусна и електронен магазин.
Източник: Стандарт (17.07.2015)

ИКЕА отчете 10% ръст на продажбите 10% ръст на продажбите си в България отчита ИКЕА в периода от 1 септември 2014 г. до края на август 2015 г. Общите приходи на компанията у нас достигат 78,3 млн. лева. Магазинът в София, центърът за поръчки във Варна и сайтът са били посетени от 2,2 млн. души през последните 12 месеца, като 747 хил. от тях са пазарували. Така от ИКЕА отчитат 27% увеличение на посетителите и 13 на сто повече клиенти. От компанията обясниха, че реализираните обороти са надхвърлили очакванията им. Вчера компанията представи и новия си каталог, който ще важи до края на август 2016 г. През тази година той ще бъде посветен на кухнята.
Източник: Труд (02.09.2015)

ЕБВР купи 15% от облигациите на Housemarket Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) купи 15% от облигационна емисия за 40 млн. евро, издадена от гръцкото дружество Housemarket. Поръчките на потенциалните инвеститори в емисията са били с 25% над размера й, което показва възвръщане на доверието на инвеститорите в местния капиталов пазар, става ясно от официално съобщение на банката. Housemarket държи франчайз правата на IKEA за Гърция, България и Кипър и е дъщерно дружество на семейния Fourlis Holding. Дружеството има 5 магазина IKEA в Гърция и по един в Кипър и България, които са реализирали продажби за 127.6 млн. евро за първото полугодие на 2016 г. (за съпоставимия период на 2015 г. те са 117.5 млн. евро). Печалбата за 6-месечието на 2016 преди лихви, данъци и обезценки (EBITDA) достига 7.9 млн. евро (срещу 5 млн. евро за същия период на 2015). Крайният резултат обаче е загуба от 3.5 млн. евро срещу 5.4 млн. евро за първата половина на 2015, става ясно от официалната страница на Fourlis Holding.Според Фредерик Люсент, директор "Производство и услуги" в ЕБВР, цитиран в прессъобщението, участието на банката в облигационната емисия е сигнал към инвеститорите, че доверието към гръцкия капиталов пазар се връща. "В последните 12 месеца вече участвахме в емисии облигации, издадени от гръцки фирми в производствения сектор и телекомуникациите. Ще продължим да подкрепяме развитието на капиталовите пазари в Гърция като алтернативен източник на банково финансиране", заяви още Люсент. Василис Фурлис, председател на борда на директорите на Fourlis Group, добавя: "Housemarket и Fourlis Group ще продължат да предлагат решения за обзавеждане на дома. Нашата цел е да допринесем за възстановяване на икономиката на Гърция чрез адекватни инвестиции, работа по правила и използване на успешни световни практики за корпоративно управление. Емисията облигации, подкрепени от ЕБВР и много други институционални и индивидуални инвеститори, прави нашата отговорност дори по-голяма." Според Сократис Лазаридис, главен изпълнителен директор на Атинската фондова борса, напълно функциониращият капиталов пазар е от съществено значение за мобилизиране на средства, необходими за финансиране на растежа на фирмите. "Атинската борса е готова да предостави своите услуги в полза на гръцката икономика заедно със силни партньори като ЕБВР", заяви той. ЕБВР започва да инвестира в Гърция през 2015 г. Приоритетите на банката включват укрепване на частни компании и финансовия сектор, на приватизацията, развитие на инфраструктурата и регионалната интеграция на гръцката икономика. От началото на дейността си банката е инвестирала над 600 милиона евро в 11 проекта в страната. Планът на ЕБВР за периода 2016 - 2018 г. включва три приоритета: укрепване на икономическата устойчивост, посрещане на глобалните предизвикателства и подкрепа на регионалната интеграция, се посочва в прессъобщението.IKEA стъпи на българския пазар през 2011 г. чрез договор за франчайз с Housemarket, която управлява пет магазина на шведската верига в Гърция и един в Кипър. "Хаус маркет България" вече отчете поредно увеличение на посетителите, на купувачите и на продажбите. Дружеството прави своите отчети и анализи за периода от септември на предходната година до следващия август, когато по традиция представя новия годишен каталог на IKEA. През каталожната 2016 посетителите на IKEA в България са били 2.5 милиона, което е годишен ръст от 12%. Пазарувалите в магазините са 950 хиляди (увеличение от 26%). Продажбите са с 18% повече и достигат 92 млн. лв., съобщи Тео Муратидис, управител на "Хаус маркет България". Той уточни, че каталожната 2016 е първата година, в която в България функционират няколко канала за продажби – магазинът в София, центърът за поръчки във Варна и онлайн. Според традиционната класация топ 100 на "Капитал" "Хаус маркет България" има 84 млн. лв. приходи за 2015 г., или ръст от 16% спрямо 2014. Това му определя 18-о място в топ 30 на веригите в страната. Дружеството има печалба от 4.2 млн. лв. за 2015 (1.48 млн. лв. за 2014). Втората по големина верига за мебели в страната - "Аико", има приходи от 54.5 млн. лв. и печалба от 1.5 млн. лв. През миналата година мажоритарен дял в нея придоби австрийската XXXLutz. Очаква се тази есен IKEA да отвори "точка за продажба" и в Бургас. Така през шестата си година в България вероятно мебелната верига ще надскочи психологическата граница от 100 млн. лв. оборот.
Източник: Капитал (07.10.2016)

ИКЕА отваря център за поръчки в Бургас ИКЕА отваря център за поръчки в Бургас на 20 октомври, съобщиха от веригата. Той се намира в Mall Galleria, като това е първият обект на марката в Югоизточна Европа, интегриран в мол, съобщават от компанията. Разположен е на две нива, върху обща площ от 2 100 кв. метра. Клиентите ще могат да направят поръчка от целия продуктов асортимент, наличен в магазин ИКЕА в София, след което ще получават покупките си до Центъра за поръчки без допълнително оскъпяване за доставка. В новия търговски обект на ИКЕА ще се предлагат допълнителни услуги като дизайн на кухня, монтаж и потребителско финансиране. Новият Център за поръчки е част от стратегията на „Хаус Маркет България” да направи продуктите на ИКЕА по-достъпни за всички хора в България чрез нови канали за продажба, допълват от компанията. Новият обект в Бургас е резултат от отличните резултати на вече съществуващия център във Варна, който беше открит през юли 2015 и е надхвърлил предварителните очаквания, отчитайки оборот от 5.7 милиона лева и 136 000 клиенти за първата година след своето откриване. /economy.bg
Източник: Други (12.10.2016)

Продажбите на IKEA надхвърлят 103 млн. лв. през последните 12 месеца Приходите на IKEA в България, клиентите и посетителите в обектите на веригата са нараснали през последните 12 месеца. Това отчете дружеството "Хаус маркет България", през което работи гръцкият франчайзьор на IKEA. Компанията прави своите отчети и анализи за периода от септември на предходната година до следващия август, когато по традиция представя новия си годишен каталог. "Продажбите за каталожната 2017 надхвърлят 103 млн. лв., което е ръст от 11% спрямо същия период на предходните 12 месеца", съобщи управителят на българския офис на веригата Никос Ифантидис. По думите му с 14% е нараснал и броят на посетителите за този период, които достигат 2.8 млн. Ръст от 11% отбелязват и клиентите, които са достигнали 1.1 млн. за времето от септември 2016 до август т.г. Каталожната 2017 е първата година, в която в България функционира центърът за поръчки на IKEA в Бургас освен магазина в София, центъра за поръчки във Варна и онлайн канала за продажби. Напълно доволни от посещението си в обектите на IKEA в страната са 83% от посетителите, показва традиционното проучване на веригата за удовлетвореност от продуктите, обслужването и цялостното преживяване в магазините на веригата. "Това е увеличение с 2 пр. пункта спрямо предишната каталожна година. От една страна, ръстът означава, че наистина се представяме добре, но, от друга страна, виждаме потенциал за развитие при останалите 17% от посетителите", обобщи Никос Ифантидис. През октомври във всички магазини на IKEA в света ще започне продажбата на лимитирана колекция, която съдържа маса, стол, пейка, аксесоари и текстил, произведени изцяло в български фабрики, съобщиха от софийския офис на шведския мебелен гигант с обещание да разкрият повече подробности преди промоцията. Усилията на мениджмънта на веригата в България през тази година ще бъдат насочени към увеличаване на продуктите и решенията за обзавеждане, подобряване на клиентския опит и преживяване в магазините, улеснен достъп до предлаганото, съобщи още Никос Ифантидис. По думите му IKEA се оглежда за подходящи терени в Пловдив, Стара Загора и други градове в страната. Не е изключено там да бъдат открити центрове за поръчки, възможно е и отваряне на втори голям магазин, но всичко ще зависи от пазарната конюнктура, направи уговорка управителят на българския офис на веригата. Той смята също, че пазарът на мебели в страната в момента се развива по-добре от гръцкия. През ноември във всички магазини на IKEA по света ще бъде пусната за продажба играчка, изработена по дизайн на българско дете, като част от благотворителна инициатива. Рисунката на 10-годишната Мира Цветарска от София на дакела Мури бе избрана във "Вълшебният конкурс за деца и техните фантастични приятели", организиран от веригата, сред 70 хил. предложения от цял свят. IKEA стъпи на българския пазар през 2011 г. Компанията навлезе чрез договор за франчайз с House Market (част от групата Fourlis), която управлява магазините на IKEA в Гърция и в Кипър. За тези шест години посетителите в България надхвърлят 13 млн., съобщи още Никос Ифантидис. Резултатите на компанията за 2016 г. показват подобрение на представянето. Приходите на "Хаус маркет България" за миналата календарна година са достигнали 96.877 млн. лв. (срещу 84.147 млн. лв. за 2015 г.). Печалбата почти се е удвоила - от 4.189 млн. лв. през 2015 г. на 7.981 млн. лв. през 2016 г.
Източник: Капитал (31.08.2017)

IKEA отвори във Варна втория си магазин в страната IKEA отвори във Варна втория си магазин в страната. Той се намира в Delta Planet Mall и ще замени досегашния център за поръчки на веригата в морския град. Върху 8000 квадратни метра Магазинът е разположен върху 8000 кв. метра, от които 5400 са търговска площ. Той е по-малък от стандартния формат обекти на шведската верига, но по-голям от досегашния център за поръчки на IKEA във Варна. Търговският обект е разположен на три нива в мола, на които се намират зона за получаване на поръчките, мебелен салон, зала за аксесоари в комбинация със съвсем нов формат "IKEA on the go" бистро с прочутите шведски кюфтенца. Посетителите на магазина ще избират от над 3500 артикула, които ще са налични за взимане на място. "Новият обект разчупва познатия досега формат - огромни магазини IKEA далеч от града. Новата концепция изисква изграждане на магазини в удобна и достъпна за хората локация, близо до мястото на живеене, пазаруване и почивка. Обектите на IKEA ще продължат да се доближават все повече до хората по целия свят - това е глобална стратегия на марката", заяви за "Капитал" Йоана Цонева, маркетинг мениджър на IKEA в България. "С отварянето на магазина във Варна откриваме 120 нови работни места, което е с 6 пъти повече в сравнение с текущата ни дейност", заяви в интервю за "Капитал" Николаос Ифантидис, управител на IKEA за България. Той коментира, че българският пазар е важен за компанията, тъй като предлага много възможности за растеж. "За девет години работа в страната посетителите ни надхвърлят 21 милиона. Пазарният дял на IKEA в България е стабилен с около 10% от общия пазар на обзавеждане на дома. Вярваме, че тези данни ще бъдат положително повлияни с отваряне на втория ни магазин в България", обобщава Николаос Ифантидис.Шведският мебелен гигант IKEA стъпи на българския пазар през 2011 г. чрез договор за франчайз с House Market. "Хаус маркет България" е член на гръцката група Fourlis, която държи правата на IKEA и за Гърция и Кипър. Досега в България групата имаше един магазин в столицата (от септември 2011 г.) и три центъра за поръчки - във Варна (юли 2015), Бургас (2016) и Пловдив (декември 2018), а от април 2015 предлага онлайн продажби в цялата страна. През 2018 г. дружеството инвестира 300 хил. евро в обновяване на част от магазина в София. Пак през 2018 г. логистичното обслужване за клиентите на центровете за продажба, както и онлайн доставките на IKEA в страната бяха поети от българския клон на "Карго-партнер" (Cargo-partner), избран след тръжна процедура. Според данните в класацията К100 на най-големите компании в страната приходите от продажби на IKEA в България за 2019 г. са 119.4 милиона лева, а печалбата преди облагане - 10.6 млн. лв.
Източник: Капитал (11.09.2020)

IKEA ще открие втори търговски обект в София догодина През 2021 г. IKEA ще отвори втори търговски обект в столицата - този път в Mall Of Sofia, който ще е различен от вече съществуващите в страната. Магазинът ще е разположен върху 1200 кв. метра площ и ще се намира на етажа под заведенията за хранене. Той ще предложи цялата гама от над 8000 продукта, достъпни и при онлайн пазаруване. Клиентите ще могат да закупят на място около 1000 артикула, включително и шведски храни. "Обектът в Mall Of Sofia ще е различен от всички досегашни в България по начина на работа и по асортимента, който ще предлага. В него клиентът ще може да се консултира, да поиска изработване на проект за кухня или да си поръча гардероб например. Ще има каса на самообслужване, както и традиционни каси. Дейността ще бъде организирана оперативно, няма да има складово пространство. Стоката ще бъде директно доставена до посочен от клиента адрес, до офис на наш партньор или до друг обект на IKEA", коментира за "Капитал" Йоана Цонева, маркетинг мениджър на IKEA в България. Бъдещият обект отново ще разчупи познатия досега формат - огромни магазини IKEA далеч от града. "Новата глобална концепция на шведския мебелен гигант изисква изграждане на обекти в удобна и достъпна за хората локация, близо до мястото на живеене, пазаруване и почивка. Водещо е удобството, а Mall Of Sofia е на изключително удобна локация, до която се достига и чрез метро", обобщи Йоана Цонева. През септември IKEA отвори във Варна втория си магазин в страната. Той се намира в Delta Planet Mall и замени досегашния център за поръчки на веригата в морския град. Търговският обект е разположен на три нива в мола, а посетителите избират от над 3500 артикула, които са налични за взимане на място. Шведският мебелен гигант IKEA стъпи на българския пазар през 2011 г. чрез договор за франчайз с House Market. "Хаус маркет България" е член на гръцката група Fourlis, която държи правата на IKEA и за Гърция и Кипър и управлява пет магазина в Гърция, два в България и един в Кипър, наред с общо 9 центъра за поръчки в трите държави. Специално в България освен магазините в столицата (от септември 2011 г.) и във Варна компанията притежава и два центъра за поръчки - в Бургас (2016) и Пловдив (декември 2018), а от април 2015 г. предлага онлайн продажби в цялата страна. За девет години работа на българския пазар посетителите на IKEA надхвърлят 21 милиона, а пазарният дял на веригата е около 10% от общия пазар на обзавеждане на дома.
Източник: Капитал (15.12.2020)

Най-голямата верига за търговия с мебели и стоки за дома - шведската IKEA, разширява присъствието си в България като планира своя шести търговски обект, който ще бъде построен във Велико Търново. Обектът ще е от типа център за планиране и поръчка и ще бъде разположен в Мол Велико Търново на 1800 кв.м площ. "Хаус Маркет България", което управлява търговската марка у нас е част от гръцката FOURLIS Group.
Източник: Money.bg (12.10.2022)

През 2021 г. България е на 55-о място в света по производство на мебели за 600 млн. долара, като преди десетилетие фабриките са продали стоки за около 400 млн. долара. Над 85% от продуктите им отиват за износ, което поставя България на 38-о място в света. Ако се погледнат покупките на мебели, България заема 66-о място в света с близо 420 млн. долара за 2021 г., съобщи проф. д-р Васил Живков, председател на Браншовата камара на дървообработващата и мебелната индустрия. Износът расте, но покупките на произведени в България мебели спадат - при 41% от пазара през 2015 делът им се срива на 16% през 2022 г., когато най-много се търсят мебели от ЕС (43%), както и от трети страни (41%). Вносът от държави извън ЕС бележи скок - от 21% през 2015 на 41% през 2022 г. Голяма част от покупките минават през петте най-големи вериги за мебели. С оборота от около половин милиард лева през тях реално минават над половината от продажбите. Лидер по приходи е дружеството "Юск бул", което управлява датската верига магазини JYSK ("Юск") и отчита близо 38% скок на приходите от търговия на дребно, надхвърлящи 436 млн. лева за 2021 г. А за финансовата 2021-2022, която за фирмата започва от 1 септември 2021 и приключва на 31 август 2022, JYSK в България отчита оборот от 505 млн. лв. и печалба 19 млн. лв. Това е увеличение на приходите с 31%. На второ място в топ 5 с продажби за близо 149 млн. лв. през 2021 се подрежда фирма "Ви Джи глобал", ("Мебели Виденов") и която от края на ноември се казва "Велея глобал". "Хаус маркет България" (3-то място) - гръцкото дружество, което управлява на франчайз магазините на шведската верига IKEA в страната, отчита над 132 млн. лв. продажби на стоки за дома за 2021 г. (22% ръст спрямо предходната година). Печалбата нараства от 5.4 млн. лева през 2019 на 16 млн. лева през 2021 г., а рентабилността на приходите е 12%.
Източник: Капитал (17.01.2023)

През четвърто тримесечие на 2023 г., ще бъде открит нов малък магазин (1800 кв.м.) на IKEA в България. Обектът ще е от типа център за планиране и поръчка и ще се намира в Мол - Велико Търново. Подобни центрове компанията вече има в Бургас и Пловдив, като те бяха открити съответно през 2016-а и 2018 година. През 2020-а шведският гигант преобрази търговския си обект във Варна в концептуален магазин, а през 2021 година откри магазин от ново поколение в столицата, като така вече оперира два обекта в София. Търговската марка IKEA в България се управлява от "Хаус Маркет България", което е част от гръцката FOURLIS Group.
Източник: Money.bg (27.03.2023)

IKEA отчита продажби в България за над 153 млн. лв. за година Приходите на IKEA (ИКЕА) в България, както и посетителите в обектите на веригата са нараснали през последните 12 месеца за периода от септември 2022 до август на текущата година. Продажбите за каталожната 2023 надхвърлят 153.3 млн. лв., което е ръст с 22% спрямо каталожната 2022 и 27% спрямо 2021, съобщи управителят на българския офис на веригата Никос Ифантидис. Расте и броят на посетителите за този период, които достигат 3.8 млн. във всички канали на продажба срещу 3.4 милиона за каталожната 2022. По данни на компанията делът на IKEA в България в пазара за обзавеждане на дома е стабилен и се запазва в рамките на 10% в стойност. IKEA е в България от септември 2011 г. и вече има два магазина в София, един във Варна, както и два центъра за поръчки - в Бургас и Пловдив, а от 2015 г. продава и онлайн. До края на 2023 г. IKEA възнамерява да открие център за планиране и поръчки във Велико Търново. Това ще е шестият търговски обект на шведската мебелна верига в страната. Новият център ще бъде разположен в мол "Велико Търново" на 1800 кв.м площ. Българското дружество "Хаус маркет" е част от гръцката група "Фурлис", която днес управлява общо 20 магазина на IKEA (в Гърция, България и Кипър) с различни размери и формати. "Освен предстоящото откриване във Велико Търново още 3 нови магазина на ИКЕА в Гърция са в процес на проектиране или изграждане и целта е да ги отворим в следващите между една и три години", обобщава Никос Ифантидис.
Източник: Капитал (04.10.2023)

"Хаус маркет България" е гръцко дружество, което управлява на франчайз магазините на шведската верига IKEA (ИКЕА) в страната, отчита над 138.7 млн. лв. продажби на стоки за дома за 2022 г. (15.4% ръст спрямо предходната година). Печалбата нараства от 16.7 млн. лева през 2021 на 17.3 млн. лева през 2022 г. Продажбите на компанията растат и през следващата година. За каталожната 2023 (от септември 2022 до август 2023) те надхвърлят 153.3 млн. лв., което е 22% скок спрямо каталожната 2022 и 27% спрямо 2021. Сред най-новите инвестиции на компанията в България са мобилното приложение 2-в-1 за пазаруване онлайн и в магазина; увеличеният брой каси на самообслужване; въвеждането на технология Chat GPT - чатбот разработка, в сътрудничество с Microsoft. IKEA инвестира и в доставки в столицата само с електрически автомобили. Първият магазин на ІКЕА в страната бе открит през септември 2011 в столицата. През 2015 веригата започна онлайн продажби и отвори първия си център за поръчки във Варна. Година по-късно заработи втори център за поръчки - в Бургас, а през 2018 трети - в Пловдив. През септември 2020 във Варна отвори нов магазин ІКЕА, който замени съществуващия център за поръчки. През юни 2021 веригата разшири центъра си за поръчки в Пловдив, като прибави към вече съществуващите 2100 квадратни метра площ нови 360 кв.м. А през септември oтвори нов магазин в столичния Маll оf Ѕоfіа на бул. "Стамболийски".
Източник: Капитал (25.01.2024)

През 2023 г. в България са произведени мебели за 556 млн. долара, което е спад с 5% в сравнение с предходните години - през 2022 г. производството се оценява на 585 млн. долара, а за 2021 г. е почти 600 млн. долара, коментира за проф. Васил Живков, председател на Българската камара на дървообработващата и мебелната промишленост. През 2023 обаче се отчита спад с около 9 млн. долара в сравнение с 2022 г., когато потреблението в страната е било 465 млн. долара. Значителна част от покупките минават през десетте най-големи вериги за мебели в страната, които през 2023 имат сумарен оборот, надхвърлящ 1.331 млрд. лв. (6.89% ръст в сравнение с 2022). С над 612.4 млн. лв. продажби през 2023 "ЮСК България", която управлява магазините JYSK (ЮСК), за поредна година заема челно място в класацията, която подрежда веригите по приходи. Реално обаче от тях 172 млн. лв. са от продажби в страната, а останалите са към съседни държави от логистичния център в Божурище. В България JYSK стъпи през 2005 г., когато отвори първия си обект в Пловдив. Днес веригата има 55 магазина в страната, онлайн платформа, дистрибуционен център в Божурище и 769 служители. За календарната 2023 компанията отчита над 9% ръст на продажбите. Но през финансовата 2023/2024 г., която започна на 1 септември 2023 и завърши на 31 август 2024, има лек спад (0.5%). Тогава оборотът на "ЮСК България" достига 598 млн. лв., а печалбата преди лихви и данъци (EBIT) - 34.6 млн. лв., или 14.1% скок. И резултатите за финансовата 2023/2024 включват търговията на дребно във фирмените магазини, както и доставките през дистрибуционния център в "Божурище" за съседни пазари (Румъния, Гърция, Сърбия, Босна и Херцеговина, Турция), уточняват от българското дружество. През 2024 JYSK отвори четири нови магазина в България - в Карлово, Елин Пелин, Равда и Велинград, и обнови четири по-стари обекта. На второ място в топ 10 отново е българската "Велея глобал", зад която стоят познатите "Мебели Виденов". Групата отчита над 245.3 млн. лв. приходи (6.76% ръст) и 2.6 млн. лв. загуба през 2023. Семейната компания е основана от Данчо Виденов. Групата притежава "Виденов индъстрис" (производство на мебели), "Мебели Виденов" (търговия с мебели, с приходи 238 млн. лв.), както и няколко задгранични дъщерни дружества. Освен в България компанията оперира в Северна Македония, Гърция, Румъния, Унгария, Албания, Молдова. В България продава в 47 магазина под марката "Мебели Виденов", а в чужбина - под името Vellea Home. "Хаус маркет България" - гръцкото дружество, което управлява на франчайз магазините на шведската верига IKEA (ИКЕА) в страната, отново е на трета позиция в класацията с над 163 млн. лв. приходи през 2023 г. (8.1% ръст). Компанията отчита увеличение на продажбите и през каталожната 2024 г. (от 1 септември 2023 до 31 август 2024), които достигат 164 млн. лв., или 6% ръст. Расте и онлайн оборотът - с 14%. "През последните дванадесет месеца значително намалихме цените и през септември 2024 г. реализирахме четвърто поредно намаление на редица продукти. Новост за българското дружество ще бъде търговският обект в Перник, който трябва да заработи през първото тримесечие на тази година. Той ще е разположен в ритейл парк "Перник плаза" върху 500 кв.м площ и ще бъде специализиран в проектирането и поръчките на решения за кухни, гардероби и баня. Междувременно Inter IKEA Group обяви инвестиционен план за Гърция, където в сътрудничество с Fourlis Group ще изгради модерен международен дистрибуционен център на площ 50 хил. квадратни метра. Той ще бъде построен в Аспропиргос, Атика, и ще бъде снабдяван от пристанището на Пирея. Инвестицията в Аспропиргос е за приблизително 70 млн. евро и ще обслужва магазините на IKEA в Гърция, България, Йордания, Израел и Кипър. С приходи за 2023, надхвърлящи 135.3 млн. лв., "Аико мулти консепт" (Aiko) се подрежда на 4-то място в класацията. Това е дружеството в топ 10, което отчита най-голяма печалба за 2023 - над 19 млн. лв., и е на второ място по рентабилност в класацията. От 2015 г. мажоритарният дял в Aiko е притежание на втората по големина в света мебелна група - австрийската XXXLutz, която купи и веригата Mobbo, а основателят на двете марки - Мариан Душков, остана като съдружник. Година след покупката Mobbo смени концепцията и името си на M?max ("Мьомакс"). "Мьомакс България" също участва в класацията и с над 43.8 млн. лв. приходи заема 5-о място. През 2024 групата откри в Пловдив два нови магазина - Aiko XXXL и M?max. "Общата инвестиция е над 45 млн. лв. и тя отвори близо 100 нови работни места. Сградата е с големина 21 хил. кв.м, а чистата търговска площ е 12 хил. кв.м за Aiko и над 3000 - за M?max. Предвидени са и 230 паркоместа", коментира за Елица Душкова-Ценова, онлайн маркетинг мениджър на Aiko XXXL & M?max. През 2024 компанията инвестира и в разширение на магазин Aiko на столичния булевард "Европа", както и в разширение на фирмения централен склад в "Божурище". Групата вече управлява в България шест магазина Aiko и шест M?max. Онлайн продажбите също растат. Планове за 2025-2026 г. включват откриване на нови магазини Aiko и M?max в София, нов M?max в Плевен, реконструкция на M?max на бул. "Скопие" в София и в Стара Загора, както и изграждане на фотоволтаици за фирмени цели. На шеста позиция в топ 10 е софийската компания "Прима груп 2004", в която съдружници са Анатолий и Владимир Лазарови и Магдалина Петрова Маркова. Фирмата произвежда LED осветителни тела с марката OPTONICA и търгува с LED продукти. През 2023 отчита 1.89% спад на нетните приходи, които достигат 42.7 млн. лв., и 393 хил. лева печалба. През 2011 г. "Прима груп 2004" регистрира Optonica LED на българския пазар. Под този бранд фирмата произвежда LED осветление в Китай, като ползва компоненти на големи световни производители. Продава на едро чрез множество дистрибутори във всички страни в ЕС, в Близкия изток и в някои държави от Азия и Африка. Едноцифрен спад на приходите отбелязва и "Интериор-И" (7-а позиция). Продажбите на дружеството през 2023 надхвърлят 36 млн. лв., а печалбата - 7 млн. лв. Това е компанията с най-висока рентабилност в топ 10. "Интериор-И" продава плотове, плоскости, обков, кантове, механизми и други материали за мебели. Основана е през 1990 г., има търговски обекти в 10 града в страната, а производството й е в с. Негован и с. Костино. Собственост е на Владимир Димитров Димитров и Калина Николова Димитрова. Приходи 22.8 млн. лв. подреждат онлайн магазина за мебели "Мебелмаг" на 8-о място в класацията. Платформата работи директно с български производители, има собствена логистична мрежа и предлага безплатна доставка. Има и физически магазин в София. Това е дружеството с най-висок ръст на приходите през 2023 - 14.45%, и трето по рентабилност в топ 10. Едноличен собственик е Димитър Вичев Димитров. "Мебелни къщи Ралица" (9) отчитат 5.16% по-високи нетни продажби, които надхвърлят 15 млн. лв., и 60% скок на печалбата (284 хил. лв.) през 2023. Веригата е основана през 1994 г. Собственост е на Красимир Тодоров Узунов и "Интерсервиз Узунови", в което дялове имат и съпругата и дъщеря му. Компанията е вносител и дистрибутор на мебели за дома, вилата, градината и офиса и е един от големите доставчици на комплексно обзавеждане на жилищни и ваканционни имоти, хотели и заведения. Официален и ексклузивен представител на редица световни марки за обзавеждане.Класацията завършва "Зона дом" - дружеството, което управлява мебелната верига ZONA for Home, която вече се нарича Nani Home. Компанията отчита над 25% спад на приходите и намаляваща печалба през 2023. Собственост е на "Евро паралел" и "Паралел", като мажоритарният дял се държи от Йордан Христов Ковачев. Йордан Ковачев е собственик и на "Паралел" - Севлиево, която е сред най-големите фирми в мебелния бранш, доставчик на IKEA, производител и на дивани и матраци с марката НАНИ. Според доклада за дейността отчетеното намаление на продажбите на "Зона дом" е в резултат на прехвърляне на част от търговската дейност към "Паралел".
Източник: Капитал (18.02.2025)

Гръцкият ритейл гигант Fourlis, опериращ и на българския пазар, преструктурира мрежата си и затваря магазини Гръцката ритейл група Fourlis, развиваща портфолио от международни марки в Югоизточна Европа, сред които INTERSPORT, Foot Locker, IKEA и Holland & Barrett, прави мащабно преструктуриране на магазинната си мрежа до края на тази година, като компанията планира да затвори около 10 обекта, които работят на загуба. Най-сериозно ще бъде засегната Румъния. В същото време групата продължава да инвестира в развитието на бизнеса си и подготвя нови, по-малки магазини IKEA в Гърция, пише местната медия Money Buzz. Промяната е част от по-широка трансформация на Fourlis, която цели да оптимизира физическата си мрежа от магазини и оперативната си структура. Ритейл гигантът очаква мерките да намалят разходите и да подобрят финансовия резултат с около 3,5 млн. евро годишно от 2027 г. Два магазина на INTERSPORT в Румъния и един магазин на IKEA в Пирея, Гърция вече са затворени. Компанията посочва, че процесът ще засегне обекти на всички пазари, на които оперира, включително Гърция, България и Кипър. Общият оборот на магазините, които ще бъдат затворени, се оценява на между 8 и 10 млн. евро. За българския пазар настоящото преструктуриране не означава автоматично отстъпление. Напротив, Fourlis продължава да има значително физическо и дигитално присъствие. Компанията вече разполага с четири физически магазина на IKEA и три пункта за поръчки и получаване на стоки в България. Наред с това групата развива INTERSPORT и Foot Locker, което превръща страната в един от пазарите, на които Fourlis развива няколко различни международни ритейл формата. В същото време ритейл гигантът преструктурира бизнеса си на регионално ниво. През август Fourlis обяви и продажбата на дела си в Sofia South Ring Mall за 49,35 млн. евро - сделка, която според компанията трябва да увеличи финансовата й гъвкавост и да позволи по-силен фокус върху основните й дейности и бъдещия растеж. Към момента Fourlis управлява 21 магазина IKEA, 124 обекта на INTERSPORT, 20 магазина Foot Locker и 10 обекта Holland & Barrett в Югоизточна Европа. Групата има присъствие в Гърция, България, Румъния и Кипър, като чрез Foot Locker постепенно разширява географския си обхват и към Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина и Черна гора.
Източник: Money.bg (15.09.2026)