Най-голямата в района на Раковски кравеферма ще бъде открита до началото на пролетта. Тя “поникна” през последната година на гола нива между селата Борец и Момино село. В нея вече пробно се отглеждат около стотина животни, а до пролетта кравите в модерните и напълно автоматизирани обори, ще станат 1000. Кравефермата е собственост на фирма “Милкком - България”, която заедно “Агро Бизнес Груп”, преди десетина години установи стопанството си в кв. Секирово и вече обработва хиляди декари в района. Тези фирми в Раковски са известни, като фирмите на руснаците, които през последните години създадоха напрежение сред фермерите в района със значително повишената рента с цел привличане на още и още земя. Един от първите управители на фирмата беше младият фермер Димитър Николов, който през 2010 г. получи наградата “Еврика” и после загърби животновъдството. Миналата година избухна скандал по време на търг за разпродажба на общински земи, където един от управителите Христо Илиевски надуваше нереално цената, само и само другите да не ги купят. От началото на тази година Илиевски е отстранен от ръководния пост, а сега делата движи юристката Силвия Карагьозова. Управител на кравефермата е Владо Георгиев. От есента на миналата година изнасянето на информация от фирмите било забранено, каза деловодителка, която сортира арендните договори, а охраната на базата и кравефермата е затегната. След като земята на Раковски отесня за фирмите с руски инвестиции, те се насочиха съм селата Стрелци и Зелениково, където също вече имат бази. Навсякъде в селата Пъдарско, Момино, Борец и Стряма, уличните стълбове са облепени с обяви, че фирмата изкупува земя на цена по договаряне, но желаещи да продават няма. Според инвестиционни намерения, регистрирани в Министерството на околната среда и водите, животновъдните ферми в района набъбват още повече. В Брезово “Гранд Агро” на Йосиф Делгянски ще увеличава овцете, където преди две години базира овчарник с 1000 животни. От тази година в Съединение ще се строи овцеферма за 2000 животни със собственик Ива Йорданова. Другите два нови овчарника, които ще заработят от тази година, ще са в селата Дъбене и Строево, с по 150-200 овце.
Източник: Марица (29.01.2014)

Производството на традиционни млечни продукти като сирене, масло, кисело и прясно мляко е намаляло леко през миналата година, това на кашкавал и пушени сирена се е увеличило, а компаниите от сектора са продължили да разнообразяват продукцията си. Количеството на преработеното мляко е намаляло в сравнение с предходната година на фона на ръст в общо произведеното. За сметка на спадащата преработка са продължили да нарастват директните продажби на мляко и използваното за собствена консумация от производителите. Това са основните тенденции на млекопреработвателния сектор през миналата година, показват официалните данни на Министерството на земеделието и храните (МЗХ). Най-големите по оборот изостават при продажбите на сирене и кашкавал Интересна тенденция е, че от първите три млекопреработвателя по оборот нито един не е силен в сегмента на сирената и кашкавала. "Данон Сердика" залага основно на кисело мляко, плодови десерти на неговата основа и по-малко прясно. От компанията обясниха, че нямат широки наблюдения за трайните млечни продукти и не биха могли да коментират данните за тях. В този сегмент "Данон" присъства само с марката "На баба", която обаче има доста значителен пазарен дял. Вторият по големина - "Обединена млечна компания" (ОМК), също е силен в прясното и киселото мляко, а най-известната им марка е "Верея". Сливенската "Тирбул", която прави продуктите с марка "Олимпус", работи основно за износ и продава много малки количества в България. По данни на Nielsen към края на ноември миналата година с най-голям дял по обем при пакетирания кашкавал са BMK, "Димитър Маджаров", "Динеа", "Маноле" и "На баба" ("Данон"). По стойност на първи позиции са "Димитър Маджаров", "Булгареа", "Домлян", "Мероне" и отново "На баба". Вносно и сухо мляко От данните на земеделското министерство може да се направи изводът, че много често като суровина в млечните продукти се използват или вносно мляко, или сухо, различни заместители, както и комбинация от трите. Общо преработеното мляко през миналата година е било малко над два пъти повече спрямо обема на произведената продукция. По технология за производство на килограм изцяло млечен продукт се използват от 6 до над 20 литра прясно мляко в зависимост от вида. Това означава, че или има огромен сив сектор, или се разчита на внос. Йолита Ботева, маркетинг директор на "Обединена млечна компания" (ОМК), каза пред "Капитал Daily", че при кравето мляко все още има практика да се купува вносно. "Големите български млекопреработватели имат високи изисквания към суровото мляко и при динамичен пазар на местната суровина с девиации в качеството и на моменти спекулативно ценообразуване се прибягва до внос от ЕС на сурово краве мляко", коментира Ботева. Тя даде като пример случая с повишени афлатоксини в млякото на някои ферми преди две години и половина – тогава ОМК е купувала допълнително суровина от чужбина, макар и по-скъпа, за да е сигурно, че е безопасна. В прогнозата си за сектора, публикувана през октомври миналата година, от МЗХ очакват намаление на броя крави, което да е основно за сметка на част от малките стопанства. Причините са европейски изисквания, които много от тях не могат да покрият, се казва в доклада. Това означава и спад в произведеното мляко – прогноза, която поне за миналата година не се е сбъднала. Последните данни на агростатистиката за внос на мляко са за 2012 г. - тогава България е доставила от чужбина 93 тона, с 6.6% спад на годишна база. На фона на общо използвани от мандрите около 530 хил. тона годишно вносът не е чак толкова голям и пак не дава обяснение защо количествата официално преработено мляко са много по-малко, отколкото предполага произведената продукция. Сивият сектор е само една от възможните причини. Проблемът с качеството на суровината "От години и статистиката на GFK показва сериозен дял на директните продажби на мляко, включително и в София, където то е около 21% от цялото потребление на мляко в домакинствата (при проникване в 35% от тях)", коментира Йолита Ботева. Тя добави, че има много продажби на мляко от съвсем малки стопанства, с по 1-2 крави, често без продуктът да минава и ветеринарен контрол. "За много хора млякото от малък фермер означава нещо естествено, но в същото време не си дават сметка за рисковете, които поемат, купувайки непроверено мляко", коментира Ботева. Най-малкото, каза още тя, не се знае какви са били хигиенните условия, при които е издоено, какво е здравословното състояние на животното, дали са му давани препарати, включително антибиотици, а когато се развали бързо, което при лоша хигиена на съхранение става бързо, се смята за по-истинско. Липсата на контрол върху качеството на млечните продукти е сериозен проблем според Миглена Грънчарова, управител на мандра "Милкком" - Луковит. "Всичко е безконтролно – на етикета пише краве сирене, а струва 3.5 лв. за килограм. На нас само млякото в 1 килограм ни струва 5 лв.", каза Грънчарова. Тя обясни, че напоследък тенденцията е да се внася доста мляко, а контролът върху него е много лош. Според нея причината не са политическите сътресения, а липсата на желание у контролните органи. По думите й при предишното правителство контролът е бил малко по-добър, дори и само защото бившият министър Мирослав Найденов е искал да си направи ПР по този начин. Йолита Ботева смята, че когато отпаднат млечните квоти, може да се окаже, че някои от българските производители на суровина съвсем не са конкурентни спрямо тези от други европейски държави от гледна точка на качествени показатели. От Националната асоциация на млекопреработвателите не очакват сериозни сътресения в сектора след отпадането на квотите. "Няма някаква тревожна тенденция в държавите - членки на ЕС, но вероятно това ще създаде известен дискомфорт в началото", каза Диляна Славова от асоциацията. По думите й дискомфортът ще продължи за кратко време. Ограниченията в производството на краве мляко ще отпаднат през 2015 г. и след това всяка страна в евросъюза ще може да произвежда неограничени количества. Търсене на по-качествени продукти В произведените млечни продукти на пръв поглед има тенденция да се търсят по-качествените – прозведеното краве сирене с растителни мазнини е намаляло сериозно, за сметка на това без примеси, поне по официалните данни. Според Грънчарова това е било само в първите месеци на годината, после търсенето на евтина продукция е надделяло. Проблем е обаче липсата на последващ контрол върху готови продукти – дали написаното на етикетите отговаря на съдържанието, смята Грънчарова. "Виждам какво търсят хората. Най-големият проблем са фалшивите продукти и това, че те изкривиха вкуса на българина. Некачествената храна се отразява върху здравето дори и след десетилетия", коментира тя. Наблюденията на "Милкком" се потвърждават донякъде и от статистиката на Nielsen – към края на ноември продажбите в обем на "деликатеси", които съдържат сухо мляко или млечни протеини, са 30% от всички при 26% за 2012 г. Възможно е обаче методиката на МЗХ при измерването да се различава и просто да включва в традиционните сирена и тези със сухо мляко, но без растителни примеси. По-голямо разнообразие на продукцията Данните показват също, че се е увеличило производството на кашкавал, основно на такъв от краве мляко. Намаляла е обаче продукцията от овче мляко, ръст има и при други видове млека като козе и биволско, но те имат много малък дял. Според данните на агроминистерството продължава тенденцията за по-голямо разнообразие в продукцията на млекопреработвателите. При преработеното биволско мляко ръстът е 10%, както и на козето. "Забелязва се лека тенденция за увеличение на експорта на продукти от козе и овче мляко", коментира Диляна Славова. По думите й преработвателите се опитват да разнообразят продукцията си. Храните, различни от традиционното бяло сирене и кашкавал, обаче не се радват на много висок интерес – те може и да са търсени, но заемат много малък дял от продукцията на мандрите. "Българинът е консервативен. Всяка стъпка встрани от познатото не се приема веднага. Ние сме опитали различни видове – кашкавал с маслини, с подправки, но продажбите са съвсем символични на фона на общите", обясни Миглена Грънчарова. Продуктите по стандарт БДС, широко лансирани преди години, имат малък дял, но сравнително стабилни клиенти, показва запитване сред преработватели. "Киселото мляко по БДС има добри продажби, но на останалите продукти те са в пъти по-големи", обясни Йолита Ботева. По думите й целева група са майките с малки деца, които често го купуват. Много хора обаче не го приемат добре, защото вкусът му традиционно е по-кисел, добавиха от ОМК. От "Данон" обясниха, че от гледна точка на вкусовите предпочитания в България те са 50 на 50 – за мляко с по-изразен кисел вкус и другото, което е по-меко. При останалите видове млека няма някаква изразена промяна в предпочитанията.
Източник: Капитал (14.07.2014)

Пловдивски фермери получиха милиони от субсидии Пловдивски фермери са получили между 1 и над 2 милиона лева от агросубсидии по различни мерки и схеми за 2022 и 2023 г., а за изминалата година данните все още се обработват, показва справка в Държавен фонд „Земеделие“. В повечето случаи подпомагането е за единно плащане на площ, селскостопански практики за климата и околната среда, обвързано подпомагане за млечни крави под селекционен контрол, хуманно отношение към животните, т.нар. „украинска помощ“, отстъпка от акциза върху газьола, обвързано подпомагане на плодове, зеленчуци или животни, плащания за райони с природни или други ограничения, както и по Програмата за развитие на селските райони и др. Първенецът от община Асеновград ЕТ "Катриг - 5 Никола Янков". Той и семейството му развиват мащабна дейност в областта на животновъдството в село Леново. Никола Янков стартира през 1991 г. с отглеждане на 300 декара зеленчуци. Днес във фермата се отглеждат 300 млечни крави, обработват се 10 хил. дка земя. Потребителската земеделска кооперация „Съгласие“ в с. Чоба, община Брезово, упражнява земеделска и животновъдна дейност. В стопанството се отглеждат над 200 овце от автохтонната порода "Вакла маришка" и близо 150 млечни крави. С картбланш от Община Брезово кооперацията ползва към 10 хил. дка пасища и ливади от общинския поземлен фонд. Лидерът с най-много субсидии от ?община Карлово е Ненко Трифонов. В района той е най-големият производител на млечни и месни продукти със собствена марка. Дейността му е концентрирана в селата Баня и Ведраре. Притежава ферма, в която отглежда крави, биволи, свине. Цикълът е затворен с модерно млекопреработвателно предприятие, има и ВЕИ централа. Втора по субсидии в Карловско е фирма "Итали-Трифонови" ООД. Дружеството, което се управлява от роднини на Ненко, няма нищо общо с неговия бизнес, макар че упражняват сходни дейности. Освен че произвеждат месни и млечни продукти, „Итали Трифонови“ имат консервна фабрика и фурна за хляб. Родата се конкурира и с верига хранителни магазини в подбалканския регион. Пловдивските фермери с милиони от агросубсидии са „Елит милк 2000“ ООД, „Елит 95“ ООД, „Агримарт“ ЕООД и „Фууд деливъри експрес“ ЕООД. Производство на млечни продукти със своя марка е основното производство на първите две фирми, собственост на Никола Ангелов. Чрез „Елит 95“ той притежава най-големия кравекомплекс в страната, който е в Поповица. Там се отглеждат 5000 млечни крави и биволи. Суровината от тях се преработва в две мандри - в с. Дълбок извор и с. Мирово. Ангелов има и ферма за гушене на патици в Маноле, която горя миналия септември. Неговият бизнес се простира и в производството на риба и хайвер, с локация в Кърджали. „Агримарт“ е дъщерно дружество на „Агрион Инвест“ - водещата българска компания за професионално управление на земеделски земи, както и „Фууд деливъри експрес“ ЕООД. Втората, която няма земеделско производство, е с едноличен собственик Георги Цанков. Той е дългогодишен общински съветник от "Родопи" и един от основните играчи в сферата на общественото хранене в Пловдив. Неговите субсидии са основно за доставка на плодове, зеленчуци и мляко в училищата - по схемите на ДФЗ „Училищен плод“ и „Училищно мляко“. Чрез фирмата „Хера Агро“ ЕООД китайският предприемач с мащабни инвестиции в община Първомай -„Тиенджин Фарм Култивейшън Груп Къмпани България“ ЕООД, също е в списъка на фермерите с над 1 млн. лв. субсидии за 2022 и 2023 г. Компанията притежава 50 000 декара земя в селата Дълбок извор, Патриарх Евтимово, Горски извор. Културите, които се отглеждат, са рапица, слънчоглед, пшеница, просо, кориандър, ечемик, царевица. Община Раковски е представена от три фирми със субсидии за над 1 млн. лв. Едната е „Агрипланет“ ООД и се управлява от италианците Еро Фабрицио Фрески и Алфредо Серена ?- едни от най-големите производители на полски домати в България. Втората компания е „Гранд Агро“ ООД. Дружеството отглежда над 90 хил. дка зърнено-житни, маслодайни и фуражни култури. Негови съдружници са Йосиф Делгянски, Кристина Чорлева-Алексиева и Митко Караджов - един от собствениците на модерните хлебозаводи в Пловдив и София. „Милкком „България“ OOД държи една от най-големите кравеферми в региона. Мажоритарен собственик е Сунай Караасан. Субсидии за близо 2 млн. лв. са получили „Комсо“ ООД и „Вивагро“ ЕООД, с регистрация в община "Родопи". Първото дружество е свързано с модерната кравеферма в Цалапица с над 1300 животни. От суровината се произвеждат и фермерските млечни продукти „Каймакани“. „Вивагро“  развива дейност също в Цалапица. Произвежда и търгува със зърнено-житни и маслодайни култури, плодове и зеленчуци. От община Садово над 1,1 млн. лв. от субсидии е получил „Екоплод Милево“ ООД, със съдружници Красимир Василев и Георги Траков. Основната дейност на дружеството е производство и търговия на едро с плодове и зеленчуци. Над 2 млн. лв. субсидии са получили хисарските „Кооперация Агрокомерс 98“ и „Натура Фит“ ЕООД. Кооперацията с няколко съдружници отглежда хиляди декари със зърнено-житни култури, трайни насаждения и зеленчуци, има и фуражен завод. Втората фирма, която се ръководи от Мария Кощилакова - второ поколение фермер, произвежда плодове и зеленчуци, част от които се сушат и пакетират, а 80 на сто отиват за експорт. Различни по размер су?бсидии, но под 1 млн. лв., са получили за 2022 и 2023 г. както фермери от изброените общини, така и от останалите общини в област Пловдив - Калояново, Кричим, Куклен, Лъки, "Марица", Перущица, Сопот, Стамболийски, Съединение.
Източник: Марица (15.01.2025)