Отношенията между фирмите на Синергон Холдинг се преплитат все повече Отношенията между фирмите в групата на Синергон Холдинг АД се преплитат все повече в последните дни, седмици, месеци и години. Става дума за взаимно изкупуване на длъжници, удължаване на депозити, превръщане на дълг в капитал, съдлъжничество. На 8 януари 2016 г. Синергон Холдинг АД съобщи, че дъщерното му Петър Караминчев АД е станало солидарен длъжник и ипотекарен длъжник на Синергон Енерджи ЕООД, отново дъщерно дружество на холдинга. Съдлъжничеството е по кредит за 2 млн. лв. от Райфайзенбанк ЕАД със срок до 28 февруари 2017 г. Обезпечението е дълготрайни материални активи на Петър Караминчев АД в гр. Русе, местност Пухлево дере, ул. ТЕЦ ИЗТОК 71. На 2 декември 2015 г. Синергон Холдинг АД получи вписване на увеличението на капитала на същото това Синергон Енерджи ЕООД от 20 хил. лв. на 250 хил. лв., след като поради загуба от 52 хил. лв. през 2014 г. (и преди това още 6 хил. лв.) собственият капитал на Синергон Енерджи ЕООД беше спаднал до минус 38 хил. лв. Самото Петър Караминчев АД има неконсолидирана загуба от 289 хил. лв. през 2014 г., но собственият му капитал е 14,9 млн. лв. на неконсолидирана база. Консолидираните резултати на Петър Караминчев АД са далеч по-лоши, или загуба от 1,357 млн. лв. за групата и собствен капитал от 14,4 млн. лв. Друга прясна обвързаност е уведомление от 7 януари 2016 г., че на 31 декември 2015 г. сключените договори за депозит между Синергон Холдинг АД и дъщерните дружества Топливо газ ЕООД и Светлина АД са анексирани, като сроковете им са удължени до 31 декември 2020 г. На 20 ноември 2015 г. акционерите на Топливо АД се съгласиха дружеството да купи длъжника си Синергон Петролеум ЕООД (дължащ му 16,5 млн. лв.) от компанията майка Синергон Холдинг АД. Може би Топливо АД ще трябва да поеме и предстоящата пред Синергон Петролеум ЕООД „инвестиционна програма с оглед отговаряне на изискванията и стандартите, които постави конкуренцията. Първата част от програмата е строителство на модерна бензиностанция на входа на гр. София, на бул. Владимир Вазов. Синергон Петролеум ЕООД е затруднен да изпълни програмата поради недостиг на финансови средства“, пише в мотивирания доклад. Депозитът на дъщерното Светлина АД в Синергон Холдинг АД достигна 4,86 млн. лв. към 30 септември 2015 г. На 13 февруари 2015 г. пък акционерите на Синергон Холдинг АД гласуваха редица сделки, сред които холдингът да сключи с Банка ДСК договор за поръчителство за обезпечаване вземанията на банката в размер на 4,5 млн. лв. от Топливо газ ЕООД. Също така Синергон Холдинг АД се задължава да отговаря пред Уникредит Булбанк АД за задълженията на Синергон Петролеум ЕООД. Освен това Синергон Холдинг АД да авалира запис на заповед, издадена от кредитополучателя Петромел 1 ООД в полза на Райфайзенбанк ЕАД, за обезпечаване на 3,85 млн. лв. (кредит от 3,5 млн. лв. и 10% годишна лихва, или 350 хил. лв.). Одобрено е и авалирането на втора запис на заповед от Петромел 1 ООД в полза на Райфайзенбанк България ЕАД по договор за револвиращ банков кредит от 10 август 2012 г. за общо 1,65 млн. лв., от които 1,5 млн. лв. сума на кредита плюс 10% годишна лихва (или 150 хил. лв.). Петромел 1 ООД има загуба от 375 хил. лв. за 2014 г. след печалба от 109 хил. лв. за 2013 г. Нетните приходи от продажби за 2014 г. са 5,4 млн. лв., след 6,96 млн. лв. за 2013 г. През 2014 г. Синергон Холдинг АД увеличи капитала на няколко дъщерни дружества чрез апорт на свои вземания, а именно - на Балканкерамик АД с 2,545 млн. лв., на Синергон транспорт ЕООД с 1,395 млн. лв. и на Мега Естейт ЕООД с 4,854 млн. лв. Към 30 септември 2015 г. Синергон Холдинг има текущи и нетекущи задължения към свързани предприятия от 7,13 млн. лв., които са основно към Светлина АД. В същото време дъщерни дружества му дължат 34 млн. лв., от които 25,4 млн. лв. са нетекущи активи на холдинга. Отделно има поръчителства (съдлъжничество, авалиране). Най-ценните дъщерни дружества на холдинга са Синергон Хотели АД, оценено в отчета към 30 септември 2015 г. на 25,3 млн. лв., и София Експо ЕООД, оценено на 19,5 млн. лв. До 15 април 2015 г. София Експо ЕООД е с име Мега Естейт ЕООД, същото на което е направена апортна вноска на вземания за 4,854 млн. лв. (описана по-горе). Отчетът на Мега Естейт за 2014 г. показва приходи от продажби за 110 хил. лв.(ръст спрямо 106 хил. лв. през предходната), финансови разходи за 527 хил. лв., други разходи и крайна загуба за годината от 639 хил. лв. след загуба от 713 хил. лв. за 2013 г. Собственият капитал към 31 декември 2015 г. е 12,3 млн. лв. Състоянието при най-ценното дружество в групата, а именно Синергон Хотели АД, оценено на вече споменатите 25,3 млн. лв. към 30 септември 2015 г., е загуба от 541 хил. лв. за 2014 г. след загуба от 2,53 млн. лв. за 2013 г. Поради преоценка на имотите в размер на 1,47 млн. лв. обаче се отчита общ всеобхватен доход от 784 хил. лв. Приходите от продажби на услуги нарастват до 8,38 млн. лв. за 2014 г. от 7,24 млн. лв. за 2013 г. Собственият капитал на Синергон Хотели АД към 31 декември 2014 г. е 64,7 млн. лв., от които 24,16 млн. лв. са основен капитал, 54,57 млн. лв. други резерви и 14,02 млн. лв. натрупана загуба. Нетекущите и текущите задължения в края на 2014 г. са 28,5 млн. лв. спрямо 30,2 млн. лв. година по-рано. Годишните разходи за лихви през 2014 г. са 1,17 млн. лв. спрямо 1,27 млн. лв. през 2013 г. Основните заеми към 31 декември 2014 г. са от свързани лица (18,02 млн. лв.) и към банки (4,32 млн. лв.). През 2010 г. капиталът на Синергон Хотели АД е увеличен с 20 164 032 лв. чрез апорт на задължения към основния акционер Синергон Холдинг АД. Хотелите на Синергон Хотели АД са Новотел Пловдив (в гр. Пловдив с 330 стаи и апартаменти) с приходи за 7,57 млн. лв. през 2014 г., Гларус (к.к. Слънчев бряг с 216 стаи и апартаменти) с приходи за 1,86 млн. лв. през 2014 г., Европа (к.к. Слънчев бряг със 156 стаи и апартаменти) с приходи за 1,16 млн. лв. и Искър (к.к. Слънчев бряг със 150 стаи и апартаменти) с приходи за 1,46 млн. лв. Акциите на Синергон Холдинг АД поевтиняват с 1,41% през последните 12 месеца до 1,119 лв. за акция и 20,5 млн. лв. пазарна капитализация.
Източник: Инвестор.БГ (12.01.2016)

Банките завършват 2015 г. с ръст на печалбата от 20 на сто За изтеклата 2015 г. банките отчитат 20 на сто ръст на печалбата в сравение с 2014 г., или 898.5 млн. лв. За година активите на финансовите институции са нараснали с 2.8 на сто до над 87.5 млрд. лв. Това показват надзорните данни на БНБ. Въпреки спадащите през цялата година лихви банките успяват да увеличат и нетния си доход от лихви - с 5.3 на сто до 2.77 млрд. лв. При банките, които са свили по-видимо кредитирането, има спад на този показател, отбелязва изданието. В същото време, макар и като цяло за системата разходите за обезценки да остават на равнището си отпреди година от 1.1 млрд. лв., при някои финансови институции това са сериозни разходи, които ги изкарват дори на загуба. Причината за това е, че те едва през миналата година по-сериозно са "разчиствали" портфейлите си от лоши кредити. Пример за това е "Пиреос", която показва 147 млн. лв. разходи за обезценки (с около 120% повече от 2014 г.) и така отчита най-голямата загуба сред всички институции - 134 млн. лв. По-големи покачвания на обезценките има още при ПИБ, ЦКБ, Интернешънъл асет банк, ОББ. Традиционно лъвският пай на печалбата се концентрира в двете най-големи банки в страната. ДСК приключва годината с 305 млн. лв. положителен резултат, а Уникредит Булбанк с 290 млн. лв. Седем банки приключват годината на загуба, като извън споменатата "Пиреос" по-сериозен отрицателен резултат има при Alpha bank.
Източник: Дневник (02.02.2016)

Банките приключват 2015 г. с над 20% ръст на печалбата Българските банки завършват 2015 г. с близо 899 млн. лв. печалба, което е със 152 млн. лв. повече спрямо предходната година, или повече от 20 процента ръст, показват данните на БНБ за състоянието на банковата система у нас в края на миналата година. С положителен финансов резултат от 305 млн. лв. Банка ДСК на практика формира близо една трета от общата печалба на банките. "УниКредит Булбанк" е другата финансова институция със завидната печалба от 290 млн. лв., "Юробанк" е трета в класацията на най-печелившите банки у нас, но с далеч по-скромния резултат от 97 млн. лв. Седем банки приключват годината на загуба, като на "Пиреус" се пада най-лошият финансов резултат и банката е на червено със 134 млн. лв., следвана от "Алфа Банк" със загуба от 12.5 млн. лв. и "БНП-Париба" – с над 8 млн. лв. отрицателен резултат, С 2 млрд. лв. (2,4%) са нараснали активите в банките само през третото тримесечие на годината. Ресурсът от домакинства достига 44.4 млрд. лв., като спрямо края на септември е увеличен с 1,422 млрд. лв. (3,3%). Прирастът на депозитите от нефинансови предприятия е 1,161 млрд. лв. (6,3%), а на тези от други финансови предприятия – 79 млн. лв. (2,5%). Намаление е налице при депозитите от сектор "държавно управление“ (531 млн. лв., 22,4%) и от кредитни институции (178 млн. лв., 3,4%).
Източник: Дума (02.02.2016)

Студентските кредити ще бъдат гарантирани с 50 млн. лв. от държавата, след като правителството издаде държавна гаранция за това вчера. 4 банки имат договор с МОН за кредитиране на студенти и докторанти - Банка ДСК ,Райфайзенбанк (България), Алианц банк България и Юробанк България.
Източник: Сега (04.02.2016)

Само 7 от 25-те банки в страната, специализирани в кредитиране на населението имат кредитни портфейли от над 1 млрд. лв. Справка на Profit.bg сочи, че населението дължи най-много средства на Банка ДСК и Уникредит Булбанк, съответно 4.89 млрд. лв. и 2.19 млрд. лв. Двете институции са и най-печелившите за изминалата 2015 г., като финансовият им резултат възлиза на 305.25 млн. лв. и 290 млн. лв. Лихвените приходи на Банка ДСК и Уникредит Булбанк за предходната година възлизат на 433.6 млн. лв. и 159.5 млн. лв. Трета по големина на кредитния си портфейл е Пощенска банка с 2.05 млрд. лв. Припомняме, че банката придоби и бизнеса на Алфа Банк в страната ни през 2015 г. В челото са още Обединена българска банка с 1.9 млрд. лв., Райфайзенбанк и Първа инвестиционна банка, раздали кредити за 1.489 и 1.479 млрд. лв., както и Сосиете Женерал Експресбанк с 1.29 млрд. лв. Портфейлите от жилищни кредити са най-големи на Банка ДСК, Уникредит Булбанк и Пощенска банка, докато при потребителските начело са Банка ДСК, Обединена Българска банка, Райфайзенбанк и Пощенска банка. Общата раздадена сума от кредити на българските домакинства към края на 2015 г. възлиза на 18.3 млрд. лв.
Източник: profit.bg (09.02.2016)

"Интер експо център" - София, ще изтегли кредит за 3.55 млн. лева Интер експо център" ще изтегли кредит за 3.55 млн. лева. Това се разбира от доклад на столичния общински съветник от ГЕРБ Йордан Господинов, който е представител на местната управа в ръководството на дружеството, в което Столичната община има 1230 акции, или 18.78%. Заемът ще бъде отпуснат от Уникредит Булбанк с цел инвестиции. Другите участници са били "Сосиете женерал" и ДСК. В четвъртък Столичният общински съвет ще даде мандат на Господинов да гласува "за" изтеглянето на кредита на общото събрание на 29 февруари. Срокът на изплащането ще бъде 2020 г., лихвата е тримесечният индекс Sofibor плюс минимум 2%, плащанията на главницата ще става на тримесечие. Обезпечението е ипотека върху недвижим имот на дружеството, покриваща 100% кредита след дисконт, както и залог върху салда на сметки. Също така "Интер експо център" ще насочва обороти в Уникредит Булбанк.
Източник: Дневник (23.02.2016)

БАИТ раздаде годишните си награди за IT индустрията Преподавателката Бисерка Йовчева от Шуменския университет "Епископ Константин Преславски" и ръководител на Школа по математика и информатика А&Б – Шумен, получи наградата за специален принос в IT индустрията от Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ). Тя беше отличена за подготовката на едни от най-добрите състезатели по програмиране в България, които са спечелели редица международни отличия. Годишните награди на БАИТ се провеждат за пета поред година, като през последните четири минават под патронажа на президента Росен Плевнелиев. Бяха отличени и победителите в още 11 категории: - "Враца софтуер общество" спечели наградата "Образование", като целта им е да създадат IT общество във Враца. Това трябва да се постигне с предоставянето на качествено образование на врачани с организирането на безплатни курсове за технологични специалисти. - Valkyrie спечели "Студентската награда". Младите IT специалисти участват и печелят състезанието на NASA Space App Challenge със собствена умна ръкавица, с която дистанционно се управляват най-различни устройства. - "Алтерко роботикс" е носител на приза "StartUp на годината". Компанията работи в областта на Интернет на нещата (Internet of Things) като вече има пуснат на пазара умен часовник и подготвя контролер и аксесоари за управление на дома. - MammothDB печели в категорията "Бизнес иновативност". Те създават решение, което изчислява сегашната и бъдещата цена за превоз на товари. Използват се алгоритмични технологии и самообучаващи се програми. - Банка ДСК взима приза за "Е-бизнес" със своето приложение за използване на виртуални чекове. - "Мобайл системс" е отличникът в категорията "Мобилно решение". Компанията е разработила мобилно приложение за ползване на популярния речник на Oxford. Освен това фирмата стои зад най-популярния офис софтуер за мобилни телефони OfficeSuite. - "Хемимонт геймс" получава наградата при "Развлекателен софтуер" със своята видеоигра "Виктор Вран", която е разработена за почти всички популярни гейм платформи. Отличия бяха връчени още на Националната здравноосигурителна каса в категория "Държавна администрация", община Бургас в "Общинска администрация", "Програмиста АД" за "Социална и корпоративна отговорност". Наградата за журналистически принос беше дадена на Татяна Величкова-Маринова от Българското национално радио, водеща на предаването "Преди всички" на програма "Хоризонт".
Източник: Капитал (24.02.2016)

ДСК продава активите на пловдивския завод "Хелиос – металург" Пловдивският завод "Хелиос - металург" е обявен за продажба от частен съдебен изпълнител, след като миналата година предприятието спря работа под натиска на засиления внос на арматурно желязо от Украйна. Цялото имущество на компанията – земя, сгради и оборудване, се предлага за общо 13.3 млн. лв. Продажбата се организира за пръв път и е по искане на Банка ДСК, която е дала обезпечен с ипотека заем за 12 млн. лв. Така в страната остават само два работещи завода за черни метали - "Промет стийл" и "Стомана индъстри". Oбявена за продажба е производствената площадка на "Хелиос - металург" на бул. "Цариградско шосе" 53 в Пловдив. Тя включва близо 11 дка земя, производствена и административна сграда, както и няколко по-малки постройки за общо 4.8 млн. лв. За продан е обявена и поточната линия за горещо валцуване, предназначена за производство на арматурна стомана, където първоначалната цена е 8 млн. лв., както и друга линия за стоманени профили, която се предлага за 517.5 хил. лв. Едноличен собственик на "Хелиос – металург" в момента е 59-годишният Васил Василев. През април 2015 г., т.е. малко преди да спре работа, "Хелиос – металург" е заложено в полза на "22 юли плюс" срещу заем от малко под 2.5 млн. лв.
Източник: Капитал (29.02.2016)

Пловдивският завод "Хелиос - металург" е обявен за продажба от частен съдебен изпълнител, след като миналата година предприятието спря работа под натиска на засиления внос на арматурно желязо от Украйна. Цялото имущество на компанията – земя, сгради и оборудване, се предлага за общо 13.3 млн. лв. Продажбата се организира за пръв път и е по искане на Банка ДСК, която е дала обезпечен с ипотека заем за 12 млн. лв. Така в страната остават само два работещи завода за черни метали - "Промет стийл" и "Стомана индъстри". Подобно на други европейски металургични предприятия, тяхната дейност също е затруднена от дъмпинговите цени на Китай и намаленото търсене в световен мащаб. Предлагани активи Частният съдебен изпълнител Петко Илиев е обявил за продажба производствената площадка на "Хелиос - металург" на бул. "Цариградско шосе" 53 в Пловдив. Тя включва близо 11 дка земя, производствена и административна сграда, както и няколко по-малки постройки за общо 4.8 млн. лв. За продан е обявена и поточната линия за горещо валцуване, предназначена за производство на арматурна стомана, където първоначалната цена е 8 млн. лв., както и друга линия за стоманени профили, която се предлага за 517.5 хил. лв. Скъпото оборудване се пази в едно от халетата на завода от софийската охранителна фирма "Стронг – ЕС". Оферти за имуществото се приемат до 25 март, а евентуално подадените предложения ще бъдат отворени на 28 март, понеделник. Собственост и задължения Едноличен собственик на "Хелиос – металург" в момента е 59-годишният Васил Василев, след като през март миналата година дяловете си му прехвърлят неговите съдружници. Ако се съди по публичните данни, партньори са му били неговата съпруга, както и синът и дъщеря му Мария и Димитър Василеви. От последния наличен отчет на компанията става ясно, че към края на 2014 г. "Хелиос - металург" има дългосрочни заеми за 120 хил. лв. с падеж 2017 г., както и краткосрочни заеми за 15.8 млн. лв. В отчета се посочва още, че с инвестиционен кредит е финансирано закупуването на два имота (земя и сгради) в предходен период. Няма информация кои банки са финансирали дружеството, от компанията също не бяха открити за коментар. Банка ДСК обаче едва ли е единственият кредитор, тъй като претенции за права върху активите има и Обединена българска банка (ОББ). Опит за осребряване Справка в Търговския регистър показва, че през април 2015 г., т.е. малко преди да спре работа, "Хелиос – металург" е заложено в полза на "22 юли плюс" срещу заем от малко под 2.5 млн. лв. В сумата влиза старо задължение от 2006 г., както и обезщетение за забава и лихви. Обект на залога са движими вещи и вземания на предприятието. От приложения списък става ясно, че най-голямото вземане на "Хелиос – металург" - 2.2 млн. лв., е от собственика му Васил Василев. Задължението е по договор за заем с падеж в края на тази година. Това не е единствената връзка между двете предприятия. Самото "22 юли плюс" е регистрирано на същия адрес като "Хелиос – металург" в Пловдив. Дружеството участва като собственик в "Марсофф агро", където държи половината от дяловете, а останалите 50% са собственост на фирмата "Умаа". Тя от своя страна е собственост на Мария и Димитър Василеви. Само няколко месеца след вписването на залога - през юли 2015 г., "22 юли плюс" ЕООД" съобщава на "Хелиос - металург", че пристъпва към изпълнение за забавяне на плащания. Това съобщение обаче и досега не е вписано в Търговския регистър, тъй като през август ОББ го оспорва. Аргументите на банката са, че имуществото, върху което е учреден залогът, е предоставено като обезпечение и на ОББ. Окончателно решение по казуса все още няма. Коя е "Хелиос - металург" "Хелиос - металург" е създадено през 2006 г., като поема дейността по производство и търговия с черни метали на СД "Хелиос – Пловдив – Василев и сие" след разделянето му на две дружества. Другият наследник на СД "Хелиос" е ХМЦ (преди "Хелиос метал център"), което се занимава с производство и монтаж на метални конструкции. В началото на 2007 г. "Хелиос - металург" открива нов завод за производство на арматурна стомана. През годините компанията създава мрежа от производствени, складови и логистични бази в Пловдив, София и Бургас. След 2011 г. обаче резултатите й започват да се влошават (виж таблицата), като за 2014 г. отчита 8% спад на продажбите и загуба от 1.2 млн. лв. Броят на работещите в дружеството намалява до 20 души към септември 2015 г. след спиране на производството. През март заетите са били 130 души, показва справка в регистъра ДАКСИ. От предприятието не са обявявали причина за спирането му, но според Политими Паунова, изпълнителен директор на Българската асоциация на металургичната индустрия, тя е засиленият внос на арматурно желязо от Украйна.
Източник: Капитал (29.02.2016)

Хотел в Слънчев бряг на бивш зам.-губернатор на Бургас излиза на търг за 6,8 млн. лв. Хотелски комплекс „Централ“ в Слънчев бряг е обявен за публична продан от частния съдебен изпълнител Трифон Димитров към Бургаския окръжен съд. Търгът е първи за недвижимия имот, разпростиращ се върху площ от общо 2567 кв.м. Началната цена на проданта е 6 830 025 лв. Причината за търга е дълг на собственика на хотела – фирмата „ТОТЕМ-1“ ООД, към Банка ДСК. Върху имота има вписана договорна ипотека в полза на банката в размер на 722 000 евро. „ТОТЕМ-1“ е дружество на известния хотелиер Георги Николчев – бивш зам. областен управител на Бургас и председател на Асоциацията на собствениците в туризма. Негов съдружник във фирмата е Татяна Тенева, която се води управител, сочи справка в търговския регистър. Продажбата стартира от 18 март, петък, до същата дата на месец април тази година. Кандидат-купувачите могат да подават своите оферти в Районния съд в Несебър. Предложенията ще бъдат отворени на 19 април. (топ новини)
Източник: Други (18.03.2016)

Хотелски комплекс „Централ“ в Слънчев бряг е обявен за публична продан от частния съдебен изпълнител Трифон Димитров към Бургаския окръжен съд. Търгът е първи за недвижимия имот, разпростиращ се върху площ от общо 2567 кв.м. Началната цена на проданта е 6 830 025 лв. Причината за търга е дълг на собственика на хотела – фирмата „ТОТЕМ-1“ ООД, към Банка ДСК. Върху имота има вписана договорна ипотека в полза на банката в размер на 722 000 евро. „ТОТЕМ-1“ е дружество на известния хотелиер Георги Николчев – бивш зам. областен управител на Бургас и председател на Асоциацията на собствениците в туризма. Негов съдружник във фирмата е Татяна Тенева, която се води управител, сочи справка в търговския регистър. Продажбата стартира от 18 март, петък, до същата дата на месец април тази година. Кандидат-купувачите могат да подават своите оферти в Районния съд в Несебър. Предложенията ще бъдат отворени на 19 април.
Източник: Стандарт (21.03.2016)

Затвориха единствения офис на банка в Ахтопол Единствената банка в Ахтопол затвори врати, предаде БНР. Финансовата институция, която повече от 10 години обслужва и селата Варвара, Синеморец и Резово, не работи от една седмица и никой не знае причините за това. Местните разбират това преди седмица, когато виждат затворените врати на банката, без бележка и без обяснение за причините. Организират се и за два дни са събрали над 500 подписа, които ще бъдат внесени в централата, казва един от инициаторите Радослава Кючукова. "Неприятното е това, че без банкови услуги през зимния сезон остават около 800 човека, граждани на Ахтопол и още доста в селата около града, а пък за летния сезон се увеличаваме с доста повече и без банкови услуги не знам просто как ще привлечем туристи", обяснява Кючукова. Собственост на банката е и единственият банкомат в града, който също не е ясно докога ще работи, казва кметът на Ахтопол Станислав Димитров. Официална информация, някакво становище от страна на банката нямаме. Вече водим преговори и с други банки, евентуално да отворят свой клон в Ахтопол, добави Станислав Димитров. Неговите притеснения са свързани най-вече с възрастните хора, които след няколко дни трябва да получат своите пенсии. Затова вече Димитров организира транспорт, който да изводи пенсионерите до Царево, за да могат да си получат парите без проблем.
Източник: Дума (06.04.2016)

Необслужван дълг към Държавна спестовна каса (ДСК) от над 6.5 млн. лв. към 1992 г. на „Анди” ЕООД с управител Тодор Куртев Цоков и седалище пазарджишкото село Гелеменово изскочи от Приложение № 1 - длъжници към ДСК на суми над 1 милион неденоминирани лева (по критерий дължима главница) съгласно бюлетина на БНБ към Решение от 5 април 2016 г. на Комисията по досиетата. Решението касае проверки на лица и фирми - длъжници към ДСК на суми над 1 милион неденоминирани лева. Дружеството, чийто управител е бил Тодор Цоков, е теглило три кредита, като за последна дата на тяхното обслужване е посочена 30.06.1992 г. и останалите неразплатени главници по тях са съответно 1 308 000 лв., 1 953 000 лв. и 3 308 000 лв. Лихвите пък към същата дата възлизат съответно на 4 994 лв., 7 459 лв. и 12 630 лв. Съгласно ДВ от 1 август 1989 г. фирмата е създадена на 30 юли 1989 г. като Колективна фирма "Анди" със седалище с. Гелеменово, Пловдивска област и с предмет на дейност: приготвяне и търговия на топли и студени сандвичи, принцеси, аламинути, различни видове ядки, безалкохолни напитки, сиропи, чай, кафе, бира, вино, концентрати, шоколадови и захарни изделия, сладолед, организиране на тържества и вечери. Представлява се от Тодор Куртев Цоков от с. Гелеменово и Галина Коцева Рицарди от София, Панчарево. На 12 ноември 1993 г. тя е трансформирана от СД в ООД със същото седалище и разширен предмет на дейност и продължава да се представлява от Тодор Цоков. През 1996 г. от ООД се трансформира в ЕООД с единствен собственик Тодор Куртев Цоков. Тодор Цоков е правил през годините многократни опити да се включи в държавното и общинското управление на Пазарджик. Бил е кандидат за кмет на общината и за общински съветник от различни политически сили. Последните му опити датират от 2014 г. и 2015 г., когато се е кандидатирал съответно за депутат и общински съветник от партията на Александър Томов „Българска Социалдемокрация”.
Източник: Други (11.04.2016)

Tpи хoтeлa нa длъжници към бaнки и дaнъчнитe oбявихa зa пpoдaжбa чacтнитe cъдeбни изпълнитeли във Вeликo Tъpнoвo. Зa пopeдeн път ce тъpcят нoви coбcтвeници нa хoтeл “Нeптyн” в cтapaтa cтoлицa. Чacтният cъдeбeн изпълнитeл Рaлицa Кacaбoвa гo пpoдaвa зa 533 600 лв. В cpaвнeниe c пocлeдния тъpг цeнaтa ceгa e пaднaлa cъc 133 400 лв. Пpoдaвa ce вcичкo – хoтeлът и цялocтнoтo мy oбopyдвaнe и oбзaвeждaнe зaeднo c мaтpaцитe, пepдeтaтa, ocвeтитeлнитe тeлa и caнитapнaтa кepaмикa в бaнитe. Хoтeлът e въвeдeн в eкcплoaтaция пpeз лятoтo нa 2002 г. Ипoтeкиpaн e зa 770 254 лeвa в “Бългapo-Амepикaнcкa кpeдитнa бaнкa” и имa нaлoжeнa възбpaнa oт кpeдитopa. Зacтpoeнaтa мy плoщ e 992,54 квaдpaтни мeтpa. Чacтният cъдeбeн изпълнитeл Мapия Глyшкoвa пpoдaвa хoтeлcкaтa бaзa c къмпинг “Гopcки кът” в Лeдeник. Стapтoвaтa цeнa e 230 175 лв. и e peдyциpaнa нaдoлy c 57 544 лв. Имoтът e 1500 квaдpaтни мeтpa c тpиeтaжнa хoтeлcкa бaзa. Пpoдaжбaтa e зa yдoвлeтвopeниe нa взиcкaтeля “Рaйфaйзeнбaнк”. Сoбcтвeникът нa пoчивнaтa бaзa вeликoтъpнoвcкaтa фиpмa “Стpoйбилд” ООД e cpeд гoлeмитe дaнъчни длъжници нa TД НАП. В “чepния cпиcък” нa дaнъчнитe фиpмaтa фигypиpa c нeплaтeни дaнъци oт 203 261 лв. Въpхy “Гopcки кът” имa впиcaни двe възбpaни – в пoлзa нa бaнкaтa кpeдитopкa и нa НАП. Нa тeзгяхa излизa и пpoфилaктopиyмът в cтpaжишкoтo ceлo Кaмeн. Стapтoвaтa цeнa, oбявeнa oт чacтния cъдeбeн изпълнитeл Диянa Кoлeвa, e 351 000 лeвa. Имoтът e 761 кв.м, a paзгънaтa зacтpoeнa плoщ нa хoтeлa e 990 квaдpaтни мeтpa. Toй e c pecтopaнт и 8 aпapтaмeнтa, нa бpeгa нa язoвиpa в мecтнocттa Чeшмe дepe. Пpoдaвa ce зa yдoвлeтвopeниe нa взиcкaтeля “Бaнкa ДСК” зa пpocpoчeнa ипoтeкa.
Източник: Янтра - Велико Търново (15.04.2016)

Най-големите банки в страната към 31 март 2016 г. В края на март активите на банковата система в България възлизат на 87.135 млрд. лв., или с близо 400 млн. лв. по-малко от рекордните 87.5 млрд. лв., достигнати в края на миналата година. Справка на Profit.bg сочи, че четирите най-големи банки в страната управляват близо половината от активите на системата. Кои са най-големите в края на първото тримесечие? Челната тройка продължава да е без промяна. Уникредит Булбанк и Банка ДСК днес имат активи за 17.2 млрд. лв. и 11.2 млрд. лв., докато Първа инвестиционна банка е с 8.42 млрд. лв. Само преди три месеца Пощенска банка бе на шеста позиция, но след финализирането на сделката по придобиването на Алфа Банк тя вече е четвъртата най-голяма банка в страната. Активите й днес възлизат на 6.637 млрд. лв., или малко повече от Обединена българска банка, която е с 6.618 млрд. лв. Шестата най-голяма банка у нас е Райфайзенбанк с 6.4 млрд. лв., докато седма се нарежда Сосиете Женерал Експресбанк с 5.25 млрд. лв. Вижте още: Колко спечели твоята банка за първите три месеца на 2016 г. Топ 10 се допълва от Централна кооперативна банка с 4.7 млрд. лв., както и Банка Пиреос и СИБАНК, управляващи респективно 2.88 и 2.71 млрд. лв. Последните данни на централната банка сочат, че в България оперират 27 банки, от които 18, или точно 2/3 от тях, са с активи за над 1 млрд. лв.
Източник: profit.bg (05.05.2016)

Арести за пране на 1 млн. долара в Пловдив Бившият директор на ДСК в Пловдив, впоследствие на Алфа банк, и зам.-шеф на фонд "Земеделие" Красимир Калинкин бе арестуван при акция на ДАНС и Икономическа полиция в Пловдив заедно със сина му Емилиян. Задържано е още едно лице, участвало в схема за пране на пари. Окръжната прокуратура образува досъдебно производство за извършени в периода март 2015-януари 2016 г. множество банкови преводи извън страната чрез документи с невярно съдържание. Става дума за около 1 млн. долара. Преводите са били насочвани към Китай, Холандия, САЩ и Малта. По делото са иззети множество документи, разпитват се свидетели, назначени са експертизи. Търсят се и други преводи над установената засега сума и се изяснява произходът на средствата, за да се докаже евентуално пране на пари.
Източник: Дума (12.05.2016)

Обявиха най-магнетичните брандове сред банките в България ДСК, УниКредит Булбанк и Първа инвестиционна банка са банките у нас, които имат най-голяма сила да привличат и задържат своите потребители. Това стана ясно от второто издание на класацията „Магнетичните брандове“ на стратегическото звено в Saatchi&Saatchi - Brandworks и агенцията за маркетингови изследвания Pragmatica. То представя топ 10 на най-магнетичните брандове в категорията „Банки“. „Силните брандове са не просто добре познати, а имат цялостен и единен имидж, при който отделните елементи работят в синхрон и се допълват в едно общо възприятие за банката. Брандовете, постигнали това единство в представянето си, печелят трите лидерски позиции в класацията.“, споделя Росен Терзиев, стратегически директор на Saatchi Brandworks В сектор, асоцииран предимно с рационални избори, проучването измерва емпирично емоционалната нагласа на потребителите при избора на банка. Фокус на проучването са възприятията на потребителите относно банките – какво чувстват, как мислят, какво ги кара да предпочитат една банка пред друга. Проучването се позовава на резултатите от онлайн изследване, проведено на национално ниво сред представителна извадка от 600 души. „Данните показват, че средно 31% от участвалите са неудовлетворени от своята банка, като в същото време, близо 90% от тях не биха сменили обслужващата си банка.“ – разкрива Диньо Маджараов, директор Изследвания на Pragmatica. „Дори да не предприемат действия към промяна, тези близо 1/3 от потребителите насочват разговора за съответната банка в негативна посока. Подобен резултат влияе сериозно на имиджа на бранда, но също така представя и една възможност за промяна на възприятията на банката и подобряване дългосрочните взаимоотношения между бранда и потребителите." – според Георги Гавазов, управляващ партньор в Saatchi & Saatchi. Първото издание на класацията „Магнетичните брандове“ представи топ 15 на най-магнетичните брандове кисело мляко, където лидер бе марката „Верея“. Силата на привличане на брандовете е изразена чрез индекс обозначаващ нивото на „бранд магнетизъм“ за всеки бранд в категорията. За повече информация и детайлен доклад на класацията „Магнетичните брандове“, посетете http://saatchi.bg/brandworks/
Източник: Труд (27.05.2016)

Дивидентна смелост В годината на голямата течаща проверка на качеството на активите в банковата система логичното очакване е всяка банка да иска да трупа максимално буфери, в случай че резултатите покажат изненади. Затова и генерираната миналата година печалба от 900 млн. лв. изглеждаше като добра опция за капитализиране, което допълнително да подсили показателите на сектора. Над половината от тази сума обаче ще напусне системата под формата на дивиденти. Засега още много от банките не са провели общите си събрания, но дори и само гласуваните от двете най-големи на пазара - Уникредит Булбанк и ДСК, вече правят внушителните 466 млн. лв. Решението може да се разглежда и като демонстрация на увереност в собствените сили, защото и двете банки всъщност увеличават разпределяните към собствениците си средства, а сумата доближава гласуваните миналата година 479 млн. лв., които обаче бяха дадени от шест банки. Картината в сектора сериозно варира. Нормално е банките с чужда собственост и тези, които са лидери на пазара или по-ключови части от международните си групи, да се чувстват уверени, че при нужда могат да получат обратно подкрепа. Освен това и банките в страната оперират с различни нива на капиталов излишък над изискваните от регулатора, така че някои имат повече сигурност, че, каквото и да покаже стрес тестът, ще имат достатъчно възможност да поемат загубите. Същевременно банките с местна собственост, както и донякъде тези с централи в нестабилната Гърция, където никога не се знае дали няма изневиделица да се развихри нов кризисна ситуация, имат всички причини да са по-предпазливи и да бранят всеки лев капитал. За втора поредна година най-внушителното дивидентно плащане идва от ДСК. Банката вече е провела общото си събрание на 30 март, като решението е да се разпределят 321 млн. лв. дивидент за 2015 г. Любопитно е, че за втора поредна година сумата, която банката превежда на собственика си - унгарската OTP, е по-голяма от генерираната печалба за годината. В случая тя е 305.8 млн. лв., като към нея от банката добавят и още 15.2 млн. лв. неразпределена печалба от минали години. За 2014 г. ДСК преведе 289.85 млн. лв. дивидент при 226 млн. лв. печалба, така че като цяло коефициентът на разпределение намалява и банката раздава по-малко от натрупаните си печалби. Другият гигант - Уникредит Булбанк, макар и също с внушителен дивидент от 145 млн. лв., е доста по-консервативен в действията си. Решението е да се разпредели половината печалба за 2015 г., а "останалата половина ще остане в банката като неразпределена печалба и ще бъде реинвестирана в нови проекти", гласи официалното съобщение от институцията. Така Уникредит Булбанк реално допълнително засилва показателите си за капиталова адекватност, въпреки че и без това банката работи с едни от най-високите нива на пазара. Всъщност с нейните 24.7% обща капиталова адекватност и 24.4% от първи ред към края на 2015 г. тя е чувствително над средните за системата стойности и разполага с над 1.1 млрд. лв. излишък над изискваното от регулатора 13.5% (което включва и буфери). А без тях стойността достига близо 1.5 млрд. лв. БНБ вече обясни, че ако при стрес тестовете капиталът на някоя банка падне в зоната на буферите, няма да следват директно надзорни мерки, а ще се изисква план за възстановяване. Същевременно ДСК е в средата на класацията по този показател със 17.26% обща адекватност, излишъкът й от капитал е 241 млн. лв. с буферите и близо 600 млн. лв. без тях. В тези числа обаче не е включена печалбата за 2015 г., която сега се разпределя, така че показателите й няма да се свият чувствително. Още повече че и при двете банки трябва да се има предвид, че от началото на годината продължават да отчитат печалби, като само за първото тримесечие те са по над 70 млн. лв. Те също при нужда биха могли да бъдат капитализирани. Дали и други банки ще дадат дивиденти още не може да се каже, тъй като за много от тях дори не са свикани общи събрания. Някои са и еднолични дружества, така че решението на собственика може да се оповести и без публична покана. Нормално обаче може да се погледне към институциите, разпределяли част от печалбата и предходната година. Тогава Райфайзенбанк (България) също като ДСК разпредели и печалби за минали години - 69.8 млн. лв. дивидент, което надвишава с 50% финансовия й резултат за 2014 г. За 2015 г. печалбата й расте на 61.4 млн. лв., а капиловата й адекватност е по-висока и от тази на Уникредит Булбанк (36.5% обща и 25.4% от първи ред). Така че при желание от собственика й банката спокойно може да си позволи да продължи дивидентната си политика без опасност да влезе в пререкания с регулатора. От другите гласували дивиденти за 2014 г. за Прокредит банк още няма информация за общо събрание, а "Алианц" има свикано за 27 май, но още няма решения, а от дневния му ред не се разбира какво предлага мениджмънтът. За разлика от предходната година този път Сосиете Женерал Експресбанк ще се въздържи от дивидент. Според поканата за общо събрание в Търговския регистър не само цялата печалба за 2015 г. от 73.4 млн. лв., а и още 17.2 млн. лв. неразпределени печалби от минали години (появили се в резултат на смяна на счетоводната политика) ще бъдат отнесени към допълнителни резерви. Това беше очаквано, тъй като банката оперира с едни от най-ниските нива на капитал над регулаторно изискваните. Още през април главният финансов директор на Сосиете Женерал Експресбанк Славейко Славейков заяви пред "Капитал", че "банката няма да разпределя дивиденти през годината и ще капитализира 92 млн. лв. печалби от минали години, което допълнително ще повиши капиталовата адекватност от първи ред до 5% над регулаторния минимум и общата капиталова адекватност до 3% над регулаторния минимум". За другите големи банки в страната по-скоро не може да се очакват дивиденти. От поканата за общо събрание на Пощенска банка става ясно, че и тя планира да внесе печалбата в капитала си, още повече че покрай придобиването на клон на Alpha bank през март тя дори получи 55 млн. евро капиталова инжекция от акционерите си. В дневния ред за свиканото събрание за ОББ няма точка за разпределяне на печалбата. Третата по активи ПИБ вече проведе общо събрание, на което беше взето решение да се капитализара печалбата за 2015 и евентуалната за 2016 г. Това ще й позволи да вкара в капитала си за регулаторни цели и реализираната печалба през първото полугодие на 2016 г. При БАКБ вече също има решение за капитализация. За местните банки, без подкрепа от банка майка, и особено за борсовите набирането на капитал е по-трудно и времеемко, като при по-лоши от очакваните резултати може да се окаже проблем да привлекат инвеститори. Затова и от банките с българска собственост едва ли може да се очаква дивидент предвид, че за тях е по-ключово да консервират капитала си.
Източник: Капитал (06.06.2016)

ДСК е най-магнетичният банков бранд ДСК, УниКредит Булбанк и Първа инвестиционна банка са банките у нас, които имат най-голяма сила да привличат и задържат своите потребители. Това става ясно от второто издание на класацията „Магнетичните брандове“ на стратегическото звено в Saatchi&Saatchi - Brandworks и агенцията за маркетингови изследвания Pragmatica. То представя топ 10 на най-магнетичните брандове в категорията „Банки“ и се базира на онлайн изследване, проведено на национално ниво сред представителна извадка от 600 души. "Данните показват ДСК като банка, която хората чувстват близка и до голяма степен доверена. Това се свързва както с историческия произход на банката, така и с успешното защитаване на тази територия във времето – чрез продуктите, клоновата мрежа и обслужването на банката", изтъкват от Saatchi Brandworks. Според анализа втората в класацията – УниКредит Булбанк, е изградила у хората доверие заради стабилността си през годините, като е добавила в имиджа си нови елементи – престиж, иновативност, развитие. Третата финансова институция – ПИБ, се възприема като банка, обърната към клиента. Тя обаче така и не успява да внуши доверие и изостава непропорционално много по този показател, отбелязват от Saatchi Brandworks.
Източник: Медия Пул (07.06.2016)

"БОРИКА" има ново ръководство Eднoимeннoтo дpyжecтвo зaд cиcтeмaтa зa бaн?oви paзплaщaния „БOPИKA” вeчe имa нoвo pъ?oвoдcтвo. Ha 8 юни oбщoтo cъбpaниe нa „БOPИKA-БAHKCEPBИЗ” AД глacyвa нoв изпълнитeлeн диpe?тop, ?a?тo и нoви члeнoвe в cъвeтa нa диpe?тopитe. A?циoнepитe избpaxa Mиpocлaв Bичeв зa Глaвeн изпълнитeлeн диpe?тop нa дpyжecтвoтo. Toй зaпoчвa ?apиepaтa cи в Бългapc?a ?oщeнc?a Бaн?a, ?aтo дocтигa дo пocтa pъ?oвoдитeл "?pилoжни cиcтeми". Oт 1996 дo 2000 г. e Meниджъp, a пo-?ъcнo и Cтapши мeниджъp в "Упpaвлeнc?o ?oнcyлтиpaнe и ИT" нa Dеlоіttе & Тоuсhе. Oт 2000 дo 2002 paбoти ?aтo Pъ?oвoдитeл ?oнcyлтaнтc?и oтдeл в Maй?pocoфт Бългapия, ?aтo в cъщия пepиoд e и ?oнcyлтaнт пo избopa нa cиcтeмa PИHГC, ?ъм БHБ. Kapиepaтa мy пpeминaвa пpeз TБ „Биoxим“, ?ъдeтo e Диpe?тop ИT и yчacтвa в oбнoвявaнeтo нa ocнoвнaтa бaн?oвa cиcтeмa. Oт дe?eмвpи 2003 гoдинa e члeн нa УC, a в пocлeдcтвиe и Изпълнитeлeн диpe?тop нa Бaн?a ДCK, ?ъдeтo имa ?лючoвa poля в тpaнcфopмaциятa нa тpaдициoннa дъpжaвнa инcтитyция в мoдepeн лидep нa пaзapa, цялocтнo внeдpявaнe нa бaн?oвa cиcтeмa и изгpaждaнe нa caмocтoятeлeн ?apтoв цeнтъp. Meждyвpeмeннo e члeн нa Haдзopния cъвeт нa ?eнcиoннa ?oмпaния „ДCK Poдинa“, члeн нa Cъвeтa нa диpe?тopитe нa „Дpyжecтвo зa ?acoви ycлyги“ и члeн нa Cъвeтa нa Диpe?тopитe нa ОТР Ваnk (Pycия). Блaгoдapeниe нa нaтpyпaния oпит и ycпeшни пpoe?ти, Bичeв изpacтвa в гpyпaтa ОТР дo нивo Зaмecтни? нa Глaвния изпълнитeлeн диpe?тop нa ОТР Ваnk (Унгapия) и СІО нa бaн?oвaтa гpyпa. Ha oбщo cъбpaниe бeшe глacyвaн и нoв cъcтaв нa члeнoвeтe нa Cъвeтa нa диpe?тopитe (CД). Hoвитe члeнoвe ca пpeдcтaвитeли нa ?oщeнc?a Бaн?a и ?ъpвa Инвecтициoннa Бaн?a. Cъвeтът нaпyc?aт Paйфaйзeнбaн? и Бaн?a ?иpeoc. Eтo и пълният cъcтaв: Димитpoв Xpиcтoв – Бългapc?a Hapoднa Бaн?a, ?peдceдaтeл нa CД Bиoлинa Mapинoвa Cпacoвa – Бaн?a ДCK, Зaм. пpeдceдaтeл нa CД Лeвoн Kape?ин Xaмпapцyмян, УниKpeдит Бyлбaн?, члeн нa CД Cтилиян ?eт?oв Bътeв, Oбeдинeнa Бългapc?a Бaн?a, члeн нa CД Гeopги Димитpoв Koнcтaнтинoв, Цeнтpaлнa Kooпepaтивнa Бaн?a, члeн нa CД Mapтин Mиxaйлoв Зaимoв, ЅG E?cпpecбaн?, члeн нa CД ?eтя Hи?oлoвa Димитpoвa, ?oщeнc?a Бaн?a, члeн нa CД Bacил Xpиcтoв Xpиcтoв, ?ъpвa Инвecтициoннa Бaн?a, члeн нa CД Mиpocлaв Cтaнимиpoв Bичeв, БOPИKA – БAHKCEPBИЗ, члeн нa CД
Източник: Money.bg (10.06.2016)

Кредитор продава логистичния център на "ЦБА асет мениджмънт" в Дебелец Логистичният център на "ЦБА асет мениджмънт" в град Дебелец край Велико Търново е обявен за продажба от частен съдебен изпълнител. Процедурата се организира по искане на Банка ДСК и не е неочаквана. За наложен запор върху имота и предстоящ търг публичното дружество предупреди още в отчета си за първото тримесечие. Цената, за която се продава земята със сградата, е 8.5 млн. лв. с ДДС. Това е 2 млн. лв. над сумата, която дружеството дължи по необслужвания си кредит към банката. От известно време компанията, която управлява инвестициите на дъщерните дружества от търговската верига, изпитва ликвидни затруднения и затова предприе поредица от мерки, за да подобри състоянието си. Основните от тях са освобождаване от неоперативни активи и затваряне на губещи магазини. Имотът в Дебелец включва близо 12 дка земя и сграда с обща площ 5185 кв.м. Освен складови помещения в нея има също офиси и помещения за персонал. На адреса на логистичния център са регистрирани и самото "ЦБА асет мениджмънт", както и някои от дъщерните му дружества. Върху имота има договорна ипотека в полза на Банка ДСК за сумата от 6.5 млн. лв. Тъй като началната цена е по-висока, при евентуална продажба част от средствата ще отидат в самата компания. "Задължението е свързано с инвестиционен кредит, който компанията получи през 2010 г. за изграждане на логистичния център", каза директорът за връзки с инвеститорите Бисерка Божкова. По данни от отчета към края на 2015 г. "ЦБА асет мениджмънт" дължи 5.7 млн. лв. главница по заема, както и 897 хил. лв. договорна и наказателна лихва плюс такси. "Дружеството има и няколко други кредита, които се обслужват редовно", уточни Божкова. Сред тях са овърдрафт в Банка ДСК и два кредита от Уникредит Булбанк – единият за оборотни средства, а другият за рефинансиране на задълженията на дъщерното "ЦБА Търговия" (което сега се нарича "Инспирация"). Миналия септември "ЦБА асет мениджмънт" сключи договор за заем с дъщерното си "ЦБА Свищов" за 950 хил. лв. и със сумата погаси частично овърдрафта. Средствата дойдоха от продажбата на имот на дружеството в Свищов. За плащания по същия кредит "ЦБА асет мениджмънт" продаде и свой собствен имот в Каварна за 300 хил. лв. Преговорите с Банка ДСК продължават и сега. "Ако постигнем съгласие за изплащане на вноски, които можем да покриваме, ще изплатим инвестиционния кредит", каза Божкова. По думите й имотът в Дебелец в момента не е ключов актив, тъй като дружеството разчита основно на сублицензиране на права върху търговската марка. Допреди няколко години е използван и франчайз, но сега този метод не се прилага. Правата върху марката могат да се дават както от "ЦБА асет мениджмънт", така и от контрагенти на компанията. Един от ключовите партньори е ЦБА АД, който не е свързан с групата. Дружеството осигурява 17% от приходите. По информация на частния съдебен изпълнител компанията извършва дейност чрез "ЦБА – България", ЦБА АД и "Коме". Основна задача на компанията сега е да продължи договорите за предоставяне на сублицензионни права, които са изтекли в началото на годината. "В момента преподписването е леко затруднено заради проблемите с банката", каза Божкова. Успоредно с това през тази година компанията закри няколко губещи магазина в Плевен, Велико Търново и Стражица, други обекти бяха затворени през 2015 г. Като част от оздравителните мерки на дружеството и заради натрупаните загуби от 2014 и 2015 г. ръководството предлага да бъде направен обратен сплит на акции (номиналът да се увеличи от 1 лв. на 10 лв.). Решението за това ще бъде взето на общо събрание на 18 юли. Тогава акционерите ще гласуват и предложение "ЦБА асет мениджмънт" да продаде дружеството си "Инспирация" на "Корект – А". Такава сделка беше сключена преди две години (тогава "Инспирация" още се казваше "ЦБА търговия") със същия купувач за цена от 1 лв. Причината за това беше, че оценителят беше определил пазарна стойност на собствения капитал на дъщерната компания от минус 4.715 млн. лв. През миналата година сделката беше отменена от съда. Основните акционери в "ЦБА асет мениджмънт" са Красимир Гърдев (35%), Радослав Владев (35.5%) и Ивайло Маринов със 7.9%. Към края на първото тримесечие нетните приходи от продажба на дружеството намаляват със 77% до 860 хил. лв. С почти толкова се свиват и разходите, благодарение на което загубата се понижава до 176 хил. лв. от 623 хил. лв. година по-рано.
Източник: Капитал (10.06.2016)

Кредити на 242 компании, отпуснати от търговските банки до края на март 2016 г., е гарантирал Националният гаранционен фонд (НГФ), който е част от Българската банка за развитие. В подкрепените фирми работят над 5200 души, става ясно от съобщение на фонда. Кредитите по гаранционната схема за собствен риск на фонда, която стартира в края на 2015 г., са отпуснати от Алианц банк, Банка ДСК, Банка Пиреос, БАКБ, ОББ, ПИБ, Райфайзенбанк, СИБанк, Ти Би Ай Банк, УниКредит Булбанк. Общата стойност на финансираните от банките партньори проекти е 80 млн. лв.
Източник: Сега (14.06.2016)

"Енерго-про" взе голям и евтин заем Четири години след като чешката "Енерго-про" купи електроразпределителното дружество в Североизточна България от германската Е.ОN, компанията е договорила нов заем, с който да покрие оставащата част от платената цена по сделката. През юни "Енерго-про Варна", която е шапката на мрежовото и електроснабдителното дружество, е получила кредит от 114 млн. лв. от Банка ДСК. Любопитното в случая е, че сумата е сред най-големите корпоративни заеми, теглени от местни дружества от български банки. Вторият интересен момент е, че явно заради спада на лихвените нива краткосрочният кредит е с много изгодни условия. От варненската компания коментираха лаконично, че "усвоените средства са предназначени за оперативни цели", но според близки до сделката източници става въпрос за рефинансиране на стари кредити. Освен че е за значителна сума, кредитът на "Енерго-про" е и с изключително атрактивна лихва - едномесечен 1М Sofibor (който в момента е 0.006) + 1.30% годишно, но не по-малко от 1.30% годишно. Размерът на лихвата става ясен от публикувания в Търговския регистър за вписване договор за сключването на особен залог като обезпечение по заема. Той е учреден върху цялото предприятие с всичките му активи в сила до окончателното погасяване на дълга. За сравнение - през април държавният БЕХ взе мостов заем от международен консорциум с годишна лихва от порядъка на 4-5%. Срокът, за който "Енерго-про" е взела кредита, е едва шест месеца, което означава, че изтича на 10 декември 2016 г. Той все пак може да бъде удължен с анекси. Според условията при забавяне на погасяването на главницата "Енерго-про" трябва да плаща наказателна надбавка в размер на 7% над основната лихва. От ДСК не коментираха дали въпросният кредит е сред най-големите експозиции, отпускани от банката, и дали определените нива на лихвените проценти са стандартна политика за краткосрочен корпоративен заем Според последния консолидиран отчет на дружеството за 2014 г. става ясно, че към края на годината то има общо заеми и лихви от малко над 197 млн. лв. при среден лихвен процент от 5.59%. Основната част от тях са към чешката банка PPF, което се явява като първи заложен кредитор на дружеството. Според Търговския регистър размерът на взетия кредит е 78.6 млн. евро с падеж 2024 г. Вероятно този заем е рефинансиран сега. Отделно към същата банка "Енерго-про" има друг заем в размер на 10 млн. евро, който също е с падеж през 2024 г. Към края на 2014 г. енергийното дружество има да връща 17.2 млн. евро на своя собственик – регистрираната в Чехия Energo pro. Към края на миналата година дружеството има да връща и 5 млн. евро на регистрираното в Холандия Sloan park property trust, което през 2014 г. увеличи дела си в "Енерго-про мрежи" до 5.5% след покупка на акции на дружеството от Българска фондова борса, където то бе листнато. "Енерго-про Варна" е имала и друг кредит от ДСК с падеж в края на 2014 г. в размер на 16 млн. лв. Тогава лихвата е била в размер на 2.25%. "Енерго-про Варна" беше учредено в средата на 2012 г. покрай покупката на българския бизнес. Тогава по неофициална информация цената беше 133 млн. евро, но после имаше твърдения, че тя е намалена с 30%. Според финансовия отчет на компанията за 2012 г. инвестициите в дъщерни дружества за въпросната година са 239.4 млн. лв. С покупката на активите от E.ON компанията се зае с обслужването на около 1.1 млн. клиенти (към 2012 г.). Преди това чешката група беше позната на българския пазар като собственик на ВЕЦ, които придоби още през 2000 г. Компанията снабдява с електроенергия и около 70% от територията на Грузия, където навлезе през 2007 г. В България, въпреки че дружеството работи на изцяло регулиран пазар, финансовите му резултати през последните години са добри (виж таблицата). Расте и бизнесът на търговеца на електричество от групата.
Източник: Капитал (22.06.2016)

Лихвите по депозитите паднаха до рекордните 0.05% Лихвите по влоговете в България продължават да падат и стигнаха рекордно ниски нива - вече има две банки, които дават едва 0.05% за едногодишен левов депозит. Това са Райфайзенбанк и ДСК, показва справка в портала "Моите пари". Масовите предложения са за под 1%. На практика това означава, че много от вложителите не получават никаква доходност от парите, които държат на разплащателна сметка или на срочен влог. А ако се сметнат таксите за поддържане, за справки и данъкът върху лихвата, реално те трябва да доплащат на банката. Отрицателна например би била сметката за един от най-разпространените депозити - в рамките на 1000 лева. При 1% лихва за срочен годишен влог например банката би начислила лихва от 10 лева, които ще бъдат обложени с данък от 8%. Отделно в различните трезори месечната такса за управление на спестовна или безсрочна сметка тръгва от 1 лев и стига до над 2 лева, тоест от 12 до над 24 лева годишно. Например месечната такса за обслужване на безсрочния влог и за спестовната сметка "ДСК Мотив" е 2.20 лв. В Райфайзенбанк годишната такса за поддържане на спестовна сметка "Перспектива" от 1 юни е в размер от 18 лв., вместо 12 лв. Лихвата на същата сметка пада от 0.2% на 0.1%. В Пощенска банка таксата е 1 лв. месечно при сметки "Мега" и "Активни пари". Справка в портала Pariteni показва, че в момента има една-единствена възможност човек да получи над 2% доход, като вложи парите си на влог за година. Въпросната най-щедра оферта е за "детски" депозит, а лихвата е 2.25%. Така ако човек внесе 10 000 лева за детето, след 12 месеца банката ще му начисли 225 лева отгоре, но от тях ще удържи 18 лева за данък от дохода. Повечето банки предлагат едногодишните депозити в левове с лихва под 0.5%. Още по-ниски са лихвите за спестявания в евро. За едногодишен депозит на 1000 евро най-високата оферта в момента е за 1.63%, а повечето предложения са за лихви в диапазона 0.05 - 0.99%. На фона на ниските лихви не е чудно, че за първи път от близо седем години тенденцията на непрекъснато увеличение на парите на домакинствата в банките се прекъсна и през 2016 г. БНБ вече на два пъти отчита свиване на спестяванията - спад имаше през февруари, а после и през май. За експертите отливът има лесно обяснение - много хора вече не виждат смисъл да "консервират" парите си при символична лихва и решават да ги инвестират в нещо, от което имат нужда, или което ще им носи доход. Онези, които имат по-малки спестявания, правят ремонти, сменят мебели, купуват телевизор или нова кухня, правят отдавна планирана екскурзия или дълго отлагана скъпа процедура при зъболекаря. По-заможните инвестират в имоти - къщи, апартаменти, ниви и др., които после да отдават под наем или да препродадат на по-висока цена. Това обяснява и защо цените на жилищата неотклонно вървят нагоре. Трети се престрашават да опитат някакъв дребен частен бизнес. Банките свалят лихвите, защото и без това са пълни с пари, които трудно пласират като кредити. По последни данни на БНБ спестяванията на фирми и граждани в банковата система през май са изкачили поредния връх и вече надхвърлят 64 млрд. лева, като увеличението идва от бизнеса. За съжаление данните на централната банка показват и друго - че заемите поевтиняват много по-бавно от депозитите. Така в момента по отношение на символичните лихви по влоговете България напълно се вписва в нормалните за ЕС равнища, но при кредитите картината е съвсем различна. У нас процентите по жилищните заеми например са около 6 пъти по-високи, ако се сравняваме с Германия, където средната лихва за домакинствата е 0.89%. При тази огромна ножица между лихвите по отпуснатите и по привлечените средства и при непрекъснато увеличаваните такси не е чудно, че печалбата на българските банки расте със 110 млн. лева средно на месец. Поне това показва статистиката на БНБ към 1 май. През първата третина на 2016 г. банковата система като цяло е отчела 439 млн. лева печалба, което е с близо 15% повече спрямо година по-рано. По време на финансовия форум "Шумът на парите" банкери и анализатори прогнозираха, че в Европа и в България ниските лихви ще се задържат още най-малко две години. Според Иван Кутлов от ОББ алтернативите на банковите депозити - взаимни фондове, застраховки със спестовен елемент и т.н., тепърва ще добиват популярност у нас. А Зденек Метелак, директор на Сосиете Женерал Експресбанк, коментира, че моментът е добър за инвестиране в недвижими имоти. Не е ясно обаче как ще се отрази на финансовите пазари, банките и лихвите решението на Обединеното кралство за излизане от ЕС. ПРОМЯНА Добрата новина за потребителите е, че след 18 септември трябва да заработят промени в Закона за платежните услуги и платежните системи, които вече се гледат в парламента. За да отговорим на европейските правила, банките ще трябва да осигурят лесен и евтин достъп до своите услуги на всеки българин, което означава ниски и минимални като брой такси, съобразени с нивото на доходите в страната. Всяка банка ще бъде длъжна да уведоми клиента още при откриването на сметка за всяка сума, с която ще го таксува. Освен това всеки клиент ще получава годишно извлечение, в което банката ще го информира подробно какви такси за какво му е удържала. А БНБ трябва да направи специален сайт, на който всеки ще може да сравнява таксите, които различните банки предлагат за определена услуга - например за теглене на пари от банкомат, за плащане на данъци, за внасяне на сума в каса или за превод.
Източник: Сега (27.06.2016)

Сашо Дончев вече контролира "Овергаз мрежи" без "Газпром" Сашо Дончев е взел контрола над най-голямата частна газоразпределителна мрежа в България. До пролетта на тази година "Овергаз инк", в което равни дялове имаха руската "Газпром" и българският инвеститор, държеше 99.6% от акциите на "Овергаз мрежи", която е собственик на цялата газоразпределителна система. След увеличение на капитала с близо 200 млн. лв. обаче контролът над дружеството се премества към Дончев. Така раздялата между "Овергаз инк" и "Газпром", за която "Капитал" съобщи в края на миналата година, започва да се случва. Първият ясен сигнал за промяна пък беше спирането на доставките от страната на "Газпром" към българското дружество от началото на 2016 г. По предварителен план откупуването на дела на руснаците трябваше да е факт до средата на тази година. Освен с нов основен собственик и паричен ресурс от него "Овергаз мрежи" взима и заем от 160 млн. лв. от Уникредит Булбанк, като с малка част от средствата се рефинансират стари заеми към ДСК, а остатъкът ще е за дългове към доскорошния мажоритарен собственик "Овергаз инк". От "Овергаз мрежи" отказаха коментар, като единствено посочиха, че до дни нещата ще се изяснят. На общо събрание на "Овергаз мрежи" в началото на април е взето решение да бъдат освободени двама от членовете на съвета на директорите – Иван Чолаков и Емилия Георгиева, и се избира нов състав, в който влизат директно Сашо Дончев, Михаил Захманов, който е назначен за изпълнителен директор, и Георги Дончев. Със следващата точка общото събрание решава да увеличи капитала на дружеството с 202.5 млн. лв. в полза на лондонската компания DDI Holding ltd. Справка в британския фирмен регистър показва, че всички дялове в дружеството са собственост на българската "Ди Ди мениджмънт", в която Дончев държи 55%, а останалите са на различни български физически лица. С решението капиталът на "Овергаз мрежи" нараства от 127.5 млн. лв. до 330 млн. лв., а въпросната британска компания придобива 61.38% в газоразпределителното дружество. Допреди това 99.6% от капитала се държи от "Овергаз инк". Според публикуваните документи DDI Holding ltd, управлявана от Дончев, вече е внесла 25% от номиналната стойност от увеличението на капитала в размер 50.6 млн. лв., като останалите трябва да бъдат внесени в срок от две години. Договорът за инвестиционен кредит между "Овергаз мрежи" и Уникредит Булбанк е сключен в средата на юни, като към него е учреден и особен залог върху търговското предприятие, става ясно от публикуваните в Търговския регистър документи. Пак оттам личи, че съкредитополучатели са "Овергаз холдинг", чрез която Сашо Дончев държи 50% от "Овергаз инк", "Ес Дий проджект", която също е собственост на "Овергаз мрежи", и вече описаната британска DDI Holding. Според договора за особен залог до 5.8 млн. лв. от сумата са предназначени за рефинансиране на инвестиционен кредит към "Банка ДСК", пак до същата сума са за заплащане на разходите, свързани с обезпечението и изпълнението на задълженията по този заем. До 160 млн. лв. пък са за рефинансиране на всички дължим суми от кредитополучателя към "Овергаз инк". От финансовия отчет на смесеното българско-руско дружество за 2015 г. става ясно, че компанията има 38 млн. лв. търговски вземания от свързани лица, от които 34 млн. лв. са от "Овергаз капитал". В същото време краткосрочните търговски и други задължения към свързани лица са 120.6 млн. евро, от които 111.4 млн. евро към руската "Газпром експорт". За сравнение - към края на 2014 г. дружеството е дължало на своя акционер 135.8 млн. евро. Като бележка към отчета е посочено, че ръководството на компанията е в състояние да "предоговори допълнителна отсрочка по тези задължения, ако е необходимо". Коефициентът на задлъжнялост на компанията към края на 2015 г. се увеличава с близо 2% спрямо година по-рано, достигайки 53.6%. От финансовия отчет на "Овергаз мрежи" за 2015 г. става ясно, че търговските задължения на дружеството са 16.140 млн. лв. Нетекущите заеми са общо 116.4 млн. лв., а от свързани лица (към "Овергаз инк") - 112.3 млн. лв. при лихва от 5%. За тях обаче е договорен гратисен период за 2016 г. Общо текущите заеми са 3.5 млн. лв. За да вземе кредита, "Овергаз" е получила разрешение и от енергийния регулатор, тъй като това е сделка, която може да доведе до нарушаване на сигурността на доставките на потребителите вследствие на задлъжнялост на енергийното предприятие. Според решението на комисията, ако компанията спази инвестиционните си намерения, тя ще може да обслужва задълженията си по заема. От договора за особен залог не става ясно какъв е срокът, за който се взима кредитът. Годишният лихвен процент по главницата на кредита е променлив базов лихвен процент, който се определя на тримесечен СОФИБОР, който към датата на сключване на договора е 0.136%, и надбавка за редовния дълг в размер 3.5 процентни пункта. При просрочие надбавката става 5 пр. пункта. При просрочие на лихва се начислява фиксиран лихвен процент в размер на 0.2%. "Овергаз мрежи" вече има вписани два особени залога към "Банка ДСК", този към Уникредит Булбанк се учредява като първи върху цялото търговско предприятие, като обезпечение са и имотите, и мрежата на компанията. Според стари вписвания дружеството има кредит от 15 млн. лв. към "Банка ДСК", който е предоговорен през февруари 2015 г. "Бургасгаз", което е дъщерно, има кредит към същата банка от 6 млн. лв. по договор за заем от 2006 г., залогът по който е бил предоговорен през 2011 г.
Източник: Капитал (04.07.2016)

Банките разпределят повече дивиденти за 2015 г. Въпреки мантрата, че заради проверките и стрес тестовете на БНБ банките трябва да съхраняват колкото могат повече капитал, част от играчите на пазара демонстрират увереност в резултатите, като разпределят по-големи дивиденти за 2015 г. спрямо предходната. Решенията на общите събрания, публикувани досега в Търговския регистър, показват, че собствениците на пет банки (при шест година по-рано), са гласували общо 566 млн. лв. дивиденти. Това е близо ? от отчетената печалба на целия сектор за миналата година, а сумата нараства с 18% спрямо решенията за 2014 г. Над половината от сумата се дължи на втората по активи Банка ДСК, която превежда на собственика си - унгарската OTP, 321 млн. лв. Това прави банката и единствената, която за 2015 г. не просто разпределя част от печалбата си (305.8 млн. лв.), а и неразпределени резултати от минали години. Това се случва за втора поредна година, след като за 2014 г. ДСК преведе 289.85 млн. лв. дивидент при 226 млн. лв. печалба. Малко по-консервативна стратегия въпреки по-високите си капиталови показатели следва пазарният лидер Уникредит Булбанк. Италианският собственик на институцията е решил, след като за 2014 г. прибра като дивидент 33% от печалбата, сега да увеличи дела на 50%, което съответства на 145 млн. лв. Цялата печалба за миналата година от 61.2 млн. лв. ще бъде разпределена и от Райфайзенбанк към австрийския й едноличен собственик. Това беше и донякъде очаквано, след като банката за 2014 г. разпредели дори и резерви, а освен това оперира и с едно от най-високите нива на капиталова адекватност в системата. Освен това през 2012-2013 г. Райфайзенбанк беше една от активните в разчистването на лоши кредити, наследство от кредитния бум, и тогава отчете загуби, така че сега се очаква да има по-малко изненади при стрес тестовете. От гласувалите дивидент за 2014 г. само Сосиете Женерал Експресбанк се въздържа. Нейното решение е не само цялата печалба за 2015 г. от 73.4 млн. лв., а и още 17.2 млн. лв. неразпределени печалби от минали години, появили се в резултат на смяна на счетоводната политика, да бъдат отнесени към допълнителни резерви. Това трябва да покачи капиталовата й адекватност, която е сред най-ниските в системата, и да й послужи като буфер, в случай че стрес тестовете констатират нужда от по-значителни провизии. Решенията на другите, разпределяли дивидент за 2014 г., са малко по предпазливи. Собствениците на Алианц банк (България) са решили да разпределят цялата печалба от малко над 10 млн. лв. до 30 септември само ако прегледът на активите и стрес тестовете на БНБ приключат без забележки и не наложат допълнително заделяне на провизии от страна на банката и се спази изискването за капиталова адекватност от минимум 16%. Това явно е вътрешен лимит, тъй като регулаторните изисквания за капитал са по-ниски. Към края на 2015 г. капиталовата адекватност на Алианц банк е 16.8%, така че дивидентът не е толкова сигурен. При Прокредит банк (България) пък решението е да се разпредели като дивидент цялата печалба от близо 28.6 млн. лв., но месец по-късно сумата да се върне в българската институция под формата на увеличение на капитала. Това е честа практика през годините, като счетоводно в индивидуалните отчети на чуждия собственик е по-добър вариант, защото показва повече приходи и увеличаване на инвестициите. На ниво група и за българската банка обаче операцията практически няма ефект. От останалите банки повечето вече са гласували капитализиране на печалбите, а тези, на които събранията още не са минали, не се очаква изненадващо да сменят стратегиите си и да почнат да раздават дивидент. Това важи особено за банките с местна собственост, които при негативни резултати от проверките, чиито резултати ще са ясни на 13 август, трудно могат да разчитат на подкрепа от акционерите.
Източник: Капитал (15.07.2016)

"Енерго-про трейдинг" взе 5 млн. евро кредит от Уникредит Булбанк Този летен сезон, изглежда, е доста активен във взимането на кредити от енергийните дружества. След като "Енерго-про Варна", което притежава разпределението и снабдяването с ток в Североизточна България, взе заем в размер на 114 млн. лв. от Банка ДСК, "Енерго-про трейдинг", която е на същия чешки собственик и се занимава с продажба на електроенергия на едро на свободния пазар, договори заем за 5 млн. евро от Уникредит Булбанк, подсигурен от договор за особен залог върху вземанията на компанията. Това става ясно от решение на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), която трябва да одобри сделката, тъй като тя може да доведе до нарушаване на сигурността на снабдяването вследствие на задлъжнялост на енергийното предприятие. Положителното становище на КЕВР за отпускането на заема е от 27 юни. Кредитът на "Енерго-про трейдинг" е многоцелеви овърдрафт за оборотни средства, което включва и средства за закупуване на електрическа енергия, издаване на банкови гаранции, които се изискват за осъществяването на сделките с ток на свободния пазар и извършване на разплащания с кредитна карта. Най-големият кредитен лимит, който дружеството може да получи, е за цялата сума от 5 млн. евро за сключването на финансови сделки. За корпоративни кредитни карти ще бъдат отпуснати до 20 хил. евро, а под формата на овърдрафт - до 500 хил. евро. Общият размер на кредитните лимити не може да надхвърля 5 млн. евро. Крайният срок на погасяването на заема е 15 декември 2017 г. Кредитът ще бъде използван като оборотен капитал за повишаване на ликвидността, банкови гаранции и финансови обезпечения по сделките, посочи изпълнителният директор на компанията Яна Димитрова. По думите й "Енерго-про трейдинг" има висок процент постоянни разходи заради таксите, които плаща за участие на международните борси, където основно търгува. Освен това условията, предложени от Уникредит Булбанк по кредита, са много добри по отношение на гаранциите и хеджирането на валутния риск. Компанията предвижда след усвояването на кредита да изплати изцяло взетия в края на миналата година заем от Банка ДСК, чиято стойност не е посочена. От финансовия отчет на дружеството за 2015 г. обаче става ясно, че общо заемите, които има, са в размер на 148 хил. лв. За разлика от "Енерго-про България", която взе заема с лихва при едномесечен Sofibor + 1.30% годишно, но не по-малко, тази на "Енерго-про трейдинг" е далеч по-висока. От 3.2 до 6.9% за различните продукти за суми, усвоени в евро, и от 3.1 до 7.2% за суми в левове. По отношение на особения залог банката е изискала от дружеството да впише в Централния регистър на особените залози всички свои клиенти, които са купували или ще купуват енергия на стойност равна или по-голяма от 100 хил. лв. Залогът на практика се учредява върху всички настоящи и бъдещи вземания на компанията. "Енерго-про трейдинг" е най-малката компания на чешката компания в България с регистриран капитал от 5.3 млн. лв., която се занимава с внос и износ на енергия, координиране на балансиращи групи и търговия с квоти парникови газове. Компанията започва основната си дейност през 2011 г. През 2015 г. отчита загуба от 456 хил. лв. при печалба от 627 хил. лв. за предходната година. В същото време приходите са 58.7 млн. лв., като значително надвишават тези за 2014 г., когато са били 33.9 млн. лв. От финансовия отчет на дружеството става ясно, че те са основно от продажбата на електроенергия. Загубата през миналата година е резултат на една дългосрочна сделка на компанията на унгарската борса, обясни Яна Димитрова. От доклада за дейността пък се вижда, че дружеството търгува активно в България, както и в Гърция, Сърбия, Унгария, Словения, Турция и Румъния. Компанията проучва и възможностите за развитие в Югоизточна Европа. Компанията не предвижда да започне продажба на енергия на потребителите на дребно. Реално тази функция се изпълнява от друга компания на "Eнерго-про" - "Eнерго-про енергийни услуги", която през последните няколко години значително разви дейността си. Компанията е на 22-о място по приходи в секторната класация на "Капитал 100" при 25-о място година по-рано.
Източник: Капитал (19.07.2016)

"ЧЕЗ разпределение" взима заем за 116 млн. евро от ЕБВР Ниските банкови лихви започнаха да привличат все повече големи корпоративни клиенти, които явно предпочитат да подобряват ликвидността си чрез по-евтини заеми. След като преди месец "Енерго-про", която снабдява с ток Североизточна България, взе кредит за 114 млн. лв. от ДСК, сега примерът й последва и най-голямото електроразпределително дружество в страната "ЧЕЗ разпределение", чиято мрежа захранва с ток цяла Западна България. Намеренията на компанията са да вземе синдикиран заем от 116 млн. eвро от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), без за целта да учредява особени залози върху имуществото си. Това става ясно от публикуваната в Търговския регистър покана за свикване на общо събрание на акционерите на дружеството, които трябва да одобрят кредита. Това ще стане на 8 септември 2016 г., когато ще се състои събранието. "ЧЕЗ разпределение" е 67% собственост на чешката CEZ Group, а останалите 33% са разпределени между частни акционери след листването на компанията на Българската фондова борса (БФБ) през 2012 г. Целта на кредита е финансирането на инвестиционната програма на дружеството за 2016-2017 г. във връзка с подобряването на качеството на разпределителната мрежа. От ЧЕЗ коментираха за "Капитал Daily", че ако компанията получи кредит от ЕБВР, ще използва средствата за инвестиции за развитие на мрежа средно и ниско напрежение и подобряване сигурността на електрозахранването, за изнасяне на електромерни табла и присъединяване на нови клиенти и др. От компанията допълниха, че ще изкупят всички енергийни съоръжения, за които са входирани всички необходими документи. Те са изградени от клиентите на ЧЕЗ в периода 2006 - 2014 г., които по закон дружеството трябва да изкупи. Част от парите ще бъдат използвани и за управление на оборотния капитал. Според информация от сайта на ЕБВР с предоставянето на заема банката ще съдейства за успешното протичане на секторните реформи и либерализацията на енергийния пазар. Ако бъде одобрено, финансирането ще бъде предоставено под формата на срочен и револвиращ кредит. Една част от главницата по договора (68 млн. евро) ще бъде осигурена от самата ЕБВР, а останалата от други банки участнички, определени от нея. Общата главница по срочния кредит може да е максимално 98 млн. евро, а останалата част може да се използва като револвираща. Срочният кредит може да бъде усвоен максимално до 18 месеца, а връщането му трябва да стане до седем години. Револвиращият е за 3 години, с възможност за удължаване с още две. Лихвите и по двата кредита се образуват въз основа на 6-месечния Еuribor и надбавка, която за първия е 135 пункта, а за револвиращия - 160. Общите такси и комисиони, които ЧЕЗ трябва да плати на ЕБВР за отпускането на заема, са в размер на 2.020 млн. лв. Договорът за кредит предвижда още определянето на дивиденти от страна на ЧЕЗ да става само с одобрението на ЕБВР. Такова ще е нужно и в случай на съществена промяна на капитала на дружеството. От ЧЕЗ посочват, че са избрали да използват услугите на ЕБВР, тъй като за разлика от другите търговски банки обръща специално внимание върху финансирането на дейности, свързани с енергийната инфраструктура.
Източник: Капитал (29.07.2016)

Петте най-големи банки у нас увеличават активите си с 4,7 млрд. лв. за година През първото полугодие петте най-големи банки у нас по размер на активите към 30 юни 2016 г. увеличават балансовото си число с 4,7 млрд. лв. за година. На практика целият нетен прираст на активите в банковата система за последните 12 месеца се дължи на тези първи пет по големина банки - УниКредит Булбанк, Банка ДСК, Първа инвестиционна банка, Обединена българска банка и Юробанк България (Пощенска банка). В края на отчетния период с най-голяма сума растат активите на Банка ДСК – с 1,488 млрд. лв. до 11,493 млрд. лв. спрямо първите шест месеца на 2015 г. Това е годишен прираст от 14,9%. Банка ДСК е втора по размер на активите в банковата система. Първата банка по големина на активите – УниКредит – отчита 9% годишно повишение до 17,351 млрд. лв. В абсолютно изражение става дума за нарастване с 1,431 млрд. лв. Трета по ръст за полугодието е Пощенска банка с 22,2% годишен скок до 6,7 млрд. лв. Придобиването на клоновата мрежа на гръцката Алфа банк в България й помогна да отбележи това покачване и да се настани на пето място по размер на активите към 30 юни 2016 г. Третата по размер на активите – Първа инвестиционна банка – единствена сред големите пет бележи спад на показателя. Понижението е с 255,2 млн. лв., или с 2,9% на годишна база, до 8,533 млрд. лв. Четвъртата по големина на активите е Обединена българска банка. През първите шест месеца на 2016 г. спрямо същия период на 2015 г. трезорът бележи 13,4% ръст на балансовото число до 7,02 млрд. лв. Общото нетно нарастване на активите на петте банки възлиза на 4,71 млрд. лв. – приблизително толкова, колкото е нетното покачване на общите активи за банковата система за последните 12 месеца. Към 30 юни 2016 г. общите активи на сектора са нагоре с 5,7%, или с 4,766 млрд. лв., до 88,65 млрд. лв. Общите активи на петте най-големи банки у нас се повишават от 46,39 млрд. лв. за година до 51,1 млрд. лв. Така делът им спрямо цялата сума на системата нараства от 55,3% до 57,6%, сочат още изчисленията на Investor.bg. Делът на активите на клоновете на чуждестранните банки – други пет, които БНБ класифицира в т.нар. трета група, се смалява до 2,65% от 4,2%, колкото беше към 30 юни 2015 г., когато към Ситибанк Европа, БНП Париба, Те-Дже Зираат Банкасъ, Ишбанк и ИНГ Банк централната банка причисляваше и клона на Алфа банк, който все още присъстваше на пазара. Останалите 39,7% пък се падат на останалите 17 банки, попадащи в т.нар. втора група банки. Те имат активи за 35,2 млрд. лв., показват още калкулациите на Investor.bg. За тримесечието общият ръст на активите на банките е от 1,7%, или с 1,5 млрд. лв., изчислява БНБ в своето прессъобщение, придружаващо финансовите отчети на кредитните институции. Според статистиката на централната банка най-съществен е растежът на кредитите и авансите – с 974 млн. лв., или с 1,8% за три месеца. Те заемат 62,2% в общата сума на активите на банковия сектор. Ценните книжа се увеличават с 208 млн. лв., основно в портфейлите на разположение за продажба и държани до падеж. Спрямо края на март делът на дълговите и на капиталовите инструменти в общата сума на активите на банковата система се запазва при 14,3%. Позицията „Пари и парични салда в централни банки и други депозити на виждане“ намалява с 39 млн. лв., или леко с 0,2% на тримесечна основа, като в края на отчетния период делът ? остава висок – цели 18,5% от активите на банковия сектор. Към 30 юни 2016 г. само ликвидните активи са за 27,8 млрд. лв. Коефициентът на ликвидни активи, изчисляван по Наредба № 11 на БНБ, се понижава до 36,64% от 37,02%, колкото бе в края на май. В структурата на ликвидните активи най-голям остава делът на паричните средства и парични салда при БНБ, а именно - 48%.
Източник: Инвестор.БГ (02.08.2016)

Частен съдебен изпълнител продава фуражния завод в Стара Загора Частен съдебен изпълнител продава фуражния завод в Стара Загора, показва справка на сайта на Камарата на частните съдебни изпълнители. Търгът е заради дългове на собственика – дружеството “Зоохранинвест Пропъртис” към Банка ДСК. Дружеството е дъщерно на регистрираната във Варна фирма Аграрно-промишлен комплекс “Зоохранинвест”. Началната тръжна цена за фуражния завод започва от почти 7,8 млн. лева. За продажбата е определен периодът от 1 август до 1 септември, а наддаването ще се състои на 2 септември в Районен съд – Стара Загора. Комплексът се състои от общо 28 сгради – складови, производствени и други площи. Той се продава с цялото оборудване за производство на гранулирани и негранулирани фуражи.
Източник: Инвестор.БГ (08.08.2016)

Продават още три хотела, собствениците закъсали с кредити Три хотела във Велико Търново и региона се продават заради просрочени борчове към финансови институции. Един от тях с прилежащи студиа за красота и солариуми е изваден за продан заради дълг към Българо-американската кредитна банка. Обектът се намира на ул. „Христо Караминков“ 20 в старата столица и е заложен срещу кредит от 794 хил. евро в трезора. Досегашният му собственик – фирмата „Евростил“, не може да обслужва вноските по заема си, което води и до принудителната продан. За да покрият сумата обаче, в момента бирници му искат малко под 500 хил. лв. 210 хил. лв. пък се искат за култовото заведение с хотелска част „Мей хип“ в Дебелец. Обектът също е с необслужвана ипотека в „Уникредит Булбанк“, както и с възбрани от Териториалната дирекция на НАП във Велико Търново. За последно е стопанисван от фирмата „Свежест ММ“. Любопитен детайл е, че през социализма тук е действала обществена баня. Продава се и профилакториум в местността Чешма дере в стражишкото село Камен. Неговата цена е 280 хил. лв., а над имота виси ипотека в Банка ДСК.
Източник: Борба - Велико Търново (11.08.2016)

Частен съдия-изпълнител продава старозагорския фуражен завод, заради дългове на собственика към Банка ДСК, става ясно от публичното съобщение в Камарата на ЧСИ. Длъжникът “Зоохранинвест Пропъртис” е дъщерно дружество на „А.П.П. Зоохранинвест” АД, която притежава и фуражния завод в Бургас. Търгът за фуражния завод в Стара Загора е насрочен за 2 септември в Старозагорския Районен съд. Началната цена е 7 793 121.04 лв. Наддавателни предложения се приемат до 1 септември. Комплексът се състои от имот с площ 23 527 кв.м., върху който са разположени общо 34 сгради – складови, производствени и други. Той се продава с оборудването за производство на гранулирани и негранулирани фуражи. Освен към ДСК, „ А.П.П. Зоохранинвест” АД – Стара Загора, имала запори наложени и от други банки, както и непогасени задължения към държавата за ДДС от 2,5 млн. лв., става ясно от определение на старозагорския административен съд от ноември м.г., по повод производство, образувано по искане на НАП. През юни т.г. ЧСИ обявява за продажба и бургаския фуражен завод на фирма „Зоохранинвест“ в кв. „Индустриален“ – зона Запад. Продават се както сградите, така и машините за производство. Наред със завода е обявен за продажба и имот на фирмата в северната промишлена зона на Бургас. Начална цена на обявеното за публична продажба имущество в Бургаския съд е над 9 млн. лв. Причината и тук са дългове към банки и фирми.
Източник: Други (17.08.2016)

ВЕЦ "Жребчево" отново смени собственика си Една от най-препродаваните водни централи в България - ВЕЦ "Жребчево", отново смени собствеността си. Купувачът на близо 15-мегватоватовата централа до Нова Загора е новоучредената фирма "Жребчево енержди", в която съдружници с равни дялове са собственикът на "Минстрой холдинг" Николай Вълканов и Румяна Георгиева, която притежава търг овеца на електроенергия "Енерджи МТ", се вижда в Търговския регистър. Сделката е станала през май, когато "Жребчево енерджи" е придобила дотогавашния собственик "КИД 2228", която до пролетта се управляваше от бившия депутат от БСП Петър Курумбашев. Румяна Георгиева отказа да коментира пред "Капитал Daily" каква е стойността на сделката, за нея обаче може да се съди от цената от 7.5 млн. евро, на която беше продаден активът на предишния му собственик през 2014 г. Георгиева обясни, че една от основните причини за покупката е, че от година и половина нейната фирма "Енерджи МТ" купува изцяло електроенергията от водната централа по свободно договорени цени. По думите й като търговец на енергия "Енерджи МТ" може най-добре да управлява ВЕЦ-а. Въпреки това тя признава, че сделката е на "ръба на риска". Причината е, че приходите от централата са несигурни, тъй като зависят от водните запаси, а в същото време съоръженията и са доста остарели. Тази година например централата е работила под 20 дни заради липсата на вода, коментира още Георгиева.Част от сделката е платена с инвестиционен кредит за 2.5 млн. евро, който новият собственик взима от Банка ДСК в началото на август. По думите на Георгиева това е много малка част от сумата, за която е придобита компанията - собственик на ВЕЦ-а, като останалата част са собствени средства на акционерите. Като част от сделката за заема върху активите на дружеството е учреден особен залога, а като съдлъжници са вписани "Минстрой холдинг" и "Кид 2228". Крайният срок за погасяване на кредита е една година – до 1 август 2017 г., с възможност за удължаване. Годишната лихва е не по-ниска от 1.7% + 3 месечен Euribor и годишна такса са управление от 0.25%. Взетият заем на практика е рефинансирал частично задълженията на ВЕЦ-а към Уникредит Булбанк, която през 2014 г. беше принудена да го продаде заради нередовното изплащане на задълженията от предишния собственик "Ню-ко Загора" (дъщерно на "Петрол холдинг"). Именно тогава водната централа беше купена от "КИД 2228" за 7.5 млн. евро. Тези задължения вече са напълно платени, коментира Георгиева.През 2015 г. "КИД 2228", която е собственик на ВЕЦ "Жребчево", излиза на печалба от 422 хил. лв. при загуба за предходната година от 89 хил., се вижда в публикувания финансов отчет. Задълженията към банки са 14.7 млн. лв. Приходите от продажбата на електричество изцяло на свободния пазар, които са основни за централата, са 2.359 млн. лв., което е увеличение от близо 10 пъти спрямо предходната година. Според Георгиева това се дължи на добрите водни запаси през 2015 г. По думите й тази година приходите на ВЕЦ-а ще са наполовина, тъй като годината не е толкова водна. Резултатът на централата може да се нарече задоволителен, като се има предвид становището на енергийния регулатор от 2014 г., с което титулярът на лицензията за производство на енергия беше променен. Тогава в него се посочваше, че в периода 2014 – 2025 г. ВЕЦ-ът ще реализира загуба от продажбата на електроенергия и ще трябва да оптимизира разходите си по дейността. В самата централа не са правени основни ремонти и смяна на съоръжения, но тя се поддържа и рехабилитира, посочи Георгиева."Минстрой холдинг" се занимава с широк кръг от дейности, които включват добив, строителство, ремонтни дейности, изграждане на хотелски комплекси, проекти във възобновяеми енергийни източници. В България холдингът и свързани с него компании държат концесиите за повечето оловно-цинкови находища. Самия Вълканов е бивш вицепрезидент на "Мултигруп". Румяна Георгиева е едноличен собственик на "Енерджи МТ", която е един от големите търговци на електроенергия с приходи от 121 млн. лв. за 2015 г. Георгиева беше и председател на асоциацията на търговците на електроенергия в България.
Източник: Капитал (18.08.2016)

Синдикът на "Балканстрой" е одобрил вземания за над 210 млн. лева Синдикът на „Балканстрой Инженеринг Груп“, която влезе в процедура по несъстоятелност през май, е одобрил вземания на кредитори на дружеството за над 210 млн. лева. Това показват списъците, публикувани по партидата на дружеството в Търговския регистър. Неодобрените вземания са за над 647 хил. лева, като са основно на служители и за такси, свързани с принудителни производства чрез частни съдебни изпълнители. Сред първите, които ще имат шанс да си съберат задълженията при осребряване имуществото на дружеството, са Националната агенция за приходите (НАП) – заради неплатени осигуровки, както и няколко банки (ОББ – най-големият кредитор на дружеството, Юробанк България, Банка ДСК, Си Банк) и някои служители на компанията. На опашката на кредиторите обаче са други служители, както и фирми, лизингови дружества, пенсионни фондове, инвестирали в облигации на дружеството, Българската банка за развитие и НАП, която има да получава от компанията лихви по несъбрани вземания и различни несъбрани глоби, показват списъците. Само за данъци и осигуровки „Балканстрой“ дължи над 3,5 млн. лева. Останалите суми се разпределят между плащанията по банковите и облигационен заеми, заплати, плащания към контрагенти и доставчици. „Балканстрой“ беше обявено в несъстоятелност по искане на няколко пенсионни фонда заради неразплатени задължения по облигационна емисия. Съдът прие за начална дата на неплатежоспособността 31 март 2014 г.
Източник: Инвестор.БГ (18.08.2016)

Печалбата на банките продължава да расте Банките в България са спечелили 909 млн. лв. за първите седем месеца на годината. Това е с близо 50% повече в сравнение със същия период на миналата година. Рекордно високото число дойде още през юни, когато приключването на сделката за Visa Europe добави над 150 млн. лв. към резултатите на банките. Само за седмия месец печалбата е 136 млн. лв., което е доста над традиционния за системата напоследък плюс от 80 - 90 млн. лв. месечно. Положителният тренд идва след огласяването на резултатите от проверките на активите и стрес тестовете, които показаха, че нужда от още провизии, а оттам и капитал, имат ПИБ и Инвестбанк. Как се движи тяхната печалба през юли е неясно, защото данните са за системата като цяло и по едри групи. От числата се вижда, че петте най-големи банки - Уникредит Булбанк, Банка ДСК, ПИБ, ОББ и Пощенска банка, са генерирали над 2/3 от общата печалба за банковата система. Оставащите 266 млн. лв. печалба се разпределят между оставащите 17 банки и 5 чуждестранни банкови клона. Основните пера, които носят печалбата, са разликите в лихвените плащания и свиването на обезценките по необслужваните кредити. Приходите на банките от лихви намаляват с 10% на малко под 2 млрд. лв. За сметка на това обаче разходите им за лихви се свиват почти наполовина в сравнение със същия период на миналата година и са малко над 300 млн. лв. Увеличават се приходите от такси и комисиони, макар и с доста по-слаб темп, отколкото преди няколко месеца – ръстът е 3% на годишна база до 604 млн. лв. Финансовите институции отчитат и плюс от курсови разлики.Друго перо, по което българските банки продължават да подобряват представянето си, е при свиването на обезценки на лоши кредити. Тази сума се свива с над 20% на годишна база на 374 млн. лв. По-голямата печалба обаче означава и значително повече приходи за държавата от данъци. Банковият сектор е изплатил общо 105 млн. лв. на държавата през първите седем месеца на годината, което е с 57% повече, отколкото преди 12 месеца. Административните разходи на финансовите институции отбелязват леко понижение и към края на юли възлизат на около 930 млн. лв., с 9% по-малко, отколкото са били платени преди година.Данните сочат, че банките имат вече над 45 млрд. лв. депозити от домакинства и нетърговски предприятия, а разходите за тях са били 0.47%. За сравнение - в края на юли 2015 г. сумата на гражданските спестявания беше 42.7 млрд. лв., а разходите представляват около 1% от тях. През тази година банките имат по-високи разходи по депозитите на други финансови институции при тях, отколкото по тези на гражданите. Този сектор представлява общо 4.4 млрд. лв. депозити в банковата система, като по тях за първите 7 месеца са били платени 0.53%. Като цяло, въпреки че обемът на депозитите се е увеличил както при домакинствата, така и при бизнеса, разходите на банките за лихви по тези две пера са се свили почти два пъти. Общо кредитите растат с 0.4% за месец, като най-голям е приносът на корпоративните заеми - 186 млн. лв., следвани от потребителските и жилищните. По ипотечните кредити за първите седем месеца от началото на годината банките са получили приходи в размер 288 млн. лв., което представлява 3.3% от отпуснатата сума. Сумата на потребителските кредити също е 8.7 млрд. лв., а приходите по тях отговарят на 456 млн. лв. от тази сума, тоест 5.3% от нея. Заемите за компании са на стойност 33.1 млрд. лв., като само от началото на 2016 г. банките имат 892 млн. лв. приходи по лихви от тях, тоест 2.7%. Най-голям дял от общите приходи по лихвите отиват за първите пет банки с най-голям обем на активите. За тях отиват близо две трети от всичките 1.79 млрд. лв.
Източник: Капитал (07.09.2016)

Печалбата на банките нарасна с близо 50% за година Банките в България са спечелили 909 млн. лв. за първите седем месеца на годината. Това е с близо 50% повече в сравнение със същия период на миналата, информира "Капитал Daily" в днешния си брой. Рекордно високото число дойде още през юни, когато приключването на сделката за Visa Europe добави над 150 млн. лв. към резултатите на банките, пояснява изданието. Само за седмия месец печалбата е 136 млн. лв., което е доста над традиционния за системата напоследък плюс от 80 - 90 млн. лв. месечно. Положителният тренд идва след огласяването на резултатите от проверките на активите и стрес тестовете, които показаха, че нужда от още провизии, а оттам и капитал, имат ПИБ и "Инвестбанк". Как се движи тяхната печалба през юли е неясно, защото данните са за системата като цяло и по едри групи, пояснява изданието. От числата се вижда, че петте най-големи банки - "Уникредит Булбанк", Банка ДСК, ПИБ, ОББ и Пощенска банка, са генерирали над две трети от общата печалба за банковата система. Оставащите 266 млн. лв. печалба се разпределят между оставащите 17 банки и 5 чуждестранни банкови клона. Основните пера, които носят печалбата, са разликите в лихвените плащания и свиването на обезценките по необслужваните кредити. Приходите на банките от лихви намаляват с 10% на малко под 2 млрд. лв. За сметка на това обаче разходите им за лихви се свиват почти наполовина в сравнение със същия период на миналата година и са малко над 300 млн. лв. Увеличават се приходите от такси и комисиони, макар и с доста по-слаб темп, отколкото преди няколко месеца – ръстът е 3% на годишна база до 604 млн. лв. Финансовите институции отчитат и плюс от курсови разлики.
Източник: Дневник (08.09.2016)

Двете най-големи български банки попадат в топ 50 на Централна Европа, става ясно от класация на Deloitte. Уникредит Булбанк е класирана на 28-о място с активи за 9.65 млрд. евро към 31 декември 2015 г., което е с 18.1 на сто повече спрямо година по-рано, когато банката бе класирана на 30-а позиция. Втората най-голяма родна банка - Банка ДСК, заема 48-о място, като активите й са 5.759 млрд. евро, или с 11.5 на сто повече от 2014 г. Най-голямата банка в региона PKO Bank Polski управлява активи за 62.6 млрд. евро, а след нея са класирани Bank Pekao и Ceska sporitelna. За да се попадне в топ 50 на Централна Европа, са нужни активи за поне 5.67 млрд. евро. За сравнение, третата най-голяма банка у нас – Първа инвестиционна банка, към края на миналата година бе с активи за 4.44 млрд. евро.
Източник: profit.bg (09.09.2016)

Съдебен изпълнител продава сградата на ВУЗФ Сградата на Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ) в софийския квартал "Овча купел" е обявена за продажба от частен съдебен изпълнител. Имотът включва близо 2 дка земя и пететажна сграда и се предлага за малко под 5.5 млн. лв. без ДДС. От съобщението на съдебния изпълнител Милен Бъзински става ясно, че имуществото е ипотекирано за 3.9 млн. евро, има наложени и възбрани. Основен собственик на компанията "Висше училище по застраховане и финанси", която управлява университета, е Григорий Вазов – ректор на учебното заведение, заместник-министър на промишлеността в правителството на Беров и неуспял кандидат за управител на БНБ след Иван Искров.Университетът е разположен на парцел от 1960 кв.м на ул. "Гусла" 1 в столицата. Самата сграда е с площ 3665 кв.м и включва сутерен на две нива, четири етажа и покривно ниво със сервизни помещения. Според обявата на съдебния изпълнител, преди да бъде преустроена, сградата е представлявала блок от производствено-административна сграда. Началната цена за цялото имущество е 5.475 млн. лв. без ДДС. Предложения се приемат в продължение на един месец от 27 септември, а евентуалните оферти ще бъдат отворени на 28 октомври сутринта. Дотогава кандидатите могат да направят оглед и да се запознаят с документите. Те трябва да платят и 10% от началната цена като депозит, за да участват в търга. В обявата на съдебния изпълнител не се уточнява кой е взискателят по делото, от офиса му също не бяха открити за коментар. В съобщението е посочено единствено, че върху имуществото са учредени договорни ипотеки за 3.9 млн. евро. Справка в Имотния регистър обаче показва, че компанията има ипотека в Банка ДСК, така че тя е най-вероятният взискател. Ипотеката е учредена още през 2009 г., а през 2013 г. е била подновена. Следват няколко възбрани, последната от които е от август миналата година.Няма актуална информация какви са общите дългове на "Висше училище по застраховане и финанси", тъй като последният подаден отчет в Търговския регистър е от 2012 г. Към края на годината задълженията са били 14.9 млн. лв., почти всичките дългосрочни. За 2015 г. финансовият резултат явно е бил положителен, тъй като преди няколко месеца общото събрание е взело решение за разпределение на печалбата. Самата компания до началото на 2014 г. е била 100% собственост на Григорий Вазов. Тогава 5% са прехвърлени на Детелина Смилкова, която заедно с Радостин Григориев Вазов е член на борда на директорите. Акционерната структура в компанията обаче е на път да се промени, ако се съди по документите от последното общо събрание. Тогава е взето решение капиталът на дружеството да бъде увеличен от 70 хил. лв. на 130 392 лв. чрез издаване на нови акции. Това ще стане, при условие че новите книжа бъдат изцяло придобити от "СМК България" според подписаното споразумение от април тази година. Засега промяна в капитала обаче не е вписана. Потенциалният бъдещ акционер е регистриран като дружество преди малко повече от година. Предметът му на дейност е толкова широк, че е трудно да се определи с какво точно се занимава. Към края на 2015 г. компанията няма никакви активи, не отчита и приходи и разходи. Капиталът й е 100 лв. и е разделен между трима собственици – българските граждани Джелял Кълъч (55%) и Людмил Андреев (20%) и китаеца Чен Хианхонг (25%).
Източник: Капитал (21.09.2016)

Печалбата на банките мина 1 млрд. лв. в към края на август Печалбата на банките в България е надминала 1 млрд. лв. през осемте месеца на годината. Към края на август тя е 1.04 млрд. лв., което е с 327 млн. лв. повече спрямо година по-рано. През месеца нарастват и депозитите, и балансовият капитал на банковата система. Традиционно най-голям дял от печалбата - 71%, формират петте банки, които са в първа група - Уникредит Булбанк, Банка ДСК, ПИБ, ОББ и Юробанк (Пощенска банка). Само през август печалбата е 131 млн. лв., като толкова беше и месец по-рано. Големият резултат обаче се дължи и на еднократен ефект, който дойде още през юни. Тогава приключи сделката, при която Visa купи Visa Europe. Последната беше собственост на над 3000 европейски банки, които получиха пари от сделката. Макар и да не е точно ясно кои са били българските банки получателки, това доведе до повишение на финансовия резултат с около 150-170 млн. лв. Приходите от лихви са 2.22 млрд. лв. за цялата система, а от такси и комисиони са 698 млн. лв., показва отчетът на БНБ. Централната банка публикува данни по банки на тримесечие, а за останалите месеци данните са обобщени. Кредитирането и депозитите в банките продължават да се повишават към края на август. Заемите за домакинствата са се нараснали с нови 91 млн. лв., а с по-скромен ръст - 19 млн. лв., са тези към финансовите предприятия. Кредитирането за фирмите обаче намалява с 45 млн. лв. Пазарният дял на петте най-големи кредитни институции слабо се понижава до 57.6 на сто, отчита централната банка. Брутният кредитен портфейл в системата нараства с 0.1 на сто (60 млн. лв.) до 55.3 млрд. лв. Общо депозитите нарастват с 1.1% до 76.5 млрд. лв. през август. Най-съществен растеж има при привлечения ресурс от компаниите - със 759 млн. лв. Ръст има и при депозитите на домакинства - със 75 млн. лв., или 0.2 на сто, а при средствата на кредитни институции (с 62 млн. лв., 1.4 на сто), както и при тези на други финансови предприятия (с 9 млн. лв., 0.2 на сто). Спад се отчита при депозитите на сектор "Държавно управление" (с 62 млн. лв., или 3.5 на сто). Активите на банките са се повишили с 0.8% до 90.1 млрд. лв. Парите в централната банка и т.нар. други депозити на виждане са с увеличение от 3.5%, или 595 млн. лв., като делът на тази позиция в общите активи нараства до 19.5 на сто. Сумата по това перо към края на осмия месец на годината е 17.5 млрд. лв. Общата балансова сума на кредитите и авансите остава почти непроменена, а делът й в активите се понижава до 61.4 процента, посочват от БНБ. През август портфейлите на банките с ценни книжа са се увеличили с 1.2% (147 млн. лв.), като делът им в общия размер на активите е повишен до 14.2%. Собственият капитал е 12.2 млрд. лв., като за месеца се увеличава със 181 млн. лв. (1.5 на сто) поради нарастването на печалбата и на натрупания друг всеобхватен доход, отчитат от централната банка.
Източник: Капитал (03.10.2016)

11 български компании попаднаха в топ 100 на Югоизточна Европа Една десета от най-големите компании в Югоизточна Европа са български. Това показва редовната годишна класация на SееNеws ТОР 100 SЕЕ 2016. 11 от общо 100-те най-големи дружества в региона са със седалище в България. Те са предимно от енергийната индустрия. Компаниите постигат забележителен обрат в представянето си, с общ с ръст на приходите от 70 милиона евро, сравнено със загуба от 401 милиона евро година преди това. Лукойл Hефтохим Бургас АД отново е с най-добро представяне в страната и заема 5-то място в класацията. Малко след нея е МК Аурубис България АД на 7-мо място, последвана от HЕК на 14-то място и Лукойл-България ЕООД на 17-та позиция в класацията. УниКредит Булбанк АД е най-големият български кредитор, заемащ 6-та позиция, следван от банка ДСК ЕАД, под номер 12, и Първа инвестиционна банка АД - ПИБ, заела 14-то място. Армеец АД запазва своята водеща позиция, заемайки 20-то място в класацията, следван от Булстрад Виена Иншурънс Груп АД и Лев Инс АД от застрахователите.
Източник: Money.bg (05.10.2016)

Бизнес паркът завърши голямо рефинансиране Собственикът на най-голямото офис пространство в столицата - "Бизнес парк София", предоговори финансирането си. Завършеният изцяло преди осем години комплекс договори заем от 113 млн. евро от Unicredit Bank Austria, Уникредит Булбанк и Raiffeisen Bank International. Кредит от 100 млн. евро беше отпуснат година по-рано от италианската банка и българското й поделение и то погаси старо по-малко задължение към Deutsche Bank. Сега новото е, че почти една трета от заема се поема от австрийската Raiffeisen Bank International и общата сума е леко увеличена. Предоставеният заем е от два компонента: първият е инвестиционна част за 109.6 млн. евро, от които австрийското поделение отпуска 58 млн. евро, а българското - 51.5 млн. евро. Вторият компонент е заем под условие за 3.3 млн. евро, които се осигуряват изцяло от Уникредит Булбанк.
Източник: Капитал (28.10.2016)

Обявиха на търг със стартова цена от 4 692 000 лв. ваканционно селище в местността Конещица в разложкото село Баня. Имотът се намира в непосредствена близост до общинския минерален плаж. Той е обявен за продан чрез търг с тайно наддаване от едноличния собственик на капитала ОТП Факторинг България ЕАД, представлявано от Илка Димова-Мазгалева и Емил Кръстев (фирма на банката кредитор ДСК) чрез дъщерната му фирма „Проектна Компания Комплекс Баня“ ЕООД, на чието име в търговския регистър фигурира учредителен акт от 14.01.2016 г. Строителството на курортно възстановителния център и ваканционно селище стартира още през 2006 година. Той включва хотелска част, ваканционни къщички и луксозен СПА център. В мащабния проект с 33% дялово участие влиза и община Разлог, по това време кмет е Л. Татарски, а ОбС шеф е д-р Радко Тумбев. Общината участва с апортна вноска на 27.6 дка земя, оценена тогава на 828 000 лв., или по 30 лв./кв. м. Останалият дял от 67% е на софийската фирма „Атия Холидейс“ ООД, която се ангажира да осигурява финансиране от 10 млн. евро за изграждането на балнеоложкия комплекс с вилно селище. Фирмата поема задължението още да изгради улица на занаятите, да построи пречиствателна станция за отпадни води и да инвестира в подобряване инфраструктурата на района. Новото дружество е „Баня Холидейз“ АД. Строителството стартира с пълна пара и за кратко време ваканционните къщички са построени и обзаведени, след като строителството на хотелската част е на етап груб строеж, дейностите внезапно спират, а фирмата оттегля техниката и работниците. Няколко години по-късно обектът е обявен на публична продан и преди около четири години се стига до разпродажба на част от чисто новото обзавеждане на ваканционните къщички. Така заради огромен дълг от няколко милиона, който фирмата е теглила за строителството, обектът преминава в ръцете на банката кредитор. Преди да се стигне до пълното изземване, фирмата-инвеститор предлага на община Разлог да откупи земята за 1 млн. лв. Тогавашният Общински съвет обаче гласува против. Впоследствие местният парламент дава съгласие земята да бъде ипотекирана за заем, за да бъде довършен комплексът. Поради необслужване на кредита обаче тя също преминава в ръцете на банката. Така общината губи земята и към момента тя вече не притежава нищо в комплекса. Това беше потвърдено от заместник-кмета на Разлог Иван Гюров. „Действително общината вече не притежава нищо. Тя загуби земята заради кредит, който не е погасяван. На този етап вече нищо не може да се направи. В такива смесени дружества, когато има инвеститор, интересите на общината се защитават много трудно. Имали сме шанс да си вземем парите, но едно бих казал, неразумно или неправилно решение на Общинския съвет го проваля“, каза Ив. Гюров. Към днешна дата целият комплекс в с. Баня е запустял и обрасъл с треви и храсти. На обекта обаче има денонощна охрана, за да се предотвратят набези. Настоящият собственик е обявил за продан целия комплекс, включително и оборудването и търговската марка с наименование ВАNУА SРА & WЕLLNЕSS RЕSОRТ. Комплексът включва хотел с РЗП от 6895 кв.м заедно със сутерена, две апартаментни жилищни сгради, едната от които с разгъната застроена площ от 2094 кв. м и състояща се от 21 апартамента и 21 паркоместа, а другата с РЗП 1556 кв. м. Обект на продан са още седем единични фамилни къщи, всяка с разгъната площ от 208.55 кв.м и шест двойни фамилни къщи, всяка с РЗП от 411.67 кв.м.
Източник: Струма - Благоевград (01.11.2016)

Втори опит за продажба на фуражния завод в Стара Загора Частен съдебен изпълнител прави втори опит за продажба на фуражния завод в Стара Загора, показва справка в регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнители в България. Търгът е заради дългове на собственика – дружеството “Зоохранинвест Пропъртис”, към Банка ДСК. Компанията е дъщерна на регистрираната във Варна фирма Аграрно-промишлен комплекс “Зоохранинвест”. Новата начална тръжна цена е 20% по-ниска спрямо предишната – малко над 6,23 млн. лева. Комплексът на фуражния завод в Стара Загора се състои от почти 30 сгради със складови, производствени, административни и други площи. Предприятието се продава с цялото оборудване за производство на гранулирани и негранулирани фуражи. Кандидатите могат да правят огледи в периода 15 ноември – 15 декември, а търгът е насрочен за 16 декември.
Източник: Инвестор.БГ (14.11.2016)

Два фуражни завода в Бургас и Стара Загора се продават Два фуражни завода - в Стара Загора и в Бургас, ще бъдат отново предложени за продажба от частни съдебни изпълнители. Става въпрос за обекти на свързаните помежду си компании "А.П.П. Зоохранинвест" и "Зоохранинвест пропърти", за които през лятото за пръв път се търсеха нови собственици. Сега началните цени за двата обекта са намалени, а потенциалните купувачи имат едномесечен срок за огледи.В момента частен съдебен изпълнител продава фуражния завод на "Зоохранинвест пропърти", който се намира в квартал "Индустриален" в Стара Загора. Става дума за поземлен имот с площ от над 23 хил. кв.м заедно с 34 различни сгради върху него - производствени, складови и други. В обявата на частния съдебен изпълнител Маргарита Димитрова е посочено, че се продава още и комплексно оборудване за производство на гранулирани и негранулирани фуражи. Продажбата е заради дългове на компанията към ДСК, като това е вторият опит за намиране на купувач. В момента исканата минимална цена е 6.23 млн. лв. при 7.8 млн. лв. през лятото, когато също беше пуснато обявление. Кандидатите за имота могат да правят огледи и да подават оферти до 15 декември, като ден по-късно ще стане ясно и дали има избран купувач, се вижда от публикуваното обявление за публична продан.Междувременно в момента се търси и купувач на друг производствен имот на групата в Бургас. Става дума отново за фуражен комплекс в северната индустриална зона в града, който е собственик на компанията "А.П.П. Зоохранинвест". Обектът, чиято площ надхвърля 30 800 кв.м, включва 26 сгради с производствено, складово и друго предназначение. Търсената цена е минимум 5.22 млн. лв., като огледи могат да бъдат правени до 14 декември. Ценовите оферти на кандидатите пък ще бъдат отворени ден по-късно - на 15 декември, става ясно от обявлението на частния съдебен изпълнител Делян Николов. Имотът също се продава заради дългове към ОББ и други компании, става ясно от публикуваната информация. Този имот също се предлага за втори път, като през лятото не бе намерен купувач за него.
Източник: Капитал (15.11.2016)

Собствениците на СИБАНК и ДСК наддават за ОББ Белгийската група KBC и унгарската OTP са отправили предложения за придобиване на Обединена българска банка (ОББ), съобщава Reuters, позовавайки се на източници от банковите среди. Собственикът на българската банка – гръцката NBG, има намерение да продаде някои от своите клонове в Източна Европа като част от плана си за преструктуриране. "Времето за подаване на оферти приключи. Има две предложения – едно на KBC, и едно на OTP”, е казал един от източниците. Според втория сделката може да бъде затворена още до края на годината. И двете групи, желаещи да придобият ОББ, имат представителства в България. KBC притежава СИБАНК, а OTP – ДСК Банк. Главният изпълнителен директор на OTP Шандор Чани, коментира пред Reuters, че унгарската банка ще затвори поне една сделка за придобиване през тази година. Говорителят на KBC заявява, че белгийската група търси други възможности на основните си пазари, а според него България е такъв. И двамата не са дали повече детайли. ОББ е четвътата най-голяма банка в България. Активите и се оценяват на над 7 млрд. лв. Капиталовата адекватност на финансовата институция по време на прегледа на активите през лятото беше една от най-високите – 29%. Преди няколко дни финансовата институция обяви, че ще разпредели дивидент на стойност 260 млн. лв. След разплащането съотношението на капитала към активите ще падне до 20%. Economic.bg
Източник: Други (09.12.2016)

Министерство на финансите публикува списъка на първичните дилъри на ДЦК за 2017 г. Заместник-министърът на финансите Маринела Петрова отличи най-активните участници на пазара на държавни ценни книжа (ДЦК) за 2016 година. Това се случи на традиционната в края на годината среща на емитента с първичните дилъри, която се състоя в Министерство на финансите. Петрова изрази благодарност към участниците за приноса им в развитието на местния дългов пазар и за отговорното им и солидарното поведение през годината. Тя връчи почетни грамоти за най-много придобити ДЦК за своя сметка и за най-много придобити ДЦК на пазара. Първото отличие отиде при "Уникредит Булбанк". През 2016 г. банката придоби за своя сметка 33.64 %, като съответно общият дял от пазара е също 33.64 % от пласирания от МФ обем ДЦК. Най-активен участник на пазара за сметка на клиенти тази година продължава да бъде „Сосиете Женерал Експресбанк", която е закупила за сметка на клиенти ДЦК, заемащи 8.95 % от целия пласиран обем на първичния пазар. По време на срещата бяха обявени и резултатите от процедурата за избор на първични дилъри на ДЦК за 2017 година. Списъкът с първичните дилъри за следващата година включва: Алианц Банк България Банка ДСК Обединена българска банка Първа инвестиционна банка Райфайзенбанк България СИБАНК Ситибанк Европа - Клон България Сосиете Женерал Експресбанк УниКредит Булбанк Централна кооперативна банка
Източник: Банкеръ (21.12.2016)