Сливането между Сибанк и ОББ ще приключи до две години България ще има нова трета най-голяма банка след окончателното приключване на сделката между белгийската финансова група KBC и Националната банка на Гърция за собствеността над четвъртата по активи Обединена българска банка и лизинговото дружество "Интерлийз". В обсега на сделката се включват и 30% дял на ОББ в животозастрахователното дружество "ОББ-Метлайф", което се нарежда на пето място по пазарен дял в своя сегмент. Сделката е за 610 млн. евро, като през миналата година само банката регистрира печалба от 92.95 млн. лв. "Има значителна разлика между това да бъдеш играч на пазара и да бъдеш важен играч на пазара, какъвто предстои да станем", заяви на пресконференция Йохан Тийс, главен изпълнителен директор на "КВС груп". Новата банка, която ще обедини ОББ и Сибанк, ще бъде третата най-голяма по обем на активите с 5.1 млрд. лв. след Уникредит Булбанк (9.2 млрд. лв.) и Банка ДСК (5.9 млрд. лв.).Процесът по одобрението и финализирането на самата сделка ще отнеме около година, като най-напред предстои да се получат разрешения от Българската народна банка, Националната банка на Белгия, Европейската централна банка, както и от антимонополните органи, а също така да се извърши плащането между двете страни. Очакванията са БНБ да даде разрешение за сделката около средата на годината. Двете финансови институции ще трябва да преминат и нелекия път по консолидация на дейността, интеграция на IT инфраструктурите, клонова мрежа и други. По този начин ефективно за клиентите на двете банки няма да има разлика в обслужването поне до края на 2018 г. От придобиването на ОББ от страна на НБГ през 2001 г. българската банка е увеличила активите си от 781 млн. евро на 3.66 млрд. евро, а отпуснатите кредити - от 189 млн. евро на над 2 млрд. евро, припомни главният изпълнителен директор на НБГ Леонидас Франгиадакис. "Разделяме се с ОББ със смесени чувства, тъй като тя бе ценен актив за нашата банка, но в същото време и се радваме, че постигнахме споразумение именно със стабилен играч като KBC", добави още той."И без консолидация броят на банковите клонове в България ще намалява, като все повече услуги могат да се извършват в интернет. Общо Сибанк и ОББ имат около 300 клона, а също така разполагаме и с отдалечени работни места, както и клонове на ДЗИ. Така че или трябва да разширим България, или да намалим броя на клоновете", коментира Петър Андронов, без да конкретизира в какъв размер ще бъде свиването. Бъдещето име на новата банка ще бъде българско, тъй като бъдещият собственик KBC има практика да запазва местните имена и мениджъри, обясни Люк Хисенс, главен изпълнителен директор "Международни пазари" на КВС и председател на надзорните съвети на Сибанк и ДЗИ. Все още предстои да се реши кое от двете имена на съществуващите банки ще бъде предпочетено. Той добави, че очаква клиентската база да се увеличи с 1.4 млн. души.
Източник: Капитал (05.01.2017)

Пощенска банка договори 70 млн. евро за малки фирми от ЕИФ Пощенска банка подписа гаранционно споразумение с Европейския инвестиционен фонд за кредитна линия от 70 млн. евро, която ще бъде предназначена за финансиране на малкия и средния бизнес, обявиха от банката. Споразумението е за предоставяне на гаранция по отпусканите от банката кредити с 60% покритие от ЕИФ, а средствата са по оперативна програма "Инициатива за малките и средни предприятия". Програмата обхваща малки и средни фирми, включително стартиращи компании от всички сектори на икономиката. Заемите ще се предоставят за срок от 2 до 12 години, като максималният размер на един кредит може да бъде 5 млн. евро. Целта е средствата по тази програма да бъдат предоставени в полза на българския бизнес до края на 2017 г.Инициативата за МСП работи от 2016 година в България като публично-частно партньорство, в което страни са правителството, Европейската комисия, групата на Европейската инвестиционна банка и Европейският инвестиционен фонд. Механизмът предвижда споделяне на риска между участниците, при което да се улесни отпускането на кредити за повече от 600 млн. евро на повече от 4 хиляди малки и средни предприятия. Банките, които вече подписаха споразумение за участие в инициативата са Сибанк, ОББ, Райфайзенбанк България, УниКредит Булбанк и ПроКредит Банк и Банка ДСК. Новата оперативна програма "Инициатива за малки и средни предприятия" ще даде възможност на над 3000 компании в България да получат финансиране за общо 600 млн. евро при облекчени изисквания за обезпечения и по-ниски лихви."За 2016 г. отчетохме над 40% повече искания за кредит от предприемачите в страната, основно от производители, като очакванията ни са, че този процент ще нарасне още", коментираха от Пощенска банка. "Ние разбираме нуждите на предприемачите и затова се опитваме непрекъснато да предоставяме модерни продукти, индивидуален подход и финансиране при преференциални условия, с помощта на които да осигурим стабилна основа на фирмите и да стимулираме тяхното развитие и растеж. Има все по-добри проекти, които стигат до нас, а компаниите стават все по-гъвкави и предприемчиви, залагайки на различни и иновативни решения, като това може само да ни радва. Вярваме, че бизнесът заслужава подкрепа, и ще продължим да му я предоставяме", се казва още в съобщението на финансовата институция.
Източник: Капитал (13.01.2017)

Изплaщaт пapитe нa пpитeжaтeлитe нa лихвoтoчки Нaд 720 хиляди лeвa щe бъдaт изплaтeни нa пpитeжaтeлитe нa лихвoтoчки в oбщинa Вeликo тъpнoвo, cъoбщи ceкpeтapят нa oбщинa Вeликo Tъpнoвo Минa Илиeвa. Пapитe ca пoлyчeни нa двa тpaншa. В мoмeнтa ce кoмпeнcиpaт зaявкитe зa лихвoтoчки, кoитo ca внeceни пpeз 2012 г. „Teзи пapи ce oтпycкaт oт дъpжaвaтa и oтивaт в Кoмпecaтopния фoнд, кoйтo e cъздaдeн c тaзи цeл. От тaм ни yвeдoмявaт кoлкo пapи ca oтпycнaти зa oбщинaтa. Te нe влизaт в нaшaтa хaзнa, a oтивaт диpeктнo в ДСК. Ниe пo peдa нa хopaтa, кoитo ca ни пoдaдeни oт Кoмпecaтopния фoнд, изгoтвямe плaтeжнитe нapeждaния и тe пoлyчaвaт тeзи пapи пo бaнкoвитe cи cмeтки“, oбяcни Илиeвa caмaтa пpoцeдypa. Общинa Вeликo Tъpнoвo e eднa oт мaлкoтo oбщини, кoитo ca пoлyчили тoлкoмвa мнooгo пapи зa кoмпeнcaция, пoхвaлихa ce oт aдминиcтpaциятa. Нaд 94 млн. лeвa тpябвa дa бъдaт изплaтeни нa пpитeжaтeлитe нa т. нap. лихвoтoчки (мнoгoгoдишни жилищнo-cпecтoвни влoгoвe) дo кpaя нa 2019 г. Моля, цитирайте откъде е взета статията!
Източник: Янтра - Велико Търново (13.01.2017)

5 банки дават кредити за студенти - ДСК, Райфайзенбанк, "Алианц", ПИБ и Юробанк. Вчера кабинетът одобри 50 млн. лв. държавна гаранция за т.г. Финансовата подкрепа гарантира главницата и лихвите на кредитните задължения на студентите и докторантите.
Източник: Сега (26.01.2017)

6 банки, рафинерия и завод за мед с най-големи приходи 6 банки, рафинерия и завод за мед са с най-големите декларирани приходи през 2015 г. Това става ясно от отговор на бившия финансов министър Владислав Горанов до ексдепутатите Петър Славов, Мартин Димитров и Методи Андреев. В топ 10 на дружествата с най-големите декларирани приходи попадат Пощенска банка, ЦКБ, “Лукойл Нефтохим Бургас”. УниКредит Булбанк, “Аурубис България”, НЕК, Алианц Банк България, “Лукойл България”, Банка ДСК и Сосиете Женерал Експресбанк. През 2014 г. в групата на десетте компании с най-големи приходи са били “Булгаргаз” и “Джи Пи презастраховане”, които обаче отстъпват местата си. От друг отговор на Горанов до депутатите става ясно, че от 2011 до 2015 г. “Лукойл България” е първенец с най-големи декларирани приходи сред дружествата, които търгуват с горива. В периода до 2014 г. на второ място е “ОМВ България”, а през 2015 г. - “Сакса”. С най-голям размер на внесен корпоративен данък сред нефтените компании през 2016 г. е “ОМВ България”, следвана от “Лукойл България” и “Шел България”. Сред първите десет са “Сакса”, “Бент ойл”, “Лукойл авиейшън България”, “Петрол”, “Литекс”, “Овергаз инк”, “Еко България”. През 2015 г. с най-голям размер на ефективно внесен корпоративен данък отново е била “ОМВ България”, следват “Лукойл”, “Сакса” и “Шел”. Копирано от https://www.24chasa.bg/novini/article/6024531 © www.24chasa.bg
Източник: 24 часа (30.01.2017)

Шест банки са в топ 10 на най-големите данъкоплатци у нас Шест банки са в топ 10 на най-големите данъкоплатци в България за 2015 г., става ясно от отговор на Министерството на финансите на депутатско питане. От информацията на бившия министър на финансите Владислав Горанов става ясно, че десетте най-големи корпоративни данъкоплатци за 2015 г. са „Юробанк България“, Централна кооперативна банка, „Лукойл Нефтохим Бургас“, „Уникредит Булбанк“, „Аурубис България“, НЕК, „Алианц банк България“, „Лукойл България“, „Банка ДСК“ и „Сосиете Женерал Експресбанк“. За 2014 г. най-големите корпоративни данъкоплатци са: „Юробанк България“, „Лукойл Нефтохим Бургас“, „Аурубис България“, „Централна кооперативна банка“, „Лукойл България“, НЕК, „Уникредит Булбанк“, „Банка ДСК“, „Булгаргаз“ и "Джи Пи Презастраховане“. Въпросът е зададен от депутатите Петър Славов, Мартин Димитров и Методи Андреев. Горанов уточнява, че за 2016 г. към момента не може да бъде предоставена информация, тъй като все още не е изтекъл срокът за подаване на годишните данъчни декларации. Данните за конкретния размер на декларираните приходи, печалбата и платения от тях корпоративен данък са данъчна и осигурителна тайна, пише още в отговора на Горанов. От годишния финансов отчет на „Юробанк България“ за 2015 г. става ясно, че финансовата институция е платила на държавата 9,4 млн. лв. данъци. За 2014 г. сумата е 773 хил. лв. Вероятната причина за драстичната разлика е, че през 2015 г. „Юробанк България“ стартира сделката по придобиване на всички банкови дейности на българския клон на „Алфа банк“. Според годишния финансов отчет на Централна кооперативна банка за 2015 г. кредитната институция е превела по сметките на Националната агенция за приходите (НАП) сумата от 1,918 млн. лв. „Уникредит Булбанк“ пък са платили 38,3 млн. лв. за данъци през 2015 г. Сумата за 2014 г. е 32,1 млн. лв. 36,4 млн. лв. пък е платила „Банка ДСК“ за 2015 г., става ясно от отчетите на групата. За 2014 г. сумата е била 28 млн. лв. „Сосиете Женерал Експресбанк“ пък са внесли в държавната хазна 8,7 млн. лв. данък върху доходите за 2015 г., за 2014 г. платеният налог възлиза на 6,8 млн. лв. От финансовия отчет за 2015 г. на „Алианц банк България“ става ясно, че финансовата институция е внесла в бюджета 1,215 млн. лв., а за 2014 г. - 2,467 млн. лв.
Източник: Инвестор.БГ (31.01.2017)

Първа инвестиционна банка приключи 2016 г. с печалба от 255 млн. лв. преди обезценка на неконсолидирана база, съобщиха от финансовата институция. С тази печалба банката запази трета позиция по големина на активите в България след УниКредит Булбанк и Банка ДСК. Възвръщаемостта на капитала след обезценки и данъци е 11,17%.Банката отчита ръст от 10,2% на приходите от банкови операции, които достигат 450 млн. лева. Най-голям дял в нарастването се дължи на нетния лихвен доход, който се увеличава с 22% спрямо края на 2015 г. През 2016-а година банката отчете ръст от 9% на годишна база и при нетния доход от такси и комисиони, който достигна 88,5 млн. лева. Първа инвестиционна банка приключи 2016 година с ликвидна позиция от 28,10%, спрямо 25,36% към края на 2015-та. Банката бележи ръст от 9,8% на привлечените депозити. По този начин депозитите на физическите лица нарастват до 6,4 млрд. лв., а ръстът при бизнес клиентите е 25,3%, като и в двата сегмента се наблюдава тенденция на устойчив интерес към депозитните продукти на банката.
Източник: Банкеръ (01.02.2017)

Печалбата на банките в България достигна 1.26 млрд. лв. през 2016 г. Банките и клоновете на чуждестранните институции в България отчетоха 1.26 млрд. лв. печалба през 2016 г., което е най-добрият резултат от 2008 г. насам. След като банките се подготвиха за оценка на активите от БНБ, изчиствайки се от несъбираеми вземания, те постигнаха този резултат, който е с цели 40.5% повече от постигнатото през 2015 г. Основен принос за този растеж имат не толкова основните пет финансови институции, които доминират на пазара у нас, а повече средните и по-малките банки. Друг източник на голямата печалба беше финализирането на сделката, с която Visa Inc придоби Visa Europa и всички европейски банки - членки на платежната система, получиха сума, пропорционална на оборота им в системата. Eфектът за българските банки се оценява на около 186 млн. лв. Досега историческият рекорд на банковите печалби в България е от 2008, която беше и последната година преди кризата - 1.378 млрд. лв.Най-големите по активи български банки остават същите – Уникредит Булбанк, Банка ДСК, ПИБ, ОББ, които бяха и в края на 2015 г. с една разлика. Пощенска банка измести от петото място Райфайзенбанк, след като придоби клона на Алфа банк у нас. Така генерираната от петте най-големи банки у нас печалба вече представлява 71% от сумата на финансовия резултат на цялата система. За сравнение, през 2015 г. цели 82% от печалбите на банките бяха реализирани от топ 5. Сред причините за това е сравнително слабият резултат на двете най-големи банки. "Уникредит" регистрира едва 0.5% ръст на печалбата на годишна база през 2016 г., докато Банка ДСК свива резултата си със 7.4%. За сметка на това ПИБ се възстановява активно от държавната помощ, която получи през 2014 г., и увеличава печалбата си от 12.7 млн. лв. на над 90 млн. лв. В годината, в която бе обявено, че Националната банка на Гърция ще продаде българската си дъщерна банка Обединена българска банка, последната записва също значително подобрение на финансовия си резултат, който набъбва с 63% на годишна база до 111 млн. лв. Активите на банките от първа група се увеличават с 5% до 52.8 млрд. лв.Другата причина е особено добрият резултат на средноголемите и по-малките банки. Данните сочат, че през 2016 г. те са направили 366 млн. лв. печалба, което е над двойно повече в сравнение с 2015 г. В този сектор впечатление прави БАКБ, която подобрява резултата си близо 10 пъти, както и ЦКБ, която декларира печалба от 26 млн. лв. и ръст на годишна база от повече от 250%. Освен тях Тексим банк, Алианц банк, Интернешънъл асет банк и Райфайзенбанк регистрират печалба, която е поне двойно по-голяма в сравнение с постигнатата през 2016 г. Сумата на активите от втора група, в която влизат банки без топ 5 и без клоновете, представляват към края на годината малко над 37 млрд. лв., което е с 9.2% повече в сравнение с края на предходната година.Общо към края на годината ниските лихви на пазара са свили с 9% приходите от лихви на банките. За сметка на това разходите им за изплащане на лихви са се понижили с цели 41%. Нетният лихвен доход на финансовите институции обаче се повишава с малко над 1%. Обезценките се свиват с 26% до 814 млн. лв.Същите банки, които работеха на загуба през 2015 г., регистрират негативен финансов резултат и през 2016 г. Това са Токуда банк, която свива загубата си с близо 60%, "Пиреос", които намаляват загубата наполовина, Търговска банка Виктория и клоновете Ишбанк, Инг банк и БНП Париба. Сумарно тези шест финансови институции имат загуба от 83 млн. лв., което е 47% по-малка загуба в сравнение с постигнатото през 2016 г.
Източник: Капитал (02.02.2017)

Банковата система изпрати 2016-та с рекордната за последните 8 години печалба от 1.262 млрд. лева. Това се вижда от данните на Българската народна банка за състоянието на банковата система към 31.12.2016 година. Подобни резултати трезорите не са отчитали от края на 2008 г., когато годишните им печалби надхвърлиха 1.387 млрд. лева. Спрямо 2015-та търговските банки са спечелили 364 млн. лв. повече, сочат данните на БНБ. Резултатите включват всички 27 търговски банки в страната. В топ 5 по размер на банковите активи попадат "УниКредит Булбанк", "Банка ДСК", Първа инвестиционна банка, Обединена българска банка и "Юробанк България". Групирането не съдържа в себе си елементи на рейтинг и не бива да се интерпретира като оценка на финансовото им състояние, подчертават от БНБ. Спрямо края на септември 2016 г. активите на банковата система нарастват с 2.5% - до 92.1 млрд. лева. В края на 2015-та те възлизаха на 87.5 млрд. лева. За последните три месеца на годината Централната банка отчита и увеличение на паричните наличности с 233 млн. лв. до 18.162 млрд. лева. Така те формират 19.7% от активите на банките. За сравнение година по-рано този процент бе 20.86. Кредитите на домакинствата и фирмите, постигат общ годишен растеж от близо 160 млн. лв. достигайки 51.755 млрд. лева. Оказва се обаче, че заемите за фирмите намаляват на годишна база с 104 млн. лв. до 33.180 млрд. лева. Докато кредитите на домакинствата нарстват до 18.575 млрд. лв. като са с 264 млн. лв. повече спрямо декември 2015-та. Политиката на банките за затягане на изискванията към кредитополучателите оказа търсения ефект. Към края на годината размерът на необслужваните заеми възлизаше на 9.961 млрд. лв. при 11.026 млрд. лв. през декември 2015-та. Банковият сектор регистрира и сериозен ръст на привлечените средства. Към края на 2016-та депозитите на фирмите и домакинствата са нараснали с 4.441 млрд. лв. и са възлизали на 68.571 млрд. лева. Така за година спестяванията на фирмите са се увеличили с 1.652 млрд. лв., а тези на домакинствата – с 2.789 млрд. лева. Към 31 декември 2016 г. ликвидните активи на кредитните институции нарастват до 38.24% от общите активи на системата. Година по-рано делът им бе 36.71 на сто. До 11 февруари предстои банките да предоставят информация на БНБ относно капиталовата си адекватност към края на годината.
Източник: Банкеръ (02.02.2017)

"Софарма трейдинг" ще тегли кредити за над 50 млн. лв. "Софарма трейдинг" предлага на акционерите си да одобрят три кредита, с които компанията ще се разраства и ще инвестира в България и Сърбия. Гласуването ще стане на извънредно общо събрание на 24 април. Първият кредит е от "Сосиете женерал Експресбанк" за 16 млн. лв. за частично финансиране на евентуално придобиване на аптеки в България. Общото събрание ще гласува и за получаване на инвестиционен кредит от 12 млн. евро надбавка от Райфайзенбанк България, като с него ще финансира частично евентуално придобиване на дялове от търговец на едро с лекарства в Сърбия. "Софарма трейдинг" предлага на акционерите си да разрешат и получаването на едногодишен оборотен кредит за финансиране на дейността на аптеките Sоpharmacy на стойност 14 млн. лв. от Банка ДСК. "Софарма", която притежава 72.14% от акциите на дистрибутора, ще бъде съдлъжник по кредитите.
Източник: Капитал (14.03.2017)

"Софарма трейдинг", ще расте със заеми за над 52 млн. лв. Те ще бъдат отпуснати от три банки - SG Експресбанк, Банка ДСК и Райфайзенбанк, и с тях ще бъде финансирана експанзия на аптечната верига SОpharmacy и на дистрибуторското дружество в Сърбия. Намеренията станаха ясни от съобщение до Българската фондова борса - София, с което се свиква извънредно общо събрание на 24 април. На него ще бъде предложено да бъдат одобрени заемите, с които ще се финансира частично придобиването на нови компании. Компанията майка на дружеството - "Софарма", която притежава 72.14% от акциите към 31 декември 2016 г., ще бъде съдлъжник по кредитите. Целта е да се осигури финансиране на приемливи пазарни условия, става ясно от съобщението. "Софарма трейдинг" почти няма дългосрочни и банкови задължения - те са едва 2.9 млн. Това е минимално на фона на финансовите й резултати. За миналата година приходите й растат до над 610 млн., а нетната й печалба е 11.6 млн. лв., според консолидирания отчет към края на 2016 г. (виж таблицата). Освен че е лидер при търговията с лекарства и консумативи, "Софарма трейдинг" е и една от най-големите публични компании с капиталзиация за 267 млн. лв., която се е повишила с 55% за 12 месеца. Предложението е за два инвестиционни кредита – от 16 млн. лв. и от 12 млн. евро, както и за едногодишен оборотен заем на стойност 14 млн. лв. Лихвите по заемите ще са значително по-ниски от средните за пазара, които са били 4-5% през януари. За "Софарма трейдинг" първият ще е от SG Експресбанк с фиксирана лихва 1.8%. Вторият от Райфайзенбанк - България, с лихва едномесечен EURIBOR + 1.70%. Последният е оборотен за една година с едномесечен SOFIBOR + 1.65%. По-различни аптеки В средата на 2015 г. "Софарма трейдинг" започна да предоставя франчайзинг и консултантски услуги на дъщерни дружества, които развиват аптеки под бранда SОpharmacy. Първите две бяха открити в София и Пловдив. Концепцията на обектите е разработена от експерти от Великобритания, като разликата с действащите български аптеки е, че медикаментите, хранителните добавки и козметиката не са подредени по брандове, а по конкретни здравни проблеми – грип, главоболие, чувствителна кожа. Другата особеност е, че те са на големи площи и предлагат пълна гама от над 10 хил. позиции лекарства, медицински изделия, консумативи, козметика, добавки и др. В момента под бранда работят 16 аптеки в София, Пловдив, Бургас и Кюстендил, като 10 от тях са открити през миналата година. Освен това в края на 2015 г. "Софарма трейдинг" купи и онлайн дрогерията farma.bg и я направи част от веригата Sopharmacy. От отчета на "Софарма трейдинг" не става ясно каква е инвестицията на групата в шестте дъщерни дружества, които стопанисват аптеки, но е отбелязано, че през миналата година дружеството е увеличило инвестицията си в едно от тях - "Софармаси" с 1.3 млн. лв., като от своя страна то е учредило дружествата "Софармаси 4" и "Софармаси 5" чрез вноски за дялово участие в размер на общо 10 хил. лв. Като цяло зареждането и оборудването на нови, модерни аптеки с площ около 500 кв. м по данни на маркетинговите компании, които следят фармацевтичния пазар, се повиши от около 200 хил. лв. преди около пет години на поне около 1 млн. лв. за всеки обект.
Източник: Капитал (16.03.2017)

Ръководството на ПИБ ще обсъди с акционери привличане на стратегически партньор Първа инвестиционна банка (ПИБ) отчита печалба преди данъчно облагане и обезценки в размер на 255 млн. лв., а след тях - 90.2 млн. лв. за 2016 г. През годината банката е заделила провизии в размер на 155 млн. лв. Тя отчита ръст на активите от 2% до 8.9 млрд. лв., което й отрежда трето място в българската банкова система след Уникредит Булбанк и ДСК. Капиталовата адекватност на банката към 31 декември 2016 г. е 15.41%, съотношението на приходи и разходи е в размер на 42.04% и възвращаемостта на капитала е 11.17%. На срещата е имало въпроси за привличането на стратегически партньор за ПИБ, които ръководството на банката ще обсъди на следващата среща.
Източник: Капитал (27.03.2017)

Fibank отчете финансови резултати пред миноритарните акционери На проведена среща на ръководството на Fibank (Първа инвестиционна банка) с миноритарните акционери на банката бяха представени финансовите резултати банката за 2016 година. Според тях през изминалата година банката отчита стабилен ръст на реализираната печалба преди данъчно облагане и обезценки, която достига 255 млн. лева. През годината банката е заделила провизии в размер на 155 млн. лева. Реализираната одитирана печалба след данъци и обезценки е в размер на 90.2 млн. лева. Банката отчете пред миноритарните си акционери и ръст на активите от 2% - до 8.9 млрд. лева. Капиталовата адекватност на банката към 31 декември 2016 г. е 15.41%, съотношението на приходи и разходи е в размер на 42.04% и възвращаемостта на капитала е 11.17 процента.
Източник: Банкеръ (27.03.2017)

Хампарцумян влиза в управителния съвет на Асоциацията на банките Главният изпълнителен директор на "Уникредит Булбанк" АД Левон Хампарцумян беше избран за член на управителния съвет на Асоциацията на банките в България. В предишни години Хампарцумян е бил член на управителния съвет на сдружението, както и негов председател. За втори тригодишен мандат, като член на управителния орган на Асоциацията, беше избрана Петя Димитрова - Председател на УС и Главен изпълнителен директор на "Пощенска банка" АД. Останалите членове на управителния съвет на банковата асоциация, които продължават мандатите си, са: председателят на Асоциацията Петър Андронов и неговият заместник Виолина Маринова, както и членовете на управителния съвет Емил Ангелов, Георги Константинов и Светослав Гаврийски.
Източник: Банкеръ (05.04.2017)

ББР отпуска 650 млн. лв. за малки и средни фирми Стартира нова схема на Националния гаранционен фонд част от Българската банка за развитие. Благодарение на нея ще бъдат отпуснати над 650 млн. лв. кредити на малките и средни предприятия. От началото на април тя дава възможност на над 2000 предприятия от всички сектори да кандидатстват за финансиране при облекчени условия. По програмата на фонда се кандидатства чрез 10 банки, които са партньори на институцията - Банка ДСК, Алианц Банк България, Банка Пиреос България, Българо-американска кредитна банка, Обединена Българска Банка, Първа инвестиционна банка, Райфайзенбанк, СИБАНК, Ти Би Ай Банк и УниКредит Булбанк. Очаква се за финансиране по новата схема най-голям интерес да има от микро и малки предприятия в секторите „Търговия“, „Преработваща промишленост“ и „Селско, горско и рибно стопанство“, обясни Самуил Шидеров, изпълнителен директор на гаранционния фонд. И уточни, че и при действащите до сега схеми най-много кредити са търсени от фирми в тези сегменти. По думите му гаранциите са с максимален размер до 1 млн. лв. а търговските банките ще могат да включват кредити в програмата до края на септември 2018 г. Той посочи още, че до момента финансовите институции са заявили интерес за отпускане на кредити в размер на 650 млн. лв. Допустими по програмата са само нови заеми към малки и средни предприятия, отпускани както за оборотни, така и за инвестиционни нужди, включително и кредити за реализация на проекти по оперативни програми и програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Стартиращите предприятия са по-рискови, но при нас те са целеви, коментира Шидеров. Документите за кандидатстване се подават към финансовата институция, а таксите се покриват именно от банките, който предоставят заемите. Един от най-честите проблеми, който имат малките предприятия при кандидатстване за кредит е обезпечаването му, обясни още изпълнителният директор на фонда. Той посочи, че ползите за малкия и среден бизнес от ползването на фонда са, че могат да получат по-ниски лихви и по- лесно обезпечение освен това се отпускат кредити и на по-рискови компании. И уточни още, че отстъпката от лихвите по замените може да достигат дори до 2%. Новата схема е трета поред за собствен риск за дъщерното дружество на ББР и надгражда усилията на институцията да улеснява достъпа до финансиране на МСП при по-добри лихвени нива и облекчени изисквания за обезпечение. По предходните две гаранционни програми на НГФ, действащи в периода април 2014 - април 2017 г., над 2600 малки и средни компании се възползваха от подкрепата на фонда, като над 50% от тях са микро предприятия с под 10 души персонал. В края на 2016 г. гарантираният кредитен портфейл е в размер на 655 млн. лв., като до крайната дата за включване на кредити - 31 март 2017 г. очакванията са финансирането да достигне 700 млн. лв.
Източник: Монитор (06.04.2017)

Три сделки за три софийски мола за почти 500 млн. евро. Но най-интересна не е цената, а купувачите. Те са два фонда от непозната досега в българския M&A пейзаж посока - Южна Африка. Първият, и по-голям, е NEPI и е на седмици разстояние от окончателно придобиване на втория по големина сред седемте работещи в столицата - The Mall. И не само. В напреднали преговори е да купи и третия на пазара - "Сердика", като е питал и за други. Acsion, пак от Йоханесбург, е избран за купувач на четвъртия в подреждането - Mall of Sofia. Сделките са първите за големи молове след кризата, които се случват не като продажба на подценени активи заради лош дълг към банки, а като доходоносна инвестиция. Разликата е, че при бума купуваха основно европейски, американски и гръцки фондове. А сега те се заместват от екзотичните на пръв поглед южноафрикански. Всъщност нашествието им към Централна и Източна Европа започна преди няколко години и достигна пика си през 2016 г., когато в региона техните вложения достигнаха 2.4 млрд. евро. Причината - тук инфлацията е ниска и доходността приятна - около 8%, за разлика от родината им. Покупките се договарят бързо, в два от случаите без състезание с други фондове заради изгодните оферти на купувача. Освен това заради съживяването на икономиката тук, растящото потребление и наеми, поне средносрочно сигурността за инвестицията изглежда голяма. Още повече че си има и естествена защита - софийският пазар от години е наситен и нови инвеститори в молове няма за разлика например от офис строителството.Първата на пазара продажба е на The Mall на булевард "Цариградско шосе" в столицата срещу 180 млн. евро, като това е оценката, без да се взимат предвид дълговете. Цената е близка до тази, която бе вложена в изграждането му, и включва както търговския център, така и прилежащия му хипермаркет, който е притежание на Уникредит Булбанк. Купувач е южноафриканският фонд New Europe Property Investment (NEPI), който държи няколко подобни проекта в региона. Сделката стана известна в края на миналата година и още в края на януари получи разрешение от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) да навлезе и на местния пазар. Така от проекта ще излязат се собственик на обекта "АП Ритейл I", в който мажоритарният дял от 85% държи гръцката Assos Capital, а останалите 15% си поделят Deutsche Bank и Goldman Sachs. Те купиха недостроения мол през 2008 г. от братята Валентин и Десислав Попови, като договорената цена според отчета на българското дружество е била 169.3 млн. евро, но с опция за намаляване. Втората вече договорена продажба, която според източници на "Капитал" също се намира в последната фаза - избран купувач и уточняване на детайли, е за Mall of Sofia на столичния булевард "Александър Стамболийски". Цената на сделката за търговския център и прилежащите му офиси по различни данни е 102 - 104 млн. евро, което е двойно повече от инвестираните 50 млн. евро в строителството на обекта преди 11 години. Той има банкови кредити за 90 млн. лв. към Банка ДСК и унгарския й собственик OTP, както и 21.1 млн. лв. заем от акционерите си. Кандидат-купувачът отново идва от Южна Африка - това е компанията за инвестиции в търговски имоти Acsion. Ирландският фонд Avestus и GE продадоха мола през 2011 г. на фонда Europa Capital, част от Rockefeller Group, за малко над 100 млн. евро. Avestus продължава и сега да управлява софийския мол и офисната му част Sofia Tower. Преди това търговският център беше изграден от израелски инвеститори, т.е. сега ще влезе третият поред собственик. В момента се работи и по трета сделка, отново в София, според няколко източника. Тя е за продажбата на мол "Сердика", намиращ се на бул. "Ситняково". Тук купувач отново е южноафриканският NEPI, който в момента прави due diligence (финансов и правен анализ) и се очаква да подаде искане до антимонополния регулатор преди лятото. Все още няма данни каква е цената, за която преговарят страните, но, съдейки по добрите резултати на обекта, в който са вложени 210 млн. евро, очакванията отново са високи. Предвид че търговската част е колкото на The Mall и постъпленията от нея са само 2 млн. лв. по-малко, а в допълнение има офис част, която носи над 8 млн. лв., то цената може да надхвърли договореното за The Mall плащане от 180 млн. евро. Молът е съвместна инвестиция на "Айнкауфс - център София" на австрийската Sparkassen Immobilien (S IMMO) и германската "Еце Проект Мениджмънт България" (ECE). В баланса на дружеството - собственик на мола, той е оценен за 219 млн. лв. В друга компания - "Ханза имобилиен", е земята, която е оценена на 12 млн. лв., а в трета - "ЦЕЕ пропърти България", е офис частта, която е с балансова оценка от 71 млн. лв. По информация от пазара продажбата е по инициатива на австрийския собственик, който още миналата есен е събрал във Виена оферти за софийския си обект. По данни на близки до фонда източници те са били определени като неудовлетворителни. Затова и тук най-вероятно говорим за щедра оферта от NEPI, а не за класическо състезание с широко отворени врати за кандидати. ECE бе единствената, която въпреки клаузите за конфиденциалност, съпровождащи такива сделки, изпрати отговор на въпросите на "Капитал" по темата. В него се посочва, че пазарът за търговски центрове в България е интересен за инвеститорите. "Мнението ни е, че както търговията на дребно, така и имотите разкриват възможности. В този контекст ние непрекъснато оценяваме различни опции за потенциални продажби и покупки на активи, както и за поемане на мениджмънта на търговски центрове в България."
Източник: Капитал (10.04.2017)

Изчистването на банковите баланси от проблемни кредити и заложени имоти като обезпечение по тях е постоянна и здравословна необходимост, така че продължава с пълна сила. Само за месец май по искане на кредиторите съдия- изпълнители са обявили двадесет и осем публични продажби на недвижимости, а първоначалната цена, от която ще започне наддаването, е общо над 100 млн. лева. Продава се всичко - от апартаменти и къщи, през парцели и оранжерии, до хотели, фабрики и складове за промишлена и селскостопанска продукция. Както се казва - всичко е на тезгяха. А има ли търсене? За съжаление, както се вижда, немалко от имотите, пуснати за принудителна продан, се предлагат за втори и трети път, а цената им вече е паднала до 60-70% от първоначално обявената. Но и това поевтиняване не е гаранция, че ще си намерят купувач. Явно пазарът на производствени и търговски имоти се възстановява мъчително бавно и това е проблем както за кредиторите, така и за кредитополучателите. Тук няма да разказваме за всяка от продажбите, обявени за осъществяване през май. Ще прегледаме обаче петте най-големи според размера на първоначално обявените цени търгове, защото при тях става дума за много милиони левове, а освен това те са свързани със значителен по обем бизнес. А между четири от тях има нещо общо. Единият от търговете - с първоначално обявена цена от 5.38 млн. лв., е за недостроен хотел в Пампорово. Случаят е до болка познат, писали сме за него. Този имот се предлага за трети или четвърти път по искане на ипотекарния кредитор "Ти Би Ай Банк", но така и не намира купувач. По всичко личи, че и този опит няма да е последен. Общото между другите четири принудителни продажби е, че са за имоти, свързани по един или друг начин със селското стопанство. В Стара Загора съдия-изпълнител е обявил за публична продан цял завод за фуражи и хранителни смески за животни. Той е собственост на "Зоохранинвест пропъртис"" ЕООД. Едноличен собственик на компанията е "А.А.П. Зоохранинвест" ЕООД на украинеца Валери Струнин. Това не е началото на някакъв остросюжетен криминален разказ - по всичко личи, че Струнин развива у нас нормален, законен бизнес, но явно преживява сериозни финансови проблеми, които пречат на фирмата му редовно да обслужва задълженията си към "Банка ДСК". Следващият по големина търг е за имоти в Сливен, където са разположени оранжериите, собственост на фирма "Скът" ООД. Те са обявени за принудителна продан заедно с цялата техника, обслужваща производството. А първоначалната цена, от която ще започне наддаването, е около 7.16 млн. лв. без ДДС. Причината да се стигне до търга е, че фирмата не е в състояние да обслужва задълженията си към ипотекарния кредитор ОББ. В неговата полза е направен и залог върху компанията като търговско предприятие. Въпросните имоти са ипотекирани в полза и на ИНВЕСТБАНК. При това, както става ясно и от обявата на съдия-изпълнителя, продажбата на имота въобще не е лесна работа. Вече е имало два неуспешни опита това да бъде направено. Оценката на имота първоначално е била 11.93 млн. лв., но заради провала на първите два опита тя е паднала с близо 40 процента. В град Раднево пък съдия-изпълнител продава имот, на който е бил разположен свинекомплекс. Той е собственост на "П.С.В. Груп" ООД. Фирмата е обявена в несъстоятелност, а съдружници в нея са Галин Жеков и Людмил Славов. Любопитна подробност е, че Славов участва в ръководството на почти неизвестната на широката публика политическа партия "Движение за свобода и справедливост". Изглежда, и в политиката не му върви повече, отколкото в бизнеса. Но да се върнем към търга. Той е обявен по искане на взискателя - фирма "Зара - Е" ООД, която търгува с нефтопродукти. Имотът обаче е ипотекиран в полза на "УниКредит Булбанк". Най-вероятно търгът е част от програмата за осребряване на активите на обявената в несъстоятелност "П.С.В. Груп". Цената, от която ще започне наддаването, е около 5.58 млн. лв., но е почти сигурно, че трудно ще се яви купувач на това равнище. На втора публична продан е изнесена складовата база - собственост на "Планет Дивелопмънтс" ЕООД, която пък е притежание на "Сиконко - Агрия" АД, която се занимава с производството на земеделска продукция. Тя е една от компаниите от фирмената група "Сиконко", а складовата база, която е изнесена на публична продан, обслужва нейната дейност. По-важното е обаче, че явно компанията, която притежава складовата база, не може да обслужва задълженията си към своя кредитор "Банка ДСК" и по тази причина имотът се предлага за принудителна продан. При това за втори път. Явно купувачи за такива обекти не се намират лесно. Цената, която се надяват да получат продавачите, е 4.71 млн. лв. - оттук ще започне наддаването. Ако не се стигне до сделка, следва нова процедура за публична продан при още по-ниска цена. Но при подобно развитие на събитията вече възниква въпросът дали кредиторът ще може да си събере вземането.
Източник: Банкеръ (21.04.2017)

Комисията за защита на конкуренцията даде зелена светлина на сделката, с която белгийската "Кей Би Си Банк" купува от Национална банка на Гърция българската ОББ, дружествата "Интерлийз", "ОББ - Метлайф" и още някои свързани с тези компании и ги консолидира с дъщерните си структури - СИБАНК и застрахователните фирми с марката "ДЗИ". В решението на КЗК от 26 април 2017-а буквално се казва следното: "РАЗРЕШАВА концентрацията между предприятия, която ще се осъществи чрез придобиване на пряк едноличен контрол от страна на „Кей Би Си Банк НВ“, Белгия, върху „Обединена българска банка“ АД, „Интерлийз“ ЕАД и някои свързани български бизнес активи по смисъла на Глава V от Закона за защита на конкуренцията." Това разрешение може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок, който започва да тече от съобщаването за сделката по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а за третите лица - от публикуването му в електронния (публичния) регистър на КЗК. Разрешението на КЗК при големи сделки за придобиване и поглъщане е абсолютно задължително и е част от административните стъпки, които участниците в тези сделки трябва да направят. Издаването на такова разрешение въобще не е проформа. Това става след задълбочен анализ и оценка на пазара, на който работят дружествата, подлежащи на покупка и обединение, при който се ползват огромен обем статистически данни и различни методики за анализ. Нещо повече - във връзка със сделката се иска компетентното становище не само на надзорните органи, контролиращи дружествата, подлежащи на покупко-продажба и обединение, но и на техни преки конкуренти. В случая заради сделката за ОББ, за "Интерлийз", за "ОББ-Метлайф" и за свързани с тях компании е направен анализ на пазара на банкиране на дребно, на пазара на корпоративното банкиране, на пазара за платежни услуги и на застрахователния пазар. Целта е да се установи дали сделката и последващото сливане на въпросните дружества със СИБАНК и застрахователните фирми с марката "ДЗИ" няма да доведе до пазарна концентрация и господстващо положение. Поискани са становища от БНБ, от Комисията за финансов надзор, от Асоциацията на банките в България, от основни конкуренти на участниците в сделката: "УниКредит Булбанк" АД, "Банка ДСК" ЕАД, Пощенска банка, Първа инвестиционна банка ЕАД, "Сосиете Женерал Експресбанк" АД, Централна кооперативна банка АД, ЗЕАД "Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп“, ЗАД "Алианц България Живот" АД, "Граве България Животозастраховане" АД, "Застрахователна Компания Уника Живот" АД и "Синдикална взаимозастрахователна кооперация - СиВЗК". Важно е да уточним, че не всички от запитаните са дали благоприятни отзиви за сделката. От доклада става ясно, че например застрахователната компания "Уника Живот" е изразила опасения, че след осъществяване на сделката "новосъздадените дружества, които ще възникнат вследствие на обединението между групата на "Кей Би Си Банк" у нас и тази на ОББ, са една от най-големите банково-застрахователни групи в страната и ще окаже ефект и върху структурата на пазара на животозастраховане", на който "Уника" оперира. В доклада на КЗК се посочва, че според "Уника": "Ефектът от концентрацията би се изразил както в изместване на някои от основните конкуренти на групата от досегашните им пазарни позиции, така също и в създаване на сериозна вероятност от установяване или засилване на господстващо положение на предприятията от новосъздадената група на съответните засегнати пазари, вкл. и на пазара на животозастрахователни продукти. Ефектът от обединението ще бъде особено осезаем върху пазара за спестовни и рискови застраховки “Живот“, където консолидацията между ДЗИ и "Метлайф" ще доведе до значителна промяна в структурата на пазара." По-специално дружеството смята, че при спестовните застраховки „Живот“ новата застрахователна група ще се превърне в пазарен лидер с пазарен дял от над 35% и ще бъде в състояние да действа в значителна степен независимо от своите конкуренти, да диктува условията на пазара и да доведе до значително засягане на конкурентния процес. "Същите опасения "Уника" изразява и по отношение на пазарния сегмент на рискови застраховки "Живот", където смята, че новата група ще заеме второ място с пазарен дял над 20% и ползвайки се от богатия си опит при продажбите на рискови застраховки, както и от по-големия и разнообразен продуктов портфейл на пазара в средносрочен план и може сериозно да размести пазарните позиции на основните участници на пазара, като се превърне в пазарен лидер на подпазара на рискови застраховки „Живот“. Според дружеството планираната концентрация ще окаже значително въздействие и върху подпазара на здравно застраховане, както и на пазарния сегмент на застраховката „Злополука“. КЗК е взела предвид тези забележки и е поискала допълнителна информация по тези пунктове от "Кей Би Си Банк", преди да излезе с окончателно решение. Белгийците са изпратили пространно становище по въпроса, което КЗК е приела. Някои от по-важните заключения по него са следните: "Кей Би Си Банк НВ" смята, че сделката не може да доведе до установяване или засилване на неговото господстващо положение на пазара, както и значително да засегне конкурентния процес, тъй като новото обединение ще има общ пазарен дял от (20-30%) на пазара на животозастраховане, което е под границата от 40%, над която се приема, че има концентрация. Също така наличието на значителна конкуренция на пазара ограничава възможността ДЗИ/ОББ-МетЛайф да действат независимо. Пазарът се характеризира с постоянен растеж и висока еластичност на търсенето, което води до интензивна конкуренция за клиенти между доставчиците на животозастрахователни продукти. По отношение на твърденията на "Уника", че обединеното предприятие ще се ползва от добре развит банков канал и ресурси и това ще обуслови засилване на пазарната му позиция, "Кей Би Си" изразява становище, че това твърдение не е подкрепено по никакъв начин от наличната информация за ситуацията на пазара на животозастраховане. Обединеното предприятие няма да има дял, по-голям от 25%, на който и да е от пазарите, на които сделката ще окаже въздействие". Тъй като направеният за целите на доклада анализ на отделните пазари, на които след сделката ще работи обединената банково-застрахователна група, е потвърдил позицията на "Кей Би Си Банк", КЗК е констатирала, че за концентрация и дума не може да става и е дала зелена светлина на сделката. За приключването на цялата операция по покупко-продажбата на ОББ, "Интерлийз", "ОББ-Метлайф" и свързаните с тях компании своето одобрение трябва да дадат също БНБ и Комисията за финансов надзор.
Източник: Банкеръ (28.04.2017)

Изпълнителният директор на Банка ДСК Диана Митева стана кавалер на Националния орден за заслуги на Франция Диана Митева, изпълнителен директор на Банка ДСК и ръководител на направление "Банкиране на дребно", получи отличието кавалер на френския национален орден за заслуги в двустранния културен обмен. Отличието връчи Негово превъзходителство Ерик Льобедел, посланик на Франция в България. "Националният орден за заслуги" е създаден през 1963 година. Той е вторият по значимост във Франция, след Ордена на Почетния легион. Номинирането на чужденци става по предложение на френския външен министър.
Източник: Банкеръ (02.05.2017)

"Енерго-Про" пуска на БФБ облигации за 130 млн. евро Чешката "Енерго-Про", притежаваща електроразпределителната мрежа в Североизточна България, търговец на ток и няколко хидроцентрали, листва от 5 май на Българската фондова борса пуснатата миналия ноември седемгодишна емисия за 130 млн. евро, чийто годишен лихвен процент е 3.5 пункта. Това съобщиха от енергийната компания, която е сред кандидатите да купи бизнеса на ЧЕЗ в България и вторичното предлагане на тези облигации  на българския финансов пазар се разчита от експертите за възможно набиране на средства за финансиране на евентуална сделка с ЧЕЗ."Рекордната за българския пазар облигационна емисия е показателна за потенциалa на "Енерго-Про" да реализира мащабни инвестиции в българската енергетика.“, заяви главният изпълнителен директор на "Енерго-Про Варна" Момчил Андреев. От компанията обявиха, че част от набраните през миналата есен средства от издаването на облигациите са отишли за погасяване на остатъчен дълг по мостово финансиране, предоставено й от Банка ДСК през юни 2016 г. Друга основна част от тогавашните средства са предназначени за инвестиции в разпределителната мрежа да 2023 г., включително за закупуване на енергийна инфраструктура и оборудване, реконструкция и нови инвестиции у нас. Остатъчните средства биха могли да бъдат вложени в други енергийни активи в България, Грузия, Турция и Румъния, според проспекта на емисията. Инвеститорите в облигациите са международни и местни финансови институции, търговски банки, пенсионни фондове и асет-мениджъри. Емисията е обезпечена с особен залог върху безналични акции от капитала на дъщерните дружества на компанията. 50% от емисията беше пласирана от водещия мениджър "Балканска Консултантска Компания ИП" в страни от Централна и Източна Европа, а останалите 50% - в България, допълва се в съобщението. Според изпълнителния директор на водещия мениджър на облигациите Алекс Бебов, листването им на Българската фондова борса ще помогне за развитието на българските капиталови пазари, тъй като е една от най-големите местни емисии дълг на капиталовите пазари в Централна и Източна Европа през последните няколко години.
Източник: Медия Пул (05.05.2017)

Банка ДСК откри дигитален клон Банка ДСК откри в "Сердика Център" първия си клон, който предлага пълно дигитално обслужване. "Живеем в епоха на дигитализация, която променя стремглаво бизнес моделите и работната среда. Ето защо ние даваме на нашите клиенти обслужване, което изпреварва промените", каза главният изпълнителен директор на банката Виолина Маринова. Още на входа на банката, два екрана запознават влизащите с подробна информация за предлаганите продукти и услуги. Във вътрешността е инсталирана специална конзола с възможност за интернет банкиране, "виртуална папка", съдържаща всички необходими документи и описание на стъпките за калкулиране и кандидатстване за кредит. От екран клиентите могат да заявят и калкулират сами кредита си, въвеждайки размера и допълнителните параметри. В обособена зона са предоставени таблети за работа със специализирани мобилни приложения на банката за отдалечено банкиране. В зоната за посрещане са поставени банкомати за вноски, теглене и бързи плащания. В новият офис освен нови технологии има и служители, които да обслужват клиентите в случай на нужда. "Офисът в "Сердика център" трябва да се възприема като хибридно пространство между онлайн и офлайн обслужването. Освен, че дава възможност за пълно самообслужване за тези които са запознати с IT новостите в сектора, за останалите може да бъде мястото, където да научат повече за възможностите за онлайн банкиране", обясниха от банката.
Източник: Банкеръ (12.05.2017)

Банка ДСК откри нов дигитален клон Банка ДСК откри първи клон, който предлага пълно дигитално обслужване, съобщиха от там. В него има възможност за пълно самоообслужване, както и за интернет банкиране, "виртуална папка", съдържаща всички необходими документи и описание на стъпките за калкулиране и кандидатстване за кредит. Папката съдържа и информация за тарифата за услугите на Банка ДСК, лихвен бюлетин и др. От екран клиент може да заяви и калкулира сам кредита си, въвеждайки размера и допълнителни параметри, може да види всички такси и комисиони, размера на вноските и всичко важно, което трябва да знае, преди да предприеме кандидатстване за кредит. В обособена зона са предоставени таблети за работа със специализирани мобилни приложения на банката. За самостоятелни транзакции има банкомати за вноски, теглене и бързи плащания.
Източник: Капитал (15.05.2017)

Банка ДСК продава палата от Пловдивския панаир Банка ДСК е обявила за продажба една от палатите в Пловдивския панаир. Имотът е собственост на финансовата институция и не е част от активите на "Международен панаир Пловдив", който се контролира от БСП активиста Георги Гергов. На търг е обявена бившата палата №5, като началната цена е малко на 5 млн. лв.Сградата е на три етажа и се намира на територията на панаира. Тя е със застроена площ 1950 кв.м, а брутната й площ е 4575 кв.м. Продажбата ще стане с открит търг с явно наддаване, който ще се проведе на 30 юни. Началната цена е 5 094 100 лв., а стъпката за наддаване - 50 хил. лв. Кандидатите трябва да внесат депозит за участие в търга от 100 хил. лв., става ясно от обява на Банка ДСК. Имотът е собственост на банката от 2011 г., когато го е придобила от "Търговско-рекламен център по строителство". Това е станало на цена от 6.107 млн. лв. и най-вероятно е свързано с учредената две години по-рано ипотека, показва справка в Имотния регистър. До 2015 г. "Търговско-рекламен център по строителство" е бил собственост на Иван Киров - синът на вносителя на електроинструменти Киро Киров. Тогава компанията представа да съществува и се влива в "Киров". Последното дружество е собственост на бащата и сина.Макар и разположена на територията на пловдивското експо, палата №5 никога не е била част от "Международен панаир". Покрай приватизацията на сградата през 1998 г. стана ясно, че тя е собственост на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, оглавявано по това време от Евгений Бакърджиев. Купувач тогава стана дружеството "Рестрой", регистрирано същата година с единствен предмет на дейност участие в приватизация и покупка на дялове от приватизиращи се дружества. Първоначално то закупи 80% от капитала на "Търговско-рекламен център по строителство" (както фигурира палатата във фирмените регистри), а две години по-късно придоби още 17.89%. Останалите минимални дялове най-вероятно са преминали у работниците и мениджърите, на които задължително се предлагаше да участват в приватизацията. Общата сума, която "Рестрой" плати за имота, беше малко над 560 хил. лв. През 2006 г. стана ясно, че "Рестрой" води преговори за продажба на палатата и дори е подписала предварителен договор с "Киров". Компанията от години беше най-големият наемател на площи в палатата и около нея по време на пролетния и есенния панаир. За последвалата сделка липсва официална информация, но по всичко личи, че най-вероятно тя е станала чрез продажба на самото дружество "Търговско-рекламен център по строителство".Пета палата е емблематична с това, че навремето от нея тръгна телевизия "Европа" на Емил Стоянов - брат на президента Петър Стоянов. През миналата година той излезе от собствеността и от управлението на дружеството. В момента в борда на директорите на "Телевизия Европа" фигурират Иван Кацарски и Станислав Горанов, а мажоритарен акционер с 60% от акциите е компанията "Бета-1" (останалите 40% са собственост на едноличното дружество "Дипи" на Добрин Иванов). "Бета-1" държи и 65% от "Рестрой", а останалите 35% са собственост на "Ведадо пропърти" на пловдивския строителен предприемач и бивш партньор на Емил Стоянов Милен Христев. До 2012 г. "Рестрой" се управляваше от бившия управител на общинския институт "Старинен Пловдив" Наташа Димитрова, но в момента като управител фигурира Иван Кацарски. Самата "Бета-1" е акционерно дружество, а акциите му са на приносител. На последното общо събрание миналата година като присъстващи акционери са вписани Иван Кацарски и Станислав Горановски.
Източник: Капитал (30.05.2017)

Белгийската KBC плати 610 млн. евро за ОББ Най-голямата банкова сделка в България приключи: на 13 юни белгийската KBC плати 610 млн. евро за ОББ на гръцката NBG, а от сряда купената банка ще има избран и нов мениджмънт. В следващата около половин година предстои сливане на дейностите на ОББ и Сибанк, за да може до началото на 2018 г. да заработи обединената банка, която ще е трета на пазара в страната след Уникредит Булбанк и Банка ДСК. Белгийската банково-застрахователна група KBC придобива 99.91% от акциите на четвъртия по големина играч в българския банков сектор – ОББ, а също така и лизинговите компании "Интерлийз", "Интерлийз ауто", 60% от застрахователната "ОББ Метлайф", както и дъщерните дружества "ОББ Застрахователен брокер", "ОББ Асет мениджмънт" и "ОББ Факторинг". След сливането на двете банки те ще имат обединени активи за малко над 10 млрд. лв. към края на март 2017 г. и това ще значи трето място на българския пазар.
Източник: Капитал (14.06.2017)

Бъдещите висшисти искат да работят в хайтек фирми, заводи и банки Къде искат да работят бъдещите висшисти, които смятат, че ще останат в България? Уникално за страната ни проучване, проведено в 51 университета, разкрива кои са най-предпочитаните от студентите компании. В челната тройка са добре познати имена - българските поделения на "Кока Кола", IBM и "Хюлет Пакард". В Топ 50 на най-желаните местоработи попадат немалко високотехнологични компании и повечето големи банки. ДСК и Уникредит Булбанк заемат съответно четвърто и пето място. Впечатляващо в проучването е, че наред с фирмите с вековна история и световна известност студентите избират и български "новаци" - съвсем млади български фирми като "Мусала софт", "Хаос груп", която прави софтуер за 3D анимация, и "Уолтопия" - производител №1 в света на катерачни стени. И още един многозначителен факт - сред предпочитаните от младите българи работодатели няма нито едно държавно предприятие. Харесвани от студентите като възможно място за професионална реализация са още авиокомпанията "България ер", концесионерът на летищата в Бургас и Варна "Фрапорт" и "Луфтханза техник" - германско-българското предприятие, което ремонтира самолети. Има и автомобилни търговци - "Нисан" и "Балкан Стар ритейл" (дилър на "Мерцедес"). Палитрата на предпочитаните местоработи е много широка, но все пак се откроява изводът, че търговията и услугите са по-предпочитани поприща от промишлеността. И че преобладават предприятията, в които има чуждестранни инвеститори. Сред най-желаните 50 се нареждат и производителят на хладилници "Либхер", пивоварните "Загорка" и "Каменица", трите големи телекома БТК, "Теленор" и "Мобилтел". Много студенти са "гласували" в анкетата за мебелната компания "Мартинели", агенцията за недвижими имоти "Адрес". Търговските вериги "Лидл" и "Кауфланд" също са в петдесетката, както и хипермаркетите за детски стоки "Джъмбо". Сред първите двайсет са Adecco - компания за управление на човешки ресурси, и TELUS International Europe, която се занимава с аутсорсинг и управлява многоезичен колцентър у нас. И фармацевтичният бизнес е представен сред най-предпочитаните от студентите - чрез "Софарма" и "Балканфарма". Интересното е, че туристическият бранш присъства в Топ 50 само с една компания - туроператора "Лоял Травел". ЗА ПРОУЧВАНЕТО Проучването Graduate Survey е първо и уникално по рода си за България. То е проведено през май от ToTheTop Agency с медийното партньорство на Bloomberg TV BUlgaria и Investor.bg. Над 7000 студенти от 51 наши университета са попълнили анкетна карта с въпроси за предпочитания от тях работодател. Проучването помага на бизнеса в България да се ориентира какви са очакванията на хората, които утре ще имат дипломи и знания и ще търсят работа. Тази информация улеснява фирмите при разработването на стажантски програми. Първите десет: 1. Coca-Cola HBC Bulgaria AD 2. IBM Bulgariq Ltd. 3.Hewlett Packard Enterprise/ Hewlett-Packard GDBC EOOD 4. Банка ДСК ЕАД 5. UniCredit Bulbank AD 6. Coca-Cola Hellenic Business Services Organization 7. Nissan 8. "Софарма" АД 9. "България Ер" АД 10. Lufthansa Technik Sofia Ltd.
Източник: Сега (26.06.2017)

Банка ДСК е „Най-добра банка в България” според Юромъни За четвърти път Банка ДСК бе обявена за „Най-добра банка в България” във високоавторитетния конкурс „Награди за отлични постижения”, организиран от специализираното британско списание Юромъни. След 2013, 2014 г. и 2016 г. Банка ДСК получи високото отличие и тази година. Освен размера на печалбата, качеството на активите и показатели като възвръщаемост на активите и възвръщаемост на осреднения капитал, във фокуса при избора на Банка ДСК за най-добра банка в страната е и традиционната лидерска позиция на финансовата институция при потребителските и ипотечните кредити. Банка ДСК е оценена и заради реализирания растеж в сегмента корпоративно банкиране, не на последно място и чрез въвеждането на нови за сегмента услуги като търговски факторинг, както и заради стратегическия си фокус върху младите клиенти. Победителите в престижните награди се избират в резултат на стриктен подбор след осъществен от експертния екип на Юромъни целогодишен мониторинг на глобалната банкова и инвестиционно банкова индустрия.
Източник: Банкеръ (12.07.2017)

Банките продължават да печелят добре Повече заеми за домакинствата, т.е. нов бизнес, ръст на постъпленията от такси, съчетани с по-малко разходи за обезценки в година без стрес тестове, носят силни печалби на банките за първото полугодие на 2017 г. На пръв поглед числото за шестмесечието се свива, но реално плюсът е дори по-голям от миналата година, ако се извади бонус постъплението от продажбата на Visa. Депозитите също са със стабилен годишен ръст въпреки почти нулевите лихви, показват излезлите в понеделник данни на БНБ. За полугодието печалбата на банковия сектор е 660 млн. лв. Това е със 113 млн. лв. по-малко от миналата година. Причините са две: извънредният доход през миналото лято от картовата организация Visa, оценен от БНБ на 186 млн. лв., както и свиващият се нетен лихвен доход заради ниските лихви по кредити. Изтъняващият лихвен марж и влиянието му се вижда и в резултатите на отделните банки. Накратко - печалбата към полугодието стои добре, предвид че прогнозите за печалбата на банките за 2017 г. и 2018 г. бяха предпазливи. За тази година очакванията на банкери са за 1 млрд. лв. печалба, а за догодина – 1.1 млрд. лв. В последното десетилетие такава висока печалба банките отчетоха през 2008 г. - 1.39 млрд. лв. Тогава тя беше резултат от свръхактивност – нарастването на кредитите беше с над 50%. Продължава тенденцията за свит нетен лихвен доход. Към края на юни 2017 г. той е 668.4 млн. лв., като е съизмерим с този през първото тримесечие на годината. Нетният доход от лихви обаче е с 6% е по-нисък през второто тримесечие на тази година спрямо година по-рано, като общо за полугодието е по-нисък с близо 5.2%. Увеличава се доходът от такси и комисиони спрямо първото тримесечие. За периода април - юни е 256.6 млн. лв. (при 231.6 млн. лв. за предходното тримесечие). На годишна база събраното също е малко повече: общо за полугодието доходът от такси и комисиони е 488 млн. лв., като е по-висок с 9.3% от този в края на юни 2016 г. Според банкери обаче нарастване в дохода от такси и комисиони не би могло да компенсира свиването на лихвените приходи поради разликата в обемите на двата прихода. По-съществено перо за компенсация на свитите приходи са намалените разходи за обезценки по лоши заеми, които се свиват драстично в сравнение с миналата година по това време – с 27.6%. От началото на тази година обемът им е 236 млн. лв. (при 326 млн. лв. за първото полугодие на 2016 г.). Явно след отминалите стрес тестове и оценка на активите, за които банките активно чистеха портфейлите си, сега, когато упражнението вече е приключено, натискът за прочистване е отслабен. "Почивката" обаче може да е кратка, тъй като от регулатора обявиха през пролетта, че ще приложат стимули за намаляване на нивото на необслужваните кредити, като това най-вероятно ще бъде през промяна на регулациите в областта. Оценките на МВФ и Световната банка и на Европейската комисия за нивото на необслужваните заеми бяха отрицателни, като беше посочено, че са над средното за ЕС. Към края на юни необслужваните заеми са за 9.46 млрд. лв., като от БНБ посочват, че през второто тримесечие продължава тенденцията на намаление на необслужваните кредити. Обемът им намалява с почти половин милиард лева спрямо предходното тримесечие (9.966 млрд. лв.). Ръстът в кредитирането е при домакинствата. Този във фирменото кредитиране на годишна база е малко над нулата, а спрямо предходното тримесечие има дори свиване. Отчетеният тримесечен темп на растеж при заемите за домакинствата е с 3.4% до 19.5 млрд. лв., а при фирмите има намаление с 0.9% до 33 млрд. лв. На годишна база кредитният ръст при гражданите е 6.72%, като при жилищните ипотечни заеми е 3.61%, а за потребителските е 3.38%. По-голямото увеличение идва през перото други кредити, в които влиза и санирането чрез ББР. Фирменото кредитиране е с ръст от едва 0.41% на годишна база, като и от самите банки посочват, че в общи линии то се изразява в рефинансиране и преливане на клиенти между банките. Активите на банковата система продължават да се увеличават, като в края на юни са 93 млрд. лв. През тримесечието собственият капитал на системата е намалял с 208 млн. лв., или 1.7%, до 12 млрд. лв. в резултат на изплащането на дивиденти от банките с чуждестранни собственици. Депозитите в системата продължават да се увеличават въпреки почти нулевите лихви. Това се наблюдава и на тримесечна, и на годишна база. Депозитите на домакинства се увеличават с 0.4% до 47.6 млрд. лв. за тримесечие и с 5.33% на годишна база. При компаниите нарастването е с 1.8% до 21.6 млрд. лв. за тримесечие и с 9.7% за година. Едно от основните предизвикателства пред банките остава изтъняващият лихвен марж, който продължава да свива печалбите им. При институции като Банка ДСК и ПИБ понижението в нетния лихвен доход се измерва с двуцифрени темпове спрямо година по-рано, което натиска и финансовия резултат – при ПИБ например печалбата за полугодието е с почти 61% по-ниска в сравнение с преди година. И през второто тримесечие данните като цяло, поне за челната десетка, показват значително понижение на разходите, които банките правят за обезценки по проблемни заеми. В сравнение с година по-рано ефектът е най-благоприятен за Банка Пиреос - България, която благодарение на подобрението по това перо успява да излезе на печалба от почти 6 млн. лв. към края на полугодието, след като към същия период на 2016 г. резултатът й е беше загуба от 23 млн. лв. При някои банки процесът на обезценяване на нередовни експозиции продължава – съществен ръст на разходите за обезценки има при институции като Сосиете женерал Експресбанк и Сибанк, в резултат на което печалбите им се свиват.
Източник: Капитал (01.08.2017)

Банка ДСК разширява мрежата си от високотехнологични офиси От 1 септември започна да функционира нов високотехнологичен офис на Банка ДСК във Варна. Офисът се намира в Икономическия университет и като концепция се вписва в духа на учебното заведение, известно със своите традиции и съвременен европейски стил. Високотехнологичният клон предлага пълно дигитално обслужване, съобразено с най-новите достижения на високите технологии в банковия сектор, и е част от новото поколение офиси на Банка ДСК, отговарящи на съвременните изисквания на младото, динамично поколение. Освен че дава възможност за пълно самообслужване, клонът е място, където клиентите могат да научат повече за възможностите за онлайн банкиране със съдействието и на екип от специално обучени служители. В съответствие със заложеното в дигиталната й стратегия създаване на все повече поделения с модерен и конкурентен облик – адекватни на стремителните промени в сферата на високите технологии - Банка ДСК има амбицията да разширява мрежата си от високотехнологични офиси, като предлага на клиентите обслужване, което изпреварва промените.
Източник: Банкеръ (04.09.2017)

Собственикът на ДСК купува банка в Сърбия ОТП банк - собственик на Банка ДСК, купува банка в Сърбия. Това става ясно от съобщение на сайта на Комисията за защита на конкуренцията. От ОТП са поискали антимонополният орган да се произнесе по придобиването на самостоятелен контрол върху Войводжанска банка и “НБГ лизинг”. КЗК трябва да направи оценка дали сделката представлява концентрация и да разреши нейното осъществяване, тъй като нямало да настъпят промени на българския пазар. Сръбската финансова институция бе продадена на Националната банка на Гърция през 2006 г. за 385 милиона евро. Тогава ОТП също бе кандидат за Войводжанска банка, но не успя да я купи. Сега обаче Националната банка на Гърция започна да разпродава дъщерните си дружества на Балканите, за да изпълни изискванията по оздравителния си план. В България гърците вече продадоха ОББ на белгийците от Кей Би Си - собственик на СИБАНК.
Източник: 24 часа (25.09.2017)

ОТВ Ваnк планира да купи български банки Най-голямата търговска банка в Унгария планира поне пет придобивания в следващите две години и един от основните пазари, където ще търси възможности за сделки, е България. Това потвърди главният изпълнителен директор на ОТР Ваnк Шандор Чани в интервю, цитиран от Вlооmbеrg. Към момента групата държи една от големите финансови институции у нас - "Банка ДСК". "Очакваме делът на генерираните в чужбина приходи да нарасне до 70% след сделките, като в момента техният дял е 45 на сто", коментира той. И ако в момента някои от големите финансови институции в Европа са в затруднено положение, то унгарската ОТР смята, че за нея сега е точното време за сливания и придобивания. До голяма степен причината за амбициите на ръководството й са свързани с това, че тя е една от най-добре капитализираните финансови институции на Стария континент. По думите на Шандор Чани финансовата институция разполага със свободен капитал, който ще бъде използван за разширяване на присъствието й в Централна и Източна Европа, като основните цели са пазарите от България до Беларус. "През следващите две години ние ще купим поне пет банки", обяснява Чани, без да посочва конкретни имена. "Чакахме 20 години тази вълна на консолидация в сектора в Европа. И тя най-накрая се случи", допълва той. Последните сделки на групата ОТР доведоха до поскъпване на акциите й до 10-годишния им връх през последния месец. От началото на годината те са нараснали с 18%, като пазарната капитализация на банката достига 10,5 милиарда долара. Групата добави към портфолиото си хърватската Sрlіtsка Ваnка, която преди това беше собственост на Sосіеtе Gеnеrаlе. ОТВ Ваnк придоби още подразделенията на Nаtіоnаl Ваnк оf Grеесе в Румъния и Сърбия. Като цяло в следващите години се очаква допълнителна консолидация на банковия пазар в Източна Европа, тъй като според спасителната програма за Гърция, която беше приета през 2012 година, финансовите институции в страната трябваше да представят програми за пресктруктуриране. Изискванията на кредиторите включват ангажимента Националната банка на Гърция и Ріrаеus да продадат всички свои дъщерни компании в чужбина, а Аlрhа Ваnк и Еurоbаnк да оставят бизнеса си само в две държави. Към днешна дата последните две са с обединен бизнес в България, като през 2015 година "Пощенска банка" прибави към портфолиото си клоновете на Аlрhа Ваnк. През юни пък ръководството на Ріrаеus Ваnк потвърди, че обмисля да продаде бизнеса си на Балканите, който включва подразделенията в Румъния, Сърбия, Албания, Украйна и у нас. Остава въпросът дали ОТВ Ваnк ще продължи с придобиванията на гръцки активи в следващите две години и дали някоя от сделките ще включи именно активи на Ріrаеus Ваnк.
Източник: Money.bg (03.10.2017)

10 банки ще партнират с ББР по плана "Юнкер" Българска банка за развитие (ББР) одобри 10 търговски банки за партньори в рамките на новата он-лендинг програма на ББР по плана „Юнкер“. Това са Алианц Банк България, Българо-aмериканска кредитна банка, Банка ДСК, Банка Пиреос България, Инвестбанк, обединените ОББ и СИБанк, Общинска банка, Първа инвестиционна банка, Търговска банка Д и Юробанк България. Предстои партньорите по схемата да бъдат одобрени и от Европейската инвестиционна банка. Средствата по програмата за индиректно финансиране на българския бизнес са осигурени от Българска банка за развитие и ЕИБ в рамките на Инвестиционния план за Европа. Програмата е насочена към малките, средни и междинни компании с персонал до 3000 души, които са клиенти на банките-партньори по схемата. Кредитните институции ще отпускат ново инвестиционно, проектно и свързаното с тях оборотно финансиране от 3 до 24 млн. лв., а Българска банка за развитие има готовност да поеме до 100% от риска по заемите. Българските компании ще се ползват от възможността за дългосрочен достъп до финансирането, при максимален краен срок за погасяване до 2032 г, а приложимият лихвен процент ще се формира от база 6M EURIBOR + надбавка от 2 до 4%. Така максималният лихвен процент по предоставен днес заем не би надхвърлял 3,7% годишно.http://www.economic.bg
Източник: Други (04.10.2017)

9 български компании влизат в SEE TOP 100 на най-големите компании в Югоизточна Европа България попада в класацията SEE TOP 100 на най-големите компании в Югоизточна Европа с девет представители, съобщават от SeeNews. За десета поредна година агенцията за бизнес информация е изготвила годишната класация на база общ приход на компаниите за 2016 г. Списъкът включва и допълнителни класации на стоте най-големи банки по общи активи и най-големите сто застрахователи по брутно записани премии в Албания, Босна и Херцеговина, България, Косово, Македония, Молдова, Словения, Сърбия, Румъния, Черна гора и Хърватия. Тази година страната ни е с два представителя по-малко, в сравнение с миналата година. С най-добре представяне сред българските компании е "Лукойл Нефтохим Бургас" АД, която заема 5-о място в списъка. По-назад в класацията, на 12-о място, се нарежда "МК Аурубис България" АД, като за предходната година е заемала 7-мо място. Национална електрическа компания ЕАД е 14-то в класирането. "Лукойл България" ЕООД заема 16-о място, докато година по-рано е заемало 17-о място. Следват останалите пет компании в класацията, като в скоби е мястото, което е заемала компанията в миналогодишната класация: На 45-то място е Кауфланд България ЕООД (56) На 66-то място е Чез Електро България АД (61) На 82-ро място ELD Експрес, логистика и дистрибуция ЕООД (84) На 90-то място Булгаргаз ЕАД (59) На 100-тно ОМВ България ЕООД (80) В скобите е мястото, което компанията е заемала в миналогодишната класация. В тазгодишната класация попадат само 9 български компании, докато в предишните две - през 2015 и 2016 година, те са били 11. Българските банки, участници в класацията, са общо 17. Най-големият български кредитор, запазващ 6-а позиция е "Уникредит Булбанк" АД. Банка "ДСК" ЕАД е на 13-о място. На 15-та позиция е Първа Инвестиционна банка АД. На 20-то място е ОББ АД, а на 21-място е Юробанк България АД. Следват Райфайзен България АД и Сосиете Женерал Банк, които заемат съответно 24-то и 25-то място в класирането. Сред застрахователите с най-добро представяне е "Лев Инс" АД, заемащ 20-о място, вместо миналогодишният представител на тази позиция - "Армеец" АД. На 22-о място се нарежда "Булстрад Виена Иншурънс Груп" АД. На 23-то място е Армеец АД. На 25-то място е ДЗИ Общо застраховане. 27-ма позиция заема Алианц България АД. Бул Инс АД заема 32-ро място в класирането. Комбинирата нетна печалба на 100-те най-големи в Югоизточна Европа за 2016 г. се е увеличила с 39% в сравнение с печалбата на участниците в класацията от предходната година. Регионът с най-развита икономика е Румъния, като страната има 59 представители в SEE TOP 100. Най-голямата компания в Югоизточна Европа е производителят на автомобили Dacia, която отбелязва ръст на приходите от 8,0%, достигайки 4,619 млрд. евро и ръст на нетната печалба - до 100,5 млн. евро през 2016 г. В банковия сектор на върха на класацията също е румънска банка - Banca Comerciala Romania.
Източник: econ.bg (04.10.2017)

AG Capital става едноличен собственик на "Полиграфия офис център" Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) разреши на холдинговата група AG Capital да придобие едноличен контрол върху компанията "Полиграфия офис център", която е собственик на едноименния комплекс на столичния булевард "Цариградско шосе". Проектът, който е разположен в западната част на бившия Полиграфически комбинат в София, е съвместна инициатива на българския холдинг и английския фонд за недвижими имоти Northridge Capital. Цената, срещу която британският партньор излиза от начинанието, остава неупомената. От AG Capital коментираха пред "Капитал", че се очаква сделката да бъде финализирана до края на 2017 г. Решението на антимонополния регулатор е с дата 12 октомври. От публикувани в Търговския регистър документи се вижда, че на извънредно общо събрание на акционерите на "Полиграфия офис център", проведено на 19 октомври, от съвета на директорите е освободен управляващият директор на Northridge Capital Рей Терафранка. Към същата дата като мажоритарен акционер на компанията с дял от 75.6% вече фигурира AG Capital, а останалите акции остават собственост на "Капитал инвест БГ", чийто едноличен собственик е регистрираното в САЩ дружество Panorama Estates. От българската група не коментират дали са свързани пряко и непряко с миноритарния акционер. Допреди сделката мажоритарният пакет от 50.5% от капитала на "Полиграфия офис център" се държеше от регистрираната в Холандия WBL Continent Cooperatie, чийто собственик от своя страна е регистрирано в Люксембург дружество, а AG Capital държеше пряко 25.1% от акциите. От българския холдинг не дават информация и дали холандската компания е изцяло под контрола на британския фонд, или собствеността в нея е била поделена. Сградата беше придобита през 2008 г. от строително-инвестиционната BLD ("Бългериан ленд дивелъпмънт", която е част от AG Capital. Две години по-късно, след като беше реновирана, цялата обновена площ от 18.3 хил. кв.м офиси и търговски пространства беше отдадена под наем. Сред основните наематели в момента са дружества като Ernst and Young (EY), GfK, Ubisoft, Grоupama, Melon, Allianz Bank, Банка ДСК и др. През 2016 г. инвеститорите започнаха изграждането на втори корпус, който ще предложи на пазара допълнителни 10 хил. кв.м офиси клас А. От AG Capital съобщават, че част от новите площи ще бъдат заети от някои от досегашните наематели, които ще се разширят и/или преместят в новата сграда. Сред тях са например EY и Melon, посочват от холдинга. По информация от пазара сред новите наематели, които ще влязат във втората сграда, се очаква да бъде Bosch. Във втората фаза на проекта ще бъдат вложени 10 млн. евро, а с реализацията й на практика ще бъде изпълнена първоначалната идея за комплекса. Още при старта й инвеститорите съобщиха, че очакват новият корпус да бъде готов до края на 2017 г. Сега от AG Capital потвърждават датата, като уточняват, че целият комплекс, който сумарно включва 27 хил. кв.м висококачествени офис площи, вече е напълно отдаден под наем. "Предстои да се разшири и миксът от допълнителни услуги в комплекса, като ще се реализира най-новата концепция на [веригата заведения за бързо хранене] "К експрес" – комбинация между кантина и магазин за бързооборотни стоки", съобщават от AG Capital.
Източник: Капитал (25.10.2017)

Банка ДСК откри първия си високотехнологичен офис във Варна Банка ДСК откри първия си високотехнологичен офис във Варна. Той е съществена част от мащабния проект „Студентска улица“ в ИУ – Варна. Офисът беше открит лично от изпълнителния директор на Банка ДСК Юрий Генов, министъра на образованието и науката Красимир Вълчев, областния управител на Варненска област Стоян Пасев и ректора на висшето учебно заведение проф. д-р Пламен Илиев. Министър Красимир Вълчев направи асоциация със зеления цвят, в който е решен интериорът на офиса, със зелената светлина на светофара, която се свързва и със стартова позиция. А младите студенти са именно в такъв етап от своя житейски път. Той пожела на студентите да минават през „студентската улица“ винаги успешно на „зелен светофар“. „Офисът представлява хибридно пространство между онлайн и офлайн обслужване. Локацията му в Икономическия университет е знакова за Банка ДСК, тъй като представлява пресечна точка на два от приоритетите в развитието на финансовата институция, а именно младите хора и дигиталната трансформация“, каза Юрий Генов. Той подчерта, че модернизирането и разширяването на достъпността на банковите услуги чрез различни дистрибуционни канали са ключови за клиентското изживяване на младите потребители.
Източник: Банкеръ (25.10.2017)

Обединението на Сибанк и ОББ е на финала Обединението на Сибанк и ОББ е на финала. За 6 декември 2017 г. е свикано извънредно общо събрание на акционерите, става ясно от покана, публикувана в Търговския регистър. Предвидено е на него да се вземе решение за вливане на Сибанк в ОББ. Дотогава трябва да бъде получено разрешение за вливането от БНБ. Това на практика ще е юридическото сливане на двете банки. Към момента те функционират отделно и като самостоятелни дружества. В резултат на вливането Сибанк ще се прекрати без ликвидация, а цялото имущество, дейност, права и задължения ще преминат към ОББ, която ще е универсален правоприемник, е посочено в документите в Търговския регистър. Предвижда се увеличение на капитала на ОББ с близо 17.9 млн. лв. - от 76 млн. лв. на малко над 93.8 млн. лв. Увеличението ще стане чрез издаване на нови акции – обикновени с номинал 1 лв. всяка. Те ще бъдат придобити от KBC Bank (едноличен собственик на Сибанк). След вливането и увеличението на капитала в ОББ ще останат малък дял миноритарни акционери, които ще притежават 70 632 обикновени, поимени, безналични акции с право на глас всяка и номинал 1 лв. В договора за вливането, който е публикуван в Търговския регистър, е записано, че KBC ще има право на дивидент от новите акции за годината, приключваща на 31 декември 2017 г. само ако вливането бъде финализирано през 2017 г. За счетоводни цели вливането ще се смята за влязло в сила от 1 януари 2018 г. Сделката по придобиването на ОББ от белгийската банково-застрахователна група KBC приключи на 13 юни 2017 г. с плащането на цената от 610 млн. евро. Юридическата част от сливането приключва с получаването на разрешението за вливането и реалното обединение на двете банки в една. През този период, около половин година, двете банки работят по сливане на дейностите – оптимизация на клонова мрежа, обединение на информационните системи, уеднаквяване на продукти, услуги, тарифи, такси. След реалното вливане на Сибанк в ОББ новата банката ще бъде третата на пазара в страната с активи за над 10.5 млрд. лв. след Уникредит Булбанк и Банка ДСК. Името на новата банка е ОББ. Това е най-голямата сделка в банковия сектор досега (Булбанк беше продадена за 360 млн. евро), както и втората по размер в корпоративния сектор в България през последните 5 години след продажбата на "Глобул" на Telenor за 717 млн. евро. Освен ОББ белгийската банка придоби и лизинговите компании "Интерлийз", "Интерлийз ауто", 60% от застрахователната "ОББ Метлайф", както и дъщерните дружества "ОББ Застрахователен брокер", "ОББ Асет мениджмънт" и "ОББ Факторинг". Те се добавиха към местното портфолио на белгийската група, в което влизат Сибанк и застрахователните компании "ДЗИ Животозастраховане"и "ДЗИ Общо застраховане". Сделката беше обявена през последните дни на 2016 г., като още тогава стана ясна и цената. Тя беше одобрена от Комисията за защита на конкуренцията, от Българската народна банка и от Комисията за финансов надзор съответно в края на април, в края на май и в началото на юни.
Източник: Капитал (06.11.2017)

Робот ще посреща клиенти на Банка ДСК Банка ДСК официално стана първата банкова институция на Балканския полуостров, която въвежда изкуствен интелект чрез хуманоиден робот в процеса на консултиране на клиентите за предлаганите от нея банкови продукти и услуги. Това стана факт днес, когато симпатичният хуманоиден робот, носещ името Pepper, направи своя дебют във високотехнологичния офис на банката в „Сердика център“. Той ще посреща, напътства и комуникира с клиентите на банката, запознавайки ги с всички актуални банкови продукти чрез специално вградения в него екран, където ще бъде показвана цялата нужна информация. Наред с полезната информация, Pepper е способен да забавлява с танц и да разказва приказки на малките посетители. Произведеният в Япония робот бе имплементиран изцяло с помощта на български ИТ разработчик, партньор на Банка ДСК в множество проекти – Мусала Софт. С включването на Pepper в банковото консултиране Банка ДСК прави следващата стъпка в развитието на иновативните си офиси, акцентирайки на самообслужването и предоставянето на неповторимо изживяване за своите клиенти. Днес Pepper посреща и комуникира с клиентите на английски език, но усилено изучава български език.
Източник: Банкеръ (08.11.2017)

Три големи сделки се задават в българския банков сектор през 2018-а България ще види сливания и придобивания в банковия и застрахователния сектори през следващата година, точно както съседна Румъния през тази. Това коментира представител на австрийската правна фирма Sсhоеnhеrr на събитие в София. "В Румъния в момента има няколко големи транзакции в областта на банковата сфера и застрахователната. В очакване са и по-малки такива, както и такива, включващи портфейли от необслужвани кредити", смята Маркус Пиюк по време на конференцията "Сделки и инвеститори", организирана от в-к "Капитал" в столицата. "Сега имаме първите знаци, че това ще се случи и в България в същите сектори през 2018 година", твърди експертът, цитиран от сайта SееNеws. На същото мнение е и ръководителят на "Корпоративни финанси за ЦИЕ" към консултантската компания РwС Божидар Нейчев. По неговите думи през следващите 12 месеца ще има 3 големи сделки с финансови институции, структуроопределящи за банковата система. Голямата сделка на 2017-а През 2017 година у нас вече беше извършено едно голямо сливане в банковата индустрия. Преди близо шест месеца "Сибанк" и "Обединена българска банка" (ОББ) се обединиха под шапката на белгийската група КВС Grоuр. След като преди няколко години тя купи "Сибанк" заедно с ДЗИ, през юни беше обявена и сделката за ОББ на стойност от 610 милиона евро, като в нея влиза и още един актив - лизинговото дружество "Интерлийз". По този начин КВG Grоuр у нас вече управлява 10 компании. Разпродажбата на гръцки активи 2018-а година трябва да донесе раздвижване по отношение на бизнеса на гръцките банки на Балканите. Още преди време от най-голямата по активи банка в южната ни съседка - Ріrаеus Ваnк, обявиха, че ще търсят купувачи за дъщерните си дружества в България, Румъния, Сърбия, Албания и Украйна. Няколко месеца по-късно или през октомври беше продадена първата порция - сръбското подразделение. Купувачът беше местната Dіrекtnа Ваnка. Междувременно друга гръцка финансова институция намери купувач за един от балканските си активи. Става въпрос за Еurоbаnк, която у нас държи "Пощенска банка" заедно с клоновете на Аlрhа Ваnк. В края на миналата седмица от нейното ръководство обявиха, че са сключили споразумение с румънската Ваnса Тrаnsіlvаnіа за дъщерната си в страната Ваnсроst. Инвеститорски интерес От друга страна изглежда интерес към българските активи не липсва. Преди няколко седмици главният изпълнителен директор на унгарската група ОТР Шандор Чани заяви в интервю, че ще търси сделки, като приоритетните пазари ще бъдат тези "от България до Беларус". У нас финансовата институция е собственик на "Банка - ДСК", а в същото време вече контролира и подразделенията на Nаtіоnаl Ваnк оf Grеесе в Румъния и Сърбия. Апетит за необслужвани кредити Все по-голяма активност от страна на банковите групи с бизнес на Балканите и в България има по отношение на продажбата на портфейли необслужвани кредити. Не е изненадващо, че най-дейни в това отношение са гръцките финансови институции. Според анализатори, цитирани от Екаthіmеrіnі, три от най-големите банки в страната работят по план за продажбата на до 5,5 милиарда евро "лоши" заеми. Става въпрос за Ріrаеus Ваnк, Националната банка на Гърция и Аlрhа Ваnк. През октомври от своя страна Еurоbаnк съобщи, че е "отписала" пакет от 1,5 милиарда евро необслужвани кредити, които бяха купени от шведската фирма Іntrum. Към същото пристъпи и друг европейски банков лидер със сериозно присъствие в региона - италианската UnіСrеdіt. През май хърватското й дъщерно дружество Zаgrеbаска Ваnка се освободи от "лоши заеми" за 450 милиона евро. В началото на този месец пък българската "УниКредит Булбанк" сключи такава сделка за пакет от 84 милиона евро с "Агенция за събиране на вземанията" ЕАД. През януари банката извърши друга такава транзакция за 93 милиона евро отново със същото дружество.
Източник: Money.bg (01.12.2017)

Българската банка за развитие ще финансира проектни инвестиции Българската банка за развитие (ББР) ще разшири портфейла си от финансови инструменти чрез участие във финансирането на публични и публично-частни инфраструктурни проекти с национално значение. Това става възможно след като Българската народна банка (БНБ) одобри промените в устава на държавната банка, които са приети с единодушие от общото събрание на акционерите (Министерството на икономиката и Банка ДСК) на 13 ноември 2017 г., съобщават от ББР. С измененията, вписани в Търговския регистър вчера, се внася яснота в редица тълкувания, които ръководят кредитната дейност на банката, като ? позволяват да развие нови посоки на работа, следвайки модела на европейските банки за развитие, допълва се в съобщението на банката. Увеличават се и възможностите за по-мащабно он-лендинг финансиране, с което ще бъде създадена още по-подходяща среда за развитието на малките и средни предприятия – основна цел, заложена в Закона за ББР. Занапред ще бъдат прилагани директно изискванията за кредитната дейност по Регламент 575/201З/ЕС, които са валидни за всички банки в Република България и в ЕС. Промените отразяват европейската практика и лимити за банково кредитиране, както и приоритетите, заложени в Стратегията за дейността на ББР, която беше приета от Министерския съвет през юли 2017 г. Още по темата ББР е съучредител на междубанкова асоциация между Китай и ЦИЕ ББР подобри съотношението индиректно към директно кредитиране Българската банка за развитие ще дава втори шанс в кредитирането на фирми Като публична финансова институция мисията на банката е да подпомага растежа и развитието на малкия и средния бизнес в страната, както и да мобилизира публичен и частен ресурс за инвестиции в приоритетни за страната отрасли. Държавната банка ще продължи да подобрява достъпа до финансиране чрез нови програми за подпомагане на енергийната ефективност, земеделските стопанства, ескпортно-ориентираните и стартиращите компании, уверяват от финансовата институция, ръководена от Стоян Мавродиев. Новост при финансирането е въвеждането на праг, при който се изисква разрешение на надзорния съвет за одобряване на експозиции, надхвърлящи 5% от собствения капитал на банката. Целта на промяната е да се създаде по-добър контрол в кредитната дейност, както и ясно да се разграничат контролните функции на надзорния съвет. За първи път в устав на българска банка се въвежда и дефиниция за свързани с политически партии лица в изпълнение на надзорните препоръки на БНБ. С промените се създава висок стандарт за прозрачност в работата на банката и се изключва възможността за отпускане на кредитни експозиции на лица и организации в пряка връзка с политически партии, допълва се в съобщението. Документът регламентира ролята на главния изпълнителен директор, която и до този момент фигурира във вътрешните правила за дейността на ББР и е утвърдена практика сред всички водещи български и международни банки, както и сред международните финансови институции. Без промяна остава начинът на вземане на решения и представителството на банката от двама изпълнителни директори едновременно, задължителни както в българското, така и в европейското търговско законодателство.
Източник: econ.bg (06.12.2017)

Общото събрание на акционерите на ОББ одобри вливането на Сибанк На провелото се на 6 декември извънредно общо събрание на акционерите на ОББ е одобрено вливането на Сибанк, съобщиха оттам. След получаването на разрешение за вливане от БНБ и вписване на вливането в Търговския регистър ще съществува само едно юридическо лице - ОББ, а клиентите на Сибанк ще станат клиенти на ОББ. В резултат на вливането ще бъде увеличен капиталът на ОББ със 17 874 239 лв. Размерът на увеличението не е по-голям от чистата стойност на имуществото на Сибанк, което в резултат от вливането ще премине в ОББ. Сред решенията, одобрени от общото събрание, е и промяна на адреса на управление на ОББ. Новият адрес съвпада с адреса на управление на Сибанк сега – в една от сградите на бизнес център "Милениум" на бул. "Витоша" 89Б. След вливането дейността на Сибанк ще се прекрати без ликвидация, като цялото й имущество ще премине към ОББ, която ще стане неин универсален правоприемник.
Източник: Капитал (07.12.2017)

За десета поредна година ICT Media в лицето на сп. CIO и Клубът на ИТ мениджърите наградиха най-добрите ИТ директори на годината. Целта на конкурса е да отличава мениджърите, допринесли за развитието на бизнеса чрез ефективно използване на информационни технологии и да открои важната им роля в ръководството на компаниите. Наградите за „ИТ мениджър на годината“ са в три категории – „Мениджмънт“, „Иновации“, „Ефективност“. Тази година те бяха връчени съответно от Любомир Ганчев, съветник на Министъра на икономиката, Христо Христов, заместник-ръководител на Представителството на Европейската комисия в България и Росен Желязков, председател на Държавна агенция „Електронно управление“. Николай Шаламанов, Зорница Чугреева и Николай Шекеров С приз в категория „Мениджмънт“ е отличен Николай Шаламанов, ръководител на управление „Оперативна поддръжка на ИТ системи“, Банка ДСК. Негови подгласници са Ивайло Ламбрев, ИТ специалист, и Тодор Григоров, ISIT мениджър, „Нестле България“. В категория “Иновации” победител е Зорница Чугреева, изпълнителен директор на BGmenu. Нейни подгласници са Красимир Веселинов, ръководител на отдел „ИТ“ в Софтгруп АД, и Сергей Андреев, заместник-изпълнителен директор, „Информационно-управленски системи“, Овергаз. Победител в категория „Ефективност“ е Николай Шекеров, директор ИТ, ДЗИ. Негови подгласници са Георги Петров, ИТ мениджър, "Бултекс 99" и Сергей Андреев, заместник-изпълнителен директор, „Информационно-управленски системи“, Овергаз. С традиционната специална награда, учредена в памет на Явор Димитров, един от основателите на Клуба на ИТ мениджърите и член на УС на Клуба, бе отличен Велимир Миленкински, главен експерт „Информационни технологии“ в Столична община. Наградата бе връчена от Юрий Генов, председател на УС на Клуба на ИТ мениджърите в България и изпълнителен директор на Банка ДСК.
Източник: ComputerWorld e-Daily (12.12.2017)