Банка Пиреос подписа споразумение с Националния гаранционен фонд ЕАД за гарантиране на одобрени проекти по Програмата за развитие на селските райони. Банката ще отпуска заеми за реализация на одобрени проекти по мерки 121 "Модернизиране на земеделските стопанства", 122 "Подобряване на икономическата стойност на горите" и 123 "Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти".
Източник: Стандарт (12.04.2013)

Гаранционният фонд готви нова програма за малкия бизнес Още една гаранционна схема се опитва да раздвижи кредитирането за малък и среден бизнес. В последните година-две по различни програми и грантови схеми се предлага финансиране за предприемачи, но ресурсът се пласира трудно и бавно. Според банките, които предлагат кредитирането, основен проблем е ниското платежоспособно търсене. Националният гаранционен фонд (НГФ), дъщерно дружество на Българска банка за развитие (ББР), обяви нова гаранционна програма. Фондът ще покрива половината от риска по кредити, отпуснати от банки на малки и средни предприятия. Общият капацитет на новата схема е 360 млн. лв. Миналата седмица стана ясно, че около 100 млн. лв. от гаранционния фонд, които са за Програмата за развитие на селските райони, ще бъдат върнати от фонда отново към програмата, за да не останат неусвоени именно поради бавен темп на реализиране на гаранционната програма. В началото на тази година бяха избрани осем банки по първата част от схемите, в средата на август бяха подписани договори по втората обществена поръчка с пет банки, а процедурата по третата е почти финализирана. За нея заявление са подали четири банки. По данни на НГФ от началото на реалната дейност на гаранционната схема за селските райони до средата на август са одобрени гаранции по 147 кредита с обща стойност 52 млн. лв., а издадените гаранции са за 41 млн. лв. Средният лихвен процент по тези кредити е 6.75% годишно. Новата програма, разработена от ББР и фонда, е за инвестиционни и за оборотни кредити на предприемачи. Те ще кандидатстват пред банките за финансиране, които ще получават гаранции от НГФ по отпуснатите от тях заеми. Така изискванията за обезпеченията към крайните кредитополучатели би трябвало да бъдат облекчени. Очакванията са банките да предложат в офертите си към фонда, кандидатствайки за гаранционен портфейл, и по-ниски лихви и преференциални такси и комисиони, при които ще отпускат заемите по тази програма. "По програмата са въведени нови правила, които ще допринесат за по-голяма гъвкавост, бързина и независимост на търговските банки при отпускането на гарантирани от НГФ кредити. Схемата предвижда още и увеличаване срока на гаранциите", се посочва в съобщението на фонда. "Повече подробности на този етап не бихме могли да посочим. Това ще бъде възможно след финализиране на целия процес по кандидатстване, одобряване и избор на банки партньори", каза Илия Караниколов, председател на съвета на директорите на НГФ и изпълнителен директор на ББР. Срокът на гаранциите ще бъде до 15 години. Изборът на банки за новата схема вече е започнал - изпратени са запитвания до банките, които трябва да подадат заявление за участие до 10 септември 2013 г. Очакванията са в началото на октомври да бъдат подписани договорите, за да може и програмата да започне реална дейност. Преди структурирането на програмата са проведени разговори с банките, за да се направят параметрите й атрактивни както за тях, така и за бизнеса, се посочва в съобщението на фонда. Освен гаранционните схеми на НГФ има и две други схеми по програма JEREMIE, които също са субсидирани по линия на европейски средства и позволяват облекчени условия по отношение на лихви, такси и обезпечения.
Източник: Капитал (27.08.2013)

Alpha Bank България бе избрана за партньор на Националния гаранционен фонд (НГФ) по Оперативна програма за развитие на селските райони (ПРСР). Общата стойност на гаранционния лимит, управляван от Банката, възлиза на 45 млн. лв. Съгласно договора с НГФ, Alpha Bank България предлага подкрепа на малките и средни предприятия, като финансира изпълнение на проекти, по които има сключени договори с Министерство на земеделието и горите по ПРСР във връзка с мерки 121 „Модернизиране на земеделските стопанства”, 122 „Подобряване на икономическата стойност на горите” и 123 „Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти”. Улесненият достъп до финансови средства, предоставен от банката, помага на земеделските производители и преработватели в България да разширяват своя бизнес, изпълнявайки инвестиционните си намерения. Условията, които Alpha Bank предлага, позволяват на кандидатите да се възползват от изгоден максимален годишен лихвен процент от 6.70% и срок на кредита до 7 години при максимален кредит от 3.7 милиона лева за един клиент, без допълнителни такси и комисионни за разглеждане на искане за отпускане на кредит или такси за обслужване, при опростена и ускорена процедура за одобрение. Всяко искане ще бъде разглеждано според вътрешните правила на банката и ще бъде съобразено и с изискванията на НГФ.
Източник: profit.bg (30.09.2013)

Колко работи гаранционната схема в земеделието Банките не признават гаранциите на Националния гаранционен фонд при договаряне на фирмени кредити по проекти по Програмата за развитие на селските райони, а и условията и критериите не са прозрачни. Това се твърди в писмо на Българската асоциация на бенефициентите по европейски програми, подписано от 16 браншови организации и сдружения от земеделието и преработващата индустрия. И от фонда, и от работещите по програмата банки коментираха, че проблеми с продукта няма и това е работещ механизъм. "Имаме одобрен проект за производство на пелети по мярка 123 от програмата. Кредитът ни е 510 хил. лева. Отделно сме осигурили 160 хил. лева самоучастие. Смятахме, че издадената от фонда гаранция, която покрива до 80% от кредита, и машините, които са предмет на инвестицията ни, ще са достатъчни, за да получим финансиране. Зарадвахме, че ще се възползваме от нещо добро, създадено от държавата. В досегашния си бизнес работим дългосрочно с две банки и първо се обърнахме към тях. Последва обаче драматична история", разказва собственик на фирма, пожелал анонимност, която развива бизнеса си в околностите на Чепеларе. Предприемачът твърди, че е контактувал с Райфайзенбанк, Банка ДСК, Уникредит Булбанк. От Банка ДСК посочиха, че няма как да коментират неизвестен случай, тъй като е необходимо да се види какъв е конкретният проект. "Кредитните институции поискаха друга работеща фирма с добра история и оборот да стане съдлъжник по заема ни, както и да участваме задължително като физически лица съдлъжници. Някои от банките отказаха да ни признаят като обезпечение индустриалното хале и машините, които ще купим с кредита. Казаха, че са неликвидни, и поискаха да заложим като обезпечение апартаменти в София. Директно ни заявиха, че разглеждат гаранцията на фонда само като фактор за комфорт", продължава разказа си собственикът. В крайна сметка фирмата успяла да се договори за сумата, като е заложила халето, машините, два апартамента в София, намерила е фирма съдлъжник плюс гаранцията от фонда. "Щастливи сме, че поне не сме отговорни по кредита като физически лица", заключава той. В продължителен и труден процес на преговори с банка за кредит от 400 хил. лева е и друг собственик на предприятие, спечелил проект за производство на пелети в района на Сливен. "От мен се очаква да си платя всички такси, незвисимо че имам гаранция от фонда и според правилата не би трябвало да дължа такси. Искат ми за обзепечение халетата, машините, апартаменти, фирма съдлжник. На практика не ползвам нито едно от обещаните облекчения по гаранционната схема", обобщава той. Ангелин Черпанлиев от Сливен вече е получил кредит от 800 хил. лева от ПИБ, но не по гаранционната схема, тъй като по това време банката не е била в списъка на партньорите на фонда. Преди това обаче е бил отхвърлен от три други банки - партньори на фонда. Завършил е проекта си (отново за производство на пелети) и вече е получил субсидията от Програмата за развитие на селските райони. "За тези 800 хил. лева съм осигурил обезпечение от 1.8 млн. лева. Бях готов на всичко само и само да не изпусна авансовото плащане по програмата. Все още плащам по 14 хил. лева месечна вноска по кредита", твърди Черпанлиев. Той е живял в Италия и там е основният му пазар на пелетите, които произвежда. Казва, че без осигурен пазар не би тръгнал по вече извървяния път. "Ако наистина искат от нас да осигуряваме работни места, това няма как да се случи заради начина, по който работят банките", казва той. От Националния гаранционен фонд (НГФ) заявиха, че нямат оплаквания и сигнали от кредитополучатели, както и че нямат информация за случаи на непризнаване от банка партньор на издадена от фонда гаранция. От институцията обясняват, че за непризнаване не може да става въпрос, защото технически това не е възможно. Процесът се случва едновременно - при кандидатстване на дадена фирма за кредит по гаранционната схема съответната банка дава искане за издаване на гаранция към фонда, посочи Самуил Шидеров, изпълнителен директор на НГФ. На практика няма как фирмата да е получила гаранция, преди да е одобрен кредитът, допълни той. Представители на асоциацията са провели среща с НГФ, на която са посочили, че имат сигнали от предприемачи, че банки партньори изискват такси при разглеждане на кредити по гаранционната схема (според условията такси и комисиони не се дължат - бел. ред.). Конкретни казуси и аргументи не бяха посочени, каза Шидеров. Той допълни още, че фондът няма информация банки да начисляват такси по кредити от гаранционната схема. Наблюденията на НГФ са, че средствата по Програмата за селските райони се усвояват с нормални темпове, като предпочитани са по-малки проекти с гаранции за под 500 000 лв. По мнения на банки партньори в схемата тя е една от относително успешните програми от този тип и няма проблеми при осъществяването й. "Във всички известни на нас случаи до момента банките определят наличието на гаранция от фонда единствено и само като "благоприятен фактор в риск анализа си", коментира Ивайло Янков, съучредител на Българската асоциация на бенефициентите по европейски програми. От компаниите се изисква "неколкократно по размер обезпечение, изразяващо се най-вече в ипотеки, поемане на лично задължаване, предоставяне на фирми съдлъжници, въпреки и независимо от гаранциите на фонда. Това прави кредитирането практически невъзможно, а гаранциите - неефективни. Така цялата тежест и отговорност се носят единствено и само от инвеститора, което е в пряко противоречие с основните цели, функции и цялостна концепция на Националния гаранционен фонд", се твърди в писмото. От НГФ посочиха, че за издаването на гаранция от фонда по даден кредит е достатъчно като обезпечение залагането на активите, които се купуват с финансирането, но банките са тези, които оценяват риска по кредита. Изисквания на фонда са и съответната фирма да не е в затруднено положение, както и да има минимум 5% самоучастие във финансирането. Няма ангажимент за банките да не искат допълнително обезпечение и преценката за риска е тяхна, коментира още Шидеров. Според Левон Хампарцумян, председател на управителния съвет на Асоциацията на банките в България и главен изпълнителен директор на Уникредит Булбанк, който е един от адресатите в писмото, гаранционната схема е една от относително успешните програми, но съгласието да се издаде гаранция от фонда не гарантира одобрение на кредит. "Тези европейски средства са предназначени за подпомагане развитието на добре работещи фирми, а не на закъсали", посочи още той. И Виолина Маринова, главен изпълнителен директор на Банка ДСК, няма наблюдения за проблеми при изпълнението на гаранционната схема, като няма и информация за случаи на непризнаване на гаранции от банки партньори. Тя посочи, че все пак отпускането на кредит зависи от финансовото и цялостно състояние на дадена фирма. И двете банки са сред работещите по гаранционната схема с НГФ и имената им са посочени от фирми, опитали да получат финансиране по схемата.
Източник: Капитал (14.11.2013)

Три кредита на обща стойност 1, 04 млн. лв. за Великотърновска област са подкрепени досега от Националния гаранционен фонд. Това съобщи в старата столица Добромир Люцканов, гл. експерт „Връзки с наредители и бенефициенти” към фонда по време на информационна кампания за популяризиране на възможностите, предоставяни от гаранционната схема към Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013г. Кредитите по трите проекта са за модернизиране на животновъдни ферми, като най-мащабният проект е на фермер от село Присово и е на стойност 532 хил. лв. Другите два проекти са за двама бенефициенти от село Страхилово, община Полски Тръмбеш, и Златарица. Националният гаранционен фонд е създаден през 2008 г., като основната му цел е да подкрепя развитието на малкия и средния бизнес, осигурявайки гаранции, които улесняват достъпа им до кредитиране. За периода от 2009 г. до 2012 г. са реализирани 390 млн. лв. кредити към 2 325 малки и средни предприятия. Националният гаранционен фонд издава допълваща обезпечението гаранция в размер до 80% от размера на заема, като едно от изискванията е 15% собствено участие. Кредитите са с по-ниски от стандартните лихви, като бенефициентите са освободени от такси и комисиони. Гаранциите, издавани от фонда, са до 10 години, а крайният срок за получаване на финансиране по схемата е септември 2015 г. За да получат гаранции от фонда, кандидатите трябва да имат одобрени проекти по една от трите мерки – мярка 121 „Модернизиране на земеделски стопанства”, мярка 122 „Подобряване на икономическата стойност на горите” и мярка 123 „Добавяне на стойност към земеделските и горски продукти”, уточниха експертите. По време на срещата във Велико Търново стана ясно още, че предстои да стартира нова гаранционна схема за собствен риск, а нейният потенциал ще в размер на 360 млн. лв. Тя ще може да включва проекти от почти всички мерки от Програмата за развитие на селските райони, но при нея ще има такса, а гарантираните кредити ще са в размер до 250 хил. лв.
Източник: Борба - Велико Търново (27.03.2014)

Гаранции за 100 млн. лв. е отпуснал Националният гаранционен фонд Общо 255 малки и средни предприятия са били подкрепени от Националния гаранционен фонд (НГФ). Отпуснатите гаранции от своя страна възлизат на около 100 млн. лева. Това стана ясно от пресконференция по повод приключването на информационната кампания, популяризираща дейността на фонда. Броят на гарантираните кредити в последното шестмесечие бележи ръст, като общият размер на отпуснатите заеми вече надхвърля 129 млн. лева. Най-голям интерес към гаранциите имат бенефициенти с проекти в областта на млечното говедовъдство, производството на плодове и зърнопроизводството“. Общо 211 кредити пък са подкрепени по мярка 121 на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). 84 от тях са за модернизиране на кравеферми, 39 - за стопанства за отглеждане на плодове, а 34 - за зърнени култури. Общата стойност на заемите по тази мярка е в размер на близо 68 млн. лева По 123 мярка са отпуснати кредити за над 60 млн. лева, като голяма част от тях са за проекти за обработване на пелети и дървесина - 10 проекта, следвани от преработване на плодове и зеленчуци - 6 проекта и за производството на ядки - 5 проекта. Най-много издадени гаранции има в областите Пловдив, София, Стара Загора и Сливен. Голяма част от подкрепените проекти са на малки и средни предприятия. Над 70 на сто от тях са с персонал до 5 души. При реализирането на проектите ще бъдат разкрити над 700 нови работни места. Гаранциите, издавани от НГФ, са до 10 години, а крайният срок за получаване на финансиране по схемата е септември 2015 г. Повечето кредити са в размер до 200 хил. лева при максимален размер на заемите от 3 млн. лева.
Източник: econ.bg (20.05.2014)

Аргументът, че проблемите в КТБ ще доведат до масови фалити и загуба на много работни места е несъстоятелен, заради структурата на актива и пасива на банката, се казва в статия на Капитал. Юридическите лица, които имат сметки в КТБ са около 6800, но тези с по над 10 хил. лв. по тях са под 1500, депозитите над гарантираните, са 412. От тях немалко са финансови, държавни ведомства, общини и реално става въпрос за 251 частни фирми, чиито влогове подлежат на гаранция. Общо депозитите на всички частни фирми са 640 млн. лв., на държавните – още 360 млн. лв. Звучи внушително, но от тях 620 млн. лв. са за десетте най-големи вложителя, които в голямата си част са известни – БТК, “Топлофикация София”, БЕХ, Булгартрансгаз. А две от тези 10 са в несъстоятелност и вътре синдиците държат пари от масата на несъстоятелността . вложители в КТБ
Източник: Капитал (15.09.2014)

Кредити на 242 компании, отпуснати от търговските банки до края на март 2016 г., е гарантирал Националният гаранционен фонд (НГФ), който е част от Българската банка за развитие. В подкрепените фирми работят над 5200 души, става ясно от съобщение на фонда. Кредитите по гаранционната схема за собствен риск на фонда, която стартира в края на 2015 г., са отпуснати от Алианц банк, Банка ДСК, Банка Пиреос, БАКБ, ОББ, ПИБ, Райфайзенбанк, СИБанк, Ти Би Ай Банк, УниКредит Булбанк. Общата стойност на финансираните от банките партньори проекти е 80 млн. лв.
Източник: Сега (14.06.2016)

Българска банка за развитие отчете 44,9 млн. лв. печалба за 2016 г. Групата на Българска банка за развитие (ББР) отчете 44,9 млн. лв. печалба за 2016 г., като увеличението спрямо предходната година е с 6,2 млн. лв. или 18%. Активите на финансовата институция нарастват до 1893,7 млн. лв. Това стана ясно след проведеното Общо събрание на ББР, на което бяха приети одитираните финансови отчети на институцията за 2016 г., заверени от „Ърнст и Янг Одит” ООД. Общото събрание е решило да се разпредели дивидент в размер на 50% от финансовия резултат, като останалата част от печалбата е заделена за резерви на ББР. Акционерите затвърждават практиката си да инвестират в укрепването на потенциала на банката предварително, а не в резултат на неотложна необходимост. Вследствие на това решение капиталовата адекватност на Българска банка за развитие остава най-високата в българската банкова система и възлиза на 49,13% към края на 2016 г. Банката бе оценена с висока устойчивост на външни шокове след проведения в средата на 2016 г. преглед на качеството на активите и свързаните стрес-тестове. През февруари 2017 г. международната рейтингова агенция „Фич Рейтингс“ потвърди кредитния рейтинг на ББР – „BBB-“ със стабилна перспектива. ББР продължава политиката си по привличане на финансов ресурс от водещи международни институции. За дванадесетте месеца на миналата година банката е привлякла дългосрочен инвестиционен ресурс в размер на 420 млн. лева от чуждестранни финансови институции, сред които Европейската инвестиционна банка, Банката за развитие към Съвета на Европа, КфВ, Индустриалната и търговска банка на Китай. Чрез дъщерното си дружество Национален гаранционен фонд (НГФ) ББР продължава осигуряването на гаранции в полза на МСП, като по този начин улеснява достъпа им до финансиране. Към края на м.г. НГФ е гарантирал предоставени от търговските банки кредити за 655 млн. лв. По този начин са подкрепени над 5300 малки и средни предприятия. В продължение на тази политика НГФ подписа в края на 2016 г. споразумение с Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) за 40 милиона евро финансиране за МСП в България в рамките на Плана „Юнкер“ по програма COSME на Европейската комисия. През 2016 г. дъщерното на ББР дружество МФИ „Джобс“ сключи 103 нови договори за кредит и лизинг и предостави финансиране на крайни клиенти в размер на 6.9 млн. лв., с което кредитният и лизингов портфейл на дружеството нарасна до 12.2 млн. лв. Само за предходната година ББР стартира 3 нови програми за индиректно финансиране на бизнеса – програма „Напред“, програма за микрофинансиране „Прогрес“ и програмата за финансов лизинг „Лизинг лайн“. Програма „Напред“ е предназначена за МСП и е първата, по която ББР поема и до 30% от риска от отпуснатите кредити от търговските банки. Към края на март 2017 г. четирите банки-партньори са финансирали 466 малки и средни фирми на обща стойност 102,3 млн. лв. и общо 7237 служители. Обемът на програма „Напред” е 150 млн. лева. По програма „Прогрес“ са финансирани 176 микрокомпании, като средният размер на заемите е 20 542 лв. Кредитите по програмата са предназначени за компании с персонал до 10 души и годишен оборот до 2 млн. евро, както и самонаети лица, желаещи да развиват бизнес. Максималният размер на предоставяното микрофинансиране е до 25 000 евро. „Лизинг лайн“ е програма индиректно кредитиране за финансов лизинг за закупуване на машини и оборудване на микро, малки и средни предприятия. За по-малко от година 233 компании са закупили дълготрайни материални активи на лизинг по програмата, като общата стойност на придобитите лизингови активи е 11,074 млн. лв. Програмата разполага с финансов ресурс в размер на 40,145 млн. лв.
Източник: econ.bg (31.05.2017)

Гаранционният фонд на ББР е с най-голям ръст на издадените гаранции в Европа Националният гаранционен фонд (НГФ), който е дъщерно дружество на Българската банка за развитие, заема първо място по ръст на отпуснатите гаранции в Европа за миналата година. Това стана ясно по време на официално посещение на Катрин Щурм, генерален секретар на Европейската асоциация на гаранционните институции (АЕСМ), в която членуват организации от 42 държави, съобщиха от Българската банка за развитие. Издадените от фонда гаранции на малки и средни предприятия за изминалата година са с 58% повече от тези през 2015 г. Това поставя институцията на първо място в Европа, следвана от гаранционните институции на Холандия и Естония, които бележат ръст от съответно 56,3% и 44,2%. По данни на АЕСМ през 2016 г. общият обем на издадените гаранции е 86 млрд. евро, като средният размер на гаранциите за Европа е 32 хил. евро. В сравнение с него стойността му в България е 52 хил. евро. През тази година НГФ е подкрепил нови 1 500 клиента, които са получили финансиране на обща стойност 360 млн. лева, включително и по новата програма COSME, реализирана със средства по Плана „Юнкер“. НГФ е създаден през 2008 г. като част от групата на Българска банка за развитие. Фондът издава гаранции, допълващи обезпеченията, с което улеснява достъпа до кредитиране за българските малки и средни предприятия. От създаването си до сега фондът е подкрепил над 7 600 предприятия, които са получили финансиране на обща стойност 1,7 млрд. лева.
Източник: Инвестор.БГ (13.11.2017)

Националният гаранционен фонд е първенец по ръст на отпуснатите гаранции в Европа за 2016-а Националният гаранционен фонд (НГФ) заема първо място по ръст на отпуснатите гаранции в Европа за 2016 г. Това стана ясно по време на официално посещение на Катрин Щурм, генерален секретар на Европейската асоциация на гаранционните институции (АЕСМ), в която членуват организации от 42 държави. Издадените от НГФ гаранции на малки и средни предприятия за изминалата година са с 58% повече от тези през 2015 г. Това поставя институцията на първо място в Европа, следвана от гаранционните институции на Холандия и Естония, които бележат респективно ръст от 56,3% и 44,2%. По данни на АЕСМ през 2016 г. общият обем на издадените гаранции е 86 млрд. евро, като средният размер на гаранциите за Европа е 32 хил. евро. В сравнение с него, у нас той е 52 хил. евро. Размерът на отпусканите гаранции е най-висок в Австрия – средно 168 хил. евро и най-нисък в Сърбия – средно 14 хил. евро. През 2017 г. НГФ е подкрепил нови 1 500 клиента, които са получили финансиране на обща стойност 360 млн. лева, включително и по новата програма COSME, реализирана със средства по Плана „Юнкер“.
Източник: Банкеръ (14.11.2017)

Две банки блокират разпределянето на парите на КТБ Синдиците на Корпоративна търговска банка са събрали достатъчно пари - над 700 млн. лв., за да върнат първата порция от средствата, които трябва да получат кредиторите на банката. Българска банка за развитие, заедно с дъщерните си структури - "Национален гаранционен фонд" и Микрофинансираща институция "Джобс", както и френската "Сосиете Женерал" в Париж възразяват срещу включването в списъка на обезпечените кредитори на две фирми - "Ардастрой" и "Аполо Инжинеринг". Мотивът е, че фирмите не представят необходимите документи, и преместването им в списъка на обезпечените кредитори ощетява ББР и дъщерните й дружества, а също и "Сосиете Женерал", тъй като намалява размера на сумите, които им се полагат от частичната сметка за разпределение. Новото заседание по това дело е насрочено за началото на юни.
Източник: Банкеръ (20.03.2018)

ОББ ще гарантира кредити за малки фирми от Националният гаранционен фонд за 192 млн. лв. Националният гаранционен фонд, част от Групата на Българската банка за развитие, подписа споразумение с Обединена българска банка, част от белгийската финансова група KBC, за издаване на гаранции по кредити, отпуснати за финансиране на микро-, малки и средни предприятия. Програмата е насочена към подкрепа на българското предприемачество и ще предложи гаранции на обща стойност от 192 млн. лв. Основни предимства на гаранционната схема на НГФ са преференциалните цени и отстъпките в обезпеченията спрямо стандартните за търговските банки, както и възможността да се гарантират кредити за финансиране на европейски проекти. Партньори на Националния гаранционен фонд по тази програма са 10 търговски банки, като общата стойност на заявения гаранционен лимит е 674 млн. лв. Това позволява отпускане на потенциално гарантирани кредити за около 1,4 млрд. лв. Очаква се около 5 000 малки и средни фирми да получат подкрепа по програмата. Гаранционната схема е предназначена за съществуващи и стартиращи микро-, малки и средни предприятия, като гаранцията покрива до 50% от размера на отпуснатите кредити. Допустими са инвестиционни, оборотни кредити и банкови гаранции в левове и евро.
Източник: 24 часа (08.08.2022)

ББР Лизинг предлага подкрепа на малкия и средния бизнес ББР Лизинг и Националният гаранционен фонд, част от Групата на Българската банка за развитие, стартират съвместна програма за лизингово финансиране на микро, малки и средни предприятия при облекчени условия. За машини и оборудване компаниите ще могат да се възползват от лизинг за закупуване на машини и оборудване с 5% самоучастие, както и на транспортни средства и недвижими имоти с 0% собствено участие. Лизинговото финансиране е с таван до 1,5 млн. лв. и със срок на изплащане до 8 години. С новата програма ББР Лизинг дава възможност за покупка както на ново и употребявано производствено оборудване, строителна и земеделска техника, транспортни средства, така и на медицинско оборудване и недвижими имоти за стопански цели. Програмата разширява възможностите за внедряване на иновации от българските компании и осигурява допълнителна ликвидност на лизингополучателите чрез намалени изисквания за самоучастие и по-дълги срокове на изплащане. Целта е да се улесни достъпът до финансиране за микро, малки и средни предприятия и да се насърчат компаниите да модернизират производствените си мощности. Крайният срок за кандидатстване по програмата е до края на 2025 г.
Източник: actualno.com (11.04.2024)

Банката за развитие прави фонд за изкупуване на вземания в енергетиката Българската банка за развитие (ББР) продължава да умножава дъщерните си фирми. Най-новите две са съвместни дружества с ЕСО - оператора на електроенергийната мрежа на страната. И двете предприятия - ЕСО и ББР, са държавни. Те поискаха и вече получиха разрешение от Комисията за защита на конкуренцията да учредят две фирми - АДСИЦ (акционерно дружество със специална инвестиционна цел) и обслужващо дружество. ББР вече има няколко дъщерни дружества, на които е едноличен собственик - „ББР Лизинг“, „ББР Микрофинансиране“, Национален Гаранционен Фонд“, „Фонд за капиталови инвестиции“. Банката упражнява едноличен контрол върху „Търговски център Марица". Отскоро разполага и с пътностроителен бизнес - чрез фирмите „Роудуей кънстракшън“ и „Пътстройинженеринг“. Въпросните две компании, свързвани с бизнесмена Румен Гайтански, нашумяха с проблемен голям кредит, отпуснат от ББР, за който се твърдеше, че е стигнал до ТЕЦ "Варна" (където акционер бе Ахмед Доган). Заемът се оказа несъбираем и така вместо парите си банката получи контрол върху строителни фирми. "Търговски център Марица" пък е фирмата, взела на концесия Пешеходния мост в Пловдив. ББР придоби и нея заради необслужван кредит.
Източник: econ.bg (24.09.2025)

На заседанието си от 29.10.2026 г. КФН реши: 1. Одобрява проспект на ЕС за последващо емитиране за първично публично предлагане и последващо допускане до търговия на регулиран пазар на емисия облигации, която ще бъде издадена от „Ай Ти Еф Груп“ АД, гр. София. Емисията е в размер до 15 000 000 евро, разпределени в до 15 000 броя обикновени, безналични, поименни, лихвоносни, свободно прехвърляеми, необезпечени, неконвертируеми облигации с ISIN код BG2100036263, с номинална и емисионна стойност на една облигация в размер на 1 000 евро, с фиксиран годишен лихвен процент в размер на 11,00%, платим на шестмесечни лихвени плащания, с матуритет 7 години, считано от датата на издаване. Вписва посочената емисия облигации, предмет на публично предлагане, в процес на емитиране в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа. 2. Одобрява Мирослав Кочев за член на управителния съвет на Гаранционния фонд. 3. Вписва Динамичен универсален подфонд „ЦКБ-СИЛА“, Балансиран универсален подфонд „ЦКБ-СИЛА“ и Консервативен универсален подфонд „ЦКБ-СИЛА“ в регистъра на дружествата за допълнително социално осигуряване, управляваните от тях фондове и професионалните схеми. 4. Изпраща писмо до „АРБИ“ ЕООД с искане за допълнителна информация и документи във връзка с подадено заявление за издаване на лиценз за доставчик на услуги за криптоактиви. 5. Изпраща писмо до управляващо дружество „Блусмарт Инвестмънтс“ АД с искане за допълнителна информация и документи във връзка с издаване на разрешение за организиране и управление на договорен фонд.
Източник: Фирмена информация (30.10.2026)