Търговците на горива получиха забрана да обменят информация помежду си Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) задължи шестте петролни компании, разследвани за картел при определянето на крайните цени, да прекратят контактите помежду си. Това се разбира от решение на антимонополния орган. Санкцията се отнася до "Лукойл България" ЕООД, "Еко България" ЕАД, "Шел България" ЕАД, "ОМВ България" ООД, "НИС Петрол" ЕООД и "Петрол" АД. До 30 дни те трябва да гарантират, че не поддържат контакти помежду си и не обменят информация. Забраната се отнася и за служителите, които не трябва да обменят информация с техни колеги при конкуренцията. Търговска информация не може да се обсъжда и в рамките на Петролната и газова асоциация, постановява още комисията. Компаниите до един месец трябва да гарантират и че са въвели правило за уволнение на служителите си, които не спазват изискването за конфиденциалност на търговската информация. През октомври 2016 г. КЗК предяви обвинения за картел към шестте компании. Какво е установила комисията В решението на антимонополната комисия се цитират множество откъси от имейли, разменяни както в рамките на отделните дружества, така и между тях като честа за целта са ползвани лични електронни адреси. Проследен е и случай, в който служител на ЕКО напуска и отива на висока длъжност в "Петрол", откъдето продължава да "съдейства" с информация на бившите си колеги. В същото време КЗК посочва, че фактът, че търговците на дребно определят еднакви цени сам по себе си не означава, че има забранено споразумение на пазара. Цитира се практиката както на самата комисия, така и на тази в Европейската комисия и Върховния административен съд, в които е прието, че паралелното поведение само по себе си не представлява съгласувана практика. В допълнение специфичните условия на пазара - наличието на висока степен на ценова прозрачност заради публичното обявяване на цените, обуславят възможността различните участници на пазара да провеждат еднаква пазарна политика. Право на всяко предприятие е самостоятелно да определи ценовата си политика, отчитайки моментните или прогнозираните действия на своите конкуренти, посочва комисията. Налагал се и изводът, че наблюдаваните пазарни тенденции, заради които започна производството, са обективно обусловени от спецификата на пазарите на дребно на горива. "В производството не са установени достатъчно доказателства, които да установяват, че анализираните практики се дължат на други, непазарни фактори, които имат антиконкурентна цел", посочва комисията. Търговците възразяват на всичко От описването на казуса се вижда, че от заподозрените първоначално д картел компании възразяват на повечето твърдения на комисията и посочват, че повечето от тях не са доказани. Възразява се срещу сравнението само на видимите цени, обявени на бензиностанциите, но не и на реалните цени, на които горивото е било продавано на потребителите, защото поради наличието на различни схеми за отстъпки, прилагани от участниците на пазара, крайната цена на дребно се различава от обявената цена на таблото на бензиностанцията. Във възраженията на компаниите единодушно се твърди, че пазарът на дребно е силно прозрачен, което се дължало и на нормативните изисквания. "В конкретния случай КЗК приема горните възражения, но отчита, че по своята същност пазарът за горива може да бъде определен като податлив на координиране между участниците на него", посочва обаче комисията. За десет години пазарът се бил променил Позовавайки се и на свои предходни анализи на пазара на горива антимонополната комисия посочва, че данните показват ефективна конкуренция и подобряване на нивото на концентрация за всяка следваща година. През 2007 г. пазарът на дребно на горива е определен като чист олигопол (малко на брой конкуриращи се фирми – бел. ред.). На него се открояват четири водещи дружества. Те имат общ пазарен дял около 80 %. Новите анализи на пазара обръщат тази представа. В анализа, обхванал периода от 2012 г. до 2016 г., се установява, че структурата на пазара както при дизела, така и при бензините е "близка до олигопол". И на двата пазара броят на участващите стопански субекти е значителен – над 1 000 търговци. На всеки от пазарите се открояват най-малко пет водещи дружества с общ пазарен дял около 50 % и 60 % съответно за пазарите на дизел и бензин. Данните за първите два пазарни лидери показват тенденции на спад на пазарния дял, за сметка на другите водещи дружества или на навонавлизащи участници, които се опитват да изградят устойчиви и разпознаваеми търговски обекти в национален мащаб. Малките участници на пазара като цяло показват устойчиво пазарно присъствие. Наблюдава се лек спад в позициите на дружествата с дял под 1 %, който обаче е компенсиран от възникването или покачването на пазарния дял на групата от предприятия с пазарен дял над 1 %, сочи анализът на комисията. Заключава се, че обичайно пазарът на дизел е с по-конкурентна структура. "Без да противоречи на горното КЗК отчита, че по своята същност пазарът за горива е като цяло податлив на координиране между участниците на него", се посочва в решението. Производството по установяване на картел се прекратява.
Източник: Дневник (29.03.2017)

Два дни след изборите разследването за картел при горивата претърпя неочакван обрат. След като месеци наред твърдеше, че има безспорни доказателства за договорки за цените между най-големите вериги бензиностанции в страната и за това ще бъдат наложени тежки наказания, Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) прекрати производството срещу тях. В пълен разрез с предишни изявления комисията се съгласява с възраженията на разследваните вериги и на Българската петролна и газова асоциация. Така стига до извода, че картел при горивата няма. Петролните фирми могат да разменят информация за цените помежду си, защото това е публична информация. Фактът, че търговците работят с еднакви цени, не означава, че има забранено споразумение на пазара. В практиката на КЗК и ВАС, както и тази на ЕК, е прието, че паралелното поведение само по себе си не представлява съгласувана практика, изтъкват от комисията. Затова вместо глоби КЗК забранява на компаниите да говорят помежду си. Забранено е и обсъждането на информация с петролната асоциация. Уволнение заплашва всеки, който не опази фирмените тайни и обсъжда цени с конкурентите. Как ще се следи за спазването на тези условия от КЗК не казват, а "наказанията" са направени по предложение на самите разследвани фирми. Пред в. "Сега" от КЗК, която е председателствана в момента от Юлия Ненкова, майка на депутата от ГЕРБ Александър Ненков, не отговориха защо се е стигнало до този обрат и са решили да се откажат от първоначалните си намерения за налагане на глоби. Повече информация ще бъде дадена утре, когато комисията ще разкрие подробности по разследването. По закон санкциите за картел стигат до 10% от оборота на провинената фирма за последната финансова година. Обвинените компании имат общ оборот около 6 млрд. лв. Разследването започна преди година, когато КЗК обвини в картел шест петролни компании - "ЛУКойл България", "Еко България", "Шел България", ОМВ-България, "НИС Петрол" и "Петрол". Под подозрение бяха и Българската петролна и газова асоциация и "Ромпетрол България". Причината за разследването бе фактът, че цените на петрола на международните пазари в дълъг период от време падаха, докато у нас бензинът и дизелът продължаваха да поскъпват. Сходната ценова политика е била засечена в периода от 2012 г. до средата на 2015 г. Отделно разследване имаше за "ЛУКойл Нефтохим", основен доставчик на горива на нашия пазар. Според КЗК компанията е продавала горива на свои клиенти в чужбина по-евтино, отколкото в България. Развитие по случая за момента няма. В хода на разследването, след изземането на документи и компютри, от КЗК засякоха кореспонденция между фирмите, в която става дума именно за съгласувани цени. В решението са цитирани много писма между служители и топмениджъри от разследваните фирми, в които те говорят за цените по колонките на конкурентите си. През април 2013 г. например в мейл на "ЕКО България" служителка разяснява на един от шефовете на компанията, че ЕКО смята да намали цената с 3 ст., но очаква намалението от страна на "ЛУКойл" да бъде в размер на 4 ст./л и счита, че то трябва да бъде последвано. В друга кореспонденция от 2015 г. във връзка с извършено рязко повишение в цената на едро на дизелово гориво на групата на "ЛУКойл" със 136.80 лв./ м3, служителка от ЕКО изразява положителното си отношение към случващото се: "Крайно време беше". "От началото на миналата година (2013 г.) маржът на горивата е най-добрият от 10 години. Основният ценообразуващ фактор са цените на конкурентите", пише в мейл до колегите си служител от "НИС Петрол". Преди месеци КЗК смяташе, че тази кореспонденция е доказателство за съгласуване на цените и картел. Сега обаче от КЗК са намерили друго обяснение за идентичните цени по бензиностанциите. Те смятат, че при покупката на горива стремежът на гражданите е да открият бензиностанцията с най-ниски цени, дори разликата да се измерва с една или две стотинки за литър. "Това обяснява и факта, че търговците на дребно обикновено поставят огромни пана, на които рекламират цената на дребно, за да информират и евентуално да привлекат клиенти. В резултат на това пазарно поведение и за да не губят клиенти, всички конкурентни бензиностанции в даден район или населено място много често определят една и съща цена за литър гориво. На практика се получава уеднаквяване на цените за литър", обясняват от КЗК. Като особеност на пазара от там изтъкват, че често пъти обявените цени не са реалните, защото много клиенти - "лоялни", корпоративни и т.н., ползват различни бонус програми и отстъпки. От КЗК говорят за т.нар. "регионален характер" на българския пазар и навлизането на новия пазарен участник - "ВМ Петролиум", собственост на бизнесмена и настоящ политик Веселин Марешки. Ниските цени, предлагани от него, довели до намаляване на цените на дребно в регионите, в които той е открил обекти. "Цените на бензиностанциите на "Шел" в районите, в които "ВМ Петролиум" има пазарно присъствие, са различни от цените в другите райони. Това е пример, че цените на "Шел" също са повлияни от цените на "ВМ Петролиум", въпреки че няма никакви контакти между тях и компанията на Марешки не е обвинена в обмен на информация", изтъкват от КЗК. Преди дни от петролната асоциация се оплакаха, че са чест обект на проверка, а над варненския бизнесмен е опънат политически чадър. Тогава генералният директор на "ЛУКойл - България" Валентин Златев обясни, че няма картел с аргументи, близки до изтъкваните от КЗК, и дори изчисли, че печалбата за търговците била минимална. "Картел при горивата няма, но има логично обяснение на близките цени", каза Златев. Цената на суровината навсякъде в Европа била почти една и съща. Крайният продукт отново бил същият, а биокомпонентите, които се влагали в него, имали сходна цена. "Инсталациите на рафинериите се произвеждат от ограничен кръг от фирми и цената им е подобна, а и данъците в общността са идентични. Откъде да дойде разликата в цената?", запита той. Това е вторият ялов опит на КЗК за доказване на картел при горивата. Предишното разследване бе започнато през 2011 г., след като министрите на икономиката и на енергетиката обявиха, че цените се държат умишлено високи. Това не бе доказано от КЗК, макар първоначално - както и сега, от комисията да твърдяха обратното. ТАЙНА Финансовото министерство ще изпълни решението на ВАС, което задължи ведомството да разкрие собствеността на акцизните складове за горива у нас. Съдът даде 14-дневен срок за разгласяването на информацията. Тя обаче ще бъде дадена по-рано, до края на тази седмица, казаха пред "Сега" вчера от министерството. Позицията на ВАС бе по повод на жалба на политиците от Нова Република Мартин Димитров и Петър Славов, които отдавна водят битка срещу картела при горивата. Те обжалваха в съда решение на Министерството на финансите, с което им бе отказана информацията за това кои са собствениците на акцизните складове.
Източник: Сега (30.03.2017)

КЗК: Няма картел на пазара на горива, а обмен на търговска информация На пазара за търговия на дребно на горива у нас няма ценови картел, а обмен на информация. Това е заключението на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) по производството, което трябваше да установи дали има нетърговски практики на пазара у нас. Председателят на регулатора Юлия Ненкова обясни по време на пресконференция, че през октомври 2016 година са предявили претенции за картел, но в рамките на процедурата са установили, че има ценови паралелизъм, което не е наказуемо. "За да има картел трябва да има влияние върху пазара", посочи тя и призна, че доказателствата са "разколебали" регулатора. Обменът на информация се отнася до цени, които вече действат, но няма доказателства, че има споразумения за определяне на цената, обясниха от регулатора. Цената на дребно на горивата не остава дълго в тайна, защото те се обявяват на транспаранти пред бензиностанциите. Това обаче дори не са реалните цени, защото има много програми за отстъпки на лоялни клиенти, е позицията на КЗК. Оттам прехвърлиха отговрността за защита правата на потребителите при този ценови паралелизъм към Комисията за защита на потребителите. Потребителите се влияят много силно от цената, затова има подобно пазарно поведение и еднакви цени в рамките на регион или дори населено място, обясни Ненкова. Основание за проверката на регулатора беше секторният анализ за пазара на горива, а целта беше да се установи дали има съгласуваност и антиконкурентен ефект. "Комисията не можа да докаже това", обясни председателят на КЗК и допълни, че пазарът у нас не е в чиста форма олигопол, но процесите, които протичат, са подобни - един пазарен лидер, чието поведение се следи от останалите. От изявленията на членовете на КЗК не стана ясно как ще бъде следено дали участниците на пазара ще спазват правилата да не се обменя информация, които предложиха шестте компании, срещу които се водеше производството за нарушение - Shell, OMV България, Петрол, НИС Петрол, Лукойл и Еко. По отношение на проверката за монополното положение на Лукойл Нефтохим Бургас - процедурата все още не е приключила. КЗК проверява и дейността на Веселин Марешки по искане на прокуратурата по подозрения дали не извършва дъмпинг, след като липсват доказателства за картел на пазара. Ненкова отказа да даде повече подробности, докато тече процедурата. Тя коментира още, че се готвят промени в Закона за защита на конкуренцията. Те ще станат ясни след конституирането на нов парламент.
Източник: Инвестор.БГ (03.04.2017)

Петролни компании сезираха КЗК за дъмпинг на Марешки Част от големите петролни компании са сезирали Комисията за защита на конкуренцията за дъмпинг в бензиностанциите на бизнесмена политик Веселин Марешки. От сайта на КЗК става ясно, че “Лукойл България”, “ЕКО България”, “НИС Петрол”, “Петрол”, “Синергон петролеум”, “Ромпетрол България”, “ОМВ България” са сезирали регулатора заради нелоялна конкуренция от страна на “Трейднет Варна”. Последната компания е собственост на семейството на Марешки и снабдява с горива бензиностанциите му. За намерението да бъде сезирана КЗК съобщи преди десетина дни Валентин Златев - председател на петролната и газова асоциация и шеф на “Лукойл България”. Тогава той обясни, че като мотив се посочва загубите и задълженията, които трупат компаниите на Марешки, занимаващи се с горива. “Трейднет Варна” например има загуба от 1,8 млн. лева за миналата година. Фирмата, която държи бензиностанциите на политика бизнесмен - “ВМ петролеум”, пък натрупала задължения за над 11 млн. лева. В същото време Марешки продавал горива с 20-30 ст. по-евтино от пазарната цена по останалите вериги бензиностанции.
Източник: 24 часа (08.12.2017)