Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ регистрира под № 26404, т. 309, р. 1, стр. 28, по ф.д. № 13008/95 на 4 състав дружество с ограничена отговорност "Булфиш консулт" - ООД, със седалище и адрес на управление София, община "Надежда", ж.к. Надежда 5, бл. 524, вх. А, и с предмет на дейност: търговия - внос и износ, сладководно и морско рибовъдство, риба и рибни продукти, консултации, технологии и ноу-хау, елитен разплоден материал, преработка на рибни продукти, външнотърговска, лизингова, рекламна и маркетингова дейност, всякаква друга дейност, незабранена със закон. Дружеството е с капитал 51 000 лв., със съдружници Тенчо Лъчезаров Шиков, Искра Любенова Цветанова, Калин Василев Генчев, Кера Генова Грозева, Евгения Неделчева Рашкова и Мария Георгиева Хинковска, с неограничен срок и се управлява и представлява от Тенчо Лъчезаров Шиков и Искра Любенова Цветанова заедно и поотделно.
Източник: Държавен вестник (08.08.1997)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ регистрира под № 26404, т. 309, р. I, стр. 28, по ф.д. № 13008/95 на 4 състав промени за "Булфиш консулт" - ООД: заличава съдружниците Тенчо Лъчезаров Шиков, Калин Василев Генчев, Кера Генова Грозева, Евгения Неделчева Рашкова и Мария Георгиева Хинковска. Дружеството продължава дейността си като еднолично дружество с ограничена отговорност "Булфиш консулт" - ЕООД, с непроменени седалище, адрес на управление, предмет на дейност и капитал, с неопределен срок и се управлява и представлява от собственика Искра Любенова Цветанова.
Източник: Държавен вестник (29.01.1998)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ с решение по ф.д. № 3241/2002 вписа в търговския регистър дружество с ограничена отговорност “Вентен” - ООД, със седалище и адрес на управление София, район “Възраждане”, бул. Инженер Иван Иванов 70, вх. А, ет. 2, ап. 7, с предмет на дейност: търговия с медицински консумативи и медицинска техника, лекарствени средства, финансово-счетоводни услуги, финансов мениджмънт, икономически, финансов и данъчен консулт, търговия, издателска дейност, туроператорска и туристическа агентска дейност, хотелиерство и ресторантьорство, търговия с нефтопродукти, продукти на нефтохимията и гориво-смазочни материали, вътрешна и външна търговия, реекспорт, търговско представителство, посредничество и агентство, вкл. с недвижими имоти, вътрешен и международен туризъм, услуги, търговия с черни, цветни и други метали в съответствие с изискванията на законодателството, покупка на стоки или други вещи с цел препродажба в първоначален, преработен или обработен вид, комисионна, спедиционна, складова и лизингова дейност, откриване и стопанисване обекти за хранене и развлечение, търговия с тютюневи изделия, вино и спиртни напитки, търговия с хранителни продукти и други стоки и вещи с цел препродажба в първоначален, преработен или обработен вид, производство с цел продажба на всякакви стоки от промишлен, хранителен вид, вино и спиртни напитки, външна и вътрешна търговия, в т.ч. внос и износ, импресарска, рекламна, авторска, продуцентска и издателска дейност, изпълнително продуцентство, производство и търговия с музикални стоки и продукти, разрешени със закон, звуко- и видеозаписи с цел продажба, сделки с интелектуална собственост, представителство, концертна дейност, посредничество и агентство на местни и чуждестранни физически и юридически лица и всякаква търговска дейност, незабранена със закон. Дружеството е с неопределен срок, с капитал 5000 лв., със съдружници Георги Стоянов Георгиев и Тенчо Лъчезаров Шиков и се управлява и представлява от Георги Стоянов Георгиев, Тенчо Лъчезаров Шиков и Росен Атанасов Атанасов заедно и поотделно.
Източник: Държавен вестник (06.08.2002)

Сливенският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ с решение № 1495 от 27.IX.2007 г. по ф.д. № 834/2007 вписа дружество с ограничена отговорност “С и Г” - ООД, със седалище и адрес на управление Сливен, ул. Добри Чинтулов 16, с предмет на дейност: покупко-продажба на недвижими имоти, покупка, строеж и обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба, външно- и вътрешнотърговска дейност на едро и дребно с всички видове стоки, незабранени от закона, покупка на стоки или други вещи с цел препродажба в първоначален, преработен или обработен вид, продажба на стоки от собствено производство, комисионни, спедиционни, превозни, складови, лицензионни и лизингови сделки, рекламна дейност, търговско представителство и посредничество, сделки с интелектуална собственост, хотелиерски, туристически, рекламни, информационни, импресарски услуги, както и други услуги, незабранени от закона, които ще се извършват по търговски начин, производство и продажба на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, за които не се изисква издаване на лицензия съобразно чл. 39, ал. 4, т. 1 от Закона за енергетиката, с капитал 5000 лв. Дружеството е с неопределен срок, със съдружници “Селена инвестмънт ЛЛП” - ООД, и Стайко Иванов Стайков и ще се управлява и представлява от Стайко Иванов Стайков и Венелин Стоянов Георгиев заедно и поотделно.
Източник: Държавен вестник (21.07.2009)

О Б Я В Л Е Н И Е; July 22 2009 10:30:37 Община Тополовград на основание чл. 128, ал.3 от ЗУТ във връзка с чл. 10 от ЗУТ съобщава на всички заинтересовани лица по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 4 от ЗУТ, че е изработен Проект за ПУП – ПР и ПЗ за смяна предназначението на ПИ 012022 по КВС на село Доброселец, местност „Дженков камък” от земеделска земя в земя за изграждане на „Фотоволтаична централа”, с възложител „СТАВЕН” ООД, град Сливен, представлявано от Тенчо Лъчезаров Шиков. Съгласно чл. 128, ал. 5 ЗУТ заинтересуваните лица по чл. 131, ал. 2, т. 4 от ЗУТ могат да направят писмени възражения, предложения и искания по проекта до общинската администрация в 30-дневен срок от получаване на настоящото обявление. ОБЩИНА ТОПОЛОВГРАД, ОТДЕЛ ”ТСУС”
Източник: Други (22.07.2009)

Около 1,7 млн. декара притежават членовете на Българската асоциация на собствениците на земеделска земя (БАСЗЗ). Тя обединява едни от най-големите притежатели на масиви у нас - арендатори, прозиводители на различни култури, дружества със специална инвестиционна цел. С 20% повече земя имат фондовете в сравнение с 2008 г. Тя е купувана средно за 230-270 лв. за декар. Това е по-малко в сравнение с миналата година, когато бяха достигнати рекорди. Тогава цените започнаха от 260 лева в началото на годината и достигнаха своя връх през август, когато имаше сделки на 450 лв за декар, обясни Борислав Петков, шеф на асоциацията. Нивата са се върнали с около 100 лева през септември, а до края на годината с още 80 лв./дка. Така достигнали сегашните стойности. Те са близки до тези от 2007 г., когато декар е струвал около 220-270 лева. Промяна има и при рентата. От 5-7 лв.за декар през 2005 г. плащанията достигнаха 18 лв. за стопанската 2008-2009 година. Очаква се да не са по-ниски от 20-21 лв.за декар, и за следващата 2009- 2010 г., прогнозира Петков. Голяма част от земята - около 500 000 декара, се обработва от самите дружества в асоциацията. Напоследък започна обработката и в райони, където от 15 години не бе влизал трактор, особено във Видинско и Ямболско, отчита Петков. Все още обаче най-често се отглеждат традиционни култури - пшеница, ечемик, слънчоглед, рапица. От миналата година обаче много стопани се ориентирали и към не толкова популярни растения като фий, ръж, третикале, овес. Около 75% от земята, която притежават членовете на асоциацията, е от 1-а до 4-а категория. Около 20% се намира в Северозападна България, 30 на сто в Централна, 15% в Югоизточна България. "С оглед целите на БАСЗЗ - единно отдаване под аренда, постигнахме между 85-90% отдаваемост на активите си, изкарахме на светло с последните законодателни промени нелегалните ползватели на земеделски земи. Освен това само за последните 2 месеца сме сезирали над 70 общински кметове за неправомерно ползване на повече от 200 000 дка, обясни шефът на асоциацията.
Източник: 24 часа (02.09.2009)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ с решение по ф.д. № 17460/2007 вписа в търговския регистър еднолично дружество с ограничена отговорност „Тенас инвест“ – ЕООД, със седалище и адрес на управление София, район „Възраждане“, бул. Инженер Иван Иванов 70, вх. А, ет. 2, ап. 7, с предмет на дейност: търговия и инвестиции с недвижими имоти, финасово-счетоводни услуги, финансов мениджмънт, икономически, финансов и данъчен консулт, търговия, издателска дейност, туроператорска и туристическа агентска дейност, хотелиерство и ресторантьорство, търговия с нефтопродукти, продукти на нефтохимията и гориво-смазочни материали, вътрешна и външна търговия, реекспорт, търговско представителство, посредничество и агентство, вътрешен и международен туризъм, услуги, търговия с черни, цветни и други метали в съответствие с изискванията на законодателството, покупка на стоки или други вещи с цел препродажба в първоначален, преработен или обработен вид, комисионна, спедиционна, складова и лизингова дейност, откриване и стопанисване обекти за хранене и развлечение, търговия с тютюневи изделия, вино и спиртни напитки, търговия с хранителни продукти на други стоки и вещи с цел препродажба в първоначален, преработен или обработен вид, външна и вътрешна търговия, в т. ч. внос и износ, импресарска, рекламна, авторска, продуцентска и издателска дейност, изпълнително продуцентство, производство и търговия с музикални стоки и продукти, разрешени от закона, звукозаписи и видеозаписи с цел продажба, сделки с интелектуална собственост, представителство, концертна дейност, посредничество и агентство на местни и чуждестранни физически и юридически лица и всякакъв вид търговска дейност, незабранена от закона. Дружеството е с неопределен срок, с капитал 5000 лв., с едноличен собственик на капитала и управител Тенчо Лъчезаров Шиков, който го управлява и представлява.
Източник: Държавен вестник (09.03.2010)

"СТАВЕН" AД е дружество, учредено през 2009 година. Политиката ни е насочена към покупка на земеделска земя, нейната концентрация, комасация и отдаване под наем или аренда. Дружеството има за цел да инвестира в изграждане на възобновяеми енергийни източници, а именно фотоволтаични инсталации и соларни паркове и ветрогенератори. Към 1 ноември 2010 година Ставен АД, С.И.Г. ООД и Росагрофонд ООД притежават 350 000 декара качествена земеделска земя в различни райони на страната. „СТАВЕН” АД притежава около 1 099 декара лозови масиви в село Ботево (Ямбол). Започна засаждането на лозовия масив. Засадени са 91,44 дка. Проектът трябва да приключи 2013 година. Дружеството е вписано в Регистъра на производителите на грозде, вино и продукти от грозде и вино на Националната лозаровинарска камара на 21.10.2009 г.
Източник: Фирмена информация (31.12.2010)

Дружеството е регистрирано в ТД "Големи данъкоплатци и осигурители" към 21.12.2010 г.
Източник: НАП (07.01.2011)

Най-голямата еднократна сделка на пазара на земеделска земя в България вече е договорена. Другата интересна подробност е, че купувачът, който е готов да плати 90 млн. лева, е абсолютно неизвестна в страната компания - търговецът на лекарства "Ромфарм компани". Продавачът на близо 180 хил. дка е очакван - "Еларг фонд за земеделска земя", който се ликвидира. След приключването на покупката "Ромфарм", която вече има инвестиции в земеделска земя през други дружества, ще стане един от най-едрите собственици на обработваеми площи в страната. Представител на сектора дори го определи като най-големия притежател сред юридическите лица. Цената е 89.9 млн. лв., или по 500 лв. на декар. За сделката стана ясно от съобщение за свикване на извънредно общо събрание на "Еларг" на 3 септември, на което тя трябва да бъде одобрена. Дружеството със специална инвестиционна цел в момента е в ликвидация, а вчера и Комисията за финансов надзор разреши то да преустанови дейността си и му отне лиценза. "Еларг" от известно време търсеше купувач за земите си, повечето от които са в атрактивни земеделски райони. Най-много са около Ямбол (малко над 30 хил. дка) и Плевен (над 27 хил. дка). Цената на декар е малко над пазарната, но изглежда логична за парцели, повечето от които са окрупнени, тъй като това е свързано с допълнителни разходи. Към края на март дружеството имаше 232.3 хил. дка, но една част от тях ще отидат за обезщетение на някои акционери според предварително подписани договори. Договорено е "Ромфарм компани" да плати задатък от 5 млн. лв. по сделката, които ще бъдат приспаднати преди прехвърляне на последните 10 хил. дка. "Това е най-голямата сделка за продажба на земеделска земя в страната към момента. Очаквам да окаже изключително добро влияние на пазара, защото показва стабилност и добри перспективи пред него", коментира Борислав Петков, председател на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи. Той допълни, че като сделка е съпоставима с покупката на портфейла от земеделска земя на "Агро инвест инженеринг" от страна на "София франс ауто" миналата година. (Тогава контролираното от Стоян Желев дружество, вносител на "Пежо", купи компанията от "Енемона" за близо 18.5 млн. лв. Желев е акционер в "Еларг" с 19% чрез дружеството си "Био фарминг", които купи в през януари за 11.9 млн. лв - бел. ред.). "Като мащаби обаче двете продажби за земите на "Еларг" и на "Агро инвест" не са съпоставими - в случая с "Агро инвест инженеринг" ставаше въпрос за малко над 31 000 дка земя. Очаквам до края на тази година да станем свидетели и на други големи пакетни сделки за земеделска земя", коментира още Петков. Според него цената от 500 лева на декар в случая с "Еларг" е напълно реалистична. "Тази стойност би се получила и ако продажбата на подобен пакет от земеделски площи беше минала на свободния пазар при цена от 420-430 лв./дка плюс разходите за окрупняване. Не трябва да забравяме и времето, което би отнело събирането на подобен обем площи в едно дружество", допълни той. За компанията, готова да плати 90 млн. лв., досега липсва публична информация и е стояла извън полезрението на медиите. Въпреки че основната дейност на "Ромфарм компани" е търговия с лекарства, чрез свои дъщерни дружества тя притежава и 350 хил. дка земя. Имат и 1099 декара лозови масиви в Ямболско. Освен това компанията е акционер с 5.02% в "Еларг фонд за земеделска земя" - дял, който купи в началото на май от фондовете на ПОК "Доверие". Собственици с по 50% в "Ромфарм компани" са Венелин Георгиев и Тенчо Шиков. Освен в нея двамата участват и в още 10-ина дружества. Източник на вестника, близък до сделката, обаче коментира, че част от земята се купува с инвестиционна цел - отдаване под аренда, другата - за обработка. "Ромфарм компани" показва, меко казано, завидни финансови резултати и марж на печалбата. За миналата година дружеството има приходи от 175 млн. лв., от които прави гигантска печалба от 105 млн. лв. (виж таблицата). Към края на 2011 г. имат краткосрочен депозит от 46 млн. лв., като година по-рано е бил 33 млн. лв. Като свързано дружество е посочено "Ставен", което е точно с предмет на дейност изкупуване на земеделска земя, но освен това се занимава с вятърни и соларни проекти. Готов е този в хасковското село Доброселец, става ясно от интернет страницата на дружеството. Фотосоларният парк е с капацитет 2+2 мегавата и е съвместно начинание с "Грийн пауър БГ". Към 1 ноември "Ставен" заедно със С.И.Г. и "Росагрофонд" притежават 350 хил. декара земя. От информацията не става ясно дали се използват само за земеделски цели, или върху част от тях има ВЕИ проекти. Компаниите притежават и 1099 декара лозови масиви в Ямболско. Съдружниците са спонсори и на едноименния сливенски клуб по джудо. От 2009 г. "Ромфарм компани" се занимава с паралелен експорт на продукция на румънски фармацевтични заводи. Румънските фирми предпочитали продажбите им да минават през България, тъй като тук плащали по-ниски данъци. Оттук стоката се изнасяла в Турция, към офшорни зони и оттам към Англия. От началото на тази година "Ромфарм" е регистрирана като търговец на едро с лекарства в регистъра на Изпълнителната агенция по лекарствата. Това е станало на 21 февруари 2012 г., а складът им като дистрибутор се намира в Русе. Обектът се намира на адрес в безмитната зона, където са регистрирани множество други компании, които обаче нямат общо със собствениците на фирмата. "Ромфарм компани" изобщо не е известна на русенските фармацевти, а посоченият в регистъра на ИАЛ отговорен фармацевт не е от русенската колегия, коментираха от аптеките. Търговецът на едро не е познат и на останалите дистрибутори и не е отчел продажби в системата на компанията, която мониторира търговията с лекарства в страната – IMS Health, което означава, че не се занимава с никакви продажби на територията на България и печели само от реекспорт. По неофициална информация Венелин Георгиев и Тенчо Шиков имат предприятие в Румъния, като изнасят произведените лекарства в Европа. Пазарът в Русия може да идва по две линии - Шиков е завършил международни отношения в Москва и е син на председателя на близката до БСП партия "Социалдемократи" Лъчезар Шиков.
Източник: Капитал (25.07.2012)

Най-голямата еднократна сделка на пазара на земеделска земя в България вече е договорена. Другата интересна подробност е, че купувачът, който е готов да плати 90 млн. лева, е абсолютно неизвестна в страната компания - търговецът на лекарства "Ромфарм компани". Продавачът на близо 180 хил. дка е очакван - "Еларг фонд за земеделска земя", който се ликвидира. След приключването на покупката "Ромфарм", която вече има инвестиции в земеделска земя през други дружества, ще стане един от най-едрите собственици на обработваеми площи в страната. Представител на сектора дори го определи като най-големия притежател сред юридическите лица. Мегапродажбата Цената е 89.9 млн. лв., или по 500 лв. на декар. За сделката стана ясно от съобщение за свикване на извънредно общо събрание на "Еларг" на 3 септември, на което тя трябва да бъде одобрена. Дружеството със специална инвестиционна цел в момента е в ликвидация, а вчера и Комисията за финансов надзор разреши то да преустанови дейността си и му отне лиценза. "Еларг" от известно време търсеше купувач за земите си, повечето от които са в атрактивни земеделски райони. Най-много са около Ямбол (малко над 30 хил. дка) и Плевен (над 27 хил. дка). Цената на декар е малко над пазарната, но изглежда логична за парцели, повечето от които са окрупнени, тъй като това е свързано с допълнителни разходи. Към края на март дружеството имаше 232.3 хил. дка, но една част от тях ще отидат за обезщетение на някои акционери според предварително подписани договори. Договорено е "Ромфарм компани" да плати задатък от 5 млн. лв. по сделката, които ще бъдат приспаднати преди прехвърляне на последните 10 хил. дка. "Това е най-голямата сделка за продажба на земеделска земя в страната към момента. Очаквам да окаже изключително добро влияние на пазара, защото показва стабилност и добри перспективи пред него", коментира пред "Капитал Daily" Борислав Петков, председател на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи. Той допълни, че като сделка е съпоставима с покупката на портфейла от земеделска земя на "Агро инвест инженеринг" от страна на "София франс ауто" миналата година. (Тогава контролираното от Стоян Желев дружество, вносител на "Пежо", купи компанията от "Енемона" за близо 18.5 млн. лв. Желев е акционер в "Еларг" с 19% чрез дружеството си "Био фарминг", които купи в през януари за 11.9 млн. лв - бел. ред.). "Като мащаби обаче двете продажби за земите на "Еларг" и на "Агро инвест" не са съпоставими - в случая с "Агро инвест инженеринг" ставаше въпрос за малко над 31 000 дка земя. Очаквам до края на тази година да станем свидетели и на други големи пакетни сделки за земеделска земя", коментира още Петков. Според него цената от 500 лева на декар в случая с "Еларг" е напълно реалистична. "Тази стойност би се получила и ако продажбата на подобен пакет от земеделски площи беше минала на свободния пазар при цена от 420-430 лв./дка плюс разходите за окрупняване. Не трябва да забравяме и времето, което би отнело събирането на подобен обем площи в едно дружество", допълни той.
Източник: Капитал (25.07.2012)

Най-новият лидер Обработваемата земя в България е около 30 млн. дка. Скоро над 2% от тях ще бъдат концентрирани в ръцете на най-големия частен собственик – малко известното фармацевтично дружество "Ромфарм компани". С покупката на близо 180 000 дка от портфолиото на "Еларг фонд за земеделска земя" за 89.9 млн. лв. то ще се превърне в страна по най-голямата сделка за земеделска земя в България. Същевременно прибавя още площи към притежаваните чрез три компании 550 000 дка и така увеличава портфолиото си до впечатляващите 730 000 дка. Собствеността върху активи с подобни размери превръща фармацевтичната компания в значим играч на пазар, където тепърва ще става интересно по няколко причини: земята е основен ресурс за земеделско производство, а притежаването и обработването й са свързани и с получаването на значими по обем европейски субсидии. В резултат от това перспективата пред българския пазар е за стабилен ръст на цени и ренти през следващите години. От тази гледна точка през последните години трудно може да се посочи по-обещаваща инвестиция от добре обмислената покупка на земеделска земя. И хора от много различни бизнеси вече я правят. Виж кой купува Във фармацевтичните среди в България за "Ромфарм компани" се знае малко, вероятно защото основната дейност на дружеството е на външни пазари. Според корпоративния му сайт то има фабрика за медикаменти в Румъния и оперира в 27 страни в Европа и Азия. Собственици на равни части от капитала са Венелин Георгиев и Тенчо Шиков (син на председателя на близката до БСП партия "Социалдемократи" Лъчезар Шиков). На българския пазар на земеделска земя обаче дружеството и неговите собственици участват под различни форми още от 2007 г. Притежаваните до момента 550 000 дка са трупали в продължение на 3-4 години през три компании - "Ставен", С.И.Г. и "Росагрофонд". Най-голямата сред тях е регистрираната в Сливен "Ставен" (350 000 дка), в която първоначално Венелин Георгиев и Тенчо Шиков участват като физически лица заедно с изпълнителния директор Стайко Стайков. След преобразуването на "Ставен" в акционерно дружество 90% от капитала е придобит от "Ромфарм компани", която от самото начало финансира инвестициите му в земеделски имоти. През пролетта на 2008 г. "Ставен" става член на Българската асоциация на собствениците на земеделска земя (БАСЗЗ), където са събрани най-големите притежатели на агро площи в страната (виж класацията). По това време дружеството притежава малко над 51.5 хил. дка земеделски площи, от които 40.7 хил. дка са в Южна България. От тогава е увеличило седем пъти площите си, като основната му дейност е концентрация на земя и отдаването й под аренда. Според отчета му за 2011 г. от 1.934 млн. лв. приходи от продажби 1.924 млн. лв. са получени от ренти. Според юриста Камен Чешмеджиев, който движи имотния бизнес на компанията, към момента основната част от земите й са концентрирани в землища в района на Ямбол, Стара Загора и Хасково, а в Северна България – в Плевенско. В момента разширява мрежата си в Пазарджишко. Не е ясно къде са концентрирани земите на останалите две дружества от групата на "Ромфарм компани". С покупката на портфолиото на "Еларг ФЗЗ" обаче фармацевтичната компания ще разшири позициите си в почти всички земеделски райони. Малка част от нейния бизнес, отново през "Ставен", са инвестициите във възобновяеми източници на енергия. Към момента дружеството участва в два такива проекта край село Доброселец, община Тополовград. Друг бизнес е свързан с лозарството. В района на село Ботево, община Тунджа, "Ставен" започна засаждането на 1100 дка лозя, като проектът ще приключи през 2013 г. Продукцията е за нуждите на малка винарска изба в района - "Шато Ботево", притежавана от бащите на собствениците на "Ставен" и "Ромфарм компани" - Лъчезар Шиков, Иван Стайков и Стоян Георгиев. Другите големи Сделката между "Еларг ФЗЗ" и "Ромфарм компани" е знакова за сектора, тъй като дава тласък на т.нар. вторичен пазар (покупки на окрупнени масиви или портфейли от земя). Подобно по вид, но в по-малък размер бе придобиването на "Агро инвест инженеринг", което обработва 31.5 хил. дка собствена земя, от вносителя на "Пежо" "София франс ауто". Като се изключат такива единични продажби, допреди година водеща роля още имаха сделките за първично натрупване на земя чрез изкупуването на малки, разпокъсани наследствени парчета. Този процес вече затихва, но в резултат от него се оформиха малко на брой крупни собственици на стотици хиляди декари – основно големи фондове, членове на БАСЗЗ. Участници на пазара нареждат до тях и някои от най-големите арендатори в лицето на Светлозар Дичевски ("Октопод инвест холдинг") и фамилията Илчовски от района на Кнежа. На Светлозар Дичевски, който обработва между 1 млн. и 1.5 млн. дка земя, например се приписва собственост на поне 500 000 дка от тях. Източници на "Капитал" обаче го описват по-скоро като крупен арендатор, отколкото собственик, и твърдят, че пряко и през свързани дружества притежава не повече от 50 000 - 80 000 дка. Пред "Капитал" друг голям арендатор, Светослав Илчовски, също развенча мита за притежаваните от фамилията му декари. Той не посочи точния им размер, но потвърди, че са над 100 000 дка. Земите обаче са пръснати между три отделни дружества, притежавани от различни членове на фамилията, които действат по-скоро като конкурентни компании, отколкото като икономическа група. Така, въпреки че много арендатори активно купуват земи, за да обезпечат производството си, дори най-големите трудно могат да се похвалят със собственост над 100 000 дка. Обикновено сделките са и трудно проследими, тъй като често минават през различни свързани дружества или през физически лица. В резултат краткият обзор на най-крупните притежатели на земеделски имоти в България не излиза извън рамките на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи. Поне официално.
Източник: Капитал (27.07.2012)

Обработваемата земя в България е около 30 млн. дка. Скоро над 2% от тях ще бъдат концентрирани в ръцете на най-големия частен собственик – малко известното фармацевтично дружество "Ромфарм компани". С покупката на близо 180 000 дка от портфолиото на "Еларг фонд за земеделска земя" за 89.9 млн. лв. то ще се превърне в страна по най-голямата сделка за земеделска земя в България. Същевременно прибавя още площи към притежаваните чрез три компании 550 000 дка и така увеличава портфолиото си до впечатляващите 730 000 дка. Собствеността върху активи с подобни размери превръща фармацевтичната компания в значим играч на пазар, където тепърва ще става интересно по няколко причини: земята е основен ресурс за земеделско производство, а притежаването и обработването й са свързани и с получаването на значими по обем европейски субсидии. В резултат от това перспективата пред българския пазар е за стабилен ръст на цени и ренти през следващите години. От тази гледна точка през последните години трудно може да се посочи по-обещаваща инвестиция от добре обмислената покупка на земеделска земя. И хора от много различни бизнеси вече я правят. Виж кой купува Във фармацевтичните среди в България за "Ромфарм компани" се знае малко, вероятно защото основната дейност на дружеството е на външни пазари. Според корпоративния му сайт то има фабрика за медикаменти в Румъния и оперира в 27 страни в Европа и Азия. Собственици на равни части от капитала са Венелин Георгиев и Тенчо Шиков (син на председателя на близката до БСП партия "Социалдемократи" Лъчезар Шиков). На българския пазар на земеделска земя обаче дружеството и неговите собственици участват под различни форми още от 2007 г. Притежаваните до момента 550 000 дка са трупали в продължение на 3-4 години през три компании - "Ставен", С.И.Г. и "Росагрофонд". Най-голямата сред тях е регистрираната в Сливен "Ставен" (350 000 дка), в която първоначално Венелин Георгиев и Тенчо Шиков участват като физически лица заедно с изпълнителния директор Стайко Стайков. След преобразуването на "Ставен" в акционерно дружество 90% от капитала е придобит от "Ромфарм компани", която от самото начало финансира инвестициите му в земеделски имоти. През пролетта на 2008 г. "Ставен" става член на Българската асоциация на собствениците на земеделска земя (БАСЗЗ), където са събрани най-големите притежатели на агро площи в страната (виж класацията). По това време дружеството притежава малко над 51.5 хил. дка земеделски площи, от които 40.7 хил. дка са в Южна България. От тогава е увеличило седем пъти площите си, като основната му дейност е концентрация на земя и отдаването й под аренда. Според отчета му за 2011 г. от 1.934 млн. лв. приходи от продажби 1.924 млн. лв. са получени от ренти. Според юриста Камен Чешмеджиев, който движи имотния бизнес на компанията, към момента основната част от земите й са концентрирани в землища в района на Ямбол, Стара Загора и Хасково, а в Северна България – в Плевенско. В момента разширява мрежата си в Пазарджишко. Не е ясно къде са концентрирани земите на останалите две дружества от групата на "Ромфарм компани". С покупката на портфолиото на "Еларг ФЗЗ" обаче фармацевтичната компания ще разшири позициите си в почти всички земеделски райони. Малка част от нейния бизнес, отново през "Ставен", са инвестициите във възобновяеми източници на енергия. Към момента дружеството участва в два такива проекта край село Доброселец, община Тополовград. Друг бизнес е свързан с лозарството. В района на село Ботево, община Тунджа, "Ставен" започна засаждането на 1100 дка лозя, като проектът ще приключи през 2013 г. Продукцията е за нуждите на малка винарска изба в района - "Шато Ботево", притежавана от бащите на собствениците на "Ставен" и "Ромфарм компани" - Лъчезар Шиков, Иван Стайков и Стоян Георгиев. Другите големи Сделката между "Еларг ФЗЗ" и "Ромфарм компани" е знакова за сектора, тъй като дава тласък на т.нар. вторичен пазар (покупки на окрупнени масиви или портфейли от земя). Подобно по вид, но в по-малък размер бе придобиването на "Агро инвест инженеринг", което обработва 31.5 хил. дка собствена земя, от вносителя на "Пежо" "София франс ауто". Като се изключат такива единични продажби, допреди година водеща роля още имаха сделките за първично натрупване на земя чрез изкупуването на малки, разпокъсани наследствени парчета. Този процес вече затихва, но в резултат от него се оформиха малко на брой крупни собственици на стотици хиляди декари – основно големи фондове, членове на БАСЗЗ. Участници на пазара нареждат до тях и някои от най-големите арендатори в лицето на Светлозар Дичевски ("Октопод инвест холдинг") и фамилията Илчовски от района на Кнежа. На Светлозар Дичевски, който обработва между 1 млн. и 1.5 млн. дка земя, например се приписва собственост на поне 500 000 дка от тях. Източници на "Капитал" обаче го описват по-скоро като крупен арендатор, отколкото собственик, и твърдят, че пряко и през свързани дружества притежава не повече от 50 000 - 80 000 дка. Пред "Капитал" друг голям арендатор, Светослав Илчовски, също развенча мита за притежаваните от фамилията му декари. Той не посочи точния им размер, но потвърди, че са над 100 000 дка. Земите обаче са пръснати между три отделни дружества, притежавани от различни членове на фамилията, които действат по-скоро като конкурентни компании, отколкото като икономическа група. Така, въпреки че много арендатори активно купуват земи, за да обезпечат производството си, дори най-големите трудно могат да се похвалят със собственост над 100 000 дка. Обикновено сделките са и трудно проследими, тъй като често минават през различни свързани дружества или през физически лица. В резултат краткият обзор на най-крупните притежатели на земеделски имоти в България не излиза извън рамките на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи. Поне официално. Топ 5 на големите 1. "Ромфарм компани", 730 000 дка (виж основния текст) 2. "Адванс терафонд", 282 399 дка Създаденият през 2005 г. "Адванс терафонд" е вторият по големина частен поземлен собственик. Притежава 282 399 дка земеделска земя и 139 дка градски имоти, оценявани общо на почти 153 млн. лв. През последните месеци компанията продава повече земя, отколкото купува: от началото на годината продадените и договорените за продажба декари са 64 158. Закупени са 17 066 дка. През 2011 г. "Адванс терафонд" продаде 62 841 дка земя при средна цена 598 лв./дка, или общо 37.6 млн. лв. В края на второто тримесечие има договори за наем и аренда на 227 861 дка земеделски земи и приходи от 2.99 млн. лв. Най-голямата концентрация на имоти на компанията е в Северна България – Враца, следвана от Силистра и Плевен. Най-големите акционери във фонда са "Карол финанс" и International Finance Corporation, част от Световната банка. 3. "Серес", 210 000 дка Регистрираният през 2006 г. фонд "Серес" е третият по големина собственик на земеделска земя в България с 210 000 дка. От тях обработва 80 000 дка, останалите отдава на арендатори. Допълнително обработва още 60 000 дка наети площи, като произвежда основно зърно, царевица, рапица и слънчоглед. Отликата му от типичните инвеститори в земя е стремежът не само да арендова площите си, но и да развива модерно земеделие. За целта фокусира покупките си в определени географски райони – за момента Пордим (област Плевен), Якимово (област Монтана) и Мизия (област Враца). Стремежът е да организира затворен бизнес цикъл, например производство на зърно, обезпечено с бази за съхранение. Визията на "Серес" е, че в близките години пазарът ще се ориентира от сделки със земя към такива за работещ бизнес. Според мениджъра по управление на земи Ивайло Иванов фондът все още е на етап на концентрация на площи и формиране на стопанства. Учредител на "Серес" и един от основните акционери е инвестиционната компания "Рослин кепитъл партнърс". 4. "Омега агро инвест", 160 000 дка Дружеството е основано през 2007 г. със седалище в Пловдив. Притежава 160 000 дка земя, като основната му дейност е свързана с покупко-продажби на земеделски площи, тяхното управление и отдаване под наем и аренда. Към момента дейността му е свързана основно с окрупняване на притежаваните площи в отделни землища. Тази година придобитите площи възлизат на едва 5000 - 6000 дка, значително по-малко от преди. Според директора на "Омега агро инвест" Борислав Петков земеделската земя има потенциал като инвестиционен актив само ако към нея се добави стойност чрез окрупняването й в големи обработваеми масиви. По тази логика според него бъдещето на пазара е в продажбата на вече разработени стопанства. Едноличен собственик на фонда е "Винпром Пещера". 5. "Агро финанс", 141 000 дка Фондът е сред най-големите в България, като към края на второто тримесечие притежава 141 хил. дка земя, а инвестираните средства са 43.2 млн. лева. По-голяма част от земите са в Северозападна България. 94% са отдадени под аренда при средна цена 27 лв./дка. През последните месеци близки до банкера Цветан Василев фирми увеличиха участието си във фонда. Компанията "Бромак инвест" купи около 20% от пенсионните фондове на "Алианц България" и увеличи дела си до 25.6%. Отделно Корпоративна търговска банка (КТБ) притежава още 7.8% от фонда. Дружества, свързани непряко с банкера, също са акционери в "Агро финанс". В края на юли на борсата бяха прехвърлени още 25% от акциите, като продавач бяха пенсионните фондове на ПОК "Доверие", а купувач - отново фирми близки до Цветан Василев. Така банкерът вече контролира над 90% от фонда.
Източник: Капитал (30.07.2012)

Обещаната цена за ликвидация на "Еларг" отново беше повишена Ликвидаторът на "Еларг фонд за земеделска земя" Веселин Данев обяви, че акционерите може да получат още по-висока цена на дела си, стана ясно от негово съобщение. Според Данев собствениците във фонда може да вземат "до над 2.50 лв." ликвидационен дял на акция, тъй като дружеството е сключило доста изгодни сделки за продажба на земи и някои от тях са надминали предварително обявените. Предишната обещана цена за ликвидация от месец май беше за около 2.40 лв. на акция, след като месеци по-рано ръководството обяви, че очаква до около 2 лв. единична стойност, след като приключи разпродажбата на всички активи. Последните сделки с акции на "Еларг" на Българската фондова борса са за 2.07 лв. единична цена на акция. Според Данев събирането на рентата за вече приключилата стопанска 2011-2012 година върви добре, а разходите им са по-малко от очакваните. Преди няколко месеца стана ясно, че основната част от земята на "Еларг" е изкупена от "Ромфарм компани" срещу 90 млн. лв. Това превърна купувача в един от най-големите собственици на земеделска земя в България. Ликвидацията на "Еларг ФЗЗ" трябва да приключи към март 2013 г., точно една година след като акционерите одобриха плана за ликвидацията на фонда. Преди да се стигне до него дружеството вече изпитваше сериозни финансови затруднения, тъй като притежавани от него активи не носеха доход - имот в София, трудно събиране на вземания по договори за рента, недостатъчно комасирани терени. В резултат на тези затруднения дружеството имаше и проблеми с погасяването на облигационен заем. "Еларг", първоначално създадено като "Елана фонд за земеделска земя", претърпя и много акционерни размествания и прехвърляния. От лятото на миналата година в него влезе "Индустриален холдинг България" чрез свои дружества, основното от които е "Агроменидж" - обслужващото дружество на фонда за земя. Малко след това беше отправено и предложението за прекратяване на дейността, като директорът на "Агроменидж" Веселин Данев, сега ликвидатор, се аргументира, че така ще е по-добре, отколкото да се опитват безуспешно да вдигнат фонда на крака и да изкарат дейността му на печалба. Въпреки че повечето от другите фондове за земеделска земя бележат в последните години рекордни приходи и печалби, Данев обяви, че стари договори и недалновидни сделки за покупки пречат на "Еларг" да подобри чувствително резултатите си. По-голямата част от земите на "Еларг" - 180 хил. дка, бяха продадени на "Ромфарм компани" за 89.9 млн. лв. Останалите близо 20 хил. дка бяха прехвърлени на акционера "Биофарминг" срещу вземане за 11 млн. лв. Продажбата на "Ромфарм" и други сделки бяха оспорени от един от малките акционери в "Еларг" - инвестиционния посредник "Първа Финансово-брокерска къща", откъдето изпратиха отворено писмо с обвинения, че някои от оценките на имотите не са били реални. От посредника поискаха разваляне на продажбите и обвиниха ръководството в ощетяване на по-дребните собственици. В отговор от "Еларг" обявиха, че "Първа ФБК" е правила манипулации с цената на акциите им. Не е ясно дали повишаването на ликвидационната оценка има някаква връзка с обвиненията на "Първа ФБК" за ощетяване при сделките. Част от парите от продажбата на земя са използвани и за предсрочното погасяване преди по-малко от месец на облигациите на "Еларг", за общо 3.6 млн. лв.
Източник: Капитал (08.10.2012)

Сделки в съседния двор Близо 100 млн. дка обработваеми площи, плодородна земя и все още достъпни цени. Това е формулата, която през последните години привлече редица чужди купувачи на земеделска земя към Румъния. В челните редици са италианци, германци и инвеститори от арабския свят. Някъде в дъното, при това отскоро, фигурират и шепа български компании. За момента купувачите се броят на пръсти. Български интерес към румънска земя обаче има както от производители, така и от големи фондове, инвестиращи в обработваеми площи. Насочен е към близките до нашата граница райони в Югоизточна Румъния – Северна Добруджа и устието на Дунав. Област, описвана от инвеститорите като значително по-слабо развита в сравнение със западните румънски територии, а като цени и обработвани площи – изоставаща с поне няколко години от българския пазар. Поле за инвестиции има - и в буквален, и в преносен план. Така че може би е въпрос на време български купувачи по-смело да навлязат на север. Въпреки че няма официална информация за инвестициите в румънска земя, в земеделския сектор усилено се говори за напреднали преговори и единични сделки с български капитали. Тази информация се споделя и от румънски производители на зърно, които периодично разказват пред медиите, че в южната част на страната започват да навлизат български компании от района на Силистра и Свищов. Отделни фермери от региона на Дуранкулак също прескачат северната граница. Според източник на "Капитал" част от купувачите и наемателите на румънския пазар са дружества и физически лица, свързани с холдинга "Октопод инвест" на Светлозар Дичевски, един от най-крупните арендатори в нашата страна. Няма обаче потвърждение на тази информация. По думите на председателя на Асоциацията на земеделските производители Христо Цветанов 7-8 фирми, занимаващи се със зърнопроизводство, също работят по сделки за покупка на площи в Румъния. Има информация и за такава компания от сектор "Плодове и зеленчуци". Според Цветанов обаче това все още е прохождаща тенденция. На подобно мнение е председателят на Асоциацията на зърнопроизводителите Ангел Вукодинов. "Потенциалът на румънския пазар е сериозен", коментира той. Все пак, ако български производители на зърно започнат да работят парцели на север от Дунав, то ще е по-скоро за разширяване на дейност, а не за изнасяне на производство, смята той. Според други източници в подкрепа на този интерес е и близостта на пристанището в Констанца, през което минава голяма част от износа на зърно в Черноморския регион. За момента обаче като най-крупен купувач на румънска земя е сочена "Ромфарм компани" - дружество с български собственици, регистрирано в Румъния и с основна дейност в областта на фармацията. От няколко години то е активно на пазара на обработваеми площи, очевидно и от двете страни на Дунав. Най-голямата му сделка в България до момента е покупката на 180 000 дка от портфолиото на "Еларг фонд за земеделска земя" АДСИЦ, която бе оповестена преди няколко месеца. Интерес към Румъния има и от големи фондове за земя. Като потенциални инвеститори са сочени най-вече "Омега агро инвест" от групата на "Винпром Пещера", също и "Серес". За последния фонд дори се говореше, че събира капитал за покупки в Румъния чрез свързано дружество, но негови представители отричат за сделки. От "Омега агро инвест" също още нямат земя в Румъния, въпреки че директорът на дружеството Борислав Петков призна, че от две години оглеждат пазара там. Друга част от фондовете пък нямат и право на подобни сделки, дори при наличие на интерес. Причината е, че са регистрирани като дружества със специална инвестиционна цел (АДСИЦ), които по закон нямат право да инвестират в имоти извън България. Равносметката е, че поне за момента оценките за това колко земи са купени от българи в Румъния, силно се различават. Според едни става дума за парцели от по няколкостотин декара, придобити чрез подставени лица. Според други е възможно да има и доста по-мащабни сделки, като в румънските медии циркулират данни за около 200 хил. дка. Дори това число да е вярно обаче, заради забраната за покупка на земеделска земя от чужденци, сделките следва да са през румънски компании, т.е. отново са трудно проследими като официална статистика. Подобно на българския пазар на земеделска земя, и този в Румъния влиза в числото на развиващите се. Това включва "екстри" като разпокъсана собственост, малко на брой модерни стопанства, субсидия, наполовина по-ниска от тази в старите членки на ЕС (18 евро/дка в Румъния), и цени от 3 до 7 пъти по-ниски в сравнение с тях. Констатацията важи с пълна сила за югоизточната част на страната, където почти липсват големи стопанства, а много от земите не се обработват. В западните райони картината е по-различна, тъй като там са основната част от големите европейски инвестиции и като цяло земеделието е по-развито (виж карето). Според доклад на консултантската компания DTZ тези особености са и основната причина за разликата в цените от двете страни на Карпатите. В регионите на Арад и Тимишоара на запад средните стойности вече достигат 300-400 евро/дка, докато в югоизточната част на Румъния те са по-ниски. Около Констанца например средната цена на земята е 250 евро/дка, а покрай Браила – 270 евро/дка. Според българи, проучвали пазара в тези региони, актуалните цени са по-скоро 300-350 евро/дка. Дори в тази ситуация обаче се оказва, че ако си производител от Добруджа, на север от границата може да купиш земя със същите почвени характеристики, но на 60-70% от цената в българската част. Край Добрич и Тервел например цени като румънските отдавна са забравени. По данни на агенция "А тренд" малките парцели, под 100 дка, в тези райони тръгват от 800-1000 лв./дка (400-500 евро/дка). Сходни са цените в Силистра, докато около Шабла, Каварна и Балчик предлагането е между 1300 и 1500 лева/дка. В допълнение към ценовите разлики в полза на румънския пазар е и размерът на парцелите. Макар и разпокъсана, земята там е по-уедрена, отколкото в България, което до известна степен намалява разходите за окрупняване на масиви. Ако на нашия пазар например средният размер на земеделски имот е 7 дка, в Румъния той е 28 дка. "Причина за тази разлика е, че земеделската земя в Румъния е възстановявана на цели родове или кооперативи, а не на отделни собственици. Затова не липсват и парцели от 100 – 200 декара още при първичното им предлагане", обясни Борислав Петков. Според друг наблюдател много от продаваните земи в Румъния са собственост на кооперативи или са по-едри държавни парчета, което още веднъж обяснява наличието на по-големи имоти сред тях. С ценовите предимства и една идея по-едрите имоти обаче предимствата на румънския пазар на земя като че ли се изчерпват. А успоредно с това се очертават и причините все още да няма масови български инвестиции на него. Една от тях е, че дори да е в по-малка степен спрямо българския пазар, земята си остава разпокъсана и окрупняването на приличен масив от няколко хиляди декара отнема месеци плюс преговори със стотици собственици. За големите фондове това означава да търсят местен партньор или поне адвокатска кантора, която да защитава интересите им. Освен това да изградят мрежа от десетки брокери, които да изкупуват земя за тях. Управлението на земеделска земя обаче е локален бизнес и трудно се контролира от дистанция. Освен това изграждането на подобна мрежа предполага дългосрочен ангажимент и покупка на голямо количество имоти. Ако се съберат всички разходи, които почти изяждат ефекта от разликата в цените, става ясно каква е причината за странната на пръв поглед инвестиционна предпазливост. Като минус представители на имотния бранш посочиха и по-високата данъчна тежест върху земеделската земя на север от Дунав (в България тя е освободена от данък), също и известни правни неуредици около собствеността на имотите. Техни колеги обаче опровергаха опасенията, че това право не е достатъчно защитено. Според тях проблем има само в единични землища в Румъния, където земята не е връщана в реални граници. Така, дори да имаш документ за собственост на определени декари, не е ясно къде точно са те. Като цяло обаче режимът на притежаване, управление и продажба на земеделски земи в България и Румъния е много сходен. И в крайна сметка надделява мнението, че румънският пазар като цяло е с по-голям потенциал за растеж и развитие спрямо нашия. Според консултанти от сектора към момента той е относително точен индикатор доколко обосновано е покачването на цените в съседни български райони. В същото време, при равни други условия, те определят земите на север от Дунав като по-добра инвестиция за големи външни играчи, които искат да стъпят на пазара в Югоизточна Европа. Така от неизползвана възможност за разрастване на българските предприемачи, румънската земя може да се окаже най-силният им конкурент, предпочитан от чуждите инвеститори.
Източник: Капитал (08.10.2012)

Най-големият земевладелец Най-крупният частен собственик на земеделска земя в България – "Ромфарм компани", е пред нова голяма сделка. Фармацевтичната компания ще придобие фонд "Серес", в чийто портфейл има над 186 000 декара обработваеми площи. Информация за предстоящата сделка се появи на страницата на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), където "Ромфарм компани" е подала уведомление за предстоящата концентрация. За момента и двете страни отказват коментар. Ако придобиването завърши успешно, групата около фармацевтичната компания ще затвърди първенството си като собственик на земеделска земя с между 850 000 и 900 000 дка в портфейла си. Общо обработваемата земя в страната е 37 млн. дка. За продажба на "Серес" се говори от няколко години. Акционери във фонда са основно финансови инвеститори, част от които вече търсят изход от вложенията си в земеделска земя и по-доходоносни алтернативи за парите си. Преговорите с "Ромфарм компани" текат от близо година, като за известно време са били спрени. Една от причините е трудното споразумение каква част от активите на "Серес" да станат обект на сделка. Освен обработваеми площи фондът има и земеделски бизнес – чрез няколко дъщерни дружества обработва собствена и арендована земя в Северна и Северозападна България. За момента обаче плановете са да запази този бизнес, твърдят няколко източника. Според съобщението до КЗК сделката ще бъде оформена като прехвърляне на акции, а не на земеделски имоти. Този начин е по-бърз и документално по-лесен от прехвърлянето на стотици хиляди декари между две дружества. По него бе сключена и друга голяма сделка през годината – тази между "Винпром Пещера" и "Уинслоу ленд инвест" за дружеството "Омега агро инвест" и портфейла му от 160 000 дка земя. При сегашната продажба вариантите, за които научи "Капитал Daily", са два. Първият е "Ромфарм компани" да купи "Серес" с целия му портфейл от земя, а дружества от структурата на фонда да останат като арендатори с дългосрочни договори в част от тях. За целта преди финализирането на сделката тези компании трябва да бъдат извадени от активите на фонда. Вторият вариант е "Серес" да бъде продаден само с част от портфейла си – около 100 000 дка, които не обработва. В такъв случай останалата земя от около 80 хил. дка трябва да бъде прехвърлена в друга компания преди голямата сделка. "Серес" е един от най-големите собственици на земеделска земя, като притежаваните от фонда площи са концентрирани в Северна Централна и Северозападна България. Фондът е собственик на четири дъщерни дружества - "Агро санти", "Агро сантино", "Агро санто" и "Агро сантия", част от които развиват земеделска дейност. Освен земя в активите на групата влизат също стопански бази и земеделска техника. Към 2012 г. акционери в "Серес" са 22 компании и физически лица. Сред тях са Уникредит банк Аустрия, "Рослин капитал партнърс – България", "Райфайзен централбанк Остерайх, "Аурора мениджмънт асоусиейтс лимитид" и др. Последният публикуван в Търговския регистър финансов отчет на "Серес" е от 2010 г. Според консолидираните резултати приходите на групата тогава са нараснали до 27.1 млн. лв., а печалбата й е достигнала 2.4 млн. лв. Към тази дата активите на групата са 84.4 млн. лв., от които инвестиционните имоти са 51.9 млн. лв. "Ромфарм компани" е основана през 2009 г. и регистрирана като търговец на едро с лекарства, който се занимава и с внос и износ на медикаменти. Компанията майка се помещава в сградата на търговското представителство на България в Москва, а основният бизнес на фирмата е производство на капки и медикаменти в Румъния, които впоследствие се изнасят за руския пазар. Българската компания е само транспортно звено и е регистрирана като дистрибутор по силата на лекарствения закон. Собственици с по 50% в "Ромфарм компани" са Венелин Георгиев и Тенчо Шиков. Пазарът в Русия може да идва по две линии - Шиков е завършил международни отношения в Москва и е син на председателя на близката до БСП партия "Социалдемократи" Лъчезар Шиков. Представителите на компанията избягват всякаква публичност. За пръв път дружеството влезе в полезрението на медиите преди година, когато беше обявена най-голямата еднократна сделка за покупка на земя. Срещу 90 млн. лв. "Ромфарм" купи 180 хил. дка от ликвидиращия се фонд "Еларг". Въпреки че основната дейност на дружеството е търговия с лекарства, още тогава стана ясно, че чрез свои дъщерни компании (като "Ставен", С.И.Г. и "Росагрофонд") то притежава и 550 хил. дка земя. Според представители на сектора "Ромфарм" са търгували със земя и на свободния пазар, а не само с едри пакети, и в момента управляват около 650 хил. дка. Макар да липсва актуален финансов отчет на "Ромфарм компани", то предходните показват, че фармацевтичният бизнес на дружеството е свръхпечеливш. За 2011 г. дружеството има приходи от 175 млн. лв., от които прави гигантска печалба от 105 млн. лв. Към края на годината то има краткосрочен депозит от 46 млн. лв., като година по-рано е бил 33 млн. лв. Приходите през 2010 г. са дори повече - 182 млн. лв., а печалбата - 153 млн. лв.
Източник: Капитал (05.07.2013)

"Ромфарм" вече има 900 хил. декара земеделска земя Фармацевтичната "Ромфарм компани", която миналата година се наложи като най-големия частен собственик на земеделска земя в България, затвърди лидерската си позиция с покупката на фонд "Серес". Информация за приключилата продажба бе публикувана на страницата на Централния депозитар, където се вижда прехвърлянето на всичките 66.7 млн. акции на земеделския фонд. Чрез новопридобитото дружество "Ромфарм компани" получава 186 000 дка земеделска земя, с което притежаваните обработваеми площи доближават 850 - 900 хил. дка. Единствено държавата и общините притежават повече, като общото количество обработваеми площи в страната е 37 млн. декара. За преговорите между "Серес" и "Ромфарм компани" се говори от месеци, а в началото на юли официално бе внесено и съобщение за концентрация между двете дружества в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Сделката получи бързо разрешение от регулатора. Още тогава стана ясно, че обект на сделката няма да е земеделската земя на "Серес", а акциите на дружеството. Справка в Търговския регистър показва, че собственици на фонда са 21 юридически и физически лица. Според информация, потвърдена в понеделник и от двете страни по сделката, всички те са прехвърлили акциите си на "Ромфарм компани", макар и промяната още да не е отразена в регистъра. Цената не е обявена, но според източници от пазара на земя тя със сигурност е над 100 млн. лв. Миналото лято "Ромфарм компани" договори аналогична по мащаб покупка, при която придоби 180 хил. дка при ликвидацията на "Еларг фонд за земеделска земя" АДСИЦ за 90 млн. лв. Успоредно с това продължава да разширява портфейла си и с покупки на земи през дъщерни дружества ("Ставен", С.И.Г. и "Росагрофонд"), чрез които първоначално излезе на пазара. За момента "Ромфарм компани" публично не коментира стратегията си за управление на придобитите имоти. Пред КЗК дружеството е декларирало като крайна цел на сделката за "Серес" окрупняване на притежаваните от нея парцели и улесняване на отношенията си с арендаторите. Също така - постигането на по-изгодни условия в договорите за аренда. С изключение на 1000 дка новозасети лозя в района на село Ботево, община Тунджа, "Ромфарм" не обработва земите си, а ги отдава под наем и аренда. В портфейла на "Серес" обаче има 83 000 дка, които дружеството обработва само. Липсва яснота каква ще е политиката на новия собственик по отношение на тези площи. Вече трета година поред "Ромфарм компъни" е приключила 2012 г. с феноменални резултати, показва консолидираният финансов отчет на дружеството. За миналата година приходите на "Ромфарм компани" са малко под 188 млн. лв., основно от продажба на стоки. Печалбата след данъци е 124.9 млн. лв. Показателите за миналите години са почти същите. Според информация от фармацевтичните среди основното производство на дружеството е в Румъния, а реализацията на продукцията му е на руския пазар. За 2012 г. "Серес" и дъщерните му дружества са реализирали приходи от 55.5 млн. лв. и печалба от 16.4 млн. лв. На извънредно общо събрание миналия месец акционерите във фонда са гласували дивиденти да не се разпределят. Компанията е приключила 2012 г. с кешови наличности от 11.4 млн. лв. Според доклада към финансовия отчет на земеделското дружество основните му приходи през миналата година са дошли от продажба на земя – 25.3 млн. лв. (при средно 880 лв./дка), следвани от тези от земеделска продукция – 22.7 млн. лв. Приходите от наем и аренда на земя са 3.16 млн. лв., а от субсидии – 3.59 млн. лв. Дружеството обработва и арендова земи в пет области – Видин, Враца, Монтана, Плевен и Велико Търново, като през последните години акцентът е върху консолидирането на площи в ключови за него землища. През стопанската 2011-2012 г. е обработвало над 130 000 дка собствени и наети площи, като основните му добиви са от пшеница, слънчоглед, рапица и царевица. През миналата година са продължили и инвестициите на "Серес" в две големи зърнени бази, както и в земеделска техника. Само през 2012 г. в трактори, комбайни и инвентар към тях дружеството е вложило 14.5 млн. лв. Покупките на земеделска техника стават чрез договор за лизинг, като по него в рамките на близките пет години дължимите вноски и лихви са 2.35 млн. лв.
Източник: Капитал (13.08.2013)

"Ромфарм" придоби дял и в "Софарма" Най-активният купувач през последната година - "Ромфарм компани", направи поредната си сделка за милиони. След като придоби два огромни портфейла със земеделска земя, сега малко известната група направи портфейлна инвестиция в най-голямата фармацевтична компания на фондова борса в София - "Софарма". Тя е изкупила дела на Любомир Павлов (бивш партньор на акционера в "Софарма" Огнян Донев в издателския бизнес) и вече притежава 13.5% от "Софарма" в сделка за 36 млн. лв. Покупката слага началото на нова инвестиционна фаза за "Ромфарм". Последните две години тя отдели по различни оценки близо 200 млн. лв. за закупуването на земеделска земя в страната и вече е най-големият частен собственик с малко под 1 млн. дка. Сделката може да се определи и като нова линия в развитието на "Софарма", чиито акции последните години бяха потискани от атаките срещу един от ключовите акционери и председател на съвета на директорите на компанията, Огнян Донев, който заедно с продавача на пакета доскоро бе сред издателите на вестниците "24 часа" и "Труд". "Много се радвам, че колеги от бранша оценяват като добра инвестицията в нашата компания. Освен като акционери се надявам, че ще можем да намерим синергия между двете компании и сътрудничество на пазарите ни", коментира пред "Капитал" Донев. "Искам да насоча интереса си към Франция, защото там икономическата обстановка е по-добра и възвращаемостта е по-бърза", поясни мотива за сделката продавачът Любомир Павлов. Представители на купувача не бяха открити за коментар. Според близки до сделката източници инвестицията е портфейлна и не става въпрос за конкурентно изкупуване. Единственият пряк ефект в бъдеще може да дойде по линия на увеличаване на износа на "Софарма" към разработения от "Ромфарм" пазар в Русия и бившите републики. Според данните от седмичния бюлетин на Централния депозитар "Ромфарм компани" е изкупила дела от малко над 9% на "Финансова консултантска компания". Последното дружество е еднолична собственост на Любомир Павлов, който заедно с Огнян Донев купи издателството на вестниците "24 часа" и "Труд" от германската WAZ в края на 2010 г. Сделката бе последвана от акционерни битки, медийни нападки, прокурорски разследвания и натиск над "Софарма", Донев и Павлов, които в крайна сметка приключиха с пълна смяна на собствеността над медийната група и излизането на двамата от бизнеса. Финално издателският бизнес беше придобит тази пролет от дружеството "Про нюз България", където номинално собственик е бившият главен редактор на "24 часа" Венелина Гочева. Павлов започна да разпродава дела си в "Софарма" малко след натиска над него и партньора му в издателския бизнес с участието на прокуратурата миналото лято. През есента на миналата година и началото на тази "Финансова консултантска компания" намали участието си във фармацевтичната компания от 16.25% на 9.65%. През януари тази година например продаде малко над 4 млн. акции (около 3% от капитала й) на "Донев инвестмънтс холдинг" на цени между 2.05 и 2.01 лв. за акция. Сега продава остатъчния си дял в "Софарма" на средна цена около 3.25 лв. за акция. Оттеглянето на Павлов дава възможност за същественото разширяване на вече богатия инвестиционен портфейл на "Ромфарм". Засега по всичко личи, че инвестицията е портфейлна, но не пречи в даден момент групата да увеличи амбициите си предвид размаха на вложенията й до момента. Освен с фармация последните години "Ромфарм" се занимава активно и с инвестиции в земеделска земя. Първоначално финансира покупките на три свързани с нея компании - "Ставен", С.И.Г. и "Росагрофонд". След което обаче започна да изкупува огромни портфейли земя и големи фондове за земя директно през "Ромфарм компани". Последните и многомилионни сделки в тази сфера са придобиването на близо 180 хил. дка от ликвидиращия се фонд за земя "Еларг" за 90 млн. лв. и покупката преди месец на фонда за земя "Серес", който има в портфейла си още около 186 хил. дка. Всъщност след тези сделки групата на "Ромфарм" е най-големият частен собственик на земеделска земя в България. По информация от пазара портфейлът и вече е в рамките на 850-900 хил. дка. Дотук само земеделските инвестиции на "Ромфарм" през последните години може да се оценят на около 200 млн. лв. За 9-процентовия дял в "Софарма" пък "Ромфарм" плати миналата седмица още 36 млн. лв. Преди това компанията е изкупила на дребно още 4.5% и така в момента е сред трите най-големи акционера в "Софарма" с 13.5% от капитала й. "Донев инвестмънтс холдинг" притежава 26%, а "Телекомплект инвест" притежава около 21% от регистрирания капитал според данните от последното общо събрание на "Софарма". Други големи акционери са пенсионните фондове на "Доверие", "Алианц" и Ай Ен Джи. Покупката на "Ромфарм" идва в момент, в който акциите на "Софарма" започнаха да възстановяват отчасти загубената си стойност последните близо три години. От началото на годината книжата на дружеството са поскъпнали с 38% на Българската фондова борса. Те се търгуват и на пазара във Варшава, където последната година са поскъпнали с близо 89%, като основна част от ръста е от последните дни на август малко преди сделката на "Ромфарм".
Източник: Капитал (10.09.2013)

Любомир Павлов се раздели с основния пакет акции на "Софарма" Бизнесменът Любомир Павлов е продал основния пакет акции, които притежаваше в „Софарма“. Неговата „Финансова конслутантска компания“ се е разделила 9% от капитала на фармацевтичното дружество срещу 36 млн. лв. Купувач е друга фармацевтична фирма - “Ромфарм компани“. На сайта на Българска фондова борса (БФБ) се съобщава, че на 10 септември 2013 г. в „Софарма” АД е постъпило уведомление за разкриване на дялово участие по Закона за публичното предлагане на ценни книжа от „Ромфарм Компани“ ООД за покупка на 11 885 951 броя акции, които представляват 9 на сто от капитала на дружеството. Така дяловото участието на „Ромфарм Компани“ ООД в капитала на „Софарма” АД вече достига до 13,53%. Датата на регистрация на сделката в Централен депозитар АД е 5 септември 2013 година. Компанията на Павлов запазва 800 000 акции в „Софарма“, което се равнява на 0,0355% от капитала. Пред в. "24 часа“ Любомир Павлов изтъкна като причина за продажбата на акциите доброто предложение, което е получил. Той допълни, че инвестициите, които планира във Франция носят много по-висока и по-бърза възращаемост. Павлов припомни, че инвестира в различни проекти на Лазуриния бряг, в това число предимно луксозни имоти, които не са засегнати от кризата. Освен това той ползва услугите на български, архитекти, дизайнери, инженери и строители. В началото на миналата борсова седмица (2-5 септември) акциите на фармацевтичната компания попаднаха във фокуса на вниманието, когато големият пакет ценни книжа беше продаден. На 3 септември по позицията на "Софарма" бяха прехвърлени 11 897 268 лота на цена от 3.051 лева, като намалението беше с 1.21%. Това доведе до понижаване на цената на акциите, както и на индекса SOFIX, тъй като "Софарма" е една от 15-те компании, включени в него. В началото на тази седмица (9 септември) акциите на компанията се търгуваха за 3,266 лв., което е понижение с 1,18%. Според финансовия отчет на "Софарма" за първото полугодие на 2013 г. собственият капитал на фармацевтичната компания до 30 юни 2013 е 414,95 млн. лв. спрямо 391,35 млн. за същия период през миналата година. Основният акционерен капитал е 132 млн. лв. Общата сума на собственият капитал и пасивите е 799,06 млн. лева спрямо 745,4 млн. лв. през първото полугодие на 2013 г. Нетната печалба за периода пък е 30,63 млн. лв спрямо 25,44 млн. лв за периода януари-юни 2012 г. Също по данни от финансовия отчет с дял над 5% в "Софарма" са "Донев Инвестмънтс Холдинг" (25,78%), "Телекомплект инвест" (20,42%), "Финансова консултантска компания" ЕООД (9,09%) и Универсален пенсионен фонд "Доверие" (6,75%).
Източник: econ.bg (12.09.2013)

"Ромфарм компани", известна повече с това, че е най-големият собственик на земеделски земи в България, прави втора поредна инвестиция в основната си сфера на дейност - производството на лекарства. Както и преди, тя е портфейлна и за втори път е в акции на компанията от групата на "Софарма". От миналата седмица "Ромфарм" вече е солиден миноритарен акционер в "Софарма", след като е увеличила дела си до 5.02% от капитала на "Българска роза Севтополис" - Казанлък. "Ромфарм компани" е българското подразделение на румънския производител на лекарства "Ромфарм", собственост на двама българи - Венелин Георгиев и Тенчо Шиков. Първите големи стъпки на дружеството на местния пазар бяха свързани с инвестициите в земеделска земя, в които дружеството вложи над 200 млн. лв. Постепенно изкупуване "Ромфарм компани" започнаха да изкупуват от пазара акции на "Софарма" за пръв път през април тази година, но покупките им не надвишаваха 5%. През септември обаче в договорена сделка дружеството изкупи 9% дял в "Софарма" срещу 36 млн. лв. Продавач беше акционерът Любомир Павлов, който беше съдружник на председателя на съвета на директорите Огнян Донев в бизнеса с вестници. Благодарение на предишните покупки през борсата "Ромфарм компани" се оказа с дял от 13.5% в капитала на "Софарма", което я превърна в забележим акционер. Навлизането в "Българска роза Севтополис" също е станало постепенно, в периода юни - октомври, когато имаше по-значителна активност с акциите на казанлъшкото дружество на БФБ. Заводите в Казанлък също са компания от групата на "Софарма", макар че фирмата няма мажоритарен дял в собствеността им. "Българска роза Севтополис" произвежда фитопродукти и таблетки основно по поръчка на "Софарма". Портфейлна инвестиция До момента от купувача "Ромфарм" не са коментирали инвестицията си, но за разлика от покупките на земя във фармацията става въпрос за портфейлна инвестиция. По думите на Огнян Донев, председател на съвета на директорите на "Софарма", пред "Капитал" са водени разговори с новите акционери и ще се търси синергия в работата между двете дружества. "Ромфарм" притежават заводи за капки за очи в Румъния, като Русия и бившите съветски републики са техен основен пазар. "Софарма" също е крупен износител за тези държави и вероятно ще се търси обща дистрибуция или разширяване на клиентската база.
Източник: Капитал (06.11.2013)

Българските акции се котираха разнопосочно вчера след ниска активност на пазарните участници. Към 16.20 часа SOFIX беше на ниво 456.86 пункта -0.13%; BGTR30 329.62 -0.16%; BGREIT 87.54 +0.59%. Юрий Гагарин АД (4PX) се понижи до 65.50 лв. -2.24%. За периода юни - септември продажбите нарастват със 128.10% на годишна база до 24.902 млн. лв. Еднократни ефекти отново попречиха дружеството да материализира силния ръст в приходите си, след обезценки на активи за 2.60 млн. лв. Отчетената печалба преди данъци за третото тримесечие е в размер на 970 хил. лв. при 224 хил. лв. за същия период на предходната година. В последните дни отслабна предлагането при Адванс Терафонд АДСИЦ (6A6) и това позволи поредно покачване на цената до 2.365 лв. +2.07%. Фонд за недвижими имоти България АДСИЦ (5BU) добави 0.56% до 0.539 лв. за дял. Българска Роза - Севтополис АД (4BJ) поскъпна с 3.02% до 1.64 лв. с обем 33 хил. лота. “Ромфарм Къмпани” ООД е увеличило дела си до 5.02%, според данни на ЦД. През септември дружеството придоби близо 13.50% от капитала на Софарма АД, като понастоящем е най-големият държател на земеделска земя, след покупка на основна част от портфейла на Еларг ФЗЗ АДСИЦ при ликвидацията му, а след това и закупуване на фонда Серес АД. Отслабна натиска върху Монбат АД (5MB) и цената се повиши до 6.37 лв. +0.49%. Общият брой на притежаваните от дружеството собствени акции към 31.10.2013 г. е 1.05 млн. броя, или 2,68 % от капитала при средна цена от 5,80 лева за акция.
Източник: Марица (07.11.2013)

"Ромфарм": Първият милион... декара Венелин Георгиев и Тенчо Шиков са едни от малкото българи, собственици на три фармацевтични завода, и то в съседна държава. Този факт обаче беше неизвестен за широката публика до миналата година, когато те започнаха мащабно да изкупуват земеделска земя. Притежаваната от двамата "Ромфарм компани" продължи с придобивките на едро и на дребно и така в портфейла вече има близо 1 млн. дка, с което се превърна в най-големия частен собственик на обработваема земя в България след държавата, общините и църквата. При всички тези инвестиции Георгиев и Шиков стоят далеч от медиите и публичния живот. Но интерпретациите, че са руска или румънска компания явно са променили желанието им да стоят в сянка. В първото си интервю пред медии двамата държат да отбележат, че са българи и плащат данъците си тук. И разказват историята си как за 18 години са успели да развият фармацевтичен бизнес с оборот от над 200 млн. евро, а спечелено през годините са инвестирали в обработваема земя. Въпреки възрастовата разлика Венелин Георгиев (44 години) и Тенчо Шиков (38 години) се засичат като студенти в МГИМО – Московския университет за международни отношения. Във фармацевтичния бизнес те влизат през 1996 г. По това време държавните още български фармацевтични компании "Фармахим", "Фармация" - Дупница, "Трояфарм" - Троян, и "Софарма" са започнали да губят руските пазари. Дамата виждат ниша, защото българските лекарства все още са познати и търсени на руския пазар. "Успяхме да договорим износ от България за Русия и така основахме първата си дистрибуторска компания", припомня си Венелин Георгиев, докато изрежда имената на директорите на държавните тогава фирми, с които са работили, и на българските дружества, които ползвали отстъпки от заводите и организирали медикаменти за износ. Фирмата на Шиков и Георгиев е една от първите, които се занимавали с експорт за Русия. По това време с подобен бизнес започнаха и бъдещите собственици на "Балканфарма" (сега "Актавис") Петър Терзиев и Георг Цветански. През 2000 г., след четири години работа с български продукти, "Ромфарм" стъпва и в още една бивша социалистическа държава - договаря износа на лекарства за Русия и страните от ОНД за големите румънски заводи. "Получихме правата на няколко големи завода – Terapia, Sicomed. За разлика от българските лекарства, румънските не бяха толкова познати на пазара, самата държава нямаше традиционни връзки, езиковата бариера също пречеше. Румъния имаше само две лекарства, регистрирани за продажба на руския пазар. Предложихме им бизнес план и получихме правата за разпространение в Русия и бившите съветски републики, след това успяхме да регистрираме и наложим множество румънски брандове", разказва Георгиев. Няколко години след това двамата с Шиков решават да инвестират спечелените средства в собствено производство, което да наложат на руския и европейския пазар. Първият завод започва работа през 2004 г. в Румъния, където по това време живее единият от съдружниците. Девет години след това заводите за лекарства в Румъния вече са три – за офталмологични продукти (капки и медикаменти за очни заболявания), за твърди форми и сашета (таблетки и разтворими прахчета) и за ампули и напълнени предварително спринцовки с лекарства. "Специално производство на напълнени предварително спринцовки с медикаменти е едно от най-съвременните. На Балканския полуостров няма друга такава мощност", отбелязва Шиков. "В момента работим медикаменти собствено производство за Русия и страните от ОНД, за Турция и за Европейския съюз. Освен това имаме голямо възлагателно производство от други фармацевтични компании, т.нар. contract manufacturing (известно в България като производство на ишлеме). Произвеждаме първи генерици за големи световни концерни по тяхна поръчка", допълва Венелин Георгиев. През тази година приходите от продажби на продукцията от заводите в Румъния ще надвишат 200 млн. евро. Принципно износът се осъществява основно през България, защото данъчният режим е по-благоприятен. Заводът в Румъния продава с малка надценка на българското си дружество дистрибутор - "Ромфарм компани", което осъществява износа за Русия, бившите съветски републики, Турция и част от страните от ЕС. Така основната част от надценката остава в българската компания. "По най-общи изчисления сме платили около 60 млн. лв. само корпоративен данък в България през последните 4-5 години, което означава обороти от около 600 млн. лв.", отбелязва Шиков. Според консолидирания отчет на компанията за 2012 г. само за тази година "Ромфарм компани" има приходи от над 187 млн. лв. (основно от продажба на медикаменти) и печалба след данъци от 124 млн. лв. В тези числа са включени и постъпленията от аренда от земеделски земи. Георгиев допълва, че продажба и износ на лекарства се извършват и от територията на Румъния, а освен дистрибуторските фирми за продукцията на заводите им имат и още една фабрика за лекарства. Това е заводът за твърди форми (таблетки) "Лекфарм" в Беларус, който през тази година ще има около 40 млн. щатски долара продажби. Това е и единственият им завод, в който имат местен партньор, но той е с миноритарно участие. Основният пазар на лекарствата на "Ромфарм" си остава руският – в Русия и бившите съветски републики компанията поддържа екип за продажби от над 300 души. Това са медицински представители с медицинско образование, които да презентират медикаментите на лекарите. Именно големите възможности, които имат за продажба, ги мотивират да търсят съвместна работа с най-голямата българска фармацевтична компания "Софарма", за която руските пазари са също традиционни. Те обаче стават значим акционер постепенно. От пролетта на тази година започват да изкупуват от пазара малки пакети акции, но покупките им не надвишаваха 5% и не бяха обявени в Централния депозитар. През септември обаче в договорена сделка дружеството изкупи 9% дял в "Софарма" срещу 36 млн. лв. Продавач на пакета беше акционерът Любомир Павлов, който е бивш съдружник на председателя на съвета на директорите на "Софарма" Огнян Донев в бизнеса с вестници. Така благодарение на предишните покупки през борсата "Ромфарм компани" се оказа с дял от 13.5% в капитала на "Софарма". През периода юни – октомври "Ромфарм" е инвестирала и в още едно дружество от групата на "Софарма". Става въпрос за казанлъшката компания "Българска роза Севтополис", производител на фитопродукти и таблетки, в който "Софарма" няма мажоритарен дял. През този период имаше по-забележима активност с акциите на дружеството на борсата и в началото на ноември се появи съобщение, че "Ромфарм компани" е притежател на 5.02% от капитала на "Българска роза Севтополис". "Все още е въпрос на проект как ще си сътрудничим, търсим синергия, увеличаване на продажбите на общите ни пазари, съвместна работа. Става въпрос за портфейлна инвестиция. Ние търсим общ бизнес, не участваме и не искаме да участваме в борда на компанията, абсолютно доверие имаме на господин Донев за начина, по който я управлява", обяснява Венелин Георгиев. Двамата съсобственици на "Ромфарм компани" не крият, че са получавали множество предложения да инвестират в най-различни сектори, но засега фокусът им е в земеделската земя. Първите покупки явно са водени донякъде от носталгия - през 2007 г. започват да придобиват земи около Ямбол и Сливен, където е родното място на единия от двамата съсобственици. След това обаче всичко е подчинено на ясен бизнес план – да комасират земята и да печелят от арендоването й. Двамата съсобственици започват да изкупуват обработваеми площи чрез няколко общи компании - "Ромфарм компани", "Ставен", С.И.Г. и "Росагрофонд" (в която руският инвеститор е компания, в която са съсобственици). През миналата година те придобиха за 90 млн. лв. общо 180 хил. дка при ликвидацията на "Еларг фонд за земеделска земя" АДСИЦ. През тази година "Ромфарм компани" купи за около 140 млн. лв. акциите на фонда за земеделска земя "Серес", с което прибави още 186 хил. дка земеделска земя към портфейла си. "В началото на 90-те години при закриването на ТКЗС-тата и връщането на земята на собствениците й в реални граници процесът изглеждаше идеалистично. Тогава политиците мотивираха всичко с радостта на собствениците от това, че си връщат земята. Спомням си реплики, че собственикът ще падне на колене и ще целуне земята. За съжаление обаче този процес не се случи точно така. Години след това има огромни масиви, които са не само нецелунати, а и недокоснати от човешка ръка. Собствениците по-често продават, отколкото да обработват земята си и ние решихме да купуваме", разказва Тенчо Шиков. През последните месеци около обсъждането на мораториума за продажба на земя се появиха множество спекулации около най-големите собственици на обработваеми земи. "Ромфарм компани" бяха наричани ту румънци, ту руснаци, слуховете започнаха да се артикулират като политическо говорене, включително и от говорителя на БСП Антон Кутев, който обяви, че се спекулира, че руснаци, кувейтци и турци ще изкупят българската земя. "Няма нищо румънско или руско в нас, българи сме, основно работим тук и тук си плащаме данъците. Искам да подчертая, че не купуваме земята от името на някого или че смятаме да я препродадем", заявява Тенчо Шиков. "Парите ни се изкарват в България и се инвестират обратно в България. Идеята ни не е да продаваме земята на никого, нито на румънци, нито на турци, кувейтци или сирийци - тези констатации на политиците са най-малкото несериозни. Всеки може да види откъде идват парите ни, какви данъци плащаме и каква печалба реализираме. Купуваме земята не за да я обработваме. Не и за да я продадем на по-висока цена, а основно с цел добавяне на стойност и приходи от аренда", допълва Венелин Георгиев. По думите му бизнесмоделът им е нещо като АДСИЦ, но без да привличат заемни средства и други акционери, тъй като разполагат със собствени, за да направят инвестицията си. И в момента основната банкова операция на двамата, освен разплащането на покупките на земя и акции, е депозитът. "Истината е, че уедряването на земята е изключително труден процес. Въпреки всички намерения, държавата не оказва никаква помощ. Разпокъсаността, издирването на наследници, комасирането на по-малките парцели изискват огромен ресурс – и като средства, и като време", отбелязва Георгиев. Шиков допълва, че са започнали да изкупуват малки количества земя и в Румъния, където притежават около 80 хил. дка, като идеята е същата – да печелят от аренда.
Източник: Капитал (18.11.2013)

"Уинслоу ленд инвест" поиска всички акции в "Агро финанс" Търгово предложение към малките акционери в земеделския фонд "Агро финанс" изготви новият мажоритарен собственик на дружеството "Уинслоу ленд инвест", с което спази законовото си задължение. Офертата е за прехвърляне на акциите при цена 2.35 лв. за лот, става ясно от съобщение на дружеството със специална инвестиционна цел. Предстои Комисията за финасов надзор да отхвърли или одобри търговото предложение, след което инвеститорите ще разполагат с 45 дни, за да решат дали да го приемат. "Уинслоу" влезе в земеделския фонд в края на октомври и вече притежава пакет от 76.31% в дружеството. Това го превърна във втория по големина частен собственик на земеделски земи в страната след "Ромфарм къмпани". Заявените намерения са да бъде запазен предметът на дейност на "Агро финанс", който е придобиването и отдаването на земеделски земи под аренда, но ръководството на фонда ще бъде изцяло сменено, става ясно от дневния ред на насроченото за 20 декември общо събрание на акционерите. "Уинслоу" навлезе в "Агро финанс", изкупувайки негови акции през фондовата борса. С по-големи пакети се разделиха "Кооп инвестмънт" (32%), а "Никкомерс 01" (16.22%) и E. Miroglio Finance (22.07%) излязоха от инвестициите си в земеделския фонд. По данни от акционерната книга към края на май собственици на акции от "Агро финанс" са договорни и пенсионни фондове, банки, както и много физически лица. Изчисленията показват, че в техни ръце остават 7.6 млн. акции, или 23.7% от капитала на компанията. При офертна цена от 2.35 лв. за лот това означава, че "Уинслоу ленд инвест" ще се нуждае от 17.9 млн. лв., за да изкупи акциите на останалите акционери. В съобщението до инвеститорите от компанията декларират, че ще осигурят ресурса със собствени средства. Инвестициите на "Уинслоу" в акции на "Агро финанс" дотук възлизат на почти 58 млн. лв., а по думите на изпълнителния директор на мажоритаря Борислав Петков покупките са извършвани с банкови кредити и собствени средства. Заради големите промени в собствеността на "Агро финанс" през декември е свикано извънредно общо събрание на акционерите, на което ще бъде предложен нов ръководен състав на дружеството. На мястото на досегашните членове на съвета на директорите Васил Петков, Валентин Билянски и Петър Манджуков се предлага да бъдат назначени Светла Боянова, Йорданка Гълъбова и Стоян Коев. Боянова декларира, че участва в управлението на "Мел инвест холдинг", както и на още 7 дружества в групата, а Гълъбова е управител на пловдивските дружества "Полет - 2000" ЕООД и "Омега агро инвест" ЕООД според подадената от нея декларация преди встъпването в длъжност. Коев не участва в управлението на други юридически лица.
Източник: Капитал (21.11.2013)

Мистерията "Уинслоу" Добрите схеми искат време да се реализират. Затова и пълният размах на картината от проведения преди година държавен търг за земеделска земя срещу компенсаторки може да се проследи чак сега. Ако през есента на 2012 г. имаше съмнения кой спечели лъвския пай, сега мъглата се вдига, макар все още да се полагат всички усилия реалната собственост да остане скрита поне на хартия. Случилото се през изтеклата година показва, че всичко е добре планирана и усърдно изпълнявана дългосрочна стратегия една група да стане значим собственик на земеделска земя в България. Дали за да обработва или да препрорадава, в случая няма значение. Ако още не сте се досетили кой е майсторът на схемата, нека го представим. Запознайте се с втория най-голям собственик на земеделска земя в страната след "Ромфарм компани" - "Уинслоу ленд инвест". "Уинслоу", т.е. "Пещера"... Така най-кратко и бързо ще ви ориентират поне пет големи собственика на земя в страната, когато чуят името на фонда. Всеки от тях иска да остане анонимен в това си твърдение. А това, което имат предвид е, че макар официално зад "Уинслоу" да седят строителните предприемачи братя Иван и Яник Мекушини, в действителност участниците на пазара са убедени, че става въпрос за действителните собственици на "Галакси пропърти груп" и "Винпром Пещера" - Антон Щерев и Атанас Петров. "Капитал" не успя да се свърже с тях лично, но получи отговор на въпросите си от "Галакси", където двамата са акционери. "Галакси" и "Винпром Пещера" споделят общи офшорни акционери, представлявани от пловдивската адвокатска кантора "Базлянков, Станоев и Ташев" (виж инфографиката на собствеността). Освен коментарите на пазара обаче всички следи, водещи към двамата алкохолни и строителни предприемачи, са косвени. Затова и логичният отговор на пряко заинтересуваните страни е един - отрицание. "Това е невярно и лишено от смисъл твърдение", каза управителят на "Уинслоу ленд инвест" Борислав Петков. Преди сделката с "Уинслоу" Петков управляваше бизнеса със земя на групата от Пещера. "Галакси пропърти груп" не може да говори от името на собствениците на компанията. Въпреки това бихме искали да заявим, че подобни твърдения са напълно неверни. "Галакси пропърти груп" ООД няма собственост, свързана със собствеността на "Уинслоу ленд инвест" и/или "Уинслоу груп", бе официалният коментар на "Галакси". За около година под техен контрол са вече поне 350 хил. дка. земя при около 1 млн. дка за първия на пазара на земя "Ромфарм компани". Основна част от тези земи са в дружеството "Омега агро инвест", което до края на пролетта беше собственост на "Винпром Пещера". Реално то се занимава само с инвестиции в земя, а това е несвойствена дейност за производителя на алкохол. Това беше и публичният мотив в края на пролетта "Винпром Пещера" да продаде "Омега агро инвест" на свежо регистрираното "Уинслоу ленд инвест" на "Уинслоу груп" (дружеството на братя Мекушини). Това за пред публиката трябваше да е изход на алкохолния производител от бизнеса със земеделска земя и донякъде е точно това заради обособяването му в изцяло нова структура, която юридически няма общо с "Винпром Пещера". Това обаче не означава, че все пак тези земи остават далеч от собствениците на винпрома, още повече че това е ценен и поскъпващ актив. Да не говорим, че купувачът е с едва 50 хил. лв. капитал, а групата на братя Мекушини, седяща зад него, далеч няма нужния за подобна сделка ресурс. Така прилежно събран портфейл от земя би следвало да има поне 9-цифрена цена. Дори да не е толкова, ще е странно продавачът да излезе от този актив на ниска цена. Съотвено "Уинслоу" очевидно е бил стимулиран с привлечен ресурс за сделката и според информация на "Капитал" най-вероятно става въпрос за необезпечен заем, който трудно може да се видим по публични регистри. Въпросът с финансирането на изкупуванията стана още по-ключов, когато тази есен "Уинслоу" се впусна във втора крупна сделка - покупката на един от големите фондове за земя "Агро финанс" АДСИЦ. Тук инвестицията изглежда доста по-скромна, но пък е между партньори. "Уинслоу" изкупи акциите във фонда от дружества, финансирани и/или свързани с Корпоративна търговска банка (КТБ), която контролираше фонда от известно време насам. Вложението на "Уинслоу", за да вземе пълен контрол над "Агро финанс", възлиза на около 77 млн. лв., което при 140 хил. дка. земя във фонда отрежда скромната оценка от 550 лв. на дка. Според някои пазарни участници тя е доста под пазарната. В крайна сметка цената е тази, за която се договорят купувач и продавач, а в случая става въпрос за партньори. Групата на КТБ и тази на "Галакси" си партнираха някога в придобиването на "Булгартабак", а после и на фабриката за цигарени опаковки "Юрий Гагарин". Сега обаче на пазара все повече се говори за преразпределение на тези инвестиции, като в първата група от Пещера се е оттеглила, може би в замяна на "Агро финанс" и още нещо. До редакционното приключване на броя Цветан Василев, основен собственик на КТБ, не бе открит за коментар по темата. И така за половин година от създаването си "Уинслоу" има 330 хил. дка зема само от сделките с "Омега агро инвест" и "Агро финанс". Пред "Капитал" Борислав Петков поясни, че сделките са направени със собствен и привлечен ресурс, без да коментира размера на последния. Освен това той допълни, че "Уинслоу ленд инвест" не е ползвало заеми от "Галакси пропърти груп" или негови дъщерни дружества, макар "Галакси" да е било активно в кредитирането на различни дружества през 2012 г. Видно от отчета му, то е раздало 77 млн. лв. като заеми. На въпроса на "Капитал" на кого са дадени тези заеми от "Галакси" заявиха, че "търговската и инвестиционна политика на компанията е предмет на търговска тайна". Все пак от "Галакси" заявиха, че то не е отпускало заеми на "Уинслоу ленд инвест", нито на прекия му юридически собственик "Уинслоу груп" (притежавано от братя Мекушени). Откъдето и да е ресурсът обаче, "Уинслоу" продължава да пазарува земя, и то все от интересни дружества. Една от по-малките сделки, която все още не е придобила пубичност, е придобиването на малкото дружество "Полет-2000" през септември. То бе активен участник в миналогодишния мегатърг за земя срещу поименни компенсационни бонове (ПКБ), проведен от Министерството на земеделието, около който се заформиха цяла серия скандали. Първо, преди да бъде обявен публично, малък брой дружества около групата от Пещера изкупиха над половината налични на пазара ПКБ-та, което говори, че е имало изтичане на информация. Второ, след като вече бе публично обявен търгът, същата група продаде тези бонове на новорегистрирани дружества с цветни имена като "Златно рало", "Слънчева Добруджа" и др. И накрая заедно с тях спечели близо 80% от предлаганата земя. "Полет 2000" бе едно от тях. То бе класирано да придобие 17 хил. дка. от предложените от земеделското министерство близо 100 хил. дка. Година след добрата сделка със земята "Полет-2000" вече е с нов собственик - "Уинслоу ленд инвест". По думите на Борислав Петков в това дружество в момента има само 4500 дка. Друга прясна придобивка на "Уинслоу" от края на октомври е "Агримарт", което притежава земи в Северна България (Кнежа, Монтана, Белоградчик, Исперих, Разград и др.), но не е участвало в търговете на земеделското министерство от държавния поземлен фонд. Първоначално е било арендатор на "Агро финанс", а впоследствие си разменя парцели с публичния фонд. Придобивало е и зърнобази, като е кредитирано от КТБ за целта и върху тях има ипотеки. До септември дружеството е собственост на Мартин Луков, когато е прехвърлено на заложеното в КТБ "Билдинг ресорт" и е пререгистрирано на столичната ул. "Дамян Груев" 46, където са и много финансирани от КТБ фирми. Негов управител и собственик е Александър Радев, който е в управителните тела на много от дружествата от кръга на КТБ. Изглежда обаче интересът на Радев към този бизнес е бил краткотраен, защото само месец по-късно, на 25 октомври го прехвърля на "Уинслоу ленд инвест". Естествено то отново е пререгистрирано, но не на адреса в София на новия си собственик, а на адреса на "Винпром Пещера" в Пловдив - ул. "Дунав" 5. Нищо чудно на същия адрес скоро да се помещава и друг активен участник в търговете за земя срещу компенсаторки - "Агроленд консулт". Причината е, че то също е сменило владетеля си и вместо адвокатите от "Базлянков, Станоев и Ташев" вече е директна собственост на "Галакси пропърти груп". А адресът на "Галакси" е... Пловдив, ул. "Дунав" 5, където продължава да е и седалището на продадената през пролетта "Омега агро инвест". В търговете за земя "Агроленд" бе класирано на първо място за поне 11 хил. дка. Дружеството бе и активен купувач на бонове, преди да стане ясно, че се готви мегатърг, а след това ги продаваше заедно с "Галакси". Преди година всъщност групата от Пещера отричаше да има общо с "Агроленд консулт", а сега то вече е тяхна директна собственост с аргумента, че влизането в компанията "е изцяло с инвестиционна насоченост. Целта ни не е притежаваната от "Агроленд консулт" земеделска земя, от която възнамеряваме да се освободим възможно най-скоро, понеже е извън нашата основна дейност", поясниха за "Капитал" от "Галакси". От там допълниха, че в момента интересите на компанията не са свързани с развитието на земеделие, селско стопанство или подобна дейност. Следвайки логиката на досегашните сделки, не звучи невероятно при въпросната продажба на "Агроленд консулт" купувач да е "Уинслоу", което нищо чудно да има апетити и към другите успели кандидати от търга за земя срещу компенсаторки - "Слънчева Добруджа", "Златно рало", "Лукс ауто", "Нов фермер" и "Биопродукти България". Последното между другото държи производствените мощности на "Винпром Пещера" в град Пещера, както е видно от справка в имотния регистър и наложената върху тях ипотека по заем, по който съдлъжник е и самият винпром. Отговорът на "Уинслоу ленд инвест" е, че макар да води "всекидневни разговори с различни компании, които имат дейност в земеделието… с посочените компании не са водени разговори" за евентуална покупка. "Галакси" също заяви, че не е водила разговори с посочените дружества. Както обаче показва практиката, дълги преговори може и да не са необходими.
Източник: Капитал (02.12.2013)

Основателите на "Винпром Пещера" купуват втория на пазара на земя Антон Щерев и Атанас Петров, които контролират най-големия български алкохолен производител "Винпром Пещера" и строително-инвестиционната компания "Галакси пропърти груп", искат да купят втория по големина частен собственик на земеделска земя "Уинслоу ленд инвест". Това става ясно от съобщение за концентрация, подадено в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Според документа две дружества - "Солатер" ЕООД и "Орбиас" ЕООД, съответно собственост на Щерев и Петров, искат да получат контрол над "Уинслоу ленд инвест". Не става ясно какъв дял искат да придобият точно, но по-важното в случая е, че става въпрос за дял, позволяващ контрол над компанията. Към момента тя е част от "Уинслоу груп" на строителните предприемачи Яник и Иван Мекушин. Интересното при дружеството е, че за по-малко от година съществуване и няколко крупни сделки портфейлът му от земеделска земя вече доближава 350 хил. дка. Най-голямата покупка бе тази на "Омега агро инвест", което до пролетта беше част от групата на "Винпром Пещера". Наскоро придобиха 77% от "Агро финанс" АДСИЦ, а в ход е покупка на цялата компания. С финализирането на сделката за "Уинслоу ленд инвест" Петров и Щерев ще станат официално вторият най-голям частен собственик на земеделска земя в България след "Ромфарм компани" (също собственост на двама българи). Освен това така ще изсветлят и без това отдавна пазената публична тайна, че именно те стоят зад създаването на крупния играч на пазара на земеделска земя. Атанас Щерев и Антон Петров вече контролират един от най-големите алкохолни производители в страната - "Винпром Пещера", и строителната компания "Галакси пропърти груп". Двамата са основатели на "Винпром Пещера" през 1995 г. През 2001 г. я прехвърлят на три офшорни дружества, две които в момента са акционери и в "Галакси". Те обаче запазват дял в самото "Галакси". В края на ноември от "Галакси" изрично заявиха, че нямат никакви взаимоотношения и не планират такива с "Уинслоу ленд инвест". Три седмици по-късно Петров и Щерев вече официално искат да вземат контрола над дружеството. До редакционното приключване на броя двамата не бяха открити за коментар. От "Галакси" също не бяха намерени за подробности. Любопитен детайл в случая е и фактът, че компанията, през която Петров ще придобие участие във фонда за земя - "Орбиас", е учредена на 2 декември тази година и е вписана в Търговския регистър на 6 декември. Това е само няколко дни след като в края на ноември "Капитал" публикува материал, с който поясни, че зад мистерията "Уинслоу" прозират двамата предприемачи от Пловдив, по-известни като групата от Пещера. "Уинслоу ленд инвест" стана фактор на пазара на земеделска земя тази пролет. Само няколко месеца след учредяването й през февруари с 50 хил. лв. капитал придоби бизнеса със земя на "Винпром Пещера". Това се случи с покупката на "Омега агро инвест", което притежава 164 хил. дка. Отделно от това "Уинслоу груп" притежаваше около 30 хил. дка. Сделката бе обявена като изход на групата на "Винпром Пещера" от несвойствен за нея бизнес. Подозрението обаче беше, че в действителност става въпрос за преместване на портфейла от земя от една юридическа структура в друга без промяна в контрола. Подготвяната сега сделка на Петров и Щерев с "Уинслоу ленд инвест" само потвърждава това. Цена на сделката за "Омега агро инвест" не бе обявена, но пазарната оценка на тази инвестиция е поне 100 млн. лв. В същото време собствениците на "Уинслоу груп" упорито отказваха подробности около финансирането на сделката. Фактите обаче сочеха, че групата не разполага с необходимия ресурс за толкова мащабна сделка - в кризата строителният бизнес замря, а собствениците постепено се оттеглиха от повечето проекти. За 2012 г. приходите от дейността на "Уинслоу груп" са едва 365 хил. лв., а от финансови операции – 160 хил. лв. Активите са под 10 млн. лв., основно заеми към свързани компании. Друга връзка към собствениците на "Винпром Пешера" бе назначаването на управителя на "Омега агро инвест" Борислав Петков начело и на новата компания. Петков е човекът, който в продължение на години управляваше земеделския бизнес на "Винпром Пещера", и зад появата му в борда на "Уинслоу ленд инвест" също прозираха интересите на алкохолния производител. Концентрацията на земя в "Уинслоу ленд инвест" продължи и с придобиването на публичния фонд за земеделска земя "Агро финанс" АДСИЦ, който има 140 хил. дка. През борсата тази есен "Уинслоу" купи над 70% от фонда за около 77 млн. лв., или около 550 лв. на декар, което според пазара е под действителната пазарна цена на земята. Предстои да изкупи и останалите акции на "Агро финанс". Така за по-малко от година "Уинслоу" се превърна във втория по големина притежател на земеделска земя в България след "Ромфарм компани". В поредицата от сделки остана съмнението, че те се финансират с ресурс на собствениците на "Галакси пропърти груп" и "Винпром Пещера". В свое изявление за "Капитал" Петков определи това като "невярно и лишено от смисъл твърдение". Обяснението му по темата бе, че сделките се финансират със собствени средства и привлечен капитал. След като стана ясно, че има ново развитие около "Уинслоу ленд инвест", Петков не бе открит за коментар. Паралено с големите сделки "Уинслоу ленд инвест" направи и няколко по-малки, като например придоби един от арендаторите на "Агро финанс" - " Агримарт", чийто последен адрес след сделката посказваше, че зад купувача седят собствениците на "Винпром Пещера" и "Галакси проипърти груп". В момента трите компании делят общ адрес - ул. "Дунав" 5 в Пловдив. "Уинслоу" купи и "Полет 2000", което е един от активните участици на мащабния търг за продажба на земя от Държавния поземлен фонд срещу поименни компенсационни бонове миналата година. Провеждането на този търг всъщност мина под емблемата на основателите на "Винпром Пещера", след като дружества, свързани с тях, изкупиха голяма част от боновете на пазара още преди да е ясно, че ще има търг, и след това с тях участваха в него. Справка на земеделското министерство показа, че най-много земя от търговете са спечелили същите дружества. Видно от нея, в крайна сметка 80% от спечелените 80 хил. дка са били купени или предстои да бъдат купени от седем компании - "Лукс ауто", "Агроленд консулт", "Биопродукти България", "Полет 2000", "Слънчева Добруджа", "Златно рало" и "Нов фермер". Първите три са директно свързани с групата на "Галакси" и "Винпром Пещера" и са спечелили около 42 хил. дка от държавната земя. Четвъртото вече е част от "Уинслоу ленд инвест" и има 4600 дка. А последните три изглежда, че действат съгласувано с предишните четири. Те бяха регистрирани само няколко дни преди началото на търговете и се сдобиха с част от боновете от групата на "Галакси", без да е ясно с какво финансиране. Те пък спечелиха около 20 хил. дка от държавната земя. Ако спечеленото от тези дружества се добави в портфейла на групата, тя ще притежава над 400 хил. декара. Всъщност търгът за държавната земя, услужливо проведен от тогавашният министър на земеделието Мирослав Найденов в 26 области в страната, бе първият важен знак, че групата от Пещера иска да навлезе серионо на пазара на земя. Придобиването на контрол над "Уинслоу ленд инвест" от Петров и Щерев сега ще изсветли интереса им в сектора, което е важна крачка в изясняването на действителните големи играчи на пазара на земеделска земя в България.
Източник: Капитал (18.12.2013)

2013: Земеделската земя поскъпна въпреки срива при пшеницата и слънчогледа Пазарът на земеделска земя през 2013 г. остана изключително интересен, като продължи тенденцията на поскъпване започнала през 2004 г. и продължила с прекъсване само през 2009 г. Разбира се пазарът на земя не е хомогенен, той се дели основно на първичен и вторичен. На първичният пазар се продават инвестиционни имоти, например 500 дка в едно землище. На вторичен пазар се търгуват наследствени имоти, например 30 дка земя в 4 парцела, собственост на общо 10 наследника. Вторичният пазар Основен представител на този пазар е Адванс Терафонд АДСИЦ, който отчете 23% годишен ръст в продажната цена до 1 073 лв./дка. За 11-те месеца на тази година бяха продадени 45 304 дка земеделска земя, което е около 20% от притежаваната от фонда. За цялата 2012 г. бяха продадени 79 296 дка при доста по-ниски цени. През 2013 г. зърнопроизводителите заложиха доста на Агроекология и по-точно на мярката за сеитбооборот. Тя им носи 36 лв. на декар годишно, но трябваше да си осигурят притежанието на земята за 5 години. Тъй като фондовете избягват да сключват рентни договори за повече от 1 година, единственият начин за арендаторите бе да купят земята. Така те спестяват от ренти и освен по СЕПП (единните плащания на площ от около 30 лв. на декар), получават още по 36 лв. за Агроекология. Сметките са прости и показват защо арендаторите купуваха дори на цени от 1 200 лв. за декар от Адванс Терафонд АДСИЦ. Новите рентни договори на Адванс Терафонд АДСИЦ са при 45 лв. на декар. За 5 години това прави 225 лв., в комбинация с още 70 лв. субсидии на декар годишно (от които 36 по Агроекология, като от 2016 по СЕПП ще има по 40 лв. на декар), това са 350 лв. от субсидии, или общо с рентите 575 лв. за 5 години. За 10 години сумата е 1 150 лв. Тоест само спестените ренти и получените субсидии ще платят земята (около 1 000 лв. на дка), а от реколтата ще бъдат платени лихвите. Цената на земеделската земя се повиши въпреки резкия спад в цените на двете основни земеделски култури - пшеницата и слънчогледа. Цената на първата се понижи от 450 лв./тон през 2012 г. до 300 лв. за тон през тази година (имаше и цени от 260 лв. на тон, както и 350 лв. на тон). Цената на слънчогледа пък се понижи от 900 лв. за тон през 2012 г. до 600 лв. за тон през тази година. Този спад обаче, като че ли спря поскъпването на цените само на първичния пазар на земеделска земя. Първичният пазар Арендаторите обаче не са склонни да дават цена от 1 100 лв. на декар, когато сделката е малка. Например 30 дка наследствени ниви, разделени между 10 собственика. Тогава те дават цена от около 600-700 лв. на декар. Разбира се много зависи къде е земята, като най-добре е тя да е в Добруджа, в землище с много конкуриращи се арендатори, тогава тя достига и 1 200 лв. на декар и нагоре. Информация за цените на вторичен пазар също ни дава Адванс Терафонд АДСИЦ. Той купува на вторичен пазар и препродава на първичен, като прави т. нар. „поземлено банкиране“. Фондът е купувал при средна цена от 697 лв. през януари-ноември 2013 г. Средномесечните цени са например 632 лв./дка през март и 774 лв./дка през ноември. Стратегията на Адванс Терафонд АДСИЦ е насочена към покупки в определени землища, за които той е готов да се конкурира с другите купувачи на вторичен пазар (арендатори, други фондове и спекуланти). Към 30 септември 2013 г. Адванс Терафонд АДСИЦ има между 3 000 и 6 000 дка в 5 землища, между 2 000 и 3 000 дка в други 5 землища, между 1 000 и 2000 дка в 43 землища, между 500 и 1 000 дка в 87 землища, между 200 и 500 дка в 164 землища и т.н. Когато група наследници продават 30 дка в землище, в което Адванс Терафонд АДСИЦ вече притежава 550 дка, то Адванс Терафонд АДСИЦ би трябвало да е готов да даде по-добра цена (за тези 30 дка), отколкото за аналогична земя в съседно землище, в което Адванс Терафонд няма нито един декар. На пръв поглед земята в двете землища е с еднакво качество, но за инвеститора (Адванс Терафонд) тя е с различна стойност, защото тези 30 нови дка, ще увеличат атрактивността и стойността на останалите 550 дка. В земеделието думата „землище“ е много важна, защото споразуменията за ползване на т. нар. „бели петна“ се правят за всяко отделно землище. Това са земите за които собствениците нехаят и общините получават рентата. Ако тази рента не бъде потърсена в определен срок, тя остава за общината. Разпределянето на белите петна е именно на база притежавана и/или арендована земя. С пакет от 550 дка в дадено землище, даден арендатор може да получи летящ старт или да блокира навлизането на конкурент. Затова много неща в земеделието са на база землище. Затова Адванс Терафонд АДСИЦ купува в определени землища и затова когато продава, продава всичко в дадено землище. Предвид горното, цените на които купува Адванс Терафонд АДСИЦ са меродавни за първичния пазар, дори може да са и по-високи, тъй като това са цени за землища, в които Адванс Терафонд има интерес, водило е разговори с потенциални купувачи и знае каква цена може да получи за току-що купените декари. Пазар на бизнеси Годината изкара много бизнеси на пазара. Брокери на имоти постоянно акцентираха върху голямото количество ферми, които се продват. През годината Ромфарм Компани АД придоби СЕРЕС АД, последното е собственик на около 200 000 дка в Северозападна България АД. СЕРЕС АД е също така арендатор на около 200 000 дка, като не винаги обработва собствената земя, а тъй като земята е разпръсната, прави споразумения за ползването. СЕРЕС АД също така има необходимата техническа и складова база. Няма официално обявена цена на сделката, но слуховете по пазара са за около 70 млн. евро, което прави около 700 лв. на декар, с включената техника и складове. Че 1 000 лв. на декар все още не са масовата цена се видя и от сделката за Агро Финанс АДСИЦ. Там Уинслоу ленд инвест АД купи 84,4% от дружеството при цена от 2,35 лв. на акция, което прави по 575 лв. на декар, за всеки от притежаваните 141 хил. дка. Очакванията за 2014 г. В началото на 2014 г. ще се проведе традиционният годишен семинар на Българската асоциация на собствениците на земеделска земя (БАСЗЗ), на който традиционно се дава богата информация за пазара на земя и поземлените отношения у нас. Именно там ще бъдат казани прогнози за цената на земята на първичен и вторичен пазар през 2014 г. Декември завършва с най-ниските цени за годината на пшеницата от 6,1 долара за бушел в САЩ, което едва ли е радостна новина за зърнопроизводителите и пазара на земя като цяло. Един бушел съдържа 27,2 кг., затова цената в лева е 320 лв./тон, това е обаче цена за хлебна пшеница, докато в България основно се произвежда фуражна, която е с доста по-ниска цена, близка до тази на царевицата. Негативно влияние може да дойде и откъм Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), част от която е и Агроекология, с описаните по-горе 36 лв. на декар годишно. Проблемът е, че програмният период до 2013 г. свърши, наредбите за програмния период 2014-2020 г. още не са издадени, а самата ПРСР не е одобрена от Брюксел. Има опасност за нулева 2014 г. по редица мерки на европрограмите. Рентите Наемите на земеделската земя продължават хода си нагоре. Агро Финанс АДСИЦ е постигнал 18% ръст до 39 лв. средна рентна цена за стопанската 2013/2014 г. При Адванс Терафонд АДСИЦ средната цена ще е 36,5 лв. на декар при ръст с 22% на годишна база. Новите договори са при 45 лв. рента на декар, докато наследените са с по-ниска. Информации за ръст на рентните цени идват и от инвеститори физически лица. Причините за ръста в рентата са от една страна постоянно увеличаващите се субсидии на площ (с по няколко лв. на декар годишно, докато станат около 40 лв. на декар през 2016 г.). От друга страна за арендаторите е по-малко ресурсоемко да наемат земята, отколкото да я купуват. Важно и е за колко години се отдава земята. Ако договорът е годишен е едно, а ако е за 5 години - съвсем друго, поради възможността за арендатора да получава субсидии по Агроекология.
Източник: Инвестор.БГ (30.12.2013)

Сделките на 2013 Всяка стратегически игра изисква дългосрочно планиране. Форсмажорните ситуации обаче могат да обърнат играта с главата надолу. Кризата беше тази повратна точка за западните чуждестранни инвеститори и тяхното присъствие в България. За четвърта поредна година през 2013 г. тенденцията при сливанията и придобиванията е една: излизат големи чуждестранни стратегически и финансови инвеститори, а на тяхно място от отворилите се възможности се възползват местни играчи. Има няколко изключения, но те не са основание да се говори за скорошно обръщане на тренда. Сред тях са двете най-голeми сделки на годината - придобиванията на "Глобул" и "Германос" от норвежката Telenor и на "Каолин" от германската Quarzwerke съответно за 717 млн. евро и 103 млн. евро. Оттам нататък повечето сделки бяха малки, трудно определими като средни. Те бяха и по-малко на брой спрямо 2012 г., но сравними по обем - около 1 млрд. евро. "Разликата се запълва от малко на брой и малки по обем сделки, чийто основен двигател отново бяха западни чуждестранни инвеститори, излизащи от българския пазар както по стратегически причини, така и заради слабия икономически растеж в страната. На тяхно място идват основно местни играчи", каза Илко Стоянов, партньор в адвокатско дружество "Андреев, Стоянов и Цекова" в сътрудничество с австрийската правна кантора Schoenherr. Изход от вложенията си в България направиха редица западни инвеститори като например германският собственик на МКБ, холандският акционер в "Интерамерикан", италианската Lavazza, германската Klockner, шведската Sanoma и др. (виж таблицата). И тяхното място заеха местни играчи. Местните изкупувания от една страна водят до консолидация в определени сектори, но в същото време е и капсулиране на пазара в ръцете на невинаги пазарно ориентирани играчи. "Не мисля, че трябва да се "фатализира" трендът, това е цикличен процес – при забавен икономически ръст непосредствените ползи в една корпоративна сделка са резултат от оперативни синергии, а местните компании са в най-добра позиция да ги осъществят", посочи от друга страна Тодор Тодоров, директор финансово консултиране в Deloitte България. За да не е прекомерно черна картината обаче, трябва да отбележим, че все пак имаше и няколко нови за пазара чуждестранни имена. Така например най-големият оператор на центрове за данни в Европа TelecityGroup стъпи в България, като придоби създадената през 2008 г. 3DC. Европейският лидер в производството на торове, австрийският Borealis, и бахрейнската банка First Energy Bank пък взеха 20-процентов дял в българския торов завод "Неохим". И при двете сделки целите на купувачите са по-голям пазарен дял и разрастване. Това е сигнал, че за качествени активи има купувачи и в добри, и в лоши времена. Засега обаче повечето анализатори не виждат сериозен потенциал за активизиране на пазара. Според Тодор Тодоров пазарът е толкова плитък в момента, че и една-две сделки в някой сектор правят тренд. "В европейски мащаб телекомуникациите остават горещ сектор, включително кабелните оператори, но развитието на процеса по продажба на Blizoo, е показателно за това, че всяка инвестиционна възможност е поставена на глобалната карта и се съпоставя с останалите," посочи Тодоров. Продажбата на Blizoo, която в крайна сметка не се случи, показа разминаването в очакванията на продавачи и купувачи. Интересът към актива бе сравнително слаб, а оттам и търсената цена не бе оферирана. За да има основание за по-високи ценови очаквания, първо, ситуацията в Европа трябва да се нормализира още и, второ, местният пазар трябва да започне да расте повече и да носи по-добра възвращемост. Затова и анализаторите не са особени оптимисти за 2014 г. "Като цяло пазарът остава подвластен на стагнацията сред големите западни инвеститори, които биха погледнали отново към пазар като българския, ако икономическата ситуация в еврозоната остане стабилна по-дълго, а пазарите се задържат на сегашното си приповдигнато настроение", посочи Димитър Костадинов, управляващ партньор в консултантската компания Entrea capital. И Диана Димова, старши адвокат в правната кантора Wolf Theiss, не се ангажира с прогноза дали пазарът ще остане подвластен на местните играчи, или чуждестранните инвеститори ще се раздвижат, но заяви, че очаква броят на външните купувачи да се повиши поради подобряващия се бизнес климат в Европа, както и поради засиления интерес на инвеститори от Азия и арабския свят. Този интерес е насочен към няколко сектора. Според Костадинов бързооборотните стоки, добивът на суровини и технологиите са сред основните атрактивни за инвеститорите сектори в момента. Така например източни инвеститори проявяват интерес към българския млечен и месен сектор открай време. Сериозен интерес има към пазара на земя, макар той да е основно от местни играчи. Над 1 млн. дка земеделска земя вече притежава българската "Ромфарм компани", а над 350 хил. дка пък консолидира дружеството "Уинслоу ленд инвест", свързано с основателите на "Винпром Пещера" Атанас Петров и Антон Щерев. Компанията за инвестиции в земя бе активен участник на пазара на сливания и придобивания, тъй като окрупняваше позициите си в бранша със земя през 2013 г. "Логистика също е сектор, който се развива добре, като тук можем да станем свидетели както на местна консолидация, така и на придобивания от чуждестранни играчи", допълни още Костадинов. Всъщност в този сектор вече все по-отчетливо се вижда преливането на чуждестранни играчи на местния пазар. Както коментира през седмицата Христо Христов, основател и изпълнителен директор на "Дискордиа", над 100 чужди превозвача са пререгистрирали камионите си в България, тъй като условията са по-изгодни, а потенциалът за растеж е двуцифрен. Това естествено би следвало да предполага разместване на пазара. "Здравният сектор също е атрактивен, макар за момента да нямаме сделки там", посочи още Костадинов. Последните години вложенията в нови частни болници в страната сериозно се увеличиха, заговори се и за първите им препродажби, но такива още да не са се случили. Недвижимите имоти и машиностроенето също са често споменавани като атративни за инвеститорите сектори, но поне досега сделките тук са малко, една-две, и то след доста преговори. Очакват се интересни 12 месеца и за телекомуникационния медиен сектор след доста бурната за него 2013 г. Надали обаче сделките ще са големи, а според някои анализатори ще са повече в областта на съдържанието, отколкото в чистите телекомуникации. Там по-скоро може да се очаква изходът на VTB Capital от БТК. Руският инвеститор вече рефинансира дълговата си експозиция в телекома с пласирнаето на сериозно количесто частен дълг: 400 млн. евро публични облигации и 150 млн. евро мостов заем, конвертируем в капитал. Както коментира преди няколко месеца съакционерът на VTB Capital в БТК Цветан Василев чрез дъщерното си дружество "Бромак", през 2014 г. ще се търси инвеститор за компанията. Не бива да се подценява и развитието във финансовия сектор. През 2013 г. такова имаше в застрахователния бранш, където "Еврохолд България" (под чиято шапка е застрахователната компания "Евроинс") си напазарува бизнеса на два от най-малките участници в сектора. В банковия обаче едно преструктуриране и консолидиране на пазара се очаква отдавна, особено по линия на гръцките банки. През 2012 се провали сливането на гръцките собственици на ОББ и Юробанк България. Сега ясно поделенията ще бъдат реализирани самостоятелно. По същия начин например германската Bayern LB се раздели с Юнионбанк, като я продаде на... местен играч - Първа инвестиционен банка (ПИБ). Тази година също започна с банкова сделка. Този път френската Credit Agricole се раздели с българското си поделение като го продаде на Корпоративна търговска банка (КТБ). Мили мой кредиторе Всъщност КТБ беше един от най-често срещните участници на пазара на сливания и придобивания и тази година. Така например дружества, косвено свързани с банката, тази есен и в началото на януари придобиха над 90% от дистрибутора на горива "Петрол". Дяловете бяха прехвърлени от "Петрол холдинг" чрез частен съдебен изпълнител и "Нафтекс петрол" след решение на съда, че акциите на второто трябва да се обезсилят. Придобиването реално бе развръзката по продължилата няколко години акционерна драма в "Петрол холдинг". КТБ е основният кредитор на "Петрол" от 2011 г., като през 2013 г. експозицията й надхвърли 100 млн. долара. Заради проблеми със задълженията си имаше смяна и в собствеността на "Бургаски корабостроителници". Новият собственик е офшорно дружество и не е ясно кой точно седи зад него. Не е изключено мястото на Васил Божков да е заето от основния кредитор ПИБ. Като цяло обаче подобни заплетени казуси със задлъжнели предприятия и техните кредитори тепърва предстои да се развържат. Според повечето анализатори това надали ще стане скоро и бързо. И причините за това са много. Според Виктор Манев, управляващ партньор в консултантската компания MMC, от една страна, всички участници в процеса трябва да направят преоценка на стойността на активите и цената на пропуснатите възможности във времето. "Изсмукването на "зомби" компаниите донасяше някаква доходност на техните кредитори, но вече пет години след финансовата криза от 2008 г. трябва да се търсят нови модели за добавена стойност, което да продиктува поведението на кредитори и инвеститори в процеса. Водещ подход в тази насока е коректната оценка на паричните потоци, които могат да се генерират от дадена фирма или актив", каза той. Но той, а и други негови колеги от консултантския бранш, все още виждат значително разминаване в пазарните очаквания на страните. Така изчистването на корпоративния сектор от задлъжнялостта му и връщането му към нормални операции явно ще отнеме време. Това, от друга страна, има своето негативно отражение и върху желанието на финансовия сектор да кредитира бъдещи сливания и придобивания. "Грешките, натрупани в банковата система (необслужвани кредити), не позволяват трезва оценка на степента на риск в новите реалности. Оттам и кредитирането е анемично. Дълговото финансиране на придобивания в някои особени случаи е трудно упражнение", каза Манев. И въпреки това надали кредиторите ще са готови вечно да поддържат дадени бизнеси. Стига, разбира се, желанието за трупане на икономически активи, а оттам и влияние, да не надделява над страстта да се занимаваш с чисто банкиране. Все пак може да се очаква, че рано или късно голяма част от затруднените активи пак ще се на пазара. Например "Петрол" може все пак да си намери стратегически инвеститори. И макар от началния си ъгъл годината да не изглежда силна, то са видими заявки за нови размествания, консолидации и търсене на синергии. Друг е въпросът дали и кога участниците в стратегическата игра ще се разнообразят.
Източник: Капитал (27.01.2014)

"Ромфарм" увеличи дела си в групата "Софарма" Фармацевтичното дружество "Ромфарм компани", което е и най-големият собственик на земеделска земя в България, продължи инвестициите си в сектора за производство на лекарства. В няколко сделки на Българската фондова борса то изкупи от пенсионни фондове два големи пакета акции на "Софарма" и на асоциираната й компания - "Българска роза Севтополис", Казанлък, за малко над 20 млн. лв. Във вторник "Ромфарм" купи още 3% от акциите на "Софарма", или малко под 4 млн. акции, на 4.25 лв. за брой. С това делът й в дружеството вече достигна 17.5%. Инвеститорът започна да изкупува акции на "Софарма" от пазара за пръв път през април 2013 г., но окрупни дела си с придобиването на 9% през септември миналата година срещу 36 млн. лв. Пакетът от "Българска роза Севтополис" (произвежда лекарства и медикаменти на растителна основа), в която "Софарма" притежава малко под 50%, придобит във вторник, е в размер на 14% от капитала й, или около 1.68 млн. акции на 1.83 лв. за брой, с което делът на инвеститора достигна 20%. "Ромфарм" направи първите си инвестиции в книжа на "Българска роза Севтополис" през лятото на миналата година, като надскочи границата от 5% през есента на 2013 г. "Изпълняваме плана за синергия между двете фармацевтични компании, който мажоритарният собственик на "Софарма" начерта. Увеличаваме дела си в дружествата, като купуваме на разумни цени", коментира Венелин Георгиев, съсобственик в "Ромфарм компани", пред "Капитал Daily". Той не коментира дали планът включва покупките на пакети от дружества от групата "Софарма" да продължат, нито подробности от него. "Софарма" и "Ромфарм" имат общи стратегически пазари в Русия и страните от ОНД. В България медикаментите на "Ромфарм" засега заемат много нисък пазарен дял. През деня активно търгувани бяха и акциите на още една компания от групата – дистрибуторът на лекарства, медицинска апаратура и консумативи "Софарма трейдинг". Там обаче според източници на "Капитал" купувачът най-вероятно е друг инвеститор. По позицията бяха изтъргувани малко над 500 хил. акции на 3.5 лв. за брой, или около 1.5% от капитала на дружеството. За последната година акциите на компаниите от групата на "Софарма" са поскъпнали значително. Книжата на "Софарма трейдинг" са се удвоили, т.е. са поскъпнали със 101.6% до 3.35 лв. за акция. Тези на "Софарма" са с ръст от 78.5% до 3.96 лв. за лот, а на "Българска роза Севтополис" - с 35% до 1.70 лв. за акция към 3 февруари 2014 г. Във вторник вследствие на сделките на "Ромфарм" акциите на "Софарма" и "Българска роза Севтополис" поскъпнаха с още 7%. През последните години "Ромфарм" е един от най-активните инвеститори. Компанията е собственост на Венелин Георгиев и Тенчо Шиков. Те имат три фармацевтични завода в Румъния, които изнасят основно за Русия. Продажбите за миналата година са за около 200 млн. евро по информация от собствениците. През няколко дружества те активно изкупуваха земеделска земя и вече имат в портфейла си 1 млн. декара. За две години те придобиха земята на два големи фонда - "Еларг фонд за земеделска земя" АДСИЦ и "Серес".
Източник: Капитал (05.02.2014)

През изминалата седмица стана ясно, че Ромфарм Компани ООД е увеличило дела си в Софарма АД до 17.4%. Седмичният бюлетин на Централен депозитар сочи, че компанията вече притежава и 20.2% от капитала на Българска роза – Севтополис. Прави впечатление, че отсрещната страна при сделката за пакета акции от Софарма е УПФ Доверие, намалило притежавания си дял до 4.15 на сто. Фондът е прехвърлил на Росфарм Компани и 6.58% от капитала на Българска роза – Севтополис, като с тази сделка е занулил притежанието си в дружеството. Така по последни данни основни акционери в Българска роза – Севтополис са Софарма с 49.99 на сто, както и Телсо АД с 9.99 на сто. Компанията приключи 2013 г. с печалба от 1.143 млн. лв., спрямо положителен финансов резултат от 2.197 млн. лв. за година по-рано.
Източник: profit.bg (10.02.2014)

Фондовете за земеделска земя - алтернативите намаляват Бавен отлив и неясно бъдеще за акциите – фондовете за земеделска земя, които години наред радваха инвеститори, сега, изглежда, ще се оттеглят от фокуса им. В продължение на дълго време акциите им бяха най-активно търгуваните на Българската фондова борса, а акционерите можеха да разчитат на стабилни печалби. Постепенно възможността за избор какво да си купиш се стесни с промяна в собствеността на няколко фонда и макар финансовите резултати за този сектор още да изглеждат обещаващи, вероятно те ще са споделени с много по-малко външни инвеститори. "Изместването на интереса от дружествата със специална инвестиционна цел (АДСИЦ), инвестиращи в земеделска земя, може да се дължи до голяма степен на малкото възможности, представени в момента на инвеститорите", коментира Ясен Иванов, ръководител "Управление на портфейли" в "ДСК Асет мениджмънт". Той отбеляза, че в момента тече търгово предложение към малките акционери в "Агро финанс" което предполага намаляване на ликвидността – много важен фактор, когато стане дума за покупка на книжа. "Агро финанс" е сред фондовете, които смениха собствеността си, а това доведе и до смяна на ръководството. В документите за търговото предложение от компанията декларираха, че няма да променят съществено дейността си, но дали новото ръководство ще се справя добре, предстои да видим. Иванов коментира, че смяната на контрола в "Булленд инвестмънтс" може да е повлияла на търсенето на акциите му, поне докато не се видят резултати от дейността на новите мениджъри и не бъдат публикувани няколко отчета. И така, на БФБ всъщност остана само още една компания с основен фокус земеделска земя - "Адванс терафонд", към която интересът не е намалял, но цената на акциите му се покачи значително, посочва анализаторът. Според Иванов е нормално към момента да има по-скоро консолидация на тези нива. С термина консолидация борсовите експерти обясняват задържане около определена цена и понякога – спад след дълго повишение. Изпълнителният директор на "Адванс терафонд" Радослав Манолов каза, че дружеството ще продължи да бъде активен участник на пазара на земеделска земя и през тази година. Той обясни, че портфейлът им е от качествена земя и интерес за него има от инвеститори и земеделски производители, а фондът продължава едновременно да купува и продава земя. В първите години от създаването си дружествата за земя се занимаваха с купуване на парели и постепенното им окрупняване. Основните им приходи идваха от аренда и колкото по-големи терени се отдаваха, толкова повече поскъпваха плащанията. През последните години фондовете започнаха и да продават големите комасирани парцели, с което получаваха допълнителни приходи. Сега от отчетите на много дружества се вижда, че общата площ на земите им почти не се променя, т.е. разчита се на продажба на по-малки отделени парцели и замяната им с други с цел комасиране. Извън "Адванс терафонд", "Агро финанс" и "Булленд инвестмънтс" на БФБ не остава друго дружество със специална инвестиционна цел, което да е насочено изключително към земеделска земя. Предишното ръководство на "Риъл Булленд" начело с Валентин Карабашев направи ново дружество за земя, но така и не успя да набере успешно капитал при увеличението миналата година. И досега акционерният му капитал е 500 хил. лв. Дружеството не е със специална инвестиционна цел и това може би е едно от обясненията за неуспешното предлагане. Решението да е само АД беше аргументирано с по-малкото ограничения, а иначе плановете бяха да се купува земя в райони "с потенциал" и да се избягват тези с надценени земи, каквато според Карабашев е Северна България. "Съществуват райони, в които цените бързо нараснаха заради конкуренцията, и райони, в които този процес тече по-бавно. Това формира разлика в цените на земята в различните райони, но не може да дефинира земите като "надценени" и "подценени", коментира Радослав Манолов от "Адванс терафонд". Той добави, че качествените земи струват скъпо. За миналата година средната цена за наема на "Адванс терафонд" е 45 лв. на декар, което компанията приема за "отправна точка" и за тази стопанска година. Манолов обясни, че по проявения досега интерес може да се очаква повишение на наемането с 5-10%. Най-големите сделки за земеделски терени в последните месец не бяха на публичните фондове за земя - "Уинслоу ленд инвест" купи контролен дял в "Агро финанс", а "Ромфарм компани" взе "Серес", с което стана най-големият частен собственик на земя в България. Преди това, през 2012 г., същата компания купи и 180 хил. дка, които бяха на "Еларг фонд за земеделска земя". С ликвидирането на "Еларг" още една възможност за инвестиции на борсата си замина. Добре е да се знае и защо фондовете за земя са важни за участниците на фондовия пазар. По закон АДСИЦ разпределят поне 90% от печалбата си като дивидент, което повишава доверието и желанието за инвестиция повече, отколкото в обикновена публична компания. С ръста на цените на земята и арендата те започнаха да показват и много добри финансови резултати. Този тип дружества дават много добра възможност да се използва доходност от пазара на земеделска земя, без директно да се купуват имоти – покупката и продажбата на акции е далеч по-лесна. При прозрачно управление и добър портфейл фондовете за земя гарантират дивидент и стабилност заради самия характер на инвестициите им. Не на последно място – наличието на такива компании на БФБ може да привлече инвестиции и към други публични дружества.
Източник: Капитал (14.03.2014)

"Агрия груп" се разраства с още земи Варненският "Агрия груп холдинг" ще придобие още две земеделски компании, с което общата площ на обработваемите й земи ще нарасне на повече от 220 хил. дка. На 16 април ръководството на холдинга е сключило предварителен договор за покупка на варненските "БД Агри" и "БД Фарм". Компаниите имат стопански сгради, земеделски инвентар и земя в района на гр. Провадия. Тя е общо 24 535 дка като част е тяхна, а за друга имат договори за аренда. Очаква се сделките да бъдат приключени до края на октомври тази година. С покупката "Агрия груп" се нарежда сред най-големите собственици на земеделска земя в страната. Справка в Търговския регистър показва, че двете дружества са собственост на датската компания "БД Инвест". Тя е основана от група датски инвеститори, като "БД Агри" са собственици на земя, а "БД Фарм" арендоват и обработват, каза пред "Капитал Daily" изпълнителният директор на "Агрия груп" Емил Райков. Приходите на двете компании са малко над 4 млн. лв. за 2012 г. От офиса на продавача обясниха, че в момента няма с кого да разговаряме за сделката, тъй като управителят отсъства и ще е възможно да даде коментар в средата на следващата седмица. По информация на представители на земеделския сектор датските инвеститори са решили да се изтеглят от България, след като в последните години не са били доволни от бизнеса си тук. "Смятаха, че всичко ще е като в Дания, но тук пазарът е много по-различен и просто не успяха да се справят в българските условия, рентите се вдигнаха, имаха повече разходи", обясни управител на дружество за инвестиции в земя. Засега стойността на сделките не е ясна – Емил Райков посочи, че предстои да се направи анализ, за да се изчисли колко точно ще бъде оценката. Това би трябвало да стане към края на юни - началото на юли. Финансирането най-вероятно ще е комбинация от собствени и заемни средства, като не е изключено и емитирането на дългови инструменти, добави той. Райков коментира, че с тази сделка поетите им ангажименти по инвестиционната програма през тази година могат да се смятат за изпълнени и вероятно ако има следващи придобивания, те ще са чак през идната година. В началото на годината "Агрия" обяви, че планира да увеличи обработваемите си земи до края на 2014 г. на близо 200 хил. дка, от които 50 хил. дка собствени. След придобиването собствената земя на холдинга ще е 55-58 хил. дка, каза Райков. Това е една от големите сделки за покупка от страна на "Агрия", която преди няколко месеца придоби по-малкото дружество "Диасвет" и така получи право да обработва още 7 хил. дка собствени и арендовани земи. Цената за него беше 826 400 лв. Последните договорени покупки ще направят "Агрия груп" един от големите собственици на земеделска земя в България, като преди него със сигурност се нареждат "Ромфарм къмпани" (над 1 млн. дка), "Уинслоу ленд инвест" (около 320 хил. дка), както и "Адванс терафонд" (228 хил. дка). Изпълнителният директор на "Уинслоу" и председател на Асоциацията на собствениците на земи каза, че поне в тяхната организация големите са тяхното дружество, което притежава около 320 хил. дка, и "Адванс терафонд", но не може да се ангажира с никакви данни кои са другите едри притежатели. Големи собственици са и някои от най-големите арендатори в лицето на Светлозар Дичевски ("Октопод инвест холдинг") и фамилията Илчовски от района на Кнежа. На Светлозар Дичевски, който обработва между 1 млн. и 1.5 млн. дка земя, например се приписва собственост на поне 500 000 дка от тях. Източници от сектора обаче го описват по-скоро като едър арендатор, отколкото собственик, и твърдят, че пряко и през свързани дружества притежава не повече от 50 000 - 80 000 дка. Светослав Илчовски пък преди време потвърди пред вестника, че притежава над 100 000 дка. Земите обаче са пръснати между три отделни дружества, притежавани от различни членове на фамилията.
Източник: Капитал (25.04.2014)

Съветът на директорите на Софарма АД е взел решение за започване на процедура по преобразуване на Софарма АД чрез вливане в компанията на Българска роза – Севтополис АД. Решението е взето на 16 юни 2014 г. Ръководството на Софарма АД е избрало инвестиционен посредник Елана Трейдинг АД за консултант във връзка с осъществяване на процедурата по преобразуване. През май 2013 г. Комисията за финансов надзор отказа да одобри договора за вливане на Севтополис в Софарма. Комуникацията между регулатора и дружествата е била многократна в периода 30 октомври 2012 г. – 10 май 2013 г., но резултатът е отказ на искането за одобрение на преобразуването. Акциите на Софарма АД поскъпват с 40% за последните 12 месеца до 4,349 лв. за ценна книга и 574 млн. лв. пазарна капитализация. В същото време книжата на Българска роза Севтополис АД поскъпват с 5,63% за последните 12 месеца до 1,69 лв. за ценна книга и 20,4 млн. лв. пазарна капитализация. Българска роза Севтополис АД отчита печалба от 586 хил. лв. за първото тримесечие на 2014 г., спрямо 140 хил. лв. година по-рано. Продажбите се увеличават с 36% на годишна база до 6,12 млн. лв. за първите три месеца на годината. Неконсолидираната печалба на Софарма АД за първото тримесечие на 2014 г. е 10,1 млн. лв., а консолидираната е 12,6 млн. лв. Неконсолидираните продажби са 57,1 млн. лв., а консолидираните са 217 млн. лв. за първите три месеца на годината.
Източник: Инвестор.БГ (18.06.2014)

Черноморската банка за търговия и развитие (ЧБТР) ще оказва техническа помощ на Българската банка за развитие (БРБ) чрез споделяне на знания и добри практики в областта на търговското финансиране. Това предвижда подписаното споразумение между двете банки по време на рамките на годишната среща на ЧБТР. По време на форума бе подписан и договор за предоставяне на финансиране на лизинг в размер на 3 млн. лв. Споразумението е със срок на валидност от пет години. Тези средства ще бъдат предоставени от Черноморската банка на компанията "БМ Лизинг". Финансирането ще се използва от малките и средни предприятия на лизинг за закупуване на производствено оборудване, автомобили и недвижима собственост. От ЧБТР смятат, че по този начин българските предприятие ще могат да диверсифицират източниците си на финансиране и българския небанков сектор ще стане по-стабилен, информира БТА. Президентът на Черноморската банка Андрей Кондаков съобщи, че банката е отчела нетна печалба за девета поредна година и има активен портфейл от 1,24 млрд. евро. В страната финансовата инстуция има общ портфейл от 269 млн. евро в общо 30 проекта. Проектите, които банката подкрепя са основно в енергиния и финансов сектор, както и такива, насочени към развитие на малкия и средния бизнес.
Източник: econ.bg (23.06.2014)

Част от миноритарните акционери в "Софарма", най-големият от които е "Ромфарм компани" с 18.04% от капитала, не са се съгласили с начина, по който е била разпределена печалбата за миналата година. Това става ясно от протокола от общото събрание на акционерите, проведено на 19 юни, както и по информация на "Капитал" от присъствали акционери. От "Софарма" обясниха, че заделянето на печалбата в резервите се използва като буфер срещу кризата на външните пазари. Преди няколко дни и преди общото събрание в интервю за "Капитал" Куста Аима, който е основател и управляващ партньор на финландската компания KJK Capital, акционер в "Софарма" с малко над 3%, заяви: "За "Софарма" ще кажа само, че това е една от водещите компании в страната, които трябва да дават пример на останалите. Обикновено тя разпределя дивидент. Тази година обаче предложението към акционерите е да няма дивидент, което ни разочарова. По същия начин ни разочарова и ЧЕЗ". От протокола на събранието обаче не става ясно как е гласувал фонда. "В момента най-големият акционер в "Софарма" е "Донев инвестмънтс холдинг" с 24.74% на председателя на съвета на директорите Огнян Донев, а заедно със свързаната с него "Телекомплект инвест" с 19.99% и "Телсо" с 5.29% той упражнява контрол в дружеството. Освен "Ромфарм компани" собственици на акции са и много физически лица, пенсионни фондове и чужди инвеститори. През миналата година пазарната капитализация на "Софарма" остана без промяна, а от началото на тази цените на акциите са се понижили с 18% по данни на БФБ - София. Недоволството За миналата година съветът на директорите е предложил да не се разпределя никакъв дивидент. Макар да няма такъв, мнозинството е решило част от печалбата да отиде за възнаграждения на борда. Решението е миналогодишната печалба от 26.53 млн. лв., както и 2.62 млн. лв. от предишни години да отидат само в резервните фондове. От тях 10% са в задължителния по закон резерв, а останалите – в допълнителните. Против това са гласували представители на 24.47% от акционерите на събранието, сред които най-големият са били "Ромфарм". Останалите притежатели на книжа са подкрепили предложението с около 75% от гласовете и не е имало нито един въздържал се. Бордът на директорите е предложил месечните възнаграждения в борда да си останат без промяна, като миналогодишните, като е имало и миноритарни акционери, които са гласували "против". Бордът има петима членове, председател и изпълнителен директор е Огнян Донев. Останалите са Весела Стоева, Александър Чаушев, Андрей Брешков и Огнян Палавеев. Според доклада за дейността за миналата година управляващите са получили общо 979 хил. лв. възнаграждения, което прави средно 16 400 лв. на месец на член от съвета на директорите. Общо възнагражденията и всички доходи на управленския персонал (включително и ръководителите на компанията извън борда) са 4.5 млн. лв., почти колкото за 2013 г. При обсъждането на политиката за възнаграждения на борда и размера им "Ромфарм" отново са били против заедно с още няколко от малките акционери. От протокола не става ясно кои точно са те. По подобен начин е протекло гласуването и на предложението 1% от миналогодишната печалба (265 хил. лв.) да се плати като допълнително възнаграждение на изпълнителния директор. Отделно с мнозинство, но с несъгласие на миноритарни акционери е решено 2% от печалбата (531 хил. лв.) да отидат за възнаграждения на висшите мениджъри в "Софарма". За освобождаването на съвета на директорите от отговорност за дейността им подкрепа е имало от всички присъствали с изключение на собствениците на 2.52% от капитала, които са се въздържали. Този дял отговаря точно на ING - Люксембург, но може и да са няколко по-малки акционери. Буфер срещу кризата Причините за предложението за първи път след световната криза от 2008 г. да не се разпределя дивидент са описани подробно в доклада за дейността на дружеството, отбелязват оттам. През 2014 г. продажбите на "Софарма" в Украйна са спаднали заради политическата, икономическа и социална криза. Валутният курс на рублата води до намаляване на платежоспособното търсене и също не може да се направи прогноза за развитието на курса на рублата. През изминалата година дружеството понесе големи загуби от курсови разлики заради ситуацията в Украйна и Казахстан. "Основното задължение на съвета на директорите е да следи интересите на дружеството и да гарантира стабилност в ситуации, в които рискът е непредвидим, както се случи през миналата година на основните ни външни пазари. Ръководството на компанията е длъжно да се отнесе отговорно и да действа така, че да защити дългосрочния интерес на акционерите, предвиждайки възможност да се реализира и най-песимистичният сценарий, и да се подготви за него. Ситуацията на българския пазар също се влошава – цените на лекарствата ерозират, драстично се повишат цените на електроенергията с 20%, има натиск върху бизнеса за възстановяване на част от вече получени евросубсидии и това не са фактори, които успокояват ръководството", коментира Огнян Донев, председател на съвета на директорите на "Софарма" пред "Капитал Daily". Той допълва, че законът в България осигурява равнопоставеност на акционерите и всички с над 5% в капитала или група акционери с над 5% са имали право да внесат каквито искат предложения за разглеждане от общото събрание. "В случая нашите миноритарни акционери биха могли да предложат да се разпределя дивидент. Винаги сме били отворени за коментари по дейността на дружеството и предложения за дневния ред на общото събрание", отбелязва Донев. От борда на директорите допълват, че ръководството е действало в защита на устойчивото развитие и стабилност на компанията и е отговорно и към своите най-добри партньори - банките. От съвета на директорите коментират, че практически най-големите акционери, сред които е и самият Донев, са ощетени най-много от това, че не се разпределя дивидент, а печалбата ще се използва за осигуряване на буфер в самата компания. Оттам припомнят, че гласуваното възнаграждение на мениджмънта подлежи на разпределяне по решение на съвета на директорите и през изминалите години, макар и гласувано, то не е изплатено в по-голямата си част, а именно над 1.8 млн. лева са начислени, но неизплатени на мениджмънта през годините, откакто беше приета политиката по възнагражденията. "Държа освен това да припомня, че възнаграждението на изпълнителния директор беше разделено на постоянно и допълнително, следвайки насоките на Националния кодекс за корпоративно управление, а за целите на прозрачността бонусите на мениджмънта също решихме да подлежат на гласуване от общото събрание на акционерите и впоследствие да бъдат разпределяни по преценка на съвета на директорите – т.е. има двоен контрол и ниво на преценка", заключава Огнян Донев.
Източник: Капитал (25.06.2015)

Нетната печалба на Софарма спада с 9,6% на годишна база в края на септември Нетната неконсолидирана печалба на Софарма АД спада с 9,6% през деветмесечието на 2015 г. сравнено със същия период на миналата година до 28 млн. лв. след спад на приходите от износ. Това разкриват данните от междинния финансов отчет на фармацевтичната компанията, публикуван чрез БФБ-София. Приходите от продажби на продукция, реализирани през периода януари-септември 2015 г., намаляват с 18,4% на годишна база до 122,4 млн. лв. През същия период на миналата година те възлязоха на 150 млн. лв. Приходите от износ продължават да са водещи в структурата на приходите от продажби, но се понижават с 27,4% спрямо миналата година до 75,8 млн. лв. В същото време приходите от вътрешния пазар остават почти без промяна – 46,6 млн. лв., докато година по-рано бяха в размер на 45,58 млн. лв. През периода приходите от европейския пазар намаляват с 33 на сто до 61,26 млн. лв., става ясно още от отчета на компанията. Спадът идва от по-малкото приходи от продажби от Украйна – с над 60%. Това е следствие от трайното ограничаване на нормалния достъп до източните територии на страната, като продажбите там се осъществяват трудно от дистрибуторите и в много по-малки размери, се посочва в отчета на Софарма. Намаляват и приходите от продажби в Русия. Причината според компанията е волатилността на рублата, която е наложила актуализация на цените на продуктите, предназначени за руския пазар. Ето защо Софарма е ограничила износа си към Русия през първото тримесечие на 2015 г. В същото време се увеличават продажбите за Литва, Малта и Молдова. Приходите от другите пазари се увеличават с 12% през деветмесечието на 2015 г. на годишна база. Към тях основно се включват приходите от продажби в Кавказ и Централна Азия, които растат с 15% в сравнение с деветмесечието на 2014 г. Повишението се дължи на по-високите продажби в Казахстан. Увеличават се продажбите в Узбекистан, Грузия, Армения, Туркменистан, Виетнам и Хърватия, се посочва в доклада на фармацевтичната компания. В същото време разходите за дейността намаляват с 19,9 млн. лв., или с 15,5% на годишна база, от 128,5 млн. лв., колкото бяха в края на деветмесечието на 2014 г., до 108,6 млн. лв. през деветмесечието на тази година. Печалбата преди лихви, данъци и амортизации (EBITDA) се свива с 27% на годишна база до 27,9 млн. лв., показват още данните от отчета. Така съотношението на EBITDA спрямо приходите от продажби се понижава от 25,3%, изчислено за първите девет месеца на миналата година, до 22,8% за същия период на 2015 г. Печалбата от оперативна дейност намалява с 8,1 млн. лв., или с 33%, до 16,7 млн. лв. спрямо 24,8 млн. лв. към 30 септември 2014 г. Отношението на оперативната печалба към приходите от продажби вече е 13,7% при 16,5% година по-рано. В същото време процентното съотношение на нетната печалба към приходите от продажби се покачва от 20,7%, изчислено за деветмесечието на 2014 г., до 22,9% за същия период на тази година. Съотношението привлечен/собствен капитал пък намалява от 0,47 до 0,37. В края на септември 2015 г. Софарма има нетекущи активи в размер на 407,7 млн. лв., което е с 8,5% повече спрямо края на миналата година. Текущите активи намаляват с 5 на сто спрямо декември 2014 г. и вече възлизат на 186,39 млн. лв. От друга страна дългосрочните задължения намаляват с 9 на сто от началото на годината, за да достигнат 44,135 млн. лв. Текущите пасиви също отчитат спад – от 1,3% до 115,39 млн. лв. Припомняме, че на 22 октомври Софарма придоби контролния пакет акции в Медика АД от Доверие капитал АД. Сделката се осъществи при цена от 3,5 лв. за акция и възлезе на обща стойност от 10,78 млн. лв. Софарма направи и още една крачка към приемането на Момина крепост АД, като двете дружества поставиха подписите си под договор за вливането на великотърновската компания. Към 30 септември 2015 г. акционери в Софарма АД са Донев инвестмънтс холдинг АД с 24,71%, Телекомплект инвест АД с 20,07%, Ромфарм компани ООД с 18,04%, Софарма АД (обратно изкупени акции) с 3,87%, други юридически лица с 29,9% и физически лица с 3,41%. За последните шест месеца акциите на Софарма поевтиняват с 17,16% до 2,65 лв. за акция. Пазарната капитализация на компанията е 357,214 млн. лв. Два часа преди края на днешната търговска сесия има сключени 8 сделки с ценните книги на Софарма, след които поскъпват с 0,61%.
Източник: Инвестор.БГ (05.11.2015)

Основателите на "Винпром Пещера" купуват още едно дружество за земя Вторият по големина частен собственик на земеделска земя в България "Агрион инвест" придобива "Биопродукти – България". Това става ясно от подадено пред Комисията за защита на конкуренцията съобщение за намерението на компанията. Всъщност сделката е един вид официално прибиране на свое дружество в групата. "Агрион инвест" (бивша "Уинслоу ленд инвест") е компанията, в която е съсредоточен земеделският бизнес на основателите на "Винпром Пещера" Антон Щерев и Атанас Петров. "Биопродукти – България" е една от компаниите, които придобиха най-голяма част от земеделските земи в организираните през 2012 г. от земеделското министерство търгове срещу поименни компенсаторни бонове и още тогава неофициално се свързваше със създателите на винпрома в Пещера. С притежаваните пряко и чрез дъщерните си дружества около 350 хил. дка земя (по информация от средата на миналата година) "Агрион инвест" е вторият по големина притежател на земя в страната (след "Ромфарм компани", която има над 1 млн. дка). Основната част от тях са в дъщерната й "Омега агро инвест" и във второто по големина дружество за земеделска земя на борсата – "Агро финанс" АДСИЦ. Освен "Омега агро инвест" "Агрион" консолидира дейността и на още няколко по-малки играча в сектора – "Агримарт", "Полет – 2000", "Окош консулт" и "Толалт". Последните две бяха придобити през лятото на 2014 г. срещу общо над 1.5 млн. лв. "Полет – 2000" и "Биопродукти – България" са две от компаниите, които преди три години спечелиха 90% от организираните от земеделското министерство търгове за продажба на земеделска земя срещу поименни компенсаторни бонове. Тогава бяха предложени над 100 хил. дка, а седем дружества, близки до Щерев и Петров, купиха 85% от всички около 67 хил. дка, за които бяха сключени договори. Останалите пет компании от седморката кандидати бяха "Агроленд консулт", "Лукс ауто", "Нов фермер", "Златно рало" и "Слънчева Добруджа". От есента на 2013 г. "Агроленд консулт" също официално е част от групата компании в бизнес империята на създателите на "Винпром Пещера" – през септември капиталът на дружеството беше увеличен от 5000 на 500 хил. лв., като новите акции бяха записани от строителната компания на Щерев и Петров "Галакси пропърти груп" (впоследствие преименувана на "Галакси инвестмънт груп"). Дотогавашният едноличен собственик – пловдивската адвокатска кантора "Базлянков, Станоев и Ташев", запази миноритарен дял. Кантората представлява и офшорните акционери на "Винпром Пещера". През септември 2013 г. групата на Щерев и Петров придоби пряко и "Полет – 2000" в сделка, чиято цена не беше обявена. Стойността, срещу която сега "Агрион инвест" иска да придобие контрол върху "Биопродукти – България", също не се посочва, нито пък каква част от компанията е предмет на подготвяната сделка. В отговор на изпратените от "Капитал Daily" въпроси за параметрите по сделката, размера на притежаваните от страните по нея земи, мотивите за сключването й и бъдещите им планове за придобивания от "Агрион инвест" коментираха, че "усилията ни са насочени към окрупняването на земеделската земя в България, където средният размер на един парцел е 5.5 дка, и впоследствие увеличаване на възможността за изграждане на хидромелиоративни системи. По тази причина е логично разширяването на земеделското ни портфолио чрез придобиване на други компании като "Биопродукти - България", които притежават земя. Към настоящия момент като член на Българската асоциация на собствениците на земеделска земя "Агрион инвест" участва в изпълнението на 5 комасационни проекта", коментират от компанията. "Биопродукти – България" е основана през октомври 2008 г. като еднолична собственост на Илиян Ипократов. Той притежава и детския център "Роял кидс", който се помещава в намиращия се на бул. "Дунав" 5 в Пловдив бизнес комплекс "Роял сити", изграден от строителната компания на Атанас Петров и Антон Щерев "Галакси пропърти груп". На същия адрес се намира и централата на "Агрион инвест". На търговете през 2012 г. "Биопродукти – България" купи близо 12 хил. дка земеделски земи, главно в района на Варна. Според финансовия му отчет за 2014 г. дружеството притежава земи с обща балансова стойност 7 628 000 лв., колкото е била и година по-рано. В консолидирания отчет на "Агрион инвест" за миналата година се посочва, че компанията притежава инвестиционни имоти с обща балансова стойност 106 439 000 лв. (при 88 607 000 лв. за 2013). Съвкупните "Имоти, машини и съоръжения" се оценяват на 11 079 000 лв., от които земите са на стойност 679 хил. лв., става ясно от доклада за дейността за 2014 г. Групата има общо приходи от 76 млн. лв., от които 15 млн. лв. от наем на земя, а основните - от операции с финансови инструменти, са 55 млн. лв. Звучи невероятно, но при тези приходи групата е отчела консолидирана печалба от 65 млн. лв. От документи по партидата на дъщерното дружество "Омега агро инвест", публикувани в Търговския регистър, става ясно, че през последните седмици групата е изтеглила заем от 40 млн. лв. от Банка ДСК. Кредитът е обезпечен със залог върху търговско предприятие на "Омега агро инвест", в това число и земи с обща площ 52 991 дка.
Източник: Капитал (12.11.2015)

Стайко Стайков, управляващ най-големия портфейл земеделска земя:Цените ще пораснат с 15-20% Ще инвестираме около 35 млн. лв. в покупката на нови 40 хил. дка Ръст на цената на земята през следващата година от минимум 15-20% прогнозира по време на конференцията Стайко Стайков, управител на "Ставен", което е част от земеделския бизнес на групата "Ромфарм компани". Това е най-големият частен собственик на земеделска земя в България с общо 1.1 млн. дка. Компанията започва покупки през 2007 г. и до момента е инвестирала в земя около 550 млн. лв. Причините за поскъпването на земеделската земя през следващата година са свободното количество средства, вложени в КТБ, чиито собственици търсят инвестиционни алтернативи. Освен това огромна роля играят и повишените субсидии за земеделие през новия програмен период. В определени райони, в които земеделската земя е надценена, като Добрич и Силистра ръстът няма да е толкова съществен, както в останалите райони. "Очаквам цените там да се задържат около сегашните нива от 1300-1500 лв. на декар на дребно в Силистра, 1500-2000 лв. в Добрич. Безсмислено е да се инвестира в парцели, които ще върнат инвестицията си след 30 години", смята Стайков. През следващата година групата "Ромфарм" планира да инвестира между 30 и 35 млн. лв. в покупката на 40 хил. декара земеделска земя, като Стайков уточни, че не са се насочили към конкретни региони, а търсят крупни парцели в землища, в които вече са инвестирали. Целите ни вече не са толкова да купуваме земя, колкото да я управляваме и уедряваме, отбеляза Стайков. Той съобщи, че в момента близо 89% от закупената от групата земя е отдадена под аренда, като средната рента на декар се е покачила от 33.92 лв. на декар през миналата година на 38.47 лв. през 2015 г. В момента групата обработва сама 27 хил. дка от земите, които притежава, като смята да увеличава стопанствата си до общо не повече от 100 хил. декара през следващите години.
Източник: Капитал (18.11.2015)

Глобите за чуждестранни собственици на земеделска земя може да се отложат Спорните глоби в Закона за собствеността и ползването на земеделски земи за чуждестранни лица и компании извън евросъюза, които притежават парцели в България, може да бъдат отложени за 2017 г. вместо да започнат да се прилагат от 1 октомври 2015 г. Това гласува преди дни с пълно мнозинство парламентарната комисията по земеделие по предложение на депутата от АБВ Иван Станков. Текстът трябва да бъде гледан окончателно и на второ четене в зала. Причината за отлагането е започналата наказателна процедура на Европейската комисия срещу България и указанията на Брюксел, че либерализацията на пазара на земеделска земя в България не само не напредва, но тръгва в обратна посока. Депутатът от Реформаторския блок и председател на комисията по земеделие Румен Христов обясни, че в подобно положение са и други държави от Източна Европа и поне докато те не излязат с обща позиция за либерализацията на земеделската земя, процесът по налагането на санкции на чуждите собственици трябва да бъде ограничен. Поради същата причина Христов вече сам инициира едно отлагане през май. Забраната за притежаване на земеделска земя от европейски граждани, които не са били тук повече от 5 години, както и всички други чуждестранни компании и лица извън ЕС, бяха приети през 2014 г. Тогава се предвиди на "забранените" собственици да бъдат налагани глоби от 100 лв. на дка при първо нарушението и 300 лв. на дка при повторно. Промените в нормативния акт бяха предложени от БСП и маскирани като защита на националния и териториален интерес. Но представители на сектора още при приемането обясняваха, че чрез забраната някои местни играчи като фондове и арендатори са се надявали да изгонят чужденците и да изкупят евтино тяхната земя. Точна информация колко е въпросната земя няма. Ясно е, че най-големите местни собственици са българи: "Ромфарм" с около 1.1 млн. декара, групата "Агрион" (на основателите на "Винпром Пещера") с близо 600 хил. дка и най-големият арендатор Светлозар Дичевски и др. "По неофициални данни чуждестранните инвеститори в България държат около 0.06% от земеделската земя. Сред тях има и компании от Израел, Япония и Китай, които са тук просто за да развиват модерно земеделие", обясни Румен Христов. В координирана кампания във вестниците "Труд", "24 часа" и "Стандарт" в сряда се появиха почти огледални неподписани текстове, в които отлагането се нарича лобизъм. Там се посочва число без източник, според което офшорки държат 300 хил. декара. В текстовете удобно е изпуснато, че не става въпрос само за офшорки, а за всякакви чужди компании. Отлагането на санкциите трябва да бъде разгледано на второ четене от парламента. Очаква се то да бъде подкрепено от депутатите на ГЕРБ, Реформаторския блок (РБ) и АБВ. От РБ потвърдиха позицията си не просто за отлагане на глобите, а за по-значителна либерализация в този закон. "Санкциите от ЕК няма да са по-малки от глобите, които би събрала страната, или от ползите от продажбите на тези земи", обясни Румен Христов. Депутатът от Патриотичния фронт Султанка Петрова заяви, че тепърва ще текат обсъждания дали групата да подкрепи отлагането. Петрова каза още, че в заседанието на комисията не е било съвсем ясно какво се предлага, защото само цифрата на една година била променена и много от колегите й не забелязали това.
Източник: Капитал (19.11.2015)

"Адванс терафонд" е продал над 5 хил. дка земя през юли Дружеството със специална инвестиционна цел "Адванс терафонд" е продало 5171 дка земеделски земи през юли, показва месечният му бюлетин. Това се оказва и най-силният месец за фонда от началото на годината по размера на продажбите - 82% от общо реализираните сделки през 2016 г., които са 6310 дка. Средната цена на декар за цялата 2016 г. е 1300 лв., посочват от дружеството, което е реализирало по това перо приходи за 8.2 млн. лв. В същото време са купени 430 дка при средна цена 840 лв. "Адванс терафонд" е едно от най-големите дружества за инвестиции в земеделски земи в България, създадено от финансовата група на "Карол". Освен това притежава и малко градски парцели - за 139 дка.През 2016 г. общо са договорени и 13 538 дка за продажба на разсрочено плащане при средна цена 1500 лв./дка. Освен продажба на имоти важен източник на доходи са и от рентите. Към края на полугодието "Адванс терафонд" има договори за рента и наем на 173 234 дка, което е 74.7% от всички притежавани терени. За същия период фондът за имоти отчита 231.9 дка земи с инвестиционна стойност 196.5 млн. лв., а заедно с градските терени тя нараства до 211 млн. лв. Според месечният бюлетин през тази година се очаква приходите от ренти да са 7.47 млн. лв., или с 12% повече от миналата година, като авансово вече са събрани почти 55%. През стопанската 2015/16 година е нараснала и средната рента до 42.69 лв. за дка при 41.03 за предходната.Адванс терафонд" е публично дружество, което редовно раздава дивидент. По закона за АДСИЦ то е длъжно да разпредели поне 90% от печалбата си от основна дейност. За миналата година дивидентът е 0.1 лв. на акция и изплащането му за почна в края на юни. Подлежащата на разпределение печалба за 2015 г. е 8.7 млн. лв. "Адванс терафонд" е една от малцинството компании, които нямат мажоритарен собственик, а акционерната структура е доста пъстра. Основен дял в капитала държат "Карол финанс" с 18.6% и International Finance Corporation със 17.7%, пенсионни, взаимни фондове и физически лица. Другите големи собственици на земеделски земи в България и лидери по площи са "Агрион инвест" на основателите на "Винпром Пещера" Антон Щерев и Атанас Петков с над 600 хил. дка, а лидер е "Ромфарм къмпани" с повече от 1.1 млн. дка.
Източник: Капитал (16.08.2016)

"Ромфарм компани" е продавачът на акции за над 45 млн. лв. в "Софарма" Един от големите миноритарни акционери в "Софарма" - "Ромфарм компани", е продавачът на големият брой книжа през миналата седмица. В няколко сделки компанията се е разделила общо с 10.685 млн. броя (8%), като цената по тях беше средно 4.27 лв или общо за 45.6 млн. лв. Неофициално на пазара се коментираше намерението на този акционер да продаде или намали дела си и то беше споменато на последната среща с инвеститорите от главния изпълнителен директор на "Софарма" Огнян Донев, но сега идва и официалното потвърждение. В резултат на сделките "Ромфарм компани" е намалила дела си до 9.41% в капитала на фармацевтичната група, става ясно от съобщение до БФБ-София и от бюлетина на Централен депозитар. Сред големите купувачи при тези сделки е била и самата "Софарма", която след тях вече притежава 6.6% от собствените си акции. Преди сделките най-големите акционери бяха няколко компании – свързаните с главния изпълнителен директор Огнян Донев - "Донев инвестмънтс холдинг" (25.19%), и "Телекомплект инвест (20.41%), както и "Ромфарм компани" с малко над 17% по данни към края на ноември. Последният акционер с над 5% дял е ЗУПФ "Алианц България". "Ромфарм компани" е собственост на Венелин Георгиев и Тенчо Шиков и има три фармацевтични завода в Румъния, които изнасят основно за Русия. Компанията придоби дела си в "Софарма" през 2013 г. на цени между 3.25 и 4.25 лв. за акция, паралелно с книжа на "Българска роза Севтополис", която в последствие се вля във нейната компания майка - "Софарма". Извън бинеса с лекарства "Ромфарм компани" е и най-големият собственик на земеделска земя в България с над 1 млн. дка, по данни от началото на тази година. Преди няколко години те придобиха земята на два големи фонда - "Еларг фонд за земеделска земя" АДСИЦ и "Серес". Последният консолидиран отчет на "Ромфарм" показва приходи за над 120 млн. лв. и 60 млн. лв. печалба. Когато започна да купува акции в "Софарма" компанията имаше над 250 млн. лв. постъпления и 155 млн. лв. печалба. Самата фармацевтична група към края на деветмесечието увеличи консолидираните си приходи с почти 11% до 733 млн. лв., а печалбата с 4% до 34.2 млн. лв. По време на сесията в понеделник търговията с акциите й беше далеч по-спокойна, като цената им остана почти без промяна на нива 4.272 лв.
Източник: Капитал (12.12.2017)

При еволюцията на търговските площи първо са били главните улици, а после магазините започват да се групират и в нови зони. След моловете в по-елитните квартали дойдоха и ритейл парковете в периферията. В тях средният разход за наем и сервизна такса е два до три пъти по-нисък, отколкото в моловете. Това ги прави атрактивни за търговците и потребителите. Тенденцията ще се засилва в COVID ситуацията, а моловете ще страдат заради по-закрития си дизайн. Анализът е на Валери Вълчев, който е инвеститор във финансови и технологични компании и е бивш съдружник и първи главен изпълнителен директор на консултантската компания Forton International. Преди две години той стана собственик на софийския Jumbo Plaza - най-големият ритейл парк в България. В сделката си партнира със Светослав Димитров, бивш управляващ партньор в адвокатската кантора "Пенков, Марков и партньори". Втората продажба Новината сега е, че Jumbo Plaza се доразви и привлече инвеститорски интерес за втори път, а и моделът му ще се клонира. В края на март, точно в окото на COVID бурята, паркът смени собствеността си за необявена цена. Акционерно дружество "Тринити кепитъл" купи от "Уестан гроут капитал" (Weston Growth Capital) на Валери Вълчев инвестиционното дружество "София ийст плаза", което притежава оперативното дружество на парка - Би Ди Си. "Тринити кепитъл" е новосъздадено дружество (през март 2019 г.) на Тенчо Шиков, известен като съдружник в "Ромфарм къмпани" - компания с фармацевтични заводи и най-голям собственик на земеделска земя в България. "Тринити" е създадено, за да управлява личните инвестиции в недвижими имоти на бизнесмена, който е мажоритарен собственик в него с 61%. "Уестан гроут капитал" купиха парка с 9.9 млн. евро кредит от Пощенска банка, обезпечен със залог на "София ийст плаза" и ипотека на имотите в парка. Тогава като цена се споменаваше сума малко под 20 млн. лева, а доходността беше 7.5%. Продавачи бяха първоначалните инвеститори в ритейл парка - американският хедж фонд Karsch Capital на Майкъл Карш и българският сериен предприемач Кирил Петков. Тогава двамата казаха, че продават, за да се фокусират върху експанзията на растящия си бизнес с био храни и добавки в САЩ. Вълчев и Димитров твърдят, че освен навлизането в други сфери допълнителна причина да продават сега е, че започват нов ритейл проект. Имат договор с "Метро кеш енд кери България", за да направят на локациите на магазините им реплики на Jumbo Plaza, т.е. нови седем-осем ритейл парка общо. По инициатива на "Тринити" Сделката е по инициатива на "Тринити кепитъл", както потвърждават и двете страни. "Вложенията в търговски имоти са естествена алтернатива при диверсификацията на един инвестиционен портфейл в областта на недвижимите имоти", коментира Шиков, който заедно със съдружника си в "Ромфарм" Венелин Георгиев притежава над 1 млн. декара в България. "Тринити" е създадено, за да изгради разнообразно портфолио от недвижими имоти. Сформираният екип започва със задачата да дефинира към кой сегмент да се насочат първоначалните инвестиции и да локализира конкретна цел. Сред хората в него са юристът Стоян Колев, който сега е изпълнителен директор на дружествата. В края на 2019 г. като консултант е привлечен и Илия Комитов с опит в недвижимите имоти. Мениджмънтът на "Тринити кепитъл" сравнява перспектива, доходност, локация, структура на придобиване и скорост на възможната сделка за най-различни имоти от всички сегменти. (Според имотния регистър преди година купува къща в София за 1 млн. лева на ул. "Женева" за офис на дружеството). Офисните площи и моловете остават на заден план заради голямата конкуренция и ниската ликвидност. Спират се на относително неразвития в България формат на търговските паркове. Причината: културата на потребление в подобен тип търговски комплекси е силно развита по света, постепенно тя ще навлезе и в България. Ритейл парковете дават възможност планираните покупки да се направят на едно място. В тях лесно се паркира. Ползването на автомобили нараства. По-ниските оперативни разходи на наемателите в парковете предполагат по-ниски крайни цени, а липсата на развлечения концентрира върху пазаруването и спестява време и средства. Анализират потенциалното влияние на електронната търговия в Централна и Източна Европа. И отчитат като плюс от инвестиционна гледна точка разнообразието от наематели, което намалява класическия риск. Измежду седем-осем ритейл парка в България изборът им пада върху Jumbo Plaza - най-големият, а според продавачите и най-добрият в страната като приходи и печалба на наемателите. От "Тринити" виждат възможността да построят нови магазини и да привлекат нови наематели, с което да бъде подобрен търговският микс и да се увеличи трафикът към парка.
Източник: Капитал (31.07.2020)

Спад в продажбите на “Софарма” с 25% през юни Ефектите върху дейността на „Софарма“ АД в резултат на настъпилите събития включват: намаление на приходите, извънредни разходи, забава с изпълнение на проекти, планирани инвестиции и други. Спад в продажбите през юни тази година с 25% спрямо същия месец на миналата година отчита „Софарма“ АД, съобщиха от производителя на лекарства. Търговията на вътрешния пазар се развива добре, като има раст от 96 процента. На външните пазари обаче компанията показва 45% спад на продажбите за износ. За първото полугодие на тази година приходите от продажби на продукция също намаляват - с 21% спрямо същия период на 2020-а. Този резултат е следствие от постигнатия 10% ръст на паричните постъпления от вътрешен пазар, но 33% спад на продажбите за износ. Най-големи акционери в компанията са "Донев инвестмънтс холдинг" АД с дял от 26.55% от капитала, "Телекомплект инвест" АД - с 20.68% и "Ромфарм компани" ООД – 6.21% от акциите с право на глас. Индивидуални инвеститори държат 8.61% от книжата. "Софарма" АД държи в портфейла си и 6.69% обратно изкупени акции. Политическата обстановка в България и в експортните пазари на групата, по-специално Русия, Беларус и Украйна, оказва съществен ефект върху операциите и финансовото състояние на компанията.
Източник: Банкеръ (06.07.2021)

Фармацевтичният пазар в България продължава да расте - големите двадесет дружества в сектора отчитат среден ръст в приходите 9.2%. Според данните на международната анализаторска компания IQVIA през миналата година покупките на лекарства и хранителни добавки през аптеките и болниците достигат 5.4 млрд. лв., което е ръст с 9.7% в сравнение с предишната година. Във фармацевтичния сектор начело са търговците на едро с лекарства, като неизменен лидер повече от 10 години продължава да бъде "Софарма трейдинг". С ръст отново над пазарния вторият в класацията - единственият чуждестранен инвеститор в търговията на едро с лекарства - германският дистрибутор „Фьоникс фарма“, отбелязва приходи отново над 1 млрд. лв. през изминалата година. Трети в групата е българският дистрибутор "Стинг", също с ръстове над средните за пазара на лекарства. Ръст в продажбите отбелязва и "Фармнет", дистрибуторът от групата на варненския бизнесмен Веселин Марешки, който снабдява основно неговата едноименна верига от аптеки, други аптечни обекти и болници. Компанията за производство на ветеринарни продукти "Биовет" и холдинговата й шапка "Хювефарма" имат умерен ръст в приходите. Групата е отбелязала над 770 млн. лв. оборот от продажби на своите медикаменти и хранителни добавки за животни не само в България, но и по света. С по-висок ръст и рентабилност е фармацевтичният производител "Софарма", за която миналата година е видимо много успешна на българския и на световните й пазари, а печалбата достига близо 40 млн. лв. За първи път в класацията на фармацевтичните компании попада аптечната верига, собственост на "Софарма трейдинг". През миналата година най-големият завод в Югоизточна Европа на израелската компания Тева - Балканфарма Дупница е отбелязала лек спад в продажбите от 3.61%. Търговското дружество на Тева в България - Тева Фарма пък имат ръст от 3.86% и продажбите му надхвърлят 169 млн. лв. "Алвоген Фарма", които дистрибутират за региона и България свои медикаменти, както и тези на компанията "Зентива", която ги придоби през 2019 г., за поредна година бележи спад в продажбите и спад в печалбата от дейността си. Лидерът по ръст през изминалата 2022 г. е търговецът на едро с лекарства "Алта фармасютикълс". През 2022 г. за първи път традиционният шампион по рентабилност в класацията - "Ромфарм", които произвеждат в Румъния и освобождават лекарства в България на път към експортните им пазари, за първи път отстъпва по рентабилност на друг участник в класацията. Това е търговецът на едро "Булфарма", с близо 46% рентабилност при нарастващи приходи, които надхвърлят 134 млн. лв. Като дистрибутор "Булфарма", която е собственост на д-р Михаил Тиков, снабдява най-голямата верига болнични заведения в България в момента, както и редица аптеки, всички собственост на д-р Тиков. В консолидирания отчет на "Булфарма" под нейната шапка влизат и всички болници на групата - Софиямед, Пълмед, Бургасмед и др. За първи път "Рош България", търговецът на едро с лекарства, който представлява швейцарския концерн в България, бележи спад в продажбите на медикаменти. Японската "Астелас" за поредна година бележи двуцифрен ръст в продажбите на своите оригинални лекарства в България. През миналата година търговецът на едро с лекарства "Търговска лига" бележи двуцифрен ръст в продажбите. Освен с медикаментите на производителя в групата - "Чайкафарма - Висококачествените лекарства" (с приходи от 44 млн. лв.), дистрибуторът снабдява и с лекарства и медицински изделия на други компании аптеки и болници, между които и собствените клиники на групата - "Сърце и Мозък", "Мама и Аз" и специализираните кардиологични болници под шапката на Българския кардиологичен институт.
Източник: Капитал (15.11.2023)

Българската верига Minimart от юни има още един акционер - към компанията от четирима местни серийни инвеститори се присъединява "Тринити кепитъл". Формално това става през придобиване на почти 14.3% в компанията БГК, която развива търговската верига. Вдигането на капитала с 5 млн. евро дава още ресурс за развитието на веригата, като добавя средства към вече осигурения от първите акционери капитал от 30 млн. евро. Сега емисионната стойност е 200 евро (391.166 лв.) за една акция, срещу която инвеститорът записва 25 хил. нови акции. Minimart e българска верига удобни хранителни магазини (convenience store) с търговска площ между 50 и 120 кв.м, която отвори първия си обект през март 2023 г. Зад марката стои акционерното дружество БГК с екип от серийни инвеститори като Петър Дудоленски, Ангел Ангелов, Елвин Гури, Росен Хаджиев. Изпълнителен директор е Драгия Драгиев, отговарял за експанзията в България на Billa, Pepco, молове. Стратегията на компанията е за бързо изграждане на национална мрежа удобни магазини с партньорски модел за управление. Търговските обекти са разположени възможно най-близо до клиентите - до спирки на градския транспорт, на оживени пешеходни улици, до училища, университети, офисни, жилищни и обществени сгради. В тях се предлагат над 2000 продукта, 95% от които са предварително опаковани хранителни стоки, сред които и най-популярни плодове и зеленчуци, а също кафе, хот дог и тост сандвичи, както и цигари и алкохол. Изборът на доставчици се прави централно, договорите с тях са за "нето-нето цени", т.е. без маркетингови такси, участие в брошури и т.н. Концепцията на веригата е за "допълващ пазар", който улеснява работещи, живеещи и минаващи наблизо. Към края на юни 2024 г., или малко повече от година след старта си, Minimart разполага с над 80 магазина в София, Пловдив, Бургас, Пазарджик, Асеновград и Перник. Планът на инвеститорите е до края на годината веригата да има 150 обекта и да навлезе в нови градове на страната. А в края на 2025 г. да има общо 300 магазина. Финално целта е верига от 500 обекта с оборот от 300-400 млн. лв. Засега планът върви, като очакваните приходи за тази година са около 40 млн. лв. Учредената преди пет години компания "Тринити кепитъл" е собственик на ритейл паркове и търговски площи, както и на бутикови и инвестиционни имоти. Дружеството притежава и оперира над 80 000 кв.м търговски площи, а още 40 000 кв.м са в проект за изграждане през 2024 и 2025 г. Компанията притежава четири ритейл парка в България - Jumbo Plaza, Retail Park Yambol, Retail Park Haskovo и G-Center Plovdiv, а през 2023 г. придоби в партньорство с Петър Дудоленски и Ангел Ангелов и столичния Mega Mall. Основен акционер в "Тринити кепитъл" с 61% дял е Тенчо Шиков, съсобственик във фармацевтичната компания "Ромфарм" и един от най-големите собственици на земеделска земя в България през "Ставен" и още няколко дружества. В "Тринити" той държи 61%, а останалите 39% са на "Джи Ай Ес пропърти", в което собственици са Стоян Колев и съпругата му Божана Колева. До миналата година участие в "Джи Ай Ес пропърти" е имал и Георги Георгиев, който беше председател на Столичния общински съвет, а сега е депутат от ГЕРБ.
Източник: Капитал (05.07.2024)

"Тринити кепитъл" и "Хъс инвест" купуват мола срещу "Хемус" Първият софийски мол - този срещу "Хемус", е на път да смени собственика си за четвърти път. Българското дружество "Ти Ес Ейч Инвестмънт" (TSH Investment) купува Park Center Sofia на цена, която според източници от пазара, е от порядъка на 34 - 40 млн. евро. В TSH съдружници с равни дялове са "Тринити Кепитъл" - дружеството за частни инвестиции на Тенчо Шиков от "Ромфарм" и пловдивската компания "Хъс инвест" на братята Иван и Александър Асенови. "Тринити Кепитъл" е специализиран в ритейл паркове, молове и удобни магазини в сегмента на търговските площи, а и през 2023 г. купи в съдружие MegaMall в "Люлин", може да се предположи, че предназначението на търговския център ще бъде запазено. "Хъс" е компания за търговия с метали, която от дванадесетина години развива и жилищното строителство. Сега молът е на четири етажа и сградата заема малко над половината от прилежащия парцел от 12 дка, като останалото наземно пространство се използва за паркинг. Банка Уникредит Булбанк продава мола за втори път в историята си заради старо задължение на "Аурига", още от 2008 г. Тогавашният собственик - американският фонд Heitman, купува мола в пика на имотните цени в България с помощта на кредит от 64 млн. евро от австрийското звено на Уникредит. В одита на финансовия отчет на "Арига" за 2023 г., направен от Deloitte, е записано, че нетните активи на мола са 5.886 млн. лева, а текущите му пасиви надвишават текущите активи със 67.7 млн. лева, като текущите задължения са 76.8 млн. лева. Печалбата за годината е 3.055 млн. лева. В крайна сметка TSN придобиват мола през собственика на "Аурига" - Loren S.а.r.l., като погасяват дълга на дружеството към Уникредит и на 10 септември ипотеката на "Аурига" към австрийската Уникредит (Уникредит Банк Аустрия АГ) е заличена. Два дни по-късно е учредена нова, като кредитор е "Ти Ес Ейч инвестмънт", а ипотекарен длъжник е "Аурига" с мола и терена му.
Източник: Капитал (03.10.2024)

Най-младата и растяща българска верига "удобни магазини" Minimart ("Минимарт") - компанията БГК, има нов шести акционер - фирма "САФ инвест 2" на Венелин Стоянов Георгиев. Той не е неочакван - партньорът му от "Ромфарм" Тенчо Шиков вече има дял във веригата. Увеличението на капитала е с малко над 20 млн. евро, срещу което новият акционер придобива дял 19.05%. А оценката на дружеството преди инвестицията е 85 млн. евро. Венелин Георгиев е един от собствениците на "Ромфарм къмпани" заедно с Тенчо Шиков, който също е акционер във веригата Minimart (с 27%) чрез своето дружество "Тринити кепитъл". Двамата притежават осем фармацевтични завода и производствени линии в Румъния, а отделно от това имат фабрики за лекарства в Узбекистан и Беларус, като отскоро освен в производства на таблетки, ампули, спрейове, лиофолизирани продукти са инвестирали в нова фабрика за онкологични лекарства. Георгиев и Шиков са най-големите частни собственици на обработваема земя в България след държавата, общините и църквата. В момента веригата разполага с 252 магазина в страната. Плановете са до Коледа броят им да достигне 300", коментира за "Капитал" Драгия Драгиев - изпълнителен директор на БГК. Венелин Георгиев е шести пореден акционер във веригата. Зад Minimart стои фирма БГК на серийните инвеститори Петър Дудоленски, Ангел Ангелов, Елвин Гури, Росен Хаджиев. Компанията е основана през 2022 г. със 100 хил. лв. капитал. За да стартира бизнеса си, дружеството договаря кредитна линия от Банка ДСК. Първите магазини Minimart отвориха през март 2023, веригата завърши годината с 41 обекта и отчете 4.6 млн. лв. приходи. През юли 2024 в Minimart влезе пети местен инвеститор - "Тринити кепитъл" на Тенчо Шиков, познат като инвеститор в "Ромфарм", ритейл паркове и земеделска земя. Тогава веригата получи капиталова инжекция 5 млн. евро, а в края на годината магазините й надхвърлиха 150. В началото на 2025 последва ново финансиране - Minimart набра 25 млн. евро от облигации. Емисията бе записана предимно от институционални инвеститори в лицето на Уникредит Булбанк (мениджър на емисията), Юробанк, германската Varengold Bank и търговеца на торове "КВС Агро - България". Средствата от емисията с облигации бяха предназначени за рефинансиране на задължения и за увеличаване броя на обектите. Обектите Minimart заемат от 50 до 120 квадратни метра търговска площ и са разположени до спирки на градския транспорт, на оживени пешеходни улици, до училища, университети, офисни, жилищни и обществени сгради. В тях се продават над 2000 продукта, 95% от които са предварително опаковани основни хранителни стоки и напитки, включително сготвени храни, плодове и зеленчуци, а също кафе, хотдог, тост сандвичи, цигари, алкохол. Изборът на доставчици се прави централно, договорите с тях са за "нето-нето цени", т.е. без маркетингови такси, участие в брошури и т.н.
Източник: Капитал (12.09.2025)