Двама мениджъри - Eleven и LAUNCHub ще управляват фонда за стартиращи бизнеси с общ капитал от 21 млн. евро, съобщиха от офиса на Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) в София. Средствата се осигуряват от оперативна програма “Конкурентноспособност” по инструмента “Джеръми” (JEREMIE). Средствата ще бъдат насочени основно към компании от информационните и комуникационните технологии. Фирмите ще се финансират на два етапа. Първият е за стартиране на дейността и ако се постигнат определени резултати, ще има последващо финансиране. Общият размер на помощта ще варира от 25 хил. до 200 хил. евро. Очакванията са двата фонда да направят първите си инвестиции с начинаещи предприемачи през есента на 2012 г. Eleven ще управлява фонд с капитал от 12 млн. евро. Целта му е да направи около 200 инвестиции в иновативни стартиращи бизнеси. Технологичен партньор в управлението на фонда ще е Google, а стратегически е Springboard, които имат опит във финансирането на стартиращи предприятия и програма за менторство. Другият фонд мениджър – LAUNCHub, ще управлява 9 млн. евро. Целта му е да направи около 120 инвестиции през следващите четири години основно в компании от ИТ сектора и комуникациите. LAUNCHub си партнира с най-големият фонд за предоставяне на първоначално финансиране и програма за менторство в Европа – Seed Camp, както и с института за предприемачество Cisco в България. В екипа на фонда влиза един от най-успешните предприемачи в ИТ бранша в България – Любен Белов. Двата фонд мениджъра бяха избрани от ЕИФ от 11 кандидата. ЕИФ управлява около 200 млн. евро по инициативата “Джеръми”. По нея има създадени още четири фонда, които работят от 2011 г. Първи заработи гаранционният фонд. Към края на ноември 2011 г. петте банки, които бяха избрани, бяха издали гаранции по заеми за близо 20 млн. лв. на 63 фирми. Другият фонд е за рисково инвестиране с капитал от 30 млн. евро, като 21 млн. евро идват от оперативна програма "Конкурентноспособност". Останалите 9 млн. лв. са привлечен частен капитал от мениджъра на фонда NEVEQ Capital Partners. Засега няма официална информация дали фонд мениджърът вече е направил инвестиции. Плановете бяха за десетина инвестиции, като ще влязат с миноритарни дялове в стартиращи български компании, като вложат между 1 и 4.5 млн. евро. Другите два фонда по "Джеръми" – мецанин и фонда за растеж, трудно привличаха капитал поне към края на 2011 г. Всеки един от тях получи по 30 млн. евро от "Конкурентноспособност", като трябваше да осигури още толкова. Axxess Capital управлява фонда за растеж, а австрийската Mezzanine Management в партньорство с българската инвестиционна компания Rosslyn Capital Partners ръководи мецанин фонда. Европейският инвестиционен фонд е вложил над 6 млрд. евро в над 370 фондове за дялово инвестиране към края на 2011 г. Това прави ЕИФ водещ играч във финансовия инженеринг в Европа, особено в секторите на високите технологии, както и на бизнеси в ранен етап от развитието им. Портфейлът от гаранции по заеми на ЕИФ възлиза на над 7.6 милиарда евро и близо 220 операции към края 2011 г. позиционирайки го като един от големите европейски играчи в сектора за предоставяне на гаранции на малки и средни предприятия.
Източник: Медия Пул (19.04.2012)

Наскоро Европейският инвестиционен фонд (ЕИФ) избра Eleven и LAUNCHub да управляват финансовия инструмент за подкрепа на предприемачеството и предоставяне на първоначално финансиране на иновативни предприемачи, финансиран с 21 млн. евро по линия на JEREMIE. Работата по създаването на Eleven започва в края на 2011 г. Така основателите му - Дилян Димитров, Ивайло Симов и Даниел Томов, създават фонда за инвестиции в стартиращи иновативни компании по модела на Ycombinator, първият акселератор в САЩ. С Дилян Димитров и Ивайло Симов разговаряме за същността, ролята и потенциала на акселерацията и сийд финансирането и за развитието на предприемаческата култура в България. Дилян Димитров е завършил Стопанско управление в Стопански факултет на СУ „Св. Климент Охридски” през 1998 г. Работил е във фонд за рискови инвестиции, в глобална финансова институция и частна българска компания, а през последните 6 години и половина се занимава с дялови инвестиции в един от най-активните инвестиционни фондове в Югоизточна Европа. Ивайло Симов е магистър по Стратегическо управление от Стопански фактултет на Софийски университет „Св. Клиемент Охридски”. Опита му в инвестиционната индустрия започва през 1998 в един от първите фондове за рисково инвестиране в България. От 2003 г. работи в сферата на дяловите инвестиции. - Вие сте част от екипа на start-up акселераторa Eleven, който ще управлява част от средствата по инициативата JEREMIE. Разкажете повече за бъдещата дейност на Eleven и историята на създаването. Дилян Димитров (Д. Д.): Eleven е фонд мениджъра на инструмента за акселерация и сийд финансиране, който е най-малкият по програмата JEREMIE. Ние сме четирима партньори. Освен Ивайло и аз, другите двама са Даниел Томов и Джон Брадфорд. Джон е от Великобритания и има изключително богат опит в създаването и стартирането на акселератори. Ние тримата с Даниел Томов имаме опит в инвестиционната индустрия в България и региона, както и предприемачески опит. Ивайло Симов (И.С.): Повече от 10 години се познаваме с Дилян, още от университета. Завършили сме „Стопанско управление“ в Софийския университет, а после за кратко работихме заедно в Кеърсбек, първия фонд за рисков капитал в България, който действаше от 1994 г. Аз и Даниел Томов пък сме работили заедно в Global Finance. Д. Д.: Проектът за акселерация и сийд ни се стори по-вълнуващ от това, с което досега сме се занимавали – с рисков капитал и дялови инвестиции. За такъв тип инвестиции – най-ранния етап за една компания, има най-голям вакуум на пазара в региона и най-вече в България. Сблъсквали сме се с компании, които са били в такава фаза – стартиращи или такива, които търсят рисково финансиране в рамките на 500 хил. евро или лева. Никога не е имало работещ инструмент на пазара за такова финансиране. Видели сме много добри идеи, които не се реализираха заради липсата на финансиране. Изключително важно e да има такъв инструмент и за нас ще е предизвикателство да го управляваме. - Start-up, акселерация, сийд – това са чуждици, които на обикновения българин не са му много ясни. Нека да дадем едно по-разбираемо обяснение на тези инструменти за финансиране на стартиращ бизнес. И. С.: Идеята за акселератори е сравнително нова. Първият такъв инструмент е стартирал в САЩ 2004-2005 г. Акселераторът съчетава най-добрите страни на инкубатора с рисково финансиране. През последните години стана възможно със сравнително по-малко средства да се изграждат компании, особено в уеб пространството или в сферата на мобилните приложения, които да постигат големи успехи. Най-пресният пример е с Instagram, които наскоро се продадоха на Facebook. Наличието на open source софтуер, на инфраструктура на ниска цена, на бързи връзки дава възможност със сравнително по-малко средства да започне реализацията на големи идеи. От това се възползват акселераторите. Те инвестират в много на брой компании и не се страхуват, че някои от тях няма да успеят. Помага се на много предприемачи да пробват да осъществят идеите си. Нашата цел е за 3 години да инвестираме в 200 проекта. - Каква е обаче цената на тази помощ? И. С.: Според мен цената е приемлива – миноритарен дял от компанията. Инвестицията е 25 хил. евро за 3 месеца, плюс още 25 хил. евро за следващите 3 месеца за оцелелите след първите 3 месеца. На топ проектите след тези 6 месеца можем да предоставим допълнително още 150 хил. евро за 12 месеца. При нас първите 6 месеца (акселерацията) са за доказване на концепцията чрез прототип или работеща бета версия, а следващите 12 месеца (сийд) - за комерсиализация на продукта или услугата. Важното за акселератора е, че освен пари той предоставя много повече възможности за менторство и партньорства, които да помогнат на компаниите да се развият. Д. Д.: Има един много популярен начин за описване на развитието на една компания и финансирането, което й се предоставя – с трите F: friends (приятели), family (семейство) и founders (основатели), които понякога са наричани и fools (наивници). Това е най-ранният етап, в който една компания се финансира по някакъв начин, за да се реализира. Първите източници на финансиране са приятелите и семейството, а понякога са самите основатели. Цената за създаването на нова компания наистина е паднала драстично и ако до скоро не можеше да се мисли за проект с по-малко от 50-100 хил. лева финансиране, в момента човек може да стартира компания и с 1 000 лева, ако има някакъв друг доход, с който да задоволява нуждите си. След приятелите и семейството вече започват различните фази на развитие на компанията. Трите F са инвеститорите, които я „отглеждат“ до някакъв работещ прототип, бета или демо версия, така че тя да се представи пред следващия кръг инвеститори, които са сийд финансирането. В зависимост от това в кой регион на света действа компанията, сийд финансирането варира. Ние говорим за 150-200 хил. евро, но то може да достигне и до или над 1 млн. долара. След като се докаже дадена идея или продукт и получи сийд финансиране, следващите стъпки са рисковото финансиране, дяловото финансиране, капитал за растеж и в някакъв момент най-големите излизат на борсите като източник за финансиране на дейността. Нашият инструмент предоставя началния капитал за стартиране и след това средства за доразвиване на идеята, т. нар. акселерация и за стартиране на първи комерсиални усилия. Не само парите обаче са водещото. Ние разполагаме и с голям брой ментори, които имат капацитета и познанията да подпомогнат стартиращия бизнес. Ние предоставяме и контакти. Голяма част от стартиращите компании са успели заради късмета някой да познава правилния човек, който да натисне правилното копче в точния момент. С партньорството си със Springboard и Google и с контактите, които ние самите имаме, можем да предоставим голям кръг от хора, с които да срещнем нашите екипи и те да им дадат допълнителен тласък за развитие.
Източник: Инвестор.БГ (09.05.2012)

Ясни са първите стартиращи компании с одобрена помощ от фонд за рискови инвестиции Фондът LAUNCHub, който управлява 9 млн. евро по инструмента “Entrepreneurship Acceleration and Seed Financing” по JEREMIE, избра първите девет стартиращи компании, в които ще инвестира 30 хил. евро, съобщиха от LAUNCHub. Финансовата подкрепа е в замяна на 8-10% дялово участие, уточняват от фонда. LAUNCHub, заедно с Eleven, преди няколко месеца беше избран да управлява финансовия инструмент за подкрепа на предприемачеството и предоставяне на първоначално финансиране на иновативни предприемачи. Наскоро от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) съобщиха, че за подпомагане на бизнес идеите им са кандидатствали близо 800 екипа. Деветте проекта, в които LAUNCHub са избрали да направят първата инвестиция, са селектирани след специално организирано събитие, на което кандидатстващите предприемачи са представили идеите си и са отговорили на въпроси на сформирания инвестиционен комитет на фонда. Проектите, които не са получили финансиране, ще могат отново да кандидатстват за подпомагане по линия на инструмента за рисково финансиране през есента. Два от одобрените от LAUNCHub проекти са на предприемачи от Хърватия. В следващите месеци всички екипи ще работят по проектите си с помощта на ментори и различни специалисти, като в края на периода ще представят напредъка си, за да кандидатстват за допълнително финансиране по линия на фонда. Дилян Димитров, един от основателите на фонда Eleven, съобщи, че проектите, които фондът е одобрил за начално финансиране, ще бъдат обявени до края на тази седмица
Източник: Инвестор.БГ (25.07.2012)

Още 11 млади проекта получават пари по JEREMIE Още 11 млади компании ще получат финансиране за своите стартиращи проекти от програма JEREMIE. Фондът за рисков капитал Eleven, който управлява част от средствата, e избрал екипите, съобщиха от там. Миналата седмица и другият фонд по инициативата LAUNCHub обяви, че е избрал 9 проекта. И тук всички идеи са в сферата на информационните технологии. Eleven има капитал от 12 млн. евро, а LAUNCHub е с 9 млн. евро. "Всеки от избраните от Eleven отбори ще получи първоначално финансиране в размер от 50 хил. евро под формата на дялова инвестиция, разделена на два транша от по 25 000 хил., а от септември ще влязат в менторската програма на Eleven. Това е етапът, в който младите предприемачи ще бъдат насочвани от водещи специалисти в различни области - т. нар. ментори, включително хора от Google", съобщават от там. Два от проектите са от Румъния и Турция. При LAUNCHub инвестицията е по 30 хил. евро за 8-10% от капитала на проекта - там също има два чуждестранни екипа - от Хърватия. Единадесетте проекта на Eleven ще следват т. нар. менторска програма със специалисти от различни сфери. Менторите ще помогнат на екипите да изчистят идеите и бизнес модела си, като целта е до 6 месеца от стартирането 11-те екипа да са готови за пускане на продукт на пазара. След първите 6 месеца има възможност за допълнително финансиране, което да бъде ползвано за комерсиализиране на вече пуснатия продукт. "Процесът на работа на фонда Eleven представлява структурирана програма за финансиране на стартиращи проекти в рамките на 3+3 месеца. Програмата за първите избрани екипи започва през септември. След първите шест месеца, през които екипите ще работят активно в рамките на менторската програма, всеки от тях в зависимост от напредъка си, ще получи възможност за презентация пред инвеститори в Лондон, Силициевата долина или избрани от тях стратегически локации. Това са т. нар. Дни на Инвеститорите, които фондът ще организира в партньорство със Springboard и Google. Там компаниите могат да намерят инвеститори за част от следващите етапи на своето развитие, като Eleven също има възможност да се включи с до 150 000 евро допълнително за избрани проекти", посочиха от Eleven. Eventyard - платформа, която предлага възможност за намиране на събития от всякакъв вид, които отговарят на интереси и локацията на потребителите. Farmhopping - е глобална мрежа от устойчиво развиващи се ферми, която дава възможност на потребителите си да станат част от тях, чрез закупуването на идеални части от фермите и подпомагане на техни проекти и инициативи. Filement - платформа за достъп и управление на информацията, посредством интуитивен и лесен интерфейс, която работи на всяко устройство. GrabaLanguage - е медийна платформа, която изпозлва социалните медии и създадено от потребителите съдържание за изучаване на чужди езици. Playground Energy - компания, чиято идея е да превърне изразходваната от децата енергия на детските площадки в WiFi сигнал, осветление, енергия за зареждане на мобилни устройства и други. KeenSkim - платформа, която обобщава интернет статии и новини като маркира най-приложимите изречения по темата La Koketa - дигитален гардероб и личен стилист за iPhone за жени – какво да облече дамата във всеки един случай. MaistorPlus - Платформата предлагa надеждна и лесна система за обратна връзка, която да е от полза не само на търсещите добър майстор, а и на самите майстори. Sensika - технологична платформа, която дава възможност на всяка фирма в реално време да получава и извлича цялата значима за бизнеса информация от външни и вътрешни източници. SocerScout - Професионална уеб базирана мрежа за футболисти, треньори и мениджъри от цял свят. Предназначена да свързва мигновенно всички участници във футболната индустрия. Ulympix - лична Олимпиада, която дава възможност на всеки да създаде собствено съревнование
Източник: Капитал (01.08.2012)

Фондът за рисков капитал Eleven вече избра първите 11 екипа, които ще финансира. Сред тях 9 са български, един от Румъния и един - от Турция. Специалисти от Google и водещи предприемачи ще насочват млади екипи у нас по пътя към създаването и утвърждаването на техните проекти от идеята до реализацията. Партньорството на Eleven с Google е първото такова за технологичния гигант в региона. Най-добрите практики във финансирането на стартиращи проекти ще бъдат заимствани от другия партньор на Eleven - Springboard, който има подобна програма в Лондон и Кеймбридж. Всеки от избраните от Eleven отбори ще получи първоначално финансиране в размер от 50 000 евро под формата на дялова инвестиция, разделена на два транша от по 25 000 евро, а от септември ще влязат в менторската програма на Eleven. Това е етапът, в който младите предприемачи ще бъдат насочвани от водещи специалисти в различни области - т. нар. ментори, включително хора от Google. В рамките на първия прозорец за подаване на предложения Eleven получи 500 проекта от над 40 държави в Европа, Северна и Южна Америка и Азия. 330 от екипите бяха български. Екипът на Eleven, с подкрепата на водещи експерти от различни области, се срещна и проведе интервюта с над 100 екипа, от които покани 25 за презентации, за да избере 11 проекта за първата си група. „За нас беше трудно да отсеем само 11 проекта от всичките 500. Получихме много различни и качествени идеии това ни радва. Обнадеждени сме от първия етап от програмата и от ентусиазма, с който подхождат кандидати буквално от цял свят към нея. Това потвърждава, че България е част от глобалното семейство и трябва да гледаме на нея като такава", , коментира Ивайло Симов, партньор в Eleven. Единадесетте проекта ще следват т. нар. менторска програма със специалисти от различни сфери. Менторите ще помогнат на екипите да изчистят идеите и бизнес модела си, като целта е до 6 месеца от стартирането 11-те екипа да са готови за пускане на продукт на пазара. След първите 6 месеца има възможност за допълнително финансиране, което да бъде ползвано за комерсиализиране на вече пуснатия продукт. Друг съществен елемент от програмата е The Roof (Под един покрив). През септември 2012 г. първите 11 екипа ще заемат последния етаж в Телефонната палата в София. Там те ще имат възможност да работят заедно не само с топ специалисти от сфери като маркетинг, продажби, стратегическо планиране и продуктово развитие, но и да си сътрудничат, а също и съперничат директно помежду си. Някои от менторите и екипите ще работят заедно дългосрочно, а други ще съветват екипите по конкретни казуси. Програмата Процесът на работа на фонда Eleven представлява структурирана програма за финансиране на стартиращи проекти в рамките на 3+3 месеца. Програмата за първите избрани екипи започва през септември. След първите шест месеца, през които екипите ще работят активно в рамките на менторската програма, всеки от тях в зависимост от напредъка си, ще получи възможност за презентация пред инвеститори в Лондон, Силициевата долина или избрани от тях стратегически локации. Това са т. нар. Дни на Инвеститорите, които фондът ще организира в партньорство със Springboard и Google. Там компаниите могат да намерят инвеститори за част от следващите етапи на своето развитие, като Eleven също има възможност да се включи с до 150 000 евро допълнително за избрани проекти. Eleven e фонд за рисков капитал, който ще инвестира 12 млн. евро в стартиращи компании в България и и ще привлича предприемачи от цяла Югоизточна Европа. Благодарение на партньорството си със Springboard, водещ европейски акселератор, екипите ще получават подкрепа, бизнес и технологична експертиза чрез мрежата от ментори, включително и специалисти на Google. Еleven има за цел да инвестира в близо 200 иновативни проекта като инвестициите ще са в размер от 50 хиляди до 200 хиляди евро. Средствата, с които разполага Eleven се осигуряват от оперативна програма "Конкурентноспособност" по инструмента "Джеръми" (JEREMIE) за инвестиции в иновативни стартиращи бизнеси.
Източник: Money.bg (01.08.2012)

Готови за втори рунд финансиране След първата предприемаческа вълна от лятото на 2012 г. дойде ред за резултати. Двата фонда Eleven и LAUNCHub със средства по евроинициатива JEREMIE вече трескаво работят върху втората селекция от стартиращи бизнеси, чието развитие ще подкрепят чрез финансиране (като придобиват дялове в избраните компании). В същото време те представят и резултатите от първия подбор на проекти, проведен през лятото на тази година. С това колелото, което трябва да задвижи новата предприемаческа среда на България, вече се завъртя. Оттук нататък инерцията му ще зависи не само от проектите, които ще откриват двата фонда, а и от успеха на подкрепените бизнеси след намесата на финансовите инвеститори. Със сигурност обаче началният тласък вече е налице. Eleven и LAUNCHub разполагат с общо 21 млн. евро капитал, с който могат да финансират няколко стотин проекта до 2015 г. В края на миналата седмица единадестте екипа, подбрани в първия рунд от Eleven, направиха първата си публична изява пред широк кръг от публика - инвеститори, ментори и всеки, интересуващ се от предприемачество. Някои от тях вече са спечелили първи клиент, други все още търсят пазарно доказване на идеята си. Важното е, че работата кипи трескаво. Отделно от това мениджърите на фонда са в процес на оценка на втората вълна от кандидатури, които получиха по време на отворения през октомври прозорец за кандидатстване. Скоро те ще обявят новите екипи, които да влязат под общия покрив на фонда (всички избрани предприемачи работят заедно в един офис) и да започнат работа по реализацията на идеите си. Междувременно и LAUNCHub започна втория си подбор на предприемачески идеи. Срокът е до 6 януари 2013 г., като този път в процеса на оценяване на проектите, които да бъдат финансирани, екипът на фонда ще изисква от кандидатите да наблегнат още на старта на това кои са ключовите хора в екипа им, без които проектът не може да се реализира, и колко отдадени са тези хора на него. Друг основен въпрос още в началната фаза на селекция ще е доколко екипите осъзнават какво означава да получат минималните 30 хил. евро и за какво те могат да им послужат. Това коментира Тодор Брешков, един от основните мениджъри в LAUNCHub, по време на представянето на първите шест компании, получили seed финансиране (за вече стартирали проекти) от фонда. За разлика от Eleven обаче, който е фонд с 12 млн. евро и фокус основно върху финансирането на бизнеси на фаза акселерация, т.е. съвсем начална фаза, LAUNCHub има капитал от 9 млн. евро и основна част от него е по-скоро за компании, чийто бизнес модел вече има някаква форма на валидация, т.е. са една крачка напред в развитието си. Съответно по-голяма част от задачата на LAUNCHub е за финансиране на фаза seed, а останалата е за акселераторска програма, за която да избира екипи на два-три пъти годишно. По линия на акселерацията в момента фондът развива осем компании. Seed финансирането обаче е и със значително по-висок инвестиционен праг от страна на фонда - до 200 хил. евро на проект. Това не пречи фондът да помага на предприемачите да намират допълнително финансиране от различни инвеститори, които проявят интерес към компаниите. В същото време дялова инвестиция до 200 хил. евро е сериозна оценка за всяка стартираща компания, а изборът на подходящите за нея е още по-сложен. Първите избраници, които са получили от LAUNCHub зелена светлина за инвестиция от 200 хил. евро, са шест. Това са Coherent Labs, DeskGod, Imagga, iMediaShare, Rankur и StorPool (виж карето). Всяка от тях е българска компания и вече има собствен продукт и първи клиент. Те работят основно на чуждите пазари и със средствата на фонда ще целят основно повече маркетинг и намиране на нови пазари и клиенти.
Източник: Капитал (05.12.2012)

Втора вълна идеи Половин година след старта си двата фонда за стартиращи компании вече активно подбират нови екипи, в които да инвестират. През октомври екипът на единия от тях - Eleven, който е с капитал от 12 млн. евро по JEREMIE и е специализиран в инвестициите на съвсем ранен етап от развитието на дадена бизнес идея (т.нар. акселерация), събираше кандидатури. В началото на декември финалистите вече са ясни. Сега предстои последното съревнование кои от тях ще бъдат избрани да получат финансиране до 30 хил. евро. Имената им ще станат ясни в началото на 2013 г. Първите изводи от процеса на селекция и подадените апликации обаче са налице. По-качествено и по-регионално Двата фонда по JEREMIE стартираха в началото на лятото, като направиха първия си подбор на проекти за финансиране през юни. Още тогава отсяха проекти, включително от региона, като например от Румъния, Турция и Хърватия, което им помогна да се популяризиран повече из Източна Европа. При първата селекция те сърбаха близо 800 кандидатури, от които избраха 20 за финансиране на съвсем ранен етап - 11 за Eleven и 9 за LAUNCHub (вторият фонд по JEREMIE с капитал от 9 млн. евро, който инвестира както в съвсем млади компании до 30 хил. евро, така и в компании с малко история, т.е. на ниво seed инвестиция до 200 хил. евро). LAUNCHub в момента провежда втория си подбор, като техният прозорец за кандидатстване изтича в началото на януари 2013 г. Благодарение на тази набрана популярност сега фондовете получават проекти, зад които седят по-подготвени екипи. "Въпреки че общият брой на кандидатурите намаля от близо 500 до около 300, качеството на проектите е изключително високо и средното ниво е доста по-добро, отколкото при първия ни прозорец за кандидатстване", обобщава втория рунд Дилян Димитров, партньор в Eleven. Освен това растат и чуждестранните апликации, като вече има и проекти от Русия, Индия и Великобритания. А и се увеличават кандидатите от Сърбия, Румъния и други съседни страни. "Въпреки това обаче ние можем да създадем най-много стойност и да сме най-полезни за екипи от региона", поясни още Димитров. Първите чужди екипи, които Eleven подкрепи с финансиране още по време на първата селекция, бяха от Турция и Румъния. И тази есен финалистите на фонда са регионално пъстри. Извън доминиращите български идеи екипът на Eleven включва и проекти от Сърбия, Хърватия, Румъния и Турция (за разбивка по страни и други категории виж инфографиката). Кой има най-голям шанс Що се отнася до типовете идеи, които търсят финансиране, ако се съди по кандидатурите на Eleven, силно преобладават тези в областта на дигиталните медии, образованието и социални проекти. "Въпреки че имаме проекти в области като лайфстайл или финансовите услуги, все още не сме намерили подходящ за финансиране в региона", посочи Димитров. Той отново подчерта, че фондът предпочита да инвестира в екипи от по няколко души и по-скоро не насърчава екипи от по един човек. "Дори двама понякога се оказва, че не са достатъчни за развитието на една идея", посочи той. Допълнително подчерта, че макар фондът да инвестира на сравнително ранен етап в дадена компания или идея, от голяма полза е, когато екипите вече са инвестирали някакъв ресурс за развитието ? и са отделили време, за да установят дали тя наистина би работила, т.е. валидирали са пазара си, казано на езика на инвеститорите. "Някои екипи идват при нас с посланието, че дори да не ги изберем, те ще продължат да работят по идеята си и Eleven е просто начинът по-бързо да достигнат до реализацията ?. Тези екипи обикновено вече са отделили време, а понякога са инвестирали и собствени средства, за да проверят дали идеята им работи. От другата страна са тези екипи и проекти, които са само с идея, но не са направили стъпки по реализирането, и за тях инвестиция от фонда е ключова за стартирането на проекта. Те имат значително по-малък шанс да ни убедят, че ние трябва да инвестираме", посочи още Димитров. Последният, но не по-важност съвет на екипа на Eleven към всички, които искат да потърсят финансиране, е да направят видеопрезентация на идеята си. Така мениджърите на фонда лесно и бързо могат да се запознаят с екипите и идеите, които те представят. Видно от процеса на селекция (виж инфографиката), те предпочитат екипите, които са се постарали и са ги улеснили още в първия етап на подбора. А какво се случи с първите единадесет По време на първата селекция мениджърите на Eleven избраха 11 проекта, които да поканят да участват в програмата им на акселерация и в които да инвестират. "За трите месеца в програмата екипите имаха повече от 600 срещи с ментори, редица работни сесии по различни аспекти на бизнеса, както и регулярни срещи с успешни предприемачи от България и региона, минали вече по техния път", посочи още Димитров. "В резултат всички екипи отбелязаха страхотен прогрес, като голяма част от тях успяха да подобрят идеите си или да ги развият в нова насока. Всички екипи вече или са пуснали продуктите си на пазара, или от това ги делят няколко седмици", допълни той. Наскоро избраните имаха и първия си т.нар. Демо ден, където представиха на живо идеите си пред повече от 100 инвеститори, ментори и приятели на Eleven от България и региона.
Източник: Капитал (11.12.2012)

Осинови си ферма Помните ли онзи родопски овчар Красимир Демирев от рудоземското село Поляново? Вълци бяха издавили 62 овце от стадото му през септември и той смяташе да се отказва от занаята, защото не можел да издържа финансово. За всеки малък фермер животните му са безценни, защото с тях той изкарва прехраната си. Проблемът е, че достъпът на тези малки стопанства до нормален пазар е толкова ограничен, че в повечето случаи производството им е нерентабилно. Дори субсидиите в последните години, които получават, не са достатъчни, ако изобщо достигнат до тях. За това фермерите са принудени да търсят иновативни начини да се финансират и да пласират стоката си. Така се ражда идеята за farmhopping - интернет платформа, свързваща фермерите с потребителите, която през лято на 2012 г. получи финансиране от фонда за стартиращи компании Eleven. Farmhopping е идея на трима приятели - Михаил Станчев (32 г.), Роси Митова (25 г.) и Руслан Вакрилов (32 г.), които в края на 2011 г. обединяват усилия, за да помогнат на една малка ферма в Пирин. Фермата естествено се казва "Перун" и в района на Кресна отглежда застрашени видове традиционни български породи животни - каракачански овце, планински дългокосмести кози и каракачански овчарски кучета. Член на екипа млади предприемачи е приятел със собственика и решават да му помогнат. Тримата започнали да търсят финансиране. Минали през през фондации, неправителствени организации и други, разказва Роси Митова. Но бюрокрацията е в състояние да откаже и най-големите ентусиасти. За да е всичко още по-мрачно, спират и субсидиите за фермата. Междувременно един от тримата решава да си купи и да продължи да отглежда няколко животни от фермата, с което става съпричастен към съдбата й. Тогава тримата приятели осъзнават, че щом за един може да е интересно, защо да не се включат и повече хора. След няколко презентации на идеята на различни събития в Лондон екипът получава интересна обратна връзка, след която идеята еволюира. Ражда farmhopping, в което екипът вижда виртуален кооператив. Идеята на екипа е, чрез интернет платформата клиентите не просто да си купуват биологично отгледани продукти. Чрез нея те могат виртуално да станат и част от самата ферма, като например си осиновят животно или си купят някое от плодородните дървета. Чрез farmhopping фермите могат и да набират средства на принципа на груповото финансиране (crowd financing), а в замяна могат да получават различни бонуси от кооператива. Някои определят farmhopping като играта farmville, но в действителност. Всъщност така структурирана идеята включва в себе си няколко бизнес модела, прилагани по света. От една страна, е платформа за групово финансиране подобно на Kickstarter, защото ще предлага възможността на фермите да набират ресурс от щедростта на хиляди интернет потребителите с малки суми. От друга страна, farmhopping прилича и на онлайн магазин за фермите, чрез който те да намират нови клиенти и пазари, до които иначе трудно имат достъп. Идеята застъпва и принципите на споделената консумация и на солидарното земеделие, при които освен продукти потребителите могат да се чувстват и част от самата ферма като помагат в ежедневната й дейност. Последните години за тази солидарна вълна в земеделието се заговори активно около малките ферми в страни като САЩ, Канада, Япония, Франция и други. От няколко години подобен модел се прилага и в България, като например с инициативата на фондация "Заедно" и проекта solidarno.com, но като цяло това е една минимална част от земеделието по света и у нас. Затова Роси Митова казва: "Това, което се опитваме да създадем, е общност, социум около тези ферми. Груповото финансиране е само едно перо от платформата. Нашата идеята е потребителите не просто да купуват един продукт или да финансира еднократно фермата. Идеята е те да останат дългосрочно с проекта." Тя е основател и изпълнителен директор на "Фармахопинг" ООД - българската компания, създадена за развитието на проекта. Според нея ценното на платформата ще е фермите да получават директна комуникация с крайния потребител. "Идеята е фермера да може да се свърже с клиента, да общува с него, да разбере потребностите му и така освен клиенти за продуктите си да открие и съмишленици, които ние наричаме farmhoppers", казва Митова. С тази идея екипът на компанията печели финансиране от 25 хил. евро от Eleven и прекарва около три месеца в програмата за акселерация на фонда. Влизайки в нея, тримата приятели вече знаят, че искат платформата им да е глобална, т.е. в нея да могат да се включват ферми от цял свят. Ресурсът от Eleven отива за изграждането на самата платформата, на която ще е уеб базиран farmhopping и която се очаква да е готова през януари 2013 г. "Благодарение на акселератора се запознахме с много хора, които мислят като нас, намират перспектива в нашата идея и хора с опит, които могат да ни помогнат в много области - маркетинг, запознанства и др.", пояснява Митова и допълва колко важно е това за компанията, която до момента се е маркетирала основно от уста на уста и много от външната помощ за екипа е била pro bono. "Оттук нататък започваме да търсим финансиране за втория етап, където парите ще отидат основно за маркетинг, промотиране и събиране на екип", разказва Митова и акцентира върху важността от създаването на силен отбор, който да помогне в правилния подбор на фермите и в оперативната работа по администрирането на платформата. Eleven възнамерява да инвестира и на втория етап от развитието на проекта с още 25 хил. евро, а екипът като цяло се цели в 100 хил. евро последващо финансиране. "Фармхопинг" смята, че може да печели от платформата, като взима по 10% комисиона от всяка транзакция, осъществена през нея. Фермите могат да си създадат профил на платформата напълно безплатно, а какъвто ще е задължителен, за да я използват. Такъв профил обаче може да им създаде и екипът на farmhopping, за което вече ще има допълнителна цена. "Да си направят профил със снимки и информация за нашия уебсайт е единственото усилие, което се изисква от фермите. Всичко друго вършим ние. Наша работа е да генерираме трафик към farmhopping, да кажем, че това е мястото на устойчиво развиващите се ферми, където всеки, който проявява интерес, може да се свърже с тях", пояснява още Митова. Според нея идеята на екипа е да предлагат връзка не просто между фермите и потребителите, но и между ферми и ферми, ферми и неправителствени организации и др. "Реално ние ще направим тези фeрми видими за света", допълва тя. При пускането на платформата farmhopping смята да стартира с 10-12 ферми, с които в момента активно преговаря. Няколко от тях са от България. Интерес към платформата обаче са проявили и производители от САЩ, Египет, Филипините, Индия и др. Например фермата от Хималаите се надява през платформата да намери финансиране, за да се развива устойчиво и в замяна ще предлага посещения на стопанството и йога програми. Може би едно от най-големите предизвикателства за екипа ще е намирането на действително добре работещи ферми на глобално ниво, защото проверката за разминаване на думи и дела е трудна. Екипът на проекта ще разчита и на самите хора, техните farmhopper-и, да помагат в регулирането на системата с обратната си връзка. В България освен с "Перун", за момента компанията се е свързала с още няколко малки стопанства, които оглеждат традиционни български породи животни. Такава например е "Дивата ферма" в Източните Родопи - в община Маджарово. Според думите на един от собствениците й, Благовеста Василиева, фермата отглежда около 500 говеда от рядък тип - българско сиво говедо и родопско късорого говедо, в с. Горно поле. Има и спечелен проект за развитие на селски туризъм. Съответно за "Дивата ферма" farmhopping може да е полезно в няколко направления - както като канал за увеличаване на продажбите и оптимизирането на цените, на които продава, така и в развитието на проекта им за селски туризъм и посещението на фермата. Плюс ще е и популяризирането на редките породи животни, които отглеждаме, допълва Василиева. За Захари Георгиев от ферма "Родолюбие" от района на Нови Искър farmhopping e "светлина за спасение на малките ферми". Това е една алтернатива, защото малките като нас ги мачкат много, казва Георгиев. Разочарован е от липсата на държавна подкрепа за малки стопанства и прекаления й фокус върху индустриалните производители на месни и растителни продукти. Георгиев отглежда български дунавски коне, овце, гълъби и кучета и около 80% от продуктите си продава на бартер. Чрез farmhopping той вижда начин както да продава повече, така и да се запази част от традиционния български бит и култура. Така излиза, че farmhopping още преди реалния си старт се възприема като решение на някои от проблемите на малките стопанства. Засега обаче изглежда по-скоро локално решение, тъй като по отношение на пазарите няма как една българска ферма да продава лесно в чужбина малотрайни продукти. Друг е въпросът, че за да се възползват от платформата, фермерите трябва да разчитат на интернет и да използват уеб базирани технологии. За да стане истински глобална платформа обаче, farmhopping ще трябва да натрупа критична маса от ферми от цял свят, така че наистина да бъде възприемана като мястото за свързване с клиенти и съмишленици на глобално ниво. Това може да се окаже и най-голямото предизвикателство пред екипа на компанията. Още повече че други подобни модели по света залагат повече на локално присъствие, отколкото на глобално. Според някои експерти подобен модел може да работи само локално точно защото трудно може да събере добра маса доказани ферми. Отделно подобен тип платформи може да са работещи само ако предлагат истинско решение за основния проблем на малките ферми - липсата на пазар. Дали farmhopping ще го предложи определено пазарът ще го реши. Едно е сигурно, идеята вече е получила позитивна оценка от Eleven. Оттам нататък ще е нужна много работа за доказване на модела.
Източник: Капитал (15.12.2012)