"Булсатком" - под груб натиск Да се създаде четвърти мобилен оператор в България, и то с ново поколение мрежа, не е лесно начинание. И то не само заради наситения на 150% пазар. Собствениците на "Булсатком", които се опитват да направят именно това, със сигурност вече са наясно с всички трудности. Дни след като в сектора на телекомуникациите се разбра, че сателитният доставчик на телевизия след месеци чакане е получил кредит от 41.7 млн. евро за изграждане на мрежата си за мобилни услуги, започнаха проблеми със същинския му бизнес. Който пък е заложен срещу кредита. Първо, най-гледаната телевизия bTV (в която акционер е Красимир Гергов) поиска тройно увеличение на таксите за доставка на каналите си и след като "Булсатком" не се съгласи, просто спря сигнала към него. После същото предприе свързваната с банкера Цветан Василев TV7. Тя предупреди, че ако до края на седмицата не се споразумее с "Булсатком", също ще спре програмата си към абонатите му. Нов фронт на атаката беше отворен в сряда, когато в офисите на свързваната със сателитния оператор телевизия нахлуха служители на "Икономическа полиция", които по информация от вътрешни източници са иззели документи. Така картинката става кристално ясна: "Булсатком" се опитва да влезе на GSM пазара, на който скорост набира наскоро купената от Цветан Василев заедно с руската VTB БТК. Самата "Виваком" пък прави опити да завземе позиции при телевизионните доставки. При така стеклите се обстоятелства очевидно "Булсатком" рискува и сегашния си бизнес извън задвижения GSM проект. А играта загрубя. Въпросът ще продължи ли "Булсатком" с опитите си да влезе като по-сериозен играч и на телекомуникационния пазар вече има своя отговор - явно да. Компанията е получила от Уникредит Булбанк 41.7 млн. евро заем, срещу който е учреден особен залог върху предприятието като цяло. За момента от сателитния оператор не дават информация за какво ще се използват парите. Според източници от сектора обаче очевидно те са за изграждане на мрежата за мобилен пренос на глас и данни, за която "Булсатком" има лиценз от края на по-миналата година. Тоест проблемите на телевизионния и интернет доставчик в основния му бизнес явно не са го отказали от намеренията му за навлизане и на чужда територия. "Булсатком" получава 41.7 млн. евро от Уникредит Булбанк, от които 39.5 млн. евро са инвестиционен кредит, а 2.2 млн. евро - многоцелева кредитна линия, включваща револвиращ кредит и кредит под условие за издаване на банкови гаранции и акредитиви, се вижда от документи в Търговския регистър. Договорът е от 3 декември. Лихвата по инвестиционния кредит за първите три месеца е Euribor плюс надбавка от 6.15%, а след това общо 8%. Срокът за връщане на парите е пет години - до 3 декември 2017 г., а лихвата за просрочие - сбор от годишния лихвен процент за редовен дълг плюс надбавка от 5%. До редакционното приключване на броя от "Булсатком" не дадоха допълнителна информация за какъв тип инвестиции ще се използват парите. В телеком средите обаче е повече от ясно, че сателитният тв доставчик ще опита с тях да стартира изграждането на мрежата си за мобилен пренос на глас и данни (т.нар. проект GSM 4). Старозагорската компания има лиценз и честотен спектър от Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) да изгради такава мрежа отпреди повече от година. От мениджмънта на оператора още през лятото обявиха, че за целта търсят или банково финансиране, или коопериране с доставчик на оборудване. Проблемът беше, че преговорите с банките се проточиха повече от очакваното. Сега явно финансовата пречка пред проекта поне до известна степен е отстранена. Стойността на цялата мрежа за скоростен пренос на глас и данни, за която "Булсатком" има две честотни ленти по 5 MHz в диапазона 1800 MHz за десет години, по различни оценки варира между 100 и 200 млн. евро. Технологията, по която през нея операторът може да предоставя услуги, не е ограничена от регулатора. При всички положения обаче говорим за нещо около две поколения над второто GSM: трансфер на данни, бърз интернет и т.н. Финансирането от Уникредит Булбанк сега явно ще послужи за покупка на базово оборудване за тази мрежа. Първоначално обявените от "Булсатком" намерения бяха новият оператор да стартира още в началото на тази година. Проектът обаче се забавя и както се и очакваше, трудностите пред него не са малко. До момента по последна информация от КРС операторът не е изплатил напълно и първоначалната такса за мобилния си лиценз. Сумата там е 19 млн. лв., а от нея дължима продължава да е около една четвърт. Компанията не е резервирала и номерационен план за мобилната си услуга, което също струва пари. Още, и то много (по информация на самата компания около 100 млн. евро) ще са необходими, ако тя запази и проекта си да изстреля собствен сателит. Спътникът, от който тя ползва капацитет в момента, е с изтичащ скоро живот и впоследствие сигналът трябва да бъде черпен или от собствен такъв, или от друг наличен в орбита. При втория вариант пък таксите към собственика му ще са по-високи от тези към сегашния. Което би принудило "Булсатком" да вдигне тарифите си към крайни клиенти. Фактът, че старозагорската компания е заложена срещу банков заем, ясно говори, че собствениците й (основно Пламен Генчев и Максим Заяков) са готови да рискуват сегашния си бизнес заради плановете той да се разрасне към същинските телекомуникации. Междувременно обаче именно базовият им бизнес в момента - телевизионните доставки, е подложен на силен натиск. След като малко преди Коледа най-голямата по гледаемост телевизия bTV спря сигнала си към абонатите на "Булсатком", войната между двете фирми продължава. Договор за излъчване между производителя на съдържание и разпространителя на сигнала няма, а клиентите на оператора не получават нито един от каналите на bTV. Междувременно ТV7 заплаши, че ако до края на седмицата не постигне споразумение с оператора на каква цена да му подава програмата си, също ще спре излъчването. Искането подобно на bTV и в този случай е за увеличение на тарифата, но няма информация за колко пари говорим (при bTV искането е за тройно увеличение до 2 лв. на месец за всичките й канали). Междувременно и телевизията, и операторът изпратиха жалби до КРС. Днес регулаторът се очаква да ги разгледа на редовното си заседание. Становището му обаче едва ли ще е в посока, че е готов да се намеси в спора.
Източник: Капитал (10.01.2013)

Промените в БТК започват Промените в БТК след смяната в собствеността започват. Част от управителния съвет на дружеството се сменя, става ясно от заявените за вписване в Търговския регистър документи, одобрени миналата седмица от все още действащия стар надзорен съвет. Според книжата, които чакат в регистъра, от управителния съвет се освобождават Пиер Мелингер, Росен Хаджиев, Томаш Войташек и Доналд Мюир предвид подадените от тях заявления за оставка. Четиримата бяха представители на предишните собственици на телекома. От петчленния състав на съвета за момента не е сменен единствено Бернар Москени, който все още е част и от оперативното ръководство на дружеството и заема длъжността главен изпълнителен директор. Новите попълнения за момента са: Златозар Сурлеков (член на надзорния съвет на Корпоративна търговска банка, КТБ); Владимир Рангелов - уравляващ съдружник в адвокатско дружество "Камбуров и съдружници", Стефано Дзупет - ръководител на инвестиционното звено на VTB Capital в областта на телекомуникациите, и Филип Гроуз - представител на кредиторите на групата на БТК. Промените в управителния съвет на телекома идват преди първото общо събрание на компанията след смяната на притежателя й. През ноември 2012 г. КТБ чрез мажоритарния си собственик Цветан Василев и VTB Capital финализираха сделката по придобиването на близо 94% от БТК през специално създаденото за целта "Вива телеком България". По думите на самия Цветан Василев дружеството, на което той е едноличен собственик, "Бромак телеком инвест" контролира 45% от капитала на БТК. От приключването на сделката досега обаче все още не е свикано общо събрание, на което новият основен акционер да може да гласува съответната промяна в устава и ръководството на компанията според предпочитанията си. На събранието представителите на Василев и VTB могат да сменят надзорния съвет или въобще да променят формата на управление на телекома чрез промяна в устава. По сегашния такъв управителният съвет се избира от надзорния. За да могат да упражнят правото си на глас обаче, новите собственици трябва да имат публикувано търгово предложение към останалите акционери в телекома, а то все още чака одобрението на Комисията за финансов надзор. В средата на декември регулаторът издаде временна забрана за публикуването на търговото предложение, а до момента не е одобрено коригирано такова.
Източник: Капитал (16.01.2013)

"Вива телеком България" вече притежават почти 100% от БТК Новите собственици на БТК - банкерът Цветан Василев, руската VTB Capital и част от кредиторите на телекома, вече притежават 99.72% от компанията. Това стана ясно от публикуваните данни след края на задъжителното търговото предложение, което те отправиха чрез специално създаденото за сделката дружество "Вива телеком България". Така според тях основният миноритарен акционер, който можеше да блокира евентуално бъдещо отписване на компанията от борсата - фонд на инвестиционната компания Artio, е приел предложението. Той притежаваше около 11.6 млн. акции, или малко над 4.6% от капитала на БТК, с което през последните близо пет години блокира отписването на телекома от борсата. Такива намерения имаше още през 2007 г. при поредната препродажба на компанията. С една сериозна разлика - тогава цената беше 11.30 лв. на акция и фондът на Artio не прие търговото, а сега го направи при цена от 2.806 лв. Преди търговото "Вива телеком България" притежаваше 94.09% от акциите на БТК, а след него - 99.72%. Сега в рамките на следващите три месеца има право да изкупи останалите акции до 100% (т.нар. squeeze out). То би следвало да е цена минимум цената от търговото предложение, т.е. 2.806 лв. Допълнително през следващите три месеца всеки акционер, който не е одобрил търговото, има право да поиска от "Вива телеком България" да изкупи акциите му (т.нар. sell out). Според съобщението на "Вива телеком България" това искане трябва да е на цената на търговото предложение. Ако получи подобно искане, "Вива телеком България" е длъжно по закон да изкупи съответните акции. Промяната в собствеността на БТК дойде след близо три години на преструктуриране на задълженията на групата, равняващи се на около 1.7 млрд. евро. В крайна сметка миналото лято кредиторите на групата се споразумяха да преструктурират групата заедно с Цветан Василев, основен акционер в Корпоративна търговска банка, и с VTB Capital. Това доведе до свиване на дълга й до под 600 млн. евро. След реализирането на споразумението акционерните сили в групата са разпределени с превес на Цветан Василев, който непряко чрез "Бромак" ЕООД, на което е едноличен собственик, притежава малко над 43% от БТК. Непрекият дял на VTB е малко над 33%, а останалите около 16% са собственост на кредиторите на групата. Последните искат 18 месеца след финализирането на сделката по преструктурирането телекомът да бъде отписан от борсата. Новите акционери обаче не изключват тези задължения да бъдат предоговорени с кредиторите според съобщението за търговото предложение.
Източник: Капитал (01.03.2013)

"ВТБ Капитал" - инвестиционният бизнес на втората по големина банка в Русия - ВТБ Груп, придоби 9.9% (594 хил. броя акции) от капитала на "Корпоративна търговска банка" АД (КТБ) от частната инвестиционна компания "Dewa International Limited", съобщиха от КТБ. В резултат на сделката дялово участие на Dewa International намалява на 0%, като компанията вече не притежава акции на КТБ. От уведомление по Закона за публичното предлагане на ценни книжа от банката на сайта на Българска фондова борса (БФБ) АД става ясно, че ВТБ Груп (VTB GGI) не е притежавала акции от капитала на КТБ АД. От 2007 г. банката е публично дружество и акциите му се търгуват на Българска фондова борса - София. През 2009 г. 30% от капитала на банката е придобит от Държавния главен резервен фонд на Султаната на Оман, чрез дъщерното си дружество Bulgarian Acquisition Company II, Luxembourg.
Източник: 24 часа (22.04.2013)

Руската "ВТБ Капитал" купи близо 10-процентния дял на Dеwa в Корпоративна търговска банка Компанията "ВТБ Капитал", част от втората по големина руска банка ВТБ Груп, придоби 9.9% от капитала на Корпоративна търговска банка АД от Dewa International Limited, частна инвестиционна компания, съобщиха от българската финансова институция. "ВТБ Капитал" е отговорна за инвестиционния бизнес на руската банка. Страните са сключили договори за пут и кол опции за акциите - предмет на сделката, срокът на упражняване на които е три години. Това означава, че в рамките на този срок акциите могат да бъдат продадени от купувача и купени от продавача на предварително фиксирана цена. Корпоративна търговска банка е петата по големина в България, а акциите й се търгуват на Българската фондова борса. Пресцентърът й припомня, че "ВТБ Капитал" откри офис в България през март 2012 г. като част от стратегията си за развитие в Югоизточна Европа. В партньорство руската и българската банки участваха в сделката за БТК, финализирана през миналата година.
Източник: Дневник (22.04.2013)

Четвърт погасена сделка Собствениците на "Булгартабак ходлинг" ще си покрият значителна част от сумата, която платиха за приватизацията на компанията. Това ще стане само с едно изплащане на дивидент. На общото събрание, проведено на 21 май, всички присъстващи са одобрили предложението близо 70 млн. лв. печалба от миналата година и част от резервите да се разпределят между акционерите. Това прави по 9.46 лв. на акция, от което мажоритарният собственик "БТ инвест" ще получи 55.65 млн. лв. Останалите книжа са притежание на различни физически и юридически лица, като сред тях е и КТБ. Официално австрийската "БТ инвест" купи от държавата основния дял в тютюневия холдинг през 2011 г. за 100.1 млн. евро, или 200 млн. лв., но в сделката имаше и скрито партньорство между собствениците на "Винпром Пещера" и банкера Цветан Василев, собственик на КТБ. Миналата година холдингът не е давал дивидент, а печалбата беше заделена като резерв. Рекордно високият дивидент на "Булгартабак" идва след подобрение на финансовите резултати – за миналата година холдингът отчете 87.05 млн. лв. положителен резултат при едва 179 хил. лв. за 2011 г. Причината беше много силно повишение на продажбите. В момента акциите на "Булгартабак" се търгуват на Българската фондова борса при цени от около 100 лв. за една ценна книга. Дивидентът за акционерите му е сред най-високите на публична компания за тази година. Той обаче не е прецедент – през 2010 г. холдингът разпредели 7.19 на акция, когато все още основният собственик беше държавата. За тази година като цяло размерът на дивидентите на публичните компании е паднал, което е обяснимо, тъй като или печалбите им са намалели, или ръководствата им се стараят да заделят резерви заради продължаващата икономическа несигурност. Австрийската "БТ инвест" беше регистрирана специално за покупката на "Булгартабак" през 2011 г. Официално зад нея стои лондонското инвестиционно поделение VTB Capital на руската Внешторгбанк, но неформални връзки я свързват с Цветан Василев и със собствениците на "Винпром Пещера", които контролират и "Кингс табако". Въпреки недотам прозрачната собственост на кандидата и съмненията около него държавата все пак продаде холдинга. И досега не е ясно кой точно е крайният собственик на дружеството, тъй като инвестиционна компания не би се занимавала с производство на цигари, а би участвала за свой клиент. След приватизацията няколко дружества от групата на "Булгартабак" - "Благоевград БТ", "София БТ" и "Плевен БТ", бяха отписани от фондовата борса. Търговите предложения, направени преди делистването им, бяха финансирани от КТБ.
Източник: Капитал (23.05.2013)

Осем с един удар Бурно разрастващата се дистрибуторска фирма на "Булгартабак холдинг"- "Табак маркет" е на път да направи следващата крачка в похода да си осигури пълна доминация в будките за вестници и цигари. Компанията, доскоро известна под името "Булгартабак трейдинг", внесе в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) искане за концентрация с осем разпространителски фирми, собственост на "Карне-М". По всичко личи, че сделката няма да представлява някакво грандиозно разместване на пазара, доколкото е по-скоро вътрешногрупова - купувачът и продавачът се свързват с мажоритарния собственик на Корпоративна търговска банка (КТБ) Цветан Василев и депутатът от ДПС Делян Пеевски, който заедно с майка си Ирена Кръстева контролира финансираната от банката "Нова българска медийна група". Вероятно обединението се вмества в стратегията на "Булгартабак" да придобие или построи колкото е възможно повече павилиони за цигари – около 3000-4000 за цялата страна. След приватизацията на холдинга тъговското му дружество придоби концесионера на спирките за градски транспорт в Пловдив - "Елиза 1999", и отправи предложения към повечето големи общини да получи определен брой места за павилиони на ключови места. Без много шум и без да иска разрешение от КЗК, "Булгартабак трейдинг" придоби и "Разпространение на печата", което има над 100 павилиона в София, за което се разбра от бележките към отчета на дружеството. Според източници първоначалната идея е била да се използват властовите лостове на собствениците на "Булгартабак" и Народното събрание да обяви тези павилиони за табакошопове и единствените места, на които могат да се продават цигари. Такъв проектозакон имаше в предишния парламент, но текстът беше оттеглен донякъде и защото собствениците на супермаркетите, ресторантите и бензиностанциите пък бяха против търговията с цигари да се прекратява в техните обекти. Преди две години "Булгартабак холдинг" беше продаден на специално учредено дружество на VTB Capital (поделение на руската държавна Внешторгбанк), но истинските собственици не бяха оповестени. Според източници от пазара и според всякакви косвени данни това е своеобразен консорциум между Цветан Василев и Делян Пеевски, от една страна, и собствениците на "Винпром Пещера" - от друга. Още в началото се заговори, че с дистрибуцията ще се занимава Делян Пеевски и цигарите ще се продават редом с вестниците. От искането за концентрация от КЗК тази "синергия" прозира най-ясно. "Табак маркет" иска да осъществи концентрация като придобие контрол върху "Национална агенция за разпространение" (бившето "ОБВ - Близнаци", което беше собственост на група вестници, които поетапно бяха изкупени от "Нова българска медийна група" на Ирена Кръстева), варненските "Варна Прес-Аврамова и фамилия", "Одесос М", "Александров Прес" и "Ита", бургаското "Боби-Прес", софийското "Комекс 92" и хасковското "Вест Прес РА". В уведомлението е посочено, че осемте фирми се занимават с разпространение, продажба на печатни издания и свързаните с тях транспортни услуги, а "Табак маркет" - с дистрибуция на тютюневи изделия, търговия, логистика и транспорт и нямат общи пазари, заради което липсват хоризонтални и вертикални ефекти. Пресечните точки между КТБ, "Булгартабак" и разпространителите започват със собственика им "Карне-М", макар поради оплетената структура да е трудно да се каже кой крайно контролира осемте дружества. Едноличен собственик на "Карне-М" е "Карне-М 1", което на свой ред е 99.99% на "Карне-М" и като 5 акции има и управителят му Васил Шуманов. "Карне-М" има 32.4 млн. лв. задължения към финансови институции към края на 2011 г., като по партидата му обаче има вписан особен залог в полза на КТБ и ипотека в имотния регистър отново в полза на КТБ. Собственият капитал на дружеството е -5.2 млн. и е на загуба от 3 млн. лв. за 2011 г. Предишната година загубата е била по-малка – 1.9 млн. лв., а собственият капитал - минус 2.2 млн. лв. "Карне-М" е регистрирано на столичната улица "Дамян Груев" 46 (до Медицинския колеж, зад хотел "Родина"), където съжителства с дъщерни дружества на КТБ като "Велдер консулт" и с още 30-на фирми - длъжници на банката. С това блестящо финансово състояние "Карне-М" съвсем наскоро придоби от КТБ и част от задълженията на обявения в несъстоятелност плевенски стъкларски завод "Рубин". Друг любопитен факт е, че това не е първата сделка между двете групи - през март "Национална агенция за разпространение" е продало на "Булгартабак трейдинг" хасковското "Дрийм прес" за неизвестна сума. Засега няма яснота каква е целта на прехвърлянето, но смяната на името на "Табак маркет" говори, че може скоро дружеството да бъде извадено от цигарения холдинг. Това може да е някаква форма на обособяване на сферите на влияние на съдружниците или пък подготовка за продажба на единия от двата бизнеса - търговския или производствения. В цигарения бранш са учудени защо дистрибутор би искал да придобие павилиони за вестници и разпространителска фирма, ако те няма да продават и цигари. Има една съвсем минимална бъдеща икономия от мащаба – разрешения за продажба на цигари се издават за всеки обект поотделно и единствената полза от сделката е исканията да се подават заедно в регионалното митническо управление. "Теорията за стремежа на "Булгартабак" към пълен монопол върху разпространението на цигари и вестници изглежда все по-реалистична", коментира представител на чуждестранна компания, който не пожела името му да се споменава. През последната година "Булгартабак" придоби чрез сделки (както е случаят с покупката на "Елиза-1999" и "Разпространение на печата") или чрез търгове и конкурси чрез общините около 800 обекта. За експанзията говори и фактът, че служителите на "Табак маркет" нарастват от 112 в началото на 2012 г. на 313 към февруари 2013 г. по данни на НОИ. Осемте компании, обект на сделката, пък имат общо над 370 служители, а "Разпространение на печата" е с 216, което сумарно с по-малки дъщерни дружества води до внушителна армия от 1000 души. Следващата стъпка в похода на "Табак маркет" вероятно ще е София, където за 780 спирки в момента се подготвят условията за конкурси, чрез които да бъдат отдадени за стопанисване.
Източник: Капитал (29.05.2013)

Двойни 5 звезди В София има над 360 хотела, но малко от тях са интересни за инвеститорите. Пазарът е слаб, заетостта често е проблем, а цените бавно се възстановяват след спада преди три-четири години. В подобна среда продажбата дори на първокласни активи изглежда проблемна. Тази на 5-звездния Hilton обаче изненада със силен интерес, но само от местни играчи. Според източници на "Капитал" оферти са подали 7-8 участници, а собственикът на хотела Quinn Group вече е започнал преговори с един от тях в лицето на Спас Русев (самият Русев миналата година влезе на хотелския пазар с покупката на Radisson Blu). За прогнози около приключването на сделката е рано. Смяната на собствеността в Hilton обаче очертава ясна тенденция – хотелският пазар е отчетливо доминиран от български собственици, а чуждите инвеститори са в изчаквателна позиция или директно в ролята на продавачи. След като в началото на годината консултантската компания Jones Lang LaSalle бе натоварена с продажбата на софийския Hilton, сега процедурата навлиза в решителна фаза. В края на пролетта бяха подадени окончателни оферти, а според запознати със сделката от юни текат ексклузивни преговори със Спас Русев. Самият Русев отказа коментар по темата. По подобен начин реагират и част от останалите, сочени за кандидат-купувачи. Според източници на "Капитал" оферти за Hilton са подали 8 инвеститори, изненадващо много предвид слабия инвестиционен пазар. Противно на очакванията на Jones Lang LaSalle всички оферти са от български купувачи. Според източници, близки до сделката, единственият чужд кандидат за софийския Hilton е бил швейцарски фонд. Твърди се обаче, че и зад него стоят български капитали. Сред останалите кандидати е било дружеството със специална инвестиционна цел "Фонд за недвижими имоти България", което след продажбата на "Камбаните бизнес център" търси добри вложения. Председателят на съвета на директорите Тодор Брешков потвърди, че е подал оферта за Hilton. Уточни обаче, че интересът на фонда е не към хотелски активи по принцип, а конкретно към този, тъй като е "отлично управляван имот и в много добро състояние". Сред споменаваните кандидати за Hilton бяха също братът на бившия финансов министър Милен Велчев – Георги Велчев, както и хотелиерът Ветко Арабаджиев. И двамата не бяха открити за коментар, но интерес от тяхна страна е логичен. Името на Георги Велчев се свързва с хотелски бизнес по морето, както и с участие в управлението на инвестиционното поделение на руската ВТБ Банк – VTB Capital. От своя страна Ветко Арабаджиев е един от най-големите собственици на хотели в страната, а при предната продажба на Hilton през 2005 г. също бе сред кандидатите. За потенциален купувач бе сочена и групата около "Химимпорт". Запознати твърдят, че участник в процедурата за столичния хотел е бил и един от собствениците на веригата "Технополис", Тодор Белчев. Той обаче вероятно е участвал като финансов инвеститор в съдружие. Самият Белчев потвърди, че е получил първоначалната документация по сделката за Hilton, но без по-нататъшен интерес. "Не сме били кандидат-купувач в нито един момент", заяви той. Сред потенциалните купувачи на хотела се очерта и собственикът на AG Capital Христо Илиев, чийто бизнес е основно в сферата на имотите. Той обаче уточни, че не е бил кандидат, а една от консултантските компании в групата, Forton International, заедно с Cushman&Wakefield е представлявала такъв. Като цяло селекцията от имена по сделката за Hilton оставя усещането за липса на международен интерес. Според консултанти това е болест на целия имотен пазар в България. "Хотелският пазар в София действително е доминиран от български купувачи, но мисля, че повечето не калкулират добре риска от подобна инвестиция. За тях да притежават хотел е въпрос на престиж", коментира Андре Гриби, управляващ партньор в консултантската компания Khol&Partner в София. Според него чуждите инвеститори са предпазливи заради правната несигурност и репутацията на България като рисково място за инвестиции. Така, дори да проявят интерес, те биха играли с много ниски цени, посочи Гриби. Причина за продажбата на Hilton - София, е тежкото финансово състояние на собственика Quinn Group. Ирландската група е във фалит и преструктурира част от бизнеса си, а с останалата се разделя, като в последната категория попадат и хотелските активи. Успоредно с продажбата на Hilton в София на Jones Lang LaSalle е възложена и тази на Sheraton в полския град Краков. По информация на агенция Bloomberg очакваните приходи от двете сделки са 70 млн. евро, като средствата ще отидат за плащания към банки и акционери в Quinn Group. Софийският Hilton например е заложен като обезпечение по общ кредит от 121 млн. евро от The Bank of New York Mellon за дружества от ирландската група. Страните по сделката за Hilton - София, не дават информация за цената, по която се преговаря, но няколко източника на "Капитал" посочиха ориентировъчна сума от 21-22 млн. евро. На купувачите е предложено да купят имота или компанията собственик. От гледна точка на разходите и за данъчна оптимизация вероятно ще бъде избран вторият вариант, а обект на сделката ще е холандското дружество "София хотел дивелъпмънт корпорейшън Б.В.". То е едноличен собственик на "Компания за луксозни хотели", в чиито активи са хотел Hilton и земята под него. Представители на консултантските среди коментират, че купувачът на Hilton ще придобие най-силния 5-звезден хотел на софийския пазар. Хотелът е лидер по нощувки в категорията си. Според туристическия регистър на Столична община през първото тримесечие на тази година Hilton (245 стаи) е отчел 13 496 посещения и през последните две години трайно увеличава заетостта си. По този показател вече изпреварва и конкурентни хотели с двойно по-голяма леглова база като "Кемпински хотел Зографски" (443 стаи), който изостава с 12 026 нощувки за тримесечието. Наред с това Hilton поддържа средно високи цени в 5-звездния клас, което му гарантира и стабилни приходи. Сред ключовите му предимства са силният бранд, както и фактът, че базата е сред малкото в София, строени по стандарти на международен оператор (и двата преки конкурента на Hilton – Radisson Blu и Sheraton, са в стари, реновирани сгради). Управлява се от веригата Hilton по силата на 20-годишен договор, подписан при завършването му през 2001 г. Очаква се и след промените в собствеността мениджмънтът да се запази. Слабите страни на Hilton са общи за софийския пазар – липса на потенциал за растеж заради ниската бизнес активност, както и отчетлив спад на заетостта през уикендите. Причина за второто са недостатъчните усилия София да се популяризира като туристическа дестинация, което би привлякло организирани групи през почивните дни. Според председателя на туристическата камара Стоян Лазаров софийските хотели в 5-звездния сегмент като цяло страдат и от факта, че не се работи за развитие на събитиен и конгресен туризъм. Той припомни, че преди години за тази цел бе създадено Българското конгресно туристическо бюро, което да представя България като дестинация. То обаче вече не функционира и дейността на община и държава в тази посока в момента е нулева. Ако преговорите с ексклузивния купувач на Hilton вървят по план, е възможно да приключат още тази есен. Очакванията са това да преразпредели пазара, тъй като два от най-силните 5-звездни хотели – Hilton и Radisson Blu, ще са с общ собственик – Спас Русев. Заради договорите за управление с международни оператори промени в политиката и на двата не се очакват. Напрежението в 5-звездния сегмент обаче остава – на хоризонта се очертава и друга голяма сделка. Тази за "Кемпински – Зографски".
Източник: Капитал (21.06.2013)

Очаквана промяна в БТК Близо седем месеца след договарянето на сделката за покупка на БТК от тандема между собственика на Корпоративна търговска банка Цветан Василев и руската банка VTB новите притежатели на телекома са готови и с екипа, на който ще поверят мениджмънта на компанията. Макар и да идва доста време след продажбата, промяната беше очаквана. От новите лица с авторитет в сектора се ползва Атанас Добрев, който става главен изпълнителен директор. Атанас Добрев поема поста главен изпълнителен директор от Бернар Москени. Последният беше на тази позиция пет години и половина, но през последните месеци след договарянето на продажбата на БТК практически постепенно се оттегли от управлението на компанията. Добрев досега беше главен финансов директор на БТК. Той е в телекома от септември 2008 г., като преди това заемаше аналогичния пост в "Глобул". През последните пет години той практически не само движи финансите на бившия държавен монополист, но и се занимава с бизнес планирането, контрола и управлението на сградния му фонд. В сектора Добрев има безупречна репутация на отличен професионалист с мащабни познания, опит и възможности. Затова решението на Цветан Василев и VTB да го издигнат е логично - като финансови инвеститори техният интерес е да осигурят добро представяне на компанията в рамките на следващите три до пет години, за да се опитат да излязат от нея с колкото е възможно по-голяма печалба след това. За самия Добрев назначението е предизвикателство - от една страна, става топмениджър, от друга - занапред името му ще се свързва пряко с притежателя на КТБ. Бъдещето ще покаже какво ще е поведението на БТК на пазара занапред, както и доколко Добрев ще има свободата да взема ключови решения. Златозар Сурлеков става председател на управителния съвет на БТК. Това всъщност е човекът, сочен като най-приближения на Цветан Василев, когото банкерът вкарва в БТК. Сурлеков е член на надзорния съвет на КТБ от 2000 г. и е сочен като един от хората, играли ключова роля в самото придобиване на телекома. Опитът му в телекомуникационния сектор е, че е бил директор "Продажби" в "Инкомс Капш". Другите членове на управителния съвет са Русин Йорданов, Александър Грънчаров и Ивайло Бачийски. Първият е работил в БТК от 2004 до 2010 г. като главен корпоративен съветник, а после като главен юридически директор. Практически той е ръководил правната дирекция на телекома и е координирал работата на наетите от него външни кантори. Сега ресорът му ще е същият. Александър Грънчаров идва в БТК от поста главен изпълнителен директор на "Карлсберг" за България, като преди това е бил мениджър на "Кока-Кола България". В телекома ще отговаря за търговската политика и маркетинга. Ивайло Бачийски пък ще изпълнява функциите на главен технически директор и ще отговаря за информационните технологии. Той е работил за Alcatel, Ericsson и Cisco. Последните пет години заема регионални мениджърски позиции в глобалния интернет доставчик Cogent Communications и в израелското дружество за VoIP решения Audiocod. Останалите промени в БТК ще станат ясни вероятно през идната седмица.
Източник: Капитал (24.06.2013)

Държавата може да изгуби "златната" си акция в БТК, а Българска телекомуникационна компания ще "слезе" от фондовата борса и няма да е публично дружество. Това са плановете на частния собственик "Вива телеком България" (ВТБ), който е свикал извънредно общо събрание на акционерите на 16 септември. Това става ясно от вчерашно съобщение до Българската фондова борса. На практика ВТБ вече държи всички акции на БТК без "златната", която държавата си запази при приватизацията на телекома, за да може да влияе при взимането на важни решения. През март т.г. стана ясно, че 99.72% от капитала се държат от "Вива телеком България", свързана с VTB Capital и Корпоративна търговска банка на известния бизнесмен Цветан Василев. Вчера "Сега" се опита да научи как ще гласува представителят на държавата на 19 септември по точката за обезсилване на привилегированата акция, но удари на камък. Оказа се, че не е ясно кое от двете министерства - транспортното или финансовото, е носител на правата. Смята се, че частният собственик иска да се отърве от държавното участие, за да може без усложнения да започне да разпродава апетитни сгради и други активи на телекома. Това ще улесни и свалянето на БТК от търговия на фондовата борса, което ще освободи компанията от "досадното" задължение да публикува съществена информация. На практика, ако "златната" акция бъде обезсилена, БТК АД ще се превърне в ЕАД - еднолично акционерно дружество.
Източник: Сега (20.08.2013)

Общото събрание на БТК ще обезсили "златната" акция на държавата Да бъде обезсилена т.нар. златна акция на държавата в Българската телекомуникационна компания, ще гласуват на днешното общо събрание акционерите - мажоритарният собственик на Корпоративна търговска банка (КТБ) Цветан Василев и руската VTB. С нея изпълнителната власт още при приватизацията на телекома преди десет години си беше запазила правото на вето върху основни решения. Дневният ред предвижда особените права на привилегированата акция на държавата в дружеството да се отменят и да я трансформират в обикновена поименна безналична акция. "Златната" акция даваше възможност държавата да блокира евентуална промяна на името на телекома, прекратяване или ограничаване на дейността му, емитиране на нови акции, преобразуване на дружеството по какъвто и да било начин. Например, през 2008 г. държавата се възползва от това право и забрани на компанията да продаде сто свои имота. Второто решение, което се предвижда да бъде гласувано, е под условие, че всички акции на компанията бъдат придобити от мажоритарния й акционер "Вива телеком България". То предвижда името на БТК да бъде сменено от БТК АД на БТК ЕАД. Третата точка в дневния ред е за отписването на компанията от регистъра за публичните дружества и други емитенти на ценни книжа, воден от Комисията за финансов надзор.
Източник: Дневник (16.09.2013)

Държавата още няма позиция за златната акция в БТК Държавата все още уточнява позицията си по отношение на златната си акция в Българската телекомуникационна компания (БТК). По тази причина неин представител не е бил изпратен да участва в общото събрание на акционерите на компанията. Това заяви заместник транспортният министър с ресор "Телекоминикации" Георги Тодоров. На това събрание следваше да се отменят специалните права на златната акция и така БТК да стане изцяло частна компания. То беше насрочено за 16 септември, но поради липсата на кворум следва сега да се проведе на 30 септември. По думите на Тодоров никой от акционерите на БТК не се е явил за участие в събранието, тъй като държавата все още "уточнява как да формира позицията си" по отношение на златната акция в компанията. Това включва съгласуване с различни заинтересовани ведомства като Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол и Министерския съвет, каза Тодоров. Той все пак уточни, че се надява до втората дата за провеждане на събранието държавата вече да е готова с позиция. Държавата си запази златна акция в БТК при приватизацията на телекома през 2004 г., за да може по-добре да защитава правата си, докато дружеството бе обект на следприватизационен контрол и изпълни всички свои договорени ангажименти. Държавата заведе няколко дела за неспазени клаузи, но загуби едно и беше на път да загуби и други. Най-значимият арбитражен спор обаче бе спечелен. Той беше по клаузата в приватизационния договор с купувача Advent International, според която Advent трябваше да плати на държавата 10% от горницата над сумата от 300 млн. евро от цената, на която е продала БТК по-малко от две години след като я е купила за 230 млн. евро. Максимумът възможно обезщетение по тази клауза, за който държавата настояваше, беше 80 млн. евро. Според информация на "Капитал" тази сума вече е била преведена на държавата. С това всички ангажименти на БТК и предишните и съсобственци отпадат. Така индиректно се обезсмисля и съществуването на златната акция. В средата на август от Агенцията за приватизация дори обясниха, че вече са предприети действия по прекратяването на всички съдебни спорове и са направени постъпки за вдигане на ипотеките, които държавата беше наложила върху имоти на БТК като обезпечение за исковете си. Златната акция дава право на държавата да има решаващ глас, вето и задължително одобрение на определени ключови за БТК въпроси - като например промяна в името, промяна в дейността, преустановяване на част или на цялата далекосъобщителна дейност на телекома. Освен това чрез тази акция държавата може да предлага за назначаване или освобождаване на един член на надзорния и двама членове на управилния съвет на компанията. Тъй като обаче БТК вече няма ангажименти пред държавата, златната акция се обезсмисля, а новите собственици на телекома - консорциум между банкера Цветан Василев и руската VTB Capital, искат да вземат пълен контрол над дружеството. Съответно на отложеното общо събрание на акционерите трябваше да се гласува точка за обезсилването на златната акция и след това отписването на БТК като публична компания. Последното е по желание на кредиторите на БТК, които все пак придобиха миноритарен дял в компанията след преструктурирането на големите задължения на групата. В крайна сметка към средата на годината най-голям акционер на БТК индиректно е Цветан Василев с около 43% от капитала, следван от VTB Capital с около 33% и след това кредиторите на групата с около 17%.
Източник: Капитал (17.09.2013)

"Благоевград БТ" купи фабрика в Баня Лука Близо година след като стана ясно, че "Булгартабак" се оглежда за придобиване в Босна, сделката вече е факт. Дъщерното дружество на цигарения холдинг "Благоевград БТ" купи 70% от босненската "Фабрика Дуваня - Баня Лука". Съобщение за сделката бе публикувано на сайта на фондовата борса в Баня Лука. Сделката е финализирана тази седмица на 17 септември, а платената цена за 70.6% от капитала е около 5.8 млн. лв. Сега предстои "Благоевград БТ" да отправи търгово предложение за изкупуването на останалите акции в босненската фабрика. За придобиването се заговори още в края на миналата година. Тогава от "Булгартабак" нито отрекоха, нито потвърдиха интереса си. Сега представителите на холдинга не дадоха повече информация как новата фабрика ще допринесе за бизнеса на българската група, но заявиха, че до няколко дни чрез съобщение до всички медии. Очакванията на пазара бяха българският холдинг да започне във фабриката производство на собствените си марки цигари, от които е цитирана например "Ева". Донякъде интересът на "Булгартабак" да има собствена мощност в Босна се обяснява с безмитния достъп, който стоката му може да получи по този начин до пазарите на Хърватия, Сърбия, Черна гора, Македония, Албания и Молдова, твърди Антонич. По думите му допълнително облекчение в случая дава и двустранното споразумение за свободна търговия на страната с Турция. Разширяване на пазарите, на които холдингът продава марките си цигари, и намиране на нови такива са сред основните му цели, както е разписано в доклада за дейността на групата за второто тримесечие на 2013 г. От него става ясно още, че през първите шест месеца на тази година износът на групата расте отново - този път с 36%. Като цяло приходите на групата нарастват с около 7% през периода и в края на юни възлизат на общо около 260 млн. лв. Печалбата пък се увеличава с около една трета до 35 млн. лв., което е марж от около 13%. Холдингът бе приватизиран през есента на 2011 г. от специално създаденото за целта дружестов "БТ Инвест". Номинално негов собственик е руската банка ВТБ, чрез инвестиционното си поделение VTB Capital. Според информация на "Капитал" обаче действителни собственици са група, включваща банкера Цветан Василев, депутатът от ДПС Делян Пеевски и собствениците на "Винпром Пещера". До сделката се стигна след недоволството на местното правителство в автономната Република Сръбска, част от Босна и Херцеговина, от предишния собственик на фабриката. Контролният пакет от 55% от акциите на "Фабрика Дуваня - Баня Лука" бяха приватизирани от Небойша Антонич през 2006 г. чрез компанията му "Антонич трейдс", но преди около две години правителството заведе дело срещу него за прекратяване на договора заради неизпълнени задължения. В същото време състоянието на фабриката се влошава и тя произвежда все по-малко цигари. Съответно няма как да е конкурентна на международните цигарени концерни. Затова местното правителство е приветствало евентуалната сделка още миналата година, тъй като чрез нея то се надява фабриката да си стъпи отново на крака и да продължи да произвежда. По информация на местната преса "Булгартабак" се е договорил с правителството на Република Сръбска да запази сегашния персонал от близо 250 човека и в рамките на пет години да не променя предмета на дейност на дружеството.
Източник: Капитал (20.09.2013)

КТБ е купувачът на 5% от "Булгартабак" Корпоративна търговска банка е купувачът на пакета от 4.99% от капитала на "Булгартабак холдинг", който беше прехвърлен през борсата в понеделник срещу 36.9 млн. лв. Това съобщиха от банката на Цветан Василев. Обект на сделката бяха 368 200 акции при 100 лв. единична цена. Преди година подобен дял в тютюневия холдинг придоби италианският бизнесмен Едуардо Миролио - тогава за малко над 5% в няколко сделки той плати 27 млн. лв. Продавач на пакета беше друга компания на Цветан Василев - "Бромак" (чрез нея той е собственик на КТБ). След тази сделка няма информация за друг акционер с такъв голяма дял (5%) освен Миролио и извън мажоритарния собственик. Досега Цветан Василев официално е отричал да има връзка с бившия държавен холдинг. "Булгартабак" беше приватизиран преди малко повече от две години от новото тогава дружество BT Invest, собственост на руската VTB Capital. По информация на "Капитал" обаче зад инвеститора стоят именно Цветан Василев, депутатът от ДПС Делян Пеевски и собствениците на "Винпром Пещера". В сряда на фондовата борса в София търговията завърши със спад за три от индексите. Водещият SOFIX потъна с 0.40% до 456.95 пункта. Най-голям оборот реализираха сделките с привилегировани акции на "Химимпорт" (335 хил. лв.) и "Агрия груп холдинг" (268 хил. лв.). По света червена вълна заля борсите, след като Европейската централна банка обяви, че започва нова серия стрес от тестове на големите финансови институции, а вниманието на инвеститорите в САЩ беше отвлечено от отчетите на дружествата към третото тримесечие. Така на Wall Street беше прекъсната позитивната серия и в сряда сесията стартира с понижение от близо половин процент за водещия индекс Dow Jones до 15 403 пункта. Негативизмът взе надмощие и на борсите в Европа, като немският DAX изгуби 0.45% до 8907 пункта към края на търговията. Повод за разпродажбите на Стария континент стана обявеното намерение на ЕЦБ да започне проверка в 130 банки от еврозоната през ноември. Тя ще трябва да установи доколко системата е стабилна преди пристъпване към създаването на банков съюз. От банките ще се иска и да заделят 8% от капитала си като буфер срещу потенциални загуби от раздавани рискови заеми. Отвъд океана играчите реагираха на отчетите на знакови компании. Производителят на строителна техника Caterpillar обяви по-малка печалба спрямо миналогодишната, което доведе до спад на акциите му с 5.88% до 83.93 долара за лот. За разлика от него производителят на самолети Boeing отчете скок на печалбата до 1.2 млрд. долара, което изстреля акциите му с 4.5% до 128.03 долара за лот.
Източник: Капитал (24.10.2013)

БТК подготвя мегазаем Най-голямата емисия облигации на българска частна компания. Това ще е резултатът, ако БТК изпълни проекта си да вземе мегазаем от финансовите пазари. Телекомът обяви намерението си официално в петък вечерта на страницата си в интернет. Мениджмънтът на дружеството ще проведе срещите си с потенциалните инвеститори през тази седмица (т.нар. road-show) в Лондон. После предстои следващия понеделник в София да бъде взето решението дали облигациите да бъдат издадени. Операцията, ако се реализира, ще е едно от най-мащабните корпоративни събития за България за годината най-вече заради гигантската сума. "Българска телекомуникационна компания" ЕАД проучва пазара във връзка с планове за издаване на емисия еврооблигации", гласи съобщението на дружеството. Според него търсената сума ще е 400 млн. евро, срокът - пет години, очакваният рейтинг B1/BB-, а целта - рефинансиране на съществуващи задължения. Като платформа е посочен основният пазар на Ирландската фондова борса, където дружеството на КТБ вече има листвани облигации за 150 млн. долара. Глобални координатори на емисията ще са Credit Suisse (B&D) и VTB Capital, съвместни посредници - Barclays и Deutsche Bank, а комениджър Societe Generale. Това е цялата официална информация по темата. Според източници на "Капитал", отлично запознати с проекта, записване на облигации няма да има, ако интересът е слаб и няма гаранция да се събере сумата от 400 млн. евро. От края на 2012 г. БТК е мажоритарна собственост на обединение между основния акционер в Корпоративна търговска банка (КТБ) Цветан Василев и лондонското инвестиционно крило на руската BTБ - VTB Capital. Промяната в собствеността стана след сложна сделка за преструктуриране на задълженията на телекома, които тогава бяха общо 1.7 млрд. евро. В резултат се получи така, че 43.3% от БТК са на КТБ през дружеството "Бромак" ЕООД (което се контролира от Цветан Василев), 33.3% са на VTB Capital, а 23.4% са на бивши кредитори на компанията. В момента по последна информация на "Капитал" дългът на самата БТК е 472 млн. евро, а други 265 млн. евро са във "Вива телеком България" - компанията - притежател на телекома, и дружествата нагоре по корпоративната верига. Целта на сегашната операция е само да се рефинансира задължението на групата БТК. Тоест промени в акционерната структура на компанията засега няма да има, твърдят източници, запознати с проекта. Според тях емисията се подготвя от месец май насам, като основните предимства на този тип финансиране са три: удължава се във времето падежът на дълга на компанията (съответно се увеличава ликвидността й и оперативната й гъвкавост), капитализират се благоприятните пазарни условия и, трето - това дава възможност за повече свобода при вземането на стратегически решения. Към момента плащанията по дълга на БТК са разпределени по годините до 2017 г. на увеличаващи се вноски, като падежът на най-голямото такова е през 2017 г. Докато при новата схема плащането е концентрирано в 2018 г. Ако се реализира, сделката ще е интересна сама по себе си, защото ангажира чуждестранен капитал в голям размер. Съвпадение или не, но най-голямата корпоративна емисия облигации съвпада с една нова законодателна преференция. При редакциите на Закона за корпоративното подоходно облагане от данък върху доходите от лихви бяха освободени всички инвеститори от ЕС, ако са закупили облигции на българско дружество, които се търгуват на борса в евросъюза. Така емитентът, т.е. БТК, ще може да изкуши този род инвеститори с по-голям нетен доход заради липсата на данък. Естествено от преференцията ще се ползват и купувачите на дългови книжа и на други компании. По-осезаем естествено ще е ефектът за големите емисии, като освен плана на телекома такава наскоро бе емитирана и от държавния енергиен холдинг БЕХ. Интересът към емисията ще е показателен не само корпоративно за БТК, но и за телеком пазара в България, който принципно страда от характерните за цяла Европа свирепи регулации, конкуренция и съответно - спад в приходите. БТК е трети по големина мобилен оператор в България, но делът му непрекъснато расте, по последни данни достигайки над 20% като приходи към края на второто тримесечие на тази година. БТК има близо 90% от приходите на фиксирания телеком пазар, малко над 35% от приходите от фиксиран пренос на данни и сериозен ръст в разпространението на телевизия като приход (около 9 млн. евро за 2012 г.), макар и последният сегмент за момента да не носи печалба. Що се отнася до самия оператор, делът на постъпленията от мобилна телефония прогресивно расте за сметка на тези от фиксирана. Самият оператор в ролята си на догонващ на мобилния пазар ще е изправен пред сериозно предизвикателство занапред - единствен той в България не е част от международна телеком група. "Мобилтел", който е лидер на пазара, има подкрепата на компанията майка Telekom Austria, която дава ясни сигнали, че е готова на всякакви мерки, за да запази позицията си на водещ. "Глобул" пък отскоро е част от Telenor и също дава заявки ако не да излезе на челна позиция в България, то поне да не загуби сегашната си. Тоест чисто пазарно БТК не е в лесна компания. Като притежание на финансов инвеститор е ясно, че в средносрочен план телекомът ще търси място в групата на стратегически купувач. Дотогава обаче е важно той да не отстъпва от позициите си на пазара.
Източник: Капитал (11.11.2013)

Moody's и S&P дадоха подинвестиционен рейтинг на БТК Водещите международни агенции за кредитен рейтинг Moody's и Standard & Poors (S&P) дадоха сравнително сходна оценка за БТК. Оценкaта и на двете агенции е под инвестиционно ниво, като първата дава B1 със стабилна перспектива, а втората BB- в позитивна перспектива. Причината за рейтинга е намерението на БТК да издаде международна емисия облигации в размер на 400 млн. евро и падеж 2018 г., с която да рефинансира настоящите си задължения. Ако бъде успешна, това ще е най-голямата частна корпоративна емисия облигации на българска компанията. Планира се тя да бъде публична и да се търгува на Ирландската фондова борса. Всъщност преди около година подобна крачка направи и Корпоративна търговска банка (КТБ), като издаде емисия облигации за 150 млн. долара, които също се търгуват в Дъблин. КТБ и БТК имат общ основен акционер и това е банкерът Цветан Василев, индиректно през дружеството си "Бромак". Василев притежава около 43% от БТК и е мажоритарен собственик в банката. Ако преди година КТБ издаде облигациите си при рейтинг от Bа3, сега вече ситуацията е друга. През септември тази година Moody's понижи рейтинга си за банката на B1 заради бързата кредитна експанзия, ниските капиталови буфери и спадащата рентабилност. БТК пък ще издаде своите 400 млн. евро също при B1 от Moody's. Оценките на двете кредитни агенции съвсем слабо се разминават. Има разлика и в посочените от тях перспективи със стабилна за Moody's, която е възприемана за по-консервативна агенция, и позитивна от страна на S&P. И двете агенции отчитат в оценките си водещата позиция на БТК на българския телеком пазар основно в областта на фиксираната телефония и броудбанд услуги. Те отчитат като позитивен и факта, че компанията увеличава непрекъснато позициите си в сегмента на мобилните услуги както като пазарен дял, така и като приходи. В същото време обаче според агенциите негативен ефект върху оценката има фактът, че компанията оперира само на един малък пазар - българския, който освен това е подвластен на жестока конкуренция, слаба макроикономическа активност и падащи средни приходи на потребител. Кредитните агенции обаче коментират, че отчасти тези негативи се компенсират от възможностите на компанията да предлага четворна услуга. Като цяло и двете агенции отчитат като позитивен факта, че БТК се стреми да намали задлъжнялостта си с рефинансирането на старите си задължения с новата емисия. Освен това новата емисия удължава и матуритета на дълговете й от 2017 г. до 2018 г. В същото време обаче отделят внимание на плановете на акционерите да рефинансират с капитал част от мостовото финансиране в групата в размер на 150 млн. евро., което значително би намалило задлъжнялостта на групата, подчертават от S&P. Агенцията базира "позитивната" си перспектива именно на този аспект, на база на който след това би дори повишила рейтинга на БТК до BB. По отношение на мостовото финансиране Moody's е по-консервативна и отбелязва, че тъй като този заем е на ниво холдингова структура, а не в БТК, оценката на агенцията по-скоро изключва този аспект, още повече че се очаква той да бъде погасен от настоящите акционери в компанията. В момента основни акционери в БТК са индиректно Цветан Василев с около 43.2% от капитала, руската VTB Capital с 33.3% и кредиторите на групата, които трансформираха част от задълженията си в капитал и сега притежават 23.4%. Тази собственост е резултат от мащабното преструктуриране на групата на БТК през 2012 г., когато дългът й бе понижен от 1.7 млрд. евро на около 700 млн. евро. Една част от дълга, или 472 млн. евро, е в баланса на БТК, а останалата, около 265 млн. евро, е на ниво група. Сделката по преструктурирането бе приключена миналата есен, след което последва търгово предложение и отписване на БТК от фондовата борса. От 5 ноември 2013 г. БТК вече не е публична компания - статут, който придоби с приватизацията на миноритарния пакет в началото на 2005 г. Ако емисията облигации бъде успешна обаче, тя отново ще представя данни на широката публика с листването на книжата на фондовата борса в Дъблин. Глобални координатори на емисията ще са Credit Suisse (B&D) и VTB Capital, съвместни посредници - Barclays и Deutsche Bank, а комениджър - Societe Generale.
Източник: Капитал (13.11.2013)

БТК отново преговаря БТК тръгва на лов за инвеститори. Така с няколко думи могат да се обобщат мащабните планове, обявени през седмицата: от една страна - за рефинансиране на задълженията на компанията чрез издаване на 400 млн. евро публични облигации, и от друга - за търсене на нов инвеститор догодина. Ходът е съвсем логичен, предвид приключилата преди година сложна сделка по преструктурирането на дълговете й и важна крачка към привличането на нови инвеститори в компанията. Като последното може да се случи още догодина. Цялата схема по рефинансиране реално постига три задачи. Първо - намалява още задлъжнялостта на компанията. Второ - позволява на част от инвеститорите й да осребрят позициите си. И трето - отваря вратата догодина настоящите акционери да потърсят нови инвестори. Да припомним. Миналата есен консорциумът между банкера Цветан Василев (чрез "Бромак" ЕООД, което е мажоритарен акционер и в Корпоративна търговска банк (КТБ), и руската VTB Capital, придоби БТК и заедно с кредиторите на групата преструктурира задълженията й. Това доведе до понижение на дълговете 1.7 млрд. евро на около 700 млн. евро. В същото време част от кредиторите станаха и акционери. Така в момента БТК е 43.3% собственост на Василев, 33.3% - на руската VTB Capital и 23.4% - на кредиторите на телекома (банки и мецанин инвеститори). Година след сделката е очаквано инвеститорите да се опитат да потърсят опции за рефинансиране за кредиторите - последните все пак търсиха опции да преструктурират вземанията си в БТК близо две години, преди да се появи офертата на КТБ и VTB. През изминалата седмица мениджърският екип на БТК и консултантите му бяха на международна обиколка, за да представят пред инвеститори плановете си за емисия корпоративни облигации на стойност 400 млн. евро. Книжата ще са петгодишни, ще се търгуват на фондовата борса в Дъблин и ще се използват за рефинансиране на основна част от задълженията на компанията. "Емисията облигации се приема много добре от инвеститорите за момента", коментира пред "Капитал" Красимир Катев, управляващ партньор в българския офис нa VTB Capital. Нейни глобални координатори са Credit Suisse (B&D) и VTB Capital, съвместни посредници - Barclays и Deutsche Bank, а комениджър - Societe Generale Във връзка с облигациите международните агенции Moody’s и S&P излязоха и с рейтинг за БТК. От оценките им става ясно, че освен с облигации БТК ще се рефинансира и с допълнителни 150 млн. евро мостов кредит, конвертируем в капитал, отпуснат от настоящите и акционери, и още 35 млн. евро револвиващ заем. Тоест цялата програма по рефинансиране на БТК възлиза на 585 млн. евро - горе-долу толкова, колкото са основните задължения на телекома след преструктурирането. Миналата есен те бяха общо 588 млн. евро, от които 478 млн. евро - в БТК и 110 млн.евро - в компанията майка. Допълнително в групата има още 130 млн. евро акционерни заеми от КТБ и VTB (всяка отпуснала по 65 млн. евро), дадени за придобиването на мажоритарния дял в телекома преди година. С тези кредити бе увеличен капиталът на компанията майка "Вива телеком България" в началото на тази година. Структурата на собствеността на БТК в момента минава през няколко нива и дружества с различна юристикция - основно България и Люксембург. "Като цяло всичко това се прави с цел да се намали задлъжнялостта на БТК и да се приведе структурата на собствеността й в нормален вид", коментира пред "Капитал" Цветан Василев. Целта е задлъжнялостта да е в рамките на 2.5 пъти оперативната печалба преди данъци, лихви и амортизация (EBITDA). Или при 160 млн. евро оперативна печалба през тази година това значи дълговете в групата да са не повече от 400 млн. евро, колкото ще е публичата емисия облигации, допълни той. За момента, според Moody's, ако компанията реализира плановете си за рефинансиране, ще успее да постигне около три пъти EBITDA задлъжнялост. Агенцията обаче не включва в това мостовия заем от 150 млн. евро. С него и с още някои лизингови задължения S&P пък определя, че средното ниво на задлъжнялост на компанията ще е около четири пъти оперативната й печалба и едва след като и мостовият заем бъде изплатен или конвертиран в капитал, групата ще може да стигне целите си от задлъжнялост под три пъти. При това положение S&P дори може да увеличи рейтинга на БТК в краткосрочен план, поради което и излезе с позитивна перспектива за компанията. Василев уточни още, че мостовият заем е с матуритет 18 месеца, през които настоящите инвеститори ще търсят решение за допълнително капитализиране на групата - или чрез трансформирането му в капитал, или чрез привличането на нови партньори в компанията. "Заявено е, че ще търсим нов инвеститор за БТК в рамките на 2014 г.", каза още той. Все още е рано да се коментира дали това ще е стратегически или финансов партньор, а може да е и група от инвеститори. Както подчерта Василев, важно е да облекчи структурата на БТК сега, за да е и по привлекателна след това. Всъщност с рефинансирането на основния си дълг с облигациите, БТК ще си даде допълнителна една година "въздух" от ликвидност преди да се наложи да изплаща изцяло дълговете си. С преструктурирането си миналата година тя, освен че сви дълговете си от девет пъти EBITDA с близо две трети, разсрочи плащанията си до 2017 г. Сега, с рефинансирането с публичните облигации, тя ще премести тези си задължения в 2018 г. Очакваният купон на облигациите от гледна точка на емитента е до 7%. Дали ще бъде постигнат - не е ясно. За сравнение - преди година дружество на КТБ пласира 150 млн. долара облигации на 8.25%. Значение за инвеститорите, впрочем, има и друго. Съвпадение или не - при последните редакции на Закона за корпоративното подоходно облагане, от данък върху доходите от лихви бяха освободени всички инвеститори от ЕС, ако са закупили облигции на българско дружество, които се търгуват на борса в евросъюза. Така БТК ще може да изкуши този род купувачи с по-голям нетен доход заради липсата на данък. Освен намаляването на задлъжнялостта рефинансирането ще постигне още един важен ефект: ще помогне на част от инвеститорите в компанията да осребрят вложението си. Това са всички притежатели на основния дълг на БТК - в голямата си част предимно старите банки кредиторки на групата, но не само. Сделката по преструктуриране на компанията включваше и опция за изкупуването на част от вземанията на първоначалния синдикат от кредитори. Основен купувач тогава обаче бе VTB Capital, която само година след влизането си в БТК ще успее да реализира част от дълговата си експозиция в групата. Каква точно е тя - няма официална информация. Но ако се съди по равното разпределение на управленските сили в дружеството майка на БТК между КТБ и VTB и неравното разпределние на участието в капитала (съответно 43% на 33%), за да са равностойни двата парньора в сделката, значи VTB притежава поне около една трета от дълга на БТК. Естествено, трудно е да се прецени и каква ще е възвращаемостта, когато вземането й се рефинансира с новите облигации, защото не е ясно на какъв процент от номинала VTB е придобивало дълг от останалите кредитори. Другите осребряващи са кредиторите на БТК. Те и без това чакат вече няколко години да реализират вложението си, а на някои от тях им се наложи да отпишат голяма част от него при преструктурирането. За някои отписването достигна 50%, а за други дори ги надвиши. В по-малка част подобно осребряване важи и за самата група на КТБ, която все пак също има малко дълг, но осребряването ще е незначително на фона на капиталовата експозиция на "Бромак". Засега обаче сравнително цялостен изход от инвестицията в БТК ще направят само банките и онези финансови инвеститори, които са се ограничили с вложение в основния дълг на компанията. Останалите играчи, които все пак притежават и капитал, ще трябва да почакат още известно време. Дали това ще стане през 2014 г. е рано да се каже, защото БТК тепърва трябва да покаже, че и с около три пъти дълг към EBITDA може да се справя. По думите на Цветан Василев това е напълно управляемо ниво на дълг за компанията, още повече че тя се представя много добре. "Всички реализирани до момента показали са по-добри от бюджетираните", каза той. Що се отнася до пазарното положение на БТК, то е колкото перспективно, толкова и рисковано. Както и рейтинговите агенции отчитат, компанията работи на малък пазар с жестока конкуренция. Отделно от това макроикономическата активност все още е слаба, а средните приходи на потребител в сектора падат. S&P например коментира, че в базовия сценарий през 2013 г. приходите на БТК ще се свият с 8-10% най-вече заради намалените тарифи за терминиране на фиксиран и мобилен трафик между мрежите на операторите в България. Агенцията очаква приходите да продължат да се понижават и през 2014 г., основно в частта фиксирани и броудбанд услуги, но цялостното понижение ще е до 2% заради ръста в приходите от мобилни услуги и включването на телевизия в пакетните и услуги. Всъщност тази година мобилните услуги за първи път изпревариха фиксираните като дял от приходите на компанията. Експертите от рейтинговите агенции очакват компанията да продължи да расте в мобилния сегмент, но с падащи темпове заради очакваното засилване на конкуренцията от страна на норвежката Telenor, която наскоро придоби "Глобул". Все пак голямо конкурентно предимство за БТК, според кредитните агенции, е възможността й да предлага четворна услуга и по-доброто покритие на цялостната й мрежа спрямо преките и конкуренти. Голямото предизвикателство пред БТК всъщност са предстоящите промени в бранша в България. Неизбежното изграждане на мрежи от четвърто поколение след 2015 г. например предполага огромни инвестиции в инфраструктура. И за разлика от "Мобилтел" и "Глобул", които са част от международните групи на стратегически инвеститори, засега БТК разчита на финансов, чиято готовност за мащабни вложения е по-скоро ограничена. Динамиката в компанията обаче не е малка. Засега всичко зависи от това колко успешно ще приключи рефинансирането и колко ще се облекчи позицията на телекома след есенния лов на инвеститори.
Източник: Капитал (18.11.2013)

БТК пласира облигации за 400 млн. евро Година след мащабното преструктутириране на задълженията и промяната на собствеността на БТК компанията е на път успешно да рефинансира част от дълговете си. В края на миналата седмица телекомът пласира успешно 400 млн. евро корпоративни облигации при сравнително добри условия. По този начин тя си отваря пътя към последващо привличане на нови инвеститори през 2014 г., каквито са плановете на настоящите й акционери - банкерът Цветан Василев чрез дружеството си "Бромак" ЕООД, руската инвестиционна компания VTB Capital и част от кредиторите й. Според съобщението на телекома емисията от 400 млн. евро е пласирана при доходност от 6.625%, което е сравнително добре на фона на рейтинга на компанията B1 от Moody's и BB- от Standard & Poor's. Освен това доходността е под тавана от 7%, който дружеството си беше поставило, за да пласира книжата, и е около "цената" на настоящия й дълг - Euribor + 5.5%. Със същия рейтинг свързаната с телекома Корпоративна търговска банка (КТБ) пласира миналата година 150 млн. долара на 8.25%. Според запознати към емисията е имало изключително висок интерес и поръчките за книжата са надхвърлили няколко пъти предлаганото количество. Новите 400 млн. евро са част от ресурса, който групата на БТК планира да събере, за да рефинансира преструктурираните през 2012 г. задължения. Освен облигациите в проекта са включени краткосрочен мостов заем от настоящите акционери в размер на 150 млн. евро и револвиращ кредит от 35 млн. евро. С това ще бъдат набрани общо 585 млн. евро, които да изплатят преструктурирания дълг от 588 млн. евро, една част от който е в БТК, а друга в компанията - майка на телекома. В групата има още 130 млн. евро дълг, с който КТБ и VTB придобиха мажоритарния дял в БТК миналата есен. "Като цяло всичко това се прави с цел да се намали задлъжнялостта на БТК и да се приведе структурата на собствеността й в нормален вид (бел. ред. - в момента тя е разпределена на няколко дружествени нива в различни юрисдикции)", коментира пред "Капитал" преди дни Цветан Василев. Според него целта на акционерите е да се свие задлъжнялостта до около 2.5 пъти печалбата преди данъци, лихви и амортизация (EBITDA). При 160 млн. евро оперативна печалба през тази година това значи дълговете в групата да са не повече от 400 млн. евро, колкото ще е публичната емисия облигации, обясни Василев. Допълнително рефинансирането с облигации ще удължи във времето погасяването на задълженията на телекома и вместо през 2017 г. ще ги изплаща през 2018 г. Важен момент от проекта е и частта с мостовия заем за 150 млн. евро. Неговата роля е да послужи като опция за увеличение на капитала на телекома, тъй като е конвертируем в капитал. Това обаче не изключва чрез него настоящите акционери да търсят и нови инвеститори за компанията. "Заявено е, че ще търсим нов инвеститор за БТК в рамките на 2014 г.", каза още Василев за "Капитал". Всъщност с тази емисия БТК отново стъпва на фондова борса, след като на 5 ноември бе отписана от регистъра на публичните дружества в България, макар сега да стъпва в Ирландия, и то с корпоративни облигации. БТК е подала и заявление книжата да се допуснат до търговия на фондовата борса в Дъблин. Там се тъгуват и облигациите на КТБ. Всъщност това ще е най-голямата публична емисия корпоративни облигации на българска частна компания. Глобални координатори на емисията са Credit Suisse (B&D) и VTB Capital, съвместни посредници - Barclays и Deutsche Bank, а комениджър - Societe Generale. Досега, макар и по-малки, такива са издавали "Петрол", КТБ и други, а сред държавните дружества емитенти от този ранг е БЕХ, която наскоро пласира 500 млн. евро дълг.
Източник: Капитал (19.11.2013)

VTB Capital може да съкрати задгранични поделения Съкращаване на задграничните поделения на руската държавна Внешторгбанк (ВТБ) заради слаба рентабилност е предложил ръководителят на VTB Capital international Атанас Бостанджиев, съобщи агенция ИТАР-ТАСС. Засега не е ясно дали това по някакъв начин ще се отрази на българския бизнес на ВТБ. Инвестиционното поделение на банката – VTB Capital, има няколко български инвестиции и си партнира с банкера Цветан Василев - в "Булгартабак холдинг", в БТК, в която държат основния пакет акции заедно с Василев. Отделно VTB Capital е акционер с 9% в самата КТБ. Бостанджиев е предложил задграничните поделения на ВТБ да се намалят с 40%, а броят на клиентите – до две трети от сегашния. Предложението му идва на фона на ръст на разходите, които достигат до 95% от обема на приходите, отбелязва ИТАР-ТАСС. В бележка от 15 ноември до зам. изпълнителния директор на VTB Capital Юри Соловиев Бостанджиев е отбелязал, че международният бизнес не е достигнал поставената като цел рентабилност в продължение на вече пет години, като препоръката му е компанията да се откаже от търговията с деривати, суровини и структурирани кредитни продукти. Съкращаването на клиентите от 1000 на 300 ще доведе и до намаление на служителите с 231 души от сегашните 556, се посочва в бележката, цитирана от агенция Bloomberg. Българският представител на ВТБ Милен Велчев не беше открит за коментар. "Необходимо е незабавно да насочим и започнем активни действия за препозициониране, преструктуриране и промяна на фокуса на бизнеса, за да постигнем устойчива и привлекателна възвращаемост", е обяснил Бостанджиев пред Соловиев. В официално становище генералният директор на VTB Capital Алексей Яковицкий е коментирал информацията така: "Ние постоянно проверяваме ефективността на международните си стратегии. Като цяло сме доволни от постигнатите в последните няколко години успехи на международните пазари и се надяваме на дългосрочен ръст на приходите от чужбина." Според анонимен източник от ВТБ, цитиран от ИТАР-ТАСС и Bloomberg, бележката на Бостанджиев е отразявала "личното му мнение" и не е план за работа. По негови изчисления прилагането на плана му за преструктуриране ще спести на банката 104 млн. долара разходи на година и ще повиши възвращаемостта на капитала до 30%. Поделението VTB Capital започва дейност през 2008 г. и за изграждането на цялата му структура са били предвидени 500 млн. долара. В момента инвестиционната компания има офиси в Хонконг, Сингапур, Дубай, Киев, Виена, Лондон, Ню Йорк и София. През последните години ВТБ започна активна експанзия в чужбина, като даде заявка да бъде инвестиционна банка, ориентирана към търговия с финансови активи, консултации и посредничество. Основният пакет акции в банката е собственост на руската държава и експанзията беше окуражавана от Кремъл преди финансовата криза от 2008 г., отбелязва Bloomberg. През април група инвестиционни фондове от Катар, Норвегия и Азербайджан се споразумя за покупка на 15% от капитала на ВТБ срещу 3.3 млрд. долара. Така участието на руската държава падна на 61%. През последните две години държавната банка стана най-големият посредник за сделки с ценни книжа и дългови инструменти, но в чуждестранните офиси възвращаемостта на капитала така и не достигна заложените 25%, като само в една от последните пет години е надминавала 4.7%. От Bloomberg отбелязват като сравнение резултатите на Barclays за септември, които достигат 12.3% възвращаемост на капитала.
Източник: Капитал (18.12.2013)