Artio разпродава част от инвестициите си в България Американският фонд Artio International Equity Fund, който е познат като инвеститор в няколко български дружества, се раздели с част от акциите си в производителя на електроинструменти "Спарки - Елтос". Това показа бюлетинът на Централния депозитар, в който се разкрива допълнителна информация относно големите сделки на борсата. Откакто стана акционер в ловешкото предприятие през 2007 г., чуждият играч на няколко пъти намаляваше експозицията си към него. Поредната разпродажба се появява малко преди излизането на отчета на дружеството за четвъртото тримесечие на годината, от който, ако се съди по предходните, едва ли се очакват положителни изненади. Тенденцията, очертана от последните тримесечия, е на затруднения, с които "Спарки - Елтос" се бори. Причината за оттеглянето на Artio обаче може да е съвсем различна и да е свързана с цялостна стратегия за присъствие на фонда в България. През последните месеци от портфейла му изпаднаха дяловете, които чуждият инвеститор държеше в "Химимпорт" и Централна кооперативна банка, показва справка на сайта му към края на ноември. Фондът има експозиция и в "Лев инс". "Капитал Daily" не успя да се свърже с представител на фонда, но изпрати въпроси по имейла за повече подробности. Сделката по прехвърляне на пакета акции на "Спарки - Елтос" е извършена на 8 януари, когато през БФБ минаха над 1.3 млн. акции на ловешкото дружество, а оборотът с тях е близо 600 хил. лв. Според бюлетина на Централния депозитар Artio International Equity Fund е намалил експозицията си към производителя на електроинструменти от 7.48% на 2.70%. Ако фондът е продал и този остатъчен дял, това няма как да се отрази в бюлетина, тъй като анонси се правят при граница от 5%. Това обаче е твърде вероятно, тъй като според данните на сайта на американския инвеститор към края на ноември държи 1.3 млн. акции в българското дружество. За сравнение - когато през 2007 г. той стъпи като акционер в него, тогава под името Julius Bear Institutional International, той придоби 1.6 млн. акции на дружеството. Не става ясно кой е купувачът на продадените книжа, но случилото се се отрази на пазара и през следващите дни търговията по позицията на "Спарки - Елтос" остана динамична с покачване на цената от 0.42 лв. на 0.76 лв. средно за акция. През последните три години фондът на няколко пъти намаляваше експозицията си към дружеството. Възможна причина за това е незадоволителното представяне на българския производител на електроинструменти. Според последния му отчет към края на септември "Спарки - Елтос" отчита свиване на продажбите от 44 млн. лв. на 39.3 млн. лв. спрямо същия период на предходната година. Реализирана е и загуба от дейността в размер на 4.4 млн. лв. Дружеството изпитва затруднения заради кризата на пазарите, за които изнася. Продукцията му се изнася за повече от 70 държави, като основен пазар са страните от Западна Европа, Русия, Африка, Близкия изток. Причина за оттеглянето от инвестицията в българското дружество може да се търси и в цялостната стратегия на американския фонд за присъствие в България, особено след поглъщането на Artio през миналата година от друга американска инвестиционна компания - Aberdeen. До този момент в полезрението им попадаха книжа и на други български дружества, включително компенсаторни инструменти. Artio International Equity имаше акции в БТК, преди телекомът да бъде продаден на консорциума между банкера Цветан Василев и руската VTB Capital. Към април миналата година американският инвеститор е държал акции в "Химимпорт" и Централна кооперативна банка, но към ноември те вече не фигурират в портфейла му. Там остават експозиция за 1 млн. долара в "Лев инс" и в ловешкия производител на електроинструменти.
Източник: Капитал (14.01.2014)

Сделките на 2013 Всяка стратегически игра изисква дългосрочно планиране. Форсмажорните ситуации обаче могат да обърнат играта с главата надолу. Кризата беше тази повратна точка за западните чуждестранни инвеститори и тяхното присъствие в България. За четвърта поредна година през 2013 г. тенденцията при сливанията и придобиванията е една: излизат големи чуждестранни стратегически и финансови инвеститори, а на тяхно място от отворилите се възможности се възползват местни играчи. Има няколко изключения, но те не са основание да се говори за скорошно обръщане на тренда. Сред тях са двете най-голeми сделки на годината - придобиванията на "Глобул" и "Германос" от норвежката Telenor и на "Каолин" от германската Quarzwerke съответно за 717 млн. евро и 103 млн. евро. Оттам нататък повечето сделки бяха малки, трудно определими като средни. Те бяха и по-малко на брой спрямо 2012 г., но сравними по обем - около 1 млрд. евро. "Разликата се запълва от малко на брой и малки по обем сделки, чийто основен двигател отново бяха западни чуждестранни инвеститори, излизащи от българския пазар както по стратегически причини, така и заради слабия икономически растеж в страната. На тяхно място идват основно местни играчи", каза Илко Стоянов, партньор в адвокатско дружество "Андреев, Стоянов и Цекова" в сътрудничество с австрийската правна кантора Schoenherr. Изход от вложенията си в България направиха редица западни инвеститори като например германският собственик на МКБ, холандският акционер в "Интерамерикан", италианската Lavazza, германската Klockner, шведската Sanoma и др. (виж таблицата). И тяхното място заеха местни играчи. Местните изкупувания от една страна водят до консолидация в определени сектори, но в същото време е и капсулиране на пазара в ръцете на невинаги пазарно ориентирани играчи. "Не мисля, че трябва да се "фатализира" трендът, това е цикличен процес – при забавен икономически ръст непосредствените ползи в една корпоративна сделка са резултат от оперативни синергии, а местните компании са в най-добра позиция да ги осъществят", посочи от друга страна Тодор Тодоров, директор финансово консултиране в Deloitte България. За да не е прекомерно черна картината обаче, трябва да отбележим, че все пак имаше и няколко нови за пазара чуждестранни имена. Така например най-големият оператор на центрове за данни в Европа TelecityGroup стъпи в България, като придоби създадената през 2008 г. 3DC. Европейският лидер в производството на торове, австрийският Borealis, и бахрейнската банка First Energy Bank пък взеха 20-процентов дял в българския торов завод "Неохим". И при двете сделки целите на купувачите са по-голям пазарен дял и разрастване. Това е сигнал, че за качествени активи има купувачи и в добри, и в лоши времена. Засега обаче повечето анализатори не виждат сериозен потенциал за активизиране на пазара. Според Тодор Тодоров пазарът е толкова плитък в момента, че и една-две сделки в някой сектор правят тренд. "В европейски мащаб телекомуникациите остават горещ сектор, включително кабелните оператори, но развитието на процеса по продажба на Blizoo, е показателно за това, че всяка инвестиционна възможност е поставена на глобалната карта и се съпоставя с останалите," посочи Тодоров. Продажбата на Blizoo, която в крайна сметка не се случи, показа разминаването в очакванията на продавачи и купувачи. Интересът към актива бе сравнително слаб, а оттам и търсената цена не бе оферирана. За да има основание за по-високи ценови очаквания, първо, ситуацията в Европа трябва да се нормализира още и, второ, местният пазар трябва да започне да расте повече и да носи по-добра възвращемост. Затова и анализаторите не са особени оптимисти за 2014 г. "Като цяло пазарът остава подвластен на стагнацията сред големите западни инвеститори, които биха погледнали отново към пазар като българския, ако икономическата ситуация в еврозоната остане стабилна по-дълго, а пазарите се задържат на сегашното си приповдигнато настроение", посочи Димитър Костадинов, управляващ партньор в консултантската компания Entrea capital. И Диана Димова, старши адвокат в правната кантора Wolf Theiss, не се ангажира с прогноза дали пазарът ще остане подвластен на местните играчи, или чуждестранните инвеститори ще се раздвижат, но заяви, че очаква броят на външните купувачи да се повиши поради подобряващия се бизнес климат в Европа, както и поради засиления интерес на инвеститори от Азия и арабския свят. Този интерес е насочен към няколко сектора. Според Костадинов бързооборотните стоки, добивът на суровини и технологиите са сред основните атрактивни за инвеститорите сектори в момента. Така например източни инвеститори проявяват интерес към българския млечен и месен сектор открай време. Сериозен интерес има към пазара на земя, макар той да е основно от местни играчи. Над 1 млн. дка земеделска земя вече притежава българската "Ромфарм компани", а над 350 хил. дка пък консолидира дружеството "Уинслоу ленд инвест", свързано с основателите на "Винпром Пещера" Атанас Петров и Антон Щерев. Компанията за инвестиции в земя бе активен участник на пазара на сливания и придобивания, тъй като окрупняваше позициите си в бранша със земя през 2013 г. "Логистика също е сектор, който се развива добре, като тук можем да станем свидетели както на местна консолидация, така и на придобивания от чуждестранни играчи", допълни още Костадинов. Всъщност в този сектор вече все по-отчетливо се вижда преливането на чуждестранни играчи на местния пазар. Както коментира през седмицата Христо Христов, основател и изпълнителен директор на "Дискордиа", над 100 чужди превозвача са пререгистрирали камионите си в България, тъй като условията са по-изгодни, а потенциалът за растеж е двуцифрен. Това естествено би следвало да предполага разместване на пазара. "Здравният сектор също е атрактивен, макар за момента да нямаме сделки там", посочи още Костадинов. Последните години вложенията в нови частни болници в страната сериозно се увеличиха, заговори се и за първите им препродажби, но такива още да не са се случили. Недвижимите имоти и машиностроенето също са често споменавани като атративни за инвеститорите сектори, но поне досега сделките тук са малко, една-две, и то след доста преговори. Очакват се интересни 12 месеца и за телекомуникационния медиен сектор след доста бурната за него 2013 г. Надали обаче сделките ще са големи, а според някои анализатори ще са повече в областта на съдържанието, отколкото в чистите телекомуникации. Там по-скоро може да се очаква изходът на VTB Capital от БТК. Руският инвеститор вече рефинансира дълговата си експозиция в телекома с пласирнаето на сериозно количесто частен дълг: 400 млн. евро публични облигации и 150 млн. евро мостов заем, конвертируем в капитал. Както коментира преди няколко месеца съакционерът на VTB Capital в БТК Цветан Василев чрез дъщерното си дружество "Бромак", през 2014 г. ще се търси инвеститор за компанията. Не бива да се подценява и развитието във финансовия сектор. През 2013 г. такова имаше в застрахователния бранш, където "Еврохолд България" (под чиято шапка е застрахователната компания "Евроинс") си напазарува бизнеса на два от най-малките участници в сектора. В банковия обаче едно преструктуриране и консолидиране на пазара се очаква отдавна, особено по линия на гръцките банки. През 2012 се провали сливането на гръцките собственици на ОББ и Юробанк България. Сега ясно поделенията ще бъдат реализирани самостоятелно. По същия начин например германската Bayern LB се раздели с Юнионбанк, като я продаде на... местен играч - Първа инвестиционен банка (ПИБ). Тази година също започна с банкова сделка. Този път френската Credit Agricole се раздели с българското си поделение като го продаде на Корпоративна търговска банка (КТБ). Мили мой кредиторе Всъщност КТБ беше един от най-често срещните участници на пазара на сливания и придобивания и тази година. Така например дружества, косвено свързани с банката, тази есен и в началото на януари придобиха над 90% от дистрибутора на горива "Петрол". Дяловете бяха прехвърлени от "Петрол холдинг" чрез частен съдебен изпълнител и "Нафтекс петрол" след решение на съда, че акциите на второто трябва да се обезсилят. Придобиването реално бе развръзката по продължилата няколко години акционерна драма в "Петрол холдинг". КТБ е основният кредитор на "Петрол" от 2011 г., като през 2013 г. експозицията й надхвърли 100 млн. долара. Заради проблеми със задълженията си имаше смяна и в собствеността на "Бургаски корабостроителници". Новият собственик е офшорно дружество и не е ясно кой точно седи зад него. Не е изключено мястото на Васил Божков да е заето от основния кредитор ПИБ. Като цяло обаче подобни заплетени казуси със задлъжнели предприятия и техните кредитори тепърва предстои да се развържат. Според повечето анализатори това надали ще стане скоро и бързо. И причините за това са много. Според Виктор Манев, управляващ партньор в консултантската компания MMC, от една страна, всички участници в процеса трябва да направят преоценка на стойността на активите и цената на пропуснатите възможности във времето. "Изсмукването на "зомби" компаниите донасяше някаква доходност на техните кредитори, но вече пет години след финансовата криза от 2008 г. трябва да се търсят нови модели за добавена стойност, което да продиктува поведението на кредитори и инвеститори в процеса. Водещ подход в тази насока е коректната оценка на паричните потоци, които могат да се генерират от дадена фирма или актив", каза той. Но той, а и други негови колеги от консултантския бранш, все още виждат значително разминаване в пазарните очаквания на страните. Така изчистването на корпоративния сектор от задлъжнялостта му и връщането му към нормални операции явно ще отнеме време. Това, от друга страна, има своето негативно отражение и върху желанието на финансовия сектор да кредитира бъдещи сливания и придобивания. "Грешките, натрупани в банковата система (необслужвани кредити), не позволяват трезва оценка на степента на риск в новите реалности. Оттам и кредитирането е анемично. Дълговото финансиране на придобивания в някои особени случаи е трудно упражнение", каза Манев. И въпреки това надали кредиторите ще са готови вечно да поддържат дадени бизнеси. Стига, разбира се, желанието за трупане на икономически активи, а оттам и влияние, да не надделява над страстта да се занимаваш с чисто банкиране. Все пак може да се очаква, че рано или късно голяма част от затруднените активи пак ще се на пазара. Например "Петрол" може все пак да си намери стратегически инвеститори. И макар от началния си ъгъл годината да не изглежда силна, то са видими заявки за нови размествания, консолидации и търсене на синергии. Друг е въпросът дали и кога участниците в стратегическата игра ще се разнообразят.
Източник: Капитал (27.01.2014)

Малко над две години след като приватизира "Булгартабак холдинг", руската инвестиционна компания VTB Capital го продава. Съобщение за това вече е постъпило в Комисията за защита на конкуренцията. Според него офшорно дружество от Лихтенщайн - "Ливеро естаблишмънтс", иска да придобие контрол над австрийското BT Invest, дружеството е директен собственик на "Булгартабак". Това означава, че сделката най-вероятно е за мажоритарен дял и чрез нея VTB като собственик на BT Invest осребрява вложението си в цигарения холдинг. Липсва официална информация кой стои зад офшорния купувач, но слуховете са, че това са местни лица, които и досега бяха сочени като контролиращи "Булгартабак" - а именно банкерът Цветан Василев и депутатът от ДПС Делян Пеевски. Официална информация коя е "Ливеро" или кой точно е действителният й собственик засега няма. В съобщението на сайта си КЗК първо посочва, че искането за концентрация идва от офшорно дружество, регистрирано в свободна зона на Дубай и наречен "Ти Джи Ай Мидъл Ист ФЗЕ". След това в прикачения към съобщението документ става ясно, че искането за концентрация е от лихтенщайнското дружество "Ливеро естаблишмънтс", което вероятно е собственост на дубайското. В лихтенщайнския регистър има дружество LIVERO Establishment (т.е. без множествено число), което е основано в края на май 2011 г. В документите в КЗК се посочва, че дружеството купувач не упражнява търговска дейност и "не се очаква операцията да окаже въздействие върху продуктово-географски пазари на територията на България, тъй като характерът на извършваната от участниците в концентрацията дейност не позволява идентифицирането на пазари, върху които сделката да окаже въздействие поради липсата на хоризонт".
Източник: Капитал (12.02.2014)

Неизвестно физическо лице ще управлява „Булгартабак” След като през 2011 г. държавното предприятие „Булгартабак” бе приватизирано, то отново смени собствениците си. Компанията „ВТБ Капитал” го е продала на „Livero Establishment”, което е под едноличния контрол на по-голямата TGI Middle East. От решение на Комисията за защита на конкуренцията по повод евентуална концентрация между предприятия при осъществяването на сделката обаче става ясно, че всъщност „Булгартабак” вече е в ръцете не на друга компания, а на физическо лице. Не става ясно обаче кое е то. „Въз основа на предоставените доказателства и след анализ на упражнявания контрол, Комисията приема, че Livero Establishment, еднолично контролирано от TGI Middle East FZE, формално са носители на правата за контрол, но реалното лице, което фактически ще упражнява тези права, в настоящия случай се явява физическо лице”, пише в решението си КЗК. Името на човека не се съобщава, но е посочено той или тя не осъществява стопанска дейност нито пряко, нито непряко (чрез контролирани от него/нея фирми). Именно поради тази причина Комисията заключава, че щом лицето няма такава дейност и съответно не генерира оборт, не може да се възприема като отделно „предприятие” в рамките на сделката, следователно самата тя не представлява концентрация между предприятия. „Булгартабак”, чиито реални собственици поне до момента бяха Делян Пеевски и банкера Цветан Василев, е част от разразилия се в последните месеци скандал около павилионите Lafka, също притежание на въпросните личности. Във веригата за цигари и сладки изделия се продават именно продуктите на дружеството. Срещу масовото изникване на павилионите на всевъзможни места в страната обаче скочиха средни и малки търговци, които обвиниха Lafka в некоректна конкуренция. В социалните мрежи пък се появи група, която призовава за бойкот на веригата. От „Табак Маркет” заявиха, че кампанията срещу Lafka е преднамерена и е дело на лица от кръга „Капитал”. След като в продължение на 13 години бяха правени опити „Булгартабак” да бъде приватизирано, негова продажба се осъществи през 2011 г., когато собственик стана „ВТБ Капитал”, плащайки 100,1 млн.евро за предприятието.
Източник: expert.bg (25.02.2014)

"Евролийз" ще се финансира със заем от VTB Лизинговата компания "Евролийз ауто", част от групата на "Еврохолд", ще финансира дейността си със заем от австрийското поделение на руската банка VTB Bank. Това става ясно от съобщение за свикване на общо събрание на компанията - майка на "Евролийз", "Еврохолд България". Събранието се свиква, за да може договорът за заем да бъде одобрен от акционерите на "Еврохолд", тъй като холдингът ще е поръчител по кредита. То е насрочено за 15 април 2014 г. Финансирането е в размер на 15 млн. евро с лихва от тримесечен Euribor и надбавка от 4.75% и падеж през май 2019 г. Управителният съвет на "Еврохолд" е изготвил мотивиран доклад за финансирането и според него ресурсът ще се използва за финансирането на обичайната дейност на лизинговата компания и разширяването на пазарните й позиции. Към края на декември лизинговият портфейл на "Евролийз ауто" възлиза на 24 млн. евро, като компанията има 1875 клиента, 3128 активни лизингови договора и 3476 отдадени при условията на лизинг нови автомобила, става ясно още от доклада. Заемът от VTB Bank, Австрия, идва около година и половина след като портфейлният акционер в "Еврохолд" - "Дар финанс" на бившия банкер Атанас Тилев, смени консултанта си в България и такъв стана местното звено на инвестиционната компания VTB Capital, част от групата на едноименната руска банка. "Дар финанс" придоби дела на "Ескпат капитал" от 16.7% в "Еврохолд", а представител на VTB влезе в надзора на "Еврохолд". Това е Красимир Катев, който е от управляващите на местния клон на VTB Capital. По-рано автомобилният подхолдинг на "Еврохолд" - "Авто юнион", придоби първия вносител на BMW за България - "Дару кар", отново под контрола на Тилев. В момент "Дару кар" държи голяма част от сервиза на автомобилите марка BMW в София и е с най-добро ремонтно отделение, като ремонтира и Porsche.
Източник: Капитал (07.03.2014)

Симеон Дянков е номиниран за член на надзорния съвет на VTB Бившият вицепремиер и финансов министър Симеон Дянков е номиниран за член на надзорния съвет на руската VTB, чийто нов състав трябва да бъде избран през юни, пише руският вестник "Комерсант". Пред "Капитал" Дянков потвърди номинацията. В момента той оглавява Руската икономическа школа (РИШ), чийто ректорски пост пое от 1 октомври 2013 г. Промените в надзорния съвет на VTB идват заради оттеглянето на двама от настоящите членове. А именно на члена на надзорния съвет на Руската централна банка Генадий Меликаян и руския министър на икономическото развитие Алексей Улюкаев, пише "Комерсант". На тяхно място основният акционер в руската банка (държавата) е предложил зам. председателя на Руската централна банка Владимир Чистюхин и Симеон Дянков като независим член на борда, допълва руската медиа. Не е ясно има ли и други номинации, което е много вероятно. От прес центъра на VTB също потвърдиха, че Дянков е в листата с кандидати за надзорния съвет и ще бъде избран като независим член. Окончателното решение за новите членове в надзорния борд на VTB ще бъде взето на предстоящото годишно общо събрание на банката на 19 юни. В България руската банка присъства чрез инвестиционното си поделение VTB Capital. До тук инвестициите й са в БТК, КТБ и "Булгартабак", откъдето в момента излиза. Мениджъри в България са бившият финансов министър Милен Велчев и заместникът му Красимир Катев.
Източник: Капитал (10.03.2014)

„Булгартабак Холдинг“ е продаден на български инвеститор, твърди руското издание „Ведомости“, като се позовава на свои източници в предишния собственик на дружеството VTB Group. В анализ на сделката от изданието посочват още, че цената на сделката е около 130 млн. евро, или премия от 30% от цената на придобиване. Ведомости" обаче посочва, че тази цена е значително по-ниска от пазарната капитализация на дружеството. В последната сесия за миналата седмица при търговията на акциите на тютюневото дружество пазарната му оценка е била 485,3 млн. долара. В края на декември пък цената му е била 549,6 млн. долара, се отбелязва в статията. Текущата пазарна капитализация на БФБ на дела от 79,83%, който е обект на сделката, е 282 млн. евро. Изданието цитира и главния редактор на тютюневия портал „Русский табак“ Максим Королев, според когото сделката за „Булгартабак“ е била сключена още в края на 2013 година, т. е купувачът не е изчакал да види финансовите резултати. Този факт подсказва, че сделката или е „другарска“, или VTB Capital е бързал да се отърве от активите, коментира Королев. Припомняме, че през февруари БТ Инвест, собственост на VTB Group, която притежаваше почти 80% от тютюневия холдинг, продаде дела си на дубайското дружество TGI Middle Est FZE. Сделката се осъществи чрез дъщерно дружество на TGI – регистрираното в Лихтенщайн Livero Establishment. От становището на Комисията за защита на конкуренцията по сделката става ясно, че носителите на правата на контрол над „Булгартабк“ са двете компании, но фактическото управление ще бъде поверено на физическо лице, чиято самоличност е заличена от становището с мотив, че представлява търговска тайна. От години тютюневото дружество не е имало голяма доставка за руския пазар, отбелязват още от Ведомости. Припомнят се обаче плановете за връщане в Русия с марките „Стюардеса“, БТ, „Родопи“ и „Опал“, които ще се произвеждат на място в Погарската цигарена фабрика. След смяната на собствеността тези планове няма да бъдат прекратени, обяснява председателят на съвета на директорите на фабриката Игор Моисеев.
Източник: Инвестор.БГ (01.04.2014)

"ВТБ капитал", която държеше 80% от най-големия български производител на цигари "Булгартабак", излезе от бизнеса срещу 130 млн. евро, съобщи руското бизнес издание "Ведомости". Новият собственик е "Ливеро Естаблишмънт", регистрирано в Лихтенщайн. Сделката не изглежда да е пазарна и може да се нарече "приятелска", пише изданието. По данни на австрийския регистър "БТ Инвест" (BT Invest GmbH), която държи 79.83% от българския производител на цигари "Бургатабак", е сменила собствеността. Сега 100% от компанията са собственост на "Ливеро Естаблишмънт" (Livero Establishment). Преди това "БТ Инвест" беше собственост на кипърската офшорка - VTB Capital Pe Investment Holding Ltd, дъщерна на руската Внешторгбанк (ВТБ). "БТ Инвест" стана собственик на "Булгартабак" след приватизационна сделка през ноември 2011 г. срещу 100.1 млн. евро за 79.83% от акциите на компанията. "БТ Инвест" беше задължена да инвестира 7 млн. евро в "Булгартабак" през следващите две години, а в продължение на пет години да изкупува по 5000 тона български тютюн. За плановете по продажбата на компанията на стратегически инвеститор ВТБ съобщи през март 2013 г. През миналата година "Булгартабак" беше продаден на местен български инвеститор, казва източник от групата на ВТБ пред "Ведомости". По неговите думи активите са продадени с 30% премия спрямо първоначалната цена. Получава се сума, която би могла да бъде примерно 130 млн. евро. Пазарната капитализация на "Булгартабак"е 485 млн. долара На борсата пакетът на "БТ Инвест" струва значително повече. В петък капитализацията на "Булгартабак" на Софийската стокова борса е била 485.3 млн. долара. През миналата година компанията е струвала дори по-скъпо. На 27 декември 2013 г. нейната оценка е била 549.6 млн. долара, отбелязва "Ведомости". Дружеството"Ливеро Инвестмънтс" (Livero Investments), регистрирано в Лихтенщайн, е подало заявка за закупуване акциите на "БТ Инвест" в средата на февруари, съобщава неназован представител на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) в България. В края на февруари българският вестник "Капитал" съобщи, като се позова на КЗК, че "Ливеро Инвестмънтс" еднолично контролира компанията TGI Middle East, но нейните крайни собственици са неясни. По данни на "Капитал" компанията е свързана с българския банкер Цветан Василев, собственик на Корпоративна търговска банка (КТБ), която е една от големите банки в България, пише "Ведомости". КТБ и "ВТБ Капитал" отдавна са свързани в партньорски отношения. През 2012 г. те станаха собственици на 93.99% от "Българската телекомуникационна компания" (БТК), която оперира под бранда Vivacom. През 2013 г. "ВТБ Капитал" купи 9.9% акции от КТБ. Представител на Цветан Василев не е отговорил на писмото на "Ведомости". "Булгартабак" е най-големият производител на цигари в България. За 2013 г. е произвел 27 милиарда къса цигари. По данни на компанията държи 32% от българския пазар на цигари, по-голямата част от която отива за износ. Приходите на компанията за 2013 г. възлизат на 499 млн. лв. (255 млн. евро). През последните години не е имало крупни доставки на "Булгартабак" в Русия. Миналата година стана ясно, че "Булгартабак" планира да се върне на руския пазар с цигари "Родопи" ВТ, "Стюардеса" и "Опал". Цигари под тези марки за "Булгартабак" произвежда Погорската цигарена фабрика. Председателят на съвета на директорите на фабриката Игор Мойсеев заяви, че смяната на собствеността в дружеството не се е отразила на договора, без да разкрива условията по него. Сделката не изглежда да е пазарна. Ако тя е била затворена още миналата година, това означава, че новият собственик не е чакал годишните финансови резултати. Отчитайки продажната цена, сделката може да се нарече "приятелска" или "ВТБ Капитал" бързо се е избавил от актива, смята главният редактор на отрасловата информационна агенция "Руски табак" Максим Королев.
Източник: Медия Пул (01.04.2014)

Неидеалната история на Ideal Standard Тя присъства в почти всяка баня. Един от най-големите работодатели в България. Един от най-големите износители. През последното десетилетие тя съживи и продължава да поддържа жив региона на Габрово и Севлиево. Сега обаче самата тя се бори за оцеляване заради дълговете на собственика си. Групата на Ideal Standard International, от която част е българското предприятие "Идеал Стандарт - Видима", започна процедура по преструктуриране на задълженията си. На езика на агенциите за кредитен рейтинг и на анализаторите това е една крачка, преди да спре да плаща. А ако това се случи може да се стигне до неплатежоспособност на групата с всички последствия от това, включително смяна в собствеността. За да не се стигне дотам, настоящите собственици на Ideal Standard International (ISI) - фондове на една от най-големите инвестиционни компании в света - Bain Capital, основана от американския бизнесмен и политик Мит Ромни, започнаха процедура по преструктурирането на дълговете на ISI. Те са натрупани в резултат на придобиването на компанията през 2007 г. Тогава Bain плати 1.7 млрд. долара за цялата група и финансира придобиването с 1 млрд. долара дълг. Сега ISI има проблем да обслужва обезпечени облигации за 275 млн. евро, които са част от целия дълг. Тези облигации бяха издадени през 2011 г. с падеж през 2018 г. и лихва от 11.75%. Обезпечение по тях, а и по останалия дълг в групата, е и българското предприятие "Идеал Стандарт - Видима". Кризата в строителния сектор, а и не само, удари значително и бизнеса на ISI. В трудни условия групата все пак е продължила да обслужва задълженията си, но при сериозна тежест върху ликвидността и паричните си потоци. В крайна сметка в началото на 2014 г. те явно са били обтегнати до сериозен предел, след като групата прибягва до преструктуриране на задълженията. По данни на агенцията за кредитен рейтинг Moody's, която заедно с Fitch понижиха рейтинга на ISI заради прoцедурата по преструктуриране, задлъжнялостта на групата е достигнала "неустойчиво" високи нива от над 16 пъти оперативната й печалба преди амортизации (EBITDA) в края на 2013 г. За сравнение, когато започна преструктрирането на задължения на БТК през 2010 г., нивото на дълг спрямо оперативната й печалба преди амортизация бе някъде около 10 пъти. Четири години по-късно, след като кредиторите на телекома VTB Capital и банкерът Цветан Василев придобиха и преструктурираха телекома, задлъжнялостта му вече е около 3-4 пъти оперативната печалба и все още рейтинговите агенции виждат риск и нужда от още капитализиране. Отделно според анализаторите на агенциите групата на ISI работи на отрицателни свободни парични потоци, т.е. изгаря пари. В тази ситуация съвсем естествено на 20 март ISI отправи оферта към кредиторите си и държателите на облигациите за 275 млн. евро да ги заменят с нов дълг или с комбинация от нов дълг и капитал. Така компанията иска да заздрави ливкидната си позиция, като намали лихвените си плащания и едновременно с това вкара свеж ресурс чрез новоиздаден дълг. По данни на рейтинговите агенции става въпрос за ресурс от 40 млн. евро. Допълнително стъпката ще капитализира групата с трансформирането на част от облигациите в капитал. Офертата изчита на 17 април. На нея вече се е съгласил държател на 60% от облигациите, както става ясно от анализа на Moody's. Остава да се види какво ще решат останалите кредитори. В същото време в Европейската комисия вече е подадено и искане за концентрация, чието одобрение ще позволи на фондовете на Bain Capital да споделят контрола над ISI с фондове на базиранта в Ню Йорк и специализирана в т.нар. distressed активи инвестиционна група Anchorage Capital Group. Повече информация за тази компания няма. Няма публично потвърждение дали Anchorage е облигационерът с 60% от дълга, който се преструктурира. Предвид искането до ЕК обаче най-вероятно е същият. Така срещу потенциално неговите 165 млн. евро стари облигации кредиторът може да получи "съвместен контрол" на Ideal Standard. А това означава и нов съсобственик за българската "Видима". Нещо, което Bain отлага вече два пъти, иначе този тип финансови инвеститори държат известно време един актив и след това да го препродадат. Не е ясно обаче и какво означава "съвместен контрол", т.е. дали Anchorage ще вземе половината от капитала на групата или по-скоро ще получи по-малък дял, но решаващ глас в управлението на бизнеса. Крайното разпределение на силите обаче ще стане, след като изтече офертата и всеки от кредиторите даде своето решение. Няма как тези преструкторирания на групата да не се отразят и на българското поделение. Как обаче, засега не е ясно. От "Идеал Стадарт - Видима" коментираха пред "Капитал" само следното: "Преструктурирането на дълга представлява много добра новина за ISI, тъй като ще ни даде така необходимата финансова гъвкавост, за да продължим с плановете си за инвестиране и преструктуриране на бизнеса за бъдеще. Ние вече предприехме значителен брой положителни действия за укрепване на нашата финансова позиция и тази оферта за обмен (бел. авт. - на дълг срещу собственост) ще ни позволи да предприемем по-нататъшни стъпки в нашата мисия да възстановим бизнеса до пълно финансово здраве. Тази новина... ни позиционира благоприятно в момент на възстановяване на пазарните условия." Въпросът е кога ще се появят по-благоприятните пазарни условия. Анализатори на Fitch например очакват леко стабилизиране на средата през 2014 г., но не достатъчно. Това се потвърждава и от коментарите на ISI пред кредиторите. Според съобщението на Fitch групата е обяснила в предложението си, че ще продължи с оптимизацията на дейността си и допълнително ще освободи 250 души персонал. Съкращение на толкова хора обаче изглежда поносимо на фона на близо 10-те хил. души персонал в групата, над 3000 от които работят в заводите в района на Севлиево. Не е ясно и дали това ще доведе до промени в мениджмънта на "Видима". След сделката през 2007 г. Bain Capital запазиха мениджмънта на заводите в България и той продължават да ги управлява и до днес. В началото на 2013 г. българското ръководство очакваше 5% ръст в приходите за годината. За 2012 г. местното предприятие имаше двуцифрен растеж. Toва го постави сред най-добре представящите се поделения в групата. Продажбите на "Идеал Стандард - Видима" през 2012 г. бяха 379 млн. лв., или над 12% повече спрямо година по-рано, по информация на компанията. Няма данни за 2013 г. за българското дружество, но според Moody's приходите на цялата ISI група възлизат на 666 млн. евро за 12-те месеца до края на юни 2013 г. Българското звено е и сред печелившите в групата със скромна оперативна печалба от 1 млн. лв. през 2012 г. и оперативна печалба преди амортизация от около 17 млн. лв. След финансовите разходи обаче то е на загуба последните две години. Според Moody's през 2013 г. най-печелившето звено на ISI е било това за Близкия изток и Северна Америка (MENA). Най-вече на него се е дължала оперативната печалба на групата за миналата година от около 20 млн. евро. Тя обаче продаде 51% от него, поради което анализаторите на агенцията остават скептични за резултатите на Ideal Standard International в краткосрочен план. Анализаторите от агенция Fitch пък посочват, че при успешна реализация на текущата оферта на ISI ликвидността на групата и нивото на дълг, което трябва да се обслужва, ще се подобрят. Ако обаче нещо се обърка, според Fitch "алтернативните опции са ограничени и ако компанията не успее да намери допълнителна ликвидност, може да се стигне и до процедура по несъстоятелност". Шансовете за подобна неиделна картина за Ideal Standard засега са много малки, но със сигурност групата я чакат съществени промени.
Източник: Капитал (14.04.2014)

VTB финансира мегасделка за Mercator в Хърватия и Словения Руската банка VTB е основният кредитор на покупката от хърватския конгломерат Agrokor на 53% от акциите на словенската верига супермаркети Mercator за 549 млн. евро, съобщи словенският бизнес всекидневник Finance. Според изданието банката ще осигури 350 млн. евро по сделката, а още 100 млн. евро ще дойдат от Европейската банка за възстановяване и развитие. Останалата част от сумата ще бъде платена от акционерите на купувача. Agrokor е най-голямата компания в Словения с интереси производството на храни и напитки, както и в ритейла. Групата е собственик на най-голямата верига магазини в Хърватия - Konzum, както и супермаркетите Idea в Сърбия. Mercator пък държи на 45% от словенския пазар и също присъства в Хърватия, Сърбия и Босна и Херцеговина. След завършването на сделката Agrokor ще обедини всички дейности в групата Аdria Retail, в която финансиращите компании ще получат миноритарни дялове. Mercator присъстваше и на българския пазар, но се изтегли през 2013 г., едва четири години след като стъпи в страната. В началото компанията започна експанзията си у нас с огромни магазини, после смени концепцията и остана на пазара с нискоценовата марка Roda на мястото на Mercator. Официалните мотиви за решението бяха закъснялото навлизане на пазара и незадоволителният растеж на групата. Основни акционери във веригата са Pivovarna Lasko, която държи 23.34% (от които 12% са на Словенския съюз на пивоварите), и консорциум от словенски банки и фирми с дял от над 50%. В началото на април друга руска банка - Сбербанк, обяви, че ще кредитира Agrokor с 600 млн. евро, с които компанията да рефинансира дълговете си и да осигури средства за разширяване на дейността. Сделката е една от най-големите в историята на Сбербанк. В същото време VTB също навлиза все по-активно на нови пазари. През декември 2013 г. изпълнителният директор на VTB Group Андрей Костин обяви, че компанията ще съсредоточи усилията си в банкирането на дребно в Русия, но явно тези планове не пречат на международната експанзия. Засега единствената засегната дейност е инвестиционното банкиране. Групата вече обяви, че намалява дейността на подразделението си VTB Capital в най-големите глобалните финансови центрове - Ню Йорк и Лондон, макар то да донесе възращаемост на капитала от 25% през 2013 г. VTB Capital присъства и в България от 2012 г., когато отвори собствен офис. Мениджъри в страната са бившият финансов министър Милен Велчев и заместникът му Красимир Катев. Руската група инвестира в компании като БТК, КТБ и "Булгартабак", като вече излезе от вложението си в цигарената компания.
Източник: Капитал (23.04.2014)

KTБ притежава пряко над 6% в "Булгартабак" Корпоративна търговска банка вече е третият по големина акционер в "Булгартабак холдинг" след покупката на 3.22% (237 247 акции) от капитала му, стана ясно от съобщение на кредитната институция. Така общото пряко участие на банката е 6.02%. По-голям дял имат само австрийският мажоритарен собственик BT Invest и E. Miroglio Finance – Люксембург. Покупката на книжата е регистрирана в Централния депозитар в петък, 9 май, но не е ясно кой е бил продавачът им - най-вероятно това ще е един от другите два големи акционера, тъй като никой друг не притежава подобен дял. Още от приватизацията на тютюневия холдинг през 2011 г. КТБ се свързваше с купувача на държавния дял – официално това беше руската ВТБ банк чрез инвестиционното й поделение VTB Capital. Наскоро VTB Capital продаде прекия собственик на цигарения холдинг – BT Invest, на регистрираното в Лихтенщайн дружество Livero Establishment. Кой точно е собственик на дружеството така и не стана ясно, а Комисията за защита на конкуренцията отказа да се произнесе по сделката, тъй като крайният акционер е физическо лице. По информация на "Капитал" зад офшорката отново стоят Цветан Васиелв и Делян Пеевски. Въпреки смяната на собствеността не беше отправено и търгово предложение към останалите акционери, въпреки че по закон и според водещи адвокати такова е задължително. В сайта на Българската фондова борса няма информация за сключена голяма сделка с акциите на "Булгартабак" през последните дни, така че тя със сигурност не е минала на регулирания пазар. На извънрегулирания прехвърлянето също не е отбелязано, но е възможно това да е регистрирано само на сайта на инвестиционните посредници по сделката. Пазарната цена на акциите е 96 лв. за брой, което оценява купения дял на близо 23 млн. лв. На нерегулирания пазар сделките са договорени и минават на различни цени от пазарните, така че и реалната стойност ще остане неясна. В деня на регистрация на сделката "Булгартабак холдинг" е имал и извънредно общо събрание на акционерите, но протокол от него все още не е публикуван. Според първоначалния дневен ред на събранието трябваше да има смяна в борда на директорите – избирането на Радослав Рахнев за нов член с 3-годишен мандат. В официално предоставената му биография се вижда, че Рахнев е бил финансов директор на дъщерното дружество на холдинга "Табак маркет" (собственик на веригата Lafka) от декември 2012 г. до юли миналата година. След това заема същата позиция в "Булгартабак". В борда трябваше да бъдат преизбрани с нов мандат от три години и досегашните членове – Венцислав Чолаков и Миглена Христова. Предвижда се за участието си в управлението те да получават по 1400 лв. месечно възнаграждение. "Табак маркет" беше част от "Булгартабак" (с директен собственик "Благоевград БТ"), но наскоро беше продадено, стана ясно от доклада за дейността на холдинга за първото тримесечие. Кой точно е купувачът и колко е платено за веригата Lafka, така и не беше съобщено, макар че "Булгартабак" е публична компания и подобна информация трябва да бъде обявена пред всички инвеститори. Представители на сектора обаче се съмняват да има реална смяна на собствеността. В доклада за тримесечието обаче има друга интересна информация – според него нито холдингът, нито "Табак маркет" имат каквито и да било банкови задължения. Според доклада "Табак маркет" е погасило "изцяло ползваните банкови кредити" и към края на март няма никакви задължения към финансови институции. През 2014 г. "Булгартабак" е дал 4 млн. лв. заем на дъщерната си компания с годишна лихва 6.65%, обезпечени със запис на заповед. Падежът на главницата е бил през януари 2015 г., но към края на март тази година всичко вече е било погасено, става ясно от бележките към отчета на цигарената група. Към края на март и самият холдинг няма никакви банкови кредити. Към декември те са били общо 29.33 млн. лв., от които 42 хил. само са били дългосрочните. Интересното обаче е силният ръст на блокираните парични средства, предоставени като обезпечение на кредити за оборотни средства на дъщерни дружества – от 2.8 млн. лв. в края на декември, три месеца по-късно те вече са 8.7 млн. лв. Почти всички са гаранция в полза на Ситибанк - Русия, за обезпечение на кредит, изтеглен през октомври и със срок до 15 октомври тази година. Няма информация за кого е бил този заем и как е използван. Други 349 хил. лв. са по споразумение за разсрочено плащане с "Ай Би Ем България" за доставка на софтуер и хардуер на "Табак маркет". Въпреки липсата на банкови кредити холдингът все пак има доста дългове. Индивидуалният му отчет за първото тримесечие показва, че текущите заеми са близо 45 млн. лв., от които 27.6 млн. лв. са към свързани предприятия. Единствените дългосрочни дългове са 298 хил. лв. в графа "Други" и 215 хил. лв. по отсрочени данъци. "Булгартабак" засега е публикувал само индивидуален отчет за първото тримесечие, в който не са включени резултатите на дъщерните му компании.
Източник: Капитал (12.05.2014)

КТБ е увеличила дела си в "Булгартабак" след сделка с E. Miroglio Finance за 21.3 млн. лв Корпоративна търговска банка е увеличила дела си в "Булгартабак холдинг" след сделка с E. Miroglio Finance – Люксембург, става ясно от бюлетина на Централния депозитар. Преди дни от банката съобщиха, че са купили 3.22% от капитала, с което делът й в цигарения холдинг вече е 6.02%. Собствеността на компанията на италианския бизнесмен Едоардо Миролио след сделката е паднала до 7.2205%. Транзакцията е сключена на извърегулирания пазар на борсата на 7 май и е за 21.3 млн. лв. E. Miroglio Finance остава втория по-големина акционер в холдинга след BT Invest, а трети е КТБ. Преди два месеца Миролио заяви пред "Капитал Daily", че инвестицията му е портфейлна и при добра цена ще излезе от нея. В понеделник бизнесмена заяви: "Не съм програмирал кога ще продавам останалата част от акциите си в Булгартак", и отказа повече коментари. Цената на пакета от 7 май е 90 лв. за акция. Последната сделка, при която E. Miroglio Finance влезе в "Булгартабак", беше за 2.19% при 101 лв. за брой в началото на ноември 2013 г. Каква е печалбата или загубата на Миролио обаче е трудно да се каже, тъй като целият му пакет е придобиван на различни цени през последната година и половина. Така например през есента на 2012 г. имаше няколко сделки с акции на холдинга, в които участваше E. Miroglio Finance. Тогава италианецът придоби акции и на 75 лв. Не е ясно и на каква стойност са първите придобивки на Е. Miroglio Finance, като е твърде възможно да са на по-ниска цена, което да направи крайната му инвестиция печеливша. КТБ и досега активно участваше в сделки с акции на "Булгартабак". Още от приватизацията на тютюневия холдинг през 2011 г. банката на Цветан Василев се свързваше с купувача на държавния дял – официално това беше руската ВТБ банк чрез инвестиционното й поделение VTB Capital. Наскоро VTB Capital продаде прекия собственик на цигарения холдинг – BT Invest, на регистрираното в Лихтенщайн дружество Livero Establishment. Кой точно е собственик на дружеството така и не стана ясно, а Комисията за защита на конкуренцията отказа да се произнесе по сделката, тъй като крайният акционер е физическо лице. По информация на "Капитал" зад офшорката отново стоят Цветан Василев и Делян Пеевски. След смяната на собствеността не беше отправено и търгово предложение към останалите акционери, въпреки че по закон и според водещи адвокати такова е задължително.
Източник: Капитал (13.05.2014)

Новото ръководство на "Булгартабак" се спъна при вписването Най-голямото публично дружество - "Булгартабак холдинг", се спъна при вписвато на новото си ръководство. Причина обаче не е, че новият му собственик не е отправил търгово предложение и няма право да гласува. Което е задължение за всеки нов собственик на борсова компания. Времено рокадите не са вписани в Търговския реистър заради пропуски в изискуемите по закон документи. Около холдинга има и друга новина. След като през март VTB Capital продаде мажоритарния си дял от 80% в "Булгартабак" на верига от офшорки с адреси от Лихтенщайн до Дубай, сега от документите в регистъра става ясно, че новият собственик се представлява от Венцислав Чолаков. Това е изпълнителният директор на холдинга след приватизацията. Т.е. както старият, така и новият собственик на компанията в България се доверява на настоящия мениджмънт на холдинга, но вече не само за оперативните му функции, но и за стратегическите. Това очасти потвърждава неофициалната информация, че холдингът и преди, и сега всъщност е под контрола на едни и същи лица. Според инфорамция от пазара зад сложната офшорна собственост на холдинга все пак седят основният акционер на Корпоративна търговска банка Цветан Василев и депутатът от ДПС Делян Пеевски. Формално пред Комисията за защита на конкуренцията обаче се твърдеше, че има изцяло нов собственик и той е неназовано физическо лице. Ако имаше реална смяна в собствеността на холдинга, би следвало 14 дни след сделката, т.е. до началото на април, новите акционери да внесат търгово предложение към миноритарните инвеститори в Комисията за финансов надзор, а след това да уведомят "Булгартабак холдинг", служителите му и останалите акционери за това. КФН пък има 20 дни да се произнесе по предложението. Макар да няма отговори нито от холдинга, нито от регулатора, сроковете са изтекли и явно оферта към миноритарите акционери няма. "Булгартабак холдинг" и акционерите на холдинга спазват и ще спазват закона", коментира лаконично казусите с Търговския закон и търговото предложение Венцислав Чолаков, изпълнителен директор на "Булгартабак холдинг" и представител на BT Invest (виенското дружество, което е пряк собственик на холдинга). Чолаков заедно с настоящия финансов директор на холдинга Радослав Рахнев и Миглена Христова ще са членовете на новия съвет на директорите, който ще управлява "Булгартабак" според предложението на новия собственик. Христова и Чолаков са част от съвета на директорите от приватизация на холдинга през 2011 г., а Рахнев е новопредложният му член. На 9 май мажоритарният акционер на "Булгартабак" свика и проведе извънредно общо събрание. На него очаквано новият собственик гласува за промяна на ръководството. От протокола се вижда, че мажоритарният собственик е гласувал. По закон обаче, ако няма отправено търгово предложение, какъвто е случаят с "Булгартабак", акционерът губи право на глас. На самото събрание са присъствали и експерти на Комисията за финансов надзор (КФН). Те са представили на събранието принудителна административна мярка на регулатора, с която са задължили акционерите да не освобождават от отговорност лицата от ръководството на холдинга, които излизат от съвета на директорите. Причината е, че такава отговорност може да бъде снета само ако е одобрен финансовият отчет на компанията за предходната година, а това още не се е случило. В същото време представителите на регулатора не са поставили въпроса за правото на глас на мажоритарния собственик. Няколко дни по-късно обаче, на 14 май, Търговският регистър временно е спрял вписването на решенията от събранието, тъй като "Булгартабак холдинг" и членовете на ръководството не са представили няколко изискуеми по закон декларации. Те трябва да покажат, първо, че членовете на съвета на директорите не са били мениджъри на дружества в несъстоятелност, и, второ, че поне една трета от тях са независими. Последното е изискване за състава на съвета на директорите на всяко публично дружество. Освен това експертите на Търговския регистър са поставили под въпрос и пълномощното на адвоката, представлявал BT Invest на събранието. Институцията е представила указанията си, за да направи вписването, и е поискала изпълнението им в тридневен срок. Второто указание е изпълнено още същия ден от холдинга. Тези малки пропуски лесно могат да бъдат попълнени. Остават обаче по-едрите въпроси - как собственикът ще изпълни закона с казуса за търговото предложение и какви ще са действията на регулатора.
Източник: Капитал (15.05.2014)

Година и половина след като БТК бе купена от Корпоративна търговска банка на бизнесмена Цветан Василев и руската ВТБ, компанията отново се продава. Това научи Клуб Z от инвеститори в Лондон. Продават се всички дялове в дружеството, които се държат от регистрираната в Люксембург "Вива телеком България". Проспектът на БТК засега се предлага изключително на финансови инвеститори и след поредната продажба в компанията пак няма да се появи стратегически играч от телеком бранша. Според източниците на Клуб Z досегашните собственици се опитват да реализират бърза сделка, която да приключи в рамките на два месеца. Отново в основата на финансовата операция ще е преструктурирането на дълговете. Когато Цветан Василев и ВТБ купиха телекома, дълговете му бяха редуцирани от 1,7 млрд. евро на 588 млн. евро. Сделката бе финансирана с кредити, синдикирани от Роял банк ъф Скотланд, която получи като залог акциите на БТК. БТК бе приватизирана преди 10 години от правителството на Симеон Сакскобургготски. Първият частен собственик на телекома бе офшорката "Вива Венчърс", която купи компанията за смешната цена от 230 млн. евро. След това БТК се оказа в ръцете на исландския бизнесмен Тор Бьорголфсон, който я продаде на американския застрахователен гигант AIG за 1,6 млрд. евро. След това компанията натрупа огромни дългове и през есента на 2012 г. собствеността бе прехвърлена на инвестиционни компании на Цветан Василев и руската Внешторгбанк (ВТБ).
Източник: Други (10.06.2014)

Миноритарният собственик на КТБ АД – руската банка ВТБ, е заявила интерес за водене на разговори с БНБ за подкрепа на КТБ АД. Това става ясно от съобщение на Централната банка. Очаква се в 13:30 часа на пресконференция в сградата на банковия регулатор да дадат повече подробности за ситуацията на КТБ. По-рано днес стана ясно, че в 11:40 минути в Българската народна банка е получено писмено уведомление от ръководството на Корпоративна търговска банка АД, в което информира за изчерпване на ликвидността и преустановяване на разплащанията, както и на всички видове банкови операции. На това основание и с решение на Управителния съвет на БНБ Корпоративна търговска банка е поставена под специален надзор. От този момент правата на акционерите са отнети и са назначени квестори. Ръководството на централната банка е в пряка комуникация с основните държавни институции. От КТБ АД увериха, че тази мярка е взета по тяхно предложение, като допълнителна гаранция за защита на интересите на клиентите.
Източник: Други (20.06.2014)

Бившият финансов министър Симеон Дянков е избран за член на Надзорния съвет на "Внешторгбанк" (ВТБ), една от трите най-големи банки в Източна Европа, която е и собственик наакции в Корпоративна търговска банка. Решението за назначаването на Дянков, който в момента е ректор на престижната Руска икономическа школа, е взето на Общото събрание на акционерите, което се проведе вчера в Санкт Петербург. На събранието беше утвърден годишния отчет на финансовата институция, а също така беше избран нов Надзорен съвет в състав от 11 души. Сред тях в качеството не независим фигурира бившият български вицепремиер и финансов министър. ВТБ работи в редица страни по света, включително и в България, където неин партньор е банката на Цветан Василев. Основните активи на руската финансова институция у нас са във "Виваком" и "Булгартабак". През пролетта на тази година се появи информация, че ВТБ излиза от капитала на тютюневия холдинг. Управителят на БНБ Иван Искров обяви на пресконференция днес, че вече има заявен интерес за закупуване на КТБ. Според добре запознати източници става дума именно за интерес, проявен от руската ВТБ.,
Източник: 24 часа (23.06.2014)

Българската народна банка (БНБ) постави под надзор и банка "Креди Агрикол", която е дъщерна на Корпоративна търговска банка (КТБ), срещу която бяха взети същите мерки от централния трезор в петък и сметките й бяха блокирани, след като се оказа, че предишния ден масирани тегления на пари от банката са застрашили дейността й. Освен това банковият регулатор е решил заедно с правителството да предприеме действия за увеличаване на ликвидността на поставената Целта е на 21 юли в 9 часа да отворят всички клонове на банката, чийто основен акционер е Цветан Василев, който от седмици е във война с депутата от ДПС и неуспял шеф на ДАНС Делян Пеевски. Оздравяването на банката, на чиито акционери бе отнето разпореждането с активите, ще стане като държавната Българска банка за развитие (ББР) и Фондът за гарантиране на влоговете в България (ФГВБ) се включат в увеличаване на капитала на финансовата институция и на практика станат акционери в нея, става ясно от прессъобщение на БНБ в неделя. Развитието на нещата по сходен начин, бе прогнозирано от депутата от ГЕРБ и бивш председател на бюджетната парламентарна комисия в предишния парламент Менда Стоянова. По-рано през деня тя коментира пред БНР, че вариантът е Фондът за гарантиране на влоговете да стане акционер в КТБ чрез принудително увеличаване на капитала, включително като лиши досегашните акционери от право да участват в него. Действията на БНБ на практика дават отговор на обявената оферта от единия от акционерите в банката – руската "Внештогрбанк" (ВТБ), която държи пряко под 10 на сто и чрез свое дружество други около 30 процента, да придобие по-голям дял в банката, която до петък се контролираше от дружеството "Бромак" на Цветан Василев. Така засега ВТБ остава без права в КТБ. ББР и ФГВБ ще осигурят необходимата ликвидна подкрепа на банковата група, за да се удовлетворят в пълния размер задълженията й към нейните клиенти, заявяват от Централната банка. Не е ясно засега колко пари трябва да осигурят двете финансови институции и какви дялове съответно ще им донесат те. Вероятно това ще се разбере след като независим външен оценител по поръчка на квесторите извърши анализ на на активите и пасивите на на банковата група, което трябва да стане до десет дни, според съобщението на БНБ. В него се посочва, че ще бъдат предприети действия за отписване на капитала на акционерите на банковата група и отнемане на техните права в съответствие с предвидените от закона процедури. Решението за увеличаване на капитала трябва да се реши проблема с недостига на ликвидност и в дъщерната на КТБ бивша банка "Креди Агрикол – България", която бе прекръстена наскоро на банка "Виктория" и за неин шеф бе назначена дъщерята на Цветан Василев – Радосвета Василева. Сега Василева и останалите членове на на управителния и на надзорния съвет на "Креди Агрикол България" са отстранени, а за квестори са назначени Станислав Георгиев Лютов и Елена Здравкова Костадинчева. Така дъщерното дружество на КТБ също затваря врати, но намеренията на БНБ са и неговите офиси да започнат работа на 21 юли в 9 часа. От БНБ изрично подчертават, че недостигът на ликвидност в банковата група КТБ е изолиран случай от цялата банкова система и не е свързан с функционирането на останалата част от банковия сектор.
Източник: Медия Пул (23.06.2014)

КТБ става държавна КТБ става държавна. Новият й собственик ще бъде Българската банка за развитие. Пари в затворения трезор ще налее и Фондът за гарантиране на влоговете. Решението за това бе обявено вчера от БНБ. Управата на Централната банка реши да отпише целия капитал на досегашните акционери и да отнеме напълно техните права. Това се отнася за "Бромак" ЕООД, зад което стои Цветан Василев с 50,66% от акциите на банката, "Бългериан Акуизишън къмпани" със седалище в Люксембург (30,35%) и руската "Внешторг банк" (ВТБ) с 9,9%. Мярката важи и за "Креди Агрикол" България, която съвсем наскоро стана 100% собственост на КТБ. Дъщерното дружество също е поставено под особен надзор, а в него влязоха квестори. "Искаме хората да са спокойни за парите си и за цялостното състояние на българската банкова система", казаха за "Стандарт" от БНБ. Оттам съобщиха още, че гишетата на двете банки ще бъдат отворени за клиенти на 21 юли.
Източник: Стандарт (23.06.2014)

В поставената под специален надзор от БНБ Корпоративна търговска банка има и 6.5 милиона евро на „Виваком”. Това става ясно от официално съобщение на компанията в сайта за разкриване на информация на Ирландската и Лондонската фондова борса.В съобщението до акционерите се посочва, че според информация на Централната банка на България, КТБ ще възстанови работа на 21 юли. Както е известно, „Виваком” е собственост на КТБ и на руското дружество „ВТБ Капитал”, дъщерна компания на банка ВТБ. Ако до 20 юли акционерите на КТБ не успеят да се разберат за довнасяне на капитал, правителството на България ще национализира банката, завършва съобщението на „Виваком” до акционерите си. /БЛИЦ
Източник: Други (25.06.2014)

Атанас Бостанджиев, който е главен изпълнителен директор на VTB Capital International напуска поста си. Той отговаряше за задграничните операции в най-голямата инвестиционна банка в Русия. Главният финансов директор Ник Хът бе избран за негов временен заместник, съобщи пресслужбата на VTB Capital, цитирана от Bloomberg. През последните три години Бостанджиев работеше на различни постове в банката. Той започна работа във VTB Capital през май 2011 г. от Goldman Sachs Group Inc. Там той бе съдружник, отговарящ за бизнеса с нововъзникващите пазари в Централна и Източна Европа, Близкия Изток и Африка. VTB Capital International се размина със своите цели за рентабилността в последните пет години, каза през ноември 2013-а Атанас Бостанджиев. И предложи затваряне на част от подразделенията на финансовото дружество, както и съкращаване на общо 231 работни места.
Източник: Стандарт (16.07.2014)

Рокади в ръководството на VTB Capital Главният изпълнителен директор на VTB Capital International Атанас Бостанджиев, който оглавява задграничните операции в най-голямата инвестиционна банка в Русия, ще напусне след три години на различни постове в компанията. За негов временен заместник е избран главният финансов директор Ник Хът, посочи пресслужбата на VTB Capital. Бостанджиев бе нает от VTB Capital през май 2011 г. от Goldman Sachs Group Inc, където бе съдружник, отговарящ за бизнеса с нововъзникващите пазари в Централна и Източна Европа, Близкия изток и Африка. Преди това той заемаше ръководна позиция в Merrill Lynch & Со в Лондон. VTB Capital International се размина със своите цели за рентабилността в последните пет години, посочи през ноември 2013 година Атанас Бостанджиев. Той предложи затваряне на част от подразделенията на финансовото дружество и премахване на 231 работни места. Базираният в Лондон българин не бе открит за коментар от Bloomberg. Звеното за задгранични операции на VTB Capital притежава офиси в Лондон, Ню Йорк, Хонконг, Дубай, Сингапур и София, според уебсайта на фирмата.
Източник: Стандарт (16.07.2014)

Европейският съюз прие за първи път значим пакет от икономически санкции срещу Русия, за да принуди руския президент Владимир Путин да преустанови всякаква подкрепа за действията за дестабилизиране на Украйна, предадоха световните агенции, като се позоваха на говорител на европейската дипломатическа служба. Вестник "Уолстрийт джърнъл" публикува твърдението, че две от най-големите руски държавни банки Сбербанк и ВТБ ще попаднат в новия списък със санкции на ЕС. ВТБ контролира малко под 10% от Корпоративна търговска банка, но се очаква този дял да бъде национализиран от България в процеса на ликвидиране на КТБ. ВТБ придоби още участие в "Булгартабак" и "Виваком". Санкциите правят много трудно финансирането на банките чрез външни заеми или емитиране на облигации на външни пазари. Така черният списък на ЕС срещу Русия включва вече 87 души и 20 юридически лица, на които са замразени авоари в ЕС и е забранено издаването на визи. За първи път ЕС атакува бизнес средите, близки до руския президент Путин.
Източник: Медия Пул (30.07.2014)

БНБ пита EPIC колко средства ще осигурят за КТБ и как БНБ е поискала от консултанта на акционерите в Корпоративна търговска банка (КТБ) EPIC да удостовери кой точно представлява и какви точно са правата му предвид заявеното желание за преструктуриране и рекапитализиране на банката. От централната банка са посочили още, че "в хода на разговорите" EPIC ще трябва да даде повече информация за това какви виждания имат клиентите му за рекапитализацията на КТБ, какви са конкретните финансови ангажименти, които са в състояние да поемат, и какви са начинът и правните средства, чрез които това да стане. Това се посочва в прессъобщение на БНБ за изпратено на 15 септември писмо от изпълняващия длъжността подуправител на "Банков надзор" Нели Кордовска и главния юрист на централната банка Нина Стоянова до Петер Голдшейдер, управляващ съдружник в EPIC. Писмото е във връзка с друго, получено в БНБ миналата седмица (10 септември), с което базираният във Виена инвестиционен фонд EPIC беше посочил, че представлява консорциум от сегашните акционери на КТБ - "Бромак" на Цветан Василев (мажоритарен собственик), Оманския фонд (30%) и инвестиционното поделение на руската Внешторгбак VTB Capital (9.99%), и че този консорциум заявява желание да изготви план за преструктуриране на КТБ, но с условие това да стане с държавна помощ.
Източник: Капитал (16.09.2014)

Един от съдружниците на Цветан Василев – Атанас Бостанджиева започна бизнес за милиони. Той инвестира в инвестиционен фонд, насочен към страните с развита пазарна икономика. Съдружникът на Цветан Василев наля милиони във фонда „Gemcorp“, който ще се занимава с инвестиции. Приятелят на злополучния банкер Цветан Василев вече е успял да привлече към дружеството сумата от 500 милиона долара. По първоначална информация капиталът е бил привлечен от европейски институции и инвеститори. Все още не е ясно кои са най-големите инвеститори във фонда. Седалището на Gemcorp ще се намира във Лондон. Партньорът на Цветан Василев е шеф на клона на руската банка „ВТВ Капитал“. На неговото място идва Ник Хат, който преди това беше също директор в руската банка. При оттеглянето си руската банка, приятелят на Цветан Василев заяви, че иска да напусне, тъй като ще се занимава с други проекти. Очевидно един от тях е създадения от него инвестиционен фонд, който има за цел вливането на свеж капитал в развитите пазари. Интересно кои за инвеститорите на проекта. Дали и злополучният банкер Цветан Василев има общо с ново начинание на бизнес партньора си? Напомняме ви, че „ВТВ Капитал“ е един от акционерите в КТБ. Дружеството е и най-големият инвеститор в руската банка ВТВ. ВТВ Капитал“ държи 9,9% от акциите в банката на злополучния банкер, който в момента се подвизава в западната ни съседка, пише ПИК. Все още не е ясно какво ще се случи с КТБ. Както вече съобщихме, днес Цветан Василев излезе с поредното си отворено писмо, в което се обърна към всички клиенти и служители на банката, заявявайки че приоритет номер едно за него е спасяването на КТБ. Той заяви, че направи всичко възможно банката да бъде спасена. Цветан Василев обвини институциите и държавата за състоянието, в което банката се намира.
Източник: Други (24.09.2014)

БНБ: EPIC не е легитимен Австрийската компания EPIC не е легитимна и не представлява тримата основни акционери на КТБ. Съобщение с това съдържание разпространи вчера БНБ. ЕPIC не е представил в БНБ документи, удостоверяващи, че представлява акционера VTB Capital. Няма и доказателства, че EPIC е упълномощен от акционера в КТБ Bulgarian Acquisition Company II S.a.r.L., Люксембург, съобщават от БНБ. Това дружество е косвено контролирано чрез други компании от Генералния държавен резерв на Султаната на Оман, посочват от БНБ. EPIC е представил мандатно писмо от Фонда на Оман, който обаче не е пряк акционер в КТБ. Освен това мандатното писмо е подписано от лице, за което не е потвърдено, че има представителни права по отношение на Фонда на Оман. Документите за представителство са в ред само по отношение на "Бромак" - фирмата на Цветан Василев. От БНБ потвърждават, че няма никакви конкретни предложения от акционерите за осигуряване на финансови средства за оздравяването на КТБ, както и доказателства, че разполагат с такива средства.
Източник: Стандарт (17.10.2014)

Сделката за БТК беше широко отразена през 2012 г. от всички медии, след като КТБ, заедно с партньора си – руската банка ВТБ, придобиха мажоритарния пакет акции от българския телеком. Тогава Цветан Василев заяви пред в. „Капитал”: „Купувам БТК”, но думите му бяха възприети не буквално, а изречени в качеството му на представляващ една от големите банки в България. Тогава двете банки придобиха 93,99% от акциите в БТК, чрез новоучреденото дружество „Вива Телеком България” ЕАД, срещу 265 млн. евро и поемане на дълговете на компанията. Впоследствие, след отправеното търгово предложение и заплатени още 25 млн. евро на дребните акционери, делът беше увеличен до 100%. КТБ участва в операцията чрез непряко финансиране на „Бромак Телеком Инвест” АД по сложна схема. Акциите в това дружество са на „Бромак” ЕООД и „Технотел Инвест” АД – все дружества под контрола на Василев. Именно „Технотел Инвест” АД, получавайки кредити от КТБ в размер на 210 млн. лева, е предоставило заеми на „Бромак” ЕООД, което пък от своя страна внася в капитала на „Бромак Телеком Инвест” АД близо 170 млн. лева, използвани при покупката на БТК. Така де факто КТБ би трябвало да притежава мажоритарния пакет акции от телекома, срещу заплатени близо 370 млн. лева – от „Бромак Телеком Инвест” АД и от „ТЦ-ИМЕ” АД. Де юре обаче банката не е собственик, макар да е финансирала изцяло сделката. Собственик е Цветан Василев през личното си дружество „Бромак” ЕООД и контролираните от него „Технотел Инвест” АД и „ТЦ-ИМЕ” АД (в последното дружество банката има по-малко от 10% участие). Най-интересното е, че КТБ не е гарантирала по никакъв начин собствеността си в БТК, доколкото липсват учредени залози върху дялове или акции по веригата на дружествата, или пък каквито и да било обезпечения в полза на банката. По този начин Василев е прав в думите си от 2012г., че е купил (или по-скоро „откраднал”) БТК за сметка на вложителите в банката. Истината за финансовата пирамида КТБ обаче излиза наяве и след поставянето на банката под специален надзор от БНБ Василев започва да се притеснява за „собствеността” си върху БТК. Опитва се да овладее контрола върху управлението на „ТЦ-ИМЕ” АД, но среща отпор от изпълнителния директор Теодора Танева, която е с пълното съзнание, че активите на това дружество трябва да бъдат предоставени на КТБ и да покрият част от огромната дупка в капитала на банката. В началото на ноември 2014 г. „ТЦ-ИМЕ” АД учредява в полза на КТБ и залог върху акциите на дружеството в ”Технотел Инвест” АД, което е част от структурата в собствеността на БТК. "Труд" научи от сигурни източници обаче, че още през юли тази година, непосредствено след затварянето на банката, „Бромак Телеком Инвест” АД е прехвърлило дяловете си във V Telecom Investment General Partner S.A. и V Telecom Investment S.C.A., на ново дружество под контрола на Василев, а именно – SHCO 79 S.a.r.l., Люксембург. Че за тази сделка не е платен нито лев, е повече от ясно. Ако SHCO 79 S.a.r.l. беше реален инвеститор, досега „Технотел Инвест” АД да беше върнало заемите си към КТБ. Но не е. С това прехвърляне се прави опит за скъсване на връзката между кредитополучателите от КТБ – „ТЦ-ИМЕ” АД и „Технотел Инвест” АД (и неговото дъщерно дружество „Бромак Телеком Инвест” АД), и крайния актив, закупен с парите на банката – БТК, с което КТБ (съответно Фондът за гарантиране на влоговете в банките, като основен кредитор на КТБ) ще бъде лишена от възможността да осребри вземанията си с участието в БТК на горепосочените фирми кредитни длъжници. Причината е ясна, КТБ и вложителите в нея могат да изпият една студена вода, а Василев да си притежава 43% от БТК лично за себе си (чрез новоучреденото и чисто от кредити дружество SHCO 79 S.a.r.l., Люксембург. Междувременно, тъй като управлението в телекома е изцяло под контрола на Василев – довереният му човек Златозар Сурлеков е председател на управителния съвет, а шеф на надзорния съвет е адвокатът Владимир Пенков, бившият банкер яростно брани позициите си в това управление. Позиции, позволяващи му пряко да въздейства върху огромните обороти на компанията и да определя политиката й. Кражбата на БТК едва ли ще засенчи създадената от Василев финансова пирамида КТБ, в която изгоряха милиарди левове, но безспорно е перла в короната на личната собственост на избягалия банкер. Прокуратурата и НАП обаче е необходимо сериозно да се заемат с въпроса за кражбата на БТК, да защитят интересите на обществото и да не позволят структуроопределяща компания като БТК да отиде окончателно в ръцете на човека, който източи КТБ.
Източник: Труд (17.12.2014)