Компанията с магазините Minimart набра 25 млн. евро от облигации След като през пролетта на 2023 г. откри първия си магазин в България, БГК - компанията, която стои зад веригата малки квартални магазини Minimart, успя да достигне над 150 обекта в края на 2024 г. Целта сега е обектите да се удвоят, с което общият брой в страната да надхвърли 300. Разрастването ще се финансира с 25 млн. евро, които набра в края на декември чрез частно пласирани облигации. Книжата са с номинал от по 100 хил. евро и матуритет 5 години, като лихвата, която е 7.77%, се плаща два пъти в годината. Емисията няма да бъде качена за търговия на Българската фондова борса, което означава, че облигационерите вероятно ще задържат книжата до края на срока. За 2023 г. БГК има приходи 4.6 млн. лв. Дружеството е основано през 2022 г. с капитал 100 хил. лв., като отваря първия си магазин на следващата година. Дружеството завършва 2023 г. с 41 обекта, които следващата година се увеличават до над 150. През 2024 г. приходите достигат 40 млн. лв.. А очакванията са през 2025 г. оборотът да нарасне до 125 млн. лв. За да стартира бизнеса си, компанията договаря кредитна линия от Банка ДСК, като в отчета са отбелязани кредити в размер на около 16 млн. лв. Сега БГК ще използва набраните средства от емисията с облигации, за да рефинансира задълженията си, като останалите пари ще бъдат вложени в увеличаването на броя на обектите. Компанията е в сектора на така наречените удобни (convenience) хранителни магазини - малки обекти с площ между 50 и 120 кв.м. Дружеството работи на франчайз модел с партньори, които отговарят и управляват отделните обекти, но продуктите се зареждат от БГК. Към момента магазините са разположени в 9 български града: София, Пловдив, Стара Загора, Бургас, Плевен, Перник, Пазарджик, Асеновград и Нови Искър. Емисията е записана предимно от институционални инвеститори в лицето на Уникредит Булбанк (която е и мениджър на емисията), Юробанк, германската Varengold Bank (която се свързва с "Еврохолд") и търговеца на торове "КВС Агро - България". Собственици на БГК са Ангел Ангелов и Петър Дудоленски, които държат 100% (49% над 51% съответно) от капитала на "АП Капитал", която е с дял от малко над 40%. Ангел Ангелов е познат като съсобственик в производителя на пилешко месо "Градус", болниците на "Аджъбадем" в България и мола в столичния квартал "Люлин", който придоби заедно с Петър Дудоленски, Тенчо Шиков и Стоян Колев през 2023 г. Другите акционери и инвеститори в Minimart са люксембургската "Профи инвестмънтс" (с директор Росен Хаджиев), "Ар Ес Ти Екс кепитъл" (собственост на Елвин Гури и Ралица Агайн-Гури) и "Тринити ритейл" (собственост на Тенчо Шиков, познат като инвеститор в "Ромфарма", ритейл паркове и земеделска земя). Компанията му придоби 25 хил. акции в БГК при увеличение на капитала през декември, с което Ангелов и Дудоленски загубиха мажоритарния дял и станаха миноритарни акционери, при емисионна цена от 200 евро на акция. С капитал от 200 хил. лв., разпределен в 200 хил. акции с номинал от 1 лв., това би означавало оценка около 40 млн. евро за БГК.
Източник: Капитал (24.01.2025)

Печалбата на банките у нас удари нов исторически рекорд - 3.7 млрд. лв. Банките у нас отчитат исторически рекордна печалба за 2024 г. - 3.7 млрд. лв. Това е с 278 млн. лв. (8.1%) повече в сравнение с предишния рекорд - 3.4 млрд. лв. за 2023 г. Лидер по печалби и тази година е банката с унгарска собственост Банка ДСК, която отчита положителен финансов резултат от 976 млн. лв. Това обаче е малко по-ниско постижение в сравнение с миналогодишното, когато ДСК премина психологическата граница от един милиард (1.006 млрд. лв.). На втора позиция е италианската УниКредит Булбанк, която бележи значително повишение на печалбата до 947 млн. лв. (на фона на 807 млн. лв. през 2023 г.). На трета позиция по печалба е най-голямата по активи банка у нас ОББ с 496 млн. лв., което е леко повишение спрямо 472 млн. лв. предходната година. Пощенска банка отчита положителен финансов резултат от 412 млн. лв., а ПИБ - 124 млн. лв. Доброто представяне на банките идва най-вече от поддържането на ниски (близки до нулата) лихви по депозитите, които дават възможност за добър марж (спрямо лихвите по кредитите) в полза на кредитните институции. Това се случва благодарение на огромната ликвидност в банковата система, ръста на заплатите и хлабавите мерки за ограничаване на кредитирането от страна на Българската народна банка (БНБ). Нетният лихвен доход на банките през годината се е повишил със 720 млн. лв. (14.9%) до 5.6 млрд. лв. в края на декември 2024 г. Нетният доход от такси и комисиони е нараснал със 145 млн. лв. (9.9%) до 1.6 млрд. лв. Според данните на БНБ разходите за обезценка на финансови активи, които не се отчитат по справедлива стойност в печалбата или загубата, са 659 млн. лв. за 2024 г., което е с 248 млн. лв. (60.3%) повече в сравнение с 2023 г.
Източник: Медия Пул (03.02.2025)

Топ 3 банки в България ще разпределят 750 млн. лв. дивиденти Бългаският банков сектор отчете рекордна печалба от 3.7 млрд. лв. за 2024 г., но миналогодишният връх от 1.1 млрд. лв. раздадени дивиденти няма да падне. Около 20% от печалбата, или около 0.75 млрд. лв., ще бъде разпределена към акционерите, а 80% ще бъдат капитализирани. Банка ДСК за втора поредна година ще даде най-голяма сума като дивидент - 50% от печалбата, но тъй като тя е малко по-ниска от тази за 2023 г., сумата леко се понижава до около 488 млн. лв. Лидерът по размер на активите - ОББ, има намеренията на белгийския ? собственик KBC е да заложи на аналогична стратегия - разпределяне на 50% от печалбата, което прави около 248 млн. лв. Уникредит Булбанк, която преди година разпредели 65% от печалбата си, тази година паузира и ще капитализира близо 950 млн. лв. Резултатът ? е по-силен от миналогодишния, като е подпомогнат и от извънреден дивидент от дъщерната ? компания за потребителски кредити - освен печалбата си за 2023 г. тя прехвърля към банката и 108 млн. лв. неразпределена печалба от минали години. С планираните от ДСК и ОББ дивиденти от 2014 г. насам банковият сектор е раздал общо 7.5 млрд. лв. дивиденти, от които 2.85 млрд. лв. идват от ДСК, а над 2.5 млрд. лв. от Уникредит Булбанк. ОББ и придобитата от нея Райфайзенбанк са трети със сумарно 1.2 млрд. лв.
Източник: Капитал (07.04.2025)

Най-големите банки по активи в България Данните на българската народна банка (БНБ) показаха, че и през 2024 г. лидер по активи остава Обединена българска банка (ОББ). Тя зае това място през второто тримесечие на 2023 г., след като беше финализирано сливането с КБС Банк – наследникът на Райфайзенбанк България. ОББ затвърди лидерско си място, отчитайки 10% годишен ръст на активите до 37.5 млрд. лв. Втората позиция и тази година е за Банка ДСК, чиито активи са се увеличи с над 11% до 36.5 млрд. лв. Въпреки че все още е на 1 млрд. лв. от лидера, спрямо предходната година банката, която е дъщерна на унгарската OTP Bank, е успяла да навакса близо 300 млн. лв. от изоставането си. На трета позиция и тази година е УниКредит Булбанк, която десетилетия наред беше най-голямата банка в България, но загуби първото място през 2022 г. Към края на 2024 г. нейните активи се оценяват на 34.9 млрд. лв. и нараства с 8.6% за година. Така активите на трите най-големи банки в България вече доближават 109 млрд. лв. – над 56% от общите активи на системата (191.6 млрд. лв.) и над 50% от стойността на цялата българска икономика през 2024 г. (202 млрд. лв. по предварителни данни). Четвъртата по стойност на активите е Пощенска банка. Именно тя отчита и най-голямото нарастване – над 16% до 22.6 млрд. лв. На пето място е най-голямата банка с предимно българска собственост – Първа инвестиционна банка (ПИБ) – с активи на стойност 15.8 млрд. лв. Така банките в Топ 5 управляват активи, които се оценяват на близо 77% от цялата банкова система и 73% от икономиката на страната. Централна кооперативна банка (ЦКБ) заема шеста позиция с активи за 9 млрд. лв. Седмото място е за ПроКредит банк, която отчита едни от най-големите ръстове за годината при бизнес сегмента. Алианц банк заема осма позиция, а единственото разместване в топ 10 е при tbi bank, която успя да привлече вниманието със значително по-високите си лихви по депозитите – политика, която ? помогна да привлече ресурс, с който да ускори кредитирането. С този свой подход в края на 2023 г. банката влезе в топ 10 по активи в България, а в края на 2024 г. вече е девета с активи за 3.5 млрд. лв. Последната банка в топ 10 е още една с българска собственост и фокус върху корпоративното кредитиране – Инвестбанк – с активи за 3.5 млрд. лв.
Източник: economic.bg (15.04.2025)

Анализ на банковия сектор у нас към 31 март 2025 година Към 31 март 2025 г. 23 банки оперират в банковия сектор на България, като 6 от тях са клонове на чуждестранни кредитни институции. На 22 април 2025 г. бе сключено споразумение между 4finance Holding S.A. и фонда за дялови инвестиции Адвент Интернешънъл за придобиване на 100% от капитала на Ти Би Ай Банк ЕАД. Очаква се сделката да приключи в края на 2025-та след одобрения от ЕЦБ, БНБ и КЗК. Общо активите на банковия сектор към 31 март 2025 г. възлизат на 197.6 млрд. лв., като отбелязват ръст от 3.11% спрямо 31 декември 2024 година. Делът на петте най-големи банки на база общо активи възлиза на 76.65 процента. На челна позиция остава Обединена Българска Банка АД с активи в размер на 38.4 млрд. лв. или 19.44% пазарен дял, като бележи ръст от 2.52% в активите спрямо 31 декември 2024-та. Банка ДСК АД заема втора позиция с 18.90% пазарен дял и ръст в активите от 2.39% спрямо края на миналата година. На трета позиция е Уникредит Булбанк АД с пазарен дял от 18.32% и ръст в активите от 3.69% спрямо 31 декември. На четвърто и пето място, без промяна спрямо края на 2024-та г., са съответно Юробанк България АД и Първа Инвестиционна Банка АД. Нетните активи на банките към 31 март 2025 г. възлизат на 23.5 млрд. лв. и бележат ръст от 1.34% в сравнение с 31 декември 2024 година. Нетната печалба на банковата система бележи ръст от 8.74%, като достига 889 млн. лв. за първото тримесечие на 2025-та, спрямо 818 млн. лв. за същия период през 2024 година. Нетният лихвен доход (изчислен на база Приходи от лихви – Разходи за лихви) за сектора към 31 март тази година възлиза на 1.38 млрд. лв., бележейки ръст от 1.46% спрямо 1.36 млрд. лв. към 31 март 2024-та. Нетният доход от такси и комисиони (изчислен на база Приходи от такси и комисиони – Разходи за такси и комисиони) за сектора към 31 март 2025 г. възлиза на 420 млн. лв., бележейки ръст от 12.45% спрямо 373 млн. лв. към 31 март 2024-та.
Източник: Банкеръ (03.06.2025)

Калин Христов влиза в надзора на Банка ДСК Бившият подуправител на Българската народна банка (БНБ) Калин Христов става член на надзорния съвет на най-голямата банка у нас - Банка ДСК. Тъй като Банка ДСК е под директния надзор на Европейската централна банка, назначението на Христов е одобрено първо от Франкфурт. От 2009 г. до 2023 г. Христов беше подуправител на централната банка с ресор управление "Емисионно", което управлява валутният борд. С влизането на България в еврозоната от 1 януари 2026 г. бордът ще отпадне. От 2003 г. до 2009 г. Христов бе съветник на управителя на БНБ Иван Искров. През 2013 г. президентът Росен Плевнелиев назначи Христов за служебен министър на финансите, като в неговия мандат бяха въведени правилата за намаляване на парите на държавните фирми в КТБ, която впоследствие фалира през 2014 г.
Източник: Медия Пул (01.08.2025)

Най-големите банки у нас към 30 юни 2025 г. Първа банка в България премина границата от 40 млрд. лв. активи под управление. Делът на петте най-големи банки в страната пък доближава 77% - на фона на рекордните активи на банковата система. Обединена българска банка продължава да е начело в класацията, като към 30 юни тя управлява активи за 40.1 млрд. лв. Следващите две банки имат активи за по над 37 млрд. лв. Банка ДСК е с 37.8 млрд. лв., а Уникредит Булбанк с 37.1 млрд. лв. Общо трите най-големи банки в страната имат активи за 115.1 млрд. лв., което е 57% от общите на банковата система. Ако добавим и следващите две банки – Пощенска банка (24.3 млрд. лв.) и Първа инвестиционна банка (15.8 млрд. лв.), този процент расте до 76.91 на сто спрямо 76.65 на сто преди тримесечие и 76.18 на сто 12 месеца по-рано. Общите активи на банковата система растат рекордните 201.9 млрд. лв. срещу 178.4 млрд. лв. преди година. Централна кооперативна банка е все по-близо до границата от 10 млрд. лв. на активите. С 9.4 млрд. лв. тя заема шестото място, като оставя след себе си ПроКредит Банк (4.8 млрд. лв.) и Алианц банк (4.5 млрд. лв.). Десетката се допълва от Ти Би Ай Банк и Инвестбанк, които управляват по около 3.8 млрд. лв.
Източник: Дарик радио (04.08.2025)

"Бизнес парк София" ще става в движение The Park District През пролетта компанията собственик на Business Park Sofia - американската Arco Capital, съобщи, че е в ход препозициониране и ребрандиране на бизнес парка в The Park District. В момента в Business Park Sofia има около 130 хил. кв.м офиси и около 15 хил. кв.м магазини и заведения (търговски площи). Засега е ясно, че офис площите ще бъдат увеличени с 10 хил. кв.м, търговските площи - с 1800 кв.м. Новото ще са 20 хил. кв.м жилища. Всичко това ще стане факт, след като бъде построена новата 16-а (фактически 15-а) сграда в Business Park Sofia - One Park. От Business Park Sofia са продали правата за строителството й на външни инвеститори, които пък са преотстъпили право на строеж срещу обезщетение на "Главболгарстрой". В по-дългосрочен план се предвиждат още търговски и жилищни площи. За търговските се споменава, че ще са около 25 хил. кв.м. Дотук за последните две години собствениците на бизнес парка са инвестирали в ремонти и реконструкции над 20 млн. евро по тяхна информация. Половината от сградите вече са сертифицирани по Platinum LEED, а останалите в момента минават процес на сертификация. За 2023 г. трите дружества, от които исторически е съставен Business Park Sofia ("Бизнес парк София", "Бизнес парк София 2" и БПС 14), имат общо приходи 39 млн. лева и печалба 13.7 млн. лева. Върху тях е учреден особен залог заради синдикиран заем от Банка ДСК, Юробанк България и ОТП банк, взет през ковидната 2020 г. Той включва няколко кредита - до 110 млн. евро за рефинансиране, до 25 млн. евро за рекапитализация и 0.54 млн. евро за фотоволтаични инсталации. "Банковият дълг е намален от 130 млн. евро до приблизително 91 млн. евро през 2024 г. А в момента общата степен на заетост е 89%", казват от Business Park Sofia.
Източник: Капитал (05.08.2025)

11 публични компании започнаха изплащането на част от печалбата си за 2024 година Общо 11 публични компании, чиито акции се търгуват на „Българска фондова борса“, започнаха изплащането на част от печалбата си за 2024 година в полза на акционерите. Решението за разпределяне на паричен дивидент е взето на общото събрание на акционерите на „Индустриален капитал холдинг“ АД, проведено на 19 юни в София. За 2024 г. притежателите на такива книжа ще получат сума в общ размер на 1 659 425.68 лева. Дивидентът за една акция бруто е 0.10526 лева, а само за акционери физически лица (след приспадане на данъка) – 0.10 лева. Изплащането започна от 14 август. Същата сума от нетната печалба за 2023 година беше изплатена като дивиденти на акционерите. Този дивидент беше по-висок от изплатения от печалбите за 2022 и 2021 година. Общото събрание на акционерите на „Стара планина холд“ АД, проведено на 5 юни в София, гласуван дивидент за 2024 г. в общ размер на 6 544 630.42 лева. Изплащането започна от 1 август, а за една акция всеки ще получи бруто по 0.31579 лева. Размер на дивидента за една акция нето (само за акционери физически лица) – 0.30 лева. От печалбата за 2023 г. беше разпределен същия дивидент – и като обща сума и за една акция. Производителят на био храни „Смарт Органик“ АД – София ще изплати на акционерите си общо 2 721 839.76 лв. или брутен дивидент от 0.24 лв. на акция от печалбата за 2024 година. Разпределението започва от 22 август и ще става чрез „Централен депозитар“ АД и „Банка ДСК“ АД. Общо 2 830 000 лв. от нетната печалба за миналата година ще изплати като дивидент текстилната фирма „МАК“ АД – Габрово. Брутният размер е 6.99247 лв. на една акция. Това означава, че дивидентът, който притежателите на такива книжа ще получат за 2024 г., е равен на този от печалбата за 2023 година. Изплащането започна от 5 август. След петгодишна пауза, „Слънчев бряг“ АД – последният черноморски курорт с преобладаващо държавно участие, ще разпредели дивидент от нетната си печалба за 2024 година. Брутната сума на една акция е 0.359 лева. Притежателите на книжа на туристическата фирма ще си разпределят общо 702 354.17 лева. Изплащането на тези суми ще започне от 5 август и ще се извършва чрез „Централен депозитар“ АД и кловонете на „Юробанк България“ АД. Две дружества, който са специализирани в областта на манаврените и буксирните услуги на кораби в акваторията на пристанищата Варна и Бургас за втора поредна година изплащат дивидент. „Портови флот 99“ АД – Варна ще разпредели от печалбата за 2024 г. дивидент в общ размер на 60 252 лева. За една акция сумата бруто е 0.03 лева. Изплащането започна от 1 август. Паричният дивидент за 2023 г. е в общ размер на 120 504 лева , а за една акция бруто – 0.06 лева. Решението за разпределяне на паричен дивидент от „Порт флот-Бургас“ АД е взето на общото събрание на акционерите, проведено на 6 юни. Общата сума от печалбата за 2024 г. 100 000 лева. Изплащането започна от 1 август. „Порт флот-Бургас“ изплати паричен дивидент за 2023 г. в общ размер на 400 000 лева или за една акция бруто по 0.04 лева. Фирмата за козметични продукти, включващи пасти за зъби, бяла козметика, шампоани, бои за коса, аерозолни продукти, парфюмерия и сапуни „Арома“ АД разпределя от печалбата си за 2024 г, която, е в размер на 2 095 714.38 лв., общо 1 001 606.06 лв. за дивиденти на акционерите. Всеки от тях ще получи по 0.065 лв. брутна сума на акция. Началната дата за изплащане на дивидента беше 1 август.
Източник: Банкеръ (19.08.2025)

Общо активите на всички финансови институции в страната вече са колкото целия размер на икономиката Българската народна банка (БНБ) публикува данните за банковата система към месец юли. Впечатление прави поредното разместване на върха в класацията на най-големите финансови институции в страната по активи. След един месец в подножието, Банка ДСК се връща на върха. Към юни финансовата институция с унгарска собственост управляваше активи за 37.84 млрд. лв. Към същия период ОББ разполагаше с активи за 40.13 млрд. лв. За три месеца активите и на двете банки тогава скочиха съответно с 500 млн. лв. и 1.5 млрд. лв. Активите, управлявани от всички 23 банки и клонове в страната, са надхвърлили за първи път 200 млрд. лв. (близо 100% от очаквания размер на икономиката). А само отпуснатите кредити са за над 119 млрд. лв. Нарастването се движи от стихийното отпускане на ипотечни и потребителски кредити (общо 1 млрд. лв. за един месец, от които 730 млн. лв. са обезпечени с жилища). Депозитите, натрупани в банките, са се увеличили до около 170 млрд. лв. (84% от очаквания размер на икономиката за 2025 г. и 0.5% спад на годишна база). Само за първите седем месеца на годината печалбата на всички банки е достигнала 2.3 млрд. лв. (6% годишен ръст).
Източник: economic.bg (01.09.2025)

65 български компании са отчели приходи над 1 млрд. лв За последните 3 отчетни години (2022-2024) общо 65 български компании са отчели приходи над 1 млрд. лв в годишните си счетоводни отчети. От тях 47 през 2022 г., 42 през 2023 г. и до момента за 2024 г. - 22, но с уговорката че повечето от тях все още не са обавили в Търговския регистър финансовите си резултати за 2024 г. До момента, предприятията с най-големите приходи за 2024 г. са: Национална електрическа компания ЕАД - София, Номад енерджи къмпани ЕООД, БиЕй Глас България АД - София, Лидл България ЕООД енд Ко КД - Равно поле, Астра Биоплант ЕООД - Сливо поле, Банка ДСК ЕАД - София, АЕЦ Козлодуй ЕАД - Козлодуй, Хайделберг Матириълс Девня АД, Уникредит Булбанк АД - София, Табако Трейд ООД - Пловдив. Все още не са обявени финансовите резултати за 2024 г. от компании като: Лукойл Нефтохим Бургас АД - Бургас, Аурубис България АД - Пирдоп, Лукойл-България ЕООД - София, Булгаргаз ЕАД - София, Кауфланд България ЕООД енд Ко КД - София и Сакса ООД - Долна баня, които през предходната 2023 г. отчетоха приходи над 2 млрд. лв. Можете да проследите текущото класиране на най-големите български предприятия (по оборот, печалба, ДМА, брой заети и др. като цяло, по сектори и региони) в Информационната система за българските предприятия - BEIS.
Източник: Капиталов пазар (18.09.2025)

По текущи данни от Информационната система за българските предприятия - BEIS, за втора поредна година Лукойл Нефтохим Бургас АД - Бургас оглавява класацията на най-големите по приходи компании в България. Компанията отчита приходи за 2024 г- в размер на 9,1 млрд. лв. Следват: Аурубис България АД - Пирдоп, Лукойл-България ЕООД - София, Национална електрическа компания ЕАД - София, Номад енерджи къмпани ЕООД, БиЕй Глас България АД - София, Лидл България ЕООД енд Ко КД - Равно поле, Кауфланд България ЕООД енд Ко КД - София, Астра Биоплант ЕООД - Сливо поле и Банка ДСК ЕАД - София. Важно е да се отбележи, че все още не са обавили своите финансови резултати за 2024 г. няколко от "милиардните" по приходи компании от 2023 г.: Мартанкшип ЕООД, София Мед АД - София, Виваком България ЕАД, Експрес Логистика и дистрибуция ЕООД - София, Ви Ти Ай Си Интернешънъл ЕООД - София, Инса ойл ЕООД - Раковски, Метро България ЕООД - София, Бритиш Американ Табако Трейдинг ЕООД - София и АДМ Разград ЕАД - Разград. С интерес очакваме и резултатите за 2024 г. от "милиардните" по приходи компании от 2022 г.: ЕНЕРГО-ПРО Енергийни услуги ЕАД, Систейнабъл енерджи съплай ООД и Промет Стиил ЕАД - Дебелт. Проследете текущото класиране на най-големите български предприятия (по оборот, печалба, ДМА, брой заети и др. като цяло, по сектори и региони) в Информационната система за българските предприятия - BEIS.
Източник: Капиталов пазар (29.09.2025)

Собствениците на Park Center Sofia ще купуват и Mall Plovdiv "Тринити кепитъл" и "Хъс инвест", които преди година купиха мола срещу столичния хотел "Хемус", сега са в процес на придобиване и на "Мол Пловдив". Двете компании са поискали от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) да разреши продажбата. Купувач ще е съвместното им дружество "Ти Ес Ейч инвестмънт" (TSH Investment). То беше създадено за покупката на Park Center Sofia. Сега TSH Investment иска да придобие "М.О. Пловдив" - дружеството зад Mall Plovdiv. Mall Plovdiv - един от двата търговски центъра от този тип в града, е открит през 2009 г. Към края на миналата година 98% от търговската площ е отдадена под наем. Краен собственик е ирландският инвестиционен фонд Avestus, който в миналото за кратко бе съакционер и в Mall Sofia. Фондът притежаваше и офис сграда на софийската ул. "Московска", която продаде през 2018 г. Сега със сделката за пловдивския мол дружеството реално напуска българския пазар. В баланса на дружеството "М.О. Пловдив" за 2024 г. имотът в Пловдив е оценен на 33.5 млн. лв., като има и задължение от 20 млн. лв. по кредит към Банка ДСК. Приходите са 14.7 млн. лв., а нетната печалба - 3 млн. лв., като двата показателя леко растат спрямо предходната година. В TSH съдружници с равни дялове са "Тринити кепитъл" - дружеството за частни инвестиции на Тенчо Шиков от "Ромфарм", и пловдивската компания "Хъс инвест" на братята Иван и Александър Асенови. "Тринити кепитъл" специализира в ритейл паркове (XОPark), молове и удобни магазини (веригата Minimart). Неотдавна започна и да строи първия Outlet Village в България. Това е третият мол за компанията, която през 2023 г. купи MegaMall в "Люлин". Сделката също беше в съдружие - тогава купувач с равен дял на "Тринити" беше "АП Капитал" на Петър Дудоленски и Ангел Ангелов, което има опит в развиването и управляването на търговски центрове, и на различни други видове търговски формати. Стойността на трансакцията неофициално се оценяваше на 18 млн. евро, като купувачът влезе и допълнително в нов дълг на предишния собственик за 13 млн. евро. Сегашният съдружник на "Тринити" - "Хъс", е компания за търговия с метали, която от повече от десетилетие развива и жилищно строителство.
Източник: Капитал (27.10.2025)

Пет банки отчитат печалби за над 100 млн. лв. Банковата система в България приключи деветмесечието на 2025 г. с печалба от 2.827 млрд. лв. -със 107 млн. лв., или 3.9 на сто повече спрямо периода януари-септември на предходната година. От началото на годината пет от банките реализират положителен финансов резултат от над 100 млн. лв., а 17 от тях отчитат печалба за над 10 млн. лв. УниКредит Булбанк и Банка ДСК отново са най-печелившите банки в страната, след като обявиха печалби за съответно 759 и 740 млн. лв. Спрямо година по-рано повишението на печалбата при УниКредит е от 119 млн. лв., а при Банка ДСК – 10.6 млн. лв. Други две банки също обявиха печалби за над 300 млн. лв. Това са Обединена българска банка и Пощенска банка, реализирали съответно 379 и 327 млн. лв. В топ 5 на най-печелившите институции в страната попада и Първа инвестиционна банка. Нейната печалба спрямо деветмесечието на 2024 г. се покачва с 54 млн. лв., или 69% и достига 133 млн. лв. Ти Би Ай Банк е следващият кандидат за клуб "100 млн. лв.“, които може би ще постигне в края на годината. Към деветмесечието печалбата й достига 78.8 млн. лв., като по този начин оставя след себе си Централна кооперативна банка (69 млн. лв.). В топ 10 са още: ПроКредит Банк – 56.36 млн. лв. , Алианц Банк – 44.8 млн. лв. и Интернешънъл Асет Банк – 37 млн. лв. Извън топ 10 остават БАКБ и държавната Българска банка за развитие (по над 34 млн. лв.), както и Ситибанк с 33 млн. лв.С печалби за над 10 млн. лв. могат да се похвалят още Търговска банка Д и Общинска банка (над 25 млн. лв.), както и Инвестбанк (12 млн. лв.), и Те Дже Зираат Банкасъ (11.6 млн. лв.).
Източник: Дарик радио (04.11.2025)

БНБ определи буфера за рискови експозиции на шест системно значими банки Българската народна банка (БНБ) определи нивото на буфера за рисковите експозиции на шест системно значими банки в България. Според решение на Управителния съвет на БНБ от 27 октомври 2025 година, централната банка определя шест други системно значими институции (ДСЗИ), както и нивото на буфер на индивидуална, консолидирана или на индивидуална и консолидирана основа, приложим към общата стойност на рисковите експозиции, влизащ в сила от 1 януари 2026 година. Според решението на БНБ другите системно значими институции са „УниКредит Булбанк“ (буфер за ДСЗИ в размер на 1 процент), „Обединена българска банка“ (буфер за ДСЗИ в размер на 1 процент), „Банка ДСК“ (буфер за ДСЗИ в размер на 1 процент), „Юробанк България“ (буфер за ДСЗИ в размер на 1 процент), „Първа инвестиционна банка“ (буфер за ДСЗИ в размер на 0,75 процента), „Инвест кепитъл“, „Централна кооперативна банка“ (буфер за ДСЗИ в размер на 0,50 процента).
Източник: actualno.com (28.11.2025)

Анализ на банковия сектор в България към 30 септември 2025 година Към 30 септември 2025 г. 23 банки оперират в банковия сектор на България, като 6 от тях са клонове на чуждестранни кредитни институции. Очаква се до края на 2025 г. да приключи сделката по придобиване от страна на фонда за дялови инвестиции Адвент Интернешънъл на 100% от капитала на Ти Би Ай Банк ЕАД от 4finance Holding S.A. Общо активите на банковата система към 30 септември 2025 г. възлизат на 210.1 млрд. лв., като отбелязват ръст от 4.05% спрямо 30 юни 2025 година. Делът на петте най-големи банки на база общо активи в банковата система възлиза на 76.80% към 30 септември 2025 година. „Обединена българска банка“ АД запазва челната позиция с активи в размер на 41.8 млрд. лв. или 19.92% пазарен дял, като бележи ръст от 4.27% в активите спрямо 30 юни 2025 година. „Банка ДСК“ АД запазва втора позиция с 18.76% пазарен дял и ръст в активите от 4.16% спрямо края на шестмесечието на 2025 година. На трета позиция е „Уникредит Булбанк“ АД с пазарен дял от 18.43% и ръст в активите от 4.21% спрямо 30 юни 2025 година. Нетните активи на банките към 30 септември 2025 г. възлизат на 25.2 млрд. лв., като бележат ръст от 2.49% спрямо 30 юни 2025 година. На челна позиция по този показател е „Банка ДСК“ АД, като към 30 септември 2025 г. нетните ? активи бележат ръст от 4.63% спрямо 30 юни 2025 година. Ръст от 4.18% в нетните активи регистрира „Уникредит Булбанк“ АД към 30 септември 2025 г. и остава на второ място по този показател. „Обединена българска банка“ АД е на трета позиция по нетни активи към 30 септември 2025 г., отчитайки спад от 2.46% спрямо 30 юни 2025 година. Нетната печалба на банковата система бележи ръст от 3.92%, като достига 2.83 млрд. лв. за деветмесечието на 2025 г. спрямо 2.72 млрд. лв. за същия период през 2024 година. „Уникредит Булбанк“ АД заема челната позиция с печалба от 760 млн. лв. или 26.87% дял от печалбите в сектора за деветмесечието на 2025 г., като отчита значителен ръст на печалбата си от 18.59% спрямо същия период на 2024 година. „Банка ДСК“ АД е на втора позиция по дял на печалбата в сектора, а именно 26.20%, отчитайки ръст от 1.46% и регистрирайки печалба от 741 млн. лв. за деветте месеца на 2025 г. спрямо 730 млн. лв. за деветмесечието на 2024 година. „Обединена българска банка“ АД регистрира ръст от 5.27% в печалбата си спрямо същия период на 2024 г., като достига 379 млн. лв. за деветмесечието на 2025 г. и остава на третата позиция с 13.42% дял в печалбите на сектора. Нетният доход от такси и комисиони (изчислен на база Приходи от такси и комисиони – Разходи за такси и комисиони) за сектора към 30 септември 2025 г. възлиза на 1.30 млрд. лв., бележейки ръст от 9.53% спрямо 1.19 млрд. лв. към 30 септември 2024 година. „Банка ДСК“ АД запазва първа позиция с ръст от 11.57%, отчитайки нетен доход от такси и комисионни на стойност 295 млн. лв. за деветте месеца на 2025 година. „Уникредит Булбанк“ АД заема втората позиция с нетен доход от такси и комисионни от 257 млн. лв., представляващ 19.69% от общите доходи в сектора и 11.28% ръст спрямо същия период от миналата година. На трета позиция по размер на нетни доходи от такси и комисиони за първите девет месеца на 2025 г. остава „Обединена българска банка“ АД с доходи в размер на 227 млн. лв., бележейки ръст от 6.89% спрямо същия период на миналата година.
Източник: Банкеръ (05.12.2025)

Enery осигурява банков заем за проекта си за съхранение на електроенергия с капацитет 600 MWh край Нова Загора Enery осигури зелено финансиране от Банка ДСК за своя водещ проект за съхранение на електроенергия с капацитет 600 MWh в Нова Загора. Финансирането ще позволи изграждането и експлоатацията на самостоятелно съоръжение с мощност 150 MW и капацитет за съхранение 600 MWh, като въвеждането му в експлоатация е планирано за март 2026. Съществен елемент на сделката е иновативно виртуално споразумение за изкупуване на електроенергия (Virtual PPA) с Vitol, което осигурява дългосрочни и предвидими приходи за проекта. Проектът разполага със собствена подстанция и ще бъде присъединен към нова подстанция 33/110 kV, част от преносната електропреносна мрежа. Проектът в Нова Загора създава добра основа за прилагане на подобни решения за съхранение на енергия и комбинирани търговски модели в Югоизточна Европа.
Източник: economy.bg (22.12.2025)