Новини
Новини за 2014
 
Нови 15 млн. евро за иновативни малки и средни фирми Иновативни малки и средни предприятия в България, чийто достъп до банково финансиране е по-затруднен, ще могат да кандидатстват за кредитиране по съвместна инциатива на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и Европейската комисия (ЕК), насочена към такъв тип фирми. Първа инвестиционна банка и Европейският инвестиционен фонд (ЕИФ, част от групата на ЕИБ) подписаха гаранционно споразумение, което дава възможност на банката да финансира със собствен ресурс от 15 млн. евро до края на 2015 г. иновативни компанни. Това са малки и средни предприятия, които извършват научни изследвания, развойна дейност или иновации и търсят финансиране за инвестиции и оборотни средства. Заемите ще се отпускат с 1 до 2% по-ниска лихва от стандартната, при която банката финансира малки и средни фирми в страната, посочи Димитър Костов, изпълнителен директор на ПИБ. По думите му от това финансиране ще могат да се възползват бързоразвиващи се иновативни предприятия, които имат ограничена материална база и активи и обичайно труден достъп до кредитиране. Подписаното споразумение между ЕИФ и ПИБ е по инициативата "Инструмент за споделяне на риска" (Risk Sharing Instrument, RSI) на ЕК и ЕИБ. То важи и за финансиране на предприятия с малка и средна капитализация в рамките на инициативата. Схемата осигурява гаранционно покритие за съответната банка, в случая ПИБ, в размер на 50%. Това означава, че гаранцията покрива при неизпълнение до 50% от дължимата сума по всеки кредит. Средствата за гаранциите се осигуряват от ЕК, а ЕИФ управлява гаранционния портфейл. Тази инциатива не се финансира по структурни фондове на национално ниво, а е паневропейска. В случая с RSI няма режим на държавна помощ, поради което и не е задължително предоставянето на специални облекчения и преференциални условия при кредитирането на фирмите, какъвто е случаят с двете схеми по инциативата JEREMIE - гаранционната и нисколихвената. По двете програми на JEREMIE - според схемата, се предоставят кредити с до 50% по-малки обезпечения, наполовина по-ниски лихви, като и при двете има изискване за освобождаване от такси и комисиони за крайния кредитополучател. При RSI наличието на гаранция за банките, сключили споразумение, е по-скоро стимул те да кредитират иновативни фирми с по-високи нива на риск, а не да предоставят кредити при облекчени условия. От своя страна компаниите трябва да доказват иновативност, за да получат кредит по тази инциатива. Подписаното между ПИБ и ЕИФ споразумение е първото за България по тази схема. Според информация на интернет страницата на ЕИФ страните, които до момента са се включили в инциативата, са 12. Тя е валидна за страните, членки на Европейския съюз, както и Исландия, Лихтенщайн, Норвегия, Швейцария, Израел, Турция, Македония, Сърбия, Албания, Черна гора, Босна и Херцеговина, Фарьорските острови и Молдова. RSI е част от Седмата рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие (FP7) на ЕС. Принципът на избор на кредитни институции и лизингови компании, които да се включат при тяхно желание в инциативата, е различен от този при JEREMIE например, където се обявява процедура за кандидатстване и се прилага състезателен принцип с най-изгодни условия. При RSI процедурата е отворена, като банки, проявяващи интерес, кандидатстват, след което ЕИФ провежда на място финансово проучване на съответната банка и тогава се стига до сключване на гаранционното споразумение. ПИБ участва и в схемата за предоставяне на нисколихвени кредити на малки и средни предприятия по JEREMIE на ЕИБ и ЕК. Банката е усвоила напълно портфейла по програмата - 25.5 млн. евро ресурс, осигурен от ПИБ, и 25.5 млн. евро, осигурени от инциативата. Така до момента отпуснатите кредити са в размер на 51 млн. евро. Броят им е над 300, като средният размер на един кредит е около 150 - 160 хил. евро, посочи Васил Христов, изпълнителен директор на ПИБ. Т.нар. нисколихвена схема по JEREMIE започна в началото на 2013 г., като целта й е да се улесни достъпът до финансов ресурс на фирми с качествени проекти, които заради кризата имат известни затруднения при получаване на заеми. Банките по тази схема са Прокредитбанк, Societe Generale Експресбанк, ПИБ, Алианц банк, Уникредит Булбанк, Райфайзенбанк, Банка ДСК. От октомври 2012 г. реално действа и гаранционната схема по JEREMIE, която е за проекти с по-висок риск и покрива по-голям дял от потенциалните загуби по заема, който обаче не е с толкова ниски лихви. Банките, които отпускат по нея кредити, са Уникредит Булбанк, Райфайзенбанк, ОББ, СИБанк и Прокредитбанк. Към края на октомври 2013 г. по данни на представителството на ЕИФ в София отпуснатите по JEREMIE кредити са били за над 375 млн. евро. Общо по двата продукта - гаранционната схема (на 86% усвоена към тази дата) и програмата за нисколихвени кредити (с действие до края на 2015 г.), трябва да бъдат отпуснати 701 млн. евро.
Източник: Капитал (10.01.2014)
 
БЕХ търси банки, в които да държи парите си Първа крачка към разпределение на депозитите си в повече на брой банки прави Българският енергиен холдинг. След като в края на миналата година той набра 1 млрд. лв. от продажбата на облигации, се нареди сред дружествата, които притежават най-значителен паричен ресурс и така действията му се превърнаха в определящи за цялостното изпълнение на правила срещу концентрацията на средства, която през последните години клони подозрително в полза на КТБ. Холдингът закъсня с изпълнението на правилата за концентрацията, тъй като му отне време изготвянето на типизирани правила, по които да се правят подобни конкурси в групата. Обявата за избор на обслужващи банки се появява месец след изтичане на крайния срок, в който предприятията с мажоритарно държавно участие трябваше вече да са разпределили парите си така, че в никоя банка да не са концентрирани повече от 25% от нетната им експозиция към нея (депозити минус кредит и гаранции). Според заложените в нея критерии кандидатите трябва да имат най-малко 150 млн. лв. собствен капитал, висок рейтинг и да не товарят БЕХ с абонамент за допълнителни услуги, от каквито холдингът не се нуждае в дейността си. Това означава, че конкурсът ще се проведе измежду най-големите банки в страната, които имат 10 дни, за да изготвят своите оферти за участие. На летвата за минимален размер на собствения капитал отговарят 16 банки по данни на БНБ към края на месец септември. Сред тях са Уникредит Булбанк, Банка ДСК, Райфайзенбанк България, КТБ, Юробанк и други. Изискване към кандидатите е и да притежават международен кредитен рейтинг не по-малък от BB- според критериите на Fitch, S&P и БАКР или степен Ba3 по методологията на Moody's. В офертите си за участие те ще трябва да предложат лихвен процент на депозитите с различен матуритет, размер на таксите за най-често извършваните операции, като например теглене на суми със и без предизвестие, месечно обслужване на банкови сметки, предоставянето на кредит. Точки за кандидатите носи наличието на платформа за активно интернет банкиране в реално време с електронен подпис или цифров сертификат. Кандидатите за участие в конкурса на БЕХ трябва подготвят офертите си по зададен на сайта на дружеството образец, като ги внесат най-късно до 17 ч. на 24 януари. След тази дата ще започне работа сформираната комисия по избор на обслужващи банки, която ще извърши класиране на кандидатите. Договори ще бъдат сключени с подредените на първите пет места участници. Ако подадените заявки за участие в конкурса не са достатъчно, съгласно правилата процедурата ще се повтори. По данни на Министерството на икономиката, което е принципал на БЕХ, към 30 ноември дружеството държи голяма част от парите си в една банка. Това е Българската банка за развитие, където постъпиха средствата от емитирания облигационен заем за 1 млрд. лв. Два месеца по-рано холдингът пак не отговаряше на правилата за разбиване на концентрацията и държеше 90.90% от разполагаемия си ресурс от 84.1 млн. лв. (по данни от отчета му) в КТБ. В края на ноември БЕХ приведе 205.8 млн. лв. дивидент на държавата, което е последната информация, на базата на която може да се съди за наличните парични ресурси на дружеството. Пред "Капитал Daily" от Българската банка за развитие съобщиха, че няма да участват в конкурса за обслужваща банка на холдинга. Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор на Уникредит Булбанк, не коментира какви са намеренията на представляваната от него институция. Според банкера 10 дни са напълно достатъчно време за изготвянето на успешна оферта за участие. "В частния сектор това може да се направи и за 48 часа", посочи Хампарцумян, който е и председател на Асоциацията на банките в България. Според него преместването на парите на държавните дружества в повече на брой банки не се е отразило съществено на пазара, но е довело до известно раздвижване. Паричният ресурс, който се прехвърля, не е достатъчно голям, за да причини съществени размествания на позициите между банките, обясни още Хампарцумян. "Пазарът на депозити в Българи е достатъчно конкурентен и не мисля, че това (местенето на депозити, бел. ред.) дава съществен принос към конкуренцията или се отразява по някакъв съществен начин върху нивата на цените на депозитите", каза още той и допълни, че дискусията в момента не трябва да е насочена към въпроса къде са държавните пари, а как се управляват държавните дружества.
Източник: Капитал (14.01.2014)
 
Банка ДСК е обявена за национален първенец в престижен международен конкурс Банка ДСК спечели отличието „Национален обществен първенец 2013/2014 г.” на проведения в Лондон конкурс „Европейски бизнес награди -2013/2014 г.” В първата фаза на конкурса през юли 2013 г. банката беше обявена за национален първенец за екологична и корпоративна устойчивост. Конкурсът отличава най-силно представящите се бизнеси в Европа. Изборът се извършва въз основа на три основни критерия: иновации, отлични постижения в бизнеса и устойчивост.
Източник: econ.bg (17.01.2014)
 
Още един хотел излезе на тезгяха Хотелски комплекс с басейн и рибарник в село Писанец е обявен за публична продажба. Недвижимият имот е собственост на Мариана Пенева Танова и общинският съветник от Русе и бивш президент на вече несъществуващия русенски ФК „Локомотив“ Орлин Василев Танов. Частният съдебен изпълнител Венцислав Маринов е обявил за продажба комплекса, известен като „Роял Палас“, от днешния 27 януари до 27 февруари в съдебна зала на Русенския районен съд. Причината са учредени върху него ипотеки в полза на банка ДСК, които са в размер на 300 000 лв. за хотелския комплекс с басейн, представляващ масивна четириетажна сграда, и 50 000 лв. за рибарника, ведно с построените рибарска къщичка и склад. Първоначалната цена е 904 749 лв. (Русе топ новини)
Източник: Други (27.01.2014)
 
Инвестбанк с най-голям ръст на активите сред банките у нас за 2013 г. Инвестбанк е банката с най-голям ръст на активите за 2013 г. Активите на финансовата институция бележат скок с 22,31% до малко над 1,678 млрд. лв. Това показват изчисленията на Investor.bg на база данните на Българска народна банка (БНБ). Общо 21 банки увеличават сумата на своите активи в периода 1 януари - 31 декември 2013 г. В топ три по най-голям ръст на активите за периода се нареждат два клона на чуждестранни банки. Втора е ТИ БИ АЙ Банк с повишение от цели 115,85%. Кредиторът бе пръв по този показател и за деветмесечието на миналата година. Зад нея отново се нарежда клонът на ИШБАНК ГМБХ в София с прираст от 53,21% за 2013 г. На четвърто място в класацията по ръст на активите за 2013 г. е Корпоративна търговска банка с увеличение от 19,6 на сто до 6,74 млрд. лв. За деветте месеца на 2013 г. тя отчете най-сериозно покачване в сумата на активите си. Това бе причината КТБ вече да е четвъртата най-голяма по размер на активите. Топ пет по ръст на активите на банките в България за изминалата година се допълва от Ситибанк, където има увеличение от 17,2 на сто до 635,42 млн. лв. УниКредит Булбанк продължава да бъде банка номер едно що се отнася до размера на активите. Финансовата институция увеличава със скромните 0,55% сумата на активите си до близо 12,73 млрд. лева. С ръст от 1,77% втора в класацията остава Банка ДСК. Сумата на активите й нарасна до малко над 8,88 млрд. лв. Размерът на активите на Първа инвестиционна банка се увеличава със 7,80% до 7,45 млрд. лв. ПИБ финализира сделката за МКБ Юнионбанк и от отчета й е видно, че през четвъртото тримесечие на 2013 г. тя е увеличила инвестициите си в асоциирани, дъщерни и съвместни предприятия с 46,94 млн. лв. до 70,36 млн. лв., след като получи одобрение от регулаторните органи за сделката. Може би именно 46,94 млн. лв. е сумата, платена за банката. Цената така и не беше обявена официално, но подробните отчети дават известна информация. Активите на Обединена българска банка нарастват с 5,79% до 6,72 млрд. лв. Това обаче не бе достатъчно, защото през периода банката с гръцки капитали отстъпи четвъртото си място на КТБ. През изминалата година най-голям спад в сумата на активите си бележи ИНГ БАНК Н.В.-клон София – с цели 31%. Следват я Креди Агрикол с понижение от 22,10% и МКБ Юнионбанк с 11,96 на сто. По всичко личи, че след сделката между ПИБ и МКБ ще станем свидетели на поредното придобиване в банковия сектор в страната. КТБ съобщи, че e подписала споразумение с IUB Holding SAS, изцяло дъщерна компания на глобалната група за финансови услуги Креди Агрикол, Франция, за придобиването на 100% от акциите от капитала на Креди Агрикол България ЕАД. Като цяло БНБ подкрепя окрупняването в банковия сектор, тъй като според централната банка това допринася за засилване на стабилността на банковата система у нас. В конкретния случай една от водещите български кредитни институции в условия на конкуренция придобива друга, което е свидетелство за продължаване на процеса по консолидация на банковия капитал в българския банков сектор, посочиха от БНБ в прессъобщение. След като бъдат внесени необходимите документи за одобрение, управление „Банков надзор” ще се произнесе за сделката в установените от закона срокове. През 2013 г. нетният лихвен доход на банките намалява с 3,22% в сравнение с 2012 г. Това е така заради все още големите разходи, които банките правят, за да плащат лихви по депозитите.
Източник: Инвестор.БГ (05.02.2014)
 
Банка ДСК продава над 32 дка в "Илиянци" Терен от над 32 дка в столичния кв. "Илиянци" се продава по искане на Банка ДСК заради дългове, става ясно от обявление на частния съдебен изпълнител Стоян Якимов. Собственик на имота е "Строителна механизация-СФ", която е свързана с председателя на Българската федерация волейбол Данчо Лазаров. Минималната цена за имота е 4.85 млн. лв., но в обявата не е посочено дали е първа, или досега е имало други неуспешни опити за намиране на купувач. По закон ако не се появят кандидати за имот, продаван от съдебен изпълнител, цената му за следващите търгове се намалява. Срокът за оферти по сегашния търг е 6 март, а ако има такива, на следващия ден ще бъде избран и купувача. В архива на регистъра за продажби няма информация да е имало търг за подобен голям имот. От кантората на съдебния изпълнител Якимов обясниха, че не могат да дават информация по телефона, но всеки, който желае, може да отиде на оглед на мястото. От снимките и описанието в обявата се вижда, че върху терена има няколко сгради – едната е административна на четири етажа, пристройка, столова, склад и бараки. Има и голяма производствена сграда, чийто главен корпус е с площ от близо 3 дка и отделно към нея има пристройки. Върху имота има учредена ипотека и възбрана в полза на Банка ДСК за 2 млн. евро. Сумата е главница и лихва по кредит от август 2008 г. В Търговския регистър няма данни за кредита на компанията. На посочените във фирмените регистри телефони в четвъртък не отговаряше никой. Последният публикуван отчет е за 2012 г. и показва 3 хил. лв. печалба, при 126 хил. лв. загуба за 2011 г. Приходите са паднали с 30% до 113 хил. лв. Компанията има заделени 271 хил. лв. провизии за плащания по съдебни дела, но не става ясно дали те са имали връзка с кредита. Според отчета търговските и други задължения към края на 2012 г. са само 46 хил. лв. Интересното е, че според отчета общата стойност на дълготрайните материални активи е само 624 хил. лв. В тях би трябвало да влизат терена и сградите в "Илиянци", ако "Строителна механизация-СФ" е била техен собственик преди края на декември 2012 г. Основният акционер в дружеството е "Конег" с 87%, "Инспекта" има 3.4%, а останалите са притежание на физически лица. Акционерната структура на "Конег" показва връзка с президента на волейболната федерация Данчо Лазаров. Управляващи са децата му - Теодора Данчева Лазарова–Деведжиева, Калоян Данчев Лазаров, както и Красимир Христов. Преди няколко месеца друг имот, управляван от Лазарови – спортната зала "Левски Сиконко", също беше пусната на търг заради просрочени дългове.
Източник: Капитал (14.02.2014)
 
ПИБ е купила Юнионбанк за 47 млн. лв Контролираната от Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев Първа инвестиционна банка (ПИБ) е платила 46.94 млн. лв., или 24 млн. евро, на MKB (унгарското поделение на германската Bayern LB), за да придобие 100% от Юнионбанк. Това става ясно от одитирания отчет на банката купувач за 2013 г., където делът й в Юнионбанк е оценен на тази сума, а в счетоводните бележки изрично е посочено, че участията в дъщерни дружества се отчитат по цена на придобиване. Това оценява купената банка доста ниско, на едва 24% от собствения й капитал. Самата ПИБ, чиито акции се търгуват на Българската фондова борса, сега се оценява от пазара на около 80%, а по време на сделката - на около 50% от собствения си капитал. Реално обаче в стойността на продажбата трябва да се отчете и че ПИБ трябва да финансира изтеглянето на предоставения от MKB ресурс, което означава, че трябва да е осигурила 250 - 300 млн. лв., които да депозира в Юнионбанк. МКБ Юнионбанк (каквото беше името на институцията до преди сделката) беше обявена за продажба още в средата на 2012 г., като основната причина са поетите Bayern LB ангажименти по спасителната програма от германското правителство. Според източници на "Капитал" въпреки първоначалния интерес от няколко банки в началото на 2013 г. обвързваща оферта е подадена само от ПИБ. Тогава е предложена сума от порядъка на 100 млн. лв., но офертата е отхвърлена като незадоволителна. Само няколко месеца по-късно обаче все пак се стига до продажба, и то, както става ясно, при доста по-неизгодни за продавача условия. Сделката беше обявена през август 2013 г., но нито тогава, нито през октомври, когато прехвърлянето беше финализирано, не беше разкрита цената. През ноември беше обявено, че Юнионбанк ще се влее в третата по активи в страната ПИБ, като подготвителните работи вече са започнали и се очаква процесът да е финализиран до средата на 2014 г. Сумарно активите на двете банки са 8.9 млрд. лв., което вероятно ще даде възможност на ПИБ да изпревари втората по размер - Банка ДСК, особено ако се запазят по-бързите й темпове на растеж. В началото на тази годна още една чужда банка подаде българското си поделение на местен играч. Четвъртата по активи Корпоративна търговска банка обяви, че придобива за неназована сума три пъти по-малката от Юнионбанк "Креди агрикол България". Тя обаче се планира да се ребрандира и да остане самостоятелна институция.
Източник: Капитал (18.02.2014)
 
С половин милион падна цената на земя в Бургас, предвидена за мол С близо половин милион лева се срина за няколко месеца цената на 13 дка земя в ж.к. Меден рудник, предвидена в годините на бума за строителството на луксозен мол. Още преди няколко месеца Банка ДСК започна разпродажба на имотите на силната някога фирма "Сан Сити". Финансовата институция извади на търг парцели, огромния офис на дружеството в луксозната стъклена сграда на улица „Вардар” в ж.к. Братя Миладинови, зад Бургаския свободен университет, както и на къщите в Сарафово на двамата собственици. Сега на дневен ред отново е теренът под бившото „металното училище”, посочва flagman.bg. Името идва от стърчащата там две десетилетия метална конструкция на училище. Частният съдебен изпълнител Делян Николов обяви първоначална цена на търга от 2 206 020 лева, който ще е на 27 март. Грандиозният проект за строителството на търговски център там бе анонсиран още през далечната 2008 година. Търговският център трябваше да бъде разположен върху парцел с площ 13 хил. кв. м. Той трябваше да стартира наравно с другия амбициозен проект на „Сан Сити” – строителството на сграда до училище „Васил Априлов”, който също е замразен.
Източник: profit.bg (24.02.2014)
 
Десетки имоти по необслужвани ипотеки извадиха на тезгяха тези дни частните съдебни изпълнители в областта. Продават се ниви, кафенета, семейни хотели, къщи и апартаменти. Пострадали от кризата и взети имоти от банките са дори чужденци. Британците Гуендолин и Джон Греъм загубиха къщата си в павликенското село Вишовград. Чужденците са теглили ипотека от “Банка ДСК”, за да ремонтират имота си – двуетажна масивна къща с разгъната застроена площ от 170 кв.м, в двора на имота е направена и къща за гости с площ от 70 кв.м. Заемът, който британците са изтеглили, но не са обслужвали, е 80 000 лв. Сега частният съдебен изпълнител Силвия Косева продава имота при начална цена на публичната продан от 60 000 лв. Заради необслужван ипотечен кредит от 300 000 лв. към “Банка ДСК” семейство от Павликени изгуби кафе-аперитива си и стаите за гости над заведението. Триетажната сграда на бул. “Руски” в Павликени е коктейлбар, магазин и хотелски стаи с обща разгъната застроена площ от 565 кв.м. Частният съдия-изпълнител Силвия Косева продава имота при начална цена от 174 000 лв. За 16 000 лв. частният съдебен изпълнител Дияна Колева продава къща в Свищов. Имотът е бил обезпечение за банков кредит на фирма “Новемекс” пред “Юробанк България”. Закъсалият длъжник нашумя преди 4 години, когато беше хванат, че повече от година без лиценз от Министерството на икономиката фирмата е изкупувала черни и цветни метали от две големи дружества в Свищов. Къщата е ипотекирана за 50 000 лв. в банката, наложената възбрана е за 99 711 лв. Заради непогасена ипотека към “Централна кооперативна банка” частният съдия-изпълнител Дияна Колева продава тристаен апартамент от 90 кв. м. на ул. “Стоян Михайловски” № 5 във Велико Търново. Жилището е на третия етаж. Началната цена па публичната продан е 90 000 лв. Необезпечената ипотека е за 142 000 лв.
Източник: Янтра - Велико Търново (10.03.2014)
 
Съдия-изпълнител обяви за първа публична продан земеделска земя в Благоевград, м. „Телкиев андък“, собственост на известния благоевградския бизнесмен Л. Въчков, който стопанисва заведение в центъра на Благоевград. Земята е с площ 21 001кв.м. Началната цена, от която започва наддаването е 98 000лв. Имотът е обявен за продажба, заради неизплатени банкови заеми към банка „ДСК“ ЕАД.
Източник: Струма - Благоевград (12.03.2014)
 
Два от фондовете на унгарската OTP ще бъдат закрити Два от договорните фонда на "ОТП фонд мениджмънт", създадени специално за българския пазар, ще бъдат закрити, а инвеститорите ще получат парите си обратно заедно с натрупаната доходност. Това става ясно от съобщение на управляващото дружество. Причината за закриването е дублиране на профила на фондовете със сходни на българското дружество "ДСК Управление на активи", съобщи изпълнителният му директор Петко Кръстев. Той обясни, че преди няколко години унгарското инвестиционно поделение на финансовата група OTP е направило "ДСК фонд паричен пазар" и "ДСК фонд паричен пазар в евро", които са се предлагали само за българския пазар. Причината за създаването им са по-леките регулации и по-ниски такси в законодателството на Унгария в сравнение с тези в България, обясни Кръстев. За транзакциите в Централния депозитар например се удържат такси, които при малки инвестирани суми са доста големи спрямо размера им. "Тези такси са за всички фондове, но за тези на парични пазар много тежат", добави Кръстев. Ако клиентът ги плаща, тогава доходността се "изяжда" от такси. Фондовете на паричния пазар инвестират основно в нискорискови активи като депозити, които носят стабилна, но малка доходност в краткосрочен период. Затова и техните такси са доста по-ниски, отколкото на балансираните и рисковите схеми. По думите на Петко Кръстев, ако управляващото дружество поеме таксите към Централния депозитар, това ще му струва много разходи, които не са оправдани, ако активите на фонда са малко. "За да може дружеството да си позволи да плаща тези такси, трябва да се натрупа голяма сума на активите", обясни Кръстев. По думите му и в момента има голям интерес към фондовете на паричния пазар и от институционални, и от малки индивидуални инвеститори. В България OTP е собственик на Банка ДСК, която има управляващо дружество още от 2005 г. Първите му инвестиционни схеми бяха консервативният "Стандарт" и "Баланс", който купува приблизително поравно активи с нисък и висок риск. Клонове на ДСК са основен канал за продажби на фондовете и от "ДСК Управление на активи", и от унгарското "ОТП Фонд мениджмънт". За няколко години българското држество създаде общо десет договорни схеми, сред които "ДСК Алтернатива", който залага на инвестиции на паричния пазар – в депозити, дългови ценни книжа. По последни данни от "ДСК Управление на активи" активите на "ДСК Алтернатива" са 14 млн. лв. Подобен на него е "ДСК Стандарт" с над 51.3 млн. лв. активи, както и "ДСК Евро актив" с 11.3 млн. евро управлявани средства. Последният е деноминиран в евро. Отделно от българските си фондове ДСК продава и дялове на международните инвестиционни схеми на OTP.
Източник: Капитал (13.03.2014)
 
"Софарма имоти" с по-високи приходи от наеми Дружеството със специална инвестиционна цел "Софарма имоти" е повишило приходите от основната си дейност през 2013 г. благодарение главно на по-големите приходи от наеми. Компанията е успяла също да редуцира инвестиционния си заем след успешното увеличение на капитала миналата година. Това става ясно от отчета, който беше публикуван на сайта на Българска фондова борса. Общите приходи от дейността на дружеството са намалели с 33% на годишна база заради спада в т.нар. други доходи. Причината за това са отчетените през 2012 г. 5.6 млн. лв. неустойки, които "Софарма имоти" получи заради забавени строителни дейности по възложен от нея договор. През миналата година компанията е получила само 47 хил. лв. неустойки по прекратен договор за наем, откъдето идва и понижението. В същото време приходите от основния бизнес на дружеството са нараснали с 15% през 2013 г. Ръстът идва основно от увеличението в приходите от наеми, които са основен източник на постъпления (89% от общата сума), в резултат на по-големия дял отдадени имоти под наем. Най-значителен ръст има при приходите от такси за административно обслужване на имоти (35%), които формират една десета от общите приходи. Фирмата получава също и приходи от наеми на рекламна площ. През миналата година компанията е получила и 138 хил. лв. от продажба на имоти, което представлява две трети от сумата на другите доходи (199 хил. лв.). В същото време в довършителни работи и подобрения са инвестирани 431 хил. лв. По-голямата част от сумата е вложена в административно-търговския комплекс "Софарма бизнес тауърс", който е основният актив на дружеството. Разходите за дейността на компанията като цяло са намалели с 38%. Това се дължи главно на понижението с 5% на най-голямото перо - за външни услуги (93% от всички разходи), които през миналата година достигат 2.4 млн. лв. В тях влизат разходи за поддръжка и управление на имоти, възнаграждения на обслужващото дружество, данъци и такси и т.н. Разходите за поддръжка са почти половината от разходите за дейността, като през миналата година те отбелязват понижение със 7%. Значително понижение (15%) има и на финансовите разходи в резултат на намаляването на задълженията на дружеството по получени банкови заеми. Към края на 2013 г. дългосрочните банкови кредити са намалели с 14% до 41.8 млн. лв., след като миналата година дружеството погаси част от синдикирания си заем от Юробанк, България (първоначално от Eurobank EFG Private Bank Luxembourg) и Банка ДСК. Той беше сключен през май 2011 г. за 30 млн. евро с цел компанията да рефинансира кредит от Банка "Пиреос" - България, и да довърши "Софарма бизнес тауърс". Падежът на заема е в края на 2020 г. Миналото лято "Софарма имоти" увеличи капитала си с 2.5 млн. лв. до 15.7 млн. лв., а набраните средства бяха 5.9 млн. лв., като ги използва за частично погасяване на кредита и изплащане на дивидент. Дружеството приключва годината с печалба преди данъци от 3.7 млн. лв. след отчетената загуба за 2012 г.
Източник: Капитал (17.03.2014)
 
Популярността на безконтактните плащания ще расте До края на годината около десет български банки ще предлагат на клиентите си възможност да правят т.нар. безконтактни картови разплащания. Това съобщи мениджърът на технологичната компания "Visa Европа" за България Красимира Райчева. В момента такава функционалност могат да ползват картодържателите на четири от най-големите банки в страната – Уникредит Булбанк, Банка ДСК, Първа инвестиционна банка и Централна кооперативна банка. С други се водят преговори в момента. Предлагането на безконтактни разплащания в България започна през 2010 г. Популярността им обаче все още не е особено висока. При тази услуга потребителите могат да извършат плащане с банковата си карта – както кредитна, така и дебитна – като само я доближат до ПОС терминала. За по-малки суми на направените покупки (до 50 лв.) не е необходимо да се въвежда ПИН код. Покупки на по-голяма стойност също могат да се плащат безконтактно, но с въвеждането на ПИН код. Идеята е, че по този начин плащанията стават значително по-бързо, тъй като не се губи време картата да се поставя в ПОС терминала и да се изчаква определено време за обмен на информация с банката. Самите банкови карти са стандартните, познати до момента пластики с чип и/или с магнитна лента, като в тях е вграден и допълнителен специален слой, който действа като антена за свързване с ПОС терминала чрез т.нар. технология NFC (near-field communication) за безжичен пренос на данни на къси разстояния. Въпреки че съществува като възможност на пазара от няколко години, този тип плащания все още не е широко разпространен. По данни на "Visa Европа" към януари 2014 г. в България са издадени над 50 хил. карти, които поддържат тази функционалност, а ПОС терминалите, които приемат такива плащания, са над 5200. Преди месец от Уникредит Булбанк прогнозираха, че към края на годината броят на издадените на местния пазар карти с такава функционалност ще достигне около 1.2 млн. ПОС терминалите, приемащи такива плащания, също ще се увеличат и към края на годината ще бъдат около 7500, смятат от банката. За момента българските потребители могат да плащат безконтактно в някои търговски вериги, заведения за хранене, бензиностанции, аптеки и др. обекти. От "Visa Европа" обаче посочват, че този тип плащания могат да се използват и например в градския транспорт, на паркинги, при вендинг машини и др.
Източник: Капитал (21.03.2014)
 
Михай Танасеску: Смятаме да увеличим кредитната си дейност в България през 2014 г. Г-н Танасеску, разкажете накратко какво представлява Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) като институция и с какво по-точно се занимава? ЕИБ е единствената финансова институция, подчинена на процеса за взимане на решенията на Европейския съюз. Акционерите на банката са 28 държави - членки на съюза. Групата на ЕИБ включва и Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ). Той е дъщерно дружество на банката, като тя притежава 60.1% от капитала му. Приблизително 30% се държат от самата Европейска комисия или ЕС, а останалите 9% са собственост на акционери от цяла Европа. Като цяло банката осигурява финансиране и подкрепа за добри и устойчиви инвестиционни проекти. Общо активите й в края на 2013 г. възлизат на 512 млрд. евро, като тя се явява естествен финансов партньор на европейските институции. Банката набира своя капитал включително от международните финансови пазари. Целта й обаче не е да прави печалба, по-скоро можем да я причислим към неправителствените организации, а основната й задача е да предоставя на клиентите си заемно финансиране на по-благоприятни условия. За целта тя има най-високия кредитен рейтинг – ААА, и силна капиталова база. Тя е финансирала проекти в над 160 държави, като основните й продукти са заеми, кредитни гаранции, дялово финансиране, програми за споделяне на риска и, разбира се, консултантски услуги. През 2013 г. ЕИБ е отпуснала 270 млн. евро финансиране за България през различни програми за кредитиране. Това е повишение с 48% спрямо година по-рано. Колко ресурс планира да отпусне банка за страната през настоящата година и в краткосрочен план? Така е, радвам се да отбележа, че в България имахме значителен ръст на кредитирането за периода. Ръстът за България е по-голям от средния за Европа. А това е добър индикатор. Страната има нужда от повече ресурс, за да засили конкурентоспособността си и да увеличи потенциала си за растеж. Само така ще може да се справи по-добре с предизвикателствата на настоящата икономическа криза. Що се отнася за настоящата година, ще продължим антицикличната си подкрепа за растеж и нови работни места в България. В краткосрочен план ще се фокусиране върху кофинансирането на големи инвестиционни проекти, предвидени за периода 2014 - 2020 г., като например в областта на устойчивия транспорт, водния сектор и екология, развитието на селските райони и увеличаването на достъпа до дългосрочно финансиране както за малкия и среден бизнес, така и за средно големите компании. Освен това ще подкрепяме и проекти, насърчаващи конкурентната енергия и енергийната ефективност. В тази връзка смятаме да увеличим кредитната си дейност през 2014 г., но е трудно да дам оценка за точната стойност на заемите, които ще бъдат подписани през годината. А какви канали ще използвате за реализирането на кредитната си активност – повече директно публично финансиране или чрез посредничеството на местните финансови институции? ЕИБ финансира директно даден проект само ако стойността му надхвърля 25 млн. евро. По-малките проекти, като тези за малки и средни предприятия и малко по-голям бизнес, подкрепяме чрез кофинансиране през нашите финансови институции – партньори в страната. Това обикновено са местни банки и лизингови компании с добре развита клонова мрежа и клиенти, които са както частния бизнес, така и публичните институции. Въпреки че банките преотдават финансирането на ЕИБ на техен риск, те все пак споделят част от по-изгодните условия на това финансиране с клиентите си, т.е. условията на отпуснатите кредити са по-изгодни. В момента увеличаваме партньорите си във всяка страна, в която работим, така че да увеличим възможностите и каналите финансирането да достигне до малките и средните предприятия. ЕС все повече окуражава подкрепата за малки и средни предприятия чрез различни кредитни и гаранционни схеми както с ресурс от структурните фондове, така и с допълнителен капитал от самите европейски институции. Колко ефективни са според вас тези инструменти? Смятате ли, че успяха да свалят цената и достъпа до финансиране за компаниите? Групата на ЕИБ подкрепя малките и средните предприятия и по-големите компании изключително успешно, ако съдим по отпуснатите средства досега. Подкрепата за МПС сектора вече е едно от най-големите ни пера и възлиза на 21.9 млрд. евро. Това число включва както финансиране от самата ЕИБ, което се равнява на 18.5 млрд. евро, така и ресурс на Европейския инвестиционен фонд с 3.4 млрд. евро. Това е рекордно голямо число за нас и на практика представлява удвояване през 2013 г. Като прибавим към това и привлечения частен капитал, това позволи на групата на банката да мобилизира над 50 млрд. евро за малкия и средния бизнес. Ако трябва да конкретизирам, това означава, че повече от 230 000 малки и средни компании са получили директно или индиректно подкрепа от групата на ЕИБ само през 2013 г. А тези компании дават работа на повече от 2.8 милиона души в Европа. Какво допълнително трябва да се направи според вас, за да се облекчи още достъпът на малкия бизнес до финансиране, защото въпреки тези числа много компании остават недофинансирани или се финансират на висока цена? Какви нови инициатива се предвиждат в тази насока? Един от важните аспекти в тази насока според мен е прилагането на програма JEREMIE, която работи много добре в България. Това е много успешен инструмент за подпомагането на малкия и средния бизнес. След подписването на новите споразумения по схемата за споделяне на риска с Райфайзенбанк и Банка ДСК през лятото на 2013 г, нисколихвените заеми по програма JEREMIE са вече почти напълно раздадени през седемте финансови институции, работещи по схемата в страната. А това са Банка "Алианц", Банка ДСК, Райфайзенбанк (България), Първа инвестиционна банка, Прокредит банк, Сосиете Женерал Експресбанк и Уникредит Булбанк. През последните 12 месеца финансовите институции са оползотворили близо 50% от инструмента в 1400 заема за близо 200 млн. евро. Самите заеми са с преференциални условия за малките предприятия, включително и млад бизнес без никаква кредитна история. А според вас как се усвояват европарите в България? Вие осигурявате ли техническа подкрепа в тази насока и въобще в други страни членки? Ние подкрепяне усвояването на ресурса по различни начини както в България, така и в други страни, присъединили се към ЕС след 2004 г. и с право на еврогрантове. Един от каналите, през които предоставяме техническа помощ, е чрез JASPERS програмата, или т.нар. съвместна помощ за подкрепа на проекти в европейските региони. Тази инициатива представлява именно техническа подкрепа в партньорство между Европейската комисия, ЕИБ, Европейската банка за възстановяване и развитие и германската Kreditanstalt fur Wiederaufbau. JASPERS комбинира натрупаното през годините знание на ЕИБ, комисията и партньорските финансови институции с местната експертиза. Споделяме този опит безплатно за клиентите ни. До края на 2013 г. JASPERS приключи 184 проекта в България на обща стойност 5.2 млрд. евро. В България в допълнение на JASPERS с българското правителство имаме подписан Меморандум за разбирателство по отношение на техническата подкрепа в реализирането на европейски проекти кофинансирани от банката в страната. С тази инициатива банката даваше своята помощ както в процеса на планиране, така и в процеса на реализиране на проекти по предприсъединителните програми и ще продължи да го прави и при реализирането на проекти сега. Идеята е да се ускори и подобри качеството на усвояването на евроресурса от структурните фондове. Освен това ЕИБ кофинансира проекти, спечелили евросубсидии. Това означава, че банката може да осигури ресурс, нужен в частта със съфинансирането от страна на държавите членки. Този ресурс може да бъде осигурен, преди да приключи проектът. Освен това в някои случаи имаме и т.нар. гратисни периоди, в които държавите изплащат само лихвите. По този начин България спокойно може да започне реализацията на приоритетен за нея проект, без да се притеснява, че това ще натежи на бюджета й. Друг добре работещ финансов инструмент, който увеличава усвояването на европейските грантове в България, е програмата JESSICA, която финансира проекти за устойчивото развитие на градската среда. Холдинговото дружество JESSICA в България бе създадено през 2010 г. с 33 млн. евро капитал от ОП "Регионално развитие" 2007 - 2013. Целта му е да подкрепи градски фондове за развитие, които да инвестират в проекти в София и други шест големи града – Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, Русе и Плевен. JESSICA финансира проекти за индустриални зони, бизнес, търговски и развлекателни центрове, спортни съоръжения и други публично-частни партньорства. За момента са подписани седем проекта – един в София, три в Стара Загора, два в Бургас и един в Русе. Общият бюджет за тях е около 26.5 млн. евро, а финансирането по JESSICA е 7 млн. евро. Ще продължи ли ЕИБ да кофинансира проекти с европейски ресурс в България? Кои са секторите, в които бихте се фокусирали, ако има такива? Да, банката ще продължи както кофинансирането, така и техническата помощ, за която вече говорихме. В тази връзка, за да сме по-близо до клиентите, смятаме да открием офис в София, в който ще се помещават служителите на банката и на Европейския инвестиционен фонд, както и експертите ни по JASPERS. Надяваме се офисът да е заработил до края на годината. Що се отнася до приоритетите ни като сектори, банката се фокусира основно в инфраструктурни проекти за модернизацията на транспортната мрежа в страната, екологичната модернизация и инвестициите в енергийна ефективност и възобновяеми източници. Покриваме и проекти за подобряване на градския транспорт, както и други големи проекти, които могат да бъдат финансирани с евроресурс като здравеопазване, проучвания и развойна дейност и градско развитие. Освен това ЕИБ участва с допълващо финансиране за малкия бизнес при различни грантови програми, осигурявани от ЕК, като например KIDS програмата, която финансира проекти за енергийна ефективност. А как бихте оценили икономическото и политическото развитие на България в последните месеци? Как изглежда България на фона на останалите страни в региона? Оптимист съм по отношение на икономическото развитие на България. Според мен България е тръгнала по пътя към икономическото възстановяване. Брутният вътрешен продукт на страната отбеляза скромен растеж през 2013 г., а страната запази стабилност дори в текущата трудна икономическа и политическа среда. Освен това фискалният дефицит остава нисък на фона на средното за Европа, а публичният й дълг е един от най-ниските в съюза. Усилията на групата на ЕИБ са насочени именно да помага за надграждането на това позитивно скорошно икономическо развитие и да допринесе за засилването на конкурентоспособността на българската икономика. Именно това в бъдеще ще донесе растеж на страната.
Източник: Капитал (21.03.2014)
 
Публичен търг за партиен имот Партиен имот е атракцията в предстоящите търгове на частните съдебни изпълнители. За публична продан е обявена пететажна сграда на бул. „Княгиня Мария Луиза“ в София, собственост на Партията на българските жени с лидер Весела Драганова. Недвижимият имот, известен като Розовата къща заради цвета на фасадата, се намира на ъгъла с ул. „Струма“ близо до Лъвов мост. Разгънатата застроена площ е около 700 кв. м, а началната цена на търга е 1,62 млн. лв. Това прави по 1183 евро на квадрат. Според брокери интерес към сградата би имало, ако началната цена падне на 1000 евро/кв. м. До публичният търг се стигна заради необслужвани кредити на Партията на българските жени. Политическата организация дължи 1,254 млн. лв. на Токуда банк и 16 782 лв. на Банка ДСК. И двете кредитни институции са наложили възбрана върху имота на бул. „Мария Луиза“. Продажбата е по искане на Банка ДСК. Формацията на Весела Драганова купи сградата - паметник на културата, през 2004 г. от Томас Томасян и Елизабет Томасян. Те са наследници на прочутия пловдивски род Томасян, управлявал една от най-големите тютюневи фабрики в България до средата на ХХ век. Сделката преди 10 години беше финансирана с кредит от Инвестбанк в размер на 1,526 млн. лв. През 2010 г. Инвестбанк продаде вземането си на Токуда банк. Партията на българските жени стана известна през 2001 г., когато заедно с движение „Оборище“ на Тошо Пейков предоставиха регистрацията си на НДСВ за участие в парламентарните избори и така станаха мандатоносители на кабинета на Симеон Саксккобургготски. С отпадането на НДСВ от парламента влиянието на Драганова отслабна, но тя изкара два мандата като депутат. Последно за нея се шумеше през 2011 г. покрай развода с мъжа й - оперен певец. За четиригодишния управленски мандат на царистите двете миниформации на Драганова и Пейков получиха по около 4 млн. лв. държавна субсидия. А хората на Сакскобургготски трябваше да разчитат на дарения, за да направят кампания на местния вот през 2003 г.
Източник: Преса (23.04.2014)
 
Край на високите лихви по депозити Фактически край на високите лихви по депозити може вече да бъде обявен. През март и последната банка (от по-големите и със значение за сектора и пазара), която привличаше средства на сравнително високи лихвени нива, е променила лихвената си политика. Корпоративна търговска банка (КТБ, четвърта по размер на активи към края на февруари 2014 г.) значително е влошила лихвените си условия за депозити по новосключени договори, става ясно от месечния обзор на банковия пазар за март на финансовия портал "Моите пари". Това показва и скалата на лихвените проценти на интернет страницата на банката. Друга банка на пазара, която е сред водещите по размер (трета по активи към края на февруари 2014 г.), предлагаща привлекателни лихви по депозити, е ПИБ, като тя също е намалила през миналия месец лихвените нива. Общо осем банки са понижили лихви по депозити – срочни и спестовни и безсрочни влогове, през миналия месец, показва обзорът на "Моите пари". Според анализаторите от "Моите пари" със значителното намаление на лихвените условия на КТБ на практика се слага край на възможността да бъде получен висок доход от депозит или сметка. До миналия месец банката предоставяше с няколко пункта по-високи лихви по срочни и безсрочни депозити, се посочва още в анализа им. До редакционното приключване на броя от банката не отговориха какви са мотивите за промяна на лихвената политика. Тенденцията за понижение на лихвите по депозити започна още през 2011 г., като се случва бавно и постепенно, но постоянно. По време на депозитната война от 2009-2010 г., когато банките трупаха ликвидност на висока цена, лихвите по депозити достигнаха дори двуцифрени нива на годишна база. След това започна успокояване на пазара и постепенно понижение на лихвите, като някои банки – основно с българска собственост, запазиха сравнително високи лихвените нива поради липсата на банка майка например за осигуряване на ресурс в случай на нужда. В крайна сметка предлаганите средно за пазара лихви паднаха до около 3-4% максимум за шестмесечни депозити в левове, като в евро обичайно лихвите са малко по-ниски. По данни на БНБ от лихвената статистика към края на февруари (за март данните ще бъдат публикувани в края на април - бел. ред.) средната за пазара годишна ефективна лихва по срочни депозити в левове е била 3.4%, а в евро 3.25%. Според новите лихвени условия на КТБ по шестмесечен срочен депозит в левове (над 1000 лв.) предлаганата годишна лихва е 4.25%, като за 36 месеца достига 6%. Преди понижението банката имаше срочни и безсрочни депозити с между 7% и 8.85% годишна лихва. Други банки, предприели поредно понижение на лихвените нива - по срочни депозити и спестовни сметки, през март според обзора на "Моите пари" са Прокредит банк (с около 1 процентен пункт за левове и с 0.25-0.50 пр.п. за евро), Сосиете женерал Експресбанк (0.10-0.20 пр.п.), Банка ДСК (0.30-0.60 пр.п.), Българо-американска кредитна банка (0.10-0.20 пр.п.), Търговска банка Д (0.25 пр.п.), ПИБ (0.10-0.20 пр.п.), Инвестбанк (0.25-0.50 пр.п.). За разлика от масовата активност при депозитите през март банките са проявили от слаба до умерена активност по отношение на офертите в кредитирането – потребителски и жилищни заеми. Само три банки са обявили промоционални условия за заеми за потребление – Тексимбанк, Общинска банка и Пощенска банка. При жилищните кредити Сосиете женерал Експресбанк излезе с нова оферта, Пощенска банка също, както и Банка Пиреос, Общинска банка и Алианц банк. Според наблюденията на жилищния пазар на кредитния консултант "Кредит център" през март търсенето на кредити е останало стабилно, но е било водено от очакваните промени в Закона за потребителския кредит. "Клиентите, които бяха набелязали даден имот и имаха финално договорена цена, пристъпиха към приключване на покупката, без да чакат влизане в сила на промените. Част от търсещите дом обаче съзнателно забавят процеса, за да изчакат кредитите, отговарящи на новите изисквания", се казва в анализа на "Кредит център". Те бяха окончателно приети от парламента в началото на април. Прогнозите в сектора са, че банките ще излязат с новите си предложения след около поне два-три месеца. Промените в закона влизат в сила на 22 юли тази година – три месеца след обнародването им в Държавен вестник. Друга тенденция, която се оформя на пазара, според кредитния консултант е увеличение на запитванията за финансиране на покупка на жилище в строеж, като в повечето случаи искането е за финансиране на етап Акт 15.
Източник: Капитал (25.04.2014)
 
БСК ще работи за съживяването на вътрешното търсене и социалната реформа В периода 2014 - 2018 година Българската стопанска камара (БСК) ще работи за съживяване на вътрешния пазар и засилване на ролята на България в международната търговия, за създаването на условия за постигане на ускорен и устойчив растеж, както и за стабилна регулаторна среда и намаляването на административния натиск. Приоритет ще бъде и ефективното функциониране на правораздавателната система, както и реформата на социалните системи – образование, здравеопазване и социално осигуряване. Това става ясно от думите на преизбрания председател на Управителния съвет на организацията Сашо Дончев пред участниците в 14-то Общо събрание на БСК. Той допълни, че устойчивото развитие и ефективното използване на природните ресурси, развитието на човешките ресурси и нулевата толерантност към корупцията, търговията с влияние и неформалната икономика остават основни принципи в работата на организацията до 2018 г. Дончев обясни още, че основен приоритет за периода ще бъде повишаване на ефективността на взаимодействие с държавните институции, социалните партньори и национални и международни организации. Целта е да бъде постигнат „радикален обрат в националната и секторната конкурентоспособност”, както и ускорен икономически растеж, допълни още той, цитиран от пресцентъра на БСК. По време на събранието днес беше преизбран и изпълнителният директор на организацията Божидар Данев. За първи път в историята на БСК в управителния съвет е избрана и дама – Виолина Маринова, която е председател на УС и главен изпълнителен директор на „Банка ДСК”. Сред новите членове на УС на БСК са още председателят на БАН Стефан Воденичаров, ректорът на Техническия университет Марин Христов, председателят на УМБАЛ „Св. Анна” в София Димитър Димитров, собственикът на „Дарик радио” Радосвет Радев и Петър Петров, директор „Корпоративни клиенти” в Мтел.
Източник: Инвестор.БГ (28.04.2014)
 
Шест са банките, с които са избрали да работят 2/3 от органите на съдебната власт. Това става ясно от справка, предоставена на "Сега" от Висшия съдебен съвет. Най-много съдилища и прокуратури са клиенти на УниКредит Булбанк - общо 83, а 58 са избрали ОББ. Следват ДСК, ЦКБ, СЖ Експресбанк и Сибанк, които обслужват между 37 и 20 структури на съдебната власт. Общо 15 са банките, с които работи съдебната система, в това число и БНБ. Темата за банковите договори на съдебната власт се отвори като покрай избора на Ванухи Аракелян за председател на Апелативния съд във Варна в началото на годината. Тогава се разбра, че като шеф на Окръжния съд тя е избрала Корпоративна търговска банка (КТБ) да го обслужва, след това е преместила ипотечния си кредит от 140 000 лв. в нея, а после е изтеглила и потребителски заем от 50 000 евро с преференциална лихва. Затова "Сега" поиска от съдебния съвет по Закона за достъп до обществена информация справка за договорите с банките на всички звена на съдебната система, кога са сключени и дали клаузите предвиждат преференциални клиентски условия за магистратите в съответната банка, както и в какво са изразяват те. Бяха поискани и самите договори. От ВСС обаче предоставиха само списък на обслужващите банки с обяснението, че информацията за договорите е в звената на системата. Освен Окръжния съд във Варна КТБ обслужва и Окръжния съд в Габрово, Окръжния, Районния и Административния в Стара Загора, Районния в Раднево, както и Националната следствена служба. Покрай казуса "Аракелян" от Съюза на съдиите в България призоваха ВСС "да изработи критерии, за да се намери баланс между утвърдилата се практика за предлагане от банките на преференциални условия на магистратите и високите изисквания, поставени пред нас за независимост и безпристрастност, като се отговори коя е разумната граница, при която не възниква конфликт на интереси". Калин Калпакчиев, който е член на съвета, пък още през декември м.г. постави пред колегите си същия въпрос. Калпакчиев поиска да се изработи етичен стандарт за поведение, когато магистратите имат договор с дадена фирма. Пред ВСС бе поставена и задачата да анализира колко са ефективни правилата, по които от 2005 г. се избират банките, и дали не създават риск от корупционен натиск върху председателите на съдилищата. И досега обаче съветът не е дискутирал тези теми. А самите правила, по които се избират обслужващите банки, не са огласени на сайта му.
Източник: Сега (28.04.2014)
 
Чакаме бум на местен газ през 2016 година Рекорден добив на местен газ очаква България през 2016 г. Тогава от находища в страната ще се добиват 1,5 млрд. куб. метра синьо гориво годишно или една четвърт от потреблението. Това е записано в плана за развитие на държавната “Булгартрансгаз” за периода 2014-2023 г. Предстои той да бъде одобрен от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Според нея бум на местните добиви ще има още през 2015 г., когато те ще са 800 млн. куб. метра. В стратегията “Булгартрансгаз” разглежда само две сигурни местни находища на природен газ - на британската “Мелроуз” край Каварна и на канадската “Дайрект Петролиум” край Ловеч. Най-големи надежди се възлагат на второто находище. Прогнозите са, че там има залежи от 22 млрд. куб. метра. Добивът обаче ще стане възможен едва през 2015 г., когато находището ще бъде свързано с местната газова инфраструктура. Сега до него няма тръба, а и то е в процес на разработване. В същото време се очаква изчерпване на находището край Каварна. През 2013 г. там са добити 227 млн. куб. метра. Прогнозите са, че до две-три години количеството ще нарасне двойно, но след това ще започне да намалява. През 2013 г. използваното синьо гориво е било 2,8 млрд. куб. метра. От тях 90,2% са внос от Русия, а едва 277 млн. куб. метра - местен добив. За сравнение през 2011 г. от общо внесени почти 3 млрд. куб. метра синьо гориво, 14,6% идваха от черноморските ни находища и това се считаше за рекорд. Според плана на “Булгартрансгаз” дружеството ще вложи близо 1 млрд. лв. в нова газова инфраструктура до 2023 г. Парите са за свързването на “Южен поток” и бъдещите газови връзки с Румъния, Турция и Гърция към мрежата на страната, за разширяването на хранилището край Чирен, модернизация на компресорните станции и газопроводи.
Източник: Труд (28.04.2014)
 
Банките ще променят имената на таксите или ще вдигнат лихвите по кредитите в края на юли. Това са двата варианта, които се обмислят в родните трезори, за да бъдат заобиколени приетите вече промени в Закона за потребителския кредит. След 23 юли банките вече няма да имат право да налагат такси и комисиони за усвояване и управление на кредита. „Всяка финансова институция ще реши в следващите три месеца сама какво ще избере. Със сигурност ще има случаи, в които таксите ще влязат в цената на кредита по някакъв начин“, обясни пред „Преса“ шефката на Банка ДСК Виолина Маринова. Според нейни колеги включването на допълнителните разходи по кредита в цената на продукта е най-вероятният вариант, на който трезорите ще се спрат. Така е възможно лихвеният процент да бъде увеличен, но в договора за кредита няма да има такси. На практика общата сума, която ще плащат клиентите, ще остане непроменена. Председателят на Асоциацията на банките в България Левон Хампарцумян обясни, че има и друга хипотеза за преодоляване на законовите промени. Забранените такси могат да бъдат заместени с други с нови имена. Съществува и вероятност някои банки в опит да примамят клиенти да премахнат първоначално таксите и комисионите, а след това постепенно да наваксват. За да се види какъв ефект върху пазара ще имат новите правила, трябва да минат три-четири месеца. „Въпросът обаче е, че хората са необразовани. Дори и да им напишем с шрифт 12 пункта формули за формиране на цената на кредита, те пак няма да разберат за какво говорим: През 2008 г. никой не се интересуваше какви са таксите и лихвите. Хората имаха работа и дори се твърдеше, че банките трябва да спрат да кредитират. Сега лихвите са по-ниски отпреди началото на кризата, но трябвало да се защитят потребителите“, коментира банкерът.
Източник: Преса (29.04.2014)
 
На 30 април 2014 г. на 50-годишна възраст си отиде Андрей Николов, изпълнителен директор и член на Управителния съвет на Банка ДСК. В над 20-годишната си кариера Андрей Николов в заемал постове в различни банкови и фенансови институции, сред които директор и началник на управление „Корпоративно банкиране” в ОББ, регионален мениджър за регион София на СИБАНК, член на УС на БНБ и ръководител на нейното управление „Банков надзор”. През ноември 2011 г. е избран за изпълнителен директор и член на Управителния съвет на Банка ДСК и поема ръководството на ключовото направление „Управление на кредитния и оперативния риск”. Под негово ръководство бяха зададени нови стандарти в работата на направлението, бяха заложени иновативни подходи и нови приоритети в различните аспекти от дейностите по управление на кредитния и оперативен риск. Заложените нови посоки на развитие се отразиха благоприятно върху целия портфейл на Банка ДСК, а под вещото ръководство на г-н Николов младите колеги, мениджъри на различни звена в направлението, трупаха безценен опит и израстваха професионално. В лицето на Андрей Николов Банката изгуби висок професионалист, умел ръководител и прекрасен колега. Поклон пред светлата му памет!
Източник: Фирмена информация (01.05.2014)
 
Взаимните фондове отново стават атрактивни Ниските лихви по депозитите и възстановяването на финансовите пазари направиха взаимните фондове отново атрактивни. Данни на индустрията и "Кaпитал Daily" показват, че активите йм в България вече надхвърлят 1.2 млрд. лв., докато по време на най-тежките моменти от кризата бяха наполовина. Най-голяма е динамиката при схемите, предлагани от банките, където има преливане на клиенти от депозитни към инвестиционни продукти. Сред причините за възобновения интерес към фондовете е постигнатата от тях доходност, като в много случаи тя надвишава в пъти тази от депозитите. По данни към 29 април активите на членовете на Българската асоциация на управляващите дружества (БАУД) възлизат на 826 млн. лв. Предлагат се и фондове, регистрирани извън страната, които също привличат ресурс. Pioneer Investments добавят още 146.6 млн. евро (287 млн. лв.) към пазара, а по данни на "Капитал Daily" фондовете на Schroders, Райфайзенбанк, Пощенска банка и "Сосиете Женерал" носят още над 120 млн. лв., с което общо инвестираните средства от местния пазар надхвърлят 1 млрд. лв. Дори и така, процентът на вложенията в такъв тип продукти е много нисък в сравнение със средното за региона и Европа. Домакинствата в България продължават да държат над 90% от спестяванията си в депозити, но тенденцията започва да се променя заради спада на лихвите и постиганата висока доходност от фондовете. Според Явор Ачев, мениджър за България на Pioneer Investments, в момента се наблюдава голямо раздвижване и това е само началото на процеса по преливане на спестителите към по-доходоносни инвестиционни продукти, но има още дълъг път до достигане на равнищата, на които се намират съседните държави. "Този ръст, който виждаме, е малък спрямо това, което очакваме и което се е случвало в другите страни от ЦИЕ, когато има ясна тенденция на намаление на лихвите по депозити", коментира Ачев. Според него развитието на индустрията ще зависи от настъпването на индивидуалните инвеститори, за което определяща ще е активността на банките, тъй като те имат достъп до клиентската база чрез широката си клонова мрежа и финансовите си консултанти. Според данните за дружествата от БАУД именно активите на фондовете, предлагани от банките, растат най-бързо за последните 12 месеца (виж таблицата). До голяма степен това се дължи на доходността им, но и на нови записвания както от нови клиенти, така и от стари, които са пренасочили част от средствата си, държани на депозити. Ясен Иванов, ръководител "Управление на портфейли" в "ДСК асет мениджмънт", свидетелства за това. "През изминалата година се наблюдаваха както изцяло нови за групата инвеститори, така и вече съществуващи клиенти на Банка ДСК, които да предпочитат инвестицията в нискорискови договорни фондове пред стандартните срочни депозити", коментира Иванов. Дилемата на този тип клиенти е свързана с по-високата доходност, която предлагат нискорисковите фондове, в сравнение с депозитите. "Не бива да се забравя, че инвестициите в нашите фондове предлагат и ежедневна ликвидност", добавя Иванов. Това означава, че инвеститорът може всеки работен ден да закупи или продаде дяловете си. "Това преимущество е особено атрактивно за корпоративни клиенти, които предпочитат да инвестират оборотните си средства във фондовете на паричния пазар, които предлагаме, вместо да ги държат по разплащателна сметка, тъй като така получават значително по-висока доходност", каза още Ясен Иванов. Подобно е мнението и на Бончо Иванов, портфолио мениджър в "ОББ асет мениджмънт", който не се ангажира с точни данни каква част от хората с депозити поглеждат към инвестициите във фондове. Той разказва за случаи, в които клиенти насочват към инвестиционни схеми цялата или определена част от сумата на депозита си. "Има и случаи, при които тази сума се разпределя в палитра от фондове с идеята, че клиентът запазва консервативния си статус, но внася част в някой рисков или секторен фонд", обясни той. Според него причината за растежа при фондовете, предлагани в банки, е достъпът до клиентска база чрез клоновата мрежа в цялата страна. "Фондовете дават допълнителен тласък за удовлетворяване на клиентски сегмент, който стандартните продукти не успяват да покрият. Ние трябва да можем да предложим на клиентите ни допълнителни услуги, защото в определен момент хората започват да търсят алтернативи на добре познатите продукти", обяснява Бончо Иванов от "ОББ асет мениджмънт". Статистиката за представянето на фондовете към първото тримесечие показва, че преобладава интересът към продукти с нисък рисков профил. Това са консервативните и балансираните фондове, някои от които през последните 12 месеца реализират до 28% доходност. Представители на сектора обясняват интереса към тях с факта, че инвестиционният хоризонт на клиентите обикновено е сравнително кратък и все още не са склонни да поемат по-висок риск. С покачването на капиталовите пазари като цяло и в частност на индексите на Българската фондова борса започва да се забелязва и интерес към по-високорисковите продукти, отчитат експертите. Все още входящият поток в тези фондове не е голям и се дължи по-скоро на инвеститори, запознати с капиталовите пазари и следящи случващото се на тях и на БФБ. Друг любопитен факт, който се откроява от данните в края на тримесечието, е, че пет дружества управляват над 67% от активите на фондовата индустрия в страната (без чуждите фондове). Освен това две от дружествата в първата тройка реализират трицифрен ръст на активите за последните 12 месеца.
Източник: Капитал (07.05.2014)
 
Подуправителят на БНБ, ръководещ управление "Банков надзор" - Цветан Гунев, издаде одобрение за придобиването от "Корпоративна търговска банка" АД на всички акции с право на глас от капитала на "Креди Агрикол България" ЕАД в размер на 92,09 млн. лв. По този начин "Корпоративна търговска банка" АД ще притежава пряко квалифицирано акционерно участие в размер на 100 на сто от този капитал. След сделката КТБ ще управлява активи за 7,7 млрд. лв., което ще й отреди четвърта позиция сред най-големите банки в страната. Първите три места се заемат от Уникредит Булбанк, Банка ДСК и Първа инвестиционна банка.
Източник: Дума (08.05.2014)
 
Държавата набра 50 млн. лв. при рекордно ниска доходност Рекордно ниска доходност по българските облигации бе постигната на последния аукцион за 10.6-годишни ДЦК, проведен в понеделник, 12 май. Книжата бяха пласирани при 3.18% доходност, което е с 0.37 базисни пункта по-изгодно от предходния аукцион през март и е значително подобрение от началото на годината, когато търсенето бе при 3.74% доходност за книжа с толкова дълъг инвестиционен хоризонт. Основната причина за успеха е външноикономическа - през миналата седмица президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги даде сигнал, че през юни може да има намаление на основната лихва на банката от 0.25% на 0% заради ниската инфлация в еврозоната, като наред с това определи курса на еврото като висок спрямо долара. Това оказа подкрепа на дългосрочните държавни облигации, предлагани на европейския пазар, включително и на държави с по-нисък рейтинг от българския. Тенденцията по понижаване на доходността на местните ДЦК не е нова и обхваща както краткосрочните, така и дългосрочните облигации. Данните от последния търг показват, че трендът се запазва, получавайки допълнителен тласък. На последния аукцион държавата набра 50 млн. лв. при исторически ниска доходност, като подадените поръчки надвишаваха количеството близо четири пъти. Емил Аспарухов, началник на отдел "Трежъри и капиталови пазари" в Банка ДСК, обяснява този успех с комбинация от външни фактори и ниския обем на предлагането спрямо търсенето. Според експерта най-голяма роля за успеха на емисията е оказало изказването на Марио Драги от миналата седмица. След традиционното заседание на управителния борд на ЕЦБ миналия четвъртък президентът й направи исторически коментар за еврото, като посочи, че не е удовлетворен от курса 1.40 на обединената валута към долара. Това за инвеститорите означава, че Европа възприема философията на Федералния резерв на САЩ и може да предприеме действия за поевтиняване на валутата. Наред с това Драги даде знак, че е възможно основната лихва на ЕЦБ да се понижи от сегашното й равнище 0.25%, което директно ще се отрази върху облигационните пазари и по-специално върху дългосрочните инструменти за набиране на финансов ресурс. Другият определящ фактор за успеха на последния аукцион за български ДЦК според експерта е размерът на емисията от 50 млн. лв., който е несъразмерен с акумулираните във финансовия сектор средства и обема на свободния паричен ресурс. Според Аспарухов е налице изкривен дисбаланс между търсене и предлагане на ДЦК на местния пазар, което и друг път е било коментирано от анализатори като предрешаващо успеха на аукционите, тъй като една средноголяма банка би могла да изкупи цялото предложено количество. Не на последно място като фактор за спада на доходността по българския дълг влияние оказва заплетената политическа и икономическа ситуация в Украйна. "В 99% факторите са външни, като най-важни са нагласите за глобалните лихви", посочи Емил Аспарухов. Най-голямо количество ДЦК на последния аукцион са придобили банките – 47.72%, следвани от пенсионните фондове – 29.16%, застрахователни дружества – 17.72% и гаранционни фондове – 5.41%, показват данните на Министерство на финансите. В индикативния му календар за оставащите седмици на май и за целия юни са предвидени още четири аукциона, като общата стойност на предлаганите чрез тях облигации достига близо 200 млн. лв. На два пъти ще се предлагат краткосрочни книжа с матуритет 2.6 години. Предвидено е и привличането на ресурс с 5- и 7-годишни ДЦК.
Източник: Капитал (13.05.2014)
 
"Софарма" планира да разпредели над 9 млн. лв. за дивидент Фармацевтичната компания "Софарма" планира да даде дивидент за миналата година по 0.07 лв. брутно на акция. Разпределяне на част от печалбата е заложено в плановете и на дъщерни дружества от групата, става ясно от покани за общи събрания. Акционерите на "Софарма" ще гласуват за предложението на ръководството на събрание на 20 юни. Точната сума на дивидента ще стана ясна след справките в Централен депозитар с акционерите с право на дивидент. Ако се вземе капитала дивидента трябва да е общо 9.24 млн. лв.. Сумата е част от печалбата за миналата година, която е 33.66 млн. лв. и още 1.38 млн. лв. неразпределен резултат от предишни периоди. Право да получат дивидент имат всички, които купят акции до две седмици след събранието. Изплащането ще става по сметки в инвестиционен посредник, а който няма – в клоновете на Юробанк И Еф Джи, уточняват от "Софарма". Основните акционери в компанията са "Донев инвестмънтс холдинг" на изпълнителния директор Огнян Донев (25.2%), "Телекомплект инвест" (20.42%), най-големият собственик на земеделска земя в България - "Ромфарм компани" (18.17%), както и самата "Софарма", която държи 3.8% обратно изкупени акции. От изплащането на дивидента ще спечелят и пенсионни фондове – по данни от декември миналата година това е публичната компания, в която са инвестирани най-голяма част от активите им – общо 86.9 млн. лв. Те държат близо 17% от капитала. В момента акциите на "Софарма" се търгуват на Българската фондова борса при цена около 4.43 лв., като към края на последната сесия стойността им нямаше промяна спрямо последните сделки в понеделник. Дъщерното дружество на "Софарма" - производителят на лекарства "Унифарм", планира по 0.09 лв. дивидент на акция. Предложението към общото събрание, насрочено за 18 юни, е 540 хил. лв. от миналогодишната печалба да се разпределят. Положителният резултат е общо 728 хил. и остатъкът ще остане като резервен фонд на дружеството. Плащането ще става или по сметка в посредник, или в клоновете на Банка ДСК. Прякото участие на "Софарма" в капитала на "Унифарм" е 49.99% според последния доклад за дейността на групата. Това означава, че компанията майка ще получи 270 хил. лв. приход от дивидент от "Унифарм" за тази година. Търговското дружество от групата - "Софарма трейдинг", вече обяви, че планира да раздаде 0.23 лв. на акция. За дивидента му са заделени 7.57 млн. лв. и при участие на "Софарма" от 72.42% от капитала приходът й ще е 5.48 млн. лв. Останалите дъщерни дружества на групата, чиито акции са публично търгувани, не планират раздаването на дивидент. Става въпрос за фонда за имоти "Софарма билдинг", производителя на медицински консумативи "Момина крепост" и на лекарствени субстанции и медикаменти "Българска роза – Севтополис". За миналата година неконсолидираните продажби (без тези на дъщерни дружества) на "Софарма" бяха близо 255 млн. лв., с 3% ръст спрямо 2012 г. Увеличението продължи и през първото тримесечие на тази година - с над 10% до 60.6 млн. лв. През април обаче има спад от 9%, като причината е намаленият износ, показаха данни на компанията.
Източник: Капитал (14.05.2014)
 
Българи са изпратили $1,6 млрд. от чужбина в България през 2013 г., сочат данни на Световната банка. Най-активно парични преводи към страната се изпращат от Испания, Великобритания, Германия, Гърция, Италия, САЩ и Турция, където има много българи. Получаване на парични преводи на АТМ е нова услуга, която беше представена от MoneyGram и Банка ДСК. Услугата позволява на всеки притежател на дебитна карта на Банка ДСК, свързана с разплащателна сметка в лева, да получи своя MoneyGram превод на 850 АТМ терминала на Банка ДСК в цялата страна.
Източник: Стандарт (15.05.2014)
 
MoneyGram, водеща международна компания за парични преводи и разплащателни услуги, и Банка ДСК представиха услуга „Получаване на парични преводи на АТМ”, която прави трансфера на средства по-удобен за българските потребители. Новата услуга позволява на всеки притежател на дебитна карта на Банка ДСК, свързана с разплащателна сметка в лева, да получи своя MoneyGram превод бързо, лесно, сигурно и удобно на 850 АТМ терминала на Банка ДСК в цялата страна.
Източник: profit.bg (15.05.2014)
 
Малко развити и непопулярни туристически дестинации обричат на фалит хотелиерския бизнес. Само през последната седмица заради дългове се продават три обекта. Бирници ги прибират в полза на банки и ги пускат на търгове, показа проверка на „Борба”. Слабо доходоносен се оказва хотелиерският бизнес във великотърновското село Беляковец. Преди години фамилия тегли заем от 101 хил. евро от Банка ДСК, за да изгради семеен хотел. Бизнес инициативата им обаче пропада и престават да обслужват кредита си. Така трезорът прибира обекта, който в момента е пуснат на търг за 104 хил. лв. Набраната от съдебния изпълнител сума ще отида за допогасяване на заема. Предприемач е ударил на камък и с огромен хотел в село Равново. Живописното селце се намира край Златарица, а районът е смятан за един от най-красивите. Заради природата семейството решава да направи голям хотел и да развива туризъм. Успяват да си издействат кредит от Първа инвестиционна банка и вдигат двуетажна сграда с площ от почти 2 дка. Инициативата обаче не потръгва и сега хотелът им е пуснат на търг заради дългове от над 570 хил. лв. Третият фалирал хотел, който в момента се продава принудително, пък е в Дебелец. Той се води на компанията „Свежест ММ” и също закъсва с ипотеки, които са рефинансирани на няколко пъти. В крайна сметка обаче банката го взима. По идентичен начин неотдавна, пак заради дългове, бе продадена и емблематичната „Бейска къща” във Велико Търново. Според спецове в туризма непопулярните дестинации, за които няма достатъчно реклама и атракции, почти винаги означават фалит за хотелиерите. Отдавна вече гледката не е единственото нещо, което привлича посетителите, и логично бизнесът не потръгва.
Източник: Борба - Велико Търново (21.05.2014)
 
Банка ДСК представи уникалната за българския пазар услуга „Получаване на MoneyGram чрез АТМ“. Тя дава възможност да получите своя MoneyGram превод директно на банкомат. Услугата е безплатна и е достъпна 24 часа, 7 дни в седмицата на всички банкомати на Банка ДСК, съобщиха от финансовата институция. За да се възползвате от услугата, трябва да имате издадена дебитна карта на Банка ДСК по разплащателна сметка в лева. MoneyGram преводът се получава по разплащателната Ви сметка, след което имате възможност да изтеглите пари в брой чрез стандартно теглене на банкомат или да ползвате средствата за плащания на ПОС терминални устройства в търговски обекти. За да получите вашия MoneyGram превод, е необходимо да извършите следните стъпки на банкомат: Поставете в банкомата дебитната карта, по чиято сметка желаете да получите превода Изберете Други услуги >>MoneyGram Прочетете и приемете Общите условия на MoneyGram Въведете ПИН на картата Въведете Референтния номер за получаване на MoneyGram превода Потвърдете сумата за получаване След получаване на MoneyGram превода по сметка, чрез бутона „Продължи“, се отива в стандартното меню за теглене на пари в брой. Сумите в брой са в рамките на лимита по банковата ви карта, като таксата е съгласно тарифата на банката за съответния вид карта. Вноските на пари в брой чрез банкомати са вече достъпни и за притежателите на кредитни карти на банката. Адресите на АТМ терминалните устройства, на които могат да се внасят пари може да видите тук. Maestro и Visa cash back Maestro/Visa cash back е услуга, която Банка ДСК предлага за своите дебитни карти. Тази услуга позволява на картодържателя да получи пари в брой от търговец, когато пазарува с дебитна карта на Банката. Услугата Maestro/Visa cash back е лесен и удобен начин да изтеглите сума в брой – до 50 лева при всяка покупка. Адресите на търговци, предлагащи услугата, може да намерите на сайта на банката. ПОС на гише Клиенти с банкови карти могат да изтеглят пари в брой във всички офиси на Банка ДСК. Чрез услугата теглене на ПОС можете да получите в брой суми, различни от предлаганите на банкомат.
Източник: profit.bg (17.06.2014)
 
Две от големите фабрики в регион Велико Търново са обявени за публична продан след съдебни дела, спечелени от кредиторите им. Близо 2 милиона лева се очаква да постъпят от фалиралите бази. Частният съдебен изпълнител Силвия Косева е обявила за продажба по изпълнително дело цялото сградно имущество на фалиралата фабрика за дограма в Полски Тръмбеш. Години наред “Сиконко-индустриално предприятие”АД беше структуроопределящо предприятие за икономиката в региона. В него се произвеждаха метални конструкции за нуждите на строителна фирма “Сиконко-Билдинг” в София и на дограма от висококачествена дървесина за износ и вътрешния пазар. Продажбата е заради неплатени кредити към “Банка ДСК”. Търгът е насрочен за 18 юни. На тезгяха купувачи търсят две полуразрушени производствени халета, гаражите, административната сграда с изпитателната лаборатория, две складови бази, помещенията на автокантара, металния навес и гаража за електрокарите. Целият имот е върху 91 957 кв.м в Полски Тръмбеш на ул. “Александър Стамболийски” 3. Началната цена на публичната продан е 1 355 622,50 лв. Заради неплатени кредити към “Юробанк” фалира и фабриката за салати “Плаван” в Лясковец. Продажбата се организира от частния съдебен изпълнител Мария Глушкова. Фабриката за салати, палачинки и готови храни е с разгъната застроена площ от 886 кв.м, а общият парцел за продан е 3129 кв.м. Цената, от която ще започне наддаването за модерно оборудваното предприятие, е 420 000 лева. Върху фабриката има три ипотеки за 200 000 евро и още 100 000 лева, отпуснати от банката кредитор “Юробанк”. Продажбата е насрочена за 16 юни.
Източник: Янтра - Велико Търново (18.06.2014)
 
Общо 27 сътрудници на Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА, които през 90-те години са били шефове на 9 от фалирали банки или членове на техните управителни или надзорни органи, са длъжници на ДСК със 17, 6 млрд. лв. без лихвите.Това показва докладът на Комисията по досиетата (решение №2-358 от 18 юни 2014 г.) от проверката на кредитните милионери към ДСК, пише сайтът desebg.com. Проверката е обхванала общо 128 длъжници – юридически лица, представяни от 290 лица. От тях Комисията по досиетата е установила принадлежността към комунистическите тоталитарни служби на 38 души. Обявени са имената на 31, а останалите 7 са починали и оповестяването им е забранено от закона. От 31 сътрудници, кредитни длъжници към ДСК, 27 са свързани в 9 фалирали банки, а останалите 5 са представители на отделни фирми. Само 4 сътрудници от обявените 31 с решението обаче са разкрити за първи път, като останалите 29 са обявявани в предишни проверки. Сред банкерите, дължащи общо 17, 6 млрд. лв., са шефовете на Първа частна банка Валентин Моллов, Венцислав Йосифов, шефовете на Търговска банка „Славяни” Георги Агафонов и Захари Захариев, които са и бивши депутати съответно от Българския бизнес блок и БСП (Захариев е и председател на Федерацията за приятелство с народите на Русия и ОНД и на фондация „Славяни"), шефът на „Агробизнесбанк” Христо Александров, шефът на Банка за земеделски кредит Атанас Тилев и др. Ето задълженията към ДСК на фалиралите кредитни институции (подредени по дългове и без дължимите лихви) и свързаните с тях разкрити сътрудници на комунистическите тайни служби: Бизнесбанк – 6 млрд. и 132 млн. лв. дългове към ДСК: - Христо Цветков Ночев. Първа частна банка – 3 млрд. и 980 млн. лв. дългове към ДСК: - Валентин Георгиев Моллов; - Венцислав Йорданов Йосифов; - Христо Тодоров Маринов. Търговска банка „Славяни” – 2 млрд. и 181 млн. лв.: - Георги Симеонов Агафонов; - Захари Михайлов Захариев; - Мирчо Минков Пейковски; - Петко Недков Колев; - Христо Панчев Смоленов. Добруджанска търговска банка – 1 млрд. и 150 млн. лв.: - Андрей Бориславов Тодоров; - Атанас Жеков Тилев; - Лъчезар Росенов Георгиев; - Чавдар Радев Славов. „ТС Банк” – 1 млрд. и 500 млн. лв.: - Пламен Иванов Грозданов (дипломат, бивш посланик в Москва). „Агробизнесбанк” – 886 млн. лв.: - Гинко Панайотов Ализотов; - Ивайло Димитров Мутафчиев (един от собствениците на Първа инвестиционна банка); - Петър Нейчев Нейчев; - Спас Георгиев Василев; - Христо Александров Александров. Търговска банка „Елит” – 819 млн. лв.: - Георги Тодоров Аврамов. Балканска универсална банка – 554 млн. лв.: - Антон Василев Медникаров; - Владимир Марков Кърпачев; - Росен Райнов Керемидчиев. Българска земеделска промишлена банка – 465 млн. лв.: - Николай Иванов Коджейков; - Радко Игнатов Тодоров; - Чавдар Пенчев Спасов. Останалите разкрити сътрудници, извън фалиралите банки са: - Божан Тодоров Христов, член на Съвета на директорите на фирма – длъжник – "ЕЗТУР" АД, гр. Правец (гр. София) – 2,6 млн. лв. - Георги Йорданов Лазаров, член на Съвета на директорите на фирма – длъжник "БИСЕРА" АД, гр. Хасково – 3,4 млн. лв. - Георги Маринов Маринов, лице, посочено като едноличен търговец с фирма-длъжник ЕТ "ГРЕДЕТИН – ГЕОРГИ МАРИНОВ", гр. София – 4 млн. лв. - Ромео Димитров Ташев, член на Съвета на директорите на фирма – длъжник "ЕЛЕНА ГЕОРГИЕВА" АД, гр. Перник – 1,4 млн. лв. - Татяна Димитрова Пазийска, член на Съвета на директорите на фирма – длъжник – "АТЛАС" АД, гр. Димитровград – 4,4 млн. лв. „Лошите” и съмнителните кредити в края на 1995 г. в България възлизат на 342,7 млрд. лева, което съставлява около 40% от брутния вътрешен продукт за една година на държавата. ДСК е държавната кредитна институция, отпускала заеми за създаването на множество банки, както и за тяхното последващо кредитиране. Шеф на ДСК по това време е Асен Друмев, също разкрит като агент на ДС. Комисията по досиетата е публикувала и списък с юридически лица, длъжници на ДСК, за които не са установени необходимите данни за извършването на проверка за принадлежност към ДС и разузнавателните служби на БНА. Те са общо 122 фирми и юридически организации. Сред тях са и фирми на строителния предприемач Соломон Анжел, известен с финансовата си пирамида в началото на 90-те години за построяването на „Град на мечтите” в местността „Камбаните” до „Младост” 4 (77 млн. лв. дълг към ДСК без лихвите), както и на фондация „Сапио”, внасяла безмитно стоки през 1992 г. с разрешение на тогавашния министър на финансите Иван Костов (27,4 млн. лв. дълг към ДСК и 119 млн. лв. лихви). Комисията по досиетата започна проверката на кредитните милионери през 2013 г. До момента тя е обявила сътрудниците на комунистическите тоталитарни служби сред кредитните длъжници към следните банки: - „Балканбанк” – 30 сътрудници от 228 проверени лица; - „Тексим Банк” – 3 сътрудници от 42 проверени лица; - „Минералбанк” – 22 сътрудници от 280 проверени лица; - Стопанска банка – 84 сътрудници от 574 проверени лица; - ОББ – 47 сътрудници от 465 проверени лица; - Добруджанска банка – 1 сътрудник от 26 проверени лица; - Банка за земеделски кредит – 20 сътрудници от 118 проверени лица; - ЦКБ – 3 сътрудници от 27 проверени лица; - „Кристалбанк” – 1 сътрудник от 34 проверени лица; - БНБ – 23 сътрудници от 158 проверени лица; - Търговска банка „Бобов дол” АД – 1 сътрудник от 8 проверени лица; - Кредитна банка – 7 сътрудници от 60 проверени лица; - Международна банка за търговия и развитие – 1 сътрудник от 13 проверени лица; - Българска търговска и индустриална банка – 0 сътрудници от 5 проверени лица.
Източник: Други (22.06.2014)
 
Банките, опериращи на територията на България, са спечелили 57,63 млн. лв. през май - спад с 43% на месечна база, но покачване от 5,5% на годишна, сочи статистиката на Българската народна банка. Общо за петте месеца на 2014 г. печалбата на трезорите вече е 364 млн. лв. - с 98,5 млн. лв., или 37%, повече спрямо първите пет месеца на предходната година. Няма промяна в топ пет на банките, що се отнася до размера на активите им. С най-голяма сума на активите продължава да е УниКредит Булбанк. Втора е Банка ДСК, а трета - Първа инвестиционна банка. На четвърта позиция остава Корпоративна търговска банка, а пета е Обединена българска банка. Към края на май банковата система остава изключително ликвидна. За периода коефициентът на ликвидност е 25,83%, а капиталът на банковата система е 11,1 млрд. лв., като нараства с 9 млн. лв.
Източник: Дума (02.07.2014)
 
Банков обир е станал столичния квартал "Борово" около 17 часа. Информацията е била потвърдена от прессцентъра на МВР, съобщи iNews.bg. Все още няма информация дали нападателят е бил един, или са били повече. Няма пострадали при инцидента. Тепърва се изчислява каква е задигнатата сума, уточниха от МВР. По непотвърдена информация служителка в банков клон на ул. "Стефан Тошев" в столичния кв. "Борово" е била заплашена от маскиран нападател с пистолет. Според неофициална информация откраднатата сума възлиза на 2000 лв.
Източник: Други (04.07.2014)
 
Албена Инвест Холдинг АД-к.к. Албена(5ALB) ще започне да изплаща дивидента за 2013т. от 15 септември, съобщават с публикация от холдинга. До 30 декември дивидентът ще се изплаща чрез клоновата мрежа на Банка ДСК АД. Дивидентът за 2013г. е с брутна стойност от 0.21 лв. на акция. Само за акционери физически лица той е 0.1995 лв. на акция. От 15.03.2015 год. - от офисите на дружеството в гр. София, ул. Свети Иван Рилски 33-35, и к.к. Албена - Централно управление, офис 219. Считано от 13 септември се преустановява изплащането на дивидента за 2008 год., поради изтекъл давностен срок. Припомняме, че дивидента за 2008 г. е 0.28 лв. на акция.
Източник: Money.bg (15.07.2014)
 
Банка ДСК оглави класацията "Любими марки 2014 г." в категория Финансови институции в шестото издание на класацията, организирана от списание Business Lady. В много оспорваната категория "Финансови институции" призът за любима марка отиде при Банка ДСК за втора поредна година. От общо гласували 25 хил. потребители близо 7 хил. са дали гласа си за Банка ДСК. Победителите се избират единствено чрез гласуване от страна на крайните потребители. Тази година над 43 000 души номинираха предпочитаните от тях брандове в различни категории.
Източник: Стандарт (21.07.2014)
 
Уникредит, Юробанк и Сосиете Женерал са печелившите от местенето на депозити Уникредит, Юробанк и Сосиете Женерал са банките, които са постигнали най-голямо номинално увеличение на привлечените средства през второто тримесечие на годината. Трите трезора са привлекли над 1 млрд. лв. от граждани и некредитни институции за периода. По всяка вероятност най-голяма е била динамиката след края на юни, когато КТБ и ПИБ изпитаха значителни затруднения. Общо от фирми, държавни ведомства и граждани през тримесечието банките са привлекли нетно 1,2 млрд. лв., което е ръст с 2,1% до 58,65 млрд. лв. Между април и юни Уникредит Булбанк АД е привлякла най-много депозити на граждани и домакинства - 261,3 млн. лв., което е увеличение с 6% в рамките на тримесечието до 4,61 млрд. лв., показват изчисления на Investor.bg, на база данни на БНБ. На второ място с увеличение от 133 млн. лв. до 1,8 млрд. лв. е Сосиете Женерал Експресбанк, а на трето Банка ДСК със 79 млн. лв. до 5,8 млрд. лв. Общо банковата система е увеличила привлечените средства от граждани и домакинства с 514 млн. лв. до 36,2 млрд. лв. в рамките на второто тримесечие, като увеличението е с 1,4%. В статистиката не влизат Корпоративна търговска банка и Креди Агрикол България, които са под специален надзор и за тях не бяха публикувани отчети. Лидери по привлечен ресурс от некредитни институции за периода са Първа инвестиционна банка (с 408 млн. лв. увеличение до 2,41 млрд. лв.), Уникредит Булбанк (с 299 млн. лв. до 4,77 млрд. лв.) и Юробанк България (със 172 млн. лв. до 1,25 млрд. лв.). В тази група попадат основно фирми и държавни ведомства. Като процентни изменения държавната Българска банка за развитие АД (ББР) е привлякла вниманието на гражданите и домакинствата през второто тримесечие на 2014 г., като депозитите им в нея се увеличават с 81% до 1,91 млн. лв. На второ и трето място по ръст са съответно БНП Париба С.А. – клон София с 26% до 130,2 млн. лв. и Тексим Банк АД с 12% до 23,4 млн. лв. Портфейлите и на трите финансови институции обаче са пренебрежимо малки на фона на цялата банкова система. При привличането на депозити от институции, различни от кредитни най-силен ръст има при Ишбанк АГ клон София с 50% до 1,98 млн.лв., следвана от Тексим банк с 43% до 20,16 млн. лв. и Първа инвестиционна банка с 20% до 2,4 млн. лв. в рамките на второто тримесечие на 2014 г. От БНБ разкриват интересни данни за дните, в които банковата система беше в центъра на вниманието. За периода 13.06 - 20.06.2014 г. от КТБ са били изтеглени над 907 млн. лв., което към 13 юни се е равнявало на близо 13% от всички привлечени средства на банката. На 27 юни пък от ПИБ са били изтеглени 788 млн. лв. – 10,49 на сто от всички привлечени средства. „В следващите дни банката успя да възстанови ликвидната си позиция и създалата се за кратко време динамика в тегленето на средства бе преустановена”, обясняват от БНБ.
Източник: Инвестор.БГ (01.08.2014)
 
Втората по големина банка в страната - ДСК, ще повиши част от таксите си за физически лица от 15 август. Това става ясно от уведомление, публикувано на сайта на кредитната институция. Справката за наличност по сметка от банкомат на ДСК ще се увеличи от 10 на 15 стотинки. Същата проверка в устройство на друга банка вече ще струва 25 стотинки вместо сегашните 10. Вдига се и месечната такса за стандартна разплащателна сметка с издадена дебитна карта - от 1,25 на 1,35 лв. Ако клиентът няма карта, поддържането на сметка ще му струва 1,90 лв. месечно спрямо 1,50 лв. сега. Въвежда се такса за една от най-разпространените операции - плащане на комунални услуги чрез ДСК Директ - електронното банкиране на трезора. Всяко погасяване на сметка за ток, вода и др. по интернет ще струва 15 стотинки. Ако плащането на комунална услуга се прави автоматично по договор с банката (например за кредит), таксата ще скочи от 25 на 35 стотинки. От 1 септември промени в тарифата с таксите за физически лица ще въведе и Райфайзенбанк. Поддържането на р а з плащател на сметка с дебитна карта ще струва 1,70 лв. месечно вместо 1 лев. Минимално поскъпват и преводите към други банки чрез масовата система БИСЕРА, когато са наредени по електронен път. Увеличението в случая е от 0,90 лв. на 1 лев. А за касов превод от трети лица към клиенти на Райфайзенбанк вече ще се дължат 0,2% от сумата, но минимум 3 лв. Сега таксата е 0,2%, но поне 2 лв.
Източник: Преса (05.08.2014)
 
Уникредит Булбанк, Банка ДСК и Първа инвестиционна банка остават трите най-големи банки в страната към 30 юни 2014 г., става ясно от данни на централната ни банка. Размествания обаче има в следващите места в класацията. Тримесечие по-рано четвъртата позиция бе за Корпоративна търговска банка, следвана от Обединена Българска Банка (ОББ). Днес ОББ се изкачва с една позиция напред и е следвана от Пощенска банка, която изпревари по активи Райфайзенбанк, заемаща шестата позиция. В топ 10 попадат още четири банки, чиито активи надхвърлят 3 млрд. лв. Това са Сосиете Женерал Експресбанк, Централна кооперативна банка, Алфа Банк и Банка Пиреос. Само за едно тримесечие Динамичното тримесечие в банковия сектор донесе ръст на активите от над 100 млн. лв. за шест от представените в страната трезори. Най-голямо е повишението при Уникредит Булбанк – 567 млн. лв., докато ръстът за Пощенска банка и Сосиете Женерал Експресбанк е от 233.6 и 190.6 млн. лв. Алианц Банк добави 174 млн. лв. активи за три месеца, което й отрежда 11-а позиция в средата на годината, откъдето измести СИБАНК, чиито активи паднаха с 44 млн. лв. На плюс от съответно 172 и 130 млн. лв. са още Обединена Българска Банка и Първа инвестиционна банка.
Източник: profit.bg (05.08.2014)
 
Раздадените кредити по JEREMIE са за близо 570 млн. Евро Около 568 млн. евро са отпуснати като кредити към малки и средни фирми в България по двете схеми – гаранционната и нисколихвената, на инциативата JEREMIE към края на юли 2014 г. Това показват индикативни данни към тази дата на офиса на Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) тук. С тези средства са финансирани над 6800 компании (виж инфографиката). Гаранционната схема, която започна реално да работи от октомври 2012 г., е усвоена напълно и предоставянето на заеми по нея е приключило. Срокът й беше до 31 март 2014 г. При нея ЕИФ предостави общ гаранционен портфейл от общо 60.2 млн. евро на банки, кандидатствали пред фонда и одобрени за партньори (Уникредит Булбанк, Райфайзенбанк, ОББ, СИБанк и Прокредит банк), като те отпускат кредитите със собствен ресурс. Въз основа на тези гаранции банките имаха възможност да отпускат заеми с изисквания за по-ниска степен на обезпеченост в сравнение със стандартните им условия. Именно предоставянето на качествени активи за обезпечения е едно от затрудненията пред малките и средните предприятия в кризата предвид и обезценяването на самите активи.
Източник: Капитал (25.08.2014)
 
Мотиви по НАХД № 22/2013 год. по описа на ОС - Хасково С постановление от 8.І.2013 год. на Окръжна прокуратура- Хасково е направено предложение обвиняемия по досъдебно производство № 52/2012 год. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура— Хасково- Т.Г.Т. *** да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание по реда на чл.78а от НК за извършено престъпление по чл.248а ал.1 от НК затова, че на 20.Х.2011 год. в гр.Хасково, за да получи кредит за текущо потребление, представил пред Банка „ДСК”АД- Финансов център- Хасково неверни сведения относно наличието на положителен финансов резултат за данъчно преобразуване за 2010 год. на „Фемили 5”ООД- Харманли чрез невярна Годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО и относно наличието на печалба за 2010 год. на „Фемили 5”ООД- Харманли чрез неверен Отчет за приходите и разходите за 2010 год. В съдебно заседание прокурор от ОП – Хасково поддържа обвинението, а след прилючване на съдебното следствие намира същото за доказано и пледира за признаване обвиняемия за виновен по предявеното му обвинение и налагане на административно наказание „глоба” при превес на смекчаващите обстоятелства, около предвидения от закона минимум. Обв.Т.Г.Т. не се признава за виновен. Дава подробни обяснения, в които отрича да е представял пред Банка „ДСК”АД неверните сведения, предмет на обвинението- неверни Годишна данъчна декларация /ГДД/ по чл.92 от ЗКПО, сочеща положителен финансов резултат за 2010 год. на „Фемили 5”ООД- Харманли и Отчет за приходите и разходите /ОПР/ за 2010 год., сочещ наличието на печалба на същото дружество за същата година. Твърди, че вследствие на подписан между него и Банка ДСК АД договор за частно банкиране, имал статут на ВИП- клиент на банката, който му давал право на различни преференции- личен асистент, специално обслужване, преференциални лихви, бързо разглеждане на искания за кредитиране, вкл. изготвяне от служител на банката на всички необходими за отпускане на кредит документи. През м.октомври 2010 год. имал моментна нужда от пари. Обвиняемият имал срочен депозит в същата банка в размер, който задоволявал нуждите му, но не искал да го изтегли преждевременно, за да не загуби лихвата. Решил да се възползува от току- що сключения договор за Частно банкиране и свързаните с него изгоди и да изтегли потребителски кредит /кредит за текущо потребление/. Във връзка със сключването на договора посетил банката два пъти. Първият път му поискали личната карта, за да я преснимат, както и да подпише искане за кредит. Вторият път подписал поднесена му от банковата служителка свид.П.Т. папка с подготвени документи, между които и самият договор за кредит, като на някои от тях положил заверка „вярно с оригинала”, без да обърне внимание какви са. След два дни от банката му казали, че има проблем с кредита и няма да може да усвои средствата. Когато поискал обяснение от мениджъра на Финансов център- Хасково, получил съвет да сключи друг договор за кредит- срещу залог върху депозита си. Така нямало да се налага да доказва доходи, тъй като размерът на депозита гарантирал връщането на кредита. Нямало и да разваля срочния влог. Така и направил, сключил договор за кредит срещу залог върху депозит, усвоил средствата и след около месец го погасил. Обвиняемият заявява, че за 2010 год. „Фемили 5”ООД е било на счетоводна загуба, тъй като това била първата година от съществуването му, били направени значителни финансови инвестиции, вкл. чрез банкови кредити, които нямало как да се „избият” още до края на годината. С оглед позицията на обв.Т. и отричането на поддържаната по предложението на ОП- Хасково фактическа обстановка, съдът проведе пълно съдебно следствие, като постанови и проведе разпит на всички свидетели, дали показания на ДП, на вещото лице, изготвило заключение по назначената на същото графологическа експетиза и приобщи всички материали от ДП. Въз основа на тях, съдът приема за установено: По фактическата обстановка: Обв.Т. е български гражданин, на 35 год., неженен, но съжителства на семейни начала със свид.В.Т., с която имат едно дете, неосъждан, търговец, с много добри, положителни лични характеристични данни. Обвиняемият има участия в няколко търговски дружества, чрез които упражнява различни търговски дейности. Специално във „Фемили 5”ООД той е съдружник с 95% дялово участие заедно с жената, с която живее на семейни начала- свид.Т. /с 5% дялово участие/ и единствен управител. Дружеството е основано през м.март 2010 год./данни от Търговския регистър/ с уставен капитал 660 502 лв. През есента на 2011 год. вследствие на анализ, извършен от централата на Банка ДСК АД, обвиняемият бил „сегментиран” като клиент, покриващ изисквания за „ВИП- клиент”- доходоносен, надежден и поради това заслужаващ да му се отправи предложение за сключване на договор за ползуване на пакет „Частно банкиране”. Последният /т.ІІІ л.98 и сл. от ДП/ е част от Общите правила на Банка ДСК АД за предоставяне кредити на граждани и представлява пакет от услуги, които банката предлага при преференциални условия- напр. индивидуално обслужване от личен банкер, безплатно откриване на разплащателна сметка и дебитна карта, безплатно електронно банкиране, експресно одобряване на кредит за текущо потреблене без такса и т.н. и т.н. Критериите за ползуване са количествен и качествен, като първият предвижда наличето на общо активи в банката и свързаните дружества /депозити, ценни книжа и дялове на договорни и пенсионни фондове/ по- големи или равни на 50 000 български лева, договорен размер на ползувани кредити по- голям или равен на 150 000 лв. или нетен месечен доход по- голям или равен на 2 000 лв. От централата били изготвени списъци, „спуснати” по места. Във Финансов център- Хасково на банката по тези списъци работела свид.Е.П.- мениджър „Връзки с корпоративни клиенти”. Тя се свързала с обв.Т. по телефона, предложила му условията и той приел. По- късно се явил в офиса на банката в Хасково и на 30.ІХ.2011 год. сключил договор за Частно банкиране /т.І л.85- 86/. Съвсем скоро след това, през м.октомври на обвиняемия му дотрябвали парични средства. Той имал срочен депозит в Банка ДСК АД, чийто размер удовлетворявал нуждите му, но не искал да го тегли преждевременно, за да не загуби лихвата. Затова решил да изтегли потребителски кредит в размер на 40 000 лв., като съобразил, че по силата на сключеня по- рано договор за ползуване на пакет „Частно банкиране” ще ползува редица преференции. Посетил Финансов център- Хасково на банката и заявил желанието си да получи Кредит за текущо потребление като физическо лице. Съгласно вътрешните правила на банката, когато за кредит кандидатствува физическо лице, което по занятие е търговец, за доказване на доходите му е меродавно финансовото състояние на дружествата, чрез които осъществява търговската си дейност, а изводи в тази насока се правят от Годишната данъчна декларация и Отчета за приходите и разходите на същите за предходната година. Друга възможност да се отпусне кредит на физическо лице е като се ползува за гаранция залог върху депозит на лицето в същата банка, в който случай доходи не се доказват. Във Финансов център- Хасково на Банка ДСК АД потребителските кредити били ресор на свид.П.Т.- „Специалист продажби”. На 20.Х.2011 год. тя била извикана от свид.В.Д.- мениджър на финансовия център, който й предал пакет документи за сключване на договор за кредит текущо потребление с обв.Т. и й разпоредил да започне работа по отпускането на такъв. Получената от свид.Т. преписка е приложена в оригинал в т.ІІ на л.29- 57 и съдържа: 1/ Искане за кредит текущо потребление вх.№ 5625/20.Х.2011 год.; 2/ Декларация за гражданско и имуществено състояние и за свързани лица; 3/ Декларация за наличие или липса на публични задължения и предприети изпълнителни действия по ДОПК, ГПК и ЗОЗ; 4/ Декларация в съответствие с чл.4 ал.1 т.2 от Закона за защита на личните данни; 5/ Информация по чл.19 ал.1 от Закона за защита на личните данни; 6/ Годишна данъчна декларация /ГДД/ по чл.92 от ЗКПО на „Фемили 5”ООД- Харманли за 2010 год.; 7/ Отчет за приходите и разходите /ОПР/ на „Фемили 5”ООД- Харманли за 2010 год.; 8/ Счетоводен баланс на „Фемили 5”ООД- Харманли към 31.ХІІ.2010 год.; 9/ Счетоводен баланс на „Фемили 5”ООД- Харманли към 30.ІХ.2011 год.; 10/ Отчет за приходте и разходите на „Фемили 5”ООД- Харманли към 30.ІХ.2011 год. Тъй като било в самия край на работното време /около 18 часа/, свид.Т. не могла да работи по кредита този ден. На другия ден изпратила по електронна поща документацията на централата в София и още в ранния следобед отпускането на кредита било одобрено. Обичайна практика било кредитният инспектор да си разпечата актуално състояние на интересуващите го търговски дружества от сайта на Търговския регистър, а и да си прави други интересуващи го справки. В късните следобедни часове тя направила опит да се осведоми за актуалното състояние на „Фемили 5”ООД, но сайтът на търговския регистър не се отварял. В края на деня мениджърът свид.В.Д. я попитал какво става с кредита и тя го осведомила, че е одобрен. Едва на следващия ден свид.Т. успяла да отвори електронната страница на Търговския регистър, разпечатала актуално състояние на дружеството „Фемили 5”ООД и решила да погледне годишните финансовите отчети /ГФО/. Както е известно, на страницата на Търговския регистър са достъпни за ползуване Счетоводния баланс и Отчета за приходите и разходите, не и Годишната данъчна декларация. Към онзи момент са били „качени” същите за 2010 год. Тогава свид.Т. установила, че Отчета за приходите и разходите на „Фемили 5”ООД за 2010 год., който е на страницата на Търговския регистър сочи счетоводна загуба за годината в размер на 8 000 лв., а съдържащия се такъв в нейната преписка- печалба в размер на 47 000 лв. Това сериозно я притеснило и тя незабавно уведомила прекия си началник- свид.Н.Н.- „Мениджър продажби- банкиране на дребно”. Получила съвет да уведоми и мениджъра В.Д. и му написала и- мейл, чрез който помолила за спешна среща. Била приета и му разказала какво е установила. Свид.Д. й казал да продължи работа по преписката и отпускането на кредита. Свид.Т. обаче отишла при свид.Н., казала й, че спира да работи по преписката и дори я оставила при нея. На 7.ХІ.2011 год. свид.Т. била уведомена по телефона от свид.П., че обвиняемият се намира при нея за сключване на договора и следва да подготви самия екземпляр и да го донесе за подпис. Свид.Т. уведомила свид.Н. затова. Подготвила договор за кредит и отишла при свид.П., където се запознала с обвиняемия. Направила нужните разяснения във връзка с кредита- параметри, месечни вноски, такси и пр. Обвиняемият подписал договора за кредит и се подписал вкл. на заверки „вярно с оригинала” върху следните документи: Отчети за приходите и разходите на „Фемили 5”ООД- Харманли- за 2010 год. и към 30.Х.2011 год. и Счетоводни баланси на „Фемили 5”ООД- Харманли- към 31.ХІІ.2010 год. и към 30.ІХ.2011 год., които били в ксерокопия, без според показанията й да ги чете подробно. Годишната данъчна декларация не е заверявал, нито подпсвал, тя била заверена със зеления печат на ТД на НАП- Хасково и втори печат „вярно с оригинала”. След това свид.Т. отишла при мениджъра Д., за да го попита да носи ли договора за подпис от него. Получила утвърдителен отговор. Оттам отишла при свид.Н. и и казала какво се случва. Свид.Н.Н.- „мениджър продажби- банкиране на дребно” междувременно също си направила справка от страницата на Търговския регистър за достъпните ГФО на „Фемили 5”ООД за 2010 год. Освен различията „загуба 8 000лв.”- съотв.„печалба 47 000 лв.” в представения пред банката и пред Търговския регистър Отчет за придохите и разходите за 2010 год., тя установила още и видима с просто око разлика в подписите на „съставил”- Е.Д., главен счетоводител на дружеството към онзи момент под същите документи. Различни били и печатите на „Фемили 5”ООД. Съмнителен й се видял и заверителния печат на ТД на НАП- Хасково върху ГДД- размазан и в различен нюанс на зелено в сравнение с оригиналния, който познавала от практиката си. Съгласно вътрешните правила на банката, всеки договор за кредит трябвало да бъде подписан от нея и едва тогава предадени за подпис от мениджъра на Финансов център- Хасково свид.Д., като без нейния подпис договорът не може да се сключи. Като научила от свид.Т., че договорът е подписан от обвиняемия, а свид.Д. очаква да му бъде донесен за подпис, свид.Н. отказала да го подпише. Вместо това, на следващия ден- 8.ХІ.2011 год. изпратила и- мейл на свид.Д., в който го уведомила за съмненията си относно достоверността и истинността на представения на банката ОПР, като вкл. посочила конкретно различните числа в графите „счетоводна загуба”- „печалба” и осезателно различните подписи на съставителя Е.Д. и предложила да поискат от ТД на НАП- Хасково да потвърди дали приложеното копие на ГДД е издадено и заверено от тях. В заключение изрично подчертала, че и е известно, че „клиентът е качествен”, но предлага насрещна проверка, „за да не сме уязвими”. Към този и- мейл прикачила и файл с проекто- писмо до ТД на НАП- Хасково, което обаче свид.Д. не подписал. Следвайки възприетите от банката процедури обаче, била уведомена Дирекция „Сигурност”, а Главния мениджър в Стара Загора подал сигнал до полицията за случая. Заради отказа на свид.Н. да подпише договора, същият не бил сключен, нито осчетоводен, нито средствата- усвоени от обвиняемия. Останал със статус „одобрен”, но несключен. Десетина дни по- късно обвиняемият поискал да му бъде върната ГДД, за да кандидатствува за кредит пред друга банка, но свидетелите Т. и Н. отказали да му я върнат именно защото процесният договор за кредит, макар несключен, имал статут на „одобрен” и документацията по него подлежала на вътрешнобанкова проверка. Обвиняемият поискал обяснение защо договорът за кредит не е бил сключен и какъв е проблемът. Свид.Д., без да навлиза в подробности го уверил, че проблемът не е при него, а при банката, след което му казал, че въпросът лесно може да се разреши, тъй като без проблем ще получи кредит срещу обезпечение залог върху депозита си. Така и станало, обв.Т. получил кредит срещу залог върху депозита си в банката, усвоил средствата, а и само месец- два по- късно го изплатил. Свид.Е.Д. обслужвала счетоводно „Фемили 5”ООД през 2010 год.Тя изготвила ГДД, подадена в ТД на НАП- Хасково и Годишния финансов отчет, публикуван в Търговския регистър и включващ Отчет за приходите и разходите и Счетоводен баланс също за 2010 год. Свидетелката е категорична, че финансовият резултат на дружеството за 2010 год. е бил отрицателен- счетоводна загуба, тъй като по това време фирмата била нова. Потвърждава, че изготвената от нея ГДД е тази, приложена в т.ІІ на л.60- 73 от ДП, а не тази на л.39- 51, която е била представена на банката. Заявява, че в Отчет за приходите и разходите на „Фемили 5”ООД- Харманли- за 2010 год./л.52/ и Счетоводен баланс на „Фемили 5”ООД- Харманли- към 31.ХІІ.2010 год./л.53- 54/ подписите за съставител не са положени от нея, макар да е посочено нейното име. Изготвените от нея били тези, находящи се в т.ІІ на л.99- 107. По отношение на съдържащите се в преписката по сключването на инкриминирания договор за кредит текущо потребление документи, които свид.Т. е получила и обработвала /т.ІІ л.29- 57 от ДП/, по делото е установено следното: Относно Искане за кредит текущо потребление вх.№ 5625/20.Х.2011 год./л.29/- в същия документ входящия номер, числото 40 000 лв. на реда „размер на кредита” и числото 10 на реда „срок за издължаване” са изписани от свид.Т., което тя изрично заявява в показанията си, а подписът е положен от обв.Т., което той пък в своите обяснения не отрича. Останалия ръкописен текст е изписан от неустановено по делото лице, като със заключение на назначена графологическа експертиза е доказано, че това не е обвиняемия, нито някой от свидетелите. Съгласно същото заключение на графологическата експертиза, документите- Декларация за гражданско и имуществено състояние и за свързани лица /л.30-п 33/, Декларация за наличие или липса на публични задължения и предприети изпълнителни действия по ДОПК, ГПК и ЗОЗ /л.34- 35/, Декларация в съответствие с чл.4 ал.1 т.2 от Закона за защита на личните данни /л.37/ и Информация по чл.19 ал.1 от Закона за защита на личните данни са подписани от обвиняемия. Ръкописният текст по всички гореописани документи също не е изписан нито от обвиняемия, нито от някой от свидетелите по делото. Документът- Годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО на „Фемили 5”ООД- Харманли за 2010 год. /ксерокопие/- л.39- 51/ не съдържа ничий подпис в оригинала, а подписа до печата „Вярно с оригинала” не е изследван. Отпечатъците от печат не са положени от оригиналния печат на ТД на НАП- Хасково, което също е установено от експертизата. Този документ не е заверяван от обвиняемия, според изричните показания на свид.Т., той заверил собственоръчно само ОПР, а и декларацията не съдържа ръкописна заверка „вярно с оригинала”. В Отчет за приходите и разходите на „Фемили 5”ООД- Харманли- за 2010 год./л.52/ и Счетоводен баланс на „Фемили 5”ООД- Харманли- към 31.ХІІ.2010 год./л.53- 54/ подписите за съставител /в ксерокопие/ не са положени от свид.Е.Д.. Подписите до печата „вярно с оригинала” с химикал, а не в ксерокопие са положени от обвиняемия, като според показанията на свид.Т. това станало на 7.ХІ.2011 год., едновременно с подписването от него на самия договор за кредит в кабинета на свид.П.. Това напълно съвпада и с обясненията на обв.Т.. Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка съдът достига до следните изводи: Събраните доказателства не доказват по несъмнен и безспорен начин предявеното против обв.Т. обвинение така, както повелява разпоредбата на чл.303 ал.2 от НПК, не са категорични досежно авторството на деянието и оставят твърде широки възможности негов извършител да е друго лице. На първо място, по делото не са събрани каквито и да било доказателства /нито едно дори/, които да сочат, че обвиняемият, било лично и непосредствено, било чрез другиго, е предал на Финансов център- Хасково при Банка ДСК АД инкриминираните неверни сведения чрез копия от Годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО и Отчет за приходите и разходите за 2010 год. на „Фемили 5”ООД, които несъмнено са документи с невярно съдържание. По делото се депозирани противоположни до несъвместмост показания на свидетелите П.Т.- „Специалист продажби” и свид.В.Д.- мениджър на Финансов център- Хасково. Свид.П.Т. заявява, че документите по искания от обвиняемия кредит са й били предадени от свид.В.Д., което той категорично отрича, поддържайки, че мениджърът не борави с първични документи. Съдът положи усилия да отстрани противоречието, вкл. като допусна очна ставка между двамата, която не даде никакъв резултат- всеки от двамата свидетели остана на категорично заеманата своя позиция. Съдът в крайна сметка кредитира показанията на свид.Т., защото те намират известна подкрепа в тези на свид.Н.Н. /макар, че свид.Н. преразказва онова, което и казала свид.Т./, а и свид.Д. е проявил известна заинтересованост кредитът да бъде одобрен и отпуснат. Обвинението силно акцентира върху това, че съдът следва да се довери на показанията на свид.Т., но тези усилия са напразни и с нищо не ползуват обвинителната теза- от факта, че свид.Д. е предал документите на свид.Т. изобщо не следва единствено възможен извод, че самият той ги е получил от обвиняемия. По делото няма нито едно доказателства за лична среща на мениджъра Д. с обв.Т.. Според съдът е съвсем очевидно, че показанията на свид.Т. не установяват как документите са били предадени и попаднали в банката, респ. от кого са били представени, каквото е изпълнителното деяние по чл.248а ал.1 от НК. Второ, прокурорът поддържа, че по делото са налице косвени доказателства, които образуват верига, сочеща на единствено възможен извод, че извършител е обвиняемият. Тази теза не се споделя от съда, тъй като не намира опора в доказателствения материал. В основата на т.нар. верига се поставя обстоятелството, че единствен обвиняемият е имал интерес от получаването на кредита /което не е точно така, но съдът ще обсъди отделно този въпрос по- нататък/, но че според единодушните показания на свидетелите- банкови служители, той е нямало да го получи при представяне на истинските данни по автентичните ГДД и ОПР, защото когато кандидатът е търговец, те са единствено меродавни за доказване на доходите, а за 2010 год. дружеството „Фемили 5”ООД е на счетоводна загуба. Горепосоченото се опровергава от фактите по делото. Всъщност нямало е никаква пречка обвиняемият да получи кредит в същия размер, без за доказва доходи, като го обезпечи със залог върху свой депозит, който той е имал в банката. Това не само е могло да стане, но е и станало- установено е по делото, че след като процеснят договор за кредит не е бил сключен, буквално няколко дни по- късно обвиняемият е получил кредит в същия размер, обезпечен със залог върху негов депозит, усвоил го, а в съвсем кратки срокове го и изплатил. Нито един от свидетелите- банкови служители не изразява и най- малко съмнение, че така сключеният впоследствие договор за кредит срещу залог върху депозит е бил против правилата на банката или в нарушене на закона. Друг елемент от веригата косвени доказателства било обстоятелството, че десетина дни след отказа да се сключи процесния договор за кредит, обвиняемият поискал да му върнат ГДД. По този въпрос е нужно да се държи сметка за следното- освен от обвиняемия, тази декларация е могла да бъде приложена към документацията и от всяко друго лице, доказателствата по делото не изключват с необходимата категоричност такава възможност, но не всеки, а само обвиняемят би могъл да я поиска обратно, защото тя се съдържа в преписка по негово искане за кредит. На следващо място внимателнят анализ на доказателствата установява обстоятелства, които подкрепят извод за липса на престъпление, което да е било осъществено на 20.Х.2011 год.- посочената от прокурора дата на извършване на деянието.Ето за какво става въпрос: На 20.Х.2011 год. свид.Т. получила папка с документи за отпускането на потребителски кредит на обвиняемия, в която се съдържали ксерокопия на ГДД и ОПР за 2010 год. на „Фемили 5”ООД. Към този момент същите са били в следния вид: ГДД /ксерокопие/- неподписана от никого и незаверена „вярно с оригинала” от обв.Т.. Впоследствие е установено от показанията на свид.Е.Д., че оригиналната е била подадена в ТД на НАП- Хасково по електронен път с електронен подпис, поради което и няма как да е подписана, а това се вижда и от приложената автентична ГДД, изпратена от ТД на НАП- Хасково/т.ІІ л.60- 73/. Представената на Банка ДСК АД ГДД е „заверена” със зелен на цвят печат, имитиращ оригиналния печат на ТД на НАП- Хасково, но този отпечатък не е поставен от оригиналния печат на ТД на НАП /в този смисъл- заключението на графологическата експертиза/. Нито едно доказателство по делото не сочи, че обвиняемият е разполагал, или е имал достъп до фалшив печат на ТД на НАП- Хасково, от който са отпечатъците върху неистинската ГДД. Свид.Т. и обв.Т. единодушно поддържат, че на 7.ХІ.2011 год. в кабинета на свид.П. той заверил само ксерокопието от представения на банката ОПР за 2010 год., не и ГДД. В резюме- представения на банката в ксерокопие екземпляр от ГДД на „Фемили 5”ООД никъде не съдържа подпис на обвиняемия, не е бил заверен от него нито към момента на предаването му на банката, нито по- късно. ОПР за 2010 год. на „Фемили 5”ООД е била предадена на свид.Т. на 20.Х.2011 год. също в ксерокопие, незаверено от никого. По- късно- на 7.ХІ.2011 год. обвиняемият направил заверка „вярно с оригинала”, без да чете- затова показанията на свид.Т. и обв.Т. също са единодушни. Следователно получените от свид.Т. на 20.Х.2011 год. инкриминирани документи, чрез които се твърди, че са представени неверните сведения, не са съдържали нито подпис на подсъдимия, нито собственоръчно и ръкописно направена от него заверка. Били са незаверени копия. Поради това, те са могли да бъдат ползвани само за някакви първоначални изводи за доходите на обвиняемия, но в този им вид- не и за сключването на договора за кредит. За последното е било нужно да бъдат заверени от него. Такава заверка обв.Т. направил само на ОПР, но едва на 7.ХІ.2011 год., когато и подписал самия договор за кредит. В заключение- на посочената от обвинението дата освен, че липсват доказателства двата документа, чрез които се твърди представянето на неверни сведения да са били представени от обвиняемия, те са били и без установен произход, в напълно неофициален вид, негоден за официално ползуване, негоден и да изгради самите неверни представи. Много сериозни съмнения се установяват и по отношене субективната страна на деянието на обвиняемия. Той се явява в банката с ясното съзнание, че съвсем наскоро е сключил договор за частно банкиране, със статут на ВИП- клиент, на чието разположение са множество преференции. С ясното съзнание, че банката има много добра, и то положителна представа за профила му като клиент. Заслужава да се припомни, че критериите, въз основа на които е бил „селектиран”, при това от централата в София, включват съобразно Общите правила на Банка ДСК АД- наличието на общо активи в банката и свързаните дружества /депозити, ценни книжа и дялове на договорни и пенсионни фондове/ по- големи или равни на 50 000 български лева, договорен размер на ползувани кредити по- голям или равен на 150 000 лв. или нетен месечен доход по- голям или равен на 2 000 лв. В документацията по сключването на договора за частно банкиране се съдържат данни за редовно изплащан ипотечен кредит от около 19 000 евро и за месечни доходи от около 3 500 лв. Разполагал е с депозит, чийто размер напълно покрива и обезпечава искания от него кредит. Нищо не го е карало да се съмнява, че би могло да има проблем с отпускането на кредита заради доказването на доходи, нито пък това е била единствената възможност да получи кредитиране. Не може да се изключи вероятността обвиняемият просто да е получил една недотам компетентна консултация от самите банкови служители затова какъв вид договор за кредит за текущо потребление да сключи. Не може да се изключи възможността, тъкмо защото е със статут на ВИП- клиент, документите му да са били подготвени от някой служител на банката. Що се отнася до интереса от отпускането на кредит и това, дали само обвиняемият има такъв- тук не става въпрос за евентуална неследваща се финансова облага на някой банков служител. Не бива да се изпуска от внимание, че банковите институции се намират в остра конкуренция за привличане на клиенти, а общия размер на отпуснатите кредити от всеки вид, както и на привлечени средства на вложители от всеки отделен банков офис е основен показател за атестирането на служителите, вкл. за получаване на финансови бонуси. Самият обвиняем е твърде състоятелен човек със сериозен бизнес и постоянни доходи, за да прибягва до хитруване на дребно. В заключение съдът намира за уместно да маркира аргументи в подкрепа и на една алтернативна теза. Дори извършителството от страна на обвиняемия на изпълнителното деяние „представяне на неверни сведения” да беше несъмнено и убедително доказано, което категорично не се случи в настоящия процес, то в контекста на всички гореописани конкретни обстоятелства това деяние само формално би осъществило състава на престъплението по чл.248а ал.1 от НК, но би покрило законовите критерии за приложение разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК. При преценка незначителността на степента на обществена опасност следва да с оценят множество обстоятелствата- че в крайна сметка до отпускане на кредит и усвояване на средства въз основа на неверните сведения за финансовото състояние на „Фемили 5”ООД не се е достигнало, че е нямало никакви законни пречки на обвиняемия да се отпусне кредит от друг вид и такъв е бил отпуснат и погасен и то в съвсем кратки срокове, че едва ли обвиняемят сам се е насочил и настоявал да получи именно такъв вид кредит с доказване на доходи /няма никакви доказателства затова/, че неговата платежоспособност и коректност не е събудила съмнение в нито един от свидетелите- служители на банката, а тъкмо обратното, всички са го преценили като „качествен” клиент, дългогодишен партньор на банката. След като прецени в съвкупност както всички факти и обстоятелства по делото, така и изложените от страните доводи и аргументи, и предвид всичко гореизложено, съдът изгради извода, че предявеното против обв.Т. обвинение не е доказано по несъмнен и безспорен начин, поради което го призна за невиновен. Съдия: Така мотивиран съдът произнесе решението си.
Източник: Други (28.08.2014)
 
Плащанията на стоки и услуги през ПОС терминалните устройства в страната придобиват все по-голяма популярност. Но колко ни струва всеки път, когато ползваме картите си в магазините в страната? Справка на Profit.bg сред 10-те най-големи банки в България сочи, че издателите на карти на седем от тях не взимат такси при ползването на ПОС терминали. Това са Банка ДСК, Обединена Българска Банка (ОББ), Пощенска банка, Райфайзенбанк, Сосиете Женерал Експресбанк, Алфа банк и Банка Пиреос, класирани по размер на активите си към 30 юни 2014 г. При останалите банки, като например Първа инвестиционна банка и Централна кооперативна банка, таксите са 0.15 и 0.20 лв. за трансакция, но това не важи при ползването на определени карти - Maestro PayPass и DebitMasterCardPayPass (за ПИБ) и Debit MasterCardи World Debit MasterCard (за ЦКБ). Плащанията на стоки и услуги с част от картите на Уникредит Булбанк, която е най-голямата банка в страната, е с такса от 0.20 лв. Данни на Българска народна банка сочат, че за първите шест месеца на 2014 г. ПОС терминалите в страната са ползвани 35.3 млн. пъти, или 195 109 пъти средно дневно. Платените стоки и услуги от началото на 2014 г. са за общо 2.35 млрд. лв. Изчисления на Profit.bg сочат, че за 2013 г. сме ползвали картите си 59.59 млн. пъти, за да заплатим стоки и услуги. За 2012 г. данните на централната ни банка показват 49.35 млн. плащания, а за 2011 г. те са 39.03 млн. броя. Общата стойност на платените стоки и услуги през изминалата година е 3.91 млрд. лв. срещу 3.196 млрд. лв. за 2012 г. и 2.529 млрд. лв. за 2011 г. Средната стойност на една трансакция е 65.61 лв., докато за 2012 и 2011 г. тя е респективно 64.77 и 64.80 лв. От началото на 2014 г. средната стойност на едно плащане пък расте до 66.63 лв.
Източник: profit.bg (05.09.2014)
 
Светослав Гаврийски, главен изпълнителен директор и председател на УС на "Алианц Банка България", е мениджърът, който се ползва с най-голямо доверие сред бизнеса. Това показва второто национално допитване на списание "Мениджър". Въпросът "На кого бихте поверили парите си?" е зададен на 290 мениджъри от различни браншове. Светослав Гаврийски събира доверието на 20% от тях. Втори е Левон Хампарцумян, шеф на УниКредит Булбанк, със 17,5%, а трети - Петър Андронов, главен изпълнителен директор на СИБанк, с 10%. Но класацията не е за банка или банкер, а за личности, на които бизнесът най-много се доверява. Високо доверие получават Йорданка Фандъкова, кмет на София, за която са гласували 7% от анкетираните. Също със 7% са Виолина Маринова, шеф на Банка ДСК, и Васко Райчев, председател на "Делойт България". Кристалина Георгиева печели 4,5% доверие, със същия процент са бизнесменът Кирил Домусчиев и Стилиян Вътев, главен изпълнителен директор на ОББ. Сред посочените са още Ивайло Пенчев, изпълнителен директор на Walltopia, Стоян Желев, председател на Асоциацията на автомобилните производители, Димитър Маджаров, Васил Велев и Симеон Дянков.
Източник: Стандарт (10.09.2014)
 
Fibank сред Топ 100 в Югоизточна Европа Fibank (Първа инвестиционна банка) се изкачи с 2 места и вече е на 17-а позиция сред водещите Топ 100 банки в Югоизточна Европа в престижната класация на SeeNews TOP 100 SEE. Това се дължи на динамиката в развитието на банката през 2013 г. Престижната награда бе връчена на Васил Христов, изпълнителен директор на Fibank. В класацията участват най-големите банки и компании в Югоизточна Европа. Тя включва дружества от Албания, Босна и Херцеговина, България, Македония, Молдова, Румъния, Словения, Сърбия, Хърватия и Черна ора. През 2013 г. отпуснатите от банката потребителски кредити са нараснали с 7,7%, като средният ръст за цялата банкова система е едва 1,6%. За периода корпоративните кредити, отпуснати от банката, нараснаха с 11,5% при среден ръст за системата от 0,4%. На 8-мо място в класацията е Уникредит Булбанк, а на 12-то е Банка ДСК.
Източник: Стандарт (30.09.2014)
 
Петнадесет банки са заявили интерес към покупка на кредити от ТБ "Виктория" Петнадесет банки са заявили желание за покупка на пакети кредити от ТБ "Виктория", която е собственост на Корпоративна търговска банка (КТБ). Три институции проявяват интерес към покупка на целия кредитен портфейл заедно с необслужваните заеми, а една иска освен здрави и само необслужвани фирмени заеми (виж таблицата). Така малко над половината от банките в страната (27 заедно с клоновете и без КТБ и "Виктория") са проявили интерес към пакетите кредити. Кредитният портфейл на "Виктория" е разделен на обособени части по сегменти – големи и средни корпоративни клиенти, малък бизнес, жилищни ипотечни кредити, потребителски заеми с ипотека, отделно потребителски, овърдрафт и кредитни карти. Необслужваните заеми също са пакетирани поотделно фирмени и на физически лица. Три банки – Банка ДСК, Централна кооперативна банка (ЦКБ) и Инвестбанк - са проявили интерес към целия портфейл на "Виктория", включително и към необслужваните.
Източник: Стандарт (06.10.2014)
 
Виолина Маринова, главен изпълнителен директор на Банка ДСК, подава оставка като член на УС на Българската стопанска камара. Намерението й е във връзка с анонсираното миналата седмица искане на синдикатите и сдруженията на работодателите за оставката на УС на БНБ и на главния гуверньор Иван Искров поради несъгласието им с действията на банковия регулатор във връзка с разпродажбата на кредити на ТБ „Виктория“ - част от групата на Корпоративна търговска банка (КТБ). Причината за това е несъгласието на г-жа Маринова с изразената позиция на БСК - една от съсловните организации подписали искането. Това се казва в съобщение от ДСК, разпространено до медиите днес. Според Виолина Маринова позицията на БСК крие сериозен риск от разклащане на устоите на българската банкова система. Като ръководител на най-старата и една от най-уважаваните банкова институция в страната и като професионалист, чиято първа и най-важна задача винаги е била запазване на устойчивостта и авторитета на националната банкови система, Виолина Маринова не приема искане, което би довело до дестабилизация на банковата система и допълнително усложняване на нелеката обстановка в страната. По тази причина в последните месеци на усложнена обстановка около ситуацията с КТБ и на разразили се спекулации по въпроса, отговорната позиция на г-жа Маринова беше да се въздържа от публични изявления и коментари, които биха довели до подронване на авторитета както на институцията, която представлява, така и на банковата система, за чиято устойчивост е работила през цялата си професионална кариера. Като ръководител на най-голямата банка в България и доказан професионалист с 40-годишен опит в банковата сфера г-жа Маринова заявява: „Не мога да позволя нито моето име, нито авторитетът на Банка ДСК да бъда свързани с опити за нагнетяването на напрежението в банковата сфера. По тази причина подавам оставка като член на управителния съвет на Българска стопанска камара.“
Източник: Фирмена информация (20.10.2014)
 
Разнобой сред работодателите Сред родните работодатели цари разнобой, а често шефовете на техните сдружения използват своята позиция за лични корпоративни интереси. Това алармираха водещи бизнесмени, които се явяват членове на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българската стопанска камара (БСК) и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ). Конкретният повод за брожение стана опитът на ръководствата на трите организации да заемат позиция по темата "Корпоративна търговска банка". АИКБ, БСК и КРИБ поискаха оставката на целия Управителен съвет на БНБ заедно с гуверньора Иван Искров. Мотивът бе, че шефовете на Централната банка не са предприели действия за прекратяване на разпродажбата на кредити на ТБ "Виктория", която е част от групата на КТБ. Това веднага накара шефката на Банка ДСК Виолина Маринова да обяви, че напуска УС на БСК. "Не мога да позволя нито моето име, нито авторитетът на Банка ДСК да бъдат свързани с опити за нагнетяването на напрежението в банковата сфера", заяви топбанкерката в писмо до медиите.
Източник: Стандарт (23.10.2014)
 
За 11 години в АЕЦ „Козлодуй“ са изразходвани 16 млн. лв. в нарушение на законите - без конкурси, но виновните бивши ръководители от централата няма да бъдат наказани. Това се разбира от доклад на Агенцията за държавна финансова инскпекция (АДФИ). По закон АДФИ може да санкционира виновниците за нарушение до 3 години след като е извършено. Сумата е изхарчена за построяването на водноелектрическа централа на един от топлите канали на АЕЦ „Козлодуй“. Проектът за ВЕЦ е започнат през 2002 г. и е завършен през 2013 г., като в този период строителството се е оскъпило двойно - от 11 млн. лв. на 22 млн. лева. Още при старта на проекта през 2002 г. дружеството без конкурс е възложило на фирмата „Риск инженеринг“ две поръчки - за анализ има ли нужда от веца и за техническо задание. Изхарчени са над 450 хил. лева, при първоначално планирани 150 хил. лева. По това време шеф на АЕЦ е Йордан Костадинов. Според одита „Риск инженеринг“ е трябвало да бъде отстранена от процедурата, защото не е представила изискваните заверени финансови отчети. Следващото сериозно нарушение е за вземане на заем за строителството от банка ДСК. През 2008 г. без конкурс е отпуснат кредит за 11,5 млн. лева. Върнат е предсрочно същата година с пари от АЕЦ, отпуснати като кредит. Строителството на водната централа също е дадено без конкурс на българското обединение „Енергомин - Козлодуй“. В дружеството влизат „Минстрой Холдинг“ и „Енергоремонт Холдинг“. Вместо първоначално заложените 11 млн. лв. Цената набъбва на 15,5 млн. лв. Според АДФИ причината е, че техническото задание е изготвено през 2003 г. и е без ДДС. На финала вецът е довършен от чешкия доставчик на съоръженията за него „Мавел“, но са платени и допълнителни пари, като на практика проектът се оказва двойно по-скъп от първоначалното.
Източник: Труд (27.10.2014)
 
Девет банки сключват днес договори с Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) за изплащане на парите от депозитите от затворената Корпоративна търговска банка (КТБ), научи "Стандарт". Вчера премиерът Бойко Борисов уточни броя им след среща с банкерите от Асоциацията на банките в България (АББ). Става въпрос за УниКредит Булбанк, Банка ДСК, Пощенска, Райфайзен, ПИБ, ОББ, СЖ Експресбанк, Общинска банка и ЦКБ, научи "Стандарт". Повечето от изброените банки потвърдиха, че са избрани.Разплащането на парите на вложителите в КТБ ще започне на 4 декември и всеки, който поиска, ще може да получи парите си на стойност до 196 хил. лв.
Източник: profit.bg (21.11.2014)
 
9 банки започват изплащането на гарантираните суми на вложителите в Корпоративна търговска банка АД (КТБ). 255 000 са вложителите с гарантирани депозити в КТБ. Общата сума на гарантираните сметки е 3,6 милиарда лева, като парите ще бъдат осигурени в клоновете на деветте обслужващи банки. Банките, които ще изпращат гарантираните депозити са: Алианц Банк България АД, Банка ДСК ЕАД, Обединена българска банка АД, Първа инвестиционна банка АД, Райфайзенбанк (България) ЕАД, СИБАНК ЕАД, УниКредит Булбанк АД, Централна кооперативна банка АД и Юробанк България АД. Вложители с последна цифра на ЕГН 0 или такава в ЕИК или БУЛСТАТ ще могат да теглят влоговете си от ДСК. Тези с последна цифра 1 – от ОББ, с последна цифра 2 – Юробанк, с последна цифра 3 – от Райфайзенбанк, с последна цифра 4 – от Алианц, с последна цифра 5 и 6 – от УниКредит, с последна цифра 7 от ЦКБ, с последна цифра 8 – от Сибанк и с последна цифра 9 от ПИБ.
Източник: Агенция Фокус (04.12.2014)
 
Само 15 милиона лева от КТБ изтеглени в брой 1,570 млрд. лева от гарантираните депозити в КТБ са изплатени за два дни. Процедурата започна от 4 декември в 9 търговски банки. Беше направена сериозна подготовка както от Фонда за гарантиране на влоговете, така и от избраните кредитни институции, за да няма проблеми. Благодарение на това близо половината от гарантираните влогове, които са малко под 3,7 млрд. лева, вече са изплатени. Голямата интрига и през двата дни беше къде отиват парите - дали се връща "бурканбанк", или има предпочитани кредитни институции, които да акумулират парите. Опитахме се да съберем информация за това и резултатите бяха повече от любопитни. Виолина Маринова, шеф на Банка ДСК, заяви от телевизионния екран, че 1-2 процента от средствата, с които се разпорежда ДСК, се теглят на каса, останалите остават в банките. Пред "Стандарт" друг шеф на голяма кредитна институция заяви, че само 1 процент се теглят кеш, 40% остават в банката, която ги раздава, под формата на срочни влогове или разплащателни сметки и около 59 на сто се прехвърлят по сметки в други трезори. Това наистина изглежда добра новина, но всъщност не чак толкова. Все пак никак не е малко 15 млн. лева за два дни да се изсипят в домовете, личните трезори и под дюшеците на гражданите. Цяло чудо е, че няма съобщения за големи кражби и обири с взлом по къщите. Другата голяма изненада е разпределението на междубанковите преводи. Най-много от тях са към банки, предлагащи високи лихвени доходи - доста над средните за банковата система, твърдят запознати. Освен всички останали изводи това означава и че в България или няма други привлекателни възможности за дребни и по-едри инвестиции. Или гражданите нямат достатъчно висока финансова култура, за да търсят къде да инвестират. И в двата случая изводите за родния финансов пазар не са много благоприятни.
Източник: Класа (08.12.2014)
 
Дъщерни дружества на Синергон холдинг взеха кредит от 4.5 млн. лв. УС на Синергон холдинг АД(6S7) позволи на дъщерните си не публични дружества Топливо газ ЕООД и Мега естейт ООД, да извършат сделки по чл. 114. Във връзка с това, от холдинга декларират, че на 03 декември 2014 г. е подписан договор за банков кредит между банка ДСК, като кредитодател , Топливо газ ЕООД, в качеството му на кредитополучател и Мега естейт ЕООД, като съдлъжник. Кредитът е в размер на 4.5 млн. лв. Лихвата по кредита е едномесечен SOFIBOR +3.7%. По същество кредитът е отпуснат за финансиране до 65% от покупната стойност без ДДС на поземлен имот и построените върху него сгради, представляващи предприятие Газопълначен завод - Бургас, гр. Камено, съоръженията и активите, намиращи се в имота, както и та газовите бутилки за втечнен газ за разносна търговия, собственост на Топливо АД. С полученият кредит Топливо ЕООД се задължава да закупи от Топливо АД посочените активи, върху които ще бъдат наложени ипотеки, респективно залози, в полза на Банка ДСК ЕАД, а Мега естейт ЕООД, в качеството си на съдлъжник по договора а учреди ипотека на недвижими имоти, собственост на дружеството в полза на банката. В резултат на изпълнение на задължението по договора, като съдлъжник, Мега естейт ЕООД, подписва договор на същата дата, обезпечение - ипотека на 18 поземлени имота, в гр. София, район Кремиковци, м. Герена.
Източник: Money.bg (10.12.2014)
 
Дъщерни дружества на Синергон холдинг взеха кредит от 4.5 млн. лв. УС на Синергон холдинг АД(6S7) позволи на дъщерните си не публични дружества Топливо газ ЕООД и Мега естейт ООД, да извършат сделки по чл. 114. Във връзка с това, от холдинга декларират, че на 03 декември 2014 г. е подписан договор за банков кредит между банка ДСК, като кредитодател , Топливо газ ЕООД, в качеството му на кредитополучател и Мега естейт ЕООД, като съдлъжник. Кредитът е в размер на 4.5 млн. лв. Лихвата по кредита е едномесечен SOFIBOR +3.7%. По същество кредитът е отпуснат за финансиране до 65% от покупната стойност без ДДС на поземлен имот и построените върху него сгради, представляващи предприятие Газопълначен завод - Бургас, гр. Камено, съоръженията и активите, намиращи се в имота, както и та газовите бутилки за втечнен газ за разносна търговия, собственост на Топливо АД. С полученият кредит Топливо ЕООД се задължава да закупи от Топливо АД посочените активи, върху които ще бъдат наложени ипотеки, респективно залози, в полза на Банка ДСК ЕАД, а Мега естейт ЕООД, в качеството си на съдлъжник по договора а учреди ипотека на недвижими имоти, собственост на дружеството в полза на банката. В резултат на изпълнение на задължението по договора, като съдлъжник, Мега естейт ЕООД, подписва договор на същата дата, обезпечение - ипотека на 18 поземлени имота, в гр. София, район Кремиковци, м. Герена.
Източник: Money.bg (11.12.2014)