Полска компания влиза на пазара на дългове в България Полската компания Kredyt Inkaso Capital Group влиза на пазара на дългове в България, съобщиха оттам. Дейността й се извършва чрез българското поделение на групата "Кредит инкасо инвестмънтс БГ". Компанията има дъщерно дружество и в Румъния. На българския пазар вече е сключила първите си сделки за покупка на портфейли от необслужвани кредити с банки. Освен към лоши заеми на банки компанията проявява интерес и към вземания на доставчици на услуги като мобилни оператори например. "Кредит инкасо инвестмънтс БГ" има сключени сделки за покупка на портфейли от необслужвани кредити с две банки и още две споразумения се довършват в момента. В съобщението на компанията се посочва, че сделките са с банки от топ 10 в сектора, а стойността на самите сделки е "сред най-големите на пазара", като уточняват обаче, че на този етап не могат да дадат конкретни цифри. "Сумите на сделките в България не се оповестяват засега", пише там. По изчисления на Kredyt Inkaso номиналната стойност на необслужваните потребителски кредити, които се предлагат на пазара в България, е около 7 млн. евро. В Румъния, където компанията също има поделение, този обем е около 9 млн. евро. До момента там е изкупила необслужвани кредити на стойност 30 млн. евро. "Пазарът с изкупуване на дълг в България се развива и за момента няма конкуренция, което е възможност за нас. В страната делът на необслужваните вземания нараства, макар и по-бавно в сравнение с 2011 г. - за 2012 г. процентът необслужвани кредити достига 16.6% от 14.9% предходната година", коментира Павел Шевчик, президент на управителния съвет на Kredyt Inkaso Group. В България освен към покупка на лоши кредити на домакинствата компанията "Кредит инкасо инвестмънтс БГ" се интересува и от портфейли с просрочия, генерирани от малкия и средния бизнес. Kredyt Inkaso Group развива дейност повече от десетилетие, като от 2007 г. е листвана на Варшавската фондова борса. Специализирана е в управлението на дългове, инвестиции в необслужвани кредити и други проблемни активи, както и в изкупуването на дългове. Към момента портфолиото на групата е съставено основно от дългове към банки и доставчици на услуги. Има 220 служители. Продажбата на портфейли от лоши кредити се практикува от банките доста активно напоследък. По този начин, от една страна, те "почистват" балансите си, тъй като, веднъж продадени, тези заеми се отписват от баланса. От друга страна, все пак реализират някакъв доход от тях, тъй като колекторската компания (компания за събиране на дългове - бел. ред.) купува от банката пакета заеми чрез договор за цесия. Цената е различна според състоянието на кредитите в пакета и потенциала за събирането им. Продажбата на портфейли от такива заеми се вижда и от статистиката на централната банка за просрочията, които от време на време показват спадове. Някои от банките – преди всичко тези, които са част от международни групи, трансферират такива портфейли от просрочия и на компании в рамките на групата, пак при определено дисконтиране на сумата. Колекторският бранш вижда потенциал за бизнеса с продажбата на портфейли от просрочия, тъй като така банките, а и други доставчици на услуги получават веднага свежи пари и си спестяват разходи за провизиране например или управление и събиране – със собствени екипи или външни компании, на тези вземания. Потенциал за растеж на този бизнес показват и данните за качеството на портфейлите във финансовия сектор. Според статистиката на БНБ към края на март 2013 г. обемът на банковите кредити за физически лица (потребителски и ипотечни), които имат просрочия в обслужването над 90 дни, е общо 2.4 млрд. лв. Към същия период нередовно погасяваните вземания към лизинговите компании – от физически лица и от фирми, са на обща стойност 763 млн. лв. Проблемните вземания на небанковите финансови компании за кредитиране са за 591 млн. лв.
Източник: Капитал (11.07.2013)

Проблемните вземания и сделките с тях се превърнаха в истински бизнес заради кризата, когато голяма част от заемите не се обслужваха редовно. А след стрес тестовете на банките този бизнес започва да расте, а обемът му да достига значителен размер. Според оценка на компании за събиране на дългове през миналата година са били продадени дългове за 1 млрд. лв. А за тази година се очаква този пазар да се удвои и да стигне 2 млрд. лева. Като това са пари извън неплатените задължения, които съществуват към телекоми и дружествата за битови услуги. Най-активните участници в този бизнес са преобладаващо чужди компании. Това са “ЕОС Матрикс”, “Фронтекс интернешънъл”, “Агенция за събиране на вземанията”, “AПС България”, “Кредит инкасо”. Сред тях успява да се промъкне и една българска - “С.Г. Груп”. “Еос Матрикс” например купиха от Първа инвестиционна банка портфейл потребителски, необезпечени задължения за 70 млн. лв. В друга сделка с Пощенска банка компанията за събиране на вземания успя да договори покупката на заеми за 280 млн. лв. на Пощенска банка. “ОТП факторинг България” пък продаде микс от потребителски обезпечени и необезпечени заеми за 31 млн. лв. на “Фронтекс”. Твърди се, че “Агенция за събиране на вземания” е спечелила поръчка на “Уникредит кънсюмър файненсинг” за ежемесечно изкупуване в продължение на две години на потребителски и стокови заеми. Те са с просрочия от 180 до 300 дни. През миналата година имаше десетина по-големи сделки, при които се продаваха в пакет проблемни вземания, а търгове за по-малки обеми има постоянно. Като тенденция се оформя появата на повече корпоративни и обезпечени дългове, които се предлагат за продажба. През 2015 г. чешката “AПС България” купи корпоративен портфейл за 30 млн. евро В началото на 2016 г. Прокредит банк продаде малък пакет от необслужвани кредити за 24 млн. лв. на “Еос Матрикс”. В началото на тази година бе сключена още една сделка за продажба на фирмени кредити. Миналия вторник от съобщение на Уникредит Булбанк стана ясно, че финансовата институция е продала необслужвани обезпечени и необезпечени кредити на корпоративни клиенти от 93 млн. евро. Купувач е “Агенция за събиране на вземания”, която е съсобственост на норвежкия B2Holding. Това е най-голямата до момента сделка за портфейл от корпоративни банкови заеми. И е първа подобна продажба на най-голямата банка в страната. През тази година се очаква приключването на още една голяма сделка. Става въпрос за портфейл на “Хета асет резолюшън България”, която преди това се казваше “Хипо Алпе - Адрия лизинг България”. Обемът е общо 130 млн. евро на необслужвани задължения по лизингови договори плюс 37 млн. евро дължими лихви. 90% от задълженията са фирмени. При тях активите са иззети, а компанията има и записи на заповед като допълнително обезпечение. Задълженията са от преди близо 10 г. - почти на прага на изтичането на срока на абсолютната давност. Поради това се очаква цената на сделката да не е много висока - максимум до 15% от номинала Общата сума на необслужваните заеми в банковия сектор в България е близо 5 млрд. лева. Банките със сигурност няма да я получат при продажбите, тъй като тези сделки се сключват на цени от 5 до 30% от номинала. Най-евтини са потребителските и стоковите кредити, които са без обезпечения. При тях цената рядко надхвърля 5% от номинала. Заради липсата на обезпечение, което да бъде продадено, ако заемът не се върне, те са и най-продаваните на пазара на дългове. Въпреки ниските цени това е чиста печалба за банките, които вече са провизирали лошите вземания. А и си спестяват допълнителни разходи по събирането им. Обезпечените заеми обаче се търгуват доста по-скъпо. Те се продават в диапазона от 80 до 95% от номинала. Но рядко се предлагат, тъй като банките обикновено предпочитат да усвоят обезпечението и да го продадат, за да си върнат по-голяма част от отпуснатия заем. Увеличение на обема от дългове, които ще се пуснат за продажба през тази година, обаче не кара фирмите за събиране на вземания да чакат спадане на цените на сделките. За тяхното ниво основен фактор продължавал да е времето на просрочието на задълженията. Колкото по-дълго е то, толкова по-ниска е цената. Все пак при корпоративните вземания, които са обезпечени, събирането на дълга е свързано с по-големи разходи за юридически услуги и административни такси. Въпреки раздвижването при фирмените заеми не се очаква особено голямо увеличение на обема за продажба. Без арбитраж за неплатена сметка Потребителските спорове ще се разрешават извън арбитражните съдилища. Това означава, че в тях ще решават само спорове между търговци. Тези промени в Гражданския процесуален кодекс гласуваха окончателно депутатите. Така предварителните арбитражни клаузи в договорите на потребителите с различни компании ще се смятат за нищожни. “След обнародването на промените всички български граждани, които получат съобщения за това, че са съдени от арбитражен съд, спокойно могат да ги хвърлят в кошчето”, обяви в парламента омбудсманът Мая Манолова. През миналата година тя започна законодателната инициатива срещу частния съд. Страните по имуществен спор могат да уговорят той да бъде решен от арбитражен съд, освен ако спорът има за предмет вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение, записаха депутатите. Извън това спорът може да бъде възложен за решаване от арбитражен съд, когато едната страна е потребител и има такава договореност между спорещите, но след възникването на спора. Всички започнали арбитражни производства между търговци преди приемането на законовите промени ще продължат по стария ред освен в случаите, когато споровете са обявени за неарбитруеми. Текстовете ще важат и за заварени положения, обяви омбудсманът Мая Манолова. Всички висящи производства ще бъдат незабавно прекратени, обясни тя. Да се въведе забрана на частните арбитражни съдилища да гледат дела срещу потребители, поиска Манолова. Тя обясни, че най-често това са спорове за неплатени комунални услуги - ток, вода и телефон, както и заради теглени бързи кредити. Исковете по тях са на стойност между 50 и 2000 лв., но с всички такси по арбитражното дело сумата често набъбва многократно. Хората разбират, че срещу тях се води дело, едва когато частният съдебен изпълнител се появи на вратата им с изпълнителен лист и им запорира заплатата. Впоследствие длъжникът научава, че арбитражната присъда не подлежи на обжалване. В полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.
Източник: 24 часа (23.01.2017)

Българи вече са мажоритарните собственици на една от сравнително големите компании за извънбанково финансиране “Кредихелп”. Фирмата бе учредена през 2010 г., като оттогава основните акционери бяха трима литовски граждани. От документи в Търговския регистър, внесени през миналия месец, става ясно, че над 50% от “Кредихелп” вече се притежават от “Кредисто проект”. Другите дялове са разпределени между Владимир Владимиров и литовеца Лауринас Розгис. Според индиректни връзки в Търговския регистър става ясно, че зад новия собственик стои компанията за събиране на вземания “С. Г. Груп”. Тя е един от най-активните участници в този бизнес, където предимно са чужди компании като “ЕОС Матрикс”, “Фронтекс интернешънъл”, “Агенция за събиране на вземанията”, “AПС България”, “Кредит инкасо”. За миналата година “С. Г. Груп” има печалба от над 2,8 млн. лв., приходи от 6,67 млн. лв. и собствен капитал от 8,7 млн. Печалбата на “Кредихелп” за миналата година е над 2 млн. лева, като нараства с впечатляващите 1037% в сравнение с 2015 г., когато е била 180 000 лева. Приходите през 2016 г. са 11,229 млн. лева и почти се удвояват в сравнение с 2015 г., когато са били малко над 6,5 млн. лева. В бизнес плана на дружеството е посочено, че през тази година то ще пусне онлайн платформа за кредитиране, както и ще започне с предлагането на ипотечни заеми. Това е втората по-голяма сделка в бизнеса с извънбанкови кредити през тази година. Преди няколко месеца “Изи асет мениджмънт”, която е по-позната под името “Изи кредит”, купи бизнеса в България на най-голямата британска група за небанково потребителско кредитиране “Провидент файненшъл България”.
Източник: 24 часа (05.09.2017)

OББ нaмepи ?yпyвaч зa 460 млн. лeвa пopтфeйл лoши ?peдити Eднa oт нaй-гoлeмитe бaн?и нa бългapc?ия пaзap - OББ, ?oятo пpeз минaлaтa гoдинa ce cля cъc "Cибaн?" и cтaнa oщe пo-гoлямa, e peшилa дa ce oтъpвe oт близo пoлoвин милиapд лeвa лoши ?peдити. И изглeждa вeчe ce знae ?oй щe й пoмoгнe зaтoвa. ?o инфopмaция нa вecтни? "Kaпитaл" бaн?aтa вeчe e избpaлa ?yпyвaч нa пa?eтa лoши взeмaния и тoвa e ?oлe?тopc?aтa aгeнция ЕОЅ Маtrіх -, ?oятo e нaй-гoлямaтa нa бългapc?ия пaзap. Ty? e мяcтoтo дa oтбeлeжим, чe дoceгa в Бългapия нe e пpoдaвaнo тoл?oвa гoлямo ?oличecтвo лoши ?peдити нa?yп. Дoceгaшнaтa нaй-гoлямa cдeл?a зa пoдoбeн пa?eт бeшe нa "?oщeнc?a бaн?a" c пa?eт oт 143.6 милиoнa eвpo. ?opтфeйлът нa OББ e cъcтaвeн oт пoтpeбитeлc?и зaeми, oвъpдpaфти, нeoбeзпeчeни взeмaния, ?a?тo и ?peдити, oбeзпeчeни c ипoтe?и, ?aзycи в cъдeбнa фaзa. Зa нeгo ?aндидaтcтвaxa пo нeoфициaлнa инфopмaция гoлeмитe ?oлe?тopи ?aтo "EOC Maтpи?c", ACB (В2Ноldіng), "Фpoнтe?c", "Kpeдит ин?aco", "A?C Бългapия", "Meлън финaнc".
Източник: econ.bg (15.01.2018)

БНБ е наложила глоби на четири небанкови кредитни институции Българска народна банка (БНБ) е наложила санкции на четири небанкови кредитни институции. Наказателните постановления са влезли в сила и са оповестени на сайта на централната банка през ноември и декември. Сумите варират от 5 до 20 хил. лв., като това са първите съобщения за подобни глоби за дружества без банков лиценз. Те идват, след като през август БНБ наложи въобще първата си санкция за административно нарушение в последните години от 2014 г. насам, откогато регулаторът е длъжен да обявява влезлите в сила наказания в специално обособена секция на сайта си. Става въпрос за 200 хил. лв. глоба за ПИБ за отпуснат кредит на един от акционерите й Ивайло Мутафчиев, обезпечен със залог на акции на самата банка. Най-същественото нарушение е на "Българска парична група" за извършване на банкова дейност без издаден лиценз от БНБ, което е санкционирано с 15 хил. лв. Дружеството е собственост на Ивелин Михайлов (54%) и Димитър Атанасов (46%), от които последният е бил изпълнителен директор до 2017 г., когато напуска и постът е зает от първия. От съдебните дела между "Българска парична група", което не фигурира в регистъра на финансовите институции, и регулатора става ясно, че БНБ е преценила, че то е извършвало публично привличане на влогове, които са били оформени като договори за съвместна дейност. БНБ е започнала проверка след получен сигнал от Варненската окръжна прокуратура през 2016 г. При нея, базирайки се на годишни финансови отчети (ГФО) и изискана информация от "Българска парична група", централната банка установила, че от създаването му през 2008 г. до края на 2016 г. дружеството се занимава не само с предоставяне на парични средства на физически и юридически лица, но и с привличане на парични средства от физически и юридически лица. През периода 2008 - 2011 г. дружеството финансира дейността си по предоставяне на заеми на физически и юридически лица предимно чрез кредитна линия, получена от Пощенска банка. Към 31.12.2008 г. кредитната линия била в размер на 108 900 лв., а привлечените парични средства от физически лица били в размер на 40 хил. лева, получени от сключени договори за съвместна дейност (скрит съдружник). Такива договори били сключени с 2 физически лица. През 2009 - 2011 г. размерът на кредитната линия запазвал абсолютния си размер, а останалата част варирала, като дружеството сключвало "Договор за съвместна дейност (скрит съдружник)" с физически лица и съответно "Договор за поръчка" с юридически лица. Като сумите и бройките лица остават сравнително ограничени. След това между 2012 и 2016 г. обаче те се увеличават и се достига до привлечени средства от над 90 лица, а общата сума на отпуснатите кредити надхвърля 5 млн. лв. Според отчета на дружеството за 2017 г. активите му остават малко над 5 млн. лв., като компанията има едва 17 хил. лв. приходи. "От публикуваните в Търговския регистър ГФО за 2012, 2013, 2014, 2015 и 2016 г. е видно че, дружеството няма приходи от размяна на стоки и услуги, като в същото време във всеки сключен договор за паричен заем, договор за заем и договор за финансово подпомагане е договорено "възнаграждение за заема". Пак от ГФО е видно, че договорените лихвени проценти по предоставените суми представляват единствените активи на дружеството", се казва в решението на Варненския районен съд от 1 юни 2018 г. От него става ясно още, че първоначално БНБ е наложила максималната санкция по закон - 20 хил. лв., тъй като нарушението е извършвано в продължителен период от над 5 години, но съдът я е намалил на 15 хил. лв., тъй като "липсват доказателства дружеството да е допускало и други нарушения на ЗКИ, за които да са му били налагани санкции". В защита си "Българска парична група" е претендирало, че става въпрос за маловажен случай, тъй като от него не са настъпили и не биха могли да настъпят значителни вредни последици както за вложителите, така и за сигурността на банковата система, но съдът не е приел тази аргументация за релевантна. Най-голямата санкция е за "Кредит инкасо инвестмънтс БГ" - 20 хил. лв., което е и максимумът, предвиден в Закона за кредитните институции за първо нарушение. Дружеството е дъщерно на полското Kredyt Inkaso - лидер на пазара на услуги по управление на вземания в Полша. За 2017 г. то отчита 14 млн. лв. активи, 5.8 млн. лв. приходи и 3.1 млн. лв. печалба. По данни от "Апис" в него работят 67 души. Санкцията е по чл. 3а, който предвижда че кредитирането по занятие може да се извършва само след регистрация, както и изискванията за нея. "Кредит инкасо инвестмънтс БГ" е вписано в регистъра на БНБ на 20 ноември 2017 г. с дейност "Придобиване на вземания по кредити и друга форма на финансиране (факторинг, форфетинг и др.)". Така че нарушението, констатирано от БНБ, може да е или за дейност от преди това или за такава извън обхвата на заявеното. Другите две глоби на БНБ са за по-маловажни нарушения. Бургаското "Кредит експресс", което се притежава и управлява от Галя Иванова, е санкционирано с 9 хил. лв. за нарушения по отношение на вътрешните си правила, структура, процедури и механизми и контрол. Дружеството е отписано от регистъра на финансовите институции през април 2017 г., така че вероятно санкцията е стара и също е минала през обжалване. За 2017 г. дружеството има 1 млн. лв. активи и едва 21 хил. лв. приходи. "Кредит Асист" е глобено с 5 хил. лв. за непредадени в срок тримесечни или годишни отчети, както и за пропуски при процедурите за организация и управление по видове дейност. Дружеството е с мажоритарен собственик "Честърфийлд финанс", което се притежава от адвокат Стоян Чаталбашев. Той преди десет години е бил независим член на надзорния съвет на застрахователя "Лев инс". Миноритарен дял има управителят Калина Манойлова-Тонева.
Източник: Капитал (04.01.2019)

Българската народна банка (БНБ) издаде лиценз за извършване на дейност като колекторска фирма на „БЕСТ Кепитъл България” ЕАД. Финансовата институция ще изкупува дългове (кредити) от банки и други финансови институции, след което ще поема тяхното събиране. Компанията ще извършва дейности, свързани със събиране или възстановяване от кредитополучателя на дължими плащания по договор за заем. Дружеството ще може да предоговаря с кредитополучател условията по договора за заем в съответствие с дадените от купувача на кредит указания, когато лицето, обслужващо заеми, не е кредитен посредник. Финансовата институция може да регистрира и разглежда жалби от кредитополучатели. „БЕСТ Кепитъл България” е длъжно да уведомява кредитополучателя за всяка промяна в лихвените проценти или таксите, както и за евентуални дължими плащания по договора за кредит. „БЕСТ Кепитъл България” ЕАД е финансова институция, специализирана в управлението и събирането на вземания и изкупуването на портфейли от необслужвани кредити. Дружеството е създадено в България през 2013 г. (първоначално под наименованието „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД). То е част от голямата полска капиталова група BEST Capital Group (BEST S.A.), която работи в сектора от 1994 г. и е сред лидерите на пазара в Европа (с присъствие в Полша, Румъния, Италия и България). Компанията е член на Асоциацията за управление на вземанията (АУВ) от 2014 г. и прилага етични стандарти за работа с длъжници.
Източник: Инвестор.БГ (16.09.2026)