Осем банки са в списъка на участниците в аукционите за ДЦК тази година Българска народна банка обяви списък на участниците в автоматизираната система за провеждане на аукциони и подписки за замяна на държавни ценни книжа (ДЦК). Той вече е в сила то началото на тази година, уточниха от централната банка. В него са включени „Общинска банка” АД, „Първа инвестиционна банка” АД, „Обединена българска банка” АД, „Банка ДСК” АД, „Алианц Банк България” АД, „Централна кооперативна банка” АД, „УниКредит Булбанк” АД и „Юробанк България” АД. Системата за провеждане на аукциони за ДЦК е разработена първоначално от експерти на БНБ през 1991 г. като част от електронната система за регистриране и обслужване на търговията с ДЦК (ЕСРОТ), след което нееднократно е модернизирана и доработвана в съответствие с промените в емисионната политика на Министерството на финансите. През 2004 г. е въведена в действие нова система за провеждане на аукциони, нар. АДЦК. Тя е изградена като самостоятелна система, осигуряваща напълно автоматизирана обработка на подадените поръчки за участие в аукциона от входа до изхода при спазване на разпоредбите на Наредба № 5 на Министерство на финансите и БНБ за реда и условията за придобиване, регистриране, изплащане и търговия с ДЦК. Използваните от АДЦК взаимозаменяеми технически средства за комуникация с участниците в аукционите за ДЦК (SWIFT и WEB базиран интерфейс при прилагане на квалифициран електронен подпис) отговарят на международните процедури и стандарти и позволяват безпроблемно включване при минимални разходи на нови потребители, независимо от тяхното местонахождение. Участието в аукционите е чрез състезателни поръчки. По решение на Министерството на финансите в някои аукциони за продажба на ДЦК се допуска участие и с несъстезателни поръчки. Подадените поръчки могат да бъдат променяни от участниците в аукциона до изтичане на крайния срок за тяхното получаване, след което същите са неотменяеми. За валидно се приема последното съобщение. Класираните поръчки се одобряват от министъра на финансите или от определено от него лице. Въз основа на полученото одобрение аукционът се приключва и данните за него се предават директно към ЕСРОТ чрез изградения за целта интерфейс. Състезателните поръчки се заплащат по заявената в съответната поръчка цена (правило, което се прилага при т.нар. „multiple-price auction”), а несъстезателните поръчки – по среднопретеглената цена на одобрените състезателни поръчки.
Източник: Банкеръ (03.01.2024)

„Софарма имоти“ е погасило предсрочно кредит от "Банка ДСК" „Софарма имоти“ АДСИЦ е погасило предсрочно остатък от банков кредит, отпуснат от „Банка ДСК“ АД през 2014 г. Погасяването е станало на 3 януари 2024 г., като са изплатени и дължимите лихви. Договорът за кредит е сключен на 29 юли 2014 г. Размерът на заема е 22 619 338 млн. евро. Със средствата е рефинансиран друг заем от 2011 г. за строителството на „Софарма Бизнес Тауърс“. Към момента на подписване на договора е предвидена годишна редовна лихва в размер на 3,050 процентни пункта, формирана от тримесечен EURIBOR плюс договорена надбавка в размер на 2,850 процентни пункта. Редовният срок на погасяване на заема е 29 юли 2024 г. В последната година акциите на „Софарма имоти“ поевтиняват с над 7%, а пазарната капитализация е малко под 187,7 млн. лева.
Източник: Инвестор.БГ (05.01.2024)

„ОТП Фонд Мениджмънт”, Унгария увеличи акционерното си участие в „ДСК Управление на активи” АД На 19.01.2024 г. „ОТП Фонд Мениджмънт” Лимитед, Унгария, увеличи акционерното си участие в капитала на „ДСК Управление на активи” от 34% на 75%. След промяната другият акционер в дружеството - „Банка ДСК“, остава с участие в капитала в размер на 25%. „ОТП Фонд Мениджмънт” (ОТП ФМ) е управляващо дружество, което е създадено през 1993 г. и е част от финансовата група на ОТП Банк. Основната му дейността е свързана с управление на портфейли на инвестиционни и пенсионни фондове и на индивидуални клиентски портфейли. ОТП ФМ е лидер на унгарския пазар за управление на активи с близо 20% пазарен дял. Към края на 2022 г. ОТП ФМ управлява активи на обща стойност над 5,6 милиарда eвро, част от които са и 54 фонда с различен инвестиционен профил и стойност на активите над 4,6 милиарда eвро.
Източник: Фирмена информация (23.01.2024)

Minimart е българска ритейл верига от удобни хранителни магазини, стартирала през март 2023 с първи обект в гр. София. Зад проекта стои компанията БГК АД, която инвестира в амбициозен план да разкрие в рекордно кратък срок мащабен брой обекти в цялата страна. Само девет месеца след старта си веригата оперира вече с над 40 магазина за хранителни стоки 30 от които в София и 10 в Пловдив. В плановете на Minimart за 2024 г. е заложено да се разрасне с нови 110 магазина, стъпвайки в други градове на страната, и към декември да има 150 работещи обекта в София, Пловдив, Пазарджик, Перник, Стара Загора, Асеновград, Бургас. Средваната концепция е магазини с търговска площ между 50 и 130 кв.м, на оживени търговски точки, спирки на градския транспорт както в централните градски части, така и чисто квартални локации. Minimart планира да разшири предлагания асортимент, типичен за един квартален хранителен магазин - млечни продукти, колбаси, хлебни изделия, напитки, основни храни, захарни изделия, алкохол, цигари, продукти за лична хигиена, храни за домашни любимци и други.
Източник: Капитал (08.02.2024)

Към 31 декември 2023 г. 23 банки оперират в банковия сектор на България, като 6 от тях са клонове на чуждестранни кредитни институции. Общо активите на банковата система към 31 декември миналата година. възлизат на 172.1 млрд. лв., като отбелязват ръст от 4.22% спрямо 30 септември. Делът на петте най-големи банки на база общо активи в банковата система към 31 декември е 76.84 процента. На челна позиция остава Обединена Българска Банка АД с активи в размер на 34.0 млрд. лв. или 19.78% пазарен дял, като бележи ръст от 4.63% в активите в сравнение с 30 септември 2023-та. Банка ДСК АД застава на втора позиция с 19.05% пазарен дял и ръст в активите от 5.48% спрямо предходното тримесечие. На трета позиция е Уникредит Булбанк АД с непроменен спрямо края на предходното тримесечие пазарен дял от 18.67% и ръст в активите от 4.21% спрямо 30 септември. Четвърта и пета позиция, без промяна спрямо края на предишното тримесечие, се заемат съответно от Юробанк България АД и Първа Инвестиционна Банка АД. Нетните активи на банките към 31 декември 2023-та възлизат на 20.0 млрд. лв., като бележат ръст от 3.55% спрямо 30 септември. На челна позиция по този показател остава Банка ДСК АД – към 31 декември нетните й активи бележат покачване от 6.38% в сравнение с 30 септември 2023 година. Ръст от 4.52% в нетните активи регистрира Уникредит Булбанк АД към 31 декември и остава на второ място по този показател. Обединена Българска Банка АД заема трета позиция по нетни активи към 31 декември, отчитайки ръст от 3.84% спрямо 30 септември 2023-та. Юробанк България АД продължава да заема четвърта позиция, като отчита ръст в нетните активи от 4.40% спрямо 30 септември. Първа Инвестиционна Банка АД остава на пета позиция с ръст на нетните активи от 0.66% спрямо 30 септември 2023 година. Нетната печалба на банковата система бележи значителен ръст от 64.35%, като достига до 3.4 млрд. лв. за 2023-та, спрямо 2.1 млрд. лв. за 2022 година. Банка ДСК АД заема челната позиция с печалба от 1.0 млрд. лв. или 29.44% дял от печалбите в сектора за миналата година, като отчита ръст от 77.53% спрямо предишната година. Уникредит Булбанк АД е на втора позиция по дял на печалбата в сектора, а именно 23.61%, отчитайки увеличение от 73.15% и достигайки 807 млн. лв. за 2023-та спрямо 466 млн. лв. за 2022-ра. Обединена Българска Банка АД удвоява печалбата си от предходната година, като достига 472 млн. лв. за 2023 г. или ръст от 211.43%, като се покачва на третата позиция с 13.81% дял в печалбите на сектора. Юробанк България АД е на четвърта позиция с печалба от 308 млн. лв. и пазарен дял от 9.02% за 2023-та, регистрирайки увеличение от 49.02% в сравнение с 2022 година. На пета позиция се изкачва Първа Инвестиционна Банка АД с печалба от 135 млн. лв., като регистрира увеличение от 68.70% спрямо 2022-ра. Възвръщаемостта на активите (изчислена на база Нетна печалба / Общо активи) възлиза на 1.99% общо за банковата система през цялата 2023 г. спрямо 1.34% за 2022 година. По този показател Ситибанк Европа АД – Клон България застава на челната позиция с 3.59%, като отбелязва ръст спрямо предходната година, когато възвръщаемостта на активите е била 1.30 процента. Ти Би Ай Банк ЕАД заема втората позиция с 3.58% възвръщаемост на активите за 2023 г. спрямо 6.03% за 2022-ра. Следващи позиции заемат Варенголд Банк Аг, Клон София с 3.33%, Банка ДСК АД с 3.07% и Търговска Банка Д АД, която застава на пето място с 2.66 процента. Възвръщаемостта на собствения капитал (изчислена на база Нетна печалба / Собствен капитал, като класацията не включва клоновете на чуждестранни банки), се увеличава до 16.72% за 2023 г. спрямо 11.77% година по-рано. С най-висока възвръщаемост на собствения капитал остава Ти Би Ай Банк ЕАД с 22.76%, а на второ място се изкачва Банка ДСК АД с 22.56%, следванa от Уникредит Булбанк АД с 22.03%, Търговска Банка Д АД с 20.78% и Интернешънъл Асет Банк АД с 18.95 процента. Показателят за ефективност (изчислен на база на съотношението между административните разходи и общо нетен оперативен доход) отчита подобрение от 37.36% за 2022 г. до 31.80 процента. На челната позиция по този показател за 2023-та е Уникредит Булбанк АД с 23.10% в сравнение с 29.06% за 2022 година. Банка ДСК АД е на втора позиция, отчитайки подобрение на ефективността от 28.03% за 2022 г. до 24.37 процента. Ситибанк Европа АД – Клон България се изкачва на трета позиция, като отчита повишение на ефективността от 38.19% през 2022-ра до 25.86% за 2023-та. Следват Инвестбанк АД и Тe-Дже Зираат Банкасъ – Клон София съответно на четвърта и пета позиция.
Източник: Банкеръ (09.02.2024)

В края на декември 2023 г. жилищните кредити са 19.901 млрд. лв. и нарастват на годишна база с 20.5% Три от търговските банки в България увеличиха предоставените кредити на домакинството с над 1 млрд. лева през 2023 г. Две от институциите официално финализираха сделки по придобиване през годината, което също оказа влияние върху ръста по този показател. Номер 1 за миналата година е Обединена българска банка, добавила нови 4.5 млрд. лв. заеми. В края на 2022 г. кредитният портфейл към домакинствата на Кей Би Си Банк България възлиза на 3.5 млрд. лв. Ръст от 1.97 млрд. лв. отчита и Пощенска банка, от които 925 млн. лв. идват от придобитата БНП Париба Пърсънъл Файненс. В топ 3 попада и Банка ДСК, добавила 1.58 млрд. лв. нови заеми от домакинствата, нареждайки се пред УниКредит Булбанк и Ти Би Ай Банк, увеличили портфейлите си със съответно 725 и 474 млн. лв. Ръст от над 100 млн. лв. се отчита още при Алианц Банк България (227 млн. лв.), Първа инвестиционна банка (220 млн. лв.) и Централна кооперативна банка (101 млн. лв.). Малко под тази граница остава и Българо-американска кредитна банка (87.7 млн. лв.).
Източник: Дарик радио (13.02.2024)

Държавни болници топят дългове с банкови кредити за 80 млн. лeва Осем от общо 61 държавни болници са теглили кредити от банки на стойност над 80 млн. лева, за да погасяват свои просрочени задължения, да рефинансират стари кредити и да консолидират задължения, съобщи Министерството на здравеопазването. През последните две години се наблюдава намаление на задълженията на държавните болници. Просрочените дългове са се стопили наполовина: от 103 млн. към края на септември 2021 до 54.7 млн. лв. към края на септември 2023 г., сочат последните данни за финансовите показатели на болниците. Държавните болници, които обслужват кредити към банки, са: бившата правителствена болница "Лозенец", спешната болница "Пирогов", болница "Света Анна" във Варна, многопрофилните болници в Бургас, Видин, Враца и Силистра и Националната специализирана болница за физикална и рехабилитационна медицина. С изключение на две болници, всички останали са теглили кредити от Търговска банка ДБанк (бивша Демирбанк). Двете болници с кредити извън Дбанк са "Лозенец"- към Българската банка за развитие (ББР) и МБАЛ Враца – към банка ДСК. Най-голям е кредитът на болница "Пирогов" в размер на 34 млн. лева, изтеглен от Търговска банка Дбанк през декември 2022 г. за срок от 180 месеца. Кредитът е изтеглен за консолидиране на задължения – погасяване на просрочени дългове и част от предишни кредити. За него се разбра от одит на Министерството на здравеопазването в лечебното заведение, в който бяха констатирани нередности, заради които здравният министър Христо Хинков искаше да освободи директора на болницата д-р Валентин Димитров. Според Хинков кредитът занулява просрочените дългове на "Пирогов", но в бъдеще поставя болницата в риск от финансови загуби. Кредитът е с 24 месеца гратисен период, в който болницата ще плаща първоначално по 51 000 лв. на месец, а след изтичането на гратисния период "Пирогов" ще погасява по 251 хил. лв. месечно. Болница "Лозенец" също обслужва голям кредит в размер на 18.1 млн. лева, но към ББР. Договорът е сключен в края на 2020 г. и също е за срок от 180 месеца. За да може да обслужва кредита си, правителството увеличи капитала на "Лозенец" с 15 млн. лева в края на 2022 г. Болницата задлъжня сериозно след мегаскъпа модернизация за над 100 млн. лева , за която държавата оттегли финансовата си подкрепа и "Лозенец" остана с неразплатени сметки към фирми. За разлика от "Пирогов", която е нулирала просрочията си, "Лозенец" към 30 септември 2023 г. е с просрочия на стойност 6.4 млн. лева, които са се увеличили с 1.8 млн. лв. спрямо година по-рано.
Източник: Медия Пул (28.02.2024)

Четири банки, опериращи у нас, сред най-силните банкови марки в света Общата стойност на 500-те най-силни банкови марки в света достига рекордните 1.44 трлн. долара, нараствайки близо два пъти, в сравнение с преди десетилетие, сочи най-новият доклад на водещата консултантска компания за оценка на марки Brand Finance. ICBC (Industrial and Commercial Bank of China) запазва челната си позиция като най-ценната банкова марка в света в осма поредна година, като стойността на нейната марка нараства с 3% - до 71.8 млрд. долара. Най-голямата банкова марка в Европа остава британската HSBC, която се придвижва с едно място нагоре в класацията - до 11-ата позиция, с оценка от 20 млрд. долара. От банките с подразделения в България най-високо класирана е белгийската KBC - собственик на ОББ у нас, която заема 56-о място, след като стойността на марката ? нараства с 13.7% - до 6.13 млрд. долара. Италианската UniCredit, собственик на българската УниКредит Булбанк, се придвижва от 111-о до 89-о място, след като стойността на марката ? се покачва с 29.6%, до 3.45 млрд. долара. Компанията майка на българската Банка ДСК - унгарската OTP Bank, се нарежда сред 20-те банки в класацията, чиято стойност се е повишила с най-много за последната година в проценто изражение. Марката на пазарния лидер в Унгария поскъпва с 58%, което ? отрежда 177-о място в общата класация след скок от 46 места. Британската финтех компания Revolut, която също предлага банкови услуги в България, се нарежда на 471-ва позиция, като се придвижва с 10 места напред в класацията, в сравнение с предходната година.
Източник: Дарик радио (14.03.2024)

Теодора Пешева е избрана за член на УС на ББР Българската банка за развитие има нов член на ръководството. Това е Теодора Пешева, която се присъединява към Управителния съвет на институцията. Пешева е ръководила корпоративното банкиране в ОББ и Търговска банка на Гърция (Емпорики Банк България). В продължение на 10 години е била и ръководител на отдел „Големи корпоративни клиенти“ в Банка ДСК. Кариерата й преминава още през Мазарс Груп – Лондон и Делойт България. В ББР Теодора Пешева работи от април 2023 г., управлявайки дейността в сегмента на корпоративните клиенти.
Източник: Стандарт (27.03.2024)

Банките заработиха за тримесечие 527 млн. лв. от лихви по кредити за населението За последната година до 31 март портфейлите на банките в България са добавили нетните 4.02 млрд. лв. ипотечни кредити и 2.16 млрд. лв. потребителски заеми, с което задълженията на домакинствата вече възлизат на над 41.2 млрд. лв. След придобиването на Райфайзенбанк, ОББ се превърна в най-голямата банка в България. Добавянето на кредитния портфейл на закупената институция й позволи да излезе начело и в тази класация, като данни на БНБ показват, че Обединена българска банка е добавила нетните 2.9 млрд. лв. жилищни и 1.6 млрд. лв. потребителски кредити. Над 1 млрд. лв. нетни ипотечни кредити за периода добавя единствено Банка ДСК (бел. ред. 1.2 млрд. лв.). Следват УниКредит Булбанк (808 млн. лв.) и Пощенска банка (576 млн. лв.). Повече от 100 млн. лв. нови жилищни заеми са предоставили още две банки – Алианц Банк България (148 млн. лв.) и Първа инвестиционна банка (144 млн. лв.). При потребителските кредити след ОББ се нарежда Пощенска банка, която пък придоби БНП Париба Пърсънъл Файненс. Над 100 млн. лв. заеми са предоставили още Банка ДСК (624 млн. лв.) и Ти Би Ай Банк (478 млн. лв.), под тази граница са Централна кооперативна банка (98 млн. лв.) и Алианц Банк (92 млн. лв.). Банките са получили 527 млн. лв. лихви за предоставените заеми на населението за първите три месеца на годината.
Източник: econ.bg (16.05.2024)

Банка продава срещу 1,08 млн. лв. без ДДС фабрика за преработка на маслини Банка обяви за публична продан фабриката за преработка на маслини в Благоевград на скандалния гръцки бизнесмен Йоанис Козас, който бе обвинен от съпругата си Стефка Терзийска, че е поръчал убийството й. Сградата е в местността Проевски чифлик на Благоевград и е на 2 нива с площ 1034 кв.м и 275 кв.м. Продава се заедно с терена под нея от 4097 кв.м. Частен съдебен изпълнител организира продажбата й при начална цена за наддаване от 1 082 880 лв. без ДДС. Обявеният за купувач дължи ДДС. Фабриката е ипотекирана в Банка ДСК 2 пъти – през 2021 г. и през февруари 2023 г., а от този февруари й е наложен запор. Фирмата, с която през 2007 г. Йоанис и Стефка основават бизнеса с маслини, е „Олимпос-99“ ООД. През 2018 г. около развода им Терзийска е изключена от управлението и на нейно място влиза синът им Констандинос Йоанис Козас.
Източник: Blitz (05.06.2024)

Българският банков сектор – първо тримесечие на 2024 г. Към 31 март 2024 г. 23 банки оперират в българския банков сектор, като 6 от тях са клонове на чуждестранни кредитни институции. Нетната печалба на банковата система бележи ръст от 4.27% като достига 818 млн. лв. за първото тримесечие на 2024 г., спрямо 784 млн. лв. за същия период през 2023-та. Банка ДСК АД заема челната позиция с печалба от 253 млн. лв. или 30.97% дял от печалбите в сектора за първото тримесечие на 2024-та като бележи значителен ръст на печалбата си от 35.64% в сравнение с първото тримесечие на 2023 година. Уникредит Булбанк АД е на втора позиция по дял на печалбата в сектора, а именно 18.90%, отчитайки значителен спад от 40.00%, регистрирайки печалба от 155 млн. лв. за първите три месеца на 2024-та спрямо 258 млн. лв. за същия период на миналата година. Юробанк България АД регистрира ръст от 35.36% в печалбата си спрямо същия период на 2023-та, достигайки 95 млн. лв. и оставайки на третата позиция с 11.63% дял в печалбите на сектора. Обединена Българска Банка АД е на четвърта позиция с печалба от 92 млн. лв. и пазарен дял от 11.24% за първото тримесечие на 2024 г., докато за същия период на 2023-та, преди сливането й с Райфайзенбанк (България) ЕАД (преименувана временно на Кей Би Си Банк България ЕАД в периода на вливането), тя е извън класацията на топ 10 банките по печалба. На пета позиция се изкачва Централна Кооперативна Банка АД с печалба от 29 млн. лв. регистрирайки увеличение от 35.05% в сравнение със същия период на 2023 година.
Източник: Банкеръ (14.06.2024)

Текстилната фирма “Мак” – Габрово изплаща по 6.99 лв. дивидент за 2023 г. Брутен дивидент от 6.99247 лв. на една акция от нетната печалба за 2023 година ще изплати текстилната компания “Мак” АД – Габрово. Като дивидент ще се разпределят общо 2 830 000 лева. Останалата от нетната печалба за миналата година в размер на 3 480 065.83 лв. ще остане като неразпределена печалба от минали години. Изплащането на дивидента ще започне от 20 август чрез “Централен депозитар” АД и “Банка ДСК” ЕАД. Общият размер на подлежащата на разпределение печалба на текстилната фирма възлиза на 6 310 065.83 лева. Основен акционер е габровската фирма е “Дюкер” ООД, която контролира пряко 79.66% от капитала, и непряко чрез габровската “Кюби” ЕАД още 3.04% от акциите с право на глас. Георги Бижев притежава 7.16 процента. Останалите книжа са собственост на по-малки инвеститори. От нетната печалба за 2022 година не беше разпределен дивидент.
Източник: Банкеръ (24.06.2024)

Собственикът на Банка ДСК получи зелена светлина да продаде бизнеса си в Румъния Румънският антимонополен орган разреши продажбата на бизнеса на унгарската OTP Bank в Румъния на най-голямата местна банка Banka Transilvania. Като част от сделката са и няколко други дъщерни дружества на OTP Bank в Румъния, фокусирани върху лизинг, управление на активи и други. Сделката е на стойност 347.5 млн. евро. Разрешението от конкурентния орган е последната стъпка за финализиране на сделката и бележи излизането на унгарската банкова група от Румъния след 20-годишна дейност там. Придобиването ще увеличи пазарния дял на базираната в Клуж финансова институция до 22.5%. В Румъния унгарският кредитор бе десетата по големина банка с дял от 2.46%. Той реши да излезе от нея като част от стратегията си да напусне пазарите, в които има по-малък дял. Така OTP излезе и от Словакия през 2020 г., където имаше под 2% дял и го продаде на белгийската KBC Group. В региона освен в Румъния OTP Bank има бизнес и в България, Сърбия, Албания, Словения, Черна гора и Молдова. В България OTP Bank чрез своята Банка ДСК е сред трите лидерa на пазара. В последните пет години тя осъществи сериозна експанзия в региона като придоби Сосиете Женерал Експресбанк в България, NKBM в Словения, дъщерното дружество на гръцката Alpha Bank в Албания, бизнеса на словенската група Ilirika, която предоставя услуги за управление на активи, в Сърбия.
Източник: economic.bg (17.07.2024)

Към 30 юни 2024 г. 23 банки оперират в банковия сектор на България, като 6 от тях са клонове на чуждестранни кредитни институции. На 16 април 2024 г. бе сключено споразумение между Българо-американска кредитна банка АД (БАКБ) и Токушукай Инк. за закупуването на 99.4% от капитала на Токуда Банк АД от страна на БАКБ. Общо активите на банковата система към 30 юни 2024 г. възлизат на 178.4 млрд. лв., като отбелязват ръст от 1.18% спрямо 31 март 2024 г. Делът на петте най-големи банки на база общо активи в банковата система възлиза на 76.18% към 30 юни 2024 г. На челна позиция остава Обединена Българска Банка АД с активи в размер на 34.8 млрд. лв. или 19.53% пазарен дял, като бележи ръст от 0.48% в активите спрямо 31 март 2024 г. Банка ДСК АД застава на втора позиция с 19.20% пазарен дял и ръст в активите от 2.15% спрямо предходното тримесечие. На трета позиция е Уникредит Булбанк АД с пазарен дял от 17.91% и спад в активите от 2.14% спрямо 31 март 2024 г. Четвърта и пета позиция, без промяна спрямо 31 март 2024 г., се заемат съответно от Юробанк България АД и Първа Инвестиционна Банка АД. Нетните активи на банките към 30 юни 2024 г. възлизат на 21.1 млрд. лв., като бележат ръст от 2.19% спрямо 31 март 2023 г. На челна позиция по този показател остава Банка ДСК АД, като към 30 юни 2024 г. нетните ? активи бележат ръст от 6.01% спрямо 31 март 2024 г. Ръст от 3.46% в нетните активи регистрира Обединена Българска Банка АД към 30 юни 2024 г. и се изкачва на второ място по този показател. На трето място се нарежда Уникредит Булбанк АД, отчитайки спад от 5.49% спрямо 31 март 2024 г. Юробанк България АД продължава да заема четвърта позиция, като отчита ръст в нетните активи от 3.86% спрямо 31 март 2024 г. Първа Инвестиционна Банка АД остава на пета позиция с ръст на нетните активи от 1.51% спрямо 31 март 2024 г. Нетният лихвен доход (изчислен на база Приходи от лихви – Разходи за лихви) към второто тримесечие на 2024 г. възлиза на 2.73 млрд. лв., бележейки ръст от 20.36% спрямо 2.27 млрд. лв. към 30 юни предходната година. Банка ДСК АД остава на първа позиция за първото полугодие на 2024 г. с нетен лихвен доход от 628 млн. лв. и пазарен дял от 22.99%, отчитайки ръст на нетния лихвен доход от 22.48% спрямо същия период на 2023 г. Обединена Българска Банка АД заема втората позиция с доход от 399 млн. лв., равняващ се на 14.59% от общия нетен лихвен доход в сектора и 13.21% ръст спрямо нетния лихвен доход на банката за същия период на предходната година. На трета позиция по размер на нетния лихвен доход за първите шест месеца на 2024 г. се нарежда Уникредит Булбанк АД с нетен лихвен доход в размер на 392 млн. лв., бележейки ръст от 20.33% спрямо същия период през предходната година. Юробанк България АД остава на четвърта позиция с нетен лихвен доход от 383 млн. лв. и 37.06% ръст спрямо 30 юни 2023 г. Пета позиция заема Първа Инвестиционна Банка АД, бележейки ръст в приходите от 15.75% спрямо 30 юни 2023 г. Нетната печалба на банковата система бележи ръст от 7.14%, като достига 1.81 млрд. лв. за първата половина на 2024 г., спрямо 1.69 млрд. лв. за същия период през 2023 г. Банка ДСК АД заема челната позиция с печалба от 503 млн. лв. или 27.82% дял от печалбите в сектора, като отчита ръст на печалбата си от 12.44% спрямо същия период на 2023 г. Уникредит Булбанк АД е на втора позиция по дял на печалбата в сектора, а именно 24.97%, отчитайки ръст от 0.37% и регистрирайки печалба от 452 млн. лв. за първите шест месеца на 2024 г. спрямо 450 млн. лв. за същия период на 2023 г. Обединена Българска Банка АД регистрира ръст от 7.44% в печалбата си за първото шестмесечие на 2024 г. спрямо същия период на 2023 г. и достига 232 млн. лв., като запазва третата си позиция с 12.79% дял в печалбите на сектора. Юробанк България АД остава на четвърта позиция с печалба от 187 млн. лв. и пазарен дял от 10.31% за първото шестмесечие на 2024 г. На пета позиция се изкачва Централна Кооперативна Банка АД с печалба от 53 млн. лв. за първото шестмесечие на 2024 г., като регистрира увеличение от 27.96% спрямо същия период на 2023 г. Възвръщаемостта на активите (изчислена на база Нетна печалба / Общо активи) възлиза на 1.01% общо за банковата система за първите шест месеца на 2024 г. спрямо 1.05% за същия период на 2023 г. По този показател, Варенголд Банк Аг, Клон София застава на челната позиция с 2.15%, като отбелязва ръст спрямо предходната година, когато възвръщаемостта на активите е била 0.79%. Те-Дже Зираат Банкасъ – Клон София заема втората позиция с 1.94% възвръщаемост на активите за първото шестмесечие на 2024 г. спрямо 1.07% за същия период на 2023 г. Следващи позиции заемат Ти Би Ай Банк ЕАД с 1.62%, Ситибанк Европа АД – Клон България с 1.49% и Банка ДСК АД, която заема пето място с 1.47%. Възвръщаемостта на собствения капитал (изчислена на база Нетна печалба / Собствен капитал, като класацията не включва клоновете на чуждестранни банки), намалява до 8.45% за първата половина на 2024 г. спрямо 8.95% за същия период на 2023 г. С най-висока възвръщаемост на собствения капитал е Уникредит Булбанк АД с 12.45%, а на второ място се изкачва Банка ДСК АД с 11.4%, следванa от Интернешънъл Асет Банк АД с 11.27%, Търговска Банка Д АД с 11.24% и Прокредит Банк (България) ЕАД с 10.57%. Показателят за ефективност (изчислен на база на съотношението между административните разходи и общо нетен оперативен доход) възлиза на 30.57% за второто тримесечие на 2024 г. и се запазва почти без промяна спрямо същия период на 2023 г., когато стойността му е била 30.59%. На челната позиция по този показател за второто тримесечие на 2024 г. е Уникредит Булбанк АД с 19.56% спрямо 21.83% за същия период на 2023 г. Те-Дже Зираат Банкасъ – Клон София е на втора позиция, като отчита подобрение на ефективността от 29.09% за второто тримесечие на 2023 г. до 22.18% за същия период на текущата година. Банка ДСК АД застава на трета позиция, като отчита спад на ефективността от 23.47% през второто тримесечие на 2023 г. до 24.22% за същия период на 2024 г. Следват Инвестбанк АД и Алианц Банк България АД съответно на четвърта и пета позиция.
Източник: Банкеръ (21.08.2024)

Над 1.2 млрд. лева е дивидентът от “Банка ДСК”, “Уникредит Булбанк” и “БАКБ” за 2023 г. „Банка ДСК“, „УниКредит Булбанк“ и „Българо-американска кредитна банка“ (БАКБ) отново разпределиха дивидент за акционерите си и от нетната печалба за 2023 година. В резултат на решенията на общите събрания, трите банки ще изплатят на акционерите си общо 1.20 млрд. лева за миналата година. Най-доволни са акционерите на „Банка ДСК“ АД. Общо 558 373 000.78 лв. от реализираната през 2023 г. печалба ще влезе в техните портфейли. Част от нетната печалба за 2022 г., възлизаща на 250 000 000 лeва след облагане с данъци, също беше разпределена под формата на дивидент. Редовното годишно общо събрание на „УниКредит Булбанк“ АД, разпредели 65% от печалбата за 2023 г., след облагането й с данъци, като дивиденти на акционерите за 2023 г., пропорционално на притежавания от тях брой акции. Става въпрос за 524.35 млн. лева като сумата е рекордна за банката. Брутният размер на дивидента е 1.83 лева за един брой обикновена акция с номинал от 1 лев. Изплащането започна на 31 май. Останалите 282.3 млн. лв. от положителния финансов резултат ще останат като неразпределена печалба. „УниКредит Булбанк“ разпределя 465 884 941.70 лева от печалбата за 2022 г. за изплащане на притежателите на такива книжа, пропорционално на притежавания от тях брой акции. Брутният размер е 1.63 лева за един брой обикновена акция с номинал от един лев. “Българо-американска кредитна банка” АД – София разпредели сума в размер на 19 753 050.40 лв. от нетната печалба за 2023 година като дивидент или по 0.80 лв. за една акция. Решение за това е гласувано от редовното общо събрание на акционерите на кредитната институция. Останалата част от нетния положителен финансов резултат, в размер на 35 146 141.76 лв., се отнася във фонд „Резервен“. „Българо-американска кредитна банка“ отчете за миналата година нетна печалба от 54 899 192.16 лева. От нетната печалба за 2022 г., която е в размер на 43 663 589.79 лева, бе изплатен дивидент в общ размер на 2 469 131.30 лева или за една акция брутна сума от по 0.10 лева. Цялата печалба на БАКБ за 2021 г. след данъчно облагане беше внесе във фонд „Резервен“. Най-големият акционер в банката е „СИЕСАЙЕФ” АД, което се контролира от Цветелина Бориславова – председател на Надзорния съвет на банката. Този акционер е с дял от 45.68 на сто от капитала. “ЕлТиБиАй Холдингс” ЛЛС (LTBI Holdings LLC) държи 35.74 на сто, а Цветелина Бориславова лично притежава 9.98 процента. Останалите книжа с право на глас са собственост на по-малки инвеститори.
Източник: Банкеръ (10.09.2024)

Hи?oлa Бa?aлoв, СЕО нa Fіbаnk, e пpeизбpaн зa члeн нa Cъвeтa нa диpe?тopитe нa БOPИKA На проведеното редовно Общо събрание на акционерите на дружеството за картови разплащания "Борика" АД за нови членове на Съвета на директорите бяха избрани Петя Димитрова - Главен изпълнителен директор на Пощенска банка и Неделчо Неделчев - Изпълнителен директор на Общинска банка.Те се присъединяват към останалите членове на СД: Радослав Миленков - Подуправител на БНБ, Мирослав Вичев - Главен изп. директор на Борика, Цветанка Минчева - УниКредит Булбанк, Питър Рубен - ОББ, Тамаш Хак-Ковач - Банка ДСК, Никола Кедев - ЦКБ и Никола Бакалов Главният изпълнителен директор и Председател на Управителния съвет на Fibank (Първа инвестиционна банка).
Източник: Money.bg (19.09.2024)

SUNOTEC и акционери в "Еврохолд" превърнаха депо за индустриални отпадъци в хибриден ВЕИ парк Компанията за инженеринг, доставки и строителство "Соларис Холдинг" АД - смесено дружество на българо-германската SUNOTEC и основните акционери в "Еврохолд България" АД, откри официално в Перник хибридна централа за производство и съхранение на зелена енергия. Хибридният парк включва фотоволтаична централа с мощност от 32 MWp и съоръжение за съхранение на електроенергия с капацитет от 61 MWh. Паркът е изграден върху старо сметище на местната стоманодобивна индустрия при спазване на най-високи екологични стандарти. Той е разположен върху 310 декара, като в него са инсталирани 56 889 фотоволтаични панела, с което ще бъдат спестени 15 847 тона вредни емисии годишно. ФЕЦ Перник може да захрани с енергия 10 200 домакинства (при средна годишна консумация на едно домакинство от 3.272 MWh). Проектът е финансиран от Банка ДСК и германската Varengold bank AG. Батериите за съхранение на зелена електроенергия са на един от водещите производители в света в този сегмент - Huawei. Произведената електроенергия ще се управлява от лицензирания търговец "Електрохолд Трейд" ЕАД. Системата за съхранение позволява произведената зелена енергия да се използва в пиковите часове на потреблението и да бъде плавно разпределена спрямо нуждите, за да не натоварва електроенергийната система. Тя предоставя изцяло нови възможности за реализация на енергията и позволява сключване на дългосрочни договори за покупко-продажба на фиксирана цена. "Соларис Холдинг" планира да изгради соларни мощности с капацитет 600 MW и системи за съхранение на електроенергия от 1000 MWh.
Източник: Инвестор.БГ (25.09.2024)

Ускорението при ипотечното кредитиране в България ще се успокои и ръстът на портфейлите ще се свие наполовина - от 24.6% през 2024 до 12.5% през 2025 г. Това е основният сценарий в прогнозата на унгарската банкова група OTP, която е собственик на местния лидер в сегмента - ДСК. Очакванията на банката са растежът на икономиката да се ускори от 2.3% през 2024 до 2.8% през 2025 г. и по 3% в следващите две години. Реалния ръст на заплатите ще продължи да е силен - над 5% годишно до 2027 г., а ЕЦБ ще понижи лихвата си до около 2%, което предполага, че едва ли ще има натиск жилищните заеми в България да поскъпват. OTP очакват новата серия макропруденциални мерки на БНБ този път да дадат резултат. Централната банка въведе от 1 октомври тавани за няколко ключови показателя при отпускането на нови жилищни заеми. При порасналите портфейли вече дори и обемите ново кредитиране да са същите, процентното изменение е по-ниско. Прогнозата е и през 2026-2027 темповете на растеж да продължат леко да стихват, но да останат над 10%. При потребителските заеми OTP също очаква забавяне, но доста по-плавно. В края на 2024 г. ръстът ще достигне 15.2%, през 2025 г. ще се понижи до 13.3% и в следващите години ще продължи да спада с по около 2 процентни пункта. При корпоративното кредитиране банката очаква запазване на активността и растежът от около 9-9.5% да се запази и следващите години. OTP причислява България към своеобразната група на средиземноморски икономики, които през 2024 г. се представят по-силно от другите страни от ЦИЕ, в които банката оперира. Според прогнозата на OTP ръстът на потреблението и инвестициите в България ще се запази без съществена промяна, като ускорението в растежа на БВП ще идва основно от събуждането на външното търсене и съответно на износа. Инфлацията през следващите години се очаква да остане малко над 2%. А може би най-съществен риск за реализиране има при прогнозата за бюджетния дефицит, който от OTP очакват да се свие до 2.6% от БВП през 2025 г. и до 2% през следващите две години. Унгария и България са двете страни с най-бърз ръст на заплатите по данни на Евростат, което поражда притеснения, че това може да се отрази на конкурентоспособността на икономиките им. Това може да продължи няколко години без да застраши външната позиция на държавите, така че не е надвиснала опасност, а по-скоро дългосрочен риск.
Източник: Капитал (21.10.2024)

Най-големите компании в България и региона през 2024 година Стоте най-големи компании в Югоизточна Европа значително намаляват приходите си - от 223,9 млрд. евро миналата година до 198,4 млрд. евро през тази, но чрез подобрено управление на разходите печалбата расте до 10 и половина милиарда евро. Това става ясно от новото издание на доклада SEE Top 100. Най-високо, на седма позиция, е класирана "Лукойл Нефтохим Бургас". Тя оглавява класацията на най-динамично развиващите се компании в Югоизточна Европа за 2023 година, с впечатляващ ръст на приходите от 297,10%. Компанията увеличи четирикратно приходите си до 4,4 милиарда евро, затвърждавайки позицията си като ключов играч в енергийния сектор на региона, пишат авторите на доклада. Като цяло, енергийният сектор в региона се отличава с най-голямата динамика. Така АЕЦ "Козлодуй" се откроява като най-успешната българска компания в класацията на най-печелившите дружества в Югоизточна Европа за 2023 година. Атомната централа заема престижното шесто място в топ 10 на най-рентабилните компании с възвръщаемост на приходите от 21,06%, значително подобрение спрямо 12% през предходната година. В негативната част на същата класация обаче също има две български компании. "Астра Биоплант" заема второ място сред най-губещите компании с отрицателен финансов резултат от 75,1 милиона евро за 2023 г., драстична промяна спрямо печалбата от 46 милиона евро през 2022 г. Компанията, специализирана в производството на биодизел, обяснява резултата с неблагоприятната пазарна конюнктура, като приходите ? са намалели с 45% на годишна база. "Булгаргаз" се нарежда на седмо място сред губещите компании със загуба от 26,8 милиона евро, макар че това представлява подобрение спрямо загубата от 47,8 милиона евро през предходната година. В регионален план, най-печеливша остава сръбската минна компания с китайска собственост Serbia Zijin Mining с впечатляваща възвръщаемост на приходите от 60,48%. Румънските енергийни компании също демонстрират силно представяне - Hidroelectrica (49,87% възвръщаемост), Nuclearelectrica (31,33%) и Romgaz (28,52%) заемат челни позиции в класацията. Най-голяма загуба в региона регистрира обаче регистрира петролната компания от северната ни съседка Rompetrol Rafinare (-110,6 милиона евро). Металургичният сектор, който традиционно е силно застъпен в българската икономика, демонстрира най-висока възвръщаемост на приходите (15%) сред всички сектори в класацията, въпреки предизвикателствата на пазара. Ключов играч в този сектор е германският производител на мед Aurubis, чийто завод в Пирдоп е важен индустриален център за България. Това е 11-ата най-голяма компания в Югоизточна Европа. Въпреки че компанията отчита 13% спад в приходите и наполовина намалена печалба, тя планира мащабна инвестиционна програма на стойност над 400 милиона евро в българското си производство. Тези инвестиции са насочени към увеличаване на капацитета, подобряване на устойчивостта и разширяване на производството в медодобивния завод в Пирдоп. 2023 година се оказа изключително успешна за банковия сектор в Югоизточна Европа, посочват от SEENews в доклада си. Стоте най-големи банки в региона отчетоха комбинирана нетна печалба от 8,9 милиарда евро, значително повече от 5,9 милиарда евро през 2022 г. и над предпандемичното ниво от 4,673 милиарда евро през 2019 г. Общите активи на водещите банки достигнаха 467,3 милиарда евро, спрямо 428,9 милиарда евро година по-рано. В този контекст българският банков сектор демонстрира особено силно представяне, като страната зае второ място по брой финансови институции в класацията с 16 банки, след Румъния със 17 банки. Най-забележителното постижение дойде от ДСК, която е лидер по нетна печалба сред всички банки в региона с 514,4 милиона евро - ръст от 68% спрямо предходната година. Банката отчете 56% увеличение на нетния лихвен доход, а активите ? нараснаха с 13% до 16,5 милиарда евро. OTP Group, част от която е и Банка ДСК, начело в класацията на най-добре представящите се банки в Европа. Българската банка за развитие има най-голям спад на активите в региона - 9% до около 1,4 милиарда евро. Това я сваля от 59-а на 71-о място. Румънските банки продължават да доминират финансово с активи на стойност 157,6 милиарда евро, което представлява около една трета от общите активи на най-големите банки в региона. В класацията на Топ 100 влизат още следните български компании: НЕК (№39); БА Глас България ЕАД (№50); Кауфланд България ЕООД (№63); Лидл България ЕООД (№70); Сакса ООД (№83 - за първи път в класацията).
Източник: Money.bg (01.11.2024)

За първите девет месеца на 2024 г. домакинствата в България са увеличили банковите си депозити с 5.35 млрд. лв., или средно с по 594 млн. лв. на месец. В края на септември на влог се държат рекордните 87.9 млрд. лв. спрямо 79 млрд. лв. за година по-рано. В четирите най-големи банки са съсредоточени 71.07% от всички депозити на домакинствата. Банка ДСК продължава да е лидер по този показател с 21.9 млрд. лв., следвана от Обединена българска банка (16.4 млрд. лв.) и Уникредит Булбанк (13.7 млрд. лв.). Пощенска банка също е в групата банки, в която влоговете са за над 10 млрд. лв. (бел. ред. 10.4 млрд. лв.), а топ 5 се допълва от Първа инвестиционна банка (8.1 млрд. лв.). Именно в посочените по-горе пет банки в периода 1 юли – 30 септември на настоящата година са добавени по повече от 100 млн. лв. нови депозити. Най-много са те в Банка ДСК (456 млн. лв.), следвана от Пощенска банка (285 млн. лв.) и ОББ (169 млн. лв.). Общо 88.74% от новите депозити до 30 септември постъпват в седем банки. Най-сериозни суми се насочват към Банка ДСК (1.625 млрд. лв.), а по над 826 млн. лв. – съответно към Пощенска банка и Обединена българска банка. За 14-и пореден месец доходите от лихви по спестяванията са над 10 млн. лв. месечно. Сумата през септември е 14.55 млн. лв. спрямо 14.8 млн. лв. за преди месец и 15.6 млн. лв. за юли - най-високата стойност от май 2017 г. насам. От началото на 2024 г. домакинствата са получили 124.6 млн. лв. лихви срещу 80.1 млн. лв. за същия период на 2023 г.
Източник: Дарик радио (07.11.2024)

БНБ определи нивото на буфера за рисковите експозиции на шест системно значими банки Българската народна банка (БНБ) определи нивото на буфера за рисковите експозиции на шест системно значими банки в България. С решение на Управителния съвет на БНБ от 31 октомври, БНБ определя шест други системно значими институции (ДСЗИ), както и нивото на буфер на индивидуална, консолидирана или на индивидуална и консолидирана основа, приложим към общата стойност на рисковите експозиции, влизащ в сила от 1 януари 2025 година. Според решението на БНБ другите системно значими институции са "УниКредит Булбанк" (буфер за ДСЗИ в размер на 1 процент), "Обединена българска банка" (буфер за ДСЗИ в размер на 1 процент), "Банка ДСК" (буфер за ДСЗИ в размер на 1 процент), "Юробанк България" (буфер за ДСЗИ в размер на 0,75 процента), "Първа инвестиционна банка" (буфер за ДСЗИ в размер на 0,75 процента), "Инвест кепитъл", "Централна кооперативна банка" (буфер за ДСЗИ в размер на 0,50 процента). Спрямо миналогодишното решение на БНБ за ДСЗИ няма промяна нито в институциите, нито в равнището на буфера.
Източник: economy.bg (05.12.2024)

“Софарма билдингс” сключи с “Банка ДСК” договор за инвестиционен кредит за 10 млн. лв. „Софарма билдингс“ АДСИЦ сключи с „Банка ДСК“ АД договор за стандартен инвестиционен кредит в размер на 10 000 000 лева, предназначен за частично финансиране, без ДДС, на разходи във връзка с придобиване на поземлен имот в София, бул. „Климент Охридски” № 3. Парите ще се използват за финансиране до 100% от разходите, без ДДС, за придобиване чрез строителство и въвеждане в експлоатация на „Жилищни сгради с магазини, детско заведение, подземни гаражи и надземни паркоместа – Етап I“, в същия поземлен имот. Инвестиционният кредит ще е при годишна лихва за редовна главница, формирана от променлив референтен лихвен процент, представляващ среднопретеглен депозитен индекс (СДИ) плюс договорена надбавка в размер на 4.9 процента. Заемът е със срок за усвояване до 4 декември 2025г., гратисният период по главница е до 3 декември 2027г., а крайният срок на погасяване е 4 декември 2027 година. Стойността на среднопретегления депозитен индекс за месец декември е 0.3 процента. „Софарма билдингс“ е акционерно дружество със специална инвестиционна цел, инвестиращо в недвижими имоти. Най-големи акционери в дружеството са „Софарма” АД с дял от 31.47%, “Телекомплект инвест” АД – 9.88%, Огнян Донев – 11.91% и Венцислав Стоев – 19.62 на сто. „Софарма билдингс“ не разпредели дивидент за 2023 г., тъй като дружеството приключи миналата година със загуба в размер на 143 882 лева.
Източник: Банкеръ (05.12.2024)