Проблемът с доставките на дървесина се задълбочи Александър Палешутски, изпълнителен директор на мебелната компания "Средна гора" пред Капитал Александър Палешутски е изпълнителен директор на мебелната компания "Средна гора" от април 1985 г. и е основен акционер след приватизацията през 1998 г. Компанията е сред основните производители на столове за шведската мебелна верига ИКЕА. Сътрудничеството датира още от 70–те години – през 1979 г. е изнесена първата пратка градински мебели за шведската верига. Отскоро "Средна гора" произвежда по-малко столове от иглолистна дървесина за сметка на буковата. Какви са причините за промяната и плановете за развитие на компанията разговаряме с г-н Палешутски. Той е завършил Лесотехническия университет в София в специалността "Механична технология на дървесината". Какви са последните инвестиции, които направихте в производството? - Първият проект беше по европейски програми и за модернизация на производствения процес. Внедрихме го през 2011 г., за което получихме финансиране по оперативна програма "Конкурентоспособност" за технологична модернизация в големи предприятия. Ние спадаме към тях, защото персоналът ни е над 250 души, по-точно около 550 човека работят в "Средна гора". С този проект модернизирахме основното ни тогава производство на столове за ИКЕА. Освен това създадохме още една производствена група, в която да произвеждаме изделия за норвежката компания "Стокке". Те много настояваха производството за тях да бъде отделно от това на ИКЕА. Вторият ни проект беше по същата европейска програма, но за зелена индустрия. Проектът ни беше за 100% използване на отпадъците. И дотогава около 30% от тях се употребяваха в производството. С втория проект осигурихме още една инсталация за пелети. Пелетите станаха хит и в България, а от години се използват широко в Западна Европа. Важна част от инвестицията беше скенер, който чете недостатъците и оптимизира разкрояването на дървесината. Така че от есента на миналата година единственият скенер за дървесина на Балканите се намира в "Средна гора". Преди няколко дни получихме субсидията по втория проект. Освен ИКЕА и "Стокке" кои са другите ви клиенти? - С оборудването по втория проект вече имаме възможност да произвеждаме много голямо количество плотове, това са мебелни плочи от отпадъчни парчета. В миналите години правихме символичен износ за Турция, но с много ниски цени. Сега хубавото е, че първият контейнер с плотове, който изпратихме за Южна Корея в края на ноември, пристигна през януари и вече имаме поръчка за 10 контейнера. Това е солидна поръчка при едни добри цени. С тази продукция ще изнасяме за азиатската държава засега само плотове. Точно преди две години си бяхме говорили за спънките с набавянето на дървесина и търговете за тях. Решен ли е вече проблемът? - Проблемът не е решен, даже се задълбочи тези години. До миналата година работехме основно с борова дървесина и когато внедрихме първия проект, вече имахме капацитет за производство на 600 до 800 хил. стола годишно. Тогава заедно с ИКЕА започнахме проект за производство на 1 млн. стола, което означава по 4 хил. на ден. Преди това върховите ни постижения бяха 2500. Става въпрос за артикули само за ИКЕА, без да броим тези за норвежката фирма, за която в момента правим около 600 стола на ден. За проекта с ИКЕА не бяха необходими големи инвестиции, защото вече завършихме разширението и модернизацията по ОП "Конкурентоспособност". Но тогава тези наши политици обсебиха горите. За пръв път преди две години прекъснахме дейността си – не заради лошата зима, а заради това, че целият дървен материал още от есента беше предназначен за някакви измислени фирми, които нямаха почти нищо общо с дървообработващата и мебелната промишленост и почти всички трябваше да купуваме от тях. Е, не на същата цена, на която те са го получили, а на по-висока. Дървеният материал първо го пуснаха на борсата с тези измислени фирми, а после правеха пакети за тях. По това време искахме от ИКЕА дългосрочен договор, за да имаме реализация на тези 1 млн. стола. ИКЕА искаше дългосрочна гаранция от нас, че сме обезпечени със суровина. Нямаше как да им предложа дългосрочен договор в онези години. Още нямаме такъв. ИКЕА решиха да преоборудват един от техните заводи, те имат около 15 в Полша, от производство на корпусни мебели за такова на столове. И от миналата година този завод започна да произвежда основните столове от бор, които дотогава бяха нашият водещ асортимент. А ние започнахме да правим столове от бук пак за ИКЕА. Какво загубиха "Средна гора" и България от провала на този проект? - Преди всичко много работни места. Един куб.м иглолистни дъски, изнесени в Турция, носи приходи максимум 250 лв. А при един куб.м от същите дъски, вложени в производството на столове, приходите са между 1000-1200 лв. Проектът предвиждаше в "Средна гора" да бъдат разкрити нови 120 работни места, а по веригата на доставчиците - още 200-250. След провала на този проект ние успяхме да запазим числеността на персонала, но това не стана при нашите доставчици – те бяха принудени да ограничат производствената си дейност. Защо ИКЕА беше принудена да изнесе този асортимент в Полша? - Полското производство от доста години гарантира и обезпечава собствените си предприятия със суровина и затова в последно време Полша стана водеща страна, лидер в мебелното производство. Много ми хареса изказването на нашия премиер Пламен Орешарски на последната среща с бизнеса в Стара Загора. Според него правителството трябва да подпомага средните и малките предприятия само в отрасли туризъм, услуги и търговия, но в индустрията трябва да се развиват големите предприятия, които във всички случаи ще "дърпат" средните и малките предприятия. Много добро и правилно виждане на премиера, но не така мислят депутатите. С последните промени в Закона за горите се премахва всякаква възможност за дългосрочни договори на дървообработващите и мебелни предприятия. Това във всички случаи ще възпрепятства развитието на водещите фирми в отрасъла, които са направили сериозни инвестиции през последните години. Има ли достатъчно букова дървесина в България? - В момента в България има бук и букови детайли. Макар че това беше моментно и преди години. И като запаси, и като ресурс е много по-малко от бора. Но преди години големите количества бор така или иначе отиваха в Турция, сега търсенето оттам силно намаля, защото не им е изгодно. През последните две години турската лира девалвира с 15-20%, а през последните два месеца - с още поне 15%. Така цената на дъските вече не им излиза изгодна, защото реализацията на продуктите им е на вътрешен пазар, те не правят реекспорт. Ако тази тенденция в Турция продължи, борът може и така да си стои, защото ние вече не сме голям потребител. От 1800 куб.м борова дървесина на месец сега ни трябват около 500-600 кубика. Това е само за столовете на ИКЕА, чиито поръчки са 100% сигурни. А защо има бук, защото няма потребление, другите големи мебелни производители ги ликвидираха. Освен за ИКЕА, "Стокке" и Южна Корея за други държави изнасяте ли? - Имаме едни маси за Германия, символични. Износът за ИКЕА през 2013 г. ни е донесъл над 20 млн. лв., а от договора със "Стокке" - 5.5 млн. лв. Нашата политика е да търсим пазари извън ИКЕА, като до 40-50% от оборота ни да идва от тях. През 2012 г. оборотът ни беше почти 24 млн. лв., а през миналата година към тях се добавиха 2.5 млн. лв. ръст в продажбите, преди всичко по договора със "Стокке". Това прави ръст точно от 10%. Но и в ИКЕА трябва да поддържаме ръст на производството. Ако не го правим, шансовете да останем партньор са почти нулеви, защото ИКЕА залага на експанзия. Политиката на шведската компания не предвижда нови доставчици, даже се опитват да намалят броя им, защото така свиват и разходите си. Така че ние трябва да вървим в синхрон с техните обеми. Какви са плановете за тази година? - В "Стокке" нещата са ясни почти за цялата календарна година. Оборотът ни по техни поръчки през тази година ще бъде поне 7 млн. лв. Такива са и техните минимални прогнози. Доскоро компанията беше фамилна, но вече ги купи корейски инвеститор. Те нямат собствени магазини, а продават в молове и т.н. Поръчките на ИКЕА до края на август са уточнени и при тях се запазват нивата от предишната финансова година (приключваща на 31 август). През 2014 г. не предвиждаме кой знае какви инвестиции, защото нямаме и нужда. Трябва да натоварим новите мощности от последните два проекта максимално. Сигурно ще назначим десетина души заради корейската поръчка, така че да произвеждаме минимум по 10 кубика плотове на ден.
Източник: Капитал (18.02.2014)

"FUNtasy Ring Park" - над 5,500 кв. м. за децата в София Ринг Мол Най-големият увеселителен център за деца на закрито в България ще отвори врати през септември с откриването на новия София Ринг Мол до магазина на ИКЕА в столицата. Това обяви днес Сотирис Янакудакис, търговски и лизингов директор на София Ринг Мол на конференцията за инвестиционни проекти в сектора на недвижимите имоти BalREc 2014. София Ринг Мол е шопинг център от ново поколение, който ще промени коренно българския ритейл пазар с комбинацията от възможности за шопинг, прекарване на свободното време и забавления, които ще предлага под един покрив. Цялата концпеция на търговския център е подчинен на тази идея. Проектиран от водещата европейска архитектурна компания L35, дизайнът на София Ринг Мол го прави наистина различен от останалите шопинг центрове с големите си отворени пространства, широки тераси, стъклени фасада и покрив, повече естествена светлина вместо изкуствено осветление и зелени площи от над 28,000 кв. м. София Ринг Мол ще бъде и притегателна точка за всички шопинг маниaци със своите над 70 нови фешън марки, които ще влязат на българския пазар за първи път. Измежду тях ще са най-голямата верига универсални магазини в Гърция NOTOS Galleries, както и фешън брандове като Julia Bergovich, Coccinelle, Barbour и Tous. Магазинът на NOTOS Galleries в Sofia Ring Mall ще е разположен на площ от над 6,000 кв. м. и ще е на три етажа. С отварянето на NOTOS за първи път в България ще навлезе и т.нар. концепция "shop-in-shop" (универсален магазин в мол), която предлага голямо разнообразие от марки за цялото семейство на едно и също място. Общата инвестиция в София Ринг Мол възлиза на над 120 млн. евро. Инвеститорите в проекта са Fourlis Group - една от водещите компании на Балканите, която търгува с дълготрайни продукти, и Danaos Group, които се занимават с корабни превози, информационни технологии, строителство, банки и финансови услуги. Площта на общия проект обединяващ в едно София Ринг Мол и единствения магазин на ИКЕА в България ще е над 100 000 кв. м. Молът ще включва над 200 магазина, мултиплекс с 10 кинозали и 3 500 места за паркиране.
Източник: Строителство Градът (10.04.2014)

С. Янакудакис: София има много търговски центрове, но малко истински молове Сотирис Янакудакис е завършил икономика в Университета за икономика и бизнес в Атина през 1995 г. През 2005 г. получава магистърска степен по бизнес администрация от Университета в Съндърленд, Великобритания. Г-н Янакудакис има над 16 години опит в сектора на търговските недвижими имоти като е работил за големи и реномирани компании като Dia Hellas SA и Carrefour. Преди да се присъедини към екипа на Sofia Ring Mall той е работил 8 години за INDITEX Group в Гърция като директор „Експанзия“ и е отговарял за развитието на всички марки на INDITEX като Zara, Zara Home, Bershka, Pull & Bear, Massimo Dutti, Stradivarius, Oysho и Utergue на местния пазар. От 2012 г. до момента Сотирис Янакудакис е търговски и лизинг директор на Sofia South Ring Mall ЕАД. Г-н Янакудакис, кога ще отвори врати „София Ринг Мол“? „София Ринг Мол“ ще отвори през септември. Искаме да сме абсолютно готови, да не правим компромиси и да дадем достатъчно време на наемателите ни да подготвят магазините и бутиците си. Подбирането на точния момент е важно за нас, но още по-важно е да сме коректни едновременно и към наемателите, и към бъдещите посетители. Целта ни е не само да отворим мол, ние искаме да създадем нещо ново, което в момента не съществува в града. В София има молове, трудното е да се създаде дестинация за цяла България и региона. Какви са плановете на инвеститорите за България, каква е стойността на инвестицията? Остават ли намеренията им за втората и третата фаза на проекта и от какво зависи тяхното завършване? „София Ринг Мол“ е част от голям комплекс – „София Ринг Дивелъпмънт“ (Sofia Ring Development), който е разделен на три фази. Първата включва магазина на ИКЕА и София Ринг Мол с обща стойност на инвестицията 170 млн. евро. Тя ще приключи с отварянето на мола през септември. През втория етап ще построим бизнес зона с офиси, спротни съоражения, хотел и парк. Тази фаза по план ще завърши през 2018 г., а инвестицията в нея ще бъде за над 50 млн. евро. Третият етап включва изграждането на жилищна зона с над 500 апартамента и еднофамилни къщи с обща стойност на инвестицията от над 70 млн. евро. Общата площ на „София Ринг Дивелъпмънт“ ще бъде 400,000 кв. м. Целия проект възнамеряваме да завършим до края на 2020 г., като тогава над 5 000 души ще живеят и работят тук. Плановете ни за „София Ринг Дивелъпмънт“ са вече факт, нямаме затруднения с финансирането. Инвеститорите в проекта – Фурлис Груп и Данаос Груп – са финансово стабилни компании. Фурлис е една от водещите компании на Балканите в сектора на качествени дълготрайни стоки. Данаос е група от компании, която има проекти в сектори като транспорт на стоки по море, информационни технологии, строиотелство, банкови и финансови услуги. Затова, бих казал, че изпълнението на втората и третата фаза на проекта е изцяло обезпечена и не зависи от нищо, с изключение може би на нова глобална финасова и икономическа криза. Може ли да коментирате финансирането на проекта? За проекта е използвано 50% собствено финансиране и 50% финансиране чрез банкови кредити. Как смятате да създадете нова дестинация в града? За да се създаде дестинация, трябва да се направят няколко правилни избора. Първо – правилната локация. Ако искате да създадете дестинация и да я направите различно и атрактивно място, ще бъде много трудно да го направите в центъра на града. Там ще бъде изключително скъпо и трафикът ще убие проекта. Така че, за да създадете мол –дестинация, трябва да осигурите бърз достъп до местоположението му, да дадете други предимства като близостта до планината и връзката с природата, широките пространства, които е невъзможно да се планират в моловете в центъра, нови форми на забавление и, разбира се, луксозни марки, които влизат в страната за първи път. И още нещо – „София Ринг Мол“ ще бъде седмият голям търговски център в София. Това означава, че ние имаме възможността да анализираме недостатъците на другите преди нас и да ги превърнем в наши предимства. Каква е вашата ниша, в кои сегменти от пазара се целите, кои са новите марки? Много пъти са ми задавали въпроса за насищането на пазара на молове в България и по-специално в София. Моето мнение е, че София има много търговски центрове, но малко истински молове. Молът по дефиниция е холистичен проект от над 50 000 кв. м., който предлага на посетителите си комбинация от пазаруване, места за забавление и възможности за прекарване на време със семейството. В този смисъл, нашата амбиция е да създадем нещо, което не съществува в града, дестинация, с която да се съизмерват останалите. Що се отнася до сегментите от пазара, които представляват интерес за нас – всички сегменти са важни, виждам потенциал във всеки един от тях. Както съществуващия среден-към-нисък клас, така и високия клас са интересни за „София Ринг Мол“ и ще бъдат част от нашите цели. Също така, ние искаме да привлечем клиенти не само от София, но и от близките градове и населени места. Относно новите марки, които ще стъпят в България с нашия мол – все още не мога да ги обявя заради клаузите за конфиденциалност в договорите, но мога да кажа, че ще имаме над 20 нови модни марки със собствени магазини и още 30 до 50, които ще влязат чрез универсалния магазин на NOTOS. Какви ще са местата за забавления и с какво ще бъдат различни от останалите молове? Планираме отварянето на увеселителен парк в зелените площи на мола, който ще включва много атракциони за деца. Някои от местата за развлечение ще се сменят според сезона. Освен това, в градината между магазина на ИКЕА и „София Ринг Мол“ ще имаме амфитеатър за концерти и други типове събития. Вътре в сградата ще има увеселителен център за деца до 12 години, мултиплекс с 10 киносалона и други забавления за по-възрастни. Същевременно, проектирахме къта за хранене и няколко по-луксозни ресторанти и кафенета така, че да имат перфектен изглед към планината и достъп до природата навън. Казано накратко, местата за забавления в „София Ринг Мол“ няма да имат равни в никой друг мол в града. Ще бъдем различни и в този аспект, защото осъзнаваме, че новото поколение молове са проектирани да бъдат не само места за шопинг, но и да поставят силен акцент върху развлеченията.
Източник: Инвестор.БГ (22.04.2014)

MANGO се завръща в България с магазин в София Ринг Мол Испанската модна верига MANGO се завръща на българския пазар с нов магазин, който ще отвори тази есен в рамките на София Ринг Мол. Освен със завръщането на MANGO, София Ринг Мол ще изненада своите бъдещи клиенти с повече от 70 нови за България марки, които стъпват за първи път на местния пазар. Сред тях са най-голямата верига универсални магазини в Гърция - NOTOS Galleries, както и модните марки Julia Bergovich, Coccinelle, Barbour и Tous. Универсалният магазин на NOTOS Galleries в София Ринг Мол ще бъде разположен на три нива на обща площ от 6 000 кв.м. С него ще бъде представена и новата за българския пазар концепция магазин-в-магазина или универсален магазин в рамките на мол, предлагайки голямо разнообразие от различни марки за цялото семейство на едно място. Универалният магазин в София Ринг Мол ще предлага облекла на 60 световни марки, аксесоари, чанти и обувки на 20 известни бранда, козметика и парфюми под 100 различни марки. София Ринг Мол е търговски център от ново поколение, който ще трансформира ритейл сектора в страната. Целият комплекс заедно с единствения магазин на ИКЕА в България ще бъде разположен на площ от 100 000 кв. м. Молът ще включва над 200 магазина, мултиплекс с 10 кинозали и 3 500 места за паркиране. Той ще се отличава от останалите търговски центрове и с уникалната си архитектура, която залага на големи отворени пространства, широки тераси, стъклени фасада и покрив, повече естествена светлина във вътрешността и зелени площи, простиращи се на 28 000 кв.м. Общата инвестиция в София Ринг Мол възлиза на стойност от над 120 млн. евро. Инвеститорите в проекта са Fourlis Group - една от водещите компании на Балканите, която търгува с дълготрайни продукти, и Danaos Group, която се занимава с корабни превози, информационни технологии, строителство, банки и финансови услуги.
Източник: Строителство Градът (23.04.2014)

Износът на български мебели зад граница се е увеличил с 13% през 2013 г. и е достигнал 324 млн. евро по данни на браншовата камара на дървопреработващата и мебелната промишленост. В тях не влизат оборотите на фирмите, които не членуват в камарата, както и обемът на продукцията от български производители за световни фирми като например ИКЕА. На фона на кризата износът е този, който спасява родната мебелна промишленост. На българския пазар според камарата липсват перспективи и през последните години се редуват спадове и минимални ръстове. Анализът на камарата показва, че на пазара в момента активно работят 950 мебелни фирми. Кризата е довела до прекратяване на дейността на 8% от компаниите в бранша от 2008 г. досега. Ако преди кризата заетите в сектора са били около 29 хил. души, сега са 20 000. Но все пак трябва да се има предвид, че това намаление не се дължи само на съкращения заради фалити, а и на неизбежното технологично обновление на предприятията за изминалите 6 години. Много от тях работят с технологии, които са последна дума на техниката, защото продукцията им се изнася за пазари с високи изисквания като западноевропейския. Това, което по признания на анализаторите липсва, са по-скоро възможностите за поточно производство и автоматизация. Просто пазарът не позволява да се работи с такива големи обеми. Българските мебели са желани в чужбина заради доброто съотношение на цени и качество, отбелязва анализът. За разлика от много други сектори в промишлеността, мебелите са останали незасегнати от китайския внос например. От една страна, това се дължи на обстоятелството, че участието на ръчния труд в това производство все още остава високо, а заплащането на труда в Китай вече не е толкова ниско, както преди години. Другият факт е, че транспортните разходи и времето за доставка от Азия до Европа все още са високи и европейските търговци търсят други варианти. Преди около 3 години много компании в бранша възприеха навлизането на световен играч като ИКЕА на българския пазар като едва ли не смърт за българските производители на мебели. Шведският магазин вече влезе в третата си годишнина и се вижда, че страховете са били преувеличени. Сега браншовата камара отчита, че идването на ИКЕА предизвика по-агресивна политика на родни търговски вериги и по-скоро доведе до преструктуриране на бранша. Сред 8-те процента затворени фирми например преобладават малките производители, работещи предимно по поръчка за пазара в отделни населени места. Освен това част от оставащите на пазара производители са успели да свалят цените си и да станат съизмерими с тези на ИКЕА. Неслучайно се е стигнало до сключване на редица договори между тях и родни търговски вериги за мебели. Това е позволило на производителите да направят редица инвестиции, да се преоборудват и впоследствие да търсят разширяване на още пазари.
Източник: Труд (04.06.2014)

Износът крепи мебелната индустрия Износът на български мебели зад граница се е увеличил с 13% през 2013 г. и е достигнал 324 млн. евро по данни на браншовата камара на дървопреработващата и мебелната промишленост. В тях не влизат оборотите на фирмите, които не членуват в камарата, както и обемът на продукцията от български производители за световни фирми като например ИКЕА. На фона на кризата износът е този, който спасява родната мебелна промишленост. На българския пазар според камарата липсват перспективи и през последните години се редуват спадове и минимални ръстове. Анализът на камарата показва, че на пазара в момента активно работят 950 мебелни фирми. Кризата е довела до прекратяване на дейността на 8% от компаниите в бранша от 2008 г. досега. Ако преди кризата заетите в сектора са били около 29 хил. души, сега са 20 000. Но все пак трябва да се има предвид, че това намаление не се дължи само на съкращения заради фалити, а и на неизбежното технологично обновление на предприятията за изминалите 6 години. Много от тях работят с технологии, които са последна дума на техниката, защото продукцията им се изнася за пазари с високи изисквания като западноевропейския. Това, което по признания на анализаторите липсва, са по-скоро възможностите за поточно производство и автоматизация. Просто пазарът не позволява да се работи с такива големи обеми. Българските мебели са желани в чужбина заради доброто съотношение на цени и качество, отбелязва анализът. За разлика от много други сектори в промишлеността, мебелите са останали незасегнати от китайския внос например. От една страна, това се дължи на обстоятелството, че участието на ръчния труд в това производство все още остава високо, а заплащането на труда в Китай вече не е толкова ниско, както преди години. Другият факт е, че транспортните разходи и времето за доставка от Азия до Европа все още са високи и европейските търговци търсят други варианти. Преди около 3 години много компании в бранша възприеха навлизането на световен играч като ИКЕА на българския пазар като едва ли не смърт за българските производители на мебели. Шведският магазин вече влезе в третата си годишнина и се вижда, че страховете са били преувеличени. Сега браншовата камара отчита, че идването на ИКЕА предизвика по-агресивна политика на родни търговски вериги и по-скоро доведе до преструктуриране на бранша. Сред 8-те процента затворени фирми например преобладават малките производители, работещи предимно по поръчка за пазара в отделни населени места. Освен това част от оставащите на пазара производители са успели да свалят цените си и да станат съизмерими с тези на ИКЕА. Неслучайно се е стигнало до сключване на редица договори между тях и родни търговски вериги за мебели. Това е позволило на производителите да направят редица инвестиции, да се преоборудват и впоследствие да търсят разширяване на още пазари.
Източник: Труд (04.06.2014)

Комисията за защита на конкуренцията започва разследване за заблуждаваща реклама срещу "Хаус маркет България", която е франчайзингополучател на шведската верига за мебели IKEA. Такова дело има такова и срещу eMAG, съобщава "Капитал daily". Разследването срещу търговеца на мебели и предмети за дома започва по сигнална потребиетл. Той изпраща снимки, от които се вижда реклама на етажерка с цена 79 лева, която на касата се оказало, че струва 100 лева. От магазина са обяснили, че тази промоция е изтекла. Ако КЗК реши, че има нарушение на закона, може да наложи санкция до 10 на сто от оборота на магазина за миналата година. Комисията за защита на конкуренцията започна и производство срещу сайта за онлайн търговия eMAG заради организирана лятна томбола с награда екскурзия до Канарските острови. Според регулатора играта може да нарушава Закона за защита на конкуренцията заради неясни условия и прекалено висока награда. Това производство срещу румънската компания зад eMAG - Dante International е също след жалби на потребители. Единият от тях твърди, че е видял телевизионна реклама за томболата и по тази причина си купил бургия от eMAG за 3 лв. Той не е допуснат до участие, тъй като се оказва, че минималната стойност на покупката е трябвало да бъде поне 100 лв., което не е указано в самата реклама. Другият потребител пък твърди, че играта далеч надхвърля допустимия от КЗК праг. Наградата на eMAG е почивка на Канарите за двама на стойност 6934.26 лв., включваща полета от София до Тенерифе и шест нощувки в петзвезден хотел с включени закуски и вечеря. Според правилата на Комисията за защита на конкуренцията наградите в рекламните игри не могат да надвишават 100 пъти цената на продавания продукт или 15 пъти размера на минималната работна заплата в България. Самата рекламна кампания приключи през миналия месец, а наградата трябваше да бъде изтеглена на 4 септември.
Източник: Капитал (23.09.2014)

КЗК санкционира ИКЕА за нелоялна конкуренция Производството е образувано по повод постъпил сигнал от потребител, според който ИКЕА въвежда в заблуждение чрез рекламни билбордове на "етажерка BILLY", разположени на територията на магазина КЗК установи, че в рамките на два месеца през лятото на тази година дружеството рекламира както чрез билбордове, така и чрез продуктов каталог, "етажерка BILLY" на цена от 79 лв. В този период стоката не е налична в мрежата на търговеца на тази цена, като вместо нея се предлага друга етажерка с идентично наименование, изключително сходни характеристики и на по-висока стойност - 100 лв. По този начин се рекламира продукт с по-ниска цена от действителната, което заблуждава потребителите, стимулирайки ги да насочат вниманието си и да закупят продукт, който е на цена, по-висока от указаната в рекламните билбордове и каталог. Подобно поведение е в явно противоречие с добросъвестната търговска практика и е от естество да увреди конкурентната среда.
Източник: Преса (13.12.2014)

Комисията за защита на конкуренцията е санкционирала с 347 505 лв. ИКЕА заради заблуждаваща реклама, съобщиха от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Глобата е 0.5 на сто от миналогодишните приходи на "Хаус Маркет България“ АД, което управлява марката. Проверката на предприятието е започнала след сигнал на потребител, според който ИКЕА заблуждава клиентите си чрез рекламни билбордове на етажерка "BILLY", разположени на територията на магазина. КЗК установила, че в рамките на два месеца през лятото на тази година дружеството рекламира както чрез билбордове, така и чрез продуктов каталог, етажерка "BILLY" на цена от 79 лв. В този период стоката не е налична в мрежата на търговеца на тази цена, като вместо нея се предлага друга етажерка с идентично наименование, изключително сходни характеристики и на по-висока стойност - 100 лв. По този начин се рекламира продукт с по-ниска цена от действителната, което заблуждава потребителите, стимулирайки ги да насочат вниманието си и да закупят продукт, който е на по-висока цена от указаната в рекламните билбордове и каталог. Подобно поведение е в явно противоречие с добросъвестната търговска практика и е от естество да увреди конкурентната среда, смята антимопонолният орган.
Източник: Медия Пул (13.12.2014)