Министерството на околната среда и водите (МОСВ) издаде общо 23 комплексни разрешителни на операторите на инсталации. В края на миналата година министърът на околната среда и водите Долорес Арсенова връчи разрешителни на 10 предприятия: "Терем - Ивайло" ЕООД - Вeлико Търново; "Панхим" ООД - Стара Загора; "Оргахим" АД, Русе - източна и западна площадка; "Балканфарма - Дупница" АД - Дупница; "Метални изделия" АД - Бургас; НИПВМИБ "Ветбиофарм" ООД - Враца; "Полихром ПОАП" АД - София; "Видима" АД - Севлиево, площадка Севлиево; "Нова Плама" АД - Плевен; "Агрия" АД - Пловдив. Издаването на комплексни разрешителни, основани на най-добрите налични техники, е съобразено с изискванията на Директивата на Европейската общност от 1996 г. за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването. Прилагането на европейската директива в България е регламентирано чрез Закона за опазване на околната среда от 2002 г. Технологичното обновяване на предприятията, като се прилагат на познатите най-добри техники е основен фактор за опазване и подобряване на качеството на околната среда, но също така и за постигане на по-добра конкурентоспособност на предприятията, уточни при връчването на разрешителните Долорес Арсенова. С тези разрешителни се постигат ясни взаимоотношения между МОСВ като компетентен орган по околна среда и операторите на инсталации като представители на индустрията. До края на 2007 г. ще бъдат издадени всички изискващи се по Закона за опазване на околната среда комплексни разрешителни за действащи инсталации. Предприятията, получили разрешителни в по-ранен период на 2004 г., са КЦМ - Пловдив; "Монбат" - Монтана; "Промет стийл" - Бургас; "Тракия глас" - Търговище; "Лукойл Нефтохим" - Бургас; "Лакпром" АД - кв. Световрачане; БКС ЕООД - Враца (Депо за твърди битови отпадъци); "Балканфарма" - Разград; "Балканфарма"- Троян; "Неохим - площадка А и Б" в Димитровград; 14."Свилоза" - Свищов.
Източник: Строителство Градът (10.01.2005)

Преките инвестиции на наши фирми в чужбина надхвърлиха 150 млн. евро, повечето проекти са съседски Наред с всичко друго, 2004-а бе и годината, в която българският бизнес по-каза достатъчно самочувствие за експанзия в чужбина. Дотогава кратката история на преките инвестиции на наши компании зад граница се свеждаше до проектите на "Мултигруп", първата голяма инвестиция на "Приста ойл" в Турция и няколко опита за участие в приватизацията в съседни държави. Една година по-късно стана ясно, че приватизацията не е най-прекият път за достъп до пазарите в Румъния, Сърбия и Македония. Доста по-бързо бяха задвижени проектите на тези наши фирми, които инвестираха "на зелено". Трудно е да се каже какво е останало от задграничната империя на Илия Павлов след смъртта му, още повече че част от инвестициите му бяха направени чрез офшорни фирми. Предпочитаните дестинации на убития шеф на "Мултигруп" бяха Македония и Сърбия. Павлов бе вложил 1.2 млн. евро в битолската захарна фабрика "Шекерена", държеше мината "Бучин", проявяваше интерес към металургията и дострояването на жп линията от Скопие до София. В Сърбия той планираше да отвори банка и се интересуваше от проекти в енергетиката. Пак в тази посока бе насочен и единственият публичен опит на "Мултигруп" да продължи задграничната експанзия на създателя си след смъртта му - неуспешното участие в приватизацията на "Путник", сръбския аналог на "Балкантурист". Приживе Павлов проучваше и възможността за инвестиции в недвижими имоти и хотели в Хърватска, Черна гора и Словения. Най-известният му задграничен проект си остана "Балканска банка" - Скопие (преименувана на УНИБанк през 2004 г.). След серия трансформации институцията, създадена през 1993 г. от бившите кредитна банка и Балканбанк, през 2003 г. премина под контрола на собствениците на ПИБ - Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев. Според публикации в македонската преса сега те държат 78% от капитала й. Далеч по-неуспешен бе опитът на варненската ТИМ, която контролира ЦКБ (и остатъците от кредитна банка), да пробие в Сърбия. В началото на 2004-а чрез няколко фирми тя закупи малката "Рай банка", която обаче бе затворена по коледа. Все пак собствениците на ЦКБ бяха единствените, които успяха да се възползват от възможността за евтина покупка на банка в западната ни съседка. Само допреди година възможността да се купи лиценз само срещу 1 млн. евро бе една от най-коментираните теми в банковите среди. Впоследствие обаче централната банка в Белград вдигна капиталовите изисквания на 10 млн. евро, а и перспективите на Сърбия през последните години не изглеждат толкова стабилни. Зациклянето на приватизацията като че ли е достатъчно ясен симптом. Сделките се точат с години, част от заводите са с тежки дългове и неизяснена собственост, а и правилата не изглеждат толкова ясни и прозрачни, колкото преди две години, когато Белград стартира амбициозната си програма за приватизация. Засега единствената сериозна българска инвестиция в региона е покупката на черногорското стоманодобивно предприятие Zeljezar в Никшич от консорциума Steel Group Investment, в който участва българската "Руа Инвест енд Трейд" (няма данни за такава фирма в "Държавен вестник") заедно с украински и черногорски партньори. Сделката стана в края на 2003 г., като българският консорциум успя да отстрани конкурентите си от Германия, Турция и Великобритания с обещания за инвестиции от 67 млн. евро. Друга по-малка сделка (270 хил. евро) бе покупката на туристическото предприятие "капаоник" от консорциум, включващ българската "Хелиос". Пропадна опитът на друга неизвестна наша фирма - "Тропик и Т", да купи един от комбинатите в състава на КТВ Вог. Две години по-късно металургичният комплекс още не е продаден. Три години не стигнаха на "Агрополихим" да придобие друга гордост от социалистическото минало на Сърбия – IHP Prahovo. Торовият завод също се води в процес на оздравяване. С гръм и трясък се провали и опитът на бургаската фирма "Маринер" да купи автобусния завод ФАС "11 октомври" в Македония. След протести на работници и намеса на правителството сделката, сключена още през 2002 г. за близо 7 млн. евро, бе развалена и след четири търга през 2004 г. заводът бе препродаден на местната "Унитаерс". Възможно е сериозна инвестиция в Сърбия да направи КЦМ, чийто изпълнителен директор Никола Добрев съобщи преди седмици, че предприятието е принудено да закупи мини за цветни метали поради недостиг на суровина. Този проект е още в начална фаза, уточниха от КЦМ, като се проучва и възможността за подобна инвестиция в Турция. И в Румъния българските компании не пожънаха голям успех. Единственият пробив е на бургаската "ЕП комерс". (Неизвестното у нас дружество на Евгения и Георги Попеску държи заводите "Трансвагон"- Бургас, "Прогрес" и "Наталия" - Стара Загора, и има оборот за 2003 г. от 34 млн. евро.) Преди три години "ЕП комерс" закупи румънския производител на кабели "5.С. СОкО", но има други две неуспешни сделки в северната ни съседка. Първата бе опит да се купи химическата компания Doljihim (заедно с "ЛУкойл"), втората бе за химическия завод TURNU (заедно с "Агрополихим"), където през 2004 г. бе предпочетен сръбският Universal Holding. Наскоро стана ясно, че и консорциумът "Алфа - каолин" не е успял да купи S.C. Dobromin - Констанца. За сметка на това Вече може да се говори за рязко нарастване на инвестициите "на зелено" в Румъния, а дори и в Сърбия. Северната ни съседка е предпочитана пред западната заради по-уредените бизнес отношения и перспективата за скорошно членство в ЕС. До миналата година, когато бе учредена Българо-румънската търговско-промишлена палата, българските вложения отвъд Дунава се изчисляваха на 10 млн. долара. Миналия октомбри например пловдивската "Белла" отвори фабрика за тесто в Гюргево. Но интересът е предимно към инвестиции в търговията. "К енд к електроникс" - собственикът на българска-та Верига "Техномаркет", планира тази година строителството на два магазина там. Въпреки че и нашите, и сръбските власти отчитат малко инвестиции от България, интересът към западната ни съседка е от години. Но проектите се осъществяват изключително бавно, твърдят хора, които проучват инвестиционните възможности в бившата югославска република. Някои - като "Монбат" на братя Бобокови, вече затвориха предприятията си в Сърбия. Инвестицията във фабриката за сглобяване на акумулатори се оказа безсмислена, след като митата за повечето промишлени стоки между България и Сърбия станаха нула, обяснява единият от собствениците на "Монбат" и "Приета ойл" Атанас Бобоков. Тази година русенската компания планира да регистрира търговска фирма в западната ни съседка (тя вече има такива дружества в Румъния, Словакия и Унгария), както и закупуване на складови площи. Повечето български фирми предпочитат да не рискуват сами и намират местни партньори или пък разчитат на отношения от времето на социализма. Първата схема приложи "Системи за телеобработка и мрежи" (дружество на "Златен лев"), което се кооперира с местен завод за сглобяване на касови апарати в Ниш. "Техномаркет" вече отбори три магазина в Сърбия въпреки притесненията, свързани с широкото разпространение на сивата търговия. Други два хипермаркета на веригата работят в Македония. Кооперация "Пан-да", която държи правата на гръцките магазини "Офис 1 Суперстор" за някол-ко страни, също успя да пробие в западната ни съседка и Македония. "Панда", която има и магазини в Румъния, работи на франчайзинг. По същата схема се планира и инвестицията на "Доверие -Брико", което държи магазините "Мосю Бриколаж" в Сърбия и Македония. Отварянето на обектите се забави поради нестабилната икономическа обстановка, обяснява изпълнителният директор Андрей Евтимов. Един от големите проблеми в Сърбия са неуредените отношения на собственост. В момента има забрана за покупка на земя от чужденци, може само да се наема за 99 години, което създава нестабилност, особено в отношенията с кредитиращите институции. Освен това цените на имотите са нереално високи, казва Евтимов. Терените, и то в средната част на Белград, достигат 200-500 евро на кв. м. Сивата икономика, корупцията и проблемите с трудовия пазар и социалните осигуровки са другите пречки. Променящото се законодателство и високите мита за някои стоки също карат инвеститорите да бъдат предпазливи, казва Евтимов. Той твърди, че все още не е ясно как ще се прилага законът за ДДС, който след известно отлагане бе въведен този месец. В същото време Сърбия е страната с най-нисък корпоративен данък в региона (10%), а и покупателната способност на населението не е по-ниска, отколкото в България. В Македония, където се добавя и малко повече политическа нестабилност, условията също не са много благоприятни, твърдят българските бизнесмени, които преди години сякаш по-малко се притесняваха да рискуват в страни с неустановена пазарна икономика. На този фон бе малко изненадващо, че една от най-големите български инвестиции зад граница бе извършена в Албания. Миналата година пловдивската компания "Готмар" отвори там завод за плодови сокове, който се оценява на 6 млн. евро и често е даван за пример по международни форуми (например от шефовете на Пакта за стабилност). Другите истории на успеха, които нашите политици често разказват, за да демонстрират нарасналата мощ на българския бизнес са ресторантът на "Хепи" в Барселона и - разбира се - двата терминала и заводът на "Приста ойл" в Турция и Украйна общо са инвестирани 15 млн. долара). Терминалът в Одеса вече заработи и ще се окаже най-печелившото ни задгранично вложение, твърди Атанас Бобоков. Най-екзотичните дестинации достигат до Китай и Виетнам. Естествено, ако не смятаме вложенията в офшорни зони, чийто размер е трудно установим. Парадоксално, нито една от големите наши компании още не се е престрашила да инвестира в чужбина. Още през 2003 г. бе съобщено за смесено предприятие на "Булгартабак" с Египетския тютюнев монопол, но оттогава не се е чуло нищо. Странно е също защо НЕК не последва примера на чешките си колеги (а отскоро и партньори) от СЕ2 и да се насочи към чуждестранни проекти - още повече че българската компания има спешна нужда да сложи в ред износа си на ток, който сега минава през чужди посредници. фактът, че едрият български бизнес все още пасува, не е случаен. Той показ-ва, че експанзията в чужбина не идва от твърде голямата мощ на местния капитал, колкото от слабостта на местния пазар. Затова и повечето инвеститори в чужбина са фирми, които са достигнали тавана на пазарния си дял у нас и искат да изнесат ноу-хау, а не стоки зад граница. В бъдеще обаче можем да станем свидетели на бягство на Изток - например към Украйна и вероятно Русия. Митата за износ на стоки към тези страни остават по-високи, а рискът се компенсира от по-слабото екологично законодателство и липсата на строгите европейски директиви. (Сп.Тема)
Източник: Други (10.01.2005)

За постигане пълното прилагане на европейското екологично законодателство в България са нужни около 9 млрд. ЕUR, половината от които ще трябва да бъдат инвестирани от бизнеса за срок от 10 години. В областта на околната среда в ЕС се прилагат около триста документа и седемдесет основни директиви, но при затваряне на глава Околна среда българското правителство успя да договори само десет преходни периода за най-скъпо струващите мерки. Предвижда се останалите инвестиции да се покрият от предприсъединителните фондове на ЕС, от държавния бюджет и от предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда към екоминистерството във вид на безвъзмездна помощ. Екологичните подобрения в бизнессектора са свързани със значителни инвестиции в кратък период . Най-потърпевши са собствениците на ПРЕДПРИЯТИЯ СЪС СТАРИ ЗАМЪРСЯВАНИЯ и големи горивни инсталации. Инвестицията включва отстраняване на старите замърсявания на територията на дружеството и около него. Първият завършен пилотен проект възлиза на 25 млн. USD. Сумата е усвоена от МДК-Пирдоп. Само през 2003 г. са одобрени седемнадесет програми за отстраняване на минали екологични щети. Между тях са най-големите български фирми - МДК АД, Асарел-Медет АД, Кремиковци АД, Нефтохим АД, Неохим АД, Софарма АД, Агрополихим АД, Осогово АД, КЦМ АД, Геосол АД, Биовет АД, Пирел АД, Горубсо лъки АД, ОЦК АД, Горубсо Рудозем АД, обособена част: Рудник Димов дол, Горубсо Мадан АД, Елаците Мед АД. С изключение на завършилия пилотен проект всички останали програми все още са в етап на изпълнение. Най-напреднали в отстраняването на минали екологични щети са Асарел-Медет-Панагюрище и Неохим-Димитровград. В процес на реализация са ЛУКойл-Нефтохим, Софарма, Агрополихим-Девня, Кремиковци и КЦМ-Пловдив. ВЪВЕЖДАНЕТО НА НОВИ ТЕХНОЛОГИИ и най-добри налични техники е най-сериозната инвестиция, която трябва да направят представителите на бизнеса. За никого не е тайна, че най-големите потенциални замърсители на околната среда са инсталациите от енергийното стопанство, производството и преработката на метали, производството на продукти от нерудни минерални суровини, химическата промишленост, третирането на отпадъци, интензивното животновъдство, производството на целулоза и хартия. Дружества, които работят с такива инсталации, трябва да ги подменят, съобразявайки се с изискванията на ЕС, или да затворят предприятията. За целта се издава комплексно разрешително. Дружествата се задължават да спазват или да достигнат определени изисквания, записани в него. Те всъщност представляват норми по отделните компоненти и фактори на околната среда - води, почви, въздух и отпадъци, а стойностите и сроковете за постигането им се определят въз основа на действащото законодателство. Общият брой на действащите инсталации за експлоатация, за които се изисква издаване на комплексно разрешително, до този момент е приблизително 250. Крайният срок за издаване на КОМПЛЕКСНИ РАЗРЕШИТЕЛНИ за действащите предприятия в страната е октомври 2007 г. Фирмите, потенциални замърсители на околната среда, са задължени да изградят такива инсталации със свои средства и собствени мониторингови системи. Таксата за издаване на комплексно разрешително за нова инсталация е от 1000 до 10 000 лв., а за съществуваща - от 2000 до 20 000 лв., но не повече от 0.5% от стойността на дълготрайните материални активи. Предприятията, подлежащи на комплексно разрешително, са длъжни да представят заявленията в определени срокове. Те изготвят и изпълняват индивидуални програми за привеждане в съответствие с условията на комплексните разрешителни. Необходимите средства за въвеждане на програмата зависят от капацитета на дружеството, за което предстои да бъде издадено комплексно разрешително. Една серочистка в ТЕЦ Марица-изток е от порядъка на 140 млн. лв., там трябва да бъдат подменени няколко. До въвеждането на най-добри налични техники дружествата с действащи инсталации попадат в графа "замърсители" и плащат солидни глоби и санкции. Към края на 2004 г. има издадени 23 комплексни разрешителни, между които на КЦМ АД-Пловдив, Монбат-Монтана, Тракия глас-Търговище, Промет стайл-Бургас. Финансови ангажименти под формата на ПРОДУКТОВА ТАКСА плащат всички производители, вносители и дистрибутори на опаковки и отпадъците от тях. Размерът на продуктовата такса е определен за килограм според вида на опаковъчния материал. Например за килограм опаковка от хартия се заплащат 0.29 лв за килограм стъклена опаковка - 0.12 лв., за опаковка от пластмаса - 1.37 лв. Статистиката показва, че годишно на българския пазар има над 300 хил. тона опаковки. Събраните суми от таксите постъпват в предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда и ще се изразходват за финансиране на проекти за разделно събиране на отпадъци от опаковки, изграждане на мощности за рециклиране и оползотворяване на отпадъци от опаковки. Производителите и вносителите на опаковани стоки може да не заплащат таксите, в случай че изпълнят поставените в Закона за управление на отпадъците цели по рециклиране и оползотворяване. Ангажиментите са разпределени по години - 2004 г. усвояване на 20% от отпадъците от опаковки, 39% през 2007 г., 50% през 2011 г. Тъй като бизнесът поема цялата финансова тежест по опаковките, законът дава възможност за създаване на организации по оползотворяване на отпадъци от опаковки и тяхното рециклиране. Организацията може да сключва договори с общини за организиране и управление на дейностите по разделно събиране на отпадъци от опаковки на тяхна територия. Очакваният ефект от дейността на подобни организации по оползотворяване е да бъдат въведени практики по разделно събиране на битови отпадъци и изграждане на системи за устойчиво управление на отпадъците в България. Към края на 2004 г. има създадени четири организации от бизнеса за оползотворяване на отпадъци от опаковки, тяхното депониране и рециклиране. Към отпадъците спадат и ИЗЛЕЗЛИТЕ ОТ УПОТРЕБА МОТОРНИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА или тези, които предстои да излязат след технически преглед. Намаляване на замърсяването с отпадъци от моторни превозни средства ще става за сметка и на бизнеса. Факт е обаче, че България все още няма ясни критерии за стандартите, на които трябва да отговарят МПС към 2007 г. В края на миналата година работната група към Министерството на икономиката предложи в страната да не се внасят автомобили, произведени преди 1995 г. Вносителите на стари автомобили възроптаха, защото това пряко засяга бизнеса им. Статистиката обаче сочи, че България се превръща в автоморгата на Европа. През миналата година 80% от общия дял на внесените автомобили са стари. Вносителите поемат тежестта и на задължителната екотакса от 80 лв. По-инициативните вече инвестираха в изграждане на центрове за разкомплектоване на стари автомобили. За тяхна сметка ще бъде извозването, разкомплектоването и рециклирането на части от стари автомобили. Законодателството в областта на околната среда дава възможност на частния сектор за участие на браншовите организации в доброволните схеми за екоуправление и одит и присъждане на екомаркировки. Това са схеми и управленски инструменти, които имат за цел да дадат определена гаранция и информация на обществеността, че дадени организации действително работят и постигат реални резултати в опазването на околната среда. Такива инструменти са стандартите от серията ISO 14 000 и Европейските схеми за екомаркировка, екоуправление и одитиране. Те не са задължителни, но българските фирми, които искат да бъдат на международния пазар, доброволно трябва да придобият екологичните сертификати, които да ги легитимират.
Източник: Пари (11.01.2005)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231 ТЗ регистрира с решение от 16.II.2004 г. по ф. д. № 4636/99 промени за "Монбат" - АД: заличава като член на УС Петър Христов Петров; вписва като член на УС Валентин Борисов Митов; заличава като изп. директор Стоян Василев Дончев; вписва като изп. директор Валентин Борисов Митов, който ще управлява и представлява дружеството.
Източник: Държавен вестник (21.01.2005)

НОИ обяви 20 -те "най-коректни работодатели с персонал от 250 до 500 души за 2004 г., осигуряващи общо 20 300 лица и със среден осигурителен доход 627 лв.: 1 София-Булгартабак София 2 Университетска Национална Многопрофилна Болница За Активно Лечение "Света Екатерина" София 3 Първа Инвестиционна Банка София 4 Българска Телекомуникационна Компания София 5 Банка Хеброс Пловдив 6 Златна Панега Цимент С. Златна Панега 7 Предприятие "Водноелектрически Централи - Група Рила" София 8 Национална Спортна Академия "Васил Левски" София 9 Радиотелекомуникационна Компания София 10 Икономически Университет - Варна Варна 11 Предприятие "Мрежи Високо Напрежение" - Електропреносен Район - Пловдив Пловдив 12 Пловдив - Бт Пловдив 13 Национален Осигурителен Институт София 14 България Ер София 15 Министерски Съвет София 16 Информационно Обслужване София 17 Международен Панаир Пловдив 18 Палфингер Продукционстехник България Червен Бряг 19 Булгаргаз София 20 Девня Цимент Девня 21 Софийски Градски Съд София 22 Девен Девня 23 Оргахим - Ад Русе 24 Застрахователно И Презастрахователно Акционерно Дружество "Булстрад" София 25 Монбат София 26 Специализирана Болница За Активно Лечение По Онкология София 27 Еад "Електроразпределение-София-Област - Клон Благоевград" Благоевград 28 Булгаргаз Варна 29 Държавен Фонд "Земеделие" София 30 Сметна Палата София 31 Технически Университет-Габрово Габрово 32 Специализирано Управление "Линейно Кабелно Стопанство" София 33 Агенция "Митници" София 34 Мото-Пфое София 35 Териториална Данъчна Дирекция "Републикански Данъци" - Бургас Бургас 36 Министерство На Регионалното Развитие И Благоустройството София 37 Национален Статистически Институт София 38 Оод "Вили Бетц Плюс Ко.Кд-Балкан Стар - Клон" София 39 Лесотехнически Университет София 40 Гипс С. Кошава 41 София Мед София 42 Данон Сердика София 43 Еад "Електроразпределение-Пловдив" - Клон Пазарджик Пазарджик 44 Държавна Музикална Академия "Проф. Панчо Владигеров" София 45 Митница Аерогара София София 46 Еад "Електроразпределение-Горна Оряховица-Еад - Клон Русе" Русе 47 Холсим България С. Бели Извор 48 Предприятие "Мрежи Високо Напрежение" - Електропреносен Район - Бургас Бургас 49 Изпълнителна Агенция "Морска Администрация" София 50 Хасково-Бт Хасково
Източник: Други (08.02.2005)

НОИ обяви 50 -те "най-коректни работодатели с персонал от 250 до 500 души за І-во тримесечие на 2005 г., осигуряващи общо 20095 лица и със среден осигурителен доход 614 лв.: 1 УНИВЕРСИТЕТСКА НАЦИОНАЛНА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ "СВЕТА ЕКАТЕРИНА" гр.София 2 ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА гр.София 3 ЛЕТИЩЕ БУРГАС гр.Бургас 4 БЪЛГАРИЯ ЕР гр.София 5 БАНКА ХЕБРОС гр.Пловдив 6 ЗЛАТНА ПАНЕГА ЦИМЕНТ с.Златна Панега 7 ИНФОРМАЦИОННО ОБСЛУЖВАНЕ гр.София 8 ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ - ВАРНА гр.Варна 9 НАЦИОНАЛНА СПОРТНА АКАДЕМИЯ "ВАСИЛ ЛЕВСКИ" гр.София 10 МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ гр.София 11 ДЕВНЯ ЦИМЕНТ гр.Девня 12 КРОНОШПАН БЪЛГАРИЯ гр.Бургас 13 НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ гр.София 14 МОТО-ПФОЕ гр.София 15 ГБС-СОФИЯ гр.София 16 СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ПО ОНКОЛОГИЯ гр.София 17 СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД гр.София 18 ЗАСТРАХОВАТЕЛНО И ПРЕЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "БУЛСТРАД" гр.София 19 СОФИЯ МЕД гр.София 20 ОРГАХИМ - АД гр.Русе 21 ДЪРЖАВЕН ФОНД "ЗЕМЕДЕЛИЕ" гр.София 22 ООД "ВИЛИ БЕТЦ ПЛЮС КО.КД-БАЛКАН СТАР - КЛОН" гр.София 23 СТОПАНСКА И ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА /СИБАНК/ гр.София 24 МОНБАТ гр.София 25 ДЕВЕН гр.Девня 26 АГРАРЕН УНИВЕРСИТЕТ - ПЛОВДИВ гр.Пловдив 27 ДАНОН СЕРДИКА гр.София 28 МЕЖДУНАРОДЕН ПАНАИР гр.Пловдив 29 ПРЕДПРИЯТИЕ "МРЕЖИ ВИСОКО НАПРЕЖЕНИЕ" - ЕЛЕКТРОПРЕНОСЕН РАЙОН - ПЛОВДИВ гр.Пловдив 30 ХЛЕБНИ ИЗДЕЛИЯ - ЛОЗЕНЕЦ гр.София 31 БОЛНИЦА "ЛОЗЕНЕЦ" гр.София 32 СМЕТНА ПАЛАТА гр.София 33 СОКОТАБ БЪЛГАРИЯ гр.София 34 ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ГАБРОВО гр.Габрово 35 ЕАД "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ-СОФИЯ-ОБЛАСТ - КЛОН БЛАГОЕВГРАД" гр.Благоевгр 36 НАЦИОНАЛЕН СТАТИСТИЧЕСКИ ИНСТИТУТ гр.София 37 ДЪРЖАВНА МУЗИКАЛНА АКАДЕМИЯ "ПРОФ. ПАНЧО ВЛАДИГЕРОВ" гр.София 38 МИНИСТЕРСТВО НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО гр.София 39 ГИПС с.Кошава 40 ПРЕДПРИЯТИЕ "МРЕЖИ ВИСОКО НАПРЕЖЕНИЕ" - ЕЛЕКТРОПРЕНОСЕН РАЙОН "СОФИЯ-ОБЛАСТ" гр.София 41 ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ПЛЕВЕН ЕАД - КЛОН ВРАЦА гр.Враца 42 ХОЛСИМ БЪЛГАРИЯ с.Бели извор 43 МИНИ МАРИЦА - ИЗТОК гр.Раднево 44 ЕАД "НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ - КЛОН АЕЦ БЕЛЕНЕ" гр.Белене 45 ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД гр.София 46 ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ гр.Шумен 47 ПОРТ БУРГАС - ДРУЖЕСТВО ЗА РАБОТНА СИЛА гр.Бургас 48 ЛЕСОТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ гр.София 49 ПРИСТА ОЙЛ гр.София 50 НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА гр.София
Източник: Други (09.05.2005)

СПРАВКА ЗА 50 -те НАЙ-КОРЕКТНИ РАБОТОДАТЕЛИ С ПЕРСОНАЛ ОТ 250 ДО 500 ДУШИ, ОСИГУРЯВАЩИ ОБЩО 20 055 ЛИЦА И СЪС СРЕДЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ДОХОД 664 лв. за I-во шестмес.на 2005 г. 1 СОФИЯ-БУЛГАРТАБАК гр.София 2 УНИВЕРСИТЕТСКА НАЦИОНАЛНА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ "СВЕТА ЕКАТЕРИНА" гр.София 3 БЪЛГАРИЯ ЕР гр.София 4 ЗЛАТНА ПАНЕГА ЦИМЕНТ с.Златна Панега 5 САП ЛАБС БЪЛГАРИЯ гр.София 6 БАНКА ХЕБРОС гр.Пловдив 7 ПОСОЛСТВО НА СЪЕДИНЕНИ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ гр.София 8 МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ гр.София 9 НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ гр.София 10 НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ гр.София 11 ИНФОРМАЦИОННО ОБСЛУЖВАНЕ гр.София 12 ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ - ВАРНА гр.Варна 13 НАЦИОНАЛНА СПОРТНА АКАДЕМИЯ "ВАСИЛ ЛЕВСКИ" гр.София 14 ГБС-СОФИЯ гр.София 15 МОТО-ПФОЕ гр.София 16 СОФИЯ МЕД гр.София 17 ДЕВНЯ ЦИМЕНТ гр.Девня 18 КРОНОШПАН БЪЛГАРИЯ гр.Бургас 19 ООД "ВИЛИ БЕТЦ ПЛЮС КО.КД-БАЛКАН СТАР - КЛОН" гр.София 20 СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД гр.София 21 ПРЕДПРИЯТИЕ "МРЕЖИ ВИСОКО НАПРЕЖЕНИЕ" - ЕЛЕКТРОПРЕНОСЕН РАЙОН - ПЛОВДИВ гр.Пловдив 22 СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ПО ОНКОЛОГИЯ гр.София 23 ТЕРИТОРИАЛНА ДАНЪЧНА ДИРЕКЦИЯ - ВАРНА гр.Варна 24 ПРЕДПРИЯТИЕ "МРЕЖИ ВИСОКО НАПРЕЖЕНИЕ" - ЕЛЕКТРОПРЕНОСЕН РАЙОН "СОФИЯ-ОБЛАСТ" гр.София 25 ПРЕДПРИЯТИЕ "ВОДНОЕЛЕКТРИЧЕСКИ ЦЕНТРАЛИ - ГРУПА РИЛА" гр.София 26 ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ - ПЛОВДИВ ЕАД - КЛОН ХАСКОВО гр.Хасково 27 ДЪРЖАВЕН ФОНД "ЗЕМЕДЕЛИЕ" гр.София 28 МОНБАТ гр.София 29 ДОВЕРИЕ-БРИКО гр.София 30 МЕЖДУНАРОДЕН ПАНАИР гр.Пловдив 31 ЕАД "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ - ПЛОВДИВ" - РАЙОН ПЛОВДИВ гр.Пловдив 32 СТОПАНСКА И ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА /СИБАНК/ гр.София 33 ЗАСТРАХОВАТЕЛНО И ПРЕЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "БУЛСТРАД" гр.София 34 ТЕРИТОРИАЛНА ДАНЪЧНА ДИРЕКЦИЯ "РЕПУБЛИКАНСКИ ДАНЪЦИ" - БУРГАС гр.Бургас 35 МИНИСТЕРСТВО НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО гр.София 36 ДЕВЕН гр.Девня 37 ДАНОН СЕРДИКА гр.София 38 СМЕТНА ПАЛАТА гр.София 39 ХЛЕБНИ ИЗДЕЛИЯ - ЛОЗЕНЕЦ гр.София 40 ЕАД "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ-СОФИЯ-ОБЛАСТ - КЛОН БЛАГОЕВГРАД" гр.Благоевград 41 АД "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ПЛЕВЕН" - КЛОН ВРАЦА гр.Враца 42 ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ГАБРОВО гр.Габрово 43 ДЪРЖАВНА МУЗИКАЛНА АКАДЕМИЯ "ПРОФ. ПАНЧО ВЛАДИГЕРОВ" гр.София 44 НАЦИОНАЛЕН СТАТИСТИЧЕСКИ ИНСТИТУТ гр.София 45 МИНИСТЕРСТВО НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ гр.София 46 ХОЛСИМ БЪЛГАРИЯ с.Бели извор 47 АГЕНЦИЯ "МИТНИЦИ" гр.София 48 СОФИЯ ФРАНС АУТО гр.София 49 ГИПС с.Кошава 50 ЕАД "НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ - КЛОН АЕЦ БЕЛЕНЕ" гр.Белене
Източник: Други (08.08.2005)

Управителният съвет на "Монбат" - АД, София, на основание чл. 223 ТЗ свиква общо събрание на акционерите на 21.Х.2005 г. в 11 ч. в административната сграда на дружеството в Монтана, ул. Индустриална 76, при следния дневен ред: 1. отчет за дейността на дружеството през 2004 г.; 2. одобряване на годишния счетоводен отчет и баланс на дружеството за 2004 г., доклада на експерт-счетоводителя и разпределение на печалбата; 3. разпределение на дивиденти между акционерите за 2004 г.; 4. избор на експерт-счетоводител за проверка на годишния счетоводен отчет за 2005 г.; 5. приемане на нов устав на дружеството, съобразен с изискванията на ТЗ. При липса на кворум на основание чл. 227 ТЗ общото събрание ще се проведе на 25.ХI.2005 г. на същото място, в същия час и при същия дневен ред.
Източник: Държавен вестник (12.08.2005)

Софийският градски съд на основание чл. 491а, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 251, ал. 4 ТЗ с определение от 25.Х.2004 г. допуска прилагането в търговския регистър по ф. д. № 4636/99 на проверения и приет годишен счетоводен отчет за 2002 г. на "Монбат" - АД.
Източник: Държавен вестник (20.09.2005)

Софийският градски съд на основание чл. 491а, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 251, ал. 4 ТЗ с определение от 25.Х.2004 г. допуска прилагането в търговския регистър по ф. д. № 4636/99 на проверения и приет годишен счетоводен отчет за 2003 г. на "Монбат" - АД.
Източник: Държавен вестник (20.09.2005)

Българският производител на моторни масла и акумулатори "Приста ойл" обмисля да направи първично публично предлагане (IPO) на акциите си на Българската фондова борса (БФБ) през следващата година, заяви в понеделник председателят на управителния съвет на компанията Пламен Бобоков. За целта обаче компанията първо трябва да консолидира бизнеса на подразделенията си, обясни Бобоков. Вариант е дружеството да предложи на борсата и книжата само на някои от дружествата, които влизат в структурата на холдинга. Според Пламен Бобоков търсенето на акции на БФБ значително надминава предлагането и едно листване на ръководената от него компания ще бъде посрещнато от инвеститорите с голям интерес. Освен производство на моторни масла "Приста ойл" разработва и акумулатори под марката "Монбат". През следващата година компанията планира да раздели двата си бизнеса в отделни направления и да консолидира дейностите във всяка от тях. От началото на годината "Приста ойл" е инвестирала общо над 3.5 млн. лева за подобряване на качеството на продуктите и обслужването на клиентите. От тях 2 млн. са вложени в изграждане на нови линии за разфасовки и за закупуване на модерно оборудване за лабораторията за контрол на качеството на маслата. Още 9 млн. лв. ще инвестира "Приста ойл" през следващата година. От тях над половината ще бъдат вложени в изграждането на терминал за базови маслени компоненти. Съоръжението ще бъде изградено на притежаван от компанията парцел във Варна на площ от 50-60 дка. От дружеството очакват да получат разрешение за строеж до края на декември, като изграждането на терминала ще бъде реализирано в рамките на 5 месеца. Други 3.2 млн. лв. ще бъдат вложени в пускането на изцяло автоматизирана линия за производство на синтетични и полусинтетични масла с капацитет 5 млн. литра, както и за строежа на нова по-модерна лаборатория. Около 800 хил. лв. са предвидени за оборудването на 20 луксозни комплекса за смяна на масла. До края на годината в цялата страна ще работят над 95 автоцентъра на компанията. Производителят на моторни масла очаква 30% спад на печалбата си за тази година до 3 млн. долара, въпреки предвижданията годишният оборот на дружеството да нарасне с 20% до 80 млн. долара. Причината за този резултат е изпреварващият ръст на цените на суровините в сравнение с този на крайните продукти. Поскъпването на маслата е продиктувано от по-високото търсене за сметка на намаляващото предлагане, посочи Пламен Бобоков.
Източник: Дневник (18.10.2005)

Управителният съвет на "Монбат" - АД, София, на основание чл. 223 ТЗ свиква общо събрание на акционерите на 24.ХII.2005 г. в 11 ч. в седалището София, ул. Лайош Кошут 9, при следния дневен ред: 1. отчет за дейността на дружеството през 2004 г., одобряване на годишния счетоводен отчет и баланс на дружеството за 2004 г. и доклада на експерт-счетоводителя; предложение за решение - ОС приема отчета и одобрява баланса; 2. избор на експерт-счетоводител за 2005 г.; предложение за решение - ОС избира досегашния експерт-счетоводител; 3. попълване на фонд резервен; предложение за решение - ОС попълва фонд резервен; 4. увеличение капитала на 14 800 000 лв. със собствени средства на дружеството; предложение за решение - ОС увеличава капитала със собствени средства на дружеството; 5. приемане на нов устав на дружеството; предложение за решение - ОС приема нов устав на дружеството. При липса на кворум на основание чл. 227 ТЗ общото събрание ще се проведе на 25.I.2006 г. на същото място, в същия час.
Източник: Държавен вестник (18.11.2005)

Акционерите на най-големия български производител на акумулаторни батерии "Монбат" ще вземат решение капиталът на дружеството да бъде увеличен на 14.8 млн. лв. Това става ясно от дневния ред на предстоящото общо акционерно събрание, което ще се проведе на 24 декември т.г. Към настоящия етап капиталът на дружеството е 800 хил. лева, разпределен в 80 хил. акции с номинална стойност от 10 лева всяка. Според публикуваното в Държавен вестник съобщение управителният съвет предлага увеличението до 14.8 млн. лв. да стане "със собствени средства на дружеството". Мажоритарен акционер в "Монбат", държащ над 90% от капитала, е "Приста ойл". Компанията увеличи акционерното си участие в "Монбат" след почти седемкратно увеличаване на капитала на дружеството през 1999 г., като новите акции бяха записани изцяло от нея. Работническо-мениджърското дружество "Акумикар - 98" притежава над 5%, а останалите акции разпръснати сред дребни акционери. От компанията не пожелаха да съобщят причината за увеличаването на капитала. Според запознати не е изключено то да е свързано с обявените в средата на миналия месец намерения от "Приста ойл". Тогава на специална пресконференция председателят на управителния съвет на компанията Пламен Бобоков заяви, че се обмисля първично публично предлагане (IPO) на акциите на "Приста ойл" на Българската фондова борса през следващата година.
Източник: Дневник (21.11.2005)

Българският производител на батерии Монбат АД планира да излезе на БФБ-София, заяви Атанас Бобоков, който е член на управителния съвет на компанията и един от основните акционери в Приста ойл. Компанията притежава 90.63% от капитала на Монбат. Листването на борсата ще бъде чрез първично публично предлагане на акции за 5 млн. лв. Не бързаме, затова IPO със сигурност няма да започне през януари или февруари, заяви Бобоков. Преди публичното предлагане капиталът на Монбат ще бъде увеличен от 0.8 на 14.8 млн. лв. на база резерви на дружеството. Акционерите ще гласуват за това на общо събрание на 24 декември. Това е част от по-голяма стратегия за излизане на фондовата борса. Тя включва листване и на компанията майка Приста ойл, като подготовката ще тече паралелно с тази на Монбат. Монбат АД е водещ български производител на акумулаторни, тракционни и стартерни батерии. Заводът на фирмата се намира в Монтана. Пазар за продукцията освен България са и Гърция, Македония, Румъния, Русия и др. Компанията има 40-годишна история. Приватизирана е през 1998 г., като основен акционер става производителят на масла Приста ойл. Основана от братята Пламен и Атанас Бобокови, Приста ойл заедно с дъщерните си дружества е може би най-бързо развиващата се индустриална група у нас в последните години. През 2005 г. компанията е инвестирала в производството над 3.5 млн. лв. Оборотът се е увеличил с около 30%. Инвестиционната програма за 2006 г. е на стойност почти 9 млн. лв. Компанията възнамерява да придобие и нови мощности за производство, разположени в Сърбия и Черна гора и в Украйна, съобщи преди време Пламен Бобоков.
Източник: Пари (22.11.2005)

НОИ обяви 50 -те "най-коректни работодатели с персонал от 250 до 500 души за 9-месечието на 2005 г., осигуряващи общо 20533 лица и със среден осигурителен доход 655 лв.: 1 СОФИЯ-БУЛГАРТАБАК гр.София 2 УНИВЕРСИТЕТСКА НАЦИОНАЛНА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ "СВЕТА ЕКАТЕРИНА" гр.София 3 ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА гр.София 4 БЪЛГАРИЯ ЕР гр.София 5 САП ЛАБС БЪЛГАРИЯ гр.София 6 ПОСОЛСТВО НА СЪЕДИНЕНИ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ гр.София 7 ЗЛАТНА ПАНЕГА ЦИМЕНТ с.Златна Панега 8 БАНКА ХЕБРОС гр.Пловдив 9 ИНФОРМАЦИОННО ОБСЛУЖВАНЕ гр.София 10 НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ гр.София 11 НАЦИОНАЛНА СПОРТНА АКАДЕМИЯ "ВАСИЛ ЛЕВСКИ" гр.София 12 МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ гр.София 13 ПРЕДПРИЯТИЕ "МРЕЖИ ВИСОКО НАПРЕЖЕНИЕ" - ЕЛЕКТРОПРЕНОСЕН РАЙОН - ПЛОВДИВ гр.Пловдив 14 СОФИЯ МЕД гр.София 15 ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ - ВАРНА гр.Варна 16 ГБС-СОФИЯ гр.София 17 ООД "ВИЛИ БЕТЦ ПЛЮС КО.КД-БАЛКАН СТАР - КЛОН" гр.София 18 МОТО-ПФОЕ гр.София 19 КРОНОШПАН БЪЛГАРИЯ гр.Бургас 20 СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД гр.София 21 ПРЕДПРИЯТИЕ "МРЕЖИ ВИСОКО НАПРЕЖЕНИЕ" - ЕЛЕКТРОПРЕНОСЕН РАЙОН "СОФИЯ-ОБЛАСТ" гр.София 22 МОНБАТ гр.София 23 ПРЕДПРИЯТИЕ "ВОДНОЕЛЕКТРИЧЕСКИ ЦЕНТРАЛИ - ГРУПА РИЛА" гр.София 24 МЕЖДУНАРОДЕН ПАНАИР гр.Пловдив 25 ДЕВНЯ ЦИМЕНТ гр.Девня 26 СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ПО ОНКОЛОГИЯ гр.София 27 МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА "ПРОФ. Д-Р ПАРАСКЕВ ИВ.СТОЯНОВ" гр.Варна 28 ЗАСТРАХОВАТЕЛНО И ПРЕЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "БУЛСТРАД" гр.София 29 МИНИСТЕРСТВО НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО гр.София 30 СТОПАНСКА И ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА /СИБАНК/ гр.София 31 ЕАД "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ - ПЛОВДИВ" - РАЙОН ПЛОВДИВ гр.Пловдив 32 ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ - ПЛОВДИВ ЕАД - КЛОН ХАСКОВО гр.Хасково 33 БУЛГАРГАЗ гр.София 34 СМЕТНА ПАЛАТА гр.София 35 ДАНОН СЕРДИКА гр.София 36 БУЛГАРГАЗ гр.София 37 ТЕРИТОРИАЛНА ДАНЪЧНА ДИРЕКЦИЯ - ВАРНА гр.Варна 38 ХЛЕБНИ ИЗДЕЛИЯ - ЛОЗЕНЕЦ гр.София 39 ПРЕДПРИЯТИЕ "МРЕЖИ ВИСОКО НАПРЕЖЕНИЕ" - ЕЛЕКТРОПРЕНОСЕН РАЙОН - БУРГАС гр.Бургас 40 ПОЛИМЕРИ гр.Девня 41 ЕАД "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ-СОФИЯ-ОБЛАСТ - КЛОН БЛАГОЕВГРАД" гр.Благоевград 42 РЕГИОНАЛНО УПРАВЛЕНИЕ ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯ - БУРГАС гр.Бургас 43 ПРЕДПРИЯТИЕ "МРЕЖИ ВИСОКО НАПРЕЖЕНИЕ" ЕЛЕКТРОПРЕНОСЕН РАЙОН - ВАРНА гр.Варна 44 НАЦИОНАЛЕН СТАТИСТИЧЕСКИ ИНСТИТУТ гр.София 45 АД "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ПЛЕВЕН" - КЛОН ВРАЦА гр.Враца 46 АГЕНЦИЯ "МИТНИЦИ" гр.София 47 СОФИЯ ФРАНС АУТО гр.София 48 ХОЛСИМ БЪЛГАРИЯ с.Бели извор 49 ДЪРЖАВНА МУЗИКАЛНА АКАДЕМИЯ "ПРОФ. ПАНЧО ВЛАДИГЕРОВ" гр.София 50 ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ГАБРОВО гр.Габрово
Източник: Други (24.11.2005)

Нов автоцентър на „Приста Ойл" в Бургас отваря врати, съобщи burgasinfo.com. Името на дилърът, който представя "Приста ойл" АД, „Монбат" АД и TEXACO за Бургас и региона е "СпектаАуто". Комплексът се намира на ул. "Индустриална" 9. На площ от 600 кв.м се помещават магазин и сервизна част. В магазина клиентът може да избере между пълната гама продукти на "Приста Ойл" и TEXACO, пълната гама от акумулатори "Монбат", голямо разнообразие от моторни и индустриални масла на различни производители, гуми за товарни, лекотоварни и леки автомобили. Предлагат се също разнообразие от филтри, греси, антифриз и голям асортимент от автоаксесоари и автокозметика. Сервизната част разполага с най-новото и качествено оборудване необходимо за обслужване и ремонт на автомобили, стенд за баланс и мотаж на гуми за леки и товарни автомобили, стенд за преден мост за товарни автомобили и др. Официалното откриване на автоцентъра ще бъде днес от 19 часа. През т.г. компанията разшири пазарите си в Турция, Събрия, Украйна и средноазиатските републики. Заводът на "Приста ойл" в Турция вече притежава над 3 на сто от местния пазар на петролни масла. През миналата година той е произвел 15 000 тона масла. В Казахстан компанията сключи договор на партньорство с местно дружество за продажба на български масла и акумулатори. В Украйна "Приста ойл" създаде смесено дружество с капитал 50 на 50 на сто с предприятие за производство на автомобили, което притежава 400 магазина за резервни части и сервизи.
Източник: Монитор (14.12.2005)

Общо три компании ще получат наградата "Златен компас" за външнотърговска активност в рамките на кампанията "Родното е модно и навън", съобщиха от Българската стопанска камара (БСК). От 5 до 13 декември в камарата са постъпили общо 26 предложения за номинации. От тях журито, което включва представители от БСК, Българската търговско-промишлена палата и Съюза на работодателите в България, избра девет компании, които ще се състезават за наградите в три различни категории. В категория "Потребителски стоки" номинираните компании са "Арома" АД, която произвежда козметични продукти, "Идеал стандарт" АД, която специализира в санитарно оборудване и "Фикосота синтез" ООД, която прави перилни препарати. В категория "Индустриални стоки" номинираните са производителят на модулни електроинсталационни изделия "КЕТ" АД, "Монбат" АД и "Приста ойл" АД. Номинациите в третата категория бяха направени от жури, включващо представители на Съюза на издателите в България и Съюза на българските национални електронни медии. Номинираните фирми са "Арома" АД, "Д & Л ДИЕЛ" АД, произвеждаща спортни облекла, и "Идеал стандарт" АД. Наградите ще бъдат връчени днес на тържествена церемония от министъра на финансите Пламен Орешарски. "Родното е модно и навън" е вторият етап от кампанията "Изберете българското". Той продължи три седмици, като в сряда с връчването на призовете ще е официалният му край.
Източник: Дневник (21.12.2005)

На тържествена церемония на 21 декември, в столичния хотел „Шератон”, министърът на финансите Пламен Орешарски връчи наградите от конкурса „Родното е модно”. Наградата „Златен компас” - за отлична ориентация на международните пазари, получиха три фирми. За потребителска стока бе отличена фирма „Фикосота синтез” ООД, производител на перилни препарати. В категория „Индустриални стоки” призът бе присъден на производителя на акумулатори Монбат АД, а наградата на българските медии получи фирма „Д & Л ДИЕЛ”АД – производител на спортни облекла.
Източник: БСК (21.12.2005)

С връчването на наградите “Златен компас” приключи кампанията “Родното е модно и навън”, организирана от Министерството на финансите. Тя бе подкрепена от Съюза на българските национални електронни медии и от Съюза на издателите в България. Трите златни компаса отидоха в “Монбат”, “Фикосота синтез” и “Диел”. Българският производител на акумулатори – “Монбат” получи “Златен компас” за индустриална стока. За 2005 година основните пазари на компанията са Германия, Белгия, Холандия, Великобритания и Румъния. Младото бързо развиващо се предприятие – “Фикосота синтез” взе “Златен компас” за потребителска стока, заради препаратите за почистване на дома и за грижа за тялото. “Диел” грабна наградата на журналистите. Фирмата е основана през 1992 година и е специализирана в производството на зимни спортни облекла, екипи за свободно време, както и работни облекла. Стоки с тази марка се продават в цяла Европа, Северна Америка, Австралия и Нова Зеландия. Останалите номинирани бяха “Приста ойл”, “КЕТ”, “Арома” и “Идеал Стандарт”. Всяка една от фирмите в конкурса заслужава награда, заяви председателят на Съюза на работодателите в България Иво Прокопиев. Според него тези производители доказват, че българската икономика е конкурентна и може да се наложи на пазарите навън, а това означава, че България вече има предприемаческа класа.
Източник: Дарик радио (22.12.2005)