Малко централи на биомаса хванаха последните високи цени Само осем централи на биомаса успяха да хванат последния влак на преференциалните цени в енергетиката. Привилегията окончателно отпадна от 1 януари тази година освен за най-малките покривни фотоволтаични инсталации, които обаче са блокирани по административен път. Така биомасата, която в последните две години се превърна в една от най-примамливите инвестиции, окончателно загуби привлекателността си със започването на 2016 г. Атрактивната за повечето инвеститори преференциална тарифа вече не съществува и решените да се занимават с подобен бизнес ще трябва да оцеляват на пазарен принцип. Те обаче едва ли ще са много. В края на 2015 г. след сериозна лобистка съпротива основно от ДПС парламентът одобри премахването на преференциите за централите, правещи енергия от оборски тор. Преди това през март бяха отменени и високите цени за всички останали централи на биомаса над 1.5 мегавата. Така много започнати проекти и такива, които са почти напълно завършени, не успяха да се възползват от високата цена. Други все пак успяха да се вмъкнат в кратките срокове, преди законодателните промени да бъдат окончателно приети. От изчисленията по подадената информация от електроразпределителните дружества излиза, че от средата до края на 2015 г. са инсталирани около 10 МВ. Близо 61 мегавата са всички присъединени централи на биомаса към края на 2015 г., сочат данните, представени в резултат на запитване на "Капитал Daily" от трите електроразпределителни дружества и Електроенергийния системен оператор (ЕСО). Числото не е никак малко, като се има предвид, че тези централи могат да работят 7500 часа годишно. При преференциална цена средно от 450 лв. за мегаватчас това ще струва на Националната електрическа компания (НЕК), а оттам и на хората и фирмите около 200 млн. лв. годишно. Трябва все пак да се има предвид, че в бройката вероятно влизат и централи, които са били присъединени, но не получиха преференциална цена заради законодателните промени, които ограничиха атрактивните цени само до оборския тор. През втората половина на 2015 г. на територията на ЕВН реално са успели да се присъединят три нови централи, с което в момента работят общо 17, става ясно от сравнението на данните, с които "Капитал Daily" разполага. Инсталираната мощност на новите мощности е близо 4 мегавата. Това не е изненада, тъй като след отнемането на преференциите за проектите над 1.5 мегавата атрактивни станаха именно малките централи, използващи оборски тор. Точно затова от самата ЕВН бяха информирали енергийната комисия в парламента, че повечето от проектите на тяхна територия са започнали да се трансформират, така че да отговорят на условията за преференциална цена. Между тях бяха и проектите, свързани с бившия депутат от ДПС Венцислав Каймаканов. От ЕВН коментираха, че имат още три проекта, които са в много напреднала фаза на присъединяване. От дружествата не дават информация за конкретните инвеститори, така че е невъзможно поименно да се види кой е успял в последната минута да получи от високите цени. При ЧЕЗ от средата на 2015 г. също са присъединени четири нови централи, с което техният брой вече е 12. Отделно дружеството има 13 обекта, които са в процес на изграждане, общо за 11.6 мегавата. При "Енерго-про" инсталираните мощности са най-скромни - от средата до края на 2015 г. има присъединена само една нова централа за 1.5 мегавата. Малко по-различна е ситуацията при ЕСО. Според данните на дружеството към тяхната мрежа има присъединени две централи. Едната за 3.2 мегавата, влязла в експлоатация през 2011 г., а другата е за 17.9 мегавата присъединена през 2013 г., която поради мащаба си вероятно е заводска централа. По план до края на 2017 г. към мрежата на ЕСО трябва да бъдат присъединени още две централи общо за 21.3 мегавата. Поради мащаба им вероятно също става въпрос за заводски съоръжения, но от ЕСО отказаха да предоставят допълнителна информация за проектите. Законодателните промени от последната година попречиха на много почти завършени проекти за биомаса да получат преференциална цена. Естествен резултат от това е, че инвеститорите имат намерение да съдят държавата. Такъв е случаят с централата на ЧЕЗ в Смолян, която е напълно завършена, но не работи. Нейната мощност е общо за 5 мегавата, два от които за електроенергия и три за производство на топлоенергия. Според Андрей Бъчваров, който е председател на Българската асоциация за биомаса и управител на проекта за биомаса на ЧЕЗ, компанията има намерение да съди държавата за пропуснати ползи. Той самият обаче признава, че опитът му с подобни проекти в други страни показва, че липсата на преференциални тарифи не е толкова лоша, тъй като те са дългосрочно зло и изкривяват пазара. В подобна ситуация е и централата на "Ебиос енерджи", в която основен дял държи "Електра холдинг". Основен акционер в последната е "Луксур енерджис" на испанеца Хосе Оскар Лейва Мендес и Камелия Рускова. Те има изградени две централи от по 5 мегавата край пловдивското село Строево, които обаче също не успяха да вземат преференциална цена. Според Андрей Бъчваров именно тези два проекта са били основният мотив за законодателните промени от март, които сложиха край на тарифите за подобни проекти. Със сигурност "Грийн форест проджект", свързана с "Белла България", има намерение да пусне централата си в Етрополе от 5 мегавата, след като модифицира технологията, за което "Капитал Daily" писа. Не е ясно дали тя е сред присъединените, но явно от компанията не са се отказали от намерението си, тъй като в средата на януари са публикували обява за работа, според която се търси биолог за работа в централата. При всички положения инвеститорите, които пропуснаха преференциалния влак, ще трябва да се справят с пазарните условия (освен ако не намерят вратичка в законодателството) като всеки друг бизнес.
Източник: Капитал (19.01.2016)

Ковачки влиза в енергийния боклук Докато "Топлофикация София" все още е на ниво екоразрешителни за изграждането на инсталация за изгаряне на софийския боклук (преработен в RDF брикети) и чака европейско финансиране, ТЕЦ "Бобов дол", свързван с Христо Ковачки, прави уверени стъпки в тази посока. В средата на февруари Регионалната инспекция по околна среда и водите (РИОСВ) в Перник излезе с решение, според което инвестиционното намерение на ТЕЦ "Бобов дол" за разширяване на производствената му дейност чрез оползотворяване на неопасни отпадъци съвместно с основното си гориво въглища няма да окаже значително отрицателно въздействие върху околната среда. От решението става ясно, че ТЕЦ "Бобов дол" има намерение да изгаря отпадъци от шивашка, обувна и дървопреработвателна промишленост, както и RDF гориво. Това не е инцидентен ход на енергийните предприятия, който са свързани с Ковачи. Преминаване към алтернативно гориво е предвидено още за ТЕЦ "Русе", "Топлофикация - Бургас", а засега неуспешен опит има и за ТЕЦ "Брикел". От една страна, смяната може да направи експлоатацията им по-евтина, а от друга, да "позелени" част от тези енергопроизводители, които с години се свързват със замърсяване и лоши производствени практики. RDF-ът стана популярен в България покрай софийския завод за боклук, който след осем години на изграждане беше открит през септември миналата година. Едно от направленията на системата е именно производството на RDF гориво от калоричната част на битовите отпадъци - пластмаси, хартия, дървесина, текстил и др., а капацитета на съоръжението е 178 хил. тона годишно. Идеята е това гориво да се изгаря в инсталация в ТЕЦ "София" на "Топлофикация - София" и по този начин да намали разходите й за природен газ с 10%. До изграждането на това съоръжение обаче има неопределено време, което отваря възможност за други ползватели да се възползват от безплатната суровина. RDF горивото стана още по-апетитно, когато през юни миналата година Столичната община обяви търг за изгарянето на тези отпадъци на стойност 25.2 млн. лв. Тогава в поръчката участваха три циментови завода "Златна Панега цимент", "Девня цимент" и "Холсим България", които имат разрешение да използват подобно гориво, тъй като само при тях няма остатъчни вредни вещества. Впоследствие кметът Йорданка Фандъкова прекрати поръчката, тъй като и тримата кандидати бяха предложили прекалено високи цени, за да изгарят боклуците на София, като обеща тя да бъде подновена след преоценка. От справка в регистъра на обществени поръчки се вижда, че засега поръчка няма. Затова пък на сцената се появи ТЕЦ "Бобов дол", която също има намерение да изгаря RDF. Инвестиционното намерение на ТЕЦ "Бобов дол" предвижа отпадъците да заместят 0.5% от използваните от централата въглища. В тонове това означава 96 тона на денонощие или малко над 30 хил. тона годишно. Предварителното третиране на отпадъците ще става на новообособена площадка в близост до открития склад за въглища. Това става ясно от решението на РИОСВ, според което проектът няма нужда от изготвяне на оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС). За да доведе идеята си докрай, ТЕЦ "Бобов дол" трябва да получи и промяна на комплексното си разрешително от Изпълнителната агенция по околна среда, което ще отнеме месеци. Изпълнителният директор на централата Емил Христов не пожела да коментира идеята за реализацията на проекта пред "Капитал". Докато при изгарянето на RDF в химическите заводи няма остатъчни вредни вещества, не така стоят нещата при оползотворяването му в топлоцентрали. Какво да се прави с остатъчните 25% (по оценки на еколози) пепел и фините прахови частици от изгарянето на RDF-a е един от отворените въпроси, стоящи пред бъдещата инсталация в "Топлофикация - София". Специално за ТЕЦ "Бобов дол", която многократно е замърсявала околната среда в региона на Перник, обаче такъв проблем явено не съществува, според решението на РИОСВ. В него се посочва, че образуваните отпадъчни газове ще се пречистват от съществуващите сероочистващи инсталации и филтри на централата. Отпадъците от изгарянето пък ще се съхраняват в депо за производствени неопасни отпадъци в с. Каменик, община Бобошево, за което централата има разрешение за експлоатация. На площадката на "Топлофикация - Бургас", чиято собственост също се свързва с Христо Ковачки, ще се изгражда инсталация за газификация на биомаса. Подобен проект на фона на спирането на субсидиите централите на биомаса и трайната тенденция за намаляване на цените на природния газ изглежда, меко казано, странна. От централата обаче не бяха открити за коментар. Инициатор на проекта е фирмата "Гранд енерджи" ЕООД, която е регистрирана на адреса, на който са базирани повечето от компаниите, свързани с Ковачки. Неин управител от 2013 г. е Александър Спасов, а от финансовия отчет на фирмата за 2014 г. (последния публикуван в Търговския регистър) се вижда, че тя е реализирала загуба от 4 хил. лв. за периода. при 6 хил. за предходната година. В началото на януари РИОСВ - Бургас, е взела решение да не се извършва ОВОС на проекта. От документа става ясно, че експлоатационната топлинна мощност на съоръжението е 5 мегавата. Разходът на биомаса при максимално натоварване пък е 1700 кг/час. Въпросната технология на газификация обаче произвежда остатъчна смолисто-водна емулсия, която ще се събира в сепаратор, който ще отделя смолата от водата, като последната ще се изпуска в канализацията. Става въпрос за 2-3 хил. куб. метра годишно. Смолата, която остава, пък щяла да се използва като течно гориво в ТЕЦ "Сливен", която също е собственост на Ковачки. Според документа количеството на смолата е 320 тона годишно. Газът, който ще се произвежда от инсталацията на биомаса, пък ще се продава на "Топлофикация - Бургас" и ще се експлоатира само през отоплителния сезон. Според информация в infrastructure.bg проектът за изграждането на инсталация на биомаса в бургаската топлофикация датира от 2013 г. Според публикацията изгаряйки дървесен чипс, дружеството се надява да намали разходите си за природен газ с 3%, а топлинната енергия, произведена от биомаса, да достигне до 23% от общото количество. Като се има предвид, че цената на природния газ през 2014 г. падна общо с 30%, а от април се очаква да има ново намаление с над 20%, едва ли сметката за подобна инвестиция изглежда толкова оптимистично. Технологията, която ще бъде използвана, пък е китайска на Shanghai Wellink Industry CO., а общата инвестиция, посочена от тогавaшния изпълнителен директор на "Топлофикация - Бургас" Вьло Дучев, е 3 млн. лв. Според специалисти по изграждането на централи обаче това е прекалено малка сума за изграждане на подобно съоръжение и че сумата е поне три пъти по-голяма. Подобен неуспешен опит с китайска технология за газификация на биомаса, само че за комбинирано производството на електро- и топлоенергия имаха "Грийн форест проджект", свързани с "Белла България" в Етрополе през 2012 г. Тогава централата изобщо не успя да тръгне, тъй като се оказа, че сериозно обгазява града. Други топлофикации, свързвани с Христо Ковачки, вече имат реализирани проекти за частична замяна на основното си гориво с биомаса. Подобна инсталация функционира от февруари миналата година в "Топлофикация - Русе". Така до 20% от използваните въглища, които са основна суровина на централата, са заменени с биомаса - слънчогледови люспи, дървесен чипс и други растителни отпадъци от селското и горското стопанство, става ясно от инвестиционно предложение на дружеството в местната екоинспекция. От РИОСВ - Русе, коментираха за "Капитал", че "Топлофикация - Русе" е провело необходимите процедури за промяна на комплексното си разрешително. Опит за използването на биомаса и изгаряне на твърди битови отпадъци е направен и в ТЕЦ "Брикел". През 2013 г. централата е подала инвестиционно намерение за подобен проект. Впоследствие обаче, въпреки че дружеството е получило указания за необходимата процедура, от негова страна не са предприети никакви действия. Затова през май миналата година РИОСВ - Стара Загора, прекратява процедурата по издаване на ОВОС и оценка по съвместимост на проекта. Част от проектите на енергийния конгломерат, който се контролира от Христо Ковачки, вероятно няма да се осъществят. Но ако не друго, след неуспешния си опит да използва мина "Чукурово" като депо за съхранение на битовите отпадъци на София през 2005 г. и бизнеса с преработка на гуми, Ковачки явно има намерение да навлезе много по-сериозно в боклукчийския бранш.
Източник: Капитал (08.03.2016)