МКБ Юнионбанк: Гражданите спестяват повече при криза Гражданите започнаха да спестяват повече по време на кризата, показват наблюденията на МКБ Юнионбанк. Традиционно в края на годината повече се потребява и по-малко се спестява. Това обаче не беше толкова характерно през изминалия декември, посочват от банката. Причината за това е световната криза, като от банката са отчели голям интерес към депозитните продукти около коледните празници. Според изчисленията на МКБ Юнионбанк средната сума, която влагат хората в нови депозити, е около 10 хил. лв. Освен това те масово се възползват от възможността за довнасяне и регулярно увеличават парите по сметката си и с по-малки суми, които са успели да заделят през месеца, показват още наблюденията им. "Кризата се отрази върху потреблението, като гражданите ограничиха разходите и увеличиха спестяванията си поради по-голямата им неувереност в бъдещето", коментира Мария Илиева, главен изпълнителен директор на МКБ Юнионбанк. Банката има в момента промоционален тримесечен депозит с 9% годишна лихва в левове и 7% в евро. Първите предложения за промоцинонални депозити от новата година се появиха в първите работни дни, като едното е вече с по-ниски лихви в сравнение с предишни промоции - на Банка ДСК, а другото - на Уникредит Булбанк, продължава промоцията от миналата година, като запазва лихвата непроменена. От септември миналата година лихвите по депозитите започнаха постепенно да намаляват, като през ноември 2009 г. средната за пазара годишна лихва по срочни депозити е 7.7% при 8.16% през януари.
Източник: Дневник (07.01.2010)

От 22 Декември 2009 г. е достъпна нова възможност за потребителите на „ДСК Директ” - електронното банкиране на Банка ДСК – покупка и обратно изкупуване на дялове от договорни фондове (ДСК Взаимни фондове и ОТП Взаимни фондове), дистрибутирани от Банката ДСК и ДСК Управление на активи. Клиентите вече могат да подават и следят статуса на своите поръчки за покупка и изкупуване на дялова 24 часа в денонощието, 7 дни от седмицата. Новата услуга е чудесна възможност за клиентите на Банка ДСК за бързо и ефективно управление на инвестициите си.
Източник: Insurance.bg (08.01.2010)

Пореден обир на банка беше извършен в София. Нападнат беше клон на банка ДСК на бул. "Драган Цанков". Сигналът за инцидента е подаден към 10.45 часа днес. Офисът се намира под жилищен блок на столичния бул. "Драган Цанков" 59. Двама мъже са нахлули в помещението и са заплашили с пистолет банковата служителка, а след това са взели наличната сума от 20 000 лв., след което са избягали в неизвестна засега посока. Районът на инцидента е отцепен от полицията, която извършва оглед на мястото. Извършителите на престъплението също се издирват от МВР. Към момента от ръководството на банковия клон на ДСК отказват информация по случая.
Източник: econ.bg (14.01.2010)

От депозитна експанзия банките преминаха към депозитно отстъпление. През последния месец на миналата година 11 от тях са намалили лихвите по свои депозити, като три от тях са преустановили предлагането на промоционални продукти. За разлика от активността при депозитите на кредитния пазар е имало пълно затишие. Това става ясно от месечния обзор на банковия пазар на финансовия портал "Моите пари". От намаленията "страдат" и трите валути, в които основно се предлагат депозити на пазара - левове, евро и щатски долари. Банките предприели промени по депозитните си продукти са БАКБ, Райфайзенбанк - България, ПИБ, Пощенска банка, Уникредит Булбанк, ОББ, Societe Generale Експресбанк, Емпорики банк, Алфа банк, Банка Пиреос, СИБанк. Намаленията на лихвените нива са между 0.25 и 1.55 процентни пункта, като лихвите по тримесечните срочни депозити са се върнали на нивата си от март-април 2009 г. Тъй като в момента пазарът на депозити е в преходен период, лихвените нива при различните банки варират в широки граници - по тримесечни депозити в левове например има лихви от 4 до 8% годишно.
Източник: Дневник (14.01.2010)

– ”Енемона“ – АД, на основание чл. 92а, ал. 2 ЗППЦК уведомява инвеститорите относно началото на публично предлагане на 5 966 800 привилегировани акции с емисионна стойност 9,92 лв. и с обща емисионна стойност 59 190 656 лв. Всяка акция от емисията дава право на притежателя си на гарантиран годишен дивидент в размер 10 на сто от емисионната цена на акцията, както и на гарантиран ликвидационен дял в размер на емисионната цена на една акция, увеличена с размера на всички дължими на акционера от дружеството дивиденти. Акциите са без право на глас. На седмата календарна година считано от регистриране на емисията в ”Централен депозитар“ – АД, привилегиите по акциите отпадат и същите се превръщат в обикновени акции с право на глас. Случаите на корекция на конверсионното съотношение са подробно описани в потвърден от КФН с Решение № 931-Е от 18.ХІ.2009 г. Проспект за публично предлагане на привилегировани акции с емитент ”Енемона“ – АД. Емисията привилегировани акции се издава въз основа на взети решения от СД на ”Енемона“ – АД, на 6.VІІ.2009 г. и 15.Х.2009 г. Сегашните акционери на ”Енемона“ – АД, имат право да запишат акции от тази емисия, съразмерни на участието си в капитала на дружеството. За да се осигури правото на акционерите по предходното изречение, се издават права. В полза на всеки акционер се издава 1 право. Правата се издават в полза на акционерите, придобили акции най-късно 7 дни след по-късната дата между датата на обнародване на съобщението за предлагането в ”Държавен вестник“ и публикуването му във в. ”Дневник“. На следващия работен ден ЦД открива сметки за права на тези лица, като срещу всяка акция се издава 1 право; 2 права дават възможност за записване на една привилегирована акция по емисионна стойност 9,92 лв. Всяко лице, което не е акционер и желае да запише привилегировани акции от емисията, може да придобие права в срока за прехвърляне на правата или при провеждането на явния аукцион. Всяко лице може да запише най-малко една акция и най-много такъв брой, равен на броя на издадените в негова полза или придобити впоследствие права, разделен на 2. Първи етап на подписката: Началната дата, от която започва да тече срокът за прехвърляне на правата и записване на акции, е първият работен ден, следващ изтичането на 7 календарни дни от датата на обнародване на съобщението в ”Държавен вестник“ и публикацията му в един ежедневник. В случай че съобщението бъде обнародвано и публикувано на различни дати, началната дата е първият работен ден, следващ изтичането на 7 календарни дни от настъпването на по-късната от двете дати. Крайният срок за прехвърляне на правата е първият работен ден, следващ изтичането на 15 дни считано от началната дата за прехвърляне на права. Край на първия етап на подписката: Лицата, в полза на които са издадени права или които са придобили такива, в срока за прехвърляне на правата, могат да запишат срещу тях съответния брой привилегировани акции до изтичането на крайния срок за прехвърлянето на правата. Инвеститорите трябва да имат предвид, че всички неупражнени в този срок права се предлагат за продажба на служебен аукцион, организиран от ”БФБ – София“ – АД. Втори етап и край на подписката: Явен аукцион се организира на 5-ия работен ден след крайната дата за прехвърляне на правата. На него се предлагат за продажба всички права, които не са упражнени и срещу които не са записани акции до изтичане срока за прехвърляне на правата. Край на втори етап и на подписката: Лицата, закупили права на организирания от ”БФБ – София“ – АД, явен аукцион, могат да запишат акции срещу тях до изтичането на 30 дни от деня, определен като начална дата за прехвърляне на права и записване на акции. Не се допуска записване на акции преди посочения начален и след посочения краен срок. Ред и условия за прехвърляне на правата: Търговията с права се извършва на неофициалния пазар на ”БФБ – София“ – АД. Лицата, желаещи да продадат притежавани от тях права, трябва да подадат поръчка за продажба до инвестиционния посредник, при който са открити сметките им за права. Лицата, желаещи да закупят права, трябва да подадат поръчка за покупка до инвестиционния посредник – член на ”БФБ – София“ – АД. За придобиване на права по други способи (например замяна или дарение) се прилагат разпоредбите на правилника на ЦД. На 5-ия работен ден след крайната дата за прехвърляне на правата ”Енемона“ – АД, чрез упълномощения инвестиционен посредник ”Кей Би Си Секюритис – Н.В – клон България“ предлага за продажба при условията на явен аукцион тези права, срещу които не са записани акции, до изтичане на срока за прехвърляне на правата. ”Енемона“ – АД, ще разпредели сумата, получена от продажбата на неупражнените права, намалена с разходите по продажбата, съразмерно между техните притежатели. Сумите, получени от продажбата на правата, се превеждат по специална сметка, открита в ЦД, и не могат да се ползват до вписване на емисията акции в Търговския регистър. Разпределянето на сумите, получени от продажбата на правата, както в срока за тяхното прехвърляне, така и при аукциона, се извършва със съдействието на ЦД при условията и по реда на неговия правилник. В началото на всеки работен ден по време на подписката ЦД публично оповестява информация за упражнените до края на предходния работен ден права. Ред и условия за записване на акции: Записването на акции се извършва, като за целта притежателите на права подават заявки по образец до ИП ”Кей Би Си Секюритис – Н.В – клон България“, директно или чрез инвестиционните посредници, членове на ЦД, при които се водят клиентските сметки за притежаваните от тях права. Инвестиционните посредници, получили заявки за записване на акции, са длъжни незабавно да уведомят ИП ”Кей Би Си Секюритис – Н.В – клон България“ за постъпилите заявки по реда и при условията, предвидени в правилника на ЦД. Инвеститорите, получили права по техни лични сметки в ЦД, следва да заявят прехвърлянето на правата преди упражняването им по свои подсметки при ИП ”Кей Би Си Секюритис – Н.В – клон България“ или при друг инвестиционен посредник. Записването на акциите се счита действително само ако е направено от лице, в полза на което са издадени права или което е придобило права в срока за прехвърляне на права или по време на явния аукцион до максималния възможен брой акции съгласно посоченото по-горе съотношение между права и акции и ако е внесена цялата емисионна стойност на записваните акции, в срока и при условията, посочени по-долу. При частично заплащане на емисионната стойност се считат записани съответният брой акции, чиято емисионна стойност е изплатена изцяло. Внасянето на емисионната стойност на записаните акции се извършва по специална набирателна сметка с IBAN BG60STSA93000017888914; BIC STSABGSF, открита на името на ”Енемона“ – АД, в ”Банка ДСК“ – ЕАД. Набирателната сметка трябва да бъде заверена най-късно до изтичане на последния ден от подписката (посочената крайна дата за записване на акции). Притежателите на права подават заявки за записване на акции на адреса на упълномощения инвестиционен посредник – ”Кей Би Си Секюритис – Н.В – клон България“ – София, р-н ”Триадица“, бул. Гоце Делчев 22, вх. 2, ет. 2, тел. (+359 2) 808 33 11, лице за контакти: Таня Василева. Заявката за записване трябва да съдържа трите имена и уникалния клиентски номер на инвеститора и на неговия пълномощник при инвестиционния посредник, а ако такива номера не са присвоени: трите имена, ЕГН, местожителство и адрес, съответно фирма/наименование, ЕИК, седалище и адрес на инвеститора и на неговия представител или пълномощник, а ако инвеститорът е чуждестранно лице – аналогични идентификационни данни, включително личен/осигурителен номер за физическо лице и номер на вписване или друг аналогичен номер на юридическо лице; емитента ”Енемона“ – АД; брой на правата, които се упражняват; брой на записваните акции, за които се отнася заявката, дата, час и място на подаване на заявката; подпис на лицето, което подава заявката, или на неговия законен представител или пълномощник. Инвестиционният посредник, приемащ заявките, има право да изготвя и изисква попълването на определени от него форми на заявки както с посоченото, така и с определено от него допълнително съдържание. В заявката се посочва банкова сметка на инвеститора, по която да бъдат връщани внесени суми, в случаите на прекратена и/или неуспешно приключила подписка. Юридическите лица подават заявката чрез законните си представители или чрез упълномощено от тях лице. Към писмената заявка се прилагат: удостоверение за актуално съдебно състояние на заявителите – юридически лица. Чуждестранните юридически лица представят преведени и легализирани по съответния ред документи; документ за самоличност на физическите лица – законни представители на юридическото лице. Инвестиционният посредник задържа заверено копие от представения документ за самоличност; копия от регистрация по БУЛСТАТ и данъчна регистрация, заверени от законния представител/респ. пълномощника на юридическото лице; нотариално заверено изрично пълномощно и документ за самоличност на пълномощника – при подаване на заявка, чрез пълномощник. Инвестиционният посредник задържа за своя архив пълномощното, както и заверено копие от представения документ за самоличност. Физическите лица подават заявките лично, като се легитимират чрез документ за самоличност, копие от който се прилага към заявката, или чрез пълномощник, който се легитимира с нотариално заверено изрично пълномощно и документ за самоличност. Съгласно изискването на чл. 40, ал. 1 от Наредба № 38 от 2007 г. за изискванията към дейността на инвестиционните посредници при подаване на заявка за записване на акции лицето трябва да представи доказателства пред инвестиционния посредник, че е заплатило емисионната стойност на записваните акции. Ако всички акции от емисията бъдат записани преди крайния срок на подписката, ”Енемона“ – АД, уведомява Комисията за финансов надзор в срок 3 работни дни (чл. 112б, ал. 12 ЗППЦК) и предприема необходимите действия за вписване на увеличението на капитала в Търговския регистър, а след това – за регистрация на новата емисия акции в ”Централен депозитар“ – АД, в регистъра на КФН и подава заявление за допускане на емисията за търговия на ”БФБ – София“ – АД. Ако до крайния срок на подписката бъдат записани най-малко 1 000 000 от предлаганите акции, подписката се счита за успешно приключила и капиталът се увеличава до размера на записаните и платени акции. Увеличаването на капитала на ”Енемона“ – АД, с права изключва възможността за записване на повече от предложените акции и за конкуренция между заявките. В случай че условията на подписката не бъдат изпълнени и същата не приключи успешно, ”Енемона“ – АД, уведомява КФН за резултата от подписката до изтичането на 7 дни след крайния й срок. В деня на уведомлението по предходното изречение съгласно чл. 89, ал. 4 ЗППЦК емитентът уведомява банката за резултата от подписката и публикува във в. ”Дневник“ и в. ”Пари“ покана към лицата, записали акции, и обявява по местата на подписката условията и реда за връщане на набраните суми. Набраните суми се връщат на лицата, записали акции, в срок до един месец от съобщението заедно с начислените от банката лихви, ако са налице такива. Условията и редът за връщане на сумите се съдържат в поканата към записалите акции лица. Към датата на обнародване на съобщението проспектът за публично предлагане на привилегировани акции на ”Енемона“ – АД, е публикуван и инвеститорите могат да получат безплатно копие на следните адреси: в офиса на ”Енемона“ – АД, София, ул. Балша 1, бл. 9, ет .2, интернет страница www.enemona.com; тел.: +359 2 80 54 864; лице за контакти: Светлана Александрова: s.aleksandrova@enemona.com от 10 до 16 ч. всеки работен ден; и в офиса на ”Кей Би Си Секюритис – Н.В – клон България“ – София, р-н ”Триадица“, бул. Гоце Делчев 22, вх. 2, ет. 2, тел. (+359 2) 808 33 11, лице за контакти: Таня Василева: vasileva@kbcsecurities.bg, от 10 до 16 ч. всеки работен ден. Проспектът и допълнителна публична информация за ”Енемона“ – АД, могат да бъдат получени и от публичния регистър на КФН (www.fsc.bg), както и от ”БФБ – София“ – АД.
Източник: Държавен вестник (15.01.2010)

Частните пенсионни фондове за една година успяха да компенсират над 1/3 от загубите си през тежката 2008 г. За 2009 г. фондовете за втора пенсия регистрират положителна доходност в размер на средно 7.91%, съобщиха вчера от Комисията за финансов надзор. При положение че година по-рано загубата беше средно около 20%, това означава, че над 1/3 от стопените пари на бъдещите пенсионери вече са възстановени. Най-добре през м. г. се е представил най-големият фонд на пазара - "Доверие", който е постигнал 9.05% доходност. С добри резултати са също "Съгласие" - 8.64% и "Пенсионноосигурителен институт" - 8.45%. Най-ниска доходност за 2009 г., но отново положителна, отчита универсалният пенсионен фонд "ДСК - Родина" - 5.47%. До края на май всеки осигурен трябва да получи писмо от пенсионния си фонд за движенията и доходността по партидата му през м. г. Заради кризисната 2008 г. средната доходност на фондовете за периода декември 2007 г. - декември 2009 г. е отрицателна. Загубите на пенсионните фондове за двугодишния период средно са в рамките на минус 7.50 - 10.20%. Професионалните фондове, в които се осигуряват работещите с първа и втора категория труд, отчитат средна доходност за 2009 г. в размер на 7.85%. Доброволните фондове са постигнали 7.60%.
Източник: Сега (27.01.2010)

Кризата намали печалбата на 22 банки Банките приключиха миналата година на печалба, но в резултат на кризата 22 от всичките 30 на пазара отчитат спад на финансовия си резултат спрямо 2008 г. Това показват данните на БНБ за състоянието на банковата система към края 2009 г. Намалението е между 8% и 79% за различните банки. НЛБ "Запад-Изток" е със спад от почти 225%, тъй като през 2008 г. е била с 3.1 млн. лв. печалба, а миналата година е със загуба от 3.9 млн. лв. Шест банки са с ръст на печалбата (Корпоративна търговска банка, Прокредит банк с 0.50%, Ситибанк, клон София - 41.8%, Интернешънъл асет банк - 137.4%, Тексим банк - 82.8%, Българска банка за развитие - 154.5%, ЦКБ - 4.1%), а две са стопили значително загубите си през 2009 г. спрямо предходната година. Това са Алфа банк, клон София и Емпорики банк - съответно от 68.9 млн. до 23.1 млн. лв. и от 7.024 млн. на 3.7 млн. лв. И двете банки през последните две години развиват стратегия на по-дълбоко проникване и утвърждаване на пазара в България, което е свързано с инвестиции и разходи за разширяване на клонова мрежа, обогатяване на продуктова гама, реклама и пр. Спадът на печалбите на банките през миналата година не е изненада заради глобалната икономическа криза, като се дължи основно на увеличените разходи за обезценка заради нарастващите просрочия по кредити и плащането на високи лихви по депозити. В края на миналата година размерът на разходите за обезценка е 1.040 млрд. лв. при 330.5 млн. лв. година по-рано. Кризата направи заемите, които банките раздадоха по време на кредитния бум преди това, трудни за обслужване както от страна на фирмите, така и от домакинствата. Делът на просрочията все повече се увеличава, като в края на миналата година класифицираните и просрочени кредити (всички заеми със закъснения в обслужването над 30 дни) са 13.64% от общата сума на брутните кредити в системата, показват данните на БНБ. Това е в рамките на допусканите от централната банка нива и "далеч под песимистичните очаквания за качеството на портфейлите на банковата система", посочват от БНБ. Още през август миналата година БНБ обяви резултати от стрес тест на системата, според които песимистичните очаквания бяха за 16.4% дял на просрочията. Делът на кредитите с просрочие над 90 дни е 6.42%. От БНБ посочват още, че е запазено високо ниво на покритие на класифицираните кредити с провизии, като при експозициите с просрочие над 90 дни то е 83%. Формираният капиталов буфер е в размер на 2.754 млрд. лв. Освен за провизии на банките им се наложи да заделят пари за плащането на високи лихви по депозити, които набираха по време на депозитната експанзия през 2008 и 2009 г., поради липсата на ресурс от други източници. Постепенно лихвите по депозитите започнаха да намаляват, като приключиха годината със спад.Така формираната в края на декември неодитирана печалба на банковата система е в размер на 780 млн. лв. при 1.4 млрд. лв. година по-рано. Въпреки че е по-ниска спрямо декември 2008 г., осигурява допълнителен ресурс за подкрепа на капитала, пише в съобщението на БНБ. На нейна база се гарантира възвращаемост на активите на системата на нива над средните за повечето банкови системи в ЕС, допълват от централната банка. Общата сума на активите на банковия сектор към края на декември е 70.9 млрд. лв., което е ръст от 1.9% (1.3 млрд. лв.) на годишна база. Брутните кредити и аванси са 59.9 млрд. лв., от които 54.7 на сто са на корпоративни клиенти, а 31.2% – експозиции на дребно. За една година брутните кредити в системата се увеличават с 2.9 млрд. лв. (5.1%). Тези за населението нарастват с 1.3 млрд. лв. до 18.7 млрд. лв. и отчитат по-висок годишен темп (7.5 на сто), повлиян и от извършени обратни покупки на кредитни портфейли. Заемите на предприятия отбелязват годишен растеж с 0.8 млрд. лв. (2.6%) до 32.7 млрд. лв. Размерът на привлечените средства в банковата система се запазва в годишен план и възлиза на 60.8 млрд. лв. БНБ обобщава, че в края на 2009 г., както и през цялата година банковата система е запазила стабилни финансовите си параметри.
Източник: Дневник (01.02.2010)

Банките ни скубят с 820 млн. от такси С 820 млн. лева от такси и комисиони са ни оскубали банките през миналата година. Това сочи статистиката на БНБ. Изчисленията показват, че в някои случаи приходите от такси и комисиони са дори 20 пъти по-високи от разходите, които финансовите институции правят, посочва "Новините днес". Над 5 милиарда лева са прибрали банките от лихви. Като се извадят разходите, става ясно, че печалбата на 26-те трезора само от лихви е 2,7 млрд. лв. От такси и комисиони банките са спечелили общо 569 млн. лв. за година. Събраните лихви и такси не са само за нови кредити, а и за заеми, които са раздавани преди години, но все още се изплащат. Освен това в тези пера влизат и заеми на фирми, междубанкови операции и т. н. Отчетите показват, че въпреки кризата само три банки са излезли на загуба през миналата година. Това са гръцката Алфабанк, Емпорики и НЛБ Банка - София. В Топ 3 по печалба са Уникредит Булбанк (193 млн. лв.), Банка ДСК (172 млн. лв.) и Обединена българска банка (100,1 млн. лв.). След като са приспаднати всички разходи, общата печалба на банковата система за 2009 г. е 780 млн. лв. Това е с 44% по-малко от 2008 г., преди да удари кризата. Понижението се обяснява освен със свитото кредитиране също и с увеличението на необслужваните заеми, които в края на миналата година минаха 10 на сто. Финансистите прогнозират, че пикът на лошите заеми ще бъде през второто тримесечие на тази година. Причината е увеличаващата се безработица, която принуждава хората да бавят с месеци вноските по заемите.
Източник: Стандарт (03.02.2010)

Българските взаимни фондове са започнали годината добре, като интересът към тях постепенно се завръща. Все още обаче ръстът на активите им е много слаб – малко над 2% само за януари и първите дни на февруари. Това показват данните на Българската асоциация на управляващите дружества и на отделните компании към началото на февруари. Към петък активите, които управляват българските дружества, са на стойност близо 380 млн. лв. при около 370 млн. лв. в края на миналата година. Представители на бранша коментираха, че основната причина за повишението са нови вноски на инвеститори, малко влияние има и лекият ръст на пазарите. От края на миналата година до петък индексът SOFIX на Българската фондова борса, който е основен измерител за пазара у нас, се е повишил с малко над 2%. В статистиката не са включени продажбите на чуждите фондове тук. "Няма сериозен ръст на пазарите, така че по-голяма част трябва да се дължи на внесени средства", каза Петко Вълков, изпълнителен директор на "ДСК Управление на активи".
Източник: Дневник (08.02.2010)

Банка е най-големият кредитор на фалиралия "Месокомбинат-Разград" - това стана ясно по време на първото събрание на кредиторите. 8 милиона лв. е задължението към „SG Експресбанк", общо 10 милиона дължи фалиралата фирма на всички кредитори. Предприемане на оздравителни мерки или осребряване на активите на "Месокомбинат-Разград" са вариантите пред фалиралото предприятие, обясни адвокатът на фирмата Стоян Стоянов: "Сега предстои да се прегледа възможността може ли да се предприемат мерки за оздравяване, да се изготвят оздравителни планове. Ако има такава възможност, съответно събранието на кредиторите взема решение и се преминава към оздравяване. Ако няма възможност, синдикът започва да предлага варианти за осребряване на имуществото. Най-неотложното е да се предявят вземанията в едномесечен срок от публикацията в Търговския регистър и да се направи събрание на кредиторите." За участие в първото събрание на кредиторите бяха допуснати две банки - „SG Експресбанк" и „Юробанк", две фирми - "Агротайм" и "Амерекс", както и Националната агенция за приходите. Общото задължение на "Месокмбинат-Разград" е 10 милиона лева, най-голям е борчът към „SG Експресбанк", обясни представителят на банката Елка Кьосева. В съдебната зала се явиха се и двама доставчици на "Месокомбинат-Разград", на които фирмата дължи 35 000 и 59 000 лв. Съдът не ги допусна до участие в гласуването, тъй като не са включени в списъка, изготвен от временния синдик, в търговските книги не бил открит и дългът към „Банка ДСК". Работниците ще бъдат вписани като кредитори по служебен път, обясни Боян Минев, който бе избран за синдик на фирмата: „За работниците и служителите има и служебно приемане на вземанията, по Търговския закон. Около 200 са работниците и служителите, на които се дължат заплати, различно, някои за месеци от пролетта на миналата година насам". В съдебната зала бе и един от четиримата собственици на акционерното дружество и изпълнителен директор на "Месокомбинат-Разград" Николай Колев. Той обясни причините за фалита с икономическата криза и проверки на проекти по „САПАРД" заради недоказани съмнения за злоупотреби: „Една от сериозните причини, които разклати нещата и вси
Източник: Дарик радио (25.02.2010)

Лихвите по депозитите "единодушно" установиха спад Оформилата се от септември миналата година тенденция за спад на лихвите по срочните депозити се затвърждава с продължаващото им понижение и през първия месец на новата година. Това показват данните от лихвената статистика на БНБ към края на януари 2010 г. След като близо две години бяха във фокуса на банките и клиентите на пазара, лихвите по депозитите запазват водещата си позиция – финансовите институции проявяват по-голяма активност в този сегмент, намалявайки лихви, в сравнение с кредитната активност. Освен това очакванията са, че трайното намаляване на лихвите по депозитите в крайна сметка ще се отрази и върху цената на кредитите по-осезаемо в посока надолу, тоест те са определящи до известна степен по отношение на цената на кредита. Намаляват лихвите и на годишна, и на месечна база за всички новосключени срочни депозити – и за домакинства, и за предприятия. Това се отнася за депозитите и в двете основни валути - левове и евро. През януари тази година спрямо януари миналата средният лихвен процент по срочните депозити намалява с 0.94 процентни пункта до 7.20%, а по тези в евро – с 0.25 пр.п. до 6.05%. В сравнение с декември 2009 г. средните лихвени проценти в левове и в евро намаляват съответно с 0.30 и 0.02 пр.п. Понижение на лихвите се наблюдава и при депозитите за корпоративни клиенти, а точно при тях имаше нива, по-високи дори и от обявяваните промоционални лихви по депозити, които се договарят индивидуално с клиента фирма в зависимост от сумата на депозираните средства, паричните потоци на фирмата, които минават през банката, и др. Средният лихвен процент по срочните депозити за бизнеса в левове през януари 2010 г. в сравнение с януари 2009 г. намалява с 0.16 пр.п. до 6.43%, а по тези в евро – с 1.13 пр.п. до 3.97%. През миналия месец осем банки (сред най-активните на пазара) са намалили лихвите си по депозити за най-актуалните срочности – един, три, шест и дванайсет месеца, показва анализът на финансовия портал "Моите пари". Намаленията са били между 0.25 и 1 процентен пункт. Банките, предприели корекции на лихви по депозити през миналия месец, са Уникредит Булбанк по някои свои депозитни продукти, Банка ДСК, ПИБ, Алианц банк България, Райфайзенбанк, Банка Пиреос, СИБанк, Алфа банк според информацията на "Моите пари". Все още обаче този спад не оказва съществено влияние върху лихвите по кредити.
Източник: Дневник (26.02.2010)

Основният лихвен процент (ОЛП) от днес е на стойност 0,18 на сто. Това съобщиха от БНБ. Така продължава тенденцията от началото на миналата година основната лихва да намалява. За февруари БНБ определи ОЛП от 0,24 на сто. През януари той беше 0,39 %. Лихвата падна под психологическата граница от 1% през ноември миналата година. Тогава тя беше 0,61 процента. ОЛП обаче не е показателен за лихвените нива на търговските банки. От намалението на този индекс печелят длъжниците на държавата. Държавните глоби при просрочване и разсрочване на задълженията се определят на базата на ОЛП. “Осъдените длъжници трябва да плащат наказателна лихва - основен лихвен процент плюс 10%. Така лихвата за просрочени задължения става 10,18 на сто”, обясни вчера шефката на Банка ДСК и председателка на асоциацията на банките Виолина Маринова. За неплатени осигуровки обаче глобата е по-голяма. Тя е равна на основната лихва плюс 20 процентни пункта. Няма необичайно поведение на банки в България заради кризата в Гърция, увери още Маринова. Заради проблемите на южната ни съседка няколко агенции свалиха рейтинга на гръцки банки, които имат дъщерни институции у нас. “Нито в лихвената си политика, нито в поведението си спрямо клиентите поне засега не съм забелязала промяна на стратегията и политиката на тези банки. Предполагам, че няма да има някакво отношение на собственика към филиалите им в България, защото банките у нас са добре. Никой все пак не убива добрия си плод”, заяви Маринова. Според нея вече е започнал процес на съживяване на пазара на банкови продукти, след като лихвите и по депозитите, и по кредитите са тръгнали надолу. “Около 0,5% до 1 процента се намалява лихвеният процент по депозитите и приблизително толкова е намалението и в цената на кредитите”, пресметна Маринова.
Източник: Труд (01.03.2010)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231 ТЗ с решение от 22.XI.2007 г. по ф.д. № 756/99 вписва промени за ”Банка ДСК“ – ЕАД: вписва увеличение на капитала на дружеството от 93 984 000 лв. на 153 984 000 лв. чрез издаване на нови 6 000 000 поименни обикновени безналични акции с номинална стойност 10 лв.
Източник: Държавен вестник (05.03.2010)

Преизбраха за още един мандат членовете на управителния съвет на Асоциацията на банките в България (АББ) Асен Ягодин, зам.-председател на УС на асоциацията и изпълнителен директор на "Юробанк И Еф Джи", и Илиан Зафиров, изпълнителен директор на Корпоративна търговска банка. Това стана на годишното общо събрание на АТБ. Председател на УС на организацията е Виолина Маринова, шеф на Банка ДСК.
Източник: Стандарт (09.04.2010)

Банков октопод скрит в секретния доклад „Добрев” След призива на президента за отваряне на икономическите досиета Frognews.bg публикува секретен доклад на МВР, изготвен за премиера Жан Виденов. Частните трезори са създадени с държавни пари и гаранции. През 1995 г. лошите кредити възлизат на 342,7 милиарда лeва. 15 години по-късно няма нито един осъден за разграбването на банките. Икономическите досиета на българския преход се оказаха по-голяма мистерия и от кутията на Пандора. Месец след като президентът Георги Първанов поиска официално те да бъдат отворени, за да се види как е преразпределено националното богатство и как е станало раждането на новите капиталисти и олигарси, институциите в България замръзнаха и тотално забиха главите си в пясъка. Никой до сега не е обелил и дума по взривоопасната тема, за която от „Дондуков” 2 настояват да изплува от 20-годишната политическа мъгла и да стане достояние на обществото. Президентът даже се усъмни, че точно това му искане е причината за започналата през март война с правителството на ГЕРБ, довела до процедурата по импийчмънт на държавния глава. По време на пресконференцията от март Първанов подчерта, че тези досиета не се намират в нечия каса или библиотека, а за тях има оставени следи и нишки във всички институции и тайните служби. Frognews.bg попадна чрез свои източници на следа, която води към бърлогата на банковата мафия. Става въпрос за секретен доклад, изготвен през есента на 1996 г. от Националната служба за сигурност, по искане на тогавашния вътрешен министър - покойният Николай Добрев. Разработката му е поръчана лично от премиера Жан Виденов, след като МВФ изпраща остро писмо до правителството, с настояване за затваряне на съмнителни банки. Специалният доклад е бил конструиран в три варианта – два по кратки, за министрите и депутатите и един пълен, персонално за премиера. Той е от 24 стандартни страници, плюс едно таблично приложение. От него до сега са цитирани само части, но никога не е публикуван в пълен обем, поради секретната информация и засегнатите лица, голяма част от които тогава са имали ключови позиции в държавата. В доклада „Добрев”, както е известен по онова време, се прави обстоен анализ на създаването на новите частни търговски банки, взаимодействието им с държавните финансови институции, назначените от БКП-БСП банкери частници и схемите, по които трезорите са източени чрез роднински и партийни фирми. През периода 1990-1996 г. в страната са създадени и са действали 44 банки, някои от които са почти неизвестни на обществото. Уставният им капитал за учредяване е събиран незаконно от касите и сметките на държавни банки и учреждения. Така например, през този период от държавната ДСК са извадени 70 милиарда лева кредити, като основната част са отишли за лицензиране на нови трезори. С пари на „Кореком”, „Металхим” и Записи на заповед на НЕК се пръкват ПЧБ и ЧЗИБ. Авторите на доклада отчитат, че новите банки стават звено в механизма за присвояване на държавни средства. Имената пък на „Туристспортбанк”, „Кредитна банка”, ПЧБ, „Банка Моллов” и „Елитбанк” се цитират като перачи на пари. Именно в началото на прехода е и бумът на раздаване на необезпечени кредити и източването на трезорите от новите им собственици. Така в края на 1995 г. Жан Виденов разбира, че лошите кредити на всички банки възлизат на 342,7 милиарда лева. Сумата представлява 40% от произведения брутен обществен продукт. Докладът „Добрев” констатира, че борчески и икономически групировки застават на входа и на изхода на банките със свои фирми и планово ги съсипват. Такъв пример е „Балканбанк”, задушена от октопода „Мултигруп” и от семейни фирми на шефа й Иван Миронов. „Булгарлизинг” пък съвместно с „Корона инс” , на кръсника на българската мафия Иво Карамански са издоили 24 млн. долара от гаснещата „Стопанска банка”. Зад пловдивската „Тракиябанк” застава борческата групировка на „Клуб 777”. Финансовите експерти на МВР, изготвили разработката, отчитат, че БНБ се е превърнала в „държава в държавата”, а за много от далаверите отговорност трябва да носят тогавашният й председател проф. Тодор Вълчев, шефът на банковия надзор Камен Тошков, Стоян Шукеров и др. Констатирано е още, че по „...веригата „лобисти-политици-банкови чиновници-частни фирми” са изтекли огромни суми, предварително обречени като несъбираеми кредити. Сред обществото е оформено трайно мнение, че кредити на изправни фирми се отпускат срещу 10% комисионна, а за кредити, за които предварително е известно, че няма да бъдат върнати, е до 50%”. След този доклад последваха масови фалити на родни банки, стартираха и прокурорски проверки и наказателни дела срещу виновните. Много от банкерите станаха обект на шумни процеси, но 15 години по-късно всички са оправдани. Единствените осъдени са: шефът на ДСК Бистра Димитрова, през 2008 г., но присъдата й все още не е потвърдена на по-горна инстанция и звездата от „Орион” Веска Мджедиева, но тя е за финансова измама, а не за източването на БЗПБ. Никой не коментира ролята на Темида в гигантската машинация. Икономисти днес са категорични, че с фалита през 1996 г. на 16 банки е завършила първата фаза на натрупване на капитала у нас. Изчезналите тогава пари после бяха вложени при вторичното разпределение на капитала при приватизацията. Така на практика материални активи за 35 милиарда долара бяха обсебени и разграбени за 1 милиард долара. От тук се родиха олигарсите и 1% богати, които до днес управляват страната. Сега експерти прогнозират, че се очаква третичното разпределение на капитала след неконтролирани фалити на фирми и стопански субекти заради икономическата криза, но имената на новите фаворити тепърва ще се появят на сцената. Някои от героите на банковата мафия от зората на демокрацията вече са покойници, отстранени с куршуми от бизнеса с пари. Но други и до днес продължават да бъдат необезпокоявани от никого честни милионери, с амбиции за политическа и държавна власт. Frognews.bg публикува целия текст на секретния доклад, изготвен от МВР. Той е ценна нишка за разплитане и осветяване на важна част от изгубените икономически досиета. ДОКЛАДЪТ „ДОБРЕВ” Развитието на банковата система в България заема доминиращо място в икономическите и социално-политическите процеси в страната в годините след 1989-та. То отразява, както същностните процеси на прехода, така и неговата специфично национална форма, в т.ч. и редица съпътстващи този преход деформации. Водещата идея на прехода към пазарна икономика – преразпределението на собствеността – предопределя първостепенна роля на банките като един от главните инструменти на този преход. Израз на тази роля е преди всичко насочването на кредитния процес към обслужване на приватизацията и функционирането и развитието на частния сектор. Реформата в банковата сфера обаче, както по темповете на протичане, така и по реално упражняваните от банките функции се разминава с преобразованията в реалния сектор. Това разминаване оказва значимо влияние върху функциите на цялата банкова система, деформира целите й и постепенно я превръща във фактор, оказващ негативно влияние върху националното стопанство. За деформациите в развитието и функционирането на банковата система важно влияние оказва комплекс от фактори, като: - противоречието между бързата реформа в банковия сектор и забавянето на реформата в реалния сектор; - рязката загуба на пазари и свързаното с това бързо рухване на немалка част от производствените структури в страната; - липса на цялостна, общоприета и последователно реализирана стратегия и концепция за прехода; - нестабилната политическа обстановка в страната в годините на преход към пазарно стопанство, липсата на политически консенсус, честите смени на правителствата забавиха осъществяването на структурната реформа, "торпилираха" разработването и осъществяването на задълбочена и перспективна стратегия за икономически растеж, в т.ч. и за развитието на банковата система; - възникването и утвърждаването като водещи на еднопосочни, за съжаление "спекулативни", интереси на зараждащия се частен сектор, банковата администрация и различни политически лобита, създали условия за трайни деформации във функционирането на банките; - не без значение е и влиянието на външния фактор /чрез съответните МФИ/, който през всичките тези години умело дирижира процесите към поставяне на българската икономика в зависимост, на възможно най-ниска цена. Към тези общи условия за непрекъснатото влошаване положението на банките и банковата система допринася относително ниската степен на развитост и завършеност на последната, недостатъчната законово-нормативна уредба, относителното закъсняване на взетите законодателни мерки и най-вече изключително слабото развитие на контролните механизми и структури, свързани с тази деликатна сфера. Характерът и мащабите на противоречията, слабостите, деформациите и закононарушенията във функционирането на банковата система следват етапите от нейното зараждане до сегашното й остро кризисно състояние. ГЕНЕЗИСЪТ НА СЪВРЕМЕННАТА БАНКОВА СИСТЕМА До 1981 г. в страната функционират Българската народна банка, Българската външнотърговска банка и Държавната спестовна каса, като БНБ съчетава функциите на емисионна и търговска банка; БВТБ е специализирана във външнотърговски операции и управление на валутните резерви на страната, а ДСК обслужва предимно спестовно-кредитната дейност на населението. През 1981 г. е учредена "Минералбанк" /преобразувана през 1982 г. в БСИ/. През 1986 и 1987 г. са създадени седем нови търговски банки, специализирани в обслужването на отрасловите структури. В края на 1989 г. и през 1990 г., на базата на клоновете на БНБ, се създават нови 59 търговски банки, част от тях с незначителен капитал. Извършени са промени в уставите на банките, за да се разреши включването на частен акционерен капитал. Акциите се продават по номинал, на базата на балансовата стойност на уставния капитал на банките към датата на създаването им, въпреки ускорената инфлация. От 1.01.1990 г. БНБ /тогава на подчинение на Министерски съвет/ е освободена от несвойствените си търговски функции, а през юни 1991 г. с приемането на Закона за БНБ, тя получава статут на национална банка, със значителна степен на автономия и независимост. На 28.04.1990 г. се провежда конгрес на Съюза за стопанска инициатива на гражданите, който взема решение за учредяване на търговска банка. На конгреса присъства Желю Желев, в качеството си на председател на СДС. Учредители на ССИГ му предлагат да се коригира чл.13 на Конституцията, като се премахне държавният монопол върху банките. След броени дни парламентът гласува промяната и документите /учредителен договор и подписка/ на бъдещата Първа частна банка са внесени в БНБ. Управителният съвет на БНБ /председател Иван Драгневски/ реагира веднага и издава разрешение за създаване на банката. Не закъснява много и съдебното решение, въпреки липсата на съответния закон за банките и кредитното дело. ПЧБ е вписана в регистъра за дружествени фирми с ограничена отговорност на основание чл.11, ал.2 от Указ 56 на 24.07.1990 г. като акционерна фирма "Първа частна банка АД" с предмет "извършване на банкови и кредитни операции от всякакъв вид ..." фирмата /ПЧБ/ се създава с уставен фонд 10 млн.лв., като част от него е внесен от държавните фирми "Кореком" и "Металхим". Първите 100 000 акции на банката са отпечатани още през октомври 1990 г., без коректно написана дата на емисията, въпреки изискванията на действащия тогава Правилник за прилагане на Указ 56. През същата година /1990/ се създава Банка за земеделски кредит. В периода преди приемането на трите закона, уреждащи пълноправното съществуване и функциониране на търговските банки /Закон за БНБ от 1991 г., ЗБКД от 1992 г. и Търговски закон от 1991 г./, в България се създават още няколко търговски банки: Международна банка за търговия и развитие; Агробизнесбанк; Централна кооперативна банка; Сирбанк; ТБ "Съединение"; Кредитна банка. Със смяната на управителя на БНБ /16.01.1991 г./ и встъпването в длъжност на Тодор Вълчев като председател на УС на БНБ настъпва истински лицензионен "взрив". Подробностите около поставянето на основите на частните банки в България е важно доказателство за прилаганата стратегия на натиск и несъобразяване с действащите към момента правила, която и впоследствие ще оказва решаващо влияние върху цялата банкова система. Почти във всички случаи средствата за набиране на уставния капитал и за закупуване на акциите се извършва с кредити от ДСК и държавните банки. Някои от тях са създадени и чрез представяне на документи с фиктивно съдържание за събран уставен капитал, чрез изкупуване на външен дълг и залагането или препродаването му на трети лица или по други механизми. За периода 1990-95 г. само ДСК е раздала над 70 млрд.лева кредити, преобладаващата част от които са използвани за създаването на частни банки и фирми. Лицензи получават стотици ФБК, обменни бюра и други финансови структури, с което по същество в страната започва да функционира паралелна банкова система. През 1990-1991 г., в резултат на сериозни банкови нарушения, се изтеглят огромни финансови средства под формата на кредити без необходимите обезпечения. В същото време новообразуваните търговски банки емитират нови акции, които са пуснати на фондовия пазар по и над номиналната им стойност, без да е направена оценка на финансовото състояние на банките по активите и пасивите им. ПИМБ се създава след изтеглен валутен кредит от ТБ "Електроника" от фирма "Василка". Впоследствие банката вдига уставният си капитал, с оглед получаването на пълен лиценз без съгласието на УС на БНБ. Кредитна банка се създава с пари на ДСК. "Елитбанк" е създадена чрез теглен валутен кредит от "Биохим" и средства на ПЧМБ; "Моллов" - чрез кредит от ДСК, ПЧБ и залагане на чужди ценни книжа, които са й били необходими само за набиране на необходимия капитал; "Агробизнесбанк" е създадена с дадени средства от ЗПД "МИК" АД и кредити; "Първа инвестиционна банка" - като банка сателит на ПЧБ, с цел прехвърляне на средства и финансови игри; "Частна земеделска и инвестиционна банка" е образувана с кредит от ДСК в размер на 170 млн.лева; Капиталът на "Кредитекспрес банк" е събран чрез закупуване на външен дълг на държавно предприятие, който впоследствие е заложен и е изтеглен кредит от "Минералбанк" и ПЧБ. Фрапиращи са примерите за "лиценз по принцип" за "Капиталбанк", или за лицензирането на ЧЗИБ със запис на заповед от НЕК за изплащане на два пъти по 700 млн.лв. от ДСК в полза на частната банка. Това положение е добре известно на БНБ, без да се предприемат съответни мерки. Едва през първата половина на 1993 г. УС на БНБ приема основните наредби, регламентиращи извършването на банковата дейност в страната. В началото на 1994 г. се констатират "определени слабости в лицензионната дейност на управление "Банков надзор" и на тази основа се предлагат промени в Наредба № 2 за лицензирането. Несменяем ръководител на "Банков надзор" през всичките тези години е Камен Тошков. Още на този първоначален етап започват злоупотребите с отпуснатите банкови заеми от държавните банки. Немалка част от средствата се пренасочват към частните банки, от тях към фирми и физически лица, след което са обявени за безнадеждни събирания. Друга част от тях са обърнати във валута и изнесени като "Лоро"-сметки в чужди банки. Този начин на изсмукване на национални пари от държавните банки е типичен за банките, създадени от някои икономически групировки в страната, като "Туристспортбанк", "Кредитна банка", ПЧБ, Банка "Моллов", "Елитбанк" и др. Така още, в процеса на зараждане и формиране на банковата система се допускат нарушения и се създават условия за последващите деформации в нейното функциониране. Спекулативните механизми, използвани при създаването на банките се пренасят в сферата на развитието и функционирането им. За това има както законови пробойни, така и създадена организация. Междувременно, в банковата сфера са навлезли и съответни за тези цели и намерения кадри. В зараждането на банковата система се оформят и трите основни линии на престъпления и закононарушения, съдействали активно за сегашното кризисно състояние на банките: - използването на дебалансираните отношения между банките и държавните предприятия /прехвърлянето на дефицита на предприятия към банките, а от последните към БНБ и бюджета/ за присвояване на огромни средства чрез овладяване на входа и изхода на предприятията; - раздаването на необезпечени кредити и ниската възвръщаемост по раздадените огромни средства; - включването на някои банки в механизмите за "пране на пари" и обвързването им с различни форми на незаконен бизнес. БАНКИТЕ КАТО ЗВЕНО В МЕХАНИЗМИТЕ ЗА ПРИСВОЯВАНЕ НА ДЪРЖАВНИ СРЕДСТВА Дълготрайният небалансиран характер на отношенията между държавните банки и държавните предприятия, с всички произтичащи от това последствия, има определящо значение за задълбочаването на кризата. Икономическите реформи стартираха в условията на "прекредитирана" икономика. До 1990 г. 70-80 на сто от инвестициите, а също и оборотните средства на предприятията се кредитираха от държавните банки, като преоценката на оборотните средства се начисляваше като бюджетен приход, а не за увеличаване на уставния капитал. Това способсваше за увеличаване дела на банковите кредити. През 1991 г. в условията на стагнация, загуби на пазари и рязко повишаване на ОЛП се блокира възможността предприятията да обслужват отпуснатите кредити. Приемането на Закона за уреждане на несъбираемите кредити реши в известна степен въпроса с инвестиционните кредити, но не и тези за оборотните средства. Те останаха да се обслужват от предприятията и съответните банки, което предопредели тяхната несъбираемост. Натрупаните загуби в държавния сектор на икономиката автоматично се прехвърляха от всички правителства върху обслужващите банки, което доведе до отрицателен капитал в банковата система, достигащ стотици милиарди лева. Част от тези загуби са от гаранциите на държавните фирми за отпускане на кредити към частния сектор. През 1991 п-1993 г. тези гаранции се записваха в балансите на банките, като задължения на държавния нефинансов сектор, докато през 1994 г. и особено 1995 г., голяма част от тях са показани като кредити за частни фирми. Част от новите кредити продължаваха да се теглят за покриване на загубите и по този начин, проблемът се прехвърли върху банковата система. Огромните загуби на държавния сектор логично водят до капитализация на частния. Това по принцип създава възможности за сериозни инвестиции в реалния сектор, но значителна част от получените суми се реализираха за лично потребление на работещите в частния сектор, бяха изнесени от страната и инвестирани в недвижимо имущество и финансови операции в чужбина. Сумата на "лошите" и съмнителните кредити в края на 1995 г. възлиза на 342,7 млрд. лева, което съставлява близо 40 % от произведения през годината брутен вътрешен продукт. Нетната стойност на капитали на търговските банки е отрицателна - 53,3 млрдлв. Основния дял от натрупания в цялата банкова система капиталов недостиг се пада на няколко държавни и частни банки: Стопанска -15,4 млрд.лв., ОББ -14,9 млрдлв., "Балканбанк" - 14,4 млрд.лв., "Биохим" - 8,2 млрд.лв., "Минбанк" - 7,7 млрд.лв., "Агробизнесбанк" - 8,2 млрд.лв., ПЧБ - 7,3 млрд.лв., БЗК - 5,6 млрд.лв. През последните години "на входа и изхода" на крупни обекти в структуроопределящи отрасли на реалния сектор застанаха икономически групировки и фирми, като по същество монополизираха вноса на суровини и реализацията на продукцията им. По този начин, чрез системата на "паяка", бяха изсмукани огромни държавни средства по схемата: рефинансиране на търговските банки от БНБ и ДСК - кредитиране от търговските банки на крупни производители - реализация на продукция от субекти в частния сектор. Едновременно с това "преливане" на средства търговските банки натрупаха огромни несъбираеми кредити от производителите. Седем от 16-те големи "лоши" длъжника на "Балканбанк" са фирми от групировката на "Мултигруп" или свързани с нея, чиито дългове към 31.05.1996 г. формират 38,52 на сто от кредитния портфейл на банката /14,234 млрд.лева/, като голяма част от тях са проблемни. Най-големите длъжници са "Дисконтова къща" АД - 2,97 млрд.лв., "Индустриал-М" АД - 1,11 млрд.лв. и др. Много от кредитите на фирми на "Мултигруп" са предоставени при преференциални условия и многократно са разсрочвани. Кредитните взаимоотношения са реализирани по сложни многостранни схеми - взаимно гарантиране на кредити, прехвърляне на задължения, предоставяне на обезпечения, тристранни операции и др. Бившите изпълнителни директори на "Балканбанк" Иван Миронов и Надежда Апостолова са членове на управителните съвети на почти всички фирми- длъжници без да са съдружници в тях. Подобна схема на кредитиране прави невъзможно доказването на крайния потребитш_ни1Трисвоените средства. По време на управлението на бившия председател на СД на Стопанска банка Цветан Петков до началото на 1994 г. от банката са отпуснати 200 млн.ЩД кредити без обезпечение. Само "Булгарлизинг" например, свързана със ЗД "Корона Инс" е получила 24 млн.ЩД. През 1995 г. ръководителите на Комитета по енергетика Дянко Добрев и Трифон Цветков подписват записи на заповед за изплащане на два пъти по 700 млн.лв. от ДСК в полза на ЧЗИБ с председател Кирил Дунев. Записите са представени в ДСК, сумите са усвоени и впоследствие са укрити. Финансовото състояние на НЕК се влошава още повече, след налагането на запори по сметките на компанията от страна на ДСК, поради изплатената на ЧЗИБ сума. Преобладаващата част от "лошите" кредити на частните банки са предоставени на фирми и лица, работещи в тях, на акционери или фирми, свързани с тях. През последната година преди да бъде освободен от поста изпълнителен директор на "Балканбанк" АД Иван Миронов отпуска кредити на обща стойност 3 млн.ШД на фирмите на своите синове. Гаранциите по кредитите са фиктивни. С цел да се прикрият следите и роднинската връзка, кредитите са отпуснати от провинциални клонове на банката и не се обслужват. Валутата е изнесена зад граница. В момента семейството на Миронов /съпругата и двамата му синове/ се е установило постоянно във Вашингтон-САЩ, където са закупили имоти на голяма стойност. Георги Агафонов - председател на ТБ "Славяни" предоставя кредити и подписва банкови гаранции предимно на свои фирми и фирми на негови роднини, фирмата на Агафонов "ИФФ груп", в която първоначално са участвали Максим Димов и Красимир Илиев, дължи на ТБ "Славяни" над 1 млрд.лв. Друга негова фирма - "Ес Джи Ей", е получила кредит от Стопанска банка 30 млн.лв. като за гаранция е заложен цирконий. Чрез фирма "ИФФ груп" от страната са изнесени 2 млн.ШД, с които са закупени вилни парцели в Доминика. Всичките движими и недвижими имоти Агафонов прехвърля на свои фирми. "Бизнесбанк" АД е използвана целенасочено за пренасочване на отпускания от БНБ и ДСК ресурс към частни фирми на основните акционери. Най-големи длъжници на банката са "Свети Йоан" АД, Нова Телевизия /Дарко Таминджич/, Добруджанска банка. Възползвайки се от своите правомощия Иван Китов е наредил отпускане на необезпечени кредити на редица фирми, между които съществуват тесни икономически и междуличностни връзки, възлизащи приблизително на 7 млрд.лв. и бмлн.ЩД. Съпругата на Китов живее постоянно във франция, където семейството притежава недвижимо имущество на голяма стойност. В същото време само през 1996 г. ДСК е рефинансирала "Бизнесбанк" с над 6,5 млрд.лв. Директорите на БЗК Атанас Тилев и Янко Янев са отпускали кредити в големи размери на фирми от групировките "Дару" и "Орион". Заниженият контрол при валутните операции е използван умело от служители на банката за осъществяване на незаконен износ на валута зад граница. Едноличното ръководство от страна на Тилев, след отстраняването на Янко Янев от банката, е позволило износа на капитала на банката зад граница, чрез присвояване на финансовия инструмент в размер на 6 млн. ЩД и отпуснати кредити на фирми с участие на Тилев в размер над 40 млн. ЩД. Впечатляващ е случаят с бившия директор на ПИМБ Венцислав Стефанов, отпуснал 20 млн.ЩД кредит на фирми, в които той е акционер. Тежкото състояние на ТБ "Компас" /бивша "Моллов"/ е причинено преди всичко от незаконосъобразните действия на Валентин Моллов. Възползвайки се от служебното си положение на основен акционер и председател на Съвета на директорите на ТБ "Моллов", той е оказвал натиск върху членовете на УС за отпускане на кредити и разсрочване на погасяването им. Чрез фирмите на частната групировка ФИГ "Моллов", В. Моллов е изтеглил от едноименната си банка кредити в размер на 5 млн. ЩД и 200 млн. лв., които изобщо не се обслужват. Като безнадеждни са класифицирани кредитите на "Моллов ФИГ" - 44 066 хил.лв., "Ем Еф Ай Брос" - 125 967 хил.лв. Със съмнителна възвращаемост са кредитите отпуснати на "Сторма" - 80 554 хил.лв. и "Ем Еф Ай Брос" - 142 455 хил.лв. Друг неизправен кредитополучател е "Крами" ООД със 721 089 хил.лв. В. Моллов е използвал лица от своето обкръжение и предимно Пламен Димитров и Николай Йорданов Косашки, членове на СД на "Моллов ФИГ". Членовете на УС на ТБ "Моллов" са получавали годишно 100 хил.ШД в брой и 400 хил.ЩД в кредити. Посочените лица са затруднявали ръководството на банката, като не са предоставяли точни документи за проверка на финансовото състояние на фирмите - кредитополучатели на икономически свързани лица и извършване на финансов анализ на усвоените суми. Някои от факторите, довели до затруднения ПЧБ, се свързват с изтичането на капитали от нея /включително и от рефинансирането от БНБ/ към ТБ "Моллов". Поради настъпилия разрив между Моллов /рефинансирал от своя страна ПЧБ/ и В. Стефанов - председател на ПИМБ и "координатор и разпоредител" на средства по време на югоембаргото, е преустановено рефинансирането на ПЧБ чрез ТБ "Моллов". Два месеца преди обявяването на ПЧБ под особен надзор са й били необходими капитал и провизии за около 20 млрд.лв. ДСК спира ресурса на ПЧБ в средата на 1995 г., възлизащ до този момент на над 3 млрд.лв. БНБ е заделяла около 37 % от целия размер на рефинансирането за всички ТБ за ПЧБ. По този начин ПЧБ е изсмукала голяма част от предназначените заеми за други ТБ, изпитващи затруднения с ликвидността. Кредити в особено големи размери са раздадени на частните структури, свързани с ПЧБ и ССИГ, както и на лица, приближени на членовете на УС - Венцислав Йорданов Йосифов, Валентин Георгиев Моллов, Димитър И. Звездев, Емилиян Крумов Димитров, Милчо Д. Караиванов, Михаил Димов Стефанов, Петьо Христов Блъсков и назначените по-късно през 1995 г. прокуристи на банката - Елза Цветанова Ботева, Илиян Стоянов Митев, Кирил Савов Григоров. Предоставените големи правомощия на изп. директори на клоновете са им позволили да отпускат необезпечени кредити еднолично, както и да включват подставени лица в схеми за "превъртане" на крупни суми. Характерен пример е клон "Надежда" и изп. директор Петко Цеков Каменов. В централата на ПЧБ е установена липса на известна част от кредитните досиета, поради което не могат да бъдат установени фирмите и размера на кредитите без необходимото обезпечение. ТСБ отпуска значителни кредити на фирми, свързани с изпълнителните директори на банката, като "Дива - Р. Златев и Сие", "СПОРТ-РЕЙ" ООД, ЕТ "Николай Райчев" и други фирми на Иво Иванов и Николай Райчев. В същото време основните групировки "Прайм ИнвестмънтТръст" АД, ФК "СПОРТ-РЕЙД", в които участват като акционери всички изпълнителни директори на банката, работят на печалба. Голяма част от натрупаните несъбираеми кредити е резултат от корупцията, обхванала различни нива в банковата система. По веригата "лобисти - политици – банкови чиновници - частни фирми" са изтекли огромни суми, предварително обречени като несъбираеми кредити. Сред обществеността е оформено трайно мнение, че кредити на изправни фирми се отпускат срещу 10 на сто комисионна, а за кредити, за които предварително е известно, че няма да бъдат върнати, комисионната е до 50 %. *** Включването на някои банки, ФБК и обменни бюра в механизмите за "пране на пари" и обвързването им с различни форми на незаконен бизнес също оказа крайно неблагоприятно отражение в банковата система. Финансовото обслужване на крупни престъпни операции от субекти в официалната банкова система, директно или чрез сателитни финансово-брокерски къщи, допринесе за изтичане на огромни количества валута от страната. Благоприятен терен за подобни операции бе контрабандната търговия, включително ембарговата, както и периодичните валутно-спекулативни кризи като тази през м.март 1994 п, довела до трайно обезценяване на лева. Само от "Агробизнесбанк" - Пловдив, чрез документи с невярно съдържание, длъжностни лица са превели в чуждестранни банки около 5 млн. долара, а ФК "Дилър" от същия град, чрез представяне на фиктивни договори, е осъществила незаконен износ на 2 млн. щатски долара. От 01.01.1996 г. до 30.07.1996 г. от 9 държавни и частни банки през митницата на Аерогара "София" са изнесени 2811 кг. "ценни" пратки, съдържащи банкноти. За сравнение: 1 млн. щатски долара, в купюри по 100 има тегло 8 кг. Впечатляващ е износът на "Елитбанк", изнесла 1247 кг. ценни пратки, което изразено в купюри по 100 долара е от порядъка на 156 млн. долара. Банката не фигурира в списъка на БНБ за директен износ на ценни пратки. Рязкото обезценяване на лева в средата на настоящата година бе предизвикано и от масираното изкупуване на долари и друга чужда валута, основно от "ИНГ банк", „Булбанк" и "Елитбанк". Като дестабилизиращ фактор с кумулативно действие може да се разглежда и приетата като законодателна норма от Великото Народно събрание схема, депозити на чуждестранни вложители да се третират като инвестиционни и да се олихвяват с високия за момента процент. Това позволи на голям брой чуждестранни граждани, фирми и лица, близки на правителствените икономически екипи, през 1991/1992 г. да "изперат" и легализират крупни суми във валута, част от които с неясен произход, и впоследствие умножени да бъдат изнесени от страната. Председателят на СД на "Елитбанк" Иво Георгиев е извършвал съмнителни сделки за "пране" на пари с помощта на Стоян Бакалов, американски гражданин - бивш член на СД на ПИМБ. Основни кредитополучатели на ТБ "Елитбанк" са фирмите от холдинга "Макском". Към 25 юни 1996 г. задълженията, възлизащи на 800 млн.лв. са върнати, като веднага е отпуснат кредит в размер на 900 млн.лв. на фирма "Кремакс" /с падеж 2000 г./, която е свързана с холдинга. Целта е да се прикрият вътрешните кредити, отпускани от ТБ "Елитбанк" и формалното изчистване на "Макском" от задължения с цел участие в приватизацията. Председателят на ТБ "Славяни" Георги Агафонов заедно с Максим Димов, Красимир Илиев и Георги Дорев имат фирма в Кишинев, чрез която са изнесени големи суми зад граница. През м. май т.г. близък на Агафонов е изнесъл б0 хил.ЩД през ГКПП "Дуранкулак". По разпореждане на Агафонов от ТБ "Славяни" е дадена банкова гаранция за бООхил.ЩД пред БЗК на пирамидата "Демос". Бившето ръководство на "Балканбанк" АД в лицето на изпълнителните директори - Иван Миронов и Надежда Апостолова са подписали договори и други документи, с които са нанесени значителни щети на банката. Само през 1995 г. от "Балканбанк" са изплатени на фирми на Н. Апостолова, Ив. Миронов и Л. Беров /"Балканкарт", "МКК", "Хай Тек Сис", "БанкситУ, както и на техни подставени лица около 691 млн.лв. Месечната издръжка на "Балканинкасо" с президент съпругът на Н. Апостолова е надхвърляла 30 млн.лв. Между "Балканбанк" . АД и "Балканмашинари" АД холдинг има сключен договор, съгласно който банката поема издръжката на офисите на фирмата в Москва, Киев, Минск и Талин, без каквито и да е ангажименти от страна на контрагента. Извършената проверка от вътрешния финансов контрол на дружествата в Кралство Белгия, известни с обобщаващото наименование "Брюкселски" е установила престъпно нехайство, безстопанственост и безотговорност, довели до присвояване на големи суми във валута. Резултатите от проверката сочат, че Владимир Йорданов - бивш главен счетоводител на "Балканбанк" е подпомогнал пренасочването на крупни суми във валута на регистрираната на чужда територия частна фирма с президент Е.Аспарухова. Това е ставало със знанието и пълното съдействие на изпълнителния директор Стефко Банев - постоянно пребиваващ в Брюксел. Един от най-големите длъжници на "Балканбанк" АД е "Балканкар холдинг", чийто дълг възлиза на около 7 млрд.лв. При отпускането на кредитите, според договора, като посредник участва Дисконтова къща. Чрез задграничното дружество на БКХ "Балканкар-Норд Америка" е отпуснат от "Балканбанк" кредит на стойност 1,5 млн.ЩД и са закупени облигации по външния дълг с номинал 7,5 млн.ШД. След получаване на облигациите банката сконтира задължението на "Балканкар холдинг" по договорите за кредит с номиналната стойност на облигациите. Холдингът поема задължение в срок от пет години да възстанови разликата между номиналната стойност и покупната цена плюс 14% лихва. Закупените облигации не са предоставени на банката и се предполага, че са в Дисконтова къща. Досиетата по кредитите на "Балканкар холдинг" са празни. * * * Комплексът от причини за краха във финансово-кредитната система е съсредоточен и почти изцяло отразен в отношенията между БНБ и търговските банки. Отношения, изградени в тежки преходни условия, неадекватни по своята либералност и подвластни единствено на административни мерки и средства за контрол. Не бе изграден ефективен банков надзор със строги правила и мерки за въздействие. Грешки от този порядък, осъзнати или неосъзнати, позволиха да бъдат раздадени необезпечени кредити за милиарди левове. Тези пари, концентрирани в частни ръце, създадоха условия корупцията да се разрасне до неограничени размери. Бяха разработени схеми за преодоляване на анемичното банково законодателство и цяла система за предоставяне и преразпределяне на банкови кредити. Най-организирана, с "най-рационален подход" в новите условия, се оказа бившата номенклатура, която беша запазила своите стратегически позиции. Отделни личности от висшия ешелон чрез свои подставени лица създадоха безотказна схема за източване на капитали зад граница, с цел прикриване на техния произход. Паралелно с това на по-късен етап се създадоха възможности /благодарение на пълната липса на ефективен контрол/ за преразпределение на неправомерно отпуснати кредити вътре в страната. С особено важни функции в тази перфектна схема се оказаха тези банкери /изп. директори на банки/, които приеха да играят ролята на "бушони". На подставени лица те осигуряваха средства за различни нужди: политически - за отделни политически сили, икономически - за отделни групировки и за лично облагодетелстване, както на тях самите, така и на благодетелите, около които лобираха. През продължителен период от време, когато вече бяха осъзнати грешките, допуснати в банковата система /след 1991-92 г./ изкуствено и съзнателно бяха поддържани създадените вече благоприятни условия за спекула и корупция. Въпреки първоначалния стремеж тази обстановка да се "управлява", скоро тя беше изпусната от контрол, което позволи необезпечени кредити да успяват да получат все по-широк кръг хора извън описаните сфери на влияние. Процесите в този порядък започнаха да се контролират от увеличените апетите на овластени лица и създадоха нови проблеми. Със стария инструментариум вече не бе възможно да бъдат прикривани огромните загуби, калкулирани в банките, подложени на "изсмукване" по описаната схема. Това предопредели през 1994-95 г. да се появят първите признаци за реалното състояние на някои банки в техните годишни отчети, изразено в огромни невъзстановими загуби. Кризата в нашата банкова система се отрази благоприятно на чуждите банки, открили клонове у нас. Голяма част от изтеглените от българските граждани валутни депозити се пренасочиха в Ингбанк, Райфайзенбанк, Хиосбанк, Дрезденбанк. Политиката и ангажимента на БНБ да поддържа за период от години стабилен курс на долара доведе до продажба на евтини долари в страната, а техният експорт зад граница не представляваше проблем за лицензираните чужди банки. През последните няколко години БНБ на базата на относителната си независимост и самостоятелност успя да се структурира като "държава в държавата". Тя съумя законово да се затвори информационно, като изолира важни в контролно и превантивно отношение държавни институции, включително и оторизираните органи на МВР. Това бе "катализатор" за стремглавото развитие на описаните по-горе процеси и позволи на корупцията да обхване и най-висшите етажи на БНБ, които "затвориха" информацията за нарушения и злоупотреби в огромни размери, извършени от свързани с тях лица. Отговорност за кризата във финансовата и банковата система и всички произтекли и произтичащи неблагоприятни последици за страната носят Управителният съвет на БНБ и неговият председател професор Тодор Вълчев, ръководили банковата система в продължение на пет години. Централната банка не упражни контрол при лицензирането на финансовите институции и позволи създаването на нови банки с взет на кредит уставен капитал. Въпреки законовото изискване тя не проверяваше произхода на капитала при регистрацията на някои банки, като например ТБ "Славяни" и ЧЗИБ. Последните две банки заедно с ПИМБ и "Тексим" не обявиха списък на акционерите и техните дялови участия. БНБ, след приемането на ЗКБД и до настоящия момент не е създала система за информация относно финансовото състояние на кредитополучателите по смисъла на чл.31 от закона. Камен Тошков, несменяем началник управление "Банков надзор" от 1990 до 1996 г., назначен по президентската квота, поддържаше ръководеното от него управление в състояние на пълно бездействие. Не бе упражняван текущ и последващ контрол върху дейността на банките, въпреки императивните задължения на институцията, съгласно законодателството. Фрапиращите случаи са многобройни. Известно е бързото лицензиране на "Тракиябанк" - Пловдив /свързана със силовите структури на Клуб 777/, с цел изпреварване промяната на изискванията на БНБ за размера на уставния капитал. През периода 1990-1991 г. отговорни длъжностни лица от ТБ "Ямбол" отпуснаха несъбираеми кредити над 2,5 млрд.лв. В момента следствените служби работят по над 100 предварителни производства, като размера на инкриминираните суми надхвърля 3 млрд.лв. Влиянието на началник управление "Валутни операции" Стоян Шукеров при определяне на валутния курс на лева позволи на близки до него банки и фирми да реализират огромни печалби от валутни спекулации на базата на предварителна информация за резките и "неочаквани" промени на курса. Размитата колективна отговорност на ръководството на БНБ доведе до лицензиране на банки, ФБК и обменни бюра, които започнаха мащабни неконтролируеми финансови спекулации. Фактор за дестабилизиране на банковата система е и кадровата политика. Много от директорите на големите държавни банки са назначавани и преназначавани според лоялността им към управляващия в даден период политически елит. Не са отчитани деловите и професионалните качества на банкерите и на надзорниците на банките, а политическата им обвързаност. За председатели, членове на директорски съвети и други отговорни длъжности в някои банки бяха назначавани даже бивши бармани. Вътрешно-банковата кадрова политика в повечето случаи е поставена на безпринципна основа. Всичко това създаде условия за корупция и лобиране на служители в отделните банки и стана основа за масовото прилагане на описаната схема на "изпомпване" на парични средства от банките. Към факторите, довели до кризата в банковата система, свързани с оперативното й управление, се отнасят неоправдано високите разходи, извършвани от банките, които не са свързани пряко с основната дейност на тези институции. Много от банките разкриха широка клонова мрежа в страната, като за създаването и поддържането й влагат много предства, които са с бавна и невъзможна възвръщаемост. Бяха закупени автомобили, терени и изградени помпозни сгради, които погълнаха огромни средства в лева и валута. Дори и понастоящем някои елементи от оперативното управление от страна на БНБ предизвикват недоумение. В етапа на обявяване в особен надзор, несъстоятелност и преструктуриране на 14 банки има факти за недобронамереност и престъпна политика относно назначаването на квестори, помощник-квестори, експерти и вещи лица. Някои от тях са били уволнявани и наказвани за недобросъвестно изпълнение на служебните си задължения в банковата система. В клоновете на някои от въпросните банки, висши административни служители от една банка изпълняват квесторски функции в друга банка, което се явява в противоречие с нормативната база. Състоянието, в което се намира финансово-кредитната система в момента, не може да не се отрази неблагоприятно на процесите на приватизация в страната. Участието на банките, поставени под особен надзор в приватизационните фондове с потвърдени проекти, в значителна степен променя техните предстартови позиции. В новите условия ще се наложи фондовете да преразгледат своята стратегия и да потърсят други източници на реални средства. Участници в Пф са: "Балканбанк" АД, "Добруджанска" ТБ, "Елитбанк" АД, "Славяни" АД, "Стопанска банка" АД и ТСБ - АД. Засегнати са общо 24 фонда. * * * Кризата в банковата система реално заплашва с дестабилизация на националното стопанство и създава предпоставки за увеличаване криминогенните фактори, стимулиращи или благоприятстващи мащабни спекулативни дейности - изтичане на валута от страната; "изпиране" на престъпен капитал, натрупан в страната или внесен от чужбина; присвояване и разхищения на имущество, суровини и продукция; злоупотреби и компрометиране на реалния сектор на етапите на преструктуриране, касова и масова приватизация. За ефективна защита на държавните интереси във финансово-кредитната система и пресичане на пренасянето на проблемите върху националното стопанство считаме за целесъобразно: 1. Бързи промени и актуализиране на законовата и вътрешно-нормативна база, свързана с: - реформата в банковата система: лицензирането, банковия надзор, рефинансирането, кредитните ограничения; - приемане на Закон за държавния служител; - адекватни на реалната обстановка промени в Наказателния и Наказателно-процесуалния кодекс. 2. Определяне степента на персоналната вина на банковите служители и разработване на механизъм за възстановяване на щетите. Даване на гласност на мерките по търсене на отговорност. 3. Приемане на спешни мерки за възстановяване на изнесените от виновните лица в чужбина валутни средства. За целта да се потърси съдействие от оторизираните международни органи. Министерство на вътрешните работи, респективно националните и централни служби, СДВР и РДВР в страната в рамките на определените от закона функции, осъществяват практически действия за разкриване престъпленията в банковата сфера и защита на държавните интереси. Утвърдени са комплексни Мерки за оперативно, информационно и охранително обезпечаване на правителствената програма за оздравяване на банковата система. Сформирана е постоянно действаща работна група с представители на национални и централни служби, която централизира, систематизира и анализира негативните явления и процеси при реализиране на правителствената програма, за информиране на Министерски съвет и другите компетентни държавни органи за отношение. Разработва се за обсъждане в Колегиума на МВР, организацията на работата по изпълнение на задълженията на министерството, произтичащи от Закона за "пране на мръсни пари". Под ръководството на централен оперативен щаб, полицейските и охранителни служби в столицата и в страната са създали организация и осъществяват конкретни мерки за охрана на клоновете на банките, поставени под особен надзор и в процедура за обявяване в несъстоятелност. Щабът поддържа ежедневна оперативна връзка с БНБ и другите компетентни ведомства и организации. Националната служба за сигурност активно работи по предотвратяване опитите на чутири чужди специални служби за придобиване на стратегическа информация във финансово-кредитната система. Службата целенасочено работи за разкриване и документиране на десетки случаи на корупция, длъжностни и документни престъпления в банковата система, с реализацията на които ще се предотврати незаконният износ на огромни валутни средства от страната. За подпомагане дейностите на правителството по оздравяване на банковата система, в рамките на компетенциите на МВР, считаме за належащо: - На основата на предварителните договорености на МВР с НСлС и Главна прокуратура, с участието на Министерство на финансите, да се разработи механизъм за взаимно информиране и синхронизиране дейностите на тези ведомства и документиране на престъпления на длъжностни лица в банковия и финансов сектор и привличането им към наказателна отговорност. - На оторизираните служби на МВР да се регламентира достъп до субектите на финансово-кредитната система, за изпълнение на законово регламентираните им функции. - Незабавно допълване и актуализиране на ПМС N 324/1996 г. и Решение N 475 на МС, за регламентиране статута на офицерите по сигурността и режима в банковата и финансово-кредитната система и назначаване на такива в БНБ и търговските банки.
Източник: Други (09.04.2010)

Най-печелившата банка за първото тримесечие на 2010 г. е УниКредит Булбанк. Към края на март печалбата й е 37.9 млн. лв., показва статистиката на БНБ. Този резултат е спад от 35.41% спрямо първото тримесечие на 2009 г. УниКредит Булбанк запазва мястото си след като и през първото тримесечие на миналата година оглави класацията. На второ и трето място по печалба се нареждат ОББ и ДСК. Те имат съответно по 34.7 млн. лв. и 32.5 млн. лв. печалба, показва статистиката. В Топ 10 на най-печелившите банки от началото на годината се нареждат и Корпоративна търговска банка (КТБ), Райфайзенбанк, Пиреос Банк България, Първа инвестиционна банка (ПИБ), Българо-американска-кредитна банка (БАКБ), Централна кооперативна банка (ЦКБ) и Българска банка за развитие (ББР). Ръст в печалбата отбелязват три от най-печелившите банки. Печалбата на КТБ се увеличава най-много - с 36.1% до 21 млн. лв. Увеличение има и в печалбата на ОББ - с 23.8%, и ББР - с 1.6% до 4.9 млн. лв. Останалите трезори от Топ 10 са със спад на приходите на годишна база. Най-голямо е понижението при БАКБ, чийто резултат е с 48.6% по-малко и достига 6,8 млн. лв. Печалбата на Райфайзенбанк намалява най-малко на годишна база - с 16.9% до 13.1 млн. лв., показват данните на БНБ.
Източник: Пари (03.05.2010)

Над 71% от парите си на влог българите държат в шест банки. Това са ДСК, Уникредит Булбанк, ПИБ, Юробанк И Еф Джи, ОББ и Райфайзенбанк, сочат изчисления на Profit.bg. Година по-рано шестте трезора държаха 70,9% от спестяванията на населението. За 12-те последни месеца най-много средства успяха да привлекат от Първа инвестиционна банка (897 млн. лева), Банка ДСК (471 млн. лева) и Уникредит Булбанк (345 млн. лева). С по над 100 млн. лв. се увеличиха депозитите на още седем банки - ОББ, Юробанк И Еф Джи, Алфа Банк, Райфайзенбанк, Банка Пиреос, SG Експресбанк и ЦКБ. Най-бързо нарастване отчитат спестявания в Българо-американска кредитна банка (188%), ЧПБ Тексим (70,7%) и Алфа Банк (54%). В края на март депозитите на гражданите и домакинствата в търговските банки достигнаха 25,75 млрд. лева, което е ръст с над 3 млрд. лв. за година. Причината за по-голямата спестовност е кризата. Потреблението рязко намалява, а хората държат парите си в сигурни вложения, коментират експертите.
Източник: Стандарт (04.05.2010)

Бившият председател на ДСК Бистра Димитрова е била оправдана от Софийския апелативен съд (САС), а с решение от 30 март т.г. Върховният касационен съд (ВКС) е потвърдил оневиняването на банкерката, научи "Правен свят". Оправдаването бе направено някак тихомълком, защото нито решението на САС, нито това на ВКС бяха обявени публично, няма ги и на сайтовете на двете инстанции. На 19 декември 2008 г. Софийският градски съд (СГС) осъди Димитрова на 8 години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието. Срещу бяха повдигнати три обвинения – за неизгодна сделка, за безстопанственост и за престъпление по служба. Тя беше призната за виновна за това, че като председател на държавната по онова време ДСК в периода май 1995 до юли 1996 г. е сключила необезпечени договори с "Първа частна банка" АД, "Агробизнесбанк", "Бизнесбанк", "Туристспортбанк" и "Добруджанска търговска банка". В резултат на това е било разпиляно имущество на ДСК на стойност 12 942 000 000 неденоминирани лева, равняващи се на 12 942 000 лева. По това обвинение СГС й наложи 6 години затвор. По обвинението за сключване на неизгодни сделки с "Фикс плюс" – финансова къща АД, като председател на ДСК Бистра Димитрова също беше призната за виновна за продажба на държавни дългосрочни облигации емисия 94/97, в резултат на което е настъпила загуба от 2 669 296 лева. По това обвинение тя получи 4 години затвор. СГС оправда банкерката по обвинението за престъпление по служба – за това, че като председател на ДСК е превишила правата си в полза на "Първа източна международна банка" с разрешение за необезпечени кредити на стойност 1.5 млн. лева към 2008 година. Съдът определи едно общо наказание на Димитров – 8 години затвор и я лиши от правото да заема държавни длъжности в областта на банковото дело и икономиката, както и ръководни длъжности в агенции за срок от 11 години. Тази присъда срещу Димитрова бе една от малките срещу банкери, сочени за виновни за банковата криза при управлението на БСП в средата на 90-те години. Тогава спестявания на милиони българи бяха източени. В мотивите си ВКС пише, че след анализ на законодателството, действащо в периода 1995-1996 г. смята обвинението за умишлена безстопанственост за "необезпечено". Нормативната уредба за провеждане на търгове за междубанкови депозити в лева, обосновава "убедителното заключение на въззивния съд, че ДСК е функционирала като банкова институция, в обсега на чиито правомощия е била и законовата възможност за кредитиране и рефинансиране на търговските банки.... Още повече, че инкриминираните депозити са превеждани чрез сметката на ДСК в БНБ и под неин контрол, като с уведомителни писма БНБ е информирана ежеседмично за предоставените от ДСК парични средства на търговските банки", аргументират се върховните съдии. Що се отнася до обвинението за неизгодна сделка ВКС също не намира Димитрова да е извършила престъпление. Върховните магистрати отново са изследвали законодателството към онзи момент и смятат, че Бистра Димитрова е действала в съответствие на нормативната база. Съдиите са взели са предвид и тежката финансова ситуация и хипер инфлацията в началото на 1997 г., когато е бил сключен договорът между ДСК и финансовата къща "Фикс плюс" и смятат, че няма доказателства Димитрова съзнателно да е сключила неизгодна сделка
Източник: Други (05.05.2010)

Варненският окръжен съд, гр. отделение, обявява, че е образувано гр.д. № 2257/2009 по предявен иск от КУИППД, представлявана от председателя Стоян Кушлев, с адрес за призоваване Варна, ул. Алеко Константинов 17, ет. 1, срещу Ангел Иванов Ралчев и Красимира Минкова Ралчева, и двамата с постоянен адрес Варна, ж.к. Чайка, бл. 68, вх. Д, ет. 5, ап. 99. Ищецът претендира за постановяване на решение, с което да се отнеме в полза на държавата следното имущество: от първия ответник – 100 дружествени дяла от ”Аника Трейд 2004“ – ЕООД, и от двамата ответници – лек автомобил марка ”Форд“, модел ”Фокус“, с pег. № В 1692 КХ, рама № 1FAFP34PX3W284985, двигател без номер, дата на първоначална регистрация 1.І.2003 г.; лек автомобил марка ”Нисан“, модел ”Микра 1.0“, с pег. № В 9098 АТ, рама № SJNEAAK11U0150320, двигател № CG100925860, дата на първоначална регистрация 10.ХІ.1994 г.; сумата 75,53 лв., налични по банкова сметка № BG95BFTB76301077131200 в ”Булбанк“ – АД; сумата 126,50 лв., равняваща се на 96,25 щатски долара, налични по банкова сметка № LG90BUIB7898 4180836108 в ”Стопанска и инвестиционна банка“ – АД, клон Варна; сумата 23,32 лв., налични по банкова сметка № 5844072 в ”Банка ДСК“ – ЕАД, РЦ – Варна; сумата 59,66 лв., налични по банкова сметка № 5754757 в ”Банка ДСК“ – ЕАД, РЦ – Варна; сумата 925,72 лв., налични по банкова сметка № BG22TTBB94001506048083 в ”Сосиете Женерал Експресбанк“ – АД, клон ”Транспортна“; сумата 7422 лв. от продажбата на складово помещение във Варна, ул. Г. Кръстевич 17; сумата 708 570 лв. от продажбата на складово помещение и гараж във Варна, ул. Маламир 12; сумата 50 872 лв. от продажбата на ап. ”Б“ във Варна, ул. Маламир 12; сумата 16 268,80 лв. от продажбата на 1/2 ид.ч. от ап. № 3 във Варна, ул. Зеленика 25; сумата 26 620,30 лв. от продажбата на 1/2 ид.ч. от апартамент № 22 във Варна, ул. Д-р Ал. Недялков 8; сумата 28 600 лв. от продажбата на 30 кв.м ид.ч. от дворно място, представляващо парцел № 1-7 в кв. 572 по плана на 14 подрайон на Варна, и ап. № 2 във Варна, ул. Г. Кръстевич 17; сумата 56 917,10 лв. от продажбата на ап. № 33/102 във Варна, ж.к. Чайка, бл. 68, вх. Д; сумата 400 лв. от продажбата на лек автомобил ”Мерцедес“, модел 180, с рег. № В 0195 АН; сумата 600 лв. от продажбата на лек автомобил ”БМВ“, модел 525И, с рег. № В 0505 СХ; сумата 2000 лв. от продажбата на лек автомобил марка ”Фолксваген“, модел ”Битъл“, с рег. № В 2066 АТ, и сумата 2400 лв. от продажбата на дружествени дялове в ”Проконсул – 2005“ – ООД. Производството е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.Х.2010 г. в 14,30 ч. на основание чл. 28, ал. 2 ЗОПДИППД. Указва на заинтересованите лица, че могат да предявят своите претенции върху описаното имуществото и суми най-късно в първото по делото заседание, насрочено за 14.Х.2010 г., и по реда на чл. 29 ЗОПДИППД.
Източник: Държавен вестник (14.05.2010)

25 български и 2 чужди банки държат парите на държавните фирми. Това сочи справка за разплащателните сметки и депозитите на предприятията към 31 март 2010 г. Документът бе предоставен от Министерството на финансите на Съюза на издателите в България по силата на Закона за достъп до информацията. Данните включват сметките на 18 държавни фирми. Сред тях са Български енергиен холдинг и фирмите от неговата структура - "Булгаргаз", "Булгартрансгаз", НЕК, АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица-изток 2", "Булгартабак холдинг", "Благоевград БТ", "Кинтекс", Национална компания "Индустриални зони". От фирмите към транспортно министерство са включени БДЖ, НКЖИ, Летище София, Ръководство на въздушното движение, "Български пощи". Има данни и за Фонда за органите за местно самоуправление ФЛАГ, който е към строителното министерство, военния холдинг "Терем" и "Информационно обслужване" към финансовото ведомство. Най-голямата част от парите на тези предприятия са концентрирани в 4 банки - Корпоративна търговска банка КТБ (472 млн.), СИБанк (92 млн.), Централна кооперативна банка (77 млн.), Ин-вестбанк (63 млн.) и Уникредит Булбанк (58 млн.). Корпоративна е безспорният лидер, там по сметки са близо 48% от парите на държавните предприятия - 408 млн. лева. Близо 80 млн. лева са в СИБанк, а над 75 млн. лева са в ЦКБ. Първите три трезора имат общо под 9% пазарен дял в депозитите у нас, по данни на БНБ. От анализа става ясно също, че фирмите не държат в една и съща банка депозитите и разплащателните си сметки. Най-много депозити има в Корпоративна търговска банка, КТБ е първенец и по разплащателни сметки (234 млн.). Към 31 декември по тази позиция на второ място е УниКредит Булбанк, на трето - Инвестбанк. Три месеца по-късно втора става СИБанк (77 млн.), а трета остава Инвестбанк (32 млн.). Критериите, по които се подбират банките, са различни за всяко дружество. Енергийните фирми имат разработени правила и критерии за управление на риска при избор на обслужващи банки, пише в справката на финансово министерство. На първо място това е кредитният рейтинг на банките. Дружествата изискват оферти от няколко различни банки, обикновено повече от 4 на брой. Определяща е възможността за преференциални ставки за такси и комисиони и договаряне на специални условия, например по-високи лихвени проценти, обясняват от МФ. Възможно е парите на някои предприятия да са вложени в банки, откъдето дружествата ползват заеми и наличието на сметка им дава по-добри условия, коментират експерти. Според статистиката на БНБ по някои от основните показатели, които биха изкушили държавните фирми и техните принципали да изберат трезор, Корпоративна търговска банка (КТБ) е най-примамлива. Така например основното предимство - коефициент на доходност от инвестицията на пари в банка, безусловно се държи от КТБ. Този коефициент се изчислява като съотношение на печалбата към доходоносните активи, т.е. колко печалба ще ти донесат парите, сложени по банкови сметки. Корпоративна безспорно държи първенството с такъв коефициент от 1,43%. Данните са от първото тримесечие на 2010 г. Фирмите към транспортното министерство избират банките си поне измежду 3 оферти, класирани по следните показатели - лихва, капиталова адекватност, рентабилност, балансово число, печалба, възвръщаемост на активите и на капитала. Впечатление прави, че парите на самите министерства са главно в други банки, различни от тези, където дружествата имат най-много сметки. Тук класацията отговаря напълно на Топ 3 на най-големите у нас банки по активи - УниКредит Булбанк, ДСК и ОББ. Към 31 март 2010 г. разпределените в тях салда по сметки на първостепенни и второстепенни разпоредители (министерства и агенции) са съответно 36,016 млн. лв., 19,861 млн. лв. и 7,385 млн. лв. Общо в 16 банки са депозирани 82,142 млн. лв. Сравнението на двете справки, предоставени от финансовото министерство (към 31 декември 2009-а и към края на март 2010 г.) дава възможност да се направи анализ за състоянието на компаниите. Авоарите им намаляват с близо 10% за три месеца. Вероятните причини за това са както изплащането на дивиденти за държавата, така и обслужването на техни задължения и просрочени вземания. Разбира се, анализът не е пълен, защото липсват данните за вземанията и дълговете на държавните фирми. Първенец с най-много депозити е фирмата на транспортно министерство Ръководство на въздушното движение (РВД) - 41 млн. евро (82 млн. лева), разделени приблизително поравно между 3 банки - БНБ, Кооперативна търговска банка и ЦКБ. На второ място е Българският енергиен холдинг (БЕХ) - 66,9 млн. лева. Цялата сума е в Корпоративна банка. Трети - летище София (29,5 млн. евро), като най-голямата част е в Корпоративна. Следва "Булгартрансгаз" с 55 млн. лева в същата банка. На пето място е АЕЦ "Козлодуй" - 53 млн. лева, като 30 от тях са в КТБ. С най-голяма сума по разплащателните сметки е "Булгаргаз" - 58 млн. лева, 57 млн. долара и над милион евро. Следват "Булгартрансгаз", АЕЦ "Козлодуй" и "Благоевград БТ". Като цяло анализът показа, че трябва да побързаме със създаването на Консолидационна компания, която ще управлява държавните дружества, заяви вицепремиерът Симеон Дянков. Според него така ще се засили контролът над тях, както и прозрачността за движението на парите им.
Източник: Стандарт (17.05.2010)

Комисията за защита на потребителите (КЗП) се е самосезирала за увеличаването на банковите такси при теглене на пари от банкомат и при покупки на стоки от магазини. Това заявиха вчера от ведомството. Плащането с дебитна карта в търговски обект, което доскоро беше безплатно, вече струва по около 0.20 лв. Това е поводът комисията да се самосезира и казусът е разгледан на вчерашното й заседание, съобщиха вчера оттам. Ведомството си е поставило за цел да изясни как се прилага начисляването на такси и дали КЗП би имала законови основания да се намеси. Те са се самосезирали по материал от вчерашния брой на в. "24 часа". Отскоро банките масово начисляват такси от около 0.20 лв. при плащане с дебитна карта в търговски обекти. Например ПИБ събира за услугата 0.15 лв. Същата е таксата за услугата и в чужбина. Банка ДСК пък винаги е събирала по 15 ст. за теглене от неин банкомат дори на притежателите на нейни дебитни карти. От началото на юли тази такса ще стане 20 ст. СИБанк не събира такси при плащане с нейни дебитни карти на покупки - и в страната, и в чужбина. Това е хубавото. Неудобството е, че взима дежурна такса "обслужване" - по левче всеки месец, а за Visa Business Electron с чип - 4 лева. Напоследък банките се увличат с въвеждането на невероятни доскоро такси. УниКредит Булбанк например отскоро иска по 20 лв. на страница за всяко извлечение за движение по сметка със срок повече от 1 месец. Сосиете Женерал Експресбанк пък не приема за превод пари от клиент, който няма разплащателна сметка в самата банка, и така за всеки превод човек се принуждава да си открива сметка, което, естествено, струва пари. Банките у нас нямат навика да уведомяват клиентите си за промени в тарифите си, дори когато става дума за масово и всекидневно ползвани услуги. КАРТЕЛ Близо едногодишното разследване на КЗК на търговските банки и тяхната асоциация за наличие на картел при определяне на лихвите не даде резултат. Антимонополната комисия излезе вчера със становище, че намерените в офисите на организацията документи не й дават основание да заключи, че банките се наговарят помежду си да държат високи лихвите по депозитите и кредитите.
Източник: Сега (08.06.2010)

Най-голямата банка у нас УниКредит Булбанк обра наградите на осмото международно изложение „Банки Инвестиции Пари“, раздадени в понеделник вечерта в столицата. Изпълнителният директор на трезора Левон Хампарцумян си тръгна със статуетките и грамотите в категориите "Най-добра банка за 2009 г.", „Най-сигурна банка за 2009 г.“ и финансовата институция с „Най-голям обем инвестиции“. Голямата наградата за „Финансов продукт на годината 2010“ пък спечелиха „СиБанк“ АД и „Юробанк И Еф Джи България“ АД. За пенсионноосигурителна компания бе отличена ПОК „Доверие“; за застраховател - „Алианц България“. Според проучване, направено съвместно с агенция СКАЛА, най-популярният трезор у нас през миналата година е банка ДСК. Съвместно с Българската агенция за инвестиции (БАИ) беше връчено отличие на посланика на Холандия в България, Н. Пр. Карел ван Кестерен в категорията „Държавата – най-голям инвеститор в България за 2009 г.“ и на „Алстом Пауър България“ ЕООД за най-голям чуждестранен корпоративен инвеститор (виж всички наградени в таблицата).
Източник: Класа (09.06.2010)

Банка ДСК спечели наградата "Банка на годината" за 2009 година в конкурса на вестник "Пари" "Годишни банкови награди". Призът бе връчен от Флориан Фихтл, постоянен представител на Световната банка за България. Конкурсът е с обновена методика - връчват се награди в три категории - най-ефективна банка, най-динамично развиваща се банка и банка на клиента. На първо място се класира банката, която се е представила най-добре и в трите категории, а тази година това е банка ДСК. За най-ефективна банка беше избрана отново банка ДСК. Пощенска банка е най-динамично развиващата се банка за миналата година. Първа инвестиционна банка стана банка на клиента, като призът е връчен след проучване, направено между 1230 клиенти. Постоянният представител на Световната банка у нас Флориан Фихтъл съобщи, че добрата новина е, че световната икономика се възстановява. По думите му, през 2010 - 2011 година се очаква икономически растеж в света между 2,9 и 3,3%. Икономическото производство нараства бързо, финансовите пазари също са свидетели на възстановяване, коментира Фихтъл.
Източник: Дарик радио (23.06.2010)

Поредната голяма банка в България, Райфайзенбанк, се присъединява към платежната системата БИСЕРА 7-EUR на 19ти юли 2010г. Освен нея, от началото на месец юни към системата се включиха още Уникредит Булбанк, Банка ДСК, Юробанк И Еф Джи България и Алианц Банк България - банки с водеща роля в националната платежна индустрия. В скоро време системата ще позволява извършване и на международни преводи в рамките на Европа, при същите условия и сигурност както при преводите на територията на страната. БИСЕРА 7-EUR стартира през февруари 2010 г. и е създадена и оперирана от Банксервиз АД. Благодарение на нея клиентите на 14 банки в България могат да извършват помежду си клиентски преводи в евро в рамките на един работен ден - качество, което ги нарежда сред най-бързите и ефективните банки на платежния пазар в Европа. За сравнение, нормалният цикъл на изпълнение на превод в повечето европейски страни е между 1 и 2 дни след подаване на платежното нареждане.
Източник: profit.bg (20.07.2010)

Офис площите в София растат рекордно при слабо търсене Пазарът на офиси в София продължава да се насища с нови и нови площи, но търсенето и запълването им остава слабо, въпреки че цените на наемите силно се понижиха. Това показват данните и анализите на агенции за недвижими имоти. Само за второто тримесечие в столицата са пуснати в експлоатация рекордните 102 800 кв.м нови офиси по изчисления на Forton, представител на Cushman&Wakefield за България. Това е почти колкото за цялата 2009 г., посочват от компанията и прогнозират, че този рекорд може да бъде подобрен през последното тримесечие на тази година, защото ако инвеститорите изпълнят намеренията си, до края на годината трябва да бъдат завършени още около 200 000 кв.м офиси, от които 68 000 кв.м ще излязат през следващото тримесечие. Colliers и GVA Sollars Solutions също отчитат възходяща тенденция, като техните доклади са на полугодие. С появилите се на пазара през първите шест месеца на годината нови 106 000 кв.м модерните офис площи в София достигнаха 1.168 млн. кв.м, показват данните на Colliers, които следят само офиси от най-високия клас А и Б. За същия период данните на GVA Sollars Solutions показват, че в София са завършени около 189 000 кв.м oфис площи, като в тях са включени и офисите от най-ниския клас С. "Рекордните резултати се дължат на голямата инвестиционна активност в сегмента, започнала предходните периоди, и довършването на проектите в нестабилна икономическа ситуация, което е предпоставка голяма част от сградите да стоят празни, а други проекти да бъдат замразени", коментира Добромир Ганев, управител на българския клон на GVA Sollars Solutions. "Пълното усвояване на новите проекти ще отнеме поне още 2 години и по всяка вероятност ще бъде за сметка на по-ниския клас офиси, както и на тези с непривлекателна локация", прогнозира Владислав Кайзеров, мениджър "Офис площи" във Forton. Допълнително трябва да се отчете фактът, че през следващите две години, ако инвеститорите изпълнят намеренията си, на пазара трябва да се появят още 750 хил. кв.м нови офиси, което означава, че свободните офис площи ще продължат да се увеличават, отбеляза Добромир Ганев. За момента те са средно около 20% по данни на трите компании, като прогнозите им са да достигнат 25-30% до края на годината. Има обаче и празни сгради или такива с под 10% запълняемост. Липсата на наематели накара инвеститорите да изчакат с официалното въвеждане на сградите в експлоатация - изваждане на т.нар. акт 16. Типичен пример е бизнес центърът на "Бенчмарк фонд имоти" на бул. "Цариградско шосе", който е готов още от края на миналата година. "Предпочетохме да постигнем добра запълняемост на сградата и тогава да я пуснем в експлоатация, като по този начин намалихме разходите от плащането на данък сгради, такса смет, както и за поддръжката на обекта", обясни Веселин Генчев, изпълнителен директор на дружеството. Офис сградата на застрахователната компания "Граве", която беше завършена преди около месец, също стои празна на бул. "Цар Борис ІІІ". С ниска запълняемост под 10% от офис площта на сградата са още "Доверие бизнес център" в кв. "Изток", сградата на "Филто С" на бул. "Тодор Александров", "България хаус център" на бул. "България" и други по данни на агенции за имоти. Консултантските компании обаче са оптимисти за усвояването на офисите до края на годината, като очакванията са им за ръст на наетите площи. Общата площ на усвоените през първата половина на годината офиси в София е 50 300 кв.м, което е сравнително висока стойност, посочиха от Colliers. Това се дължи основно на преместването на Vivacom в "Европейски търговски център" и на новата корпоративна сграда на Банка ДСК. Очакваме ръстът в търсенето на офиси да продължи през втората половина на годината, каза Антон Славчев, мениджър "Офиси и бизнес паркове" в Colliers. Според него движещи фактори за това ще бъдат най-вече активността на компаниите от телеком, аутсросинг и IT индустрията. Проучване на Colliers сред най-крупните офис наематели в София показва, че почти една трета от тях обмислят евентуална смяна на настоящия си офис, което е индикатор за скорошни нови сделки. Всички агенции за имоти са категорични, че сега е моментът за наемане на офиси заради многото бонуси, които предлагат инвеститорите, и спада на наемните цени. Средната наемна цена за първокласните площи в София вече е 12.5 евро/кв.м към края на юни, а за офисите от клас B и C съответно 7 и 4 евро/кв.м. За сравнение, само преди две години първокласните офиси се предлагаха на цени от 18-20 евро/кв.м, а тези на топ локациите в центъра на София достигаха и 26 евро/кв.м. "Наемните нива на пазара в момента се намират много близо до най-ниската си точка, което прави момента изключително подходящ за наемателите да сключат изгодни сделки за дългосрочни наеми", коментира Кайзеров.
Източник: Дневник (21.07.2010)

Банките ни отличници на стрес теста Европейските банки, представени в България, са отличници на стрес теста за устойчивост на европейската банкова система. 15-те банки майки, които имат поделения у нас, показват стабилност и доказано висока капиталова адекватност, съобщиха от БНБ. Сред тях са Банка ДСК, УниКредит Булбанк, СИБАНК, както и всички гръцки трезори. Според агенция "Блумбърг" в стрес теста се включват три вида оценки - адекватност на първичния капитал при сегашните прогнози за 2011 г., адекватност при влошаване на условията и приблизителни загуби от притежаване на държавни ценни книжа в търговските портфейли при нова дългова криза, както и евентуален спад на БВП с 3%. Тестът е организиран по решение на ЕКОФИН и е координиран от Комитета на европейските банкови надзорни органи (CEBS) в сътрудничество с Европейската централна банка, Европейската комисия и консолидиращите национални надзорни органи. Изводът е, че европейската банкова система има капацитета да посрещне хипотетични неблагоприятни развития, свързани с кредитния, пазарния и суверенен риск, да се разсеят съмненията за слабости в сектора и да се възстанови кредитирането на междубанковия пазар. В теста са участвали общо 91 банки - 26 големи европейски банкови институции и 65 трезора, които са с ключова роля за националните банкови системи, от 20 страни от ЕС. 7 от тях, предимно испански, не са издържали стрес теста.
Източник: Стандарт (26.07.2010)

Банката с най-голяма печалба в края на юни е УниКредит Булбанк. Към края на първото полугодие тя възлиза на 88.3 млн. лв., показва статистиката на БНБ. В същото време обаче освен най-голяма печалба, данните на БНБ показват и най-голям спад на финансовите резултати на трезора сред десетте банките, които попадат в топ 10 по положителен финансов резултат. На второ и трето място по размер на печалбата се нареждат Банка ДСК и ОББ. Печалбите им са съответно 65.3 млн. лв. и 48 млн. лв. Банка ДСК губи 17.5% от резултатите си спрямо същия период на миналата година, а ОББ само 9%. В сравнение с първото тримесечие на годината, когато ОББ регистрира ръст в положителните си финансови резултати от близо 24%, през второто тримесечие става ясно, че банката е загубила от резултатите си в сравнение с година по-рано. Сред банките с най-голям размер на печалбата се нареждат и КТБ, Райфайзенбанк, Банка Пиреос България , Пощенска банка, ПИБ, Sosiete Generale Експресбанк и ББР. Три от тези банки са с ръст на печалбата на годишна база. Това са Банка Пиреос България, която увеличава финансовите си резултати с 12.7% до 27.580 млн. лв., КТБ, като печалбата й скача с 30% на годишна база до 37.9 млн. лв. При ББР ръстът е от 26.1% до 10.8 млн. лв. в края на първото шестмесечие на годината. Останалите банки в топ 10 са със спад на финансовите резултати, като след УниКредит Булбанк най-голям спад отчита Райфайзенбанк - 26.3% до 33.2 млн. лв. Печалбата на Sosiete Generale Експресбанк се топи с 25% на годишна база и в края на май достига 11.1 млн. лв. ПИБ губи 22.4% и през първото тримесечие реализира 14.7 млн. лв. печалба. Най-малък спад отчита Пощенска банка, която губи само 7.5% от финансовите си резултати спрямо същия период на миналата година. С най-голяма загуба е Алфа банк. В края на полугодието трезорът е реализирал отрицателен финансов резултат в размер на 37.4 млн. лв. Загубата в печалбата се увеличава с 44% на годишна база. Отрицателен финансов резултат отчитат и НЛБ Запад - Изток, Емпорики Банк България и ТЕ - ДЖЕ - Зираат Банкасъ - клон София. Емпорики банк обаче забавя темпът на растеж на загубата и, ако в края на първата половина на 2009 г. е реализирала финансов резултат за - 2.9 млн. лв., то в края на шестмесечието на тази година резултатът й е - 1.8 млн. лв.
Източник: Пари (02.08.2010)

Чуждите трезори внесли 750 млн. лв. в банковата ни система през юни Чуждестранните финансови институции са депозирали близо 750 млн. лв. в банковата система на страната през юни, сочат данни на БНБ. Статистиката на централната банка отчита, че влоговете на чуждите трезори у нас са достигнали 8,85 млрд. лв., като това е и основната причина за ръста в привлечените средства на банковата система до 60,8 млрд. лв. Така вече е изравнен рекордът от декември 2009 г. За последната година депозитите на чуждите кредитни институции намаляват с 1,8 млрд. лв. За същия период обаче собственият капитал на банките се увеличава с 690 млн. лв., а той се ползва като заместител на изтеглените депозити от чужди банки, след като собственият капитал на банковата ни система принадлежи основно на чуждестранни банки. През май тази година финансовите институции бяха погасили 358 млн. евро чуждестранни дългове, а за последните 12 месеца - 1,33 млрд. евро, именно чрез намаление на депозитите към банките майки. Според данните на БНБ населението продължава да спестява, като през юни е добавило нови 216 млн. лв. към банковите си сметки до общата сума от 26,3 млрд. лв. През юни депозитите на фирмите и държавните ведомства пък намаляват с 279 млн. лв. до 18,6 млрд. лв., като на годишна база спадът е с 596 млн. лв. Въпреки кризата от централната банка отчитат още, че активите на банковата система у нас са нараснали през последната година с 1,5 млрд. лв. до актуалните 71,03 млрд. лв. Най-голямата банка в страната с активи от над 11 млрд. лв. остава УниКредит Булбанк, изпреварила Банка ДСК и Обединена българска банка с респективно 8,46 млрд. лв. и 7,78 млрд. лв.
Източник: Класа (03.08.2010)

Банките непрекъснато покачват тарифите си за преводи към бюджета. Плащането на такси или глоби към държавни ведомства вече масово излиза по 6-7 лв. Финансови консултанти и потребителски организации вече призоваха държавата спешно да намери начин да свали таксите, които понякога са по-големи от самото плащане към бюджета. ПИБ например събира за плащане към хазната 3 лв. от свои клиенти, а който няма сметка, дължи 0.15% от сумата, но минимум 7 лв. СИБанк, която обслужва куп държавни ведомства като НАП и КАТ, взима по 3.50 лв. за всяка вносна бележка, пише в тарифата й. Но покрай кампанията за смяна на личните документи се появяват други суми. Клон на банката в столично РПУ например взима 5 лв. за превеждане на 80 лв. такса за бързо издаване на международен паспорт. Таксата за издаване на лична карта е 18 лв., а банковата такса е 2 лв. За шофьорската книжка и контролния талон се пускат още две платежни нареждания, които излизат общо 2.30 лв. Многоредово платежно в Банка ДСК излиза 6 лв., пише в тарифата на банката. Толкова взима и УниКредит Булбанк. Пощенска банка пък събира 2 лв. за преводи до 100 лв. и 10 лева за по-големи суми. В Райфайзенбанк таксата за "неклиенти" е 0.7% от сумата, но минимум 6 лв. В ОББ междубанковият превод се таксува 0.8% от сумата, минимум 5 лв. Преводите към държавата са неизбежни при плащане на данъци, осигуровки, глоби или такси. Възможно е данъкът да е например 1 или 2 лв., а банковата такса за превода му - 6 лв.
Източник: Сега (09.08.2010)

"Спешно е необходим достъп на приходната администрация до кредитните досиета в банките. Общоизвестно е, че по време на кредитния бум фирмите представяха в кредитните институции данни от т. нар. черно счетоводство, а подаваха пред Националната агенция за приходите декларации, информацията в които няма нищо общо с реалността. Десетки са случаите, когато дружества отчитат нулева печалба, а безпроблемно получават кредити за стотици хиляди евро. Ако ревизорите на НАП получат достъп до кредитните им досиета, реалната информация за оборотите на фирмите ще послужи за облагането на истинските им приходи с данъци", се казва в писмото на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) Красимир Стефанов до Министерството на финансите, с което той предлага промени в Закона за кредитните институции. Идеята му е териториалните й директори да получат право при нужда да сверяват и сравняват информацията за реалните парични потоци, заетите лица, активите, финансовите резултати и т.н., която фирмите представят в данъчните звена и са пред кредитора си. "Има проблем - ощетява се фискът, и неговото решение е в предложението на НАП за промени в Закона за кредитните институции, коментира пред "БАНКЕРЪ" и говорителят на агенцията Росен Бъчваров. Само че според мълвата, макар проектозаконът вече да е представен на ИНТЕРНЕТ страницата на Министерството на финансите, в ГЕРБ не са настроени много положително към идеята, защото се съмнявали в ползите от нея... Пък и не е много сигурно как ще се възприеме в Европа една такава мярка, която засяга банковата тайна. Няма да е учудващо, ако и сегашното поредно предложение за война срещу сивата икономика отиде да отлежава в чиновническите чекмеджета. Това обаче не променя факта, че споделянето на информация за задълженията на гражданите и фирмите (както към финансовите институции, така и към държавата и към компаниите, предоставящи комунални и телекомуникационни услуги) би решило доста проблеми. Дори само обменът на данните за размера и обслужването на дълговете може да подскаже някои изводи на данъчните и в същото време да предпази участниците на пазара от влошаване на портфейлите им. Описаното "споделяне на информация" би станало далеч по-лесно, ако имаше универсален кредитен регистър но у нас той все още не съществува. Информация за отпуснатите от банките заеми и за тяхното обслужване се събира в Централния кредитен регистър (ЦКР) към БНБ. Той работи от 1998-а, а от 2004-а обхваща абсолютно всички вземания на банките от нефинансови институции, като отчита не само техния размер, но и просрочията по тях. До септември 2005-а обобщените данни от регистъра бяха публично достояние, но след това тази информация бе свалена от сайта на БНБ. От 1 октомври 2009-а влезе в сила нова разпоредба на Централната банка, с която в обхвата на информационната система бяха включени и данни за лизинговите компании и за небанковите кредитни институции. Преди тази добавка достъп до базата данни имаха само дъщерните дружества на регистрираните у нас банки. Останалите трябваше да разчитат на честността на клиентите си, когато те декларират какви други задължения имат. Достоверността на тези данни обаче нямаше как да бъде проверена. Затова промяната бе приветствана от работещите на небанковия финансов сектор като изключително важна стъпка за подобряване на качеството на кредитните решения - не само на техните, но и на тези на банките. През 2009-а банките и финансовите институции са извършили над 3 млн. проверки в информационната система поддържана от БНБ. Данните от кредитните регистри са изключително важен елемент от управлението на риска. А колкото по-подробни са те, толкова по-точна ще е оценката доколко рисков е един клиент. Само че като изключим ЦКР, източниците, от които кредитните институции могат да черпят информация, са много малко. И то заради законови ограничения. (Става дума за структури като Българска агенция за експортно застраховане, факторинговите дружества, Националната електрическа компания, за доставчиците на комунални, комуникационни услуги и всякакви други компании, предлагащи услуги на разсрочено плащане, които не подлежат на лицензионен или регистрационен режим пред БНБ, и поради това нямат достъп до Централния кредитен регистър. За да се промени това, са необходими изменения в Наредба 22 и в Закона за кредитните институции, но едва ли към такива ще се прибегне. По-скоро ще се търси друг начин за споделяне на информация). "Въпреки че Българска агенция за експортно застраховане многократно е правила постъпки, тя все още няма достъп до кредитния регистър заради съществуващите законови пречки. Бе отклонено дори нашето желание да бъдем само донори. С други думи, искахме само да даваме информация за некоректни длъжници, без да имаме достъп да данните на останалите участници. А със значителното увеличаване на нашата дейност ние натрупахме сериозна статистика, която може да помогне на всички кредитни институции", сподели неотдавна пред "БАНКЕРЪ" изпълнителният директор на държавния застраховател Дочо Карадочев. Един от сериозните източници на информация за банките е Националният осигурителен институт (НОИ). С него кредитните институции имат споразумение да получават справка върху какъв доход се е осигурявало едно лице през определен период назад във времето. Въз основа на нея банковите експерти трябва да преценят дали и при какви условия могат да предоставят искания заем. Преди кризата, когато рекламите информираха, че кредити се отпускат само срещу лична карта, тази информация не бе от голямо значение. Сега обаче, когато кредитните институции масово гледат под лупа всеки детайл от искането за заем, ниският осигурителен доход може да се окаже сериозна пречка дори за хора, които имат солидни кешови постъпления от други източници. В случая изобщо не става дума за недекларираните пред данъчните органи доходи, а за постоянни парични потоци от наеми, хонорари, авторски права, за които са платени данъци, но върху които не се дължат осигуровки. Тъй като банките нямат достъп до информацията, събирана от НАП, те изискват от клиентите си копие от данъчната декларация, подпечатано от съответната териториална дирекция на приходната администрация. Документът обаче се иска, за да се провери дали клиентът им не е длъжник на държавата, а не като доказателство за допълнителни доходи. "Обменът на всякаква информация би бил полезен, но създаването на универсален кредитен регистър е съвсем страничен проблем, който на този етап не се обсъжда в НАП", отговори Росен Бъчваров на въпроса на "БАНКЕРЪ" дали и за агенцията няма да е полезно споделянето на данни с банките с останалите играчи на пазара. На българския пазар работят и няколко частни кредитни бюра и регистърът - германската "Кредитреформ" (Creditreform), американската "Дън енд Брадстрийт" (Dun & Bradstreet), британската "Експириън" (Experian) и френската "Кофаc" (Coface), а също и появилият се в началото на 2010-а регистър "Дебт Нет". Те са сключили договор с някои от по-големите кредитни институции у нас, както и с мобилните оператори, и с НЕК. В професионалните среди се говори, че и някои браншови организации също са предприели създаването на собствени регистри с идеята да предотвратят опитите на едни и същи некоректни фирми да "завлекат" техни членове. Явно те са осъзнали, че ползите от споделянето на подобна информация са много повече, отколкото рискът да предоставят данни за клиентите си на своите конкуренти. Така или иначе никоя от тези бази данни не може да бъде наречена "национален общодостъпен кредитен регистър". "Кредитреформ" например разполага с кредитни справки за най-активните 100 хил. фирми у нас. Според уеб сайта на дружество негови членове и клиенти са "М-Тел", "Глобул", "Виваком", "Метро Кеш енд Кери", "BASF", "Банка ДСК", "БНП Париба", "Ай Ен Джи Банк", "УниКредит Булбанк", "Райфайзенбанк (България)", "Шел България", "Данон", Националната електрическа компания. "Това, което ние предлагаме, е платформа, чиято цел е да обхване необслужваните задължения извън банките. За разлика от другите регистри на пазара, нашата информация е всеобхватна и свободнодостъпна. Разбира се, заплаща се такса, но не бих казал, че това е пречка. Някои кредитни бюра изискват задължително да си техен член, за да получиш информация. Откакто заработи регистърът на "ДебтНет", в него е подадена информация за над 100 фирми. Имаме споразумение в базата данни да бъдат включени и длъжниците на НАП, които са около 3 хил. субекта", сподели за "БАНКЕРЪ" Владимир Георгиев, изпълнителен директор на "Дебт Нет". В случая се дава възможност на всеки да въведе на ИНТЕРНЕТ страницата на регистъра данни за некоректните си длъжници, които бавят плащанията си. Изглежда, създаването на база данни за задълженията на бизнеса е много по-лесно от тази за физически лица. В най-лошия случай споделянето на такава информация може да се възприеме като нарушаване на договорните отношения с търговските партньори. Когато става дума за физически лица обаче, проблемът с конфиденциалността става е доста по-труден заради ограниченията от Закона за защита на личните данни "Например Експириън България" е регистриран администратор на лични данни от Комисията за защита на лични данни. Експерти от компанията поясниха за "БАНКЕРЪ", че обмяната на информация за физически лица се осъществява между участниците в бюрото само след изричното писмено съгласие на клиента, което той прави, когато кандидатства за кредит или услуга. Около 90% от базата данни на "Експириън България", съдържаща почти 2 млн. кредитни сметки, се отнася за физически лица. Представителите на частния кредитен регистър уточниха, че сред клиентите му има банки, телекоми, небанкови финансови компании, а в момента преговаря за съвместна работа с комунални и застрахователни компании, с ИНТЕРНЕТ доставчици и с кабелни телевизии. Ясно е, че ползите от всеобхватна база данни са огромни - както за компаниите, така и за коректните им клиенти. Проучване на "БАНКЕРЪ" показа, че участниците на пазара осъзнават това. "Липсата на общодостъпен кредитен регистър определено затруднява управлението на вземанията. По този начин значително се намалява възможността компаниите да идентифицират лошите си длъжници. На практика те не могат да извършат адекватен анализ на платежоспособността на своите клиенти, което на свой ред се отразява в повишаване на лошите дългове. Заради липсата на кредитна история например на служителите на един телеком им е трудно да преценят дали е изгодно да продадат на изплащане един скъп телефон на свой клиент. Сега няма как да узнаят дали той вече не е получил такъв от конкурента им и дали не се е оказал некоректен платец", смята Добрин Миревски, директор "Бизнес развитие" в компания "ЕОС Матрикс", специализирана в управление на вземания. "Достъпът до кредитен регистър определено ще ни улесни при вземането на различни решения, ще намали финансовия риск и ще повиши събираемостта на вземанията. Създаването на универсален кредитен регистър би било от полза и за клиентите, които коректно обслужват своите задължения. Но останалите участници на пазара също трябва да предоставят подобна информация. В противен случай включването на "Глобул" в регистъра не би имало смисъл", споделиха представители на мобилния оператор. Тогава какво спъва създаването му? Добрин Миревски очерта няколко причини: "Законът за защита на личните данни, който не позволява лесно да се депозира информация, техническите и финансовите ограничения, които възникват заради нуждата от специална инфраструктура с достатъчно добри защити и... мисленето на хората в част от компаниите, които не са склонни да споделят информация с конкурентите си." Ето това е един от големите проблеми на българските фирми. Те ревниво пазят собствените си бази данни, опасявайки се - често с пълно основание, че ако другите компании или държавните институции получат достъп до тях, ще ги използват некоректно и ще им навредят. В същото време повечето бизнесмени предпочитат да ползват всякакви други позволени и недотам позволени начини за събиране на информация за своите клиенти, но не и да прибягват до кредитни регистри. Причините за това са две: много от нашите предприемачи трудно преглъщат, когато им се налага да платят за знания и информация, а втората - че въобще не желаят и да чуят за ползване на данни, ако срещу това им се налага да обявят показателите на собствените си компании. А това е един от принципите, на които са изградени повечето кредитни регистри - ако искаш да получаваш информация, трябва и да даваш.Точно за това у нас не може да бъде създаден единен кредитен регистър на доброволен принцип вече десет и повече години. И още дълго няма да види бял свят. Ако държавата се нуждае от подобна информационна база данни, изходът е един: изработването и приемането на закони и наредби, които да определят правилата за ползване на задължителните регистри - тези на БНБ, КФН, НАП, митниците и НОИ. По данни на БНБ в края на 2009-а отчетените в Централния кредитен регистър (ЦКР) задължения са 3.21 млн. броя при 3.15 млн. броя година по-рано. Балансовата им стойност е нараснала на 52.45 млн. лв., докато в края на 2008-а бе 49.75 млн. лева. Регистрираните кредитополучатели бяха 1.79 млн., от които 1.69 млн. физически лица, 8710 лица, упражняващи свободни професии или занаятчийска дейност, 90 хил. юридически лица и 2576 чуждестранни граждани.
Източник: Банкеръ (14.08.2010)

Таксата за теглене от банкомат е скочила двойно за по-малко от две години - от средно 0.50 лв. в края на 2008 г. услугата вече струва 0.90 - 1 лв. Освен това трезорите масово удържат пари само за проверка на състоянието на сметката. Все повече банки начисляват такса за обслужването на картата, както и за плащане през ПОС терминали в магазините, сочи справка на "Сега" в тарифите на банките на интернет страниците им. През последната година и половина таксите за теглене през банкомат с най-масовите карти - "Маестро" и "Виза електрон", са се увеличили почти двойно. От около 0.50 лв. през 2008 г. те почти навсякъде вече се движат в рамките на 0.90 - 1 лв. Тази цена се отнася само за клиентите, ползващи банкомати на трезори, различни от тези на банката-издател на картата. Най-скъпо излиза услугата с карта на ОББ, Пощенска банка и с "Виза електрон" на СИБанк - 1 лв. УниКредит Булбанк пък събира за услугата 0.98 лв. Банка ДСК взима 0.95 лв., а Райфайзенбанк, Първа инвестиционна банка и Банка "Пиреос" (за "Маестро") - 0.90 лв. SG Експресбанк е обявила, че от 1 септември ще вдигне цената на тегленето на пари от АТМ от сегашните 0.74 на 0.89 лв. Най-евтино услугата излиза в Алианц и в СИБанк с карта "Маестро" - 0.55 лв. "Най-добре е потребителите да теглят пари само от устройство на трезора, който е издал картата им", съветват потребителски организации. Много от банките обаче удържат стотинки и за тази услуга - средно 0.15 - 0.20 лв. Най-скъпо е в Банка "Пиреос" (за "Виза електрон"), която таксува своите клиенти с 0.60 лв. В някои банки услугата все още е безплатна - УниКредит Булбанк, SG Експресбанк, ПИБ и СИБанк за "Виза електрон". Все повече банки събират такса и за проверка на салдото по сметката през банкомат. В Райфайзенбанк, ОББ, УниКредит Булбанк (за последните 5 трансакции), Алианц (за "Виза"), СИБанк (за "Виза") бележката със справката струва 0.20 лв., в МКБ Юнионбанк - 0.22 лв., а в Пощенска банка - 0.05 лв. Банка "Пиреос" пък събира за справка рекордните 0.60 лв. за карти "Виза електрон". Една по една финансовите институции въвеждат и месечна или годишна такса за обслужване на дебитната карта или сметката. Например Банка "Пиреос" си удържа по 15 лв. на година за "Виза електрон", а за "Маестро" таксата е месечна - 0.60 лв. Пощенска и СИБанк взимат по 1 лв. на месец, МКБ Юнионбанк - 0.90 лв. Годишната такса в SG Експресбанк пък е 7.90 лв. за "Маестро" и 8.90 лв. за "Виза". Все още подобни такси не събират УниКредит Булбанк, ОББ, Банка ДСК, Райфайзенбанк, "Алианц" (за "Маестро), ПИБ, Търговска банка Д, КТБ, ЦКБ. Някои трезори предлагат преференции за тегленето на пари от АТМ. Например Банка ДСК не събира такса при трансакция чрез неин банкомат за пенсионерите и други граждани, които получават пенсия от НОИ.
Източник: Сега (23.08.2010)

Печалбата на банковата система се стопи до 402 млн. лв. С близо 28% е намаляла печалбата на банковата система у нас от януари до края на юли спрямо същия период на миналата година, показват данни на централната банка. През първите седем месеца кредитните институции у нас са формирали положителен финансов резултат от 402 млн. лв., като 12 месеца по-рано той е бил 547 млн. лв. Въпреки отчетеното намаление на печалбата нейният темп на спад се понижава. Към края на юли 2009 г. спрямо същия период на 2008 г. спадът е бил с 35 на сто, сочи статистиката на БНБ. Припомняме, че за цялата минала година положителните резултати на трезорите се стопиха наполовина. Експертите отчитат, че през юли параметрите и показателите на финансовите институции не са претърпели съществени промени, а размерът на заемния портфейл се е увеличил незначително. Продължаващото нарастване на “лоши“ кредити води до засилен растеж на разходите за обезценка и на специфичните провизии за кредитен риск, категорични са от БНБ. Данните показват, че през юли банките са направили допълнителни обезценки за 113 млн. лв., което е близо 20 на сто ръст спрямо юни. Въпреки това от централната банка коментират, че финансовите институции повишават своите финансови и оперативни приходи с 324 млн. лв., което е 17.1%. Това от своя страна осигурява покритие на всички разходи от дейността и спомага за натрупването на буфери в системата, обясняват експертите. Относно ликвидността, коефициентът, изчисляван от БНБ, се запазва на нивото от юни и възлиза на 22.16 на сто. Данните показват също, че през юли има намаление на вземанията на кредитните институции и ценните книжа, но то е компенсирано от продължаващия ръст на паричните средства. Така общата сума на активите на сектора също се запазва и в края на месеца възлиза на 71 млрд. лв. В същото време делът на петте най-големи банки ( УниКредит Булбанк, Банка ДСК, ОББ, Райфайзенбанк и Пощенска банка) намалява от 56.3 на сто през юни до 55.8%.
Източник: Класа (01.09.2010)

Тежки преговори предстоят между вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков и банките. Той ще потърси съдействие от тях за намаляване на разходите за бизнеса и за борбата със сивата икономика. На среща през следващата седмица с представители на Асоциацията на банките в България Дянков ще постави въпроса за твърде високите такси, които те събират за преводи към бюджета. Сега таксите за плащания към хазната стигат до 4-6 лв. Което е сериозна сума за плащане например на здравна вноска от 16,80 лв. Втората тема, която Дянков ще обсъди с шефовете на банките, са подготвените промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Според тях при поискване от данъчните банките ще трябва да дават информация от кредитните досиета. Често фирми, които пред данъчните обявяват загуби и ниски обороти, обслужват без проблеми големи банкови кредити. Третата тема, която ще постави Дянков, е блокирането на сметките на длъжници към хазната. От Националната агенция за приходи настояват банките да блокират сметките и при изпращане на електронно искане, подписано с електронен подпис. Някои банки обаче все още искат хартиено заявление. На редовно заседание днес Управителният съвет на Асоциацията на банките в България (АББ) ще обсъди исканията на финансовото ведомство, научи "Стандарт". В банковата асоциация още не е ставало дума за предложенията на финансовия министър, защото не сме се събирали, каза за "Стандарт" Виолина Маринова, шеф на Банка ДСК и председател на асоциацията. Според нея не може да се прогнозира предварително кои от исканите мерки ще бъдат приети и кои не. Трябва всичко много внимателно да се обсъди, коментира за "Стандарт" Асен Ягодин, изпълнителен директор на Пощенска банка (И Еф Джи Юробанк) и зам.-председател на асоциацията.
Източник: Стандарт (03.09.2010)

Трите най-големи банки у нас продават "изгорели" активи за 32.4 млн. лв. Първите три банки у нас по активи са обявили иззети недвижимости за публична продан на стойност 32.449 млн. лв., сочи справка на “Класа” в сайтовете на водещите трезори. Първенец по активи, обявени за продажба, е банка ДСК. Финансовата институция е предложила на пазара имоти за 23.16 млн. лв. На второ място е УниКредит Булбанк с активи, обявени на търг за 5.678 млн. лв., следвана от ОББ с иззети имоти на стойност 3.606 млн. лв. Според направената справка банките у нас най-често обявяват на търг апартаменти, вили, земи, ниви и техника. Сред по-атрактивните предложения са цели фабрики и хотели. Така например Банка ДСК е обявила за публична продажба два хотела. Единият се намира в курорта на язовир Батак и е с определена категоризация “СПА хотел и ресторант”, а началната му цена е 1.488 млн. лв. ДСК предлага и хотел в община Несебър с цена от 507 хил. лв. Сред атрактивните предложения на финансовата институция са също сладкарски цех за 135 хил. лв., свинеферма за 125 хил. лв., недвижим имот с бензиностанция с начална цена от 330 хил. лв., както и технологична линия за производство на алуминиеви тръби и профили на стойност 1.645 млн. лв. Предложенията за публична продан на УниКредит Булбанк включват основно апартаменти, ниви и къщи. ОББ пък търси купувачи за бензиностанция с начална цена от едва 60 хил. лв. в с. Звъничево, област Пазарджик. Сред интересните предложения е и хотелско оборудване от комплекс в Банско. Засега сделките с „изгорели“ активи, които държат банките, все още не оказват съществено значение върху цените на недвижимостите в България. В същото време според сайта imot.bg в момента за продажба са обявени 738 хотела на територията на страната. От тях около 100 са във Варненския регион и 151 в Бургаска област. Средната цена на квадратен метър на комплексите варира около 2479 евро, а средната стойност на един хотел е около 1.3 млн. евро. На онлайн страницата на в. „Файненшъл таймс“ в категорията Businesses for sale пък се продават 108 компании, имота и бизнеси в страната. От тях 29 са хотели, като най-скъпата оферта за продан е за 4-звезден луксозен хотел на първа линия в курорта Слънчев бряг на цена от 35.2 млн. долара. В информацията за комплекса е посочено, че разполага с 1198 легла, от които 70% са с изглед към морето, две конферентни зали и два външни басейна. Сред скъпите активи, обявени за продажба, е и хотел в София със стартова цена от 8.5 млн. паунда. Изданието предлага разнообразие на активни обяви, като в списъка попадат фабрики за текстил, парти клуб в квартал “Лозенец”, клиника за дентална медицина, проект за соларен парк в София и други. Сред активите, обявени за продан, попада и телевизионният канал “България тв” или бивша „България кабел тв“. Стартовата цена, която е обявена за телевизията, е 100 млн. долара.
Източник: Класа (07.09.2010)

Девет търговски банки ще участват в схемата за рефинансиране на кредити за покупка на земеделска техника, която ще започне да действа от 20 септември, съобщиха от фонд "Земеделие". Фондът е сключил договори с банка ДСК, Обединена българска банка, Първа инвестиционна банка, "Райфайзенбанк", "МКБ Юнионбанк", "Токуда банк", "Уникредит Булбанк", Централна кооперативна банка и "Тексимбанк". Фондът предвиди 40 млн. лв. за земеделски производители, кандидатствали за безвъзмездно финансиране по програмата за селските райони, но избързали да купят техниката с банков кредит. По европрограмата имаше 500 млн. лв. за тази цел, но интересът на фермерите надхвърли значително тази сума. По тази схема ще се рефинансират проекти само до края на 2010 г. Процедурата предвижда банките да разсрочват изтеглени заеми за вече купена земеделска техника при 9% лихва. Сроковете за погасяване на кредитите ще могат да се удължават до 24 или 72 месеца в зависимост от периода, за който са били отпуснати първоначално.
Източник: Дневник (17.09.2010)

Банките загубиха търпение да чакат плащания от закъсали длъжници. Затова започват принудително да събират задълженията на своите клиенти, коментират експерти. След шумния фалит на "Мостстрой", който заплашва да даде лош пример и на други компании в затруднение, кредитните институции ще предпочитат сами да приберат каквото е останало от обеднелия длъжник, отколкото той сам да се фалира, след което не остава нищо. Дори се предизвикват собствени фалити със задна дата, предхождаща изтеглянето на кредита, което съвсем изключва шанса за прибиране на обезпечението. "Търпението се изчерпа. Вече две години правим всичко възможно да преструктурираме и предоговаряме условията по отпуснатите кредити, но в крайна сметка нещата трябва да тръгнат, нали?", коментира Виолина Маринова, главен изпълнителен директор на Банка ДСК и председател на УС на Асоциацията на банките в България, цитирана от Profit.bg. Изглежда, че двете кризисни години са изчерпали силите на родните компании и те не могат повече да се справят с бремето на кредитите си. А очакванията, че рецесията вероятно ще продължи повече от предварителните прогнози, ги кара да предприемат крайни мерки като самообявяването на банкрут. Защото в противен случай това ще направят кредиторите и ще приберат всичко, което е останало от закъсалото предприятие. "През 2010 г. има два пъти повече фалити в сравнение с предишната." Това заяви зам.-председателят на БСК Камен Колев. Очакванията са през 2011 да станат още повече, тъй като и тези, които досега са стискали зъби, няма да могат повече да удържат, коментират предприемачи. 200 млрд. лв. вече са дълговете на фирмите, а приходите им са с 9% по-малко от задълженията, изчислява Тихомир Тошев от "Кредитцентър", също цитиран от Profit.bg. По смисъла на Търговския закон едно лице е в неплатежоспособност, ако няма постъпления 60 дни след падежа по задължението, коментира банковият юрист Янчо Трончев. Когато фалитът е фирмен, собственикът отговаря не с личното, а с имуществото на компанията. Затова кредиторът не прибира нищо, защото фирмените сметки са празни, а друго имущество няма.
Източник: Стандарт (11.10.2010)

Виолина Маринова, председател на АББ и изпълнителен директор на Банка ДСК: Стремежът ни е да задържим лихвите на сегашните нива - Г-жо Маринова, според мнението на различни банкери приетият Закон за потребителските кредити може да доведе до ново покачване на лихвените нива заради възможността клиентите да се откажат от заема до 14 дни без наказателна лихва. Има ли такава опасност? - Среднопретеглените лихви по депозитите и кредитите за фирми и домакинства за последните две години са пазарно формирани и не могат да бъдат наречени „необосновано високи”. Данните на БНБ показват, че за август лихвите по новоотпуснатите жилищни кредити са достигнали най-ниските си нива от две години насам. За отпуснатите заеми в левове процентът е под 9, което се случва за втори път от първата половина на 2008 г. - първият беше през май тази година. Лихвите по кредитите са спаднали с 0,8% на годишна база, докато тези по депозитите са се увеличили с 0,9 на сто и са на адекватни нива и заради по-високия риск в системата в условията на криза. Стремежът на банковия сектор е да задържи лихвените проценти на сегашните им нива, защото тяхното покачване ще доведе до затруднения при обслужването на кредитите и до по-висок дял на проблемните заеми. Когато говорим за линията на поведение на кредитополучателите при обслужване на техните задължения, не бива да забравяме освен платежоспособността им и тяхната платежоготовност, т.е. важна е не само възможността, но и желанието при наличие на средства добросъвестно да изплащат кредитите си. Що се отнася до Закона за потребителския кредит, той предвижда клиентът да може 14 дни след изтегляне на кредита да го върне, без да дава обяснения на банката и без да дължи наказателна лихва. В случай че това се превърне в масова практика, завишаването на кредитният риск е възможно да повлияе на цената на кредита. Според мен не е добър тон в общественото пространство да се задълбочава тезата за асиметрия в интересите на получателите на кредит и на кредиторите. Намаленият спред между лихвите по кредити и депозити плюс разходите за провизии, които банките заделят за увеличените просрочени заеми, означава, че цената на кризата се поема от кредиторите и от банките. Повишаването на събираемостта е фокусът за банките, провизионната им политика е адекватна, те имат и капиталова база, която е доста по-висока от тази в страните в Европа. Трябва да се отбележи и ролята на БНБ за поддържане на стабилността на банковия сектор, който при настъпване на кризата имаше капиталова адекватност от 14%, а сега нивата й са около 18%. - В момента работна група към министъра по еврофондовете Томислав Дончев обсъжда идеята търговските банки да приемат проекти по ОП „Конкурентоспособност“ и Програмата за развитие на селските райони. Каква е целта на подобна инициатива и кога тя може да бъде реализирана? - Има сформирана работна група на Асоциацията на банките и представители на Оперативната програма „Конкурентоспособност”, както и Програмата за развитие на селските райони. Обсъжда се идеята търговските банки да бъдат междинни звена по усвояване на еврофондовете, като се прилагат различни модели и добри практики, вече работещи в Гърция, Италия, Ирландия и др. Очаква се да нарасне ролята на банките както в подпомагането на логистиката при кандидатстване по програмите (предоставяне на добре развитата клонова мрежа на банките за осигуряване на по-бързо и по-ефективно обработване на документацията, които в по-голямата си част са познати за кредитните институции), в оценяването на проектните предложения, на паричните потоци и верификацията на разходите, така и предоставяне на ресурс за кредитиране за съфинансиране и/или осигуряване на самоучастието на бенефициентите (мостовото финансиране по проектите и т.н.). Обсъжда се възможността бенефициентите да подават документацията в съответния клон на банката, проектите да се приемат в офиса на банката, която се очаква да осигури и съответното съфинансиране. Предвижда се банките да придвижват проекта, а после да възстанови средствата от еврофондовете. Включването на банките най-вероятно ще стане през следващия програмен период 2014-2020 г. Възможно е пилотно включване още през този програмен период, който изтича в края на 2013 г. - Директорът на Фонда за гарантиране на влоговете в банките Бисер Манолов лансира идеята в ЕС да се приеме директива, според която по-рисковите финансови институции да внасят по-високи вноски към фонда. Доколко тази идея би се отразила на банките? - Това е мярка за ограничаване на риска, който по мое мнение в българския банков сектор е балансиран. У нас действа пропорционална система при гарантиране на влоговете, при която банките плащат процент върху депозитната си база. Нека не забравяме, че дори в пика на кризата за поддържането на доверието на гражданите и фирмите към банковата ни система определено голяма роля изигра завишаването на гарантираната сума на депозитите в лева и чуждестранна валута до 100 000 лв. (близо 50 000 евро). Влязлото в сила от 18 ноември 2008 г. изменение в Закона за гарантиране на влоговете, което произтича и от промените в съответната директива на ЕС, показва категорично отговорното поведение на банките към техните клиенти и обуслови запазването на деловите отношения между тях. Резултатите от стрес тестовете в европейските банки, в които са включени и сценарии с двуцифрена рецесия, показват, че не съществува реален риск. Що се отнася до банките в България, то не бих ги причислила към рисковите финансови институции. Напротив, като цяло банковата система е стабилна, защото е добре регулирана, дисциплинирана и ръководена прагматично. - НАП се надява да получи достъп до информация за банковите сметки на фирмите и гражданите. Какво е вашето мнение? - Искането на данъчните от тяхна гледна точка е напълно разбираемо. Ако ревизорите от НАП получат достъп до кредитните досиета, тогава реалната информация за оборотите на фирмите ще послужи за облагането на истинските им приходи с данъци. Да се пресече посивяването на икономиката, е безспорно много важна задача. Асоциацията на банките в България изследва начина, по който се процедира в европейските страни, т.е. «добрата практика», и основният извод е, че по искане на данъчната администрация от банките, се предоставя писмено необходимата информация. Разбира се, в различните държави процедурата е различна, но същественото е, че предоставянето на информация е на база извършване на конкретни проверки от данъчните органи и получаване на допълнителна писмена информация от обслужващата банка се налага, за да се приключи успешно инспекцията. - Какви са очакванията ви за развитието на банковия сектор до края на годината и през 2011 г.? - Това, което ми се струва съществено като една от първите стъпки, е преодоляване на проблема с лошите вземания и едновременно с това стимулиране на търсенето на кредити. Нашият стремеж е да задържаме процеса на нарастване на необслужваните заеми, но това зависи най-вече от макроикономическата конюнктура. Смятам, че евентуални мерки по съживяване на българската икономика включват издаване на еврооблигации, които, от една страна, биха повишили рейтинга на държавата и, от друга, биха допринесли за привличане на по-евтин ресурс, който би могъл да послужи за рефинансиране за Българската банка за развитие. - От няколко месеца насам банките отново промотират различни видове кредити... Това означава ли, че са оптимисти за излизането от кризата и кога според вас положителните сигнали ще се прехвърлят към реалната икономика, а ефектът ще бъде усетен от фирмите и домакинствата? - Има известно раздвижване - съдя по оживлението при кредитите за закупуване на жилища. Не може да се сравнява с обемите отпреди кризата, но е показателно за оттласкване от дъното. Най-съществената промяна е въвеждането на преференциални намаления, от стандартно приложимите лихви, по предоставяните жилищни и ипотечни кредити. Понижението е в размер от 0,5 пр.п. до 1 пр.п. при ползване на преференциите по различни програми, свързани с превод на трудово възнаграждение по сметка в банката, и/или ежемесечни плащания на комунални или други услуги, ползване на услуги на дъщерни дружества на банки и т.н. Известен ръст в потребителското кредитиране към края на третото тримесечие на 2010 г. показва статистиката на БНБ. Политиката на банките в България е да кредитират българския бизнес както в оборотното, така и в инвестиционното кредитиране и това са наши приоритети. Аз лично очаквам, че в скоро време не само експортно ориентираните, но и фирмите за инфраструктурни проекти например ще съживят дейността си. Индикациите за ръст в кредитирането все още са в областта на жилищните кредити. На годишна база увеличението в отпуснатите кредити за жилища е 1 млрд. лева. Очакванията за възстановяване на икономиката на страната са общи – всички участници в процеса - както банките, така и фирмите, са заинтересовани от перспективата на икономическо оживление. Вярвам, че в условията на подобрен профил на българските фирми ще се увеличи и търсенето на кредити. С риск да се повторя, ще кажа, че нивото на ликвидност в банковата система в България е добро, а това, което е в дефицит, са защитими проекти, които банките да финансират, наличието на фирми, които имат добри и постоянни парични потоци.
Източник: Класа (13.10.2010)

Equest ще продаде бившето кино "Европа" за 1.5 млн. евро Регистрираната в Лондон Trans Balkan Investments Limited (TBIL), доскоро известна като Equest Investments Balkans Limited, ще продаде до няколко дни бившето кино "Европа палас" в София на компания за недвижими имоти за 1.5 млн. евро. Това стана ясно от съобщение на компанията до борсата в Лондон. Името на купувача не се съобщава. Отделно според съобщението фондът има и сключено на 6 октомври предварително споразумение за продажбата на бившето кино "Урвич", отново с неназовано име и без да се посочва цена. TBIL продължава да преговаря с банка ДСК и мажоритарния й собственик - унгарската ОТР, за финансирането на проекта на фонда за СПА хотел в с. Баня. На този етап не е ясна съдбата на планирания ваканционен комплекс "Созополис", тъй като бордът на директорите на регистрираната в Лондон компания не е взел окончателно решение. В началото на август от компанията обявиха продажбата на бившото кино "Изток" на "Билла Недвижимости" ЕООД за 1.43 млн. евро.
Източник: Дневник (04.11.2010)

Две бивши кина в София ще сменят собственика си. "Европа палас" е продадено за 1,5 млн. евро и сделката ще бъде финализирана до дни, съобщиха от "Транс Болкан инвестмънт" (ТБИ), бившия фонд "Екуест". Предварителният договор за "Урвич" пък бил подписан на 6 октомври. Купувач била българска компания. Неотдавна ТБИ продаде кино "Изток" на "Била". Преди това се освободи и от "Сердика". За СПА комплекса в Баня се водели разговори с Банка ДСК. Те се отнасяли за коригираното предложение за довършване на проекта.
Източник: 24 часа (04.11.2010)

Последната четвърт на годината започна с ново влошаване на кредитите След два поредни месеца на забавяне през октомври ръстът на проблемните задължения към банките отново се засилва, сочат данните на БНБ. Заедно с новото минимално нарастване на общия кредитен портфейл през месеца делът на лошите и преструктурирани заеми нараства до 17.55%. С общо 387.55 млн. лв. са се увеличили лошите заеми през първия месец от последното тримесечие на годината. Така изчисленията показват, че ръстът им е 5.9% - над два пъти по-голямо от отчетения през септември, когато беше 2.6%. Септември беше и вторият пореден месец, в който данните показаха забавяне на темпа на нарастване – тенденция, която сега се обръща. Така към края на октомври обемът на лошите и преструктурирани задължения вече е 6.95 млрд. лв., а делът им в заемния портфейл за фирми и граждани (без овърдрафти) - 17.55% спрямо 16.6% към септември. "Трудно е да се правят точни заключения, защото тази статистика не показва разпределението на необслужваните заеми по категории, нито отделно колко са преструктурираните", посочи икономистът от "Индъстри уоч" Красен Йотов. "Възможно е ръстът да се обясни с неравномерно разпределение между банките, т.е. в една или две да е преструктуриран по-голям проект. Ако той например е свързан с индустриалните паркове, е нормално и размерът да е голям", допълни Йотов. По думите на главния изпълнителен директор на Банка ДСК Виолина Маринова това изменение не е изненада. "Вярно е, че има промяна, но тя е очаквана", каза тя и допълни, че влошаването на портфейлите ще продължи поне още две тримесечия. "В абсолютен размер увеличението на лошите и преструктурирани кредити е съпоставимо с юлското", каза още Маринова. Според нея по-добрите резултати през август и септември могат да се обяснят с това, че банките са продавали проблемни портфейли. Данните показват, че най-сериозно е влошаването при бизнес кредитите - спрямо септември ръстът на проблемните задължения е 7.95%, а на годишна база те са със 122% повече до общо 4.2 млрд. лв. "Това също е нормално, поясни Маринова. Все пак ситуацията все още е трудна за много предприятия." През месеца кредитите за корпоративния сектор се увеличават с 135 млн. лв., или 0.43%, спрямо ръст от 801.5 млн. лв. (2.6%) през септември. Тогава обаче увеличението не беше напълно реално, тъй като в системата имаше обратно изкупени заеми за 598.3 млн. лв. Данните сочат още, че потребителските заеми продължават да намаляват, а ръстът в жилищните е едва 0.04%. На практика статистиката на БНБ показва, че по-големият ръст в лошите и преструктурирани задължения през октомври може да се обясни и с традиционно малко по-добрите резултати, които банките представят в края на всеки отчетен период, в случая септември. Възможно е и по-ниската база за сравнение през септември да е в резултат на реално погасяване на задълженията, обяснено със сезонния фактор - по-ниски разходи през летните месеци и по-голяма временна заетост. В групата на лошите и преструктурирани кредити влизат всички, които са с влошено качество - с просрочие в обслужването над 90 и над 180 дни, както и тези с променени условия с цел по-добро обслужване. От БНБ посочват, че този тип данни не показват обема и дела на заемите с просрочия, нито размера на необслужваните над 90 дни. Такава информация има в тримесечните данни, които БНБ публикува. За третото тримесечие на годината те показаха, че делът на необслужваните кредити е 10.61%.
Източник: Дневник (24.11.2010)

"Струматекс", перлата на памукотекстилната промишленост на Югозапада, е създадено като малка тъкачна фабрика през 1948 г., а през 1960 г. е изградено като комбинат "Гоце Делчев" с 2000 работници. Застроената площ на комбината е 80 дка, разположени върху парцел от 130 дка. След 10 ноември е преименувано в "Струматекс" и е едно от първите в страната, които започват да се готвят за приватизация. Това се случва още през 1995 г., когато раздържавяването е неясна фикция на управляващите, а процедурите по бъдещите масови, касови, бонови и т. н. приватизации са в зародиш. През тази година "Струматекс" се регистрира като акционерно дружество. Току-що назначеният директор Георги Атанасов го заварва с огромни загуби и включено в списъка за ликвидация. Задачата на Атанасов е да приложи оздравителна програма, та ако има нещо за спасяване, то да бъде спасено. Програмата стартира с останалите на работа 800 шивачки, поръчка за Италия и опит на директора да продаде базата на "Струматекс" в с. Вълкосел, за да покрие поне част от банковите кредити. През погледа назад във времето явно стратегията е била успешна, защото през 1997 г. дружеството изненадващо е ИЗВАДЕНО ОТ ДЪРЖАВНИЯ СПИСЪК ЗА ЛИКВИДАЦИЯ И ПРЕМЕСТЕНО В ТОЗИ ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ. Броени дни след това в него е регистрирано и РМД "Струматексинвест" начело с директора Георги Атанасов и участието на 430 акционери. Уставният му капитал е 50 млн. лв., разпределени в 50 000 поименни акции. В РМД-то Атанасов държи акции за 16,6 млн. лв. При първоначалната регистрация на дружеството всъщност има 3-ма акционери с най-голям брой акции " Георги Бижев, Златко Костадинов и Димитър Биков. Падат им се по 3000 на човек. През ноември 1998 г. капиталът на РМД-то се вдига на 80 млн. лв. и структурата на собствеността коренно се променя " Бижев става собственик на 26 400 акции /33%/, а директорът Георги Атанасов получава 18,75% собственост. Двамата са вписани като изпълнителни директори. Агенцията по приватизация /АП/ иска от "Струматексинвест" и другите потенциални приватизатори депозит от 100 000 долара за участие в преговорите за продажба на 65% от предприятието. Поставя и условието плащането да стане 50% кеш в деня на продажбата, а останалата сума да се брои до 45 дни след подписването на договора. РМД-то обаче не допада на политическата партия СДС, която по това време е на власт и се стреми да сложи ръка на всичките по-апетитни предприятия. Причината за недолюбването е Атанасов. Той не е син, а е човек на ВМРО. По тази причина през февруари 1998 г. хората на депутата от СДС Илиян Попов започват масирана медийна кампания срещу начините му на управление, но времето не им стига и същата година РМД "Струматексинвест" става собственик на предприятието. По-късно ще стане ясно, че сделката е платена от същия този крупен акционер Георги Бижев. Той брои в АП първоначалната вноска от 117 000 долара и не му се налага да вади още толкова за втора вноска, защото РМД-то е получило стандартната преференция да се издължи напълно през следващите 10 години, с равни месечни вноски от по 177 долара. Резонният въпрос е КОЙ Е БИЖЕВ И ОТКЪДЕ ИДВА" Инженер-химик, той е човек от бранша. Работил е в "Струматекс" между 1982 и 1990 г., 5 г. е бил началник на апретурния цех, но навреме се е ориентирал в обстановката и успоредно е направил частна фирма. "Вьор Бижев" е специализирана в ушиването на униформи и настанена под наем в ЗЕМ, има 150 работници. Другият любопитен факт в CV-то му е, че Бижев се води най-довереният човек на директора на банка ДСК Спас Димитров. Последният току-що е оглавил опозицията в СДС - Благоевград, насочена срещу депутата Ил. Попов и хората му, и се опитва по всякакъв начин да прибере част от приватизационната баница. В случая " чрез Бижев. 6 месеца след покупката на дружеството Георги Бижев изхвърля Атанасов от Съвета на директорите с мотив "злоупотреби, довели до натрупан дълг в размер на 3,7 млн. лв." На негово място влиза Тодор Андонов, съдружник на Бижев във фирмата му "Вьор Бижев". Двамата са собственици на "Струматекс" и до днес. Непосредствено след приватизационната сделка през 2000 г. "Струматекс" е сред десетте най-големи фирми в Благоевградска област по продажби /с 11,01 млн. лв./ и по персонал /с 499 души/. През следващите години дружеството работи с променлив успех, но все още се води като едно от най-стабилните в Благоевград. И най-скандалните всъщност. През 2006 г. собствениците на дружеството ИЗТОЧИХА ОСИГУРОВКИТЕ на 300-те си работници за 2 г. назад, възлизащи общо на повече от 500 000 лв., и влязоха за пръв път в полезрението на НОИ. "ВиК" ги следят редовно и изкъсо заради неплатени сметки, а работниците периодично се оплакват от забавени заплати. Миналата година предприятието пое униформите на българските, австрийските и германските полицаи. Тогава избухна и грандиозен скандал, свързан с решение на кабинета "Станишев" такива униформи да се шият само от кооперации на инвалиди. Поръчката обаче е прекалено сладка, за да бъде пропусната, и дуото Бижев-Андонов веднага измислят схемата, по която държавата може да бъде хързулната. Те регистрират инвалидна кооперация "Лидер" в Благоевград и дори не си правят труда да прикрият участието си в нея, ами директно я вписват на адреса на "Струматекс". Поръчките за "Лидер" се приемат от съпругата на собственика Тодор Андонов - Мая, а униформите се шият вътре в предприятието, от шивачките на "Струматекс". ДАЛАВЕРАТА С "ЛИДЕР" Е ГОЛЯМА - инвалидните кооперации са с нулева ставка на данък печалба, докато като предприятие "Струматекс" би трябвало да внася 10%. Андонов и Бижев не внасят, естествено, но няма данни данъчните да са се заинтересували от измамата. В момента "Струматекс" произвежда памучни прежди, тъкани и изделия от тях. Според сайта му в интернет днес там работят 1500 души, които шият всичко. Управители на акционерното дружество са Валери Стоицов и семейство Мая и Тодор Андонови. В регистрацията Бижев не фигурира, но допреди няколко месеца той движеше всички сателитни неща в дружеството, извън прякото производство. Самият АНДОНОВ Е ДОСТА БОГАТ - ИМА 2 ХОТЕЛА В БАНСКО, 3 ЛИМУЗИНИ, СОБСТВЕНИК Е НА 3-ТЕ БИВШИ МАГАЗИНА "КРЕСНА" в центъра на Благоевград, които купи за 360 000 лв. Бижев не остана назад и си купи 400 кв. м срещу Съдебната палата. Преди години двамата собственици си напазаруваха съвместно габровското "Мак" АД - то стана тяхно за 1 лв. плюс задълженията му, и основаха текстилна групировка "Мак Струматекс". И понеже не може само да се работи, бизнесмените помислиха и за почивните си дни - през 2005 г. разложките съветници им продадоха 25 бунгала върху 11 дка в местността Предел на цена 20 лв. кв. м. СДС крилото на Спас Димитров успя със "Струматекс", но се провали катастрофално с другото голямо текстилно предприятие в Благоевград - "Валентина-Струмяна" Въпреки напъните на сините активисти, то така и не стига до приватизация. Предисторията тук се нарича Венера Чонгова, назначена за директор в държавната фирма след стачка на колектива през декември 1993 г. по времето на кабинета "Беров". Тя поема фирмата с дългове от 23 млн. лв към банки, неизплащани с месеци заплати и загуби от 14 млн., натрупани от предшественика й Васил Атанасов. За няколко години Чонгова стопявява задълженията и реализира печалба от 25 млн. лв., когато КНСБ й вдига мерника. През 1996 г. местният синдикалист Емил Илчев започва да събира подписи сред 170-те работници, за да я сменя " била некадърна да управлява и му отказала да им вдигне заплатите с 90%. Оказва се обаче, че акцията на канесебееца е солова, защото 130 от работнитниците скачат в защита на директорката. Като политик на място, усетил, че може да натрупа активи от това, топкадровикът на СДС Илиян Попов тутакси взема верния курс, целящ да не се конфронтира открито с масите. През 1997 от името на СДС той лично и писмено декларира, че няма кандидат за мястото на Чонгова. Така контрира слуховете, че в Министерството на търговията, по предложение на местен активист на СДС, вече има заповед Чонгова да бъде сменена от Лазар Зрънчев, бивш служител в обувна фабрика "Вихрен". Попов всъщност не лъже, защото Зрънчев е от кръга на вътрешнопартийния му опонент Спас Димитров. В крайна сметка Чонгова все пак е сменена и в крайна сметка Ил. Попов, като председател на СДС - Благоевград, излиза победител в ръкопашната схватка с банкера за надмощие в партията. Въпреки продължаващите заплахи на работничките, че с жива верига ще спрат идването на нов директор, през август 1997 г. депутатът се отмята от думите си и внася искане Чонгова да бъде сменена с ексшефа на шивашката фирма "Милена" Красимир Георгиев, останал временно без работа. През есента на същата година министър Валентин Василев не издържа на натиска на Ил. Попов и назначава за директор Георгиев, но ЗА ДА ИМА МИР, ЗАДЕЛЯ ПАРЧЕ ОТ БАНИЦАТА И ЗА ДИМИТРОВ. В Борда на директорите е вкаран човекът му, обувният спец Лазар Зрънчев. След няколко епични заграждения на входа и драматични декларации за бойкот на производството, работещите в текстилната фирма все пак осъзнават, че срещу властта не се рита, влизат обратно в цеховете и след броени дни гласуват да променят статута си от обикновени шивачки на акционери-собственици и да си купят предприятието чрез РМД. Вместо положението да се укроти, "Валентина-Струмяна" обаче отново излиза по първите страници на вестниците. Георгиев опитва да оправдае слабото си управление с любимия подход - да се жали непрекъснато от лошо наследство. Той вади любопитна папка от бюрото на предшественичката си, пълна с документи за раздавани пари на екстрасенси за сеанси по диагностициране с биополе. Работничките охотно му припяват и разказват как на няколко пъти в цеховете им влизал човек с вдигнати напред длани и им поставял ДИАГНОЗИ ОТ ТИПА НА "ТИ СИ БРЕМЕННА" И "ЧЕРНА МАГИЯ ТЕГНЕ НАД СЕМЕЙСТВОТО ТИ". В папката има още фактура с огромна сума, платена на Чонгова и дъщеря й за командировка до Германия. От счетоводството пък подават информация за 244 млн. лв. дългове срещу едва 80 000 лв. по сметка на дружеството, за огромни неприбрани наеми от търговците в бившата "Валентина" и т. н. Чонгова отговаря на нападките не с опровержения, а тактически - с 62 от верните си работнички тя основава РМД "Валентина стил" АД. През март 1998 г. вече всички виждат, че Георгиев не става за директор, и той е изхвърлен след 4-месечно управление. В Благоевград това е прието като тотален удар срещу кадровата политика на СДС. ПОПОВ ВЕЧЕ НЯМА ОЧИ ДА ИСКА ДИРЕКТОРСКОТО МЯСТО В ПРЕДПРИЯТИЕТО ЗА СВОЙ ЧОВЕК и министър Василев праща протежето на Спас Димитров " Лазар Зрънчев. Зрънчев кове поредния пирон в ковчега на "Валентина-Струмяна" и през януари 1999 г. се заговаря за пръв път за публична продажба на предприятието. Причината са едни 78 000 немски марки с лихвите от 1993 г., които то е осъдено да плати на софийска фирма заради неполучени костюми, шити на ишлеме. Приватизацията обаче официално още е възможна и през 2000 г. уволненият главен счетоводител Веско Стойчев и изхвърленият директор Красимир Георгиев също правят РМД с идеята да сложат ръка на предприятието. Наричат го "Нова Валентина 2000", в него Стойчев и шивачката Цветанка Колева имат по 68 дяла, а останалите 38 акционери - по 1-2. Георгиев не съществува в регистрите като акционер, но той се занимава с делата на РМД-то и с познатата му вече дейност " вадене на компромати срещу новия директор Лазар Зрънчев. Както навремето беше натопил Чонгова за екстрасенсите, така и сега атакува Зрънчев, че вземал пари на ръка, пътувал до САЩ и Франция на издръжка на "Валентина", както и че чрез подставено лице - началник цеха във фирмата Ат. Атанасов, си е открил частен шивашки цех на Покровнишко шосе. Отговорът и на тези атаки е РМД. Прави го Зрънчев, нарича го "Валентина 2000" и в него влизат 53 бивши и настоящи работници. Директорът и секретарката му Роза Маркова грабват контролния пакет с по 33% дялово участие. РМД-ТАТА С АПЕТИТИ КЪМ "ВАЛЕНТИНА-СТРУМЯНА" ВЕЧЕ СА 3, но през април 2001 г. затъналото отвсякъде предприятие отново остава без директор. Министър Петър Жотев уволнява бившия обувен спец Лазар Зрънчев и в кабинета влиза поредният неудачен експеримент. Новият директор Несим Мошев, бивш експедитор в ТПК "Рила", този път е от квотата на СДС депутата Николай Томов. Двамата са съученици и приятели, в което няма нищо лошо, само дето експедицията е минимална част от общото производство, а управлението не е за всяка уста лъжица. Мошев връща на работа счетоводителя Веско Стойчев и предшественика си Красимир Георгиев, с което се изчерпват всичките му управленски решения, още повече, че през август тежка катастрофа го поваля на легло за дълго време. ДЕПУТАТЪТ ТОМОВ, ЧИЕТО КАДРУВАНЕ Е ПРЕКЪСНАТО ЗАРАДИ СЛУЧАЙНО СЪБИТИЕ, КАКВОТО Е ПТП-ТО, ПОЛУЧАВА ОЩЕ ЕДИН ШАНС ЗА ИЗЯВА във "Валентина-Струмяна". Новият директор, когото праща, е братовчед му Марин Аладжов, доскорошен директор на машиностроителното предприятие ЗИЕНТО. През 2003 г. мощното някога шивашко предприятие "Валентина Струмяна" спира окончателно всякаква дейност с огромни задължения към държавния бюджет. То е извадено от списъка за приватизация и Агенцията за държавни вземания го слага на тезгяха за публична продан. С няколко търга четирите етажа са купени от агенция за недвижими имоти "Фокс", юристи и бизнесмена Йордан Тозев. Парите от всички етажи плюс тези от продажбата на машините обаче покриват едва половината от дълговете на дружеството. Въпреки това "Валентина-Струмяна" още живее в съзнанието на благоевградчани. По нея те ориентират съседните кръчми, когато имат среща, и обикноветно я споменават като "бившата "Валентина". Така наричат и двама от ексдиректорите - Чонгова и Зрънчев, които си направиха собствени шивашки цехове. Въпреки че дадоха всичко от себе си, за да съсипят предприятието, Георгиев, Мошев и Аладжов не можаха да заработят дори титлата "бивш директор".
Източник: Струма - Благоевград (25.11.2010)

Активите на взаимните фондове в България се върнаха над 650 млн. лв. Това показват данните на Българската асоциация на управляващите дружества и самите компании в първите дни на декември. През ноември средствата, управлявани както от българските, така и от чуждестранните схеми, се увеличават съвсем леко с около 1% до малко над 650 млн. лв. Последно пазарът е имал подобен обем през фаталния септември 2008 г., когато фалира американската инвестиционна банка "Леман брадърс". От тях българските фондове управляват около 415 млн. лв. Лекото увеличение на средствата в схемите се дължи отново най-вече на движението на капиталовите пазари и поскъпването на долара. Все още обаче няма признаци дребните инвеститори да са се завърнали към този тип вложение, още повече че лихвите по депозитите остават сравнително най-високата и сигурна за момента доходност. Анализаторите обаче очакват с плавното понижение на лихвите догодина повече средства да започнат да се насочват и към взаимните фондове. Няма обаче и съществен отлив на средства освен някои преструктурирания на портфейли от едни в други фондове. Най-съществени са движение при нискорисковите фондове на паричен пазар. Като цяло основните пазарни лидери се запазват и месец преди края на годината. Най-много активи управлява "Пайъниър инвестмънтс", които се дистрибутират в България от Уникредит Булбанк. Следват ги "Райфайзен асет мениджмънт", "ДСК управление на активи" и "Елана фонд мениджмънт".
Източник: Дневник (03.12.2010)

Банка ДСК бе обявена за "Банка на годината в България" в престижния конкурс, организиран традиционно от британското списание The Banker. Изданието е част от групата "Файненшъл таймс" и се ползва с огромен авторитет във финансовия и бизнес свят. Затова годишните награди на The Banker са най-високото признание за отличителни постижения в банковия сектор. Като един от победителите в конкурса - Банка ДСК, получава статуетка на Брендън Брекън - основател през 1926 г. на списание The Banker, грамота, подписана от издателя и главния редактор на списанието, и правото да използва специално изработено лого "Банка на годината" във всички свои рекламни и маркетингови материали. Призът беше връчен на тържествена церемония в лондонския хотел "Интерконтинентъл". За най-добра банка в света за 2010 г. беше обявена "Стандарт Чартърд", която има дейност в Африка, Близкия изток и Азия.
Източник: Стандарт (07.12.2010)

Разбит е трезорът на банка ДСК в ж.к. "Младост" 1, на бул. „Йерусалим”, бл. 24., съобщи пресцентъра на МВР. Крадците са влезли през покрива на банковия клон в ж.к. "Младост". Сигналът е бил подаден тази сутрин в 7.55 часа. Към момента се прави оглед на мястото, като все още се проверява какви са щетите. За инцидента сигнализира читател на агенция Фокус, който има каса в трезора. По думите му, служителите от трезора са отказали да го пуснат без да уточняват защо трезорът не работи.
Източник: Агенция Фокус (07.12.2010)

Веригата "ЦБА Асет мениджмънт" ще стъпи на пазара в Стара Загора Веригата хранителни магазини "ЦБА Асет мениджмънт" ще има четири нови магазина в Стара Загора, съобщиха от компанията. Договорите за тях са сключени за 10 години, а общата им площ е 1129 кв. м, като размерите и на четирите са приблизително еднакви – около 300 кв. м. всеки. Това ще са първите магазини на веригата в Стара Загора. Досега тя има общо 32 обекта в Североизточна България и в София. С новите магазини "ЦБА Асет мениджмънт" за пръв път стъпва в Южна България. В началото на тази година от компанията съобщиха, че ще развиват франчайз на магазини за търговия на дребно, като част от стратегия за агресивно навлизане на пазара на хранителни стоки в цялата страна. Освен магазините, за снабдяването си "ЦБА АМ" изгради и логистичен склад край Русе, в момента се изгражда подобна база и до Велико Търново. В началото на декември дъщерното дружество "ЦБА Търговия" изтегли кредит от Банка ДСК за 3.32 млн. евро, с които да финансира логистичния център до великотърноския гр. Дебелец. За деветмесечието на тази година веригата има 89.4 млн. лв. консолидирани продажби, със 7% спад на годишна база. В същото време загубата се увеличава три пъти до 1.28 млн. лв. "ЦБА АМ" е публична компания и акциите й се търгуват на Българската фондова борса. Основните акционери в нея са Красимир Гърдев и Радослав Владев с по 36% от капитала, показва справка в регистъра Дакси.
Източник: Дневник (08.12.2010)