Големите застрахователи имат 90.5% от общия брутен премиен приход Най-големите десет застрахователя на общо застрахователния пазар имат 90.5% от общия брутен премиен приход към края на третото тримесечие на 2019 г. (88.6% към края на същия период на 2018 г.). Делът на най-големите пет животозастрахователни дружества в общия брутен премиен приход към края на третото тримесечие на 2019 г. възлиза на 92.5% (84.8% за аналогичния период на 2018 г.).Считано от 31 декември 2018 г., „ОББ – Животозастраховане“ EАД се вля в „ДЗИ-Животозастраховане“ ЕАД. Консолидацията на Животозастрахователния пазар продължава, след като на 31 октомври 2019 г. „Групама Животозастраховане“ ЕАД, българското дъщерно дружество на френската банково-застрахователна група „Groupama Assurances Mutuelles“, обяви приключването на сделката по придобиването на 100% от акциите на „Експрес Животозастраховане“ от„Банка ДСК“ ЕАД и „Експресбанк“ ЕАД.Брутната записана премия за общо застрахователния пазар към 30 септември 2019 г. възлиза на 1,807 млн. лв., което представлява ръст от 17% спрямо същия период на предходната година (1,540 млн. лв.). Към 30 септември 2019 г. първите 10 застрахователя концентрират 90.5% от общо брутния премием приход на общозастрахователния пазар. ЗК „Лев Инс“ АД заема челната позиция с брутен премиен приход в размер на 246.7 млн. лв. или 13.6% пазарен дял, като запазва същата позиция спрямо 30 сепрември 2018 г. ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ е на втора позиция с 11.8% пазарен дял, а на трета позиция е „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД с 10.5% пазарен дял.
Източник: Банкеръ (02.01.2020)

Четири водещи банки с интерес към гаранционния продукт на Фонд на фондовете Четири водещи банки заявиха интерес към гаранционния продукт на Фонд на фондовете, насочен към енергийна ефективност и иновации. Банка ДСК, Обединена българска банка и Първа инвестиционна банка са подали заявления за всички обособени позиции, а Юробанк България (Пощенска банка) – за част от обособените позиции, съобщиха от пресцентъра на Фонд мениджър на финансови инструменти в България. В сградата на Фонд на фондовете се проведе публично заседание, на което бяха отворени заявленията за участие, получени по процедурата за възлагане на обществена поръчка с предмет „Портфейлна гаранция с таван на загубите“. Инструментът е финансиран със средства по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 (ОПИК), съфинансирана от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ). Средствата по гаранционния продукт ще са насочени към българските предприятия от почти всички сектори на икономиката, като акцент ще бъде поставен върху две стратегически за страната направления - енергийната ефективност и иновации. Близо 60% от ресурса ще е предназначен за кредити за енергийна ефективност, а малко над 40% за иновации. По първото направление се предвижда да се подпомогнат предприятия, които ще осъществят важни за тях проекти, свързани с повишаване на енергийната им ефективност, установени с енергиен одит. Първите 161 микро, малки и средни предприятия, които кандидатстват по проекта ще получат безвъзмездни средства за извършването на одита. Кредитите, предоставени по това направление биха могли да достигнат и надвишат 400 млн. лв. Останалата част от ресурса ще гарантира проекти, свързани с развитието и въвеждането на иновации от бизнеса. Тези проекти могат да са за реализирането на идеи в сферите на информационните и комуникационни технологии, в био, нано и чистите технологии, мехатрониката, креативни индустрии и др. Финансирането по тази линия може да надвиши 300 млн. лв.
Източник: Банкеръ (16.01.2020)

В средата на януари започна доставката на новите карти с логото на Банка ДСК в клоновата мрежа на Експресбанк. От януари до края на април 2020 г. всички клиенти на Експресбанк, които са предпочели да получат преиздадените си карти в офис на банката, ще получат информация в кой клон се намира картата им и в какъв срок могат да си я вземат. Освен това клиенти, които притежават няколко банкови карти, ще получат всички преиздадени пластики в един клон, а пластиките ще се раздават в клоновата мрежа на Експресбанк в цялата страна. Това е поредна стъпка от интеграцията на Експресбанк към Банка ДСК, които към момента работят като две отделни юридически лица. Ребрандирането на клоновата мрежа на Експресбанк, както и миграцията на някои от трансакционните услуги вече са факт. Банкоматите на Експресбанк също са прехвърлени към системата на Банка ДСК, а терминалните устройства за разплащания с карти са в процес на прехвърляне. Ако всички процеси текат плавно и ефективно, новата обединена банка ще заработи в средата на 2020 година. Към края на деветмесечието на 2019 г. нетните активи на Банка ДСК бележат покачване от 7.6% спрямо края на 2018 г. и достигат 15.9 млрд. лева. Печалбата и възлиза на 197 млн. лева. Сделката за придобиването на Експресбанк е от около година. Официална информация за стойността на сделката не бе обявена, но както "Банкеръ" писа, унгарската "ОТП Банк" увеличи капитала на "Банка ДСК" с 1.173 млрд. лева. Този ход предизвика единствено интерпретации, без отговор, че всъщност това е сумата, която ще бъде платена на "Сосиете Женерал". Експресбанк бе добра придобивка заради резултатите й в корпоративното банкиране, а също в банкирането на дребно и в лизинговите схеми. Към края на септември 2019 г. активите на банката са в размер 6.3 млрд. лв., а печалбата й възлиза на 107 млн. лева.
Източник: Банкеръ (27.01.2020)

Банка ДСК даде кредит от 25 млн. евро за строежа на офис сградата BBC Офис проектът Balkan Business Center на столичния бул. "Цариградско шосе" е финансиран с близо 25 млн. евро от Банка ДСК. Това става ясно от документи в Търговския регистър, от които се вижда вписан залог на търговското предприятие на инвеститора - едноименното дружество "Болкън бизнес център". Договореният заем е за до 22.1 млн. евро 10-годишен инвестиционен кредит, плюс 6 млн. лв. оборотно за ДДС. Самоучастието от страна на инвеститора е 9.5 млн. евро, но не по-малко от 30% от общите разходи за проекта. В доклада за дейността през 2018 г. се посочва, че строежът трябва да бъде готов през ноември 2020 г., като до завършването на сградата се планира да бъдат отдадени над 70% от площите в нея, а към 2021 г. запълняемостта й да надхвърли 90%. Заемът е обезпечен с ипотека върху терена и бъдещата офис сграда, както и със залог върху цялото търговско предприятие на "Болкън бизнес център" и вземанията на компанията, включително бъдещите приходи от наеми. През 2018 г. приходите на дружеството са се свили до 251 хил. лв. в сравнение със 756 хил. лв. година по-рано. Финансовият резултат за годината е отрицателен - в размер на 985 хил. лв., при печалба от 292 хил. лв. за 2017 г.
Източник: Капитал (12.02.2020)

Бизнесът получава 70 млн. лева по програмата COSME Банка ДСК и Европейският инвестиционен фонд (ЕИФ) подписаха споразумение за предоставяне на гаранции по отпускани кредити на малки и средни предприятия (МСП) по програма COSME в размер на 70 милиона лева. По силата на споразумението Банка ДСК ЕАД ще ползва гаранция за предоставяне на инвестиционни кредити, оборотни кредити, кредитни линии и овърдрафти на малки и средни предприятия. Програмата включва кредитиране на компании от всички сектори на икономиката, без традиционно изключените (производство и търговия с алкохол, хазарт, оръжия и др.). Размерът на гаранцията е 50% от стойността на кредита, а срокът е до 10 години от отпускането му. Чрез подписаното Споразумение Банка ДСК ще осигури на своите клиенти от сегмент "малки и средни предприятия" по-лесен достъп до финансиране и стимул да развиват своя бизнес чрез нови проекти. COSME е програма на ЕС за конкурентоспособност на предприятията и малките и средни бизнеси, която цели подпомагане на достъпа до финансиране за тях. Финансирането се осъществява благодарение на Гаранцията, предоставена от COSME и Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), създаден по силата на Плана за инвестиции за Европа. Целта на ЕФСИ е да подпомогне финансирането и прилагането на продуктивни инвестиции в Европейския съюз и да се осигури нарастването на достъпа до финансиране. Една от основните цели на програмата е да осигури по-добър достъп до финансиране за МСП през различните етапи, през които преминава бизнесът им. Посредством механизма за гарантиране на заеми програмата предоставя гаранции и насрещни гаранции на финансовите институции, така че те да могат да предоставят повече кредити и лизингово финансиране на МСП.
Източник: Банкеръ (18.02.2020)

Банка ДСК сключи гаранционно споразумение за 70 млн. лева Банка ДСК и Европейският инвестиционен фонд (ЕИФ) подписаха гаранционно споразумение за предоставяне на гаранции по отпускани кредити на малки и средни предприятия (МСП) по програма СОSМЕ в размер на 70 милиона лева. Банка ДСК ще ползва гаранция за предоставяне на инвестиционни кредити, оборотни кредити, кредитни линии и овърдрафти на малки и средни предприятия. Програмата включва кредитиране на компании от всички сектори на икономиката, без традиционно изключените (производство и търговия с алкохол, хазарт, оръжия и др.). Размерът на гаранцията е 50% от стойността на кредита, а срокът е до 10 години от отпускането му. Подписаното споразумение дава възможност на Банка ДСК да предоставя на малките и средни предприятия по-лесен достъп до финансиране и стимул да развиват своя бизнес чрез нови проекти. СОSМЕ е програма на ЕС за конкурентоспособност на предприятията и малките и средни бизнеси, която цели подпомагане на достъпа до финансиране за тях. Финансирането се осъществява благодарение на Гаранцията, предоставена от СОSМЕ и Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), създаден по силата на Плана за инвестиции за Европа. Целта на ЕФСИ е да подпомогне финансирането и прилагането на продуктивни инвестиции в Европейския съюз и да се осигури нарастването на достъпа до финансиране. Една от основните цели на програмата е да осигури по-добър достъп до финансиране за МСП през различните етапи, през които преминава бизнесът им. Посредством механизма за гарантиране на заеми програмата предоставя гаранции и насрещни гаранции на финансовите институции, така че те да могат да предоставят повече кредити и лизингово финансиране на МСП.
Източник: Money.bg (18.02.2020)

Банка продава 5-а палата на Международния пловдивски панаир Непродаваем актив - в такъв се превърна палата 5 на Международен панаир - Пловдив. Тя е собственост на Банка ДСК и от няколко години финансовата институция безуспешно се опитва да й намери купувач. Поредният търг с явно наддаване е насрочен за 28 февруари, като началната цена е 3.7 милиона лева без ДДС, става ясно от обявлението на банката. Само за сравнение - преди три години началната цена, определена за потенциалните купувачи, бе 5.1 милиона лева. И преди, и сега депозитът за участие в търга е 100 000 лева, а стъпката за наддаване - 50 000 лева. Триетажната сграда в чертите на изложението е с бруто площ /включително сутерен/ от 4675 кв. метра. Имотът никога не е бил собственост на Международен панаир, а в ръцете на банката мина през 2011 година, когато е придобит заради неизплатена ипотека на „Търговско-рекламен център по строителство” ЕООД. Дружеството е собственост на Иван Киров, син на бизнесмена Киро Киров, и през 2015 година се е вляло в „Киров” АД. Така дейността му бе прекратена без ликвидация. В близкото минало участието на „Киров” в текущите изложения на панаира винаги бяха впечатляващи - и като мащаб, и като скъпа техника, главно едра строителна. Освен с мощния си бизнес компанията „Киров” и собственикът й Киро Киров влязоха в новините преди повече от 10 години с показно отвличане на бизнесмена и платен огромен откуп. Киров купува панаирна палата 5 през 2006 г. за около 2 млн. лв. от Емил Стоянов - брат на президента Петър Стоянов, и фирмата „Рестрой”, в която той има дялове. Там дълги години се помещаваше телевизия Европа. По-предишният собственик пък бе държавата в лицето на Министерство на регионалното развитие и благоустройството.
Източник: Марица (24.02.2020)

Петте най-големи банки притежават 62% от активите Активите на банковата система към 31 декември 2019 г. възлизат общо на 114.2 млрд. лв., като отбелязват ръст от 8.2% спрямо 31 декември 2018 г. Към 31 декември 2019 г. първите 10 банки концентрират 86.1% от общо активите на банковата система. УниКредит Булбанк АД заема челната позиция с активи в размер на 21.6 млрд. лв или 18.9% пазарен дял, като по този показател отбеляза ръст от 11.5% спрямо предходната година. Банка ДСК ЕАД е на втора позиция с 13.9% пазарен дял, като след предстоящото вливане на Експресбанк АД се очаква Банка ДСК ЕАД да достигне УниКредит Булбанк АД по показателя активи. На трета позиция е Обединена Българска Банка АД, която запазва мястото си от края на 2018 г., с пазарен дял от 10.7%. Размествания в класацията предизвика придобиването на Банка Пиреос България АД от Юробанк България АД, в резултат на което Юробанк България АД, която към края на 2018 г. се намираше на 5-то място по активи, се придвижи една позиция нагоре и достигна 4-то място с 9.8% пазарен дял. Първа Инвестиционна Банка АД застана на петата позиция с активи в размер на 10.1 млрд. лв. или 8.8% пазарен дял. Нетните активи на банките към 31 декември 2019 г. възлизат на 14.4 млрд. лв., като бележат ръст от 3.9% спрямо 31 декември 2018 г. На челна позиция по този показател излиза Банка ДСК ЕАД, като към 31 декември 2019 г. нетните й активи бележат покачване от 9.4% спрямо края на 2018 г. Увеличение от 2.3% в нетните активи регистрира УниКредит Булбанк АД към 31 декември 2019 г. и застава на второ място по този показател. След придобиването на Банка Пиреос България АД, Юробанк България АД се изкачва едно място нагоре спрямо края на 2018 г. и заема трета позиция по нетни активи към 31 декември 2019 г., отчитайки ръст от 16.6% спрямо предходната година. Обединена Българска Банка АД е на четвърта позиция към 31 декември 2019 г., като отчита спад в нетните активи от 0.8% спрямо края на 2018 г. Първа Инвестиционна Банка АД се изкачва на пета позиция, измествайки Райфайзенбанк (България) ЕАД, като регистрира увеличение на нетните активи от 7.3% спрямо 31 декември 2018 г.
Източник: Банкеръ (26.02.2020)

Банка ДСК с награда "Най-щедър и значим корпоративен партньор" на SOS Детски селища България За четвърта поредна година Банка ДСК бе отличена с наградата "Най-щедър и значим корпоративен партньор" на SOS Детски селища България. Церемонията на годишните награди "Едно семейство" се състоя в Централния военен клуб в София и тази година съвпадна с 30-годишния юбилей на благотворителната организация. Виолина Маринова, председател на УС и главен изпълнителен директор на Банка ДСК, прие лично наградата от председателя на Управителния съвет на SOS Детски селища Веселин Комитов. "Щастлива съм да приема това признание от името на всички мои колеги в Банка ДСК и "Експресбанк". Искам да изкажа личната си благодарност към екипа на SOS Детски селища за всичко, което правят за българските деца, младежи и семейства през тези три десетилетия. Банка ДСК винаги е осъзнавала своята обществено отговорна роля, но за мен най-важно винаги е било чисто човешкото измерение на партньорството ни със SOS Детски селища България. Изключително съм радостна, че през 2019 г. благодарение на дарения от екипа и клиентите ни, променихме живота на 121 деца в 72 „SOS приемни семейства“, както и на 71 младежи в „SOS Младежки домове“. И също така, подпомогнахме стотици деца и родители в рамките на различни програми на SOS за подкрепа на семейството и превенция на раздялата. Вярвам, че тези награди са средство да фокусираме вниманието върху значими каузи и начина, по който бизнесът може да ги подкрепя“, заяви Виолина Маринова. От началото на партньорството между Банка ДСК и SOS Детски селища България през 2010 г., финансовата институция е подпомогнала дейността на сдружението с над 3,5 млн. лева, като през последните две години с финансова помощ се включва и "Експресбанк". Само за изминалата 2019 г. общата дарена сума от двете банки възлиза на близо 1 млн. лева, постъпили от ежегодно корпоративно спонсорство, дарения от клиенти на АТМ устройствата и лични дарения на служителите. Със средствата за децата, младежите и приемните семейства са осигурени материална и образователна помощ, приемна грижа, психологически, психосоциални и логопедични консултации и др. Сдружение SOS Детски селища България е първата гражданска правозащитна организация в страната, която предоставя директна грижа за деца и семейства в риск. До момента сдружението е подкрепило 60 хиляди деца в рамките на различни проекти.
Източник: Банкеръ (26.02.2020)

БНБ разреши вливането на "Експресбанк" в „Банка ДСК“ Българската народна банка (БНБ) разреши окончателно вливането на „ SG Експресбанк“ АД в „Банка ДСК“ ЕАД. След преобразуването „Банка ДСК“ ЕАД става универсален правоприемник на „SG Експресбанк“ АД, която се прекратява без ликвидация, съобщи БНБ. Вливането на банката започна още през 2018 г., когато ДСК получи предварително одобрение за сделката от националната банка. Малко след това другите регулатори – Комисията за финансов надзор (КФН) и Комисията за защита на конкуренцията - също изпратиха писма за одобрение. Ребрандирането на клоновата мрежа на Експресбанк, както и миграцията на някои от трансакционните услуги вече са факт. Банкоматите й също са прехвърлени към ДСК, а наскоро стана ясно, че вече се доставят и банкови карти с новото лого. Клиентите, които притежават няколко банкови карти, ще получат всички преиздадени пластики в един клон, а пластиките ще се раздават в клоновата мрежа на Експресбанк в цялата страна. За да имат повече информация, банките създадоха сайт, в който клиентите могат да се информират какво да правят докато вливането завърши.
Източник: Монитор (28.02.2020)

Във връзка с подадено от Банка ДСК ЕАД заявление, БФБ АД прекратява правата на Йонка Горанова за достъп до търговската система на БФБ АД, считано от 01.04.2020 г.
Източник: БФБ (01.04.2020)

Дванайсет от най-големите банки в страната искат да участват в програмата на Българска банка за развитие (ББР), според която ще могат да отпускат до 4500 лв. безлихвени заеми на физически лица. Гаранционната програма е на ББР и по нея ще си партнира с тези банки по отпускането на кредитите на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията от COVID-19 (служители в неплатен отпуск и самоосигуряващи се лица). Припомняме, че тази мярка ще бъде финансирана с 200 млн. лв. от увеличението на капитала на Българската банка за развитие. В края а март правителството прие решение за увеличаване на капитала на ББР с общо 700 млн. лв. 12-те банки са: Алианц банк България Банка ДСК Инвестбанк Интернешънъл Асет банк ОББ Общинска банка ПИБ Райфайзенк банк Търговска банка Д Уникредит Булбанк ЦКБ Юробанк България Oт ББР добавят, че и ББР, и търговските банки работят усилено (включително в празничните и почивни дни) по сключване на финансовите споразумения, както и за създаването на необходимата организация в клоновите мрежи на банките. Очакванията са съгласувателната процедура да бъде максимално съкратена, така че финансовият ресурс да достигне до пострадалите физически лица от пандемията в първите дни след Великденските празници.
Източник: economic.bg (21.04.2020)

Четири банки започват да отпускат безлихвените кредити до 4 500 лв. Българската банка за развитие подписа споразумения с първите четири кредитни институции, които започват работа по Програмата за гарантиране на безлихвени кредити в подкрепа на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията от COVID-19. Това са "Инвестбанк", "Интернешънъл Асет Банк", "Общинска банка" и "Първа инвестиционна банка". Програмата цели да подпомогне служителите в неплатен отпуск и самоосигуряващите се лица, които временно не могат да полагат труд в условията на извънредно положение. Те имат възможността да получат безлихвени заеми в размер до 4 500 лева. Първата банка, която стартира приема на документи в понеделник, 27 април, е "Общинска банка". След сряда, 29 април, ще могат да кандидатстват по програмата и клиентите на "Инвестбанк". "Интернешънъл Асет Банк" ще разглежда документи от 4 май, а "Първа инвестиционна банка" – от 5 май. Програмата за гарантиране на безлихвени кредити е приета като част от кризисните мерки на българското правителство в защита на самоосигуряващите се и наетите по трудово правоотношение. Партньори в нея ще бъдат "Алианц банк България", "Банка ДСК", "Инвестбанк", "Интернешънъл Асет Банк", ОББ, "Общинска банка", ПИБ, "Райфайзенбанк", "Търговска банка Д", "УниКредит Булбанк", ЦКБ и "Пощенска банка", които ще отпускат безлихвени кредити до 4 500 лева наведнъж или на три транша от по 1 500 лева. Заемите ще са необезпечени и по тях няма да се дължат такси, комисиони и неустойки. Максималният срок на погасяване е 5 години, с минимум 6 месеца и максимум 24 месеца гратисен период.
Източник: Банкеръ (27.04.2020)

Банка ДСК и Експресбанк се обединиха успешно Банка ДСК и Експресбанк официално приключиха процеса на интеграцията си, превръщайки се в нова обединена банка с търговското име „Банка ДСК“. Действителната консолидация на двете финансови институции доближава Банка ДСК до челната позиция в сектора по отношение на активите и я превръща в лидер по размер на депозити и кредитен портфейл в България. Банка ДСК вече обслужва над 2.5 милиона клиенти, разполага с най-голямата мрежа от клонове и банкомати в страната, с иновативни канали за електронно банкиране, като същевременно предлага на клиентите си пълен спектър от модерни продукти и услуги. „През последната година и половина трябваше да се справим с предизвикателството да осъществим сериозния и труден процес по интеграцията на Банка ДСК и Експресбанк. Този процес приключи успешно, но нашата работа не свършва дотук. Най-важното признание за Банка ДСК ще дойде от нашите клиенти. Ето защо ще продължим да работим, за да им предоставяме модерни, дигитални и удобни финансови услуги. Особено сега, пред прага на икономически трудности, ние трябва да сме редом до клиентите ни и да бъдем достатъчно гъвкави, за да отговорим на техните нужди. Благодарни сме им за доверието, защото знаем, че ще продължим да изграждаме успеха си заедно“, заяви г-жа Виолина Маринова, главен изпълнителен директор и председател на УС на Банка ДСК. За да улесни клиентите на Експресбанк в процеса на интеграция, през октомври 2019 г. Банка ДСК създаде специална дигитална платформа, където те да могат да намират актуална и важна информация за предстоящите промени по продуктите, които използват. Страницата е достъпна на адрес https://dskbank.bg/integration. Традиционен лидер в банкирането на дребно, Банка ДСК заема водещи позиции и в другите клиентски сегменти. Тя е и банката - лидер по доверие сред потребителите на финансови услуги в страната. Като модерна компания с дългосрочна стратегия за развитие и мащабна дигитална трансформация, финансовата институция инвестира в разработването на иновативни офиси, модерни продукти и високотехнологични решения за нуждите на своите потребители. Банка ДСК е собственост на Банка ОТП Унгария – банката-майка на Група ОТП, която е най-големият доставчик на финансови услуги в Унгария и регионален лидер на пазара в Централна и Югоизточна Европа. Група ОТП предлага висококачествени финансови решения на повече от 20 милиона клиенти в 12 държави, като разполага с клонова мрежа от близо 1 600 офиса, широка мрежа от банкомати и иновативни дигитални канали. Банка ОТП присъства в България от 2003 г. и нейните финансови резултати през годините потвърждават устойчивото и? развитие.
Източник: 24 часа (05.05.2020)

ББР обяви начало на процедурите по програмата за кредитиране на бизнеса Началото на процедурите по програмата за подпомагане на бизнеса чрез отпускането на кредити, гарантирани от Българската банка за развитие. Държавната банка пусна покана до търговските банки, които следва да си партнират в нея в програмата "за портфейлни гаранции в подкрепа на ликвидността на микро-, малки и средни предприятия (МСП), пострадали от извънредната ситуация и епидемията от СOVID-19". Българска банка за развитие е в готовност да предостави портфейлни гаранции до 1.6 млрд. лв., покриващи до 80% от главниците по отпуснатите кредити с максимален общ размер от 2 млрд. лева. ББР очаква търговските банки да заявят участие до 12 май. От търговските банки, проявили интерес, се очаква да заявяват размера на портфейлната гаранция, която да им бъде предоставена от държавната, прогнозен размер на съществуващите кредити, които ще бъдат включени в гаранцията, както и прогнозен размер на новото финансиране по програмата. До участие в ползването на гаранцията се допускат всички търговски банки, като ББР следва да сключи индивидуални споразумения с всяка от банките. За обезпечаването на антикризисните мерки, управлявани от ББР, правителството увеличи капиталът на държавната банка със 700 млн. лева. За програмата за подкрепа на бизнеса ще се насочат 500 млн. лева. Останалите 200 млн. лв. са за обезпечаването на безлихвените кредити до 4500 лв., които се отпускат на граждани, прекратили работа или които са в неплатен отпуск. Четири банки вече отпускат такива кредити - "Интернешънъл Асет Банк“, "Първа инвестиционна банка", "Общинска банка" и "Инвестбанк". Общо 12 банки заявиха желание да участват по тази схема. С останалите осем предстои ББР да сключи индивидуално споразумение. Това са "Алианц банк", Банка ДСК, "Обединена българска банка", "Райфайзенбанк", "Търговска банка Д", "Уникредит Булбанк", "Централна кооперативна банка" и "Юробанк България" (Пощенска банка).
Източник: Банкеръ (07.05.2020)

БФБ АД вписа в регистъра си следните промени по партидата на ИП ТБ Банка ДСК ЕАД: - Промяна в правната форма на Банка ДСК, която от еднолично акционерно дружество става акционерно дружество. - Увеличение на капитала на дружеството в размер на 1 328 659 920 лв., разпределен в 132 865 992 броя обикновени, безналични, поименни акции с право на глас, с номинална стойност от 10 лв. всяка. Промените са във връзка с вписано преобразуване чрез вливане на Експресбанк АД в Банка ДСК АД.
Източник: БФБ (08.05.2020)

Банките са одобрили 2171 безлихвени заема от началото на програмата "Общинска банка", "Инвестбанк", "Първа инвестиционна банка" и "Интернешънъл Асет Банк" до момента са одобрили 2171 безлихвени заема на физически лица, засегнати от пандемията, с гаранция от Българската банка за развитие. В "Общинска банка", която първа започна да обработва заявления на гражданите, одобренията са 1150. 836 са потвърдените заеми в "Първа инвестиционна банка", 115 – в "Инвестбанк" и 70 – в "Интернешънъл Асет Банк". Над две трети от исканията са от служители в неплатен отпуск. Значително по-малко са кандидатствалите за кредит самоосигуряващи се лица. "Алианц Банк" и "Търговска банка Д" са поредните две банки, които подписаха споразумения с ББР и ще приемат искания за отпускане на безлихвени кредити за физически лица до 4 500 лева. Клоновете им ще бъдат подготвени за обслужване по програмата след 18 май. Предстои финализиране на процеса по сключване на споразумения и с Банка ДСК, ОББ, "Райфайзенкбанк", "Уникредит Булбанк", ЦКБ и "Юробанк България", които също заявиха интерес да се включат. Програмата за гарантиране на безлихвени кредити цели да подпомогне служителите в неплатен отпуск и самоосигуряващите се лица, които временно не могат да полагат труд в условията на извънредно положение. Те имат възможността да получат безлихвени заеми в размер до 4 500 лева. Финансовите средства се отпускат наведнъж или на три транша от по 1 500 лева. Максималният срок на погасяване е 5 години, с минимум 6 месеца и максимум 24 месеца гратисен период. По заемите няма да се дължат такси, комисиони и неустойки.
Източник: Банкеръ (13.05.2020)

Десет банки в готовност да отпускат гарантирани от ББР кредити за бизнеса 10 търговски банки заявиха участие в програмата за портфейлни гаранции в подкрепа на микро-, малките и средните предприятия у нас. Това са Алианц Банк, Банка ДСК, Българо-американската кредитна банка, Инвестбанк, Интернешънъл Асет Банк, Прокредит банк, Първа инвестиционна банка, Търговска банка Д, Уникредит Булбанк и Юробанк България. Гаранционната програма, която е част от правителствените антикризисни мерки, е с бюджет от 500 млн. лв. В нея могат да бъдат включени компании от всички сектори, като се очаква от мярката да се възползват предимно фирми от най-засегнатите области – търговия, услуги, транспорт и логистика, туризъм, хотелиерство и ресторантьорство, и други. Българската банка за развитие предоставя на търговските банки възможност за ползване на портфейлни гаранции за 1,6 млн. лв., с цел включване в тях на отпуснати кредити на клиенти в размер до 2 млрд. лева. За да кандидатстват за кредит фирмите, е достатъчно да отговарят на едно от следните условия: спад на оборота след първото тримесечие на 2020 г. спрямо същия период на 2019 г.; неполучени вземания от клиенти; неразплатени суми към доставчици след 1 март т.г.; отменени договори за износ и прекратени доставки от внос от началото на годината; затворени производствени съоръжения и офиси, и намаления на броя на заетите лица. Крайният срок за кандидатстване по мярката за малките и средните предприятия е до 23 декември 2020 г. Кредитите, които търговските банки ще отпускат, са с максимален размер от 300 000 лв., като ББР ще покрива до 80% от тях. Банките сами ще определят минималния и максималния срок на погасяване, а гратисният период за новоотпуснатите заеми ще е до 3 години.
Източник: Банкеръ (14.05.2020)

Пет банки контролират 61.6% от общите активи Общо активите на банковата система към 31 март 2020 г. възлизат на 115.1 млрд. лв., като отбелязват ръст от 0.8% спрямо 31 декември 2019 година. Първите 10 банки концентрират 85.6% от общо активите на банковата система към 31 март 2020 година. По този показател УниКредит Булбанк АД заема челната позиция с активи в размер на 21.1 млрд. лв. или 18.3% пазарен дял. Тя обаче отбелязва спад от 2.4% спрямо 31 декември 2019 година. Банка ДСК ЕАД е на втора позиция в първата за годината класация на "БАНКЕРЪ" - с 15% пазарен дял, като в следващите отчети - с оглед приключилото официално вливане на Експресбанк АД, се очаква да задмине УниКредит Булбанк АД на база общо активи. На трета позиция е Обединена Българска Банка АД, която запазва мястото си от края на 2019 г, с пазарен дял от 10.1% към 31 март 2020 година. През първото тримесечие на 2020 г. няма размествания в класацията на първите десет банки на база общо активи, спрямо 31 декември 2019-а. Нетните активи на банките към 31 март 2020 г. възлизат на 14.6 млрд. лв., като бележат ръст от 1.5% спрямо 31 декември 2019 година. На челна позиция по този показател остава Банка ДСК ЕАД, като нетните й активи бележат покачване от 3.1% спрямо края на миналата година. Намаление от 2.2% в нетните активи регистрира УниКредит Булбанк АД и остава на второ място по този показател. Няма промяна и при Юробанк България АД, която продължава да заема трета позиция по нетни активи, отчитайки ръст от 2.2% спрямо 31 декември 2019 година. Обединена българска банка АД е на четвърта позиция като отчита увеличение в нетните активи от 0.5% спрямо края на 2019 година. Първа инвестиционна банка АД се задържа на пета позиция, като регистрира увеличение на нетните активи от 0.7% спрямо 31 декември 2019 -а. Нетната печалба на банковата система се свива с 4.2% до 296 млн. лв. за първото тримесечие на 2020 г. (спрямо 309 млн. лв. за първото тримесечие на 2019-а). Банка ДСК ЕАД запазва първата си позиция с печалба от 109 млн. лв. или 37% от нетните печалби в сектора за първото тримесечие на 2020 година. Сравнено с първото тримесечие на 2019 г., увеличението на печалбата е с 64 процента. Юробанк България АД остава на втора позиция по дял на печалбата в банковата система, а именно 14.8%, отчитайки намаление от 8.1% спрямо първото тримесечие на 2019 година. Експресбанк АД (преди официалното вливане в Банка ДСК) регистрира печалба от 32 млн. лв. за периода или 3.9% увеличение спрямо първото тримесечие на предходната година, като измества Уникредит Булбанк АД от третото място по този показател. Обединена Българска Банка АД остава на четвърта позиция с печалба от 21 млн. лв., като отбелязва спад от 13.1% в резултата спрямо първото тримесечие на 2019-а. До петата позиция се изкачва Общинска Банка АД с печалба от 18 млн. лв. за първото тримесечие на 2020 г. или 6.19% от печалбите в сектора. Възвръщаемостта на активите - изчислена на база Нетна печалба/Общо активи, възлиза на 0.26% общо за банковата система през първото тримесечие на 2020 г. спрямо 0.29% за първото тримесечие на 2019 година. По отношение на възвръщаемост на активите през 2020 г., БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. - клон България, е на първата позиция с 1.22% въпреки отбелязания спад спрямо първото тримесечие на предходната година, когато възвръщаемостта на активите й е била 1.30 на сто. Ти Би Ай Банк ЕАД заема второ място с 0.96% възвръщаемост на активите за първото тримесечие на 2020 г., като също отбелязва спад спрямо първото тримесечие на 2019 година. Следвани са от Общинска банка АД с 0.89%, Банка ДСК ЕАД с 0.63% и Експресбанк АД с 0.52 процента.
Източник: Банкеръ (18.05.2020)

КФН отписва НУРТС като емитент на ценни книжа Комисията за финансов надзор (КФН) е решила на последното си заседание да отпише „НУРТС България“ ЕАД като емитент на ценни книжа от регистъра на публичните дружества. Финансовият регулатор отписва и емисия корпоративни облигации, издадени от дружеството, в размер на 40 000 броя обикновени, корпоративни, лихвоносни, безналични, поименни, неконвертируеми, свободнопрехвърляеми и обезпечени облигации, с номинална стойност 1000 евро всяка, посочва се в решенията на Комисията. Решението е взето след подадено в края на март заявление от „НУРТС България“ за отписване. Дружеството е представило документи, според които задълженията му по емисията облигации са напълно погасени и книжата са дерегистрирани от Централния депозитар. „НУРТС България“ е учредено през 2010 г. Дейността му е свързана с излъчване и пренос на телевизионни и радиопрограми. Компанията беше избрана да осъществи цифровизацията на тв програмите. Дружеството беше придобито от БТК в сделка, обявена през 2014 г. и финализирана година по-късно. С отделно решение КФН одобрява Свилена Уитни за ръководител на функцията по вътрешен одит на „ДЖИ ПИ ПРЕЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД и на “ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД. КФН разрешава и преобразуване чрез вливане на „ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ ЕКСПРЕС“ ЕАД в „ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД. През миналата година застрахователната компания „Групама“ се договори за придобиването на животозастрахователното дружество „Експрес Животозастраховане“ от „Банка ДСК“ ЕАД и „Експресбанк“ ЕАД. С отделно решение КФН съгласува избора на „Делойт Одит“ ООД и „Кроу България Одит“ ЕООД като одитори, които да извършат съвместна проверка и заверка на годишните финансови отчети за 2020 г. на Пенсионноосигурително акционерно дружество „ЦКБ-Сила“ АД и управляваните от него фондове. КФН одобрява и измененията и допълненията в Правилника за организацията и дейността на Универсален пенсионен фонд „Топлина“ и в Правилника за организацията и дейността на Професионален пенсионен фонд „Топлина“.
Източник: Банкеръ (18.05.2020)

На проведено заседание на Съвета на директорите на БФБ АД по Протокол № 29/22.05.2020 г. е взето следното решение: Във връзка с подадено от ТБ Банка ДСК АД заявление по чл. 36, ал. 1 от Част II Правила за членство, Съветът на директорите на БФБ АД допуска до търговия на Борсата нов борсов посредник, както следва: - Мартин Георгиев; - Адрес за кореспонденция: гр. София, ул. Георги Бенковски 5; - Телефон за контакти: (+359 2) 976 62 34; - E-mail: martin.georgiev2@dskbank.bg
Източник: БФБ (26.05.2020)

ББР е одобрила само половината от поисканите безлихвени кредити Българската банка за развитие (ББР) е одобрила половината от поисканите безлихвени кредити, става ясно от оповестените резултати към края на май. От граждани в неплатен отпуск и самоосигуряващи се са постъпили общо 10 847 искания за безлихвени заеми, като одобрените са 5265. Все още се обработват 2351 заявления, а 3231 са отхвърлени. Програмата за безлихвено финансиране на пострадали от коронакризата наети на трудов договор и самонаети стартира в края на април, като за целта държавата отпусна 200 млн. лв. на ББР. Размерът на заемите е до 4500 лв., които може да бъдат получени на накуп или на три транша по 1500 лв. с гратисен период на погасяване от 6 до 24 месеца. Схемата се осъществява с посредничеството на търговските банки, които приемат документите на гражданите и ги предават на ББР за одобрение. До момента реално са отпуснати безлихвени заеми за едва 22 млн. лв. Впечатление прави, че две трети от тях са дадени на лица на трудов договор, принудени да излязат в неплатен отпуск заради финансови затруднения на фирмата. Само една трета са отпуснати на самоосигуряващи се, въпреки очакванията, че тази схема ще предизвика силен интерес за тях. Причината е, че към момента това е единствената работеща финансова мярка, предложена от правителството, за самоосигуряващи се - еднолични търговци, свободни професии, фермери, занаятчии. Търговските банки, които приемат документите на кандидатите за безлихвени кредити, потвърждават големия интерес от самонаетите към схемата. За тях сумата от 4500 лв. е добре дошла да поеме разход като наеми и осигуровки например в трудните месеци април, май и юни. Оказва се обаче, че ББР отказва да кредитира самоосигуряващите се, които не са прекратили напълно дейността си след обявяване на извънредното положение. Това ограничение е в разрез с обявените при стартирането на програмата правила. Според тях достъп до безлихвени заеми имат самоосигуряващи, които заради пандемията са прекъснали дейността си, или търпят поне 20% спад в доходите си за първото тримесечие на 2020 г., сравнено с доходите през първото тримесечие на 2019 г.. Защо ББР е променила в движение критериите си за достъп до безлихвени кредити е въпрос, на който няма отговор. Потърпевши самонаети разказват, че от държавната банка настояват да прекратят дейността си, за да получат безлихвения заем. "Това е недомислие. Повечето търговци едва ли ще прекъснат дейността си. Това означава да станат безработни и без доходи". Тези дни пред БНР експерт от банката обясни, че обмислят занапред да "разширят обхвата на програмата", но за това очакват разрешение от правителството. "Идеята е да се продължи възможността за получаване на безлихвен кредит и за лица, които в момента са на работа и вече не са в неплатен отпуск, или не са прекъснали дейност", каза Ирина Матева от ББР. Схемата с безлихвените кредити до 4500 лв. е планирана да бъде отворена до края на 2020 г. И наистина трябва да бъде променена, защото работещите, които са били принудени да излязат в неплатен отпуск от средата на март, вече или са отново на работа, или са безработни. И в двата случая те не могат да се възползват от безлихвените заеми според сегашните условия на програмата. Що се отнася до самонаетите, ББР би трябвало да промени и периода, в който се иска доказване на спад на оборотите. Още при обявяването на програмата бяха отправени критики, че първото тримесечие на годината не е показателно за срив в дейността вследствие на пандемията. Извънредното положение започна в средата на март и при силни януари и февруари еднолични търговци и свободни професии трудно може да докажат 20% спад на оборотите за първите три месеца на годината. Към момента по програмата за безлихвени кредити работят 9 търговски банки, които приемат документи на кандидатите – Алианц банк, Инвестбанк, Интернешънъл Асет банк, Общинска банка, Първа инвестиционна банка, Търговска банка Д, УниКредит Булбанк, ОББ и Банка ДСК.
Източник: Сега (09.06.2020)

Две банки оползотвориха ресурса си по програмата на ББР за безлихвени кредити Близо 1 500 души седмично получават одобрение за безлихвени кредити по програмата за подпомагане на физически лица, по която гарант е Българската банка за развитие (ББР). Одобрените заеми вече надхвърлят 34 млн. лева, показва статистиката на ББР към 15 юни. До момента са постъпили 14 602 искания за кредити, от които потвърдени са общо 8 115, а обработващи се – 2 001. Средната стойност на заемите е близо 4 200. 77,5% от исканията са на лица на трудов договор, а останалите са на самоосигуряващи се, съобщиха от Българската банка за развитие. Прави се и уточнението, че ББР не разглежда исканията за кредит, а включва вече одобрените от търговските банки заеми в издадената портфейлна гаранция. Първите банки, оползотворили изцяло предоставения им ресурс чрез отпускането на безлихвени кредити, са Интернешънъл Асет Банк и Общинска банка. Останалите осем финансови институции продължават да приемат заявления. Това са Алианц банк, банка ДСК, Инвестбанк, ОББ, Първа инвестиционна банка, Търговска банка Д, Централна кооперативна банка и УниКредит Булбанк. Програмата за безлихвени кредити цели да подпомогне служителите в неплатен отпуск и самоосигуряващите се лица, които са прекъснали дейност вследствие на пандемията от COVID-19. Те имат възможността да получат заем до 4 500 лева, отпускани наведнъж или на три транша от по 1 500 лева. По мярката може да се кандидатства до края на 2020 г. Максималният срок на погасяване е 5 години, с минимум 6 месеца и максимум 24 месеца гратисен период. Заемите са освободени от такси, комисиони и неустойки. Според София Касидова, която отговаря за стратегическо развитие и планиране в ББР, акцентира преди дни, че държавните банки са гъвкав и ефективен инструмент на правителствата за създаване на антикризисните програми като тези, които вече стартираха. Почти всички банки за развитие в Европейския съюз се включиха в мерките за намаляване на последиците от карантинните мерки. В такива моменти ясно се вижда тяхната роля като партньор, а не конкурент на търговските банки. Банките за развитие са тези, които могат да гарантират бизнесът да получи кредити когато има най-голяма потребност, поясни Касидова.
Източник: Банкеръ (17.06.2020)

За седмица одобрените безлихвени кредити нарастват с 5.3 млн. лева Близо 40 млн. лв. достигат одобрените безлихвени кредити по програмата за подпомагане на физически лица, по която гарант е Българската банка за развитие (ББР). Това показва статистиката на ББР към 19 юни. Ръстът спрямо седмица по-рано е с 5,3 млн. лв. До момента са постъпили 16 522 искания за кредити, от които потвърдени са общо 9 576, а обработващи се – 1 616. Средната стойност на заемите е малко над 4 000 лв. Двете трети от исканията са на лица на трудов договор, а останалата една трета са на самоосигуряващи се. От 22 юни и Пощенска банка също започва да приема заявления за кандидатстване за безлихвен кредит. По програмата работят още: Алианц банк, Банка ДСК, Инвестбанк, ОББ, Първа инвестиционна банка, Търговска банка Д, Централна кооперативна банка и УниКредит Булбанк. Напомняме, че Интернешънъл Асет Банк и Общинска банка първи усвоиха финансовия си ресурс по програмата, чрез предоставяне на заеми. Програмата за безлихвени кредити цели да подпомогне служителите в неплатен отпуск и самоосигуряващите се лица, които са прекъснали дейност вследствие на пандемията от COVID-19. Те имат възможността да получат заем до 4 500 лева, отпускани наведнъж или на три транша от по 1 500 лева. По мярката може да се кандидатства до края на 2020 г. Максималният срок на погасяване е 5 години, с минимум 6 месеца и максимум 24 месеца гратисен период. Заемите са освободени от такси, комисиони и неустойки. Както "Банкеръ" писа, от 19 юни се разшири действието на програмата и така се даде възможност да бъдат подпомогнати по-голям кръг нуждаещи се. Кандидатите за безлихвен заем до 4 500 лева не е нужно да са в неплатен отпуск или с прекъсната дейност в момента на подаване на искането за кредит. Те вече могат да кандидатстват и след като са се завърнали на работа. Отново обаче ще се изисква документ, който доказва, че те са преустановили работа или са били в неплатен отпуск по време на извънредното положение или по време на извънредната епидемична обстановка. Запазва се условието да са страна по трудово правоотношение в последните 6 месеца преди кандидатстването за кредит. Също така трябва да се докаже, че имат отработени поне пет работни дни в месец март, ако това е месецът, в който са пуснати в неплатен отпуск. Удължава се и периодът, за който самоосигуряващите се лица могат да се позовават на спад на доходите си. До момента голям брой физически лица бяха лишени от възможност за финансиране поради неизпълнени задължения за осигурителни вноски от страна на работодателите им. С промените в програмата ще е достатъчно дължимите за тях осигурителни вноски да са декларирани, при това за период от 6 месеца назад, казват от ББР.
Източник: Банкеръ (23.06.2020)

Още една банка започва да отпуска безлихвени кредити до 4500 лв. Райфайзенбанк е поредната банка, която се присъединява към гаранционната програма за безлихвено кредитиране на Българската банка за развитие. Финансовата институция ще започне приема на заявления до дни. Към 29 юни одобрените безлихвени кредити по програмата за подпомагане на физически лица са на обща стойност близо 44 млн. лв. Към търговските банки, партньори по програмата, са постъпили 18 181 искания за кредити, от които потвърдени са общо 10 565, а обработващи се – 1 636. Средната стойност на заемите е малко над 4 150 лв. Две трети от исканията са на лица на трудов договор, а останалата част са на самоосигуряващи се. По програмата работят Алианц банк, Банка ДСК, Инвестбанк, ОББ, Първа инвестиционна банка, Пощенска банка, Търговска банка Д, Централна кооперативна банка и УниКредит Булбанк. Напомняме, че Интернешънъл Асет Банк и Общинска банка първи усвоиха финансовия си ресурс по програмата чрез предоставяне на заеми. С решение на Министерския съвет условията по тази програма бяха променени, за да имат възможност повече хора да участват по нея. Служителите, кандидатстващи за безлихвен заем, вече не е нужно да са в неплатен отпуск в момента на подаване на искането за кредит. Самоосигурените лица може да декларират 20 % спад в доходите не само за първото, но и за следващи тримесечия от 2020 г. Промени има и по отношение на осигурителните вноски – достатъчно е те да са декларирани за период от 6 месеца назад. Търговските банки ще започнат да приемат заявления по новите условия в началото на следващата седмица, за да направят нужните юридически и технически промени. Срокът за кандидатстване е до края на годината. Програмата за безлихвени кредити цели да подпомогне служителите в неплатен отпуск и самоосигуряващите се лица, които са прекъснали дейност вследствие на пандемията от COVID-19. Те имат възможността да получат заем до 4 500 лева, отпускани наведнъж или на три транша от по 1 500 лева. По мярката може да се кандидатства до края на 2020 г. Максималният срок на погасяване е 5 години, с минимум 6 месеца и максимум 24 месеца гратисен период. Заемите са освободени от такси, комисиони и неустойки.
Източник: Банкеръ (01.07.2020)

Рокади в управителния съвет на Банковата асоциация Общото събрание на Асоциацията на банките в България (АББ) избра двама нови членове на управителния й съвет. В УС на асоциацията влизат Димитър Шумаров – Изпълнителен директор и член на УС на „Юробанк България“ АД и Георги Константинов – Изпълнителен директор и член на УС на „Централна кооперативна банка“ АД. Общото събрание на АББ, което се проведе на 2 юли, освободи, като членове на управителния съвет Петя Димитрова, поради изтичане на втория й тригодишен мандат в управителния орган на АББ, както Георги Костов, който е пожелал да бъде освободен като член на УС. Председател на борда е Петър Андронов (главен изпълнителен директор на ОББ). Диана Митева (изпълнителен директор на “Банка ДСК") е заместник-председател, а членове на управителния съвет остават Теодора Петкова (главен изпълнителен директор на “УниКредит Булбанк”), Оливер Рьогл (главен изпълнителен директор на „Райфайзенбанк България“) и Георги Заманов (главен изпълнителен директор на “Алианц Банк България”).
Източник: Банкеръ (03.07.2020)

13 банки се състезават за кредитори на "Булгартрансгаз" Общо 13 български и чуждестранни банки са подали документи в конкурса на „Булгартрансгаз“ за избор на кредитор, който да осигури до 400 млн. евро заемно финансиране. В обявения срок - до 30 юни, са получени общо 10 оферти, като една от тях е подадена от обединение на три банки, съобщиха от държавното газопреносно предприятие. Средствата са необходими за осъществяването на големите проекти за транспортиране на природен газ. Кандидатите са: ING Bank N.V., „Ситибанк Европа“ АД, „Райфайзенбанк България“, "Уникредит Булбанк", "Обединена българска банка", International bank for economic co-operation, "Юробанк България", Банка ДСК, VTB Bank Europe SE и обединение на ББР, Международна инвестиционна банка и Общинска банка. От „Булгартрансгаз“ обясняват, че целта на процедурата е осигуряване на финансов ресурс за реализация на инвестиционната програма на дружеството, която трябва да повиши сигурността на доставките и да позволи България да се утвърди като газов хъб - разпределителен център в региона. В офертите лихвите варират за всяка от 6-те години на кредита, като най-ниският предложен процент е 1.35%, а най-високият – 3.5%., посочват от "Булгартрансгаз". Резултатите от проведената процедура са одобрени и предстои следващата стъпка - по уточняване на условията за сключване на договори с финансиращите институции. В процедурата е заложена възможност, ако дружеството получи изгодни оферти, да увеличи размера на кредитното финансиране. Събраните предложения са с по-ниски лихви в сравнение със заложените в договорите с Консорциум „Аркад“ и обединението „Ферощал Балкангаз“ - избрани за изпълнители на проекта „Балкански поток“. Благодарение на това „Булгартрансгаз“може да спести 65 млн. евро лихви, посочват от предприятието.
Източник: Сега (10.07.2020)

9 банки искат да отпускат антикризисни кредити с гаранции от Фонда на фондовете Девет банки имат желание да отпускат антикризисни кредити на малки и средни предприятия, гарантирани от Фонда на фондовете (ФнФ) в отговор на икономическата криза, свързана с пандемията от COVID-19, съобщиха от ФнФ. До крайния срок на 17 юли 2020 г. заявления подадоха Българо-американската кредитна банка, Обединена българска банка, Юробанк България, УниКредит Булбанк, Първа инвестиционна банка, Токуда банк, Банка ДСК, Търговска банка Д и Райфайзенбанк. Право да кандидатстват за партньорство имаха всички финансови институции с валиден банков лиценз и разрешение за предоставяне на заеми. Общият финансов ресурс за гаранции, заявен от банките кандидати, надхвърля бюджета от близо 158 млн. лв., определен от ФнФ за този финансов инструмент. До края на този месец ще бъде готов списъкът с потенциални банки партньори, които са допустими да подпишат гаранционно споразумение. Целта е новата „Портфейлна гаранция с таван на загубите за преодоляване на последствията от COVID-19“ да бъде достъпна за крайни получатели през септември 2020 г. Чрез новия си гаранционен продукт ФнФ ще поеме част от кредитния риск на финансовите институции при отпускане на нови заеми на малки и средни предприятия без достатъчно обезпечения, но с необходимост от подкрепа в условията на настоящата тежка ситуация. По този начин ще се улесни достъпът на бизнеса до кредити за продължаване на дейността, включително за задоволяване на потребностите от ликвидност и/или за преодоляване на финансови затруднения, които се дължат на пандемията или се утежняват от нея. ФнФ предлага гаранция до 80% от размера на всеки кредит, срещу което съответната банка ще трябва да предложи финансиране при преференциални лихви и занижени изисквания към обезпеченията. В структурата на продукта се предвижда комбиниране на гаранционен инструмент и лихвена субсидия за предприятията, които изпитват ликвидни затруднения, но въпреки това са готови да задържат персонала си. Инструментът „Портфейлна гаранция с таван на загубите за преодоляване на последствията от COVID-19“ е финансиран със средства от Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ (ОПИК) 2014 – 2020 г.
Източник: Монитор (22.07.2020)

След ловешкия завод ББР разпродава активи и на русенския "Спарки“ Пет месеца след като започна разпродажба на активи на ловешкия производител на електроинструменти "Спарки Елтос", Българска банка за развитие (ББР) пристъпи към изпълнение на залог и на русенския машиностроителен завод "Спарки", който е част от същата група. Банката претендира за малко над 10 млн. евро вземания по три кредита, придобитити чрез цесия от Банка ДСК в края на 2016 г. Междувременно от документи в Търговския регистър става ясно, че наскоро е регистрирано ново дружество - "Спарки Русе 2020", със същия предмет на дейност и с осигурено финансиране отново от ББР. То се управлява от консултанта по оздравяване на фирмите в групата Макс Зиф, нает точно от държавната банка. Накратко, активите на русенския завод ще се продават на търг от съдебен изпълнител, а вероятен купувач е дружество, управлявано от сегашния консултант. Държавната ББР е един от основните кредитори на компаниите от групата. Тя има и особен залог върху търговското предприятие "Спарки" във връзка с три кредита, отпуснати през 2005, 2007 и 2015 г. от Банка ДСК, която продаде вземанията си на ББР през ноември 2016 г. Търсената сега сума от 10.1 млн. евро включва и дължимите лихви, такси и неустойки и е приблизително равна на общата сума на отпуснатите заеми, което означава, че по тях са правени някакви плащания. И трите заема обаче са в забава от 3 април 2020 г. Според отчета на "Спарки" към края на 2019 г. компанията дължи общо 19.6 лв. на банки, като задълженията са текущи (до 12 месеца) и няма просрочия. За да събере вземанията си, ББР ще продава отделни активи на предприятието - недвижими имоти, движими вещи, стоки и оборудване, търговски марки, вземания по банкови сметки и от трети лица и др. За депозитар е определен Стоян Якимов, който стана депозитар и на "Спарки Елтос". За разлика от ловешкото предприятие "Спарки" продължава да работи, като по данни от АПИС към април в компанията са заети около 300 души. Русенският завод произвежда земеделски, транспортни, пътностроителни и други машини и съоръжения. За миналата година компанията има 20.5 млн. лв. оборот (24.4 млн. лв. за 2018 г.), а загубата се удвоява до 1.1 млн. лв. "Спарки" има натрупана печалба от 8.2 млн. лв. от предишни години. В началото на тази година стана ясно, че ББР е възложила на външен консултант - "Сердика файненшъл сървисис" на британския гражданин Макс Зиф, да изготви стратегия за финансово и оперативно преструктуриране на двата завода, чиито мажоритарни собственици са Станислав Петков и Петър Барбуков. Зиф имаше подобна задача в "Булсатком", където после дял придоби и свързано с ББР дружество. За русенското предприятие преструктурирането, изглежда, ще стане чрез дружеството "Спарки Русе 2020", което е било регистрирано в средата на май в София вероятно с цел да придобие активите. То има същия предмет на дейност като "Спарки", а управител е Макс Зиф. Капиталът на новата компания е 10 лв., а като едноличен собственик е вписан Михаил Цветанов Нацкин. Справка в интернет показва, че Нацкин е адвокат и има докторска степен по право от УНСС, като тема на дисертацията му е "Стабилизация на търговец във финансово затруднение". Извън това името му излиза като съсобственик в две монтански дружества - "МН - консулт" и "Органик хърбс", но нито едно от тях не е действащо. По-интересното обаче е, че в преструктурирането отново ще участва ББР. За това говори фактът, че държавната банка е отпуснала 3 млн. евро кредит на "Спарки Русе 2020". Договорът е от 15 юли, а лихвата е 3-месечен Euribor + 3 процентни пункт надбавка, но не по-малко от 3%. Заемът е обезпечен със залог върху предприятието.
Източник: Капитал (24.07.2020)

Одобрените безлихвени кредити до 4500 лв. са под 60% Процентът на одобрените кредити по програмата на Българската банка за развитие за отпускане на безлихвени кредити до 4500 лв. на физически лица и самоосигуряващи се намалява все повече. Към 27 юли търговските банки, през които реално става преразпределянето на средствата, са одобрили 13 377 искания, което е едва 58.5% от подадените заявления. Откакто започна да действа програмата през април процентът на одобрените молби постоянно намалява, показва статистиката на държавната банка. Освен това търговските банки далеч не отпускат максималните 4500 лв. на своите клиенти, като данните показват, че средният размер е около 4200 лв. за три месеца. Общият бюджет на широко афишираната правителствена програма, която трябва да подкрепи хората в неплатен отпуск или останали без работа, е 200 млн. лв. Сега данните на ББР показват, че близо три месеца и половина след нейния старт са одобрени заеми на обща стойност 55.6 млн. лв. Срокът за кандидатстване по програмата за безлихвено кредитиране е до края на 2020 г. Партньори по нея са общо 12 търговски банки. В момента 10 от тях приемат заявления на кандидатите. Това са Алианц банк, Банка ДСК, Инвестбанк, ОББ, Първа инвестиционна банка, Пощенска банка, Райфайзенбанк, Търговска банка Д, Централна кооперативна банка и УниКредит Булбанк. Интернешънъл Асет Банк и Общинска банка първи усвоиха финансовия си ресурс по програмата и не приемат нови искания за заеми.
Източник: econ.bg (29.07.2020)

Банка ДСК измести от първото място Уникредит Булбанк Банка ДСК вече е най-голямата в България по размер на активите, показват данните на БНБ. Към края на първото полугодие тя вече управлява активи за 21.9 млрд. лева, изпреварайки с малко дългогодишния лидер Уникредит Булбанк (21.877 млрд. лева). Тази смяна на водача се държи на сливане - ДСК придоби Сосиете Женерал Експресбанк, която в последните месеци оперираше под името Експресбанк. Следващите в класацията са ОББ, Пощенска, Първа инвестиционна и Райфайзенбанк. Обединена българска банка и Пощенска банка също "пораснаха" в резултат на сделки с други кредитни институции. СИБанк придоби някогашната ОББ, като прие името й и така обединената банка се изкачи на третото място. А Пощенска банка се издигна на четвърта позиция, след като "погълна" Алфа Банк и Пиреос. В топ 10 по активи влиза и държавната Българска банка за развитие (3.5 млрд. лв.). Общо 17 от 23-те банки в страната управляват активи за над 1 млрд. лв. Най-малките банки у нас са Токуда банк, Тексим Банк и Те Дже Зираат Банкасъ, управляващи активи за респективно 381 млн. лв., 380 млн. лв. и 162 млн. лв.
Източник: Сега (18.08.2020)

Близо 16 000 кандидати са одобрени за безлихвени кредити Близо 16 000 кандидати са одобрени по антикризисната правителствена програма за безлихвено кредитиране на физически лица. Общата стойност на одобрените от търговските банки кредити е малко над 65,7 млн. лв. Към средата на август по гаранционната програма, която Българската банка за развитие управлява, към банките-партньори са постъпили 26 160 искания, 78 на сто от които са на лица на трудов договор, а останалите 22% са на самоосигуряващи се. Средната стойност на заемите е над 4100 лв. Срокът за кандидатстване е до края на 2020 година. Партньори по Гаранционната програма за предоставяне на безлихвени кредити до 4 500 лева в помощ на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията от COVID-19, са общо 12 търговски банки. Това са Алианц банк, Банка ДСК, Инвестбанк, Интернешънъл Асет Банк, ОББ, Общинска, банка, Първа инвестиционна банка, Пощенска банка, Райфайзенбанк, Търговска банка Д, Централна кооперативна банка и УниКредит Булбанк. Българската банка за развитие не разглежда исканията за кредит, а включва вече одобрените от търговските банки заеми в издадената портфейлна гаранция. С партньорите по програмата ББР сключи гаранционни споразумения за 136 095 000 лева, от които вече близо 50 на сто са договорени. Останалите средства остават на разположение за изпълнение на гаранционните споразумения, за предоставяне на гаранционни лимити на други банки, както и за вдигане на лимитите на тези, които вече са участници в програмата, ако пожелаят това. Целта на мярката е да подпомогне служителите в неплатен отпуск и самоосигуряващите се лица, които са прекъснали дейност вследствие на пандемията от COVID-19. Те имат възможността да получат заем до 4 500 лева, отпускани наведнъж или на три транша от по 1 500 лева. Максималният срок на погасяване е 5 години, с минимум 6 месеца и максимум 24 месеца гратисен период. Заемите са освободени от такси, комисиони и неустойки. Kандидатите за безлихвен заем трябва да са били в неплатен отпуск или с прекъсната дейност поради пандемията. Съгласно обновените изисквания, желаещите могат да кандидатстват и след като са се завърнали на работа. Самоосигуряващите се лица трябва да имат поне 20% спад в доходите през 2020 г., като за всички кандидати важи изискването за декларирани осигуровки за период от 6 месеца назад.
Източник: Труд (20.08.2020)

70 млн. лв. са стигнали до гражданите под формата на безлихвени кредити Търговските банки са одобрили малко над 11,7 млн. лв. по антикризисната правителствена програма за безлихвено кредитиране на физически лица само за месец август. Така общата стойност на договорените заеми към края на август е 70 713 300 лв. Само за август към банките-партньори са постъпили 3 683 искания, от които 2 796 са били одобрени, съобщи Българската банка за развитие. Средната стойност на одобрените 16 984 заема е малко под 4200 лв. Срокът за кандидатстване е до края на 2020 година. Партньори по Гаранционната програма за предоставяне на безлихвени кредити до 4 500 лева в помощ на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията от COVID-19, са Алианц банк, Банка ДСК, Инвестбанк, Интернешънъл Асет Банк, ОББ, Общинска банка, Първа инвестиционна банка, Пощенска банка, Райфайзенбанк, Търговска банка Д, Централна кооперативна банка и УниКредит Булбанк. С партньорите по програмата са сключени гаранционни споразумения за 144 995 000 лева, от които вече близо 50 на сто са договорени. Общият бюджет по този инструмент бе 200 млн. лв. Останалите средства остават на разположение за изпълнение на гаранционните споразумения, за предоставяне на гаранционни лимити на други банки, както и за вдигане на лимитите на тези, които вече са участници в програмата, ако пожелаят това, поясняват от държавната банка. Целта на мярката е да подпомогне служителите в неплатен отпуск и самоосигуряващите се лица, които са прекъснали дейност вследствие на пандемията от COVID-19. Те имат възможността да получат заем до 4 500 лева, отпускани наведнъж или на три транша от по 1 500 лева. Максималният срок на погасяване е 5 години, с минимум 6 месеца и максимум 24 месеца гратисен период. Заемите са освободени от такси, комисиони и неустойки. Кандидатите за безлихвен заем трябва да са били в неплатен отпуск или с прекъсната дейност поради пандемията. Съгласно обновените изисквания желаещите могат да кандидатстват и след като са се завърнали на работа. Самоосигуряващите се лица трябва да имат поне 20% спад в доходите през 2020 г., като за всички кандидати важи изискването за декларирани осигуровки за период от 6 месеца назад.
Източник: Банкеръ (02.09.2020)

Спестяванията в двете най-големи банки у нас вече са с 0% лихва Двете най-големи банки у нас - Уникредит Булбанк и Банка ДСК, от няколко месеца са понижили лихвите по всички депозити и спестовни сметки до невижданите досега 0.00%. Тази лихва важи за всички влогове, независимо от срочността и валутатата. С нулева лихва са дори и детските спестовни влогове, които винаги досега са били най-доходоносни заради своята дългосрочност - до навършването на пълнолетие на детето. Мярката донякъде е очаквана, тъй като през последните години лихвите по спестяванията постоянно падат, доближавайки все повече нулата. От началото на 2016 г. основният лихвен процент в страната стана 0.00%, а БНБ наложи отрицателна лихва от 0.6% върху свръхрезервите на банките. Тези действия бяха обяснени с политиката на Европейскита централна банка и международните пазари. В отговор на "облагането" на свръхрезервите почти всички трезори въведоха такси върху големите фирмени влогове и на практика вече повече от година бизнесът вместо да печели от вложените си пари, на практика плаща на банките да им ги съхраняват. "Таксите за съхранение" варират от 0.5 до 1% в зависимост от сумата, като при някои трезори удръжките започват след прехвърляне на влогове от 1 млн. лв. Депозите на гражданите засега са без такси за обслужване, внасяне и теглене на пари, но доходността от тях се облага с 8% данък. Често обаче влоговете са обвързани с разплащателни сметки, чиято такса за обслужване е минимум 2 лв. месечно. Така част от спестителите на практика плащат на банките за депозираните в тях средства, вместо да получават някаква доходност. Проверка на "Сега" показа, че обратно на големите банки, по-малките трезори се опитват да привлекат нови вложители със сравнително атрактивни лихви. Инвестбанк, например, предлага от месец 0.7% за стандартни депозити със срок от 12 месеца. Лихвата може да достигне и до 1.4% за 36-месечни депозити при възможност за авансово ежемесечно изплащане. Търговска банка Д дава 0.45% за 12-месечни депозити. За по-дългосрочни спестявания лихвата стига до 0.8%. Стандартният едногодишен депозит на Интернешънъл Асет Банк е 0.40%. В БАКБ лихвата за такъв депозит е 0.25%, но ако се комбинира със застраховка „Алианц България Живот" тя се вдига до 1.35% при 3-годишна срочност. Някои банки комбинират спестяванията с инвестиране във взаимни фондове за по-висока доходност. "Пощенска" например предлага продукт, с който лихвата по депозита може да достигне 0.70% за 12 месеца, ако половината от сумата се инвестира в подобни фондове. Една от големите банки в страната - ПИБ, също предлага по-високи лихви по депозитите от средното ниво. Стандартният 12-месечен депозит в нея е с доходност 0.25% за различните валути, без да се изисква минимална сума за откриването му и с неограничено довнасяне за целия период. Отделно почти всички трезори предлагат и електронни депозити, при които лихвите са с около 0.1 процентни пункта по-високи от стандартните. Те се откриват и управляват изцяло онлайн, като се захранват единствено чрез междубанкови преводи. Лихвите по депозитите ще се запазят на рекордно ниските нива във втората половина на годината, прогнозира БНБ в последния си доклад от юли. Един от ефектите на COVID-пандемията e засилен интерес към спестяванията, въпреки че банките по никакъв начин не ги стимулират. По данни на БНБ след като през март депозитите намаляха с около 72 млн. лв. спрямо предходния месец, то още през април те започнаха да се увеличават, при това с 560 млн. лв. А в края на юни спестяванията на домакинствата са вече с 1 милиард лева повече от края на март и достигат 57.171 млрд. лв. Този ръст е двойно по-висок за същия период през 2018 и 2019 г. "Разполагащите със свободни средства предпочитат да оставят парите си в банките, не толкова заради лихвата, колкото те да са на сигурно място. Алтернативата да бъдат инвестирани на капиталов пазар, предвид спадовете на борсите, обезкуражиха много потенциални инвеститори", посочват експертите от сайта "Моите пари".
Източник: Сега (08.09.2020)

ЕЦБ постави под пряк надзор пет български банки Днес Европейската централна банка (ЕЦБ) оповести списъка на банките в България, които ще бъдат обект на директен надзор от нея, считано от 1 октомври 2020 г., съобщи Българската народна банка. Кредитните институции, обект на директен надзор, са: "УниКредит Булбанк" АД, "Банка ДСК" АД, "Обединена българска банка" АД, "Юробанк България" АД и "Райфайзенбанк (България)" ЕАД. Това решение е част от процеса на тясно сътрудничество между ЕЦБ и БНБ съгласно решение (ЕС) 2020/1015 на ЕЦБ от 24 юни 2020 година, пише в съобщението. Началната дата на тясното сътрудничество между ЕЦБ и БНБ е 1 октомври 2020 г. Считано от тази дата с решение на УС на БНБ Радослав Миленков - подуправител, ръководещ "Банков надзор", ще бъде представителят на Българската народна банка в Надзорния съвет на ЕЦБ, със същите права и задължения като всички останали членове, включително право на глас. За целите на директния надзор върху системните банки БНБ определя подкоординатори, както и свои представители в съвместните надзорни екипи за значимите институции. По отношение на въпросите на политиката, свързани с пруденциалния надзор, представители на БНБ участват в други комитети и подструктури, които подпомагат работата на ЕЦБ във връзка със задачите, които са й възложени с Регламент (ЕС) номер 1024/2013, пише още в съобщението. ЕЦБ също така ще отговаря за наблюдението над по-малко значимите институции, които остават обект на директен надзор от БНБ, и за общите процедури за всички поднадзорни лица. Наблюдението над по-малко значимите банки от страна на ЕЦБ ще включва контрол по прилагането на общите надзорни стандарти на Единния надзорен механизъм. ЕЦБ ще разполага с определени директни правомощия по отношение на по-малко значими институции, свързани с процеса на издаване на лицензии и одобрения, издаването на общи препоръки, указания и инструкции, планиране и осъществяване на инспекции, включително и поемане на директен надзор над по-малко значими институции. За целите на надзора над по-малко значимите банки към Единния надзорен механизъм на ЕЦБ е създадена структура, в която Българската народна банка ще участва. В рамките на структурата се обсъждат въпросите на надзора над по-малко значимите институции на страните от Единния надзорен механизъм, допълват от БНБ.
Източник: Банкеръ (14.09.2020)

За 5 месеца банките са отпуснали 75 млн. лв. безлихвени заеми Търговските банки са одобрили 17 907 искания за близо 75 млн. лв. през първите 5 месеца от старта на програмата за безлихвено кредитиране на физически лица. Това съобщиха от Българска банка за развитие (ББР). Постъпили са над 29 хил. искания. Повече от 70% от тях са на лица на трудов договор, а останалите са на самоосигуряващи се. Към 14 септември в обработка са още 1215 искания. Средната стойност на одобрените заеми е 4225 лв. Срокът за кандидатстване е до края на 2020 година, припомнят още от ББР. Партньори по Гаранционната програма за предоставяне на безлихвени кредити до 4500 лева в помощ на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията от COVID-19, са Алианц банк, Банка ДСК, Инвестбанк, Интернешънъл Асет Банк, ОББ, Общинска банка, Първа инвестиционна банка, Пощенска банка, Райфайзенбанк, Търговска банка Д, Централна кооперативна банка и УниКредит Булбанк. Българската банка за развитие не разглежда исканията за кредит, а включва вече одобрените от търговските банки заеми в издадената портфейлна гаранция, подчертават от финансовата институция. Гаранционните споразумения, сключени по програмата, са за близо 145 млн. лв. Половината от тях вече са договорени. Останалите средства остават на разположение за изпълнение на гаранционните споразумения, за предоставяне на гаранционни лимити на други банки, както и за вдигане на лимитите на тези, които вече са участници в програмата, ако пожелаят това, обясняват още от ББР. Целта на мярката е да подпомогне служителите в неплатен отпуск и самоосигуряващите се лица, които са прекъснали дейност вследствие на пандемията от COVID-19. Те имат възможността да получат заем до 4500 лева, отпускани наведнъж или на три транша от по 1500 лева. Максималният срок на погасяване е 5 години, с минимум 6 месеца и максимум 24 месеца гратисен период. Заемите са освободени от такси, комисиони и неустойки. Кандидатите за безлихвен заем трябва да са били в неплатен отпуск или с прекъсната дейност поради пандемията. Съгласно обновените изисквания желаещите могат да кандидатстват и след като са се завърнали на работа. Самоосигуряващите се лица трябва да имат поне 20% спад в доходите през 2020 г., като за всички кандидати важи изискването за декларирани осигуровки за период от 6 месеца назад.
Източник: Инвестор.БГ (16.09.2020)

Десет банки ще кредитират "Булгартрансгаз" с 545 млн. евро Три месеца след като обяви, че търси кредит за финансирането на "Турски поток" през България, държавната "Булгартрансгаз" е в края на изборната процедура. Получени и оценени са били оферти на 10 банки за общо 545 млн. евро, съобщиха за "Капитал" от Министерството на енергетиката. Това е вторият голям кредит, след като в края на 2019 г. дружеството взе заем 200 млн. евро от четири банки (Ситибанк Европа, ИНГ банк, Уникредит Булбанк, Международна банка за икономическо сътрудничество), за да обезпечи авансовите плащания по проекта. Към момента са подписани договори с 8 банкови институции на обща стойност 455 млн. евро. Това са ING Bank, Банка ДСК, Ситибанк Европа, Райфайзенбанк България, Уникредит Булбанк, International bank for economic co-operation, Юробанк България, Обединение ББР - Международна инвестиционна банка. В процес на договаряне са условията по контрактите с руската VTB BankEurope SE и ОББ, като се очаква до края на септември и те да бъдат подписани. Предложените лихвени нива варират за всяка от 6-те години на кредитите, като най-ниският предложен лихвен процент е 1.35, а най-високият - 3.5%, т.е. изпълнено е ключовото условие на процедурата да се привлече финансов ресурс при икономически по-изгодни условия. Целта на "Булгартрансгаз" бе при постигането на по-ниска лихва то да намали разходите си по отсечката на "Турски поток" през България чрез предсрочно плащане на част от дължимите суми към саудитските изпълнители от "Аркад". Проектът за тръбата е с обща стойност 2.15 млрд. лв., отделно за компресорни станции разходът е 350 млн. лв. От отчетите на компанията се вижда, че за последните две години по проекта са платени около 800 млн. лв.
Източник: Капитал (18.09.2020)

Чуждите инвестиции скачат с над 900 млн. евро през юли Преките чуждестранни инвестиции в България се изстрелват нагоре през юли с постъпления от близо 960 млн. евро, показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ). Сумата е необичайно висока - за сравнение, през второто тримесечие постъпилите в страната чужди капитали достигат общо едва 157.6 млн. евро. От централната банка не предоставят обяснение, но приливът на средства вероятно се дължи на сделката за БТК. От юли телекомът официално е собственост на регионалната медийна група United Group, в която мажоритарен акционер е лондонският фонд BC Partners. Отчетените в платежния баланс постъпления вероятно са сумата, която отива към местните кредитори и доскорошните български акционери в компанията. Така от началото на годината общата сума на чуждите инвестиции в България достига 1.4 млрд. евро. През същия период на 2019 г. стойността на постъпилите капитали беше 913 млн. евро, но тогава сметката също беше изкривена от голяма сделка - покупката на Сосиете женерал Експресбанк от ДСК. През юли чуждите инвестиции в страната се увеличават с 958.8 млн. евро. Плюсът идва от прилив на капитали под формата на дългови инструменти от 961.1 млн. евро, докато при дяловият капитал, който се асоциира с дългосрочни интереси, е видим отлив на средства от 2.3 млн. евро. Реклама Реинвестираната печалба, която показва каква част от нетния финансов резултат българските подразделения на чужди компании оставят в страната, е нула, защото информацията тук постъпва с тримесечните и годишните отчети на фирмите. Данните за чуждите инвестиции все още са предварителни и могат да бъдат ревизирани до две години от първоначалната дата на публикуване. През юли текущата сметка остава положителна, като така от началото на годината възлиза на 968.3 млн. евро. Плюсът идва от положително салдо по сметката за вторичен доход (637.1 млн. евро), където са включени например европейските средства, както и тези от услугите. Сумата от нетните постъпления от услуги намалява значително тази година, тъй като двигател обикновено са разходите на чуждите туристи в страната. През юни и юли обаче за транспорт и пътувания в страната от чужди сметки са постъпили едва 555 млн. евро при три пъти по-голяма сума през същите месеци на 2019 г. От друга страна, търговското салдо остава отрицателно при износ за 15.5 млрд. евро и внос за 16.1 млрд. евро към юли. Сметката за първичния доход, където влизат нетните постъпления от дивиденти и парите на временно работещите извън страната, също е на минус от 743.2 млн. евро през януари-юли.
Източник: Капитал (21.09.2020)

И в коронакризата банките вдигат такси и комисиони В условията на кризата, породена от коронавируса, банките в България не престават да покачват таксите за услугите си. Буквално всеки месец от началото на годината се правят различни корекции в тарифите, като лека-полека се покачват цената не само на специфични операции, но и на масови услуги като разкриване и поддържане на сметки, преводи на пари и ползване на банкови карти. Тендецията към покачване на таксите стана особено отчетлива през последните две-три години и се обяснява с желанието да се компенсират намалелите приходи от ниските лихви по кредитите. По-сериозна вълна на вдигане на комисиони за преводи на суми в левове имаше през есента на миналата година - малко преди да влезе в сила еврорегламентът, който задължи нашите трезори да свалят цената на транграначните преводи в евро. От 15 декември 2019 г. такава транзакция от и към България не трябва да е по-висока от цената на вътрешните преводи в левове. Това естествено доведе до поскъпване на левове преводи, което продължава да се случва в някои трезори и през тази година. Вече почти всички банки начисляват по 4 лв. за междубанков превод, нареден на гише, а в три от тях - Уникредит Булбанк, Пощенска и Инвестбанк, от няколко месеца тази такса е 5 лв., показва специализираният сайт "Писар". Банка ДСК предупреждава, че също ще увеличи тази такса на 5 лв. от началото на октомври. Само преди година средната такса за междубанкови преводи в левове бе на нива малко над 3 лв., а преди две години - под 2.50 лв. Някои трезори през тази година дори увеличиха таксите за вътрешни преводи по сметки на клиента. Значително по-евтини са преводите, направени с онлайн банкиране - те варират от 0.80 лв. до 2 лв., като преобладаващата такса е 1 лев. За електронна транзакция на суми над 100 000 лв. таксата най-често е 12-13 лв. Именно това е политиката на банките през последните години - да стимулират ползването на електронно банкиране вместо посещението на банковите клонове. Това спестява сериозни разходи за работна ръка и наемане на офиси. Не случайно трезори масово закриват клонове в столицата и страната през последните години. Бавно и полека се вдига и цената на откриване и обслужване на сметки, като това продължава да се случва и в момента. Само преди година средната цена на месечното обслужване на сметки бе 2.40 лв. по данни на БНБ. В момента най-скъпа тази услуга е в Прокредит банк и Инвестбанк - съответно 10 лв. и 4.50 лв. Уникредит, ДСК и Пощенска банка вече събират по 4 лв. месечно за обслужване на разплащателни сметки, Райфайзен и ЦКБ - по 3.50 лв., а ОББ - 3 лв. Останалите банки все още държат месечни такси под 3 лв. по разплащателни и спестовни сметки, показват справка в "Писар". Повишават се и таксите за внасяне и теглене на пари на каса. Много банки доскоро изобщо не таксуваха внасянето на по-малки суми, но сега вече начисляват между 1 и 2 лв. - ОББ, ПИБ. От октомври и Банка ДСК въвежда такса 1 лев при внасяне на суми до 3000 лв. по разплащателни и безсрочни спестовни сменки. Уникредит направи това със срочните депозити през май. При внасяне на суми по-големи от 3000 лв. се начисляват и 0.2% за горницата, включително когато парите се внасят на падежа. Това се случва на фона на обявената по-рано през годината нулева лихва върху депозитите, независимо от тяхната срочност. Освен Уникредит, другата банка, която вече не начислява никаква лихва върху спестяванията на клиентите си, е Банка ДСК. Минимум 4 лв. взимат вече почти всички банки при теглене на пари в брой от сметки. Ако изтеглената сума е по-голяма от 2000 лв. таксата скача - варира от 0.4% до 0.7% от теглената сума, като в повечето банки няма таван на тази такса. Увеличават се и таксите при теглене на пари от банкомат. През последните месеци вече почти всички направиха таксата за теглене от собствен банкомат 0.30 лв., а от друга банка - 1.30 лв. Преди година тегленето на пари от АТМ на банката-издател на картата струваше средно 0.20 лв., а от банкомат на друга банка бе под 1 лев. Повечето банки обаче предлагат пакети, в които всяка една от тези услуги е с по-ниска цена, спрямо тази, когато се ползват самостоятелно, дори някои услуги може да излязат безплатни. Затова съветите на финансовите експерти, особено към хората, на които често им се налага да правят различни плащания, е да потърсят най-подходящия за тях пакет. Тук неудобството е, че в пакета може да бъдат включени ненужни екстри, които да оскъпят общата цена. Увеличение на различни банкови такси и на въвеждане на нови за услуги, които до момента са били безплатни ще продължи през следващите месеци, за което вече има уведомления от няколко банки. Това е очаквано не само заради продължаващите рекордно ниски нива на лихвите по кредитите и санкциите, които налага БНБ за свръхрезервите на банките. Заради коронавируса трезорите приеха да отсрочат с до 6 месеца изплащането на заеми от финансово засегнати граждани и фирми. До момента е одобрена кредитна ваканция за 9 млрд. лв., което е 10% от всички отпуснати от банките заеми. В рамките на 6 месеца от тези заеми няма да постъпват вноски и лихви, не се и събират такси за промяната на погасителните планове. Затова и банките търсят как компенсират липсата на тези постъпления.
Източник: Сега (28.09.2020)

Близо 80 млн.лв. одобриха търговските банки по програмата на ББР за безлихвено кредитиране Близо 80 млн. лв. са одобрените искания от търговските банки за кредит по антикризисната програма за безлихвено кредитиране на физически лица. Това показват данните на Българската банка за развитие към 28 септември. Исканията за отпускане на заем вече надхвърлят 30 500, като почти 19 000 вече са получили одобрение, а други 837 се разглеждат в момента. Близо една трета от тях са на лица на трудов договор, а останалите са на самоосигуряващи се. Средната стойност на одобрените заеми е 4 228 лв. Срокът за кандидатстване е до края на 2020 година. Партньори по Гаранционната програма за предоставяне на безлихвени кредити до 4 500 лева в помощ на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията от COVID-19, са Алианц банк, Банка ДСК, Инвестбанк, Интернешънъл Асет Банк, ОББ, Общинска банка, Първа инвестиционна банка, Пощенска банка, Райфайзенбанк, Търговска банка Д, Централна кооперативна банка и УниКредит Булбанк. Българската банка за развитие не разглежда исканията за кредит, а включва вече одобрените от търговските банки заеми в издадената портфейлна гаранция. С партньорите по програмата ББР сключи гаранционни споразумения за 149 427 500 лева. Близо 55% от средствата са договорени. Останалите са на разположение за изпълнение на гаранционните споразумения, за предоставяне на гаранционни лимити на други банки, както и за вдигане на лимитите на тези, които вече са участници в програмата, ако пожелаят това. Целта на мярката е да подпомогне служителите в неплатен отпуск и самоосигуряващите се лица, които са прекъснали дейност вследствие на пандемията от COVID-19. Те имат възможността да получат заем до 4 500 лева, отпускани наведнъж или на три транша от по 1 500 лева. Максималният срок на погасяване е 5 години, с минимум 6 месеца и максимум 24 месеца гратисен период. Заемите са освободени от такси, комисиони и неустойки. Кандидатите за безлихвен заем трябва да са били в неплатен отпуск или с прекъсната дейност поради пандемията. Съгласно обновените изисквания желаещите могат да кандидатстват и след като са се завърнали на работа. Самоосигуряващите се лица трябва да имат поне 20% спад в доходите през 2020 г., като за всички кандидати важи изискването за декларирани осигуровки за период от 6 месеца назад.
Източник: Фирмена информация (29.09.2020)

От днес EЦБ поема контрола върху 5 български банки От днес Българска народна банка влиза в тясно сътрудничество с Европейската централна банка. От своя страна ЕЦБ поема директния надзор върху пет български банки - УниКредит Булбанк, Банка ДСК, Обединена българска банка, Юробанк България (Пощенска банка) и Райфайзенбанк България. ЕЦБ ще отговаря и за наблюдението над по-малко значимите институции, които остават обект на директен надзор от БНБ, и за общите процедури за всички поднадзорни лица. ЕЦБ ще разполага с определени директни правомощия по процеса на издаване на лицензии и одобрения, издаването на общи препоръки, указания и инструкции, планиране и осъществяване на инспекции, включително и поемане на директен надзор над по-малко значими институции. Радослав Миленков - подуправител, ръководещ "Банков надзор", ще бъде представителят на БНБ в Надзорния съвет на ЕЦБ, със същите права и задължения като всички останали членове, включително право на глас. Тясното сътрудничество с европейските банкови институции бе поставено като условие за влизане на страната ни в обменно курсовия механизъм ERM2, наричан още чакалнята за еврозоната. България влезе в чакалнята през юли т.г., след като бе преодоляно последното препятствие - увеличаването на капитала на Първа инвестиционна банка. Това стана, след като държавната Българска банка за развитие придоби 18.35% от капитала на ПИБ за 140 млн. лв., а още 7.87% бяха купени от Valea Foundation на чешкия бизнесмен Карел Комарек. Най-оптимистичният срок за влизането на България в еврозоната е 2023 или 2024 г.
Източник: Сега (01.10.2020)

"УниКредит Булбанк" изпреварва "Банка ДСК" по активи към края на август След като през май месец "Банка ДСК" окончателно приключи придобиването на "Сосиете Женерал Експресбанк", обединената група успя да изпревари дългогодишния лидер на банкови пазар у нас "УниКредит Булбанк" и да застане начело на сектора по размер на активите. Към края на лятото обаче двете финансови институции изглежда отново са разменили позициите си. "УниКредит" е успяла да увеличи активите си и така отново да се върне на първо място към края на август. Това твърдят от финансовата институция в официално съобщение. "Активите на "УниКредит Булбанк" достигнаха 23,4 милиарда лева в края на август. Така банката заема първо място по този показател в страната, сочат данните на БНБ", се казва в него. В съобщението се казва още, че банката е на първо място по размер на новоотпуснатите корпоративни кредити, както и по размер на фирмените депозити, които достигат 8,615 милиарда лева. От друга страна "Банка ДСК" е водеща що се отнася до отпуснатите заеми и влоговете на домакинствата. Към края на юни месец обединената група на "Банка ДСК" имаше общи активи от 21,948 милиарда лева. Към същия период "УниКредит Булбанк" беше зад нея с такива от 21,877 милиарда лева. Според статистиката на БНБ към края на същия период общо кредитите на домакинствата в "Банка ДСК" възлизат на 7,695 милиарда лева, като от тях жилищните са 3,268 милиарда лева, а потребителските - 5,250 милиарда лева. Заемите на нефинансовите предприятия възлизат на 4,607 милиарда лева. От друга страна депозитите на домакинствата са в размер на 14,205 милиарда лева, а на бизнеса - 3,322 милиарда лева. За същия период кредитният порфейл на "УниКредит Булбанк" включва общо 2,563 милиарда лева кредити на домакинства, от които 2,312 милиарда лева жилищни, както и заеми на бизнеса в размер на 6,897 милиарда лева. Влоговете на домакинствата в банката възлизат на 10,135 милиарда лева, а корпоративните такива са на стойност от 6,970 милиарда лева.
Източник: Money.bg (14.10.2020)

ББР е одобрила гаранции за 178 млн. лева по антикризисни програми От Българска банка за развитие съобщават, че към 26 октомври, по управляваните от нея две гаранционни програми, търговските банки са одобрили кредити за над 178 млн. лева. Българските микро-, малки и средни предприятия, одобрени по гаранционната програма за подкрепа на бизнеса, засегнат от пандемията COVID-19, са 643. Общият размер на потвърдените за гарантиране кредити, които банките са одобрили за тези фирми, е 90,7 млн. лева. Според ББР най-сериозен интерес към програмата са проявили компании от секторите търговия, туризъм, транспорт и производство. Сред подпомогнатите са още фирми в сферата на селското стопанство, строителството, услугите и рекламната дейност. Гражданите, които са одобрени да получат безлихвени кредити до 4500 лв., вече са над 21 000. Общата им стойност е малко над 88 млн. лв. Исканията за отпускане на кредит надхвърлят 32 700, като 710 се разглеждат в момента. Средният размер на заемите е 4 224,35 лв. По програмата в подкрепа на бизнеса ББР гарантира отпускането на заеми до 300 хил. лева за малки и средни предприятия, които търпят негативни последици от пандемията. Кредитите се отпускат от 8 банки-партньори, при намалени изисквания за обезпечение и възможност за гратисен период до 3 години. Финансовите институции, които отпускат заемите, са Алианц Банк, Банка ДСК, Българо-американска кредитна банка, Инвестбанк, Първа инвестиционна банка, Пощенска банка, Търговска банка Д и УниКредит Булбанк. Банките-партньори могат да включват в програмата както нови, така и съществуващи кредити. Условието е фирмите да изпитват затруднения през 2020 г. и да не са изпадали в просрочие над 90 дни за последната година. По другата антикризисна програма - за безлихвено кредитиране на физически лица, се отпускат заеми до 4 500 лева - наведнъж или до три транша от по 1500 лева. Кандидати могат да бъдат служители, които са били в принудителен неплатен отпуск или самоосигуряващи се, чиято дейност е била временно прекъсната заради извънредната обстановка. Максималният срок на погасяване е 5 години, с минимум 6 месеца и максимум 24 месеца гратисен период. Заемите са освободени от такси, комисиони и неустойки. Партньори по програмата са 12 търговски банки, 10 от които продължават да приемат заявления за безлихвени заеми. Това са Алианц Банк България, Банка ДСК, Инвестбанк, Първа инвестиционна банка, Търговска банка Д, УниКредит Булбанк, Обединена българска банка, Юробанк България, Райфайзенбанк и Централна кооперативна банка. Срокът за кандидатстване и по двете гаранционни програми на ББР е до края на 2020 година.
Източник: Money.bg (29.10.2020)

Рокада на върха в "Банка ДСК" Банка ДСК прави рокада в управителния и надзорния си съвет. Дългогодишният главен изпълнителен директор Виолина Маринова е получила лиценз от БНБ за член на Надзорния съвет на банката. В Управителния съвет на Банка ДСК влиза Тамаш Хак-Ковач. И двата лиценза от БНБ са издадени на 6 ноември. Тамаш Хак-Ковач е роден през 1970 г. в град Мишколц, Унгария. Той е бивш шеф на борда на подразделението на OTP Bank в Украйна. OTP Bank е унгарският собственик на "Банка ДСК". Преди това през 2000-2007 г. той става председател на управителния съвет на дъщерната банка на германската Commerzbank в Унгария, от юли 2007 г. оглавява дъщерната банка на Commerzbank в Москва, а от май 2010 г. ръководи подразделението за Централна и Източна Европа (ЦИЕ) на Commerzbank. От 24 февруари 2012 г. Тамаш Хак-Ковач оглавява борда на украинското подразделение на OTP Bank. Надзорният съвет на OTP Bank е прекратил правомощията Тамаш Хак-Ковач като ръководител на борда на 30 октомври 2020 г., като той ще оглави "Банка ДСК". Виолина Маринова е главен изпълнителен директор на Банка ДСК от 2005 г. След сделката по придобиването на "Сосиете Женерал Експресбанк" от Банка ДСК Виолина Мариона заслужено бе избрана да ръководи една от най-мащабните консолидации. С 48-годишен професионален опит в Банка ДСК, г-жа Маринова започва от най-ниското стъпало в своето кариерно развитие, като служител „Банково обслужване“ и преминава през всички позиции до поста Главен изпълнителен директор и Председател на Управителния съвет. през септември 2013 г. Виолина Маринова стана и единственият банкер в България, удостоен с най-високото национално отличие - орден „Стара планина”, първа степен. През 2014 г. г-жа Маринова получи наградата „Златен кръст за заслуги към Унгария” за подкрепата на двустранния културен обмен и в знак на признание за приноса й в популяризирането на унгарската култура в България.
Източник: Банкеръ (12.11.2020)

"Идеал стандарт - Видима" получи 65 млн. евро заем от Банка ДСК и ОББ Севлиевският производител на санитарна керамика и арматура "Идеал стандарт - Видима" е получил общо 65 млн. евро кредит от Банка ДСК и Обединена българска банка (ОББ). Това става ясно от документи в Търговския регистър за залог на търговското предприятие. Засега от компанията не съобщават за какво ще се използва заемът. Възможно е средствата да са предоставени за оборотно финансиране, след като наскоро дружеството приключи инвестиция за над 62 млн. лв., с която бяха модернизирани производствата. В края на октомври компанията е подписала договор за синдикиран заем с двете банки, като сумата е разделена на два транша. Първият е в размер на 10 млн. евро и е под формата на овърдрафт, който се отпуска изцяло от Банка ДСК. Вторият транш от 55 млн. евро представлява револвираща кредитна линия, като 35 млн. евро от нея се предоставят от Банка ДСК, а 20 млн. евро - от ОББ. Лихвата върху първата част от заема е равна на 1-месечния EURIBOR плюс надбавка в размер на 0.95 процентни пункта, но не по-малко от 0.95% годишно. Годишната лихва върху втория транш е сумата от 1-месечния EURIBOR и надбавка от 1.5 процентни пункта, като отново годишната лихва не може да бъде по-ниска от 1.5%. Крайният срок за погасяване на кредита е 31 октомври 2021 г., но според договора той може да бъде удължен. Решението за кредита е взето на общото събрание на "Идеал стандарт - Видима" в края на септември по предложение на основния собственик - регистрираният в Нидерландия Ideal Standard Holding, през който групата Ideal Standard притежава дружеството. Гласуваното предложение дава право на компанията да изтегли до 85 млн. евро заем от двете банки и да учреди особен залог върху цялото предприятие за обезпечаване на задълженията. Това на практика е втори по ред залог. Първият е в полза на регистрираната в Лондон Lucid Trustee Services Limited и е във връзка с револвиращ заем от 25 млн. евро, който е отпуснат през 2018 г. Като длъжници по него освен "Идеал стандарт - Видима" са вписани и другите компании на групата. "Идеал стандарт - Видима" е сред най-големите компании в България, като се нарежда на 62-ро място в класацията К100 на "Капитал", а в сектора на машините и оборудването е пета с оборот от 427.9 млн. лв. за 2019 г. В предприятието в Севлиево работят над 3200 души. Краен собственик на групата Ideal Standard са фондовете Anchorage Capital и CVC Credit Partners.
Източник: Капитал (13.11.2020)

БНБ определи ниво на буферите за 8 банки БНБ определи ниво на буфер за 8 банки, приложим към общата стойност на рисковите експозиции. Това става ясно от официално съобщение на БНБ. В него се казва, че Управителният съвет (УС) на БНБ определи като други системно значими институции (ДСЗИ) осем банки, като основание за това е наредба на самата Централна бака и общоевропейската методика, изложена в Насоките на Европейския банков орган. Веднага след това са определени и размерите на буфера, които влизат в сила от 1 януари 2021 г. За УниКредит Булбанк АД, Банка ДСК EАД, Първа инвестиционна банка АД определеният размер е 1 на сто. За Обединена българска банка АД, Юробанк България АД, Райфайзенбанк (България) ЕАД размерът е 0,75 на сто. А за Българска банка за развитие АД и Централна кооперативна банка АД - 0,5 на сто. Според БНБ буферът е мярка с превантивен характер, която е насочена към банките със системна значимост. Целта му е "да укрепи капацитета за поемане на загуби, като по този начин се ограничи прехвърлянето на рискове от потенциална стресова ситуация в системно значима банка към други кредитни институции или банковата система като цяло". Чрез по-високите капиталови изисквания се засилва устойчивостта на системните институции към неблагоприятни шокове и се подсигурява нормалното функциониране на банковата система дори във време на значителни неочаквани бъдещи загуби, пише още Централната банка.
Източник: Сега (01.12.2020)

Имотите на "Спарки" в Русе се продават за 24 млн. лв. Земята и сградите на русенския машиностроителен завод "Спарки" се предлагат за продан от частен съдебен изпълнител. Собственик на имотите е дъщерното дружество "Еко спарк", което се занимава с недвижими имоти. Началната цена за всичко е малко под 24 млн. лв., а търгът ще тече един месец от 14 декември. В случай че има оферти, те ще бъдат отворени в средата на януари. Върху имотите има възбрана в полза на Българската банка за развитие (ББР). Обявата за продан на частен съдебен изпълнител Венцислав Маринов е за недвижимо имущество на "Еко спарк", еднолична собственост на "Спарки", и е описано като завод за металообработване и машиностроене "Спарки". То включва четири парцела с обща площ от малко над 105 дка на ул. "Розова долина" 1 в Русе, където се намира заводът, заедно с множество производствени, административни и помощни сгради. Първоначалната цена е 23.9 млн. лв. без ДДС. В съобщението не се посочва кой е взискател по изпълнителното дело. По-рано тази година обаче основният кредитор на "Спарки" - държавната ББР, пристъпи към изпълнение на залог и вероятно проданта е по нейно искане. Претенциите на банката са за малко над 10 млн. евро по три кредита, придобити чрез цесия от Банка ДСК преди четири години. Посочените за продажба недвижими имоти са включени в капитала на дъщерното "Еко спарк". Той е на обща стойност 22.9 млн. лв. и е внесен изцяло като непарична вноска. От баланса на "Еко спарк" към края на 2019 г. се вижда, че компанията има дълготрайни материални активи за малко над 20 млн. лв., които се състоят основно от земя, има и сгради. Компанията има също и 920 хил. лв. вземания от предприятия в групата. За миналата година отчита 206 хил. лв. продажби и 145 хил. лв. загуба, но непокритата загуба от предходни години е още 1.9 млн. лв. В същото време активите на "Спарки" се състоят основно от машини, а общата сума на ДМА е 4 млн. лв. В партидата на "Еко спарк" се виждат и два запора, наложени предните месеци заради дългове на "Спарки". През май е вписан запор върху 100% от дяловете на "Спарки" в "Еко спарк" заради претенции на "ТМ - технолоджи" за около 77 хил. лв. Само преди месец запор има и върху дялове за 2.4 млн. лв. като обезпечителна мярка от НАП. Русенският завод произвежда транспортни, земеделски и пътностроителни машини, като за миналата година оборотът му леко спада до 20.5 млн. лв., а загубата се удвоява до 1.1 млн. лв. В далеч по-тежко положение е другото предприятие от групата - "Спарки Елтос" в Ловеч, което вече не работи, а по-рано тази година влезе в процедура по несъстоятелност.
Източник: Капитал (04.12.2020)

Банките продължават ударно да вдигат таксите При все по-ниски лихви по заемите и депозитите банките в България продължават да вдигат таксите. Дори коронакризата и финансовите проблеми, които тя създава на много фирми и граждани, не са в състояние да променят тази тенденция. На практика всеки месец някоя банка обявява корекции в тарифата си. Нещо повече, появяват се и нови такси - например такса преместване при отсрочване на кредити. В навечерието на Коледа поне три банки вдигат месечната такса за поддържане на разплащателна сметка. БАКБ от 15 декември повишава таксата от 2,90 лв. на 3,20 лв. Въвежда и комисионна за внасяне на пари в брой в всякакви сметки, включително в спестовен и детски влог. За суми от 3000 лв. таксата ще е 0,50 лв., а след това е 0.15% до 0.18% от сумата. Повишение с 0.50 евро има и за теглене на пари в брой от еврови сметки. Въвежда се и такса от 5 лв. за повторна регистрация в новата платформа за дистанционно банкиране БАКБ Онлайн. Месечната такса за поддръжка на разплащателна сметка в Токуда Банк също се повишава с 0,50 лева от 15 декември. Така за сметки без карта вече всеки месец ще се удържат 3 лв., а когато сметката е в комплект с дебитна карта на банката - 2.50 лв. Големите банки отдавна направиха месечното обслужване на разплащателни сметки 4 лева, сега това предприемат и по-малките. Токуда банк повишава също така месечно обслужване за кредитните си карти MasterCard Standard от 3,50 лв. на 4 лв. Инвестбанк вдига с 0,30 лева месечната такса за поддръжка на основна карта до 2,50 лева от 29 декември. А за справка на наличност по сметка от ATM ще се удържат 0.25 лв. при сегашни 0.10 лв. В началото на 2021 г. Банка ДСК повишава таксите по дебитните си карти - тегленето на пари от АТМ вече ще се таксува с 1.50 лв. вместо 1.20 лв., поскъпва и тегленето на пари от карта на гише на банката, както и справките за наличност от банкомат - от 0.30 на 0.40 лв. Промяна има и в таксата за теглене на пари в наличност за всяка трансакция. За суми до 2000 лева/EUR 1000, вкл. банката ще ни таксува 0,50% върху цялата сума вместо досегашните 0,45%. С 0,05% има увеличение за теглене на суми над 2000 лева/EUR 1000. С 0,40 лв. поскъпва и обслужването на стандартна разплащателна сметка с дебитна карта на Банка ДСК за хората с трайно намалена трудоспособност или степен на увреждане - тарифата става 1,90 лева. Увеличение с 0,30 лева има и за теглене на пари в наличност с дебитна карта в България от АТМ на други банки или новата такса е 0,90 лева. Експертите съветват редовно да проверявате съобщенията за промени в тарифите, които банките са длъжни да пубикуват на сайтовете си, за да сте наясно коя услуга колко струва и да си спестите неприятни изненади.
Източник: Сега (08.12.2020)

"Бони холдинг" инвестира 60 млн. евро в строителство и модернизация на дейността си Европейската инвестиционна банка и "Бони холдинг" договориха заем от 30 млн. евро за модернизация на съществуващи съоръжения и изграждане на нови производствени мощности. "Сумата е половината от стойността на целия проект, останалата част от нея ще бъде осигурена чрез кредити от ОББ, Банка ДСК и собствени средства", коментира Цветан Илиев, прокурист на "Бони Холдинг". Очаква се с реализацията на планираното да бъдат открити около 300 нови работни места в различни региони на страната. Предвижда се изпълнението на дейностите по проекта да приключи до началото на 2024 година, уточни Цветан Илиев. "Основната част от средствата е предвидена за ремонт на свинекомплекса в гр. Левски - там проектът е в напреднал стадий, както и за изграждане на изцяло нов свинекомплекс. Строителството ще е "на зелено", все още търсим подходящ терен в региона на Плевен, Ловеч, гр. Левски", обясни за "Капитал" Цветан Илиев. Той уточни също, че според предварителните разчети изграждането на двата свинекомплекса ще осигури на "Бони холдинг" 60% ръст на отглежданите животни, които сега достигат 300 хил. годишно (около една четвърт от всички в страната) и които превръщат компанията в най-големия производител на свинско месо в България.
Източник: Капитал (16.12.2020)