"Уинслоу" е на крачка от пълен контрол над "Агро финанс" Компанията "Уинслоу ленд инвест" е на крачка от налагането на пълен контрол върху втория по големина частен портфейл от земеделски земи в България, притежаван от публичното дружество "Агро финанс". Изкупуването му започна преди около три месеца, когато в поредица от сделки по-големите акционери прехвърлиха дяловете си на "Уинслоу ленд инвест" през борсата. Така в ръцете на компанията вече е консолидиран пакет, представляващ 84.44% от капитала на "Агро финанс". За оставащите 15.5% предстои да бъде отправено търгово предложение към малките собственици на акции. Такива са основно договорни и пенсионни фондове, които са в очакване Комисията за финансов надзор да одобри параметрите на офертата, след което им остава да вземат решение за раздяла с инвестицията им в земеделското дружество. "Уинслоу ленд инвест" се свързваше неофициално със собствениците на "Винпром Пещера", а през декември те официално поискаха да го придобият чрез две свои фирми. Новият мажоритарен собственик на "Агро финас" внесе в надзора проект за търгово предложение още през ноември, когато се бе сдобил с малко над 76% от капитала на дружеството и по закон бе задължен да отправи оферта за покупка на акциите на малките инвеститори. В него бе определена цена на изкупуване от 2.35 лв. на акция, на колкото се извършиха и най-големите прехвърляния от последните месеци. Междувременно покупките на книжа на земеделското дружество продължиха, като през декември своето участие, възлизащо на 7.42% в "Агро финанс", продаде Корпоративна търговска банка. Преди това със своите дялове се разделиха "Едуардо Миролио", "Никкомерс 01" и "Кооп инвест", за които "Уинслоу" плати повече от 58 млн. лв. Финансирането на покупките според Борислав Петков, изпълнителен директор на "Уинслоу ленд инвест", е извършено с банкови кредити и със собствени средства. За изкупуването на останалите 15.5% от акциите на "Агро финанс" ще се нуждае от 11.7 млн. лв., като ще се ползват само собствени средства, пише в проекта за коригирано търгово предложение, който е изпратен в Комисията за финансов надзор. По данни към 31 декември 2013 година "Агро финанс" притежава портфейл от 140 915 дка земеделски земи. В тях са инвестирани 43.221 млн. лв., като средната цена на декар с включени всички разходи възлиза на 306.72 лв. Най-много земи дружеството има в Монтана, Плевен и Враца, а за настоящата селскостопанска година са отдадени под аренда 95% от притежаваните земи. Договорената рента е 39 лв. на декар и е рекордна за дружеството в седемгодишната му дейност на пазара.
Източник: Капитал (21.01.2014)

Сделките на 2013 Всяка стратегически игра изисква дългосрочно планиране. Форсмажорните ситуации обаче могат да обърнат играта с главата надолу. Кризата беше тази повратна точка за западните чуждестранни инвеститори и тяхното присъствие в България. За четвърта поредна година през 2013 г. тенденцията при сливанията и придобиванията е една: излизат големи чуждестранни стратегически и финансови инвеститори, а на тяхно място от отворилите се възможности се възползват местни играчи. Има няколко изключения, но те не са основание да се говори за скорошно обръщане на тренда. Сред тях са двете най-голeми сделки на годината - придобиванията на "Глобул" и "Германос" от норвежката Telenor и на "Каолин" от германската Quarzwerke съответно за 717 млн. евро и 103 млн. евро. Оттам нататък повечето сделки бяха малки, трудно определими като средни. Те бяха и по-малко на брой спрямо 2012 г., но сравними по обем - около 1 млрд. евро. "Разликата се запълва от малко на брой и малки по обем сделки, чийто основен двигател отново бяха западни чуждестранни инвеститори, излизащи от българския пазар както по стратегически причини, така и заради слабия икономически растеж в страната. На тяхно място идват основно местни играчи", каза Илко Стоянов, партньор в адвокатско дружество "Андреев, Стоянов и Цекова" в сътрудничество с австрийската правна кантора Schoenherr. Изход от вложенията си в България направиха редица западни инвеститори като например германският собственик на МКБ, холандският акционер в "Интерамерикан", италианската Lavazza, германската Klockner, шведската Sanoma и др. (виж таблицата). И тяхното място заеха местни играчи. Местните изкупувания от една страна водят до консолидация в определени сектори, но в същото време е и капсулиране на пазара в ръцете на невинаги пазарно ориентирани играчи. "Не мисля, че трябва да се "фатализира" трендът, това е цикличен процес – при забавен икономически ръст непосредствените ползи в една корпоративна сделка са резултат от оперативни синергии, а местните компании са в най-добра позиция да ги осъществят", посочи от друга страна Тодор Тодоров, директор финансово консултиране в Deloitte България. За да не е прекомерно черна картината обаче, трябва да отбележим, че все пак имаше и няколко нови за пазара чуждестранни имена. Така например най-големият оператор на центрове за данни в Европа TelecityGroup стъпи в България, като придоби създадената през 2008 г. 3DC. Европейският лидер в производството на торове, австрийският Borealis, и бахрейнската банка First Energy Bank пък взеха 20-процентов дял в българския торов завод "Неохим". И при двете сделки целите на купувачите са по-голям пазарен дял и разрастване. Това е сигнал, че за качествени активи има купувачи и в добри, и в лоши времена. Засега обаче повечето анализатори не виждат сериозен потенциал за активизиране на пазара. Според Тодор Тодоров пазарът е толкова плитък в момента, че и една-две сделки в някой сектор правят тренд. "В европейски мащаб телекомуникациите остават горещ сектор, включително кабелните оператори, но развитието на процеса по продажба на Blizoo, е показателно за това, че всяка инвестиционна възможност е поставена на глобалната карта и се съпоставя с останалите," посочи Тодоров. Продажбата на Blizoo, която в крайна сметка не се случи, показа разминаването в очакванията на продавачи и купувачи. Интересът към актива бе сравнително слаб, а оттам и търсената цена не бе оферирана. За да има основание за по-високи ценови очаквания, първо, ситуацията в Европа трябва да се нормализира още и, второ, местният пазар трябва да започне да расте повече и да носи по-добра възвращемост. Затова и анализаторите не са особени оптимисти за 2014 г. "Като цяло пазарът остава подвластен на стагнацията сред големите западни инвеститори, които биха погледнали отново към пазар като българския, ако икономическата ситуация в еврозоната остане стабилна по-дълго, а пазарите се задържат на сегашното си приповдигнато настроение", посочи Димитър Костадинов, управляващ партньор в консултантската компания Entrea capital. И Диана Димова, старши адвокат в правната кантора Wolf Theiss, не се ангажира с прогноза дали пазарът ще остане подвластен на местните играчи, или чуждестранните инвеститори ще се раздвижат, но заяви, че очаква броят на външните купувачи да се повиши поради подобряващия се бизнес климат в Европа, както и поради засиления интерес на инвеститори от Азия и арабския свят. Този интерес е насочен към няколко сектора. Според Костадинов бързооборотните стоки, добивът на суровини и технологиите са сред основните атрактивни за инвеститорите сектори в момента. Така например източни инвеститори проявяват интерес към българския млечен и месен сектор открай време. Сериозен интерес има към пазара на земя, макар той да е основно от местни играчи. Над 1 млн. дка земеделска земя вече притежава българската "Ромфарм компани", а над 350 хил. дка пък консолидира дружеството "Уинслоу ленд инвест", свързано с основателите на "Винпром Пещера" Атанас Петров и Антон Щерев. Компанията за инвестиции в земя бе активен участник на пазара на сливания и придобивания, тъй като окрупняваше позициите си в бранша със земя през 2013 г. "Логистика също е сектор, който се развива добре, като тук можем да станем свидетели както на местна консолидация, така и на придобивания от чуждестранни играчи", допълни още Костадинов. Всъщност в този сектор вече все по-отчетливо се вижда преливането на чуждестранни играчи на местния пазар. Както коментира през седмицата Христо Христов, основател и изпълнителен директор на "Дискордиа", над 100 чужди превозвача са пререгистрирали камионите си в България, тъй като условията са по-изгодни, а потенциалът за растеж е двуцифрен. Това естествено би следвало да предполага разместване на пазара. "Здравният сектор също е атрактивен, макар за момента да нямаме сделки там", посочи още Костадинов. Последните години вложенията в нови частни болници в страната сериозно се увеличиха, заговори се и за първите им препродажби, но такива още да не са се случили. Недвижимите имоти и машиностроенето също са често споменавани като атративни за инвеститорите сектори, но поне досега сделките тук са малко, една-две, и то след доста преговори. Очакват се интересни 12 месеца и за телекомуникационния медиен сектор след доста бурната за него 2013 г. Надали обаче сделките ще са големи, а според някои анализатори ще са повече в областта на съдържанието, отколкото в чистите телекомуникации. Там по-скоро може да се очаква изходът на VTB Capital от БТК. Руският инвеститор вече рефинансира дълговата си експозиция в телекома с пласирнаето на сериозно количесто частен дълг: 400 млн. евро публични облигации и 150 млн. евро мостов заем, конвертируем в капитал. Както коментира преди няколко месеца съакционерът на VTB Capital в БТК Цветан Василев чрез дъщерното си дружество "Бромак", през 2014 г. ще се търси инвеститор за компанията. Не бива да се подценява и развитието във финансовия сектор. През 2013 г. такова имаше в застрахователния бранш, където "Еврохолд България" (под чиято шапка е застрахователната компания "Евроинс") си напазарува бизнеса на два от най-малките участници в сектора. В банковия обаче едно преструктуриране и консолидиране на пазара се очаква отдавна, особено по линия на гръцките банки. През 2012 се провали сливането на гръцките собственици на ОББ и Юробанк България. Сега ясно поделенията ще бъдат реализирани самостоятелно. По същия начин например германската Bayern LB се раздели с Юнионбанк, като я продаде на... местен играч - Първа инвестиционен банка (ПИБ). Тази година също започна с банкова сделка. Този път френската Credit Agricole се раздели с българското си поделение като го продаде на Корпоративна търговска банка (КТБ). Мили мой кредиторе Всъщност КТБ беше един от най-често срещните участници на пазара на сливания и придобивания и тази година. Така например дружества, косвено свързани с банката, тази есен и в началото на януари придобиха над 90% от дистрибутора на горива "Петрол". Дяловете бяха прехвърлени от "Петрол холдинг" чрез частен съдебен изпълнител и "Нафтекс петрол" след решение на съда, че акциите на второто трябва да се обезсилят. Придобиването реално бе развръзката по продължилата няколко години акционерна драма в "Петрол холдинг". КТБ е основният кредитор на "Петрол" от 2011 г., като през 2013 г. експозицията й надхвърли 100 млн. долара. Заради проблеми със задълженията си имаше смяна и в собствеността на "Бургаски корабостроителници". Новият собственик е офшорно дружество и не е ясно кой точно седи зад него. Не е изключено мястото на Васил Божков да е заето от основния кредитор ПИБ. Като цяло обаче подобни заплетени казуси със задлъжнели предприятия и техните кредитори тепърва предстои да се развържат. Според повечето анализатори това надали ще стане скоро и бързо. И причините за това са много. Според Виктор Манев, управляващ партньор в консултантската компания MMC, от една страна, всички участници в процеса трябва да направят преоценка на стойността на активите и цената на пропуснатите възможности във времето. "Изсмукването на "зомби" компаниите донасяше някаква доходност на техните кредитори, но вече пет години след финансовата криза от 2008 г. трябва да се търсят нови модели за добавена стойност, което да продиктува поведението на кредитори и инвеститори в процеса. Водещ подход в тази насока е коректната оценка на паричните потоци, които могат да се генерират от дадена фирма или актив", каза той. Но той, а и други негови колеги от консултантския бранш, все още виждат значително разминаване в пазарните очаквания на страните. Така изчистването на корпоративния сектор от задлъжнялостта му и връщането му към нормални операции явно ще отнеме време. Това, от друга страна, има своето негативно отражение и върху желанието на финансовия сектор да кредитира бъдещи сливания и придобивания. "Грешките, натрупани в банковата система (необслужвани кредити), не позволяват трезва оценка на степента на риск в новите реалности. Оттам и кредитирането е анемично. Дълговото финансиране на придобивания в някои особени случаи е трудно упражнение", каза Манев. И въпреки това надали кредиторите ще са готови вечно да поддържат дадени бизнеси. Стига, разбира се, желанието за трупане на икономически активи, а оттам и влияние, да не надделява над страстта да се занимаваш с чисто банкиране. Все пак може да се очаква, че рано или късно голяма част от затруднените активи пак ще се на пазара. Например "Петрол" може все пак да си намери стратегически инвеститори. И макар от началния си ъгъл годината да не изглежда силна, то са видими заявки за нови размествания, консолидации и търсене на синергии. Друг е въпросът дали и кога участниците в стратегическата игра ще се разнообразят.
Източник: Капитал (27.01.2014)

Търговото предложение за Агро Финанс АДСИЦ може да бъде прието до 3 април Търговото предложение за Агро Финанс АДСИЦ може да бъде прието до 3 април 2013 г., съобщиха от посредника по него София интернешънъл секюритиз АД за Investor.bg. Предложението е публикувано на 18 февруари 2014 г. и има 45-дневен срок за приемането му. Обявление в Бюлетин Investor.bg показва, че търговата цена предложена от Уинслоу Ленд Инвест АД остава 2,35 лв. на акция. Предложителят притежава 84,44% от капитала. Уинслоу не възнамерява да извършва преобразуване или прекратяване на Агро Финанс АДСИЦ, както и промени в размера на капитала в срок до една година от сключване на сделката по търговото предложение. Покупката на акциите обект на търговото предложение ще бъде финансирана със собствени средства. Агро Финанс АДСИЦ притежава 140 930 дка земеделска земя към 31 януари 2014 г., като 96% е отдадена под наем за стопанската 2013/2014 г. при рента от 38,87 лв. на декар. Най-много е земята в Северозападен район на България (60 807 дка), следван от Северен Централен район с 45 814 дка и Североизточен с 18 940 дка. Южна България е представена с 15 369 дка. Акциите на Агро Финанс АДСИЦ поскъпват с 13% за последните 12 месеца до 2,26 лв. за брой и 73 млн. лв. пазарна капитализация. Освен това е разпределен и брутен дивидент от 0,05 лв. на акция.
Източник: Инвестор.БГ (24.02.2014)

Уинслоу Ленд Инвест увеличи дела си в Агро Финанс АДСИЦ до 95% В резултат на търговото предложение Уинслоу Ленд Инвест е увеличило дела си в Агро Финанс АДСИЦ до 95.13 на сто, става ясно от информация от компанията. Търговото предложение на цена от 2.35 лв. за брой са приели 10 акционера, притежаващи общо 3.444 млн. акции. Мажоритарният собственик ще има правото в идните три месеца да изкупи акциите и на останалите акционери по цена, която е най-малко равна на цената на търговото предложение. Към края на февруари инвестиционният портфейл на Агро Финанс АДСИЦ е формиран от 140 930 декара земеделска земя. Инвестираните средства от дружеството са в размер на 43.224 млн. лв. при средна цена на портфейла, с включени всички разходи, от 306.71 лв. на декар.
Източник: profit.bg (14.04.2014)

Фондове за имоти: К50: Изчезването на фондовете за земеделска земя Изминалата 2013 г. беше поредната добра за пазара на земеделска земя, появиха се и повече надежди за леко съживяване при офисите и жилищата. За съжаление все по-малко стават дружествата за имоти на борсата, които печелят от тези процеси - някой от тях вече не са публични, за други кризата още не си е отишла. По тази причина екипът на К50 реши да не прави известно време класация за най-добър АДСИЦ, още повече че през последните години компаниите, които влизаха в нея, намаляваха стихийно. Разбира се, секторът е достатъчно важен. Земеделска земя Последните няколко години призът за най-добър АДСИЦ отиваше в "Адванс терафонд". През миналата година дружеството имаше намаление на резултатите си спрямо 2012 г., но продължи да излиза на печалба. Изпълнителният му директор Радослав Манолов обясни, че спадът на приходите е заради по-малкото продадена земя. Арендните плащания не са намалели, напротив, покачват се. За тази година Манолов прогнозира поскъпване на рентата средно с още 15-20%, аналогично на това от миналата година, а при продажбите очаква те да бъдат по-умерени, но при по-високи цени на сделките. "Цената на земята се покачва, търсенето на концентрирани масиви расте", обясни Манолов. "Адванс терафонд" е сред дружествата, които участват активно в комасацията от години. Ограниченията за чужденците да купуват земеделска земя Манолов определи с една дума: "Популизъм." По думите му това не се е отразило на сектора. Друг фонд за земеделска земя, който се развиваше добре финансово през последните години, е "Агро финанс", на практика вече е публичен само по документи. След търгово предложение новият му собственик "Уинслоу ленд инвест" вече притежава 95.13% от капитала и има право до три месеца да купи останалите 4.87%, без дребните акционери да могат да му откажат. Покупката ще стане при цената от търговото – 2.35 лв. Засега компанията е на борсата, но е много вероятно при придобиване на 100% тя да бъде свалена. Възможно е новият собственик (акционерите на "Винпром Пещера") да предпочете да я държи публична, за да се възползва от предимствата на правната форма "дружество със специална инвестиционна цел". От миналата година на борсата вече не е "Еларг фонд за земеделска земя", който беше ликвидиран. На борсата остава засега и по-малкият фонд "Булленд ивнестмънтс". Концентриране на портфейла Друго дружество, което инвестираше малка част в земеделска земя, а основна в други типове имоти, е "Фонд за недвижими имоти България", което също има спад на приходите и печалбата за миналата година. Инвестиционните имоти заемат една трета от портфейла, 25% са търговски площи, а 10% са ваканционни имоти. Останалата част са свободни парични средства, става ясно от доклада на "ФНИ България". От дружеството не са се отказали да търсят нови проекти, включително за офис и жилищни сгради. "Търсим нови възможности за покупки, засега няма нищо конкретно", обясни председателят на съвета на директорите на фонда Тодор Брешков. В началото на тази година "ФНИ България" купи сграда от над 3500 кв.м в "Бизнес парк София" за 2.5 млн. евро без ДДС и започна да получава текущи доходи от наем от нея. Сградата е запълнена 75%. Компанията има планове за развитие и на имоти, които е купила още преди няколко години срещу "Бизнес парк София" - Брешков обясни, че тази година се очаква земята да получи устройствен план на целия парцел, който е близо 350 дка. Собствеността на фонда е около 30 дка. От "ФНИ България" все още не са решили как точно ще развиват имота – дали ще се строят жилища, офиси, търговски площи или комбинация от тях. Най-големият проект на фонда остава търговският център "Доверие-Брико", отдаван под наем на веригата "Мосю Бриколаж". В него са инвестирани над 20 млн. лв. Всъщност в последните години земеделската земя заема все по-малко място в плановете на фонда – към края на миналата година той притежава едва 416 дка, за над половината от които текат съдебни спорове. Малко над една трета от земята се отдава под аренда при средна цена 40.4 лв. за декар, което е доста под нивата на големите и плодородни парцели. Брешков напомни, че преди години са продали портфейла си от земеделска земя и нямат планове да развиват отново този сегмент. Според него не е добре за едно дружество да се занимава с толкова различни типове имоти, защото не може да се концентрира върху тях. По повод възстановяването на пазара на офиси и жилища Брешков коментира, че това може да се случи, но в по-дългосрочен план – в следващите 2-3 години, но не и до края на тази. "Ликвидността все още е ниска, има много малко участници, чуждите инвеститори не са толкова активни", каза Брешков. Притесненията на руснаците Подобни са очакванията и на изпълнителния директор на "Феърплей пропъртис" Маню Моравенов – специално при жилищните имоти той вижда малко оптимизъм и нови проекти. "Ще видим дали това ще се отрази в повече сделки и покачване на цените. Едва ли ще има поскъпване, то е свързано с няколко фактора, със сигурност лесният достъп до кредити е един от тях", добави Моравенов. Според него промените за кредитите, които позволяват рефинансирането им след първата година да става без такси, ще се отрази положително. Все пак ще са важни и нивата на лихвите, каза още той. За миналата година "Феърплей пропъртис" е продал по-малко апартаменти. Причината е, че просто е разполагал и с по-малко за продажби, обясни Моравенов. Реализираните апартаменти в комплексите "Санта Марина" - Созопол, "Св. Иван Рилски" - Банско, и "Марина Хил" - Черноморец, са общо 102, докато предишни години средно са се продавали около 150, а над 200 са били готови за сделка. За миналата година "Феърплей пропъртис" има счетоводна загуба заради прехвърляне на преоценени имоти, но за дивидент разполага с 218 хил. лв. при близо 2 млн. лв. за 2012 г. До края на май трябва да бъде получено разрешително за ползване на новия търговски и развлекателен комплекс в "Санта Марина", който е отдаден под наем на "Феърплей пропърти мениджмънт", каза директорът на фонда. Това е дружеството, което управлява целия комплекс. За пазара на ваканционни имоти Моравенов обърна внимание, че основни купувачи си остават руснаците и кризата с Украйна може много да повлияе на този пазар. "На последните изложения в Русия кандидат-купувачите масово са се притеснявали, че ако си купят имоти в България, няма да могат да пътуват", коментира Моравенов. Списъкът със "забранени места" за посещения на държавни служители е сред причините за притесненията, така че при санкции и ограничаване на пътуванията до ЕС това ще се усети и в българския имотен бранш.
Източник: Капитал (03.05.2014)

Основателите на "Винпром Пещера" Антон Щерев и Атанас Петков са придобили контрол върху още две дружества за обработване на земеделска земя - това са "Толалт" и "Окош консулт", става ясно от вписвания в Търговския регистър. На 21 май компанията на Щерев и Петров "Агрион инвест" (бивша "Уинслоу ленд инвест") е подписала договори за покупката им, с което придобива и общо 14 хил. дка земеделска земя . Така портфейлът на "Агрион", ако се включат земите на дъщерните му дружества, ще стане общо около 354 хил. дка. Цената за покупката на "Толалт" е 1.055 млн. лв., а "Окош консулт" сменя собственика си срещу 517.7 хил. лв. С придобиването "Агрион инвест" ще стане притежател на земя предимно в района на Харманли, обясни изпълнителният директор на компанията Борислав Петков. Придобиваните дружества имат права основно върху техни собствени земи и едва около 100 - 150 дка са с договори за ползване, каза Петков. Тепърва ще се решава дали земите ще се дават под аренда, или "Агрион инвест" ще започне да ги обработва, добави изпълнителният директор. Досегашните съдружници в двете придобивани компании са едни и същи лица – Галина Станева и "Калиман" ЕООД са собственици на "Толалт", а в "Окош консулт" освен тях дялове са притежавали "Харам Борат" и Роберт Станев. "Капитал Daily" не успя да се свърже за коментар с продавачите – в офиса на "Калиман" обясниха, че не могат да дават информация извън публично известната. Във фирмените регистри телефони на останалите продавачи или липсват, или съвпадат с този на "Калиман". С тези сделки "Агрион инвест" се затвърждава като един от най-големите собственици на земеделска земя в България – веднага след "Ромфарм къмпани", която има над 1 млн. дка. На третото място се нарежда "Адванс терафонд" (228 хил. дка). Освен тях с най-много земи с права за използване са още варненският "Агрия груп холдинг", който има собствени и арендувани над 220 хил. дка след последните покупки на по-малки дружества, фирмите около "Октопод инвест" на Светлозар Дичевски и семейство Илчовски от Кнежа, които притежават над 100 хил. лв., но като собственост те са разделени между няколко членове на фамилията. За "Октопод инвест" е трудно да се направи точна преценка, като по неофициални данни компаниите на Дичевски обработват между 1 млн. и 1.5 млн. дка, от които поне 500 хил. дка са собствени. Те обаче са притежание на различни дружества, много от които формално нямат пряка връзка с "Октопод инвест". Интерес за добра цена На въпрос дали планират нови покупки Борислав Петков припомни, че още преди време са заявили интереса си към всяко дружество, което притежава земеделска земя и могат да постигнат добра цена за покупката му. Той коментира, че засега не вижда обръщане на интереса на инвеститорите в земя от Северна към Южна България, но в момента на юг пазарът привлича с добри цени. Той обаче смята, че трябва да мине много време, преди масивите на юг от Стара планина да се окрупнят подобно на тези от северната част на страната. Заради разпределението на терените и релефа в Южна България големите масиви за зърнени култури не са много за разлика от Северна България. На север, особено в Добруджа, земята е уедрена още от години, вече има изградени и нови напоителни системи, което вдига и цената й до над 1000 лв. на декар. Извън масивите около Ямбол, Стара Загора и Пловдив в южната част на България преобладават зеленчукови и овощни градини. От собственик на собственик "Агрион инвест" е новото име на "Уинслоу ленд инвест", променено през април. Дотогава и собствеността на дружеството се свързваше с "Винпром Пещера" само неоформално, а официален собственик беше Winslow Eastern GmbH. В края на април собственици станаха Антон Щерев и Атанас Петров чрез дружествата си "Солатер" (Щерев) и "Орбиас" (Петров). Двамата са създатели на винпрома в Пещера през 90-те (сега собствеността е на офшорни компании, зад които се предполага, че продължават да стоят основателите), който започна да става голям собственик на земя още отпреди няколко години. В края на 2012 г. портфейлът е 160 хил. дка, които пряко са притежание на "Омега агро инвест", дъщерно дружество на "Винпром Пещера". Преди година "Омега агро" беше продадена на "Уинслоу ленд инвест", което се контролираше от строителните предприемачи Иван и Яник Мекушини. Скоро след това бизнесът беше прехвърлен на австрийската Winslow Eastern, а отскоро – към фирмите на Щерев и Петров. Свързани с двамата бизнесмени компании се оказаха сред големите печеливши в търгове за продажба на земи от държавния поземлен фонд срещу компенсационни бонове. Боновете бяха придобивани при цени между 30% и 60% от номинала много преди официалното обявяване на търга – така земите бяха платени по-евтино от обявените цени, а на пазара останаха много съмнения за изтичане на вътрешна информация. По времето, когато дружествата са купували боновете, не е имало публично заявено намерение за държавен търг, с който ще се плаща с тях.
Източник: Капитал (03.06.2014)

Агрион ще развива модерно земеделие Всички услуги, свързани с покупката и наемането на земя, безплатни консултации и предоставяне на актуална пазарна информация, ще бъдат предоставяни в офисите на новата компания "Агрион". Експертите на фирмата могат да съдействат и със съвет към кого собствениците да се обръщат за проверка кой им обработва земята, къде се намира, какви са необходимите документи за нейната продажба и т.н. "Устойчивото развитие на пазара на българска земя e изключително важно за нас. Вярваме, че българските компании най-добре знаят как да стопанисват българската земя. Надяваме се "Агрион" да бъде приемана като експертното лице на модерното българско земеделие", коментираха от дружеството по време на събитието в Пловдив при откриването на офиса. Изтъкнаха се като водещи проблеми пред родното земеделие силната раздробеност на парцелите и липсата на изградена модерна поливна инфраструктура. У нас средният размер на имотите, представляващи обработваема земеделска земя, е едва 5,5 дка, което е в пъти по-малко спрямо средния размер на земеделските парцели в Европейския съюз. Това прави управлението на подобни активи много по-скъпо начинание, посочи търговският директор на "Агрион".
Източник: Стандарт (14.10.2014)

Кой изплаши чуждия капитал Ако през допреди няколко години пазарът на сливания и придобивания в България жужеше от активност, то през последните ситуацията изглежда все по-притихнала. Кризата, разбира се, изигра съществена роля в тази посока, като охлади апетита за риск на инвеститорите не само на местния пазар, а и в Европа и по света като цяло. Навън обаче постепенно активността започва да се съживява, докато в България броят на сделките остава ограничен, а размерът им отстъпва на наблюдаваното в силните години. Негативната картина се допълва от запазващата се вече пета поредна година тенденция на изтегляне на големи чуждестранни играчи – както стратегически, така и финансови инвеститори, които напускат пазара, а местата им се заемат от местни компании. Надолу, надолу От началото на годината до края на септември в страната е имало общо 55 сделки, включително и за миноритарни дялове, на стойност 644 млн. евро, сочат данни на EMIS-DealWatch. За сравнение - през първите девет месеца на миналата година броят на сключените сделки е бил 69. Общата им стойност пък е била 1.1 млрд. евро, посочват от консултантската компания, като отбелязват, че основната част от тази сума се дължи на покупката на "Глобул". Мобилният оператор стана собственост на норвежкия телеком Telenor, който плати 717 млн. евро за придобиването му от гръцката OTE, като в цената влизаха и задълженията на "Глобул". Тази година гигантска сделка отсъства. Но реалността е, че отново значителна част от общата сума за деветмесечието на 2014 г. също се дължи на една сделка – изкупуването на дела от 36.6% на американския финансов инвеститор The Rohatyn Group в "Хювефарма" от компания на братята Кирил и Георги Домусчиеви, които ще си върнат контрола над дружеството срещу 255 млн. евро. Данните на Ernst&Young също показват ясно свиването на инвестиционната активност в България. Според публикувания от компанията "Барометър на сливанията и придобиванията в Централна и Югоизточна Европа" към края на полугодието общият брой на финализираните в региона сделки е бил 630, което е с 4.4% по-малко спрямо година по-рано, а свиването се дължи най-вече на значителния спад в сделките в България – едва 39 в сравнение със 109 за периода януари - юни 2013 г. Общата им стойност също намалява и към края на полугодието е от порядъка на 800 млн. евро при около 900 млн. евро година по-рано, сочат данните на E&Y. Справка на "Капитал" показва, че сделките са на сходно ниво с 2013 г., но са много по-малки. За деветте месеца на миналата година е имало общо 33 сделки, докато тази те са 38. Част от тях обаче са вътрешни преструктурирания като "Булгартабак" и "Табак маркет". Няколко едри продажби са през съдия-изпълнители или са за компании, затънали в дългове, т.е. изчистване на дълго отлагани проблеми. "От гледна точка на обем сключените сделки през 2014 г. не биха могли да наваксат размера на големите сделки за периода от миналата година, каквито бяха например покупката на "Глобул" или на "Каолин". В това отношение през 2014 г. се открояваме от другите пазари от региона, където се случиха значими емблематични сделки като закупуването на Serbia Broad Band от KKR за 1 млрд. евро и в която Raiffeisen бяхме консултант, или придобиването на Mercator от Agrokor срещу 1.5 млрд. евро", коментира Юлиан Гиков, управляващ директор на Raiffeisen Investment за България. Трайни липси Ако трябва да се обобщи видяното дотук, то извън вече традиционния отлив на чужди инвеститори това е годината на пропадналите сделки и на изтеглянето на ритейлърите. Но и на придобиването на аутсорсинг и куриерски компании от външни стратегически купувачи. "Подобно на миналата година повече от 80% от сделките представляват отлив на чужди инвеститори за сметка на местни купувачи или просто смяна на чуждата собственост, т.е. не се наблюдава навлизане на повече западни инвеститори на българския пазар", посочват анализаторите от DealWatch. Както и през 2013 г., в повечето случаи сделките с чуждестранно участие са продиктувани от външни фактори като смяна на собствеността на компанията майка. Сред най-големите от тях беше смяната на собствеността в "Мтел" – българският мобилен оператор вече е част от портфолиото на мексиканския милиардер Карлос Слим чрез сделка за Telekom Austria. Подобен беше и случаят с местния бизнес на Cinema City, който в резултат от промяната в собствеността на компанията майка премина oт холандски към британски собственици. Сред директно излизащите от пазара чуждестранни играчи се открояват продажбите на някои от големите ритейл вериги като "Практикер", "Баумакс" и "Пикадили". В първите два случая излизанията на международните им собственици бяха продиктувани от финансови проблеми на родните им пазари – фалит на веригата Praktiker в Германия, висока задлъжнялост и губещ бизнес на BauMax в Австрия. При "Пикадили" водещ мотив се оказа желанието на чуждестранните инвеститори да излязат от местния пазар. Интерес към купуването на българския бизнес обаче проявиха само местни играчи. "Сделки като Baumax, Praktiker и Piccadilly показват желанието на чуждестранните стратегически инвеститори в определени индустрии да напуснат България и да се фокусират в по-значими за тях пазари", отбелязва Ивайло Спасов, управляващ партньор в Entrea Capital. В списъка на големите играчи, напускащи българския пазар, не липсват и представители на финансовия сектор. В началото на годината от одитирания отчет на Първа инвестиционна банка за 2013 г. стана ясно, че българската финансова институция е платила 46.94 млн. лв. (24 млн. евро) на унгарската MKB, която е част от групата на германската Bayern LB, за изкупуването на местното й подразделение – МКБ Юнионбанк. През януари беше обявено и изтеглянето от пазара на френската Credit Agricole, която продаде дъщерната си "Креди агрикол България" за 47.2 млн. евро на Корпоративна търговска банка (КТБ). Сделката беше финализирана в началото на юни, броени дни преди поставянето на КТБ, а впоследствие и на вече преименуваната "Търговска банка Виктория" под специален надзор от страна на БНБ. На българския пазар някои от най-големите очаквани сделки по продажба или по привличане на частен капитал претърпяха неуспех, казват консултанти. "Може да се каже, че това е годината на неосъществените или отложените сделки", смята Юлиан Гиков. Макропроблем Слабото представяне на България за пръв път има ясно българско обяснение - страната е политически нестабилна и започва да влошава икономическите си показатели. "Основният фактор, който притеснява международните инвеститори, е променливата макросреда и трудността да се правят средно- и дългосрочни прогнози", обяснява Ангел Келчев, мениджър "Сливания и придобивания" в E&Y. "Политическата нестабилност е един от факторите, който продължава да има отражение върху липсата на реален интерес от страна на чуждестранни инвеститори", смята и Росен Иванов, управляващ съдружник в BlackPeak Capital. По думите му сред факторите за това е и липсата на активна реклама на България като инвестиционна дестинация. Според Илко Стоянов, който е съдружник в българския офис на международната адвокатска кантора Schoenherr, също трябва да се работи в посока промотирането на България като инвестиционна дестинация. "Необходими са повече истории за успешни инвестиции в България. Тези истории не трябва да идват под формата на реклама, която, разбира се, има своята роля, а под формата на споделен успешен опит от реални инвеститори", отбелязва той. По думите му обаче засега по-силно се чуват гласовете, които се оплакват от средата в страната във връзка с лошата регулация в определени сектори, корупцията и липсата на правна сигурност. Ситуацията около съдбата на КТБ всъщност внася допълнителна нотка несигурност към и без това нестабилната политическа обстановка в страната. "Липсата на решителни действия по отношение на КТБ от редица институции вдъхва недоверие и несигурност по отношение на взимането на решение за инвестиции в България", посочва Ивайло Спасов. И допълва едрия проблем: закъснелите, а в някои сектори и пълна липса на реформи като съдебна система, образование, енергетика също допринасят значително за намаляване на интереса от страна на стратегически и финансови инвеститори. (http://www.capital.bg/biznes/kompanii/2014/10/17/2402191_koi_izplashi_chujdiia_kapital/)
Източник: Капитал (20.10.2014)

Интервю с Ясен Начев, изпълнителен директор на „Агрион Инвест“ - Г-н Начев, за много хора професионално управление на земеделски активи звучи като нещо екзотично. На практика какво означава това? - „Агрион” е изцяло българска компания, която предлага всички решения, свързани с управлението на земята - покупко-продажби, замени, наем, юридически и търговски консултации. Нещо повече - ангажираме се да даваме безплатни съвети на собствениците кой вариант е най-удачен за техния парцел, как се движат цените, какви са тенденциите на пазара, работим активно и с бизнеса и т.н. Например - имате наследствени ниви, но нямате идея къде се намират, дали и от кого се стопанисват. Ето това е наша основна задача - да ви помогнем да решите какво да правите с тях и дали моментът е удачен за тяхната реализация. Смятаме, че е много по-добре, ако нямате сериозни намерения да се занимавате със земеделие, да помислите как да спечелите от този свой актив, къде да инвестирате печалбата, а съответно земята да бъде обработвана. Така от една страна финансовите нужди на собственика са задоволени, от друга, земята се използва за земеделие и се повишава добавената стойност на целия сектор. И накрая инвестирането на реализирания капитал в други отрасли стимулира предприемачеството, откриването на нови работни места и води в крайна сметка до цялостно подобрение на бизнес средата у нас, а защо не и на доходите на хората. Част от нашата философия е именно това - специалистите, хората с опит в бранша да дават професионални решения за това, от което най-добре разбират - за нас това са земеделските активи. - Какви са общите ви наблюдения за сектора? Кои са предизвикателствата пред него? - Според предварителните данни на Министерство на земеделието и храните през 2013 г. използваната земеделска площ в България е около 33 млн. декара, а необработваните и годни за стопанисване земи са над 4,3 млн. дка. Наличието на толкова голяма неизползвана земеделска площ се дължи до голяма степен и на незаинтересованост от страна на някои собственици. Друг основен проблем е разпокъсаността. Все още няма Закон за комасацията и изобщо цялостният процес по окрупняване на земеделските площи върви бавно. Средният размер на имотите, представляващи обработваема земеделска земя у нас е 5,5 дка., което е в пъти по-малко спрямо средния размер на земеделските парцели в Европейския съюз. В такава ситуация как българските фермери да правят сериозни инвестиции в земеделското стопанство и как да реализират активни бизнес планове върху толкова малки парцели? Турция копира страните с успешни комасационни проекти като Германия. Там се прие, ако в проекта за комасация участват минимум 51% от собствениците в едно землище, той да става задължителен за всички, а ако някой от собствениците е в чужбина, интересът му да се защитава от местен комитет. По този начин бяха комасирани 10 млн. дка. в южната ни съседка само от 2009 г. до 2011 г., а до 2014 г. се предвиждат още 10 млн. дка. При проектите задължително се изграждат пътища за достъп до имотите, както и системи за напояване, с което се вдигат добивите. Част от парите за инфраструктура се поемат от държавата и общините. Всички тези мерки генерират високата добавена стойност на земята и смятам, че са приложими и у нас. - Колко офиса в цялата страна има „Агрион Инвест”? - Към момента компанията ни е развила верига от офиси в 21 града в цялата страна, но смятаме да продължим да се разрастваме. Не разчитаме на случайни обяви, разлепени по стълбове и спирки, нито на безадресни примамливи предложения за високи изкупни цени. Напротив - ние сме първата фирма в бранша с професионална верига от търговски точки в цялата страна. - Посещават ли се офисите на „Агрион Инвест” и можете ли да дадете информация кои от вашите услуги се търсят най-много? - Да, радваме се на засилен интерес от страна на собствениците и наследниците на земеделска земя. Честно казано казусите, с които се сблъскваме всекидневно са много - питат какво е необходимо, за да продадат имота си, искат съдействие при взаимоотношенията си с арендатори, оплакват ни се от некоректни посредници. Собствениците се обръщат към нас и с молба да ги насочим откъде и как да си извадят необходимите документи и търсят бързо осребряване на сделката. Но за нас най-важното е не покупко-продажбата на всяка цена, а по-скоро да предложим различни атрактивни варианти за управлението на тази земя. Например, предлагаме възможност за продажба само на идеална част от имота или съдействаме за управление на наследствени земи. Целта ни е хората да могат да взимат адекватни решения дали за тях е по-добре да отдадат под наем или да продадат земята си, вместо да я оставят да пустее или да се стопанисва от недобросъвестни компании, без да им носи сигурен финансов резултат. - Говорейки за анализи на пазара и цените - няма ли в България достатъчно надеждни регистри, от които всеки да види какви са те и как се движат в течение на времето по различните места? Възнамерява ли „Агрион” да направи такъв регистър? - Разбира се, държавните институции като Министерство на земеделието и храните публикува годишни анализи, Система за агропазарна информация (САПИ) също поддържа, обработва и анализира информация за цените, данни могат да се намерят и през различни сайтове за покупко-продажби, през Регистъра на публичните продажби към Камарата на частните съдебни изпълнители. За съжаление обаче е трудно да се изгради обща единна система, която да обединява цялата информация, тъй като факторите за определяне на цената са много - местоположение, големина, изградена напоителна инфраструктура, договори с арендатори, землището, в което се намира и т.н. Най-важните критерии са дали земята е обработваема и каква доходност носи. Така се стига до ситуация, в която дори в две съседни землища, цените на сравнително сходни парцели могат да се различават с до 50%. - Какво е положението на пазара на земя в България в момента? Има ли повишен интерес към земите в Южна България например или все още повече се търсят в Северна България и каква е причината за това? - Една от основните разлики между земята в Северна и в Южна България е, че на север парцелите са много по-окрупнени, а на юг разпокъсаността е по-голяма. Няма как една земя, която не е комасирана, върху която няма поливни съоръжения и липсва инфраструктура, да струва повече от тази, която отговаря на всички изброени критерии. Ще дам един пример - в област Пловдив преобладават предложения за продажба на имоти от 1 до 7 декара. Тези с площ до 25 декара често са със статут на пасища, ливади, градини и всичко друго, различно от нива. Предложения на имоти от порядъка на 50 до 100 и над 100 декара в Пловдивско са по-скоро изключение. В Северна България това съотношение е различно - там се предлагат отделни частни имоти с площ 50-100 декара, които са напълно обработваеми. Още нещо - разглеждайки развитието на пазара в последните години ясно се вижда, че основните интереси в земеделието бяха насочени към зърнопроизводството и съответно към Добруджа. Там процесът по комасиране започна много по-рано. Затова и цените в двете части на страната днес толкова много се различават. Анализът ни показва още, че пазарът на земеделска земя е изключително свит и в застой. Случват се по-скоро спекулативни сделки, в които инвеститори, влезли в сектора преди време сега искат да осребрят актива си на нереално висока цена. Но задачата ни в „Агрион” е да работим за увеличаване доходите и на по-дребните собственици, разбира се, в рамките на пазарните реалности.
Източник: Труд (29.10.2014)