Част от миноритарните акционери в "Софарма", най-големият от които е "Ромфарм компани" с 18.04% от капитала, не са се съгласили с начина, по който е била разпределена печалбата за миналата година. Това става ясно от протокола от общото събрание на акционерите, проведено на 19 юни, както и по информация на "Капитал" от присъствали акционери. От "Софарма" обясниха, че заделянето на печалбата в резервите се използва като буфер срещу кризата на външните пазари. Преди няколко дни и преди общото събрание в интервю за "Капитал" Куста Аима, който е основател и управляващ партньор на финландската компания KJK Capital, акционер в "Софарма" с малко над 3%, заяви: "За "Софарма" ще кажа само, че това е една от водещите компании в страната, които трябва да дават пример на останалите. Обикновено тя разпределя дивидент. Тази година обаче предложението към акционерите е да няма дивидент, което ни разочарова. По същия начин ни разочарова и ЧЕЗ". От протокола на събранието обаче не става ясно как е гласувал фонда. "В момента най-големият акционер в "Софарма" е "Донев инвестмънтс холдинг" с 24.74% на председателя на съвета на директорите Огнян Донев, а заедно със свързаната с него "Телекомплект инвест" с 19.99% и "Телсо" с 5.29% той упражнява контрол в дружеството. Освен "Ромфарм компани" собственици на акции са и много физически лица, пенсионни фондове и чужди инвеститори. През миналата година пазарната капитализация на "Софарма" остана без промяна, а от началото на тази цените на акциите са се понижили с 18% по данни на БФБ - София. Недоволството За миналата година съветът на директорите е предложил да не се разпределя никакъв дивидент. Макар да няма такъв, мнозинството е решило част от печалбата да отиде за възнаграждения на борда. Решението е миналогодишната печалба от 26.53 млн. лв., както и 2.62 млн. лв. от предишни години да отидат само в резервните фондове. От тях 10% са в задължителния по закон резерв, а останалите – в допълнителните. Против това са гласували представители на 24.47% от акционерите на събранието, сред които най-големият са били "Ромфарм". Останалите притежатели на книжа са подкрепили предложението с около 75% от гласовете и не е имало нито един въздържал се. Бордът на директорите е предложил месечните възнаграждения в борда да си останат без промяна, като миналогодишните, като е имало и миноритарни акционери, които са гласували "против". Бордът има петима членове, председател и изпълнителен директор е Огнян Донев. Останалите са Весела Стоева, Александър Чаушев, Андрей Брешков и Огнян Палавеев. Според доклада за дейността за миналата година управляващите са получили общо 979 хил. лв. възнаграждения, което прави средно 16 400 лв. на месец на член от съвета на директорите. Общо възнагражденията и всички доходи на управленския персонал (включително и ръководителите на компанията извън борда) са 4.5 млн. лв., почти колкото за 2013 г. При обсъждането на политиката за възнаграждения на борда и размера им "Ромфарм" отново са били против заедно с още няколко от малките акционери. От протокола не става ясно кои точно са те. По подобен начин е протекло гласуването и на предложението 1% от миналогодишната печалба (265 хил. лв.) да се плати като допълнително възнаграждение на изпълнителния директор. Отделно с мнозинство, но с несъгласие на миноритарни акционери е решено 2% от печалбата (531 хил. лв.) да отидат за възнаграждения на висшите мениджъри в "Софарма". За освобождаването на съвета на директорите от отговорност за дейността им подкрепа е имало от всички присъствали с изключение на собствениците на 2.52% от капитала, които са се въздържали. Този дял отговаря точно на ING - Люксембург, но може и да са няколко по-малки акционери. Буфер срещу кризата Причините за предложението за първи път след световната криза от 2008 г. да не се разпределя дивидент са описани подробно в доклада за дейността на дружеството, отбелязват оттам. През 2014 г. продажбите на "Софарма" в Украйна са спаднали заради политическата, икономическа и социална криза. Валутният курс на рублата води до намаляване на платежоспособното търсене и също не може да се направи прогноза за развитието на курса на рублата. През изминалата година дружеството понесе големи загуби от курсови разлики заради ситуацията в Украйна и Казахстан. "Основното задължение на съвета на директорите е да следи интересите на дружеството и да гарантира стабилност в ситуации, в които рискът е непредвидим, както се случи през миналата година на основните ни външни пазари. Ръководството на компанията е длъжно да се отнесе отговорно и да действа така, че да защити дългосрочния интерес на акционерите, предвиждайки възможност да се реализира и най-песимистичният сценарий, и да се подготви за него. Ситуацията на българския пазар също се влошава – цените на лекарствата ерозират, драстично се повишат цените на електроенергията с 20%, има натиск върху бизнеса за възстановяване на част от вече получени евросубсидии и това не са фактори, които успокояват ръководството", коментира Огнян Донев, председател на съвета на директорите на "Софарма" пред "Капитал Daily". Той допълва, че законът в България осигурява равнопоставеност на акционерите и всички с над 5% в капитала или група акционери с над 5% са имали право да внесат каквито искат предложения за разглеждане от общото събрание. "В случая нашите миноритарни акционери биха могли да предложат да се разпределя дивидент. Винаги сме били отворени за коментари по дейността на дружеството и предложения за дневния ред на общото събрание", отбелязва Донев. От борда на директорите допълват, че ръководството е действало в защита на устойчивото развитие и стабилност на компанията и е отговорно и към своите най-добри партньори - банките. От съвета на директорите коментират, че практически най-големите акционери, сред които е и самият Донев, са ощетени най-много от това, че не се разпределя дивидент, а печалбата ще се използва за осигуряване на буфер в самата компания. Оттам припомнят, че гласуваното възнаграждение на мениджмънта подлежи на разпределяне по решение на съвета на директорите и през изминалите години, макар и гласувано, то не е изплатено в по-голямата си част, а именно над 1.8 млн. лева са начислени, но неизплатени на мениджмънта през годините, откакто беше приета политиката по възнагражденията. "Държа освен това да припомня, че възнаграждението на изпълнителния директор беше разделено на постоянно и допълнително, следвайки насоките на Националния кодекс за корпоративно управление, а за целите на прозрачността бонусите на мениджмънта също решихме да подлежат на гласуване от общото събрание на акционерите и впоследствие да бъдат разпределяни по преценка на съвета на директорите – т.е. има двоен контрол и ниво на преценка", заключава Огнян Донев.
Източник: Капитал (25.06.2015)

Нетната печалба на Софарма спада с 9,6% на годишна база в края на септември Нетната неконсолидирана печалба на Софарма АД спада с 9,6% през деветмесечието на 2015 г. сравнено със същия период на миналата година до 28 млн. лв. след спад на приходите от износ. Това разкриват данните от междинния финансов отчет на фармацевтичната компанията, публикуван чрез БФБ-София. Приходите от продажби на продукция, реализирани през периода януари-септември 2015 г., намаляват с 18,4% на годишна база до 122,4 млн. лв. През същия период на миналата година те възлязоха на 150 млн. лв. Приходите от износ продължават да са водещи в структурата на приходите от продажби, но се понижават с 27,4% спрямо миналата година до 75,8 млн. лв. В същото време приходите от вътрешния пазар остават почти без промяна – 46,6 млн. лв., докато година по-рано бяха в размер на 45,58 млн. лв. През периода приходите от европейския пазар намаляват с 33 на сто до 61,26 млн. лв., става ясно още от отчета на компанията. Спадът идва от по-малкото приходи от продажби от Украйна – с над 60%. Това е следствие от трайното ограничаване на нормалния достъп до източните територии на страната, като продажбите там се осъществяват трудно от дистрибуторите и в много по-малки размери, се посочва в отчета на Софарма. Намаляват и приходите от продажби в Русия. Причината според компанията е волатилността на рублата, която е наложила актуализация на цените на продуктите, предназначени за руския пазар. Ето защо Софарма е ограничила износа си към Русия през първото тримесечие на 2015 г. В същото време се увеличават продажбите за Литва, Малта и Молдова. Приходите от другите пазари се увеличават с 12% през деветмесечието на 2015 г. на годишна база. Към тях основно се включват приходите от продажби в Кавказ и Централна Азия, които растат с 15% в сравнение с деветмесечието на 2014 г. Повишението се дължи на по-високите продажби в Казахстан. Увеличават се продажбите в Узбекистан, Грузия, Армения, Туркменистан, Виетнам и Хърватия, се посочва в доклада на фармацевтичната компания. В същото време разходите за дейността намаляват с 19,9 млн. лв., или с 15,5% на годишна база, от 128,5 млн. лв., колкото бяха в края на деветмесечието на 2014 г., до 108,6 млн. лв. през деветмесечието на тази година. Печалбата преди лихви, данъци и амортизации (EBITDA) се свива с 27% на годишна база до 27,9 млн. лв., показват още данните от отчета. Така съотношението на EBITDA спрямо приходите от продажби се понижава от 25,3%, изчислено за първите девет месеца на миналата година, до 22,8% за същия период на 2015 г. Печалбата от оперативна дейност намалява с 8,1 млн. лв., или с 33%, до 16,7 млн. лв. спрямо 24,8 млн. лв. към 30 септември 2014 г. Отношението на оперативната печалба към приходите от продажби вече е 13,7% при 16,5% година по-рано. В същото време процентното съотношение на нетната печалба към приходите от продажби се покачва от 20,7%, изчислено за деветмесечието на 2014 г., до 22,9% за същия период на тази година. Съотношението привлечен/собствен капитал пък намалява от 0,47 до 0,37. В края на септември 2015 г. Софарма има нетекущи активи в размер на 407,7 млн. лв., което е с 8,5% повече спрямо края на миналата година. Текущите активи намаляват с 5 на сто спрямо декември 2014 г. и вече възлизат на 186,39 млн. лв. От друга страна дългосрочните задължения намаляват с 9 на сто от началото на годината, за да достигнат 44,135 млн. лв. Текущите пасиви също отчитат спад – от 1,3% до 115,39 млн. лв. Припомняме, че на 22 октомври Софарма придоби контролния пакет акции в Медика АД от Доверие капитал АД. Сделката се осъществи при цена от 3,5 лв. за акция и възлезе на обща стойност от 10,78 млн. лв. Софарма направи и още една крачка към приемането на Момина крепост АД, като двете дружества поставиха подписите си под договор за вливането на великотърновската компания. Към 30 септември 2015 г. акционери в Софарма АД са Донев инвестмънтс холдинг АД с 24,71%, Телекомплект инвест АД с 20,07%, Ромфарм компани ООД с 18,04%, Софарма АД (обратно изкупени акции) с 3,87%, други юридически лица с 29,9% и физически лица с 3,41%. За последните шест месеца акциите на Софарма поевтиняват с 17,16% до 2,65 лв. за акция. Пазарната капитализация на компанията е 357,214 млн. лв. Два часа преди края на днешната търговска сесия има сключени 8 сделки с ценните книги на Софарма, след които поскъпват с 0,61%.
Източник: Инвестор.БГ (05.11.2015)

Основателите на "Винпром Пещера" купуват още едно дружество за земя Вторият по големина частен собственик на земеделска земя в България "Агрион инвест" придобива "Биопродукти – България". Това става ясно от подадено пред Комисията за защита на конкуренцията съобщение за намерението на компанията. Всъщност сделката е един вид официално прибиране на свое дружество в групата. "Агрион инвест" (бивша "Уинслоу ленд инвест") е компанията, в която е съсредоточен земеделският бизнес на основателите на "Винпром Пещера" Антон Щерев и Атанас Петров. "Биопродукти – България" е една от компаниите, които придобиха най-голяма част от земеделските земи в организираните през 2012 г. от земеделското министерство търгове срещу поименни компенсаторни бонове и още тогава неофициално се свързваше със създателите на винпрома в Пещера. С притежаваните пряко и чрез дъщерните си дружества около 350 хил. дка земя (по информация от средата на миналата година) "Агрион инвест" е вторият по големина притежател на земя в страната (след "Ромфарм компани", която има над 1 млн. дка). Основната част от тях са в дъщерната й "Омега агро инвест" и във второто по големина дружество за земеделска земя на борсата – "Агро финанс" АДСИЦ. Освен "Омега агро инвест" "Агрион" консолидира дейността и на още няколко по-малки играча в сектора – "Агримарт", "Полет – 2000", "Окош консулт" и "Толалт". Последните две бяха придобити през лятото на 2014 г. срещу общо над 1.5 млн. лв. "Полет – 2000" и "Биопродукти – България" са две от компаниите, които преди три години спечелиха 90% от организираните от земеделското министерство търгове за продажба на земеделска земя срещу поименни компенсаторни бонове. Тогава бяха предложени над 100 хил. дка, а седем дружества, близки до Щерев и Петров, купиха 85% от всички около 67 хил. дка, за които бяха сключени договори. Останалите пет компании от седморката кандидати бяха "Агроленд консулт", "Лукс ауто", "Нов фермер", "Златно рало" и "Слънчева Добруджа". От есента на 2013 г. "Агроленд консулт" също официално е част от групата компании в бизнес империята на създателите на "Винпром Пещера" – през септември капиталът на дружеството беше увеличен от 5000 на 500 хил. лв., като новите акции бяха записани от строителната компания на Щерев и Петров "Галакси пропърти груп" (впоследствие преименувана на "Галакси инвестмънт груп"). Дотогавашният едноличен собственик – пловдивската адвокатска кантора "Базлянков, Станоев и Ташев", запази миноритарен дял. Кантората представлява и офшорните акционери на "Винпром Пещера". През септември 2013 г. групата на Щерев и Петров придоби пряко и "Полет – 2000" в сделка, чиято цена не беше обявена. Стойността, срещу която сега "Агрион инвест" иска да придобие контрол върху "Биопродукти – България", също не се посочва, нито пък каква част от компанията е предмет на подготвяната сделка. В отговор на изпратените от "Капитал Daily" въпроси за параметрите по сделката, размера на притежаваните от страните по нея земи, мотивите за сключването й и бъдещите им планове за придобивания от "Агрион инвест" коментираха, че "усилията ни са насочени към окрупняването на земеделската земя в България, където средният размер на един парцел е 5.5 дка, и впоследствие увеличаване на възможността за изграждане на хидромелиоративни системи. По тази причина е логично разширяването на земеделското ни портфолио чрез придобиване на други компании като "Биопродукти - България", които притежават земя. Към настоящия момент като член на Българската асоциация на собствениците на земеделска земя "Агрион инвест" участва в изпълнението на 5 комасационни проекта", коментират от компанията. "Биопродукти – България" е основана през октомври 2008 г. като еднолична собственост на Илиян Ипократов. Той притежава и детския център "Роял кидс", който се помещава в намиращия се на бул. "Дунав" 5 в Пловдив бизнес комплекс "Роял сити", изграден от строителната компания на Атанас Петров и Антон Щерев "Галакси пропърти груп". На същия адрес се намира и централата на "Агрион инвест". На търговете през 2012 г. "Биопродукти – България" купи близо 12 хил. дка земеделски земи, главно в района на Варна. Според финансовия му отчет за 2014 г. дружеството притежава земи с обща балансова стойност 7 628 000 лв., колкото е била и година по-рано. В консолидирания отчет на "Агрион инвест" за миналата година се посочва, че компанията притежава инвестиционни имоти с обща балансова стойност 106 439 000 лв. (при 88 607 000 лв. за 2013). Съвкупните "Имоти, машини и съоръжения" се оценяват на 11 079 000 лв., от които земите са на стойност 679 хил. лв., става ясно от доклада за дейността за 2014 г. Групата има общо приходи от 76 млн. лв., от които 15 млн. лв. от наем на земя, а основните - от операции с финансови инструменти, са 55 млн. лв. Звучи невероятно, но при тези приходи групата е отчела консолидирана печалба от 65 млн. лв. От документи по партидата на дъщерното дружество "Омега агро инвест", публикувани в Търговския регистър, става ясно, че през последните седмици групата е изтеглила заем от 40 млн. лв. от Банка ДСК. Кредитът е обезпечен със залог върху търговско предприятие на "Омега агро инвест", в това число и земи с обща площ 52 991 дка.
Източник: Капитал (12.11.2015)

Стайко Стайков, управляващ най-големия портфейл земеделска земя:Цените ще пораснат с 15-20% Ще инвестираме около 35 млн. лв. в покупката на нови 40 хил. дка Ръст на цената на земята през следващата година от минимум 15-20% прогнозира по време на конференцията Стайко Стайков, управител на "Ставен", което е част от земеделския бизнес на групата "Ромфарм компани". Това е най-големият частен собственик на земеделска земя в България с общо 1.1 млн. дка. Компанията започва покупки през 2007 г. и до момента е инвестирала в земя около 550 млн. лв. Причините за поскъпването на земеделската земя през следващата година са свободното количество средства, вложени в КТБ, чиито собственици търсят инвестиционни алтернативи. Освен това огромна роля играят и повишените субсидии за земеделие през новия програмен период. В определени райони, в които земеделската земя е надценена, като Добрич и Силистра ръстът няма да е толкова съществен, както в останалите райони. "Очаквам цените там да се задържат около сегашните нива от 1300-1500 лв. на декар на дребно в Силистра, 1500-2000 лв. в Добрич. Безсмислено е да се инвестира в парцели, които ще върнат инвестицията си след 30 години", смята Стайков. През следващата година групата "Ромфарм" планира да инвестира между 30 и 35 млн. лв. в покупката на 40 хил. декара земеделска земя, като Стайков уточни, че не са се насочили към конкретни региони, а търсят крупни парцели в землища, в които вече са инвестирали. Целите ни вече не са толкова да купуваме земя, колкото да я управляваме и уедряваме, отбеляза Стайков. Той съобщи, че в момента близо 89% от закупената от групата земя е отдадена под аренда, като средната рента на декар се е покачила от 33.92 лв. на декар през миналата година на 38.47 лв. през 2015 г. В момента групата обработва сама 27 хил. дка от земите, които притежава, като смята да увеличава стопанствата си до общо не повече от 100 хил. декара през следващите години.
Източник: Капитал (18.11.2015)

Глобите за чуждестранни собственици на земеделска земя може да се отложат Спорните глоби в Закона за собствеността и ползването на земеделски земи за чуждестранни лица и компании извън евросъюза, които притежават парцели в България, може да бъдат отложени за 2017 г. вместо да започнат да се прилагат от 1 октомври 2015 г. Това гласува преди дни с пълно мнозинство парламентарната комисията по земеделие по предложение на депутата от АБВ Иван Станков. Текстът трябва да бъде гледан окончателно и на второ четене в зала. Причината за отлагането е започналата наказателна процедура на Европейската комисия срещу България и указанията на Брюксел, че либерализацията на пазара на земеделска земя в България не само не напредва, но тръгва в обратна посока. Депутатът от Реформаторския блок и председател на комисията по земеделие Румен Христов обясни, че в подобно положение са и други държави от Източна Европа и поне докато те не излязат с обща позиция за либерализацията на земеделската земя, процесът по налагането на санкции на чуждите собственици трябва да бъде ограничен. Поради същата причина Христов вече сам инициира едно отлагане през май. Забраната за притежаване на земеделска земя от европейски граждани, които не са били тук повече от 5 години, както и всички други чуждестранни компании и лица извън ЕС, бяха приети през 2014 г. Тогава се предвиди на "забранените" собственици да бъдат налагани глоби от 100 лв. на дка при първо нарушението и 300 лв. на дка при повторно. Промените в нормативния акт бяха предложени от БСП и маскирани като защита на националния и териториален интерес. Но представители на сектора още при приемането обясняваха, че чрез забраната някои местни играчи като фондове и арендатори са се надявали да изгонят чужденците и да изкупят евтино тяхната земя. Точна информация колко е въпросната земя няма. Ясно е, че най-големите местни собственици са българи: "Ромфарм" с около 1.1 млн. декара, групата "Агрион" (на основателите на "Винпром Пещера") с близо 600 хил. дка и най-големият арендатор Светлозар Дичевски и др. "По неофициални данни чуждестранните инвеститори в България държат около 0.06% от земеделската земя. Сред тях има и компании от Израел, Япония и Китай, които са тук просто за да развиват модерно земеделие", обясни Румен Христов. В координирана кампания във вестниците "Труд", "24 часа" и "Стандарт" в сряда се появиха почти огледални неподписани текстове, в които отлагането се нарича лобизъм. Там се посочва число без източник, според което офшорки държат 300 хил. декара. В текстовете удобно е изпуснато, че не става въпрос само за офшорки, а за всякакви чужди компании. Отлагането на санкциите трябва да бъде разгледано на второ четене от парламента. Очаква се то да бъде подкрепено от депутатите на ГЕРБ, Реформаторския блок (РБ) и АБВ. От РБ потвърдиха позицията си не просто за отлагане на глобите, а за по-значителна либерализация в този закон. "Санкциите от ЕК няма да са по-малки от глобите, които би събрала страната, или от ползите от продажбите на тези земи", обясни Румен Христов. Депутатът от Патриотичния фронт Султанка Петрова заяви, че тепърва ще текат обсъждания дали групата да подкрепи отлагането. Петрова каза още, че в заседанието на комисията не е било съвсем ясно какво се предлага, защото само цифрата на една година била променена и много от колегите й не забелязали това.
Източник: Капитал (19.11.2015)