Сделките на 2013 Всяка стратегически игра изисква дългосрочно планиране. Форсмажорните ситуации обаче могат да обърнат играта с главата надолу. Кризата беше тази повратна точка за западните чуждестранни инвеститори и тяхното присъствие в България. За четвърта поредна година през 2013 г. тенденцията при сливанията и придобиванията е една: излизат големи чуждестранни стратегически и финансови инвеститори, а на тяхно място от отворилите се възможности се възползват местни играчи. Има няколко изключения, но те не са основание да се говори за скорошно обръщане на тренда. Сред тях са двете най-голeми сделки на годината - придобиванията на "Глобул" и "Германос" от норвежката Telenor и на "Каолин" от германската Quarzwerke съответно за 717 млн. евро и 103 млн. евро. Оттам нататък повечето сделки бяха малки, трудно определими като средни. Те бяха и по-малко на брой спрямо 2012 г., но сравними по обем - около 1 млрд. евро. "Разликата се запълва от малко на брой и малки по обем сделки, чийто основен двигател отново бяха западни чуждестранни инвеститори, излизащи от българския пазар както по стратегически причини, така и заради слабия икономически растеж в страната. На тяхно място идват основно местни играчи", каза Илко Стоянов, партньор в адвокатско дружество "Андреев, Стоянов и Цекова" в сътрудничество с австрийската правна кантора Schoenherr. Изход от вложенията си в България направиха редица западни инвеститори като например германският собственик на МКБ, холандският акционер в "Интерамерикан", италианската Lavazza, германската Klockner, шведската Sanoma и др. (виж таблицата). И тяхното място заеха местни играчи. Местните изкупувания от една страна водят до консолидация в определени сектори, но в същото време е и капсулиране на пазара в ръцете на невинаги пазарно ориентирани играчи. "Не мисля, че трябва да се "фатализира" трендът, това е цикличен процес – при забавен икономически ръст непосредствените ползи в една корпоративна сделка са резултат от оперативни синергии, а местните компании са в най-добра позиция да ги осъществят", посочи от друга страна Тодор Тодоров, директор финансово консултиране в Deloitte България. За да не е прекомерно черна картината обаче, трябва да отбележим, че все пак имаше и няколко нови за пазара чуждестранни имена. Така например най-големият оператор на центрове за данни в Европа TelecityGroup стъпи в България, като придоби създадената през 2008 г. 3DC. Европейският лидер в производството на торове, австрийският Borealis, и бахрейнската банка First Energy Bank пък взеха 20-процентов дял в българския торов завод "Неохим". И при двете сделки целите на купувачите са по-голям пазарен дял и разрастване. Това е сигнал, че за качествени активи има купувачи и в добри, и в лоши времена. Засега обаче повечето анализатори не виждат сериозен потенциал за активизиране на пазара. Според Тодор Тодоров пазарът е толкова плитък в момента, че и една-две сделки в някой сектор правят тренд. "В европейски мащаб телекомуникациите остават горещ сектор, включително кабелните оператори, но развитието на процеса по продажба на Blizoo, е показателно за това, че всяка инвестиционна възможност е поставена на глобалната карта и се съпоставя с останалите," посочи Тодоров. Продажбата на Blizoo, която в крайна сметка не се случи, показа разминаването в очакванията на продавачи и купувачи. Интересът към актива бе сравнително слаб, а оттам и търсената цена не бе оферирана. За да има основание за по-високи ценови очаквания, първо, ситуацията в Европа трябва да се нормализира още и, второ, местният пазар трябва да започне да расте повече и да носи по-добра възвращемост. Затова и анализаторите не са особени оптимисти за 2014 г. "Като цяло пазарът остава подвластен на стагнацията сред големите западни инвеститори, които биха погледнали отново към пазар като българския, ако икономическата ситуация в еврозоната остане стабилна по-дълго, а пазарите се задържат на сегашното си приповдигнато настроение", посочи Димитър Костадинов, управляващ партньор в консултантската компания Entrea capital. И Диана Димова, старши адвокат в правната кантора Wolf Theiss, не се ангажира с прогноза дали пазарът ще остане подвластен на местните играчи, или чуждестранните инвеститори ще се раздвижат, но заяви, че очаква броят на външните купувачи да се повиши поради подобряващия се бизнес климат в Европа, както и поради засиления интерес на инвеститори от Азия и арабския свят. Този интерес е насочен към няколко сектора. Според Костадинов бързооборотните стоки, добивът на суровини и технологиите са сред основните атрактивни за инвеститорите сектори в момента. Така например източни инвеститори проявяват интерес към българския млечен и месен сектор открай време. Сериозен интерес има към пазара на земя, макар той да е основно от местни играчи. Над 1 млн. дка земеделска земя вече притежава българската "Ромфарм компани", а над 350 хил. дка пък консолидира дружеството "Уинслоу ленд инвест", свързано с основателите на "Винпром Пещера" Атанас Петров и Антон Щерев. Компанията за инвестиции в земя бе активен участник на пазара на сливания и придобивания, тъй като окрупняваше позициите си в бранша със земя през 2013 г. "Логистика също е сектор, който се развива добре, като тук можем да станем свидетели както на местна консолидация, така и на придобивания от чуждестранни играчи", допълни още Костадинов. Всъщност в този сектор вече все по-отчетливо се вижда преливането на чуждестранни играчи на местния пазар. Както коментира през седмицата Христо Христов, основател и изпълнителен директор на "Дискордиа", над 100 чужди превозвача са пререгистрирали камионите си в България, тъй като условията са по-изгодни, а потенциалът за растеж е двуцифрен. Това естествено би следвало да предполага разместване на пазара. "Здравният сектор също е атрактивен, макар за момента да нямаме сделки там", посочи още Костадинов. Последните години вложенията в нови частни болници в страната сериозно се увеличиха, заговори се и за първите им препродажби, но такива още да не са се случили. Недвижимите имоти и машиностроенето също са често споменавани като атративни за инвеститорите сектори, но поне досега сделките тук са малко, една-две, и то след доста преговори. Очакват се интересни 12 месеца и за телекомуникационния медиен сектор след доста бурната за него 2013 г. Надали обаче сделките ще са големи, а според някои анализатори ще са повече в областта на съдържанието, отколкото в чистите телекомуникации. Там по-скоро може да се очаква изходът на VTB Capital от БТК. Руският инвеститор вече рефинансира дълговата си експозиция в телекома с пласирнаето на сериозно количесто частен дълг: 400 млн. евро публични облигации и 150 млн. евро мостов заем, конвертируем в капитал. Както коментира преди няколко месеца съакционерът на VTB Capital в БТК Цветан Василев чрез дъщерното си дружество "Бромак", през 2014 г. ще се търси инвеститор за компанията. Не бива да се подценява и развитието във финансовия сектор. През 2013 г. такова имаше в застрахователния бранш, където "Еврохолд България" (под чиято шапка е застрахователната компания "Евроинс") си напазарува бизнеса на два от най-малките участници в сектора. В банковия обаче едно преструктуриране и консолидиране на пазара се очаква отдавна, особено по линия на гръцките банки. През 2012 се провали сливането на гръцките собственици на ОББ и Юробанк България. Сега ясно поделенията ще бъдат реализирани самостоятелно. По същия начин например германската Bayern LB се раздели с Юнионбанк, като я продаде на... местен играч - Първа инвестиционен банка (ПИБ). Тази година също започна с банкова сделка. Този път френската Credit Agricole се раздели с българското си поделение като го продаде на Корпоративна търговска банка (КТБ). Мили мой кредиторе Всъщност КТБ беше един от най-често срещните участници на пазара на сливания и придобивания и тази година. Така например дружества, косвено свързани с банката, тази есен и в началото на януари придобиха над 90% от дистрибутора на горива "Петрол". Дяловете бяха прехвърлени от "Петрол холдинг" чрез частен съдебен изпълнител и "Нафтекс петрол" след решение на съда, че акциите на второто трябва да се обезсилят. Придобиването реално бе развръзката по продължилата няколко години акционерна драма в "Петрол холдинг". КТБ е основният кредитор на "Петрол" от 2011 г., като през 2013 г. експозицията й надхвърли 100 млн. долара. Заради проблеми със задълженията си имаше смяна и в собствеността на "Бургаски корабостроителници". Новият собственик е офшорно дружество и не е ясно кой точно седи зад него. Не е изключено мястото на Васил Божков да е заето от основния кредитор ПИБ. Като цяло обаче подобни заплетени казуси със задлъжнели предприятия и техните кредитори тепърва предстои да се развържат. Според повечето анализатори това надали ще стане скоро и бързо. И причините за това са много. Според Виктор Манев, управляващ партньор в консултантската компания MMC, от една страна, всички участници в процеса трябва да направят преоценка на стойността на активите и цената на пропуснатите възможности във времето. "Изсмукването на "зомби" компаниите донасяше някаква доходност на техните кредитори, но вече пет години след финансовата криза от 2008 г. трябва да се търсят нови модели за добавена стойност, което да продиктува поведението на кредитори и инвеститори в процеса. Водещ подход в тази насока е коректната оценка на паричните потоци, които могат да се генерират от дадена фирма или актив", каза той. Но той, а и други негови колеги от консултантския бранш, все още виждат значително разминаване в пазарните очаквания на страните. Така изчистването на корпоративния сектор от задлъжнялостта му и връщането му към нормални операции явно ще отнеме време. Това, от друга страна, има своето негативно отражение и върху желанието на финансовия сектор да кредитира бъдещи сливания и придобивания. "Грешките, натрупани в банковата система (необслужвани кредити), не позволяват трезва оценка на степента на риск в новите реалности. Оттам и кредитирането е анемично. Дълговото финансиране на придобивания в някои особени случаи е трудно упражнение", каза Манев. И въпреки това надали кредиторите ще са готови вечно да поддържат дадени бизнеси. Стига, разбира се, желанието за трупане на икономически активи, а оттам и влияние, да не надделява над страстта да се занимаваш с чисто банкиране. Все пак може да се очаква, че рано или късно голяма част от затруднените активи пак ще се на пазара. Например "Петрол" може все пак да си намери стратегически инвеститори. И макар от началния си ъгъл годината да не изглежда силна, то са видими заявки за нови размествания, консолидации и търсене на синергии. Друг е въпросът дали и кога участниците в стратегическата игра ще се разнообразят.
Източник: Капитал (27.01.2014)

"Ромфарм" увеличи дела си в групата "Софарма" Фармацевтичното дружество "Ромфарм компани", което е и най-големият собственик на земеделска земя в България, продължи инвестициите си в сектора за производство на лекарства. В няколко сделки на Българската фондова борса то изкупи от пенсионни фондове два големи пакета акции на "Софарма" и на асоциираната й компания - "Българска роза Севтополис", Казанлък, за малко над 20 млн. лв. Във вторник "Ромфарм" купи още 3% от акциите на "Софарма", или малко под 4 млн. акции, на 4.25 лв. за брой. С това делът й в дружеството вече достигна 17.5%. Инвеститорът започна да изкупува акции на "Софарма" от пазара за пръв път през април 2013 г., но окрупни дела си с придобиването на 9% през септември миналата година срещу 36 млн. лв. Пакетът от "Българска роза Севтополис" (произвежда лекарства и медикаменти на растителна основа), в която "Софарма" притежава малко под 50%, придобит във вторник, е в размер на 14% от капитала й, или около 1.68 млн. акции на 1.83 лв. за брой, с което делът на инвеститора достигна 20%. "Ромфарм" направи първите си инвестиции в книжа на "Българска роза Севтополис" през лятото на миналата година, като надскочи границата от 5% през есента на 2013 г. "Изпълняваме плана за синергия между двете фармацевтични компании, който мажоритарният собственик на "Софарма" начерта. Увеличаваме дела си в дружествата, като купуваме на разумни цени", коментира Венелин Георгиев, съсобственик в "Ромфарм компани", пред "Капитал Daily". Той не коментира дали планът включва покупките на пакети от дружества от групата "Софарма" да продължат, нито подробности от него. "Софарма" и "Ромфарм" имат общи стратегически пазари в Русия и страните от ОНД. В България медикаментите на "Ромфарм" засега заемат много нисък пазарен дял. През деня активно търгувани бяха и акциите на още една компания от групата – дистрибуторът на лекарства, медицинска апаратура и консумативи "Софарма трейдинг". Там обаче според източници на "Капитал" купувачът най-вероятно е друг инвеститор. По позицията бяха изтъргувани малко над 500 хил. акции на 3.5 лв. за брой, или около 1.5% от капитала на дружеството. За последната година акциите на компаниите от групата на "Софарма" са поскъпнали значително. Книжата на "Софарма трейдинг" са се удвоили, т.е. са поскъпнали със 101.6% до 3.35 лв. за акция. Тези на "Софарма" са с ръст от 78.5% до 3.96 лв. за лот, а на "Българска роза Севтополис" - с 35% до 1.70 лв. за акция към 3 февруари 2014 г. Във вторник вследствие на сделките на "Ромфарм" акциите на "Софарма" и "Българска роза Севтополис" поскъпнаха с още 7%. През последните години "Ромфарм" е един от най-активните инвеститори. Компанията е собственост на Венелин Георгиев и Тенчо Шиков. Те имат три фармацевтични завода в Румъния, които изнасят основно за Русия. Продажбите за миналата година са за около 200 млн. евро по информация от собствениците. През няколко дружества те активно изкупуваха земеделска земя и вече имат в портфейла си 1 млн. декара. За две години те придобиха земята на два големи фонда - "Еларг фонд за земеделска земя" АДСИЦ и "Серес".
Източник: Капитал (05.02.2014)

През изминалата седмица стана ясно, че Ромфарм Компани ООД е увеличило дела си в Софарма АД до 17.4%. Седмичният бюлетин на Централен депозитар сочи, че компанията вече притежава и 20.2% от капитала на Българска роза – Севтополис. Прави впечатление, че отсрещната страна при сделката за пакета акции от Софарма е УПФ Доверие, намалило притежавания си дял до 4.15 на сто. Фондът е прехвърлил на Росфарм Компани и 6.58% от капитала на Българска роза – Севтополис, като с тази сделка е занулил притежанието си в дружеството. Така по последни данни основни акционери в Българска роза – Севтополис са Софарма с 49.99 на сто, както и Телсо АД с 9.99 на сто. Компанията приключи 2013 г. с печалба от 1.143 млн. лв., спрямо положителен финансов резултат от 2.197 млн. лв. за година по-рано.
Източник: profit.bg (10.02.2014)

Фондовете за земеделска земя - алтернативите намаляват Бавен отлив и неясно бъдеще за акциите – фондовете за земеделска земя, които години наред радваха инвеститори, сега, изглежда, ще се оттеглят от фокуса им. В продължение на дълго време акциите им бяха най-активно търгуваните на Българската фондова борса, а акционерите можеха да разчитат на стабилни печалби. Постепенно възможността за избор какво да си купиш се стесни с промяна в собствеността на няколко фонда и макар финансовите резултати за този сектор още да изглеждат обещаващи, вероятно те ще са споделени с много по-малко външни инвеститори. "Изместването на интереса от дружествата със специална инвестиционна цел (АДСИЦ), инвестиращи в земеделска земя, може да се дължи до голяма степен на малкото възможности, представени в момента на инвеститорите", коментира Ясен Иванов, ръководител "Управление на портфейли" в "ДСК Асет мениджмънт". Той отбеляза, че в момента тече търгово предложение към малките акционери в "Агро финанс" което предполага намаляване на ликвидността – много важен фактор, когато стане дума за покупка на книжа. "Агро финанс" е сред фондовете, които смениха собствеността си, а това доведе и до смяна на ръководството. В документите за търговото предложение от компанията декларираха, че няма да променят съществено дейността си, но дали новото ръководство ще се справя добре, предстои да видим. Иванов коментира, че смяната на контрола в "Булленд инвестмънтс" може да е повлияла на търсенето на акциите му, поне докато не се видят резултати от дейността на новите мениджъри и не бъдат публикувани няколко отчета. И така, на БФБ всъщност остана само още една компания с основен фокус земеделска земя - "Адванс терафонд", към която интересът не е намалял, но цената на акциите му се покачи значително, посочва анализаторът. Според Иванов е нормално към момента да има по-скоро консолидация на тези нива. С термина консолидация борсовите експерти обясняват задържане около определена цена и понякога – спад след дълго повишение. Изпълнителният директор на "Адванс терафонд" Радослав Манолов каза, че дружеството ще продължи да бъде активен участник на пазара на земеделска земя и през тази година. Той обясни, че портфейлът им е от качествена земя и интерес за него има от инвеститори и земеделски производители, а фондът продължава едновременно да купува и продава земя. В първите години от създаването си дружествата за земя се занимаваха с купуване на парели и постепенното им окрупняване. Основните им приходи идваха от аренда и колкото по-големи терени се отдаваха, толкова повече поскъпваха плащанията. През последните години фондовете започнаха и да продават големите комасирани парцели, с което получаваха допълнителни приходи. Сега от отчетите на много дружества се вижда, че общата площ на земите им почти не се променя, т.е. разчита се на продажба на по-малки отделени парцели и замяната им с други с цел комасиране. Извън "Адванс терафонд", "Агро финанс" и "Булленд инвестмънтс" на БФБ не остава друго дружество със специална инвестиционна цел, което да е насочено изключително към земеделска земя. Предишното ръководство на "Риъл Булленд" начело с Валентин Карабашев направи ново дружество за земя, но така и не успя да набере успешно капитал при увеличението миналата година. И досега акционерният му капитал е 500 хил. лв. Дружеството не е със специална инвестиционна цел и това може би е едно от обясненията за неуспешното предлагане. Решението да е само АД беше аргументирано с по-малкото ограничения, а иначе плановете бяха да се купува земя в райони "с потенциал" и да се избягват тези с надценени земи, каквато според Карабашев е Северна България. "Съществуват райони, в които цените бързо нараснаха заради конкуренцията, и райони, в които този процес тече по-бавно. Това формира разлика в цените на земята в различните райони, но не може да дефинира земите като "надценени" и "подценени", коментира Радослав Манолов от "Адванс терафонд". Той добави, че качествените земи струват скъпо. За миналата година средната цена за наема на "Адванс терафонд" е 45 лв. на декар, което компанията приема за "отправна точка" и за тази стопанска година. Манолов обясни, че по проявения досега интерес може да се очаква повишение на наемането с 5-10%. Най-големите сделки за земеделски терени в последните месец не бяха на публичните фондове за земя - "Уинслоу ленд инвест" купи контролен дял в "Агро финанс", а "Ромфарм компани" взе "Серес", с което стана най-големият частен собственик на земя в България. Преди това, през 2012 г., същата компания купи и 180 хил. дка, които бяха на "Еларг фонд за земеделска земя". С ликвидирането на "Еларг" още една възможност за инвестиции на борсата си замина. Добре е да се знае и защо фондовете за земя са важни за участниците на фондовия пазар. По закон АДСИЦ разпределят поне 90% от печалбата си като дивидент, което повишава доверието и желанието за инвестиция повече, отколкото в обикновена публична компания. С ръста на цените на земята и арендата те започнаха да показват и много добри финансови резултати. Този тип дружества дават много добра възможност да се използва доходност от пазара на земеделска земя, без директно да се купуват имоти – покупката и продажбата на акции е далеч по-лесна. При прозрачно управление и добър портфейл фондовете за земя гарантират дивидент и стабилност заради самия характер на инвестициите им. Не на последно място – наличието на такива компании на БФБ може да привлече инвестиции и към други публични дружества.
Източник: Капитал (14.03.2014)

"Агрия груп" се разраства с още земи Варненският "Агрия груп холдинг" ще придобие още две земеделски компании, с което общата площ на обработваемите й земи ще нарасне на повече от 220 хил. дка. На 16 април ръководството на холдинга е сключило предварителен договор за покупка на варненските "БД Агри" и "БД Фарм". Компаниите имат стопански сгради, земеделски инвентар и земя в района на гр. Провадия. Тя е общо 24 535 дка като част е тяхна, а за друга имат договори за аренда. Очаква се сделките да бъдат приключени до края на октомври тази година. С покупката "Агрия груп" се нарежда сред най-големите собственици на земеделска земя в страната. Справка в Търговския регистър показва, че двете дружества са собственост на датската компания "БД Инвест". Тя е основана от група датски инвеститори, като "БД Агри" са собственици на земя, а "БД Фарм" арендоват и обработват, каза пред "Капитал Daily" изпълнителният директор на "Агрия груп" Емил Райков. Приходите на двете компании са малко над 4 млн. лв. за 2012 г. От офиса на продавача обясниха, че в момента няма с кого да разговаряме за сделката, тъй като управителят отсъства и ще е възможно да даде коментар в средата на следващата седмица. По информация на представители на земеделския сектор датските инвеститори са решили да се изтеглят от България, след като в последните години не са били доволни от бизнеса си тук. "Смятаха, че всичко ще е като в Дания, но тук пазарът е много по-различен и просто не успяха да се справят в българските условия, рентите се вдигнаха, имаха повече разходи", обясни управител на дружество за инвестиции в земя. Засега стойността на сделките не е ясна – Емил Райков посочи, че предстои да се направи анализ, за да се изчисли колко точно ще бъде оценката. Това би трябвало да стане към края на юни - началото на юли. Финансирането най-вероятно ще е комбинация от собствени и заемни средства, като не е изключено и емитирането на дългови инструменти, добави той. Райков коментира, че с тази сделка поетите им ангажименти по инвестиционната програма през тази година могат да се смятат за изпълнени и вероятно ако има следващи придобивания, те ще са чак през идната година. В началото на годината "Агрия" обяви, че планира да увеличи обработваемите си земи до края на 2014 г. на близо 200 хил. дка, от които 50 хил. дка собствени. След придобиването собствената земя на холдинга ще е 55-58 хил. дка, каза Райков. Това е една от големите сделки за покупка от страна на "Агрия", която преди няколко месеца придоби по-малкото дружество "Диасвет" и така получи право да обработва още 7 хил. дка собствени и арендовани земи. Цената за него беше 826 400 лв. Последните договорени покупки ще направят "Агрия груп" един от големите собственици на земеделска земя в България, като преди него със сигурност се нареждат "Ромфарм къмпани" (над 1 млн. дка), "Уинслоу ленд инвест" (около 320 хил. дка), както и "Адванс терафонд" (228 хил. дка). Изпълнителният директор на "Уинслоу" и председател на Асоциацията на собствениците на земи каза, че поне в тяхната организация големите са тяхното дружество, което притежава около 320 хил. дка, и "Адванс терафонд", но не може да се ангажира с никакви данни кои са другите едри притежатели. Големи собственици са и някои от най-големите арендатори в лицето на Светлозар Дичевски ("Октопод инвест холдинг") и фамилията Илчовски от района на Кнежа. На Светлозар Дичевски, който обработва между 1 млн. и 1.5 млн. дка земя, например се приписва собственост на поне 500 000 дка от тях. Източници от сектора обаче го описват по-скоро като едър арендатор, отколкото собственик, и твърдят, че пряко и през свързани дружества притежава не повече от 50 000 - 80 000 дка. Светослав Илчовски пък преди време потвърди пред вестника, че притежава над 100 000 дка. Земите обаче са пръснати между три отделни дружества, притежавани от различни членове на фамилията.
Източник: Капитал (25.04.2014)

Съветът на директорите на Софарма АД е взел решение за започване на процедура по преобразуване на Софарма АД чрез вливане в компанията на Българска роза – Севтополис АД. Решението е взето на 16 юни 2014 г. Ръководството на Софарма АД е избрало инвестиционен посредник Елана Трейдинг АД за консултант във връзка с осъществяване на процедурата по преобразуване. През май 2013 г. Комисията за финансов надзор отказа да одобри договора за вливане на Севтополис в Софарма. Комуникацията между регулатора и дружествата е била многократна в периода 30 октомври 2012 г. – 10 май 2013 г., но резултатът е отказ на искането за одобрение на преобразуването. Акциите на Софарма АД поскъпват с 40% за последните 12 месеца до 4,349 лв. за ценна книга и 574 млн. лв. пазарна капитализация. В същото време книжата на Българска роза Севтополис АД поскъпват с 5,63% за последните 12 месеца до 1,69 лв. за ценна книга и 20,4 млн. лв. пазарна капитализация. Българска роза Севтополис АД отчита печалба от 586 хил. лв. за първото тримесечие на 2014 г., спрямо 140 хил. лв. година по-рано. Продажбите се увеличават с 36% на годишна база до 6,12 млн. лв. за първите три месеца на годината. Неконсолидираната печалба на Софарма АД за първото тримесечие на 2014 г. е 10,1 млн. лв., а консолидираната е 12,6 млн. лв. Неконсолидираните продажби са 57,1 млн. лв., а консолидираните са 217 млн. лв. за първите три месеца на годината.
Източник: Инвестор.БГ (18.06.2014)

Черноморската банка за търговия и развитие (ЧБТР) ще оказва техническа помощ на Българската банка за развитие (БРБ) чрез споделяне на знания и добри практики в областта на търговското финансиране. Това предвижда подписаното споразумение между двете банки по време на рамките на годишната среща на ЧБТР. По време на форума бе подписан и договор за предоставяне на финансиране на лизинг в размер на 3 млн. лв. Споразумението е със срок на валидност от пет години. Тези средства ще бъдат предоставени от Черноморската банка на компанията "БМ Лизинг". Финансирането ще се използва от малките и средни предприятия на лизинг за закупуване на производствено оборудване, автомобили и недвижима собственост. От ЧБТР смятат, че по този начин българските предприятие ще могат да диверсифицират източниците си на финансиране и българския небанков сектор ще стане по-стабилен, информира БТА. Президентът на Черноморската банка Андрей Кондаков съобщи, че банката е отчела нетна печалба за девета поредна година и има активен портфейл от 1,24 млрд. евро. В страната финансовата инстуция има общ портфейл от 269 млн. евро в общо 30 проекта. Проектите, които банката подкрепя са основно в енергиния и финансов сектор, както и такива, насочени към развитие на малкия и средния бизнес.
Източник: econ.bg (23.06.2014)