Най-голямата еднократна сделка на пазара на земеделска земя в България вече е договорена. Другата интересна подробност е, че купувачът, който е готов да плати 90 млн. лева, е абсолютно неизвестна в страната компания - търговецът на лекарства "Ромфарм компани". Продавачът на близо 180 хил. дка е очакван - "Еларг фонд за земеделска земя", който се ликвидира. След приключването на покупката "Ромфарм", която вече има инвестиции в земеделска земя през други дружества, ще стане един от най-едрите собственици на обработваеми площи в страната. Представител на сектора дори го определи като най-големия притежател сред юридическите лица. Цената е 89.9 млн. лв., или по 500 лв. на декар. За сделката стана ясно от съобщение за свикване на извънредно общо събрание на "Еларг" на 3 септември, на което тя трябва да бъде одобрена. Дружеството със специална инвестиционна цел в момента е в ликвидация, а вчера и Комисията за финансов надзор разреши то да преустанови дейността си и му отне лиценза. "Еларг" от известно време търсеше купувач за земите си, повечето от които са в атрактивни земеделски райони. Най-много са около Ямбол (малко над 30 хил. дка) и Плевен (над 27 хил. дка). Цената на декар е малко над пазарната, но изглежда логична за парцели, повечето от които са окрупнени, тъй като това е свързано с допълнителни разходи. Към края на март дружеството имаше 232.3 хил. дка, но една част от тях ще отидат за обезщетение на някои акционери според предварително подписани договори. Договорено е "Ромфарм компани" да плати задатък от 5 млн. лв. по сделката, които ще бъдат приспаднати преди прехвърляне на последните 10 хил. дка. "Това е най-голямата сделка за продажба на земеделска земя в страната към момента. Очаквам да окаже изключително добро влияние на пазара, защото показва стабилност и добри перспективи пред него", коментира Борислав Петков, председател на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи. Той допълни, че като сделка е съпоставима с покупката на портфейла от земеделска земя на "Агро инвест инженеринг" от страна на "София франс ауто" миналата година. (Тогава контролираното от Стоян Желев дружество, вносител на "Пежо", купи компанията от "Енемона" за близо 18.5 млн. лв. Желев е акционер в "Еларг" с 19% чрез дружеството си "Био фарминг", които купи в през януари за 11.9 млн. лв - бел. ред.). "Като мащаби обаче двете продажби за земите на "Еларг" и на "Агро инвест" не са съпоставими - в случая с "Агро инвест инженеринг" ставаше въпрос за малко над 31 000 дка земя. Очаквам до края на тази година да станем свидетели и на други големи пакетни сделки за земеделска земя", коментира още Петков. Според него цената от 500 лева на декар в случая с "Еларг" е напълно реалистична. "Тази стойност би се получила и ако продажбата на подобен пакет от земеделски площи беше минала на свободния пазар при цена от 420-430 лв./дка плюс разходите за окрупняване. Не трябва да забравяме и времето, което би отнело събирането на подобен обем площи в едно дружество", допълни той. За компанията, готова да плати 90 млн. лв., досега липсва публична информация и е стояла извън полезрението на медиите. Въпреки че основната дейност на "Ромфарм компани" е търговия с лекарства, чрез свои дъщерни дружества тя притежава и 350 хил. дка земя. Имат и 1099 декара лозови масиви в Ямболско. Освен това компанията е акционер с 5.02% в "Еларг фонд за земеделска земя" - дял, който купи в началото на май от фондовете на ПОК "Доверие". Собственици с по 50% в "Ромфарм компани" са Венелин Георгиев и Тенчо Шиков. Освен в нея двамата участват и в още 10-ина дружества. Източник на вестника, близък до сделката, обаче коментира, че част от земята се купува с инвестиционна цел - отдаване под аренда, другата - за обработка. "Ромфарм компани" показва, меко казано, завидни финансови резултати и марж на печалбата. За миналата година дружеството има приходи от 175 млн. лв., от които прави гигантска печалба от 105 млн. лв. (виж таблицата). Към края на 2011 г. имат краткосрочен депозит от 46 млн. лв., като година по-рано е бил 33 млн. лв. Като свързано дружество е посочено "Ставен", което е точно с предмет на дейност изкупуване на земеделска земя, но освен това се занимава с вятърни и соларни проекти. Готов е този в хасковското село Доброселец, става ясно от интернет страницата на дружеството. Фотосоларният парк е с капацитет 2+2 мегавата и е съвместно начинание с "Грийн пауър БГ". Към 1 ноември "Ставен" заедно със С.И.Г. и "Росагрофонд" притежават 350 хил. декара земя. От информацията не става ясно дали се използват само за земеделски цели, или върху част от тях има ВЕИ проекти. Компаниите притежават и 1099 декара лозови масиви в Ямболско. Съдружниците са спонсори и на едноименния сливенски клуб по джудо. От 2009 г. "Ромфарм компани" се занимава с паралелен експорт на продукция на румънски фармацевтични заводи. Румънските фирми предпочитали продажбите им да минават през България, тъй като тук плащали по-ниски данъци. Оттук стоката се изнасяла в Турция, към офшорни зони и оттам към Англия. От началото на тази година "Ромфарм" е регистрирана като търговец на едро с лекарства в регистъра на Изпълнителната агенция по лекарствата. Това е станало на 21 февруари 2012 г., а складът им като дистрибутор се намира в Русе. Обектът се намира на адрес в безмитната зона, където са регистрирани множество други компании, които обаче нямат общо със собствениците на фирмата. "Ромфарм компани" изобщо не е известна на русенските фармацевти, а посоченият в регистъра на ИАЛ отговорен фармацевт не е от русенската колегия, коментираха от аптеките. Търговецът на едро не е познат и на останалите дистрибутори и не е отчел продажби в системата на компанията, която мониторира търговията с лекарства в страната – IMS Health, което означава, че не се занимава с никакви продажби на територията на България и печели само от реекспорт. По неофициална информация Венелин Георгиев и Тенчо Шиков имат предприятие в Румъния, като изнасят произведените лекарства в Европа. Пазарът в Русия може да идва по две линии - Шиков е завършил международни отношения в Москва и е син на председателя на близката до БСП партия "Социалдемократи" Лъчезар Шиков.
Източник: Капитал (25.07.2012)

Най-голямата еднократна сделка на пазара на земеделска земя в България вече е договорена. Другата интересна подробност е, че купувачът, който е готов да плати 90 млн. лева, е абсолютно неизвестна в страната компания - търговецът на лекарства "Ромфарм компани". Продавачът на близо 180 хил. дка е очакван - "Еларг фонд за земеделска земя", който се ликвидира. След приключването на покупката "Ромфарм", която вече има инвестиции в земеделска земя през други дружества, ще стане един от най-едрите собственици на обработваеми площи в страната. Представител на сектора дори го определи като най-големия притежател сред юридическите лица. Мегапродажбата Цената е 89.9 млн. лв., или по 500 лв. на декар. За сделката стана ясно от съобщение за свикване на извънредно общо събрание на "Еларг" на 3 септември, на което тя трябва да бъде одобрена. Дружеството със специална инвестиционна цел в момента е в ликвидация, а вчера и Комисията за финансов надзор разреши то да преустанови дейността си и му отне лиценза. "Еларг" от известно време търсеше купувач за земите си, повечето от които са в атрактивни земеделски райони. Най-много са около Ямбол (малко над 30 хил. дка) и Плевен (над 27 хил. дка). Цената на декар е малко над пазарната, но изглежда логична за парцели, повечето от които са окрупнени, тъй като това е свързано с допълнителни разходи. Към края на март дружеството имаше 232.3 хил. дка, но една част от тях ще отидат за обезщетение на някои акционери според предварително подписани договори. Договорено е "Ромфарм компани" да плати задатък от 5 млн. лв. по сделката, които ще бъдат приспаднати преди прехвърляне на последните 10 хил. дка. "Това е най-голямата сделка за продажба на земеделска земя в страната към момента. Очаквам да окаже изключително добро влияние на пазара, защото показва стабилност и добри перспективи пред него", коментира пред "Капитал Daily" Борислав Петков, председател на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи. Той допълни, че като сделка е съпоставима с покупката на портфейла от земеделска земя на "Агро инвест инженеринг" от страна на "София франс ауто" миналата година. (Тогава контролираното от Стоян Желев дружество, вносител на "Пежо", купи компанията от "Енемона" за близо 18.5 млн. лв. Желев е акционер в "Еларг" с 19% чрез дружеството си "Био фарминг", които купи в през януари за 11.9 млн. лв - бел. ред.). "Като мащаби обаче двете продажби за земите на "Еларг" и на "Агро инвест" не са съпоставими - в случая с "Агро инвест инженеринг" ставаше въпрос за малко над 31 000 дка земя. Очаквам до края на тази година да станем свидетели и на други големи пакетни сделки за земеделска земя", коментира още Петков. Според него цената от 500 лева на декар в случая с "Еларг" е напълно реалистична. "Тази стойност би се получила и ако продажбата на подобен пакет от земеделски площи беше минала на свободния пазар при цена от 420-430 лв./дка плюс разходите за окрупняване. Не трябва да забравяме и времето, което би отнело събирането на подобен обем площи в едно дружество", допълни той.
Източник: Капитал (25.07.2012)

Най-новият лидер Обработваемата земя в България е около 30 млн. дка. Скоро над 2% от тях ще бъдат концентрирани в ръцете на най-големия частен собственик – малко известното фармацевтично дружество "Ромфарм компани". С покупката на близо 180 000 дка от портфолиото на "Еларг фонд за земеделска земя" за 89.9 млн. лв. то ще се превърне в страна по най-голямата сделка за земеделска земя в България. Същевременно прибавя още площи към притежаваните чрез три компании 550 000 дка и така увеличава портфолиото си до впечатляващите 730 000 дка. Собствеността върху активи с подобни размери превръща фармацевтичната компания в значим играч на пазар, където тепърва ще става интересно по няколко причини: земята е основен ресурс за земеделско производство, а притежаването и обработването й са свързани и с получаването на значими по обем европейски субсидии. В резултат от това перспективата пред българския пазар е за стабилен ръст на цени и ренти през следващите години. От тази гледна точка през последните години трудно може да се посочи по-обещаваща инвестиция от добре обмислената покупка на земеделска земя. И хора от много различни бизнеси вече я правят. Виж кой купува Във фармацевтичните среди в България за "Ромфарм компани" се знае малко, вероятно защото основната дейност на дружеството е на външни пазари. Според корпоративния му сайт то има фабрика за медикаменти в Румъния и оперира в 27 страни в Европа и Азия. Собственици на равни части от капитала са Венелин Георгиев и Тенчо Шиков (син на председателя на близката до БСП партия "Социалдемократи" Лъчезар Шиков). На българския пазар на земеделска земя обаче дружеството и неговите собственици участват под различни форми още от 2007 г. Притежаваните до момента 550 000 дка са трупали в продължение на 3-4 години през три компании - "Ставен", С.И.Г. и "Росагрофонд". Най-голямата сред тях е регистрираната в Сливен "Ставен" (350 000 дка), в която първоначално Венелин Георгиев и Тенчо Шиков участват като физически лица заедно с изпълнителния директор Стайко Стайков. След преобразуването на "Ставен" в акционерно дружество 90% от капитала е придобит от "Ромфарм компани", която от самото начало финансира инвестициите му в земеделски имоти. През пролетта на 2008 г. "Ставен" става член на Българската асоциация на собствениците на земеделска земя (БАСЗЗ), където са събрани най-големите притежатели на агро площи в страната (виж класацията). По това време дружеството притежава малко над 51.5 хил. дка земеделски площи, от които 40.7 хил. дка са в Южна България. От тогава е увеличило седем пъти площите си, като основната му дейност е концентрация на земя и отдаването й под аренда. Според отчета му за 2011 г. от 1.934 млн. лв. приходи от продажби 1.924 млн. лв. са получени от ренти. Според юриста Камен Чешмеджиев, който движи имотния бизнес на компанията, към момента основната част от земите й са концентрирани в землища в района на Ямбол, Стара Загора и Хасково, а в Северна България – в Плевенско. В момента разширява мрежата си в Пазарджишко. Не е ясно къде са концентрирани земите на останалите две дружества от групата на "Ромфарм компани". С покупката на портфолиото на "Еларг ФЗЗ" обаче фармацевтичната компания ще разшири позициите си в почти всички земеделски райони. Малка част от нейния бизнес, отново през "Ставен", са инвестициите във възобновяеми източници на енергия. Към момента дружеството участва в два такива проекта край село Доброселец, община Тополовград. Друг бизнес е свързан с лозарството. В района на село Ботево, община Тунджа, "Ставен" започна засаждането на 1100 дка лозя, като проектът ще приключи през 2013 г. Продукцията е за нуждите на малка винарска изба в района - "Шато Ботево", притежавана от бащите на собствениците на "Ставен" и "Ромфарм компани" - Лъчезар Шиков, Иван Стайков и Стоян Георгиев. Другите големи Сделката между "Еларг ФЗЗ" и "Ромфарм компани" е знакова за сектора, тъй като дава тласък на т.нар. вторичен пазар (покупки на окрупнени масиви или портфейли от земя). Подобно по вид, но в по-малък размер бе придобиването на "Агро инвест инженеринг", което обработва 31.5 хил. дка собствена земя, от вносителя на "Пежо" "София франс ауто". Като се изключат такива единични продажби, допреди година водеща роля още имаха сделките за първично натрупване на земя чрез изкупуването на малки, разпокъсани наследствени парчета. Този процес вече затихва, но в резултат от него се оформиха малко на брой крупни собственици на стотици хиляди декари – основно големи фондове, членове на БАСЗЗ. Участници на пазара нареждат до тях и някои от най-големите арендатори в лицето на Светлозар Дичевски ("Октопод инвест холдинг") и фамилията Илчовски от района на Кнежа. На Светлозар Дичевски, който обработва между 1 млн. и 1.5 млн. дка земя, например се приписва собственост на поне 500 000 дка от тях. Източници на "Капитал" обаче го описват по-скоро като крупен арендатор, отколкото собственик, и твърдят, че пряко и през свързани дружества притежава не повече от 50 000 - 80 000 дка. Пред "Капитал" друг голям арендатор, Светослав Илчовски, също развенча мита за притежаваните от фамилията му декари. Той не посочи точния им размер, но потвърди, че са над 100 000 дка. Земите обаче са пръснати между три отделни дружества, притежавани от различни членове на фамилията, които действат по-скоро като конкурентни компании, отколкото като икономическа група. Така, въпреки че много арендатори активно купуват земи, за да обезпечат производството си, дори най-големите трудно могат да се похвалят със собственост над 100 000 дка. Обикновено сделките са и трудно проследими, тъй като често минават през различни свързани дружества или през физически лица. В резултат краткият обзор на най-крупните притежатели на земеделски имоти в България не излиза извън рамките на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи. Поне официално.
Източник: Капитал (27.07.2012)

Обработваемата земя в България е около 30 млн. дка. Скоро над 2% от тях ще бъдат концентрирани в ръцете на най-големия частен собственик – малко известното фармацевтично дружество "Ромфарм компани". С покупката на близо 180 000 дка от портфолиото на "Еларг фонд за земеделска земя" за 89.9 млн. лв. то ще се превърне в страна по най-голямата сделка за земеделска земя в България. Същевременно прибавя още площи към притежаваните чрез три компании 550 000 дка и така увеличава портфолиото си до впечатляващите 730 000 дка. Собствеността върху активи с подобни размери превръща фармацевтичната компания в значим играч на пазар, където тепърва ще става интересно по няколко причини: земята е основен ресурс за земеделско производство, а притежаването и обработването й са свързани и с получаването на значими по обем европейски субсидии. В резултат от това перспективата пред българския пазар е за стабилен ръст на цени и ренти през следващите години. От тази гледна точка през последните години трудно може да се посочи по-обещаваща инвестиция от добре обмислената покупка на земеделска земя. И хора от много различни бизнеси вече я правят. Виж кой купува Във фармацевтичните среди в България за "Ромфарм компани" се знае малко, вероятно защото основната дейност на дружеството е на външни пазари. Според корпоративния му сайт то има фабрика за медикаменти в Румъния и оперира в 27 страни в Европа и Азия. Собственици на равни части от капитала са Венелин Георгиев и Тенчо Шиков (син на председателя на близката до БСП партия "Социалдемократи" Лъчезар Шиков). На българския пазар на земеделска земя обаче дружеството и неговите собственици участват под различни форми още от 2007 г. Притежаваните до момента 550 000 дка са трупали в продължение на 3-4 години през три компании - "Ставен", С.И.Г. и "Росагрофонд". Най-голямата сред тях е регистрираната в Сливен "Ставен" (350 000 дка), в която първоначално Венелин Георгиев и Тенчо Шиков участват като физически лица заедно с изпълнителния директор Стайко Стайков. След преобразуването на "Ставен" в акционерно дружество 90% от капитала е придобит от "Ромфарм компани", която от самото начало финансира инвестициите му в земеделски имоти. През пролетта на 2008 г. "Ставен" става член на Българската асоциация на собствениците на земеделска земя (БАСЗЗ), където са събрани най-големите притежатели на агро площи в страната (виж класацията). По това време дружеството притежава малко над 51.5 хил. дка земеделски площи, от които 40.7 хил. дка са в Южна България. От тогава е увеличило седем пъти площите си, като основната му дейност е концентрация на земя и отдаването й под аренда. Според отчета му за 2011 г. от 1.934 млн. лв. приходи от продажби 1.924 млн. лв. са получени от ренти. Според юриста Камен Чешмеджиев, който движи имотния бизнес на компанията, към момента основната част от земите й са концентрирани в землища в района на Ямбол, Стара Загора и Хасково, а в Северна България – в Плевенско. В момента разширява мрежата си в Пазарджишко. Не е ясно къде са концентрирани земите на останалите две дружества от групата на "Ромфарм компани". С покупката на портфолиото на "Еларг ФЗЗ" обаче фармацевтичната компания ще разшири позициите си в почти всички земеделски райони. Малка част от нейния бизнес, отново през "Ставен", са инвестициите във възобновяеми източници на енергия. Към момента дружеството участва в два такива проекта край село Доброселец, община Тополовград. Друг бизнес е свързан с лозарството. В района на село Ботево, община Тунджа, "Ставен" започна засаждането на 1100 дка лозя, като проектът ще приключи през 2013 г. Продукцията е за нуждите на малка винарска изба в района - "Шато Ботево", притежавана от бащите на собствениците на "Ставен" и "Ромфарм компани" - Лъчезар Шиков, Иван Стайков и Стоян Георгиев. Другите големи Сделката между "Еларг ФЗЗ" и "Ромфарм компани" е знакова за сектора, тъй като дава тласък на т.нар. вторичен пазар (покупки на окрупнени масиви или портфейли от земя). Подобно по вид, но в по-малък размер бе придобиването на "Агро инвест инженеринг", което обработва 31.5 хил. дка собствена земя, от вносителя на "Пежо" "София франс ауто". Като се изключат такива единични продажби, допреди година водеща роля още имаха сделките за първично натрупване на земя чрез изкупуването на малки, разпокъсани наследствени парчета. Този процес вече затихва, но в резултат от него се оформиха малко на брой крупни собственици на стотици хиляди декари – основно големи фондове, членове на БАСЗЗ. Участници на пазара нареждат до тях и някои от най-големите арендатори в лицето на Светлозар Дичевски ("Октопод инвест холдинг") и фамилията Илчовски от района на Кнежа. На Светлозар Дичевски, който обработва между 1 млн. и 1.5 млн. дка земя, например се приписва собственост на поне 500 000 дка от тях. Източници на "Капитал" обаче го описват по-скоро като крупен арендатор, отколкото собственик, и твърдят, че пряко и през свързани дружества притежава не повече от 50 000 - 80 000 дка. Пред "Капитал" друг голям арендатор, Светослав Илчовски, също развенча мита за притежаваните от фамилията му декари. Той не посочи точния им размер, но потвърди, че са над 100 000 дка. Земите обаче са пръснати между три отделни дружества, притежавани от различни членове на фамилията, които действат по-скоро като конкурентни компании, отколкото като икономическа група. Така, въпреки че много арендатори активно купуват земи, за да обезпечат производството си, дори най-големите трудно могат да се похвалят със собственост над 100 000 дка. Обикновено сделките са и трудно проследими, тъй като често минават през различни свързани дружества или през физически лица. В резултат краткият обзор на най-крупните притежатели на земеделски имоти в България не излиза извън рамките на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи. Поне официално. Топ 5 на големите 1. "Ромфарм компани", 730 000 дка (виж основния текст) 2. "Адванс терафонд", 282 399 дка Създаденият през 2005 г. "Адванс терафонд" е вторият по големина частен поземлен собственик. Притежава 282 399 дка земеделска земя и 139 дка градски имоти, оценявани общо на почти 153 млн. лв. През последните месеци компанията продава повече земя, отколкото купува: от началото на годината продадените и договорените за продажба декари са 64 158. Закупени са 17 066 дка. През 2011 г. "Адванс терафонд" продаде 62 841 дка земя при средна цена 598 лв./дка, или общо 37.6 млн. лв. В края на второто тримесечие има договори за наем и аренда на 227 861 дка земеделски земи и приходи от 2.99 млн. лв. Най-голямата концентрация на имоти на компанията е в Северна България – Враца, следвана от Силистра и Плевен. Най-големите акционери във фонда са "Карол финанс" и International Finance Corporation, част от Световната банка. 3. "Серес", 210 000 дка Регистрираният през 2006 г. фонд "Серес" е третият по големина собственик на земеделска земя в България с 210 000 дка. От тях обработва 80 000 дка, останалите отдава на арендатори. Допълнително обработва още 60 000 дка наети площи, като произвежда основно зърно, царевица, рапица и слънчоглед. Отликата му от типичните инвеститори в земя е стремежът не само да арендова площите си, но и да развива модерно земеделие. За целта фокусира покупките си в определени географски райони – за момента Пордим (област Плевен), Якимово (област Монтана) и Мизия (област Враца). Стремежът е да организира затворен бизнес цикъл, например производство на зърно, обезпечено с бази за съхранение. Визията на "Серес" е, че в близките години пазарът ще се ориентира от сделки със земя към такива за работещ бизнес. Според мениджъра по управление на земи Ивайло Иванов фондът все още е на етап на концентрация на площи и формиране на стопанства. Учредител на "Серес" и един от основните акционери е инвестиционната компания "Рослин кепитъл партнърс". 4. "Омега агро инвест", 160 000 дка Дружеството е основано през 2007 г. със седалище в Пловдив. Притежава 160 000 дка земя, като основната му дейност е свързана с покупко-продажби на земеделски площи, тяхното управление и отдаване под наем и аренда. Към момента дейността му е свързана основно с окрупняване на притежаваните площи в отделни землища. Тази година придобитите площи възлизат на едва 5000 - 6000 дка, значително по-малко от преди. Според директора на "Омега агро инвест" Борислав Петков земеделската земя има потенциал като инвестиционен актив само ако към нея се добави стойност чрез окрупняването й в големи обработваеми масиви. По тази логика според него бъдещето на пазара е в продажбата на вече разработени стопанства. Едноличен собственик на фонда е "Винпром Пещера". 5. "Агро финанс", 141 000 дка Фондът е сред най-големите в България, като към края на второто тримесечие притежава 141 хил. дка земя, а инвестираните средства са 43.2 млн. лева. По-голяма част от земите са в Северозападна България. 94% са отдадени под аренда при средна цена 27 лв./дка. През последните месеци близки до банкера Цветан Василев фирми увеличиха участието си във фонда. Компанията "Бромак инвест" купи около 20% от пенсионните фондове на "Алианц България" и увеличи дела си до 25.6%. Отделно Корпоративна търговска банка (КТБ) притежава още 7.8% от фонда. Дружества, свързани непряко с банкера, също са акционери в "Агро финанс". В края на юли на борсата бяха прехвърлени още 25% от акциите, като продавач бяха пенсионните фондове на ПОК "Доверие", а купувач - отново фирми близки до Цветан Василев. Така банкерът вече контролира над 90% от фонда.
Източник: Капитал (30.07.2012)

Обещаната цена за ликвидация на "Еларг" отново беше повишена Ликвидаторът на "Еларг фонд за земеделска земя" Веселин Данев обяви, че акционерите може да получат още по-висока цена на дела си, стана ясно от негово съобщение. Според Данев собствениците във фонда може да вземат "до над 2.50 лв." ликвидационен дял на акция, тъй като дружеството е сключило доста изгодни сделки за продажба на земи и някои от тях са надминали предварително обявените. Предишната обещана цена за ликвидация от месец май беше за около 2.40 лв. на акция, след като месеци по-рано ръководството обяви, че очаква до около 2 лв. единична стойност, след като приключи разпродажбата на всички активи. Последните сделки с акции на "Еларг" на Българската фондова борса са за 2.07 лв. единична цена на акция. Според Данев събирането на рентата за вече приключилата стопанска 2011-2012 година върви добре, а разходите им са по-малко от очакваните. Преди няколко месеца стана ясно, че основната част от земята на "Еларг" е изкупена от "Ромфарм компани" срещу 90 млн. лв. Това превърна купувача в един от най-големите собственици на земеделска земя в България. Ликвидацията на "Еларг ФЗЗ" трябва да приключи към март 2013 г., точно една година след като акционерите одобриха плана за ликвидацията на фонда. Преди да се стигне до него дружеството вече изпитваше сериозни финансови затруднения, тъй като притежавани от него активи не носеха доход - имот в София, трудно събиране на вземания по договори за рента, недостатъчно комасирани терени. В резултат на тези затруднения дружеството имаше и проблеми с погасяването на облигационен заем. "Еларг", първоначално създадено като "Елана фонд за земеделска земя", претърпя и много акционерни размествания и прехвърляния. От лятото на миналата година в него влезе "Индустриален холдинг България" чрез свои дружества, основното от които е "Агроменидж" - обслужващото дружество на фонда за земя. Малко след това беше отправено и предложението за прекратяване на дейността, като директорът на "Агроменидж" Веселин Данев, сега ликвидатор, се аргументира, че така ще е по-добре, отколкото да се опитват безуспешно да вдигнат фонда на крака и да изкарат дейността му на печалба. Въпреки че повечето от другите фондове за земеделска земя бележат в последните години рекордни приходи и печалби, Данев обяви, че стари договори и недалновидни сделки за покупки пречат на "Еларг" да подобри чувствително резултатите си. По-голямата част от земите на "Еларг" - 180 хил. дка, бяха продадени на "Ромфарм компани" за 89.9 млн. лв. Останалите близо 20 хил. дка бяха прехвърлени на акционера "Биофарминг" срещу вземане за 11 млн. лв. Продажбата на "Ромфарм" и други сделки бяха оспорени от един от малките акционери в "Еларг" - инвестиционния посредник "Първа Финансово-брокерска къща", откъдето изпратиха отворено писмо с обвинения, че някои от оценките на имотите не са били реални. От посредника поискаха разваляне на продажбите и обвиниха ръководството в ощетяване на по-дребните собственици. В отговор от "Еларг" обявиха, че "Първа ФБК" е правила манипулации с цената на акциите им. Не е ясно дали повишаването на ликвидационната оценка има някаква връзка с обвиненията на "Първа ФБК" за ощетяване при сделките. Част от парите от продажбата на земя са използвани и за предсрочното погасяване преди по-малко от месец на облигациите на "Еларг", за общо 3.6 млн. лв.
Източник: Капитал (08.10.2012)

Сделки в съседния двор Близо 100 млн. дка обработваеми площи, плодородна земя и все още достъпни цени. Това е формулата, която през последните години привлече редица чужди купувачи на земеделска земя към Румъния. В челните редици са италианци, германци и инвеститори от арабския свят. Някъде в дъното, при това отскоро, фигурират и шепа български компании. За момента купувачите се броят на пръсти. Български интерес към румънска земя обаче има както от производители, така и от големи фондове, инвестиращи в обработваеми площи. Насочен е към близките до нашата граница райони в Югоизточна Румъния – Северна Добруджа и устието на Дунав. Област, описвана от инвеститорите като значително по-слабо развита в сравнение със западните румънски територии, а като цени и обработвани площи – изоставаща с поне няколко години от българския пазар. Поле за инвестиции има - и в буквален, и в преносен план. Така че може би е въпрос на време български купувачи по-смело да навлязат на север. Въпреки че няма официална информация за инвестициите в румънска земя, в земеделския сектор усилено се говори за напреднали преговори и единични сделки с български капитали. Тази информация се споделя и от румънски производители на зърно, които периодично разказват пред медиите, че в южната част на страната започват да навлизат български компании от района на Силистра и Свищов. Отделни фермери от региона на Дуранкулак също прескачат северната граница. Според източник на "Капитал" част от купувачите и наемателите на румънския пазар са дружества и физически лица, свързани с холдинга "Октопод инвест" на Светлозар Дичевски, един от най-крупните арендатори в нашата страна. Няма обаче потвърждение на тази информация. По думите на председателя на Асоциацията на земеделските производители Христо Цветанов 7-8 фирми, занимаващи се със зърнопроизводство, също работят по сделки за покупка на площи в Румъния. Има информация и за такава компания от сектор "Плодове и зеленчуци". Според Цветанов обаче това все още е прохождаща тенденция. На подобно мнение е председателят на Асоциацията на зърнопроизводителите Ангел Вукодинов. "Потенциалът на румънския пазар е сериозен", коментира той. Все пак, ако български производители на зърно започнат да работят парцели на север от Дунав, то ще е по-скоро за разширяване на дейност, а не за изнасяне на производство, смята той. Според други източници в подкрепа на този интерес е и близостта на пристанището в Констанца, през което минава голяма част от износа на зърно в Черноморския регион. За момента обаче като най-крупен купувач на румънска земя е сочена "Ромфарм компани" - дружество с български собственици, регистрирано в Румъния и с основна дейност в областта на фармацията. От няколко години то е активно на пазара на обработваеми площи, очевидно и от двете страни на Дунав. Най-голямата му сделка в България до момента е покупката на 180 000 дка от портфолиото на "Еларг фонд за земеделска земя" АДСИЦ, която бе оповестена преди няколко месеца. Интерес към Румъния има и от големи фондове за земя. Като потенциални инвеститори са сочени най-вече "Омега агро инвест" от групата на "Винпром Пещера", също и "Серес". За последния фонд дори се говореше, че събира капитал за покупки в Румъния чрез свързано дружество, но негови представители отричат за сделки. От "Омега агро инвест" също още нямат земя в Румъния, въпреки че директорът на дружеството Борислав Петков призна, че от две години оглеждат пазара там. Друга част от фондовете пък нямат и право на подобни сделки, дори при наличие на интерес. Причината е, че са регистрирани като дружества със специална инвестиционна цел (АДСИЦ), които по закон нямат право да инвестират в имоти извън България. Равносметката е, че поне за момента оценките за това колко земи са купени от българи в Румъния, силно се различават. Според едни става дума за парцели от по няколкостотин декара, придобити чрез подставени лица. Според други е възможно да има и доста по-мащабни сделки, като в румънските медии циркулират данни за около 200 хил. дка. Дори това число да е вярно обаче, заради забраната за покупка на земеделска земя от чужденци, сделките следва да са през румънски компании, т.е. отново са трудно проследими като официална статистика. Подобно на българския пазар на земеделска земя, и този в Румъния влиза в числото на развиващите се. Това включва "екстри" като разпокъсана собственост, малко на брой модерни стопанства, субсидия, наполовина по-ниска от тази в старите членки на ЕС (18 евро/дка в Румъния), и цени от 3 до 7 пъти по-ниски в сравнение с тях. Констатацията важи с пълна сила за югоизточната част на страната, където почти липсват големи стопанства, а много от земите не се обработват. В западните райони картината е по-различна, тъй като там са основната част от големите европейски инвестиции и като цяло земеделието е по-развито (виж карето). Според доклад на консултантската компания DTZ тези особености са и основната причина за разликата в цените от двете страни на Карпатите. В регионите на Арад и Тимишоара на запад средните стойности вече достигат 300-400 евро/дка, докато в югоизточната част на Румъния те са по-ниски. Около Констанца например средната цена на земята е 250 евро/дка, а покрай Браила – 270 евро/дка. Според българи, проучвали пазара в тези региони, актуалните цени са по-скоро 300-350 евро/дка. Дори в тази ситуация обаче се оказва, че ако си производител от Добруджа, на север от границата може да купиш земя със същите почвени характеристики, но на 60-70% от цената в българската част. Край Добрич и Тервел например цени като румънските отдавна са забравени. По данни на агенция "А тренд" малките парцели, под 100 дка, в тези райони тръгват от 800-1000 лв./дка (400-500 евро/дка). Сходни са цените в Силистра, докато около Шабла, Каварна и Балчик предлагането е между 1300 и 1500 лева/дка. В допълнение към ценовите разлики в полза на румънския пазар е и размерът на парцелите. Макар и разпокъсана, земята там е по-уедрена, отколкото в България, което до известна степен намалява разходите за окрупняване на масиви. Ако на нашия пазар например средният размер на земеделски имот е 7 дка, в Румъния той е 28 дка. "Причина за тази разлика е, че земеделската земя в Румъния е възстановявана на цели родове или кооперативи, а не на отделни собственици. Затова не липсват и парцели от 100 – 200 декара още при първичното им предлагане", обясни Борислав Петков. Според друг наблюдател много от продаваните земи в Румъния са собственост на кооперативи или са по-едри държавни парчета, което още веднъж обяснява наличието на по-големи имоти сред тях. С ценовите предимства и една идея по-едрите имоти обаче предимствата на румънския пазар на земя като че ли се изчерпват. А успоредно с това се очертават и причините все още да няма масови български инвестиции на него. Една от тях е, че дори да е в по-малка степен спрямо българския пазар, земята си остава разпокъсана и окрупняването на приличен масив от няколко хиляди декара отнема месеци плюс преговори със стотици собственици. За големите фондове това означава да търсят местен партньор или поне адвокатска кантора, която да защитава интересите им. Освен това да изградят мрежа от десетки брокери, които да изкупуват земя за тях. Управлението на земеделска земя обаче е локален бизнес и трудно се контролира от дистанция. Освен това изграждането на подобна мрежа предполага дългосрочен ангажимент и покупка на голямо количество имоти. Ако се съберат всички разходи, които почти изяждат ефекта от разликата в цените, става ясно каква е причината за странната на пръв поглед инвестиционна предпазливост. Като минус представители на имотния бранш посочиха и по-високата данъчна тежест върху земеделската земя на север от Дунав (в България тя е освободена от данък), също и известни правни неуредици около собствеността на имотите. Техни колеги обаче опровергаха опасенията, че това право не е достатъчно защитено. Според тях проблем има само в единични землища в Румъния, където земята не е връщана в реални граници. Така, дори да имаш документ за собственост на определени декари, не е ясно къде точно са те. Като цяло обаче режимът на притежаване, управление и продажба на земеделски земи в България и Румъния е много сходен. И в крайна сметка надделява мнението, че румънският пазар като цяло е с по-голям потенциал за растеж и развитие спрямо нашия. Според консултанти от сектора към момента той е относително точен индикатор доколко обосновано е покачването на цените в съседни български райони. В същото време, при равни други условия, те определят земите на север от Дунав като по-добра инвестиция за големи външни играчи, които искат да стъпят на пазара в Югоизточна Европа. Така от неизползвана възможност за разрастване на българските предприемачи, румънската земя може да се окаже най-силният им конкурент, предпочитан от чуждите инвеститори.
Източник: Капитал (08.10.2012)