Банка Пиреос подписа споразумение с Националния гаранционен фонд ЕАД за гарантиране на одобрени проекти по Програмата за развитие на селските райони. Банката ще отпуска заеми за реализация на одобрени проекти по мерки 121 "Модернизиране на земеделските стопанства", 122 "Подобряване на икономическата стойност на горите" и 123 "Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти".
Източник: Стандарт (12.04.2013)

Гаранционният фонд готви нова програма за малкия бизнес Още една гаранционна схема се опитва да раздвижи кредитирането за малък и среден бизнес. В последните година-две по различни програми и грантови схеми се предлага финансиране за предприемачи, но ресурсът се пласира трудно и бавно. Според банките, които предлагат кредитирането, основен проблем е ниското платежоспособно търсене. Националният гаранционен фонд (НГФ), дъщерно дружество на Българска банка за развитие (ББР), обяви нова гаранционна програма. Фондът ще покрива половината от риска по кредити, отпуснати от банки на малки и средни предприятия. Общият капацитет на новата схема е 360 млн. лв. Миналата седмица стана ясно, че около 100 млн. лв. от гаранционния фонд, които са за Програмата за развитие на селските райони, ще бъдат върнати от фонда отново към програмата, за да не останат неусвоени именно поради бавен темп на реализиране на гаранционната програма. В началото на тази година бяха избрани осем банки по първата част от схемите, в средата на август бяха подписани договори по втората обществена поръчка с пет банки, а процедурата по третата е почти финализирана. За нея заявление са подали четири банки. По данни на НГФ от началото на реалната дейност на гаранционната схема за селските райони до средата на август са одобрени гаранции по 147 кредита с обща стойност 52 млн. лв., а издадените гаранции са за 41 млн. лв. Средният лихвен процент по тези кредити е 6.75% годишно. Новата програма, разработена от ББР и фонда, е за инвестиционни и за оборотни кредити на предприемачи. Те ще кандидатстват пред банките за финансиране, които ще получават гаранции от НГФ по отпуснатите от тях заеми. Така изискванията за обезпеченията към крайните кредитополучатели би трябвало да бъдат облекчени. Очакванията са банките да предложат в офертите си към фонда, кандидатствайки за гаранционен портфейл, и по-ниски лихви и преференциални такси и комисиони, при които ще отпускат заемите по тази програма. "По програмата са въведени нови правила, които ще допринесат за по-голяма гъвкавост, бързина и независимост на търговските банки при отпускането на гарантирани от НГФ кредити. Схемата предвижда още и увеличаване срока на гаранциите", се посочва в съобщението на фонда. "Повече подробности на този етап не бихме могли да посочим. Това ще бъде възможно след финализиране на целия процес по кандидатстване, одобряване и избор на банки партньори", каза Илия Караниколов, председател на съвета на директорите на НГФ и изпълнителен директор на ББР. Срокът на гаранциите ще бъде до 15 години. Изборът на банки за новата схема вече е започнал - изпратени са запитвания до банките, които трябва да подадат заявление за участие до 10 септември 2013 г. Очакванията са в началото на октомври да бъдат подписани договорите, за да може и програмата да започне реална дейност. Преди структурирането на програмата са проведени разговори с банките, за да се направят параметрите й атрактивни както за тях, така и за бизнеса, се посочва в съобщението на фонда. Освен гаранционните схеми на НГФ има и две други схеми по програма JEREMIE, които също са субсидирани по линия на европейски средства и позволяват облекчени условия по отношение на лихви, такси и обезпечения.
Източник: Капитал (27.08.2013)

Alpha Bank България бе избрана за партньор на Националния гаранционен фонд (НГФ) по Оперативна програма за развитие на селските райони (ПРСР). Общата стойност на гаранционния лимит, управляван от Банката, възлиза на 45 млн. лв. Съгласно договора с НГФ, Alpha Bank България предлага подкрепа на малките и средни предприятия, като финансира изпълнение на проекти, по които има сключени договори с Министерство на земеделието и горите по ПРСР във връзка с мерки 121 „Модернизиране на земеделските стопанства”, 122 „Подобряване на икономическата стойност на горите” и 123 „Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти”. Улесненият достъп до финансови средства, предоставен от банката, помага на земеделските производители и преработватели в България да разширяват своя бизнес, изпълнявайки инвестиционните си намерения. Условията, които Alpha Bank предлага, позволяват на кандидатите да се възползват от изгоден максимален годишен лихвен процент от 6.70% и срок на кредита до 7 години при максимален кредит от 3.7 милиона лева за един клиент, без допълнителни такси и комисионни за разглеждане на искане за отпускане на кредит или такси за обслужване, при опростена и ускорена процедура за одобрение. Всяко искане ще бъде разглеждано според вътрешните правила на банката и ще бъде съобразено и с изискванията на НГФ.
Източник: profit.bg (30.09.2013)

Колко работи гаранционната схема в земеделието Банките не признават гаранциите на Националния гаранционен фонд при договаряне на фирмени кредити по проекти по Програмата за развитие на селските райони, а и условията и критериите не са прозрачни. Това се твърди в писмо на Българската асоциация на бенефициентите по европейски програми, подписано от 16 браншови организации и сдружения от земеделието и преработващата индустрия. И от фонда, и от работещите по програмата банки коментираха, че проблеми с продукта няма и това е работещ механизъм. "Имаме одобрен проект за производство на пелети по мярка 123 от програмата. Кредитът ни е 510 хил. лева. Отделно сме осигурили 160 хил. лева самоучастие. Смятахме, че издадената от фонда гаранция, която покрива до 80% от кредита, и машините, които са предмет на инвестицията ни, ще са достатъчни, за да получим финансиране. Зарадвахме, че ще се възползваме от нещо добро, създадено от държавата. В досегашния си бизнес работим дългосрочно с две банки и първо се обърнахме към тях. Последва обаче драматична история", разказва собственик на фирма, пожелал анонимност, която развива бизнеса си в околностите на Чепеларе. Предприемачът твърди, че е контактувал с Райфайзенбанк, Банка ДСК, Уникредит Булбанк. От Банка ДСК посочиха, че няма как да коментират неизвестен случай, тъй като е необходимо да се види какъв е конкретният проект. "Кредитните институции поискаха друга работеща фирма с добра история и оборот да стане съдлъжник по заема ни, както и да участваме задължително като физически лица съдлъжници. Някои от банките отказаха да ни признаят като обезпечение индустриалното хале и машините, които ще купим с кредита. Казаха, че са неликвидни, и поискаха да заложим като обезпечение апартаменти в София. Директно ни заявиха, че разглеждат гаранцията на фонда само като фактор за комфорт", продължава разказа си собственикът. В крайна сметка фирмата успяла да се договори за сумата, като е заложила халето, машините, два апартамента в София, намерила е фирма съдлъжник плюс гаранцията от фонда. "Щастливи сме, че поне не сме отговорни по кредита като физически лица", заключава той. В продължителен и труден процес на преговори с банка за кредит от 400 хил. лева е и друг собственик на предприятие, спечелил проект за производство на пелети в района на Сливен. "От мен се очаква да си платя всички такси, незвисимо че имам гаранция от фонда и според правилата не би трябвало да дължа такси. Искат ми за обзепечение халетата, машините, апартаменти, фирма съдлжник. На практика не ползвам нито едно от обещаните облекчения по гаранционната схема", обобщава той. Ангелин Черпанлиев от Сливен вече е получил кредит от 800 хил. лева от ПИБ, но не по гаранционната схема, тъй като по това време банката не е била в списъка на партньорите на фонда. Преди това обаче е бил отхвърлен от три други банки - партньори на фонда. Завършил е проекта си (отново за производство на пелети) и вече е получил субсидията от Програмата за развитие на селските райони. "За тези 800 хил. лева съм осигурил обезпечение от 1.8 млн. лева. Бях готов на всичко само и само да не изпусна авансовото плащане по програмата. Все още плащам по 14 хил. лева месечна вноска по кредита", твърди Черпанлиев. Той е живял в Италия и там е основният му пазар на пелетите, които произвежда. Казва, че без осигурен пазар не би тръгнал по вече извървяния път. "Ако наистина искат от нас да осигуряваме работни места, това няма как да се случи заради начина, по който работят банките", казва той. От Националния гаранционен фонд (НГФ) заявиха, че нямат оплаквания и сигнали от кредитополучатели, както и че нямат информация за случаи на непризнаване от банка партньор на издадена от фонда гаранция. От институцията обясняват, че за непризнаване не може да става въпрос, защото технически това не е възможно. Процесът се случва едновременно - при кандидатстване на дадена фирма за кредит по гаранционната схема съответната банка дава искане за издаване на гаранция към фонда, посочи Самуил Шидеров, изпълнителен директор на НГФ. На практика няма как фирмата да е получила гаранция, преди да е одобрен кредитът, допълни той. Представители на асоциацията са провели среща с НГФ, на която са посочили, че имат сигнали от предприемачи, че банки партньори изискват такси при разглеждане на кредити по гаранционната схема (според условията такси и комисиони не се дължат - бел. ред.). Конкретни казуси и аргументи не бяха посочени, каза Шидеров. Той допълни още, че фондът няма информация банки да начисляват такси по кредити от гаранционната схема. Наблюденията на НГФ са, че средствата по Програмата за селските райони се усвояват с нормални темпове, като предпочитани са по-малки проекти с гаранции за под 500 000 лв. По мнения на банки партньори в схемата тя е една от относително успешните програми от този тип и няма проблеми при осъществяването й. "Във всички известни на нас случаи до момента банките определят наличието на гаранция от фонда единствено и само като "благоприятен фактор в риск анализа си", коментира Ивайло Янков, съучредител на Българската асоциация на бенефициентите по европейски програми. От компаниите се изисква "неколкократно по размер обезпечение, изразяващо се най-вече в ипотеки, поемане на лично задължаване, предоставяне на фирми съдлъжници, въпреки и независимо от гаранциите на фонда. Това прави кредитирането практически невъзможно, а гаранциите - неефективни. Така цялата тежест и отговорност се носят единствено и само от инвеститора, което е в пряко противоречие с основните цели, функции и цялостна концепция на Националния гаранционен фонд", се твърди в писмото. От НГФ посочиха, че за издаването на гаранция от фонда по даден кредит е достатъчно като обезпечение залагането на активите, които се купуват с финансирането, но банките са тези, които оценяват риска по кредита. Изисквания на фонда са и съответната фирма да не е в затруднено положение, както и да има минимум 5% самоучастие във финансирането. Няма ангажимент за банките да не искат допълнително обезпечение и преценката за риска е тяхна, коментира още Шидеров. Според Левон Хампарцумян, председател на управителния съвет на Асоциацията на банките в България и главен изпълнителен директор на Уникредит Булбанк, който е един от адресатите в писмото, гаранционната схема е една от относително успешните програми, но съгласието да се издаде гаранция от фонда не гарантира одобрение на кредит. "Тези европейски средства са предназначени за подпомагане развитието на добре работещи фирми, а не на закъсали", посочи още той. И Виолина Маринова, главен изпълнителен директор на Банка ДСК, няма наблюдения за проблеми при изпълнението на гаранционната схема, като няма и информация за случаи на непризнаване на гаранции от банки партньори. Тя посочи, че все пак отпускането на кредит зависи от финансовото и цялостно състояние на дадена фирма. И двете банки са сред работещите по гаранционната схема с НГФ и имената им са посочени от фирми, опитали да получат финансиране по схемата.
Източник: Капитал (14.11.2013)