Евтините бизнес кредити идват Малките и средните предприятия в България ще могат да кандидатстват за нови 260 млн. евро преференциални кредити - със значително по-ниски лихви от пазарните, облекчени обезпечения и по-ниски такси и комисиони. Средствата са по нова схема на JEREMIE, а очакванията на единия от инициаторите й - Европейския инвестиционен фонд, са лихвите да бъдат между 3% и 8%. Целта на новата схема е да се улесни достъпът до финансов ресурс на фирми с качествени проекти, които заради кризата имат известни затруднения при получаване на заеми. От октомври реално действа и гаранционната схема по JEREMIE, която е за проекти с по-висок риск и покрива по-голям дял от потенциалните загуби по заема, който обаче не е с толкова ниски лихви. (Виж карето) Кредити по новия продукт ще отпускат четири банки, а някои от тях вече обявиха лихвите, които действително са значително по-ниски от средните за пазара. Половината от средствата – 130 млн. евро, са по JEREMIE, а другата половина – още 130 млн. евро, са осигурени от банките, които поемат ангажимента да удвоят първоначално разпределения бюджет по инициативата. Това са Прокредит банк, Първа инвестиционна банка, Societe Generale Експресбанк и Алианц банк. Всяка от тях се договаря и взима различен обем ресурс, но ангажиментът за удвояването му важи без значение от обема. Освен за получателите преференциалните кредити носят плюсове и за банките, тъй като ЕИФ гарантира 50% загуби на ниво кредит. Това позволява да се облекчат изискванията за обезпеченията. За получения ресурс банките плащат лихва на фонда, тъй като им е предоставен под формата на депозит. Възможност за 652 млн. евро Споразуменията между ЕИФ и четирите банки бяха подписани на 21 декември 2012 г. Те са избрани след кандидатстване, като заявления са подали 17 кредитни институции. Общо заявеният интерес е бил за над 550 млн. евро, което е надвишило определения бюджет над 3.8 пъти. Предпочетени са банките, ангажирали се с предоставянето на най-добри условия към крайните кредитополучатели по програмата, тъй като целта е избраните банки, на които се предоставя финансирането, да го дадат с преференциални условия към малките и средните фирми. Очакванията на фонда са кредитирането за малките и средни предприятия да набере скорост до края на първото тримесечие на 2013 г., като реалният старт за всяка банка е различен. Средствата трябва да бъдат отпуснати до края на 2015 г., като прогнозите са над 3000 малки и средни фирми да получат достъп до финансиране по този продукт и още толкова предприятия по гаранционната схема на JEREMIE, договорите за която бяха подписани през юли миналата година с пет банки (Уникредит Булбанк, Райфайзенбанк, ОББ, СИБанк и Прокредит банк). Гаранционният продукт е за 78.4 млн. евро, като банките по споразумението увеличават пет пъти тази сума със собствени средства и така общият ресурс, които се предоставя за кредитиране към малкия и средния бизнес, е 392 млн. евро. Заедно с новата програма – 260 млн. евро, осемте банки на практика имат възможност да отпуснат кредити за общо 652 млн. евро за дребния бизнес в България за около три години. Малките и средните предприятия са сред най-пострадалите от кризата и още през 2010 г. банкери коментираха, че възстановяването им ще е най-трудно. Официалните критерии за допустимост на клиентите са еднакви и за гаранционната схема от миналата година, и за новия продукт от тази. Това трябва да са фирми с до 250 служители, до 97.5 млн. лв. годишен оборот и до 84 млн. лв. обща стойност на активите. Кредитите са за фирми от всички сектори на икономиката с някои изключения. Няма да се кредитират селскостопански производители, тъй като те са обект на отделно подпомагане от ЕС. Според европейската дефиниция към тях се включват и част от преработвателната промишленост – млечни продукти, продукти от растителни и животински мазнини, винопроизводители, голяма част от месопреработвателите. Към изключенията по програмата се отнася и добивът на въглища. Има частични ограничения и за транспортния сектор. Допустимият тип финансиране е инвестиционно и оборотно. Сроковете се от една до десет години. Средствата не може да се използват за рефинансиране на вече съществуващи задължения по кредити или към доставчици. По гаранционната схема максимално допустимият размер за финансиране към една фирма е 1.875 млн. евро, а по новия продукт няма твърдо фиксиран, но реално по различни технически условия горната граница е някъде около 2 млн. евро. И при двете схеми има изискване към банките за частично подобрение на нелихвените условия. Така банките се ангажират да разглеждат документи и да отпускат кредити с намалени или премахнати такси. Директният ефект при новата схема за крайните кредитополучатели е наполовина по-ниската лихва – между 50% и 60% по-ниска от средната за пазара, която банките се ангажират да предоставят. Вторичният ефект е намаляване на обезпеченията, тъй като фондът поема до 50% от загубите в портфейла на ниво кредит, и по-ниски такси. Тези условия важат за всички банки. От Прокредит банк съобщиха, че са се договорили да получат по програмата 50 млн. евро, като се ангажират да добавят още 50 млн. евро собствен ресурс. Така банката ще отпусне общо 100 млн. евро. Лихвите по новите бизнес заеми JEREMIE на банката (Прокредит банк участва и в гаранционната схема – бел. ред.) ще са от 3.25% годишно до 6.25% в зависимост от сумата. Ще има възможност за гратисен период до 24 месеца. Заемите ще се отпускат без такса за разглеждане на документи и без годишна такса за управление на заема. И от ПИБ казаха, че ще отпускат този тип заеми "с двойно по-ниска лихва от пазарната при значително облекчени условия за обезпечение и такси". Лихвите на банката ще са между 3% и 4.5%. Общата стойност на портфейла на ПИБ по новата програма на JEREMIE е 70 млн. евро, като кредитите ще са за микро-, малки и средни фирми. Портфейлът на Societe Generale Експресбанк по програмата ще бъде 60 млн. евро, като от банката посочиха, че все още нямат готовност да обявят лихвените нива, при които ще отпускат този тип заеми. От Алианц банк казаха, че договорените с фонда средства са 15 млн. евро. Банката ще добави към тях още 15 млн. евро собствен ресурс и така ще кредитира общо за 30 млн. евро. И от "Алианц" обясниха, че нямат готовност да съобщят лихвите и другите условия, при които ще се отпускат заемите по програмата.
Източник: Капитал (04.01.2013)

Всички на влака Вторият опит за приватизация на "БДЖ Товарни превози" привлече малко повече заинтересовани кандидати, но първият извод е, че в сделката ще участват основно български холдингови групи. Общо девет са закупените документи, след като в понеделник изтече крайният срок за книжата в агенцията за приватизация. Подобно на предходната процедура голяма част от кандидатите се скриха зад имена на адвокати. Тези, които директно показаха интереса си, са "Българска железопътна компания", собственикът й румънската Grup Feroviar Roman, Първа инвестиционна банка и "Химимпорт" (чрез "Българска корабна компания"). Два независими източника обясниха, че адвокатското дружество "Георгиев, Тодоров и ко" е закупило документи за един от собствениците на Параходство "Български морски флот" Кирил Домусчиев. И допълниха, че участието ще е съвместно с американския клиент на Citigroup - американската International Rail Partners, която развива дейност в сферата на придобиването и оперирането на железопътни товарни активи в целия свят. В конкурса не се допускат консорциуми, но е възможно дотогава да бъде учредено смесено дружество, което да доказва финансовите си възможности с някоя от компаниите майки. Така единственият видим чужд стратегически кандидат засега е румънски. Но четири от заинтересованите, представлявани от адвокати, остават неизвестни. При предишната процедура от лятото на миналата година закупените документации бяха шест на брой. Процедурата в крайна сметка обаче се провали, тъй като накрая само една компания реши да продължи напред. Сред причините за слабия интерес бяха твърде високите критерии към стратегическите компании. За стратегическите компании изискването беше да имат оборот от поне 400 млн. евро за всяка от последните три години, както и 10-годишен опит в сферата. Всичко това, при положение че "БДЖ - Товарни превози" отчита оборот от 186 млн. лв. за 2011 г. Финансовите инвеститори трябваше да имат 20 млн. евро собствен капитал и да управляват активи от поне 1 млрд. евро през всяка от последните три години. Сега агенцията прави опит да поправи грешката си. Стратегическите инвеститори ще трябва да докажат, че през последните 5 години са извършвали железопътни превози на товари, и да имат необходимите лицензи и документи за жп превозвач съгласно законодателството на съответната държава. Приходите от 400 млн. евро за всяка от последните три години сега са намалени на 100 млн. евро. Финансовите инвеститори пък ще трябва да управляват активи от минимум 400 млн. евро както за всяка от последните три финансови години, така и към датата на подаване на документация. Беше намалена и търсената цена. Миналата година "БДЖ - Товарни превози" беше оценена на 200 млн. лв. При втората направена оценка минималната цена беше смъкната на 100 млн. лв., като по неофициална информация тя е дори по-ниска. При предишната процедура единственият кандидат беше "Дует реълуей България", която беше регистрирана малко преди търга, има кипърски собственик, който пък е притежание на британския инвестиционен фонд Duet Group. Фондът предоставя и услуги от типа family offices, т.е. консултантски и инвестиционни услуги за конкретни лица, като зад интереса на структурата според източници стоеше банкерът Цветан Василев. Представителят на компанията Даниел Дамянов не отговори на въпроса на "Капитал" дали компанията участва и в тази процедура. От кандидатите от първия конкурс отново фигурира името румънската частна жп компания Grup Feroviar Roman. Тогава имаше съмнения дали тя ще успее да отговори на финансовите изисквания, като при сегашните по-ниски едва ли ще има проблем. Другият стратегически кандидат от първия конкурс - чешката транспортна компания Advanced World Transport, която развива железопътна транспортна дейност, сега липсва. Източници, близки до чешката компания обясниха, че най-вероятно няма да участват в настоящия конкурс, тъй като са се насочили към друга по-важна за тях сделка. Адвокат Валентин Иванов, както и от кантората "Григоров и съдружници" отказаха всякакъв коментар по темата. Адвокат Тодор Ангелов коментира единствено, че клиентът му е чужд стратегически инвеститор. Едноличният собственик на "Юриста груп" Владимир Станев каза пред "Капитал", че е закупил документите от името на свой клиент. Единственото, което уточни, е, че представляваният от него инвеститор се вписва в критериите за финансов, а не за стратегически. Интернет страницата на "Юриста груп" е в процес на обновяване, затова не става ясно кои са клиентите на компанията. Станев обясни, че дружеството, учредено през 2011 г., се занимава главно с юридически и бизнес консултации. Уточни, че работят и по обществени поръчки като консултират общини за еврофондове. "Юриста груп" има и регистриран консорциум с фирма "Сагиторио", която е собственост на Александра Писарска. Тя от своя страна участва в ръководството на "Елен хънтинг" - дружество от групата на "Фабрика Медикет" (свързано с депутата от ГЕРБ Емил Димитров). Коментар отказаха и от Първа инвестиционна банка. От пресофиса на банката не коментираха причината за интереса им, нито дали той е свързан с покупките на товарни вагони за скрап през миналата година (като при търговете един от купувачите беше контролираното от банката "Надин"). Близки до сделката източници коментираха, че интересът на банката към "БДЖ -Товарни превози" може да е провокиран и от страна на Христо Ковачки, който е собственик на редица мини и ТЕЦ-ове, които са и сред големите клиенти на жп превозвача. Кум на Ковачки е Ивайло Мутафчиев, един от собствениците на ПИБ. "Химимпорт" и Кирил Домусчиев пък ще имат възможност да допълнят палитрата си от транспортни компании при една покупка на държавната железница. Варненската група притежава речния превозвач Параходство "Българско речни плаване", държи концесията на ферибота при Видин и половината пристанище там, като в момента кандидатства и за концесията на пристанище Лом през дружеството "Порт инвест", а през компаниите "Порт Балчик" и "Пристанище Леспорт" холдингът управлява съответните морски концесии. Бизнесът на групата със зърно пък гарантира известно количество товари за железницата. Кирил Домусчиев също постепенно увеличава активите си в сферата на транспорта. През 2008 г. Параходство "Български морски флот" беше приватизирано през 2008 г. от германско-българския консорциум "Кей Джи маритайм шипинг" срещу 440 млн. лв. за 70%, като Домусчиев е представител на обединението от българска страна. През миналата година БМФ спечели концесията на двата терминала за насипни товари на пристанище Бургас, а от пролетта на 2012 г. "Порт рейл" - компания, свързана с Домусчиев, има лиценз за жп превозвач, като фокусът й е основно маневрената дейност. Интересът към държавна компания на пръв поглед е по-силен при тази процедура, но пък е основно местен. Едновременно с това от "БДЖ - Товарни превози" обясниха, че оборотът на компанията е по-нисък спрямо предходната година с около 10 млн. лв. и за 2012 г. компанията е реализирала 140 - 145 млн. лв. Колкото до финансовия резултат, той все още не е изчислен за последния месец, като очакванията са загубата да е също по-малка с около 10 млн. лв., но компанията ще е все така на минус. Което доказва, че дружеството има нужда от подобрения. Приватизацията би била истински успешна, ако държавата успее да намери качествен инвеститор, който да има за цел да развива превозвача и да плати добра цена за него, за да се запълнят финансовите пробойни в другите поделения на държавния железопътен мастодонт. Не на последно място процедурата трябва да е прозрачна и честна.
Източник: Капитал (08.01.2013)

Шестима кандидати за приватизация на БДЖ "Товарни превози" Часове преди изтичането на крайния срок за купуването на документи за приватизацията на БДЖ "Товарни превози" има шестима кандидати. Това са "Юриста груп" ЕООД, "Българска железопътна компания" АД, авдокатско дружество "Георгиев, Тодоров и Ко", адвокат Валентин Иванов, адвокат Тодор Ангелов и Първа инвестиционна банка. Това информира директорът на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол Емил Караниколов пред БНР. "От последните ми разговори с консултант, те представляват обединения от чуждестранни инвеститори и български играчи", обясни Караниколов. Той добави, че приватизационна процедура "на всяка цена" няма. Експертът добави, че критериите по процедурата са занижени по допустимост. Причината е, че приходите от цялата дейност на Агенцията възлизат на над 270 милиона лева, а приходите от следприватизационния контрол са около 20 милиона лева от тях.
Източник: econ.bg (08.01.2013)

Първа инвестиционна банка купи конкурсна документация за приватизацията на "БДЖ-Товарни превози", каза шефът на АПСК Емил Караниколов. Документация са купили и "Юриста груп", адвокатско дружество "Георгиев, Тодоров и Ко", адвокатите Валентин Иванов и Тодор Ангелов, както и БЖК. Консултантите представляват обединения от чуждестранни и родни инвеститори, коментира Караниколов. До изтичането на крайния срок снощи може да са закупени и други документи, но от АПСК обявиха, че ще съобщят кандидатите днес. Втори румънски жп превозвач е закупил конкурсна документация за приватизацията на "БДЖ-Товарни превози", научи "Стандарт". Става дума за "Трансферовиар груп" (Transferoviar Grup - TFG) - огромна частна жп компания, която, според жп експерти, по мащабите си е съизмерима със собственика на "Българска железопътна компания" (БЖК) "Груп феровиар Ромън". Както "Стандарт" писа, БЖК не отговаря на условията и отпада от конкурса. Новият румънски кандидат "Трансферовиар груп" е регистриран в Клуж-Напока, административен център на окръг Клуж, област Трансилвания, която е населена с много етнически унгарци. Компанията е собственик на много интермодални терминали в Румъния и провежда агресивна политика за разширения на Балканите, твърдят запознати. Генерален мениджър на компанията е Кинга Мадарашан. Партньори на TFG са големи петролни компании като руската "ЛУКОЙЛ" и унгарската МОЛ, както и основни жп превозвачи от Германия, Австрия, Унгария, Сърбия и Словения. Кой е закупил документите за TFG не стана ясно.
Източник: Стандарт (08.01.2013)

И Първа инвестиционна банка кандидатства за БДЖ "Товарни превози" Първа инвестиционна банка (ПИБ) се нареди сред кандидатите за приватизация на БДЖ "Товарни превози". Тя се включи в последния момент, след като крайният срок за купуване на документи за участие в конкурса бе удължен от 27 декември 2012 г. до вчера. Интерес към товарния превозвач са заявили общо 7 участници. Това съобщи вчера изпълнителният директор на Агенцията за приватизация Емил Караниколов пред БНР. Освен ПИБ с напълно явен интерес е и Българската железопътна компания, която се държи от румънската частна жп компания Grup Feroviar Roman. Останалите потенциални кандидати са представени от адвокатски дружества. Това са "Юриста груп" ЕООД, "Георгиев, Тодоров и Ко", "Григоров и съдружници", както и адвокатите Валентин Иванов и Тодор Ангелов. "От последните ми разговори с консултанти те представляват обединения от чуждестранни инвеститори и български играчи. Приватизационна процедура "на всяка цена" няма. Критериите са занижени до допустимото", коментира Караниколов. Заради забавянето останалите срокове в процедурата също се удължават. До 15 ч. на 28 януари ще могат да бъдат представяни документи за съответствие. Купуването на информационен меморандум и издаването на сертификат за регистрация се отлагат до 18 февруари. Обвързващи оферти и внасянето на депозит за участие се отсрочват за 12 март. Както и при предния опит за приватизиране на товарните превози, така и сега липсват сериозни стратегически инвеститори. Това бе причината продажбата да бъде прекратена през миналото лято. Тогава в надпреварата остана само кипърската офшорка "Дует реълуей България". НАДЕЖДИ Министърът на икономиката Делян Добрев отново видя решаване на проблемите с ВМЗ-Сопот, но в края на януари. По думите му има вариант за сключване на нов договор със сегашното ръководство на завода, по който той да получи аванс и така да плати част от дължимите заплати на работещите, които от вчера отново излязоха на протест. "Имам уверението на кандидата за купувач, че ако има решение на Министерския съвет за приватизацията, той ще направи всичко възможно за разплащане на всички задължения към работещите", заяви Добрев. Ускорената продажба на предприятието може да приключи най-рано до 23 януари.
Източник: Сега (08.01.2013)

Българи и румънци в битка за жп превозите Български и румънски компании ще наддават в конкурса за приватизация на "БДЖ-Товарни превози". Това стана ясно, след като 9 кандидата купиха тръжни документи до изтичането на крайния срок в понеделник. Известните засега потенциални родни инвеститори са Първа инвестиционна банка и "Българска корабна компания" ЕАД, която е част от структурата на "Химимпорт" и собственик на близо 83% от Параходство "Българско речно плаване", Русе. Слухове свързват адвокатското дружество "Георгиев, Тодоров и Ко", което купи тръжна документация, с Параходство "Български морски флот". Чрез адвокати документи са купили и големите руски и румънски частни превозвачи "Первая грузовая компания" и "Транс феровиар груп", като първата вече обяви, че се отказва. След като "Стандарт" обяви, че БЖК не отговаря на условията, собственикът й - румънската "Груп Феровиар Ромън", спешно купи документи. Още двама адвокати са купили документи за участие, но не са обявили кои инвеститори представляват.
Източник: Стандарт (09.01.2013)

ПИБ също поиска несъстоятелност на ВМЗ Затъналият в дългове ВМЗ - Сопот, върви по пътя на някои вече трагично известни държавни гиганти, които след години агония се оказаха затворени и напълно неконкурентни. В понеделник, няколко дни след провала на приватизацията му, ръководството на завода е представило пред синдикатите предложенията си за оздравителен план, около който засега няма много подробности. В същото време и Първа инвестиционна банка поиска фалит за държавния завод. Това стана на първото заседание на Пловдивския окръжен съд, който разгледа иска за обявяване в несъстоятелност, подаден от "Механичен завод - Девин" - към молбата се присъедини и банката. Делото беше отложено за 18 февруари. "Механичен завод - Девин" има десет дни да представи и писмени доказателства по иска си. Дружеството е сред многото кредитори на ВМЗ, чиито дългове надминават 150 млн. лв. Вече е ясно, че съкращения във ВМЗ ще има, спорът е единствено в бройката им. Това ще е част от оздравителния план - и ръководството, и принципалът - министерството на икономиката, са съгласни, че заводът не може да продължи да работи с персонал от 3200 души. В същото време оборотът му е едва около 70 млн. лв. годишно, поръчки се плащат авансово, не достигат пари за материали, а постоянните стачки на работниците заплашват производството. Цялостна оздравителна програма все още няма, но със сигурност мерките ще включват окрупняване на производства, дори е възможно и закриване на някои цехове. Това стана ясно от думите на изпълнителния директор Иван Стоенчев. Още миналата седмица в икономически анализ, представен от ръководството на синдикатите, беше посочена нуждата от съкращаване и на други разходи освен тези за заплати. Какви точно ще са преструктуриранията зависи от приходите, обясни Стоенчев. По думите му подписаният в края на миналата година колективен трудов договор (КТД) не пречи на съкращенията, тъй като и без него ще се спазят изискванията на закона. КТД беше основната причина, заради която по неофициална информация се отказа единственият кандидат за приватизация - "Емко". Оръжейният производител беше единственият останал кандидат, но в последния момент се отказа. Дни след това социалният министър Тотю Младенов привика представители на бизнеса и кметове в региона, за да търси работа на служителите, които ще бъдат съкратени, а синдикатите поеха активна роля в писане на оздравителния план. Засега в икономическия анализ на ръководството се посочва нуждата от съкращаване на 900 души, но според синдикатите те може да са по-малко. Добрев потвърди, че заводът трябва да намали разходите си, за да може да продължи да съществува. Дори и да бъдат намалени и персонал, и други разходи обаче, не е ясно дали някой друг ще поиска завода, макар че парламентът прие изваждането му от списъка на дружества, които се приватизират само със стратегия. "Целта ни е да съкратим повече нискоквалифициран персонал и да оставим специалистите", обясни Стоенчев. По думите му постоянен е и проблемът с липсата на достатъчно пари за материали – ако с приходите от клиенти се платят заплати, не остават за покупка на суровини за производството. "Този проблем постоянно го има. Приходите ни се движат около 60 - 85 млн. лв. годишно. Когато са на долната граница – имаме проблем. Така беше през 2009 г., когато имаше стачки", коментира Стоенчев. Той добави, че има много други фирми, които бавят заплати на служителите си, но в случая с ВМЗ има и преекспониране. Последните съкращения в завода са били през 2001 г., приключили с 2000 служители по-малко. В същото време заводът не е бил на печалба от 2007 г., посочи още Стоенчев.
Източник: Капитал (22.01.2013)

Първа инвестиционна банка се присъедини към кредиторите на ВМЗ Сопот Пловдивският окръжен съд допусна присъединяването като втори кредитор Първа инвестиционна банка по иска за откриване на несъстоятелност на ВМЗ Сопот на (ПИБ). Магистратите отложиха делото насрочено за 21 януари, за 18 февруари, съобщиха от пресцентъра на съда. Засега не е известно какъв е размерът на иска на Първа инвестиционна банка. Делото, заведено от акционерното дружество „Механичен завод - Девин“ АД, който е кредитор на ВМЗ, с над 2 млн. лева. Общите дългове към доставчици на ВМЗ Сопот е около 100 млн. лева, а към държавата - 50 млн. лева. Изпълнителният директор на Вазовските заводи инж. Иван Стоенчев вече заяви, че закриването на губещите производства е част от оздравителната програма на предприятието, представена късно в понеделник на синдикатите. Според икономическия анализ на ръководството на ВМЗ трябва да се съкратят 900 души, да се слеят някои производства, други, които не носят приходи да се закрият, а общите разходи за консумативи на дружеството да се намалят. Пред министъра на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев са били представени 11 различни предложения за решаване на проблема във „ВМЗ” - Сопот, съобщи кметът на града Веселин Личев, цитиран от агенция Фокус. „Едно от предложенията, което може да влезе веднага в сила, е „ВМЗ” да стане бенефициент по програмата „Помощ при пенсиониране”, и около 150 души да останат на работните си места и да станат бенефициенти по тази програма, тъй като „ВМЗ” до момента нямаше право да се явява по такива програми”, посочи Личев. По думите му - идеята е 150 души във „ВМЗ” да бъдат назначени по тази програма, да си останат на работните си места със същите възнаграждения, докато се пенсионират. „Това е едно много добро решение, което беше предложено в понеделник от нашите съграждани”, заяви Веселин Личев. В четвъртък синдикатите и ръководството на ВМЗ – Сопот, ще обсъдят програмата, кога ще спре ефективната стачка и колко работници ще бъдат съкратени. От синдикатите заявиха, че броят на съкратените не трябва да надхвърля 500 души, но от ръководството на ВМЗ смятат, че това ще е трудно, защото задълженията на завода са 150 млн. лв. Очаква се в сряда, 23 януари Парламентът да гласува за изваждане на предприятието от списъка с фирми със стратегическо значение за икономиката на страната, чиято приватизация се извършва само по специална стратегия, приета от НС.
Източник: Класа (23.01.2013)

Френска фирма оглежда площадка за новото цинково производство в Кърджали Днес голямата френска фирма ОНЕТ изпрати свои представители за оглед на площадката за новото цинково производство в ОЦК - Кърджали. Обявен е конкурс за избор на главен изпълнител на проекта за обновяване и модернизация на цинковото производство. За участие в конкурса са поканени реномирани световни компании от сектора на цветната металургия. Интересът е голям. В следващите дни тук се очакват да дойдат канадски, американски и други компании. Процедурата по избор на изпълнител е в напреднала фаза. Целта на инвеститора е максимално бързо да възстанови и модернизира цинковото производство на високо-технологична основа и да разкрие нови работни места в региона. След приключването на процедурата по избор на главен изпълнител, ще бъдат оповестени конкретните сроковете, с които той се ангажира за модернизиране на цинковото производство в предприятието. На производствената площадка вече са започнали ремонтно - възстановителни дейности по водопроводната и канализационната инсталации и изграждането на нова инфраструктура
Източник: Money.bg (23.01.2013)

Местните банки са най-активни в привличането на депозити Местните банки - тези с български акционери, са били най-активните в привличането на депозити от българския пазар през третото тримесечие на 2012 г. Това се посочва в тримесечния бюлетин на БНБ "Банките в България". През периода привлечените средства в системата нетно са нараснали с 285 млн. лв., като в края на септември са били 68.4 млрд. лв. "Растежът бе осигурен изцяло от местните банки", посочва БНБ. Само депозитите от домакинства са се увеличили с 929 млн. лв., като запазват наблюдавания и през предходните два тримесечни периода темп на растеж. Ресурсът от компании и фирми нараства с 687 млн. лв. за три месеца, като това беше най-голямото тримесечно увеличение от началото на 2012 г. В същото време парите, взети от кредитни институции, намаляха с 835 млн. лв . Така нарастването на привлечения ресурс в системата се определя от активността на кредитните институции с български акционери. За тях местният пазар сега, в кризата, е основен и почти единствен източник на финансиране поради липсата на банки майки в Европа. И през предходния период местните банки бяха направили над половината от тримесечното увеличение (980 млн. лв.) на депозитите от домакинствата тогава. По-големите и активни банки с местни собственици, които са и в топ десет по размер на активите според класификацията на БНБ (която няма оценъчен характер - бел. ред.), към края на ноември миналата година (данните към края на декември ще бъдат публикувани на 31 януари - бел. ред.) са ПИБ (трета), Корпоративна търговска банка (седма), Централна кооперативна банка (девета). Други като Инвестбанк, БАКБ, Тексимбанк (която също гравитира около групата на "Химимпорт", в която е и ЦКБ) и Интернешънъл асет банк са с малък пазарен дял. Устойчивото нарастване на депозитите от домакинства, което се наблюдава от 2009 г. насам и което е естествена реакция на условията в криза и ограничено потребление, заедно със засилването ролята на ресурса от компании и фирми оказва положително влияние върху структурата на финансиране на банките. Устойчива е и тенденцията към намаление на ресурса от кредитни институции, посочват още от централната банка. Ефектът е намаляване на зависимостта от привлечените средства отвън, най-вече от банките майки. Процесът на намаляване на задълженията на българските банки към централите им се наблюдава от около три години. Така, от една страна, се ограничава вероятността от "зараза" при евентуални проблеми на банката майка, а от друга, кредитните институции тук връщат неоползотворен заради свитото кредитиране ресурс, за който плащат лихви (около 4%). В резултат на запазения темп на растеж на депозитите от домакинствата се повишава делът им в структурата на общо привлечения ресурс. В края на септември миналата година те заемат над половината от общите привлечени средства (50.7%). Заедно със средствата от компании и фирми делът на местния ресурс е 82.1%. Подобрява се и съотношението кредити (без тези за кредитни институции) към привлечени средства (без тези от кредитни институции) - към края на септември 2012 г. то е 100.6%. Година по-рано е било 106.1%. Освен на депозитния пазар местните банки като цяло разширяват пазарните си позиции още от първото тримесечие на 2010 г. Тази тенденция продължава и през третото тримесечие на миналата година. От БНБ посочват, че и през периода юли - септември пазарният дял на местните банки се повишава за сметка на дела на дъщерните банки от Европейския съюз, при които има леко намаление. Така в края на септември делът на поделенията на международните финансови групи е 67.6% (при 76.9% в края на 2009 г.), а на местните институции – 26.1% (при 16% в края на 2009 г.). В останалите групи банки през периода не е имало съществени изменения в пазарните позиции. Нарастването на депозитите от местния пазар, освен че подобрява структурата на привлечения ресурс на банките и ликвидността им, има и друга страна - води до нарастване на разходите на банките, тъй като те плащат лихви за този ресурс. Наистина сега лихвите са наполовина в сравнение с нивата им от 2009 г., но на фона на трайно намаляващите приходи от лихви заради свитото кредитиране и ограничения дял на приходите от такси и комисионни са фактор. Именно в резултат от растежа на депозитната база разходите за лихви през третото тримесечие са се увеличили с 53 млн. лв. (3.3%). В същото време приходите от тях се понижават със 156 млн. лв. (4.1%). Като краен резултат към септември 2012 г. нетният лихвен доход отбеляза намаление на годишна база с 209 млн. лв. (9.6%), като темпът е близък до отчетения за периода юни 2011 – юни 2012 г. (спад с 9.8%). Очакванията са и данните за последното тримесечие към края на декември да покажат сходно движение. Така намаляващото ниво на нетния лихвен доход продължава да оказва натиск върху рентабилността на кредитните институции, посочват от БНБ.
Източник: Капитал (24.01.2013)

Дилемата за ВМЗ е дали предприятието може да се запази, но с много по-малък състав, или да го сполети съдбата на Кремиковци. Това стана ясно от думите не вицепремиера Симеон Дянков в Пловдив. Той изрази надежда да се постигне споразумение между ръководството, което настоява за съкращение на 900 души и синдикатите, които отстъпват за 500. Дянков обясни, че е готов да се отпуснат пари, за да се намери алтернативна работа на съкратените. Но от държавния бюджет няма да има повече плащания към ВМЗ, заяви Дянков. Той заяви, че ако приватизацията продължи да се бави и други кредитори, които били 80, ще поискат несъстоятелност. ВМЗ има 60 млн. лв. дългове само към НАП. За тях Дянков заяви, че държавата няма да тръгва да си ги търси в този момент. Парламентът пък прие, че МВЗ може да се приватизира без стратегия.
Източник: Стандарт (24.01.2013)

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) разреши на ОББ да придобие Пощенска банка в България. Сливането им е резултат от поглъщането на собственика на "Пощенска" в Гърция Eurobank от този на ОББ там National Bank of Greece (NBG). Разрешението от КЗК се издава на собственика на NBG, но на практика в България обединението е между дъщерните структури. Това е така и в другите страни, в които присъстват и двете гръцки банки - Сърбия, Румъния и Кипър. В съобщение на антимонополата комисия се посочва, че "разрешава концентрацията между предприятия, която ще се осъществи чрез придобиване на едноличен контрол от страна на Национална банка на Гърция върху Юробанк Ергасиас и неговите дъщерни предприятия в страната". След оценка и анализ на съответния пазар и предлаганите финансови услуги от двете кредитни институции - банкови, застрахователни, лизинг, факторинг, управление на активи и пр. от КЗК посочват, че "планираната концентрация не води до създаване или засилване на господстващо положение, което значително да ограничи или възпрепятства ефективната конкуренция на анализираните пазари. В хода на проучването нито един от анкетираните участници не изрази опасения за конкурентната среда след обединяването на двете банкови групи". За да направи оценката си, комисията е поискала становища и информация от БНБ, Комисия за финансов надзор, Асоциация на банките в България, Българска асоциация за лизинг, основни конкуренти - Уникредит Булбанк, Банка ДСК, Райфайзенбанк, ПИБ, Societe Generale Експресбанк, Корпоративна търговска банка, Банка Пиреос, МКБ Юнионбанк, Алианц банк, Централна кооперативна банка и основни клиенти на двете сливащи се банки. Комисията е установила, че ОББ и Пощенска няма да имат пазарен дял надвишаващ 25% в нито един от сегментите на банковия пазара. Данните в анализа на КЗК са към края на 2011 г. И според отчетите на двете банки в БНБ към края на септември 2012 г. общият им пазарен дял не надвишава 25%.
Източник: Капитал (28.01.2013)

Четирима на влака Първа инвестиционна банка, Кирил Домусчиев през наскоро учреденото "Бългериан карго експрес", румънският жп превозвач Grup Feroviar Roman и австрийската Donau Finanz, занимаваща се с консултантски услуги. Това е списъкът със заинтересованите кандидати от приватизацията на "БДЖ - Товарни превози". От него се очертават няколко извода. Първо, кандидатите са повече от явилите се на дебютната процедура от лятото на миналата година, когато имаше само един желаещ. Но вторият е по-неприятен - това е поредната приватизация на държавното дружество, която не предизвика никакъв интерес сред големите международни компании в дадения сектор, в случая отсъстват жп гиганти. Сред купувачите има само едно стратегическо дружество с опит в сферата на жп услугите, а зад финансовите претенденти крайният интерес остава неясен. Местното участие отново е силно - два български кандидата и един под въпрос. В понеделник изтече срокът за подаване на документи от кандидатите, които искат да бъдат проверени от агенцията за приватизация дали отговарят на условията на конкурса. Четирите участника бяха обявени официално от ведомството. Така първото сито на отся наполовина заинтересованите от сделката - от деветте кандидата, закупилите документация, само четири стигнаха до по-сериозния етап с подготвянето на документи. Отпаднаха няколко неизвестни адвокати. Сред кандидатите липсва и групата "Химимпорт", която закупи първоначално документи през "Българска корабна компания". До 18 февруари агенцията трябва да реши кои от кандидатите ще бъдат допуснати да се запознаят със състоянието на активите и на финансите на "БДЖ - Товарни превози", като за целта ще им бъде предоставен и информационен мемурандум на товарното поделение. На 12 март пък ще стане ясно кои кандидати все още имат интерес, като до тази дата те ще трябва да подадат и конкретните си оферти. Напълно възможно е състоянието на дружеството да откаже някой и офертите да са под четири. Сред кандидатите с най-голям опит в сферата на жп услугите се откроява румънската Grup Feroviar Roman. Тя е собственик на най-големия конкурент на "БДЖ - Товарни превози" в страната - "Българска железопътна компания", която също беше закупила документации, но сега не е сред претендентите. Румънската компания е най-големият частен карго жп превозвач в северната съседка, като приходите й през 2011 г. са 187 млн. евро. Сред клиентите на GFR са Petrom, Lafarge, Dacia и Mechel. GFR развива бизнес в шест държави в Югоизточна Европа. Притежава и транспортни фирми и фабрики за ремонт на вагони в Сърбия, Унгария, Молдова и Украйна. Grup Feroviar Roman е част от румънския холдинг Grampet. Той включва общо 17 различни компании. Мажоритарен собственик на Grampet е един от най-богатите румънци, Груя Стоица. Състоянието на известния като Краля на вагоните се оценява на 380 - 400 млн. евро от "Forbes Румъния". Започва бизнеса си в началото на 90-те. Според собствените му думи със спестяванията на родителите си създава една от първите акционерни фирми в страната - Turnomet, и започва търговия с метали. През 1994 г. изкарва 4 млн. долара от продажбите на стоманени продукти на различни компании в Румъния и чужбина. През 1999 г. се либерализира жп транспортът в страната и Стоица създава товарен превозвач. Постепенно бизнесът се разраства. Друг едър собственик на разнородни големи компании, но този път български, също е заинтересован от "БДЖ - Товарни превози" - това е Кирил Домусчиев, който постепенно разширява бизнеса си с сферата на транспорта. През 2008 г. Параходство "Български морски флот" беше приватизирано от германско-българския консорциум "Кей Джи маритайм шипинг" срещу 440 млн. лв. за 70%, като Домусчиев е представител на обединението от българска страна. През миналата година БМФ спечели концесията на двата терминала за насипни товари на пристанище Бургас, а от пролетта на 2012 г. "Порт рейл" - компания, свързана с Домусчиев, има лиценз за жп превозвач, като фокусът й е основно маневрената дейност. Другият основен бизнес на Домусчиев еПървоначалните документи за участие в приватизационната сделка на компанията на Домусчиев бяха купени от адвокат Иван Тодоров. По неофициална информация тогава българското дружество е водило преговори за съвместно участие с американски фонд, но до окончателно споразумение не се е стигнало. Затова пък част от финансирането при евентуална сделка можело да дойде по линия на Citigroup. Фонд на банката преди години придоби дял от "Хювефарма" (фармацевтично дружество на Домусчиев). Причините за интереса на Първа инвестиционна банка към товарния превозвач пък остават все така неизвестни. От финансовата институция не коментираха участието си в сделката. Различни източници чертаят две възможни причини за интереса. През миналата година пък контролираното от банката дружество "Надин" беше един от купувачите на товарни вагони, продавани за скрап. Освен това възможно е интересът да е свързан и с Христо Ковачки, който е собственик на редица мини и ТЕЦ-ове, които са и сред големите клиенти на жп превозвача. Кум на Ковачки е Ивайло Мутафчиев, един от собствениците на ПИБ. Най-непозната на публиката обаче е консултантската австрийска компания Donau Finanz. "Може да смятат БДЖ за успешна покупка", обясни интереса на кандидата адвокат Тодор Ангелов, който е пълномощник на дружеството. По неговите думи компанията се занимава основно с консултантските си услуги при различни приватизационни сделки или инвестиционни проекти, като управлява и фондове. Ангелов допълни, че това е първата сделка в страната, по която участва компанията. Той обаче не даде категоричен отговор дали зад фирмата стои друг кандидат. От компанията не отговаряха на посочените телефони в Австрия, така че не става ясно дали плановете й предвиждат опериране на компанията след нейното придобиване. Профилът на компанията обаче много напомня на единствения кандидат от провалената първа процедура за продажба. Тогава като кандидат остана само "Дует реълуей България", собственост на кипърска компания, 100% притежавана от британския инвестиционен фонд Duet Group. Инвестиционната компания управлява различни видове взаимни и хедж фондове, като предоставя и консултантски и инвестиционни услуги за конкретни лица. Или интересът към БДЖ не беше изключено да е произтекъл от друго място, като български източници сочеха за двигател на сделката банкера Цветан Василев. Въпреки че преди месеци Duet Group демонстрира най-засилен интерес, сега тя липсва от списъка с кандидатите. Преди седмици пък представителят й не беше категоричен дали е купил документ през някой адвокат, или не е. Сега в процедурата изгря нов енигматичен участник. При така описаните кандидати, интересът на пръв поглед изглежда приличен. Ако всички подадат оферти, то ще има състезание и може да бъде нахвърлена летвата от 100 млн. лв., колкото е неофициалната оценка на държавната компания. Интрига също ще има, защото единият от кандидатите поне засега е маскиран.
Източник: Капитал (29.01.2013)

Четири фирми подадоха документи за приватизацията на „БДЖ – Товарни превози” ЕАД Четири дружества от закупилите конкурсна документация са подали документи за продажбата на 100% от капитала на “БДЖ – Товарни превози” АД, София, съобщиха от пресцентъра на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. Това са ТД Груп Феровиар Роман АД, Букурещ, “Бългериан Карго Експрес” АД, гр. София, Донау-финанц транспорт и Бетейлигунг Гмбх, Австрия и Първа инвестиционна банка До 18 февруари 2013г. Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол трябва да издаде сертификат за регистрация на допуснатите участници. Те ще имат право да подадат обвързващи оферти. Останалите срокове в конкурса са за закупуване на информационен меморандум – 18 февруари 2013 г. и за достъп до информационната зала – 4 март 2013г. Обвързващите оферти и депозит трябва да бъдат подадени до 15 часа на 12 март 2013г.
Източник: Класа (29.01.2013)

Продават срутения радиозавод в Дъскот за 107 000 лв. от името на фирма фантом Бевт АД продава на търг чрез частен съдебен изпълнител от В. Търново бившия радиозавод в павликенското село Дъскот за 107 806 лева. Само че в момента в правния мир такава фирма не съществува, а на параметрите й в Търговския регистър излиза „БИТЕКС” ЕООД. Според обявлението на ЧСИ обаче „БЕВТ” е бившата „Битова електроника” АД във В. Търново. Срокът за публичната продан на руините в Дъскот пък тече от 25 януари 2013 г. Според обявата за публичен търг, който може да се проведе в Районен съд – Павликени, въпросният имот е ипотекиран пред Първа инвестиционна банка за 200 000 лева. ЦЯЛАТА СГРАДА Е ОТ БЛИЗО 6 ДКА, ОТ КОИТО ЗАСТРОЕНИТЕ СА 1.5 ДКА. От повече от 20 години двуетажната сграда на автоспирката в Дъскот обаче тъне в разруха и се разграбва, макар формално да има пазачи. По времето на Тодор Живков въпросният радиозавод, част от търновския, е давал хляб на близо 1000 души от община Павликени. Това обаче е минало и сега освен кучета, трева и ръжда в тази сграда няма нищо повече. ЗАД ВЪПРОСНАТА ФИРМА „БИТЕКС”, ЧИЙТО ЕДНОЛИЧЕН СОБСТВЕНИК БИЛА ЗАЛИЧЕНАТА „БЕВТ” АД, стоят имената на Огнян Костадинов, Стефан Антонов и Димитър Шопов. Пак според Търговския регистър „Битова електроника” АД в момента е изнесена в... Ботевград. Що се отнася до публичното обявление за продан на руините в Дъскот със стартова цена от 107 806 лева, то вероятно е за заблуда на банката кредитор, която е дала пари срещу тази ипотека, без дори да види за какво става дума. Преди имотът да бъде пуснат сега и от частен съдебен изпълнител, той бе предлаган във всички възможни агенции за недвижими имоти. Кандидат-купувачи при оглед обаче не даваха дори 5000 лева за сградата, чието единствено предимство е, че се намира на пътя В. Търново - Павликени. С носталгия жителите на Дъскот, което се брои за второ родно място на диктатора Живков, защото там е срещнал жената на живота си д-р Малеева, казват, че едно време покрай този завод, кравефермата и овцефермата, селото наистина е било на почит в държавата, а сега няма нито църква, нито училище.
Източник: Борба - Велико Търново (29.01.2013)

Акциите на ПИБ и Зърнени Храни България АД продължават да поскъпват След няколкото дни покупки на акции на основните индексни компании, днес спекулантите на БФБ решиха, че е време все пак и да попродадат част от тях. Направиха го основно с акциите на ЦКБ и Химимпорт, чийто цени направиха доста добри възходящи движения от началото на годината. И двете позиции са на челните места по брой сделки, а обемите над 60 хил. бр. И при двете позиции са регистрирани леки понижения в средната цена със 0.29% и 1.78% до съответно 0.90лв и 1.49 лв. Оборотът до момента е около 580 хил. лв. Незначителна корекция се забелязва и при книжата на ФеърПлей Пропъртис АДСИЦ, отразена с понижение от 2.89% до 0.28 лв. при прехвърлени 71 хил. лота. Леко надолу са и най-ликвидните на пазара книжа на Софарма, до 2.33 лв., или стотинка по-ниско от вчера. Сред поскъпващите акции са тези на ПИБ и Зърнени Храни България АД, макар и с ниските 1.92% и 1.77% до 2.01 лв. и 0.44лв. Специално за Зърнени храни, ако покупките продължават, то ще видим 100% повишение на тези акции от началото на годината.
Източник: Money.bg (30.01.2013)

Кредитори искат фалит на БДЖ Пет банки са внесли иск за обявяване в несъстоятелност на "БДЖ Холдинг" в Лондонския арбитражен съд, научи "Труд". Причината е, че националният жп превозвач е натрупал просрочия по кредит в особено големи размери. Става дума за т.нар. втори облигационен заем, който е на стойност 120 млн. евро. Кредитът бе изтеглен по време на управлението на тройната коалиция, но вноски не са плащани от много месеци. Новината бе потвърдена от високопоставени източници от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и лично от председателя на борда на директорите на БДЖ Владимир Владимиров. Просроченият кредит е договорен с банков синдикат, в който влизат 4 чуждестранни банки и една българска. Това са френските БНП Париба и "Сосиете Женерал", австрийската "Кредитанщалт" и белгийската "Дексиа". Около 15 процента от общата сума на кредита са отпуснати от българската Първа инвестиционна банка (ПИБ).
Източник: Труд (04.02.2013)

Кредитори искат фалит на БДЖ Пет банки са внесли иск за обявяване в несъстоятелност на "БДЖ Холдинг" в Лондонския арбитражен съд. Причината е, че националният жп превозвач е натрупал просрочия по кредит в особено големи размери. Става дума за т.нар. втори облигационен заем, който е на стойност 120 млн. евро. Кредитът бе изтеглен по време на управлението на тройната коалиция, но вноски не са плащани от много месеци. Новината бе потвърдена от високопоставени източници от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и лично от председателя на борда на директорите на БДЖ Владимир Владимиров. Просроченият кредит е договорен с банков синдикат, в който влизат 4 чуждестранни банки и една българска. Това са френските БНП Париба и "Сосиете Женерал", австрийската "Кредитанщалт" и белгийската "Дексиа". Около 15 процента от общата сума на кредита са отпуснати от българската Първа инвестиционна банка (ПИБ). Съвсем наскоро същият трезор подаде документи за участие в приватизационната процедура за "БДЖ-Товарни превози", която се очаква да приключи през март т.г. Експертите в областта на жп транспорта бяха доста изненадани за подбудите на ПИБ да се включи в състезанието и прогнозираха, че едва ли става дума за сериозен интерес. Внасянето на съдебния иск в Лондон обаче по-скоро е довод в обратната посока. Завеждането на делото е истински шок за БДЖ, тъй като обезпечение по облигационния заем са 1500 вагона на продаваната "БДЖ-Товарни превози". Точно те са в най-добро техническо състояние и без тях на практика в дружеството остават само вагони за ремонт. "На банките просто им писна от номера. Не можеш да очакваш нещо различно, след като три години не плащаш и дори не им вдигаш телефона, когато питат защо ги няма парите", обясни източник от транспортното министерство. Според Владимир Владимиров обаче целта на подадения иск не е обявяването на компанията във фалит, а банките просто искат да получат гаранции, че ще си получат парите. Ако искат несъстоятелност, трябва да предявят претенциите си към български съд, добави шефът на борда на "БДЖ Холдинг". На това мнение били юридическите екипи както на жп превозвача, така и на транспортното министерство. БДЖ спря да плаща вноските към облигационерите през последните три години и вече се е натрупало забавяне от 32 милиона евро. Сега предстои нов тур от преговори с кредиторите на жп компанията. Целта им е БДЖ да получи нова отсрочка поне до продажбата на фирмата за товарни превози. В петък основната банкова сметка на "БДЖ-Пътнически превози" е запорирана, съобщиха източници от компанията. Причината за това е друг иск - този път наложен от германската държавна банка "Кредитанщалт фюр видерауфбау" (Ка Еф Ве). Финансовата институция отпусна парите за закупуването на електрическите и дизеловите мотриси "Дезиро" от "Сименс". В момента те обслужват повече от една трета от влаковете в България. Така БДЖ са в ситуацията на кръстосан огън. Всички големи кредитори искат да получат необслужваните заеми и да не калкулират загуби при обявяване в несъстоятелност на държавния жп превозвач. За такъв сценарий се говори отдавна, а проектопромените в Закона за железопътния транспорт, с които на Национална компания "Железопътна инфраструктура" се дава правото да извършва и транспортна услуга, наляха допълнителни страхове сред кредиторите. При фалит парите със сигурност няма да стигнат за всички кредити, чиято обща стойност е над 720 милиона лева. "Запорирана е една от сметките. Искът не е на голяма стойност и се надявам да се споразумеем", обяви Владимиров. За разлика от облигационния заем БДЖ все пак частично обслужва кредита към Ка Еф Ве. Погасяваните около 20 млн. лв. на година обаче не покриват изцяло договорените вноски и търпението на германците явно се е изчерпало. Темата за банковия кредит досега бе обсъждана на няколко срещи между премиера Бойко Борисов и германския канцлер Ангела Меркел. Държавата едва ли ще получи висока цена от продажбата на "БДЖ-Товарни превози", коментират експерти от железопътния сектор. В момента тече втори опит за продажбата на предприятието, след като първата процедура се провали заради липсата на задоволителен инвеститорски интерес. На пръв поглед сега шансовете за сключване на сделка са значително по-добри. Документи за участие подадоха четири компании. Три от тях са финансови инвеститори. Това са ПИБ, братята Кирил и Георги Домусчиеви чрез новорегистрираната компания "Бългериан карго експрес" и австрийската консултантска компания "Донау финанц", която не е ясно за кого работи. Единственият стратегически инвеститор, заявил интерес, е румънската "Груп Феровиар Ромън". Дружеството притежава най-големия частен жп превозвач у нас "Българска железопътна компания". Според жп експертите основният проблем пред сделката е, че през миналата година приходите на "БДЖ-Товарни превози" намаляха с почти 30 процента. От друга страна дълговете на компанията се увеличиха. При първия опит за продажба те бяха 104 млн. лева, а към момента вече са около 120 милиона лева.
Източник: Труд (05.02.2013)

Кредитори търсят над 22 млн. лв. от ОЦК в съда Повече от година след като Оловно-цинковият комплекс (ОЦК) в Кърджали спря работа и няколко месеца след като основните му производствени активи бяха разпродадени от частен съдебен изпълнител, стана ясно, че срещу дружеството има заведени дела за над 22 млн. лв. В сумата влизат съдебни, административни и арбитражни производства за по-големите задължения (над 10% от собствения капитал), както и претенциите на работниците и служителите за неизплатени заплати, показват отчетните документи за третото тримесечие на 2012 г., които бяха публикувани на сайта на борсата в понеделник. Заради просрочени плащания наскоро се разбра, че двама кредитори са поискали откриване на производство по несъстоятелност. С най-големи предявени вземания към края на септември е Първа инвестиционна банка (ПИБ), която има два иска за общо 15.7 млн. лв. През лятото на миналата година от финансовата институция казаха, че компанията, чийто мажоритарен собственик е "Интертръст холдинг" на Валентин Захариев, им дължи 54 млн. лв. Няколко месеца по-късно по искане на банката бяха организирани серия от търгове за продажба на имущество, в резултат на което основните производствени активи официално станаха собственост на ПИБ и свързаната с нея фирма "Хармони 2012". Общата цена на оловното и цинковото производство заедно с пречиствателната станция достигна около 14.5 млн. лв. От "Хармони" наскоро съобщиха, че планират да изградят нов цинков цех и са обявили конкурс за изпълнител на проекта, но отказаха подробности. Другите по-големи вземания, за които има висящи производства, са на лизингови компании, показват документите. "Скания" има да получава над 1 млн. лв. от ОЦК, а "Интерлийз" е предявила иск за близо 2.6 млн. лв. За неиздължени заплати има заведени 900 дела от работници и служители на обща сума 2.3 млн. лв. Общо към края на септември по баланса на компанията има текущи задължения за 53.2 млн. лв., най-голямата част от които - 30.6 млн. лв., са по банкови заеми. От нетекущите задължения пък, които са в размер на близо 110 млн. лв., основната част е към свързани предприятия - 72.2 млн. лв. В същото време последният период, за който компанията регистрира някакви продажби на продукция, е към края на март. За първото тримесечие ОЦК отчете, че е произвел 84 тона олово и около 400 тона цинк, а приходите от продажбите на двата метала са съответно 703 хил. лв. и 1 млн. лв. Тези резултати остават без промяна и към края на септември. Причината е спирането на цинковия завод за ремонт в края на 2011 г., последвалите протести на работниците, които продължиха до края на второто тримесечие в очакване на нов инвеститор, и продажбата на активи, ипотекирани в полза на ПИБ през третото тримесечие. В момента производствената дейност окончателно е прекратена, се посочва в междинния доклад на дружеството. Документите са подписни от изпълнителния директор Валентин Манев. Той беше назначен на мястото на Славея Стоянова, която се оттегли от поста миналия октомври. Всичко това е довело до рязко намаление на приходите от продажби, които са достигнали 45.5 млн. лв. към края на септември. Това е близо два пъти по-малко, отколкото за същия период на 2011 г., а единственото, което ограничава по-сериозен спад, са приходите в графата "Други". Те са се увеличили от малко под 20 млн. лв. до 42.6 млн. лв. за третото тримесечие на 2012 г. Разходите за дейността също са намалели почти наполовина. Крайният резултат обаче показва, че загубата на дружеството е нараснала до 12.2 млн. лв. от 7 млн. лв. година по-рано.
Източник: Капитал (05.02.2013)

ОЦК излезе на загуба заради свито производство С близо 24% са намалели приходите от продажби на "Оловно-цинковия комплекс" в Кърджали през 2011 г. Към края на годината обемът им достига 103 млн. лв. спрямо 135 млн. лв. за 2010 г. Това става ясно от предварителния отчет на дружеството за 2011 г., който беше публикуван на сайта на фондовата борса. Компанията регистрира нетна загуба в размер на 14.6 млн. лв. в сравнение с 642 хил. лв. печалба за предходната година. ОЦК отчита по-ниско производство на основните продукти, както спрямо 2010 г., така и спрямо прогнозите на ръководството. Количеството на произведеното олово е с 10 123 т по-малко и достига 6529 т. Намалението при цинка е с 2299 т, а общото производство е 16 764 т. В същото време очакванията бяха заводът да произведе 21 хил. т олово и 21.5 хил. т цинк през миналата година. През април обаче дружеството временно прекрати производството на олово от концентрати, след като цех "Агломерация" беше затворен за неспазване на екологичните норми. ОЦК се фокусира върху преработка на вторични метали, предимно от акумулатори, но количествата на вътрешния пазар са ограничени, пише в междинния доклад. Свиването на цинковото производство пък се дължи на непредвидени капиталови ремонти на някои основни агрегати заради забавяне реализацията на нови проекти. В резултат на намаленото производство на метали дружеството отчита понижаване на приходите от реализация на продукция с 31.7%, като обемът им достига 82.2 млн. лв. към края на годината. Разходите за дейността възлизат на 124.2 млн. лв., което е понижение от 11.6% спрямо 2010 г. Основната част от тях - 111.1 млн. лв., са разходи за производствена дейност, които намаляват с 12.7% на годишна база. Оперативната загуба на дружеството към края на 2011 г. е в размер на 8.2 млн. лв. Износът продължава да формира основна част от приходите от продажба на продукция - 82.42%. Мажоритарен собственик на ОЦК е "Интертръст холдинг БГ", който държи 87.4% от капитала.
Източник: Капитал (05.02.2013)

ПИБ отрече да е искала несъстоятелност на БДЖ По повод медийни публикации относно участието на „Първа инвестиционна банка" АД във внасяне на иск за обявяване в несъстоятелност на „Холдинг Български държавни железници" ЕАД категорично заявяваме, че посочената информация, касаеща банката, не е вярна. „Първа инвестиционна банка" не е подавала самостоятелно, нито е участвала в общ иск с други банки за откриване на производство по несъстоятелност за „Холдинг Български държавни железници" ЕАД. Припомняме, че банката е един от четирите останали кандидати за приватизация на БДЖ Товарни превози
Източник: Money.bg (07.02.2013)

ПИБ не иска несъстоятелност на БДЖ съобщиха от банката. Повод за това са медийни публикации относно участието на "Първа инвестиционна банка" АД във внасяне на иск за обявяване в несъстоятелност на "Холдинг Български държавни железници" ЕАД пред арбитража в Лондон. От банката категорично заявяват, че посочената информация, касаеща финансовата институция, не е вярна. "Първа инвестиционна банка" АД не е подавала самостоятелно, нито е участвала в общ иск с други банки за откриване на производство по несъстоятелност за "Холдинг Български държавни железници" ЕАД.
Източник: Стандарт (07.02.2013)

Сделките на 2012 Сделките на пазара на сливания и придобивания са малко и това е новата реалност от години. Двете ключови тенденции през 2012 г. са, че продажбите са движени от преструктуриране заради голям натрупан дълг, западните инвеститори продължават да се изтеглят и да се заместват главно от местни купувачи. Това подчертава процес, започнал още през предходната година и явно показващ, че бизнес средата става по-негостоприемна за чужди играчи, които трудно се ориентират в националните особености. Стратегическите инвеститори останаха в сянка освен за наистина качествени и необременени с много задължения активи. А последното, за съжаление, бе и все още е рядкост. Но все пак го има. В същото време годината донесе и едно отпушване на затлачени с години процеси, най-важният от които е този по преструктуриране на силно задлъжнели местни компании. Пример за такава промяна е БТК. Годината бе белязана и от раздробяването на няколко distressed (компаниите в затруднено положение) - такива като "Горубсо Мадан" и ОЦК, където смяната на собствеността включваше и политическа намеса, което силно изкриви облика на пазара. Продажбата на годината Със сигурност 2012 г. ще се запомни с приключването на продължилото близо три години преструктуриране на дълговете на групата на БТК. В случая това е и най-голямата сделка в страната както по размер на оценката за дружеството, така и заради последствията от нея. Компанията беше придобита от основния акционер в Корпоративна търговска банка Цветан Василев в партньорство с VTB Capital и кредиторите на групата. Ако трябва да я остойностим, истината е, че в момента БТК струва някъде около 700 млн. евро и не повече. Нещо съществено различно от близо 1.7 млрд. евро, на които бе оценена през 2007 г. Основна част от тази стойност обаче остава дълг, и то от над 580 млн. евро. Допълнително самото придобиване отново бе финансирано с дълг, така че реалното капиталово вложение на новите акционери пак клони към едноцифрен процентен дял от цялата оценка за компанията. Кредиторът решава Сделката за БТК показва само върхът на новата тенденция за преструктуриране на задлъжнелите бизнеси в страната. "Отдавана очакваните дългови преструктурирания, които включват и продажба на основния актив, обезпечаващ кредитора, станаха един от двигателите на пазара на придобивания през 2012 г. Видяхме смяна на парадигмата на дълговото преструктуриране. Досега то включваше рефинансирания и отсрочвания на заемите, както и търсене на фондове, които инвестират в лоши кредити", коментира Илко Стоянов, партньор в адвокатско дружество "Андреев, Стоянов и Цекова" в сътрудничество с австрийската правна кантора Schoenherr. По думите му новата концепция се основава на желание от страна на кредитора да излезе от инвестицията си, макар и на загуба, като с това освободи свой паричен и управленски ресурс и го насочи към нова инвестиция. "Тази тенденция доведе до усложняване на сделките най-малкото поради увеличения брой на страните в тях, но и поради отсъствието на активен пазар, на който кредиторът може да продаде едно неликвидно обезпечение, каквото е например предприятието. Добрата новина е, че вече има създадена експертиза за извършването на тези преструктурирания. Затова такива сделки ще започнат да се случват все по-осезаемо на пазара, особено там, където традиционните методи за дългово преструктуриране не са дали резултат", смята още Стоянов. Всъщност според Здравка Угринова, партньор в "Джингов, Гугински, Кючуков и Величков", фактът, чe повечето сделки са именно от преструктириране на задължения, превръща банките в основен фактор за успешното приключване на сделките по придобиване. "Вече не говорим за пазар на сливанията и придобиванията, доминиран от продавачите или купувачите, а за пазар, който се диктува от банките", допълни тя. Кой напусна България Извън мегапреструктуриранията като БТК обаче годината предмина под знака на започналата още през 2010 г. тенденция на изход от българския пазар на редица западни инвеститори. Така например германската E.ON продаде електроразпределителния си бизнес на чешката Energo pro, а американската Emmis се раздели с радиата си, като беше заместена от българското дружество "Рефлекс медиа". Израелската "Камор ауто" беше придобита от дружество на собственика на "София франс ауто" Стоян Желев. Германската Kloeckner пък продаде почти на пожар търговецът си на метали "Металснаб". Купувачът за пореден път е местен - официално е физическо лице, но според източници от сектора е свързан с пловдивската "Хъс". Това не е първият изход на германска компания. Вече споменахме оттеглянето на E.ON, а по-рано през годините например WAZ напусна българския вестникарски пазар, а ProSiebenSat1 излезе от инвестицията си в две местни радиостанции и две кабелни телевизии. В по-голяма част на мястото на тези чужди собственици отново се наместиха главно български играчи, и то все познати лица. Така например Спас Русев придоби от британска компания столичният хотел Radisson Blu, а Христо Ковачки ще закупи "Топлофикация Русе" от руската "Мечел". Господството на българските играчи Въобще българските купувачи властват на пазара - те изцяло доминират както придобиването на активи по схемата дълг срещу собственост, така и в приватизацията и концесиите на пристанища. Ето и кои са най-честите купувачи. Свързана с Цветан Василев компания освен БТК по схемата дълг срещу собственост пое контрола и над друго голямо дружество - веригата "Техномаркет". Близки до Първа инвестиционна банка фирми пък след активите на фалиралото "Кремиковци", през 2012 на две порции придобиха от съдия-изпълнители производствените активи на ОЦК - Кърджали. Компании от групата на "Химимпорт" пък станаха собственост на хотелите на задлъжнялата "Алма тур". Последните няколко сделки обаче не са класически сливания и придобивания, а по-скоро бизнес в изключително затруднение, като се сменя собствеността върху активи. Реално това е и първото впечатление, което оставя пазара. "80% от сделките са естествен процес на преструктуриране и консолидация, а твърде малък процент са с цел истински стратегически растеж", посочи Виктор Манев, управляващ партньор в консултантската компания MMC. Като цяло според него инвестиционният апетит е изключително нисък и са липсвали външни играчи. "От една страна липсата на склонност за инвестиции и поемане на риск е негативно, но от друга, представлява изключителна възможност за инвестиция без голяма конкуренция и на много потисната цена", допълни той. Явно движени точно от тази възможност, повечето български инвеститори трупат крупен потфейл от активи, които при една значително по-добра икономическа обстановка могат да им донесат и печалба. Иначе голяма приватизация през годината нямаше. Две държавни строителни фирми смениха собствеността си, като отново купувачи бяха местни дружества. Неуспялата продажба на ВМЗ привлече само един купувач, естествено български. А течащата в момента сделка за "БДЖ товарни превози" привлече също местни кандидати - ПИБ и Кирил Домусчиев, макар да има и чужд интерес. При концесиите на пристанища картината е същата - конкуренцията е суперслаба и новите стопани са все от споменатите до момента местни имена - Цветан Василев, Кирил Домусчиев, компании от групата на "Химимпорт". Малко стратегически новини Донякъде по тази причина годината може отново да се определи и като годината на купувача, посочи още и Илко Стоянов. Все пак според него за разлика от 2011 г., когато съвсем осезаемо доминираха български купувачи, "през 2012 г. се завърнаха чуждестранните инвеститори, които изглеждат по-скоро стратегически, отколкото краткосрочно ориентирани". Такива примери се виждат в сделката за добивната компания "Каолин", която се очаква да бъде придобита от гермаската Quarzwerke Group и за компанията за пощенски услиги "МиБМ Експрес", която беше придобита от австрийските държавни пощи Oesterreichische Post AG. Отново стратегически играч влече и в малката транспортна компания "Рубишипс" от Imperial Shipping Group, която управлявла редица дружества по поречието на река Дунав. В "Приста ойл" един чудж финансов играч замени друг, а пък компанията за сладки изделия "Престиж 96" си намери двойка чужди финансови инвеститори, които откупиха дяловете на българските й основатели. Голямото ВЕИ разместване Някак извън основната тендеция на пазара обаче останаха придобиванията във ВЕИ сектора. Там без много шум редица, в повечето случаи чужди играчи реализираха куп вятърни и соларни проекти. На тяхно място отново влязоха чужди инвеститори, които вече ще трябва да мислят как ще изкарат вложените пари с новите регулации в сектора. Сред най-големите сделки в този сектор бяха за 60 MW соларен парк край Караджалово от консорциум, купен от трима инвеститора - стратегически и финансови, и три вятърни парка край Каварна с обща мощност от 14 MW, купени от съвместно дружество на Lukoil и италианската ERG Review. Активността обаче свърши, защото първо в средата на годината бяха свалени изкупните цени на соларната и вятърната енергия, а през септември държавата реши да изземе солидна част от приходите на вече работещите централи. Така сделките за фотоволтаични и вятърни паркове остават твърдо в миналото. И ако има потенциал във ВЕИ сектора, той е по-скоро за проекти на биомаса или ВЕЦ-ове. Годината напред От тук нататък пазарът гледа с надежди и смесени чувства 2013 г. "Не очаквам да е много по-добра от предходната нито като брой сделки, нито като обем", прогнозира Атанас Бангачев, основен партньор в българския офис на CMS Cameron McKenna. По думите му активни ще са телеком секторът, храните, хотелите и земеделието в цялата му палитра от ферми до производители на торове. Сякаш в потвърждение на тезата вече лесно може да се прогнозира и най-голямата сделка на годината - тя отново ще е от телеком сектора. В напреднала фаза е смяната на собствеността в "Глобул", като кандидати са само стратегически играчи като скандинавската Telenor, турските Turkcell и Turk telecom и германският Deutsche Telekom. Само до месец-два ще стане ясно кой от тях ще добави в актива си сравнително чистия от задължения български телеком. "Занапред очакваме да излязат на пазара повече български компании, част от мултинационални корпорации, които оптимизират своите глобални дейности и се настройват в среда на дългосрочно потиснато търсене. Според нас водещите сектори ще са храни, фармацевтика, земеделие и IT. Компаниите в първите два сектора са атрактивни поради техните дефанзивни качества и сигурност в паричните потоци. От друга страна, IT секторът продължава да се развива динамично в глобален мащаб", посочи Росен Иванов, управляващ съдружник в консултантската компания Entrea Capital. Според него раздвижване може да се очаква и във финансовия сектор, като на пазара вече се споменават няколко банки и застрахователи търсещи нови собственици. През 2012 г. в Инвестбанк например влезе нов акционер макар и под натиска на банковия надзор, който изиска от банката да си увеличи капитала. А тази година се очаква да приключи и мегасливането на гръцките собственици на ОББ и Пощенска банка. Според Угринова медиите, енергетиката и здравеопазването също ще са атрактивен сектор. Като цяло според нея може да се очаква обаче минимално увеличаване на активността на купувачите, които да си останат преобладаващо местни. За Иванов обаче не е изключено и засилване на интереса на стратегически инвеститори от Далечния изток, предимно Китай и Индия, за които атрактивността в нашия пазар се основава на входа, който България им предоставя към Европейския съюз. "Катализаторите на потенциални сливания и изкупувания в бъдеще очакваме да са предимно чужди стратегически компании, търсещи платформа за износ към Европа", посочи още той, но не забрави за (distressed) с висока задлъжнялост, търсещи възможности за рекапитализация или нови партньори. Едва на последно място той постави желанието за секторна консолидация. И така, ако съдим по началото на годината и по правилото, че денят се познава от сутринта, то въпреки всички условности и изкривявания на пазара, годината пак започва с умерен оптимизъм. Останате на линия, за да не изпуснете шанс за добра сделка.
Източник: Капитал (11.02.2013)

Един от най-широко застъпените сектори на Българска фондова борса – банковият, ще има нов представител – Тексим Банк. С това публичните банки в страната ще станат 5, като тук добавяме Централна кооперативна банка, Първа инвестиционна банка, Корпоративна Търговска Банка и Българо-американска публична банка. Не така добре стоят нещата при застрахователните дружества в България. Инвеститорите могат да търгуват книжата на само две от дружествата по общо застраховане – Булстрад Виена Иншурънс Груп и Евроинс. Както знаем, от петък (8 февруари) за търговия бяха въведени акциите от увеличението на капитала на Булстрад след сливането му с Български имоти. Заедно с Евроинс, част от Еврохолд България, двете дружества държат малко под 20% от пазара по общо застраховане (19.42 на сто). Планове за листване на Българска фондова борса в годините преди 2008 г. имаха и от Армеец, част от Химимпорт, както и Лев Инс - компании лидери на пазара по общо застраховане съответно към ноември 2012 г. и юни 2012 г. Очакванията на Insurance.bg и Profit.bg са, че с възстановяването на фондовия пазар у нас двете компании, а защо не и друг техен конкурент, отново да обяви намеренията си за листване и набиране на свеж капитал от родната и/или чужда борса.
Източник: profit.bg (13.02.2013)

На железопътната барикада Опасна борба на интереси в две паралелни реалности, но с общ фокус - последните все пак здрави части на БДЖ. От едната страна са кредиторите на държавния холдинг, които с напредването на процедурата по приватизация на товарните превози започнаха да предприемат крайни ходове под формата на запори и съдебни искове, за да си гарантират, че няма да останат с празни ръце. Загубили нерви и надежди, за тях продажбата на "БДЖ - Товарни превози" изглежда като последната възможност да потърсят част от парите си. С действията си обаче кредиторите влияят на другата страна на интереси - тази на четиримата кандидати за държавното дружество (виж карето), всеки от които има собствена различна причина да участва в приватизацията - за скрап, заради пристанищни терминали по морето, за возенето на собствен товар или заради бизнеса като цяло. Сблъсъкът на двете страни естествено охлажда интересите на купувачите. Или най-малкото - купувачите едва ли биха платили щедро за активи, върху които нямат контрол, като например вагоните, заложени в полза на кредиторите на БДЖ. Допълнително атрактивността на товарното поделение намалява и поради неубедителните й оперативни резултати в последно време и ангажиментите, които трябва да бъдат поети към персонала след сделката. Колкото повече спада интересът на кандидатите обаче, толкова по-малко пари ще има за покриване на стари дългове, а от това може да пострада и останалата част от железниците. Така основният губещ от една незадоволителна ценово продажба е самото БДЖ и държавата, която се явява гарант по заеми (като този за мотрисите Siemens), които рано или късно ще трябва да връща. Кой ще спечели обаче? По малко би следвало да спечелят и кредиторите и купувачите, които на пръв поглед са изправени от двете страни на железопътната барикада. Не е изключено интересите им дори и да се преплитат и в един момент да се окаже, че всеки ще вземе парче от останките на БДЖ, при това евтино. Но при успешна продажба все пак ще има и ползи - товарните превози ще се откъснат от държавата, която е показала как неумело ги управлява, а дълговете на жп холдингът ще се стопят с малко. Колкото и "реформи" да бяха предприемани от 2009 г. насам, реално БДЖ успя да изплати една нищожна част от задълженията си. Общо групата дължи около 700 млн. лв., като е в просрочия от години и само държавата гаранция по заемите уж я спасява. "БДЖ - Пътнически превози" на няколко пъти беше пред заплахата (която все още е актуална) да се раздели с мотрисите си Siemens заради просрочия към германската KfW (които и към момента не е ясно колко са), а през последната година започнаха и проблемите с облигационерите, към които са половината от финансовите задължения на холдинга. Става въпрос за двете облигационни емисии в баланса на БДЖ шапката - "Холдинг Български държавни железници". Първата е с номинал от 30 млн. евро и се държи основно на национализираната и базирана в Дъблин Depfa bank. Този заем е теглен от БДЖ по време на правителството на НДСВ през 2004 г. Той трябваше да бъде изплатен още през май 2010 г., но три години по-късно БДЖ все още дължи поне него около 6 млн. лв. заедно с лихвите по просрочието. Би следвало кредиторите да са обезпечени с 3520 товарни вагона по заема, но не е ясно дали залогът е подновен. Затова те вече почти нямат шанс да получат плащане, освен ако не притиснат компанията максимално в ъгъла в последния възможен за тях момент. В тази връзка в началото на февруари Depfa bank се сдоби със запор върху целия капитал на "БДЖ - Товарни превози", което реално прави продажбата невъзможна, без кредиторът да си получи парите. Това автоматично означава, че за да няма държавни служители с наказателна отговорност за тази продажба, дори и със сключен приватизационен договор, агенцията за приватизация няма да може да прехвърли дяловете на дружеството, без БДЖ преди това да е платило парите на Depfa bank. Т.е. държавата като продавач, или по-точно холдингът, вече е на минус 6 млн. лв. - колкото е искът на банката. Оттам ще бъдат ощетени кредиторите по втората облигационна емисия на БДЖ за 120 млн. евро. Като обезпечение по нея са заложени 5 хил. товарни вагона и 25 мотриси "Дезиро" на Siemens. Този заем е изтеглен през 2007 г. и падежира едва през 2017 г., но холдингът и тук вече е просрочил лихви и главница за 34 млн. евро. Съответно от поне година кредиторите тук - oсновно национализираната Dexia, "лошата" австрийска държавна банка KA Finanz и остатъкът от Depfa, но в Германия, водят преговори с държавата някак БДЖ да плати. Кредитор по тази емисия е и Корпоративна търговска банка. Ако това не се случи обаче, облигационерите имат още по-силен коз от Depfa bank. Това е залогът им върху една трета от товарните вагони на "БДЖ - Товарни превози". Става въпрос за около 1500 (от общо около 4800 вагона на дружеството), за които могат да започнат процедура по осребряване буквално във всеки един момент, тъй като вече си подсигуриха бързото реализиране на залога. Допълнително кредиторите се задействаха и в английски съд, за да си гарантират, че вземанията им ще бъдат признати, ако се стигне до принудителното им събиране. Това естествено е бомба със закъснител за всеки бъдещ частен собственик на товарните превози, тъй като той няма никаква гаранция, че ден след като си купи компанията, няма да остане без една трета от активите й и така да се раздели с най-здравите си вагони. Юридическите консултанти на облигационерите по втория заем Schoenherr отказаха коментар как ще процедират нататък кредиторите. Основната причина засега те да не са започнали да разпродават този ценен актив, изглежда, обаче е, че все още им е останала малка надежда, че с парите от продажбата на "БДЖ - Товарни превози", които се очаква да са не повече от 100 млн. лв., холдингът все пак им издължи просроченото. На опашката обаче е и германската KfW и е под въпрос за кое по напред ще стигнат парите. Засега от ръководството на БДЖ коментират, че именно това смятат да направят, но преди да е станало факт, си остава рискът да не се случи. Тъй като борбата е на един терен, има вероятност в действията на кредиторите и купувачите да има съгласуваност. Логиката е, че така БДЖ е заградено от две страни и кандидатът би имал средство за натиск над държавата при вземането на решение от два фронта. И не на последно място - може да откаже другите кандидати или поне да смъкне цената. Според едни източници на "Капитал" в действията на самите кредитори по-скоро няма такава. Всеки играе по-скоро за себе си, макар крайният бенефициент зад съответните финансови подразделения под една или друга форма да е германската или австрийската държава. В случая на Depfa bank, Дъблин, ситуацията по-скоро изглежда като отчаян опит за събиране на вземанията с последните възможно механизми. Докато останалите кредитори все още имат опции как да си търсят парите. Това обаче не изключва отчаяната Depfa bank да си има партньор в действията в лицето на някоя местна банка, или по-точно местен кандидат-купувач. Поне два източника на "Капитал" коментираха подобен развой на ситуацията, макар за това за момента да няма конкретно потвърждение. Самата Depfa bank отказа коментар пред "Капитал". Засега по всичко личи, че тя oстава титуляр на вземането си от около 6 млн. лв. по първия облигационен заем, за което си има и запор върху дяловете на "БДЖ - Товарни превози". Не е изключено обаче да има и споразумение със скрит играч, който със съответния дисконт и някакъв предварителен договор вече да контролира вземането на банката. По подобен начин например собственици на БТК станаха банкерът Цветан Василев и VTB Capital, но разликата е, че БТК е печеливша компания, докато "БДЖ - Товарни превози" губи непрекъснато пазарен дял. В случая с БДЖ обаче заинтересуваните от подобна сложна схема по-скоро са други - Първа инвестиционна банка (ПИБ) евентуално в тандем с Христо Ковачки, коментират наблюдатели на сделката. Те обаче нямат никакви преки доказателства. ПИБ със сигурност не притежава пряко облигации на БДЖ. Всъщност цялата драма с кредиторите буди и редица хипотези и за бъдещите действия на кандидатите за "БДЖ - Товарни превози". Ясно е, че всеки от тях е заинтересуван максимално да се свали цената на приватизацията и да получи ясна собственост. Заплахите от облигационерите вече са притеснили единствения стратегически инвеститор сред кандидатите - румънската Grup Feroviar Roman. Допълнителна голяма спънка в цялата процедура е и неяснотата какви точно имоти има в продаваното дружество. Според информационния меморандум за продажбата през втората половина на 2012 г. е започнал процес по размяната и прехвърлянето на различни имоти между "БДЖ -Товарни превози", от една страна, и "Холдинг БДЖ" и "БДЖ - Пътнически превози", от друга страна. В меморандума допълнително се посочва, че няма яснота приключила ли е тази процедури и какви са точните имоти, за които "БДЖ - Товарни превози" има нотариална собственост. Така всеки кандидат-купувач допълнително ще се се чуди какво точно си купува. Към това трябва да е прибави и социалният ангажимент, който купувачът трябва да поеме, и картината стана съвсем страшна. Новият собственик ще трябва да запази броя на персонала (почти 4000 души). За българските кандидати това условие едва ли ще е проблем, защото могат да прелеят персонал от други свои дружества и така да изпълнят протоколно условието. Стратегическият обаче логично ще иска да оптимизира броят на служителите, за да стане предприятието ефективно. Всъщност с тези проблеми в самата компания и с действията на кредиторите нищо не пречи на кандидат купувачите вече да не се борят един срещу друг, а по-скоро да измислят взаимно полезен им вариант, при който всеки взима това, което му харесва. Според източници на "Капитал" ПИБ например се интересува основно от вагоните, които може да нареже на скрап, а собственикът на Параходство "Български морски флот" и концесионер на част от пристанище Бургас Кирил Домусчиев има интерес само към жп инфраструктурата по морските пристанища на "БДЖ - Товарни превози". С пряк интерес към самия товарен бизнес остават румънският кандидат Grup Feroviar Roman и Христо Ковачки, които различни източници свързват с австрийския кандидат и ПИБ. Съответно не пречи кандидат-купувачи да мислят и обща стратегия как, след като се сключи сделката, да си поделят каквото остане от пая. В цялата тази драма най-безучастно сякаш остава самото БДЖ и държавата като негов краен собственик. Държавата трудно би могла в момента да изкара пари. Тя не може и да плати директно на кредиторите. Първо, защото това може да се оспори от Брюксел като неправомерно дадена държавна помощ и, второ, просто защото ще налее едни безсмислени пари в отдавна бездънната яма на БДЖ. От Министерството на транспорта отказаха да коментират какви ще бъдат последващите действия от страна на държавната компанията с аргумента, че процедурата по приватизация се движи от агенцията и министерство може само да наблюдава какво ще стане. Коментар отказаха и от БДЖ. Действията им в безизходицата обаче са видни от молба до Софийския градски съд с искане обезпечителната мярка по искането на Depfa Bank да бъде заменена с налагането на запор на дяловете на холдинга, но в пътническото поделение на компанията (което няма как да спре да съществува, тъй като има договор с държавата да превозва пътници и получава субсидия за тази цел) и/или с възбрана върху някои от имотите собственост на холдинга, сред които сгради на Транспортна полиция във Варна, Стара Загора, Горна Оряховица и София на бул. "Мария Луиза". Мотивите са, че "БДЖ - Товарни превози" е в процедура по приватизация, че това е един от "спешните проекти на агенцията", както и че продажбата може да се развие в много негативна посока и да повлече и останалата част от холдинга. "Наложените към момента обезпечителни мерки - запор върху 5.6% от капитала на ЗАД "Алианц България", които са собственост на "Холдинг БДЖ" (и струват почти 3 млн. лв.) и залог върху 100% от капитала на "БДЖ - Товарни превози", могат да създадат недоверие в евентуалните инвеститори, като по този начин провалят започналите процедури за приватизация, което от своя страна ще се отрази негативно върху финансовото състояние на "Холдинг Български държавни железници", тъй като приходите от приватизацията е предвидено да постъпят в дружеството", се казва в молбата на държавната компания до съда. Докато драмата със запорите върху компанията за продан тече с пълна сила, идната седмица се очаква агенцията за приватизация да посочи кои от четирите компании са допуснати да се запознаят с активите на дружеството в детайли. Предварителните очаквания са всички от тях ще бъдат допуснати, като офертите на тези, които решат, че БДЖ си струва, се очакват през март. Срещу тях кандидатите ще получат 187 локомотива и 4859 товарни вагона, от които, както вече споменахме, 1458 запорирани. Ще получат и 5 локомотивни депа и 11 вагоно-ремонтни цеха, както и 3955 души персонал. Основният негатив обаче е спадащият пазарен дял на доскорошния монополист от 74%, както и най-слабите резултати за количества превозни товари за януари от много време насам. И тук кръгът отново се затваря. За подобряването на бизнеса на компанията ще е необходим добър мениджмънт и опит. Той обаче няма как да дойде, за да се състезава за една финансово проблемна компания с неясно бъдеще. Още по-тежко ще е за държавния холдинг, в който остават губещите пътнически превози и стотици милиони дългове.
Източник: Капитал (18.02.2013)

Зелена светлина за жп превозите Процесът на приватизация на "БДЖ-Товарни превози" няма да бъде блокиран. Това заяви министърът на транспорта Ивайло Московски. Току-що се върнах от Германия, където се срещнах с държавната банка KfW - кредитор на БДЖ по сделките за покупка на 50 мотриси "Сименс", обясни Московски. Провеждаме срещи и с останалите кредитори, които заведоха искове срещу "БДЖ холдинг", собственик на "БДЖ-Товарни превози", каза Московски. Ще направим всичко необходимо приватизацията да приключи в определения срок, категоричен бе Московски. Почти всички кредитори без Първа инвестиционна банка заведоха искове у нас и в чужбина срещу "БДЖ холдинг" за просрочени плащания. Някои от тях направо тръгнаха към блокиране на приватизационната процедура.
Източник: Стандарт (18.02.2013)

От ВМЗ - Сопот, са изплатили изцяло кредит на стойност 980 000 евро, за който Първа инвестиционна банка претендира, че има просрочени задължения. Това стана известно на второто заседание по търговското дело за откриване на производство по несъстоятелност на завода в Пловдивския окръжен съд, съобщи БТА. Делото бе заведено по молба на "Механичен завод - Девин" АД на 21 януари, а по-късно като кредитор в производството встъпи и банката. Падежът на вноската беше 23 януари 2013 година, каза адвокатът на дружеството Евелина Божикова и допълни, че когато банката се е присъединила към производството, забавянето е било по-малко от седмица. По думите на Божикова всички плащания, които е извършило до този момента ръководството на ВМЗ - Сопот, включително и заплатите на работниците и служителите, са от средства получени по износни сделки. Дружеството има задължения към банката по още един кредит - на стойност 822 000 евро. Заводът е в преговори с другия кредитор - "Механичен завод - Девин" АД, на който дължат 2.5 милиона лева. Към тях никога не са спирали плащанията и през 2012 година са платени близо 1 млн. лева, каза Божикова. Една от назначените от съда експертизи ще трябва да установи дали по вземането на завода в Девин става дума за боеприпаси или за друга стока, за която не се изисква разрешение за нейното производство от началника на Главната дирекция "Национална полиция" на МВР.
Източник: Дневник (18.02.2013)

Последно - четири И четирите кандидата, закупили документи за приватизацията на "БДЖ - Товарни превози", са допуснати да продължат в процедурата и да се запознаят детайлно със състоянието на компанията. Това съобщиха от Агенцията за приватизация, която прегледа документите им. Сега потенциалните инвеститори ще получат мемурандума, който трябва да им даде допълнителна информация за държавния превозвач и ще могат да започнат огледите и срещите със сидикатите. През март пък трябва да стане ясно кои от четирите ще подадат реални оферти за покупката. Купувачът ще получи 187 локомотива и 4859 товарни вагона, от които 1458 са запорирани. Както и ангажимент към 3955 души персонал и 74% пазарен дял в сегмента. Имената на кандидатите вече са известни на всички, като българското и чуждото присъствие са 50 на 50. От българска страна за дружеството ще се състезават собственикът на Параходство "Български морски флот" Кирил Домсучиев и Първа инвестиционна банка. Според близки до процедурата интересът на Домусчиев към жп компанията е породен основно от активите й по черноморските пристанища. През миналата година БМФ спечели концесията върху двата терминала за насипни товари на порт Бургас. Сега поддружество на морския превозвач ("БМФ - Порт Бургас") кандидатства и за терминала за контейнери в Бургас, като подаде и единствената оферта за него. БМФ е и морски оператор на жп фериботната линия от пристанище Варна до Украйна и Грузия. От пролетта на миналата година компанията, свързана с Домусчиев - "Порт рейл", има лиценз за жп превозвач, но го оползотворява основно за маневрена дейност. Първа инвестиционна банка кандидатства през "Болкан файненшъл сървисис", на което е 100% собственик, като то се управлява от индиеца Аравинд Мутукаман. Различни източници чертаят две възможни причини за интереса. През миналата година контролираното от банката дружество "Надин" беше един от купувачите на товарни вагони, продавани за скрап. Освен това възможно е кандидатурата да е във връзка с Христо Ковачки. Той е собственик на редица мини и тецове, които са и сред най-големите клиенти на жп превозвача. Кум на Ковачки е Ивайло Мутафчиев, един от собствениците на ПИБ. Единствената компания със сериозен опит в жп превозите, която купи документи за товарното поделение на БДЖ, е частният рмънски жп превозвач Grup Feroviar Roman. GFR развива бизнес в шест държави в Югоизточна Европа, като в България през дружеството си "Българска железопътна компания" се явява и най-големият конкурент на БДЖ. Най-непознат за българската публика е последният кандидат - австрийската Donau Finanz. Компанията е собственост на австрийската фамилия Краус. През 70-те години под ръководството на сегашния собственик Михаел Краус дружеството специализира в санирането и финансовото оздравяване на предприятия и бизнеси. След 80-те години Donau Finanz се насочва към проекти в сферата на недвижимите имоти и сега това е основният й фокус. "Ние гледаме на проекта като финансова инвестиция", обяснява пред австрийската агенция АРА Краус и посочва, че компанията му има и друг опит в железниците в цялата си 50-годишна история. Като пример посочва приватизацията на производството на вагони в Румъния, при която неговата фирма е участвала. Години назад Donau Finanz е имала дъщерна компания за лизинг на вагони. Процедурата по приватизация напредва на фона на няколко крайни мерки от страна на облигационерите по двата заема на компанията майка, взети през годините. Облигациите по първия заем от 2004 г. се държат основно от базираната в Дъблин Depfa bank. В началото на февруари тя наложи запор върху целия капитал на "БДЖ - Товарни превози" заради неизплатени около 6 млн. лв. по заема, който е трябвало да бъде погасен изцяло още през май 2010 г. Облигационерите по втората емисия от 2007 г., които имат като обезпечение около 1500 вагона в активите на "БДЖ - Товарни превози", пък заради просрочия заведоха иск в английски съд, за да си гарантират, че вземанията им ще бъдат признати, ако се стигне до принудителното им събиране. За да излезе от тази ситуация, дружеството с молба до Софийския градски съд иска обезпечителната мярка по искането на Depfa Bank да бъде заменена с налагането на запор на дяловете на холдинга в пътническото поделение на компанията и/или с възбрана върху някои от имотите - собственост на холдинга, сред които сгради на Транспортна полиция във Варна, Стара Загора, Горна Оряховица и София на бул. "Мария Луиза". Мотивите са, че "БДЖ - Товарни превози" е в процедура по приватизация, че това е един от "спешните проекти на агенцията", както и че продажбата може да се развие в много негативна посока и да повлече и останалата част от холдинга. Финансовите проблеми на дружеството се задълбочават в един изключително неподходящ момент - бъдещата продажба. От близки до процедурата стана ясно, че един от кандидатите вече многократно е изказвал опасенията си от проблемите с кредиторите. Заложените вагони в активите на товарното поделение не дават никаква сигурност на кандидатите, че няма да се озоват с подвижен състав, който реално не притежават. Резултатът може да е отдръпване на някои от кандидатите или смъкване на цената. Оттам ще загуби БДЖ, което разчита на парите, за да реши проблемите си с кредиторите и държавата, разчитаща БДЖ да започне да си помага само.
Източник: Капитал (19.02.2013)

ВМЗ се разминава с фалита поне до лятото ВМЗ - Сопот няма да стигне до несъстоятелност поне до лятото, а вече е намерил пари, за да плати и дълга си към Първа инвестиционна банка (ПИБ). Това стана ясно от думите на адвокат Евелина Божикова, която представлява държавната оръжейна компания в делото за искане на несъстоятелност, заведено от "Механичен завод-Девин", към което се присъедини и ПИБ. Второто заседание на Окръжния съд в Пловдив беше в понеделник, а следващото ще е на 9 април. "Няма как да се стигне до несъстоятелност, защото все още не са събрани всички доказателства, тепърва ще се назначава експертиза, ще се изследва размера на дълга, има твърде много въпроси", коментира Божикова пред "Капитал Daily". През последните две седмици ВМЗ е платило 980 хил. евро към ПИБ и така кредитът към банката вече е погасен. Не е ясно откъде ВМЗ, което е в силно затруднено положение, е намерило парите за кредита. Божикова обясни, че през това време не са превеждани пари към "Механичен завод-Девин", но от ВМЗ не са спирали по принцип плащанията си. По информация на БНР през миналата година държавното дружество е платило около 1 млн. лв. към "Механичен завод-Девин". "Те твърдят, че сме спрели да плащаме от септември 2010 г.", обясни Божикова. Това е и датата, от която "Механичен завод-Девин" иска да бъде обявена за начало на неплатежоспобността на държавното предприятие. Претенцията на кредитора е за дълг от 1.25 млн. лв. Към неговия иск на първото заседание се присъедини и ПИБ, но нови кредитори няма да могат да се включват по това дело, обясни Божикова. Изпълнителният директор на ВМЗ Иван Стоенчев не беше открит за коментар. В момента заводът не работи, защото служителите му са в отпуск, който трябва да свърши на 25 февруари. Според последните договорки от преговорите между ръководството и синдикатите на завода от компанията ще бъдат съкратени 600 души като част от мерките за оздравяването му. Това е компромисен вариант на първоначалната идея за съкращаване на 900 души от общо 3200, работещи във военното предприятие. Намеренията да се правят съкращения във ВМЗ бяха обявени само ден след като единственият му кандидат-купувач "Емко" се оттегли от сделката. Формалната причина беше, че той не внесе депозита за участие в процедурата, но неофициалната е, че в края на миналата година беше подписан нов колективен трудов договор със синдикатите. Той предвижда всяко съкращение да се одобрява от тях и така ръцете на евентуалния купувач щяха да бъдат вързани и той нямаше да може да прави сериозно преструктуриране на силно задлъжнялото дружество. Малко след оттеглянето на "Емко" парламентът извади ВМЗ от компаниите, които могат да се приватизират само със стратегия и Агенцията за приватизация обяви надежда заводът да намери нов собственик до три месеца. Под натиска на протести в края на януари към ВМЗ бяха преведени 4 млн. лв. за забавените заплати, с обяснение, че те са от приключване на една от сделките. И досега обаче не е ясно каква точно е била тази сделка, а схемата с внезапното плащане подозрително напомни преведените "на пожар" 1 млн. лв. от държавния оръжеен търговец "Кинтекс" в края на миналата година, които също бяха използвани за заплати. В серията от скандали и протести синдикатите обявиха, че ръководството на завода е сключвало неизгодни договори и е плащало силно завишени цени за материали. В началото на февруари от КТ "Подкрепа" съобщиха, че проверка са започнали ДАНС, икономическа полиция и прокуратурата.
Източник: Капитал (19.02.2013)

ВМЗ-Сопот са изплатили дълг към Първа инвестиционна банка в размер на 980 хиляди евро миналата седмица. Това стана ясно на заседание на Пловдивския окръжен съд за обявяването на завода в несъстоятелност вчера, съобщи news.bg. "Имаме и друго задължение към банката в размер на 822 хиляди евро, което също ще бъде платено, но се нуждаем от разсрочено плащане", заяви адвокатът на ВМЗ Евелина Божикова. Тя обясни, че всички плащания са от собствени пари на предприятието от сделки при износ. Другият ищец за обявяването на предприятието в несъстоятелност е Механичен завод - Девин, на който оръжейницата дължи 2,5 млн. лева. "Имаме готовност и по този дълг да извършваме плащания", заяви адвокат Божикова. На вчерашното заседание, което протече при закрити врата, са поискани две експертизи. Първата касае Механичен завод-Девин и произведената от него продукция. "Ние смятаме, че продукцията е специална по своя характер - компоненти за боеприпаси, за чиято дейност се изисква лиценз. Ние се съмняваме, че Механичен завод-Девин притежава такъв лиценз", изложи основната си теза на защита адвокат Евелина Божикова още на предишното заседание на делото. По думите й другата експертиза цели да докаже, че ВМЗ не е прекратявал плащанията към кредиторите си, което вече доказва, че няма основание да се иска несъстоятелност на предприятието. Юристката допълни, че само през 2012 г. са извършени плащания към Механичен завод-Девин в размер на около 1 милион лева.
Източник: Дума (19.02.2013)

Оставката на правителството повлия негативно на фондовата борса. Основният борсов индекс SOFIX вчера се понижи с 2.69% до 382.7 пункта. SOFIX пада пета поредна сесия. С най-голям спад са акциите на "Химимпорт" АД (с 14% до 1.22 лв.), на ЦКБ (с 11% до 0.782 лв.), на "Булгартабак холдинг" (с 6.49% до 93.5 лв.). Около обяд със силен спад от около 9% бяха и книжата на Първа инвестиционна банка, съобщи Инвестор. Поскъпнаха акциите на "Стара планина холд" (с 2.81% до 2.699 лв.), на "М+С Хидравлик" (с 2.16% до 7 лв.), на "Каолин" (с 0.56% до 3.62 лв.) и на "Еврохолд България" (с 0.33% до 0.925 лв.). Спадът в цените на акциите на тези компании не е случаен и може да се обясни с по-консервативното отношение на инвеститорите към тях заради липсата на яснота за възможните сценарии след оставката на кабинета, считат експерти. Според Калоян Стайков от ИПИ обаче борсата винаги преекспонира подобни политически новини и ефектът върху икономиката не е съизмерим с ефекта върху борсовата търговия. "Подобни събития винаги влияят негативно на борсата, защото инвеститорите започват да се чудят накъде отиват нещата. На фона на допълнителната несигурност на външните пазари всеки вътрешен риск допълнително изнервя инвеститорите и те започват да се държат по-консервативно и да продават по-рисковите си позиции", коментира Стайков. Според него в следващите дни ще има постепенно възстановяване на борсовите индекси.
Източник: Сега (21.02.2013)

Михаел Краус: Не кандидатствам за БДЖ от името на Ковачки четирите кандидата, закупили документи за приватизацията на "БДЖ - Товарни превози", в понеделник бяха допуснати да продължат в процедурата от Агенцията за приватизация. Това са дружество на Първа инвестиционна банка, на Кирил Домусчиев, най-големият частен карго жп превозвач в Румъния Grup Feroviar Roman и австрийската Donau Finanz, зад която според слуховете стои Христо Ковачки. Кандидати сте за товарния бизнес на българските железници. Какъв опит имате в жп сектора? Компанията ни съществува от повече от 50 години и винаги сме били свързани с железниците. Преди много години, когато още не беше популярен, имахме дейност във вагонния лизинг. През годините винаги сме представлявали по рзлични проекти както OeBB (австрийските железници), така и други международни доставчици за ЖП индустрията. Откога са тези проекти, за които говорите? Това беше през 80-те години. С OeBB непрекъснато имаме връзка и сега правим разни неща с тях. Какво по-точно? В миналото представлявахме шведската електрофабрика ASEA и продадохме някои туристически локомотиви на OeBB. Представлявали сме периодично и френската Alstom. Въздействахме и при изграждането и сделките около на IRS (International Railway System) в Румъния. Също така сме представлявали и други румънски компании при навлизането им на западните пазари. А имате ли актуални жп проекти? Имаме и някои актуални покрай дейността ни в Африка. Представляваме някои западни партньори в опитите им и около изграждането на жп системата в Русия. И все пак основната ви дейност, изглежда, е в сферата на имотите, така ли е? Това е дейността, която най-вече описваме при представянето на компанията ни. Разбира се, имаме много проекти в инвестициите и управлението на имоти. В тази сфера сме активни и в България. Но ние имаме нашия т.нар. кръг от инвеститори, към който спадат както големи институционални инвеститори, така и частни. И за тях създаваме специални, индивидуални инвестиционни продукти. Това не са неща, които могат да бъдат купени на борсата или на пазара. Това са инвестиции, които ние сами конструираме. Има проекти, за които не може да говорим открито заради клаузи за конфиденциалност. Но в жп индустрията много неща се случват и ние сме активни в нея. За пример само ще посоча, че в Западна Африка тепърва много проекти ще се развиват и ние се стремим да позиционираме австрийските компании там. Като цяло полагаме усилия там, където не всеки инвестира. Затова може да се каже, че сме специалисти по сложните проекти. Как стигнахте до обявата за БДЖ-Товарни превози в България? В България непрекъснато правим нещо, най-вече на пазара на имоти. Има доста австрийски компании, които са ангажирани в България. Ние ги подкрепяме или при развитието на проекти, или помагаме на банките да излязат от затруднения и реструктурират закъсалите си инвестиции. Заради близостта си до жп индустрията и заради това, че виждаме една особена локална възможност за товарните жп превози в България, смятаме, че за нас има смисъл да кандидатстваме. Кой ви насочи вниманието към тази възможност? България не е особено голяма, а и управляващите казват достатъчно ясно какво стои на масата или предстои да бъде сложено. В средата на миналата година имаше първи опит за продажба на товарните превози, но тогава вие не подадохте заявление за участие. Защо? Това е сходно с Румъния. Там товарните превози също бяха обявени за приватизация. Тази дейност печели по-добре от пътническите превози и първоначално правителствата вярват, че могат да ги продадат на висока цена. Ако очакванията са толкова високи, че ще извадим например 1 млрд. евро, въобще няма смисъл да се появяваме. Големите стратегически инвеститори всъщност не се нуждаят повече от приватизирани железници. Те и сега имат достатъчно работа и не им трябва да си купуват компания с проблеми? Това от гледна точка на специлизираните и по-малките инвеститори е по-различно. Но те от своя страна трябва да са добре свързани с индустрията, трябва да познават пазара и да знаят, че има добри локални възможности. Идеята не е да превозваме с българските вагони към Ротердам. Тук става въпрос за оптимизирането на определни локални транспортни връзки. Ще подадете ли оферта? Да, ще продължим. Имаме сериозни намерения и не го правим само за спорта. Кои са нишите и какви са възможностите за развитие на българските товарни превози, които виждате и за които говорите? В България има точно определени обеми, които подлежат на транспортиране. Това е свързано с енергетиката, с електроцентралите и превоза на въглища. За разлика от други места България има значително количество на въглищни централи и ние вярваме, че те имат перспектива. Разбира се, обръща се голямо внимание на възобновяемата енергия, но лека-полека се стига до извода, че това не е достатъчно и струва много пари. Още повече когато се обръща гръб на атомната енергия, политиката ще осъзнае, че трябва да се концентрира повече на традиционните източници на енергия. Вторият важен момент е инфраструктурата. България най-накрая започна сериозно да я подобрява. Това изисква много усилия, но много страни осъзнаха, че ако искат да дадат тласък на икономиката, трябва да развиват инфраструктурата. България е специален хъб както за пътните превози, така и за железопътните. Страната може да има особена роля и при презморската логистика. България се намира на такава идеална позиция между източни и западни коридори, че би могла да стане хъб за транспорта от Далчения изток. Как бихте оптимизирали компанията? Ясно е, че са нужни инвестиции, трябва да се подобри качеството. Нужно е да се осигурят нови договори от западните пазари благодарение на партньорства с някои малки и средни предприятия. Кои биха били тези партньори? Това не мога да ви кажа, защото е чувствителна тема. На някои точно сега би могло да се гледа като на конкуренти. Но като цяло големите жп компании прекалиха с инвестициите си и сега трябва да се погржат за тях. От тях не може да очакате, че ще се включват в нови проекти. Затова за малките и средните компании се съзадават допълнителни нови възможности в определени ниши. Предполагам имате вече някои конкретни компании предвид. Все пак те български ли са, австрийски или други международни? Нека кажем, че са международни. В България няма толкова много. България е ограничен пазар в това отношение. Но трябва да се огледате в съседните на България страни. В някакъв момент Гърция пак ще стъпи на крака. Или вижте какво се случва в Турция. Като цяло транспортът в региона се развива значително. Това ще се засили особено когато има повече яснота около високоскоростната железопътна линия от Русия. И тогава е добре да сме в страните, които са ключови. Планирате ли да включите австрийските железници в този проект? Като партньор, с когото да си партнираме – да. Като коинвеститор – не вярвам. Смея да твърдя, че познавам добре ситуацията в OeBB и не мисля, че в момента имат планове за нови инвестиции. Първо трябва да се справят с някои пазарни трудности и с Унгария например. Как гледате от социалната страна на въпроса? Товарните превози имат над 4 хил. служители и може да се предположи, че не всички ще останат на работа. Не бихме се захванали, ако не знаехме, че трябва да бъде свършена тежка работа. Ако беше просто, някой друг щеше да го направи. Заедно със синдикатите и с правителството трябва да се намери възможният път, така че и да има смисъл за частните инвеститори. Не е просто, но на други места вече се е случвало. Около вашата компания се появиха информации, че не сте водещи по проекта, а сте параван за български инвеститори. Как ще коментирате тази информация? И аз я чух. Компания като Donau Finanz има такава дейност, че често е поставяна под подобни съмнения. От друга страна, компанията ни винаги е правела подобни проекти заедно със своите частни инвеститори. Това, което се тиражира в момента – не съм запознат със сцената в България, за да го коментирам. Затова бих го игнорирал. Свързван сте конкретно с бизнесмена Христо Ковачки. Познавате ли го? Само от вестниците. Лично не? Не. В България правим толкова много неща. Простете, ако имам слаба памет за имена и не мога да знам къде кой е бил. Правил съм доста неща в застрахователната дейност и в банковата сфера. Не мога да изключа възможността, че някъде съм го засичал. Кой попада във вашия инвеститорски кръг? Това е част от нашия бизнес модел да правим неща, които се случват в много лична атмосфера. Обгрижваме някои фондации, както и голяма група от частни инвеститори от Австрия и от други страни. Има доста чужденци, които не биха искали да инвестират в собствените си страни и вместо това го правят в консорциум със западни партньори. Тук не става въпрос за пране на пари. Много от тях не разбират от бизнес, а в допъление се чувстват по-добре в затворен кръг от хора. Обгрижвате ли инвеститори от България? Трябва да помисля. Не в смисъла, по който обгрижваме другите си инвеститори и се грижим дългосрочно за проектите. Но имаме един или друг партньор от България, с който работим заедно, най-вече в сферата на имотите. Тук или в България? В България.
Източник: Капитал (25.02.2013)

В битка за банковия №2 Политическата криза в страната може и засега да не се отразява на ежедневното функциониране на повечето фирми. Със сигурност обаче несигурността води до преосмисляне на стратегическите планове. Тази неяснота може да обхване и продажбата на МКБ Юнионбанк, която навлиза в решителна фаза - подаване на обвързващи оферти от потенциалните кандидат-купувачи. Със сигурност България в момента е под обектива на чуждите инвеститори тук и навън и всички ще следят дали политическите рискове няма да се материализират в понижаване на рейтинга и въобще във влошаване на условията за бизнес. При тези обстоятелства може и заинтересуваните да предпочетат да останат на изчакване или ако все пак се решат да търсят по-ниска цена. И доколкото продавачът, унгарската банка MKB, част от групата на германската Bayern LB, не е притиснат от нуждата за продажба на всяка цена, сделката ще зависи предимно от склонността на кандидатите да поемат риск. А засега, според информация на "Капитал", има поне двама твърдо желаещи - унгарската OTP Bank и Първа инвестиционна банка (ПИБ), които при това не са нови на местния пазар и съответно добре познават подводните камъни, за да се отдръпнат при първи трусове. А двубоят между тях ражда и още една интрига - ако ПИБ придобие МКБ Юнионбанк, тя има реален шанс да измести от второто място в страната ДСК - българското поделение на OTP. Според запознати с процедурата определената дата за подаване на обвързващи оферти е 5 март. Първоначално крайната дата обаче е била 25 февруари, но срокът е удължен. Причината е, че от кандидат-купувачите са поискали да се запознаят с одитираните годишни отчети на банката. Предварителните данни вече бяха публикувани от БНБ в края на януари. Източниците на "Капитал" сочат, че като предпочетени купувачи от страна на продавача се гледа на OTP и ПИБ, като засега най-голям шанс за сделка се дава на унгарската банка. Унгарците са на българския пазар от 2003 г., когато купиха Банка ДСК за 311.1 млн. евро, докато мажоритарните собственици в ПИБ са Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев, които имат бизнес интереси в различни сектори от зимния туризъм до търговията с метали. Анализ на банката са правили и от Централна кооперативна банка (ЦКБ), част от групата на "Химимпорт", представители на която не бяха открити за коментар дали възнамеряват да подадат окончателна оферта. И от OTP и ПИБ не коментираха пред "Капитал" по въпроса. Упорито спрягана в банковия сектор за кандидат, проявил интерес към МКБ Юнионбанк, е и компанията "Юнион груп", собственост на Иван и Светослав Радеви. Двамата братя са основатели и бивши собственици на МКБ Юнионбанк. През 2006 г. те продадоха първоначално 60% на унгарската MKB Bank, а през 2009 г. и още 34%. Пред "Капитал" единият от собствениците на "Юнион груп" Иван Радев също отказа коментар. Още през есента на миналата година, при старта на процедурата, това бяха основните имена на потенциални заинтересувани от банката. Сред спряганите тогава бяха още и Цветелина Бориславова (собственик на БАКБ) и Societe Generale Експресбанк. В същото време обаче критичните обстоятелства в страната оставят поле за размисъл кои заинтересувани реално ще пристъпят към оферти. Още повече че промяната в собствеността не изключва и преглед на кредитния рейтинг на банката, който в момента е две степени над този на България благодарение на стабилността и вероятността за подкрепа от собственика. Още при първоначалните информации за планирана продажба говорител на MKB в Унгария посочи пред "Капитал", че банката не може да се отклони от утвърдената си практика да не коментира каквито и да било слухове на пазара. Другата интрига естествено е цената. При нормални условия практиката показва, че освен офертата като цена в крайното решение може да натежат и нефинансови параметри, които да определят избрания. Това се случи при продажбата на СИБанк на белгийската банково-застрахователна група KBC през 2007 г. Тогава продавачите (Цветелина Бориславова и Тор Бьорголфсон) предпочетоха именно KBC пред испанската La Caixa заради по-голям опит и възможности за развитие на банката, въпреки че по думите им другата оферта е била по-силна като цена, при това със съществена разлика. По принцип при банкови сделки показателно съотношение както за изгодна сделка от страна на продавача, така и за добра стойност на самата банка, е цена/нетна стойност на активите. Примери за постигнато добро такова съотношение в банковия сектор има – и при приватизацията, и при вторичната продажба на банки от последните няколко години. Сравненията обаче не са много адекватни по ред обективни обстоятелства. Сега е криза и стойността на активите само поради този факт е подценена. Също така последните сделки в сектора – за НЛБ Банка София (сега Ти Би Ай Банк), БАКБ, Тексим банк през 2011 г., на практика бяха, от една страна за малки банки, а от друга - бяха продавани под натиск за банките им майки. Собствениците на първите две от тях - словенската NLB и Allied Irish Banks бяха национализирани, а БАКБ имаше и проблемен портфейл от кредити в строителството и недвижимите имоти и спешна нужда от рефинансиране. МКБ Юнионбанк към края на 2012 г. е на печалба с 2.7 млн. лв., след като към полугодието отчете загуба от 4.7 млн. лв. Освен това годишният резултат е едва една четвърт от прогнозите във финансовия отчет за 2011 г. Активите й пък са 1.6 млрд. лв., което я поставя на 14-то място в сектора, а собственият капитал около 200 млн. лв. Банката е добре позиционирана в сегмента на малките и средни предприятия, който в момента придобива все по-голяма популярност сред кредитните институции. Разви доста активно и банкирането си на дребно за физически лица. Въпреки това е трудно да се прави сравнение с високите оценки, дадени преди кризата, в пика на кредитния бум, които при продажбата на СИБанк бяха около 3.9 пъти нетната стойност на активите й, или на ДЗИ банк, където съотношението достигна 5. Политическата криза в страната може и засега да не се отразява на ежедневното функциониране на повечето фирми. Със сигурност обаче несигурността води до преосмисляне на стратегическите планове. Тази неяснота може да обхване и продажбата на МКБ Юнионбанк, която навлиза в решителна фаза - подаване на обвързващи оферти от потенциалните кандидат-купувачи. Със сигурност България в момента е под обектива на чуждите инвеститори тук и навън и всички ще следят дали политическите рискове няма да се материализират в понижаване на рейтинга и въобще във влошаване на условията за бизнес. При тези обстоятелства може и заинтересуваните да предпочетат да останат на изчакване или ако все пак се решат да търсят по-ниска цена. И доколкото продавачът, унгарската банка MKB, част от групата на германската Bayern LB, не е притиснат от нуждата за продажба на всяка цена, сделката ще зависи предимно от склонността на кандидатите да поемат риск. А засега, според информация на "Капитал", има поне двама твърдо желаещи - унгарската OTP Bank и Първа инвестиционна банка (ПИБ), които при това не са нови на местния пазар и съответно добре познават подводните камъни, за да се отдръпнат при първи трусове. А двубоят между тях ражда и още една интрига - ако ПИБ придобие МКБ Юнионбанк, тя има реален шанс да измести от второто място в страната ДСК - българското поделение на OTP. Според запознати с процедурата определената дата за подаване на обвързващи оферти е 5 март. Първоначално крайната дата обаче е била 25 февруари, но срокът е удължен. Причината е, че от кандидат-купувачите са поискали да се запознаят с одитираните годишни отчети на банката. Предварителните данни вече бяха публикувани от БНБ в края на януари. Източниците на "Капитал" сочат, че като предпочетени купувачи от страна на продавача се гледа на OTP и ПИБ, като засега най-голям шанс за сделка се дава на унгарската банка. Унгарците са на българския пазар от 2003 г., когато купиха Банка ДСК за 311.1 млн. евро, докато мажоритарните собственици в ПИБ са Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев, които имат бизнес интереси в различни сектори от зимния туризъм до търговията с метали. Анализ на банката са правили и от Централна кооперативна банка (ЦКБ), част от групата на "Химимпорт", представители на която не бяха открити за коментар дали възнамеряват да подадат окончателна оферта. И от OTP и ПИБ не коментираха пред "Капитал" по въпроса. Упорито спрягана в банковия сектор за кандидат, проявил интерес към МКБ Юнионбанк, е и компанията "Юнион груп", собственост на Иван и Светослав Радеви. Двамата братя са основатели и бивши собственици на МКБ Юнионбанк. През 2006 г. те продадоха първоначално 60% на унгарската MKB Bank, а през 2009 г. и още 34%. Пред "Капитал" единият от собствениците на "Юнион груп" Иван Радев също отказа коментар. Още през есента на миналата година, при старта на процедурата, това бяха основните имена на потенциални заинтересувани от банката. Сред спряганите тогава бяха още и Цветелина Бориславова (собственик на БАКБ) и Societe Generale Експресбанк. В същото време обаче критичните обстоятелства в страната оставят поле за размисъл кои заинтересувани реално ще пристъпят към оферти. Още повече че промяната в собствеността не изключва и преглед на кредитния рейтинг на банката, който в момента е две степени над този на България благодарение на стабилността и вероятността за подкрепа от собственика. Още при първоначалните информации за планирана продажба говорител на MKB в Унгария посочи пред "Капитал", че банката не може да се отклони от утвърдената си практика да не коментира каквито и да било слухове на пазара. Другата интрига естествено е цената. При нормални условия практиката показва, че освен офертата като цена в крайното решение може да натежат и нефинансови параметри, които да определят избрания. Това се случи при продажбата на СИБанк на белгийската банково-застрахователна група KBC през 2007 г. Тогава продавачите (Цветелина Бориславова и Тор Бьорголфсон) предпочетоха именно KBC пред испанската La Caixa заради по-голям опит и възможности за развитие на банката, въпреки че по думите им другата оферта е била по-силна като цена, при това със съществена разлика. По принцип при банкови сделки показателно съотношение както за изгодна сделка от страна на продавача, така и за добра стойност на самата банка, е цена/нетна стойност на активите. Примери за постигнато добро такова съотношение в банковия сектор има – и при приватизацията, и при вторичната продажба на банки от последните няколко години. Сравненията обаче не са много адекватни по ред обективни обстоятелства. Сега е криза и стойността на активите само поради този факт е подценена. Също така последните сделки в сектора – за НЛБ Банка София (сега Ти Би Ай Банк), БАКБ, Тексим банк през 2011 г., на практика бяха, от една страна за малки банки, а от друга - бяха продавани под натиск за банките им майки. Собствениците на първите две от тях - словенската NLB и Allied Irish Banks бяха национализирани, а БАКБ имаше и проблемен портфейл от кредити в строителството и недвижимите имоти и спешна нужда от рефинансиране. МКБ Юнионбанк към края на 2012 г. е на печалба с 2.7 млн. лв., след като към полугодието отчете загуба от 4.7 млн. лв. Освен това годишният резултат е едва една четвърт от прогнозите във финансовия отчет за 2011 г. Активите й пък са 1.6 млрд. лв., което я поставя на 14-то място в сектора, а собственият капитал около 200 млн. лв. Банката е добре позиционирана в сегмента на малките и средни предприятия, който в момента придобива все по-голяма популярност сред кредитните институции. Разви доста активно и банкирането си на дребно за физически лица. Въпреки това е трудно да се прави сравнение с високите оценки, дадени преди кризата, в пика на кредитния бум, които при продажбата на СИБанк бяха около 3.9 пъти нетната стойност на активите й, или на ДЗИ банк, където съотношението достигна 5.
Източник: Капитал (04.03.2013)

Валентин Захариев иска 2 млн. лева от частен съдебен изпълнител и по този начин блокира изплащането на дължими заплати на работниците от ОЦК. Това стана ясно след разговор на протестиращи с управителя на клона на ПИБ в Кърджали Петър Георгиев. До срещата се стигна след като металурзите обсадиха офиса на кредитната институция. Тяхното недоволство бе породено от факта, че банките кредитори и подставени фирми на Захариев непрекъснато обжалват съдебните решения и работниците не могат да си вземат парите. Домакин на срещата бе областният управител Иванка Таушанова. „Парите са при частния съдебен изпълнител. Аз не мога да коментирам какво разпределение ще направи той, но парите са достатъчни да се платят всички ваши заплати. Има съдебна процедура”, обясни Петър Георгиев на работниците. Банкерът подчерта, че и ПИБ, и другите кредитори не са съгласни с обжалването от Валентин Захариев относно сумата, която иска да му бъде преведена от 2 млн.лв. По думите на Георгиев по закон първо трябва да бъдат изплатени парите на работниците, които имат изпълнителни листове. Той увери протестиращите, че банката прави всички възможно ОЦК за заработи, но трябва време, затова в момента се изгражда ВиК инфраструктурата на площадката на ОЦК преди да започне реалното изграждане на новия цинков завод. Областният управител Иванка Таушанова обеща да съдейства за среща на напусналите металурзи с фирмата инвеститор „Хармони 2012” и да им осигури безплатна юридическа консултация при решаване на техните искания.
Източник: Стандарт (07.03.2013)

Обратно в "Булгартабак" Кръгът се затваря. Така най-кратко може да се опише продажбата на предприятието за цигарени опаковки "Юрий Гагарин", която чрез комбинация от политически натиск и икономически се точи от средата на миналата година. След като преди седем години тогава държавният "Булгартабак холдинг" продаде пловдивското си дружество, а преди година и самият цигарен холдинг беше приватизиран, сега по всичко личи, че те отново ще се обединят, макар и в сложна сделка, скрита зад няколко офшорни компании. Кратката версия на случващото се е, че досегашните собственици (близки до Първа инвестиционна банка) в края на февруари продават дела си за около 6 млн. евро плюс поемане на кредитите към банката на нови, близки до реалните собственици на "Булгартабак". А именно консорциум между основния акционер на Корпоративна търговска банка (КТБ) Цветан Василев и депутата от ДПС Делян Пеевски, от една страна, и Атанас Петров и Антон Щерев, собственици на "Винпром Пещера" и "Кингс табако" (също бивша фабрика на "Булгартабак" в Пловдив"). А това затваря не само цикъла на собствеността, но и на производството, тъй като холдингът нормално е основен клиент на бившето си поделение за опаковки и филтри. Работещите в самото предприятие твърдят, че купувачите сега са "Булгартабак" и предприятието ще се завърне към компанията майка. "Така или иначе ние сме обречени да работим за "Булгартабак" и сега се връщаме в системата", коментира високопоставен служител във фирмата. Смяната на контрола в "Юрий Гагарин" става на 27 февруари 2013 г. чрез продажба на собствеността на двата основни акционера в компанията - "Баранко", което притежава 49%, и "Комсо табако", което притежава 18%. Досега и двете дружества бяха собственост на офшорни фирми и се свързваха с двамата основни акционери в Първа инвестиционна банка. "Баранко" придоби 67% от акциите на "Юрий Гагарин" през есента на 2006 г. от "Булгартабак холдинг" срещу сумата от 27.6 млн. лв. За да избегне търгово предложение към останалите акционери на борсата обаче, тогава то продаде 18% на "Комсо табако". Придобиването е било финансирано с банкови кредити - като по последни данни заем от 18.2 млн. лв. има в баланса на "Баранко", а останалите 9.4 млн. лв. са в баланса на "Комсо табако". След приватизацията на и "Булгартабак" през есента на 2011 г. ситуацията на цигарения пазар заедно с всички доставчици за него като "Юрий Гагарин" се промени. Холдингът беше приватизиран официално от новоучредено дружество BT Invest, собственост на руската VTB Capital, но според източници на "Капитал" това е само параван за реалните собственици, описани по-горе. Малко след това, през лятото на 2012 г., депутатите Емил Димитров (ГЕРБ) и Камен Костадинов (ДПС) прокараха поправка в Закона за тютюна и тютюневите изделия, която забрани продажбата и производството в България на цигарени гилзи. Тогава няколко източника на "Капитал" твърдяха, че зад тази законодателна промяна се цели прокарването на интересите на вече частния "Булгартабак" и удар по "Юрий Гагарин" с цел то да бъде продадено. Самата компания за опаковки подаде жалба в Европейския съд за забраната за производство, като заедно с нея тъжби пуснаха и други фирми, чийто бизнес е в гилзите. Точно около забраната обаче се заговори, че ПИБ е склонна да продаде "Юрий Гагарин" на "Булгартабак". "Собствениците нямаха против да продадат, просто зависеше от условията, за които те се договориха трудно", коментира източник от фирмата. Производството и продажбата на такива гилзи представляваше към онзи момент около 20% от бизнеса на "Юрий Гагарин" и забраната им означаваше затваряне на производство и освобождаване не работници - около 800 души по сметки на синдикатите. Това дори предизвика протести, в чието потушаване се намеси и бившият премиер Бойко Борисов. Часове след като поискаха разрешение за митинга, обаче синдикатите получили обаждане от Министерския съвет с уверението, че Борисов се е наел да "оправи нещата" и производството няма да бъде забранявано. Освен това той щял да говори с "двете банки" (вероятно КТБ и ПИБ) да се разберат помежду си, разказаха свидетели на обаждането. В крайна сметка производството бе забранено, започнаха преговори за продажба. Новите собственици Според договорите за покупко-продажба на дяловете, налични в Търговския регистър на 27 февруари, "Баранко" се сдобива с нов собственик - новорегистрираното в Белиз "Дрослиан лимитид", представлявано от Борислав Бориславов. Прехвърлянето е на цена 5.8 млн. евро. На същата дата и "Комсо табако" се сдобива с нов собственик и това е регистрираното на Сейшелите "Десентиа лимитид", представлявано от Дунка Стоименова. Прехвърлянето е на цена 302 хил. евро. Така контролът на 67% в "Юрий Гагарин" е сменен срещу 6.1 млн. евро при задължения в баланса на двата акционера от 27.6 млн. лв. Двете офшорни дружества през последните дни бързо регистрират и свои местни компании - "Дрослиан България" и "Десентиа България". И двете са със 100 лв. капитал. Първото е с капитал, внесен в КТБ, и е регистрирано от адвокат Гено Андреев, което свидетелства за индиректна връзка с банкера Цветан Василев и депутата от ДПС Делян Пеевски, тъй като той представлява инвеститорите и в други техни общи проекти, като например акционерната война за вестниците "Труд" и "24 часа" или пък последните промени около "Петрол" и "Петрол холдинг". Самият Цветан Василев заяви пред "Капитал", че не коментира сделката за "Юрий Гагарин". Адвокат Андреев пък обясни, че единствено е регистрирал "Дрослиан България", но не е в течение на дейността му и участието му в придобиванията. Второто дружество - "Десентиа България", е регистрирано от пловдивския адвокат Светлин Панов, което може да се тълкува като индиректна връзка с групата около собсветниците на "Винпром Пещера" и "Кингс табако". Панов, който не беше открит за коментар, в момента е част от ръководството на "ГМ прес" (което придоби участия в редица медии, като например 34.5% от "Стандарт", 50% от "Интермедиа" - издател на "Шоу", "Доктор" и др. и собственик на сайта blitz.bg, вестниците "Новинар" и регионални издания "Струма" и "Марица". Освен това капиталът на "Десентия България" е внесен в Инвестбанк, която отскоро е новият основен кредитор на весниците "Труд" и "24 часа". Освен това един от собствениците на "ГМ прес" - Кирил Захариев, е управител на компанията "Вектор фикс", която пък е собственост на захарната компания "Сигма консултинг". Тя пък притежава пловдивската компания за цигари "Кингс табако", от където заявиха, че нямат общо със сделката за "Юрий Гагарин". "Към момента компанията ни е концентрирана върху изграждането на новата ни фабрика. Нямаме интерес към покупка на дялове и нямаме нищо общо с новата собственост на "Юрий Гагарин", коментира Десислава Петрова от "Кингс табако". Фабриката беше една от първите в системата на "Булгартабак", които бяха приватизирани, тъй като през 2006 г. специалистите от холдинга смятаха, че печатницата за цигарени кутии не им необходима. Фабриката за опаковки обаче оживя и намери нова ниша – производство и износ на цигарени гилзи за САЩ, Близкия изток и ЕС, както и продажба на вътрешния пазар. В допълнение към този бизнес те продаваха цигари на вътрешния пазар, а самите компоненти за направата на гилзи - на множество български фирми. Малките компании купуваха хартия и филтри от "Юрий Гагарин" и правеха празни туби за пълнене с тютюн. През последните три години бизнес миксът на "Юрий Гагараин" се изменя значително, като производство на филтри за цигари и цигарени гилзи с филтър увеличава тежестта си в общите приходи на компанията до над 30%. Ако в края на 2010 г. дружеството е реализирало около 10 млн. лв. оборот от такава дейност, през 2012 г. тя вече възлиза на 15.4 млн. лв., и то въпреки законодателната забрана за гилзите. Самите гилзи представляват около 8% от бизнеса на "Юрий Гагарин" през 2012 г., и то това е два пъти повече спрямо година по-рано и отново въпреки забраната. Драматичните промени през 2012 г. довеждат до едва 6% спад на годишна база в приходите на компанията от 48 на 45 млн. лв., като тук причините са както спряното производство на гилзи, така и същественият спад от близо 20% в производство на опаковки за цигари. Само производството на филтри за цигари расте през годината. В момента от "Булгартабак" и "Кингс" идват 80% от натоварването на линиите на "Юрий Гагарин", които изработват цигарените кутии. Двете фирми заедно са и едни от основните клиенти за покупка на филтри – общо над 60% от продадените филтри са за техните фабрики. Основният дял все пак е на "Кингс", тъй като "Булгартабак" имат собствени линии за филтри. "Юрий Гагарин" - Пловдив, е един от сертифицираните от "Кингс табако" доставчици на печатни материали и филтри, но не ексклузивен, коментира още Петрова от "Кингс табако". В същото време допълни, че цигарените гилзи не се използват в производството на цигарите на "Кингс" и компанията няма отношение към това дали се произвеждат или не. Гилзите обаче са най-малкият бизнес на "Юрий Гагарин" и без тях компанията си остава ценен участник на пазара. Вертикална интеграция в логично търсене на оптимизация и ако в случая има нещо лошо, то е, че сделката беше опосредствана от задкулисен лобизъм и използване на държавния апарат в интересите на един бизнес кръг за сметка на друг.
Източник: Капитал (08.03.2013)

Изборът на купувач на МКБ Юнионбанк навлиза в последната обиколка. През тази седмица ще стане ясно окончателно кои обвързващи оферти на кандидат-купувачите ще бъдат приети и допуснати до преговорите с продавача, немската финансова група Bayern LB. Със сигурност се знае, че в битката за апетитния трезор основните играчи са две български банки - Първа инвестиционна и Банка ДСК с мажоритарен собственик унгарската ОТП. Съвсем сигурно е, че техните обвързващи оферти ще бъдат приети, коментират запознати с процедурата. Те не изключват обаче в последния момент да се появи и трети кандидат, още повече че такова е желанието и на продавача. Целта е да има повече конкуренция и да бъде постигната по-добра цена. Като трета оферта се очакваше тази на Централна кооперативна банка (ЦКБ), но такава не последва, въпреки че от банката на ТИМ са правили дю дилижънс на МКБ. Обсъждането на офертите и решенията се вземат в централата на банката майка МКБ в Будапеща. От българска страна е взето одобрението на БНБ за двата кандидат-купувача, както и становище за промените на българския банков пазар. Централните банкери са настояли купувачът на МКБ Юнионбанк да бъде банка с добра репутация и възможности. От БНБ не се опасяват, че появата на нова голяма кредитна институция ще доминира банковия сектор у нас. Който от двата родни трезора да придобие МКБ, тя ще остане втора по активи, сочат изчисленията на експертите.
Източник: Стандарт (11.03.2013)

Фирма на Захариев оттегли жалба към ОЦК Една от фирмите на Валентин Захариев оттегли жалбата си към ОЦК-Кърджали. Бившите работници на комбината обаче пак няма да получат заплатите си. Причината е, че още 3 компании имат претенции към разпродажбата на комбината. Фирмата, която оттегли жалбата си за принудително събиране на вземания, е "Стил Комодитис". "Молим и останалите фирми - ПИБ, БНП Париба и другата фирма на Валентин Захариев "Скания", също да оттеглят жалбите срещу разпределението на парите", каза инж. Стефан Атанасов, който представлява металурзите. Само тогава те ще могат да си получат заплатите, които им се дължат от месеци. "Надяваме това да се случи, всеки от нас има да взема средно по 4-5000 лв., но докато не стане факт, сме в готовност да протестираме", допълни Атанасов. Той подчерта, че остава в сила решението на 14 март работниците да се съберат отново в центъра на Кърджали.
Източник: Стандарт (11.03.2013)

Два пътя пред БДЖ Пред "БДЖ - Товарни превози" се очертават два пътя. Или компанията ще бъде поискана с обвързващи оферти от двата чужди кандидата, или просто няма да има никаква оферти и продажба няма да има. До този извод може да се стигне, след като румънският и австрийският кандидат за приватизацията на дружеството са поискали още време да анализират ситуацията в компанията, преди евентуално да подадат обвързващи оферти. Срокът бе удължен от Агенцията за приватизация до 28 март по молба точно на тези две заинтересовани страни. Желанието им може да се чете като сигнал в две посоки - първо, че имат нужда от повече информация за състоянието на дружеството, а оттам и към второто по-важно - че точно те най-вероятно ще подадат оферти, тъй като задълбочено проучват товарния превозвач. Двете компании са Grup Feroviar Roman и австрийското Donau Finanz. Освен тях право да подадат оферти имат и дружества на Първа инвестиционна банка и на съсобственика на БМФ Кирил Домусчиев. По информация от различни източници обаче последните двама са по-скоро пасивни в проучването на "БДЖ - Товарни превози" и има голяма вероятност да не подадат оферти. "Фирмите, които са подали документи за приватизацията на "БДЖ - Товарни превози", са започнали една по една да се отказват", заяви на пресконференция в понеделник министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията в оставка Ивайло Московски, цитиран от агенция "Фокус". Веднага след това изпълнителният директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол Емил Караниколов побърза да успокои положението, като посочи, че все пак няма отказали се кандидати. "Интерес има. Няма отказал се участник и запитванията на кандидатите продължават. В момента се чакат допълнителни документи от "Холдинг БДЖ" по облигационните задължения, свързани с товарния превозвач", коментира той пред "Капитал". Исканото удължаване на срока за оферти обаче показва, че все пак част от кандидатите са притеснени от финансовото състояние на "БДЖ - Товарни превози" и най-вече на активите му, защото най-здравите му вагони са заложени в полза на кредитори на "Холдинг БДЖ". Облигационерите са готови във всеки един момент да си вземат близо 1500-те товарни вагона от общо 4800-те на "БДЖ - Товарни превози", ако не получат изплащане на част от просрочията по вземанията си. Това са около една трета от вагоните на продаваното дружество, върху които има особен залог от 2007 г. насам. Освен това други кредитори запорираха и 100% от дяловете на "БДЖ - Товарни превози" заради неизплатени и отдавна просрочени задължения. Това реално пречи дружеството да бъде прехвърлено на евентуален нов собственик. В момента тече съдебна процедура този запор да бъде прехвърлен върху дяловете на "БДЖ - Пътнически превози", но до момента не е ясно дали съдът ще уважи подобна замяна. Предварителните нагласи са, че освобождаване от запора може да има до десетина дни. Според източници на "Капитал" като цяло в момента най-заинтересовани от оферта и евентуална сделка са двама от кандидатите за товарните превози. Това са румънският частен товарен превозвач Grup Feroviar Roman и австрийското Donau Finanz. Румънската GFR развива бизнес в шест държави в Югоизточна Европа, като в България през дружеството си "Българската железопътна компания" се явява и най-големият конкурент на БДЖ. Donau Finanz пък е австрийска компания, специализирана в инвестиционните и мениджърските консултации. Наскоро пред "Капитал" Михаел Краус, собственик на Donau Finanz, коментира, че компанията има сериозен интерес към "БДЖ - Товарни превози" и не кандидатства "само за спорта". Според няколко различни източника обаче тя по-скоро работи не толкова за собствена сметка, колкото за български клиент, като най-често соченото име е на Христо Ковачки. Краус обаче заяви пред "Капитал", че познава Ковачки "само от вестниците". "В България правим толкова много неща. Простете, ако имам слаба памет за имена и не мога да знам къде кой е бил. Правил съм доста неща в застрахователната дейност и в банковата сфера. Не мога да изключа възможността, че някъде съм го засичал", допълни Краус. Според информация на "Капитал" засега останалите два кандидата - фирмите на Първа инвестиционна банка и собственикът на Параходство "Български морски флот" Кирил Домсучиев, по-скоро имат периферен интерес и шансът да подадат самостоятелни оферти е минимален. Причината е главно в това, че двата български кандидата се интересуват само от част от активите на "БДЖ - Товарни превози" - първият - от скрап, а вторият - от морските жп терминали, и не толкова от самия бизнес на товарните превози. Съответно те могат да се сдобият с търсените от тях активи и след приватизацията. Това обаче в крайна сметка може да окаже ефект върху и без това понамалялата цена на продаваното дружество, от която се очаква да бъдат изплатени и част от просрочените задължения на "Холдинг БДЖ". Въпросът за бъдещето на държавния жп мастодонт обаче вече е на живот и смърт - ако не влязат пари от приватизацията на товарното поделение, то холдингът може да остане без най-ценните си влакове и вагони, а оттам да потегли и към фалита. Или както коментира преди дни Московски: "2009 година БДЖ го заварихме с 840 млн. лв. задължения. В момента е на 720, тоест това, което ние сме успели да направим, е да им намалим задълженията. То е било в технически фалит, когато ние сме дошли на власт. В момента все още се намира в такъв."
Източник: Капитал (12.03.2013)

Работници и банки в спор за парите от ОЦК Работниците от Оловно-цинковия комбинат (ОЦК) в Кърджали на практика могат да получат старите си заплати още до края на тази седмица. Това обаче може да стане само ако кредиторите оттеглят възраженията си в съда срещу разпределението на събраните средства от разпродажбата на имущество. Това каза адвокатът на работниците Димитър Димитров. Именно това условие обаче поставя под въпрос изплащането на неиздължените възнаграждения в предприятието на Валентин Захариев, което не работи от края на 2011 г. Евентуално средства за заплати може да има след продажбата на цистерните на ОЦК, за които има насрочен търг в края на месеца от частен съдебен изпълнител. Миналата седмица работниците се събраха на протест, след като стана ясно, че средствата са блокирани от друга фирма на Захариев - "Стил комодитис", с която ОЦК има неуредени плащания, и Първа инвестиционна банка (ПИБ). Тогава от финансовата институция коментираха, че не са съгласни Захариев да вземе парите си от това, което са събрали кредиторите. "От тези пари, които са достатъчно за вашите заплати, 2 млн. лв. иска да вземе Захариев", каза управителят на клона на ПИБ в Кърджали Петър Георгиев, цитиран от БНТ. Задълженията към работниците са около 1.5 млн. лв. Броени дни по-късно се разбра, че фирмата на Захариев е оттеглила жалбата си. "Стил комодитис" взе решение да се откаже от правото си в полза на работниците от ОЦК", се казва в съобщение на Захариев, разпространено до местни медии. С това на практика отпада причината за възраженията на ПИБ. Дали обаче банката смята да оттегли жалбата си не е ясно. Още повече че междувременно разпределянето на средствата беше обжалвано от още двама кредитори - BNP Paribas и "Скания". До редакционното приключване на броя от ПИБ не коментираха плановете си. Част от бившите металурзи са били принудени да продадат вземанията си на цесия заради заведени изпълнителни дела от банки, от които са взели кредити, каза още Димитров. Според него такива договори са сключвани с една конкретна фирма, но той не посочи името й. От продажбата на основните активи на предприятието миналата година бяха събрани около 14.5 млн. лв. Това включваше цинковото и оловното производство, както и пречиствателната станция. Търговете бяха организирани от частен съдебен изпълнител по искане на ПИБ, а купувачи бяха самата ПИБ и свързаната с нея "Хармони 2012". Последната се ангажира да възстанови и модернизира производството на цинк в завода и дори обяви конкурс за избор на главен изпълнител. От сектора обаче тогава коментираха, че се съмняват някаква част от ОЦК отново да заработи. Според източник на "Капитал Daily" в момента на площадката на завода не се случва нищо, а единствените работници са охраната. Засега от фирмата отказват да дадат информация. Освен производствените цехове за продан бяха предложени и по-дребни активи. В момента тече процедура за поредната порция собственост на ОЦК, която се продава по искане на физическо лице. Става дума за общо 69 железопътни цистерни за превоз на химически активни течности, които се намират на територията на предприятието. Цените им варират от 16 632 до 51 975 лв. без ДДС, а общата им стойност е малко над 2.7 млн. лв. От последния публикуван отчет на ОЦК стана ясно, че към края на третото тримесечие на 2012 г. срещу дружеството е имало заведени дела за над 22 млн. лв. С най-големи предявени вземания е била ПИБ, която е имала два иска за общо 15.7 млн. лв. Сред кредиторите, завели дела, са също "Скания" (за над 1 млн. лв.) и работниците.
Източник: Капитал (12.03.2013)

ПИБ отвори пътя към плащане на заплатите в ОЦК Първа инвестиционна банка е оттеглила жалбата си за разпределението на средствата от принудителни разпродажби на имущество на Оловно-цинковия комбинат в Кърджали. Жалбата спираше изплащането на изработените от металурзите заплати, за това те бяха обявили, че днес ще построят палатков лагер и ще започнат гладни стачки. След като се информираха за действието на банката работниците решиха временно да прекратят протеста. Лидерът им Стефан Атанасов заяви, че работниците остават в стачна готовност и ще предприемат радикални действия, ако не получат парите си. Металурзите настояват и за среща с новия инвеститор в завода, за да получат информация дали производството ще бъде възстановено и кога ще има назначения.
Източник: Дневник (15.03.2013)

Само ПИБ поиска МКБ Юнионбанк Първа инвестиционна банка (ПИБ) е подала обвързваща оферта за покупката на МКБ Юнионбанк. Другият смятан за сигурен кандидат-купувач - унгарската OTP Bank, собственик на Банка ДСК в България, не е подал оферта. Информацията е от два независими един от друг източника на "Капитал". Вероятната цена, която евентуалният купувач - ПИБ, предлага, е около половината от собствения капитал на МКБ Юнионбанк. Към края на 2012 г. размерът му е 207.5 млн. лв., което означава, че предложената покупна цена е от порядъка на 100 млн. лв. От продавача MKB Bank в Унгария не отговориха на въпросите на "Капитал" за информацията за подадена само една обвързваща оферта - тази на ПИБ, както и не коментираха какво ще предприемат като по-нататъшни действия предвид това, че кандидат-купувачът е само един. От ПИБ също не коментираха. OTP Bank също не отговори на въпроси, свързани със сделката. На този етап не е много ясно дали ще има преговори и сделка, тъй като от самото начало на продажбата на МКБ Юнионбанк - есента на 2012 г., крайният й собственик - втората по големина банка в Бавария Bayern LB (притежава унгарската MKB Bank), е дал да се разбере, че не бърза и не продава на всяка цена. Другите два кандидат-купувача, които бяха сочени като потенциални - Централна кооперативна банка и "Юнион груп" (собственост на Иван и Светослав Радеви, които са основатели на едноименната банка), също не са подали оферти, след като са направили правен и финансов анализ на институцията. По неофициална информация срокът за обвързващи предложения изтече на 5 март. Според запознати с процесите около продажбата на банката предложената цена от единствения кандидат е около 100 млн. лв. В крайната оферта обаче, която ще излезе като сметка на купувача, трябва да се калкулира и сумата на краткосрочния ресурс на МКБ Юнионбанк от унгарската й централа, който е в размер на 345 млн. лв. При евентуална сделка банката майка ще прибере тези средства, а купувачът ще трябва да подсигури ликвидни буфери на мястото на изтеглените. Това означава, че освен чистата цена в офертата той ще трябва да има готовност за свежи поне още около 350 млн. лв., които да депозира в купената банка. Подобен беше случаят с продажбата на 49.99% от капитала на Българо-американската кредитна банка през лятото на 2011 г. За половината от банката тогава Цветелина Бориславова плати 100 хил. евро, но пое ангажименти към задължения на банката и впоследствие осигури тези задължения - кредитна линия за 35 млн. евро, с които БАКБ погаси емисия облигации на същата стойност, и увеличи капитала й с 50 млн. лв. заради върнати 25 млн. евро по кредитна линия на дотогавашния собственик, ирландската Allied Irish Bank. По принцип при банкови сделки показателно съотношение както за изгодна сделка от страна на продавача, така и за добра стойност на самата банка е цена/нетна стойност на активите. Сега обаче моментът е по-различен предвид продължаващата вече близо пет години криза. Тя се отразява върху състоянието както на фирмите и предприемачите - тоест клиентите на банките, така и върху самите финансови институции и качеството на техните портфейли. Освен това в криза като цяло стойността на активите е доста подценена, което важи и за всяка банка като актив. В момента самата ПИБ се търгува на нива около 40% от стойността на собствения й капитал според показателите на Българската фондова борса. За другите две местни публични банки съотношението е съответно около 0.3 пъти собствения капитал за ЦКБ и 1.1 пъти капитала на Корпоративна търговска банка. Разбира се, българският капиталов пазар не е изцяло показателен за реалната стойност на една банка, тъй като той е слаболиквиден, което допълнително сваля цената на ациите, които се търгуват на него. ПИБ, чиито основни акционери са Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев, в момента е третата по големина банка в сектора в България според размера на активите. Ако тя придобие МКБ Юнионбанк, има реален шанс да измести от второто място Банка ДСК. Със сигурност централната банка в страната би приветствала една консолидация в сектора предвид големия брой кредитни институции на малкия и наситен местен пазар, но едва ли на всяка цена. Тук работят 26 банки и вече 4 клона на чужди кредитни институции, след като латвийското поделение на украйнската Регионална инвестиционна банка закри клона си във Варна и изтегли дейността си. Въпросът е дали изобщо ще се стигне до продажба предвид това, че германците от Bayern LB не са притиснати да продават на всяка цена. Тя се разделя със собствеността върху свои чуждестранни поделения като част от задълженията си по връщане по спасителния план от германското правителство. Последното продадено дружество от групата на MKB бе румънското поделение, което бе придобито през есента на 2012 г. от инвестиционната компания PineBridge Investments и то под нетната стойност на активите му. През 2008-2009 г. Bayern LB получи държавна помощ – капиталова инжекция от 10 млрд. евро, допълнителни 4.8 млрд. евро за подкрепа срещу риск и 5 млрд. евро за ликвидност. Условието беше преструктуриране на банката и връщане на 5-те млрд. евро през следващите седем години (до 2019 г.), като 3 млрд. евро от тях тя трябва да върне до 2017 г. Така, ако цената не е удовлетворителна за продавача, той може да вземе различно решение да запази участието си в българската банка.
Източник: Капитал (18.03.2013)

Първа инвестиционна банка (ПИБ) е подала обвързваща оферта за покупката на МКБ Юнионбанк. Другият смятан за сигурен кандидат-купувач - унгарската OTP Bank, собственик на Банка ДСК в България, не е подал оферта. Информацията е от два независими един от друг източника на "Капитал". Вероятната цена, която евентуалният купувач - ПИБ, предлага, е около половината от собствения капитал на МКБ Юнионбанк. Към края на 2012 г. размерът му е 207.5 млн. лв., което означава, че предложената покупна цена е от порядъка на 100 млн. лв. От продавача MKB Bank в Унгария не отговориха на въпросите на "Капитал" за информацията за подадена само една обвързваща оферта - тази на ПИБ, както и не коментираха какво ще предприемат като по-нататъшни действия предвид това, че кандидат-купувачът е само един. От ПИБ също не коментираха. OTP Bank също не отговори на въпроси, свързани със сделката. На този етап не е много ясно дали ще има преговори и сделка, тъй като от самото начало на продажбата на МКБ Юнионбанк - есента на 2012 г., крайният й собственик - втората по големина банка в Бавария Bayern LB (притежава унгарската MKB Bank), е дал да се разбере, че не бърза и не продава на всяка цена. Другите два кандидат-купувача, които бяха сочени като потенциални - Централна кооперативна банка и "Юнион груп" (собственост на Иван и Светослав Радеви, които са основатели на едноименната банка), също не са подали оферти, след като са направили правен и финансов анализ на институцията. По неофициална информация срокът за обвързващи предложения изтече на 5 март. Въпрос на цена Според запознати с процесите около продажбата на банката предложената цена от единствения кандидат е около 100 млн. лв. В крайната оферта обаче, която ще излезе като сметка на купувача, трябва да се калкулира и сумата на краткосрочния ресурс на МКБ Юнионбанк от унгарската й централа, който е в размер на 345 млн. лв. При евентуална сделка банката майка ще прибере тези средства, а купувачът ще трябва да подсигури ликвидни буфери на мястото на изтеглените. Това означава, че освен чистата цена в офертата той ще трябва да има готовност за свежи поне още около 350 млн. лв., които да депозира в купената банка. Подобен беше случаят с продажбата на 49.99% от капитала на Българо-американската кредитна банка през лятото на 2011 г. За половината от банката тогава Цветелина Бориславова плати 100 хил. евро, но пое ангажименти към задължения на банката и впоследствие осигури тези задължения - кредитна линия за 35 млн. евро, с които БАКБ погаси емисия облигации на същата стойност, и увеличи капитала й с 50 млн. лв. заради върнати 25 млн. евро по кредитна линия на дотогавашния собственик, ирландската Allied Irish Bank. По принцип при банкови сделки показателно съотношение както за изгодна сделка от страна на продавача, така и за добра стойност на самата банка е цена/нетна стойност на активите. Сега обаче моментът е по-различен предвид продължаващата вече близо пет години криза. Тя се отразява върху състоянието както на фирмите и предприемачите - тоест клиентите на банките, така и върху самите финансови институции и качеството на техните портфейли. Освен това в криза като цяло стойността на активите е доста подценена, което важи и за всяка банка като актив. В момента самата ПИБ се търгува на нива около 40% от стойността на собствения й капитал според показателите на Българската фондова борса. За другите две местни публични банки съотношението е съответно около 0.3 пъти собствения капитал за ЦКБ и 1.1 пъти капитала на Корпоративна търговска банка. Разбира се, българският капиталов пазар не е изцяло показателен за реалната стойност на една банка, тъй като той е слаболиквиден, което допълнително сваля цената на ациите, които се търгуват на него. ПИБ, чиито основни акционери са Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев, в момента е третата по големина банка в сектора в България според размера на активите. Ако тя придобие МКБ Юнионбанк, има реален шанс да измести от второто място Банка ДСК. Със сигурност централната банка в страната би приветствала една консолидация в сектора предвид големия брой кредитни институции на малкия и наситен местен пазар, но едва ли на всяка цена. Тук работят 26 банки и вече 4 клона на чужди кредитни институции, след като латвийското поделение на украйнската Регионална инвестиционна банка закри клона си във Варна и изтегли дейността си. Сделка или не Въпросът е дали изобщо ще се стигне до продажба предвид това, че германците от Bayern LB не са притиснати да продават на всяка цена. Тя се разделя със собствеността върху свои чуждестранни поделения като част от задълженията си по връщане по спасителния план от германското правителство. Последното продадено дружество от групата на MKB бе румънското поделение, което бе придобито през есента на 2012 г. от инвестиционната компания PineBridge Investments и то под нетната стойност на активите му. През 2008-2009 г. Bayern LB получи държавна помощ – капиталова инжекция от 10 млрд. евро, допълнителни 4.8 млрд. евро за подкрепа срещу риск и 5 млрд. евро за ликвидност. Условието беше преструктуриране на банката и връщане на 5-те млрд. евро през следващите седем години (до 2019 г.), като 3 млрд. евро от тях тя трябва да върне до 2017 г. Така, ако цената не е удовлетворителна за продавача, той може да вземе различно решение да запази участието си в българската банка.
Източник: Капитал (18.03.2013)

Само ПИБ поиска МКБ Юнионбанк Първа инвестиционна банка (ПИБ) е подала обвързваща оферта за покупката на МКБ Юнионбанк. Другият смятан за сигурен кандидат-купувач - унгарската OTP Bank, собственик на Банка ДСК в България, не е подал оферта. Информацията е от два независими един от друг източника на "Капитал". Вероятната цена, която евентуалният купувач - ПИБ, предлага, е около половината от собствения капитал на МКБ Юнионбанк. Към края на 2012 г. размерът му е 207.5 млн. лв., което означава, че предложената покупна цена е от порядъка на 100 млн. лв. От продавача MKB Bank в Унгария не отговориха на въпросите на "Капитал" за информацията за подадена само една обвързваща оферта - тази на ПИБ, както и не коментираха какво ще предприемат като по-нататъшни действия предвид това, че кандидат-купувачът е само един. От ПИБ също не коментираха. От OTP Bank потвърдиха, че не са подали оферта (отговорът е получен в понеделник, 18 март), като посочиха, че не биха могли да коментират причините за взетото решение да се откажат от евентуална покупка на българската банка. На този етап не е много ясно дали ще има преговори и сделка, тъй като от самото начало на продажбата на МКБ Юнионбанк - есента на 2012 г., крайният й собственик - втората по големина банка в Бавария Bayern LB (притежава унгарската MKB Bank), е дал да се разбере, че не бърза и не продава на всяка цена. Другите два кандидат-купувача, които бяха сочени като потенциални - Централна кооперативна банка и "Юнион груп" (собственост на Иван и Светослав Радеви, които са основатели на едноименната банка), също не са подали оферти, след като са направили правен и финансов анализ на институцията. По неофициална информация срокът за обвързващи предложения изтече на 5 март. Според запознати с процесите около продажбата на банката предложената цена от единствения кандидат е около 100 млн. лв. В крайната оферта обаче, която ще излезе като сметка на купувача, трябва да се калкулира и сумата на краткосрочния ресурс на МКБ Юнионбанк от унгарската й централа, който е в размер на 345 млн. лв. При евентуална сделка банката майка ще прибере тези средства, а купувачът ще трябва да подсигури ликвидни буфери на мястото на изтеглените. Това означава, че освен чистата цена в офертата той ще трябва да има готовност за свежи поне още около 350 млн. лв., които да депозира в купената банка. Подобен беше случаят с продажбата на 49.99% от капитала на Българо-американската кредитна банка през лятото на 2011 г. За половината от банката тогава Цветелина Бориславова плати 100 хил. евро, но пое ангажименти към задължения на банката и впоследствие осигури тези задължения - кредитна линия за 35 млн. евро, с които БАКБ погаси емисия облигации на същата стойност, и увеличи капитала й с 50 млн. лв. заради върнати 25 млн. евро по кредитна линия на дотогавашния собственик, ирландската Allied Irish Bank. По принцип при банкови сделки показателно съотношение както за изгодна сделка от страна на продавача, така и за добра стойност на самата банка е цена/нетна стойност на активите. Сега обаче моментът е по-различен предвид продължаващата вече близо пет години криза. Тя се отразява върху състоянието както на фирмите и предприемачите - тоест клиентите на банките, така и върху самите финансови институции и качеството на техните портфейли. Освен това в криза като цяло стойността на активите е доста подценена, което важи и за всяка банка като актив. В момента самата ПИБ се търгува на нива около 40% от стойността на собствения й капитал според показателите на Българската фондова борса. За другите две местни публични банки съотношението е съответно около 0.3 пъти собствения капитал за ЦКБ и 1.1 пъти капитала на Корпоративна търговска банка. Разбира се, българският капиталов пазар не е изцяло показателен за реалната стойност на една банка, тъй като той е слаболиквиден, което допълнително сваля цената на ациите, които се търгуват на него. ПИБ, чиито основни акционери са Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев, в момента е третата по големина банка в сектора в България според размера на активите. Ако тя придобие МКБ Юнионбанк, има реален шанс да измести от второто място Банка ДСК. Със сигурност централната банка в страната би приветствала една консолидация в сектора предвид големия брой кредитни институции на малкия и наситен местен пазар, но едва ли на всяка цена. Тук работят 26 банки и вече 4 клона на чужди кредитни институции, след като латвийското поделение на украйнската Регионална инвестиционна банка закри клона си във Варна и изтегли дейността си. Въпросът е дали изобщо ще се стигне до продажба предвид това, че германците от Bayern LB не са притиснати да продават на всяка цена. Тя се разделя със собствеността върху свои чуждестранни поделения като част от задълженията си по връщане по спасителния план от германското правителство. Последното продадено дружество от групата на MKB бе румънското поделение, което бе придобито през есента на 2012 г. от инвестиционната компания PineBridge Investments и то под нетната стойност на активите му. През 2008-2009 г. Bayern LB получи държавна помощ – капиталова инжекция от 10 млрд. евро, допълнителни 4.8 млрд. евро за подкрепа срещу риск и 5 млрд. евро за ликвидност. Условието беше преструктуриране на банката и връщане на 5-те млрд. евро през следващите седем години (до 2019 г.), като 3 млрд. евро от тях тя трябва да върне до 2017 г. Така, ако цената не е удовлетворителна за продавача, той може да вземе различно решение да запази участието си в българската банка.
Източник: Капитал (19.03.2013)

Тръгва наддаване между такситата за "Летище София" "Летище София" обяви нов търг за избор на таксиметрова компания, която да обслужва пътниците му през следващите 5 години. Поканата за участие в търга с тайно наддаване е с дата 18 март и е публикувана на сайта на столичната аерогара. Таксиметровите компании ще се състезават за два офиса в салон "Пристигащи" на терминал 2 с прилежащи към тях две стоянки, всяка с по 10 паркоместа. Началната тръжна цена е 4400 евро за офис. Кандидатът ще има и консумативни разноски - 17 евро на месец без ДДС за всеки обект. Участниците трябва да разполагат с поне 500 коли на възраст до 5 години. "Автомобилите на търговеца трябва да са минимум среден клас, еднородни по съществени технически характеристики, като не по-малко от 200 от тях да са с вместимост на багажния отсек минимум 650 литра", се казва още в съобщението на държавното дружество. С други думи, участие ще могат да вземат само най-големите. Безспорен лидер на пазара в София е "ОК Супертранс", която по данни от Търговския регистър е собственост на кипърска офшорка с подобно име, но неофициално се свързва с притежателите на Първа инвестиционна банка (ПИБ). Банката винаги е била и основен кредитор на компанията, а с нейни реклами са брандирани и самите автомобили. Компанията притежава и "За 1 евро", като така групата, отъждествявана с ПИБ, държи над една трета от пазара в столицата на база брой автомобили. Втора по големина, с около 800 коли, е "Такси-С-Експрес". Основен акционер в превозвача според Търговския регистър е регистрираната в Елин Пелин "Балкан кейтъринг", която се контролира от "Лев корпорация", свързвана с Алексей Петров. Другият акционер в "Такси-С-Експрес" - АС БГ, пък е собственост на близката на Петров Ива Павлова. Останалите няколко сравнително големи играча са на по няколко физически лица от бранша: "Радио СВ такси" по данни от пазара има над 500 коли и според Търговския регистър е собственост на физически лица, като с най-много акции е самият Емил Игнатов. Приблизително същите са и мащабът, и произходът на "Йес енд Йелоу". От летището не коментираха какви са очакванията им от търга, но според представители на бранша ще се върви към избор на две различни компании, за да има известна конкуренция. "Задължително компаниите ще са две", коментира Емил Игнатов, управител на "Радио СВ такси". Игнатов заяви, че компанията му отговаря на условията, но все още не е взела окончателно решение дали ще участва на търга заради цената. Други компании все пак видяха известна предначертаност в условията. "Много бих искал да участваме, но документацията е така написана в полза на "ОК Супертранс", че министерството на транспорта е допуснало само един пропуск. А именно - да надпише поръчката с надпис - условия, при които ОК обслужва летище София". Така категорично коментира процедурата Васил Славов, изпълнителен директор на "Такси-С-Експрес". "Причините са няколко - първо, фирмата превозвач трябва да има 500 автомобила на лизинг в момента. Аз разполагам с 200, а останалите са на водачите и това е първата точка, по която отпадаме. Следващите две ограничения са във вместимостта на багажниците на автомобилите и възрастта на колите. Минимумът от 650 литра отговаря само на модела "Фолксваген Кади" - новите коли на "ОК Супертранс". Стандартните автомобили са с вместимост на багажниците 350 - 450 литра. Другото е възрастта на автомобилите до 5 години - законът позволява такситата да са на до 10 години, но само за летището се налагат по-строги изисквания. Другото условие е автоматизирана диспечерска система - някои от колегите имат такива, но вероятно няма да отговорят на други условия. За мен този конкурс е предрешен", каза Славов. До пролетта на миналата година "Такси-С–Експрес" реално беше една от двете компании с присъствие на летището. Договорът й обаче беше прекратен и така "ОК Супертранс" остана самостоятелен играч там. "Превозвач сме от първия момент, в който имаше подобен търг и го спечелихме през 2002 г.", коментира Людмил Лазаров, управител на "ОК Супертранс". Сегашният договор на компанията също е за 5 години, като изтича през следващия месец. "Разликата в сравнение с предишните години е, че първоначалният наем за местата на стоянката и офиса на летището е по-висок, но ще участваме. Летището е входът на България и смятаме, че трябва да присъстваме там - всяка година през него минават милиони пътници. По думите на Лазаров само една голяма компания може да се справи с обслужването на аерогарата и едновременно с това безпроблемно да изпълнява поръчките си за останалата част от града. "Броят на колите, които насочваме там, е различен в зависимост от полетите. Смятам обаче, че превозвач, който не разполага с около 1000 коли в движение в София в един и същ момент, трудно би могъл да се справи с обслужването на летището. В пиковите моменти, за да поемат пътниците, са необходими минимум 300 коли, а в същото време поръчките в столицата трябва да продължат да се обслужват нормално", коментира той.
Източник: Капитал (20.03.2013)

Пуснаха парите за заплати в ОЦК Кърджали Първите около 60 металурзи от Оловно-цинковия комбинат в Кърджали вече са получили общите суми на забавените им с година заплати. Това стана възможно, след като основните кредитори на предприятието Първа инвестиционна банк /ПИБ/, БНП Париба и фирма "Скания" оттеглиха жалбите, с които оспорваха пред съдебния изпълнител процедурата по разпределението на средствата, постъпили от публичните продажби на заводските активи. Дотук пък се стигна след дългите протести на работниците и служителите, които бяха възобновени преди две седмици. Почти всички от измамените от бившия вече собственик на комбината Валентин Захариев получиха изпълнителни листове от съда, но жалбите на големите кредитори спираха разплащането с тях. Сега вече в кантората на съдебния изпълнител Росен Сираков спешно се обработват по 60-70 дела на ден и са факт първите десетки металурзи, които си тръгват оттам с пълни джобове. "Оттук отиваме направо в банката, защото всеки ден ни притискат заради забавените вноски по кредита. После трябва да платим и тока, за толкова ще стигнат парите, за удоволствия пак няма". Така звучаха повечето от опаричилите се, но все още безработни мъже и жени. Поне още 10 дни ще продължи обработването на делата и хората до един ще си получат пълните суми, подчерта помощникът на съдебния изпълнител Радослав Сираков. Той обаче настоя металурзите да не влизат в кантората, за да не създават хаос. Те, от своя страна, губят търпение и се зарекоха всеки ден да се събират на традиционното място пред паметника на Васил Левски, на метри от кантората и от областната управа. "Ние вече не търсим само парите си, искаме среща с новите собственици от "Хармони 2012", както и с ПИБ, за да сме наясно има ли бъдеще за нас в комбината. Никой още не знае ще бъде ли даден рестарт на производствата, кога и колко души ще бъдат отново назначени на работа, какви специалисти ще се търсят", заяви водачът на протестите инж. Стефан Атанасов. Според него от малкото известия, получавани от инвеститора, не става ясна съдбата на оловния завод. За производството на олово все още всички мълчат, а там бяха съкратени 250 души, уточни Атанасов. Той разкри, че негови колеги са били сплашвани и заставяни да спрат с протестите, защото няма да ги наемат отново. "Заплахите са предимно към работници, наети от ПИБ за поддръжката на пещите в цинковия завод, които са на непрекъсваем режим. За себе си вече съм сигурен, че няма да ме назначат, но ще бъде лош знак от страна на "Хармони 2012", ако реши да си внесе специалисти. А на улицата останаха много добри заварчици, шлосери, апаратчици, електричари, градени по 20 години в ОЦК. Ако те бъдат пренебрегнати от новия инвеститор, стотици мъже в трудоспособна възраст ще избягат със семействата си от Кърджали", коментира Атанасов.
Източник: Money.bg (20.03.2013)

Металурзите от ОЦК настояват за среща с новия инвеститор в завода Работници от Оловно-цинковия завод (ОЦК) в Кърджали пак ще протестират, но този път не заради неизплатени заплати. Част от металурзите вече са получили заплатите си чрез съдия-изпълнител. Според информацията до дни ще бъдат удовлетворени всички искания на повече от 700 души, които имат изпълнителни листове. Металурзите обаче настояват за среща с новите инвеститори в завода - ръководството на Първа инвестиционна банка (ПИБ) и "Хармони 2012". От тях те искат да научат кога ще започне изграждането на нов цинков завод, кога ще бъде възстановено производството и какви специалисти ще бъдат наемани. Протестите ще са безсрочни, коментира лидерът на протеста Стефан Атанасов, цитиран от националната телевизия. "Не желаем да си контактуваме чрез медии, искаме среща очи в очи", обяснява още той. Работещите в ОЦК настояват новите работни места да бъдат заети основно от съкратените при спирането на ОЦК металурзи. В момента новият инвеститор в металургичното предприятие - „Хармони 2012", провежда конкурс за избор на изпълнител на проекта за нов завод, като се съобщава за интерес от страна на френски, канадски и испански компании. Тече и ремонт на административната сграда на металургичния комбинат, за да се осигурят работни помещения за инженерите и специалистите, които ще бъдат ангажирани в строителството. Припомняме, че преди седмица ПИБ се отказа от претенциите си за разпределяне на средствата, получени при разпродажбата на имуществото на ОЦК - Кърджали и така стана възможно изплащането на възнагражденията на работещите в завода. В края на ноември 2012 година банката стана собственик на оловния завод в Кърджали, а малко преди това "Хармони 2012" купи активите за цинково производство на предприятието.
Източник: Инвестор.БГ (21.03.2013)

ВМЗ ще плаща заплати със заем от КТБ Корпоративна търговска банка (КТБ) ще отпусне кредит на "Вазовски машиностроителни заводи" в Сопот (ВМЗ - Сопот). Това съобщи министърът на икономиката, енергетиката и туризма Асен Василев, след като в петък представи екипа си от заместник-министри пред медиите. По думите му състоянието на завода е притеснително и в момента се работи по отпускането на заем от КТБ, за който вече имало подписано проектно споразумение. Василев обаче не уточни за каква сума става въпрос и при какви условия, нито как държавното дружество е избрало точно тази банка. С изявлението си министър Василев за първи път официално обяви откъде ВМЗ ще вземе пари. Вероятно със средствата ще бъдат платени заплатите на работниците, за които са нужни по 2 млн. лв. на месец. На 14 март близо 3000-те служители на затъналия военен завод не получиха авансите си. А по информация от синдикатите в завода пари едва ли ще има и за следващите заплати, тъй като няма поръчки. В края на 2010 г. КТБ също отпусна необезпечен заем на ВМЗ - Сопот, с който бяха покрити част от плащанията на дружеството, той обаче е бил погасен. В момента дълговете на ВМЗ се оценяват на над 150 млн. лв., като в началото на януари двама от кредиторите - "Механичен завод - Девин" и Първа инвестиционна банка (ПИБ), поискаха неговата несъстоятелност. В крайна сметка ВМЗ плати 980 хил. лв. по кредита си към ПИБ, които така и не стана ясно откъде са дошли. Това обаче не е първият транш с неясен произход от страна на завода. В края на януари под натиска на стачкуващите работници в дружеството бяха платени 4 млн. лв. за забавени заплати. Тогава обяснението на премиера Бойко Борисов за тези средства бе, че са от приключване на една от сделките на ВМЗ, за която така и не бяха дадени повече подробности. Според два независими източника на "Капитал" обаче парите са дошли от друго държавно дружество - "Кинтекс", като не са били нито плащане по стара поръчка, нито аванс по нова, а просто спасителен превод. Мълчанието на управляващите тогава има две обяснения - първо, това може да се тълкува като държавна помощ (която принципно е забранена освен след изрично разрешение от Брюксел). И, второ, постоянното преливане на средства от едно печелившо към друго губещо предприятие е лоша практика, която може да зарази и здравия бизнес. Дружество, свързано с КТБ, се очаква да е сред потенциалните кандидати във втория опит за приватизация на ВМЗ. Мажоритарният акционер в банката Цветан Василев има индиректна връзка и с други дружества в отбранителната промишленост като "Дунарит" - Русе и "Г. Бенковски" – Пловдив. Василев имаше намерение да приватизира и военноремонтния завод "Самуил" - Костенец, но се отказа в последния момент. В първата приватизационна процедура (която се провали заради липса на депозит от единствения кандидат "Емко") интерес прояви и "Дунарит". Фирмата обаче не покриваше условието за оборот и затова Агенцията за приватизация не я допусна в конкурса. В момента се изготвя актуализирана оценка на ВМЗ и до седмици ведомството вероятно ще открие нова процедура. Заемът от КТБ, а и помощта от януари съвсем свалят атрактивността на предприятието. Така няма да е изненада, ако само "Дунарит" поиска завода. Всъщност интересите на КТБ към сектора са още по-мащабни. Според медийни публикации Василев е почетен председател на сдружение "Българска отбранителна индустрия". Преди три години организацията дори разпространи писмо в защита на КТБ: "Над 90% от компаниите в сдружението - най-големите български предприятия, произвеждащи отбранителни продукти за националната сигурност и отбраната на страната, са частна собственост, а Корпоративна търговска банка е наш дългогодишен надежден партньор".
Източник: Капитал (25.03.2013)

Втори опит за продажба на "Фин тех маш" За втори път частен съдебен изпълнител предлага на търг пловдивското машиностроително предприятие "Фин тех маш". След неуспешния първи търг през февруари сега земята и сградите се продават за 5.5 млн. лв., или 80% от първоначалната цена. Това е последното производствено предприятие на бившия собственик на "Кремиковци" Валентин Захариев, след като миналата година той се прости с рудодобивното "Горубсо - Мадан" и Оловно-цинковия комплекс (ОЦК) в Кърджали, а заводът му за тръби "Интер пайп" влезе в процедура по несъстоятелност. Като се има предвид, че "Фин тех маш" обслужваше основно другите компании на Захариев, много вероятно е и този път да няма интерес към предприятието. До 24 април потенциалните купувачи могат да подават оферти за имуществото, което включва близо 92 хил. кв.м парцел и 26 производствени и административни сгради, складове и други постройки на "Кукленско шосе" 11 в Пловдив. Отделно от това за втори път съдебният изпълнител е обявил за продан и девет машини на обща стойност близо 110 хил. лв. Върху имота има две ипотеки за кредити от Пощенска банка - за 5 млн. евро и 2 млн. евро, както и договорна ипотека за 13.8 млн. евро от Credit Suisse. Като гаранция за заема от швейцарската банка беше използвано и "Интер пайп". Бившият завод "Антон Иванов" стана собственост на "Интертръст холдинг" на Захариев през 2003 г. По това време предприятието не работеше, но впоследствие дейността му беше възобновена, а основното производство се фокусира върху машини за "Горубсо - Мадан" и ОЦК. Въпреки че и в момента "Фин тех маш" работи, не е ясно какво и за кого, тъй като Захариев на практика загуби контрола си върху двете предприятия. Първите сигнали за проблеми в пловдивския завод се появиха още преди година, когато стана ясно, че има забавяне на заплатите. Към август 2012 г. там са работели 113 души, сочи справка в системата ДАКСИ. Последният публикуван отчет показва, че за за 2011 г. дружеството е с нетна печалба от 33 хил. лв. спрямо 45 хил. лв. за 2010 г. Продажбите се повишават леко до 3.5 млн. лв. Към края на 2011 г. дълготрайните материални активи на компанията са били на стойност 6.4 млн. лв. Началото на края на бизнеса на Валентин Захариев започна през зимата на 2011-2012 г., когато работниците в "Горубсо - Мадан" и ОЦК излязоха на протест за забавени заплати. През пролетта на миналата година рудодобивното предприятие беше купено от "Върба - Батанци" - смесено предприятие между "Минстрой холдинг" и "КЦМ-2000", с посредничеството на правителството. Впоследствие производството беше възстановено и добивът дори беше увеличен с над 30%. През септември цинковото производство на ОЦК беше продадено от частен съдебен изпълнител на свързаната с Първа инвестиционна банка (ПИБ) "Хармони 2012", а два месеца по-късно оловният цех беше купен от самата финансова институция. Съдбата на завода обаче се оказа по-тежка от тази на маданското предприятие най-вече заради остарелите мощности. От "Хармони 2012" обявиха планове да изградят нов цинков завод и да подновят производството, но в сектора като цяло са скептични към намеренията на новия собственик. От началото на тази година в завода на практика има само администрация, след като всички работници бяха съкратени. През октомври 2012 г. "Интер пайп" влезе в процедура по несъстоятелност и беше назначен синдик. Успоредно с това ПИБ пристъпи към усвояване на залог върху предприятието заради неиздължен заем на "Интертръст холдинг" в размер на 7.310 млн. евро. В момента под въпрос е дори самата процедура по фалит, тъй като няма средства за покриване на разноските.
Източник: Капитал (26.03.2013)

Местните банки продължават да се разрастват Местните банки – тези с български акционери, се оказват най-активните при привличане на депозити и отпускане на кредити. Това съответно утвърждава и нарастването на пазарните им позиции в сектора, което се наблюдава като процес още от началото на 2010 г. И през последното тримесечие на миналата година местните банки са били водещи в това отношение, става ясно от тримесечния бюлетин на БНБ "Икономически преглед". През периода октомври-декември 2012 г. местните банки са запазили основния си принос в привличането на ресурс от граждани и домакинства, посочват от централната банка. Това се наблюдава, след като през предходното тримесечие на годината те бяха формирали изцяло растежа на депозитите тогава, като са били най-активните в привличането на депозити от българския пазар (нетно нарастване с 285 млн. лв., а само депозитите от домакинства се бяха увеличили с 929 млн. лв.). И през предходния период – април-юни 2012 г., местните банки бяха направили над половината от тримесечното увеличение (980 млн. лв.) на депозитите от домакинствата тогава. В последното тримесечие на миналата година е регистрирано най-голямото увеличение на привлечените средства от домакинства – над една четвърт от общия годишен растеж, посочват от БНБ. Увеличението е с 1.2 млрд. лв или 3.3%. Така от една страна се засилва ролята на депозитите от населението, които в края на годината формират 50.7% от всички привлечени средства, а от друга - банките намаляват зависимостта си от външно финансиране. За кредитните институции с български акционери местният пазар сега, в условията на криза, е основен и почти единствен източник на финансиране поради липсата на банки майки в Европа. Макар че и сред тези със западни централи има такива, за които т. нар. банки-майки са по-скоро "мащехи", както се изразяват в сектора шеговито, заради високата цена, на която им предоставят финансов ресурс. Положителен резултат от устойчивия ръст на депозитите на ниво банкова система е благоприятното повлияване на коефициента кредити/привлечени средства. В края на миналата година той вече е под сто процента – 99.8%, след като беше достигнало близо 115%. По-големите и активни банки с местни собственици, които са и в топ десет по размер на активите според класификацията на БНБ (която няма оценъчен характер - бел. ред.), към края на миналата година са ПИБ (трета), Корпоративна търговска банка (шеста), Централна кооперативна банка (девета). Те са и сред т. нар. системно важни банки, именно защото са в топ десет според размера на активите. Други като Инвестбанк, БАКБ, Тексимбанк (която също гравитира около групата на "Химимпорт", в която е и ЦКБ) и Интернешънъл асет банк са с малък пазарен дял. Освен в привличането на депозити, местните банки се оказват и в епицентъра на кредитирането, поне през последното тримесечие на миналата година. В изданието на БНБ се посочва, че в сравнение с предходното тримесечие кредитната активност се е засилила главно под влияние на местните институции. В по-малка степен принос са имали европейските дъщерни банки. През последните години в кризата местните банки финансираха по-големи единични проекти или сделки в корпоративния сектор тук, което доведе до ръст в кредитните им портфейли и съответно активите, докато дъщерните поделения на европейските банкови групи по-скоро следват политиката на централите да отпускат по-малко или почти никакви кредити. Всъщност ръстът на дела на местните банки идва основно от трите по-големи кредитни институции сред тях – ПИБ, ЦКБ и КТБ. Местните банки продължават и да увеличават пазарната си позиция в сектора, което е логичен резултат от разрастването на активите и пасивите им. В края на миналата година пазарният им дял е бил 26.4%. В същото време пазарният дял на дъщерните банки от Европейския съюз е продължил да намалява, като в края на годината е бил 65.3%. Тази тенденция се наблюдава от началото на 2010 г. За три години – от края на 2009 г., когато делът на местните банки е бил 16%, те са увеличили пазарните си позиции на практика с 65 на сто, а дъщерните поделения са се свили с 15 процента. Останалият малък дял до 100% се държи от клонове на банки от ЕС (6.1% към края на миналата година) и банки извън съюза (0.7%). Продължаващото три години плавно разместване на основните пластове на пазара в крайна сметка води и до изменение в позицията на петте най-големи банки (Уникредит Булбанк, Банка ДСК, ПИБ, ОББ, Райфайзенбанк). Техният дял на пазара през последното тримесечие на миналата година се е понижил от 51% на 49.5%.
Източник: Капитал (29.03.2013)

Още една банка ще отпуска бизнес заеми с наполовина по-ниски лихви Още една банка се присъедини към схемата по JEREMIE за отпускане на кредити с наполовина по-ниски лихви от стандартните. През този месец ще бъде направен финансов и правен анализ и на още една банка, която евентуално ще сключи договор с Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ), който управлява инициативата JEREMIE. Портфейлът по схемата се увеличава на 380 млн. евро. Първите заеми, които са отпуснати от началото на годината, са с лихви под 4%, казаха от ЕИФ. Техните очаквания са средната лихва по кредитите от тази схема да е под 5%. Нивата на лихвите, на които се отпускат заеми за микро-, малки и средни предприятия по схемата, са между 3% и 7%. Границите са широки, тъй като целта е да не се лишат от достъп до ресурс най-рисковите клиенти за банките - стартиращи фирми, микропредприятия, такива без обезпечения. От средата на април Уникредит Булбанк ще започне реално да отпуска кредитите с 50% по-ниски лихви в сравнение със стандартните лихвени равнища, съобщиха от банката. Така банките по тази схема на инициативата стават пет, след като в края на миналата година бяха подписани договори с Прокредитбанк, Societe Generale Експресбанк, Първа инвестиционна банка и Алианц банк. Всяка от тях се договаря и взима различен обем ресурс, като има ангажимента за удвояването му. Уникредит Булбанк е предвидила портфейл от общо 50 млн. евро - 25 млн. евро по споразумение с фонда и още толкова собствени средства. Освен наполовина по-ниската лихва, което е изискване на ЕИФ, кредитите от тази прогарама на JEREMIE са и с облекчени изисквания за обезпечения и преференциални такси и комисионни. Уникредит Булбанк ще отпуска заемите при размер на обезпеченията, не по-голям от 65% от размера на кредита. От банката обясниха, че не биха могли да посочат конкретни граници на лихвените нива, при които ще отпускат тези заеми, тъй като формирането на крайната лихва зависи от много фактори по проекта и профила на клиента. Средствата по заемите са както за инвестиционни, така и за оборотни цели. Уникредит Булбанк е една от банките (другите са Райфайзенбанк, ОББ, СИБанк и Прокредит банк), които имат споразумение и по първата прогмрама на JEREMIE - гаранционната схема за проекти с по-висок риск. От банката посочват, че вече е изчерпала средствата от първата схема на инициативата, като над 84% от финансирането вече е усвоено от фирмите, а за останалите има договорени сделки. Първоначално предвидените средства по схемата на JEREMIE за кредитите с наполовина по-ниска лихва бяха 260 млн. евро - 130 млн. евро по инициативата и още 130 млн. евро от банките (четири към момента на стартиране). Сега средствата се увеличават на 380 млн. евро. Те се отпускат на съответните банки на траншове при определени условия. За да получи следващия транш, всяка банка трябва да е изпълнила предходния на 80%. За времето на престой на парите от съответния транш в банката до усвояването им от кредитополучателите банката плаща лихви върху тях на ЕИФ. Така се елиминира възможността тези средства да се използват например за ликвидна подкрепа. ЕИФ проведе конкурс за избор на банките през есента на миналата година, като освен избраните тогава има и резервна листа. Кредитните институции в тази листа са уведомени, че на следващ етап може да бъдат поканени за присъединяване към схемата.
Източник: Капитал (05.04.2013)

Осигурителен заряд Може и да не го осъзнавате, но с част от вашата заплата подпомагате българската икономика. Процент (доста нисък) от осигуровките ви отива по личната ви сметка в универсалния фонд на едно от деветте пенсионни дружества и те го влагат в ДЦК, корпоративни облигации, акции или други инструменти. Идеята на капиталовата пенсионна система е парите, които работещите спестяват за старините си, да не стоят "мързеливо" на депозит в банка, а да бъдат разумно инвестирани и да движат икономиката срещу по възможност по-добра доходност. Дали тя ще бъде постигната, ще трябва да почакате да разберете. Междувременно обаче може поне веднъж годишно да погледнете в какво пенсионните дружества са вложили парите ви. За 2012 г. например нещата на пръв поглед не изглеждат зле - доходността е средно над 7% върху инвестираните средства. Дяволът обаче е в детайлите - различните фондове са постигнали този резултат при доста различни стратегии. Някои са заложили повече на уюта на местния пазар (и дори на собствената си група, чрез инвестиции в свързани лица), докато други са диверсифицирали риска с вложения на чужди пазари. Българският капиталов пазар поставя сериозно ограничение за пенсионните фондове - той е много малък, а затова и не особено ликвиден. Затова така или иначе пенсионните компании са принудени да насочват все по-голяма част от своите увеличаващи се активи (вече 5.7 млрд. лв.) извън страната. Това е характерно предимно за по големите дружества и за тези с чуждестранна собственост. Същевременно пенсионните компании част от местни групи предпочитат да подпомогнат близки дружества. Макар така те да работят за българската, е малко съмнително колко работят и в най-добрия интерес на осигурените. През 2012 г. пенсионните фондове са инвестирали почти 85 млн. лв. (малко под една трета от капитала) в "ЧЕЗ Разпределение България", като почти половината от сумата идва от най-голямото дружество - "Доверие". Големи вложения идват и от "Съгласие" и "ЦКБ-Сила". Така електроразпределителното дружество измества фаворита от последните три години "Софарма". Това показват публикуваните в края на март данни за портфейлите на пенсионните фондове към края на 2012 г. През миналата година фармацевтичната компания загуби първото място не само защото две от електроразпределителните дружества излязоха на борсата, но и заради спада на цената на собствените й акции през последната година. Всъщност вложенията в компанията са нараснали и ако преди година пенсионни дружества са държали 8% от капитала й, сега те са нараснали на 17.5%, оценени на 48.6 млн. лв. Според допитване на "Капитал" до анализатори от началото на годината "Софарма" продължава да води листата за най-атрактивна инвестиция през 2013 г., докато ЧЕЗ е на трето място. Всъщност през миналата година дружеството изглеждаше много по-атрактивно, отколкото сега, когато води битка с регулатора за запазване на лиценза си. Извън това разместване в топ 40 на инвестициите на пенсионните фондове попадат и "ЧЕЗ Електро България", а също и другото електроразпределително - "Енерго-про мрежи". Като цяло обаче делът от инвестициите на фондовете, вложени в акции на компании и дялове на взаимните фондове, продължава да намалява, каквато беше тенденцията и през 2011 г. Данните показват, че мениджърите продължават да предпочитат по-нискорискови инструменти Все пак като абсолютна сума дружествата са вложили в акции и дялове колкото и през 2010 г. (когато те бяха на своето най-високо ниво) – малко над 1 млрд. лв., с почти 187 млн. лв. повече на годишна база. Добрата новина за борсовите инвеститори в България е, че ръстът се дължи основно на местния пазар - събраните данни за вложенията на всичките 27 фонда на деветте лицензирани пенсионни дружества показват, че инвестициите им в български акции са нараснали с почти 122 млн. лв. Расте и делът на държавните ценни книжа в портфейлите на пенсионните фондове. Общо всички 27 фонда са вложили над 30% от средствата си в тези най-нискорискови активи. Освен в български ДЦК обаче дружествата насочват все повече средства и зад граница - около 2.35 млрд. лв. са инвестираните в чужбина средства. С нарастването на управляваните от фондовете активи това е нормална тенденция, още повече че външните пазари предоставят повече ликвидност. Например най-големият фонд - универсалният на ПОК "Доверие", е вложил 197 млн. лв. в български и 421 млн. лв. в чужди (по-голямата част германски) ДЦК – двойно повече спрямо 2011 г. Двете най-малки дружества - "Топлина" и Пенсионноосигурителен институт, пък почти не насочват средства извън България. При тези, с български собственици, делът е по-нисък - от под 5% от активите при "Бъдеще" до около 25-30% при "Съгласие" и "ЦКБ-Сила". Най-висок е при тези, с чужди акционери - "Алианц" и "ДСК-Родина" имат по около 45-55%, а ING – 55-65%. По думите на София Христова, изпълнителен директор на "Алианц България", в интервю пред "Капитал Daily" в началото на годината по-висока степен на прозрачност е едно от необходимите условия за по-активна ангажираност на пенсионните фондове на местния капиталов пазар. Освен ниската степен на ликвидност доскоро капиталовият пазар беше притеснен и от несигурната политическа обстановка. Новината за правителствената оставка в края на февруари например доведе до спад в началото на деня на акциите на Първа инвестиционна банка (ПИБ) и Централна кооперативна банка (ЦКБ), които регистрираха понижения от 8-9%, а тези на "Трейс груп холд" губеха около 11%. "Местният пазар е доста притеснен от политическата обстановка. Не очаквам сериозно движение, докато не минат изборите. Хубавото е, че се запази финансовата стабилност. Затова гледаме повече навън - имаме сериозни очаквания за американския пазар до края на годината", коментира Милен Марков, изпълнителен директор на "Съгласие". Вложенията в български акции като дял от активите също варират според собствеността - местните фондове влагат по между 20% и 40%, докато чуждите - до около 10%. Една от причините за по-малки по размер играчи е, че те познават най-добре местния пазар. За част от дружествата обаче причината е, че те насочват значителен дял от средствата в близки до собственика компании. Традиционно концентрирани в инвестиции от орбитата около собственика си са двете пенсионни компании на групата "Химимпорт" - "Съгласие" и "ЦКБ-Сила". По сметки на "Капитал" на база на портфейлите на двете дружества за различните типове фондове вложените средства в акции и облигации на свързани дружества към края на годината са между 25% и 40% от активите им (или общо над 300 млн. лв.). Това не включва инвестиции в самия холдинг "Химимпорт", а в негови дъщерни дружества, както и в такива, където няма преки връзки. Още по-драстична е концентрацията на инвестиции в близки компании от пенсионната компания "Бъдеще". Тя формално е собственост на люксембургско дружество, където номинално собственик е адв. Тодор Табаков, но седалището й е в централата на "Еврохолд", а около 40-50% от активите й са вложени в близки до публичния холдинг компании. През миналата година няколко от тях издадоха емисии облигации, които бяха почти изцяло записани от "Бъдеще". Подобна стратегия прилага и свързаното с Христо Ковачки пенсионно дружество "Топлина", като двете с "Бъдеще" дори джентълменски си разменят инвестиции в другата група. Така също могат да се заобикалят законовите лимити за инвестиции в едно дружество или група. Все пак формално по буквата на закона в случая няма нарушение, защото индиректната свързаност не е сред изброените в Кодекса за социално осигуряване ограничения. Това обаче би могло да бъде повод за притеснение. В началото на годината София Христова от "Алианц" каза, че този проблем би могъл да генерира значителни рискове. Причината е, че евентуални сътресения в групата биха повлияли негативно на много съществена част от активите на пенсионния фонд. "Друг аспект на повишения риск при инвестиране в свързани лица е свързан с преоценката на тези активи и по-конкретно с възможните манипулации и подозренията за липса на прозрачност при определяне на цените, по които се правят ежедневните преоценки на тези инвестиции", каза тя. Другата гледна точка е, че пенсионните дружества дават информация за портфейлите си веднъж годишно. Какво се случва през 12-те месеца в общия случай е неясно. "За портфейла на пенсионен фонд не бива да се правят изводи само по състоянието му към 31 декември. През годината имаме много повече инвестиции зад граница, част от които са затворени на печалба. Добрите резултати в сектора в последните години са от външните пазари", коментира Милен Марков. Накрая това, което има значение, е кой каква пенсия ще получи. От тази гледна точка доходността е най-важният показател. Тя обаче е неизменно свързана с повече риск и за всеки осигурен е хубаво да поглежда дали той е обоснован.
Източник: Капитал (08.04.2013)

За разлика от големите шефове от чужбина, които управляват трите ЕРП-та, повечето от подчинените им ръководители на тези дружества не са си спестили подаването на имотните декларации. Най-любопитни данни от тях има в документа на председателя на Управителния съвет на "Енерго-Про Продажби" Пламен Стефанов. Той е декларирал, че притежава акции и дялове в общо 29 дружества. Повечето са известни имена в български бизнес, като например "Химимпорт", ПИБ, "Каолин", "Софарма", "Монбат", "Трейс" и др. В същото време обаче Стефанов има и акции в позакъсали дружества през последните години като "Кремиковци" и "Химко". Всички ценни книжа той е придобил срещу общо 12 560 лв. Освен това шефът на "Енерго-Про" и жена му притежават още по един апартамент в София и Пазарджик, а в банките имат депозити за общо 92 хил. лв. От шефовете в ЧЕЗ с най-добро имотно състояние може да се похвали Кремена Стоянова от Управителния съвет на "ЧЕЗ Електро". Тя има влогове в лева, долари и евро за общо 285 хил. лв. Притежава и 2 апартамента в София, а в декларацията й е записано и че чака вземане по предварителен договор за покупка на имот в размер на 85 079 лв.
Източник: Стандарт (12.04.2013)

Поредна сделка за "Кремиковци" Бившият металургичен соцгигант "Кремиковци" отново ще смени собственика си. Комбинатът не работи от години, а самата компания беше обявена във фалит, земята и сградите купени, а голяма част от машините бяха нарязани на скрап от сегашния притежател на активите. Сега предстои нова смяна на собствеността. Фирма "Крис мит" уведомява за намерението си да придобие 100% от капитала на собствениците на активите "Елтрейд къмпани", "Надин металс трейд" и "Валпет консулт". Цената не се обявява, но според два независими източника на тя е между 180 и 200 млн. евро. Това е повече от сумата, която "Елтрейд" плати преди две години за активите, въпреки че голяма част от тях бяха продадени като метални отпадъци, а производство въобще няма. Купувачът също е странен - фирмата е с миниатюрен оборот от 7 хил. лв. през 2011 г. и е с мажоритарен собственик със съдебно минало. Според повечето представители на металургичния сектор новият собственик е свързан отново с Първа инвестиционна банка (ПИБ), която финансира първата покупка на активите.
Източник: Капитал (24.04.2013)

Бизнесменът Васил Божков е продал пътните си компании. "Господин Божков и фирмите, в които той е мажоритарен акционер, нямат абсолютно никакво участие в ПСТ холдинг", гласи официално съобщение до медиите. "ПСТ холдинг" изгражда отсечки от магистралите "Тракия" и "Марица". "Господин Васил Божков е инвеститор в компании от различни сфери на бизнеса, не само в България, а и в много други държави и неговите инвестиции в областта на строителство на инфраструктура продължават. Относно евентуални въпроси за собствеността на ПСТ холдинг, Мостстрой и Холдинг Пътища АД запазваме правото си да не коментираме търговски взаимоотношения към момента", пише още в прессъобщението. Според информация на mediapool.bg купувачът на пътния бизнес са офшорни компании, зад които стои един от собствениците на Първа инвестиционна банка Цеко Минев.
Източник: Стандарт (26.04.2013)

ПИБ е издала банкови гаранции за доизграждането на лот 4 на АМ "Тракия" Първа инвестиционна банка (ПИБ) е една от кредитиращите банки на "ПСТ Холдинг", съобщиха от банката, във връзка с появилата се информации, че строителният холдинг има нов собственик и подозренията, че това е именно банката. От ПИБ коментират, че са кредитори на холдинга и като такъв са издали банкови гаранции за финансиране на доизграждането на лот 4 от АМ „Тракия”, за да може участъкът да бъде завършен в срок. "Като финансираща банка Първа инвестиционна банка АД осъществява контрол относно изпълнението на проектите и задълженията на кредитополучателите", се казва още в позицията на ПИБ. Припомняме, че изпълнението на Лот 4 на магистрала "Тракия" (между Зимница и Карнобат) се бави и няма да може да бъре реализирано в срок. В същото време и подизпълнителите на проекта на няколко пъти протестираха заради забавени плащания. По време на една от инспекциите на трасето от Агенция "Пътна инфраструктура" стана ясно, че изпълнителят ще търси кредит, за да може да се разплати със своите изпълнители. Изграждането на магистрала „Тракия“ се финансира по ОП „Транспорт“. От АПИ гарантират, че държавата изпълнява своите задължения и изплаща в срок изпълнените дейности по строежа.
Източник: Инвестор.БГ (29.04.2013)

Две български банки с ръст на активите си с над 1 млрд. лв. Две от 30-те банки, опериращи в страната ни, бележат ръст на управляваните активи с повече от 1 млрд. лв. за 12 месеца - от 1 април 2012 г. до 31 март 2013 г., сочат изчисления на Profit.bg. Лидер по този показател е Корпоративна търговска банка, следвана от Алфа Банк, добавили съответно 2.07 млрд. лв. и 1.69 млрд. лв. активи за периода. В челото са още Първа Инвестиционна Банка, Уникредит Булбанк и SG Експресбанк, докато ръст от над 100 млн. лв. се наблюдава още при Централна кооперативна банка, Ти Би Ай Банк, Инвестбанк и Интернешънъл Асет Банк. 12 от 30-те банки понижиха управляваните активи за периода, като най-голям спад е отчетен при Българска банка за развитие, Райфайзенбанк, Пощенска банка (Юробанк И Еф Джи), ИНГ Банк и МКБ Юнионбанк. Към 31 март 2013 г. активите на банковата ни система са 83.4 млрд. лв., което е с 5.6 млрд. лв. повече спрямо година по-рано. Най-големите банки в страната по размер на активите си са Уникредит Булбанк, Банка ДСК, Първа Инвестиционна Банка, ОББ и Корпоративна Търговска Банка. В топ 10 попадат още Райфайзенбанк, Пощенска банка, Алфа Банк, SG Експресбанк и ЦКБ.
Източник: profit.bg (09.05.2013)

Падна едното искане за несъстоятелност към ВМЗ Производството по несъстоятелност на "Вазовски машиностроителни заводи" ЕАД по отношение на единия кредитор - "Първа инвестиционна банка" АД, е прекратено. Това съобщиха вчера от Съдебната палата след приключването на заседание на Пловдивския окръжен съд, което се състоя при закрити врати. Причината за това е, че банката е задължавана от съда три пъти да посочи размера на задълженията, за които претендира, но това не е било направено. Определението подлежи на обжалване пред Апелативния съд и до произнасянето на съда временно няма да бъдат извършвани други процесуални действия по делото. Ако жалбата на "Първа инвестиционна банка" АД бъде оставена без уважение от Апелативния съд, делото ще продължи само по молбата на другия кредитор "Механичен завод - Девин" АД, обясниха от съда.
Източник: Дума (14.05.2013)

11 банки държат парите на държавните фирми 11 търговски банки държат парите на държавните предприятия. Това стана ясно вчера, след като министерствата обявиха официално в кои трезори се съхраняват парите на предприятията с повече от 50% държавно участие в капитала. Публикуването на тази информация стана задължително, тъй като Министерският съвет прие промени в Правилника за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала. Така до приключване на редакционния брой 13 (от общо 16) ведомства публикуваха задължителната справка. В нея е посочен делът на нетната експозиция към една банка на държавните фирми със средства над 3 млн. лв. в случаите, когато експозицията надвишава 25% от паричните средства на дружеството. Така излиза, че банките, които посредничат за управлението на държавните пари и попадат в гореспоменатия фокус, са: Пощенска банка, Централна кооперативна банка, Корпоративна търговска банка, УниКредит, Първа инвестиционна банка, Инвестбанк, Търговска банка Д, Райфайзенбанк, ОББ, СИБАНК и Българо-американска кредитна банка. Занапред обаче максимум 25% от паричните средства на една държавна фирма ще могат да се държат на депозит в една банка. Това предвиждат новите правила за управление на компаниите с над 50% участие на държавата в капитала, които бяха приети от Министерски съвет. Така например, ако една държавна фирма има 80 млн. лева парични средства и иска да ги сложи на депозит в банки, новата регулация ще я задължи да разпредели парите в поне четири трезора. В случай, че същата държавна фирма има непогасен кредит към банка, тогава максималната допустима нетна експозиция към нея ще се изчислява на база разликата между сумата на депозита и сумата на непогасената част от кредита, която отново не трябва да надвишава 25% от общите парични средства на предприятието. Тези лимити ще се изчисляват всеки месец, като при възникнали отклонения ще се дава срок от 30 дни за изчистването им. Самият избор на банка ще се прави на база икономически най-изгодната оферта.
Източник: Стандарт (23.05.2013)

Офшорна компания, регистрирана на Вирджинските острови, вече е водещ партньор в строителството на последната отсечка на магистрала “Тракия” и на участък от магистрала “Марица”. Това показва проверка на Mediapool в Търговския регистър. Номинираният от БСП за премиер на бъдещото програмно правителство Пламен Орешарски обяви в понеделник при представянето на плана си за управление, че фирми с неясен краен собственик няма да сключват никакви сделки с държавни структури, общини, фирми с държавно участие, няма да получават субсидии от българския или от европейския бюджет и няма да бъдат допускани до обществени поръчки дори като подизпълнители или доставчици. До смяната на собствеността на “ПСТ Холдинг” се стигна след като Васил Божков не успя да намери ресурс да довърши магистрала “Тракия”, а десетки строители излизаха на протест на два пъти, като последния път "погребаха" бизнеса си. Въпреки, че от “Нове холдинг” официално обявиха, че Васил Божков няма нищо общо с “ПСТ Холдинг”, справка в Търговския регистър сочи, че той остава миноритарен акционер в дружеството с под 32% от капитала. Над 67% от “ПСТ Холдинг” са собственост на дружеството “Галиано Уърлдуайд Лимитид”, което е регистрирано на Британски Вирджински острови. Зад компанията се предполага, че стоят собствениците на Първа инвестиционна банка (ПИБ), която отпусна заем от 40 млн. лева за довършването на магистрала “Тракия”. Основни акционери в ПИБ са Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев. Цеко Минев категорично отхвърли да има нещо общо с тази сделка. По непотвърдена информация двигател на покупката е бил Ивайло Мутафчиев. Смяната на собствеността Смяната на собствеността в “ПСТ Холдинг” е легализирана на проведено извънредно общо събрание на 15 април 2013 г., в което участват двама акционери. Новият е “Галиано Уърлдуайд Лимитид” с 95 500 акции с номинал 2 лв. Дружеството е представлявано с пълномощно от Иван Шарланджиев, бивш изпълнителен директор на пловдивската фабрика за опаковки “Юрий Гагарин”, която също е собственост на офшорни компании. Другият акционер е “Ди Ви Ти Джи България” с 45 291 акции с номинал 2 лв. Дружеството е представлявано от Иванка Георгиева. “Ди Ви Ти Джи България” е еднолична собственост на “Инфра Холдинг”, в което мажоритарен собственик е Васил Божков, а миноритарен “Урбаника Пропъртиз”, според Търговския регистър. Влизането на офшорката в най-голямата пътна компания на Васил Божков е станало по схемата дълг срещу собственост, като е отчетен отпуснатия заем от 40 млн. лв. Според източници от строителния бранш е имало и частично кешово плащане от страна на новия мажоритарен собственик към Васил Божков. Нов директорски борд На извънредно общо събрание е бил избран и нов директорски борд на “ПСТ Холдинг”. За председател на тричленния борд на директорите е избран Иван Шарланджиев. Новият член на борда е и Петко Хитров, който беше в борда на “Юрий Гагарин”. Третият изпълнителен член е досегашният представител на Васил Божков – Иван Иванов. Шарланджиев и Иванов ще представляват “ПСТ Холдинг” заедно. Бъдещето на магистралите След извършването на сделката на магистрала “Тракия” се работи усилено и плановете са тя да бъде завършена до края на юни. Това обеща многократно вицепремиерът и министър на регионалното развитие Екатерина Захариева. По договор отсечката трябваше да е готова през февруари, но получи първо удължаване за края на май заради форсмажорни обстоятелства. Дали от юли ще пътуваме до морето по изцяло завършена магистрала предстои да видим. Неясно остава засега бъдещето на магистрала “Марица”. “ПСТ Холдинг” е водещ партньор в изграждането на участъка от Димитровград до граничния пункт “Капитан Андреево”. На обекта не се работи от миналото лято. Захариева беше дала две седмици срок на компанията да се мобилизира. Служебното правителство не посмя да вземе политическо решение за прекратяване на договора. По договор този участък от “Марица” трябва да е готов до края на август, но на практика това няма как да се случи. Финансирането на двете магистрали става със средства от европейските фондове. Предстои да видим дали заканата на програмното правителство на БСП за недопускане на офшорките до бюджетните и европейски средства ще остане само на думи или ще се превърне в дела.
Източник: Медия Пул (23.05.2013)

ЕБВР продаде дела си в МКБ Юнионбанк Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) е продала оставащите й 3% от капитала на МКБ Юнионбанк на мажоритарния й собственик - унгарската MKB Bank. Сделката е станала на 23 май 2013 г., като по този начин унгарците вече притежават 100% от българската банка. Това става ясно от съобщение на интернет страницата на МКБ Юнионбанк в секция "Информация за инвеститори". В него не се посочва каква е цената, на която ЕБВР е продала остатъчния си дял. ЕБВР е акционер в МКБ Юнионбанк близо единайсет години. Влезе в нея през есента на 2002 г., закупувайки 15% от капитала й. Тогава МКБ Юнионбанк беше изцяло българска собственост - като физически лица акционери бяха братята Иван и Светослав Радеви, Емануил Манолов и Емил Иванов, а като юридически лица - фирмите "Борас" и "Юнион груп" (тяхна собственост). През 2006 г. ЕБВР остава с 6% дял в капитала на банката, след като продаде останалите на унгарската MKB Bank, която тогава придоби 60% от Юнионбанк (името й тогава). Унгарската банка от своя страна е собственост на германската BayernLB. Миналата година, когато започна процедурата по продажба на МКБ Юнионбанк, която все още е в ход, ЕБВР продаде още 3% на унгарците. Стратегията на ЕБВР е да влиза като собственик на част от капитала на дадена компания (включително и банки) за известен период от време с цел подпомагане развитието на съответното дружество. След изтичане на инвестиционния период на вложението тя се изтегля. На българския пазар такъв е случаят не само с МКБ Юнионбанк. ЕБВР беше акционер в ОББ, БНП "Париба", клон София, ПИБ, Прокредит банк. По неофициална информация процедурата по продажба на МКБ Юнионбанк все още е в ход. Само ПИБ беше подала оферта за покупката. Другите смятани за сигурни купувачи - най-голямата унгарска банка OTP Bank (собственик на Банка ДСК в България) и ЦКБ, в крайна сметка не подадоха предложения за закупуване. Тогава от OTP посочиха пред "Капитал", че не биха могли да коментират причините за взетото решение да се откажат от евентуална покупка на българската банка. Съществено в случая вероятно е това, че крайният собственик BayernLB не бърза с продажбата. Тя се разделя със собствеността в свои чуждестранни поделения като част от задълженията си за връщане на помощта от спасителния план от германското правителство. През 2008-2009 г. BayernLB получи държавна помощ – капиталова инжекция от 10 млрд. евро, допълнителни 4.8 млрд. евро за подкрепа срещу риск и 5 млрд. евро за ликвидност. Условието беше преструктуриране на банката и връщане на 5-те млрд. евро през следващите седем години (до 2019 г.), като 3 млрд. евро от тях тя трябва да върне до 2017 г. Неотдавна беше продадено румънското поделение на MKB Bank. В същото време германската банка продава и самото унгарско поделение, което е собственик на българската банка. Преди седмица унгарското електронно издание origo.hu, цитирано от Reuters, съобщи, че OTP Bank води преговори с BayernLB за покупката на дъщерното й поделение MKB Bank. Това доведе до отговор от страна на германската банка, в който тя потвърждава, че има изразен интерес към бизнеса й в Унгария, но не е в напреднали разговори с нито един конкретен възможен купувач. В отговор на въпроси на Reuters от банката посочват, че "BayernLB не е дала ексклузивитет на никой от проявилите интерес, нито се намира в напреднали преговори". Оттам не са посочили имена на проявилите интерес към MKB, като са уточнили, че продажбата й е част от ангажиментите на BayernLB по споразумението с Европейската комисия и трябва да се случи не по-късно от 2016 г. Няколко дни по-рано главният изпълнителен директор на OTP Шандор Чани заяви, че банката води преговори за покупка на две други кредитни институции в Унгария, чиито чужди собственици се изтеглят от страната. Същевременно Reuters посочва, че Шандор Чани е отрекъл миналата седмица OTP да е правила финансов и правен анализа на MKB.
Източник: Капитал (27.05.2013)

ПСТ Холдинг прехвърлен на офшорна компания Офшорна компания, регистрирана на Вирджинските острови е купила мажоритарния дял от акциите на ПСТ Холдинг. Това показват данните от търговския регистър. Преди месец в медиите излезе информация, че един от собствениците на “Първа инвестиционна банка“ Цеко Минев, е придобил собствеността върху пътностроителния бизнес на Васил Божков чрез офшорна компания. Тогава от ПИБ категорично отрекоха слуховете. Холдинг Пътища АД и свързаните с него компании са изпълнители на редица проекти от републиканската пътна мрежа. Сред поръчките са Лот 4 от автомагистрала “Тракия” и част от автомагистрала “Марица”. Прехвърлянето на акциите е одобрено на проведено на 15 април общо събрание на акционерите. С решението на ОСА като собственик на 65% от “ПСТ Холдинг” е вписана регистрираната на Британските Вирджински острови фирма “Галиано Уърлдуайд Лимитед”. На същото ОСА е избран и нов директорски борд на “ПСТ Холдинг”. В него влизат Иван Шарланджиев, Петко Хитров и Иван Иванов. Според Mediapool до смяната на собствеността на “ПСТ Холдинг” се е стигнало след като Васил Божков не е успял да намери ресурс да довърши магистрала “Тракия”.
Източник: Дарик радио (27.05.2013)

ПИБ планира да издава ипотечни облигации Първа инвестиционна банка (ПИБ) планира да издава ипотечни облигации. Това става ясно от публикуваните решения, взети на общото събрание на акционерите, проведено на 21 май 2013 г. Номиналната стойност на бондовете може да е до 100 млн. лв., а падежът им до 10 години от датата на издаване. С промени в устава на банката се дава възможността за издаване на ипотечните облигации, като управителният съвет ще може да взема решение за това в продължение на пет години от датата на регистриране на изменението на устава. Тоест в следващите пет години. Това ще може да става с ободрението на надзорния съвет, каквато е по принцип процедурата. В протокола за проведеното общо събрание се посочва само в отговор на въпрос на акционер, че "гласуваните мерки целят единствено диверсифицирането на привлечения от банката ресурс". Повече подробности на този етап не са дадени, като такива би имало в евентуален проспект на бъдеща емисия. Издаването на облигации е възможен вариант за осигуряване на привлечени средства. Вариантите на местна кредитна институция без банка майка за това не са много разнообразни в условията на криза, като основно се свеждат до набиране на депозити от местния пазар. Отделно обикновено осигуряването на привлечени средства е с цел ново кредитиране (което в момента не е особено активно). Друга цел е например прехвърляне на рискове – книжата са обезпечени с портфейл от ипотечни заеми и емитирането им представлява форма на секюритизация на тези кредити, като по този начин се прехвърля рискът (и доходността) към купувачите на ипотечните облигации. На проведеното общо събрание, което е било редовно годишно, акционерите са решили още да не се дава дивидент и печалбата за миналата година (28.9 млн. лв.) да се задели към резервите на банката. Според отчета на ПИБ за дейността й за 2012 г. общата й капиталова адекватност към края на годината е била 13.10%, а адекватността на капитала от първи ред – 11.39%. Банката неколкократно в последната година-две попълва капитала си с различни инструменти, предвидени за такива цели – дългово-капиталови (хибридни), подчинен срочен дълг. В отчета й пише, че през юни 2012 г. е издаден вторият транш на хибридни облигации от 20 млн. евро, след като издаде първия транш на същата стойност през март 2011 г. През ноември 2012 г. ПИБ емитира нова емисия хибриден дълг, отново 20 млн. евро, които са първи транш от облигационна емисия с предвиден общ размер до 60 млн. евро. И двете облигационни емисии са включени в капитала от първи ред. Освен това към края на миналата година банката има сключени шест отделни споразумения за подчинен срочен дълг на обща стойност 54.988 млн. лв., както и две безсрочни гарантирани подчинени облигации на стойност общо 99.6 млн. лв.
Източник: Капитал (31.05.2013)

Най-добрата банка в България Банка ДСК е най-добрата банка в България за 2012 г. според годишната класация на Фондация ”Банки Инвестиции Пари”. Проучването се базира изцяло на финансовите показатели на кредитните институции и не се влияе от субективни позиции и лобистки интереси. Рейтингът за най-добра банка се базира на 12 финансови показателя, сред които възвращаемост на активите и капитала, капиталови съотношения, дял на депозитите, размер на активите, нетен лихвен марж. След ДСК, която беше на 4-то място през 2011 г., в класацията се нареждат Уникредит Булбанк и Банка Пиреос. Като най-бързо развиваща се банка за 2012 г, от ”Банки Инвестиции Пари” са определили за втора поредна година Корпоративна Търговска Банка, следвана от Първа Инвестиционна Банка и Ти Би Ай Банк. Най-печелившата банка за миналата година също е Банка ДСК, след нея се нареждат Прокредит Банк и Уникредит Булбанк. А най-добре управляваната банка за 2012 г. - тази с най-стабилна капиталова позиция и най-нисък риск е Ти Би Ай Банк, следвана от Уникредит Булбанк и Банка ДСК.
Източник: Дарик радио (31.05.2013)

Враждебен кредит Екшън, полиция, камери, викове, заплахи, с две думи зрелищен скандал. Това се разигра в петък в офиса на един от големите доставчици на интернет на едро в страната. Фирмата се казва "Глобъл комюникейшън нет" и по думите на собственика й Димитър Ангелов практически е обект на опит за враждебно превземане от страна на Първа инвестиционна банка (ПИБ). Дали всяка подробност от историята е вярна и точна и дали няма скрити детайли - няма как да бъде преценено, поне на този етап. Едрите факти са, че интернет доставчикът има кредит от 1.8 млн. евро към ПИБ и заради просрочие от 150 хил. евро банката изземва бизнеса. Продължение със сигурност ще има - едва ли Ангелов ще остави компанията си без борба. Как ще приключи всичко предстои да видим. Но историята си струва да бъде прочетена от всеки, който има дълг. "Глобъл комюникейшън нет" ("GCN") е един от сравнително големите интернет оператори на едро в България. По оценки на фирмата тя доставя на едро близо една трета от интернет свързаността в България. Нейни клиенти са "Близу", "Булсатком", "Мобилтел", стотина по-малки интернет оператори. Отделно тя е изградила мрежата на държавната администрация, спешния номер 112 и мрежа, свързана с националната сигурност. Неин собственик е Димитър Ангелов - както самият той потвърди. Според последната налична книга на акционерите към 2012 г. мажоритарен акционер в компанията е регистрираното в американския щат Делауеър дружество "Сегуин холдингс", което се представлява от Ангелов. Финансовите отчети на GCN са също стари. Последни данни има за 2009 г., когато приходите са били 7.2 млн. лв. (при 12.7 млн. лв. за 2008 г.). От баланса се вижда, че машините и оборудването са оценени на 20.2 млн. лв., а активите в процес на изграждане - на още 10 млн. лв. Всъщност GCN е бившо дъщерно дружество на "Кейбълтел", което в края на 2009 г. беше купено от Ангелов. Самият той пък дотогава беше изпълнителен директор на придобитото от "Кейбълтел" "Евротур сат тв". През 2011 г. GCN тегли кредит от ПИБ в размер на 1.8 млн. евро със срок за погасяване пет години. Срещу него компанията залага всичките си материални активи към момента, които включват машини, оборудване и съоръжения (мрежа за електронни услуги). Като обезпечение фирмата дава и вземанията си по договора си с администрацията на Министерския съвет за общо 6.7 млн. лева. Това е стойността на проектите, изпълнени за МС от GCN - за полагане на инфраструктурата за спешния номер 112, както и изграждане на мрежата за държавната администрация и линията за национална сигурност. Всъщност именно заради това, че не получава парите си от държавата за вече свършената й работа, компанията прибягва до услугите на банката - въпреки че поръчките са изпълнени, а 112 отдавна работи, сумите по договора от 2007 г. ги няма. "Просто бавят парите с различни аргументи. Първо - че инфраструктурата няма необходимите строителни книжа, после - че предстои цялата система да бъде прехвърлена от МС на транспортното министерство, което да плати от бюджета си", разказва Димитър Ангелов. "Междувременно кабинетът на Бойко Борисов подаде оставка, дойде на власт служебното правителство и ние пак се оказахме в изчакване", обяснява той. Именно за да закрепи финансите си, GCN взема заема от ПИБ и първоначално го обслужва редовно. В началото на тази година обаче спира да е изряден платец. И тогава екшънът стартира. Големите проблеми на Димитър Ангелов започват на 14 януари тази година, когато получава писмо от депозитаря Стефана Ценова, че ПИБ е обявила кредита за предсрочно изискуем и е пристъпила към усвояване на заложените вземания на фирмата от Министерския съвет. В този момент неплатените вноски към ПИБ са 150 000 евро. Такова уведомление от банката до фирмата длъжник впрочем пристига четири месеца по-късно. Междувременно на 23 май администрацията на правителството превежда по сметката на GCN част от парите, които й дължи. А на 5 юни GCN изплаща по същата, посочената от депозитаря сметка, дадена от ПИБ на МС, и останалата част от дължимите на банката пари. По думите на Ангелов банката дори е отказала да му даде информация колко точно трябва да плати, за да бъде кредитът напълно приключен. Затова той е платил толкова, за колкото е бил уведомен от банката при последната си комуникация с нея. "Към момента не дължим на ПИБ нищо, заемът е затворен", категоричен е собственикът на интернет доставчика. Въпреки това в началото на юни той получава писмо, че на 10-и същия месец (тоест - този понеделник) е насрочен опис на заложеното имущество с цел усвояването му като залог. В петък - 7 юни, сутринта, в опит да получи публичност на проблема Ангелов организира пресконференция за няколко медии. Към този момент той твърди, че е платил всичко на ПИБ и въпреки това очаква в понеделник активите на фирмата му да бъдат описани за изземване. Буквално четири часа по-късно Ангелов разбира, че активите на фирмата му вече са продадени. В централния офис на GCN в София пристигат адвокати на ПИБ и трета фирма, придружени от нотариус и полиция. Цялата делегация е дошла, за да входира документи, уведомяващи собственика, че компанията му вече не е собственик на телеком мрежата си. Тогава той разбира, че ПИБ е организирала търг за продажба на заложеното имущество на GCN, за това е имало явен търг на 27 май, а купувач е "Търнараунд мениджмънт" при цена 2.15 млн. лв. Оказва се, че въпросната фирма е 100% притежание на банката и дори е регистрирана на нейния адрес с 2 лв. капитал през март тази година. Към момента ситуацията е такава, че извиканият нотариус е записал всички обяснения на двете страни. Те явно ще решават спора си по съдебен ред, като един от основните аргументи на GCN в опита й да запази активите си е, че фирмата на ПИБ, която ги е купила, още не е платила въпросните 2.15 млн. лв. цена. Служителите на пресслужбата на ПИБ не вдигнаха в неделя мобилните си телефони, за да отговорят на въпросите, породени в резултат на екшъна в петък следобeд. Според последните изявления на представители на банката от петък на обед GCN не обслужва задълженията си и към петък е в просрочие. Затова финансовата институция ще използва всички законови мерки за защита правата си на кредитор. От банката не коментираха колко точно е размерът на просрочията към момента. След като интернет фирмата е изплатила всичките си задължения към банката (или поне така твърди), а тя отказва да приеме вземането си за приключено и опитва да усвои заложената телеком мрежа, очевидно оттук нататък изходът от спора ще е въпрос на адвокатски умения. Фактите са такива, че ако успее, ПИБ ще се окаже собственик на мрежа, струваща доста повече от кредита, който е отпуснала, заедно с цената му през годините. По думите на Ангелов фирмата му има пазарна стойност, която е осемцифрено число в евро. Дали е така винаги е въпрос на пазарна реалност, но все пак по данни от 2010 г. фирмата е собственик на 2800 километра оптика в България. Тоест интересът на банката може да е чисто финансов. Но при сегашното състояние на телеком пазара да се сдобиеш с куп кабелна инфраструктура е рисковано занимание за една банка, при положение че тя може просто да си прибере парите и да продължи да работи с корпоративния си клиент. Което пък навежда на логичния въпрос дали тя няма поне готов купувач от бранша.
Източник: Капитал (10.06.2013)

Над 40 млн. лв. са инвестирани в "Гранд хотел и казино Интернационал" в Златни пясъци Над 40 млн. лв. е инвестирала компанията "БТ Дивелопмънт Сървисиз" в обновяването и разширяването на "Гранд хотел и казино Интернационал" в курорта Златни пясъци край Варна. Това съобщи Десислава Евстатиева, маркетинг мениджър на комплекса. От началото на тазгодишния летен сезон базата ще се рекламира като част от "БиТи Колекция" – една от най-големите хотелски вериги в България. След реконструкцията, комплексът, който вече включва и апартаментна частq ще се нарича International Hotel Casino & Tower Suites. В реновирания си и сериозно разширен вариант комплексът има 325 стаи и апартаменти, повечето с морски изглед, които предлагат настаняване по стандарта "пет звезди" на първа линия до морския бряг. Първите му гости пристигнаха още през месец май, а официалното откриване на комплекса предстои на 22 юни, съобщиха от дружеството. Основната концепция на "International Hotel Casino & Tower Suites" е "всичко на едно място". На разположение на всички гости са: най-голямото казино в България на площ от 1500 кв. м, най-големият конферентен център в България, разположен в хотелски комплекс, СПА център, 300 паркоместа в самия център на курорта, тематични заведения и ресторанти, шопинг център и покривна тераса с площ от 3 хил. кв. м с инфинити басейн. "Новият комплекс пренася курорта Златни пясъци на ново, по-високо световно туристическо ниво, обяснява Евстатиева. Ултра модерната визия, на която ще се насладят всички негови гости, вече осигури на комплекса място в категорията "Premium" в колекцията на онлайн каталога "Great Hotels of the World" за най-добрите 4 и 5-звездни хотели и курорти в света". Архитектурлният проект е на арх. Павел Иванов , член е на Американския институт на архитектите и на Съюза на българските архитекти. Той е бил е главен архитект в една от най–големите кувейтски компании - "SSH". През 1993г. Иванов заминава за САЩ, където развива своя собствена практика. Арх. Павел Иванов реализира свои идеи и във Великобритания, Казахстан и Индонезия. Едни от най престижните негови проекти са Правителствения дворец за държавни гости в комплекса "Баян" в Кувейт, постройките в новия Голф комплекс "Жайляу" в Алмати, Казахстан, както и частна резиденция в Джакарта, Индонезия. Инвестицията за реновирането и разширяването на "International Hotel Casino & Tower Suites" е осигурена със заем от Първа Инвестиционна Банка, информира Десислава Евстатиева. Проджект мениджмънтът и инвеститорският контрол са били поверени на "Тръст Инженеринг" - инженеринговото дружество на "БТ Дивелопмънт Сървисиз", а главен изпълнител на проекта е строителният холдинг "Планекс".
Източник: Дневник (11.06.2013)

Здравен фонд на Първа инвестиционна банка получи нов лиценз Фонд за частно здравно осигуряване, в който акционер е Първа инвестиционна банка (ПИБ), е получил нов лиценз за дейност, който му дава право да продължи да работи и след август тази година. От Комисията за финансов надзор (КФН) съобщиха, че на последното си заседание в четвъртък са лицензирали "Здравноосигурителна каса Фи Хелт", в която основният пакет акции е собственост на банката. Разрешителното от КФН се издава заради задължителното прелицензиране на всички здравни фондове, което беше прието преди около година по изискване на ЕС. С това фондовете трябва да отговарят на много по-високи изисквания за капитал и отчетност, а за да извършват дейност, трябва да имат застрахователен лиценз. Новите правила ще влязат в сила от началото на август и вече доведоха до размествания на пазара. Някои фондове обявиха, че ще се слеят със застрахователни компании, други получиха отделен лиценз, но със сигурност ще има и такива, които просто ще спрат да работят. Лицензът на "Фи Хелт" е стандартният за здравен застраховател – той дава право да се издават полици "Злополука" и "Заболяване", срещу които компанията плаща фискирани суми или обезщетения. Справка в Търговския регистър показва, че дружеството вече е със записан капитал от 5 млн. лв., при 4.6 млн. лв. минимална граница по Кодекса за застраховането. Според последното общо събрание на "Фи Хелт" от 4 април, основният акционер в него е ПИБ с 59.1%, "Прайм Хелт" има 32.9%, а четири физически лица притежават по 2%. Сред тях са членовете на надзорния съвет на ПИБ Мая Георгиева, Евгени Луканов и Йордан Скорчев, както и Ренета Илиева – Матеева. В регистъра като изпълнителен директор е посочена Нели Петкова Нешева – бивш директор на Националната здравноосигурителна каса, която подаде оставка в началото на 2012 г., след като стана ясно, че е взела над 12 хил. лв. бонус, когато имаше недостиг на пари за здравеопазване и издръжка на лечебни заведения. След като напусна поста си, Нешева обяви, че ще дари бонуса за благотворителност.
Източник: Капитал (18.06.2013)

Лек ръст на банковите активи Активите на банковата система към края на май тази година възлизат на близо 82,9 млрд. лв. Това показват изнесените днес данни на Българска народа банка (БНБ), която публикува статистика за банковата система и групите банки към края на петия месец на 2013 г. Промяната в рамките на един месец е малка. Към края на април 2013 г. активите на банковата система бяха в размер на 82,5 млрд. лв. Към 31 май депозитите на граждани и домакиства в банките у нас са 36,79 млрд. лв., показват още данните на БНБ. Припомняме, че според предварителните данни размерът на депозитите на домакинствата и нетърговските организации, обслужващи домакинствата (НТООД) е 35,3 млрд. лв. Същевременно общата сума на привлечените средства на кредитните институции в страната е 71,1 млрд. лв към края на петия месец на тази година. Данните на БНБ подредиха и най-големите банки по размер на активите към края на май. Групирането не съдържа в себе си елементи на рейтинг и не следва да се интерпретира като оценка на финансовото им състояние, обясняват от централната ни банка. Мястото на банките в групите зависи от размера на активите им и се променя в края на всеки отчетен период. Активите на 5-те най-големи кредитни институции у нас към края на петия месец на годината възлизат на 41,2 млрд. лв, показва справка на Econ.bg на данните на БНБ. Размерът им се увеличава с около 500 млн. лв., като към края на април активите на топ 5 на най-големите банки у нас бяха в размер на 40,7 млрд. лв. Ето кои са 5-те най-големи български банки към края на месец май: 1. УниКредит Булбанк; 2. Банка ДСК; 3. Първа инвестиционна банка (ПИБ); 4. Обединена българска банка (ОББ); 5. Корпоративна търговска банка (КТБ). Нареждането, което може да видите тук, не се променя спрямо април тази година.
Източник: econ.bg (01.07.2013)

Ипотечни лихви без потенциал за понижение Лихвите по жилищни кредити не падат под нивата, на които се установиха преди около половин година. Това се случва, въпреки че банките периодично обявяват "нови" промоционални оферти за ипотеки. Освен това кредитирането в този сегмент се свива вече девет месеца (с едно изключение през декември 2012 г.). Това показва преглед на предложенията на най-големите и активни на пазара банки, данните от лихвената статистика на БНБ и данните за кредитирането на централната банка. Предлагането на жилищни кредити в момента е на нива от 6.2-6.7% годишна лихва. Такива са обаче те поне от около половин година, дори и повече. Така, въпреки че банките обявяват "нови" промоционални оферти, лихвите по ипотеките на практика са в застой. Според коментари на банкери на този етап лихвите по жилищните кредити са изчерпали потенциала си за намаление, като са достигнали дъното си и тази година ще се задържат на наблюдаваните вече нива. Оферти за ипотеки на тези нива имат Банка ДСК (6.7% променлива годишна лихва), ПИБ (6.5% за първите три години от срока на кредита), Райфайзенбанк (6.15% за първата година на кредита), ОББ (6.2% променлива лихва за левове и евро), Societe Generale Експресбанк (6.5% за кредити в евро), СИБанк (между 5.85 и 6.10% за първите три години), МКБ Юнионбанк (6.6% плаващ лихвен процент), Алфа банк (от 6.4% фиксирана лихва според периода на фиксиране), Креди агрикол (преди Емпорики банк, от 5.85% фиксирана лихва според периода на фиксиране). Две банки имат оферти, чиито нива са под пет процента - Уникредит Булбанк (4.5% за първата година фиксирана и 6.5% плаваща за останалия период) и Пощенска банка (4.6% за първата година на кредита и 6.6% за останалия период). Обичайно офертите са съпроводени и с отстъпки и намаления в таксите и комисионите - за кандидатстване, за управление на кредита, за усвояване, за предсрочно погасяване. Задържането на лихвите около достигнатото вече ниво е видимо и от данните на централната банка, които показват много малки корекции на месечна база. На годишна база (спрямо същия период на предходната година) понижението е по-видимо, но темповете са бавни и постепенни. В края на май (за юни данните ще бъдат публикувани в края на този месец - бел. ред.) ефективната годишна лихва за левови ипотеки средно за пазара е била 6.84%, като спрямо април намалението е с 0.03 процентни пункта, а на годишна - с 0.59 пр.п. Подобна е ситуацията и при лихвите по ипотеки в евро - 7.20% средно за пазара с месечно намаление 0.15 пр.п. и годишно 0.34 пр.п. Данните показват и че левовите ипотеки остават трайно по-евтини от тези в евро. Лихвените нива на жилищните кредити за тази година се определят като удовлетворителни, като обичайно се посочва, че сега са по-ниски от тези преди кризата. Въпреки това обаче ниски остават и обемите на кредитиране. Още от есента на миналата година се наблюдава свиване на месечна база на жилищните кредити. През май обемът им продължава да спада - с 0.12% до 8.856 млрд. лв. На годишна база все още успяват да задържат някакъв ръст, като той обаче е малко над нулата - 0.3%. Една от причините за ниското кредитиране е това, че домакинствата остават все още предпазливи и консервативни в тегленето на нови заеми заради общата макроикономическа несигурност и безработица.
Източник: Капитал (02.07.2013)

Общо 21 от търгуваните на Българска фондова борса (БФБ) компании са били с пазарна капитализация от по над 100 млн. лв. към края на юни 2013 г. Лидер по този показател на БФБ, далече пред другите, продължава да бъде Българска телекомуникационна компания (БТК) с пазарна стойност в размер на 802.7 млн. лв. Втората най-скъпа компания на БФБ е Булгартабак-холдинг с пазарна капитализация от 751.4 млн. лв., докато челната тройка се оформя от Корпоративна търговска банка, която пазарът оценява на 574.2 млн. лв. Това са и единствените три компании с пазарна стойност над 500 млн. лв. Веднага след тях се нареждат Петрол и Софарма с 493.8 млн. лв. и 414.4 млн. лв. пазарна капитализация, респективно. В челната десетка по пазарна капитализация попадат още ЧЕЗ Разпределение България (302.6 млн. лв.), Монбат (272.9 млн. лв.), Албена АД (215.7 млн. лв.), Първа Инвестиционна Банка (212.3 млн. лв.) и Енерго-Про мрежи (210.8 млн. лв.). Общата пазарната капитализация на 25-те най-големи компании на БФБ по този показател възлиза на 6.2 млрд. лв. Пазарната капитализация на всички компании търгувани на борсата в момента е 8.28 млрд. лв. Унипак оглавява класацията на компаниите, които са увеличили с най-много пазарната си капитализация през второто тримесечие. Ръстът при компанията е от 91.22%. Втората най-поскъпнала компания на БФБ за периода април-юни е Проучване и добив на нефт и газ, където повишението е от 63.81%. Челната тройка се оформя от Слънчев бряг АД, чиято пазарна стойност се е увеличила с 60.71%. Най-големите губещи съответно са Меком (-42.86%), Оловно-цинков комплекс (-39.62%) и Енергони (-36.71%). Общо 11 компании са отчели двуцифрен спад в пазарната си капитализация в процентно изражение.
Източник: profit.bg (03.07.2013)

UniCredit Булбанк стана банка на годината „UniCredit Булбанк” стана „Банка на годината” в XXI-вото издание на едноименнната класация, организирано от Асоциация „Банка на годината”. Три награди спечели миналогодишният носител на отличието, Първа инвестиционна банка (ПИБ). Тя получи наградата „Банка на клиента”, освен това беше определена и като най-добра в обслужването, на база на проучването „Приз на Тайния клиент”. ПИБ беше наградена и с приза за „Пазарен дял”. Банката на клиента се определя чрез гласуване онлайн. Наградата на „тайния клиент” се връчва на база изследване, проведено в близо 500 банкови клона в София и в страната. Банка ДСК взе наградата „Банков бранд на годината”, СИБАНК спечели приз за ефективност, а Корпоративна търговска банка получи наградата „Динамика на развитието”. За чуждестранен банков клон на годината беше посочен клонът на „Ситибанк” в София.
Източник: Дарик радио (03.07.2013)

Фирма от “Надежда” купува “Кремиковци” Активите на неработещия комбинат "Кремиковци" отново сменят собственика си. Това стана ясно от решение на Комисията за защита на конкуренцията, което е взето на 15 май, но е публикувано на официалния сайт на ведомството месец по-късно - на 27 юни. КЗК дава зелена светлина на търговското дружество "Крис Мит" да закупи 100% от капитала на компаниите за търговия с черни и цветни метали "Елтрейд Къмпани", "Надин Металс" и "Валпет Консулт", които закупиха активите на "Кремиковци" за 161,6 млн. евро през пролетта на 2011 година. Сумата, срещу която "Крис Мит" ще придобие капитала на трите фирми за търговия с цветни и черни метали, не е обявена публично. Интересно е, че в решението на КЗК е записано, че фирмата купувач има намерение да възстанови част от мощностите на комбината. Според документа в "Кремиковци" ще бъдат произвеждани и продавани горещовалцувани и студеновалцувани плоски стоманени продукти (рулони), плоски продукти с метално покритие и плоски продукти с органично (пластмасово) покритие. От КЗК посочват, че "Крис Мит" се държи от Кристиян Младенов, който е собственик на 76% от капитала на компанията. Акционери с по 6% от капитала са още Наско Атанасов, Златин Дяков, Петър Лещаров и Емил Димитров. Регистрацията на фирмата е в столичния район "Надежда". От своя страна собственици на трите компании, които ще бъдат придобити от "Крис Мит", са регистрирани на територията на Британските Вирджински острови. Проверката на КЗК е показала, че в момента тези предприятия не изкупуват метали и метални отпадъци, нито преработват суровини. Тяхната дейност е съсредоточена в освобождаване на нетекущи активи на "Кремиковци", както и продажба на стоки, материали и отпадъци. След като се запознават със ситуацията на пазара за черни и цветни метали, от КЗК не смятат че сделката нарушава конкуренцията и разрешават осъществяването й. Кандидат-купувачът Младенов е бивш член на управителния съвет на футболен отбор "Локомотив София", съобщава "Капитал". Управляваната от него фирма "Крис Мит" се занимава с търговия, представителство, сделки с недвижими имоти, производство и др. Според отчета за 2011 г. дружеството има едва 7000 лв. оборот и отчита 18 хил. лв. загуба.
Източник: Стандарт (03.07.2013)

Враждебен кредит II: Откупът "Да, оправих се. Вярно е, платих и купих бизнеса си обратно." Така звучи отговорът на един недотам задлъжнял бизнесмен на въпроса успя ли да спаси фирмата си от банката, която практически го беше прибрала заради необслужван кредит. Кой е човекът? Коя е банката? За колко пари говорим? Какъв е бизнесът? Историята е доста любопитна... и малко плашеща. Думите по-горе са на Димитър Ангелов. Фирмата - "Глобъл комюникейшън нет" (GCN). Тя е бивше дъщерно дружество на "Кейбълтел", което през 2009 г. Ангелов (тогава изпълнителен директор на придобитото от "Кейбълтел" "Евротур сат тв"). В момента фирмата е един от сравнително големите интернет оператори на едро в България - тя, по собствените си оценки и по такива на хора от бранша, доставя на едро близо една трета от интернет свързаността в България. Клиенти са й "Близу", "Булсатком", "Мобилтел" и близо стотина по-малки доставчици. Според последната налична книга на акционерите към 2012 г. мажоритарен акционер в GCN е регистрираното в американския щат Делауеър дружество Seguin Holdings, което се представлява от Ангелов. А по собствените му думи реален притежател на компанията е самият той. По последни официални данни, които са за 2009 г., приходите на GCN са били 7.2 млн. лв. (при 12.7 млн. лв. за 2008 г.). От баланса се вижда, че машините и оборудването са оценени на 20.2 млн. лв., а активите в процес на изграждане - на още 10 млн. лв. По думите на самия си притежател фирмата работи добре и е стабилна. Другото, с което е интересна, е, че тя е изградила мрежата на държавната администрация, системата за спешния номер 112 и т.нар. мрежа за национална сигурност (връзките между голяма част от кметствата, областните управи, държавните болници, кадастъра и центъра за реакция при кризи). Договорът с администрацията на Министерския съвет за изпълнение на този проект е от 2007. Въпреки че въпросната мрежа вече е изградена и работи, плащането на сумата, която правителствената администрация дължи на GCN - 6.7 млн. лева за полагането й, се бави. "Просто бавеха парите с различни аргументи. Първо - че инфраструктурата няма необходимите строителни книжа, после - че предстои цялата система да бъде прехвърлена от МС на транспортното министерство, което да плати от неговия бюджет", разказва Димитър Ангелов. Именно заради неполучените държавни плащания операторът прибягва до банков кредит. През 2011 г. GCN взема 1.8 млн. евро от Първа инвестиционна банка със срок на погасяване пет години. Ангелов залага всичките материални активи на фирмата към момента, които включват машини, оборудване и съоръжения (мрежа за електронни услуги). Като обезпечение дава и вземанията си по договора с Министерския съвет. Първоначално всичко е наред - дружеството плаща вноските си. Но в началото на тази година изпада във финансови затруднения и спира да го прави. На 14 януари Ангелов получава писмо от депозитара Стефана Ценова, че ПИБ е обявила кредита за предсрочно изискуем и е пристъпила към усвояване на заложените вземания на фирмата му от Министерския съвет. В този момент неплатените вноски към ПИБ са 150 000 евро. Такова уведомление от банката до GCN впрочем пристига четири месеца по-късно. На 23 май МС превежда по сметката на GCN част от парите, които й дължи. А на 5 юни компанията изплаща по същата, посочената от депозитара сметка, дадена от ПИБ на МС, и останалата част от дължимите на банката пари. Въпреки това в края на първата седмица на юни Ангелов получава писмо, че на 10 юни (понеделник), е насрочен опис на заложеното имущество с цел усвояването му. В последния възможен момент - петък, 7 юни, сутринта, Ангелов в последен опит да спаси активите си организира пресконференция, за да даде публичност на проблема. "Към момента не дължа нищо на банката. Кредитът е затворен. И въпреки това превземат фирмата ми", оплаква се той. Четири часа по-късно Ангелов разбира, че активите на фирмата му вече са продадени. В централния офис на GCN в София пристигат адвокати на ПИБ (придружени от нотариус и полиция), за да входират документи, уведомяващи собственика, че компанията му вече не е собственик на мрежата си. Оказва се, че на 27 май ПИБ е организирала търг за продажба на заложеното имущество на GCN, купувач е "Търнараунд мениджмънт", а цената - 2.15 млн. лв. Самата "Търнараунд мениджмънт" е 100% притежание на банката и е регистрирана на нейния адрес с 2 лв. капитал през март 2013 г. Към онзи момент ситуацията е такава, че GCN е платила целия си кредит към банката, но тя вече е усвоила обезпечението си и дори го е продала на своя фирма. А по думите на Ангелов той не успява да се свърже с мениджърите й. След медийния шум, вдигнат благодарение на въпросната пресконференция, нещата рязко се променят. Собственикът на телеком мрежата получава обаждане от ПИБ с предложение проблемът да бъде разрешен - срещу такса или комисиона. Развръзката идва сравнително бързо. На 27 юни Димитър Ангелов получава фактура от "Търнараунд мениджмънт" за 4.57 млн. лв. за продажба на движими вещи и имущество, осребрява я и така практически откупува собствената си инфраструктура. "Да, вярно е, платих и се оправих", каза той за "Капитал". Цялата история в числа е относително проста. Банката е прибрала първо 2 млн. лв., преведени от Министерския съвет като плащане по договора с GCN, а после още 1.8 млн. лв., платени от Димитър Ангелов. Междувременно разпределението на парите по сметките се бави, а после банката го обжалва. В крайна сметка обаче кредитът е изплатен. Впоследствие срещу 2.125 млн. лв., които притежаваната от ПИБ "Търнараунд мениджмънт" би трябвало да е дала на самата банка за активите на GCN, същата фирма прибира 4.572 млн. лв. от Ангелов по фактурата, с която той откупува мрежата си. Сега Ангелов чака още 4.7 млн. лв. от правителствената администрация. А парите за осребряването на фактурата са... кредит от ПИБ със седемгодишен срок и 10.5% лихва. Познайте дали собственикът на GCN в момента не търси да рефинансира заема. Макар и да излиза, поне дотук, печеливша от историята, фирмата "Търнараунд мениджмънт" щеше да е още по-печеливша, ако беше успяла да стане собственик на активите на GCN. Макар и по баланс активите на оператора да са за 20 млн. лв., по думите на Ангелов те струват много повече (говорим за близо 3 хил. километра оптика). Има и още една подробност - част от парите от правителството за изброените по-горе държавни мрежи не са платени, защото мрежите не са издадени на поръчителя. Тоест те все още са на GCN по простата причина, че за момента нямат необходимите разрешителни за експлоатация (узаконяването на телекомуникационна инфраструктура по принцип отнема дълго време). С други думи, част от мрежата за национална сигурност и в момента е притежание на частната компания, която за малко щеше да се окаже собственост на фирма на ПИБ. От самата банка, която беше потърсена от "Капитал" за коментар, не дадоха такъв. В началото на юни, когато скандалът за първи път избухна, от кредитната институция отговориха, че принципно не коментират отношения със свои клиенти. Дали цялата история на Димитър Ангелов, GCN и ПИБ е само тази? Със сигурност има подробности, които остават скрити. Но това, което изплува на повърхността, ясно говори на всеки, който има кредит, отношения с държавата или и двет
Източник: Капитал (08.07.2013)

Всяка четвърта ипотека е заради развод Разводите и разделите на двойки, които живеят на семейни начала, раздвижиха пазара на ипотечни кредити. Между 20% и 25% от исканията за отпускане на жилищен кредит са на хора, които вече са решили да заживеят самостоятелно. Това съобщи пред „Монитор” Милка Тодорова, директор в дирекция „Банкиране на дребно” в Първа инвестиционна банка. Хората, които са се разделили с партньорите си, търсят по-малки жилища. Те обикновено искат да изтеглят кредит за нов дом със среден размер от 35 000 евро, обясни Тодорова. Тя припомни още, че тъй като често разделите настъпват инцидентно, тези клиенти нямат заделени собствени средства за покупката на имот Затова те търсят финансиране, което да покрие изцяло стойността на жилището. Другата голяма група клиенти, която се решава да изтегли заем за нов дом, са младите семейства. „Около половината от исканията за кредит са за 100% от стойността на имота”, каза още Тодорова. Дори и клиентите да са събрали някаква сума, предпочитат да я оставят за ремонт или за покриване на непредвидени разходи. Другата половина от кандидатите обикновено могат да осигурят сериозно самоучастие. Най-често те са събрали около 30-40% от парите, необходими за покупката на апартамента. Тодорова разказа още, че търсенето на имоти в момента е насочено не само към най-малките жилища, но и към луксозния сегмент Средният размер на ипотечните кредити в този случай е от порядъка на 100 000 евро. Отпуснатите жилищни кредити към момента са на нивото от миналата година, обясни още Тодорова. Цените на имотите са с малко понижение на годишна база от порядъка на 0,8 на сто. Данните на Българската народна банка (БНБ) обаче показват, че лихвите по жилищните кредити са на най-ниски нива от 2007 г. насам. Средната лихва по тези заеми за нови клиенти в левове е около 6,84% през май. По жилищните кредити в евро лихвата е от порядъка на 7,20 на сто. За сравнение през май 2007 г. лихвата по жилищните кредити в левове за нови клиенти е била 8,48%, а в евро – 7,51 на сто. Тодорова обясни още, че банката започва кампания, в която всеки гражданин или юридическо лице може да доведе приятел или познат, който да кандидатства за жилищен кредит, обезпечен с ипотека. При одобрен заем и след неговото усвояване посредникът ще получи 0,5% от сумата.
Източник: Монитор (10.07.2013)

Три големи местни хотела са прибрани от няколко банки заради просрочени кредити и съдебни изпълнители ги пускат на търгове. Триетажният хотелски комплекс „Колосите”, доскоро притежаван от фамилията Косеви от Горна Оряховица, е най-големият обект, който е прибран за просрочени ипотеки. Той се намира в златаришкото село Равново и доскоро е бил доста посещаван заради близостта си до Еленския балкан. Собствениците обаче закъсват и не могат да обслужват заемите си към Първа инвестиционна банка и Банка ДСК. Така трезорите пък прибират комплекса и в момента го предлагат на търг за 575 хил. лв. За продан този месец отива и комплекс за селски туризъм в еленското село Бръчковци. Цената на този имот е 306 хил. лв., но ако няма интерес, ще бъде намалена още повече. Вече само 384 хил. лв. струва пък емблематичният великотърновски хотел „Бейската къща”. Комплексът на бившия депутат Димитър Йорданов е заложен пред Пиреос банк, но заемът, отпуснат от финансовата институция, не е обслужван. Първият търг за хотела в старата част бе миналата година, като тогава цената надхвърляше 600 хил. лв. Заради липсата на мераклии обаче сега тя е намалена до 384 хил. лв., а публичната продан е насрочена за края на този месец. Съдебни изпълнители продават още над 200 имота в целия регион заради задължения.
Източник: Борба - Велико Търново (11.07.2013)

Шеста банка ще отпуска нисколихвени кредити Шеста банка ще отпуска нисколихвени кредити за малки и средни предприятия. Райфайзенбанк (България) се присъедини към втората програма на инициативата JEREMIE на Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ). Банката подписа споразумение с фонда, според което тя ще отпуска кредити на малкия и средния бизнес за поне 20 млн. евро. Половината от тях - 10 млн. евро, са собствен ресурс, а другата половина са осигурени от фонда. "Райфайзен" ще отпуска заемите с повече от 50% намаление на лихвите в сравнение с нивата по стандартните й кредити за малките и средните фирми. Освен това програмата има изискване към банките, които финансират по нея, да отпускат кредитите и при по-ниски от обичайно изискваните обезпечения, както и с намалени такси. Средствата ще се отпускат както за инвестиционни цели, така и за оборотни средства и за револвиращи кредити и овърдрафти. Според Евелина Милтенова, изпълнителен директор на Райфайзенбанк, кредитната институция отпуска месечно между 40 млн. и 50 млн. лв. финансиране за малки и средни предприятия. По думите й има търсене на кредити от дребния и средния бизнес, въпросът е кои от проектите са наистина платежоспособни. Тя посочи, че банката вече одобрява проекти, които могат да получат финансиране по тази програма. Ресурсът, с който "Райфайзен" влиза в програмата, на този етап е 20 млн. евро, като според реализацията му може да бъде увеличен. След подписването на това споразумение бюджетът на втората част на JEREMIE става общо 330 млн. евро за кредити с ниски лихви. ЕИФ осигурява 165 млн. евро, а шестте банки, включили се до момента (Прокредитбанк, ПИБ, Уникредит Булбанк, Алианц банк, Societe Generale Експресбанк и "Райфайзен") имат ангажимента да удвоят този ресурс, тоест да осигурят още 165 млн. евро. Всяка от банките се договаря и взима различен обем ресурс, който удвоява. Нивата на лихвите, на които се отпускат заемите за микро-, малки и средни предприятия по схемата, са между 3% и 7%. Границите са широки, тъй като целта е да не се лишат от достъп до ресурс най-рисковите клиенти за банките - стартиращи фирми, микропредприятия, такива без обезпечения. По данни на ЕИФ от началото на 2013 г. (тогава стартира схемата) са предоставени над 114 млн. лв. (57 млн. евро) кредити на над 450 малки и средни предприятия. Средното ниво на лихвата, при която се отпускат до момента, е 4%. През есента на 2011 г. започна да действа първата програма на JEREMIE - гаранционната схема, по която банките партньори (ОББ, Прокредитбанк, Райфайзенбанк, Уникредит Булбанк, СИБанк) трябва да отпускат кредити с преференциални условия на малки и средни фирми за 300 млн. евро, или пет пъти повече от бюджета по гаранционната схема, който е 60 млн. евро. За изминалите 12 месеца по тази програма са усвоени 66% от заложения бюджет. Отпуснати са над 3200 кредита с по-малко обезпечение за общо 390 млн. лв. или 200 млн. евро, включително и на стартиращи бизнеси. Към края на май тази година нарастването на заемите за корпоративния сектор (общо големи компании и малки и средни фирми) спрямо май 2012 г. е с 1.1 млрд. лв. по данни на БНБ. През есента на миналата година условията за финансиране по гаранционната схема бяха предоговорени между банките и ЕИФ. В резултат на това в нея бяха включени освен инвестиционните кредити и оборотни заеми, револвиращи кредитни линии и овърдрафт. Причините бяха ниското търсене на инвестиционни кредити в условията на макроикономическа нестабилност и влошаващата се икономическа среда, което е характерно за цяла Европа.
Източник: Капитал (12.07.2013)

Ръководството на ПОК „Доверие” е подало оставка Ръководството на най-голямата пенсионноосигурителна компания в България – ПОК „Доверие”, е подало оставка. Причината е несъгласие с липсата на прозрачност около продажбата на мажоритарния дял на дружеството. Информацията и мотивите за оставката потвърди Даниела Петкова, която доскоро беше председател на УС и главен изпълнителен директор на „Доверие”. Според данните 93% от дружеството се държи от австрийската компания Vienna Insurance group (VIG). Доскоро обаче не се знаеше кой е купувачът на този дял и въпросът бе обект на различни спекулации. По данни на „Капитал” обаче преди дни в Комисията за финансов надзор представител на австрийския собственик е представил кандидата - United Capital. Фирмата е регистрирана във Великобритания и е с офшорна собственост. Представлявана е от български граждани и е с българо-австрийско управление. Един от основните акционери на United Capital е българското дружество "Риджънт кепитал" АД. То се управлява от Румен Нанов, който има акционерен дял и представлява един от големите му собственици "Пош ентерпрайзиз" ЛЛС, регистрираното на Сейшелските острови. Нанов e бил един от директорите на фалиралата през 1995 г. „Агробизнесбанк”. Малко преди фалита на банката в нейното ръководство са били и настоящите основни акционери на „Първа инвестиционна банка” Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев. Продажната цена на мажоритарния дял на ПОК „Доверие” е между 120 и 150 млн.евро. Преди време банкерът Цветан Василев бе спряган за най-вероятен купувач. По информация на „Капитал” той е отправил оферта за малко над 150 млн. евро чрез едноличното си дружество „Бромак” ЕООД. Според друг слух интерес към придобиването на ПОК „Доверие” е имал и председателят на КРИБ и шеф на „Софарма” Огнян Донев. "Няколко месеца след публичното оповестяване на намеренията за продажба на дела на мажоритарния собственик и въпреки дългия период от време все още няма публична информация", каза бившият вече председател на УС на „Доверие” Даниела Петкова. Тя е категорична, че това е в противоречие с ценностите и откритостта, която ръководството на дружеството изповядва. За опасността от оставка се разбра преди два дни, когато в свое становище КНСБ също изрази опасенията си, че продажбата на най-голямата пенсионноосигурителна компания в България се прави непрозрачно. "Миналата седмица имаше заседание на Надзорния съвет (НС), където уведомихме акционерите и мажоритарния собственик за решението си. Оставката не е спонтанна. Обмисляме този ход от месеци", твърди Даниела Петкова. Тя е категорична, че "няма връщане назад" за подалото оставка ръководство и то едва ли ще се споразумее с потенциалните нови собственици, които и да са те. "Доверие" управлява парите за пенсии на 1.25 милиона българи, а активите й възлизат на 1.8 млрд. лв. Това е близо една трета от цялата частна пенсионноосигурителна система.
Източник: expert.bg (15.07.2013)

Сопотски потайности Налетите в държавната ВМЗ - Сопот, 27.5 млн. лв. се харчат непрозрачно. Министерството на икономиката за какво отиват средствата и кой е техният получател. И въпреки че отговорът отне седмица, той съдържа само едно конкретно изречение - 20 млн. отиват за плащане на стари дългове, а остатъкът - за заплати и оборотни средства. Обяснението е, че информацията е класифицирана. Това обаче е публичен ресурс - парите за ВМЗ бяха предоставени под формата на увеличение на капитала от "Държавна консолидационна компания", в която постъпват средства от приватизация. Затова данъкоплатецът има право да знае за какво се разходват средствата. И няма как да е класифицирана информация размерът на просрочените заплати и как и кои кредитори са предпочетени, при положение че дружеството има над 150 млн. лв. дългове. Секретни може да са данните единствено за контрагентите по военните поръчки. Макар че при отпускането на помощта министерството на икономиката писмено обеща разходването да е напълно прозрачно, единственото конкретно число от помощта е сумата от 7.5 млн. лв., част от която е била използвана за изплащането на забавени заплати и за оборотни средства. Няма и разбивка за кое от двете по колко, но предвид, че разходите за персонала на месец са за над 1 млн. лв., а просрочените суми са за два месеца и половина, много е вероятно да почти всичко да е отишло по това направление. А оборотни средства са нужни, защото според близки до завода източници по вече предплатена поръчка средствата са изхарчени, а работата не е започнала. С останалите 20 млн. лв. са били погасени "неотложни задължения", но министерството отказа да отговори към кого точно и как е направен подборът на кредиторите. Мотивите на ведомството са, че това е класифицирана информация и не могат да се дадат конкретни данни. Сред оскъдната информация, давана преди време от министри, е, че само държавните публични дълговете са за над 50 млн. лв. Но има и частни кредитори с по няколко милиона вземания - като КТБ (която отпусна заем неотдавна) и към ПИБ (която пък преди време поиска несъстоятелност на ВМЗ). От години ВМЗ не публикува никакви финансови отчети, макар че като държавно дружество е задължено да го прави на всяко тримесечие на сайта на Министерството на финансите. С извинението за класифицирана информация от основния акционер от МИЕ отново отказаха да дадат официални данни за финансовото състояние на завода. От министерството посочиха, че отчетите могат да се получат само от ВМЗ, ако ръководството му прецени, че това няма да попречи на дейността на компанията. Само за сравнение - държавният оръжеен търговец "Кинтекс" публикува отчета си на всяко тримесечие. Но дружеството е печеливше и явно няма какво да крие. По неофициални данни, според които миналата година приходите на ВМЗ са били по-малко от 70 млн. лв., а през първото тримесечие са били едва около 10 млн. лв. През 2010 г. оборотът е надминавал 80 млн. лв. Загубата е нещо обичайно за производителя на оръжие - от 6 до 20 млн. лв. в последните години и 3 млн. лв. през първите три месеца на тази. Министерството не отговаря и на въпроса каква част от мощностите на сопотския завод са натоварени. Причината за въпроса е, че от началото на годината работниците първо бяха пуснати в неплатен отпуск заради липса на поръчки, а последваща информация не е разкривана. От министерството посочват, че с част от парите за оборотни средства ще се купуват материали, за да се "рестартира производството". Което вероятно означава, че такова не е имало отдавна.
Източник: Капитал (16.07.2013)

Само осем от борсово търгуваните компании оповестиха отчет към полугодието на 2013 г. на английски език. Данните от дъщерната компанията на Българска фондова борса X3News сочат, че три от дружествата са банки – Първа инвестиционна банка, Централна кооперативна банка и Българо-американска кредитна банка. Останалите „сини чипове“ предоставили доклад на английски са Химимпорт, Софарма и Монбат. Представяне на данните за пред чуждестранните инвеститори са направили и от Фонд за недвижими имоти България АДСИЦ и Българска фондова борса. Регулярна месечна информация на английски език оповестяват и от Еврохолд България и Адванс Терафонд.
Източник: profit.bg (02.08.2013)

Отложиха делото срещу ВМЗ-Сопот Окръжният съд в Пловдив отложи вчера заседанието на делото за обявяване на ВМЗ Сопот в несъстоятелност за 14 септември. То бе заведено от “Механичен завод” – Девин в началото на годината. Впоследствие към кредиторите се присъедини и “Първа инвестиционна банка”, като първоначално окръжният съд прекрати производството по отношение на банката. Дълговете на ВМЗ надхвърлят 150 милиона лева, като от тях 2,5 милиона лева са към “Механичен завод”-Девин. Някога заводът е бил част от структурата на оръжейницата, но след това бил продаден отделно. “Първа инвестиционна банка” е отпуснала два заема на ВМЗ, единият от които в размер от 980 хиляди евро бе погасен. Остана обаче дългът от 822 хиляди евро, по който ВМЗ има просрочия към банката.
Източник: Монитор (13.08.2013)

„Първа инвестиционна банка” АД (Fibank) подписа споразумение с унгарската МКБ Банк за придобиване на 100% от акциите на „МКБ Юнионбанк” ЕАД. Придобиването ще стане след получаване на необходимите одобрения от компетентните органи, съобщиха от ПИБ. Fibank е динамично работеща институция, която е третата по големина на активи банка в България с 8.4% пазарен дял и е на второ място по доверие на вложителите, измерено с размера на депозитите от населението, където има над 13% пазарен дял. Fibank има 10% пазарен дял при кредитите, отпуснати на бизнеса, и 15% пазарен дял при кредитните карти на населението. „МКБ Юнионбанк” ЕАД заема 15-о място в банковата система с 1.5 милиарда лева активи по данни на БНБ към 30 юни 2013 г. След придобиването на „МКБ Юнионбанк” ЕАД активите на Fibank ще достигнат над 8.5 милиарда лева. Банката ще предложи широка гама от продукти на клиентите си с фокус върху кредитирането на малки и средни предприятия, както и кредитирането на частни лица, които ще се предлагат в по-голяма клонова мрежа. Придобиването ще повиши ефективността на банката, в резултат на което тя ще предложи още по-добри и конкурентни услуги за хората, бизнеса и обществото и по този начин ще бъде продължена и утвърдена линията на добрите практики на „Първа инвестиционна банка” АД като социално-отговорна финансова институция. Fibank и MKB Bank Zrt. постигнаха взаимноизгодно споразумение, което е в полза на стратегическите цели и на двете страни. Lazard Ltd (Международна финансово-консултантска компания) заедно с Първа финансова брокерска къща бяха водещ консултант на Fibank, а правни съветници бяха Stephenson Harwood и Цветкова, Бебов & партньори.
Източник: profit.bg (15.08.2013)

Акциите на ПИБ поскъпват със 7% след новината за сделката за МКБ Юнионбанк Акциите на ПИБ поскъпнаха със 7% до 2,45 лв. за акция (269 млн. лв. пазарна капитализация) след публикуването на новината, че банката ще придобие МКБ Юнионбанк. Изтъргувани са 17 хил. акции за около 40 хил. лв. Пазарната реакция е въпреки необявената цена на придобиването и начина на финансирането му. По информация на в. Капитал цената по сделката е около 100 млн. лв., но ПИБ ще трябва да осигури и около 350 млн. лв. като депозит в Юнионбанк, за да може МКБ да изтегли своя депозит за същата сума. Наистина, при подобни сделки е важна не само цената. Добър пример за това е придобиването на 49,99% от БАКБ. През 2011 г. СИЕСАЙЕФ купи въпросните 49,99% от БАКБ, плащайки само 100 хил. евро за акциите, но поемайки ангажимент да осигури финансиране на около 60 млн. евро (120 млн. лв.), с които банката-продавач (ирландската Allied Irish Bank) и облигационерите да могат да си получат вложените средства в депозити и облигации. Неизяснен е и въпросът как ПИБ ще осигури финансиране за сделката. Банката си постави за цел през 2013 г. да увеличи собствения си капитал. Припомняме, че на 20 декември 2012 г. акционерите на Първа инвестиционна банка АД гласуваха промяна в устава, която разреши на банката да издава привилегировани акции. Друго решение на акционерите позволи увеличаване на основния капитал с издаването на акции с номинален размер 100 млн. лв. до достигане на номинален размер от 210 млн. лв. През ноември 2012 г. банката издаде хибриден дълг за още 20 млн. евро, с което общият обем на този тип книжа достигна 60 млн. евро, като има възможност за издаването на книжа за още 40 млн. евро. Целта на емсиията бе да се увеличи капиталовата база на банката, което ще поддържа развитието ?. Лихвата по този хибриден дълг е 12,75%. Така възниква въпросът дали ПИБ ще емитира привилегировани акции или хибриден дълг, за да финансира покупката на Юнионбанк. Както издаването на привилегировани акции, така и на хибриден дълг, може да окажат влияние върху пазарната цена на обикновените акции на ПИБ. Самата Юнионбанк ЕАД бе продадена под натиска на наближаващия краен срок за връщане на милиардите евро, с които германското правителство спаси Bayern LB - собственик на унгарската MKB, която пък притежаваше досега българската Юнионбанк. "МКБ Юнионбанк е успешна компания на един перспективен пазар и единствено решението на Европейската Комисия по отношение държавната помощ за BayernLB е причина, немската банка да пристъпи към извършване на определени мерки като продажбата на свои директни и непреки участия с цел да изпълни ангажиментите си по плана за преструктуриране до 2015.", се казва в прессъобщение на продавачът MKB Bank. Собственият капитал на ПИБ към 30 юни 2013 г. възлиза на 533 млн. лв., който, разбира се, не е на разположение изцяло за придобивания, защото с него следва да се покриват и капиталовите изисквания. Все пак цената, на която е купена Юнионбанк АД, трябва да стане ясна от следващия отчет на Първа инвестиционна банка, който ще бъде публикуван до края на октомври 2013 г. (в случай, че сделката бъде финализирана до 30-и септември 2013 г.). Ако сделката се финализира след 30 септември 2013 г., то тя ще бъдеотразена в по-късен отчет. С уговорката, че точна сметка не може да бъде направена заради споменатите по-горе причини, ще дадем пример как би трябвало да се направи изчисление за състоянието на пазара, ако приемем, че цената за 100% от акциите на Юнионбанк е 100 млн. лв.
Източник: Инвестор.БГ (16.08.2013)

Цената, на която Първа инвестиционна банка (ПИБ) купи МКБ Юнионбанк, не стана известна, въпреки че купувачът е публично дружество, чиито акции се търгуват на БФБ. Тя може да се проследи при излизането на първите финансови отчети на трезора за съответното тримесечие, обясняват банкови счетоводители. Според в. "Банкеръ" обаче в сделката е включена и сумата от 170 млн. лв., която представлява финансиране на българския трезор от страна на продавача - баварската Bayern LB. "Това до голяма степен обяснява решенията, които общото събрание на ПИБ взе през май 2013 г. А то даде право на управителния съвет с разрешение на надзорния да емитира облигации в размер до 100 млн. лв. А чрез встъпване в дълг ПИБ ще поеме останалите външни и вътрешни финансирания, които е ползвала "МКБ Юнионбанк", твърди финансовото издание.
Източник: Стандарт (19.08.2013)

Банките свиха мрежата си В синхрон с тенденцията в Европа и българските банкови клонове и служителите им намаляват в кризата. За четири години - от края на 2008 г. до края на миналата година, мрежата на най-големите и активни банки в страната се е свила с 8.24%, а работещите там са намалели с 4.41%. Това показват публично достъпни данни от годишните доклади на съответните банки за 2008 г. и 2012 г., както и подадена информация от самите институции. В проучването на "Капитал Daily" са подбрани най-големите десет банки по активи, както и тези, които развиват активно бизнеса си. Така се стига до половината от общо 24 кредитни институции в България (в страната има и 6 клона на чужди банки). Общото намаление на клоновете от 8% напълно съвпада с данните на ЕЦБ за средното свиване на мрежата на институциите в Европа за последните четири години. То е пряк резултат от спада в бизнеса и оптимизацията на разходите. В България липсват данни, но според изчисления на Deutsche Bank за Европа клоновете поглъщат около 60% от разходите, включително наем и заплати на служители. В страната има и изключения от общата тенденция - четири банки отбелязват ръст на клоновата мрежа за периода на кризата - Корпоративна търговска банка (КТБ), Societe Generale Експресбанк, Банка ДСК и Централна кооперативна банка (ЦКБ). Банките, на които броят на служителите расте, са почти същите - ПИБ, Societe Generale Експресбанк, КТБ и ЦКБ. Тенденцията за свиване на клоновата мрежа и на служителите в банките дойде малко след кризата и смени бурното, особено за някои банки, нарастване на точките им на присъствие от времето на кредитния бум. В периода 2004-2007 г. банките бързо разрастваха клоновата си мрежа както в столицата, така и в страната. Тогава мотивът беше - да се осигури основа за дългосрочен растеж. Новите икономически реалности от 2008 г. насам наложиха преосмисляне на стратегиите като цяло, но и някои "спешни" мерки за съкращаване на разходи, а именно намаление на клонове и офиси и на служители. Основен фактор беше силното свиване на кредитната дейност, което имаше и все още има за следствие намаляване на приходите на банките от основна дейност, влошаване на финансовите им резултати и съкращаване на работещите в тях. В някои случаи през 2009/10 г. цели кредитни отдели в банки се трансформираха в звена за работа и събиране на проблемни кредити. Тогава бяха и най-големите съкращения на банкови служители, макар че подобни процеси продължиха да текат и след това. Същевременно наемането на нови служители не е изключение. Има и промени в броя на служители поради изнасяне на някои дейности (охрана, техническа поддръжка, почистване) извън структурата на банките, които не са основна банкова дейност. Банкери коментират, че намалението на клоновата мрежа и на работещите в банките е логично следствие на свиването на бизнеса им в резултат на ограничената бизнес активност на фирмите и компаниите в кризата и ограниченото потребление на домакинствата. По думите им банките се възползват от ситуацията, за да обърнат вниманието си към "вътрешния си двор" и да си "подредят къщичката вътре" - тоест да се реорганизират и преструктурират с цел оптимизиране на разходите и подобряване на рентабилността. Фактор с известен принос в процеса е и все по-активното въвеждане от банките на т.нар. алтернативни форми на банкиране – онлайн и мобилно. От СИБанк посочиха, че в момента активно разработват именно тези алтернативни канали за продажба, като се очаква мобилното банкиране да започне през септември. Според проучванията на Уникредит Булбанк при развитите европейски пазари се забелязва намаление на броя на посещенията на банковите филиали с около 3% на годишна база. От дружеството обаче конкретизираха, че те все още генерират основната част от приходите на кредитните институции. "Вече не се говори за останалите директни канали като за алтернатива на филиалите, а по-скоро като една цялостна интегрирана среда, в която филиалите имат основна роля и клиентите са тези, които избират кога, къде и коя операция да извършат през даден канал или не", коментираха от банката. Наблюденията на Уникредит Булбанк са, че всекидневните, нискостойностни операции и транзакции все повече се извършват през директните канали (интернет, банкомати, мобилно банкиране), където клиентите имат пълна автономност и контрол. Когато става дума за сериозни финансови решения обаче, клиентите имат нужда от контакт с филиалите на банката. В резултат на това банките изграждат по малко, но по–добри филиали. Те са с по-малки помещения, фокусирани върху транзакциите и обикновено с удължено работно време за удобство, и сериозно подкрепени от директните канали (банкомати, зони за 24 часа самообслужване, интернет и мобилно банкиране). От Уникредит Булбанк посочиха, че следвайки този модел, статистиката показва намаление в броя филиали на банката, но реално това не е така, защото точките й на присъствие се запазват относително стабилни, като малките транзакционни филиали обикновено са отдалечени работни места, подчинени на големите филиали. От Банка ДСК коментираха, че броят на точките им на продажба не е константно число, а се мени, тъй като някои от тях се закриват, като в същото време се откриват други. Данните показват, че за 4 години броят им се е променил с една точка на продажба. Това е банката с традиционно най-голяма клонова мрежа още от времето на бившата Държавна спестовна каса. От СИБанк обясниха, че клоновата им мрежа в сегашния си вид покрива всички важни за банката точки на продажба. В процес е вътрешно преструктуриране на клонове и офиси, който е свързан с преместване на точки на продажба, без да има разрастване или закриване, като същевременно се изпълняват и конкретни изисквания на централата KBC Bank за визия и пр. Според Ян Дюмонтей, изпълнителен директор на Societe Generale Експресбанк, банката адаптира стратегията си за развитие на клоновата мрежа въз основа на много фактори. Ключов по думите му са очакванията на клиентите за качествено обслужване като добра локация и удобно работно време. Банката има планове за откриване на няколко нови офиса в столицата и региона.
Източник: Капитал (20.08.2013)

"Евроинс" ще придобие бизнеса на "Интерамерикан" Лятото на 2013 г. се оказа горещо за пазара на сливания и придобивания във финансовия сектор. След като германската BayernLB реши да продаде "МКБ Юнионбанк" на ПИБ, сега друга европейска компания се разделя с българската си собственост. След няколко месечни разговори и известно умуване всеки момент се очаква холандската финансова група Achmea да продаде застрахователния си бизнес в страната - "Интерамерикан", на местния си конкурент - "Евроинс". Сделката няма да предизвика сериозно разместване на пазара, но е сигнал за нуждата от консолидация на него. И ако при банковата сделка причината беше нуждата от средства на германския собственик, при застрахователната такова основание липсва. Вероятно липсата на ръст на местния пазар го прави неатрактивен за чужди инвеститори. Бизнесът на "Интерамерикан" значително се сви последни години като премиен приход, а дружествата му трупаха съществени загуби. Според три независими източника на "Капитал" сделката се очаква да бъде финализирана съвсем скоро и представлява продажбата на общо застрахователния и животозастрахователния бизнес на "Интерамерикан" в страната. До редакционното приключване на броя нито продавачът и консултантът му Deloitte, нито купувачът бяха открити за коментар. Доказателство за плана на сегашния собственик може да бъде открито в междинните финансови отчети за второто тримесечие на 2013 г. Там Achmea посочва, че вече спокойно може да определи "Интерамерикан България" ЗАЕД и "Интерамерикан България Животозастраховане" ЕАД като активи за продажба, т.е. готови да бъдат продадени. Тя допълва, че във връзка със стратегията си за международните й инвестиции компанията обмисля различни начини да се оттегли от българския застрахователен пазар - или чрез продажба на самите дъщерни дружества, или чрез продажбата на застрахователния им портфейл. Achmea уточнява, че в момента води преговори с няколко заинтересувани страни, изявили интерес да придобият портфолиото й в България, като "дискусиите и одобрението им от съответните регулатори следва да приключат до декември 2013 г.", пише в отчета на холандската компания. По информация на "Капитал" Achmea е преговаряла с два основни кандидата - групата на "Евроинс", част от "Еврохолд България", и финансовата група около Тексимбанк. Интерес е проявил и трети кандидат с арабски произход, но той не е подал оферта. Основна част от преговорите са се водили през пролетта на тази година, след което смяна във висшето ръководство на Achmea леко забави финалното решение по сделката. То става факт през юли, когато вече според два независими източника Achmea е решила да продаде бизнеса си в страната на застрахователната група на "Евроинс". Продажбата ще включва не акциите, а само бизнеса на "Интерамерикан" без двете му лицензии за общо застраховане и за животозастраховане. Групата на "Евроинс" вече има и двете, след като в началото на август прелецензира здравния си фонд в животозастраховател, както изискваше законът. Самата сделка няма да доведе до сериозно разместване на застрахователния пазар в България. Общият застраховател на "Евроинс" би следвало да се придвижи от девета на седма позиция по пазарен дял според последните секторни статистически данни на Комисията за финансов надзор към края на юни 2013 г. Все още е рано да се каже какъв пазарен дял ще има групата на пазара на животозастраховане заради скорошното прелицензиране на здравните фондове. Със сигурност обаче сделката няма да има съществен ефект, тъй като животозастрахователното дружество на "Интерамерикан" има едва 0.6% от пазара в края на юни. Тя обаче е поредната за застрахователната група на "Еврохолд", която през миналата година прибави към портфейла си здравния фонд "Юнайтед - Здравно осигуряване", което наскоро се вля в "Евроинс - Здравно осигуряване". Преди кризата холдингът се разрасна активно и в региона, като има застрахователни поделения в Румъния и Македония, както и дял в сръбски застраховател. Колкото до самата Achmea, основният й застрахователен бизнес е в Холандия, но компанията присъства на няколко чужди пазара. Част от тях тя определя като ключови за бизнеса си и това са Гърция, Турция и Русия. А друга част като България, Румъния и Словакия - като не толкова ключови. Всъщност в началото на 2013 г. Achmea сключи споразумение да продаде бизнеса си в Румъния на друга холандска застрахователна група - Aegon. Финализирането и на тази сделка се очаква да е в края на тази година. Така след 15 години присъствие в България първият основан "на зелено" застраховател с чужд капитал в страната се оттегля. А бизнесът му се поема от местна компания.
Източник: Капитал (21.08.2013)

Банките стават все по-български Петте години криза промениха облика на банковия сектор в България. Но ако за изчезналото кредитиране се говори често, то има и друга ключова разлика - собствеността става все по-българска и пазарният дял на местните играчи расте. Секторът остава с доминираща чужда собственост, но с намаляващ дял. Ако в края на 2008 г. дъщерните поделения на големи европейски банки (без регистрирани като клонове поради относително незначителния им дял в активите - бел. ред.) са държали близо 80% от активите, то в средата на тази година пазарният им дял се е свил с 16.2% до 65 на сто. В същото време делът на банките с българска собственост расте, като тенденцията става постоянна и по-отчетлива от началото на 2010 г. Така за четири години и половина пазарният дял по активи на т.нар. местни банки – с български акционери, скача от 16.09% в края на 2008 г. до 27.28%. Ако към картината се прибави и сделката от миналата седмица – покупката на МКБ Юнионбанк от ПИБ, почти една трета от сектора се оказва с български акционери (виж графиката). В същото време концентрацията на гръцки капитали намаля със свиването на бизнеса на банките им в страната и заради политиката на централите на европейските институции за въздържане от кредитиране. Освен чрез органичен растеж на активите основно на три банки – Корпоративна търговска банка (КТБ), ПИБ и Централна кооперативна банка (ЦКБ), делът на местната собственост се увеличи и в резултат на активни придобивания в сектора. Така, от една страна, с растежа на активите си, финансирайки основно някои по-големи единични проекти или сделки на вътрешния пазар (като сделката за "Кремиковци" за 360 млн. лв., кредитирана от ПИБ), две банки с българска собственост вече са в топ 5 в сектора. Към края на юни тази година ПИБ е трета според размера на активите (6.970 млрд. лв.) след Уникредит Булбанк и Банка ДСК, а КТБ е пета (6.274 млрд. лв.). Възходът на КТБ дойде, след като банката концентрира почти всички депозити на държавни фирми при себе си. В десетте системно важни банки влиза и ЦКБ, която е девета (3.385 млрд. лв. активи). В края на 2008 г. ПИБ и КТБ са били съответно шеста и девета, а ЦКБ единайста. За сравнение - преди четири години и половина гръцките банки в топ десет (ОББ, Пощенска банка, Банка Пиреос) са държали почти една четвърт (24.9%) от активите в сектора, сега трите български банки (КТБ, ПИБ, ЦКБ) формират една пета (19.99%). След приключване на сделката за МКБ Юнионбанк делът им ще е по-голям. Другите банки с местна собственост са значително по-малки – Инвестбанк, БАКБ, International Asset Bank, Тексим банк (която също гравитира около групата на "Химимпорт", собственост на която е и ЦКБ), и приносът им в растежа на дела на местните банки е почти незначителен. Българските собственици се оказаха и сред най-активните купувачи на банки в последните години. Всъщност двете по-големи сделки в сектора в годините на кризата са именно с местни инвеститори – за БАКБ, чийто мажоритарен дял беше купен от Цветелина Бориславова преди две години, и за МКБ Юнионбанк. В процеса на продажба и на двете се оказа, че голям интерес от чужди инвеститори липсва. Имената на кандидатите, които се споменаваха неофициално и при двете процедури, бяха сходни и основно с български произход – ЦКБ, ПИБ, инвестиционният фонд на бившия министър на икономиката от кабинета на Симеон Саксгобургготски Николай Василев. Това заедно с акционерните промени и в някои малки банки през периода (виж инфографиката) затвърждава похода на българските купувачи в сектора. На този етап капацитетът им в капиталово и финансово отношение за по-голяма сделка в банковия сектор обаче изглежда недостатъчен. Малкото влели се свежи пари от чужбина, както и проявяван интерес при сделки, показват смяна на посоката, от която идват инвеститорите в банковия сектор. Допреди кризата това бяха големите европейски банкови групи. Сега те са заети със собствени проблеми – преструктуриране, продажба на активи заради ангажименти срещу получена държавна помощ (случаите с Ти Би Ай банк, БАКБ, МКБ Юнионбанк – виж инфографиката). Омански пари подкрепиха капитала на Инвестбанк, инвестиционното поделение на втората по големина руска банка стана акционер в КТБ, руска банка – Инвестбанк, проявява интерес към Токуда банк. Преди две години най-голямата частна турска банка Turkiye Is Bankas? (Ишбанк) откри свой клон в България чрез германското си поделение, за да избегне искането на лиценз от БНБ (правото на т.нар. единен паспорт в ЕС). Австрийската Mеinl e в процес на отваряне на клон. Други новодошли няма, а един литовски инвеститор с украйнски произход (Регионална инвестиционна банка, клон Варна) си тръгна.
Източник: Капитал (22.08.2013)

Продадоха бивша царска конюшна Бившата царска конюшна на пъпа на София бе продадена за 1,89 млн. лева - колкото струват два луксозни апартамента в центъра. Един от уникалните имоти в столицата бе пуснат на търг от частен съдебен изпълнител. Теренът е с площ 7,3 декара се намира на ъгъла на бул. "Княз Дондуков" и бул. "Васил Левски". Ниската цена се обяснява със съдебните дела, които се водят за част от имота.Купувач е фирма, близка до Първа инвестиционна банка. Търгът беше по молба на кредитната институция заради необслужван дълг на стария собственик - фирма "Гондол". Тя се свързва с легендарния имотен спекулант Газуан Шараф, който направи поредица от успешни сделки у нас.Имотът, който преди 1944 г. се е ползвал като автомобилен гараж от царската фамилия във вторник се разигра на публичен търг с начална цена 1,89 млн. лева и най-вероятно е купен за толкова, смята "Преса". До 2011 г. управител на "Гондол" бе самият Газуан Шараф, който предаде щафетата на брат си Рамез. Фамилията Шараф нашумя преди години, като придоби от военните терен на бул. "Ситняково", където сега се издига мол "Сердика". Ливанците го купиха за 39,6 млн. лв., а го препродадоха за 74,3 млн. лв. С царската конюшня обаче не им провървя. Те я купиха между 2003 и 2005 г. от областната управа на София. Договорите тогава "дълг срещу собственост" подписа тогавашният губернатор Росен Карадимов. Няколко месеца след идването на власт на тройната коалиция през 2005 г. правителството оплете още повече собствеността, като прехвърли чрез замяна старите сгради върху парцела на друга фирма - "Дивисима". Така се стигна до абсурда теренът да е на един собственик, а постройката на друг. Напълно очаквано започнаха съдебни битки между "Дивисима" и фирмата на Шараф. По-късно претенции към част от терена предяви и компанията "Промишлена енергетика-Варна". В крайна сметка сегашният купувач ще трябва да се съобрази със съдебните решения по делата и не е изключено да загуби част от собствеността. Брокери оценяват парцела на 4 - 7 млн. евро. Любопитното е, че по време на имотния бум Газуан Шараф е ипотекирал терена в банка срещу заем от 17,1 млн. евро.
Източник: Преса (11.09.2013)

Правителството определи компанията "Би Ейч Еър" за български въздушен превозвач, който ще извършва полети между нашата страна и Ирак. Решението е взето на базата на споразумение между София и Багдад. Според фирмените регистри "Би Ейч Еър" ООД е собственост на "Балкан Холидейз Сървиз", на регистрираната в Кипър "Вилкания Лимитед" и на Янко Иванов. "Балкан Холидейз" се управлява от Радка Минева, член на Надзорния съвет на Първа инвестиционна банка (ПИБ) и съпруга на Цеко Минев, който до 2007 г. бе сред основните акционери на ПИБ с 28.97%. През 2008 г., по време на тройната коалиция, транспортното министерство избра "Би Ейч Еър" пред две чужди фирми за доставка на два самолета втора употреба за нуждите на правителствения Авиоотряд 28. В интернет страницата на BH Air е посочено, че авиокомпанията е основана през 2001-ва от Янко Иванов и започва дейността си през януари 2002 г. с полети от София до Великобритания за нуждите на туроператора "Балкан Холидейз" - Лондон. Компанията разполата с 4 самолета А320 и 1 А319. Във флота на превозвача са и два бизнес самолета - Gulfstream G200 и Gulfstream G550, за VIP полети.
Източник: Сега (19.09.2013)

На основание чл.28, ал.1 и чл.28а, ал.3 от Закона за кредитните институции, във връзка с чл.18, чл.19а и чл.19б от Наредба №2 на БНБ, чл.151, ал.1, предложение второ и чл.3 от Закона за кредитните институции подуправителят на БНБ, ръководещ управление „Банков надзор”, г-н Цветан Гунев издаде разрешение на „Първа инвестиционна банка” АД, гр. София да придобие всички акции с право на глас от капитала на „МКБ Юнионбанк” ЕАД, гр. София. По този начин „Първа инвестиционна банка” АД ще притежава пряко квалифицирано участие в размер на 100% от капитала на „МКБ Юнионбанк” ЕАД. Българската народна банка винаги е подкрепяла консолидацията в банковия сектор, тъй като това допринася за засилване на капиталовата база и за стабилността на банковата система у нас. При оценяване на заявеното от „Първа инвестиционна банка” АД придобиване на „МКБ Юнионбанк” ЕАД Централната банка е взела предвид, че това представлява стъпка към сливане на двете кредитни институции. Предварителните анализи на БНБ показват, че по такъв начин ще се постигнат позитивни изменения в консолидираното финансово състояние на двете дружества. Това е поредната голяма консолидация на българския банков пазар след успешното сливане на „Булбанк”, „Ейч Ви Би Банк Биохим” и „Банка Хеброс” през 2007 г., което бе позитивен принос за стабилността и доверието в българската банкова система.
Източник: БНБ Бюлетин (20.09.2013)

Fitch потвърди рейтинга на ПИБ Fitch потвърди оценката си за Първа инвестиционна банка (ПИБ) на BB- със стабилна перспектива, става ясно от съобщение на международната рейтингова агенция. В същото време анализаторите й посочват като недостатъци за банката слабости в корпоративното управление, кредитирането на свързани лица, значителната кредитна концентрация, влошаването на качеството на големи експозиции и ръст на необслужваните заеми до 12.2% в резултат на това. От друга страна, банката има голяма и стабилна депозитна база, посочват от Fitch. Потвърждението на рейтинга на ПИБ е на базата на съществуващата умерена вероятност за подкрепа от държавата в случай на нужда, посочват от Fitch. Тъй като тя е сред системно важните банки (трета по размер на активите, 6.7 млрд. лв. към края на юни 2013 г.), разполага с имплицитната подкрепа на държавата. Агенцията не очаква в резултат от придобиването на МКБ Юнионбанк от ПИБ да се стигне до промяна от гледна точка на държавната подкрепа, ако се наложи, тъй като купуваната банка има малък пазарен дял. Преди по-малко от месец обаче в свой анализ Fitch посочи, че след финализиране на сделката най-вероятно ще последва понижение на рейтинга на МКБ Юнионбанк (BBB+, най-висок сред кредитните институции в България) с няколко степени до нива, близки до тези на новия й собственик. Предвид, че двете банки ще се сливат, което се очаква да приключи до средата на следващата година, рейтинговият удар по МКБ Юнионбанк няма да е за дълго. Според Fitch слабости в корпоративното управление и потенциално голямо кредитиране на свързани лица би довело до по-голяма несигурност в готовността за подкрепа на ПИБ от държавата. От агенцията не очакват сливането с МКБ Юнионбанк да повлияе негативно на оценката й за жизнеспособност на ПИБ (Viability Rating, VR), която сега е b- и също е потвърдена. Въпреки това придобиването би могло да бъде негативно за ПИБ, ако в резултат от него се стигне до съществена промяна в капиталово и ликвидно отношение, посочват анализаторите. Влиянието върху показателите за капитал и ликвидност ще зависят от финансовите условия по сделката, които обаче все още не са известни на Fitch, се казва в съобщението на агенцията. Според БНБ "не се очаква придобиването да предизвика нарушаване на приложимите надзорни регулации за банката", като капиталовата база на ПИБ към юни 2013 г. (632.1 млн. лв.) "надвишава общите капиталови изисквания". Това беше посочено в съобщението на регулатора за издаденото разрешение от "Банков надзор" на ПИБ за покупката на МКБ Юнионбанк. От агенцията наблягат и на продължаващо влошаване на качеството на активите в комбинация със слабо покритите от резерви и натиск за капитализация, както и висока концентрация на заеми и слабо представяне. В същото време се казва, че ПИБ има голяма и стабилна депозитна база, която подкрепя рейтинга й за жизнеспособност. Според анализа на Fitch необслужваните заеми на банката нарастват до 12.2% към юни 2013 г. в сравнение с 8% година по-рано и 5.8% в края на 2011 г. в резултат главно от влошаването на големи експозиции, което подчертава рисковете, свързани с висока концентрация на кредитополучатели. Мнението на агенцията е, че рискът от кредитиране на свързани лица е висок. До приключване на броя от ПИБ не отговориха как ще коментират тези оценки на Fitch. Оценката на Fitch за жизнеспособността на банката може да бъде понижен в бъдеще в случай на продължаващо влошаване на представянето на кредитирането й и качеството на активите, които оказват нарастващ натиск върху капитализацията на банката, посочва агенцията.
Източник: Капитал (20.09.2013)

БНБ даде разрешение на Първа инвестиционна банка да придобие 100% от акциите на МКБ Юнионбанк, съобщиха вчера от Централната банка. След приключване на цялата процедура по придобиване активите на Първа инвестиционна банка ще възлизат на повече от 8.5 млрд. лв. По предварителни планове сливането на банките трябва да завърши през първото полугодие на 2014 г. Според БНБ по такъв начин ще се постигнат позитивни изменения в консолидираното финансово състояние на двете компании. За сделката бе съобщено в средата на август, когато Първа инвестиционна банка подписа споразумение с досегашния собственик на МКБ Юнионбанк - унгарската MKB Bank, за купуване на 100% от капитала на българското й дружество. MKB Bank е част от германската BayernLB.
Източник: Сега (20.09.2013)

Търси се...най-добрата българска фирма За втора поредна година Първа инвестиционна банка търси добрите и перспективни примери в българския бизнес. Техният принос за развиването на икономиката на страната ще бъде отличен в конкурса „Най-добра българска фирма на годината“. През 2012 г. в съревнованието участваха повече от 70 български фирми с различни сфери на дейност. Печелившите бяха избрани заради водещите си позиции в своите сектори, реализираните печалби през годината, както и високата възвръщаемост на собствения капитал и възвръщаемостта на активите. Като задължително условие остава кандидатите да имат български капитал, български мениджмънт и да представляват български бранд. „През тази година, освен финансовите показатели, важна част от критериите за оценка ще бъде корпоративната социална отговорност“, казва Васил Христов, изпълнителен директор на Първа инвестиционна банка (Fibank) и член на журито. "Целта ни е да дадем повече увереност и самочувствие на българските фирми. Още преди началото на конкурса има компании, които проявяват интерес – пример за това, че българският бизнес има нужда от поле за изява", допълва той. Васил Христов посочва още, че земеделието е секторът, който тази година придобива значимост и перспектива за развитие, затова очаква повече участници от тази сфера на дейност. „Настоящата икономическа ситуация, благодарение на стабилната данъчна система, дава основание на фирмите да не водят двойно счетоводство и да изкарват истинските си отчети“, казва Емил Хърсев, също член на журито. Според икономиста Лъчезар Богданов, който също ще оценява кандидатите, формулата за успех на българските компании е те да бъдат отворени към света. Според него фирмите от сектора на земеделието и износа на услуги в момента отбелязват успешно развитие. „Българската икономика все още се развива на положителна територия и имаме растеж. Да се надяваме, че няма да има влошаване на политическата ситуация, което да се отрази негативно на бизнеса”, допълва Богданов. В тазгодишното издание на конкурса е включен и критерий за корпоративна социална отговорност – показател, който измерва отношението на дадена компания към средата, в която работи, населеното място на клоновете си, служителите и др. Друг нов момент в „Най-добра българска фирма“ е опростяването на въпросника в частта му с финансови показатели – тази година те са сведени до минимум, което ще привлече повече участници, убедени са организаторите. Приемането на документи за участие продължава до 28 октомври 2013 г., а в началото на ноември ще бъде церемонията по връчването на наградите на отличените участници. Всички фирми, които отговарят на условия за участие, могат да се включат в конкурса чрез попълване на специална онлайн форма за регистрация на адрес: www.naidobrafirma.bg Конкурсът „Най-добра българска фирма на годината“ ще даде награди в две категории – за микро- и малки предприятия и за средни и големи. Предвидена е и Награда на публиката. Призът „Най-добра българска форма на годината 2011“ спечели в категория „Микро и малки български фирми“ „Планета 98“, която се занимава с животновъдство и търговия на едро със зърно. На второ и трето място бяха класирани съответно „Симлоджик” ЕООД с предмет на дейност проектиране и изработка на инженерингови задачи и „Бултех 2000” ООД, която произвежда средства за контрол и автоматизация в сферата на млекопроизводството и хранителната индустрия. В категория „Средни и големи български фирми“ призът взе водещата в сферата на софтуерните услуги компания „Мусала Софт“. Второ място зае „Витавел” АД от гр. Луковит, която е фирма с 40-годишна традиция в производството на велпапе и опаковки от велпапе. На трета позиция се класира водещият производител на бронирани жилетки – „Марс Армор” ООД. „Фирма на публиката“ след оспорвано гласуване в интернет стана „Лаура кетъринг“ – водещ български доставчик на луксозни услуги за специални събития. Тя спечели зрителския вот на сайта на конкурса с 966 гласа. Специална грамота в категорията „Избор на организаторите” получи фирма „Интермед 1” ЕООД, която е водеща компания в България в производството на етерични масла и води.
Източник: Инвестор.БГ (20.09.2013)

Новото ръководство на ББР вече е в кредитната институция Новото ръководство на Българската банка за развитие вече е в кредитната институция. Имената на новия главен изпълнителен директор и председател на управителния съвет Димо Спасов и на новия изпълнителен директор и зам.-председател на оперативния мениджмънт са дадени за регистрация в Търговския регистър на 17 септември 2013 г., става ясно от данните в регистъра, като има тридневен срок за изчакване, преди регистрацията да бъде факт. Досегашният шеф на оперативния мениджмънт Асен Ягодин остава член на управителния съвет. Как точно ще бъдат разпределени отговорностите по управлението на банката като ресори между новите шефове не е решено. Заседанието на управителния съвет по тези въпроси предстои тази седмица. "Управителният съвет на банката все още не е заседавал по въпросите на организационната му структура. Все още се запознаваме със ситуацията в банката и по отношение на финансовата част ни изглжда нормална", каза Билян Балев. По думите му той няма да се занимава с дейностите по кредитиране в банката, каквито публикации се появиха в медиите. Промените в ББР бяха очаквани още от началото на лятото, тъй като смените на оперативния мениджмънт на ББР (преди Насърчителна банка) са в синхрон със смяната на управляващите в страната поради естеството на собствеността на банката - 99.99% държавна. Принципал на ББР е Министерството на финансите. Предпоследната промяна в борда беше направена през пролетта на 2011 г., когато се смени целият състав на управителния съвет и ръководството й беше поето от дотогавашния дългогодишен изпълнителен директор на Пощенска банка Асен Ягодин. Последните (към този момент) рокади са направени последователно в периода 28 август - 11 септември 2013 г., показват протоколите от заседанията на надзорния и управителния съвет на ББР, подадени в Търговския регистър, които са се провели тогава. Междувременно са получени и съответните разрешения от "Банков надзор" на БНБ за членове на УС и изпълнителни директори на банката за Димо Спасов и Билян Балев. Спасов е бил директор на дирекция "Трежъри" в ПИБ. Билян Балев от години се занимава с консултантски бизнес основно в областта на сливанията и придобиванията (управляващ партньор на "ИЮ консулт", "Нобел адвайзърс" и "Форем консултинг България"). Работил е и като валутен дилър в банки през 90-те години. В последно време е и икономист към фондация "Институт за нов икономически напредък". Член на борда на фондацията е бил и финансовият министър Петър Чобанов. Първата стъпка на промяната е била провеждането на заседание на надзорния съвет на 28 август тази година. На него са освободени от банката изпълнителните й директори Христо Карамфилов и Илия Караниколов и са назначени като членове на управителния съвет Билян Балев и Димо Спасов. Това се случва в Министерството на финансите, става ясно от протокола на заседанието. Втората стъпка е провеждане на заседание на управителния съвет на ББР на 11 септември, вече в новия му състав – Билян Балев, Димо Спасов и Асен Ягодин. На това заседание двамата нови членове са избрани и за изпълнителни директори, а Димо Спасов и за главен изпълнителен директор на банката и председател на управителния й съвет, а Билян Балев за изпълнителен директор и зам.-председател. Избрани са с гласовете на Димо Спасов и Билян Балев. Третата финална стъпка е отново заседание на надзорния съвет на Банката за развитие още същия ден - 11 септември, в заседателната зала на банката. Този път в него участват само председателят на надзорния съвет Стефан Белчев и зам.-председателят Диана Драгнева-Иванова, за разлика от заседанието от 28 август, когато надзорът е в пълния си състав. Румен Порожанов (до началото на април 2011 г. беше началник на кабинета на тогавашния финансов министър Симеон Дянков, а после оглави Държавен фонд "Земеделие"), член на надзора на ББР и шеф на ДФ "Земеделие" до неотдавна, "отсъства поради служебна заетост". Надзорният съвет одобрява взетите малко преди това решения от новия УС. На този етап оперативният мениджмънт се предвижда да бъде от трима членове, като третото име, подготвяно за член на управителния съвет на ББР, е Иван Христов, чието назначение все още не е обявено. Преди малко повече от две години, когато беше предпоследната смяна в мениджмънта на държавната банка – април 2011 г., управителният й съвет беше петчленен. Впоследствие беше намален на трима души и към момента виждането е този брой да се запази.
Източник: Капитал (23.09.2013)

7 хотела, луксозни офиси, заведения и производствени имоти от Слънчев бряг до Китен са изкарани за продажба от частни съдебни изпълнители, заради необслужвани кредити, показа репортерска проверка на Burgasutre. Частен съдебен изпълнител Деян Николов е пуснал за продажба на парче хотел в Слънчев бряг. От описа на Николов става ясно, че се продават над 150 самостоятелни обекта, сред които апартаменти от по 194 кв.м. и начална цена 339 хил. лв., заведение за над половин милион лева и търговски помещения. Върху сградата, която се намира на централно място в курортния комплекс тегне ипотека в полза на Първа инвестиционна банка. Оферти се приемат до 30 октомври, а ден по-късно ще бъдат отворени предложенията. В съседство е обявен за продан и парцел от 31 611 кв. м с начална цена 981 хил. лв. В Слънчев бряг на тезгяха излиза и хотел “Престиж”, който се намира зад полицейското управление. Наддаването ще започне от 708 хил. лв. Освен “Престиж” частен съдебен изпълнител Росица Стоянова продава и хотел в несебърското село Гальовица с начална цена 480 хил. лв. Офертите за хотел “Калисто” в Созопол пък започват от 1,4 млн. лв. Нови собственици се търсят и за три хотела – в Слънчев бряг, Лозенец и Китен. На 8 октомври ще стане ясно дали има купувач за сградата на Транстрой в Бургас, която е с начална цена 2,8 млн. лв.
Източник: Бургас-днес и утре (01.10.2013)

Фирма „Топ Строй 2003“ е обвинена в експлоатацията на около 200 български работници на строежите на новата централа на НАТО в Брюксел. Нарушенията на фирмата са установени при проверка на строеж на затвор в района на белгийския град Марш-ан-Фамен, където работили 10 българи, назначени от компанията. От фирмата са използвали 185 работници и при строежа на новата централа на НАТО в Брюксел. Инспекторите не са успели да направят проверка на втория обект, тъй като той се ползва с дипломатически имунитет. „Топ Строй 2003“ е обвинена от прокуратурата за това, че строителите са получавали по 6 евро на час, като са полагали и извънреден труд, в продължение на месеци, а за част от времето те не са получавали изобщо парите си. 70 работници живеели в една къща и спели по 9 души в стая. Прокуратурата настоява фирмата да плати глоба от 235 000 евро и обезщетения в размер на 357 000 евро. Собственик на „Топ Строй 2003“ е Александър Симеонов Симеонов, показа справка на OFFNews. Симеонов е собственик и на фирма „Ил Енд Са“, като негов съдружник е собственикът на рекламна агенция „KIWI” Илия Ингеленов Ел-Фелеки. Ел-Фелеки е собственик и на “Ню Левъл Комюникейшън”, част от услугите на която е информационният канал в метрото. Илия Ел-Фелеки е член на управителния съвет на Българската федерация по ски, чийто председател е Цеко Минев. В същото време партньор на Илия Ел-Фелеки в рекламна агенция „KIWI”, през която минава и рекламата на ПИБ, е Венцислав Петров Олеков. Олеков и Цеко Минев са членове на Сдружение „Софийски тенис-клуб“, чийто председател е Ел-Фелеки. Венцислав Олеков и Цеко Минев участват заедно и в управлението на „Агенция реклама номер едно“. OFFNews се обърна към „Топ Строй 2003“ за коментар на обвинението в експлоатация на работници. На телефоните, оставени за контакт, ни отговориха, че те не са на търсената от нас фирма. Изпратили сме запитване и по имейл, на който все още нямаме отговор.
Източник: Други (04.10.2013)

"Бургаски корабостроителници" по пътя на несъстоятелността Нов собственик и поемане по път към несъстоятелност. Това са двете новини за "Бургаски корабостроителници", които стават ясни от вписвания в Търговския регистър. Интересното е, че и предприятието, и кредиторът, поискал процедура по фалит, са все фирми от доскорошната орбита на Васил Божков. Сега новите двама герои в бъдещето на корабостроителницата са кредиторът "ПСТ холдинг" (който бе от групата на Божков, но през пролетта беше закупен от компания, свързана с Първа инвестиционна банка) и неизвестна кипърска офшорка, която контролира 80% от собствеността в бургаското предприятие. Който и да е новият собственик, сега в дружеството има назначен временен синдик – Цветан Банков. А това означава, че кредиторът може да спира всяка сделка на мениджмънта. С други думи, имуществото е под контрола на ПСТ и сделки с основния актив – земята от над 500 декара, са невъзможни без негово съгласие. Самият иск за фалит е от септември, като вече е даден ход на делото. Предмет на спора са вземания за повече от 3 млн. лв., които дружеството не успява да събере. Иначе най-голям обезпечен кредитор на "Бургаски корабостроителници" е ПИБ, която има ипотека върху активи за 15.8 млн. лева. Съдебната сага е по инициатива на "ПСТ холдинг", което дълги години бе част от пътностроителния бизнес на Васил Божков, но през април тази година премина под контрола на фирма, близка до ПИБ. По искане на дружеството Софийският градски съд е образувано производство срещу две компании - "Бургаски корабостроителници" и "Капитал и финанси". И двете са собственост на офшорни фирми, но в миналото са имали връзки с Божков. "Капитал и финанси" пък е регистрирана на адреса на ПСТ, но това може да е наследство от миналото. "ПСТ холдинг" твърди пред съда, че двете фирми не са погасили задълженията си, като са отбягвали връщането на заемите чрез схема на скрито съучастие. В най-общи линии тя представлява умишленото тласкане към фалит на финансовата фирма, която дължи милиони на холдинга. Това е ставало чрез прехвърляне към нея на задължения, които корабостроителницата има и към трети дружества. Отделно бургаското дружество също има непогасени заеми към холдинга. Най-голямото и най-старо по давност плащане, което "ПСТ холдинг" не е получило, е от "Капитал и финанси". В началото на 2011 г. тя е изкупила задължение на "Софпътстрой" към "ПСТ холдинг" от 2.2 млн. лв. и е поела ангажимент да върне на холдинга 2 млн. лв. от сумата до края на 2011 г. Тъй като това не се е случило, кредиторът сега внася иск за обявяване в несъстоятелност на "Капитал и финанси". "ПСТ холдинг" има да получава и над 1.1 млн. лв. директно от "Бургаски корабостроителници". Парите са били отпускани през 2011 и 2012 г. по линия на два договора за заем, като по този начин корабостроителниците са погасявали плащания по стари кредити към ПИБ. Сроковете за връщане на парите също са изтекли, което е повод холдингът да поиска назначаването на синдик и стартирането на процедура по обявяване на несъстоятелност и на корабостроителниците. Отделно на това според делото съществуват съмнения, че "Капитал и финанси" и "Бургаски корабостроителници" са работили при условия на скрито съучастие. По тази схема задължения, които корабостроителниците имат към трети дружества, например "АБВ 2004", "Бългериън хотелс Сървисиз", "БДЖ Трансимпекс" (и за трите дружества могат да бъдат намерени връзки с групата на Васил Божков), са били поемани от "Капитал и финанси", като така се е влошавало допълнително финансовото й положение. "Капитал Daily" се свърза с директора на "ПСТ холдинг" Иван Шарланджиев, но той беше в чужбина и нямаше възможност да коментира. Справка в Търговския регистър показва, че "Капитал и финанси" е собственост на регистрираната на Вирджинските острови компания "Кокейта груп". Във финансовия отчет на дружеството за 2011 г. е отразена непокрита загуба в размер на 84.7 млн. лв., като собственият капитал е отрицателна величина и възлиза на -81.4 млн. лв. Незавидно е и финансово положение на "Бургаски корабостроителници". Загубата от дейността им за 2011 г. възлиза на 3.1 млн. лв., а през предходната тя е била 13.1 млн. лв. Преди три седмици интерес към покупка на дружеството са проявявали турски бизнесмени, които обаче са се отказали, но има и украински интерес, обявиха тогава източници от пазара на недвижими имоти. Назначаването на временен синдик и искът за обявяване в несъстоятелност поне за известно време ще направят по-трудно производственото бъдеще на корабостроителницата. Описаните финансови плетеници вероятно не са смущавали "Бургаски корабостроителници", "Капитал и финанси" и ПСТ, когато са били в една група. Сега обаче собствеността е различна, явно и интересите се разминават. От развитието по спора могат да се направят няколко предположения. Първо, действията на ПИБ и Васил Божков (или новият офшорен собственик) вече не са в синхрон и кредиторът си търси правата. Друг възможен извод е, че банката е придобивала строителния холдинг на пожар и тогава не е допроучила в детайли финансовите сделки на дружеството и сега се заема с изчистването на болните зони.
Източник: Капитал (11.10.2013)

ПИБ завърши сделката за придобиването на МКБ Юнионбанк Първа инвестиционна банка АД (Fibank) завърши сделката за придобиване на 100% от капитала на МКБ Юнионбанк ЕАД. Сделката бе финализирана след получаване на необходимите одобрения от компетентните органи. След придобиването на МКБ Юнионбанк ЕАД активите на Fibank ще достигнат над 8.5 милиарда лева. Водещ консултант на Fibank по сделката бяха Lazard Ltd (Международна финансово-консултантска компания) заедно с Първа Финансова Брокерска Къща. След сделката ПИБ ще разшири клоновата си мрежа и предложи широка гама от продукти на клиентите си с фокус върху кредитирането на малки и средни предприятия, както и кредитирането на частни лица. Интеграцията между двете банки да приключи през първото шестмесечие на 2014 г., предвиждат предварителните планове. Това е поредната голяма консолидация на българския банков пазар след успешното сливане на Булбанк, Ейч Ви Би Банк Биохим и Банка Хеброс през 2007 г.
Източник: econ.bg (11.10.2013)

Нов състав на Надзорния съвет на Юнионбанк беше избран от Общото събрание на акционерите. Това става, след като на 10 октомври бе финализирана процедурата по придобиване от страна на Първа инвестиционна банка (Fibank) на 100% от капитала на Юнионбанк. Новият Надзорен съвет включва ПИБ, Неделчо Неделчев, Божидар Тодоров и Делчо Кръстев. На първото си заседание НС гласува промени в Управителния съвет, като той се допълва с Милка Тодорова, която заема позицията зам.-председател на УС и изпълнителен директор, и Павел Яначков - член на УС и изпълнителен директор. Милка Тодорова е директор на дирекция "Банкиране на дребно" в ПИБ от 2007 г. От началото на кариерата си през 1987 г. работи в банковия сектор като е била в БНБ и Биохим. Павел Яначков е директор на дирекция "Управление на риска" в ПИБ от 2010 г. Така в УС вече влизат Мария Илиева, председател и изпълнителен директор, Милка Тодорова - зам.-председател и изпълнителен директор, Анна Аспарухова и Павел Яначков като изпълнителни директори, както Васил Трифонов - член на УС. Името на банката да се смени на "Юнионбанк", решиха още акционерите. Тази промяна е резултат от излизането като собственик на предишния едноличен акционер - МКБ Банк, Унгария.
Източник: Стандарт (14.10.2013)

Прекратиха делото за фалит на ВМЗ Пловдивският окръжен съд прекрати делото за откриване на производство по несъстоятелност срещу оръжейния завод ВМЗ-Сопот. Делото беше заведено от двама кредитори на закъсалия завод - "Механичен завод-Девин" и Първа инвестиционна банка. Причина за този развой на събитията е фактът, че ВМЗ и "Механичен завод-Девин" са оформили споразумение за погасяване на дължимите суми. Освен това от ПИБ също са оттеглили молбата си. Така делото се прекратява, но все още съществува възможност решението да се обжалва пред Пловдивски апелативен съд. През миналата година се провали опит за приватизацията на ВМЗ-Сопот, след като само един кандидат прояви интерес - "Емко" ООД, но и той не стигна до финалната фаза в процедурата. Тогава русенската фирма не внесе задължителния депозит от 3 млн. лв., което провали евентуалната сделка.
Източник: Стандарт (17.10.2013)

Пловдивският окръжен съд прекрати търговското дело за откриване на производство по несъстоятелност на “Вазовски машиностроителни заводи” АД. Това стана по молба на “Механичен завод - Девин” ООД и “Първа инвестиционна банка” АД, които бяха инициатори за делото. Причината за прекратяването на делото е, че между “Механичен завод - Девин” ООД и ВМЗ е постигнато писмено оформено съгласие в какъв размер и какви срокове ВМЗ ще изплати на “Механичен завод - Девин” АД претендираните от тях суми. Другият кредитор ­ “Първа инвестиционна банка” АД, също е оттеглил молбата си за откриване на производство по несъстоятелност. Определението, с което е прекратено делото, може да се обжалва пред Пловдивския апелативен съд.
Източник: Марица (17.10.2013)

Синдикът Ганка Кольовска публично обяви, че е подложена на огромен натиск да изплати на Първа инвестиционна банка 97.5 млн. лева. Това стана на специално обявена от нея пресконференция на 21 октомври в Българска телеграфна агенция. На нея синдикът изнесе лавина от данни, факти, обстоятелства и имена, свързани с търговски взаимоотношения, отпуснати кредити, обезпечения и какво ли още не. Нищо, че по закон Кольовска е задължена да пази в тайна фактите и обстоятелствата, станали й известни по силата на нейната работа като синдик. Това, което успяхме да научим, е, че Първа инвестиционна банка - кредиторът на фирмите "Порт Инвестмънт Девелъпмънт България 2" АД и "Асет Мениджмънт", иска да си получи парите от продажбата на ипотекиран в нейна полза имот, който бил собственост на трето дружество - "Еър Пропърти България". С този имот са били гарантирани заемите на ПИБ към другите две компании. Той е продаден по правилата на Гражданския процесуален кодекс, купен е от ПИБ, и за него, според самата Кольовска, са платени 97.5 млн. лева. След това, по силата на обстоятелството, че е ипотекарен кредитор, банката си иска парите, позовавайки се на издадените в нейна полза изпълнителни листа. Банката е платила за имот, защото само по този начин може да стане собственик на имущество, обявено на търг. А всяко недвижимо имущество на фирма в несъстоятелност се продава по този начин - чрез търгове. След приключването на търга синдикът на дружеството "Еър Пропърти България" обаче отказва да преведе получените пари на ПИБ . Въпросният синдик е Ганка Кольовска. Самата тя заяви, че в цялата тази схема няма нищо нередно. Проблемът идвал от т. нар. заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, издаден по силата на чл.417 и чл.418 от Гражданския процесуален кодекс. "Това е т. нар. бързо съдебно производство, в което без съд, само на базата на сметките от счетоводството на една банка, тя получава изпълнителен лист", обясни Кольовска и пак уточни, че в това нямало нищо лошо. Е, къде е лошото тогава, попитахме ние. Лошото е, че имало оспорване на този изпълнителен лист от други кредитори. Ако цялата тази история с вземанията, задълженията и обезпеченията е била спорна, защо въобще синдикът е допуснал продажбата на имота? Защото тогава излиза, че един кредитор може да даде пари, за да си получи обезпечението и след това не може да си вземе средствата по необслужваното от длъжника вземане. И причина за това, видите ли, били протестите на други кредитори. Ами че то така всеки кредитор може да блокира напълно законовото право именно на обезпечения кредитор да си събере парите от продажбата на обезпечението. С други думи, правната институция на ипотекарен и заложен кредитор, която дава привилегии на този вид заемодатели спрямо останалите, се обезмисля. Защо тогава този текст се мъдри в Търговския закон? Неслучайно законодателят и у нас, а и навсякъде по света е въвел ипотекарния и заложния кредитор като лице с изключителни права спрямо останалите кредитори. Така че едва ли е редно Кольовска да орязва тези права по собствена преценка. Нещо повече, тя не е овластена да се опитва да тълкува как и в кои случаи трябва да изпълнява разпоредбите на чл.417 от ГПК. По този въпрос се е произнесъл Конституционният съд. Вместо да следва неговите разпоредби, Кольовска е поискала по казуса да се произнесе и Европейският съд в Люксембург. Тоест да даде тълкувание на решението на Конституционния съд относно чл.417 от ГПК. Според синдик Кольовска чл.417 от ГПК не трябвало да се отнася за кредитори на дружества в несъстоятелност. В българските закони обаче няма такова ограничение. А след като няма, значи за всички кредитори, които имат право да се възползват от чл.417 от ГПК, важат едни и същи правни основания без значение дали вземанията им са от фалирали или от работещи дружества. На пресконференцията Кольовска заяви и друго: че един кредитор, пък било то и ипотекарен, трябвало да докаже вземанията си. Ами договорът за обезпечение, по силата на който кредиторът е ипотекарен , не доказва ли правото му на вземане? Ако този договор не доказва това, тогава за какво е сключен? И какво точно обезпечава кредитора? Именно този документ удостоверява по безспорен начин, че банката има право да си получи парите от продажбата на заложеното в нейна полза имущество. А изпълнителният лист по чл.417 от ГПК й дава право да си събере полагемите пари бързо. Да, бързо, защото 97.5 млн. лв. не са шега работа, за която й да е кредитна институция в България. И всяко забавяне на тяхното плащане може да доведе до непоправими щети както за банката, така и за нейните вложители. Да прощава уважаемата синдичка, но от всичките нейни обяснения остава впечатлението, че става дума за някаква схема за накърняване на интересите на обезпечения кредитор в полза на други явно необезпечени кредитори.
Източник: Банкеръ (28.10.2013)

Собственикът на Корпоративна търговска банка (КТБ) Цветан Василев е най-влиятелният българин. Банкерът оглавява класацията на българското издание на икономическото списание "Форбс" за личностите, които имат най-голямо значение за определянето на дневния ред на България към момента. Тя е изготвена по същата методика, която "Форбс" от години прилага при подреждането на най-влиятелните хора в света. Класирането се извършва според притежаваните и контролираните ресурси и доколко те се използват, за да се промени България. Най-голяма тежест имат ресурсите в банковото дело, енергетиката, медиите, телекомуникациите и производството на акцизни стоки. В топ 50 влизат 28 политици и държавници, 20 представители на бизнеса и двама от неправителствени организации с идеална цел. На второ място след Василев в класацията е почетният председател на ДПС Ахмед Доган. Трето, четвърто и пето място заемат собствениците на "Химимпорт" Иво Каменов, Марин Митев, Тихомир Митев. На шесто място е Сергей Станишев, председател на БСП и президент на ПЕС, а на седмо - Делян Пеевски. Осмо и девето място заемат Ивайло Мутафчиев и Цеко Минев - собственици на "Първа инвестиционна банка". На десето място в класирането е Валентин Златев - мениджърът на "Лукойл България". "Това не е класация на положителните герои, нито на отрицателните. Тя измерва по ясна методология влиянието, независимо дали то променя страната към добро или лошо", каза Йордан Матеев, главен редактор на българското издание на "Форбс". Класацията значително се различава от първата, която българското издание на "Форбс" представи през март 2012 г. Списъкът е увеличен от 30 на 50 души и сред тях има сериозни размествания. Седем от десетте най-влиятелни българи към март 2012 г. са извън сегашните топ 10, а един от тях - Симеон Дянков, който миналата година заемаше четвърто място - дори е извън топ 50. Общо седем от най-влиятелните българи към март 2012 г. отпадат от топ 50. Предишният номер едно Бойко Борисов сега е на 11 позиция. Средната възраст на най-влиятелните българи е 51 години. Най-младият е на 33 г. (Делян Пеевски), най-възрастният е на 63 г. (Иван Костов). В списъка влизат седем жени (14 % от топ 50). Първата жена заема едва 29-о място (Йорданка Фандъкова). Пълният списък с 50-те най-влиятелни българи на 2013 г., с кратка информация за всеки от тях, е публикуван в специалното издание на "Форбс България".
Източник: Класа (30.10.2013)

ТЕРЕМ мести част от парите си Държавното дружество ТЕРЕМ е приключило с избора на банки, в които ще държи парите си. В края на септември ТЕРЕМ е депозирало 25,38% от парите си в ЦКБ, 25,42% в ПИБ и 29,96% в БАКБ. Част от парите ще останат в трите банки, но ТЕРЕМ е разпределило средства и в ДСК, КТБ, Райфайзенбанк, Алфабанк и Пиреос.
Източник: Стандарт (01.11.2013)

Печалбата на Първа Инвестиционна Банка се повишава с 12.7% през деветмесечието на годината - до 24.79 милиона лева, спрямо 21.99 милиона лева, сочат данните от консолидирания отчет на банката. Активите на банката се повишават до 7.13 милиарда лева спрямо 6.91 милиарда лева година по-рано. До голяма степен ръстът на печалбата се предопределя от повишението в приходите от такси и комисиони, нараснали до 73.63 милиона лева спрямо 60.43, което е ръст от 21.8% спрямо година по-рано. Леко понижение регистрират приходите от лихви до 329.2 милиона лева спрямо 338.4 милиона лева година по-рано, но спад бележат и разходите за лихви - до 213.3 милиона лева спрямо 229.9 милиона лева. По перото увеличение на инвестициите се наблюдава отрицателна сума в размер на 78.15 милиона лева спрямо 23.7 милиона лева година по-рано. Нека да припомним, че ПИБ закупи 100% от капитала на „МКБ Юнионбанк” ЕАД през септемри, като получи разрешение от БНБ за сделката. Това бе поредната голяма консолидация на българския банков пазар след успешното сливане на „Булбанк”, „Ейч Ви Би Банк Биохим” и „Банка Хеброс” през 2007 г.
Източник: profit.bg (04.11.2013)

На 11 ноември в 11 часа синдикът на „Кремиковци“ Цветан Банков е обявил поредния търг за активи на фалиралия комбинат - 7 декара поземлен имот с начална цена 40 128 лв. Това е една от последните трошички от някогашния металургичен гигант, който бе открит на 5 ноември 1963 г., или точно преди 50 години. По ирония на съдбата малко преди 45-годишния си юбилей предприятието е обявено в несъстоятелност и вече няколко години един по един активите му се разпродават. Производствената площадка е собственост на фирмите „Надин трейдинг“, „Валпет консулт“ и „Елтрейд къмпани“, които я купиха за 316 млн. лв. чрез финансиране от Първа инвестиционна банка. Рудникът е собственост на бизнес дамата Цвети Борисова срещу сумата от 673 хил. лв., а хвостохранилището е на украинския бизнесмен Виктор Демянюк, който ще извлича ценни метали от кремиковските отпадъци. Отделно са разпродадени сгради, халета и апартаменти, техника, тухли, желязо и други материали, някога собственост на гиганта. Стоманеният колос е повален на земята, но надеждата за възраждането му е жива. Последната мълва за рестарт на „Кремиковци“ бе преди 4 месеца, когато Комисията за защита на конкуренцията разреши на софийското дружество „Крис Мит“ да придобие предприятието. Собствениците на фирмата - Кристиян Младенов, Петър Лещаров и Емил Димитров, обаче не успяха да намерят нужните 160 млн. евро. С план за съживяването на „Кремиковци“ излезе и един от бившите директори - Александър Томов. Той дори представи на кредиторите от Първа инвестиционна банка проект, зад който щял да застане чужд инвеститор. Но и тази идея умря, още преди да се е родила. В „Кремиковци“ продължава да гърми и трещи, защото съграденото от няколко поколения българи сега се реже на скрап. В тази нелека и мръсна работа са ангажирани бивши работници от „Тежка механизация“, както и част от енергетиците на завода. Има и 200 души охрана. Така общо 500 човека си вадят хляба на промишлената площадка. Но числата са несъпоставими с добрите времена. Тогава само заетите металурзи в завода са 16 000 души. Различно е и чувството - едно е да градиш, друго е да разрушаваш, казва един от най-добрите заварчици на комбината Цветан Вутов. И си спомня с мъка годините, когато работел в доменното производство и във феросплавния завод. Сега е ангажиран с възстановяване на някогашния учебен център, но е готов да се върне в „Кремиковци“, ако някаква част от него бъде възстановена.
Източник: Преса (05.11.2013)

Колко работи гаранционната схема в земеделието Банките не признават гаранциите на Националния гаранционен фонд при договаряне на фирмени кредити по проекти по Програмата за развитие на селските райони, а и условията и критериите не са прозрачни. Това се твърди в писмо на Българската асоциация на бенефициентите по европейски програми, подписано от 16 браншови организации и сдружения от земеделието и преработващата индустрия. И от фонда, и от работещите по програмата банки коментираха, че проблеми с продукта няма и това е работещ механизъм. "Имаме одобрен проект за производство на пелети по мярка 123 от програмата. Кредитът ни е 510 хил. лева. Отделно сме осигурили 160 хил. лева самоучастие. Смятахме, че издадената от фонда гаранция, която покрива до 80% от кредита, и машините, които са предмет на инвестицията ни, ще са достатъчни, за да получим финансиране. Зарадвахме, че ще се възползваме от нещо добро, създадено от държавата. В досегашния си бизнес работим дългосрочно с две банки и първо се обърнахме към тях. Последва обаче драматична история", разказва собственик на фирма, пожелал анонимност, която развива бизнеса си в околностите на Чепеларе. Предприемачът твърди, че е контактувал с Райфайзенбанк, Банка ДСК, Уникредит Булбанк. От Банка ДСК посочиха, че няма как да коментират неизвестен случай, тъй като е необходимо да се види какъв е конкретният проект. "Кредитните институции поискаха друга работеща фирма с добра история и оборот да стане съдлъжник по заема ни, както и да участваме задължително като физически лица съдлъжници. Някои от банките отказаха да ни признаят като обезпечение индустриалното хале и машините, които ще купим с кредита. Казаха, че са неликвидни, и поискаха да заложим като обезпечение апартаменти в София. Директно ни заявиха, че разглеждат гаранцията на фонда само като фактор за комфорт", продължава разказа си собственикът. В крайна сметка фирмата успяла да се договори за сумата, като е заложила халето, машините, два апартамента в София, намерила е фирма съдлъжник плюс гаранцията от фонда. "Щастливи сме, че поне не сме отговорни по кредита като физически лица", заключава той. В продължителен и труден процес на преговори с банка за кредит от 400 хил. лева е и друг собственик на предприятие, спечелил проект за производство на пелети в района на Сливен. "От мен се очаква да си платя всички такси, незвисимо че имам гаранция от фонда и според правилата не би трябвало да дължа такси. Искат ми за обзепечение халетата, машините, апартаменти, фирма съдлжник. На практика не ползвам нито едно от обещаните облекчения по гаранционната схема", обобщава той. Ангелин Черпанлиев от Сливен вече е получил кредит от 800 хил. лева от ПИБ, но не по гаранционната схема, тъй като по това време банката не е била в списъка на партньорите на фонда. Преди това обаче е бил отхвърлен от три други банки - партньори на фонда. Завършил е проекта си (отново за производство на пелети) и вече е получил субсидията от Програмата за развитие на селските райони. "За тези 800 хил. лева съм осигурил обезпечение от 1.8 млн. лева. Бях готов на всичко само и само да не изпусна авансовото плащане по програмата. Все още плащам по 14 хил. лева месечна вноска по кредита", твърди Черпанлиев. Той е живял в Италия и там е основният му пазар на пелетите, които произвежда. Казва, че без осигурен пазар не би тръгнал по вече извървяния път. "Ако наистина искат от нас да осигуряваме работни места, това няма как да се случи заради начина, по който работят банките", казва той. От Националния гаранционен фонд (НГФ) заявиха, че нямат оплаквания и сигнали от кредитополучатели, както и че нямат информация за случаи на непризнаване от банка партньор на издадена от фонда гаранция. От институцията обясняват, че за непризнаване не може да става въпрос, защото технически това не е възможно. Процесът се случва едновременно - при кандидатстване на дадена фирма за кредит по гаранционната схема съответната банка дава искане за издаване на гаранция към фонда, посочи Самуил Шидеров, изпълнителен директор на НГФ. На практика няма как фирмата да е получила гаранция, преди да е одобрен кредитът, допълни той. Представители на асоциацията са провели среща с НГФ, на която са посочили, че имат сигнали от предприемачи, че банки партньори изискват такси при разглеждане на кредити по гаранционната схема (според условията такси и комисиони не се дължат - бел. ред.). Конкретни казуси и аргументи не бяха посочени, каза Шидеров. Той допълни още, че фондът няма информация банки да начисляват такси по кредити от гаранционната схема. Наблюденията на НГФ са, че средствата по Програмата за селските райони се усвояват с нормални темпове, като предпочитани са по-малки проекти с гаранции за под 500 000 лв. По мнения на банки партньори в схемата тя е една от относително успешните програми от този тип и няма проблеми при осъществяването й. "Във всички известни на нас случаи до момента банките определят наличието на гаранция от фонда единствено и само като "благоприятен фактор в риск анализа си", коментира Ивайло Янков, съучредител на Българската асоциация на бенефициентите по европейски програми. От компаниите се изисква "неколкократно по размер обезпечение, изразяващо се най-вече в ипотеки, поемане на лично задължаване, предоставяне на фирми съдлъжници, въпреки и независимо от гаранциите на фонда. Това прави кредитирането практически невъзможно, а гаранциите - неефективни. Така цялата тежест и отговорност се носят единствено и само от инвеститора, което е в пряко противоречие с основните цели, функции и цялостна концепция на Националния гаранционен фонд", се твърди в писмото. От НГФ посочиха, че за издаването на гаранция от фонда по даден кредит е достатъчно като обезпечение залагането на активите, които се купуват с финансирането, но банките са тези, които оценяват риска по кредита. Изисквания на фонда са и съответната фирма да не е в затруднено положение, както и да има минимум 5% самоучастие във финансирането. Няма ангажимент за банките да не искат допълнително обезпечение и преценката за риска е тяхна, коментира още Шидеров. Според Левон Хампарцумян, председател на управителния съвет на Асоциацията на банките в България и главен изпълнителен директор на Уникредит Булбанк, който е един от адресатите в писмото, гаранционната схема е една от относително успешните програми, но съгласието да се издаде гаранция от фонда не гарантира одобрение на кредит. "Тези европейски средства са предназначени за подпомагане развитието на добре работещи фирми, а не на закъсали", посочи още той. И Виолина Маринова, главен изпълнителен директор на Банка ДСК, няма наблюдения за проблеми при изпълнението на гаранционната схема, като няма и информация за случаи на непризнаване на гаранции от банки партньори. Тя посочи, че все пак отпускането на кредит зависи от финансовото и цялостно състояние на дадена фирма. И двете банки са сред работещите по гаранционната схема с НГФ и имената им са посочени от фирми, опитали да получат финансиране по схемата.
Източник: Капитал (14.11.2013)

Марисан – носител на награда „Най-добра българска фирма“ за 2013 г При връчването на наградите на превръщащия се в традиционен конкурс „Най-добра българска фирма“, на тържествена церемония проведена на 07.11.2013 г., МАРИСАН спечели високото признание Победител в категория „Фирма на публиката“. Второто издание на организирания от Първа Инвестиционна банка (Fibank) конкурс, отразяващ постиженията на фирмите участници през 2012 г., предизвика огромен интерес и привлече за участие 110 български фирми, както и много участници в гласуването. Крайното класиране беше определено по предварително установен регламент, от жури в състав Васил Христов – изпълнителен директор на Първа инвестиционно банка; Димитър Костов – изпълнителен директор и председател на УС на Fibank (Първа инвестиционна банка); Светла Костадинова – изпълнителен директор на Института за пазарна икономика; Венелина Гочева – управител на Медийна група „България Холдинг“; Емил Хърсев – финансист; Лъчезар Богданов – управляващ партньор в „Индъстри уоч“; Йордан Матеев – главен редактор на Форбс – България; Кънчо Стойчев – социолог, както и от гласовете на голям брой потребители на специално разработения за целта интернет сайт. Ръководния екип на МАРИСАН оценява високо тази престижна награда, която освен израз на доверие и силна мотивация, е и ангажиращ фактор за запазване на високото ниво, както и за развитие в посока предлагане на нови решения, с качество конкурентно на най-добрите в Европа. МАРИСАН е модерна българска компания, в която се гордеем с богат и дългогодишен опит в производството и предлагането на богата гама от системни решения и материали за строителството. За времето на своята дейност и развитие, компанията се е утвърдила не само като един от лидерите на пазара, но и като коректен и надежден доставчик на интегрирани комплексни решения в редица области на строителството. „С огромно уважение към всички участвали в конкурса, поздравяваме носителите на награди в различните категории и благодарим на хилядите потребители подали своя глас за предпочитаната от тях фирма! Ръководството на МАРИСАН благодари и на организаторите на това благородно съревнование, което подпомага утвърждаването на европейския имидж на компаниите в България които произвеждат и предлагат отлични продукти и услуги! От името на Мениджмънта на МАРИСАН, отдаваме заслужената благодарност на всички служители и работници на фирмата, за себеотдайността, знанията и устрема с които спечелихме тази висока оценка за нашия труд“, коментира маркетинг директора на фирмата Иво Колев.
Източник: 1kam1.com (18.11.2013)

"Холдинг Пътища" поиска несъстоятелност След няколко години на влошаващи се финансови резултати, неуспешен иск за несъстоятелност, запори върху сметки и притеснения дали ще изпълни спечелените поръчки "Холдинг Пътища" официално призна, че има вероятност да не успее да покрива задълженията си. В края на работния ден във вторник от компанията, непряко контролирана от Васил Божков, съобщиха, че са подали молба за обявяване в несъстоятелност заради лоши финансови показатели. Според ръководството това ще защити "в най-голяма степен" интересите на акционери и кредитори на дружеството. Искът не е голяма изненада, доколкото счетоводните отчети на холдинга показваха големи дългове, спадащи приходи и натрупване на загуби години наред. Ако съдът уважи молбата, това ще е поредната инфраструктурна компания на Божков, която изпада в несъстоятелност. Преди това в такава процедура влязоха "Мостстрой" и негови дъщерни компании, както и дъщерни дружества на "Железопътна инфраструктура – холдингово дружество", което беше преименувано на "Инфра холдинг". Самият "Холдинг Пътища" има трудности с финансите, които са известни от години и според доклада за дейността му към края на септември сметките му в ПИБ и Уникредит Булбанк продължават да са запорирани по искане на ОББ до размера на 7.6 млн. лв. Запорът, който беше обявен през октомври 2011 г., е заради дългове на "Инфра ком 2007", по което холдингът е бил съдлъжник. Общият дълг е бил намален, след като имоти на трета фирма, които са били обезпечение, са продадени за 2.4 млн. лв. и парите са преведени към банката. "Инфра ком 2007" е непряко свързана с "Холдинг Пътища", като двете са регистрирани на един адрес. В доклада се посочва, че разплащанията на холдинга се правят за негова сметка от дъщерните му дружества. Освен останалите дългове компанията има да плаща и 1.36 млн. лв. обезщетение за неизпълнен договор, след решение на Арбитражния съд към БТПП. Актуална информация за състоянието на целия холдинг няма, тъй като за деветмесечието е публикуван само индивидуален отчет. Последният консолидиран е за първото полугодие и показва 7.3 млн. лв. загуба за групата и 113 млн. лв. приходи, с 2.6% спад за година. Собственият капитал според консолидирания отчет е бил отрицателен – 22 млн. лв., а дълговете на групата в края на юни са за над 500 млн. лв., основно към финансови институции (за индивидуални данни към септември виж таблицата). Кредитите към банките са обезпечени с имоти, запис на заповед и залог върху вземания, а тези към ПИБ наскоро са били предоговорени. Заради неплатени вноски по кредити към Уникредит Булбанк е бил продаден на търг имот на "Бургаски корабостроителници", ипотекиран по дълг на холдинга. От продажбата са били получени малко над 1 млн. лв. и с тях част от дълга е бил намален, се посочва в доклада за деветмесечието. Дружеството в Бургас поне до неотдавна се контролираше също от Божков и наскоро влезе в процедура по несъстоятелност. Освен към двете български банки "Холдинг Пътища" има дълг и към швейцарската UBS. Към края на септември има заведени и съдебни дела за неплатени пари по договори, а по тези с "Уникредит лизинг" има споразумение, става ясно от доклада. Общата сума, за която лизинговата компания е завела дела, е 3 млн. лв. През 2011 г. малката компания "Групстрой" поиска несъстоятелност за "Холдинг Пътища", но скоро оттегли молбата си, без да стане ясно какви са били точно причините за иска и последвалия отказ. До редакционното приключване на броя от компанията не отговориха дали сегашният иск ще попречи на работата им по проекти и кои са по-големите, на които работи в момента. Отговор на този въпрос не дадоха и от Министерството на регионалното развитие, като казаха само, че те нямат сключени договори с "Холдинг Пътища". Холдингът беше водещ партньор в обединението "Тракия IV", което изгради отсечката от Ямбол до Карнобат на магистрала "Тракия" след няколко отлагания и множество проблеми, включително протести на подизпълнители заради неплатени възнаграждения Затрудненията на "Холдинг Пътища" не са изненада и след като преди три години той загуби контрол върху основните си дъщерни дружества, като не записа акции в увеличението на капитала им. Така те станаха собственост на компании, подозрително близки до Божков. Най-важното от дружествата - "ПСТ холдинг", изпълнява множество обществени поръчки и преди няколко месеца "Капитал" съобщи, че то има нов собственик, свързан с ПИБ. Която всъщност е и сред основните кредитори на "Холдинг Пътища". "Несъстоятелността на "Холдинг Пътища" е съвсем очаквано от пазара събитие, като имаме предвид, че цената на акциите му беше жълти стотинки през последните години. Така че изненадани няма", коментира Владислав Панев, председател на борда на управляващото дружество "Скай асет мениджмънт". Той припомни времето около борсовия бум и преди сплита на акциите, когато цената на една ценна книга беше около 40 хил. лв., и последвалия спад в стойността им. През 2007 г., в пика на високите цени на Българската фондова борса, компанията намали номиналната стойност на една акция от 25 лв. на 1 лв., с което броят на книжата се увеличава, а абсолютната им цена пада. В момента една акция се търгува около 5 стотинки - сривът започна именно когато компанията се лиши от контрола в ключовите си дружества без санкцията на малките акционери. Според отчета на дружеството собственост на миноритарни акционери са близо 49% от капитала, но това не означава, че целият дял се търгува свободно. Възможно е част от него да е на компании, близки до основните собственици или на лица, които не търгуват активно с книжата си. Към края на септември най-големият акционер в холдинга е "АБВ инженеринг" с 33.3%, а 18.05% са на "Евробилдинг 2000". И двете са собственост на компании, регистрирани на Вирджинските острови - "АБВ инженеринг" на "Артезиан венчърс лимитид", а "Евробилдинг 2000" – на "Алварадо холдингс лимитид". Панев добави, че много инвеститори вече са изгубили от вложенията си в холдинга и сегашните действия на ръководството нямат никакво значение за тях. "Мажоритарният собственик обаче вероятно си е направил добре сметката как да плати колкото се може по-малко на кредиторите, ако съдим по действията му в последно време. Жизнените фирми на холдинга бяха прехвърлени на офшорки още преди години например", посочи Панев. Той коментира, че когато "Холдинг Пътища" е печелел търгове за строителството на лотове от магистралите "Тракия" и "Марица", експерти са предупреждавали за риска да не изпълнят ангажиментите си заради лошото финансово здраве на компанията, но никой не е обърнал внимание. "Впоследствие пускането на последния лот от "Тракия" се забави с около година и се търсеха допълнителни начини за приключването му, същото стана и с лот 2 от "Марица", каза още Панев. По думите му това показва как очевидно грешни решения на държавни органи могат да забавят с години пускането на големи инфраструктурни обекти.
Източник: Капитал (28.11.2013)

ВМЗ на път без изход Разговорът с изпълнителния директор на държавното ВМЗ Иван Стоенчев върви трудно. За ръководството и за принципала - икономическия министър, колкото по-малко се говори за завода, толкова по-добре. Причината е, че неизбежно се стига до въпросите за натрупаните 150 млн. лв. дългове, за традиционното неплащане на заплати и постоянното изливане на държавни помощи в сопотския завод. Колкото повече напредва разговорът обаче, толкова повече се засилва убеждението, че някогашната гордост на военната ни промишленост е в ситуация, от която изход няма. От една страна, заводът е притиснат от хронична липса на поръчки, старо оборудване и безпаричие, а от друга, свиването на персонала е неизгодно за политиците с обяснението, че предприятието със своите малко над 2000 служители е основният работодател в града (в него работят една пета от общия брой жители на община Сопот). Това, което се случва във ВМЗ, е вероятно най-строго пазената тайна. Формално това е така заради военното производство. Балансът и отчетът на предприятието са засекретени още преди 1989 г. и въпреки че по сегашните закони всички държавни компании са длъжни да публикуват финансовите си данни на всяко тримесечие и другите военни заводи го правят, изискването не важи за ВМЗ. В самия договор за управление на изпълнителния директор е записано, че не може да огласява без разрешение от принципала данни за числеността и заплатите на работниците, за клиентите и доставчиците на предприятието, решения на съвета на директорите, ако не са публично оповестени, и данни за конкретни разплащания и салдо по сметки. Принципалът пък не дава такова разрешение и препраща към изпълнителния директор, когато му бъдат поискани данни. По думите на Стоенчев преди време дори от ДАНС са казали, че неправилно се използва засекретяването на баланса и отчета. "Може би следващата година ще бъдат разсекретени", каза той. Това обаче е малко вероятно, тъй като истинската причина данните да не са публични, е друга. "Когато някой наш кредитор види какви са резултатите или някой започне да говори за ВМЗ, хората винаги се притесняват, нахвърлят се върху нас и викат "дайте парите" и започва една ситуация", каза Стоенчев. Затова и по думите му "най-добре е около ВМЗ да не се шуми". Тихо изглежда и в самия завод, въпреки че според Драгомир Стойнев там в момента се работи на три смени. По алеите минават двама-трима работници, запътени нанякъде. В самите цехове външен човек не влиза, не сме допуснати и като журналисти. "Не е за гледане, не искам да снимате падналата мазилка, защото нямаме пари за ремонт", обяснява Стоенчев. Освен частично реновираната административна сграда и изметените пътеки единственото друго нещо, което случаен посетител може да зърне отвъд оградата, е олющената стена на една от производствените сгради. За нови машини и модернизация не може и дума да става заради тежкото финансово здраве. Нареченият план за стабилизация на ВМЗ, който правителството на БСП и ДПС одобри по-рано тази година, всъщност се оказа финансова инжекция. Тъй като държавата няма право да налива пари в закъсали предприятия (а и въобще в дружества) без разрешение от Европейската комисия, за целта бяха използвани средства на Държавната консолидационна компания, към която се вливат пари от приватизация. В началото на юли тя осигури 27.5 млн. лв. за военния завод, като участва в увеличение на капитала му и придоби 12.68% от акциите. Как точно новият капитал е бил разпределен остана тайна дълго време и едва преди няколко седмици Стойнев каза, че с 20 млн. лв. са покрити публичните задължения на ВМЗ към НАП, 4.5 млн. лв. са използвани за заплати, близо 3 млн. лв. са отишли за осигуряване на производствената дейност и 150 хил. лв. - за други задължения. Преди това държавата, най-вероятно през "Кинтекс", наля още милиони в завода. Според изпълнителния директор на ВМЗ основният ефект от инжекцията е, че заводът е успял да "превърти" цикъла, т.е. да си финансира изпълнението на висящите поръчки и да си осигури нови. "Навсякъде се работи по този начин. Проблем става, когато намалеят договорите, които трябва да изпълняваш", каза той. Това превъртане на цикъла обаче звучи като доста несигурно и временно решение - до следващия път, когато няма да има достатъчно нови поръчки и предприятието отново няма да може да си покрива задълженията. А бизнесът е цикличен, като по думите на Стоенчев силни са зимните месеци. Държавната "Кинтекс" е един от основните доставчици на работа за ВМЗ, тъй като, както каза Стоенчев, "те са на пазара и когато вземат поръчка, получаваме и ние". Договорите са основно от чужбина, първо, защото Министерството на отбраната не купува и, второ, защото дори да има обявена обществена поръчка, ВМЗ няма шансове за участие заради публичните си задължения. Какви и колко договори въобще получава сопотският завод няма как да се знае, тъй като информацията е секретна. Според Стоенчев ВМЗ е осигурен с поръчки до Нова година, а в момента се работи за нови договори, с които, ако компанията ги получи, "няма да имаме тези проблеми, които имахме тази година". Но ако не ги получи? Заводът ще има нужда от доста поръчки за десетки милиони долари, за да си изплати дълговете, които по неофициални данни са около 150 млн. лв. при годишен бизнес за около 60 млн. лв. Според Стоенчев ВМЗ си изплаща текущите задължения към Първа инвестиционна банка, която в началото на годината поиска несъстоятелност на предприятието. Тогава ВМЗ изплати просрочените 980 хил. лв. и процедурата беше прекратена. На практика КТБ и ПИБ са единствените финансови институции, от които заводът може да получи някакво финансиране, тъй като банките масово не работят с предприятия от военната промишленост, обясни Стоенчев. Финансирането пък става основно с акредитиви от възложителите, тъй като сметките на ВМЗ са блокирани от НАП, която е най-големият му кредитор. По думите на Стоенчев "това ни пречи, но и ни пази". Причината е, че никой от по-малките кредитори на практика няма интерес да търси фалит на завода, тъй като при евентуална разпродажба най-голямата част от приходите ще отидат в НАП, а за тях ще останат трохите. Така ВМЗ успява да се договори с по-малките си кредитори и да ги убеди да си оттеглят исковете. Едва ли има правителство, още по-малко на БСП, което да заложи политическото си спокойствие заради болезнени, но единствено възможни промени като рязко намаляване на персонала. Макар че заплатите в завода не са големи - средно около 500-550 лв., те се плащат на огромен за пазарното мислене персонал. По данни на НОИ към ноември в завода работят 2141 души и това е бройката след направените в началото на годината съкращения. Това означава, че всеки месец над 1 млн. лв. отиват само за заплати. Особено показателно е сравнението с оттеглилия се кандидат-купувач на ВМЗ "Емко", в което три пъти и половина по-малко хора произвеждат повече аналогична продукция от тази на държавното предприятие. Вярно е, че и самият завод е заченат погрешно и без идея той да е печелившо предприятие. "Производството навремето е било направено масово, за да има работа за хората", каза Стоенчев. Това усещане за сигурна работа, пък била тя и ниско платена и нередовно заплащана, е останало в гените и на сегашното поколение работници, чиято средна възраст, както казва директорът, е "над средната". В Сопот се разказва анекдотът, че ако някой сложи шапка на входа на ВМЗ да събира по 2 лв. вход, хората ще си плащат, за да продължат да ходят на работа. За тях светът извън Завода с главно З е непознат и враждебен и никой политик не се мъчи да ги убеди в грешността на това твърдение.
Източник: Капитал (29.11.2013)

Банките с българска собственост - все по-големи и все по-напред Банките с българска собственост стават все по-големи и заемат все по-предни места в разпределението на кредитните институции по групи според размера на активите. Това показват данните на БНБ за състоянието на банковата система към края на октомври тази година. Три банки с българска собственост са увеличили активите си през октомври, като по този начин заемат по-предни позиции, премествайки се с по едно място напред. Така Корпоративна търговска банка (КТБ) вече е четвърта по големина (пета към края на септември 2013 г.) според размера на активите, Централна кооперативна банка (ЦКБ) е осма (до октомври девета), а Инвестбанк - тринадесета (до октомври дванадесета). Те изместват съответно ОББ, Сосиете женерал Експресбанк и Българска банка за развитие. Има вероятност разместването да е и в резултат на намаление на активи на някоя от банките, чиято позиция спада с по една място. Дали това е така, ще се види в данните към края на декември, при това на обобщена тримесечна база, тъй като БНБ публикува данни за отделните банки само на тримесечие. Окончателните годишни резултати ще излязат в края на януари 2014 г. Така в топ пет на най-големите банки в България по размер на активите две са българска собственост – третата по големина е ПИБ и четвъртата КТБ. Първите две са Уникредит Булбанк и Банка ДСК. От БНБ посочват, че "Банков надзор" групира банките, за да се откроява динамиката на процесите в банковата система, като групирането не съдържа елементи на рейтинг и не е оценка за финансовото състояние на отделните банки. Първа група се състои от петте най-големи банки, втора – от останалите, а в трета група влизат клоновете на чуждестранни банки в България. Октомврийското разместване на позициите в сектора за пореден път показва как петте години криза промениха в още един аспект (освен по отношение на силно свитото кредитиране) облика на банковия сектор в страната. Собствеността става все по-българска и пазарният дял на местните играчи расте. Тази тенденция стана постоянна и по-отчетлива от началото на 2010 г. Секторът остава с доминираща чужда собственост, но с намаляващ дял. Ако в края на 2008 г. дъщерните поделения на големи европейски банки (без регистрирани като клонове поради относително незначителния им дял в активите - бел. ред.) са държали близо 80% от активите, то в средата на тази година пазарният им дял се е свил с 16.2 пр. пункта до 65 на сто. В същото време пазарният дял по активи на т.нар. местни банки – с български акционери, скача от 16.09% в края на 2008 г. до 27.28%. Като към картината се прибави и покупката на Юнионбанк (преди МКБ Юнионбанк) от ПИБ, почти една трета от сектора се оказва с български акционери. Сред другите банки с местна собственост са значително по-малките Българо-американска кредитна банка, International Asset Bank, Тексим банк (която заедно с ЦКБ гравитира около групата на "Химимпорт"). Секторът остава печеливш и към края на октомври, макар и финансовият резултат да се свива на годишна база. Към края на октомври 2013 г. печалбата на банките е в размер на 511.4 млн. лв., като намалява с 8.8% спрямо октомври миналата година. За един месец все пак положителният финансов резултат се е увеличил с 45 млн. лв. Извършената допълнителна обезценка през месеца на кредитния портфейл за 90 млн. лв. се покрива изцяло от нетния лихвен доход (215 млн. лв.) и нетните приходи от такси и комисиони (71 млн. лв.), посочват от централната банка. Общо натрупаният размер на обезценките към края на октомври е 840 млн. лв., като за една година размерът им се е свил с 9.7%. От БНБ посочват, че през октомври е отчетена значителна динамика в привлечените средства, като размерът им - 72.8 млрд. лв., остава почти без промяна спрямо септември. Това се определя от увеличението при депозитите на домакинствата с 1.1% (399 млн. лв.) до 38.1 млрд. лв. и на тези от фирми с 0.3% (66 млн. лв.) до 23.6 млрд. лв. В същото време се свиват привлечените средства от кредитни институции със 166 млн. лв. до 9.3 млрд. лв. През миналия месец е отчетено и намаление при подчинения срочен дълг (заемен ресурс, който се включва като капитал при определени конкретни изисквания - бел. ред.) с 20.5% до 1.229 млрд. лв. Кои банки и с колко са намалили подчинения срочен дълг в капитала си ще стане известно при излизане на декемврийските данни, като тогава ще бъде с натрупване на тримесечна база. В резултат на тези изменения делът на местния ресурс в общия обем на привлечените средства нараства до 83.5%, посочват от БНБ.
Източник: Капитал (02.12.2013)

Руска аукционна къща продава "Бургаски корабостроителници" Руска аукционна къща търси нови собственици на "Бургаски корабостроителници". Обявите са публикувани на интернет сайта й. Активите на българското дружество са разделени на три лота, а сумата, която се търси, възлиза на общо 207 млн. евро. Не става ясно кога е крайният срок за подаване на оферти от потенциалните купувачи, не е даден и контакт към продавача. По последни данни от Търговския регистър собственик на корабостроителниците е офшорното дружество "Хунас инвестмънт лимитед", което държи 80% от акциите му и се представлява от лица, свързани косвено с основния кредитор на корабостроителницата - Първа инвестиционна банка. От трите подготвяни търга с най-висока начална цена е този за производствена площадка с прилежащи постройки и оборудване, произвело над 850 плавателни съда в 65-годишната си история. Наддаването за тези активи ще започне от 130 млн. евро. Другият обособен обект е за ремонтния завод, който е сертифициран да поема 25 хил. тонни кораба и разполага и със складови помещения. Цената, от която ще стартира търгът за него, е 65 млн. евро. Третият е за пристанището, което обслужва цялата промишлена зона на южния бряг. То е с дълбочина от 6 метра, което дава възможност за посрещането на по-тежки кораби. Наддаването за него ще започне от 12 млн. евро според обявата в аукционната къща. Цената, на която се предлага пристанището, е значително по-висока от сумата 1.2 млн. лв., платена от бургаското дружество "Ел Си енерджи" през миналата година, когато обектът беше продаден на търг от съдия-изпълнител. Високи изглеждат оценките и на другите два търга през септември тази година, когато в Бургас се заговори за интерес към корабостроителницата от страна на турски и украински инвеститори и в медиите се цитираше сума от 120 млн. евро за всички активи на дружеството, специалисти от корабния бранш коментираха, че цената е нереално висока. Оттогава досега в дружеството се извършиха няколко значими промени. Собствеността върху корабостроителниците беше прехвърлена от контролираното от Васил Божков "Занзи холдинг" на "Хунас инвестмънт лимитед", която се представлява от Владимир Котларски и Красимир Венциславов. Котларски участва и в управлението и на още една компания - "Валор пропъртис", която е регистрирана на ул. "Енос" №2 в столицата, където се намира и централата на ПФБК - инвестиционният посредник на ПИБ. Банката е един от основните кредитори на "Бургаски корабостроителници" и в нейна полза са запорирани активи за 15.8 млн. лв. според отчета за 2011 г. Друг кредитор на дружеството - "ПСТ холдинг", поиска през септември от съда обявяване на корабостроителниците в несъстоятелност заради дълг от 3 млн. лв.
Източник: Капитал (03.12.2013)

Близо 85 млрд. лв.са активите на банковата ни система в края на октомври Към края на октомври 2013 г. активите на банковата ни система възлизат общо на 84,68 млрд. лв. Това показват данните на Българска народна банка (БНБ). Банките в страната са разпределени според размера на активите им условно в три отделни групи. Първата група се състои от 5-те най-големи банки на база на общите им активи към всеки отчетен период. Във втората попадат останалите кредитиращи институции, а в трета група влизат клонове на чуждестранни банки в България. В първа група са: Уникредит Булбанк, Банка ДСК, Първа инвестиционна банка (ПИБ), Корпоративна търговска банка (КТБ) и Обединена българска банка (ОББ). Общата стойност на активите на групата възлиза на 42,27 млрд. лв. Във втора група се подреждат Райфайзенбанк България, Юробанк България, Централна кооперативна банка, Сосиете Женерал Експресбанк, Банка Пиреос България, Сибанк, Алианц Банк България, Инвестбанк, Българска банка за развитие (ББР), Юнионбанк, Прокредит банк, Общинска банка, Интернешънъл асет банк, Българо-американска кредитна банка (БАКБ), Търговска банка Д, Креди Агрикол България, Токуда банк, ТИ БИ АЙ Банк и Тексим Банк. Общата стойност на активите на групата е в размер на 36,98 млрд. лв. Към трета група спадат Алфа банка-клон България, Сити банк Н.А.-клон София, ИНГ банк Н.В.-клон София, БНП Париба С.А.-клон София, Te-Же Зираат банкасъ - клон София и ИШБАНК АГ-клон София. Общата стойност на активите на групата е 5,43 млрд. лв. В края на октомври общата сума на активите в банковата система намалява със 119 млн. лв . (0.1%). През месеца нарастват вземанията от кредитни институции - с 554 млн. лв. (6.4%), и ценните книжа (с изключение на тези, определени по справедлива стойност) - с 97 млн. лв. (1.0%). Увеличават се също и инвестициите в асоциирани, дъщерни и съвместни предприятия (с 47 млн. лв., 13.8%). Намаление е отчетено при паричните средства - с 802 млн. лв. (8.3%). Намаление е отчетено при паричните средства - с 802 млн. лв. (8.3%). Извършената допълнителна обезценка през месеца на кредитния портфейл за 90 млн. лв. се покрива изцяло от нетния лихвен доход (215 млн. лв.) и нетните приходи от такси и комисиони (71 млн. лв.), отчитат от БНБ.
Източник: Money.bg (03.12.2013)

ОЦК влезе в процедура по фалит Две години след като пещите на "Оловно-цинковия комплекс" (ОЦК) в Кърджали изгаснаха уж за ремонт и пускане на нови съоръжения, съдбата на един от най-големите някога работодатели в града беше подпечатана от местния окръжен съд. С решение от 29 ноември магистратите откриха производство по несъстоятелност, след като направените съдебно-счетоводни експертизи установиха, че компанията е неплатежоспособна. По ирония на съдбата два дни по-рано публичното дружеството влезе в индекса BG40 на фондовата борса. За начална дата на неплатежоспособността съдът е определил 31 декември 2012 г., а за временен синдик е избран Александър Георгиев. Първото събрание на кредиторите е насрочено за 18 декември 2013 г. Макар че решението на Окръжен съд - Кърджали, подлежи на обжалване пред Апелативния съд в Пловдив, пътят на компанията оттук нататък изглежда предначертан. Делото срещу ОЦК, чийто мажоритарен акционер е бившият собственик на "Кремиковци" Валентин Захариев, беше заведено от два кредитора. Единият от тях - базираната във Виена MFC Commodities, е търговски партньор на вече неработещия завод и претенциите й са свързани с договор за доставка на метали, която така и не е била направена. Другият кредитор - Първа инвестиционна банка (ПИБ), е значително по-голям. Миналата година банката успя директно и индиректно чрез свързаната с нея фирма "Хармони 2012" да придобие основните активи на завода през частен съдебен изпълнител. Въпреки това финансовата институция има да взима още 27.2 млн. лв. от ОЦК по договори за кредит. Това включва и осигурено финансиране за неосъществения, но амбициозен проект на Захариев за модернизация и разширение на цинковото производство. Именно този проект "Хармони 2012", която купи старите цинкови мощности, твърди, че има намерения да довърши и дори наскоро обяви, че е избрала изпълнител за него. Общите задължения на ОЦК към края на юни 2013 г. са на стойност 174.2 млн. лв., но сумата в крайна сметка ще се окаже малко по-голяма, тъй като в нея не влизат всички разноски, става ясно от извършените съдебно-счетоводни експертизи. Най-големи са задълженията на ОЦК към банки - 71 млн. лв., а 73 млн. лв. са формулирани като други задължения. На свързани компании, чрез които Захариев често беше обвиняван от синдикатите, че източва предприятието, ОЦК дължи 11.3 млн. лв. Общо 10.8 млн. лв. са неплатените суми към доставчици и клиенти, а 5.4 млн. лв. - по търговски заеми. Работниците имат да получават 375.1 хил. лв. Дължимите данъци и осигуровки са за над 2 млн. лв. Експертизата е показала, че въпреки че финансовата задлъжнялост на ОЦК се покачва, дружеството не е свръхзадлъжняло, което е една от възможните хипотези за откриване на процедура по фалит. То обаче е неплатежоспособно, тъй като съотношението между краткосрочните задължения, които са близо 127 млн. лв., и краткотрайните активи, които са оценени на 91 млн. лв., е под единица. Направеният икономически анализ е установил трайна невъзможност на дружеството за разплащане на задълженията, тъй като заводът е преустановил дейност и няма приходи от продажба на продукция. По време на делото от ОЦК са посочили, че на площадката на завода имало достатъчно суровини, които не са предмет на залог, с които компанията може да покрие всички свои задължения. Съдът обаче е приел извода на вещото лице, че наличното имущество не е достатъчно да покрие задълженията на компанията, без опасност за интересите на кредиторите. Междувременно броени дни преди да излезе решението на съда, изпълнителният директор на ОЦК е бил сменен и на мястото на Валентин Манев е избран Александър Орешков. Това е станало с решение на надзорния съвет, под което стоят подписите на Валентин Захариев и бизнес партньора му и бивш министър на отбраната Бойко Ноев. Самият Манев остана на поста по-малко от година, след като в края на ноември 2012 г. замени дългогодишния директор на завода Славея Стоянова, която напусна "заради невъзможност да изпълнява задълженията си" в неработещото вече предприятие.
Източник: Капитал (04.12.2013)

Офисите на "Холдинг Пътища" се продават заради дългове на наемодателя Офисът на пътностроителната компания "Холдинг Пътища", която скоро поиска несъстоятелност, се продава на търг заради дългове. Обявлението е публикувано в регистъра за продажби от частния съдебен изпълнител Миладин Миладинов, но от него не става ясно по чие искане е обявен търгът. Миладинов отказа да коментира, а до редакционното приключване на броя от холдинга също не дадоха информация към кого е дългът, станал причина имотът да се продава. Според обявата собственик на имота е "Жп консулт", регистрирано на ул. "Искър" 14. Допреди няколко месеца контролирани от Васил Божков фирми държаха основния пакет акции в холдинга, но собствеността им беше прехвърлена на офшорни дружества. Официално от компанията на Божков "Нове-АД холдинг" твърдят, че вече нямат никаква връзка с бизнеса на холдинга. Основната част от бизнеса на ХД "Пътища" - поделението "ПСТ холдинг", преди няколко месеца беше продадено. Информацията за контрола им и досега не е потвърдена официално, но източници от пътностроителния бранш сочат близки до ПИБ компании като нови собственици и не изключват вероятността именно банката да е взискател по сегашното дело при съдебния изпълнител. Интересно е, че Миладин Миладинов нашумя преди няколко месеца със сделка, в която беше замесена ПИБ – през септември той продаде на търг бившите царски конюшни в центъра на София заради дълг на фирма "Гондол" към банката. Купувачът беше ПИБ, която плати 1.9 млн. лв. Оказа се обаче, че част от продадения имот е държавна собственост, но поне в регистъра за продажби на Камарата на съдебните изпълнители няма информация сделката да е развалена. Началната цена на офиса на "Холдинг Пътища" за общо шест апартамента, избени помещения, дворно място и тавански етажи, е 3 млн. лв. Апартаментите се намират на 2, 3 и 4 етаж на ул. "Московска" 3, където все още се води официалният адрес на "Холдинг Пътища". Срокът за подаване на оферти е 2 януари. Фирмата "Жп консулт", която все още е техен собственик, е имала значителни задължения и големи загуби поне до края на миналата година, показва отчетът й. Общо 2.4 млн. лв. са били само дълговете към банки с падеж до края на тази година, отделно има и други заеми. Прави впечатление, че всички те са краткосрочни, т.е. трябва да бъдат погасени до края на декември. Общата им стойност е 8.44 млн. лв. при общи активи за едва 7.2 млн. лв. В доклада си одиторът на дружеството Изабела Джалъзова е отбелязала, че текущите пасиви превишават сумата на активите, което носи риск дружеството да не може да продължи да бъде действащо. Джалъзова добавя като аргумент и натрупаната значителна загуба за миналата година от 2.8 млн. лв., като посочва, че ръководството на "Жп консулт" е обявило намерение да запази и стабилизира компанията. Почти всички активи се състоят от собственост върху сгради, оценени на 6.85 млн. лв. според счетоводния отчет. Това означава, че ако "Жп консулт" изгуби офисите на "Московска", ще остане без значителна част от активите си. Причините за загубата за 2012 г. е силен ръст на разходите при намалени приходи. Похарчените за дейността пари са надминали 2.6 млн. лв., повече от двоен ръст спрямо 2011 г., като основната част от тях са в графа "Други". Подобно е положението и при приходите – от общо 73 хил. само 10 хил. са от продажби на услуги, останалите са от продажба на активи и отписване на стари вземания. В момента собственик на "ЖПп консулт" е регистрираното на Вирджинските острови "Галиано уърлдуайд лимитид". До 14 март капиталът е бил притежание на "Сигнус БГ", от своя страна собственост на едноименно дружество, регистрирано в Люксембург.
Източник: Капитал (06.12.2013)

Пускат цеха за рулони в „Кремиковци“ В ход е подготовка за пускане на един от основните цехове на металургичния комбинат „Кремиковци“ - „Стан 1700“, научи „Преса“ дни след като премиерът Пламен Орешарски обяви, че е намерил инвеститор за комбината. Проектът предвижда в „Стан 1700“ да се извършва горещо валцуване на сляби (метални блокове), които ще се внасят от австрийския металургичен гигант „Фьост Алпине“. Готовата продукция ще се изнася в чужбина. Производството ще бъде организирано от българска фирма, която ще работи в предприятието на ишлеме. Мощностите са в добро състояние, подготовката им ще започне от януари, съобщиха запознати с хода на проекта. Първите рулони се очаква да бъдат пуснати на пазара през май. Инвестицията, нужна за възстановяване на работата на линията, е 5-6 млн. евро. Ако планът бъде одобрен от собствениците, първите 180 работници ще бъдат наети през януари, а до май броят им ще нарасне на 400 човека. Паралелно ще се извършва анализ на останалите мощности, които все още не са нарязани на скрап - електропещта и линията на непрекъснато леене на стомана. За тях ще бъдат нужни много по-големи инвестиции. Един от вариантите е да бъде купена и инсталирана нова електропещ. В момента в „Кремиковци“ работи екип от експерти, които правят икономическите разчети. Те ще бъдат представени на Първа инвестиционна банка, която преди година и половина финансира покупката на производствената площадка на комбината. Тя стана собственост на фирмите „Надин трейдинг“, „Валпет консулт“ и „Елтрейд къмпани“. Металургичният комбинат „Кремиковци“ влезе в процедура по несъстоятелност през 2008 г. с дългове от 2 млрд. лв., а разпродажбата на активите му започна през 2011 г. До момента повечето от съоръженията са нарязани и продадени за старо желязо. „Кремиковци“ няма да може да бъде пуснат отново, без да му бъде издадено комплексно разрешително. Доскоро такава процедура в Министерството на околната среда и водите не беше задействана.
Източник: Преса (07.12.2013)

Предизвестената смърт на "Ремотекс" Повече от месец радневското предприятие "Ремотекс" се тресе от протести заради неизплатени заплати. Мнозинството работници и служители, общо над 600, от февруари насам не са получавали и стотинка от заработеното. По време на протестите стана ясно, че много от хората са на ръба на отчаянието. Работничка припадна на един от митингите и бе откарана с линейка в болницата. Оказало се, че 2-3 дни не е слагала и троха в устата си. Друг, доведен до пълна мизерия работник, продал железните пружини на леглото, върху което спели децата му за да ги нахрани. "Протестиращите са основно от Раднево, работниците от Стара Загора, Нова Загора и от съседни села сами признават, че нямат пари да си купят билети, за да дойдат", посочи председателката на общинския съвет на КНСБ в миньорското градче Бойка Боева. След ескалацията на напрежението собствениците са оплакаха, че имали да получават няколко милиона за изпълнени поръчки на Мини "Марица-изток". Натискът на областното и общинско ръководство и синдикатите принуди минната компания да преведе дължимите малко над 2 млн. лв. на "Ремотекс". Парите обаче така и не стигнаха до работниците. Оказа се, че дружеството е затънало до гуша в дългове. Само задълженията към държавата за социални и здравни осигуровки са над 2,5 млн. лв. Собствениците все по-трудно обслужвали и най-големия си кредит - близо 15 млн. лв. към Първа инвестиционна банка. "Когато се заговори за приватизацията на единственото предприятие за ремонт и производство на резервни части за тежкото миннодобивно и енергетично оборудване в комплекса "Марица-изток" - "Ремотекс", ние предупредихме, че това няма да доведе до нищо добро, особено ако не попадне в читави ръце", припомни шефът на миньорската федерация на КНСБ Валентин Вълчев. Тогава, през 2002 г., той е бил шеф на синдикалната организация в мините. И досега са пред очите му големите протестни шествия от предприятието до центъра на Раднево. Те обаче не стреснали "царските" управници и техния апетит към шуробаджанашката приватизация. Предприятието е продадено на публичен търг за 9,3 млн. лв., като кандидатите за апетитната хапка са били само двама. Според експерти от онова време само поръчките от мините и топлоцентралите за годината са били за над 10 млн. лв. Наддаването печели създаденото специално за случая акционерно дружество "Полет 21". В него единият от съдружниците се оказва министерша - съпругата на тогавашния министър на държавната администрация в правителството на Симеон Сакскобургготски - Димитър Калчев. През годините в "Ремотекс" влизат и излизат различни акционери, но не да го укрепват и развиват, а за да го източват. Когато става частно, предприятието разполага с модерна леярна и уникална техника и технология за ремонт на тежкото оборудване в мините и тецовете. Практически няма конкуренти, и то не само в комплекса "Марица-изток". Новите чорбаджии обаче не инвестират в поддръжката и модернизирането й, а насочват припечеленото към други браншове, включително и в чужбина. Персоналът от 1400 души постепенно се стопява до 600. Заради нередовното заплащане през годините напускат и голяма част от специалистите. Появилите се конкуренти в бранша постепенно го изтикват от пазара с по-изгодни оферти за производство на резервни части и ремонт на багерите и другото оборудване. В края на миналата седмица протестиращите направиха последната решителна крачка да си получат заработените пари - задвижиха процедурата за ефективна стачка. "Ремотекс" сега не работи, но те са категорични, че дори да излезе спешна поръчка - няма да се явят работа. От началото на месеца мажоритарният собственик Сабин Спахиев на няколко пъти финтира и работниците, и властите с дежурното: утре започваме да плащаме. Съвсем по нашенски, след като повече от 10 години почти безучастно държавата наблюдава как се руши едно печелившо предприятие, сега мобилизира цялата си мощ. Областната управа, прокуратурата, старозагорските депутати от управляващото мнозинство вкупом се заеха да помагат на отчаяните работници. Заговори се дори за разваляне на приватизационната сделка, макар че времето за задължителния следприватизационен контрол отдавна е изтекло. На практика няма основания за това и според юристи би било много трудно държавата отново да прибере под крилото си "Ремотекс". Но наистина ли всички държавни институции са безсилни, когато някой грубо погазва трудовото законодателство, продължават да се питат работещите почти година без заплати.
Източник: Стандарт (08.12.2013)

Блокирана е работата на фирмите, които са наели площи в корабостроителния завод в Бургас. От дни те не се допускат до работните си места. Порталът е заварден от охрана, която не позволява на никого да припари в завода. Така фирмите, които имат сключени договори за ползване на помещения под наем, остават с вързани ръце, а поръчките, които имат да изпълняват, висят. По този начин те се завъртат в порочен кръг – губят пари, а от там няма как да плащат на служителите си. Не само това - не работи и сигнално-охранителната, както и противопожарната система. Не са предприети и никакви мерки по отношение на бежанските набези в района. Зоната там е гранична и има реална опасност от там да влязат нелегални емигранти, разказват запознати. Над 10 са фирмите, които осъществяват дейност на територията на завода. За проблема представители на някои от фирмите-наематели са потърсили съдействие от омбудсмана Таню Атанасов. И до днес не е ясна съдбата на Корабостроителния завод. Обещанието уволнените работници да бъдат преназначени в новосформираното дружество още не е изпълнено. Не са изплатените и дължимите трудови възнаграждения. Бившите вече служители стоят в неведение, а дълговете им към различни институции продължават да се трупат, вече са започнали и да ги притискат. Проблемите на Корабостроителницата в Бургас не са от днес. Те започнали още през 2010 г., когато е приватизирана от фирма, близка до Васил Божков. Още при първите сигнали за влошаване на ситуацията самият той е искал да я продаде. За кратко обаче в този период имало раздвижване – бил изплатен голям кредит, а работниците получавали редовно заплатите си. Това обаче не било задълго. Според наши източници причина за тежкото финансово състояние са голям брой злоупотреби и източване на капитали, пишат от Топ новини. По данни от Търговския регистър в момента над 80 % от акциите на дружеството са собственост на офшорната компания „Хюнас инвестмънт лимитед”, която е регистрирана на Сейшелските острови. Тя от своя страна е свързана с Първа инвестиционна банка.
Източник: Бургас-днес и утре (17.12.2013)

Да работят без заплащане, докато не бъдат изплатени всички дългове на бургаската корабостроителница, беше казано на съкратените от предприятието работници вчера. Идеята била от ръководството на "Първа инвестиционна банка" АД от София, което заявило, че не е собственик на дружеството. Банката била единствено и само един от кредиторите на предприятието. Работниците се събраха на протест пред банката, а служителите там заявили, че подкрепят исканията им, но имали заповеди от София, предаде BurgasNews. "Ние не знаем кой е собственик и не можем да ви дадем информация", допълнили от "Първа инвестиционна банка". Сега в корабостроителницата не работило счетоводството и не можело да бъдат взети дори данните за точните размери на дълговете. Не била подадена и информация за съкращенията, годишни данъчни декларации и други. В интерес на банката било дружеството да продължи да работи, за да можело да бъдат изплатени дълговете му. "Не сме институцията, пред която трябва да протестирате", казали още те. "Пет години трябва да работим без пари, за да можем да платим дълговете", оплакаха се работниците, като заявиха, че продължават с протестите.
Източник: Бургас-днес и утре (20.12.2013)