„Софарма Билдингс“ сключи с „Банка ДСК“ договор за инвестиционен кредит за 28 121 000 евро „Софарма билдингс“ АДСИЦ сключи с „Банка ДСК“ АД Договор за стандартен инвестиционен кредит в размер на 28 121 000 евро, съобщиха от дружеството със специална инвестиционна цел. Документът е подписан на 21 януари. Заемът ще се използва за финансиране/рефинансиране, без ДДС, на разходи във връзка с придобиване и въвеждане в експлоатация на „Жилищни сгради с магазини, детско заведение, подземни гаражи и надземни паркоместа – Етап I“, в процес на строителство в собствен поземлен имот в София, бул. „Климент Охридски“ № 3. Кредитът е при годишна лихва за редовна главница, формирана от променлив референтен лихвен процент, представляващ среднопретеглен депозитен индекс (СДИ) плюс договорена надбавка в размер на 3,5 процента. Срокът за усвояване е до 31 декември 2027 г., с гратисен период по главница до 31 март 2028 г. и краен срок на погасяване 31 декември 2028 година. На 21 януари „Софарма билдингс“ е сключило анекс към Договор за стандартен инвестиционен кредит, подписан на 4 декември 2024 г. между „Софарма билдингс“ и „Банка ДСК“ АД. С този анекс се променя размерът на годишната лихва за редовна главница по кредита, формирана от променлив референтен лихвен процент, представляващ среднопретеглен депозитен индекс плюс договорена надбавка, кaто договорената надбавка се намалява от 4,9% на 3,5 процента. „Софарма“ АД е най-големият акционер с 32.71% от капитала.
Източник: Банкеръ (23.01.2026)

През 2025 г. банките са събрали рекордни над 2.3 млрд. лв. от такси През последните десетина години сме свидетели на непрестанно поскъпване на цените на банковите услуги и особено на тези, които са най-търсени от потребителите. По данни на БНБ през 2025 г. банките са събрали от своите клиенти - физически лица и фирми, над 2.3 млрд. лева от такси и комисиони, което е нарастване от 12% на годишна база. Расте и делът на тези приходи в общия нетен оперативен доход на банките, като надхвърля 20%. Таксите, които събират банките, са най-разнообразни и много на брой, няма единен формат на банковите тарифи и съпоставянето на цените на отделни банкови услуги е изключително трудно. Това ограничава възможностите на потребителите да правят рационален избор и намалява конкуренцията, отбелязват от "Активни потребители". Неправителствената организация публикува изключително интересно проучване на таксите на най-използваните банкови услуги, а именно: месечното поддържане на банкова сметка, кредитен превод в същата или в друга банка онлайн и на каса, теглене и внасяне на пари на каса, както и теглене от банкомат. Повечето банки са повишили месечната такса за поддръжка на сметка в този период. Без промяна е таксата при БАКБ, ОББ, ПИБ, Токуда банк, ЦКБ и Пощенска банка, а Инвестбанк дори е направила леко намаление, но да не забравяме, че предни години тези банки също са вдигнали тарифата си не веднъж. Само две са банките, които все още не взимат такса за месечна поддръжка, ако сметката е в пакет с дебитна карта - Интернешънъл Асет банк и Общинска банка. По-различна е картината, когато банковата сметка не е в пакет с дебитна карта, т.е. титулярът няма дебитна карта на съответната банка - тогава месечната такса за поддържане е с 30 до 50% по-висока. Друга услуга включена в проучването е извършването на банков превод. По принцип е ясно, че ако правим парични преводи в банков офис (с платежно нареждане), тази услуга се таксува многократно по-скъпо спрямо другите алтернативи като плащане с карта или банков превод онлайн. От този тип високи такси се възползват най-много банките, обслужващи държавни служби, където хората трябва да внасят такси или глоби по банков път (напр. МВР, ДНСК, съдилища, общини и др.). След приемането на еврото междубанковите преводи вече се осъществяват през европейската система SEPA, а не през национален оператор, както беше доскоро. Разходите на банките за преводи по SEPA са вероятно по-ниски и е уместно БНБ като регулатор да даде разяснения дали има предпоставки за намаляване на таксите при онлайн преводи. В последните два години по-голямата част от банките са повишили съществено таксите за преводи към същата банка, като са ги изравнили с таксите за преводи към други банки. ОББ, Уникредит Булбанк и Банка ДСК са с най-многобройни АТМ-устройства - над 700, ПИБ, ЦКБ и Пощенска са с над 500, а останалите банки са доста с под 100. По-скъпо е тегленето на суми на каса в банков салон, като масово банките са повишили тази такса в последните две години.
Източник: Сега (05.02.2026)

ББР и Банка ДСК подписаха споразумение по програма InvestEU Българската банка за развитие (ББР) и Банка ДСК подписаха споразумение за предоставяне на гаранции по програма InvestEU. То осигурява ресурс за ново финансиране на българския бизнес от над 300 млн. евро, в подкрепа на неговата конкурентоспособност, дигитална трансформация, модернизация и повишаване на заетостта. Подкрепата, предоставяна от ББР, е по две направления на InvestEU – „Държава членка“ и „ЕС“. Финансовият продукт е насочен към микро предприятия, малки и средни компании, както и към дружества със средна пазарна капитализация с персонал до 499 души, които се нуждаят от средства за разширяване на дейността, внедряване на иновации или увеличаване на производителността. Гаранцията по Invest EU ще позволи на банката да отпусне нови кредити, поемайки по-висок риск и предлагайки по-благоприятни условия на компаниите. InvestEU е основният инвестиционен инструмент на Европейския съюз за периода 2021-2027 г., който има за цел да мобилизира повече публични и частни ресурси в подкрепа на устойчивата икономика, малкия бизнес и иновативните проекти. Българската банка за развитие е сред 17-те прилагащи партньори, получили акредитация за управление на европейски фондове и бюджетни инструменти. Държавната банка беше одобрена за тази роля през 2023 г.
Източник: 24 часа (11.02.2026)

ВАС иска от Фонда на фондовете нова оценка по отношение на фондовете за градско развитие Върховният административен съд (ВАС) е постановил на държавния Фонд на фондовете (официално "Фонд мениджър на финансови инструменти в България" - ФМФИБ) да превърти назад процедурата по разпределяне на пари за фондове за градско развитие. Тя няма да започне отначало, а ще трябва да се върне на етап преценка на съответствието на участниците. Става дума за общо 263 млн. евро, които трябва да бъдат разпределени за градски проекти в три региона - Юг, Североизток и Северозапад. Процедурата започна през октомври 2024 г. и по нея имаше три кандидата - Банка ДСК самостоятелно, консорциум "ДЗЗД Фонд за устойчиви градове" (ФУГ) с участието на ОББ и консорциум "Фонд за зелено и умно градско развитие" (ФЗУГР) с участието на Уникредит Булбанк. През юни 2025 г. ФМФИБ започна финални преговори, но само с един от кандидатите - ФУГ около ОББ, а другите два кандидата дори не бяха допуснати. Парите по всички три позиции отидоха във ФУГ, който взе два от фондовете, а третият остана неразпределен. Решението бе обжалвано от другите два кандидата пред Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), която отказа да образува производство, заради което въпросът стигна до ВАС. През август от съда отмениха разпореждането на КЗК и дадоха разпореждания на регулатора да върне процедурата към ФМФИБ. Настоящото решение на ВАС е окончателно и нарежда на ФМФИБ да върне процедурата на по-ранен етап, без да я започва отначало. Така процедурата се връща с около година назад и е възможно в крайна сметка и трите участника да получат по един фонд. Това още от самото начало беше очакваният изход, тъй като всеки от кандидатите искаше да управлява парите за различна част от България. Вместо това след спорното решение на фонда в крайна сметка единият консорциум, воден от ОББ, спечели и трите позиции, макар да можеше да поеме само две.
Източник: Капитал (13.02.2026)

Анализ на банковия сектор в България към 31 декември 2025 година Към 31 декември 2025 г. 23 банки оперират в банковия сектор на България, като 6 от тях са клонове на чуждестранни кредитни институции. През януари 2026-та Българо-американска кредитна банка АД (БАКБ) финализира придобиването на Токуда Банк АД. На 13 февруари тази година Европейската централна банка издаде одобрение за придобиването от страна на фонда за дялови инвестиции Адвент Интернешънъл (чрез дъщерната си компания Баго (Люксембург) С.а.р.л.) на мажоритарен дял на Ти Би Ай Банк ЕАД от 4finance Holding S.A. Сделката бе финализирана на 2 март 2026 година. Общо активите на банковата система към 31 декември 2025 г. възлизат на 116.1 млрд. евро, като отбелязват ръст от 8.07% спрямо 30 септември 2025-та. Делът на петте най-големи банки на база общо активи в банковата система възлиза на 76.30% към 31 декември 2025 г., като няма разместване в позициите им спрямо 30 септември същата година. Обединена Българска Банка АД запазва челната позиция с активи в размер на 22.8 млрд. евро или 19.60% пазарен дял, като бележи ръст от 6.34% в активите спрямо 30 септември 2025-та. Банка ДСК АД запазва втора позиция с 18.93% пазарен дял и ръст в активите от 9.07% спрямо края на деветмесечието на 2025 година. На трета позиция остава Уникредит Булбанк АД с пазарен дял от 18.07% и ръст в активите от 5.96% спрямо 30 септември 2025-та. Четвърта и пета позиция се заемат съответно от Юробанк България АД и Първа Инвестиционна Банка АД. Нетната печалба на банковата система отбелязва спад от 1.81%, като достига 1.9 млрд. евро за 2025 година. Банка ДСК АД отново заема челната позиция с печалба от 513 млн. евро или 27.65% дял от печалбите в сектора за миналата година, като отчита ръст на печалбата си от 2.76% спрямо същия период на 2024-та. Уникредит Булбанк АД е на втора позиция по дял на печалбата в сектора, а именно 24.89%, отчитайки спад от 4.65% и регистрирайки печалба от 462 млн. евро за 2025 г. спрямо 484 млн. евро за 2024 година. Обединена Българска Банка АД регистрира спад от 1.15% в печалбата си в сравнение със същия период на 2024 г., като достига 251 млн. евро за 2025-та и остава на третата позиция с 13.52% дял в печалбите на сектора. Юробанк България АД запазва четвъртата позиция с печалба от 227 млн. евро и пазарен дял от 12.23% за 2025 г., като отчита ръст от 7.67% спрямо същия период на 2024-та. На пета позиция е Първа Инвестиционна Банка АД с печалба от 84 млн. евро, като регистрира значително увеличение в печалбата си от 32.67% спрямо същия период на 2024 година. Нетният доход от такси и комисиони (изчислен на база Приходи от такси и комисиони – Разходи за такси и комисиони) за сектора за 2025 г. възлиза на 912 млн. евро., бележейки ръст от 10.11% спрямо 828 млн. евро за 2024-та. Банка ДСК АД запазва първа позиция с ръст от 10.70%, отчитайки нетен доход от такси и комисионни на стойност 204 млн. евро за 2025 година. Уникредит Булбанк АД заема втората позиция с нетен доход от такси и комисионни от 178 млн. евро, представляващ 19.57% от общите доходи в сектора, като бележи 10.68% ръст спрямо предходната година. На трета позиция по размер на нетни доходи от такси и комисиони за 2025-та остава Обединена Българска Банка АД с доходи в размер на 160 млн. евро, бележейки ръст от 8.55% спрямо предходната година. Първа Инвестиционна Банка АД остава на четвърта позиция с нетни доходи от такси и комисиони от 89 млн. евро и 5.73% ръст спрямо 2024-та. Пета позиция продължава да се заема от Юробанк България АД с нетни доходи от такси и комисионни от 78 млн. евро, бележейки ръст от 12.57% спрямо 2024 година.
Източник: Банкеръ (13.03.2026)