Държавата в лицето на правосъдното министерство купи де юре нова сграда за Административния съд във В. Търново. Сделката е финализирана в края на миналата година за 1.7 млн. лв. Малко по-рано Министерският съвет обяви, че купува сградата на ул. „Иван Вазов” 1 в старата столица от местната фирма „Зърнени храни” ЕООД, за което „Борба” вече писа. Имотът обаче се оказа под възбрана от банка ДСК за над 860 000 лв. дълг. След това и в последните дни на 2012 г. е сключено тристранно споразумение и възбраната върху сградата е била заличена по искане на ДСК. После е прекратено и изпълнителното дело срещу „Зърнени храни”. Офертата на банката е била да се плати борчът към нея, чиято сума е близо 1 млн. лв. с лихвите. Така всички тежести върху имота са вдигнати и покупко-продажбата е станала възможна. Преди 12 г. бизнесменът Младен Мартинов напазарува въпросния имот от бившия областен Красимир Генчев за около 200 000 лв., като част от сумата бе платена с компенсаторки.
Източник: Борба - Велико Търново (04.01.2013)

По-евтини кредити и за земеделци Земеделските производители ще могат да кандидатстват за кредити с по-ниски от пазарните лихви и с облекчени обезпечения. Те ще се отпускат от Банка ДСК, Пощенска банка, ОББ, СИБанк, Райфайзенбанк, ЦКБ и БАКБ. А условието към компаниите е да имат одобрен проект по европрограмата на Министерството на земеделието и горите за развитие на селските райони. В четвъртък банките подписаха споразумения с Националния гаранционен фонд (НГФ, дъщерно дружество на Българската банка за развитие). Те са за общо гаранции за 607 млн. лв. Очакванията са на тази база да се отпуснат заеми за поне 760 млн. лв. Схемата ще е подходяща по-скоро за малки или стартиращи производители, които имат трудности с обезпеченията. При големите това не е проблем, още повече че заради мащабите на бизнеса си (особено при зърнопроизводството) те успяват да си договорят атрактивни условия. Подобни схеми действат по програма JEREMIE за малкия бизнес, но изключват земеделците. Лихвите, при които банките ще отпускат кредитите по новата схема, са между 7% и 9%, а фондът гарантира до 80% от риска по кредитите, съобщи Андрей Генев, председател на съвета на директорите на НГФ. Средните за пазара лихвени нива за земеделци са над 10.5-11%, като за по-малки фирми са с поне 2 пункта по-високи. Оценките в бранша сочат, че най-скъпо финансиране получават фирмите от животновъдството, а най-изгодни условия - производителите и търговците на зърно. "За сериозните фирми в нашия бранш параметрите на тази схема не са атрактивни", коментира председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Ангел Вукодинов. По думите му големите компании обикновено имат възможности да предложат добро обезпечение по кредитите и получават предложения от банките за под 7 на сто лихва. Вукодинов обаче каза, че условията по гаранционния фонд ще бъдат атрактивни за малките и стартиращи компании, които срещат затруднения с осигуряването на съфинансиране за проектите си. Договорено е още банките да отпускат кредитите без такси и комисиони за разглеждане на искането за заем и за обслужване на заема. Одобренията ще се издават между 8 и 21 дни. Срокът на заемите ще е до 10 г., като гаранции ще се издават до септември 2015 г., а средствата трябва да бъдат усвоени до края на същата година. По думите на Асен Ягодин, главен изпълнителен директор на ББР, фондът има готовност да започне да издава гаранциите веднага. Те ще позволяват банките да облекчат изискванията за обезпечение, което е един от големите проблеми особено на малките и средните предприятия. Според главния секретар на асоциацията на земеделските производители Ивайло Тодоров основно предимство на схемата е именно осигуряваното обезпечение от 80%. "Проблем на земеделските производители е, че банките искат 120-150% и дори 200% обезпечение по кредитите, което затруднява най-вече стартиращите компании", коментира още той, допълвайки и че заложеното изискване към банките за финансиране за новостартиращи бизнеси ще подпомогне отрасъла. Според земеделското министерство над 40% от получателите земеделци по тази програмата за селските райони са ги информирали, че имат проблем с предоставянето на обезпечения пред банките, стана ясно при подписването на споразуменията. Очакванията са гарантираните проекти да са на обща стойност над 1.2 млрд. лв. Ще се кредитират проекти, одобрени по мерки 121 "Модернизиране на земеделските стопанства", 122 "Подобряване на икономическата стойност на горите" и 123 "Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти". Ще се кредитират и вече одобрени проекти по тези мерки, които чакат финансиране, но заради забавянето на схемата все още не са го получили.
Източник: Капитал (11.01.2013)

Една голяма доза ликвидност Вторник ще е малко по-различен ден за българската икономика. Тогава държавата ще върне в частния финансов сектор над 1.2 млрд. лв. - пари от облигациите по външния дълг, които изтичат на 15 януари и бяха емитирани по времето на Милен Велчев през 2002 г. като част от замяната на брейди облигациите. В четвъртък Министерството на финансите вече направи превод за 1.7 млрд. лв. (цялата главница на заема от 818.5 млн. евро и последното лихвено плащане) към банките - агенти на емисията, а до вторник те ще ги преведат на притежателите на облигациите. Книжата се отчитат като външен дълг, но през годините постепенно български инвеститори (основно банки) придобиха по-голяма част от тях и делът им стигна над 70% (629 млн. евро, или 1.2 млрд. лв.) към края на октомври миналата година. Така във вторник пенсионни фондове, банки и застрахователни компании, които притежават този дълг, вече ще имат парите от него по сметките си. Затова е интересен въпросът накъде ще се насочи този ресурс - нови ДЦК, депозити, заеми или към борсата. Малко дълг, малко депозити Кризата направи българските институционални инвеститори доста консервативни през последните години и затова е по-вероятно те да търсят инвестиции със сходен риск и доходност. Анкета на потвърждава това и показа, че най-вероятно те ще закупят нови нискорискови инструменти като държавни ценни книжа или такива други страни от ЕС със сходен рисков профил, но по-висока доходност. Много вероятно е и освободената ликвидност да се насочи към емитираните през юли 2012 г. нови глобални облигации, с парите от които правителството сега изплаща старите книжа. Въпреки че на аукциона през лятото те не бяха допуснати, към края на октомври в портфейлите си вече имат над 280 млн. евро от новите книжа, или 30% (само банките държат 205 млн. евро). "Най-вероятно в краткосрочен план е плащането на държавата по глобалните облигации да увеличи средствата на институционалните инвеститори, които се държат по сметки в банковата система. Разбира се, ще се търсят и нови инвестиционни възможности, за да могат пенсионните фондове да постигнат по-висока доходност, но при запазване на нискорисковия профил в портфейлите си. Затова не изключвам създадената ликвидност да се насочи към новите глобалните облигации. Възможно е, разбира се, да се потърсят и добри възможности за инвестиции в нискорискови държавни облигации на други страни от ЕС, ако доходността, която носят, е удовлетворяваща", коментира Емил Аспарухов, ръководител на трежъри отдела в Банка ДСК. Малко вероятно е парите да отидат за нови заеми и по-ниски лихви. В момента ресурсът в банковата система е доста голям, но търсенето на кредити остава слабо. "Банките ще имат възможност да преструктурират пасивите си с нови, за които плащат по-ниска лихва. Увеличената ликвидност може да доведе до понижаване на лихвите, или до ръст на кредитирането. Корпоративното кредитиране обаче се развива с умерени темпове, докато домакинствата все още са предпазливи да търсят заеми и затова основните очаквания са за общо понижаване на лихвите по кредитирането", коментира Кристофор Павлов, главен икономист на Уникредит Булбанк. Финансисти обаче отхвърлят възможността част от парите да се насочат към Българската фондова борса. Причините са няколко и все прозаични - през последните години качествените публични компании останаха малко, ликвидността е ниска, а рисковете все по-големи. В резултат на това изчезнаха или се изтеглиха и доста инвеститори. "Едва ли това (средства от плащането на облигациите да се инвестират на фондовата борса – бел. ред.) ще се случи, тук говорим за различни класове активи", заяви изпълнителният директор на "Карол" Ангел Рабаджийски. Според него падежирането на нискорисков актив и неговата замяна за такъв с по-голям риск, каквито са акциите на публични дружества, е малко вероятна. "Все пак конкретната емисия е част от нискорисковата компонента в портфейлите на дългосрочни инвеститори и е по-вероятно да бъде заменена с инструмент със сходни матуритет и доходност", допълни той. Емил Аспарухов също е на мнение, че борсата ще остане неатрактивна за парите от облигациите. Повишената ликвидност във финансовата система поставя в изгодна позиция българското правителство на пазара на вътрешен дълг, още повече че аукционите през последната година-две показват силен институционален интерес. Държавата планира консолидиран бюджетен дефицит от 1.1 млрд. лв. за 2013 г., 90% от който да се финансира с ДЦК, а останалата част ще се набави от спестяванията във фискалния резерв, който обаче през тази година ще гравитира около законово допустимия минимум от 4.5 млрд. лв. Справка в баланса на управление "Емисионно" на БНБ показва, че към петък правителството е имало 5.2 млрд. лв. по сметки в централната банка, а те отразяват и приблизителния размер на фискалния резерв. Посочената сума обаче е, преди да се отчете плащането по външния дълг, обясни източник от Министерството на финансите. Най-вероятно плащането ще се види в понеделник или вторник, но в този случай държавата ще е събрала декемврийския данък върху добавената стойност. Емисионната политика предвижда до март да се предложат ДЦК за 632 млн. лв., а така едновременно ще се запази фискалният резерв в желани граници и в същото време ще се обере част от ликвидността, която създава с плащането на облигациите от 2002 г.
Източник: Капитал (14.01.2013)

Продават модерната механа на фамилия Чучулайн в Банско за 217 192 лв. Съдия изпълнител обяви за продан механа "Чучулайн" на семейство Райна и Верен Чучулайн от Банско, заради необслужван кредит към банка ДСК. Механата се намира в центъра на града и заедно с нея обект на продажба е и жилищна сграда построена в близост. Първоначалната цена, от която ще започне наддаването е 217 192 лв. лева. Според банскалии от месеци семейството се мъчи да продаде механата или да я даде под наем, но не успешно. Търгът ще се проведе следващия месец. В Банско в момента се продават механи и хотели "на кило" почти на безценица. В първите години на "обновяването" на курортния град и продажбата на земи ,хотели и заведения никнеха като "гъби". Банскалии, обаче надцениха възможностите и потока от туристи и в момента голяма част от стотиците хотели за празни. През лятото е мъртвило. Зимният сезон не е достатъчен, за да могат огромните хотели, механи и ресторанти да запълват капацитета си и да оцелеят. Заради икономичеките условия в в страната намаля и броя на желаещите да купуват земи в курортния град .В момента на тезгяха на съдия изпълнителите в региона има десетки апартаменти за цена между 20-30 хиляди лева, хотели и заведения на цени много по- ниски от реалната им стойност.
Източник: Струма - Благоевград (14.01.2013)

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) разреши на ОББ да придобие Пощенска банка в България. Сливането им е резултат от поглъщането на собственика на "Пощенска" в Гърция Eurobank от този на ОББ там National Bank of Greece (NBG). Разрешението от КЗК се издава на собственика на NBG, но на практика в България обединението е между дъщерните структури. Това е така и в другите страни, в които присъстват и двете гръцки банки - Сърбия, Румъния и Кипър. В съобщение на антимонополата комисия се посочва, че "разрешава концентрацията между предприятия, която ще се осъществи чрез придобиване на едноличен контрол от страна на Национална банка на Гърция върху Юробанк Ергасиас и неговите дъщерни предприятия в страната". След оценка и анализ на съответния пазар и предлаганите финансови услуги от двете кредитни институции - банкови, застрахователни, лизинг, факторинг, управление на активи и пр. от КЗК посочват, че "планираната концентрация не води до създаване или засилване на господстващо положение, което значително да ограничи или възпрепятства ефективната конкуренция на анализираните пазари. В хода на проучването нито един от анкетираните участници не изрази опасения за конкурентната среда след обединяването на двете банкови групи". За да направи оценката си, комисията е поискала становища и информация от БНБ, Комисия за финансов надзор, Асоциация на банките в България, Българска асоциация за лизинг, основни конкуренти - Уникредит Булбанк, Банка ДСК, Райфайзенбанк, ПИБ, Societe Generale Експресбанк, Корпоративна търговска банка, Банка Пиреос, МКБ Юнионбанк, Алианц банк, Централна кооперативна банка и основни клиенти на двете сливащи се банки. Комисията е установила, че ОББ и Пощенска няма да имат пазарен дял надвишаващ 25% в нито един от сегментите на банковия пазара. Данните в анализа на КЗК са към края на 2011 г. И според отчетите на двете банки в БНБ към края на септември 2012 г. общият им пазарен дял не надвишава 25%.
Източник: Капитал (28.01.2013)

Отново издават европейски здравни карти Издаването на европейска здравноосигурителна карта (ЕЗОК) се възобновява от понеделник. Това съобщиха от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Издаването ще става в нови дистрибуторски пунктове, в които гражданите ще подават заявления за издаване и ще получават своята ЕЗОК. Това са 398 пункта на територията на цялата страна, основно в клоновата мрежа на Банка ДСК, а пълният им списък може да бъде видян на интернет страницата на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), както и във всяка районна здравноосигурителна каса. Досегашните пунктове на предишната фирма-изпълнител няма да приемат заявления. Самата карта и услугата по издаването й са безплатни, а срокът за издаване е до 15 календарни дни. Заявлението за издаване се получава безплатно на място в обявените пунктове или може да бъде разпечатано от интернет страницата на НЗОК. То се подава лично, или от упълномощено лице, като се представя задължително лична карта. За лица до 14 години и такива до 16 години, които нямат лични карти, се представят акт за раждане и личната карта на единия от родителите. ЕЗОК е документ, въз основа на който при престоя си в друга държава членка на ЕС здравноосигурените лица могат да ползват спешна и неотложна здравна (медицинска и дентална) помощ - според законодателството на съответната държава на престоя.Временните затруднения по издаването на ЕЗОК се дължаха на обжалване на процедурата по избор на изпълнител.
Източник: Класа (29.01.2013)

"Интеркапитал ПД" получи второ разсрочване на облигациите си Дружеството със специална инвестиционна цел "Интеркапитал пропърти дивелопмънт" успя да получи второ разсрочване на облигационната си емисия. Това се е случило в сряда на общо събрание на притежателите на книжата, съобщи участник в него. Емисията беше издадена в бума на имотния и борсовия пазар през 2007 г. Тогава тя беше със срочност три години и купон 9% годишно. Нещата в момента обаче изглеждат съвсем различно. Още в средата на 2010 г. компанията получи ликвидна глътка въздух с удължаването на падежа на заема с три години - до август 2013 г., но при малко по-висока лихва от 9.5%. Започналата през 2008 г. криза на имотния пазар вече беше ударила финансово компанията. Общата остатъчна дължима сума тогава бе 5 млн. евро, а сега, две години и половина по-късно, тя е 3.5 млн. евро. "Интеркапитал ПД" обаче отново има трудности с погасяването на вноските си. Това е и причината за новото отлагане. Облигационерите са се съгласили емисията да бъде разсрочена с 60 месеца (до края на 2018 г.), а лихвеният процент да бъде намален до 7.25%. В замяна на тези отстъпки фондът за имоти се задължава да учреди първа поред ипотека върху негов урегулиран имот в гр. Ахелой с обща площ 40 хил кв.м в полза на довереника на облигационерите – Инвестбанк. "Интеркапитал пропърти дивелопмънт" беше създаден през 2005 г. с два основни имотни проекта - единият морски, а другият планински. Фондът финансира изграждането им както с капитал от борсата, така и със заемен. С идването на кризата обаче нещата станаха сложни. Планинският проект в Боровец е завършен само на груб строеж и до момента не генерира паричен поток. Фондът обаче успява да завърши морския - ваканционно селище "Марина кейп" край Ахелой, който работи и носи както текущи приходи от наеми, така и постъпления от продажба на апартаментите в него. Очевидно обаче те се оказват недостатъчни. Все пак фондът обаче продължава да си плаща задълженията, което често се случва с известни забавяния, но и благодарение на понякога иновативен финансов инженеринг, прилаган от мениджмънта. "Интеркапитал ПД" беше и първата българска компания, осъществила публично предлагане извън България, с което акциите й вече се търгуват освен в София и във Варшава. Малко след това тя се опита да набере ресурс чрез увеличение на капитала за 58 млн. лв., но набраните средства бяха едва 3.6 млн. лв. Последва втори опит за увеличение на капитала с 27 млн. лв. през 2011 г. при цена 3 лв. за акция, но заради общата ситуация тогава дружеството първо свали цената на 2.3 лв. Впоследствие реши да отложи увеличението. В последния си финансов отчет към края на 2012 г. дружеството отчита спад на приходите си с 16% до 3.9 млн. лв. и загуба от 2.7 млн. лв. Краткосрочните задължения, от друга страна, достигат 48.6 млн. лв., което показва, че облигациите далеч не са единственият проблем на дружеството, което през тази година има и падежи по общо 18.9 млн. лв. кредити към Банка ДСК и Пиреос банк. Малко след създаването му дружеството се радваше на инвеститорски интерес, но от три години насам определено не се нарежда сред ликвидните. За последните 12 месеца акциите му са загубили почти 67% от стойността си до 0.184 лв. за брой, като от началото на тази година оборотът с тях е под хиляда лева.
Източник: Капитал (07.02.2013)

Банка ДСК пуска три нови взаимни фонда Добрите стари западни пазари и стабилните традиционни депозити – след години на риск, криза и двойни рецесии позабравените инвестиционни варианти пак са на мода. В края на миналата седмица "ДСК Управление на активи" получи разрешение от Комисията за финансов надзор (КФН) за организирането на три нови договорни фонда – единият е насочен към американски акции, а двата ще инвестират на парични пазари, като "ДСК Фонд на паричния пазар в евро" залага на стабилността на общата валута, както показва името му. Инвестициите на "ДСК Стабилност - американски акции" ще бъдат насочени основно към индекс S&P500, обясни Петко Кръстев, изпълнителен директор на управляващото дружество. "Планираме да правим инвестиции в инструменти с фиксирана доходност и да купуваме опции върху S&P", каза Кръстев. Фондът ще има ограничителен период от една година, през който за изкупуване на дялове ще се начисляват много по-високи такси. Целта е да се привлекат по-дългосрочни инвеститори, на които ще бъде гарантирано получаването поне на вложената сума. "Така при положително движение на индекс S&P500 те ще печелят, а при спад – ще имат гаранция за инвестицията си", добави Кръстев. По-кратък хоризонт предлагат паричните фондове – там няма да има такса за вход и изход, а ще се начислява само такава за управление. Тя ще е 0.75% върху нетната стойност на управляваните пари на година. Кръстев обясни, че "ДСК Фонд на паричния пазар" и "ДСК Фонд на паричния пазар в eвро" са подходящи и за хора, които искат да оставят парите си само за месец. Тъй като основните инвестиции на този вид схеми са в продукти с фиксиран доход, доходността им е съпоставима с тази на депозити. В същото време обаче няма 100% защита от евентуални загуби, колкото и малко вероятни да са те. Очаква се предлагането на новите фондове да започне до месец, а дяловете им ще могат да се купят в общо 150 от по-големите клонове на Банка ДСК. За последната една година основните американски измерители са отбелязали стабилно повишение – индустриалният Dow Jones е прибавил 8.6% към стойността си, а S&P500 – 12.4%. Технологичният NASDAQ пък се е повишил с 9.5% за 12 месеца назад. Досега "ДСК Управление на активи" имаше шест договорни фонда, чиито общи активи към края на миналата седмица са близо 65.5 млн. лв. Това нарежда управляващото дружество на второ място по размер на управляваните средства от българските дружества, след "Райфайзен България асет мениджмънт".
Източник: Капитал (11.02.2013)

Банка ДСК, Уникредит и ОББ остават лидери по печалба преди обезценки Банка ДСК, Уникредит и ОББ остават трите най-печеливши банки в банковата система за 2012 г., преди заделяне на обезценки, показва анализ на база данни на БНБ. Печалбата им преди обезценки е съответно 414 млн. лв., 384 млн. лв. и 169 млн. лв. Поради големите разходи за обезценки на ОББ, банката излиза на нетна загуба от 41 млн. лв. за 2012 г. Съответно на трето място по нетна печалба е Корпоративна търговска банка с 57 млн. лв. Потенциалът на банките за абсорбиране на кризата остава голям, или 1,78 млрд. лв. през 2012 г., спрямо 1,88 млрд. лв. за 2011 г. Числата са резултат от сумата на печалбата и начислените обезценки - 567 млн. лв. положителен резултат за 2012 г. и 1,21 млрд. лв. обезценки. Тоест ако нямаше проблем с лоши кредити и нямаше нужда от обезценки, банките можеха да запишат поне 1,8 млрд. лв. печалба за миналата година. Инвестициите на банките са им донесли със 114 млн. лв. повече нетни приходи през 2012 г. в сравнение с предходната. Ефектът от тях е за общо 318 млн. лв., като с основна заслуга е поскъпването на притежаваните дългови книжа (ДЦК). Нетният лихвен доход обаче намалява с 243 млн. лв. до 2,63 млрд. лв. за 2012 г., като това е пряк ефект от влошаването на кредитните портфейли на банките и от повишаващата се средна лихва по депозитите. Представяме ви класации на банките по печалба преди обезценки, по нетна печалба и по размер на активите.
Източник: Инвестор.БГ (13.02.2013)

В. Маринова: Вероятността за вдигане на лихвите заради политическа нестабилност е само теоретична Гражданите могат да са спокойни за спестяванията си. А вероятността за вдигане на лихвите заради вдигане на рисковата премия за страната ни поради политечска нестабилност е минимална. Това коментира пред „Дарик радио“ изпълнителният директор на „Банка ДСК“ Виолина Маринова. Тя поясни, че теоретично, ако CDS-а на държавата скочи, това ще доведе до вдигане на лихвените нива, но тя се надява, че в случая това няма да стане и че ще бъдат взети бързи и адекватни действия за справяне със ситуацията. Маринова допълни, че икономиката ни така или иначе е в стагнация, няма никакъв ръст в момента, а безработицата е на нива, които са високи. И все пак ако не се вземат бързо решения, не можем да очакваме нищо добро, смята шефът на банка. Друг банкер, пожелал анонимност, коментира, че няма опасност страхът от икономическа нестабилност да доведе до превалутиране на левовите депозити в еврови или доларови. „И друг път са падали правителства в България, в историята ни няколко пъти е имало назначавани служебни правителства, така че ситуацията не е непозната на хората“, посочи експертът.
Източник: Класа (21.02.2013)

OTP Bank: Оперативната среда в България е нестабилна Според OTP Bank, собственик на българската ДСК, оперативната среда в България е нестабилна, но вероятно ще се върне към нормалното в рамките на няколко месеца. Заместник главният изпълнителен директор на финансовата институция Ласло Бенчик заяви пред репортери в петък, че от друга страна, в България е налице добра макроикономическа среда с нисък държавен дълг, ниски данъци и нисък бюджетен дефицит, съобщава Reuters. OTP публикува днес финансовия си отчет за последното тримесечие на миналата година. Нетната печалба на кредитната институция е нараснала до 26.1 млрд. форинта /87.3 млн. евро/ , спрямо загуба от 25.8 млрд. форинта за същия период на миналата година. "Очакваме умерено подобрение в дейността на компанията, тъй като се надяваме, че тенденцията на намаляване на обема на отпуснатите заеми ще спре през тази година, след 2% спад през 2012 г.", каза Бенчик.
Източник: Дарик радио (11.03.2013)

Изборът на купувач на МКБ Юнионбанк навлиза в последната обиколка. През тази седмица ще стане ясно окончателно кои обвързващи оферти на кандидат-купувачите ще бъдат приети и допуснати до преговорите с продавача, немската финансова група Bayern LB. Със сигурност се знае, че в битката за апетитния трезор основните играчи са две български банки - Първа инвестиционна и Банка ДСК с мажоритарен собственик унгарската ОТП. Съвсем сигурно е, че техните обвързващи оферти ще бъдат приети, коментират запознати с процедурата. Те не изключват обаче в последния момент да се появи и трети кандидат, още повече че такова е желанието и на продавача. Целта е да има повече конкуренция и да бъде постигната по-добра цена. Като трета оферта се очакваше тази на Централна кооперативна банка (ЦКБ), но такава не последва, въпреки че от банката на ТИМ са правили дю дилижънс на МКБ. Обсъждането на офертите и решенията се вземат в централата на банката майка МКБ в Будапеща. От българска страна е взето одобрението на БНБ за двата кандидат-купувача, както и становище за промените на българския банков пазар. Централните банкери са настояли купувачът на МКБ Юнионбанк да бъде банка с добра репутация и възможности. От БНБ не се опасяват, че появата на нова голяма кредитна институция ще доминира банковия сектор у нас. Който от двата родни трезора да придобие МКБ, тя ще остане втора по активи, сочат изчисленията на експертите.
Източник: Стандарт (11.03.2013)

Само ПИБ поиска МКБ Юнионбанк Първа инвестиционна банка (ПИБ) е подала обвързваща оферта за покупката на МКБ Юнионбанк. Другият смятан за сигурен кандидат-купувач - унгарската OTP Bank, собственик на Банка ДСК в България, не е подал оферта. Информацията е от два независими един от друг източника на "Капитал". Вероятната цена, която евентуалният купувач - ПИБ, предлага, е около половината от собствения капитал на МКБ Юнионбанк. Към края на 2012 г. размерът му е 207.5 млн. лв., което означава, че предложената покупна цена е от порядъка на 100 млн. лв. От продавача MKB Bank в Унгария не отговориха на въпросите на "Капитал" за информацията за подадена само една обвързваща оферта - тази на ПИБ, както и не коментираха какво ще предприемат като по-нататъшни действия предвид това, че кандидат-купувачът е само един. От ПИБ също не коментираха. OTP Bank също не отговори на въпроси, свързани със сделката. На този етап не е много ясно дали ще има преговори и сделка, тъй като от самото начало на продажбата на МКБ Юнионбанк - есента на 2012 г., крайният й собственик - втората по големина банка в Бавария Bayern LB (притежава унгарската MKB Bank), е дал да се разбере, че не бърза и не продава на всяка цена. Другите два кандидат-купувача, които бяха сочени като потенциални - Централна кооперативна банка и "Юнион груп" (собственост на Иван и Светослав Радеви, които са основатели на едноименната банка), също не са подали оферти, след като са направили правен и финансов анализ на институцията. По неофициална информация срокът за обвързващи предложения изтече на 5 март. Според запознати с процесите около продажбата на банката предложената цена от единствения кандидат е около 100 млн. лв. В крайната оферта обаче, която ще излезе като сметка на купувача, трябва да се калкулира и сумата на краткосрочния ресурс на МКБ Юнионбанк от унгарската й централа, който е в размер на 345 млн. лв. При евентуална сделка банката майка ще прибере тези средства, а купувачът ще трябва да подсигури ликвидни буфери на мястото на изтеглените. Това означава, че освен чистата цена в офертата той ще трябва да има готовност за свежи поне още около 350 млн. лв., които да депозира в купената банка. Подобен беше случаят с продажбата на 49.99% от капитала на Българо-американската кредитна банка през лятото на 2011 г. За половината от банката тогава Цветелина Бориславова плати 100 хил. евро, но пое ангажименти към задължения на банката и впоследствие осигури тези задължения - кредитна линия за 35 млн. евро, с които БАКБ погаси емисия облигации на същата стойност, и увеличи капитала й с 50 млн. лв. заради върнати 25 млн. евро по кредитна линия на дотогавашния собственик, ирландската Allied Irish Bank. По принцип при банкови сделки показателно съотношение както за изгодна сделка от страна на продавача, така и за добра стойност на самата банка е цена/нетна стойност на активите. Сега обаче моментът е по-различен предвид продължаващата вече близо пет години криза. Тя се отразява върху състоянието както на фирмите и предприемачите - тоест клиентите на банките, така и върху самите финансови институции и качеството на техните портфейли. Освен това в криза като цяло стойността на активите е доста подценена, което важи и за всяка банка като актив. В момента самата ПИБ се търгува на нива около 40% от стойността на собствения й капитал според показателите на Българската фондова борса. За другите две местни публични банки съотношението е съответно около 0.3 пъти собствения капитал за ЦКБ и 1.1 пъти капитала на Корпоративна търговска банка. Разбира се, българският капиталов пазар не е изцяло показателен за реалната стойност на една банка, тъй като той е слаболиквиден, което допълнително сваля цената на ациите, които се търгуват на него. ПИБ, чиито основни акционери са Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев, в момента е третата по големина банка в сектора в България според размера на активите. Ако тя придобие МКБ Юнионбанк, има реален шанс да измести от второто място Банка ДСК. Със сигурност централната банка в страната би приветствала една консолидация в сектора предвид големия брой кредитни институции на малкия и наситен местен пазар, но едва ли на всяка цена. Тук работят 26 банки и вече 4 клона на чужди кредитни институции, след като латвийското поделение на украйнската Регионална инвестиционна банка закри клона си във Варна и изтегли дейността си. Въпросът е дали изобщо ще се стигне до продажба предвид това, че германците от Bayern LB не са притиснати да продават на всяка цена. Тя се разделя със собствеността върху свои чуждестранни поделения като част от задълженията си по връщане по спасителния план от германското правителство. Последното продадено дружество от групата на MKB бе румънското поделение, което бе придобито през есента на 2012 г. от инвестиционната компания PineBridge Investments и то под нетната стойност на активите му. През 2008-2009 г. Bayern LB получи държавна помощ – капиталова инжекция от 10 млрд. евро, допълнителни 4.8 млрд. евро за подкрепа срещу риск и 5 млрд. евро за ликвидност. Условието беше преструктуриране на банката и връщане на 5-те млрд. евро през следващите седем години (до 2019 г.), като 3 млрд. евро от тях тя трябва да върне до 2017 г. Така, ако цената не е удовлетворителна за продавача, той може да вземе различно решение да запази участието си в българската банка.
Източник: Капитал (18.03.2013)

Само ПИБ поиска МКБ Юнионбанк Първа инвестиционна банка (ПИБ) е подала обвързваща оферта за покупката на МКБ Юнионбанк. Другият смятан за сигурен кандидат-купувач - унгарската OTP Bank, собственик на Банка ДСК в България, не е подал оферта. Информацията е от два независими един от друг източника на "Капитал". Вероятната цена, която евентуалният купувач - ПИБ, предлага, е около половината от собствения капитал на МКБ Юнионбанк. Към края на 2012 г. размерът му е 207.5 млн. лв., което означава, че предложената покупна цена е от порядъка на 100 млн. лв. От продавача MKB Bank в Унгария не отговориха на въпросите на "Капитал" за информацията за подадена само една обвързваща оферта - тази на ПИБ, както и не коментираха какво ще предприемат като по-нататъшни действия предвид това, че кандидат-купувачът е само един. От ПИБ също не коментираха. От OTP Bank потвърдиха, че не са подали оферта (отговорът е получен в понеделник, 18 март), като посочиха, че не биха могли да коментират причините за взетото решение да се откажат от евентуална покупка на българската банка. На този етап не е много ясно дали ще има преговори и сделка, тъй като от самото начало на продажбата на МКБ Юнионбанк - есента на 2012 г., крайният й собственик - втората по големина банка в Бавария Bayern LB (притежава унгарската MKB Bank), е дал да се разбере, че не бърза и не продава на всяка цена. Другите два кандидат-купувача, които бяха сочени като потенциални - Централна кооперативна банка и "Юнион груп" (собственост на Иван и Светослав Радеви, които са основатели на едноименната банка), също не са подали оферти, след като са направили правен и финансов анализ на институцията. По неофициална информация срокът за обвързващи предложения изтече на 5 март. Според запознати с процесите около продажбата на банката предложената цена от единствения кандидат е около 100 млн. лв. В крайната оферта обаче, която ще излезе като сметка на купувача, трябва да се калкулира и сумата на краткосрочния ресурс на МКБ Юнионбанк от унгарската й централа, който е в размер на 345 млн. лв. При евентуална сделка банката майка ще прибере тези средства, а купувачът ще трябва да подсигури ликвидни буфери на мястото на изтеглените. Това означава, че освен чистата цена в офертата той ще трябва да има готовност за свежи поне още около 350 млн. лв., които да депозира в купената банка. Подобен беше случаят с продажбата на 49.99% от капитала на Българо-американската кредитна банка през лятото на 2011 г. За половината от банката тогава Цветелина Бориславова плати 100 хил. евро, но пое ангажименти към задължения на банката и впоследствие осигури тези задължения - кредитна линия за 35 млн. евро, с които БАКБ погаси емисия облигации на същата стойност, и увеличи капитала й с 50 млн. лв. заради върнати 25 млн. евро по кредитна линия на дотогавашния собственик, ирландската Allied Irish Bank. По принцип при банкови сделки показателно съотношение както за изгодна сделка от страна на продавача, така и за добра стойност на самата банка е цена/нетна стойност на активите. Сега обаче моментът е по-различен предвид продължаващата вече близо пет години криза. Тя се отразява върху състоянието както на фирмите и предприемачите - тоест клиентите на банките, така и върху самите финансови институции и качеството на техните портфейли. Освен това в криза като цяло стойността на активите е доста подценена, което важи и за всяка банка като актив. В момента самата ПИБ се търгува на нива около 40% от стойността на собствения й капитал според показателите на Българската фондова борса. За другите две местни публични банки съотношението е съответно около 0.3 пъти собствения капитал за ЦКБ и 1.1 пъти капитала на Корпоративна търговска банка. Разбира се, българският капиталов пазар не е изцяло показателен за реалната стойност на една банка, тъй като той е слаболиквиден, което допълнително сваля цената на ациите, които се търгуват на него. ПИБ, чиито основни акционери са Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев, в момента е третата по големина банка в сектора в България според размера на активите. Ако тя придобие МКБ Юнионбанк, има реален шанс да измести от второто място Банка ДСК. Със сигурност централната банка в страната би приветствала една консолидация в сектора предвид големия брой кредитни институции на малкия и наситен местен пазар, но едва ли на всяка цена. Тук работят 26 банки и вече 4 клона на чужди кредитни институции, след като латвийското поделение на украйнската Регионална инвестиционна банка закри клона си във Варна и изтегли дейността си. Въпросът е дали изобщо ще се стигне до продажба предвид това, че германците от Bayern LB не са притиснати да продават на всяка цена. Тя се разделя със собствеността върху свои чуждестранни поделения като част от задълженията си по връщане по спасителния план от германското правителство. Последното продадено дружество от групата на MKB бе румънското поделение, което бе придобито през есента на 2012 г. от инвестиционната компания PineBridge Investments и то под нетната стойност на активите му. През 2008-2009 г. Bayern LB получи държавна помощ – капиталова инжекция от 10 млрд. евро, допълнителни 4.8 млрд. евро за подкрепа срещу риск и 5 млрд. евро за ликвидност. Условието беше преструктуриране на банката и връщане на 5-те млрд. евро през следващите седем години (до 2019 г.), като 3 млрд. евро от тях тя трябва да върне до 2017 г. Така, ако цената не е удовлетворителна за продавача, той може да вземе различно решение да запази участието си в българската банка.
Източник: Капитал (19.03.2013)

Местните банки продължават да се разрастват Местните банки – тези с български акционери, се оказват най-активните при привличане на депозити и отпускане на кредити. Това съответно утвърждава и нарастването на пазарните им позиции в сектора, което се наблюдава като процес още от началото на 2010 г. И през последното тримесечие на миналата година местните банки са били водещи в това отношение, става ясно от тримесечния бюлетин на БНБ "Икономически преглед". През периода октомври-декември 2012 г. местните банки са запазили основния си принос в привличането на ресурс от граждани и домакинства, посочват от централната банка. Това се наблюдава, след като през предходното тримесечие на годината те бяха формирали изцяло растежа на депозитите тогава, като са били най-активните в привличането на депозити от българския пазар (нетно нарастване с 285 млн. лв., а само депозитите от домакинства се бяха увеличили с 929 млн. лв.). И през предходния период – април-юни 2012 г., местните банки бяха направили над половината от тримесечното увеличение (980 млн. лв.) на депозитите от домакинствата тогава. В последното тримесечие на миналата година е регистрирано най-голямото увеличение на привлечените средства от домакинства – над една четвърт от общия годишен растеж, посочват от БНБ. Увеличението е с 1.2 млрд. лв или 3.3%. Така от една страна се засилва ролята на депозитите от населението, които в края на годината формират 50.7% от всички привлечени средства, а от друга - банките намаляват зависимостта си от външно финансиране. За кредитните институции с български акционери местният пазар сега, в условията на криза, е основен и почти единствен източник на финансиране поради липсата на банки майки в Европа. Макар че и сред тези със западни централи има такива, за които т. нар. банки-майки са по-скоро "мащехи", както се изразяват в сектора шеговито, заради високата цена, на която им предоставят финансов ресурс. Положителен резултат от устойчивия ръст на депозитите на ниво банкова система е благоприятното повлияване на коефициента кредити/привлечени средства. В края на миналата година той вече е под сто процента – 99.8%, след като беше достигнало близо 115%. По-големите и активни банки с местни собственици, които са и в топ десет по размер на активите според класификацията на БНБ (която няма оценъчен характер - бел. ред.), към края на миналата година са ПИБ (трета), Корпоративна търговска банка (шеста), Централна кооперативна банка (девета). Те са и сред т. нар. системно важни банки, именно защото са в топ десет според размера на активите. Други като Инвестбанк, БАКБ, Тексимбанк (която също гравитира около групата на "Химимпорт", в която е и ЦКБ) и Интернешънъл асет банк са с малък пазарен дял. Освен в привличането на депозити, местните банки се оказват и в епицентъра на кредитирането, поне през последното тримесечие на миналата година. В изданието на БНБ се посочва, че в сравнение с предходното тримесечие кредитната активност се е засилила главно под влияние на местните институции. В по-малка степен принос са имали европейските дъщерни банки. През последните години в кризата местните банки финансираха по-големи единични проекти или сделки в корпоративния сектор тук, което доведе до ръст в кредитните им портфейли и съответно активите, докато дъщерните поделения на европейските банкови групи по-скоро следват политиката на централите да отпускат по-малко или почти никакви кредити. Всъщност ръстът на дела на местните банки идва основно от трите по-големи кредитни институции сред тях – ПИБ, ЦКБ и КТБ. Местните банки продължават и да увеличават пазарната си позиция в сектора, което е логичен резултат от разрастването на активите и пасивите им. В края на миналата година пазарният им дял е бил 26.4%. В същото време пазарният дял на дъщерните банки от Европейския съюз е продължил да намалява, като в края на годината е бил 65.3%. Тази тенденция се наблюдава от началото на 2010 г. За три години – от края на 2009 г., когато делът на местните банки е бил 16%, те са увеличили пазарните си позиции на практика с 65 на сто, а дъщерните поделения са се свили с 15 процента. Останалият малък дял до 100% се държи от клонове на банки от ЕС (6.1% към края на миналата година) и банки извън съюза (0.7%). Продължаващото три години плавно разместване на основните пластове на пазара в крайна сметка води и до изменение в позицията на петте най-големи банки (Уникредит Булбанк, Банка ДСК, ПИБ, ОББ, Райфайзенбанк). Техният дял на пазара през последното тримесечие на миналата година се е понижил от 51% на 49.5%.
Източник: Капитал (29.03.2013)

Трима нови членове има управата на Асоциацията на банките в България (АББ). Поради изтичане на втори мандат, след който нямат право да заемат позиция в Управителния съвет, са освободени заместник-председателят на АББ Асен Ягодин, който е главен изпълнителен директор на Българска банка за развитие, и Илиан Зафиров - член на УС и изпълнителен директор на Корпоративна банка. По свое желание УС напуска Доротея Николова, изпълнителен директор на Банка ДСК. На мястото на Асен Ягодин е избрана Виолина Маринова, шеф на Банка ДСК. Останалите нови членове на УС на АББ са Светослав Гаврийски, шеф на Алианц банк България, и Георги Константинов, изпълнителен директор на Централна кооперативна банка.
Източник: Стандарт (04.04.2013)

Частни съдия-изпълнители продават 3 хотела в областта заради невърнати кредити, сочи справка в Регистъра на публичните продажба на Камарата на частните съдебни изпълнители. За трите закъсали страноприемници се очаква да бъдат събрани най-малко 2 394 990 лева, колкото е сумарната им начална тръжна цена. Наддаването за хотел “Нептун” на булевард “България” във Велико Търново започва от 872 800 лева. Зданието е пет етажна сграда с разгъната застроена площ от 992,54 кв.м. Въведен е в експлоатация преди 11 години. Частен съдебен изпълнител продава и триетажния хотел на великотърновския предприемач Иван Чакъров в Арбанаси заради просрочен кредит към “Българо-Американска кредитна банка”. Сградата е с РЗП от 685,10 кв.м, а началната тръжна цена е 802 400 бева. В златаришката махала Равново частен съдебен изпълнител извади на тезгяха имот от 3,2 дка с построения в него хотелски комплекс “Колосите” с РЗП от 927 кв.м, състоящ се от три корпуса и лятна градина, в която има 32 плодни дръвчета. Върху имота има две ипотеки. По едната от тях взискателят е “Банка ДСК”. Началната тръжна цена е 719 790 лева. Общо за страната частните съдебни изпълнители са обявили за продан 25 хотела след банкови запори заради необслужвани кредити. Най-скъпо се продава хотел в Сандански, чиято начална цена е 3 152 046 лв., а най-евтино – в Котел за 162 000 лв. Частни съдебни изпълнители коментират, че скъпите обекти се реализират трудно на търговете заради липсата на чуждестранни инвеститори.
Източник: Янтра - Велико Търново (15.04.2013)

Капитал К10": Банка ДСК е най-добрата банка за 2012 г. Банка ДСК е най-добра банка в България за 2012 г. според класация на в. "Капитал" "Капитал К10", която излезе в специално издание със съботния брой на вестника на 27 април. Класацията се изготвя за втора поредна година. Освен големия победител банките са класирани в три отделни групи с лидери Уникредит Булбанк, Банка ДСК и Прокредит банк. Миналата година банковата класация беше част от проекта "Капитал 100: Най-големи компании в България". Тогава за най-добра банка на 2011 г. беше обявена Уникредит Булбанк. Класацията включва всички кредитни институции на българския пазар, като банките, които са регистрирани като клонове на чужди финансови институции, участват в отделна класация. Според нея най-добрият клон за 2012 г. е ИНГ банк. И за предходната година класацията определи като най-добър клон на чуждестранна банка в България ИНГ банк. Класацията включва три отделни категории, въз основа на които се излъчва големият победител в общото класиране. Трите групи са "Стабилност и риск", "Ефективност и рентабилност" и "Устойчивост и динамика". В първата група на първо място според критериите е Уникредит Булбанк, във втората - Банка ДСК, и в третата – Прокредит банк. В крайните резултати е отразен и размерът на банките, въпреки че големината не е водещ показател при класирането. Целта на класацията е да помага на читателите да правят информиран избор за финансова институция, без значение дали става въпрос за бизнес партньор или за личните им финанси, се посочва в изданието. Банките са класирани на база финансовите им данни, като подреждането е направено, преди да бъдат достъпни одитираните годишни отчети за всички институции. Поради това е базирано на по-ограничените данни от надзорното оповестяване в БНБ. Използван е и показател, който не е част от финансовите им отчети – кредитният рейтинг, присъден от една от трите големи международни агенции - S&P, Moody’s или Fitch. Положителното на тази оценка е, че е външна за банките и не подлежи на контрол от тяхна страна. Методологията на класацията е разработена от екипа на "Капитал" в консултация с независими експерти в бранша. Основните показатели за оценка са разделени в четири групи (виж карето): стабилност и риск, ефективност и рентабилност, устойчивост и динамика и размер. Всеки показател има тегло, което отразява неговата значимост и доколко е изкривен от практиката, например чрез еднократните ефекти или счетоводни политики на банката. Показателите, които зависят от размера на банката, нямат съществена тежест в методологията, защото целта на класацията е да оцени качеството. В нея не участва държавната Българска банка за развитие (ББР), тъй като тя по същество не се конкурира с останалите институции, които са по-скоро нейни клиенти, а провежда правителствени политики. Освен това ББР не оперира и чисто пазарно, доколкото се финансира с държавна гаранция. За клоновете важи същата методология, но тъй като те нямат обособен капитал, част от показателите (а именно ROE, капиталова адекватност, капитал към активи) не са включени и съответно използваните тегла се различават от основната класация. От класацията е изключен клонът на турската Is bank, тъй като оперира от по-малко от три години на българския пазар. Резултатите затвърждават тенденцията, че като цяло банките с чужда собственост заемат горната половина, докато контролираните от български собственици са в долната (както и за предходната година). "Капитал" посочва, че обясненията за това са основно в по-значимата тежест на показателите за стабилност в класацията. При чуждите институции тя идва по линия на подкрепа и по-консервативни бизнес практики от банките майки, докато при агресивно растящите местни групи тя е на по-заден план. Те са по-слабо капитализирани, а цената, на която привличат ресурс, е чувствително по-висока и това се отразява на класирането им. Посочва се още, че класацията няма претенции да е дефинитивна. "Всеки от използваните показатели сам по себе си има дефекти и всеки настоящ или бъдещ потребител на банкови услуги може да прецени кои са важни за него, на кои от тях да вярва повече или кои да игнорира."
Източник: Капитал (29.04.2013)

Печалбите на банките продължават да се свиват Печалбите на банките в България са се свили в началото на годината, показват данните на БНБ. Към края на първото тримесечие общият положителен финансов резултат на сектора е в размер на 167 млн. лв., което е с 4.8% по-малко в сравнение със същия период на 2012 г. Двете най-големи банки на пазара – Уникредит Булбанк и ДСК, формират общо 62% от печалбите, показват публикуваните данни. Общо осем от опериращите на пазара 30 финансови институции приключват тримесечието със загуби (виж таблицата). Фактор за свиването на печалбите е намаляването на нетния лихвен приход на банковата система – за първото тримесечие размерът му е 610.9 млн. лв. в сравнение с 665 млн. лв. година по-рано. Заради все още стабилния темп на нарастване на депозитите лихвените разходи на банките остават високи, докато продължаващият застой в кредитирането означава и слаби приходи от лихви в отчетите им. В годишния си отчет, публикуван в края на април, от БНБ също отбелязват продължаващото свиване на нетния лихвен марж в системата. "Показателят нетен лихвен марж се понижи от 4.16% за 2011 г. на 3.61% за 2012 г.", отчитат от централната банка. Това от своя страна води до засилване на стремежа на кредитните институции за повишаване на приходите от такси и комисиони. Тази динамика се забелязва и в статистическите данни, според които към края на март 2013 г. нетните постъпления на финансовите институции от такси и комисиони продължават да растат и обемът им достига 194.8 млн. лв. спрямо 178.9 млн. лв. към март 2012 г. Същевременно натрупаната обезценка от началото на годината е 233.3 млн. лв., като размерът й остава по-нисък спрямо отчетените за първото тримесечие на миналата година 245.2 млн. лв. За пореден път статистиката на централната банка показва запазване на тенденцията на стабилно увеличение на депозитната база в сектора. Към края на първото тримесечие привлечените от населението средства достигат 36.7 млрд. лв., като за последната година нарастват с 11.96%. Само за последния месец повишението е със 190 млн. лв. Депозитите на корпоративния сектор също се увеличават със сходен месечен темп – през март обемът им расте със 180.2 млн. лв. спрямо февруари. Отчетеното повишение на годишна база обаче е с по-умерени темпове – с 3.18% до 21.8 млрд. лв. През третия месец на годината тенденциите в кредитирането също остават без особени промени. Заемите за корпоративния сектор се увеличават със 157.4 млн. лв., след като през февруари отчетоха свиване. На годишна база общо отпуснатото към бизнеса финансиране расте с 5% и в края на тримесечието достига почти 38 млрд. лв. Кредитирането в сегмента на дребно обаче се свива спрямо февруари, като понижението в обемите е с 2 млн. лв. при потребителските и с 18.3 млн. лв. при жилищните ипотечни заеми. На годишна база обемът на потребителските кредити продължава да намалява – с 1.88% до 8.9 млрд. лв. При ипотечния портфейл е отчетен минимален ръст спрямо март 2012 г. – повишението е с 0.62% до 9.4 млрд. лв. Общият обем на необслужваните кредити (с просрочия над 90 дни) достига 9.7 млрд. лв. в края на март 2013 г. при 9.1 млрд. лв. година по-рано. За последното тримесечие обемът им се е увеличил с близо 115 млн. лв. Така, след като в края на миналата година системата отчете свиване в обема, сега той отново нараства. При публикуването на данните към края на 2012 г. от сектора коментираха, че не е изключено наблюдаваното намаление да се дължи и на еднократния ефект на "почистването" на годишните отчети на банките. Фактор за отчетения тогава спад е и засилената тенденция от страна на банките да продават портфейли с проблемни кредити на специализирани компании за управление на такива експозиции, както се посочва и в годишния отчет на БНБ. От централната банка отбелязват и отписването на необслужвани кредити като друг инструмент, който финансовите институции са използвали за преструктураране на балансите си. Отписването на смятани за несъбираеми заеми от балансите на банките, както и продажбата на портфейли от просрочия са най-вероятните причини и за отбелязания от паричната статистика на БНБ спад в обема на лошите и преструктурирани кредити през март. Очакванията на сектора и на централната банка обаче остават консервативни, като според прогнозата на БНБ от ноември влошаването на портфейлите ще се запази като тенденция и през 2013 г. Според данните на БНБ, към края на март 2013 г. делът на необслужваните заеми спрямо брутните кредити в системата (без тези за кредитни институции) достига 16.92% при 16.62% към декември 2012 г. Съотношението на нетните кредити с просрочие над 90 дни (след приспадане на направените разходи за обезценка) е 10.80%, допълват от централната банка.
Източник: Капитал (07.05.2013)

Активите на взаимните фондове се увеличиха с 33 млн. лв. за месец Българските взаимни фондове са добавили 33 млн. лв. към активите си през последния месец, показват данните на Българската асоциация на управляващите дружества (БАУД) и на финансовата компания "Елана". В края на април те управляват над 615 млн. лв. при отчетени в края на март близо 583 млн. лв. Общо за последните 12 месеца управляваните от местните взаимни фондове активи са се увеличили с над 40%. За последния месец най-голямо е увеличението в активите, управлявани от водещите дружества на пазара – "Райфайзен асет мениджмънт" и "ДСК управление на активи" – съответно с 10.8 млн. и 9.3 млн. лв. Двете компании държат съответно 32 и 16% от пазара към април, като на трета позиция остава "ЦКБ асет мениджмънт" с 6 на сто. По отделните схеми най-голямо е увеличението в "Райфайзен защитена инвестиция в евро" и "ДСК фонд на паричния пазар", които са добавили 11.2 млн. и 5.1 млн. лв. в сравнение с март. Резултатите на двете схеми, които инвестират на паричния пазар, потвърждава установената тенденция за стабилно представяне на този тип фондове. За последния месец активите в този тип схеми са се увеличили със 17.4 млн. лв. до 241.6 млн. И през април средната им доходност остава положителна, като дори отбелязва ръст спрямо март, след като през предишните месеци стойностите намаляваха, макар и да оставаха над нулата. Отделно от това за пореден път данните показват, че за изминалия месец нито един паричен фонд не е реализирал отрицателна доходност нито на месечна база, нито от началото на годината. За втори месец поред фондовете, инвестиращи в облигации, реализират положителна средна доходност от 0.03%. През април средствата, вложени в този тип схеми, са се увеличили с 3.4 млн. лв. до 66.6 млн. лв. В началото на седмицата Комисията за финансов надзор (КФН) издаде разрешения за организирането на три нови договорни фонда. Два от тях ще бъдат управлявани от "Астра асет мениджмънт" – "Астра енерджи" и "Астра ценни етали". Третата схема ще бъде управлявана от "ДСК управление на активи" и ще се казва "ДСК алтернатива". Схемите, които "Астра асет мениджмънт" ще предложи на пазара, ще бъдат със среден до висок рисков профил и ще инвестират в инструменти с експозиции към стоки и суровини – съответно нефт и енергийни продукти и ценни метали. Таксата за управление ще е в размер на 0.5% върху нетната стойност на управляваните средства, посочи изпълнителният директор на управляващото дружество Стоян Тошев. При инвестиция в размер на над 50 хил. долара няма да има такса за вход и изход. Под тази сума таксата за вход ще е 0.5%, а за изход няма да има такава. Договорният фонд "ДСК алтернатива" ще е насочен основно към клиенти, които не са склонни да поемат инвестиционен риск и искат да управляват ефективно свободни средства в краткосрочен план – за около 3-4 месеца, поясниха от управляващото дружество. Фондът ще инвестира преимуществено (до 100% от активите) в банкови депозити и инструменти на паричния пазар, като ще се стреми да реализира доходност около и над лихвите по краткосрочни банкови депозити, допълват от "ДСК управление на активи".
Източник: Капитал (10.05.2013)

Депозитите на домакинствата в българските банки са възлизали на 36.72 млрд. лв. към края на първото тримесечие на 2013 г., което представлява увеличение с 2.5%, в сравнение с края на 2012 г., когато тяхната стойност е била 35.86 млрд. лв., показват данни на Българска народна банка (БНБ). С най-голяма стойност на депозитите в размер на 5.43 млрд. лв. към края на март 2013 г. може да се похвали Банка ДСК. Това е и единствената българска банка с депозити за над 5 млрд. лв. С най-голяма стойност на депозитите след нея се нареждат ПИБ (4.92 млрд. лв.) и Уникредит Булбанк (4.08 млрд. лв.). Три банки в България разполагат с депозити за над 3 млрд. лв., като това са ОББ (3.47 млрд. лв.), Юробанк И Еф Джи (3.44 млрд. лв.) и КТБ (3.07 млрд. лв.). Депозити за над 1 млрд. лв. в страната имат още Райфайзенбанк (2.25 млрд. лв.), ЦКБ (1.87 млрд. лв.) и SG Експресбанк (1.44 млрд. лв.). Депозитите на домакинствата са нараснали общо с 854 млн. лв. през първото тримесечие на годината. От 30-те банки в страната 17 отчитат ръст в стойността на депозитите си, като увеличението е най-голямо при КТБ в размер на 440 млн. лв. Вторият най-голям ръст в депозитите за периода януари-март 2013 г. отчита Уникредит Булбанк (120 млн. лв.), докато челната тройка по този показател се оформя от ОББ (78 млн. лв.). Солиден ръст на депозитите за тримесечието отчитат още Юробанк И Еф Джи (58.9 млн. лв.), SG Експресбанк (57.1 млн. лв.), Банка Пиреос (44.5 млн. лв.) и Ти Би Ай Банк (39.1 млн. лв.). Депозитите на Тексимбанк, чиито акции от февруари вече се търгуват на Българска фондова борса (БФБ), бележат най-голям спад за тримесечието, намалявайки с 26.36 млн. лв.
Източник: profit.bg (10.05.2013)

София планира да приватизира Общинска банка Акциите на Столичната община в Общинска банка ще бъдат добавени в списъка на годишния план за приватизация през 2013 г. Това реши днес общинският съвет на редовното си заседание по предложение на съветника от НДСВ Любомир Дацов. Задачата по изпълнението на продажбата на акциите се възлага на главния изпълнителен директор на Столичната общинска агенция по приватизация. Акциите на местната управа са 67.6459% от капитала на банковата институция. В приложения към доклада анализ, че още през 2003 г. е приключило раздържавяването в банковия сектор в страната чрез продажбата на ДСК. "С изключение на бившето участие на държавата Столичната община е единственият публичноправен субект - мажоритарен собственик на акции в търговската банка", аргументира се още съветникът от НДСВ. Според него това участие излиза извън рамките на необходимата търговска дейност, която следва да извършва местната управа. "Освобождаването на Столичната община от неспецифични и дори рискови за нея дейности, каквато е акционерното й участие в Общинска банка, може да генерира значителен финансов ресурс за финансиране на специфични за нея дейности и належащи социални и инфраструктурни дейности", пише още в анализа. Анализирано е и общото състояние на сектора. Дацов установява, че българският пазар се различава от европейския, защото е добре капитализиран, с достатъчна ликвидност, а процентът на лошите кредити е в рамките на средните за Стария континент. Отчетено е още, че съотношението на заеми към депозити у нас също се понижава с бързи темпове през 2012 г., а причината е в силния ръст на спестяванията. "Всичко това поставя въпроса за бъдещето на Общинска банка и поведението на Столичната община като отговорен собственик", смята Дацов. Според него решението трябва да бъде взето от гледна точка на икономическите предизвикателства, тенденцията на сливане и уголемяване в този сектор, както и от страната на възможността за осигуряването на свеж ресурс за развитие на бизнес модела на банката. Столичната община притежава мажоритарен дял. Заедно с другите 16 общини в страната и дружества, които са общинска собственост, общинският дял достига 73%. Останалите 27% са собственост на дружества, близки до бизнесмена Христо Ковачки. Сред тях с най-голям дял са Общинска застрахователна компания (ОЗК) - 9.94%, и "Атоменергоремонт" - 8.61%. Общината беше загубила властта си в създадената през 1996 г. банка в края на мандата на Стефан Софиянски. През 2004 г. част от акционерите й бяха подменени чрез приватизация на общински дружества, препродажба на дяловете им в банката на други компании и промяна на устава, прокарана от тогавашния председател на надзора на банката Любомир Павлов. Според променения устав всички решения са се вземали с квалифицирано мнозинство от 3/4 от капитала. През миналата година тя успя да върне възможността за пълен контрол над решенията на Общинска банка и още тогава се заговори, че се готви приватизацията й.
Източник: Дневник (31.05.2013)

Най-добрата банка в България Банка ДСК е най-добрата банка в България за 2012 г. според годишната класация на Фондация ”Банки Инвестиции Пари”. Проучването се базира изцяло на финансовите показатели на кредитните институции и не се влияе от субективни позиции и лобистки интереси. Рейтингът за най-добра банка се базира на 12 финансови показателя, сред които възвращаемост на активите и капитала, капиталови съотношения, дял на депозитите, размер на активите, нетен лихвен марж. След ДСК, която беше на 4-то място през 2011 г., в класацията се нареждат Уникредит Булбанк и Банка Пиреос. Като най-бързо развиваща се банка за 2012 г, от ”Банки Инвестиции Пари” са определили за втора поредна година Корпоративна Търговска Банка, следвана от Първа Инвестиционна Банка и Ти Би Ай Банк. Най-печелившата банка за миналата година също е Банка ДСК, след нея се нареждат Прокредит Банк и Уникредит Булбанк. А най-добре управляваната банка за 2012 г. - тази с най-стабилна капиталова позиция и най-нисък риск е Ти Би Ай Банк, следвана от Уникредит Булбанк и Банка ДСК.
Източник: Дарик радио (31.05.2013)

Трима бивши членове на ръководството на "Корпоративна търговска банка" АД (КТБ) и един на Ямболска търговска банка, чийто правоприемник е "Алианц Банк България" АД, са сътрудничили на Държавна сигурност. За петима души обаче от "Алианц Банк България" не са предоставили всички документи и проверката продължава. Днес Комисията по досиетата излезе с решение за ръководствата на КТБ и "Алианц Банк България" АД. Сътрудниците сред членовете на Съвета на директорите на КТБ са Александър Пръвчев, Кирил Калинов и Людмил Гачев. Александър Пръвчев е работил като разузнавач във Второ главно управление (външна сигурност) от 1984 г. до 1986 г., когато е преназначен в управление IV (икономическо). От 1988 г. е старши разузнавач, а от август 1989 г. - старши инспектор. Член е на Съвета на директорите на КТБ от 1995 г. до 2000 г. Кирил Калинов е бил секретен сътрудник на Първо (разузнаване) и Второ главно управление от 1984 г., а в Съвета на директорите на КТБ е бил от 1994 г. до 2000 г. Обявен е и с решението на Комисията по досиетата за сътрудниците в УниКредит Булбанк, тъй като е бил в ръководството на Българска външнотърговска банка, по-късно част от "УниКредит Булбанк" АД, от 1992 г. до 1994 г. Людмил Гачев е бил агент на Шесто управление (вътрешна сигурност) от 1987 г. В съвета на директорите на КТБ е от 1994 г. до 1995 г. От "Алианц Банк България" Стояна Кръстева, член на Съвета на директорите на Ямболска търговска банка до 1997 г., е била съдържател на явочна квартира. Досега Комисията е излязла с решения за членовете на управителните, контролните и надзорните органи и прокуристите на още четири банки. В "УниКредит Булбанк" АД и банките, които се вливат в нея, за Държавна сигурност са работили 23 души, но са публикувани данни за едва 12, тъй като останалите са починали. За 9 не е предоставена информация. В Банка ДСК Асен Друмев, изпълнителен директор и член на Управителния съвет от 1999 до 2001 г., е бил агент от 1976 г. до 1990 г. В "Интернешънъл Асет Банк" АД (в началото на 1990 - те Първа източна международна банка) 8 души са сътрудничили на бившите тайни служби. От управителния и надзорния съвет на "Тексим Банк" АД за Държавна сигурност са работили четирима души.
Източник: Дневник (12.06.2013)

София Касидова отново става зам.- министър на транспорта София Касидова ще е вторият зам. министър на транспорта. Касидова, която преди време беше зам. на Николай Василев в същото министерство, ще отговаря за еврофондовете. Новият зам. министър на транспорта е родена на 19 юни 1969 година в град Ямбол, България. През 1992 година завършва УНСС в София. Има магистърска степен по икономика от University of State of New York & CEU - Прага. Тя е Магистър по „Международни финансови услуги и банки" от Университета Рединг, Англия. Касидова е в Центъра за изследване на демокрацията, Jonian&Popular Bank of Greece с филиал София, HEX Capitel - Прага, ДСК и БНБ с клон в София. Била е началник направление „България и Балканите" към отдел „Развиващи се пазари" в CSFB, Прага. Тя е била и зам. министър на икономиката. От 2006 г. до 2010 г. е била Вицепрезидент с ресор "Финанси" на Черноморската банка за търговия и развитие със седалище в Солун, Гърция.
Източник: Money.bg (14.06.2013)

“България лизинг” ЕАД ще си прибере имоти в Русе, притежавани от покойните Михаил Михов (Мишо Бирата) и Ева Михова, заради необслужени задължения, съобщиха от съдебната палата. Наследник на двамата е синът им Пламен. Очаква се до дни дружеството да влезе във владение на хотел “Дунав плаза”, който в момента не приема гости. Причината е, че ползвателят на обекта “Хотел мениджмънт” АД не погасява по 172 000 лв. месечни вноски по лизингов договор. Преди 2 г. частен съдебен изпълнител обяви хотела на търг по изпълнително дело от Банка ДСК за 6 млн.лв. необслужен кредит. Имуществото му беше описано от вещи лица и включено в регистъра на публичните продажби. Освен “Дунав плаза” бяха запорирани близо 60 недвижими имоти на “Хотел мениджмънт” и 2 фирми съдлъжници. Изпълнителното дело бе прекратено след споразумение между “България лизинг” и Банка ДСК. Лизинговата компания уреди борча на починалия собственик и съпругата му, като внесе 4,5 млн. евро в специална гаранционна сметка. “Хотел мениджмънт” АД виси с борчове и към други фирми, които също търсят чрез съда неплатени пари за ремонти, доставки и услуги. Бившият директор на хотела Христо Христов например води дела за 20 хил. лв. неполучени заплати. От “Хотел мениджмънт” вчера отказаха коментар.
Източник: Труд (20.06.2013)

Лек ръст на банковите активи Активите на банковата система към края на май тази година възлизат на близо 82,9 млрд. лв. Това показват изнесените днес данни на Българска народа банка (БНБ), която публикува статистика за банковата система и групите банки към края на петия месец на 2013 г. Промяната в рамките на един месец е малка. Към края на април 2013 г. активите на банковата система бяха в размер на 82,5 млрд. лв. Към 31 май депозитите на граждани и домакиства в банките у нас са 36,79 млрд. лв., показват още данните на БНБ. Припомняме, че според предварителните данни размерът на депозитите на домакинствата и нетърговските организации, обслужващи домакинствата (НТООД) е 35,3 млрд. лв. Същевременно общата сума на привлечените средства на кредитните институции в страната е 71,1 млрд. лв към края на петия месец на тази година. Данните на БНБ подредиха и най-големите банки по размер на активите към края на май. Групирането не съдържа в себе си елементи на рейтинг и не следва да се интерпретира като оценка на финансовото им състояние, обясняват от централната ни банка. Мястото на банките в групите зависи от размера на активите им и се променя в края на всеки отчетен период. Активите на 5-те най-големи кредитни институции у нас към края на петия месец на годината възлизат на 41,2 млрд. лв, показва справка на Econ.bg на данните на БНБ. Размерът им се увеличава с около 500 млн. лв., като към края на април активите на топ 5 на най-големите банки у нас бяха в размер на 40,7 млрд. лв. Ето кои са 5-те най-големи български банки към края на месец май: 1. УниКредит Булбанк; 2. Банка ДСК; 3. Първа инвестиционна банка (ПИБ); 4. Обединена българска банка (ОББ); 5. Корпоративна търговска банка (КТБ). Нареждането, което може да видите тук, не се променя спрямо април тази година.
Източник: econ.bg (01.07.2013)

Ипотечни лихви без потенциал за понижение Лихвите по жилищни кредити не падат под нивата, на които се установиха преди около половин година. Това се случва, въпреки че банките периодично обявяват "нови" промоционални оферти за ипотеки. Освен това кредитирането в този сегмент се свива вече девет месеца (с едно изключение през декември 2012 г.). Това показва преглед на предложенията на най-големите и активни на пазара банки, данните от лихвената статистика на БНБ и данните за кредитирането на централната банка. Предлагането на жилищни кредити в момента е на нива от 6.2-6.7% годишна лихва. Такива са обаче те поне от около половин година, дори и повече. Така, въпреки че банките обявяват "нови" промоционални оферти, лихвите по ипотеките на практика са в застой. Според коментари на банкери на този етап лихвите по жилищните кредити са изчерпали потенциала си за намаление, като са достигнали дъното си и тази година ще се задържат на наблюдаваните вече нива. Оферти за ипотеки на тези нива имат Банка ДСК (6.7% променлива годишна лихва), ПИБ (6.5% за първите три години от срока на кредита), Райфайзенбанк (6.15% за първата година на кредита), ОББ (6.2% променлива лихва за левове и евро), Societe Generale Експресбанк (6.5% за кредити в евро), СИБанк (между 5.85 и 6.10% за първите три години), МКБ Юнионбанк (6.6% плаващ лихвен процент), Алфа банк (от 6.4% фиксирана лихва според периода на фиксиране), Креди агрикол (преди Емпорики банк, от 5.85% фиксирана лихва според периода на фиксиране). Две банки имат оферти, чиито нива са под пет процента - Уникредит Булбанк (4.5% за първата година фиксирана и 6.5% плаваща за останалия период) и Пощенска банка (4.6% за първата година на кредита и 6.6% за останалия период). Обичайно офертите са съпроводени и с отстъпки и намаления в таксите и комисионите - за кандидатстване, за управление на кредита, за усвояване, за предсрочно погасяване. Задържането на лихвите около достигнатото вече ниво е видимо и от данните на централната банка, които показват много малки корекции на месечна база. На годишна база (спрямо същия период на предходната година) понижението е по-видимо, но темповете са бавни и постепенни. В края на май (за юни данните ще бъдат публикувани в края на този месец - бел. ред.) ефективната годишна лихва за левови ипотеки средно за пазара е била 6.84%, като спрямо април намалението е с 0.03 процентни пункта, а на годишна - с 0.59 пр.п. Подобна е ситуацията и при лихвите по ипотеки в евро - 7.20% средно за пазара с месечно намаление 0.15 пр.п. и годишно 0.34 пр.п. Данните показват и че левовите ипотеки остават трайно по-евтини от тези в евро. Лихвените нива на жилищните кредити за тази година се определят като удовлетворителни, като обичайно се посочва, че сега са по-ниски от тези преди кризата. Въпреки това обаче ниски остават и обемите на кредитиране. Още от есента на миналата година се наблюдава свиване на месечна база на жилищните кредити. През май обемът им продължава да спада - с 0.12% до 8.856 млрд. лв. На годишна база все още успяват да задържат някакъв ръст, като той обаче е малко над нулата - 0.3%. Една от причините за ниското кредитиране е това, че домакинствата остават все още предпазливи и консервативни в тегленето на нови заеми заради общата макроикономическа несигурност и безработица.
Източник: Капитал (02.07.2013)

UniCredit Булбанк стана банка на годината „UniCredit Булбанк” стана „Банка на годината” в XXI-вото издание на едноименнната класация, организирано от Асоциация „Банка на годината”. Три награди спечели миналогодишният носител на отличието, Първа инвестиционна банка (ПИБ). Тя получи наградата „Банка на клиента”, освен това беше определена и като най-добра в обслужването, на база на проучването „Приз на Тайния клиент”. ПИБ беше наградена и с приза за „Пазарен дял”. Банката на клиента се определя чрез гласуване онлайн. Наградата на „тайния клиент” се връчва на база изследване, проведено в близо 500 банкови клона в София и в страната. Банка ДСК взе наградата „Банков бранд на годината”, СИБАНК спечели приз за ефективност, а Корпоративна търговска банка получи наградата „Динамика на развитието”. За чуждестранен банков клон на годината беше посочен клонът на „Ситибанк” в София.
Източник: Дарик радио (03.07.2013)

Три големи местни хотела са прибрани от няколко банки заради просрочени кредити и съдебни изпълнители ги пускат на търгове. Триетажният хотелски комплекс „Колосите”, доскоро притежаван от фамилията Косеви от Горна Оряховица, е най-големият обект, който е прибран за просрочени ипотеки. Той се намира в златаришкото село Равново и доскоро е бил доста посещаван заради близостта си до Еленския балкан. Собствениците обаче закъсват и не могат да обслужват заемите си към Първа инвестиционна банка и Банка ДСК. Така трезорите пък прибират комплекса и в момента го предлагат на търг за 575 хил. лв. За продан този месец отива и комплекс за селски туризъм в еленското село Бръчковци. Цената на този имот е 306 хил. лв., но ако няма интерес, ще бъде намалена още повече. Вече само 384 хил. лв. струва пък емблематичният великотърновски хотел „Бейската къща”. Комплексът на бившия депутат Димитър Йорданов е заложен пред Пиреос банк, но заемът, отпуснат от финансовата институция, не е обслужван. Първият търг за хотела в старата част бе миналата година, като тогава цената надхвърляше 600 хил. лв. Заради липсата на мераклии обаче сега тя е намалена до 384 хил. лв., а публичната продан е насрочена за края на този месец. Съдебни изпълнители продават още над 200 имота в целия регион заради задължения.
Източник: Борба - Велико Търново (11.07.2013)

ДСК с приз за най-добра интернет банка у нас през 2013 г. Банка ДСК бе обявена за „Най-добра интернет банка в България за 2013 г." в престижния конкурс „ Най-добрите интернет банки в света 2013". Той се организира за 14-и пореден път от авторитетното нюйоркско списание Global Finance . Отличието за Банка ДСК е в раздела за потребителски банки, с акцент върху банкирането на дребно, за региона Централна и Източна Европа. Критериите за определяне на банките -победители в отделните страни са ясни и строги: сила на стратегията за привличане и обслужване на клиенти онлайн; успех при привличане на клиенти към предложенията в мрежата; ръст на онлайн клиентите; широка гама на предложени продукти; доказателства за осезаеми предимства, получени от кампаниите в интернет; дизайн и функционалност на уеб-сайта. Признанието за Банка ДСК е с висока стойност както поради големия брой участници в конкурса, така и поради високите изисквания на международното жури, съставено от представители на „Инфосис" - световен лидер в консултирането, технологиите и аутсорсинга, и от редактори на списанието. Основано през 1987 г., американското списание Global Finance е с тираж от над 50 хиляди и читатели в 163 страни по света. Читателската аудитория на авторитетното специализирано издание включва председатели на надзорни и управителни съвети, главни изпълнителни и финансови директори на големи банки, висши финансови експерти, отговарящи за вземане на инвестиционни и стратегически решения на многонационални компании и финансови институции.
Източник: Money.bg (23.07.2013)

ДСК обявена за „Най-добра банка в България за 2013 г." Поредното международно отличие за Банка ДСК е много ценно, тъвъв високоавторитетния конкурс „ Награди за отлични постижения 2013", организиран от специализираното британско списание „Юромъни". Поредното международно отличие за Банка ДСК е много ценно, тъ Банка ДСК бе обявена за „Най-добра банка в България за 2013 г." във високоавторитетния конкурс „ Награди за отлични постижения 2013", организиран от специализираното британско списание „Юромъни". Поредното международно отличие за Банка ДСК е много ценно, тъй като се присъжда след внимателна оценка на множество количествени и качествени фактори като: клонова мрежа; клиентска база; обхват на предлаганите банкови продукти и услуги; финансови показатели; технологични нововъведения; активност в сферата на корпоративната социална отговорност и др. Фокусът на присъжданите награди на „Юромъни" е лидерство, иновации и сериозно влияние върху пазара. Заслужава да припомним, че високоавторитетното британско списание отличи Банка ДСК през октомври 2007 г. в Дубровник като една от „най-добре управляваните банки в Централна и Източна Европа". През последните няколко месеца Банка ДСК беше отличена като „Най-добра интернет банка в България за 2013 г." в престижния конкурс „ Най-добрите интернет банки в света 2013 на авторитетното нюйоркско списание Global Finance; „Банков бранд на годината" на наградите „Банка на годината на Асоциация „Банка на годината; „Най-зелена финансова институция" от b2b Media; „Най-добрата банка в България за 2012 г" в класацията на Фондация "Банки Инвестиции Пари"; „Най-добрата банка в България за 2012 г." според класацията "Капитал К100" на в. "Капитал"".
Източник: Money.bg (25.07.2013)

Правителството предлага на Президента на Република България да удостои с орден „Стара планина” – първа степен, председателя на Управителния съвет и главен изпълнителен директор на „Банка ДСК” АД Виолина Маринова за изключителния й принос за укрепването и реформирането на българската банкова система. Предложението е подкрепено от управителя на БНБ Иван Искров. През м. август Виолина Маринова навършва 60 години. Има повече от 40 г. опит в банковото дело (изцяло в Банка ДСК), започвайки през 1971 г. като счетоводител и преминавайки през цялата йерархична стълбица, за да бъде избрана за главен изпълнителен директор през 2004 г. Виолина Маринова има огромен личен принос в преобразуването на старомодната кредитно-спестовна институция в универсална търговска банка и така допринася както за укрепването и реформирането на банковата система като цяло, така и за поставянето й върху основите на европейските правила. Ползва се с изключителен авторитет сред банковата общност у нас, намерил израз в избора й за председател на УС на Асоциацията на банките в България в периода 2008-2011 г. Към момента продължава да допринася за успешната работа на АББ като един от членовете на нейния управителен съвет. Виолина Маринова е изтъкнат общественик и спомоществовател като на член на настоятелството на ДМТ „Стефан Македонски” и председател на УС на фондация „Атанас Буров”.
Източник: Правителствен бюлетин (01.08.2013)

Пореден спад на банковите печалби Замръзналото кредитиране продължава да стопява реализираните от банките в България печалби, показват данните на БНБ към края на юни 2013 г. За първото полугодие постигнатият в системата общ финансов резултат е в размер на 317.7 млн. лв. Над две трети от общата печалба в сектора (69.2%) е формирана от двете най-големи банки на пазара – Уникредит Булбанк и ДСК. Седем от опериращите на пазара 30 финансови институции приключват полугодието със загуби. Според надзорната статистика отчетеният общ финансов резултат към края на юни е с 1.83% по-нисък спрямо първото полугодие на 2012 г. Реализираната само за второто тримесечие печалба (150.4 млн. лв.) е по-малка и в сравнение с постигнатата за периода януари - март (167.3 млн. лв.). Основната причина за топящите се печалби в сектора са намаляващите нетни лихвени приходи на финансовите институции. От една страна, фактор за това е все още стабилният депозитен ръст, който означава все още високи лихвени разходи за банките. Макар и в последните месеци статистиката да показва известно успокояване в темповете на нарастване на депозитната база, посоката остава възходяща, като за последната година обемът на привлечените от населението средства расте с 9.8% до 33.8 млрд. лв. Същевременно продължаващият траен застой в кредитирането означава и замразяване на приходите, които финансовите институции реализират от лихви. В опит да компенсират продължаващия спад на реализираните в системата нетни лихвени постъпления банките насочват усилия за повишаване на приходите от такси и комисиони, което за поредно тримесечие се забелязва и в статистическите данни. Докато нетните лихвени приходи намаляват с 5.93% на годишна база към края на юни (до 1.2 млрд. лв.), нетният доход от такси и комисиони расте с 8.14% и достига 401.8 млн. лв. Глътка въздух за банковите печалби идва и по линия на намаляващия обем на натрупаната в системата обезценка. Към края на полугодието размерът й е 499.4 млн. лв., което е със 7.9% по-малко спрямо юни 2012 г. Публикуваните от БНБ данни показват, че и през второто тримесечие се запазва тенденцията за увеличаване в размера на необслужваните кредити (с просрочия над 90 дни) в банковата система. Към края на полугодието обемът им достига 9.85 млрд. лв. при 9.58 млрд. лв. година по-рано. Само за последното тримесечие необслужваните заеми растат със 118.2 млн. лв., което е сходен темп на нарастване в сравнение с отчетеното за първото тримесечие. През последните тримесечия статистиката показва съществено забавяне в годишните темпове на нарастване в обема им. Влияние в тази посока обаче оказва и оформилата се в последно време по-ясна тенденция от страна на банките да продават портфейли от проблемни кредити на компании, които са специализирани в управлението на такива експозиции. Друг инструмент, който финансовите институции използват и който също дава отражение върху числата от статистиката, е отписването на необслужвани кредити, които банките смятат за несъбираеми. Според данните на БНБ към края на юни 2013 г. делът на необслужваните заеми спрямо брутните кредити в системата (без тези за кредитни институции) достига 17.09% при 16.92% към март 2013 г. Съотношението на нетните кредити с просрочие над 90 дни (след приспадане на направените разходи за обезценка) е 10.73%, допълват от централната банка.
Източник: Капитал (01.08.2013)

Историческата сграда в модерния град - старинна обвивка и модерна функция Нашата задача беше в сградата на Банка ДСК на ул. "Московска" в София, проектирана и строена като банка в началото на ХХ век, да бъдат разположени офисите на висшия мениджмънт, на оперативния мениджмънт и частно банкиране на партера със зали за преговори. Сградата е паметник на културата и повечето от вътрешните пространства трябваше да бъдат запазени и възстановени. Спечелихме поръчката в София в ограничена тръжна процедура, банка ДСК е част от унгарската OTP. След оценката и приемането на нашия проект от мениджмънта на банката получихме тяхната подкрепа и съдействие по време на целия строителен процес. В сграда - паметник на културата, разпределението, допълнителното оборудване, осветлението и конструкцията са проектирани за по-различен начин и условия на работа от днешните. С цел създаване на адекватни работни условия се наложи да направим редица промени. Решихме да запазим и да възстановим много от историческите елементи и да развием новите функции по модерен начин като офисите на партера със стъклени прегради, които създават атмосфера на достъпност. Някои инсталации като ОВК оборудването са скрити зад дървени панели, модерната осветителна система е разположена под оригиналните гипсови архитрави на тавана. Исторически сгради в съвременния град Редица исторически градове и сгради в Европа се налага да бъдат модернизирани, тъй като пазят своето историческо значение при съвременна функция. Много са важни енергийната и функционална модернизация, една сграда остава в добро състояние само ако се използва, ако се обитава и се полагат грижи за нея. Концепции и подходи Един подход към възстановяване на историческа сграда, както е в случая, е уважение към нейната ценност и сериозно възстановяване, като в същото време координирано се въвеждат новите изисквания със съвременни елементи - модерни решения в историческа обстановка, ценности от идентичен характер, но с модерно качество, което понякога налага подмяна на старите елементи. Другият начин - по-сложен и не толкова ефективен от гледна точка на крайната модернизация, е проектантът постоянно да се придържа към старите ценности, да създава и да прилага новите елементи съобразно духа на старата сграда по правилата на реконструкцията. В някои случаи, като при осветлението например, невинаги има адекватно съвременно решение. Този метод се прилага в случаите, когато сградата е поставена под стриктна защита като културен паметник.
Източник: Строителство Градът (05.08.2013)

Банките свиха мрежата си В синхрон с тенденцията в Европа и българските банкови клонове и служителите им намаляват в кризата. За четири години - от края на 2008 г. до края на миналата година, мрежата на най-големите и активни банки в страната се е свила с 8.24%, а работещите там са намалели с 4.41%. Това показват публично достъпни данни от годишните доклади на съответните банки за 2008 г. и 2012 г., както и подадена информация от самите институции. В проучването на "Капитал Daily" са подбрани най-големите десет банки по активи, както и тези, които развиват активно бизнеса си. Така се стига до половината от общо 24 кредитни институции в България (в страната има и 6 клона на чужди банки). Общото намаление на клоновете от 8% напълно съвпада с данните на ЕЦБ за средното свиване на мрежата на институциите в Европа за последните четири години. То е пряк резултат от спада в бизнеса и оптимизацията на разходите. В България липсват данни, но според изчисления на Deutsche Bank за Европа клоновете поглъщат около 60% от разходите, включително наем и заплати на служители. В страната има и изключения от общата тенденция - четири банки отбелязват ръст на клоновата мрежа за периода на кризата - Корпоративна търговска банка (КТБ), Societe Generale Експресбанк, Банка ДСК и Централна кооперативна банка (ЦКБ). Банките, на които броят на служителите расте, са почти същите - ПИБ, Societe Generale Експресбанк, КТБ и ЦКБ. Тенденцията за свиване на клоновата мрежа и на служителите в банките дойде малко след кризата и смени бурното, особено за някои банки, нарастване на точките им на присъствие от времето на кредитния бум. В периода 2004-2007 г. банките бързо разрастваха клоновата си мрежа както в столицата, така и в страната. Тогава мотивът беше - да се осигури основа за дългосрочен растеж. Новите икономически реалности от 2008 г. насам наложиха преосмисляне на стратегиите като цяло, но и някои "спешни" мерки за съкращаване на разходи, а именно намаление на клонове и офиси и на служители. Основен фактор беше силното свиване на кредитната дейност, което имаше и все още има за следствие намаляване на приходите на банките от основна дейност, влошаване на финансовите им резултати и съкращаване на работещите в тях. В някои случаи през 2009/10 г. цели кредитни отдели в банки се трансформираха в звена за работа и събиране на проблемни кредити. Тогава бяха и най-големите съкращения на банкови служители, макар че подобни процеси продължиха да текат и след това. Същевременно наемането на нови служители не е изключение. Има и промени в броя на служители поради изнасяне на някои дейности (охрана, техническа поддръжка, почистване) извън структурата на банките, които не са основна банкова дейност. Банкери коментират, че намалението на клоновата мрежа и на работещите в банките е логично следствие на свиването на бизнеса им в резултат на ограничената бизнес активност на фирмите и компаниите в кризата и ограниченото потребление на домакинствата. По думите им банките се възползват от ситуацията, за да обърнат вниманието си към "вътрешния си двор" и да си "подредят къщичката вътре" - тоест да се реорганизират и преструктурират с цел оптимизиране на разходите и подобряване на рентабилността. Фактор с известен принос в процеса е и все по-активното въвеждане от банките на т.нар. алтернативни форми на банкиране – онлайн и мобилно. От СИБанк посочиха, че в момента активно разработват именно тези алтернативни канали за продажба, като се очаква мобилното банкиране да започне през септември. Според проучванията на Уникредит Булбанк при развитите европейски пазари се забелязва намаление на броя на посещенията на банковите филиали с около 3% на годишна база. От дружеството обаче конкретизираха, че те все още генерират основната част от приходите на кредитните институции. "Вече не се говори за останалите директни канали като за алтернатива на филиалите, а по-скоро като една цялостна интегрирана среда, в която филиалите имат основна роля и клиентите са тези, които избират кога, къде и коя операция да извършат през даден канал или не", коментираха от банката. Наблюденията на Уникредит Булбанк са, че всекидневните, нискостойностни операции и транзакции все повече се извършват през директните канали (интернет, банкомати, мобилно банкиране), където клиентите имат пълна автономност и контрол. Когато става дума за сериозни финансови решения обаче, клиентите имат нужда от контакт с филиалите на банката. В резултат на това банките изграждат по малко, но по–добри филиали. Те са с по-малки помещения, фокусирани върху транзакциите и обикновено с удължено работно време за удобство, и сериозно подкрепени от директните канали (банкомати, зони за 24 часа самообслужване, интернет и мобилно банкиране). От Уникредит Булбанк посочиха, че следвайки този модел, статистиката показва намаление в броя филиали на банката, но реално това не е така, защото точките й на присъствие се запазват относително стабилни, като малките транзакционни филиали обикновено са отдалечени работни места, подчинени на големите филиали. От Банка ДСК коментираха, че броят на точките им на продажба не е константно число, а се мени, тъй като някои от тях се закриват, като в същото време се откриват други. Данните показват, че за 4 години броят им се е променил с една точка на продажба. Това е банката с традиционно най-голяма клонова мрежа още от времето на бившата Държавна спестовна каса. От СИБанк обясниха, че клоновата им мрежа в сегашния си вид покрива всички важни за банката точки на продажба. В процес е вътрешно преструктуриране на клонове и офиси, който е свързан с преместване на точки на продажба, без да има разрастване или закриване, като същевременно се изпълняват и конкретни изисквания на централата KBC Bank за визия и пр. Според Ян Дюмонтей, изпълнителен директор на Societe Generale Експресбанк, банката адаптира стратегията си за развитие на клоновата мрежа въз основа на много фактори. Ключов по думите му са очакванията на клиентите за качествено обслужване като добра локация и удобно работно време. Банката има планове за откриване на няколко нови офиса в столицата и региона.
Източник: Капитал (20.08.2013)

Банките стават все по-български Петте години криза промениха облика на банковия сектор в България. Но ако за изчезналото кредитиране се говори често, то има и друга ключова разлика - собствеността става все по-българска и пазарният дял на местните играчи расте. Секторът остава с доминираща чужда собственост, но с намаляващ дял. Ако в края на 2008 г. дъщерните поделения на големи европейски банки (без регистрирани като клонове поради относително незначителния им дял в активите - бел. ред.) са държали близо 80% от активите, то в средата на тази година пазарният им дял се е свил с 16.2% до 65 на сто. В същото време делът на банките с българска собственост расте, като тенденцията става постоянна и по-отчетлива от началото на 2010 г. Така за четири години и половина пазарният дял по активи на т.нар. местни банки – с български акционери, скача от 16.09% в края на 2008 г. до 27.28%. Ако към картината се прибави и сделката от миналата седмица – покупката на МКБ Юнионбанк от ПИБ, почти една трета от сектора се оказва с български акционери (виж графиката). В същото време концентрацията на гръцки капитали намаля със свиването на бизнеса на банките им в страната и заради политиката на централите на европейските институции за въздържане от кредитиране. Освен чрез органичен растеж на активите основно на три банки – Корпоративна търговска банка (КТБ), ПИБ и Централна кооперативна банка (ЦКБ), делът на местната собственост се увеличи и в резултат на активни придобивания в сектора. Така, от една страна, с растежа на активите си, финансирайки основно някои по-големи единични проекти или сделки на вътрешния пазар (като сделката за "Кремиковци" за 360 млн. лв., кредитирана от ПИБ), две банки с българска собственост вече са в топ 5 в сектора. Към края на юни тази година ПИБ е трета според размера на активите (6.970 млрд. лв.) след Уникредит Булбанк и Банка ДСК, а КТБ е пета (6.274 млрд. лв.). Възходът на КТБ дойде, след като банката концентрира почти всички депозити на държавни фирми при себе си. В десетте системно важни банки влиза и ЦКБ, която е девета (3.385 млрд. лв. активи). В края на 2008 г. ПИБ и КТБ са били съответно шеста и девета, а ЦКБ единайста. За сравнение - преди четири години и половина гръцките банки в топ десет (ОББ, Пощенска банка, Банка Пиреос) са държали почти една четвърт (24.9%) от активите в сектора, сега трите български банки (КТБ, ПИБ, ЦКБ) формират една пета (19.99%). След приключване на сделката за МКБ Юнионбанк делът им ще е по-голям. Другите банки с местна собственост са значително по-малки – Инвестбанк, БАКБ, International Asset Bank, Тексим банк (която също гравитира около групата на "Химимпорт", собственост на която е и ЦКБ), и приносът им в растежа на дела на местните банки е почти незначителен. Българските собственици се оказаха и сред най-активните купувачи на банки в последните години. Всъщност двете по-големи сделки в сектора в годините на кризата са именно с местни инвеститори – за БАКБ, чийто мажоритарен дял беше купен от Цветелина Бориславова преди две години, и за МКБ Юнионбанк. В процеса на продажба и на двете се оказа, че голям интерес от чужди инвеститори липсва. Имената на кандидатите, които се споменаваха неофициално и при двете процедури, бяха сходни и основно с български произход – ЦКБ, ПИБ, инвестиционният фонд на бившия министър на икономиката от кабинета на Симеон Саксгобургготски Николай Василев. Това заедно с акционерните промени и в някои малки банки през периода (виж инфографиката) затвърждава похода на българските купувачи в сектора. На този етап капацитетът им в капиталово и финансово отношение за по-голяма сделка в банковия сектор обаче изглежда недостатъчен. Малкото влели се свежи пари от чужбина, както и проявяван интерес при сделки, показват смяна на посоката, от която идват инвеститорите в банковия сектор. Допреди кризата това бяха големите европейски банкови групи. Сега те са заети със собствени проблеми – преструктуриране, продажба на активи заради ангажименти срещу получена държавна помощ (случаите с Ти Би Ай банк, БАКБ, МКБ Юнионбанк – виж инфографиката). Омански пари подкрепиха капитала на Инвестбанк, инвестиционното поделение на втората по големина руска банка стана акционер в КТБ, руска банка – Инвестбанк, проявява интерес към Токуда банк. Преди две години най-голямата частна турска банка Turkiye Is Bankas? (Ишбанк) откри свой клон в България чрез германското си поделение, за да избегне искането на лиценз от БНБ (правото на т.нар. единен паспорт в ЕС). Австрийската Mеinl e в процес на отваряне на клон. Други новодошли няма, а един литовски инвеститор с украйнски произход (Регионална инвестиционна банка, клон Варна) си тръгна.
Източник: Капитал (22.08.2013)

Собственикът на кораба “Свети Николай”, който бе арестуван в Испания с 3 тона кокаин, Дойчин Дойчев е пред фалит. Корабният бос е натрупал големи дългове към банки и партньори, които не може да плаща, потвърдиха негови служители. Той е затворил офисите си на бургаската улица “Хан Крум”, а съдебен изпълнител е обявил двете помещения за публична разпродажба. Единият офис от 14 кв.м е изваден на търг с начална цена 12 000 лв., а вторият от 97 кв.м се продава за 109 000 лв. Изпълнителното дело е образувано по искане на банка ДСК заради лош кредит от 350 000 долара и втори необслужван за 200 000 долара. Сумите са изтеглени от едната от фирмите на Дойчев “Борд марин”. Освен двата офиса съдия-изпълнител разпродава и няколко апартамента, които обаче не са на фирмата, а на частни лица. Става въпрос за хора, които са служители и приятели на Дойчин Дойчев, но през 2009 г. са вписани като негови съдружници. Те са гарантирали кредити на “Борд марин” със семейните си жилища и на практика са ги ипотекирали. Четири семейства могат да останат на улицата без покрив, ако някой спешно не погаси огромните кредити. Шансът това да се случи обаче е нищожен, тъй като компанията е спряла обслужването на вноските в края на 2012 г. Сред потърпевшите, чиито жилища са извадени за продан, са майката на Дойчев Марина Андонова, секретарката му Женя Росенова и Андон Костадинов, който отговаряше в “Борд марин” за техническата безопасност и сигурността на корабите. Четвъртият в списъка, гарантирал кредитите, е Николай Стоянов. Той предоставил за обезпечение свой наследствен апартамент, в който е съсобственик с още двама души. Адвокатът на Дойчев Бойко Темелков отказа информация за поредния скандал около клиента си. “Нямам право да ви казвам нито кой и за какво е теглил кредити, нито дали Дойчев е обявил фалит. Ако има такова нещо, то се прави по съдебен ред и аз не съм човекът, който ще ви каже”, отсече защитникът.
Източник: Монитор (30.08.2013)

Недовършен завод за малц в Ямбол излиза на търг Недовършен завод за малц от времето на плановата икономика се продава от частния съдебен изпълнител Ирина Христова заради просрочени дългове. Производственият имот е в Ямбол и е пуснат на търг на 19 август с начална цена от 9.6 млн. лв. с ДДС, като срокът за подаване на оферти тече от 26 август. Взискателят, поискал продажбата, е "Българска изолационна компания", на която собственикът на завода "Пивоимпекс" дължи пари. В момента заводът не работи. Доскоро по него е имало строителни работи и те са станали причина "Пивоимпекс" да задлъжнее. Управителят на "Българска изолационна компания" Петър Димов обясни пред "Капитал Daily", че са били наети да поставят изолация на покрива на завода, свършили са си работата и все още очакват плащане от собственика. "Осъдихме ги и запорирахме имущество и сега се надяваме да се появи купувач", коментира Димов. През 2011 г. компанията за изолации печели дело срещу "Пивоимпекс" и окръжния съд в Ямбол нарежда изплащането на главници от 168 644 лв. и лихвите за забавянето. С "Пивоимпекс" не успяхме да се свържем нито на телефоните в Ямбол, нито на тези в София, където е седалището на компанията. Според Търговския регистър фирмата е активна, но последният й отчет е от 2008 г., така че не е ясно със сигурност дали извършва реална дейност. По информация от общината в Ямбол заводът не работи, заключен е и няма признаци скоро да започне работа. Приватизацията на недовършения завод е станала в края на 1999 г., като купувач е офшорната фирма "Инсайт оувърсийс Лтд". Срещу 571 лв. и 32 ст. тя придобива целия капитал на дружеството "Пивоимпексинженеринг" със складове в Свищов, сграда в София и огромни задължения. По данни от архива на в. "Стандарт" в края на 1997 г. те са над 52 млн. лв., а купувачът е гарантирал, че ще инвестира 23 млн. германски марки в производството. Освен това купувачът поема ангажимент да изпълнява приет от съда оздравителен план и да разсрочи дълговете към кредиторите. Един от тях е Банка ДСК, която предлага избор на нов изпълнител на оздравителния план. Такова искане има и тогавашният областен управител Николай Николов и след настояването им икономическият министър от това време Петър Жотев нарежда проверки. Според обяснения в медиите тогавашният заместник-министър Левон Хампарцумян успява да разговаря с всички засегнати, но до решение не се стига заради преместването му като изпълнителен директор на Агенцията за приватизация. Междувременно юристите на икономическото министерство дават две различни мнения по договора за приватизация – едните твърдят, че трябва да се развали, а другите са против. Според последните публикувани данни в Търговския регистър пълно разваляне на сделката не е имало, тъй като през 2008 г. акционери в "Пивоимпекс" са "Инсайт овърсиз" с 45% и "Гирсори пропърти" с 55%. Заводът в Ямбол така и не започва никога работа, промените през 1989 г. го заварват все още в строеж, но със закупени нови машини от Германия по модерна за времето си технология. Според специалист от пивоварния бранш е малко вероятно някой да прояви интерес към завода като място за производство на малц, тъй като най-вероятно технологиите му вече са морално остарели. След приватизацията в България няколко от бирените фабрики бяха купени от големи международни пивовари, като постепенно техните производства на малц преминават към външни фирми. В момента само великотърновската "Болярка" има собствено производство на малц. По данни на Съюза на пивоварите другите заводи за бирената суровина са фабриката на Malteries Soufflet в Плевен, която има и допълнително производство в Хасково, "Булмалц" в Чирпан. В Елин Пелин заводът за малц е затворен. Във Варна също не работи след закриването на "Леденика", за която е било предназначено производството му, поясниха от съюза. Оттам добавиха, че малцът на българските заводи се използва от пивоварите в страната, но допълнително се налага и внос – най-вече на специални продукти, като например суровината за тъмните бири. Точно пред 13 години тогавашният кмет на Ямбол Николина Хаджигеоргиева е обсъждала с председателя на икономическата комисия в парламента Валери Димитров възможността строителството на завода в Ямбол да приключи и да започне производство. Тогава председателят на борда на "Пивоимпекс" Алексей Иванов и изпълнителният директор Иван Начев са представили доклад пред Димитров, според който трябват само още малко инвестиции за довършването. Според съобщението от пресцентъра на общината новите работни места ще са около 3000 – пряко и косвено заети с отглеждането и преработката на ечемик. През 80-те години, когато е проектиран, заводът е трябвало да доставя малц на всички държави от бившия Съюз за икономическа взаимопомощ. Това си остава само пожелание.
Източник: Капитал (10.09.2013)

Компании от 42 държави се представят на Международния панаир в Пловдив Свой щанд ще има „Инвест ин Аустрия", националната компания за насърчаване на инвестициите в Австрия. Тя е държавата с най-голяма експозиция сред седемте страни, заявили официални участия в панаира. Отделът за промоция на търговията и инвестициите към посолството на Полша също се включва в изложението, за да активизира контактите между български и полски фирми. Министерството на икономиката на Словакия изпраща своя мисия на форума за инвестиционни стоки и технологии, който е сред най-авторитетните в Югоизточна Европа. Той ще се проведе от 30 септември до 5 октомври 2013 г. в Международен панаир Пловдив. Ще се представят компании от 42 държави, ще бъдат показани нови разработки в 87 бранша. Сред участниците в най-важната среща на технологичния сектор на Балканите са Дружеството за насърчаване трансфера на високи технологии и иновации от германския град Магдебург, което поддържа Европейска мрежа за конкуренция и иновации, и Центърът за трансфер на технологии в Софийския университет „Св. Климент Охридски". Силно е присъствието на бизнес сдружения, сред които Стопанската камара на Австрия, Чешко-българската търговска камара, Солунската търговско-промишлена камара и браншови асоциации. Колективен щанд на фирми организира Промишлено-търговската палата на Магдебург, Германия. Международният панаир в Солун ще проучва опита на националния изложбен център на България по време на неговата най-голяма проява. Интерес към нея показват не само производители и търговци, но и финансови институции. Банка ДСК, банка „Пиреос България", „ПроКредит банк" и Пощенска банка ще присъстват със свои щандове, както и две лизингови дружества - „Дойче лизинг България" и „Пиреос лизинг България". Те ще предлагат промоционални продукти на изложителите и посетителите на тазгодишния Есенен панаир в Пловдив. Той отново ще демонстрира нови изделия, техника и технологии в рамките на десет специализирани международни изложби: „Акватех" (за технологии и управление на водите), Аутотех" (за транспорт и автосервизно оборудване), „Елтех" (за електроника и електротехника), „Енеко" (за енергетика и екология), „Инфотех" (за информационни технологии), „Интермин експо" (за минна промишленост), „Машиностроене", „Стройтех" (за строителни материали, машини и технологии), „Химия" и „Автомобилен салон Пловдив".
Източник: Money.bg (11.09.2013)

"За мен е чест да наградя двама изключителни професионалисти - Виолина Маринова и Неделчо Беронов, имена, познати на всички ни в България. Те имат забележителен принос за развитието на българското общество". Така започна словото си президентът Росен Плевнелиев при връчването на орден "Стара планина", първа степен, на Виолина Маринова, главен изпълнителен директор на Банка ДСК, и на бившия конституционен съдия Неделчо Беронов. Най-голямата държавна награда Виолина Маринова получава за своите заслуги на финансист и по повод кръглата й годишнина. На награждаването бяха дошли управителят на БНБ Иван Искров и почти целият управителен съвет на централната банка, както и колегите на Маринова от ръководството на Асоциацията на банките в България. Президентът Плевнелиев отбеляза приноса й на пионер и реформатор в превръщането на социалистическата спестовна каса в модерна банкова институция, съобщава Стандарт. Никога не съм си представяла, че ще получа това признание, каза в отговор банковата шефка и подчерта, че приема наградата както лично, така и от името на колегите й, с които заедно са успели да запазят банковата общност стабилна.
Източник: profit.bg (11.09.2013)

Тенденциозно свалят рейтинга на родни банки Българските банки стават жертва на тенденциозно сваляне на кредитния рейтинг от страна на кредитната агенция Moody's. В рамките само на седем месеца Moody's свали рейтинга на всички оценявани от нея български банки. Така според оценките на агенцията в България просто няма банки от "инвестиционен" клас. Първа под ножа падна Банка ДСК, чийто рейтинг беше понижен в началото на настоящата година с една степен - от "Ваа3" до "Ва1". Следващата банка, която осъмна с понижен рейтинг беше Райфайзенбанк през месец август - от "Ba1" на "Ba2". Последната редакция на кредитен рейтинг беше вчера и се отнася за Корпоративна търговска банка - понижение от "Ba3" на "B1". Всичко това е доста странно, при положение, че анализатори определят родната банкова система, като една от най-стабилните в света. През последните години доверието към кредитните агенции постепенно пада, особено след като дни преди фалита на американската Lehman Brothers, големите рейтингови агенции оценяваха инвестиционната банка като "изключително стабилна".
Източник: Стандарт (13.09.2013)

Пасивни банки и падащи лихви Активността на банките през август беше очаквано ниска, поред анализаторите на Моите пари. По правило през летните месеци банките не предлагат голямо разнообразие от новости. Август с нищо не показа, че е по-различен от установената тенденция на слаба активност в този период от годината. Въпреки това, макар и малко, новости все пак имаше. Нови, по-изгодни условия предложиха банките по жилищни и потребителски кредити. Банките предприели такива стъпки и при двата вида продукти бяха едва 2 или 3. Толкова бяха и банките коригирали депозитните си продукти. Посоката на корекция беше отново в лихвените нива и отново надолу. Едва две банки промениха условията си по срочни депозити през най-отпускарския месец от годината. Това бяха Societe Generale Експресбанк и ОББ. Societe Generale Експресбанк понижи минимално част от лихвите си по срочни депозити. Така например депозитите „SG Гарант“, „Рента“, „Прогрес“ и „Тактика“ продължиха да се предлагат с около 0,10-0,20 п.п. по-ниски годишни лихви. ОББ промени лихвите по всичките си срочни депозити за физически лица. С по-ниски годишни лихви вече се предлагат стандартните срочни депозити, депозит „Форекс“, „На разположение“, „Сега“, „Премия“, 24 и 36-месечните депозити на банката. Понижението на лихвите беше в границите между 0,60 и 1,00 п.п. Най-много се понижи дохода по депозит „Премия“ и този по 24 и 36-месечните депозити. При тях лихвите спаднаха с около 1,00 – 1,50 п.п. Слаба беше активността на банките и по отношение на промени в условията по потребителски кредити. В сравнение с високата активност последните няколко месеца, през изминалия август промените в тези оферти бяха доста по-редки. Societe Generale Експресбанк удължи промоцията по кредит „Експесо“ за държавни служители, както и стандарната си оферта. По-ниските промоционални лихви бяха удължени до 15.09.2013 г. Банка ДСК с нови промоционални условия на потребителските си кредити в лева от 19.08.2013 г. Новите промоционални условия засягат новоразрешени кредити за текущо потребление в лева за клиенти, които превеждат по сметка в банката: работна заплата, включително индивидуален превод; пенсия с обезпечение поръчителство или постъпления на доходи от извънтрудови правоотношения в размер минимум на 70% от удостоверения доход. С тези новости банката увеличи с 0,25 п.п. промоционалните лихви, спрямо тези от предходната промоция. СИБанк започна предлагане на нов потребителски кредит „Стимул“. Успоредно с това банката увеличи таксата за разглеждане на документи с 5 лв. (от 30 на 35 лв.). Райфайзенбанк удължи промоционалните си условия по потребителски кредити до 15.09. При ипотеките, още в началото на месеца Societe Generale Експресбанк предприе стъпки към понижаване на лихвите по кредитите, които предлага. Промените засегнаха срочностите над 20 г., като левовите кредити поевтиняха с 20 б.п., а евровите с 25. Промоция до края на септември предложи Пощенска банка. Тя обхваща кредит „Новодомци” като акцентът беше в премахването на зависимостта на лихвата от процента на финансиране от банката. В резултат на отпадането на това ограничение, лихвите също претърпяха корекция. Тя беше в посока надолу с 20 б.п. Следващата банка с подобрени условия беше ЦКБ. По своите стандартни кредити банката премахна таксата за кандидатстване. Нейният стандартен размер е 50 лв.
Източник: Дарик радио (17.09.2013)

БНБ даде разрешение на Първа инвестиционна банка да придобие 100% от акциите на МКБ Юнионбанк, съобщиха вчера от Централната банка. След приключване на цялата процедура по придобиване активите на Първа инвестиционна банка ще възлизат на повече от 8.5 млрд. лв. По предварителни планове сливането на банките трябва да завърши през първото полугодие на 2014 г. Според БНБ по такъв начин ще се постигнат позитивни изменения в консолидираното финансово състояние на двете компании. За сделката бе съобщено в средата на август, когато Първа инвестиционна банка подписа споразумение с досегашния собственик на МКБ Юнионбанк - унгарската MKB Bank, за купуване на 100% от капитала на българското й дружество. MKB Bank е част от германската BayernLB.
Източник: Сега (20.09.2013)

10 финалисти на "Мениджър на годината" Десетте финалисти в тазгодишното, шесто поред издание на конкурса “Мениджър на годината”, организиран от списание “Мениджър”, бяха обявени в столицата вчера. Те бяха избрани измежду рекорден брой кандидати - 73. В десетката на конкурса тази година влязоха три дами: Боряна Манолова, главен изпълнителен директор на “Сименс България”, Виолина Маринова, главен изпълнителен директор на Банка ДСК и Елена Маринова, президент на софтуерната “Мусала Софт”. Наред с тях на финалната права отиват още шефът на “Евромаркет Груп” Ивайло Борисов, Ивайло Пенчев, изпълнителен директор на “Уолтопия”, Милтос Триантафилу, шеф на холдинг “Бела България”, Орлин Попов, собственик и генерален мениджър на веригата ресторанти “Хепи”, Пламен Митев, представител на групата “Вили Бетц” за България, Сергей Андронов, председател на управителния съвет на “Лукойл Нефтохим Бургас”, и Цветан Ботев, председател на “Химимпорт”. Всички те са избрани от консултантската компания “Делойт България” по специална методология, разработена специално за този конкурс. 73% от компаниите, чиито мениджъри участват в надпреварата, показват трайна тенденция на нарастване на приходите. Най-добрият мениджър на България за 2013 г. ще бъде обявен на 21 октомври тази година на тържествена церемония в Софийската национална опера и балет.
Източник: Труд (27.09.2013)

ЦКБ е новият собственик на хотел "Плиска" Централна кооперативна банка е купила софийския хотел "Плиска", става ясно от справка в Имотния регистър. Продавач на хотела е "Бизнес център Изгрев", а сделката е вписана още през март. Досега от ЦКБ не са обявили покупката, макар че като публична компания трябва да съобщават за по-важни сделки. Възможно е покупката да е "дълг срещу собственост", тъй като ЦКБ е най-големият кредитор на продавача. В Имотния регистър има отразени две вписвания - едната е сделката на стойност 0 лв., а другата е за едва 27 хил. лв. за целия хотел. По информация на в. "Преса" цената е 27 млн. лв. ЦКБ е част от групата на "Химимпорт", а "Бизнес център Изгрев" е непряко свързано с холдинга. Хотелът не работи официално от поне една година, като в сайта му стои съобщение, че от 15 октомври 2012 г. "ще преустанови своята хотелска дейност". Всъщност от няколко години основното му предназначение е разполагането на реклами на компании, свързани с групата на "Химимпорт", включително и такива на ЦКБ. Все още не е ясно за какво ще се използва сградата – няма заявени намерения тя да бъде разрушавана, а според неофициални източници имотът ще се превърне в централен офис на ЦКБ. Възможно е там да се измести и застрахователната компания "Армеец". До редакционното приключване на броя представители на купувача не бяха открити за коментар. Малко преди сделката, в началото на февруари, е била заличена ипотека върху хотела, направена в полза на Юробанк И Еф Джи, Банка ДСК и Eurobank EFG Private Bank – Люксембург, по която съдлъжник е бил собственикът на хотела. Обезпечението е било по кредит, отпуснат на "Слатина-Булгарплод" - компания, която също е свързана с "Химимпорт". В отчета на "Бизнес център Изгрев" има информация за няколко кредита на самото дружество, най-големият от които е бил към ЦКБ и обезпечението по него е административна сграда на бул. "Брюксел" в София. Заемът е за 16.1 млн. лв., а в края на миналата година текущият дълг по него е бил 11.6 млн. лв. Според отчета дружеството е разсрочило краткосрочните си задължения към банките кредитори. Справките показват, че в края на 2012 г. активите на "Бизнес център Изгрев" са били на стойност 24.2 млн. лв., двоен ръст за година. Почти всички са имоти, машини и съоръжения. Собственият капитал на компанията е отрицателен – 8 млн. лв., заради натрупана загуба. Освен това дружеството е силно задлъжняло – над 32 млн. лв. са всичките му пасиви, от които 11.6 млн. лв. са текущи търговски задължения и близо 11 млн. лв. са дългосрочни заеми. Плащанията по заемите са 4.6 млн. лв. за цялата година. Приходите му от продажби са едва 1.1 млн. лв., с над 25% спад за година. Само за 2012 г. загубата е 1.5 млн. лв. Хотел "Плиска" е построен в края на 60-те години и след фалита на "БГА Балкан" през 2006 г. "Бизнес център Изгрев" го купи на търг от синдиците на авиопревозвача. За хотела и бившата административна сграда на авиокомпанията купувачът е платил общо 18 млн. лв. Според данни от търговския регистър "Бизнес център Изгрев" се контролира от регистрираното на Бахамските острови "Фриц интернешънъл" през няколко дружества. И "Бизнес център Изгрев", и бахамската компания имат регистрация в София на ул. "Княз Александър Батемберг" 1, където е седалището на други фирми, близки до "Химимпорт". Още през 2007 г. от групата коментираха, че след като "Бизнес център Изгрев" е купил хотела, има намерение да го запази и развива през следващите години, но без да се уточнява дали ще остане хотел или предназначението на сградата ще се промени.
Източник: Капитал (30.09.2013)

Изпълнителният директор на банка ДСК - Виолина Маринова е Мениджър на годината. Тя беше избрана късно снощи на официална церемония сред 10 финалиста. Традиционната годишна награда за управление съвпадна с 15-тия рожден ден на списание Мениджър. Бизнесът и културата се обединяват в националната опера, където се провеждат шестите годишни награди "Мениджър на годината". Финалистите са 10, избрани от 73 кандидатури. Отличията се редуват с части от операта "Аида". Настъпва и дългоочакваният момент на вечерта. Лично президентът Росен Плевнелиев съобщава новият победител: "Пликът е запечатан, трудно се отваря. Мениджър на 2013 година е... Виолина Маринова". Виолина Маринова е с над 40-годишен стаж в банка ДСК. Започвайки от банков служител, преминавайки през редица ръководни постове, тя става член на УС и главен изпълнителен директор на ДСК. Коя е формулата на успеха й и на кого посвещава това отличие? "Формулата е упоритост, търпение и винаги позитивно настроение. Тази награда я посвещавам на моето семейство. И както казва моят съпруг, ако трябва да отрази времето, през което не съм била вкъщи, може би 10 години не сме живяли заедно", сподели Виолина Маринова.
Източник: БНТ (22.10.2013)

Шивашка фабрика в Пловдив, завод за бетонови елементи в с. Стряма и мелничен комплекс в с. Белозем са поредните жертви на икономическата криза в областта. Производствените бази на трите фирми са обявени за публична продан в сайта на частните съдебни изпълнители. Крайната мярка е наложена заради неизплатени задължения към различни финансови институции. Шивашката фабрика, в която влизат промишлена сграда и складова база на площ около 2000 кв.м, се намира на ул. “Арчарица”. Там са шиели дамски облекла на ишлеме за световноизвестна марка. Цената, от която ще започне публичната продан, е 1 477 800 лв. Фабриката е еднолична собственост на “Ен Ди” ЕООД - Георги Генов. Имотът е ипотекиран в полза на “Българо-Американската кредитна банка” през 2009 г. и е възбранен през 2013 г. Справка в ДАКСИ показва, че частният съдебен изпълнител Людмила Мурджанова е направила два запора върху дружествени дялове на Генов през септември 2013 г. Единият запор е в размер на 113 860,28 евро, а другият - за 832 644.84 лева. Според запорното съобщение до Агенцията по вписванията става ясно, че кредитът, който е взет от банката, е в размер на 603 424,31 евро главница. Заводът за бетонови елементи е на площ от 16,050 декара. Намира се в Индустриална зона Раковски. Търгът за него ще започне от цена 1 386 720 лева. Имотът е притежание на “Секдо ор” ЕООД с управител и собственик Димитър Димитров. Върху завода са учредени две договорни ипотеки: едната е в полза на “Уникредит Булбанк” . Размерът на обезпеченото вземане по договора за банков инвестиционен кредит е 380 000 евро. Втората ипотека е в полза на “Си финанси груп” за кредит от 100 000 евро. От ДАКСИ е видно, че “Секдоор” има и задължения към данъчните в размер на 721 119 лв. Същата информационна система издава, че Димитър Димитров е едноличен собственик на фирма “Стомпро индъстри” ЕООД, чрез “Секдоор”ЕООД, а в “Консорциум модерно строителство” притежава 33,33 % от общия капитал. На “Стомпро индъстри” ЕООД са наложени два запора, единият от които е вдигнат, а другият е в тежест на дружеството от месец. Той е в размер на 73 375.30 лева и е в полза на един от съдружниците на Димитров в “Консорциум модерно строителство” - “Анди Бг” ООД, който чрез съдия-изпълнител Стефан Горчев е запорирал дружествения дял на Димитър Димитров за 5000 лева. Мелницата в с. Белозем се продава заради борч от 390 000 лв. към банка ДСК, с длъжник “Димакс-62” ЕООД. Управител и собственик на дружеството е Александър Тодоров. Площта на целия имот е 2586 квадратни метра. Той включва двуетажна масивна сграда, в която е разположена мелницата, както и подобренията в имота. Цената, от която ще започне продажбата на имота, е в размер на 450 000 лв.
Източник: Марица (23.10.2013)

Банка ДСК започна да разпродава имотите на едно от знаковите имена на бургаския бизнес! Румен Кузманов, който се прочу като първият собственик на частен автосервиз в Бургас и частна Пътна помощ, а след това и като строителен предприемач, е изпаднал във тотална финансова „немощ“ и банката е включила в обявлението си за публичен търг един от недвижимите му имоти. Теренът от 690 кв. м на улица „Пирин“ в бургаския квартал “Банево”, е с начална цена от 133 500 лв. Парцелът е бил ипотекиран за 80 000 лева и сега се продава от финансовата институция заради дългове на Кузманов и съпругата му Мария. Оказа се, че бизнесменът, срещу когото се водят дела по обвинение, че е раздавал заеми с големи лихви, не е в състояние да погасява вноските по ипотеката. Срещу нарочения за лихвар Кузманов още през лятото бе назначена проверка на финансовото и имотното му състояние. Прокуратурата го обвинява, че в периода от 2007 до 2009 г. е натрупал неправомерно от лихварство над 100 000 лв. Комисията "Кушлев" запорира семейно имущество на Кузманови за 3,5 млн. лв. Разследването срещу Румен Кузманов започва, след като е подаден сигнал за строеж и продажба на апартаменти в Слънчев бряг. При сделка той не е обявявал печалби и не е внасял данъци. Бизнесменът бе „закопчан“ при зрелищен арест през 2010 г. по време на спецакция на ГДБОП. В официалното съобщение тогава пишеше, че в него са намерени Записи на заповеди и договори за парични заеми на обща стойност около 400 000 лв., като от документите е видно, че парите са давани на бургазлии срещу месечна лихва. Иззети са и бележници за отчитане на действителната печалба от лихвите. Разследването срещу него започна по обвинението "пране на пари" – ченгетата го атакуваха, че се занимава с „хигиенизирането“ на паричните постъпления на несебърския наркобос Митьо Очите. Те бяха на мнение, че „топлата връзка“ между Димитър Желязков и Румен Кузманов е един от лейтенантите на Очите - Стефан Хаджиев-Котката. Според защитата случаят „Кузманов” е показателен за полицейски произвол. Мутафчиева твърди, че е направила всичко възможно, за да отиде делото на мониторинг в Страсбург. Според Румен Кузманов по времето на бившия министър Цветан Цветанов МВР е рекетирало бизнесмени. Под предлог, че става въпрос за спонсорство, крупни предприемачи по морето са били изнудвани за хиляди левове. И сочи за пример себе си. Той е собственик на първия частен автосервиз в Бургас, намиращ се до прелеза на стадион "Лазур". Дълги години има пътна помощ, а освен това притежава бензиностанция и се занимава с петролни продукти, както и със строителство. През 2007 г. развива успешен бизнес, от който печели добри пари, но след проблем със служител влиза в полезрението на полицията и НАП. От бизнеса на Румен Кузманов в момента не е останало почти нищо. Комисията "Кушлев" е запорирала цялото му имущество и банкови сметки, а заради липсата на оперативни средства той спира да работи и просрочва кредитите си...
Източник: Бургас-днес и утре (28.10.2013)

ТЕРЕМ мести част от парите си Държавното дружество ТЕРЕМ е приключило с избора на банки, в които ще държи парите си. В края на септември ТЕРЕМ е депозирало 25,38% от парите си в ЦКБ, 25,42% в ПИБ и 29,96% в БАКБ. Част от парите ще останат в трите банки, но ТЕРЕМ е разпределило средства и в ДСК, КТБ, Райфайзенбанк, Алфабанк и Пиреос.
Източник: Стандарт (01.11.2013)

Банка ДСК и УниКредит Булбанк са реализирали най-висока нетна печалба за деветмесечието, показват изчисленията на Investor.bg на база данни на Българска народна банка (БНБ). Положителният финансов резултат след данъци на двете банки за периода от началото на годината до 30 септември 2013 г. е съответно 166 млн. лв. и 149 млн. лв. Положителният финансов резултат на Банка ДСК за деветмесечието обаче намалява с близо 19,97 млн. лв. Нетната печалба на УниКредит Булбанк пък се свива с 5,47 млн. лв. Третата банка по печалба за деветмесечието - КТБ, отчита ръст на нетната си печалба спрямо януари-септември 2012 г. с около 7,8 млн. лв. Печалбата на 30-те опериращи финансови институции в България като цяло се понижава. За деветмесечието на 2013 г. българските банки са спечелили общо 466,5 млн. лв., докато за същия период на 2012 г. нетната печалба на банковия сектор е била 504,1 млн. лв. В абсолютно изражение това се равнява на спад от 37,6 млн. лв., или 7,5%. Най-силно впечатление правят резултатите на Алфа Банка-България. За януари-септември 2013 г. банката е прибавила 13,26 млн. лв. към печалбата си спрямо същия период на 2012 г. Вече писахме, че КТБ е банката с най-голям ръст на активите от началото на годината до 30 септември на годишна база сред водещите финансови институции в България. От топ пет на банките у нас само Обединена българска банка (ОББ) отчита загуба от 588 хил. лв. за периода спрямо печалбата от 1,64 млн. лв. за януари-септември 2012 г. Първа инвестиционна банка (ПИБ) прибавя 2,9 млн. лв. към печалбата си. Първа по спад на нетната печалба за деветмесечието на годишна база е Сосиете Женерал Експресбанк – с 25 млн. лв. Втора е Банка ДСК - със спад от 20 млн. лв., а трета - Райфайзенбанк България – с понижение от 19,3 млн. лв.
Източник: Инвестор.БГ (06.11.2013)

Моторен кораб "Свети Георги", който бе обявен публична продан заради необслужван кредит към ДСК, е с нов собственик. 9 оферти на 8 търговски дружества са били отворени при продажбата, която се извършваше от кантората на частен съдебен изпълнител Делян Николов. Сделката е спечелена от фирма, която е предложила близо двойно по-висока сума от първоначалната цена - 920 хил. лв. Делян Николов потвърди, че продажбата е факт, но отказа подробности по сделката. Той уточни, че тя ще бъде финализирана, когато спечелилият търга внесе сумата. Досега "Св. Георги" беше собственост на "Старуей Ейджънси" със седалище в Лондон. Според обявлението на съдебния изпълнител тя е притежание на Николай Георгиев Стоянов. Известно е обаче, че корабът е на бургаския бизнесмен Дойчин Дойчев, управител на "Сийборн трейд", фирмата-мениджър на кораба под български флаг "Св. Николай", на чийто борд испанските власти намериха 3 т кокаин през август м.г. По време на кокаиновата афера Дойчев беше в Истанбул именно заради проблеми със "Св. Георги". Малко по-късно плавателният съд беше задържан от турските власти заради неплатено гориво. Дойчев се оказа с блокиран бизнес, което сериозно е повлияло на финансовото му състояние. По неофициални данни турска фирма е новият собственик на "Св. Георги". Според специалисти в бранша най-вероятно корабът ще бъде използван за резервни части, а останалото - ще отиде за скраб. Заради кокаиновия товар Дойчев е обвиняем по дело, което се води от спецпрокуратурата. От месеци бургазлията не е привикван за разпит или за други следствени действия, казаха от защитата му. Най-вероятно се изчаква развоя на испанското дело, предполагат юристи.
Източник: 24 часа (06.11.2013)

PayPal пуска плащане онлайн без банкова карта в България Най-голямата онлайн система за плащания в света PayPal пуска нова иновативна услуга за българския пазар - плащане онлайн без банкова карта, съобщиха от компанията. Това ще става, като се прехвърлят средства от банкова карта към акаунта на клиента в PayPal. Захранването е безплатно, като се прави преди съответната покупка. Поради това се смята и за по-безрисково. Освен че няма такса за захранването, няма и такса за плащане за потребителя. Не се изисква и никаква финансова информация, когато се извършва покупката. Според компанията повече от 4 милиона потребители в България ще могат да прехвърлят пари от банковата си сметка към акаунта си в PayPal. Банките, които предлагат опция за използването й, са Уникредит Булбанк, Райфайзенбанк, Банка ДСК, Алфа банк, Прокредит банк, ОББ. Услугата е една от ключовите в Централна и Източна Европа за компанията, посочват оттам. По този начин може да се пазарува по целия свят, без да е необходимо потребителят да има банкова карта. Услугата се пуска в сътрудничество със словашката компания Trust Pay. Проучванията на потребителското поведение доказват, че потребителите купуват по-малко с този метод за разплащане в сравнение с използването на кредитна карта, което подобрява контрола на разходите, тъй като правят по-малко импулсивни покупки, посочват от PayPal. В средата на тази година стана ясно, че PayPal работи по създаване на услуга за междупланетни парични трансфери - PayPal Galactic. Това е инициатива, която цели да адресира проблемите, свързани със създаване на система за разплащане в Космоса. Около нея са обединени не само PayPal, но и институтът SETI, както и представители на Space Tourism Society. За 2012 г. PayPal е отчела 128 млн. активни потребители и 145 млрд. долара общ паричен обем, генериран от тези потребители. Компанията предоставя възможност на потребители и търговци да извършват/получават онлайн плащания в интернет, за което взима процент от всяка транзакция. Приходите й от такси за миналата година възлизат на 5.6 млрд. долара, което е с 26% повече от 2011 г. и представлява 40% от общите финансови постъпления на компанията майка eBay.com. За първото тримесечие на 2013 г. PayPal отчита нови 5 млн. активни акаунта в своята система, 1.5 млрд. долара приходи (20% повече от същия период на 2012 г.) и приблизително 7.6 млн. транзакции за всеки отделен ден от отчетния период. Неотдавна друга иновативна компания за електронни транзакции - Square, обяви, че пуска услугата Square Cash. Тя позволява изпращането на неголеми суми директно чрез електронната поща. За целта подателят и получателят трябва да имат само дебитни карти, като няма нужда от допълнителни регистрации, времето на операцията е няколко секунди. Потребителите не трябва да създават специални акаунти, да свалят мобилни приложения или да помнят номера на банкови сметки. За момента услугата е безплатна както за изпращача, така и за получателя. Подателят само изпраща мейл до получателя с копие до cash@square.com, като попълва и изпращаната сума. След като изпрати мейла, клиентът получава отговор, който го приканва да въведе номер на дебитна карта. Получателят на парите също получава подобно съобщение, искащо номера на неговата карта. След като това бъде направено, преводът на сумата е финализиран. Получаването на парите отнема от 1 до 2 работни дни. При всяка следваща транзакция процесът се автоматизира и получателят не трябва да въвежда повторно номера на своята карта.
Източник: Капитал (07.11.2013)

Колко работи гаранционната схема в земеделието Банките не признават гаранциите на Националния гаранционен фонд при договаряне на фирмени кредити по проекти по Програмата за развитие на селските райони, а и условията и критериите не са прозрачни. Това се твърди в писмо на Българската асоциация на бенефициентите по европейски програми, подписано от 16 браншови организации и сдружения от земеделието и преработващата индустрия. И от фонда, и от работещите по програмата банки коментираха, че проблеми с продукта няма и това е работещ механизъм. "Имаме одобрен проект за производство на пелети по мярка 123 от програмата. Кредитът ни е 510 хил. лева. Отделно сме осигурили 160 хил. лева самоучастие. Смятахме, че издадената от фонда гаранция, която покрива до 80% от кредита, и машините, които са предмет на инвестицията ни, ще са достатъчни, за да получим финансиране. Зарадвахме, че ще се възползваме от нещо добро, създадено от държавата. В досегашния си бизнес работим дългосрочно с две банки и първо се обърнахме към тях. Последва обаче драматична история", разказва собственик на фирма, пожелал анонимност, която развива бизнеса си в околностите на Чепеларе. Предприемачът твърди, че е контактувал с Райфайзенбанк, Банка ДСК, Уникредит Булбанк. От Банка ДСК посочиха, че няма как да коментират неизвестен случай, тъй като е необходимо да се види какъв е конкретният проект. "Кредитните институции поискаха друга работеща фирма с добра история и оборот да стане съдлъжник по заема ни, както и да участваме задължително като физически лица съдлъжници. Някои от банките отказаха да ни признаят като обезпечение индустриалното хале и машините, които ще купим с кредита. Казаха, че са неликвидни, и поискаха да заложим като обезпечение апартаменти в София. Директно ни заявиха, че разглеждат гаранцията на фонда само като фактор за комфорт", продължава разказа си собственикът. В крайна сметка фирмата успяла да се договори за сумата, като е заложила халето, машините, два апартамента в София, намерила е фирма съдлъжник плюс гаранцията от фонда. "Щастливи сме, че поне не сме отговорни по кредита като физически лица", заключава той. В продължителен и труден процес на преговори с банка за кредит от 400 хил. лева е и друг собственик на предприятие, спечелил проект за производство на пелети в района на Сливен. "От мен се очаква да си платя всички такси, незвисимо че имам гаранция от фонда и според правилата не би трябвало да дължа такси. Искат ми за обзепечение халетата, машините, апартаменти, фирма съдлжник. На практика не ползвам нито едно от обещаните облекчения по гаранционната схема", обобщава той. Ангелин Черпанлиев от Сливен вече е получил кредит от 800 хил. лева от ПИБ, но не по гаранционната схема, тъй като по това време банката не е била в списъка на партньорите на фонда. Преди това обаче е бил отхвърлен от три други банки - партньори на фонда. Завършил е проекта си (отново за производство на пелети) и вече е получил субсидията от Програмата за развитие на селските райони. "За тези 800 хил. лева съм осигурил обезпечение от 1.8 млн. лева. Бях готов на всичко само и само да не изпусна авансовото плащане по програмата. Все още плащам по 14 хил. лева месечна вноска по кредита", твърди Черпанлиев. Той е живял в Италия и там е основният му пазар на пелетите, които произвежда. Казва, че без осигурен пазар не би тръгнал по вече извървяния път. "Ако наистина искат от нас да осигуряваме работни места, това няма как да се случи заради начина, по който работят банките", казва той. От Националния гаранционен фонд (НГФ) заявиха, че нямат оплаквания и сигнали от кредитополучатели, както и че нямат информация за случаи на непризнаване от банка партньор на издадена от фонда гаранция. От институцията обясняват, че за непризнаване не може да става въпрос, защото технически това не е възможно. Процесът се случва едновременно - при кандидатстване на дадена фирма за кредит по гаранционната схема съответната банка дава искане за издаване на гаранция към фонда, посочи Самуил Шидеров, изпълнителен директор на НГФ. На практика няма как фирмата да е получила гаранция, преди да е одобрен кредитът, допълни той. Представители на асоциацията са провели среща с НГФ, на която са посочили, че имат сигнали от предприемачи, че банки партньори изискват такси при разглеждане на кредити по гаранционната схема (според условията такси и комисиони не се дължат - бел. ред.). Конкретни казуси и аргументи не бяха посочени, каза Шидеров. Той допълни още, че фондът няма информация банки да начисляват такси по кредити от гаранционната схема. Наблюденията на НГФ са, че средствата по Програмата за селските райони се усвояват с нормални темпове, като предпочитани са по-малки проекти с гаранции за под 500 000 лв. По мнения на банки партньори в схемата тя е една от относително успешните програми от този тип и няма проблеми при осъществяването й. "Във всички известни на нас случаи до момента банките определят наличието на гаранция от фонда единствено и само като "благоприятен фактор в риск анализа си", коментира Ивайло Янков, съучредител на Българската асоциация на бенефициентите по европейски програми. От компаниите се изисква "неколкократно по размер обезпечение, изразяващо се най-вече в ипотеки, поемане на лично задължаване, предоставяне на фирми съдлъжници, въпреки и независимо от гаранциите на фонда. Това прави кредитирането практически невъзможно, а гаранциите - неефективни. Така цялата тежест и отговорност се носят единствено и само от инвеститора, което е в пряко противоречие с основните цели, функции и цялостна концепция на Националния гаранционен фонд", се твърди в писмото. От НГФ посочиха, че за издаването на гаранция от фонда по даден кредит е достатъчно като обезпечение залагането на активите, които се купуват с финансирането, но банките са тези, които оценяват риска по кредита. Изисквания на фонда са и съответната фирма да не е в затруднено положение, както и да има минимум 5% самоучастие във финансирането. Няма ангажимент за банките да не искат допълнително обезпечение и преценката за риска е тяхна, коментира още Шидеров. Според Левон Хампарцумян, председател на управителния съвет на Асоциацията на банките в България и главен изпълнителен директор на Уникредит Булбанк, който е един от адресатите в писмото, гаранционната схема е една от относително успешните програми, но съгласието да се издаде гаранция от фонда не гарантира одобрение на кредит. "Тези европейски средства са предназначени за подпомагане развитието на добре работещи фирми, а не на закъсали", посочи още той. И Виолина Маринова, главен изпълнителен директор на Банка ДСК, няма наблюдения за проблеми при изпълнението на гаранционната схема, като няма и информация за случаи на непризнаване на гаранции от банки партньори. Тя посочи, че все пак отпускането на кредит зависи от финансовото и цялостно състояние на дадена фирма. И двете банки са сред работещите по гаранционната схема с НГФ и имената им са посочени от фирми, опитали да получат финансиране по схемата.
Източник: Капитал (14.11.2013)

Ключови машини на "Флорина" са предложени на търг от ДСК Дълговете могат да променят съдбата на бившата "Флорина-България", която сега се казва "Болкан бевъриджис къмпани". От една страна, основни активи на производителя на безалкохолни напитки се продават от Банка ДСК. От друга, облигационерите не знаят за търга и се притесняват, че заради продажбата на ключовите производствени активи "Болкан бевъриджис къмпани" скоро може да спре работа и отново да не успее да погасява навреме дълга към облигационерите си. Това става ясно от съобщение на Банка Пиреос, която е довереник по дълговите книжа на компанията, до Българската фондова борса, в което се посочва, че информация за обезпечението и продажбата му не е била съобщена на облигационерите. От началото на септември ББК вече не е част от "ВМ Финанс груп", а беше купена от регистрираното на британския остров Гърнси дружество "Ню Юръп спешъл ситюейшънс лимитид" (New Europe Special Situations Limited). Цена на сделката досега не е обявена Около месец и половина след смяната на собствеността Банка ДСК е обявила на търг с минимална цена 5.4 млн. лв. линия за сокове, стоки и транспортни средства, заложени като обезпечение по кредит. Крайният срок за подаване на оферти е бил 14 ноември и досега няма информация дали те са били купени. Продажбата се прави директно от банката и не минава през съдебен изпълнител. В писмото си от Банка Пиреос посочват, че въпросните активи отговарят на описанието на имущество, заложено в Банка ДСК по два кредита за общо 5.63 млн. лв. Според попечителя по облигациите продажбата на линията за бутилиране и транспортни средства на ББК означава, че компанията вече няма да може да погасява дълговете си, защото няма как да има производство. От Банка Пиреос отбелязват, че след подобни случаи няма предвидена възможност облигационният заем да стане предсрочно изискуем. Това би могло да се случи, ако производителят на напитки бъде обявен в несъстоятелност или забави с над 30 дни плащане по книжата. Облигационери, с които "Капитал Daily" разговаря, обясниха, че вече са обсъдили казуса и не са намерили основания да поискат незабавно погасяване на дълга. От Банка Пиреос настояват да се насрочи извънредно общо събрание на облигационерите, на което да се реши дали довереникът да получи разрешение за действия срещу длъжника, или да има ново разсрочване на дълговите книжа. Председателят на борда на директорите ББК Димитър Гюрджилов е обяснил в писмо до банката, че винаги са предоставяли детайлна финансова информация за състоянието на компанията. В писмото той посочва, че заради "трудната ситуация на пазара и високата задлъжнялост" продължаването на дейността им не е възможно без допълнително финансиране, което няма как да се случи "без допълнително реструктуриране на облигационния заем". Гюрджилов казва, че споменатото обезпечение и продажбата, за която "Пиреос" съобщава, са последица от нуждата от финансиране и не трябва да са изненада за банката. От отговорите му става ясно, че от ББК вече преговарят за разсрочване на дълговете си и още в началото на годината са казали пред довереника, че има вероятност да се стигне до това. Освен това според Гюрджилов вече е била подготвяна официална кореспонденция, с която да съобщят на кредиторите какво се случва с компанията, но писмото на Банка Пиреос е изпреварило изпращането. Гюрджилов каза, че "спазваме много внимателно задълженията си да информираме кредиторите". Той не коментира казуса с продаваното основно оборудване на фабриката. Гюрджилов допълва, че имат решение на проблемите и ще го представят на общото събрание на облигационерите. По негови данни след промяната в управлението на ББК вече са изплатени 2.38 млн. евро от облигациите, с което дългът е бил намален с една трета. Облигациите на ББК са обезпечени с активи и дори след продажбата на бутилиращата линия остават други производствени мощности, сграда и терен в София, които в краен случай могат да се продадат, за да си получим парите, ако плащанията спрат, обясни представител на облигационерите. Преди няколко години производителят на сокове, тогава още "Флорина", започна да бави плащания по облигациите си и те бяха разсрочени. Първоначално емисията беше за 8 млн. евро с падеж през 2014 г. В момента по отчета за 2012 г. дълговете по облигации са за общо 13.3 млн. лв., от които близо 500 хил. лв. трябва да се погасят до края на тази година. "Флорина" стана част от "ВМ Финанс груп" през 2010 г., а продавачи бяха гръцкият бизнесмен Георгиос Хонеос и Валентин Щонов, тогава изпълнителен директор. До сделката от тази есен.
Източник: Капитал (20.11.2013)

Хотели по морето се предлагат на търг Над 10 хотела от Синеморец до Обзор ще бъдат предложени на публични търгове от края на ноември до Коледа заради фалити на собствениците им, съобщи flagman.bg. Въпреки атрактивните цени обаче, търсенето е слабо. Рядко се явяват купувачи, готови да инвестират стотици хиляди левове в сгради с тежести към банки. Много от хотелите се предлагат за втори, трети и даже и четвърти път. За над 2 милиона лева е обявен на продан хотел „Калисто" в Созопол. Продава се от ЧСИ Илко Бакалов. Хотелът се свързва с брата на синия депутат с пет мандата Асен Агов. С първоначална цена от 1 180 800 лева е обявен хотела на Енчо и Моника Абрашеви в Слънчев бряг. Сградата е нова. Делян Николов е организирал търга за 19 декември т.г. Две седмици по-рано Ивелина Божилова продава хотел „Елири" в Несебър. Местната фирма Елир ООД дължи пари на бизнесмена Христо Въжаров. Парцел и имоти в апартхотел на скандалния бизнесмен Стамат Стаматов отново ще бъдат разиграни на търг. Предприемачът продаде десетки ипотекирани имоти на руснаци в комплекс "Diamond Bay" в Слънчев бряг, към които банка ДСК има претенции. Бизнесменът, който предизвика международен скандал, продължава да не плаща кредитите си към финансовата институция, става ясно от обявление на частния съдебен изпълнител Ивелина Божилова. Банката вади за трети път и парцел, отреден за ваканционно строителство в с. Кошарица. Хотел в Кошарица за 300 000 лева пък ще бъде предлаган от частния съдебен изпълнител Наско Георгиев. ЧСИ Станимира Николова пък разиграва 4 търга на туристически имоти - в Китен, Черноморец, Приморско и Синеморец. Хотелът в Приморско е за 427 500 лева и се продава заради дългове към Банка ДСК. Николова предлага и хотелче в Лозенец за 540 000 лева и семеен хотел в Китен за 506 250 лева, пак на бизнесмени, които не могат да покриват кредитите си, пише Кросс. (строймедия)
Източник: Други (26.11.2013)

Банка ДСК представи ново приложение за Windows устройства Банка ДСК представи ново приложение за своите крайни клиенти, които предпочитат и използват Windows устройства. Приложението ДСК Смарт (dsksmart) за Windows 8 е част от платформата ДСК Директ за електронното банкиране и осигурява възможности за мобилното банкиране чрез смартустройства. За да покажат в детайли ДСК Смарт на потребителите, Майкрософт България и Банка ДСК организират демонстрации в 10 клона в градовете София, Бургас, Варна и Пловдив. През следващия 1 месец клиентите ще могат да изпробват, както приложението, така и новия Windows 8.1 с помощта на специално обучени за целта експерти. Преди да започнат работа с ДСК Смарт, потребителите трябва да активират приложението чрез интернет банкирането ДСК Директ с въвеждането на клиентски номер и код за сигурност. ДСК Смарт предоставя индивидуална банкова информация и потребителите имат достъп до разплащателните си сметки, депозити и кредити. Те могат да виждат детайли като постъпления и направени преводи, лесно да извършват преводи между своите сметки, дори и в различни валути, както и да платят своите задължения за ток, вода и др. Клиентите на ДСК могат да извърват плащания към над 100 комунални доставчика в страната бързо и удобно, докато пътуват в метрото или чакат на опашка. В приложението ДСК Смарт е достъпна и публична информация (АТМ-и, клонова мрежа, валутни курсове). Много лесно и бързо могат да се намерят клонове или банкомати на Банка ДСК, които са в близост до клиента. Приложението автоматично определя местоположението на потребителя и дава информация за най-близките точки. ДСК Смарт е прегледано и одобрено от комитета по сигурност на Банка ДСК. То може да бъде изтеглено безплатно от магазина на Windows (Windows Store) и да бъде инсталирано на всеки компютър, таблет или смарттелефон с Windows 8 и Windows 8.1. "Използването на мобилните банкови услуги предоставя на екипа ни различна бизнес гледна точка за иновации. Ние виждаме голям потенциал в разрабовтането на Windows приложения. Microsoft винаги ни насочва към нови идеи и в началото на 2014 г. предвиждаме да стартираме пилотно и използването на мобилни устройства от банковите служители", сподели Юри Генов, директор на дирекция „ИТ и операции" в Банка ДСК. В съвремения свят хората все по-често използват мобилни устройства да работят и да се забавляват. Windows решението на Банка ДСК им предоставя допълнителни възможности, като им осигурява достъп до сигурни мобилни банкови услуги на най-популярната платформа Windows. Едно от големите предимства на новата операционна система на Microsoft е възможността за персонализация и добре познатия работен плот (десктоп режим), който е еднакъв за таблети и PC. "Независимо дали предпочитате таблет или компютър, дали искате да работите или да се забавлявате - Windows 8.1 предлага персонализирано изживяване, което отговаря на специфичния стил и изисквания на всеки потребител. Windows 8.1 е важна стъпка към иновации и за бизнес партньорите, и клиентите. Той е продължение на Microsoft визията да предоставяме мощни и гъвкави съвременни ИТ инструменти, които помагат на компаниите да се възползват от мобилния стил на работа, като го комбинират с висока производителност, управление и сигурност. Очаквам все повече български фирми да преминат от Windows XP на Windows 8.1 заради предимствата на обновения Windows, тъй като на 8 април 2014 г. Microsoft преустановява поддръжката на XP", заяви Петър Иванов, изпълнителен директор на Майкрософт България. В средата на октомври т.г. Microsoft представи глобално Windows 8.1, богат на функционалности ъпдейт на популярната операционна система Windows 8 - интуитивна навигация; изключително лесен начин за търсене на файл на устройството или в интернет с новия Smart Search на Bing; широка гама от приложения и услуги, достъпни на началния екран (Skype, Mail, Xbox Video, Xbox Music, Bing food & drink, Internet Explorer 11); вградена поддръжка за 3-D печат; възможност за работа с до 4 приложения едновременно; дълбока облачна интеграция със SkyDrive; много нови приложения в Windows Store (включително Evernote, Facebook за Windows 8.1, Hulu Plus, Adobe Photoshop Express, eBay, Netflix и NOOK).
Източник: Money.bg (28.11.2013)

Банка ДСК бе обявена за „Банка на годината в България за 2013 г.” в престижния конкурс „Награди 2013 за банка на годината”, организиран традиционно от британското списание The Banker. Присъждането на първо място в класацията се основава на оценка на журито на фактори като постигнат ръст, цялостно представяне, водещи инициативи през изминалата година – технологични подобрения и иновации, стартиране на нови банкови продукти и услуги. Призът „Банка на годината в България” за Банка ДСК бе огласен на тържествена церемония в лондонския хотел „Интерконтинентъл” на 28 ноември т.г. В присъствието на стотици представители на световния банков елит главният редактор на The Banker Брайън Кеплън връчи наградите на победителите в отделните категории. Приемайки статуетката „Брекън” – основния приз на конкурса, Доротея Николова, изпълнителен директор в Банка ДСК, изтъкна, че високото отличие, което се присъжда на банката за четвърти път, е признание за всекидневните усилия на мениджмънта и на всички служители на най-богатата с традиции, но и постоянно обновяваща се банка в България. Тя подчерта, че въпреки отрицателните последствия от световната финансова криза, които все още осезаемо се усещат и у нас, Банка ДСК продължава да бъде лидер не само в областта на банкиране на дребно, но и в предлагането на високотехнологични решения за клиентите си. В специалното издание на авторитетното списание с наградите за 2013 г. е поместено кратко интервю с председателя на Управителния съвет и главен изпълнителен директор на Банка ДСК Виолина Маринова. Банка ДСК ще бъде представена в декемврийския брой на The Banker, който се чете в над 100 държави по света.
Източник: profit.bg (02.12.2013)

Банките с българска собственост - все по-големи и все по-напред Банките с българска собственост стават все по-големи и заемат все по-предни места в разпределението на кредитните институции по групи според размера на активите. Това показват данните на БНБ за състоянието на банковата система към края на октомври тази година. Три банки с българска собственост са увеличили активите си през октомври, като по този начин заемат по-предни позиции, премествайки се с по едно място напред. Така Корпоративна търговска банка (КТБ) вече е четвърта по големина (пета към края на септември 2013 г.) според размера на активите, Централна кооперативна банка (ЦКБ) е осма (до октомври девета), а Инвестбанк - тринадесета (до октомври дванадесета). Те изместват съответно ОББ, Сосиете женерал Експресбанк и Българска банка за развитие. Има вероятност разместването да е и в резултат на намаление на активи на някоя от банките, чиято позиция спада с по една място. Дали това е така, ще се види в данните към края на декември, при това на обобщена тримесечна база, тъй като БНБ публикува данни за отделните банки само на тримесечие. Окончателните годишни резултати ще излязат в края на януари 2014 г. Така в топ пет на най-големите банки в България по размер на активите две са българска собственост – третата по големина е ПИБ и четвъртата КТБ. Първите две са Уникредит Булбанк и Банка ДСК. От БНБ посочват, че "Банков надзор" групира банките, за да се откроява динамиката на процесите в банковата система, като групирането не съдържа елементи на рейтинг и не е оценка за финансовото състояние на отделните банки. Първа група се състои от петте най-големи банки, втора – от останалите, а в трета група влизат клоновете на чуждестранни банки в България. Октомврийското разместване на позициите в сектора за пореден път показва как петте години криза промениха в още един аспект (освен по отношение на силно свитото кредитиране) облика на банковия сектор в страната. Собствеността става все по-българска и пазарният дял на местните играчи расте. Тази тенденция стана постоянна и по-отчетлива от началото на 2010 г. Секторът остава с доминираща чужда собственост, но с намаляващ дял. Ако в края на 2008 г. дъщерните поделения на големи европейски банки (без регистрирани като клонове поради относително незначителния им дял в активите - бел. ред.) са държали близо 80% от активите, то в средата на тази година пазарният им дял се е свил с 16.2 пр. пункта до 65 на сто. В същото време пазарният дял по активи на т.нар. местни банки – с български акционери, скача от 16.09% в края на 2008 г. до 27.28%. Като към картината се прибави и покупката на Юнионбанк (преди МКБ Юнионбанк) от ПИБ, почти една трета от сектора се оказва с български акционери. Сред другите банки с местна собственост са значително по-малките Българо-американска кредитна банка, International Asset Bank, Тексим банк (която заедно с ЦКБ гравитира около групата на "Химимпорт"). Секторът остава печеливш и към края на октомври, макар и финансовият резултат да се свива на годишна база. Към края на октомври 2013 г. печалбата на банките е в размер на 511.4 млн. лв., като намалява с 8.8% спрямо октомври миналата година. За един месец все пак положителният финансов резултат се е увеличил с 45 млн. лв. Извършената допълнителна обезценка през месеца на кредитния портфейл за 90 млн. лв. се покрива изцяло от нетния лихвен доход (215 млн. лв.) и нетните приходи от такси и комисиони (71 млн. лв.), посочват от централната банка. Общо натрупаният размер на обезценките към края на октомври е 840 млн. лв., като за една година размерът им се е свил с 9.7%. От БНБ посочват, че през октомври е отчетена значителна динамика в привлечените средства, като размерът им - 72.8 млрд. лв., остава почти без промяна спрямо септември. Това се определя от увеличението при депозитите на домакинствата с 1.1% (399 млн. лв.) до 38.1 млрд. лв. и на тези от фирми с 0.3% (66 млн. лв.) до 23.6 млрд. лв. В същото време се свиват привлечените средства от кредитни институции със 166 млн. лв. до 9.3 млрд. лв. През миналия месец е отчетено и намаление при подчинения срочен дълг (заемен ресурс, който се включва като капитал при определени конкретни изисквания - бел. ред.) с 20.5% до 1.229 млрд. лв. Кои банки и с колко са намалили подчинения срочен дълг в капитала си ще стане известно при излизане на декемврийските данни, като тогава ще бъде с натрупване на тримесечна база. В резултат на тези изменения делът на местния ресурс в общия обем на привлечените средства нараства до 83.5%, посочват от БНБ.
Източник: Капитал (02.12.2013)

Близо 85 млрд. лв.са активите на банковата ни система в края на октомври Към края на октомври 2013 г. активите на банковата ни система възлизат общо на 84,68 млрд. лв. Това показват данните на Българска народна банка (БНБ). Банките в страната са разпределени според размера на активите им условно в три отделни групи. Първата група се състои от 5-те най-големи банки на база на общите им активи към всеки отчетен период. Във втората попадат останалите кредитиращи институции, а в трета група влизат клонове на чуждестранни банки в България. В първа група са: Уникредит Булбанк, Банка ДСК, Първа инвестиционна банка (ПИБ), Корпоративна търговска банка (КТБ) и Обединена българска банка (ОББ). Общата стойност на активите на групата възлиза на 42,27 млрд. лв. Във втора група се подреждат Райфайзенбанк България, Юробанк България, Централна кооперативна банка, Сосиете Женерал Експресбанк, Банка Пиреос България, Сибанк, Алианц Банк България, Инвестбанк, Българска банка за развитие (ББР), Юнионбанк, Прокредит банк, Общинска банка, Интернешънъл асет банк, Българо-американска кредитна банка (БАКБ), Търговска банка Д, Креди Агрикол България, Токуда банк, ТИ БИ АЙ Банк и Тексим Банк. Общата стойност на активите на групата е в размер на 36,98 млрд. лв. Към трета група спадат Алфа банка-клон България, Сити банк Н.А.-клон София, ИНГ банк Н.В.-клон София, БНП Париба С.А.-клон София, Te-Же Зираат банкасъ - клон София и ИШБАНК АГ-клон София. Общата стойност на активите на групата е 5,43 млрд. лв. В края на октомври общата сума на активите в банковата система намалява със 119 млн. лв . (0.1%). През месеца нарастват вземанията от кредитни институции - с 554 млн. лв. (6.4%), и ценните книжа (с изключение на тези, определени по справедлива стойност) - с 97 млн. лв. (1.0%). Увеличават се също и инвестициите в асоциирани, дъщерни и съвместни предприятия (с 47 млн. лв., 13.8%). Намаление е отчетено при паричните средства - с 802 млн. лв. (8.3%). Намаление е отчетено при паричните средства - с 802 млн. лв. (8.3%). Извършената допълнителна обезценка през месеца на кредитния портфейл за 90 млн. лв. се покрива изцяло от нетния лихвен доход (215 млн. лв.) и нетните приходи от такси и комисиони (71 млн. лв.), отчитат от БНБ.
Източник: Money.bg (03.12.2013)