Двa дни cлeд ?aтo "Бaн?a ДCK" пoлyчи paзpeшeниe oт Koмиcиятa зa зaщитa нa ?oн?ypeнциятa дa пpидoбиe дъщepнoтo дpyжecтвo нa фpeнc?aтa Ѕосіеtе Gеnеrаlе в Бългapия (на 18 декември), cтaнa яcнo, чe ?oмпaниятa мaй?a нa "Бaн?a ДCK" - yнгapc?aтa ОТР Ваnk, щe ?yпи Ѕосіеtе Gеnеrаlе и в Cъpбия. Фpeнc?aтa бaн?oвa гpyпa пoтвъpди, чe е c?лючила cпopaзyмeниe дa пpoдaде cpъбc?oтo cи пoдpaздeлeниe нa ОТР Ваnk. C тази пopeднa cдeл?a фpeнc?aтa финaнcoвa инcтитyция oгpaничaвa знaчитeлнo пpиcъcтвиeтo cи в Изтoчнa Eвpoпa за разлика от унгарската банка, която се позиционира още пo-cepиoзнo в района. KЗK paзpeши oбeдинeниeтo нa Бaн?a ДCK и "Cocиeтe Жeнepaл E?cпpecбaн?" и с това пocлeднaтa пpeгpaдa пpeд бaн?oвaтa cдeл?a нa 2018 гoдинa пaднa. "Сосиете Женерал Експресбанк" е чиста банка и няма "скелети в гардероба". Добре позиционирана е на пазара, а в 2017 г. показа и отчетлива динамика в ипотечното кредитиране. Печалбата й за 2017 г. е 106.7 млн. лева. Освен това банката има развита клонова мрежа и традиции в корпоративното кредитиране в България. Oбeдинeнaтa гpyпa щe бъдe лидep нa пaзapa нa бaн?иpaнe нa дpeбнo. Oт Ѕосіеtе Gеnеrаlе нe пocoчвaт ?a?вa e cтoйнocттa нa тази cдeл?a, нo са пресметнали, чe пpoдaжбaтa щe имa нeгaтивeн eфe?т oт 108 млн. eвpo въpxy пpиxoдитe зa чeтвъpтoтo тpимeceчиe нa гoдинaтa. Oт дpyгa cтpaнa oбaчe, cдeл?aтa щe дoнece пoлoжитeлeн eфe?т въpxy пopтфeйлa от лoши a?тиви нa фpeнc?aтa гpyпa. Pъ?oвoдcтвoтo нa бaн?aтa oчa?вa cдeл?aтa дa бъдe зaтвopeнa пpeз cлeдвaщитe мeceци. Сeгa пpeдcтoи тя дa пoлyчи peгyлaтopнo oдoбpeниe. ?peз aвгycт Ѕосіеtе Gеnеrаlе е дoгoвopила освен пpoдaжбaтa нa дъщepнитe cи дpyжecтвa в Бългapия също и на тези в Aлбaния. А според наблюдатели Ѕосіеtе Gеnеrаlе продава в пакет още пет поделения на френската група - в Албания, в Македония, в Черна гора, в Сърбия и Молдова. Всички те се управляват добре и са на печалба, но същевременно страдат от сходни недостатъци - малки пазари, където някогашната примамливо висока рентабилност се стопява, а средата е наситена и в същото време нестабилна от политическа и регулаторна гледна точка. Дали тази стратегия, станала известна през пролетта на 2018-а, е актуална и в момента, предстои да видим. Засега се говори за стратегическо решение на Societe Generale да се изтегли от региона на Източна Европа от нестратегическите пазари, където не са в топ 3 по пазарен дял. Така през 2016 г. тя продаде хърватската Splitska banka (на OTP), а през 2017 г. и грузинското си поделение (на местната TBC Bank). Извън продавания пакет остават перлите в короната - поделенията в Русия, Румъния и Чехия.
Източник: Банкеръ (02.01.2019)

Приключи сделката по придобиването на "Експресбанк" от "Банка ДСК" Сделката по придобиването на "Сосиете женерал експресбанк" от страна на Банка ДСК е приключила, а процесът по интеграция на двете банки, вече собственост на унгарската "ОТП груп", се очаква да приключи през 2020 г. Процесът ще бъде ръководен от настоящия главен изпълнителен директор на Банка ДСК Виолина Маринова. Това обяви на пресконференция в София Шандор Чани, главен изпълнителен директор на Банка ОТП. Макар и не съвсем ясно казано, от обясненията му се разбра, че цената по сделката е 600 млн. евро - сумата, с която в края на изтеклата година е увеличен капиталът на Банка ДСК. След нея купената банка ще се нарича Експресбанк. Днес се разбра, че до приключване на процеса по интегриране двете банки ще работят като отделни, а клиентите им ще бъдат информирани за въвежданите промени. "За момента сделката не променя нищо за клиентите", обяви Виолина Маринова. Очаква се част от общо 450-те клона, с които ще разполага общата група, да бъдат затворени. Чани обясни, че това ще се случи най-вече в малките населени места, където няма да има нужда от два клона. "Стремим се да бъдем най-голямата банка в България", обяви Чани. Обединението на двете институции ще измести Уникредит Булбанк от първото място по активи и ще затвърди лидерската позиция на Банка ДСК в потребителското банкиране. Ако имаме възможност, бихме придобили още една банка в България, но за момента не планираме това, обяви още Чани. До края на годината унгарската ОТР ще придобие поне 3 банки в региона - в Албания, Сърбия и Словения. Групата ОТП започва придобиванията си в региона през 2001 г. - с банки в Словакия, България, Хърватия, Сърбия, Украйна, Русия и Черна гора. Сега групата присъства в девет държави. Шандор Чани обяви, че общо в региона групата има вече 18 млн. клиенти и 36 хил. служители.
Източник: Дневник (17.01.2019)

"Банка ДСК" приключи успешно придобиването на "SG Експресбанк" Унгарската OTP Bank обяви, че успешно е приключила сделката по придобиването на на 99.74% акционерно участие в "Сосиете Женерал Експресбанк", както и на другите местни дъщерни дружества на "Сосиете Женерал Груп". На 15 януари е приключила финансовата сделка по придобиването. OTP Bank реализира сделката чрез своето дъщерната си "Банка ДСК". Договорът беше подписан още на 1 август 2018 година. В средата на ноември и декември миналата година БНБ и КЗК съответно дадоха своето разрешение за сделката. Както "БАНКЕРЪ" вече писа, OTP Bank увеличи капитала на дъщерната си "Банка ДСК", за да гарантира равнището на капиталова адекватност след придобиването на "Societe Generale Експресбанк". Справка в Търговския регистър показва, че увеличението е с 1.173 млрд. лв. (около 600 млн. евро). С пазарен дял от приблизително 6.4% "Сосиете Женерал Експресбанк" е 7-ата по големина банка на българския банков пазар и като универсална банка е активна както в сегмента банкиране на дребно, така и в бизнес сегмента. В резултат на придобиването „Група ОТП“ ще засили още повече пазарната си позиция в България. "Банка ОТП" присъства в България от 2003 г. и нейната дейност е печеливша. Очаква се процесът по интеграция да приключи през 2020 година. Освен дружествата си в България и Сърбия Ѕосіеtе Gеnеrаlе продава в пакет още пет поделения на френската група - в Албания, в Македония, в Черна гора и в Молдова. Фpeнc?aтa бaн?oвa гpyпa пoтвъpди, чe е c?лючила cпopaзyмeниe дa пpoдaде cpъбc?oтo cи пoдpaздeлeниe нa ОТР Ваnk. C тази пopeднa cдeл?a фpeнc?aтa финaнcoвa инcтитyция oгpaничaвa знaчитeлнo пpиcъcтвиeтo cи в Изтoчнa Eвpoпa,
Източник: Банкеръ (17.01.2019)

Банка ДСК е най-предпочитаната и разпознаваема банка в страната Банка ДСК е най-предпочитаната и разпознаваема банка сред българските потребители. Това сочат данните за втората половина на 2018 г. от редовното изследване „Financial Intelligence“ на GfK – изследване на потреблението на банкови продукти и услуги, съобщиха от финансовата институция. Участниците в проучването са анкетирани относно разпознаваемостта на банките в страната и предпочитанията им към банковите институции и услуги. Банката запазва лидерската си позиция по показателите спонтанна и подпомогната познатост, като близо 80% от анкетираните споменават Банка ДСК на спонтанно ниво, а за 97% банката изниква в съзнанието на подпомогнато ниво – при предложен списък с изброени банки. Банка ДСК е лидер и по други показатели. Традиционно тя е на първо място по дял на потребителите – 25%, както и на първо място по показателя основна ползвана банка – 23 на сто. За поредна година Банка ДСК остава и най-предпочитаната финансова институция в България – общо 45% от респондентите заявяват, че биха предпочели да използват нейните услуги, като за близо половината от тях (21%) тя е и единствената банка, която разглеждат като потенциално възможна. "Щастливи сме от факта, че българските потребители запазват високото си доверие в банковия сектор и виждат надежден партньор в лицето на Банка ДСК. Резултатите от това проучване ни задължават да продължим да градим доверие и лоялност, така, както сме го правили досега – с ясната цел да бъдем близо до своите клиенти и да се вслушваме в конкретните им нужди", коментира Виолина Маринова, Председател на УС и Главен изпълнителен директор на Банка ДСК. Резултатите от проучването показват, че Банка ДСК е на първо място и по познаваемост на рекламите на банкови институции – за 27% от анкетираните тя е първата банка, за която се сещат. Общо 41% споменават банката на спонтанно ниво, а 51% избират Банка ДСК чрез подпомогната познатост на рекламите. Проучването „Financial Intelligence” на GfK е представително за населението в страната на 18 и повече години и представлява мониторинг на банковия сектор в България. То се реализира в две вълни годишно като омнибусно изследване. Втората вълна на „Financial Intelligence” за 20
Източник: Банкеръ (23.01.2019)

Софарма имоти АДСИЦ-София (6S6) На 23.01.2019 г. Софарма имоти АДСИЦ сключи анекс към Договор за банков инвестиционен кредит, сключен на 29.07.2014 г. между Софарма имоти АДСИЦ като кредитополучател и „Банка ДСК“ ЕАД като банка-кредитор.
Източник: БФБ (25.01.2019)

Банките с 1,7 млрд. лв. печалба през 2018 г. Банките, работещи в България, са изпратили 2018 г. с рекордна печалба - 1,67 млрд. лв. Година по-рано - към края на декември 2017 г. отчетената печалба е била 1,17 млрд. лв., показват данните на БНБ. Активите на банковата система са достигнали 105,6 млрд. лв., отчитат експертите на Димитър Радев. Брутните кредити и аванси са нараснали със 7,5 млрд. лв. в сравнение с декември 2017 г. Най-голям ръст е отчетен при кредитирането за домакинствата - с цели 2,3 млрд. лв., което е 11,6% ръст. Нетната стойност на необслужваните кредити и аванси продължава да намалява и от 5,5% преди две години вече се е свила до 3,3 млрд. лв., което представлява 3,9% от общия размер на раздадените заеми. С 6 млрд. лв. до рекордните 89,7 млрд. са се увеличили депозитите, сочат данните. Собственият капитал на банките е 13,9 млрд. лв. и се е увеличил с 1,3 млрд. за една година. В челната петица на банките няма промяна- УниКредит Булбанк, Банка ДСК, ОББ, Първа инвестиционна банка и Пощенска банка.
Източник: 24 часа (01.02.2019)

Банковият сектор приключва 2018 г. с рекордните 1.67 млрд. лв. Печалба Българските банки изпращат неочаквано добрата за тях 2018 г. с няколко рекорда. Въпреки продължаващия натиск от ниските лихви и покачващите се административни разходи секторът отчита рекордните 1.67 млрд. лв. печалба, които превишават с близо 300 млн. лв. последния предкризисен връх от 2008 г., а спрямо предходната година ръстът е над 40%. Той е движен основно от по-ниските разходи за обезценка, но също и от няколко еднократни ефекта. Освен това банковите активи за пръв път прехвърлиха границата 100 млрд. лв. и приключват годината на ниво 105.5 млрд. лв. Тук роля изиграва оживлението в кредитирането, което се ускори до най-бързите си темпове на растеж от почти 10 години. Същевременно обаче и по тази линия има няколко специфични събития, допринесли за поне 2 от над 7.6-те млрд. лв. допълнителни активи в системата. Това са включването на клона на BNP Paribas Personal Finance в банковата статистика на БНБ и увеличението на капитала на ДСК в самия край на годината с цел да се финансира придобиването на Сосиете женерал Експресбанк. За достигането на рекордната печалба има няколко фактора. Основният приходоизточник на банките - нетният лихвен доход, остава практически без промяна. На ниво система той се покачва с 2.3% до 2.74 млрд. лв., но ако се изключи от сметките BNP Paribas Personal Finance, има дори лек спад от близо 20 млн. лв. Така че като цяло маржовете за банките се свиват, а запазването на сумата на дохода е благодарение на нарасналия обем кредити. Същевременно административните разходи на банките (където влизат и възнагражденията) се покачват с почти 100 млн. лв. до 1.72 млрд. лв., което тежи на представянето им. Този ефект се компенсира напълно от по-ниските разходи за обезценка, който спадат с 280 млн. лв. до малко над 500 млн. лв. за годината. Това е резултат както от оживлението в икономиката, водещо до по-малко нови необслужвани заеми, така и от усилията на банките да разчистят балансите си от наследството на предишната криза. Плюс към финалния резултат е и покачването на нетния доход от такси с 68 млн. лв. на ниво система (и 40 млн. лв., ако изключим BNP Paribas Personal Finance). За него също основният фактор са новите кредити (които се съпътстват от еднократни такси) и на икономиката (което води със себе си повече трансфери). За да се достигнат отчетените над 40% годишен ръст на печалбата обаче, има и няколко еднократни ефекта. На първо място декларирания от пазарния лидер Уникредит Булбанк рекорден резултат - 430 млн. лв. е подпомогнат от над 110 млн. лв. дивиденти от дъщерните й компании за потребителски кредити лизинг, каквито в миналите години нямаше. Също така и рекордната печалба за най-голямата банка с местна собственост - ПИБ, е с еднократен добавък, идващ от сделка в края на 2018 г. Банката е отдала на финансов лизинг част от един от големите си и досега недоходоносни активи - теренът на "Кремиковци". В резултат приходите й от продажба на активи скачат до над 80 млн. лв., като в тази сума влизат и други сделки. Рекордната печалба на Инвестбанк - 23 млн. лв., също е по-скоро счетоводна и резултат от отрицателна репутация по приключилото вливане на Търговска банка Виктория в нея. Не на последно място ръстът идва и на база на еднократен ефект от 2017 г. Тогава покрай придобиването на ОББ от белгийската KBC и сливането й със Сибанк тя отписа ударно 81 млн. евро и завърши годината с почти 25 млн. лв. загуба. Без такъв еднократен ефект за 2018 г. банката реализира над 173 млн. лв. печалба. Ръстът в балансовото число на банките в голямата си част е органичен, но и тук има специфични моменти. Основният е увеличението на капитала на ДСК в края на декември с 600 млн. евро, които в голямата си част са предназначени за покупката на Експресбанк и другите бизнеси на Societe Generale в България. В началото на 2019 г. сделката беше финализирана, така че сумата е платена към френската банка и е напуснала активите на българската банкова система. Още около 600 млн. лв. от ръста идват по линия на споменатия ефект BNP. А още 500 млн. лв. са депозит на Държавна консолидационна компания в ББР по предоставените й от държавата средства, които трябва да отидат в нова компания за поддържане на язовирите. Това води и до единственото разместване в топ 10 на банките - ББР изпреварва Пиреос и с над 3 млрд. лв. заема 9-о място по активи. По-надолу в таблицата Инвестбанк губи едно място въпреки вливането на ТБ "Виктория", като Прокредит банк заема 12-ата й позиция. По-съществени размествания се очаква да дойдат вследствие на сделките от миналата година, които тепърва ще се финализират. Сливането на втората ДСК и седмата Експресбанк създава банка от калибър на Уникредит (около 19.5 млрд. лв. активи към момента), като ще спори за първото място нея. Все още неодобреното придобиване от петата Пощенска банка на десетата Пиреос пък може да създаде новия номер три, въпреки че сега заемащата тази позиция ОББ благодарение на ръста от последното тримесечие към момента е по-голяма от механичното обединение на двете. Другата добра новина е, че банките продължават да се възползват от добрите конюнктурни условия, за да прочистват балансите си. "В края на декември 2018 г. брутният размер на необслужваните кредити и аванси е 6795 млн. лв. (при 7396 млн. лв. в края на септември 2018 г. и 8292 млн. лв. в края на декември 2017 г.)", пише в анализа на БНБ. Това съвместно с ръста на кредитирането води до свиване на дела на необслужваните заеми до 7.6% към края на годината спрямо 10.2% за 2017 г. А ако се отчетат и направените обезценки, т.нар. нетни необслужвани кредити са едва 3.3 млрд. лв., а делът им се свива за година от 5.5% до 3.9%.
Източник: Капитал (04.02.2019)

Банка ДСК и Експресбанк с най-голямата клонова мрежа в страната Чрез сливането ще бъде предложена най-голямата клонова мрежа в страната по брой обекти и банкомати. Подобряване ефективността и възвръщаемостта е целевият ефект на консолидацията на Банка ДСК и Societe Generale Експресбанк. Това ще доведе до възможности за нови инвестиции и подобряване на предлаганите продукти и услуги, обяви пред Радио "Фокус" главният изпълнителен директор на Банка ДСК Виолина Маринова. Именно тя ще ръководи процеса по сливането на двете банки. Както "БАНКЕРЪ" вече писа, преди почти месец унгарската "Банка ОТП" приключи чрез своята дъщерна "Банка ДСК" сделката по придобиването на 99.74% от капитала на "Сосиете Женерал Експресбанк". Процесът на консолидацията ще продължи до 2020 година. В това време "Банка ДСК" и "Сосиете Женерал Експресбанк" ще продължат да извършват своята оперативна дейност като две отделни юридически лица. До приключването на "операцията" "Сосиете Женерал Експресбанк" ще работи под името и търговската марка Експресбанк. Унгарската финансова група ще продължи агресивната си стратегия на експанзия в Централна и Източна Европа и през тази година. ОТП работи по придобиването на банки в Албания, в Сърбия и в Словения. В сряда (6 февруари) бе съобщено, че Societe Generale и ОТП са постигнали сделка за молдовската Mobiasbanca. Френската група ще завърши продажбата на молдовски трезор в следващите няколко месеца.
Източник: Банкеръ (07.02.2019)

Банките готови за стрес тестовете на ЕЦБ Българската народна банка оповести надзорните данни за състоянието на кредитните институции към края на 2018 г. Банковата система запазва висока ликвидност и е добре капитализирана. Публично наличната информация показва, че прегледът на качеството на активите и стрес тестовете във връзка с установяването на тясно сътрудничество с Европейската централна банка, които ще обхванат именно състоянието към посочения момент, ще бъдат успешно преминати. Една от тенденциите, които се запазиха през 2018 г., е за консолидация в сектора. Предстои придобиването на “СосиетеЖенерал Експресбанк“ АД от „Банка ДСК“ ЕАД и на Банка Пиреос България АД от Юробанк България АД. В резултат от това ще настъпят сериозни размествания сред петте най-големи банки в страната. Лидер ще бъде ДСК, която ще изпревари дългогодишния лидер УниКредит Булбанк АД, докато Юробанк ще изпревари Първа инвестиционна банка АД и ще се намира в непосредствена близост до Обединена българска банка АД, която преди това се сля със СИБанк. В следствие от това ще нарасне концентрацията както на пазара като цяло, така и на отделни негови сегменти. Съчетано с липсата на нови участници, това вероятно ще допринесе за засилване на пазарната позиция на банките спрямо техните клиенти, тоест за по-високи цени на банковите услуги.Активите на банковата система възлизат на 105,6 млрд. лв., което означава, че темпът на растеж на годишна база е 7,9%. Отпуснатите кредити и аванси са в размер 89 млрд. лв., т.е. нарастването е с почти 7,5 млрд. лв. Кредитите за нефинансови предприятия са 34,9 млрд. лв. и се разширяват с 1,7 млрд. лв., докато тези за домакинствата са 22,1 млрд. лв. и се увеличават с 2,3 млрд. лв. Приносът за това на жилищните ипотечни кредити е 1,4 млрд. лв. Пасивите на банковата система са 91,7 млрд. лв. и се увеличават с 6,5 млрд. лв. Въпреки ниските лихви доверието в банките се запазва високо. Показател за това е привличането на допълнителни депозити за приблизително 6 млрд. лв., с което общият им размер е вече 91,7 млрд. лв. За това развитие допринасят и недостатъчните инвестиционни алтернативи на банковите депозити. Реализираните доходи от лихви от кредити и аванси се понижават средно за системата от 3,41% през 2017 г. до 3,11% през 2018 г. Доходността по кредитите за нефинансови предприятия през 2017 г. е 3,97%, а през 2018 г. – 3,5%, докато при тези за домакинствата понижаването е от 6,67% на 6,36%. Платените лихви по депозитите също се понижават от 0,31% през 2017 г. до 0,2% през 2018 г. Печалбата на банковата система през 2018 г. е 1,68 млрд. лв. и нараства с 503,8 млн. лв. спрямо предходната година. Принос за това имат понижените разходи за лихви със 70,6 млн. лв., повишаването на приходите от дивиденти със 112 млн. лв., което се реализира от една от банките и е с еднократен характер, увеличените нетни приходи от такси и комисиони (70,1 млн. лв.). Така нетният оперативен доход се увеличава с 336,2 млн. лв. Друг основен източник на нарасналата печалба са понижените разходи за провизии на необслужваните кредити (с 266,6 млн. лв.). По този начин възвръщаемостта на активите на системата като цяло е 1,59%, докато възвръщаемостта на собствения капитал е 12,1%. Качеството на активите продължава да се подобрява. Размерът на необслужваните кредити се понижава от 8,3 млрд. лв. през 2017 г. до 6,8 млрд. лв. през 2018 г. По този начин техният дял спада от 10,2% до 7,6%, но въпреки това все още превишава средните стойности за ЕС. Най-висок дял на необслужваните експозиции е регистриран при кредитите за нефинансовите предприятия 13,3%, докато при тези за домакинствата делът е 8,9%. Този процес протича чрез продажба на пакети от кредити, отпускането на нови такива, както и предоговаряне на някои съществуващи заеми. Подготовката на банките за прегледа на качеството на активите не доведе до затягане на кредитните условия. Това може да се разглежда като признак, че те са в достатъчно добро състояние, което да им позволи да го преминат без сериозни затруднения.Уникредит все още запазва първото място според размера на активите. Те достигат 19,4 млрд. лв., а собственият капитал е 2,8 млрд. лв. Кредитният портфейл нараства до 15,4 млрд. лв. Банката увеличава съществено заемите към други кредитни институции и към финансови предприятия съответно с 660,5 млн. лв. и 684,7 млн. лв., като относителните им дялове в портфейла й достигат 14,8% и 10,8%. Те обаче са с ниска доходност (0,3% и 0,7%). От друга страна отпуснатите потребителски кредити, по принцип с по-висока доходност (10,8% през 2018 г.), се свиват. Това развитие вероятно е свързано с подготовката на банката за споменатите вече проверки от страна на ЕЦБ. Банката ефективно използва размера и репутацията си по отношение на цената на финансиране. Общо по привлечените депозити тя е 0,11%, като по тези от финансовите предприятия разходите са 0,03%, от нефинансовите предприятия 0,01%, а от домакинствата – 0,03%. От друга страна цената на финансиране по депозитите от други кредитни институции е 2,85%, като е значително по-висока, отколкото при по-малки институции без чуждестранни банки-майки. Като цяло печалбата след данъчно облагане се повишава със 132,4 млн. лв. (до 430 млн. лв.), като основен фактор за това е нарастването на получените дивиденти със 111,9 млн. лв. По този начин банката е лидер и според възвръщаемостта на активите – 2,22%. За ДСК 2018 г. е за подготовка както за проверките от страна на ЕЦБ, така и за лидерската позиция сред кредитните институции в страната. Активите й се увеличават значително (с 19%), като достигат приблизително 14,5 млрд. лв. Основният принос за това е на отпуснатите кредити и аванси, които нарастват с почти 2,5 млрд. лв. и достигат 12,8 млрд. лв. Банката традиционно е насочена към портфейла на дребно, който се увеличава с над 442 млн. лв. до размер от 5,2 млрд. лв. Реализираната средна доходност е 3,2% от отпуснатите кредити, като при кредитите за нефинансови предприятия тя е 2,7%, а за домакинствата – 6,2%. Собственият капитал на ДСК е увеличен през 2018 г. с 1,1 млрд. лв. до почти 2,7 млрд. лв., като по този начин банката се доближава до лидера по този показател УниКредит. Депозитите й достигат 11,8 млрд. лв., а платените лихви по тях са почти 9,2 млн. лв., тоест едва 0,08%. Преобладаващият дял от тях са лихви по депозити от други кредитни институции (5,5 млн. лв.). Това означава, че цената на този ресурс от 19,9 млн. лв. е 28,7%, докато за останалите депозити от 11,55 млрд. лв. банката е платила 3,7 млн. лв. ОББ е третата по размер на активите (11,3 млрд. лв.), като нарастването е с над 3,9 млрд. лв. Основният фактор за това е сливането със СИБанк ЕАД. Подготовката за този процес допринесе за отрицателния финансов резултат през 2017 г., но през 2018 г. банката отново излиза на печалба (173,2 млн. лв.). Отпуснатите кредити и аванси са в размер от 9,1 млрд. лв., а доходността от тях е 2,65%, тази от нефинансовите предприятия е 2,72%, а от домакинствата – 6,38%. ОББ успява да реализира най-ниската цена по привлечените депозити – 0,09% средно за портфейла. Общите разходи за лихви са почти 9,1 млн. лв. спрямо 9,8 млрд. лв. депозити. За разлика от първите две най-големи банки тук цената на привлечените депозити от кредитни институции е значително по-ниска – 0,14%. Първа инвестиционна банка се нарежда на четвърто място според размера на активите й, които се увеличават до 9,3 млрд. лв. или 7,7% ръст спрямо 2017 г. През миналата година банката бе сред най-активните по отношение на кредитирането към бизнеса и домакинствата. За четвъртото тримесечие отпуснатите кредити към тях нарастват с 205,8 млн. лв. Съществен принос тук има обемът кредити към бизнеса, който за последните три месеца нараства с 198,4 млн. лв. като по този показател банката е лидер за разглеждания период и реализира годишен ръст на корпоративния си портфейл от 11,4% или с 457,7 млн. лв. Силно присъствие на ПИБ се забелязва и по отношение на кредитирането към физически лица като портфейлът й от ипотечни кредити нараства с 20,5% за 2018 г. В същото време банката запазва и стабилните си позиции в сегмента с потребителското кредитиране. ПИБ приключва 2018 г. със съществено нарастване на нетната печалба от 85,4 млн. лв. през 2017 г. до 156,6 млн. лв. през 2018 г. Този ръст идва по отношение на две направления. От една страна това са намалелите с 33,8% разходи за лихви и нарастване на нетния лихвен приход на банката. От друга банката реализира една от най-големите сделки на имотния пазар през 2018 г. ПИБ продаде 40% от терена на бившия завод „Кремиковци“ на австрийския гигант Soravia. Тъй като сделката е приключила в края на миналата година, ефектите от нея влияят пряко и върху финансовите резултати нaбaнкaтa зa 2018 година. Тя реализира също така и най-високата възвръщаемост на собствения капитал сред най-големите банки – 17,8%. Така ПИБ влиза в провежданите от ЕЦБ стрестестове с комфортен аванс и се откроява като една от най-подготвените банки. През 2018 г. беше оповестено, че Юробанк България АД придобива Банка Пиреос България АД. Данните към края на годината показват, че активите на Юробанк са достигнали 8,2 млрд. лв., а на Пиреос – 2,9 млрд. лв. Следователно след сливането новата банка би се наредила на четвърто място по активи, непосредствено след ОББ. Отпуснатите от банката кредити и аванси достигат 7,8 млрд. лв., като нарастват с 9,6% на годишна база, а средната възвръщаемост по тях е 3,92%. Кредитите за домакинства се увеличават с 211,7 млн. лв., докато тези за нефинансовите предприятия – с 213,2 млн. лв. От друга страна депозитната база се разширява със 746,1 млн. лв. при средна цена от 0,13%. Нарастването на депозитите от нефинансови предприятия (400,1 млн. лв.) превишава това от домакинствата (294,5 млн. лв.).
Източник: Банкеръ (19.02.2019)

ОББ превърна загубите в печалба Нетната печалба на банковата система нараства с 42.9% през 2018 г., като достига до 1.678 млн. лв. (спрямо 1.174 млн. лв. през 2017 г.). "УниКредит Булбанк" АД заема първата позиция с 26% от печалбите в сектора за 2018 г., като увеличава печалбата си с 44.5% спрямо предходната година. "Банка ДСК" ЕАД заема второ място в класацията през последните две години с 22% от печалбите в сектора за 2017 г. и 13% от печалбите за 2018 г. "Обединена българска банка" АД, която през 2017 г. генерира загуба от 56.4 млн. лв. се връща към печелившата си позиция с реализирана печалба от 173 млн. лв. през 2018 г., с което се нарежда трета по печалби в сектора. През 2017 г. белгийската група KBC, собственик на СИБАНК ЕАД , придоби Обединена българска банка АД, собственост на Националната банка на Гърция, като през 2018 г. СИБАНК АД се вля в Обединена българска банка АД
Източник: Банкеръ (05.03.2019)

Печалбата на банките през януари падна с над 34% на годишна база Печалбата на банковата система през януари спада с 34% на годишна база - от 117 млн. лева на 77 млн. лева, показват изчисленията на Investor.bg въз основа на новите данни, публикувани от Българската народна банка (БНБ). От централната банка изчисляват, че през януари активите на банковата система нарастват с 1,3% (1,4 млрд. лева) до 107 млрд. лева. Увеличават се основно инвестициите в дъщерни, съвместни и асоциирани предприятия (увеличението e при Банка ДСК във връзка с придобиването на „Сосиете Женерал Експресбанк“), кредитите и авансите и материалните активи. Към 31 януари сумата на дълговите и на капиталовите инструменти заема 12,3% от общите активи на банковата система. На месечна база размерът на позицията пари и парични салда при централни банки и други депозити на виждане не се променя съществено и в края на януари делът ? в общите активи възлиза на 19%. Извършените през миналия месец разходи за обезценка на финансови активи, които не се отчитат по справедлива стойност в печалбата или загубата, са 24 млн. лева, или с 8 млн. лева по-малко спрямо тези към 31 януари 2018 г. В структурата на балансовата позиция намаляват паричните наличности и паричните салда в централни банки, докато другите депозити на виждане нарастват, показва още банковата статистика. Брутният кредитен портфейл на банковата система (без кредитите и авансите за секторите „Централни банки“ и „Кредитни институции“) се увеличава през месеца с 384 млн. лева (0,6%). Нарастват всички сегменти на портфейла. Кредитите за фирмите и за домакинства нарастват съответно с 0,7% и 0,3% спрямо края на декември 2018 г., а заемите за сектор „Държавно управление“ и за други финансови предприятия – съответно с 3,9% и 1,5%. В структурата на брутните кредити и аванси се увеличават също и вземанията от кредитни институции (с 1,6 млрд. лева, 12,7%). Намаляват заемите и авансите за сектор „Централни банки“ (с 1 млрд. лева, 6,8%). Спрямо края на декември 2018 г. спестяванията в банковата система се увеличават с 826 млн. лева (0,9%). Нарастват тези от домакинства (с 0,3%), от други финансови предприятия (с 9,6%), от сектор „Държавно управление“ (с 4,6%) и от кредитни институции (с 8,3%). Депозитите на бизнеса намаляват (с 0,7%). Собственият капитал в баланса на банковата система през месеца се увеличава със 134 млн. лева (1%). Принос за това има прирастът на другите резерви и на натрупания друг всеобхватен доход. Ликвидният буфер и нетните изходящи ликвидни потоци в края на януари са съответно 27,9 млрд. лева и 9,9 млрд. лева. Съотношението на двете величини – отношението на ликвидно покритие, е 281,5%.
Източник: Инвестор.БГ (05.03.2019)

Комисията за защита на конкуренцията образува производство по сделката между ”Адванс медиа груп” на Кирил и Георги Домусчиеви и шведската MTG за покупко-продажбата на ”Нова броудкастинг груп”. Прегледът на сделката следва да продължи около месец. Предварителното споразумение между продавача и купувача бе сключено в края на миналия месец. Шведската MTG оценява активите на 185 млн. евро. Сделката включва 100% от собствеността на телевизията и мажоритарен дял в компанията "Нет Инфо" и се очаква да бъде финализирана през втората половина на годината. Консорциум от четири банкови институции отпусна синдикиран заем на "Адванс пропъртис" - компанията майка на купувача, за придобиването на "Нова броудкастинг груп". В банковия консорциум участват "Уникредит Булбанк", ОББ, ДСК и белгийско подразделение на БНП Париба. От тях общо дружеството купувач получава 100 млн. евро. Най-голямо е финансирането от "Уникредит Булбанк" - 50 млн. евро. По 20 млн. отпускат ОББ и ДСК, а 10 млн. евро - БНП Париба, написа "Банкеръ". "Адванс Медиа Груп" е част от холдинга "Адванс Пропъртис". Портфолиото на холдинга включва фармацевтичната компания "Хювефарма", "Параходство БМФ" и пристанищния оператор "БМФ Порт Бургас", както и редица други дружества. През миналото лято именно КЗК забрани сделката за продажбата на "Нова Броудкастинг груп". Тогава купувач бе чешкият милиадер Петър Келнер чрез своята PFF Group. Сумата бе около 185 млн. евро. Келнер оспори решението на антимонополистите пред Върховния административен съд. Делото е насрочено за май тази година.
Източник: Фрогнюз (05.03.2019)

Българска компания е сред финалистите в стартъп програмата на Банка ОТП Българската технологична компания „Евротръст Технолъджис“ е сред деветте стартъп и скейлъп компании с продуктов и пазарен потенциал, които ще имат възможност да си сътрудничат с Банка ОТП във второто издание на международната програма акселератор OTP Startup Program. През м. октомври 2018 г. Банка ОТП, компанията майка на Банка ДСК и Експресбанк, стартира втората си кампания за стартъп кандидатури в приоритетни области като потребителско изживяване и обслужване, продуктови иновации, отворено банкиране и сигурност и др., набирайки за участие общо 310 компании от 65 държави. След проведени онлайн видео интервюта, представители на 30 компании бяха поканени да участват в двудневен лагер в Будапеща през януари тази година и да представят своите бизнес идеи и проекти. Въз основа на избора на професионално жури, 9-те най-обещаващи стартъп и скейлъп компании, сред които и българската „Евротръст Технолъджис“, ще получат възможността да участват в реализацията на тримесечната програма между март и май месец. В рамките на програмата компаниите, поканени да се включат в проекта, ще развиват своите решения в пилотни проекти и ще могат да тестват своите продукти и услуги, с подкрепата на мениджмънта, експертите и изтъкнати партньори на Банка ОТП, стремейки се да докажат, че са достатъчно подготвени за бизнес дейност и за дългосрочно партньорство с международната банкова група. „Евротръст Технолъджис“ АД разработва единствено по рода си ново поколение иновативно решение, което дава възможност за отдалечена идентификация, отдалечено безплатно издаване на квалифицирани удостоверения за електронен подпис и отдалечено подписване директно от мобилния телефон, без необходимост от физическо присъствие. „Радваме се, че българска компания е сред финалистите в програмата акселератор OTP Startup Program. Банка ДСК инвестира постоянно в развитието на иновативни офиси, модерни продукти и високотехнологични решения. В тази връзка вярваме, че съвместната работа със стартиращи и иновативни компании води до оптимизиране на процесите и ни позволява да отговорим на динамично променящите се нужди и нагласи на нашите клиенти“, коментира г-жа Виолина Маринова, Председател на УС и Главен изпълнителен директор на Банка ДСК. Избраните девет компании от 6 държави (Германия, Австрия, България, Унгария, Великобритания и Словакия) могат да започнат работа в началото на март, с цялостната подкрепа на Банка ОТП.
Източник: Инвестор.БГ (07.03.2019)

Виолина Маринова - жена на десетилетието Банкерката Виолина Маринова стана носител на приза "Жена на десетилетието" - "Да създаваш история" в конкурса, организиран от woman.bg . Това са първи по рода си награди, учредени, според организаторите, за "български дами, направили света ни по-различен. Те са умни, имат силата да променят, те са двигателят, който ни кара да търсим съвършенството". Победителките в различните категории бяха излъчени след гласуване на специална платформа. Пищната церемония събра в сряда вечерта в хотел „Маринела“ част от най-успешните и популярни представители на нежния пол в България. Наградите са разпределени в няколко категории – музика, кино и театър, мода, бизнес , телевизия, перо, кауза, интернет популярност, спорт и българските майки, които вдъхновяват с примера си. Кулминацията на вечерта и най-престижната награда „Да създаваш история“ отиде при Виолина Маринова - единственият банкер в България с над 40-годишен професионален опит само в една институция – Банка ДСК. Маринова е председател на Управителния съвет и главен изпълнителен директор на банката.
Източник: Банкеръ (08.03.2019)

Освежават ръководствата на "Банка ДСК" и Експресбанк Българската народна банка одобри предложените промени в ръководствата на "Банка ДСК" и "Експресбанк". На 8 март БНБ е лицензирала Доротея Николова, досегашен изпълнителен директор на "Банка ДСК" за член на управителния съвет и изпълнителен директор на "Експресбанк". Заедно с нея в ръководството на Експресбанк влиза Дамян Медаров, който оглавяваше Управление "Маркетинг и продажби" в "Банка ДСК". Седмица по-рано централната банка е одобрила Арно Рене Жюлиен Льоклер за член на УС и изпълнителен директор на "Банка ДСК". Преди това Льоклер бе главен изпълнителен директор на Експресбанк. Членове на ръководството на "Банка ДСК" стават също така Михаил Руменов Комитски и Славейко Славейков, който става трети изпълнителен директор. Преди продажбата на Експресбанк двамата бяха нейни изпълнителни директори. Както "БАНКЕРЪ" вече писа, в средата на януари "Банка ДСК" приключи успешно придобиването на Експресбанк от френската финансова група "Сосиете Женерал". Процесът на консолидацията на двете банкови ще продължи до края на 2020 година. В това време "Банка ДСК" и Експресбанк ще продължат да извършват своята оперативна дейност като две отделни юридически лица. Това предвижда клиентите на всяка от двете институции до приключване на консолидацията да бъдат обслужвани, както досега, а именно - клиентите на "Банка ДСК" в офисите и чрез електронните канали (интернет и мобилно банкиране) на "Банка ДСК", а клиентите на Експресбанк съответно в офисите и чрез електронните канали на "Експресбанк". Част от сделката са и местните дъщерни дружества "Сожелиз България", "Сосиете Женерал Факторинг", "Застрахователно дружество Сожелайф България" и "Регионален фонд за градско развитие". Още при приключването на сделката мениджмънтът на унгарската "Банка ОТП" - собственик на "Банка ДСК", изказа очаквания покупката да засили повече пазарната й позиция в България. По размер на активите обединената банка ще се доближи до първенеца "УниКредит Булбанк" (към 31 декември 2018 г. общият размер на активите на двете институции е 20.87 млрд. лв.) и ще се утвърди на втората позиция в сегмента на корпоративното банкиране. Припомняме, че от 22 януари е разрешението на БНБ за издаване на лиценз на Теодора Петкова, която от 1 май тази година поема оперативното управление на "УниКредит Булбанк". Тя ще стане главен изпълнителен директор и председател на управителния съвет на дружеството на мястото на Левон Хампарцумян. Сега тя е член на управителния съвет и главен директор по риска на банката. В средата на януари БНБ издаде лиценз на Крис Маплан за член на надзорния съвет на "Токуда банк" АД.
Източник: Банкеръ (18.03.2019)

Рокади в Управителния съвет на Банковата асоциация На Общото събрание на АББ, проведено на 26 март 2019г., бяха избрани нови членове на Управителния съвет на Асоциацията. Те са: Диана Митева – Изпълнителен директор на “Банка ДСК” ЕАД, Георги Костов – Изпълнителен директор на “Централна кооперативна банка” АД, Теодора Петкова – от момента на встъпване в длъжността главен изпълнителен директор на “Уникредит Булбанк” АД и Георги Заманов – главен изпълнителен директор на “Алианц Банк България” АД. Общото събрание на АББ освободи, като членове на УС на АББ, Виолина Маринова и Георги Константинов, поради изтичане на вторите им тригодишни мандати в управителния орган на АББ. Беше приета оставка на Левон Хампарцумян, подадена поради преминаване от поста главен изпълнителен директор на “Уникредит Булбанк” АД на позицията председател на Надзорния съвет на банката от 1 май, както и оставката на Емил Ангелов, подадена поради предстоящото финализиране на сделката по придобиването на “Банка Пиреос България” АД от “Юробанк България” АД и наличието на представител на тази банка в УС към момента – Петя Димитрова. Управителният съвет избра за заместник-председател на УС на АББ Диана Митева. Председател остава главният изпълнителен директор на ОББ Петър Андронов.
Източник: Банкеръ (27.03.2019)

Асоциацията на банките в България избра нови членове на Управителния си съвет. Промените са гласувани на общо събрание днес, става ясно от сайта на Асоциацията. Новите членове са Диана Митева, изпълнителен директор на банка „ДСК“ ЕАД, Георги Костов, изпълнителен директор на „Централна кооперативна банка” АД, Теодора Петкова, от момента на встъпване в длъжността главен изпълнителен директор на „Уникредит Булбанк” АД и гГеорги Заманов, главен изпълнителен директор на „Алианц Банк България” АД. Като членове на Управителния съвет на АББ са освободени Виолина Маринова и Георги Константинов, поради изтичане на вторите им тригодишни мандати в управителния орган на АББ. Левон Хампарцумян вече също няма да е част от ръководството на Асоциацията заради преминаването му от поста главен изпълнителен директор на „Уникредит Булбанк” АД на позицията председател на Надзорния съвет на банката от 1 май. Приета е и оставката на Емил Ангелов, подадена поради предстоящото финализиране на сделката по придобиването на „Банка Пиреос България” АД от „Юробанк България” АД и наличието на представител на тази банка в УС към момента – г-жа Петя Димитрова. Управителният съвет избра позицията заместник-председател на УС на АББ на мястото на Виолина Маринова да заема Диана Митева от ДСК. (www.economic.bg)
Източник: Други (27.03.2019)

На проведено заседание на Съвета на директорите на БФБ АД по Протокол № 21/05.04.2019 г. е взето следното решение: Във връзка с подадено от ИП Банка ДСК ЕАД заявление по чл. 36, ал. 1 от Част II Правила за членство, Съветът на директорите на БФБ АД допуска до търговия на Борсата нов борсов посредник, както следва: - Христо Арнаудов; - Адрес за кореспонденция: гр. София, ул. Георги Бенковски 5; - Телефон за контакти: (+359 2) 939 13 64; - E-mail: Hristo.Arnaudov@dskbank.bg
Източник: БФБ (08.04.2019)

Икономическите емигранти са пратили 4 млрд. лв. в България през 2018 г. Българите, мигрирали в чужбина за да работят и живеят там, са изпратили у нас над 4 млрд. лв. през 2018 г., показват данните на Световната банка. За сравнение, преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) са били под 3 млрд. лв., а ако извадим „статистическия“ ефект от сделката за придобиване на „Сосиете женерал Експресбанк“ от Банка ДСК, тогава те падат под 2 млрд. лв. Статистиката на Световната банка показва още, че спрямо 2017 г. има увеличение от 3.8%. Между 2009 и 2016 г. сумата, изпращана от трудовите емигранти към България, се движеше устойчиво около 3 млрд. лв. Рязък скок има през 2017, а 2018 г. вече е рекордна. Въпреки че изпратените 4 млрд. лв. не изглеждат внушително, сумата е сред големите в световен мащаб.
Източник: economic.bg (10.04.2019)

Софарма имоти АДСИЦ-София (6S6) На основание чл.100т, ал.1 от ЗППЦК уведомяваме, че на 25.04.2019 г. към Договор за банков инвестиционен кредит, сключен на 29.07.2014 г. между „Софарма имоти“ АДСИЦ, като кредитополучател, и „Банка ДСК“ ЕАД, като банка-кредитор, е подписан анекс.
Източник: БФБ (02.05.2019)

КФН одобри Юрий Генов за член на Надзорния съвет на "ДСК - Родина" Комисията за финансов надзор одобри Юрий Генов за член на Надзорния съвет на Пенсионно осигурителната компания "ДСК - Родина" АД. Това става ясно от решенията на финансовия регулатор, публикувани на 13 май. Юрий Генов е член на Управителния съвет, изпълнителен директор и ръководител на направление "ИТ и операции" на "Банка ДСК" от юли 2014 година. Генов също така е председател на Комитета по информационни технологии в Асоциацията на банките в България от 2011 г. и председател на Клуба на ИТ мениджърите CIO България от 2015 година. Пенсионноосигурителна компания "ДСК-Родина” АД осъществява дейност от 1997 г. Основен акционер на компанията с 99.75% от капитала е "Банка ДСК” ЕАД, част от международната финансова група ОТП. "ДСК-Родина” АД има регистрирани и управлява Универсален пенсионен фонд, Професионален пенсионен фонд, Доброволен пенсионен фонд и Доброволен пенсионен фонд по професионални схеми.
Източник: Банкеръ (15.05.2019)

Мениджърски рокади в пенсионните дружества Комисията за финансов надзор разгледа и одобри промени в управителните органи на няколко от поднадзорните й пенсионни и застрахователни компании. От регулатора съобщиха, че Янаки Севастиянов Янакиев е одобрен за независим член на Надзорния съвет на Пенсионно осигурителната компания "ДСК - Родина". За член на надзора е одобрен и Юрий Благоев Генов. "ДСК-Родина" АД осъществява дейност от 1997 година. Основен акционер в компанията с 99.75% от капитала е "Банка ДСК", част от международната финансова група ОТП. Герхард Ланер пък е получил одобрение за член на Надзорния съвет на ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс груп", а Наталия Александрова Гавалюгова - за ръководител на функцията по вътрешен одит на застрахователното дружество "ОЗОК Инс" АД. От КФН съобщиха също, че е приета на второ гласуване Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 28 от 10.05.2006 г. за условията и реда за провеждане на изпит за професионална квалификация на застрахователните брокери и за признаване на квалификация, придобита в държава членка на ЕС.
Източник: Банкеръ (23.05.2019)

23 инвестиционни посредници и банки участват в петото, юбилейно издание на инициативата на Българска фондова борса и Централен депозитар „Ден за акции“ на 12 юни. Рекордният брой партньори на инициативата дава широк достъп на физическите лица до капиталовия пазар и ги улеснява да търгуват с акции без такси и комисионни на този ден. Инициативата има за цел да подобри инвестиционната култура и увеличи знанието за капиталовите инструменти като форма на инвестиция в страната ни. Инвестиционните посредници и банки, които се включват в „Деня за акции“ са: Банка ДСК ЕАД Българска банка за развитие АД БенчМарк Финанс АД Булброкърс ЕАД Дилингова Финансова Компания АД Евро-финанс АД Елана Трейдинг АД Загора Финакорп АД Интернешънъл Асет Банк АД Капман АД Карол АД Ленно Глобъл Адвайзъри АД Първа инвестиционна банка АД Първа Финансова Брокерска Къща ЕООД София Интернешънъл Секюритиз АД Тексим Банк АД Ти Би Ай Банк ЕАД Токуда Банк АД Търговска банка Д АД УниКредит Булбанк АД Ъп Тренд ООД Юг Маркет АД Юробанк АД Повече информация за „Деня за акции“ можете да намерите на https://www.bse-sofia.bg/bg/equity-day. По време на инициативата всички индивидуални инвеститори (физически лица) ще могат да закупят или продадат акции от основен пазар на БФБ без такси и комисиони към Борсата, Централен депозитар и участващ в инициативата инвестиционен посредник или банка. Специалната възможност ще важи при до 15 въведени и изпълнени на 12 юни поръчки на физическо лице с обем не повече от 2 000 лв. на единична изпълнена поръчка.
Източник: БФБ (07.06.2019)

Българските банки с най-голям ръст на печалбата в Югоизточна Европа Българските банки имат най-голям ръст на нетната печалба в целия регион на Югоизточна Европа, сочи годишната класация на агенцията за финансова информация See News. На фона на нулевите лихви банките у нас отчетоха рекордна печалба през 2018 г. в размер на 1.7 млрд. лв. Това е ръст от 43% спрямо 2017 г., сочи статистиката на Българската народна банка (БНБ). По този показател България изпреварва всички други страни, попадащи в класацията на See News. На втора позиция по ръст на печалбата на банките е Хърватия – 39%, следвана от Северна Македония – 28%, Румъния – 22%, Словения – 20%, Молдова – 12%, Сърбия – 8%. Албания и Черна гора обаче отчитат спад – съответно с 9% и с 10%. През 2018 г. общата нетна печалба на 100-те най-големи кредитни институции в Югоизточна Европа расте с 24% спрямо 2017 г. до 4.35 млрд. евро, като в същото време намалавя броят на банките, отчели загуби. Тази година положителният тренд за българските банки продължава и те отчитат още по-висока печалба дори от миналогодишната. Към края на април секторът е на плюс 454 млн. лв., което е с 58 млн. лв. или 14.5% повече спрямо същия период на 2018 г., съобщава БНБ. Според председателя на Асоциацията на банките в България Петър Андронов ръстът от 2018 г. се дължи преди всичко на по-малките разходи за лоши кредити, т. нар. обезценка. Според анализа на See News банковият сектор в Югоизточна Европа бележи стабилен растеж през 2018 г. България е на трета позиция по обем на банковите активи след Румъния и Хърватия. България отчита и силен ръст на раздадените заеми – 12%, което я нарежда на трета позиция след Молдова с 19.1% и Сърбия с 12.3%. Общият размер на банковите активи в класацията отчита ръст от 5.5% на годишна база до 312 млрд. евро. Единствената българска банка в топ 10 на класацията на See News е УниКредит Булбанк, която заема 6-о място и притежава активи в размер на 9.9 млрд. евро. Банка ДСК е на 11-а позиция с активи от 7.39 млрд. евро. На 12-о място е ОББ с 5.76 млрд. евро. Преди УниКредит в класацията на See News са три румънски и две хърватски банки.
Източник: Медия Пул (19.06.2019)

Чуждите инвестиции остават на минус и през април Отчетените от статистиката преки чуждестранни инвестиции в България остават на минус и през април. Нетната сума към края на четвъртия месец на 2019 г. е отрицателна в размер на 54.8 млн. евро, показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ). За справка - месец по-рано минусът беше общо 254.4 млн. евро, но данните за първото тримесечие са ревизирани нагоре и ще продължат да се ревизират през следващите месеци. Отрицателната стойност тази година идва до голяма степен от операцията по покупката на Сосиете женерал Експресбанк от ДСК - българското поделение на унгарската OTP. Финализирането на сделката през януари 2019 г. доведе до изплащането на близо 600 млн. евро (под формата на дялов капитал) към френската Societe Generale. Реално отлив на инвестиция няма, тъй като в края на 2018 г. за целта беше увеличен капиталът на ДСК със същата сума, но тази операция остана в данните за миналата година. Нетната сума на чуждите инвестиции в страната е отрицателна, но пък капиталовложенията под формата на дългови инструменти са на плюс 656.5 млн. евро, от които близо 123 млн. евро са постъпили само през април.
Източник: Капитал (20.06.2019)

"Групама" купува "Сожелайф" от Банка ДСК и Експерсбанк Унгарската банкова група OTP съобщи, че чрез българските си дъщерни дружества ще продаде застрахователя "Експрес Животозастраховане ". Купувач е френската "Групама Груп" чрез своето българското подразделение "Групама Животозастраховане' ЕАД. От краткото съобщение на OTP става ясно единствено, че сделката ще приключи в следващите месеци, след като бъдат получени съответните разрешения от регулаторните органи. Очакванията са след сделката да се създаде голям френски играч в застраховането. "Експрес Животозастраховане" първоначално е основано под името ЗАД Сожелайф България през май 2007 г. от Сосиете Женерал Застраховане и Сосиете Женерал Експресбанк. През януари 2019г., то става част от ОТП Груп и променя името си на "Експрес Животозастраховане". Дружеството имат повече от 250 000 клиента . То предлага предлага животозастрахователни продукти както на индивидуални, така и на корпоративни клиенти, в следните категории. Например застраховки живот за кредитополучатели, застраховки към ежедневни банкови продукти, спестовни застрахователни решения. И двете застахователни компании обслужват предимно клиенти на Банка ДСК и Експресбанк. Затова те могат да разчитат на един добър и постоянен приход. "Групама" е част от френската банково-застрахователна група Groupama Assurances Mutuelles. Компанията и към момента си партнира с "Банка ДСК", като предлага продуктите си в 320 клона на банката. Нещо повече - животозастрахователната компания "ДСК Гаранция" стана част от корпоративния модел на финансова група Groupama SA. През февруари 2008 г. френската застрахователна компания "Групама Интернешънъл" и OTP Bank подписаха изключително и дългосрочно регионално споразумение за партньорство в областта на животозастраховането и други застрахователни и банкови продукти. С решение от юли 2008 г. "Групама Интернешънъл" придоби 100% акционерно участие в "ДСК Гаранция" ЕАД и стана едноличен собственик на дружеството.
Източник: Банкеръ (11.07.2019)

Groupama удвоява позиции в застраховането с придобиване на бившия "Сожелайф" След като придоби бизнеса на френската Societe Generale в България, унгарската OTP Group продаде животозастрахователното дружество на SG, известно досега като "Сожелайф България", на стратегическия си партньор Groupama. Така местната дивизия на Groupama ще удвои пазарния си дял, като очакванията са да достигне до позиция №3 в банковото застраховане. Сделката по прехвърляне на 100% от капитала на "Експрес Животозастраховане" (доскоро "Сожелайф България") на "Групама животозастраховане" е договорена на 10 юли. Предвид необходимостта от получаване на регулаторни одобрения се очаква да бъде финализирана през последното тримесечие на тази година. Цената не е оповестена. Продавачи са двете български банки под шапката на OTP - ДСК (58.45%) и Експресбанк (41.55%). Последната беше основната част от придобитите бизнеси от Societe Generale миналата година, като се подготвя сливането на двете банки. Ходът бе очакван предвид факта, че за разлика от други регионални играчи OTP няма застрахователно поделение и на пазарите, на които оперира, работи в близки партньорски отношения с френската Groupama. Тя е и един от големите акционери в унгарската банкова група с малко над 5% от капитала. Сделката е реално копие на тази от 2008 г., когато ДСК прехвърли на френската застрахователна група своят застрахователен бизнес, който беше под марката "ДСК гаранция". "Групама животозастраховане" има 2% пазарен дял в животозастраховането по данни на КФН към първото тримесечие на тази година, а "Експресбанк животозастраховане" (както бе преименуван "Сожелайф") е с пазарен дял от 2.2% в този сегмент. Това означава, че обединението им ще консолидира позиции на френския играч в животозастраховането у нас. В прессъобщения за сделката от "Групама" посочват, че очакваният ефект е да се формира позиция №3 на пазара на застраховки за кредитополучатели с 21% пазарен дял и №5 в сегмента "Злополуки" с 9% пазарен дял. По данни на компанията Groupama има над 450 хил. индивидуални и корпоративни клиенти в България с приход от 34.5 млн. лв. за 2018 година. "Експрес животозастраховане" отчита 250 хил. клиенти, като само от животозастраховане приходите за 2018 година са 15 млн. лв.
Източник: Капитал (12.07.2019)

Софарма имоти АДСИЦ-София (6S6) На основание чл. 100т, ал. 1 от ЗППЦК уведомяваме, че на 09.07.2019 г. Софарма имоти АДСИЦ сключи анекс към Договор за банков инвестиционен кредит с Банка ДСК ЕАД.
Източник: БФБ (12.07.2019)

КФН ще оценява сделката между "Групама Животозастраховане" и ЗД "Експрес Животозастраховане" "Групама Животозастраховане" ЕАД иска да придобие квалифицирано участие в размер на 100% от капитала на "Застрахователно дружество Експрес Животозастраховане" АД, съобщиха от Комисията за финансов надзор. Дружеството е изпратило заявление за това свое намерение в регулатора. Комисията ще се произнесе по заявлението на 11 октомври. На 10 юли бе подписан договор за придобиване на 100% акционерно участие в животозастрахователнo дружество "Експрес Животозастраховане", част от "Банка ДСК" ЕАД, българско дъщерно дружество на Банка ОТП (OTP Bank Plc). Тази сделка е стъпка в развитието на френската международна застрахователна група Groupama, чрез която ще се подобрят позициите ? в България в сегмента на животозастраховането и ще се укрепи дългогодишното стратегическо партньорството на застрахователя с "Банка ДСК" ЕАД. "Групама Животозастраховане" ЕАД и "Групама Застраховане" ЕАД са изключителни дългосрочни партньори на "Банка ДСК" ЕАД в областта на застраховането.
Източник: Банкеръ (19.07.2019)

ЕЦБ откри капиталов недостиг в ПИБ и Инвестбанк Европейската централна банка откри капиталов недостиг от 263 млн. евро в Първа инвестиционна банка и 52 млн. евро в Инвестбанк. Това става ясно от публикуваните резултати от цялостната оценка на Франкфурт на българската банкова система, която обхваща шест банки. Другите четири - Уникредит Булбанк, ДСК, ОББ и ЦКБ не падат под заложените минимални прагове. ПИБ и Инвестбанк бяха и най-слабо представилите се банки при проверката на БНБ през 2016 г. При ПИБ ключовият показател - базов капитал от първи ред (CET1), се оказва под търсените от ЕЦБ 8% и след прегледа на качеството на активите и след базовия сценарий на стрес теста, а при утежнения сценарий капиталът пада до отрицателна стойност -2% (при минимално допустими 5.5%). При Инвестбанк след прегледа инстититуцията остава над прага, но и при двата сценария на стрес теста тя е под референтната стойност, като при утежнения сценарий достига -3.1%.
Източник: Капитал (29.07.2019)

БНБ обяви банковата система за стабилна Българският банков сектор като цяло е устойчив. Това е основният извод, който Българската народна банка (БНБ) си е направила на базата на резултатите от проведената от Европейската централна банка проверка на активите и стрес тестове на шест български банки, става ясно от прессъобщение на БНБ. В края на 2018 г. ЕЦБ избра шест български банки – УниКредит Булбанк, Банка ДСК, ОББ, ПИБ, ЦКБ и Инвестбанк, на които в началото на 2019 г. назначи проверка на активите. Инспекцията се наложи заради заявката на България да кандидатства за предверието на еврозоната – ERMII, както и за Банковия съюз на ЕС. На редовното си заседание в четвъртък управата на БНБ е обсъдила резултатите от проверката и ги е одобрила. "Ще бъдат предприети последващи действия, свързани с по-нататъшно укрепване на капиталовата позиция на банките, в строго съответствие с мандата на БНБ и съответната регулаторна рамка", посочва централната банка. На този етап резултатите от проверката не са публично известни. БНБ най-сетне обяви, че те се очаква да бъдат оповестени от ЕЦБ утре, най-вероятно около 20 ч. българско време. До последно финансовото министерство и БНБ държаха в тайна датата, на която се очаква обявяването на резултатите, и твърдяха, че търговските банки имат право да откажат обявяване на техните индивидуални резултати. БНБ посочва още, че "резултатите от оценката на ЕЦБ съответстват на резултатите от прегледа на активите и стрес теста, извършени от БНБ през 2016 г., и на оценките на банковия надзор след това". През 2016 г. БНБ направи мащабна проверка на всички 22 банки у нас, за да върне доверието в банковата система, разклатено след фалита на КТБ. Тогава резултатите се оказаха доста розови. Единствено за две банки бяха издадени препоръки да си вдигнат капитала – ПИБ и Инвестбанк. Инвестбанк трябваше да вдигне капитала си с 20 млн. лв. от акционерите до април 2017 г., а пък ПИБ трябваше да увеличи капиталовия си буфер с 206 млн. лв. до същата дата. Въпреки че Европейската комисия алармира, че ПИБ не е изпълнила предписанието на БНБ да вдигне капитала си от външни източници, банката отчете, че го е направила и дори го е преизпълнила. От резултатите от проверката на ЕЦБ ще зависи дали и кога България ще влезе в Банковия съюз на ЕС, а съответно – и в предверието на еврозоната.
Източник: Медия Пул (29.07.2019)

Стрес тестовете на ЕЦБ показаха: Банковият ни сектор е стабилен Резултатите от прегледа на качеството на активите и стрес тестовете на шест български банки показват устойчивостта на българския банков сектор като цяло. Това става ясно от съобщение на сайта на Българската народна банка (БНБ) след проведено редовно заседание управителния съвет на институцията. Всяка от шестте банки изпълнява пруденциалните изисквания на Регламент (ЕС) №575/2013 на Европейския парламент и на Съвета на ЕС. Одитирани бяха трите най-големи финансови институции в страната - Уникредит Булбанк, Банка ДСК и ОББ, както и на първите три най-големи с български собственик - Първа инвестиционна банка, Централна кооперативна банка и Инвестбанк. Процедурата е заради искането на България за установяване на тясно сътрудничество с ЕЦБ, което бе официализирано на 18 юли 2018 г. заради заявеното желание на страната за присъединяване към валутно-курсовия механизъм ERM II, по-известен като „чакалнята“ за членство в еврозоната. Според съобщението на Централната банка резултатите от оценката на ЕЦБ съответстват на резултатите от прегледа на активите и стрес теста, извършени от БНБ през 2016 г., и на оценките на банковия надзор след това, отчитайки изминалия период и промените в методологията с влизането в сила на счетоводния стандарт МСФО 9. БНБ одобрява резултатите от цялостната оценка. Ще бъдат предприети последващи действия, свързани с по-нататъшно укрепване на капиталовата позиция на банките, в строго съответствие с мандата на БНБ и съответната регулаторна рамка, коментират от институцията. Управителният съвет на Централната банка отбелязва отличното сътрудничество между БНБ и ЕЦБ при извършването на цялостната оценка, което ще продължи в процеса на установяване на тясно сътрудничество, коментират от институцията.
Източник: Монитор (29.07.2019)

На проведено заседание на Съвета на директорите на БФБ АД по Протокол № 44/29.07.2019 г. е взето следното решение: Във връзка с подадено от ИП Банка ДСК ЕАД заявление по чл. 36, ал. 1 от Част II Правила за членство, Съветът на директорите на БФБ АД допуска до търговия на Борсата нов борсов посредник, както следва: - Христо Сугарев; - Адрес за кореспонденция: гр. София, ул. Георги Бенковски 5; - Телефон за контакти: (+359 2) 939 11 33; - E-mail: Hristo.Sugarev@dskbank.bg
Източник: БФБ (30.07.2019)

Компания на "Главболгарстрой" приключва СПА комплекс в Белчин СПА комплекс с къщи и басейни ще започне да работи скоро край Белчин. Проектът е на дъщерно дружество на "Главболгарстрой холдинг" - "Белчин парк", и беше обявен в края на 2015 г. Наскоро компанията получи 12 млн. лв. кредит от Банка ДСК, които ще използва за довършване на комплекса и покриване на направените досега разходи. Комплексът, наречен "Белчински извор", е разположен върху площ 80 дка край село Белчин между планините Рила, Верила и Плана. Проектът включва СПА комплекс с два басейна (външен и вътрешен) с минерална вода, общо 14 къщи, както и ресторант, заведения и спортни съоръжения. Тази част от комплекса ще започне да работи още този месец. До края на годината пък ще бъде изграден и хотел. Къщите ще се отдават под наем, като не се предвижда продажба. От дружеството ще разчитат също комплексът да се използва за групови събития (семинари, конференции и т.н.).
Източник: Капитал (05.08.2019)

Пловдивската строителна компания „Сиенит" натрупала 12 млн. лева дълг Една от най-големите строителни фирми във Пловдив - „Сиенит" „ , чиито участия в едни от най-големите проекти в Пловдив и в околността особено в сферата на жилищното и промишленото строителство, на инвестициите и проектирането вече близо от година е в реален фалит. Въпреки, че започналото преди година ( на 18 септември 2018-а) производство по несъстоятелност, открито след иск на софийското дружество с ограничена отговорност „Интерметал“ все още не е завършило, имотите на дружеството вече се разпродават от частни съдебни изпълнители. Първи опит да продаде имотите на компанията направи през април частният съдебен изпълнител Тодор Луков .Той обяви на търг основната база на затъналото в дългове дружество – сградата на ул. "инж. Асен Йорданов" № 7. Очевидно търгът през април не е бил съвсем успешен , тъй като сега части от нея ще бъдат продавани на 12 август се от друг съдебен изпълнител - Петко Илиев. През пролетта разпродаването на базата беше разделено в самостоятелни търгове за различни обекти - две административни сгради - едната на три етажа с обща разгърната застроена площ от 1577 кв.м., а втората е четириетажна сграда, разположена върху 1180 кв.м., както и склад с площ от 2340 кв.метра. Първоначално бяха обявени тръжни цени, които бяха 80% от направената експертна оценка на имотите: за триетажната сграда тя беше 971 000 лв., за четириетажната - 1 459 000 лв. и 1 218 480 лв за склада. Намерението беше да чрез тези продажби на сума близо 4 млн.лв. , да бъдат овъзмездени част от кредиторите на дружеството. Справка в информационната система „Дакси“ показва, че освен ипотеките върху сградите на дружеството, са наложени и запори на дружествените дялове на двама от собствениците на строителната компания - Валентин Кънчев и Пламен Панчев. При това запорите са както от банката –кредитор ДСК, така и от „Лизинг България“. Окончателния списък на кредиторите обаче ще стане известен, след като приключи съдебното дело по несъстоятелността на дружеството. Засега е известно само, че върху имотите е наложена ипотека на стойност от 3 млн. лв. , но отделно от нея според справка, записана в искова молба на един от кредиторите, фирмата има неплатени данъци към Националната агенция за приходите в размер на близо 5 милиона лева. При сегашната продажба (тя предстои на 12 август) на търг е обявен един поземлен имот със застроена площ от 5 787 кв.м. заедно с построените тук сгради , а именно триетажната сграда със застроена площ от 633 кв.м. и складовата база с площ от 2340 кв.метра. Общата цена на двата имота е 2 149 992 лева. В регистрацията на дружеството с ограничена отговорност "Сиенит" присъстват като съдружници Валентин Кънчев , който има участия в над 50 фирми и е един от изпълнителните директори на "Сиенит холдинг" АД, освен него - Пламен Панчев , който също участва в 49 дружества , сред които и в управлението на „Тракия икономическа зона“, а е и основен акционер в дружествата от групата на "Сиенит".Съдружници са още Стефан Денин и адвокатът Вахрам Ерамян. Дружеството е регистрирано през 2008-а с капитал от 500 000 лева. Основните му дейности ,както вече бе казано, са проектиране, архитектура, строителство, търговски сделки, обзавеждане, ремонт, дизайн, инвестиционни и инженерингови дейности. Проверка в регистрите показва, че "Сиенит" ООД е усвоило 129 млн.лв. от публични фондове, разпределени в десет обществени поръчки за строителство. Въпреки това, то отчита само 3811 лева печалба за 2017-а, сочи доклад за дейността на дружеството, от който става ясно, че приходите за периода от една година са били близо 3.5 млн. лева. Фирмата е била запорирана седем пъти в полза на "Дойче Лизинг България" и на "ДСК Лизинг" за суми съответно от 350 хиляди и 77 хиляди лева. Срещу нея са заведени дванадесет процедури по несъстоятелност, от които последната е от тази година. Първото заседание по казуса беше насрочено през април (на 18 април) по молба на едноличния търговец "Термогаз Системс-Деля Ангелова" Е, а като кредитор се присъединява и "Клипер" ЕООД. Отделно през октомври 2018-а в Окръжния съв в Пловдив е заведена още една искова молба за обявяване на фирмата в несъстоятелност - от софийското дружество "Интерметал" ООД с управител Теодорос Гунаропулос . Резултатът от процедурата все още не е ясен. Искът е само за 15 хил.лв., но и други контрагенти на дружеството са подали редица молби за възстановяване на дължими средства по фактури, като твърдят, че са доставяли стоки и услуги, а не са получили заплащане за тях. "В резултат на извършеното в хода на изпълнителното производство имуществено проучване, съдебният изпълнител е установил, че дружеството не разполага с налични парични средства по банковите сметки, по които е титуляр, а върху движимото и недвижимото му имущество са наложени множество запори и възбрани от други кредитори. Публичните му задължения към Национална агенция за приходите са в размер 4 928 994.85 лева", пише в заведената искова молба от "Интерметал". Инак за собствениците на компанията са разказвани чудеса. Българското издание на „Форбс“ преди години отдели сериозен брой страници на фирмата, като разказа как „благодарение на двама строителни предприемачи с визионерско мислене“ – инж. Пламен Панчев и инж. Валентин Кънчев,, Пловдив се развива като индустриален лидер в България. Повече от 20 години двамата привличали инвеститори, строели промишлени сгради и менажирали индустриалните зони. Приказката за възхода на строителите е силно впечатляваща – как започват с фабрика за преработка на череши, за нуждите на Ferrero Nahrungsund Genussmittel Industri, немския клон на световноизвестната италианска компания за сладки изделия Ferrero. Местната „Агри България“ трябва да доставя български череши за бонбоните Mon Cheri и търси подходяща локация за производствена база. Панчев ги убеждава, че „Сиенит“ ще се справи за 10 месеца и ще отворят халетата за черешовата реколта през юни. И успяват. Ferrero препоръчва на други компании в Германия, като тръгнат за България, да потърсят „Сиенит“, за да са сигурни, че ще „ им свършат работа“. Във всичко това няма нищо лошо, но когато рекламата надхвърля сегашната реалност, нещата придобиват съвсем друг привкус. А на този етап единственото ясно е, че cтрoитeлнa кoмпaния „Cиeнит” дължи нaд 12 млн. лв., а имуществото й, което се продава може да покрие едва ...два милиона?!
Източник: Банкеръ (08.08.2019)

Пазарът на логистични имоти в София отбелязва второ поредно тримесечие с ръст Пазарът на логистични имоти в София отбелязва второ поредно тримесечие с ръст в строителството и висока наемна активност. Това показва докладът на консултантската компания Cushman & Wakefield Forton за първото полугодие. Общата площ на новозавършените проекти през последните три месеца е 72 500 кв. м. „Пазарът на индустриални имоти постепенно преодолява недостига на модерни площи. Обемът новозавършени проекти е сравнително по-голям от този през същия период на миналата година, което е показателно за възстановяването в този сегмент. Очакваме делът на свободните площи за отдаване под наем да остане близък до сегашните нива, тъй като завършените през периода проекти са предимно за собствено ползване и строителство по поръчка“, коментира Жоро Ангелов, мениджър „Индустриални имоти и развитие на парцели“ в Cushman & Wakefield Forton. Към първото полугодие на 2019 г. индустриалните имоти в строеж в района на София са 202 000 кв. м., от които над 40% са предназначени за отдаване под наем, сочат данните на Cushman & Wakefield Forton. Интересът към строителство на логистични сгради за отдаване под наем се обуславя от повишената наемна активност и нарасналите наемни цени. Усвоените площи през първите шест месеца на 2019 г. са приблизително 45 300 кв. м. Търсенето на наемателите е фокусирано върху новите фази на индустриални и логистични паркове около София, както и сключване на предварителни договори за наем още в етап на строеж. С въвеждането в експлоатация на няколко нови обекта, общият обем складови площи на пазара през второто тримесечие достигна 1 159 600 кв. м, сочат данните на Cushman & Wakefield Forton. Първата фаза на Логистичния център на датската компания за стоки за дома JYSK е най-големият завършен проект за периода, който се намира в Икономическа зона София - Божурище. Сред значимите новозавършени проекти през второто тримесечие са разширението на производствената база на Behr-Hella Thermocontrol, куриерският център на Спиди в Божурище, новият център за данни на Equinix до Летище София и центърът за съхранение на документи и архиви на Банка ДСК в Индустриален Парк София - Изток. След няколко години на недостиг на качествени логистични имоти, ръстът в предлагането на такива постепенно ще балансира пазара. Стабилните наемни нива и ниският дял на свободните площи засилиха инвеститорския интерес към София и очакваме в следващите 2 години с увеличаването на конкуренцията да се разнообрази и изборът пред наемателите, сочат данните на Cushman & Wakefield Forton. Първокласните логистични имоти в района на София запазват доходност от 8.5% към второто тримесечие. Наемните цени остават стабилни между 3.60 и 4.50 евро/кв. м за нови площи в зависимост от локацията.
Източник: economic.bg (09.08.2019)

КЗЛД глобява НАП само с 5,1 млн.лв за изтичането на лични данни Комисията за защита на лични данни глобява НАП с 5,1 млн.лв заради огромния скандал с изтичането на данни на близо 6 млн. български граждани. Това обяви в ефира на Би Ти Ви председателя на КЗЛД Венцислав Караджов. Той обясни, че глобата е далеч по-малко от предвиждания максимум от 20 млн., защото имало отговорно отношение към проблема от НАП, както и защото ставало дума за хакерска атака отвън. НАП може да плати глобата, която ще й бъде наложена заради изтичането на данни на милиони български граждани. Това съобщи само преди дни финансовият министър Владислав Горанов. "В държавния бюджет има средства да бъде погасена санкцията и това няма да се отрази на хазната, нито ще се наложи привличането на допълнителен финансов ресурс", обяви още той . Санкция единствено ще понесат "онези терористи, които пробиха данните на приходната агенция", каза Горанов. Той обясни и че няма да има орязване на бонуси и заплати и че става дума просто за една нетна операция. По негови думи нямало и да има наказани. Според него оставките, които са подали двама IT специалисти, са напълно достатъчно. На практика думите на финансовия министър означават, че глобата ще бъде платена от парите на същите тези данъкоплатци, чиито лични данни изтекоха в публичното пространство.
Източник: Сега (29.08.2019)

Комисията за защита на личните данни глоби ДСК с 1 млн. лв. Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) наложи първата си голяма санкция по GDPR. Тя е за 1 млн. лв. и е наложена на Банка ДСК. Според съобщението на регулатора наказателното постановление от 28 август идва след едномесечна проверка, при която е установено неправомерно разкрити и достъпени от трети лица лични данни на общо 33 492 клиенти на банката в 23 270 кредитни досиета. Мярката идва насред очакването комисията да санкционира НАП за най-големия теч на лични данни в България, при който публично беше оповестена информация за над 5 милиона граждани, а също и за фирми. За разлика от този казус при случая с ДСК не е известно информацията да е достигала до широк кръг лица, а освен това проверката започва, след като самата кредитна институция уведомява КЗЛД и съдебните органи. За случая за пръв път стана ясно от съобщение на самата ДСК от 23 юни. В него банката твърди, че български гражданин, в миналото осъден и лежал в затвора по обвинение за банков обир, е информирал банката, че притежава база данни, съдържаща клиентски данни от банката. От това излиза, че самоличността на вероятния извършител (или поне на лице, разполагащо с допълнителна информация) е известна, като досега не е ясно има ли повдигнати обвинения срещу него. "На база на тази информация банката назначи вътрешно разследване, по време на което беше установено, че не e имало успешна дигитална атака срещу информационните системи на банката. Във връзка с това, ако лице притежава такива данни, те могат да се получат само и единствено по друг, но също така незаконен начин с неправомерно действие във вреда на банката", гласи още съобщението на ДСК. В съобщението на КЗЛД за пръв път е посочен точният брой на потърпевшите. Същевременно обаче се изтъква и че в компрометираните кредитни досиета "се съдържат лични данни и на неограничен брой свързани с тях трети лица (в това число техни съпрузи, продавачи, низходящи и възходящи наследници и поръчители)". Макар и с далеч по-малък обхват от лийк-а от НАП, този от ДСК е притеснителен с подробностите в личните данни, които са изтекли за клиентите. Според съобщението в тях има не само три имена, гражданство, ЕГН, постоянен или настоящ адрес, но и копия на личните карти и съдържащите се в тях биометрични данни за ръст и цвят на очите. Освен това вътре се съдържат "всички лични данни, съдържащи се в данъчни документи, удостоверяващи доходи и здравноосигурителен статус на кредитополучателите и трети лица по тях, както и данни за здравословно състояние (като в някои кредитни досиета се съдържат решения на ТЕЛК за намалена работоспособност), номера на разплащателни сметки, както и регистрационни номера и дати на нотариални актове с положени подписи". Наложената санкция е обоснована с нарушаване на чл. 32 от GDPR, където има изискване към администраторите на лични данни "за гарантиране на постоянна поверителност, цялостност, наличност и устойчивост на системите и услугите за обработване". Според КЗЛД Банка ДСК не е приложила подходящи технически и организационни мерки, за да изпълни това. От съобщението не става ясно колко лица са имали достъп до компрометираните данни, доколкото за разлика от случая с НАП те не са изпращани до медии. Друга разлика е, че евентуална санкция за данъчната администрация няма да произведе никакъв ефект, доколкото глобата ще се събере от ведомството, но отново ще постъпи в бюджета. Финансовият министър Владислав Горанов вече заяви, че глобата няма да доведе до намаляване на бонуси или други негативни последствия в НАП. "Капитал" изпрати въпроси на ДСК за повече информация и дали санкцията ще бъде обжалвана. Оттам заявиха, че подготвят становище по темата. По-късно то бе разпратено до медиите и от него стана ясно, че става въпрос за недигитална кражба на данни. "Банка ДСК приема глобата и си сътрудничи с органите за по-нататъшно подобряване на своите мерки за защита на личните данни," се казва в съобщението.
Източник: Капитал (29.08.2019)

И Банка ДСК ще пусне приложение за изтекли данни като НАП Банка ДСК, която бе глобена с 1 млн. лв. заради брутална кражба на личните данни на над 33 000 души, най-сетне взе мерки за информиране на засегнатите граждани. Тя ще пусне специална платформа на корпоративния си сайт, чрез която всеки клиент на банката да може да провери дали данните му са засегнати. До същата мярка прибегна и Националната агенция за приходите (НАП), която пък бе глобена с 5.1 млн. лв. за неоторизиран кибердостъп до личните данни на 4 104 786 души. Другата седмица се очаква НАП да пусне обновена функционалност на приложението си, така че за хората да е видно какъв е точно видът на личните им данни, които са изтекли в интернет пространството. Банка ДСК бе глобена, след като гражданинът Стефан Чолаков преди три месеца е подал сигнал до Комисията за защита на личните данни, че е намерил харддиск с 23 270 кредитни досиета в Банка ДСК, които са актуални към 2016 г. В случая става дума за кражба на данни, а не за кибератака, като по случая работят полицията и прокуратурата. Откраднатата лична информация от ДСК е значително по-сериозна в сравнение с изтеклите данни от НАП. В кредитните досиета е имало информация за три имена, ЕГН, адрес, копия на личните карти и съдържащите се в тях биометрични данни за ръст и цвят на очите, данъчни документи, удостоверяващи доходи и здравно-осигурителен статус на кредитополучателите и трети лица по тях, както и данни за здравословно състояние (като в някои кредитни досиета се съдържат решения на ТЕЛК за намалена работоспособност), номера на разплащателни сметки, както и регистрационни номера и дати на нотариални актове с положени подписи. Въпреки че е разбрала за кражбата на диска още в края на май, до момента Банка ДСК не е информирала засегнатите лица, макар да е длъжна по закон. Ден след налагането на глобата от КЗЛД финансовата институция най-сетне обяви, че "ще изпълни задължението си да информира всички засегнати лица, чиито данни са изнесени". Това ще стане с онлайн платформата, а не лично. "Подчертаваме, че настоящата ситуация е резултат от престъпление – физическа кражба на електронни копия на документи, което не засяга информационните системи на Банката. В тази връзка Ви уверяваме, че системите ни са абсолютно защитени и сигурни. Въпреки това, работим за допълнителна защита на информацията, която обработваме и съхраняваме, от злонамерено човешко поведение", допълват от Банка ДСК.
Източник: Медия Пул (02.09.2019)

Откога и защо поскъпват банковите такси Банките в България подготвят поскъпване на таксите и комисионните за редица услуги в следващите два месеца. Това става ясно от публикуваните на корпоративните им сайтове уведомления. Проверка сред петте най-големи кредитни институции у нас показва, че три от тях ще променят таксите си през септември и октомври. Една от тях не е обявила увеличение, а последната вече го е направила. Месечна такса по разплащателна сметка скача от 2,50 лв. на 3 лв. За обслужване на спестовна сметка таксата нараства от 2 лв. на 2,50 лв. За внасяне на пари в брой - до 3000 лв. няма да се прилага такса, но за по - големи суми ще се удържа процент. При теглене - таксите ще варират от 0,35% до 0,60%. На гише - таксите за вътрешнобанков превод се повишават от 1,50 лв. на 2 лв., а за междубанков - на 4 лв. Превеждането на пари също ще ни струва повече. Ако искаме да изпратим сума към сметка в друга банка, вече ще ни струва минимум 2,50 лв. Можем да платим по-малко само при електронно банкиране. В УниКредит промени настъпват от 16 октомври. Поддръжката на разплащателна сметка ще скочи от 2.50 лв. на 3 лв., а на спестовна – от 2 лв. на 2.50 лв. Вътрешнобанковият превод поскъпва от 1.50 лв. на 2 лв., а междубанковият в левове – от 3.50 лв. на 4 лв. Таксата за включване или отказване на комунални/периодични плащания се вдига от 2.50 лв. на 3 лв. Самите комунални плащания пък поскъпват от 1.20 лв. на 2 лв. Тегленето на суми от сметка също поскъпва. Ако сумата е до 1000 лв., таксата се вдига от 3 лв. на 4 лв. Поддръжката на разплащателна сметка с дебитна карта се вдига от 2 лв. на 2.50 лв. При Банка ДСК таксите ще нарастнат от 18 септември. Вътрешнобанковият превод скача на 2 лв. от досегашните 1.50 лв., а междубанковият става 4 лв., което е с 1 лв. по-скъпо от досегашната такса. Също от 18 септември Банка ДСК увеличава месечната такса за основна дебитна карта Mastercard Space и Visa Space. Институцията вече ще удържа по 4.15 лв. на месец, вместо досегашните 3.75 лв. От 1 октомври и ОББ прави промени в тарифата за граждани. За теглене на каса до 2000 лв. вече ще се удържат 0.35% от сумата, но не по-малко от 3.50 лв. Изходящият превод в системата на ОББ скача от 1.50 лв. на 2 лв., а междубанковият – от 3 лв. на 4 лв. (чрез онлайн или мобилно банкиране е 0.90 лв.). Директният дебит, тоест преводите за плащане на битовите сметки на клиентите, се увеличава на 2 лв. в системата на ОББ и на 4 лв. при превод в друга банка. Както стана дума Първа инвестиционна банка засега не е анонсирала промяна на масовите такси. Поддържане на разплащателна сметка в банката струва 2.50 лв. на месец, а ако към нея има и дебитна карта – 2 лв. Тегленето на суми до 2000 лв. струва 2 лв. Вътрешнобанковият превод в ПИБ е на цена от 1 лв., а междубанковият – 2.50 лв. Пощенска банка, която е в процес на поглъщане на "Пиреос банк България", има нова тарифа от 19 август. Според нея обслужването на разплащателна сметка излиза 2.50 лв. на месец. Теглене на сума до 2000 лв. струва 0.35%, но не по-малко от 3.50 лв. Вътрешнобанковият превод все още е на цена от 1.50 лв., а междубанковият – 3.50 лв. Директният дебит в банката струва 3.50 лв. Банките увеличават таксите на фона на добри печалби в сектора - почти 1 млрд. лв. към края на юли по данни на БНБ. Анализаторите са на мнение, че с тези повишения банките се презастраховат заради регулациите, навлезли в практиката през последните години. Освен това реално поскъпват таксите за услуги, които изискват участието на служител на банката. От друга страна, очевидно банковите институции се опитват да насърчават използването на мобилно и онлайн банкиране - платформи, в които инвестират много средства. Друга причина за промените в сектора може да е предстоящото въвеждане на промените в Закона за платежните услуги, които ще отразят новите европейски изисквания. От 15 декември се въвежда изискването доставчиците на платежни услуги в държавите членки извън еврозоната да прилагат равни такси за презграничните плащания в евро и за националните плащания на същата стойност във валутата на съответната страна. Досега такова изискване съществуваше в регламента само по отношение на равни такси при националните и презграничните плащания в евро. В новия регламент са предвидени и изисквания за по-голяма прозрачност и съпоставимост по отношение на таксите за превалутиране при картовите плащания и при електронните кредитни преводи, в случаите, в които ползвателят на платежни услуги е изправен пред избор между алтернативни възможности за превалутиране. Засега прогнозите са, че банковият сектор ще успее да реализира добри финансови резултати и да акумулира капиталов буфер и през тази година. Освен таксите - не се очакват значими движения по лихвите - нито за кредитите, нито за депозитите.
Източник: Банкеръ (09.09.2019)

Шефът на Комисията за личните данни иска още един мандат Управляващите най-вероятно ще оставят избора на нов състав на нашумялата напоследък покрай НАП-лийкс Комисия за защита на личните данни (КЗЛД) за след местния вот, тоест за ноември. Това прогнозираха пред в. "Сега" депутати от ГЕРБ. Според тях въпросът кой да влезе в комисията и кой да я оглави е "много важен" и не "може да се претупва", макар че мандатът й изтече преди около пет месеца. В същото време настоящият председател Венцислав Караджов, който по закон има право на още един мандат, коментира пред в. "Сега", че би се кандидатирал отново за поста. "Имам желание за това, но все пак не зависи от мен", допълни той. "Няма информация за окончателно решение. При нас процедурата е на два етапа - първо Министерският съвет трябва да предложи кандидати за членове на комисията, както и на председател, и след това парламентът да ги гласува", обясни Караджов, който бе избран начело на КЗЛД през април 2014 г. "Считам, че бих могъл да допринеса още за дейността на комисията и изобщо за прилагането на законодателството в областта на защита на личните данни. Доказал съм, че мога да го правя", смята Караджов. Като пример за добре свършена работа той посочи наложената 5.1 млн. лв. глоба за безпрецедентния теч на лична информация на повече от 5 млн. български граждани от НАП. Караджов посочи още и санкцията срещу банка ДСК от 1 млн. лв. "Нещата станаха доста обективно и без да се спестят проблемите, които бяха констатирани. От тази гледна точка комисията работи добре", каза нейният шеф. В началото на годината КЗЛД отново влезе в медийния фокус, след като парламентът прие спорни поправки в Закона за личните данни, внесени от правителството, които й дадоха още по-големи правомощия. С тях всъщност се въведоха правила, които позволяват на държавата да контролира журналистическите публикации. Приетите регулации позволиха органът да наблюдава работата на медиите и да ги глобява солено, ако реши, че нарушават редица произволно избрани критерии за опазване на личните данни. По време на гласуването на промените медии и неправителствени организации остро възразиха срещу тях, като обявиха, че се нарушава "свободата на словото" и се налага цензура. Като предлог за поправките послужи необходимостта да се синхронизира българското законодателство с Общия регламент за защита на личните данни на ЕС (GDPR). В еврорегламента обаче изрично е вписано, че "обработването на лични данни единствено за журналистически цели или за академично, художествено или литературно изразяване следва да подлежи на дерогации или освобождаване от изискванията на някои разпоредби, за да се съчетае при необходимост правото на защита на личните данни с правото на свобода на изразяване на мнение и свобода на информация". През април неправителствени организации поискаха от премиера Бойко Борисов да проведе срещи и разговори за новия състав на комисията при "пълна прозрачност" и при условия на конкуренция, както и да бъде организиран обществен дебат за състоянието й, за постигнатото от него и пр. ЗАКОНЪТ Законът за КЗЛД предвижда, че председателят и членовете й могат да заемат поста най-много до два пъти. Освен председателя й в комисията влизат още четирима членове. Двама от тях приключиха втори мандат и ще трябва да бъдат сменени. Комисията се избира от Народното събрание, но по предложение на Министерския съвет.
Източник: Сега (24.09.2019)

Пи Ар Си АДСИЦ-София (PRQ) Във връзка с прието решение за разпределяне на дивидент на редовно ОСА на „Пи Ар Си" АДСИЦ, проведено на 28.06.2019 г., Съветът на директорите на дружеството определя следните условия за изплащане на дивидента: - Брутен размер на дивидента на една акция: 0.758638732 лева; - Нетен размер на дивидента на една акция: 0.720706794 лева; - Избрана търговска банка за изплащане на дивидента: „Банка ДСК" ЕАД; - Начин за изплащане на дивидента: 1. На акционерите, чиито акции се намират по лични сметки в „Централен депозитар" АД, дивидентът ще бъде изплащан чрез клоновете на „Банка ДСК" ЕАД; 2. На акционерите, чиито акции се намират по клиентска подсметка при инвестиционен посредник, дивидентът ще бъде изплащан чрез съответния инвестиционен посредник със съдействието на „Централен депозитар" АД; - Начален срок за изплащане на дивидента: 12.12.2019 г.; - Краен срок за изплащане на дивидента: 31.12.2019 г.; След изтичане на крайния срок за изплащане на дивидента, в рамките на петгодишния давностен срок всеки акционер, който не е получил своя дивидент за 2018 г., ще може да го получи от дружеството в брой или по банков път след изрично отправено искане за това на адреса на управление на дружеството: гр. София 1784, р-н „Младост", бул. „Цариградско шосе" № 139 или на (e-mail) - p.karaneycheva@prcbg.com. Неполучените и непотърсени дивиденти след изтичане на петгодишния давностен срок остават в полза на дружеството.
Източник: БФБ (01.10.2019)

Шест банки от България попадат в Топ 100 на Централна и Източна Европа Шест български банки попадат в Топ 100 на най-големите финансови институции в Централна и Източна Европа. Класацията е съставена от рейтинговата агенция РИА Рейтинг по поръчка на водещия руски финансов сайт Прайм, пише БГНЕС. Българските банки, които са включени в престижната класация, са: УниКредит Булбанк – 42-ро място; Банка ДСК – 57-о място, Обединена българска банка – 69-о място, Първа инвестиционна банка – 76-о място, Пощенска банка – 88-о място и Райфайзенбанк България на 91-во място. Родните банки подобряват своите позиции спрямо класацията от 2018 г. Най-голям скок има при ОББ с цели 27 позиции нагоре. Тя е показала най-добрата динамика сред Топ 100 през 2018 г. Нейните активи са нараснали с 46% до 6,6 милиарда долара. Около 90% от приръстът на активи на тази банка се обяснява с обединението й с друга българска банка – Сибанк. Значително подобряват своите позиции в рейтинга ДСК и Първа инвестиционна банка, първата се изкачва с 10 места нагоре, а втората – с 6 места. Данните за класацията са взети от публичната финансова отчетност на банките, статистическите бюлетини, други публикации на търговските и централните банки. В изследването са анализирани финансовите показатели на банките от 14 държави: България, Беларус, Унгария, Казахстан, Латвия, Литва, Естония, Молдова, Полша, Русия, Румъния, Словакия, Украйна и Чехия. В рейтинга са попаднали най-големите банки на 13 държави от Централна и Източна Европа /ЦИЕ/. Минималният праг за влизане в класацията е 4,3 милиарда долара активи. Сред стоте най-големи финансови институции в ЦИЕ има 28 руски бани, 16 полски, 11 чешки и 10 унгарски. Непосредствено след тях петото място е разделено от България и Румъния, като всяка от тези две държави е представена с по 6 банки. Най-голямата банка в ЦИЕ в началото на 2019 г. е руската „Сбербанк“, чиито активи към 1 януари 2019 г. възлизат на 449 милиарда долара. Втора по размер на консолидираните активи е ВТБ с 212 милиарда долара. В първата тройка влиза още една руска банка - „Газпромбанк“ с активи 94 милиарда долара. В първата десетка влизат три полски банки /PKO Bank Polski, Santander Bank Polska и Bank Pekao/, две чешки /Ceska sporitelna и CSOB/ и една унгарска /OTP банк/. Най-голямата полска банка PKO Bank Polski е четвърта с активи от 86 милиарда долара. Унгарската ОТП банк, която притежава в България Банка ДСК, е на 8-о място с активи от 52 милиарда долара. Всички страни са достатъчно добре представени в класацията, имайки предвид различията помежду им като население и обем на икономиките. За сравнение обемът на руската икономика по паритет на покупателната способност /БВП по ППС/ за 2018 г. е 4,2 трилиона долара, а общият обем на икономиките на останалите страни в рейтинга е 4,1 трилиона долара. По тази причина не е учудващо, че руските банки са заели първите три места. Икономиката на Полша е втора по обем с 1,2 трилиона долара БВП. Закономерно тази страна е и втора по брой на банките в рейтинга. В първата тройка влиза Румъния, чийто БВП за 2018 г. възлиза на 0,52 трилиона долара, но страната е представена само от шест банки и е пета в класацията, като дели това място с България. Ако сравняваме по съотношение на обем на БВП и брой на банките, България, Унгария, Чехия и Словакия имат добре развит финансов сектор. Динамиката на активите на банките от ЦИЕ през 2018 г. е умерено-негативна. По-конкретно, съвкупните активи на Топ 100 банки в доларово изражение са намалели с 1,5% до 2,25 трилиона долара към 1 януари 2019 г. За сравнение, обемът на сумарните активи на Топ-100 банки е малко по-малък от активите на 9 най-голяма банка в света – БНП Париба. Следователно финансовата мощ на банките от Централна и Източна Европа, макар и значителна, но съществено отстъпва на най-големите банки в света. Основната причина за намаляване на сумарните активи на банките в рейтинга през 2018 г. е валутното преоценяване заради отслабването на валутите на страните в класацията. Ако изключим валутните колебания, тогава активите щяха да нараснат с 11,9%. По страни най-голям приръст на реалните активи се наблюдава при руските и българските банки. Активите на българските банки в национална валута са нараснали с 13,2%.
Източник: economic.bg (10.10.2019)

Шест банки от България попадат в Топ 100 на Централна и Източна Европа Шест български банки попадат в Топ 100 на най-големите финансови институции в Централна и Източна Европа. Класацията е съставена от рейтинговата агенция РИА Рейтинг по поръчка на водещия руски финансов сайт Прайм, пише БГНЕС. Българските банки, които са включени в престижната класация, са: УниКредит Булбанк – 42-ро място; Банка ДСК – 57-о място, Обединена българска банка – 69-о място, Първа инвестиционна банка – 76-о място, Пощенска банка – 88-о място и Райфайзенбанк България на 91-во място. Родните банки подобряват своите позиции спрямо класацията от 2018 г. Най-голям скок има при ОББ с цели 27 позиции нагоре. Тя е показала най-добрата динамика сред Топ 100 през 2018 г. Нейните активи са нараснали с 46% до 6,6 милиарда долара. Около 90% от приръстът на активи на тази банка се обяснява с обединението й с друга българска банка – Сибанк. Значително подобряват своите позиции в рейтинга ДСК и Първа инвестиционна банка, първата се изкачва с 10 места нагоре, а втората – с 6 места. Данните за класацията са взети от публичната финансова отчетност на банките, статистическите бюлетини, други публикации на търговските и централните банки. В изследването са анализирани финансовите показатели на банките от 14 държави: България, Беларус, Унгария, Казахстан, Латвия, Литва, Естония, Молдова, Полша, Русия, Румъния, Словакия, Украйна и Чехия. В рейтинга са попаднали най-големите банки на 13 държави от Централна и Източна Европа /ЦИЕ/. Минималният праг за влизане в класацията е 4,3 милиарда долара активи. Сред стоте най-големи финансови институции в ЦИЕ има 28 руски бани, 16 полски, 11 чешки и 10 унгарски. Непосредствено след тях петото място е разделено от България и Румъния, като всяка от тези две държави е представена с по 6 банки. Най-голямата банка в ЦИЕ в началото на 2019 г. е руската „Сбербанк“, чиито активи към 1 януари 2019 г. възлизат на 449 милиарда долара. Втора по размер на консолидираните активи е ВТБ с 212 милиарда долара. В първата тройка влиза още една руска банка - „Газпромбанк“ с активи 94 милиарда долара. В първата десетка влизат три полски банки /PKO Bank Polski, Santander Bank Polska и Bank Pekao/, две чешки /Ceska sporitelna и CSOB/ и една унгарска /OTP банк/. Най-голямата полска банка PKO Bank Polski е четвърта с активи от 86 милиарда долара. Унгарската ОТП банк, която притежава в България Банка ДСК, е на 8-о място с активи от 52 милиарда долара. Всички страни са достатъчно добре представени в класацията, имайки предвид различията помежду им като население и обем на икономиките. За сравнение обемът на руската икономика по паритет на покупателната способност /БВП по ППС/ за 2018 г. е 4,2 трилиона долара, а общият обем на икономиките на останалите страни в рейтинга е 4,1 трилиона долара. По тази причина не е учудващо, че руските банки са заели първите три места. Икономиката на Полша е втора по обем с 1,2 трилиона долара БВП. Закономерно тази страна е и втора по брой на банките в рейтинга. В първата тройка влиза Румъния, чийто БВП за 2018 г. възлиза на 0,52 трилиона долара, но страната е представена само от шест банки и е пета в класацията, като дели това място с България. Ако сравняваме по съотношение на обем на БВП и брой на банките, България, Унгария, Чехия и Словакия имат добре развит финансов сектор. Динамиката на активите на банките от ЦИЕ през 2018 г. е умерено-негативна. По-конкретно, съвкупните активи на Топ 100 банки в доларово изражение са намалели с 1,5% до 2,25 трилиона долара към 1 януари 2019 г. За сравнение, обемът на сумарните активи на Топ-100 банки е малко по-малък от активите на 9 най-голяма банка в света – БНП Париба. Следователно финансовата мощ на банките от Централна и Източна Европа, макар и значителна, но съществено отстъпва на най-големите банки в света. Основната причина за намаляване на сумарните активи на банките в рейтинга през 2018 г. е валутното преоценяване заради отслабването на валутите на страните в класацията. Ако изключим валутните колебания, тогава активите щяха да нараснат с 11,9%. По страни най-голям приръст на реалните активи се наблюдава при руските и българските банки. Активите на българските банки в национална валута са нараснали с 13,2%.
Източник: economic.bg (10.10.2019)

„Групама Животозастраховане“ ЕАД придоби ЗАД „Експрес Животозастраховане“ „Групама Животозастраховане“ ЕАД, българско дъщерно дружество на френската банково-застрахователна група Groupama Assurances Mutuelles обявява днес 31 октомври 2019 г. приключването на финансовата сделка по придобиването на 100% акционерно участие в животозастрахователнo дружество „Експрес Животозастраховане“ от „Банка ДСК“ ЕАД и „Експресбанк“ ЕАД, български дружества на ОTP Bank Plc., след като бяха получени всички необходими разрешения от страна на регулаторите. Процесът по интеграция на „Експрес Животозастраховане“ се очаква да приключи през 2020 г. Дотогава дружеството ще продължи да извършва своята обичайна оперативна дейност под името и търговската марка „Групама Животозастраховане Експрес“ ЕАД. Със сделката се очаква френският застраховател Групама да удвои пазарния си дял в България и да достигне позиция №3 в сегмента на застраховките за кредитополучатели с пазарен дял от 21% и позиция №5 в сегмент „Злополука“ с пазарен дял от 9 %. „Ние сме много доволни от тази сделка, която е част от дългосрочното ни партньорство с Банка OTП в Централна и Източна Европа. Придобиването на „Експрес Животозастраховане“ ще даде възможност на дъщерното ни дружество „Групама Животозастраховане“ да затвърди позициите си на българския застрахователен пазар, който предлага значителен потенциал за растеж.", коментира г-н Оливие Пекьо, директор международни филиали в Групама Груп.
Източник: 24 часа (01.11.2019)

"Групама Животозастраховане" ЕАД придоби ЗАД "Експрес Животозастраховане" "Групама Животозастраховане" ЕАД, българско дъщерно дружество на френската банково-застрахователна група Groupama Assurances Mutuelles обявява днес 31 октомври 2019 г. приключването на финансовата сделка по придобиването на 100% акционерно участие в животозастрахователнo дружество "Експрес Животозастраховане" от "Банка ДСК" ЕАД и "Експресбанк" ЕАД, български дружества на ОTP Bank Plc., след като бяха получени всички необходими разрешения от страна на регулаторите. Процесът по интеграция на "Експрес Животозастраховане" се очаква да приключи през 2020 г. Дотогава дружеството ще продължи да извършва своята обичайна оперативна дейност под името и търговската марка "Групама Животозастраховане Експрес" ЕАД. Със сделката се очаква френският застраховател Групама да удвои пазарния си дял в България и да достигне позиция №3 в сегмента на застраховките за кредитополучатели с пазарен дял от 21% и позиция №5 в сегмент "Злополука" с пазарен дял от 9 %. "Придобиването на "Експрес Животозастраховане" е значим момент за Групама в България. Възнамеряваме да се превърнем в ключов застраховател на пазара чрез обслужване на клиентите на "Банка ДСК", "ОТП Лизинг" и чрез нашата мрежа от брокери, което от своя страна ще допринесе за положителното развитие на застрахователната индустрия в страната. От оперативна гледна точка нашата цел е да осигурим стабилен и плавен процес на интеграция, така че нашите клиенти да продължат да получават същото високо ниво на обслужване и още по-богато портфолио от застрахователни решения", заяви г-жа Селин Болар, изпълнителен директор на Групама в България.
Източник: Капитал (01.11.2019)

Банка ДСК защити два световни стандарта за сигурност на картовите разплащания Банка ДСК защити успешно два световни стандарта за сигурност и безопасност на картовите трансакции и разплащания в интернет – PCI DSS (Payment Card Industry Data Security Standard) и PCI 3DS (Payment Card Industry 3-D Secure). Международният стандарт за сигурност на картовите трансакции PCI DSS включва списък от изисквания в шест основни области - изграждане и поддържане на сигурна мрежа, защита срещу кражба на данни, разработване и поддържане на програма за управление на уязвими места, прилагане на мерки за контрол на достъп, наблюдение и тестване на мрежата, и поддържане и прилагане на политика за информационна сигурност. Съответствието с PCI DSS означава, че ИТ инфраструктурата и използваните системи за обработка на картовата информация на Банка ДСК отговарят на критериите на стандарта и съхраняват по сигурен начин чувствителни данни като номер на карта, валидност, код за верификация, имена на клиента, данни, свързани с ПИН кода и др. Въвеждането на стандарта за сигурност на картовите разплащания е от ключово значение за Банка ДСК, включително и в контекста на предстоящата интеграция с Експресбанк, която се очаква да приключи в средата на 2020 г. Тогава банката ще обслужва още близо 500 000 клиента с карти, за които потвърдената надеждност на картовите разплащания в банката е допълнително предимство и гаранция за изключително клиентско преживяване. Правилата на стандарта PCI DSS се обновяват постоянно, което означава, че Банка ДСК има постоянен ангажимент да проверява редовно и да следи дали са спазени всички изисквания за осигуряване на сигурността на картовите трансакции. Payment Card Industry 3-D Secure (PCI 3DS) е другият сериозен международен стандарт за сигурност, защитен от банката. Като притежател на този сертификат, финансовата институция гарантира прилагане на логически контроли за сигурност на клиентите, които да поддържат целостта и конфиденциалността на процеса по картовите им разплащания в интернет. Основната цел на PCI 3DS протокола е да улесни и гарантира сигурен обмен на данни между интернет търговци и клиенти, които използват банкови карти като средство за разплащане. И двата сертификата - PCI DSS и PCI 3DS, са разработени от PCI Security Standards Council. Съветът е основан през 2006 г. от пет световни бранда за разплащане - American Express, Discover Financial Services, JCB International, Mastercard Worldwide и Visa Inc., и отговаря за развитието, управлението и поддържането на информация за стандартите за сигурност PCI.
Източник: Банкеръ (08.11.2019)

Банките с нов потенциал за бизнес клиенти Двадесет и пет банки оперират на банковия пазар тук към 30 септември, а 5 от тях са клонове на чуждестранни кредитни институции. Концентрацията в сектора се запазва висока - най-големите пет банки продължават да държат относително висок дял от активите в банковата система към края на септември 2019 г. - 60% ( при 59.4% към края на 2018 г.). Общо активите на банковата система към 30 септември 2019 г. възлизат на 111.5 млрд. лв., като отбелязват ръст от 5.64% спрямо 31 декември 2018 г. В края на септември първите 10 банки концентрират 83.7% от общите активи на банковата система. УниКредит Булбанк АД заема челната позиция с активи в размер на 20.5 млрд. лева или 18.4% пазарен дял. Банка ДСК ЕАД е на втора позиция с 14.3% пазарен дял, а след придобиването на Сосиете Женерал Експресбанк АД (Експресбанк АД) се очаква да настигне УниКредит Булбанк АД. На трета позиция е Обединена Българска Банка АД, която запазва позицията си от края на 2018 г., с пазарен дял от 10.4%. Размествания в класацията вероятно ще предизвика и придобиването на Банка Пиреос България АД от Юробанк България АД. В резултат на това Юробанк България АД, която към 30 септември 2019 г. се подрежда на 5-то място според активите си (общо), има потенциал да се придвижи нагоре и да достигне до 3-та или 4-та позиция.
Източник: Банкеръ (11.11.2019)

Банка Пиреос България официално се вля в Пощенска банка С вписване в Търговския регистър от 12 ноември Банка Пиреос България е заличена като самостоятелно дружество, с което формално институцията вече е част от четвъртата по големина на пазара, Пощенска банка. С това на българския пазар остават да оперират 19 банки и пет клона на чужди институции. Догодина се очаква бройката да намалее с още поне една, след като приключи и вливането на Експресбанк в придобилата я в началото на годината Банка ДСК. В Търговския регистър вливането вече е отразено, така че реално вече Пиреос не съществува като юридическо лице, бизнесът се прехвърля към този на Пощенска банка и за клиентите започват да важат Общите условия по договорите, тарифите и лихвите на банката приемник.
Източник: Капитал (14.11.2019)

Нов опит за продажба на сграда от Пловдивския панаир. Този път за 3,9 милиона лева Пореден опит за продажбата на сграда, която до края на 90-те години е част от Пловдивския панаир, ще направи "Банка ДСК". Преди две години отново се търсеше купувач за нея, но до окончателна сделка не се стигна. От поканата за участие в новия търг става ясно, че финансовата институция иска да продаде бившата Палата №5 на начална цена от 3 900 000 лева без ДДС или 4 680 000 лева с начислен данък. Това е стойност, по-ниска от търсената на предходните аукциони. Самият търг ще се проведе на 10 декември, като депозитът за участие в него е 100 000, а стъпката за наддаване е 50 000 лева. Кандидатите ще могат да закупят необходимите документи за участие в периода 8 ноември - 9 декември, се посочва още в поканата. Сграда се намира на улица "Цар Борис III Обединител" в Пловдив, като тя е на 3 етажа, а застроената ? площ е 1950 квадратни метра. Бруто площта ?, което включва и сутерена, е 4675 квадратни метра. От края 90-те години насам Палата №5 не е част от Международния панаир в Пловдив, след като беше приватизирана. Тогава неин собственик става местната фирма "Рестрой". През годините там се намираше телевизия "Европа", която преди беше собственост на брата на президента Петър Стоянов - Емил Стоянов. По-късно неин собственик стана предприемачът в строителната индустрия Киро Киров. Сградата влиза в портфолиото на "Банка ДСК" през 2011 година. Тогава финансовата институция я придобива от "Търговско-рекламен център по строителството" заради необслужвана ипотека, чийто управител към този момент е Иван Киров - синът на Киро Киров. За първи път търг за Палата №5 обявиха от финансовата институция през май 2017 година. Тогава началната цена беше малко над 5 милиона лева. По-късно през същата година бяха пуснати още няколко търга, които бяха неуспешни заради липсата на достатъчно кандидати.
Източник: Money.bg (27.11.2019)

БНБ е изразходвала 45.6 млн. лева за издръжка през първото шестмесечие През първото шестмесечие на 2019 г. БНБ е изразходвала за издръжка средства в размер на 45,642 млн. лева, включително 9013 хил. лв. за издръжка на паричното обращение. Това става ясно от отчета на Централната банка за първото полугодие на 2019 г. Кредиторът посочва, че разходите за изпълнението на инвестиционната програма през отчетния период са в размер на 1022 хил. лв., което е 2.9% от средствата, утвърдени в бюджета по този показател за годината. В отчета на БНБ за януари – юни 2019 г. са представени дейностите и задачите на БНБ, възложени ? по закон, както и изпълне­нието на други дейности на Банката, свързани със или подпомагащи основните ? функции и задачи. През първото шестмесечие на 2019 г. темпът на растеж на реалния БВП в България се ускори до 4.2% на годишна база. Засилването на икономическата активност в страната се дължеше главно на високия положителен принос на нетния износ, докато потреблението на домакинствата и инвестициите в основен капитал забавиха темповете си на нарастване на годишна база в условията на известно влошаване на доверието на потребителите и на бизнес климата. Ограничаващ ефект върху износа на стоки през периода продължи да оказва тенденцията към отслабване на икономическата активност в някои важни за България търговски партньори. Отчетът показва, че условията на пазара на труда в България са останали благоприятни, като броят на заетите в икономиката е нараснал с 0.2% на годишна база при отче­тен спад на самонаетите в селското стопанство и продължаващо нарастване на заетите в услугите и в строителството. Коефициентът на безработица се понижи до средно 4.6% за първата половина на 2019 г. Запазващата се тенденция към устойчиво увеличение на търсенето на труд при ограничено предлагане продължи да допринася за повиша­ването на средната работна заплата, която ускори растежа си на годишна база както в номинално (с 11.6%), така и в реално изражение. В края на първата половина на 2019 г. годишният темп на инфлация при потре­бителските цени възлезе на 2.3%, без промяна спрямо декември 2018 г. Основен положителен принос за инфлацията през юни имаха цените на храните и услугите. По данни на БНБ годишният растеж на депозитите на неправителствения сектор в банковата система към юни 2019 г. възлезе на 7.2% при запазващия се основен принос на депозитите на домакинствата. Кредитът за нефинансовите предприятия и домакинствата продължи да нараства със сравнително високи темпове през първата половина на 2019 г. под влияние на запазващото се силно търсене от страна на фирмите и домакинствата и задържащите се на ниски нива лихвени проценти. Кредитът за домакинствата нарасна с 8.1% на годишна база, като при жилищните кредити се запази тенденцията към ускоряване на годишния им растеж, който към юни достигна 11.8%. При кредита за нефинансовите предприятия се наблюдаваше тенденция към плавно забавяне на годишния растеж (до 4.6%), което се дължеше главно на свиването на размера на лошите и преструктурираните кредити. Преобладаващата част от активите продължи да бъде инвестирана в ДЦК и в държавногарантирани дългови книжа на държавите от така нареченото ядро на еврозоната, както и в краткосрочни депозити при първокласни чуждестранни банки. Към края на първото полугодие приблизително 62% от валутните резерви са инвестирани в активи с най­-високо кредитно качество и дългосрочен кредитен рейтинг ААА. В края на юни 2019 г. в обращение бяха 464.9 млн. бр. банкноти на стойност 16 917.9 млн. лв. и 2503.3 млн. бр. разменни монети на стой­ност 435.8 млн. лв. Въз основа на заключенията от последните инспекции на БНБ към някои банки бяха отправени препо­ръки за подобряване на процесите по управление на кредитния риск и на риска от концентрация на кредити, както и за провеждане на стрес тестове за вътрешен анализ на адекватността на капитала. През първата половина на 2019 г. банковият сектор в България осъществя­ваше финансово посредничество при спазване на капиталовите и на ликвидните изисквания, посочват още от БНБ. През периода се запази тенденцията към нарастване размера на активите на банковата система (с 3.0 млрд. лв. до 108.6 млрд. лв.) и към подоб­ряване на показателите за тяхното качество. В края на юни 2019 г. делът на брутните необслужвани кредити и аванси в общия брутен размер на кредитите и авансите намаля до 7.2% (при 7.6% към края на 2018 г.). Остатъчният кре­дитен риск, измерен чрез сумата на нетните необслужвани кредити и аванси, също продължи да намалява и остана изцяло покрит от капитала, превишаващ минималното регулаторно изискване. В края на първото шестмесечие на 2019 г. банковата система отчете печалба от 917 млн. лв., като съотношенията за въз­връщаемост на активите и на капитала възлязоха съответно на 1.69% и 12.97%. Процесът на консолидация на банковия сектор продължи, като през периода приключи процедурата по придобиване на „Сосиете женерал Екс­пресбанк“ АД („Експресбанк“) от „Банка ДСК“ ЕАД, а Управителният съвет на БНБ одобри прякото придобиване на „Банка Пиреос България“ АД от „Юробанк България“ АД. През първите шест месеца на годината банките, финансовите институции, пла­тежните институции и дружествата за електронни пари, както и държавните и съдебните органи, които имат право на достъп по електронен път, са извър­шили 4522 хил. проверки (в т.ч. 3894 хил. проверки на физически лица и 628 хил. проверки на юридически лица), като средномесечно бяха извършвани 754 хил. проверки. През първите шест месеца на 2019 г. от органи и институции с право на достъп до информационната система на Регистъра са извършени общо проверки на 355 040 лица.
Източник: Банкеръ (19.12.2019)