Софийска фирма иска да строи машиностроителен завод в Лясковец Сoфийcкa фиpмa oт вoeннo-пpoмишлeния кoмплeкc e зaявилa инвecтициoннo нaмepeниe дa пocтpoи мaшинocтpoитeлeн зaвoд в Ляcкoвeц. Спopeд зaявлeниeтo, пoдaдeнo в Общинaтa, e виднo, чe инвecтициoннoтo нaмepeниe e зa пpeдпpиятиe зa пpoизвoдcтвo нa мaшинocтpoитeлни дeтaйли и eлeмeнти oт cтoмaнa. Зaвoдът щe бъдe въpхy чacтeн тepeн oт 13,950 дкa в мecтнocттa Бpoдa. Зeмятa e зeмeдeлcкa и oт виcoкaтa тpeтa кaтeгopия, в мoмeнтa въpви пpoцeдypa пo cмянa нa пpeднaзнaчeниeтo нa тepeнa, пocoчвa инвecтитopът “Аpмaкo” АД. Спopeд инвecтициoннoтo нaмepeниe нa дpyжecтвoтo в зaвoдa ocнoвнитe звeнa щe ca инcтpyмeнтaлнa eкипиpoвкa и мeтoлooбpaбoткa, кaтo зa цeлтa щe ce изпoлзвaт шлифoвaлни мaшини, cтpyгo-aгpeгaтни мaшини, шпиндeли и фpeзoви мaшини. Пpeдвиждa ce пpoeктиpaнe и изгpaждaнe нa тpиeтaжнa aдминиcтpaтивнa cгpaдa. Пpoизвoдcтвoтo нa издeлиятa щe бъдe в eднoeтaжнa cгpaдa c плoщ oт oкoлo 2400 кв.м. Инвecтитopът дaвa yвepeниe, чe paбoтнoтo пpocтpaнcтвo щe e c пълнa климaтизaция, a цeхoвeтe щe ca пpoeктиpaни cъc cъopъжeния зa oпaзвaнe нa oкoлнaтa cpeдa във вcички acпeкти – въздyх, вoдa, пoчвa. Фиpмaтa щe изгpaди и нoви вътpeшнoзaвoдcки пътищa, eлeктpoпpoвoди, вoдoпpoвoди и кaнaлизaция. Нa тoзи eтaп paзмepът нa инвecтициятa, бpoят нa paбoтнитe мecтa и пepиoд нa peaлизaция нa зaвoдa нe ce пocoчвaт.
Източник: Янтра - Велико Търново (23.09.2015)

Нов машиностроителен завод край Лясковец ще подсигури 240 работни места за хората от региона. Предприятието ще произвежда детайли, възли и елементи от стомана и ще се намира в непосредствена близост до военния завод “Аркус”. Инвестиционните намерения са на софийската фирма “Армако” АД, която има 20-годишен опит в областта на отбранителната промишленост. За нуждите на предприятието ще бъде построена едноетажна сграда с площ от около 2400 кв.м, а към нея ще има триетажна административна част. Фирмата ще изгради и нови вътрешнозаводски пътища, електропроводи, водопроводи и канализация. Цеховете ще бъдат оборудвани с шлифовални машини, струго-агрегатни машини и др. “Армако” АД е част от военно-промишления комплекс у нас. Компанията притежава пълен лиценз за износ и внос на оръжия и специално оборудване, за трансфер на оръжия и брокерска дейност с трети страни на оръжия и специално оборудване. Компанията е специализирана в търговия на продукти от български, европейски, източноевропейски, руски и други производители от отбранителната индустрия.
Източник: Янтра - Велико Търново (27.01.2017)

Ново военно предприятие с 200 работни места планират в Лясковец Нов машиностроителен завод, който ще работи приоритетно за военната промишленост, ще се прави в Лясковец, информира кметът д-р Ивелина Гецова. С решение на Общинския съвет е одобрено изменението в подробния устройствен план за района около „Аркус“, където ще се намира новото предприятие. То ще се разположи на площ от 13,9 дка и по план трябва да има над 200 работни места. „Чакаме да внесат и инвестиционния си проект. Освен по-добър пазар на труда в района очакваме и по-високи приходи от местни данъци и такси, затова всеки коректен инвеститор е добре дошъл“, обобщава тя. Вложението в новия завод е от компанията „Армако“. Край Лясковец тя планира да изгради предприятие за машинни детайли, възли и елементи от стомана. То ще бъде направено на няколко етапа, след като местният парламент вече му даде зелена светлина. „Армако“ АД е собственост на Дмитрий Кръстев Илов. Той е син на бившия посланик на България в Либия Кръстьо Илов, който беше за кратко и изпълнителен директор на държавната „ТЕРЕМ“. Дмитрий Кръстев Илов заедно с още двама българи е акционер в руската Российский промышленный банк.
Източник: Борба - Велико Търново (02.02.2017)

Започна строителството на новия военен завод на „Армако“ в Лясковец. Вече са положени основите на бъдещото предприятие, което е разположено на площ от 14 дка в близост до завод „Аркус“ на пътя в посока Елена. Първият етап на строежа трябва да приключи до края на годината. Новият машиностроителен завод ще работи приоритетно за военната промишленост. Вложението в новия завод е от компанията „Армако“. Край Лясковец тя планира да изгради предприятие за машинни детайли, възли и елементи от стомана. То ще бъде направено на няколко етапа, като първият вече е в ход. С новия завод се очаква чувствително подобрение на местния пазар на труда.
Източник: Борба - Велико Търново (21.06.2017)

Готов е новият военен завод край Лясковец, Триградието се превръща в център на военната промишленост Вече е построен новият военен завод на компанията „Армако“ край Лясковец. Той се намира в близост до утвърдената компания „Аркус“, южно от малкото градче. Новата компания е разположена върху терен с площ 14 дка, а инвестицията в нея надхвърля 10 млн. лв. Вече е напълно готово производственото тяло, което предстои да се оборудва с машини. Пред завършване е и административната сграда, както и прилежащата инфраструктура към цеховете. Тече и набирането на екип, като по предварителна информация той ще е от поне 200 души. Заводът ще работи приоритетно за военната промишленост. Вложението в новия завод е от компанията „Армако“. Край Лясковец тя планира да изгради предприятие за машинни детайли, възли и елементи от стомана. То е направено на няколко етапа. „Армако“ АД е собственост на Дмитрий Кръстев Илов. Той е син на бившия посланик на България в Либия Кръстьо Илов, който беше за кратко и изпълнителен директор на държавната „Терем“. Дмитрий Кръстев Илов заедно с още двама българи е акционер в руската Российский промышленный банк. Това е вторият военен завод, който се пуска в региона за по-малко от година. Наскоро бе възроден и бившият електромонтажен завод „Трифон Саралиев“ в Килифарево. Производството му се разраства непрекъснато и тук постоянно се търсят работници. Вече са ангажирани над 200. В обновеното предприятие се правят гранатомети, включително и култовите СПГ със станок, които са руска разработка още от времето на Студената война, но и досега са без аналог. Новите собственици уточняват, че в Килифарево няма да се правят боеприпаси или взривни вещества, а производството ще е напълно безопасно. ЕМЗ „Т. Саралиев“ не работеше от няколко години, но в миналото тук е развивано също военно производство. От предприятието са излизали части за „Калашников“ и разновидностите му. Така триградието се превръща в национален център на военната промишленост, в който действат четири големи предприятия. Наред с новото край Лясковец и завода в Килифарево при нас вече са утвърдени „Аркус“, както и „Терем-Ивайло“. Всички те дават работа на повече от 1000 души.
Източник: Борба - Велико Търново (03.11.2017)

Готов е новият завод до Лясковец Във финалната фаза е изграждането на новия машиностроителен завод в Лясковец. Вече е доставена част от оборудването, а в общината е внесен проект за изграждане на външно ел.захранване на обекта. Това е сред най-големите инвестиции в общината. Собственик на новия завод е компанията “Армако” АД, която има 20-годишен опит в областта на отбранителната промишленост. Дружеството притежава пълен лиценз за износ и внос на оръжия и специално оборудване за трансфер на оръжия и брокерска дейност с трети страни на оръжия и специално оборудване. Предприятието в Лясковец ще произвежда детайли, възли и елементи от стомана. Производствената база е разположена върху частен терен от близо 14 декара. За нуждите на производството е построена едноетажна сграда с площ от около 2400 кв.м, а към нея има триетажна административна част. Фирмата ще изгради и нови вътрешнозаводски пътища, електропроводи, водопроводи и канализация. Очакванията са на работа да бъдат наети над 200 души.
Източник: Янтра - Велико Търново (22.02.2018)

Изграждат пътна връзка към новия завод в Лясковец Предстои да бъде изградена пътна връзка към предприятието за машиностроителни елементи “Армако” в землището на Лясковец. Участъкът е предвиден за обслужване на завода, разположен в ляво на пътя II-53 Поликраище – Г. Оряховица – Елена. Предвижда се цялостна преработка на съществуващото кръстовище между изхода от “Аркус”, автобусното обръщало и второкласния път. Пред имота ще се развие локална лента, успоредна на път II-53, която ще се обедини със съществуващата пътна връзка към “Аркус” и автобусното обръщало. Съществуващият подход от главния път вход/изход ще обслужва двете предприятия – “Армако” и “Аркус”. Предвижда се изграждане на втори вход/изход от страна на пътя Поликраище – Г. Оряховица – Елена, като ще бъде изградена локална лента и ускорителен шлюз. В инвестционното предложение на един от най-големите инвеститори в община Лясквоец е предвидена разделителна зелена ивица между републиканския път и локалната лента. В ляво от нея ще има тротоар с широчина 2 м, който ще е продължение на пешеходната алея от Лясковец, а широчината на локалната лента ще е 6 м. В дясно ще има зелена ивица до II-53, през която преминава облицован пътен окоп, за да събира водите от главния път. Новият машиностроителен завод в Лясковец е във финалната фаза. Внесен е проектът за изграждане на външно ел. захранване на обекта. Предприятието ще черпи ток от две места, като едната подстанция е на територията на община Горна Оряховица. След изграждане на ел.инсталациите предстоят 72-часови проби на машините и едва тогава предприятието може да бъде въведено в експлоатация с решение на държавна приемателна комисия, назначена от ДНСК.
Източник: Янтра - Велико Търново (24.04.2018)

Нов шанс за ски зона "Картала" Оръжейна фирма става собственик на ски зона "Картала". В последния работен ден на миналата година акционерното дружество "Армако" е подписало договор и е започнало процедура за изкупуването на дълговете, натрупани от досегашния собственик на апетитния имот - "Прима инвест БГ" , което е длъжник на Българо-американската кредитна банка. Според източник на в. "БАНКЕРЪ" от самата кредитна институция сделката все още не е завършена окончателно, предстои в близките дни тя да бъде дооформена документално. Става дума за необслужван кредит в размер на 4 125 200 евро, който повече от десет години е "висял" в регистъра на финансовата институция. Въпреки подписаните осем анекса към първоначалния договор на благоевградското дружество, собственост на Илия Ризов, до сегашната сделка в банката не е влязъл и лев погашение. Новият собственик обаче вече е издължил затлачения от години кредит и изтрил черната точка от кредитния портфейл на финансовата институция.Историята на ски център "Картала" започва през 80-те години на миналия век, когато започва изграждане му в района на курортния комплекс "Бодрост" над Благоевград. Тогава около 190 дка от държавния горски фонд са предоставени за целта на община Благоевград. През 2006-а "Прима инвест БГ" успява да спазари придобиването на апетитния имот с тогавашния кмет на Благоевград Лазар Причкапов, като обещава огромни инвестиции в обекта. В дружеството Ризов притежава 92% от акциите, а общината получава дял от едва 8 на сто. При влизането в съсобственост с общината за стопанисването на обекта Ризов получава 1488 кв. м общинска земя в района на началната станция на кабинковия лифт, четириетажна прилежаща сграда и урегулирани поземлени имоти за подстанция и помпена станция, а за общината остават 4215 кв. м в местността Картала, предназначени за подземни гаражи. "Прима инвест БГ" получи разрешенията за строеж на кабинковия лифт през 2006-а, но още през 2007-а прокуратурата е сезирана, че строителните разрешения са издадени без оценка за въздействие на околната среда, не е изградена проектираната междинна станция на четириседалковия кабинков лифт с обща дължина 3200 м при 1000 м денивелация. Освен това незаконно е вдигната част от началната станция на лифта върху общински терен без съгласие на общината, която по онова време е под ръководството на кмета Причкапов и на заместника му по строителството Георги Милев. Тема, която в. "БАНКЕРЪ" разработи още по онова време. През септември 2008-а незаконният лифт все пак пуснат в експлоатация, въпреки че не е тестван и не е получил разрешение за ползване. Тук е моментът да припомним, че именно тогава в него злополучно заседна даже и тогавашният премиер Сергей Станишев, който бе поканен като почетен гост за откриването. Поради скандала със случая се занимава и Върховната административна прокуратура, която даже поиска нищожност на разрешителните за строеж на лифта на Картала. Само че от Районната дирекция на строителния контрол в Благоевград отказаха да я признаят. Още няколко години казусът се търкаляше между институциите, докато през март 2011-а делото беше прекратено окончателно. За да реализира инак обещаващия проект Ризов тегли огромния кредит, като залага незавършен средношколски лагер в землището на с. Бистрица с площ 400 кв. м, складова база в Благоевград, почивна станция в местността Бетоловото над Разлог, апартамент в Благоевград ведно с прилежащи тавански помещения, мазе и гараж, както и движими вещи, като: машини за утъпкване на сняг, шевни машини, копирна техника, товарни автомобили и още няколко незначителни актива. Странно защо обаче тогавашният мениджмът на банката не е наложил ипотека на построената начална станция на кабинковия лифт, която заедно със самото съоръжение на практика е най-голямата инвестиция в курорта и е оставил казуса да виси на врата на сегашния. Сега от новия съдружник на общината в Благоевград се очаква да превърне десетилетните мечти на гражданите в реалност. По този повод кметът на града Атанас Камбитов каза пред в. "БАНКЕРЪ", че очаква в началото на следващата седмица да се срещне с инвеститорите, за да бъдат уточнени параметрите на бъдещата им дейност. Камбитов се надява, че този път резултатът от това сътрудничество ще бъде полезен за общината, а ски зоната ще се превърне в притегателен център за любители на зимни спортове от страната и чужбина. Надеждите и на гражданите, и на кмета са "Картала " да се превърне в истинско туристическо бижу над Благоевград. Трябва да се уточни, че в този случай става въпрос за сериозна българска фирма, която има десетилетна история в оръжейния бизнес. Тя е собственост на Дмитрий Илов, син на бившия посланик на България в Либия и бивш директор на "Терем" Кръстьо Илов. Негов съдружник е известният в целия Пирински регион бизнесмен Лъчезар Динчев. В дружеството "Армако" работят над 5000 души, то стопанисва няколко военни завода на територията на България и от години се ползва с авторитет в бизнес средите. Новите собственици имат сериозни инвестиционни намерения в ски зоната. По телефона успяхме да се свържем с Лъчезар Димчев. Пред в. "БАНКЕРЪ" той каза, че все още е рано да се говори за конкретни действия, но уточни, че се очаква заседание на съвета на директорите и обеща в близките дни компанията да даде повече информация за бъдещите си проекти. Още повече че предстоят разговори със собственика на земята - община Благоевград, за съвместни действия около подобряването на инфраструктурата. Стана ясно обаче, че първоначалните намерения са да бъде закупен нов модерен лифт, който да заработи в най-кратки срокове. Опитите ски курортът да бъде спасен не са от вчера. Още преди две години кметът на града Камбитов направи опит да преговоря с Българо-американската кредитна банка - с идеята общината да стане едноличен собственик на ски зона "Картала". Даже се говореше, че е постигната компромисна цена за изкупуването на дълговете и то при възможност тя да бъде разплатена за десет години. Само че очевидно работата се разсъхна и от общината не можаха да стигнат до решение на въпроса. А амбициите този курорт да се конкурира с Банско съвсем умряха. И така се стигна до фактите от тази зима, когато ски центърът за пръв път остана затворен. Неутъпканата ски писта с дължина 2000 м остана на разположение на шепа ентусиасти благоевградчани, които в събота и неделя качват до нея децата си с шейните, ски влекът с начална станция на 1400 м надморска височина обаче така и не бе пуснат. Със сегашното включване на инвеститор като "Армако" надеждите отново се пробуждат.
Източник: Банкеръ (14.01.2019)

Пускат новия завод в Лясковец Новият машиностроителен завод в Лясковец е напълно готов и всеки момент предстои да започне работа. Изграждането на машиностроителното предприятие е една от най-големите инвестиции в общината. Собственик на новия завод е компанията “Армако” АД, която има 20-годишен опит в областта на отбранителната промишленост. Дружеството притежава пълен лиценз за износ и внос на оръжия и специално оборудване, за трансфер на оръжия, както и брокерска дейност с трети страни на оръжия и специално оборудване. Предприятието в Лясковец ще произвежда детайли, възли и елементи от стомана. Производствената база е разположена върху терен от близо 14 декара. Върху него е изградена едноетажна сграда с площ от около 2400 кв.м, както и триетажна административна част. По неофициална информация в завода се очаква да работят близо 200 души. В предприятието ще има две основни звена – за инструментална екипировка и металообработка, а работният процес ще бъде организиран на три смени.
Източник: Янтра - Велико Търново (22.02.2019)

Само за две години секторът на новите ВЕИ мощности в България се разви изключително динамично. Наличните мощности в страната почти са се удвоили през изминалите две години. Големите фотоволтаици са предимно с български собственици, като всеки от тях има по няколко проекта; в ТОП 10 са само две централи, пуснати преди 2021 г.; най-големият работещ парк е с инсталирана мощност над 200 мВт, а общо топ 20 са с капацитет 1300 мегавата; някои от проектите са в процес на разширение и подреждането вероятно ще претърпи промени. Общо инвестираните средства в новите мощности пък надхвърлят 1 млрд. лева само за последните две години. "Гълъбово солар БГ" и "Галакси РЕ" на основателите на "Винпром Пещера" са национален лидер за момента с обща мощност на проектите: 410 мВт. Най-големият собственик и оператор на соларни паркове в България в момента се казва "Сантера Ре". Дружеството има двама съдружници - познати като основателите на "Винпром Пещера" - Антон Щерев (през "Солатер") и Атанас Петров (през "Орбиас"). Към момента компанията развива няколко проекта през различни свои дружества. Най-големият, който формално е разделен на три отделни централи, е "Дълго поле". Той се реализира през компанията "Галакси Ре" и сумарно би имал обща инсталирана постоянна мощност 209 мВт. Ако се приеме за една цяла централа, то тя би била най-голямата в страната. Първият етап от фотоволтаична централа, наречен само "Дълго поле" на едноименно село в община Калояново, Пловдивско, е въведен в експлоатация през септември 2022 г. Изграждането му започва година по-рано. Той е с мощност 66 мВт, като има капацитет да отдава към мрежата максимум 55 мВт заради ограниченията на връзката. През април тази година бе пуснат и вторият етап от централата - "Дълго поле 2", с мощност 50.4 мВт и същия капацитет за връзка с мрежата. А от август работи и последният, най-голям, етап от проекта, който е с мощност почти 91.6 мВт. ФЕЦ "Дълго поле" е проектирана и изградена с договор за EPC (engineering, procurement and construction) от германско-австрийската компания SENS LSG. Другият проект на "Сантера Ре" е "Гълъбово солар БГ" с инсталирана постоянна мощност 201 мВт. По този показател тази централа е най-голямата единична мощност в страната, тъй като всички панели са регистрирани като един общ проект, макар че фотоволтаичният парк е съвкупност от три полета в землищата на селата Обручище, Медникарово и Мусачево, изградени в енергийното сърце на България - община Гълъбово. Тази централа беше пусната в експлоатация в последните дни на август 2023 г., като връзката й с мрежата на ЕСО е за 150 мВт. Проектът е изграден под цялостния инвеститорски контрол на германската компания FICHTNER GMBH & CO.KG. Соларният парк е разположен основно върху собствена земя, закупена от инвеститора "Гълъбово iолар БГ", и по-малка част върху земя, за която в полза на дружеството са учредени възмездно дългосрочни ограничени вещни права, казват от компанията. В случая става дума за терени на Министерството на земеделието, които са рекултивирани стари рудници. Паркът в Гълъбово е финансиран от Уникредит Булбанк с 97 млн. евро, а Банка ДСК е осигурила средства за "Дълго поле". "Риал стейтс" на Гинка Върбакова е с най-голямата свързана мощност към мрежата с обща мощност на проектите: 184 мВт, с план за 400. Слънчевата централа на "Риал стейтс" край Пазарджик е с мощност почти 184 мВт, но той все още е в процес на изграждане и още до края на годината вероятно ще си върне лидерството. Първоначално, когато е стартиран през 2020 г., проектът е за 150-мегаватова централа. Тази мощност бе достигната още в края на 2022 г. и според разчетите инвестицията на този етап би трябвало да е достигнала 250 млн. лв. Но от документи, подадени в КЕВР, се вижда, че вече планът на "Риал стейтс" е за 400-мегаватова централа. Този капацитет би трябвало да бъде достигнат през 2025 г., като необходимите за това разширение средства едва ли биха надхвърлили 250 млн. лв., предвид вече изградената по-рано инфраструктура там. Възможността за отдаване на енергия в мрежата обаче е ограничена до 300 мВт, което е обяснимо и с факта, че соларните панели работят много малко часове 100% и през повечето време тази връзка ще е достатъчна, за да поеме цялата енергия от парка. С два парка на "Биовет" и един в Ловеч братя Домусчиеви разполагат с третата по големина соларна мощност с обща мощност на проектите: 172.6 мВт. До неотдавна те разполагаха само с двете по-малки централи на "Биовет" - в Разград и Пещера, съответно с 49.2 и 17.2 мегавата, които по документи се използват основно за собствени нужди на заводите. Сега обаче вече работи и 106-мегавотовият им парк в ловешкия индустриален парк "Балкан". Инвестицията в него е малко над 102 млн. лв., като проектът е за две документално отделени централи в непосредствена близост една до друга и заемащи площ 716 дка, което е повече от половината територия на индустриалния парк (1315 дка). Домусчиеви притежават терена чрез "Напредък холдинг", който придоби "Балкан" при масовата приватизация през 90-те. Инвеститор в соларния проект пък е "Бул инвест груп 2009", която се управлява от Иван Бучков, Даниела Славчева и Даниела Минкова и до 2018 г. беше пряк акционер в ПФК "Лудогорец". Зад проекта "Верила" стоят акционерите в "Еврохолд" Асен Христов, Кирил Бошов и Сами Чакъров с обща мощност на проектите 123 мВт. Инвеститор в проекта е дружеството "Белозем солар парк 3", чиито крайни собственици са Асен Христов (основен собственик на "Еврохолд" и съответно на "Електрохолд"), Кирил Бошов (председател на УС на "Еврохолд"), Велислав Христов (член на УС на "Еврохолд"), Сами Чакъров (син на бившия екоминистър от ДПС Джевдет Чакъров) и Мартин Нанков. Стойността на самата инвестиция не е обявена публично, но по оценки на пазара е над 200 млн. лв., които в случая са осигурени с банково финансиране и собствени средства. "Електрохолд" обаче има планове за още една голяма соларна мощност и при завършването й ще се изкачи по-нагоре в това подреждане. "Си солар енерджи" на Георги Златев и нейната ФтЕЦ "Терасол" са лидери в Югоизточна България с обща мощност на проектите: 111.6 мВт. Компанията "Си солар енерджи" е основана през миналата година с един служител. Тя се управлява от Георги Златарев и е собственост на "Сисол инвест", която пък е на "Си енерджи груп" с единствен акционер Златарев. Той има участие в десетина дружества, почти без дейност и оборот, все с предмет недвижими имоти или солари. "Си енерджи груп" има лиценз за търговия с ел. енергия от 2011 г., а през последните три години до 2021 г. прави по 6 - 10 млн. лв. оборот. В капитала на дружеството инвеститор е апортирана земята на соларния парк - почти 1200 декара, оценени на над 24 млн. лв. Земята е в регулация в с. Хрищени, на 7 км от Стара Загора. Проектирането и строителството се прави от "ППС България" според документите в КЕВР, но дружество с така изписано наименование не съществува. Компанията има осигурено привлечено финансиране от търговеца на оръжие "Алгънс". Оръжейното дружество на Александър Димитров неотдавна построи 20-етажна офис сграда до The Mall. Оборотът през последните седем години варира между 45 млн. лв. и 130 млн. "Алгънс" имат работещи фотоволтаични централи от 2012 - "Раклиново солар", ФЕЦ "Каменар санпауър", ФЕЦ "Димсол 1" - Радиево. Соларният парк "Караджалово" е с обща мощност на проектите: 60.4 мВт. Изграден още през 2012 г., соларният парк "Караджалово" край Първомай цяло десетилетие беше най-големият в страната с инсталираната си мощност над 60 мегавата. Подобно на други такива обекти обаче, връзката му с мрежата е само за 50 мегавата. За разлика от изброените по-горе нови проекти, той работи с 20-годишен договор с преференциална цена в размер на 485.6 лв./мВтч без ДДС. Централата беше изградена от американската Sun Edison и след това продадена на саудитската енергийна компания ACWA Power и два фонда за дялови инвестиции - турския Crescent Capital и щатския First Reserve (по-късно купен от фонда BlackRock), които го придобиха чрез малтийското ACF Renewable Energy срещу 350 млн. лева. През 2020 г. отново имаше смяна на собствеността, като обектът премина към новорегистрираното тогава австрийско дружество Enery Development, в което собственост има сравнително голям играч от сектора на възобновяемата енергия - RP Global, както и фондът "Три морета". "Хелиос енерджи инвест" на адв. Стефан Гугушев е с обща мощност на проектите: 50 мВт. Единственият друг соларен парк, който все още е сред десетте най-големи в страната и е пуснат преди 2021 г., е "Победа" край Плевен. Той е с капацитет 50 мВт и беше изграден през 2012 г. от китайската Hareon Solar чрез дъщерното швейцарско дружество H1 Venture Swiss Holding. Тогава финансирането за проекта бе обявено на 109 млн. евро, но по всяка вероятност цялата инвестиция е излязла значително повече. В края на 2021 г. централата смени собствеността си в сделка с "Малекс мениджмънт" на адвокат Стефан Гугушев. Тъй като проектът е присъединен чрез дългосрочен договор за изкупуване на енергията, оценката му тогава вероятно се е доближила до 100 млн. лв. Централите на КЕР и "Инвесто партнърс", с краен собственик виенската Renalfa IPP, в която участие има и съиздателят на "Капитал" Иво Прокопиев е с обща мощност на проектите: 47 мВт. Централата на "Компания за енергетика и развитие" (КЕР) също е от периода на предишния бум на соларите в България - въведена е в експлоатация през 2012 г. и има почти 14.1 мВт мощност, което само по себе си вече изглежда незначително. Но заедно с новия проект "Разлог 33" на "Инвесто партнерс" за 33 мВт общият капацитет на групата е достатъчно голям за осмото място в тази класация. КЕР към момента се управлява от Меглена Русенова, а преки собственици са "Пи Ви инвестмънт" и "Алтърнатив инвестмънт", която реално притежава и "Пи Ви инвестмънт". "Инвесто партнерс" пък се управлява от съвет на директорите в състав: Калина Василева Стефанова-Пеловска, Юри Богомилов Катанов и Георги Стефанов Пулев. Капиталът на "Инвесто партнерс" е в размер на малко над 5 млн. лв. Дружеството е взело заем от бившата "Райфайзен", която вече е част от ОББ, за 15.3 млн. евро през октомври 2022 г. Краен собственик и на двете компании е виенската Renalfa IPP, в която участие има и съиздателят на "Капитал" Иво Прокопиев. Още от 2011 г. през две свои дружества корейски бизнесмени управляват централите "Самоводене" и "Златарица" с обща мощност на проектите: 41.6 мВт. Два от старите соларни паркове в България, които в момента заемат 15-о и 16-о място по-големина, са с общи собственици - корейският гигант КОЕN и пpoизвoдитeлят нa пaнeли и инвеститор в coлapни пap?oвe ЅDN, чрез южнокорейците Ки Хьок Чой, представител на "СДН къмпъни", и Хуанг Рьол Лю, представител на "Корея Саут-Ийст пауър ко". Иначе пряко ФЕЦ "Самоводене" е собственост на "АСМ-БГ инвестиции", а "Златарица" - на "РЕС технолъджи". B нaчaлoтo нa 2020 г. бeшe подписана cдeл?a c yчacтиeтo нa E?cпpecбaн? (вече част от групата OT? - ДСК) в cинди?aт c Уникpeдит Бyлбaн?, при която "АСМ-БГ инвестиции" и "РЕС технолъджи" получиха финансиране 9 млн. eвpo. Официална информация за разширение на соларните проекти или изграждането на нови към момента няма, но това не е изключено в близко бъдеще. "Би Си Ай Черганово" управлява едноименния парк от 2012 г. с обща мощност на проектите 29.3 мВт. Паркът "Черганово", който се намира край Казанлък, работи от края на 2012 г., а едноличен собственик на капитала е "Хонконг Кими ко.", част от китайската Jiangsu Sunshine, която се смята за свързана с Hareon Solar - компанията, изградила четири соларна парка в България преди десетилетие, включително споменатия вече "Победа". В "Черганово" бяха инвестирани около 120 млн. лв., което ясно показва как се е променил секторът оттогава - с подобни средства сега може да се изгради 4 пъти по-голям соларен парк. Централата на "Карнобат енерджи" е част от бизнеса на земеделеца Минчо Гроздев с обща мощност на проектите: 28.59 мВт. Сред големите соларни паркове в България към момента се нарежда и "Агрошанс", която бе изградена тази година от "Карнобат енерджи" на местния бизнесмен Минчо Гроздев - един от най-големите производители на плодове в страната, както и председател на Асоциация на овощарите в България. Строител на централата е било "Хитачи енерджи България", а одобреният цялостен проект с разрешение за строеж е за 40 мВт мощност. Което означава, че в скоро време ФЕЦ "Агрошанс" може да се изкачи нагоре в класацията. Сред останалите по-големи работещи към момента соларни централи (около и над 10 мВт) има три стари проекта, които са въведени в експлоатация още преди десетилетие, както и два нови, ако не броим панелите на "Аурубис" за собствени нужди, които се очаква да станат 20 мегавата. Старите са "Чобанка", собственост на "Уинд форс БГ" на Иван Тихов, "Дъбово" на Люксембург ската "Новенергия холдинг къмпани", която се управлява от Димитър Янакиев, както и "Екоенерджи солар" на "Алсинда", зад която стоят чешки капитали. Новите проекти пък са на търговеца на електроенергия "Армако" и на "Тракия МТ", която има разнороден предмет на дейност. Първата централа се намира край Лясковец, Великотърновско, и според протоколи от КЕВР в изграждането й са инвестирани 11 млн. евро - в земята, мрежата и самата централа. Произвежданата електроенергия пък се използва както за собствени нужди, така и за продажба на борсата. Собственици на "Армако" са група физически лица, сред които с мажоритарен пакет акции е Цвета Караиванова (66%), която участва още в "Аркус финанс" и "Импакт капитал" и е дъщеря на Дочо Караиванов - познат като изпълнителен директор на оръжейния производител "Аркус" - Лясковец. Проектът на "Тракия МТ" пък е край Малко Търново и според данни от КЕВР в него са инвестирани малко над 8 млн. лева. Фирмата се управлява от бившия заместник-министър на земеделието по времето на тройната коалиция Димитър Пейчев, формално собственик е Галина Димитрова Пейчева-Митева, негова дъщеря. Планът за централата явно е бил от периода с преференциите, но е изграден едва преди две години. Фамилията обработва земя в общините Раковски и Братя Даскалови, както и лозови масиви, има участие и в хотел "Йонико" в Минерални бани, Хасковско, както и хотел "Мечта" до Смолян. Те са сред големите получатели на агросубсидии и печелят обществени поръчки в община Пловдив през строителната си фирма "Тракия РМ". Сега обаче има планове за разширение на соларното производство чрез нов проект - "Уинслоу солар МТ" с планирана мощност 44.63 мВт. Тази централа също ще е край Малко Търново, но инвеститор в нея е друго дружество - "Тракия МТ солар", където собственици са "Мувенто" на Яник Мекушин и "Странджа солар" на Васил Йорданов, Кирил Димов, Борислава Бюттем и Крум Василев.
Източник: Капитал (29.08.2023)

Не му върви на проекта за развитие на ски курорт „Картала“ край Благоевград вече почти две десетилетия след като предишния мажоритарен собственик на дружеството “Прима инвест БГ” ООД – Илия Ризов, успява да спазари придобиването на апетитния имот с тогавашния кмет на града Лазар Причкапов. Ризов се сдобива с 92% от акциите на дружеството, като оставя на общината едва някакви си 8 процента. Вече 13 години лифтът и влекът продължават да са незаконни, въпреки че Ризов е успял да се сдоби със завидно атрактивен имот. Причината е “проста” – „Картала“ е разположен върху 190 декара от държавния горски фонд, които са били предоставени на община Благоевград с идея тук да се направи ски център. А теренът е в непосредствена близост до Национален парк „Рила“ и резерват „Парангалица“. Преди пет години се наложи на помощ да се притече оръжейна фирма “Армако” АД , която се включи като съсобственик на дружеството и съответно на проекта за превръщането на курорта в ски дестинация. Тя изкупи натрупаните до тогава дългове на дружеството към Българо-американската кредитна банка в размер на 4 125 200 евро. Срещу това тя стана мажоритарен собственик на терените в „Картала“ , а разпределението на дяловете в „Прима Инвест-БГ“ ООД , се промени така: „Армако-АД“ получи дял от 76.27%, „Прима ФР – Илия Ризов“ (16.30%) и община Благоевград (7.43 на сто). Така пътническа въжена линия над курорта Бодрост в местността Картала в землището на село Бистрица остава незаконна поради липса на приключила процедура по оценка на въздействието върху околната среда. Лифтът е разделен на две части, като за долната лифтова станция има строително разрешително, но без приключила процедура по ОВОС, а за горната станция липсват каквито и да било разрешителни в момента на стартиране на строителството. През март миналата година общината прехвърля на ски инвеститора 5 общински декара до лифта срещу изчислената от оценител сума и в замяна на 7 фирмени квадрата. След тази абсолютно неравностойна заменка, общината стана собственик на паркинга под лифта.
Източник: Банкеръ (08.02.2024)

Стопанинът на ски зона „Картала“ иска да получи общинските ски писти безплатно под формата на апортна вноска от страна на община Благоевград. Това става ясно от протокол от проведено извънредно общо събрание на съдружниците в „Прима Инвест БГ” ООД – „Армако“ АД и ЕТ „Прима ФР- Илия Ризов“, на 15 август т.г. Общината в качеството си на съдружник с дял от 7,43% не е изпратила свой представител. Уведомлението за насроченото на 15 август извънредно общо събрание е било депозирано в общината на 7 август, а заседание на комисия при ОбС се състоя на 19 август, когато решенията вече са били взети. В отсъствието на представител на общината съдружниците в двете частни фирми са решили да се увеличи капиталът на дружеството с 18 млн. лв. Посочва се, че „Армако“ АД, което до момента притежава 76,3% от капитала на „Прима Инвест БГ“ ООД, ще направи парична вноска в размер на 13 734 000 лв., а ЕТ „Прима ФР- Илия Ризов“, който е собственик на 16,3% от капитала – 2 934 000 лв. Решението на двете партньорски дружества е община Благоевград да влезе с апортна вноска на три недвижими имота, които фактически са пистите на „Картала”. Първият е с площ 50,312 дка, вторият – 23, 826 дка, и третият е от 70,030 дка. За същите три имота от януари 2020 г. „Прима Инвест БГ” АД има сключен 10-годишен договор с общината за наем срещу 16 954 лв. без ДДС и ангажимент до края на договора да направи инвестиции в размер на 2 065 506,07 лв. За вземането на окончателно решение е поставен срок от 6 месеца. На 23 декември 2022 г. ОбС – Благоевград разреши на „Прима Инвест БГ“ АД придобиване на 5,5 дка общински имот чрез ликвидиране на съсобственост в ски зоната, като в замяна дружеството даде на общината 7 кв.м от паркинг с обща площ 714 кв.м. и той стане изцяло общински. Оценката на общинските имоти бе 211 056 лв. без ДДС, които дружеството да внесе в хазната.
Източник: Струма - Благоевград (29.09.2024)

Инвестиции от 50 млн. евро до 2028 г. в ски зона Картала планира „Армако“ АД Комисиято по икономика на Общинския съвет в Благоевград е дала съгласието си за увеличение на капитала на „Прима Инвест БГ“ ООД и непаричната вноска на общината. Община Благоевград има 7,4% участие в дружеството, а „Армако“ АД - 76,3%. „Армако“ АД е заявило намерение за инвестиции от 50 млн. евро в ски зона Картала до 2028 г Общото събрание на съдружниците на „Прима Инвест БГ“ ООД е взело решение за увеличаване на капитала на дружеството в рамките на следващите 6 месеца от 660 900 лв. на 18 млн. лв - паричната вноска на „Армако“ АД от 504 100 лв. да се увеличи на 13 734 00 лв., на ЕТ „Прима-ФР-Илия Ризов“ – от 107 700 лв. на 2 934 000 лв., като се предлага на община Благоевград, чиито дялове в момента са на стойност 49 100 лв., да участва с непарична вноска в размер на 1 332 000 лв. чрез апорт на общински имоти. Става дума за три имота в местността Картала, съответно с площ от 50 312 кв.м, 23 826 кв.м и 70 030 кв.м. Намерението е да се увеличи легловата база от 50 на 650 места, паркинга от 160 на 800 места, увеличение капацитета на лифтовете от 750 човека в момента на 3000. Кметът М. Байкушев информира членовете на икономическата комисия, че увеличението на капитала на „Прима Инвест БГ“ ООД минава през 2 фази, първата е съгласуване на ОбС да започне процедурата, а втората е оценка на три вещи лица, които да уточнят пазарната стойност на имотите и колко точно ще е непаричната вноска на община Благоевград.
Източник: Струма - Благоевград (27.01.2025)

Производителите на военни изделия отново имат силно присъствие, но секторът расте и заради строителството и индустрията Средният ръст на 20-те предприятия с най-бърз ръст на оборота в металообработването през 2024 г. е малко над 91% и е напълно сравним с този от предходната година (93%). Секторът се развива стабилно след рекордната 2022 г., когато приходите скочиха с близо 150%, до голяма степен заради инфлация. Запазва се и тенденцията, започнала след началото на войната в Украйна, за силно присъствие в класацията на бизнеси, произвеждащи метални изделия за отбранителната индустрия. Всичките 20 компании са на печалба, увеличават се и работниците им. Близо 7 пъти увеличава приходите си лидерът в класацията ПАТ БГ, която е регистрирана в София, но заводът й е в Плевен. Компанията е част от машиностроителната "Ваптех" на бившия банкер Бони Бонев, а съдружник с 50% е гръцкият гражданин Александрос Вореопулос. Предприятието има две основни дейности - обработка на метал (пресоване, рязане, огъване и т.н.) и асемблиране на модули за различни сектори - автомобилна индустрия, електроника, електротехника, медицина, строителство, отбрана и др. През 2024 г. нарастват приходите от продажби на продукция, повече са и приходите от услуги, а значителен ръст - с около 1.5 млн. евро (3 млн. лв.), има при запасите от продукция и незавършено производство. Броят на заетите нараства четворно до 166 души, а към ноември 2025 г. броят им вече е 180. Резултатите на компанията са свързани с преструктурирането на дейността на "Ваптех", която през 2024 г. е прехвърлила цялата си производствена дейност заедно с персонала в ПАТ БГ. "Ваптех" продължава да продава продуктите си със собствена марка, но производството е изцяло изнесено в дъщерното дружество, както и в други предприятия. Hilti Austria Industrie, която пренасочва цялото си производство на алуминиеви укрепителни елементи за окачени фасади към ПАТ БГ, като първите продажби на готова продукция се е очаквало да започнат през втората половина на 2025 г. В края на 2024 г. са финализирани и преговорите с американската Bliss Munitions Equipment, която е специализирана в производството на муниции за стрелково оръжие. За изпълнението на договора е планирана инвестиция от порядъка на 3 млн. долара в производствено оборудване и инструменти за изработка на изделията. През втората половина на 2025 г. ПАТ БГ е планирало стартиравено на нова продуктова линия за отбранителната индустрия - заготовки за изработка на гилзи за патрони за малокалибрено стрелково оръжие, като за целта наеме още индустриални халета и персонал. На второ място с над 330% ръст на приходите се нарежда производителят на метални конструкции "Еврометал строй-В", чиято база се намира в село Яна край София. Компанията се занимава с проектиране и строителство на промишлени сгради, търговски и спортни обекти. Работила е по обекти като националната спортна база на Българския футболен съюз, няколко пречиствателни станции, жилищни комплекси и хотели, завода за лагери на SKF и др. Собственици са Павел Алексов (95%) и Росица Алексова. Малко над 240% е увеличението на приходите на "Алпен и синове", която конструира и изработва инструментална екипировка, нестандартно оборудване и други изделия в Лясковец. Бизнесът е създаден от Сашо Алексиев, а днес компанията е собственост на синовете Ангел и Васил Алексиеви. Сред клиентите му са военните заводи "Аркус" и "Армако", както и севлиевският производител на санитарна керамика и арматура "Вилерой & Бох" (преди "Идеал стандарт - Видима"). Инвестициите в енергийни съоръжения през последните години стоят зад растежа на "Дав 11". Компанията е създадена през 2011 г. и произвежда метални детайли, основно от стомана и алуминий, по поръчка на клиента. Базата й се намира в село Шемшево край Велико Търново. Съдружници са Мартина Ангелова (48.33%), Калин Ангелов (46.67%) и Йордан Миневски (5%). Продукцията е предимно за износ, но има клиенти и в България. Произвежда различни метални детайли за електроснабдяването и работи предимно за германската Siemens Energy. Челната петица се допълва от видинската "Спайч-БГ", която произвежда метални фибри за бетон. Компанията е собственост на сръбския гражданин Зоран Спайч, който има и сръбско дружество Spajic със завод в Неготин. Сред клиентите са строителни компании, като фибрите се използват най-вече за индустриални подове, купувачи са също и бетонни възли. Традиционно силно присъствие в класацията имат компаниите за метални конструкции, които се използват за строителство на производствени халета и други съоръжения. Такава е и 6-ата в списъка "Бона фито" от Плевен, която прави конструкции по задание на клиента. Тя е правоприемник на дългогодишната дейност на ЕТ "Монти 5 - Тихомир Тилев". Компанията разполага и с нова линия за производство на профилирана ламарина. През 2024 г. оборотът й нараства с над 112%. Същия ръст отчита и 7-ата компания в списъка - бургаската "Арметал ТД", която прави метални заготовки и конструкции. Фирмата е собственост на Стефан Стоянов и е регистрирана през 2020 г. Дейността й вероятно е прекратена през миналата година - към ноември има осигурено само 1 лице (34 души през 2024 г.). Дружеството е и в списъка на длъжниците с неуредени публични задължения с над 61.4 хил. евро (120 хил. лв.), дължими към юли 2024 г. През същата година е регистрирано ново дружество - "Арметал кънстръкшън", със същия предмет на дейност и собственик, но към края на 2025 г. то няма служители. Инвестиции в ново оборудване и договори с големи клиенти стоят зад растежа с над 86% на регистрираната в Пирдоп "МП-металпласт" (11-а в класацията). Компанията се занимава с проектиране, производство и ремонт на метални конструкции, машини, съоръжения, оборудване и резервни части за минната, обогатителната и металургичната промишленост и работи с индустриални гиганти в Средногорието като "Аурубис" и "ДПМ Челопеч". Регистрирана е през 2007 г. от инж. Иван Иванов, но преди четири години е придобита от сегашните собственици - Даринка Вичева (90% непряко) и Анелия Бечева. Закупен е висококачествен лазер, пробивен център и вал. Изпълнени големи проекти са причината за увеличените приходи и на семейната компания "Лалев" (20-а позиция) в карловското село Ведраре. Собственици са бащата Христо Лалев (36%) и синовете Лъчезар и Веселин Лалеви (по 32%). Основният й бизнес е производство на метални конструкции и строително-монтажни дейност, но прави също и изделия от метал като кофи за багери, които се продават в Белгия. Така, макар да работи основно в страната, компанията отчита и около 3% приходи от износ. Бизнесът започва като едноличен търговец през 2003 г., а дружеството е регистрирано през 2006 г. Изпълнявала е метални конструкции за търговските вериги "Лидл", "Кауфланд", "Фантастико", "Аико", "Практикер" и др., както и производствени халета, складови бази и конструкции за стени за катерене. Фирмата има няколко изпълнени проекта с европейско финансиране за закупуване на модерно оборудване. Сред по-големите обекти, приключени през 2024 г. и допринесли за ръста, е стадион "Ботев" в Пловдив, където компанията е направила метални конструкции за изпълнителя ПИМК. Отново за строителството работят и двете компании в класацията, които произвеждат алуминиева дограма и окачени фасади. Класираната на 10-о място "Тал инженеринг" почти удвоява оборота си до 31.5 млн. евро, което стана и причина тя да влезе и в К100 на най-големите компании в България. Производствената база на дружеството се намира в София и има капацитет 100 хил. кв.м продукти. Собственик е Андон Тушев. Другата е варненската "Комфорт партнерс" (16-а позиция), в която съсобственици са няколко лица през фирми и директно. Фирмата работи за проекти в жилищното строителство, офис сгради, хотели, търговски и спортни центрове и др. В класацията влизат и производители на различни изделия - от контейнери до метални покрития, които също отчитат значителен ръст. Двойно увеличава приходите си ямболската "Сила" (8-мо място), която произвежда контейнери за отпадъци, скрап и битови отпадъци. Създадена през 1948 г. като предприятие, специализирано в производството на машини за селското стопанство и разширено през 1962 г. с леярен цех, компанията е приватизирана през 1999 г. Мажоритарен собственик с 85.21% и изпълнителен директор днес е Георги Комитов. Пловдивската "Техмаш-БГ" (13-а) расте с 82%. Тя е регистрирана през 2013 г. и произвежда детайли по поръчка и серийно производство, както и матрици за метално производство. Собственици с по една трета от дяловете са Деян Симитчиев, Емил Ясенов и турският гражданин Ерол Даглъоглу. По-строгите екологични регулации и преместването на производство обратно към Европа са причините за ръста на шведската "Екогалваник" в Русе (18-а позиция). Компанията работи в страната от 2004 г., като е специализирана в декоративни и корозоустойчиви покрития на метали, които не съдържат 6-валентен хром и са безвредни за околната среда. Дружеството работи като подизпълнител на металопреработващи фирми, мебелни и автомобилни производители. Два са основните двигатели на растежа през 2024 г.- автомобилната индустрия, с която има големи договори с автомобилния сектор за покритие на металната част на подглавниците и това, че един от големите клиенти - френската Tesca, премести производството си от Китай в България. Технологията, с която компанията разполага, позволява да се правят покрития на метални части, без да се използва 6-валентен хром, който е канцерогенен и е забранен в Европа. Вместо това се използва 3-валентно хромиране, което е екологично. Компанията има дълга история в България, като започва бизнес тук преди 21 години заради IKEA. Повече от половината продукцията на "Екогалваник" е за чужбина, но компанията има и големи клиенти в страната. През 2024 г. дружеството е изградило нова система с интегриран специализиран софтуер за пълна автоматизация на производствения процес по европейски проект. Полученото финансиране е 170 хил. евро, а общата стойност на проекта е 340 хил. евро. В плановете е било и изграждането на още една линия за галванизация. Заемащата 19-а позиция в класацията "Храмар" е базирана в София произвежда скелета и кофражи и е собственост на Марек Панчев и Христиан Панчев (по 50%). Стабилно представяне в класацията продължава да има и групата на производителите на изделия за отбранителната промишленост. Почти двойно по-голям е оборотът на "ОК Олимп" от Омуртаг (9-а позиция), чийто едноличен собственик е военният завод "Аркус". Компанията произвежда отливки, нестандартно оборудване и окомплектовки. "Алумина тримекс" (12-о място) произвежда детайли от алуминиеви и цинкови сплави, като производствената площадка се намира в село Дъбене, община Карлово. Освен това компанията държи наети помещения в Карлово и Пловдив. Клиентите са изцяло предприятия от страната. В отчета се посочва, че тъй като дейността на дружеството е насочена към производство на детайли за военнопромишления комплекс, поради увеличеното търсене в сектора през 2024 г. производството на продукция е в пъти по-голямо в сравнение с предходните 2-3 години. Това включва различни изделия за детонатори. Компанията е увеличила значително дълготрайните си активи (с около 3 млн. евро), като сред причините са наводненията в региона през 2022 г. и нуждата от закупуване но нови машини и оборудване. Фирмата е инвестирала също средства в ремонт и преустройство на бившия хлебозавод в Карлово, като целта е била до края на 2024 г. да прехвърли почти цялата си дейност (без леенето под налягане и част от механичната обработка) там. "Бамекс - 98" (17-о място) на Трифон Гидиков има цех в Карлово и наети помещения в Пловдив. През 2024 г. компанията отчита увеличен обем на производство на изделия чрез механична обработка, на заглушители за ловно оръжие и нови изделия. Увеличава се и персоналът. За отбранителната промишленост работи и габровската "Адтех" (14-а позиция), която е собственост на Симеон Ценкуловски (55%) и Георги Карловски (45%). Персоналът нараства с 50% през 2024 г. Групата на военните доставчици се допълва и от държавния представител НИТИ - Казанлък (15-о място). Основното изделие е СПМ (светеща парашутна мишена), което е предназначено за имитация на въздушна цел. Заводът произвежда също заряди за мини и други военни изделия. За 2025 г. компанията очаква да реализира големи количества продукти и да разкрие нови работни места заради повишеното си производство. Прогнозите са били и за продажба на значително по-големи обеми от основното за дружеството изделие. Отчетът за първите 9 месеца на 2025 г. показва, че продажбите на НИТИ нарастват с 62% до 3.9 млн. евро (7.6 млн. лв.). Печалбата се учетворява до 0.9 млн. евро (1.7 млн. лв.).
Източник: Капитал (07.04.2026)