София е 41-ва в света по строителство на молове София е поставена на 41-во място в класацията на глобалната консултантска компания CBRE за строителство на нови молове. Данните на компанията сочат, че в момента в столицата в строеж са малко под 200 хил. кв. м нови търговски центрове. През миналата година компанията постави София на 34-то място в същата класация. В класацията обаче явно не е взето предвид откриването на Paradise Center – поредният от т. нар. „трета вълна“ молове, който отвори врати в края на март. Търговският център е с обща площ от около 100 хил. кв. м, 80 хил. от които са отредени за магазини, а останалите за атракции и забавления. В момента реално в строеж са два нови мола в София – Sofia Ring Mall до IKEA на Околовръстния път, който ще бъде с площ от 70 хил. кв. м, и Mega Mall в Люлин с площ от 24 хил. кв. м., т. е. общо близо 100 хил. кв. м. Това е съизмеримо със строителната активност в търговския сегмент в Берлин (Германия), Рио де Жанейро (Бразилия) и Оукланд (Нова Зеландия), които заемат последните места в подреждането. От компанията отчитат, че в глобален план в процес на изграждане са молове с обща площ от над 32 млн. кв. м, което представлява ръст от 15% спрямо миналата година. Строителната активност в търговския сегмент е концентрирана основно на развиващите се пазари, като само в Китай се изграждат около половината от моловете в глобален мащаб. Лидер по молове в строеж е китайският град Чънду, където се изграждат търговски центрове с обща площ около 2,5 млн. кв. м. Следва Тиендзин с близо 2,2 млн. кв. м търговски центрове в строеж. Третата позиция е за Истанбул, Турция, с близо 2 млн. кв. м. Първата десятка се допълва предимно от китайски градове, с изключение на Куала Лумпур, Малайзия, и Абу Даби, Обединените арабски емирства. Москва е изпаднала от първите десет най-активни пазара, като от началото на годината в руската столица в строеж са били малко над 800 хил. кв. м молове. Активното строителство на шопинг центрове в развиващите се икономики е в отговор на разрастващата се средна класа, урбанизацията и нарастващото търсене на потребителски стоки с по-добро качество, посочва се в доклада на консултантската компания. Това доведе и до засилена конкуренция от страна на търговците на дребно, които се насочват към развиващите се пазари, за да компенсират спада на продажбите в развитите икономики заради кризата. От компанията констатират, че през 2012 г. строителната активност в търговския сегмент в Европа е нараснала с 10 на сто на годишна база, но е била концентрирана основно в Централна и Източна Европа. Най-активният пазар е бил Истанбул, който запазва позициите си и през настоящата година. В момента в града се строят 32 нови мола, след като миналата година отвориха врати Marmara Park (94 хил. кв. м) и Trump Towers (41 хил. кв. м). Другият активен пазар в Европа е Русия – Санкт Петербург и Москва, както и Украйна – в столицата Киев.
Източник: Инвестор.БГ (19.04.2013)

Диктат на големите търговски вериги, свито потребление на вътрешния пазар при понижени производствени цени и нарастващи продажби зад граница. Това е накратко картината в дървообработващия и мебелния бранш. "През 2012 г. секторът отбелязва ръст от 7-8% и в оборотите, и в износа спрямо предходната година. Засега това са експертни оценки, тъй като официалната статистика още не е готова", уточнява Елица Ненчева, изпълнителен директор на Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост. И уточнява, че през 2011 г. фирмите от сектора са отчели общо 650 млн. лв. оборот, 30% от който е релизиран от износ. Растежът се дължи главно на мебелните компании, които продават на общия европейски пазар (около 70% от произведеното) и на увеличените поръчки към тези, които работят серийно за големи търговски вериги (ИКЕА например). Производителите на мебели в страната отчитат известни Колебания при вътрешните продажби и обясняват това с икономическата криза и свитото потребление. "2012 година мина в съобразяване с големите търговски вериги, които търсят ниски цени. А цена и качество са взаимно свързани", коментира Елица Ненчева. Браншовата камара отчита, че навлизането на ИКЕА е довело до преструктуриране на пазара, но прогнозите за тотален фалит на български мебелни фирми не се сбъднаха. "Българските производители постигнаха същото качество и дори по-ниски цени от предложенията на ИКЕА. По отношение на дизайна изделията също отговарят на продуктовата гама на шведския гигант", твърди Елица Ненчева. По данни на камарата 8% от официално регистрираните предприятия в сектора са прекратили дейността си от началото на 2008 г. досега. Заетите са около 20 000, при това в райони, където е много трудно да си намериш работа, уточни Ненчева. За сравнение, в най-добрите за бранша години те са били около 28-29 000. "Намалението обаче е резултат както на съкращения на хора заради кризата, така и на технологичното обновяване на предприятията", уточнява Ненчева. "Фирмите инвестираха във високопроизводителни машини. Имаме уникални мощности", потвърждава Марин Генов, управител на фирма "Геномакс" - София. Но пазарът налага собствени правила. "Нямаме поточност, няма масово производство, защото няма адекватно търсене. Затова повечето колеги в бранша произвеждат единични бройки и нямат собствени модели. Секторът има неистова нужда да излезе на международните пазари", обобщава Генов. Силните страни на производителите на мебели са известни и на чуждестранните партньори. Това е сектор с традиции, с квалифицирани кадри, с възможност да произвежда и малки, и големи серии, при това с добър дизайн и на добри цени. За съжаление, казва Марин Генов, българските потребители не познават добре възможностите на нашите фирми. И дава пример. "В момента цените на полските мебели са много атрактивни. Ние също започнахме да се доближаваме до техните цени. Но купувачът не знае, че полските мебели са каширани (външна декорация на плоскостите) с хартия, а нашите - са от PVC. След шест месеца хартиеното покритие е похабено. А нашите нямат такъв проблем". Експерти очертават няколко Тенденции в търсенето на мебели Българските купувачи не търсят евтиното, те все повече се интересуват от "умни мебели" (които се почистват лесно или се конфигурират например). По отношение на естетиката, вкусовете са разнопосочни – купува се и пищно, и по-изчистено обзавеждане. Силно е присъствието на аксесоарите като главно действащо лице в интериора, защото с тях пространствата се обновяват лесно, а промяната не струва скъпо. "Една от съвременните тенденции е мебелите да се подчиняват на екоизискванията и да щадят околната среда", посочва доц. Нено Тричков, декан на факултет "Горска промишленост" в Лесотехническия университет. Дизайнери и архитекти развиват продуктови линии "от-до" за свои проекти, като предлагат решения дори за "дребните" неща от живота, определящи стила на помещението - текстил, осветителни тела и т.н. Резултатът е завършени, уникални пространства с дух. В същото време масовите мебели са далеч от модерността. Причината е, че Връзката дизайнери – производители невинаги е успешна. "Хващаме молива и от една картинка например измисляме мебел. Но когато отида във фирма производител, най-често ме гледат като извънземно. Налага се аз да уча инженера как създаденото от мен може да стане изделие на практика", споделя Диа Николова от българската група за дизайн "Черга". Николова смята, че някои от фирмите не са склонни да експериментират. И дава пример с колега, по чийто дизайн в българско предприятие произвели куче от метал. Когато свършил договорът, директорът казал: "Аз правя големи проекти, това куче отива в миналото, не искам да го виждам повече". Кучето обаче се харесало на изложение в Милано и сега се произвежда в Италия. "За нас като дизайнери не е добре да изнасяме производство навън", заключава Николова. Проблем за дизайнерите е и нарушението на авторските им права. "Правя интериорен проект за даден апартамент. Произвеждат мебелите по мой проект. След време ги виждам някъде другаде, даже и на изложения, представени като собствена разработка на производителя. По света правата на дизайнера се зачитат", обобщава Диа Николова. Има и добри примери на сътрудничество. Всяка година през юни в Шкорпиловци се провежда т.нар. уъркшоп с български и чуждестранни дизайнери. По време на "работилницата" фирмите могат да поставят конкретни проблеми и реални задания ("Какво да правим с остатъците от материалите за матраци", например). Дизайнерите предлагат различни решения, а възложителят си избира най-подходящото. В резултат на миналогодишна поръчка продуктовият дизайнер Волен Валентинов е измислил легло, което се превръща в три стола. То ще бъде показано на тазгодишните изложения "Техномебел" и "Светът на мебелите" (виж карето). Перспективите пред бранша се свързват с навлизането на нови пазари - арабски страни, бивши съветски републики и др. Важно за оцеляването и успеха на компаниите е предлагането на работещи механизми за снабдяване с дървесина. В момента мениджърите определят темата за дървесината като "пълна каша" - резултат от лобиране, разнопосочни интереси и неясноти. А липсата на основна суровина неминуемо води до спиране на работа. Ограниченият достъп до европейско финансиране също не е в полза на сектора. "Причината е, че ни определят като "нискотехнологичен бранш". А ние имаме толкова модерно оборудване, което обаче е купено главно с кредити, а не със субсидии", обяснява Марин Генов. Учебните заведения също са длъжници на бранша. "Квалификацията на работещите не отговаря на нуждите на бизнеса. В Троян например, където има десетки дървообработващи и мебелни фирми, няма нито една паралелка в средните училища, която да подготвя кадри за тях", подчертава Елица Ненчева. Висшето образование обаче "се отчита" добре на сектора. "Подготвяме дизайнери и инженер-технолози, които са добре обучени за целия процес – проектиране, конструкция, производство", подчертава доц. Нено Тричков.
Източник: Капитал (22.04.2013)

Мебелната индустрия - между диктата и претенциите Диктат на големите търговски вериги, свито потребление на вътрешния пазар при понижени производствени цени и нарастващи продажби зад граница. Това е накратко картината в дървообработващия и мебелния бранш. "През 2012 г. секторът отбелязва ръст от 7-8% и в оборотите, и в износа спрямо предходната година. Засега това са експертни оценки, тъй като официалната статистика още не е готова", уточнява Елица Ненчева, изпълнителен директор на Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост. И уточнява, че през 2011 г. фирмите от сектора са отчели общо 650 млн. лв. оборот, 30% от който е релизиран от износ. Растежът се дължи главно на мебелните компании, които продават на общия европейски пазар (около 70% от произведеното) и на увеличените поръчки към тези, които работят серийно за големи търговски вериги (ИКЕА например). Производителите на мебели в страната отчитат известни Колебания при вътрешните продажби и обясняват това с икономическата криза и свитото потребление. "2012 година мина в съобразяване с големите търговски вериги, които търсят ниски цени. А цена и качество са взаимно свързани", коментира Елица Ненчева. Браншовата камара отчита, че навлизането на ИКЕА е довело до преструктуриране на пазара, но прогнозите за тотален фалит на български мебелни фирми не се сбъднаха. "Българските производители постигнаха същото качество и дори по-ниски цени от предложенията на ИКЕА. По отношение на дизайна изделията също отговарят на продуктовата гама на шведския гигант", твърди Елица Ненчева. По данни на камарата 8% от официално регистрираните предприятия в сектора са прекратили дейността си от началото на 2008 г. досега. Заетите са около 20 000, при това в райони, където е много трудно да си намериш работа, уточни Ненчева. За сравнение, в най-добрите за бранша години те са били около 28-29 000. "Намалението обаче е резултат както на съкращения на хора заради кризата, така и на технологичното обновяване на предприятията", уточнява Ненчева. "Фирмите инвестираха във високопроизводителни машини. Имаме уникални мощности", потвърждава Марин Генов, управител на фирма "Геномакс" - София. Но пазарът налага собствени правила. "Нямаме поточност, няма масово производство, защото няма адекватно търсене. Затова повечето колеги в бранша произвеждат единични бройки и нямат собствени модели. Секторът има неистова нужда да излезе на международните пазари", обобщава Генов. Силните страни на производителите на мебели са известни и на чуждестранните партньори. Това е сектор с традиции, с квалифицирани кадри, с възможност да произвежда и малки, и големи серии, при това с добър дизайн и на добри цени. За съжаление, казва Марин Генов, българските потребители не познават добре възможностите на нашите фирми. И дава пример. "В момента цените на полските мебели са много атрактивни. Ние също започнахме да се доближаваме до техните цени. Но купувачът не знае, че полските мебели са каширани (външна декорация на плоскостите) с хартия, а нашите - са от PVC. След шест месеца хартиеното покритие е похабено. А нашите нямат такъв проблем". Експерти очертават няколко Тенденции в търсенето на мебели Българските купувачи не търсят евтиното, те все повече се интересуват от "умни мебели" (които се почистват лесно или се конфигурират например). По отношение на естетиката, вкусовете са разнопосочни – купува се и пищно, и по-изчистено обзавеждане. Силно е присъствието на аксесоарите като главно действащо лице в интериора, защото с тях пространствата се обновяват лесно, а промяната не струва скъпо. "Една от съвременните тенденции е мебелите да се подчиняват на екоизискванията и да щадят околната среда", посочва доц. Нено Тричков, декан на факултет "Горска промишленост" в Лесотехническия университет. Дизайнери и архитекти развиват продуктови линии "от-до" за свои проекти, като предлагат решения дори за "дребните" неща от живота, определящи стила на помещението - текстил, осветителни тела и т.н. Резултатът е завършени, уникални пространства с дух. В същото време масовите мебели са далеч от модерността. Причината е, че Връзката дизайнери – производители невинаги е успешна. "Хващаме молива и от една картинка например измисляме мебел. Но когато отида във фирма производител, най-често ме гледат като извънземно. Налага се аз да уча инженера как създаденото от мен може да стане изделие на практика", споделя Диа Николова от българската група за дизайн "Черга". Николова смята, че някои от фирмите не са склонни да експериментират. И дава пример с колега, по чийто дизайн в българско предприятие произвели куче от метал. Когато свършил договорът, директорът казал: "Аз правя големи проекти, това куче отива в миналото, не искам да го виждам повече". Кучето обаче се харесало на изложение в Милано и сега се произвежда в Италия. "За нас като дизайнери не е добре да изнасяме производство навън", заключава Николова. Проблем за дизайнерите е и нарушението на авторските им права. "Правя интериорен проект за даден апартамент. Произвеждат мебелите по мой проект. След време ги виждам някъде другаде, даже и на изложения, представени като собствена разработка на производителя. По света правата на дизайнера се зачитат", обобщава Диа Николова. Има и добри примери на сътрудничество. Всяка година през юни в Шкорпиловци се провежда т.нар. уъркшоп с български и чуждестранни дизайнери. По време на "работилницата" фирмите могат да поставят конкретни проблеми и реални задания ("Какво да правим с остатъците от материалите за матраци", например). Дизайнерите предлагат различни решения, а възложителят си избира най-подходящото. В резултат на миналогодишна поръчка продуктовият дизайнер Волен Валентинов е измислил легло, което се превръща в три стола. То ще бъде показано на тазгодишните изложения "Техномебел" и "Светът на мебелите" (виж карето). пред бранша се свързват с навлизането на нови пазари - арабски страни, бивши съветски републики и др. Важно за оцеляването и успеха на компаниите е предлагането на работещи механизми за снабдяване с дървесина. В момента мениджърите определят темата за дървесината като "пълна каша" - резултат от лобиране, разнопосочни интереси и неясноти. А липсата на основна суровина неминуемо води до спиране на работа. Ограниченият достъп до европейско финансиране също не е в полза на сектора. "Причината е, че ни определят като "нискотехнологичен бранш". А ние имаме толкова модерно оборудване, което обаче е купено главно с кредити, а не със субсидии", обяснява Марин Генов. Учебните заведения също са длъжници на бранша. "Квалификацията на работещите не отговаря на нуждите на бизнеса. В Троян например, където има десетки дървообработващи и мебелни фирми, няма нито една паралелка в средните училища, която да подготвя кадри за тях", подчертава Елица Ненчева. Висшето образование обаче "се отчита" добре на сектора. "Подготвяме дизайнери и инженер-технолози, които са добре обучени за целия процес – проектиране, конструкция, производство", подчертава доц. Нено Тричков.
Източник: Капитал (22.04.2013)

Трудно начало Трудно. Така може да се определи началото на годината за българския бизнес, ако се съди по отчетите на публичните дружества (търгувани на борсата) за първото тримесечие. И макар за някои от тях периодът да е донесъл сериозно повишение на приходите, при доста намаляват или остават без промяна. Положението не е розово, като се има предвид, че и първото тримесечие на миналата година беше слабо. Според представители на бизнеса политическата криза в страната има слабо влияние върху дейността им. По-скоро причините са същите, които тормозят българската икономика години наред – свито вътрешно потребление и безработица, несигурност, спад на основни пазари като ЕС и недостатъчен ръст на износ за нови региони. Макар на борсата да се търгуват малък брой компании, той може да се приеме донякъде за представителен за доста сектори, а и за тенденциите в икономиката като цяло. Традиционно износителите се справят по-добре, макар че и за тях не липсват трудности - например машиностроителните компании започнаха да забавят темпо още през миналата година. Производителят на акумулатори "Монбат" обаче отчита ръст и на продажби, и на печалба в сравнение с първото тримесечие на миналата година, макар и с намаление на износа за основния си пазар – Франция. Като стойност спадът е с едва 30 хил. евро до 3.43 млн. евро, но като дял понижението за година е с 6 процентни пункта до 15% от общия експорт на компанията. Това се компенсира от по-високи продажби на други пазари като Германия, Холандия и различни държави, заемащи по-малък дял в продажбите. Като цяло експортът на "Монбат" е нараснал с 37% до 23 млн. евро. Увеличение на производството и продажбите има и производителят на алуминиеви изделия "Алкомет" - Шумен, което изнася почти цялата си продукция. През първото тримесечие произведената и продадена валцова и пресова продукция на фабриката е нараснала с 12% на годишна база и всеки месец средните продажби са били за 24.4 млн. лв. От компанията посочват, че през първите три месеца на годината производствените им мощности са били натоварени 100%, а освен нараснало търсене на вътрешния пазар износът се е покачил с 13%. Очевидно компанията започва да се възстановява, след като през миналата година приходите и печалбата и се свиха. Основните пазари на "Алкомет" са в Западна Европа, като усилията на ръководството са да осигурява клиенти от различни държави, се посочва в доклада за дейността. Паралелно с пълното натоварване на мощностите текат и нови инвестиции за увеличаване на капацитета – до две години в пресовия цех трябва да заработят две нови линии. Европейско финансиране ще се използва частично и за нова система за пречистване и пускане на още четири нови пещи за фолио и алуминиеви рулони, като общата стойност на проекта е 7.6 млн. лв. Половината са от европейските фондове, като проектът трябва да бъде завършен през тази година, се посочва още в доклада на компанията. Макар и със значителни нови инвестиции, развитието на "Алкомет" показва общата тенденция в българската индустрия – голяма част от новите производства изискват по-малко персонал, повече обучени хора и по-малко разходи за заплати. С ръст на приходите и печалбата е и производителят на медикаменти за ветеринарната медицина "Биовет". Основна част от продукцията предприятието от Пещера отива за износ. Стабилни резултати в началото на годината показва и производителят на торове "Неохим", който успява да отчете лек ръст на продажби и печалба. През 2012 дружеството изкара тежка година, като излезе на загуба. В групата на компаниите с ръст на приходи от продажби и печалба е и "Проучване и добив на нефт и газ", както и "КРЗ Одесос", което успява да се справи със загубата и вече е на плюс. "Като цяло някъде има нарастване на приходи (сред публичните компании - бел. ред.), но общото ми усещане е по-скоро за застой", коментира Кирил Бошов, председател на управителния съвет на "Еврохолд България" - холдинг, който се занимава с търговия, лизинг на автомобили и финанси. По думите му януари и донякъде февруари са били относително добри, но след това наяве са излезли негативни тенденции. Бошов смята, че влияние са оказали и предсрочните избори, но в никакъв случай те не са били основната причина за застоя на икономиката. "Основните причини са като от последните години – слабо вътрешно потребление. В някаква степен бизнесът свикна да работи в ситуация на несигурност – преди беше икономическа, сега е политическа", добави той. Като цяло обаче повечето компании продължават да се борят с трудностите. Например дървопреработвателното дружество "Лесопласт" - Троян, свива обема на произведените дървесни плоскости с 20%, а на шперплат – с 3.5%. От компанията обясняват, че причината за по-малкото производство на шперплат са нередовните доставки на суровини. На 10 март е било спряно производството на фазер заради намалено търсене и натрупване на големи складови наличности. По-голямата част от продукцията на компанията се изнася. Заради намаленото производство и невъзможността част от разходите да се свият компанията е излязла на загуба, резултат от невъзможността разходите да се свият заедно с приходите. Още едно дружество, свързано с мебелната индустрия, отчита спад - "Никром – тръбна мебел", Ловеч. Компанията, която е подизпълнител на "Икеа", няколко германски и италиански мебелни фирми, има 15% понижение на продажбите. През тази година обаче ръководството планира да инвестира в нови технологии и да увеличи приходите от мебели със собствена марка, се посочва в бележките към отчета. Интересни зависимости има и в резултатите на електроразпределителните дружества – докато двете на "Енерго-про" отчитат спад в приходите, тези на "ЧЕЗ Електро" растат. Само за три месеца просрочените вземания на "Енерго-про продажби" са нараснали с 1.6% до 28.3 млн. лв., а тези на "Енерго-про мрежи" - с 20 на сто до над 1 млн. лв. Цветослав Цачев, ръководител "Анализи" в инвестиционния посредник "Елана трейдинг", определи изненадите в отчетите за първото тримесечие като "по-скоро негативни", но по думите му не е имало и основания да се очаква подобрение. Едни и същи фактори се виждат и в последните отчети – свито търсене, особено на вътрешния пазар, влошаване на нормата на печалба и мерки от фирмите срещу кризата, които включват намаление на разходи, на инвестиции и на дълговете им, добави Цачев. И Цачев, и Кирил Бошов не се ангажираха с прогнози какво очаква българските компании в идните месеци. Бошов обаче е донякъде и оптимист, защото след трудностите на икономическата и политическата несигурност по-скоро следва подобрение. Заместник-председателят на Българската стопанска камара Камен Колев прогнозира, че няма да има сериозни промени в посока растеж или осезаем спад в следващите месеци. "Ако говорим за БВП, ръстът му ще се колебае между 0 и 1%, а вътрешното потребление ще си остане свито. По отношение на износа не очакваме по-осезаем темп на нарастване, свит е основният ни пазар в ЕС", коментира Колев. Според него шансовете за ръст на българските компании са повече износ в държави като Турция, Китай, изобщо на източни пазари, където всъщност вече се вижда и увеличение, което донякъде компенсира спада на традиционните потребители на българска продукция. От БСК смятат, че определено годината ще бъде добра за тези дружества, които успеят да пласират продукция на външни пазари. В България безработицата ще си остане сериозен проблем, което означава още по-голямо свиване на вътрешната консумация. Проблемите обаче се трупат един по един – дори и при свито потребление местното производство намалява за сметка на вноса, което още повече задълбочава проблемите с безработицата, ниските доходи и общата стагнация. "Според наши проучвания 2/3 от храната, продавана в България, вече е внос и тази тенденция се задълбочава. Това свива консумацията още повече, включително и на електроенергията, и удря още много дейности", обясни Колев. Според него вътрешното потребление трудно може да бъде задвижено, така че изходът за българския бизнес е пробив навън. "Лошото е, че нашият износ е нискоиновативен, силата ни е ишлемето. Все пак и простите дейности носят определени приходи", каза още заместник-председателят на БСК. Има компании, чиито резултати не са повлияни от икономическото състояние в държавата, а от специфични фактори. Производителят на опаковки за цигарената индустрия "Юрий Гагарин" продължава да губи приходи, а за периода излиза и на загуба. Компанията обаче реално загуби основна част от бизнеса си, след като през миналата година с лобистки поправки беше забранено производството на цигарени гилзи в България. "Параходство БРП" също свива приходите си, но пък успява да излезе на печалба. От компанията обаче съобщиха, че пускането в експлоатация на Дунав мост 2 вероятно ще доведе до изключителен спад в дейността на Фериботен комплекс Видин, а фериботът на БРП "Бдин", извършващ в момента превози между Видин и Калафат, ще бъде спрян. Без значение от факторите картината в българския бизнес засега не остава добра, което не позволява да се задвижи основният мотор - за създаване на нови работни места и повишаване на доходите.
Източник: Капитал (08.05.2013)

Sofia Ring Mall получи международна награда за най-добър търговски архитектурен проект Sofia Ring Mall беше обявен за най-добър търговски архитектурен проект в България и бе една от най-обсъжданите нови сгради на Международните награди за недвижими имоти International Property Awards 2013, които се проведоха в Лондон на 24 септември. Sofia Ring Mall получи признанието на журито заради иновативния си дизайн, който съчетава много отворени пространства и интегрира по естествен начин природата в сградата. "Ние сме изключително благодарни за тази награда, тъй като тя показва отдадеността, професионализма и креативността на нашите архитекти и целия ни екип," каза Сотирис Янакудакис, търговски и лизинг директор на Sofia Ring Mall. "Наградата също така демонстрира колко различен и уникален е нашият проект в сравнение с другите молове, които бяха построени досега в България." Това е втората награда, която член на екипа на Sofia Ring Mall получава тази година. TriGranit Management, компанията, която менажира мола, бе призната за най-добра мениджмънт компания на годината на 8-те годишни Европейски архитектурни награди (Europa property SEE Real Estate Awards), които се проведоха на 16 май. Цялата инвестиция в Sofia Ring Mall възлиза на над 120 млн. евро. Комплексът ще бъде съобразен с всички съвременни изисквания за енергийна ефективност, а зелените площи ще заемат около 30% от цялото пространство на проекта. Молът е част от проекта Sofia Ring Development, който освен търговската част предвижда и изграждане на жилищна зона за над 500 домакинства и бизнес зона с офис сгради, съоръжения за отдих и спорт и парк. Проектът ще е на обща стойност над 300 млн. евро, а инвестицията е на гръцките компании Fourlis Group, която реализира франчайзинга на ИКЕА в България, и Danaos Group, специализирана в сферата на корабната индустрия.
Източник: Строителство Градът (30.09.2013)