"Газпром Линк досие Руската компания "Газпром" е лидер сред петролните и газови ... Цялото досие Нефт", част от групата на руската "Газпром Линк досие Руската компания "Газпром" е лидер сред петролните и газови ... Цялото досие ", навлиза на пазара на дребно на горива в България и ще се цели в дял между 5 и 8%. Компанията вече започна експанзията си в България чрез сръбското си поделение Naftna Industrija Srbije (NIS), като има договори за изкупуване на няколко бензиностанции. В края на август тук е регистрирано дъщерно дружество "НИС Петрол" ЕООД, през което ще се реализират операциите на NIS. "Газпром Линк досие Руската компания "Газпром" е лидер сред петролните и газови ... Цялото досие " е единственият доставчик на природен газ в България. Предварителни договори "НИС Петрол" вече има своя администрация, а управител му е сърбинът Серджан Бошнякович. Компанията все още няма брандиран обект у нас, но има подписани договори за изкупуване на няколко малки бензиностанции. Продавачите са "Герия" ЕООД, "Ир Макс" ЕООД, "Б Пюс" ООД, "Ганд ойл" ООД, "Тим Ойл" ООД, "Арена- И.Т.ЕООД", както и два физически лица Красимир Георгиев и Теодора Йорданова, показва обявени днес данни на Комисията за защита на конкуренцията, която е започнала и производство за концентрация по инициатива на "НИС Петрол". Някои от продавачите са регистрирани в София, Харманли и други по-малки градове. Единият от тях има обект на Калотина при границата със Сърбия. До редакционното приключване на броя от NIS не отговориха на въпросите каква е стратегията за навлизане на пазара в България. "Да, чрез дъщерната си компания в Сърбия "Газпром Линк досие Руската компания "Газпром" е лидер сред петролните и газови ... Цялото досие " имат интерес към българския пазара на горива и представители на "НИС Петрол" вече се свързаха с нас", каза за "Капитал Daily" председателят на Българската петролна и газова асоциация Андрей Велчев. По думите му целта на NIS е да заеме до 8% пазарен дял. Тези планове обаче няма как да минат без придобиване на поне една от по-малките вериги бензиностанции в страната. С покупката на обекти от малки, единични бензиностанции е невъзможно постигането на подобен дял. Ако вземе 8% от пазара, това ще направи компанията четвъртия играч на пазара, като ще изпревари гръцката верига "Еко", които имат около 7%. Основната дейност на "НИС Петрол" е търговия с петрол, втечнен петролен газ и петролни продукти. Компанията планира да се занимава и с проучване, изследване на производството на нефт и газ, както и съхранение на петрол и петролни продукти (петролни бази). Тези намерения на "НИС Петрол" свидетелстват за сериозните планове на руската "Газпром Линк досие Руската компания "Газпром" е лидер сред петролните и газови ... Цялото досие " към българския пазар на горива. Обичайният заподозрян Като най-вероятен продавач повече от две месеца беше спряган българският дистрибутор на горива "Петрол". Заради затрудненото си финансово положение, породено от ангажимент за изплащане на 100 млн. евро облигации, компанията се нуждае спешно от средства. От "Петрол" на няколко пъти признаваха, че са имали разговори с представители на "Газпром Линк досие Руската компания "Газпром" е лидер сред петролните и газови ... Цялото досие Нефт", но конкретна оферта така и не е имало. "Имаше интерес към наши бензиностанции, но до сделка не се стигна", коментира търговският директор на Петрол Иван Костадинов. Според източници на "Капитал Daily" руските емисари все пак са отправили оферта за част от активите на "Петрол", но тя е била далеч от очакваната. Още през юни директорът на "Газпром Линк досие Руската компания "Газпром" е лидер сред петролните и газови ... Цялото досие Нефт" Александър Дюков заяви, че компанията търси начини за разширяване на мрежата си от бензиностанции към България и Украйна. По думите му "Газпром Линк досие Руската компания "Газпром" е лидер сред петролните и газови ... Цялото досие Нефт" планира да заема пазар дял в страните чрез придобиване на вериги бензиностанции, без обаче да уточни с кои компании се водят преговори. Дюков допълни, че разговорите в България продължават и окончателното решение още не е взето. Картел Навлизането на "Газпром Линк досие Руската компания "Газпром" е лидер сред петролните и газови ... Цялото досие Нефт" на пазара на горива съвпада с разследването на Комисията за защита на конкуренцията за картел на пазара на дребно в България. Оттам твърдят, че има косвени доказателства за това. Проверката започна през август и е срещу четири компании - "Лукойл България", "Ромпетрол България", "Нафтекс Петрол" и "ОМВ България". По данни на регулатора компаниите държат над 60% от разпространението на пазара на горива. В България има общо 3122 бензиностанции, от които 1300 принадлежат на членовете на Българската петролна и газова асоциация, сочат данните на КЗК. Повечето от компаниите на пазара са вносители на горива с изключение на "Шел", която по данните на комисията купува само местен бензин и дизел. Останалите участници на пазара си ги набавят освен от бургаската рафинерия "Лукойл Нефтохим", така и от Румъния, Гърция и трети страни извън Европейския съюз. При изготвянето на секторния анализ антимонополната комисия е установила сходно движение на цените на едро, което би могло да е следствие от наличието на забранено споразумение или съгласувана практика между участниците. Засега обаче данните не са достатъчни, обясни председателят на КЗК Петко Николов. Навлизането на нов участник на пазара поне на пръв поглед трябва да повиши конкуренцията. Причината е в това, че NIS ще използва за свои доставки съвсем различна рафинерия - собствената си в Панчево. "Ние се радваме на всеки, който влезе и направи пазара по-конкурентен", коментира ситуацията Андрей Делчев. Малко история Последната голяма сделка по придобиване на верига бензиностанции беше излизането на турската "Опет айгаз" от българския пазар през 2008 г. с голяма загуба. За три години тя изгради едва 17 бензиностанции и беше продадена на "Еко", част от гръцката "Хеленик петролеум", за 35 млн. евро, 25 млн. от които за покриване на дългове. Други по-малки вериги като "Темпо" също разпродадоха бизнеса си на "Еко", а "Литекс" на Гриша Ганчев отдаде много от обектите си на Shell на дългосрочен наем. Намерението на "Газпром Линк досие Руската компания "Газпром" е лидер сред петролните и газови ... Цялото досие Нефт" за пробив на българския пазар идват и близо година след опита на "Химимпорт" да размести позициите на него. През септември 2010 г. холдингът започна преструктурирания в групата си с цел изграждане на компания, която да оперира верига от бензиностанции под марката "Химойл". Чрез дъщерното си дружество "Проучване и добив на нефт и газ" холдингът притежава "Химойл БГ", което е дружеството, определено за експанзията в търговията на дребно с горива. Компанията обаче все още е в процес на структуриране, като има активи за едва 115 хил. лв., а приходите от продажби за миналата година са малко над 820 хил. лв. Продавачите: "Герия" ЕООД, "Ир Макс" ЕООД, "Б Пюс" ООД, "Ганд ойл" ООД, "Тим Ойл" ООД, "Арена- И.Т.ЕООД", както и две физически лица Красимир Георгиев, Теодора Йорданова
Източник: Капитал (17.11.2011)

"Газпром Нефт", част от групата на руската "Газпром", навлиза на пазара на дребно на горива в България и ще се цели в дял между 5 и 8%. Компанията вече започна експанзията си в България чрез сръбското си поделение Naftna Industrija Srbije (NIS), като има договори за изкупуване на няколко бензиностанции. В края на август тук е регистрирано дъщерно дружество "НИС Петрол" ЕООД, през което ще се реализират операциите на NIS. "Газпром" е единственият доставчик на природен газ в България. "НИС Петрол" вече има своя администрация, а управител му е сърбинът Серджан Бошнякович. Компанията все още няма брандиран обект у нас, но има подписани договори за изкупуване на няколко малки бензиностанции. Продавачите са "Герия" ЕООД, "Ир Макс" ЕООД, "Б Пюс" ООД, "Ганд ойл" ООД, "Тим Ойл" ООД, "Арена- И.Т.ЕООД", както и два физически лица Красимир Георгиев и Теодора Йорданова, показва обявени днес данни на Комисията за защита на конкуренцията, която е започнала и производство за концентрация по инициатива на "НИС Петрол".
Източник: Капитал (18.11.2011)

"Газпром" търси да купи около 90 бензиностанции у нас. Чрез дъщерното си дружество "Газпром Нефт", което държи контролния пакет акции на сръбската рафинерия, и търговска верига Neftna Industrija Srbije (NIS) компанията се цели в 8% от пазара в България. На 13 септември сръбското поделение регистрира дъщерна компания у нас под името "НИС Петрол" ЕООД. Тя вече е поискала разрешение от Комисията за защита на конкуренцията да купи 7 бензиностанции в София и страната, които в момента са собственост на фирмите "ГЕРИЯ", "Ир Макс", "Б ПЛЮС", "ГРАНД ОЙЛ", "Тим Ойл" и "Арена-И.Т.". До 25 дни антимонополът ще се произнесе дали сделките ще бъдат разрешени. Интересът към родния пазар на "Газпром Нефт" съществува от няколко години. През това време се говореше за евентуална сделка за част от бензиностанциите на "Петрол" АД. Засега обаче са водени само разговори, реална оферта не е постъпвала, а и до сделка едва ли ще се стигне, защото плановете в компанията са други, заяви източник на "Стандарт" в "Петрол". Ако "Газпром Нефт" успее да постигне заложените си цели, ще стане четвъртият по големина играч, като ще измести "ЕКО", които с 82 бензиностанции имат дял от 7%. Вариантите пред компанията са да придобие няколко от по-малките вериги, които притежават от по 5-6 до 30 бензиностанции. Другият вариант е изкупуването на единични обекти, които не са част от вериги.
Източник: Стандарт (18.11.2011)

Руската компания "Газпром нефт", част от гиганта "Газпром", планира да купи още 7 бензиностанции в България, съобщава в днешния си брой "Капитал Daily". Наскоро стана известно, че дружеството ще придобие седем бензиностанции чрез "НИС Петрол", дъщерно на сръбската компания на "Газпром нефт". Тогава беше поискано разрешение от Комисията за защита на конкуренцията за концентрация с шест компании, които са собственици на бензиностанциите. Такова искане има и в момента за новите обекти, сега собственост на "Автоматизация на дискретното производство – Смолян", кърджалийската "ЗАХ", великотърновската "Сити инвест", "Ем-Ойл Ди", регистрирана в Благоевград "Сити инвест", асеновградската "Итали груп" и лизинговото дружество "БА Кредитанщалт булус", което е собственост на италианското Unicredit Leasing. Засега от компанията отказват да дадат подробности за бизнес плановете си в България. По неофициална информация, цитирана от вестника, идеята е да оперира 70 бензиностанции до края на 2013 година.
Източник: Дневник (02.12.2011)

"Газпром" продължава да купува бензиностанции у нас, стана ясно от ново искане до Комисията за защита на конкуренцията. Те са на 6 фирми, регистрирани в Смолян, Кърджали, Асеновград, София. Придобиването е чрез "НИС Петрол", която е част от групата "Нафтена индустрия Сърбия" - дъщерна компания на руския газов гигант. Първото производство за сделките бе образувано на 16 ноември и е за купуването на 7 бензиностанции, собственост на фирми и физически лица. По неофициална информация "Газпром" има намерение да купи между 70 и 90 бензиностанции в България, като се цели в пазарен дял от 6%. Преди да започне изкупуването, шефът на “Газпром нефт” Александър Дюков бе обявил, че се разглежда възможността за придобиване на бензиностанции в България и Украйна. За влизането на компанията на пазара на горива у нас се говори от няколко години. Първоначално се заговори за сделка с "Петрол" АД. Споменаваше се, че руснаците имат намерение да купят 200 бензиностанции на българската компания. Оказа се обаче, че са водени само предварителни разговори и до реална оферта не се стигна. Сега "Газпром" залага на изграждането на собствена верига. Горивата за нея вероятно ще идват от рафинерията до Белград, която компанията купи. Тя има капацитет да преработва до 4000 тона нефт годишно, а продукцията ще се продава и в останалата част на Балканите, не само в Сърбия.
Източник: 24 часа (06.12.2011)

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) разреши на "НИС Петрол" ЕООД да придобие седем бензиностанции у нас, съобщиха от антимонополния орган. "НИС Петрол" ЕООД е от групата на „Газпром“ и е новоучредено дружество, чиято дейност ще бъде свързана с проучване, изследване, производство, съхранение, логистика, търговия на дребно и едро, внос и износ на петрол, втечнен петролен газ и петролни продукти. Анализът на КЗК е показал, че пазарът на продажба на дребно на автомобилни горива в страната е сравнително конкурентен, със средно ниво на концентрация. Групата на придобиващото контрол дружество не осъществява дейност на пазара в България и след сделката няма да бъде сред водещите участници, като ще има незначително присъствие. От комисията смятат още, че предстоящото навлизане на „НИС Петрол“ и групата на „Газпром“ е малко вероятно да породи господстващо положение при продажбата на автомобилни горива на дребно, което да увреди значително ефективната конкуренция в страната, твърдят от КЗК.
Източник: Класа (21.12.2011)

Дъщерна компания на руската "Газпром" ще купи още 7 бензиностанции у нас. Комисията за защита на конкуренцията разреши "НИС Петрол" ЕООД да придобие още 7 бензиностанции в градовете Смолян, Кърджали, Асеновград, Благоевград и селата Леденик и Паволче, съобщиха от КЗК. Преди месец комисията разреши придобиване от страна на "НИС Петрол" ЕООД на първите седем бензиностанции у нас, намиращи се в различни населени места. Така дружеството на "Газпром" засега има общо 14 бензиностанции в страната. От КЗК смятат, че купувачът, като ново участник на пазара у нас, притежава "изключително малък общ пазарен дял", което не може да попречи на конкуренцията.
Източник: Стандарт (24.01.2012)

"Газпром" получи разрешение да купи още 7 бензиностанции в България чрез дъщерното си дружество "НИС Петрол" ЕООД. Обектите са в Смолян, Кърджали, Асеновград, Благоевград и селата Леденик и Паволче. Преди месец Комисията за защита на конкуренцията разреши на същата фирма да придобие други 7 бензиностанции у нас. В решението на КЗК от вчера се обяснява, че "НИС Петрол" има малък пазарен дял и няма опасност да се сдобие с господстващо положение.
Източник: Сега (24.01.2012)

"Газпром" вероятно ще стане собственик на бензиностанции на ОМВ на Балканите. Това е заявил пред руски медии зам.-шефът на дъщерната "Газпромнефт" Вадим Яковлев. Придобиването щяло да стане чрез сръбската компания "НИС Петрол", чийто мажоритарен собственик е "Газпромнефт". Евентуалната сделка обаче не касае търговските обекти в България, заявиха от ОМВ. Австрийците съобщават, че се разглежда възможността за продажба на бизнеса на дребно и едро в Хърватия и Босна и Херцеговина. Продажба на обекти в други държави, включително и България, не се планира, категорични са от ОМВ.
Източник: Стандарт (03.02.2012)

Нова серия придобивания на активи на български компании, които притежават бензиностанции, започва руският енергиен гигант "Газпром Нефт". В Комисията за защита на конкуренция (КЗК) има заявление от регистрираната в България "НИС Петрол", дъщерна на сръбското поделение на "Газпром Нефт" - "Нафтена индустрия Сърбия", която иска да получи контрол над 5 дружества. Това са варненските "Рекар" и "Варна петрол груп", пловдивската "ЕМКО-М", "Силгранс" от Силистра и регистрираното в Пазарджик "Нефтотранс 2000". Петролна "перла" Пловдивската "Емко-М" е най-сериозната от заявените за концентрация фирми. Дружеството разполага с шест бензиностанции на територията на община Пловдив, а в началото на тази година започна изграждане и на нов обект. Към всичките й обекти - бензиностанции и газостанции има неспециализирани търговски обекти и снек барове. Според отчета за 2010 г., публикуван в Търговския регистър, обектите на "Емко-М" са брандирани под цветовете на Shell и продават нейните продукти по цени, заложени от търговския отдел на мултинационалната компания. Дружеството отчита за 2010 г. нетна печалба от 2.5 млн. лв. Големият финансов резултат обаче се дължи на продажбата на надвижим имот, чрез която е погасена част от кредит към Райфайзен банк. Повишение има обаче и от оперативната дейност. Приходите от продажба на гориво например се повишават до малко под 22 млн. лв. спрямо под 20 млн. лв. за 2009 г. Според отчета на "Емко-М" заради икономическата криза в страната и пониженото търсене продажбите на гориво, измерени в литри, се понижават с 10% през 2010 г. Останалите Под марката Shell работи и бензиностанцията на друга от придобиваните компании - регистрираната в Силистра "Силгранс". Дружеството е регистрирано през 2011 г. и все още няма публикуван финансов отчет. Справка във Фейсбук профила на пазарджишката "Нефтотранс 200" показва, че компанията разполага с бензиностанци и газостанция. Приходите на дружеството се запазват почти без промяна и през 2010 г. са достигнали 1.87 млн. лв., показва отчетът й. "Варна петрол груп" пък притежава бензиностанция във Варна под марката Star power. Дружеството разполага с дълготрайни материални активи за 220 хил. лв. към края на 2010 г., като 142 хил. лв. от тях са сгради. Приходите й от продажби се свиват през 2010 г. до 200 хил. лв. спрямо отчетените година по-рано 1.55 млн. лв.
Източник: Капитал (15.05.2012)

Българското дружество "НИС петрол", което е дъщерно на сръбската "Нафтена индустрия на Сърбия" и чрез нея е част от руската група, е подало уведомление до Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), че планира да придобие още осем бензиностанции в страната. Това ще бъде четвъртата серия от сделки, които "НИС петрол" реализира за покупка на такива обекти. Досега компанията е получила разрешение от КЗК за общо 19 бензиностанции.
Източник: Капитал Dаily (31.08.2012)

Собственикът на най-големия хотел в Централна Северна България е и един от водещите млади бизнесмени у нас. Роден е на емблематичната дата 1 май. Женен, с две дъщери, зодия Телец. - Г-н Георгиев, докъде стигнаха преговорите между Вашата компания „Генимекс” и „Газпром” за бензиностанциите Ви? - Финализирани са. Вече имаме и сделка, която ще мине на няколко етапа. Първият е за около 4 млн. евро и е свързван с придобиване на нашите обекти. „Газпром” оперира със сръбската си фирма „Нафтена индустрия на Сърбия”, или „НИС петрол”, както още е позната. Както вече вашият вестник съобщи, те имат и друг обект в региона - този на „Сити инвест”, който се намира до Леденик. Следващите етапи включват и вид съвместна дейност, както и изграждане на още бензиностанции на наши терени. - Предвиждате и инвестиции за Интерхотела? - Постепенно се връщаме към старата визия и концепция за хотела. Връщаме старата му слава, ако мога така да се изразя. За период от година предвиждаме инвестиция за близо 5 млн. лв., след която ще повишим и категорията от 4 на 5 звезди. Така ще решим и една основна слабост на местния туристически продукт - липсата на луксозна база от висока категория, която да може да обезпечи и големи мероприятия. Съвсем скоро предстои да открием нов български ресторант - „Воденицата”, той ще бъде битов и ще предлага изцяло наши гозби. Намира се на мястото на бившата Виенска сладкарница. Освен вкусни ястия посетителите ще имат и най-великолепната гледка, която предлага градът. Започва и обновление на фасадата. Направихме някои козметични промени по алпийски способ, но предстои ново боядисване и осветяване с художествено осветление. Преценяваме няколко проби бои, но дизайнерите ни се спряха на цветове като тези на американското посолство. Още догодина и целият хотел ще е като своеобразно произведение на изкуството - осветен и освежен по уникален начин. В началото на октомври започва и пълен ремонт на спортния център. Той е един от най-големите в страната. Оформяме нов, модерен СПА център без аналог у нас, разположен на площ от почти 1000 кв. метра. Предстои и реновиране на входното пространство, лоби-бара и рецепцията, които са обликът на всеки хотел. Паралелно започваме да възстановяваме и култовия нощен бар, който ще е на старото си място. Като купих хотела, нямаше човек, който да не ме пита кога ще възстановявате нощния бар… Ето, отговаряме на очакванията. - Имате ли и други проекти, свързани с Велико Търново? - Една от моите болки е международното летище в Горна Оряховица. Нашата фирма има имоти там. То трябва да се развива както за нуждите на бизнеса, така и за туризма. Могат да кацат нискотарифни компании. Непрекъснато водя разговори за това с кмета на В. Търново Даниел Панов и останалите му колеги от Триградието. Сериозно обмислям възможността да се намеся в концесионирането на летището с помощта на партньор. Вероятно знаете, че аз купих и едно по-малко летище – в габровското село Междене. Смятам, че икономиката на региона зависи много от летището в Горна Оряховица, и насочвам усилия в тази посока.
Източник: Борба - Велико Търново (20.09.2012)

Газови гиганти ще започнат битка за българския пазар на автомобилни горива. Става въпрос за дружества от Източна Европа и Западна Азия като руската "Газпром нефт" и казахската "КазМунайГаз". И двете вече са представени у нас чрез дъщерни свои компании. От пролетта насам "Газпром" започна да изкупува чрез дъщерната си компания от Сърбия "НИС" готови бензиностанции в България, които не са част от някоя от веригите. Към момента руснаците вече имат у нас няколко бензиностанции, като ще увеличават броя им. Според първоначалните си планове "Газпром" цели да вземе 7-8% дял от пазара в България, което означава, че ще им трябват около 90 обекта. "КазМунахГаз" пък развива дейност у нас от 10 години чрез дъщерната си компания от съседна Румъния "Ромпетрол". Към момента веригата оперира в България чрез 60-те си бензиностанции и една петролна база в Русе. Така "Ромпетрол" държи пазарен дял от 8% от продажбите на горива у нас. В близките години компанията възнамерява да увеличи присъствието си чрез нови точки за продажба на автогорива. Това стана ясно по време на откриването на новите инсталации в рафинерията на "Ромпетрол" в румънския град Констанца, чрез което капацитетът й се увеличава до 5 млн. тона преработен суров петрол годишно. За да реализира по-голямото си производство на бензин, дизел, пропан-бутан и, керосин, компанията възнамерява да изгради нови 350 бензиностанции на Балканите, в Турция и Украйна, съобщи генералният директор на "Ромпетрол Груп" Жанат Тусупбеков. "В близките години нашата компания възнамерява да разшири дейността си в България чрез изграждането на нови 50 бензиностанции", каза за "Стандарт" вицепрезидентът на "Ромпетрол Груп" Тимур Азимов. Осъществявайки тези планове "Ромпетрол" вече ще има 110 точки за продажба в България, като така ще се изравни и дори може да изпревари някои от конкурентите си. Все още обаче не е ясно как ще реагират другите големи вериги и в частност "Газпром", която също увеличи капацитета на сръбската си рафинерия "НИС" и търси пазар за продукцията й.
Източник: Стандарт (28.09.2012)

КЗК разреши на „НИС Петрол“ да придобие 8 бензиностанции у нас Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) разреши концентрация между предприятия чрез придобиване на контрол на „НИС Петрол“ ЕООД София върху 8 бензиностанции, събщиха от комисията. Бензиностанциите се намират в градовете Пловдив, Бургас, Ловеч и Асеновград. Комисията постанови незабавно изпълнение на решението. „НИС Петрол“ ЕООД се контролира от „Нафтена Индустрия Сърбия” АД, чиято дейност е съсредоточена основно в Сърбия. Компанията проучва, добива, рафинира, търгува на едро и на дребно със суров петрол, нефтени продукти и природен газ. Проучването на пазара на търговия на дребно с автомобилни горива, условията за конкуренция, бариерите за навлизане, пазарно положение на участниците преди и след концентрацията и др. показаха, че след сделката ще настъпят хоризонтални ефекти, които няма да доведат до появата на участник със значително пазарно присъствие, още по-малко с господстващо положение, смятат от КЗК. Пазарът на горива у нас е сравнително конкурентен, с умерено ниво на концентрация и се характеризира с голям брой участници - около 3200 търговци, част от които са вериги бензиностанции с осезаемо пазарно присъствие и друга част – голям брой независими търговци с малки пазарни дялове. КЗК счита, че сделката няма да засегне ефективната конкуренция на съответния пазар и следва да бъде безусловно разрешена.
Източник: Класа (08.01.2013)

"Газпром" продължава да купува бензиностанции у нас "Газпром" продължава да купува бензиностанции у нас Руската компания "Газпром" продължава да увеличава броя на бензиностанциите си в България, след като в понеделник Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) одобри сделки за още осем търговски обекта у нас. Бензиностанции в Пловдив, Бургас, Ловеч и Асеновград ще станат собственост на "НИС Петрол“, която е на контролираната от "Газпром" компанията "Нафтена Индустрия Сърбия”. Така "НИС Петрол" вече ще оперира 22 бензиностанции в България. От антимонополната комисия посочиха, че проучването на пазара на търговия на дребно с автомобилни горива, условията за конкуренция, бариерите за навлизане, пазарно положение на участниците преди и след концентрацията и др. показали, че след сделката ще настъпят хоризонтални ефекти, които няма да доведат до появата на участник със значително пазарно присъствие, още по-малко с господстващо положение. Пазарът е сравнително конкурентен, с умерено ниво на концентрация и се характеризира с голям брой участници - около 3200 търговци, част от които са вериги бензиностанции с осезаемо пазарно присъствие и друга част – голям брой независими търговци с малки пазарни дялове, коментират от КЗК. Комисията счита, че сделката няма да засегне ефективната конкуренция на съответния пазар и следва да бъде безусловно разрешена.
Източник: Медия Пул (08.01.2013)

"Газпром нефт" се прицели в големите бензиностанции България е част от плановете на контролираната от "Газпром нефт" сръбска компания NIS за изграждане на широка мрежа от първокласни бензиностанции в региона, което ще й позволи да се конкурира с големите европейски вериги. Това става ясно от интервю на генералния директор на сръбската компания Кирил Кравченко за информационния сайт Skrin. От около година компанията купува на порции малки бензиностанции в страната чрез българското си дружество "НИС петрол" и така постепенно разширява присъствието си. Намеренията на компанията са да използва двата си бранда - икономичният NIS Petrol и луксозният Gazprom, който беше пуснат миналата година, така че да може да покрие по-широк кръг потребители. "Бензиностанциите NIS Petrol са насочени към широка целева група, за която най-важното е да купува горива с европейско качество на разумни цени. Допълнителните услуги, които се предлагат в обектите, имат второстепенна роля за тези клиенти", обяснява Кравченко. От друга страна, подходът при бензиностанциите с марка Gazprom е малко по-различен. "Там клиентите не само ще могат да купуват горива с най-високо качество, но и да се възползват от най-различни услуги - от обменни бюра, през интернет достъп до възможността да обядват в истински ресторанти и да посещават магазини с богат асортимент стоки", казва Кравченко. По думите му системата на двойното брандиране се е доказала като успешна в целия свят и се прилага от гиганти като Shell, British Petroleum и OMV. Проучванията на NIS показват, че около 16% от шофьорите са готови да използват услугите на луксозните бензиностанции, а 49% - икономичния бранд. По този начин компанията се надява да привлече около две трети от клиентите. Налагането на по-високия бранд на пазара е приоритет на компанията за 2013 г. и трябва да приключи през следващите три години. "Планираме да изградим широка мрежа от премиумни бензиностанции в Сърбия, Босна, Румъния и България, която да може да се конкурира с най-добрите европейски компании в сегмента", посочва Кравченко. Според него компанията има потенциал да го направи, така че мрежата в съседните страни да заеме челни позиции в търговията с горива на дребно. В Сърбия на практика NIS контролира пазара на дребно, където държи около 85%, и освен това притежава две рафинерии - в Панчево и в Нови Сад. Основният фокус на сръбската компания през миналата година е бил развитие на мрежата за търговия на дребно с горива. Около 240 бензиностанции в страната са били модернизирани и ребрандирани, пуснат е бил и нов национален бранд - NIS-Petrol Tricolor. Открити са били обекти в Босна и Херцеговина, Румъния и България. NIS е купила около 100 бензиностанции и терени за изграждане на нови обекти извън Сърбия. Бъдещите планове на компанията също са доста амбициозни, като до 2015 г. тя смята да изгради мрежа от 800 бензиностанции, половината от които в чужбина. За намеренията на "Газпром нефт" да навлезе на българския пазар се говори от няколко години, но първите стъпки бяха направени едва в края на 2011 г., когато "НИС петрол" започна да изкупува бензиностанции от малки компании. До момента тя вече е собственик на 27 обекта, а според източници на пазара компанията изкупува и терени по новите трасета на магистралите, където да строи обекти на зелено. По неофициална информация плановете й са до края на 2013 г. да има 70 обекта, което би я превърнало в един от големите играчи на пазара. През миналата година "НИС петрол" стана собственик и на половината от склада на "Газтрейд" в Костинброд, като по този начин допълнително засили позициите си на пазара на горива. Макар че няма официална информация фирмата да е купила други бази за петролни продукти, в интервюто Кравченко казва, че фирмата е придобила "нови складове" в страната. Складовата база дава независимост на компанията, която иначе би трябвало да наема вместимости от своите бъдещи конкуренти.
Източник: Капитал (20.02.2013)

Първата GAZPROM бензиностанция беше открита в България Дъщерното дружество на Газпром нефт - сръбската NIS АД Нови Сад, отвори първата бензиностанция под търговската марка GAZPROM в България. Българският пазар е определен като приоритетен за развитие на търговската мрежа под марката GAZPROM в региона. Компанията е в процес на изграждане на още 9 бензиностанции. Във втората фаза от програмата за развитие са планирани още 10 обекта. До края на годината щe има общо над 40 бензиностанции в България. Страната е третата в региона на Балканите, където бяха отворени бензиностанции под търговската марка GAZPROM. В края на 2012 г. заработиха обекти в Сърбия и Румъния. В края на 2015 г. веригата бензиностанции GAZPROM ще разполага с над 250 обекта в региона на Балканите, като 80 от тях ще бъдат на територията на България. Оперативното управление на веригата на Балканите се осъществява от NIS. Премиалната верига бензиностанции GAZPROM предлага на своите клиенти продукти, отговарящи на най-новите европейски стандарти - дизел, бензин, LPG и масла. Обектите ще разполагат с магазин, ресторант и кафе зона. Клиентите ще имат възможността да се възползват и от допълнителни услуги, като безплатен безжичен интернет. Бензиностанциите са разположени по протежение на национални и международни пътища, и в големите градове.
Източник: citybuild.bg (03.07.2013)

“Газпром” отваря 80 бензиностанции Краят на 2015 г. се очертава да бъде сериозен момент в развитието на бизнеса на "Газпром" в България. Освен че тогава ще потекат първите количества газ по "Южен поток", по същото време руската компания ще има и 80 свои бензиностанции в България. Това планират от поделението на газовия гигант "Газпром Нефт", което вече започна да навлиза в търговията с горива у нас чрез дъщерната си компания в Сърбия - NIS. Компанията вече откри първата си бензиностанция в България, брандирана под марката GAZPROM. Тя се намира на главен път Е-79 на 4 км след Благоевград в посока Кулата. В момента тече изграждането на още 9 бензиностанции, които ще носят логото GAZPROM. Плановете са до края на годината компанията да има над 40 търговски обекта в страната по националните и международните пътища, както и в големите градове.
Източник: Стандарт (03.07.2013)

"Газтрейд" поднови стоителството на пристанището си за LPG Вносителят на пропан-бутан "Газтрейд" поднови строителството на пристанищния си терминал за LPG в Белославското езеро, Варна. Това съобщи собственикът и изпълнителен директор на компанията Милчо Василев . Първата копка е направена, а проектът трябва да бъде завършен до края на следващата година. "Това ще е единственото пристанище за LPG, разрешено от българските закони", заяви Василев. Работата по проекта започна преди 5 години, но беше е стопирана. Миналата година обаче компанията сключи голяма сделка с българското поделение на "Газпром нефт" – "НИС Петрол", като продаде част от базата си за горива в Костинброд. Руският гигант имаше нужда от склад, за да може да разгърне навлизането си на пазара на бензин и дизел в България (виж карето). Базата е разделена на две и "Газтрейд" реши да продаде частта за течни горива и да запази за себе си тази за пропан-бутан (10 хил. кубични метра, или над 40% от обемите за съхранение на пропан-бутан в страната), тъй като компанията решава да се фокусира изцяло върху основния си бизнес и да излезе от търговията с бензин и дизел. Пристанищният терминал за LPG трябва да даде допълнителен тласък в тази посока и трябва да бъде завършен към края на следващата година. "Газтрейд" е един от най-големите вносители на пропан-бутан. През различните години пазарният дял на компанията на пазара на LPG (Liquefied petroleum gas) се движи между 18 и 25% със спад от 5 процентни пункта през миналата година. Компанията получава разрешение за реализацията на проекта в Белославското езеро през 2008 г. от Министерския съвет. До момента компанията е инвестирала 15 млн. евро в терминала. Парите отиват за закупуването на 160 декара земя, строителството на 4 км железопътни линии, трафопост, ВиК системи и 300 хил. кубика камъни за подготовка на терена. Нужната инфраструктура е изградена в очакване на следващия етап на строителството. Предстои изграждане на някои пристанищни съоръжения и на резервоари първо за LPG, а на по-късен етап и за бензин и дизел. Настъпват обаче няколко тежки години за компанията и проектът е стопиран. Преди 5 години Милчо Василев се разделя с другия акционер в компанията Данаил Колов. "Това доста натовари фирмата финансово и поради факта, че сумата, която му изплатих, беше много сериозна, над 50 млн. лв., и това доведе до кредити, с които да му изплатя дела", разказа преди време Василев. Работата по проектите, както на терминала така и на базата в Костинброд не спират. Всичко това обаче води до свиване на оборотния капитал, като в комбинация с кризата и по-малката активност на банките, компанията е принудена да свие обема най-вече на течните горива, където са нужни повече оборотни средства. Това логически довежда до решението да се продаде тази част от базата в Костинброд, която така или иначе не се натоварва и да се фокусира компанията изцяло върху основния си бизнес. Парите от сделката, цената на която се пази в тайна, пък дават нови финансови сили на "Газтрейд". Сега компанията инвестира 5 млн. евро в 1000 кубични метра резервоари плюс цялата необходима пристанищна инфраструктура за довършване. Работата трае 18 месеца. Логично компанията се отказва от третия етап на проекта – разширение на резервоарния парк, така че той да се използва и за течни горива. Логично горивото, което внася компанията, в основната си част идва не от другаде, а от новия партньор в базата в Костинброд - руския "Газпром", втори по производство на пропан-бутан там след руската "Сибур". Малка част компанията купува и от Хърватия и Румъния. Пристанището е важно за компанията, тъй като ще доведе до намаляване на цената на вноса и до възможност за излизане и на други пазари. Сега пропан-бутанът се внася по фериботната връзка Кавказ - Варна. С танкери обаче би било два пъти по-евтино. "С пускането на терминала можем да обслужваме не само българския пазар, но и Македония, Сърбия, Косово", обяснява Василев. "Сърбия преди 15 години произвеждаше 5-6 хил. тона LPG, от които аз купувах 3 хил. тона. А сега Сърбия харчи от порядъка на 25 хил. тона. С изключение на Хърватия, която произвежда повече, отколкото потребява, тъй като тя има две огромни рафинерии и малко население, Балканският полуостров се насочи към търсене на продукт от Изтока", коментира преди време Василев.
Източник: Капитал (16.09.2013)

Малки за ОМV, добри за "Газпром" По малко, но редовно. Така изглежда процесът на изграждане на мрежата от бензиностанции на "Газпром нефт" в България. Преди две години гигантът навлезе на местния пазар през сръбското си дружество "Нафтена индустрия Сърбия" (NIS). Тогава очакванията бяха за зрелищен сблъсък с другия руски играч на българска територия. Но българската дъщерна компания на NIS "НИС Петрол" избра стратегия за бавно навлизане на пазара чрез закупуване на единични обекти и терени, а не като придобие конкурентна верига. Компанията вече има 30 бензиностанции на сметката си, като около 10 от тях са брандирани като Gazprom. До края на годината се очаква броят им да достигне между 25 и 30. Малко преди финала на 2013 г. обаче "Газпром" ще добави още няколко обекта към активите си. Това са четири от бензиностанциите на "ОМВ България", тъй като австрийската верига от известно време оптимизира част от мрежата си. Сделката все още не е окончателно финализирана или обявена официално, но беше потвърдена от три независими източника. Стандартното съобщение за предстояща концентрация отдавна се очаква да достигне до Комисията за защита на конкуренцията. Според източници от пазара причината "ОМВ България" да продава някои от обектите си е желанието на веригата да оптимизира мрежата си и да се освободи от по-слабите обекти в нея. През миналата година компанията е на загуба от 7.2 млн. лв. За сравнение, само две години по-рано - през 2010 г., финансовият резултат й е 33.5 млн. лв. печалба. Според източници от пазара компанията е имала намерението да продаде 9 свои обекта, от които 6 от по-ниския бранд "Аванти" и 3 OMV. "OMВ България потвърждава продажбата на няколко бензиностанции в България като част от оптимизацията на нашите вериги на всички пазари, на които оперираме", коментираха от компанията пред "Капитал", без да дадат детайли около сделката. "България е и ще остане важен пазар за OMV и не възнамеряваме да се изтегляме от него", допълват още оттам. От дружеството обясняват, че в момента е в ход изграждането на OMV комплекс в новата отсечка на магистрала "Тракия" в района на Ямбол. "Новият ни обект ще бъде открит през декември 2013 г., като това ще бъде първата бензиностанция в новия участък на магистрала "Тракия". Освен това в момента тече пълна реконструкция на два наши магистрални обекта, намиращи се на магистрала "Тракия" (Виноградец и Белозем)", твърдят от "OMВ България". На сайта на КЗК вече беше публикувано съобщение за предстояща концентрация, от което става ясно, че две от бензиностанциите на ОМВ ("Аванти") ще станат собственост на търговеца на едро с горива "Сакса". Дружеството разполага с голяма собствена база в Нови Искър и друга под наем около Русе. Бензиностанциите се намират в Пазарджик и Велинград и сега антимонополният орган трябва да прецени дали сделката ще окаже влияние върху пазара на дребно с горива в област Пазарджик. "Цената на сделката е около 800 хил. евро, като обектите ще се изплащат 7 години", обясниха от компанията купувач. Бензиностанциите ще носят името "Круиз" - марката, под която "Сакса" развива търговията на дребно. С новите два обекта общата бройка във веригата ще достигне 16. Трите бензиностанции OMV и една "Аванти" пък се очаква да станат собственост на "Газпром", а цената им най-вероятно е малко по-висока от тази на обектите, придобити от "Сакса". Така без купувач остават три от обявените за продажба бензиностанции на ОМV, които са под марката "Аванти". Двете сделки са малки и едва ли ще разместят съществено пазара на горива в страната. Но са знак, че "Сакса" и най-вече "НИС Петрол" имат намерение да се борят за по-големи позиции. От години сред лидерите на пазара на "Лукойл България", "Шел България", "ОМВ България", а напоследък "Еко България" също набират скорост, като през 2012 г. дори изпревариха по приходи "Петрол". "Газпром нефт" нееднократно е заявявала желанието си за разрастване на Балканите посредством NIS. А българската сделка далеч не е първата между австрийската верига и руския гигант. В края на 2012 г. NIS съобщи, че купува 28 бензиностанции, собственост на OMV, в Босна и Херцеговина. Това й осигури 8% от местния пазар, като през лятото на тази година започна и ребрандирането им. NIS преговаряше за 60 бензиностанции на OMV и в Румъния, но до сделка така и не се стигна. Компанията навлезе самостоятелно и в момента оперира 13 обекта в страната, а до края на 2015 г. се надява броят им да стигне 120, обяви през октомври Вадим Смирнов, генерален директор на NIS Petrol Romania. Групата преговаряше за придобиване на бензиностанции на OMV и в Хърватия, но двете компании не се разбраха за цената. Сформирането на новата верига в България пък започна от есента на 2011 г. През 2012 г. дружеството е получило 22 заема от компанията майка. От тях 17 са за покупка на бензиностанции и данъчен акцизен склад и 5 за оперативни цели. Към края на миналата година заемите от компанията майка възлизат на общо 119.8 млн. лв. Българското дружество успя да купи и да наеме редица бензиностанции, някои от които работеха преди това на принципа на франчайз с други вериги на пазара. Пример за това е сделката с малката пловдивска верига "Емко-М", която работеше с "Шел България". Освен готови обекти компанията пазаруваше и терени за ново строителство. За да проправи път и към пазара на едро, миналата година тя закупи част от данъчния склад на "Газтрейд" в Костинброд, след като българската фирма реши да се концентрира предимно върху търговията с пропан-бутан. Оперативно разрастването на руския гигант се осъществява от Сърбия. През 2009 г. "Газпром нефт" купува мажоритарния дял в държавната "Нафтена индустрия Сърбия" и инвестира в разширяването на производствения капацитет на рафинерията в Панчево. Сега NIS търси начини да диверсифицира петролните доставки. Не липсват проблеми, а и скандали (виж карето). Прогнозните резултати показват, че печалбата на рафинерията в Панчево ще се понижи с 22% през тази година и ще достигне едва 0.45 млн. долара. Причините са намаленото търсене и свръхкапацитетът. Рафинерията работи с ниски маржове, което е характерна особеност за повечето нефтопреработвателни компании в Европа. Малката печалба може да бъде компенсирана, ако компанията има и по-развита мрежа за продажби на дребно, където маржовете са по-високи, обясняват от бранша. За целта са нужни бензиностанции. И очевидно NIS ще продължи експанзията си на Балканите. Конкретно за България планът на компанията е към края на 2015 г. да има поне 90 бензиностанции премиум клас, което означава, че на пазара на горива в страната тепърва ще има размествания.
Източник: Капитал (18.11.2013)

С "Петрол" на шията Кой взе "Петрол" вече не е актуален въпрос. Отговорът стана ясен тази седмица. Основният му кредитор Корпоративна търговска банка (КТБ) индиректно чрез свързано дружество - "Алфа кепитъл", си го взе, след като старите му собственици от "Петрол холдинг" така и не сложиха край на близо четиригодишния си спор. Оттук нататък по-важният въпрос е какво ще се случи с "Петрол". Засега всяка от замесените страни пази мълчание по въпроса. Вариантите какво може да последва обаче не са много. Единият е в най-бързи срокове кредиторът да препродаде компанията, но това е малко вероятно. Вторият, също почти невъзможен, е губещият лагер в спора за "Петрол холдинг" да си върне изгубения ценен актив. Третият, най-вероятен, е кредиторът да я задържи, да я посъвземе и след това да й търси стратегически или финансов купувач, или пък да си я запази. "Петрол" бе златният актив на "Петрол холдинг", който вече няколко години Митко Събев, от една страна, и Денис Ершов и Александър Мелник, от друга, не могат да си поделя. Ако холдингът прави 1 млрд. лв. приходи годишно, 90% от тях идват от бизнеса с горива на "Петрол". Само че преди две седмици той се изпари от активите му. Всичко останало като хотелите в Бургас и Поморие, инвестициите във ваканционни комплекси, финансови услуги, авиобизнес и други са просто трохи на фона му. От 2009 г. "Петрол холдинг" тръгна надолу. Битката стана публична 2010 г., акционерите започнаха да се обвиняват в лошо управление и какво ли още не. До ден днешен така и не се помириха, нито пък намериха адекватно решение на задълбочаващите се финансови проблеми на групата. Дълговете растяха, кредиторите все повече се изнервяха, а боричканията на акционерите, вместо да помагат, само пречеха. Съответно почти навсякъде из дъщерните дружества на групата се срещат залози, запори и какво ли още не като обезпечение по растящи дългове. По информация на "Капитал" ситуацията в холдинга е такава, че почти всички кредити са предсрочно изискуеми. Поводът да се стигне до смяната в собствеността на "Петрол" бе една частична битка от страна на единия акционерен лагер - този на Ершов. Преди месец той успя най-сетне да вземе контрола над "Петрол холдинг". Партньорът му и в бъдеще собственик на холдинга Кирсан Илюмжинов, експрезидент на Калмикия, дори отново публично обеща да рефинансира кредитите на групата (основно към КТБ) и да започне да ги изплаща. Веднага след като пое ръководството на холдинга, Ершов започна да сменя мениджмънта и по дъщерните му компании. Първо пое "Интерхотел Бургас", последваха други дружества и това вероятно е изнервило още повече кредиторите. Така три седмици след спечелената битка за "Петрол холдинг" той се раздели с най-ценното в него - "Петрол". То стана по схема, за която самият Цветан Василев спомена още в началото на тази година - чрез обезпеченията по задълженията на групата. А те, както се вижда от отчетите и на дружествата от групата на "Петрол" и на останалите компании в холдинга, не са малко и са от всякакъв тип - от банкови кредити до финансов лизинг. Още миналата година например "Уникредит лизинг" с изпълнително дело и съдия-изпълнител е наложил запори на акции и дялове на холдинга в дъщерните му компании. Така са били запорирани акциите му в "Петрол", "Интерхотел Бургас" и "Бългериън роуз гардънс", видно от документите и вписванията в Търговия регистър. Точно чрез тези запори кредиторите влизат във владение на "Петрол". На 2 декември 2013 г. съдия-изпълнител продаде запорирания дял от 47.5% на "Петрол холдинг" на "Алфа кепитъл", която е индиректно свързана с КТБ (виж карето). Продажбата на дела носи 103 млн. лв. Не е ясно точно какво вземане е покрито с тях, нито на кого е било то. Ясно е, че в един момент част от вземанията са били на "Уникредит лизинг". Предвид развръзката с купувач, близък до КТБ обаче, не пречи вземанията да са преминали от едни кредитори в други. Всъщност придобиването на акциите от дружество, близко до банката, е само кулминацията на взимането на контрол над "Петрол". Представители на кредитора от месеци управляват ключовите дружества в групата, а в полза на самата банка са заложени всички хубави бензиностанции. Освен това от 2011 г. тя реално поддържа бизнеса на "Петрол". Има ли повод за радост обаче новият собственик, или по-скоро проблемите за него тепърва започват. До момента банкерът развива бизнесите си в сфери, където свързаните с него компании имат силно монополно присъствие, или конкурентите не са толкова мощни. Изключение може би прави телекомуникационният пазар, но все пак БТК е добре работеща компания. Бизнесът с горивата не е лесен за навлизане и развитие. Нужни са много оборотни средства особено за търговията на едро. Конкурентите на "Петрол" пък са всичко друго, но не и за подценяване, като повечето от тях разполагат и с рафинерии зад гърба си. Това би затруднило, както самата компания да тръгне нагоре, така и би било известна спирачка за спасител отвън. Все пак това отрежда няколко възможни варианта за бъдещето на "Петрол" оттук нататък. Първият е бърза препродажба на компанията на стратегически или финансов партньор. Шансовете за него обаче са малки, тъй като не е ясен статутът на половината от акциите на "Петрол" - собственост на дъщерното му дружество"Нафтекс Петрол". До решаването на този казус новият собственик може да изчака малко, да раздроби дела си, но да продължи да контролира групата оперативно. Докато чака, не е изключено да се случи и вариант №2, при който ощетената страна в лицето на лагера на Ершов намери съдебен или друг начин да обърне сделката за "Петрол" и върне компанията обратно в холдинга. Подобен вариант обаче е доста малко вероятен или дори почти невъзможен. По-възможната опция е кредиторът да изчака, да налее малко пари в компанията в опит да я стабилизира, да я управлява известно време и едва след това да й търси купувач или партньор. Ако съдим по казуса с преструктурирането на БТК, това е логичен вариант. За да стане по-ясно какви са пречките пред всяка от опциите, трябва да се начертаят силните и слабите страни на компанията. Основните части на петролната група са вносителят и дистрибутор на едро "Нафтекс Петрол" и търговецът на дребно "Петрол", която държи 16-17% от продажбите на дребно. Компанията оперира около 200 бензиностанции, които бяха извадени от активите й в дружеството "Елит Петрол". Въпросните обекти са обезпечение по кредитите към КТБ и се отдават под наем на "Петрол" за опериране. В "Петрол" има още около 130 бензиностанции, като половината от тях не са собственост на компанията, а са на франчайз. Все пак голямата мрежа и присъствието в малки населени места е силата на "Петрол", която й носи обществени поръчки и корпоративни клиенти, търсещи пълно покритие в цялата страна. Това е и нейната слабост обаче, тъй като според представители на пазара огромна част от приходите се правят от малка част от обектите. Друг проблем пред търговеца на дребно е и лошото му пазарно позициониране и по-високите цени, които според източници на пазара са традиционно над тези на конкурентите й. Така стигаме и до търговеца на едро "Нафтекс Петрол". Компанията разполага в активите си с 35 петролни бази, но на практика активно използва много малка част от тях (6-7), а данъчните складове са само 3 - в Бургас, Варна и Пловдив. За да може да оперира в този бизнес обаче, за един търговец на едро от изключителна важност са не само активите, но и оборотните средства. А при "Нафтекс Петрол" те се топят от години. Само през 2012 г. намаляват от 157 млн. лв. на едва 28 млн. лв. В средата на 2009 г. "Нафтекс" спира да купува гориво от рафинерията на "Лукойл" и започва да внася откъдето може - Румъния, Русия, Италия, Гърция и др. Това оскъпява горивата й и компанията трудно отговаря на натиска на цените от страна на рафинерията в Бургас. Към пазарните проблеми се прибавят и дълговете, което яде дори от оперативната й печалба, каквато липсва от 2010 г. насам. Причините са спадът в цената на финансовите инструменти, които държи за търговия (акции на "Петрол", над 40% от капитала), ръст в краткосрочните и данъчни задължения, както и задължения към доставчици. Според отчета на компанията клиентите й са се свили от 780 през 2010 г. на около 400 през 2012. През тази година нещата изглеждат още по-черни. От средата на лятото според източници от пазара търговецът на едро е спрял продажбите си към крайни клиенти и търговци на дребно, като доставките са продължили само към няколко от големите петролни компании като Shell, OMV, "Еко" и др. Или очакванията са, че за тази година дружеството е намалило вноса си с танкери с около 25%. Така дотук вече е ясно, че за да продължи да работи, "Петрол" има нужда от масивна оборотна подкрепа, която да му позволи да си стъпи на крака. Дори и да е в цветущо здраве обаче, групата има крещяща нужда и от рафинерия или стабилен доставчик на горива зад гърба си. Липсата им досега е огромен минус, тъй като я прави зависима от цените на конкурентите. Така, в случай че кредиторът реши да я стабилизира, първо, трябва да продължи да я подкрепя оборотно, второ, да я запази в настоящия си интегриран вид, т.е. търговец на дребно + търговец на едро, и едва след това да започне да й търси стабилен доставчик на горива. Предвид ситуацията на пазара най-вероятно този доставчик ще е от Изтока. Въпросът е кой би дошъл на българския пазар, който е малък и вече заселен от предимно източни компании. Единият от тях е търговецът на едро и дребно на "Лукойл" в България. С рафинерия зад гърба си той от години негласно играе ролята на pricemaker, по който всички са принудени да се равняват. Отскоро на българския пазар е и друг руски гигант в лицето на "Газпром нефт". Компанията се разгръща в региона през сръбското си поделение "НИС Петрол", където има и рафинерия. На пазара е и казахстанският "Казмунайгаз" чрез дъщерното си дружество "Ромпетрол", което си има рафинерия в Румъния. С рафинерия в съседна държава разполага и "Еко България", част от гръцката Hellenic Petroleum Group, както и OMV - в Румъния. Това очевидно насищане обаче не спира интереса и на други компании от Изтока да гледат към Балканите и Европа. Един от тях е държавната петролна компания на Азербайджан - Socar. Тя вече развива мрежа от бензиностанции в Румъния и Украйна. Нищо не й пречи да погледне и към България, още повече че според някои източници вече е продавала горива на "Петрол". Наскоро се чу и за опити на "Роснефт" да стъпи в Хърватия, но местните управляващи бързо отрекоха да продават държавната INA на руска компания. Другият и по-пагубен вариант за "Петрол" е да се започне разпродажба на активите парче по парче. Раздробяването на компанията ще доведе до нейния крах, но пък апетит за активите й не е липсвал. При един такъв вариант по-вероятно е да се търси интерес сред вече присъстващите на пазара, но не е изключено и стъпването на нов играч. Така например преди време се опита да влезе "Газпром нефт". През 2008-2009 г. се заговори, че "Газпром нефт" ще купи бензиностанциите, отделени в "Елит петрол", или около 200 добри обекта. След това желаната бройка бе сведена до 100, после намалена още наполовина. В крайна сметка до сделка не се стигна, като по непотвърдена информация причината е била в огромното разминаване на предложената и поисканата цена. Впоследствие "НИС Петрол" реши да развива мрежата си в България поетапно. По-малко вероятно е "Лукойл" да купува отново. Той си взе каквото искаше през 2008 г. Тогава руският гигант придоби 75 от най-хубавите бензиностанции на бившата държавна компания и базата й до София. Цената на сделката беше 237 млн. евро. "Петрол" може да отдава обектите си под наем на другите вериги, но ползата от самия него тогава се губи. Всички варианти за развитие на компанията, изредени към момента, трябва да се гледат и в контекста на новия собственик. Присъствието на Цветан Василев в компанията, с неговите силно изразени връзки с властта може да превърне "Петрол" в един по-желан партньор за някои клиенти, доставчици и контрагенти. Може да отвори врати и към повече обществени поръчки. Контактите му с чужди финансови институции на Изток пък могат да скъсят пътя към намирането на купувач или партньор оттам. Големият набор от свързани бизнеси също е вариант за нови приходи, като лоялните клиенти на Vivacom вече могат да ползват отстъпка до 6 стотинки на литър в обектите на "Петрол". Това едва ли ще помогне в голяма степен на изтощената финансово бивша държавна компания, оплетена от години в съдебни саги. Прочистването й от част от тях все пак е важна крака напред по дългия път, който й предстои. Той ще я отведе или в нови добри времена, или ще я остави в забвение.
Източник: Капитал (14.12.2013)

Българското поделение на "Газпром нефт" "НИС Петрол" планира да купи още 11 бензиностанции в страната, става ясно от съобщение в Комисията за защита на конкуренцията за предстояща концентрация. Новите обекти сега са собственост на "ОМВ България", бургаската "Бултранс ойл" и пловдивската "Лайт комерс". Източник от пазара обясни, че четири от бензиностанциите са "ОМВ България" - преди време имаше информация, че те ще бъдат закупени именно от руснаците. Една част от останалите в пакета ще станат собственост на компанията, а другата ще бъдат наети. Две от тях са работили на франчайзинг с други вериги на българския пазар. С покупката на новите бензиностанции компанията ще разполага с 35 обекта и с 12 терена. Четири от парцелите се намират на магистрала "Тракия", а строителството на зелено се очаква да започне от тази година. Плановете са до края на 2014 г. веригата да има около 50 обекта. По неофициална информация компанията няма намерение да купува повече бензиностанции в скоро време, тъй като пазарът не предлага атрактивни места за продан, а ще продължи да се разширява посредством покупката на земя и строителство на обекти. Така "НИС Петрол" продължава разширението на веригата си на дребно в България, което макар да се случва с по-бавни темпове от първоначално планираното, все пак се развива методично и постоянно. В момента тече и брандиране на съществуващите обекти, като досега това се е случило с 23. Стъпка по стъпка Руската "Газпром нефт" навлезе в България и в региона през Сърбия, след като през 2009 г. "Газпром нефт" купи мажоритарния дял в държавната "Нафтена индустрия Сърбия" и инвестира в разширяването на производствения капацитет на рафинерията в Панчево. Изграждането на новата верига в България започна от есента на 2011 г. Компанията реши да се развива на малки стъпки вместо сделка с по-голям конкурент. Така българското дружество купи и нае редица бензиностанции, някои от които работеха преди това на принципа на франчайз с други вериги на пазара. Пример за това е сделката с малката пловдивска верига "Емко-М", която работеше с "Шел България". Освен готови обекти компанията пазаруваше и терени за ново строителство. За да проправи път и към пазара на едро, миналата година тя закупи част от данъчния склад на "Газтрейд" в Костинброд, след като българската фирма реши да се концентрира предимно върху търговията с пропан-бутан. Това позволява на "НИС Петрол" да бъде по-самостоятелна при вноса от съседна Сърбия. Сега складът в Костинброд има капацитет за 16 хил. куб.м течни горива, но строителното разрешително позволява разширение до 80 хил. куб.м. Директно от конкурентите Покупката от "ОМВ България" е първото директно придобиване на активи, собственост на голям конкурент (т.е. обекти, които не са на франчайзинг). Причината "ОМВ България" да продава някои от обектите си е желанието на веригата да оптимизира мрежата си и да се освободи от по-слабите си бензиностанции. От компанията потвърдиха пред "Капитал" продажбата като част от оптимизацията на веригите на всички пазари, на които оперира, без да дадат детайли около сделката. Според източници от пазара компанията е имала намерението да продаде 9 свои обекта, от които 6 от по-ниския бранд "Аванти" и 3 OMV. През миналата година стана ясно, че две от бензиностанциите "Аванти" са станали собственост на търговецът на едро "Сакса". Бензиностанциите ще носят името "Круиз" - марката, под която "Сакса" развива търговията на дребно. С новите два обекта общата бройка във веригата ще достигне 16. Трите бензиностанции OMV и още една "Аванти" сега ще станат собственост на "НИС Петрол", след като КЗК се произнесе.
Източник: Капитал (13.02.2014)

Външният ни дълг намалява в края на януари Брутният външен дълг на България намалява с 0,2% спрямо края на 2013 г. и възлиза на 37,268 млрд. евро или 90,4% от БВП към края на януари 2014 г., сочат данните на БНБ. Спрямо първия месец на 2013 г. понижението е в размер на 0,3% Припомняме, че през последния месец на миналата година брутният външен дълг на страната ни отчете спад с 1,3% на годишна база, достигайки 37,1 млрд. евро. Дългосрочните задължения към края на януари 2014 г. са 27,658 млрд. евро или 74,2% от БВП. Те нарастват с 0,2% спрямо края на предходната година и с 2,3% спрямо януари 2013 г.. Краткосрочните задължения пък са 9,610 млрд. евро, което е с 1,4% по-малко спрямо края на миналата година и със 7% спрямо януари 2013 г. Нетният външен дълг на страната ни към края на първия месец на тази година възлиза на 14,850 млрд. евро. Той нараства с 0,7% спрямо края на миналата година. Повишението се дължи на по-голямото намаление на брутните външни активи – с 0,8% в сравнение с намалението на брутния външен дълг – с 0,2%. Като процент от БВП в края на януари 2014 г. нетният външен дълг възлиза на 36%, намалявайки с 0.9 процентни пункта спрямо края на 2013 г., когато той се равнява на 36,9%.
Източник: econ.bg (26.03.2014)

„НИС Петрол България”, която менажира бензиностанциите под марката „Газпром” стана инвеститор на годината в традиционния конкурс на вестник „Марица” „Инвеститор, мениджър и данъкоплатец на Пловдив и областта” за 2013 г. Призът „Мениджър на годината” пък за първи път в историята на престижната класация ще си поделят две фирми: транспортната ПИМК със собственици Пенко Несторов и Илиян Филипов и козметичната „Рефан” със собственик Ангел Попов. Категорията „Мениджър” се оказа и най-оспорваната, конкурираха се седем фирми от Пловдив и областта. С най-много данък печалба към хазната се отчете „Електролукс Табаков и синове”. Дружеството е платило корпоративен налог за 2012 г. в размер на 751 936 лева, посочиха от НАП-Пловдив. Това е най-големият данъкоплатец в дирекция „Средни данъкоплатци и осигурители”. Припомняме, че големите компании, които отговарят на определени критерии, се обслужват от дирекция „Големи данъкоплатци” в София, независимо къде извършват дейността си. Конкурсът „Инвеститор, мениджър и данъкоплатец на Пловдив и областта” се провежда за 12-и път. Организатори са вестник Марица, рекламно-консултантска къща Хермес Медиа и Община Пловдив. Номинираните за призовете се отсяват на базата на анкетни карти, разпратени предварително до авторитетни бизнесорганизации, Община Пловдив, Областна управа и по-малките общини на нейна територия.
Източник: Марица (11.04.2014)

“Газпром” ще построи нови 20 бензиностанции в България до края на 2016 г. Изграждане ще започне през март-април, съобщи Иван Костадинов, изпълнителен директор на "Газпром нефт" за България. В момента фирмата разполага с 35 обекта у нас, които купи или нае от конкурентни вериги. За седем от новите бензиностанции вече има издадени строителни разрешения. Четири от тях са на "Тракия", а останалите три - в София. Компанията разполага с още 5 закупени терена. Те са на магистралите “Люлин” и “Хемус”, в Сливен, София и на граничния пункт при Кулата.
Източник: Труд (13.10.2014)

Бензиностанции “Газпром” инвестират в терени Нови бензиностанции "Газпром", построени върху собствени терени, ще отворят у нас. Парцели вече са закупени по трасето на магистрала "Тракия", съобщи генералният мениджър на "НИС Петрол" ЕООД Иван Костадинов. Компанията е дъщерна на НИС (Naftna Industrija Srbije). В сръбското дружество пък мажоритарен акционер е "Газпром Нефт" с 56,15%. Република Сърбия държи дял от 29,88%, а останалите проценти са разпределени между миноритарни акционери. 23 бензиностанции у нас вече работят с бранда на "Газпром". Още 12 са собственост на дружеството, но използват бял бранд. Досега пазарният дял е около 2,5% каза Иван Костадинов. Очакванията са до 2016 г. броят на обектите да стигне 55. Костадинов уточни, че по-дългосрочно се гони пазарен дял от 10%, което е увеличение спрямо първоначалните намерения от 8-9 на сто. И ако доскоро компанията предимно е изкупувала готови обекти, включително и от ОМВ, то сега стратегията й е да придобива терени, на които да строи. Особен интерес представляват регионите София, Северна България, както и изходните точки на страната. От 2009 до края на 2013 г. НИС е инвестирала около 250 млн. евро в развитието на мрежата на Балканите. Първата бензиностанция на "Газпром" е открита в Белград през декември 2012 г. Сега обектите в Сърбия са 11, 27 има в Босна и Херцеговина и 17 в Румъния. До този момент в България общото вложение е в рамките на 75 млн. евро 20 млн. евро от него е за придобиването на петролната база на "Газтрейд" в Костинброд. Там внесените от Сърбия бензин и дизел се смесват с биогорива.
Източник: Стандарт (13.10.2014)

Комисията за защита на конкуренцията се сезира срещу свързваната с "Газпром" фирма "НИС Петрол" ЕООД след сигнал за заблуждаваща рекламна табела на входа на бензиностанция "Газпром" по главен път Е-79, посока София към Елин Пелин, с. Долни Богров. Сигналът от Л.П. е подаден на 17 март, а решението на Комисията е от 8 април. Рекламата е за предоставяне на 7% отстъпка на литър при зареждане на гориво в бензиностанции от верига "Газпром". Подалият сигнала твърди, че тази отстъпка е била валидна, но през календарната 2014 г. Той пише, че в началото на 2015 г. е започнало раздаване на електронни чипове вместо талоните за отстъпка, като служители са уверявали клиентите, че няма промени в условията на промоцията, а само ще се сменят талоните, защото са хартиени и нетрайни. В същото време, при две зареждания той установил, че получава значително по-малка отстъпка - например на 25 литра газ трябвало да получи 2 лв. отстъпка, а тя била 70 стотинки. Л.П. е изпратил до КЗК и две снимки, които показват, че върху колона с цените на входа на бензиностанция на "Газпром" е изписано обещание за отстъпка от цената на горивата. Пише: „Вземи сега 7 ст./литър с талон за отстъпка при зареждане на бензин, дизел или автогаз“. Проверката на КЗК установила, че в сайта на "НИС Петрол" ЕООД е обявена промоция за програма „Fuel pass“ – „Fuel Pass чип-карта СЪС СПЕЦИАЛНИ ОТСТЪПКИ за горива и стоки!“. Оказало се, че програмата дава право на различни по размер отстъпки при покупка на горива в търговските обекти от верига "Газпром". Размерът на отстъпката зависи от вида на закупените горива, както и според деня и часа на извършване на покупката. От понеделник до събота, между 7 и 19 ч., отстъпката била 5 ст. за бензин и дизел, а за автогаз и метан - 3 ст. От 19 до 7 ч., пак от понеделник до събота, както и всяка неделя и на празници, отстъпката на горивата (за литър или килограм) за бензин и дизел е 0,07 лв. за литър с ДДС, а за автогаз и метан е 0,07 лв. за килограм с ДДС. На сайта е отбелязано, че валидност на отстъпките е за периода от 01.02.2015 г. до 30.04.2015 г. При сравнение между рекламната табела и описанието в сайта разминаването станало очевидно - на табелата не пише, че отстъпките са различни, че зависят от деня и часа, няма и препратка към сайта, където са описани пълните условия. Заради това КЗК образува производство за проучване на евентуално извършено нарушение на Закона за защита на конкуренцията. "НИС Петрол" ЕООД е регистрирана на в София, на бул. "Никола Вапцаров" 51А. Управителите му са Валерий Павлович Груздов (Русия) и Йелена Павлович (Сърбия). Собственик е сръбската "Нафтена Индустрия Сърбия" АД.
Източник: Други (17.04.2015)

КЗК санкционира фирма на “Газпром” за заблуждаваща реклама Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) наложи на “НИС Петрол” ЕООД имуществена санкция в размер на 147 254 лв. във връзка с реклама за предлагане на отстъпки за горива в кампании “Талони за отстъпка 7 ст./литър” и “Картова програма за лоялност “Fuel pass”. Това съобщиха от пресцентъра на ведомството. Производството е образувано по повод на постъпил сигнал, в който се съдържат твърдения за недобросъвестни практики от страна на “НИС Петрол” ЕООД във връзка със заблуждаваща рекламна табела, поставена на входа на бензиностанция “Газпром”. Според подателя на сигнала табелата указва, че при зареждане на каквото и да е гориво потребителят получава 7 ст. отстъпка на литър, а в действителност отстъпката е драстично по-малка. Комисията установи, че в периода от 10 ноември 2014 г. до 30 април 2015 г. “НИС Петрол” ЕООД прави паралелно две рекламни кампании: “Талони за отстъпка 7 ст./литър” и “Картова програма за лоялност “Fuel pass”. В кампаниите “НИС Петрол” ЕООД използва рекламната табела с текстово послание “Вземи сега 7 ст./литър с талон за отстъпка при зареждане на бензин, дизел или автогаз”, което съдържа елементи със заблуждаващ характер, като в него липсва посочване на съществени за потребителя условия, узнаването на които е възможно да повлияят върху избора му при покупка на горива в бензиностанции.
Източник: Монитор (23.06.2015)

КЗК решена да налага глоби на пазара на горивата Комисията за защита на конкуренцията започва разследване на пазара на горива за потенциален картел между седем от основните вериги бензиностанции - "Шел", "Ромпетрол", "Еко", OMV, "Петрол", "Нис петрол" и "Лукойл България", така и за възможна злоупотреба с господстващо положение на "Лукойл Нефтохим Бургас". Решението е записано в изготвения секторен анализ на пазара на горива, който обхваща период от 2013 г. до средата на 2015 г. В него КЗК отправя препоръки и към министъра на финансите за предприемане на мерки, които да подобрят конкурентната среда в България. Този път комисията е решена да стигне до края. "Ще превърнем съмненията в юридически факти, които да издържат в съда", коментира говорителят на КЗК Марио Гаврилов по време на пресконференцията, на която бяха представени заключенията на регулатора. Той не пожела да се ангажира със срок, в който разследването ще завърши, тъй като по думите му това зависи от желанието на компаниите да съдействат. При предишния секторен анализ на пазара на горивата от 2011 г. на КЗК й отне една година да излезе с решение. Това не е първият опит на регулатора да докаже картелни споразумения на пазара на горива. При предишната процедура търговците се разминаха без глоба, след като сключиха споразумение с комисията, че ще преустановят досегашните си нелоялни практики. Сега, ако се стигне до доказване на нарушенията, компаниите ще трябва да платят максимална глоба от 10% от годишния им оборот, като размерът зависи от тежестта на нарушението. Секторният анализ, който беше стартиран в средата на миналата година, е бил завършен преди края на 2015 г. Причината той да не бъде финализиран официално тогава е, че експертите на КЗК са решили да се възползват от пресните промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, които им позволяват да оперират при проверките си с данъчни и осигурителни данни, които на практика са помогнали на комисията да констатира основните несъвършенства в сектора. За "Лукойл Нефтохим Бургас", която е единственият значим производител в страната, КЗК отбелязва, че е установила, че компанията трайно продава продуктите си за износ на по-ниски цени, отколкото вътре в страната. Става въпрос за съседни на България страни и Европа, посочи Гаврилов, без да конкретизира, тъй като голяма част от данните в анализа на КЗК са търговска тайна. От анализа на "Капитал" обаче е видно, че у нас "Лукойл България" традиционно продава на едро горивата си със средно 15% надценка над международните референти цени за региона. Според данните на комисията това е трайна тенденция, която се наблюдава в периода от 2012 до юли 2015 г. В действията на бургаската рафинерия на практика липсва пазарната логика, тъй като основна част от клиентите на рафинерията са на територията на България, т.е. тук количествата са по-големи от изнасяните. Според секторния анализ тя доставя 50-60% от общото производство и внос на бензини и дизелово гориво в страната. Точно затова действията на "Лукойл" пораждат съмнения, че поставят в по-неблагоприятни условия клиентите на вътрешния пазар в сравнение с тези извън страната, се казва в анализа на КЗК. Друга възможност естествено е рафинерията да продава на швейцарското дружество на "Лукойл" - "Литаско", по-евтино, за да може то да спечели повече, т.е. да трансферира печалби извън страната. Но тук въпросът трябва да бъде проверен от НАП. От анализа на КЗК ясно се вижда, че в определени периоди цените на горивата на дребно не са се движили в синхрон с нетните цени на производителите и тези на едро. Тази тенденция се изразява най-ясно в два периода – средата на 2013 и края на 2015 г. От анализи на "Капитал" пък е видно, че от 2012 г. надценката при тях скача рязко. Това, което комисията наблюдава, е, че въпреки спада в цените на едро тези на бензиностанциите се запазват непроменени. В цитираните два периода дори има увеличение на надценката на търговците на дребно и в по-голяма степен маржът остава в тях, а не при продажбите на едро. В същото време крайната цена на горивата реагира много по-бързо на нарастване на цените на едро и на производство, се казва в доклада на КЗК, докато намалението се отразява много по-бавно и с много по-малък процент. "Продължителното задържане на цената на дребно на високи нива и липсата на навременна и адекватна реакция спрямо понижението на цените на другите две нива на пазара би могло да е в резултат на антиконкурентни практики на пазара на дребно", се казва в доклада на комисията. Там също така се посочва, че въпросните вериги бензиностанции не се снабдяват с горива само от "Лукойл", а и от алтернативни доставчици, което също увеличава съмненията за картелиране В анализа на КЗК пише, че затегнатите мерки за контрол върху горивата след 2009 г. са довели до ограничение или затруднение на вноса на горива. Например изискването за разтоварване на бензина и дизела в данъчен склад и едва след това дистрибуцията му до търговските обекти е свързано с допълнителни разходи, които обезкуражават вноса. Предложенията на регулатора като цяло преповтарят препоръките от 2012 г. - облекчаване на режима на създаване на данъчни складове, двустранни споразумения за ползването на такива складове в други страни от ЕС, както и възможност вносителите да наемат складове от държавния резерв, за да съхраняват задължителните запаси от нефт и нефтопродукти. Тежък проблем, за който се говори от години, е и сивата икономика в сектора на горивата. В анализа на КЗК обаче отново се казва, че има търговци, които не подлежат на регулиране и не спазват административните изисквания на пазара. Според комисията това се дължи основно на бариерите на пазара пред навлизането на нови търговци. Ведомствените бензиностанции също са посочени като основен източник на сива икономка. В тази връзка от КЗК предлагат да бъде изготвена цялостна регламентация на дейността на тези обекти.
Източник: Капитал (26.02.2016)

Днес служители на Комисията за защита на конкуренцията съвместно с органите на полицията осъществяват внезапна проверка на място в "Българска петролна и газова асоциация" в София, информират от пресцентъра на КЗК. Действията са част от производството за картел, образувано след секторния анализ на пазара на горива. При проверката КЗК има право да изземе всякакви писмени, както и други веществени доказателства, а също така и средства за предаване на информация.
Източник: Стандарт (22.03.2016)

Марешки влага 200 млн. в нови бензиностанции До 3-4 месеца ще изградим изцяло нови, огромни бензиностанции, с по 9 бензиноколонки. Това заяви варненският бизнесмен Веселин Марешки пред Bulgaria ON AIR. Инвестицията ми в тях ще е около 150-200 млн. лв., пресметна Марешки. Ще отворим бензиностанции в цялата страна, за да сме полезни на хората, коментира още той. Марешки съобщи, че днес отваря бензиностанция в Габрово, а през следващите седмици ще отвори още 4-5 бензиностанции в други градове. Атаките срещу мен от последните дни показват в каква държава живеем, каза Марешки. "Наскоро пропътувахме цяла България, за да подпишем документите за една бензиностанция, но като пристигнахме, буквално в последния момент човекът каза, че няма да продава. Натискът върху мене е огромен", заяви той. "Още днес мога да отворя бензиностанция в София, но тя ще бъде много малка и малко хора ще могат да зареждат там. Към днешна дата имаме договорени два терена в София, разговаряме и за трети", обясни Марешки. Няма значение на каква цена купувам горивото, а на каква го продавам, коментира бизнесменът. Купувам го от български дистрибутори, които са дистрибутори на всички тези производители, подчерта Марешки и допълни, че в момента няма директен достъп до базите на "Лукойл" и се налага да купува горивата през посредници. Горивото при нас пристига от най-югозападната точка - Банско, до североизточната - Варна. Ако не беше толкова далеч, цената ми щеше да е още по-ниска, обясни Марешки. Представете си колко километра пътува горивото до Варна, при положение, че има бази в града, посочи той. "Питам защо, когато цената на горивото на едро беше 1,40 лв./литър, го продаваха на 2 лв. на техните бензиностанции? Защо при 30 долара за барел петрол цената на горивата беше 2 лв., а сега при 40 долара е малко над 1,70 лв.? Къде са отивали всичките тези пари от този огромен, 50-60 ст. марж, които аз наричам мародерство", коментира Веселин Марешки.
Източник: Стандарт (28.03.2016)

КЗК и МВР проверяват "Лукойл" и "Ромпетрол" Служители на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) съвместно с органите на полицията осъществяват проверка на място в "Лукойл България" ЕООД и „Ромпетрол България“ ЕАД. Проверката се прави в момента, съобщава се на сайта на КЗК. Действията на Комисията са част от производството за картел, образувано след секторния анализ на пазара на горива. При проверката КЗК има право да изземе всякакви писмени, както и други веществени доказателства, а също така и средства за предаване на информация, посочва се в съобщението. През февруари КЗК обяви, че започва разследване за картел на пазара на горива у нас. Антимонополната комисия обяви тогава, че започва производство срещу седем дружества: „Шел България“ЕАД, „Ромпетрол България“ ЕАД, „Еко България“ ООД, „ОМВ България“ ООД, „Петрол“ АД, „НИС Петрол“ ЕООД и „Лукойл България“ ЕООД. Проверява се и за злоупотреба с господстващо положение "Лукойл Нефтохим". Изключително трудно се доказва картелно споразумение на пазара на горивата, призна говорителят на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) Марио Гаврилов в ефира на Bulgaria ON AIR. Той изтъкна, че Комисията вярва, че ще си свърши почтено работата. Част от проверките са и изненадващите инспекции на място, коментира още Марио Гаврилов. Той обаче посочи пропуск в българското законодателство в тази посока. Разрешение за инспекция на място трябва да бъде издадено от съда, а след това съдът уведомява фирмата за предстоящата проверка. По този начин инспекциите, които извършва регулаторът, никога не са внезапни и неочаквани.
Източник: Инвестор.БГ (07.04.2016)

Проверките за картел на горивата продължават с ОМВ Проверките на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) на място в заподозрените за участие в картел вериги бензиностанции продължиха и вчера с посещение в офисите на "ОМВ България" ООД, съобщиха от антимонополната комисия. Действията на КЗК са част от започналото в края на февруари разследване за ценови договорки между "Шел България" ЕАД, "Ромпетрол България" ЕАД, "Еко България" ООД, "ОМВ България" ООД, "Петрол" АД, "НИС Петрол" ЕООД и "Лукойл България" ЕООД. "Лукойл Нефтохим" пък се проверява за злоупотреба с монопол при продажбите на вътрешния пазар. Досега бяха извършени обиски и изземания на документи от офисите на Българската петролна и газова асоциация, на "Лукойл България", "Ромпетрол", "Шел" и "Еко". Проверката започна в резултат на секторен анализ, изготвен от КЗК, след като миналия август премиерът Бойко Борисов се възмути от качеството на горивата и това, че цените на петрола на световните пазари падат, а у нас това слабо се отразява върху крайните стойности на бензина и дизела.
Източник: Сега (26.04.2016)

КЗК установи картел между шест петролни компании Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) предяви твърдения за картел на шест петролни компании - "Лукойл България" ЕООД, "Еко България" ЕАД, "Шел България" ЕАД, "ОМВ България" ООД, "Нис Петрол" ЕООД и "Петрол" АД. След като е направила икономически и правен анализ, комисията е стигнала до заключението, че действията на тези дружества представляват нарушение, изразяващо се в забранено споразумение или съгласувана практика за обмен на ценова информация и провеждане на обща ценова политика, както и обмен на информация за реализирани обеми продажби (пазарни дялове) и друга пазарна информация за целите на ценовото сътрудничество, се казва в съобщение на сайта на регулатора. Това поведение има за цел предотвратяване, ограничаване и нарушаване на конкуренцията на пазарите на търговия на дребно с бензин и дизелово гориво в страната, е становището на антимонополния орган. Комисията е провела разследване след като се е самосезирала за евентуално нарушение на пазара на горива. В рамките на производството са извършени поредица проверки на място в офисите на основните дистрибутори на горива на дребно. Установяването на сътрудничество и единодействие между посочените дружества води до елиминиране на конкуренцията, което премахва естествените механизми на свободния пазар и въздейства неблагоприятно върху икономическата среда и интересите на обществото, е изводът на регулатора. Определението не подлежи на обжалване. Компаниите имат право на достъп до материалите по преписката и право в срок от 30 дни да представят писмени възражения и да поискат да бъдат изслушани от КЗК в открито заседание във връзка с предявените твърдения.
Източник: Дневник (11.10.2016)

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) обвини в участие в картел шест от големите компании в петролния бизнес у нас - "ЛУКойл България", "Еко България", "Шел България", ОМВ България, "НИС Петрол" и "Петрол". От първоначалния списък на заподозрените е изпаднала "Ромпетрол", която също бе сред проверяваните за съгласуване на цените. Засега няма решение по производството за установяване на господстващо положение срещу "ЛУКойл Нефтохим". То започна през февруари заедно с разследването за картел срещу седемте компании. Според КЗК "ЛУКойл Нефтохим" е продавала горива на свои клиенти зад граница на по-ниски цени, отколкото на нашия пазар. Бургаската рафинерия е с най-голям дял на българския пазар и повечето от големите вериги зареждат горивата си от нея. Обвинението идва осем месеца след оповестяването на изводите от секторния анализ на КЗК, който показа ясно, че макар цените на петрола да падат на международните пазари, у нас бензинът и дизелът продължават да се търгуват по-скъпо. Нещо повече - комисията засече сходна ценова политика и заподозря тайни договорки между веригите в периода от началото на 2012 г. до юни миналата година - периода, за който се отнася проверката. Вчера петролните фирми запазиха мълчание по обвинението. Те имат 30 дни за запознаване с документите, за обяснения и за изслушване от комисарите. Едва след това ще бъде определен размерът на глобите. Максималната санкция при установяване на картел и ако той бъде доказан пред съда, е до 10% от оборота на съответната компания за последната година. Така че реални наказания може да има едва след изборите. По данни на "Капитал" оборотът на шестте компании миналата година е бил около 6 млрд. лв. Разследването започна при стария състав на комисията начело с Петко Николов, но бе довършено от новото ръководство с председател Юлия Ненкова. От КЗК изтъкват, че нарушението на фирмите се изразява в забранено споразумение или съгласувана практика за обмен на информация за цени. Това поведение ограничава и нарушава конкуренцията на пазара на търговия на дребно с горива, смятат от новия състав на комисията. Оттам подчертават, че са направили редица проверка на място в офисите на основните дистрибутори на горива. Какво са открили обаче не се съобщава. Въпреки това всяка една от ревизиите бе оповестявана фанфарно в хода на разследването. "Внезапна" проверка бе направена и в Асоциацията на петролната и газова асоциация, откъдето вчера не бяха открити за коментар. Определението на КЗК не подлежи на обжалване. Петролните фирми могат единствено да се запознаят с материалите по преписката и в срок от 30 дни да възразят или да поискат изслушване. Санкциите ще бъдат определени от КЗК на по-късен етап, като по традиция размерът им вероятно ще бъде обжалван в съда. Магистратите обаче често пъти намаляват размера на глобите, като комисията не успява да събере и тези, които все пак е наложила. Справка, поискана от в. "Сега" неотдавна, показа, че от наложените 25 млн. лв. глоби през миналата година са събрани само 1 милион лева. През 2013 г. и 2015 г. потребителите са били принудени да купуват скъпи горива, защото фирмите продължително са задържали цените на високи нива, отчетоха през февруари в секторния си анализ от КЗК. С колко отгоре са продавали литъра обаче не стана ясно, защото е търговска тайна. "Ако до даден момент лъвският пай от печалбата е отивал при производителите и при търговците на едро, тя в един момент отива при търговците на дребно", обясни ситуацията тогавашният говорител на КЗК Марио Гаврилов. "Ценовите пазарлъци между фирмите се доказват най-лесно, когато някой от замесените си признае. Тогава санкциите срещу него могат значително да бъдат смекчени и дори да отпаднат. Засега обаче у нас нямало такъв прецедент", обясни в началото на разследването Гаврилов. ОПИТ Това е поредното разследване за картел при горивата. Подобен анализ бе започнат през 2011 г. и трябваше да докаже защо при толкова играчи на пазара цените остават високи. Двама тогавашни министри - на транспорта и на икономиката, директно заявиха, че има картел между големите вериги. Първоначално КЗК също заяви, че има зависимост на "ЛУКойл", ОМВ, "Петрол" и "Ромпетрол". По-късно обаче, след анализ, от КЗК внезапно установиха, че картел и злоупотреби няма. А в дух на партньорство фирмите дори решиха да отправят серия препоръки към КЗК за подобряване на конкуренцията.
Източник: Сега (11.10.2016)

Минимум 4 години са продължили договорките между компаниите на пазара на горива в България. Това каза председателят на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) Юлия Ненкова. Припомняме, че според КЗК „Лукойл България“ ЕООД, „Еко България“ ЕАД, „Шел България“ ЕАД, „ОМВ България” ООД, „Петрол” АД и „Нис Петрол” ЕООД, която е позната за клиентите с марката „Газпром”, са се договаряли на какви цени да продават горивата на крайните си потребители. От изявлението на Некова се разбра, че картелното споразумение е започнало още преди 2012-та година и продължава до днес. По думите ? в Комисията разполагат с писмени доказателства, но не уточни дали това са улики, които да доказват договорките. Според председателя на КЗК компаниите са се договаряли ежемесечно, ежеседмично и ежедневно. Това значи, че почти всеки ден големите вериги бензиностанции са се разбирали на какви цени да продават горивото. До 30 дни ръководствата на шестте бензиностанции ще бъдат отново изслушани от Комисията, а след това се очаква окончателното решение. Ако то докаже, че веригите са се договаряли, санкцията за тях може да стигне до 10 на сто от годишния им оборот. Ненкова уточни, че наказанието може да е различно, в зависимост от това дали е първо нарушение и дали компанията сътрудничи. Ако някоя от тях склони и сътрудничи, наказанието ? може да отпадне напълно. Ако все пак се стигне до съдебни дела, Висшият административен съд (ВАС) ще реши дали наказанията ще останат. "Дано не се стига до съд, разбирайте ме както искате", каза членът на КЗК Пламен Киров, който е бивш конституционен съдия. На въпрос защо "Ромпетрол" е отпаднала от списъка от проверяваните дружества, Ненкова каза, че няма доказателства те да са участвали в картел. По другото производство на КЗК за злоупотреба с господстващо положение при производство на горива, което касае "Лукойл" и "Нефтохим", все още се събират доказателства. Тепърва там се очаква дали ще се налагат някакви санкции. По данни на КЗК обаче е имало износ на гориво от страна на "Лукойл" и "Нефтохим" чрез свързани лица. В момента КЗК прави предварително проучване дали да започне секторни анализи на банките и фармацевтичния сектор. Вече е започнал секторен анализ при застраховките. Уточняваме, че секторният анализ е първа стъпка към установяване на картел.
Източник: actualno.com (14.10.2016)

Търговците на горива спечелили 750 млн. евро от изкривения пазар у нас През последните три години заради изкривяването на пазара на горивата бюджетът е изгубил милиони, а търговците на горива са натрупали печалби повече от 100 милиона евро от бензина и над 650 милиона евро от дизела. Това сочи анализ на Лабораторията за анализ на риска, изготвен през лятото на 2016 г. след като от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) обявиха, че разполагат с данни, че седем вериги бензиностанции са се наговаряли за цените на горивата. Данните от проучването обяви пред БНР Виктор Аврамов от лабораторията към Нов Български университет, която се ръководи от бившия премиер и екслидер на ДСБ Иван Костов. Само преди десетина дни от антимонолопния орган на базата на проверки предявиха обвинения срещу шест от заподозрените първоначално за картел при цените на горивата. За една от веригите – "Ромпетрол", не са били събрани доказателства за участие в сговора, за разлика от "Лукойл", ОМВ, "Еко", "Шел", "Нис Петрол" и "Петрол". От комисията обаче не се ангажираха с коментари с колко са били ощетени потребителите от картера и какви са били печалбите за участниците в него с мотива, че не са ценови регулатор. Сравнението на Лабораторията за анализ на риска между нивата на косвените данъци показва, че от 2010 облагането с косвени данъци на бензина и дизела в България е много по-ниско отколкото в Европейския съюз и че държавният бюджет пропуска значителни приходи, които са оценени в доклада. Това позволява на производителите и търговците в сектора да завишават своите разходи и нетни доходи, с което ощетяват крайните потребители в България, посочват анализаторите. Според техните данни, след октомври 2012 г. в България цените на бензина са нараснали 3.26 пъти по-бързо от средното им нарастване в страните от ЕС, а при дизела изпреварващото поскъпване е шест пъти. Аврамов коментира, че след като КЗК отново установи картел в бранша, вероятно през зимата няма да има поскъпване на горивата. "Не очаквам, че цените особено ще се променят, но очаквам, че цените на суровия петрол ще се увеличат и имам нагласата, че решението на КЗС наистина ще бъде свързано с промяна на начина, по който функционира националния пазар, така че цените биха могли да останат същите или дори да се понижат", смята анализаторът.
Източник: Медия Пул (24.10.2016)

Обвинените в картел петролни фирми искат още време за възражения Четири от петролните компании, които бяха уличени в картелно договаряне на цените на горивата преди месец от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), са поискали допълнително време за предявяване на своите възражения срещу обвинението, което може да им донесе глоби до 10 процента от миналогодишните им обороти. Нито една от тях обаче не се е признала за виновна и не е предоставила информация срещу другите, за да оттърве санкцията ,стана ясно от думите на председателя на комисията Юлия Ненкова, която участва в деветата международна среща на Софийския форум по конкуренция в петък. Определението на антимонополния орган за наличието на картел при горивата бе обявено на 10 октомври и шестте фирми, обвинени в нарушението - "Лукойл България“ ЕООД, "Еко България“ ЕАД, "Шел България“ ЕАД, "ОМВ България“ ООД, "Нис Петрол“ ЕООД и "Петрол“ АД, имаха 30-дневен срок за внесат своите становища и възражения по казуса. От тях "Лукойл", "Петрол", "НИС Петрол" и "Еко" са поискали от КЗК удължаване на срока за възражения чрез т. нар. "процедура по разкриване на защитена тайна", съобщи Ненкова. "В това определение, с което ние казахме, че има нарушение, има защитена тайна, това са тайните, които сме извадили като кореспонденция между фирмите. Тази информация още не им е известна. По закон те имат право да се запознаят с тази информация, но трябва да направят искане за това. Повечето от фирмите вече са го направили", каза Ненкова. От думите й стана ясно, че сега КЗК има нов 30-дневен срок, в който да се произнесе дали поискалите защитената информация ще я получат. "По принцип винаги разкриваме такава информация, защото това им дава право на защита (на уличените фирми)", каза Ненкова. От думите й стана ясно, че едва догодина може да се очаква някакво развитие по случая. "Няма да стане скоро", каза тя. При обявяването на нарушенията на шестте вериги бензиностанции Ненкова бе убедена, че този път ще има наказания за участниците в картела, за разлика от 2012 г. Тогава производството бе прекратено, тъй като уличените по онова време в картел компании оспориха част от обвиненията, а по другите обещаха да се поправят, но сега се оказва, че не са го сторили..
Източник: Медия Пул (14.11.2016)

Търговците на горива получиха забрана да обменят информация помежду си Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) задължи шестте петролни компании, разследвани за картел при определянето на крайните цени, да прекратят контактите помежду си. Това се разбира от решение на антимонополния орган. Санкцията се отнася до "Лукойл България" ЕООД, "Еко България" ЕАД, "Шел България" ЕАД, "ОМВ България" ООД, "НИС Петрол" ЕООД и "Петрол" АД. До 30 дни те трябва да гарантират, че не поддържат контакти помежду си и не обменят информация. Забраната се отнася и за служителите, които не трябва да обменят информация с техни колеги при конкуренцията. Търговска информация не може да се обсъжда и в рамките на Петролната и газова асоциация, постановява още комисията. Компаниите до един месец трябва да гарантират и че са въвели правило за уволнение на служителите си, които не спазват изискването за конфиденциалност на търговската информация. През октомври 2016 г. КЗК предяви обвинения за картел към шестте компании. Какво е установила комисията В решението на антимонополната комисия се цитират множество откъси от имейли, разменяни както в рамките на отделните дружества, така и между тях като честа за целта са ползвани лични електронни адреси. Проследен е и случай, в който служител на ЕКО напуска и отива на висока длъжност в "Петрол", откъдето продължава да "съдейства" с информация на бившите си колеги. В същото време КЗК посочва, че фактът, че търговците на дребно определят еднакви цени сам по себе си не означава, че има забранено споразумение на пазара. Цитира се практиката както на самата комисия, така и на тази в Европейската комисия и Върховния административен съд, в които е прието, че паралелното поведение само по себе си не представлява съгласувана практика. В допълнение специфичните условия на пазара - наличието на висока степен на ценова прозрачност заради публичното обявяване на цените, обуславят възможността различните участници на пазара да провеждат еднаква пазарна политика. Право на всяко предприятие е самостоятелно да определи ценовата си политика, отчитайки моментните или прогнозираните действия на своите конкуренти, посочва комисията. Налагал се и изводът, че наблюдаваните пазарни тенденции, заради които започна производството, са обективно обусловени от спецификата на пазарите на дребно на горива. "В производството не са установени достатъчно доказателства, които да установяват, че анализираните практики се дължат на други, непазарни фактори, които имат антиконкурентна цел", посочва комисията. Търговците възразяват на всичко От описването на казуса се вижда, че от заподозрените първоначално д картел компании възразяват на повечето твърдения на комисията и посочват, че повечето от тях не са доказани. Възразява се срещу сравнението само на видимите цени, обявени на бензиностанциите, но не и на реалните цени, на които горивото е било продавано на потребителите, защото поради наличието на различни схеми за отстъпки, прилагани от участниците на пазара, крайната цена на дребно се различава от обявената цена на таблото на бензиностанцията. Във възраженията на компаниите единодушно се твърди, че пазарът на дребно е силно прозрачен, което се дължало и на нормативните изисквания. "В конкретния случай КЗК приема горните възражения, но отчита, че по своята същност пазарът за горива може да бъде определен като податлив на координиране между участниците на него", посочва обаче комисията. За десет години пазарът се бил променил Позовавайки се и на свои предходни анализи на пазара на горива антимонополната комисия посочва, че данните показват ефективна конкуренция и подобряване на нивото на концентрация за всяка следваща година. През 2007 г. пазарът на дребно на горива е определен като чист олигопол (малко на брой конкуриращи се фирми – бел. ред.). На него се открояват четири водещи дружества. Те имат общ пазарен дял около 80 %. Новите анализи на пазара обръщат тази представа. В анализа, обхванал периода от 2012 г. до 2016 г., се установява, че структурата на пазара както при дизела, така и при бензините е "близка до олигопол". И на двата пазара броят на участващите стопански субекти е значителен – над 1 000 търговци. На всеки от пазарите се открояват най-малко пет водещи дружества с общ пазарен дял около 50 % и 60 % съответно за пазарите на дизел и бензин. Данните за първите два пазарни лидери показват тенденции на спад на пазарния дял, за сметка на другите водещи дружества или на навонавлизащи участници, които се опитват да изградят устойчиви и разпознаваеми търговски обекти в национален мащаб. Малките участници на пазара като цяло показват устойчиво пазарно присъствие. Наблюдава се лек спад в позициите на дружествата с дял под 1 %, който обаче е компенсиран от възникването или покачването на пазарния дял на групата от предприятия с пазарен дял над 1 %, сочи анализът на комисията. Заключава се, че обичайно пазарът на дизел е с по-конкурентна структура. "Без да противоречи на горното КЗК отчита, че по своята същност пазарът за горива е като цяло податлив на координиране между участниците на него", се посочва в решението. Производството по установяване на картел се прекратява.
Източник: Дневник (29.03.2017)

Два дни след изборите разследването за картел при горивата претърпя неочакван обрат. След като месеци наред твърдеше, че има безспорни доказателства за договорки за цените между най-големите вериги бензиностанции в страната и за това ще бъдат наложени тежки наказания, Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) прекрати производството срещу тях. В пълен разрез с предишни изявления комисията се съгласява с възраженията на разследваните вериги и на Българската петролна и газова асоциация. Така стига до извода, че картел при горивата няма. Петролните фирми могат да разменят информация за цените помежду си, защото това е публична информация. Фактът, че търговците работят с еднакви цени, не означава, че има забранено споразумение на пазара. В практиката на КЗК и ВАС, както и тази на ЕК, е прието, че паралелното поведение само по себе си не представлява съгласувана практика, изтъкват от комисията. Затова вместо глоби КЗК забранява на компаниите да говорят помежду си. Забранено е и обсъждането на информация с петролната асоциация. Уволнение заплашва всеки, който не опази фирмените тайни и обсъжда цени с конкурентите. Как ще се следи за спазването на тези условия от КЗК не казват, а "наказанията" са направени по предложение на самите разследвани фирми. Пред в. "Сега" от КЗК, която е председателствана в момента от Юлия Ненкова, майка на депутата от ГЕРБ Александър Ненков, не отговориха защо се е стигнало до този обрат и са решили да се откажат от първоначалните си намерения за налагане на глоби. Повече информация ще бъде дадена утре, когато комисията ще разкрие подробности по разследването. По закон санкциите за картел стигат до 10% от оборота на провинената фирма за последната финансова година. Обвинените компании имат общ оборот около 6 млрд. лв. Разследването започна преди година, когато КЗК обвини в картел шест петролни компании - "ЛУКойл България", "Еко България", "Шел България", ОМВ-България, "НИС Петрол" и "Петрол". Под подозрение бяха и Българската петролна и газова асоциация и "Ромпетрол България". Причината за разследването бе фактът, че цените на петрола на международните пазари в дълъг период от време падаха, докато у нас бензинът и дизелът продължаваха да поскъпват. Сходната ценова политика е била засечена в периода от 2012 г. до средата на 2015 г. Отделно разследване имаше за "ЛУКойл Нефтохим", основен доставчик на горива на нашия пазар. Според КЗК компанията е продавала горива на свои клиенти в чужбина по-евтино, отколкото в България. Развитие по случая за момента няма. В хода на разследването, след изземането на документи и компютри, от КЗК засякоха кореспонденция между фирмите, в която става дума именно за съгласувани цени. В решението са цитирани много писма между служители и топмениджъри от разследваните фирми, в които те говорят за цените по колонките на конкурентите си. През април 2013 г. например в мейл на "ЕКО България" служителка разяснява на един от шефовете на компанията, че ЕКО смята да намали цената с 3 ст., но очаква намалението от страна на "ЛУКойл" да бъде в размер на 4 ст./л и счита, че то трябва да бъде последвано. В друга кореспонденция от 2015 г. във връзка с извършено рязко повишение в цената на едро на дизелово гориво на групата на "ЛУКойл" със 136.80 лв./ м3, служителка от ЕКО изразява положителното си отношение към случващото се: "Крайно време беше". "От началото на миналата година (2013 г.) маржът на горивата е най-добрият от 10 години. Основният ценообразуващ фактор са цените на конкурентите", пише в мейл до колегите си служител от "НИС Петрол". Преди месеци КЗК смяташе, че тази кореспонденция е доказателство за съгласуване на цените и картел. Сега обаче от КЗК са намерили друго обяснение за идентичните цени по бензиностанциите. Те смятат, че при покупката на горива стремежът на гражданите е да открият бензиностанцията с най-ниски цени, дори разликата да се измерва с една или две стотинки за литър. "Това обяснява и факта, че търговците на дребно обикновено поставят огромни пана, на които рекламират цената на дребно, за да информират и евентуално да привлекат клиенти. В резултат на това пазарно поведение и за да не губят клиенти, всички конкурентни бензиностанции в даден район или населено място много често определят една и съща цена за литър гориво. На практика се получава уеднаквяване на цените за литър", обясняват от КЗК. Като особеност на пазара от там изтъкват, че често пъти обявените цени не са реалните, защото много клиенти - "лоялни", корпоративни и т.н., ползват различни бонус програми и отстъпки. От КЗК говорят за т.нар. "регионален характер" на българския пазар и навлизането на новия пазарен участник - "ВМ Петролиум", собственост на бизнесмена и настоящ политик Веселин Марешки. Ниските цени, предлагани от него, довели до намаляване на цените на дребно в регионите, в които той е открил обекти. "Цените на бензиностанциите на "Шел" в районите, в които "ВМ Петролиум" има пазарно присъствие, са различни от цените в другите райони. Това е пример, че цените на "Шел" също са повлияни от цените на "ВМ Петролиум", въпреки че няма никакви контакти между тях и компанията на Марешки не е обвинена в обмен на информация", изтъкват от КЗК. Преди дни от петролната асоциация се оплакаха, че са чест обект на проверка, а над варненския бизнесмен е опънат политически чадър. Тогава генералният директор на "ЛУКойл - България" Валентин Златев обясни, че няма картел с аргументи, близки до изтъкваните от КЗК, и дори изчисли, че печалбата за търговците била минимална. "Картел при горивата няма, но има логично обяснение на близките цени", каза Златев. Цената на суровината навсякъде в Европа била почти една и съща. Крайният продукт отново бил същият, а биокомпонентите, които се влагали в него, имали сходна цена. "Инсталациите на рафинериите се произвеждат от ограничен кръг от фирми и цената им е подобна, а и данъците в общността са идентични. Откъде да дойде разликата в цената?", запита той. Това е вторият ялов опит на КЗК за доказване на картел при горивата. Предишното разследване бе започнато през 2011 г., след като министрите на икономиката и на енергетиката обявиха, че цените се държат умишлено високи. Това не бе доказано от КЗК, макар първоначално - както и сега, от комисията да твърдяха обратното. ТАЙНА Финансовото министерство ще изпълни решението на ВАС, което задължи ведомството да разкрие собствеността на акцизните складове за горива у нас. Съдът даде 14-дневен срок за разгласяването на информацията. Тя обаче ще бъде дадена по-рано, до края на тази седмица, казаха пред "Сега" вчера от министерството. Позицията на ВАС бе по повод на жалба на политиците от Нова Република Мартин Димитров и Петър Славов, които отдавна водят битка срещу картела при горивата. Те обжалваха в съда решение на Министерството на финансите, с което им бе отказана информацията за това кои са собствениците на акцизните складове.
Източник: Сега (30.03.2017)

КЗК: Няма картел на пазара на горива, а обмен на търговска информация На пазара за търговия на дребно на горива у нас няма ценови картел, а обмен на информация. Това е заключението на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) по производството, което трябваше да установи дали има нетърговски практики на пазара у нас. Председателят на регулатора Юлия Ненкова обясни по време на пресконференция, че през октомври 2016 година са предявили претенции за картел, но в рамките на процедурата са установили, че има ценови паралелизъм, което не е наказуемо. "За да има картел трябва да има влияние върху пазара", посочи тя и призна, че доказателствата са "разколебали" регулатора. Обменът на информация се отнася до цени, които вече действат, но няма доказателства, че има споразумения за определяне на цената, обясниха от регулатора. Цената на дребно на горивата не остава дълго в тайна, защото те се обявяват на транспаранти пред бензиностанциите. Това обаче дори не са реалните цени, защото има много програми за отстъпки на лоялни клиенти, е позицията на КЗК. Оттам прехвърлиха отговрността за защита правата на потребителите при този ценови паралелизъм към Комисията за защита на потребителите. Потребителите се влияят много силно от цената, затова има подобно пазарно поведение и еднакви цени в рамките на регион или дори населено място, обясни Ненкова. Основание за проверката на регулатора беше секторният анализ за пазара на горива, а целта беше да се установи дали има съгласуваност и антиконкурентен ефект. "Комисията не можа да докаже това", обясни председателят на КЗК и допълни, че пазарът у нас не е в чиста форма олигопол, но процесите, които протичат, са подобни - един пазарен лидер, чието поведение се следи от останалите. От изявленията на членовете на КЗК не стана ясно как ще бъде следено дали участниците на пазара ще спазват правилата да не се обменя информация, които предложиха шестте компании, срещу които се водеше производството за нарушение - Shell, OMV България, Петрол, НИС Петрол, Лукойл и Еко. По отношение на проверката за монополното положение на Лукойл Нефтохим Бургас - процедурата все още не е приключила. КЗК проверява и дейността на Веселин Марешки по искане на прокуратурата по подозрения дали не извършва дъмпинг, след като липсват доказателства за картел на пазара. Ненкова отказа да даде повече подробности, докато тече процедурата. Тя коментира още, че се готвят промени в Закона за защита на конкуренцията. Те ще станат ясни след конституирането на нов парламент.
Източник: Инвестор.БГ (03.04.2017)

Петролни компании сезираха КЗК за дъмпинг на Марешки Част от големите петролни компании са сезирали Комисията за защита на конкуренцията за дъмпинг в бензиностанциите на бизнесмена политик Веселин Марешки. От сайта на КЗК става ясно, че “Лукойл България”, “ЕКО България”, “НИС Петрол”, “Петрол”, “Синергон петролеум”, “Ромпетрол България”, “ОМВ България” са сезирали регулатора заради нелоялна конкуренция от страна на “Трейднет Варна”. Последната компания е собственост на семейството на Марешки и снабдява с горива бензиностанциите му. За намерението да бъде сезирана КЗК съобщи преди десетина дни Валентин Златев - председател на петролната и газова асоциация и шеф на “Лукойл България”. Тогава той обясни, че като мотив се посочва загубите и задълженията, които трупат компаниите на Марешки, занимаващи се с горива. “Трейднет Варна” например има загуба от 1,8 млн. лева за миналата година. Фирмата, която държи бензиностанциите на политика бизнесмен - “ВМ петролеум”, пък натрупала задължения за над 11 млн. лева. В същото време Марешки продавал горива с 20-30 ст. по-евтино от пазарната цена по останалите вериги бензиностанции.
Източник: 24 часа (08.12.2017)

КЗК проверява конкуренцията при горивата Комисията за защита на конкуренцията осъществява контрол относно изпълнението на поетите с решение от 2017 г., задължения от страна на „Лукойл България” ЕООД, „Еко България“ ЕАД, „Шел България“ ЕАД, „ОМВ България“ ООД, „НИС Петрол“ ЕООД и „Петрол“ АД с цел гарантиране на конкурентната среда на съответните пазари. Паралелно със започналото секторно проучване на конкурентната среда на пазарите на производство и реализация на автомобилен бензин и дизелово моторно гориво за крайни потребители, КЗК извършва последващ контрол за пълно, точно и своевременно спазване на поетите задължения през март 2017г. от страна на „Лукойл България” ЕООД, „Еко България“ ЕАД, „Шел България“ ЕАД, „ОМВ България“ ООД, „НИС Петрол“ ЕООД и „Петрол“ АД, на основание чл. 67 от Закона за защита на конкуренцията, съобщиха от КЗК. Във връзка с наблюдаваното увеличение на цените на горивата за крайните потребители и поетите задължения от дружествата, Комисията намира за необходимо да провери изпълнението на одобрения комплекс от мерки, състоящи се в задължения за приемане на вътрешни процедури, които да гарантират ефективната конкуренция на съответния пазар. Поетите през 2017г. задължения целят да се препятства и възможността за възникване на евентуални антиконкурентни проблеми, свързани с прозрачността на пазара и координиране на пазарното поведение на дружествата при вземане на стратегически решения по начин, който ограничава конкуренцията. Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/ се присъедини към материалите по производството за сигнал от инициативен комитет на граждани от Велико Търново. Сигналът съдържа релевантна информация за актуалните проблеми на пазара и изразява благодарност и подкрепа за предприетите от Комисията действия. Към сигнала е приложена и протестна подписка на граждани, съобщиха от КЗК. Комисията оценява високо активното съдействие на обществото при предоставянето на относима към проучването информация. Наред с традиционния инструментариум за провеждане на проучването, КЗК възнамерява да използва и информация, събрана в резултат на проведени срещи с участниците на съответните пазари и експерти в областта.
Източник: Стандарт (15.11.2018)

Литър бензин А95 на места падна до 2 лева Немислимата доскоро цена под два лева за литър бензин вече е факт ! Две бензиностанции в София и по една в Бургас и село Васил Левски продават най-масовия бензин А95 за под 2 лева. Това показват актуалните данни на специализирания сайт fuelo.net. Само за ден средното поевтиняване в страната на всички продавани горива е 3 стотинки. Към 10,30 ч. в столицата нива от 2,10 лв. за А95 държаха бензиностанциите на Веселин Марешки и "Круиз". От големите вериги "Лукойл" продаваше за 2,16 лв, "Шел", "Еко" и "Газпром" за 2,19 лв., а почти навсякъде търговците слязоха под 2,20 лв. Литър дизел се предлагаше за 2,31-2,35 лв. Област Хасково е начело в класацията за най-голямо поевтиняване на горивата в България за днес, изчислиха от dir.bg. Според данните, трите основни горива- бензин, дизел и газ тук са слезли с близо 10 стотинки на литър в сравнение с вчерашните нива. 2.16 лева на литър.
Източник: Стандарт (15.11.2018)

До края на март бензиностанциите трябва да дават нови касови бележки На среща между ръководството на НАП и представителите на петролната и газова асоциация, която се проведе днес, бяха обсъдени въпроси за две групи изисквания, които законодателството предявява към търговците на горива. Едното от тях е, че до края на месец юни всеки един обект за търговия с горива трябва да направи промени в така наречената система електронна система с фискална памет, която използва и която комбинира три източника на информация. Това са резервоарите и техните нивомерни системи, бензиноколонките и фискалните апарати и фискалните системи, които отчитат приходите в бензиностанциите. Търговците на горива до края на юни трябва да модернизират тези системи и така да се намалят възможностите за злоупотреби. Втората група промени е свързана с изискването до края на март върху всяка една касова бележка, издадена от бензиностанция, да се отпечатва допълнителна информация за данъка върху добавената стойност, акциза за литър гориво, покупната или доставната цена на горивото и цената на която то е продадено. От НАП подчертаха, че тази втора група промени не изискват повторно сертифициране на счетоводните системи през института по метрология. Новата информация, която ще се подава, обаче няма да дава данни за печалбата на търговците на горива, защото тя няма да отразява разходите за персонал, за транспорт и други подобни.
Източник: Money.bg (07.03.2019)

Както и преди и сега КЗК не откри монопол на пазара на горива Комисията за защита на конкуренцията не откри монопол на пазара на горивата. Това става ясно от секторния анализ на регулаторът. В него Комисията дава единствено препоръка за електронна платформа в складовете. "Според КЗК, липсата на достатъчен складов капацитет в данъчни складове и складове за задължителни запаси на горива, сложната административна процедура и значителните финансови инвестиции, свързани с изграждането на собствен склад, представляват в своята съвкупност висока бариера пред вносителите и производителите на горива". Според анализа, по отношение на цените на дребно на бензин А95 и дизеловото автомобилно гориво през миналата година в различните географски региони на страната, увеличението на ценовите стойности се наблюдава за кратък период. Освен това повишението е било постепенно.
Източник: 3e-news (13.03.2019)

КЗК и полицаи влязоха в щаба на фирмите от едрия петролен бизнес Комисията за защита на конкуренцията съобщи, че е извършила внезапна проверка на място в офиса на Българската петролна и газова асоциация. Акцията е част от разследване за недопустими практики при определяне цените на масовите автомобилни горива по веригата производство/внос – съхранение – търговия на едро – търговия на дребно, както на отделните хоризонтални нива, така и по вертикала, от страна на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, „Лукойл България“ ЕООД, „Сакса“ ООД, „Инса Ойл“ ЕООД, „Ромпетрол България“ ЕАД, „Еко България“ ЕАД, „Шел България“ ЕАД, „ОМВ България“ ООД, „НИС Петрол“ ЕООД, „Петрол“ АД, „Трейднет Варна“ ЕООД и Българската петролна и газова асоциация. Действията по проверката на място са били извършени от служители на КЗК със съдействието на служители на МВР, след получено съдебно разрешение от Административен съд - София, поясняват от антимонополния регулатор. Сегашното разследване е поредното, в което КЗК се опитва да намери доказателства, че най-големите в бранша се договарят да поддържат високи цени на бензина и дизела и да си гарантират големи печалби. Досега комисията е правила три секторни анализа и неизменно стигаше до извода, че картел няма. Този път регулаторът на конкуренцията бе спешен от прокуратурата, която настоя да се изясни защо при сриващи се котировки на петрола на световните пазари у нас поевтиняването на горивата е недостатъчно и става с голямо закъснение. Задачата, поставена от прокуратурата, е комисията да установи има ли непозволени ценови договорки между бензиностанциите - т.е. картел или злоупотреба с пазарна мощ на някои от играчите на пазара. От началото на годината нефтът буквално се срина - от над 60 долара за барел в момента цената е около 20 долара. Горивата у нас обаче падат много бавно и неохотно. Министърът на финансите Владислав Горанов на два пъти напоследък изтъква, че на българския бензинов пазар има странности, които трябва да бъдат обяснени. Той цитира анализ на митниците, в който се посочва, че при значителен спад в цената на суровия петрол в световен мащаб (с 47,4%) през март средните цени на автомобилните горива в България са спаднали само с около 11%. Когато през април КЗК започна разследването си, тя обяви и кои компании ще проверява - "ЛУКойл", "Шел", "ОМВ", "Петрол" и още няколко големи вериги. Този път обаче антимонополният регулатор изненадващо включи в обхвата на разследването си и веригата на депутата Веселин Марешки "ВМ Петролиум". Хрумването на КЗК е, меко казано, странно, защото Марешки още с отварянето на първата си бензиностанция обяви търговска война на големите вериги и до днес продава горивата на много по-ниски цени.
Източник: Сега (21.05.2020)

"Газпром" си тръгва от България преди "Лукойл" "Газпром” си тръгва от бизнеса с горива в България, въпреки че натискът през последните седмици е върху “Лукойл”. Сръбската “Нис петрол”, през която “Газпром” развива петролния си бизнес, е обявила веригата бензиностанции у нас за продан. Компанията е изготвила кратко описание на бизнеса си, в което се посочва, че в България има 23 търговски обекта и петролна база. Казва се още, че бензиностанциите са на трето място по посещаемост на дневна база. От финансовия отчет на българския клон на “Нис петрол” за 2022 г. става ясно, че компанията работи на загуба, която е стигнала 6,2 млн. лева. През 2021-а е била 5,6 млн. През миналата година бензиностанциите с марка “Газпром” у нас са били 34 - 22 собствени и 12 под наем. През тази година бройката им намалява на 23, защото са прекратени част от договорите за наем. Например в Пловдив през пролетта на тази година “Газпром” остана само с три бензиностанции. От края на април другите пет обекта вече се стопанисват от “Шел България”. В бизнес плана за 2023 г. на “Нис петрол” за България е записано, че се очакват продажби за близо 79 млн. лева, което е два пъти по-малко от тези през 2022 г. Според участници на петролния пазар максималната цена, която руската компания може да вземе, е към 100 млн. евро, като в нея се включва и петролната база. Ако има сделка, това ще означава, че “Газпром” изцяло се оттегля от енергийния пазар в България, след като през пролетта на 2022 г. спря доставките на природен газ.
Източник: 24 часа (31.10.2023)

Продажбата на веригата на "Газпром нефт" в България забуксува на финала Последните санкции от страна на САЩ срещу редица руски петролни компании и физически лица удариха силно по руска компания на българския пазар "Газпром", която развива мрежата си тук през сръбското си дружество "Нафтена индустрия Сърбия" (NIS), като в България бизнесът се развива през компанията "НИС Петрол". Санкциите предвиждат гратисен период до 12 март, като според източници от пазара това означава и край на вноса на горива от компанията майка до промяна на собствеността. Сръбската държава ще разполага с доста ограничено време гратисен период - 45 дни, за да търси купувач, който да изкупи дела на руската компания в NIS. В пакета в България се предлагаха 23 бензиностанции под бранда Gazprom, склад за горива в Костинброд и още 12 терена. "НИС Петрол" започна да инвестира на българския пазар бавно от 2011 г. с единични покупки на бензиностанции и терени. В края на 2012 г. тя придоби и лицензиран склад за течни горива - бензин и дизел, край София (в Костинброд) за 20 млн. евро от българската "Газтрейд", като внася горива от Сърбия. Продавачът си запази половината част от базата, където развива бизнеса си с пропан-бутан. За 2023 г. компанията има спад в продажбите с 31.4%, а през последните години отчита загуба, като през 2023 г. тя достига 9.4 млн. лв. В началото на 2009 г. руската "Газпром нефт" приключи сделката по закупуването на мажоритарния дял от акции в държавната NIS, регистрираната в Нови Сад, като руското участието достига 56.15%. На пазара на Балканите NIS управлява общо мрежа от над 400 бензиностанции под две марки - NIS Petrol и премиум марката GAZPROM. Обекти на дребно компанията има освен в България и Сърбия също и в Босна и Херцеговина и в Румъния. NIS внася суров петрол за своята рафинерия в Панчево чрез петролопровод Adria от терминала на остров Krk и системата на хърватския оператор Jadranski Naftovod (Janaf). По данни от пазара, потвърдени от няколко независими източника, останалите кандидати са още един гръцки инвеститор, подкрепян от Motor Oil Hellas, и двама български играчи - "Уни енерджи", която не е отпаднала също като възможен купувач, и GTA Petroleum. "Уни енерджи" е с мажоритарен собственик Ивайло Константинов, който преди беше начело на автобусната "Юнион Ивкони". През 2019 г. се случи голяма сделка на автобусния пазар и "Юнион Ивкони" се обедини с едни от големите си конкуренти "Етап Адресс" и "Груп плюс", като Константинов заяви тогава, че ще прави верига бензиностанции. Брандът е Avia, а развитието на обектите е на принцип, близък до франчайзинга. "Уни енерджи" е съдружник в "Авиа България", в която участват още швейцарското Avia International и третият партньор - "ТТН комерс". Към лятото на миналата година от общо 12 обекта 8 се оперират от "Уни енерджи". GTA, което работи през дружеството "Джи Ти Ей петролиум", пък развива дейност основно в търговията на едро с горива и съхранението им, като разполага с база в Североизточна България в град Бяла.
Източник: Капитал (27.01.2025)

Сръбската петролна група NIS се изтегля от България и Румъния Сръбската петролна и газова група NIS, която управлява бензиностанциите с бранда Gazprom в Румъния и България, обмисля да напусне двата пазара ако предизвикателствата продължат или се влошат, включително чрез оценка на потенциална пълна или частична продажба на активи, закриване или други механизми за излизане“, се казва във финансовия отчет на NIS за четвъртото тримесечие от 2024 г.. Компанията NIS, контролирана от руската „Газпром“, се сблъсква в България с трудности при операциите надолу по веригата, докато в Румъния са засегнати и операциите нагоре по веригата, казват от компанията. В България „НИС Петрол“ управлява мрежа от 23 бензиностанции под марката Gazprom. През 2024 г. пазарният ? дял на общия пазар на горива е 2.3%, а на пазара на дребно – 2.6%. В Румъния NIS притежава 19 бензиностанции под марката Gazprom и също така участва в проучването и производството на нефт и газ. През 2024 г. пазарният ? дял на общия пазар на горива е 0.4%, докато делът на пазара на дребно е 0.6%. На 10 януари Министерството на финансите на САЩ обяви санкции срещу NIS Petrol като част от по-широки мерки срещу руския енергиен сектор, позовавайки се на контрола върху компанията от руския петролен гигант „Газпром Нефт“. Той притежава 50% дял в NIS, докато компанията майка „Газпром“ притежава 6.15% дял. Сръбското правителство притежава приблизително 30%, а останалата част се държи от миноритарни акционери.
Източник: economic.bg (05.02.2025)

"Сърбиягаз" иска да вземе бензиностанциите на "Газпром" в България Генералният директор на сръбската газова компания “Сърбиягаз“ Душан Баятович обяви, че се планира възможно разширяване на дейността на компанията чрез изкупуване на руската мрежа от бензиностанции в България и Румъния. Баятович обясни, че "Сърбиягаз" може да поеме управлението на руската търговска мрежа в чужбина или да я наеме, като се запази руската собственост. Изявленията идват в критичен момент за сръбската петролна компания NIS, притежавана от "Газпром", която беше добавена към списъка със санкции на САЩ на 10 януари като част от мерките срещу Русия. Сърбия получи от САЩ на два пъти 30-дневни изключения от наложените санкции. Сега Баятович изрази увереност, че ще последва трето изключение, като подчерта, че рафинерията в Ниш не е извършила никакви нарушения и не внася руски петрол.
Източник: Дума (08.04.2025)

Сръбската НИС продава бензиностанциите "Газпром" в България Съветът на директорите на контролираната от "Газпром" сръбска петролна компания НИС продава бизнеса си в България, тъй като изпитва затруднения с операциите по веригата в страната, се посочва в публикувания от НИС периодичен финансов отчет. НИС има верига от 22 бензиностанции в България, които оперират под марката "Газпром". През първата половина на 2025 г. пазарният дял на НИС в общия пазар на горива в България е 2,6%, а делът и? в пазара на дребно е 1,9%. Преди дни министерството на финансите на САЩ отложи за пети път планираните санкции срещу петролната компания на Сърбия (НИС - Naftna Industrija Srbije), чийто мажоритарен собственик е руската група Газпром. Този път отлагането е в срок само от един месец, а не с поисканите от сръбските власти 180 дни. НИС беше включена в американския списък на компаниите, засегнати от санкциите срещу руския енергиен сектор, през януари т.г. Причината беше връзката и? с руската Газпром нефт, която е под западни санкции заради руската инвазия в Украйна. Около 45 процента от НИС са собственост на Газпром нефт, приблизително 11 на сто притежава нейната компания майка Газпром и близо 30 на сто са собственост на сръбското правителство. Останалите акции са в ръцете на дребни акционери. НИС е оператор на единствената петролна рафинерия на Сърбия в Панчево край Белград. Съоръжението е с годишен капацитет от 4,8 милиона тона и покрива по-голямата част от нуждите на страната. Сърбия продаде дял от 51 процента от НИС на Газпром през 2008 г. за 400 милиона евро. На 26 февруари Газпром нефт прехвърли дял от около 5,15 процента от НИС на Газпром с цел да избегне санкции. Преди дни НИС избра нов председател и заместник председател на Съвета на директорите на дружеството, които представляват сръбското правителство. Освен това в ход е процесът по избиране на двама независими членове на Съвета на директорите - всичко това е с цел да се изпълнят изискванията на OFAC (Служба за контрол на чуждестранните активи на министерството на финансите на САЩ) за управлението на компанията, се добавя в изявление на НИС, цитирано от в. "Данас".
Източник: 24 часа (01.08.2025)

Има кандидат за придобиване на бензиностанциите на НИС в България В Комисията за защита на конкуренцията е постъпило уведомление за намерението на търговеца на автомобилни горива на дребно "Уни Енерджи" ООД да придобие едноличен пряк контрол върху "НИС Петрол" ЕООД. В края на миналия месец бе съобщено, че петролна компания на Сърбия НИС (Naftna Industrija Srbije) продава бизнеса си в България, тъй като изпитва затруднения с операциите по веригата в страната, се посочва в публикувания от НИС периодичен финансов отчет. НИС има верига от 22 бензиностанции в България, които оперират под марката "Газпром". Около 45 процента от НИС са собственост на Газпром нефт, приблизително 11 на сто притежава нейната компания майка Газпром и близо 30 на сто са собственост на сръбското правителство. Останалите акции са в ръцете на дребни акционери. "Уни Енерджи" ООД е сред съдружниците в "Авиа България" ООД, сочи справка в търговския регистър, която развива веригата бензиностанции "Авиа" (Avia).
Източник: БТА (12.08.2025)

„Газпром“ прехвърли свои акции в сръбската НИС на руската компания Intelligence Руската енергийна компания „Газпром“ прехвърли свои акции в сръбската държавна петролна компания (НИС) на руската компания Intelid?ens. НИС е изправена пред опасност от активиране на санкции от страна на САЩ заради връзките си с „Газпром нефт“, която е обект на западните наказателни мерки след руската инвазия в Украйна. Въвеждането на санкциите беше отлагано шест пъти от началото на годината, като последното отлагане е валидно до 26 септември. След въвеждането на санкциите „Газпром нефт“ прехвърли около 5% от своя дял в НИС на компанията майка „Газпром“, с което директното ? участие падна под 50%. Самата „Газпром“ притежаваше около 11%. Документи на Белградската борса показват, че акционерното дружество Intelid?ens от Санкт Петербург е придобило малко над 11,3% от акциите на НИС. В момента „Газпром нефт“ държи около 44,9% от НИС, държавата Сърбия – 29,9%, а останалите акции са собственост на дребни акционери. „Газпром нефт“ е почти изцяло (95%) контролиран от „Газпром“. НИС съобщи, че е подал ново искане до Министерството на финансите на САЩ за ново отлагане на санкциите. Те бяха въведени на 10 януари заради „вторичен риск“ от връзките с „Газпром нефт“, но тяхното прилагане бе отлагано шест пъти по искане на компанията. В началото на август директорът на „Сърбиягаз“ Душан Баятович заяви, че Сърбия би купила НИС, но руската страна подчерта, че компанията не е за продан.
Източник: БГНес (23.09.2025)

КЗК разреши продажбата на бензиностанциите "Газпром" в България Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) разреши продажбата на бензиностанциите, оперирищи под марката "Газпром" в България. Сделката се осъществява между собственика - сръбската "НИС Петрол" и дружеството "Уни Енерджи". Нотификацията за придобиването беше подадена в началото на август и комисията започна проверка. В своето решение от КЗК отбелязват, че сумата от оборотите на двете предприятия през 2024 година е под тавана, при който сделката може да има ефект върху пазара на горива в ЕС, и компетентен орган за решението е българският регулатор. Общият дял от продажбите на горива на дребно в страната, както и отделно на пазара в София, където и двете дружест ва имат бензиностанции, е нищожен - под 5%. Отделно "НИС Петрол" има дял под 5% от вноса на горива в страната. "Уни Енерджи" е съсобственик на бензиностанциите Avia и участва в управлението на 12 обекта под тази марка в цялата страна. Компанията е едноличен собственик на "Загора Ойл", което е специализирано в дейностите изграждане и експлоатация на бензиностанции. След финализирането на договора компанията ще получи 22 бензиностанции и 8 складови бази за съхранение на горива, които се използват изцяло за нуждите на компанията и не предлагат услуги за трети лица. "НИС Петрол" е сръбско дружество, чийто мажоритарен собственик е "Газпром". Руската компания държи дял от 56,2% от капитала, включително и чрез своето дъщерно дружество "Газпром Нефт". Заради руското участие "НИС Петрол" е под санцкиите на САЩ, но те все още не са влезли в сила, тъй като дружеството е собственик на единствената рафинерия в Сърбия и основен доставчик на горива за вътрешния пазар. Като част от условията за последващо отлагане на изпълнението на санкциите Вашингтон поиска Сърбия да спре да продава горива, произведени от руски петрол, извън страната. Преди дни сръбският президент Александър Вучич съобщи, че мерките ще бъдат отложени с още няколко дни - до 8 октомври, а Белград "има какво да предложи", за да бъдат отменени изцяло.
Източник: Инвестор.БГ (03.10.2025)