Банка ДСК подписа споразумение с Фонда на фондовете в подкрепа на МСП Банка ДСК подписа гаранционно споразумение с Фонд мениджър на финансови инструменти в България (Фонда на фондовете), чрез което ще финансира микро, малки и средни предприятия (МСП), засегнати от пандемията. С присъединяването към гаранционния инструмент на Фонда на фондовете Банка ДСК отново ще подкрепи ликвидните нужди и реализирането на инвестиционни проекти на малки и средни предприятия в България. Гаранционната схема, управлявана от Фонда на фондовете, се финансира със средства от Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 – 2020 г., съфинансирана със средства от Европейски фонд за регионално развитие, и ще допринесе за преодоляване на икономическите последици от кризата, свързана с разпространението на COVID-19. Кредитите са със срок до 10 години, без такса за включване в гарантирания портфейл. Финансирането се осъществява при спазване на условията за допустимост и на правилата за ползване на минимални помощи de minimis. Наред с програмата на Фонда на фондовете, Банка ДСК си партнира и с Българска банка за развитие, както и с Европейския инвестиционен фонд, като ползва активно предлаганите от тях инструменти в подкрепа на бизнеса, който изпитва затруднения в настоящата икономическа обстановка.
Източник: Инвестор.БГ (08.01.2021)

КЦМ договори цялото финансиране за инвестиционния си проект за 130 млн. евро Пловдивският металургичен завод КЦМ договори последната част от финансирането за проекта си за по-ефективно използване на суровините за 130 млн. евро. След като преди година компанията подписа споразумение с Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) за половината от сумата, в края на декември бяха договорени и последните 25 млн. евро от Уникредит Булбанк. Останалите средства се осигуряват поравно от Обединена българска банка (ОББ) и Банка ДСК. Последният договор за финансиране на проекта е подписан с Уникредит Булбанк на 23 декември. КЦМ има дългосрочно партньорство с банката, която участва в кредитирането и на предния голям проект на завода - "Технологично обновление и разширение на производството" (ТОРП), който приключи през 2014 г. и беше на стойност близо 150 млн. евро. Заем за него беше отпуснат и от Европейската банка за възстановяване и развитие. За сегашния проект - "Технологично интегриране на КЦМ", по-рано миналата есен по 20 млн. евро кредити осигуриха също ОББ и Банка ДСК. Най-голямата част от финансирането - 65 млн. евро, идва от ЕИБ, договорът с която беше подписан през декември 2019 г. Дотук не е обявено дали и колко е собственото финансиране от предприятието за новата инвестиция. След като при предишния проект беше изграден изцяло нов оловен завод и беше модернизирано цинковото производство, сега компанията планира да интегрира технологично процесите на площадката, така че да може максимално да използва суровините. Това ще й позволи да увеличи дела на рециклираните материали, както и да произвежда нови метали като кобалт, мед и др. Очаква се проектът да приключи през 2023-2024 г. Заводът в Пловдив е най-големият производител на цинк и олово в Югоизточна Европа. За 2019 г. приходите на КЦМ са над 700 млн. лв.
Източник: Капитал (12.01.2021)

КЦМ договори цялото финансиране за инвестиционния си проект за 130 млн. евро Пловдивският металургичен завод КЦМ договори последната част от финансирането за проекта си за по-ефективно използване на суровините за 130 млн. евро. След като преди година компанията подписа споразумение с Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) за половината от сумата, в края на декември бяха договорени и последните 25 млн. евро от Уникредит Булбанк. Останалите средства се осигуряват поравно от Обединена българска банка (ОББ) и Банка ДСК. Последният договор за финансиране на проекта е подписан с Уникредит Булбанк на 23 декември. КЦМ има дългосрочно партньорство с банката, която участва в кредитирането и на предния голям проект на завода - "Технологично обновление и разширение на производството" (ТОРП), който приключи през 2014 г. и беше на стойност близо 150 млн. евро. Заем за него беше отпуснат и от Европейската банка за възстановяване и развитие. За сегашния проект - "Технологично интегриране на КЦМ", по-рано миналата есен по 20 млн. евро кредити осигуриха също ОББ и Банка ДСК. Най-голямата част от финансирането - 65 млн. евро, идва от ЕИБ, договорът с която беше подписан през декември 2019 г. Дотук не е обявено дали и колко е собственото финансиране от предприятието за новата инвестиция. След като при предишния проект беше изграден изцяло нов оловен завод и беше модернизирано цинковото производство, сега компанията планира да интегрира технологично процесите на площадката, така че да може максимално да използва суровините. Това ще й позволи да увеличи дела на рециклираните материали, както и да произвежда нови метали като кобалт, мед и др. Очаква се проектът да приключи през 2023-2024 г. В интервю за "Капитал" наскоро изпълнителният директор на групата Румен Цонев коментира, че това ще позволи на компанията да достигне годишен оборот над 1 млрд. лв., а оперативната печалба (EBITDA) ще нарасне със 70%. Заводът в Пловдив е най-големият производител на цинк и олово в Югоизточна Европа. За 2019 г. приходите на КЦМ са над 700 млн. лв. Компанията беше приватизирана през 2000 г. и в момента е изцяло българска, като шест физически лица са основните акционери в нея с общо над 78% от акциите.
Източник: Капитал (12.01.2021)

България пише план за приемане на еврото през 2024 г. Очакванията ни са страната ни да се присъедини към еврозоната през 2024 г. В процес на подготовка е Национален план за въвеждане на еврото, в който детайлно ще бъдат описани дейностите, които трябва да се предприемат от българските власти и бизнеса за успешното въвеждане на единната европейска валута в страната. Това заяви министърът на финансите Кирил Ананиев в интервю по време на годишния форум на Euromoney за Централна и Източна Европа, който за първи път в своята 26-годишна история се провежда виртуално в периода 12-14 януари 2021 г. Фокус на събитието са финансовите и икономическите предизвикателства, пред които се изправят страните от региона, като участие имат представители на Европейската комисия, Европейската банка за възстановяване и развитие, Европейската инвестиционна банка, инвестиционни посредници, банки. Българският финансов министър допълни, че за успешното ни членство в еврозоната е необходима добра подготовка на всички фирми и граждани за безпроблемно и бързо преминаване от разплащания в левове към разплащания в евро. По думите му изпълнението на Маастрихтските критерии и предприемането на мерки за коригиране на несъответствията, констатирани в Конвергентните доклади на ЕЦБ и ЕК за 2020 г., са важен аспект от подготовката. „Работим интензивно, така че да спазим времевата рамка и определения минимален срок за престой във ERM II. Към момента не се очертават сериозни рискове от неизпълнение на някой от поетите ангажименти“, уточни той. България очаква да престои минималния срок от две години в чакалнята на еврозоната, след като влезе в нея в средата на 2020 г. Едновременно с това страната ни стана член и на европейския Банков съюз, а от 1 октомври пет български банки вече са под прекия надзор на ЕЦБ - Уникредит Булбанк, Банка ДСК, ОББ, Пощенска банка и Райфайзенбанк. В интервюто финансовият министър подчертава, че пандемията предизвиква голямо сътресение за световната и европейската икономика, в това число и за българската, с много тежки социално-икономически последици, но вярва, че тя няма да бъде фактор за удължаване на престоя ни в ERM II. България ще запази и ще поддържа фискална устойчивост в средносрочен и дългосрочен план, за да продължи да бъде международен партньор и страна, която спазва установените повече от 20 г. принципи на дисциплинирано и разумно управление на публичните финанси, посочва Ананиев. Финансовият министър припомня, че в Бюджет 2021 г. са заложени най-ниските нива на дълг и дефицит в ЕС, като в същото време се увеличава същевременно подкрепата за засегнатите от пандемията икономически сектори и граждани.
Източник: Сега (13.01.2021)

Пет банки в топ листа по активи за 2020 г. , управляват 82,6 млрд. лв Пет от 23-те банки и клонове, които работят у нас държат 66,6% от активите на цялата банкова система. Въпреки кризата, общата сума на всички банкови активи в края на декември 2020 г. се е увеличила с 4,8 млрд. лв. до 124 млрд. лв., отчете БНБ. В топ листата по активи са УниКредит Булбанк, Банка ДСК, ОББ, Юробанк и Първа инвестиционна банка. 2020 г. е завършила без размествания в тази челна петица. Те управляват 82,6 млрд. лв. Расте и собственият капитал на системата - към края на декември той е с 240 млн. лв. повече спрямо септември и вече е 15,4 млрд. лв. Пандемията обаче е свила с над 50% печалбата на банковата система - до 815 млн. лв., което е с 860 млн. лв. по-малко от отчетената в края на декември 2019 г. От данните на централната банка става ясно още, че ликвидният буфер е 36,2 млрд. лв., а т.нар. ликвидно покритие, което гарантира стабилността на валутния борд е цели 279%. Основните причини за намалялата печалба са свиващата се разлика между лихвите по кредити и по депозити, лек спад в общия обем на приходите от такси и комисионни, продажба на заложени имоти при спадащи или замразени цени, ръст на разходите за финансови обезценки, свиване на финансови активи за търгуване.
Източник: 24 часа (02.02.2021)

Близо 305 млн. лв. са одобрените кредити по двете гаранционни програми на ББР Близо 305 млн. лева са одобрили търговските банки по двете гаранционни програми в подкрепа на бизнеса и физическите лица, които управлява Българската банка за развитие (ББР). Това показват данните към 8 февруари, съобщиха от държавната банка. 1 311 е броят на потвърдените за гарантиране бизнес кредити на обща стойност близо 164 млн. лева. Средният размер на заемите е почти 125 хил. лв. Най-сериозен продължава да е интересът от секторите търговия и туризъм, производство и транспорт. Сред подкрепените са също фирми в сферата на строителството, селското стопанство, услугите и рекламната дейност. Въпреки че по програмата вече могат да се финансират големи предприятия, все още сред подкрепените са само микро-, малки или средни фирми. Най-голям е делът на малките предприятия – 51%. Втори са микропредприятията с 29%, а последно място заемат средните предприятия с дял от 20%. ББР гарантира отпускането на заеми до 1 млн. лева за малки и средни предприятия и до 2 млн. лева за големи компании, които търпят негативни последици от пандемията. Кредитите се отпускат от девет банки партньори при намалени изисквания за обезпечение, намаление в лихвения процент и възможност за гратисен период до три години. Банките партньори могат да включват в програмата както нови, така и съществуващи кредити. Условието е фирмите да изпитват затруднения през 2020 г. и да не са изпадали в просрочие над 90 дни за последната година. Финансовите институции, които отпускат заемите, са Алианц Банк, Банка ДСК, Българо-американска кредитна банка, Инвестбанк, Първа инвестиционна банка, Пощенска банка, Търговска банка Д, УниКредит Булбанк и ОББ.
Източник: Инвестор.БГ (10.02.2021)

Все повече банки въвеждат нулеви лихви по спестяванията 4На фона на растящите влогове на домакинствата, все повече банки налагат условия, които на практика целят да откажат клиентите им да спестяват. След като през пролетта и лятото на 2020 г. двете най-големи финансови институции у нас - Уникредит Булбанк и Банка ДСК, първи въведоха нулеви лихви върху срочните депозити и спестовните сметки на граждани, сега към тях се присъединяват и други банки. От октомври 2020 г. Пощенска сложи лихва 0.00% на стандартните депозити със срочност до 12 месеца, а от февруари т. г. без лихва вече са и дългосрочните депозити. В момента банката предлага 0.15% годишна доходност единствено по детските спестовни влогове. От началото на 2021 г. и ОББ въведе нулеви лихви за всички свои депозити, като изключение засега са само детските влогове. Райфайзенбанк пък предлага символичните 0.01% единствено за депозити със срочност над две години. Което означава, че всички спестявания с по-малка срочност не се олихвяват. Наред с нулевите лихви някои банки налагат и такси по депозитите, с което спестените в тях пари не само, че не носят доходност, но и се топят. Банка ДСК например от началото на годината на практика преоформя всеки депозит в разплащателна сметка с месечна такса за обслужване от 2.50 лв. Освен това при всяко внасяне на суми до 3000 лв. удържа 1 лев, а над 3000 лв. - 0.2% от внесената сума. Същата такса при внасяне на пари в стандартна депозитна сметка събира и Уникредит Булбанк. Освен това банката налага такси и при теглене, включително и на датата на падежа - 4 лв. за суми до 1000 лв., а за по-големи таксата варира от 0.6-0.7%. Уникредит Булбанк е уведомила също така, че от април ще въведе и 20 лв. такса за откриване на срочен депозит. Райфайзенбанк все още не налага такса при внасяне и теглене на падеж, но пък прибира 20 лв. за откриване на стандартен срочен депозит. За разлика от големите банки, по-малките трезори все още се опитват да привлекат вложители със сравнително атрактивни лихви на фона на нулевите нива. Проверка в сравнителните таблици на сайта "Моите пари" показва, че за стандартни едногодишни депозити лихвите, които предлагат част от по-малките банки, варират от 0.1 до 0.8% годишно. Засега финансовите институции у нас не смеят да наложат официално отрицателни лихви върху спестяванията на гражданите. Но с всички тези такси и нулеви лихвени проценти, ефектът е същият. В същото време фирмените депозити вече повече от година са с отрицателни лихви. По данни на БНБ в края на декември 2020 г. средният лихвен процент по срочните депозити на бизнеса е -0.05%.
Източник: Сега (15.02.2021)

Само три от най-големите банки в ЕС имат "дъщери" у нас Само четири от най-големите банки на Стария континент са представени в България - три с дъщерни дружества и една с клон. Това показва класацията на S&P Global Market Intelligence. За осма поредна година №1 по размер на ранглистата е британската НSBC Holdings PLC. Базираният в Лондон гигант управлява активи за 2.419 трилиона евро в края на 2019 г. - с 254.76 млрд. евро повече от френската BNP Paribas SA, която заема втората позиция в подреждането (тя има клон в България). Друга френска банка Cr?dit Agricole Group (с активи 2.011 трилиона) заема третото място, изпреварвайки най-голямата испанска банка Banco Santander SA (1.517 трилиона евро). Френската Soci?t? G?n?rale e пета в подреждането (Тя имаше дъщерна банка у нас, която през 2018 г. продаде на Банка ДСК). Deutsche Bank остава най-голямата немска банка. Тя обаче е паднала с три позииции и е осма с активи за 1.298 трилиона евро. Поскъпването на британския паунд спрямо еврото през 2019 г. помогна на Barclays да заема шестото място с активи за 1.346 трилиона евро. Френската Groupe BPCE е една позиция пред немската Deutsche Bank, а всички банки от топ 8 имат активи за над 1 трилион евро. Топ 10 се допълва от британската Lloyds и италианската Intesa. Италианската Unicredit заема 13-а позиция в Европа с активи за 855 млрд. евро. У нас именно Unicredit Bulbank е най-голямата банка по размер на активите. Следващата представена у нас банка е белгийската група KBC Group, наредила се на 28-а позиция. У нас тя притежава Обединена българска банка. Австрийската Raiffeisen Bank заема 46-а позиция, като нейната дъщерна банка Райфайзенбанк България е третата, представена у нас от топ 50. Германия има цели седем представителя сред 50-те най-големи банки в Европа, докато Франция и Великобритания са с по шест.
Източник: Сега (15.02.2021)

Силната година на индустриалния парк край Елин Пелин "Парк Индустрия София Изток", която изгражда и управлява логистичния парк на входа на гара Елин Пелин, отчита приходи за 2019 г. близо 23 млн. лв. - седемкратно увеличение в сравнение с предходната. Печалбата е близо 8.5 млн. лв. От дружеството коментираха, че значителното увеличение на приходите не е от основната дейност, а от продажба на активи. Фирмите за транспорт и логистика "Орбит" и "Квеенбергер лоджистикс" наеха 11 000 кв.м складове в логистичния парк до Елин Пелин през 2018 г., като през 2019 г. "Орбит" са придобили наетите помещения. "Индустриален парк София Изток" е частна индустриална зона в землището на гара Елин Пелин. В парка досега са изградени осем сгради с над 80 000 кв.м складове за отдаване под наем и продажба. Земя с инфраструктура са купили три производствени предприятия с международно участие (швейцарската "Триза", "Талар фуудс" - бивше "Кенар", гръцката "Юниконф") и централният архив на Банка ДСК. В началото на септември и Сграда 3 в парка, която е 22 хил. кв.м, получи акт 16 и сега е на пазара за отдаване под наем. Инвестицията в нея е била в размер на 9 млн. евро, коментира за "Капитал" Спас Шопов, съсобственик на индустриалния парк. За част от сградата (около 4000 кв.м) вече има подписан договор. Според източници на имотния пазар сделката е с търговската верига "Лидл". Плановете на акционерното дружество бяха да започне изграждането на три нови сгради с площ 33 000 кв.м. Говореше се за инвестиции в нов мултимодален терминал на площадката на бившия завод "Изида", като се използва наличната жп инфраструктура, както и за изграждане на бюджетни жилищни блокове за привличане на работна ръка. Най-вероятно всичко това е на пауза заради икономическа криза и пандемията от COVID-19. В логистичния парк в момента има 18 000 кв.м свободни складови площи, които очакват наематели.
Източник: Капитал (09.03.2021)

Делойт очаква сливане на банки в България Предстоят сливания на банки, които оперират в България. Това прогнозират от Делойт Централна Европа в проучване за сливания и придобивания в банковия сектор в Централна и Източна Европа (ЦИЕ). „Динамиката на развитие на банковите пазари в България и Европа е очевидна. Предвид предизвикателствата, които постави COVID-19, и изменените нужди на клиентите на банките, дигитализацията, бързината на предоставяне на услуги и подобрените им продукти ще бъдат основен двигател на развитието на българските банкови институции. А те няма как да бъдат постигнати без ефективност, оптимизация на ресурсите и икономии от мащаба. В този смисъл консолидацията е път това да се случи, така че тя ще продължи (макар и с по-бавни темпове) през следващите години“, подчертава Силвия Пенева, управляващ съдружник на Делойт България. От 2015 г. до момента има 6 основни трансакции на българския банков пазар. От третото тримесечие на 2019 до момента няма нови сделки по сливания и придобивания, но допълнителна консолидация в сектора се очаква, тъй като концентрацията на българския банков пазар е относително ниска, пише в анализа. Българският банков сектор отбелязва силен растеж след кризата от 2008 г. по отношение на общите активи. Основният двигател на разширяването през 2019 г. е нарастващият доход на хората, който стимулира търсенето на банкови продукти. По отношение на качеството на активите също се наблюдава подобряваща се тенденция. Въпреки че нивата на лошите кредити са все още относително високи в сравнение с други страни от ЦИЕ, те непрекъснато намаляват през последните четири години, гласи анализът. Банковият сектор в България е доминиран от големи дъщерни дружества на европейски банкови групи, притежаващи по-голямата част от общите активи. В резултат на придобиването на Банка Пиреос от Пощенска банка, както и на поглъщането на Soci?t? General Expressbank от Банка ДСК банковият сектор в България става все по-концентриран в съответствие със стратегията на регулатора за намаляване на броя на банкови лицензи и подобряване на капиталовата база, пише в проучването за сливанията и придобиванията.
Източник: Труд (24.03.2021)

На проведено заседание на Съвета на директорите на БФБ АД по Протокол № 22/06.04.2021 г. е взето следното решение: Във връзка с подадено от ИП Банка ДСК АД заявление по чл. 36, ал. 1 от Част II Правила за членство, Съветът на директорите на БФБ АД допуска до търговия на Борсата нов борсов посредник, както следва: - Николай Ваньов; - Адрес за кореспонденция: гр. София, ул. Георги Бенковски 5; - Телефон за контакти: (+359 2) 939 13 63; - E-mail: Nikolay.vanyov@dskbank.bg
Източник: БФБ (07.04.2021)

Банките прегръщат все по-силно идеята за дигитализация на услугите си Корона кризата е ускорила този процес, казаха банкери и финансисти по време на Fintech Summit 2021 Технологиите и иновациите стават неизбежна част от банковия сектор, а границата между традиционните институции и новите стартъп компании става все по-размита. Разликата между тях е в регулациите, които правят въвеждането на иновациите в банките малко по-бавни. Те обаче са онези, които дават гаранция и стабилност за финансите и активите на клиентите. Това са част от изводите, които направиха банкери и финансисти по време на годишната конференция на "Капитал" Fintech Summit 2021. И още - пандемията, разбираемо, е увеличила търсенето на онлайн банкови услуги и е станала причина за нови финтех решения. А те са дали възможност за по-близка връзка с клиента, както и неговата обратна връзка, която е позволила по-добра крайна услуга. "Банките все още са единствените институции, които предлагат оф- и онлайн услуги, а ковид кризата показа, че те са способни да се адаптират и трансформират възможно най-бързо", каза Петя Димитрова, главен изпълнителен директор и председател на УС на Пощенска банка, по време на панела "Състоянието на финтех и банките през 2021 г.". Димитрова даде пример с Пощенска банка, която създаде 24-часови онлайн зони за онлайн банкиране, където има подкрепа и от банкови служители, а през пандемията онлайн банкирането се е увеличило. "Говорим за фронтофиса, но иновациите и технологиите навлязоха и в бекофиса", каза Димитрова. "Финтех е част от цялата финансова екосистема, която просто става по-удобна благодарение на него", каза и Тамаш Хак-Ковач, председател на УС и главен изпълнителен директор на Банка ДСК. Според него, когато говорим за дигиталното, трябва да имаме предвид необанката, или тази, която съществува само в телефона ти. "В момента виждаме, че имаме класическата банка и дигиталната банка. Смятам, че най-голямото предизвикателство ще е как да намериш печелившата формула да ги обединиш в една концепция", каза още той. "Това, което виждаме, е как банките се трансформират към финтех и обратно. И това, което стои между тях, е здравословното сътрудничество. И нашата работа тук е да го подсигурим, създавайки инфраструктура", каза Ваня Манова, мениджър на Mastercard за България. Проучване на компанията показва ясното желание на клиентите да минават към дигитални канали. "През последната година поведението и очакванията на клиентите се промениха драматично. 54% от българите ясно декларират, че са готови да преминат към дигитално банкиране в бъдеще, а в Европа процентът е 39. Само за една година имаме двойно увеличение на тези числа", каза Манова. Разбира се, когато става въпрос за услуги като ипотечно кредитиране, настроенията на клиентите са малко по различни. Тамаш Хак-Ковач даде пример с Унгария, където голям процент от банковите клиенти предпочитат това да се случва на място в клон и липсва готовност за трансформация. Подкрепи го и Ивайло Главчовски, председател на УС и изпълнителен директор на "Уникредит кънсюмър файненсинг". "Това, което ние виждаме през последната година, е, че все повече клиенти стават мобилни, което пък ни кара да прегърнем тази култура и да станем дигитални. Ако си способен да направиш това, ще се намериш и балансът, което, мисля, е положителен тренд", каза Главчовски. Факт е, че клиентите стават все по-голям фактор при тази трансформация, те са част от нея, което се отразява и на работата вътре в банките. "Усеща се едно по-голямо удовлетворение от работата ми, както и на служителите. И то идва от факта, че когато в центъра застава клиентът, благодарение на финансовите технологии бързо получаваш обратна връзка от него, а когато тя е добра, това ти носи удовлетворение. Това носи и по-голяма мотивация за екипа", коментира Мариела Атанасова, мениджър отдел за частни лица в Райфайзенбанк (България). Промяна на играта Как се отразява на банките обаче бизнесът на новите финтех компании като Revolut, промениха ли те играта, попита модераторът на панела Филип Генов, съосновател и управляващ директор на компанията за дигитална трансформация F27. "Много е важно да посочим, че Revolut имат над 200 хил. клиенти, а само банките, представени в панела, са с над милион. Важният момент не е, че клиентите могат да платят бързо измежду тези 200 хил. или милионите в банките. По-важният е всеки да може да плати по този начин на другия", каза Мирослав Вичев, изпълнителен директор на БОРИКА. И даде пример с платформата, която те разработват и която ще позволи точно това - бързи и лесни плащания между клиенти на платформата и на банките. "БОРИКА разработи необходимата инфраструктура, което позволи да започне тестването и въвеждането на новата функционалност с пазарни участници. Незабавните плащания са базирани на SEPA схемата за незабавни кредитни преводи. Те ще могат да се извършват 24 часа на ден в рамките на до 10 секунди от задължаване сметката на платеца до заверяване сметката на получателя и получаване на потвърждение от платеца", каза и в свое отделно изказване по време на конференцията Нина Стоянова, подуправител на БНБ, ръководител на управление "Банково". Какво се случва с регулациите Регулациите са един от факторите, които засега ограничават традиционните банкови институции да въвеждат някои иновации и технологични решения. Липсата на такива пък дава предимство на младите стартиращи компании. "Банките са силно регулирани, но това носи и плюсове, и минуси. Положителните неща са, че регулациите дават сигурност и стабилност, а минусите на това са, че новите технологични решения се случват по-бавно спрямо тези при младите стартъпи, които не са регулирани", коментира изпълнителният директор на Пощенска банка Петя Димитрова. И даде пример с обратния процес - все повече финтех компании кандидатстват за банкови лицензи, което се отразява и на крайните им услуги. Което пък не се харесва на някои техни клиенти, които започват да се сблъскват с отказани преводи или допускане на нови потребители. "Кризата, предизвикана от коронавируса, и очакваното възстановяване действат като стимул за по-нататъшна модернизация и дигитализация в отговор на потребителското търсене и промените в обществото. В този контекст амбициите за ускорени реформи бяха потвърдени и от Европейската комисия в публикуваните през месец септември 2020 г. "Стратегия за цифровизиране на финансовите услуги в ЕС" и "Стратегия на ЕС за плащанията на дребно", каза в своето изявление и подуправителят на БНБ Нина Стоянова.
Източник: Капитал (07.04.2021)

Над 2000 нови безлихвени заема пуска ББР 2014 кредита на обща стойност от почти 10 млн. лв. са одобрените безлихвени заеми за физически лица, които ще бъдат отпуснати, след като преди две седмици беше обявен рестартът на антикризисната програма на Българската банка за развитие (ББР). През м. март с Решение на Министерски съвет програмата бе увеличена със 100 млн. лева, за да продължи подкрепата за пострадалите служители и самоосигуряващи се лица, които не могат да полагат труд поради пандемията от COVID-19. Така от началото на мярката до сега броят на одобрените безлихвени заеми вече е над 39 790, а общата им стойност е почти 178 млн. лв. Банките-партньори, които потвърдиха участие в обновената програма и вече приемат заявления за безлихвени кредити до 6 900 лева, са Първа инвестиционна банка, Инвестбанк, УниКредит Булбанк, Обединена българска банка и Райфайзенбанк. Очаква се до дни и Централна кооперативна банка да поднови приема на документи. 1414 е броят на потвърдените за гарантиране заеми по антикризисната програма в подкрепа на бизнеса, като общата им стойност надхвърля 205 млн. лв. Така общо, по двете мерки – за физическите лица и фирмите, ББР е потвърдила заеми на стойност над 383 млн. лева. ББР гарантира отпускането на заеми до 1 млн. лв. за малки и средни предприятия и до 2 млн. лв. за големи компании, които търпят негативни последици от пандемията. Кредитите се отпускат от 9 банки-партньори: Алианц Банк, Банка ДСК, Българо-американска кредитна банка, Инвестбанк, Първа инвестиционна банка, Пощенска банка, Търговска банка Д, УниКредит Булбанк и ОББ. Заемите с гаранция от ББР се отпускат при намалени изисквания за обезпечение, с по-нисък лихвен процент и с възможност за гратисен период до 3 години. Средният размер на кредитите до момента е 145 200 лв. Най-голям е делът на микро и малките предприятия – 76%, втори са средните предприятия с 21%, като най-малък е делът на големите компании – 3 на сто. Сроковете за кандидатстване и по двете гаранционни програми са удължени до юни 2021 г.
Източник: Банкеръ (14.04.2021)

Диана Митева оглави асоциацията на банките Диана Митева - изпълнителен директор на Банка ДСК, е новият председател на Управителния съвет на Асоциацията на банките в България (АББ). Досега Митева бе заместник-председател на Управителния съвет. Тя поема поста от изпълнителния директор на ОББ Петър Андронов, който изкара два последователни тригодишни мандата, което е максимумът според устава на организацията. „За мен е чест, че заедно с колегите от новоизбрания Управителен съвет ще имаме възможност да продължим успешната работа на асоциацията, като отстояваме стабилността на банковата система в страната и ролята на банките като предпоставка за устойчив икономически растеж. Ще продължим да работим за доброто име на банковата система като фактор за заслуженото доверие и стабилност в сектора”, заяви Диана Митева. Диана Митева е един от най-уважаваните банкери в страната, с над 25 години опит на високи мениджърски позиции. Тя e чacт oт Управителния съвет нa Бaнкa ДCK пoвeчe oт 17 гoдини, кaтo oт 2003 г. е изпълнителен директор „Корпоративно банкиране и Трежъри“, а от март 2006 г. е изпълнителен директор и pъкoвoдитeл нa нaпpaвлeниe „Бaнкиpaнe нa дpeбнo“. Митева е и председател на Съвета на директорите на ДСК Дом, зам.-председател на Надзорния съвет на "ДСК Управление на активи" и председател на Надзорния съвет на "ДСК Мобайл" - дъщерни компании на Банка ДСК, както и член на УС на сдружение „Дамски форум“. Под ръководствота на Митева се извършват успешните и мащабни проекти в Банка ДСК - „Частно банкиране“ и Retail Bank of the Future. Тя има значителен принос и за успешната интеграция на Експресбанк с Банка ДСК през май миналата година. Носител е на престижната унгарска награда „Андраш Фай“. През 2009-а и през 2017 г. е удостоена с отличието „Банкер на годината“ и е лауреат на авторитетната награда за банково управление „Атанас Буров“. Кавалер на Националния орден за заслуги на Франция.
Източник: 24 часа (28.04.2021)

Двете най-големи банки у нас отказват да разкриват срочни депозити Втора голяма банка у нас спира откриването на срочни депозити, а парите по съществуващите влогове пренасочва към разплащателни сметки или в инвестиционни фондове според желанието на титулярите. Уникредит Булбанк е публикувала уведомление, че от 7 юли прекратява предлагането на стандартни срочни депозити, както във филиал на банката, така и чрез електронните й канали. Банката е започнала да разпраща и лични уведомления до клиентите си, на които предстои падеж по депозитите. Първа тази стъпка предприе Банка ДСК - в началото на годината тя спря да открива срочни депозити и в последствие започна да уведомява своите клиенти, че ще преоформи влоговете им в разплащателни сметки след изтичане на падежа. Така парите на спестителите не само не носят доходност заради нулевите лихви, но и постепенно се топят, тъй като по разплащателните сметки се начислява такса за обслужване всеки месец от поне 2.50 лв. Клиентите на ДСК, които не са съгласни с промяната, са уведомявани, че може да изтеглят парите си, но при тегленето се начислява такса от 0.7% от сумата. Причината за поредните неблагоприятни за спестителите промени е, че финансовите институции са задръстени с пари и търпят все по-големи загуби от това. Тъй като банките трудно могат да впрегнат свободните средства в кредитиране, те са принудени да ги държат на сметка в БНБ при отрицателна лихва от 0.7%. Очакванията са скоро и други финансови институции да последват двете най-големи банки в страната и да заменят срочните депозити в разплащателни или други сметки, натоварени с всевъзможни такси. По същия начин през миналата година Банка ДСК и Уникредит Булбанк първи направиха лихвите по депозитите и спестовните сметки нулеви. Няколко месеца по-късно тази мярка предприеха Пощенска банка, ОББ, Райфайзенбанк. Освен това част от трезорите въведоха такси "наличност" върху по-големите влогове на домакинствата, с което на практика въведоха отрицателни лихви. С преоформянето на всички депозити в разплащателни сметки вече дори и минималните спестявания стават с отрицателна доходност. Уникредит Булбанк все пак предлага алтернатива на срочните депозити, от която може да се спечели - парите да бъдат вложени в някой от инвестиционните продукти на банката. Става дума за взаимни фондове, които инвестират в ценни книжа на "водещи световни компании при минимален риск" и обещание за доходност от 2.5% за петгодишен период. За разлика от депозитите, спестовните и разплащателните сметки обаче парите, инвестирани в такива фондове не са 100% защитени за суми до 196 000 лв. Фондът за компенсиране на инвеститорите изплаща компенсация на всеки клиент на инвестиционен посредник в размер на 90% от стойността на вземането, но не повече от 40 000 лв.
Източник: Сега (13.05.2021)

Продават за 19-и път рафинерията в с. Труд Частен съдебен изпълнител обяви 19-та публична продан за рафинерията за биодизел и инсталация за глицерин в село Труд. Тя е в активите на „Екофуудс енд ойлс“ ЕООД, с едноличен собственик Ненчо Стефанов. Продажбата е заради непогасен кредит на дружеството към „Сосиете Женерал Експресбанк“, която се вля в банка ДСК. Върху имота е наложен запор в размер на 1 027 802,50 лв. Справка в ДАКСИ показва, че „Екофуудс енд ойлс“ ЕООД е под шапката на „Нен“ ООД, със съдружници Данка Стефанова и Ненчо Стефанов. Продажбата обаче се явява първа заради нова, занижена цена. През 2012 г. тя бе 1.350 милиона лева, през юли 2020 г. бе паднала до 681 930 лв., а сега леко е двигната на 682 500 лв. Съоръженията, които са в бившия селскостопанския двор на с. Труд, се продават заедно с терен от над 4 декара плюс склад, кантарна шахта и навес.Както „Марица“ писа, техният собственик не бил местен, а двете рафинерии работили за кратко преди десетина години. Фирменото досие на Ненчо Стефанов подсказва, че адресната му регистрация е в Чирпан. На 5 май 2010 г. чрез „Нен“ ООД, в което е съдружник с Данка Стефанова, той е закупил дяловете на „Си би джи честър бизнес груп“ ООД, регистрирано в щата Ню Джърси, САЩ, чрез пълномощник Димитър Димитров. В договора за прехвърляне на капитала е посочено, че при сделката Стефанов купува целия дружествен дял на щатската компания, а именно - 50 броя дружествени дялове, с номинална стойност по 100 лв. всеки един от тях, но вместо за сумата 5000 лв., колкото излиза аритметиката, за 1 750 000 евро. В контракта е посочено, че сумата от 1 250 000 евро е получена до датата на подписване, а останалите 500 000 евро ще се изплатят на продавача с банков кредит за финансиране на инвестиции, които ще се отпуснат на купувача от Сосиете Женерал Експрес банк. Според договора сумата е била преведена по сметка на „Си би джи честър бизнес груп“ в Корпоративна търговска банка. Любопитна подробност е, че през 2010 г. „Екофуудс енд ойл“ ЕООД печели обществена поръчка за 979 600,96 лв. за доставка на минерална вода на Мини "Марица Изток" ЕАД - Раднево.
Източник: Марица (21.05.2021)

Във връзка с подадено от ТБ Банка ДСК АД заявление, БФБ АД прекратява правата на Николай Марьов Ваньов за достъп до търговската система на БФБ АД, считано от 09.06.2021 г.
Източник: БФБ (09.06.2021)

БОРИКА с изненадващо добра печалба "Приключихме 2020 г. с резултати по-добри от планираните. Нетната ни печалба за 2020 г. е в размер на 5 975 742,52 лева." Това заяви специално за „БАНКЕРЪ” Мирослав Вичев, главен изпълнителен директор на платежния и картов оператор БОРИКА. Редовното Общо събрание на акционерите на БОРИКА АД се проведе на 08.06.2021 година. „През март и април миналата година, в началото на пандемията, съпътствана от въвеждане на извънредно положение, картовите операции намаляха значително. Няма да е пресилено да кажем, че спадът беше около 30 процента”, обясни Вичев. Първоначално това е довело до много рязък спад на приходите на компанията. Взети са били бързи антикризисни мерки като свиване на разходите и засилен контрол. Впоследствие обаче обемите са тръгнали нагоре. Търсенето на електронни услуги по време на пандемията също отбеляза чувствителен ръст, ролята на електронния подпис рязко нарасна и така спадът в картовите услуги е бил компенсиран. На 8 юни са били гласувани и няколко промени в Съвета на директорите, предопределени от самото кариерно развитие на негови членове. Новите членове на СД са Татяна Василева Иванова, член на УС на ОББ и шеф на „Банкиране на дребно” и Юрий Благоев Генов, изпълнителен директор, отговарящ за IT операциите в Банка ДСК . Двамата заемат местата съответно на Петър Андронов, който бе издигнат и замина в централата на белгийската банка-майка KBC и на Виолина Маринова, която излезе в пенсиястана и е член на надзора на Банка ДСК. От БОРИКА изрично уточниха, че става дума за решения на Общото събрание и съответните хора все още не са вписани официално в състава на управителното тяло на дружеството. Системата за незабавни разплащания вече се тества от 4 банки, съобщи още Вичев. 100% достижимост на участниците за получаване на незабавни плащания следва да бъде осигурена в рамките на 2 години от старта на услугата, който беше през април 2021-а. Незабавните плащания представляват възможност за прехвърляне на средства от сметка в сметка в рамките на 10 секунди за суми в размер до 100 000 лева на територията на България, споделя Ваня Ганева, мениджър „Бизнес развитие“ в БОРИКА АД. Платежната услуга ще бъде достъпна 24 часа в денонощието и през всички календарни дни на годината. БОРИКА ще предложи на банките и допълнителни услуги , свързани с осигуряване на 24/7, превенция от измами, борба с прането на пари - те също са част от проекта за незабавни плащания. Ново ниво на обслужване ще бъде предложено и с прехвърлянето на пакетните плащания от настоящата инфраструктура към новоизградената, което ще позволи значително да се подобрят услугите към крайните клиенти. Миграцията им е планирана за октомври тази година. Незабавните плащания са новото нормално и банките са част от него. Това коментира преди дни главният изпълнителен директор и председател на управителния съвет на Пощенска банка Петя Димитрова. „До края на тази година процесът на незабавните плащания ще бъде факт, защото нашата разплащателна система БОРИКА работи много интензивно“, съобщи тя. Петя Димитрова напомни, че търговските банки започнаха дигиталната трансформация много преди пандемията, която само ускори процеса. „Разплащанията са основната им дейност и те си партнират с финтех компаниите. В световен мащаб виждаме много покупки, продажби и партньорства“, посочи главният изпълнителен директор на Пощенска банка.
Източник: Банкеръ (10.06.2021)

Трета банка премахва депозитите Трета банка у нас спира да предлага срочни депозити. Пощенска банка уведомява, че от 3 август преустановява стандартните и онлайн депозити. Пощенска не посочва повече подробности каква алтернатива предлага за клиентите си с депозитни сметки. Подобно на Банка ДСК и Уникредит Булбанк, които първи премахнаха депозитите, може да се очаква, че спестяванията ще бъдат преоформени в разплащателни или спестовни сметки. А както е известно, по тези сметки се начислява месечна такса за обслужване, която е минимум 2.50 лв. Така спестяванията бързо започват да се топят на фона на нулевите лихви и инфлацията. Отделно масово банките събират такси за внасяне и теглене на суми по разплащателни и спестовни сметки - такси, които през последната година-две постоянно растат. Колкото по-големи са сумите в спестовните влогове, толкова и таксите са по-високи. Например Пощенска банка паралелно с премахването на депозитите от началото на август обявява, че от 31 юли въвежда месечна "такса за съхранение на парични средства" по разплащателни и спестовни левови и еврови сметки за всеки ден, в който общото салдо по всички сметки на един клиент, надвишава 400 000 левова равностойност. Тази такса е в размер на 0,70% на годишна база върху превишението над 400 000 лв. Подобни такси за съхранение на големи суми налагат и други финансови институции. На този етап останалите банки продължават да поддържат депозитни сметки, а някои дори все още ги олихвяват, макар и с проценти, клонящи към нула. Трябва обаче много да се внимава за такси и комисиони, които напълно обезсмислят депозитите. Алианц Банк например дава лихва от 0.02% за тримесечни депозити, 0.05% за шестмесечни и 0.1% за едногодишни депозити, но прибира 10 лв. при откриване на депозит до 100 хил. лв. и още 10 лв. на всеки падеж. За по-големи суми тези такси стигат до 50 лв. Райфайзен банк, която предлага депозити единствено със срочност 2 и 3 години с лихва 0.01%, таксува с 0.6% клиентите, ако теглят пари на падеж, без преди това да са предупредили банката. В опит да откажат клиентите си от операции на гише и от спестяване банките продължават да вдигат таксите за внасяне и теглене на пари в брой. Банка ДСК уведомява, че от 1 юли вдига с 1 лев таксата на суми до 3000 лв. При внасяне на по-големи суми таксата е минимум 3 лв. плюс 0.2% за горницата над 3000 лв. Освен това за всяка транзакция таксата за теглене на суми до 3000 лв. вече ще е минимум 5 лв. при сегашни 4.50 лв. ОББ, която в момента не таксува внасянето на пари в брой, предупреждава, че от 1 август вече ще събира 1 лв. за суми до 3000 лв. От 1 юли Райфайзенбанк вдигна месечната такса по разплащателните сметки на 4 лв. Освен това тегленето на пари в брой от разплащателни, спестовни или специални сметки и депозити преди падежа вече ще се таксува с минимум 5 лв., а за по-големи суми плюс още 0.6%. Така, без да са въведени официално отрицателни лихви, хората на практика плащат, за да държат парите си в банка.
Източник: Сега (21.06.2021)

Дават до 3 млн. лв. без обезпечение за малкия бизнес Днес стартира съвсем официално програмата "Възстановяване" в подкрепа на бизнеса чрез гаранции от Фонда на фондовете. Това обяви служебният министър на икономиката Кирил Петков на съвместна пресконференция с министъра на финансите Асен Василев. С 5 банки вече договорите са подписани. Банките, които вече са подписали програмата, са Пощенска банка, ДСК, ОББ, Райфайзен, Първа инвестиционна. С тези банки договорите са подписани и парите вече са при тях. От днес някои до една седмица малките бизнеси могат да отидат и да вземат своя кредит за възстановяване“, посочи Петков. „За да се възползва бизнесът трябва да е малък или среден, поне 3 г. да е оперирал. Ще има възможност без обезпечения да вземе своя кредит. Кредитът е до 7 години, като първите 12 месеца има гратисен период. Въпреки ограниченията на бюджета по този начин успешните бизнеси, които имат възможност сега да влязат във възстановяващия се период, сега ще имат и ликвидността да го направят. Ако за 7 години не могат да се възстановят, имаме отделни мерки за това. Вярвам, че всички малки и средни бизнеси ще успеят да се възползват от програмата и да имаме един възход на икономиката, която ще бъде в партньорство между държавата и частния капитал в лицето на банките“, заяви той. Министър Асен Василев съобщи, че с тази програма се мобилизира 2.5 млрд. капитал, който да стигне до бизнес. Всеки тук играе правилната роля, която трябва да играе“, посочи той. „Държавата приема систематичният риск на пазара за това, че една голяма част то нашите фирми ще продължат да съществуват, а банките поемат това да познават добре клиентите си и да оценят индивидуалния риск на всяка компания. Така даваме възможност на фирмите, които са дееспособни, но са използвали голяма част от обезпеченията си по време на тази година и половина, да вземат кредит за инвестиция или оборотни средства и да продължат да се развиват“, допълни той. „Фондът обезпечава 80% от експозицията на всяка фирма, която взема кредит, а 20% са риск на банката. Няма безплатен обяд. Това е истинско партньорство. Държавата поема големият системният риск, а банката трябва да си прецени и да си направи индивидуалните оценки и поема тази част то риска“, заяви той. „Всички банки, които искат, имат право да кандидатстват към Фонда на фондовете и да получат ресурс. Ресурсът се разпределя на базата на това коя банка раздава повече кредити. Лихвите са нормални, а не преференциални. Условията за банките са много прости и се базират на стандартните. Основната разлика на този продукт от всички останали е, че този продукт не изисква обезпечение. Трябва някой от собствениците да влезе като съдлъжник със задължения да изплаща. Максималният размер за кредит е 3 млн. лв. Това е комбинация от програми“, каза още министърът. На пресконференцията стана ясно още, че става дума за малки и микропредприятия. Всяка банка си прави рейтинг на компаниите. Условията са фирмата да има поне 3 години финансова история фирмата, поне една от тях да е на печалба и се финансира до 70% от оборота на компанията за 2019 г. или 2020 г. в зависимост кой е по-висок. „Много е важно да кажем, че всичките фирми, които са били успешни и са могли да се справят със ситуацията през 2019 г. в целия COVID период, който се опитваме да възстановяваме, на тях искаме да помогнем. Те са били успешни компании. Знаем в бизнеса колко е трудно. Тази програма ще им помогне за възстановяването точно на тези малки и средни предприятия“, заяви Петков. „Банките имат своите клиенти и когато виждат, че в един туристически бизнес например е много засегнат, е опасно да ги финансираш, без някой да даде гаранция. Затова тази програма е тук“, каза още министърът. „Фокусът ни е във високодобавената стойност, в износа и малкия и среден бизнес по начин, така че организации като ББР и фишовете по възстановяване да финансират бъдещия български Скайп“, допълни той.
Източник: Труд (23.06.2021)

Пет банки започват да кредитират малкия бизнес по новата COVID схема Пет банки вече предоставят кредити по новата COVID програма за малкия и среден бизнес, обявена от служебното правителство. Това са Пощенска банка, Банка ДСК, Обединена българска банка, Райфайзенбанк и Първа инвестиционна банка. Те ще предоставят кредити на МСП, стига фирмите да имат поне три финансови години зад гърба си, поне една от които – на печалба. Договорите на петте банки с държавата, представлявана от Фонда на фондовете, вече са подписани. Това обявиха финансовият и икономическият министри на общ брифинг относно схемата за бизнеса. Общо държавната гаранция е на стойност 2.5 млрд. лв. Заемите по програмата, които фирмите могат да вземат, са освободени от обезпечение, като 70% от гаранциите се покриват от държавата чрез ФНФ, а 20% остава риск за банката. Кредитът трябва да бъде върнат на банките до седем години, като за първата има възможност за гратисен период. Лихвите по кредитите са пазарни и няма да бъдат преференциални. Министър Василев посочи, че условие е поне едно физическо лице, собственик на предприятието трябва да бъде съдлъжник по кредита. Общо едно малко или средно предприятие може да получи до 3 млн. лв. кредит или до 80% от оборота на компанията за 2019 или 2020 г. в зависимост кой от тях е по-висок.
Източник: economic.bg (23.06.2021)

11 банки с печалба от по над 10 млн. лева до 30 юни Банковата система приключи първото полугодие на 2021 година с печалба от 659 млн. лева, спрямо 515 млн. лева за година по-рано. Справка на Profit.bg на база данни от Българска народна банка показа, че общо 11 от родните банки са приключили второто тримесечие на годината с печалба от по над 10 млн. долара. Припомняме, че заради пандемията от COVID-19 само девет от тях имаха подобен финансов резултат за периода 1 януари – 30 юни 2020 година. Кои обаче са най-печелившите банки у нас? Лидерските позиции са за Банка ДСК и Уникредит Булбанк, отчели 224 и 186 млн. лева печалба, респективно. Общо двете най-големи банки в страната са реализирали 62 на сто от печалбата на банковата система. Пощенска банка, която през настоящата година празнува своята 30-а годишнина, се нарежда на трето място по реализирана печалба към 30 юни. Тя достига 84.3 млн. лв., спрямо 75 млн. лв. 12 месеца по-рано. Трите най-печеливши институции подобряват финансовите си резултати спрямо година по-рано.
Източник: profit.bg (03.08.2021)

Бизнесът е получил 320 млн. лв. COVID кредити с гаранция от ББР Над 320 млн. лв. са стигнали до бизнеса под формата на кредити с гаранция от Българската банка за развитие. Само през месец юни до бизнеса са достигнали гаранции по предоставено финансиране за 24 млн. лв. по сключените 151 договора. През юли банките-партньори по антикризисната програма са получили от ББР потвърждение за гарантиране на 94 кредита на стойност над 23 млн. лв., отчете ББР. Документи за кандидатстване за финансирането се подават в офисите на 8 банки-партньори: БАКБ, Инвестбанк, Пощенска банка, УниКредит Булбанк, Банка ДСК, ПИБ, Алианц Банк и ОББ. Преди седмица правителството прие промени в програмата за финансиране на бизнеса, пострадал от корона кризата. Тези промени ще влязат в сила, след като бъдат одобрени и от Европейската комисия. Според новите условия фирмите вече ще имат информация дали са одобрени за кредитиране до 5 работни дни след предоставяне на всички необходими документи, а усвояването на средствата ще е възможно до 10 работни дни. За да получат финансова подкрепа по програмата, компаниите следва да имат приключени минимум 3 финансови години, поне една от които да е завършила с печалба. От гаранционния инструмент могат да се възползват микро-, малки и средни фирми от всички сектори на икономиката. Условието е да осъществяват стопанска дейност и да са регистрирани в Република България, както и да търпят неблагоприятни икономически последици от разпространението на пандемията. Максималният размер на финансирането вече ще бъде до 3 млн. лв., независимо от размера на компанията, като ББР ще покрива до 80% от главницата на кредита при посочените в програмата условия. Срокът за погасяване на кредити е до 7 години с възможност за до 3-годишен гратисен период. Срокът за кандидатстване по обновената гаранционна програма на ББР е до 20 декември 2021 година. От ББР отчитат, че продължава и търсенето на безлихвени заеми по гаранционната програма в подкрепа на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията. Антикризисната мярка е удължена до края на август или до изчерпване на лимита в банките-партньори Инвестбанк и ЦКБ. За последните два месеца по нея са гарантирани 3 463 кредита за близо 18,8 млн. лв. От 2020 г. досега от безлихвените кредити по програмата са се възползвали 52 555 души, а размерът на отпуснатите средства е над 252,2 млн. лв.
Източник: Банкеръ (17.08.2021)

Банки въвеждат по-високи такси Банките в страната продължават да вдигат таксите си за обслужване на граждани и фирми. Някои от най-големите финансови институции направиха промени в тарифите си, а други подготвят изменения които скоро ще влязат в сила, показа проучване на вестник „Труд”. Най-съществената промяна е въвеждане на принципа при теглене от банкомат да не се взима фиксирана такса, а процент от сумата, както е при теглене на пари в брой от офис на банката. От 30 август Банка БСК промени тарифата си, като при теглене от банкомат на същата банка таксата стана 0,15%, но не по-малко от 0,30 лв., а при теглене от банкомат на друга банка таксата е 0,20% от сумата, но не по-малко от 1,50 лв. Същата такса от 0,20% от сумата, но не по-малко от 1,50 лв., вече се плаща и при теглене от банкомат в чужбина. Досега таксите бяха фиксирани на 0,30 лв. за теглене от банкомати на банката и 1,50 лв. за други банкомати. С повишаването на таксите на банките много хора закриват част от сметките си. Наред с това много граждани започнаха да теглят наведнъж по-големи суми, за да използват банкоматите по-рядко и съответно да плащат по-малки такси. С въведената от Банка ДСК промяна тегленето на големи суми наведнъж става безсмислено. Например, ако човек изтегли 1000 лв. от банкомат на същата банка, ще плати такса от 1,50 лв. - колкото и ако изтегли 5 пъти по 200 лв. Друга промяна е, че такса за теглене от банкомат вече се плаща и за карти на Банка ДСК, които досега бяха освободени от тази такса, като например ДСК-ISIC и Младежка карта. Пощенска банка пък вдига таксите за откриване и обслужване на някои сметки от 5 октомври. Например таксата за откриване на съвместна сметка, която например могат да ползват двама съпрузи, нараства от 10 лв. на 15 лв., а таксата за обслужване на такива сметки се повишава от 8 лв. на 12 лв. на месец. Съществена промяна е и това, че клиентите на Пощенска банка ще плащат такса от 0,12 лв. не само за СМС известия за касови операции и преводи, но и за други електронни съобщения за движение на пари по сметката им. Таксата за откриване на стандартна спестовна сметка в Пощенска банка нараства от 1 лв., на 3,50 лв., ако е без дебитна карта, и на 2 лв., ако е с дебитна карта. А месечната такса за обслужване на стандартна спестовна сметка без дебитна карта нараства от 2,50 лв. на 3 лв. Въвеждат и нова такса за закриване на спестовни сметки в размер на 5 лв., като сега тази услуга е безплатна. Таксата за вътрешнобанкови преводи в Пощенска банка пък ще нарасне от 2,50 лв. на 4 лв., като няма значение дали парите се движат между сметки на един и същ или на различни клиенти.
Източник: Труд (31.08.2021)

"Българска фондова борса" планира шестмесечен дивидент „Българска фондова борса“ АД ще разпредели нетната печалба за полугодието и ще изплати 6-месечен дивидент. Решението за това ще вземе извънредното общо събрание на акционерите, което ще се проведе на 12 октомври. За да се случи това, трябва да се приеме шестмесечният финансов отчет на “Българска фондова борса” АД за първото полугодие на тази година. Нетната печалба на дружеството, съгласно изготвения шестмесечен финансов отчет за периода между януари и юни, е в размер на 4.88 млн. лева. Мениджърите предлагат да се разпредели като 6-месечен дивидент на акционерите по 0.55 лева на акция. Максималната сума, необходима за изплащането на тази сума, при упражняване правото на дивидент по всички акции, възлиза на 3.62 млн. лева. В съответствие с Правилника на „Централен депозитар” АД, дивидентът ще се изплаща на акционерите, които имат открити клиентски сметки при инвестиционни посредници – чрез съответния инвестиционен посредник. Акционерите без сметки при инвестиционни посредници ще получат дивидента си чрез клоновете на ”Банка ДСК” ЕАД в страната.
Източник: Банкеръ (02.09.2021)

Елана Финансов Холдинг АД-София (229F) Елана Финансов Холдинг АД публикува информация за сключен договори за кредит с Банка ДСК АД за финансиране на дейността на дружеството. Пълният текст на новината можете да намерите публикуван на финансовата електронна страница X3News
Източник: БФБ (30.09.2021)

"Елана Финансов Холдинг" е усвоил 700 хил. лв. заем от "Банка ДСК" „Елана Финансов Холдинг“ АД е усвоило 700 хил. лева (647 858,41 евро) кредит от „Банка ДСК“ за финансиране на дейността на дружеството, съобщават от компанията чрез сайта x3news.com. Срокът за погасяване на заема е 14 септември 2026 г. Лихвеният процент се изчислява като 1-месечен EURIBOR плюс надбавка от 2,3%, като годишната лихва не може да е по-ниска от 2,3%. Главницата се предвижда да се погасява на равни тримесечни вноски през месеците декември, март, юни и септември, всяка по 10 хил. евро, дължими на 25-то число, с изключение на вноската през юни, която ще е 110 хил. евро, една вноска в размер на 100 хил. евро, дължима на 25 юни 2026 г., и последната вноска в размер на 20 хил. евро, дължима на падеж. Лихвата ще се плаща всеки месец на 25-то число, уточняват от дружеството. За обезпечаване на вземанията на „Банка ДСК“ се учредява първи по ред особен залог върху всички настоящи и бъдещи вземания на компанията от дивиденти, всички наличности по открити сметки, както и акциите на „Елана Холдинг“ във Фонда за градско развитие (30 броя безналични, поименни акции).
Източник: Инвестор.БГ (01.10.2021)

Банките вече масово "наказват" големите вложители Масово банките в България вече наказват големите си клиенти - физически лица, като начисляват специална такса "съхранение" върху парите по сметките им. В повечето случаи тя е 0.7% върху суми над 400 000 лв. Такса "съхранение" е поредна мярка да бъде ограничено трупането на средства в банките. Тя обаче е и източник на допълнителни приходи за финансовите институции на фона на рекордно ниските лихви по заемите и санкцията, която търпят от това, че държат свободните си пари в БНБ. Първи такса "съхранение" за физически лица със сметки над 400 000 лв. въведоха по-рано тази година двете най-големи банки - "Уникредит Булбанк" и Банка ДСК. Това се случи почти едновременно с прекратяването на поддържането на депозити и преоформянето им в разплащателни сметки, които, както е известно, не само че не носят доходност, но и се облагат всеки месеци с такси за обслужване от порядъка на 4 лв. Поне още десетина банки са последвали Уникредит и ДСК и също са въвели такса "съхранение" върху големите наличности на физически лица, показа проверка на "Сега". Засега преобладават такси от 0.7% върху суми над 400 000 лв. При някои финансови институции, като ОББ, прагът е 1 милион лева, при други, като Търговска банка Д, съхранението се таксува с по-ниска ставка от 0.06%. Банка ДСК вече е уведомила клиентите си, че от началото на декември ще свали прага на 200 000 лв. От началото на ноември това ще направи и Райфайзенбанк България. Вероятно в следващите месеци ще сме свидетели на подобни действия и при други финансови институции. А това означава много повече спестители да бъдат засегнати и парите им още по-бързо да започват да се топят. "Алианц България" директно е обявила, че начислява отрицателна лихва. Тя е в размер на 0.2% за влогове над 1 милион до 3 милиона лева. При по-големи спестявания отрицателната лихва расте, като за суми над 50 млн. лв. достига 1% годишно. Отрицателни лихви официално до скоро имаше само за банковите сметки на бизнеса. Първите минусови лихви по фирмените сметки бяха въведени преди две години. "Въвеждането на отрицателни лихви по банковите депозити на физически лица у нас бе въпрос на време да се случи. В Германия например още през 2019 г. част от банките въведоха отрицателни лихви за клиентите си като така прехвърлиха върху тях лихвените си разходи в резултат на паричната политика на ЕЦБ", коментира финансовият анализатор Десислава Николова от "Моите пари". Според нея въвеждането на такса "съхранение" или завишаване на таксите за откриване на сметки и внасянето на пари в тях е по-интелигентният начин да се наложи отрицателна лихва. "Тенденцията за отрицателни лихви по депозитите при физическите лица няма да засегне хората, чиито спестявания са до гарантирания размер от 196 000 лева", успокои главният изп. директор на Уникредит Булбанк Цветанка Минчева. Пред БНР тя обясни, че по-големите разходи на банките за съхранение на пари били именно при депозитите над гарантираното ниво, които правели банките свърхликвидни.
Източник: Сега (06.10.2021)

Петко Рангелов се присъединява към управленския екип на Банка ДСК Петко Рангелов се присъединява към мениджмънта на Банка ДСК. Заедно с екипа си той ще работи за ускорената дигитална трансформация на най-голямата ритейл банка в България, водеща и в областта на частното и корпоративно банкиране. „Назначението на Петко е в унисон с основната ни стратегическа цел в Банка ДСК - да бъдем лидер на пазара по всички показатели и във всички сегменти. А успехът на стратегията ни зависи все повече от внедряването на дигитални технологии във всички продукти и услуги, които предоставяме ежедневно на нашите над 2.5 милиона клиенти. Със създаването на Направление „Дигитализация и технологии“ и привличането на Петко Рангелов, затвърждаваме целта си да продължим да бъдем лидер на пазара, да превърнем нашата банка в модерна технологична компания и един от най-предпочитаните работодатели за талантливи хора в сферата на дигиталните и информационни технологии“, коментира Тамаш Хак-Ковач, главен изпълнителен директор на Банка ДСК. Петко Рангелов е експерт на световно ниво в сферата на дигиталните трансформации и информационните технологии. Той се присъединява към управленския екип на Банка ДСК след 14 години в световната консултантка компания McKinsey, където последно е отговарял за дигиталната банкова практика на компанията в Близкия Изток. По време на кариерата му в McKinsey, той е ръководел големи дигитални трансформации за глобални финансови институции в Европа, Близкия Изток и Азия. Завършил е образованието си в HEC Paris и London Business School.
Източник: 24 часа (21.10.2021)

Банките ни сурвакат с такси за 100 млн. лева месечно Банките са спечелили 574 млн. лева от такси и комисиони само за първата половина на 2021 г., сочат данните на БНБ, публикувани в изданието "Банките в България". Това означава, че всеки месец граждани и фирми осигуряват средно по 100 млн. лева нелихвени доходи на своите обслужващи банки. Удържаните такси и комисиони за януари-юни са с 90 млн. лв., или с цели 18,6%, повече спрямо реализирания нетен доход за същия период на 2020 г. Този забележителен ръст не се дължи на някакъв наплив на нови клиенти, а на увеличаване на "ставките". На практика таксите и комисионите стават все по-важно перо в банковите постъпления. Показателно е, че доходите от лихви също бележат нетно увеличение, но то е доста по-скромно - само с 39 млн. лв., посочва специализираният сайт "Моите пари". Финансовите институции непрекъснато актуализират тарифите си и поднасят неприятни изненади на своите клиенти. Например от 30 август Банка ДСК вдигна таксите за теглене от банкомат - вече се плаща по 0,15% от сумата, но не по-малко от 0,30 лв., а при теглене от устройство на другата банка - 0,20%, но не по-малко от 1,50 лв. Дотогава таксите бяха фиксирани - 30 стотинки за теглене от банкомати на банката и 1,50 лв. за използване на чужди устройства. Банка ДСК отмени и дългогодишната привилегия за пенсионерите, които бяха освободени от таксуване, когато теглят от пенсията си. През последните месеци се случи и друга промяна, при това безпрецедентна - някои банки обявиха, че повече няма да приемат депозити, а съществуващите срочни влогове ще трансформират автоматично в разплащателни сметки. Разликата е, че за депозитните сметки няма такси за поддръжка, а при разплащателните има. Още в началото на годината пък други банки взеха да начисляват такса "откриване на депозит" - също нова мода. "Райфайзен" например започна да събира по 20 лева , респективно по 20 евро, от физически лица, които искат да направят депозит в лева или евро. Успоредно с това растат и постъпленията от лихви. Нетният лихвен доход на банките се е увеличил през полугодието с 39 млн. лв. до 1,3 млрд. лв., показват данните на БНБ. За този период банките са платили едва 147 млн. лева лихви върху поверените им спестявания, а в същото време са събрали 1,5 млрд лева лихви по кредитите, които са отпуснали.
Източник: Сега (04.11.2021)

Собственикът на "Банка ДСК" отчете над 1 млрд. евро печалба Консолидираната печалба след данъчно облагане на унгарската банкова група ОТП възлиза на малко над 1 млрд. евро за първите девет месеца на 2021 г., която отбелязва значителен годишен ръст от 61%. До голяма степен е повлияна от макроикономическата обстановка в условията на КОВИД-19 и ниската рентабилност през 2020 г., която е база за годишното сравнение. Възвръщаемостта на капитала (ROE) към третото тримесечие на 2021 г. е 18.8 процента. Относителният дял на печалбата на дъщерните дружества извън Унгария се увеличава и към края на септември 2021 г. представлява 52%. Българското дъщерно дружество Банка ДСК за същия период отчита печалба в размер на 183 млн. евро., което е близо 18% относителен дял от общата печалба на Банкова група ОТП, запазвайки лидерското място сред дъщерните дружества извън Унгария и на тримесечна база увеличава своя дял. Също така, всички останали дъщерни дружества подобряват своите финансови резултати спрямо кризисната 2020 г., с изключение на ОТП Румъния, която отчита положителен финансов резултат, но значително по-нисък спрямо същия период на предходната година. Общите приходи на Банкова група ОТП за първите три тримесечия на 2021 г. възлизат на 2.634 млрд. евро, които регистрират годишно увеличение от 12%, въпреки затруднената икономическа обстановка. Приходите от такси и комисионни, като едно от основните пера в приходите, се увеличават с 13% (спрямо година назад), като по-голямо увеличение отчита ОТП Унгария (18%). Банка ДСК също отчита ръст на приходите с 5% спрямо септември 2020 г. Въпреки че лихвеният марж от началото на 2021 г. намалява, динамиката на намалението се успокоява през 2021 г. Текущите разходи на Банкова група ОТП към септември 2021 г. възлизат на 1.294 млрд. евро и запазват своето ниво спрямо септември 2020 г. Разходите за обезценка на кредитни експозиции, повлияни от макроикономическата среда и КОВИД-19 кризата, намаляват с 68% на годишна база. Банка ДСК също намалява своите текущи разходи със 7% спрямо същия период на предходната година. Съотношението „разходи/приходи“ на Банкова група ОТП към третото тримесечие на 2021 г. е 49.1 на сто. Показателят при Банка ДСК е на ниво от 39.7%, значително под средното за Групата. Редовните (обслужвани) кредитни експозиции на Банкова група ОТП се увеличават на годишна и тримесечна база (+10% и 4%, респективно). Кредитите, предоставени на домакинства и микро, малки и средни предприятия също отчитат значителни ръстове спрямо предходната година и спрямо предходното тримесечие (+8% и 3%, респективно). Общият редовен кредитен портфейл на Банка ДСК също увеличава своя размер с 8% (на годишна база) и с 3% (на тримесечна база). От началото на 2021 г., сред дружествата на Банкова група ОТП, Украйна, Румъния и Унгария отчитат най-голямо увеличение на техните кредитни експозиции (+31%, 17% и 15%, респективно). Нередовните (необслужвани) кредитни експозиции (по МСФО) на Банкова група ОТП намаляват своя относителен дял от общия портфейл като към края на септември 2021 г. са 5.2%. Съотношението „кредити към депозити“ намалява от 77.1% към второто тримесечие на 2021 г. до 75.6% към края на третото тримесечие на 2021 година. В условията на нестабилна макроикономическа среда и с присъствието на КОВИД-19 влиянията, депозитната база на Банкова група ОТП отчита значителен годишен и тримесечен ръст (14% и 6%, респективно). Към края на септември 2021 г. брутният ликвиден резерв на Банкова група ОТП е в размер на 8.2 млрд. евро. За същия период, коефициентът на базовия собствен капитал от първи ред по МСФО е 15.4 процента.
Източник: Банкеръ (10.11.2021)

Кои са важните банки според БНБ Управителният съвет на БНБ е определил осем банки като системно значими институции, съобщиха от централната банка. Това са УниКредит Булбанк, Банка ДСК, Първа инвестиционна банка, Обединена българска банка, Пощенска банка, Райфайзенбанк България, Българската банка за развитие и Централна кооперативна банка. Като важни банки за тях БНБ определя и ниво на буфер, който трябва да заделят при отпускане на кредити. За първите три банки той е 1%, приложим към общата стойност на рисковите експозиции. За следващите три банки е 0,75 на сто, а за последните две е 0,5%. На практика промяна в значимите банки, които се определят от БНБ, няма промяна, същита са били е през миналата година. Заделяният от тях буфер също остава без промяна.
Източник: 24 часа (30.11.2021)

Собственикът на "Банка ДСК" купува банка в Албания Унгарската група "ОТП Банк" обяви, че е подписала споразумение с гръцката "Алфа Банк" за купуване на 100% дял от албанското й дъщерно дружество - Alpha Bank SH.A. Покупната цена е договорена на 55 милиона евро. С общ пазарен дял, базиран на активи от почти 5%, Alpha Bank е 8-ата по големина банка на албанския банков пазар и като универсална банка е активна и в сегмента на дребно и корпоративни клиенти. Финансовото приключване на сделката се очаква до края на второто тримесечие на 2022 г., при условие че бъдат получени всички необходими регулаторни одобрения. Консолидираната печалба след данъчно облагане на унгарската банкова група ОТП възлиза на малко над 1 млрд. евро за първите девет месеца на 2021 г., която отбелязва значителен годишен ръст от 61%. Относителният дял на печалбата на дъщерните дружества извън Унгария се увеличава и към края на септември 2021 г. представлява 52%. Българското дъщерно дружество Банка ДСК за същия период отчита печалба в размер на 183 млн. евро., което е близо 18% относителен дял от общата печалба на Банкова група ОТП, запазвайки лидерското място сред дъщерните дружества извън Унгария и на тримесечна база увеличава своя дял. Общите приходи на Банкова група ОТП за първите три тримесечия на 2021 г. възлизат на 2.634 млрд. евро, които регистрират годишно увеличение от 12 процента. Кредитите, предоставени на домакинства и микро, малки и средни предприятия също отчитат значителни ръстове спрямо предходната година - с 8 на сто.
Източник: Банкеръ (09.12.2021)

Банките ни сурвакат с по-високи такси от Нова година С нови, по-високи такси ще ни сурвакат част банките от Нова година. Други вече сториха това през декември. Финансовите институции продължават да вдигат цените на най-използваните от гражданите услуги като разкриване на банкови сметки, внасяне и теглене на пари, преводи и използване на банкови карти. По този начин в последните години таксите, които банките събират от клиентите си, се превърнаха във все по-значим приходоизточник за тях на фона на падащите лихви по кредитите. Така дори и в коронакризата, когато много хора и фирми загубиха работата си и бизнеса си, банките бележат впечатляващ ръст на печалбите си - за тази година печалбата на банковата система се е увеличила с близо 50% спрямо миналата година. От 5 януари, например, най-голямата банка у нас - УниКредит Булбанк, повишава голяма част от таксите и комисионите в своята тарифа. Двойно по-скъпо ще е внасянето на суми в евро - от 0.50 EUR на 1 EUR. Увеличава се таксата при теглене на каса - от сегашните 6 лв. за суми до 2000 лв. на 0.5% от сумата, но не по-малко от 6 лв. При теглене на по-големи суми ще се начисляват 0.7%, вместо сегашните 0.6%. Наред с това Уникредит Булбанк сваля прага на спестяванията, за които се начислява т. нар. такса за съхранение. Ако в момента без такава такса са парични средства над 400 000 лв., от Новата година с 0.7% годишно ще бъдат "обложени" спестявания над 200 000 лв. Двойно ще нарасне сумата, която банката начислява при погасяване на кредит, теглен от дъщерното й дружество УниKредит Кънсюмър Файнансинг - при всяка погасителна вноска се прибират 2 лв., вместо 1 лев. От 5 януари Уникредит Булбанк завишава с 1 лев всички такси, които се плащат при ползване на услугата Директен дебит - това са разплащанията чрез банката на различни комунални услуги - ток, вода, парно и пр. Втората по големина Банка ДСК също ще сюрпризира клиентите си от Нова година - услуги, които в момента са безплатни, вече ще се таксуват. Например от 1 януари 2022 г. при внасянето на пари в брой чрез банкомат на ДСК вече ще се начисляват 0.20 лв. за клиенти физически лица и 0.10% за бизнес клиенти. Повече от година ДСК начислява такса при внасяне на суми в брой на гише по личната картова сметка на клиентите. Затова много клиенти започнаха да използват банкоматите, за да зареждат картите си, тъй като тази услуга към момента е безплатна. Но от Нова година ДСК ще поправи "грешката". Наред с това значително се вдига таксата, ако някой има неблагоразумието да тегли пари в брой от ПОС в офис на Банка ДСК с карти на други банки - това вече ще му струва 4% върху сумата, но не по-малко от 20.00 лв. Централна кооперативна банка също вдига тарифата си от януари. Обслужването на разплащателна сметка вече ще струва 3,80 лв. месечно, ако клиентът няма дебитна карта, а не 3.50 лв. Повишава се и таксата за поддръжка на спестовна сметка и тя става 2 лева месечно при 1,50 лева сега. Клиентите на банката ще плащат повече и за теглене на суми в брой от сметка. За суми до 2000 лв. таксата става 4 лева при 3,50 лева сега, а за над 2000 лева – 0,5% от сумата, при 0,45% сега. В началото на декември Алианц България съществено завиши тарифата си за граждани. Например, таксата за обслужване на разплащателна сметка без издадена дебитна карта към нея скочи от 2.20 на 4 лв. на месец. Безплатното доскоро внасяне на пари в брой на гише вече струва 1 лв., ако сумата е до 3000 лв. При внасяне на по-големи суми таксата се вдига на 0,1% до 0,5%. Тегленето на пари на каса поскъпна от 3 лв. на 4,50.
Източник: Сега (20.12.2021)